Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 32

Днес, 20.05.2010 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Даниела Машева, заместник-министър, Борислав Петков, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” –и Юлия Меранзова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Министерството на земеделието и храните – Светлана Боянова, заместник-министър, от Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения”- Стоил Дудолов, началник на отдел и Стойка Куртева, юрист; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Александрина Димитрова, началник на отдел ВЕИ в дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда”, от дирекция Техническа хармонизация и политика за потребителите – Емил Алексиев, началник на отдел и Людмила Пеовска, младши експерт, Валентина Тонева, държавен експерт в дирекция „Икономическа политика” и Димитър Костов, главен юрисконсулт в дирекция Правна; от Министерството на околната среда и водите- Ивелина Василева, заместник министър и Асен Личев, директор на дирекция „Управление на водите”; от Конфедерацията на работодателите и индустриалците – Петър Андонов, програмен директор; от Американската търговска камара – Кенет Лефковиц; от фирма „Ен Вижън енержи”, представляващи Германската търговска камара – Албена Цанкова, Себастиан Ньотликс и Биляна Лозанова; от Асоциацията на производителите на екологична енергия – Биляна Петрова и Метин Ибрямов; от Адвокатска кантора Шьонхер – Мария Михалева; от Агенцията за следприватизационен контрол – Емил Бозуков, председател на Надзорния съвет и Руси Статков, член; от Камарата на независимите оценители – Людмил Симов, председател, Иван Митев, член на УС на КНОБ, Здравко Ленков, Борис Гиздаков и Венцислав Ненов; от Българска стопанска камара - Татяна Илева, председател на Регионалната камара на независимите оценители в София, и народните представители Валентин Николов и Стоян Мавродиев вносители на законопроекти и Десислава Танева, председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Започваме днешното заседание. Имаме необходимия кворум. Очакваме в близките минути да се присъединят още няколко колеги, които са на заседание в момента на други комисии.
Предлагам следния проект на дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 002-00-33, внесен от Министерския съвет на 04.05.2010 г.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за правата и задълженията на пациентите, № 054-01-39, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 28.04.2010 г.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет на 11.05.2010 г.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 054-01-45, внесен от Мартин Димитров Димитров и Стоян Тодоров Мавродиев на 13.05.2010 г..
5. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г. – продължение
6. Обсъждане на Отчет за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол за 2009 г., № 004-01-42, внесен от Агенцията за следприватизационен контрол на 22.04.2010 г.
7. Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, № 054-01-32, внесен от Валентин Алексиев Николов, Никола Иванов Белишки и Георги Иванов Икономов на 01.04.2010 г. и 054-01-34, внесен от Валентин Николов Иванов, Николай Янков Пехливанов и Десислав Славов Чуколов на 20.04.2010 г.
8. Обсъждане на Проекти на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- 054-02-33, внесен от Искра Фидосова Искренова и Светослав Тончев Тончев на 01.04.2010 г.
- 054-02-40, внесен от Веселин Методиев Петров и група народни представители на 14.05.2010 г.
9. Обсъждане на писмо до Председателя на Комисията по правни въпроси от Председателя на Комисията по бюджет и финанси вх. № 054-00634 от 20.05.2010 г. относно искане на девет народни представители-членове на Комисията по бюджет и финанси, с което молят на основание чл. 26, ал. 5 от ПОДНС, да отправи искане до министър-председателя г-н Бойко Борисов и заместник министър-председателя и министър на финансите г-н Симеон Дянков да се явят пред Комисията по бюджет и финанси и да представят информация за цялата финансова и икономическа политика на правителството, както и за сроковете за изпълнение на антикризисните мерки в контекста на предстоящата актуализация на държавния бюджет за 2010 г.
Има ли възражения по дневния ред? Няма.
Преди да продължим по дневния ред ми позволете от името на Правната комисия да поздравя колегата Светослав Тончев, който днес има рожден ден. Да му пожелая много радост, здраве и успехи. (Ръкопляскания.)
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 002-00-33, внесен от Министерския съвет на 04.05.2010 г.
Г-жо Машева, заповядайте.
Даниела Машева:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Така предложеният на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест се налага поради факта, че в процеса на прилагане на този закон след 2005 г. и до настоящия момент и в резултат на проведения четвърти кръг на взаимно оценяване и изготвения окончателен доклад в рамките на Европейския съюз бяха констатирани някои празноти в практиката по прилагане и съответно бяха отправени и препоръки в доклада.
Законопроектът цели прецизиране на разпоредбите, уреждащи фактическото предаване на лица на основата на Европейска заповед за арест в хипотезите, в които Европейската заповед за арест е издадена по отношение на български граждани и на лица временно пребиваващи в България и българският съд е допуснал изпълнението на Европейската заповед за арест съответно издаващата държава е предоставила гаранции, че след изслушване и налагане на съответното наказание по отношение на тези лица същите следва да бъдат върнати в Република България, за да изтърпят ефективно наложеното наказание.
С предложените промени в тази част се предвижда една специална процедура, по която следва да бъде извършено това предаване обратно на лицата в България за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като по този начин се цели бързина и да не се следва отново процедурата по трансфер на осъдени лица, какъвто е смисълът и на Европейската заповед за арест и на това производство.
Други промени се предлагат в едно по-пълно съответствие с рамковото решение, а именно:
- прецизират се разпоредбите относно условията за прилагане на Европейската заповед за арест в частта относно тежестта на наложеното наказание лишаване от свобода;
- премахва се необоснованото изискване за предоставяне на доказателства за наличието на влязъл в сила съдебен акт, на основание на който е издадена Европейската заповед за арест.
Създава се нов текст, съобразно който се предоставя законова възможност правоприлагащите органи да включват в Европейската заповед за арест и допълнителни (акцесорни) престъпления, когато тези престъпления в зависимост от наказанието, което се предвижда за тях или в зависимост от наложеното наказание по принцип не съответстват на изискванията за издаване на Европейската заповед за арест. Но ако заповедта се издава на основание друго престъпление, което има съответствие с тези изисквания, да могат да бъдат предавани лицата и за тези престъпления, така че да не се налага държавата допълнително да прави искания в тази част.
По-нататък законопроектът предвижда допълнение, целящо предоставяне на законова възможност за задържане на лицето с цел осъществяване на процедурата по фактическото му предаване на съдебните власти на издаващата държава в случаите на отложено изпълнение на Европейска заповед за арест. Създава се изрична процедура, по която да бъде изпълнено поетото от съда задължение в случаите, когато лицето е било временно предадено на издаващата държава за провеждане на наказателно производство срещу него и след получени гаранции от същата държава, то да бъде върнато, за да изтърпи наложеното му наказание в Република България.
К оглед избягване на противоречиво тълкуване на нормата и съответно противоречива съдебна практика, както и д цел по-пълно съобразяване със смисъла на съответната разпоредба на Рамковото решение, в чл. 45, ал. 1 и 3 се правят изменения като:
- изрично се уточнява характерът на отказа на лицето от принципа на особеността – във всички случаи такъв отказ може да бъде направен единствено след изразено съгласие за незабавно предаване, т.е. съгласието за незабавно предаване задължително предхожда и предпоставя отказа от принципа на особеността;
- създава се задължение на съда наред с проверка на абсолютните основания за отказ да извършва процесуални действия по проверка на висящи наказателни производства на територията на България, когато се пристъпва към незабавно екстрадиционно производство или към незабавно предаване по Европейската заповед за арест така че да се възпрепятства съществуващата понастоящем практика лица, които подлежат на такова предаване с цел избягване на наказателно преследване в България, когато срещу тях се водят наказателни производства или съответно следва да изтърпят наложени наказания лишаване от свобода. В тези случаи се препятства възможността тази процедура да бъде използвана.
Законопроектът предвижда разширяване н функциите на прокурора чрез извършване на проверка дали получената Европейска заповед за арест отговаря на изискванията по чл. 36 и чл. 37. Това са формалните изисквания, на които трябва да отговаря всяка Европейска заповед за арест. Това предложение цели изпълнение на препоръките от окончателния доклад, който е в резултат на четвъртия кръг от взаимни оценки от прилагането на Европейската заповед за арест и относно функциите на прокуратурата в процеса по признаване и изпълнение на Европейската заповед за арест.
На следващо място предлага се изменение на текста, регламентиращ временното предаване на лице, при условия, определени в споразумение между съда и издаващия и изпълняващия орган. Така се отстраняват практическите затруднения, дължащи се на грешното тълкуване, че временното предаване е алтернатива на отложеното изпълнение на Европейската заповед за арест. Предложената нова редакция внася необходимата яснота върху правната същност на временното предаване, а именно, че се касае за възможност, която може да се осъществи единствено по искане на молещата държава, в случай че е допуснато отложено изпълнение на Европейска заповед за арест.
Така направените предложения за изменение на закона считаме, че ще отговорят на исканията на практикуващите юристи, които се занимават с този вид производства, а именно прокурори и съдии и ще изпълним препоръките, които бяха направени към българската държава с последния доклад за оценка.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата за изказвания по законопроекта. Ние сме водеща комисия. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаема г-жо Заместник-министър,
Имам два въпроса. Когато е пропуснато отложено изпълнение на Европейската заповед за арест, с тези изменения се създава възможност, от една страна, е допуснато отложено изпълнение, от друга страна – се допуска временно предаване. Т.е. може лицето, за което има допуснато отложено изпълнение, да бъде предадено на молещата страна временно. Това създава ли предпоставки общо взето във всеки един момент, в който молещата страна по някакъв начин получи отказ за незабавно предаване или пък се окаже в ситуацията на отложено изпълнение на заповедта, да прибягва до искане за временно предаване.
Това е единият въпрос.
Другият е допуска ли се временно предаване тогава, когато срещу лицето има висящо наказателно производство на фаза досъдебно производство и когато подсъдим и е на фаза съдебно дело, наказателно, в България.
Даниела Машева:
По въпроса за отложеното предаване. Отложено предаване принципно е допустимо само, когато срещу лицето в България се води друго наказателно производство или има наложено наказание ефективно изтърпяване лишаване от свобода. Преценката е на съда, който се произнася по изпълнение на Европейската заповед за арест. В промените, които се предлагат, просто се прецизира процедурата така че наистина да се осигури това отложено предаване по отношение и на мярката за неотклонение на лицето, така че когато приключи тук срещу него наказателното производство да има пълна гаранция, че лицето ще бъде предадено на молещата държава.
По втория въпрос за временното предаване. Временното предаване като процедура е допустимо именно когато срещу лицето Х се води наказателно производство или съответно лицето изтърпява наказание лишаване от свобода, като отново преценката е на съда. Прави се преценка в зависимост от това дали няма опасност да изтече давността и съответно се прави съпоставка между давността за престъплението, за което лицето се търси в издаващата заповедта държава и съответно давността по нашето българска наказателно производство, така че да се гарантира лицето да бъде преследвано и за двете престъпления.
Искра Фидосова:
Благодаря на заместник-министър Машева. Г-н Нотев иска думата. Заповядайте.
Явор Нотев:
Уважаеми колеги,
Г-жо Председател,
Предлаганите промени са своевременни и необходими. Законът има тази специфика, че той е насочен като адресат към кръг юристи, които го прилагат и уверявам ви, че самото приложение поражда редица практически проблеми – казуистика, която не всеки юрист, макар и практикуващ в областта на наказателното право би се справил леко.
В конкретните промени виждам отговор на въпроси, които практиката поставя, както вече беше заявено от вносителите.
Искам да обърна внимание и да ви уведомя по-скоро, че заместник-министър Машева наред със съдия Панова, струва ми се, са хората, които имат най-ясен поглед по тези въпроси и които са ангажирани включително с обучение на магистрати, а също така и на адвокати по прилагането на този закон. Проучвайки го, намирам, че промените са изключително разумни и навременни. Отделно от това, те отговарят на изискванията на рамковото решение. Аз мисля, че няма какво повече да дебатираме по-тях, защото по-добре и по-уместно не бихме могли да предложим текстове.
Предлагам да гласуваме.
Искра Фидосова:
Благодаря на адвокат Нотев. Наистина между първо и второ четене ще има възможност за редакционни корекции относно правната техника и няколко бележки, които ще коментираме на второ четене.
Други желаещи има ли за изказване. Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 002-00-33, внесен от Министерския съвет на 04.05.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По втора точка – Обсъждане на първо четене на Законопроект за правата и задълженията на пациентите, № 054-01-39, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 28.04.2010 г.
От страна на вносителите, г-н Веселин Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Уважаеми колеги, гости, най-напред искам ад кажа за предисторията. Това е законопроект, който се разглежда в българския парламент вече няколко години и има една основна цел, която е записана в самото му заглавие, да гарантира права и да дефинира ясно задължения.
Ценното на този текст, който днес се разглежда, е фактът, че са взети предвид множество препоръки, направени както от държавните институции, така и от неправителствените организации, които са ангажирани с тази тема.
За нашите европейски разбирания като страна член на Европейския съюз трябва да бъде характерна защитата на правата на пациентите и да бъде дефинирана в специален закон. Тези дебати са вече пет години и мисля, че е крайно време да започнем конкретна работа. Досега, за съжаление, текстовете са стигали до първо четене и не са продължавали по-нататък.
За какво става дума конкретно в законопроекта?
Първо, за правата на сигурност и безопасност. Това, което се случва с човека, когато е болен, попаднал е в болнично заведение и трябва да се гарантира неговата сигурност и безопасност.
Второ, което е известна новост за българското общество през последните години, това е правото на уважение, зачитане на личното достойнство, нещо, с което ние по-възрастните хора не бяхме свикнали да работим, а е и част от демокрацията.
На следващо място гаранцията на тайна и на конфиденциалност, което е част от защита на личните данни, но не е написано в закон, когато става дума за пациенти и за болни хора.
Правото да се избягват ненужни страдания и болка, което е лично право на всеки един човек, попаднал в зависимост от някакво тежко заболяване във връзка с неговото лечение.
Има една група въпроси, които гарантират правото на информация по време на получаване на медицинска помощ – едно от нещата, което в най-висока степен не се практикуват нас, нямаме изобщо изградени системи на работа. Нещо повече, за разлика от белия свят тук дори се казва повече на близкия, отколкото на самия болен. Това е абсурдна ситуация и в някаква степен е именно срещу правата на личността. Това че човек трябва да бъде информиран е част от демократичните права.
Накрая, за да не ви отегчавам, естествено, ще кажа, че всички медицински специалисти, които са участвали в обсъжданията и са давали свои препоръки в периода на изготвяне на законопроекти, аз съм участвал в три такива дискусии, са отразени във варианта, който е на вашето внимание.
Смятам, че от правно техническа гледна точка дотолкова доколкото в тези месеци съм видял забележките, законопроектът е на добро равнище и по тази причина може да бъде подкрепен.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев.
Колеги, имаме изпратено становище от Министерството на здравеопазването. То е отрицателно по отношение на този законопроект. В рамките на две минути ще кажа какви са мотивите за това.
В становището е отразено, че правата на пациентите са регламентирани и в Конституцията, и във Всеобщата декларация за правата на човека и Международния пакт за икономически, социални и културни права, Европейската социална харта и Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство. В страната имаме уредба в няколко закона: Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване, Закона за лечебните заведения, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането.
Всъщност преобладаващата част от нормите, които са записани в законопроекта събират на едно място и преповтарят всички тези разпоредби, които се съдържат в изброените закони и в международните актове.
Този законопроект, доколкото разбирам, в същия вид беше внесен и гледан като философия и беше отхвърлен в пленарна зала. Сега не сме сравнявали текстовете, за да видим колко е изменен.
В същото време, Министерството на здравеопазването в своето становище, със съответното уважение към авторите на проекта, казва, че същите правят опит да въведат кодификация на правата на пациента в рамките на обхвата на задължителното здравно осигуряване и извън него. Но считат, че ако трябва нещо да бъде допълнено или изменено в тази материя, касаеща правата и задълженията на пациента, то това следва да стане в съответните закони, в които са разписани тези права и задължения и по-специално в Закона за здравето. Т.е. основно там.
Има представени и конкретни бележки по текстовете.
Тъй като не присъства представител на Министерството на здравеопазването, затова ви запознах и с тяхното становище.
Имате думата за изказвания. Г-н Корнезов, заповядайте.


Любен Корнезов:
По-скоро си задавам въпрос. С този Закон за защита правата на пациента не само в това събрание, но и в по-предните много се изписа. Според мен, има място за такива законопроекти. Но аз питам г-н Методиев. Занимавате ли се в този законопроект с евтаназията. Това е един проблем за живота и смъртта и за правото на пациента.
Проблемът в Русе. Докъде? Тук касаете само здравето на пациента, а здравето на поколението?
Също казахте: Пациентът трябва да бъде информиран. Да, разбира се, че трябва да бъде информиран. Но докъде? Вие казахте преди малко, че много често близките на пациента знаят повече от самия него. Естествено е, че ще е така. В някои случаи не можеш да кажеш на болния, където бере душа, имаш още два дена.
Така че има някакви граници. Тези граници могат да се определят в този закон за пациента. В административно наказващите разпоредби слагате глоби, отнемане правото да бъдеш лекар и т.н., защото не е информиран. Няма да го информира. Има някакви граници на информацията, които ако ги прекрачим в тази деликатна материя ще бъде още по-лошо.
Това са ми въпросите. Не съм против тази идея Но в края на краищата излиза така, че правим един закон за самия закон. Не знам дали ще има някаква практическа полза от него.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Корнезов, Г-жа Юлиана Колева.
Юлиана Колева:
Аз бих изказала противоположно мнение. Смятам, че без съмнение е необходимо да има отделен Закон за правата на пациента, защото действително има нужда от някакъв вид кодификация на тези права, които са особено специфични. И дотолкова доколкото бих възприела забележките на Министерството на здравеопазването не е толкова в критиката и техните забележки, които не намирам за особено състоятелни. Смятам, че такъв законопроект за правата на пациента трябва да върви едновременно с тези изменения в законите, които биха гарантирали извършването на здравната реформа. И в този смисъл, на мен ми се струва, че авторите, които без никакво съмнение са положили сериозен труд, за да изработят този законопроект. С наша помощ и известен морален натиск във времето бихме могли да поискаме Министерството на здравеопазването да ускори издаването на тези законопроекти, които ще гарантират извършването на здравната реформа и едновременно с това този законопроект като някакъв пакет закони, които да осъществяват здравната реформа да влезе. Ако Министерството на здравеопазването има някакви забележки към този законопроект, да ги отправят. Просто да работят съвместно. Според мен така би било най-удачно. Защото има няколко забележки, които намирам за уместни за развиване на правата, но във всички случаи, когато се издава отделен закон, този закон доразвива основните постановки, които без съмнение в сега действащите закони, не са добре развити и не гарантират в пълен обем правата на пациентите, така както ние ги виждаме и бихме искали да се осъществяват.
Този законопроект е много важен. Аз съм радетел затова да има отделен законопроект за правата на пациента. Но нека това да стане като се синхронизира малко работата на авторите на този законопроект с Министерството на здравеопазването и заедно да работят в рамките на проектите, които ще се внесат за здравната реформа, да се внесе и този законопроект.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Димитров, имате думата.
Тодор Димитров:
Уважаеми колеги, аз считам, че първо следва да обсъдим въпроса дали е допустим този законопроект по смисъла на чл. 72 от нашия правилник, тъй като ние вече сме отхвърлили такъв законопроект, както спомена и г-жа Фидосова. Съгласно чл. 72, ако няма съществени промени в неговото основание, той е недопустим в този му вид и не следва да го гласуваме. Ние сме Комисия по правни въпроси и въпреки че не сме водеща, ние сме Комисията, която трябва да даде отговора на този въпрос. Според мен, тук има недопустимост, тъй като ние вече сме го отхвърлили. Мисля, че това е било м. септември 2009 г.
Веселин Методиев:
Изключително некоректно е да ви отговарям на този въпрос и ще ви кажа защо. Защото хората, които сме се подписали, не сме за първи път народни представители и си познаваме правилника. В самото начало казах, че всички забележки, които са отправени, както от Министерството, така и от неправителствените организации са взети предвид и са отразени в текстовете. Този текст не е просто подписан и copy paste текста от миналата година, а е преработен с всички конкретни бележки и са внесени конкретни текстове. Той не може да претърпи друга структура по простата причина, че той е един единствен възможен, според нас, скелет. Но текстовете съвсем не са същите. Естествено е, че са други. Така че въпросът за допустимостта е решим.
Аз искам да благодаря и на двамата колеги, защото поставиха наистина основни въпроси.
Първият въпрос е принципен. Той не е по силите на Министерството на здравеопазването и ще ви кажа защо. Защото здравната реформа в България вече много години се прави от лекарите за лекарите. И това е професионално изкривяване във всяка област, в която вие пожелаете да си дадете примери. Примерно, в образованието, под натиска на синдикатите много пъти реформите се правят заради работещите в системата, а не заради учещите се в нея. По същия начин в здравеопазването е крайно време и ние пациентите да дадем някакъв принос по пътя на реформата, ако е възможно дотолкова, доколкото сме силно заинтересувани от това да бъдем лекувани по един достолепен начин. Това е въпрос на човешко достойнство.
И тук г-н Корнезов засегна първия кръг въпроси, които са от ценностен характер, в които ние се раздалечаваме или се събираме. Например, дали човек трябва да бъде информиран за точното състояние, или трябва да бъде укрито за негово добро или за негово зло. Това е спорен въпрос. Г-н Корнезов изрази едната позиция. Аз няма да отнемам времето на Правната комисия, макар да мога да дам аргументи. Но съм говорил и в зала на тази тема. Аз съм на другото мнение, че човек трябва да си отиде от божия свят със съзнанието и достойния начин на раздялата, а не с ужаса и страха. Това, според мен, е достойният път на отиване. Всички си отиваме един божи ден. Но това е възглед. Никой не бърза, но не зависи от нас. Това е спорен въпрос и ако по това тръгне дискусия, ще надделее мнението на мнозинството от хората, които ще го подкрепят или ще падне – това, което реши мнозинството.
По отношение на това доколко всички съпътстващи закони в момента вършат работа. Отговорът е следния. Ако минете през няколко болници и видите там какво е изписано като права и задължения на пациентите, ще видите, че става дума за коренно различни неща в различни болници, което е абсурдно. Това не е възможно. Има нужда, че трябва да се кодифицира. Т.е. това нещо трябва да се вкара в обща норма, за да може самата мрежа от болнични заведения да знае пътя, по който го прави. Тъй като тези въпроси са спорни. Те са спорни и за една лекарска колегия, спорни са и в рамките на едно отделение в болница, ако щете. Хората изповядват различни възгледи и затова държавата трябва да носи тези отговорности.
Нямам нищо против да приема мнение, че такъв тип законопроект е длъжен да бъде общо дело на изпълнителната и законодателната власт. Това по принцип е разумно нещо. Ще го предам на колегите си като възможност за общуване с Министерството на здравеопазването, но то от пациент досега не сее ръководило. То се ръководи само от лекар. Да са живи и здрави. Моите уважения към тях. Не знам дали ще го сложат сред приоритетите си.
С тази шега завършвам. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Методиев, аз ще изразя и собственото си мнение и позиция и то в продължение на това, което вие казахте. Да, изпълнителната власт се ръководи от лекари, от икономисти и те не са само лекари, а и пациенти. Има много смисъл и основания в това да има може би такъв закон за правата и задълженията на пациентите. Това не е механичен сбор на норми от 10 закона, плюс международните актове, които засягат правата на човека и гарантират тези права. Аз смятам и подкрепям това, което каза г-жа Колева и Вие също приехте, че може би наистина трябва да бъде общо дело. Но след като един такъв закон засяга всеки един български гражданин и е толкова важен с оглед на въпросите, които ще уреди, аз смятам, че трябва да има една много сериозна дискусия по това необходим ли е такъв закон. Да се чуят мнения и становища на всички – и на пациенти, и на неправителствени организации, и на изпълнителна власт, и на политически партии. В тези дискусии да се определят рамката и концепцията на това какво да съдържа в себе си, както и тези болни спорни теми, както каза и г-н Корнезов. Той повдигна една от тях, но ако нямаме дискусия и дебат по тази тема, както и по другите, какво да пишем и да кодифицираме в един такъв закон.
Аз по принцип подкрепям идеята, но също смятам, че трябва да започнем от самото начало по начина, по който може би скоро ще променим и Закона за нормативните актове, особено когато става въпрос за един толкова сериозен закон, който засяга всички.
Подкрепям идеята за такъв законопроект, но в същото време?!
Веселин Методиев:
Аз благодаря и за Вашето мнение, г-жо Председател.
Забравих да кажа по конкретния въпрос, който постави г-н Корнезов за евтаназията е в раздел 12, чл. 30 и чл. 31 е решен този въпрос. Т.е. авторите на законопроекта смятаме, че не е допустимо да се отнема човешки живот, тъй като ние сме от хората, които смятаме, че не го даваме ние. Но това е спор, който ще започнем да водим, стига да влезем в дискусия. Подобна позиция сме защитавали по един много скандален законопроект, който беше свързан с трансплантациите, с тъканите и сме били пак на различни позиции с г-н Корнезов и взаимно сме уважавали позициите си. От тази гледна точка приемам вашето мнение, но искам само да ви кажа, че няма да постигнем никакъв напредък при тези обсъждания, защото сме минали през тях. Ние знаем становищата, знаем различията. Въпросът е как и дали народните представители ще консолидират воля, за да приемат такъв законопроект. От тази гледна точка аз подозирам, че Комисията ще гласува в голямата си част „въздържал се”, защото никой не е против, доколкото разбирам, и ще го подкрепят може би малко хора. Защото разбрах, че колегата, който напусна, ще го подкрепи и аз, а може и още един да се намери. Въпросът не е в това. Въпросът е дали да намерим другото решение – консултациите на парламентарните групи да доведат до съгласие от такъв законопроект и депутатите, които ще се нагърбят в рамките на една по-широка общност от парламентарни групи, а не само от една, както е в нашия случай, да извършат тази дейност, за която Вие, г-жо Председател, говорите. Това ми се струва работещо. Другото е нещо, което няма да донесе резултат. В случай, че проектът не бъде подкрепен, аз ще поема с колегите си такава инициатива за такъв тип консултация. Ако се намери достатъчно съгласие, законопроектът ще види бял свят. Вече може би спазвайки само спазвайки формалността за допустимост, защото ще остане само това, политическата воля и нищо друго. Т.е. промените могат да се окажат текстуално много малко. Но може да се намери воля.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Това имах предвид и аз. Аз лично ще гласувам „въздържала се” именно поради тази причина. Защото като нормативен акт след като нямаме тук поне някакво съгласие, няма дебат предварително по рамка и концепция. Ние сме Правна комисия и разбирате, че няма какво да обяснявам повече. Колегите ще решат за себе си. Аз казах, че има необходимост и едни такива консултации в рамките на парламентарните групи мисля, че ще бъдат полезни.
Колеги, има ли други желаещи за изказване по тази точка? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за правата и задълженията на пациентите, № 054-01-39, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 28.04.2010 г.
Който е „за4, моля да гласува. Петима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”.
Заповядайте, г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Да не бързаме да го вкарваме в пленарна зала. Да намерим все пак момента? Трябва воля. Ако има воля, ще стане.
Искра Фидосова:
Това е въпрос на решение на вносителите и разговор с колегите.
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет на 11.05.2010 г.
Тук са вече представителите на Министерството на околната среда и водите. Заповядайте. Г-жа Ивелина Василева, заместник-министър, ще представи законопроекта.
Ивелина Василева:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Предлагам на вашето внимание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, който е изготвен във връзка с необходимостта да бъде приведено българското законодателство в областта на управление на водите в съответствие с Директива 60 от 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения. Крайният срок за транспонирането на тази директива е изтекъл на 26 ноември 2009 г.
Чрез транспонирането на Директивата се осигурява нормативното регламентиране в българското законодателство на принципите, които са заложени и на подхода за дългосрочно планиране на намаляването на риска от наводнения, като са предвидени три основни етапа: до 2011 г. разработването на предварителна оценка на риска от наводнения; до 2013 г. изработването на карти, оказващи опасността от наводнения и карти за риска от наводнения за местата, където съществува реален риск от наводнения или може да се предвиди такъв; до 2015 г. разработването на планове за управление на риска от наводнения за зоните с идентифициран реален риск от наводнения или може да се предположи такъв.
В плановете се определят и целите, които ще бъдат достигнати с прилагането на Директивата.
Друга основна цел на законопроекта е да се правното основание за транспонирането в подзаконовата нормативна уредба на следните директиви на Европейския съюз:
- Директивата за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите;
- Директивата за създаване на рамка за действие на общността в областта на политиката за морска среда, така наречената рамкова директива за морска стратегия;
- Директивата за определяне на техническите спецификации за химически анализ и мониторинг на състоянието на водите.
Друга важна предпоставка за изготвянето на законопроекта е необходимостта от усъвършенстване на практиката в областта на управление на водите, като във връзка с това със закона се предлага въвеждането на правила за определяне на таксите в случаите, когато няма монтирани измервателни устройства, определяне на задълженията на компетентните органи на централно и местно ниво във връзка с изпълнението и контрола на мерките и програмите от мерки, заложени в плановете за превенция от риска от наводнения; регламентиране на задълженията в областта на управлението на водите на Националния институт по метеорология и хидрология, както и на Националния институт по океанология и на Изпълнителната агенция по околна среда.; облекчаване на административните процедури и създаване на предпоставки за прозрачност в работата на администрацията; промяна в списъка на комплексните и значими язовири и предоставяне на общините за управление на някои от находищата на минерални води, които са изключителна държавна собственост.
Законопроектът беше публикуван на страницата на Министерството на околната среда и водите и предоставен за съгласуване на Националното сдружение на общините в Република България, както и на редица съсловни и неправителствени организации за съгласуване и коментари.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Василева. Колеги, имате думата за изказвания по този законопроект. Да разбирам, че няма желаещи?
Г-н Димитров, във Вашата комисия е гледан законопроектът. Има ли бележки от правна гледна точка по Закона за водите. (Нямаме бележки.)
Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет на 11.05.2010 г.
Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 054-01-45, внесен от Мартин Димитров Димитров и Стоян Тодоров Мавродиев на 13.05.2010 г.
Законопроектът съдържа предложение за един параграф - § 1, т. 6. от допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит се правят следните изменения: Става въпрос за уточняване и определение на референтен лихвен процент. Има легална дефиниция какво представлява. Той да бъде оповестяван на сайта на интернет страницата на кредитора и информацията за него да се съхранява на разположение на интересуващите се лица в достъпна писмена форма в служебните помещения на кредитора.
Има становище от страна на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по така внесения законопроект. Заповядайте.
Емил Алексиев:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Аз съм началник на отдел „Техническа хармонизация и политика за потребителите в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Ние сме представили становище в Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, в което Министерството на икономиката, енергетиката и туризма подкрепя предложения законопроект и мотивите към него със следната бележка и следното предложение.
Действително внесеният законопроект прави предложение за промяна на дефиницията на термина „референтен лихвен процент” в Закона за потребителския кредит с мотив за предоставяне на по-голяма информация на потребителите в два аспекта: един път по отношение на референтен лихвен процент и втори път по отношение на методиката за изчисляване на лихвения процент от страна на кредиторите.
Нашето предложение, които отива малко по-далече от вносителя, разбира се, ако бъде прието и от представителите на Икономическата комисия и по-късно и в пленарна зала, е тъй като става въпрос за една легална дефиниция, която действително дефинира термина, но това не е една материално правна норма, която по-скоро не съдържа задължение за икономическите оператори, в случая за кредиторите. Ние предлагаме, ако бъде възприето, да бъде разписано на друго място това задължение за предоставяне на информация в закона по отношение на лихвения процент и по отношение на задължението за методиката за изчисляване на референтен лихвен процент.
Искра Фидосова:
Извинявайте, че Ви прекъсвам.
Г-н Мавродиев, заповядайте. В момента сме на законопроекта, на който сте вносител. Аз го представих в рамките на една минута и дадох думата на представителя на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за становище. Ако трябва нещо да добавите като мотив, заповядайте.
Стоян Мавродиев:
Първо моля да извинение затова, че закъснях, но бях досега в Комисията по бюджет и финанси, където представяхме друг законопроект.
По повод на внесеното от нас предложение с колегата Мартин Димитров накратко ще обясня каква е идеята и философията. Идеята беше, че в последните няколко седмици се разгоря, иницииран от определени икономисти един доста популистки дебат, който атакува, според нас, един добре обмислен и добър закон, който бяхме приели преди като народни представители и Народното събрание прие Закон за потребителския кредит. Той изцяло отразява европейската директива по отношение на потребителския кредит, което има максимален обхват по отношение на задълженията на банките за предоставяне на информация и на практика ние сме предложили в максимален обем европейската директива, с което считаме, че и настоящия законопроект обективно и пълно защитава интересите на потребителите. Създаде се обаче доста нездрава популистка обстановка и затова ние с колегата Димитров, обсъждайки необходимостта Народното събрание да покаже още един знак към обществото, че независимо от перфектния законопроект, който сме приели, бихме могли да направим още една стъпка за допълнителна прозрачност като накараме банките и изискаме от тях да качат на банковия си сайт всяка отделна банка да качи методологията, по която формира лихвените нива и по които евентуално би променяла съответните лихвени проценти при настъпване на определени фактори и обстоятелства, заложени в тази методология, с което по никакъв начин не въвеждаме някакъв много по-голям обем на защита, но това е още едно ниво на прозрачност, ако така мога да го дефинирам. Мисля, че с това Народното събрание изчерпва своя обем на правомощия, тъй като ние наистина по Директивата нямаме какво повече да направим, тъй като е приложена и тя има максимален обхват и обем.
Мисля, че с този текст внасяме тази допълнителна прозрачност по отношение на методологията. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Маводиев. Г-н Алексиев, да допълните нещо към това, което казахте.
Емил Алексиев:
Нямаме съществени различия. Както казах, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е подкрепило внесения законопроект. Подкрепя и мотивите. Солидаризираме се с това, което току-що беше изложено от г-н Мавродиев.
Искра Фидосова:
От нас като препоръка като правна техника следва да се направи редакция първо на наименованието, тъй като става въпрос само за допълнение на законопроекта, а няма изменение в този параграф. Съгласно изискванията на Закона за нормативните актове следва да изпишете само допълненията, които се правят в действащия текст, а не по начина, по който е изписано, но това е редакция, която може да бъде направена преди второ четене.
Стоян Мавродиев:
Благодаря Ви. Ще се съобразим с тази бележка.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 054-01-45, внесен от Мартин Димитров Димитров и Стоян Тодоров Мавродиев на 13.05.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Благодаря.
По пета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г. – продължение.
На предишното заседание започнахме дебат по този законопроект. Имаше доста изказвания и въпроси. Колегите от Министерството на земеделието и храните и от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да заповядат. От Министерството на земеделието тук е заместник-министър Светлана Боянова. Стоил Дудолов и Стойка Куртева бяха и на миналото заседание.
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма - Александрина Димитрова, от Конфедерацията на работодателите и индустриалците – Петър Андонов и от Американската търговска камара – Кенет Лефковиц. Има още представители на фирми, на Германската търговска камара и от Асоциацията на производителите на екологична енергия – Биляна Петрова, и други.
На миналото заседание ние започнахме дебат по този законопроект. Не знам дали присъстващите днес са успели да се запознаят как е протекло заседанието. Имахме много въпроси и бележки по така представения законопроект и по законосъобразност, и по целесъобразност и подход. Няма да повтарям това, което коментирахме на миналото заседание. Не получихме отговор на множеството въпроси, които бяха отправени от членове на Комисията към представителите на Министерството на земеделието и храните. На предишното заседание не са присъствали представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците, както и представители на фирми и Асоциацията на производителите на екологична енергия, които присъстват днес.
Преди да пристъпим към дискусията, желаят ли да вземат отношение тези представители, които в предишното заседание не са били и не са участвали в дебата.
Преди малко получихме две становища, които веднага ги раздадохме на колегите.
Г-н Петър Андонов, заповядайте.
Петър Андонов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Аз ще се огранича в коментара си по ЗИД на Закона за опазване на земеделските земи единствено с някои правни аспекти, които ние считаме за изключително важни. Според нас, проектът за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи е дискриминационен спрямо проекти за изграждане на енергийни мощности от възобновяеми енергийни източници, като единствено за този тип стопанска дейност се предвижда забрана за промяна на предназначението на земеделсик земи от първа до четвърта категория. Т.е. върху тези земи могат да се изграждат топлоелектрическа централа, атомна електроцентрала, бензиностанции, супермаркети, хотели или да се строят пътища, единствено не могат да се изграждат възобновяеми енергийни източници. В този смисъл ние смятаме, че този закон като текст в § 7 е противоконституционен само защото ограничава правото на собственост без доказана обществена необходимост, но и създава дискриминация на един тип дейност. Няма друга страна в рамките на Европейския съюз, където да има подобен закон.
Аз бих искал да обърна внимание на уважаемата комисия на факта, че в този проект, който се предлага, законът противоречи на Директива 28 от 2009 г на Европейската комисия за развитие на възобновяемите енергийни източници. И нещо, което е още по-важно, тя противоречи и на още една директива от юли месец миналата година, това е Директива 72 от 2009 г., Глава трета „Производство”, чл. 7, където се говори за разрешителната процедура за нова мощност в областта на възобновяемите енергийни източници за прозрачни и недискриминационни критерии за използването на земята и избор на площадки за изграждане на обекти. Затова, че когато държавите-членки са установили специални процедури за разрешаване използването на земята, които се прилагат за големи нови инфраструктурни проекти за производствен капацитет, държавите-членки по целесъобразност включват изграждането на нови производствени мощности в обхвата на тези процедури и ги прилагат по не дискриминационен начин и в една подходяща времева рамка.
Разбира се, в § 7, който е най-драматичният в този закон, предложеното изключение от забрана за територии, определени със специализирани карти към Националния план за развитие на енергия от възобновяеми енергийни източници, също не прави забраната обоснована. Защото специализираните карти са в много ранен етап на подготовката, да не кажем, че все още ги няма в този вариант, без да е ясно и как ще бъдат изготвените и одобряването на законопроекта в този вид, преди да са готови специализираните карти, също е изключително прибързано и в противоречие с правната логика.
Същевременно твърде трудно ще бъде на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да извърши професионално проучване на потенциала на възобновяемите енергийни източници и да направи една такава карта.
Освен това, инвестиционният интерес към изграждане на възобновяеми енергийни източници е обусловен от наличието на природен ресурс, като вятър, слънце, вода, биомаса и разпределението на природните ресурси на територията на страната не може да бъде нормативно установено. То е естествено определено от географските и климатични характеристики на страната, което е изключително важно.
Ще завърша с това, че само преди седмица вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков пред много авторитетен форум във Вашингтон заяви, че експортно ориентираните отрасли и алтернативните енергийни източници са най-важните насоки, в които България ще търси инвестиции. В този смисъл приемането на един такъв закон би влошило изключително много инвестиционния климат и средата за правене на бизнес в България. Благодаря ви.


Искра Фидосова:
От Асоциацията на производителите на екологична енергия. Заповядайте. Моля накратко. Идеята е не да четете, това което сте донесли като становище, а само с две изречения. Вие оспорвате, изразявате несъгласие с дискриминационния характер и подход и заради нарушения на Директивата. Заповядайте, за вашето становище.
Биляна Петрова:
С риск и да спестим време, ние не можем да подкрепим такъв текст. Изразяваме несъгласието си с него. В мотивите си подробно сме представили становището, което вярвам е пред вас.
Това, към което искаме да акцентираме с оглед правния характер на Комисията, е, че според нас така предложените мотиви от Министерството на земеделието и храните, те не отговарят на изискванията на Закона за нормативните актове поради липсата на ред реквизити. Това поне е нашето мнение.
Иначе цялостната ни позиция можете да намерите в писменото становище, както и се солидаризираме с така изразената позиция от Андонов. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Вие имате принципно становище за не подкрепа на целия ЗИД, а не само заради въпросния чл. 23, касаещ абсолютната забрана за ВЕИ-та. Докато при тях, доколкото аз можах да разбера от дългото изказване, ставаше въпрос само за този текст.
Петър Андонов:
Аз се ограничих до най-важното поради времето,с което разполагаме.
Искра Фидосова:
От страна на Министерството на земеделието и храните не знам кой ще отговаря. От миналия път останаха много въпроси. Може би е необходимо да се опитам да ги обобщя и да ги поставя отново.
Първият въпрос, който се постави и който е принципен и ние като Правна комисия го поставяме е кой може да учреди право на строеж върху земеделска земя, след като тя е с непроменен статут. Изобщо има ли такава правна възможност. Принципен въпрос е и как става учредяването.
Втори принципен въпрос. От гледна точка на правна регламентация и законосъобразност. Създават се трима режима за промяна на предназначението на земеделска земя в този ЗИД в зависимост от собствеността на земята:
- За земеделската земя частна собственост сте предвидили да се изисква предварително съгласие за учредяване право на строеж и след това се преминава към промяна на предназначението.
- За общинската земеделска земя сте предвидили промяната да се извърши само след придобиване право на собственост върху нея.
- За държавната земеделска земя само след учредено право на строеж върху земеделска земя.
Няма представени критерии за промяна на предназначението.
Поставихме също въпроса за дискриминационен подход в този ЗИД.
Поставихме и въпроса какво правим с наложения мораториум. Има действие на мораториума до 1 юли.
С решение на Народното събрание се спира промяната на предназначението на земеделски земи, придобити чрез замяна от държавния поземлен фонд, находящи се в охранителните зони А и Б, съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, собственост на физически или на юридически лица с изключение на общините.
Спирането се налага до приемане на съответни законодателни промени не по-късно от 1 юли 2010 г.
Тъй като наближава 1 юли, ние такива законодателни промени нямаме до този момент предоставени. Имаше изявление на Министерството на земеделието и храните, когато гледахме Решението за спиране промяна на предназначението, че ще бъдат внесени такива достатъчно навреме, така че да бъде съобразено това.
Имаше и още въпроси. Може би е добре започнете по тях, а аз през това време ще се опитам да си прехвърля записките и да представя на вашето внимание и другите въпроси, които зададохме на предишното заседание. Заповядайте Имате думата.
Светлана Боянова: заместник-министър на земеделието и храните
Добър ден на всички.
Уважаеми народни представители,
Аз бях запозната с част от тези неща, които вие казвате като бележки и съм се постарала за тях да подготвя отговори. За да спестя време и усилия на всички счетох, че много от дискутираните въпроси са резонни. Биха могли да бъдат редактирани текстовете на базата на тези бележки, на базата на целия дебат, който тече от много време насам. Затова прецених, че е най-добре в работен вариант да ви представя някои от предложенията ни за промяна на текста на законопроекта с оглед на тези бележки. След това мога да дам и точни цифри по някои от въпросите, които изискват цифри.
По най-оспорвания текст, който е по § 7, чл. 23. Ние предлагаме текстът да звучи по следния начин:
„Изграждането или разширението на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници върху земеделски земи от първа до четвърта категория или върху поливни, се допуска когато попадат в територии, определени със специализирани карти към Националния план за енергията от възобновяеми източници, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.”
Предполагам, че всеки от вас ще каже, да, казват го обратно, а краният резултат всъщност е един и същ. Тук опираме до въпроса защо смятаме, че трябва да се ограничи промяна на предназначението върху земеделска земя именно за ВЕИ -та. Факт е, че на предните обсъждания видяхме като цяло настоящото състояние на променената земя нейното предназначение върху тези земи е малко, но също така смятам, че всички ще се съгласите към момента ние няма как като Министерство на земеделието и храните да преценим този сектор, така наречените възобновяеми енергийни източници да е регулиран, да е установен по някакъв начин, да е преценено какъв е резултатът от всички тези инвестиции върху тези земи. Ние като земеделско министерство на какво стъпваме. Стъпваме на това, че промяна на предназначението на земеделска земя е разрешено. Ние сме на този принцип. Възможно е, защото така е по Конституция, но само по изключение. Т.е. ако нямаше такова изключение по Конституция, нямаше изобщо за какво да говорим. Ние смятаме, че изключението инвестиции във ВЕИ е о’кей. Няма проблем с него. Само че на практика явно не е така. Тенденцията, която показват исканията към министерството на земеделието и храните специално за производство на енергия от такива източници показва, че тенденцията се увеличава, показва също, че това става по отношение на първа до четвърта категория, това е реалността и то наистина в плодородните български земи. Мога да ви дам цифри. Аз и предния път ги казах. Механизмът на защита се основава при нас единствено и само върху категоризацията. Затова ние вкарваме ограниченията в категоризацията, а не с нещо друго. Просто нашите инструменти са такива.
Виждаме, че инвеститорският интерес е голям поради много причини. Също така обаче липсва една обща адекватна правна рамка за този сектор възобновяеми енергийни източници. Ние не знаем колко ни е необходимо, не знаем до какъв процент стигаме. Също така няма въведени никакви териториални планове, с които ние бихме се съобразили като Министерство на земеделието и храните. Няма никакви квоти за съотношението между отделните видове източници. Това, което ви казвам ние сме видели в доклада на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и одобрен от Министерския съвет. Т.е. това са цифри, които за всички са достъпни.
Смятаме, че този текст от наша страна е една навременна намеса, едно превантивно действие на нещо, което не е регулирано, ние да защитим.
Искра Фидосова:
Моля да ме извините, че ще ви прекъсна, защото не получавам отговор на въпросите, които задаваме вече на второ заседание.
Това, което казахте, не кореспондира с текста, тъй като започнахте от § 7, чл. 23.
Кажете ни къде в текста виждате хипотеза и критерии в кои случаи може да се допусне промяна на предназначението. Защото аз такова нещо не виждам. Няколко пъти повторихме, че липсват критерии. Къде го виждате това в текста.
Светлана Боянова:
Може би в това, което изчетох. Не зная. Kартата ще даде представа – този план, който ще бъде изготвен от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма той най-точно ще отразява кои са подходящите места, за да се правят такива инвестиции в страната. Ще има някакво райониране, подходящи места за правене на този вид бизнес. Ако този вид бизнес действително е подходящ в този район, и ако действително попада върху плодородна земя от първа то четвърта категория, ние отново ще променим предназначението на земеделската земя с оглед на това да се даде възможност за инвестиции във въозбновяеми енергийни източници. Т.е. не оспорваме това да се развиват въозбновяемите енергийни източници.
Искра Фидосова:
Четейки текстът „когато попада в територии, които са определени със специализирани карти, след като няма критерии във всички случаи ще се допуска промяна на предназначението. Това ли казвате? (Да, това казваме.)
Преходните и заключителните разпоредби, § 24 (това също беше въпрос от миналото заседание) „Недовършените процедури за утвърждаване на площадка и/или трасе...” от коя стъпка какво ще бъде уточнено и предложено от вас като текст. Коментирахме го, тъй като е изключително неясно така разписана разпоредбата. Какво имате предвид и какво предлагате да се редактира в текста така че да е ясно коя е стъпката за недовършени процедури.
Светлана Боянова:
Именно поради това че не беше ясно какво точно се има предвид под недовършени процедури, предлагаме параграфа да се измени като цяло, изобщо, като уточненията ни са направени на база на това колко фази има самото производство по смяна на предназначението на земеделската земя и започваме с ал. 1, където казваме че
„(1) Исканията за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране и за промяна на предназначението на земеделски земи, които са подадени в едномесечен срок от влизане на този закон в сила в Министерството на земеделието и храните или в съответната областна дирекция „Земеделие” се приключват по досегашния ред.”
Т.е. една хипотеза на недовършени има подадено искане за утвърждаване на площадка или трасе и в рамките на една година те да продължават по същия ред, т.е. да се приключи цялата процедура.
Искра Фидосова:
От какво се придружава искането до Министерството на земеделието и храните за утвърждаване на площадка.
Светлана Боянова:
То се придружава от редица документи.
Искра Фидосова:
ОВОС един от тях ли е? (Да.) Аз питам след като има множество инвеститори, които по този закон, който действа в момента, са направили инвестиции (Този въпрос го зададохме предишния път.) как го решавате.
Светлана Боянова:
Това е основният принцип. Предполагаме, че човекът, който желае, идва с готовата си преписка, комплектувана с абсолютно всичко.
Ал. 2 е в случаи, че исканията по ал. 1 не са комплектувани, съгласно изискванията на закона и правилника, т.е. човекът е предприел вече всякакви действия, внесъл е искане, но не е внесъл, примерно, ОВОС, казано грубо, заявителите са длъжни да представят необходимите документи в едногодишен срок от датата на регистриране на искането.
Юлиана Колева:
Този, който е започнал, си подава заявлението без ОВОС, а в едногодишния срок прави и това.
Искра Фидосова:
Ал. 3 има ли?
Светлана Боянова:
Да, има ал. 3, но ние я предлагаме извън искането, извън не комплектуваните бележки, като считаме, че това също ще бъде в полза на инвеститорите. Имало е такова предложение.
„Решенията за промяна на предназначението на земеделски земи, за които към датата на влизане в сила на този закон, не са изтекли три години и не са били отменени с влязла в сила административен акт или акт на съд при условията на досегашния чл. 35, т. 3 и 4, запазват действието си до изтичането на тригодишен срок от влизането им в сила.”
Текстът е на база на едно от предложенията на Асоциацията.
Десислава Танева: председател на Комисията по земеделието и горите.
Текстовете, с които ви запознава г-жа Боянова, сме ги работили и обсъждали днес в работно съвещание и те са на основание на всички въпроси и предложения, които постъпиха от браншовите организации и неправителствените организации за производство на енергия от ВЕИ. По тази причина не са ви раздадени. Освен това, процедурата за такива нови текстове е след евентуалното му приемане на първо четене от народни представители тогава да се входират.
Следвайки общата философия и мотивите на Министерството на земеделието и храните за предложението на този законопроект, а именно по отношение на запазване на земеделските земи от първа до четвърта категория и поливни за земеделски нужди, а във всички останали текстове са направени максимални постъпки така че да се защитят и започнатите инвестиции или реализиране на инвестиционни намерения от инвеститорите във ВЕИ, които попадат на такива площи.
Разбира се, че ние очакваме Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в много кратък срок да формулира и приеме този стратегически план и национални карти за този сектор на икономиката в страната, което смятаме, че ще регулира процеса наистина. Нашата мярка, която Министерството на земеделието и храните предлага, е малко превантивна. В този смисъл искам да обърна внимание на това, което г-жа Боянова каза за Преходните и заключителните разпоредби. Ефектът от предложения текст е, че в едномесечен срок от приемането на този ЗИД, можеш да подадеш заявление тепърва само с регистрационен номер, дори без комплектуване, без ОВОС в съответната областна дирекция на земеделие и гори и ще се пази една година срок, за да докомплектуваш преписката и тя да мине по стария ред. Това го предлагаме или ще го предложим между първо и второ четене.
Искра Фидосова:
По ал. 1 не прочете ли за тези, които имат пълна готовност с всички документи.
Десислава Танева:
Включително едномесечен срок за тези, които са направили инвестиции в момента. Така че в този смисъл този § 24 е максимално разширен, за да няма.
Реплика:
Ал. 1 е за двата случая.
Десислава Танева:
В едномесечният срок всеки ще си изчисти намеренията.
Искра Фидосова:
Това означава ли, че ако един инвеститор си е купил хиляда дка, но за проекта, който искат осъществи, са му необходими 1500 дка. Тъй като в момента ще бъде изненадан от промяната, подавайки това заявление в този едномесечен срок ще запази права и ще може да включи към проекта и тези, които би купил в следващите три или шест месеца, защото знаем, че земя???
Светлана Боянова:
Дори той е предприел някакви действия, за да си направи проекта, свързан с производство на енергия от възобновяеми енергийни източници. Отчитаме, че все пак е вложил пари за проектиране, за търсене на земи. Внася искането за утвърждаване. Тези които са подадени, в едномесечен срок ще прикрлючват по досегашния ред. Те са комплектувани. Когато обаче не са комплектувани, той има право в рамките на една година от датата на регистриране, да си ги докомплектува.
Искра Фидосова:
Аз питах нещо друго обаче. Имаше въпрос дали има нарушение на Директива по отношение на Закона за опазване на земеделските земи. Въпросът се поставя от представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. В своето становище те се обосновават, че има нарушение на две директиви - Директива 2009/28/ЕО и Директива 2009/72/ЕО. Дали имате готовност да ни дадете отговор.
Атанаска Колева: експерт
Най-общо мога да кажа, че тези директиви все още няма задължение да бъдат транспонирани. Дори да се налага сега да ги транспонираме, трябва да се предвидят преходни разпоредби да се казва кога да влизат в сила и т.н.
По принцип по самите разпоредби успях набързо да погледна поне втората Директива 2009/72. Става въпрос за една обща разпоредба за недискриминация по отношение на ползватели, по отношение на критерии, което не е точно това, което е казано в становището, което имаме тук.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване или въпроси. Представителя на Министерството на икономиката, заповядайте.
Александрина Димитрова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Бих искала съвсем накратко да обясня за какво става въпрос по отношение на Директива 2009/28, ако позволите. Това е Директива, която България като държава членка трябва да въведе в българското законодателство до 5 декември т.г. и в която има поставено специално изискване по отношение на административните процедури, които са част от инвестиционните процеси, свързани с изграждането на обекти за производство на енергия въобще от възобновяеми енергийни източници. Т.е. Директивата предвижда по всякакъв начин да бъдат облекчени всички съществуващи режими: лицензионни, разрешителни и т.н., от всички власти във всяка държава-членка с оглед тези проекти да се случват по-лесно, по-бързо във всяка една държава-членка.
Другото, което бих искала да допълня, касае Националния план за енергията от възобновяеми източници. Той би трябвало да бъде готов до края на месец юни т.г. и да бъде представен в Европейската комисия. По него в момента се работи и се очаква естествено съдействие от всички заинтересовани ведомства, в т.ч. и от Министерството на земеделието и горите, които в процеса на разговорите по проекта на Закона за опазване земеделските земи поеха ангажимент по отношение на картите, които трябва да бъдат изготвени. Нашето министерство не разполага с такава информация по отношение на териториите, в които ще има проблем по отношение на изграждането на ВЕИ централи. Това просто исках да го уточня, че се работи в момента и по законопроекта за възобновяемите енергийни източници и по плана за енергията от възобновяеми източници с оглед по-бързо решаване на възникналите процеси.
Десислава Танева:
Камо да допълня представителя на министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Тъй като преди три седмици бях на среща на парламентите на държавите-членки на Европейския съюз по отношение на изпълнение на плановете за ВЕИ и България е една от първите три държави, които в изпълнение на плана за ВЕИ към 2010 г. и до 2016 г. има всички данни, че ще ги изпълним. Това, от което наистина има нужда страната ни и което до м. юни ще се представи, тъй като всяка от останалите развити европейски държави има. Това е настина стратегия за сектор ВЕИ по видове източници на ВЕИ, по планиране на ВЕИ в отделни видове, а не както е към момента общо взето всичко оставено на интереса на инвеститорите, неуправлявано и нерегистрирано от държавата. Така че с приемането на такъв план смятам, че по някакъв начин всичко би си дошло на мястото.
Александрина Димитрова:
Да допълня, че действително планът за възобновяемите енергийни източници предвижда определянето на количеството енергия, които ще бъдат необходими на страната до 2020 г. по видове енергия. Т.е. електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, топлинна енергия и енергия за охлаждане от този вид източници и енергията, която ще бъде потребявана от транспортния сектор от този вид източници.
Отделно за производството на електроенергия е предвидено, както детайлизиране на информацията по отношение на вида на използваната енергия, така и количеството мощност и количеството произведена енергия. Смятам, че по този начин в действителност ще се изясни напълно положението по отношение на развитието на възобновяемите източници в страната. Работи се в тази насока.
Проектът се реализира с помощта на Европейската банка за възобновяване и развитие. Избран е английско-португалски-български консорциум. Надяваме се в нужния срок да представим този документ.
Искра Фидосова:
Г-н Лефковиц поиска думата. Заповядайте.
Кенет Лефковиц: Американска търговска камара.
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Ние сме подписали становището, което е депозирано при вас, което е против предложените промени. Считаме, че критерият специализирани карти е сбъркана концепция и ни връща към планова икономика. Но все пак ако се приеме такъв подход, трябва да се знае, че се е провалил в Турция и в Германия.
Също така, би било преждевременно да се приеме такъв закон от правна гледна точка преди самата карта, самият план да бъде приет.
Една реплика относно това дали България ще изпълни „Целите 20/20/20” или не, от всички държави от Европейския съюз само България и Дания допускат в техните официални прогнози, отнесени към ЕС възможен дефицит в изпълнението на целите. Така че съвсем не е сигурно дали България ще успее да покрие целите и трябва да внимаваме много и да привличаме инвестиции в този сектор. Благодаря.
Искра Фидосова:
Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Г-жо Председател, вече няколко пъти зададох въпроса, може би не официално и не с искане на думата, но обсъждаме текстове, които не съответстват на предложените и това е ясно. В хода на дискусията ни се предлагат предложения за окончателни решения или може би не окончателни все още, които обаче да гласуваме. Аз технически не виждам такава възможност. Лично аз не се ориентирам. Материята очевидно е по-специфична и сложна и становищата са крайни.
Намирам за необходимо на вниманието на Правната комисия да бъдат предложени текстове, написани преди заседанието и внесени своевременно, така че да можем да изградим своето становище и да защитим. Разбирам спешността и срочността на проблема, но все пак не намирам никаква възможност сега да гласуваме този въпрос.
Формулирам предложение за повторно отлагане на разглеждането на предложения ЗИД.
Искра Фидосова:
Постъпи процедурно предложение. Г-жа Танева.
Десислава Танева:
По процедурата. Не съм съгласна с процедурното предложение, тъй като ние не обсъждаме тук нови предложения за текстове, а обсъждаме представения отговор на Министерството на земеделието и храните на всички искания относно текстовете в този законопроект как ще се реагира след неговото приемане на първо четене. Аз не съм член на тази Комисия, но изказвам становище.
Явор Нотев:
Аз поддържам предложението си.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за още едно отлагане на разглеждането и гласуването на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет, за да се представят параметрите и рамката на това, което ще се променя.
Който е „за” това предложение, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Аз предлагам да го отложим не за следващата седмица, а за повече време, тъй като миналата седмица го отложихме за тази, а днес готовност от ваша страна нямаше. Т.е. не ни бяха предоставени материалите. Може би трябва да направим предварителна среща с някои от колегите от комисията, за да могат да се дискутират предварително тези предложения и да се опитаме да постигнем консенсус, както и представителите на асоциациите, на КРИБ, на бизнеса.
По шеста точка - Обсъждане на Отчет за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол за 2009 г., № 004-01-42, внесен от Агенцията за следприватизационен контрол на 22.04.2010 г.
Моля представителите на Агенцията да представят отчета в резюме.
Емил Бузуков:
Председател съм на Надзорния съвет на бившата Агенция за следприватизационен контрол.
Няма да се спирам подробно на фактите, изложени в отчета, защото те са подробно написани и са раздадени на вашето внимание.
Благодаря, г-жо Председател, че ни дадохте думата.
Дами и господа народни представители, да изложим нашата дейност, което сме осъществили през 2009 г.
Нашият отчет за шестмесечието беше внесен през м. август в Народното събрание и беше приет от Икономическата комисия. Подробно бяха разгледани дейността за първите шест месеца. На заседанието присъстваха както представители на Министерството на финансите, така също и министъра на икономиката, както и представители на Агенцията за приватизация, които взеха отношение по него.
Искам да наблегна само на два факта: (дейността на Агенцията беше приета с решение на Народното събрание м. септември) за 2009 г. спрямо 2008 г., събираемостта се е повишила с 47%. За 2009 г. в бюджета на България са влезли близо 62 млн. лв. Това е следствие на работата на Агенцията. Проблем съществуваше и той се запазва и досега, това е числеността на персонала. Още преди две години имаше слухове за спиране на две агенции и най-ценните кадри напуснаха. На практиката Агенцията е работила през цялата година с близо 50 човека.
Друг проблем, който беше за Агенцията, това е, че ние сме второстепенни разпоредители с бюджетни средства. Агенцията беше освободена от плащането на държавни такси, но с приемането на новия Гражданско-процесуален кодекс отпадна възможността от частните държавни вземания и частните общински вземания да не плащат държавни такси. Тогава направихме постъпки и Народното събрание отмени този текст, но после беше атакуван в Конституционния съд, който потвърди неговата противоконституционност и върна на практика Агенцията да заплаща държавни такси.
Бюджетът на Агенцията е много малък. В рамките на 2 млн. лв. и нещо. Това са средства както за заплащането на издръжката, която е минимална, така и на държавните такси. Ние не сме разполагали със средства, за да можем да ползваме външни консултанти за специфичната дейност, която се извършва.
Това, което е постигнато като ръководни органи сме успели да разпишем правила, които да подобрят събираемостта и то се вижда от отчета за 2008 г. сравнен с отчета за 2009 г.
Натъкнали сме се на някои проблеми, които искам да ги споделя с вас. Това е сега действащия Гражданско-процесуален кодекс. Понеже нашата работа приключва почти до завеждането на изпълнителното производство. Защото ние не събираме сами парите, както е при бившата Агенцията за държавни вземания, а парите се събират от съдебните изпълнители – държавните или частните съдебни изпълнители. Тук се къса, според мен, връзката, защото са близо 800 млн. лв. има висящи спорове, които след време ще излязат. Както и присъдени близо 500 млн. лв. и започнати изпълнителни производства. Характерното за този случай е, че първо има разминаване в сроковете, както между Данъчно-процесуално осигурителния кодекс, така и в Гражданско процесуалния кодекс. Започването на едно изпълнително производство с поканата за доброволно изпълнение, срокът по ГПК е 14 дневен срок, а старият срок, който беше, е седемдневен. Първо, тук имаме едно забавяне. Тук има голям проблем, особено сега в условията на криза. Обикновено съдия-изпълнителят сам определя цената върху която ще започва наддаването. Дали ще бъде върху движими вещи, дали ще бъде върху недвижими имоти, липсва възможност тези оценки да бъдат оспорвани, както беше при действието на стария Гражданско-процесуален кодекс, независимо че се е търсило експедитивност на процеса. Но се получават нереални суми. Примерно, ако имаме изпълнителен лист за 100 лв., съдия-изпълнителят започва с по-малка сума от която е. Реално погледнато, ние имаме едно вземане и това вземане не може да се обезпечи в изпълнителното производство. Мисля, че това е проблем, който е възможно да бъде решен със законодателни промени.
Много голям плюс би било, ако имаме възможност вече новата структура, която е обединена, да може да искаме на управителите на неизрядните дружества да бъдат спирани задграничните паспорти, както имаше тази възможност Агенцията за държавните вземания. Сега съответно е регламентирано чрез Данъчно-процесуалния осигурителен кодекс.
Това е от мен. Бих искал да дам думата на г-н Статков да допълване на изложението.
Искра Фидосова:
Много моля по-кратко. Цифрите ги виждаме и те са обект на коментар на Икономическата комисия.
Руси Статков:
Благодаря, уважаема г-жо Председател.
Дами и господа народни представители,
Действително като представители на Надзорния съвет, който независимо от това, че имаме формално действие на закона, продължава неговото действие и е легитимен, искаме да изразим благодарността си, че вие все пак преди Икономическата комисия сте го планирани и обсъждате този наистина много сериозен въпрос. Въпреки сливането, следприватизационният контрол по същество си остава основната част от дейността и на новата Агенция.
Това, което бих искал да допълня е, че освен цифрите за 2009 г., които са много положителни и в пъти в сравнение с 2008 г., независимо от това, говорейки за конкретните приходи в държавния бюджет, които сме осигурили, по същество принудителното изпълнение е много затруднено поради липсата на търсене. Въпреки това ние продължаваме и тази година и за първите месеци имаме 7 млн. лв. събрани. Вършим работата, която ни е поставена, но считаме, че специално за висящите изпълнителни производства те са 800 на брой, трябва нещо допълнително да се направи. Колегата започна да говори по този въпрос, но аз искам да го поставя по категорично да се направи с оглед на огромния материален интерес. Ние имаме една процедура по разсрочване. Имаме от миналата година изменение. 12 молби и сме взели отношение по няколко на вече присъдени вземания. Но голяма част от тези, върху които трябва да има принудително изпълнение към тях, не са подали такива молби. Следователно това е един много сериозен и източник, евентуално на ресурс за държавния бюджет аз настоящата година. Но заедно с това, при положение, че има проблем въобще като цяло по принудителното изпълнение като гледам цялата дейност на съдебните изпълнители, трябва да с търси решение по какъв начин. Може би да не се отива към обезценяване съвсем на тези активи. Нещо да се предприеме. Сега се създават нови структури – компания, която се създаде за държавните дялове. Сутринта се обяви от народен представител от ГЕРБ, че Агенция по държавна собственост. Тук трябва да се потърси някакво друго решение. Ние сме наложили законна ипотека над 400 купувачи по първоначална оценка някъде за около 200 млн. лв. Това са си все пак сериозни пари. Висящите искове, по които имаме обезпечение за 400 млн. са 800 млн. лв.
Второто, което искам да поставя на вашето внимание, е молбата за съдействие пред Върховния касационен съд във връзка с произнасяне. По тяхна инициатива имаше обещание за началото на тази година да имат единно становище във връзка с неустойките. Ние имаме за всеки ден просрочие 1% върху цената на това, което е разсрочено. Там имаме някъде около 200 млн. лв. Ние за да водим дела за в бъдеще, в т.ч. да плащаме и съответната такса, които са големи суми, ще ни трябват пари. Каква ще бъде практиката, защото в момента практиката е различна, това ще окаже сериозно влияние върху нашата работа. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Статков. Има ли желаещи за изказване, колеги, или въпроси към представителите на Агенцията. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Аз мисля, че тази дейност, която Агенцията е развила, даже представлява една приятна изненада на фона на тази всеобща разруха на приватизираните предприятия, които смятам, че отдавна са едни кухи структури, даже съм изненадана, че може нещо да се вземе от тях и че нещо е останало в техните активи след толкова години пълна дезинтересираност към този процес.
За съжаление, аз не виждам с какво бихме могли да съдействаме на Агенцията в отклонение на общите правила. Може би единствено частните държавни вземания да се ползват от същата привилегия, каквато и публичните държавни – исковете да с предявяват без такси. Друго не виждам какво можем да направим.
Емил Бозуков:
Лятото след две заседания на Икономическата комисия благодарение на тези заседания бяха дадени пари за информационна система. Те бяха предвидени в бюджета за 2010 г., обаче вече съществува нова структура и ще бъдат заявени нови средства. Има положителност в работата на Агенцията следствие на работата с Комисиите. Искам да благодаря. Тук виждам представители на Икономическата комисия. Насоките, които тогава се взеха, се изпълниха. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Колеги, има ли желание да изказване или за въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване Отчета за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол за 2009 г., № 004-01-42, внесен от Агенцията.
Който е „за” приемането му, моля да гласува. Четиринадесет „за. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По седма точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, № 054-01-32, внесен от Валентин Алексиев Николов, Никола Иванов Белишки и Георги Иванов Икономов на 01.04.2010 г. и № 054-01-34, внесен от Валентин Николов Иванов, Николай Янков Пехливанов и Десислав Славов Чуколов на 20.04.2010 г.
Заповядайте представителите на вносителите и на Камарата на независимите оценители.
Колеги, на предишно заседание започнахме разглеждането на единия ЗИД (№ 054-01-32), който ни беше представен от г-н Николов.
За другия ЗИД имаше молба да се отложи, поради невъзможност да присъства представител на вносителя.
Допълнителен мотив за отлагането е, че не присъстваше представител на Камарата на оценителите да изразят становище по тези два ЗИД.
Сега присъстват представители на Камарата на независимите оценители – Людмил Симов, председател и членове на Управителния съвет.
Присъстват представители на вносителите – г-н Николов по единия ЗИД, и по другия – г-н Явор Нотев ще представи накратко законопроекта.
От страна на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Валентина Танева, държавен експерт и Димитър Костов, главен юрисконсулт в дирекция „Правна”.
След представянето на двата законопроекта ще имаме дискусия и по двата, след което ще ги гласуваме поотделно.
Г-н Николов, заповядайте.
Валентин Николов:
Уважаеми колеги, фактическата обстановка е следната.
През 2008 г. е приет Закона за независимите оценители, като е даден срок 12 месеца, т.е. до края на 2009 г. да се регистрират в списъка за независимите оценители. Обаче камарата е взела Булстат в края на м. май и е ситуирана в края на месец септември. Т.е. получават се около 2-3 месеца, в което време всички независими оценители, които са лицензирани от Агенцията за приватизация, не са имали възможност да се впишат в този регистър. Поради тази причина философията на Закона за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители отпада именно този срок. Защо не съм сложил срок за записване? Защото в самия закон е вписано, че ако две години един независим оценител не извърши такава дейност, той автоматично не може да извършва такава дейност. Освен това, техните цизензи са безсрочни. Поради тази причина не съм сложил срок, но в разговор с Камарата на оценителите с цел дисциплиниращ ефект можем между първо и второ четене да сложим такъв срок. Постигнали сме такова споразумение – до края на тази година. Реално погледнато философията няма да се измени. Аз съм съгласен с това.
За да не продължавам, ако имате въпроси, аз съм готов да отговоря.
Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Г-н Нотев, заповядайте, да представите Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, № 054-01-34, внесен от Валентин Николов Иванов и група народни представители.
Явор Нотев:
Уважаеми колеги, аз не съм между вносителите на този законопроект. Разбираме, от тях, че на Икономическа комисия е гледан техният проект за ЗИД. В крайна сметка той до известна степен се покрива или поне по темите, които разглежда с другия предложен законопроект. В Икономическа комисия вече е дадено преимущество на другия текст, поради което вносителите не са мотивирани да поддържат и защитават своите идеи пред нашата Комисия, но не заявиха изрично оттеглянето му.
Аз моля да се гласува по мотивите, които са изложени в проекта. Няма да ги чета, защото всички разполагаме с тях.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нотев. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, г-н Костов, заповядайте.
Димитър Костов:
Уважаема г-жо Председател,
Становището на Министерството на икономиката е, че следва да има удължаване на срока за вписване в регистъра на Камарата на независимите оценители. Наистина имаше преклузивен срок, който изтече на 15 декември 2009 г. Съвместно с Камарата и народните представители, вносители на този законопроект да се определи едни нов срок. По наше мнение, смитаме, че е удачно да бъде до края на тази календарна година. Вече е въпрос на преговори между Камарата и вносителите на законопроекта.
Искра Фидосова:
Благодаря. От страна на Камарата кой ще вземе отношение? Заповядайте.
Здравко Ленков: Камарата на независимите оценители
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Аз също тръгвам с уговорката, че ще бъда максимално кратък. И по двата законопроекта сме предоставили обстойно становища, които считам, че не е необходимо да ви отегчавам като ги повтарям. Изложихме достатъчно ясно и категорично нашите мотиви и на заседанието на Комисията по икономическа политика, което беше в края на миналия месец. Тези мотиви бяха подкрепени изцяло от всички присъстващи на заседанието, в т.ч. и от самите вносители на законопроектите.
Какви са съществените моменти?
На първо място, като отчитаме обективно потребността да се даде един разумен и достатъчен срок за вписване по право в публичния регистър на независимите оценители, водени от Камарата и който ще се води от Камарата по закон, отново декларираме принципното си съгласие за промяна на установения в § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби преклузивен срок. Ние изразихме становище, че краят на годината е достатъчно разумният и дисциплиниращ срок.
На второ място, използвам случая, за да изразя становище, което вече изразихме на другото заседание, че отново изразявам притеснението на Камарата относно предложението на вносителите на първия законопроект за промяна в чл. 22, ал. 1 от закона, който определя статута на Камарата като професионална организация на независимите оценители. Считаме, че предлаганата добавка, а тя е „доброволно” членуващите в нея оценители, свежда камарата от корпорация на публичното право, каквато е нейната същност, съгласно закона, до едно доброволно сдружение по смисъла на § 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Съгласно Закона за независимите оценители, там изрично е записано, че Камарата е оправомощена, с определени публично-правни функции, свързани с организирането, контрола и дисциплинарната власт спрямо независимите оценители. Следователно по дефиниция тя се различава от частно правните сдружения, примерно, като синдикатите. Следователно, без съмнение, тя по принцип тя представлява съсловна организация от типа на Камарата на архитектите, Камарата на инженерите за инвестиционно проектиране, Камарата на строителите, Камарата на нотариусите. Камарата на частните съдебни изпълнители и на подобни организации като Българския лекарски съюз, на магистър-фармацевтите и т.н. Всички те са създадени с нормативен акт, а не чрез доброволно съгласие на членуващите в тях.
Т.е. възразявам срещу добавката „доброволно”, която нищо не носи.
Искра Фидосова:
Това не е добавка. Това е съвсем различна философия.
Здравко Ленков:
То в закона го няма. Това е добавка на вносителите.
Искра Фидосова:
Разбрах. Вие възразявате срещу това да се промени философията и да стане доброволно членството в Камарата. Така ли да разбирам.
Здравко Ленков:
Ние казваме да не съществува добавката „доброволно” на този етап, тъй като всъщност това е от типа на всички останали съсловни организации.
Искра Фидосова:
Нещо не разбирам. В момента по действащия закон са си доброволни.
Здравко Ленков:
Те са по принцип доброволни. Но с тази добавка, да не се приеме, че не е нормативно създадена, а е доброволно сдружение. Това искаме да избегнем, да не би да променим философията и смисъла на закона.
Искра Фидосова:
Философията ще се промени, ако имаме задължителен характер за членство. Сега предлагате да е доброволно. Както ни е спорът със Закона за занаятите. А тук си е доброволен принципът. Остава си доброволен. Има редакционно предложение на вносителите за уточнение, а всъщност не се променя философията. От правна гледна точка нямаме промяна на философията, а имаме уточнение, което смятам, че е разумно. Хубаво е да бъде ясно. За да се стигне до такова предложение има някакъв проблем или неразбиране, или просто чисто редакционно е предложено от вносителите.
Валентин Николов:
Чисто редакционно! Лично мое мнение е, че законът не е много добре регулиран. Аз знам, че се прави в момента нов ЗИД. Примерно в един от членовете, мисля, че беше чл. 17, е вписано така, че оценител се отстранява от списъка, ако не си е платил членският внос, ако е член. Т.е. ако не е член и не си плаща, няма проблем, но ако е член и не си плаща, може вече да не е оценител. Има доста проблеми и затова е вписана тази добавка „доброволен”.
Здравко Ленков:
В заключение използвам случая да се присъединя към това, че всъщност ние в Камарата си даваме ясна сметка, че законът не е лишен от доста празноти и слабости. Това е факт. Очевидна е потребността от съществени промени обаче изискват задълбочена и продължителна работа и може би ще спомена, че е необходимо да се даде възможност на една експертна група да поработи, за да може след това да се подготви пакет от предложения за предприемане на законодателна инициатива за промени в тази специфична сфера, регламентираща дейността на независимите оценители.
Благодаря на представителите на Правната комисия, че още веднъж ни дадоха възможност да изразим нашето становище.
Искра Фидосова:
Само да обобщя. Т.е. Вие сте съгласен и подкрепяте срока, т.е. целият Закон за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители. (Да.) Правилно разбрахме всички? (Абсолютно правилно.)
Г-н Радев иска думата.


Емил Радев:
Според мен, принципът за увеличаване на срока е много правилен. Нека все пак да се даде възможност на хора, пропуснали по обективни причини изтичането на императивните срокове да имат прав да се впишат, като даденият период е над половин година, който смятам е напълно достатъчен.
Доколкото в редакцията на чл. 22, ал. 1, ако не се смята да се променя философията на закона, мисля, че тази редакция би въвела последващи въпроси, а не толкова доизясняване на статута на Камарата, така че смятам, че там трябва да си остане досегашния текст. По-късно, при новия проект за изцяло нов закон, доколкото знам, там може би по-подробно и методологически точно да се дефинира точно определението за Камарата.
Валентин Николов:
Съгласен съм. Ние сме се разбрали с Камарата.
Други желаещи за изказване? Заповядайте.
Татяна Илева:
Аз съм представител на Българска стопанска камара.
Българската стопанска камара е вкарала няколко предложения, обаче към настоящия момент се солидаризира с преждеизказващите се и смята, че на първо четене трябва да бъде внесен само § 5. След като се подложи на обсъждане в гилдията на оценителите закона и след като бъдат взети решения за другите промени, тогава да се вкарват и други промени на този закон. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Т.е. Вие се разграничавате от това, което казаха останалите ваши колеги.
Татяна Илева:
Напротив, съгласна съм изцяло с § 5.
Искра Фидосова:
Те казаха че подкрепят целия ЗИД.
Татяна Илева:
Без чл. 22. Тази редакционна поправка „доброволно” да не бъде включена.
Искра Фидосова:
Но това е редакционна поправка. След като е редакционна, аз не разбирам какво коментираме в момента.
Димитър Костов:
Аз също от името на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма искам да кажа, че също не подкрепяме израза „доброволно членуващите”.
Искра Фидосова:
Какъв е аргументът да не го подкрепяте?
Димитър Костов:
Т.е. Камарата и вписването в регистъра следва да обхваща всички независими оценители.
Реплика: Не е така.
Искра Фидосова:
Аз се обърках от това, което казвате. Чувам противоречиви изказвания от вас. Моля да изясним.
В момента по действащия закон как е. Всеки един оценител вписва ли се в списъка на Камарата.
Татяна Илева:
Вписва се, но не е задължен да е член на Камарата.
Искра Фидосова:
В списъка на оценителите е и има доброволен характер членуването в Камарата и на базата, че е доброволно, подава заявление и става член на камарата.
Татяна Илева:
Ако иска!
Искра Фидосова:
Какво ползва като бонус затова, че е станал член на Камарата. (Нищо.) Бонусът е, че участва във взимането на решенията на Камарата. (Да.)
Татяна Илева:
Така, както е редактирано, че е „организация на доброволно членуващите в нея независими оценители” не е добре.
Искра Фидосова:
Сега разбрах. Оказва се, че не е редакционно, защото така редактирано означава нещо различно.
Валентин Николов:
Аз се съгласих и сме се разбрали, че ще оттегля чл. 22 доброволно.
Искра Фидосова:
Колеги, да преминем към гласуване.
Първо подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, № 054-01-32, внесен от Валентин Алексиев Николов, Никола Иванов Белишки и Георги Иванов Икономов на 01.04.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се?
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители, № 054-01-34, внесен от Валентин Николов Иванов, Николай Янков Пехливанов и Десислав Славов Чуколов на 20.04.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
По осма точка - . Обсъждане на Проекти на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- 054-02-33, внесен от Искра Фидосова Искренова и Светослав Тончев Тончев на 01.04.2010 г.
- 054-02-40, внесен от Веселин Методиев Петров и група народни представители на 14.05.2010 г.
Предложението под номер 054-02-33 вече го разгледахме и гласувахме, след което констатирахме, че имаме две технически грешки.
Необходимо е да направим и отмяна на две алинеи в досега действащ текст на Правилника. Чл. 68, ал. 3 и ал. 4, тъй като определят срокове. Ние сме ги разписали в това, което приехме като изменение в чл. 103 или чл. 106 и заради това се налага да допълним това, което вече гласувахме.
Аз миналия път заявих, че съм оттеглила писмено доклада, който бях внесла в деловодството. Междувременно преди да го оттегля постъпи още едно предложение за промяна на правилника, което е подписано от г-н Веселин Методиев и група народни представители. Т.е. подписано е от всички членове на подкомисията за контрол на процедурите за специални разузнавателни средства. Г-н Методиев ще го докладва.
Имахте възможност да се запознаете с текстовете.
Предложението е да излезем с един общ доклад по двете предложения така, както ги представих. След това ще докладвам отделно третото предложение или по-скоро питане, постъпило към нас по отношение на Правилника.
Г-н Методиев, да представите накратко на колегите проекторешението.
Веселин Методиев:
Колеги, това е тема, която познавате много добре. Свързана е със Закона за електронните съобщения. Подписали са го всички колеги, членове на подкомисията плюс Председателят на Комисията по вътрешен ред и сигурност – колегата Анастасов. Поемане на контролни функции върху подкомисията по Закона за електронните съобщения в неговия текст на чл. 250а, ал. 1.
Използваме да се направи известна редакция във връзка със самото заглавие на подкомисията, което е чисто редакционен въпрос.
Използвам случая да се изкажа в подкрепа на другото предложение за промяна, защото това е така наречения „жълт картон” на националните парламенти – нещо от особена важност да бъде регулирано по повод на принципите на членството в Европейския съюз и работата на националните парламенти, високо отговорна задача. Струва ми се, че едно от най-големите предизвикателства за състава на този парламент. Защото досега няма никаква практика и е много, много отговорно нещо. така че гласувам с най-голямо съгласие „за”.
Искра Фидосова:
Колеги, имате ли всички проекта за решение?
Веселин Методиев:
Бих искал да споделя с вас следното.
През 1894 г. в началото на годината министър-председателят Стефан Стамболов е казал на българския владетел Княз Фердинант „Омръзна ми с това недоверие, Ваше Величество.”
Аз ще започна да говоря по този начин в Комисията. Омръзна ми с това недоверие, г-жо Председател.
Искра Фидосова:
Аз имам резон да питам, защото причината да оттегля доклада беше тази.
Правилата се разглеждат в пленарна зала и вашата идея, първо ще гласуваме тази промяна и след това ще приемем правилата. Това ще направим следващия четвъртък, но ще бъде последна точка от дневния ред.
Уточнявам, за следващия четвъртък в дневния ред да се включи доклада на подкомисия и правилата, за да ги гледаме едновременно.
Подлагам на гласуване проекта на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, които ви е раздаден, по двете предложения.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По девета точка - Обсъждане на писмо до Председателя на Комисията по правни въпроси от Председателя на Комисията по бюджет и финанси вх. № 054-00634 от 20.05.2010 г. относно искане на девет народни представители-членове на Комисията по бюджет и финанси, с което молят на основание чл. 26, ал. 5 от ПОДНС, да отправи искане до министър-председателя г-н Бойко Борисов и заместник министър-председателя и министър на финансите г-н Симеон Дянков да се явят пред Комисията по бюджет и финанси и да представят информация за цялата финансова и икономическа политика на правителството, както и за сроковете за изпълнение на антикризисните мерки в контекста на предстоящата актуализация на държавния бюджет за 2010 г.
Постъпило е питане от Председателя на Комисията по бюджет и финанси. То е за тълкувание на разпоредбите на чл. 26 по отношение на визираните правомощия и задължения в ал. 4 и 5.
„Държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация от една страна, при поискване да представят сведения и документи, от друга страна, тези, които са поканени да бъдат изслушани в постоянните комисии, са длъжни да се явят пред комисията и де предоставят исканата им информация, както и да отговарят на поставените им въпроси в срок от 7 дни от отправяне на поканата или на първо редовно заседание, ако то е след изтичане на тези 7 дни.”
Във връзка с това Комисията по бюджет и финанси ни моли да отговорим на следните въпроси:
1. Задължително ли е явяването в конкретния случай, за който сме сезирани, а разбирам от последните няколко дни, че това са няколко такива случаи в няколко комисии. Но в конкретния случай явяването на министър-председателя или на друг член на Министерския съвет в постоянна комисия на Народното събрание, когато съответната комисия не осъществява функциите и задълженията си по чл. 26, ал. 1, 2 и 3 от Правилника.
2. Задължително ли е явяването, когато при изпълнението на функциите и задълженията им също по чл. 26, ал. 1, 2 и 3 обсъжданият въпрос е от компетентността на ресорен министър и ръководител на друго ведомство.
3. Имайки предвид систематичното място на ал. 5 в чл. 26 от Правилника връзката й с предходните алинеи и разпоредби на чл. 99, ал. 3 коя от двете хипотези е налице в конкретния случай.
Първо, по отношение на компетентността е следното, което е подробно аргументирано, е основанието за създаване на постоянните комисии, Конституцията, Правилника. Това че се дават становища от постоянните комисии. Нямаме комисия, която изрично да се занимава като предмет Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По компетентност всички предложения се разпределят на Правната комисия, тъй като имахме такава временна в началото, когато имахме възложен мандат да изработим Правилник за дейността на 41-то Народно събрание и поради това по компетентност смятам, че правилно към нас е отправен този въпрос и следва ние да отговорим.
Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Според мен, е абсолютно недопустимо Правната комисия да се произнася по подобен въпрос, защото основанията за искане на изслушване на министър – на член на кабинета, са разписани в правилника и ангажимент на всеки народен представител, шеф на комисия, председател на Народното събрание е да съблюдават правилника. На мен не ми е ясно в какво качество Правната комисия ще се произнася по Правилника. Ние ще го тълкуваме ли? Ще издаваме указания, каквито издава шефа на НАП или какво? Това е някакво ноу-хау, което според мен е абсолютно неприложимо и поне ние сме юристи и да не изпадаме в смешната ситуация да се занимаваме с дейности, които по никакъв начин не са ни вменени нито от Конституцията, нито от Правилника, нито по някакъв друг начин.
Искра Фидосова:
Ние можем да дадем становище, което, разбира се, няма задължителен характер. Ние говорим за наше тълкувание като юристи на правилника. Не говорим за становище, което има задължителен характер.
Мая Манолова:
Всяка дейност в Народното събрание е юридическа дейност. След като г-жа Менда Стоянова е председател на Комисията по бюджет и финанси, тя ежедневно се сблъсква с безброй правни въпроси. Мислите ли, че е нормално по всеки един правен въпрос тя да се обръща към Правната комисия. Има парламентарна практика, която може да се проучи и от която е ясно как се викат членове на кабинета за изслушване в постоянните комисии. Има експерти, които може да пита, ако нещо не й е ясно. Но в крайна сметка това е ангажимент, който е неин и Правната комисия като какви ние ще даваме становище на Председателя на Комисията по бюджет и финанси. С Какво Правната комисия стои по-високо от Бюджетната комисия в парламента. Това е недопустимо, което ще направим.
Искра Фидосова:
Аз ще възразя и ще направя реплика.
Колеги, става въпрос за даване на становище и на отговор на поставените въпроси. Пак казвам, това становище няма в никакъв случай задължителен характер. Аз не виждам какъв е проблемът ние като Правна комисия, след като имаме запитване от колега, в случая Председател на друга Комисия, да дадем нашето тълкувание на чл. 26 и на чл. 99, ал. 3. и то няма задължителен характер.
Мая Манолова:
Но то със сигурност не съвпада с моето тълкувание.
Правната комисия е орган, който се занимава с конкретни въпроси. Тези въпроси като всяка друга парламентарна комисия са изчерпателно разписани. Тук решенията се взимат с мнозинство. Как по един въпрос, за тълкуване на правилника, ние ще имаме становище, ще го гласуваме и ще разписваме вашето мнение, моето мнение и мнението на който и да е. Аз категорично отказвам да участвам в този процес и ще възразя и в пленарна зала и срещу това Правната комисия да се занимава с въпроси, които изобщо не са от нейната компетентност. Тук е г-н Методиев, който е бил в предни парламенти. Това е недопустимо.
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване. Г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Трябва да призная, че съм изненадан от поведението на колегите от опозицията. Защото и практика, а и теорията, която претендирам, че познавам, по отношение на парламентарния контрол в демократична и ще цитирам трудовете на професорите по право, с които съм запознат детайлно в последните 30 години, предвиждам съвсем ясно какво означава парламентарния контрол.
Освен това, в Конституцията на Република България доста категорично е записано, че има един единствен случай в който парламентът е лишен от законодателна инициатива и това е държавният бюджет. Внася се само от Министерския съвет и това съвсем не е случайно.
Това, което е на нашето внимание за мен лично е много интересна тема и аз с удоволствие взимам отношение по нея. Всички парламентарни комисии, както и в пленарна зала в Народното събрание взимат решението с мнозинство. Дали ни харесва или не ни харесва е въпрос дали сме на власт или сме в опозиция. Като сме в опозиция, не ни харесва, като сме на власт – много ни харесва. И това е практиката на българския парламент Тя не може да бъде друга. Или както е казал Чърчил, никой не е измислил нещо по-добро до момента.
В случая, колеги, доколкото разбирам 9 народни представители заявяват желание да изслушат министър-председателя и министъра на финансите по въпроси, които рефлектират върху актуализацията на бюджета. Защото това е същината на искането.
Аз съм бил на трибуната на Народното събрание, както и в комисии съм искал от ролята си на опозиция да викам министър-председателя и министри и мнозинството ми е казвало: Имаш пълните права да искаш, но сега ще преценим и ще видим. И са преценявали и са виждали, че няма нужда да викат никого. Това не е било един или два пъти.
Това, че г-жа Менда Стоянова се обръща към Комисията ще се съглася, че е прецедент в смисъл, че досега в българския парламент подобен тип казус от гледна точка на парламентарния контрол не е разискван по този начин. В смисъл не е провеждана дискусия, не се е състояла в никоя комисия, доколкото зная, въпреки че никога не съм бил член, с изключение на този парламент на Правната комисия, но не знам да е воден такъв дебат в Правна комисия. Такива дебати са водени в зала и то са били кратки, защото са процедурни.
Парламентарният контрол е фиксиран по определен начин. Може да не ни харесва. Лично на мен не ми харесва как е фиксиран нашият парламентарен контрол. Ще дам пример. Едно от нещата на нашата Конституция, което е лошо, е възможността членове на правителството на бъдат хора, които не са политици, които са експерти, те се държат като експерти и по този начин пречат на самото мнозинство, което управлява страната в момента и е получило волята на избирателите по време на изборите и се държат и тук в залите на Народното събрание, независимо дали е в Комисия или в пленарна зала като хора, които са дошли да свършат някаква мимоходом работа и си отиват с голямо нежелание дори. Без да си дават сметка, че те са получили тази власт от волята на хората, която е дадена за конкретна политическа партия, група от партии и пр., както се е получила конюнктурата. Това е така, защото нашата Конституция допусна за разликата от множеството европейска практика, а и българската практика преди 44 година министрите да не бъдат народни представители. Министърът е длъжен да бъде на заседание на Народното събрание винаги, когато има нужда, както и в Комисията, който ресор е министър. Това са правилата на българската демокрация в продължение на десетилетия. Ние сега сме въвели нещо друго, някакъв хибрид и затова се получават тези наистина нелепи неща.
Парламентарният контрол трябва да се провежда мигновено, трябва да има светкавичен контрол. Нашият правилник не го предвижда. Никога правилниците от 90-та година насам не са предвиждали. Трябва да има право опозицията в рамките на минута да развие питане, в рамките на две да получи отговор и министрите са длъжни да бъдат в залата в определените дни на седмицата. Защото това е парламентарната демокрация. Това неудобство на този полувариант на парламентаризъм на нашата Конституция довежда до това, което се е получило в момента. И когато човек с по-малко опит, не се е занимавал с такива теми, с които аз вече се занимавам 30 години и съм написал няколко книги по тази тема за българската история, тогава наистина му се струва някак си нелепо всичко това.
Г-жа Манолова каза, че всеки опира до правните въпроси и всичко тук е право. Аз бих казал обратното. Всеки опира тук до политика и всичко тук е политика. И тази игра на експертиза винаги е прикривала фактически политически намерения, които трябва да са ясни. Ние трябва да сме ясни пред хората. Няма какво да се правим на експерти.
Аз си позволявам с вашето благосклонно внимание да се шегувам много пъти тук, че не съм юрист и т.н. и не влизам в някакви експертни работи. Но аз се чувствам абсолютно убедено на мястото си като политик и взимам отношение по политическите въпроси, какъвто е и този. Парламентарният контрол е най, най-голямата политика. Умението да се прави парламентарен контрол е висша политика. Ние не можем да го правим. Казвам го с ръка на сърцето, като човек, който е задавал въпроси и е отговарял на въпроси. Нашият парламентарен контрол не е висша политика. Случва се рядко. Повечето пъти става формално. Един чете въпрос, друг чете отговор, което е подготвено главно от експерти и чиновници и политиката изчезва. Затова хората гледат в петък и не разбират какво си говорят на трибуната.
Уважаема г-жо Председател, аз съм склонен да се напише текст, който няма никакъв смисъл и никаква възможност да бъде задължителен, в който да се даде политическата позиция по въпроса за парламентарния контрол и в случая за бюджета. Като база за тази позиция трябва да бъде и конституционният текст, че бюджетът е единствено и само законодателна инициатива на българското правителство. Защото така е поставена темата тук в писмото на г-жа Менда Стоянова. В крайна сметка тя е шеф на тази комисия. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Методиев. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Г-н Методиев, по същество Вие сте прав. Но въпросът, който разглеждахме беше допустимо ли е изобщо Правната комисия да дава становище по един въпрос, който си е изцяло в компетенцията на шефката на Бюджетната комисия. Тя какво иска? Иска да застане зад решението на мнозинството в Правната комисия ли? Още повече в самия текст на писмото, което тя е отправила до г-жа Фидосова ясно е описано какво правят постоянните комисии. Тя цитира:
„Съгласно чл. 26..., постоянната комисия разглежда законопроекти, годишната програма, проекти за решения, декларации и обръщения, разпределени им от председателя, изготвят доклади и предложения, становища по тях.”
Къде казано, че постоянните комисии се произнасят по искания за становища от други комисии. Няма такава парламентарна практика. Нека да спазваме поне в Правната комисия правилника. Какво е това?
Искра Фидосова:
Аз мисля, че тук има некоректен прочит на питането на Менда Стоянова.
Мая Манолова:
Редно ли е Правната комисия в контекста на Вашето изказване да вземе политическо решение вместо г-жа Менда Стоянова.
Искра Фидосова:
Тук не става въпрос за политическо решение.
Мая Манолова:
Репликата ми е към г-н Методиев.
Искра Фидосова:
Става въпрос за правното тълкувание на нормите на правилника, тъй като очевидно има противоречие. Въпросите на г-жа Менда Стоянова са изключително коректно зададени. Аз Ви питам, г-жо Манолова, и моля да ми отговорите.
Според Вас процедурата по чл. 99 как започва. Има ли предварително формулирани въпроси към този, който ще бъде изслушан. Ние сме имали такава процедура, може би преди два месеца, за Белене. Вие бяхте даже един от вносителите. Имаше вносители от няколко парламентарни групи.
Кажете ми по чл. 99 вашето тълкувание. Започва ли тази процедура с предварително уточнени и зададени въпроси?

Мая Манолова:
Г-жо Фидосова, да не откриваме топлата вода. Парламентът не започва с Вас, нито с г-н Методиев. Има си парламентарна практика. Аз разбирам Вашето желание да сте началото на всичко. Аз отправих въпрос към г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Отговорът на вашия въпрос е много конкретен, не започва с мен и нямам такива претенции. Имам обаче претенции да бъде уважавано историческото ми знание, както аз уважавам вашето юридическо. Това ми е претенцията. Други претенции нямам.
Сега отговарям на въпроса. Да, има смисъл. Това е отговор на въпроса на г-жа Манолова.
Сега отговарям на въпроса на г-жа Председателката на Комисията.
Процедурата започва с решение. Решението изисква мнозинство. Така че и колкото пъти да се завъртим, трябва да стигнем до това, че трябва да вдигнем ръка или да натиснем бутончето. Защото няма друг път, по който да върви целия парламент. Затова ми е ясно, че мнозинството държи в себе си ключа към подобни неща. Ако това не го разбираме, нещо се ослушваме. Г-жа Манолова го разбира прекрасно. Защото тя самата е излизала след мен, когато аз съм искала изслушване на министър и ми е казвала да, аз съм против вашата процедура и се гласува. Спечелва мнозинството. Не е било един път. Било е много пъти и не само аз съм се опитвал. Сега вие влизате в тези процедури и ще го правите вие. Сега сте на власт, бъдете сигурни, че утре ще бъдете в опозиция. Така се движи демокрацията и тези неща ще се случват.
Аз искам да обърна внимание, че ние трябва да вземем становище на всяка цена, защото трябва да подпомогнем един много важен процес и този важен процес се нарича актуализация на бюджета. Защото тук опозицията е права. Тласкайки колкото се може по-бързо въпроса за дискусия по тази тема при инициативата единствено и само на правителството, ние ще дадем отговори, които вълнуват българското общество като цяло. Това е много голяма тема.
Искра Фидосова:
Това означава, че трябва да има проект, който да обсъждаме. Трябва да се включи този проект в дневния ред и тогава да изслушваме. Какво да изслушваме в момента и на базата на какво. Това е въпросът и г-жа Стоянова много правилно и коректно го задава. Простичко трябва да се отговори.
Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
За мен това не е прецедент, г-н Методиев.
В миналия парламент, г-жа Манолова помни, бях съветник на половин работен ден при г-н Янаки Стоилов. Получавали сме два пъти запитване от г-т Бойко Великов по текстове по правилника. Това че г-н Стоилов не го е поставял на обсъждане в Правната комисия, не означава, че той не е възлагал на експертите от Комисията да подготвят такова становище. Това становище е отишло подписано до председателя на комисията. Направих си труда да видя дали има и друго изключение. Оказа се, че в 39-то Народно събрание г-жа Мингова също на няколко пъти е подписала такива становища във връзка с тълкувание на текст от правилника до председатели на различни комисии. Така че в момента дали ние ще вземем решение тук, и г-жа Фидосова ще подпише едно такова становище с незадължителен характер или няма да го вземем това решение, а просто експертите ще го подготвят и тя ще го подпише, за мен няма никаква разлика.
Мая Манолова:
Има огромна разлика между това дали този въпрос ще бъде гледан и взето решение в Правната комисия, което ще е политически въпрос.
Другото, когато някои от експертите подготви някакво становище, което ще бъде експертен въпрос. Ние не отнемаме правото на г-жа Фидосова да дава каквито си иска становища. Тя може да дава каквото си иска, да възлага на каквито си иска експерти каквото си иска. Но ние тук сме Правна комисия и нашите решения имат някаква стойност. Те не са просто някакви незадължителни тълкувания.
Мога да ви цитирам, г-н Ципов, писмото на г-жа Менда Стоянова, която коректни цитира правилника с какво се занимават постоянните комисии. Правната комисия не е нещо по-различно от останалите комисии, за да дава становища на други комисии как да прилагат правилника.
Искра Фидосова:
Аз благодаря на г-жа Манолова. Подпомогна ме в моето решение.
Мая Манолова:
И тук г-н Методиев абсолютно си противоречи. И аз ако хабя енергия да споря с него до момента беше, защото вярвам в неговата добронамереност.
Искра Фидосова:
Колеги, аз като председател на Комисията се обръщам към всеки един от вас тук присъстващите, ще се обърна в рамките на утрешния ден и към колегите, които не присъстват и като експерти, каквито смятам, че всеки един от вас е, юристи с изключение на единствения не юрист, но вече придобил знанията на колегите от Правната комисия, се обръщам към вас за вашето лично експертно становище. След това ще обобщя тези становища и коректно ще направя едно, което ще подпиша, като се посоча колко от членовете на комисията се обединяват по едно и също становище и кои поименно не са дали становище или са на различно становище. Смятам, че няма проблем да го направя това нещо. Това е предложението на г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Напротив. Много ви моля. Аз категорично отсега ви предупреждавам, че нашата група ще възрази категорично срещу тези импровизации. Вие като шеф на Правната комисия с вашите експерти можете да си давате каквито си искате становища. Така са правили и предишните шефове на Правната комисия.
Каква е тази форма, под която Вие правите обобщение? Тук никой не е в качеството на експерт, г-н Методиев, какво вие правилно отбелязахте. (Благодаря.) Никой не е в качеството на експерт. За какви експертни становища става дума да даваме аз, Ципов или някой от ГЕРБ. Много ви моля спазвайте правилника. Ако това бъде въведено като прецедент, ако Правната комисия даде тон как да не се спазва Правилникът, не знам какво ще се случи по-нататък.
Искра Фидосова:
С какво нарушаваме правилника, като даваме становища. То няма задължителен характер. Г-жа Юлиана Колева поиска думата.
Юлиана Колева:
Аз мисля, че преекспонираме категорично въпроса.
Първо, защото Правилникът има силата на закон. Ясно е, че ние като Правна комисия нито можем да дадем някакво официално тълкуване, нито пък имаме амбициите да даваме такова официално тълкуване. Ако излезем с някакво становище, както в случая се очертава да бъде, ще излезем със становище, в което ще заявим кой каква позиция има по този въпрос. Въобще не знам защо толкова много шум се вдига затова нещо. Това е един в чисто работен план поставен въпрос. Аз не го тълкувам като някакъв опит за тълкуване на правилника, още по-малко за официално тълкуване, каквото може да даде само Народното събрание.
Дори този въпрос е извън дневния ред. Ние не го поставяме в дневния ред на Комисията. Той не е официално поставен въпрос. Поне аз не го тълкувам като такъв. Той е работен въпрос.
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, преди малко Вие самата казахте, че аз мога да подпиша становище, което да предоставим на колегите в парламента. Казахте, преди малко, че ако възложа на експерти да ми изготвят становище по тези въпроси, аз мога да го подпиша и да го предоставя на вниманието на народните представители. Нали така? Няма пречка да го направя.
Тъй като смятам, че не мога да го поставя на обсъждане и да задължа колегите от Народното събрание със становище на Правната комисия по този въпрос, той няма задължителен характер. Аз не виждам с какво нарушаваме Правилника в момента с това, че обсъждаме и за това, че моля колегите да изразят своето мнение и становище и ако то е като това, което предварително преди час-два се опитахме да нахвърлим, след като днес получих това запитване, се опитах да формулирам, за да дам някакво становище. Какъв е проблемът, аз не мога да разбера.
Моя Манолова:
Проблемът е, че когато едно решение се вземе в Правната комисия?
Искра Фидосова:
Ние не подлагаме на гласуване. Ние няма да взимаме решение.
Мая Манолова:
Добре, напишете си го вие. Тук чисто политически става дума за следното. Г-жа Менда Стоянова иска да се скрие зад едно решение на Правната комисия. Нека да си го вземе мнозинството в нейната комисия.
Искра Фидосова:
Не е коректно към г-жа Стоянова. Напротив, г-жа Стоянова не иска да се крие. Тя съвсем открито си е направила труда да опише фактите такива, каквито са. Вижда, че има противоречие между чл. 26 и реда по чл. 99 и пита в този случай какво трябва да направи и кой ред трябва да спази. И пита, трябва ли в дневния ред да има такава точка, трябва ли да има такъв входиран проект на Министерския съвет за бюджета, тъй като това е единствено и само в правомощията и компетентността на Министерския съвет и тогава да се изслушват и министър, и министър-председател и който друг бъде посочен за изслушване.
Мая Манолова:
Аз категорично съм против това Правната комисия да измисля нови практики, да се произнася по въпроси, които не са от нейната компетентност и да взима решения, които трябва да се взимат от други комисии.
Искра Фидосова:
...

Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова