Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 29

Днес, 22.04.2010 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на финансите, дирекция „Данъчна политика” – Лидия Атева, началник на отдел „Счетоводна практика” и Даниела Влъчкова, началник на отдел, Владимир Петров, директор на дирекция „Държавни разходи”; от Министерството на околната среда и водите – Ваня Григорова, директор на Изпълнителна агенция по околна среда, Калин Илиев, директор на дирекция „Международна дейност” и Боряна Калинова, началник на отдел „Европейски политики по изменение на климата”; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Евгени Ангелов, заместник-министър, от дирекция Икономическа политика – Венета Танева и Ренета Копанданова, държавни експерти; от Министерството на земеделието и храните, дирекция „Безопасност и контрол на храните – Венцислава Тасева, директор и Силвия Бакърджиева, експерт; от Агенцията по обществените поръчки – Миглена Павлова, изпълнителен директор, Галя Манасиева, директор на дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки” и Христина Денева-Кирчева, експерт; от Националното сдружение на общините – Благой Станчев, парламентарен секретар; от Българската стопанска камара – Камен Колев, заместник-председател; от Конфедерацията на работодателите и индустриалците - Йордан Кьосев, експерт и Румяна Георгиева, парламентарен секретар; от Националната агенция за приходите –Стоян Марков, заместник директор, Росен Иванов, директор на дирекция „Методология”, Ирена Славчева, директор на дирекция „Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане” и Лорета Цветкова, главен експерт; от Асоциацията на българските застрахователи – Орлин Пенев, председател на УС; от Агенция „Митници” – Божидар Алексов, директор на дирекция Акцизи” и народните представители Валентин Николов и Кирчо Димитров, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.

Искра Фидосова:
Колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при предварително обявения дневен ред с малки допълнения:
1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Федерална република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, № 002-02-13, внесен от Министерския съвет на 06.04.2010 г.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 002-01-20, внесен от Министерския съвет на 26.03.2010 г.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, № 054-01-32, внесен от Валентин Алексиев Николов, Никола Иванов Белишки и Георги Иванов Икономов на 01.04.2010 г. и № 054-01-34, внесен от Валентин Николов Иванов, Николай Янков Пехливанов и Десислав Славов Чуколов на 20.04.2010 г.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 15.03.2010 г.
5. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 054-01-23, внесен от Димо Георгиев Гяуров и Кирчо Димитров Димитров на 19.03.2010 г.
6. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 054-01-36, внесен от Емил Йорданов Радев и Десислава Вълчева Атанасова на 22.04.2010 г.
7. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 002-01-24, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г.
8. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 002-01-25, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г.
9. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 002-01-26, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г.
10. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-27, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г.
11. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 054-01-21, внесен от Мартин Димитров Димитров, Иван Николаев Иванов и Кирчо Димитров Димитров на 19.03.2010 г.
12. Обсъждане на първо четене на Законопроект за допълнение на Закона за политическите партии, № 002-01-29, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Федерална република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, № 002-02-13, внесен от Министерския съвет на 06.04.2010 г.
Ще представи законопроекта г-жа Ирена Славчева, директор на дирекция „Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане” на НАП.
Ирена Славчева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Касае се за нова Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане, която бе подписана тази година на 25 януари и има за цел да отмени действащата към настоящия момент стара спогодба. Старата спогодба за избягване на двойно данъчно облагане бе сключена в един период на съвсем различни икономически и правни условия. Тя е подписана през 1987 г. и поради това към настоящия момент старата спогодба не е достатъчно ефективен инструмент за регулиране на отношенията в областта на международното двойно данъчно облагане.
Освен това в нея липсват определени защитни механизми, които същевременно да препятстват и отклонението от данъчно облагане, тъй като основна цел на една данъчна спогодба е не само да избягва двойното данъчно облагане, но и да предотвратява отклонението от данъчно облагане. В този смисъл сключването на нова спогодба беше изцяло наложително.
Новата спогодба представлява една цялостна и завършена система ,която е базирана на актуалните данъчни законодателства на двете държави.
Освен това, в нея са инкорпорирани защитни механизми, които в старата спогодба не се съдържаха, а именно от гледна точка на отклонение от данъчно облагане. Доста подробно е интерпретирана клаузата за обем на информация между двете държави, като е предвидено да се обменя и банкова информация.
Същевременно има и нова клауза относно действията за събиране на данъци между двете държави. Такава клауза в другите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане не съществува.
Като цяло мога да кажа, че новата спогодба е един много добре изработен документ и особено в полза на България, като се има предвид икономическото положение и съответствието между България и Германия. Считам, че тя ще бъде един много ефективен инструмент в бъдеще, който ще регулира ефективно отношенията в областта на международното двойно данъчно облагане и ще стимулира инвестиционното сътрудничество, икономическото, културното, научното и всяко друго сътрудничество, каквато е целта на всяка една спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Славчева.
Има ли желаещи за изказване и въпроси? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Федерална република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, № 002-02-13, внесен от Министерския съвет на 06.04.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Благодаря на г-жа Славчева.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
Михаил Миков:
Тъй като има много законопроекти, искам да ви помоля да съобщавате на кои законопроекти сме водеща комисия и на кои не сме водеща.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Миков. Приемам и за в бъдеще ще съобщавам коя комисия е водеща.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 002-01-20, внесен от Министерския съвет на 26.03.2010 г.
Тук водеща е Комисия по околната среда и водите. Ние сме първата съпътстваща.
От страна на Министерството на околната среда и водите кой ще ни запознае накратко със законопроекта. Заповядайте, г-н Илиев.
Калин Илиев:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Основната цел на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда и водите е въвеждане на една Директива 2008/101/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г., която включва авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността.
Това и директива, по която срещу страната ни има стартирана наказателна процедура – процедура по нарушение за не транспониране в срок на Директивата. Срокът за нейното въвеждане изтича през февруари тази година. Ние сме информирали Комисията, че законопроектът е на етап разглеждане в Народното събрание.
Най-общо казано със законопроекта се регламентират участието на авиационните оператори в схемата, изчисляването на емисиите на парникови газове от авиационните оператори, изготвянето на верификационни доклади и предаването на квоти към регистър, който е ситуиран към Изпълнителната агенция по околна среда. Като цяло това е добавяне към авиационните дейности към вече съществуващата схема за търговия с квоти за емисии, която към този момент включва големите промишлени предприятия най-общо казано.
Друг съществен елемент от ЗИД на Закона за опазване на околната среда е създаване на така наречената Национална схема за зелени инвестиции. Чрез тази схема се осигурява участието на България в международната търговия с емисии на парникови газове, регламентирана в чл. 17 на Протокола от Киото.
Както знаете, това е един елемент от антикризисните мерки.
Със законопроекта се създава правната рамка за уредбата схемата. Националният доверителен екофонд е определен като орган, в който ще се набират проекти, които ще бъдат финансирани със средства, набрани чрез продажба на предписани емисионни единици по схемата.
Определени са компетентните органи, като министърът на околната среда и водите и министърът на финансите за управлението на схемата, къде постъпват средствата в извънбюджетна схема, управлявана от министъра на финансите. Най-общо казано се създава възможност за осъществяване на продажбата на предписани емисионни единици от българска страна на потенциални купувачи.
Ще спра до тук. Благодаря ви за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви г-н Илиев. Колеги имате думата за изказвания и за въпроси. Да разбирам, че няма желаещи. Вчера дебатирахме във формат среща с представители на министерството, на неправителствения сектор и на работодатели.
Тъй като няма желаещи за изказване, подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 002-01-20, внесен от Министерския съвет на 26.03.2010 г. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Благодаря на представителите на Министерството на околната среда и водите.
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, № 054-01-32, внесен от Валентин Алексиев Николов, Никола Иванов Белишки и Георги Иванов Икономов на 01.04.2010 г.
Тук има още един законопроект, който не сме го включили предварително в дневния ред, тъй като вчера постъпи. Той също е за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители.
Поканили сме и представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Валентина Танева и Ренета Копанданова.
Тъй като колегите са дошли, предлагам да ги изслушаме. Ако прецените ще гласуваме, ако не, ще го отложим за следващата седмица, за да можем да гледаме и другия законопроект, за да вървят с един доклад след това.
Предлагам да изслушаме вносителя и представителите на Министерството на икономиката. Колегите вносители на другия законопроект ме помолиха, тъй като за днес нямаше как да влезе в дневния ред, допълнително да обсъдим техния законопроект, още повече, че сега не им е възможно да присъстват. Т.е. сега да направим изслушване и обсъждане и на следващото заседание да проведем гласуването, за да могат двата законопроекта да вървят заедно, тъй като касаят една и съща материя.
Заповядайте, г-н Николов.
Валентин Николов:
Уважаеми колеги, първо ще изложа фактите. В края на 2008 г. беше приет закона за независимия оценител в България, който предвиждаше всички оценители, които са лицензирани от Агенцията по приватизация в срок до средата на м. декември да се впишат в регистъра, който ще бъде ситуиран от Камарата на независимите оценители. Понеже Камарата на независимите оценители на 17 май е получила Булстат и някъде месец септември се е ситуирала и де факто са останали няколко месеца, в които около 12 хиляди оценители, лицензирани от Агенцията по приватизация да могат да се запишат в този регистър. Което е създало обективни причини по-голяма част от тях (данни на Агенцията около 60%) не са успели да се впишат в този регистър. Именно това породи в мен решението да направя предложение за Закон за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители.
Де факто моето предложение е за промяна на чл. 22 като добавям думите „доброволно членуващи” и в § 5, ал. 1 махам времевата бариера, в която е трябвало те да се впишат в този регистър.
Могат да упражняват тази дейност само оценителите, които са вписани в този регистър.
Това е моето предложение. Ако има въпроси, с удоволствие бих отговорил.
Бих искал да допълня и още нещо. При комуникация с Камарата, те са предложили на оценителите, които са пропуснали срока, да им направят някакво обучение, за да могат по някакъв начин да влязат и да се сертифицират, с което се стига до парадокса, че хора с еднакви лицензи ще обучават други хора със същите лицензи, за да могат да влязат в тази камара. Според мен, се получава конфликт на интереси, поради това, че камарата има интерес да има по-малко оценители и по-малко конкуренция.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Николов. Тъй като не присъстват представители на Камарата на независимите оценители, а трябва да чуем и тяхното становище.
В същото време имаме изпратено становище по единия законопроект, което е отрицателно по отношение на този ЗИД.
Моля Министерството на икономиката да вземе отношение. Заповядайте.
Валентина Танева: държавен експерт
Г-жо Председател,
Дами и господа народни представители,
Имаме един парадокс от бездействието на самото ръководство на Камарата, което до момента няма изготвена тарифа за таксите, по която причина голяма част от хората не са се вписали и да имаме толкова много не вписани лицензирани оценители.
Ние изцяло подкрепяме проекта на ЗИД, който е внесъл г-н Николов, г-н Белишки и г-н Икономов.
Искра Фидосова:
По отношение на другия ЗИД имате ли становище, или това ще остане за следващия път.
Валентина Танева:
Нямаме. Ние не сме го получили. Днес го видяхме.
Искра Фидосова:
Колеги, аз ви предлагам направо да преминем към гласуване да отложим разглеждането за следващия път, тъй като се оказва, че не присъстват представители на Камарата, а и да може в комплект да гледаме двата законопроекта.
Подлагам на гласуване процедурно предложение да се отложи разглеждането за следващо заседание заедно с други ЗИД. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Моля да ни извините, че дойдохте до тук, без да можем да приключим. Но другият ЗИД постъпи вчера и за да спазим правилника, не можем да го включим за днес.
По четвърта точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 15.03.2010 г.
Тук сме водеща комисия.
От Агенцията по обществените поръчки кой ще докладва мотивите? Заповядайте, г-жо Павлова.
Миглена Павлова:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Представям на вашето внимание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Със законопроекта се въвеждат изискванията на Директива 2007/66 на Европейския парламент на Съвета.
Главната цел на директивата е постигане на бързина и ефективност при обжалване на процедурите, както и възпрепятстване на сключването на договори при незаконосъобразен избор на изпълнител.
Основните положения в законопроекта, които се отнасят до обжалването на обществените поръчки са в следните насоки:
На първо място, запазва се двуинстанционният характер на производството и органите по обжалване. Първа инстанция - Комисия за защита на конкуренцията и втора инстанция – Върховен административен съд. Запазва се възможността за искане и налагане на временна мярка спиране на процедурата. Отпада изискването за представяне на обезпечение под формата на паричен депозит или банкова гаранция.
При подаване на жалба срещу решението за избор на изпълнител се въвежда автоматично спиране на процедурата до окончателното решаване на спора. Промяната е в съответствие с изискването на Директивата да се предприемат мерки за предотвратяване сключването на договор при незаконосъобразно проведена процедура.
Въвежда се принципна забрана за сключване на договор в така наречения период на изчакване, който продължава 14 дни.
Предвидена е и забрана за възлагане на договора преди приключване на всички спорове срещу решенията на възложителя в процедурата. Изключение се допуска по решение на Комисията за защита на конкуренцията, съответно Върховния административен съд само в извънредни случаи при необходимост от защита на особено важни държавни или обществени интереси или за да се осигури живота и здравето на гражданите.
Предвидена е възможност и органът по обжалване да не налага имуществени санкции в размер на 10 или 3 на сто от стойността на договора в зависимост от допуснатите нарушения на възложителя в хода на процедурата.
Променени са основанията, при които може да се иска недействителност на договора. Във връзка с тези основания се въвежда и нов образец на обявление за доброволна прозрачност, който допринася за постигане на правна сигурност.
В самостоятелна глава на закона е уредена и специална процедура за отстраняване на нарушения, установени от Европейската комисия до сключването на договора.
Освен въвеждане на задължителните изисквания на посочената директива в законопроекта са направени и други промени. По съществените от тях са следните:
Ограничен е кръгът на лицата, които следва да подават изискващите се от закона декларации при участие в процедурите. Това задължени се запазва само за лицата, които управляват и представляват кандидатите и участниците. Целта е да се улесни бизнесът при подготовката на офертите.
Въведена е изрична забрана за възложителите да изискват от кандидатите или участници от държави членки получаване на сертификат или извършване на регистрация в Република България, като условие за участие в процедурата.
Предвидена е и възможност за допълване на офертите с документи, които се отнасят до критериите за подбор, определени от възложителя.
Отпада изискването за задължително участие на външни експерти в комисиите за разглеждане и оценка на офертите, като остава само една възможност – по преценка на възложителя.
Премахва се ограничението за сключване на договори за услуги за период по-дълъг от четири години, без да отпада забраната за сключване на безсрочни договори.
Разширява се обхватът на предварителния контрол, осъществяван от Агенцията по обществени поръчки съвместно с управляващите органи върху процедурите за доставки и услуги, финансирани със средства от европейските фондове. На проверка ще подлежат всички процедури, чиято стойност е равна или по-висока от 1 млн. лв.
С § 8 от законопроекта се въвеждат и основните изисквания на Директива 2009/33 на Съвета и Европейския парламент за насърчаване на чисти и енерго ефективни пътни превозни средства. Предвижда се новото изискване да влезе в сила от 1 декември 2010 г.
Това е накратко.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-жа Павлова. Г-н Йордан Кисьов, представител на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, има думата.
Йордан Кисьов:
От това, което беше докладвано тук, ние подкрепяме само едно единствено нещо и това е спирането на изпълнението при обжалване. Това е положително. Всъщност ние се връщаме на закона от 1999 г., с който беше доста по-добре стъкмено от това, което имаме в момента.
Другите предложения – някои от тях имат положителни неща, но по-голямата част не са добри. Това мога много лесно да го обоснова, ако има време. Но явно няма време за това.
Ако ще се удовлетворява само директивата това е достатъчно.
Не ми харесва факта, че с плащането на една глоба и то за сметка на възложителя, а не на човека, който взима решение. Всъщност може да не се спазва законът. Това е анахронизъм. Плащаш от 3 до 10% в зависимост от ситуацията и може да се продължи. С други думи, например, секторните възложители, които са длъжни да спазват закона, независимо че са в частна собственост, биха могли да си калкулират в собствените цени в ежедневния бизнес тази такса и да си я плащат и да не спазват този закон. Това не е редно. И така не е по Директивата. По Директивата би трябвало мярката да бъде ефективна. В този си вид тя не е ефективна и трябва да се помисли как да стане.
Мога да изброя и други неща. Например, външните експерти на практика се махат. Те бяха вкарани по много странен начин. Дискредитира се това понятие и вместо да се дефинират правилно така, както са замисляни поначало, сега де факто се изкарват от играта.
Основният проблем на този закон е липсата на превенция по отношение на заболяването „безхаберие и корупция” всъщност липсва и при тези промени.
Ние сме готови от името на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в рамките на един месец да ви предложим много по-добър вариант на закона, който да отчита всички особености на бизнеса, тъй като нашето мнение е, че със сега действащия закон – всъщност ние имаме един закон, който регламентира и позволява на възложителите по един относително законен начин да си правят далавери. Крайно време е по някакъв начин да се прекъсне тази лоша практика.
Обжалването към днешна дата и гротескно. Не знам дали забелязвате, че ние се връщаме на варианта от 1999 г. Само тогава имаше всъщност ефективно обжалване и имаше вариант, в който възложителите започваха да ... Към днешна дата само който не е обжалвал, може да си мисли, че с обжалване може да спечели нещо различно от разход на средства, много ядове и евентуално да спечели някой враг, но не може да спечели бизнес. Така че въпросът с обжалването действително е най-акутен и като чели не е случайно, че от Европа, ние чакахме толкова години – две години и нещо, откакто я има тази директива, те трябва да ни кажат да си променим Глава „Обжалване”. Тук има много сериозен повод за размисъл.
Всичко, което твърдя, го има в становище, което ще ви дадем писмено.
Повтарям, готови сме да предложим друг закон, при който Агенцията за обществени поръчки да излезе от странния статут, който има в момента. Не знам доколко всички сте наясно, че те всъщност имат право само да гледат обявите, което е много странно. И нямат право да се сезират, ако някой им даде сигнал. И имат право да сезират КЗК само в случаите, в които има ограничителни условия. Само че никъде в закона не е казано кои условия са ограничителни. И понеже няма превенция, както казах, никъде не е дефинирано в този кое и как се проверява. Никой не проверява заданията, никой не проверява дали е свършена работата. Всички говорим за корупция. Не е толкова страшно дали някой е взел пари или не е взел. По-същественото е дали се върши работа. Най-страшното е, че напоследък нещата са сведени до там, че се харчат много пари, а работа не се върши. Това е много по-страшно от всякаква корупция.
Няма смисъл да развивам повече темата. Законът има нужда от основна преработка. Знам теорията, че това ще се случи след една година. Аз го наблюдавам от 1999 г., вече 11-та година и всяка година се казва, че следващата ще потъваме в разкош и ще имаме хубав закон и това не се случва.
За това ви предлагам в срок от един месец да ви дадем закон, който ще бъде логически свързан в интерес на обществото. Можем да го мотивираме по всяка негова точка, след като го дискутираме с всякаква аудитория. Крайно време е да имаме такъв закон.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря за изказването, г-н Кисьов. Преди да дам думата ще си позволя да направя няколко реплики и бележки към това, което казахте.
Първо, законодателна инициатива има Министерския съвет и народните представители. Вие може да давате предложения. Закон няма как да ни дадете, още по-малко пък ние да приемем това нещо като закон по смисъла на Конституцията и да го разглеждаме в Народно събрание.
Следващото, което бих маркирала е, че повече от 5-6 месеца в обществото върви дискусия, дебат по тази тема, че се подготвя не един, а два ЗИД. Казвам два, защото в началото имаше изказване и обяснение по отношение на това, че сме закъснели с транспониране на текста от Директивата от 2007 г. и срещу България е стартирана наказателна процедура. В същото време лятото, ако не се лъжа, месец август 2009 г. излезе другата Директива, по която също имаме задължения да транспонираме редица текстове и това е обект и въпрос на една много сериозна и съществена промяна на Закона за обществените поръчки. Това, което ние дискутирахме предварително на всички тези обсъждания, касае един изцяло нов закон за обществените поръчки по нов начин структуриран, за всички тези процедури и правила.
Така че ако имате становища, дайте ги в писмен вид. Ще ги разглеждаме допълнително, ако касаят текстове, които са залегнали в този зид, но ние в момента коментираме ЗИД внесен от Министерския съвет. След малко ще коментираме и другия ЗИД, който също има вносители.
Междувременно освен тези два ЗИД на Закона за обществените поръчки, които съобщих и са включени в дневния ред предварително, днес е входиран още един ЗИД на Закона за обществените поръчки, № 054-01-36, внесен от Емил Йорданов Радев и Десислава Вълчева Атанасова на 22.04.2010 г. Нямаме изискуемия минимум от 24 часа, за да го разглеждаме днес, но ако не възразявате, сега ще го получите. Можем да го отложим и да го гледаме на следващо заседание, но тъй като сме водеща комисия, така или иначе трябва да ги обединим да вървят едновременно с един доклад.
Преди да дам думата на вносителя по втория ЗИД, ще ви помоля да вземете отношение по това дали да включим в дневния ред и последния входиран ЗИД по Закона за обществените поръчки.
Йордан Кисьов:
Аз не искам да ви опонирам, но тук формалната страна на въпроса е ясна. Конфедерацията на работодателите и индустриалците няма законодателна инициатива, но няма проблем да се направят предложенията.
Искра Фидосова:
Моля да изясним процедурния въпрос по третия ЗИД. Няма пречка да го гледаме. Добре. Съгласие от всички членове на комисията.
По пета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 054-01-23, внесен от Димо Георгиев Гяуров и Кирчо Димитров Димитров на 19.03.2010 г.
Давам думата на г-н Кирчо Димитров.
Кирчо Димитров:
Аз ще се постарая по-подробно да запозная колегите и гостите с нашите мотиви относно промените в Закона за обществените поръчки.
Няколко са основните идеи, които са залегнали в предложенията ни.
Касае се основно за въвеждане на една по-голяма прозрачност в процедурите за обществени поръчки и за недискриминация на участниците.
Целите са намаляване на корупционните опции, облекчаване на процедурите и участниците в тях и предотвратяване на някои лоши практики.
Изследванията на общественото мнение показват, че повечето български граждани свързват процедурите за обществени поръчки с корупционни практики и от тази гледна точка българският законодател би следвало да направи всичко възможно за преодоляване на подобни представи. Това е причината да заложим предложението за публикуване на пълните текстове на договорите за обществени поръчки в Регистъра на обществените поръчки, като съответно бъдат заличавани лични данни. Подобна идея би осигурила една допълнителна прозрачност на обществените поръчки и същевременно би имала превантивен и ограничаващ ефект спрямо евентуални злоупотреби.
Другата голяма идея е тази за засилване на Агенцията за обществени поръчки. Превантивният контрол от страна на Агенцията за обществени поръчки следва да бъде водещ и да ограничава до минимум условията за злоупотреби и корупция.
С включването на външните експерти се ограничава възможността за манипулиране на решенията на комисията. Практиката след последните изменения на закона дискредитира идеята за външните експерти, поради допускане на индивидуално включване в списъка над 4300 лица, което позволява на възложителите да разполагат със зависими от тях лица и невъзможност за отчетност на експертите, независимо кой ги е представил за включване в списъка. Например, пред представилата ги браншова организация поради директния контакт на възложителите с тях.
Публикуването на предвидения бюджет в обявленията ще даде възможност на кандидатите предварително да преценят своето участие. Практиката показва, че и сега коректни възложители обявяват реалния си бюджет и без да са задължени по закон. Други обаче обявяват прогнозна цена , което обърква кандидатите и същевременно позволява на възложителя да прекрати процедурата.
Предлагаме и съществена реформа, касаеща състава на комисиите за обществени поръчки. С оглед сложността и обема на обществените поръчки, предвиждаме в комисиите да има по минимум двама правоспособни юристи, когато възложителите разполагат с повече от един. Разбира се, текстът е формулиран по начин, по който да не се навреди на по-малки възложители, които не разполагат с необходимия количествен и качествен административен капацитет.
Попълваме също така и един съществен пропуск в нормативната уредба с предложението за задължително нечетен брой на членовете на комисиите за обществени поръчки.
Чрез допълване на ал. 3 на чл. 43 се ограничава възможността за манипулиране на решенията на комисиите, както и назначаването на членове на комисията на лица, които се намират в служебна зависимост с възложителя и съответно могат да бъдат повлияни при вземането на решенията си. Предложението допринася за по-голяма публичност и прозрачност на процедурите. В процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство е масова практика за показател с голяма относителна тежест при определяне на икономически най-изгодната оферта, да се приема предложеният срок за гаранционна поддръжка на обекта. Масова практика обаче е процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство е да се оферират необосновано дълги гаранционни срокове. Например 50 години. Тук мога да дам един пример. В НОИ имаше такава обществена поръчка. Тогава беше г-н Ушев управител на НОИ. Фирмата, която спечели обществената поръчка по направата на отоплителна инсталация, беше дала гаранционен срок 50 години. Знаете каква е истината и какъв е смисълът на този гаранционен срок.
Предлагаме също така да бъде намален срокът за сключване на договорите за обществени поръчки, тъй като сегашният едномесечен срок е прекалено дълъг с оглед нуждите на възложителя и динамиката на финансовите отношения. В тази връзка считаме, че е възможно срокът за сключване на договора да бъде определен на 10 дни след изтичане на срока за обжалване на решението. В случаите участниците имат готовност да сключат договор, защото са се подготвили още с включването си в процедурата за обществената поръчка.
Друго наше предложение е за намаляване на гаранцията за изпълнение, предвидена в Закона. В настоящата редакция на Закона за обществените поръчки максимумът е определен на 5% от стойността на поръчката. При изпълнението на големи обществени поръчки за милиони левове, поръчките които се възлагат са на много високи стойности, сроковете за изпълнение често са определени в години. Поради тази причина изпълнителите трябва да разполагат с огромен финансов потенциал, за да могат да внесат гаранцията за изпълнение и да си я получат обратно след няколко години. По този начин се ограничава участието в процедурите на голяма група потенциални изпълнители, които нямат възможност да си позволят поддържане на такъв финансов ресурс. Поради тази причина ние предлагаме гаранцията да изпълнение да се намали на не повече от 3% от стойността на поръчката.
Освен това, предлагаме и поетапно освобождаване на банковата гаранция в хода на изпълнение на поръчката.
Предлагаме също така промяна на още няколко разпоредби с цел по-прозрачно и най-вече мотивирано вземане на решенията. Считаме, че по този начин се намалява възможността за корупционни практики или за други злоупотреби при провеждане на процедурите на обществени поръчки.
Също така допълваме закона и по отношение на отговорността къде се съхранява документацията на обществените поръчки, по отношение на помещенията на възложителите и процедурите на обществените поръчки. В тази връзка предлагаме в комисията да има конкретен член, определен със заповед на възложителя, който да се сигурността на помещението. Предлагаме на участниците, отстранени при проверка на подадени оферти, поради непълнота и други условия, предвидени в ЗОП да им се връщат пликовете с ценовите предложения във вида, в който са подадени. По този начин се гарантира, че не са отваряни и предложените цени остават неизвестни на възложителя, както и за другите участници.
Много съществена промяна се предлага в Глава 11, но ние смятаме да я оттеглим. Става въпрос за обжалването на Закона за обществени поръчки. Нашето предложение беше да отпадне обжалването пред Комисията за защита на конкуренцията, а директно да се обжалват пред административните съдилища, които са 28 на брой в страната. Но това го оттегляме и с това приключвам с нашите мотиви по отношение на Закона за обществените поръчки.
Ако имате допълнителни въпроси, готов съм да отговоря. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря г-н Димитров.
По шеста точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 054-01-36, внесен от Емил Йорданов Радев и Десислава Вълчева Атанасова на 22.04.2010 г.
От страна на вносителите ще представи законопроекта г-жа Десислава Атанасова. Заповядайте.
Десислава Атанасова:
С предложения законопроект предлагаме да се прецизират някои от разпоредбите на сега действащия Закон за обществените поръчки. Вземайки повод от думите на представителя на Конфедерацията на работодателите и индустриалците ще кажа, че ние предлагаме да отпадне правомощието на изпълнителния директор да обжалва решението при получен сигнал пред Комисията за защита на конкуренцията. Считаме, че това правомощие дублира частично правото на всяко заинтересовано лице да обжалва решението и в този смисъл считаме, че се упражнява в защита на частни интереси.
Освен това, не е допустимо Агенцията като орган, който издава указания – методически и свързани с прилагането на законодателството, да упражнява и такъв вид контрол.
Със следващия параграф предлагаме да има промяна в чл. 68 – да имат възможност кандидатите да допълват документите за подбор с цел покриване на критериите и това от практическа гледна точка кандидат, който отговаря на технически изисквания да може да представи допълнително документи. Всъщност възложителят ад има по-голям избор, а не на основание липсващ подпис да бъде отстраняван, или заверка.
На следващо място предлагаме да се въведе един нов момент на жребий, в случаите когато има дублиране на икономически най-изгодните оферти или най-ниските цени. Този вид жребий ад бъде публичен и да се извършва в присъствието на нотариус и само в тези два случая.
Последните ни предложение са в унисон с Директива 2004/18/ ЕО в случаите, когато възложителят се е възползвал от правото си да ограничи броя на кандидатите, които ще покани да подадат оферти. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Атанасова.
Колеги, имате думата по трите законопроекта за изказвания и въпроси. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Колеги, аз първо искам да кажа, че не смятам, че нашата Комисия трябва да е водеща. Това е много специфична материя. Никога Правната комисия не е била водеща по тази материя. Кой ще ми каже от вас, с изключени на двамата вносители, какво означава плик1, плик 2 и плик 3. Това е една сложна процедура. Този закон има история. Неговото приложение има история. Ние като Правна комисия, независимо от това, че съставът ни е нов, ние не познаваме тази история. Всички колко промени са направени в този закон, вижте само колко са. Този закон е приет в една друга Комисия – в Икономическата комисия на времето. Всички промени са минали оттам. Там има експерти, които познават тази материя.
Разберете, че тук проблемите не са правни. Това че има правни въпроси, не означава, че икономическата комисия не може да се справи с тях. Аз съм убеден, че това не е закон за нас. Или по-скоро, това е закон за Икономическата комисия.
Предлагам ви да помислим, нека сега да си гласуват становищата, но на второ четене икономическата комисия да е водеща или поне да сме две водещи комисии. Ние нямаме никаква експертиза по този закон, не като отделни членове, а като орган. От тази гледна точка предлагам това да се отрази в доклада.
Иначе аз смятам, че двата законопроекта, които са внесени от колегите народни представители са в посока, че могат да бъдат подкрепени, тъй като очевидно подобряват процедури.
Възраженията на г-н Кисьов по отношение на другия законопроект, вероятно трябва да ги прочетем и да се запознаем по-подробно с тях. Защото наистина те звучат поне на първо чуване много сериозно.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Смятам, че всеки, който е имал желание – повече от 10-15 дни са входирани, особено този на Министерския съвет и е имало достатъчно време да се запознае с текстовете.
Янаки Стоилов:
Каква е причината Икономическата комисия да не се занимава с тези теми?
Искра Фидосова:
Аз не смятам, че има някаква съществена причина. Преценено е, че има основно правна регламентация. Става въпрос за обжалвания, процедури – това е изцяло правна материя. Прочетете внимателно, за да видите, че почти в 90%, а може и повече, е правна материя. Аз съм ги прочела внимателно и двата законопроекта. Разглеждах внимателно и директивите и наистина е правна материя. Нека да кажат и другите колеги.
Янаки Стоилов:
Не го оспорвам това. Но наистина историята на този въпрос не е в тази комисия. Ние сме го гледали в по-ограничени и формални рамки и за това чувайки част от аргументите, те звучат добре, но ни е трудно да преценим как това се отразява върху практиката, която се е движила в една или друга посока, не е била винаги последователна за тези години, откакто действа закона.
Искра Фидосова:
Аз и нещо друго казах, което Вие не чухте, защото дойдохте по-късно, че в момента транспонираме основно текстове по директива, по която сме закъснели да ги транспонираме още 2007 г. и има образувана наказателна процедура срещу България. А предстои и може би вече колегите са започнали работа върху структурирането и изработването на изцяло нов Закон за обществените поръчки. И там може би трябва да има обединение и съвместно гледане на правна и на икономическа. Но тук говорим за нещо, което е даденост. То касае основно обжалването и това е правна материя.
Христо Бисеров:
Това касае усъвършенстване на съществуващи процедури, практики, които Правната комисия не познава. Правната комисия никога не е гледала като водеща този закон, който има вижте колко поправки.
Мая Манолова:
От това законът не е спечелил, че не е гледан в Правна комисия.
Искра Фидосова:
Ако беше гледан в Правната комисия нямаше да има толкова поправки.
Христо Бисеров:
Лошите закони, които идват в Правната комисия понякога трябва да отидат в Икономическата комисия. Ние имаме някакъв параметър на действие. Не можем да познаваме практики, за да знаем, че трябва да бъдат коригирани. Моето становище зависи от красноречието на колежката и колегата, а не от това, че познавам практиката.
Искра Фидосова:
Г-н Радев иска думата.
Емил Радев:
Колеги, аз смятам, че мястото на този законопроект е тук, защото ако го разгледаме, ще видим, че 95% от него са процедури – специфична процедура по обжалване, чисто юридическа процедура.
Специално за законопроекта на Министерския съвет са въведени доста подобрения извън разпоредбите на Директивата 2007/66. Въведени са много нови модели. Моделът със спиране действието при обжалване на крайния акт се въвежда тук. Това не е само изискване на директивата. Това е един чисто правен механизъм, който в момента дава една сигурност при сключване на обществени поръчки.
Ние се запознахме със статистиката. В сегашния вариант, когато се искат предварителни обезпечителни мерки, а именно спиране действието за подписване на договор, Комисията за защита на конкуренцията в 0.3% от случаите постановява такива. На практика този механизъм не работи. Именно за това въведохме механизма обжалването на последния акт да спира изпълнението, докато не се произнесе по казуса с окончателно решение Комисията по защита на конкуренцията и върховния административен съд. При големи обществени интереси има допускане на мярка, която се допуска от КЗК със санкции на Върховния административен съд да допусне предварително изпълнение на този договор. Това са принципите ,които са залегнали в АПК.
Всички тези изключения – контролът ще бъде не само вътрешно-държавен. Тези изключения ще се изпращат и на Европейската комисия, където ще има последващ мониторинг. Този механизъм ще попречи за злоупотреби с вътрешното ни право, защото наистина това е изключение.
Въвежда се един период, където възложителят не може да сключи договор, докато на практика правото на страните, участвали в процедурата за обжалване не изтече срока. Защото сега имаме много драстични случаи, когато не се изчаква даже да изтече срокът за обжалване и се сключват договорите.
Свързаността се разглежда вече не по Търговския закон, а по специализирания Закон за предотвратяване конфликт на интереси – разширява се свързаността.
Други напълно положителни моменти, които точно от практиката са показали, че трябва да бъдат коригирани по някакъв начин.
Самата платформа на този закон не е достатъчно добра, така че наистина при транспониране на Директивата от 2009 г. е нужна една съвсем нова платформа.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Радев. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз също считам, че материята, която касае Законът за обществените поръчки е по-скоро по съществото си е такава каквато касае Правната комисия и според мен една част от проблемите, които дава този закон се дължи на факта, че с него се заминаваше единствено и само Икономическата комисия. Подкрепям в случая това, че е разпределен на Правната комисия като на водеща комисия.
Може би по-нататък наистина трябва да предложим някаква промяна в Правилника, че при подобни законопроекти да се правят общи работни групи, което всъщност може да стане и без изрично разписване. Защото наистина въпросите, които касаят публичността на процедурите и особено обжалването и с новите идеи за обявяване на недействителност на договори са изцяло правна материя, която трябва да бъде много добре огледана оттук.
Не съм съгласна с всичко, което чух до този момент, защото спирането на изпълнението на една обществена поръчка, особено когато касае европейски проекти, може да стигне до това изобщо да се загуби финансирането по тях. Така че с тази материя трябва много деликатно да се процедира. Може би тук е мястото на Икономическата комисия, която е повече наясно с това по какъв начин това може да даде отражение по същество по отношение изпълнението на договорите.
Аз подкрепям да разгледаме тези проекти. По принцип като цяло подкрепям проекта на Министерския съвет, защото това, което прочетох, наистина са празноти в материята, които следва да бъдат уредени не само с оглед на европейското законодателства, а и с оглед на българската практика.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-жа Манолова. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Г-жо Манолова, само да кажа за спирането. Точно в аспекта на усвояването на средствата по евро фондовете е един положителен елемент, защото какво става в момента. Когато се касае за средства по евро фондовете, договорът се сключва, нямаме спиране на сключването на договор. Процедурата продължава примерно една година, средствата се усвояват и в един момент дали КЗК или Върховният административен съд установява, че тази процедура е незаконосъобразна. В такъв случай държавата възстановява средствата, които са усвоени по евро фондовете. Така че този механизъм е и един вид защитен механизъм. Тук трябва да помислим повече и за сроковете. В проекта на Министерския съвет се намаляват сроковете за обжалване. Може би трябва да помислим в аспект Комисията за защита на конкуренцията и до момента в 95% от случаите се вписва в тези срокове. Проблемът е с Върховен административен съд и може би трябва да помислим да разтоварим този съд от някои неспецифични (промяна в АПК) за да може точно процедурите, каквито са по обществените поръчки, с голям обществен интерес, да могат да се гледат бързо и в срок.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Други желаещи за изказване? Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Колеги, при наличието на три законопроекта ще правим един общ. При положение, че материята, както виждате още сега се отваря една голяма тема, дайте да помислим какво да направим. Ще стигнем до работна група. Тази тежка материя без работна група няма да мине. Ако ще има работна група, дайте да поискаме от председателството на парламента да определи две водещи комисии, за да бъде работната група от двете комисии. За да бъде сигурно, че Икономическата комисия ще участва в тази втора фаза.
Искра Фидосова:
Аз мога да се ангажирам да поканя техни представители експерти, но две водещи комисии по нашия правилник няма как да работят. Това е тежък закон, тежка материя. Това е само Ваше мнение. Друг никой не го сподели от Комисията. Нека да се изказваме по същество по законопроекта.
Христо Бисеров:
Аз не говоря за експерти. Говоря за народни представители, за да се чуят различни позиции по въпросните теми.
Искра Фидосова:
Нека от вашата парламентарна група да дойде представител и да изрази вашата позиция. Не възразяваме срещу това.
Колеги има ли желаещи за изказване по трите законопроекта. Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 15.03.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Благодаря.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 054-01-23, внесен от Димо Георгиев Гяуров и Кирчо Димитров Димитров на 19.03.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 054-01-36, внесен от Емил Йорданов Радев и Десислава Вълчева Атанасова на 22.04.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Благодаря.
Христо Бисеров:
Защо не подкрепихте втория законопроект? Мога ли да знам?
Реплика:
Процедурата за обжалване е коренно различна.
Искра Фидосова:
Г-н Димитров в изказването си каза, че ще оттеглят този раздел.
Тъй като принципно разликата е наистина в обжалването и няма как да гледаме противоположни неща.
Кирчо Димитров:
Ако трябва да повторя точно какво съм казал. Оттеглям предложението ни за Глава 11.
Искра Фидосова:
Т.е. оттегляте в частта за обжалването и искате процедура за прегласуване.
Подлагам на прегласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 054-01-23, внесен от Димо Георгиев Гяуров и Кирчо Димитров Димитров на 19.03.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Благодаря.
Чака ни сериозна работа и по трите законопроекта.
Всеки, който има да дава становища, както г-н Кисьов, моля да ни ги дадете в писмен вид.
Кирчо Димитров:
Аз искам да благодаря на колегите, че проявиха разбиране и подкрепиха нашия закон. Той е съгласуван с частния бизнес и изцяло подкрепя интересите на бизнеса. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Колеги, следва един пакет от пет закона за изменение и допълнение на различни закони, които са част от програмата на Министерския съвет, касаеща кризисните мерки. Преди малко бяха разгледани на водещата Комисия по бюджет и финанси. Ще ги гледаме един по един и един по един ще ги гласуваме.
Заповядайте, г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Колеги, имам един въпрос, който засяга поне три от законите. Не съм сигурен за Закона за акцизите и данъчните складове.
Колеги, искам да повдигна един въпрос, който е традиционен относно приемането на поне трите закона, които са пряко данъчни закони. Трите данъчни закона въвеждат нови размери на данъците. Почти всички ние знаем за съществуването на едно решение на Конституционния съд. Решението на Конституционния съд е от 1996 г. и е под № 9 от 20 юни 1996 г. Там се разглеждат въпроси, свързани с данъчни закони. Искам да ви прочета част от мотивите на Конституционния съд, който застава на позицията, че данъци не могат да се променят по време на финансова година, когато засягат самата финансова година.
Очевидно е, че замисълът на законопроектите е да промени размера на данъците за тази година и е посочено, че всички те влизат в сила от 1 юли 2010 г. Според Конституционния съд гражданите трябва да знаят предварително преди настъпването на финансовата година данъците и техния размер, който ще плащат. Делото не е идентично, но становището на Конституционния съд, мотивите са ясни. Разбира се, могат да се намерят други тълкувания, но аз смятам, че това, което излагам е достатъчно основание да проведем дебат по тази тема. Защото да приемаме закони, за които ще кажем, че ще влязат в сила от 1 януари 2011 г. е напълно безсмислено и в противоречие с практиката. Знаете, че данъчните закони се приемат обикновено в навечерието на приемане на бюджета. Тук целта е друга. Никой не оспорва целите, но поне позицията на нашата парламентарна група е, че това не е в унисон с Конституцията и е добре да не се ходи в Конституционния съд тогава ,когато можем да не ходим.
Предлагам да обсъдим този въпрос. Аз съм готов да възприема и обратната теза, ако има аргументи.
Искра Фидосова:
Колеги, изключваме Закона за политическите партии, тъй като там не става въпрос за данъци.
Христо Бисеров:
По Закона за акцизите не мога да кажа дали попада в тази група.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Г-н Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров:
Колеги, тъй като нямате всички Конституцията, ще ви прочета текста, който трябва да обсъдим. Чл. 60 от Конституцията казва:
„Чл. 60 (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон.”
А не установявани със закон. На това са се позовали, доколкото аз четох мотивите към решението, тъй като в чл. 60 е казано „установени”- предварително установени, а не установявани със закон. На това се позовава Конституционният съд, за да постанови това решение. Всъщност това трябва ние да коментираме, колкото ни позволява Конституцията, тъй като вече има решение в този смисъл.
Христо Бисеров:
Вярно е, че по това дело Конституционният съд се занимава с въпроса за установени със закон или с наредба. Пътем обаче той разглежда въпроса за това дали трябва да се прехожда финансовата година или не и конкретното дело е решено по определен начин, защото са приели, че създавайки нов размер на данъка с наредба, а не със закон, все пак това е станало преди започването на финансовата година. Така че Конституционният съд се е произнесъл по спора, за който каза колегата, „установени” и „установяване”, но произнасяйки се по него е преценил и е вкарал в мотивите си няколко изречения на тема кога трябва да бъде. Така че Конституционният съд има позиция по този въпрос, макар че диспозитивът по делото не е по този въпрос. По това няма спор. Но в мотивите ги има и по този въпрос и за това повдигам темата.
Искра Фидосова:
Преди да пристъпим към който е да е от законите, да изчистим принципно позицията по спазване на Конституцията. Заповядайте.
Даниела Влъчкова: Министерство на финансите.
Въпросът касае не само цитирания член от Конституцията, но и прилагането на чл. 2, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет, където също е записано, че „промени на данъците във всички елементи на данъчната уредба след срока по ал. 3 не трябва да се предвижда да влизат в сила по-рано от изменение на действащия или влизането в сила на Закона за държавния бюджет за следващата бюджетна година.”
Нашата теза е, че тези антикризисни мерки или по-точно тези проектозакони, които би следвало да бъдат приети във връзка с антикризисните мерки целят не изменение на бюджетните параметри, а целят достигане на заложените към момента в бюджета параметри.
Това е нашата теза за внасяне на тези законопроекти. Естествено ваше е решението как се включват те и как изглеждат през призмата на Конституцията и на Закона за устройството на държавния бюджет.
Искра Фидосова:
Ще прочета чл. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.
„Чл. 2. (1) Държавният бюджет обхваща приходите и разходите на държавата.
(4) Промени на данъците във всички елементи на данъчната уредба след срока по ал. 3 не трябва да се предвижда да влизат в сила по-рано от изменение на действащия или влизането в сила на Закона за държавния бюджет за следващата бюджетна година.”
А ал. 3 гласи:
„(3) Данъчните приходи се определят по силата на действащите данъчни закони към датата на влизане в сила на годишния Закон за държавния бюджет.”
Даниела Влъчкова:
Ако може да добавя. Въпросът, който ние сме обсъждали е да се реши чрез някакво добавяне или изменение на тази разпоредба на Закона за устройството на държавния бюджет, предвид съществуващата извънредна ситуация с кризата.
Искра Фидосова:
Т.е. ако правилно разбирам, вие самите не сте убедени в това, което се прави. И първо трябва да направим едно изменение в Закона за устройството на държавния бюджет.
Даниела Влъчкова:
Само при положение, че не сте съгласни с това, което ние предлагаме.
Искра Фидосова:
Но такъв законопроект внесен няма. Нали правилно разбирам. (Да.)
Христо Бисеров:
Тук не е въпросът да променим два-три-четири закона. Въпросът е кой е принципът. Принципът е, че данъците трябва да се знаят предварително.
Димитър Лазаров:
Дотолкова доколкото ние говорим тук по принцип за целия този пакет, има няколко законопроекта или поне един, който е изключен от дебатираната тук тема – би ли било конституционно съобразно или не би било конституционно съобразно, единият вариант е ние да продължим да обсъждаме и след това да гласуваме тези законопроекти, за да вървят. Защото ние говорим общо за този пакет, а всъщност има няколко законопроекта, като например за политическите партии, където не се касае за данъци и за акцизите също. Предлагам тях да ги изключим, за да можем ад гласуваме и да остане да се дебатира това, което в момента се дебатира. Т.е. обхвата на дебата да го определим – за кои точно от тези законопроекти става въпрос.
Искра Фидосова:
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Аз разбирам сложността на въпроса, пред който сме изправени. Но мисля, че няма тъждество. Има голямо сходство на въпроса, по който се е произнесъл Конституционният съд през 1996 г. и той е относим към случая, без обаче да може да служи автоматично като решение към казуса, пред който сме изправени.
Този проблем дали могат данъците да се променят в течение на текущата бюджетна година е интересен въпрос и аз съм склонен да приема, че юридически това може да бъде постигнато. Защото вярно е, че данъците се определят на годишна основа, но установяването на размера на данъка в течение на тази година не е някакво задължение с обратна сила. Поради тази причина и заради самата динамика на ситуацията може би се налага да се обсъди някакъв вариант на изключение от цитираната разпоредба на Закона за устройството на държавния бюджет. Защото иначе ако се приемат направените законодателни предложения, тогава ще имаме противоречие между един общ и специалния закон, но то няма да бъде по класическия път съвместимо и трябва да се определят условията за такава промяна.
Другият въпрос, който възниква е, че в условията на криза, ако ние приемем действието на класическите правила, тогава се оказва, че в никой случай не може да се реагира на ситуации, които са в много по-голяма степен необхватни от годишния цикъл на бюджетиране. Тук въпросът вече не е конституционен. А има някои страни, които приемат специални антикризисни закони, които вероятно също се отклоняват в известна степен от обичайните правила, които действат.
Да видим за какво става дума. Единият данък е за имотите с по-висока данъчна оценка и другият е за автомобилите и третият е за печалбите от хазартни игри. Вярно е, че това вече са аргументи повече по целесъобразност, а не от конституционна съобразност, но мисля, че те няма да променят основните правила.
Ако в случая се прави стремеж да се достигнат бюджетните параметри, тези въпроси не са пряко обвързани с това дали ще има или не промяна в Закона за държавния бюджет за 2010 г.
Моят стремеж е тези мерки да бъдат възможни, да бъдат обсъждани и приети и ако трябва да бъдат потърсени някакви допълнителни юридически решения, които няма да са в противоречие с принципите ,да намерим начин за тяхната обосновка. Аз не оспорвам възможността да продължи обсъждането по същество на тези въпроси.
А що се отнася до другия неотносим към това въпрос, за субсидията на партиите, искам да го поставя публично. Ако бяха участвали представители на партиите в консултациите за антикризисните мерки, щеше ли да бъде предложена тази мярка. Защо тя засяга само политическите партии, ако е толкова принципна?
Според мен, тук стоят открити въпроси. Нека партиите да не бъдат представени едва ли не винаги като този консуматор в българското общество, който е изял всички други. А тези, които са договаряли мерките, са добрите и оттам нищо не трябва да се пипа.
Искра Фидосова:
Има думата г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Уважаема г-жо Председател, наистина имаме сложен и правен проблем и ние сме Правна комисия. Някак си не ни е на нас работата да кажем дали е правилно точно такива да са размерите на данъците – по-ниски или по-високи. Не че не можем да го кажем, но по-скоро трябва правно да погледнем. За мен има проблеми и трябва да бъдем коректни и към колегите си, когато приемаме закони, защото няма да е добре, ако приемем нещо, което после да създаде нови проблеми не само за парламента, но и за гражданите. Защото наистина това решение на Конституционния съд говори доста ясно, според мен, в третата си част.
„Конституционният съд не е чужд на разбирането, че данъчният закон действа за напред от влизането му в сила. Нормите, с които се въвеждат данъчни задължения за данъчни утежнения трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят. Това важи и за годишните данъци, какъвто е данъкът върху сградите. (Дори тук директно с говори за местните данъци и такси.) Гражданите трябва да знаят предварително, преди настъпването на финансова година, данъците и техния размер, който те ще плащат.”
Вторият проблем със Закона за устройството на държавния бюджет е по-лесно преодолим. Там можем да го променим, макар и малко по-късно, или много спешно да се внесе проект за закон да бъде променено, но много хубаво трябва да погледнем конституционно ли е това, което правим. Защото установени са едни данъци. Хората са си ги платили. Различни са хипотезите. Някои може да не са си платили местните данъци или пък е започнал да плаща на части – една част е платил, а другата ще я плати в края на година. Междувременно попада в данък „Лукс” и ще плати по-висока ставка. Но някой вече си е платил и той е с пълното убеждение, че си е платил данъка и не само с убеждение, а той е спазил изискването на закона и си е платил данъка и си е прехвърлил имота. Друг не си е платил данъка и не може да си прехвърли имота, докато не плати по-висок данък. Просто поставяме в неравно поставено положение гражданите. Аз разбирам логиката. Логиката на предложението я разбирам. Част от предложенията споделям и смятам, че е добре да бъдат направени. От друга страна, имаме проблем, който коректно трябва да го прегледаме чисто правно дали няма да ни създаде някакви по-тежки проблеми в бъдеще и то на гражданите. Някой коректно може да започне да плаща. Ако го отменят, кой ще му ги връща? Хипотезата е такава, че не можем да я минем с лека ръка. Нямам нищо против да ме убедите в обратното. Но по-скоро аргументите са, че по средата на годината няма как да променяме данъци. За акцизите май нямаме този проблем.
Освен това, има значение кои данъци променяме. И тук не случайно решението, на което стъпваме, е основно за местни данъци и такси, защото е годишен данък. Не е данък ДДС, което по друг начин се набира. Молбата ми е да не го подминаваме с лека ръка, за да не направим нещо, което да усложни нещата и пак ще кажа не на парламента, защото в парламента още веднъж ще гледаме законите, но да не направим на хората бели.
Димитър Лазаров:
Аз мисля, че по отношение на закона за хазартните игри няма проблем, защото това е нещо, което действа занапред. Примерно, никой не планува, че ще спечели еди-колко си лева от хазарт. Така че там няма проблем, за разлика от това, за което г-жа Михайлова говори и да не повтарям казусите, защото там става въпрос за недвижими имоти, за автомобили, които са собственост от година назад.
Но в този обем трябва да помислим за ново придобитите автомобили, защото там с приемането поне на тази част от закона всеки един, който придобива нов автомобил и който не е бил регистриран досега, няма пречка, тъй като той си планува, данъкът ще бъде определен – данък лукс. Евентуално би могло да се помисли за ново възникнали сгради. Искам да ги обединя, защото идеята на решението на Конституционния съд е, че трябва да има предвидимост за данъците, които следват за имотите и движимите вещи и полагания труд, който е предхождал финансовата година. Има хипотези, където тази предвидимост .... говоря за печалбите, евентуално ново регистрираните автомобили е налице. Дали ще е регистрация в Германия, купена наново или втора ръка, или яхта, изхождайки от смисъла на закона. Така че мисля, че там не би трябвало да има проблем. Изхождайки от смисъла на решението на Конституционния съд, от духа.
Отделно това, което каза г-н Стоилов, че в такива кризисни ситуации и изхождайки от това, че все пак законът за бюджета е сложил някаква рамка, съобразена с приетите вече данъчни закони, би могло и в тази насока да се мисли. Но за първата част, за която говорих, мисля че няма проблем да бъдат приети тези закони.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Лазаров. Заповядайте.
Лидия Атева: Министерство на финансите
Г-жо Председател,
Господа народни представители,
Смятам за коректно да ви информираме преди да започне същинския дебат по отделните закони за резултата, който стана ясен преди малко в Комисията по бюджет и финанси по отношение на два от предложените законопроекти. Това е в Законопроекта за промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Същите с решение на Комисията по бюджет и финанси са отложени като дебат за следващия четвъртък, като е препоръчано до това време Министерството на финансите да свика работна група със страните, посочени по т. 9 плюс представител на Комисията по бюджет и финанси – по т. 9 от Решение 180 на Министерския съвет – това са КФН и Асоциацията на застрахователите и Министерството на финансите.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Благодаря за тази информация, но там всъщност е обсъждана целесъобразността по отношение на адресатите на това задължение. Нашата дискусия няма нищо общо и ние трябва да си я водим, независимо от това дали някой ще хареса или не тези мерки.
Искра Фидосова:
Тук става въпрос дали можем да вървим в тази посока и докъде. Защото тук се е тръгнало от средата, без да се изяснят важни въпроси, свързани с това.
Аз помолих да поканят г-жа Менда Стоянова, за да съобразим това, което ще се работи оттук нататък по тези закони.
Заповядайте.


Росен Иванов: директор на дирекция „Методология” в НАП
Искам да обърна внимание, че когато говорим за различните закони, положенията са различни. Когато говорим за данък върху печалбата от хазартни игри там се предвижда това да бъде окончателен данък, удържан при източника или платим от самото лице, но това няма да бъде годишен данък. Според нас, в случая решението на Конституционния съд не би следвало да се яви пречка, тъй като не става въпрос за годишен данък, какъвто е стандартният данък върху доходите. Става въпрос за по-особено облагане ,така наречените окончателни данъци, удържани при източника.
Що се отнася до местните данъци и на Закона за корпоративното подоходно облагане, там мисля, че дебатът е наложителен и очакваше вашето експертно мнение, защото проблемът там сигурно стои. Данъците върху имуществото и корпоративният данък в крайна сметка са годишни данъци и там ще трябва вие да прецените доколко е допустимо да се изменят те в течение на годината.
Що се отнася до предложението да ново придобити имущества евентуално само те да се облагат. При този случай може би трябва да се има предвид решението на Конституционния съд. Но от друга страна трябва да си зададем въпроса дали не създаваме неравнопоставеност между гражданите, тъй като граждани, които се намират в едно и също имуществено положение, някои от тях ще плащат данък, а други – няма.
Янаки Стоилов:
По отношение на имущественото облагане всъщност се въвеждат различни критерии.
Искра Фидосова:
Колеги, г-жа Стоянова дойде и дебатираме по същия въпрос. Единият вариант е да отложим гледането. Да се опитаме да изчистим спорните моменти – къде има противоконституционност, къде нямаме и е безспорно.
Другият вариант е там, където е безспорно, да ги гледаме и да ги пускаме да вървят.
Колеги, да се върнем на вариантите. Единият е да отложим всички.
Другият вариант е да отложим т. 7 Закона за корпоративното подоходно облагане и т. 8. данък върху доходите на физическите лица. По т. 9 Закона за местните данъци и такси категорично сме в противоконституционна ситуация, но можем да подходим по начина, по който е подходила Комисията по бюджет и финанси – да важат от 1 януари 2011 г., но това не е кризисна мярка за момента за 2010 г.
Това са ни вариантите.
Отлагането означава работна група от юристи, икономисти, финансисти, бюджетари, подготовка на допълнителин изменения и допълнения, които са необходими в тази посока, включително и евентуална промяна в закона за устройство на държавния бюджет. Следващата седмица и Комисията по бюджет и финанси и ние да можем да гледаме пакета от закони.
Колеги, имате думата по двата варианта. Г-н Методиев пожела думата. Заповядайте.
Веселин Методиев:
Аз мисля, г-жо Председател, че по въпроса за хазарта и за политическите партии съгласието като чели ще се постигне бързо. Резултатът обаче от тези два закона във финансово изражение е най-малкият от предложените. Защото от партиите са 7.5 млн. в сравнение с милиард и половина са капка в морето. А хазарта е една сума, която на базата на някаква прогноза трябва да се играе, тя вероятно също няма да е много по-голяма от тази, за която става дума при партиите. Т.е. ако гледаме от гледна точка на антикризисната мярка, точно тези два закона, за които можем да останем още половин час на заседание, не вършат работа.
Смисълът на гледането на всички заедно в комплекс, е да се види дали реално ще дадат някакво антикризисно отражение. За това мисля, че политическата логика е да се гледат всички заедно. Няма логика да се гледат на парче. Защото това не е някаква наказателна акция срещу партиите, например, а е част от един пакет, който има ясно финансово изражение. Министерството на финансите са смятали, имат някакви разчети.
Моето предложение е да гледаме всички тези точки заедно.
Искра Фидосова:
Аз все пак мисля, че бихме могли да гледаме Закона за акцизите и данъчните складове.
Даниела Влъчкова:
Законът за акцизите и данъчните складове не е гледан днес в Комисията по бюджет и финанси.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване постъпилото процедурно предложение за отлагане разглеждането и гласуването на точки 7, 8, 9, 10, 11 и 12 от днешния дневен ред по изложените съображения.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Благодаря на представителите на Министерството на финансите.
Моля членовете на Комисията да останат за една извънредна точка, тъй като на миналото заседание последният закон, който сме гледали, сме били без кворум.
Тринадесета точка - Прегласуване на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-28, внесен от Десислава Жекова Танева, Димитър Иванов Аврамов и Стоян Янков Гюзелев на 30.03.2010 г.

Поканените представители на Министерството на земеделието и храните, които чухме на миналото заседание и сега са тук и предполагам че имат готовност за отстраняване на това, което коментирахме.
Колеги, ще ви припомня ЗИД за Закона за храните. Касаеше се за промени по отношение на ГМО, съдържащи се в храни – производство на храни и търговия с продукти, съдържащи ГМО. Във връзка с вече гласувани промени в Закона за ГМО миналия път стана въпрос отново в отсъствието на вносителите, които не идват да си представят закона, по отношение на това, че тези разпоредби би следвало да важат единствено и само по отношение на производителите, но не и на търговците по начина, по който беше разписано. На самото заседание получихме съгласие от страна на представителя на Министерството на земеделието и храните в тази посока.
Моля представителите на министерството, ако аз нещо съм пропуснала от това, което направихме на предишното заседание, да го припомните, и след това отново да подложа на гласуване законопроекта.
Освен това, моля да добавите и това, за което се уточнихме и което може би вие сте подготвили като бележки, които ще бъдат направени между първо и второ четене по отношение на този ЗИД. Заповядайте.
Венцислава Тасева: МЗХ
Уважаеми дами и господа народни представители,
Нищо не беше пропуснато от г-жа Фидосова във връзка с коментарите на предишното заседание на Комисията.
Сега бих искала да кажа, тъй като някои от вас отсъстваха тогава, че Министерството на земеделието и храните подкрепя така направените предложения за ЗИД на Закона за храните в аспект въвеждане на някои по-точни текстове във връзка с проследяемост и етикетиране на съставки от ГМО произход, които са вложени в храните.
След предишното заседание ние направихме обсъждане в министерството. Подкрепяме текстовете на вносителите да касаят само производствените предприятия или да са само ангажимент на производителите на храни. В този аспект, текстът, който е пред вас, ще се промени по следния начин.
При регистрацията на предприятията за производство на храни в Република България декларация с намерения дали ще влагат ГМО съставки би трябвало да подават само операторите, които ще произвеждат храни, независимо от животински или не животински произход.
Всички останали текстове, дадени в предложението, са свързани с по-точно формулиране на проследимостта на тези храни. Има мерки, свързани с етикетирането. Примерно, даден е текст, че храната съдържа ГМО е 25% от опаковката. Ние подкрепихме това предложение на вносителите, защото преди няколко седмици дадохме становище и по друго предложение във връзка с детските храни във връзка с други промени, внесени от народния представител Шарков. Текстът е абсолютно идентичен с онова предложение.
Друг текст, който е предложен да се промени, се отнася до това, че в областта на безопасността на храните, операторът носи пълна отговорност по веригата за тази безопасност, така че подкрепяме текстовете ,които изискват операторите да изискват съпроводителни документи с вписано в тях, че храната съдържа ГМО. Операторите изискват лабораторни анализи за същото удостоверяване. Също така операторите да извършват лабораторни анализи. Вече имаме случаи от практиката, дадени от нашия контролен орган, че много производители на колбаси в България желаят да сложат на етикета надпис, че не съдържа ГМО произведеният от тях колбас. Това може да бъде удостоверено само чрез лабораторен анализ.
Накрая промените завършват с текстове, които са за вноса – нищо по-различно от изискването на регламента за трансгранично преминаване. Това е храните да се съпровождат от документи, в които това да е описано. Също така при наличие на лабораторен анализ, също да го съпровожда.
Ние подкрепяме тези предложения. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Има ли желания за изказване. Миналия път доста дебатирахме.
Христо Бисеров:
Като предложението е само за производителя, това означава ли, че вносителят няма да слага етикет на български, от който да е ясно какво съдържат.
Венцислава Тасева:
Не, не означава. На практика в това отношение директно се прилагат два регламента, които са свързани с етикетирането на ГМО храните и абсолютно задължително е етикетът при внос да е на български език.
Освен това, другите регламенти, които не са за ГМО храните, при нормалните храни, ако мога така да кажа, също има задължително изискване всичко да се внася с етикети на български.
Христо Бисеров:
Производителят, ако е български, е задължен 25% от опаковката да е заета от това съобщение. Когато производителят от Индия внася един сироп, няма задължение за вносителя да етикетира по този начин въпросната ГМО.
Венцислава Тасева:
Да, текстовете не са разписани в този аспект. Имайки предвид, че имаме свободна търговия на територията на Европейския съюз, текстовете са разписани само за българските производители.
Христо Бисеров:
Аз искам търговецът (вносителят) да слага същия етикет. Аз питам когато стоката идва от Индия как ще разбера, че има ГМО, когато е написано с толкова дребни букви, ако изобщо има такова изискване в тяхното законодателство.
Тази работа за създаване на по-стриктен регламент за български производители. Както каза Сергей Станишев много лобистки закони взехте да пишете. Това сигурно не е лобистки. Но цитирам Сергей Станишев. Той даже набеди един закон, който изобщо не е лобистки. Започваме да ставаме не подозрителни, но! Нека да бъдат на един режим. И ако ще са на един режим, да го направим в един закон, а не някой да каже, че ще се оправят после и другите.
Тодор Димитров:
Колеги, има ли други изказвания? Колега Точнев, заповядайте.
Светослав Тончев:
Искам да задам един въпрос. В Закона за храните има ли дефинирана някаква административна отговорност за този, който подава декларация и всъщност подаде неверни данни с тази декларация или излъже с нея.
Венцислава Тасева:
Има такава санкция и сега колегата юрист ще ви го прочете. Тя е обща за всички нарушения в частта изискванията за ГМО. Това е цял раздел в Закона за храните и санкцията е доста висока – най-високата по закона на практика.
Тодор Димитров:
Благодаря. Други въпроси и изказвания. Заповядайте, г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Какъв е режимът за етикетиране при внос от трети страни?
Венцислава Тасева:
На практика вносителят има задължени да спазва изискванията на регламентите. Те са два регламента 18/29 и 18/30.
И на другия въпрос. Текстът на чл. 10 е обща разпоредба, която се разбира на територията на страната България, за която се прилага този Закон за храните, важи за всички оператори. Декларацията е само за нашите производители на храни. Но текстът за 25% от опаковката е за всички: и за вносителите, и за търговците на територията на страната България.
Тодор Димитров:
Благодаря ви. Колеги, други изказвания. Ако няма да гласуваме.
Подлага на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-28, внесен от Десислава Жекова Танева, Димитър Иванов Аврамов и Стоян Янков Гюзелев на 30.03.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осем гласа „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Благодаря ви.
Закривам заседанието. Председател:
Искра Фидосова