Стеногарма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 31

Днес, 13.05.2010 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Даниела Машева, заместник-министър, от дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” – Борислав Петков, директор и Флориан Флоров, младши експерт; от Министерството на образованието, младежта и науката – Любомир Йосифов, директор на дирекция „Правна” и Марина Борисова, държавен експерт; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Ивайло Московски, заместник-министър, Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна”; от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”- Симеон Арнаудов, изпълнителен директор, Атанас Тодоров, заместник изпълнителен директор и Валентин Божков, дирекция Правна; от Министерството на земеделието и храните, Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения”- Стоил Дудолов, началник на отдел и Стойка Куртева, юрист; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Веселин Драгнев, директор на дирекция „Правна” и Димитър Костов, главен юрисконсулт; от Министерството на труда и социалната политика – Смела Нинева началник на отдел в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” и Лариса Тодорова, държавен експерт; от Министерството на отбраната – Августина Цветкова, заместник-министър, Нина Чебишева и Милена Петрова от Правна дирекция; от Министерството на вътрешните работи – Нина Чимова, юрисконсулт и Пламена Недялкова, юрист в дирекция „Български лични документи”; Министерството на културата – Милда Паунова, директор на дирекция „Правна” и народните представители Даниела Петрова, Моника Панайотова, Доброслав Димитров и Владимир Тошев, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.


Искра Фидосова:
Колеги, добър ден на всички. Започваме днешното заседание. Имаме необходимия кворум. Част от колегите приключват заседание на подкомисията и ще се присъединят към нас до няколко минути.
По предварително обявения дневен ред ще направя предложение за включване на нова точка – ЗИД на Закона за опазване на земеделските земи, № 054-01-8, внесен от Михаил Рашков Михайлов и група народни представители.
Това е един от четирите законопроекта, които гледахме преди месец и половина и ги отложихме за гласуване, за да изчакаме ЗИД на този закон с вносител Министерския съвет. Такъв имаме по т. 5. Има ли възражения? Няма.
Освен това едно малко разместване на точките, свързано с присъствието на вносителите – т. 6 да стане т. 2.
Предлагам следния проект на дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средно срочни прогнози на времето, № 002-02-15, внесен от Министерския съвет на 27.04.2010 г.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, № 002-01-30, внесен от Министерския съвет на 19.04.2010 г.
3. Рамкова позиция на Министерския съвет по т. 23 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) Инициатива за Директива на европейския парламент и Съвета относно Европейската заповед за осигуряване на защита, № 002-00-21, внесена на 03.05.2010 г.
4. Рамкова позиция на Министерския съвет по т. 25 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) – Актове, свързани с процеса на присъединяване на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, № 002-00-21, внесена на 03.05.2010 г.
5. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-23, внесен от Министерския съвет на 09.04.2010 г.
6. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г.
7. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 054-01-8, внесен от Михаил Рашков Михайлов и група народни представители на 18.02.2010 г.
8. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 03.05.2010 г.
9. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за защита от дискриминация, № 002-01-31, внесен от Министерския съвет на 30.04.2010 г.
10. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 054-01-37, внесен от Моника Ханс Панайотова и група народни представители на 23.04.2010 г.
11. Допълнително обсъждане на проект за решение за промяна на Правилника за организация и дейността на Народното събрание, № 054-02-33.
12. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за българските лични документи, № 054-01-42, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 05.05.2010 г.
13. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за народните читалища, № 054-01-43, внесен от Даниела Маринова Петрова и група народни представители на 05.05.2010 г.
14. Определение на Конституционния съд от 22.04.2010 г., получено на 29.04.2010 г. с приложено искане на Омбудсмана на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 9/2010 г. за установяване на пративоконституционността на чл. 519 и чл. 520 от ГПК (обн. ДВ, бр. 59 от 2007 г., посл. изм. ДВ, бр. 13 от 2010 г.)
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средно срочнипрогнози на времето, № 002-02-15, внесен от Министерския съвет на 27.04.2010 г.
Давам думата на представителя на Министерството на образованието, младежта и науката – г-н Любомир Йосифов, да представи мотивите на законопроекта.
Любомир Йосифов:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Колеги, ако ми разрешите с две думи, бих казал следното.
Европейският център за средносрочни прогнози на времето е организация за изследвания и оперативна дейност в областта на средносрочните методични прогнози на времето и е създаден с цел обединяване на научните резултати на европейските метеорологични служби и институти за изготвяне на прогнози на времето.
Центърът е създаден на междуправителствено споразумение на страните основателки. Към момента в центъра членуват 18 държави-членки на Европейския съюз и 13 държави, с които Центърът има споразумение за двустранно сътрудничество.
След наводненията в страната ни през лятото на 2005 г. и 2006 г. по препоръка на създадения тогава кризисен щаб директорът на Националния институт за метеорология и хидрология при БАН прави постъпки пред Генералния директор на Европейския център за средно-срочни прогнози за времето за членство на България в този център. Съветът на Центъра приема решение за присъединяване на Република България. Това става през м. декември на 200 г. като коопериран член и гласува мандат на Генералния директор на центъра да сключи споразумение с Република България. В тази връзка занимаваме вашето внимание с този проект на споразумение, с който се предвижда България да стане коопериран член на член на Центъра, с което се постигат няколко основни цели.
Основните ползи на страната ни от присъединяването към Европейския център са: осигуряване на възможност за изготвяне на прогнози за времето до 15 дни, за месец или за сезон и разпространението им до държавните институции и стопанските субекти и гражданите; възможност на Националния институт за метеорология и хидрология при Българската академия на науките да получава числови модели за анализи и изготвяне на средно-срочни метеорологични прогнози и достъп на българските метеоролози до натрупаните архиви за глобални данни от метеорологичните наблюдения на този център.
Финансовото изражение е следното. За участието на България в този център се заплащат вноски. Те са тригодишни вноски, които се плащат всяка година. Годишният членски внос е в размер на 51300 лв. За новоприетите държави се плаща допълнително членски внос с 48160 или общо 99460 лв. годишно за първите три години България ще плаща. Ако станем пълноправен член това означава да плащаме два пъти повече. Предполагам по тази причина и колегите от БАН и въобще преговорите са водени в тази насока.
Защо се налага да занимаваме вашето внимание с ратификация на споразумението? Споразумението предвижда България да участва м международна организация. Освен това предвижда финансови задължения за страната и предвижда споровете, възникнали във връзка с прилагането му да се решават чрез международен арбитраж. И трите основания попадат в чл. 85 от Конституцията на Република България и предполагат ратифициране, денонсиране и съответно изменение.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Йосифов. Колеги, имате ли въпроси или желания за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средно-срочни прогнози на времето, № 002-02-15, внесен от Министерския съвет на 27.04.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, № 002-01-30, внесен от Министерския съвет на 19.04.2010 г.
Има думата г-жа Борисова да представи накратко мотивите на законопроекта.
Марина Борисова:
Добър ден. Ще ви представя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания.
Основната цел на предложения законопроект за изменение е да се актуализира нормативната база за научната дейност в съответствие със Стратегията за развитие на европейското изследователско пространство и да се осигури ефективно развитие на научната дейност чрез активно участие в различни национални и международни научни инструменти. В тази връзка основните промени, които се предлагат с това изменение, са, че се предвижда възможността да бъдат създавани изследователски експериментални аналитични центрове за концентрация на уникална научна апаратура, за провеждане на конкурентоспособни изследвания, максимално използване и разширяване на научните и приложни задачи.
Въвежда се методика за оценка на научноизследователската дейност, както национална, така и международна чрез издаване на правилник за организация и функционирането на системата за наблюдение и оценка на дейността.
Определят се редът и условията за подпомагане и стимулиране за внедряване на научния продукт и тяхното разпространение във всички области на икономиката, осъществяване на връзката „наука-бизнес” чрез инструменти в научното финансиране и чрез нови схеми във Фонд „Научни изследвания”.
Предвижда се разширяване на функцията на регистъра за научна дейност, като от регистър под грижата на фонда, минава в Министерството, за да обхване цялата научна дейност и научноизследователски продукти.
Предвижда се да се създаде възможност чрез фонд „Научни изследвания” да се подпомага придобиването и поддръжката на права на интелектуална собственост чрез финансирането, финансиране и поддържане на патенти и разходите включени в издаването на интелектуална собственост.
Предвижда се възможност да се създадат стимули за отделни колективи и отделни учени чрез учредяване на годишни награди от министъра на образованието.
Прецизират се функциите на експертните комисии към фод „Начуни изследвания”.
Определя се задължителното съдържани на конкурсните научни проекти.
Прецизира се оценяването на научните проекти от независими национални и международни експерти и процедурата по провеждането на конкурсите.
Изменя се и легалното определение за „млад учен” с цел да се предотврати дискриминацията по възрастов признак, както и се създава легално определение на „постдокторант” и „докторант”.
Това са основните моменти.
Искра Фидосова:
Благодаря ви. Желаещи за въпроси и изказвания? Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Без да съм специалист в тази материя, искам да задам един въпрос.
Този законопроект съгласуван ли е в някаква фаза на неговата подготовка с Българската академия на науките. Взето ли е тяхното мнение и становище?
Вторият ми въпрос е за чл. 7а. В § 6 на законопроекта се предвижда „Министърът на образованието, младежта и науката да издаде правилник за организацията и функционирането на система за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност,осъществявана от висшите училища и научните организации, както и на дейността на Фонд „Научни изследвания”.”
Тази система за наблюдение и оценка какво представлява. Това не нарушава ли по някакъв начин автономията на вузовете и на научноизследователските организации. Създава ли тази система възможност по някакъв начин за намеса и контрол от страна на министъра на образованието и науката върху тяхната дейност и чрез Фонда за „Научни изследвания” избирателно да се финансират проекти.
Още повече, че в § 4 се предвижда именно „по предложение на министъра на образованието, младежта и образованието да се създават с постановление звена по чл. 60 от Закона за администрация изследователски експериментални центрове за провеждане на конкурентоспособни научни изследвания и решаване на значими научни задачи.”
Тези звена няма ли да дублират по своята същност вече съществуващи научноизследователски звена към Българската академия на науките. Това е вторият ми въпрос.
Чрез това всъщност няма ли да се стигне до това да се създават звена, да се финансират от фонда за научни изследвания и по този начин се конкурират и се води до неравнопоставеност между новосъздадените звена и съществуващи звена към Българската академия на науките.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н казак. Г-жо Борисова, заповядайте.
Мариана Борисова:
Най-напред по отношение на съгласуването.
Преди да бъде изпратен за съгласуване по министерства като акт за внасяне в Министерския съвет, законопроектът беше изпратен на заинтересованите институции, беше сложен на сайта на министерството, бяха изпратени писма, получихме становища, които ние отразихме в съгласувателна таблица, които бяха много полезни. След отразяване на становищата, беше актуализиран законопроекта и след това се премина към съгласуване по чл. 31.
Искра Фидосова:
Ако нямате готовност да отговорите на втория въпрос, г-жо Борисова, да дам думата на г-н Методиев, докато се подготвите. Заповядайте, г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Аз искам във връзка с изказването на г-н Казак да взема отношение.
Създаването на фонд „Научни изследвания” беше свързано с процеса на присъединяване на България към Европейския съюз, беше част от изискванията и беше създаден в средата на 90-те години, малко след като България беше тръгнала в тази посока. В момента, в който станахме членове на Европейския съюз, се получи задължение за финансирането в определен обем – рязко нараснаха парите във Фонда. Във връзка с това предишното правителство създаде ред за журиране4 на тези средства, за да не се изпада в притеснение, че някой лобира за дадено висше училище или институт в Академията и фактически журирането се премести изцяло с външни консултанти, т.е. учени, които в голямата си степен подпомогнаха развитието на Фонда. До този момент няма случай, поне от моето любопитство, което е доста голямо към работата на Фонда, в който някой институт на Българската академия на науките или някое висше училище да е сметнато, че е пренебрегнато, че се е получило някакво лобиране във Фонда и че се е извършвала някаква злоупотреба, въпреки много голямата сума, която се задели. Тя всъщност е и част от задължението по Лисабонския процес.
Практиката показва, а и законът беше създаден във връзка с Фонда, преди време, и практиката от приложението на закона показва, че до момента има една създадена добра среда на конкуренция между различните научни организации за разходването на тези средства. Така че нямаме основание, според мен, за притеснение. Това е едно усъвършенстване на механизмите, наложени от практиката. Като се казва министърът, фактически се има предвид администрацията, която обслужва Фонда, а не самият министър.
Има случаи на спиране на проекти, но това е нормално във всяка такава система, която раздава грандове.
Искам да успокоя г-н Казак. Познавам дейността на Фонда от много години. Той работи в много добра кондиция.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. За реплика има думата г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Методиев, аз не се съмнявам, че досега Фондът е работил добре. Въпросът е оттук нататък с тези изменения на закона как ще функционират нещата. Това ми беше въпроса, тъй като тук се предвижда въвеждането на нови постановки.
Нов чл. 6а. Министерският съвет ще създава изследователски експериментални центрове, които ще се финансират от Фонда. С този нов правилник, който се въвежда за организацията и функционирането на системата за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, общо взето има възможност за избирателно финансиране на тяхната дейност.
Веселин Методиев:
Цялата дейност до момента е съсредоточена в ръцете на изпълнителната власт. Колкото и съмнения да е имало досега за този процес, толкова ще има и занапред. Това че Министерският съвет ще създава научноизследователски звена е продиктувано от едно основно нещо, което е голяма тема на дискусия в изпълнителната власт много години. Има ли иновации. Науката има ли приложение. Дава ли тласък на икономиката или не. Този дебат продължава и днес, ще продължава и занапред. В момента резултатите не показват висока ефективност за иновациите. Имахме Министерство на образованието, науката и технологиите, ако си спомняте. Дори и дотам бяхме стигнали. Тези научноизследователски звена са продиктувани от тази идея, за да може да се прилага науката в практиката. Колко ще бъдат създадени, колко ще са ефективни, предстои да видим в живия живот, когато бъдат създадени. Сега да кажем, че няма да ги създаване, защото няма да са ефективни, нищо не правим. Благодаря.
Искра Фидосова:
Г-н Тодор Димитров и след това Христо Бисеров.
Тодор Димитров:
Уважаеми колеги,
Аз мисля, че е излишно да създаваме с § 4 новия чл. 6а, след чл. 60 от Закона за администрацията ни дава възможност изрично да създаваме такива звена.
„Чл. 60, ал. 1. Министерският съвет може да създава с постановление на свое подчинение или към министър експериментални лаборатории, изследователски институти, образователни центрове или центрове за обучение.”
Т.е. излишно е в специален закон да повтаряме текста, според мен. Тъй като сме Правна комисия следва да го обсъдим. Според мен е излишно. Получава се едно повтаряне, в което не виждам никаква правна логика.
Искра Фидосова:
Г-н Казак също имаше предвид чл. 60 от Закона за администрацията в своето изказване. Нали така? (Да.) Дублиране на съществуващи вече норми. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Г-жо Председател, тъкмо щях да попитам коя е правната проблематика, която ние тук трябва да проверим. Тук няма правни проблеми. За пореден път се занимаваме със закон, за който като не знаем спецификата. Но все пак успях да намеря един текст (2).
„(2) Устройството, дейността и организацията на работа на центровете по ал. 1 се определят с правилник, приет от Министерския съвет или издаден от министъра на образованието, младежта и науката.”
Или ще е едното или ще е другото. Не може да е и двете.
Но наистина тук няма правна проблематика. Да направим нещо, че да гледаме закони, с които да се занимаваме с право. Благодаря.
Искра Фидосова:
Аз подкрепям това изказване за § 4, чл. 6а, ал. 2 че трябва да се конкретизира кой е органът, който ще издаде съответния устройствен правилник.
Заповядайте, г-н Йосифов.
Любомир Йосифов:
Аз Ви благодаря, г-жо Председател.
Първо по това, което каза г-н Методиев. Ние сме благодарни, защото г-н Методиев общо взето каза доста от нещата, които искахме ние да обосновем като мотиви.
Чл. 60 от Закона за администрацията дава тази възможност, но когато вкарвахме този текст в закона, го обсъждахме този въпрос. Преценихме, че вкарването в специален закон няма да е пречка. Още повече, самият чл. 60 от Закона за администрацията дава възможност Министерският съвет тези звена да ги създава с нормативен акт (постановление). Той в този акт казва кой ще издаде правилника – дали ще го издаден съответния ресорен министър, компетентен в дадената област, или ще го издаде самият Министерски съвет. Ако решите, дайте да го прецизираме това. Ако решите, може да отпадне този текст. Но ние преценихме, че това не е правна пречка и не е закононарушение, да предвидим специално основание в специалния закон, че има такава възможност да се създават такива центрове като звена по чл. 60 от Закона за администрацията. Както вие прецените.
Искра Фидосова:
И г-жа Борисова да отговори на поставения въпрос.
Марина Борисова:
На поставения въпрос по отношение на Правилника за организацията и дейността. Така или иначе ние този правилник ние трябва да го направим. Той заляга всеки път в Закона за изпълнение на бюджета. Това е едно изискване за наблюдение и оценка. Този правилник по никакъв начин не е вмешателство, той е по-скоро една връзка на политика в изпълнение на научните изследвания, капацитет, който се представя с доклад в Министерския съвет. В края на годината министърът на образованието, младежта и науката по закон е задължен да представи в Министерския съвет доклад относно развитието на научните изследвания по науката. То и за всичко, но специално за развитието на науката е залегнало. По никакъв начин представянето не е вмешателство и не е нарушение на автономията, а е възможност за широк достъп до получените резултати.
По отношение на чл. 6а.
Любомир Йосифов:
Аз исках само да допълня по правилника. Този правилник не е нов, който предлагаме да се издава от министъра. Този правилник като правно основание досега съществуваше в Постановлението на изпълнение на държавния бюджет. На нас ни се струва, че е по-правно прецизно това да се предвиди в закон, а не да бъде в подзаконов акт да дава делегация на министъра да издава такава наредба. Само за информация, този правилник министърът го преиздава всяка година, заради смяната на правните основания в постановлението за изпълнение на държавния бюджет. Той не е нещо ново.
Христо Бисеров:
Според Вас ал. 2 на чл. 6а има ли нужда от прередактиране? Точно тази алинея, за която говорим.
Любомир Йосифов:
Аз казах по този въпрос преди малко, че ако вие прецените ,нека да го детайлизираме. В акта за създаване на тези центрове там е мястото, където следва да се каже кой да издаде правилника. Ние сега сме оставили възможността Министерският съвет да прецени – дали да бъде Министерският съвет или да бъде съответният министър към когото ще бъде създаден центърът. Това позволя и чл. 60 от Закона за администрацията.


Христо Бисеров:
Колеги, задавам въпроса, за да видите какво значи съгласувателна процедура. Ама нищо не означава. Ей така си вървят нещата от времето на тройната коалиция и никой не може да ги поправи и да ги подобри. Какво правим?
Искра Фидосова:
Колеги, има ли други желаещи за изказване по този въпрос.
Моето лично мнение е, че не е необходим този текст. Имаме веднъж разпоредбата на чл. 60. Тук въвеждате отново и то с „или”, препращате отново към чл. 60 и не виждам какъв е смисълът от това нещо. От правна техника на мен ми се струва неправилно като запис. Но водещата комисия е друга. Ще го дадем като препоръка за второ четене.
Други изказвания има ли по тази точка? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, № 002-01-30, внесен от Министерския съвет на 19.04.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет „въздържали се”.
Приключихме с тази точка.
По трета точка - Рамкова позиция на Министерския съвет по т. 23 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) - Инициатива за Директива на европейския парламент и Съвета относно Европейската заповед за осигуряване на защита, № 002-00-21, внесена на 03.05.2010 г.
От страна на вносителите – Министерството на правосъдието, г-жа Даниела Машева, заместник-министър, Борислав Петков и Флориан Флоров.
Преди да дам думата на г-жа Машева да представи законопроекта си позволявам от мое име и от името на колегите да Ви поздравя с рождения ден, да ви пожелая много здраве, много късмет и много успехи във всички начинания.
Даниела Машева:
Благодаря ви. Всички да сме живи и здрави.
Искра Фидосова:
Имате думата да представите Рамковата позиция на Министерския съвет.
Даниела Машева:
Относно Рамковата позиция за Директивата за Европейската заповед за осигуряване на защита България подкрепя изцяло тази инициатива. Считаме, че актът ще допринесе за гарантиране на по-голяма правна сигурност на пострадалите от престъпления при упражняване на едно от основните им права като граждани на Съюза, а именно да придвижват свободно в неговите граници.
На следващо място, проектът на Директива ще запълни съществуващата към момента празнота н общностното право по отношение на осигуряване на защита на пострадалите от престъпления и ще позволи на последните да се ползват от първоначално предоставената им защита на територията на целия Европейски съюз.
Освен това, ще се запази неприкосновеността на застрашените лица. Въвеждането на европейската заповед за защита ще облекчи значително положението на пострадалото лице при получаване на защита на територията на друга държава-членка, като за него ще отпадне необходимостта да образува ново производство или отново да предоставя доказателства в изпълняващата държава.
Директивата предвижда към нея да бъде приложена една унифицирана форма, подобна на европейската заповед за защита, така че тази форма в максимална степен да улеснява органите в изпълняващата държава при привеждането в изпълнение на издадената в друга държава заповед за защита.
Необходимо е предвиденият в проекта на Директивата инструмент за сътрудничество да установява бърз, ясен и оперативен механизъм за сътрудничество между компетентните органи като бъде избегнато натоварването им с допълнителна административна тежест.
Одобряваме подхода на Председателството за осигуряване на еднакво ниво на защита без това да цели допълнително хармонизиране на националното законодателство на изпълняващата държава-членка.
Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Машева. Колеги, имате ли въпроси по така представения законопроект. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Един съвсем кратък въпрос.
Европейската директива, която предвижда създаването на европейската заповед за защита, предвижда ли хипотеза, в която тази защита може да бъде осигурена без съгласието на съответното лице, което се ползва от нея?
Даниела Машева:
На защитеното лице ли? (Да.) Не, не предвижда. Винаги трябва да става със съгласието.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване или въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване Рамковата позиция на Министерския съвет по т. 23 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) - Инициатива за Директива на европейския парламент и Съвета относно Европейската заповед за осигуряване на защита, № 002-00-21, внесена на 03.05.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Без против и въздържали се.
По четвърта точка - Рамкова позиция на Министерския съвет по т. 25 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) – Актове, свързани с процеса на присъединяване на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, № 002-00-21, внесена на 03.05.2010 г.
Има думата г-жа Машева.
Даниела Машева:
Съгласно разпоредбите на Лисабонския договор Европейският съюз следва да се присъедини към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Отчитаме възможността за бъдещото присъединяване на Съюза към Конвенцията. България подкрепя бързото приемане на указанията за водене на преговорите, т.е. на мандата във връзка с присъединяването на Европейския съюз към Конвенцията.
Същевременно предвид сложните правоотношения, които се засягат, България счита, че подходът към преговорния процес следва да бъде внимателен и мандатът възможно по-конкретно формулиран, за да не се отрази на качеството и добавената стойност на подобно присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията, като не трябва да се забравя нейната основна цел, а именно по-пълна и всеобхватна защита на правата на гражданите на Европейския съюз.
На последното заседание на Съвета по правосъдие и вътрешен ред България е подкрепила позицията на Правната служба на Съвета за преговарящ от името на Европейския съюз да бъде оправомощена Европейската комисия.
По въпроса за механизма за съответник считаме, че чрез създаването му ще се осигури възможност жалбите от физически лица и производствата, засягащи трети държави да се отнасят до правилния ответник.
Считаме, че вътрешните правила на Европейския съюз трябва да представляват неразривна част от този механизъм.
Също така придаваме голямо значение на запазването на системата на вътрешен контрол от съда на Европейския съюз за съответствие на актовете на Европейския съюз за основните права. В тази връзка монополът на съда в Люксембург да обявява нищожни правните актове на Европейския съюз трябва да бъде запазен.
Считаме, че усилията на работната група по основните права към Съвета на Европейския съюз следва да се съсредоточат върху възможността за въвеждане на специална процедура при която съдът в Страсбург би могъл да изисква правно обвързващи становища от съда в Люксембург, както и обратното – съдът на Европейския съюз да изисква тълкуване на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от Европейския съд по правата на човека.
Предвид изложеното, моля да подкрепите позицията.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Аз бих поставил следния въпрос. Виждаме от становището – от предварителната позиция, че един от първите основни въпроси, по които се водят дискусии в момента в рамките на Европейския съюз е за обхвата на присъединяването на Европейския съюз към системата на Конвенцията и по-специално към цялостния набор от документи, съпътстващи конвенцията, а именно допълнителните протоколи към нея. Всички ние знаем, че към тези допълнителни протоколи отделни държави-членки на Съвета на Европа и на Европейския съюз имат различен подход. Някои се присъединяват към някои от тях, други – отказват да се присъединят към даден протокол и т.н. Например, България все още не се е присъединила към Протокол № 12 и отказва да се присъедини към този протокол.
Каква ще бъде позицията на българското правителство по този въпрос. Дали Европейският съюз ще трябва да се присъедини и да признае само онези допълнителни протоколи, по които всички държави-членки на Европейския съюз са се присъединили или ще приемем, че Европейският съюз може да се присъедини към цялостната система на Конвенцията, независимо, че отделни държави членки не са ратифицирали, не са приели и подписали този или онзи протокол.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Заповядайте, г-н Петков.
Борислав Петков:
Г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа,
Действително това е един дискусионен въпрос. Становището на Европейската комисия е, че в мандата, с който тя се упълномощава като преговарящ, следва да е един и той да обхваща Конвенцията заедно с всички протоколи. Има различни мнения на различните държави-членки. Този въпрос продължава да се дебатира.
Позицията на Република България по този въпрос е била следната. Би следвало за присъединяването към Конвенцията да има отделен мандат, както и отделни мандати за всеки протокол към Конвенцията. Именно тази позиция отчита факта, че много държави-членки на Европейския съюз не са страни по отделните протоколи, включително и България, а именно по Протокол 12. Освен това, доколкото знам, не сме страни и по Протоколи 7 и 8.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Казак, имате уточняващ въпрос ли? Заповядайте.
Четин Казак:
Какво значи умерен мандат? Т.е. може Европейският съюз да не се присъедини към тези протоколи или може всяка държава-членка при присъединяването на Европейския съюз към този протокол, да изрази резерви. Това ли значи „умерен мандат”.
Борислав Петков:
Както казах, този въпрос все още се дискутира. Въпросът е да има множество мандати или един мандат. Дали действително трябва да обхваща и държавите-членки, които не са страна по протоколите. Друг е въпросът как точно ще бъдат обвързани те. Би трябвало предварително те да се присъединят и към протоколите. Но това е един предмет на дискусия, който тепърва предстои. Въпросът е изключително дискусионен и мненията са най-различни в този случай. В т.ч. може да стане и с някакви резерви. Но това тепърва ще се уточнява.
Искра Фидосова:
Други колеги желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване Рамковата позиция на Министерския съвет по т. 25 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) – Актове, свързани с процеса на присъединяване на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, № 002-00-21, внесена на 03.05.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и двама „за”. Без против и въздържали се.
По пета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-23, внесен от Министерския съвет на 09.04.2010 г.
От представителите на вносителите давам думата на г-н Симеон Арнаудов да представи накратко мотивите и по-специално като Правна комисия ни касаят текстовете, които имат връзка с нашата материя – договорите, това, което въвеждате като „транспортен агент”, регистрационен режим. Заповядайте.
Симеон Арнаудов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители, (Уважаеми колеги,
Съвсем накратко ще се опитам да представя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
С предлаганите изменения се въвеждат нови изисквания за упражняване на професията автомобилен превозвач, а именно предприятията, които упражняват тази професия, трябва да са действително трайно установени на територията на държавата-членка на Европейския съюз.
Изрично се въвежда като основание за отнемане на лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценз на Общността неспазването на срока за представяне на доказателства за финансова стабилност. Целта е по-строга регламентация на необходимостта от представяне на необходимите документи за доказване на финансова стабилност в срок и избягване на противоречива съдебна практика при издаване на заповед за отнемане на лиценз.
С предлаганите изменения се създава определение на „транспортен агент”, като се предвижда регистрационен режим за извършване на този вид дейност. Дейността на транспортния агент като търговец ще бъде да сключва срещу възнаграждение от свое име и за своя сметка договори за автомобилен превоз на товари. Това е фигура, различна от спедитора, който сключва срещу възнаграждение договор за превоз на товари от свое име и за сметка на доверителя, като по този начин той се явява комисионер.
Законопроектът предвижда и създаването на едно ново правомощие, което представлява задължение на общинските съвети, свързано с регулацията на таксиметровите превози. Предлага се общинските съвети да определят максималния размер на цените за предоставянето на таксиметрови услуги на територията на съответната община.
Също така, по отношение на административно-наказателната част законът предвижда въвеждането на изискванията на Директива 2009/5/ЕО като всички глоби и санкции се фиксират. По този начин считаме, че ще бъде избегнат субективният фактор при налагането на санкции.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата. Този законопроект е гледан допреди малко в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Г-н Тончев е член на тази комисия. Може би ще кажете там как мина дебата, след което ще продължим и тук.
Светослав Тончев:
Дебатът в Транспортната комисия протече много бурен на две поредни заседания. Болшинството от колегите в крайна сметка се съгласиха, че може да се допусне предложеният ни законопроект на първо четене. Много от колегите изказаха и противни становища. Няма да засягам проблемите, които бяха разисквани в Транспортната комисия. Който иска може да се запознае подробно допълнително с тях.
Искам да ви запозная с една част от проблемите, които са пропуски от правно технически характер.
На първо място, в § 4 и § 5 в предложения ни законопроект, където става изменение на чл. 7. И в двата параграфа се допълва разпоредбата на чл. 7 и в този случай, според мен, един от двата параграфа е излишен и трябва да отпадне.
На второ място, създадената нова фигура на „транспортен агент”, която най-много се обсъжда в Транспортна комисия и имаше доста дебати по тази нова фигура. Това е понятие, което в предоставения ни законопроект, за съжаление, не откривам никъде да е описано и обяснено точно и ясно какво представлява.
В предложената ни редакция на § 12 със създадените нови чл. 16а и чл. 16б е описан само един регистрационен режим на тези новосъздадени транспортни агенти. Никъде няма записани разпоредби, които да регламентират основните им функции, правомощия, подлежат ли на контрол, не подлежат ли и в чии правомощия е това.
Оттам нататък се въвежда един регистрационен решим според вносителя за този транспортен агент, който съпоставяйки го с всички документи, които се изискват за регистрацията, които са доста и доста се затруднява регистрацията на желаещите да станат транспортни агенти и да работят като такива. Наподобява напълно на един лицензионен режим. А ние говорим усилено във връзка с чл. 18 на Закона за ограничаване на административното регулиране колкото е възможно по-малко държавата да регулира такива взаимоотношения. Вносителите е можело в този случай да намерят и друг вариант за регистрация на тези транспортни агенти.
В същия § 12, чл. 16а, ал. 3 –има две ал. 3. Едната е за изискванията за вписване в регистъра и следващата ал. 3 „Заявление за регистрация се разглежда в срок до един месец...”.
На трето място, разпоредбата на § 16, чл. 23а, в който отпада международната система за класификация на автобусен превоз за туризъм. Не съм съгласен с това отпадане, въпреки че не е някакъв пропуск от правно технически характер. Но все пак това изискване е въведено от парламента след трагичния инцидент в р. Лим с нашите ученици. Може да му се струва на някой, че не е съществена разликата дали ще има категоризация или няма да има категоризация. Това е така наречената звездна категоризация, но тя е от съществено значение за превоза на нашите деца. Ако все пак се реши, че това нещо трябва да остане, трябва да се въведат допълнителни изисквания към водача ,който ще управлява такова транспортно средство.
Другата ми забележка е по изменението на чл. 12, ал. 1 където се предлага понятието „водач” да се замени с „лица”.
До настоящия момент се е разрешавало таксиметрова дейност да се извършва само от водачи. А сега изведнъж разрешаваме на лица, като това включва всички физически и юридически лица. Оправдано ли е това?
По § 20 също има пропуск от правно технически характер.
„§ 20. Създава се чл. 24в:
„Чл. 24в. Условията и редът за извършване на специализиран превоз на трудноподвижни лица със специални превозни средства се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.”
Според мен, условията за извършване на такъв специализиран превоз би следвало да залегнат не в наредбата, а в самия закон. А наредбата би следвало да регламентира само условията за осъществяването на реда за извършването на този специализиран превоз.
Ще се върна отново на § 12, чл. 16а, ал. , т. 3 в изискуемите документи за регистрация е записано „номер по ЕИК, а по-горе в чл. 16а никъде не се изисква в документите, които следва да се представят за тази регистрация. Всъщност в т. 3 е записано, че в регистъра по чл. 16а се вписва номера по ЕИК, който всъщност не се изисква да бъде представен преди това.
Създава се и един регистър, който според мен, ще натовари Агенция автомобилна администрация абсолютно ненужно в момент на икономическа криза. Дано колегите, които са записали тези изисквания, да са го съгласували с Министерството на финансите.
Според мен административните наказания на някои места са твърде завишени, а на други места са записани твърде малки такива.
Засега спирам дотук.
Искра Фидосова:
Благодаря на колегата Тончев. Имате думата, колеги. Г-н Миков.
Михаил Миков:
Аз искам да попитам вносителите как ще се отрази това на пазара. Знаем, че е криза, знаем, че браншът има определени проблеми. Вие предлагате тук поредица от текстове, зад които човек може да открие регулация на отношения по един или друг начин, но той е свързан с определени интереси в бранша. Как ще се отрази това? Ако не беше толкова свит пазара, една регулация от обществото може да се приеме по-нормално. Защото в един момент може да се окаже, че тези регистрации и пр. са свързани с определен бизнес. Какво се случва в бранша?
Искра Фидосова:
Г-н Анастасов, заповядайте След това г-н Метин.


Анастас Анастасов:
Като допълнение към въпроса на г-н Миков. Искам да разбера има ли проблеми с спедиторската дейност в момента в България, която се осъществява от определени фирми или лица. Установено ли е какъв е проблемът и какво налага създаването на фигурата „транспортен агент”. Тя измества ли от пазара част от спедиторите по някакъв начин? С какво помага на превозвачите за изпълнението на тази дейност. Поне аз не съм чул по някакъв начин да се афишира някъде, че има проблеми с транспортната в отношенията между превозвачите и спедиторите.
По отношение на категоризацията за автобусите. Аз мисля, че един автобус или става за такъв превоз на определена категория лица или не става. Министерството е определило точните изисквания какво трябва да има този автобус за безопасност, за сигурност и т.н., те да съответстват на най-модерните условия, които могат да дадат производителите и оттам нататък всеки, който е извън кръг няма да извършва такава дейност. Може много да се стеснява кръгът, но мисля, че безопасността на децата е по-важна отколкото всичко останало. В края на краищата всеки един от нас знае какви „дараци” се мъкнат по улиците на градовете. Защото се оказва, че се слага GPS на даден автобус, чиято цена е колкото на самия автобус.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Анастасов за първия въпрос. Аз също имах предвид, когато ви помолих да изложите мотивите основно в тази посока какви са наистина проблемите. Какъв е проблемът на практика с договорите на спедиторите. Има ли такъв проблем и защо се налага тази промяна. Защото ние тук ще имаме много въпроси от чисто правна гледна точка.
Думата искаха г-н Лазаров, г-н Радев, но първо г-н Метин.
Митхат Метин:
Като допълнение към преждеговорившите моят въпрос е има ли изисквания в ЗИД за банкова гаранция на спедиторите, какъв е нейният размер. Защото доколкото на мен ми е известно, финансови изисквания към спедиторите има към този момент в Европейския съюз само в Испания изискване за банкова гаранция в размер на 60 хил. евро. Има и някакви финансови изисквания в Италия. Никъде другаде в Европейския съюз спедиторския пазар не е ангажиран с финансови гаранции, които да дават за добро изпълнение.
Моят въпрос е има ли проблем в момента с изплащането на задълженията в спедицията и в превозите. Благодаря.
Димитър Лазаров:
По отношение на § 12. Имам чувството, че не е предвидено да минат на проверка през ДАНС тези, които искат да се регистрират като търговски агенти. Включете го, за да бъде пълен закона.
Буква „а” „удостоверение за актуална съдебна регистрация, когато лицето по ал. 1 не е вписано в търговския регистър.”
Как няма да е вписано в търговския регистър. Всеки е длъжен пререгистрирайки фирма, участвайки в обществени поръчки, да се впише в търговския регистър. Това е една от формите държавата да принуди търговците, които са пропуснали да се впишат в търговския регистър. Той
В т. 2 „управителите или членовете на управителния орган на лицето по ал. 1 трябва да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер”.
Свидетелство за съдимост на един търговец, удостоверение, че не е изпадал в несъстоятелност, неплатежоспособност и има още много. Само дето няма да мине през дедектора в ДАНС.
Разбирам каква е идеята ви, че са се народили много спедиторски организации, които злоупотребяват, но огледайте все пак дали не прехвърляте малко повече изискванията.
„В 14-дневен срок да сключат договор за застраховка”.
Вие можете ли да ми посочите една поне застрахователна компания, която да сключва всички изброени тук рискове. Защото вие хубаво го предвиждате в закона, но ако застрахователят няма такава форма на застраховка, какво правим. Няма да регистрираме нито един агент. Защото вие сте ги изброило, ама ако е задължително да има такива рискове, значи трябва да задължим застрахователите да сключват такъв вид застраховка с обороти над 50 хил. лв. Ако откажат застрахователите? Ако има такива, посочете поне една, която да има такива застраховки.
Нещо, което ми прави впечатление като подход. Как може да се налага имуществена санкция на лице. Имате предвид юридическо лице или физическо лице? На юридическото е ясно, защото пише глоба или имуществена санкция. Имуществена санкция на физическо лице не виждам как ще се налага. Защото надолу нарушенията, както са дадени, очевидно могат да се извършват само от физическо лице, но не и от юридическо лице и няма как да се наложи имуществена санкция.
Прецизирайте си, ако обичате, тестовете, за да е ясно за какво става въпрос.
По § 42. Като започнем да ги изброяваме, ще видите, че има нарушения, които могат да бъдат извършени само от физически лица и ням как имуществена санкция да се налага към тях.
И много други неща от чисто правна гледна точка.
Емил Радев:
Моят въпрос е във връзка с § 54. Преходните и заключителните разпоредби, където се прави една много странна промяна в Търговския закон.
„В чл. 372, ал. 1 от Търговския закон накрая се поставя запетая и се добавя „но не по-късно от 30 дни от сключването на договора”.”
Товародателят плаща възнаграждение при сключване на договора, освен ако е уговорено друго. Тук се слага едно императивно ограничение „но не по-късно от 30 дни от сключването на договора”
Защо ограничаваме страните императивно да договарят различен срок. Тази правна техника в Търговския закон не се използва.
Искра Фидосова:
Г-н Тончев и след това Ивайло Тошев или обратното.
Ивайло Тошев:
Моят въпрос също е свързан с Търговския закон.
Тъй като в § 12 се казва: „транспортните агенти са търговци” В същото време в преходните разпоредби няма предвидена промяна в Търговския закон. Там е изброено точно кои сделки и услуги са търговски. Няма промяна. Така че получава се едно разминаване. Търговец или не е търговец по смисъла на Търговския закон. Там са изброени кои са търговците.
Искра Фидосов:
Кой ще отговаря? Заповядайте.
Симеон Арнаудов:
Бих искал да се спра най-вече на въпроса за търговския агент.
Съществува проблем в момента, който генерира сива икономика и между фирмена задлъжнялост. Както е в момента законодателството, спедиционният договор се сключва от спедитора, от негово име, но за сметка на доверителя, който се явява превозвачът. Така точно трябва да работи спедитора. Но нашата цел е изобщо да не засягаме дейността на спедитора и той да си работи точно по този начин. Ние целим да регистрираме субект, който сключва договора за превоз от свое име и за своя сметка. Какво означава това? Това означава, че той с товародателя сключва договор за превоз, явявайки се превозвач, след което подписва друг договор за превоз с реалния превозвач. При така стеклите се обстоятелства между превозвача и товародателя вече няма никаква връзка по отношение на това кой на кого какво дължи. Това се използва от недобросъвестни субекти с цел облага като натрупат с известно количество договори, които не разплащат към превозвачите, след което прехвърлят фирмата на лица, които нямат нищо, подобно на ДДС измамите, при което превозвачът остава пред свършен факт и в никакъв случай не може да си потърси правата по разплащанията. В същото време тези лица не носят никаква отговорност.
Анастас Анастасов:
Извинявайте, но мисля, че това е несериозен отговор. Имате проблем в едно звено и създавате друго звено, което решава проблема на едната страна. А отношенията между новото звено и този, който превозва, възникват същите. Как там ще регулирате нещата.

Искра Фидосова:
Ако поискаме становище от търговските банки какво ли ще бъде то? Сещате ли се? Защото в момента ще бъдат нарушени техните интереси, например, ако са кредитори. И те са кредитори сигурно в 98% от задълженията.
Симеон Арнаудов:
Проблемът, който точно ние считаме, че е налице - спедиторите, а в тези разпоредби ние изобщо не засягаме спедиторите и спедиционната дейност. Проблемът е, че много голяма част от спедиторите, ако така мога да ги нарека, работят като търговски агенти така, както ние сме ги описали и искаме да ги регистрираме. Това е реалният проблем.
Анастас Анастасов:
Статистика на това. База? Нещо да видим. Казвате голяма част работят като такива. Дайте да видим кои са тези фирми, как работят, по какъв начин, какви са проблемите. Хвърляме едно твърдение във въздуха, че има някакъв проблем и всички ние трябва д приемем това твърдение за вярно.
Симеон Арнаудов:
Твърдението, което и ние констатираме е това, че по информация на бранша и това, което ние наблюдаваме, че никой не работи като спедитор съгласно Глава 25 на Търговския закон в момента в България. Това е проблемът.
Искра Фидосова:
На другите въпроси кой ще отговаря. Заповядайте.
Валентин Божков: дирекция Правна в МТИТС
Извинявам се, че няма да спазя последователността на зададените въпроси.
Поставеният въпрос относно чл. 98 за налагането на глоба или имуществена санкция. Нарушението, което е предвидено в чл. 98 би могло да бъде извършено или от юридическо лице или от физическо лице, а именно. „Извършването на обучение на водачи за придобиване на начална квалификация или усъвършенстване н познанията им може да бъде правено, както от физическо лице, така и от юридическо лице.”
За това са и двете хипотези на наказанията – с глоба или имуществена санкция от 5000 лв.
Това е към г-н Лазаров, който зададе въпроса дали може да бъде извършено.
Димитър Лазаров:
Колега извинявайте, но си прецизирайте разпоредбите, защото „разпореди или допусне извършването на обучение”, как юридическото лице ще разпореди. Обяснете ми как ще стане. Ще разпореди управителят, който не е юридическо лице, а физическо лице. Погледнете си ги. Това е най-малкият проблем и е технически, който следва да си го прецизирате.
Валентин Божков:
Това ще бъде прецизирано. Но ние говорим за чл. 98 защо е предвидена глоба или имуществена санкция. Само за това отговарях.
По отношение на застраховката. Преди известно време, когато променихме нормативната уредба и изкарахме на пътя изпитите за придобиване на правоспособност за водачи за придобиване на категория за управление на мотоциклет, също не съществуваше в практиката застраховка, каквато ние предвидихме, а това беше за отговорността към трети лица на кандидат за придобиване на правоспособност. Не считаме, че има пречка със създаването на този текст застрахователи да сключват подобни застрахователни договори за в бъдеще.
По отношение на поставения въпрос за наличие на финансова обосновка. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози бе съгласуван съгласно Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация с всички министерства и е придружен с одобрена финансова обосновка от министъра на финансите. С такава обосновка той беше внесен за разглеждане в Министерския съвет, респ. по-късно и в Народното събрание.
По въпроса относно банковата гаранция на спедиторите. Ние не говорим никъде за наличие на изискване за банкова гаранция за спедитори. Няма предвидена такава и няма да има предвидено такова изискване за банкова гаранция за спедитори.
По отношение на въпроса, който поставиха народните представители относно реда са извършване на превоз за трудно подвижни лица, напълно подкрепяме така направената забележка. Действително условията не биха могли да бъдат регламентирани в наредба. Следва да остане само „редът за”. Правното основание за издаване на наредбата да гласи, че редът за извършване на превоз на трудно подвижни лица се извършва ,като завърши изречението, което е до момента.
До категоризацията по класификацията на IRU. Звездната категоризация, както е известна, за категоризиране на автобуси за превози на пътници е относима по-скоро и преди всичко към условията за комфорт по отношение на пътниците, а именно разстояние между седалки, наличие на оборудване като допълнителни печки, облегалки и други. Считаме, че звездната категоризация не е относима към правилата за безопасно извършване на този превоз. Ние въвеждаме по-строги правила за техническите прегледи и норми, които регламентират техническите прегледи и норми, които регламентират техническия преглед на превозното средство. Считаме, че основното за доказване на безопасността на превоза на пътя следва да бъде ежегодния технически преглед, който при обществените превози на пътници се провежда два пъти годишно. Това са мотивите за отпадане на звездната категоризация, като остава изискването за провеждането на тези превози в определена част от денонощието.
По отношение на поставения въпрос как промените биха се отразили на бранша в условия на криза, предложението за въвеждането на фигурата на „транспортни агенти” отчасти и именно във връзка с кризата на транспортния пазар и за възникналата вътрешна фирмена задлъжнялост. Искам само да обърна внимание, че фигурата на транспортния агент наистина е различна от фигурата на спедитора и то по отношение на сключването на договора от негово име и за негова сметка за разлика от спедитора, който сключва за сметка на доверителя, който се явява превозвачът.
По отношение на изменението, което е свързано със замяната на думата „водачи” с „лица”. Таксиметрови превози на пътници към настоящия момент, съгласно Закона за автомобилни превози, се извършват от търговец, който притежава удостоверение за регистрация или от водачи за тяхна сметка, но от името на превозвача. Под водачи се разбира физически лица. По този начин ние считаме, че съществува неравнопоставеност между физическите лица и другите юридически лица, които биха могли да извършват тази дейност. За нас е важно да има възможност лицето, което извършва таксиметрови превози само да може да избере правно-организационната форма, под която да извършва таксиметрови превози на пътници, а именно дали като физическо лице или като юридическо лице, когато ще върши това нещо от името на превозвача.
Това са мотивите ни за предлаганата промяна по отношение на замяната на „водачи” с „лица” в таксиметровите превози.
По отношение на удостоверението за актуална съдебна регистрация. Опитваме се в законите и в подзаконовите нормативни актове така да ги изписваме изискванията за предоставяне на удостоверение за актуална съдебна регистрация, тъй като част от фирмите все още не са се възползвали от възможността си да с пререгистрират и да се впишат в търговския регистър. Този срок тече все още до края на годината и ние трябва да обхванем хипотезата при нас да дойде човек, който не се е пререгистрирал. Именно за това е този текст. Законопроектът беше изготвен м. декември миналата година и той не отчита, че след неговото приемане ще има един малък промеждутък от време за неговото прилагане и трябва тези лица да са пререгистрирани.
Димитър Лазаров:
Понеже дадохте пример за задължителна застраховка на кандидата за водач, ако правилно се изразявам, но там са много близки нещата на водача с отговорността. Като се вкарали т. 3 в § 12, съгласували ли сте с Асоциацията на застрахователите биха ли могли при тези условия да правят такива застраховки. Защото едно е да го кажете, но друго е изпълнението. Слага се един 7-дневен срок, но ако те кажат, че не могат да поемат такива застраховки, ще си остане едно пожелание и всичко, което сте изписали, ще бъде мъртво. Вашият пример е така, но там са много близки нещата до другия вид отговорност – гражданската задължителна.
Валентин Божков:
Преди да съгласуваме текстовете на Министерския съвет, ние сме извършили наше съгласуване с представители на застрахователни компании и не считаме, че има проблем да бъде сключван подобен вид застраховка за отговорност.
Искра Фидосова:
Т.е. има такова предлагане от застрахователните дружества?
Валентин Божков:
Няма предложение от застрахователите, но ние не считаме, че има пречка да бъде сключвана такава застраховка.
Искра Фидосова:
Въпросът, който ви се зададе беше изключително важен. Вшие сте записали и вменявате нещо, което застрахователите го нямат до този момент като услуга, която да предлагат на пазара. Имат ли застрахователите такъв вид застраховка, която покрива отговорността за причинени вреди следствие на не разплащане с контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност. Аз не съм виждала такава.
Валентин Божков:
Наречена по този начин няма. Наречена по този начин към настоящия момент няма.
Искра Фидосова:
Вие го давате като задължително изискване и предпоставка за такава регистрация.
Валентин Божков:
Когато съгласувахме с тях този текст, те казаха че няма проблем да бъде сключван подобен договор за застраховка, който да покрива отговорността. Действително подобен вид застраховка към момента на пазара не се предлага. Това, което ние проверихме при предварителните разговори бе дали би имало пречка според тях, от тяхна гледна точка сключване на подобен вид договор за застраховка. Те за първи път се появяват видове договори за застраховка, които до момента не са съществували. Застрахователите изразиха становище, че няма пречка затова нещо. Ако считате за необходимо, можем да изискаме спешно становище.
Искра Фидосова:
Да ви попитаме така. Какво ще стане, ако в този 14-дневен срок след издаване на удостоверението не се намери застраховател, който да направи такава застраховка. Защото на практика и вие казахте, такава застраховка не съществува в нашата действителност при нито един застраховател на този етап. Според този ЗИД какво се случва.
Валентин Божков:
При този случай би следвало регистрацията да бъде заличена със заповед на изпълнителния директор на автомобилната администрация, тъй като лицето няма да отговаря на това нещо.
Искра Фидосова:
Вие го регистрирате, при положение, че е представил всички документи и отговаря на тези изисквания. Само 14 дни след като регистрирате, поради факта, че има обективна невъзможност, защото на пазара липсва такава услуга или такава застраховка, вие го заличавате от регистъра.
Валентин Божков:
Не поради липса на пазара на подобна застраховка, а заради непредставяне на такава застраховка.
Искра Фидосова:
Но вие казахте, че такава застраховка не съществува до този момент, пазарът не предлага такава застраховка. Обяснете какво точно правите в момента. Казвате, че няма такава, а в същото време това е основание за дерегистрация, след 14 дни, много бързо след регистрацията.
Валентин Божков:
Ние не разглеждаме проблема за непредставяне на застраховката от гледна точка на това, че той няма да може да се снабди с подобен договор за застраховка, тъй като застрахователят не предлага. Ние считаме, че хипотезата на заличаване от регистъра е само когато той не представи такава сключена. Ние не считаме, че ще бъде проблем сключването на подобен вид застраховка и не представянето й не би следвало да се дължи на невъзможността да бъде сключена такава, а просто непредставянето й от страна на лицето.
Искра Фидосова:
Колеги, имате ли възражения да преминем към гласуване. Мисля, че всеки се е ориентирал достатъчно. Г-н Тошев има въпрос и приключваме.
Ивайло Тошев:
Аз се натъкнах тук на един текст, който е много благоприятен за контролните органи. В § 32, чл. 92, ал. 2 е казано, че при проверка трябва да се представи лиценз „оригинално копие на лиценз от Общността”. Какво се има предвид под „оригинално копие”. И това се наказва с глоба от 500 лв.
Валентин Божков:
Международни превози на товари и пътници се извършват от превозвач, който притежава лиценз на Общността. Лицензът на общността се издава в един екземпляр, който стои в офиса на превозвача и съответен брой оригинални копия, които съответстват на броя на превозните средства, с които той извършва дейността си. Т.е. ако вие сте превозвач и оперирате с 10 превозни средства, ще имате 1 лиценз за офиса и 10 копия, които ще бъдат оригинални на борда на превозните ви средства. Това са копия на оригиналния лиценз, които са оригинални копия, издадени от автомобилната администрация и съответстват на броя на превозните му средства.
Искра Фидосова:
Колеги, има ли други въпроси и изказвания. Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-23, внесен от Министерския съвет на 09.04.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? 10 въздържали се.
Имате Не в нашата комисия.
Мая Манолова:
Г-жо Председател, искам да направя едно предложение за начина, по който се структурира дневния ред. Предлагам Ви оттук занапред първите точки да са законопроектите, по които водеща комисия е Правната комисия, а след това тези, по които Правната комисия е съпътстваща. Защото има очевидно полза от това, че тук тече процес на ограмотяване на представителите на различните институции и министерства, но в крайна сметка не е това нашата задача. Нека първо да гледаме законопроектите, по които сме водеща комисия много детайлно и доколкото ни стигнат сили и енергия за останалите законопроекти.
Искра Фидосова:
Колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред.
По шеста - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г.
Моля представителите на Министерството на земеделието и храните да представят законопроекта.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, една молба чрез Вас до всички, които представляват вносителите.
Процедурата на първо четене е най-общо да ни разкажат кое налага изменение в закона, а не да влизаме в текстове. Защото по предния законопроект може би половин час говорихме по текстовете на закона. Основното да бъде кое налага промяната в закона. Вносителите трябва да правят разлика между първо и второ четене. Това ще ни спести време.
Искра Фидосова:
По отношение на мотивите г-н Миков е прав. Аз също моля да не ни четете мотивите, тъй като ние сме ги чели.
По отношение на предишния законопроект не сме водеща комисия и трябваше да направим този коментар, за да можем да оформим доклада си и да дадем съответните препоръки на водещата комисия.
Вносителите, имате думата. Заповядайте, г-н Дудолов.
Стоил Дудолов: началник на отдел в Главна дирекция „Земеделие,
гори и поземлени отношения”.
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Проектът основно засяга промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди. Действащите законови разпоредби не отчитат в достатъчна степен повишеният интерес от страна на физическите и юридическите лица за промяна на предназначението на земеделските земи с цел застрояване, особено в някои райони на страната. Тенденцията за хаотичното използване, предвид липсата на одобрена устройствена схема и общ устройствен план на общината, усвояването на земеделските земи, което е свързано с допълнителни разходи за изграждане на инфраструктура.
При приемането на искания за промяна на предназначението на земеделските земи без реални инвестиционни намерения, а със спекулативна цел, а именно повишаване на цената на земята с променено предназначение.
Нуждата от повишаване на гаранциите в етапа на устройствено планиране за обосноваване на застрояването на земеделски земи с оглед на тяхното рационално опазване като национален ресурс.
Основните положения в законопроекта са свързани с оптимизиране на изискванията и реда за провеждане на процедурите, включително завишаване на административно-наказателните санкции при нарушаването им.
Предлага се в състава на Комисията за земеделските земи, която решава промяна на предназначението, да се включи и представител на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма предвид повишения брой искания, свързани с енергийни обекти от възобновяеми източници.
Промяната на предназначението на земите от първа до четвърта категория на поливни земи, както и за целите на изграждането на енергийни обекти се поставя в компетентност на Комисията по земеделски земи предвид необходимостта от по-висока степен на защита и контрол.
Изрично се предвижда законова делегация към министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството за съвместно издаване на наредба за застрояване в земеделските земи на обекти, необходимост за земеделско ползване без промяна на предназначението.
Въвежда се ограничение за изграждането или разширението на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници върху земеделски земи от първа до четвърта категории и поливни с цел повишаване на защитата на високо продуктивната земеделска земя.
Процедурните промени предвиждат решенията да губят своето правно действие по силата на закона, когато в едногодишен срок от влизането в сила на решението за определяне на площадката или трасе за проектиране, която е първата фаза при процедурата, не бъде поискана промяна за предназначението.
Искра Фидосова:
Помолихме Ви да не ни четете мотивите. Ние сме ги чели. Поискахме от вас коментар. Вие знаете кои са проблемните места, които ни интересуват.
Аз имам въпрос. Кой може да учреди право на строеж върху земеделска земя. Принципно ми кажете.
Стоил Дудолов:
Право на строеж върху земеделска земя се учредява от съответната община.
Искра Фидосова:
Юрист ли сте? (Не.) Моля, г-жо Куртева, кажете ми юридически кой може да учреди върху земеделска земя с непроменен статут право на строеж.
Стойка Куртева:
С непроменен статут право на строеж не може да се учреди.
Искра Фидосова:
Право на строеж по смисъла на ЗУТ трябва по съответния ред.
Стойка Куртева:
Земята трябва да е с променено предназначение, за да може да се учреди правото на строеж.
Искра Фидосова:
Според вас, това, което сте записали в ЗИД, няма ли противоречие и проблем.
Стойка Куртева:
Да, съгласни сме. Ние бяхме на обсъждането на проекта в Комисията по регионално развитие и колегите там посочиха този проблем. Ще обърнем внимание. Напълно сме съгласни и това противоречие ще бъде отстранено.
Искра Фидосова:
Аз ви задавам основни въпроси в правото, въпроси които имат изключително прост и еднакъв отговор. Не могат да имат различен отговор. За всеки един юрист трябва да е ясно как става и по какъв ред.
Стойка Куртева:
Бележките, които бяха направени и в двете комисии: в Комисията по земеделие и гори и в Комисията по регионално развитие, ще ги имаме предвид и ще предприемем необходимите действия, за да прецизираме текстовете.
Искра Фидосова:
Тук не става въпрос за прецизиране на текстове, а за смисъла на една много голяма част от този ЗИД.
Стойка Куртева:
Имаме уговорка с експерта в Комисията по регионално развитие....
Искра Фидосова:
Според мен има сериозен проблем в концепцията и в рамката. След като има проблем във философията на закона, всичко което е написано като текстове следва тази философия и рамка. Това означава не промяна и корекция в един текст.
Стойка Куртева:
Всичко, което следва от противоречието, което Вие констатирахте, ще бъде отразено в проекта и ще бъде премахнато.
Искра Фидосова:
Как ще стане? Това е 2/3 от ЗИД.
Стойка Куртева:
Цялата философия за Закона за опазване на земеделските земи не я променяме. Ние правим едно усъвършенстване в момента. Ако сме допуснали това противоречие, което Вие изтъкнахте, което ни посочиха най-доброжелателно и колегите в Комисията по регионално развитие, ние поехме ангажимент с тяхна помощ да успеем да прецизираме всички текстове, които имат отношение към този момент – към правото на строеж.
Искра Фидосова:
Г-н Миков има думата.
Михаил Миков:
Благодаря, г-жо Председател.
Явно вкарването на редица закони в Правна комисия ще обостри вниманието на опозицията по тези закони за пленарна зала. Защото иначе, минавайки пред другите комисии, можем да не им обърнем много внимание.
Аз имам прост въпрос. В мотивите е записано: „Причини, които налагат приемането на законопроекта”. Всъщност внасянето. Причините, които ще наложат приемането, е въпрос на колегите. Ще цитирам част от мотивите:
„Действащите законови разпоредби в частта им относно промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди не съответстват в достатъчна степен на развитието на обществените отношения към настоящия момент.”
Задавам ви въпрос като за първо четене. Кое се разви на тези обществени отношения, освен текстовете, в които се влиза в казуистика, т.е. в конкретика, дето се говори за паркове соларни – явно това е бизнес интерес. Това не е промяна на обществените отношения.
Кое налага, можете ли с пет неща да кажете.
Освен това, забелязвам едно затягане на режима. Но ми се струва, че при 20 пъти спад на чуждите инвестиции, когато в страната няма достатъчен приток, когато не са си счупили краката инвеститорите, да въвеждаме рестрикция, да затягаме режима, това е въпрос, който може да се дискутира. Можем да кажем, че затягаме режима и ние ще бъдем една екологично чиста страна и ще гледаме краставици и домати без азотни торове. Т.е. това е големият въпрос на първо четене. Дали имате представа как бихте ми отговорили на въпроса какво се е променило в обществените отношения.
Искра Фидосова:
И още нещо. Ние коментирахме и ако не се лъжа бяхме водеща комисия по три мораториума, които наложихме. Всички имаме изключително много въпроси в тази посока. Тогава вие като представители на Министерството на земеделието и храните, като нямам предвид, че лично вие сте били, макар че ми се струва, че бяхте на обсъжданията на мораториумите, поехте ангажимент, че в ЗИД и за опазване на земеделските земи и за горите ще разпишете подробно и ще има критерии за промяна на предназначението, за заменки и т.н. Ние имаме срокове за тези мораториуми, които изтичат след около месец и половина. Какво правим в този случай. В този ЗИД аз лично не виждам такива критерии.
Въпросът ми е какво правим с тези мораториуми, които са приети в пленарна зала и са в сила? Те са до 1 юли, т.е. след месец и половина изтичат.
Стойка Куртева:
Какво налага тази промяна?
Първо искам да кажа, че статутът на земеделските земи и промяната на предназначението само частично засягат други правни въпроси, свързани с възобновяемите енергийни източници.
Вие правилно забелязахте г-н Миков, че най-съществените промени, предложени в проекта, са свързани с условията, при които може да се прави промяна на предназначението на земеделската земя за изграждане на възобновяеми енергийни източници. Те стават по-тежки. Защо стават по-тежки?
Защото по наблюденията от работата на Комисията за земеделските земи, за която отговаря Министерството на земеделието и храните, и която е основен орган, който променя предназначението на земеделската земя се установи една трайна тенденция за искания за промяна на предназначението на високо продуктивни земеделски земи за изграждане на възобновяеми енергийни източници. Ние считаме, че именно особения конституционен статут на обработваемата земя, съгласно чл. 21, ал. 2 от Конституцията, тя се ползва с особена защита и трябва само по изключение, при доказана необходимост да се променя нейното предназначение и в условията ... не би следвало да допускаме необоснована промяна на предназначението на високо продуктивни земи. Това наложи да въведем едно изискване, една мярка, което беше съгласувано с министъра на икономиката и енергетиката и туризма, по изключение само да се прави промяна на предназначението на земеделската земя от първа до четвърта категория за възобновяеми енергийни източници. А когато Министерството на икономиката енергетиката и туризма към Националния план за потребление на енергия от възобновяеми енергийни източници, който трябва да бъде приет до 30 юни, ще изготви съвместно с нашето министерство една специализирана карта, която за първи път да позиционира териториално залежите, така да се изразя условно, в благоприятните места, в които могат да се изграждат такива обекти.
Соларните инсталации са такъв тип електроцентрали, които употребяват много по-голямо количество земеделска земя. Ние считаме, че съвсем навреме, още в началото на този инвестиционен наплив, защото инвеститорите, които изграждат възобновяеми енергийни източници по други закони, се ползват с редица преференции, а ние би трябвало да поставим тази защита на земеделските земи, за да не стигнем до положението, примерно, със Закона за Черноморското крайбрежие или пък закъснелите мерки, които се взимат свързани с замените на земеделски земи. От тази логика и от тази потребност, която бихме могли да подкрепим със статистика, ние тръгнахме съвместно с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на регионалното развитие да прецизираме режима за промяна на предназначението на земеделските земи с акцент опазването им и ползването им за предназначение.
Г-н Миков, само искам да добавя, че в един момент, в който министърът на земеделието на Франция внася законопроект за модерното земеделие и мотивите на неговия законопроект посочват: „Господа народни представители, вяска минута едно дете умира от глад!” Т.е. обработваемата земя, земята като една голяма ценност би трябвало да се опазва. Това е въпрос на устойчиво развитие.
Искра Фидосова:
Моля, за правни аргументи. Моля да отговорите на втория ми въпрос за мораториумите.
Според вас, не виждате ли противоречие с § 24 в тази връзка. Какво означава текстът, който е разписан в ал. 1.
„(1) Недовършените процедури за утвърждаване на площадка и/или трасе за проектиране и за промяна на предназначението на земеделски земи се приключват по досегашния ред.”
Какво сте имали предвид. Това засяга всички тези имоти, които за които ние сме наложили мораториум.
Това, което говорите за ВЕИ, аз го приемам. Приветствам тази промяна. Според мен от чисто правна гледна точка трябва да изчистим. Какво означава „недовършени процедури”. Говоря само за ВЕИ. От кой момент и от коя стъпка. Коя е първата, защото за да правиш ВЕИ трябва да имаш N на брой земеделски земи и за да ги укрупниш и да тръгнеш да правиш овози и да подадеш заявление. Или подаването на заявление, или започването на овоза, или приключването на еди-какво си. Коя е първата стъпка. Т.е. трябва да се разпише и да се конкретизира, за да няма спорове по отношение на прилагането на този закон.
Не смятате ли, че трябва да се даде някакъв толеранс и срок, не знам колко, може би три месеца, или шест месеца, ако искате и до края на годината, в който всеки който е започнал такава процедура, да си заяви съответния ред, защото ще стане пълен хаос в гражданския оборот. Има много започнати такива процедури, а те не се уреждат с тази разпоредба, според мен. В смисъл, не е достатъчно ясна. Създава проблем на практика.
Стойка Куртева:
Г-жо Председател, първоначално нашето предложение за защита на земеделските земи беше още по-крайно в смисъл, че ние бяхме предложили въобще да не се зачитат започнатите процедури, което не беше добре прието от страна на инвеститорите и от страна на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. По тази причина, разбира се смятам съвсем коректно, прецизирахме текста.
За недовършени се считат процедурите в случаите, когато комплектуваните по реда на закона и правилника за прилагането му преписки са заведени с регистрационен индекс в Министерството на земеделието и храните или в съответната областна дирекция „Земеделие” до датата на влизането в сила на този закон. Това е ал. 2 на § 24.
Ако считате, че е нужна още някаква редакция и уточнение, въпреки че аз мисля, че текстът е достатъчно ясен. Разбира се, ние сме отворени да видим вашето предложение.
Искра Фидосова:
Аз ви попитах нещо друго и го обясних. За да отидете и да заведете, вие трябва да си комплектовате N на брой, съгласно изискванията. Питам, ако аз съм инвеститор, вложила съм 3 млн. лв. за закупуване на земи, вложила съм още 2 млн. лв. в овоз и в редица други неща, които трябва да направя като стъпки и като документи, за да стигна до представяне на комплектуваното заявление. Кое заявление имате предвид? Коя е стъпката.
Стойка Куртева:
Стъпката е искането за утвърждаване на площадка и трасе. Това е първата фаза.
Втората фаза е след като е утвърдена площадка и трасе, се прави искане за промяна на предназначението на земеделската земя. Макар че от самото начало на процедурата по Закона за опазване на земеделските земи сме защитили направените до момента инвестиции.
Искра Фидосова:
Аз не разбирам, за мен не е ясно коя е стъпката, кой е този момент, която ще бъде преценена като критерии.
Стоил Дудолов:
Нека да обясня, ако може, уважаема г-жо Председател.
Цялата тази процедура се извършва на два етапа: на първия етап преписката се внася за утвърждаване на площадка за проектиране. Тя е комплектувана с документите за собственост, скиците, проект на подробен устройствен план и становище по реда на Закона за опазване на околната среда.
Искра Фидосова:
Аз знам реда. Кажете коя е първата стъпка по този ред.
Юлиана Колева:
Тъй като в момента от нас се очаква да обсъждаме философията на закона, аз доколкото си спомням философията, която трябваше да бъде вложена в този закон, беше затова, че действително се налага промяна в регулацията на точно този вид отношения. Промяна в регулацията на начина, по който земеделските земи се опазват от прекомерно застрояване, което означава, че този закон според мен, трябва да съдържа начина, ясно разписан механизъм, по който тези земеделски земи излизат, сменя се тяхното предназначение.
Първо, дали инвеститорът става най-напред собственик, или му се учредява право на строеж. След това издаденият подробен устройствен план. След това строителните книжа и документи дали ще предхождат изваждането от земеделските земи или обратно. От този законопроект това не може да се разбере.
Това, което мен ме озадачава най-много. Ние днес имаме проблем с алтернативните енергийни обекти. За това е записано, че има някаква условна забрана за смяна на тези проекти. Аз питам утре, ако дойдат инвеститори и искат да застрояват с друг вид обекти, какво ще правим тогава. Пак ли наново ще променяме закона?
Според мен няма никаква логика това ограничение да се отнася само и единствено заради тези алтернативни енергийни източници. Това ограничение, ако съществува закон, то да съществува за всичко. Няма логика само за ВЕИ в момента да налагаме такова ограничение. Ако трябва да се оформи това ограничение, да се направят изключения, примерно за инфраструктури обекти, както е по Закона за горите. Или пък за някакъв придатък към урбанизираните територии покрай градовете. В тази посока трябва да бъде, според мен, ограничението, разграничението и критерия, а не да се извади извън скоби ограничението заради ВЕИ и всичко останало да няма забрана. Примерно, ако утре някой реши да построи в Тракийската равнина някакъв огромен завод, какво ще правим тогава.
Освен това тази Специализирана карта към националния план за енергията от възобновяеми енергоизточници на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма има ли я, няма ли я в момента. Ако ще съобразяваме смяната на предназначението с тази карта от кога ще влезе в сила този закон, кога ще се изработи тази карта.
Искра Фидосова:
Г-н Метин, заповядайте.
Митхат Метин:
Въпросът ми е свързан със следното. Бихте ли ми казали, ако инвестиционното намерение за земеделската земя, която се иска да се отреди за друго ползване, не е свързан с ВЕИ, а за строеж на завод или за строеж на нещо друго. Разбирам, че основната промяна на обществените отношения, които тук уреждаме, е във връзка с ВЕИ. Но какво се случва с другите промени, които не са свързани с ВЕИ. Защото това, което правим, доколкото разбирам е един особен случай.
Искра Фидосова:
С две думи е уредено изключението, но я няма основната уредба на ред, условия и т.н.
Митхат Метин:
Някакъв мораториум изтича след месец и половина. Как ще се променят оттук насетне, разбирам, че има някакви рестрикции, но дайте да ги видим и да ги чуем какви са тези рестрикции за в бъдеще.
Искра Фидосова:
Заповядайте, г-н Дудолов.

Стоил Дудолов:
По отношение на процедурата ние не нарушаваме с това изменение на закона и допълнение досегашния ред на процедурата за промяна на предназначението на земите. Тя започва по следния начин. Който иска да промени предназначението на земята, трябва да е неин собственик. Отделно за държавни и общински нужди, в резултат на които след тяхното осъществяване обектите стават публична собственост се прилага и процедурата по съответните Закон за държавна собственост и Закон за общинска собственост принудително отчуждаване. След като е налице държавна и общинска нужда, или инвеститорът е собственик на своята земя, първата работа е да поиска от кмета на общината, когато обектът му се намира на територията на една община, разрешение за изработване на подробен устройствен план. Тук ние отчитаме факта, че много малко общини имат одобрени и влезли в сила общи устройствени планове за цялата своя територия. Наскоро съгласувахме в община Благоевград. Но масово не разполагат, даже преди няколко години имаше едно предложение наистина промяна на предназначението на земеделски земи да се извършва само в границите на общи устройствени планове или схеми, одобрени. Или ако няма такива, бяха изброени случаите, в които това можеше да се извършва и предимно бяха за държавни и общински нужди инфраструктурни обекти и т.н. Два пъти съгласуваме това предложение и то не видя бял свят. Така че за съжаление до настоящия момент всичко това става малко стихийно, както ние имаме наблюдения.
Що се касае до така наречените енергийни обекти за възобновяеми източници тяхната площ е много голяма. Достига даден обект до 1200-1300 дка. Освен това тези именно фотометричин системи за добива на един мегават е необходима площ от порядъка на 20-25 дка. Нашите наблюдения и направеният анализ показват, че за периода 2007-2009 г. 8% от променената земеделска земя е само за изграждане на такива енергийни обекти. Най-тревожното е, че предпочитанията са те да бъдат изграждани върху земи от висока категория и мога с цифри и числа да ви докажа това. Като трета категория са 37%, четвърта .. – около 50% са върху високо продуктивни земеделски земи или поливни. Това ни накара в този момент не да реагираме бързо, предварително.
Искра Фидосова:
Добре. Ние това го подкрепяме. Но ни отговорете на зададените въпроси.
Стоил Дудолов:
На въпроса на г-н Метин веднага ще отговоря. Няма промяна в сега действащата уредба. Защото не може да се сравни площта на един цех или склад, който е в порядъка на 15-20 дка. Комисиите по места, както и Комисията за земеделски земи в Министерството на земеделието много критично гледат върху какви именно земи се предлага да бъде извършено строителството. След дебати по всяка една преписка много често те биват отхвърляни с мотива, че не е доказана необходимостта от изграждането на такива обекти.
Искра Фидосова:
Моля да отговорите на нашите въпроси. Ние казахме, че подкрепяме идеята за промяна в чл. 23. Разбрахме мотивите. Отговорете защо правите само изключението, а не решаваме проблема за всичко и защо не са разработени текстове с оглед на наложените мораториуми.
Стоил Дудолов:
За наложените мораториуми не мога да ви отговоря. Считаме, че мястото на текста е в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, защото касаят именно него.
Искра Фидосова:
Там става дума за земи по Черноморското крайбрежие.
Записали сме, че се налага до предприемане на съответни законодателни промени, не по-късно от 1 юли 2010 г., с които да се определят конкретни условия, критерии и ред по който да става тази промяна на предназначението.
Искра Фидосова:
По отношение на § 11. Изменяте чл. 29, който урежда промяна на предназначението на земеделска земя от общинския поземлен фонд и от държавния поземлен фонд. Това,което прави впечатление на пръв поглед е, създаването на три различни режима за промяна на предназначението.
За земеделска земя частна собственост се изисква предварително съгласие за учредяване право на строеж и след това се преминава към промяна на предназначението.
За общинската земеделска земя първо промяната се извършва само след придобиване право на собственост върху нея.
За държавната сте предвидили, че става само след отстъпване право на строеж.
Тук отново задавам въпроса, който зададох в началото, как се учредява, има ли учредяване на право на строеж върху земеделска земя, когато няма променен статут.

Стойка Куртева:
Всъщност новата редакция н чл. 29 се наложи, защото в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и в Закона за общинската собственост беше забранено извършването на замяна. По тази причина за земите от държавния поземлен фонд ние нямаме за момента начин, за да се прехвърли право на собственост. По тази причина имаме процедура, която е свързана с отстъпване на право на строеж.
В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му сме уточнили, че министърът на земеделието и храните след препоръка от Комисията по земеделските земи изразява предварително съгласие.
Искра Фидосова:
Г-н Методиев искаше думата. Заповядайте.
Веселин Методиев:
Единственото нещо, което мога да направя като някакъв скромен принос е да кажа, че когато се извършва такъв голям аграрен преврат, защото в отсрещната сграда е Фондът на Министерството на земеделието и държавните имоти, в който съм работил като млад, се прави оценка първо на пустеещата земя. Ако пустеещата земя е плодородна и е над 50% от общата земя, както е било тогава, тогава се освобождава за различни видове нужди. А се прави забрана на онзи сегмент от плодородната земя, която не е пустееща и която наистина дава добив.
Като слушам целия този дебат, единственото, което ми излезе пред очите, е Добруджа. Защото ако някъде може би има проблем голям, това е тази огромна земя, която е плодородна, която дава зърно, която е давала зърно на глава от населението най-много в Европа преди години, тя може би сега е пълна с някакви вятърни стълбове, защото вятърът е много силен по Делиорман. Може би там се сблъсква интересът. Там може да се появи въпрос коя земя остава за зърното и коя отива за вятърните инсталации. Но това нещо се конкретизира и се тръгва оттам.
А това, което вие правите, аз също съм в някаква степен фен на вашето усилие да предотвратите завземането на плодородната земя, ще тръгнали по конкретния път за конкретните ВЕИ, а не ни дадохте картината или поне аз не можах да се ориентирам до момента, от общия обем, но това не е работа на Правната комисия, разбира се, но за ориентация от общия обем за какво става дума. Защото тук съмненията за лобизъм и за интереси на хора, които се занимават с този бизнес са основателни. Защото няма обща представа за нещата. Благодаря.
Христо Бисеров:
В продължение на въпросите, които задава Методиев, искам да попитам в становището на КРИБ – класът на българския бизнес, както те са се нарекли, които твърдят следното. Ако сметнем за 10 години това, което се очаква като инвестиционна мощност на фотоволтаиците и което се изчислява на около 1800 мегавата, както казват те, това ще отнеме 2 хилядни от процента от обработваемата земя в България. Защото на 1 мегават отива около 30 дка. Ако говорим за 2 хилядни от процента, вярон ли е.
Второ, твърденията са, че когато има един от ветрогенераторите, те отнемат само 5% от парка, върху който са застроени. И другото си остава земеделска земя.
Трето, ВЕЦ отнемат по 200-300 кв. м. А в крайна сметка ние имаме таван. Ние имаме 16%. Ако ние достигнем тавана, ще се окаже, че отнемаме някакви хилядни. И за хилядните ли говорим, или говорим за друго - за това да сложим контрол на институциите върху бизнеса. Затова става въпрос може би.
Фани Христова:
Вярно ли е това, което пишат от конфедерацията на работодателите и индустриалците, че 98% от земята в страната ни е от първа до четвърта категория. Т.е. с тази забрана и с това изключение ние фактически блокираме изцяло инвестициите в тази област. А останалата част, която е ливади и пасища, е в защитените територии, където имаме категорична забрана и стартирала наказателна процедура в момента заради ветрогенераторите в Калиакра. А има стартирали проекти. Всъщност аз не знам как стартиралите проекти ще се завършат по досегашните процедури. Защото този мораториум, който ние всъщност не приехме официално за ВЕИ, но пък съмнявам дали в съвсем скоро време няма да приемем такъв.
Какво се случва наистина с тези инвеститори, защото те на всичкото отгоре бягат и отиват в Румъния. Т.е. чисто приоритет за мен, ако трябва да бъда защитник на това да спазим уговорките и задълженията си от Протокола от Киото и Директивата, моят личен приоритет е опазването на земеделската земя.
А всъщност, четейки това становище, си мисля, че по този начин България няма ли да загуби с ограничаването от инвестициите в тази сфера. Аз за себе си не мога да си обясня кое на мен ми е приоритет, като чета, че всъщност ние по този начин може би ще ограничим изцяло инвестициите в тази област.
Стоил Дудолов:
Мога ли да ви отговоря. Първо, земеделската земя от първа до четвърта категория е 47.7%. Това е по данни на Изпълнителната агенция по почвени ресурси.
Искам да обърна внимание на следното. В § 7 казваме, не се допуска изграждането, освен когато попадат в територии и точно така се разбрахме с министерството на икономиката, енергетиката и туризма, че ще направим съвместна работна група и може би до края на м. юни това ще се случи, те са инициаторите и когато зоните се очертаят, ако в тези зони има земя от първа до четвърта категория ние няма да възразим върху нея да се изграждат такива обекти. В общи линии смятаме с колегите от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма този процес да го регулираме.
Фани Христова:
Т.е. ще има изключение за тези земи, когато бъдат включени в тази схема.
Стоил Дудолов:
Не е пълна забраната и това го знаят сериозните чуждестранни инвеститори.
Искра Фидосова:
Други въпроси по този ЗИД има ли? Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Г-жо Председател, аз имам предложение да водим този разговор на по-високо ниво. Вашите ангажименти, които вие казвате че поемате, как ги поемате. На база на какво? На ранга си на йерархията в министерството или на някакво пълномощие от министъра.
Моето предложение, ако някой поема такива ангажименти пред нас, да е достатъчно висок ранг, за да можем да получим отговори на въпросите, които ще зададем.
Стоил Дудолов:
Не можах да разбера за какъв ангажимент говорите?
Христо Бисеров:
Затова как ще бъдат преработени нещата. Тук няколко неща ще се преработват. Плюс това ние задаваме въпроси. Днес не задаваме въпроси на вас, защото ни е неудобно да ги зададем на вас. Защото съзнаваме, че не сте вие хората, които могат да ни отговорят. Аз не питам как тази карта ще се прави и колко пъти ще се преправя. Не ви питам вас, защото вие не можете да обещаете такова нещо.
Фани Христова:
Аз искам да се съглася с г-н Бисеров, защото не ми се иска да гласувам против. А в случая може би натам клоня. По-добре да го отложим.
Искра Фидосова:
Има постъпило процедурно предложение от г-н Бисеров и г-жа Христова за отлагане на гласуването на този законопроект.
Подлагам на гласуване процедурното предложение се уговорката, че следващия път, за да се гледа, ще бъде най-малкото ранг заместник-министър или министър тук, които да отговорят на въпросите.
Към експертите от Комисията задължително присъствие на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на ниво заместник-министър, както и на Министерството на земеделието и храните.
Да се поканят и представители на КРИБ.
Който е „за” така направеното процедурно предложение, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По седма точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 054-01-8, внесен от Михаил Рашков Михайлов и група народни представители на 18.02.2010 г.
Колеги, тъй като вече сме го гледали този законопроект, го подлагам на гласуване без да го обсъждаме.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 054-01-8, внесен от Михаил Рашков Михайлов и група народни представители на 18.02.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седемнадесет „въздържали се”.
По осма точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за защита на конкуренцията, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 03.05.2010 г.
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма тук са Веселин Драгнев, директор на дирекция „Правна” и Димитър Костов, главен юрисконсулт.
Имате думата да представите накратко законопроекта.
Веселин Драгнев:
Уважаема г-жо Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Няма да ви отнемам ценното време. Законопроектът е много кратък и цели основно две неща. В условията на финансова и икономическа криза намаляването на тежестта върху бюджета чрез намаляване на съставите на независимите регулаторни органи и намаляване на техния мандат.
В тази връзка е подготвен доклад от заместник-министър председателя и министър на финансите г-н Симеон Дянков, който бе одобрен от Министерския съвет и съответно с решение бе възложено на ресорните заместник министри д подготвят съответни промени в законите.
Промените са съвсем кратки. Вие знаете, намалява се съставът на Комисията за защита на конкуренцията от 7 на 5 члена и същевременно се уеднаквява мандата на нейния председател с мандата на членовете.
С преходни и заключителни разпоредби са предвидени промени в Закона за обществените поръчки и в Закона за концесиите, тъй като Комисията за защита на конкуренцията има правомощия и съгласно тези два закона. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря. Имате думата, колеги. Г-н Бисеров, заповядайте.


Христо Бисеров:
Понеже Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е инициатор и на проекта за изменение на Закона за енергетиката, където аналогична операция се извършва с ДКЕВР. При ДКЕВР председателят остава по силата на закона. Аз питам защо трябва да остане председателят, те ми обясниха заради приемственост. Сега питам защо председателят тук не остава. Не знам кой е председател. И кой всъщност тук осигурява приемствеността. Предлагам да оставим един от заместник-председателите и ще ви посоча кой. Има един с турско име и аз предлагам да го оставим, за да осигури приемственост. И понеже става въпрос за законопроекти от едно министерство, затова си позволявам да задавам въпроса към представителите на министерството. Иначе трябва да го задам към вносителя. Да не би да е станала грешка по другия закон, ако трябва ще я поправим.
Веселин Драгнев:
С Преходните и заключителните разпоредби в този закон се казва, че в едномесечен срок Народното събрание избира състав на Комисията за защита на конкуренцията. Т.е. това е записано. Трябва да станат от седем петима. Нищо не ви пречи да го оставите от сегашните членове.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров пита защо е различен подходът – от едно и също министерство са подготвени законопроектите, а подходът е различен.
Христо Бисеров:
Питам защо в онзи закон председателят остава не по силата на решение на Народното събрание, а по силата на закона. Защо там подходът е коренно различен. При това там подходът има мотив, който тук не беше обяснен. Сега питам защо този мотив не е сработил и в този случай. Да приравним двете неща. Ако ще приравняваме, аз предлагам тук да изберем заместник-председателя за приемник.
Михаил Миков:
Чета ви последното:
„Това ще доведе до намаляване на тежестта върху бюджета, до понижаване на риска от установяването на корупционни практики и ще допринесе за по-ефективно осъществяване на възложените им функции”.
С колко ще се намали тежестта?
Веселин Драгнев:
Милион и половина годишно.


Михаил Миков:
Добре. Следващият въпрос е понижаване на риска от установяването на корупционни практики? Как да го разбирам. Как ще се постигне понижаването на риска, като се намали броят на членовете.
Веселин Драгнев:
Г-н Миков, искам да направя едно уточнение. Цифрата, която ви съобщих от милион и половина се отнася не само за редуцирането на състава на Комисията за защита на конкуренцията, а за намаляването на състава на 8-те регулаторни органи, които са изброени в доклада на Симеон Дянков, който е одобрен с решение на Министерския съвет.
Михаил Миков:
Ние не обсъждаме доклада на г-н Дянков. Тук обсъждаме законопроекта, в който пише, че ще се „доведе до намаляване на тежестта върху бюджета”. Аз питам специално от Комисията за защита на конкуренцията колко е бюджетната икономия?
Веселин Драгнев:
За самата комисия не мога да ви кажа точно за тези двама души, но разчетите за 8-те независими регулаторни органа ще бъдат съкратени 26 човека и от тези 26 човека икономията ще е милион и половина.
Михаил Миков:
А рискът как ще се намали – „понижаване на риска от установяването на корупционни практики.” И как „ще се допринесе за по-ефективно осъществяване на възложените им функции”. В смисъл по-бързо ли ще вървят производствата, по-бавно ли, по-бързо ще се пишат решенията?
Веселин Драгнев:
Има се предвид, че по-малко хора работят по-гъвкаво и по-бързо взимат решения.
Искра Фидосова:
Г-жа Колева има думата.
Юлиана Колева:
Аз имам един съвсем конкретен въпрос. Когато се предлага намаляване състава на точно тази комисия, има ли се предвид, че тази комисия не е прост регулаторен орган, ако мога така да се изразя, а е юрисдикция? Тези 5 човека ще се справят ли също толкова своевременно с делата по Закона за обществените поръчки, както са се справяли досега седмина. Това е за мен най-важният въпрос.
Веселин Драгнев:
Взето е предвид. Нашето мнение е, че това няма да се отрази на процедурите по Закона за обществените поръчки, при които Комисията е първа инстанция. Считаме, че намалението на състава на КЗК няма да се отрази на работата на комисията като първа инстанция по Закона за обществените поръчки.
Искра Фидосова:
Това е орган по правоприлагане. Имаме и конституционно решение в тази посока, което засяга не само този орган. Наистина с оглед на структурирането на този орган, начина на взимане на решение и на работа и администрацията към този орган няма пречка мен ако питате даже и от трима. Да, наистина особена юрисдикция. Имаме орган на правоприлагане, но това не е начинът по който да работи.
Тъй като ние не сме водеща комисия, отбележете си, че следва да добавите в Преходните разпоредби промяна и в Закона за достъп и разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия, тъй като там също има текст, който засяга тази промяна. Освен закона, който цитирахте и сте предвидили, това също трябва да го добавите.
Другата правно техническа бележка е „заместник председателите „ да се заменят със „заместник председателя”. На две места го има в ЗИД. Но това ще ви го дадем в доклада. Но да не пропуснете другото отразяване в закона.
Г-н Бисеров, имате думата.
Христо Бисеров:
Имам едно процедурно предложение. Тъй като изхождам от едно разбиране, което вие може да не споделите, че прекратяването на законни мандати е противоконституционно. Аз не искам да коментирам начина, по който се подхожда към различните 8 органа. В единия случай органът се ликвидира, в другия случай се съкращават мандатите на тези, които са последно получени, защото първо получените изтичат. В трети случай се прекратяват мандатите на всички с изключение на председателя. В четвърти случай, като сегашния и като следващия – се прекратяват всички мандати предсрочно.
Днес група народни представители внесоха в Конституционния съд искане за тълкувателно решение на Конституционния съд дали със закон могат да се прекратяват мандати на регулаторни органи, казвам най-общо. Предлагам ви да изчакаме решението на Конституционния съд, за да не се окаже после, че сме гласували закони, които противоречат на Конституцията. Т.е. да не се връщаме после да поправяме грешки, които сме допуснали, защото искането е за тълкувателно решение върху този принцип. Ако приемете идеята да отложим тези закони докато мине решението на Конституционния съд.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, това е шести или седми закон, с който ние тук в Правна комисия гледаме редуциране на състава и подхождаме изключително принципно.
Изразили сме многократно становище и позиция защо няма противоконституционност. Защо имаме различен подход. Аз ще се опитам да обясня.
В този случай ние прибягваме към такъв подход, защото този орган – Комисията за защита на конкуренцията от седем члена е избран от Народното събрание с едно и също решение едновременно и седемте. Затова тук не можем да приложим другия способ и механизъм, който приложихме при предишния орган. За това се получава различен подход. В това няма противоконституционност. Сега освобождаваме всички до един. Може да преизберем трима и петимата дори можем. Нямаме безпринципно прекратяване на мандат.
Христо Бисеров:
Аз няма да коментирам начина, по който се извършват тези съкращения. Това е втората тема. Първата тема е, че се прекратяват мандати и това е противоконституционността, а не различните мерки. Това е втора тема. Тя е за пред по-широката публика.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, по Конституция кой е органът, който следи за противоконституционност и има правомощия да налага вето.
Христо Бисеров:
Конституционният съд ще ни каже. Така или иначе той ще ни каже нещо, което е задължително за нас.
Михаил Михов:
Две думи. Каквото и да каже Конституционният съд, ако каже може, правите го и това решение ползва и следващото мнозинство. Ако каже не може, самият закон ще бъде противоконституционен. Ние сме подписали искането, като се съобразяваме, че Конституционният съд независимо какво ще отговори, това е съотносимо към този тип движения. Ако каже може, чудесно. Сменя се мнозинството след известно време. Вади се решението на Конституционния съд и по същия начин може. Ако каже не може, значи не може. Ефектът от това ще бъде пряка противоконституционност.
Юлиана Колева:
Мандатът на Висшия съдебен съвет колко пъти е прекратяван? Нали и той е мандат.
Христо Бисеров:
Въпросът е кой е принципът. Скоро ще имаме решение по въпроса кой е принципът.
Искра Фидосова:
Ние се поучихме от вашия опит за ВСС за прекратяване на мандати и го приложихме също.


Христо Бисеров:
Последните два мандата няма прекратяване на мандати. Само СДС си позволи да прекрати на Висшия съдебен съвет мандатите. Ако се учите от СДС, това е друга работа. Понеже правите внушение, че в миналите два мандата са вършени такива неща, искам да кажа, че не са вършени. Нито един мандат през последните 8 години не е прекратен. Така че тази практика българската политическа класа я изостави. И сега вие ще я възобновите. За това става въпрос.
Димитър Лазаров:
Г-н Бисеров, в това питате до Конституционния съд включен ли е случаят, когато мандатът е изтекъл и управляващото мнозинство не избира нови членове на мястото на тези с изтекъл мандат и чака да наближат изборите след една година. Предполагам, че сте го включили това.
Или пък, когато органът е бил от 5 члена, като наближат новите избори, няколко месеца преди това стават 7 члена или 9 члена. Ако това е включено, ще ни бъде интересно как ще се произнесе. Конституционния съд.
Христо Бисеров:
Това може да е повод за друго питане.
Искра Фидосова:
Колеги, преминаваме към гласуване.
Първо, г-н Бисеров направи процедурно предложение да отложим гласуването, докато не се произнесе Конституционния съд по направеното искане за тълкувание по тази тема.
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Шестнадесет „против”. Въздържали се? Няма. Не се приема процедурното предложение.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за защита на конкуренцията, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 03.05.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Петима „против”. Въздържали се? Няма.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По девета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за защита от дискриминация, № 002-01-31, внесен от Министерския съвет на 30.04.2010 г.
От Министерството на труда и социалната политика ще представи законопроекта г-жа Смела Нинева. По този закон също има намаление на състава на органа.
Смела Нинева:
Само искам да кажа, че ще се възползвам от презентацията на предишните колеги и няма да навлизам във всички аргументи, част от които виждате в нашите мотиви.
Цел на законопроекта, който е изготвен от Министерството на труда и социалната политика е да се намали числения състав на членовете на Комисията за защита от дискриминация от 9 на 5. Както каза колегата за предишната комисия, решението на Министерския съвет касае с оглед оптимизацията на числения състав на различните независими регулаторни органи извън числения им състав, касае и мандата. В резултата на проучванията и анализите, които са направени от Министерския съвет, е установено, че максималната численост е 5 души и оптималният мандат е 5 години. В тази връзка искам ад повторя, че с нашия законопроект ние предлагаме само намаляване на числения състав на комисията.
Тъй като мандатът на Комисията за защита от дискриминация е 5 години, т.е. съответства на тези параметри, които са обсъждани.
Тъй като следих обсъжданията, което направиха членовете на комисията, искам да ви кажа, че с този проект на закон няма да възникнат трудности относно прекратяване или непрекратяване на мандат, тъй като
Искра Фидосова:
Извинявайте, че ви прекъсвам. Вие отидохте малко по-далече от това, което трябваше да представите.
За първи път ще изразя несъгласие с този закон и имам пет въпроса.
Първо, за разлика от всички други ЗИД в тази посока, вашият се състои само от едно единствено изречение.
Първи въпрос. Липсват норми за реда и срока в който следва да се извърши редукцията на състава.
Втори въпрос. До момента, в който ще се извърши редукцията на състава липсва текст и норма, която да урежда, че този, който действа към момента ще продължи да действа.
Трети въпрос. Моля да ми отговорите при намаляване на състава от 9 на 5 члена как ще работи комисията с правомощията по чл. 48. Т.е. няма пречка да бъде намален от 9 на 5, но не е достатъчен този единствен текст, който сте разписали.
В чл. 48 има три вида състави: на етническа и расова основа, които гледат такива дела.; на основата на пол; на основата на други принципи; и в ал. 3 – на основата на множествена дискриминация, което означава и по сега действащия закон, че те заседават и взимат решения в разширен състав от 5 члена.
След като не сте предвидили изменение на реда в чл. 48 как ще работи този орган с общо 5-членен състав. Пак казвам, няма пречка. Но тогава трябва да решите, че ще се премахне еди-какво си. Но тогава трябва да има предложение за промяна. Или ще направим всички да бъдат в състав трима човека и няма да има този специализиран случай за множествена дискриминация. Или ще стане 7 и ще си остане 5 в този случай.
Какво се случва? Защото според мен тук наистина има проблем. Един единствен текст в ЗИД и още множество въпроси как ще работи оттук нататък и какво се случва. Аз тук имам само въпроси и нищо друго. Вижте ЗИД на другите органи. Тук липсва всичко друго с изключение на цифрата.
Реплика: Това не е регулаторен орган.
Искра Фидосова:
Да, тази забележка също е правилна.
Смела Нинева:
Предполагам, че аз не бих могла да изразя оценка на определянето на тази комисия за независим регулаторен орган. Заради това бих помолила за вашето разрешение да продължа това, което бях започнала от гледна точка на мандата.
В нашия случай такъв проблем няма да възникне.
Искра Фидосова:
Много Ви моля отговорете на въпросите.
Смела Нинева:
Не бих ли могла да довърша. Ще отговаря и на въпросите, разбира се. На 22 април т.г. е изтекъл мандатът на петте члена на Комисията, избрани.
Искра Фидосова:
Права сте да обясните, че няма нарушение, защото е изтекъл мандатът. Затова се опитах да ви спестя това обяснение, защото ние сме наясно. Ние ви питаме по отношение на всички други пороци, които съществуват в този ЗИД. Защото вие сте облагодетелствани като случай, ако мога така да кажа, че са изтекли мандатите. Тук нямаме противоконституционност и според г-н Бисеров, защото де факто ще отпаднат тези, които са с изтекли мандати. Нали така, г-н Бисеров.
Обаче имаме друг сериозен проблем, защото няма нищо в този ЗИД с изключение намаляването на състава от 9 на 5.
Смела Нинева:
Ние сме предложили промяна само на числеността, защото това се отразява директно.
По повод на чл. 48, за което Вие казвате, за наличието на тричленни и петчленни състави на Комисията за защита от дискриминация в различните случаи, посочени в този текст, бих могла да ви кажа, че въпросът за числеността е обсъждан. Т.е. аз вече ви го казах.
Като становище на представител на Министерството на труда и социалната политика бих могла да ви кажа, че петте члена на Комисията за защита от дискриминация покриват изискванията на числеността на петчленните състави. Би могъл да възникне проблем за недостатъчна обезпеченост от гледна точка на човешки ресурси.

Искра Фидосова:
Г-жо не Ви говорим аз обезпеченост на човешки ресурси. По закон имате изискване. Има кворум по закон – първо като състав, второ като състав за заседание, като състав за взимане на решение. Поставих ви пет конкретни въпроса. Не чух отговор на нито един. Оттеглете го.
Смела Нинева:
Отговарям на въпросите така, както ги разбирам. Ако някой би ми помогнал.
Искра Фидосова:
Г-н Миков има думата и след това гласуваме.
Михаил Миков:
Извинявайте, откога сте в Министерството на труда и социалната политика? (От 10 години.) Мерси.
Искра Фидосова:
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за защита от дискриминация, № 002-01-31, внесен от Министерския съвет на 30.04.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Шестнадесет „въздържали се”.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По десета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 054-01-37, внесен от Моника Ханс Панайотова и група народни представители на 23.04.2010 г.
Заповядайте, Моника.
Моника Панайотова:
Уважаеми колеги, необходимостта от това изменение в закона за държавния служител е свързано с реформата, която вече стартира в министерството на отбраната. Аз съм от Комисията по външни отношения и отбрана.
Философията е свързана с така нареченото ранно пенсиониране. Т.е. пенсиониране на лица, при които имам покрито изискването за трудов стаж, но не и условие за възраст – тези, които са по чл. 69.
Това са служители по силата на Закона за МВР, по силата на Закона за Държавната агенция по национална сигурност, както и други.
Преди да го входирахме, искахме да го съгласуваме с Министерството на труда и социалната политика. Те изразиха становище, че тази поправка е изключително необходима, но предложиха съответно тя да не се отнася само до военнослужещи и хора, които са по силата на Закона за въоръжените сили и отбраната, МВР, но и за всички останали, независимо от конкретното основание. Т.е. всички, които са пенсионирани по силата на така нареченото ранно пенсиониране.
Другият мотив е свързан с противоречивата съдебна практика на ВАС по отношение на тълкуването на тези разпоредби. Затова искаме заедно с народните представители, които сме го входирали и съвместно с институциите, които тук присъстват, да имаме изрична разпоредба, с която органът по назначаването да може да прекрати трудово или служебно правоотношение, което е възникнало извън хипотезата на чл. 68, т.е. придобита възраст и трудов стаж.
Това е, което исках да представя на вашето внимание.
Исках да обърна внимание, че при входирането е допусната техническа грешка по отношение на чл. 328 от Кодекса на труда, ал. 2, която предлагаме да се създаде. Това е § 3. След „Кодекса за социално осигуряване”, се добавя „както и в случаите” и текстът продължава.
Тъй като става въпрос по Кодекса на труда, правилно е „трудово правоотношение”, а не „служебно” – техническа грешка при изписването.
Вчера имахме изслушване в Комисията по социална политика и съответно заедно с експертите, които са от МТСП и Министерството на отбраната ще предложим между първо и второ четене по-изчистен вариант. Философията изцяло се запазва.
Искра Фидосова:
Има постъпило становище от Националния осигурителен институт в подкрепа на този законопроект. Раздадено е на колегите. Има бележки, които също трябва да бъдат отстранени преди второ четене. Има становище и на Министерството на труда и социалната политика, което също е положително с подкрепа, с две редакционни бележки. Становището е подписано от г-н Младенов. Те също правят няколко предложения за редакция между първо и второ четене.
Желаещи за изказване. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Бих искал да уточним някои неща, защото тук има опасност да се отплеснем.
Нали правилно разбирам, че правото да бъде уволнен този човек ще възникне тогава, когато се появи възрастта му и стажа му. Т.е. когато той (мъжът) навърши 63 години и направи 37 години общ стаж. Така ли е?
Моника Панайотова:
Става въпрос за случаите, когато имаме лице, което е пенсионирано на базата на трудов стаж по чл. 69. След това бива назначен за държавен служител и имаме основание по силата на чл. 68 с тази разпоредба да може да бъде освободен. Т.е. вече при натрупан възрастов критерий.
Христо Бисеров:
Чл. 68 изисква две неща: 63 години и общ стаж 37 години. Трябва ли да настъпят тези две неща, за да възникне правото той да бъде освободен или не, или само едното. Защото ако е въпросът за правото на пенсия, то е възникнало, защо трябва да чакаме 63 години. Какво визира чл. 68? Само възраст ли? Защото ще стигнем до синдикатите. Това са големи крайности. Защото НОИ стига до другата крайност – да няма нужда от такива неща изобщо. Прочетете втората част от становището на НОИ.
Повдигам тези въпроси, защото както законът може да сте го нагласили в някаква рамка, да не се окаже после, че под натиска на синдикатите да стане едната крайност, или пък по настояване на НОИ да се отиде в другата крайност. Защото те искат чл. 68 изобщо да не е условие. Щом е такъв, няма значение колко години е. Той вече е придобил право на пенсия. Искам да разбера. Идеята е да има кумулативното или да го няма. Защото от това зависи нашата позиция. Защото едно е да има двете неща – годините и общия трудов стаж, по то начин ги приравняваш на останалите. Друго е да има само едното условие.
После ще питам юристите дали е удачно да променяме Кодекса на труда с промяна чрез Закона за държавния служител.
Иска Фидосова:
От експертите или от представителите на вносителите – кой ще вземе думата за отговор. Заповядайте.
Августина Цветкова: заместник-министър на отбраната
Това, което имаме предвид, е фактът, че военните се пенсионират при навършване на години и стаж. След като са пенсионирани и са повторно назначени, ние нямаме основание да ги освободим, тъй като те не могат да бъдат според закона повторно пенсионирани. Имаме случаи в Министерството на отбраната, където би трябвало в момента на реформа да освободим вече навършилите 63 години – хора, които вече веднъж са пенсионирани. Нямаме основание. За това искаме основанието да бъде за освобождаване на пределната възраст, защото те вече са пенсионери веднъж като военни. Това е нещо, което е поискано и от синдикатите и ние сме го съгласували с тях. Иначе даваме предизвестие и административния съд ни го връща този тип освобождаване.
Христо Бисеров:
Защо тогава връзвате с чл. 68.
Павел Димитров:
Заради възрастта, г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Кажете, че основанието е едно, а не две.
Павел Димитров:
Едното е възникнало. Аз мисля, че г-н Бисеров много добре разбира за какво става въпрос. Става въпрос за възстановяване на една справедливост. Тъй като това са хора рано пенсионирани, само на едно основание, без възраст и сега след като веднъж са пенсионирани, няма как да бъдат освободени на друго основание, навършвайки 63 години, за това се свързва с чл. 68. Защото възниква вече и второто основание.
Аз мисля, че е справедлив текстът и ще гласувам за него.
Димитър Лазаров:
Защо се получава така, Административният съд като обжалват, връща. Защото основанието е навършване на години и възраст. Той е стигнал пределна възраст, а не го пенсионират при освобождаване. Затова се получава така.
Христо Бисеров:
Практиката на съда е противоречива.
Димитър Лазаров:
Като навърши пределна възраст, да бъде освободен на това основание. Той веднъж е придобил правото. Сега са кумулативни. Ти си прав. Но има хипотези, когато едното е изпълнено – годините стаж за пенсия. Но трябва да има и второто основание – навършва и на пределна възраст.
Искра Фидосова:
Г-н Тошев иска думата като вносител. Заповядайте.
Владимир Тошев:
Уважаема г-жо Председател,
Само искам да припомня на уважаемата комисия чл. 106, ал. 1, т. 5 придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При това положение не е еднозначно. Съдът решава вече казуси. За това ние предлагаме т. 6, която да работи в тези условия, но вече при придобито и упражнено право на пенсия и нищо повече.
Искра Фидосова:
Аз мисля, че е ясен казусът. Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 054-01-37, внесен от Моника Ханс Панайотова и група народни представители на 23.04.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Един не гласува.
По единадесета точка - Допълнително обсъждане на проект за решение за промяна на Правилника за организация и дейността на Народното събрание, № 054-02-33.
Колеги, това е във връзка с нещо, което сме гледали на предишно заседание и сме взели решение за промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с промяна на чл. 103 до чл. 106, съгласно изискванията на Лисабонския договор. Там има две допуснати технически грешки, които трябва да отстраним.
Трябва да отменим две алинеи в чл. 68 на действащия правилник в тази връзка.
В същото време това, което идва като предложение, обсъдено и коментирано с вас, затова се обръщам персонал към г-н Миков и към г-н Бисеров, съгласно Закона за електронните съобщения трябва да дадем правомощия за контрол на подкомисията. Тъй като се събраха и двете неща, а той влезе в сила, ние трябва да побързаме. Ние вече направихме уговорка между парламентарните групи. Имаме готовност и с текста. Г-н Лазаров го е подготвил. Ако искате да го подложим на обсъждане, но не разбрах дали е гледан в подкомисията. То е същото като другото. Просто трябва да го направим формално, за да може председателят на подкомисията и вие като членове да си организирате работата.
Въпросът е да го гледаме ли сега или да го оставим за следващия път. За това аз подписах да се изтегли доклада, за да можем да го направим с един общ доклад за промяна в правилника и да гласуваме всичко в пленарна зала, което е логично.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, само да има предвид и Комисията и Народното събрание, че колкото повече изсипвате, капацитетът на тази подкомисия е доста ограничен и без това. Няма да може да осъществява ефикасен контрол. Неимоверно нарасна броят на районните съдилища, само субектите ги сметнете колко са. Защото подсъдността там – разрешенията минават на районен съд. Сметнете ги колко са в България. (28 плюс 6 = 34)
Красимир Ципов:
28 председатели на районни съдилища плюс оправомощени от тях лица. При помнете си г-н Бисеров, какво приехме в Закона за електронните съобщения. Главните дирекции и областните дирекции, които са 28 в страната.
Христо Бисеров:
Като ви казах да се откажем от районните съдилища, вие отказахте.
Красимир Ципов:
Това ще са районите съдилища в 28-те области. Прочетете Закона за електронните съобщения и вижте кои са искателите.
Михаил Миков:
Ние не спорим за искателите.
Искра Фидосова:
Г-н Миков, смяташ, че в момента трябва да създадем още 15 служители?
Михаил Миков:
Смятам, че комисията няма достатъчно капацитет да се товари повече.
Искра Фидосова:
Г-н Методиев, има ли капацитет в момента?
Михаил Миков:
Няма капацитет. Разберете! Като всички министри да натоварят МВР с каквото се сетят. Така и тази работа върви. Да се има предвид да се усили капацитета. Имате си мнозинство. Г-н Лазаров да помисли как да се усили капацитетът. Не може едно и също магаре да го товариш с три самара. С два може, но с три не може. Имайте го предвид това. Знам, че е много удобно да няма нови щатове, да няма еди-какво си, но ако може повече функции. Ще видите какво ще стане с дискриминацията, с други и с трети. Като закиснат делата по 3-4 месеца да висят ида започнат да ви псуват и тогава ще разберете. Но тук да е ясно. Неща нищо. Може да контролираме и още нещо. Но не може да се осъществява реален контрол по този начин. Пет души веднъж седмично с 10 експерта. А обемът на информация се увеличава неимоверно. Естеството на самото законодателство, което приемаме, е такова. Броят се увеличава. Субектите се увеличават. Органите, които разрешават се увеличават. Проста аритметика. Този спор даже го махам за това 28 ли са районните съдилища или 120.
Христо Бисеров:
Искам да допълня. Увеличава се и ценността на СРС. Приложното поле на СРС вече става съвсем друго. Бройките може да не се увеличават, но всичко става доказателство в съда (ВДС).
Г-жо Председател, не искате ли да помислите за нещо по-различно. Защото ние сме на един кантар, защото няма ресурс тази подкомисия за тази работа. Помислете за комисия, постоянна със състав десетина човека, с по-голям персонал. Защото вие унищожихте междинното звено. Можехте да му прекратите мандата. Ако имаше междинно звено като регулаторен орган, като Бюрото за контрол, което да осъществява ежедневната работа с
петте милиона, можете да ги направите три милиона бюджет и пет души депутати отгоре, това го разбирам. Ама пет депутати и оставени отдолу полицаи, съдии, прокурори – колко народ има отношение. Сега тръгва една вълна, за която днес разисквахме, започват едни искания до комисията, до подкомисията да проверявам дали не са били обект на незаконно подслушване. Тази параноя нали знае, че гони всеки трети българин.
Наистина дайте да направим една комисия, за да имаме причини да седим в тази подкомисия. Казвам ви като на колеги. Да остави тази комисия или подкомисия в рамките на този мандат практика, която да е ценна за другите парламенти. Няма капацитет тази подкомисия.
Искра Фидосова:
Давам думата на г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Въпросът, който се поставя, е институционален. Аз ще кажа какво е моето мнение. Моето мнение е, че до момента подкомисията при неокомплектован експертен състав, е в състояние да извърши първоначалната си работа. Това, което е направено за два месеца, ще ми позволите едно отклонение, „морен вода не е пил никой”. Аз лично съм на обратното становище на колегите от години по принцип. Българската администрация за мен е много голяма, много раздута необосновано поради това, че много била работата. А ефективността на накрая?! Може да се окаже, че с тези 15 човека ще се свърши работа за иначе планирани 84 щатни бройки някъде другаде. Въпрос на натовареност е.
Вярно е, че вторият обект на дейност, произтичащ от Закона за електронните съобщения, аз лично в момента не се наемам да правя такива спекулативни прогнози, защото не е извършено никакво първоначално проучване, за да можем да говорим. Количеството произтича, когато се направи някаква първоначална информация. Плашехме се от някакви големи числа във връзка със СРС. Видяхме че са 3400. Може да бъркам числото, но това са хората български и чуждестранни граждани, върху които през 2009 г. върху които са упражнявани СРС – и подслушване, и проследяване, и белязаните банкноти и всичко. Т.е. аз съм на мнение, че този въпрос, който поставят колегите, заслужава внимание. Т.е. това нещо от подкомисия да стане комисия, ад не сме пет, а да сме десет, да се увеличи капацитетът и на експертизата и в случай, че Законът за електронните съобщения го изисква, за това съм за. Но нека да минем по този път още три месеца поне, за да видим. Защото ние продължаваме все още при едно политическо съгласие, на което аз много настоявам, да има равнопоставеност на експертизата на парламентарните групи, защото мисля, че това е гаранция за успеха на работата, продължаваме да не сме комплектовали експертният състав, което за мен е проблемът. Нека да го комплектоваме, нека да поработим и тогава всички възражения ще ги приема едно към едно. В момента обаче не съм съгласен, просто защото не вярвам, че ние сме доказали, че нямаме капацитет. Бидейки един обикновен архивар изобщо не се чувствам без капацитет да извършвам една политическа работа. Моята работа е политическа. Това че аз не съм полицай, прокурор, съдия и пр., не ми пречи да си върша работата в тази подкомисия и като неин ротационен председател и след това като член. Така че смятам, че днес няма да сме готови да разискваме.
Искра Фидосова:
Г-н Методиев е много прав. Дайте да започнем, да се види и след три месеца, след шест месеца ако станат 20 хиляди, 50 хиляди ще правим комисия, но сега нямаме основание. С колко експерта работите в момента? (С четирима.) И върши тази работа, която е предвидена за 15.
Г-н Лазаров искаше думата.
Димитър Лазаров:
Проблемът не е по текста. Ние го коментираме на подкомисията, че тъй като Законът за електронните съобщения влезе в сила и на тази подкомисия трябва да се дадат и тия правомощия по Закона за електронните съобщения, но ние сме още в началото. Първата част мина. Установихме от 11 хиляди приблизително, че касаят 3 хиляди лица, включая продължение и т.н. Ние говорихме, но по отношение на жалбите нямаме яснота. Дали хиляди ще бъдат? Уточнихме се, че ще изискаме справка, за да имаме някаква ориентация. Преди да е тръгнала работата и да се види обемът на работата, и тогава да се мисли. Мисля, че тук се търси малко под текст, защото и съставът на бюрото беше от 7 човека. Служителите, които са вършили работата, която сега се върши също бяха толкова, колкото тук са предвидени.
Искра Фидосова:
Има входиран доклад съгласно изискването на закона. Абсолютно е спазен срокът.
Димитър Лазаров:
Да се запознаят с текста, въпреки че г-н Бисеров каза, че няма проблем с текста, но следващата седмица да го гледаме.
Искра Фидосова:
Колеги, молбата ми е подкомисията да се събере, да си погледнете внимателно текстовете, ако има нещо да го редактирате и да се коригира. Разбираме се, че задържаме и другата промяна в правилника с идеята, че следващият четвъртък ще гласуваме, защото бавим други неща и да не търпим критика в тази посока.
Веселин Методиев:
Искам да допълня нещо с оглед на идеята за увеличаване по двама от парламентарна група.
Искам да се обърна към колегите от мнозинството. Когато се работи в малки парламентарни групи, когато няма достатъчен брой хора, искането за увеличаване е естествено, защото отговорността, с която се натоварват малък брой хора не е добра в малката група. В голямата група има по-голямо разпределение и оттам идва обяснението. Така че тук има основание искането за евентуално увеличаване от пет на десет. Казвам го от гледна точка на участието на малките парламентарни групи. Това го казвам, за да допълня картината, за която се говори в момента. Така или иначе този разговор се проведе.
Искра Фидосова:
Колеги, продължаваме по дневния ред.
По дванадесета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за българските лични документи, № 054-01-42, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 05.05.2010 г.
Г-н Бисеров, моля накратко да представите мотивите.
Христо Бисеров:
Мисля, че колегите много внимателно са прочели мотивите, така че подкрепям своя законопроект и моля да го подкрепите и вие. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Бисеров. Наистина има абсолютно основание и право. Необходима е тази промяна и аз лично го подкрепям.
Христо Бисеров:
Правя една уговорка. Допускам и възможността това ограничение да остане и за държави извън Европейския съюз, ако ви прецените, че това е правилният подход. Защото Директивата, на която почива целият проблем, е за Европейския съюз. Там разбирането е, че това не е излизане зад граница.
Аз изхождам от разбирането, че не бива да има два режима. Но не изключвам, че вие може да застанете на разбирането, че може да има два режима. Но това е въпрос на второ четене, според мен. Ако приемете тази уговорка?
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, искам да припомня, че в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред като разглеждахме на второ четене законопроекта от края на м. септември миналата година подкрепихме отпадането на тази точка, но в пленарната зала това предложение на Комисията не беше подкрепено и затова възникна този въпрос. Още тогава се постави въпроса затова, че нарушаваме както принципа на Директивата, така и основни принципи на договорите за функционирането на Европейския съюз. Благодаря.
Искра Фидосова:
Колеги, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за българските лични документи, № 054-01-42, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 05.05.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По тринадесета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за народните читалища, № 054-01-43, внесен от Даниела Маринова Петрова и група народни представители на 05.05.2010 г.
Имате думата, г-жо Петрова, като вносител.
Даниела Петрова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Промените, които се предлагат с настоящото изменение на Закона за народните читалища се изразяват в необходимостта, имайки предвид броя на читалищата, които са 3200 на брой към настоящия момент, с оглед сроковете, които са заложени в действащия Закон за народните читалища голяма част от читалищата не са привели своята документация в съответствие за регистрация.
Нещо повече, към 3 юни следва да се проведе конгрес за избор на представителни органи на читалищата ,също налага необходимостта да се удължат сроковете, разписани в закона, както и да бъде намален кворума за участници при гласуване и при избор на органи, като се премине към обикновено мнозинство. Към настоящия момент, ако участват по така разписания текст, следва да се отделят около стотина хиляди за организацията на този конгрес.
Нещо повече, по закон в следващата календарна година следва да се проведе конгресът за избор на органи. Т.е. тези разходи към настоящия момент се явяват извънредни.
Удължаването на сроковете, което е в другия член, се прави и с оперативната организация на конгресите, тъй като едномесечният срок се явява неразумен срок. В този смисъл са и направените предложения.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
От Министерството на културата присъства Милда Паунова.
Милда Паунова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Министерството на културата подкрепя проекта на Закон за изменение на Закона за народните читалища. Считаме, че предложените изменения адекватно уреждат възникнали практически проблеми при прилагането на закона. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, желаещи за изказване. Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за народните читалища, № 054-01-43, внесен от Даниела Маринова Петрова и група народни представители на 05.05.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против въздържали се.
По четиринадесета точка - Определение на Конституционния съд от 22.04.2010 г., получено на 29.04.2010 г. с приложено искане на Омбудсмана на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 9/2010 г. за установяване на пративоконституционността на чл. 519 и чл. 520 от ГПК (обн. ДВ, бр. 59 от 2007 г., посл. изм. ДВ, бр. 13 от 2010 г.)
Колеги, ние имаме принципно решение, което е взето веднъж. Както винаги, не излизаме със становище в тази посока. Нашето становище е приетият закон. Който е съгласен да не изпращаме становище, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Закривам заседанието. Благодаря на всички за участието.


Председател:
Искра Фидосова