Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 28

Днес, 14.04.2010 г., сряда от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Даниела Машева, заместник-министър и Николета Кузманова, експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Павлина Колева, старши юрисконсулт в дирекция „Правна”; от Министерството на културата – Тодор Чобанов, заместник-министър; от Министерството на труда и социалната политика – Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право и обществено осигуряване”; от Министерството на земеделието и храните, дирекция „Правно-нормативни дейности” – Мариана Николова, директор и Ана Кънчева, младши юрисконсулт и Венцислава Тасева, директор на дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”; от Държавен фонд „Земеделие” – Ива Зарева, юрист; от Министерството на финансите, дирекция „Външни финанси” – Светлана Панова, директор и Десилва Лазова, държавен експерт; от Националния осигурителен институт – Христина Митрева, управител и Йосиф Милошев, началник на отдел „Правен”; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Любомир Полимиров, директор на дирекция „Инвестиционни дейности” и народните представители Цветан Костов, Ваня Донева и проф. Станислав Станилов, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. В предварително обявения дневен ред и този, който преди малко сте получили има различия и те се състоят в това, че отпадат трите точки, които касаят Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като днес беше входирано още едно предложение. Бяхме помолени на Председателския съвет, както е и редно, разбира се, да ги гледаме в пакет и четирите предложения. Тъй като няма 24 часа от постъпването на последното, ще останат в комплект четирите предложения, които до този момент са постъпили, за следващото заседание.
Другата промяна е включеният допълнително като т. 4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, който е във връзка с включените предварително в дневния ред три законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Това е една и съща материя и следва да се гледат заедно.
Допълнително е включен и Законопроект за ратифициране на Заемно споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
И така започваме при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за приемане на декларация по смисъла на чл. ХІ, раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на Конвенцията по отношение на Световната организация по туризъм в съответствие с Приложение № 18 към конвенцията, № 002-01-21, внесен от Министерския съвет на 26.03.2010 г.
2. Обсъждане на Указ № 87 на президента на Република България, постъпил на 08.04.2010 г., за връщането за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 25 март 2010 г. и мотивите към указа.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за културното наследство, № 054-01-20, внесен от Станислав Тодоров Станилов на 19.03.2010 г.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, № 054-01-31, внесен от Ваня Донева Георгиева, Лили Боянова Иванова и Светла Ангелова Найденова на 01.04.2010 г.
5. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-16, внесен от Мартин Димитров Димитров, Ваньо Евгениев Шарков, Димо Георгиев Гяуров и Цветан Костов Костов на 10.03.2010 г.
6. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-17, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.03.2010 г.
7. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-19, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 17.03.2010 г.
8. Обсъждане на проект на решение на Народното събрание относно изпълнение на Антикризисния план на правителството, приет на 01.10.2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители на 24.02.2010 г.
9. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 054-01-26, внесен от Десислава Жекова Танева, Стоян Янков Гюзелев и Юлиана Генчева Колева на 26.03.2010 г.
10. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-28, внесен от Десислава Жекова Танева, Димитър Иванов Аврамов и Стоян Янков Гюзелев на 30.03.2010 г.
11. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Заемно споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-14, внесен от Министерския съвет на 06.04.2010 г.
По така предложения дневен ред има ли предложения? Няма.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за приемане на декларация по смисъла на чл. ХІ, раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на Конвенцията по отношение на Световната организация по туризъм в съответствие с Приложение № 18 към конвенцията, № 002-01-21, внесен от Министерския съвет на 26.03.2010 г.
От името на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще представи мотивите към законопроекта г-жа Павлина Колева, старши юрисконсулт в дирекция „Правна” на министерството. Заповядайте, г-жо Колева.
Павлина Колева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа,
Предложеният проект е разработен с цел разширяване на приложното поле на Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации и по отношение на Световната организация по туризъм.
Световната организация по туризъм е специализирана организация към ООН и е учредена на 27 септември 1970 г. В нея членуват 154 държави и територии. Има над 400 асоциирани членове от частния сектор, образователните институции и туристическите асоциации. Седалището на организацията е в Мадрид.
Република България е приета за равноправен член на организацията на 21 януари 1976 г. и оттогава провежда множество срещи и сесии във връзка с участието си в организацията.
Световната организация по туризъм има 6 регионални комисии: Европа, Северна и Южна Америка, Африка, Южна Азия, Източна Азия и Тихия океан и Близкия Изток. Комисиите се събират поне един път в годината заедно с всичките си представители плюс асоциираните членки. Специално за Европа са 44 представители и членки, като Ватикана е наблюдател.
Последно през 1999 г. е правена такава декларация по отношение на специализирани организации. Тогава е пропуснато да се включи в състава Световната организация по туризъм. Във връзка с развитието на туризма смятаме, че е наложително да се включи тъй като се създават много трудности във връзка с организирането на такива срещи и сесии специално на територията на Република България. Съвсем скоро предстои една такава среща. Мисля, че е обосновано да се извърши.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-жа Колева.
Колеги, има ли желаещи за въпроси и изказвания по законопроекта? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за приемане на декларация по смисъла на чл. ХІ, раздел 43 от Конвенцията на ООН за привилегиите и имунитетите на специализираните организации за разширяване прилагането на Конвенцията по отношение на Световната организация по туризъм в съответствие с Приложение № 18 към конвенцията, № 002-01-21, внесен от Министерския съвет на 26.03.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По втора точка - Обсъждане на Указ № 87 на президента на Република България, постъпил на 08.04.2010 г., за връщането за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 25 март 2010 г. и мотивите към указа.
Имаме разпореждане, с което е възложено на Комисията по правни въпроси да докладва пред народните представители Указ № 87 на президента на Република България, постъпил на 08.04.2010 г., за връщането за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 25 март 2010 г. и мотивите към указа.
Имаме препис от Указ № 87, издаден на 07 април 2010 г. Имаме изпратени и мотивите към Указа. На всички са раздадени и мотивите и самия указ на президента
Съгласно описаните мотиви и на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България Президентът на Република България връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, като оспорва разпоредбите на § 8, т. 2 и т. 3 и § 22, т. 1 от законопроекта с подробно описаните мотиви. Няма да ви ги чета, тъй като всички ги имате на разположение.
Съгласно Правилника да организацията и дейността на Народното събрание, Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
Другата хипотеза е, ако не се съберат толкова и върнатият закон не получи необходимите мнозинство, е приложението на чл. 76, ал. 5 и ал. 6.
Нашата Комисия днес трябва да излезе със становище, което да докладваме в пленарна зала, което становище трябва да бъде подложено на гласуване в края на дебата по тази точка.
Имате думата за изказвания по т. 2 от дневния ред.
От страна на вносителите присъства г-жа Даниела Машева, заместник-министър и г-жа Кузманова експерт в Министерството на правосъдието.
Изказване от Парламентарната група на ГЕРБ. Ние имаме взето решение на нашата парламентарна група за неподкрепа на мотивите на президента по отношение на наложеното вето и ще гласуваме за повторно приемане на закона по отношение на тези два параграфа, които са записани в мотивите на президента.
От страна на вносителите, предполагам, че поддържат. То няма и друга процедура.
Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Ветото на Президента беше очаквано. Изненадващото за мен е, че то се простира само върху тези два текста, доколкото в Наказателно-процесуалния кодекс, който приехме, има редица текстове, които ще костват на страната осъдителни решения в Страсбург, които в никакъв случай няма да направят правораздаването по-бързо, нито по-справедливо. Визирам като най-ярък пример за това оставането на фигурата на така наречения „вечен обвиняем”.
Много ще се затрудня в момента да кажа нещо ново, тъй като както каза и г-н Бисеров, ние сме говорили нееднократно за това, че текстовете, които се приемат в новия НПК няма да направят процеса по-справедлив. В голяма част от случаите ще го забавят и ще създадат възможности, особено с въвеждане на възможността за произнасяне на присъда само върху основа на тайни доказателства или за повдигане на обвинение въз основа на такива за ред присъди на тъмно, включително и за манипулиране на доказателствени средства – нещо, което според мен, е най-страшното в наказателния процес.
Тук няма да ви припомням, че подготовката за този финален текст, който приехте, беше предшестван от закриването на Бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства. За това, че в момента този контрол се осъществява или по-точно не се осъществява от една парламентарна комисия от петима народни представители ,които не знам каква дейност са развили, но няма как те да контролират 12 хиляди СРС.
След това с промените в Наказателния кодекс, които направиха практически повече от половината, даже не знам колко процента от престъпленията, тежки, така че да могат да се използват СРС по тях.
След това с възможността да се повдигне обвинение само въз основа на тайни доказателства, което да продължава даже не в рамките на една-две, три –пет, а колкото прецени обвинението години. Като капак произнасянето на присъда от съда, включително на тъмно, аз не мога да се съглася с това, което беше говорено от управляващите, което предполагам ще кажете и сега, че видите ли анонимният свидетел бил анонимен само за подсъдимия, че съдът във всички случаи бил наясно с неговата самоличност.
Просто ще ви припомня, че има и една друга фигура, така нареченият агент под прикритие, който по преценка на органите на досъдебното производство може да си остане анонимен за съда. Тук влизаме в следната хипотеза, при която пред съда са представени данни от СРС, свалени върху един хартиен носител. Дали са автентични казва експертиза, която е от средите на тези, които са изготвили СРС, т.е. от МВР.
Същото е и положението с тайния свидетел.
Т.е. според мен, МВР съвсем основателно започна да си казва какъв трябва да е срокът на осъдителните присъди, защото в редица случаи има пълната възможност да определи това.
Не знам как не си давате сметка колко е опасен този текст. Тъй като всичко това вече сме го говорили, единственото ново, което мога да кажа е, че това е единствената реална антикризисна мярка – ветото на президента, защото ще спести на България купища пари от осъдителни решения в Страсбург. Защото тук няма да ви цитирам, правих го и по време на пленарното заседание, ред решения на съда в Страсбург, включително едно от 2000 г. срещу Италия, където ясно се казва, че не може присъдите в страните, в които се допускат тайни доказателства, да се основават само на тях. Във всички случаи обвинението трябва да бъде доказано и от други доказателства.
Но след като управляващите са решили да не се съобразят с трайната практика на съда в Страсбург, ние нямаме повече какво да направим от това, което направихме дотук и просто да ви предупредим, че това е опасно и за българските граждани, и за правосъдието, и за чувството за справедливост у хората, включително и за това какви парични санкции ще понесе България.
Темата за резервния защитник няма какво да я коментираме повече. Ясно е и ще използвам случая да опровергая някои твърдения, които се чуха, дори и премиера, според мен някой го беше подвел да каже, че той се явявал само на първото заседание по делото или нещо такова. Напротив, резервният защитник, както вие много добре знаете, може да се яви във всеки един момент в един процес, при това да извършва действията по чл. 99, ал.1, т.е. да сочи доказателства, да оспорва или да не оспорва експертизи, да разпитва или да се отказва от свидетел, въпреки волята на подсъдимия.
Представете си в едно решително съдебно заседание, в което трябва да се оспори техническа, балистична, икономическа или каквато и да е друга експертиза, резервният казва: О’кей, аз съм съгласен с нея. Тук всички са юристи. Излишно е повече да драматизирам нещата, но наистина тези текстове са изключително опасни и нежеланието да се вникне, както в притеснението на обществото, на правозащитните организации, на неправителствените организации, на гилдиите и пр. не знам как не ви кара да се замислите върху опасността от тези текстове.
По същия начин стои въпроса и с вечния обвиняем, който така или иначе оставихте тази възможност аз рекет на обвинението срещу граждани, фирми и пр., но отговорността за това, че по законодателен път държавата все повече се превръща в полицейска, в крайна сметка е на управляващите.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Аз ще започна оттам, където свърши г-жа Манолова, макар че не е предмет на ветото, но все пак за някаква яснота, тъй като виждам, че .тук има достатъчно присъствие от представители на пресата, споменаха се и съсловни организации.
По отношение на темата за вечен обвиняем. Само ще кажа две цифри. Изрично казах, че е извън темата. Да са ясни цифри. 2007 г. по линията на този институт са прекратени 45 дела. 2008 г. – 41; 2000 – 21.
Прекратените дела поради недоказаност 2007 са 6204 срещу известен извършител, от които 45 по линия на този институт, което на практика няма и един процент. 2007 г. – 4577 са прекратени от прокуратурата поради недоказаност; по линия на Глава 26 – 41 – горе-долу 1%; 2009 г. прекратените дела по Глава 26 дела са само 21 от общо 3523 прекратени от прокуратурата поради недоказаност. Тези цифри показват, че няма и 1%. В предишни изказвания съм казвал, че има нужда от този институт, но той сработи, изчистиха се делата. Така че нека да не злоупотребяваме с тази тема „вечният обвиняем”.
По отношение на другите мотиви. Ще се спра върху мотивите на Президента. По отношение на служебния защитник в мотивите е посочено, че новата ал. 6 давала процесуална възможност резервният защитник да упражнява своите процесуални права без съгласието на обвиняемия. Аз не знам кой е писал мотивите, но очевидно колега е подготвил тези мотиви на президента, и макар че в следващото изречение е казано, че тази уредба на новата ал. 6 не кореспондира с чл. 98, ал. 2 от НПК, но никой не е отменил чл. 98, ал. 2 и там възможностите на подсъдимия или обвиняемия да се откаже от защитата, било то служебен защитник, било то упълномощен защитник, да смени пълномощията си. Това е масова практика, която подсъдимият има. Този текст съществува в НПК. Няма смисъл наново да го четем.
Мая Манолова:
Наистина е по-добре без адвокат, отколкото с натрапен такъв.
Димитър Лазаров:
Ако ще правим политически изявления е нещо друго.
Мисля, че специално в тази част на мотивите си са нещо друго, а не действащо положение по НПК.
По отношение на другите институти, мисля че в дискусията в продължение на два месеца ние достатъчно дебатирахме.
Искра Фидосова:
Има думата г-жа Манолова за реплика и след това Павел Димитров.
Мая Манолова:
И аз няма да навлизам в същината на спора. Просто и аз ще цитирам едни цифри. Едната от тях е, че по данни от прокуратурата за миналата година (2009 г.) са прекратени по давност над 75 хиляди дела. Както каза и заместник-главният прокурор, за което я поздравявам, прокуратурата няма нужда от тази мярка, която да дава възможност едно дело да се разтакава до безкрай.
След като сте си направили труда да извадите колко дела са прекратени поради недоказаност в рамките на главата, която отменихме, би следвало да видите и в колко случаи е имало искане и делото е вкарано в съда. Защото тук има две опции.
Димитър Лазаров:
Прекратени са 21 дела, от които 19 от прокурор, след като съдът му е дал срок, за да приключи делото, разписан в Глава 6; три от съда.
Мая Манолова:
В останалите случаи просто делата са влезли в съда и са се гледали по нормалния начин. Това всъщност са две възможности.
Димитър Лазаров:
Г-жо Манолова, боравя с официални данни от прокуратурата за прекратените дела срещу известен, неизвестен извършител.
Искра Фидосова:
Моля и г-н Лазаров и г-жа Манолова. (Много моля да се доизкажа.)
Г-жо Манолова, много ви моля да се изказвате само по указа на Президента за налагане на вето по двата параграфа.


Мая Манолова:
Много моля да видите също така броят на осъдителните присъди срещу България именно поради излизането извън рамките на разумния срок на наказателните производства. И то е за разтакаване на делата в досъдебната им фаза.
Димитър Лазаров:
Съдът в Страсбург приема, че един срок е неразумен, когато за едно дело макар и приключено в рамките на два месеца, без да го предявя и в продължение на 22 месеца не правя абсолютно нищо по него и на 24 месец ако го предявя, съдът в Страсбург нищо че е в двегодишния срок по Глава 26, съдът в Страсбург категорично приема, че това е неразумният срок, тъй като в продължение на двадесет месеца не са правени никакви действия по разследването. Това всички колеги, които се занимават с тази материя и с наказателно право са наясно. Съдът в Страсбург приема, че три или четири години разследване в досъдебното производство е разумен срок, ако регулярно и редовно се правят действия по разследването. Не свързвайте разумният срок с някакъв абсолютен срок от 20 месеца, две години или три години. Това е практиката на съда в Страсбург, г-жо Манолова, и тя е правилна. Не може аз за 20 дена да свърша нещо и две години да не правя.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров, а ще помоля и всички колеги, когато правите изказване по тази точка, много моля да коментираме само § 8 и § 22, заради който имаме връщане за ново обсъждане на ЗИД на НПК. Много ви моля. Не на целия НПК. Коментирали сме го достатъчно и в Правна комисия и в пленарна зала.
Г-н Димитров, заповядайте.
Павел Димитров:С това щях да започва, уважаема г-жо Председател. Нека да се ограничим по § 8 и § 22 – това е темата на днешното обсъждане.
Второ, моля колегите от опозицията да престанат ад ни плашат със Страсбург Достатъчно сме наплашени. Това е втората ми молба.
Аз също ще взема съвсем кратко отношение, защото много сме говорили. Моля ад не се прекъсваме. Аз досега никого не съм прекъсвал и желая да се отнасят така към мен и другите.
Аз ще взема повод от думите на г-жа Мая Манолова. Тя каза. Представете си едно решително заседание и встъпва резервния защитник. Аз обаче питам: Къде е упълномощеният защитник, като е решаващо заседанието. Защо го няма по неуважителни причини? Най-малкото тази норма ще има превантивен характер. Защото този защитник, ако е отговорен, той на решителното заседание трябва да се яви. Той не трябва да отсъства по неуважителни причини. При уважителни причини няма никакъв проблем. Така че мисля, че се спекулира с това.
По отношение на специалните разузнавателни средства и анонимния свидетел. Продължава да се говори за анонимен свидетел. Моля да не ме прекъсвате, защото като ме прекъсвате после не мога да продължа.
В мотивите на Президента пише, че когато няма да стане известна самоличността на служителя под прикритие. То е записано кога няма да стане. Когато няма да бъде разпитан като свидетел. Какво го интересува съдът и прокурорът тогава. Моя ви четете внимателно текста.
Ще прочета текста:
„Служител под прикритие не може да бъде разпитван като свидетел, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че е застрашен живота му, здравето” и т.н.
„Ал. 3. Данните за самоличността на служител под прикритие могат да бъдат предоставени на наблюдаващия прокурор и съда след мотивирано писмено искане до органа по чл. 185, който дава писмено разпореждане за разкриване самоличността само, ако няма да възникне опасност по ал. 1.”
Служител под прикритие не може да се разпитва, когато има опасност. Това е ал. 1. Само в тези случаи не се разкрива неговата самоличност. Четете го внимателно. Аз ви го чета буквално. Как го тълкувате вие. Хайде да приключим с това.
А във всички други случаи свидетелят с тайна самоличност първоинстанционният съд първо му снема самоличността. Ето другия текст. Ще ви прочета и другия текст. Такова неуважение не съм виждал. Явно трябва да ви чета текстовете, защото вие явно не ги четете.
„Разпит по реда на чл. 139 на свидетел с тайна самоличност се извършва пир променен глас” и т.н. „Преди началото на разпита съдия от първоинстанционния съд по местонахождението на свидетеля удостоверява, че разпитаното лице е същото, на което е даден идентификационния номер.”
За какъв анонимен свидетел говорим тук.
Това са двете неща, за които в закона е съвсем ясно. Стига сме спекулирали с превратното тълкуване на текстовете, да заплашваме обществеността, да преекспонираме нещата. Нищо опасно няма в това.
По отношение на доказателствата – специални разузнавателни средства и разпит на свидетел с тайна самоличност, това не е задължени на съда. Чувам изказвания за това, че съдът вече бил задължен да осъди само на това. Къде остава задължението на съда да извършва всестранно пълно разследване. Къде остава задължението на съда да постанови присъдата само когато има несъмнени доказателства. Тези текстове не са отпаднали. Кой казва, че ще бъде осъден само при такива доказателства. Ще бъде осъден, ако съдът освен тези доказателства, има и вътрешното убеждение, че това е така. Защо трябва да бъде осъден. Това е възможност, а не е задължение на съда.
Нека да бъдем обективни, когато тълкуваме закона. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Димитров. Желаещи за изказване. Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Г-н Димитров прави това тълкуване вече няколко пъти, включително и на малкия екран и подвежда хората. Казвам го абсолютно категорично. Каква е технологията на злото? Дайте да тръгнем по текстовете, да ги четем и да видим къде е хватката. Защото наистина е направено така, че ал. 3, г-н Димитров, не е част от хипотезата на ал. 1 и 2. Ако това го разберете, ще ви стане ясно за какво става въпрос.
Как се разпитва най-напред явен свидетел по телефона и по видеоконферентна връзка. Оттам тръгват текстовете. Ние трябва да тръгнем още от чл. 139, ал. 8, която променихме. Той според ал. 9 се разпитва, като неговата самоличност я установява не съдията, който го разпитва, а един друг съдия на едно друго място, където се намира свидетелят. Това е явен свидетел След това законът ни изпраща към хипотезата за това как се разпитва свидетел, не агент под прикритие, а такъв по-стандартен свидетел, който е защитен, а не агент под прикритие. Той се разпитва по реда на чл. 139, ал. 8 и 9. Т.е. той се разпитва по телефон или по видео и тогава съдията, който е другия съдия и установява дали между лицето и неговия номер има връзка. Т.е. съдията който разпитва, той не установява неговата самоличност. Не само че няма пряк контакт с него. И вече идваме в третата хипотеза, за която говори г-н Димитров и тя не знам защо е вкарана в чл. 123а, където първите две алинеи обясняват как не се разпитва агента – това, което Димитров подчертава. Обаче ал. 3 обяснява как се разпитва агентът. Как агентът се разпитва, за да бъде установена неговата самоличност прокурор и съдията трябва да се помолят на шефа на МВР и той като откаже, разпитът се провежда. А ал. 3, г-н Димитров, обяснява как се провежда разпитът, а не как не се провежда разпит – това, което го говорите, включително и по националната телевизия и кой знае на колко места сте го говорили. И ето я хипотезата, в която съдията нищо не знае за този човек. И много е близка крачката, когато свидетелят на обвинението. Колкото и да е безстрастен, той е свидетел на обвинението. Той е служител в тази структура, която е изградила това обвинение. И когато никой не може да разбере кой е той, никой не може да го види, никой не може да му види мимиката, включително и съдията, много сме близко до постановяване на лесна осъдителна присъда, когато това е по закон достатъчно. За това става въпрос, а не за това, че тайният свидетел е лъжесвидетел. Много често тайният свидетел може да има вътрешно пристрастие, без той да бъде умишлено преднамерен. Когато съдът няма никакъв механизъм да изконтролира това с друго доказателство. Защото г-н Димитров, ако има две доказателства, едно СРС и един таен свидетел, на които на външен вид им е наред, никой съдия няма да посмее да постанови оправдателна присъда, ако това е всичко по делото. (Защо?) Защото са непроверяеми за това. Защото никой не може да подложи този свидетел на достатъчно добър, примерно кръстосан разпит, да направи очна ставка. Вижте колко много неща са ограничени. Единственото, което искаше законът е към тези два тайни доказателства – СРС и тайния свидетел, да има поне още нещо. Всяка оправдателна присъда на съдия, когато има тези две доказателства и няма нищо друго, просто ще бъде обжалвано от прокурора и горе ще падне.
Разберете, не давайте този инструмент в ръцете на полицията. Не го давайте, защото ще има злоупотреби. Полицията в цял свят се изкушава да раздава правосъдие – в цял свят, не в България. Вие й давате възможност да раздава правосъдие. И е грозно министърът на вътрешните работи да определя вашата партийна позиция. Грозно е за държавата.
Вие седите, това не го раздавате, и в момента, когато той казва нашата позиция е такава, вие раздадохте на народните представители да прочетат мотивите на президента. До вчера не го бяхте раздали, но бяхте разпечатили. Но това е друга тема и аз няма да я вкарвам в дебата.
Искра Фидосова:
Първо, вчера в 10 часа приключихме разглеждането на тази точка. Вчера в 10 сутринта, погледнете на сайта на парламента, аз съм включила тази точка в дневния ред, тъй като както прочетох в началото, на 8 април е входирано в деловодството на парламента указа на президента, с който се връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на НПК. Тъй като бяхме в парламентарна ваканция, вчера беше първият възможен ден сутринта, стигайки тук и виждайки постъпил този указ, аз незабавно съм включила тази точка в дневния ред. Разпоредих на сътрудниците.
Христо Бисеров:
А в понеделник? В понеделник имаше заседание на комисията.
Искра Фидосова:
Програмата за понеделник е отпреди ваканцията. Предала съм я още на 1 април за качване на сайта на парламента. В началото на заседанието днес за това направих тези уточнения, които са по дневния ред. Дневният ред беше обявен още на 1 април. На 1 април нито аз, нито колегите са знаели, че ще има вето на президента по тези текстове на НПК.
По отношение на другите неща, по които ни засягате и смятам, че трябва да отговоря.
Първо, нашата позиция е формирана много преди това и ние сме я заявили и в пленарна зала и тук в Правна комисия. Ние нямаме различно мнение и становище към днешна дата. Фактът, че вътрешният министър г-н Цветанов е казал, че има същото становище по отношение на тези два текста или изобщо по отношение на това, което сме гласували в пленарна зала, като текстове на НПК, е съвпадение на позициите, което е нормално и резонно. Ние сме излезли с тази наша воля и сме я заявили преди повече от две седмици с гласуване в пленарна зала.
По отношение на това, което казвате, че се злоупотребява и даваме възможност на полицията и МВР да злоупотребява, къде остава вътрешното убеждение на съда, на съдията и защо непрекъснато трябва да се изопачават нещата. Свидетелят с тайна самоличност няма да бъде по отношение на съдията и съдията ще прецени. Колеги, това е спор, който водим повече от два месеца. Няма смисъл да го повтаряме и да го продължаваме.
Колеги, текстовете са ясни. Г-н Димитров започна да ги чете и много коректно прочете абсолютно всички алинеи. Ние ги четем повече от два месеца – ние казваме едно също и вие казвате едно и също обратно на това, което ние казваме. И е нормално, ние сме управляващи, вие сте опозиция, да има различни мнения.
Христо Бисеров:
Ал. 3 на чл. 123а визира ли хипотеза на разпит. Това хипотеза на разпит ли е или е хипотеза на не разпит.
Павел Димитров:
Уважаеми г-н Бисеров, от това, което чух, от Вашите изказвания аз не можах да разбера с какво заблуждавам, дори и от малкия екран. Вие всъщност казахте същото, което аз казах. Само че (ал. 3) не се моли съда на прокуратурата и полицията, а този текст е направен, защото трябва да се направи мотивирано писмено искане и органът да прецени дали трябва да разреши да разкрие самоличността на собствения си служител под прикритие, ако няма опасност за неговия живот и здраве. Това е ал. 3. Стига сте спекулирали с ал. 3.
Искра Фидосова:
Имаше един пример, който се даде в пленарна зала. Ако има убийство и няма трупа ще има ли осъдителна присъда от съдията. Това се даде като пример. Председателят на ВКС го даде.
Христо Бисеров:
Като аргумент срещу промяната. Ще видим протоколите, за да видите какво е казал.
Искра Фидосова:
Т.е. ако няма труп от убийството ние по СРС и по разпит на таен свидетел ще се издаде осъдителна присъда.
Христо Бисеров:
Моя дуплика, г-н Димитров, е следната, защото този спор ще продължи и в зала. Хипотезата на ал. 3 – ал. 1 и ал. 2 на чл. 123а обясняват как не се разпитва свидетел под прикритие. Обаче ал. 3 обяснява как се разпитва свидетел под прикритие, без да се разкрива неговата самоличност за съдията. Номерът е, че текстът по чл. 123а, ал. 3 вместо да е в чл. 141, където му е систематичното място и да няма този спор, е изнесен в чл. 123а, където изобщо не му е мястото. Това е хипотеза за това как се разписва свидетелят. Той се разпитва, ако съдът се помоли на министъра и министърът каже: „О’кей, ще ти дам неговата самоличност.” Ако министърът каже: „Не, няма да ти дам самоличността”, но прокурорът не го оттегля като свидетел, защото такава е преценката на органа.
Павел Димитров:
Г-н Бисеров,
Христо Бисеров:
Моля да не ме прекъсвате. Ще повторя. Ал. 1 и ал. 2 обясняват как министърът на вътрешните работи в обикновената хипотеза предотвратява разпита на свидетеля под прикритие, защото има опасност за неговия живот и здраве. Обаче ал. 3 предвижда една междинна хипотеза – когато министърът, преценявайки, че има опасност може все пак да се съгласи той да бъде разпитан, но като му скрие самоличността. Това е хипотезата на ал. 3. И това е хипотезата, в която се провежда разпит и с която има опасност да се злоупотребява вързано с промяната на чл. 171а, ал. 1 – ето ви хипотезата на разпит на свидетел под прикритие без съда да знае неговата самоличност. Това е прочита на текста. Не случайно аз твърдя, че тази ал. 3 е сложена там, за да спорим върху нещо, което е безспорно. Ако си беше в чл. 141 нямаше да спорим и щяхте да кажете: Да, така е. Сега имате повод да спорите и от малкия екран да заблуждавате.
Павел Димитров:
Само две думи казвам и приключвам.
В § 11, за която ал. 3 говори г-н Бисеров, че урежда разпита на служителя под прикритие, аз ви чета буквално:
„§ 11. чл. 123а” говори за „защита на служител под прикритие в наказателния процес”, а не за разпит. Разпитът на служителя под прикритие е уреден в § 16, чл. 141а. „Разпит на служител под прикритие като свидетел.”
Колеги, ясно ли ви е за какво става въпрос. Нека да не смесваме тези две неща.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров, имате думата.
Димитър Лазаров:
Г-н Бисеров, глава 13, доказателствени средства, раздел първи. Това са общи положения, които регламентират доказателства.
Има раздел втори, гласни доказателствени средства, третират свидетел, лица, които могат да бъдат свидетели. Чл. 123а, за който Вие говорите, заглавието на чл. 123 и на чл. 123а е на служителя под прикритие. Разпитът е регламентиран в чл. 141 и следващите и там са способите на доказване. Те са изброени. Разпит на свидетел и различни други способи. Така че разпитът е регламентиран в чл. 141 и там е казано - и ал. 2 и ал. 3. как става разпита. Това са две съвсем различни неща.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване. Да разбирам, че няма. Г-н Нотев, извинявайте. Заповядайте. Имате думата.
Явор Нотев:
Извинявайте, може би по-рано трябваше да взема отношение във връзка с решението.
Парламентарната група на Атака ще подкрепи ГЕРБ в тяхното решение за гласуване срещу ветото на Президента. Няма да превръщам темата в дебат. Аз искам да заявя лична позиция.
В конкретното гласуване в парламентарна група имам своите резерви по отношение на тези текстове, които многократно съм заявил. Няма да се връщам към тях. Те не са изчерпани и не се отстраниха в изминалото време. Оставам с глас, който ще заявя като „въздържал се” по отношение на този въпрос и с надеждата, че до повторното разглеждане в пленарна зала някои от тези текстове ще получат своя по-точен изказ, защото мисля, че правно технически това е възможно.
Аз, например, оставам с всички резерви по отношение на ал. 6 на чл. 94, както и за начина, по който е редактиран чл. 123а и изнасянето на тази хипотеза в ал. 3. Излишна е ал. 3. Защо трябва да се отделя тази ситуация, а не се регламентира по начин, по който нещата да се свеждат до това – има ли опасност за живота и здравето на служителя, и тогава дали е разрешено изобщо ползването му като свидетел и да приключим със спора, а не с извеждането на отделна хипотеза, която позволява един прочит, какъвто ни предлага колегата Бисеров и който не е лишен, смея да твърдя, че не е лишен от логика.
Но важното и същественото, което исках да кажа е, че парламентарната група на Атака (съобщавам това решение) ще подкрепи ГЕРБ при това гласуване.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Нотев. Други желаещи за изказване? Няма. Преминаваме към гласуване. Сега трябва да подложа на повторно гласуване закона, съгласно нашия правилник – чл. 76, ал. 4.
Подлагам на повторно гласуване Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 25 март 2010 г. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Петима „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
С това изчерпихме т. 2 от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за културното наследство, № 054-01-20, внесен от Станислав Тодоров Станилов на 19.03.2010 г.
От Министерството на културата тук е г-н Тодор Чобанов, заместник-министър.
Проф. Станилов, ще ви помоля в рамките на няколко минути да представите мотивите на законопроекта. Заповядайте.
Проф. Станислав Станилов:
Преди да представя мотивите искам да кажа, че този закон, в който аз внасям поправка, в миналото Народно събрание, въпреки моите огромни усилия, не беше разглеждан в Правна комисия. Той беше гласуван на първо и на второ четене без да минава на Правна комисия. Това е първо.
Второ, в този закон има още много поправки, които би трябвало да бъдат внесени, но тази поправка специално е много актуална, тъй като предстои сезона на археологическите изследвания, на консервация, реставрация и пр., а в закона не са равно поставени обществения и частния интерес. Ние предлагаме с тази поправка да се равнопостави обществения и частния интерес и всеки да бъде защитен по смисъла на Закона за културното наследство.
Ние предлагаме вместо разрешение, придружено със споразумение между собственика на терена, в който се намира държавната собственост, т.е. недвижимия паметник на културата, законът да повели просто изследователи, консерватори и реставратори да имат достъп до него – задължителен достъп. Това е общественият интерес. Обратното, което е написано, частният интерес е над обществения.
При това, законът повелява в други клаузи, че собственикът, ако са му нанесени щети на собствеността, той се обезщетява. Досега е било така и не е имало никакви проблеми. В стария закон също е така.
Това е нашата поправка. Това ние предлагаме.
В този закон ще има основни поправки, които се разработват в момента от работна група на Министерството на културата. Ние предлагаме това да стане колкото се може по-бързо. Това е.
Искра Фидосова:
Благодаря на проф. Станилов.
Г-н Чобанов, ще изразите ли становище на министерството и ако подготвяте цялостна промяна на закона, може би е редно да съобразим това.
Тодор Чобанов:
В нашата ежедневна работа сме се сблъскали с изключително сериозните слабости на Закона за културното наследство. Почти всеки текст, който сме започнали да прилагаме, среща проблеми в практиката. Особено сериозни са проблемите с това, че отделните глави не са синхронизирани една с друга. Няма да се спирам на конкретика. Имаме вече доста сериозно готов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, с който отстраняваме някои от най-тежките констатирани проблеми. При нас се мисли и работи и по този проблем, който е бил констатиран от народния представител Станислав Станилов. Това е и от гледна точка на практиката, защото в последните месеци реално сме спрели някои заявки за международни експедиции, за които, както знаете, съществува ред, при който Министерският съвет трябва да се съгласи с тези предложения. Понастоящем ние не можем да ги придвижим към Министерския съвет, защото характерът на тези предложения е такъв, че не могат да се индивидуализират имотите, в които ще се обхожда от колегите археолози от международните експедиции. На практика ние не можем да изпълним буквата на закона и да осигурим съгласие на собственика.
Друг голям проблем, с който сме се сблъскали от гледна точка именно на прилагане на разпоредбите на Закона за културното наследство е въпросът за това, че редовните археологически проучвания, за които би трябвало да се търси съгласие на собственика често подготовката за тях води до това, че не е възможно собственикът да бъде намерен, не е възможно археолозите да сключат писмено споразумение с него или ако собственикът може да бъде установен, неговото съгласие не може да бъде получено. Няма механизъм, по който ако собственикът не е съгласен реално да бъдат извършвани такива проучвания на неговия обект.
Друг сериозен проблем в практиката е, че в определени видове проучвания, обектите са в повече от един поземлен имот – да кажем в голям брой имоти, и в този смисъл още по-сложна ситуацията се получава, защото трябва да се сключат множество договори.
Уверявам ви, че в практиката никой селскостопански производител, собственик на земя не би искал в неговия имот да се извършват археологически проучвания.
Трябва да съобщя на уважаемата комисия, че на практика редовните археологически проучвания в България в момента са стопирани именно поради невъзможността да се обезпечи съгласието на собствениците в всеки от тези конкретни случаи, за които става въпрос.
Действително това е един от най-проблемните моменти в Закона за културното наследство. Доколкото мисля, че мога да го твърдя отговорно, има един превес на частния интерес спрямо обществения. Конституцията на Република България е задължила държавата да организира опазването на културното наследство. Т.е. това е една от основните функции на държавата по отношение именно на тези категории паметници. Законът за културното наследство определя археологическите културни ценности като публична държавна собственост. Конституцията даже е въвела един особен случай на изключителна държавна собственост за археологическите резервати. Обаче представете си практиката, ако искаме да създадем нов резерват на база на интензивни открития, това реално ще бъде стопирано във всеки един конкретен случай и държавата няма да може да изпълни Конституцията и своите задължения, защото ще срещне нежеланието на собствениците да позволят, дори да допуснат археолозите в своите обекти.
Така че действително, макар и да смятаме, че има нужда от преформулиране на това предложение, което е внесено, смятаме, че проблемът е много сериозен и законодателят би следвало да го адресира. Защото в противен случай няма да могат да се провеждат редовни археологически проучвания.
Обръщам внимание, че в хипотезата, която е разписана в закона, за случайното събитие, а именно, че когато някой при селскостопански или строителни работи попадне на археология, много добре е разписан редът. Веднага се спира, викат се археолозите, започва се работа. Обаче това ни кара да се изумяваме, защото няма разписан ред за редовните археологически проучвания. Какво се случва, когато археолози искат да посетят един обект да идентифицират културни ценности, няма такава хипотеза. Единствено е казано, че трябва да се осигури съгласие на собственика. Това на практика в огромен брой случаи е невъзможно.
Надявам се уважаемата комисия да обсъди тези съображения и да се набележат стъпки за преодоляване на този конфликт в Закона за културното наследство. Защото в противен случай вече започва напрежение с дипломатическите мисии на тези държави, които искат да провеждат международни експедиции в България, а ние не можем да придвижим техните преписки, защото не можем да изпълним изискването на закона.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Чобанов.
Аз разбирам какъв е проблемът на практика. Това, което Вие всъщност обяснихте и това, което споделя проф. Станилов, когато прочетох внимателно неговото предложение за промяна в чл. 151, ал. 1, т. 5, да се заменят думите „споразумение със” с „уведомление до” за мен от правна гледна точка има много сериозно нарушение първо на Конституцията. Защото в Конституцията чл. 17, ал. 3 казва, че частната собственост е неприкосновена и няма как без изричното съгласие на собственика да започнат тези действия.
Това, което виждам в Закона за културното наследство, в чл. 151 става въпрос за разрешение за извършване на теренни проучвания. Това е периодът, който предхожда следващия основен период, когато става въпрос за експониране и консервиране. Мисля, че тези термини използвате.
Тодор Чобанов:
Понятието „теренни проучвания” включва всички видове археологически проучвания от обикновено обхождане, сондажи, разкопки.
Искра Фидосова:
Това е първоначалният период, когато искате да отидете в един имот и да започнете такива първоначални проучвания и да стигнете до копаене.

Тодор Чобанов:
Това е началото на един процес, който може да не завърши с експониране, консервация и реставрация. Това са така наречените редовни археологически проучвания в противовес със спасителните.
Искра Фидосова:
Разбирам това, г-н Чобанов, и именно това започвам да обяснявам.

В чл. 151 ясно е разписан редът за получаване на такова разрешение за извършване на теренни проучвания. Тъй като в мотивите проф. Станилов е записал, че има противоречие между нормата на чл. 151 и нормата на чл. 71. Само че при чл. 151 става въпрос за тези първоначални действия, които са действия по търсене и разкриване, а в чл. 71 става въпрос за тези, които са открити и става въпрос за експониране на археологическата ценност. В ал. 2 собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижим имот, в който се намира експонирана недвижима археологическа ценност, са длъжни да осигуряват правото на публичен достъп. Така че категорично няма противоречие между нормата на чл. 151 и нормата на чл. 71, ал. 2. Двете норми уреждат две коренно противоположни и различни неща и стадии от така наречените археологически действия, които трябва да се извършат. Така че за мен, като говоря само като юрист и от правна гледна точка, категорично няма противоречие между единия и другия текст. Те визират съвсем различни хипотези.
В закона за изменение и допълнение, който предлагате има абсолютно нарушение на Конституцията – нещо, което няма как ние да приемем.
В същото време разбираме проблема и тук може би трябва, ако е необходимо съдействие от колегите от Комисията по правни въпроси, да се помисли за текстове и за уредба, която да помогне за решаване на този проблем, който заместник-министър Чобанов представи пред нас. Но не това е редът.
Има думата г-н Миков.
Михаил Миков:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Последното изменение на този закон е публикувано на 25 декември 2009 г. Законът е променян през пролетта на 2009 г., а последното му изменение е през декември 2009 г. Чувам от г-н Заместник-министъра, че те имали и други идеи, че е имало и друга нужда от промени и пр. Като има, Министерството на културата да внесе един проект за изменение на Закона за културното наследство, който поне година-две да има някакво по-устойчиво действие. А не всеки проблем, с който се сблъскват различни частни колекционери и иманяри, археолози, професори, асистенти и пр. да минава през Народното събрание, защото някой нещо се е сетил.
Аз ви предлагам д помолим чрез г-н Заместник-министъра Министерството на културата, щом и този проблем е в неговото полезрение, няма да се изгуби много време, виждаме, че законопроектът е внесен на 23 март, до месец-месец и половина да се внесат но наистина поправки, които поне за година-две ще изпълнят функциите и необходимите изменения.
Какво се получава сега. Ако приемем този законопроект, ще мине процедура първо и второ четене, след два месеца ще влязат другите изменения. Това не прилича на нищо като законодателен процес. Целта на законодателството все пак е да уреди някакви трайни обществени отношения, а не кой и когато се сети за проблеми със собствениците на недвижими имоти и не може да се договори с тях, давай законопроект.
Защото вие сте права, като пробием принципа по отношение на археологическите разкопки, което аз уважавам като ценност, уважавам като разбиране, като решение, ще възникнат редица други казуси, по отношение на които ще трябва да намерим решение. Знаете, че в имот влиза полицията по определен от закона начин, който е свързан с правата на гражданите, пожарната влиза по определен начин и дължи обезщетение, а тук даже и такова ограничение няма. Моите уважения, г-н Професоре, към ценността, която браните, но трябва да има минимум ограничения с това уведомление. Благодаря.
Искра Фидосова:
Г-жа Михайлова. Заповядайте.
Екатерина Михайлова:
Аз искам да кажа, че това което ни се предлага можем да го разберем като желание да се стига до ценностите и нещо да се направи и да се преодоляват случаите, в които не може да се стигне до споразумение със собствениците. Обаче дори и да приемем, че е такова добро намерение, но по този начин разписано, е изключително опасно и аз смятам, че не може да бъде прието. Просто не може да бъде прието. Дори и случайно да мине тук, дори и случайно да мине през парламента и да стане закон, това утре в Конституционния съд ще бъде отменено, защото е абсолютно в разрез с принципа за частната собственост. Това означава да отменим частната собственост като неприкосновена и сега е за ценности, а следващия път ще е за нещо друго. Защото веднъж като унищожим принципа, после всичко тръгва с главата надолу.
За това аз предлагам този законопроект, ако няма нищо против вносителят, дори и да се оттегли. Разбирам логиката. Дори тук коментирахме с г-н Стоилов. Явно има случаи, в които може би не може да се стигне до споразумение по куп причини, но тогава трябва да има ред, който да ни се предложи и в който да има гаранции, че няма да има злоупотреби. Да бъде уведомлението ясно разписано как става с предложение за обезщетение. Т.е. нещо подобно на процедурата, която имаме, когато стигаме до отчуждаване на имот. Защото представете си не само добрия случай но и лошия. Някой решава, че еди-кой си хубав имот по някаква причина трябва точно в него да се копае и започват да копаят и става страхотия. Или пък както се случва. Има много пъти собственост, съсобственост – много хора, които не са дори в страната, извън страната са и как ги уведомяваме. Само през уведомление?! Изключително рисков е този текст. Ако трябва да се реализират намеренията, които предполагам, че стоят зад този закон, трябва да има друга процедура, много подробно разписана, а не само с тази промяна.
Моето предложение е да се оттегли законопроекта и да се търси друг разпис на това, което е явно идеята и на проблемите, които бяха споделени от заместник-министъра. В този вид този законопроект и в закон да се превърне, няма да го бъде, няма да може да остане в този си вид.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Колеги, искам да ви представя още една хипотеза или още един случай, в който няма никой злонамереност да ощетява някого, да вреди някому, но се получава вредоносен резултат.
Знаете, че земеделските производители в България са под особен режим. Те се регистрират, те с това изхранват семействата си. Един земеделски производител, който е регистриран и работи по закон и разчита на едно парче земя и отсреща заявление за провеждане на такива дейности – разкопки, без да има някаква зла умисъл, за която намекна г-жа Михайлова, а страните са абсолютно добронамерени в тази хипотеза, но цяло едно семейство остава ощетено. Не може да развива дейността си. Т.е. има хипотези, в които законът трябва да ги разпише, да е ясно, че има справедливо обезщетение. Така както при отчуждаване Конституцията изисква справедливо обезщетение, така и в такива хипотези, гражданите чиито земи се засягат, трябва да могат да получат справедливо обезщетение. За това е по-добре законът да не бъде приеман, а да бъде доработен в тази посока и тогава може би няма да има възражения от такова естество. Благодаря.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване. Проф. Станилов, заповядайте.
Проф. Станислав Станилов:
Г-н Бисеров, това в Закона за земеделските земи е разписано и там няма проблем. Разписан е и достъпът и обезщетението и не е имало проблем.
Тук аз ви предлагам нещо за другите терени и то предлагам това, което е било в стария закон и е работило, и никога не е имало проблем. Защото това за Конституцията, което каза г-жа Фидосова е вярно, но е вярно и друго, че собственикът на терена, в който има недвижим паметник на културата не е собственик на паметника, а паметникът е собственост на обществото. Тогава ние нарушаваме правата на обществото също по Конституция. Държавата представлява обществото. Паметникът е обществен интерес. За това той е държавна собственост.
И накрая, аз съм готов да го оттегля, но нека Правната комисия да направи работна група от двама-трима души и аз съм готов да участвам, за да се реши този проблем, защото той не може да чака.
Що се отнася г-н Миков, до поправките в този закон, когато аз бях на трибуната и половин час обяснявах защо този закон не е добър, защо е така разписан и за какво става дума, Вие се подигравахте с мен. Г-жа Татяна Дончева се провикваше от трибуната и ме направи на нищо, че „тук не е научен съвет и не мога да говоря такива думи”. Помните ли какво ми каза г-н Кътев. Защо не си спомните? „Я това, което го казва този професор, нищо му не разбрах.” Всички ръкопляскаха. И вие го гласувахте този закон, калпавия. Не го гласувах аз. Три месеца се занимавах с госпожата в комисията и тя не чу нито една дума от това, което казах аз. Беше събрала студенти, които правиха закон, без да покани експерти. Унижаваше проф. Веселина Инкова, най-добрия консерватор в България, запушваше й устата и накрая я изгони от работната група.
Г-н Миков, не приемам Вашите критики. Не ги признавам. Те не са валидни, защото тогава мълчахте и гласувахте. Не чухте нищо.
Искра Фидосова:
Благодаря проф. Станилов. Тук всички разбираме проблема. Готови сме да съдействаме. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Първо, не съм бил в Народното събрание, бил съм министър, когато е приеман този закон.
Второ, аз помолих да има относителна кодификация, да се движи инициативата от министерството, защото то провежда политиката и може да обобщи. Заместник-министърът ясно каза, че имат и други неща и да не променяме закона през 15 дена. Да седнат с професора в министерството, да решат този проблем и още няколко по-важни проблема и да ги пуснат до един месец и ще го разгледаме приоритетно. Ще се изчисти и тази кодификация. В това министерство, Професоре, има Правна дирекция и ще ви обясни, че обществото н може да бъде субект на собственост, ако ние не можем да ви обясним. Но Ви моля да свалите пропагандния тон от Комисията.
Проф. Станислав Станилов:
Няма пропаганден тон. Има нормална реакция.
Михаил Миков:
Не може през три месеца един закон да се променя, защото някой се сеща за нещо.

Искра Фидосова:
Г-н Миков, моля Ви, приключваме. Проф. Станилов, моля ви.
Колеги, подготвя се един цялостен ЗИД на Закона за културното наследство- това, което каза и г-н Чобанов.
Проф. Станилов, нека да се разгледам там този проблем. Наистина е необходима подробна уредба. Това, което казах и аз и колегите, нека да се разпише. Дали ще има специално предвиден ред, дали за това, което коментирахме, ще има някакъв ред за обжалване, дали ще бъде мълчалив отказ или не знам какво, е въпрос на преценка на юристите. Но нека да се подготви този вариант. Аз апелирам да оттеглите този законопроект, а след месец ще се ангажира цялата Комисия да го разгледа и ще го приемем, ако има ясно разписани правила, без да се нарушават обаче Конституцията и основни принципи и закони. Защото в момента с този ЗИД както се предлага, няма как да стане. Не защото не искаме. Напротив, искаме, разбираме какъв е проблемът, но не това е начинът.
Г-н Чобанов, до месец имате ли готовност да приключите с този ЗИД?
Тодор Чобанов:
Смятам, че ние сме в доста напреднала фаза по работата. В интерес на истината събрахме десетки предложения за изменения. Имаме готовност за промяна на около 20-30 члена. Ще поканим проф. Станилов за един диалог в полза на решаване на този проблем.
Само две изречения по повод на това, което казаха уважаемите народни представители. Някои от техните съображения несъмнено са валидни, но бих искал да ви представя други казуси, които са от практиката.
От години в България организирано се изкупуват земеделски земи именно с тази цел, прикривайки своята дейност под формата на земеделска работа, даже се регистрират като земеделски производители. Имаме уникални ситуации, защото определени резервати се покриват с земеделски земи, с обработваеми площи. Наемат ги, арендоват ги, закупуват ги, включително лозя и след това необезпокоявани извършват дейността си, използвайки трактори и всякакви други способи. Така че действително земеделският производител може да бъде поставен под определен риск да загуби. Но трябва внимателно да видим, за да не се окаже така, че някой, представяйки се за земеделски производител, да откаже на държавата правото да защити тя обществения интерес. Трябва един чувствителен към различните варианти текст и ние ще се постараем да предложим възможно най-доброто. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Заповядайте, проф. Станилов.


Проф. Станислав Станилов:
Щом Министерството на културата е на това мнение, аз оттеглям законопроекта си.
Искра Фидосова:
Благодаря от името на Комисията на проф. Станилов.
Преминаваме към т. 4 от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, № 054-01-31, внесен от Ваня Донева Георгиева, Лили Боянова Иванова и Светла Ангелова Найденова на 01.04.2010 г.
Тъй като следващите три точки – пета, шеста и седма, засягат една и съща материя, ако не възразяват членовете на Комисията по правни въпроси, да направим общо обсъждане на четирите точки – 4, 5, 6 и 7. Точки пета, шеста и седма са с почти едни и същи текстове по съдържание.
Точка четвърта касае същата материя. За това направих и това разместване, което обясних в началото, на дневния ред. Не виждам възражения. След това ще гласуваме един по един законопроектите.
Това са законопроектите на Мая Манолова, на Яне Янев и на Мартин Димитров и Ваньо Шарков и законопроекта на Ваня Донева.
Мая Манолова:
Кой законопроект отпада?
Искра Фидосова:
Нищо е отпада. Работим по дневния ред, който ви е раздаден, но предлагам да обсъждаме общо четирите законопроекта, тъй като касаят една и съща материя, а три от тях са по един и същи текст. Да направим общо обсъждане на четирите и след това да ги гласуваме един по един.
Г-жо Манолова, законопроектите за Кодекса за социално осигуряване са три абсолютно еднакви.
Мая Манолова:
Предлагам законопроекта по т. 4 да го гледаме отделно.
Искра Фидосова:
Да, но той касае същата материя. Добре, няма проблем. Т.е. искате т. 4 да се гледа отделно и да се гласува и след това да гледаме точки пета, шеста и седма. Това ли правите като предложение?
Мая Манолова:
Първо да се гледат точки 5, 6 и 7, защото те технологично са внесени първи, а след това т. 4.
Искра Фидосова:
Т.е. Вашето предложение е трите законопроекта, които касаят Кодекса за социално осигуряване, да се обсъждат заедно с три отделни гласувания. А законопроекта, който е в т. 4 – за Националната агенция за приходите да остане с отделно обсъждане и гласуване.
Има ли възражения по това предложение? Няма.
И така, започваме с т. 4, както вече я обявих.
По тази точка са поканени и са тук: от вносителите г-жа Донева, от НОИ – г-жа Христина Митрева, управител на НОИ и г-н Милошев, началник на отдел Правен и от Министерството на труда и социалната политика, г-н Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право и обществено осигуряване”.
Г-жо Донева, имате думата за кратки мотиви на законопроекта.
Ваня Донева:
Благодаря, г-жо Председател.
Колеги, предложението, което правим аз и мои колеги е за създаване на нова ал. 5 в чл. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, чрез която да се въведе една съгласувателна процедура при издаване на указания от изпълнителния директор на Агенцията по реда на чл. 10, ал. 1, т. 4.
Поводът за това наше предложение настъпилата суматоха след издаването на указание от 25 февруари на изпълнителния директор на НАП и последващото указание, което уточни първото, издадено на 10 март 2010 г.
Защо решаваме, че проблемът не е в Кодекса за социално осигуряване, така както други колеги предлагат да се изчисти този проблем, който се създаде на 25 февруари по така нареченото двойно осигуряване на собственици и съдружници на търговски дружества. Считаме, че проблемът не е в текста на Кодекса за социално осигуряване, който ние приехме на второ четене на 3 декември 2009 г., като въведохме в чл. 6, ал. 2 допълнително думите „и неначислени възнаграждения”.
Проблемът е по-скоро в интерпретацията на Националната агенция за приходите. Защо считаме така?
Първо, защото всеки един счетоводител знае, че неначислени възнаграждения не означава недължими. Неначислени са дължими, които не са намерили своя счетоводен израз в регистрите на предприятието. Възнагражденията стават дължими тогава, когато са уговорени по някакъв договор – граждански, договор зауправление или трудов договор.
Когато говорим за неначислени, означава, че тези възнаграждения са по някакъв начин определени, дължими и не са осчетоводени в регистрите на предприятието. За това като доказателство, че проблем няма в Кодекса за социално осигуряване е фактът, че на първо гласуване този текст мина на 18 ноември, на второ гласуване - на 3 декември. Беше публикуван на 13 декември или на 15 декември. От датата на приемане на второ четене до излизането на указанието на НАП проблем нямаше. Ако някой ми каже, че счетоводителите или собствениците и съдружниците не следят данъчното законодателство, не са го видели този текст, пропуснат е, не мога да се съглася. Съвсем ясно е казано за какво идва реч. И за това мисля, че проблемът настъпи едва след като излезе това указание.
Целта на тази промяна е допълнително, въвеждайки тази съгласувателна процедура, когато се отнася до данъчно законодателство съгласуването да става с министър на финансите, когато става въпрос за осигурително законодателство, съответно с управителя на НОИ или с директора на Националната здравноосигурителна каса, за да се предотврати възможността чрез интерпретация с указания да се променя философията на закона.
Защото гледайки мотивите на вносителя тогава, когато се предлагаше промяната на Кодекса за социално осигуряване, става ясно каква е била целта – точно да се избегне това, нерегулярните приходи ,които постъпват по бюджета на ДОО, тъй като доста от фирмите нарушаваха принципа да текущо начисляване, неначисляваха възнагражденията, неизплащаха възнагражденията, защото текстът спираше само до неплатени, и по този начин отлагаха регулярното плащане на осигурителни вноски. Това е записано в мотивите на вносителя, че с цел осигуряване на тази ритмичност на постъпване на приходите в бюджета на ДОО, за това се прави тази промяна и да се дължат осигуровки и върху неначислени, но не върху недължими.
Затова е нашето предложение за промяна ,за да може да се постигне една предвидимост на последващия контрол. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Донева. Да чуем и г-жа Митрева. Заповядайте.
Христина Митрева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Напълно подкрепяме предложението на народните представители за въвеждане на съгласувателна процедура, особено когато се издават указания, свързани с осигурителното законодателство, тъй като разработването на методологията е в Националния осигурителен институт, както и тълкуването на правна уредба от Кодекса за социално осигуряване и това само би подобрило работата да не се допуска издаването на указания, които по един или друг начин създават някакво напрежение.
Видяхте, че много бързо реагирахме на първото указание на НАП. Направи с работна група и всичко беше изчистено. Но това просто ще подобри работата на двете институции.
Когато става въпрос за неначислените възнаграждения, по този начин се запазват правата на неосигурените лица, защото ако не се внасят вноски върху неначислените, те нямат право да получават обезщетения – болнични листове, за бременност и раждане обезщетение. Така че това беше една необходима промяна. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Митрева. Г-н Стоилов, заповядайте.

Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Председател.
Господа народни представители, разбирам от мотивите на вносителите и от г-жа Митрева, че този проблем се снема с предлагания текст – начисляването на двойните осигуровки на самонаетите лица, като управители на фирми?
Реплика: Не. В никакъв случай.
Янаки Стоилов:
Аз искам това да разбера. Това ми е въпросът по същество.
Но имам и още един въпрос, който е юридически и на който отговора трябва да дадем всички ние, а не те.
Първият отговор, който очакваме е, с предлагания текст реално решава ли се проблемът, който стана повод няколко предложения да бъдат направени, независимо дали в Закона за НАП или в Кодекса за социалното осигуряване.
Вторият ми въпрос е юридически. Той не датира отсега. За ролята на указанията? Това е търпяно доста дълги години, включително и предишните, което може д се адресира към нас. Каква е природата на този акт „указания”, защото той се приравнява на един нормативен административен акт, но мисля, че указанието, ако някой спори доколко е законосъобразно, няма как да отиде като нормативен акт да го обжалва във Върховния административен съд. Сигурно ще го препратят към процедурата на конкретното обжалване, а не с възможността да се атакуват нормативните подзаконови актове. Затова за мен е по-чист вариантът да се търси, след като имаме кодифицирана материя, решение, което не изисква един или друг, колкото и да е високопоставен ръководител, да дава такива указания. Защото срещу тях няма този род защита, както срещу останалите нормативни административни актове.
Аз съм за това да търсим едно по-солидно решение, независимо от това колко биха се оказали целесъобразни указанията на административните ръководители. Благодаря.
Любен Корнезов:
Г-н Стоилов, в България указанието е по-силно от закон.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-н Корнезов. Това го изпитахме с указанията и заповедите, които дава Здравната каса. Така че това е една система и аз разбирам, че в условията на силно администриране, това е един общ проблем – европейски и световен, но доколкото можем ние трябва да се опитаме да вкараме нормативната уредба в режима на Закона за нормативните актове, защото там няма нормативен акт „указание”. Указанието е нещо като инструкция към самите служители как да организират дейността по прилагането на закона, а не какви права и задължения имат адресатите на закона.
Искра Фидосова:
Г-жа Донева ли ще отговаря? (Да.) Заповядайте.
Ваня Донева:
Аз не съм юрист, но ако и да не съм, мога да кажа позицията си.
В чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП е казано, че изпълнителният директор на НАП дава указания, които са задължителни за органите по приходи. Указанията, според мен, въпреки че не съм юрист, служат да се унифицира практиката, за да може да се подхожда еднакво от всички органи по приходите. Това по този въпрос.
Оттам насетне, това, което казвате Вие, че по-радикалната, по-кардиналната промяна е кардиналното решение да се промени Кодекса за социално осигуряване, аз мисля точно обратното. За мен кардиналното решение на въпроса с указанията, кой как ги тълкува и по кой начин интерпретира текстове от закона, се решава точно чрез тази съгласувателна процедура. Защото ако ние подходим сега с една промяна по един конкретен случай в Кодекса за социално осигуряване, ще възникват много такива и в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците – въобще във всички закони, по които работи Националната агенция за приходите.
За мен основният факт е, че текстът е повече от ясен. Кое решава, че текстът е ясен – Законът за счетоводството. Просто теорията на счетоводството, че неначислени не означава недължими. За това пак казвам, това е ясно за всеки един счетоводител. Факт е, че докато не излезе указанието на НАП, въобще нямаше никакви коментари.
Искра Фидосова:
Г-жо Донева, това което постави г-н Стоилов беше нещо различно от това, което Вие коментирате. Г-жа Митрева, имаше към Вас конкретно питане от г-н Стоилов.
Христина Митрева:
По първия въпрос с това предложение за промяна в Закона за Националната агенция по приходите дали се решава въпросът с осигуряването на самоосигуряващите се лица по повод на което беше указанието и за управителите и съдружниците. Не, това не решава. Но ако имаше текста, че трябва да се съгласуват указанията на НАП с НОИ, просто нямаше да се стигне до такъв текст и такова указание. Просто това е проблемът, че не беше съгласувано указанието на НАП с НОИ, което с втория път се случи.
За указанията каква сила имат?
Йосиф Милошев:
Указанията по начало могат да бъдат атакувани като административен акт пред Върховния административен съд, защото те създават права и задължения и мисля, че в тази насока има практика да се отменят и да се търсят вреди по закон за вреди от държавата, ако въз основа на направено указание от държавните органи.
По отношение на първия въпрос. Тези текстове в Кодекса за социално осигуряване, които регламентират осигуряването на собствениците на търговски дружества 10 години се прилагаха без проблеми и всъщност на практика проблемът възникна от това указание, което не е правилно и считаме, че не трябва за всяко указание да се пипа закона и съответно да се създават нови промени в Кодекса за социално осигуряване.
Мая Манолова:
Аз не съм съгласна нито с предложения законопроект, нито с представянето и обосновката, която направиха вносителите, като твърдя, че този законопроект не решава абсолютно никакъв въпрос. Не виждам каква е защитата срещу произвола на чиновниците, ако се добави още един орган, който да участва в незаконното тълкуване на закона от страна на тези чиновници, пък били те и висши, нито предвид политиката на управляващите да прехвърля тежестите на кризата върху дребния и средния бизнес. Мисля, че това е държавна политика и дали тук ще участва само изпълнителния директор на НАП или ще участват и представители на други институции, в крайна сметка това не решава нищо.
Защо не е коректно представянето на г-жа Донева и коментара на другите законопроекти.
Уважаема г-жо Донева, доколкото разбирам, вие сте прочели само един от законопроектите, които касаят промени в Кодекса за социално осигуряване. Това е законопроектът на представителите на РЗС и на Синята коалиция, в който предлагат да се премахне въвеждането на социално облагане в случаите при неначисляването на определени възнаграждения. Това е нещо, с което ние принципно сме съгласни.
Трите законопроекта използват различни правни техники, за да постигнат един и същи ефект, а именно да не се дава възможност на чиновниците да си дописват закона и в случая да накарат собствениците на търговски дружества да се осигуряват два пъти, като практикуващи свободна дейност и като управители на тези дружества в случаите, в които нито е уговорено, нито е изплащано, нито е начислявано възнаграждение.
Аз мисля, че със законопроекта, който сме внесли от Коалиция за България не предлагаме да се връща старото положение, в което много фирми използваха
Михаил Михов:
Нали обсъждаме сега точка четвърта.
Мая Манолова:
Понеже коментарът вървеше по нашите законопроекти.
Казвам, че Вашето представяне не е коректно. Причината госпожата да внесе този законопроект е според нея негодността на предложените от нас законопроекти, което аз оспорвам. Със законопроекта, който внасяме, не даваме възможност за двусмислено тълкуване на тези текстове.
Аз ви казвам, че това което Вие предлагате, не решава нищо. Защото не може да гарантира гражданите, бизнеса, средния, дребния и изобщо всички субекти на данъчното облагане, от произвола на чиновниците. Защото колко души ще участват в тази съгласувателна процедура, когато тя е държавна политика, в крайна сметка не решават никакъв въпрос.
Що се касае до коментара дали задължителните указания подлежат на административен контрол пред Върховния административен съд, тъй като те нямат качеството на административен акт,не могат да бъдат контролирани. Могат да се обърнат към съда гражданите в случаите, в които са засегнати техни права от неправилно данъчно облагане. Но представете си в крайна сметка какво ще коства това на обикновения среден и дребен бизнес. Тук за справка искам ад ви посоча примера за писмата, които написа шефа на Здравната каса до шефовете на регионалните каси, в резултат на което те тълкуваха неправилно Закона за здравното осигуряване, не дадоха възможност на болници да сключат договори с каса тогава, когато имат двама-трима специалисти и в момента, в който въвеждайки изисквания, които ги няма в закона, и в момента в който някои директори на болници си позволиха да подадат жалби бяха натиснати или да си ги оттеглят, или в крайна сметка
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, това няма връзка с тези три или четири законопроекта.
Мая Манолова:
Има. Вижте какво се предлага тук. Националната здравна каса е включена в предложението, което правят колегите от ГЕРБ.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров и след това г-н Миков.
Димитър Лазаров:
Имам чувството, че от общото, както постави г-н Стоилов въпроса, ние изпаднахме в някаква конкретика, а идеята е по конкретния законопроект.
Що се касае до указанията, те съществуват в различни форми в Националната агенция по приходите и изобщо в администрацията и съществуват редица години назад. Аз ще припомня на колегите, защото имаше едно указание на г-жа Мургина, след решението на Конституционния съд, което отмени ДДС за адвокатските услуги. Тогава въпреки това администрацията в лицето на приходните агенции тогава си позволява да донаписва законите. Този проблем, г-жо Манолова, нека да не го прехвърляме сега на управляващи или на неуправляващи. Той съществува от доста време.
Да, указанията не са нормативен акт. Да, указанията би трябвало да бъдат и единствено само относно еднаквото прилагане на закона. За съжаление администрацията си позволява да донаписва законите. Понякога тези указания коренно противоречат на духа на закона и на мотивите на законите така, както са приемани от Народното събрание.
Аз съм съгласен с г-н Стоилов, но не мисля, че ако в Закона за нормативните актове го вкараме, вярно ще бъде нормативен акт, но има правилници, инструкции и т.н. Но ако го вкараме, ако стане нормативен акт, ще бъде обжалвано.
Но за конкретния законопроект дотолкова доколкото тук е указано, че министърът на финансите е политическата фигура и член на Министерския съвет, аз мисля, че донякъде е правилно и е правилно всъщност и подкрепям законопроекта в този вид, за да може все пак издавайки ръководителите на тези агенции някакви указания, те да не прехвърлят границата на правомощията, които им е дал законът. Т.е. само по еднаквото спазване на закона да се обобщават практиките на съдилищата, да виждат как е и да знаят как се прилага законът, но не да донаписват закона. Този проблем стои от 20 години минимум. Нека да не се заблуждаваме, поради което приветствам закона.
Отделен е въпросът, че ние тук вменяваме едни правомощия за напред. Може би на второ четене ще се реши. Какво става с тези указания, които сега съществуват и те продължават в НАП и в други агенции да си прилагат. Съдът продължава да си ги отменя, разбира се по конкретно дело. И може би, би трябвало, като сме казали „А”, аз приветствам това, да кажем и „Б” и да задължим по същия ред да ги преразгледат и да ги съгласуват, така както е по ал. 5 предвидено.
Ще ви дам един пример. Ние дебатирахме, ама много, по така наречения „заем за приятел”, отложихме го гласуването, гласувахме го с консенсус постигнахме един текст за пленарна зала, аз чувам сега, че пак от Агенцията по приходите дават съвсем други указания, които са в противоречие с това как да се попълват тези декларации с мотивите и с волята на законодателя. Ето за това говорим, г-жо Манолова. Да, не е съвършеният подход, но трябва да се направи тази крачка. В крайна сметка това са органите, политическите фигури, назначени са, излъчени са от парламента, които би трябвало да имат представа от духа на закона. В повечето случаи те са и вносители на тези законопроекти, поради което приветствам и подкрепям този законопроект, но с пожеланието да задължим досега издадените указания или да се преразгледат, или да се отменят, но някои не ги отменят. Наистина е един хаос в прилагането на законите.
Янаки Стоилов:
Г-н Лазаров, аз нямам възражение върху цялостната мотивация, която е направена, но все пак да обърна внимание. Защо ние да не приемем по-добрия вариант да дадем решението в закона, след като то вече е намерено или моме да се намери, или в краен случай да използваме съществуващия нормативен инструментариум и съответните министри да издават наредби, които засягат да ги наречем по-детайлни или конюнктурни въпроси във връзка със съдържанието на закона.
А указанията са всъщност вид инструкция, която аз приемам, че се отнася до еднаквото прилагане на закона и до организацията на дейността на администрацията по неговото прилагане. Но да разчитаме на апела, че всички висши длъжностни лица, които ги издават, ще са съобразяват с точното съдържание на закона, наистина остава едно пожелание и нямам намерение да бъдат преразгледани и ревизирани действащите указания. Но ние пак се движим в една инерция, която правилно че е зададена поне от 10-15 години, но изглежда на всеки му се вижда най-удобна и по този начин ние не можем да излезем от това нормативно блато, което не дава адекватната възможност, когато този акт е издаден, да може да се прецени дали той съответства или не на закона.
Мая Манолова:
Аз искам да обогатя вашата информация с още един случай. Има допълнително указание на шефа на НАП за това как трябва да се разглежда преференцията, която дадохме на младите семейства да ползват ипотечни кредити, която е в противоречие със смисъла ,който ние вложихме в закона, който приехме заедно след съгласуване.
Аз не знам кое ви кара да се чувствате оптимист, че една такава съгласувателна процедура в крайна сметка ще даде някакво адекватно разбиране на смисъла на закона, след като тук в някои от случаите фигурира шефа на НЗОК, който показа, че си тълкува закона точно както е изгодно на общата политика на министерството, примерно. Това че се добавят още лица, които представляват в момента управляващите, според мен, по никакъв начин не решава въпроса с тези превратни тълкувания. Кого още да напишем? Шефове на дирекции, на агенции и пр.?
Димитър Лазаров:
Г-жо Манолова, тези указания са издавани и от лица, които са представлявали вас като управляващи, предните управляващи и още по-предните управляващи. Нека да не пренасяме отново юридическият спор в някакви политически дерби. Ако нямате юридически доводи, г-жо Манолова, не пренасяйте юридическият дебат, спорът в някакви политически моменти. В интерес на истината, на министъра на финансите може да се отправи питане.Управителите и директорите на НОИ и НЗОК се избират от Народното събрание. Директорът на НАП е нещо различно и разните други. Аз ви слушах внимателно и не ви прекъсвах. Аз казах, че г-н Стоилов постави един въпрос, който ние трябва да решим, но няма бързо да го решим. Не може от друга страна по всеки един текст или по някакво колебание да има разнопосочно прилагане на закона и за това е необходимо издаването на инструкция. В крайна сметка тълкуването на закона съгласно Закона за нормативните актове, който прилага закона също има право да го тълкува, освен който го е издал. Да не изпадаме в теоретични спорове. Така че понякога и с указания се издават разпореждания как еднакво да се прилага законът, тъй като той е бил прилаган в едната организация така, а в другата иначе. Мисля, че на този етап възможно най-бързото е този подход. Да, аз съм съгласен, че това не решава изначало проблема. Но не може пък за всеки един текст, за всяко колебание в тълкуването и актове на съда ,които са показали, че досега неправилно е прилаган законът, да се издава инструкция или наредба. Да, трябва да намерим един траен и устойчив подход, но мисля, че това на този етап е една крачка напред.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Сега има думата г-н Миков. След това г-жа Колева и след нея г-н Казак.
Михаил Миков:
Уважаема г-жо Председател, аз ще се опитам да не бъда толкова изнервен от тази дължа ваканция, която изкарахме.
Защо ням да подкрепя този законопроект? Защото смятам, че ние трябва минимално да стимулираме въобще издаването на указания. С този текст няма да се реши нищо. Забележете какво правим? Караме шефът на приходната агенция да съгласува указания по прилагането на закона с шефовете на двете разходни агенции и с министъра на финансите. Откъде накъде? А защо не с Главния прокурор и със Светия синод, или с МВР или с еди-кой си? Дайте да сме наясно какво прави. Какво е указанието? Ние сме Правна комисия. Указанието е едно тълкуване на административен орган. Нищо повече. Което тълкуване можа да е в духа и буквата на закона и обратното, може да не му съответства и това го казва съда. Нито министъра на финансите, нито някой от ръководителите на двете разходни агенции или администрации и каквито щете. Ако неговото тълкуване, изразено във формата указание, е идиотско, ако ще да го съгласува, г-н Лазаров, с който ще, то няма да бъде по-малко идиотско. И обратното, ако то е разумно, ако то е съответно на буквата на закона, то ще бъде такова. Но единственият, който в правовата държава се произнася по този въпрос, е съдът, който не може да се произнася по това чудо, което има вътрешно-ведомствен характер, но може по всеки от актовете, издадени въз основа на него, да каже вие сте идиоти. Няма значение колко е висок столът, на който седите и дали сте на разходната или на приходната агенция. Това е разбирането за правовата държава.
А този номер за съгласуването влиза в пряко противоречие с въпроса за обвързаната компетентност и отговорността на онзи идиот, който ще каже: Аз съм го съгласувал с министъра на финансите и с НОИ или със Здравната каса. С какво съгласуването ще допринесе администрацията да тълкува по-добре или по-зле закона. С какво? С който ще да го съгласува, идиотско е! И да го съгласува с министър-председателя, и с президента, като не съответства.
Искам да ви кажа, че по този начин не решаваме нищо. Само разтоварваме някаква отговорност от администратор на приходната агенция към двама администратори от две разходни агенции – НОИ и Здравната каса, и включваме и министъра на финансите.
Г-н Лазаров, само едно нещо искам да ви кажа. Опитваме се с негодно средство да решим възникнал проблем, който е свързан с едно тълкуване, което вие казвате, че е неправилно на закона, ние също смятаме, че е неправилно, но то се дължи заради не добрия запис в закона.
Г-жо Председател, нашият спор между двете точки е дали текстът, приет в Кодекса за социално осигуряване подлежи на противоречиво тълкуване, което дава възможност да се случи онова, което изкара управителите на улицата. Това е нашият спор. Представете си казуса. Тези указания бяха съгласувани с министъра на финансите и тези хора нямаше да излязат на улицата ли? Министърът на финансите, който прокарва политика да се събират повече пари в хазната щеше да каже: Я пусни малко да отупаме чувала. Или пък двете разходни агенции имат сметка да влизат повече пари в хазната и те трябва естествено при съгласуването да натискат този, който е на приходната агенция, да тълкува така, че да влизат повече пари. Естественият интерес на техните ведомства е такъв. Слушам г-жа Митрева как обяснява какво се е случило първия ден, третия ден и т.н. Аз по този въпрос имам друго разбиране, но тя така тълкува закона. Това е нейно право. Така че негодно е средството да решим проблема с противоречивото тълкуване. Сменя се министърът на финансите сменя се шефът на НАП и след пет години този текст си стои. Появява се някой друг умник Гюро на мястото на шефа на НАП и той казва, че му трябват пари. Я да ги пробвам тези управители колко могат да пищят.
Искра Фидосова:
Г-н Миков, много се отклонихме от темата. Има думата г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Уважаеми колеги, аз също си позволявам да изразя несъгласие с този законопроект и смятам, че въпросът има всъщност две гледни точки.
Първото е това, което според мен е ясно на всички, указанията като такива разписани в закона, имат тълкувателен характер. И ние не можем да лишим никой правоприлагащ орган, в случая администрацията, да тълкува закона, когато го прилага. Няма кой друг, освен ръководителят на съответната администрация да налага задължителни указания за прилагането на закона. Ако тук в случая по конкретния повод ние задължим изпълнителния директор на НАП да съгласува, при следващия конкретен случай ще трябва да задължаваме директора на ВЗОК да съгласува или нещо подобно. Просто това е безпринципно от тази гледна точка.
Това са двата момента: нито можем ад се лишим от указанията като начин за тълкуване на закона и да ги заменим примерно с някакъв подзаконов нормативен акт. Тълкува правоприлагащия орган. Указанието има тълкувателен характер и няма нормативен характер. Инструкцията има нормативен характер. Не можем ад заместим едното с другото, според мен.
Това че имаме колкото и да е неприятен конкретен случай ,той не може да се реши нито с този законопроект, нито пък можем да се лишим от единият от двата правни механизми:х инструкцията по прилагане на закона за доизясняване на тези обществени отношения, които не са изяснени със закона и тълкувателния характер на указанието.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-жа Колева. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Аз уважаеми колеги, извън всякаква политизация и т.н., мисля, че тази материя е достатъчно правно експертна, за да няма нужда да бъде натоварвана политически.
Аз не знам какво мисли г-н Бисеров, но аз гледам да подхода добронамерено към двата законопроекта. Защото общо взето подобни проблеми са възниквали в миналото и ще възникват мисля и в бъдеще. От тази гледна точка бих започнал със следното.
Колкото повече съгласуване има в рамките на държавната администрация, токова нейните актове, какъвто й характер да имат те, според мен стават по-добри. Т.е. възможностите за допускане на явни грешки, стават по-малки. Именно за това са измислени всички съгласувателни процедури, например, в рамките на изпълнителната власт. Вие всички знаете, че всеки законопроект трябва да мине за съгласуване през всички министерства, за да може всяко министерство и неговия правен отдел да го прегледа. В крайна сметка целта е да се получи някакъв по-добър продукт. От тази гледна точка аз подхождам добронамерено към този закон, като един опит бъдещите указания в тази материя чрез това съгласуване, т.е. прибавянето на още едно експертно мнение на правните отдели, било то на Министерството на финансите, било то на Националната здравноосигурителна каса или на НОИ по някакъв начин да имат възможност предварително да забележат, ако има такъв проблем в указанието, проблем наричащ се противоречие с духа на закона и навреме да сигнализират директора на НАП, че тук има проблем и не може с указание да се прави подобно нещо и да се стопира преди да бъде издадено.
Друг е въпросът, че ако тръгнем по тази плоскост и съм съгласен с г-жа Колева, то трябва във всички закони там, където даваме право на указания, да въведем тези указания да бъдат съгласувани с този или онзи.
Второто ми мнение е по конкретния казус. Аз мисля и г-н Миков каза, че има два начина: или да направим указанието – съдът да постанови указанието или ние да променим закона. Аз мисля, че и двата варианта са възможни. Когато едно указание, което не е нормативен акт и явно противоречи на закона, или нарушава права на българските граждани, дадени им със закон, което значи същото, аз мисля, че г-н Милошев г каза. Аз не познавам, но той каза, че има практика и аз знам от моя опит. Във Франция също дълги години те са се сблъсквали. Тяхната администрация е много по-стара и с традиции, там също вътрешните актове на администрацията по принцип не са нормативни актове, не се обжалват, но там е предвидено тогава, когато се прецени, че те нарушават закона, може да се атакуват и съдът ги преформулира в нормативен акт и ги отменя. Или отменя съответната разпоредба, независимо че по същество и изначално самият акт не е нормативен, т.е. не подлежи на съдебен контрол.
Така че трябва да се помисли в тази насока. Аз мисля, че може да се помисли за промяна в АПК и да се запише, че указанията, въпреки че не са нормативен акт, ако се прецени, че нарушават закона или права на граждани, съдът ще прецени и ще ги преквалифицира.
Това е нещо, което във Франция е извървяно като път и аз просто го споделям.
Или другият начин по конкретния казус е да се направи прецизиране на законовата разпоредба и по този начин да е ясно, че това указание противоречи и то да се отмени.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Казак. Г-жа Манолова за реплика.
Мая Манолова:
Оценявам колега Казак Вашата добронамереност, но в случая така наречената „съгласувателна процедура” е неприложима, когато става дума за обикновено указание, което тълкува закона от органа, който го прилага.
Съгласувателната процедура се прави тогава, когато се издава някакъв нормативен акт, който поражда права и задължения на някакъв кръг лица. Според мен, това, което ще се постигне с този законопроект е просто индивидуалната отговорност на органа, който е издал указанието, да се превърне в колективна безотговорност. Защото сега знаем кой е авторът и шефът на НАП си отнесе упреците и шамарите. Докато ако беше минала тази съгласувателна процедура, аз лично съм убедена, че ефектът щеше да бъде същият, но тогава отговорните лица щяха да са пет. Т.е. колективна безотговорност. Нищо не се постига, нищо не се подобрява. Естествено, че в момента може да се обжалва тогава ,когато едно такова указание наруши правата на конкретен правен субект. Но това е когато те обложат на неправилно облагане и се жалваш в съда. Т.е. тук се създава един проблем на гражданите.

Четин Казак:
Обжалва управителят на фирма искането на НАП да внесе на двойно основание осигуровката и в жалбата пише, че указанието е незаконосъобразно. То противоречи на закона и Върховният административен съд трябва да има право в рамките на това дело да отмени тази разпоредба от указанието, като я преквалифицира като норма, която противоречи.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак.
Ще си позволя и аз да направя едно много кратко изказване.
Аз по принцип приветствам идеята за съгласуване, обаче не във варианта, в който ни е предложен в законопроекта. Приемам в Закона за Националната агенция за приходите да има съгласуване с министъра на финансите, но категорично тук не е мястото за съгласувателни процедури с НОИ, с министъра на финансите, НЗОК и т.н. Има си отделни закони, ако въобще говорим за такава съгласувателна процедура там.
Ясен е и проблемът, който маркираха всички колеги до този момент – каква е силата на тези указани и има ли наистина превишение на права и правомощия по-скоро на администрацията, когато издава такива указания. Аз в практиката си в годините назад съм ставала многократен свидетел на такива превишения на правомощия. Това, което г-н Лазаров го даде като пример, ние го коментирахме преди няколко седмици, как с едно такова указание за пореден път се подмени волята на законодателя, когато коментирахме текста за така наречените заеми между физически лица. Аз бях изумена от това, което видях като тълкувани в съответното указание, което издаде Националната агенция по приходите.
За това аз смята, че за да решим този проблем, едната възможност е да мислим за промени в АПК ( както казаха г-н Казак и г-жа Колева). Но нещото, което можем по-бързо да направим, защо явно има такива проблеми, които може би не са малко, дали да не отидем към по-подробно разписване на текста и на правомощието в т. 4, което до минимална степен да изключи възможността за излизане от това правомощие по отношение на тълкуване.
Редакцията на т. 4 на чл. 10 в момента е следната:
„4. Изпълнителният директор дава задължителни указания на органите на агенцията за единното прилагане на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията.”
Ако тук направим една по-подробна уредба, може би ще успеем в голяма степен да решим проблема и да сведем до минимум издаването на такива указания, които променят всъщност волята на законодателя и противоречат на текстове.
В момента не съм готова да формулирам конкретния текст. Но да се каже и да се обърне внимание, като конкретно разпишем, че става въпрос за тълкувание по отношение на единното прилагане на данъчното и осигурителното законодателство в този случай, но става въпрос за организиране на този процес. Става въпрос точно за вътрешен ведомствен акт, а не за промяна на правомощия, права и разпоредби на основни закони. Защото това се получава до този момент. Поне това констатираме.
Това можем да го пренесем и към останалите три-четири закона, които касаят издаването на такива укази.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, текстът не е толкова лош в сегашната редакция. Въпросът е, че той разширително, даже не разширително, а злоупотребително се прилага. Даже и да го подобрим, този който го прилага при положение, че няма външен контрол и защита, текстът и да стане по-добър, няма никакво значение.
Искра Фидосова:
Ако запишем изрично максимално (говорим за промяна в АПК) ние ще ограничим до минимум възможността за злоупотреби. Това предполага друга промяна, а не това, което се предлага в момента.
Има думата г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Струва ми се, че съгласувателната процедура е процедура при създаване на нормативен акт. Тя не е процедура при създаване на нещо, което не е нормативен акт. Без да съм сигурен, но да не се окаже, че с този текст за пръв път създаваме съгласувателна процедура за указание и никъде в българското законодателство такова нещо няма. Дайте поне да направим тази проверка. Има ли друг случай на издаване на указания след съгласувателна процедура. Защото указанието е начин да ръководиш работата на една администрация, не само като технология, а и като правоприлагане. Няма никаква логика да излизаш извън рамките на своето ведомство и да съгласуваш указания. Няма логика.
Да не говорим, че съгласувателната процедура не е защитна процедура срещу грешки.
Янаки Стоилов:
Тя е по-скоро за отчитане на различни интереси.
Христо Бисеров:
Правоприлагащият орган не може да има интереси. Да не се окаже, че създаваме първата съгласувателна процедура за указание. И може би е по-добре да се премисли, самите вносители да се съгласят да го пообмислят още. Може да се окаже, че няма друг случай в закон указания да се съгласуват.
Има ли капацитет комисията чрез експерти да направи тази проверка.
Искра Фидосова:
Аз не казвам, че терминът „съгласуване” е правилният. Аз лично не споделям този законопроект.
Даниела Миткова:
Искам само да кажа, че аз лично за себе си не виждам проблем, поради факта, че в правомощията на министъра на финансите е да провежда държавната данъчна политика. В Министерството на финансите има отделна дирекция „Данъчна политика”, която анализира данъчните закони и то с една единствена цел, именно еднакво те да се прилагат. Така че разсъжденията в тази посока, които изложихте, аз не съм съгласна и смятам, че този законопроект спокойно може да бъде приет. Той е изцяло в унисон с правомощията, които по принцип министърът на финансите има.
Искра Фидосова:
Има думата г-жа Митрева.
Христина Митрева:
Много кратко ще ви кажа защо е добре този текст да бъде приет. Защото 2006 г., когато се създаде Националната агенция по приходите, тя започна да събира вноските, но прилага Кодекса за социално осигуряване. А зад тези вноски стоят права и бюджетът на държавното обществено осигуряване покрива тези права, както и Националния осигурителен институт и институцията, която администрира правата на хората. И когато едни указания по събиране на вноските нарушават някакви права или създават допълнителни задължения за Националния осигурителен институт, тогава вече става противопоставяне. Това е съгласувателна процедура. Ние няма да издаваме указанията. Указанията си ги издава Националната агенция по приходите. Но точно при това указание се дописваше законът. И ако това беше съгласувано с Националния осигурителен институт няма да има второ указание. Става въпрос за съгласуване на указания, при които се определят и права на хората. Защото вноските са само първия елемент на едно осигуряване. Вноските създават права, но от тези вноски произтичат права. За това ние искаме една съгласувателна процедура и нищо повече. Това за чиновниците текстът си съществува от 2000 г. в Наредбата за самоосигуряващите се лица. Дописването на чл. 6, ал. 2 беше за това, че се включиха неначислените възнаграждения. Но това не променя прилагането на целия ред за самоосигуряващите се лица. Вие може да приемете дали се усложнява процедурата по съгласуване, но все пак разберете, че когато има и права зад тези вноски и когато не се прилага законът добре или се дописва, тогава потърпевши са именно хората и изпълнява Националният осигурителен институт политика по защита на права.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-жа Митрева. Г-жа Донева има думата.

Ваня Донева:
Искам да отправя една реплика към г-жа Манолова.
Аз съм тук в качеството си на вносител и мисля по никакъв начин не съм коментирала мотивите към Закона за изменение на Кодекса за социално осигуряване. Нямам това право. Тук коментирам само закона, на който аз съм един от вносителите. Чела съм мотивите. Коментар по мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване ще направя утре в Бюджетна комисия. Съжалявам, че така отиде разговора, че указанието е за тълкуване, а ние говорим само за унифициране прилагането на закона. Проблемът е точно в това, както се чуха тук изказвания. Аз съм много доволна от това, че бях разбрана от юристи и от г-н Казак, че става дума за една контрола. Това аз го нарекох съгласувателна процедура. Може би вие като юристи влагате друго съдържание в този термин. За мен, като одитор, това е една контрола, която в бъдеще светва червената лампичка, ако изпълнителният директор на НАП реши да тълкува по свой начин закона. Дирекция „Данъчна политика”, както каза и колегата Митева, консултира министъра на финансите за унифицираното прилагане на данъчното законодателство, за да може той да провежда данъчната политика.
Имам положителното становище на НОИ. В ръцете ми е положителното становище по законопроекта на Министерството на финансите. Аз смятам, че по този начин на първо време е съвсем логично да бъде приет, още повече като чухме и допълнително възникнали конкретни случаи за излизане от духа на закона чрез указанията на НАП, които е издал.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, № 054-01-31, внесен от Ваня Донева Георгиева, Лили Боянова Иванова и Светла Ангелова Найденова на 01.04.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”.
Т.е. нашето становище ще е отрицателно по този законопроект.
Продължаваме в комплект със следващите три законопроекта. Най-напред с по няколко думи вносителите да представят мотивите за законопроектите.
По пета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-16, внесен от Мартин Димитров Димитров, Ваньо Евгениев Шарков, Димо Георгиев Гяуров и Цветан Костов Костов на 10.03.2010 г.
Има думата г-н Костов да представи законопроекта.

Цветан Костов:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Ще се помъча да бъда кратък.
Повод да подготвим и внесем този законопроект бе това злополучно указание на НАП, за което вече стана дума. То има твърде фриволен прочит на текстове от Кодекса за социално осигуряване. То внесе смут у много хора, които би трябвало да внасят осигуровки върху доходи от трудова дейност, за която няма договорено възнаграждение. Слава Богу беше изтеглено и не влезе в употреба.
Но водени от стремежа за внасяне на прецизност и яснота, които да не позволяват разнопосочни тълкувания, ние правим следното предложение за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Създаване на нова ал. 4 в чл. 4 със следното съдържание:
„Ал. 1, т. 7 на чл. 4 и ал. 3, т. 2 на чл. 4 не се прилагат в случаите, когато срещу положения труд не е уговорено получаването на възнаграждение.”
Колеги, режимът на осигуряване в Кодекса за социално осигуряване е изключително сложен и непонятен за лицата, които го прилагат, бих казал изключително усложнен, но принципите трябва да бъдат ясни.За да има дължими осигуровки, трябва да бъдат изпълнени две условия: да има положен труд и да има предвидено задължение за това.
Социалната комисия не подкрепи този проект. Но от днешното обсъждане в Правната комисия аз очаквам едно компетентно становище относно смислеността на тази поправка, издържана ли е тя от правна гледна точка и има ли стойност да предотвратяване на бъдещи редовни рецидиви. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Костов.
По шеста точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-17, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.03.2010 г.
Има думата г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Смисълът е един и същи. Причината е една и съща – злополучното указание на шефа на НАП. Използвали сме просто различни правни техники.
Поддържам, че предложението, направено от Коалиция за България не изключва, както в едното от предложенията, един широк кръг лица от социално осигуряване, както е законопроектът на Мартин Димитров или връщане на старото положение с неначисление, защото съм съгласна с предния вносител, че включването на неначислените възнаграждения в такива, които подлежат на облагане, създава една справедливост и премахва заобикалянето на закона.
Но това, което ние предлагаме, е чисто като правна техника. Т.е. става ясно изрично, че в случаите, в които едно лице извършва дейност, която подлежи на самоосигуряване, в същото време е съдружник в търговско дружество или управител и не получава възнаграждение като такова, то се осигурява само върху дейността си като самоосигуряващо се лице. Естествено, понеже тук задават въпроса, ако той получава възнаграждение като управител, ще се осигурява и на двете основания. Това е хипотезата, в която един обущар работи като обущар и има ООД и мисля, че по никакъв начин не създава някакъв проблем текстът, който предлагаме в Кодекса за социално осигуряване. Той е нужен все пак да бъде приет, защото както става дума и от предишния разговор, след една година ще се появи нов шеф на НАП или някакво ново отговорно лице – министър на финансите и п. И той със задна дата, както и в този случай шефът на НАП въведе това задължение със задна дата от 1 януари, ще накара дребният бизнес да се осигурява на едно допълнително основание.
Само напомням, че по този начин социалните осигуровки нарастват с четири пъти. Защото нивата върху които се самоосигуряват управителите на дружества, са много по-високи от самоосигуряващите се лица – от 260 лв. стана на 420 лв., като се добави и 800 лв., отива едно осигуряване на 1200-1300 лв.
Нищо не пречи да бъде подкрепен нашият законопроект по начина, по който е редактиран. Аз лично ще подкрепя и другите два, защото смисълът е този. Просто трябва правно да бъдат изчистени.
Искра Фидосова:
Благодаря. По следващия законопроект има думата г-жа Петрова.
По седма точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-19, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 17.03.2010 г.
Кристияна Петрова:
Уважаема г-жо Председател,
С така посочените изменения в Кодекса за социално осигуряване, а именно въвеждането на термините „неначислените” или „не са начислени” съответно в чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 3, осигурителната тежест се стоварва с най-голямата си сила върху малкия бизнес, където съдружниците, собствениците сами управляват дружеството си, дори и без насрещно възнаграждение и едновременно с това извършват и дейностите по занятията на дружеството. Тази промяна води до създаване на възможност за увеличението на разходиет на търговските дружества, респективно до намаление на финансовия и данък печалба, защото разходите по договорите за управление и контрол се признават за разход на фирмата, а разходите за осигуровки като самоосигуряващи се лица са за сметка на самоосигуряващия се.
С предлаганите в настоящия проект изменения в Кодекса за социално осигуряване се цели премахването на тази явна несправедливост и неколкократното скрито увеличаване на осигурителната тежест, която може да доведе до фалит на хиляди малки търговски предприятия и възстановяване на досегашната практика.
Второто, предлагано от нас, изменение на Кодекса за социално осигуряване касае осигуряването на държавните служители на магистратите и на някои категории, работещи в системата на съдебната власт, въоръжените сили, МВР, ДАНС, Гражданска защита и други.
Според досегашната практика осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване на тези категории лица са за сметка на държавата и те не плащат никаква част от задължителното осигуряване от собствената си заплата. Правното основание са Закона за държавния служител , чл. 30, т. 4 и чл. 38 (относно държавните служители) и Правилника за организация на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация (относно членовете на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите, следователите, съдебните служители, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията). Тази норма обаче не е достатъчно прецизно формулирана по отношение на държавните служители в Закона за държавния служител и е постановена от подзаконов акт по отношение на работещите в съдебната система.
В по-голямаили в по-малка степен подобно е и положението с военнослужещите .
Необходима е ясна и категорична законова гаранция за това право на тези лица. Липсата на такава гаранция дава възможност то да бъде отнето с всичките възможни социални последствия, включително и пораждане на напрежения в структурата на властите, както и се случи.
И още, при положение, че досега държавата е плащала целите осигуровки, то възлагането на част от тях на работещите е увеличаване на държавните приходи и всъщност има характер не на социално осигуряване, а на неявно данъчно облагане – нещо, което не е много чисто от морална и е твърде спорно от юридическа гледна точка.
Предлагаме изричен текст - нова ал. 15 в чл. 6 на Кодекса за социално осигуряване, която да постанови, че целите осигурителни вноски на тези лица се поемат от държавата. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря ви, г-жо Петрова. Г-жа Митрева.
Христина Митрева:
По трите законопроекта.
Започвам с законопроекта на г-н Костов – „задължение за положен труд”. Просто няма такова задължение. Трудът се полага. И той е по избор. Иначе става принудителен труд. Така че не разбирам какво значи „сродни и задължения за положен труд”.
Второ, по предложението на г-жа Мая Манолова. По принцип и сегашният текст е много ясен в Кодекса за социално осигуряване в чл. 6, ал. 2 и в чл. 7, ал. 3. Досега не е създавал никакъв прецедент и да трябва хората два пъти да се осигуряват. Защото ясно е казано, че собствениците на фирми и съдружниците са самоосигуряващи се лица. И само затова това указание предизвика такава реакция, защото там беше тълкувано по друг начин, че те трябва и втори път да се осигуряват. С второто указание беше казано, че сътружниците и управителите могат да се осигуряват, ако по друг договор имат възнаграждение. Но досега не е имало такъв прецедент.
Третото нещо е в последното предложение. Извинявайте, но в чл. 6, ал. 5 на действащия Кодекса за социално осигуряване изрично е посочено, че лицата, които са по Закона за МВР, Закона за отбраната, ДАНС, Закона за държавните служители – тези лица се осигуряват за сметка на държавния бюджет, съответно бюджета на съдебната власт и други нормативни актове, регламентиращи осигуряването на държавните служители, съдии и т.н. Това е действащият чл. 6, ал. 5 на Кодекса за социално осигуряване и няма какво повече изрично да се посочва в нова ал. 15, защото този текст е изричен. Какво по-ясно от действащ текст, който изрично казва, че са за сметка на държавния бюджет.
А това, където се правят примерно предложения, че държавните служители, МВР и т.н. ще внасят лични вноски, това изобщо не е уредено тук и няма никаква промяна. Нека да четем добре закона. Има може би някои текстове, които не са достатъчно ясни, но нека да се правят предложения след като се видят действащите текстове.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Миков иска думата.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, благодаря. Аз ще говоря само по този, който сме внесли ние. Другите законопроекти няма да коментирам.
Причината да внесем този законопроект е разбирането, че има проблем. Приказките на г-жа Митрева са си приказки без основание – нямало проблем. Излязоха хората, писаха по интеренет, вдигна се джангър, управляващите коментираха, че не се тълкува правилно закона – има проблем. Внесли сме го този проект. Хубавото е, че проблемът стана с указание на шефа на НАП и то масово тръгна да се вдига шум. Ако енския бирник или представител на НАП в еди-кой си окръг имаше такава практика, а в друг окръг нямаше, ние това щяхме да го разберем сигурно след една-две години, когато съдебната практика щеше постепенно или да отиде в едната посока и да приеме това тълкуване, или в друга посока.
Така че г-жо Митрева, Вие дами казвате, няма проблем при положение, че цяла България разбра, че има проблем, хората излязоха на улиците и интернет кампания се направи, управляващите разбраха, че има проблем, само Вие казвате, че няма проблем.
Искра Фидосова:
Тя казва, че няма проблем в Кодекса за социално осигуряване.
Михаил Миков:
Самият факт, че се намира един достатъчно високо отговорен с юридически екипи от специалисти държавен служител, който да тълкува по този начин и да казва, че има проблем, това ни е бил мотивът да внесем закона.
Искра Фидосова:
Благодаря. Заповядайте.
Емил Мирославов: Министерството на труда и социалната политика
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Нашето министерство е дало отрицателно становище и на трите законопроекта, но не за това, защото са еднакви и с различна правна техника, а защото в тях се съдържат и различни решения.
В законопроекта на г-н Мартин Димитров има едно много интересно решение. Ако приемем, че по договорите за управление трябва да има възнаграждение, уговорено възнаграждение, какво уговорено възнаграждение трябва да има в лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2. Лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици, сътрудници и т.н. Знаете ли някой от тях да има уговорено възнаграждение? Как, сам със себе си? И с този текст, ако това се приеме, това просто не може да стане. Кой от едноличните търговски си уговаря възнаграждение първоначално? Това означава, че всички тези, които са излезли на улицата, просто не подлежат на осигуряване.
В Комисията по труд един народен представител каза: „Ура, ето ти един електорат от 1 млн. души.” Не знам дали това знаете.
В законопроекта на г-н Яне Янев има също нещо интересно. Докато в оживените коментари преди това, от които аз бих могъл малко и да се пообидя, защото като администрация какво ли не чух за произвола на администрация и не знам какви още идиоти, но това няма никакво значение. То не влияе върху становището ми сега. Всички вие подкрепихте необходимостта да има неначислените възнаграждения, което е прието в м. декември. Сега изведнъж във вашия законопроект искате да се махне думата „неначислени”. Тя беше сложена само за да се предотврати заобикалянето.
Що се касае за чл. 6, ал. 5, за която г-жа Митрева спомена. Да, тя действително е подробна. Не съществува доста от отдавна. Публично се атакува, защото откъде накъде държавните служители няма да внасят осигурителни вноски и т.н. В момента този въпрос е уреден и не е необходимо да има нова алинея в този текст, в който има друга категорична алинея. Това са нашите съображения.
Що се касае за законопроекта на г-жа Мая Манолова, нашето министерство счита, че няма проблем в законодателството. Просто законодателството не предлага такова нещо. Това че има едно указание и че се случва такова нещо, това не означава, че трябва да се променя законът, за да стане толкова ясен, че на някой си да му стане още по-ясно.
Поради това считаме, че за нас няма проблем. Ние 10 години го прилагаме без проблеми. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
За да бъдем честни, вие нямаше да ги внесете, ако не беше този казус. Т.е. имаме безспорно съгласие за това, че законът е достатъчно ясен и няма необходимост от промяна.
Аз се връщам към предишния законопроект.
Ако запишем, г-жо Митрева, това казах и на г-жа Донева, вместо „съгласуване” „становище”, защото това е нещо съвсем различно от съгласувателната процедура. Тъй като става въпрос за указания, аз мисля, че постигате това, което казахте. Ние го подкрепяме. Цели по-голяма сигурност. Но наистина „съгласуването” е нещо различно. Нека да го помислим. Трябва да се мисли добре. Вариантът не е чист и за това не беше подкрепен.
Емил Мирославов:
По въпроса, който зададохте на г-жа Митрева.
Становището е нещо, с което мога да се съобразя, но мога и да не се съобразя. Така става в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Така става и в други органи. Вие давате становище, че не сте съгласни, но ние си казваме, че ще го правим. Съгласуването е това, което ангажира.
Искам да кажа на г-н Миков, че няма нищо чудно в момента как приходната агенция би трябвало да съгласува с разходната. Защото когато ме включат мен в кръга на осигурените лица, макар и само срещу два лева, аз след това мога да ползвам права от общественото осигуряване за хиляди левове. За това трябва да има единство между едните и другите. Да не забравяме, че преди 10 години НОИ правеше и едното и другото, но това е друга тема, която не искам да обсъждам.
Искра Фидосова:
Само че с тази процедура не създавате нови права и задължения. Това е много важно. За това не е необходимо такова съгласуване. Тук става въпрос аз тълкуване и за еднакво прилагане. Това е разликата и това трябва да се коментира. Съгласувателна процедура и съгласуване, даване на волеизявление за съгласие или несъгласие, касае нови права, задължения, правомощия. Аз така го разбирам. И то по конкретни закони.


Емил Мирославов:
Може би съм под влияние на сегашния случай, но трябва да ви кажа, че реакцията, която веднага настъпи, настъпи от страна на НОИ. Разбирате ли, това е. Може да са излизали хора на улицата, може да е писало във вестника. Но НОИ веднага реагира. Т.е. едно доказателство, че внесеното преди малко предложение, без разбира се да ревизирам вашето становище.
Искра Фидосова:
Нищо не пречи да кажем, че се издава указание след предварително становище. Ето ви примерно решение на проблема. Но не съгласуване, защото съгласуване е нещо много различно. При предварително становище, няма да може НАП да издаде съответното указание, без да се е съобразил със становището на министъра на финансите и на НОИ.
Христна Митрева:
Само да допълня. Ние и без този текст си сключихме едно споразумение между изпълнителния директор на НАП и НОИ. Но въпросът е, че нито управителите на НОИ са постоянни, нито пък изпълнителните директори на НАП. Сега разширихме споразумението и много допълнителни неща, които законът не ги е включил, ги правим, защото смятаме, че така трябва да работим. Но въпросът е, че никой не знае докога ще е на тази позиция и заради това искахме да се включи в закона.
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване по трите законопроекта има ли? Няма. Гласуваме поотделно.
5. Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-16, внесен от Мартин Димитров Димитров, Ваньо Евгениев Шарков, Димо Георгиев Гяуров и Цветан Костов Костов на 10.03.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
6. Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-17, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.03.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Няма. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
7. Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 054-01-19, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 17.03.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По осма точка - Обсъждане на проект на решение на Народното събрание относно изпълнение на Антикризисния план на правителството, приет на 01.10.2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители на 24.02.2010 г.
Желаещи за изказване има ли? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване проекта на решение на Народното събрание относно изпълнение на Антикризисния план на правителството, приет на 01.10.2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Петров Найденов и група народни представители на 24.02.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Против? Дванадесет „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Продължаваме по дневния ред.
По девета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 054-01-26, внесен от Десислава Жекова Танева, Стоян Янков Гюзелев и Юлиана Генчева Колева на 26.03.2010 г.
По тази точка присъстват представители на Министерството на земеделието и храните, дирекция „Правно-нормативни дейности” – Мариана Николова и Ана Кънчева, и от Държавен фонд „Земеделие” – Ива Зарева, юрист.
От страна на вносителите има думата г-жа Колева, да представи мотивите.
Юлиана Колева:
Уважаеми колеги, първо в качеството ми на вносител държа да поднеса извиненията си на членовете на Правната комисия, тъй като в последния вариант си позволих да не прочета текста и сега виждам, че има много груби правописни грешки. Много съжалявам, че съм се подписала без да прочета и да коригирам правописните грешки.
И второ, започвам по същество. Смисълът на това допълнение чрез създаването на нов чл. 29а в Закона за подпомагане на земеделските производители е налагането на процедура, според която административното обжалване или оспорване на индивидуалните административни актове по този закон да стане абсолютна процесуална предпоставка за съдебното оспорване. Смисълът на това е, както и в други случаи, в които е създадена такава особена процедура в сравнение с Административно-процесуалния кодекс то е спецификата на тези актове, които подлежат на оспорване по този закон.
Повечето от вас вероятно знаят, че в този Закон за подпомагане на земеделските производители се съдържат процедури, по които земеделските производители получават плащания от Фонд „Земеделие” в качеството му на Разплащателна агенция. Тази Разплащателна агенция със съответния акт разрешава плащанията или отказва да бъдат извършени тези плащания. Отказът да бъдат извършени плащанията всъщност подлежи на оспорване от страна на съответния кандидат-земеделски производител и до този момент е предвиден общия ред за оспорване на тези индивидуални административни актове чрез Административно-процесуалния кодекс.
С този законопроект се цели да се създаде специален ред, по който първо тези откази да минат през оспорване пред по-висшестоящия административен орган. А той по смисъла на чл. 29, ал. 2 е министърът на земеделието и след това, ако съответният земеделски производител не е удовлетворен, да подходи към оспорване по съдебен ред.
Това смятаме, че е удачен подход в този закон затова защото на първо място, материята, която се оспорва, която се третира в този закон, е много специфична. Предпоставките поради които се извършва отказ от плащания на земеделски производители също са много специфични. Те се съдържат в редица, както вътрешни национални актове, така и международни, свързани са с преценка и техническа експертиза ,която може да се извърши само от специалисти на Фонда и на Министерството на земеделието и практически обжалването по съдебен ред просто изключително много затруднява съдилищата при изясняване на фактическата обстановка.
Смятаме, че по никакъв начин чрез този законопроект не се накърнява правото на тези, които са получили откази да обжалват и по съдебен ред в случай, че получат отказ от министъра на земеделието.
Това е. Пред вас е законопроектът.
От правно-техническа гледна точка има неща, които трябва да бъдат изчистени.
Също така по принцип разпоредбата на чл. 29а, ал. 2 не е удачна, защото индивидуалните административни актове принципно подлежат на оспорване по административен ред и за законосъобразност и за целесъобразност. Така че предвиждаме между двете четения да отпадне това обжалване по законосъобразност и да се замести само с общия термин „оспорване”.
Искра Фидосова:
Да чуем и становищата на Държавен фонд „Земеделие” и след това на Министерството на земеделието.
Ива Зарева:
Държавен фонд „Земеделие” подкрепя така направеното предложение за изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
Нашата досегашна съдебна практика показва, че срещаме много големи трудности при изясняването на съответната приложима нормативна уредба пред съдилищата. Те се затрудняват много при изясняването на приложимите, съответно фактически и правни основания, въз основата на които съответно е отказано плащането на субсидии. По всяко дело, което независимо, че е административно, се назначават минимум една съдебна експертиза, без значение дали тя е допустима, приложима и т.н., главно с цел делото да се отлага и да се забави до момента, когато трябва да се решава от съответния съдия. При всяко дело се изслушват свидетели. То се отлага минимум в период от една година. Едва към настоящия момент ние имаме влезли в сила решения по дела, които касаят откази по кампания 2007 г.
Същевременно, създава се една противоречива съдебна практика, дори и от страна на вас, която засяга именно това ние да отстраним евентуални недостатъци в самото издаване на тези административни актове.
Считаме, че обжалването на актовете на първо място пред министъра има редица предимства, тъй като той именно е органът, който издава всички прилагани от Държавен фонд „Земеделие” подзаконови нормативни актове. Т.е. той познава най-добре специфичната правна материя, която се прилага от Фонда. В тази връзка и проверката по законосъобразност и по целесъобразно се извършва най-точно от него като компетентен орган и съответно в най-къси срокове.
Не на последно място, сегашната ни практика показва, че самият ред за обжалване пред министъра като цяло е по-желана от самите стопани. Т.е. дори министърът и да потвърди отказа на Държавен фонд „Земеделие”, след това обжалване по съдебен ред има в много редки случаи, буквално единични. Т.е. неговите мотиви се възприемат като правилни и законосъобразни и имаме влязъл в сила административен акт за много по-къс срок от време, отколкото съдебното оспорване.
Същевременно искам да кажа, че такова обжалване е въведено в Република България в някои специфични правни уредби, като например ЗУТ, ДОПК и други. ЗОП също има.
Искра Фидосова:
Има думата представителя на Министерството на земеделието.
Мариана Николова:
Министерството на земеделието и храните представи своята първоначална позиция. В случая имаме отново становище, което по принцип е съгласие със законопроекта, но с правно-технически характер на бележките. Ще ви бъде предоставено, подписано от министъра. В момента ще ви го представя неофициално.
Принципно съм съгласна с изложената позиция, че индивидуалните административни актове на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”- Разплащателната агенция, по прилагане н този закон следва да подлежат на обжалване и по целесъобразност пред министъра на земеделието и храните, тъй като се въвежда ограничение министърът на земеделието и храните да се произнася само по законосъобразността на оспорвания акт в случая.
По отношение нас рока на произнасяне на по-горе стоящия административен орган, както е предложено като 14-дневен, считам, че е твърде кратък срок.
Също считам, че разпоредбата на чл. 29а, ал. 6 следва да се прецизира. Тя е ограничителна спрямо жалбоподателите. В по-голяма част от случаите при изцяло уважена жалба от министъра на земеделието и храните няма последващи действия на Държавен фонд „Земеделие” по изпълнение на заповедта.
По отношение на разпоредбата на чл. 43 в основния текст на ал. 3 след думата „площ” считам, че следва да се добави „и по други схеми на площ”.
Искра Фидосова:
Правно-технически забележки са за второ четене.
Да разбирам ли, че принципно подкрепяте законопроекта.
Мариана Николова:
Да, но с бележките, които сме дали.
Искра Фидосова:
Благодаря. Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Аз имам само три кратки въпроса за доизясняване към вносителите и може би към представителите на ведомствата.
Първият въпрос е за задължителното обжалване по административен ред. Ако всичко това, което казвате е така, че лицата, които са обжалвали по административен ред се съобразяват в големия брой случаи със становището, за това, че процедурата е безплатна и не натоварва допълнително жалбоподателите, би трябвало да очакваме, че повечето от тях и сега използват административния ред.
Освен това, аз не знам дали има обобщена информация дали по-големият брой от подадените жалби се оказват основателни. Защото ако това е така, аз съм напълно категоричен, че трябва да стимулираме и като задължение засегнатите винаги да обжалват по административен ред. Защото ако се окаже, че повечето от жалбите са отхвърлени, това може би разколебава доверието на засегнатите и те направо разчитат на една обективна оценка в съда. Може би трябва да ни кажете дали имате такава приблизителна статистика, която оправдава предвидения ред.
Вторият ми въпрос е за ал. 7, която е мълчалив отказ, нали. Правилно ли възприемам написания текст. Т.е., че когато има мълчалив отказ по отношение на искането (Да, това е идеята.) Добре. Мълчалив отказ на жалбата. Иначе какво да обжалва. Текстът може би не е много ясен и за това исках да разбера това ли му е идеята.
Третият ми въпрос, въпреки че законът е специализиран, дали част от тези въпроси не се отнасят към изключения от режима на АПК. Дали изцяло тези текстове са относими към специалния закон.
Юлиана Колева:
Аз само по последния въпрос бих могла да взема отношение, защото той е чисто правен. Иначе като фактология нека колегите от министерството и от фонда да вземат отношение.
Аз мисля, че тези текстове са необходими именно, за да създадат изключение спрямо уредбата в Административно-процесуалния кодекс. Този мълчалив отказ, който е уреден тук, той си е правно валиден и така или иначе е уреден в АПК. Самото създаване на процедурата по задължителното атакуване по административен ред като предпоставка за съдебното оспорване, това е всъщност целта на законопроекта. Това е изключението от общите правила на АПК. Защото знаете, че АПК дава възможност за избор и досега винаги така подхождаме.
Ива Зарева:
Аз мога да взема отношение относно броя на жалбите. Наистина в момента жалбите пред министъра са повече – около 1000 срещу 300 пред съда. Т.е. и към момента по-голямото обжалване е насочено към него. Вече за самото произнасяне като статистика нямам такава информация. Но в много от случаите са отменени. Т.е. ние се произнасяме съобразно неговите указания. Какъв е процентът на уважени и отменени.
Много пъти има и още една хипотеза. Подават се жалби едновременно и до министъра, и до съда. В този случай съдът спира производството, докато се произнесе министърът. Т.е. ние пак формално чакаме неговото произнасяне. Пак се бави делото, докато той има акт. Около 1000 за кампания директни плащания.
Екатерина Михайлова:
И аз имам един въпрос. Защото освен законосъобразно, въпросът е и целесъобразно ли е това, което се предлага.
Горе-долу какъв е срокът, в който става това произнасяне. Защото аз първото, което си зададох като въпрос плюс правните аргументи дали не запушваме министерството и министъра го слагаме в една доста неблагоприятна ситуация. Аз лично, като изчетох становището на министерството, не видях голям възторг в това становище от предложението на този законопроект. Ако създаваме тези процедури, за да минават само оттам без да се произнесат, е безсмислено. Ако го правим, че в 30-дневния или в двуседмичния срок няма да се произнесе, няма капацитет, само създаваме едно усложнение на жалбоподателите да минава двустепенно. Това има смисъл, ако има капацитет бързо, адекватно и компетентно да се отговори. В този смисъл можете ли да ни дадете някаква информация?
Ива Зарева:
Аз мога да кажа, поне като информация, че поне е по-кратко отколкото съдебното оспорване. Това е в порядъка примерно на два месеца. Зависи от сложността на самата жалба, от това дали по нея са събирани още доказателства. Т.е. всеки казус все пак си има своята специфика. Срок от 10 дни е къс. Но не е както е при съда от порядъка на две години само на една инстанция.
Искра Фидосова:
Аз искам малко да разширя това, което каза г-жа Михайлова. Като продължение на нейното изказване, аз разбирам това предложение за промяна очевидно като изключение от общия принцип в АПК и ако нямаме оспорване по административен ред и обжалване (въпрос на правна техника кое е по-коректното изписване) не можем да отидем на обжалване или оспорване по съдебен ред.
Освен това, което тя маркира за създаване на проблеми и евентуално запушване на Министерството на земеделието и храните, това няма ли да създаде много проблеми на самите земеделски производители, които трябва да получат такива средства или тези граждани, които ще са потърпевши, тъй като може би в огромната си част те изобщо няма да знаят, че губят правото си изобщо да обжалват при съществуването на хипотезата за мълчалив отказ, да си потърсят правата в съда. Имаме един преклузивен срок и аз лично тук много се притеснявам. Вие дадохте правилно пример, че в няколко закона има подобно изключение. За има в ЗОП, и в Закона за концесиите, но там има застрашен изключителен обществен интерес, според мен. Докато тук нещата са точно на обратната плоскост.
За мен, това което тук се предлага, е не в полза и подкрепа на гражданите, а е точно обратното. Ще стигнем в ситуация, в която те ще бъдат лишени от право на обжалване. Сигурно на 99%, защото това са обикновено хора, които са по села и градове, които идея си нямат, че ако в 30 дневния срок или в 14-дневния срок не са подали жалба или оспорване губят правото си да обжалват. Това е текст, който мен лично страшно много ме притеснява, като го чета.
Ива Зарева:
Само искам да кажа, че самото предложение в момента се прилага по същия начин от Държавен фонд „Земеделие”. Т.е. ако министърът потвърди нашия акт като законосъобразен, самият ред за обжалване е същият. Обжалва се актът на фонда пред съответния
Искра Фидосова:
Но нямате мълчалив отказ.


Ива Зарева:
В момента имаме такива висящи дела срещу мълчалив отказ на министъра на земеделието.
Искра Фидосова:
Да, но не е прегладена възможността да отиде на обжалване по съдебен ред. Но тук, ако не оспорва по административен, той не може да отиде да оспорва пред съда.
Г-н Радев, заповядайте.
Емир Радев:
Докато в момента все пак за отказа на министъра жалбоподателят бива уведомяван и оттам нататък започва да му тече срока за съдебното обжалване, в случая тук имаме преклузивен срок 30 дена от мълчалив отказ или мълчаливо потвърждаване на това, оттам нататък жалбоподателят даже няма да се усети кога изтича този срок, а той е преклузивен -. На 31-вия ден няма да има вече правото да подаде жалба в съда. Едно е да бъде уведомен и оттам нататък да му тече срока, едно е с мълчаливото съгласие да започне да му тече срока. Той даже няма и д се усети кога му изтича срока.
Ива Зарева:
Ако има жалба, би трябвало да го следи.
Иска Фидосова:
Имат думата последователно г-н Казак и г-н Димитров.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, първо искам да кажа, че аз усещам мотивировката на вносителите като опит да се помогне може би на земеделските производители, но най-вече малко да се разтоварят административните съдилища по места явно от дейност, с която не им е много лесно да се занимават. И ако може първо да опитаме с министъра на земеделието.
Това е наистина един опит в специален закон да се въведе специален режим за обжалване на определен вид индивидуални административни актове, който да дерогира общата разпоредба на АПК. Колебая се доколко това е целесъобразно или не.
Първо, моля да ми разрешите един въпрос, който може да ви се стори глупав. Сигурни ли сме на 100 %, че министърът на земеделието е висшестоящ орган по отношение на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” и респективно на. От кого се назначава изпълнителният директор? Освен ако не е настъпила промяна, се назначаваше от Управителния съвет на Фонда. Ако е от министъра, тогава 100% сме сигурни.
Искра Фидосова:
„Министърът на земеделието и храните е компетентният непосредствено по-горе стоящият административен орган при оспорването по административен ред на индивидуалните и общите административни актове.”
Четин Казак:
Въпросът е имат ли интерес земеделските производители да минават задължително през обжалване през министъра на земеделието. В началото съм склонен да приема, при условие, че се запише изрично в отказите на индивидуалните административни актове да се пише, че този акт се обжалва пред министъра на земеделието и храните в еди-какъв си срок имате право да го обжалвате. Това ще се напише.
В първоначалния отказ на Разплащателната агенция трябва задължително да се запише, че той трябва да се обжалва пред министъра на земеделието.
Има проблем в ал. 8, тъй като в 30-дневния срок, ако земеделският производител не знае, че този срок е преклузивен и той вече не може да обжалва нито по съдебен, нито по какъвто и да било ред, това е проблем трябва да се изчисти.
Тодор Димитров:
Уважаеми колеги, аз мисля, че с тези текстове ще въведем една неравнопоставеност на страните. Ал. 6 на чл. 29а казва:
„(6) Административният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението на по-горестоящия административен орган.”
В тази хипотеза, ако имаме уважение на жалбата Разплащателната агенция на практика няма да може да обжалва пред съда. Разплащателна агенция е другата страна. Тя няма право на съдебно обжалване. Т.е. няма равнопоставеност. Би следвало да има право Разплащателната агенция също да атакува. Значи тя е на друго становище. По-горе стоящия орган – административният орган, уважава жалбата, Разплащателна агенция на практика не може да атакува. Според мен, има неравнопоставеност. Или може би трябва вносителите да обяснят.
Ива Зарева:
Към настоящия момент съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК и в тази връзка ... е абсолютно константна практика, има забрана за оспорване актовете от по-нискостоящия на по-горестоящия орган. Ние сме в положение на контролно отменителна инстанция. Т.е. споровете се решават между граждани и администрация, а не между самите органи помежду си. Към момента ние имаме забрана да оспорваме актовете, дори и да не ги приемаме, ние нямаме право да ги оспорваме.
Юлиана Колева:
Аз този законопроект го разглеждам по-скоро като облекчение за системата на съдилищата и на административните органи за това, защото самите земеделски производители, съгласно общите правила могат да си изберат. Щом са приели да си обжалват по съдебен ред, ще си претърпят цялото съдебно оспорване с инстанционно и т.н., и разноски и пр. Като предпочитат административния, ще си тръгнат по административния ред.
Но проблемът е в това и вероятно много от вас знаят от практиката, че този вид дела в административните съдилища пораждаха и продължават да пораждат изключително много и сложни казуси. Защото първо, една част от административните съдилища ги прекратяваха, защото приемаха, че това са граждански правоотношения и че тези актове нямат характера на административни актове. След това тази практика отшумя, този разнобой в съдилищата се сведе до някакви изводи на административния съд, че това са административни актове и че мога да бъдат обжалвани по административен ред.
Оттам нататък се започна точно това разчепкване на критериите на фонд „Земеделие”, които са един сбор от вътрешно законодателство и разни регламенти и други актове на Европейския съюз. За това нещо, като не искам да засягам общото съдопроизводство в лицето на съдиите, но трябват наистина много специализирани знания и се стига до изключителен разнобой на съдебна практика. Така че получава се вече несправедливост при прилагане на тези правила спрямо тези, които са обжалвали по съдебен ред.
Хайде да попитаме по ДОПК –Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, защо първо ревизионните актове се обжалват пред по-висшестоящия данъчен орган и след това отиват в съда. Нали пак с оглед на това да може администрацията. В крайна сметка, когато става въпрос за едни такива специални административни правила, е важна спецификата на материята. Съдилищата са общи правораздавателни органи. Когато има възможност от едно специално административно правораздаване, би могло и по този начин да върви.
А що се отнася до преклузивния срок, това нещо може и да отпадне. Аз не говоря от името на всички вносители, но ако някакъв риск и ако се вижда някакъв риск от това да се загубят права, бихме могли да го отменим. Ще останат общите срокове за обжалване.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров и след това г-н Миков.
Димитър Лазаров:
За мен не прозвучаха ни най-малко убедително доводите, при положение, че сега в момента при действащия закон имат възможност да избират добрия, според това, което се мъчеха да ни убедят, т.е. да бъде пред министъра, да стане бързо, компетентно произнасяне. Даже не искам да говоря за мълчаливия отказ. Ако прецени човек да сезира съда. При положение, че от 1000 акта, горе-долу около 700 вървят по административния ред пред горестоящия орган, аз не виждам защо трябва да променяме закона, за да задължаваме всички да вървят по този ред. Просто не виждам смисъл с всички доводи за противоречивата практика. Аз не мисля, че земеделските производители са толкова неориентирани, че не могат да предпочетат точния, добрия, безплатния, бързия начин, а ще отидат на трудния, скъпия с противоречива практика съдебен контрол. Това първо.
Второ, ако приемем обратното, аз не виждам смисъла на ал. 5, колкото и юридически добре да звучи, ако приемем, че земеделските производители са неориентирани и ние тук със закон ще ги задължим да вървят по този ред, след като частта, която не е обжалвана, не може да бъде обжалвана по съдебен ред. Ако говорим за неориентираните земеделски производители, където пишат жалбата на един лист, не са се консултирали с адвокат, а сега да им търсим титула – точно ли е, както се е произнесъл министъра и да нямат право да сезират съда в останалата част.
Мен ме притеснява и ал. 7 и съответно и ал. 8. Ако ще приемем, че го правим в интерес на земеделските производители, за да имат едно бързо административно правораздаване, задължавайки ги единствено и само по този ред първо да обжалват, а след това по съдебен ред, тогава поемете си ангажимента, макар че аз съм против това изменение, да се произнася министъра в съответния срок – да си получава съответния жалбоподател уведомлението, ако не е съгласен, да обжалва в съда. Просто тук има едно противоречие в целия този закон. При наличието на правна възможност да избира единия или другия ред, аз изведнъж казвам, ние ви задължаваме по-добрия ред, но ти имаш право да си го избереш, но сега ще те задължим да го избереш.
Неубедително звучи за мен с другите доводи за експертизи и т.н., защото не можете да ме убедите, че министърът на земеделието и храните, т.е. навява на мисъл, така написано и вашите доводи обратното, че ако в съда трябва да има експертиза, трябва някой компетентно да се произнесе, видите ли министърът на земеделието с лека ръка ще каже аз го потвърждавам или го отхвърлям този акт. Няма да взема становище от компетентните вещи лица или пък изобщо няма да се занимавам, няма да се произнасям.
Цялото това противоречие ме кара да не ме убедите в смисъла на този законопроект.
Михаил Миков:
Защо след като и сега има такава възможност, ние да ограничаваме кръга от възможности на гражданите. Дайте да видим какво се случва на гражданина Х. С този закон му ограничаваме възможностите. Аз така го чета.
Искра Фидосова:
Така и аз го чета и всички, които се изказаха.
Други желаещи за изказване има ли? Да разбирам, че няма други желаещи за изказване. Няма. Колеги, да гласува.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 054-01-26, внесен от Десислава Жекова Танева, Стоян Янков Гюзелев и Юлиана Генчева Колева на 26.03.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Колеги, преминаваме към т. 11 по молба на вносителите, поради неотложен ангажимент.
По единадесета точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Заемно споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-14, внесен от Министерския съвет на 06.04.2010 г.
Има думата да представи законопроекта г-н Любомир Полимиров, представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Заповядайте.
Любомир Полимиров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Осъществяването на Националната стратегия за развитие на водния сектор изисква средства в размер на 6.9 млрд. евро. Част от тях могат да бъдат осигурени по Оперативни програми „Околна среда” и „Развитие на земеделските райони”, но те не са достатъчни, което налага да се търсят други форми на финансиране, за което сме се обърнали към възможността чрез Проекта за развитие на общинската инфраструктура”, който ще се финансира чрез заем от международната банка за възстановяване и развитие.
Целите на проекта са да се даде възможност на общините да планират и реализират своите проекти за водоснабдяване и канализация; да се подобри качеството на В и К услугите в определени райони чрез премахване на режимните условия на водоподаване и да се подобри качеството на питейната вода.
Проектът ще се реализира в три компонента:
Компонент 1 е на обща стойност 5.12 млн. евро, в това число 4,0395 млн. евро заем и обхваща техническа помощ за подготовка на проекти и тръжни документи, извършване на строителен надзор, одити и консултантски услуги, свързани с изпълнението на проекта.
Компонент 2 е на обща стойност 29.88 млн. евро, в това число 16,704 млн. евро заем и включва изготвянето на 48 регионални генерални платна и 40 градски генерални платна за развитие на водоснабдяването и канализацията. Тези планове са в съответствие с изискванията на чл. 198и от Закона за водите и са необходимо условие за подобряване на планирането при реконструкция и изграждане на ВиК инфраструктурата. Предвидените в Компонент 2 средства не дублират, а допълват средствата за консултантски услуги, включени в Оперативна програма „Околна среда”.
Компонент 3 от проекта е на обща стойност 75.00 млн. евро, в това число 60,00 млн. евро заем и включва доизграждане на язовирите „Луда Яна” за водоснабдяване на град Панагюрище, язовир „Нейковци” за водоснабдяване на град Трявна и язовир „Провдивци” за водоснабдяване на Мадан и Рудозем, както и пречиствателните станции за питейни води на посочените градове. В този компонент са предвидени и средства за реконструкция на язовир „Студена”, който е основен водоизточник на Перник и е в експлоатация повече от 60 години.
Общата стойност на проекта е 101 199 375 евро, в това число 81 млн. евро заем от Международната банка за възстановяване и развитие и 20 199 375 евро съфинансиране от държавния бюджет.
Очакваните основни резултати от реализацията са:
- Подобряване на планирането и ефективността на финансирането при изграждане на техническата инфраструктура за водоснабдяване и канализация на територията на цялата страна.
- Подобряване качеството на водоснабдителните услуги на около 110 хиляди потребители.
- Производство на електрическа енергия от малки ВЕЦ – около 14 млн. киловатчаса годишно.
На основание на решение № 373 на Министерския съвет от 25 май 2009 г. и решение на народното събрание от 30 май 2009 г. са извършени следните действия:
На 13 октомври 2009 г. са проведени преговори с Международната банка за възстановяване и развитие.
На 24 ноември 2009 г. пакетът от документите по „Проект за развитие на общинската инфраструктура” е разгледан и одобрен от борда на директорите на Международната банка за възстановяване и развитие, за което сме уведомени с писмо от 27 ноември 2009 г., адресирано до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
На 1 февруари 2010 г. е подписано Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие - Заемно споразумение № 7834-БГ.
Съгласно подписаното споразумение проектът ще се реализира в периода 2010-2015 г., а погасяването на заема в периода 2017-2028 г.
Завърших.
Искра Фидосова:
Благодаря. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Заемно споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-14, внесен от Министерския съвет на 06.04.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Връщаме се на точка 10 от дневния ред.
По десета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-28, внесен от Десислава Жекова Танева, Димитър Иванов Аврамов и Стоян Янков Гюзелев на 30.03.2010 г.
По тази точка е поканена г-жа Венцислава Тасева, директор на дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”.
Кой ще докладва от името на вносителите? Заповядайте, г-жо Колева.
Юлиана Колева:
От мотивите, които са ви представени, се вижда, че това изменение на Закона за храните е продиктувано изцяло и във връзка с промяната в нормативната база във връзка с генно модифицираните организми.
В отговор на изискванията на Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти и за изменение на Директива 2001/18/ЕО е част от европейската законодателна рамка в областта на ГМО.
В мотивите са изложени принципи и каква е причината за включването на тези нови разпоредби в Закона за храните. Това са изискванията на етикетиране, проследимост, самоконтрол в обектите с цел удостоверяване на информацията.
Това всъщност са основните причини, налагащи промяната.
Искра Фидосова:
Към проекта има становища на Министерството на земеделието и храните, което е положително и от Министерството на здравеопазването, което е със забележки.
Юлиана Колева:
Има положително становище и от отдел „Европейско право”, който отговаря за европейското законодателство към Народното събрание.
Искра Фидосова:
Първата бележка е по § 2 дали тази декларация важи само за производителите или и за търговците на храни.
На мен този законопроект ми прилича на този, който обсъждахме за детските храни. Може би тук дискусията ще бъде подобна, защото имаме ограничения по отношение на производители. В същото време за търговците изобщо не става ясно и пак създаваме двойствен режим и различни правила за производители и за търговци. Т.е. за българските производители и за тези, които ще внасят такива храни, произведени в други страни.
Като ги няма вносителите, кой ще отговаря. Г-жо Колева, Вие ли ще отговаряте.
В чл. 12. ал. 3. За извършване на регистрация – лицата по ал. 1....
А лицата по ал. 1 са производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти
Венцислава Тасева:
Г-жо Председател, аз мога да коментирам.
Искра Фидосова:
Вие сте представител на Министерството на земеделието и храните?
Венцислава Тасева:
Независимо, че становището, което коментирате е на здравеопазването, аз бих могла да коментирам.
Искра Фидосова:
По § 2 какво се има предвид.
Венцислава Тасева:
Тук вносителят има предвид производителите на храни и производителите на ястия. На практика тази процедура в т. 5 касае производствените предприятия и заведенията за обществено хранене. Не касае тези, които търгуват с храни, които съдържат ГМО.
Защото при ГМО храните пускането на пазара, както знаете, става на ниво Европейски съюз и на практика всичко, което е разрешено, може да се търгува на територията на Европейския съюз.
Тази разпоредба в т. 5, която се предвижда от вносителите и която ние подкрепяме, се изисква в аспект да се знае още при регистрацията на обекта, тъй като чл. 12 регистрира всички производители и търговци, да се знае още при регистрацията на обекта, да има тяхното деклариране кой ще работи с ГМО храни, които са разрешени на територията на Европейския съюз. На практика който работи и са над допустимата норма 0.9 трябва да се етикетира. Защото знаете от изнесените данни, проблемът, който е в нашата страна е не че се влагат неразрешени ГМО, а че се влагат над лимитираната норма и не са етикетирани. Българският потребител трябва да има правото на избор да купи или да не купи ГМО храна.
Конкретно на въпроса ви, това касае производителите на храни и ресторантите и всички заведения за обществено хранене. Например, може да се сложи в храната генетично модифициран ориз, нашето ризото, соева добавка –изулат или гранулат, която е разрешена на територия Европейски съюз. Или да я сложат в кренвирша – т. 5 касае тях.
Искра Фидосова:
Нещо не разбирам аз. Звучи ми чуждо това, което ми казвате, особено за заведения за ориза и всички други неща и за собствениците на такива заведения за хранене.
Това което гледам, съвсем резонен е въпросът, който е отправен и в становището на Министерството на здравеопазването за § 2, ако не се подаде тази декларация, това основание ли е за отказ за регистрация на обекта ли са. Какви са последиците?
Венцислава Тасева:
Според нас, не е основание за отказ. Но това означава още от самото начало, тъй като в сферата на безопасност на храните, производителят носи отговорност за безопасността. Етикетирането на едно ГМО може да се разглежда като елемент на безопасност на храните. На практика от самото начало, когато започва своята дейност, той да знае ще работи ли с ГМО разрешени храни или няма да работи. И след това, ако е декларирал, че работи, и това е вписано в регистъра при регистрацията на обекта, съответно да спазва изискванията за това.
Искра Фидосова:
Презумпцията ще бъде, че всеки трябва да подаде декларация, защото като отиде да си зареди ползвателят или собственикът на един ресторант продукти, той никога не знае този продукт има или няма, докато не го види в търговската мрежа етикета. За това не разбирам това, което казвате в момента. Презумпцията е, че задължаваме всички да подадат такава декларация, защото той не знае на пазара утре доматите, оризът и всички други неща дали ще има на етикета два пъти по-голям надпис, това, което правихме в Закона за ГМО е използвано в допустимата норма, но презумпцията е, че ги задължаваме всички.
Венцислава Тасева:
Едно от изискванията към производителите на храни, изобщо на операторите с храни, ако мога така да кажа, е да извършват контрол на доставчиците.
Искра Фидосова:
Вие говорите за търговци и за ресторанти. За производители на храни не говорите.
Тодор Димитров:
Как в един ресторант ще извършат изследването дали доматите са с ГМО или не.
Искра Фидосова:
Каква отговорност трябва да носят търговците, защото те носят отговорност по отношение на това, което те предлагат като услуга и като продукт. Не могат да носят отговорност за съставките, които ползват.
Венцислава Тасева:
Ако прецените, могат да се изключат заведенията за обществено хранене. Но за производство на храни считаме и поддържаме, че е необходимо потребителят да има информация.
Тодор Димитров:
Аз съм категорично против да задължаваме търговците в заведенията за обществено хранене, защото това означава, че всяко едно малко кафене, в което се правят сандвичи трябва да подава декларация и при всяка една промяна на продуктите в търговската мрежа, той трябва да отиде задължително пак да подаде такава декларация, че днес като си е купил домати с ГМО, защото по принцип е подал декларация, че ще работи с чисти продукти, но на пазара няма такива, той няма да може да пусне сандвичите и да си продаде ястията днес, защото вече има генно модифицирани и трябва да подаде първо декларация.
Искра Фидосова:
Тук се създават текстове, които на мен на пръв поглед ми звучат абсолютно абсурдно.
Тодор Димитров:
Имам един въпрос. Какъв е смисълът от тази декларация? На практика всяко заведение ще си пусне такава декларация по образец, за да се гарантира, че няма да понесе санкция, ако въобще има такива предвидени санкции. Каква е идеята. Защо да има такава декларация.
Венцислава Тасева:
Считаме, че идеята на тази декларация е още от самото начало при регистрацията на обекта да се знае какви са намеренията на този производител. И след като той преценява, тъй като генетично модифицираните храни може да са по-евтини, или може да има контрагенти, които произвеждат генетично модифицирани съставки и да им е по-изгодно д работи с тях. Идеята е, тъй като още от регистрацията контролните органи да могат по-стриктно да проследяват кой влага генетично модифицирани съставки, добавки. (Всички ще влагат.)
Ние от контролната система мислим, че никой няма да де декларация.
Тодор Димитров:
Вие как ще проверите дали има ГМО? Имаме ли ресурса да направим проверка във всички заведения. И какво следва, ако не отговарят?
Венцислава Тасева:
Ако вие прецените, че текстът за заведенията не е резонен, да говорим само на ниво производствени предприятия, там където се произвеждат храни.
На практика какво следва. Всички съставки на храните или самите храни се придружават от документи. На практика всеки производител трябва да извършва контрол на доставчиците, които му доставят суровините. Той трябва да има търговски документ, в който е описано съдържа или не съдържа ГМО. След това трябва да има съответното етикетиране. По-нататък вносителите са сложили текст за лабораторен анализ.
Считаме, че всичко това ще подпомогне контролната дейност. Ако е необходимо контролният орган също ще вземе проби и ще прецени от резултата има ли вложена ГМО съставка или не.
Искра Фидосова:
Ако това е ваша идея, защо не го внасяте от Министерството на земеделието и храните, защото сега аз разбирам, че това е ваше искане и предложение. Минете по съответния ред – съгласуване, финансови обосновки, изчистване на текстовете и тогава поетапния ред да се внесе.
Вносителите, които са подписали законопроекта ги няма.
Венцислава Тасева:
Този проект е от вносители.
Искра Фидосова:
Вие отговаряте вместо тях. Тях въобще ги няма. Т.е. не го подкрепят или не знам какво.
Венцислава Тасева:
В този ред на мисли, като ви слушам разсъжденията, отчитам че сектор ресторанти не е подходящ.
Искра Фидосова:
Г-жо Колева, предлагаме ви като посредник на вносителите да помолите да си оттеглят законопроекта, за да не го гласуваме против. Аз съм за производителите. Но всичко друго, което казахте не мога да подкрепя по ред причини. Мога да изложа аргументи, но искам да се запозная подробно и да изчета това, което предлагат вносителите. Това е мое лично мнение.
Колеги, какво да правим? Ако оттеглят този ЗИД и се направи така, както трябва и говорим само за производителите – да.
Моля също така да се съобрази със Закона за ГМО, защото там приехме едни правила, а тук гледам нещо друго. Там приехме колко голям ще бъде текста на етикета, а тук в проценти е дадено. Дайте да уеднаквим Не може в единия закон преди две седмици да пишем едно, а сега съвсем различно.
Освен това, няма финансова обосновка. Къде са тези лаборатории, кой ще ги финансира. По нашия правилник не можем да приемем нито един ЗИД без финансова обосновка.
Тодор Димитров:
Да гласуваме. Ние го обсъдихме и няма пречка да го гласуваме.
Искра Фидосова:
Колеги, какво правим? Аз също съм за производителите, но при това положение вече не са тези текстове. Трябва да се преработи цялото.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-28, внесен от Десислава Жекова Танева, Димитър Иванов Аврамов и Стоян Янков Гюзелев на 30.03.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Няма кворум. Отлага се за гласуване за следващо заседание.
Колеги, с това приключихме по дневния ред. Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова