Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 25

Днес, 11.03.2010 г., четвъртък, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, дирекция „Външна икономическа политика” – Диана Найденова, директор; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Ивайло Московски, заместник-министър, Елена Шишкова, експерт в дирекция „Международно двустранни и регионално сътрудничество и Михаил Ангелов, експерт в Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”; от Министерството на правосъдието –Даниела Машева, заместник-министър, проф. Маргарита Чинова, Юлия Меранзова, Ивайло Цонков, Екатерина Салкова-Гетова и Николета Кузманова, експерти, Румяна Цочева, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Министерството на вътрешните работи – Веселин Вучков, заместник-министър и Георги Апостолов, директор на дирекция „Досъдебно производство”, Пламена Недялкова, юрисконсулт в дирекция „Български лични документи; от Прокуратурата – Петър Раймундов, завеждащ отдел „Информация, анализ и методическо ръководство” и прокурор във ВКП, и Емил Иванов, прокурор във ВКП; от Върховния касационен съд – Гроздан Илиев, заместник председател и председател на Наказателната колегия и Вероника Имова, съдия в Наказателната колегия; от Висшия адвокатски съвет – Даниела Доковска, председател; от Софийски градски съд – Георги Колев, председател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, имаме кворум с колегите, които са на заседание на Подкомисията за контрол върху използването и процедурите на специалните разузнавателни средства в съседната зала и са заявили как гласуват по първите четири точки.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси по предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Южна Африка, от друга страна, за изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество, № 002-02-9, внесен от Министерския съвет на 23.02.2010 г.
2. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Спогодба между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи, подписана на 9 февруари 2007 г. в Русе, № 002-02-8, внесен от Министерския съвет на 23.02.2010 г.
3. Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроект за изменение на Закона за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 002-01-13, внесен от Министерския съвет на 25.01.2010 г.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 054-01-15, внесен от н.пр. Красимир Георгиев Ципов, Пламен Дулчев Нунев и Галина Стефанова Милева-Георгиева на 05.03.2010 г.
5. Обсъждане на работен доклад за второ четене на приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно процесуалния кодекс, № 902-01-47, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г. – продължение.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Южна Африка, от друга страна, за изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество, № 002-02-9, внесен от Министерския съвет на 23.02.2010 г.
Ще представи законопроекта г-жа Диана Найденова, директор на дирекция „Външна икономическа политика” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Ще ви помоля съвсем накратко да представите основните параметри и мотиви на споразумението.
Диана Найденова:
Дами и господа народни представители,
Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество е в сила от 2004 г., като това е основният инструмент за прилагане на търговската политика и политиката на развитие от страна на Европейския съюз към Южноафриканската република.
По същество търговските разпоредби предвиждат създаване на зона за свободна търговия между Европейския съюз и Южна Африка и се прилагат още от 2000 г. Те не са предмет на настоящото изменение. Предмет на изменението на Споразумението, което се предлага за ратифициране, са три групи въпроси: разширяване на разпоредбите и усъвършенстване на договореностите относно икономическото сътрудничество; усъвършенстване на правилата в областта на сътрудничеството за развитие чрез препотвърждаване на целите на хилядолетието и усъвършенстване на механизмите за предоставяне на помощ от страна на Европейския съюз на Южна Африка. За периода 2007 – 2013 г. общата помощ от страна на Европейския съюз възлиза на около 980 млн. евро.
Третата група въпроси, които са предмет на изменение със Споразумението, са така наречените политически клаузи. Включени са широк кръг въпроси, които засягат борбата с тероризма, с трафика, с неразпространението на оръжия за масово унищожение, третиране на войници, уеднаквяване на правилата по международни конвенции, по които Европейския съюз и Южна Африка са страна, включително и такива, отнасящи се до дейността на международния наказателен съд.
Споразумението тъй като не обхваща търговски договорености не изисква допълнителен финансов ресурс от национално бюджет и е предмет на ратификация от всички страни-членки, тъй като третира въпроси от смесена компетентност, а именно в областта на политическите клаузи. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Найденова. Колеги, имате думата за въпроси. Запознати сте със съдържанието на споразумението. Няма въпроси и изказвания.
Преминаваме към гласуване на точка първа от дневния ред - Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Република Южна Африка, от друга страна, за изменение на Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество, № 002-02-9, внесен от Министерския съвет на 23.02.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По втора точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Спогодба между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи, подписана на 9 февруари 2007 г. в Русе, № 002-02-8, внесен от Министерския съвет на 23.02.2010 г.
От страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще представи законопроекта и мотивите към него г-н Ивайло Московски, заместник-министър. Заповядайте.
Ивайло Московски:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи, подписана на 9 февруари 2007 г. в Русе, цели регламентиране на основните въпроси, касаещи железопътните превози през граничните преходи между двете държави.
Отношенията между двете държави в тази област са уредени с Българо-румънската конвенция за граничен железопътен транспорт, подписана на 27 март 1954 г. в Гюргево и със спогодбата между Народна Република България и Народна Република Румъния за организация на граничната работа в общата гара, подписана на 12 декември 1958 г. в Букурещ. С тези международни договори се регламентира железопътната гранична служба в граничните гари Русе, Русе-разпределителна и Кардам, в които се извършва предаването и приемането на влаковете между българските и румънските железници, но с тях не се решава въпросът за достъп на железопътни превозвани, получили лицензията за железопътни превози в Република България до граничните железопътни преходи между Република България и Румъния.
Създадената с цитираните по-горе международна уредба е прекалено остаряла, според нас. Това налага актуализирането й с оглед извършените промени в законодателството в областта на железопътния транспорт в Република България, както и с оглед членството на двете страни в Европейския съюз. Благодаря.
Ако имате допълнителни въпроси, ще отговоря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате ли въпроси? Заповядайте, г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Просто да се ограмотя.
Г-н Заместник.-министър, какви са тези железопътни преходи. Ние употребяваме нещо друго. „Преходи” от превода ли идва? Ще подкрепя ратификацията, няма проблеми.
Ивайло Московски:
Най-общо казано това са преходните участъци, които определят така наречената оперативна съвместимост на железопътния път в една държава с железопътния път на другата държава, за да може да има оперативна съвместимост между релсите в едната държава и другата държава се налагат така наречените преходи.
Любен Корнезов:
В България и Румъния не са ли еднакви. Доколкото знам в Русия са различни.
Ивайло Московски:
Да, в Русия са различни.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Московски. Други изказвания и въпроси има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за работата на железопътните гранични преходи, подписана на 9 февруари 2007 г. в Русе, № 002-02-8, внесен от Министерския съвет на 23.02.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Приключихме с точка втора. Благодаря ви.
Колеги, предлагам да преминем към точка четвърта, тъй като по т. 3 нямам пълномощия от всички членове на подкомисията как гласуват.
По четвърта точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 054-01-15, внесен от Красимир Георгиев Ципов, Пламен Дулчев Нунев и Галина Стефанова Милева-Георгиева на 05.03.2010 г.
По тази точка присъства от МВР г-жа Пламена Недялкова, юрисконсулт в дирекция „Български лични документи”.
От вносителите г-н Ципов, имате думата.
Красимир Ципов:
Ще се постарая накратко да представя мотивите.
Кои са групите въпроси, свързани с промяната?
Първият въпрос се отнася до съдържанието на електронния носител на данни. Препоръката на Международната организация за гражданска авиация ICAO (Документ 9303) са основния документ, в който са определени изискванията към съдържанието на машинночитаемия документ и в частност към съдържанието на електронния носител на данни определят като незадължително изображението на подписа на преносителя на този електронен носител. По-голямата част от държавите-членки на Европейския съюз не записват подобно изображение на подписа на преносител в паспорта в електронния носител, но той се съдържа върху персоналната страница на документа. Държавите, които записват изображение на подписа в електронния го правят с перспектива за развитие на системите за разпознаване, които на един бъдещ етап биха могли автоматизирано да извършат графологични изследвания.
Вграждането на тази функция изисква допълнителни разходи. В близко бъдеще Министерството на вътрешните работи не предвижда извършване на графологични сравнения по този начин и за това се предлага подписът на лицето да отпадне от електрониня носител на данни.
Следващата група въпроси са свързани с изискваният на Регламент № 390 от 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Общите консулски инструкции за издаване на визи от дипломатическите мисии и консулски служби във връзка с въвеждането на биометрични данни и за включване на разпоредби относно организацията на приемането и обработването на заявления за издаване на визи. В този регламент се дава възможност за възпроизвеждане на заснети пръстови отпечатъци в срок до 59 месеца.
Посоченият регламент урежда снемането на биометрични данни по отношение на чужденците. В сега действащия Закон за българските лични документи е предвиден двугодишен срок за биометричните данни. С оглед уеднаквяване на режима за българските граждани и гражданите на Европейския съюз се предлага срокът, в който лицето може да не се явява лично за подаване на заявление за издаване на български лични документи да бъде увеличен от две години на 59 месеца, т.е. заснетите с цифрови устройства биометрични данни – пръстови отпечатъци и снимка да са валидни до 59 месеца.
Последната група въпроси са свързани с отменените основания за налагане на принудителни административни мерки по чл. 76 от действащия закон.
Предлага се премахване на ограниченията, които могат да бъдат налагани спрямо лицата, основаващи с на техни предишни осъждания и извършване на нарушения на административни процедури. Отмяната е приета с цел отразяване на принципите за свободно движение на гражданите на Европейския съюз съгласно Директива 2004/38ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Липсата на изрична уредба за прекратяване на действието на вече наложени принудителни административни мерки по отменените текстове води до поставяне на засегнатите лица в неблагоприятно положение, още повече, че законодателят е приел, че не е налице обществената необходимост от прилагането им. С оглед на това в законопроекта е предвиден срок за прекратяване на действието на принудителни административни мерки, като е отчетено времето, необходимо за технологичната им обработка.
Има нужда от корекция в § 6. В бързината може би не преценихме внимателно. Да няма такъв тримесечен срок от влизане в сила на този закон за прекратяване на действието на принудителни административни мерки, а да се счита, че от влизането в сила на закона те ще бъдат прекратени.
Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Ципов. От страна на Министерството на вътрешните работи г-жа Недялкова.
Пламена Недялкова:
Само ще допълня нещо във връзка с § 6. Установи се, че броят на принудителни административни мерки, които следва да бъдат прекратени са 22 хиляди и без този поне тримесечен срок на практика няма как да бъдат заличени за един ден в системите. Едно лице с такава мярка, ако желае да напусне страната, в масива на гранична служба ще излиза информация, че има наложени принудителна административна мярка. За това поне минимум тримесечен срок следва да бъде предвиден, за да може технологично поетапно отменят мерките в самите масиви на МВР, да се направи програма за тази цел и да могат да се заличат.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-жа Недялкова. Колеги, имате думата за изказвания по така предложения законопроект. Г-н Анастасов, заповядайте.
Анастас Анастасов:
Вчера в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред също мина на първо четене този законопроект. От една част от колегите беше поставен въпроса по отношение на подписа защо се премахва, в частност от г-н Миков. За да разберат всички, договорът с фирмата, която изработва новите документи, е сключен преди приемането на закона. Знаете, че той е внесен миналата година месец май, но го разгледахме месец октомври.
Другото, което приехме е, че подписът не е идентификационен елемент на една личност по отношение на документа за самоличност. Той може да удостоверява – неговата достоверност е волеизявление на личността или някакъв документ, ако е положен под такъв документ, но всъщност не играе никакво значение за това дали в дадения паспорт, в случая документ за самоличност, той по някакъв начин ще идентифицира личността. Така че при нас в комисията законът мина напълно единодушно. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Анастасов. Други желаещи? Няма.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 054-01-15, внесен от н.пр. Красимир Георгиев Ципов, Пламен Дулчев Нунев и Галина Стефанова Милева-Георгиева на 05.03.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Продължаваме с точка трета.
По трета точка - Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроект за изменение на Закона за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 002-01-13, внесен от Министерския съвет на 25.01.2010 г.
От Министерството на правосъдието присъства г-жа Румяна Цочева, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”.
Имате пред вас раздаден доклада за второ четене. Чета:
„Закон за изменение на Закона за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се промени така:
„Закон за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност”
Желаещи за изказване? Заповядайте.
Румяна Цочева:
Направих справка в Деловодната система на министерството, където се съхранява електронния первал на всички документи, които излизат от министерството на правосъдието и установих, че при нас проектът на този ЗИД фактически е във вида, който предлагат народните представители. Някъде по трасето, не зная къде точно, е допусната грешка при изготвяне на документите и по тази причина тук в Народното събрание вие получавате проект, който е с такова наистина странно заглавие. За това няма пречки да се приеме проектът, който вие предлагате, но бихте могли да приемете и нашия проект, за да го имате в първообраза, който сме го представили в Министерския съвет.
Искра Фидосова:
Не разбрах. Правите изказване, че сте допуснали грешка.
Румяна Цочева:
Не сме допуснали грешка. Грешката е допусната някъде в Министерския съвет, когато са препращани материалите или тук някъде, когато са писани документите. Нашият пакет документи съдържа заглавие на този ЗИД такова, каквото вие предлагате.
Искра Фидосова:
Ние получаваме това, което е излязло официално от вас подписано. Ние не променяме това, което вие изпращате. Ние работим и подготвяме доклад.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на комисията за наименованието на закона така, както го прочетох. Който е за предложението на комисията законът да има наименование „Закон за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност”, моля да гласува.
Петнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Параграф единствен. В § 3 от Заключителната разпоредба ал. 2 се отменя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф единствен:
„Параграф единствен. В § 3 от Заключителната разпоредба на Закона за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ДВ, бр. 44 от 2009 г.) ал. 2 се отменя.”
Желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува.
Петнадесет „за”. Без против и въздържали се. С това приключихме второ четене на този закон по т. 3 от дневния ред.
По пета точка - Обсъждане на работен доклад за второ четене на приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно процесуалния кодекс, № 902-01-47, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г. – продължение.
На предишното заседание стигнахме до § 23, който гласувахме.
Не гласувахме § 9, касаещ „запасния защитник” и § 22, т. 2 заради предложението да се изготви нова редакция.
За § 22, т. 2 има предложение за нова редакция, което ви е раздадено. Разликата е в началото, че сме конкретизирали в случаите по чл. 177, ал. 3. За да няма спекулации и притеснения накрая е добавено, че по отношение на останалите екземпляри, които се изпращат на прокурора за прилагане към съответните наказателни производства.
Предлагам ви да започнем с обсъждане на § 22, т. 2, а към § 9 да се върнем накрая, когато приключим с останалите параграфи с оглед на това да дойдат всички колеги и да могат още веднъж да погледнат предложената редакция на този текст.
По предложената редакция на § 22, т. 2 има ли желаещи за изказване. Заповядайте, г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Питам тези, които са съставили текста. Той и по вносител е така.
„В срок до 24 от изготвянето на веществените доказателствени средства запечатан екземпляр се изпраща на съда, дал разрешението, а останалите екземпляри се изпращат на прокурора за прилагане към съответните наказателни производства.”
Какво ще го прави съдията, дето е дал разрешението? Запечатан го получава. Ще го разпечатва ли? Като го разпечата и го види какво ще направи. Той не е съдия по решаването. Моля да дадете разяснение.
Искра Фидосова:
От страна на вносителите желае ли някой да вземе отношение? Г-н Колев, заповядайте.
Георги Колев: председател на Софийски градски съд.
Аз съм може би човекът, който дава най-много разрешения. При мен се представят така наречените „веществени доказателствени средства” или ВДС. За какво е визиран този 24 часов срок? 24 часовият срок от приключване на мероприятието и изготвяне на веществени доказателствени средства, тези веществени доказателствени средства трябва да бъдат представени в Софийски градски съд, ако аз съм дал разрешението и те са в запечатан пакет и представляват един контролен дигитален носител на това, което е установено по време на мероприятието. Т.е. те са в дигитален формат. Те не се разпечатват. Те с конкретен номер се архивират и влизат в архива, който е към Софийски градски съд.
Конкретното предложение, доколкото го чета, е свързано с една интересна хипотеза. Налице е Законът за специалните разузнавателни средства визира, когато в експлоатацията на едно специално разузнавателно средство се установи и наличие на друго тежко умишлено престъпление, може да бъде образувано самостоятелно производство извън това производство, по което е дадено специалното разрешение. В тези случаи обаче по второто производство, ако това бъде образувано, следва да има и друг дигитален носител. В настоящия момент, законът не допуска такава възможност, аз не мога да разреша дублиране на дигиталния носител. Тази редакция е свързана, доколкото разбирам от колегите, именно с тези изолирани случаи, които, за съжаление, в практиката категорично мога да посоча, се случват. Това е.
Любен Корнезов:
Извинявайте, колега, но не разбрах. Вие сте дали разрешението, даже казахте, че вие сте човекът, който дава най-много разрешения. После органите ви дават един екземпляр на вас.
Георги Колев:
Не, на мен дават само дигиталния носител.
Любен Корнезов:
Добре. Какво го правите. Можете ли да го прослушвате.
Георги Колев:
Влиза в архива и си стои там.
Даниела Доковска:
Защото е контролен екземпляр, каза колегата Колев.
Георги Колев:
Не мога да го прослушвам. Стои си там. Защото по конкретното наказателно дело отиват материалите на хартиен носител. Но когато има спор, тогава се отваря контролният носител и се проверяват нещата.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване. Г-н Казак.
Четин Казак:
Не е ли достатъчно съдията, който разглежда наказателното дело, да притежава този контролен диск, се трябва и съдията, който дава разрешението да го държи.
Даниела Доковска:
Контролният диск не се слага в делото. Няма защо да се търкаля из делото този диск. Те пращат хартиения носител.
Искра Фидосова:
Колеги, аз мисля, че текстът е много ясен, изчистен и не би трябвало да има някакви притеснения и противоречия по последната редакция. Г-н Колев изясни подробно и от практиката какво и как се случва.
Други желаещи за изказване по § 22, т. 2? Няма. Подлагам на гласуване редакцията на § 22, т. 2 като съдържание по предложение на Комисията по правни въпроси със следния текст:
„2. Създава се ал.2.
(2) В случаите по чл. 177, ал. 3, когато това е необходимо за нуждите на наказателното производство, при използване на специални разузнавателни средства, прокурорът, поискал разрешението, може да определи веществените доказателствени средства да се изготвят в повече от два екземпляра. В срок до 24 от изготвянето на веществените доказателствени средства запечатан екземпляр се изпраща на съда, дал разрешението, а останалите екземпляри се изпращат на прокурора за прилагане към съответните наказателни производства.”
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Двама не гласуват.
Има предложение на н.пр. Христо Бисеров и на Мая Манолова § 22 да отпадне.
Обръщам се към г-н Бисеров и г-жа Манолова, тъй като и двамата не гласувахте по предложението за § 22, т. 2, ще подложа на гласуване вашите предложения за отпадане изцяло на § 22, освен ако няма оттегляне от ваша страна. Моля да видите текста, който току-що гласувахме.
По т. 1 гласувахме на миналото заседание. По т. 2 остана за днешното заседание да се предложи нова редакция. Има предложена такава редакция и ние току-що я гласувахме. Въпросът ми към вас е дали оттегляте предложението си за отпадане на § 22.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, предлагам да не се връщаме към това, което е прието, защото текстът на сега гласуваната ал. 2, засягаща чл. 177, ал. 3, има друго предназначение от ал. 3, която те предлагат да отпадне. Т.е. тяхното предложение си е актуално, защото то не третира този въпрос. Направо да обсъждаме него.
Искра Фидосова:
За това ги попитах поддържат ли си предложението? (Да, поддържаме го.)
След като го поддържате подлагам на гласуване, тъй като са еднакви двете предложения – и на г-жа Манолова, и на г-н Бисеров, § 22 да отпадне. Който е „за” отпадането на § 22, моля да гласува. Петима „за”. Против? Единадесет „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
По отношение на § 23 на предишното заседание сме гласували поотделно трите точки.
Сега продължаваме с § 24.
Николета Кузманова:
Във връзка с вече гласувания § 20 и приетата формулировка „ръководителят на структурата, която го осигурява и прилага” и „служител под прикритие или упълномощено от него лице”.
Тъй като комисията възприе тази формулировка, се налага да бъде направена в още два предходни параграфа, които вече са гласувани от комисията, ако позволите да ги цитирам.
Това е § 12. Редакцията на комисията за чл. 123а, в ал. 2.
Чл. 123а, ал. 2 трябва да гласи:
„(2) Ръководителят на структурата, която осигурява и прилага разследването чрез служител под прикритие или оправомощено от него лице...”.
И другото място е в § 17, в текста на вносителя в ал. 2. „Преди началото на разпита” продължението да бъде: „ръководителят на структурата, която осигурява и прилага разследването чрез служител под прикритие или оправомощено от него лице”, за да се използва една формулировка навсякъде.
Искра Фидосова:
Да, така е. Приехме миналия път тази редакционна бележка.
Колеги, с така прочетените две редакционни бележки, правя процедурно предложение за прегласуване на § 12 и след това на § 17 с оглед на това, че в § 20 сме гласували „ръководителят на структурата” и „или упълномощено от него лице”.
Подлагам на прегласуване първо редакцията и предложението на комисията за § 12 с тази редакционна бележка. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петима „въздържали се”.
Подлагам на прегласуване § 17 с предложената редакция в ал. 2. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петима „въздържали се”.
Продължаваме с § 24.
Г-н Нотев, моля да водите заседание за 5 минути, защото се налага да изляза за един разговор.
Явор Нотев:
По § 24 няма предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24.
Преди това има желание за изказване. Заповядайте.
Николета Кузманова:
Г-н Председателстващ, тук се налага същата редакционна поправка с оглед формулировката, която току-що прочетохме в другите параграфи. Т.е. „ръководителят на структурата, която осигурява и прилага разследването чрез служител под прикритие или оправомощено от него лице.”
Явор Нотев:
Други съображения по текста. Няма. Тогава да гласуваме текста с направената корекция. Който е „за” този текст, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”.
Продължаваме с § 25. По този текст са постъпили предложения на н.пр. Христо Бисеров „да не се приема добавката в чл. 194, ал. 1, т. 3.”
„2. Да се създаде нова т. 4.” С предложен текст.
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Това е желание на прокуратурата. Взел съм го от тяхното становище и считам, че е аргументирано. Така че, ако прокуратурата поддържа това си мнение, аз смятам че ние трябва да го подкрепим.
Явор Нотев:
Става дума за разследване на престъпления с по-висока степен на сложност. От прокуратурата има ли желаещи да вземат отношение.
Петър Раймундов:
Идеята е с този текст да се активира следователският институт. При сегашната редакция, която имаме, по чл. 194, т. 1 това са престъпления по Глава първа – няма такива. Другите в държавната и служебната тайна я има едно-две в годината, я няма. Другите са против мира и човечеството. Същото положение. По т. 2. висши държавни длъжности. Много малко са. За престъпления, извършени в чужбина, това са мисиите, които са полицейски и военни мисии в чужбина и там в годината я има едно, я няма. Тази цялата компетентност включва годишно не повече от три-четири дела, а имаме 500 следователи. И за това идеята беше да се използва техният потенциал, защото те са по-опитни, магистрати са. С тази редакция, която се предлага в т. 1 няма да се постигне ефектът, за това защото има два критерия: изключителни случаи и особена фактическа и правна сложност. Т.е. няма да стане това, което се цели.
Редакцията, която предлага г-н Христо Бисеров е по-удачна и становището на прокуратурата е, че тя действително ще постигне целта, която се преследва.
Явор Нотев:
Благодаря. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Една такава редакция е изцяло в синхрон с това преместване, което направихме миналата година на следствените служби към прокуратурата и заобиколихме онова ограничение, което създадохме преди няколко години преди това. В крайна сметка идеята е следователите да бъдат натоварени.
Явор Нотев:
Други желаещи за изказвания. Има ли съображения по направеното предложение? Няма. Да подложим на гласуване предложението на г-н Бисеров, съгласно раздадения текст.
Веселин Вучков:
Тъй като това засяга до голяма степен и МВР, разбира се, подкрепяме идеята да се даде възможност да се преобразуват така да се каже делата, водени от полицейски органи, и да се предоставят на разследване от следователите. Това е смисълът на тази идея. Разбира се, ние не възразяваме, дори смятаме, че това е едно разумно предложение следователите да могат да поемат такива дела, когато се установи, че представляват фактическа и правна сложност.
Изразът „в изключителни случаи” мисля, че наистина може да отпадне.
Тук по-важното е да помислим и г-н Раймундов може би пак да вземе отношение, кой все пак да преценява дали е налице тази фактическа и правна сложност. В редакцията на вносителя е съответния „административен ръководител на съответната окръжна прокуратура”. А това, което предлага г-н Бисеров е това да става „с постановление на наблюдаващия прокурор”. Да не би пък един прокурор от районна прокуратура да възлага дела на следовател от Национална следствена служба. Може би само това да го помислим, за да не допуснем грешка. Иначе не възразявам.
Петър Раймундов:
Ние считаме, че от двата текста трябва да се вземе най-доброто. Действително административният ръководител е този, който по-авторитетно може да прецени. Тъй като може да се наложи районен прокурор да иска следователи през главата на административния ръководител за това според мен е добре да се вземе редакцията на г-н Христо Бисеров, но вместо „наблюдаващия прокурор” да запишем „по преценка на окръжния прокурор”.
Явор Нотев:
Г-н Бисеров, приемате ли тази бележка? Защото вие все пак внасяте текста, за това ви питам. Заповядайте.
Николета Кузманова:
В така представената в предложението на г-н Бисеров „по инициатива на прокуратурата” формулировка има две смущаващи неща:
Първата е формулировката „които са от компетентност на разследващите полицаи”, мисля, че това го говорихме на работната група, че всъщност начина на изписване на практика така, дава законова санкция на сегашното тълкуване на чл. 46 във връзка с чл. 52. Безспорен е фактът, че става дума за преобразуване от една компетентност в друга. Но дали е удачно да се записва така директно. Това е първото, на което бих искала да обърна внимание на народните представители.
Второто е „фактическа и правна сложност” няма как да бъде при извършването. Фактическата и правна сложност се проявява при самото разследване на престъплението. Така че смятаме, че текстът, както е внесен от вносителя решава същия проблем и дава по-прецизна редакция. Благодаря.
Явор Нотев:
Други? Заповядайте, г-н Казак.


Четин Казак:
В текста на вносителя да отпадне „в изключителни случаи” и оттам да започне текста.
Явор Нотев:
Има ли други изказвания? Г-н Бисеров, при това положение оттегляте ли предложението си?
Христо Бисеров:
Да, оттеглям го.
Явор Нотев:
Остава предложението на вносителя със съответната редакция. Няма да гласуваме предложението на г-н Бисеров, тъй като той го оттегли.
Юлиана Колева:
Аз имам предвид, че от правно техническа гледна точка действително този случай като чели трябва да се изведе в нова точка. Това е нова хипотеза. Иначе се смесват двете хипотези – престъпления в чужбина, и дела от фактическа и правна сложност. Може би е по-удачно да бъде т. 4. Вносителят най-добре ще каже, но ми се струва, че е по-добре нова т. 4 да бъде създадена в този случай.
Подкрепям изказванията пак от правно техническа гледна точка за това, което вносителят спомена, че делата са фактическа и правна сложност, а не престъпленията.
Явор Нотев:
Последната бележка е да бъде в отделна точка, а не допълнение към т. 3.
Христо Бисеров:
Ясно е, че е по-удачно в отделна точка да бъде.
Веселин Вучков:
Мисля, че наистина пришиването към т. 3, която говори за случаи в чужбина, не е съвсем резонно. За това предлагам да има нова точка четири.
„4. По дела с фактическа и правна сложност, възложени им от административния ръководител на съответната окръжна прокуратура.”
Явор Нотев:
Приемаме с направеното редакционно уточнение и уточнението, че се изнася тази хипотеза в нова т. 4. Съображения против?
Димитър Лазаров:
Ние коментирахме този въпрос, но имаше изявления от представителите на Министерството на правосъдието. Но след като се дава тази правна възможност и след като прокурора би могъл да възложи за разследване - още по-силно основание – дела с фактическа и правна сложност, то просто няма логика следователят да няма възможност да възложи извършването на определени следствени действия на полицейски орган. Примерно, да разпита или да изземе документи, просто няма логика. Така че би трябвало да се добави.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров.
Колеги, други желаещи за изказване по § 25.
В резюме. § 25. по т. 3 предложената редакция на вносителя отива като нова т. 4 със следното съдържание:
„4. По дела с фактическа и правна сложност, възложени им от административния ръководител на съответната окръжна прокуратура.”
По отношение на направеното предложение от г-н Бисеров по т. 1 и по т. 2 по принцип се подкрепя.
По т. 3 прави оттегляне на предложението си.
Христо Бисеров:
Ако г-н Лазаров не е съгласен, няма да го оттегля.
Искра Фодосова:
Казахте, че го оттегляте, а сега казвате че не оттегляте предложението си по т. 3. (Да.) Г-н Бисеров, казва, че не си оттегля предложението по т. 3, което означава, че трябва да подложа на гласуване предложението на г-н Бисеров.
Колеги, има ли желаещи за изказване по предложение за т. 3 след „прокурор” да се добави „следовател” на г-н Бисеров.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Бисеров по отношение на т. 3. „В новата ал. 3 след „прокурор” да се добави „следовател”.
Който е „за”това предложение, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се4.
Предложението на г-н Бисеров се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя в § 25, в чл. 194 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава нова т. 4 със следното съдържание:
„4. По дела с фактическа и правна сложност, възложени им от административния ръководител на съответната окръжна прокуратура.”
2. Създава се ал. 3.
„(3) Полицейските органи в Министерството на вътрешните работи могат да извършват действия по чл. 212, ал. 2 както и действия по разследването, възложени им от прокурор, следовател или разследващ полицай”.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
Колеги, преминаваме към § 26. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване по предложения текст на вносителя има ли? Няма.
Подлагам на гласуване § 26. чл. 194а се отменя.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 27. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване по § 27 има ли? Няма. Подлагам на гласуване.
Който е „за” редакцията на § 27, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 28. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 29. Също няма постъпили предложения. Желаещи за изказване по § 29 Няма. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 30. Има постъпило предложение на н.пр. Мая Манолова § 30 да отпадне. Желаещи за изказване? Г-жа Меранзова.
Юлия Меранзова:
Ние вече обяснихме и при предишни заседания и на работната група, че този параграф за изменение на чл. 214, ал. 1 е редакционен. Би следвало да бъде приет. Иначе се повтаря текста на акта, който е за образуване на досъдебно производство. Веднъж е записано, че се записва органът, който го съставя и след това органът, който го е съставил. Има повторение и това е един чисто редакционен параграф. Благодаря ви.
Искра Фодосова:
Благодаря. Няма други желаещи за изказване. Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Мая Манолова § 30 да отпадне. Който е „за” предложението, моля да гласува. Двама”за”. Против? Няма. Въздържали се? Седемнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване основния текст на вносителя за § 30. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Преминаваме към § 31. Има постъпило предложение от г-н Бисеров § 31 да отпадне.
Има и такова постъпило предложение от н.пр. Красимир Ципов и група народни представители § 31 да отпадне.
Желаещи за изказване по § 31. Този текст е обсъждан.
Подлагам на гласуване двете предложения на народните представители, които са с едно и също съдържание – на г-н Бисеров и на г-н Ципов и група народни представители.
Който е „за” отпадането на § 31, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Основният текст на вносителя няма смисъл да го гласуваме, след като се приеха предложенията на народните представители.
По § 32 няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 32. който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 33 има предложение на н.пр. Мая Манолова § 33 да отпадне.
Има предложение на Красимир Ципов и група народни представители - в § 33, в чл. 227, т. 2 да отпадне.
Т. 2 касае ал. 6. Желаещи за изказвания по така направените предложения? Г-жа Кузманова.
Николета Кузманова:
Ако ал. 6 остане, тя ще влезе в противоречие с алинеи 2 до 5, които всъщност предлага вносителя. С оглед приетата в чл. 75 формулировка „адрес за призоваване в страната”, тя може да бъде и трябва да бъде отразена в ал. 3 по текста на вносителя, в частта му относно думите „известните по делото адреси” се заменят с „посочените по делото адреси за призоваване в страната”.
Аналогична трябва да е и формулировката в ал. 4. „известните по делото адреси” се заменят с „посочените по делото адреси за призоваване в страната”. И така въпросът се решава с оглед промяната в чл. 75.
Искра Фидосова:
Г-жа Манолова е направили предложение по отношение на целия § 33, но в момента не е тук.
Г-н Ципов, поддържате ли вашето предложение?
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, считам, че можем да оттеглим предложението си по т.2.
Искра Фидосова:
Народните представители, които са подписали и г-н Ципов оттеглят предложението си по § 33.
С направената редакционна бележка по текста на вносителя в ал. 3 текстът става:
„(3) Призоваването се извършва на посочените по делото адреси за призоваване в страната, като призовката се връчва не по-късно от три дни преди датата за предявяване на разследването.”
В ал. 4 текстът става:
„(4) Разследването не се предявява, ако лицето не е намерено на посочените по делото адреси за призоваване в страната или е редовно призовано, но не е посочило уважителни причини за неявяването си.”
Точка 2 остава.
Подлагам на гласуване първо предложението на т.пр. Мая Манолова § 33 да отпадне. Който е „за” това предложение, моля да гласува. Двама „за”. Против? Тринадесет „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Основният текст на вносителя за § 33 с двете редакционни бележки в ал. 3 и ал. 4. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По § 34 няма постъпили предложения. Желаещи за изказване.
Г-жа Меранзова.

Юлия Меранзова:
Г-жо Председател, във връзка с обсъдения от вас предишния път § 9а, по чл. 107, ал. 1 предложението, което приехте по принцип за произнасяне от страна на наблюдаващия прокурор в срок до 7 дни. Предлагаме този срок да се отрази и в текста на чл. 229, ал. 3. - тук да се посочи този срок. Т.е. сега действащата алинея на текста е следната:
„Чл. 229 (3) По исканията, бележките и възраженията по ал. 2 се произнася наблюдаващия прокурор.”
Ние сме предложили тук да се добави, че той се произнася „с постановление, което не подлежи на обжалване”.
Сега, ако приемете тук да се включи този срок до 7 дни, ви предлагаме следната редакция:
Думите „се произнася наблюдаващият прокурор” се заменят с „наблюдаващият прокурор се произнася в срок до 7 дни с постановление, което не подлежи на обжалване”.
Искра Фидосова:
Колеги, ще прочета това, което сме приели на предишното заседание.
По предложение на н.пр. Милена Христова да се създаде нов § 9а със следното съдържание:
„§ 9а. В чл. 107, ал. 1 се създава изречение второ: „Наблюдаващият прокурор се произнася по направените искания в срок до седем дни.” се гласува с петнадесет „за”, без против и трима „въздържали се”.
Това, което постъпва като предложение в момента от Комисията е това предложение да се гласува като текст с формулировката, която я предложи г-жа Меранзова в § 34 с оглед на правна техника и систематичното място е в § 34, което означава, че трябва да го подложа на гласуване по предложение, постъпило от комисията и след това в § 9а да се отбележи в доклада, че по принцип се подкрепя и се подрежда систематично на мястото в § 34.
Желаещи за изказване има ли по § 34. Няма.
Подлагам на гласуване § 34, като освен предложението, което е постъпило от вносителя до този момент, направеното предложение, гласувано в § 9а, § 34 има следното съдържание:
„В чл. 229, ал. 3 думите „се произнася наблюдаващият прокурор” се заменят с „наблюдаващият прокурор се произнася в срок до 7 дни с постановление, което не подлежи на обжалване”.
Който е „за” така направеното предложение, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Преминаваме към § 35. Предложение на н.пр. Христо Бисеров и на н.пр. Мая Манолова с едно и също съдържание - § 35 да отпадне.
Желаещи за изказване по § 35. Г-н Бисеров, заповядайте.


Христо Бисеров:
Става въпрос за заключителното постановление на разследващия орган. Когато го разисквахме стигнахме до някакъв междинен вариант. Да няма толкова тежък акт, но да има някакво становище, което все пак да е в писмена форма, а не както подсказваше г-жа Машева, че може да е в устна форма.
Искра Фидосова:
Добавено е „писмено” по предложение на г-н Ципов. Това го изчистихме на работната група. Тогава подкрепихме в § 37 да се добави „писмено”, а тук да остане предложението на вносителя, което означава, че си оттегляте предложението.
Г-жо Манолова, г-н Бисеров оттегли предложението си по § 35, тъй като в § 37 има постъпило предложение след заседание на работната група от група народни представители да се добави „писмено” и в § 37 ще го гласуваме.
Мая Манолова:
Добре. Оттеглям предложението си § 35 да отпадне.
Искра Фидосова:
Благодаря. Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 35. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 36 има постъпили предложения с едно и също съдържание поотделно от Христо Бисеров и от Мая Манолова § 36 да отпадне и от Красимир Ципов и група народни представители в § 36 т. 2 да отпадне.
Христо Бисеров:
Има две неща – да се запазят сроковете за разследване, което ние искаме и мерките за неотклонение да подлежат на обжалване. Дискутирахме го на работна група доста. Ал. 7 на чл. 234. На работна група нищо не сме гласували. Аз нямам желание да подновяваме дебата. Нещата и позициите са ясни.
Мая Манолова:
Тук става дума включително и за доказателствата, които са събрани извън срока на разследването.
Веселин Вучков:
Хората ще останат с впечатлението, че някакво обжалване на мерки отпада едва ли не. В чл. 234 има две групи срокове: едната група по отношение на срока за разследване и втората група са срокове по отношение на продължителността на мерките за процесуална принуда, а не само за мерките за неотклонение. Доколкото си спомням на една работна група втората група срокове предизвика възражения.
Втората група се отнася до това, че като изтекат абсолютно определените срокове за продължителност на мерки за процесуална принуда, включително и мерки за неотклонение, те трябва да се отменят, просто защото държавата не е съумяла в това време да вкара делото в съда и няма нужда лицето да търпи още такива мерки. За какво е необходимо, след като се констатира точно колко е изтекъл един срок, това е една елементарна операция - всеки един съдия да го изчисли, защо трябва да предвиждаме възможност това определение да се обжалва и пред петчленен състав на въззивния съд. Грешка в изчислението ли?
Даниела Доковска:
Защото може да сбърка. Ако не сбърка, няма да се обжалва.
Христо Бисеров:
Този текст досега създавал ли е някому проблем. (Не е създал.) Текстове, които не създават проблеми, защо ги усъвършенстваме, не мога да разбера и нарушаваме принципи. Нямаме проблем, а нарушаваме принципи. В практиката това няма да се усети, какво и да гласуваме.
Мая Манолова:
Да, но може веднъж грешка да стане и тази грешка няма да може да се поправи.
Искра Фидосова:
Г-жа Доковска има думата.
Даниела Доковска:
По принцип сме помолили да отпадне този текст. Няма да се повтарям. Само искам да обърна още веднъж внимание, че нямаме в НПК едноинстанционно обжалване на мерките за процесуална принуда и няма причина тук да се въвежда. Ако сбърка съдията в броенето, защо да няма контрол. Ако не сбърка, никой няма да обжалва. С нищо не се променят нещата, с нищо не се утежнява процесът. Кой ще обжалва, ако съдията не е сбъркал. А ако е сбъркал, това ще бъдат редки случаи. Защо?
Искра Фидосова:
Благодаря на г-жа Доковска. Други желаещи за изказване има ли? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Красимир Ципов и група народни представители в § 36, т. 2 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложенията на Христо Бисеров и Мая Манолова да отпадне целия § 36. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Дванадесет „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване основното предложение на вносителя с приетото вече предложение т. 2 да отпадне. Който е „за” предложението на вносителя с отпадането на т. 2 след гласуване, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Продължаваме с § 37. Има постъпило предложение на н.пр. Красимир Ципов и група народни представители в § 37, в чл. 235 след думите „изпраща с” се добавя „писмено”. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Ципов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване основния текст на вносителя по § 37 с добавката, която гласувахме по предложение на н.пр. Красимир Ципов след думите „изпраща с” се добавя „писмено”. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 38 няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 39 е постъпило предложение на н.пр. Мая Манолова в § 39, т. 2 да отпадне. Постъпило е същото предложение от Красимир Ципов група народни представители - в § 39, т. 2 да отпадне.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване постъпилите предложения на н.пр. Мая Манолова и на н.пр. Красимир Ципов и група народни представители т. 2 на § 39 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване по т. 1. Който е за предложението на вносителя за т. 1, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 40 има постъпило предложение на н.пр. Христо Бисеров и на н.пр. Мая Манолова с едно и също съдържание - в § 40, т. 2 да отпадне.
На работна група е заявено, че оттегляте предложенията си. Съгласно стенограмата на работна група сте заявили, че оттегляте предложенията си по § 40, т. 2 да отпадне. Има дублиране и за това е оттеглено. (Добре.) поддържат оттеглянето.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 40. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 41 няма постъпили предложения. Има ли желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 42 има предложения на н.пр. Христо Бисеров и на Мая Манолова поотделно § 42 да отпадне.
Желаещи за изказване?
Мая Манолова:
Това е една от мерките, които на практика удължават процеса по съображения, които многократно сме излагали. Да не ги започваме отново. Така че всеки член на комисията е наясно каква ни е идеята.

Христо Бисеров:
По този текст има много аргументирани становища на ВКС и на адвокатите, че това е една изоставена практика и че това е процес в процеса. Аз мисля, че този разговор го водихме веднъж. Да не го подновяваме. Не си спомням дали уточнихме нещо.
Искра Фидосова:
На работното заседание г-н Гроздан Илиев е заявил, че имат редакционно предложение за § 42. Изразили са становище, че подкрепят да отпадне или да се редактира, като имат предложение с пет алинеи, което обаче не ми е предоставено до този момент. На заседанието г-н Илиев е поел ангажимент да представи редакция, която съдържа пет алинеи. Но такава редакция до този момент не е представена.
Г-жа Машева иска думата.
Даниела Машева:
В подкрепа на текста на вносителя искам да напомня изказването на г-н Валери Първанов преди няколко заседания, че от направената проверка и статистика на върнатите дела от разпоредително заседание се установява, че една трета от броя на върнатите дела са неоснователно върнати. Именно поради тази причина и ред други причини, работната група направи това предложение на този ранен етап да има възможност прокурорът да протестира връщането, а не след това в съдебна фаза. Считаме, че няма по този начин да бъде забавено производството.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-жа Машева. Други желаещи за изказване. Г-жа Доковска.
Даниела Доковска:
Аз още повече сега се обърках в логиката на вносителя. Ако една трета са погрешни, защо 100% трябва да подлежат на обжалване. Не е ли вярно, че повечето са правилни – 2/3 и заради 1/3 трябва да обжалваме 100%.
Освен това, аз още веднъж искам да напомня, че това е оценка на прокуратурата. Тя оценява съдебните актове като неправилни, а прокуратурата ми се струва, че няма това правомощие. Може и да го придобие, но засега го няма.
Искам да обърна внимание още веднъж, че такъв текст беше приет по предложение на прокуратурата преди години и всички се убедиха колко много се забави наказателният процес. Имаше производства, които се прекратиха по давност, защото делото ходи по инстанциите.
Освен това, становището на по-горния съд, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, не е решаващо нито по отношение на Върховния касационен съд, нито на разглеждащия състав. Това е нормата, която най-много ще забави процеса, но не е единствена и в крайна сметка каквото решат народните представители.
От друга страна, искам да кажа, че ще бъда изключително затруднена да взема становище по пет алинеи, които не са предложени, а това е много сериозен въпрос – това е въпрос на философия на процеса и изглежда, че не е подходящо.
Ивайло Цонков:
Исках само да кажа, че логиката на г-жа Машева е съвсем нормална, защото това, че в 2/3 връщането е било основателно, означава, че ще има протести. Дава се потенциална възможност и се презумира, че прокурорът ще протестира само когато е основателно, т.е. в тези 1/3 от случаите.
Освен това, искам да допълня, че в момента дали ще се запази или ще се ускори производството е един въпрос, с който в голяма степен се спекулира. Защото производството наистина ще се забави, но само ако връщането е основателно, а протестът е неоснователен. В обратните случаи, ако връщането е неоснователно, а протестът е основателен, тогава няма да се забави, а ще се ускори. Ние не можем да предвидим в бъдеще колко ще бъдат едните или другите случаи.
Христо Бисеров:
Практика, която е изоставена като неподходяща, какво прави. Защо се опасяваме за нещо, за което практиката е показала друго.
Искра Фидосова:
Г-н Илиев, заповядайте.
Гроздан Илиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Ние предлагаме вместо варианта на вносителя следния текст на чл. 249 със съдържанието, което ви зачитам:
„(3) Разпореждането на съдията докладчик по ал. 2 се съставя след проучване на всички материали от досъдебното производство. В разпореждането по ал. 2 се посочват изчерпателно всички допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, както и действията по разследването или други процесуални действия, които следва да се извършват отново. Съдията докладчик определя срок на органите на досъдебното производство за изпълнение на дадените указания, който не може да бъде по-голям от два месеца по чл. 234, ал. 1 и по-голям от четири месеца по чл. 234, ал. 3. Съдията докладчик не може да върне повторно делото на досъдебното производство, освен ако не са изпълнени дадените указания или при допълнителното разследване е допуснато много съществено процесуално нарушение.
Допуснатите в досъдебното производство несъответствия, непълноти или технически грешки, за отстраняването на които не се налагат действия по разследването, не са основание за връщане на делото, а следва да се отстранят в съдебно заседание в присъствието на страните. Разпореждането на съдията докладчик не подлежи на обжалване или протестиране.”
Всъщност по-голяма част от делата, които се връщат именно касаят тези случаи, за които стана реч в ал. 8 и за които ние предвиждаме възможност те да бъдат коригирани в съдебното заседание с участието на страните. Емпирично какво ще рече. Сбъркано фамилно име – допусната е грешка във фамилното име или в едно от имената на подсъдимия, не е проблем да се коригира в съдебно заседание.
Даниела Доковска:
Сега проблем ли е?
Гроздан Илиев:
Това обаче е основание и се сега се връщат делата за грешка в датата, за грешка в мястото. За такива грешки става реч.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Илиев. Г-жа Чинова.
Проф. Маргарита Чинова:
Тази процедура, която чухме, не е свързана с преклудиране на правото на страните после да искат съществени процесуални нарушения. Това означава, че след тази процедура няма никаква пречка в първата инстанция, няма никаква пречка във въззивната, няма никаква пречка в касационната пак да възразим за съществени нарушения в досъдебна фаза и пак да върнем делото. Само това помислете, преди да гласувате.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване. Г-н Раймундов и след това г-жа Кузманова.
Петър Раймундов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни депутати,
Ние считаме, че този модел, който се предлага, ангажира вече много отговорно съда относно връщането на делата, което означава първо, че няма да се връщат дела за технически грешки, за несъответствие – за неща, които могат без да се извършва допълнително разследване, да станат в съдебната зала.
Второ, съдът се ангажира с цялостна проверка на цялото досъдебно производство и го връща само веднъж. Втори път ще го върне, ако не са изпълнени неговите указания. Т.е. тук дисциплината е двустранна, както от страна на съда, така и от съда на прокуратурата. Като се изчисти делото в досъдебната инстанция, няма кой да го връща после.
Подкрепяме предложението, което направи Върховния касационен съд.



Искра Фидосова:
Т.е. това предложение е съдържа в вашето първоначално становище. Но на работна група се разбрахме, като гледаме текстовете текст по текст, тъй като имаше постъпили множество предложения, че ако поддържате това предложение, което на работна група не беше предоставено, ще го предоставите преди заседанието на комисията, за да могат да се запознаят всички колеги и да имат възможност предварително да го обсъдят.
Гроздан Илиев:
Очевидно е станало недоразумение.
Янаки Стоилов:
Моля да получим отговор на един дискусионен въпрос, който възникна между проф. Чинова и г-н Раймундов.
Тъй като процедурата на г-н Илиев изглеждаше логична, но ние трябва да имаме ясен отговор на въпроса дали нейното прилагане ще изчерпа последващите възможности за атакуване на тези действия. Защото ако това наистина остане като възможност, какво се постига с тази процедура. Нека на този въпрос да имаме ясен отговор, преди да обсъждаме редакцията.
Проф. Маргарита Чинова:
Съдията докладчик връща делото за съществено нарушение.
Чета ви първа инстанция. Съдът прекратява съдебното производство, изпраща делото на прокурора при съществено нарушение. Този текст ще си остане.
Чл. 334. Въззивният съд прекратява и изпраща делото на прокурора при съществено нарушение. Касацията си остава.
Ние много мислихме. Колегите от Пловдив бяха предложили нещо безкрайно умно – да има така наречено предварително изслушване – да стане това, което предлага колегата Илиев тук сега и веднага всички да кажат има ли нарушение на досъдебната фаза или няма. Да ги поправим и после да не възразяваме. Но не се направи така. И сега просто нищо не правим. Какво от това, че съдията докладчик е върнал делото за съществено нарушение. В първата инстанция ще се върне за друго съществено нарушение. В касационната за трето, във въззивната – за четвърто. Ние имахме тази идея и тя беше много умело предложена от колеги от Пловдив, наистина прекрасна идея за така нареченото предварително изслушване, но тя предполага да преклудираме и да кажем: тук, сега и веднага. По-натам няма да се правят възражения за съществени нарушения в досъдебна фаза. А да направим това и да си остане и първата инстанция да връща, и въззивната и касационната – просто нищо не правим.
Гроздан Илиев:
Г-жо председател, споделям по принцип казаното от колежката Чинова. Това е така нареченият институт на изчерпателност на възраженията по отношение на процесуалните нарушения. Ние също имахме тази идея и тя е залегнала в едно от становищата, но очевидно не е възприета. Едно такова предварително изслушване, когато делото постъпи с обвинителния акт в съда, съдията докладчик го внася в разпоредително заседание с участието на защитника, подсъдимият и останалите страни в процеса и на това заседание се поставя въпроса за допуснати в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила. С това заседание въпросът за съществените нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство да се изчерпат и в следващите инстанции – в първа инстанция няма да се поставя вече този въпрос, защото той е решен. В следващата инстанция – въззивната, ще се постави въпроса само за допуснати пред първоинстанционния състав. Тази изчерпателност на възраженията обаче не бе възприета и сега чувам възражения. Сигурно колежката Доковска ще обясни. И оттам нататък се мина на следващия вариант, който също не се възприема. Не мисля, че и протестът на прокурора ще реши въпроса с нарушенията.
Искра Фидосова:
Колеги, това е предложение, което не е постъпило, не е обсъждано. В момента не мога да подложа на гласуване такъв текст. Не смятам, че има необходимост от повече обяснения по този текст.
Г-жо Чинова, изказване, но не изказване по това, което не е дадено, а по конкретното предложение за § 42, ако имате.
Проф. Маргарита Чинова:
Не. Но само с две думи. Бяхме готови и с текстове, които заимствахме от колегите от Пловдив. Но всички адвокати, които бяха в групата по изработването на НПК възприеха всичко това като една зловеща ерес и ние се отказахме. За това не го направихме по този начин.
Искра Фидосова:
Колеги, има ли изказващи се по § 42 по текста, който имате в работния доклад. Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Аз ще го обясня от гледна точка на един практикуващ съдия в районния съд. Произнасяйки се и връщайки делото за допълнително разследване, както беше казано, преди три години имаше едно разпореждане, което Министерството на правосъдието и в последствие Инспектората към ВСС направиха ревизии и излязоха с някакви констатации колко от делата реално са върнати неоснователно на прокуратурата. Дали е 1/3 или по-малко или повече – това няма значение. Съотношението при различните съдилища е различно. Проблемът е, че след това по разпореждане на ВСС всеки месец започнаха едни общи събрания между окръжните съдилища, наказателните колегии, канят се районния и окръжния прокурор и съответните председатели на районните съдилища или техните заместници и започва едно обсъждане на върнатите дела за предходния месец и разпорежданията на съдилищата. Там се взима някакво решение или се коментира даден казус. Който е работил като съдия и който е в системата знае, че нито един съдия, нито един административен ръководител не може да разпореди на съдията как ще си приключи делото и какво решение ще вземе. Така че от тази гледна точка само едно благопожелание, някаква констатация на по-горния съд, че примерно това дело неоснователно е върнато, че няма допуснато процесуално нарушение, но това не задължава с нищо съдията от районния съд.
Приемам мотивите на г-н Илиев. Предния път споменахте, че това е една отпаднала процедура. Г-жа Доковска също го спомена. Но колегите казаха, че това е единственият начин да получат по някакъв начин отговор от по-горната инстанция за това и то с акт на съда дали това е съществено процесуално нарушение, говоря само за това, а не за друго, това е причината. Защото иначе остава само възможността по Закона за съдебната власт, когато административният ръководител може да поиска от по-горната инстанция да коментира определен казус, произнасяне и т.н., което също може да стане, но то пак няма задължително решение за долния съд. Това е проблемът в съдилищата.
Прокурорите се оплакват, че имат много върнати дела, което може в някои съдилища да е действително така, но това е реалното положение в момента в съдилищата. Говоря за районните съдилища. За това колегите поискаха евентуално да има възможност за обжалването на техните актове. Няма как по друг начин да получат тази информация.
Даниела Доковска:
По каква причина се налага тогава принципа на справедливия процес на чл. 6 това разпореждане да може да се протестира сам от прокурора. В крайна сметка в съдебната фаза те не са ли равни страни заедно с подсъдимия и неговия защитник. Подсъдимият няма ли правен интерес да обжалва някое връщане за допълнително разследване. Защо привилегия трябва да има прокурора, ако ще се прави това.
Реплики: И двете страни.
Даниела Доковска:
Къде. Значи е променен текстът.
Екатерина Салкова-Гетова: експерт
Искам да добавя. Действително става въпрос за обжалване и протестиране. Действително става въпрос за това, че това е обобщеното искане на съдилищата от цялата страна. Ако искате мога да ви прочета обобщението за какво настояват съдилищата. Именно те дават предложение. Даже нещо повече, те дават предложение изцяло да се премахне правомощието на съдията докладчик за връщане на делото и това е с оглед на прогласения принцип в чл. 7, че съдебната фаза има централно място.
Даниела Доковска:
Защо четем всички показания, дадени в досъдебното производство. Някак си по праволинейно трябва.
Екатерина Салкова-Гетова: експерт
В момента това, което е записано в НПК, че съдът може да върне за допълнително разследване, дава именно тази възможност на съда да връща и в нарушение на Тълкувателно решение 2 от 2002 г. Целта е това да бъде отстранено и да се даде възможност действително за корекция на съдебния акт, когато той е неправилен.
Даниела Доковска:
Гледала съм старото предложение за това се заблудих.
Искра Фидосова:
Г-жа Имова има думата.
Вероника Имова:
Подкрепям становището на колегата, защото действително Тълкувателно решение 2 не се чете от всички. А там много ясно Върховният съд е казал кои нарушения, допуснати в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, кои са абсолютни, кои са относителни – всичко е казано. Така че трябва да се чете.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Имова.
Колеги, подлагам на гласуване първо предложенията на н.пр. Христо Бисеров и Мая Манолова § 42 да отпадне.
Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Осем „въздържали се”.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 42. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
По § 43 няма предложения. Желаещи за изказване?
Преди това в § 43, в ал. 3, накрая „посочените от тях адреси” трябва да имаме предвид редакцията на текста за призоваване в страната – да се добави.
Има ли желаещи за изказване по § 43. Няма.
Подлагам на гласуване с направената редакционна бележка в ал. 3 накрая след „адреси” да се добави „за призоваване в страната”.
Който е „за” текста на вносителя с тази редакция, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 44 има постъпило предложение на н.пр. Мая Манолова § 44 да отпадне. Има ли желаещи за изказване.
Мая Манолова:
Разширява се кръгът на случаите, в които може да се гледа дело в отсъствието на подсъдимия. Това заедно с процедурите, в които същият с новите процедури за призоваване, в които включително и обвиняемият може да се търси по телефон и други опростени способи, в крайна сметка ще разшири приложното поле на случаите, в които делата се гледат без него.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по § 44? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Мая Манолова § 44 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Десет „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване основното предложение на вносителя за § 44. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
По § 45 няма постъпили предложения. Желаещи за изказване има ли? Няма. Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По § 46 има постъпило предложение на н.пр. Христо Бисеров и на Мая Манолова поотделно с едно и също съдържание § 46 да отпадне. Желаещи за изказване. Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
В ал. 3 обясненията дадени от един подсъдим за друг се ползват със съгласието на даващия. То трябва да е точно обратното. Въобще има някои неясноти и прокуратурата има възражения по тези текстове и вместо да с опитаме да ги направим по-ясни?! По-добре е да отпаднат текстовете.
Обръщам внимание, че прокуратурата има сериозни възражения по този текст. Очевидно е, че не може даващият обясненията да е нужно неговото съгласие, когато става въпрос за друг. Другият трябва да е съгласен тези обяснения да бъдат приети. Аз не го разбирам.
Искра Фидосова:
От вносителите? Г-н Цонков.
Ивайло Цонков:
Доколкото съм разбрал бележката ви, става дума за ал. 3, изречение първо. Казано е „допустимо само със съгласието на този подсъдим” – този, до чието обвинение се отнасят показанията. Се отнасят до повдигнатото обвинение на друг подсъдим, прочитането им е допустимо само със съгласието на този подсъдим, т.е. до когото се отнасят. До другия. Граматическото тълкуване мисля, че е еднозначно.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване има ли? По принцип има подкрепа, ако се изчисти редакционно текста на ал. 3.
Г-жа Доковска.
Даниела Доковска:
За ал. 4 искам да кажа, че пряко противоречи на практиката на съда в Страсбург.
Първо общо за текста. Преди малко колегата от Министерството на правосъдието каза, че съдебната фаза е централна фаза в съдебния процес. Сега този принцип явно се обръща, защото става централна фаза като гледам текста на § 46 и § 47 става централна фаза досъдебното производство. Защото това, което е документирано там, така беше в социалистическо време, дето се казва, връщаме се 20 и няколко години назад.
И още нещо. В ал. 4 пише: „Осъдителната присъда не може да се основава единствено на обяснения, прочетени по реда на ал. 2 и 3.”
Това е хубаво. Само, че Европейският съд в множество решения, които сме посочили в становището си, пише: единствено или преимуществено. Така че ние не удовлетворяваме и това, което конвенцията изисква. Защо се прави всичко това?
Министерството ми изглежда непоследователно в своето виждане коя е централната фаза на процеса. Записано е в НПК, че е съдебната.
Тези текстове са безполезни и ще доведат до осъждане на държавата в Страсбург.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по § 46. Г-н Грозданов или г-жа Имова.


Вероника Имова:
Аз само ще кажа точно обратното. Ал. 4 предвижда именно гаранция да не бъдем осъждани в Страсбург, постановявайки присъда, която се основава само на обясненията на обвиняемия, давани в досъдебната фаза. В случаите, когато съдът е констатирал противоречие, и в съдебната фаза в условията на състезателност и равнопоставеност, той е задал своите въпроси на подсъдимия, но той е приобщил чрез отчитането им и обясненията му, дадени пред разследващия орган, а не пред съдия. Т.е. именно тези обяснения, тези доказателствени средства – обясненията на подсъдимият - обвиняемият в досъдебната фаза, които не са дадени пред съдия, а пред разследващ орган, когато са приобщени от съда при условията на тези точки, които са изброени, могат да се ценят само, ако той е разпитан в съдебната фаза при условията на състезателност и равнопоставеност на страните и вече съдът по вътрешно убеждение да прецени кои от тях ще цени – дали тези дадени от него в досъдебната фаза или тези, дадени пред съда. Но по никакъв начин той не може да основе осъдителната присъда единствено на тези обяснения, които са дадени в досъдебната фаза.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Имова. Мисля, че достатъчно ясно продължи дебата по този текст и в предишните заседания.
Ивайло Цонков:
Тук има две неща. Действително практиката на Европейския съд използва във всички случаи не само за обясненията, а само и единствено преимуществено. Но има нещо друго, че в този НПК традиционно е използвано това само върху обяснение или само върху показания на анонимен свидетел или само върху СРС, а всъщност практиката на Европейския съд се отнася само за преимуществено. Т.е. ако трябва да се поправя, трябва да се поправя самата концепция на НПК от 2006 г. Така че колегата Доковска има известни основания, но ние просто сме се съобразили с това, което в момента действа за анонимния свидетел и за СРС. Там е казано, че не може само върху СРС и само върху показания на анонимен свидетел.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по § 46. Няма. Подлагам на гласуване първо предложенията на г-н Бисеров и на г-жа Манолова § 46 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
Основният текст на вносителя по § 46. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
По § 47 няма постъпили предложения. Желаещи за изказване има ли?
Заповядайте, г-жо Колева.

Юлиана Колева:
Моето изказване е свързано с новосъздадената ал. 6. за разпита на малолетен свидетел. Ако се вземе предвид, че много често и най-често малолетният свидетел е пострадал, искам да задам въпроса смятате ли за резонно неговият разпит да се провежда в присъствието на подсъдим или обвиняем. Не може ли само в присъствие на неговия защитник да бъде.
Даниела Машева:
Има възможност този разпит да бъде провеждан чрез видео-конферентна връзка, каквато е допустима, така че в този случай той няма да има пряк контакт с обвиняемия и неговия защитник. Но от друга страна, не можем да избегнем присъствието на обвиняем и защитник и то на досъдебната фаза, като новата алинея предвижда максимално да се ограничи явяването на такъв свидетел жертва на престъплението.
Юлиана Колева:
Аз за това като въпрос го поставих, за да не се травмира допълнително детето.
Искра Фидосова
Подлагам на гласуване § 47. Който е „за” текста на вносителя, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 48 има постъпило предложение от г-н Бисеров и г-жа Манолова поотделно с едно и също съдържание § 48 да отпадне. Желаещи за изказване? Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Това е един от .... текстове в този закон. Нарочно използвам тази дума, защото наистина процесът се дебалансира в смисъл, че фазата на предварителното производство става основна. Съдебната фаза е допълваща. Тя само узаконява неща. Имам предвид ал. 3, ал. 4 на този текст. Говорим за показанията на свидетел, дадени пред органи на досъдебното производство, а не пред съдебен орган. Ние обсъждахме тази тема. Още веднъж ви моля да преосмислите тази позиция.
Искра Фидосова:
Други изказвания? Г-жа Доковска.
Даниела Доковска:
Ние подкрепяме предложението този текст да отпадне. Не че това има някакво значение, разбира се, но все пак да кажа няколко думи.
Освен че това е връщане в социалистическо време, което не е лошо може би, обаче не си представях така развитието на процесуалната доктрина.
Друго исках да кажа. Освен че изцяло подкрепям това, което каза колегата Бисеров, този текст е напълно неясен. Той е написан така, че никой няма да може да го спазва без извършването на съществени процесуални нарушения. Само моля ви да ме изслушате за ал. 4.
Първо се слагат условия кога се чете по ал. 2, по ал. 3 и т.н.
„Когато не могат да бъдат прочетени по реда на ал. 3, показанията на свидетел, дадени пред органите на досъдебното производство, се прочитат, ако са налице условията по ал. 1, т.1 или 2.”
Ако някой от вас разбира за какво става въпрос, аз го моля да ми поясни.
Този текст няма да се прилага без процесуални нарушения. Това е малко несериозно.
Искра Фидосова:
От вносителите има думата г-н Цонков.
Ивайло Цонков:
Единствено в случаите ще могат да се четат, когато не е разпитан в присъствие на обвиняемия единствено, когато е налице в съдебното заседание и може да бъде разпитан в самото съдебно заседание. Това отговаря на практиката на Европейския съд, че е необходимо да бъдат четени и използвани показания на свидетел пред несъдебен орган, подчертавам, е необходимо при първоначалния разпит, т.е. в досъдебното производство или в последствие, когато бъдат четени в съдебното производство да е осигурена възможност да бъде разпитан този свидетел. Това че могат да бъдат четени показания, дадени пред несъдебен орган може да се види съвсем ясно поне от две български решения. Но по делото „Бонев срещу България” и „Младенов срещу България” оттам става пределно ясно, че няма пречка показания, дадени пред несъдебен орган да бъдат четени в съдебното производство.
Аз моля да престанем да поддържаме тази теза, могат да се четат и претендираме, че има нарушения – по едното дело е казано директно, че няма нарушения, а по другото дело е прието, че има нарушения само когато съдът не е положил достатъчно усилия да призове лицето, което е съвсем друг проблем. Там, където е било невъзможно да се призове лицето, например по делото Бонев лицето е било починало, съдът е приел, че няма нарушение да се използват показанията, дадени пред разследващите органи.
Даниела Доковска:
Не е вярно това, което казва колегата Цонков. Изрично Европейският съд казва и по делото Бонев и другото, което цитира, че осъдителната присъда не може да се позовава основно или преимуществено на такива показания. Къде е този текст тук. Няма такъв текст. В ал. 8 пише „само на показанията”. Както и тук, така и в предишния текст, не пише „преимуществено”, както пише в решенията.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров и Мая Манолова § 48 да отпадне. Който е „за” предложението, моля да гласува. Трима „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване основния текст на вносителя за § 48. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Продължаваме с § 49. Постъпило е предложение от н.пр. Христо Бисеров и Мая Манолова § 49 да отпадне. Желаещи за изказване. Г-н Раймундов.
Петър Раймундов:
Искам да кажа, че този текст, който е в момента, не работи добре. Защото се иска изменението на обвинението да стане, когато на съдебното следствие се установят доказателства, които не са били известни на органите на досъдебното производство. Обвинителният акт и обвинителната теза се формира само, когато са известни едни обстоятелства, а когато има доказателства за тях. Ние можем да знаем кой е убиецът, но все още нямаме доказателства за него. Едно е да ти е известно, друго е да е доказано.
Освен това, в НПК има едно изискване, че обвинителният акт се съставя, когато прокурорът е абсолютно убеден, че обвинението е доказано.
Именно поради тези две противоречия новата редакция, която се предлага съответства на логиката на процеса и тази норма беше стара. Тя не е нова. Просто е възстановена една норма, която е действала много години.
Искра Фидосова:
Различно становище ли? Г-жа Имова.
Вероника Имова:
Не е различно. Има богата съдебна практика.
Искра Фидосова:
Добре, разбрах. Подлагам на гласуване първо предложението на н.пр. Христо Бисеров и Мая Манолова § 49 да отпадне.
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Единадесет „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване основния текст на вносителя за § 49. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
По § 50 няма постъпило предложение. Има ли желаещи за изказване по § 50. Няма. Подлагам на гласуване. Който е „за” текста на вносителя за § 50, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 51 има постъпили предложения от н.пр. Христо Бисеров, Мая Манолова и Красимир Ципов и група народни представители с едно и също съдържание § 51 да отпадне. Желаещи за изказване? Г-н Раймундов.

Петър Раймундов:
Съвсем накратко. Преди малко се говори, че горните съдебни инстанции не са обвързани от първоинстанционния съд. А тази норма обвързва всички прокурорски инстанции от грешката на един прокурор от районна прокуратура.Може ли това да се допусне като принцип. Ние считаме, че тази норма пречи на висшестоящата прокуратура да упражни контрол върху правилността на това решение. Всеки прокурор има право на вътрешно убеждение. Обаче тогава, когато е сбъркал, няма механизъм от който може да се излезе. А един закон, който не позволява механизъм за оправяне на грешките, значи не е съвършен. Ние не искаме да има такъв несъвършен закон.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Ние този дебат го водихме в работна група. Съжалявам, нямаше го г-н Раймундов. Беше г-н Първанов. С оглед и предните обосновки на прокуратурата, аз тогава казах: Кога да приемем, че прокуратурата е единна и кога да приемем, че прокуратурата се състои от прокурора Х, У, Z, г-н Раймундов. Просто трябва да бъдем последователни в твърденията си. Това първо.
Второ, съдът налага наказанието все пак не чак толкова спрямо исканията на страните, но в крайна сметка след като е удовлетворение в рамките на това, което е поискал прокурорът, а най-вече мотивите в целия този законопроект са за бързина на процеса. И когато ние говорим и искаме да убедим и нашите гласоподаватели, че говорим за бързина на процеса, аз не виждам защо трябва да слагаме още една фаза в процеса, когато съдът в крайна сметка се е съобразил с исканото наказание от прокурора, поради което считам, че трябва да се гласува против предложението на вносителя.
Искра Фидосова:
Колеги, пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложенията от н.пр. Христо Бисеров, Мая Манолова и Красимир Ципов и група народни представители с едно и също съдържание § 51 да отпадне.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 52. Постъпили са предложения от н.пр. Христо Бисеров, Мая Манолова и Красимир Ципов и група народни представители с едно и също съдържание § 52 да отпадне. Желаещи за изказване? Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложенията н.пр. Христо Бисеров, Мая Манолова и Красимир Ципов и група народни представители § 52 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 53 няма постъпило предложение. Има ли желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 54. Постъпило е предложение от н. пр. Христо Бисеров, Мая Манолова § 54 да отпадне. Желаещи за изказване? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Темата сме я дебатирали и не искам да се повтаряме. Считаме, че в крайна сметка и за уеднаквяване на практиката ние непрекъснато вкарваме някакви нови текстове и в НК и в НПК поне на този етап не би следвало да се подкрепи предложението на вносителя.
Искра Фидосова:
Т.е. не подкрепяте предложението на вносителя е личното ви мнение. Г-жа Имова, заповядайте.
Вероника Имова:
Уважаеми народни представители,
Колеги,
Уважаема г-жо Председател,
Действително един доста спорен и дебатиран текст във всички наши среди. Аз считам, че следва да се подкрепи предложението на вносителя по няколко съображения, които са основополагащи.
Първото от тях е каква е философията на Наказателно-процесуалния кодекс през годините. Касационното производство се въведе с промените 1998 г. и от тогава досега имаме пример за няколко промени в текста на предмета на касационна проверка, които са в духа на ограничаване на предмета на касационното разглеждане на някои категории съдебни актове, като се въвежда принципът на съдебната пирамида. Т.е. пред Върховния касационен съд подлежат на разглеждане най-тежките дела.
В четирите хипотези на предмета на касационно обжалване са визирани решенията на апелативния съд, като точка първа, т.е. всички изменителни и отменителни решения на апелативния съд, който винаги действа като въззивна инстанция и новите присъди. Всъщност това е спорният текст. Това е текстът, чието съдържание се предлага да бъде променено. Всички останали текстове на т. 2, 3 и 4 са непокътнати. Остават като предмет на касационно обжалване с жалба или протест, новите присъди, постановени от окръжните съдилища и съответно Софийски градски съд като въззивна инстанция, а те са в три хипотези и всички колеги знаят кои са те, определенията на окръжния и апелативния съд, действащи като инстанции, които постановяват новите присъди във връзка с въпросите по чл. 306 и всички останали определения и решения, които касаят прекратяването или спирането, т.е. преграждане пътя на касационното производство. Т.е. една много широка материя и достатъчна да ангажира вниманието на функциите на Върховния касационен съд такива, каквито са определени като правомощия.
Фактически редукцията се прави само и единствено в т. 1 по отношение решенията на апелативните съдилища, тъй като те единствено остават в предмета на проверка на касационната инстанция и които се отнасят до потвърждаването и изменяването на присъдите на окръжните съдилища. Имам предвид това, че фактически се ограничава само една част от тези решения, а именно всички онези, които не се отнасят до дела за престъпления, за които се предвижда наказание доживотен затвор без право на замяна и доживотен затвор. Всички останали решения за престъпления, по които се предвиждат такива наказания, остават в предмета на касационна проверка.
Имам предвид и една статистика, която ще ви прочета за разгледаните дела на апелативните съдилища в страната, които са пет, от Върховния касационен съд по жалби или протести на решения и присъди на апелативните съдилища за 2009 г. За 2009 г. са разгледани по жалби или протести присъди, именно новите присъди на окръжните съдилища и решенията на окръжните съдилища на апелативните съдилища по 725 броя дела. От тях са оставени в сила, т.е. оставени в сила решения и нови присъди на апелативните съдилища по 552 броя дела. Отменени и върнати решения и нови присъди на апелативните съдилища на касационната инстанция са само 83 броя дела. Това са 8% от общо решените дела – от общо подлежащите на касационна проверка решения и присъди на апелативните съдилища. От общия брой 725 разгледани дела изменени присъди и въззивни решения са 88 броя. Т.е. все пак са около 8% от общия брой на разгледаните дела. Отменени и върнати на прокурора са само две дела за доразследване. Това са някакви абсолютни, неотстраними нарушения на процесуални правила, примерно гледани от некомпетентен орган или не повдигнато обвинение и т.н.
Въпросът е, че качеството на работата на апелативните съдилища в България с оглед на изключително ниския процент на изменените и отменени и върнати дела присъди и решения на апелативните съдилища сочи, че редукцията по отношение на предмета н касационна проверка само на решенията на апелативните съдилища, с които се потвърждава или изменя присъдата, т.е. решенията по които апелативните съдилища действат само като контролна инстанция, а не и като инстанция по същество – с въззивните функции, които има по решаване по същество на делото, ни се струва, че бихме могли да вървим последователно в наказателната политика по ограничаване предмета на касационна проверка на някои категории съдебни актове, а именно мнение емпирично и с оглед съдебната статистика, това биха могли да бъдат всички решения на апелативните съдилища, с които се потвърждава или изменява първоинстанционната присъда, които не се отнасят до престъпления, свързани с предвидените най-тежки наказания в особената част на НК, които ние считаме, че това са доживотния затвор и доживотния затвор без замяна. Тези две по вид наказания никога не съществуват самостоятелно в съответните санкции в престъпните състави от особената част. Те винаги се съпътстват с наказание лишаване от свобода, което означава, че Върховният съд по реда на касационната проверка също ще разглежда решенията на апелативните съдилища, с които се изменят или потвърждават присъдите на първоинстанционните съдилища, т.е. окръжните съдилища и за най-тежките престъпления, предвидени в Наказателния кодекс. Т.е. те няма да останат без третоинстанционна проверка. Това е вторият аргумент.
Третият аргумент е този, че право на защита по тези дела, по които подсъдимите не са получили възможност по жалба или протест решенията на апелативните съдилища да бъдат разгледани от касационния съд, те ще получат по реда на възобновяването и то по инициатива на осъдения в едни много по-широки като времеви граници срокове – в шестмесечен срок, а всички осъдени, които са получили наказания лишаване от свобода, независимо какъв е размерът, определен в съдебните актове, по които са осъдени и които не са подлежали на касационна проверка, ще имат възможност да бъдат проверени съдебните актове по тяхна инициатива, което е уникално право само на осъдените по реда на възобновяването по касационните основания, по които касационният съд разглежда съдебните.
Искра Фидосова:
Ще ви помоля за по-кратки изказвания, тъй като това вече го дискутирахме наистина.
Вероника Имова:
Освен това, ние въведохме още две касационни основания, по които осъдените лица биха могли да получат защита по реда на възобновяването, а това са основания за възобновяване, при които касационната инстанция, действаща като последна по правото е изменила присъдите, като е преквалифицирала престъплението в по-леко наказуемо без изменение на ..., разбира се, и по които решения и присъди подсъдимият не е имал възможност да получи защита поне пред една инстанция. Защото последната инстанция за първи път изменя квалификацията.
Материята е много сложна.
Искра Фидосова:
Колеги, моля ви да кратки изказвания. На второ четене сме. Трети път дебатираме едно и също нещо. Други желаещи за изказване има ли по § 54. Г-жа Доковска.
Даниела Доковска:
Аз никога не съм имала възможност ад изразя нашето становище в дебатите на Правната комисия. Искам да кажа, че това е най-големият удар върху правораздаването, което този Наказателно-процесуален закон предлага. Това е пътят да се въведе местническо правораздаване и да се отрежат възможностите за касация за българските граждани.
Аз разбирам желанието на Върховния касационен съд да гледа по-малко дела. В този смисъл вероятно и Конституцията предвижда, че отделните ведомства нямат законодателна инициатива, защото те имат свои ведомствени интереси. Аз го казвам с най-голямо уважение към Върховния касационен съд, защото гражданите имат нужда от него и от неговите съдии и за това казвам, че не бива да се ограничава касацията. Защото предишният парламент ограничи касацията по гражданските дела и настъпи една трагедия в гражданското правораздаване. Всички тук сме юристи и знаете, че в момента няма касация в гражданските дела, а правораздаването става все по-бавно и по-бавно.
Аз ви моля да отчетете, че няма такова предложение на Европейската комисия, защото делата в тяхната съдебна продължителност в България се движат по-бързо, отколкото в много други европейски страни и това е признато и за това има статистика.
Върховният съд също гледа делата си много ритмично и много бързо. Върховният съд се справя в много кратки срокове с делата си, защото това са наистина едни много компетентни съдии, с много дълъг опит. Така че този опит им дава възможност да преодолеят това натоварване, което имат. То не е и толкова голямо, ако се вземе предвид броят на съдиите и броя на разгледаните дела и огромният капацитет на тези толкова високо квалифицирани съдии. Нека да не оставяме гражданите без възможност за проверка от тази най-важна инстанция. Защото това, което се предлага в момента означава след постановяване на решението на апелативния съд присъдата да започне да се изтърпява. А както чухте от статистиката на колегата Имова, 8% са отменените и 8% са изменените, значи 16% най-малко ще могат да започнат да съдят държавата веднага, когато присъдата им се отмени или измени и ние създаваме възможност държавата да бъде съдена по Закона за отговорността на държавата. Мисля, че това е лоша стъпка, която никой от нас не изисква. Вярно е, че Европейската комисия нищо конкретно не изисква, макар че вносителите се опитват да ни кажат, че това го искат от Брюксел и това също. Но за съдебната фаза такъв въпрос не е поставян въобще. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Доковска. Г-н Цонков, заповядайте.
Ивайло Цонков:
Само с едно изречение. Ако запазите сегашната редакция това означава да запазите по-благоприятна процедура дистанционна за членове на Министерския съвет, лица с имунитет, военнослужещи и други лица, които са посочени в чл. 396, ал. 1.
Също така, след решение на окръжния съд по принцип започва изпълнението на присъдата. Къде е проблемът след решение на апелативния съд да започне изпълнението. Благодаря.
Искра Фидосова:
От колегите народни представители желае ли някой да вземе отношение?
Подлагам на гласуване първо предложението на н. пр. Христо Бисеров и на Мая Манолова § 54 да отпадне. Който е съгласен, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Моля експертите да проверят дали няма грешка в предложението на вносителите. Мисля, че има само една алинея с точки.
По § 55 има предложение на н.пр. Христо Бисеров, което по т. 1 има някакво объркване. Но като чели и по т. 2 има някакво объркване.
Христо Бисеров:
Това го оттеглям. Оттеглям предложението си по т. 2.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров оттегля т. 2 от предложението си.
От н.пр. Мая Манолова има предложение да отпадне § 55.
Докато г-н Бисеров намери своите бележки, някой от вносителите желае ли да вземе отношение по § 55
Реплика: А т. 1.
Христо Бисеров:
Т. 1 си остава, но не е чл. 346, а е чл. 354, ал. 3.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, моля да ни каже какво е вашето предложението. Коригирайте си го и го кажете.
Христо Бисеров:
Целият § 55 да отпадне.
Искра Фидосова:
Коригирате предложението си и предлагате целият § 55 да отпадне. Т.е. същото предложение, каквото има и Мая Манолова за цялостно отпадане на § 55.
От народните представители има ли желаещи за изказване? Няма. Г-н Илиев, заповядайте.


Гроздан Илиев:
Г-жо Председател, аз ви моля в § 55, в чл. 354 да приемете създаване на нова ал. 4. Това бе прогласувано и на ниво работна група. Няма да се повтарям отново, но искам да ви кажа следното.
Ако не приемем новата ал. 4 със следното съдържание:
„(4) Ако отмени повторно обжалваната присъда касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. Присъдата и решението на въззивната инстанция се проверява по реда на тази глава. Касационната инстанция постановява решение, с което се произнася и по тяхната фактическа и правна обоснованост, без да връща делото за ново разглеждане.”
Необходимо е да се приеме тази нова ал. 4, за да сложим край на безкрайното касационно обжалване и движение на делата между касационната и въззивната инстанция. Има вече дела, които са на шеста и седма инстанция, които години наред се движат между двете инстанции и няма изход по тях.
Колежката ви обясни правомощията на Върховния касационен съд. Накрая трябва да се сложи край на това движение. Защото във всички случаи изискването за разумен срок, независимо от това как ще завърши делото, ние го нарушаваме. За това ви моля за тази ал. 4.
Искра Фидосова:
Това е имал предвид и г-н Бисеров в т. 2.
Христо Бисеров:
Като го оттеглям, ще ви моля да не разглеждате предложението ми.
Искра Фидосова:
Да. Не го разглеждаме. Г-жа Доковска.
Даниела Доковска:
Много моля да не се приемат предложения, които променят философията на процеса ей така устно в това последно заседание. Искам да кажа, че не е допустимо касационната инстанция за пръв и последен път да осъди подсъдимия, защото това го лишава от възможност да атакува присъдата. Касационната инстанция не е инстанция по съществото на делото. Тя е само по правото. Тя не събира доказателства. Не може подсъдимият, който е бил оправдан в две инстанции изведнъж да бъде осъден от касационната инстанция и да няма възможност да възразява. Това противоречи на всички европейски критерии. По тази причина държавата е осъдена дори само за това, както справедливо каза колегата Илиев, че Върховният касационен съд е изменил в по-леко обвинението, макар че се е произнесъл по същество. А сега колегите предлагат касационната инстанция за първи път да може да осъди подсъдимия. Как ще стане това?


Вероника Имова:
Никой не предлага това. Предвиждаме основания за възобновяване и вътрешно правно средство.
Гроздан Илиев:
Твърде силни думи. Но аз искам да продължа, за да стане ясно какво имаме предвид. Освен, че слагаме крайна този безконечен спор между двете инстанции, ние проверяваме фактическата обоснованост на съдебния акт. Няма да събира касационната инстанция нови доказателства в това производство.
След това, така постановеният акт, сме предвидили една възможност за изменение в чл. 419 и чл. 422 и така постановеният съдебен акт от тричленния касационен състав да бъде предмет на проверка по реда на възобновяването от петчленен състав така че да дадем отговор.
Иначе не можем да приключим касационното производство по тези дела. Друго разрешение няма. Делата са от средата на 90-те години, конкретни дела. Дали ще бъде осъдителна или оправдателна присъдата е друг въпрос. Нима един петчленен състав е по-малко компетентен от тричленния. В производството по възобновяване касационните основания са същите. На същите касационни основания ще се проверява съдебният акт. Нищо различно няма в процедурата. И във възобновяването се развива процедурата на касационното производство. Тук срокът е единствено по-продължителен да се иска възобновяване. Той е шест месеца, за разлика от касационната жалба, при която срокът е 14-дневен.
Искра Фидосова:
Колеги, тъй като г-н Бисеров си оттегли този текст, ние нямаме такъв текст, който в момента обсъжда г-н Илиев. Ние нямаме постъпил такъв текст в комисията между първо и второ четене. Има такъв, който го оттегли г-н Бисеров. Той като вносител пожела да не го коментираме повече и си оттегли текста.
Гроздан Илиев:
Само едно допълнение. Тази редакция, г-жо Председател, съществуваше до 2003 г. в НПК и нямаше забавени дела.
Искра Фидосова:
Други колеги народни представители желаят ли да вземат отношение по § 55. Предложение по § 55 от комисията има ли? Няма.
Първо трябва да подложа на гласуване предложението на н.пр. Мая Манолова и коригираното предложение на н.пр. Христо Бисеров § 55 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”.
Основното предложение на вносителя за § 55. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По § 56 има предложение на н.пр. Христо Бисеров и Мая Манолова да отпадне. Желаещи за изказване.
Христо Бисеров:
Искам са обърна внимание, че става въпрос за разглеждане на делото по искане на обвиняемия. Когато изтекат сроковете и е препълнено, за какво става въпрос. Когато приемахме НПК тези текстове бяха адмирирани от нашите партньори и аз не разбирам защо опада цялата глава. Това е изцяло в полза на бързина на процеса, за което се правят всички тези промени. Когато са изтекли повече от две години или повече от една година при тежко или друго престъпление, обвиняемият може да поиска делото да бъде разгледано от съда. За това става въпрос. Не могат да се водят безконечни досъдебни производства.
Какво е наблюдението, примерно, на Министерството на правосъдието?
Даниела Машева:
Наблюдението е, че има дела за тежка организирана престъпност, чието разследване не може да приключи в този двегодишен срок, села с транснационален елемент, изискващи получаване на сведения, доказателства по реда на международната правна помощ и само като пример мога да ви дам, че едно производство за запориране на банкови сметки в Швейцария трае между година-година и половина, не могат да се получат материалите. Считаме, че такива текстове, дисциплиниращи органите на досъдебното производство, не следва да съществуват.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Г-н Лазаров, след това проф. Чинова.
Димитър Лазаров:
Аз мисля, че тези дисциплиниращи текстове бяха въведени, както и ал. 7 на текста, който гласувахме, бяха въведени поради това, че в тези години на преход, като няма да се връщаме на причините, се бяха натрупали наистина много дела, за което сроковете бяха инструктивни и наистина имаше обвиняеми, които седяха с по 10 години повдигнато обвинение и никакви следствени действия не бяха извършвани, поради което аз гласувах да остане преклузивния срок по ал. 7 все пак като една дисциплинираща норма. Но това е втората дисциплинираща институция. Тези дела, миналата и по-миналата година беше отчетено, те вече приключиха. В момента има един добре действащ Инспекторат, всички ние добре го знаем, и мисля, че оставяйки Глава двадесет и шеста, просто няма необходимост вече да действа тази втора дисциплинираща норма. Да, вярно е, след шестмесечният срок прокурорът няма какво да прави. Това, което може да прави е да внесе делото в съда с обвинителен акт или да го прекрати, от една страна. От друга страна, да, главният прокурор може да продължава срока да безкрайност.
Аз мисля, че сега при тази прокуратура нещата са контролируеми, още повече и Прокуратурата настояваше да остане ал. 7 по отношение на преклузивния срок, поради което лично аз ще гласувам и подкрепя предложението на вносителя – нямаме вече нужда от тази втората дисциплинираща институция. Да, делата са изчистени. Преди имахме нужда от нея. Наистина има дела, но те ще бъдат под наблюдението на Главния прокурор и мисля, че той поне досега е доказал, че е достатъчно отговорен. Наистина има дела, които се нуждаят от малко по-дълго разследване.
Христо Бисеров:
Ако това важи за тежките дела, за останалите, за които имаме срок от една година, защо трябва да премахваме този механизъм. Аз разбирам за тежките престъпления, за престъпленията, свързани с трансграничното сътрудничество, но за другата престъпност, която е обикновена защо да няма този механизъм, при който просто делата се чистят. И прокуратурата и органите за предварителното разследване ще знаят, че този механизъм действа. Има толкова много случаи, даже аз знам такива конкретно, минали са сроковете и човекът не може да излезе от капана. Продължава да има. Ако има съображения за тежката престъпност, аз ги възприемам, ясно е, но да променим текстовете така, че да не се премахва този механизъм. Да поработим до 11:30 часа и ще ги направим текстовете. Така с лека ръка цял институт, просто не минава. На око преценяваме, че времето му е изтекло. Но не е така!
Искра Фидосова:
Г-жа Чинова има думата.
Проф. Маргарита Чинова:
Уважаеми господа депутати,
Разбирате ли след толкова много обсъждания, естествено че разбирате, колко ни е ужасна идеята, заложена в НПК. Целият НПК почива на една идея – прокурорът проспал работата. Доказателството е невалидно. Не може да подава протест. Минава една година, прекратяваме делото. Минават две години и го прекратяваме просто защото прокурорът е проспал работата. Кажете ми коя държава си позволява вместо този прокурор да го освободи, вместо онзи прокурор да го накаже, вместо да се използва същинската санкционна система, ние да прекратяваме дела. Минало една година прекратяваме делото, минали две години – прекратяваме делото и това го правим, представете си гнусно изнасилване, гнусно изнудване, представете си тежко престъпление – прекратяваме и го забравяме. А в първия вариант, когато се прие текстът, отбележете, не можеше и да възобновим това дело. Сега поне можем. Сега можем да го възобновим. Но аз ви питам по прекратените дела кой, как и къде работи. И за да приключа, нося последното дело, по което България е осъдена – Николай Димитров е осъдил България и знаете ли защо. Човекът по най-гнусния начин е изнудван. Делото е прекратено. Обвинението не е доказано. Европейският съд ни е осъдил, защото не сме му осигурили ефективно разследване. Защото не сме доказали това престъпление, което накърнява неговото право по чл. 3. Искам да кажа, че когато ние така прекратяваме делата, когато ние така анулираме доказателствата, ще се обърне работата. Европейският съд вече няма да ни осъжда за неразумни срокове. Но Европейският съд ще ни осъжда, защото ние забравяме интересите на обществото и на пострадалите. Питам ви, ако детето ми е убито като куче край кофата за боклук какво съм аз виновна, че прокурорът е проспал работата и не е внесъл делото навреме, за да го прекратим. Кажете какъв разум има в цялата тази история? Изобщо какъв разум има в нашия НПК, който съдържа само тази идея. Не свършил работа прокурорът, прекратяваме. Не свършил работа прокурорът – няма го доказателството. Не свършил работа прокурорът – няма да протестира другият. Има ли нещо не на място в идеите на нашия НПК?
Нали нашият данъкоплатец плаща на толкова огромен Инспекторат, нали е избран от законодателна власт, нали това им е работата да следят движението на делата. Като движението е закъсняло с една година къде е Инспекторатът. Кажете ми кой прокурор е освободен за това, че България е осъдена по негово дело, че три пъти не е спазил разумния срок. Кой прокурор е осъден? Но ще прекратим делата, нали.
Даниела Доковска:
Аз няма да бъда толкова емоционална. Само ще вметна, че обвиняемият е също данъкоплатец и по презумпция невинен, докато не се установи обратното с влязла в сила присъда.
Тук бих искала да сложа един друг акцент, защото ми се струва, че не съвсем коректно се интерпретира нормата. Никой не пречи на прокурора да разследва колкото години иска до изтичане на давността. И сроковете така са направени, че могат да се продължават непрекъснато. Няма пречки. Не сме против. Само че в закона пише, че за да бъде привлечено едно лице като обвиняемо, трябва да са събрани достатъчно доказателства, че точно това лице е извършило точно това престъпление. Това означава, че доказателствата са събрани, привлича се като обвиняем и само се изслушва обвиняемият евентуално, ако желае да даде обяснение и да посочи някакви доказателства в своя защита. Питам тогава колко време е нужно след привличане на обвиняемия да се внесе делото в съда. Добре една година. Добре, за по-тежките две години. Добре, направете го пет. По тежките дела колкото искате го направете – три, пет, но в един момент трябва да има право обвиняемият делото му да се разгледа в съда. Той не иска да се прекрати. Той казва: Искам да задължите прокурора, ако няма доказателства, да го прекрати, ако има, да го внесе в съда и да ме съдят. Не мога да бъда постоянно обвиняем. Ето това е смисълът.
Така че никой не пречи на прокуратурата да разследва. Нека обаче като няма доказателства, да не привлича обвиняемия, нека да си разследва. Но щом като го е привлякла да бъде така добра в определените от закона срокове да му даде възможност съдът да му гледа делото. Той не иска да му се прекрати. Той иска да му се гледа, ако има доказателства да го внесат. Но ако след толкова години няма доказателства, да го прекратят.
Когато се написа този текст нашите европейски партньори ни приветстваха за това. И виждате, че сега вече почти няма такива дела. Защо трябва да създадем тази лавина отново. Защо трябва привличането на едно лице като обвиняемо да се използва понякога с политически или с користни цели години наред. Дайте възможност на този обвиняем да му се разгледа делото в съда. Друго не иска той. Прокуратурата прекратява производство само ако не е събрала доказателства.
Една година за леките престъпления.
Г-жа Машева говори за трансгранична престъпност. Не пипайте леките престъпления. Ако искат за тежката престъпност, да кажат коя тежка престъпност, колко години им трябват след като са привлекли обвиняемия. Дайте им тези години, които им трябват. Но не може без никакъв срок привличат човека като обвиняем и държат делото в досъдебното производство. Разбира се, че може да бъде в някое чекмедже. Разбира се, че и някой може да злоупотреби с това. Естествено, че добросъвестността на всички професионални участници в процеса се презумира. Обаче законът трябва да дава гаранции за тази добросъвестност. Няма какво да прави прокурорът, след като законът изисква да привлече обвиняемия при събиране на достатъчно доказателства, няма какво да прави десет години след това. Благодаря.
Искра Фидосова:
Г-н Раймундов, заповядайте.
Петър Раймундов:
Съвсем накратко. Нормата възпроизвежда идеята за разумния срок съгласно практиката на Европейския съд. Обаче има един съществен недостатък, че този разумен срок е абстрактен. Европейският съд никога не си служи с цифри. Има случаи, при които казва и 6 години не е продължителен срок за разглеждане на делото, ако през цялото време органите на досъдебното производство и съдът са изпълнявали своите функции. Нашият закон няма такъв критерий. Формалното изтичане на двете години, прекратяваме делото. Можете да си представите по тежко дело всичко е направено, чака се нещо, още малко ни трябва и целият труд на много хора, включително и на експерти от други държави, ще пропадне, само защото формалният срок е изтекъл.
Аз съм съгласен да има норма. Но тази норма трябва да бъде обвързана с пасивното поведение на длъжностните лица, а не тогава ,когато те прекосили работят всичко и накрая този труд се зачерква. Именно за това тази норма е лоша.
И е лоша и за друго. Тя създава корупционна среда. Един разследващ орган има интерес да не работи. Срещу това получава нещо. Такъв интерес може да има и прокурора. И не са малко случаите и те напоследък се изравят и ще се обявят в средствата за масова информация. Не може един закон да обединява интересите на подсъдимия, на разследващия орган, и прокурора заедно.Тази норма обединява интересите на тези противоречиви групи, а това е абсурдно.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Раймундов. Желаещи за изказване от колегите народни представители.
Христо Бисеров:
Аз разбирам г-н Раймундов, че е съгласен да има такава норма. Тази норма, която той казва, че не е добра, може да бъде подобрена. И аз за това казвам да не бързаме да я отхвърляме, защото подходът е правилен. Не може да леки престъпления да няма граници. Плюс това и за всички тежки престъпления не може да няма граници. Не може всички тежки престъпления, понеже много станаха, да ги слагаме под един знаменател. Има тежки престъпления за които две-три години след привличането е напълно достатъчен срок.
Искра Фидосова:
Г-жа Колева, заповядайте.
Юлиана Колева:
Аз искам да задам един въпрос в контекста на това, което коментираме сега. Добре, вие казвате, че има необходимост от събиране на доказателства. Защо тогава това лице, което е привлечено като обвиняем, на базата на какво е привлечено като обвиняем и после след като изтече този срок – не казвам, че две години е достатъчно или не, но след като изтече този срок не става ли безсмислено събирането на още доказателства. Какви ще бъдат тези доказателства, които във времето ей така безкрай ще могат да бъдат намерени. Много е абстрактно това като казус, според мен.
Даниела Машева:
Касае се, когато има достатъчно доказателства едно лице да бъде привлечено като обвиняем. Но в хода на разследването, примерно за едно престъпление пране на пари, свързано с трафик на наркотици или трафик на хора – това са престъпления, които са с трансграничен характер във всички случаи. Тази мрежа, за да бъде разкрита и да бъдат събрани допълнително доказателства е необходимо именно да се получат всички тези доказателства от другите държави, където се намират тези активи, генерирани от престъпната дейност. Тези процедури в другите държави не са ограничени с никакъв срок и се оказа, че няма аналогичен институт в никоя друга държава.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров и Мая Манолова § 56 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”.
Приема се предложението на Мая Манолова и Христо Бисеров да отпадне параграф 56.
Димитър Лазаров:
Моля, г-жо Председател, да го подложите на прегласуване.
Христо Бисеров:
Няма такива процедури в комисии. Няма процедура, разписана в правилника, за прегласуване в комисия. Има такава процедура при гласуване в зала. Ако искате да си промените мнението, има зала, променете си го.
Искра Фидосова:
Подлагам на прегласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров и Мая Манолова § 56 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Шест „въздържали се”.
Със 7 „за”, 3 „против” и 6 „въздържали се”, т.е. 7 на 9 – предложението не се приема.
Подлагам на гласуване основното предложение на вносителя за § 56. Който е „за”, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”.
Колеги, очевидно текстът е доста спорен. Не се прие нито едно, нито другото.
Юлиана Колева:
Да увеличим срока.
Искра Фидосова:
По § 57 няма постъпили предложения по вносителя. Желаещи за изказване?
Даниела Доковска:
Нали този параграф щеше да отпадне, ако се направи текст за чл. 58а от Наказателния кодекс? Идеята беше § 57 да отпадне и да няма ограничения за съкратеното съдебно следствие след като се приеме чл. 58а.
Искра Фидосова:
Права сте. Благодаря.
Колеги, след като приехме чл. 58а така е редно.
Който е „за” текста на вносителя за § 57, моля да гласува. Няма „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се”.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, да ви обърна внимание, че така ще остане действащия текст и пак ще има ограничения за съкратеното съдебно следствие да не се допуска.
Искра Фидосова:
Т.е. ние трябва да направим предложение да се отмени чл. 369 а.
Предложение на комисията да се отмени чл. 369а.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отмяна на чл. 369а. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
Красимир Ципов:
Един въпрос във връзка с чл. 58а и чл. 369а и ако мога да се обърна към г-н Гроздан Илиев.
Г-н Илиев, считате ли, че ще има проблем във връзка с висящи производства, не приключили и дали ще има нужда от преходни разпоредби.
Гроздан Илиев:
Във всички случаи съкратеното съдебно производство е една привилегия, която предлага разпоредбата на чл. 58а, така че не виждам проблеми и усложнения.
Даниела Доковска:
Висящите производства трябва да се завършат по досегашния ред. Това е общият принцип. Общият принцип е, че досегашните производства по досегашния ред. Може би трябва да се напише.

Гроздан Илиев:
Принципът е този и той се знае. Няма пречка да се запише и това, което предлага колежката Доковска. Висящите производства да приключат по досегашния ред. Но той като е процедура, процедурата е винаги отсега нататък.
Преценката е на законодателят в тази част.
Искра Фидосова:
Колеги, постави се въпрос от г-н Ципов. Има ли други желаещи да вземат отношение по поставения въпрос. Г-н Раймундов, заповядайте.
Петър Раймундов:
Аз считам, че въпросът, който се поставя не е процесуален, а материално правен. Защото ние по отношение на процедурата за съкратено съдебно следствие нямаме никакви промени. Промените са в условията за определяне на наказанието. И тук важи общият принцип на чл. 2, ал. 2. Но във всички случаи, според мен, в Преходните и заключителните разпоредби трябва да се даде една концесия за съда да преценява. Защото, независимо от този принцип, може да се окаже при различни ситуации, че принципът е неприложим, тъй като новият начин за определяне на наказание дава много разнородни хипотези и не може да има единен принцип да се каже, че новият механизъм дава по-тежък резултат, ерго не трябва да се прилага, или дава по-лек резултат. Ако има нужда от преходна разпоредба, тя трябва да бъде в този смисъл.
Гроздан Илиев:
Г-жо Председател, като приемем, че това е един материално правен въпрос, тогава отиваме на полето на чл. 2 – по-благоприятният вариант по отношение на определяне на наказанието и се решава въпросът.
Искра Фидосова:
Предлагате да създадем преходна разпоредба ли?
Явор Нотев:
За да има яснота. Това, което каза г-н Илиев.
Даниела Доковска:
Въпросът може да е материално правен, обаче чл. 369а отпада, с което отпадат ограниченията за тези процедури. И в този случай може да има висящи дела.
Искра Фидосова:
Ще ви помоля да го отбележите и докато стигнем до преходните да помислим за предложение за нов текст, ако е необходимо.
Колеги, повечето смятате, че е необходимо да се създаде такова ново изречение, или нов текст, или нов член в Преходните разпоредби. Да разбирам, че „да” с оглед яснота.
Г-н Вучков, във връзка с отпадането на чл. 369а с оглед на това, че може би има висящи производства, следва ли да се предвиди и да се приеме нова разпоредба за уреждане на тези висящи производства в преходните разпоредби.
Г-н Анастасов, заповядайте.
Анастас Анастасов:
Ако отпадне чл. 369а, в същия момент, в който е производството, може да поиска съкратено такова.
Петър Раймундов:
Аз предлагам да се напише разпоредба в Преходните и заключителните разпоредби, че нормата на чл. 2, ал. 2 от НК в производството за съкратено съдебно следствие се прилага след като се провери кой от двата механизма – по стария или по новия ред дава по-добрия резултат.
Искра Фидосова:
Колеги народни представители, моля ви не коментар на изказванията, а по отношение на това да има ли разпоредба в Преходните и заключителните разпоредби. Преобладаващото становище какво е? (персонално се попитаха всички присъстващи) 90% заявиха не.
Продължаваме нататък.
По § 58 няма постъпили предложения. Желаещи за изказване има ли? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 59 има постъпило предложение от н.пр. Христо Бисеров и Мая Манолова § 59 да отпадне. Желаещи за изказване? Г-н Цонков, заповядайте.
Ивайло Цонков:
Параграфът е обвързан с Глава двадесет и шеста и зависи от това какво решение ще вземете по Глава двадесет и шеста – дали се отменя или не.
Искра Фидосова:
По § 59 записваме същото гласуване, което направихме по § 56, тъй като те са обвързани. (Гласуването по § 56 е: Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”.)
Продължаваме с § 60. Има предложение на н.пр. Христо Бисеров и Мая Манолова § 60 да отпадне. Желаещи за изказване?
Имат думата последователно г-жа Доковска и след това Ивайло Цонков.
Даниела Доковска:
Уважаеми госпожи и господа,
Знам, че всички са много уморени, но искам да кажа, че този текст е един nonsense, защото тук правото на възобновяване на делото се поставя в зависимост не от предвиденото в закона наказание, а от наложеното. Може ли да си представите какво ще стане, ако двама съучастници са осъдени единият на лишаване от свобода условно, а другият – ефективно. Този, който е осъден условно не може да иска да му се възобнови делото, а този, който е осъден ефективно, има право да иска да му се възобнови делото. Единият може да бъде оправдан поради несъставомерност на деянието, а другият не може никога да бъде коригирана присъдата му. По начало е допустимо някакви ограничения да се правят в зависимост от предвиденото в закона наказание, но от наложеното никога. Защото се накърнява и друг основен принцип на процеса. Субекти, които имат един и същи процесуален статут, трябва да имат едни и същи процесуални права. Не може двама обвиняеми в един и същи процес да имат различни права.
Обвиняемият ще има различни права с частния обвинител да речем, но двама обвиняеми различни права не могат да имат. Защото различните процесуални права са плод на различен процесуален статут. Тук ще стигнем до абсурда единият подсъдим да може да иска възобновяване, а другият да не може при положение, че са съучастници.
Някой може да възрази, че видите ли, ако единият поиска възобновяване, Върховният касационен съда, ако е благоприятно за него, ще се произнесе и за него. Да, но първо, това е противоконституционно, защото им даваме различни права на двамата подсъдими.
И второ, този който не може да инициира процеса, не може да се защитава. Ще се защитава другият. Уверявам ви противоконституционно е да имат различни процесуални права граждани с еднакъв процесуален статут. Благодаря.
Ивайло Цонков:
Аз само ще кажа, че действително по силата на препращащата разпоредба към касационното производство няма да се ограничат ничии права, но по-важно е тук процедурно да се види, че този текст е обвързан с промяната на чл. 346, ал. 1, която вие не приехте. Т.е. след като не е приета промяната на чл. 346, ал. 1 този текст е безсмислен и не бива да се приема.
Искра Фидосова:
Г-н Илиев, заповядайте.
Гроздан Илиев:
Това е вярно, което колегата Цонков каза и аз няма да го повтарям, но вземам думата за следното.
Ние на предходното заседание на ниво работна група по повод делото „Пенев срещу България” обсъдихме проблема, който стои с правомощието на втората инстанция да приложи закон за еднаквото или по-леко наказауемо престъпление. Когато касационната инстанция преквалифицира в по-леко наказуем състав оказва се, че според съда в Страсбург на подсъдимия не е гарантирано правото да се защити по това по-леко наказуемо обвинение, поради което България беше осъдена по делото „Пенев срещу България”. За това бяхме предвидили и то го има на ниво работна група тези актове на касационната инстанция да подлежат на проверка по реда на възобновяването. Съобразно това решение на съда в Страсбург да дадем възможност в производството по възобновяване, ако желае да осъществи правото си на защита, казано емпирично от квалифицираната кражба, оправдахме го за разбиването на преградите, преминахме към обикновена кражба, за да се защити по обвинението за обикновена кражба, защото не е знаел, че извършва кражба. Това иска от нас Страсбург.
Вие чухте, имаме 84 изменени присъди в по-леко наказуеми състави. По тези 84 дела България автоматично се изправя пред Страсбург с осъдителни присъди.
Искра Фидосова:
Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров и Мая Манолова за отпадне на § 60. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 61. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 62. Няма постъпили предложения. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 63. Няма постъпили предложения. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 64. Няма постъпили предложения. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 65, § 66 и § 67 няма постъпили предложения. Има ли някой, който желае да вземе отношение по тях? Няма. Гласуваме анблок трите параграфа – 65, 66 и 67. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 68 има постъпило предложение за отпадане на н.пр. Христо Бисеров и Мая Манолова. Желаещи за изказване? Няма.
Който е „за” предложението на н. пр. Христо Бисеров и Мая Манолова да отпадне § 68, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се. Това е заради отпадането на § 10.
Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 69. Има предложение на н.пр. Христо Бисеров § 69 да отпадне.
Съобразяваме това, че сме гласували отпадането на § 8.
По § 69, който е за предложението на н.пр. Христо Бисеров § 69 да отпадне, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 70. Има предложение на н.пр. Христо Бисеров § 70 да отпадне.
Който е за предложението на н.пр. Христо Бисеров § 70 да отпадне, моля да гласува. Няма „за”. Против? Тринадесет „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Който подкрепя текста на вносителя за § 70, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 71. След като не сме приели § 56, по същата схема действаме и тук.
Красимир Ципов:
Тук можем да подкрепим ал. 1 със следния текст:
„(1) Неприключените съдебни производства по Глави двадесет и трета и двадесет и седма се довършват по досегашния ред.”
Ал. 2 да се запази, като отпадне „глава тридесет и трета”.
Ал. 3 да не фигурира в редакцията.
Искра Фидосова:
Да уточним:
В ал. 1 да остане само по глава Двадесет и трета и Двадесет и седма.
Колеги, целият ли § 71 е зависим от § 56.
Красимир Ципов:
Фактически това, което може да е остане е неприключилите дела по глава Двадесет и трета.
Искра Фидосова:
Колеги, предлагам да го проверим и изчистим внимателно с оглед на това, което сме гласували да формулираме и редактираме правилно текста на § 71.
По § 72 има ли предложения и изказвания. Няма. Който е за текста на вносителя, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 73 има думата г-жа Кузманова.
Николета Кузманова:
Във връзка с подкрепения параграф на комисията мнението на разследващия орган ад бъде писмено, налага се изменение тук, тъй като той е съобразен с първоначалната редакция на вносителя. За това предлагаме:
„ § 73. В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн., ДВ, бр. 25 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 74... от 2009 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 244, ал. 1 думите „заключителен акт” се заменят с „писмено мнение” и в ал. 2 думите „заключителен акт” се заменят с „писмено мнение”.
Даниела Доковска:
Г-жо Председател, заключителният акт не е ли писмено мнение. В ЗИНЗС пише заключителен акт. Не пише точно какво. Коя е промяната. Писменото мнение е също заключителен акт.



Искра Фидосова:
Г-жо Доковска, с оглед на промяната, която приехме по-напред, не помня параграфа, добавихме думата „писмено”. За това се налага и тук с оглед на прегледност и уеднаквяване на терминологията, с която боравим да бъде записано „писмено мнение”.
Николета Кузманова:
И към момента формулировката в ЗИНЗС не повтаря формулировката, тъй като в НПК се говори за заключение, а ЗИНЗС говори за заключителен акт. За да няма разнобой между текстовете смятаме, че действително е по-правилно и тук да се отбележи.
Предложение за т. 2 на § 73.
„2. В чл. 245, ал. 1 думите „заключителният акт” се заменят с „писменото мнение”, а в ал. 2 думите „заключителен акт” се заменят с „писмено мнение”.”
Искра Фидосова
Колеги, подлагам на гласуване § 73 с направените редакционни бележки в т. 1 „заключителен акт” се заменя с „писмено мнение”. В т. 2 в хипотезата на чл. 245, ал. 1 думите „заключителният акт” се заменят с „писменото мнение”, а в ал. 2 думите „заключителен акт” се заменят с „писмено мнение”.”
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 74. Има предложение на н. пр. Христо Бисеров и Мая Манолова да отпадне § 74.
Има думата г-жа Меранзова.
Юлия Меранзова:
Вие гласувахте предложение за изменение в чл. 176 от Наказателно-процесуалния кодекс, в който създадохте ал. 2 (§ 22).
Предлагам, ако сте съгласни, редакцията в чл. 29, ал. 1 на Закона за специалните разузнавателни средства да повтори текста, който приехте в § 22. В текста на ал. 1 сме записали: „В изключителни случаи, когато това е необходимо за постигане на целите по този закон...”. Ще бъде: „когато това е необходимо за нуждите на наказателното производство”.
По т. 2 от § 74.
В действащия Закон за специалните разузнавателни средства ал. 3, т. 1 е пропуснат „наблюдаващия прокурор”. Това е чисто добавяне към органите по чл. 13, ал. 1 или ал. 2 да се добави.
Даниела Доковска:
След като приехте концепцията, не е добре да пишем „може да определи”. Според НПК определение държи само съда, поради което предлагам тук, както и в § 22 да пише „да постанови”, защото става дума за прокурор или за разследващ орган. Само съдът може да постанови определение. Другите се произнасят с постановление.
Искра Фидосова:
Моля ви да отбележите в § 74 и в § 22 вместо „определи” да се запише „да постанови”.
Подлагам на гласуване първо предложението на н. пр. Христо Бисеров и Мая Манолова да отпадне § 74. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Петнадесет „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване основното предложение на вносителя с направените редакционни бележки от г-жа Меранзова и г-жа Доковска. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Продължаваме с § 75. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 76. Желаещи за изказване Заповядайте.
Николета Кузманова:
Допуснали сме техническа грешка в текста на вносителя. В т. 2 са изписани думите „заподозреният или уличеният”, а те са „заподозреният, уличеният”.
Редакцията на комисията е по-прецизна. Това е единствената разлика.
Искра Фидосова:
Г-н Цонков, заповядайте.
Ивайло Цонков:
Според мен, § 76 до голяма степен зависи от това какво ще бъде прието за резервния защитник. Така че може да се наложи промени в чл. 21 и чл. 24 в Закона за правната помощ.
Искра Фидосова:
Т.е. предлагате да гласуваме § 76 след като гласуваме § 9.
Не подлагаме на гласуване § 76, което ще направим след като гласуваме параграфите, които сме отложили.
§ 77. Има ли желаещи за изказване по § 77. Няма. Който е За”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Колеги, връщаме се на § 9.
Г-н Явор Нотев, моля да водите заседанието.
Явор Нотев:
По § 9.
Постъпило е предложение от н.пр. Христо Бисеров § 9 да отпадне.
Постъпило е предложение и от н.пр. Мая Манолова § 9 да отпадне.
Комисията по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага редакция, която е на вашето внимание.
Имате думата за изказвания.


Даниела Доковска:
Миналия път стана дума, ще се има редакционни промени. Беше написано по неуважителни причини. Сега виждаме текста на вносителя тук. Няма нова редакция.
Има становище на Министерството на правосъдието, в което възразяват на едно предложение на комисията, но сега го нямаме това предложение на комисията.
Искра Фидосова:
Моля отново да се раздаде предложението за редакция на § 9, което е от миналия път. Тогава гласувахме т. 1. Сега продължаваме с т. 2.
Има думата г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Предния път гласувахме текста, който беше раздаден към ал. 6 да се включи за тежки престъпления – „не се явява по неуважителни причини”.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров, не е гласувано това.
Колеги, в § 9, т. 1 гласи:
„В ал. 1 т. 7 се отменя.” Това нещо го гласувахме.
Т. 2., касаеща запасния защитник по това предложение кръстен „резервен защитник” с различни хипотези вътре, които започнахме да коментираме, спряхме и остана за днес, за да има още един прочит и редакция преди да пристъпим към окончателното гласуване.
Тези, които не си носите листовете от миналия път, сега ще получите копия на това предложение освен това, което е по доклада плюс полученото становище от Министерството на правосъдието.
На този етап имаме предложени три текста. От тези три текста трябва да направим един текст, който да гласуваме.
Освен това, миналия път направихме уточнение, че в ал. 4 от предложения ви вариант е направена техническа грешка и думите „избран от обвиняемия или” да не се четат.
Новото, което се вижда от писмото на министерството, разликата е в текста в края на ал. 6 – „не се явява по неуважителни причини или не се явява по уважителни причини повече от един път”.
И още нещо, тук пак са написали „запасният защитник”, а миналия път се обединихме принципно за това да се казва „резервен”.
Вече няма да се казва „запасен”, а ще се казва „резервен”. По това възражения нямаше.
Имаме две хипотези: едната е когато само „не се явява по неуважителни причини” и другата е „не се явява по неуважителни причини или не се явява по уважителни причини повече от един път”.
По „резервен защитник” вече няма възражения.
По отношение на двете хипотези, предложени днес от Министерство на правосъдието и тази, която беше миналия път, предложена от колегите, които работиха по текста само при „неуважителни причини”.
Колеги, желаещи за изказване, но само по това.
Даниела Доковска:
Напомням, че ние не приемаме този текст.
Но това, което предлага Министерството на правосъдието драстично противоречи на чл. 6 от Европейската конвенция, в който се казва, че всеки има право на защитник по свой избор. Не може когато защитникът има уважителни причини, държавата да му натрапва адвокат. Защото, ако го направим, той няма право на справедлив процес. Благодаря.
Искра Фидосова:
По двете възможни хипотези изказвания.
Павел Димитров:
Аз мисля, че хипотезата „по уважителни причини повече от един път” за мен не е приемлива. Мисля, че е несправедливо това. Щом една причина е уважителна и се налага да отсъства, по същия начин това може да касае и съдия, и прокурор и т.н.
Мисля, че първата хипотеза е по-приемлива – по неуважителни причини, когато не се яви.
Красимир Ципов:
Аз съм на същото мнение на което е г-н Димитров. Нека да оставим за залата само „неуважителните причини” и да мислим в перспектива до залата дали може да се подкрепи предложението на министерството.
Явор Нотев:
Щом е задължително между двете злини да се избира, хипотезата „не се явява по неуважителни причини”.
Два пъти неявяване по уважителни причини е някак си изкуствен критерий. Щом са причини, те са уважителни или не са уважителни.
Димитър Лазаров:
Текстът беше достатъчно спорен първоначално както беше внесен. Предния път след обсъждане с всички колеги внесохме този текст, който сега е раздаден що се касае до неуважителни причини. Т.е. така трябва да остане.
Аз искам да направя една корекция, защото предния път се постави. Техническа е според мен, не променя същността. По т. 2, т.е. ал. 4 на предложения текст „съответният орган” нека да го заменим с „прокурорът или съдията”.
Аз си казах мнението за уважителни и неуважителни.
Присъединявам с към казаното от колегите. Защото по уважителни причини делата се отлагат поради отсъствие на съдебни заседатели, на съдия. Така че по уважителни причини ще се отложи, ако отсъства и така наречения „резервен защитник”. Иначе ние ще предложим един двоен подход.
Юлиана Колева:
Аз съм казала мнението си. В краен случай редакцията „по неуважителни причини”.
Искра Фидосова:
Вносителите, имате думата.
Николета Кузманова:
Първоначалната идея на текста така, както беше внесен, искаше да обхване абсолютно всички случаи, когато упълномощеният защитник не се яви. И това е така, защото такава беше идеята – чл. 271, ал. 2 от действащия НПК от 2006 г. до момента т. 3 предвижда задължително основание за отлагане на делото, когато защитникът, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия и защитникът не се е явил.
Пак от 2006 г. до момента в същия чл. 271 има една ал. 3, която изрично казва, че ако защитниците са повече от един, неявяването на някой от тях не е основание за отлагане на делото.
Така че създавайки фигурата на резервния защитник, всъщност ние гарантирахме проявлението на тази хипотеза в ал. 3, която ще препятства отлагането на делото в случаите, когато упълномощеният не се яви, дори и по уважителна причина, поради факта че те са двама.
Смятаме, че ограничаването до неуважителните причини, на практика няма да реши практическия казус, който цели тази фигура да реши, а именно случаите когато по всякакви уважителни причини делата се отлагат неограничено във времето. Благодаря.
Искра Фидосова:
Това означава ли, че можем да помислим и за вариант „не повече от един път”, а повече от два пъти, примерно.
Николета Кузманова:
Въпросът е принципен. Ние смятаме, че дори и в някакъв случай неявяването по уважителна причина трябва да бъде ограничено, за да може това дело да продължи да се гледа. Още повече, в същия този текст има една ал. 10, която казва, че във всички случаи на отлагане на делото, то се насрочва в разумен срок, но не по-късно от три месеца. Т.е. има още една допълнителна гаранция, че това дело ще продължи да работи. Вярно е, че съдът ще ме репликира, че срокът е инструктивен. Аз си позволявам да кажа, че правото не познава инструктивни срокове и няма критерий, по който да се делят, но това е друга тема.
Тодор Димитров:
Колеги, за мен е недопустимо уважителните причини да се ограничават един, два пъти или три пъти. Равенство в процеса. Щом причината е уважителна, сама по себе си сочи, че няма как да влезе в този текст. За мен това е абсолютно недопустимо. Спорен е въпросът дали е противоконституционно. Аз съм почти сигурен, че на практика този текст няма да сработи, но ще го подкрепя.
Също не споделям и становището, че това в изключителни случаи ще се прилага. Аз мисля, че по всички дела съдиите ще се гарантират и ще използват този текст.
Искра Фидосова:
По ал. 4 едно от предложенията беше „по дела за тежки престъпления”. Имаше възражения миналия път, но не си спомням от кой.
По уточнението с добавянето на текста „определен по реда на Закона за правната помощ” мисля, че възражения няма.
Остава само да решим дали остава „по дела за тежки престъпления”. (Остава.)
Т.е. по ал. 4 нямаме възражения.
По ал. 5 също нямаме възражения.
По ал. 6 какво е становището. Г-н Димитров, заповядайте.
Павел Димитров:
За понятието „избран” г-жа Доковска имаше много сериозно възражение. Аз мисля, че тук трябва да помислим дали „да е избран” или „със съгласието на обвиняемия”.
Искра Фидосова:
Отпадна като грешка „избран”. Но той предлага или по-точно мисли дали да не стане „със съгласието”. Те. избран по реда на Закона за правната помощ, но съгласието на обвиняемия.
Павел Димитров:
Тук е „избран от обвиняемия”.
Искра Фидосова:
Не! Г-н Димитров, „избран от обвиняемия” не го четете. Стана ясно, че това е техническа правописна грешка. (Аз не разбрах това.) Т.е. оттегляте вашето предложение.
Даниела Доковска:
Аз само бих попитала всеки ли полицай ще може да назначава, за да се ориентирам, за мое сведение. Всеки ли полицай ще разбираме под „съответния орган”.
Искра Фидосова:
Нали по Закона за правната помощ е записано кой назначава. Там пише „прокурор и съд”. Какъв полицай включихте тук?
Даниела Доковска:
Може и следовател, може и разследващ.
Тодор Димитров:
Колеги, точно в тази връзка „съответният орган” трябва да се разпише точно кой има тези правомощия, а не да стои „съответния орган”.

Искра Фидосова:
Колега Димитров, нали умишлено извадихме въпросния прокурор оттук и препратихме.
Г-жо Кузманова, ако имате готовност, заповядайте.
Николета Кузманова:
Във връзка с бележката за уточнението, искам да ви обърна внимание, че в действащия текст на ал. 3 на чл. 94 към момента използваната формулировка е, че „съответният орган назначава защитник”.
Кой е съответният орган е оказано в Закона за правната помощ. Рискуваме с изброяване тук да въведем усещането, че им нещо различно от Закона за правната помощ, което не е така.
Тодор Димитров:
Категорично да изброим кои имат тези правомощия.
Даниела Доковска:
По Закона за правната помощ всеки разследващ орган може – и следователят може и разследващият полицай може. Ако тук дадете възможност всеки полицай, аз бих възразила. То и без това ще стане хаос.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, аз мисля, че предния път ние се обединихме – само прокурорът или съдията, които могат да направят преценката за изключителността на случая и на възможността и правото да назначават така наречения „резервен защитник”.
Възражението, опасенията в началото както беше текста, когато написахме прокурора, но тогава нямаше добавката „по реда на Закона за правната помощ”. Сега като има тази добавка, няма проблем да запишем „прокурорът или съдията”, защото иначе се отваря възможността пред всеки един да преценява тази изключителна сложност.
Искра Фидосова:
Г-н Вучков не е взимал думата по този параграф.
Веселин Вучков:
Тъй като нали все пак става дума за едно голямо изключение, дори и измежду изключенията задължително участие на защитник, нека все пак за да се избегнат тези подозрения, подкрепям становището на г-н Лазаров, да се запише „прокурора или съда” по реда на Закона за правната помощ, за да се избегнат съмненията, че всеки разследващ полицай, както каза г-жа Доковска, ще прибягва до този институт.
Николета Кузманова:
Законът за правната помощ използва по-общата формулировка „органът, който ръководи процесуалните действия”.
Веселин Вучков:
Не виждам да има противоречие между НПК и Закона за правната помощ. НПК е най-важният измежду всички тези актове, които в момента прилагаме. Не виждам пречка да се запише:
„(4) Извън случаите по ал. 1, по дела за тежки престъпления, прокурорът или съдът може да назначи на обвиняемия резервен защитник”....
Искра Фидосова:
Аз предлагам редакция на ал. 4. моля да проследите текста:
„(4) Извън случаите по ал. 1, по дела за тежки престъпления, прокурорът или съдът по реда на Закона за правната помощ може да назначи на обвиняемия резервен защитник, независимо... ” и текстът продължава.
Мисля, че така е по-правилно.
По ал. 4 нямаме спор.
По ал. 5 нямаме спор.
По ал. 6 изказаното становище от всички с изключение на вносителите беше за оставане на редакцията „не се явява по неуважителни причини”.
Г-н Вучков, по ал. 6 какво е вашето становище.
Веселин Вучков:
Не карайте МВР да решава този въпрос.
Искра Фидосова:
Аз смятам, че трябва да има ограничение. Мисля, че един път е малко. Ако тук решите да подкрепите такъв вариант, може би – не знам?? Един път на човек може да му се случи и е нормално да му се случи наистина нещо. Да кажем два или три пъти, но не знам. Наистина трябва да има ограничение, но да бъде разумно.
Даниела Доковска:
Във връзка с ограничението. Като представи болничен лист за една седмица, прокурорът може да насрочва следствени действия за всеки ден, за да станат три пъти.
Искра Фидосова:
Като представите болничен лист ще пише, че сте в болнични от 5 до 15-ти и не знам да има прокурор и съдия, който от 5-ти до 15-ти да ви насрочи втори и трети път дело.

Даниела Доковска:
Като влезе законът в сила, ще ви се обадя още първата седмица, за да ви сигнализирам.
Искра Фидосова:
Аз правя предложение за три пъти.
Ако се запише последователно неявяване два и повече пъти. Просто като хипотези. Всички се изказаха вече.
Тодор Димитров:
Аз искам да кажа противно становище на това становище. Считам, че е абсолютно недопустимо. Имаме равенство в процеса и не можем да залагаме два-три или пет пъти адвоката не можел да отсъства, а вещите лица и съдиите могат да отсъстват по уважителни причини и да се отлагат делата. Има основни принципи, заложени в правото. Няма как да стане това. Или ще заложим за вещите лица, и за съдиите да не могат повече от два пъти последователно. Има равенство в процеса – основни принципи. Аз мисля, че тези предложения са абсолютно недопустими.
Искра Фидосова:
Колеги, гласуваме § 9
Предлагам да гласуваме ал. 4 и ал. 5 анблок, тъй като изчистихме текстовете и няма спорове.
Който е „за” ал. 4 и ал. 5 с редакцията, която последна прочетох, където включихме прокурора и съдията и Закона за правната помощ по делата за тежки престъпления, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Имаме два варианта за ал. 6.
Първо подлагам на гласуване предложението на Министерството на правосъдието в ал. 6 накрая да се чете: „не се явява по неуважителни причини или не се явява по уважителни причини повече от един път”.
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма „против”. Въздържали се? Шестнадесет „въздържали се”.
Предложението в ал. 6 накрая след „призован” да се чете: „не се явява по неуважителни причини”.
Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма Въздържали се? Един „въздържал се”.
Колеги, връщаме се на § 76. Заповядайте, г-н Цонков.

Ивайло Цонков:
Не може в момента да се обхване целият закон за правната помощ. Но примерно чл. 23, ал. 1 предвижда защитник само в случаите на задължителна защита. Докато резервният защитник е допустимо да бъде назначен и в случаите, когато защитата не е задължителна. Т.е. от тази гледна точка ще се получи противоречие между Закона за правната помощ и НПК.
Според мен, чл. 23, ал. 1 трябва да се добави в накрая: „както и в случаите на чл. 94, ал. 4 до ал. 6.”
Но не съм сигурен дали това изчерпва необходимите промени в Закона за правната помощ.
Искра Фидосова:
Колеги, ще подложа на гласуване § 76 и ако е необходимо с оглед на приетия от нас и гласуван текст на § 9 да се прави редакция в други текстове, да се погледнат още веднъж и да ги отразим на съответното място.
Който е „за” § 76, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Колеги, с това приключихме НПК на второ четене. Но това е само докато погледнем окончателно доклада и видим дали няма някъде нещо, което трябва да се коригира и гласува. Т.е. нещо пропуснато.
Благодаря на всички. Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова