Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 26

Днес, 18.03.2010 г., четвъртък, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Камен Кичев, заместник-министър, Славка Андреева, и.д. директор на дирекция „ППС и водачи” и Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна”; от Министерството на финансите, дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” –Милена Бойкова, директор, Меглена Христова, главен експерт и Цветанка Михайлова, началник на отдел „Регулация на финансовите пазари”; от Комисията за финансов надзор – Петър Чобанов, председател, Емил Атанасов, заместник председател и ръководител на Управление „Застрахователен надзор” и Николай Петков, началник на отдел; от Асоциацията на българските застрахователи – Орлин Пенев, председател; от Гаранционен фонд „Застраховане” – Борислав Михайлов, изпълнителен директор и председател на Управителния съвет, Николай Сотиров, генерален секретар и Евко Патриков, началник на отдел „Правен и регреси”; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Симеон Йорданов, началник на отдел „Ядрена енергетика и безопасност”; от Агенцията за ядрено регулиране – Борислав Станимиров – заместник-председател и Пепа Стоянова, държавен експерт; от Министерството на земеделието и храните– Силвия Бакърджиева, експерт-юрист в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните; от Министерството на здравеопазването – Веселина Мандаджиева, началник на отдел в дирекция „Правна”, и Нели Микошинска, началник на отдел „Планиране и управление на общественото здраве”; от Министерството на правосъдието – Жанета Петрова, заместник-министър, Даниела Белчина, държавен експерт в Съвета по законодателство и Росица Димитрова, директор на дирекция „Българско гражданство”; проф. Божидар Димитров, министър без портфейл и Росен Иванов, юридически съветник на министъра без портфейл и народните представители Ваньо Шарков и Иван Иванов, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Здравейте на всички. Започваме. Имаме необходимия кворум. В момента тук присъстват 11 народни представители. Четиримата колеги, които са на заседание на Подкомисията за контрол върху използването и процедурите на специалните разузнавателни средства в съседната зала, са заявили как гласуват по първите три точки.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси по предварително обявения дневен ред с едно предложение за промяна – за отпадане на последните две точки – т. 9 и т. 10, тъй като ме помолиха от парламентарните групи да бъдат разгледани следващата седмица от тях и едва тогава да ги гледаме в Комисията. Дневният ред е:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 002-01-15, внесен от Министерския свет на 27.01.2010 г.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховане, № 002-01-17, внесен от Министерския свет на 01.03.2010 г.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 002-01-18, внесен от Министерския свет на 02.03.2010 г.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-13, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 24.02.2010 г.
5. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12, внесен от Иван Димитров Иванов и група народни представители на 18.02.2010 г.
6. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 054-01-14, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 26.02.2010 г.
7. Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за българското гражданство, № 002-01-14, внесен от Министерския свет на 26.01.2010 г.
8. Определение на Конституционния съд от 08.03.2010 г. с приложено искане на 51 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 5/2010 г., за даване на задължително тълкуване на чл. 73 от Конституцията на Република България, относно правната характеристика и задължителната сила на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 002-01-15, внесен от Министерския свет на 27.01.2010 г.
Колегите от Министерството на транспорта са тук. Имахме забележки на предишни заседания към законопроекта от правна гледна точка по отношение на въпросните текстове за определяне на наказанията, не изписване на административните наказания и препращане към Наказателния кодекс. На всички колеги от комисията е представен проект на предложение, което следва да постъпи между първо и второ четене с оглед отстраняване на тези пропуски на второ четене на закона, тъй като ние не сме водеща комисия по този законопроект.
Колеги, има ли някой, който желае да вземе отношение по така направените предложения във връзка с направените от нас бележки предварително.
Аз имам един въпрос към вносителите. Прави впечатление, че в Закона за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата почти буквално са разписани разпоредбите на Наредба № 37 от 2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства и за условията и реда за издаване на разрешения за тяхното обучение. Ще ви помоля да ни представите мотивите за това нещо, защото наредбите са асовете, в които се описват подробно процедурата въз основа на това, което определя като рамка и философия закона, а не обратното. И тъй като имаме направена на една таблица съпоставка между едното и другото, може би над 95% е преписано това, което е в наредбата.
Защо има такъв законодателен подход, какви са причините и мотивите за това? Заповядайте.
Камен Кичев:
Добър ден, дами и господа народни представители.
Ще дам думата на г-жа Краси Стоянова, която е шеф на нашия Правен отдел.
Красимира Стоянова:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Подходът, от който сме се ръководили при това подреждане на законопроекта е, че законът следва да съдържа всички условия и ред издаване на съответното разрешение за извършване на дейност. В тази връзка сме го съобразили с приетия след издаването на наредбата Закон за ограничаване на административното регулиране и административен контрол върху стопанската дейност, който съдържа изискване за условията и реда, които са необходими за издаване на дадено разрешение да бъдат предвиждани в закон. Многократно в тази връзка подобни бележки са правени от Министерството на правосъдието и от други ведомства, така че това е причината, която наложи това изписване на основните изисквания за издаване на разрешение в закона.
Красимира Стоянова:
Наредбата остава да действа. В закона са уредени само основните условия и ред. Ако се отвори наредбата, ще видите, че тя действително урежда много по-подробно всички изисквания и всички подробности, които са необходими, за да бъде издадено подобно разрешение. В закона са основните изисквания – изискванията към кабинетите, към учебните бази, всичко това изключително подробно е дадено в наредбата, която се издава от министъра.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата. Заповядайте, г-н Тошев.
Ивайло Тошев:
Отлагането на два пъти беше във връзка с разпоредбата, препращаща към Наказателния кодекс. В това, което виждаме тук, аз не виждам корекция в тази насока. Щяхте да предлагате текстове именно по отношение на това препращане, което е предметът на разглеждане от нашата комисия.
Красимира Стоянова:
Има изменение в тази насока. Разпоредбата, която препращаше към Наказателния кодекс това е разпоредбата на чл. 178г, ал. 5. Ние предлагаме да отпадне от така предложения законопроект. Предлагаме създаването в чл. 138а на нова алинеи 2 и 3, които въвеждат изискване за представяне на една определена декларация. Така е формулиран текстът. Ако бъде подписана такава декларация с невярно съдържание, оттук нататък съответното наказание ще бъде по наказателния кодекс.
Ивайло Тошев:
В ал. 5 не се вижда конкретно отразено да отпадане. Вие казвате д се създадат нова ал. 2 и ал. 3. Това препращане е в ал. 5.
Красимира Стоянова:
На последната страница сме казали така: Предложеният със законопроекта текст за ал. 6, става ал. 7.
Предлагаме в чл. 178г да се въведат нови ал. 5 и 6 със следното съдържание. По този начин новата ал. 5, която е с това съдържание, замества сега съществуващата в законопроекта.
Ивайло Тошев:
Относно мерните единици вече го уточнихме. Благодаря.
Светослав Тончев:
Предния път направихме забележка относно въвеждането на ново административно наказание – отнемане на разрешителни. Какво направихте в тази насока. Знаете, че Законът за административните нарушения и наказания точно е определил видовете нарушения и видовете наказания.
Красимира Стоянова:
Промени в тази насока не сме направили
Светослав Тончев:
Г-жо Председател, моето лично становище е, че повечето от нещата, върху които колегите наблегнаха тук на предходните две заседания на Правната комисия, считам, че не са изпълнени. Това е моето лично мнение. Ако някой друг има друго мнение, нека да го сподели.
Искра Фидосова:
Може би г-н Тончев имаше предвид поставените въпроси на едно от предишните заседания, дали се налага законът да предвижда предварително изпълнение на актовете, с които се заличава от регистъра едно лице, което извършва технически прегледи.
Освен заличаване от регистъра, се предвижда и отнемане на разрешение за извършване на тази дейност, което съществува и сега в действащия закон, но в законопроекта сте изброили условия, в които разрешението не може да се отнема. И отнемането на това разрешение отново става със заповед на министъра. Тази хипотеза се има предвид.
Не са ясно разграничени последиците от заличаването в регистъра по чл. 148, ал. 10 и отнемане на разрешението по чл. 148б.
Това е, което постави като въпрос г-н Тончев.
Камен Кичев:
Тук трябва да изкажа становището на Министерството на транспорта информационните технологии и съобщенията, че ние заставаме категорично зад предварително изпълнение. В момента това е нарушение. Имаме Н на брой случаи, в които ние не можем да отнемем разрешителни за груби нарушения, тъй като просто се влиза в процедура, хората продължават ад провеждат технически проверки и няма предварително изпълнение. Това е основно в нашето предложение. Единственият начин ние да прекратим корупцията във фиктивните прегледи е предварително изпълнение в случая. Аз мога да направя веднага един паралел със случая в Монтана, който беше показан по btv. Тази школа все още изпитва ,защото ние не можем да й отнемем лиценза.
Искра Фидосова:
Той не беше против предварителното изпълнение. Говорехме, че от правна гледна точка, че не са изчистени текстовете, хипотезите и не е достатъчно
ясно приложението на текстовете, които са предложени, а не против един или друг институт.
Камен Кичев:
Моля за извинение. Аз не го разбрах в този смисъл.
Анастас Анастасов:
По отношение на предварителното изпълнение мисля, че в Закона за здравето по отношение на лекарите –джипита, там има такова изпълнение и то за определен срок. И там се спира дейността на лекарския кабинет. В този определен срок административно наказващият орган трябва да изготви документацията по административната преписка и да приключи с някакво решение. А след това съдът решава дали може да удължи този срок или не. Но да се отнеме разрешителното за извършване на една дейност това е вид наказание по НК. Мисля, че е визирано в чл. 37 на Наказателния кодекс, т.е. да му забраните да извършва определена дейност. Вие му взимате разрешителното и де факто той приключва. А ако вие не сте прави, кой ще му възмезди след това щетите на този човек, вредите. От тази гледна точка го поставям въпроса.
По предложението за създаване на нова ал. 4 и 5 в чл. 178б добре е направено, но трябва да се посочи изрично там, че това, което вие сте посочили, не представлява престъпление. Тъй като самият текст, както е изписан, това е чл. 308, чл. 309 от НК, който издаде документ с невярно съдържание носи наказателна отговорност и трябва да се направи разграничението. Това е може би една корекция, която ще се въведе допълнително.
За последната ал. 6. Категоричен съм, не може в акта или в наказателното постановление да пише: „За нарушение по чл. 13, т. 2 и .....”.
Законът изисква време, място, по какъв начин, с действия, бездействие, кой и какво е сторил и какво е нарушението. Той не може да се жалва срещу чл. 13, т. 2. Защото той знае ли в какво е обвинен, като е извършил такова нарушение. Има ли закон в България, където има административно-наказателни разпоредби, където да не пише в какво се осъществява всъщност деянието, което е наказуемо.
Искра Фидосова:
В тази връзка от предишни заседания коментарът е бил за това, че предвидено по този начин такова наказание не е предвидено в разпоредбата на чл. 13 от ЗАН. Т.е. или трябва да се прави корекция там – не може тези текстове и тези процедури просто така да се напишат и да висят във въздуха и да има противоречие при тяхното прилагане.
Красимира Стоянова:
Г-жо Председател, и към настоящия момент Закона за движение по пътищата в действащата редакция предвижда отнемане на разрешението за извършване на дейността. Така че това не е новост в този законопроект. Разпоредбата, действаща, на чл. 148б, ал. 1 предвижда.
Искра Фидосова:
Новата разпоредба е налагане на имуществена санкция заедно с отнемане на разрешението по чл. 148, ал. 2. Вижте си текстовете.
Анастас Анастасов:
Като окончателна санкция отнемането на разрешението, да, няма проблем. Но като предварително изпълнение все пак трябва да е ограничено в някакъв срок. Ако административната преписка продължи 6 месеца и той не осъществява дейност или в рамките на ЗАН срокът, който е допустим за придвижването на една административно-наказателна преписка. Казвам ви това, за да не стане така вие след това да съжалявате по повод на някои отменени актове.
Искра Фидосова:
Колеги, други изказвания. Г-н Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров:
Колеги, аз мисля, че предварителното изпълнение е допустимо и е въпрос на преценка да го решим като законодатели. По-скоро въпросът е дали е допустимо такова наказание, да го въведем в този закон, след като го няма в чл. 13 от ЗАН. А предварителното изпълнение мисля, че не е проблем. Въпрос на преценка е. Не е недопустимо.
Искра Фидосова:
Други желаещи колеги за изказване. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
По отношение на § 26. Ние предния път говорихме. Виждам, че има редактиран текст. Аз мисля, че така както говорихме, сте съобразили „и издаде документ, с който се удостоверява, че пътното превозно средство е изправно без да има съответното разрешение”, но по този начин така както е дадено кумулативно, защото се получава текст „наказва се с глоба и имуществена санкция в размер 5 хил. лв. лице, което извършва периодични прегледи за проверка на техническата изправност и издаде документ, с който се удостоверява, че пътното превозно средство е изправно.”
Съставът на нарушението всъщност включва кумулативно два признака: първият е периодично извършва прегледи и издаде документ. А какво ще стане, ако не е периодично или пък изобщо не е извършил преглед и издаде документ. Укоримото е да издаде документ. Това е нарушението, без да има лиценз. А дали ги извършва периодично, дали изобщо не го е извършил, дали еднократно е извършил прегледът, мисля че не това е обществената опасност. Обществената опасност е нарушението, ако издаде документа, без да има разрешение. Така че би трябвало да отпадне „извършва периодични прегледи за проверка на техническа изправност” и остане само „издаде документ без ад има съответното разрешение”. Нека да са си извършва прегледите, периодично, спорадично, еднократно. Просто стеснявате по този начин. Основното е да няма разрешението и да издава документ. Или добавете го: издава документ без да има разрешение или без да е извършил преглед за годността. Това вие преследвате. Две хипотези трябва да бъдат: издаде документ без да има разрешение или издаде документ, когато има разрешение, но не е извършил прегледа. Разделете го на две хипотези.
Красимира Стоянова:
Приемаме забележката.
Димитър Лазаров:
Чл. 178 г, ал. 5 и ал. 6 са две хипотези.
В ал. 5 административното нарушение предполага умисъл при извършването и санкцията е от 3 хиляди до 6 хиляди лева.
Ал. 6 дотолкова доколкото можем да говорим за форма на вина, ние можем да говорим за ал. 6 за непредпазливост и санкцията е същата – от 3 до 6 хиляди лева.
В ал. 5 абсолютно съзнателно умишлено съставя документ с неверни данни, докато ал. 6 който при изпитване използва уреди или средства, които са неизправни. Но той може да няма умисъла директно, че те са неизправни. Предлагам санкцията да бъде намалена. Или ги използва неправилно. Тук липсва умисъла. Намалете я санкцията, за да се отграничим в първата хипотеза, в която умишлено създава документ с невярно съдържание, коригира показанията.
Има 7 или 8 хипотези. Тогава направете от 500 до 6 хил. лв., за да може административно наказващият орган да прецени. Защото различно укоримо е в различните хипотези. Направете по-голяма ножица. Едно е несъзнателно да се използват уреди, друго е умишлено. Направете по-голяма ножица, за да може административно наказващият орган да правилно да определи съответното наказание.
Искра Фидосова. Благодаря на г-н Лазаров. Г-н Тодор Димитров има думата.
Тодор Димитров:
Колеги, вие предвиждате в текста на чл. 178а, ал. 4 кумулативно с имуществената санкция и отнемане на разрешението по чл. 148, ал. 2. В ЗАН чл. 13 за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: „а) обществено порицание; б) глоба; и в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.” Т.е. тази санкция ние я нямаме. Недопустимо е да се налага санкция, която я няма в ЗАН. Според мен, това е правно недопустимо, най-малкото е неправилно. Така че трябва да мислим дали оставяме тази санкция и съответно дали трябва да се правят съответните промени в ЗАН. Изказвам мое мнение.
Искра Фидосова:
Благодаря. Ивайло Тошев.
Ивайло Тошев:
Аз също искам да подкрепя колегата Анастасов във връзка с предварителното изпълнение. Трябва ли да е обвързано то с някакъв срок, тъй като не се предвижда такъв. Какво ще стане чрез това отнемане на издаденото разрешение да се извършва за определен период от време тази дейност, който поема санкциите после. По Закона за отговорността на държавата ли ще се движим.
И дали да го има изобщо това предварително изпълнение?
Юлиана Колева:
Отнемането на разрешението, ако разрешението се предоставя на физическо лице, не е според мен нищо друго освен лишаване на това лице от правото да упражнява съответната дейност. Така че ако тук има някакъв недостатък, то не е за това, че такъв вид наказание липсва в Закона за административните нарушения и наказания, а че не установен някакъв срок на това лишаване. Ако се издава на физическо лице! На мен не ми е ясно дали може и на юридическо лице да бъде издадено такова разрешение.
Също се присъединявам към колегата Анастасов, който казва, че тук можем временно д спрем дейността по някакъв начин и е по-добре, отколкото да се отнема разрешението преди да е влязло съответното решение в сила. Трябва да се предвиди такава хипотеза, според мен. Говорим за временно спиране, а не за отнемане преди да е влязло в сила решението.
Искра Фидосова:
Колеги, тъй като трети път вече дискутираме по този законопроект, явно продължава да има текстове, които трябва да бъдат изчистени, има пороци. Тук водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и разчитаме на членовете, на тази комисия, които са и членове на Правната комисия, че за второ четене всичко това ще бъде коригирано. Ако трябва ще помогнем с още един-двама човека от нашата комисия, за да могат да се оправят текстовете.
Освен това, правя и уговорка към вносителите, че всички тези неща, които коментираме вече на трето заседание, следва да бъдат изчистени.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 002-01-15, внесен от Министерския свет на 27.01.2010 г. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Приключихме с точка първа

По втора точка – Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховане, № 002-01-17, внесен от Министерския свет на 01.03.2010 г.
От вносителите присъства: От Министерството на финансите, дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” –Милена Бойкова, директор, Меглена Христова, главен експерт и Цветанка Михайлова, началник на отдел „Регулация на финансовите пазари”; от Комисията за финансов надзор – Петър Чобанов, председател, Емил Атанасов, заместник председател и ръководител на Управление „Застрахователен надзор” и Николай Петков, началник на отдел; от Асоциацията на българските застрахователи – Орлин Пенев, председател и представители на Гаранционен фонд „Застраховане” – Борислав Михайлов, изпълнителен директор и Николай Сотиров, генерален секретар и Евко Патриков, началник на отдел „Правен и регреси”.
Кой ще представи законопроекта и мотивите? Заповядайте.
Милена Бойкова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Благодаря ви за предоставената възможност на вносителя да представи накратко Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховане.
Промените са в три основни насоки. Първата от тях е увеличаване на минималните размери на гаранционния капитал на застрахователите и презастрахователите.
Втората промяна касае определянето на конкретни срокове за подаване на справки, отчети от застрахователните брокери в Комисията за финансов надзор.
Третата промяна инкорпорира в себе си такива промени, свързани с режима за утвърждаване на бюджета на гаранционния фонд.
Що се касае до първата, необходимостта й е породена от изискванията на Кодекса за застраховането и приложимите европейски застрахователни директиви, които предвиждат годишно осъвременяване на минималните размери на гаранционния капитал, като стойността му в евро се увеличава с процентното увеличение на европейския индекс на потребителските цени, който се публикува от Евростат при условие обаче, че този процент надхвърли 5 на сто от последното преизчисление.
Предложените размери на увеличението са съобразени с обявените от Европейската комисия. Те са публикувани в официален вестник, актуализирани на минималния гаранционен капитал на тези дружества, като предложенията за изменение за увеличение са както следва: за застрахователите, които извършват животозастраховане и застрахователите по общо застраховане, които извършват дейност по застраховки гражданска отговорност, финансови застраховки, увеличението от 6 400 000 на 7 000 000 лв.; застрахователите по общото застраховане, които извършват дейност по други видове застраховки, увеличението е от 4 400 000 на 4 600 000 лв.; за презастрахователите от 6 400 000 на 7 000 000 лв. и за каптивните презастрахователи от 2 000 000 на 2 200 000 лв.
Със законопроекта е предложен по-висок размер на минималния гаранционен капитал на презастрахователите. Имат се предвид тези 7 млн. лв. вместо сегашните 6 400 000 лв., което е допустимо съгласно разпоредбите на допустимата приложима европейска Директива 2005/68/ЕО относно презастраховането и на практика се изравнява този капитал с актуализирания размер на гаранционния капитал на застрахователите, които извършват животозастраховане или които извършват общо застраховане по застраховки гражданска отговорност и финансови застраховки.
Разбира се, в проекта е предложен и един отлагателен срок от три месеца след влизането му в сила, в който застрахователните акционерни дружества и презастрахователите ще приведат капитала си в съответствие с новите изисквания на закона.
Второто основно изменение – предлагат се конкретни срокове за представяне на информация. Визирам годишните и шестмесечните справки и отчети от застрахователните брокери в Комисията за финансов надзор. Чрез тази промяна се цели отстраняване на някои пропуски на законодателя да определи такива срокове в закона като същевременно обаче се гарантира изпълнението на задължението на посочените поднадзорни лица за предоставяне на тази информация в Комисията за финансов надзор.
На трето място в промените се предвижда утвърждаване на бюджета на Гаранционния фонд, като по този начин ще се уеднакви правната уредба на Гаранционния фонд с тази на Фонда за компенсиране на инвеститорите и ще се създаде превантивен механизъм за контрол от страна на държавата върху планирането на разходите на гаранционния фонд. Целта на промените е да се въведе по-ефективен контрол на Гаранционния фонд, като същевременно чрез подзаконовата уредба се създадат условия за детайлна и прозрачна бюджетна процедура по отношение на Гаранционния фонд. С предлаганите промени не се засяга независимият статут на Гаранционния фонд и на неговите органи на управление и контрол.
Предвижда се също така да се предоставят тези документи на Сметната палата.
Промените като цяло са мотивирани от необходимостта за уеднаквяване на режима за утвърждаване на бюджета на Гаранционния фонд с този на Фонда за компенсиране на инвеститорите.
Благодаря ви за вниманието.
Искра Фидосова:
От страна на Комисията за финансов надзор, на Асоциацията на българските застрахователи и представителите на Гаранционния фон „Застраховане” желаете ли да вземете отношение по така предложения проект. Заповядайте.
Петър Чобанов: председател на Комисията за финансов надзор.
Подкрепям това, което беше споделено от вносителите от страна на Министерството на финансите. Благодаря.
Орлин Пенев: председател на Асоциацията на българските
застрахователи
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
По отношение на промените в § 1, § 2 и § 4 от Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на застраховането, ние подкрепяме предложените промени.
Не подкрепяме промените по отношение на § 3, касаещи изменението в чл. 290 от Кодекса за застраховането, а именно считаме, че в Кодекса и правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд са предвидени достатъчно механизми за контрол и надзор върху дейността на Гаранционния фонд от страна на Комисията за финансов надзор.
Второ, считаме, че Гаранционният фонд следва да запази независимия си статут, тъй като това са пари на застрахователите и планирането на разходите за дейността трябва да остане в компетентността на застрахователните дружества в качеството им на тесни специалисти и професионалисти.
Трето, намираме, че предвиденият към този ред за приемане и одобрение на бюджета на Гаранционния фонд в достатъчно голяма степен създава ефективен контрол и условия за действие и за достатъчно прозрачна бюджетна процедура. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Пенев. От страна на Гаранционния фонд „Застраховане” – г-н Михайлов.
Борислав Михайлов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ние сме представили писмени становища, които ги поддържаме, подкрепяме и желаем § 3 да отпадне. Мотивирали сме се. Още повече, Асоциацията е зад нас. Този фонд е на застрахователите. Режимът на утвърждаване и планиране на бюджета е изцяло нормативно определен и е в съответните рамки. Едно такова допълнително процедурно утежнение просто ще затормози работата и по този начин се получава една пряка намеса в самия бюджет на държавата, което ще накърни независимия статут на Гаранционния фонд, а не е такава практиката в Европа.
Изложили сме нашето становище. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря г-н Михайлов. Желаещи за изказване? Заповядайте, г-н Димитров.
Тодор Димитров:
Аз имам един въпрос към вносителите. В § 3 в чл. 290 се създава ал.8. Въпросът ми е какво става, ако този годишен бюджет не бъде одобрен. Той е приет преди това от Управителния съвет, ако не бъде одобрен какво става. Процедурата как продължава? Т.е. какви са последствията от евентуалното неодобряване. Какъв е смисълът на това одобряване.
Искра Фидосова:
И още нещо в тази посока. В мотивите не виждам нищо записано по отношение на § 3. За мен не е ясно защо този годишен финансов отчет, който се прима от Съвета на фонда следва да се одобрява от комисията. Не е предвидено такова одобряване и по отношение на Фонда за компенсиране на инвеститорите. След като сте предвидили такава промяна в § 3, тук чухме и оспорване на това, което сте предложили, защо липсват и мотиви в тази част. За всяка една промяна, която се предлага в Закона за изменение и допълнение трябва да има мотиви.
Г-жа Мая Манолова също има въпрос.
Мая Манолова:
Очевидно тук ще е фокусът на дискусията, защото останалите текстове не подлежат на коментар. Има европейски изисквания, които касаят минималните размери на застрахователите и презастрахователите, които естествено ще се спазват.
Тук по-скоро въпросът е от това, което видяхме, че е протекло като дебат в Икономическата комисия като чели и представителите на министерството и представителите на Комисията по финансов надзор са се съгласили, че предложените промени за одобряване от страна на комисията на бюджета и на отчета на Гаранционния фонд не се изискват от европейското законодателство и като чели самите вносители не държат на този параграф. В този смисъл би могло да се постигне едно разбиране, че в процеса на дебата този параграф ще отпадне. Още повече, за всички юристи е ясно, че след като има процедура за приемане и одобряване на бюджета на Гаранционния фонд и след процедура за контрол върху отчета на фонда и след като практиката е показала, че тези процедури не се нарушават и дават достатъчно гаранции за контрола за изразходването на средствата и за формирането на бюджета на фонда, не се налагат някакви допълнителни регулации. От друга страна, това е и една стъпка, която е в посока засилване регулацията от страна на държавата – нещо, което на едно либерално правителство не е присъщо като решение.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-жа Манолова.
Още един въпрос по § 3. Във втората част на § 3, където предвиждате, че одобреният бюджет и отчет следва да се представи на Сметната палата. За мен обаче не е ясно като се представя, каква е целта. С контролна цел ли е, за сведение ли е. В правомощията на Сметната палата няма такава дейност по отношение на фонда.
Други въпроси има ли, колеги? Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Въпросът е същия. Ако ми позволите, г-жо Председател, да обобщя въпросите. Те се свеждат до това – в мотивите има едно единствено изречение в защита на предложения § 3. В него се казва: „С предлаганите промени не се засяга независимият статут на Гаранционния фонд и на неговите органи на управление и контрол.”
Как не се засяга, като всичко, което казваме е въпрос защо се засяга, на какво основание се засяга и посяга на един фонд, който нито е на държавата, нито е на бюджета на учреждение. Оттук и последващите въпроси как се разпределя отговорността, ако бюджетът не бъде одобрен, какво се случва, ако не се приеме от Сметната палата. В крайна сметка няма ли да са потърпевши евентуалните ползватели на Гаранционния фонд.
Искра Фидосова:
За Сметната палата не е ясно изобщо защо отива там. Какво ще прави Сметната палата с това.
Кой ще започне с отговор? Заповядайте.
Милена Бойкова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Позволете ми да не се солидаризираме с така изразените позиции. Искам първо да дам едно действително кратко обяснение какво представлява Гаранционния фонд и откъде идват тези вноски.
Размерът на вноските на застрахователите към фонда се определят с решение на Комисията за финансов надзор. Респективно за 2010 г. със своя решение Комисията за финансов надзор № 962/ГФ от 27 ноември 2009 г. е определил както следва: за всяко МПС за отговорността във връзка с чието използване е сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилите е 8.50 лв. Съответно 0.15 лв. е за всяко място, за което е сключена задължителна застраховка злополука на пътниците в средствата за обществен транспорт.
Милена Бойкова:
Това, което искаме да кажем, е, че макар и формално адресати на това задължение за вноска са застрахователите. На практика задължението е на потребителите на тези застрахователни услуги и в частност на застрахованите лица. В този смисъл ние не виждаме проблеми срещу сериозни аргументи срещу желанието на вносителя, респективно на Комисията за финансов надзор да акцентираме и повишим превантивния контрол, за който всъщност предлагаме този параграф 3. Това е изходният пункт на нашата позиция.
Искра Фидосова:
Ние не сме против превантивния контрол. Имаше конкретни четири или пет зададени въпроса към вас. Моля ви да се върнете към отговор на тези въпроси.
Милена Бойкова:
Първият въпрос беше в случай, че Комисията за финансов надзор не одобри проекта на бюджет какво става. Подобен ред предстои да бъде разписан в Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд. Следва да се съобразят с предписанията, които ще даде комисията за финансов надзор.
Аз искам много правилно да бъдем разбрани. Ако става дума за прецизиране на правната норма, вносителят е склонен да я прецизира. Но аз излагам мотивите, които са породили включването на тази правна норма в ЗИД за Кодекса за застраховане.
Искра Фидосова:
В § 3 сте записали, че с този правилник, който току-що цитирахте, ще разпишете реда за внасяне, разглеждане и одобряване на бюджета на фонда, както и за отчитане на неговото изпълнение. Но това не е отговорът на въпросите, които колегите поставиха. Не това питат колегите. Може би не чухте въпросите или да ги повторим още веднъж.
Милена Бойкова:
Много добре ги чух. В допълнение искам да кажа, че на практика ролята на държавата в този случай е именно да защити правата на потребителите.
Димитър Лазаров:
Уважаема госпожо,
В европейската практика общо взето съществуват три системи на гаранционните фондове: с изключително държавно участие, либералната система ,където държавата не регулира вноските и третата смесена система, пред каквато хипотеза ние сме изправени, когато държавата регулира приходите на фонда, но до тук. Така ли е? Мисля, че е така и по това няма как да спорим.
В конкретния случай беше зададен въпроса, ако не одобрите бюджетът на фонда, разходната част, защото приходната част вие в лицето на държавата я определяте. Тук говорим за разходната част, за тази намеса на държавата, без държавата да има никакво участие в приходната част. Приходната част е за сметка на застрахователите и на физическите лица. Ако това, което вие предлагате, не одобрите разходната част, какво ще стане по-натам? С подзаконовия акт, в правилника вие ще уреждате механизмите – как ще се предава, как ще се връща. Говоря чисто юридически, което е въпрос на законодателно уреждане. Въпреки всичко, фондът реши и не гласува вашите указания. Ще се обжалва в съда ли вашият акт? В правилника не можете да регламентирате обжалването в съда. Фондът реши и непрегласува, или вие направите такава разходна част, която е в ущърб на вижданията на фонда, защото той не може да си изпълни поети задължения или по презастраховането в отношенията с другите такива организации.
Трето, ни в клин ни в ръкав вие слагате този параграф 22, където са казани правомощията на Управителния съвет, който се състои от частните застрахователи. Това го няма във вашите правомощия. Вие имате отделно разписани правомощия на комисията. Там има един общ текст, че може и други някакви функции да изпълнява. Говоря правно технически в тази последна част. Аз мисля, че такава намеса на държавата е необосновано, защото ние не чухме един разумен довод защо. Естествено, че Сметната палата или други органи могат да проверят законосъобразността на разходите – прокуратура или други органи, ако има съмнение, но ние тук говорим за целесъобразността. При положение, че ние сме в тази смесена форма, когато държавата има намеса по отношение на приходите, защо е необходимо държавата да се намесва по отношение на разходите. Защото приходите са от частни лица. Държавата няма никаква намеса в приходите. Има много други контролни механизми, където държавата би могла да контролира и законосъобразността и целесъобразността на разходите. Вие не отговаряте на основния въпрос какво би станало при тази хипотеза. Кой ще бъде арбитъра? Не може с подзаконов акт да регламентирате. Аз мисля, обобщавайки накрая, че такава намеса по този начин изписано в закона този параграф с промяната на правомощията на съвета, който одобрява и приема. Това е едно юридическо лице. Кой е принципалът. Кой е собственикът на капитала? От чие име се харчат средствата. От чие име се разпореждат. Изведнъж се появява един друг орган, на едно юридическо лице с неизяснени правомощия, неизяснени последици, който определя разходната част. От чие име ще се правят тези разходи. От името на комисията или от името на фонда. Защото вие ще ги разпишете най-директно. За мен няма пречка да има участие на представители на фонда при приемането на бюджета, както и сега. Да не говорим, че има разписани на председателя на фонда много права и задължения, на заместник-председателите. Аз мисля, че нито е оправдано юридически, нито пък правно технически е нормално така да бъде записан този текст, поради което считам, че той би трябвало да отпадне.
Мая Манолова:
Кое от практиката в дейността на Гаранционния фонд налага една подобна регулация. Процедурата по приемане на бюджета или по приемане на отчета. Какво в действителност се случва? Да чуем на практика какво налага това.
Искра Фидосова:
Взаимно застрахователните кооперации попадат ли в този режим или само застрахователните дружества. Заповядайте.
Петър Чобанов: Комисия за финансов надзор
Какво предизвика искането за подобна промяна?
Като ни беше представен бюджета за следващата година, т.е. за 2010 г. на фонда, там направи впечатление, че административните разходи в условия на криза се повишават с 25% и това предизвика нашите конкретни действия да поискаме да имаме по-голям контрол върху тези разходи с идеята че тези средства, макар и да се отделят от застрахователите, могат да бъдат разглеждани и като публични средства с оглед тяхната цел на разходване. 25% увеличение на административните разходи ни се стори малко разточително в условия на криза, когато всички останали си свиваме бюджетите и то доста сериозно. Това предизвика нашето намерение да наложим по-голям контрол. Хубавото в тази ситуация, че от самата Асоциация на застрахователите и Съвета на застрахователите реагираха адекватно и намериха пазарното решение на проблема. Т.е. намалиха си сами бюджета и го приведоха в едни нормални рамки. Ако можем да бъдем сигурни, че това ще се случва всяка година, забелязвайки подобно голямо увеличение на административните разходи, наистина подобен административен контрол няма да се налага. Това предизвика нашето желание да защитим публичния интерес.
Димитър Лазаров:
Но вие не бъркайте контрола върху разходите с приемането на бюджета. Това са две съвсем различни неща. Контролът върху разходите е в правомощията на много органи в държавата, включително и на комисията. Ние тук говорим освен за правно техническата страна, ние говорим за правомощие кой одобрява този бюджет. Това е различно от контрола върху разходите. От чие име този бюджет ще се харчи и ще бъдат правени тези разходи. Какво ще стане, ако Комисията на застрахователите откаже да одобри бюджета. Фондът остава без бюджет. Какво ще стане по-нататък. Не можете да ги задължите. Нямате такива административни правомощия. Не можете да приемете бюджет вместо тях, защото няма разписано. Ще се обжалва в съда ли. Това го няма. Ако вие изземете тези правомощия, т.е. намесата на комисията става вече съвсем друга. Но така се променя философията на закона. А това го няма в мотивите. Там трябва да се променят правомощията на комисията. Трябва да има ред, къде ще се обжалва, кой ще арбитрира, кой ще се произнася. Това е едно юридическо лице, а не държавата е собственик на тези средства. Публичен характер има разходването им. Така написано не е убедително и не може по този начин да се извършва тази намеса.
Искра Фидосва:
Благодаря, г-н Лазаров. Заповядайте, г-н Нотев.
Явор Нотев:
Аз обобщих въпросите и се надявам успешно да обобщя отговорите. Чухме, че е имало проблем и този проблем е бил решен с доброто разбиране на асоциацията. Аз предлагам да гласуваме текста. Вече се оформиха становища.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Нотев. Има думата г-жа Михайлова за процедура.
Екатерина Михайлова:
Аз искам да обявя конфликт на интереси и няма да участвам в гласуването поради роднинство със засегната страна в спора.
Искра Фидосова:
Аз мисля, че стана ясно. Ние не сме против превантивния контрол, но при ясно разписани правила.
Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Аз мисля, че това е един добър замисъл по принцип, но поради не добре изписания текст предизвика тези опасения, недоумения и т.н. Аз мисля, че е правилно сега да се отхвърли § 3, но не заради принципа, а заради лошия запис и неизяснените моменти в него. Това е.
Искра Фидосова:
Категорично подкрепяме принципа. Но по този начин разписан, с този текст, с намерението в наредба да се урежда нещо, което в закон трябва да се уреди от правна гледна точка няма как да стане така.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 002-01-17, внесен от Министерския свет на 01.03.2010 г. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Един негласувал. Благодаря.
Преминаваме към точка трета.
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 002-01-18, внесен от Министерския свет на 02.03.2010 г.
Присъстват: от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма - Симеон Йорданов, началник на отдел „Ядрена енергетика и безопасност” и от Агенцията за ядрено регулиране – Борислав Станимиров, заместник-председател.
От страна на вносителите кой ще представи накратко мотивите. Заповядайте.
Борислав Станимиров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Законът за безопасно използване на ядрената енергия е в сила от юни 2002 г. и към онзи момент законът е в съответствие с международните конвенции и договори, по които република България е страна. Реална необходимост от промени в закона възникна във връзка с развитието на законодателството на Европейския съюз в ядрената област, както и във връзка с натрупания опит по прилагането на закона.
След проведена съгласувателна процедура от март 2009 г. предишният Министерски съвет одобри този законопроект и той беше внесен в 40-то Народно събрание. След конституирането на 41-то Народно събрание той бе върнат за провеждане на нова съгласувателна процедура и в момента се намираме в нея.
Предлаганите със законопроекта изменения и допълнения са в няколко направления и са описани подробно в мотивите към проектозакона, който сме ви предложили.
Предложените изменения и допълнения отчитат специфичните задължения на Република България по Конвенцията за физическа защита и ядрен материал, както и споразумението на прилагането на гаранциите по Договора за неразпространение на ядрено оръжие. Съгласно Конвенцията, Агенцията за ядрено регулиране се определя за компетентен орган, пункт за връзка и координатор по Конвенцията за физическа защита и ядрен материал. Физическата защита се включва като един от основните направления на закона, съвместно или на едно ниво с ядрената безопасност и радиационната защита.
С пълноправното си членство на Република България в Европейския съюз и съответно с прилагането на споразумението за прилагане на гаранциите за неразпространение на ядреното оръжие между страните членки на ЕВРАТОМ и Международната агенция за атомна енергия операторите докладват директно на Европейската комисия по системата на гаранциите на ЕВРАТОМ, като централен регистър за целия Европейски съюз се поддържа в Люксембург. В рамките на класическите гаранции Европейският съюз се разглежда като една държава. Поради тази причина с проекта се осигурява и свободен достъп до съоръженията на инспекторите по гаранциите от Европейската комисия.
Със законопроекта се осигурява и трайна правна регламентация на изискванията на директивата на Съвета 2006/117 Euratom от 20 ноември 2006 г. за надзор и контрол на превоза на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво. Директивата е транспонирана през декември 2008 г., като нейното въвеждане е ратифицирано пред Европейската комисия чрез Работна група 20 „Околна среда”.
Въведеният единен режим за превоз на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво в рамките на общността и към, и от трети страни се основава на прилагане на стандартен документ, който е приложение към Директивата, като със законопроекта не се добавят или отменят разрешителни и лицензионни режими.
С проекта на закона се въвеждат и изискванията на Директива 71 на Евратом от миналата година, която установява общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации.
Във връзка с опита и прилагането на Закона за безопасно използване на ядрената енергия с проектозакона се въвежда лицензия за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения. В досега действащия закон беше разрешителен режим. Целта е поради спецификата на процеса на извеждане от експлоатация, продължаващ десетки години, да се гарантира запазването на отговорността на лицензианта по отношение на безопасността на съоръжението през целия период на извеждане от експлоатация. С пердложеното въвеждане на лицензия се избягва и двойния разрешителен режим, а именно поддържане на лицензия за експлоатация или управление на съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци и в същото време получаване на поредица от разрешения за извеждане от експлоатация. Тази лицензия за извеждане от експлоатация ще се издава за срок от десет години. Със законопроекта се дава правна възможност лицето, извеждащо от експлоатация, да не е задължително лицето, експлоатиращо ядреното съоръжение и се въвежда механизъм за освобождаване от регулиране на генерираните в процеса на извеждане от експлоатация отпадъци, които не представляват радиологичен риск за населението и околната среда.
С този законопроект се предлага цялостно отпадане на лицензионния и разрешителен режим за частите на източници на йонизиращи лъчения, като например държатели за ренгенови тръби, кабели, усилващи екрани и т.н., които не представляват радиологичен риск.
С проекта се предлага също удължаване на максималния срок на издаваната лицензия за експлоатация на източници на йонизиращо лъчение от 5 на 10 години, като се цели облекчаване на лицензионния режим и намаляване на икономическото бреме за лицензиантите.
Благодаря Ви, г-жо Председател. Надявам се, че се вписах в трите минути.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, желаещи за изказване. Имате думата. Г-н Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров:
Имам един въпрос. В § 39, ал. 2 „Лицензии и разрешения за дейности с източници на йонизиращи лъчения не се изискват, когато вероятността за увреждане на здравето е пренебрежимо малка, съгласно критериите, определени с наредбата по чл. 26, ал. 3.”
Как определяме кога е „пренебрежимо малка”.
Борислав Станимиров:
Критериите, за които говорите, ще бъдат въведени с подзаконовите нормативни актове. Предстои изменение и на тях след приемане на законопроекта.
Тодор Димитров:
Т.е. да разбирам, че ще има критерии и формулировка за „пренебрежимо малка”. Към момента знаем ли как ще изглежда тази формулировка. От правна страна питам „пренебрежимо малка”.
Искра Фидосова:
Като терминология това е непознат начин на изписване на причиняване на такова увреждане.
Борислав Станимиров:
С технически критерии ще бъде определено „пренебрежимо малка”, а не с правни. Т.е. ще бъде стойност.
Анастас Анастасов:
Значи има допустима граница на облъчване, която е определена. И в рамките на тази граница облъчването не предизвиква изменения и увреждане на човешкия организъм. Всеки ден получаваш съответно количество радиация.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по този законопроект. Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 002-01-18, внесен от Министерския свет на 02.03.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Благодаря ви.
Продължаваме с точка четвърта.
По четвърта точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-13, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 24.02.2010 г.
Г-н Шарков, моля да представите накратко мотивите. Заповядайте.
Ваньо Шарков:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Уважаеми колеги,
След това значително добро, което направихме днес за българското земеделие, да направим и нещо по отношение на Закона за храните. Принципно от медицинска гледна точка от времето на откриването на генно модифицираните организми до днес не е минало едно човешко поколение и заради това ефектът на храните, съдържащи генно модифицирани организми върху човешкото здраве, за съжаление, все още не е в пълнота изяснен. Има няколко клинични проучвания, които са направени. Едното е в Съединените американски щати, където е доказано, че млякото от крави, които са били хранени с генно модифицирани фуражи е предизвиквало обриви в децата и този генно модифициран продукт е бил спрян от производство. Другият случай е в Австрия, където е било направено изследване върху мишки. Знаете че в медицината е така, тъй като при тях репродуктивността е изключително висока и може да се проследи ефектът от храните, съдържащи генно модифицирани организми в кратък интервал от време, където са установени последствия.
Това, което ние предлагаме – промяна в Закона за храните, е по отношение на продуктите, съдържащи генно модифицирани организми.
Първо, забрана на използването на такива продукти при приготвянето на детски храни.
Второ, забрана на продажбата на такива продукти в и около детски заведения и училища.
Трето, хранителните продукти, които съдържат такива генно модифицирани организми да бъдат обозначени с конкретен етикет – нещо, което вече го свършихме с приемането днес на закон. Така че тази точка не е от най-важните.
Четвърто, да бъдат продавани подобни хранителни продукти на отделни щандове, ясно обозначени щандове с идеята българските граждани да имат реализиране на правото на информиран избор. Т.е. онези, които искат да консумират и да ползват такива продукти, да знаят, че те са такива. А тези, които не желаят, да могат да се възползват от това си право.
Това са предложенията.
Последното предложение е във връзка със санкцията, която досега беше от 15 до 50 хиляди лева при първо нарушение. Идеята е тази долна граница да бъде увеличена и да стане от 35 хиляди до 50 хиляди. При второ нарушение досега беше от 35 до 75 хиляди, предлагаме сега да бъде от 50 хиляди до 75 хиляди. Смятам, че е в духа на това, което днес работихме заедно и може да бъде реализирано.
Отделно искам да ви обърна внимание на факта, че макар министърът на здравеопазването по силата на Закона за храните дава разрешението за пускане на пазара на храни с генно модифицирани организми до момента няма издадено нито едно подобно разрешение, тъй като явно така са практикували някои от хората. Установените обаче над 0.9% генно модифицирани организми в редица хранителни продукти са безспорен факт и българските граждани трябва да научават от етикетите за това съдържание. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Шарков. Имате думата, колеги. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Г-н Шарков, или аз днес не съм разбрал точно какво съм гласувал, и най-вероятно е така, но имам предвид следното.
Подкрепям идеята, ще гласувам „за” законопроекта, но искам да ми бъде по-ясно. Например, ал. 4 започва така:
„(4) Забранява се влагането на продукти и съставки, съдържащи ГМО при производството на детски храни.”
Защо само на детски? Въобще на храни в България да има забрана да се влагат ГМО. Мисля, че горе долу така гласувахме с чл. 79. Там са изброени, разбира се. Защото всеки може да си каже щом не са детски храни, значи можем да слагаме. Не е ли въобще за храните.
В ал. 5, за да се изясним, „ГМО в детски ясли, детски градини, училища и търговската мрежа около тях (в радиус от 100 метра).”
Има подобни разпоредби за алкохол и цигари.
Въпросът е ние допускаме ли храни внос от чужбина, където има ГМО. Забранихме ги или почти ги забранихме. Забранихме отглеждането, но внос може. Може ли внос на детски грани с ГМО. Да забраним вноса тогава, ако можем. Да кажем в магазините на 100 метра около училищата разбирате, че това не ни решава проблема. Няма с ролетка да мерим тези разстояния. Не можем ли да направим следващата крачка – забраняваме внос на детски храни с ГМО. Питам? Аз не съм специалист в тази област, но ми се струва, че можем в тази насока още повече да засилим вашата идея. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Корнезов. Г-н Шарков.
Вальо Шарков:
Има регламентна Европейския съюз. Етикетите са задължителни само тогава, когато е над 0.9%. В този смисъл колкото и да се опитваме да налагаме подобен род забрани, ще влезем в противоречие с европейското законодателство, което не си заслужава. Както при предишния законопроект с „пренебрежимо малката доза” е дозата, която е доказана, че не е вредна за човешкото здраве. Това е пренебрежимо малката доза. В този смисъл аз съм съгласен, но нека сега да направим първата крачка. Може по-нататък да стигнем и до тоталните забрани. Но винаги тоталните забрани се нарушават. Може би на второ четене да запишем, че всички онези продукти, които са внос, трябва да имат задължително такива маркировки или такива етикети, от които да бъде ясно. Но това са неща, които бихме могли да направим между двете четения. Благодаря.
Искра Фидосова:
В момента това, което се получава в тази посока, е, че ние забраняваме да се произвежда в България, а в същото време няма как да забраним вноса на детските храни – пюренца, и децата пак ще се хранят с тези продукти, които съдържат ГМО, само че ще има етикет по-големи букви, различен цвят и т.н., съгласно европейските изисквания. Забраняваме на нашите производители, но вносът е разрешен и не е ограничен в тази посока. Какво точно правим?
Г-н Димитров иска думата.
Тодор Димитров:
Колеги, аз искам да поставя на вашето внимание следния въпрос.
Административно-наказателната разпоредба – в чл. 38, ал. , увеличаваме санкциите, но там е казано „който произвежда и продава”. Т.е. трябва да е и производител и да продава. Ако само продава не попада под санкцията на този закон. Дадено е кумулативно „и”. Трябва да е „или”, а то е „и”.
Искра Фидосова:
Ако се продава детска храна, в която има ГМО.
Тодор Димитров:
В случая, ако някой само продава, а не е произвел, няма да можем ад го санкционираме. Поне аз така го чета. Реално санкциите много рядко ще могат да се налагат. Така че, ако ще се пипа чл. 38 от правна гледна точка нека да го направим „или”, така или иначе се пипа чл. 38, за да могат да се налагат санкции във всички хипотези.
Искра Фидосова:
И още нещо във връзка с чл. 38. „Който продава”- това означава, че детските храни, съдържащи в себе си ГМО, които са разрешени да се внасят, но в същото време се продават на пазара и лицата, които ги продават пак ще бъдат наказани за нещо, което е разрешено, защото не можем да забраним вноса. Създаваме двойнствен режим.
Питам, защото не ми става ясно какво се прави с този ЗИД в момента. Не можем да ограничим вноса на такива детски храни. Има много голям внос на детски храни и ми прави впечатление , че родителите купуват именно от тези вносни храни. Ние забраняваме и хубаво забраняваме, но по директива не можем да забраним вноса на тези храни, а в същото време наказваме за продажба тези, които продават такива, произведени в България или изобщо всички.
Г-н Казак има думата.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, това е законопроект, внесен от група народни представители. Материята е много специфична. Първо, тя не е от компетентността, приоритет на нашата комисия. Материята е специфична, тя е специализирана. Тук, както каза и вносителят, всъщност само загатна, но всички ние знаем, че в областта на храните има европейско законодателство и ние не можем с лека ръка да законодателстваме в една сфера, която е строго регламентирана на европейско ниво и всяко отклонение ни изправя пред угрозата на санкции от страна на Европейската комисия, ако някой от производителите на детски храни се оплаче на Европейската комисия, че България налага ограничения, които са извън европейската рамка.
За това предлагам в становището на нашата комисия да се запише, че първо, трябва да се направи правен анализ на европейското законодателство. Трябва да има становището на нашата дирекция „Европейско право”. Трябва да има становище и от Министерския съвет от съответния орган – Агенцията по храните, за да не допуснем някоя грешка, която да ни изправи пред угрозата на санкция от страна на Европейската комисия.
Павел Димитров:
На мен ми се струва, че и ал. 5 влиза в противоречие с изискването на Европейския съюз, особено що се касае да вноса. Защото Европейския съюз сме ангажирани да разрешим внасянето на тези стоки, а от друга страна, с ал. 5 забраняваме тези храни да се разпространяват и продават в детски ясли, градини и т.н. Считам, че тук също сме в противоречие и за това ме интересува становището на министерството.
Искра Фидосова:
Г-н Шарков, заповядайте.
Вальо Шарков:
Законопроектът беше гледан в комисията по здравеопазване, където бяха предоставени всички тези становища. Становището на Дирекцията по европейско право беше, че нито един от предложените параграфи не противоречи на европейското законодателство. Те дадоха съгласие и не знам защо го няма при вас.
Министерството на земеделието категорично подкрепят предложения законопроект. Министерството на здравеопазването имаха забележка единствено по отношение на етикетите дотолкова доколкото имаше решение в другия закон и се налага да бъдат синхронизирани текстовете. От всички тези институции беше казано, че няма противоречие в предложените текстове. Проектът беше приет с пълно единодушие.
Искра Фидосова:
Може ли да отговорите на въпросите, които се поставиха, тъй като сте го коментирали подробно въпроса в Здравната комисия. По отношение на вносните храни и създаването на двойствен режим за едните и за другите и на практика как точно си го представяте.
В същото време и налагането на административните наказания и санкции по отношение на разпространителите на такива храни, в които има ГМО. Защото и днес в Закона за генно модифицираните организми допускаме – остава възможността за разпространение, за продажба. Приехме вчера текстове как ад изглеждат етикетите, буквите, цвета, а в същото време тук има противоречие. Поне според мен.
Ваньо Шарков:
По отношение на етикетите действително има противоречие, защото не беше приет Закона за генно модифицираните организми днес. Това нещо може да бъде изчистено и текстът да се коригира.
Искра Фидосова:
Не това имах предвид аз.
Ваньо Шарков:
По отношение на другите неща, примерно, по отношение на вноса. Предполага се, че това ,което е изискване в Европейския съюз, а именно храните, които имат съдържани над 0.9 % генно модифицирани организми и хранителни съставки, използвани за приготвяне на хранителни продукти да бъдат обозначени със съответните етикети. Това е европейското законодателство, което би трябвало да бъде следено и това кога се внасят хранителни продукти и съставки за производство на хранителни продукти в България. Т.е. това е отговорност и задължение на съответните власти. По принцип как се контролира процесът на безопасност на храните в България. Това е много дълга тема, която се нуждае, според мен, от изцяло нов закон. Защото в момента имаме Национална комисия по безопасност на храните, в която влизат двама заместник-министри – единият на здравеопазването и другия е на земеделието. През 6 месеца те се въртят в председателството на комисията. В тази комисия влизат още: председателят на Ветеринарномедицинската служба, Националната служба за растителна защита. Ако ви кажа, че в тази комисия влиза и главния комисар на МВР не знам дали ще ми повярвате. Не съм убеден, че и той самият знае, че е член на такава комисия. В крайна сметка се оказва, че никой не осъществява необходимия контрол.
По отношение на разпоредбата и главата за санкциите. От около 260 проби, направени през миналата година, при 160 е установено съдържани на генно модифицирани организми над 2% и няма наложена нито една глоба или имуществена санкция. Има само изземване на продуктите и връщане, аз да бъдат поставени необходимите етикети.
Искра Фидосова:
Г-н Шарков, моят въпрос беше по отношение на двойствения стандарт. Не сме против това нещо и тази норма. Добре забраняваме влагането на продукти и съставки, съдържащи ГМО при производство на детски храни. В същото време в рамките на Европейския съюз, най-малко, няма такава забрана. Нямаме забрана и за внос. Какво се получава? Аз разсъждавам като майка и потребител. Влизам в магазина и там където са детските храни виждам рафтовете пълни с каши и детски пюрета, внос от Европейския съюз и в същото време липсват българските храни. Ние създаваме двойствен режим по този начин. Защото на нашите производители сме забранили, дори в рамките на допустимите. Това ви питаме. Няма противоречие на европейските норми. Обаче ние създаваме двойствен режим по отношение на нашите производители, а в същото време допускаме вноса отвън неограничено на всички тези храни, които ще залеят пазара и сега са в търговската мрежа. Ако влезете в един магазин ще видите колко много такива продукти има наредени.
Четин Казак:
Да, всички са вносни. Български са само тези с етикет „Ганчев”.
Искра Фидосова:
Т.е. какво правим с този закон.
Вальо Шарков:
Има дирекция „Европейско право”, ако искате да ви отговорят.
Искам да попитам г-н Казак дали е гледал етикетите на тези стоки и дали има отразено такова съдържание. Защото съм сигурен, че изобщо не е обръщал внимание. Това е безспорен факт.
Ако искате да стигнем и по-нататък, но пак ще нарушим европейски директиви, като забраним вноса. Те имат задължение на този етикет да има 0.9 по европейското законодателство, ако има над 0.9.
Анастас Анастасов:
Аз мисля, че ние подлежим на санкция ако разрешим влагането над 0.9 в детски храни, примерно или изобщо в продукти. Какъв е проблемът ние да се грижим по-добре за нашето здраве, отколкото те са преценили.
Вальо Шарков:
Не знам как поощряваме вносителя. Но ако българският продукт, ако на продукта на вносителя пише, че съдържа ГМО, а на българския продукт пише, че не съдържа ГМО, кое ще предпочетат българските граждани? Дали стимулираме българското производство или вноса?
Екатерина Михайлова:
Може би наистина имаме нужда от експертиза за европейските разпоредби, защото не е въпросът какво ще избера аз като потребител. Въпросът е, че е дадена възможност на другите да произвеждат с ГМО, а ние не даваме. Защото те като си произвеждат, но не могат да внасят, на територията на България са в една ситуация. Нека да разберем има ли ограничения, европейски забрани.
Искра Фидосова:
Нека да чуем експерта от отдел „Европейско право”.
Боряна Калоянова: експерт в отдел „Европейско право”.
В становището сме казали, че няма акт на европейско ниво, който да забранява производството на детски храни, съдържащи ГМО. А въпрос на национална политика какво решение ще се вземе. Не можем да забраним внос.
Тодор Димитров:
Колеги, аз мисля, че идеята е добра, но въпросът е чисто практически дали нашите производители ще могат да имат конкурентни цени и дали въобще ще останат на пазара, след като не могат да влагат въобще ГМО. Защото при всички положения, според мен, с ГМО ще бъде по-евтино. Т.е. дали въобще ще останат на пазара. Сигурен съм, че с ГМО цените са много по-ниски и стоката е много по-рентабилна. Т.е. идеята е добра, но аз имам съмнения и резерви дали нашите производители въобще ще останат на пазара. Може би трябва да ползваме повече експерти, за да ни кажат за какво става въпрос.
Вальо Шарков:
Аз смятам, че ако българските производители произведат детски храни без ГМО, ще имаме реализация на продукцията не само на българския пазар, но и на европейския пазар. В момента всички хора са ориентирани точно към производството на такива продукти без съдържание на ГМО. В момент им вносни продукти и те трябва да бъдат със съответните етикети и всеки гражданин има право да си избере.
Искра Фидосова:
На мен ми се струва, че тук имаме нужда от още обяснения и то от експерти. Има ли други желаещи за изказване. Г-жа Миткова.
Даниела Миткова:
Преди малко прочетохте съдържанието на чл. 38, ал. 1, която започва с „който продава”, а като се погледне чл. 19, там са разписани правилата, по които се продава. Т.е. хем им налагаме санкция, ако продават, а им разписваме и правила как да го продават.
Тодор Димитров:
Моята забележка по чл. 38 беше, че имаме кумулативно – произвежда и продава.
Искра Фидосова:
Не е забранена продажбата. Разпространението се забранява в детските ясли, градини и училищата. В търговската мрежа не се забранява продажбата на такива продукти, съдържащи генно модифицирани организми.
В чл. 38 санкцията е не защото тотално продава, а когато има нарушение на този закон. Т.е. някое друго условие, изискване, хипотеза на закона да е нарушено. Не е само и единствено продажбата.
В заключение идеята е добра, приветстваме я. Въпросът е, че може би трябва още експертиза. Да се помисли наистина дали не е необходимо нещо допълнително да се разпише, особено покрай ал. 4.
Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Само още едно съображение, което е от компетентност на нашата комисия – Правната комисия. Взимам повод от думите на проф. Корнезов.
Днес бяха гласувани текстове, които имат отношение към материята. Да, трябва д се изчисти това - кои въпроси са решение с днес гласуваните текстове и кои остават. Наистина трябва да имаме една фиксирана позиция по тези въпроси и след това да направим предложенията.
Искра Фидосова:
Има думата представителя на Министерството на здравеопазването.
Нели Микошинска:
Уважаема г-жо Председател,
Ние сме представили писмено становище по законопроекта на г-н Шарков, но го разбираме, че го няма във вашата Комисия. Във връзка с дискусиите, които тук се провеждат, аз искам нещо да поясня с следния смисъл.
В Европейския съюз са разрешени и се допускат за продажба и за производство определени генетично модифицирани храни и ние няма как да не ги допуснем тези храни да се предлагат на българския пазар – самостоятелни такива или да се влагат като съставки в други храни. Това не можем да направим.
Ние контролираме тези разрешени храни да бъдат правилно етикетирани – да има етикет, че тази храна съдържа еди-какъв си вид генетично модифициран материал и той е действително над 0.9%. Когато е под 0.9% не се изисква такова етикетиране. Но след като храната е разрешена на ниво Европейски съюз, ние няма как да не я допуснем да бъде разпространявана в европейския пазар. Дори и за такива храни, които са внос от трети страни. Защото знаете, че за храните, които се произвеждат в европейски страни, няма внос. Това е просто свободно разпространение на нашия пазар и ние ги намираме като такива и просто следим дали са правилно етикетирани. За тези, които са от внос, бихме могли да не ги допускаме, но при условие, че те са вече разрешени в европейския пазар също бихме могли да търпим определени санкции.
Не допускайки да се произвеждат храни в България с генетично модифицирани организми, няма как да спрем тези, които съдържат такива, но са с разрешен генетично модифициран материал.
Вальо Шарков:
Уважаеми колеги, откакто върви дискусията за съдържанието на генно модифицираните организми в храните три пъти е нараснал броят на исканията от български производители до националната лаборатория за изследване на съдържание на ГМО – искания за изследване на различните съставки, за да не допускат съдържание на ГМО в продукта, който произвеждат, което е нещо добро, което е постигнато. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Колеги, ориентираме се към гласуване. Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-13, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 24.02.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се. Приема се с уговорката, че ще се погледнат нещата още веднъж между първо и второ четене.
Продължаваме с пета точка.
По пета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12, внесен от Иван Димитров Иванов и група народни представители на 18.02.2010 г.
Г-н Иванов, ще ви помоля накратко да представите мотивите.
Иван Иванов:
Уважаеми колеги,
В края на мандата на 40-то Народно събрание набързо беше приета пълна забрана на тютюнопушенето в закрити помещения. Ние приемаме да н се пуши и даваме възможност, като в борбата за ограничаване на тютюнопушенето искаме да бъдем по-гъвкави. В тази връзка даваме възможност при спазване на определени условия собствениците на заведения да изпълнят определени норми и да разрешат в тази част от тяхното заведение да се пуши. Това е разликата, защото около 2 милиона са пушачите в България – над 25%, това е една дискриминация. Ще ви дам един пример. В Германия в Бавария приемат пълната забрана 2008 г. м. април на тютюнопушенето. В резултат на това има над 50 дела в Конституционния съд. Спада рязко оборота н малките заведения и девет седмици тази забрана пада.
Ние не разрешаваме тютюнопушенето, а даваме възможност, ако собственикът на заведение желае в неговото заведение да влизат пушачи, трябва да изпълни определени норми, т.е. да обособи самостоятелно помещение с преграда от пода до тавана със съответната вентилационна система и тогава там би могло да се пуши. Но това не е задължително. Само, ако той желае.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Иванов. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Така както е изписан в заглавието, понеже е Закон за допълнение на Закона за здравето, трябва да бъде закон за изменение и допълнение на закона. Да се отрази в нашия протокол, защото не знам дали в другата комисия ще обърнат внимание на това. В писмото е правилно изписано, но в самото заглавие на проекта е записано „Закон за допълнение на Закона за здравето”.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Лазаров. Г-жа Михайлова иска думата.

Екатерина Михайлова:
Миналата година, когато пушех много, гласувах да се забрани тютюнопушенето. Днес също ще гласувам против този проект за закон, защото смятам, че това нищо не е. Това е старата история. Толкова квадрата, в едно кюше ще пушат. Видели сме го това. Не работи. Аз разчитам на този закон окончателно да спра да пуша и сега вие ми разваляте желанието. Като отида в чужбина преставам да пуша. Това че бях около Коледа и Нова година извън България до докарах до 2-3 цигари на ден. Поддържам го и в момента. Защо искате да ме провокирате в заведенията да пуша. Говоря съвсем сериозно. Може да е комично. След като се борим за чистота, ГМО забраняваме, защо разрешаваме пушенето. През закона можем да ограничим тютюнопушенето и сега отваряме пак.
Искра Фидосова:
Аз ще се опитам да обясня мотивите като непушач. Заявявам, че съм категорично против тютюнопушенето, но не съм за тотална забрана в закон. Не пуша и никога не съм пушила и ще кажа моите мотиви. За това може би трябва да бъда изслушана. Нямам конфликт на интереси.
Първо искам да допълня колегата Иванов. Може би не стана достатъчно ясно защо са предложили този законопроект и как точно предвиждат да се уреди възможността за пушене в закрити помещения.
Безспорна е първата част, в която има тотална забрана за обществените сгради, училища, учреждения и т.н., това което и досега беше и тук няма никакво отстъпление. Ясно са изброени в закона – нещо, което до този момент го нямаше. Имаше го в наредбата. И аз приветствам подхода по този начин да се запише като изрична забрана в закона.
По отношение на пушенето в закрити обществени помещения, така наречените заведения, кафенета, дискотеки. Каква е идеята на вносителя? В регистрационния режим по отношение на съответните заведения, собственикът или ползвателят, или наемателят на такова заведение, да има срок тези, които имат такъв режим, имат разрешителни и тези, които сега ще откриват и ще минат изцяло по новия ред, да заявят съответното помещение, ако е в границите – тук ас записани 100 кв. м., между първо и второ четене може да решим да са 50 или 80, въпрос на преценка на законодателя. В различните страни в Европейския съюз са допуснати различни по размер квадратури. Но това, което аз за себе си направих като преглед на европейския опит, видях, че в повечето от европейските страни и членките е уредено именно по този начин и с този подход. Ако приемем в нашата хипотеза до 100 кв. м. всеки един собственик или ползвател на такова заведение до 100 кв. м. ще заяви писмено дали това заведение ще бъде за пушачи или за непушачи. Не само, че трябва да заяви, а трябва да постави и обозначителен знак – табелка, пред заведението, така че когато аз реша да отида и да вечерям в едно заведение аз като непушач ще преценя дали искам да вляза в ресторанта за пушачи или за непушачи. Моят съпруг е пушач и ако излизаме заедно трябва да отида в заведение за пушачи. Но никой не ми е крив, че съм влязла в това заведение, защото аз съм си избрала да вляза там, като искам да бъда със семейството си. Като искам да бъда в заведение за непушачи и не мога да отида с моя съпруг, но ще отида с приятели, които не пушат, ще избера заведението за непушачи. Какво правят в големите заведения, обаче. Там не казваме, че си има ъгълче, както досега, маси на които има табелки за пушачи и непушачи. Там казваме: Собственикът, ползвателят ако иска да има помещение за пушачи е длъжен да обособи не маса или ъгъл, а отделно помещение, което да бъде напълно изолирано от останалата част. Това голямо заведение от 200-300-500 кв. м. собственикът и ползвателят може да реши цялото да бъде за непушачи. Въпрос на негов избор и заявяване по съответния ред в съответната служба РИОКОС, в съответната община, ако трябва ще се запише в наредбата, има възможност да се разпишат много строги правила и норми, но ние по никакъв начин, смятам, не нарушаваме правата на непушачите. Вие ако нямате воля да откажете цигарите, каквото и да пишем в закона, г-жо Михайлова, е без значение. Това е въпрос на лична преценка и избор на всеки един дали да пуши или да не пуши, колко цигари да пуши, кога и къде.
Когато колегите пушачи ни представиха този законопроект аз като непушач поставих едно условие. Аз също се подписах под този законопроект, но казах така: Искаме от вас обещание и съгласие, че нормите, уреждащи санкциите, контрола и разписване на подробни норми и текстове в наредбата ще бъдат писани от непушачите. Искаме завишен контрол, изключително завишени санкции, така че хем да не нарушаваме правата на едните и на другите, всеки да има избор, но наистина да има правила, които да се спазват. Няма защо да се заблуждаваме, че ако тази пълна забрана в момента продължи да действа, аз мисля, че повечето заведения изобщо няма да я спазват. Кой ще го контролира, как ще се контролира и има ли въобще ресурс това нещо да се случи. Но собственикът, ползвателят ще реши. Ако има голяма по размер глоба, ако наруши два пъти или три пъти и е заявил, че заведението му е за непушачи, да отнемем лиценза. Да няма право примерно три години след това да получи лиценз и тогава те няма да злоупотребяват.
Какво правим в момента като въвеждаме пълната забрана. В Европейския съюз има само две страни, които са наложили пълна забрана и там има проблем. Едната страна е Великобритания и другата е Ирландия.
Анастас Анастасов:
Изрично е определено къде се пуши навън. Като кучета. Но в един момент, като настъпи вечерта, по улиците всичко върви и си пуши и си хвърля фасовете където намери и както намери за добре. Но в обществените помещения, наистина е забранено тютюнопушенето. Никой не сме да пуши.
Доколкото знам за Турция в момента санкцията за собственика на заведението е 5 хил. лири, което горе-долу е 5 хил. лв., ако хванат един да пуши в заведението, където е забранено. А за физическото лице мисля, че е 500 лири (500 лв.) глоба, ако го хванат. И в Турция се спазва.
Светослав Тончев:
Само една забележка към предложения ни законопроект.
Колегите са записали: „Създава се нова ал. 4. (4) В заведенията за развлечения (ресторанти и др.) могат да бъдат определени обособени самостоятелни помещения за тютюнопушене...”.
Това имах предвид, като исках да ви г-жо Фидосова, защото вие казахте, че се задължават да определят такива помещения. Тук е записано „могат”, което значи, че могат и да не бъдат. Може би „се обособяват” е по-коректно.
Искра Фидосова:
Прав сте. Редакционна е поправката. Заповядайте, г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Помещенията за пушачи трябва да бъдат по-малката част от общата част на помещенията. Изрично в наредбата трябва да се запише, че те трябва да отговарят на сериозни изисквания за вентилация и климатизация. Не трябва тези помещения за пушачи да бъдат преходни по отношение на останалите. Ако тези норми се въведат и се въведат сериозни изисквания мисля, че нещата няма да бъдат такива, каквито са сега. Нормите и санкциите трябва да бъдат наистина сериозни.
Искра Фидосова:
Г-н Ивайло Тошев и след това г-н Нотев.
Ивайло Тошев:
Г-жо Председател, една ми забележка е относно редакцията на създадената ал. 3, където е казано:
„(3) Тютюнопушенето в закрити обществени помещения се допуска в: ....
2. закрити обществени помещения, които са обособени (заградени)...”.
Редакционно трябва да се изчисти текстът.
Второ ми предложение е свързано с новата ал. 5, където е казано:
„(5) Министерски съвет определя с наредба условията и реда, техническите характеристики и изисквания за вентилация, начина на обозначаване за помещенията по ал. 3 и 4.”
Струва ми се, че трябва да се сложи срок за тази наредба. Не е предвиден срок за издаване на наредбата от страна на Министерския съвет. При тази редакцията наредбата може да се приема и след една година.
Искра Фидосова:
Споделям и приемам бележката. Г-н Нотев има думата като непушач. Заповядайте.
Явор Нотев
Когато съм в помещение, където има и пушачи, излизайки от него аз мириша на пушач, а той не мирише на непушач.
Чухме, че тези норми били дискриминация по отношение на пушачите. Какво да кажем ние, които излизаме с последиците за здравето, за дрехите си и противно на нас. За това смятам спора и дискусията за безполезна. Това се непримирими позиции и може би наистина трябва да пристъпим към гласуване.
Анастас Анастасов:
Едно предложение към ал. 4, която завършва с „да избира дали в заведението ще се допуска или не тютюнопушене.” Да се сложи запетая и да се запише изрично, че заведението трябва да бъде обозначено за това. А след това в наредбата ще се реши начина, по който ще стане това.
Искра Фидосова:
Всички забележки ги приемаме. Представителят на Министерството на здравеопазването, сигурно и вие ги приемате нещата. Стига ли двумесечен срок да направите наредбата? Текстът по приетия закон от 1 юни или от 1 юли е?
Веселина Мандаджиева:
От 1 юни трябва да влезе забраната в действащия закон.
Предлагам да бъде тримесечен срока за изработване на наредбата.
Искра Фидосва:
Много са три месеца. Ние докато приемем този закон, ще стане края на м. април.
Маргарита Йорданова: експерт Правна дирекция.
Една подробност. Разпоредбата на ал. 2 в момента действа до 1 юни. Ако не кажем, че новата, изменителната разпоредба действа от 2 юни, и ще се получи така, че ако я изменим сега и не кажем това, тя ще действа до 1 юни, ще бъде отменена и няма нищо да се направи. За това предлагаме законът да влезе в сила от 2 юни и наредбата да бъде изготвена в същия срок, каквото е изискването на чл. 45 от Указа.
Искра Фидосова:
Колеги, гласуваме ли? (Да.)
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12, внесен от Иван Димитров Иванов и група народни представители на 18.02.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Колеги, приключихме с т. 5. Продължаваме по дневния ред.
По шеста точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 054-01-14, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 26.02.2010 г.
Докладва г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги,
Всички са наясно с проблемите, които съществуват в системата на здравеопазването, особено с оглед на предприетата от управляващите реформа, която касае болничната помощ. Сигурно трябва да напомня, че за 2010 г. парите за болничната помощ са намалени с 222 млн. лв. Намален е оперативният резерв към НЗОК със 115 млн. лв.
Освен това, ако проследим какво се случи с бюджета в началото на тази година, през м. януари беше платено на болниците за ноември, а разплащанията, които касаят м. декември в пълен размер до момента не са осъществени.
Самата идея да се закриват малки болници, общински или частни, също е продиктувана от разходите, които са свързани с функционирането на тези болници. Доскоро стачкуваха общо практикуващите лекари предвид факта, че за пореден път НЗОК не изпълни законовото си задължение да им разплати в срок заработените средства. Намалени са парите за профилактика намалени са така наречените регулативни стандарти, които касаят възможностите на общо практикуващите лекари да отправят с талони граждани (пациенти) на изследвания и други консултации.
Всичко това говори за проблемите, които съществуват във финансирането на здравната система. Аз честно да си призная съм дезориентирана с оглед сигналите, които излъчват представители на правителството за този сектор. Например, бяха цитирани едни цифри от шефа на НАП, който каза, че за първите два месеца са събрани 221 млн. лв. – с 40 млн. лв. повече от миналата година, а в същото време шефката на касата каза, че за м. януари там са постъпили само 30 млн. лв. от здравни вноски на гражданите. Тук възникват и много допълнителни въпроси във връзка с това противоречие в цифрите какво точно се случва с парите от здравните вноски на гражданите, къде и как се насочват те. Но мисля, че предвид и последвалите действия от страна на правителството, първо да се обяви 2% увеличаване на здравната вноска, след това предвид обществения натиск да се каже, че парите ще се събират от държавните служители, като те ще поемат своите вноски за социално и здравно осигуряване – говорят за едно недофинансиране изобщо на тази система.
Аз бих си позволила да поразсъждавам за идеите, например последната, ако приемем за окончателна, тук всичко е предпоследно, но ако приемем за окончателно мнението на правителството, че няма да се вдига вноската на този етап, а ще се събират здравно осигурените лица държавни служители ще поемат от собствените си средства своите здравни и социални осигуровки, възникват ред допълнителни въпроси. Това не е решение на въпроса, защото така или иначе тези вноски се внасят от държавата. Това значи да се признае, че държавата няма да внася тези вноски.
Вторият въпрос е, ясно е, че вноските за социално осигуряване няма как да отидат в здравната каса, защото това са друг вид осигурителни плащания. Т.е. правят се всякакви движения, които ще осигурят някакви минимални средства, например, закриването на малките болници, тези, които отпаднаха още през м. януари, струва на бюджета някъде около 10 млн. лв. Здравната вноска от служителите ще даде допълнително, т.е. за сметка на държавата около 40 млн. лв. Правят се редица реформи, абсолютно непопулярни и в ущърб на хората само и само да се намерят някакви средства, а не се прави това ,което е нормално и логично, а именно това, което хората са събрали за здраве във вид на своите здравноосигурителни вноски да се изразходват за здраве.Това е най-елементарното, нормално и законно издържано решение. Защото тук за мен е необяснима логиката, при която се каза, че пари, които са събрани от хората за здраве, ще служат за някакви други цели. Примерно, да крепят баланса в бюджета или някакви други фискални цели, които си е поставил финансовият министър.
Аз няма да коментирам мерките на правителството, които се обсъждат и които касаят драстични икономии в ред сфери, орязване на пенсионери, на майки и пр. с цел да се осигурят средства.
Според мен, най-нормалното което трябва да се направи, поне в сферата, в която парите ги има, те да бъдат извадени и да се използват по предназначение, още повече че това касае здравето на хората. В този ред на мисли използвам да кажа, че аз, разсъждавайки по точка втора – Кодекса за застраховането, преосмислях собствената си позиция, имам предвид контрола от страна на държавата върху отчета за изразходването на бюджета и формирането на бюджета на Гаранционния фонд. Защото ако тук на строга рестрикция се подлага всичко в държавата, то да оставим едно публично дружество, една публична структура, каквато е Гаранционният фонд да разходва безконтролно средства на трети лица, може би беше прибързано това, което тук решихме и това, което протече като дебат. Но така или иначе това не променя моя апел към вас, че в контекста на всички опити на правителството да икономисва средства ,да дадем възможност поне в здравната система това, което е събрано за здраве, да бъде изразходвано за здраве, като приемете така предложения от мен и от колегите от Коалиция за България законопроект.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Присъства тук г-жа Жени Начева, директор на Здравната каса. Вие ще вземете ли отношение? Заповядайте.
Жени Начева:
Г-жо Председател, касата не подкрепя внесения законопроект и ще обясня защо.
Ясно е, че ако тези средства бъдат насочени в структурата на разходите, те ще нарушат финансовата стабилност на институцията, тъй като ако има увеличаване н разходния таван, трябва да има източник, който да компенсира приходната част на бюджета, което на този етап не може да се случи.
Освен това знаем, че приходната част на бюджета се формира от здравноосигурителни вноски, които са милиард и половина за тази година. Останалите средства са с източник на приходи и данъчни постъпления, които са 900 млн. лв.
Освен това, за мен е твърде рано да се прецени още месец март средствата, и дали въобще са необходими средства, които да бъдат разпределени по отделните направления на здравноосигурителните плащания до края на годината, тъй като както всички знаем и се очерта, има много направления, които се нуждаят от контрол и допълнително прецизиране на структурата на разходите в тях и по отношение на болничната помощ и по отношение на общо практикуващите лекари. Този размер би осигурил плащания на касата в разстояние на три месеца, което по никакъв начин не води до запазване на нейната финансова стабилност и дългосрочно прогнозиране на структурата на разходите, тъй като какво правим след тези три месеца, ако сега не сме предприели необходимите действия разходите, които плащаме на изпълнителите на медицинска помощ да отиват при верните изпълнители в правилните направления на дейност. Не може един пациент да не знае с каква диагноза е приет в болницата да бъде лекуван, да има лечебни заведения, в които няма лекари, които да отговарят на критериите, да има лечебни заведения без апаратура или лечебни заведения, които след 4:00 часа са затворили врати, а са декларирали, че ще приемат спешни състояния и ние да продължим да разпределяме пари в тези лечебни заведения.
Мислим и считаме, че когато сме наясно с тенденциите в изразходването на средствата по бюджета на касата и със събираемостта на приходите от здравноосигурителни вноски, едва тогава може да бъде направен по-сериозен анализ за потребностите от допълнителен ресурс по бюджета на касата.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Начева. Желаещи за изказване. Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Аз искам да кажа, че много дълго време се спазва един принцип, който вносителите го знаят, че по бюджетни въпроси без съгласието на изпълнителните органи не се взимат решения, тъй като отговорността е върху тях. Внасянето от страна на народни представители на числа, не е било никога приемливо. Но във връзка с казаното от г-жа Манолова и това, което каза г-жа Начева, искам да подчертая нещо заради мотивите, основно поради което не може да се приеме, отделно че по принцип е така.
Касата за първи път, аз съм присъствал през последните години на няколко отчета при друг директор на касата, касата за първи път успява да стигне до възможността да направи точна преценка на разходите си. Това е много голям проблем, който е стоял пред всички ръководства на касата. Предишният директор – д-р Тодорова, ако не бъркам фамилията, пред министъра на финансите е поставяла точно тези въпроси, които г-жа Начева каза. Не е ясно диагнозите защо са поставени, не е ясно пътеките как ас отклонявани, всичко е правено фактически за институционална подкрепа - за харчене на парите да се издържа просто институцията болница. Тези злоупотреби са били винаги проблем от гледна точка на правилните разходи. В момента при условията наистина на една непопулярна дейност, защото не е популярно да се правят подобен тип ревизии и стагнация, защото това се усеща веднага сред всички хора, които работят в здравеопазването и с това нещо би могло да се спекулира – всеки би могъл да го направи на политическа основа, сега точно да се пипат числата е абсолютно забранено, дори правителството и касата не биха си позволили и не би трябвало да си позволяват, докато не завършат всички тези проверки, които се извършват в момента.
Така че съветвам ви веднага да пристъпим към гласуване и да отклоним това предложение.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Методиев. Г-н Павел Димитров и след това г-н Казак.
Павел Димитров:
Подкрепям г-н Методиев с тези аргументи. Считам, че ако сега се пипат тези числа, ще се наруши баланса. Освен това, на този етап трудно може да се направи такъв анализ. Благодаря.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Аз не споделям това становище, което беше изказано. В мотивите ясно е записано откъде ще се вземат тези пари. Значи има резерв, който се държи в БНБ. Това е първо.
Второ, всички ние знаем, че един бюджет това са прогнозни числа. Никой не може да каже колко ще се съберат като приходи специално от здравни вноски, и каквото и да е. Това са прогнозни числа. Ние знаем, че винаги във всеки бюджет се залагат много ниски прогнози, както за приходи, така и за разходи и след това с оказва огромно разминаване между това, което се е заложило като числа и това, което реално се е получавало в края на годината. При условие, че тези числа са драстично орязани, от една страна, от друга страна, има резерви, ми се струва все пак, че въпросът заслужава някакво внимание.
Аргументите, които се изтъкнаха за лечебните заведения, има поне две контролни институции в тази държава, които са призвани да контролират законосъобразното изпълнение на задълженият на лечебните заведения и целесъобразността и изискванията, които са валидни за тях. Това са районните центрове по здравеопазване и регионалните поделения на Националната здравноосигурителна каса.
Веселин Методиев:
Не можеш да пипаш в резерва, докато не си направил икономиите н съответната институция. Случаят с касата е драстичен. Не е тази година първата. И за първи път се прави това нещо, така че логиката е точно обратната.
Г-жо Председател, аз мисля, че няма смисъл от дълъг дебат по този въпрос тук. В залата ще има дебат. Но тук не е необходимо.
Искра Фидосова:
И аз призовавам за това. Г-н Казак.
Четин Казак:
В унисон с желанието на г-н Методиев, се отказвам от правото си на дуплика в името на конструктивизма.
Мая Манолова:
Аз изобщо не се учудвам на това, което каза г-н Методиев. Той очевидно е забравил, че едно от условията на Синята коалиция, което ние по принцип подкрепяхме, но бяхме против начина, по който беше направено, вие се съгласите да подкрепите бюджета, дадохте трибуна публично.
Веселин Методиев:
Нека този разговор да го водим на друго място.
Искра Фидосова:
Аз ви предлагам, ако искате двамата да си поговорите, да го направите, а ние да минем към гласуване.
Мая Манолова:
Самата Синя коалиция условие да приеме бюджета беше 350 млн. лв. да се насочат в системата на здравеопазването и по-специално на болничната помощ. Това беше тяхно условие. В момента те обяснимо от чисто политически и абсолютно необосновани съображения казват не на този законопроект.
Но аз съм изумена от становището на Здравната каса. Защо след като вие твърдите, че пари в касата има, не спазвате законовите си задължения да се разплащате с изпълнителите на медицинска помощ и с болниците, на които не сте платили още за месец декември и с джипитата, на които бавите непрекъснато плащанията. Защо се намаляват парите за профилактика. Защо се намаляват парите за така наречените регулативни стандарти. След като имате пари, защо в крайна сметка предизвикахте протести от общо практикуващите лекари така, че да се застраши от техните протести живота и здравето на хората.
Втори въпрос имам. Защо след като според вас парите стигат, миналата сряда правителството взе решение в средата на година, противно на всички аргументи на г-н Методиев, да се прави промяна в бюджета на касата, респективно на държавата с увеличаването на здравноосигурителната вноска. Това според вас какво е? Пипа ли се бюджетът в средата на година? Даже в първото тримесечие! Защо след това се даде заден ход и се реши...
Искра Фидосова:
Това не е по законопроекта, г-жо Манолова. Нека да коментираме цифрите.
Мая Манолова:
Как да не е. Тук аргументът, който се каза, пари има. На нас не ни трябват пари. Или примерно, нямаме пари, обаче ще решаваме проблема с проверки по здравните заведения. В същото време аз мисля, че сме длъжни да го попитаме това от името на гражданите, на държавните служители, които питат защо ние трябва д плащаме за здраве допълнително, след като парите ги има в резерва.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-жа Манолова. Ще помоля г-ж Начева наистина кратко в рамките на 2-3 минути да отговори и приключваме по тази тема.
Жени Начева:
Първо, дейността за месец декември е заплатена още миналия път. Приключихме и със заплащането за болнична помощ.
По въпроса защо бавим плащанията. Защото приключи договарянето края на месец януари за болничната помощ и средата на месец февруари за извън болнична помощ, в резултат на което установихме, че трябва да прекратим на този етап 96 договора за работа по клинични пътеки за това, че са сключени неправомерно. И още около 10% договори в извън болничната помощ. Не можем ад си позволим да плащаме дейности, които установяваме, че не отговарят на условията за заплащане.
Искра Фидосова:
Благодаря. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 054-01-14, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 26.02.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Петнадесет „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Колеги, тъй като следващата точка е второ четене на Законопроект за изменение на Закона за българското гражданство, но г-н Божидар Димитров се обади и помоли да го изчакаме още 3-4 минути, искате ли да продължим с точка осма и след това да се върнем на седма точка. (Да.) Благодаря.
По осма точка - Определение на Конституционния съд от 08.03.2010 г. с приложено искане на 51 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 5/2010 г., за даване на задължително тълкуване на чл. 73 от Конституцията на Република България, относно правната характеристика и задължителната сила на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Колеги, има определени на Конституционния съд от 8 март с приложено искане на 51 народни представители от 41-то Народно събрание за даване на задължително тълкуване на чл. 73 от Конституцията на Република България, относно правната характеристика и задължителната сила на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Поводът и аргументите в мотивите на вносителите в Конституционния съд е изпратено становище на 14 януари 2010 г. в Европейския съюз от Министерството на правосъдието относно казуса Румяна Желева, който засяга правната същност на Правилника на Народното събрание, приет въз основа на чл. 73 от Конституцията. Имате пред вас материалите.
Знаете практиката до този момент на нашата Комисия, както и на Правната комисия в предишните Народни събрания. Имате думата за изказване по тази точка. Те. принципно по това ще взимаме ли становище или не, тъй като в случая пак става въпрос за нашия устройствен акт – правилника, но става въпрос за тълкувание на неговата сила. Г-н казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Противно на традицията в нашата Комисия, която не е от този парламент, а вече не знам от кога, да се въздържаме от даване на становища по конституционни дела, по които Народното събрание е конституирано като заинтересована страна, аз бих препоръчал най-горещо този път по това дело ние да дадем становище, тъй като то касае пряко, не знам колко би могло да бъде още по-пряко, самата същност на дейността на Народното събрание и характера на основния документ, който управлява нас всички. Така че ние сме най-заинтересованата страна от всички останали, които са конституирани като такива.
Първо, препоръчвам да дадем становище.
Второ, това становище да е в посока, че Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание категорично има силата на закон, тъй като той съдържа всички реквизити на един нормативен акт, който би могъл да се нарече закон.
Първо, правилникът се приема от законодателния орган на държавата Народното събрание.
Второ, той съдържа норми, които са задължителни не само за самия него, а за всички граждани и юридически и физически лица в страната. Вие знаете колко много такива норми съдържа. Той създава права, има задължения както за народните представители, така и за всички останали субекти, които са предмет на регулиране в него. Дори в някои случаи и аз съм констатирал това, има една норма, която е в противоречие със закон, но въпреки всичко продължава да се мултиплицира във всеки правилник.
Така че според мен, ние трябва да приемем такова становище и аз се надявам, че най-после Конституционният съд най-после ще внесе яснота по този казус, че Правилникът аз организацията и дейността на Народното събрание има силата на закон. Благодаря.
Искра Фидосова:
Противно на неговото предложение за излизане на нашата Комисия със становище, аз не разбирам какво становище да дадем, като тук се иска задължително тълкуване на чл. 73. Ние дадохме становище като изключение на предишното конституционно дело, което касаеше наше решение по отношение на отстраняването на г-жа Масларова.
Какво становище да дадем, след като тук се иска само и единствено тълкувание на правната характеристика и задължителна сила на правилника.
Г-н Корнезов има думата.
Любен Корнезов:
Вие виждате, че моето име седи първо под искането до Конституционния съд и сигурно се досещате кой го е писал. Но това е едната страна на въпроса. Като информация, Конституционният съд разгледа и с определение допусна искането с две особени мнения, но мнозинството от конституционните съдии са приели, че е допустимо, тъй като това е друго пълномощие на Конституционния съд. То е по т. 1 – задължително тълкуване на конституционни норми. В конкретния случай чл. 73 във връзка с чл. 86. Конкретният повод, вие го казахте, да не се връщам, във връзка с едно писмо, което беше изпратено до нас, който случай вече приключи.
Въпросът е по-скоро теоретичен. Ако отворите всеки един учебник по конституционно право ще видите какво представлява, парламентарното право също, даже има една монография на проф. Борис Спасов – около 80 страници специално за правилника. Така че преценете дали да даваме становище или не. Лично аз ще кажа да. Защото е хубаво като каже Конституционният съд веднъж, а не всеки път да се позовава за едно, второ, трето, пето.
Искра Фидосова:
Благодаря на проф. Корнезов. Г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Аз си мисля, че ако трябва да имаме становище, то трябва да е това да поискаме наистина Конституционният съд да отговори ясно и да знае и този парламент и следващите точно какъв акт е правилникът, без да влизаме в дълбочина на теоретичния спор, защото може да напишем нещо, което да не е съвсем точно. На всичкото отгоре, казвам го, защото прегледах решения на Конституционния съд, парламентът се е изкушавал да дава становище пред Конституционният съд, че правилникът му е само устройствен акт и не представлява законодателен акт. Въпреки това становище на парламента, Конституционният съд е отменил текстове от правилника и след като отменя текстове от правилника, явно не е устройствен правилник. По този въпрос спор няма.
От друга страна, в едно последно решение от 2009 г. пък съвсем изрично е казал, че правилникът не е закон. То е по повод искането за лустрационните текстове. Тогава казва не е закон и за това не може да се произнесе по въпросите дали нормите на правилника съответстват на общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които Република България е страна. Т.е. правилникът е един сложен състав. Не е закон, но има силата. Не споря, че има силата на закон, но не е закон.
По тази причина, за да няма спорове, защото явно е имало спорове, и ако не се реши, пак ще има спорове.
Моето предложение е или да не взимаме становище или ако има становище, то да бъде в посока, че тъй като има противоречиви трактовки за това точно какъв е правният характер на правилника и в крайна сметка единственият, който може да тълкува норма от Конституцията е Конституционният съд, а правилникът е въз основа на конституционна норма, Народното събрание ще бъде много благодарно да бъде окончателно изяснен въпроса точно за характера на този правилник, който всеки парламент приема.
Това е предложението ми. Ако ще има становище, в този дух да бъде. Да не пишем за тълкувателното решение. Да не отиваме по-далече отколкото трябва.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-жа Михайлова. Аз също изразих моето мнение. Даже предлагам да не пишем това, което предлагате, защото Конституционният съд допускайки го, ясно ще се произнесе и ще тълкува чл. 73 от конституцията.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Казак и на г-н Корнезов за приемане на становище, което да бъде по същество по това конституционно дело. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Четиринадесет „против”. Няма въздържали се.
При този резултат няма смисъл да подлагам другото на гласуване.
Преминаваме към седма точка.
По седма точка - Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за българското гражданство, № 002-01-14, внесен от Министерския свет на 26.01.2010 г.
Законопроектът е приет на първо гласуване на 24 февруари 2010 г.
От Министерството на правосъдието присъства г-жа Жанета Петрова, заместник министър и експерти и проф. Божидар Димитров, министър без портфейл.
Започвам със заглавието на законопроекта.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство.”
Предложението е комисията да подкрепи текста на вносителя за наименованието на закона. Желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Има постъпило предложение за нов § 1 от н.пр. Любен Корнезов.
„§ 1. В чл. 13 числото „3” се заменя с числото „2”, а след думите „постоянно пребиваване в Република България” се добавят думите „или друга държава на Европейския съюз”.
В т. 1 на чл. 13 числото „3” се заменя с „2”.”
Желаещи за изказване. Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Идеята, за да направя това предложение е все пак да свържем българското гражданство с гражданството на Европейския съюз. Вече всеки български гражданин е гражданин на Европейския съюз. Даже в избирателното право щом е гражданин на Европейския съюз има право да гласува. В Германия доколкото ми е известно, 10 хиляди студенти, много от тях се женят, любят, разлюбват и за това нормално е в България друга държава, членка на Европейския съюз и особено когато са сключили брачна връзка, защо трябва да чакат толкова друго време. Като имаме предвид, че тези години, които тук са дадени, към тях трябва да прибавим процедурата, която се предлага да бъде 18 месеца. За това предлагам нещо, което според мен е приемливо.
Все пак Съветът по гражданство, респективно .. те преценяват да се направи предложение или не. Защото лицата, които тук с изброени, не трябва да бъде осъждано, трябва да бъде пълнолетно и т.н., да знае български език, то тогава тази процедура не може да се задвижи.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Корнезов. Други желаещи за изказване. Г-н Тошев.
Ивайло Тошев:
Относно предложената промяна и срока не се противопоставям да бъде обсъдено. Изказването ми е по отношение на второ предложение за добавяне на думите „или друга държава на Европейския съюз”. Аз считам, че не следва да добавяме този израз, а да си остане редакцията, както е в момента – „получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България”, и дотам да спрем. Т.е. както е сегашната редакция, тъй като гражданството все пак установява една връзка между лицето и държавата. Връзката между лицето и държавата. Характерните моменти в тази насока са произхода, местоживеенето. А сега казваме, ако едно лице пребивава в друга държава и е получило разрешение за тази държава, може да кандидатства и за наше гражданство.
Искра Фидосова:
Т.е. създава се двоен стандарт по отношение на съпруга или съпругата на този български гражданин с оглед на това дали е гражданин на друга държава от Европейския съюз.
Да разбирам, че подкрепяте да бъде заменено числото „3” с числото „2” в двете хипотези. Т.е. изискването за три години брак да стане две години брак.
Любен Корнезов:
Едно уточнение Тук не става въпрос за българско гражданство по произход. Тук е по натурализация. Да не бъркаме двете неща.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, нека да изясним за какво става дума.
По сега действащата норма на чл. 13, когато лице, което има чуждо гражданство, сключи брак с български гражданин, има две кумулативни изисквания, които сега се съдържат в чл. 13. Първо, този брак трябва да е сключен най-малко три години и той най-малко три години да е живял, да има постоянно пребиваване в България. Т.е. двете неща трябва да са изпълнени.
Проф. Корнезов има предвид многобройни казуси, при които младежи – млад хора, отиват да учат във Франция, в Германия и т.н., там се залюбват, женят се с германци, французи, италианци и продължават да учат и да живеят там, но по сега действащите норми тези съпрузи на българските граждани никога не могат да кандидатстват за българско гражданство, ако не дойдат да живеят три години в България. За това ми се струва, че се предлага това изменение.
Любен Корнезов:
Конфликт на интереси нямам, но може да имам някакъв личен интерес.
Искра Фидосова:
Или аз нещо не разбрах, или г-н Казак грешно се изказа. Тук става въпрос само и единствено за промяна на изискването от 3 години да стане на 2 години. Не променяме по отношение на това дали живее или не живее в България. Действащият текст се запазва в това отношение. Няма предложение за промяна. Казахме, че сме против предложението „или друга държава на Европейския съюз”, за да няма двойствен стандарт.
Г-н Божидар Димитров.
Божидар Димитров:
В рамките на шегата, скоро четох едно научно изследване, че любовта се предизвиква от едни вещества „индорфини”, чиито срок е от 6 месеца до 2 години. Така че 2 години подкрепям предложението. След 2 години изчезва, макар че от личен опит мога да кажа, че един път мен ме държа 3 години и чак тогава забелязах несходство в характерите.
Искра Фидосова:
Да разбирам, г-н Димитров, че вие подкрепяте предложението от 3 на 2 години или бихте го подкрепили, но без другата добавка „или друга държава на Европейския съюз”.
Законопроектът на Министерския съвет започва с предложения от чл. 15 нататък.
Това предложение за промяна в чл. 13 е нов § 1 по предложение на г-н Корнезов. И тъй като виждам, че среща подкрепа намаляването на изискването от 3 на 2 години, дебатът в момента е дали да има ограничение по отношение на това дали съпругът или съпругата да е гражданин на друга държава на Европейския съюз – да има разрешение да пребивава в България или в друга държава, членка на Европейския съюз.
Божидар Димитров:
Решавайте. Така или иначе ние сме в Европейския съюз – в една държава. И всеки, който пътува, трябва примерно много да внимава, кога преминава границата между Австрия и Германия, защото може и да не види кога е минал или на Словения и Италия. Защото те имат различни винетки, но не се забелязва кога минаваш границата. Ако говорим откровено, ние живеем в рамките на една голяма държава. Така че не бих имал нищо против да остане „или друга държава на Европейския съюз”. Но естествено вие решавате.
Искра Фидосова:
Други изказвания. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Навсякъде числото 3 се заменя с числото 2. Т.е. не по-малко от две години към датата на подаване на молбата за натурализация, получено разрешение постоянно пребиваване в Република България или в друга държава на Европейския съюз.
В т. 1 „не по-малко от две години има и продължава да е в законно сключен брак с български гражданин.”
Искра Фидосова:
„Законно” няма ли да го махнем Нали незаконно няма.
Димитър Лазаров:
За пребиваването 2 години става. Но за „законния брак”, доколкото знам доста държави в Европа започват да увеличават размера на брака с оглед получаване на гражданство за заобикаляне точно на тези фиктивни и платени бракове. И ако за срока за пребиваване, което означава все пак, че другата държава в Европейския съюз или България е извършила съответната проверка дали това лице не би представлявало опасност в държавата, аз съм съгласен да бъде две години. Но по отношение на брака ми се струва, че е по-нормално да оставим 3 години.
Искра Фидосова:
Колеги, в рамките на Европейския съюз няма изискване за някакъв минимален размер, праг в това отношение и е оставено на всяка държава членка да прецени за себе си с оглед философията, желанието, ситуацията и т.н. – различни са мотивите дали да бъдат две, три, пет години или без ограничение, и за пребиваването и за брак. Тук е въпрос на решение на национално ниво от нас като законодателен орган.
Г-жа Жанета Петрова иска думата. Заповядайте.
Жанета Петрова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Текстът не е в обхвата на нашия проект. Имаме становище по предложението. Ние не го подкрепяме.
Обръщам ви внимание, че в текста на чл. 12 е уточнено – общ режим на придобиване на гражданство по натурализация. Там срокът е пет години, считано от момента на получаване на разрешение за постоянно пребиваване.
В чл. 13, който коментираме, е уреден така наречения облекчен ред за придобиване на гражданство по натурализация. За това срокът е не по-малко от три години от датата на подаване на молбата за натурализация.
На нас ни се струва, че лица, които не са български граждани и няма друга връзка с държавата България следва да докажат по някакъв начин принадлежност към държавата, чиито гражданин искат да станат. За това ни се струва, че срокът три години е по-добър от срока две години, който според нас не доказва наличието на такава принадлежност.
Обръщам внимание, че срокът три години, който е в общата разпоредба на чл. 13 кореспондира със срока три години в т. 1. Т. 1 изисква лицето да е не по-малко от три години в законно сключен брак с български гражданин. След като по облекчен ред се дава право на лице, сключило брак с български гражданин да придобие българско гражданство, то би трябвало да се демонстрира пред българската държава, че този брак е траен, което според мен не може да се демонстрира с брак, който е траел само две години. Както правилно се отбеляза, срокът от три години е превенция за сключването на фиктивни бракове, които могат да се сключат само и само да се заобиколи общия ред, а той е със срок от пет години, който се изисква по общия ред за придобиване на българско гражданство по натурализация.
Що се отнася до добавяне на думите „или друга държава на Европейския съюз”, както каза и г-н Лазаров, гражданството е правно-политическа връзка с определена държава. И тъй като гражданството е връзка с определена държава, ние считаме, че гражданството следва да е обвързано с изпълненията на определени условия на държавата България, каквито са местопребиваването на територията на държавата България, а не на територията на държава-членка на Европейския съюз. Не ми е известен законодателен подход на друга държава-членка на Европейския съюз, която да е приравнила престоят на нейна територия с престоя на територията на друга държава-членка на Европейския съюз. Поради тези съображение не бихме подкрепили предложената промяна.
Димитър Лазаров:
Г-жо Фидосова, понеже се спомена моето име, ще бъда съвсем кратък. Хипотезите тук са кумулативно дадени – пребиваване в България и брак с гражданин на България. Аз мисля, че няма никаква пречка, когато един български гражданин или гражданка пребивава в държава-членка на Европейския съюз и сключи брак с едно лице, което е получило така или иначе правото да пребивава там, две години или три години, това да бъде основание да покаже принадлежност към българската държава. Не пребиваването в България показва принадлежност към българската държава, а и сключването на брака. Иначе ще трябва да казваме „предимно пребивавал в България” и оттам нататък да търсим пребивавали предимно или не. Така че мисля, че няма никаква пречка да се добави разрешение за пребиваване в държава-членка на Европейския съюз, след като това лице има граждански брак. Какво ще рече това? Че трябва да дойде семейството да пребивава заради съпруга не български гражданин две години в България, за да получи разрешение. Няма логика. Ние наистина, както каза министър Димитров, сме в една държава Европейски съюз.
Искра Фидосова:
Г-н Ивайло Тошев и след това г-н Корнезов.
Ивайло Тошев:
В тази насока искам да допълня, че има решение на международния съд и на европейския съд в тази насока относно тази връзка и постоянното пребиваване в дадена страна, за да се констатира връзката между лицето и държавата. Решението е да бъде постоянното пребиваване в държавата, а не в друга държава.
Любен Корнезов:
Кой международен съд? В Хага ли? В Италия също има международен съд. Както искате така го направете. Но за този, който ще стане по този облекчен път за двете години. Ние ще гласуваме 18 месеца трае минимум процедурата. Имаме година и половина. Към двете години като се прибавят 18-те месеца, стават четири години.
И още нещо, чл. 13 препраща към чл. 12, г-жо Заместник-министър. Изисква се това лице, за което Вие казахте, че няма никаква връзка, да владее български език. Какво по-голямо от това. Женен за българин или българка, владее български език, и вие ще кажете той няма никаква връзка с България. Откъде накъде такива оценки давате Вие.
Жанета Петрова:
По наше мнение и по мнението на практикуващите в сферата на българското гражданство връзката трябва да се демонстрира не само с любовта към българския език и любовта към лице от женски пол или от мъжки пол, което е български гражданин. Принадлежността е така наречения интегритет към държавата.
Любен Корнезов:
Любовта нито можеш да я пипнеш, нито можеш да я видиш. Тя по друго се усеща.
Проф. Божидар Димитров:
Не забравяйте, че и деца се появяват. Ако гледате при Слави кастинга, който тече в момента, от цял свят хора и всеки отговаря, че се е оженил и за това е тук. Защо не си ходиш? Децата са тук. Хора от цял свят – Шри ланка, Съединените щати, Индия, Виетнам.
Искра Фидосова:
Други за изказване?
Жанета Петрова:
Аз не завърших. Искам да добавя. Плащането на данъци, създаването на работни места. Да демонстрира принадлежността към българската държава. Българската държава е една от държавите, които предлага значително облекчен ред за много чужди граждани, които придобиват гражданство по натурализация. Уверявам ви, че в други държави това не е толкова лесно.
Любен Корнезов:
Госпожо, четете и т. 4. Чл. 13 препраща и към нея. Това лице, освен, че трябва да знае прилично български, женен е за български гражданин, има доходи, които му дават възможност да се издържа в Република България. И това е изискване.
Искра Фидосова:
Имам един въпрос във връзка с това, което е записано в т. 1. Практически как подхожда съвета преди да вземе решение. Не по-малко от три години да е в брак и да продължава да е в законно сключен брак с български гражданин. Това е към момента на подаване. Изтичат сроковете, в момента има забавени преписки, минали са по три-четири-пет години. Практически кога ще стигнете до разглеждане и взимане на решение към този момент питате ли ги пак, представят ли документ. Защото аз така си го представям дали продължава да е още в сключен граждански брак.
Жанета Петрова:
Да, получаваме информация за това.
Искра Фидосова:
Което де факт за мен означава, че тези три години вече не са три, а стават минимум пет, съгласно сроковете, които сега са в ЗИД – стават шест-седем и осем, ако аз правилно чета и разбирам това, което пише. Нали така? При това положение спорът специално за това дали две или три години някак си м се струва излишен, защото те не са нито две нито три, а на практика до момента на даване на гражданство стават минимум три пъти повече.
По отношение на другото, което предлага г-н Корнезов „или в друга държавата на Европейския съюз”, аз съм против и смятам, че доводите, които чухме, не са убедителни. Не знам, преценете за годините, но не виждам каква е разликата, след като после стават много повече.
Жанета Петрова:
Не винаги ще бъде така. В случая е така, но когато се стопят тези преписки, няма да е така.
Искра Фидосова:
Ще го подложа на гласуване поотделно. Първо ще подложа на гласуване предложението да се добавят думите „или в друга държава на Европейския съюз”.
Който е „за” така направеното предложение да се добавят думите „или в друга държава-членка на Европейския съюз”.
Четирима „за”. Против? Десет „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се” Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението „В чл. 13 числото „3” се заменя с числото „2” и в т. 1 на чл. 13 числото „3” се заменя с „2”.
Който е „за” така направеното предложение, моля да гласува. Пет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Шест „въздържали се”.
Не се приема и това предложение.
Продължаваме с § 1.
Има постъпило предложение по § 1 от н.пр. Десислава Атанасова и група народни представители:
„§ 1. В чл. 15, ал. 2 се изменя така:
(2) В производството по придобиване на българско гражданство по натурализация, едновременно с молбата за придобиване на българско гражданство се представя удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина. В удостоверението се посочват данните, въз основа на които е установен българският произход.”
Имате думата за изказвания.

Десислава Атанасова:
Разликата е редакционна. Идеята е да се уточни, че удостоверението за български произход първо се издава от държавната агенция и не влиза в процедурата. За него не текат сроковете.
На първо четене г-н Миков постави въпроса, че за издаването на това удостоверение няма срок, а то всъщност е съвсем отделна процедура.
Искра Фидосова:
Този въпрос беше поставен във връзка с това, че удостоверението може да бъде протакано и десет години и изобщо да не може да стигне да започнеш процедурата при така направеното предложение за промяна. Това беше идеята и за това се държеше да има срок, защото в противен случай удостоверението, ако не се издаде, няма никакъв срок години наред, кога ще започне процедурата. Едновременно с молбата представя удостоверение. Тъй като удостоверението не влиза в този срок, въпросът беше той за да стигне да представи молбата, трябва да има удостоверение. И след като Агенцията няма задължение за срок, в който година-две-пет, тя може да не издаде такова удостоверение и този човек никога няма да започне процедура за кандидатстване за българско гражданство. За това ставаше въпрос. Това е нещо много важно, според мен. Не може да създаваме задължение за един орган, който да няма никаква отговорност по отношение на срок. Той никога може да не даде такова удостоверение.
Г-н Димитров, заповядайте.
Проф. Божидар Димитров:
Макар че ние подготвяме Закон за българските общности в чужбина, където ще се изяснява кое лице е от български произход. Сега има разработена сравнително добра система. Лошото е, че издават различни ведомства документ за български произход. Аз мисля, че един месец е един добър срок.
Примерно в три страни, откъдето има най-много желание за гражданство от български произход идват естествено от Македония, от Сърбия – не само западните покрайнини, но от Поморавието и Подводина, Украйна и Молдова. В три от тези страни се иска акта за раждане, където се пише, че лицето е българин. От Македония е ясно, че такъв акт не може да има. Там имаме други начини да доказваме българския произход.
Мисля че един месец срок е достатъчно.
Искра Фидосова:
Аз не знам как работи Агенцията, но по принцип казвам, че трябва да има срок.
Проф. Божидар Димитров:
Агенцията и досега доста бързо издава документи за български произход. Хората, които работят това знаят добре да различават фалшивите документи. Именно заради това без никакъв протест и ДАНС и МВР са съгласни отговорността за издаване на документ за български произход да се прехвърли изцяло на тях, защото те така или иначе ползват услугите им.
Освен това, по закон вече лицето лично ще се появява. Няма да е с посредник. Идва лицето лично и говори на български език. Хубаво е да има срок. Това е лично мое мнение. Защото Вие сте права, че това може да се използва за задържане на молбите и в Агенцията за българите в чужбина да се натрупват огромни купчини, които сега са в Министерството на правосъдието.
Искра Фидосва:
Това значи, че ще увеличим още крайния срок, защото като не може да си вземе човек удостоверение, то няма как да стигне до правосъдието, за да си подаде молбата.
Проф. Божидар Димитров:
В Агенцията се работи и ние знаем вече къде има български сдружения. И в Сърбия, и в Македония, а за Молдова и Украйна да не говорим. Там на всеки ъгъл има българско сдружение. Те познават хората.
Димитър Лазаров:
Аз доколкото разбирам в това производство с молбата, която се представя, се изправяме пред въпроса, ако са се забавили и не са издали такова удостоверение.
Искра Фидосова:
Тъй като създаваме нов ред, аз питам за срока за издаване на такова удостоверение. Ако мястото на срока не е тук, а в друг закон, тогава в преходните разпоредби да се запише срок. Задължително трябва да има срок. Не казвам дали тук трябва да направим нова ал. 3 или второ изречение на ал. 2, но моето лично мнение е, че трябва да има срок. Всеки един държавен орган, който има задължение да издава документи на граждани, трябва да има срок. Ние поставяме това удостоверение в основата на започване на процедура за кандидатстване за гражданство. Т.е. човекът никога не може да започне тази процедура, ако няма това удостоверение. Аз така го разбирам.
Жанета Петрова:
И сега се издава такова удостоверение. Има Закон за българите в чужбина и там е записано издаването на такова удостоверение. Агенцията и сега работи по този закон. Не сме го включили тук, тъй като е предмет на друг закон, който урежда специално дейността на Агенцията. По принцип Агенцията има представител в Съвета по гражданство. В Закона за българското гражданство се уреждат само процедурите, които започват от Министерството на правосъдието. Така че в момента аз не съм сигурна, но е възможно да има срок. Доколкото знам от колегите, които участват в света, има такива срокове за издаване на такова удостоверение. Но ако такъв срок няма, би трябвало да се отрази в другия закон. И евентуално като се напише законът, който в момента работи Агенцията, да се предвиди срок.
Искра Фидосова:
Аз не казвам, че тук трябва да бъде като ново изречение, алинея и т.н. Но това не пречи в преходна разпоредба да се каже, но да има срок.
Павел Димитров:
Г-жо Фидосова, аз си спомням на първо четене, че председателката на Агенцията точно по този повод, че това е извън сроковете, тя каза, че има срок, в който Агенцията е задължена да издаде това удостоверение.
Проф. Божидар Димитров:
С вътрешна заповед на Министерския съвет аз съм дал срок от един месец за издаване на документ за български произход.
Искра Фидосова:
Има ли други желаещи за изказване. Заповядайте.
Даниела Белчина:
Целта на този текст е да не се разтакава процедурата.
Искра Фидосова:
Така както целта е да не се разтакава, така ако нямаме норма, която да дава срок, да задължава Агенцията, може да стане още по-голямо разтакаване. И ако няма разписан срок в друг закон, тогава да се види в преходна разпоредба, но да се уреди.
Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Г-жо Председател, имам редакционно предложение, за да можем да гласуване и да ви улесня в това колебание, тъй като никой не може да ни даде отговор в момента на вашия въпрос. Моето предложение е следното:
„2. Създава се ал. 2.
(2) В производството по придобиване на българско гражданство по натурализация, едновременно с молбата за придобиване на българско гражданство се представя удостоверение за български произход. То се издава от Държавната агенция за българите в чужбина в срок от един месец от датата на заявлението. (или в едномесечен срок от датата на заявлението.) В удостоверението се посочват данните, въз основа на които е установен българският произход.”
По този начин срокът влиза в корпуса на закона. След като никой в момента не може да ни отговори има ли го този срок или го няма.
Проф. Божидар Димитров:
Мисля, че предложението на г-н Методиев е много добро.
Искра Фидосова:
Нека да чуем референтите и ако трябва ще минем нататък и след това ще се върнем на този текст.
Боянка Крумова:
Аз също щях да ви предложа като ал. 3 да се запише:
„(3) Удостоверението по ал. 2 се издава в едномесечен срок от подаване на заявлението.”
Искра Фидосова:
Да се провери дали няма разминаване.
Десислава Атанасова:
Г-жа Райна Манджукова между първо и второ четене, както и от Министерството на правосъдието заявиха, че това е уредено със Закона за българите в чужбина и Правилника на Агенцията за българите в чужбина и там е едномесечен срок.
Тодор Димитров:
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да пропуснем този параграф и да продължим нататък, през което време да проверят дали е уреден този срок в друг закон и накрая да се върнем към този параграф.
Искра Фидосова:
Аз мисля, че всички се присъединяваме към това. Искаме да изясним и да вървим напред. Ако има срок там, о’кей. Ако няма, добавяме.
Ще се върнем допълнително към този текст. Сега продължаваме напред.
Предложение на н.пр. Четин Казак за нов § 1а.
„§ 1а. В чл. 26, ал. 1, т. 3 и ал. 2 се отменят.”
Желаещи за изказване. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми г-н Министър,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости от Министерството на правосъдието,
Това предложение е изцяло в унисон с моята теза, която защитих на първо четене, както тук, така и в пленарна зала, че аз ще внеса предложения, които да унифицират режима на придобиване на българско гражданство от една страна, от лицата от български произход и на тези, които кандидатстват за възстановяване. Т.е. лица, които са притежавали българско гражданство, но са го загубили по една или друга причина или са били освободени от него. Защото в сега действащата разпоредба на чл. 26 има неравноправно третиране на тези две групи лица.
За лицата, които кандидатстват за възстановяване, освен другите две изисквания, които са да не е осъждано и да не представлява заплаха за обществения ред, изисква и едно допълнително – да живее най-малко три години – да има разрешение за постоянно пребиваване и веднага след това в ал. 2 за лицата от български произход – и без това трето изисква. Т.е. дискриминационно лицата от български произход се облагодетелствуват за сметка на други лица, които не биха били от български произход, но също са притежавали българско гражданство и са го загубили или са били освободени по една или друга причина.
За това моето предложение е да се изравни статута – всички лица, които са били свързани с България чрез гражданството – няма по-силна връзка, нито брака и т.н. могат да се мерят с това, че дадено лице е било български гражданин в определен момент. Кандидатствайки за възстановяване априори означава, че го е имал и го е загубил. Трябва да има един унифициран ред щом кандидатства за възстановяване, тогава първа и втора точка и толкова. Благодаря.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване. Заповядайте, г-н Димитров.
Проф. Божидар Димитров:
Г-н Четин Казак, тук сме само културни хора и да си говорим искрено. Всички знаем защо предлагате този текст. Той не касае дори хората от турски произход, изселили се след 1989 г., тъй като те запазваха българското си гражданство и само тези, които правеха демонстрации и си късаха паспортите, само те искат, но на тях им го възстановяваме и вие го знаете това много добре. Във всеки протокол има по няколко турци, които по този начин се възстановяват. Но от големите изследвания (1968-1979 г.) хората, които са се изселвали са знаели много добре, че става по междудържавно споразумение, по което те си губят българското гражданство. Аз нямам нищо против. От тези хора са останали малко живи възрастни. Но какво да правим с младите, които са се родили в Турция, които не знаят дума български и трябва да им възстановяваме гражданство. Защото тази точка касае вероятно и потомците.
Ще ви разкажа един случай, който касае изселници от 1989 г. Родили са им се деца, вече големи, 21 годишни, могат да гласуват. Аз кандидат депутат миналата година някъде в Емонския Балкан виждаме една кола в хендека (канавката). В такива случаи кандидат депутатите помагат. Отиваме при колата и виждаме четирима младежи турци с българско гражданство. Не можем да се разберем с тях кои са, къде отиват и т.н., а не знаеха и европейските езици, които аз знам. С много труд успяхме да разберем, че отиват да гласуват. За кого гласувате ги питам? Казаха с бюлетина № еди-кой си.
Не можем да даваме така гражданство. Все пак има изискване български език, да си живял в България. А тези хора са били свързани с България, имали са гражданство някога, много отдавна. И се питам, ако аз поискам турско гражданство, въз основа на което мога да си поискам земите в село Сакъской, Бунархисарско, ще ми го дадат ли? В Гърция ще ни дадат ли земите на тракийските бежанци? В края на краищата трябва да се съобразяваме малко с някои исторически дадености, които не са никак приятни, но трябва да ги оставим зад гърба си, да ги забравим и да не се стараем да ги възкресяваме по някакъв начин.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Димитров. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Много важно уточнение, уважаеми колеги, уважаеми г-н Министър,
Тук става въпрос не за младите потомци на тези, които са се изселили пред 1989 г., а за самите хора, които са се изселили. Защото става дума за самите лица, които са притежавали българско гражданство. Този текст касае тези хора, за които казвате, че са много възрастни и някои от тях са починали. Тук не става въпрос за техните деца, които са родени извън България и не говорят български. Самите лица, които са се изселили, говорят много добър български и обичат България, и милеят. Много им е болно, че не могат да си възстановят българското гражданство, защото три години трябва да живеят в България.
Проф. Божидар Димитров:
Когато го възстановят, то ражда правни последици за децата им.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по този текст има ли?
Жанета Петрова:
Ще бъда много кратка. Обръщам внимание, че следствие на чл. 26, който се предлага да отпадне, съответства по огледален начин на текста на чл.13, който поставя изисквания и който остава в сила и който предвижда условията за придобиване на българско гражданство по натурализация. Ако се подкрепи отпадането на този текст, се нарушава равновесието в режима и в правната уредба. Каквито са изискванията в единия случай, такива са и в другия случай. Така че тази връзка трябва да бъде запазена.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, искам ад напомня, че на първо четене и представителите на Министерството на правосъдието и представителите на Министъра без портфейл ме увериха, че по този въпрос няма да има проблеми. Аз още тогава заявих, че трябва да се премахне това разграничение лица от български произход и лица,на които трябва да им се възстанови българско гражданство.
Жанета Петрова:
Това не е в нашия проект, г-н Казак.
Четин Казак:
Аз знам, че не е във вашия проект. Аз още тогава заявих тази моя позиция.
Второ, тук става въпрос за специалната процедура за възстановяване, която няма нищо общо с облекчения ред по натурализация. Възстановяването е за това възстановяване, защото там е налице априори силната предпоставка, предварително условие за това, че той го е притежавал това българско гражданство и го е загубил.
Искра Фидосова:
Колеги, текстът е ясен. Подлагам на гласуване предложението на г-н Казак за създаване на нов § 1а, който прочетох преди малко.
Който е „за”, така направеното предложение, моля да гласува. Трима „за”. Против? Седемнадесет „против”. Въздържали се? Няма.

Продължаваме с § 2. Няма постъпили предложение по § 2 на вносителя. Желаещи за изказване има ли? Няма.

Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 3. Има постъпило предложение от н.пр. Любен Корнезов:

„Вариант І - § 3 да отпадне.”

Вариант ІІ – В чл. 32, ал. 2 думата „чужбина” отпада и се заменя с думите „държава членка на Европейския съюз”.

Любен Корнезов:
Уважаеми колеги, молбата за българско гражданство казва, „когато молителят живее в чужбина, молбата може да се подаде чрез дипломатическото и консулско представителство на Република България”.

Това е сегашният текст. Аз питам защо трябва да отпадне? Ако българин в Канада, с български произход, защо трябва да пътува чак до България, като може да отиде в консулството. Явява се лично. Няма посредници. Мисля, че досега не ни е създавал проблеми този текст. Защо трябва да отпадне.

За държава членка на Европейския съюз, например, Германия, защо да не отиде в консулството да си подаде молбата.
Това ми е идеята. Улесняваме гражданите.

Искра Фидосова:
Това е отразено, само че систематичното му място е в чл. 29, ал. 1. Но понеже не четохме текста, а го гласувахме направо § 2, не се обърна внимание, че всъщност тази разпоредба се съдържа тук и всичко е наред.
Т.е. г-н Корнезов трябва да си оттегли предложение, тъй като ние го гласувахме преди малко.
Любен Корнезов:
След като г-жа Фидосова ме помоли, ще го оттегля.
Искра Фидосова:
Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 3, в чл. 32, ал. 2 се отменя. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 4. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Има предложение от Екатерина Михайлова и Веселин Методиев за създаване на нов § 4а.
„§ 4а. Създава се чл. 33а:
Чл. 33а. Съветът по гражданството дава мнението си по чл. 33, ал. 3 в тримесечен срок от уведомяването му. В случай, че този срок не бъде спазен, се счита, че е налице мълчаливо съгласие на Съвета по гражданството за уважаване на съответната молба или предложения, свързани с българското гражданство.”
Г-жа Михайлова, заповядайте.
Екатерина Михайлова:
Отдолу имаме текст, който е по-чист редакционно, да свършва до „мълчаливо съгласи”. Това е нещо, което заявихме на първо четене, че ще предложим създаване на мълчаливо съгласие. В случая става въпрос за Съвета по гражданство и тъй като знам, че част от аргументите, които могат да се чуят, че може да се налага преписката да не е комплектована или не трябва да се придвижва напред. В крайна сметка това е начин да се придвижват нещата, без да се стопират. Ако има случай, в който не трябва да се стига до даване на гражданство, в кря на краищата нещата са в ръцете на министъра на правосъдието и на президента. Текстът практически е още един способ за ускоряване на процеса и за безпричинно забавяне на преписките за издаване на гражданство.
Това са аргументите.
Тодор Димитров:
Колеги, аз мисля, че такъв срок има в чл. 35, който е общ срок и би следвало да се вмести тази администрация в този общ срок.
Аз съм против това предложение. Мисля, че срокът по чл. 35 е достатъчно ясен.
Искра Фидосова:
Няма мълчаливо съгласие в чл. 35.
Тодор Димитров:
Там има общ срок и в тази връзка не споделям това предложение.
Екатерина Михайлова:
Разликата е, че когато имаш срок и срокът не е спазен, нищо не става. А когато е изрично казано, че имаш мълчаливо съгласие, тогава нещата продължават и не могат да се стопират. Дали ще го подкрепите е друг въпрос. Аз казвам разликата от общия текст. Новото е мълчаливото съгласие, което казва, че като не е спазен един срок, се движат нещата напред.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Това е един принцип в правото, който полека лека може би трябва да се въвежда. Но в конкретния случай ние говорим за това натрупване и за сроковете. Това на практика ще означава, че на 29 ден ще дават изричен отказ. Чиновникът за да се спаси от тези последици, най-лесното нещо, което би могъл да направи, е даде един отказ. Обжалвайки го в съда и ще тръгнем на тази хипотеза, уверявам ви.
Искра Фидосова:
Г-н Анастасов има думата.
Анастас Анастасов:
Освен казаното от г-н Димитров, което подкрепям, когато постъпи една молба, тя се завежда под един номер, но кога ще отиде в Съвета за произнасяне никой не може да каже, тъй като има срокове, които са условни - до, до, до. В предложението е записано три месеца от постъпването.
Проф. Божидар Димитров:
Срокът е едногодишен. Аз мисля, че мълчаливото съгласие касае едногодишния срок, който се предвижда от датата на подаването на документите до излизане на указа. Това предвиждаме в един член и мълчаливото съгласие тогава започва да действа, ако в рамките на една година човек не получи нито „да”, нито „не” на въпроса си и документите му не са разгледани.
Аз много съм съгласен с това предложение, само искам да посоча някои опасности, които в момента ги има, а след време може би няма да ги има.
В момента има натрупани 40 или 50 хиляди молби. Това е воденичният камък, който виси над нас. Дори с това увеличение, което ще получим от 12 щатни бройки за трите основни институции, пак тези натрупани над 40 хил. молби ще се разглеждат според мен две години. Тогава тези, които подадат документи след влизането в сила на закона, там са големите ми опасения, че няма да можем да спазим едногодишния срок и тогава с мълчаливото съгласие могат да се промъкнат 15-20 хил. души, които ще чакат, ако толкова молби останат. Иначе мисля, че този воденичен камък един ден Дай Боже се изчисти, едногодишният срок, който се предвижда, ще бъде спазван и може би само единични случаи ще бъдат тези с мълчаливото съгласие. Защото факт е и г-жа Петрова ще го потвърди, че молбите рязко намаляха в последните две години. Друг е въпросът дали намаляха, защото намаля интересът към българското гражданство или отчаяни хората, знаейки, че ще чакат 5-6 години, просто не подават молби. Във всеки случай и аз не знам отговора на този въпрос. Може би трябва да минат 6 месеца, за да видим какво ще стане, особено след като Сърбия и Македония получиха безвизов режим за страните от Европейския съюз. Остават ни Молдова и Украйна, а там българските общности са огромни. Официалните данни за 300 хиляди в Украйна и 240 хиляди с гагаузите в Молдова просто не са верни. Самите украински дипломати тук казват, че българите в Украйна са над 1 милион и най-вероятно и в Молдова са повече. Гагаузите са 150 хиляди, които се смятат за стари българи, а славяноезичните българи са 90 хиляди – общо 240 хиляди, но вероятно са половин милион, а в Украйна са милион. Не знам какво ще бъде. Министерството на правосъдието и останалите институти дори с наличния административен капацитет са успели да удвоят в сравнение с месеци от други години – само от началото на годината до края на март около 4 хиляди българи ще получат гражданство. Миналата година тази цифра е постигната на 30 юни. Аз следя данните. За това трябва да бъдат поздравени и Министерството на правосъдието, и ДАНС, и МВР и Агенцията за българите в чужбина. Все пак при тези темпове, които са при пълно напрежение на административния капацитет тези 40 хиляди молби могат да бъдат решение в рамките на 2 години.
За това аз съм за мълчаливото съгласие, но да го измислим така, че да важи само за новите молби или нещо от този род. Откровено казано, можем да се изправим пред хипотезата, една година след като законът започне да действа да има 20-30 хиляди нерешени молби и базирайки се на закона тези хора да получат българско гражданство. И между тях ще се промъкнат и престъпници, тъй като молбите им няма да бъдат разгледани, ще се промъкнат и молдовци, в смисъл румънци, украинци и руснаци и т.н.
Искра Фидосова:
Благодаря, проф. Димитров. Тодор Димитров има думата.
Тодор Димитров:
Благодаря, г-жо Председател. Аз мисля, че намеренията са добри на вносителя, но се съмнявам, че на практика ще успеем да ги постигнем. Тук стои въпроса за тези преписки, които са се натрупали и са висящи, те попадат ли под този срок. Няма как да не попаднат, според мен. Според мен, от правна гледна точка много по-изчистен вариант е текстът по чл. 35, който е в момента. Мисля, че с това на практика се решава въпросът, поне на този етап, докато се изчистят старите преписки, това е добрият и разумен вариант.
Екатерина Михайлова:
Въобще през ум не ми е минавало, че това ще важи за заварените случаи. Още повече, че има текст в закона, в преходни и заключителни има предложение, че молбите подадени до момента вървят по стария ред. Така че няма как да влязат в тази хипотеза тези натрупаните да се промъкнат.
По повод на това че някои престъпници може ли да се промъкнат, спирайте ги, не им давайте позитивно становище. Освен това, ако някой се промуши, имате още пътища – министърът на правосъдието да ги спре, това не означава, че на 100% е станало.
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Категорично този мълчалив отказ или въобще цялата процедура е за новопостъпилите, а не висящите около 50 хиляди. Тези висящи около 50 хиляди преписки те са по досегашния ред. Така че мълчаливият отказ – идеята на вносителите не е да важи за висящите.
Второ, обръщам се към председателя на Правната комисия, защо, г-жо Председател, тук пише: „Комисията подкрепя предложението” на Екатерина Михайлова и Веселин Методиев без да сме го гласували, под всяко мое предложение пише „не подкрепя”. Какъв е този двоен стандарт?
Искра Фидосова:
Под всяко предложение пише: „подкрепя/ не подкрепя”.
Обръщам се към сътрудниците, които са писали, за пореден път има правописна грешка. Обърнете внимание на другите текстове, навсякъде е с наклонена черта пише „подкрепя/не подкрепя”. На предишно заседание имаше такива правописни грешки в доклада, обръщам много сериозно внимание на сътрудниците да не допускат такива правописни грешки. Нищо лично към вас или към г-жа Михайлова или към който и да било.
Г-н Тодор Димитров за реплика и след това г-н Казак.
Тодор Димитров:
Кратка реплика на г-жа Михайлова. При тази хипотеза въвеждаме двоен стандарт – за тези, които са подали молби до този момент не могат да се ползват от този мълчалив отказ и да го обжалват, а тези които са подали след влизане в сила евентуално на този текст, могат да се ползват от този срок и да обжалват. Мисля, че най-малкото не е справедливо.
Екатерина Михайлова:
Тези дето са заварените, са на друг стандарт. Защото тях не ги хващат сроковете, които ние сега слагаме.
Четин Казак:
Първо, при положение, че има натрупани толкова молби, аз не мога да си представя как от тримесечен срок, особено в тези общности като научат за мълчаливото съгласие и като тръгнат да валят молби, според мен това означава целият Съвет по гражданство да тръгне да се заминава само с новите, за да не изтърве някакво мълчаливо съгласие. Нека да не правим такива експерименти. Аз съм съгласен с колегата Димитров – достатъчен е преклузивният срок в следващия параграф, общият срок. Оттам нататък кога в институциите, ангажирани с българско гражданство, как ще се придвижват и в какъв срок преписките си е техен въпрос. Важното е в законовия срок да има приключване на преписката.
Искра Фидосова:
Гласуваме. Подлагам на гласуване предложение на н.пр. Екатерина Михайлова и Веселин Методиев за създаване на нов § 4а. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
По § 5 има постъпило предложение на н.пр. Любен Корнезов.
„В § 5, чл. 35, ал. 1, т. 1 думата „осемнадесет” се заменя с думата „дванадесет”.
В т. 2 думата „дванадесет” се заменя с думата „девет”.”
Любен Корнезов:
Става въпрос кога Министерството на правосъдието прави предложение за издаване на указа и сроковете при различни хипотези. Нали това е идеята да ускорим процедурата, а в края на краищата с предложението, което е тук, тя се удължава. Вижте сегашните срокове – три месеца, три месеца, шест месеца и най-много дванадесет месеца. А сега увеличаваме тези дванадесет месеца на осемнадесет месеца. Защо? Вместо три месеца го увеличаваме на дванадесет месеца под знамето че по-бързо ще бъде процедурата.
Реплика: Тези срокове не са реални.
Любен Корнезов:
Как да не са реални, стига да работят. Ето, човекът каза, че ще увеличават персонала.
Освен това, уважаеми дами и господа, тези срокове не са нищо друго освен инструктивни срокове или пожелателни срокове.Така че и да не се спазва, какво? Да гласуваме. Аз знам, че ще ме отхвърлите. Нали цялата работа се прави, за да се ускори, а в края на краищата излиза, че със закона го удължаваме от три на дванадесет месеца.
Проф. Божидар Димитров:
Г-н Корнезов, Бойко Борисов каза: „Ако зависи от Божидар Димитров всички ще ви прибере.” Но аз съм реалист. Много сме говорили с Министерството на правосъдието, но реалността показва друго. И за да не ни съдят по разни международни съдилища, че не си изпълняваме сроковете, мисля, че дванадесет месеца е реалният и разумен срок.
Любен Корнезов:
А осемнадесет?
Проф. Божидар Димитров:
Осемнадесет е за друго. Реално в сегашния закон няма срок от датата на подаване на документите в Министерството на правосъдието до подписа на вицепрезидента.


Четин Казак:
Сега се предлага да текат сроковете от постъпването на молбата. В сега действащия текст няма от кога текат сроковете.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Любен Корнезов за редакция в § 5. Който е „за” това предложение, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По § 6 няма постъпили предложения. Желаещи за Изказване? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Има постъпило предложение от н.пр. Мая Манолова за създаване на нов § 6а.
„§ 6а. В чл. 38 се създава т. 5.
5.регистър на българските граждани, придобили друго гражданство”.”
Идеята е добра, но няма откъде да получите информация.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Мая Манолова. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шестнадесет „въздържали се”.
§ 7. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма. Който е „за” предложението на вносителя за § 7, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 8. Има постъпило предложение от н.пр. Любен Корнезов в § 8, т. 1 да отпадне.
Има предложение на н.пр. Четин Казак § 8 да тпадне.
Предложение на н.пр. Десислава Атанасова и група народни представители § 8 да отпадне.
Има предложение и на н.пр. Христо Бисеров в два варианта: първи вариант § 8 да отпадне и вариант ІІ „В § 8 „народност” се заменя с „националност”.
Т.е. предложението на всички парламентарни групи е § 8 да отпадне. Това е във връзка с дебата в пленарна зала на първо четене с оглед създадената неяснота и спор относно добавянето на думата „народност”.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на н.пр. Любен Корнезов, Четин Казак, на Десислава Атанасова и група народни представители и на Христо Бисеров вариант І § 8 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Продължаваме с наименованието „Преходни и заключителни разпоредби.”
Предложението е комисията да подкрепи текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 9 има предложение на н.пр. Любен Корнезов в § 9 след думата „ред” се добавят думите „в срок до две години от влизането на закона в сила”.
Същото е и предложението на н.пр. Десислава Атанасова и група народни представители, само че срокът е „в срок до осемнадесет месеца от влизането в сила на този закона”.
Предложенията са еднакви разликата е в срока. Желаещи за изказване?
Любен Корнезов:
Ако се приеме на г-жа Атанасова, аз оттеглям предложението си. Но да не правим експерименти, нека все пак проф. Димитров да каже.
Проф. Божидар Димитров:
Ако получим тези 12 щатни места, за 18 месеца ще успеят. Ако не се получат?. Но министър Дянков се е съгласил.
Любен Корнезов:
Дянков да се съгласи?
Проф. Божидар Димитров:
Кълна се! Той го предложи. Аз го гледам и не вярвам на очите си. Той се оказа голям патриот. Ние направихме заседание и той предложи.
Искра Фидосова:
Колеги, от нас се очаква да направим всичко възможно тези преписки максимално бързо да приключат. Ние сме длъжни не само ние като народни представители, но и присъстващите колеги от двете министерства наистина да преценим какъв е разумният срок, но да има срок, в който да се приключат тези преписки. Дали осемнадесет месеца или две години, вие ще кажете.
Жанета Петрова:
Аз съм против, тъй като това е въпрос на изпълнителната власт и не може да заляга в законова норма. Проблемът е на изпълнителната власт. А срокът и две години и осемнадесет месеца не кореспондира с никакъв срок в закона. Досега правната техника позволяваше да се каже: прилага досегашния ред или прилага новия ред. Този срок касае натрупани преписки. Това е проблем на Министерството на правосъдието и не може да бъде уреден в закон. Аз смятам, че каквото и да се напише, то просто няма място в закон, защото става дума за конкретен случай.
Четин Казак:
Как да не може. В преходните и заключителните разпоредби може да се запише.
Жанет Петрова:
В преходните и заключителните разпоредби се урежда прилагането на новите правила спрямо заварени правоотношения. А ние въвеждаме един срок, който няма нищо с установените нови правила. Срокът от две години не кореспондира с никой от новите срокове по новата процедура. За това твърдя, че става дума за въпрос, който е от оперативно естество.
Искра Фидосова:
Моля референта за становище от правно техническа гледна точка.
Боянка Крумова: референт
Когато става въпрос за правила, когато е в преходните разпоредби е длъжен да уреди висящите производства. Законодателят сам преценява дали по досегашния или по новия ред. Никога няма правило, че специално по новия ред. Напротив, много често сме препращали към досегашния ред, защото те са по досегашния ред.
Искра Фидосова:
Те са по досегашния ред. Не това беше спорът. Става въпрос за определяне на срок. Колегите от две-три парламентарни групи са направили предложение да се запише примерно в срок от две години от влизането в сила на закона да се приключат тези преписки. Г-жа Петрова каза, че според нея такъв срок не може да се дава в закона на Министерството на правосъдието.
Боянка Крумова:
Напротив, много често сме го давали. Можем да направим такъв срок. Въпросът е съответната институция устройва ли я този срок или не. Но законодателят може да запише срок.
Четин Казак:
Колеги, аз съм категоричен, че законодателят е в правото си да фиксира каквито си иска срокове било то за заварени или за нови случаи. Целият въпрос е дали Министерството на правосъдието ще се справи в този срок.
Жанета Петрова:
Тогава да се запише и 47 хиляди молби да бъдат решени за двегодишен срок. Така възприемате ли текста, звучи ли ви като правна норма – 47 хиляди молби за две години.
Четин Казак:
Точно това казвам. Въпреки че министърът без портфейл заяви категорично, че ще се справи, аз виждам, че Министерството на правосъдието не може да се справи.
Жанета Петрова:
Не съм казала такова нещо. По мое мнение това не може да бъде записано в закон, защото казах ви как ще изглежда. Със закон задължаваме Министерството на правосъдието да разгледа и реши 47 хиляди молби за двегодишен срок. Аз такова нещо в закон не съм виждала.
Любен Корнезов:
Има Съвет по гражданство. Не е само Министерството на правосъдието.
Четин Казак:
Законодателят е суверен да реши всеки казус. Въпросът е дали вие ще се справите. Да не ви фиксираме някакъв срок, който след това вие да не можете да го изпълните.
Любен Корнезов:
Като съм направил това предложение, не съм го направил злоумишлено. Ако има съмнение дали може да се справи държавата за тези две години, дайте да го махнем. Но все пак е хубаво да има срок. Този закон може да мобилизира и администрацията и тези 50 хиляди, които чакат да им се придвижат молбите, като видят, че има срок. Едно е със срок, друго е до ги мотаете още 5-6 години.
Проф. Божидар Димитров:
Проблемът не е в Министерството на правосъдието. Не зависи само от него. Зависи от МВР и ДАНС колко бързо ще ги обработват и т.н. и оттам предполагам идват страховете на г-жа Петрова и на цялото министерство.
Жанета Петрова:
Аз нямам страхове. Аз се изказвам в момента от гледна точка на правната техника.
Искра Фидосова:
С правната техника нямаме проблем. Въпросът е да прецените, г-жо Петрова, в какъв срок наистина реално е постижим да се решат тези 40 хиляди или колкото са молбите.
Проф. Божидар Димитров:
Молбите вече са 43 хиляди.
Явор Нотев:
Г-жо Председател, нека да гласуваме предложенията. Мисля, че се обединихме около това, че е възможно да бъде включен срок. Аз намирам за много логично това предложение. Няма защо да даваме приоритет самоцелно на правната техника. Иначе тези хора с натрупаните молби ги пращаме в безвремието. Те остават както е сега забавени и оттук нататък забравени. Започва да се работи по новите срокове, новата процедура, а те няма да намерят нищо в този ЗИД, който сега обсъждаме и приемаме. Въпрос на отношение и политическо решение да се сложи някакъв срок. Сега най-добронамерено обсъждаме кой е този възможен срок.
Да гласуваме един реален срок.
Тодор Димитров:
Колеги, ако трябва да го направим три години. За това е дебатът. Нека да има срок.
Проф. Божидар Димитров:
Молбите са от 2005 г.
Тодор Димитров:
Аз правя формално предложение да бъде до три години.
Любен Корнезов:
Г-н Министър, доколкото знам от Вас, около 20 хиляди средно годишно молби са минавали.
Проф. Божидар Димитров:
Ще минат, ако се запази същият темп, установен от няколко месеца, при стария капацитет. Но ако дойдат още 12 човека да работят в ДАНС, МВР, Агенцията за българите в чужбина и Министерството на правосъдието, мисля, че до 25 хиляди може да се стигне годишно.
Искра Фидосова:
Три години става ли?
Проф. Божидар Димитров:
Три години е много. Ще умрат хората, които са подали молби.
Десислава Атанасова:
Аз съм съгласна да си оттегля предложението при положение, че срокът от две години е приемлив.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението в § 9 след думата „ред” да се добавят думите „в срок до две години от влизането на закона в сила”.
Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Росица Димитрова:
Ако остане в този вид, се получава една неяснота. При положение, че не могат да бъдат разгледани в този двегодишен срок старите преписки по стария ред, тогава за останалите, които няма да могат да бъдат разгледани, ще се прилага новият ред ли? Да речем, след тези две години остават хиляда преписки неразгледани по стария ред. Какво става с тях? Защото по новия ред става много неблагоприятно за молителите. Те трябва да се викат, да се провежда интервю. Ако са подали чрез посредници, да се задължат да подадат лично и т.н.
Любен Корнезов:
Ако останат хиляда, две хиляди, пет хиляди, елате, ще удължим срока още 6 месеца или една година.
Искра Фидосова:
§ 10. Предложение на н.пр. Мая Манолова.
„§ 10 се променя по следния начин:
„В Закона за гражданска регистрация се правят следните изменения и допълнения:
1. Чл. 20 се отменя.
2. В чл. 25, ал. 1, т. 6 се променя по следния начин:
Т. 6. гражданство; включително друго гражданство, придобито от български гражданин.”
Желаещи за изказване? Няма.
По отношение на т. 1 ще подкрепим предложението.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Мая Манолова в частта т. 2 за промяна в чл. 25, ал. 1, т. 6 от Закона за гражданската регистрация. Който е „за”, моля да гласува. Няма За”. Против? Седемнадесет „против”. Без въздържали се.
Подлагам на гласуване основното предложение на вносителя за § 10 за промяна в Закона за гражданската регистрация чл. 20 да се отмени.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Колеги, връщаме се на § 1. Какво установи проверката. Заповядайте.
Десислава Атанасова:
Наредба № 1 за прилагане на Закона за българското гражданство препраща към Устройствения правилник на държавната агенция, където има срок от един месец. Ако сметнете, че е необходимо и в закона да го запишем?
Искра Фидосова:
Аз претендирам да е в закон. Смятам, че така е по-редно. Защото има много спекулации.
Димитър Лазаров:
Да сложим ал. 3 в закона.
Искра Фидосова:
Това е тема, по която има вече сериозно напрежение във връзка със залежалите досега преписки. Аз мисля, че е добър знак и политически да бъде в закона.
Освен това устройственият правилник (наредбата) не се гласува от парламента. А волята на законодателя в момента е ясна и категорична да има срок и на тази основа не можем да си позволим да оставим срока в наредбата и инструкцията.
Съгласни ли сте да гласуваме нова ал. 3? (Да.)
Който е „за” предложението в § 1 с редакционната добавка за ал. 3 за едномесечен срок, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Колеги, с това приключваме по този законопроект.
Благодаря ви. Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова