Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 15

Днес, 10.12.2009 г., четвъртък, от 15:00 часа се проведе съвместно заседание на Комисията по правни въпроси с Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисиите.
Заседанието се ръководи от Светлин Танчев, председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
Светлин Танчев:
Уважаеми колеги, откривам съвместното заседание на Комисията по правни въпроси с Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове при дневен ред с единствена точка:
Изслушване на информация от Министерството на правосъдието за позицията на Република България по прeдложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията и автентичните актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство.
Имате ли забележки и предложения към така предложения дневен ред за нашето съвместно заседание. Няма. Пристъпваме към изпълнението на дневния ред.
Позволете ми първо да благодаря на членовете на Комисията по правни въпроси за проявеното разбиране и бързата реакция за провеждане на извънредно заседание за обсъждане на проекта на Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията и автентичните актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство.
Предложението за Регламент е заложено като точка № 24 от Годишната работна програма на Народното събрание за 2008 г. Нека да припомня, че Договорът от Лисабон вече е факт. Той влезе в сила на 1 декември т.г. и разглеждането на този проект на регламент е де факто първата ни проверка за субсидиарност, която Народното събрание на Република България ще извърши, съгласно процедурата, предвидена в Протокол № 2 към Лисабонския договор относно прилагането на принципите за субсидиарност и пропорционалност.
Инициативата за това извънредно заседание се дължи на кратките срокове, с които разполагаме, за приключване на процедурата за оценка относно спазването на принципа на субсидиарност. Срокът от 8 седмици за разглеждането на предложението от националните парламенти, съгласно новата процедура по субсидиарност, предвидена в Договора от Лисабон, следва да приключи на 17 декември 2009 г., тъй като предложението беше публикувано на всички официални езици на 21 октомври 2009 г.
В допълнение, тази проверка ще бъде обект на обсъждане на следващото редовно заседание на КОСАК –Конференция на комисиите по европейските въпроси към парламентите на държавите членки на Европейския съюз и Европейския парламент, което ще бъде проведено в началото на месец февруари 2010 г. под егидата на испанското председателство на Европейския съюз и в което представената от мен комисия участва.
В рамките на процедурата по парламентарно наблюдение и контрол бяха консултирани и заинтересованите страни – Висшия съдебен съвет, и Нотариалната камара, които изразиха приложено становище по проектоакта, като техните позиции са отразени в съвместен доклад.
В заключение, преди да дам думата на представителите на Министерството на правосъдието, бих искал да обърна внимание на важната роля и значение на провежданите от нашата комисия проверки по субсидиарност с оглед разширение правомощията на националните парламенти с Договора от Лисабон.
В тази връзка обръщам внимание на представителите от изпълнителната власт, включително на Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет за строго съблюдаване на сроковете по чл. 104 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание, за да не сме изправени в бъдеще като парламентарни комисии пред такава ситуация. Още повече, че с Договора от Лисабон работата по разглеждане на проектите по европейски актове ще става все по-обемна, което изисква в още по-голяма степен максимална ангажираност, дисциплина и кооперативност, както от страна на парламентарните комисии, така и от страна на изпълнителната власт.
Точно поради това така спешно се наложи да правим ad-hoc извънредни комисии и да натоварваме времето на всички вас. За това призовавам и Министерския съвет да се включи по-активно.
Днес при нас са представители от Министерството на правосъдието г-н Борислав Петков, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” и г-жа Елена Дойчева, началник на отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по граждански дела”.
Сега давам думата на Министерството на правосъдието. Позицията на Министерския съвет ще ни бъде представена от г-н Борислав Петков. Моля да заповяда.
Борислав Петков:
Уважаеми г-н Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Имам честта от името на Министерството на правосъдието да представя позицията на България по Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията и автентичните актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство.
Към настоящия момент все повече европейски граждани, в това число и български граждани се възползват от възможностите на вътрешния пазар и живеят в друга държава членка. Едновременно членове на техните семейства и имуществата им се намират в повече от една държава-членка. В резултат на това след тяхната смърт наследниците им често срещат огромни затруднения, продължителни забавяния и високи разноски в опитите си да придобият наследството. В някои случаи законни наследници не успяват да получат цялото си наследство. Процесът е продължителен, много скъп и много стресиращ гражданите.
С новия регламент ще се позволи на всички тези граждани да планират и организират въпросите относно наследството си в международен контекст, ще се избегнат случаите на успоредни производства и ще се преодолеят съществуващите различия и стълкновения между националните уредби.
При подготовката на настоящото предложение са били проведени широки консултации с държавите-членки, други институции и обществеността като цяло. Събраната информация потвърждава нуждата от правен акт на общностно ниво в областта, който да обхваща въпросите по приложимото право, компетентността, признаването и изпълнението на решенията и създаването на европейско удостоверение за наследство.
Приемането на подобен акт е получил подкрепата на Европейския парламент и на Европейския икономически и социален комитет.
Предложението за Регламент обхваща компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията, и автентичните актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство.
По време на първото и единствено засега заседание на Комитета по гражданско-правни въпроси към Съвета на Европейския съюз повечето държави-членки изразиха предварителната си принципна подкрепа за инициативата.
Основният български закон в областта на наследяването е Законът за наследството. Уредбата на наследствените отношения с международен елемент е в Кодекса на международното частно право. Към настоящия момент не се предвижда да се правят съществени изменения в българското законодателство във връзка с приложението му. Дори след влизане на Регламента в сила разпоредбите на Кодекса на международното частно право ще се прилагат в отношенията с граждани на държави, които не са държави-членки на Европейския съюз и имат обичайно местопребиваване в такива държави.
Във връзка с въвеждането на европейското удостоверение за наследство се очаква да бъдат направени технически промени, като в съответните нормативни актове се предвиди неговото съществуване.
Очаква се с влизането в сила на Регламента да се предотврати потенциалният конфликт на юрисдикции. Това ще позволи също така по-бързото уреждане на наследството, тъй като компетентните органи повече няма да разглеждат потенциално противоречащите си национални разпоредби преди да определят кое ще е материалното право, което е приложимо в случая с конкретното наследство.
Светлин Танчев:
Г-н Петков, този материал го имаме всички. Може ли само с няколко думи да ни запознаете с основните акценти от становището и да преминем към въпросите. Мисля, че всички тук са запознати с материята.
Борислав Петков:
Република България подкрепя изготвянето на общностен акт, с който се създават правила за компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията и автентичните документи в областта на презграничните наследствени правоотношения, с което ще се осигури предварителна яснота за гражданите относно правилата за наследяване.
България се присъединява към въвеждане на европейското удостоверение за наследство, което е ново в общностното право. В него виждаме средство за бързо и пълноценно упражняване на наследствените права, което от своя страна ще повиши сигурността в гражданския оборот.
Това в общи линии е общата позиция.
Произнесли сме се и по някои въпроси от съществено значение. Вие имате позицията пред вас, така че няма да се спирам на всичко. Ще отговоря на въпроси, ако има такива.
Светлин Танчев:
Благодаря Ви, г-н Петков. Колеги, ако имате въпроси и предложения, заповядайте. Отварям дискусията. Г-н Радев има въпрос.
Емил Радев:
Аз имам един въпрос, който е свързан с обичайното местопребиваване.
Според вас, необходимо ли е в текст на Регламента да се даде определение на критерия за обичайно местопребиваване, имайки предвид, че съдът на Европейския съюз е дал насоки за това с решение от 2 април 2009 г. по Дело С-523/2007.
Борислав Петков:
Въпреки че има такова решение на съда, понастоящем все още се наблюдава една изключително противоречива уредба в различни държави-членки, които са дали определение по този въпрос. Считам, че именно в този акт е мястото да се намери едно универсално определение на това понятие и практически този въпрос да бъде изяснен. Защото той е същината всъщност на този регламент.
Елена Дойчева:
Понастоящем в общностното право няма единно определение на това понятие. Единствено в Регламента за приложимото право към договорни задължения има определение, което се отнася до физически и юридически лица, които осъществяват стопанска дейност, но то се ползва само за нуждите на този Регламент. Той е Регламент 44/2001 или Брюксел 1 и той отпраща към националното законодателство за дефиниране на това понятие. Така че наистина би било много полезно да има единна дефиниция на „обичайното пребиваване”. Благодаря.
Светлин Танчев:
Благодаря ви за отговорите. Колеги, имате ли други въпроси или коментари по така изложеното становище? Не виждам.
Благодаря на представителите на Министерския съвет.
Тази точка не подлежи на гласуване.
С това се изчерпва нашето съвместно заседание. Обявявам го за закрито. Нашата комисия може да се оттегли.
Благодаря още веднъж на Комисията по правни въпроси.
Заседанието на Комисията по правни въпроси продължава.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Жанета Петрова, заместник-министър; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Лъчезар Борисов, началник на отдел в дирекция „Корпоративно управление и преструктуриране, Цветана Караилиева и Людмила Пеовска, от дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите, Илона Стойкова, началник на отдел в дирекция „Правна”; от Министерството на вътрешните работи – Алекси Стратиев, заместник директор на дирекция „Охранителна полиция”, Катерина Хаджиева, юрисконсулт в дирекция „Правна”; от Националната дирекция по приходите – Валери Попов, директор на дирекция „Събирания”; от Съвета на нотариусите – Димитър Танев, председател; от Комисията за защита на потребителите – Иван Бъчваров, главен секретар и Илияна Цолова, директор на дирекция „Правна”; от Министерството на околната среда и водите – Бойко Миланов, дирекция „Превантивна дейност”; от Агенцията за следприватизационен контрол – Руси Статков, член на Надзорния съвет; и народните представители Делян Добрев и Станислав Иванов, вносители на законопроекти.
Заседанието се ръководи от Тодор Димитров, заместник-председател на Комисията по правни въпроси.
Тодор Димитров:
Уважаеми колеги, продължаваме заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 954-01-44, внесен от Стоян Тодоров Мавродиев, Димитър Борисов Главчев и Делян Александров Добрев на 10.11.2009 г.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 954-01-49, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 20.11.2009 г.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроект за потребителския кредит, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет на 25.11.2009 г.
5. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Протокола за Регистрите за изпускане и пренос на замърсители към Конвенцията за достъпа на информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, № 902-02-15, внесен от Министерския съвет на 27.11.2009 г.
6. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 954-01-50, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 25.11.2009 г.
7. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 954-01-41, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 04.11.2009 г.
8. Проект на решение за налагане на мораториум върху експлоатационната и строителната дейност, както и върху действията на разпореждане със сгради, поземлени имоти, земеделски земи, гори и движими вещи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ, № 954-02-91, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 11.11.2009 г.
9. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишно жилищно-спестовни влогове, № 954-01-48, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 19.11.2009 г.
Колеги, продължаваме с точка първа от дневния ред.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 954-01-44, внесен от Стоян Тодоров Мавродиев, Димитър Борисов Главчев и Делян Александров Добрев на 10.11.2009 г.
Давам думата на вносителите да представят законопроекта. Г-н Добрев, заповядайте.
Делян Добрев:
Най-общо предложението предвижда сливане на Агенцията за приватизация с Агенцията за следприватизационен контрол. На този етап имаме приватизирани над 99% от активите, които подлежат на приватизация. Смятаме, че по този начин първо ще се съкратят разходи, защото главната цел на Агенцията по приватизация вече е изпълнена.
На второ място ще се оптимизира работата на двете агенции, като едновременно с това предлагаме и намаляване на числения състав на надзорния съвет от петима в Агенцията за следприватизационен контрол и седем човека в Агенцията по приватизация. Като ги слеем ще имаме един Надзорен свет от трима души. Изпълнителният съвет остава в числен състав от трима човека с тази разлика, че вече нямаме две агенции, а имаме само една.
Ако има въпрос, съм готов да отговарям.
Тодор Димитров:
Благодаря. Сега давам възможност на г-н Лъчезар Борисов от ресорното министерство да изкаже становище. Заповядайте.
Лъчезар Борисов:
Уважаеми г-н Председателстващ,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Министерството на икономиката, енергетиката и туризма изцяло подкрепя законопроекта и мотивите към него.
В допълнение аз бих могъл да дам още няколко аргумента. От една страна, процесът на приватизация почти приключи. Остават само няколко големи сделки. От ресурса на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма това са Булгартабак, Холдинг и Монтажи. Остава да се раздържавят и миноритарните дялове в електроразпределителните дружества и миноритарните дялове във вече частните свободни зони. Това е един от аргументите, с които подкрепяме направеното предложение.
Освен това, считаме, че има комуникационна натовареност между двете агенции – Агенцията по приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол, и бих могъл да дам такъв пример. Налице е доста голяма комуникационна натовареност между Агенцията за следприватизационен контрол и Министерството, тъй като министерството на времето е правило доста приватизационни сделки и ежедневно се подават документи и има такава комуникационна натовареност.
Това са част от основните мотиви, които ние подкрепяме.
Също и намаляването на органите на управление, което е в рамките на общата политика за редуциране на държавни разходи – имам предвид разходи от бюджета на министерството. Благодаря ви.
Тодор Димитров:
Благодаря ви. Колеги, преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Руси Статков:
Аз съм член на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол и ако ми дадете възможност ще представя нашето становище.
Тодор Димитров:
Заповядайте, г-н Статков, ще изслушаме вашето становище.
Руси Статков:
Уважаеми г-н Председателстващ,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Благодаря за възможността да изразя становище по законопроекта на народните представители. Мисля, че ще бъде полезно или поне с това желание съм дошъл.
Ние сме избрани от по-предишно Народно събрание представители на различни политически сили. Но държа да подчертая, че през годините, през които работихме действахме като екип без значение на политическата принадлежност. И всичко това, което имаме като натрупан опит в работата на Агенцията се стараем да бъде използвано в посока на защита на държавния интерес, разбира се в съдействие на работата на самата Агенция с купувачите.
Искам да кажа, че ние имаме два отчета, които вие приехте. По-скоро да припомня: годишен за 2008 г. и за първото полугодие на 2009 г.
Препоръката, която направи Икономическата комисия, която е водеща, беше да представим проект за законопроект, който да допълни Закона за приватизация и следприватизационен контрол, за да може да се повишава ефективността на Агенцията за следприватизационен контрол.
В тази връзка преди три месеца ние предоставихме на Икономическата комисия, а и не само на нея, а и на Народното събрание нашите предложения за промяна на действащия закон. Искам да ви кажа, че до този момент нито едно от тези предложения не е взето предвид.
Същевременно като един от основните проблеми, който е свързан със следприватизационния контрол през годините, в които ние работим, се очерта състоянието на законодателството. Дотолкова доколкото законодателната рамка определя промяната и по-скоро възможността за по-ефективен контрол. Защото приватизационните договори са готвени в една обстановка, в която за съжаление като типови не са били в посока на това да се обезпечават вземанията, а по-скоро са били в посока на бързата приватизация. В резултат на това ние констатирахме, когато Агенцията беше създадена със закон през 2002 г. В края на 2002 г. при нас започнаха да идват преписи по силата на приетите документи, а оригиналите оставаха в министерствата и в Агенцията за приватизация като органи по чл. 3, а при нас преписите са свързани със следприватизационния контрол.
Ние констатирахме, първо, че доста договори не са контролирани, второ, че няма обезпечение, дори и за тези, които са били свързани с продажба по начин с цена, въпреки че и по стария закон е имало изискване за обезпечаване.
Отделно от това самите продажби с компенсаторни инструменти имаше не добре подготвени продажби.
Всичко това наложи още с първия отчет ние да внесем в Народното събрание тогава предложение за промяна на закона. Поетапно бяха променяни, на няколко пъти се променя Закона за приватизация и следприватизационен контрол и няколко други закони, които касаят нашата работа. Последните промени бяха в 2006 г. и 2008 г. и най-съществената от тях беше за законната ипотека. Законната ипотека, която позволи ние реално след като бяхме установили, че около 2000 договора има неизпълнение на задълженията на купувачите, а няма обезпечение, когато има претенции по съдебен път и по този начин решихме възможността да има реално покритие за тези наши претенции. Само че процесът за 2006 г. беше за 6 месеца законна ипотека, ние успяхме за една част от тези приватизирани дружества, за които намерихме съответни документи, тъй като това действително беше много трудно и в този смисъл беше това натоварване, тъй като органите по чл. 3 трябваше да ни предоставят доста други документи и реално успяхме в началото на 2008 г.
И в последствие да ипотекираме някъде около 280 млн. лв. от тези наши претенции, които имаме, по съдебен път. Но за 150 млн. лв. това не можа да се случи, тъй като имаше ликвидирани дружества или купувачи в несъстоятелност и т.н.
Във връзка с това държа да подчертая, че ние наистина имахме реални проблеми, които продължават да съществуват и на първо място е, че законната ипотека като инструмент действа за сделки до 2002 г. Това, което сме предложили на вашето внимание, е да действа за всички сделки и след 2002 г. Защото например сега за БТК искахме обезпечение с активи на дружеството, а не можеше да стане, тъй като няма такава възможност.
На следващо място по отношение на конкретния законопроект. Считаме, че аргументите по отношение на приватизацията вие решавате дали е приключила или не. Вие решавате като законодатели, тъй като в края на краищата става дума за важна държавна политика как да продължи този процес.
Но по отношение на следприватизационния контрол би било доста съмнително сливането на двете агенции. Дотолкова доколкото намаляването на ръководните органи естествено ще икономиса ресурс, но то няма да подобри ръководството на процеса.
И най-същественото. Агенциите бяха създадени с цел да няма корупционен потенциал. Този корупционен потенциал сега няма да се намали, а ще се увеличи. Аз искам да ви кажа, че във всички периоди, в които е осъществявана приватизация, договорите които идват при нас носят често пъти не добре защитен държавен интерес. За всички периоди има клаузи, които ясно личи, че този интерес не е добре защитен. И ако няма законова промяна, т.е. със Закона за приватизация и следприватизационен контрол да се регламентира някаква рамка на договора, както е в съвременния Закон за концесиите, където има специална глава „Концесионен договор”, нещата няма да се променят. Едно сливане на двете агенции само ще увеличи корупционния потенциал, защото тези, които приватизират, ще и контролират и няма всъщност да се реши един от основните проблеми, който стои в нашето общество сега.
Второ, по отношение на натовареността между двете агенции. Аз искам да кажа, че такава комуникационна натовареност вече не съществува толкова доколкото Агенцията по приватизация почти вече не приватизира. Последното тримесечие не е идвал нито един договор при нас.
Отделно от това те не се влияят от нашето предложение и едва ли биха се повлияли при едно сливане тези, които готвят приватизационните процедури.
И още нещо, считам, че настоящата цялостна реформа в контрола, за която многократно вече се говори и което Народното събрание е възложило на работна група би трябвало в цялостен пакет да види контролната система. Агенцията за следприватизационен контрол е централизиран държавен орган, който има особени функции, създаден със закон от една страна, да осъществява обезпечаването на задълженията доброволното неизпълнение, но от друга страна има и функции, които са част от контролната система.
Искам да кажа също така, като много съществено противоречие в законопроекта, че той противоречи на европейски регламенти, които са свързани с контролната система. Те изискват независимост на звеното и обособеност от органа, а в случая няма да има самостоятелно действащ орган.
И не на последно място считам, че досегашната дейност на Агенцията за следприватизационен контрол, независимо от това, че последните три години е съкращавана в рамките на 50 на сто – започна със 120 човека в края на 2002 г. и сега е 59 човека показва, че тя се справя с основните задължения, които са й дадени. По-скоро проблеми има, които трябва да се решат със законодателството, които ние сме предложили да се решат, но не се решават, а това сливане няма да доведе до промяна. Това го казвам категорично не заради запазване на мястото на този или онзи, а от гледна точка на защита на държавни интереси и на работата по следприватизационния контрол. Благодаря ви.
Тодор Димитров:
Благодаря Ви за становището. Колеги, преминаваме към обсъждане на законопроекта. Давам възможност за изказвания и за въпроси.
Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Съвсем накратко ще кажа, че това е поредният законопроект, който е част от общия сценарий на управляващите да бъдат сливани, закривани, преобразувани органи с цел уволнение на хората, които работят в тях. Предложеният законопроект не прави изключение.
От чисто правна гледна точка няма логика да се обединяват два органа, които имат абсолютно различни функции – единият, който извършва приватизация, а другият, който контролира как се изпълняват ангажиментите по тази приватизация. Ще стигнем до абсурда, до който стигнахме и с предложения законопроект за здравното осигуряване, в което директорът на касата участва в надзорния съвет, който осъществява контрол върху него, т.е. контролира сам себе си. Вероятно това е някакво ново разбиране за контрола, когато органите, които извършват една дейност след това се контролират.
Аз не разбирам внасянето на този законопроект извън контекста на общата реформа, която разбрах че се прави по принцип в контролните органи, която по предложение на главния прокурор и след това по други коментари в Народното събрание доколкото ми е известно се формира работна група, която да направи преглед на контролните органи и да оптимизира контрола. В публичното пространство битува, че се работи по това, но този законопроект е извън общия сценарий и аз нямам друго обяснение освен това, че някои хора нямат търпение да уволнят едни други хора, което не е изненадващо. Това е, което се случва в момента в държавата. Просто трябва да сме наясно с мотивите, с целите и с това кое защо се прави.
Тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-жо Манолова. Други изказвания? Заповядайте.
Делян Добрев:
Аз искам да взема отношение като вносител. В момента в двете агенции в техните надзорни и изпълнителни съвети работят, не работят, а са назначени 20 човека – 7 плюс 3 в Агенцията по приватизация, и 5 плюс 3 в Агенцията за следприватизационен контрол. Те вземат годишно 800 хил. лв. Това е разходът за държавата. Казахме вече, че процесът на приватизация е почти приключил, че ние нямаме какво повече да приватизираме. Над 99% от активите са приватизирани, така че мнението, че трябва да са самостоятелни агенции и едната да контролира другата до голяма степен се обезсмисля този аргумент. А от друга страна, ние реално ще намалим на половина разходите за възнаграждения на тези абсолютно излишно раздути бройки на надзорни и изпълнителни съвети. Благодаря.
Мая Манолова:
Може би ако ще се прави някаква финансова обосновка на този законопроект, би следвало да присъстват и данни благодарение на дейността на Агенцията за следприватизационен контрол и на наложените от нея обезпечителни мерки и осъществени производства колко пари са събрани в държавната хазна от купувачите на едни или други приватизирани обекти. Този анализ е изключително едностранчив и не е сериозно, според мен, когато народни представители внасят законопроект също би следвало да следват закона за нормативните актове – да има една цялостна финансова обосновка, още повече когато това ще бъде основен аргумент за приемания законопроект. Защото това е едната страна на нещата, колко пари се харчат за администрация. Тя може да бъде оптимизирана по различни начини.
Освен това е важно каква е общата ефективност от дейността на тези органи и каква ще бъде след като те се обединят. Безспорно е за всеки, че след това ще се увеличи корупционният натиск, което специално при извършването на приватизационни сделки е една от опасностите.
Тодор Димитров:
Благодаря. Други мнения? Заповядайте, колега.
Светослав Тончев:
Да отговоря на г-жа Манолова.
Г-жо Манолова, доколкото си спомням в Народното събрание всички колеги присъствахме там, както и Вие, слушахме обстойния доклад на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Каквото е моето впечатление, такова предполагам е и впечатлението на всички колеги и крайният резултат от гласуването беше, че дейността в Агенцията за следприватизационен контрол просто я няма. Работата, която са вършили е почти никаква. Не си спомням да е имало случай на развалена сделка, от която държавата да е спечелила нещо. Агенцията за следприватизационен контрол, според мен, от момента на създаването си до настоящия момент не върши почти никаква работа освен да се харчат бюджетни пари, пари на данъкоплатците. Не знам с какви по-меки думи да го кажа, но просто там не се работи. Това е общото мнение. Това е мнение не само мое, не само на моите колеги, но и в Народното събрание. В крайна сметка беше гласуван техния доклад и знаете какъв беше резултата. Така че да се говори, че не се знае какво е състоянието там, просто е безумие.
Тодор Димитров:
Благодаря. Заповядайте, г-жо Манолова.

Мая Манолова:
Колега, ние много добре знаем как се взимат решенията в Народното събрание и как бяха приети или по-точно не бяха приети докладите на всички комисии, които представиха своите отчети. Част от колегите както беше видно от дебатите или от липсата на такива въобще не бяха прочели докладите. Така че гласуването в Народното събрание да е аргумент за това, че не работи Агенцията, просто е несъстоятелно. Не съм аз човекът, който ще говори с цифри и факти. Но тук има представители на агенциите и нека те да кажат. Според мен, трябва да се въздържаме от такива крайни оценки, защото това не е просто политика, а по този начин ние обиждаме хора, които работят в една сфера.
Тодор Димитров:
Благодаря. Г-н Борисов, заповядайте.
Лъчезар Борисов:
Аз бих желал да добавя, тъй като се прокрадна мнението, че се слива един орган с друг, който упражнява негов контрол. Не е така, защото Агенцията за следприватизационен контрол осъществява контрол върху изпълнението на ангажиментите на купувачите по приватизационните договори, а не контрол върху Агенцията по приватизация.
Следващият мотив – Агенцията по приватизация наистина вече е почти приключила своята. Остават една-две сделки.
Трето, самият законопроект не предвижда редуциране на експертния състав на двете агенции. Т.е. след сливането би следвало общият капацитет да се повиши, тъй като ще бъде за сметка на евентуално съкратени хора от общата администрация – личен състав, домакини, счетоводители. Т.е. едни и същи хора ще вършат работата на вече новосформираната агенция, а те ще бъдат заменени с експерти-професионалисти в съответната област.
Тодор Димитров:
Благодаря на г-н Борисов. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председателстващ,
Уважаеми колеги,
Аз като споделям изцяло становището, че това е поредният закон, който общо взето е внесен с цел да бъде ревизиран личният състав – ръководният състав на един от държавните органи. Този път не е независим, но все пак е малко по-встрани от централната изпълнителна власт. Мотивите са ясни. Аз не съм съгласен, че Агенцията за следприватизационен контрол е приключила работата си. Агенцията за приватизация може би да, тъй като обективно наистина вече няма какво толкова да се приватизира с изключение на една две големи сделки, които се бавят. Не мога да се съглася, че Агенцията за следприватизационен контрол не е вършила работа и нейните експерти не са вършили работа. Тук има представител на Надзорния свет на Агенцията за следприватизационен контрол и аз съм убеден, че ще чуем данни конкретно за извършената работа.
Искам да задам въпроса защо се продължава тенденцията важни законопроекти, свързани с устройството на държавната администрация, с устройството на изпълнителната власт в случая, тъй като двете агенции са държавни, защо се внасят от народни представители, а не от Министерския съвет. Защо Министерският съвет не ги внася и не минават през нормалната процедура на съгласуване, а се използва този заобиколен път да се внасят от народни представители, след което представители на Министерския съвет само да подкрепят законопроекта. Тази тенденция не е много удачна според мен. Когато се касае за организация на държавната администрация трябва да има ясен ангажимент на изпълнителната власт.
Не на последно място искам да отправя препоръката, която ми се струва съвсем резонна като забележка от страна на представителя на Надзорния съвет. Разбирам, че бързаме с приемането на този закон, за да решим кадровите въпроси. Но мисля, че щеше да е добре, ако се използва тази законодателна инициатива и да се внесат наред със структурните и персонални промени в състава на агенцията, да се помисли и предложи нещо, с което да се подобри работата на тази агенция. Да се премахнат някои законови пречки, които пречат за по-ефективната работа на Агенцията за следприватизационен контрол. Ако бяха внесени такива разпоредби наред с другите, щеше да бъде по-добре, а не само чисто организационно техническите. Благодаря.
Тодор Димитров:
Благодаря на г-н Казак. Г-н Статков, заповядайте, да изнесете конкретните данни.
Руси Статков:
Вън от емоцията искам да споделя, че през последните три месеца говоренето от страна на представители на висшата власт в страната (имам предвид Народното събрание и Правителството) без конкретни и верни цифри срещу Агенцията е много лошо и демобилизира хората и на нас ни коства доста усилия да държим
Димитър Лазаров:
Аз ще ви припомня молбата на уважаемия Председателстващ. Моля да оставите политическите изказвания и да говорите за това, за което ви беше дадена думата. Кажете конкретните цифри и толкова, а вие започнахте с едно политическо изказване.
Тодор Димитров:
Г-н Статков, уважихме вашето искане да изнесете данни. Считаме, че ще бъдат полезни за Комисията и за това ви дадохме думата. Много моля да кажете кратко и стегнато.


Руси Статков:
Агенцията беше създадена 10 години след като приватизацията в България започна. Беше създадена като инициатива на ОДС като решение в следващото събрание от НДСВ.
В Агенцията в продължение нат ри години постъпваха преписи от документи и ние установихме в рамките на тези три години, че от близо 7000 сделки за 1/3 има неизпълнение. Установихме като работехме.
Второ, установихме, че в конкретните неизпълнения има недоплатени с компенсаторни инструменти. По отношение на различните видове инвестиции неизпълнение. След като поканихме за доброволно изпълнение купувачите, заведохме две хиляди дела, от които спечелихме 1043 в размер на 500 млн. лв. за държавата. Отделно от това в Агенцията са събрани за тези 6 години 220 млн. лв. от хората, които работят в нея.
В момента има висящи производства. Тук вие сте с правно образование и няма да си позволите това, което казах, че се клеветят хората за 800 млн. лв., защото се говори, че не сме събрали 800 млн. лв. Това не е така. Има висящи производства. Съдът е този, който трябва да се произнесе.
И не на последно място по отношение на събирането, аз не случайно казах за законната ипотека. Ние имахме проблем след осъдителното решение да имаме изпълнение, защото нямаше върху какво да изпълняваме. За това законната ипотека, която се въведе 2006 г. за 6 месеца и след това 2008 г. вече ни позволи да ипотекираме за 280 млн. лв. задължения, които сега реализираме. Но тъй като е икономическа криза темпът на реализация е достатъчно бавен. Активите не се търсят. Отделно от това трябва да спрем производства, защото купувачите няма как да се издължат. Това са сериозни проблеми.
На по-следващо място. До този момент ние имаме изключително икономична издръжка – средно годишно 1200000 лв. за цялата структура. И тази година ние до този момент сме събрали 20 млн. лв. отделно това сме съдействали със собствени сили за 50 млн. лв. да постъпят в бюджета. Това са конкретни цифри. Тук не става дума за политическо говорене. Тук има хора, които знаят как говоря политически аз. Става дума за факти. Много ви моля, не става дума за Руси Статков, а за хората, които работят в структурата, защитете ги.
Не на последно място. Вие приехте два отчета на Агенцията без никаква бележка. Ние не сме с отчет, който е върнат. Нещо се греши. Моля уважаемия народен представител, който каза тези неща, нека още един път да види цифрите. Аз съм готов и колегите също да разговаряме.
Тодор Димитров:
Благодаря ви. От името на вносителите г-н Добрев.


Делян Добрев:
Само искам да разсея впечатлението, което се създава, че едва ли не Агенцията по приватизацията и Агенцията за следприватизационен контрол не са изслушани и не са имали възможност да дадат своите предложения. В Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм в продължение на три поредни комисии канихме и изслушвахме представителите на агенциите, приемахме докладите и сме съвсем наясно с работата на двете агенции. Цифрите ни са съвсем ясни. Тук не говорим за това дали работи добре Агенцията за следприватизационен контрол или не, а говорим за оптимизация на двете агенции за намаляване на техните надзорни и изпълнителни съвети, с което да се спестят средства в тази тежка икономическа криза в момента. Благодаря.
Тодор Димитров:
Благодаря на г-н Добрев. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Имам въпрос към вносителите. По сега действащия закон двата надзорни съвета на Агенцията за приватизация и на Агенцията за следприватизационен контрол се избират от Народното събрание. Има един текст, който важи и за двата съвета, че всяка парламентарна група може да предложи до три, съответно до две лица за членове на надзорния съвет. Това е едно рядко срещано правило, където законът дава възможност не само на управляващото мнозинство, но и на парламентарните групи, които са извън управляващото мнозинство, да предлагат и да участват в тези процеси.
Питам вносителите защо са изоставили този хубав принцип. Рядко има такива хубави норми в нашите закони. Имате нещо предвид конкретно?
Делян Добрев:
Нищо конкретно. Ние не сме засегнали по никакъв начин този принцип. Нашето предложение в § 14 е, че в едномесечен срок от влизането в сила на този закон Народното събрание избира членовете на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Мисля, че е пределно ясно. Говоря за нашия § 14 от предложението, а не за чл. 14 от закона. Нямаме предложение за отпадане.
Христо Бисеров:
Това изречение е отпаднало. Аз говоря за чл. 14 и чл. 21 от закона.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров има предвид следния текст, колеги.
В действащата норма на чл. 21, ал. 1 гласи:
„Надзорният съвет се състои от петима членове, които се избират и освобождават от Народното събрание. Всяка парламентарна група може да предложи до две лица за членове на Надзорния съвет, които имат завършено висше образование.”
Нали това имате предвид, г-н Бисеров.
В предложението на вносителите чл. 21, ал. 1 се изменя така:
„(1) Надзорният съвет се състои от трима членове, които се избират и освобождават от Народното събрание. За членове на надзорния съвет се избират лица с висше образование.”
Т.е. отпада изречение второ.
Тодор Димитров:
Между първо и второ четене може да се предложи.
Колеги, други съображения? Заповядайте, г-н Статков.
Руси Статков:
Развалили сме 47 сделки. Но проблемът с развалянето по сега действащия закон не е толкова лесно. От гледна точка на законодателното уреждане трябва да го видите, защото не позволява след това да се следи процесът.
Тодор Димитров:
Благодаря Ви. Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 954-01-44, внесен от Стоян Тодоров Мавродиев, Димитър Борисов Главчев и Делян Александров Добрев на 10.11.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Няма. Приема се законопроектът.
Заседанието продължи да се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, продължаваме с точка втора.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 954-01-49, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 20.11.2009 г.
От страна на вносителите присъства г-н Станислав Иванов. От страна на Министерството на вътрешните работи г-н Алекси Стратиев от дирекция Правна Катерина Хаджиева.
От името на вносителите г-н Иванов имате думата.
Станислав Иванов:
Уважаеми колеги, като един от вносителите на предложенията за измененията на Закона за движението по пътищата, бих искал да очертая основните насоки, които засягат този закон.
Основният мотив на внесените предложения е възможността за налагане на глоби с фиш за нарушения, установени с технически средства, в случая камери и завишаване на санкциите за водачи управлявали МПС след употреба на алкохол, водачи управлявали МПС с превишена скорост и неправоспособни водачи.
Относно възможността за налагане на глоби с фиш за нарушения, установени с технически средства следва да бъде въведен ефективен механизъм за налагане и събиране на глобите. Използването на възможностите, които ни предоставя техниката, не само ще изключи възможността за недобросъвестно поведение от страна на контролните органи, но и пряко ще въздейства върху безопасността на движението, като ще принуди собствениците на моторни превозни средства да проявяват по-голяма грижа към имуществото си и да бъдат по-взискателни към тези, които преотстъпват управлението на моторните превозни средства.
В промените се предлага за нарушения, установени с техническо средство, да отговаря собственика на моторното превозно средство. Издадените фишове за нарушения, установени с технически средства подлежат на обжалване, но след заплащането на наложената за тях глоба. По този начин ще се подобри събираемостта на глобите. С решението, което се изменя или отменя наложеното наказание ще има възможност за връщане на неоснователно платената глоба.
Чрез използването на технически средства и системи за установяване на нарушенията по пътищата, ще се увеличи броя на установените нарушения, извършвани от водачи на моторни превозни средства, което ще доведе до реализиране на административно-наказателна отговорност на нарушителите. Способът за установяване с техническо средство, което записва датата, точния час на нарушението и регистрационния номер предоставят необходимите и достатъчни данни за нарушението и цялата фактическа обстановка по случая без да има възможност субективно да бъде тълкувано от служебното лице.
Предвижда се възможност за анулиране на издаваните фишове.
Бих казал, че този проект предлага един нов механизъм за определяне на санкциите за водачите, които управляват моторните превозни средства с превишена скорост с цел по-ефективно прилагане на принципите за съществуващото административно нарушение и наказание.
С две думи законът налага едни превантивни мерки, от една страна за собствениците на моторни превозни средства, като вменява в тях отговорността да се грижат за това на кого дават правото за управление на стопанисваното от тях моторно превозно средство и от друга страна, премахва възможността контролните органи за прилагат субективния фактор при определяне на наказанието.
Самият факт, че глобите ще бъдат издавани с фиш и ще бъдат плащани от собствениците на МПС, това ще доведе до повишаване на събираемостта. Ще се избегне безконечното протакане, даването на жалби за установяване на това кой е карал МПС.
...........................


(извлечение)
Според Алекси Стратиев със законопроекта се съблюдават правата на гражданите, води до липса на корупция, спестяване на време за гражданите и загуби за държавата.

Ивайло Тошев счита че след като Министерство на извънредните ситуации вече е заличено, параграф 1 и 2 трябва да се оттеглят.

Според Христо Бисеров Законопроектът налага нови правни принципи, които на съществуват в българското право. Първо се изтърпява наказанието, а после се обжалва. Той не одобрявам отговорността за чуждо нарушение и коментира солидарна или успоредна отговорност.

Според Димитър Лазаров Законопроектът обръща принципите в правото, собственикът ще се наказва дори когато не е виновен. Чл. 186, ал.4 – за нарушение, установено с техническо средство се предвижда наказание „глоба”, без да се търпят други санкции – лишаване от правоуправление или контролни точки. Наказателно постановление до 50 лв. не се обжалва, глобата с фиш се обжалва. Не е предвидена възможност собственикът да докаже, че извършителят е друг. Ако е кола на държавен орган, ще се санкционират ли министри?

Емил Радев смята, че с предложените промени се нарушават основни правила в административнонаказателния процес и чл. 39 ал. 2 от ЗАНН.Фишът не се подписва, изпраща се на адресата, което се смята за връчване, глобата се заплаща в едномесечен срок. Ако не е получен фиша, следва призовка за доброволно изпълнение. ЗАНН не предвижда обжалване на фишове. Публичния изпълнител не може да събира цвземането, защото е частно държавно вземане.

Димитър Лазаров попита какво ще стане, ако собственика е лишен от правоуправление.

Четин Казак не е съгласен, че проблема трябва да се остави на водещата комисия.

Според Мая Манолова Законопроектът обръща с главата надолу ред правни принципи. Административната отговорност е лична. Много от автомобилите се карат с пълномощни, не е уредена собствеността.

Явор Нотеве е съгласен с по-високите глоби, техническите средства елиминират субективния фактор. Недалновидно е да се отрече новия начин на заснемане на нарушенията. С него се установяват сериозни нарушения, като преминаване на червено и завишена скорост. Целта на законопроекта е запазване здравето и живота на хората. В момента отлагането на събирането на глоби мотивира обжалването на АУАН с цел отлагане на плащането.

Анастас Анастасов е съгласен с г-н Нотев. Практиката е от Европейския съюз. В законопроекта не се посочва кой издава фиша. Радарите са лицензирани, но системата от радар плюс камера не е. Това води до отменяне на наказателни постановления.

Според Михаил Миков текстовете в закона не са подредени по тежест. Не е съгласен и с въвеждането на два вида фишове – едни обжалваеми и едни необжалваеми.Според него не трябва да има обжалваемост на фишовете. Това е стимул за плащане. Фишът не се подписва. Следователно не е документ. Начинът на доброволното заплащане трябва да се уреди в закон.

Димитър Лазаров няма нищо против да има наказание за нарушенията, установени с технически средства. Ще се наказват собствениците. Но ако имаме фирмен автомобил – собственика или шофьора ще накажем?

Според г-н Миков не е предвиден секторен контрол – в тунели и част от магистралата.

Искра Фидосова:
Колеги, подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 954-01-49, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 20.11.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет „въздържали се”.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.
Ще представи законопроекта г-жа Жанета Петрова, заместник-министър на правосъдието.
Аз ще се оттегля като председателстващ заседанието. Ще предоставя думата на г-н Нотев да председателства заседанието по тази точка.
Явор Нотев:
Давам думата на вносителите да представят законопроекта.
Жанета Петрова:
Уважаеми г-н Председателстващ,
Уважаеми народни представители,
Министерският съвет е вносител на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, одобрен с Решение 892 от 18 ноември 2009 г.
Законопроектът е изготвен в съответствие с препоръки на Европейската комисия за предприемане на законодателни мерки за предотвратяване възможностите за използване на сделките с недвижими имоти за целите на изпирането на пари, както и за противодействие на корупцията и имотните измами.
По своето съдържание законодателната промяна е в съответствие и с Декларацията на Съюза на юристите в България, приета на проведената на 31 октомври 2008 г. Национална конференция „Имотни измами – проблеми и противодействие.” В тази декларация е предложено Министерството на правосъдието съвместно с Нотариалната камара да инициира промени в гражданското законодателство, гарантиращи достоверността на плащанията по сделки с недвижими имоти.
Съгласно предложения законопроект при извършване на възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имот, страните представят декларация, че сумата, посочена в акта, е действително уговорената цена по сделката. Подписите и съдържанието на декларацията се удостоверяват по реда на чл. 590, ал. 1 и 4 от Гражданския процесуален кодекс. Декларацията се попълва по образец, утвърден от министъра на правосъдието.
Предвидено е също, че пред нотариуса да се представя заверен препис от платежните документи, когато между страните са извършени плащания преди нотариалния акт.
Когато в акта са уговорени последващи плащания, страните посочват в декларацията и сметката, по която ще се извършват плащанията.
Предлагат се два варианта за извършване на плащания между страните по сделката – плащанията могат да се извършват по специална банкова сметка на нотариуса или по банкова сметка в избрана от страните банка.
Условията за внасяне на сумите по специалната банкова сметка на нотариуса и за нареждания за плащания от нотариуса се уреждат с писмено споразумение между нотариуса и страните по сделката.
Не се допуска принудително изпълнение върху паричните средства по специалната банкова сметка за задължения на нотариуса. Що се отнася до сметките, които ще се откриват от граждани, те се подчиняват на общия ред за гарантиране на сумите по тях, който е предвиден в закона за гарантиране на влоговете в банките.
Систематичното място за уреждане на този вид отношения освен в Закона за нотариусите и нотариалната дейност, са и в Закона за задълженията и договорите.
Предлага се допълването на чл. 75 с нова ал. 3, която гласи, че при възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, плащанията между страните се извършват по банков път.
Законопроектът се внася без финансова обосновка, тъй като не оказва пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Въвеждането на законова забрана за разплащания в брой при сделки с недвижими имоти ще гарантира достоверността на плащанията, както и получаването на реално дължимата сума от страната по сделката. Този режим ще препятства и възникването на съдебни спорове между страните, тъй като при наличието на декларация, в която се декларира достоверната цена по сделка, страната би се затруднила да доказва обратното по гражданско правен ред, което ще допринесе за обезпечаване на правна сигурност при възмездни сделки с недвижими имоти.
Предложените промени ще допринесат за предотвратяване укриването на истинската цена при сделките с недвижими имоти за облагане с данък при придобиване на имущество по възмезден начин по действително уговорената цена, за изясняване произхода на средствата и за противодействие на изпирането на пари.
И не на последно място, законопроектът ще противодейства на изпирането на пари и за изясняване произхода на средствата по сделката.
Благодаря.

Явор Нотев:
Г-н Танев, Вие ще вземете ли отношение. Заповядайте.
Димитър Танев:
Нотариалната камара приветства подхода, по който се прави изменението на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, именно като се тръгва от Национална конференция за противодействие на имотните измами, която беше организирана миналата година м. октомври. По редица от обсъжданите проблеми вече имаме законодателни промени, които са факт. Даже скоро коментирахме със Съюза на юристите в България, че ще направим един своеобразен отчет за изпълнението на тази декларация.
Въвеждането на специална сметка за нотариусите, по която да могат да се превеждат сумите по сделките е действително наложително. Такава специална сметка имат частните съдебни изпълнители. До момента също има възможност суми по сделки да се превеждат по сметка на нотариуса, но непълнотата на нормативната уредба бе, че тази сметка не е защитена. Тя е лична сметка на нотариуса и страните винаги са поставяли въпроса какво ще стане, ако се насочи принудително изпълнение лично към нотариуса и не даваше гаранция, че сумите ще отидат по предназначение. Така че въвеждането на такава възможност може би ще ги успокои. По статистика, по не повече от 1% от сделките се извършват плащанията по сметка на нотариуса. Едва ли много ще се увеличат с тази промяна. Обикновено това са комплицирани сделки, при които се изисква изчакване на различни факти като заличаване на искови молби, заличаване на ипотеки, при които нотариусът се явява един своеобразен гарант, че тези факти ще настъпят и той ще преведе сумата.
Също така чужди граждани и чужди фирми също прибягват до този вид услуга, тъй като това е нормална практика в Европа.
Иска ми се, ако е възможно, именно с оглед по-пълното спазване на изискването на Европейската комисия за забрана на плащанията в брой при сделките с недвижими имоти действително да помислим в изречение първо на ал. 9 където е записано: „е действително уговорената цена по сделката”, дали става ясно, че се касае само за плащанията по сделките за продажби и само за задължението за плащане, което е цена. Дали не трябва да бъде: „представя декларация за всяко плащане, посочено в акта, независимо на какво основание е уговорено. Плащане може да бъде уговорено при една суперфикция, плащане може да бъде уговорено при един договор за доброволна делба. Няма номенклатура на сделките, няма номенклатура на плащанията, а изискването е всички плащания тотално, които са свързани с прехвърляне и учредяване на вещни плава да са по банков път.
Това е, по което ми се ще да се помисли.
Във връзка с това предлагаме такъв текст:
„При извършване на възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, участващите в нотариалното производство представят декларация, че всяко плащане, посочено в акта на каквото и да е основание, е действително уговореното по сделката.”
Така могат да се обхванат абсолютно всички плащания.
Другата промяна е да не са „страните”, а „участващите”. Това има чисто практическо съображение. В практиката ни като нотариуси действително в 95% в случаите, участващите, които се явяват непосредствено пред нотариуса са страните, но в един малък брой от случаите това са техни пълномощници особени или законни представители. И ако лицето е в чужбина, и ако е дало пълномощно 2-3 месеца преди да знае каква ще бъде точно спазарената и уговорена цена и точно избраната банкова сметка. Естествено принципът е, че декларацията се попълва само лично от лицето. Така е когато се касае за гражданско и семейно състояние и това е нормално, защото тези факти засягат лично страната. Но когато се явява един пълномощник, той не е просто куриер по сделката. Той лично отговаря за плащането. Той има права, дадени му с нотариалната сделка упълномощаване да извърши плащане, да уговори цена и да отговаря за това плащане. Когато е с пълномощник, ако трябва да се изчака страната, ако е в чужбина, а в чужбина са над един милион българи, отново да попълни такава декларация с точно определената цена и отново да посочи сметка, малко ще се забави изповядването на сделките с недвижими имоти
На нас ни се струва, че може би е по-прецизно да бъдат не „страните”, а „участниците” или „участващите” в нотариалното производство.
В ал. 10 „извършени плащания преди нотариалния акт” – все пак плащания са не само при нотариален акт, а примерно при един договор за доброволна делба, той не е под формата на нотариален акт, а там също има плащания. Може би е добре да бъде заменено „преди нотариалния акт” с „преди акта”.
Това са чисто правно технически съображения с оглед по-пълно спазване целта на Европейската комисия и целта на програмата за забрана на плащанията в брой при сделките с недвижими имоти.
Явор Нотев:
Благодаря. Заповядайте г-н Димитров.
Красимир Димитров:
Аз ще кажа само две-три думи, приветствайки проекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност и промяната, която се прави в Закона за задълженията и договорите. Наистина текстовете са важни, наложителни, издържани са с изключение на тези правно технически бележки, които колегата Танев направи. Аз смятам, че могат да бъдат подкрепени. От гледна точка най-вече на това да се избегнат евентуални проблеми във връзка с тълкуването и прилагането на закона. От една страна, ще повторя донякъде казаното, говорейки за цена, цената наистина е елемент най-вече при договора за продажба и ще се свързва основно с него.
Един вид заобикаляне според мен би могло да бъде, ако някой замени един недвижими имот примерно за 100 хиляди лева за лека кола и доплаща разликата от 90 хиляди лева. Тогава бих говорил, че това не е цена, а това е уравняване на по-скъпата вещ. За това може би думата „плащане” по би прилягала в съответната редакция, за да се обхванат всички възмездни сделки, а да не възникне този проблем и да не се създаде възможност да се заобикаля разпоредбата.
От друга страна, участниците в нотариалното производство са тези, които се явяват пред нотариуса. Най-често това са наистина страните по смисъла на ГПК. Но в случаите, когато се явява един законен представител или особен представител, той ще е лицето, което ще попълва тази декларация, както и пълномощника, действайки от чуждо име и притежаващ по силата на закон или по силата на сделката съответната представителна власт.
По отношение на третата бележка. Думата „нотариален акт” или „акт” в съдържанието на предложените изменения, според мен трябва да се прецизира.
В ал. 10 ми се струва на прима виста, че „преди нотариалното производство” би било по-точно, защото при удостоверяване на подпис, както е при договор да доброволна делба, както и при други сделки, свързани с вещни права, включая при подписи за съдържание на брачния договор по смисъла на Семейния кодекс, не сме изправени пред формата на нотариален акт, но там също може да има плащания и прехвърляния.
Това са моите бележки по този законопроект.
Явор Нотев:
Благодаря Ви, г-н Димитров. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
По въпроса за декларациите. Това става ли елемент от фактическия състав на сделката или не. Липсата на декларация при изповядването на една такава сделка опорочава ли сделката?
Попълването на неверни данни в декларация опорочават ли сделката? Това е по гражданското право. Отговорността при подаване на невярна декларация. Изповядването на сделка – отговорността на нотариуса, изповядал сделка без декларация.
Трябва да отговорите на този тип въпроси, защото не знам дали са уредени.
По памет не мога да си спомня какво е чл. 590 от Гражданския процесуален кодекс. (Удостоверяване на подпис.) Т.е. нотариусът ще вземе още една такса. Така ли да разбирам. И банката ще вземе.
Но да видим какво става, ако липсва декларация, защото в практиката не може да няма такива сделки без декларация, поради грешки, поради пропуски.
Жанета Петрова:
Това е въпрос на съдебната практика и на нотариалната също. Няма закон, в който едно нарушение да се квалифицира като водещо до нищожност или водещо до недействителност на сделката. Записано е кои сделки са нищожни, кои сделки са унищожаеми в Закона за задълженията и договорите. По принцип нотариусът, който изисква определен набор от документи, би следвало да откаже изповядването на такава сделка, която е без декларация, но не би трябвало да води до нищожност.
За това систематичното място, изразявам личното си мнение, тъй като само това мога да изразя, за това систематичното място, което няма да скрия, че ние дълго време не можахме да намерим точното място в Закона за задълженията и договорите и мисля, че за това го записахме в Глава Изпълнение, вместо в чл. 18, който урежда действителността на договорите, за да не се правят асоциации за това, че един ред на плащане, който не е спазен, ще води до нищожност на сделката. Считаме, че са налице други превенции, които да стимулират страните по сделката да изпълняват закона. Но съвсем не сме имали предвид такъв тежък ефект по отношение на сделката.
Явор Нотев:
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Моят въпрос е по отношение на декларацията по реда на чл. 590, ал. 1 и 4 –съдържание и подпис. Това значи материален интерес. Това няма ли да оскъпи двойно таксите по сделките на практика.
Димитър Танев:
Клетвените декларации са с най-ниската такса. В момента те са като гражданско и семейно.
Емил Радев:
Ще го запишем ли това в тарифата?
И още един въпрос. Защо тази декларация не бъде направена като текст в съдържанието на самия нотариален акт.
Димитър Танев:
Нотариалният акт е един документ, декларацията е друг. Едното е договорът между страните, а другото е декларация, с която под страх от наказателна отговорност, която е с минимум и с максимум по чл. 313, ал. 2 установява, че в договора цената не е симулативна.

Емил Радев:
Въпросът е пак да оставим като наказателна отговорност като всички последствия, които води, защо да не е като реквизит на нотариалния акт.
Жанета Петрова:
Защото няма такава отговорност. Изявление в нотариален акт не може да доведе до наказателната ви отговорност. До такава води подписването на декларация.
Димитър Танев:
Страните свободно определят съдържанието на договорите според закона за задълженията и договорите. Систематичното място за мен е много правилно избрано именно като коректно изпълнение на задълженията или може би правилно изпълнение на задълженията, защото „коректно” не е най-подходящата дума за случая или законосъобразно изпълнение ще бъде само, ако сумата е платена по банков път. Оттук нататък, ако се проектира в бъдеще съдебна практика, действително в определени случаи може и като противно на закона, може да се търси разваляне на сделката, унищожаемост, та дори и по 26 и противно на закона и нищожност на сделката. Но това ще бъде за всеки конкретен случай.
Емил Радев:
А какво правим ако прихващаме насрещни задължения.
Димитър Танев:
За това предлагаме текст „всяко плащане”.
Емил Радев:
Това не е плащане. Прихващане на насрещни задължения е съвсем друг правен способ. Какво става с този нотариален акт. Става ли той нищожен. Няма плащане.
Димитър Танев:
Ако няма плащане, той не е предмет на тази сделка. При прихващането няма плащане.
Емил Радев:
Има плащане на практика на цената чрез елемента на прихващане. Това си е отделен правен институт.
Жанета Петрова:
Извършва се с отделен акт, а не с нотариалния акт. Трябва да е преди или след нотариалния акт.
Емил Радев:
Обикновено в нотариалния акт страните уговарят начина на плащане и аз като кажа, че имам да взимам по една фактура 10 хиляди лева, а цената ми е 20 хиляди по нотариалния акт, пиша в нотариалния акт, че прихващам до стойността на по-малкото насрещно задължение – 10 хиляди лв., а другите 10 хиляди ги плащам по банков път така, както трябва да бъде. Все пак тук част от цената не е платена по банков път. Това би ли довело до сериозни последици.
Жанета Петрова:
В този случай отиваме в друга хипотеза. Сделката не е изцяло възмездна. Тя прилича на замяна.
Димитър Танев:
Ние разсъждавахме по този казус. Има се предвид по чл. 171 от закона за задълженията и договорите – не само прихващане, а изобщо иновация, прехвърляне на вземане, встъпване в дълг, всички тези неща, но се касае за облигационни отношения между страните, които се вписват към ипотеката.
В крайна сметка изискването на Европейската комисия и от там и на правителството е именно забрана на сделките с недвижими имоти, а не на всички облигационни плащания.
Емил Радев:
С две думи тук говорим само за плащанията на цена. Тази част от цената, която би била възможна кешово разплащане да минава по банков път. Прихващане и всички останали хипотези са отделни и не попадат под този закон. Последствията са много тежки и трябва да го изясним, защото отиваме на практика към едно унищожаване – към нищожност по ЗЗД.
Красимир Димитров:
Прихващането е друг способ. В случая облигационното задължение ще бъде погасено до размера на по-малкото и реално това, което ще се плаща, ще бъде остатъка при насрещни вземания на двете страни.
Последицата няма да е в никакъв случай нищожност нито на сделката, нито на нотариалното производство. Чл. 25 от закона за нотариусите е озаглавен „Опазване правата и интересите на страните” като задължение на нотариусите. Според мен, това, което ще възникне като последица е дисциплинарна отговорност евентуално за нотариуса.
Димитър Танев:
В Закона за задълженията и договорите се правят също промени. Там следва нищожността, а не от Закона за нотариусите. Правим промени и в ЗЗД.
Жанета Петрова:
По повод на предишното изявление искам само да напомня, че вие пак ще бъдете задължен да декларирате действителната цена по сделката. Никой нотариус няма да поиска платежен документ там където няма размяна на парични стойности След като способа за погасяване е прихващане, то означава, че никой не би поискал такъв документ. Няма как.
Явор Нотев:
Г-н Бисеров искаше думата. Заповядайте.

Христо Бисеров:
Искам да попитам дали правилно разбирам нещо. Досега укриването на цената не водеше до наказателна отговорност. Сега правим такава промяна. Защо тази промяна е много сериозна? Отговорността досега беше данъчна, фискална, а сега става наказателна. Това означава, че на българския народ трябва много добре да му се разясни за какво става въпрос, а не по стандартните механизми досега за популяризиране на законодателните промени. В това отношение Нотариалната камара има изключително голяма роля и дори има основание да поиска пари от държавата за тази кампания. Казвам го без ирония. Защото тук много хора могат да изгорят поради незнание, включително и много юристи могат да изгорят поради незнание.
Димитър Танев:
Ще ви кажа какво Нотариалната камара направи миналата седмица. До всички кметове в цяла България сме издали едно упътване как да извършват удостоверяването. Това упътване ще го дадем и на Консулските служби. Където се касае за изпълняване на нотариални действия от лица не нотариуси, да бъдат улеснени.
Също така с пропагандирането на закона и с упътването до всяка кантора ще има съответните документи на хартиен носител, които ще упътват гражданите. Задължение на нотариуса е той да разяснява и да убеждава.
Христо Бисеров:
Това трябва да се знае предварително. Защото ако го разберат в последния момент, ще развалят сделката, защото ще се скарат за това кой ще поеме разноските примерно за горницата от 2000 до 28000 лв. Тук става въпрос за много сериозна кампания.
Ивайло Тошев:
Аз имам едно питане. В ал. 9 изречение трето гласи, че „декларацията се попълва по образец, утвърден от министъра на правосъдието”. Има ли някакво виждане за тази декларация?
Жанета Петрова:
То е на ниво подзаконов нормативен акт. След като се приеме законът, тогава ще се направи изменение.
Ивайло Тошев:
Аз не казвам дали е одобрена, а има ли визия за такава декларация.
Жанета Петрова:
Ако питате мен, аз нямам визия. Т.е. не съм съставила декларацията и не знам как ще изглежда, но ще се изготви такава декларация.
Ивайло Тошев:
Ще има ли сума в тази декларация.


Жанета Петрова:
Да, трябва да има поле, в което страните ще трябва да попълнят сумата, да следят тя да съответства на сумата в нотариалния акт и да декларират, че това е действителната. Аз мисля, че текстът на декларацията не може да е по-различен от това, което е записано в текста на закона.
Димитър Танев:
Клетвените декларации са в отделна точка. Това изрично го има в нашата тарифа и в инструкциите. Щом се касае за клетвена декларация се носи и наказателна отговорност. Ако трябва изрични указания, трябва да са на Министерството на правосъдието. Но това е безсмислено. В момента нотариусът попълва клетвени декларации по Закона за прането на пари, където има суми. Има клетвени декларации за гражданско и семейно положение, че няма задължения. Досега не съм чул за оплаквания от милионните удостоверявания.
Явор Нотев:
Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Бих искал да обърна внимание, тъй като тази декларация вероятно е сравнително проста като съдържание и още по-лесна като технология, за да бъде утвърдена и издадена. Но сега сме 10 декември и би следвало още при второто четене на законопроекта, което ще стане вероятно до Коледа, тази декларация да бъде налице, защото след 1 януари ще започнат сделки и си представете ситуацията, когато идват хора, за да извършват такива сделки да се окаже, че липсва един от реквизитите. За това обръщам внимание, за да не станат технически проблеми, както се получи с търговския регистър или нещо подобно.
Реплика: Да се отложи влизането на закона в сила с два-три месеца.
Екатерина Михайлова:
Аз също искам да отбележа и говорих със заместник-министъра, дали да не се помисли и да го преценим дали от 1 януари да влезе в сила, защото това означава пълна готовност. Т.е. всички документи да са готови и да са стигнали до всеки един от нотариусите.
Да се отговори на въпроса дали да не влиза в сила малко по-късно, за да има готовност веднага да се приложи. Да не се окаже, че той действа, а обективно няма готовност това да се случи. Това да се прецизира, за да не създадем ние проблем някои хора да изгорят.
Димитър Танев:
Почти целия месец януари няма сделки. Гражданите трябва да си платят задълженията, за да могат да пристъпят към съответни сделки. А за да ги платят, трябва да ги декларират. След 15 януари обикновено започват сделките.

Светослав Тончев:
От практиката ми като адвокат досега не съм срещал нотариус, който в декларация, ако щете клетвена или както искате си я наричайте, съществува ли вътре цифра, материален интерес. Това ако не го отбележите изрично, аз ще се въздържа за гласуването на този законопроект. Не за нещо друго, а защото всичко трябва да е точно регламентирано. Вие казвате, че това е клетвена декларация, която няма да се таксува като документ с материален интерес. Добре, но като отидете при нотариуса, той казва: А тук има цифра. Колко е? 100000 лв. Веднага отиваме на тарифата. Знаете я и няма да казвам какво се получава.
Димитър Танев:
Какъв е проблемът в самия образец на декларация да бъде записано изрично.
Явор Нотев:
Мисля, че се разбра проблемът. Вносителите вероятно ще го отбележат и ще ни предложат решение. Това е нещо, което държим да го има за второ четене.
Има ли други изказвания? Имали въпроси към вносителите? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Който подкрепя на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
По следващата точка, моля г-жо Председател, да продължите.
Искра Фидосова:
Колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за потребителския кредит, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет на 25.11.2009 г.
Давам думата на вносителя да представи законопроекта. Заповядайте.
Людмила Пеовска:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Проектът на Закон за потребителския кредит цели да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г., относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102 на Европейската икономическа общност и на Съвета.
Директивата възприема принципа на максимална хармонизация, съгласно който държавите членки не следва да запазват или въвеждат в националното си законодателство разпоредби, различни от директивата.
Целта на законопроекта е да осигури защита на потребителите при предоставянето на потребителски кредити, включително чрез създаването на еднакви условия за получаване на кредит от всички потребители. Дефинира се понятието за договор за потребителски кредит и се определят страните му – потребител и кредитор.
Освен това, разширяват се задължителните реквизити на договора за потребителски кредит, като вида на предоставения кредит, срока на договора, общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, обезпечения, които потребителят е длъжен да предостави, правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за прекратяване на договора за кредит.
Проектът на закон има за цел по-нататъшно стандартизиране на договорите за потребителски кредити и по-голяма яснота за правата и задълженията на потребителите.
Законопроектът за първи път въвежда правото за отказ на потребителя от сключения договор за потребителски кредит. В рамките на 14 календарни дни потребителят има право, без да дължи обезщетения или неустойка и без да посочва причина да се откаже от сключения договор за кредит.
Въвежда се задължение за кредитора да уведомява незабавно потребителя за всяка промяна в годишния лихвен процент преди влизането в сила на промяната.
В заключение Законът за потребителския кредит ще способства за ограничаване на измамите и злоупотребите на потребителите и ще създаде механизъм за защита на потребителите на потребителски кредити, отговарящ на европейските изисквания и осигуряващ високо ниво на защита на икономическите интереси на потребителите.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата. Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Според мен, законопроектът с нищо не подобрява защитата и правата на кредитополучателите.
Когато е сключен договорът с определени задължения по лихвените плащания, разбира се, лихвеният процент е плаващ и ние икономически не можем да пренебрегнем промяната на нивата на лихвите, особено при дългосрочен погасителен план. Но трябва да има, когато става по предложение на кредитодателя това нещо, да има някакъв диапазон, в който той може да налага по вече сключен договор в какъв диапазон може да изисква от получателя на кредита той да приеме новите задължения. Защото на практика това става едностранно от този, който е отпуснал кредита. Тук говорим за потребителския кредит, но ситуацията е същата и дори още по-тежка в областта на тези кредити, които се дават за търговска дейност. Причините за трудното състояние, в което се намират много от фирмите е именно това, че те не само имат намаляване на икономическата активност, но и в България твърде дълго време лихвите останаха твърде високи, което още повече ги притиска в една трудна икономическа ситуация.
Вярно, тук е записано в чл. 32, че потребителят има право на намаление на общите разходи по кредита, когато той го погасява предсрочно, но в какъв размер ще е това намаление – то може да се окаже чисто символично.
В ал. 4 е записано, че при предсрочно погасяване извън другите категории, кредитодателят има право на справедливо обезщетение за евентуалните разходи. Те неговите разходи какви са? Преките му разходи са от едно допълнително счетоводно действие, което трябва да извърши, след като вече кредитът е погасен. Този разход е символичен.
Ако се има предвид разходът, че той е планирал някакви постъпления от лихвите, които няма да получи, това вече не е разход, а това са някакви пропуснати ползи, които той е калкулирал.
Така че от тези текстове нищо няма да излезе. Смятам, че това е един голям проблем в нашата правно-финансова система – недостатъчната регулация на финансовите операции. Това е голям проблем за целия свят, по който все повече се говори. България е още далеко от тази работа. Другите поне повече говорят и признават проблемите. Защото ние дори и това не сме направили. Решенията са още далеч недостатъчни.
И най-накрая аз самият съм бил застъпник на тези независими регулаторни органи, но се оказа, че в България колкото и да са тези органи, те някак си са съдружители на изпълнителната власт и не са тези, които ще променят ситуацията в областта. Така че да се жалва някой на Комисията за защита на потребителите и оттам да произлезе някакво ефективно действие. Има някакви декларативни опити в този закон, но на практика почти никаква реална промяна за ефективна защита на правата на тези именно хора, които получават кредитите.
За това не виждам смисъла да подкрепям такъв закон. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми представители на Комисията за защита на потребителите,
Не смятате ли, че е уместно в унисон с това, което каза г-н Стоилов, да се предвиди някаква хипотеза когато промяната надвиши определен праг, например, теглиш кредит със срок на погасяване 10 години. Обаче си го сключил в момент, когато лихвите са били 7-8%. Сега в момента лихвите са 13-14, 16 и т.н. Лихвата е скочила двойно и кредитополучателят, който е сключил договора в едни условия, правил си е едни сметки за собствената си способност да погасява кредита при определени лихвени условия, изведнъж банката му казва: Съжалявам, вдигам лихвата двойно, защото има променени условия, пазар, криза и т.н. И в крайна сметка това много често води до неспособност на кредитополучателя да погасява кредита си и се стига до неплатежоспособност. Може да се предвиди в такива случаи някакви разумни граници отвъд които без съгласието на кредитополучателя да не може банката да завишава над определени прагове лихвата по кредита.
Христо Бисеров:
Прави впечатление голямата разлика в числата. Каква е причината?
Людмила Пеовска:
Това е решение на европейско ниво и го въвежда директивата. Това не е нашето решение.
Илияна Цолова:
Бих искала да уточня, че всички договори с общи условия, които се предлагат от дружества с много клиенти, в т.ч. и банките, се преглеждат от Комисията за защита на потребителите доколко има в тях наличие на неравноправни клаузи, които нарушават равнопоставеността между потребителите и самия търговец.
В една от хипотезите, в която има неравноправна клауза когато се увеличи лихвата, без да е давана възможност на потребителя да прекрати, да даде съгласие и ако не е съгласен тогава той има правото да прекрати договора. Това е определено като неравноправна клауза. Подлежи на санкция.
Аз разбирам притеснението за високия размер. Това е така. Но не съм убедена дали по законодателен път банките биха могли да бъдат ограничени с някакъв размер. При нас има доста жалби. Банките правят опити освен договорирания начин на увеличаване на лихвата с юрибор и разни други индекси, които прилагат, имаше жалби за въвеждане от тях на нов компонент, който включват. Вероятно бихме могли да се борим по някакъв начин с такива опити да се минава покрай правилата на закона. Ние също имаме не много дълга практика в тази сфера. Стараем се каквото можем да направим.
Иван Бъчваров:
Искам да допълня, че все пак при драстично вдигане на лихвите в този закон има възможност за предсрочно погасяване на кредита без да се дължат никакви допълнителни наказателни лихви. Това в предишния закон го няма. При сегашните условия беше почти невъзможно предварително погасяване на кредита, тъй като тези наказателни лихви и такси, които се дължат при предварителното погасяване фактически обезсмисля предварителното погасяване. Именно това е една от възможностите при драстично увеличаване на лихвите има определен процент в рамките на който банките могат да изискват определени такси за техните вземания за разходите, които имат.
Другото, което е новост и досега липсваше в закона, именно възможността в рамките на 14 дни да се откажете от договора. Тъй като не става въпрос само за заеми и кредити, които се взимат от банката, а става въпрос и за това, което предлагат лизинговите къщи. Примерно, отивате в един магазин и правите покупки на стоки на лизинг, което в рамките на 14 дневен срок може да се преосмисля от страна на потребителите.
Искра Фидосова:
В нашето становище ще опишем предварително изработените от експертите бележки, които ще предоставим на водещата комисия и на вас, които да ги съобразите при корекциите между първо и второ четене във водещата комисия. В случая е водеща Икономическата комисия. Ние имаме около 15 бележки, които сега няма да коментираме.
Други изказвания? Няма.
Колеги, преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за потребителския кредит, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет на 25.11.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
С това изчерпахме точка четвърта.
Благодаря на представителите на Министерския съвет.
По пета точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Протокола за Регистрите за изпускане и пренос на замърсители към Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, № 902-02-15, внесен от Министерския съвет на 27.11.2009 г.
От страна на вносителите присъства г-н Бойко Малинов, директор на дирекция „Превантивна дейност” в Министерството на околната среда и водите. Имате думата, г-н Малинов.
Бойко Малинов:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Ще бъда кратък. Материята според нас не изисква особено представяне. Протоколът е приет на срещата през 2003 г. на страните по Орхуската конвенция в Киев. Протоколът е подписан от България на тази среща. Подписан е и от Европейската комисия.
Протоколът създава регистър на изпускането на определени замърсители, които са приоритетни вещества, както по Орхуската конвенция, така и за Европейската комисия, включително преноса извън съответните площадки на отпадъци и на отпадъчни води.
От това, че ще бъде ратифициран този протокол няма да произтекат допълнителни задължения към България, тъй като протоколът беше ратифициран от Европейската комисия, след това беше приет европейски Регламент № 166 от 2006 г., който вече се прилага в България, така че на практика изискванията и задълженията ни по протокола вече се изпълняват от България ефективно.
Мисля, че това е достатъчно. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Малинов. Има ли желаещи за въпроси и дискусия. Няма. Преминаваме към гласуване на законопроекта. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Преминаваме към следващата точка т дневния ред.
По шеста точка - Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 954-01-50, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 25.11.2009 г.
Има постъпило вчера писмено искане от вносителите – от г-н Сидеров, да бъде отложено гледането на този законопроект със съображенията, че се подготвя цялостен проект за Закон за радиото и телевизията, в който това предложение ще намери своето систематично място.
Законът за радиото и телевизията днес не сме го включили в дневния ред и не ни е разпределен. Той не е разпределен, но представители на медиите са поискали среща за коментар на този закон, тъй като имат допълнителни предложения по него. Ако смятате, че трябва да го гледаме, ще поискам разпореждане. Но не мисля, че трябва да го гледаме.
По седма точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 954-01-41, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 04.11.2009 г.
По този законопроект водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Това са две предложения. Едното е за данъка върху хазарта, което приехме. А другото е в чл. 222 – касае хазарта.
Но днес след обяд този законопроект е оттеглен, тъй като едното предложение вече е прието и обнародвано в закона.
Продължаваме с точка осем от дневния ред.
По осма точка - Проект на решение за налагане на мораториум върху експлоатационната и строителната дейност, както и върху действията на разпореждане със сгради, поземлени имоти, земеделски земи, гори и движими вещи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ, № 954-02-91, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 11.11.2009 г.
Този проект е разпределен само на Правната комисия. От името на вносителите г-жа Петрова ще представи проекта.
Кристияна Петрова:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми колеги,
С налагането на този мораториум се цели защитата на държавния интерес. Към момента има неизяснени от правна и фактическа гледна точка обстоятелства във връзка с ползването, владението и разпореждането с имотите, в това число гори и земеделски земи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд и Борис ІІІ.
Въпросът за така наречените „царски имоти” има съществено правно, държавно и морално значение: първо, защото се засягат основни принципи за законността и правовата държава; второ, защото става дума за имущества в особено големи размери; трето, заради принципният въпрос за привилегиите, които могат най-висши държавни и политически фигури да имат като частни лица, благодарение на временния си управленски статут; четвърто, защото проблемът с така наречените „царски имоти” днес е важен индикатор дали в България ще се установи принципа на европейското правораздаване.
Към настоящия момента е в ход съдебно дело за така наречените „царски гори”, възбудено от Министерството на земеделието и храните.
Междувременно във въпросните гори и специално тези в горския масив на Рила се извършва интензивна дърводобивна и друга стопанска дейност. Тя е по нареждане на обявения за собственик Симеон Сакскубургготски и той ползва облагите от нея. Има данни, че всъщност става дума за поголовна и безконтролна сеч на вековни гори с най-ценна дървесина. Експлоатацията им от Симеон Сакскубургготски в качеството му на техен частен собственик е не съвместима с факта, че тази собственост към момента е предмет на съдебен спор.
Въпросът за така наречените „царски имоти” трябва да бъде решен със специален закон, както реши в 40-то Народно събрание временната парламентарна комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници. Докато такъв закон бъде приет имотите трябва да бъдат защитени от разхищение, за да бъдат върнати в тяхната цялост на законния им собственик – българската държава.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Петрова.
Колеги, преди да дам думата за изказвания, ще маркирам няколко бележки.
Съгласно досегашната практика на Народното събрание при приемането на такъв род решения е използвана терминология – дума и термин, който е от българския език, т.е. не думата „мораториум”. В тази посока предложението ще звучи така.
Решение да спиране на разпореждането със сгради, поземлени имоти, земеделски земи, гори и движими вещи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и за спиране на експлоатационната и строителната дейност в посочените имоти.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши:
1. Спира разпореждането с всички поземлени имоти, земеделски земи, гори, сгради и движими вещи в тях, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ.
2. Спира експлоатационната и строителната дейност за горите и земеделските земи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ.
3. Спирането се налага до произнасянето на съда по исковете на държавата и приемането на специален закон, уреждащ статута на имотите по т. 1.
4. Лицата, които се намират във владение или държане на посочените имоти и вещи, са длъжни да полагат за тях грижата на добър стопанин, в противен случай носят отговорност за вреди.
Т.е. освен че променяме терминологията, разделяме вашето предложение в четири отделни точки, тъй като са отделни хипотези.
Когато изготвяме окончателния доклад ще го прегледаме още веднъж.
Имате думата, колеги. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Г-жо Председател,
Колеги, аз бях член на Комисията, която в миналото Народно събрание разглеждаше този въпрос. През цялото време защитавах тезата, че тази така наречена реституция, не е реституция и че има нарушение на законите прекалено много. Решението на Конституционния съвет не води до възстановяване на собственост, въпреки че политическата сила, която тогава представлявах, не зае категорична позиция. Вие си спомняте, че накрая парламентът излезе с едно решение, което нищо не каза. За съжаление, въпросът не беше решен, не беше указано да има закон. Няма такъв. Категорично казвам, че няма. Поради тези съображения аз ще подкрепя проекта за решение, но в тази редакция.
Дали ще има специален закон или няма за има. Проблемът е, че това е решение. Няма как да се самозадължим да си приемем закон.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Г-жо Михайлова, заповядайте.
Екатерина Михайлова:
Аз също бях в тази временна анкетна комисия в миналия парламент, в който разглеждахме начина по който е придобивано, след това как се ползва в момента имуществото. Това, което установихме е, че в голяма част от случаите практически липсва в момента правна яснота. Т.е. имаме класическия случай на „дупка в законодателството”. Т.е. не е уредено. В този смисъл би трябвало, според мен, да има в решението препоръка и ангажимент на този парламент да уреди правно тези въпроси, защото практически в миналия парламент като чели имаше доста яснота какво се е случило - имаме предишна действаща Конституция, след това има един последващ закон, след това има решение на Конституционен съд, което казва, че този закон е противоконституционен. Но оттам нататък няма нищо, което да урежда какво се случва с тези имоти, които са били в друг статут. Междувременно имаме Народна република, имаме държавна собственост, имаме различни действия на Конституцията и позоваването, че нещата се решават на базата на Конституцията по времето, когато България е била царство, някак си не решава нещата. Произнасянето на Конституционния съд само по себе си не води до възстановяване на собственост. Практически имаме един много сложен правен въпрос, за който няма правна уредба. Резултатът от решението на Конституционния съвет е, че води до правна празнота. В този смисъл наистина е необходимо да има мораториум. Но нещо повече е необходимо - да има законодателно уреждане, с което не казваме признаваме и не признаваме. Това не е работа на законодателя. Законодателят трябва да каже какво се случва и оттам нататък който има претенции, да доказва тези претенции по реда, който предвижда закона.
В този смисъл аз ще подкрепя това решение. Но казвам, че имаме ангажимент и в повече от това да направим това решение, защото то само е временен акт.
Кристияна Петрова:
Временен акт, и с този временен акт би следвало да се осигури, да се запази най-вече това национално богатство.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. От името на парламентарната група на ГЕРБ ние също ще подкрепим предложението за спиране на разпореждането, експлоатацията на земи и гори - това което е записано в проекта на решение.
Само ви моля да погледнете проекта в чернови вид, който току-що ви раздаваме. Да се съсредоточим първо върху т. 3, тъй като тук имаме две различни хипотези. По този начин не могат да останат записани. Моля да се опитаме да формулираме текста.
Едното е спиране до произнасяне на съда по исковете на държавата.
Другото е приемане на специален закон, уреждащ статута на имотите по точка първа.
Може би тук трябва да изберем едната хипотеза. Ако останат двете, тогава трябва да направим две отделни точки.
Екатерина Михайлова:
Имаме случаи, стигнали до съда.
Имаме и другите въпроси, които не са стигнали до съд.
Аз смятам, че държавата би трябвало да заведе дела и за другите имоти и да реши съдът накрая коя е истината. Но тава не може да се запише в решението. Т.е. имаме различни хипотези и не можем в едно да ги вкараме.
Искра Фидосова:
Да, имаме заведено дело само за горите, а тук искането е и за други.
Заповядайте, г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Ако приемем, че съдът ще се произнася върху материя, която не е уредена фактически, то излиза, че специалният закон трябва да предхожда това произнасяне.
Искра Фидосова:
Едното предложение е да отпадне точка трета изцяло. В нея са две хипотези.
За горите, трябва да чакаме съда, а в другите случаи специална уредба със закон. Може би точка трета да звучи така:
По отношение на имуществото, за което има заведени искове от държавата, до произнасяне на съда, а във всички останали случаи – до приемането на специален закон, уреждащ статута на тези имоти.
„Статута на имотите.” Според мен това не е коректно изписано.
Имаме поземлени имоти, земеделски имоти, гори.
Движими вещи в тях?
Г-н Бисеров, като сте били в анкетната комисия, можете ли да кажете какво е възстановено като движими вещи? Имате ли спомен?
Да напишем недвижими имоти, да махнем сгради – така е коректно, както и движимите вещи в тях , за които има постановени решения....
Колеги, тогава да запишем всички движими вещи, за които има постановени решения. Махаме „в тях”.
Колеги, предлагам да гласуваме, а да изчистим текста в утрешния ден. Първият проблем са движимите вещи в т. първа. Ако се обединяваме за това да запишем „недвижими имоти, включително земеделски земи и гори и движими вещи.
По точка втора не мисля , че има проблеми.
Колеги, да преминем към гласуване с уговорката, която направихме по точка първа.
Т. 3. Спирането има действие до приемането на специален закон.
Да допълним ли т. 3 с „имотите и движимите вещи по т. 1” или да запишем: „имоти и вещи”.
Кристияна Петрова:
Защо в т. 2 сте махнали освен мораториум, което няма да бъде „мораториум”, а „спиране”, върху всякакъв вид сеч, дърводобив, извозване дървесина и друга експлоатационно строителна дейност.

Анастас Анастасов:
Има проблем. Грижата на добър стопанин по отношение на горите включва санитарна сеч, задължителна сеч, поддържане и т.н. В Закона за горите има задължение за всеки собственик на гора какво трябва да прави. Защо е махнато всякакъв вид сеч, извозване и т.н. Грижата за добър стопанин е да се грижи за тази гора. Той даже трябва да пръска за вредители, за болести и т.н.
Искра Фидосова:
Колеги, подлагам на гласуване проекта на решение. Ще го редактираме съгласно вашите препоръки.
Който е за така предложения чернови вид на решението, което ви прочетох, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По девета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишно жилищно-спестовни влогове, № 954-01-48, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 19.11.2009 г.
По тази точка има постъпило становище току-що от г-н Дянков, министър на финансите, в което се казва следното. Ще ви прочета само два пасажа от него.
„По този законопроект основен проблем, който ще породи евентуалното приемане на този законопроект в частта по отношение на увеличаване на правомощията след евентуалното отпадане на досегашните критерии, съдържащи се в чл. 2 от Закона за ползването от граждани на многогодишни жилищно-спестовни влогове ще доведе до невъзможност да бъдат поети тези средства от държавния бюджет, тъй като имаме вече приет Закон за държавния бюджет за 2009 г. и за 2010 г. За 2010 г. има предвидени средства в размер на 12.7 млн. лв. при искани 30.3 млн. лв. Ако се приемат тези предложения, тази сума ще бъде увеличена.
Към законопроекта липсват финансови разчети и съответен анализ за средствата необходими за прилагане на новата уредба, насочена към компенсиране на всички неоползотворени жилищно-спестовни влогове, както и за въздействието на предлаганата уредба върху бюджета.
Към настоящия момент не са налице съответните икономически условия за пренормиране на отношенията с цел изплащане спестовните числа на всички жилищни спестители.”
Това е по отношение на увеличаване на правомощията.
Второ нещо, което е важно и трябва да го коментираме, е за конституционните решения. Не знам дали сте ги погледнали. Има обявени два текста за противоконституционни.
Ако искате да го отложим за следващото заседание, за да имаме възможност да го погледнем внимателно и да преценим добре редакцията на тези текстове. Така или иначе трябва да има промяна в закона.
Колеги, подлагам на гласуване отлагането на точка девет от дневния ред за следващото заседание. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Приема се.
С това изчерпихме дневния ред.
Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова





.