Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 34



Днес, 03.06.2010 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на финансите, дирекция „Вътрешен контрол” - Петрана Павлова, директор и Десислава Хаджидимитрова, експерт; от Министерския съвет – Мариана Славкова, съветник в дирекция „Икономическа и социална политика”; от Министерството на отбраната – Августина Цветкова, заместник министър и Елена Маркова, правна дирекция; от Агенцията по обществени поръчки - Миглева Павлова, изпълнителен директор, Галя Манасиева, директор на дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки” и Христина Денева-Кирчева, от същата дирекция; от Конфедерацията на работодателите и индустриалците – Йордан Кисьов, експерт; от Софийския университет, Юридически факултет – Красимир Димитров.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
В началото заседанието се откри от Тодор Димитров, заместник-председател на Комисията по правни въпроси
Тодор Димитров:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, № 002-01-35, внесен от Министерския съвет на 11.05.2010 г.
2. Обсъждане на общ проект на приетите на първо гласуване на 14.05.2010 г. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки: № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 15.03.2010 г.; № 054-01-23, внесен от Димо Гяуров и Кирчо Димитров на 19.03.2010 г. и № 054-01-36, внесен от Емил Йорданов Радев и Десислава Вълчева Атанасова на 22 04.2010 г.- за второ четене.

По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, № 002-01-35, внесен от Министерския съвет на 11.05.2010 г.
Давам думата на вносителите.
Петрана Павлова: Министерство на финансите
Уважаеми дами и господа народни представители,
Този законопроект в общи линии предлага козметични промени в Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, като предлагаме да бъдат въведени административно-наказателни разпоредби, които подпомогнат укрепването на управленската отговорност в организациите от вътрешния сектор. Мотивите за това са наблюдаващата се тенденция, че ежегодно около 10% от ръководителите на организации първостепенни разпоредители с бюджетни кредити не изпълняват задълженията си да представят годишен доклад за състоянието на финансовото управление и контрол на министъра на финансите. В тази връзка се предлага въвеждането на административно-наказателни разпоредби.
Всъщност се предлага отмяна на чл. 19 от закона, който регламентира създаването и част от функциите на консултативните съвети за финансово управление и контрол в организациите от публичния сектор, тъй като до голяма степен техните функции се покриват с функциите на одитните комитети, регламентирани в Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
Това са накратко предложенията.
Тодор Димитров:
Благодаря. Колеги имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Много ми е приятно, че толкова млада дама е на такъв висок пост. За нас е чест да бъдете в Правната комисия.
Вие казахте само за административно-наказателните разпоредби. Тя всъщност е една – глобите. Но има и § 1.
„§ 1. (1) Ръководителите на организациите по чл. 2, ал. 2, т. 1-6...., с изключение на Висшия съдебен съвет и Сметната палата....”.
Само Сметната палата и Висшият съдебен съвет ли не представят тези ежегодни доклади? Извинявайте, може би като лаик питам, но от пари и от финанси не разбирам.
Петрана Павлова:
Този текст досега съществуваше в подзаконов нормативен акт в наредба. За да има пряка връзка с административно-наказателните разпоредби е предложено да се включи като изменение в закона. Но досега такъв ред съществува и той е регламентиран в наредбата, свързана с чл. 8 от същия закон, който изключва и до момента Висшия съдебен съвет и Сметната палата да докладват. Идеята за това изключение е, че не са част от републиканския бюджет, имат самостоятелни бюджети и не е необходимо да докладват на министъра на финансите за състоянието на системите в техните организации. Те представят същия доклад директно на Народното събрание. Така че те докладват, но не на министъра на финансите, а на Народното събрание.
Любен Корнезов:
Благодаря Ви. Аз се опасявах, че изземвате функции на Народното събрание и ще искате от Народното събрание да ви докладваме. Вие знаете, че по Конституция и ние имаме самостоятелен бюджет. Благодаря ви. Ще подкрепя законопроекта.
Тодор Димитров:
Благодаря. Колеги имате думата за въпроси и изказвания. Колега Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Ако тези две институции – Сметната палата и Висшият съдебен съвет не изпълнят задълженията си да докладват на Народното събрание, какви последици има.
Петрана Павлова:
Тези задължения също произтичат от Закона за тези две организации. Тъй като не е възможно никой от изпълнителната власт да предприеме каквито и да било действия за неизпълнение на тези задължения, мисля че правомощията са в ръцете на народните представители да решат. Но тъй като тези задължения са в сила от 2006 г. предполагам, че тези две институции са представяли такива отчети от 2006 г. до момента и може да се види каква е практиката.
Димитър Лазаров:
Дали са представяли е отделна тема. Но един закон се пише, за да може една правна норма да регламентира едни отношения. Съставите на административните нарушения се правят с оглед едно евентуално неправомерно поведение. Дали останалите звена изпълняват или не изпълняват закона е отделен въпрос и затова са тези текстове. Затова питам, ако ръководителите на тези две институции – Народно събрание и Висш съдебен съвет не си изпълнят задължението, има ли някакви административно-наказателни санкции.
Петрана Павлова:
Мога да уточня. Тези са специализирани административно-наказателни разпоредби по специалния закон, тъй като ние като Министерството на финансите установяваме тези нарушения понеже докладите се изпращат в Министерството на финансите.
От друга страна, има друг закон – Законът за държавната финансова инспекция, в който има общ текст, както знаете, за нарушения на нормативни актове. Мисля, че не изпращането от тези две институции би могло да бъде санкционирано от въпросната институция в случай, че получи сигнал, че такива доклади не са изпратени.
Тодор Димитров:
Благодаря ви. Колеги, други въпроси и изказвания? Ако няма, да гласуваме. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Пак за § 1. Ръководителите на организациите по чл. 2, ал. 2, т. 1-6 трябва да докладват с изключение на тези две организации. Добре. Изключенията са си изключения. Но чета в действащия закон текст, който си остава, а именно, че на министъра на финансите трябва да докладва Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса. И това остава. (Да.) Остава. Но тези два института също внасят своите отчети в Народното събрание. Защото на едни изключваме контрола, а на други го оставяме.
Петрана Павлова:
Промяна в това отношение няма. Промяна не сме предлагали в това отношение. Висшият съдебен съвет и Сметната палата не докладват на министъра по силата на закона от 2006 г. Такъв е редът от тогава. Не сме ги изключили сега. Така е преценил законодателят тогава.
Тодор Димитров:
Колеги, други изказвания? Няма.
Гласуваме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, № 002-01-35, внесен от Министерския съвет на 11.05.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Колеги, отменям гласуването, тъй като г-жа Манолова има въпрос.
Мая Манолова:
Имам въпрос към вносителите. Какво гласи чл. 19, който се отменя с този законопроект.
Петрана Павлова:
Създаването на консултативни съвети към първостепенните разпоредители. До момента този чл. 19 регламентираше, че всеки ръководител на организация има право да създава консултативен съвет по финансово управление и контрол. И тъй като тези консултативни свети имат почти същите функции като одитните комитети, които са регламентирани в Закона за вътрешния одит в публичния сектор се предлага да отпадне. Още повече, че до момента такива не са създадени. Има създаден един към министъра на финансите, общ, който не функционира вече.
Тодор Димитров:
Благодаря. Г-жо Манолова, стана ли ясно. (Да. Нямам други въпроси.) Колега Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Тези „организации по чл. 2, ал. 2, т. 1-6 – първостепенни разпоредители с бюджетни кредити”, тук включени ли са независимите регулатори и омбудсманът.
Петрана Павлова:
Омбудсманът е включен. Кои са независимите други – кои имате предвид.
Четин Казак:
Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията, КРС и други.
Петрана Павлова:
Да, включени са. Те също са първостепенни разпоредители, включени са и докладват на министъра на финансите.
Тодор Димитров:
Други въпроси или изказвания? Няма.
Подлагам на гласуваме на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, № 002-01-35, внесен от Министерския съвет на 11.05.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Искра Фидосова:
Продължаваме с т. втора от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане за второ четене на общ проект на приетите на първо гласуване на 14.05.2010 г. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки: № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 15.03.2010 г.; № 054-01-23, внесен от Димо Гяуров и Кирчо Димитров на 19.03.2010 г. и № 054-01-36, внесен от Емил Йорданов Радев и Десислава Вълчева Атанасова на 22 04.2010 г.
Колеги, имате всички доклада за второ четене.
Наименованието на закона.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки”.
Желаещи за изказване по наименованието на закона. Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 1. Желаещи за изказване по § 1. Няма. Подлагам на гласуване § 1. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 2 има постъпило предложение на н.пр. Анна Янева, Мая Манолова и Димитър Горов § 2 да отпадне. Желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
С това предложение отпада срока, за който могат да се възлагат обществени поръчки, респективно да се сключват договорите по тях. Считам, че действащият текст дава разумни срокове. Въпреки това, ако си спомняте случая за договорите в енергетиката, касаещи застраховането, породиха съмнения относно тяхната целесъобразност да бъдат сключвани за толкова дълъг срок. С предложението на вносителя да отпадне, се дават възможности за злоупотреби и за сключване практически неограничено във времето на договори.
Също така мисля, че предложението на работната група или на комисията (изобщо на колегите, които са работили) не е най-доброто, защото какво значи да се мотивира затова. Винаги могат да се изтъкнат някакви аргументи. Все пак имайте предвид, че възложители на обществени поръчки са най-различни лица: кметове, включително на малки общини, включително шефове на различни учреждения и може да презумира все пак проявата на недобросъвестност в някои от тези ситуации. Така че ако ще се дава по-дълъг от петгодишния срок, аз ви предлагам да се направи опит да има едно изчерпателно изброяване на изключенията, които е ясно в каква посока могат да се търсят: управление на договорите, които касаят европейските програми; евентуално кредитиране, което касае някакви по-дългосрочни проекти. Не е лесно. Но няма лесно в законодателството. Така че ви предлагам да направим опит в тази посока.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Аз също възразявам срещу това да отпадне ал. 3 или да се коригират сроковете, както се предлага. Според мен, има здрав резон в това все пак да се ограничи времево и то не в такива дълги срокове, каквито се предлагат- до 10 години. Мисля, че обществените поръчки затова са обществени, защото са призвани да защитават обществения интерес. Този обществен интерес не знам как би могъл да бъде защитен в един такъв дълъг срок, когато конюнктурата на пазара се променя, цени и т.н. Т.е. ние създаваме възможност за 10 години възложителят тотално да бъде лишен от възможността да коригира първоначалните параметри и да получи качествена услуга на по-ниска цена от тази, която е била договорирана 10 години преди това, и която може да не бъде въобще актуална.
Аз искам да чуя мотивите защо се предлага подобен срок.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Казак, всъщност по действащия текст до този момент е до 4 години. Предложението на работната група и като предложение на комисията, дадено в проекта, е „до пет години”. Увеличението е само една година.
Второто изречение на действащия текст на ал. 3 е записано, че по изключение срокът може да бъде определен над пет години – фиксиран, но не до. Затова мотивът е да го променим, първо, да не е „над 5 години”, което смятам, че е изключително сериозна разлика с това, което се предлага „до пет”, т.е. може да бъде 5, 6 и 7 и колкото е необходимо. Когато сме коментирали това предложение на работната група не сме имали предвид и не сме презентирали недобросъвестност.
В предложенията, които е направила работната група, по нито едно предложение не презентира като основен мотив недобросъвестност на възложителя. Защото във вашето изказване аз това разбрах – притеснението ви от това, че може да се злоупотреби.
Мая Манолова:
Как може да бъде определен срок „до 10 години”.
Искра Фидосова:
Това е по изключение в тази хипотезата, която е в момента и има проекти по европейските програми, където има срокове, които не попадат в действащата хипотеза на ал. 3 сега.
Мая Манолова:
Добре. Какво ще ме спре да си напиша едни мотиви, с които да обоснова. Даже слушах на предния дебат, че случаят с чистотата бил показателен, че трябвало по-дълъг срок от 4 години. Всичко мога да ви мотивирам. Тук въобще не става дума, че се касае само за европейските програми и проекти. Тук всеки един случай мога да го обясня и да го мотивирам перфектно. Това ще го свърши всеки адвокат в компанията на някой добър икономист.
Искра Фидосова:
Г-н Кисьов искаше думата. Заповядайте.
Йордан Кисьов:
Искам да кажа, че ние сме предложили даже да бъде 2 години. 10 години е безкрайно дълъг срок. 5 години също е много дълъг срок. Имайте предвид, че тук става въпрос за много различни браншове. Две години е за услуги. Примерно за доставки в областта на IT как ще има 5 години.
Искра Фидосова:
То е до 5 години. Може да бъде 1, може да бъде 3.
Йордан Кисьов:
Вижте практиката. Софийският университет имаше един смехотворен търг за пет години доставки в областта на IT. В момента има такъв търг пак от Софийския университет. Аз съм от този бранш. Там се променят цените в рамките на няколко месеца, а ние говорим за 5 и 10 години. Ако ще се слагат такива граници, трябва да се фиксира за кои браншове се отнася. Няма друг начин.
Емил Радев:
Нека да разгледаме и другите текстове при другите хипотези. Например при едно по-дългосрочно финансиране от една община за един инвестиционен кредит, ако сложим само 5 години, това при инвестиционното финансиране на практика има различен срок. Да не говорим за строителния надзор. Например, един проект като „Дунав мост-2” вие знаете колко години се влачи. Говорим за ж.п. инфраструктурата – там се слагат срокове и над 10 години. 10 години беше компромисният срок. Защото ако тръгнем изчерпателно да описваме хипотезите, повярвайте ми, няма да успеем да ги опишем както трябва. Тук все пак има някакви срокове, докато при доставките няма и такива срокове. В момента говорим за услугите. В сегашния текст е мотивирано по-дългия срок. Нека на връзваме на възложителите съвсем ръцете. Има по евро-проектите, дългосрочните финансирания инвестиционни, при надзора.
Какво ще правим с „Дунав мост -2”. Знаете колко време се влачи този проект.
Йордан Кисьов:
Може би за строителството трябва да остане.
Искра Фидосова:
Как да изброим за 20 или за 50 сектора изчерпателно.
Мая Манолова:
Съгласна съм за инвестиционните кредити. Може да се опише кредитирането, надзора, европейските програми – но да е написано точно и ясно. По-добре е нещо да се пропусне. И досега имаше 5 годишен срок. Отколкото да отворите широко вратата на сред полето. Напишете за евро-финансирането с еди-какъв си срок.
Искра Фидосова:
Г-жа Павлова.
Миглена Павлова:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Текстът, който дебатирате, се отнася до ограничаване срока на договорите само за услуги. Т.е. законодателят при предишната промяна на Закона за обществените поръчки разграничи трите вида обществени поръчки: за доставки, услуги и строителство, като ограничи срока на договорите само по отношение на договорите за услуги. В закона продължава да имаме обща разпоредба, която забранява сключването на безсрочни договори. Тази правна норма се прилага от година и половина и практиката показа, че има случаи при които ограничаването с четиригодишен период на срока на договора за услуги създава големи проблеми, като вече бяха споменати някои от основните, които се срещнаха. Поради което предлагаме да остане забраната, да имаме фиксирани срокове за договорите за услуги, но с това незначително увеличение на срока, като тази норма е въпрос на национално решение и не произтича от европейското законодателство.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Павлова. Г-н Казак.
Четин Казак:
След като става въпрос за услуги, аз не мога да разбера как ще може да се удължава срокът за 10 години за една услуга. Дори да е услугата проектиране или строителен надзор 10 години е много. Нека да бъде до 6 години. Защо?
Мая Манолова:
Вижте какво пишем в случая и то в ситуация, в която включително премиерът и то с абсолютно основание каза: „Намелете с 10% вече свършени договори” ние да заложим едни параметри за едни услуги за 10 години напред, това просто е в сферата на прогнозите и на врачуването. 10 години в динамична България в момента! Това, което правите е безумно! Вярно е, че ще управлявате 30 години, но все пак!
Миглена Павлова:
Срокът е предвиден за 5 години, като изхождахме от факта, че обикновено програмният период за финансиране в Европейския съюз е 6 годишен и управлението на един проект, пак казвам, защото става въпрос само за услуги – консултантски, правни, одиторски и други, всъщност 5 години е един реален срок за реализацията н един проект в рамките на програмния период на Европейския съюз. 10-те години са по изключение. Примерно, както вече стана въпрос, при банково финансиране, което е финансова услуга или пък надзор на големи инфраструктурни обекти, какъвто пример е заводът за боклука, където по договор трябва да следим 10 години реализацията и постигнатите параметри. Не надзора, а управлението след това.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма. Имаме три гласувания.
Първо, предложението на вносителя.
Второ, постъпилото предложение между първо и второ четене на н.пр. Анна Янева, Мая Манолова и Димитър Горов.
Трето, предложението, което прави работната група за редакция, което да бъде представено като предложение на комисията.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 2. „В чл. 5, ал. 3 се отменя.”
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Шестнадесет въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анна Янева, Мая Манолова и Димитър Горов: „Параграф 2 да отпадне”.
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението, постъпило от работната група като предложение на Комисията – т.е. както е действащия текст, само се годините „до 4” стават „до 5” и „над 5” при изключението стават „до 10 години”.
Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
По § 3. Желаещи за изказване. Тук е редакционна добавката. Няма желаещи за изказване.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 4. няма постъпили предложения. Желаещи за изказване. Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
По § 5. Предложението е на вносителя Димо Гяуров.
Постъпило е предложение от н.пр. Кирчо Димитров.
Желаещи за изказване. Г-н Димитров, заповядайте.
Кирчо Димитров:
С това предложение идеята е да се даде възможност за самите клонове към големите холдинги също да участват в обществени поръчки с цел по-голяма оперативност на бизнеса. Представете си голям холдинг, чието седалище е в София, а обществената поръчка за дадено строителство е в Гълъбово и той има там клон, самият клон д може да участва в обществената поръчка. Т.е. да не ограничаваме тази възможност. Повтарям, това е с цел по-голяма оперативност на бизнеса. Мисля, че това не противоречи на нищо.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Димитров. Г-н Радев.
Емил Радев:
В случай, че отворим тази врата за клоновете, отваряме и вратата за чуждестранните клонове, регистрирани на територията на страната, където обаче имаме проблем с отговорността при неизпълнение. Колко е отговорен даден клон и до каква степен. Къде е майката (дружеството). Ако е извън страната, че породим огромни правни проблеми в случаи, че този клон трябва да заплаща неустойки или пир некоректно изпълнение на договора. Оттам нататък ще вържем ръцете на възложителя да си търси правата.
Искра Фидосова:
Г-н Кисьов, заповядайте.
Йордан Кисьов:
Всъщност това дойде като идея от наши членове. Става въпрос за големи фирми, които оперират в цял свят. Ако сте забелязали, тук става въпрос за клонове, които са оторизирани от техните висшестоящи органи да участват в обществени поръчки, а не някакви клонове. Примерно, една фирма като Сименс е много интересно сега за паспортите какво е подписано. Защото по стария закон би трябвало всички членове на Надзорния съвет на акционерното дружество Сименс да подпишат, което е абсурд. Няма как да стане. Затова сме го предложили така. Това е нормално за нас. Има някаква равнопоставеност. Но те трябва естествено да са оторизирани затова в тяхната регистрация. Ако нямат такава оторизация, тогава не може. Мисля, че това е отговор на въпроса кой носи отговорност. Би трябвало майката да носи отговорност, защото тя е оторизирала съответния клон.
Може би алтернативата е да се промени и другата част на закона, където е казано, че всички разписват при акционерните дружества.
Искра Фидосова:
Какъв е проблемът представителят на клона да е упълномощен да си представи съответните документи и да си участва. Защо е необходимо това нещо?
Мая Манолова:
В момента проблемът е чисто практически по сега действащия ЗОП. Предполага един куп декларации, документи и други, които касаят членовете на Управителния съвет и на Надзорния съвет.
Емил Радев:
Чисто практически нататък се променя и за декларирането. Даже там, където са прокуристи, както е примерно фирмата Сименс, която има 10 прокуриста, казваме декларация само на прокуриста, който е оторизиран да действа на територията на страната. Така че ако това е мотивът, по-нататък в законопроекта са предвидени мерки за улесняване точно на тези процедури.
Но с цел да не се подписват декларации от управителните органи, ние тук вече имаме проблеми с правосубектността на клона и с носенето на отговорност. Можем ли да задължим оттам нататък дружеството майка да изплаща, примерно, неустойки.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по § 5. Няма.
По § 5 имаме две гласувания
Първо подлагам на гласуване предложението на вносителя Димо Гяуров за промяна в редакцията на чл. 9.
Докладът за второ четене съдържа три законопроекта. Това, което са внесли Димо Гуяров и Кирчо Димитров е предложение за промяна в чл. 9 След това правите предложение на промяна между първо и второ четене. Предложението, което правите сега е различно от това, което сте внесли между първо и второ четене.
Правя предложение да се гласува първо предложението на вносителя. След това ще подложа на гласуване предложението, което е постъпило между първо и второ четене. Но двете предложения се изключват – едното предложение изключва другото.
В предложението на Кирчо Димитров в ал. 2 се говори за участие на клон в процедурата за обществена поръчка.
В първоначалния вариант, който е техен, няма такова предложение.
Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Ал. 2, която е в първоначалния вариант, а това, което сте направили като предложение, да е ал. 3, защото наистина двете ви предложения, макар да могат да се намерят някакви допирни точки, нямат много общо.
Мая Манолова:
Те имат два варианта за ал. 2
Искра Фидосова:
Но те като философия са съвсем различни.
Мая Манолова:
Гласуваме едно и след това гласуваме другото.
Искра Фидосова:
Нали точно това правя. Г-н Димитров, правната техника е еднаква за всички законопроекти.
Подлагам на гласуване това предложение за § 5, което е на вносителя. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седемнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Кирчо Димитров за § 5, постъпило между първо и второ четене.
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
§ 6. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване по § 6. Няма. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Постъпило е предложение от н.пр. Емил Радев и Светослав Тончев за създаване на § 6а.
„§ 6а. В чл. 13, ал. 1 се създава т. 7.
7. за строителство, доставки и услуги, възлагани или извършвани от орган на НАТО.”
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Предлагам редакция за т. 7.
„7. за строителство, доставки и услуги, възлагани от орган или структура на НАТО.”
Елена Маркова: МО
В чл. 13 по принцип са предвидени изключенията, когато не се прилага ЗОП. Това не е прецедент, тъй като не се прилага ЗОП, когато се ползват услугите и на Европейската агенция за отбрана. Но до момента не е възможно да бъдат по същия начин използвани агенциите на НАТО, тъй като те не могат да бъдат включени в обществени поръчки и реално ние си плащаме ежегодно 6 години поред членския внос, а не можем да ползваме това, което те биха могли да ни предоставят.
Искра Фидосова:
Моля да кажете предложението за редакция на § 6а.
Елена Маркова:
„§ 6а.
„7. за строителство, доставки и услуги, възлагани на органи или структури на НАТО.”
Министерството на отбраната възлага на орган на НАТО.
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване. Няма. Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов § 6а със следното съдържание:
„§ 6а. В чл. 13, ал. 1 се създава т. 7:
„7. за строителство, доставки и услуги, възлагани на органи или структури на НАТО.”
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Има предложение на н.пр. Анна Янева, Мая Манолова и Димитър Горов също за създаване на § 6а със следното съдържание: Да го приемем като § 6б.
§ 6б. В чл. 15, ал. 4 след израза „всички позиции” се добавя „с изключение на случаите, когато източниците на финансиране са различни”.
Има думата г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Искам да ви обясня защо направихме това предложение. Може да му се търси и по-добра редакция.
Участвахме в една среща на представители на дребния и средния бизнес, която се проведе в Ловеч. Там имаше и представители на Камарата на строителите, фирмите, които участват в нея. Общото притеснение на средния бизнес в България, който особено в условията на криза е абсолютно заплашен от фалит, включително и поради невъзможността да участва в процедури за обществени поръчки, предвид изискването всички дейности да се сумират, които дават едни високи обеми и високи изисквания, на които тези фирми не могат да отговорят. Молбата им беше да се направи нещо, че да им се даде възможност, примерно, фирмите в Монтана, Ловеч, в Кюстендил където и да е, които отговарят на едни средни местни условия, да могат да се включат в участието на тези процедури. Аз не намерих друга възможност, гледайки закона, къде това може да се случи, освен тук като идеята беше, когато става дума за финансиране на едни и същи дейности със средства от европейските програми и средства от републиканския бюджет, например изграждането на пътища в една община. Да има възможност да се направят две различни процедури – едната, която касае европейска програма и другата, която касае средства от републиканския бюджет, предоставени на общината, за да може в крайна сметка да се даде възможност когато обемите са по-поносими да участват и местни фирми.
В момента, уважаеми колеги, това го знам от народни представители, избрани от региони, местните фирми в страната тотално не могат да участват в процедури за обществени поръчки, особено тези в строителния бранш и просто загиват.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Радев.
Емил Радев:
Всичко това е много добре. Но противоречи на сепаративното изискване на Директивата, която не допуска възможности за разделяне на обществените поръчки. Може би тук Агенцията ще ме допълни.
Миглена Павлова:
Текстът, който е предложен, се отнася до общата стойност на обществената поръчка и не можем да направим разлика от гледна точка на финансирането и да разделим. Това би било избягване на прилагането на законодателството. Целта, която искате да постигнете, би могла да се постигне при прилагане на сега действащата редакция, когато просто тези дейности се възложат чрез отделни лотове. Една обща процедура с отделни лотове. Например, ремонт на училището, на читалището, на болницата. Но задължително при разделяне на приложимия ред всички те трябва да се съберат, когато се възлагат от един възложител, независимо от източника им на финансиране.
Мая Манолова:
Мога ли да попитам това има ли смисъл някъде да се разписва. Защото аз не претендирам, че е чист текстът, нито че съм му намерила най-удачното решение.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анна Янева, Мая Манолова и Димитър Горов за създаване на нов § 6а, който в доклада за второ четене ще бъде записан като § 6б.
Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седемнадесет „въздържали се”.
По § 7 имаме три варианта по трите отделни законопроекта и едно постъпило предложение между първо и второ четене от н.пр. Кирчо Димитров.
Желаещи за изказване? От вносителите има ли желаещи? Заповядайте, г-н Димитров.
Кирчо Димитров:
По Вариант 2 искам да изложа нашите предложения. Тук става въпрос за засилване на превантивния контрол на изпълнителния директор на Агенцията по обществените поръчки.
В сега действащия законопроект той има последващ контрол. Т.е. може да обжалва пред Комисията за защита на конкуренция най-вече по процедурата по отношение на обявлението на обществената поръчка. Идеята е той да може да участва при изготвяне на документацията, т.е. да участва в работата на комисиите, за да може да се избегне допускането на корупция и нарушения. Т.е. даваме по-големи правомощия на изпълнителния директор на Агенцията по обществените поръчки. Това е презумпцията.
Искра Фидосова:
Г-н Кисьов, заповядайте.
Йордан Кисьов:
Ние подкрепяме този вариант, тъй като в момента има една смехотворна ситуация. Агенцията на теория води методично възложителите, а на практика няма никакви права да го прави. Има един чл. 19, даже един от вариантите предвижда и той да отпадне, че ако някой се жали, тогава те имат право да сезират Комисията за защита на конкуренцията, само ако в обявлението има ограничителни условия. А в същото време в документацията има пълни безумия. А самото обявление е ограничено. Даже и то не се следи. Ако погледнете чл. 25, ал. 2 ще видите, че видите, че би трябвало в обявлението да има всички показатели за оценка при икономически най-изгодна оферта с техните теглови коефициенти. Аз твърдя, че в 99% от случаите ги няма. Има цена, която действително е показател за оценка и има техническа оценка най-общо казано и нейния теглови коефициент. Ама техническата оценка не е показател за оценка. С други думи, това е едно значително подобрение, ако се приеме, за бизнеса, понеже Агенцията започва все пак да играе някаква роля. В момента единственият начин нещо да се случи е постфактум, когато станат всички безобразия. В основата на скандалните търгове е лошата документация. Никой по никой параграф не я следи, включително и Агенцията. Агенцията формално нямат право даже да реагират. Ние сме ги сезирали по линия на КРИБ, по линия на БАИТ многократно и нищо. Крайно време е да има някой, който на входа да сложи един филтър и когато има големи глупости, да реагира. Например сега по Оперативна програма „Административен капацитет” (ОПАК), за която се говори много, че се усвояват средства, нямате представа какви безумия има. Няма една читава процедура. И се оплакваме, че не вървят нещата. Въпросът не е само да се усвояват пари, нали трябва да се върши и някаква работа с тези пари.
Емил Радев:
Във връзка с предложения Вариант ІІІ. Този вариант е да отпадне чл. 19, ал. 2, т. 3. Това са правомощията на Агенцията при получен сигнал да обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията. За какво всъщност се използва в момента този механизъм вместо заинтересованото лице, което може самостоятелно да обжалва, то не прави това. Не вкарва такси. В един момент използва Агенцията да подаде един сигнал и да прехвърли оттам нататък цялата процедура на практика върху Агенцията без да прави грам разноски. Оттам нататък обаче административният капацитет на агенцията в момента не е достатъчен въобще да извършва тази дейност. Може би и Агенцията ще вземе отношение.
Мая Манолова:
Отговор на този въпрос, или един от възможните отговори, че обикновено заинтересованото лице е заинтересовано документацията да си остане точно толкова незаконна, колкото е изготвена от възложителя. Всъщност интерес да следи за точното прилагане на закона със сигурност няма този, който е решил да участва в тази процедура точно по този начин. Не е тайна за никой, тук са повечето адвокати, или други хора ,които са участвали в прилагането на направо, че първата стъпка да бъде спечелена една процедура от определени лица е изготвянето на тръжната документация по определен начин. Прилагат се едни изисквания, които са написани за едни фирми и естествено, че тези фирми за какво да ги обжалват тези изисквания.
Емил Радев:
Така или иначе всеки участник в тази процедура може да обжалва.
Йордан Кисьов:
Знаете ли колко струва това? Нека госпожата да каже колко жалби има от БАИТ – Българската асоциация за информационни технологии, за колко търга. Естествено че няма да се плаща.
Мая Манолова:
Колеги, това е несериозно.
Искра Фидосова:
Кое е несериозно. Г-жо Манолова, много Ви моля да спазвате реда. Изслушахме ви.
Йордан Кисьов:
Все пак трябва да се съобразявате и с българските реалности. Как могат да се приказват такива работи.
Искра Фидосова:
Г-н Кисьов, чухме и Вас. Чухме ви становището. Моля ви да взимате отношение само когато ви се даде думата.
Г-жо Павлова, имате думата.
Миглена Павлова:
Според нас, чрез това правомощие ние влизаме в ролята на един орган, който защитава интересите на бизнеса. Те имат своето право да претендират за това, ако всъщност има воля да се въведе някакъв друг предварителен контрол по отношение на документациите, то вероятно биха могли да се използват други механизми затова.
Искра Фидосова:
Г-жа Манолова иска думата.
Мая Манолова:
Г-жо Фидосова, тук изобщо не става дума за интереси на бизнеса. Това са публични финанси, това е публичен ресурс. Тук става дума за защита на обществения интерес, на обществените пари. Аз недоумявам как в режима на икономии, който в момента се установява в цялата държава, ние с лека ръка казваме „да се оправя бизнеса”. Това въобще не касае бизнеса. Това означава как се използват парите на данъкоплатците.
Колеги, вие в момента разбирате за какво става дума.
Искар Фидосова:
Г-жа Атанасова, заповядайте.
Десислава Атанасова:
Искам да направя реплика на г-жа Манолова или не знам точно. Защото в чл. 19 много обемно и изцяло са описани всички права и задължения на изпълнителния директор на Агенцията. Той може да сезира компетентните органи за упражняване на контрол по спазване на закона. Той разработва проекти за нормативни актове, предявява пред съд искове за обявяване на нищожност на договори за обществени поръчки при нарушение на закона. Така или иначе този превантивен контрол, който го има директора на Агенцията по обществените поръчки му е вменен като задължение. Защо е необходимо всички фирми, на които са засегнати интересите по някакъв начин, да изпращат сигнали (аз говоря за нашето предложение) до агенцията и тя да е длъжна да обжалва пред Комисията аз защита на конкуренцията.
Мая Манолова:
Ние не предлагаме това в момента.
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, вижте действащия текст на чл. 19, ал. 2, т. 3. По действащия текст, чета го на глас:
„При получен сигнал агенцията може да обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията решения за откриване на процедури, с които са одобрени ....”.
Вие предлагате да следи служебно за това нещо. Как ще следи служебно.
Йордан Кисьов:
Това им е работата. Кой да го прави?
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по този параграф. Няма други желаещи.
Йордан Кисьов:
Най-големият проблем в ЗОП е безобразно подготвени документации.
Искра Фидосова:
Вие имате възможност да обжалвате.
Йордан Кисьов:
Как да обжалваме и за всяка глупост да даваме по 2-3 хил. лв.
Искра Фидосова:
Четете текста.
Йордан Кисьов:
Много добре го знам текста.
Димитър Лазаров:
Изслушахме едната позиция. Нека и ние да имаме възможност вземем думата, ако позволите.
Хайде аз да ви попитам: следи служебно за законосъобразност.
Може ли да бъде един търг – подготвена документация, открита процедура законосъобразно, очевидно е законосъобразно, а вие тук говорите за целесъобразност.
Йордан Кисьов:
Не говоря за целесъобразност.
Димитър Лазаров:
Аз ви изслушах много внимателно, без да ви прекъсвам. В крайна сметка дайте възможност и на нас, на тези от които зависи да приемем един текст или не, да гласуваме. Благодаря за Вашето становище, за Вашите усилия, за участието Ви в комисията, но дайте възможност на нас, които ще поемем някаква отговорност, гласувайки по един или друг начин да изразим нашето становище. Това е първо.
Второ, да има дебат между нас, които сме членове на тази комисия.
Йордан Кисьов:
Извинявам се. Повече няма да взимам думата.
Димитър Лазаров:
Нека да попитам и да ви дам един пример. Ако говорите за законосъобразност. Естествено, че ако един търг е незаконосъобразен, всеки един участник в него може да защити правата си по съответния ред.
В текста, който преди малко беше прочетен, при получен сигнал се обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията и т.н., съдържащи условия и изисквания, които дават предимство. Аз не мога да разбера, дали Агенцията, когато бъде сезирана, т.е. тя има тези задължения, не и права, да следи служебно на Н та брой обявени процедури.
Йордан Кисьов:
Ако имам право на отговор, щеви отговоря.
Димитър Лазаров:
Да, благодаря Ви. С внимание ще изслушам вашите отговори.
Йордан Кисьов:
Практиката сега е такава. Действително имат право фирмите да обжалват пред КЗК, само че нека някой да провери статистиката какви са решенията при тези обжалвания. Освен това да провери какви такси се внасят. Имайте предвид, че една фирма задължава, например, при зле подготвена документация, аз твърдя, че това в 100% от случаите е така и ако имате време да слушате, ще ви кажа защо е така. Защото беше променен законът от 2001 г. насам по един много особен начин и даде възможност да се подготвят тръжните процедури за определени фирми.
Димитър Лазаров:
Извинявайте, че ще ви прекъсна. Доколкото аз разбирам от право, т. 3, на ал. 2 казва, че агенцията има право да обжалва по сигнали.
Йордан Кисьов:
Да, в момента е така. Нека госпожата да каже.
Искра Фидосова:
Вие се затруднявате да дадете сигнал тези, които участвате, до агенцията ли. Какъв е проблемът?
Йордан Кисьов:
В момента се дават такива сигнали. Това е единственото право на Агенцията да свърши нещо по задачата, която има, методично да води възложителите. Сега искате да й отнемете и това право. Ние искаме да има повече права. Защото основата на сградата „обществена поръчка” е лошо подготвената документация. Ако някой знае един читав търг, да го намери, да го покаже тук. Аз мога да ви донеса колкото искате търгове и ще видите, че нито един не е като хората. Той не защитава обществения интерес. Той защитава интереса на точно определена фирма, на точно определени хора. Това е статистиката.
Димитър Лазаров:
С две думи вие сте да остане съществуващия текст на т. 3 на ал. 2, а не да бъде по варианта, предложен във Вариант ІІ.
Йордан Кисьов:
Нека да бъде Вариант ІІ. Те да имат право не да чакат някой да ги сезира, а непрекъснато, профилактично да гледат документация и съответно да взимат някакви мерки. Защото това ще облекчи жалбите в КЗК, това ще облекчи цялата съдебна система, защото ние сега постфактум се опитваме да решим нещо, което е объркано в зародиша си.
Димитър Лазаров:
Уважаеми господине, аз чета Вариант ІІ, т. 3.:
„3. осъществява превантивен контрол по отношение на решения за откриване на процедури, с които са одобрени обявления и/или утвърдени документации, съдържащи условия или изисквания, които дават

предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществени поръчки.”
Йордан Кисьов:
Да, това е добрият вариант.
Димитър Лазаров:
В какво се изразява според вас този превантивен контрол, след като няма следващи правомощия разписани.
Йордан Кисьов:
Ако следите нататък вариантите, те би трябвало да могат в момента, в който вършат такъв контрол, да връщат зле подготвените документации. Това ще бъде много отрезвяващо и ще реши маса проблеми. Защото ако сега приемем обжалването в КЗК да си остане, и да се спира изпълнението, КЗК след няколко месеца ще пламне от обжалвания, точно защото документациите са зле подготвени. Сега има много малко жалби не защото фирмите не искат да се жалват, а защото знаят, че няма никакъв смисъл да се жалват. В момента, в който се пусне там, КЗК просто ще „спука гуми”. Затова тук трябва да се сложи един филтър. Трябва да има някаква превенция. Това все едно оставяме цялото население да боледува. Няма ваксини, няма профилактични прегледи, няма лекари и да се разболеят, после ще ги блъскаме със скъпи лекарства.
Димитър Лазаров:
На мен не ми е ясно от трите варианта кой текст предлагате.
Искра Фидосова:
Вие всъщност досега говорихте за текста на Кирчо Димитров за служебното следене за законосъобразност. Сега говорите за превантивен контрол.
Йордан Кисьов:
Дали се казва служебно или превантивен контрол – каква е разликата. Същественото е, че няма нужда някой да ги сезира, някой да се жали, за да се седят да обжалват през КЗК. С други думи, дали ще се каже служебно или превантивен контрол, няма съществена разлика. Съществената разлика е между Вариант ІІ и Вариант ІІІ.
Димитър Лазаров:
Аз не виждам никаква разлика между Вариант ІІ и Вариант ІІІ.
Йордан Кисьов:
Във Вариант ІІІ отпадат всякакви правомощия на председателя на агенцията.
Искра Фидосова:
Г-н Димитров, заповядайте.
Кирчо Димитров:
Г-жо Председател, аз само искам да поясня, че сега контролът, който се осъществяваше от Агенцията по обществените поръчки беше по отношение най-вече на обявленията на тези обществени поръчки. Тук става въпрос превантивен контрол да се окаже по отношение на документацията. Т.е. ако има нарушение в документацията, тази обществена поръчка да се върне за преразглеждане, а не да се пусне и след това участникът да обжалва тази обществена поръчка, която явно допуска нарушения. Това е идеята. Не знам дали колегите разбират за какво става въпрос. Нещо се забатачи много работата! Благодаря ви.
Десислава Атанасова:
Разбираме колега Димитров, но цялата отговорност е прехвърлена на Агенцията, а не на възложителя. А по-нататък в законопроектите възложителят носи отговорност и на него биха могли да му се наложат санкции.
Тодор Димитров:
Само да уточним. Тук в предложението се казва „осъществява превантивен контрол”, а не задължителен контрол. Не знам каква ви е идеята. Дали идеята е задължителен контрол за всички обявления или превантивен контрол избирателно или по някаква друга методика определено. Каква е идеята на вносителя не мога да разбера. Защото има голяма разлика, ако е задължителен, трябва много по-голям ресурс.
Йордан Кисьов:
Сега Агенцията има много странен статут. Те имат право да обжалват и то когато се обърнат към тях. Това, което седи в обявлението. Те могат да четат в документацията всякакви безумия, но трябва да си затварят очите и да казват: Ние нямаме право! Вие съдете дали това е разумно или не е. Аз твърдя, че не е. Дали ще се каже задължителен или превантивен, това са синоними. Превантивен е дошло от нас – от КРИБ. Задължителен – някой го е редактирал. Не е толкова съществено. Същественото е, че няма нужда някой да се жали пред тях, за да си вършат те работата.
Тодор Димитров:
Заповядайте, колега Димитров.
Кирчо Димитров:
Тук става въпрос за вид превенция. Т.е. да не се допускат обявления, да не се допускат документации по обществени поръчки, които съдържат нарушения. Т.е. да въведем някакъв ред, за да може възложителят, който обявява даден вид обществена поръчка, да представи такива документи, които наистина да отговарят на изискванията, а не в документацията да има записани ограничения и други работи, които последствие водят до това определена фирма да спечели дадена обществена поръчка. Това е цялата идея.
Искра Фидосова:
Г-н Димитров, един въпрос към Вас. Вие ако сте участник в тази обществената поръчка и на този етап, който коментираме в момента, имате ли право да обжалвате или нямате право. Отговорете ми с Да или Не. (Имам право.) Тогава къде е проблемът. Отивате, обжалвате, плащате си таксата.
Йордан Кисьов:
Искате ли да ви обясня къде е? (Обяснихте го вече.) Една фирма, като обжалва на едно място, след това трябва да се бори да смени властта. Това е проблемът.
Искра Фидосова:
Г-н Кисьов, моля Ви за ред в комисията. Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Съгласно Правилника на работата на Народното събрание всеки законопроект трябва да има финансово-икономическа обосновка, аз бих поставила въпроса дали колегите са направили такава обосновка и как смятат, какъв капацитет като хора ще е необходим, за да се осъществява този контрол и как във времето ще се движат обществените поръчки, тъй като се обявяват хиляди процедури.
Тодор Димитров:
Колеги, може би трябва да допълня въпроса. Може би от Агенцията трябва да отговорят имат ли ресурса и въобще възможно ли е и допустимо ли е, ако въведем такъв задължителен контрол. Това, според мен, ще бъде абсурд. Права е колежката, че трябва да има обосновка и от към финанси и от към ресурс. Т.е. ако въведем задължителен контрол на документацията на всяка една поръчка, осъществимо ли е това? Ще помоля да отговорите.
Искра Фидосова:
Г-жа Манолова за въпрос.
Мая Манолова:
Може ли някой да отговори дали вносителят или комисията какъв обществен ресурс изтича поради това, че възложителите правят документации за определени фирми.
Разбирате ли, уважаеми колеги, каква е практиката в момента. Не вярвам да не го знаете. Най-честите случаи са когато в предварителната подготовка на една тръжна документация, се залагат параметри, които устройват определени фирми. Тези фирми участват в тези процедури за обществени поръчки.
Питам имате ли представа колко обществени пари, колко публичен ресурс се пилее с уреждането на едни процедури между възложител и определени участници още от фаза на изготвяне на предварителната документация. Защото, г-жо Фидосова, когато не се обжалва една тръжна документация, а няма кой да я обжалва, защото фирмата Х не е длъжна да следи за пилеенето на общите пари. Когато не се обжалва, тя си става ,независимо, че противоречи на закона част от цялата тръжна документация. В момента питайте защо буксуват и парите по европейските програми. Ще ви дам за пример случая с водния цикъл в градовете, включително в Кюстендил, Сливен, Смолян и пр. Проблемите там са в изготвянето на тръжните процедури. Оттам тръгват. След себе си водят начина на сключване на договора и изпълнението и пр. като спрат парите по ИСПА, ще се чудим защо и ще викаме: Защо фирмата Х не обжалва тръжната процедура? Пука й на фирмата Х. На вас трябва да ви пука като управляващи. След като това не ви интересува и аз като господина от бизнеса ще млъкна. Каквото искате това приемайте.
Тодор Димитров:
Г-жо Манолова, вие досега четири години управлявахте и сега в един момент точно този текст е причината.
Павел Димитров:
Сега ли започна да ви пука на вас?
Тодор Димитров:
Нека да бъдем конструктивни, да свалим тона и да не политизираме.
Мая Манолова:
С този аргумент ме разбихте! Аз спирам да участвам в дебата. Нямам какво да кажа повече.
Тодор Димитров:
Г-жо Павлова, ще Ви помоля да отговорите на въпросите.
Миглена Павлова:
За миналата година 2009 г. имаме проведени 7809 процедури. През 2008 г. са 13300. Средно около 10000 процедури се реализират в нашата страна. Това означава 10 хиляди документации. По принцип ние сме изучавали практиката в европейските страни, когато става въпрос за предварителен контрол. Т.е. контрол осъществяван преди въобще да бъде обявена и задействана конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка. Това е един процес, който е много ресурсоемък. Той изисква административен капацитет, време и пари, за да бъде подготвена и проверена всяка една конкретна документация, ползване на вещи лица, специалисти и т.н. Не случайно подходът е, че агенцията не е единственият възложител в нашата страна и в държавата, а всеки един възложител възлага сам за себе си. Така че ние считаме, че е невъзможно осъществяването на един такъв предварителен контрол върху всички процедури. От година и половина ние правим такъв контрол по отношение на проекти на документация на процедурите, финансирани с европейски средства, и които са на високи стойности. Това е, което мога да кажа по въпроса.
Искра Фидосова:
Тъй като в момента нямаме кворум, предлагам да продължим със следващия параграф и след това ще се върнем да гласуваме. Докато се върнат колегите з гласуване, преминаваме към § 7а. Има предложение да се създаде нов § 7а, но това е при положение, че се приеме Вариант ІІІ за § 7. В такъв случай и това го пропускаме.
Продължаваме с § 8. Желаещи за изказване по § 8. Има ли желаещи за изказване? Заповядайте, г-н Димитров.
Кирчо Димитров:
По § 8 в чл. 22 се създава т. 6.
Става въпрос за пълния договор за обществени поръчки, които трябва да бъдат качени в регистъра на Агенцията по обществените поръчки със заличени данни на участниците. Какво имам предвид? Става въпрос, че изследванията на общественото мнение показват, че на обществените поръчки се гледа като на една корупционна практика. С качването на тези договори ще се даде една възможност да се избегнат тези корупционни практики. Т.е. самите участници ще имат възможност да преценят дали да участват, като се запознаят предварително с договора, а и няма да има опорочени договори, които да толерират определени фирми. За това става въпрос и мисля, че е резонно това да се случи. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Аз бих искал да попитаме Агенцията това чисто технологично възможно ли е? Как да става? Противоречи ли по някакъв начин на Закона за защита на личните данни? Имат ли софтуерна възможност това нещо да бъде извършено.
Миглена Павлова:
В момента и по сега действащия закон, а и съгласно регламентите на Европейския съюз в регистъра и в официалния вестник на общността се публикува информация относно сключения договор в резултат на обществената поръчка. Тази информация съдържа данни за изпълнителя, предмета и срока на договора, стойността на договора – основните параметри на договора, без конкретиката на права и задължения на страните.
Имаме и друг образец, (наше национално решение) който се публикува в регистъра и той съдържа информация за изпълнението на договора – дали е в срок, има ли платени глоби, неустойки, етапи и т.н. Считаме, че не е необходимо публикуването на пълния текст на договора, при положение, че това е нещо, което се публикува и в момента. Тази информация я има и тя е публична.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Павлова. Други желаещи за изказване. Г-н Радев.
Емил Радев:
Съвсем наскоро Комисията за защита на конкуренцията оповести насоки за противодействие срещу тръжните манипулации при процедурите за възлагане на обществените поръчки. Там се съдържа изискване за балансирано поведение на възложителите. Там се препоръчва също така съобразяването с изискванията за прозрачност да не се използва за разпространяване на повече информация, отколкото законът изисква, и е необходима за публичната и честна конкуренция на участниците, тъй като това е възможно да бъде използвано за подпомагане на тръжни манипулации. Това е § 30 от тези насоки. Искам да вметна, че самата Комисия за защита на конкуренцията дава някакво ограничение на информацията.

Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване съдържанието на § 8 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
Мая Манолова:
Да се върнем на § 7.
Искра Фидосова:
Ще се върнем, но след малко.
По § 9 има ли желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване § 9. който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 10 има ли желаещи за изказване? Заповядайте, г-н Димитров.
Кирчо Димитров:
Аз мисля, че колегите са се запознали с текста. Той е много прозрачен и ясен и няма смисъл от някакви допълнителни разяснения.
Искра Фидосова:
Какъв е проблемът сега, за да се стигне до такова предложение по § 10.
Кирчо Димитров:
Става въпрос, че и сега има добронамерени възложители на обществени поръчки, които обявяват пълния размер на бюджета на обществената поръчка и по този начин дават възможност на самия участник да преценява дали да участва. Но има и голяма част от възложителите, които обявяват прогнозен бюджет на обществената поръчка. По този начин те повеждат участниците в обществените поръчки и по този начин им се дава възможност след това да прекратят обществената поръчка, ако определената фирма, т.е. желателната фирма, която трябва да спечели, не спечели обществената поръчка. По този начин ние избягваме тази възможност. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
„.... изисквания ... чрез въвеждане на изисквания спрямо кандидатите или участниците за представяне на пълномощно, оторизационно писмо и/или друг оторизационен документ от производителя.”
Каква е идеята, защото виждам, че в тази част има изменение от действаща ал. 5.
Искра Фидосова:
По т. 1 на § 10, аз доколкото си спомням от предишни разговори мисля, че формулярите са еднакви. Тук имаше ограничение за всички страни-членки на Европейския съюз и там беше разписано, че става въпрос за прогнозна стойност без ДДС. Не можем да включим максимален размер. Така ли е? Моля да ме коригирате, ако бъркам.
Миглена Павлова:
Да, точно така е. Не считаме, че възложителят трябва да е задължен да оповести колко пари има по бюджет и какво е предвидил по проекта. Още повече, че това би могло да доведе и до обратен ефект – да ориентира участниците към максималната стойност. Представянето на такава информация считаме, че не е удачно.
Искра Фидосова:
По отношение на второто предложение за ал. 5, г-жо Павлова, ако може вашето становище.
Миглена Павлова:
По второто предложение в момента имаме действащ текст, който дава обща забрана за нарушаване на основните принципи за равнопоставеност и недопускане на дискриминация и фаворизиране на някои от участниците, поради което считаме, че предложената редакция е твърде казуистична и всъщност е частен, конкретен случай спрямо общата забрана, която и в момента е действаща в закона.
Искра Фидосова:
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Има постъпило предложение от г-ж Манолова за гласуване поотделно на предложенията за § 10 по т. 1 и по т. 2. Нали така? (Да.)
Подлагам на гласуване предложението за § 10, т. 1 по вносител. Който е „за” това предложение, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шестнадесет „въздържали се”.
По т. 2. Подлагам на гласуване т. 2 на § 10 по предложението на вносителя. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седемнадесет „въздържали се”.
Връщаме се на § 7. Имате думата, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
По текста на § 7 всичко, което се каза, аз няма да го повтарям. То си е ваша отговорност това, че не искате да направите нищо по отношение на пилеене на обществен ресурс, включително чрез манипулиране на обществените поръчки посредством тръжната документация.
Но защо в момента г-н Радев, искате да отмените действащия текст, който не е съвършен, но все пак дава някаква възможност на комисията да се намеси при фрапантни случаи тогава, когато е подаден сигнал за нея.
Във Вариант ІІІ вие предлагате т. 3 да отпадне. Това е единствената възможност. Аз не чух Комисията да се оплаква, че и е невъзможно да изпълнява тази си функция, но вие неизвестно по какви съображения решавате изобщо комисията да няма право да обжалва тръжна процедура през КЗК, даже и в случаи, в които става дума за фрапантно нарушение на закона.
Емил Радев:
Така или иначе аз смятам, че тази процедура се използва точно за заобикаляне на закона, за пилеене точно на държавни средства чрез използване на Агенцията. Защото участниците не упражняват сами правата си, а предоставят тази отговорност именно на Агенцията, за да спестят точно адвокатските хонорари и таксите по тази процедура. Злоупотребява се, защото пускаме един фиктивен сигнал до Агенцията и Агенцията оттук нататък да си движи нещата. Ако пък случайно този сигнал въобще не отговаря на истината, нека Агенцията да плати и адвокатските разноски и разноските на другата страна по делото. Няма никакъв проблем.
Агенцията е тук и нека да каже имат ли възможност те да упражняват това правомощие. В случай, че Агенцията каже, че това е възможно, че не ги затруднява, аз съм склонен. В предишния разговор от Агенцията казаха, че това правомощие ги затруднява в голяма степен. Тук са, да кажат.
Искра Фидосова:
Г-жа Павлова има думата.
Миглена Павлова:
Това е едно правомощие, което утежнява нашата работа. Считаме, че не би трябвало държавен орган да съди държавен орган. Всъщност получихме изключително много сигнали, особено последните месеци, обемът е много голям и смятаме, че фирмите сами биха могли да си търсят правата, а не да използват нас като посредник в този процес.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров:
Колеги, аз мисля, че трябва добре да помислим дали т. 3 да не остане, тъй като тук е предвидена възможност. Комисията може да обжалва. Т.е. тя не е задължена, когато получи такъв сигнал да обжалва. Тя си прави своята вътрешна преценка и съответно обжалва. Така че според мен трябва много добре да помислим. Лично моето мнение като юрист е, че т. 3 (може би компромисният вариант след този дебат) може да остане. личното ми становище е такова. Агенцията да каже. Може би да чуем и някакви данни. Колко сигнали сте получавали. Колко жалби сте пускали.
Искра Фидосова:
За реплика г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз наистина харесвам работата на комисията. Хората се стараят, включително и заместник-министъра, който е тук. Общият ми поглед върху тяхната работа е положителен. (Кой заместник-министър?) Госпожата не е ли? (Не.) Така или иначе не съм длъжна да ги познавам. Имат вид на добросъвестни представители на държавата. Но ние не пишем законодателството в един момент, за да си облекчаваме работата едни на други. Ако трябва да им се разшири администрацията. Тук става дума за държавни пари. Как не разбирате? Колко струва едно адвокатско пълномощно и колко струва една незаконна процедура. Колко струва на данъкоплатеца една незаконна процедура? Там разликите в цените са в милиони евра. Аз не знам как не разбирате за какво става дума.
Тодор Димитров:
Аз разбирам, че споделяте моето становище, г-жо Манолова, да остане т. 3. (Да.) Благодаря за репликата.
Искра Фидосова:
Г-н Радев и преминаваме към гласуване.
Емил Радев:
С оглед този дебат, който се води и това е едно възможно правомощие на агенцията, аз в такъв случай оттеглям това предложение.(Вариант ІІІ.) Но така или иначе смятам, че именно по този начин се злоупотребява. С това правомощие караме държавата да съди държавата на практика.
Искра Фидосова:
Преминаваме към гласуване на § 7.
Който е за предложението Министерския съвет за § 7 - Вариант І, моля да гласува.
Мая Манолова:
Вариант І дерогира действащи норми. Не знам дали сте обърнали внимание. Аз не съм съгласна. Нямам нищо против, но не и да се заменят действащите текстове.
Искра Фидосова:
Имахте около час време да коментирате § 7. (Не го подкрепям предложението.) Добре.
Резултатът от гласуването е: Петнадесет „за”, без „против”, един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване Вариант ІІ на § 7. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
Към Вариант ІІ по т. 3 подлагам на гласуване постъпилото предложение между първо и второ четене на г-н Кирчо Димитров, макар и да не приехме Вариант ІІ, но то е по т. 3, която не обхваща Вариант І.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Кирчо Димитров за редакция на чл. 19, ал. 2, т. 3. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
По т. 3 си остава действащия текст. Иначе приехме редакцията във Вариант І на чл. 19.
Продължаваме с § 11. По § 11 има предложение за редакция на работната група.
Предложението за редакция засяга ал. 3 с допълнението: „на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.”
И в ал. 4 след „чл. 138”, се добавя „ал. 4 от Закона за движение по пътищата”.
Това е разликата с текста на вносителя. Желаещи за изказване по § 11 има ли? Няма желаещи за изказване по § 11.
Подлагам на гласуване текста на § 11 по вносител с направената редакционна бележка в ал. 3 и ал. 4, която вече обявих. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
§ 12. Желаещи за изказване. Г-н Димитров, заповядайте.
Кирчо Димитров:
По § 12, по т. 3 на ал. 1.
„3. пълното описание на обекта на поръчката, включително на обособените позиции”, ние добавяме „и сроковете на изпълнението”.
Целта на нашето добавяне е да не се създават условия за различно оценяване на отделните показатели и тяхната тежест в комплексната оценка. Затова добавяме „и сроковете на изпълнението”.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване. Г-н Радев.
Емил Радев:
Искам да попитам Агенцията подобно задължително изискване би ли било приложимо за всички видове поръчки. Защото така го слагаме императивно.
Миглена Павлова:
Говорите за ал. 1, т. 3 – за сроковете за изпълнение.
По Директива, когато прилагаме икономически най-изгодна оферта като метод за оценка, тогава срокът за изпълнение може да бъде елемент на тази оценка и на оценка на офертата, поради което считаме, че не може да има такова задължение на възложителя да го оповести, тъй като срокът би могъл да бъде обект на съревнование, на конкуренция.
Емил Радев:
А по следващите две точки – по принцип?
Миглена Павлова:
Следващите две точки са текстове, които съществуват и в сега действащия закон, съответно в чл. 28 и чл. 34, а тук просто е предложена нова редакция, поради което считаме за по-удачно и предлагаме да остане действащия текст в закона относно показателите и методиката.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване. Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 12. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
По § 13. „В чл. 29, ал. 1 думата „тридневен” се заменя с „четиридневен.” Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 13. който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 14. Желаещи за изказване? Г-н Димитров, заповядайте.
Кирчо Димитров:
Тук нашата идея е била в обществените поръчки да не бъде включван показател, който да бъде уникален или специфичен точно за определена фирма. Отново целта е да се избегне корупцията. Защото много често в обществените поръчки се обявяват показатели, които отговарят точно на определената фирма, която трябва да спечели. Това е нашата идея. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Г-н Радев.
Емил Радев:
Ясно е какво искате да постигнете, обаче текстът е абсолютно неясен и ще предизвика въпроси по тълкуването. Какво се разбира под „съществени характеристики, когато са уникални” и кой го преценява.
Кирчо Димитров:
Например, става въпрос за една обществена поръчка за компютри и се обявява точно такива показатели, на който определена фирма може да отговаря на тези показатели. Това е било идеята. Скоро имаше едно такова обжалване на обществена поръчка от БАИТ и точно по тази причина тази обществена поръчка беше съборена. Защото там беше упоменато на какво трябва да отговарят, изискванията на тази обществена поръчка бяха насочени точно към определена фирма.
Друг пример. Трябва да се направи дадена централа. Тя трябва да отговаря на определени показатели и тези показатели могат да се изпълнят точно от определена фирма.
Аз се сещам за такава обществена поръчка в НОИ – точно определена база, дължина на базата.
Емил Радев:
Обикновено уникалните характеристики са доста съществени, а тук се казва, че хем не са съществени, хем от друга гледна точка са уникални.
Искра Фидосова:
Колеги, идеята е ясна, но така записан текстът е неприложим на практика.
Фани Христова:
Колеги, аз мисля, че кумулативно дадени двете предпоставки не случайно така са поднесени – точно заради това да не са съществени, а същевременно да са уникални. По този начин определен възложител да има възможност – едновременно не са съществени, а са уникални.
Тодор Димитров:
Колеги, може би трябва да остане само уникалността.
Искра Фидосова:
Идеята е ясна и е хубава. Но така разписано?! Основният проблем е кой ще го проверява това нещо. Г-жа Павлова има думата.
Миглена Павлова:
По принцип има обща забрана за посочване на конкретен модел, вид, марка и т.н., която е в чл. 25, ал. 5.
Отделно от това в сега действащата редакция на чл. 32, ал. 2 има отново забрана, че не могат да се определят конкретен модел, източник, търговска марка, патент, тип и т.н. Т.е. имаме действащ текст, който забранява.
Сега предложението е за създаване на ал. 3, т.е. още веднъж.
Ние считаме, че този проблем е частен случай. Всъщност имаме обща забрана, която си действа.
Искра Фидосова:
Колеги, необходимо ли е да прочета текста на чл. 32, ал. 2. (Не.) Добре. Други желаещи за изказване?
Г-н Димитров, ние всъщност подкрепяме това, което вие казвате, но това го има в момента в действащия закон. Ако го оттеглите? Оттегляте ли предложението или държите да остане?
Кирчо Димитров:
Аз мисля да остане. Подложете го на гласуване и ако не се приеме, добре.
Искра Фидосова:
Добре. Подлагам на гласуване § 14 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
§ 15. Предложение на Министерския съвет. Може би от страна на вносителите кратко разяснение за идеята.
Миглена Павлова:
Тук става въпрос за членовете на комисията, която разглежда постъпилите оферти, оценява ги и ги класира. Предложението е в т. 1 редакционна – „от нечетен брой членове – най-малко петима”.
Т. 2 предвижда съществуващото в момента задължение възложителят да кани външни експерти като членове на комисията за оценка да стане пожелателно – само по преценка на възложителя. Мотивите затова са, че на практика тези външни експерти трябваше да бъдат по списъци, предложени от браншовите и професионалните организации, но към момента има подадени декларации и заявления около 400 лица при 9 хиляди обществени поръчки за година, както вече споделихме, има проблеми по отношение на това, че тези експерти не покриват всички аспекти на икономическия живот и на възлагането на процедурите, както и на териториален принцип отново има затруднения. Това е мотивът да се предложи да стане: „Възложителите могат да привличат”.
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване? Г-н Димитров.
Кирчо Димитров:
Г-жо Председател, аз не съм съгласен да отпаднат тези външни експерти. Даже ние предлагаме – в момента има около 4 хиляди външни експерти, но те са силно зависими от възложителя. Затова нашето предложение беше тези външни експерти да бъдат предложени от браншовите организации и съответно после да се отчитат към тези браншови организации.
Искра Фидосова:
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
По Вариант І аз мисля, че по т. 1 предложението е абсолютно несъществено и спокойно може да влезе в правилника за приложение на закона.
Външните експерти – да наистина има трудности, но мисля, че в последно време вече се преодоляват трудностите с намиране на външни експерти. Проблемът е в малките общини.
По второто предложение задължително браншовите организации и сега не могат да ги намерят в малките общини. Смятам, че по този начин вкарваме да са съвсем зависими от трети странични организации. Мисля, че и това е неудачно.
Аз предлагам да не се приемат и двете предложения и да се запази досега действащия текст.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване?
Кирчо Димитров:
Аз разбирам, че те въобще искат да отпаднат външните...
Искра Фидосова:
Г-н Димитров, четете си текста на доклада. Не да отпаднат изобщо, а „могат да привличат” – да не е императивна разпоредбата. Т.е. незадължителна.
Кирчо Димитров:
Какво значи незадължителна?
Искра Фидосова:
Значи преценява дали да покани да участва такъв външен експерт или не.
Кирчо Димитров:
Отново връщаме корупцията в обществените поръчки! Може да си помислите дали някой ще покани! Благодаря.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване Вариант І на § 15. Ще подложа поотделно на гласуване т. 1 и т. 2.
Който е „за” редакцията на § 15, В чл. 34 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „най-малко от петима членове” се заменят с „от нечетен брой членове – най-малко петима”.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Подлагам на гласуване т. 2 на Вариант І на § 15.
„2. В ал. 3 думите „Възложителите по чл. 7, т. 1-4 привличат” се заменят с „Възложителите могат да привличат”.
Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”.
Подлагам на гласуване „т. 3 „Алинея 4 се отменя.”
Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”.
Подлагам н гласуване Вариант ІІ на § 15. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
По § 16. Вносител е Министерският съвет. Желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Според мен промяната на изискването за липса на свързаност по Търговския закон с липса на свързаност по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси стеснява хипотезите. Според мен, действащият текст е по-добър. В момента, за съжаление, не са пред мен текстовете на Търговския закон и на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, за да бъда по-конкретна. Но мисля, че ограничаваме хипотезите. Но за в зала ще се подготвя.
Искра Фидосова:
Г-жа Павлова.
Миглена Павлова:
Предложената редакция всъщност изравнява разпоредбите относно свързаността, която е в закона. В конкретния случай става дума за членовете на комисията. Уеднаквяваме така, както е с фирмите участнички кандидати и самият възложител. По принцип Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси има по-широк обхват по отношение на наличието на такъв в сравнение с Търговския закон. Т.е. ние тук разширяваме, а не стесняваме. Значително по-широка е при каквито и да било връзки и контакти.

Мая Манолова:
Г-жо Фидосова, нека и експертите да го проверят конкретно.
Искра Фидосова:
Всички експерти казват, че със сигурност го разширява.
Подлагам на гласуване § 16. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 17 по вносител. Заповядайте, г-н Димитров.
Кирчо Димитров:
Става въпрос за чл. 37, в който се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изречение първо се изменя така:
„Когато избраният критерий е икономически най-изгодната оферта, възложителят е длъжен да определи показателите, относителната им тежест и методиката за определяне на оценката по всеки показател, съгласно чл. 28, ал. 2 и ал. 3.”
2. Създават се ал. 6 и 7.
„(6) Възложителят прилага обявената методика по чл. 28, ал. 1, т. 7 по отношение на всички, допуснати до оценка оферти, без да я променя.
(7) Гаранционните срокове за изпълнение строителните и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти не могат да се използват като показател за определяне на икономически най-изгодната оферта при процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство.”
Т.е. трябва да бъде точно упоменато. Има добре определена методика, която и сега действа, която е определила разумни гаранционни срокове. Това е идеята.
Искра Фидосова:
Това, което сте дали в ал. 1 и в ал. 6 се съдържа в момента в действащия закон едно към едно. Чл. 37, ал. 2 и чл. 28, ал. 3. Всъщност вашето предложение го има в действащия закон. Какво предлагате?
Кирчо Димитров:
Както е в чл. 28, ал. 2 и ал. 3.
Искра Фидосова:
Това, което сте го предложили, в момента си го пише в закона. Прочетете чл. 37, ал. 2. „Когато избраният критерий е икономически най-изгодната оферта, възложителят е длъжен...” и т.н. Т.е. това, което предлагате в ал. 1 и ал. 6 се съдържа в действащите разпоредби на закона.
Кирчо Димитров:
Дали да прилагат тази методика? Точно това е идеята.
Искра Фидосова:
Г-н Димитров, преписали сте действащия текст, който го има в закона.
Кирчо Димитров:
Става въпрос без да се променя. Това е разликата в ал. 6.
Искра Фидосова:
Ама няма промяна. Вижте текста на действащия чл. 37. В доклада сме ви дали действащите текстове, за да ви е лесно на всички. След всеки параграф следват действащите текстове.
В предишни предложения също повтаряхте действащи текстове. Може би трябва да си погледнете следващите текстове. Може би този, който го е подготвял си е представял по друг начин подредени текстовете, но тях всъщност ги има. Те се съдържат буквално изписани, както вие предлагате или с лека редакция.
Кирчо Димитров:
Сега не мога да преценя точно каква е разликата. Гаранционните срокове са в ал. 7
Искра Фидосова:
Да, в ал. 7 вече е различно. Но аз говоря за ал. 1 и ал. 6. Разликата е само по ал. 7.
Желаещи за изказване?
Кирчо Димитров:
Аз мисля, че направих изказването. Ако трябва да повторя?
Искра Фидосова:
Разбрахме. Няма нужда от повтаряне. Г-жа Павлова.
Миглена Павлова:
Както вече казах, когато прилагаме критерии за оценка „икономически най-изгодна оферта” гаранционните срокове могат да бъдат елемент за оценка на офертата, поради което считаме, че този текст не съответства на Директивата.
Кирчо Димитров:
Може ли да дам един пример, за да стане ясно на колегите.
Искра Фидосова:
Ясен е примерът. Който се занимава с обществени поръчки знае примера прекрасно. Има ли тук представител от дирекция „Европейско право”? Можете ли да ни кажете има ли противоречие по този начин записан или ако нямате готовност сега, да преминем към следващ текст. Днес така или иначе няма да можем да направим второ четене на целия закон, да го оставим за следващия път. Но моля да бъде проверено и да ни се предоставят и текстовете на Директивата, за да видим има ли противоречие с това, което предлага г-н Димитров за ал. 7.
Иначе проблемът е много сериозен и сте прав. Има логика в това, което предлагате. Въпросът е да видим дали няма противоречие. Но не е правилен и подходът.
Димитър Лазаров:
На нас ни е ясно това, което казвате. Защото има и много други такива примери. Има и пример с отложено плащане. Като се сложи, че след 10 години възложителят ще ми плаща – нещо, което е абсурдно. И сега изведнъж този елемент, ако е в рамките на едни разумни срокове. Но не може в офертата да предпочете, че след 10 години, ще започне възложителят да ми плаща. Но не мога и да го изключа, както и гаранционните срокове.
Кирчо Димитров:
Г-жо Председател, можете ли да ми дадете думата, за да поясня нещо. (Да.)
И сега има действаща Наредба № 2 от 31.07.2003 г., в която има упоменати разумни срокове. Така че спокойно може в самото изготвяне на обществената поръчка да бъдат упоменати тези срокове, но да нямат относителна тежест в икономически най-изгодната оферта. Това ми беше мисълта на мен и мисля, че е разумно предложението.
Искра Фидосова:
Г-жа Павлова поиска думата.
Миглена Павлова:
Само искам да уточня, че г-н Кирчо Димитров има внесено предложение за промяна на чл. 70 в закона, където са регламентирани в кои случаи възложителят изисква допълнителни разяснения от кандидатите, тогава, когато е получена оферта, която се различа с 30% повече от тези на останалите. До момента действащия текст беше по отношение само на цената, когато цената се отличава с 30% от останалите. В момента вие предлагате да се отнася по отношение на цялата оферта. Когато и показателят за гаранционен срок е вътре елемент на цялата тази методика, и има такова отклонение повече от 30% при някоя оферта, то тя ще бъде отхвърлена или най-малкото ще се иска мотивировка.
Т.е. искам да кажа, че няма да се стигне до класиране на кандидат с необосновано високо предложение, тъй като ще има коректив спрямо останалите.
Искра Фидосова:
Г-н Димитров, заповядайте.
Кирчо Димитров:
Аз съм съгласен, но много често се получава и практиката го показва, че една обосновка винаги зависи как ще се приеме от самия възложител. Ако възложителят прецени, че обосновката е добра, той я приема. Аз веднага ще ви дам пример. Фирмата, която спечели обществената поръчка в НОИ за ремонт на отоплителната инсталация. Тази фирма, която спечели, даде 50 години гаранция. Нали разбирате, че от тази фирма са искали обосновка и тя е дала. Каква е била обосновката.
Искра Фидосова:
Г-н Димитров, не е искано и до този момент законът не уреждаше този проблем. Това, което г-жа Павлова ви обясни, беше
Кирчо Димитров:
Г-жо Председател, извинявайте, че Ви прекъсвам. Става въпрос за икономически най-изгодната оферта – да, за стойността към момента действа. Но много често практиката показва,
Искра Фидосова:
Г-н Димитров, благодаря. Един въпрос към Вас. Вие четохте ли внимателно целия доклад с всички предложения по трите ЗИД. (Да, чел съм го.) Като прочетохте, това, което г-жа Павлова се опита да ви каже, т.е. ви каза, да си отворите на с. 46 и да погледнете предложението за чл. 70. Там не става въпрос за стойност, а точно за това, за което говорим. Какъв е примерът? Този който давате – 50 години гаранция, другите фирми участнички са дали 10 години. След като има завишение повече от 30%, то е ясно, че това е недействително на практика. Тогава се изисква, изрично е разписано, да се даде подробна писмена обосновка за начина на образуване и това всичко се взима предвид от комисията.
Другият проблем, понеже говорим за гаранционен срок, е срокът за доставка. Това е другият фрапиращ случай. Тези бюра, ако са обект на обществена поръчка и имаме поръчка за 500 бюра, това което аз съм виждала, когато правихме анализ по проведени обществени поръчки, масово тези, които са печелили големи обществени поръчки, са давали 1 или 2 часа доставка. Докато фирмите, които са подходили сериозно и абсолютно реално са предложили срок на доставка, са посочили 50 или 100 дни, защото тези бюра в нашия пример трябва да бъдат изработени и чак тогава доставени там, където е описал възложителят.
Предложението на вносителите за решаването на този проблем е този подход с тези 30%, които вече се обясниха.
Димитър Лазаров:
Искам да добавя, за да приключим тази тема, и към колегите от Агенцията, към този ваш подход предполагам би трябвало да бъде и срокът за отложено плащане. Защото сега предмет на едно дело е след 8 години ще плаща един кмет. Нали се сещате, че той започва да плаща след 8 месеца, но това е офертата. Мисля, че този подход максимално обхваща всички случаи, а не само казуса в строителството.
Кирчо Димитров:
Аз правилно Ви разбрах, г-жо Председател. Но моята мисъл беше, че това допълнително обяснение, което се изисква от участника, то се оценява от комисията и председателя на възложителя. И ако е спечелила необходимата фирма, се приема като правилно обяснение. Това ми беше мисълта. Особено в строителството това би трябвало да отпадне като критерий като относително най-висока тежест в оценката.
Искра Фидосова:
Г-н Димитров, ние не можем да пишем закона за строителството. Законът за обществените поръчки обхваща всички сектори, услуги и т.н.
Г-жа павлова поиска думата.
Миглена Павлова:
Искам да кажа, че промяната в чл. 70 не е предложение на Министерския съвет, а на г-н Димитров.
Всъщност това отклонение е и повод за отстраняване на участника, а не само за оценка и класиране.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване § 17 по предложението на вносителя. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
§ 18. Предложение на вносител Министерския съвет. Имат думата вносителите.
Миглена Павлова:
Прецизиране на действащия текст с описване на всички възможни варианти, с които би могла да завърши една процедура за възлагане на обществена поръчка.
Искра фидосова:
Който е „за” редакцията на § 18, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 19 по вносител Министерски съвет
Има постъпило предложение от н.пр. Емил Радев и Светослав Тончев.
Има предложение за редакционно допълнение на § 19 на работната група.
Трябва да подложа поотделно на гласуване вариантите в предложението за § 19 на Министерския съвет т. 1 и т. 2.
След това ще подлога на гласуване предложението ан колегите Радев и Тончев.
След това предложението на работната група.
Ако се подкрепят, в доклада ще бъде изписано с редакция окончателна по т. 1, 2 и 3 на комисията.
Желаещи за изказване по § 19?
Обръщам внимание, че в предложението на Министерския съвет в т. 1 – това, което предлагат колегите Радев и Тончев, касае само и единствено т. 1.
Колегите от Министерския съвет и от Агенцията, имате ли възражение по това ,което се предлага от колегите Радев и Тончев, което смятам че е по-коректно изписано за т. 1.
Миглена Павлова:
Нямаме възражение. Тук е редакционно прецизиране на текстовете по § 19.


Искра Фидосова:
Колеги, подлагам на гласуване § 19 по вносител, т. 1. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на Емир Радев и Радослав Тончев за т. 1 на § 19. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване § 19 по предложението на Министерския съвет за т. 2. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Предложението на работната група да се създаде нова т. 3, което ще бъде изписано като предложение на комисията. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Експертите ще оформят текста за зала.
По § 20. Има два варианта.
Вариант І сме го гледали внимателно. Колегите от работната група са прецизирали текста. Ако се подкрепи, сме ви дали добавка в доклада, че думите „заинтересуваните” следва да се заменят със „заинтересованите”.
Във Вариант ІІ на § 20 е предложение на г-н Димитров. Според мен, г-н Димитров, ако го оттеглите, това ще бъде прецизирано като правна техника това ,което е в § 20, Вариант І. Вашето не е пълно с оглед на обжалването.
Всъщност, по отношение на обжалването на първо четене вие заявихте, че всичко, което касае обжалване, го оттегляте.
Кирчо Димитров:
Тук ние намаляваме сроковете. По сега действащия закон се сключва договор, ако няма обжалване по процедурата, в рамките на един месец, т.е. 30 дни. Ние предлагаме този срок да бъде съкратен на 10 дни.
Искра Фидосова:
Г-жа Павлова, заповядайте.
Миглена Павлова:
Нашите опасения са, че в този 10 дневен срок има вероятност избраният за изпълнител да не може да набави всички оригинални документи и затова считаме, че е по-удачно да остане едномесечния срок.
Плюс това, ако възложителят е в състояние да подпише по-рано, би могъл да го направи в рамките до един месец. Но този 10 дневен период е възможно да не стигне за набавянето на оригиналните документи преди подписването на договора, тъй като преди това при подаването на офертата той подава само декларации.
Емир Радев:
Когато има готовност не пречи и на 20-тия ден да се сключи договора. Защото в другия случай просто ще ги препятстваме, ако сложим императивен срок. Ако не могат да се набавят в този кратък срок документите ,отиваме към неизпълнение.
Кирчо Димитров:
Да сложим 20 дневен срок.
Емир Радев:
Но те могат и в 20 дневния срок да не успеят да набавят документите.
Искра Фидосова:
Г-н Димитров, текстът е до 30 дни. Дали ще бъде на 5-тия, на 10-тия или на 20-тия. Г-н Димитров, ако вие сте изпълнител и донесете на 5-тия ден документите, какъв е проблемът да сключа договора с вас.
Подлагам на гласуване § 20 Вариант І на Министерския съвет. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване § 20, Вариант ІІ предложението на н.пр. Кирил Димитров. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
По § 21 има предложение на Министерския съвет –вносител.
Има предложение на н.пр. Емил Радев и Светослав Тончев, постъпило между първо и второ четене.
Имаме бележка на работната група, ако се приеме, за съответна редакция на думите „заинтересуван” и заинтересувани” да се заменят със „заинтересован” и „заинтересовани”.
Желаещи за изказване? Колеги, моля да обърнете внимание на този текст, по който имаше много дебати в продължение на много дни от всички колеги юристи как точно да бъде редактиран и изписан този текст за нищожност. Моля много внимателно да погледнете редакцията на този текст. Изцяло правна терминология.
Има думата г-н Красимир Димитров.
Красимир Димитров: Софийски университет.
Тъй като по този текст имаше много дебати, накратко ще припомня.
Буквалният текст по Директива е недействителност съобразно националното законодателство. Или още по-конкретната редакция, която може да се направи преводна е произвеждане на правни действия.
Ние, въвеждайки Директивата, трябваше да намерим, тъй като по българското право „недействителността” е родово понятие конкретният вид недействителност и оттам нататък процедурите, които ще се развиват. Ограничени сме от това, че при този вид недействителност изискването е да може да се атакува не от всички, както е при нищожността, а от малък кръг лица сравнително. И второ, в срок, а не безсрочно, което е характерно за нашата нищожност. Поради това, работната група стигна до заключението, че всъщност това, което съответства на българското законодателство е относителната недействителност по аналогия, примерно, с известния ни чл. 135 от Закона за задълженията и договорите. Всъщност договорът при тези нарушения е недействителен по отношение на тези лица, които могат да го атакуват, а те могат да упражнят своето право в предвидения в закона срок. Когато го упражнят и съдът установи, че са налице основанията, той го обявява за такъв, респективно изтече ли срока, няма ли подадена жалба, той не би могъл да бъде атакуем. Смятам, че това е едно след много размисли и дебати добро постижение, защото вече и съдът, който ще разглежда тези жалби, ще знае как да действа и какви процедури да прилага. Противното означаваше да го оставим във висящо състояние. Благодаря.
Искра Фидосова:
Колеги, понеже работихме до последния момент вариантът, който да излезе като предложение на комисията, ви го раздаваме сега.
Това което предлагаме като окончателен текст всъщност е компилация между двете предложения:
По чл. 41а да остане текста, който е предложен от вносителя Министерски съвет.
По чл. 41б остава текста, който е предложен от колегите Радев и Тончев.
По чл. 41в е по предложението на Министерския съвет по ал. 1
По ал. 2 е предложението на Радев и Тончев.
По ал. 3 е предложението на Министерския съвет.
Колеги, имате ли необходимост от още време, за да се запознаете с предложения текст или да го гласуваме.
Това, което се предлага от Министерския съвет и от колегите Радев и Тончев, от тези два варианта се направи трети вариант и смятаме, че всичко е изчистено след много обстойно обсъждане дни наред.
Има ли желаещи за изказване по така направеното предложение за редакция? Няма.
Подлагам на гласуване § 21 по предложението на комисията, тъй като по принцип подкрепяме и предложението на Министерския съвет и предложението на колегите Радев и Тончев. Подлагам на гласуване варианта с редакцията, която преди малко ви се раздаде и аз обявих по отделните членове и алинеи. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Колеги, с това приключваме за днес обсъждането. Но за следващия път ще помоля да работим докато приключим с второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на ЗОП.
Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова