Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 16

Днес, 17.12.2009 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на вътрешните работи – Веселин Вучков, заместник-министър, Снежана Малеева, експерт в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”, Благородна Макева, началник на сектор „Правно-нормативно обслужване в Криминална полиция, Красимир Колев, главен юрисконсулт в специализирана дирекция „Оперативно-технически операции”, Васил Стойчев, заместник директор на Криминална полиция и Красимир Нешев; от Върховна касационна прокуратура – Марио Стоянов, завеждащ отдел „Борба с организираната престъпност” и Борислав Сарафов, прокурор; от Министерството на правосъдието –Даниела Машева, заместник-министър; от Министерството на финансите – Иван Еничаров, началник на отдел в дирекция „Държавно юрисконсулство”; от Министерството на културата – Димитър Дерелиев, заместник-министър, Милда Паунова, директор на Правна дирекция и Ивелина Колева, Правен отдел; от Националното сдружение на общините – Благой Станчев, парламентарен секретар; от Програма „Достъп до информация” - Александър Кашъмов, и народните представители Даниела Петрова, Дарин Матов и Ариф Агуш, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Искам да се извиня за закъснението, но се получи така по обективни причини заради удължаване на работното време на парламента за пленарна зала.
Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси с предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-52, внесен от Министерския съвет на 02.12.2009 г.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 954-01-53, внесен от народните представители Даниела Петрова, Силвия Хубенова и Красимир Велчев на 09.12.2009 г.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 954-01-48, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 19.11.2009 г.
4. Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 954-01-54, внесен от Ариф Сами Агуш на 11.12.2009 г.
6. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-55, внесен от Емил Йорданов Радев, Искра Фидосова Искренова и Александър Руменов Ненков на 11.12.2009 г.
Започваме с точка първа - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-52, внесен от Министерския съвет на 02.12.2009 г.
Давам думата на заместник-министър Веселин Вучков, да представи законопроекта.
Веселин Вучков:
Уважаеми народни представители,
Уважаеми представители на неправителствения сектор,
Ще се постарая да представя основни пунктове на проектозакона. Това го правим от страна на вносителите за пореден път. Съжалявам, ако за някой от присъстващите всичко, което ще кажа звучи познато, но мисля, че е необходимо отново да изложим аргументите, включително и пред медиите, които присъстват на заседанието и разбира се, най-вече пред депутатите, членове на Правната комисия.
Най-напред бих искал да кажа, че проектозаконът беше разработен от една междуведомствена работна група. Т.е. той не е дело само на Вътрешното министерство. В тази работна група участваха юристи от Министерството на вътрешните работи, но също така и представители на Комисията за защита на личните данни, на Комисията за регулиране на съобщенията, на Министерството на правосъдието, на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Периодично ангажирахме и някои други експерти.
Бих искал в самото начало отново да кажа кои са някои от пунктовете на така популярната и изключително важна Директива 24/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. по отношение на които пунктове считаме, че трябва да има по-подробна регламентация в българския вътрешен правен ред. Предварително зная, че по голяма част от темите, които ще повдигна, ще се породи сериозна дискусия, но мисля, че е съвсем нормално да изложа нашите аргументи.
Един от най-важните текстове на Директивата е чл. 1, който визира, че данните са достъпни за разкриването, разследването и преследването на сериозни престъпления така, както са определени в националното законодателство. След малко ще изложа логиката на нашите действия, която всъщност стана причина да дефинираме какво разбираме ние като „сериозно престъпление”.
Директивата не се прилага по отношение на съдържанието на електронните съобщения. Мисля, че това е ясно на всички, но все пак държа да го подчертая, като и в момента Законът за електронните съобщения не изисква нито доставчиците да пазят съдържанието на електронните съобщения, нито пък някои от страна на съответните държавни органи да има достъп до съдържанието на тези електронни съобщения, което е принципна разлика от специалните разузнавателни средства.
Директивата е много обширна, но ще ми позволите съвсем на кратко да откроя още няколко текста от нея.
Чл. 4 от Директивата, който изисква достъпа до данни да бъде гарантиран така, че те да бъдат запазени в съответствие с тази директива и да се предоставят само на компетентни национални органи в специфични случаи в съответствие с националното право. Процедурите трябва да бъдат в съответствие с изискванията за необходимост и съразмерност и се определят от всяка държава-членка в нейното национално право при условията на съответните разпоредби на правото на Европейския съюз, на публичното международно право, на Европейската конвенция за правата на човека и практиката на Съда по правата на човека в Страсбург.
Един от най-важните текстове от Директивата е чл. 6, който регламентира периода на запазване на трафичните данни, както и в момента действа съответната норма в Закона за електронните съобщения. Ние също смятаме, че визираният в нашето право срок от една година (от 12 месеца) е съвсем целесъобразен. Ще напомня, че Директивата предвижда възможност данните да се запазват от шест месеца до две години.
Освен това, в един от текстовете на Директивата (чл. 12) е предвидена възможност държавите да удължават периодите на запазване, когато са налице особени обстоятелства, за което уведомяват комисията. Изрично искам да кажа, че в нашия закон такава възможност не сме предвидили.
По отношение на чл. 7 от Директивата бих искал специално да обърна внимание на някои от точките.
Данните се подлагат на подходящи технически и организационни мерки, за да се осигури, че до тях може да има достъп само специално упълномощен персонал. Данните, с изключение на онези, до които е имало достъп и са били съхранени се унищожават в края на периода на запазване.
Освен това, специално искам да обърна внимание на изискването на чл. 9 от Директивата, който изисква да се структурира наблюдаващ орган. Всяка държава определя един или няколко публични органа, които са независими и които отговарят за прилагането на Директивата. Разбира се, в това отношение ни се струва, че по отношение на практиката в националното законодателство има много какво да се желае. Мислим, че този недостатък сме го отстранили с проектозакона.
По отношение на статистиката – чл. 10 от Директивата. Изисква се комисията да получава ежегодно статистика. В това отношение практиката в България също подлежи на критика и е необходимо да бъде коригирана.
Накрая чл. 13 от Директивата, който визира защитата, отговорността и наказанията. Нерегламентираният умишлен достъп до данните трябва да се наказва с административни и наказателни санкции, които са ефективни, съразмерни и възпиращи. Мога да кажа, че особено що се отнася до наказателните санкции, в проектозакона за първи път се визират съответни текстове.
Националната практика. Тъй като дискусията вече започна да се води в публичното пространство отново искам да напомня, че в началото на 2009 г. чл. 251 от Закона за електронните съобщения бе променен най-напред по отношение на съхраняването на данни. Това се обвързва само с понятието „тежки престъпления” и по изключение престъпления по Глава 9а от Наказателния кодекс. Това беше първата принципна промяна, която се направи преди няколко месеца.
Втората важна промяна – изцяло достъпа до данни се обвързва с процедурата и реда и условията на Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за специалните разузнавателни средства.
Както не веднъж сме споделяли, разполагаме с ежемесечни обобщени справки за исканията и предоставените данни от доставчици на електронни услуги и мисля, че вече не е тайна за никого, че се забелязва един огромен период на забавяне в най-различни варианти. Най-дългите срокове са от порядъка на 30 дни, 45 дни и 48 дни и т.н.
Сега ще ми позволите да представя основните акценти от закона.
Първо, срокът за запазване на данните. Както казах преди малко, предвиждаме възможност доставчиците да съхраняват данните за срок от 12 месеца. Данни за съдържанието не се пазят. След срока предприятията са длъжни да унищожат данните, когато за тях не е поискан достъп и не са били съхранени.
Вторият акцент, за какви необходимости предприятията следва да запазват данните. Както многократно вече стана дума Директивата говори за сериозни престъпления. Вече неколкократно обяснявахме, че в българското наказателно право, имам предвид и в доктрината и в практиката, такова понятие „сериозно престъпление” не съществува. Знаем като юристи, че боравим с понятието „тежко престъпление”, което предвижда наказателна санкция повече от пет години лишаване от свобода.
Според нас, обвързването на достъпа до трафични данни единствено с понятието „тежко престъпление” не е съвсем логично, защото по този начин изцяло обвързваме процедурата със Закона за специалните разузнавателни средства. Както всички знаем СРС са допустими по принцип само за тежки престъпни деяния и умишлени. Отново искам да подчертая принципната разлика. При специалните разузнавателни средства става дума за достъп до съдържанието. Тук за достъп до трафични данни, но не и за съдържание.
В момента извън обхвата на Закона за електронните съобщения остават изключително сериозни престъпни деяния. Давали сме многократно примери за това: приготовления и подбуждане към убийство, закана за убийство, бягство на затворници, разпространяване на порнографски материали, склоняване към проституция, престъпления против кредиторите и т.н. Именно заради това пред нас имаше два пътя. Разбира се, дали сме успели да реализираме по-добрия път, вие ще кажете.
Единият път беше да започнем да изброяваме отделни състави на престъпление, които според нас могат да се определят като сериозни. Или да обвържем нашето предложение с предвиденото наказание. Както на всички е известно, спряхме се на вторият вариант. Ползвахме определени признаци, визирани в други международни актове. Обвързахме достъпът с наказание лишаване от свобода две или повече години. Струва ни се, че по този начин постигнахме необходимия баланс.
Освен това, въведохме още една причина за съхраняване на данните – за нуждите на издирването на лица безследно изчезнали, изгубени в трудно достъпни местности и други, когато издирването на лицата е необходимо за запазване на живота и тяхното здраве, макар и в тези случаи изобщо да няма данни за престъпление.
По отношение на процедурата - това е третият акцент в проектозакона, когато става дума за започнало на досъдебно наказателно производство, данните се предоставят на прокурора, следователя, разследващия полицай и съда директно от предприятията при условията и процедурите на Наказателно-процесуалния кодекс.
На следващо място, въведохме ясно дефинирани звена в Службите за сигурност и обществен ред, които могат да искат справки за данните. Мислим, че са на високо ниво в йерархията във вътрешното министерство са от областна дирекция нагоре. Съответният ръководител на служба следва да изготвя писмено искане със задължителни реквизити.
След това нещо изключително важно – въвеждаме много сериозен съдебен контрол. Достъпът се разрешава от председател на районен съд или оправомощен съдия. Тъй като многократно бяхме подложени на критики във връзка със снемането на нивото на йерархията в съдебната система от председател на окръжен на председател на районен съд. Отново за пореден път искам да кажа какви са нашите аргументи.
По отношение на специалните разузнавателни средства ,където има достъп до съдържанието, разрешението се дава от председател на окръжен съд.
Вторият пример, който искам да дам е във връзка с претърсването и изземването като процесуално следствени действия. Всички знаем, че на досъдебната фаза претърсване и изземване се извършва след разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд. В огромния брой от случаите това е съдия от съответния районен съд. Това е дежурният съдия. Това не е дори председателят на районния съд. При претърсването и изземването се нарушава сериозно една неприкосновена сфера. Мисля, че всички ще се съгласят с това. И тук изглежда няма никакъв проблем. Вече 9 години – от 1 януари 2000 г. е въведен този съдебен контрол. А тук когато става дума за достъп до трафични данни, при които изобщо не се интересуваме от съдържанието, продължаваме да търпим критики, че сме визирали председател на районен съд. Дори напротив, струва ми се, че контролът от страна на председателя на районния съд ще бъде много по-качествен дотолкова доколкото в момента председателите на окръжните съдилища са претрупани от искания за разрешения и за специални разузнавателни средства, и за така наречените разпечатки. На първото обществено обсъждане в Министерството на вътрешните работи присъства председателят на Софийски градски съд, който категорично потвърди това.
На следващо място, предвидили сме две възможности: първата съответната оперативно-техническа служба от МВР, това е СДОТО, да извършва справки при наличие на техническа възможност. За целта предприятията осигуряват чрез интерфейс достъп до данните на служба СДОТО. Втората възможност, когато липсва такъв достъп, предприятията следва да предоставят данните директно на искателя и сме определили срок до 8 часа.
Петият акцент, който бих искал да спомена – гаранциите за сигурност и гаранциите срещу злоупотреби.
На първо място, това е съдебното разрешение. Тук специално искам да обърна внимание на това, че това е принципна разлика от проектозакона, който беше направен опит да се внесе и гласува в парламента пролетта на тази година. Тогава настояванията бяха да няма съдебен контрол. Но ние смятаме, че за да има гаранция срещу злоупотреби, този съдебен контрол следва да се запази.
На второ място, предвиждаме няколко вида регистри: първият, регистър за исканията на службите, който е при тях; вторият, специален регистър в съответните районни съдилища за разрешенията и съответно за отказите да се дадат разрешения; третият, регистър за входящите искания при служба СДОТО на МВР и четвъртият, специален регистър за направените справки в служба СДОТО в МВР.
На следващо място, справката от страна на служба СДОТО на МВР може да се извършва единствено от писмено оправомощено длъжностно лице от министъра на вътрешните работи.
На следващо място, ръководителят на тази служба дава писмено разпореждане за изготвяне, както и се подписва след всяка справка.
Шести акцент – предоставяне на данни за целите на международното сътрудничество, няма да се спирам обстойно на него, макар че той сам по себе си е изключително важен.
На седмо място, въвеждаме Комисията за защита на личните данни като наблюдаващ орган относно сигурността на тези данни. Тя трябва да упражнява надзор със съответните правомощия, мисля, че сте ги прочели внимателно от проектозакона, включително и да дава задължителни указания за незабавно изпълнение. Ежегодно до 31 март предприятията са задължени да предоставят на комисията статистическа информация в определен обхват. МВР също е задължено в същия срок да предоставя статистическа информация за извършените справки на Комисията за лични данни. Тази комисия ежегодно предоставя обобщената информация на Народното събрание и на Европейската комисия. Това са изрични изисквания на Директивата, които в момента, съвсем откровено казано, изобщо не работят.
На осмо място, дефинираме нов състав на престъпления в Особената част на Наказателния кодекс във връзка с разкриването на трафични данни.
В хода на дискусиите от страна на неправителствения сектор се породи тази идея и ние сме я възприели сега чрез една алинея в чл. 261б. Уважаемите депутати биха могли да коментират дали това е удачно или не, но според нас това е необходимо.
„Чл. 261б. Народното събрание чрез комисия, определена с Правилника за организацията и дейността му, осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 250а, ал. 1, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.”
Тази дискусия я проведохме, когато се променяше Закона за специалните разузнавателни средства. Според нас, един такъв текст отваря възможността с вътрешни правила на такава комисия да се гарантира, че ще се спазват процедурите и ще бъдат уведомявани гражданите, когато са били обект на нерегламентиран достъп до техни трафични данни.
Както споменах в началото, уважаеми колеги, проведохме няколко обществени обсъждания, много изяви в медиите – мисля, че това сме постигнали, ако не друго. Разбира се, хората не вярват на честна дума. Вярват на правни гаранции.
Присъствахме на няколко комисии. Законът беше разпределен на четири парламентарни комисии. Днешното обсъждане при вас е последното. При всички дискусии, които се проведоха, останахме с усещането, че това предизвика тревога. Целият проектозакон е едно сериозно предизвикателство, предизвиква напрежение и това е съвсем обяснимо. Така е във всяка държава. Колегите от неправителствения сектор споменаха, че още от миналата година има няколко конституционни дела в Германия. Тази Директива предизвиква брожения в цяла Европа. В Румъния доколкото разбрах от г-н Кашъмов също има решение по този повод.
На заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения след обсъждане от страна на екипа на МВР и работната група, която подготви проекта, съвсем отговорно заявихме, че според нас, целесъобразно би било да се сформира една работна група може би към водещата парламентарна Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, с участието и на други експерти, а защо не и от страна на неправителствения сектор, и от страна на вътрешното министерство не виждаме пречка по четири пункта да се подходи към предефиниране на текстовете.
Първо, по отношение на изброяването на съставите на престъпления. След като е толкова непреодолим този проблем, да обвържем достъпа до трафичин данни само за тежки престъпления. За да се избегнат каквито и да е спекулации, според нас няма пречка да пристъпим към другия вариант – да посочим, че достъпът ще бъде осъществен за тежки престъпления, но все пак държим и мисля, че никой няма да се възпротиви на това, да добавим и няколко изключения. Например, да поставим запетайка, „както и за други сериозни престъпления, като ... и с ваша помощ да изброим кои. Ние ще представим пред вас какво имаме предвид, какви са нашите необходимости, кога срещаме трудности за разкриването, на какви престъпни деяния, да изброим състави на престъпления от Особената част на Наказателния кодекс, за които според нас можем да разрешим достъп до трафични данни, но не и до съдържанието.
Вторият пункт – по отношение на срока за съхраняване на данни, до които е поискан достъп. Наистина в момента това може би е един недостатък на проектозакона. Не сме го регламентирали изрично. Мисля, че няма проблем в това отношение, защото всеки от вас си дава сметка, че тези данни са необходими само в началото, още дори преди да се започне едно досъдебно производство, когато се построяват версии по горещи следи дори няколко минути след като имаме сигнал, когато се проверява алиби. В този момент, ако е осъществен достъпът, и е поискан от съответните служби за сигурност. В момента не казваме какво става с тези данни. На практика излиза, това беше споделено от страна на мобилните оператори, и от интернет обществото, че в този случай, ако сме поискали достъп до данни, те са задължени да ги пазят вечно. Защото ние сме казали по принцип, че тези данни се пазят една година тогава когато не е поискан достъп. Това е принципът от Директивата. А когато сме поискали достъп в рамките на тази една година, след това колко време трябва да ги пазят. За това, според нас, няма пречка тук да фиксираме някакъв срок. Данни, до които е поискан достъп, да определим срок, който да обвързва доставчиците да съхраняват тези данни. Според нас, не е пречка да се определи и кратък срок, защото тези данни са важни в самото начало, както казах вече. Достъпът до трафични данни почти никога не може да бъде пряко доказателство. Споменах и на обсъждането в друга комисия, че едва ли ще има съдия в България, който да постанови осъдителна присъда само заради това, че имаме някаква справка или разпечатка, която на практика е някакви трафични данни.
Третият пункт, по който може да се мисли още, трябва да фиксираме правомощие на държавен орган да уведомява лицата, които са били обект на нерегламентиран достъп. В това отношение аз си позволих да дам пример със Закона за специалните разузнавателни средства, който променихме (чл. 34) можем да предвидим орган – парламентарна комисия или Комисията за защита на личните данни, които да са задължени да уведомяват физическите лица, които са били обект на регламентиран достъп до техни трафични данни.
Четвъртият пункт, който също можем да коментираме, ако се сформира такава работна група, за която апелирам изрично и отново, да се формулира с ваша помощ една изрична норма, ако трябва ще ползваме и чужда експертна помощ, която да гарантира, че влизането в системата ще става само след съдебно разрешение и това ще остава незаличима следа. Защото това може би ще бъде най-сериозната гаранция, че няма да има злоупотреби.
Благодаря ви за вниманието. Надявам се, че не съм ви отегчил.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Вучков. От страна на Върховна касационна прокуратура има думата г-н Стоянов. Заповядайте.
Марио Стоянов:
Уважаеми дами и господа,
Казвам се Марио Стоянов и завеждам отдела „Борба с организираната престъпност” при Върховна касационна прокуратура.
Бързам веднага да кажа, че подкрепям законопроекта и казаното от г-н Вучков. Аз не искам да повтарям това, което той каза до настоящия момент. Аз искам да обърна вниманието ви на това, че аз съм човека, който в тази държава е призван и му е възложено да се бори с организираната престъпност и тежките престъпления. Аз съм човекът и моят отдел, който всеки ден се сблъсква образно казано с един враг, който има абсолютно всичкия инструментариум на света. Този враг срещу мен си служи с бухалки, с наркотици, с изнудване, с подкупи, с отвличания, с убийства и с всичко друго. А срещу този враг аз се боря с едни малки книжки, които се казват Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс, и тези странични закони. Така че колкото повече вие ми развързвате ръцете, т.е. давате ми законодателната рамка, за да мога аз да се изправя срещу тези хора, толкова повече активни ще бъдем. И обратното, колкото повече ни се ограничават възможностите, дори аз бих отишъл малко по-напред от г-н Вучков, защото той каза, че това в по-голямата си част ще бъдат косвени доказателства. Да, обаче, когато направим система от косвени доказателства, тогава можем да влезем в съда. За това аз ви моля да направите така, щото да можем да имаме инструментариума, с който да можем да се борим срещу този неограничаван с нищо враг. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Стоянов.
Преди да започнем обсъждането заявка за изказване направи г-н Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация”. Заповядайте.
Александър Кашъмов:
Уважаеми народни представители,
Дами и господа,
Съвсем накратко. Виждам, че вие имате разпространено нашето становище. Три от нашите основни критики към проекта вече бяха представени от г-н Вучков, заместник-министър на вътрешните работи. Тези пропуски ние смятаме за съществени. Това е именно разширяването на кръга на престъпления от тежки към наказуеми с две и повече години лишаване от свобода. По този въпрос виждам, че има воля за прецизиране.
Другият въпрос е достъпа до данните от страна на засегнатите граждани. По този въпрос явно също има такава воля.
Третият въпрос е свързан със срока за унищожаване на данните, до които вече е имало достъп. По този въпрос също виждам, че има воля да бъдат направени по-добри формулировки. И в хода на общественото обсъждане мисля, че допринесохме за подобряване на част от текстовете.
Искам да споделя нашето особено безпокойство от четвъртия въпрос, от който ние сме притеснени и това е въвеждането на пряк технически достъп чрез интерфейс от страна на специализирана дирекция в МВР на практика до всички трафични данни, свързани с електронните съобщения. Този достъп съдържа огромна възможност да не е със съдебно решение, защото той технически ще съществува. Този достъп е в нарушение на Законодателството за защита на личните данни, защото трафичните данни са лични данни и това е казано в самата Директива 24/2006/ЕО. Този достъп, според нас, е в нарушение на чл. 32 и чл. 34 от Конституцията, както и на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и практиката на Европейския съд за правата на човека. Според тази практика достъп до лични данни трябва да бъде разрешаван за всеки конкретен случай, съобразно конкретната необходимост и условия. Един пряк технически достъп не отговаря на това изискване.
По същата причина достъпът до интерфейс пряко нарушава чл. 4 от Директива № 24 от 2006 г., защото както и г-н Вучков прочете съвсем коректно този текст, Директивата казва: достъпът трябва да става съобразно Европейската конвенция за правата на човека.
Това не са само абстрактни разсъждения, както струва ми се на вас ви е известно, тъй като ние вече в продължение на две години работим по тази тема, миналата година на 11 декември беше обнародвано решение № 13627 на Върховния административен съд, петчленен състав, с което бе отменен чл. 5 от Наредба 40, който на практика въвеждаше същия достъп чрез интерфейс, който тогава се наричаше „пасивен достъп чрез компютърен терминал”.
И още нещо, което мисля, че изобщо не е маловажно, нито един парламент в нито една държава-членка на Европейския съюз не е въвел пряк достъп чрез интерфейс. През месец април Холм офис – Вътрешното министерство на Великобритания оттегли подобен проект в тази страна. Знаете, както спомена и г-н Вучков, на 23 ноември Румънският конституционен съд обяви за противоконституционна нормата, въвеждаща Директива 24 от 2006 г. Ако Конституционният съд на Федерална република Германия обяви за противоконституционно въвеждането на тази директива, тя може да бъде дори преразгледана.
В целия този европейски контекст, струва ми се, че се прави предложение за отиване много по-далеч, навлизаме много по-навътре в правата на хората, отколкото това е допустимо в една европейска страна.
На последно място във връзка с това, което се каза за борбата с престъпността, искам да подчертая нещо още един път – нещо, което е ясно от проекта, но може би не всички, които са заинтересовани са наясно, че този интерфейс няма да се ползва за разследвания. Няма да се ползва за събиране на доказателства, нито преки, нито косвени, в този смисъл той няма да служи пряко за разследване на престъпления. Тогава ние сме притеснени за какво ще служи той, тъй като разузнаването все пак трябва да бъде една лимитирана дейност в едно демократично общество.
Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Кашъмов.
Колеги, обявявам начало на дискусия. Заповядайте.
Христо Бисеров:
Вие постоянно говорите за създаване на косвени доказателствени средства, а всъщност това е извън процедурите на НПК при всички случаи, особено в началните фази, за които Вие говорихте, г-н заместник-министър. Как да разбирам създаването на косвени доказателствени средства извън процеса. Може би после ще поискате друга промяна в закона. Защото няма да се учудя така както през януари вероятно ще променим НПК и ще превърнем СРС в доказателствени средства във всички фази, включително извън процеса, така да ни се случи след време да променим и този закон и да превърнем тези справки в доказателствени средства, независимо от това кога са събрани и кога са поискани.
Веселин Вучков:
Г-н Бисеров, мисля, че няма такава опасност. Дори да впишем в закона нещо, има основен принцип, който действа от Френската революция, че доказателствата и доказателствените средства не могат да имат предварително определена сила. Това, което Вие намеквате, става дума за специални разузнавателни средства, по отношение на които са съставени веществени доказателствени средства, поискани не от наблюдаващ прокурор. В проекта на НПК е заложено те да имат доказателствена стойност, защото в момента сегашното положение е пълен парадокс – тези СРС и ВДС се съставят по същия ред, както тези, поискани от наблюдаващ прокурор, а в същото това време нямат никаква доказателствена стойност пред съда. Нека представителите на прокуратурата да кажат това какъв огромен проблем е в момента.
Христо Бисеров:
Същата логика ще я приложите ли по отношение на тези справки. Справките се пазят за определено време.
Веселин Вучков:
Това, което аз исках да обясня и може би не съм бил добре разбран или не съм го обяснил добре. Исках да кажа, че тези данни кой с кого е комуникирал, чий е мобилният телефон сами по себе си не могат да бъдат пряко доказателство, дори да са събрани по реда на НПК. Сега да не навлизаме тук в лекции и теории що е доказателство по чл. 104 от Наказателно-процесуалния кодекс. Самият факт, че вие комуникирате с г-жа Фидосова пряко доказателство ли е? Не. В определени случаи това може да бъде косвено доказателство.
Христо Бисеров:
Вие говорихте за това, че обикновено тези справки ще се искат на фазата на изработването на версии на оперативните работници, което категорично е извън процеса. Процесът започва в един по-късен етап. Т.е. тези справки няма да бъдат доказателства, нито преки, нито косвени.
Аз отивам в следващо разсъждение, което го споделям с членовете на комисията, да очакват, че по същата логика, по която другия месец ще променим НПК по отношение на СРС, по същата логика след година ще ни изненадате с тази логика с промяна по отношение на тези справки и ще поискате те да се превърнат в доказателства, защото много е възможно те да не могат да бъдат събирани в процеса, защото процесът се появява по-късно, а те вече не се пазят там, където ги има.
Христо Бисеров:
Г-н Бисеров, аз смятам, че аналогията, която правите със СРС е недопустима в момента и презюмирането в бъдеще време какво би се внесло в тази посока също. При СРС знаете какъв е проблемът и колко много нарушения, за които има квалификации като престъпление по Наказателния кодекс, няма наказани, няма образувани съдебни производства. Тук са колегите от Прокуратурата, които могат да го потвърдят, включително за не толкова леки нарушения и за това е необходима промяна на СРС. Например, за нарушенията по отношение на изборите, това е основната причина, за да няма никой осъден. Могат да се използват СРС за купуване на гласове, но не могат да служат като доказателство или в множество дела, които са по отношение на корупционни схеми.
Колеги, моля ви да се концентрираме върху закона, който гледаме в момента и да избягваме такива аналогии.
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Аз няма да се изказвам, но във връзка с повдигната тема мисля, че не би трябвало да има притеснение г-н Бисеров, защото за разлика от СРС няма как да се възпроизведе разговора. Това е неповторимо. Докато тук остават материални следи, които остават в масивите на доставчиците на тези услуги. Ако проспи прокуратурата няма как да се възползва от тази възможност – нещо, събрано извън реда на НПК да бъде вкарано като годно доказателствено средство по процеса. Отделен е въпросът за СРС. Предстои да го гледаме. Защото аз също си задавам въпроса какво пречи да бъде образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, за да може това СРС да се оформи по съответния ред във ВДС с известни изключения. В конкретния случай мисля, че не би трябвало да има никакво престъпление, защото това са материални следи, които остават при мобилните оператори.
Реплика: За определен срок.
Димитър Лазаров:
Ако уважаваната Прокуратура проспи този срок.
Искра Фидосова:
Колеги, в тази връзка нека да припомня това, което каза г-н Вучков – четирите предложения, които направи. Предложението за сформирането на работната група. За мен е важно, че има диалог.
Това, което каза г-н Кашъмов, че по част от представените от вас въпроси и възражения вече има становище от страна на вносителите, което ние също ще подкрепим като представители на управляващата партия.
Ние също сме готови да дадем на вносителите конкретни текстове за корекция между първо и второ четене.
Всъщност остава само един въпрос по които нямаме все още препокриване и съгласие.
Аз искам да напомня на г-н Бисеров, че едно от предложенията на г-н Вучков беше за създаване на парламентарен контрол по отношение на използването на тази информация. Мислихме още миналата седмица да уеднаквим текста, който записахме за специалните разузнавателни средства да бъде същия като този. Дори може да използваме същата администрация, тъй като частично материята донякъде се препокрива. Така че самиет вие ще можете да контролирате тази процедура.
Христо Бисеров:
Имам два въпроса към вносителите. Дали твърденията на г-н Кашъмов в тяхното изложение е правилно и вярно. Дали наистина Директивата не изисква въвеждане на интерфейс, т.е. няма такова изискване и дали наистина никъде в Европа няма такава връзка интерфейс. Имате ли категоричен отговор на тези два въпроса. Т.е. тези две твърдения дали са автентични.
Веселин Вучков:
По отношение на първото твърдение аз съм имал възможност да говоря с г-н Кашъмов. Разбира се, тук искам специално да откроя приноса на Програма „Достъп до информация” за многобройните предложения, които бяха отправени към работната ни група и когато качихме целия проектозакон на нашия сайт в интернет, за да осигурим публичност, а и след това в хода на обсъжданията, много съдържателни бележки получихме от тяхна страна. Голяма част от тях възприехме. Например, бяхме пропуснали да има подробни мотиви когато съответна служба иска достъп до трафични данни. Това сега в изрична точка в законопроекта сме го въвели. Вид парламентарен контрол и т.н.
Що се отнася до така наречения интерфейс, ще помоля колегите от вътрешното министерство да вземат отношение, ако е необходимо. Директивата на Европейския съюз, г-н Бисеров, мълчи по този въпрос. Не казва нито да, нито не.
По отношение на втория въпрос. Многократно се каза, че нито една европейска държава няма терминал или такъв достъп – пасивен, активен, не съм толкова голям специалист в тази област, не мога да дам категоричен отговор на този въпрос, макар че дирекция Европейски съюз и международно сътрудничество от нашето министерство направи съответните справки. Категоричен отговор не може да се даде. Имаме отговори дадени от най-различен начин. Даже ако имате желание мога да ви прочета част от анализа, който е предоставен от нашите чуждестранни съветници във вътрешното министерство, като ги помолихме лично тях, освен офицерите за връзка с Европа, да ни направят един подробен анализ на това как се осъществява достъпа до трафични данни и съответно как се ползват СРС в европейски мащаб. Поканихме г-н Ричио, член на специална комисия във Франция. Много интересна практика има по отношение на процедурите за СРС и достъп до трафични данни във Франция. Организирахме среща с Вътрешната комисия в парламента. Той се срещна с тази комисия. След това ми представи подробен доклад. При определени случаи, при определени обстоятелства – това е въпрос на техническо решение, служителите на органите за сигурност могат директно на компютъра при определени случаи след съдебен контрол да проследяват директно връзките между определени лица, включително и съдържанието на тяхната кореспонденция. Разбира се, при много строги гаранции, кой може да го поиска, кой може да го разреши, за какъв период от време. Това сме се опитали и ние да съобразим. Дали точното понятие и там е интерфейс и как точно става, едва ли има човек от нашата администрация, който категорично да може да го каже. Но и с ваша помощ бихме могли това да го проверим.
Така бих могъл да отговаря на двата въпроса.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Вучков. Г-н Димитров, заповядайте.
Пламен Димитров:
Уважаема г-жо Председател,
Първо по отношение на опасенията на г-н Бисеров. Аналогът, който прави със специалните разузнавателни средства и НПК аз считам, че такива опасения няма, г-н Бисеров, защото и сега вече практиката на съда и мисля, че ще бъда подкрепен, което каза и г-н Вучков, тези технически данни могат да се ползват и като косвени доказателства. Те вече в практиката на съда се ползват и аз ще дам пример с убийството на Кореновски във Варна. Там точно тези технически данни се ползват като косвени доказателства. Така че не е необходимо да бъдат вкарвани като доказателствено средство в НПК. Това са косвени доказателства, които могат да бъдат използвани. Целта сега е да се използва като оперативна информация в началото по горещи следи, когато се работи, което аз подкрепям. Това е изключително необходимо във връзка и с това ,което каза представителят на Върховна касационна прокуратура. За това по принцип подкрепям проектозакона и особено това, което ч,ух от г-н Вучков – с тези промени, които могат да се направят по отношение на няколкото проблемни въпроса, които предизвикват напрежение.
В тази връзка г-н Вучков не чух мотива ви защо 12 месеца определяте срока за задължително съхраняване без да е поискана тази информация. Доколкото си спомням в Германия са 6 месеца. Считам, че това ще породи известно напрежение за това би трябвало да се помисли по този срок – дали да е 12 месеца или 6 месеца.
Също да бъде определен срока по отношение на това кога е поискана тази информация, който да бъде по-кратък от другия срок.
Също така споделям това, което отваряте като възможност за коментар – вторият вариант по отношение на обсега на престъпленията, които да се контролират, аз мисля, че ако остане първия вариант с двете години, това вече наистина ще породи напрежение, защото вече се отваря много кръгът на престъпленията, които ще се контролират и може да се даде възможност за известни злоупотреби да се ползват личните данни на гражданите За това мисля, че вторият вариант, който и вие сте склонен да се приеме, това е да бъде фиксирано „тежко престъпление” и да бъдат изброени, като те няма да бъдат много. Ще бъдат 5-6 до 10 максимум престъпления, които да се включат конкретно в проекта за закона.
По отношение на прекия технически контрол аз мисля, че трябва да се изчисти този проблем. Действително да се види как това ще се осъществява, какъв ще бъде контрола и гаранцията да няма злоупотреби, а всичко това да подлежи на един гарантиран контрол, за да няма притеснение, че се ползва по всяко време и евентуално може да се злоупотребява.
По отношение на самия законопроект мисля, че е съвсем навреме с оглед на ситуацията в държавата. Мисля, че това което каза представителят на Върховната касационна прокуратура за тази тежка ситуация за това, че престъпниците са въоръжени с всички съвременни модерни средства и методи за извършване на тежки престъпления, ние трябва адекватно да им се противопоставим. За това аз ще подкрепя вашия законопроект.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Димитров. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Очевидно проблемът е в прекия достъп или така наречения интерфейс. Г-н Кашъмов, не бива така леко да говорите за противоречие на чл. 34 от Конституцията, защото там има една ал. 2, която казва, че свободата на тайната кореспонденция може да бъде нарушена когато наистина са посочени тежки престъпления, освен първата алинея. Защото вие директно говорихте, че това е в противоречие с чл. 34 от Конституцията. Но има запис в ал. 2 и нека да бъдем коректни, когато цитираме Конституцията.
Разбира се, това изключение е приложимо и по отношение на още по-прякото навлизане в личните данни, личната неприкосновеност що се касае до СРС, но не мисля, че някой вече прави драма по отношение на прилагането на Закона за специалните разузнавателни средства. Тук става въпрос за едни разпечатки, които и към момента по сега действащата уредба Министерството на вътрешните работи и Прокуратурата имат право и възможност да получават. Било то по действаща уредба, било по НПК, когато отидат в офиса на мобилния оператор или на съответния доставчик, ако има извършено престъпление със съгласието на районния съдия в зависимост от подсъдността на съответното престъпление да извършат претърсване и изземване. Способите са различни – дали ще вземат твърдия диск или ще снемат информацията, тази възможност съществува. Нека да бъдем наясно. Става въпрос за разпечатки. Не става въпрос за съдържание и за нищо друго. Не става въпрос за подслушване на разговори в интернет, не става въпрос за следене на съдържание на разговорите по интернет. Очевидно, проблемът е до непосредствения достъп или интерфейса.
Оттук поставям въпроса на мен като гражданин кой ми гарантира, че трите големи доставчици на тези услуги с Н брой служители няма да злоупотребяват. Никой! На мен кой ми гарантира, че когато аз водя разговор по интернет те могат, а вие много добре знаете, че има техническа възможност да следят съдържанието на моите разговори, кой ми гарантира, че това няма да стане. Никой! Оставяме на отговорността на доставчиците и на Комисията за защита на личните данни. Аз не зная случай комисията да е интервюирала във връзка с такива нарушения. Но тук започва да се наслагва една презумпция, че Министерството на вътрешните работи, където ще бъдат определени със заповед на министъра 7-8 служители, които ще имат право на този достъп, при това с възможност да оставят следа кой все пак е упражнявал този достъп. По същата логика е възможността за достъп до паспортните данни, възможността за достъп до напускане на границата, влизане. Дайте тогава и тях да ги закрием.
И ще продължа. Вие попитахте има ли в друга страна? Вие се позовавате на една отрицателна информация. Поне по отношение на Закона за специалните разузнавателни средства в повечето европейски държави и за това няма информация и няма да я дадат, защото го има този достъп. Изключая криминалните разследвания, и в Германия разрешението се дава от съдия, и във Франция се дава от съдия-следовател. В Италия също. Министерството на вътрешните работи или министъра дава разрешенията за СРС без никакъв предварителен съдебен контрол да се даде разрешение. За това няма да ви дадат и тази информация, която искате. При нас ние сме въвели в Закона за специалните разузнавателни средства за всички случаи, дори за всяко криминално престъпление, което е тежко предварителен контрол от съдия, за да се даде разрешението. Същото е при даването на разрешението за този трафик от районния съдия. Поставяше се въпроса и аз се учудвам защо сега трябва да бъде районния съдия. Видите ли 28 районни съдии. И това продължава да ме учудва – един районен съдия ще може да взима мярка за задържане под стража, ще може да наложи едно наказание, което като влезе в сила, не малко години лишаване от свобода, а в същото време се поставя въпроса и се учудваме защо районния съдия, като чели районните съдии са по-некомпетентни, по –корумпирани, по-подкупни, отколкото един окръжен съдия, който ще бъде натоварен с тази дейност. Просто за мен това е странно.
Накрая, за да обобщя, нека да бъде ясно. Не става въпрос за подслушване на разговори, не става въпрос за съдържание – изрично е записано в закона. Нека да ги четем законите. Изрично е записано, че не става въпрос за съдържание, не става въпрос аз интернет трафика, който ние се обменяме. Става въпрос за граждански термин разпечатки.
Аз съм съгласен, изхождайки от ал. 2 на чл. 34 от Конституцията, може би трябва да бъде за тежки престъпления, макар че данните „номер еди-кой си”, а не лицето – номер еди-кой си на сим карта е установил контакт за една минута или за половин минута с номер еди-кой си, а не лицето. Следващо е кой все пак, е въпрос на допълнително осведомяване тази сим карта кое лице я ползва, за да приемем, че това е тайна на кореспонденцията.
По същата логика по 200 – по 300 телефонни номера има в едно голямо предприятие и всички тези данни, уважаеми колеги, включая стойността и цената, а не само кой с кого е говорил, на коя дата, в какво време – входящо и изходящо, се получават от счетоводството, където всеки един служител, който е в тази група, отива и си плаща. Може да му го дадат и да не му го дадат. Същите се получават и в пощенските кутии на всеки един от нас персонално и всеки един има достъп до тях. Публична тайна е, че срещу определено възнаграждение, да не кажа друго, всеки един от тези оператори могат да ми направят тази справка неофициално. А ние тук въвеждаме, че тези 7-8 служители от Министерството на вътрешните работи при всички тези гаранции ще злоупотребява, защото имал пряк достъп.
Искра Фидосова:
Колеги, ще ви помоля да бъдете по-кратки в изказванията и да спазвате правилото за изказване до пет минути. Г-н Радев, заповядайте
Емил Радев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми г-н Заместник-министър,
Колеги, за нас трябва да е ясно, че Директива 24/2006 трябва да се въведе и тези поправки в закона са нужни, защото до настоящия момент 27 държави са въвели Директивата, три не са я въвели. Към настоящия момент има и наказателна процедура спрямо Ирландия. Така че дебатът за или против, ние нямаме избор. Трябва да въведем Директивата. Въпросът е в обхвата на промените в закона. Току-що Министерството на вътрешните работи заяви желанието си да създаде работна група, да се дебатират нещата. Все пак да не забравяме, че в момента ние гледаме закона на първо четене и виждам желание между първо и второ четене на страните, застъпващи и двете мнения за и против въвеждане на дадени текстове да намерят компромис и да се стигне на второ четене до консенсусен проект.
Предлагам на този етап да подкрепим проекта на закон и да оставим между първо и второ четене една работна група да доизчисти текстовете.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Уважаеми колеги и гости,
Аз не мога да изненадам никого с това как ще гласувам, защото нашата позиция е известна, публична е, че не можем да подкрепим законопроекта в този му вид и че се нуждаем от консултация с парламентарната група на управляващата партия, за да решим някои от възникналите проблеми.
Сега в хода на дискусията, слушайки г-н Заместник-министъра, чух, че един от проблемите вече има конкретно решение и това беше предефиниране на съставите на престъпление, като се каза, че ще се спази текстът, който г-н Кашъмов цитира на чл. 34 на Конституцията за тежките престъпления и ще се добави една група особено опасни според общо мнение за престъпни деяния, за които да се ползва тази процедура. Т.е. от няколкото натрупани въпроса този има в момента конкретен и точен отговор.
Има идея да се получи отговор за срока за съхранение на използваните данни, но не е ясно как, колко, защо толкова, т.е. това е добра воля от страна на вносителя.
По почти същия начин стои въпроса с уведомяването на физическите лица, които са следени нерегламентирано, за което самият факт, че трябва да се разпише този въпрос означава, че знаем, че нерегламентирано ще се следят физическите лица, което поне мен лично много ме смущава.
Да се спрем на основния въпрос, за който стана дума. Аз ще се опитам да направя един много скромен принос в тази дискусия за прекия достъп.
Прекият технически достъп означава, че след един документооборот, който е описан в Закона за специалните разузнавателни средства и тук е повторен, който се движи през съдията, стига до МВР и след това се връща от МВР до заявителя, ДАНС, Националната разузнавателна служба и изброените институции, след това прекият достъп означава, че няма друг документооборот, който се движи между специалната служба на министерство - ОТО, ако правилно го произнасям съкращението, и съответните институции, били те мобилни оператори или доставчици на интернет услуги. А се казва така: „прекият технически достъп е една гаранция – тя е в лицето на министъра и неговите служители.” Т.е. това е въпрос на доверие.
Аз ще направя една скоба и ще поздравя министерството за акцията му през тази нощ, за която дай Боже да се излезе с осъдителна присъда и България да въздъхне поне по един от тежките си проблеми. И без този закон сте свършили тази работа. Значи все пак е възможно да се постигат големи успехи и без тези текстове. Дай Боже съдът да ги осъди. Затварям скобата. Това е въпрос на деня, но наистина е много важен.
Ще си продължа мисълта. Когато нямате подписан документ, а разчитате на техническа възможност, това означава, че по технически път тази възможност може да изчезне в рамките на няколко десети от секундата. Докато старият класически начин на носене на отговорност през документ, несъществуващ в този ред, означава че може да се намери още една гаранция, че не се прави нерегламентиран запис или че се злоупотребява с дадени права. Защото г-н Прокурорът беше абсолютно прав. Бандитите в България не ги интересуват никакви права, ничии права освен техните. Но демократичната държава я интересуват правата на гражданите и в това е слабостта на демокрацията. Но това не ни дава повод ад кажем: Няма да бъдем демократи! Дава ни повод да търсим такъв тип серия от гаранции, които аз мисля, че се постигат през носене на отговорност от писмени документи. Защото прекият технически достъп аз няма да го подкрепя, дори и парламентарната ни група да каже, че ще го подкрепи, защото не виждам наистина гаранция. Аз имам много голямо доверие на министъра и не мога да си представя, че имам ей така произволно доверие, че няма как да го имам върху чиновниците. Може да са най-добрите. Може персоните да са наистина брилянтни. Дай Боже да са такива. Но тук става дума за доверие, което не може да бъде налично. Не може така да се даде доверие.
За това аз смятам, уважаема г-жо Председател, че преди първо четене, тъй като то не планирано в рамките на дневния ред, който ни остава до Коледа, ако се намери решение и на този въпрос по начина, по който г-н Заместник-министъра декларира съгласие за другите теми, то тогава парламентарната ни група ще е готова да преоценява тази позиция, която имаме към момента и която ще се изрази в моето гласуване днес тук в Правната комисия.
Благодаря ви за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, Ви г-н Методиев. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Една реплика към г-н Методиев. Да не се заблуждава, че по първия въпрос е намерено решение. Защото ако го осмислим за какво става въпрос. В Конституцията е казано тежки престъпления. Идеята каква е – да приемем принципът на Конституцията и да добавим изключения. Как ви звучи това да дописваме изключения към конституционния принцип.
Г-н Методиев, това не е решение на проблема. Това е намаляване на проблема. Защото да предлагаш да дописваме изключения в текстовете на Конституцията е малко екстравагантно.
Г-н Лазаров като цитира ал. 2, трябва да посочи, че тя завършва с израза „тежки престъпления”.
Идеята на г-н Методиев този работен процес да стане преди гласуване на първо четене на закона в зала, ако мога така да я моделирам, е наистина добрата идея. А не дайте сега да пуснем закона на първо четене, а после ще го оправим. Не така. Нека като има съгласие за корекции в определени посоки да го направим преди гласуване на първо четене в зала. Тогава наистина всички ще имат гаранции, че усилията ще бъдат полезни за всички.
Веселин Методиев:
Аз разбирам, г-н Бисеров, нещата по следния начин, без да претендирам, че съм прав. След като въпросът с тежките престъпления си идва на своето място през конституционния текст и се маха понятието „сериозни престъпления”, с което се работеше при встъпителната част, т.е. отива се там, където е конституционния текст и се решава първия въпрос, че има група престъпления. Те са дефинирани в Конституцията, по които работи този механизъм.
Второ, това не е за мен дописване на Конституцията, а законодателят решава, че примерно, порнографската история през компютрите, която има по-ниско наказание от пет години, е естествено да бъде дописан, но това не е тежко престъпление. В това не виждам дописване на самата Конституция, а виждам възглед на законодателя, в който казваме, че освен тежките има и още няколко, за които трябва да работи този механизъм. Така съм го разбрал аз. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Аз искам да възразя по отношение на изказването на г-н Бисеров за това работната група да започне да подготвя промяна в текстовете преди първо четене. Когато има входиран законопроект, ние говорим за философията на законопроекта. Може би има текстове един или два, които трябва да бъдат коригирани, но те са обект между първо и второ четене. Между първо и второ четене ще има такава работна група. Поемаме този политически ангажимент, ще се коригират текстовете, някои ще отпаднат, други ще бъдат преформулирани и редактирани. За първо четене това е законопроектът, който е входиран. От правна гледна точка това трябва да разглеждаме в момента. На първо четене няма как да го променим с и без работна група.
Виждам, че има подкрепа по всички други текстове и се обединяваме за този законопроект с изключение на текста за интерфейса.
Ако няма други желаещи за изказване, да преминем към гласуване. Има ли други желаещи за изказване? Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Уважаеми г-н Вучков,
Уважаеми колеги,
Един кратък въпрос към вас и едно предложение.
По чл. 250в, ал. 8. Текстът гласи:
„(8) Справка за данните по чл. 250а, ал. 1 в специализирана дирекция „Оперативни технически операции” на Министерството на вътрешните работи могат да извършват единствено длъжностни лица, писмено оправомощени от министъра на вътрешните работи.”


Да кажете някаква средна бройка горе-долу колко ще бъдат тези служители.
Реплика: Около 10-15 човека заедно с началника.
Красим Ципов:
Всички ли ще имат тази възможност.
Реплика:
Както знаете секторът не работи и те са разпределени на други работни места. Дали ще се приеме и дали ще започнат да работят това, още не се знае.
Искра Фидосова:
Г-н Ципов, въпросът ви е уместен, но за второ четене.
Има ли други желаещи за изказване, касаещо първо четене на законопроекта. Няма.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-52, внесен от Министерския съвет на 02.12.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Благодаря на представителите на МВР, на Прокуратурата и на неправителствения сектор.
Заседанието се ръководи от Тодор Димитров, заместник-председател на Комисията по правни въпроси.
Тодор Димитров:
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 954-01-53, внесен от народните представители Даниела Петрова, Силвия Хубенова и Красимир Велчев на 09.12.2009 г.
Давам възможност на вносителите да представят законопроекта.
Г-жо Петрова, заповядайте.
Даниела Петрова:
Уважаеми г-н Председателства,
Уважаеми колеги,
Измененията, които се предлагат на вашето внимание в Закона за закрила и развитие на културата са съвсем малки, които всъщност въвеждат принципа на конкурсното начало. В момента в който в Комисията по култура, гражданско общество и медии постъпиха сигнали се проведоха разговори с представителите на изпълнителната власт в лицето на Министерството на културата и се оказа, че към настоящия момент съществува различен режим по отношение на лицата, упражняващи дейност в държавните културни институти, както на територията на Република България, така и в чужбина.
В какво се състои разликата? Разликата се състои в това, че по различен начин са заварените трудово-правни отношения, както с директорите, така и със служителите. Много от лицата са на безсрочни трудови правоотношение, което е в противоречие с изискванията на Кодекса на труда и в този смисъл е направената промяна.
В Преходната разпоредба на § 9 от предложения законопроект се отстраняват съществуващи непълноти в закона, като се въвежда задължение на министъра на културата да обяви конкурси за директори на всички държавни културни институти с цел уеднаквяване на практиката.
За ваша информация мога да кажа, че има директори на училища и на музеи, които са на възраст над 70 години. Това е причината, поради която внасяме тези изменения. Благодаря.
Тодор Димитров:
Благодаря. За становище от името на Министерството на културата давам думата на г-н Дерелиев.
Димитър Дерелиев:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Един малък, но необходим за работата на Министерството на културата и системата на културата законопроект.
Министерството на културата подкрепя направените със законопроекта предложения за промени на Закона за закрила и развитие на културата.
Предложението за създаване на задължение на министъра на културата да обяви конкурси за директори на всички държавни културни институти в определен срок след влизане на закона в сила създава възможност за последователно провеждане на принципа на конкурсното начало.
Към настоящия момент 21 директора - това е около 20% от всички директори на държавни културни институти са назначени с трудови правоотношения за неопределено време. Това създава определено напрежение в системата. Плод е на компромиси от предни години, а не на едно принципно поведение и на някаква стойностна културна политика.
Приемането на направените предложения за законодателни промени е с цел да се създаде реална възможност за преодоляване на съществуващата неравнопоставеност между ръководителите на държавните културни институти и последователно провеждане на принципа на конкурсното начало при тяхното назначаване, залегнало в Закона за закрила и развитие на културата.
С направените предложения се постига законова регламентация на същността на правоотношенията на служителите в държавните културни институти в чужбина, като се запазват заварените към момента на влизането на закона в сила трудови правоотношения на работниците и служителите в тези институти в чужбина до изтичане на техните срокове.
В заключение бих искал да добавя, че текстът на § 9а би могъл да се прецизира между първо и второ четене на законопроекта.
Благодаря за вниманието.
Тодор Димитров:
Благодаря. Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Колеги, имате думата за въпроси и обсъждания. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Ако 21% от ръководителите са на трудови договори, останалите 79% в какви правоотношения са.
Димитър Дерелиев:
21 бройки са. Другите са назначени след конкурс. А тези 21 бройки са без конкурс. Това прави близо 20%. Общо са 112, от които 21 са назначени без конкурс.
Христо Бисеров:
Това означава, че всички 112 души ще минат на нов конкурс.
Димитър Дерелиев:
За тези, които са назначени с конкурс, няма да има нови конкурси.
Тодор Димитров:
Други въпроси или изказвания по законопроекта.
Колеги, ако няма въпроси и изказвания да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 954-01-53, внесен от народните представители Даниела Петрова, Силвия Хубенова и Красимир Велчев на 09.12.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 954-01-48, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 19.11.2009 г.
Имат думата вносителите да представят законопроекта.
Дарин Матов:
Уважаеми г-н Председателстващ,
Уважаеми колеги,
Искам да представя съвсем накратко нашия проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.
Изминаха 20 години от демократичните промени в страната и всеки власт имащ независимо от политическата си принадлежност, докосващ се до казуса с лихвоточките се опарва жестоко, защото разбира, че чрез инфлация са стопени главницата по влоговете на стотици хиляди български граждани, а виновни няма.
Към 31 декември на 1990 г. броят на титулярите по дългогодишни жилищно-спестовни влогове беше 315112 човека. Натрупаната сума в трезорите на Държавна спестовна каса надхвърляше 1200000000 лв. След улични протести, стачки, гражданско неподчинение депутатите приеха тогава и обнародваха в Държавен вестник този закон на 04.10.1991 г. и през следващата година всяка спестовна книжка беше олихвена по специален коефициент. Например влог от 10000 лв. към 31.12.1990 г. се преобразува в около 180-190000 лихвоточки. Навремето с онези 10000 лв. гражданина можеше да си закупи поне едностаен апартамент в столицата или двустаен в областните градове. И цел компенсирането на възможно най-малко влогоспестители се измислиха безобразни условия. Хората бяха разделени изкуствено на правоимащи и неправоимащи по имуществен критерий, което е противоконституционно. Аз след малко ще ви прочета това, което прие Конституционният съд с Дело №12 от 05.12.2009 г.
В този закон досега са направени 15 промени, като всички изменения са оставили привкуса на дискриминационност и несправедливост към по-голяма част от дългогодишните жилищни спестители. За това всичките 315112 влога от тях вече са обезщетени около 90000 лица. Други 45000 доброволно са се отказали от компенсиране и неоползотворените в момента са около 180000 влога. Заедно с членовете на семействата лицата, които законът засяга надхвърля 550 хил. души.
Освен това, на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд реши с Дело №12 от 05.12.2009 г. обявява за противоконституционни разпоредбите в чл. 2, ал. 1, т. 4 и на чл. 2, ал. 1, т. 1 в частта заедно със стойността на имуществото по т. 4 от закона. Отделно от това като противоконституционен беше обявен и текста в чл. 7, ал. 3, който гласи: „средствата по фонда се изразходват за финансово компенсиране на жилищно-спестовни влогове, влогове чрез левова индексация” и т.н. Става въпрос за ал. 3 – парични компенсации по чл. 1 се ползват само от граждани, които придобиват и започват изграждането на жилища след 3 август на 1992 г.
Безспорен факт е съществуването на такъв текст през годините, с който според имущественото състояние на гражданите беше основание за диференциация в правното регулиране, включително на придобити права. През годините са обезщетени едва 28.5% от хората, имащи право на влогове към 31.12.1990 г. и са заведени за тази цел и доста искове към Европейския съд по правата на човека в Страсбург за тази дискриминация.
Ясно е, че дългогодишните жилищни влогове са по-скоро административен, отколкото финансов инструмент и не случайно 45000 лица или 14.3% от всички доброволно са се отказали, защото при действащите пазарни цени е изключено след така нареченото компенсиране да си закупиш жилище. Получените суми стигат за закупуването едва на два-три квадратни метра жилищна площ. Тук искам да спомена, че през всички тези години от 1990 г. досега е изядена просто главницата на тези жилищно-спестовни влогове, тъй като знаете кризите, които минаха 1992 -1993г. и 1996-1997 г., което означава, че примерно представете си, че сте вложили парите си в банка, а тук има влогове с над 30 години престояли в банката за лихвоточки и идва един момент, в който ти е изядена главницата, начислени са ти някакви лихвоточки и в края на краищата се оказва, че вие с тези лихвоточки не можете да си ги получите във вид на някакви парични средства, макар и олихвени през годините. Да не говорим, че те са изключително малки.
Предложението, което в момента зачитам като решение на Конституционния съд, и по-скоро становището на министерството на финансите, където се казва, че „тези лихвоточки не могат да играят ролята на компенсаторен инструмент или на някаква ценна книга, защото не са част от държавния дълг и липсва уредба за тяхното търгуване на фондовата борса.”
„Революционното желание на повечето граждани е лихвоточките да бъде реален елемент в пазарната икономика, а титулярите им освен да ги прехвърлят на близки и роднини, трябва да имат право да оперират с тях като платежен инструмент, което им дава право и възможност да ги реализират по свое желание.”
Това е и предложение в нашия законопроект притежателите на лихвоточките или на жилищно-спестовни влогове, притежаващите съгласно чл. 4а е записано, че „притежателите на жилищно-спестовни влогове, открити до 31 декември 1990 г. могат да ги прехвърлят на роднини по права и съребрена линия до трета степен включително.” Нашето предложение е да бъдат прехвърляни свободно, ако наистина ще бъдат използвани като компенсаторен инструмент.
Настояваме в срок от един месец след влизането в сила на това изменение председателят на Министерският свет да назначи нов петчленен състав на Управителния съвет на Националния компенсационен жилищен фонд с петгодишен пълен мандат. Тук говорим за промяна като Управителният съвет намалее от седем на пет човека. Основанията са не само за намаляване на административните разходи, а поради допускане в последните години на противоконституционни текстове в закона, както и неправилно планиране на бюджета за 2009 г.
Тук даваме следните факти. За 2007 г. са компенсирани едва 2694 лица средно с по 4133 лв., като са изразходвани 11 млн. лв. А фондът връща в бюджета поне 4 млн. лв.
На 1 май 2008 г. лихвоточката става 8 ст., а компенсираните за същата година са едва 2168 човека средно по 6310 лв. или са изразходвани около 13 млн. лв.
В същото време след разговор с господата от Министерския съвет разбрах, че за миналата година са били планирани в бюджета около 16 млн. лв., а за бюджет 2010 г. са били предвидени около 30 млн. лв., които всъщност са изключително недостатъчни за покриване на това обезщетение, за което сега говорим.
До 31.12.2008 г. потенциалните правоимащи бяха 45000 лица, а неправоимащите – 135000 души при тогавашния дискриминационен имуществен праг от 15000 лв.
Умишлено казвам как през годините се е променял този праг, защото в чл. 2, ал. 1, т. 4 е записано и това е противоконституционният текст, че „не отговарят по условията на този закон, за да бъдат компенсирани лицата, притежатели на жилищно-спестовни влогове, които не притежават имущества на обща стойност по-голяма от 60 хил. лв. в налични парични средства по влогове, акции, дивиденти, произведения на изкуството, нумизматика, филателия, моторни превозни средства и т.н. Т.е. това е противоконституционният текст. При положение, че противоконституционният текст отпадне от закона и ние това предвиждаме в нашия законопроект, наистина всички ще станат правоимащи.
На 21.11.2008 г. е поредната поправка на закона, с която се вдига имущественият праг на 40 хил. лв., за да се стигне дотук – поправката от месец май на закона, в която се казва, че имущественият праг е 60 хил. лв.
Известно е, че по действащия чл. 6 от закона имуществото на фонда представлява субсидия до 1% от приходите в държавния бюджет, постъпленията от дарение и помощи от български и чужди лица, продажба на жилища, вили и отнети в полза на държавата със съдебен акт. Т.е. в закона е предвидено, че Националният компенсационен жилищен фонд може да се допълва както цитирах преди малко с първо, трябва да бъдат заделени до 1% от приходите в държавния бюджет, което не е ставало никога досега откакто този закон е влязъл в сила и второ, че Националният компенсационен жилищен фонд може да бъде запълван със средства, които биха дошли и ние най-вече акцентираме на това, че могат да дойдат от Комисията „Кушлев”, т.е. от придобитото имущество по престъпен начин, което би било продавано и парите да се вкарват в този Национален компенсационен жилищен фонд и да бъдат компенсирани всички граждани, които наистина са ощетени през години.
В края на краищата сигурно е падането на противоконституционния имуществен праг, което ще даде възможност на част от притежателите на жилищно-спестовни влогове или това по наши данни са около 110-120 хиляди досегашни правоимащи, които ще могат да ги прехвърлят, ако се приеме нашето предложение, не само на близки и на роднини по права и съребрена линия, а да бъдат прехвърляни свободно.
И естествено, трябва да се удължи поне с още две години срока за процедурата по прехвърляне на влоговете и другите бюрократични изисквания, за да няма опашки и социално недоволство.
Според нас, цифрата на неизползваните лихвоточки - тук искам да вметна, че на заседанието на Комисията по бюджет финанси беше ни зададен въпроса какъв е източникът на придобиване на средства, колко биха били средствата за обезщетяване на хората, които имат жилищно-спестовни влогове, аз мисля, че това е работа на Министерството да каже, но ние даваме нашите данни, а те ако трябва да ни коригират.
Според нас, цифрата на неизползваните лихвоточки е около 12 млрд. лв., което по сегашната им цена от 8 ст. съответства на 960 млн. лв., които са нужни в бюджета в близките 10 години. Повечето от половината от лихвоточките никога няма да бъдат използвани, защото голяма част от тези хора едва изкарват за прехраната си, камо ли да си мечтаят да закупят жилище по пазарни цени, както е записано в досегашния закон, а ние имаме предложение да бъдат продавани по данъчна оценка, защото това е най-реалната оценка. За това е реално в бюджетите и това е нашето предложение, до 2019 г. да се заделят средства около 400-450 млн. лв., за да се компенсират гражданите от този фонд.
При възможност е належащо и периодично актуализиране на левовия индекс, гарантиращ привеждането им в съответствие с пазарните условия.
Накрая искам да кажа, че тук става въпрос за една изключително сериозна сума, която по нашите сметки възлиза на 400-450 млн. лв., но аз смятам, че този проблем с жилищно-спестовните влогове на граждани е бил отхвърлян през всички тези години. Разбирам, че не трябва да се пада точно на това правителство в периода на управлението на ГЕРБ, за това ние предлагаме да бъде разсрочено това обезщетение през годините до 2019 г., както казах преди малко и да бъдат заделяни средства и обезщетяване не само кеш и по банков път, т.е. финансово, а да бъдат обезщетявани и по други начини, като техните средства, превръщайки ги в компенсаторни инструменти да се участва на борсата, въпреки че аз все още смятам, че нашата фондова борса все по-малко и по-малко се предлагат такива апетитни парчета, примерно, от държавния поземлен фонд, за да бъдат закупувани и да се участва. Още повече, че по този закон ако придобиването на тези лихвоточки бъдат превърнати в някакъв друг алтернативен, да кажем компенсаторен инструмент, като компенсаторни записи, оттук нататък смятам, че това няма нищо общо при едно участие в приватизацията и закупуване на акции на фондовата борса с другите участници на фондовата борса, които са придобили акции, например, чрез приватизацията - всички приватизация, които минаха през годините на преход.
Аз искрено се надявам, че ще срещнем разбиране по отношение на нашите предложения и ако има някакви въпроси по отношение на това, което казах досега, съм готов да отговоря. Благодаря ви за вниманието.
Тодор Димитров:
Благодаря ви, г-н Матов. За Министерството на финансите становище по законопроекта ще изрази г-н Иван Еничаров.
Иван Еничаров:
По повод представения законопроект Министерството на финансите изрази своето отрицателно становище, както пред Комисията за икономическа политика, енергетика и туризъм, така и пред Комисията по бюджет и финанси, а сега го повтаряме и пред вас това наше становище.
Всъщност ние не можем да подкрепим този законопроект поради това, че с него се нарушава философията на този закон. Това се вижда ясно от мотивите, които излагат вносителите, от една страна, от друга страна, мотивите, които са изложени от Конституционния съд са по повод Конституционно дело 12. В самото решение на Конституционния съд ясно е посочено как точно са уредени тези групи обществени отношения, че никога държавата не е поемала ангажимент да обезщетява всички граждани, които са заварени като многогодишни жилищно-спестовни вложители.
Тук многократно се използва думата обезщетяване. Обезщетяване за какво? Обезщетяване за това, че са натрупани едни цифри. Лихвочислата на практика са едни цифри, които не са засегнати нито от инфлацията, нито от деноминацията на лева, т.е. от никакви реални финансово-икономически лостове, които са осъществявани в страната досега. Именно за това те са в такава огромна стойност – 12250000000 лв. Досега се обезщетява само онази група граждани, които са подредени в списъците като вложители с влогове, отговарящи на определени в закона изисквания.
В закона са формулирани конкретно изискванията, които многократно са променяни през годините. В момента в общи линии те се свеждат до това да нямат жилище или имущество на стойност над 60 хил. лв. – 60 хиляди е данъчната оценка на имуществото.
Оттам нататък лицата, които са подредени в групите правоимащи, когато закупят или придобият жилище получават левов индекс на притежаваните от тях спестовни числа. Бяха посочени различни стойности за различните години. Те варират 4000, 6000 – в различните години са различни в зависимост от това какво спестовно число имат и какво жилище са придобили.
Министерството на финансите изразява позицията, че не следва тези лихвоточки или спестовни числа да се трансформират в каквито и да било компенсаторни инструменти. В момента на не регулирания пазар има компенсаторни инструменти за над 650 млн. Търговията върви вяло, държавата не се намесва и няма как да се намесва в процеса на търговията на тези компенсаторни инструменти. Лихвоточките, както правилно отбелязаха вносителите, никога не са били приемани за ценни книги, никога не са били търгувани на борсата на официален или неофициален пазар, съгласно действащата нормативна уредба, никога не са били част от вътрешния дълг на страната и ние не можем да се съгласим с предложение да бъдат трансформирани тези лихвоточки в компенсаторни инструменти. Това означава, че на фондовата борса биха се появили компенсаторни инструменти в зависимост от това по какви левови индекси ще се трансформират за 1250000000 до 12000000000 лв., което означава, че държавата няма такъв ресурс, с който може да участва.
Считаме, че един такъв законопроект е практически неизпълним, немотивиран и не го подкрепяме.
В контекста на решението на Конституционния съд смятам, че в последствие с оглед следвайки философията на сега действащия закон, ще бъде внесен законопроект, който да направи корекциите, които са правно технически, за да действа закона такъв какъвто Конституционният съд е възприел като конституционносъобразен.
Тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-н Еничаров. Колеги, откривам дебата. Имате думата за изказвания и въпроси. Заповядайте. Няма изказвания и въпроси.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 954-01-48, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 19.11.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Матов. Благодаря на представителя на Министерството на финансите.
Продължаваме с точка четвърта.
По четвърта точка - Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.
Колеги, имате текстовете.
Започваме с наименованието на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя, а именно Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един.
По § 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2.
„§ 2. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3.
(3) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет не може да бъде прекратен предсрочно поради подаване на оставка на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията на Република България, ако срещу него е образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност по чл. 308, ал. 3 до приключване на производството.
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „член на Висшия съдебен съвет” се заменят с „изборен член на Висшия съдебен съвет” и думите „избран от органите на съдебната власт” се заличават.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в не думите „започва по искане” се заменят с „може да започне и по искане”.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 3 или 4” се заменят с „ал. 4 или 5”.
Желаещи за изказване? Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
По ал. 3 е сбъркан принципът. Тук принципът, който въвеждаме евентуално е, че не може да се прекрати мандатът поради подаване на оставка, ако има образувано вече дисциплинарно производство. Смятам, че много по-правилен би бил принципът, че може да се прекрати мандатът, защото в крайна сметка как можеш да откажеш оставка. Но тогава дисциплинарното производство продължава и ако приключи с наказание, съответният колега не може да се възстанови на магистратска длъжност. Това би трябвало да бъде санкцията. Това е много по-правилно, защото подаването на оставка е неоспоримо и за това смятам, че правилният принцип трябваше да бъде този – подаването на оставка се уважава. Дори аз бих казал без да продължи дисциплинарното производство, лишаването от право за заемане на магистратска длъжност би било по-правилното решение. Защото аз бих приел едно възражение как ще продължи дисциплинарното производство? Аз приемам идеята да не продължи дисциплинарното производство, но да се лиши магистрата да бъде възстановен на магистратска длъжност. Смятам, че това е по-правилният принцип.
Анастас Анастасов:
Г-н Бисеров, мисля, че идеята тук е, че ако той си подаде оставката и бъде освободен, то не може да има дисциплинарно производство срещу него.

Христо Бисеров:
Това ще го лиши от възможността да се възстанови на магистратска длъжност.
Анастас Анастасов:
Ако няма производство с решение накрая?
Юлиана Колева:
Едно е да бъдеш освободен чрез подаване на оставка и след това да не заемаш друга длъжност, а съвсем са други последиците, когато ти бъде наложено дисциплинарно наказание. То е свързано и с други последици. Идеята е да бъде уволнен дисциплинарно.
Анастас Анастасов:
Мисля, че в Закона за съдебната власт няма предвидена такава възможност за такова лице – такъв член на Висшия съдебен съвет да бъде отстраняван от длъжност, от изпълнение на функциите си по времето, когато тече такова производство. Защото остава с впечатлението, че има дисциплинарно производство, а той ще продължава да взима решения в Атестационната комисия или във Финансовата комисия, зависи къде работи. Мисля, че няма.
Даниела Машева:
Идеята е мандатът да не може да бъде прекратен поради подаване на оставка и да не може да се води дисциплинарно производство. Той ще продължи. Може би отстраняване от длъжност докато тече дисциплинарното производство.
Христо Бисеров:
Не може при подаване на оставка тя да не бъде уважавана.
Искра Фидосова:
Г-н Анастасов да разбирам ли, че имате предложение тук да бъде редактиран текста като се добави „отстраняване от длъжност за периода” или „отстраняване от функциите, които изпълнява”.
Готов ли сте да формулирате текста? Предлага се ново изречение в ал. 3.
Тодор Димитров:
Това е като възможност да бъде отстранен или автоматично, щом като има такова производство, той се отстранява. Това са две различни хипотези с оглед на тежестта на нарушението. Какво е предложението?
Анастас Анастасов:
Става въпрос за различни хипотези и някои от тях могат да не налагат отстраняването му от длъжност.
Тодор Димитров:
С оглед на тежестта на евентуалното нарушение да вземе решение дали да се отстрани.
Искра Фидосова:
Правим ново изречение със следното съдържание:
„Лицето се лишава от възможността да упражнява” или „лицето може да бъде лишено от възможността”.
Кой ще взима това решение?
Даниела Машева:
В § 5 в чл. 232 мисля, че там попада тази хипотеза.
При дисциплинарно производство ... след думите „освобождаване от длъжност на” се добавя и „изборен член на Висшия съдебен съвет”.
Мисля, че в този текст ще се реши проблемът.
Искра Фидосова:
Добре. Желаещи за изказване има ли? Няма.
Който е „за” предложения ви текст на § 2, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Колеги, продължаваме с § 3. Има постъпило предложение от народния представител Тодор Димитров.
В §3 т. 2 да отпадне.
Предложението на комисията е, че комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3.
„§ 3. В чл. 162 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 5
„5. не е дисциплинарно освободен от длъжност изборен член на Висшия съдебен съвет за накърняване престижа на съдебната власт.
2. Досегашната т. 5 става т. 6.”
Желаещи за изказване. Г-н Димитров.
Тодор Димитров:
Предложението е съгласувано с Министерството на правосъдието. Идеята е, че този срок е нецелесъобразен.
Даниела Машева:
Става въпрос за ал. 2 от текста на вносителя. Да не се създава ал. 2.
Тодор Димитров:
В тази връзка там където е § 13 да отпадне, става дума за § 12.
Това е моя техническа грешка. Двата текста са във връзка. Благодаря.
Искра Фидосова:
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Тодор Димитров в § 3, т. 2 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Който е „за” § 3 така, както го прочетох, моля да гласува.
Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По § 4 няма постъпили предложения.
По § 5 няма постъпили предложения.
По § 6 няма постъпили предложения.
По § 7 също няма постъпили предложения.
Предлагам анблок да ги гласуваме. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По § 8. Комисията подкрепя по принцип теста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 8. В чл. 310, ал. 3, изречение второ се изменя така:
При нарушение по чл. 307, ал. 2, предложение трето и по чл. 307, ал. 4, т. 4 сроковете по ал. 1 започват да текат от публичното оповестяване на действията, накърняващи престижа на съдебната власт.”
Има ли желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”, Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
По § 9 няма постъпили предложения.
По § 10 няма постъпили предложения.
По § 11 също няма постъпили предложения.
Има ли желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”, Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
По § 12. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да отпадне
Подлагам на гласуване § 12 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Продължаваме с Преходни и заключителни разпоредби. Подлагам на гласуване наименованието. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 13 има предложение на народния представител Тодор Димитров да отпадне § 13.
Тодор Димитров:
Предлагам § 13 да отпадне във връзка с това изменение, което гласувахме за § 3. Двата текста са във връзка. Понеже ал. 2 отпадна логично е в тази връзка да отпадне и § 13.
Анастас Анастасов:
Ако има двама подали оставка членове на Висшия съдебен съвет в момента, този параграф касае само тях.
Христо Бисеров:
В правото всички заварени производства обикновено завършват по реда, по който са образувани и пред органа, пред който са образувани.
Анастас Анастасов:
Става въпрос за Стойко Стоев и Иван Димов. Аз не знам дали има образувани дисциплинарни производства всъщност по отношение на тях.
Христо Бисеров:
Някой може ли да обясни смисъла на този текст.
И вторият ми въпрос защо трябва законът да влиза в сила три дни по-рано отколкото е нормално.
Защо в Преходните и заключителните разпоредби има два текста, които са извън стандартните текстове за Преходни и заключителни разпоредби. Ако има някакви съображения, да ги кажете, за да подкрепим текстовете.
Даниела Машева:
Аз не мога да отговоря каква точно е била идеята. Вероятно искат веднага да влезе в сила.
Идеята е именно тези скандални случаи, които текат в момента да приключат. Доколкото знам са образувани дисциплинарни производства.
Анастас Анастасов:
По сега действащия Закон за съдебната власт има ли право да се образуват дисциплинарни производства срещу членове на Висшия съдебен съвет. Ако няма такъв текст, то такива могат да бъдат образувани едва след влизането на този закон в сила. Така че няма как да има образувани дисциплинарни производства във Висшия съдебен съвет, ако приемем логиката на закона. Защото базата за образуване на такова дисциплинарно производство н момента е по това изменение, което ние сега приемаме. Дано да не съм в грешка. Но поне аз не се сещам да има такова.
Даниела Машева:
Всъщност идеята за тези промени за детайлизиране на уредбата за налагане на дисциплинарни наказания на членовете на Висшия съдебен съвет произтече от това, че при сегашния текст на Конституцията (чл. 130, ал. 8, т. 4) мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.
Всъщност се оказа, че в Закона за съдебната власт няма изрично предвидени разпоредби, които да препращат към детайлна уредба на налагането и това наложи тези промени. Понастоящем няма пречка всъщност. Просто не се е практикувало да бъдат налагани дисциплинарни наказания на членовете на Висшия съдебен съвет.
Иска Фидосова:
Подлагам на гласуване § 13, който става § 12.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
По § 14. Няма предложения. Който е „за” § 14, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Продължаваме с пета точка.
По пета точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 954-01-54, внесен от Ариф Сами Агуш на 11.12.2009 г.
Г-н Агуш, имате думата за кратко представяне на законопроекта.
Ариф Агуш:
С направеното предложение удължаваме срока с две години на закона по простата причина, че Централната комисия по чл. 4, ал. 3 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица при смяна на правителството наново се съставя. Не беше съставена няколко месеца и беше пропуснато време, в което можеха правоимащите да кандидатстват.
Също така Комисията по разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, която прави справка в архива и дава това, което има в архива.
Освен това, архивът е още в МВР и подавайки молба трябва да кореспондираш с Министерството на вътрешните работи и отиват четири месеца докато ти направят проверка и се върне отговора в комисията. Това не позволи на право имащите да се снабдят с официален документ за незаконната репресия в указания от закона срок. По тази причина гражданите не успяха да се възползват от закона и за това предлагаме да бъде удължен срока до 31.12.2011 г.
В частен разговор с г-жа Фидосова тя каза, че има нещо да допълни – изтървал съм някоя от групите.
Искра Фидосова:
Г-н Агуш предлага да се удължи срокът само за една категория, т.е. тези, които са били в закона от 1991 г., за които неколкократно е удължаван срокът.
Има още няколко категории репресирани лица, които са добавени в две изменения през 2004 г. и през 2005 г. Ако не се лъжа май имаше и още едно изменение, което е от 2006 г.
Не би ли следвало това удължаване на срока да обхване и тези лица, защото някак си не изглежда справедливо за тези, които са от 1991 г. многократно се удължава, а за тези, които са от последните изменения, няма предложение. За това аз поставих въпроса и го помолих да си остане като точка пета от дневния ред, защото неговата молба беше да се включи като точка първа от днешното заседание. Моите съображения бяха да имаме малко повече време, за да се изчисти текстът.
Водеща комисия е Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Христо Бисеров:
Водещата комисия има предложение законопроектът директно да мине на две четения.
Искра Фидосова:
Но няма как да го направим това сега, ако трябва да допълним нови текстове.

Ариф Агуш:
Както вече казах комисиите са две: Централната комисия по чл. 4, ал. 3 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица и Комисията по разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия. Втората комисия прави справка в архива и дава това, което има в архива. Понякога те са косвени доказателства и не вършат работа. След това те отиват в Централната комисия по чл. 4 и тя издава истинския документ за репресията.
Искра Фидосова:
Г-н Агуш, тъй като има и няколко неточности, които трябва да бъдат коригирани, дори и да не предвидим такова удължаване и за останалите категории репресирани лица, няма как да мине едновременно на първо и на второ четене.
Ариф Агуш:
До, това е докладът на водещата комисия.
Искра Фидосова:
Необходима е корекция и редакция и това означава, че няма как да го направим на първо и на второ четене едновременно на едно пленарно заседание.
Отделно е другият въпрос, който аз поставих за уеднаквяване за всички категории репресирани лица това удължаване.
Моля експерта ни да обясни в детайли, тъй като е запозната с проблема и след това да решим какво да направим и как да го направим, за да стане.
Ива Митева: експерт
Първо по въпроса за двете комисии. Не може да се каже, че са две комисии, или може и да се каже, тъй като законът действаше до 29 юни 1996 г. Нямаше го в правния мир близо 8 години. След това извън всякаква правна логика му възобновихме действието 2004 г. Дейността на Централната комисия беше възобновена, като се допълни с нови лица, които участваха в нея и тя започна да функционира отново. Тогава 2004 г. започнаха да се явяват две нови категории лица правоимащи по закона, които бяха изпуснати 1991 г. и 1994 г.
Доколкото прочетох от мотивите те искат да обхванат всички право имащи по закона. Така обаче както пипат по § 11 те обхващат само тези лица, които не са предявили до 1996 г. Т.е. тези, които имаха тогава 5 години време да предявят, след това три пъти е удължаван срокът с още три години и 8 месеца – това са близо 8 години и 8 месеца. Сега се предлага още две години. В същото време обаче за тези категории като български граждани насилствено изселени в Съветския съюз, осъдени за бягство и опит за бягство, бягство зад граница по причини за техен произход и т.н., осъдени от народния съд, сроковете са изтекли 2007 г., съответно 2008 г. Те са били тригодишни и не са удължавани нито веднъж. Не е справедливо да се удължава до безкрай за една категория хора, за които 2005 г. беше прието като един реверанс за тях, ако те не са били в страната 1996 г. и все още се страхуват им се даде просто една възможност – нека да имат още един шанс да подадат, за тях да го удължаваме до безкрай, а в същото време за новите категории лица този срок да е изтекъл и да не е удължаван.
Въпросът обаче е, тъй като тези срокове са приключили, не можем да ги възстановим. Можем да въведем нови срокове евентуално за всички категории, за които е изтекъл, както е направено 2004 г.
Искра Фидосова:
Заповядайте, г-н Димитров.
Павел Димитров:
С оглед на това, което се коментира, предлагам сега да не приемаме законопроекта. Той да бъде по този начин подготвен, за да може да мине на първо и на второ четене. С оглед на тези корекции не да се продължат сроковете, а да се приемат нови срокове. Когато се внесе по този начин изчистено, ще можем след това да го приемаме на първо и на второ четене.
Христо Бисеров:
Ако така го направим просто след Нова година и тази категория ще попаднат при другата категория, за които сроковете са изтекли безвъзвратно. Защото сроковете изтичат на Нова година. Идеята на г-н Агуш е преди Нова година да удължим сроковете и то не защото, както каза Ива, до безкрайност обичаме да продължаваме срокове, а защото те не са могли да упражнят правата си поради това, че комисията не е работила.
Колегата Агуш визира § 11, където ние с обикновени правни средства и техники можем да удължим срока, поради това че хората не са могли в последната година да си упражнят правата поради това, че комисията не е била съставена.
Това че има други категории хора, които са извън този законопроект и за които трябва друго решение, е друг въпрос. Ако имате воля, няма пречка да го направим догодина за останалите. Но тогава ще възникне въпроса можем ли изобщо да възобновяваме срокове. Това са погасени права.
Ива Митева: експерт
Мога ли да дам само един пример, тъй като този закон е извън всякаква правна логика.
На 6 октомври 2006 г. отново в този параграф 11 сме пипнали и тъй като срокът е бил изтекъл, ние отново сме го удължили като сме го върнали от 9 април. Т.е. близо половин година назад, за да покрием тези хора, които са подали в този луфт, да не им се връщат документите.
Христо Бисеров:
Там където може да се направи без да се повдига въпросът дали наистина има погасени права. Ако това е преклузивен срок. А той си е преклузивен като не си го потърсил. По § 11 стои съвсем нормално. Не са изтекли сроковете. Има две категории хора – едни с неизтекли срокове и чиито срокове изтичат на Нова година, и други, на които сроковете са изтекли. Усилията на г-н Агуш са да спаси тези, на които още не са изтекли сроковете.
А за другото, ако има воля и правен механизъм, да се направи и то.
Причината е, че в рамките на техните права Комисията не е работила. Просто не са упражнили правата си, защото не е имало комисия по обективни причини.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, доколкото аз разбирам тук вариантите са три.
Единият вариант е да не го подкрепим. За всички важи това правило по един и същи начин справедливо.
Другият вариант е това, което Ива се опита да обобщи и да представи. И ако ще удължаваме на тези, които вие предлагате, тъй като срокът още не е изтекъл, трябва да възобновим срока за тези, за които е изтекъл, но с един и същи акт на парламента.
Христо Бисеров:
Това може да стане с два различни закона.
Искра Фидосова:
Защо с два различни. Те са друга категория ли?
Христо Бисеров:
При така наречените „другите” няма обективна причина. А може и да има, защото никой не е изследвал. Но тук е ясно, че има обективна причина и е в това, че комисията не е работила.
Искра Фидосова:
Ние имаме желание да ви подкрепим, г-н Агуш и г-н Бисеров, при положение, че ще бъде справедливо в текста в този законопроект едновременно ще бъде удължен и възстановен по отношение на тези на които вече не може да бъде удължен срокът. В противен случай правим в момента промяна за един определен кръг лица.
Ива Митева: експерт
Искам да обърна внимание, че все пак този текст е удължен от 7 март 2008 г. Не е направен преди изборите.
Искра Фидосова:
ГЕРБ като идва на власт казва: Ние сме съгласни да подкрепим още един път срокът да се удължи.
Ариф Агуш:
Г-жо Фидосова, аз моля да гласувате моето предложение.

Димитър Лазаров:
Г-н Агуш, липсата на комисия е попречила и на хората, на които срокът е изтекъл 2008 г. И пак поради липса на комисия и за другите е изтекъл срокът.
Ариф Агуш:
Прекъсването на действието на закона ще доведе и до прекъсване на действието на Централната комисия по чл. 4. Оттам нататък нещата стават като при нов закон.
Искра Фидосова:
Колеги, предлагам ви следното.
Утре го внасяме като извънредна точка на първо четене. Приемаме го в зала и го подкрепяме при условие, че между първо и второ четене съкращаваме срока на три дни, което значи събота, неделя и понеделник. Във водещата комисия се входира предложение. Във вторник ще имаме извънредно заседание и тогава ще мине на второ четене.
И още нещо, в това, което се предлага днес, има грешки. Ако трябва, ще ви ги прочетем. Това е втората причина, поради която не може в едно пленарно заседание да мине на първо и на второ четене. Дори са сбъркани номерата на параграфите.
Г-н Бисеров, много искаме да помогнем, но актът е негоден за първо и за второ четене едновременно в едно пленарно заседание.
Г-н Бисеров, утре г-жа Цачева да го предложи като извънредна точка. Ще го гласуваме на първо четене, но с тази уговорка – да декларирате от трибуната на парламента, че сте съгласни принципно, за да го гласуваме в пленарна зала.
Много моля експертът да подготви становището и доклада, за да може утре сутрин да се входира и да влезе като извънредна точка в дневния ред на пленарното заседание.
Който е „за” това предложение, моля да гласува. Седемнадесет „за”, Без против и въздържали се. Благодаря.
По шеста точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-55, внесен от Емил Йорданов Радев, Искра Фидосова Искренова и Александър Руменов Ненков на 11.12.2009 г.
Г-н Радев, имате думата от името на вносителите да представите законопроекта.
Емил Радев:
Колеги, с приемането на Гражданско-процесуалния кодекс, който влезе в сила от 01.03.2008 г. отпадна съществуващата до този момент императивна забрана, която не допускаше принудително изпълнение срещу общини и се стесни кръгът на субектите по отношение на които не се допуска изпълнение на парични вземания единствено до държавни учреждения. По отношение на общините и бюджетно субсидираните заведения забраната за принудително изпълнение бе ограничена само до средствата по банковите им сметки, постъпили като субсидия от републиканския бюджет. За останалото имущество на общините – частна собственост, се прилагат разпоредбите на Дял втори „Изпълнение на парични вземания”, т.е. общият ред по ГПК.
Считаме, че трябва да уеднаквим двата режима между държавните учреждения и общините, защото както държавните учреждения, така и общините предоставят обществени услуги на гражданите и със запорирането на сметки и тяхно друго имущество може сериозно да се затрудни именно предоставянето на тези публични услуги на гражданите. А знаем също каква е финансовата обстановка, както за държавата, така и за общините и те също изпитват много големи трудности със събираемостта на средствата, предвидени в техните бюджети, така че тази норма ще помогне за тяхното нормално функциониране в условията на финансова криза.
Искра Фодосова:
Благодаря, г-н Радев. От страна на сдружението на общините има думата г-н Станчев.
Благой Станчев: парламентарен секретар
Уважаеми народни представители, искам да споделя, че предложените на вашето внимание промени са по искане на общините. На среща миналия месец между Управителния съвет на Националното сдружение на общините и Ръководството на парламентарните групи ние отново поставихме това искане. Г-жа Фидосова пое ангажимент, че ще внесе такава промяна в закона. Благодарим за изпълнения ангажимент на вносителите.
Бих искал предварително да благодаря и на всички, които ще го подкрепят – надявам се всички, които са в тази зала.
Съвсем накратко. В такава ситуация с блокирани сметки по силата на досега действащата уредба беше община Бобов дол. В такава ситуация в момента е община Карлово. Преди началото на заседанието говорих с кмета. В много сериозно затруднено положение са, защото не може да си изпълнява основни дейности. Вие знаете тежката икономическа ситуация. Знаете проблемите със забавените плащания по европроектите. Ние сме в закъснение по отношение на доставчиците, по отношение на изпълнители не по наша вина. Ще изпълним тези си задължения, но със закъснение.
Имаме информация, че в не малко общини са стартирали такива процедури за принудителни вземания и блокиране на сметките на общините. Не ми се ще да мисля какво ще стане, ако продължи този процес.
Без да се отклонявам съществено, без да се позовавам на Конституцията за това, че България е парламентарна република с местно самоуправление, за това че местната власт е част от държавното устройство, просто бих искал да напомня, че освен представители на законодателната власт, всеки от вас е жител на някаква община, какво би станало, ако утре или в други ден не можете да си вземете акт за гражданско състояние, не може да си извадите скица, не може да ви бъде оказана каквато и да е услуга, защото на общината са й блокирани сметките, защото няма ток и т.н.
Благой Станчев:
Всички местни дейности – технически услуги, административни и т.н., ако не си плати общината тока, кой ще ви разпечати скицата.
Христо Бисеров:
Обсъден ли е въпросът защо се стига до блокиране на сметки.
Благой Станчев:
Знаете в какво забавяне сме по отношение на европроектите с външните доставчици и изпълнители. Там тръгва сега лавината.
Димитър Лазаров:
Г-н Борисов се ангажира да се намерят средства за тези фирми, на които се дължи поне ДДС да им се покрие. Може би примерът, който ще дам е неудачен, но това, че един кмет, който не си е правил сметката и е правил разходи примерно, за да си купи скъпа кола, а не е плащал на фирмите, с които е сключил договори и сега държавата да плаща на тези фирми, с които някой преди това е сключвал договори и не е плащал. Това е така, защото някой кмет не си е направил разчетите. По принцип сте прав, но дайте да видим до какъв размер. Примерно, някоя фирма може да фалира поради това, че кметът е решил да си прави всякакви други разходи. Да не говорим за кмета на Карлово, който при положение, че има нов автомобил „Пежо” да си купи „Таурек” за 160 хил. лв., а няма 200 хил. лв. да се разплати на фирмите, които са му изработвали кофи за боклук.
Благой Станчев:
Не е за такива неща. Аз дадох пример с проектите. Радвам се, че следствие на добрия диалог, който има, включително и срещата преди два дни, тръгнаха разплащанията. Но фактически ние си даваме сметката, че в много от случаите ние сме в много големи закъснения. Всяка фирма може да запорира сметките на всяка община, изпълнявала европроекти. Знаете го и вие. Това не е заради лошите разчети на кмета. А примерът, който дадохте за Карлово, не е точен. Но нека от единичен случай да не правим обобщения.
Искра Фидосова:
Колеги, много ви моля от конкретни примери и случаи, които са изключения, да се въздържате. Става въпрос за един проблем, който наистина касае всички общини. Ако има пет или десет недобросъвестни кметове в страната, това не означава, че трябва да страдат всички останали. Прав сте г-н Лазаров за вашите притеснения, но има принципно предложение.
Имате думата, колеги. Г-жо Колева, заповядайте.
Юлиана Колева:
Аз имам конкретно предложение за известно ограничаване на приложното поле на тази разпоредба. Съгласна съм, че сметките на общините не трябва да се запорират. Съгласна съм, че няма как имуществото общинска собственост, което е публична собственост да бъде обект на принудително изпълнение. Но има имущество, което е частна общинска собственост и което съвсем спокойно може да бъде обект на принудително изпълнение. Защото общината за разлика от всяко друго държавно учреждение сключва договори, влиза във всевъзможни търговски отношения, включително тегли и кредити от банки и не виждам защо в една такава операция общината да е привилегирован субект. Това е. Съгласна съм, че сметките не трябва да се запорират. Съгласна съм, че имуществото публична общинска собственост, което е необходимо за изпълнение на функцията на общината, също не трябва да подлежи на принудително изпълнение. Но пак казвам, че има обекти, които могат съвсем основателно да бъдат обекти на принудително изпълнение.
Искра Фидосова: Благодаря. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Първо, ако спазваме режима или уеднаквяваме режима на държавната и общинската собственост както е по закон и както преди си беше. Второ, ще кажа друг случай в община Пловдив, който стана тази година - за парично вземане от около 50 хил. лв. един бизнесмен, кредитор на община Пловдив, успя да придобие 100% от дружествените дялове на едно общинско ЕОД с активи вътре за около 3 млн. лв. Това е факт.
Искра Фодосова:
Колеги, моля ви наистина да се въздържаме в тези частни случаи. Означава ли сега, че след като Министерството на отбраната, за което министър Младенов цитира 30 или 300 млн. лв. невъзможност да се разплати с фирми, които са извършили строителни дейности съгласно обществени поръчки, в момента трябва да се заложи запор върху сметките на Министерството на отбраната. За това говорим.
Христо Бисеров:
Въпросът е за принципа. А принципът не трябва ли да е общините и държавата да са на равна нога. Не е това принципът. Принципът е друг, че всички са равноправни. Създаването на привилегировани правни субекти е изключението. Ако държавата е привилегирован правен субкт, аз не виждам причина общината да е привилегирован правен субект, защото държавата и общината са като планината и мишката. Държавата се грижи за националната сигурност, за куп неща, а общината обслужва гражданите. Това е работата на общината. И тя като не се стопанисва добре, ще си носи последиците. Съгласен съм да има някои неща – субсидията, публичната общинска собственост, обаче обикновената банкова сметка и частната собственост няма защо да бъде специално пазена.
Аз не знам дали колегата Ципов си спомня, но в миналия парламент по този въпрос имаше дебат покрай приемането на ГПК и след това мисля, че имаше някакъв опит за промяна на текста. Тогава заех тази позиция. Съжалявам, но ако общината трябва да бъде пазена и гарантирана, то да бъде до половината – до субсидията, защото идва от държавата.
За това този закон е малко ей така - да сме добри към общините.
Анастас Анастасов:
Доколкото си спомням според ГПК възбраната е до размера на вземането. За да се случи това нещо да нямаш никакви пари за разходи означава, че толкова е харчил, че просто си е занулил сметката. Все едно вкъщи семейният ми бюджет е отишъл по дяволите отвсякъде.
Ако има някаква възможност от Асоциацията на общините да предоставят някаква информация колко общини имат такива проблеми. Ако това е повсеместен проблем в страната, но аз не искам да си мисля, че това решение е продиктувано точно от тези общини, които имат такова управление.
Веселин Методиев:
Аз искам да помогна на колегите, че в края на 90-те години, от когато е моята информация, не вярвам нещата да са се сменили много рязко за последните 9-10 години. 24 общини в България от всичките 268 имаха над 50% от общия си приход благодарение на собствените си приходи. Субсидията в останалите стигаше до 90%. След като субсидията е защитена, аз не виждам истински проблем за функционирането на общините. Говоря от принципна гледна точка. Не влизам в детайли, защото трябва да призная честно, че не ги познавам, за да започна да споря тук по детайли. По принцип смятам, че след като е гарантирана субсидията, а огромната част от общините фактически чакат парите си от Министерството на финансите, то няма реална заплаха за тях. От тази гледна точка според мен, не сме поставени пред такъв голям риск. Защото ако се даде разбита справка мисля, че с това, което ви казвам, не ви подвеждам. Числото може да се е променило с малко, примерно, от 24 да са скочили на 32, но в никакъв случай не са станали 50 или 100.
Искра Фидосова:
Заповядайте г-н Станчев.
Благой Станчев:
Г-н Методиев, бих искал да уточня, че става въпрос за сметката, по която постъпват държавните трансфери. Тя е защитена и за делегираните дейности. Това са образованието, социалните услуги, здравеопазването и част от културата. Но другите дейности, които са чисто общински местни дейности, те се финансират от местните приходи. И не е вярно, че се запорира само до размера на иска, а се запорира цялата сметка и не може да оперира общината. Блокирана им е цялата сметка и никакви плащания не могат да правят.
По искане на Министерството на финансите общините поддържат единствена сметка за местните дейности, така че няма начин да се изпълни частичен запор.
Така че ако вие настоявате да се потърси някакъв начин наистина общината да е отговорна за финансовото си поведение, помислете за друг начин, който няма да блокира предоставянето на публични услуги.
Анастас Анастасов:
Аз мога да ви го кажа начинът какъв е. Г-жа Фидосова ще ви го каже. Както един нотариус има сметка за гарантиране на грешки ако направи, да могат от там да се взимат средства, така и всяка община да си направи сметка, където да има пари и в такива случаи да си плаща.
Димитър Лазаров:
Аз предлагам да го приемем текста на първо четене, но с условие между първо и второ четене все пак да представят някаква справка кои са тези общини, какви са задълженията им, от какво произтичат, колко назад са натрупани и към какви доставчици.
Да помислим между първо и второ четене по текстовете.
Не е редно да бъдат блокирани сметките на общините, макар че аз се съмнявам при положение, че субсидията не се блокира, но да намерим и баланса, защото не е редно кметовете да трупат задължения, а да страдат фирмите, при положение, че държавата се ангажира тези дни и започна да превежда пари, макар и от фискалния резерв и за сметка на нас, за да чисти своите задължения. Сега ние развързваме ръцете на кметовете да трупат задълженията за напред.
За това предлагам на първо четене да го гласуваме и да търсим между първо и второ баланса с помощта на общините.
Искра Фидосова:
Колеги, преминаваме към гласуване. Апелирам към всички за подкрепа с уговорката, че между първо и второ четене ще изчистим нещата.
Който подкрепя на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-55, внесен от Емил Радев, Искра Фидосова и Александър Ненков, моля да гласува.
Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Благодаря ви.
Колеги, приключихме с дневния ред. Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова