Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 23

Днес, 25.02.2010 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерския съвет – Димитър Иванов, директор на дирекция „Държавна администрация”; от Министерството на правосъдието – Даниела Машева и Жанета Петрова, заместник-министри, Борислав Петков, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество”, Елена Дойчева, началник на отдел „Международно правно сътрудничество и правна помощ по граждански дела”, Елена Вичева, младши експерт в отдел „Международно правно сътрудничество и правна помощ при наказателни дела”, Елена Владимирова и Снежана Димитрова, държавни експерти в дирекция „Съвет по законодателство”; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Първан Русинов, заместник-министър, от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – Симеон Арнаудов, директор, Славка Андреева, изпълнителен директор на дирекция „ППС и водачи”, Цветелина Илиева-Йорданова, главен експерт в дирекция „Автомобилни превози”, Валентин Божков, държавен експерт в отдел „Международни правни норми”, Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна” и Любомир Маников, държавен експерт в дирекция „Съобщения”; от Нотариалната камара – Димитър Танев, председател и Красимир Димитров, преподавател по нотариално право и от Министерството на здравеопазването – д-р Емилия Ташева, началник на отдел „Организационно-методична дейност и регистри”.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси по предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на 28.12.2009 г.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 002-01-15, внесен от Министерския съвет на 27.01.2010 г.
3. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на актовете на ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 002-02-7, внесен от Министерския съвет на 18.02.2010 г.
4. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.), № 002-00-7, внесена от Министерския съвет на 05.02.2010 г.
5. Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 902-01-64, внесен от Министерския съвет на 29.12.2009 г.
6. Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.-продължение.
7. Проект на решение на Народното събрание, с което Министерският съвет на Република България се задължава да спре процеса на закриване на общински болници и в срок до два месеца да представи пред Народното събрание Национална програма за преструктуриране на болничната помощ, № 054-02-8, внесен от Нигяр Сахлим Джафер и група народни представители на 05.02.2010 г.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на 28.12.2009 г.
Има думата г-н Първан Русинов, заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, да представи мотивите за законопроекта.
Първан Русинов:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ще се опитам да обобщя насоките, в които Законът за електронните съобщения се изменя съвсем накратко.
На първо място, следствие на едно решение на Министерския съвет за преструктуриране на всички регулатори в страната с оглед оптимизиране на числения състав, структурата, работата и създаване на прозрачни правила при преструктурирането на регулаторите изготвихме съответното изменение в Закона за електронните съобщения, което се отнася до оптимизиране на състава на КРС. Възстановява се регулаторният модел отпреди последното изменение от месец май 2009 г. Броят на членовете е пет. Осигурена е независимостта на регулатора Не се прекратяват мандатите на петте члена отпреди последното изменение. Считаме, че напълно сме удовлетворили изискванията на европейското законодателство при преструктуриране на регулаторите.
Втората група е всъщност една промяна в чл. 200, с която се премахва ограничението за оператор, задължен да предоставя универсална телекомуникационна услуга, да заявява компенсиране на несправедлива тежест за загубите, които той търпи. Такова ограничение, съгласно европейското право, не може да има. Вече е въпрос на регулатора да прецени дали е налице такава тежест и дали трябва да бъде компенсирана. Но при всички случаи частен оператор със задължение би трябвало да може да заяви такава компенсация. Това ни беше написано в писмо от Европейската комисия и те настояха също тази пречка да бъде отстранена. Внесена е поправката.
На последно място прецизирани са по типове нарушения санкциите за операторите на мобилни услуги, предоставящи услуги за роуминг, за да може по този начин те да се отнасят по-точно съизмерими с нарушението, което се извършва.
Това са най-общо промените. Бих отговорил на въпроси.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Русинов. Откривам дискусията. Желаещи за изказване. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
В този закон цялата работа е § 1 във връзка с § 6. Това не е първият закон с подобен характер. Цялата работа е сега действащата комисия да бъде отстранена и да се назначат нови хора. Комисията в момента се състои от 9 члена, а сега ги правим 5. Годините сега са 6, а ние казваме, няма да са 6, а ще са 5.
Обърнете внимание – заключителната разпоредба – в 15-дневен срок от влизането в сила на закона Народното събрание освобождава последните трима избрани членове на комисията. Ясна е целта на закона.
Веднага законът влиза в сила от деня на публикуването му. Сакън да не се удължи с някой и друг ден.
Аз се питам защо правим закони за стари мандати. Тези мандати са определени в § 24. Хубаво или лошо избираме определени хора с мандат. Скимне ни някаква трансформация на закона и отиват мандатите. Не ни интересува! Всички вън. Това не е само право, но и политика за стабилност на една институция, каквато е в конкретния случай тази комисия.
Аз ще спра дотук и ще гласувам против.
Искра Фидосова:
Друг желаещ за изказване от народните представители. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, едва ли ще кажа нещо Бог знае колко по-различно от това, което каза колегата Корнезов, но просто не мога да се въздържа, защото този път сте пресолили манджата с предлаганото решение. Ясно е какво се цели. КРС е поредният орган, който е нарочен от управляващите да бъде подменен, да се смени неговият състав по ясни съображения. Само че този път, според мен, освен, че е нахално това, което се предлага, то е и противоконституционно, защото такъв текст, какъвто е заложен в § 6 до момента не е съществувал в никой законопроект, приеман от българското Народно събрание.
Това да се задължава, включително президента, както изтъкна Любен Корнезов, е повече отколкото може да се помисли за която и да е институция.
Освен това, искам да ви припомня малко хронология. Едно от първите изразени становища от представител на Европейската комисия на достатъчно високо ниво в заседание на транспортната комисия, не мога да цитирам в момента неговото име, в резултат на питане на депутати от ГЕРБ може ли членовете на СЕМ и КРС, тъй като не са се държали достатъчно прилично, не били достатъчно компетентни, не били достатъчно не знам какви, техният състав да бъде подменен. Тогава представителят на Европейската комисия, директор на дирекция, бавно и подробно обяснява, че смисълът на мандатите в независимите регулатори е именно да осигури един мониторинг, един контрол върху дейността на определени сфери. Промяната на мандатността на мандатни органи е изключително лош знак. Най-многото, което може да си позволи един законодателен орган, е за следваща промяна на мандата. Т.е. през мандат да заложи някакви други основания за прекратяване на правомощията на даден негов член.
Освен това, самата идея да се прескача времето на упражняване на правомощията на един независим регулатор между съставите на две народни събрания, които го излъчват, също имат своя смисъл и той е именно в това да се осъществява този контрол достатъчно независимо. Иначе какъв е смисълът от тези мандати, след като всеки нов състав на Народното събрание ще променя всичко от А до Я. В случая аз мисля, че вече просто се прекалява. Не остана орган или независим регулатор в държавата, който да не е подменен и то по един безобразен и брутален начин.
Вие тук сте юристи. Помислете върху същността и действието на тези текстове.
Искра Фидосова:
Реплики към т-жа Манолова. Г-н Анастасов, заповядайте.
Анастас Анастасов:
Аз не чух някой да закрива Комисията. Просто се променя броят на хората, които членуват в нея. Вие като избирахте допълнителните бройки не нарушихте ли по някакъв начин принципа на мандатността.
Мая Манолова:
Не! Няма мандатен орган в работата на предното събрание, независим регулатор, а и другите, които стоят встрани – не само независимите регулатори, на който предсрочно да е прекратен мандатът и да е променен съставът. По какъв начин Народното събрание избира членовете на тези органи е друга тема. Но това не се прави в ущърб на техните мандати. Т.е. вие като изтече срока на мандата на други от членовете, ще си изберете своите представители, както е сега с Висшия съдебен съвет. Има двама подали оставки по разни причини, избирате си ги и никой не поставя под съмнение това, че вие ще изберете естествено не някой, който ще посочим ние от опозицията, а които вие си изберете. Това е смисълът. Избраните от предишния състав на парламента и действащи в условията на този състав е едно от основанията да се предполага тяхната независимост все пак – взаимният контрол между властите. Ако всичко е подчинено отгоре до долу и по цялата хоризонтала на една политическа сила за каква демокрация говорим.
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, не става въпрос за това.
Позволявам си да взема аз реплика, уважаеми колеги народни представители, първо, има едно решение на правителството от месец октомври, не мога да цитирам дата, с което предвиждаме намаляване на числеността на редица органи. Това е право на всяка една управляваща политическа партия и на всяко едно правителство да вземе такова управленско решение по отношение не само на структурата на Министерския съвет и на агенциите, които са на пряко подчинение на съответните министерства или Министерския съвет, но също и на съответните контролни и регулаторни органи.
Аз не виждам нищо лошо в това да бъде намален състава. Категорично възразявам срещу едно такова популистко изказване, че има нарушение на Конституцията. Аз не смятам, че в този случай има някакво нарушение изобщо, няма и незаконосъобразност, няма и нецелесъобразност. Напротив, водени и от целесъобразност и от ефективност ние сме направили такова предложение, т.е. Министерският съвет и предполагам, че заместник-министърът ще вземе отношение.
Аз не мога да разбера как до месец май 2009 г. този регулаторен орган работеше в състав 5 човека, имаше добри резултати, вършеше си работата, която му е възложена да изпълнява и изведнъж май медец се решава, че трябва да се увеличи почти двойно състава. Тук бих възразила на това, което казахте, че не е останал орган, който да не бъде намален. Аз бих казала, че не е останал орган в края на мандата, който да не бъде двукратно увеличен, без да има причина, неговият състав.
Моля да се върнем към възприетите правила и от правна гледна точка да погледнем текстовете. Дали са целесъобразни или не, от една страна, преценката е на вносителя – Министерския съвет, а в зала по целесъобразността ще има достатъчно изказвания.
По отношение на разписания текст аз лично бих казала, че има необходимост от редакция между първо и второ четене за въпросния § 6, категорично го заявявам това в качеството ми на юрист, но ще подкрепя законопроекта с бележката, че между първо и второ четене трябва да се прецизира текстът на § 6.
В същото време да се види дали не е необходимо още една разпоредба (още една алинея) включително по отношение на 15-дневния срок и по отношение на начина на отпадане на мандатите, като тук идеята е да отпаднат тези, които последно са избрани. Защото тези четирима човека са избрани месец май 2009 г. и няма нищо лошо в това да се намали броя (числеността) на един орган и нормално е да отпаднат тези, които са последни.
Колеги, имате думата. Г-н Янаки Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Ясно къде е фокусирана дискусията. Няма да се спирам на това колко е нараснала или намаляла работата на Комисията за регулиране на съобщенията, но с двете предложения – едното за намаляване на състава, а другото за намаляване на срока на мандата, всъщност отпадат седем от деветте досегашни членове. Това трябва да се знае, ако останат двете предложения. Т.е. подменя се съставът на Комисията. В това отношение може би г-н Русинов трябва да каже какви очаква да бъдат становищата от европейска страна. Защото ние не сме водещата комисия. Но пред водещата парламентарна Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения генералният директор на главна дирекция „Информационно общество и медии” към Европейската комисия по време на посещението си през месец септември 2009 г. в България е заявил следното. Цитирам:
„Тези регулаторни органи трябва да са организирани по такъв начин, който да осигурява тяхната независимост, от една страна, от телекомуникационните оператори, от друга страна, от всякакъв политически натиск, включително от страна на правителството. По този начин се осигурява тяхната автономност, която е много сходна с автономността отдадена от нашите държави на централните банки. Едно такова действие от страна на Европейската комисия би могло да се тълкува като опит за отстраняване на членове, назначени от предишното правителство.”
До тук спирам с цитатите. На този въпрос трябва да се даде отговор, преследвайки целите, които са поставени. Аз не го поставям този въпрос, заради това, че към някои от членовете на комисията имам предпочитания. Мисля, че повечето и сега вярно служат на новата власт, независимо че са избрани от старата. Така че аз нямам личен мотив, за да поставям този въпрос, но го поставям от гледна точка на някакви устойчиви правила, по които трябва да се развива законодателството.
Искра Фидосова:
Благодаря. Има ли желаещи за реплика. Аз ще си позволя една реплика към г-н Янаки Стоилов.
Нека да не забравяме все пак, че Народното събрание не е подчинено на Министерския съвет. Да има мнозинство, формирано в Народното събрание, но то е един независим орган, който има ясни правомощия в Конституцията и дори това, което казвате да е вярно, аз не знам дали е така – на кои и на колко члена от регулаторния орган изтичат мандатите скоро или кога, те ще дойдат за избор в Народното събрание. В Народното събрание всяка една парламентарна група има право да направи своите предложения. Ние не съкращаваме техния мандат, а намаляваме числеността такава, каквато е била по начало. Ние не казваме, че трябва да си отиде този или онзи, защото не ни харесва. Никъде не казваме подобно нещо.
Янаки Стоилов:
Тъй като това беше реплика, искам да отговоря. Не виждам с какво Вашата реплика опровергава моята теза, тъй като ясно е, че в условията н парламентарна демокрация правителството и парламентарното мнозинство са едно политически свързано цяло и това, че правителството го предлага и вие го подкрепяте също не намалява тази аргументация, която цитирах. Дали ние ще я препишем главно на правителството или на мнозинството, което променя в тази част на закона по отношение на правителството, няма абсолютно никакво значение.
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, ясно е, че зад общи законови текстове, които по принцип не са персонални, проличава отношението „интуито персоне” за тези членове на комисията, които са избрани последни.
Уважаеми колеги, аз много пъти съм поставял този въпрос в тази комисия и съм се обръщал специално към един неин член, който беше председател на комисията по въпросите на държавната администрация в предното Народно събрание и съм апелирал, за съжаление винаги напразно. Да се запази поне част от духа на това, което беше започнато от правителството на ОДС – изграждането на една независима държавна администрация. Тогава, когато по всички принципи на държавното управление, това, което Европейската комисия очакваше и налагаше като очакване към България по време на преговорите ние да изградим една независима администрация, която да осигурява континуитета при всяка смяна на политическата власт, с мълчаливото съгласие на тези, които тогава водеха тези преговори, ние виждаме, че всичко става на пух и прах. Нищо не остана от тези принципи. Основният постулат, че поне за това те са наречени „независими държавни органи” като Сметна палата, КЗК, КРС и т.н. (г-жа Манолова ги нарича регулаторни, но те не са всички регулаторни) но те трябва да бъдат относително независими, т.е. да осигуряват континуитет и поне малко ребалансиране срещу превратностите на политическите явления или редуването на управляващите в една държава, за да може да се осигури някаква стабилност и все пак континуитет.
Ето защо не случайно идва това писмо от Европейската комисия. Аз съм убеден, че ако това се извърши, Европейската комисия няма да закъснее с негативни реакции. Защото специално този сектор се следи много внимателно от страна на Европейската комисия. Аз апелирам за малко повече разум, явно че то ще бъде пак безсмислено, малко повече разум. Нека спрем вече с тази чистка. Достатъчно власт има ГЕРБ в момента да прокарва политиката, която иска, достатъчно възможности дори да влияе върху тези органи и без да прави персонални промени в тях. Нека поне не вършим тези допълнителни неща, които са безсмислени и които с нищо няма да помогнат.
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване. Г-н Русинов, заповядайте.
Първан Русинов:
Ще си позволя съвсем накратко. Няма да коментирам в детайли изказванията. Но бих искал да спомена само няколко факта, а след това на ваша преценка остава крайното решение.
На първо място, това изменение, което ще бъде последвано и от други, е на база на решение на Министерския съвет, с което се поставят критерии, които ако се спазват, ще има ясни правила при избиране и преструктуриране на регулатори. Казано е максимум пет члена, максимум за пет години. Дадени са и някакви обективни критерии вътре и аргументи защо това се прави. Всеки би могъл да се запознае със съдържанието и няма да ви губя времето повече.
Следващото нещо, което искам да кажа, е, че в европейската практика числеността на подобни регулатори в болшинството от случаите, да не казвам 80-85% и то в държави, където телекомуникационният пазар е неколкократно по-голям от нашия, и постиженията им са неколкократно по-добри е средно пет члена. Изключения са държави, в които регулаторът е максимум девет – това са две или три държави, и то там е такъв, защото примерно е конвергентен и включва медийната регулация. Очевидно европейските държави по това, което са направили при определяне числеността на този вид регулатор – телекомуникационния, очевидно и те споделят мнението, че увеличаване на числеността на един колегиален орган не повишава капацитета му. Те търсят повишаване на капацитета на тези органи като увеличават капацитета на администрацията, която го обслужва и подава решенията за приемане от този колегиален орган.
Друг факт, който искам да споделя, е във връзка с посещението на г-н Колосанти преди няколко месеца и тура, който направи между комисиите в парламента, тогава той е изложил някакви съображения. Аз не знам какви са те. Той се срещна и с ръководството на министерството като орган по политиката и изложи подобни аргументи и пред нас. Направи ми впечатление, че веднага след като изменението на закона беше прието, даже още не беше приет от Министерския съвет, ние уведомихме Европейската комисия (това е преди около два месеца) и седем дена след това получихме официално писмо от тях, че искат допълнителна информация, която беше в два основни аспекта. На старите пет члена не им се прекратяват мандатите. Министерският съвет си стои зад решението и предприема аналогични действия по отношение на СЕМ. Отговорът ни беше да, работи се в Министерството на културата, подготвя се такъв законопроект. Това бяха двата въпроса. Месец и половина оттогава не сме получили никакво негативно становище нито пък някаква реакция, каквато обикновено се получава веднага в такива случаи. Не искам да правя някакви изводи и да навеждам към някакви съображения, но това са фактите. Това е най-общо.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на 28.12.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Няма.
С това приключихме точка първа.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 002-01-15, внесен от Министерския съвет на 27.01.2010 г.
Освен г-н Русинов други представители на Министерския съвет има ли? (Да.) Моля поканете ги.
Ние вече го гледахме, но не сме го гласували. Отложихме го заради текстове, които препращаха към Наказателния кодекс.
Колеги, ще припомня докъде сме стигнали. На предишно заседание започнахме разглеждането на този ЗИД. Присъстваха експерти от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Зададени им бяха няколко въпроса по отношение на това, че няма изписани административни наказания в закона. Имаше препращане към Наказателния кодекс.
Предполагам, че всички сте се запознали със законопроекта и предлагам да започнем обсъждането. Имате думата за изказване. Може би да започнем с хората, които предишния път бяха тук. Имате ли готовност, подготвихте ли текстовете, за които получихте бележки на предишното заседание.

Първан Русинов:
Подготвени са корекции. Г-жа Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна” в министерството накратко ще каже какви са те.
Красимира Стоянова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
На предходното заседание на Комисията по правни въпроси бяха поставени няколко основни въпроса. Ние проведохме среща на експертно ниво с колеги референти в Народното събрание. След направеното обсъждане можем да дадем следните пояснения по въпросите, които бяха поставени на предходното заседание.

Първият въпрос беше относно изписването на мерните единици в законопроекта, които с изменителния законопроект се изписват на латиница. Както пояснихме и на предходното заседание, това изменение е направено в съответствие със Закона за измерванията, както и в съответствие с Наредба за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България. Според нас по този текст не би следвало да има проблем, тъй като Законът за движение по пътищата се уеднаквява със Закона за измерванията относно начина на изписване на мерните единици.

Вторият съществен въпрос, който беше поставен на предходното заседание, беше въпроса за директното препращане в Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата към регламенти и по-конкретно позоваване и препращане към Наказателния кодекс.
По отношение на препращането към Наказателния кодекс направените бележки от Комисията намираме за уместни и правилни и ние сме подготвили текстове ,които могат да бъдат предложени между първо и второ четене.
Искра Фидосова:
Защо не ни ги предоставихте. Нали за това отложихме законопроекта. Нали имахте задължение да подготвите такива текстове. Какво да обсъждаме днес и да гласуваме?
Красимира Стоянова:
Срещата с експертите от Народното събрание е приключила в 12:30 часа.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата за изказване.
Може би заместник-министъра като административен ръководител ще вземе отношение.
Първан Русинов:
Нали е на първо четене.
Искра Фидосова:
Да, но ние не го подкрепяме по принцип заради сериозните правни пропуски, които съдържа законопроекта. Това го уточнихме на предишното заседание. И за да не се гласува против, се разбрахме, че тези проблеми трябва да бъдат отстранени с ясна заявка от страна на Министерството на транспорта, че се подготвят такива текстове за изписване на административните наказания, които трябва да са ясно разписани в закона. Не може с такава норма да препращате по отношение на наказание в Наказателния кодекс. Предишния път ви обяснихме, че този подход е недопустим. Наказанията, предвидени в Наказателния кодекс могат да с прилагат и да се налагат само за извършени престъпления, предвидени в Наказателния кодекс. Това са правила, които важат за всички. Предоставили сме ви и стенограмата. Всичко това ви е казано и сте запознати с него. Тъй като сме на първо четене ние не можем да гледаме текст по текст, но без да има ясна визия и поет ангажимент от страна на вносителя, че ще бъде направена корекция и без да имате визия в каква посока ще се направи тази корекция, няма как Правна комисия по отношение на този правен абсурд, говоря само за това нещо, да подкрепи този законопроект. Това е нашата работа да гледаме от правна гледна точка. Не коментираме останалото.
Красимира Стоянова:
Като вносител разполагаме с визия как ще бъдат променени съответните текстове. Разполагаме и със съответните текстове, които не са раздадени на членовете на комисията, грешката е наша, за да бъдат обсъдени.
Основните изменения в закона са именно за въвеждане на директиви на Европейския съюз.
Искра Фидосова:
Имахте три седмици. Ние бяхме изключително коректни. Заповядайте.
Любка Ценова: началник на отдел „Европейско право”.
Бележките, които ние имахме, са съгласувани с министерството и миналия път ги потвърдих на заседанието. Днес проведохме отново разговори с колегите. Тези разпоредби, наказателните, които препращаха към директивите и към регламента са предвидени как да бъдат изменени. Аз разполагам в момента с такива текстове. Това, което в момента мога сега да ви кажа, е да потвърдя твърдението на вносителите, че наистина са предприети мерки за коригиране на тези грешки при транспонирането на директивата и регламента.
Любен Корнезов:
Уважаеми колеги, обръщам се към членовете на Комисията, ние гласуваме закони, а не думи и обещания. Нещо било съгласувано, нещо било направено, а ние нищо не сме видели, и дайте сега да го гласуваме. Този параграф не е принос само в българската правна наука. Той е над световна принос и този, който го е писал, ще ни даде да гласуваме това недоносче, наречено Закон за изменение и допълнение на Закона за движение п пътищата. Кой го е писал това. Кой има диплома за юрист. И сега ни се казва, вие гласувайте, а ние допълнително ще се оправим. Оправете се, и тогава ще гласуваме. Извинявайте.
Искра Фидосова:
Други колеги? Има ли предложения? Г-жо Колева, какво е вашето мнение.

Юлиана Колева:
Да се отложи разглеждането.

Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване второ последно отлагане на гледането на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 002-01-15, внесен от Министерския съвет на 27.01.2010 г. с молба в рамките на 5-6 дни да ни предоставите писмено вашите предложения с конкретно изписани административно наказателни разпоредби и коригирани текстове, за да могат да се запознаят членовете на Комисията по правни въпроси, за да можем да гласуваме законопроекта.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.

По трета точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на актовете на ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 002-02-7, внесен от Министерския съвет на 18.02.2010 г.
Г-н Русинов, заповядайте.
Първан Русинов:
С Решение 74 от 18 февруари 2010 г. Министерският съвет предлага Народното събрание да ратифицира актовете на ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз. Това е междуправителствена организация от системата на Организацията н обединените нации, в която членуват 191 държави. На всеки четири години те провеждат конгрес, който е върховният им орган. Той приема решения, които държавата подписва на самия конгрес с делегация, одобрена от Министерския съвет, членския състав и позицията. Това се е случило 2008 г. в Женева. Подписва се с ангажимент за последваща ратификация.
С приемането на тази ратификация основно ще бъде постигнато следното. Потвърждава се принадлежността и участието на България в единната световна пощенска територия, гарантира се правото на потребителите д ползват международни пощенски услуги към 191 държави-членки на Всемирния пощенски съюз и се създава правна основа за уреждане на взаимоотношенията между Република България и останалите страни във Всемирния пощенски съюз.
Това е накратко. Стандартна процедура.
Искра Фидосова:
Благодаря. Има ли желаещи за изказване. Няма. Предполагам, че всички сте запознати с проекта и предлагам да гласуваме. Няма възражения.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на актовете на ХХІV конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 002-02-7, внесен от Министерския съвет на 18.02.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Г-н Русинов, благодаря ви.
Любен Корнезов:
Имам въпрос към г-н Русинов. Всички конгресни решения ли ще ратифицираме в България.
Първан Русинов:
Да, когато са взети решения. Съгласно Устава, взетите решения на конгреса се ратифицират.
Искра Фидосова:
Колеги, продължаваме със следващата точка от дневния ред.

По четвърта точка - Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.), № 002-00-7, внесена от Министерския съвет на 05.02.2010 г.
От Министерството на правосъдието е тук заместник-министър Даниела Машева. Имате думата, г-жо Машева.
Даниела Машева:
В Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2010 г. се предлагат следните инициативи.
На първо място, това е инициатива за директивата на Европейския парламент и Съвета относно Европейската заповед за осигуряване на защита. Работата по тази директива е започнала. България е съвносител заедно с Испания и още девет държави. В момента с дискутира основно въпроса за националните органи, които трябва да бъдат създадени за изпълнение на Европейската заповед за защита и дали да се приеме тристепенно признаване, основано на принципа на взаимно признаване на актове.
Втората инициатива, която се прилага, това е относно упражняване на правото на гражданска инициатива.
Третата инициатива е процесът на присъединяване на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, което също е в процес на започнато обсъждане.
Последното предложение е предложение за изменение на Регламент 44/2001 относно компетентността, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела.
Моля ви да одобрите така направените предложения.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Машева.
Колеги, има предложен на вашето внимание Доклад относно тази годишна програма. Получихте ли всички текста на доклада. За да не го чета, ако сте съгласни с така предложения проект на доклад, ако нямате бележки и възражения.
Четин Казак:
Какво представлява тази Европейска заповед за защита. За адвокатска ли защита става въпрос.
Даниела Машева:
Касае се за заповед за защита на лица, жертви на престъпления, жертви на домашно насилие и защита, издадена от други административни органи, с оглед свободното движение на лица. Т.е. например, ако има мярка, издадена в България по Закона за защита от домашно насилие по отношение на едно лице, тази заповед да има сила и в друга държава членка. Обсъжда се нов вариант на признаване, като не е необходимо същата мярка на защита да съществува в другата държава-членка, където ще бъде изпълнявана заповедта, а държавата ще се задължава да адаптира съответно мярка и изпълнението към своите мерки. Т.е. това е така предлаганото тристепенно признаване, основано на принципа на взаимно признаване на актове. Има добавена стойност към настоящия принцип за признаване, но е в процес на диспут между държавите вносителки кой принцип ще предприемат – дали двустепенния или тристепенния.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други въпроси има ли? Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Г-жо Заместник-министър, тук се предвижда в Народното събрание да бъде включен проект на Правила относно упражняване на правото на гражданска инициатива. Тъй като аз не го намирам в самия документ на Министерския съвет, бихте ли казали за какво става дума. Цитирам това от доклада, което го няма като раздел в Годишната програма. Питам, за да разясни някой какво точно се предлага. Става дума, че ние имаме закон, в който тази материя е уредена. Става дума за нещо друго или за промяна. Нека да се каже. Дали това е във връзка с Лисабонския договор, защото там се предвиждаше такъв институт – гражданите на инициират.
Атанаска Колева: експерт.
Става въпрос за чл. 11 от Лисабонския договор, който предвижда да бъде приет регламент от Европейския парламент или от Съвета. И тъй като правата на българските граждани трябва да бъдат защитени в този регламент, в момента, в който имаме регламента, е добре той да бъде разгледан и от Правната комисия, за да се убеди тя, че всичко е наред.
Екатерина Михайлова:
Понеже бях на една конференция, на която това нещо се обсъждаше и това, което беше заявено от страна на Външно министерство е, че има позиция на България, но тече съгласувателна процедура и тепърва ще се взима решение точно как ще се процедира – дали първо ще има допитване, дали е допустим подобен въпрос да бъде поставен на референдуми и т.н. Не знам дали отсега трябва да залагаме нещо, което не е прието на ниво Европейски съюз.
Янаки Стоилов:
Идеята е ние да участваме в процеса на обсъждането.
Искра Фидосова:
Други въпроси? Други желаещи за изказване. Няма.
Подлагам на гласуване проекта на Доклад относно Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Приключихме с т. 4.
По пета точка - Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 902-01-64, внесен от Министерския съвет на 29.12.2009 г.
Тук е представителят на Министерския съвет – г-н Димитър Иванов, директор на дирекция „Държавна администрация”.
Колеги, започваме. Второ четене. Имате доклада пред себе си.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Желаещи за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1.
„§ 1. В чл. 5а, ал. 4 се изменя така:
(4) Органите на изпълнителната власт осъществяват контрол за спазване на правилата за административно обслужване.”
Има ли желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 2. Има предложения за промяна в ал.3 и за отпадане на ал. 4 и ал. 8.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2.
Колеги, имате го текста. Желаещи за изказване? Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Има няколко излишни думи в текста, които не носят съдържание. Аз ще ги спомена.
В същото време защо се предлага да отпадне сегашната ал. 4, че инспекторатът би трябвало да действа, воден „от принципите на законност, лоялност, отговорност, независимост, обективност и политическа неутралност.” Аз не претендирам всички тези пожелания да останат, но е много важно той да действа по законност и политически неутрално. Защото, ако целта на инспектората е, движейки се от такива мотиви, да стигне до някакво формално законно решение, смятам, че е твърде неуместно.
Предлагам в ал. 2 да отпадне думата „всеобхватно”. Дори и в съда понякога не се изяснява всеобхватно. Въпросът е да бъде към всестранно и точно изясняване, така че да не става това основание за оспорване, че проверката не е валидна, защото може би има някакви обстоятелства, които са останали неизвестни, въпреки че те са били второстепенни по отношение на него.
„Всестранно” е всички страни, които има проблема, да бъдат установени, а не всеобхватно. Аз даже предлагам да отпадне думата, но не са тъждествени, ако говорим за прецизност. Всестранно е, защото има различни страни, които имат различни версии по проблема и те са засегнати. А всеобхватно означава всички обстоятелства, които могат да възникнат, независимо дали те имат първостепенна роля за изясняване на случая.
Предлагам ал. 4 да остане в един съкратен вариант.
Искра Фидосова:
Може би трябва да бъде, ако разбрах какво имате предвид, и наистина и за мен са спорни и „всеобхватно” и „всестранно”. Може би „пълно и точно изясняване” би било също вариант, но не знам дали е по-коректно. Макар че „точно” е достатъчно ясно. „Всеобхватно” не ми звучи много ясно.
Г-н Методиев, заповядайте.

Веселин Методиев:
Г-жо Председател, искам да попитам каква е идеята да отпадне ал. 4.
Искра Фидосова:
Нека първо да изчистим ал. 2. Какво е мнението ти?
Веселин Методиев:
В ал. 2 да остане само „точно”. Колегата Стоилов е прав, че не трябва да се дава основание за тълкувание и оспорване. Когато се каже „точно изясняване”, това означава точно. То е русизъм, ако искате да ви вкарам в 19 век, но няма смисъл. Това нещо означава, да се проверят конкретни пунктове, които са изписани в конкретен нормативен текст. Това е точно и не може да бъде тълкувано по друг начин.
Искра Фидосова:
Предложението на г-н Методиев е да остане само „точно”.
Аз когато направих предложението за „пълно”, имах предвид, ако е необходимо, в комбинация „пълно и точно”. Но ако е само за избор на една от двете думи, смятам, че „точно” е по-коректното. Не знам останалите колеги какво ще кажат.
Тодор Димитров:
Моето предложение е да стане „пълно и точно изясняване на проверяваните случаи ...”.
Димитър Иванов:
Мисля, че редакцията „пълно и точно” е достатъчно ясна.
Искра Фидосова:
Добре, остава така. Съгласни ли сте? (Да.)
Ал. 4. Кой е направил предложение за отпадане.
Ива Манолова: експерт.
Предложението за отпадане е във връзка с чл. 2 от Закона за администрацията, където тези принципи изрично са изредени като принципи, задължителни за цялата администрация, изключая лоялност и политическа неутралност, които пък са принципи за държавната служба по Закона за държавния служител (чл. 18) и няма смисъл да се повтарят тези принципи отново за инспектората, още повече, казвайки за инспектората, те не са добавени за главния инспекторат. Значи ли, че инспекторатът трябва да ги спазва, а главният инспекторат не трябва да ги спазва. Поради тази причина няма смисъл да се повтарят едни и същи принципи в закона два пъти.
Искра Фидосова:
В Закона за администрация, чл. 2, ал. 1 казва: „Администрацията осъществява своята дейност при спазване на следните принципи: законност, откритост и достъпност, отговорност и отчетност, обективност, субординация и координация и предвидимост, обективност и безпристрастност”.

Ива Манолова:
В т. 7 е казано изрично контрол и проверки по закона.
Искра Фидосова:
Други изказвания. Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Не разбрах защо отпада ал. 8. Нали беше предвидена по вносител.
Ива Манолова:
Ал. 8 отпада, тъй като става дума за предложение за „Главния инспекторат”, а това е текст, който се отнася за инспектората и сме го добавили като правомощие на главния инспекторат в чл. 46а, нова т. 2.
Отделно за изречение второ. Това изречение второ е всъщност ал. 3 на § 2 и няма смисъл да се повтаря два пъти. Просто сме го добавили въз основа на методологията по чл. 46а.
Четин Казак:
Аз тогава имам предложение за нова ал. 8.
„Инспекторатът изпраща ежегодно обобщен доклад за резултатите от извършените проверки на дирекция „Главен инспекторат” в Министерския съвет.”
Искра Фидосова:
Аз мисля, че идеята е добра и е важно да я подкрепим. Може л да се повтори още веднъж предложението.
Четин Казак:
„(8) Инспекторатът изпраща ежегодно на дирекция „Главен инспекторат” към Министерския съвет обобщен доклад за резултатите от извършените проверки.”
Десислава Атанасова:
Коментираме с колегата, че в ал. 4. Инспекторатът в т. 1, 3 и 6 всичко касае извършването на проверки, без значение дали са сигнали, дали са проверки за установяване на нарушения или планови, тематични или извънпланови. Чисто редакционно ще предложим някакъв текст, за да няма такава тавтология във всички точки на ал. 4.
„1. извършва комплексни, планови, тематични, извънпланови и последващи проверки на структури, дейности и процеси в администрацията;”
Т. 3. „извършва проверки за установяване на нарушения”.
Т. 6. „извършва проверка на сигнали срещу незаконни и неправилни действия”.
Дали е необходимо във всички точки за изброяваме, че се извършват проверки, като се уточнява точно какви.
Екатерина Михайлова:
Аз мисля, че трябва да останат, защото с различни неща.
В първа точка аз разбирам, че инспекторатът извършва проверки на структури, дейности и процеси в администрацията. Това означава, че дава някакъв анализ къде функционира или не функционира, или се повтаря и има запушване на поток на информация. Т.е. структурата, дейността и процесите вътре в самата администрация, а не конкретните нарушения, които ще бъдат след това санкционирани. Т.е. предлага един анализ на проблемите, които изкачат вътре от дейността, на база на проверките.
Докато след това има конкретно „събира и анализира информация и извършва проверки за установяване на нарушения” и от тях ще стига до точка първа.
Проверките са различни и накрая различни са обобщенията за този доклад, който накрая ще дойде при нас, ако се възприеме тази идея.
Мисля, че трябва да останат точките ,защото това са отделни дейности с отделни анализи или конкретни действия, които ще бъдат извършени.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Михайлова.
Десислава Атанасова:
Оттеглям предложението си.
Искра Фидосова:
Има ли други изказвания. Няма. Да гласуваме вече. (Да.)
Който е „за” така направените и обобщени от мен бележки по чл. 46 в § 2, без последната, направена от г-жа Атанасова, която я оттегля, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3.
„§ 3. В чл. 46а, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 2:
„2. предлага на министър-председателя за утвърждаване методология за анализ и оценка на ефективността на дейността на администрацията;”
2. Досегашната т. 2 става т. 3 и в нея накрая се добавя „и взаимодействието им със специализираните контролни органи”.
3. Досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5.
4. Създава се т. 6:
„6. разработва и утвърждава методика за оценка на корупционния риск;”.
5. Досегашната т. 5 става т. 7.
Желаещи за изказване. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Тук е мястото да се добави въз основа на ежегодните доклади, които ще получи главния инспекторат от инспекторатите да изготви анализ или нещо такова и да го изпрати на министър-председателя и на нашата комисия или по точно на парламента.


Искра Фидосова:
Колеги, чухте предложението. Имате думата. Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Парламентът контролира политически в смисъл, ако искаме да постигнем политическа ефективност, трябва да контролираме министър-председателя, а не да контролираме главния инспектор. Това не пречи на комисията да изиска годишния доклад и анализа да бъдат обект на някаква дискусия. Но да пише в закон, че парламентът ще контролира главния инспектор ми се струва излишно.
Искра Фидосова:
Оттегля ли си г-н Казак предложението?
Четин Казак:
Аз го поддържам в частта му за министър-председателя.
Искра Фидосова:
Г-н Казак поддържа предложението си в частта за изработване на анализ и изпращането му на министър-председателя.
Четин Казак:
Имам предвид анализ на обобщените доклади. Все пак тези доклади ги получава главния инспекторат. Трябва да ги анализира и да изработи някакъв документ.
Искра Фидосова:
Да се запише нещо от сорта главният инспекторат в едномесечен или тримесечен срок изпраща анализ по отношение на постъпилия доклад на министър-председателя. Това ли имаш предвид? Ние приехме, че ежегодно инспектората се отчита пред главния инспекторат, а главният изпраща на министър-председателя. Това е предложението н г-н Казак.
Заповядайте, г-н Радев.
Емил Радев:
Г-жо Фидосова, нека да прочетем действащия в момента чл. 46а.
„В администрацията на Министерския съвет се създава главен инспекторат на пряко подчинение на министър-председателя.”
Няма как да не стигне там този анализ или доклад.
Искра Фидосова:
Аз смятам, че заслужава подкрепа предложението на г-н Казак с редакцията, която приблизително предложих.
Колеги, мисля, че едномесечен срок е достатъчен главният инспекторат да изпрати анализ въз основа на постъпилите при него данни от докладите.
Който е „за” с направеното допълнително предложение, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4
По § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
По § 4 и § 5 има ли желаещи за изказване. Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 6. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6.
„§ 6. В чл. 62 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 навсякъде думите „министъра на държавната администрация и административната реформа” се заменят с „главния секретар на Министерския съвет”.
2. В ал. 2 думите „Министърът на държавната администрация и административната реформа” се заменят с „Министър-председателят”.”
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 7. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7.
„§ 7. В § 10 от преходните и заключителните разпоредби думите „министъра на държавната администрация и административната реформа” се заменят с „Министерския съвет”.”
Желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
Преходна разпоредба.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 8. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8.
„§ 8. До приемането на нова наредба по чл. 61, ал. 4 се прилага действащата наредба, доколкото не противоречи на този закон.”
Желаещи за изказване има ли? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
Като чета този текст, ще попитам има ли срок за приемане на наредбата. Това отлагателно до безкрайност според мен не трябва да бъде подкрепено и трябва да запишем една разпоредба в тази посока.
Г-н Иванов, има ли предвиден някъде срок за издаването на тази наредба.
Димитър Иванов:
Не е предвиден към момента такъв срок.
Искра Фидосова:
Ще прочета текста на чл. 61, ал. 4.
„(4) Обстоятелствата, които се вписват, условията и редът за воденето, поддържането и ползването на административния регистър се определят в Наредба на министъра на държавната администрация и административната реформа.”
Тук предвиден срок няма.
Димитър Иванов:
Такава наредба има и в момента.
Искра Фидосова:
Въпросът е за изработване на нова наредба, а не да се редактира старата. Става въпрос за издаване на нова наредба.
Димитър Иванов:
Сега има действаща наредба по чл. 61.
Искра Фидосова:
Г-н Иванов, разбираме, че има. Четем текстовете. Но имате ангажимент съгласно току-що гласуваната преходна разпоредба да приемете нова наредба, а не да редактирате старата или нещо друго, а да се приеме нова. В какъв срок смятате, че можете да го направите.
Димитър Иванов:
Може би тримесечен срок ще е достатъчен за изготвянето на такава наредба. Все пак става въпрос за съгласуване на текстове.
Искра Фидосова:
Добре. До три месеца и да се запише като § 9.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
По шеста точка - Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г. - продължение.
Г-жа Жанета Петрова, заместник-министър на правосъдието, г-н Димитър Танев, председател на Нотариалната камара и г-н Красимир Димитров, заповядайте.
По тази точка знаете, че се оттеглям и предоставям г-н Тодор Димитров да председателства заседанието.
Тодор Димитров:
Уважаеми колеги, имате екземпляр от доклада, включително и последното предложение, което направи работната група. Ще помоля колегата Радев да представи накратко предложението на работната група.
Веселин Методиев:
Можете ли да ни кажете кои са участвали в работната група. Имаше ли представители на всички парламентарни групи.
Тодор Димитров:
Работната група я определихме на предходното заседание.


Емил Радев:
Г-н Методиев, вашата политическа сила нямаше представител, но успях да запозная г-жа Екатерина Михайлова.
Веселин Методиев:
А има ли съгласие без нашата политическа сила?
Емил Радев:
Абсолютно единодушно.
Уважаеми колеги, във връзка с мандата, който ми беше даден на предното заседание на Комисията по правни въпроси работната група се събра и единодушно взе решение относно декларациите да залегнат не като отделен документ, а в текста на изповядваните актове. По този начин на практика спестяваме отделните заверки и отделното интерпретиране като текст.
Участниците в нотариалното производство декларират обстоятелствата така, както бяха предвидени от вносителите.
Имахме мандат по въпроса за слагане на някаква граница – да има или да няма граница за разплащания в брой. Комисията единодушно стигна до извода границата до 10 хиляди лева право да се плаща в брой. Основните аргументи тук са, че така или иначе в действащото законодателство, което третира борбата с пране на мръсни пари 10 хил. лв. е минималната граница, за която се иска деклариране произход. Законодателят е сметнал и тогава, че случаи под 10 хиляди лева са маловажни и няма нужния ресурс за правене на проверки под тази граница. Така че ние заложихме праг над 10 хил. лв. задължително плащанията са по банков път или по особена сметка на нотариуса.
Тодор Димитров:
Благодаря. Колеги, имате думата за мнения и съображения. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Г-н Димитров, аз подкрепям предложението за граница от 10 хил. лв. Ние говорихме и това беше и наша инициатива да не се обременяват сделките, които са с по-малък материален интерес. Малко по късно ще предложа подобряване на редакцията.
Другото, което искам да кажа, е въпрос, по който аз самият нямам категорично мнение, но бих искал да разсъждаваме. Това опростяване, което се предлага в самия нотариален акт да бъде декларацията, не създава ли повече рискове. Защото ако се тръгне към доказване по някакви причини в последващ момент, че действително платената сума не е тази, която е посочена в нотариалния акт, това ще се отрази върху действително на самия нотариален акт. Докато в другия случай ще имаме ясно отделяне на двата вида акта и на отговорността, която би била само наказателна, но без да се отрази на гражданско правния ефект от самото прехвърляне. С това опростяване, което вие предлагате, като чели създавате по-голяма несигурност. Не знам дали по този въпрос не сте разсъждавали.
Емил Радев:
В случай, че се докаже, че цената по сделката например е симулативна, това е достатъчно основание. На практика страните декларират, че това е действително уговорената между тях цена, а не че е действително платената, защото може да има последващи плащания, за които те не могат да декларират, че купувачът ще плати цената. Защото това е вече елемент на облигационната сделка, които са едно бъдещо несигурно събитие. Но те декларират единствено, че записаната цена в акта е действително уговорената цена. Нищо повече. Така че, ако има доказателства, и без тази декларация, че това не е действително уговорената цена, и те са стабилни и доказани по определените в закон начини, все пак би поставило под въпрос цялата сделка.
Тодор Димитров:
Колеги, тук ще стои въпроса дали по реда на поправката на нотариален акт ще можем да поправим и данните, които сме дали в декларацията. Според мен ням да има такава пречка.
Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Аз не разбирам защо се стига до едно подобно решение. Опасенията бяха евентуално да не се събират два пъти такси върху един същи материален интерес. Ако се изпише изрично в закона, че това няма да се случва, защо да утежняваме текста на нотариалния акт, който е формален документ с нови декларации, които водят към едни други отношения, към една друга отговорност, каквато е наказателната за деклариране на неверни данни и пр. Защо смесване нещата. Кое налага да сложим декларацията в нотариалния акт и да се усложни цялата процедура. Според мен, това ще постави под съмнение стабилността на гражданския оборот точно в тази част.
Тодор Димитров:
Благодаря ви. Други мнения. Заповядайте.
Димитър Лазаров:
Така отразената декларация в нотариалния акт в крайна сметка ще ангажира ли, при сбъдване на хипотезата, че е невярна, ако е в нотариалния акт, като не знам как ще бъде вместена там, наказателна отговорност по чл. 313, тъй като това е един нотариален акт – нотариална заверка на един договор.
Тодор Димитров:
Страните и към настоящия момент заявяват каква е цената по сделката. Аз също се съмнявам, че ще постигнем ефекта по този начин, когато декларацията е инкорпорирана в нотариалния акт. Имам съмнения! Може би е полезно да чуем какво е становището на нотариусите.
Г-н Танев, заповядайте.
Димитър Танев:
На практика почти във всички нотариални актове има декларации, които са извън съдържанието на акта, извън двете престации – примерно на продавача и на купувача, страните декларират различни обстоятелства. Има така наречените без адресни волеизявления. Декларират примерно, че върху определен имот няма мярка по Закона за отнемане в полза на държавата, примерно декларират, че имотът не е продаден, въпреки че законът изисква да се представят всички актуални писмени доказателства. Практиката е, че към всеки нотариален акт има много декларации, все изявления, които са извън съдържанието на акта, така че за мен формално няма никаква пречка дали декларацията ще е извън акта, или в акта, наказателно правниците трябва да отговорят дали се носи наказателна отговорност. ГПК също дава възможност (чл. 534 във връзка с чл. 530) – това са общите правила на охранителните производства, които се прилагат и за нотариалното производство, нотариусът да изиска молителят да потвърди с декларацията определени обстоятелства. Именно с тази декларация се потвърждават определени изявления, а именно че цената е именно тази.
По проекта искам да допълня още нещо. В ал. 9 се говори за „действително уговорената цена по сделката”, а в изменението на ЗЗД говорим за всички плащания. Може б е разумно да се помисли още един път дали думата „цена” да остане или да остане „уговореното плащане”, за да могат да си кореспондират двата текста и да не обхващат всички плащания по сделката.
Това е, което мога да кажа.
Тодор Димитров:
Колеги, други становища. Заповядате, колега Корнезов.
Любен Корнезов:
Аз бях член на тази група, но нямам толкова съществен принос за текстовете, които колегите направиха.
Първо, да припомня. Миналия път направихме гласуване и решихме че декларацията ще отпадне. Гласувахме ли това? Да, гласувахме го.
Втория въпрос беше дали да има граница за банковите плащания. Сега ви предлагаме 10 хиляди лева. Мисля, че няма да има някакъв проблем с измененията в чл. 75 от ЗЗД.
Що се отнася до декларацията. Решихме, че декларацията ще отпадне, но виждам, че някои колеги държат за тази декларация, която за мен няма никаква правна стойност и нищо няма да постигне, ако щете и 20 декларации да се попълват. За това предложих да се направи едно изявление, че страните по сделката казват, че уговорената цена е действителна. За мен нотариалният акт не е нищо друго, освен една форма на сделката, нищо повече. Форма на покупко-продажбата. Това че пишем вътре, че е действителната цена, до никакви правни последици не води. И към настоящия момент не води. Какво, ще обявим сделката за нищожна ли? Ай-де-де! Нищожността е чл. 26 от ЗЗД. Ако искате да разваляте сделки. Тук чух симулация. Симулацията е нещо друго. Не се правят симулативни сделки. Симулацията не е незаконна. Имаш привидна сделка, прилагаш правилата на скритата сделка и толкова.
Тук по-скоро има един момент на дисциплиниращ елемент. Като знаеш, че ще подписват при нотариуса, да не лъжеш – да не посочваш по-малка цена и да не плащаш по-малки държавни такси. Това е цялата история в това, което ви предлагаме.
Но за декларацията да не се отмятаме. Гласувахме го да отпадне. Да не я започваме пак отначало дискусията по този въпрос. Благодаря ви.
Тодор Димитров:
Благодаря Ви, колега Корнезов. Колега Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Вярвам, че за нас тази тема може би не е интересна. Но искам да ви обърна внимание, че след миналото заседание медиите отразиха друго. Най-важното нещо в закона е, че се плаща по банков път. Това е нещо, което трябва да извеждаме като есенцията на закона, а не да обръщат хора отстрани нещата, че става въпрос за декларация. Важното е плащането по банков път. И това не е без последици. Законът постига своята цел. Целта на закона е постигната. Това трябва да се казва и то включително и от вносителите.
Тодор Димитров:
Благодаря ви. Г-жо Петрова, заповядайте.
Жанета Петрова:
Целите на този закон са повече от една. Така че за постигането на тези цели от съществено значение е дали законът ще остане във вида, в който е предложен или ще добие вид, който няма нищо общо с философията и с принципните положения, възприети от вносителя.
Плащането по банков път цели осветляването на средствата, които се използват за разплащане. А декларацията има за цел да се доближи до облагане на действителната стойност на сделките, които всички ние знаем, че се обявява цена различна от действително уговорената, поради което държавата в по-голяма част от случаите не постига целите на данъчното облагане. Т.е. в приход на общините не постъпват средства, които биха постъпили, ако страните посочат действителната стойност на сделката.
За мен текста с предлагане на плащания в общ размер над 10 хиляди лева е неприемлив не само от гледна точка на принципното му различие с идеите на вносителя, но поради това че има неясно съдържание и би могъл съществено да допринесе за заобикалянето на закона.
Що се отнася до декларацията бих добавила следните съображения. В нотариалното производство се представят няколко вида декларации. Защо тези декларации не се записват в нотариалния акт. Това са декларации за семейно и имотно положение, декларация за гражданство. Много важната декларация, че лицето няма публични задължения. Сигурно има и други декларации, които се представят като част от документите по сделката.
Нотариалният акт е диспозитивен документ и той съдържа волеизявленията на страните по сделката и чрез него няма начин да се удостовери изпълнението на особените изисквания на закона. Едно волеизявление дадено в декларация съставлява най-малкото документ с неистинско съдържание, което не може да се каже за диспозитивното волеизявление на страните, записано в нотариалния акт.
Поради това съм на мнение, че така записано волеизявление в нотариалния акт, обезсмисля изцяло предлагания законопроект.
Тодор Димитров:
Благодаря. Заповядайте, колега Корнезов.
Любен Корнезов:
Да не отваряме темата отново и отново за декларацията. Обсъждахме я толкова пъти и я гласувахме. Решихме и за това моля да не се връщаме назад.
Четин Казак:
Уважаеми колеги,
Уважаема г-жо Заместник-министър,
Едно уточнение. Другите декларации, за които Вие споменахте, те нямат пряко отношение към съдържанието на нотариалния акт. Те са странични декларации – декларация за гражданство, за гражданско състояние, за дължими данъци, докато цената е съществена част от самото съдържание на нотариалния акт и за това е редно1 ако има, то да бъде инкорпорирано в нотариалиня акт, тъй като се декларира съществен елемент от самия нотариален акт.
Жанета Петрова:
В такъв случай е достатъчно да се посочи цената в нотариалния акт. Защо е необходима декларация в нотариалния акт. Страните правят волеизявление относно цената и това е достатъчно.
Тодор Димитров:
Някой друг иска ли да вземе отношение. Преминаваме към гласуване.
Янаки Стоилов:
Аз имам редакция и нека да я направя по ал. 10.
„Плащанията по предходната алинея в общ размер над 10 000 лева се извършват по специална банкова сметка” и си продължава текста до края.
Емил Радев:
Държим да бъде „всички плащания”.

Янаки Стоилов:
„Плащанията”, колега, са с пълен член и да бъдем юристи, като се пишат текстове, а не такива думи като „касаещи” и като някаква полуграмотна администрация да пишем текстове. Плащанията са всички плащания.
Емил Радев:
Именно в общ размер на 10 000 лв., за да не се разбират на по 9 хил. лв.
Янаки Стоилов:
Ние по същество нямаме различие. Но аз предлагам в Правната комисия да се пишат юридически текстове.
Тодор Димитров:
Благодаря ви. Колеги, и аз имам една забележка. Прагът, който е над 10 хиляди лева мисля, че не е уместно да фигурира и тук и в ЗЗД едновременно на двете места.
Прагът, който е заложен в ал. 10, го има и в Закона за задълженията и договорите. Аз поставям въпроса дали този праг трябва да го има и на двете места – и в Закона за задълженията и договорите и в Закона за нотариусите. Според мен няма логика и не е необходимо да го има и на двете места. По-скоро да остане в Закона за нотариусите.
Янаки Стоилов:
Да остане Закона за нотариусите. ЗЗД урежда отношенията.
Тодор Димитров:
Да отпадне от Закона за задълженията и договорите. Подкрепяте ли този вариант. (Да.)
Аз си оттеглям предложенията, които съм направил, тъй като явно има консенсус по предложенията на работната група. Гласуваме текстовете с редакционните промени на г-н Танев и на г-н Стоилов.
Колеги, поставям на гласуване § 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 1 така, както работната група го е предложила с редакционните изменения. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 2. Г-н Пехливанов си оттегли предложенията на преходното заседание. Така че сега няма да подлагам на гласуване тези предложения. Аз също оттеглям всички мои предложения.
Гласуваме § 2 текста на вносителя. Текста на с. 5. § 2. Създава се чл. 25а. Който е „за”, моля д гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Мая Манолова:
А някакви гаранции имаме ли срещу това нотариусът да не изчезне с парите от сметката.

Тодор Димитров:
Аз не мисля, че в Закона за нотариусите може такива санкции да се предвиждат.
Колеги, продължаваме с § 3. Създава се нов § 3.
„§ 3. В чл. 34б се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
(2) Важните причини по ал. 1 са обстоятелства, независимо и извън субективната воля на нотариуса след придобиване на правоспособността му. Те могат да се отнасят до неговото здравословно състояние, семейно положение и други, които при всички случаи трябва да водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие.
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея накрая на изречение първо точката се заменя със запетая и се добавят думите „след съгласуване с Нотариалната камара”.
3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.”
Янаки Стоилов:
Тук имам малки редакционни поправки, ако може. (Заповядайте.)
Отнасят се до думите „субективната” и „трябва да”, които предлагам да отпаднат. Т.е. да стане: „независимо и извън волята на нотариуса” и текстът продължава.
И във второто изречение: „... които при всички случи водят до пълна или частична невъзможност” и текстът продължава.
Тодор Димитров:
Добре. Приемам редакциите.
Колеги, гласуваме § 3. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По § 3, който става § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
Гласуваме заглавието Преходни и заключителни разпоредби и . текста на вносителя за § 3, който става § 4. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против въздържали се няма.
По § 4. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 4, който става § 5.
„§ 5. В чл. 75 от Закона за задълженията и договорите се правят средните изменения и допълнения:
1. Създава се нова алинея 3:
„(3) При възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти плащанията между страните се извършват по банков път.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Колеги, аз ви прочетох текст, имайки предвид това, което коментирах вече, че този праг се повтаря и в Закона за нотариусите и в Закона за задълженията и договорите. Грешката е моя. Моля за извинение.
Сега ще прочета предложението на комисията за ал. 3.
1. „(3) При възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, предвиждащи плащания на суми в общ размер над 10 000 лева между страните се извършват по банков път.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
ЗЗД преповтаря прага, който залагаме. Ако приемем варианта този праг да отпадне.
Да отпадне тогава § 4 изменения в ЗЗД. Ако не е необходимо да правим промени в ЗЗД, тогава да не преповтаряме текстове, които ги има в Закона за нотариусите.
Г-жо Петрова, Вие твърдите, че е добре да остане § 4.
Жанета Петрова:
В проекта, който създадохте, се споменава банковия път. Но в проекта, който ние създадохме и предложихме на вашето внимание, разплащането по банков път се обозначава в Закона за задълженията и договорите, в раздел „Изпълнение на договорите”.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам да отпадне текста, защото няма такава законодателна техника текстове с едно и също съдържание да с повтарят огледално в различни закони.
Тодор Димитров:
В тази връзка аз направих забележката, че няма логика прага да го има и в двата закона.
Направено е предложение за отпадане на § 4, който става § 5. Който е „за” отпадането на § 4, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 5. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г.
Има предложение: „Законът влиза в сила от 1 април 2010 г.”
Има предложение на Комисията: „Законът влиза в сила от 1 юли 2010 г.”
Янаки Стоилов:
Ако се приеме 1 юли, ще се стимулира минаването на сделки, които ще има извън този режим. Така че не е добре да има толкова дълъг период.
Тодор Димитров:
Може би трябва да чуем и становището на нотариусите във връзка с датата на влизане в сила на закона.
Димитър Танев:
По-добре е по-скоро да стане.
Това, което искам да коментирам е за влизане в сила на правилника за вписване, който стои вече близо година. Идеята е в имотната партида да влезе и цената, която ще дойде от тези актове, за да може да се избистри понятието пазарна цена и т.н. Според мен би трябвало да влезе по-бързо това изменение.
Тодор Димитров:
Според вас коя дата е удачно да заложим.
Димитър Танев:
Според мен е добре да заложим 1 април 2010 г.
Реплики: 31 март 2010 г.
Тодор Димитров:
Добре. Колеги гласуваме: „Законът влиза в сила от 31 март 2010 г.”
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
(Заседанието продължи под председателството на Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.)
Искра Фидосова:
Колеги, продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По седма точка - Проект на решение на Народното събрание, с което Министерският съвет на Република България се задължава да спре процеса на закриване на общински болници и в срок до два месеца да представи пред Народното събрание Национална програма за преструктуриране на болничната помощ, № 054-02-8, внесен от Нигяр Сахлим Джафер и група народни представители на 05.02.2010 г.
От страна на Министерството на здравеопазването присъства д-р Емилия Ташева.
Ще представи проекта г-н Христо Бисеров. Заповядайте.
Христо Бисеров:
Колеги, вие имате мотивите. Няма да ги чета. Идеята за нашето предложение за решение е тази реформа да бъде извършена по един организиран и обезпечен, обсъден и общоприет не само в рамките на българския парламент, а и в диалог с местните власти, с практикуващите и с цялото общество. Наричаме го Програма за преструктуриране на болничната помощ. Не съм специалист по темата, но тя има много силно политическо звучене, отражение. Вече виждаме, че се правят отстъпления от първите стъпки.
Изразяваме задоволство, че министърът на здравеопазването прояви интерес към нашите разбирания, към нашите разработки. Поиска среща с наши представители, които имат отношение по темата. Така че може да се постигне нещо, което да е полезно за всички. За това смятаме, че това е правната форма, през която е удачно да преминем. Благодаря ви.


Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Бисеров. От страна на Министерството на здравеопазването има думата д-р Емилия Ташева.
Д-р Емилия Ташева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Оторизирана съм от министъра на здравеопазването да изчета нашето становище по внесения в Народното събрание от г-жа Сахлим и група народни представители проект за решение относно спиране процеса на закриване на общински болници и представяне на Национална програма за преструктуриране на болничната помощ. Нашето становище е следното.
От правна гледна точка по предложението да се задължи Министерският съвет да спре процеса на закриване на общински болници.
Общинските болници са лечебни заведения – търговски дружества, в които правата на общината се упражняват от съответния общински съвет. Съгласно чл. 54 от Закона за лечебните заведения прекратяването и ликвидацията на лечебно заведение търговско дружество се извършва при условията и по реда, предвидени в Търговския закон. В този смисъл съответният общински съвет е органът, който е компетентен да вземе решение дали да се прекрати съществуването на дадената общинска болница като търговско дружество. Министерският съвет няма законоустановени правомощия за намеса в работата на съответните общински съвети. Това е изрично отразено и в приетата с протоколно решение на Министерския съвет от 16 декември 2009 г. Концепция за преструктуриране на системата на болничната помощ, в която съгласно т. 1 преструктурирането на общинските болници е в зависимост от решението на органите на местното самоуправление, доколкото общинските лечебни заведения не са включени в забранителния списък по Закона за приватизацията и следприватизационния контрол.
Второ, по предложението Министерският съвет в срок до два месеца да представи пред Народното събрание Национална програма за преструктуриране на болничната помощ, по силата на чл. 3, ал. 3 от Закона за здравето Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема национални здравни програми. В този смисъл считаме, че няма юридическа пречка за изготвяне на програми от наша страна по принцип. Друг е въпросът, че правителството на Република България не е заявило воля за закриване на болници, за да може да спре процеса на закриване, както е формулирано в проекта на решение.
Депутатите предлагат да се разработи програма за преструктуриране на болничната помощ. В тази връзка следва да се има предвид, че с протоколното решение от 16 декември 2009 г. на Министерския съвет, приетата Концепция за преструктуриране на системата за болнична помощ отразява визията на Министерския съвет з преструктуриране на сектора. Тя изразява волята на правителството на Република България за преструктуриране на болничната помощ с цел осигуряване на равно поставен достъп на населението до качествена медицинска помощ и своевременна спешна помощ в лечебни заведения с ресурсна и кадрова обезпеченост. Считаме, че чрез концепцията са извършени необходимите стъпки за постигане на целта, посочена в мотивите на вносителите на проекта на решение на Народното събрание, а именно утвърждаване на обща цялостна визия и точно разписан план за реформата в сектор здравеопазване.
На второ място от фактическа гледна точка, както многократно сме отговаряли на народните представители, Министерството на здравеопазването не цели закриване на болници и не администрира процеса на закриване на болници не само поради юридически съображения, които по-горе изложихме. По тази причина е немислимо да се изработва план за преструктуриране с конкретно посочени в него лечебни заведения, както е заявено. За нас е невъзможно да дирижираме силово и с план мениджърските решения и решението на собственика по принцип, още повече, че съществува равнопоставеност на частните лечебни заведения при разпределяне на ресурса на здравната система и осигуряване на здравните потребности на населението. Считаме, че всяка цивилизована държава извършва реформи в здравеопазването единствено и само чрез въвеждане на ясни критерии за качество. Няма пречка да осъществяват дейност всички, които отговарят на тези критерии, независимо каква е собствеността. Критериите за достъп до медицинска помощ в настоящия момент са коренно различни от тези преди години. Считаме, че с предприетите от нас действия създаваме предпоставки точно за гарантиране на това конституционно право на всеки българин. Останалите твърдения са продукт на политическа демагогия и злоупотреба с доверието на гражданите. Предложеният подход създава условия за равнопоставеност и свобода на избор на пациента.
Любен Корнезов:
В официално становище Вие употребявате термина „демагогия”. Вие демагогствате, Госпожо, и четете нещо, което не сте писали Вие и нищо не разбирате от това, което четете.
Д-р Емилия Ташева:
Защо по този начин ме прекъсвате? Аз чета становището на Министерството на здравеопазването.
Любен Корнезов:
Ние сме тук не за да ви слушаме какво четете. Вие сте тук да си кажете мнението.



Искра Фидосова:
Г-н Корнезов, нека да завърши госпожата. Много ли остава още? Тук практиката е да идвате и да изразявате становище. Писмените становище се депозират в деловодството на всяка една комисия.
Преминаваме към изказвания. Имате думата за изказвания.
Д-р Емилия Ташева:
Бих искала да попитам г-н Корнезов от какво не сте доволен. Това е официално становище на Министерството на здравеопазването и аз съм оторизирана от министъра да го изчета.
Искра Фидосова:
Няма да допусна тук разправия.
Любен Корнезов:
Извинявайте, госпожо. Аз Ви уважавам. Извинявайте за грубите думи. Но като казахте „демагогия” ме засегнахте.
Д-р Емилия Ташева:
Със сигурност, но можем да дискутираме. Аз съм готова.
Искра Фидосова:
Г-жо Ташева, отнасяйте се с уважение към Комисията и спазвайте правилата, които са правила на всички комисии в парламента.
Има думата г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Няма как да не изразим становището на Коалиция за България по отношение на предложения проект за решение с автори парламентарната група на ДПС. Подкрепяме този проект за решение. Защото независимо как ще бъде кръстен, дали като протест срещу преструктурирането, дали като изменения и промени, в момента тече един процес в резултат на който се закриват малки болници, както малките общински болници, така и ред частни болници, което поставя пред изпитание жителите основно на малките населени места.
Този процес има няколко етапа. Първият етап приключи на 20 януари, когато в резултат на незаконните изисквания, които Здравната каса въведе, част от болниците не можаха да сключат договори с регионалните здравноосигурителни каси за тяхното финансиране, в резултат на което около 15 болници бяха закрити на първо четене. А други около 50 болници сключиха договори за от една до три клинични пътеки, което означава, че и тяхното съществуване е поставено под въпрос. Просто въпрос на месеци е когато те ще прекратят свята дейност. За останалите около 150 болници, които са сключили договори по клинични пътеки наполовина спрямо 2009 г., това е един процес, който по-мъчително и бавно, но със същия резултат ще продължи до средата или края на тази година, тъй като беше въведено понятието „делегирани бюджети”, което означава лимити за всяка една от съществуващите общински болници.
Така че както и да го кръщаваме, това е един процес в резултат на който болниците ще бъдат закрити, макар формално и юридически да има някакви основания. Тук може спокойно да кажем, като заменим думите „закриване на общински болници” с „преструктуриране на болничната помощ”. Смисълът ще бъде същият и ще бъде по-издържано юридически, но в крайна сметка и ние, а и всички български граждани знаят за какво става дума.
Уважаема госпожо, тук по-скоро епитетът „демагогия” приляга на политиката, която води Министерството на здравеопазването и правителството, което кръщава реалната смърт на болниците „преструктуриране” или по някакъв друг начин. Тук не става дума за политически спекулации, защото, забележете, това е проблемът в момента, който вълнува в най-голяма степен българските граждани след безработицата и това, ако сте чели последните проучвания, е основният проблем, по който спада доверието в правителството. Тези протести, които спонтанно възникват в цялата страна, нали не си мислите че са инспирирани от опозицията. Хората са притеснени, защото се посяга на едно тяхно конституционно право – правото на достъпна медицинска помощ. Самият факт, че самото правителство, имам предвид премиера, даде назаден по ред от основните тези на тази реформа, финансовият министър отказ от първоначални намерения по отношение на делегираните бюджети, по отношение на новите изисквания към договорите. Той публично заяви, че дава гратисен срок на болниците в рамките на тази година да се приведат в съответствие с тези изисквания. Самият факт, че в публичното пространство от представители на правителството вървят абсолютно разнопосочни сигнали означава, че тук няма национална програма за преструктуриране или може да има някаква, която се променя в движение. Така че искането да бъде представена пред Народното събрание е абсолютно основателно, за да видим, уважаема Госпожо, каква точно реформа провежда Министерството на здравеопазването. Защото ние не знаем. Българските граждани не знаят. Те са притеснени от разнопосочните сигнали, които вие непрекъснато давате. Не сме ние демагозите. Аз се почувствах също засегната.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Желаещи за изказване? Г-н Четин Казак.
Четин Казак:
Само едно изречение и два въпроса, на които бих искал незабавен отговор.
Ще бъде много добре, ако правителството подходи с тази реформа по същия начин, както подходи с пенсионната реформа. Това е изречението ми.
Въпросите ми са:
Уважаема Госпожо, Вие казахте, че общинските болници са търговски дружества, които се управляват от общинските свети. Общинските болници лечебни заведения ли са по смисъла на закона?
Д-р Емилия Ташева:
Общо взето за тях дискутираме.
Искра Фидосова:
Риторичен беше въпросът.
Четин Казак:
Има ли регистрация на лечебните заведения? Някъде регистрират ли се, за да има право да функционира дадено лечебно заведение.
Д-р Емилия Ташева:
Има разрешителен режим за лечебните заведения за болнична помощ и регистрационен режим за лечебните заведения за извън болнична помощ. Разрешителният режим за лечебните заведения за болнична помощ включва преглед на всички параметри на изискванията на медицинските стандарти по структурите, по които те осъществяват помощ. Т.е. вътрешно отделение трябва да отговаря на стандарт по вътрешни болести. Акушеро-гинекологично отделение на стандарт за акушеро-гинекологични болести.
Четин Казак:
Т.е. за да се регистрира дадено лечебно заведение като заведение за болнична помощ то трябва да отговаря на определени стандарти. И ако не отговаря на тези стандарти или на част от тях суверен ли е общинският съвет все пак да го запази като общинска болница или той е обвързан императивно с покриването или не на тези стандарти.
Д-р Емилия Ташева:
Аз не знам дали ми е позволено да си говорим с Вас, за да ви обясня. Разрешителният режим се прилага като местните структури на РЦЗ проверяват съответствието с медицинските стандарти. Това, което Министерството на здравеопазването успоредно прави в момента, е да подобри разрешителния режим, който е доста формален в предходния Закон за лечебните заведения. В действащия Закон за лечебните заведения разрешителният режим е много формален и не могат да се прилагат нашите правомощия по контрола на действието на медицинските стандарти.
Искра Фидосова:
Сега предлагам да приключим с лечебните заведения, тъй като не е предмет на днешната точка от дневния ред на Правна комисия Закона за лечебните заведения. Това беше точка от дневния ред в пленарна зала.
Сега да се съсредоточим върху конкретния проект за решение, в който г-н Бисеров трябва да каже, че е допусната редакционна грешка и не предложи корекция, не предложи редакция.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване проекта на решение на Народното събрание, с което Министерският съвет на Република България се задължава да спре процеса на закриване на общински болници и в срок до два месеца да представи пред Народното събрание Национална програма за преструктуриране на болничната помощ, № 054-02-8, внесен от Нигяр Сахлим Джафер и група народни представители на 05.02.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Против? Единадесет „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
С това приключихме по дневния ред. Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова