Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 35



Днес, 10.06.2010 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерския съвет – Димитър Иванов, директор на дирекция „Държавна администрация”; от Министерството на финансите – Владислав Горанов, заместник министър, Владимир Петров, директор на дирекция „Държавни разходи” и Надя Генова, началник на отдел в дирекция „Държавни разходи”; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Лъчезар Борисов, началник на отдел в дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие”; от Министерството на правосъдието – Борислав Петков, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”; от Министерството на физическото възпитание и спорта – Лазар Каменов, заместник министър, Надежда Желева, юрисконсулт и народните представители Лъчезар Тошев и Иво Димов, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси по предварително обявения дневен ред, който ви е раздаден:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за държавния служител, № 002-01-46, внесен от Министерския съвет на 31.05.2010 г.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 054-01-51, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители на 03.06.2010 г.
3. Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейска заповед за арест, № 002-01-33, внесен от Министерския съвет на 04.05.2010 г.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 054-01-49, внесен от Иво Тенев Димов и група народни представители на 26.05.2010 г.
5. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-02-51, внесен от Министерския съвет на 04.06.2010 г.
6. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 054-01-25, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 25.03.2010 г.
7. Определение на Конституционния съд от 01.06.2010 г., с приложено искането на президента на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 10/2010 г., за установяване на противоконституционност и несъответствие се международни договори, по които България е страна, на чл. 94 от Наказателно-процесуалния кодекс (ДВ, бр. 32 от 2010 г.) и чл. 177 от Наказателно-процесуалния кодекс, така както е изменен с § 22, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и Определение № 7 на Конституционния съд от 01.06.2010 г. с приложено искане на 60 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 11/2010 г., за установяване на противоконституционност на чл. 177 Наказателно-процесуалния кодекс, (обн. ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г, последно изм. и доп.; ДВ, бр. 32 от 27.04.2010 г.) изменен с § 22, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн. ДВ, бр. 32 от 27.04.2010 г.) и отмяната на Глава 26 с чл. 368 и 369 от Наказателно-процесуалния кодекс, извършена с § 54 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, както и за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на чл. 94, ал. 4, 5 и 6 от Наказателно-процесуалния кодекс и отмяната на Глава 26 с чл. 368 и 369 от Наказателно-процесуалния кодекс.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за държавния служител, № 002-01-46, внесен от Министерския съвет на 31.05.2010 г.
Колеги, по този законопроект сме водеща комисия.
Давам думата на г-н Димитър Иванов, директор на дирекция „Държавна администрация” в Министерския съвет да представи законопроекта.
Димитър Иванов:
Уважаема г-жо Председател,
Дами и господа членове на Комисията,
Предложеният законопроект цели уреждането на редица правомощия в областта на държавната служба и административния контрол, които останаха неуредени след приемането на новата структура на Министерския съвет и закриването на Министерството на държавната администрация и административната реформа с решение на 41-то Народно събрание от 27 юли 2009 г. Знаете също така, че от приемането на Закона за администрацията и Закона за държавния служител за пръв път няма министър на държавната администрация. Това наложи предложения законопроект, с който се цели да се приведат в съответствие нормативните текстове с това ново положение.
Накратко ще представя измененията в отделните законопроекти.
Съгласно Закона за държавния служител централизираните конкурси за длъжността „младши експерт” и за експертни длъжности с аналитични или контролни функции за хора с трайни увреждания се провеждаха най-малко един път годишно. Анализът на данните от проведените до момента четири централизирани конкурса за младши експерти показа, че за периода от 2006 г. до 2009 г. само 15 на сто от успешно издържалите кандидати са наети на работа в държавната администрация.
Целта на законопроекта е да се уредят отношенията, свързани с не съществуването на фигурата „министър на държавната администрация” и да се разпределят неговите правомощия между органите на държавната власт.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Иванов. Колеги, имате думата.
От предварителния преглед, който направихме с нашите експерти установихме пропуск в Заключителните разпоредби по отношение на 3 закона, в които също следва да се направи промяна в термина, който се използва, „министър на държавната администрация и административната реформа” да бъде заменен. Това ще направим като промяна.
Димитър Иванов:
Да изложа нашите съображения да изключим тези текстове за изменение.
Що се отнася до необходимостта да се измени Административно-процесуалния кодекс в тази част, която се отнася до министъра на държавната администрация и административната реформа, в момента се готви закон за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс в Министерството на правосъдието и там ще влязат тези текстове, които касаят тези изменения.
Искра Фидосова:
Разбрах. Сега, когато гледаме този законопроект , това ще го променим в съответните разпоредби, а когато дойде след време следващия законопроект, там ще го съобразим.
Пропуските са по отношение на Административно-процесуалния кодекс, Закона за транслитерацията и Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти.
Имам два въпроса, като се рових в два от законите, където видях, че промяната не е само по отношение на наименованието:
Първият се отнася до Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Предвидили сте промяна в чл. 32, ал. 2. Действащият в момента текст гласи: „Когато нарушенията за извършени от кметове на общини, актовете за установяване на административните нарушения се съставят от съответния областен управител или от оправомощено от него лице, а наказателните се издават от” съответния министър, който сега го заменяме. Тук въпросът ми е какъв е бил мотивът да промените областен управител или от оправомощено от него лице” с „от длъжностни лица, упълномощени от съответния областен управител”.
Димитър Иванов:
Редакционни изменения, като смятаме, че така по-добре се изразява законодателно.
Искра Фидосова:
Аз не го разбирам като редакционно.
Димитър Иванов:
Тъй като лицата може да са повече от едно.

Искра Фидосова:
Областният управител има тези правомощия и той оправомощава. А това, което сте предложили е нещо съвсем различно. (Термина.) Не само термина.
Другото, което ми направи впечатление, в другия закон, в който има промяна по отношение на текста, е Законът за достъп до обществена информация. Чл. 16 е с две алинеи. В § 11 от ЗИД е предвидено да се измени чл. 16, като остане само с една алинея. Действащият текст на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 говори, според мен, за две различни и важни неща. Бих искала да чуя мотивите, за да бъде променен по този начин текста.
Чл. 16 от Закона за достъп до обществена информация гласи:
„(1) Министърът на държавната администрация и административната реформа публикува ежегодно обобщена информация за органите и техните администрации, съдържащи данните по чл. 15, както и друга информация във връзка с прилагането на този закон.”
Това за публикуването отпада и предлагате да се включи само това, което е в доклада за състоянието на администрацията.
Ал. 2 от закона ни казва, че „отговаря за разпространяването на обобщената информация и тази информация трябва да бъде на разположение за справка на гражданите във всяка администрация. Но това също отпада.
Димитър Иванов:
Тъй като обобщената информация се съдържа в доклада за състоянието на администрацията. Това е обобщената информация, която касае административните структури
Искра Фидосова:
Аз питам за второто изречение – че тази информация трябва да бъде разположение за справка на гражданите във всяка администрация. Защо предлагате да отпадне това изречение?
Димитър Иванов:
Защото е неработещо. Винаги досега тази обобщена информация може да се даде само в годишния доклад за състоянието на администрацията. Няма как тази обобщена информация да постъпи във всяка една администрация, където да бъде изнесена публично. Именно този годишен доклад, който се публикува целогодишно, това е обобщената информация.
Искра Фидосова:
Разбирам за годишния доклад. Но ако гражданинът иска да получи информация от този годишен доклад, какво става.
Димитър Иванов:
Той се публикува. Дава се неговата публичност.
Искра Фидосова:

Напротив, не се публикува. Поне така пише. Досега в чл. 16 пише, че се публикува. Затова поставям въпроса. А сега, това, което е записано, никъде не става въпрос аз публикуване. Става въпрос само, че се изготвя такъв доклад и се маха изречението за публикуване.
Димитър Иванов:
Това се приема с решение на Министерския съвет, така че докладът се публикува.
Искра Фидосова:
Г-н Ципов, заповядайте.

Красимир Ципов:
Аз за съжаление не съм запознат с точното съдържание на нормите на Закона за достъп до обществена информация, но искам да попитам има ли някаква норма, която казва, че този доклад се качва на сайта на Министерския съвет, най-малкото. (Няма.) Изрично няма. Евентуално да помислим в тази връзка да се създаде една допълнителна норма на подходящото систематично място, в която да се каже, че докладът се качва най-малкото на сайта на Министерския съвет.


Искра Фидосова:
Сега го има, но е на сайта на Министерството на държавната администрация и административната реформа. Сега само трябва да се промени и да стане на сайта на Министерския съвет. Аз затова питам защо се премахва тази възможност за публичност.
Второ, в ал. 2 това изречение е гаранция, че гражданите могат да получат такава справка, когато им е необходима и когато я поискат. Предполагат, че просто не е догледано. Това за второ четене ще го коригираме.
Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Наред с тези правно-технически или въпрос на прецизиране по отделни текстове, аз мисля, че този законопроект поставя един доста по-сериозен въпрос, който като чели минава незабелязано в Правната комисия. Аз искам да му обърнем сериозно внимание.

Ако си спомняте в едно предходно изменение в Закона за държавната администрация, аз имах едно желание, което след това го смекчих, ако искаме да се въведе някакъв ред в държавната администрация и в държавните служби и някой наистина да има поглед върху процесите и върху спазване на законодателството там, тогава стана въпрос, че във всяко ведомство тази задача се изпълнява от съответните инспекторати. Аз имах идея по някакъв начин цялата тази дейност да се координира най-малкото от главния инспекторат към Министерския съвет, който е на достатъчно високо ниво, за да може да изпълнява ефективно тази дейност.

Сега с изненада констатирам, че в това предложение за изменение отново ни се предлага едно решение, което и друг път е било предлагано, и е било отхвърлено, именно поради своята, според мен и не само според мен, неуместност. Контролната дейност по спазването на законодателството, свързано с държавната служба сега отново се предлага да бъде прехвърлено към една изпълнителна агенция към едно министерство, в случая Министерството на труда и социалната политика, а именно подчинената на това министерство Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.

Уважаеми колеги, ако искаме изцяло да омаловажим тази контролна дейност и ако искаме да я сведем до формализъм, да приемем това предложение. Според мен, то е принципно погрешно. Защото една изпълнителна агенция към едно министерство никога не може да изпълни достатъчно и докрай редовни контролни дейности, що се отнася до цялостното спазване на законодателството в държавната служба във всички звена на изпълнителната власт поради простата причина, че то не е необходимото ниво, за да го свърши ефективно.
Затова аз обръщам сериозно внимание на Комисията, че това предложение е погрешно. Трябва, както е записано, че цялостния контрол по спазването на този закон се осъществява от Министерския съвет, съвсем логично ал. 2 трябва да гласи, че специализираният контрол се осъществява от Главния инспекторат към Министерски съвет, за да бъде той достатъчно оправомощен и да може чрез него Министерският съвет, респективно министър-председателят на има този поглед и да осъществява подобна контролна дейност върху законодателството, свързано с държавната служба и да може този контрол да бъде ефективен. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-жо Михайлова, заповядайте.
Екатерина Михайлова:
Аз искам да кажа, че на мен също ми се вижда нещо сбъркано като структура в чл. 127 и чл. 128 (§ 6 и § 7). Първо се твърди, че целият контрол се осъществява от Министерския съвет, а след това изведнъж този контрол практически се осъществява от една изпълнителна агенция, която е доста под Министерския съвет. След това в чл. 128, аз за съжаление нямам целия закон, но в чл. 128 нивото министър, което преди това го заменяме със съответното, което е правилно, сваляме пак на ниво изпълнителна агенция, което наистина е много несъразмерно структурно, институционално е несъразмерно. Друг въпрос дали там е мястото. Аз не искам да коментирам това. По-скоро питам защо контролната дейност слиза на толкова ниско ниво, а пък в началото е записано, че се осъществява на ниво Министерски съвет. Няма как една изпълнителна агенция в едно министерство да върши това, което е дадено по принцип като контрол на Министерския съвет. Нещо има не синхронно, освен ако има други текстове, които ги нямам пред себе си.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Казак и след това г-н Иванов.
Четин Казак:
Една добавка. Ние приехме вече, че Главният инспекторат осъществява методически контрол по всичко инспекторати, ерго ние вече сме дали насоката като Правна комисия, като Парламент на това в коя посока трябва да се върви в осъществяването на контрола.
Димитър Иванов:
Мотивите да отиде специализираният контрол в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” е, че там вече се намира оперативният контрол върху спазване на трудовото законодателство. По този ще се получи обединяване на контролните функции в един орган. Докато, разбира се, цялостният контрол върху законодателството остава за Министерския съвет.
Относно повдигнатия въпрос от г-н Казак затова, че Главният инспекторат не може да поеме тези функции, както той вече спомена, Главният инспекторат има методически функции по отношение на останалите инспекторати, но няма такава възможност да поеме такъв обем от работа – такъв оперативен контрол върху спазване на законодателството е невъзможно в този обем да се поеме от Главния инспекторат.
Искра Фидосова:
Инспекцията по труда регулира и контролира трудовите правоотношения и тя е една за всички работници и служители без значение дали са държавни служители или не. Тук нямаме спор. Тук става въпрос за един друг вид контрол – това, което повдигнаха и колегите и което на предишно заседание, когато трябваше да променим Закона за администрацията, ние тогава всъщност коментирахме много подробно това, което г-н Казак каза, да не го повтарям, предприехме и приехме този подход с идеята, че по-нататък това ще бъде доразвито в следващите нормативни актове. Това поставят колегите като въпрос.
Димитър Иванов:
Ако си спомняте, в Закона за администрацията се предвиди такъв механизъм – една отчетна форма от инспекторатите към Главния инспекторат, която да изготвя обобщен доклад за тяхната дейност и да се внесе за приемане в Министерския съвет. Такава функция беше създадена по Закона за администрацията.
Юлиана Колева:
Специализираната контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с държавната служба, това е аналогичното на трудовите права и задължения на работниците, само че спрямо държавните служители. За този контрол ли става дума?
Димитър Иванов:
Точно така. Контролът, който трябва да констатира нарушения на законодателството.
Юлиана Колева:
Записът е объркващ. Контролът по изпълнение на законодателството е съвсем друга тема. Тук специализираната контролна дейност е тази дейност, която Главна инспекция по труда върши по отношение на трудовите договори, а сега искате да върши и по отношение на държавните служители – същата тази дейност, аналогична на контрола върху трудовите договори.




Искра Фидосова:
В действащия закон чл. 127 гласи, че цялостният контрол по изпълнение на този закон се осъществява от този министър, който вече го няма като член на Министерския съвет. Обаче ал. 2 казва:
„(2) При изпълнение на контролните си правомощия министърът се подпомага от държавни и главни инспектори.”
Това, което правите в момента, преценявате, че не може да се следва тази структура, която е била досега и да се прехвърли към Министерския съвет и тези функции и правомощия за контрол смятате, че трябва да отидат към Главна инспекция по труда.
Димитър Иванов:
Досега тази функция се извършваше от инспектората към министъра на държавната администрация и административната реформа. Практиката показа, че не е достатъчно ефективна един инспекторат ад върши тази дейност поради това нашето предложение е да отиде към една система, която позволява един по-плътен контрол, извършване на повече проверки.
Искра Фидосова:
Но Главна инспекция по труда контролира дали се спазва трудовото законодателство. Тя не контролира по смисъла на този закон.
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, вие сами се убеждавате, че това, че не е заработил инспекторатът към бившето Министерство на държавната администрация и административната реформа не би трябвало да бъде аргумент ние най-после да не направим така, че да има такъв контрол. Аз разбирам мотивите. Те са ясни. Главният инспекторат към момента не разполага с достатъчен брой експерти и инспектори, които да осъществяват това, което би трябвало да върши Главната инспекция по труда. Само че ние трябва веднъж завинаги да решим.
Първо, Главната инспекция по труда има достатъчно работа със спазването на трудовото законодателство в цялостния обществен живот и най-вече в частния сектор. Да проверяват дали фирмите спазват правата на работниците, работното време и т.н. – имат достатъчно ангажименти, за да им се вмени сега и да следят и държавните служители за условията на труд и т.н.
Второ, как си представяте инспекторите от Главната инспекция по труда да отидат да проверяват, например, Министерството на вътрешните работи или пък Министерството на отбраната, или държавните служители по спазване на законността. Затова принципно, концептуално веднъж завинаги да се реши този Главен инспекторат да му се дадат достатъчно капацитет и правомощия, защото той се намира на онова достатъчно високо ниво, за да осъществява такава контролна дейност ефективно. Ако искаме да има цялостна координация и то на ниво Министерски съвет, ерго неговият орган Главен инспекторат, трябва веднъж завинаги да го приемем това и повече да не се занимаваме с този въпрос.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Желаещи за изказване? Г-жо Михайлова, заповядайте.
Екатерина Михайлова:
Може би трябва да излезем с препоръка това нещо да се оправи, защото наистина не може да остане в този вид. Може би идеята е била друга, но записът е съвършено различно. Контролна дейност по спазване на законодателство не може Изпълнителната агенция да реализира за всички държавни служители, защото няма как. Контролна дейност по спазване на законодателство е нещо съвсем друго. То си отива по административните съдилища, ако има нарушено законодателство. То отива съвсем другаде. Явно нещо друго е целено, но е много лош записът.
Може би препоръката ни за между първо и второ четене трябва да ни бъде в тази част специално - § 6 и § 7, или да отпадне голяма част от тях, или заедно с идеите, които има Министерския съвет, да видим какво може да се направи. Но това в този вид не може да остане. Защото, ако остане, ние трябва да направим промяна на други закони, за да дадем тези правомощия на Главна инспекция по труда. Това е едно много голямо правомощие, което й се дава, а законът не е изменен.
Димитър Иванов:
Знаете, че Главният инспекторат има предимно методически функции по отношение на инспекторатите, които съществуват в министерствата. Той не може и няма ресурса да прави това.
Четин Казак:
Каква е задачата на инспекторатите?
Искра Фидосова:
Ще ви кажа. „Следи за спазване на законите, подзаконовите и вътрешноведомствените актове, за организацията на работата от служителите н администрацията.”
Измененията, които приехме може би преди месец, има 11 точки: „събира и анализира информация от вътрешни проверки; прави оценка на корупционния риск и предлага мерки за ограничаването му; извършва комплексни планови, тематични, извънпланови проверки на структурите” и т.н.
Това е всичко, което аз влагам в контрол по Закона за държавния служител. Може би, ако трябва тук чисто административно да се види дали административният капацитет е достатъчен или не и тук да се работи допълнително в тази посока. Защото Главна инспекция по труда до този момент никога не е осъществявала такава дейност.
Проф. Любен Корнезов:
Това е един излишен закон.
Искра Фидосова:
Не е излишен. Това е нещо важно и е продължение на административната реформа.
Ще ви прочета още един текст, който сме приели по отношение на инспектората.
„Инспекторатът осъществява административен контрол върху дейността на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити.” Освен всичките други неща, които са разписани като правомощия.
Четин Казак:
Според мен, самият Главен инспекторат трябва да приеме, че той има много повече правомощия, отколкото той самият си мисли, че има. Т.е. има някакво такова мислене, че едва ли не Главният инспекторат само методически контрол.Трябва концептуално да се промени тази теза. Трябва Главният инспекторат да си поеме функциите изцяло, които са вменени със закон.
Искра Фидосова:
Всъщност това трябва да го изчистим между първо и второ четене. Ние сме водеща комисия и сме единствена. Ще трябва да увеличим може би срока и да мислим за нови текстове в тази посока. Ако се реши да остане към Главна инспекция по труда са необходими още доста текстове, които да вменат такива правомощия на Главната инспекция по труда, защото в момента няма такива разписани.
Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение на Закона за държавния служител, № 002-01-46, внесен от Министерския съвет на 31.05.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 054-01-51, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители на 03.06.2010 г.
От страна на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма тук е г-н Лъчезар Борисов.
Колеги, аз съм от групата народни представители, подписали този законопроект. Приехме промяна в Закона за приватизация и следприватизационен контрол и от 5 март влязоха в сила тези промени. Освен, че сляхме двете агенции, имаше промяна и по отношение на едно от правомощията. Става въпрос за разпореждане с имоти частна държавна собственост. Оказа се през последния месец и половина, че има някои разпоредби, които не се тълкуват еднозначно, поставят доста въпроси и създават затруднения, което наложи един обстоен коментар и преглед.
Сформирахме нещо като работна група, в която имаше представители от няколко министерства, включително от МРРБ, Министерството на икономиката, от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, аз и още двама колеги и проведохме среща, на която направихме преглед и анализ на това, което е констатирано като проблем. Няма да чета мотивите, защото вие разполагате с тях и затова направо преминаваме към изказвания и въпроси. Няма да влизам в подробности къде какво е противоречиво.
С този ЗИД смятаме, че изчистваме проблема, който на практика се появи. Има противоречие между Закона за приватизация и следприватизационен контрол и Закона за държавна собственост. В същото време се породиха и много въпроси и спорове по отношение на разпореждането с имущество. Възприехме критерий 500 хиляди лева като размер на данъчната оценка, който черпим от действащите текстове на Закона за държавната собственост.
На практика се получи още един проблем с тълкуването на § 24, който предвижда, че започнатите процедури се завършват по стария ред. Тук възникнаха много въпроси и от няколко министерства бяха отправени въпроси коя е първата стъпка и от кой момент се счита, че процедурата е започната и затова се наложи и това уточнение, което сме направили по отношение на § 24.
Накратко това ни бяха мотивите.
Може би трябва да кажа, че трябва да се обърне по-специално внимание на чл. 47, ал. 1 и ал. 2, чл. 44, ал. 1 и чл. 43 от Закона за държавната собственост. Оттук всъщност идва проблема в практиката, различното тълкувание и противоречието, поради което изготвихме този ЗИД на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Г-н Борисов, заповядайте, ако имате нещо да кажете.
Лъчезар Борисов:
Уважаем госпожи и господа народни представители,
Съвсем накратко за проблемите, които бяха констатирани, които най-общо казано доведоха до разнопосочно тълкуване и в определена степен до блокиране на сделките. По-конкретно в Закона за държавната собственост имаше разпоредби, които казваха, че сделките с данъчна оценка до 500 хиляди се осъществяват от областните управители. В същото време имаше препратка към Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Това е от една страна.
От друга страна, проблем имаше и с разпореждането с имоти частна държавна собственост, които са предоставени за управление на държавните предприятия. В Закона за приватизация и следприватизационен контрол няма изключени по отношение на тях, а в Закона за държавната собственост се предвиждаше да се запази старият ред. По този начин бяха блокирани сделки с такива имоти. Както знаете, в България има държавни предприятия, които са в изключително тежко финансово състояние. Дори в момента има такова държавно предприятие в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което за да изпрати възнагражденията на работниците е принудено да продава активи.
Най-общо това бяха проблемите, които доведоха до тези изменения.
Проф. Любен Корнезов:
И така ще се подобри финансовото им състояние.
Искра Фидосова:
Тук не става въпрос за подобряване, г-н Корнезов. Това, което се опита да каже и каза е, че има желание за продажба, но поради различното тълкувание, сме в обективна невъзможност в момента това нещо да се случи. Нямаме безспорна и ясна процедура заради това противоречие между текстовете на Закона за държавна собственост и текстовете на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Изцяло правен проблем.
Даже аз не знам дали да не направим искане Комисията по правни въпроси да стане водеща, за да не станат отново някои недоразумения.
Тодор Димитров:
Защо не сме ние водеща комисия?
Искра Фидосова:
Такова е разпореждането, предполагам.Защото предния път беше Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и затова се забърка може би тази каша. Не беше гледан от юристите. Ние тогава дадохме становище. Бяха два ЗИД, които си противоречаха един на друг. Няма да повтарям дългата история какво се е случило. Но тук изцяло е от нашата компетентност, чисто правно. Няма нищо икономическо по този ЗИД. Единственото, което е за 500 хиляди или до 500 хиляди като граница, аз обясних, ние го взехме от Закона за държавната собственост и приехме, че този критерий след като се е утвърдил в практиката досега, нямаме причина да променим размера и да не приемем този подход и тук. Така че не всичко да отиде в Агенцията и да задръсти тотално продажбите на имотите, които трябва да се продават и е нормално да тръгва процедурата от областния управител.
Другото е, че процедурите тръгват по предложение на ръководителя на съответното държавно ведомство и областния управител – нещо, които също не става ясно в приетите изменения преди месец и половина.
Приели сме това, което е докладвано в пленарна зала от Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.
Г-н Корнезов, имате думата.
Любен Корнезов:
Защо този основен Закон за държавната собственост не мина през Министерския съвет и е нормално той да бъде вносител, а използвате други ход, който не веднъж е използван, чрез народни представители. Защо не го вкарахте по съответната процедура съгласувано с Министерския съвет. Няма юридически пречки народните представители да внасят законопроекти.
Искра Фидосова:
Когато започнах да представям законопроекта от името на вносителите, казах, че се събрахме през последните няколко седмици два пъти с представители на няколко министерства, които работят по тези закони, огледахме отвсякъде нещата и констатирахме противоречията. Те дори може би не са и противоречия, но основанията за различно тълкуване на определени разпоредби и с оглед на по-бързо поправяне на възможността за различно тълкувание и блокиране в момента на разпореждането с тези имоти, предприехме да го внесем по този начин, като имаме подкрепата на всички министерства и това е изразено вече. Ако е необходимо допълнително ще го изразят още веднъж.
Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Един въпрос към вносителите. Когато имотът е собственост на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, каква е процедурата? Каква процедура предлагате. Ако е до 500 хиляди лева?
Реплика: Областният управител.
Четин Казак:
Включително и за тези предприятия. Не само за държавните имоти на ведомства и т.н., а и за търговските предприятия.
Янаки Стоилов:
В търговските дружества може ли да се продава? Те могат да разделят имотите на няколко по 500 хиляди и да продават.
Искра Фидосова:
Редът е същия. Съгласно разпоредбите на специалните закони, с които са създадени държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, стопанисват и управляват имуществото публична и държавна частна собственост. Аз помолих да обърнем внимание на чл. 43, ал. 4 от Закона за държавната собственост. Тези предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, могат да се разпореждат с предоставените им имоти частна държавна собственост с разрешение на министъра, упражняващ правата на собственост на държавата и при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на закона. Тук вече идва разминаването. С изменението и допълнението на Закона за приватизация и следприватизационен контрол приватизацията и продажбата на имоти частна държавна собственост (чл. 1, ал. 4, т. 3), което сме приели. Същевременно имотите частна държавна собственост, предоставени на държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, не са предмет на изрична уредба така, както е възприето като подход в разпоредбите на Закона за държавна собственост. Тук става разминаването и объркването. Ако е необходимо, вижте в Закона за държавната собственост чл. 47, чл. 43 и чл. 44. В чл. 47 се казва, че продажбата и учредяването на ограничени вещни права частна собственост се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В случаите по ал. 1 въз основа на решението на Министерския съвет, министърът провежда търг при условията и по реда на чл. 44, ал. 1. А чл. 44, ал. 1 ни препраща по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, които не са променяни. Тук в момента имаме противоречие и липса на ясно определен ред и процедура, по която да става тази продажба.
Любен Корнезов:
Кажете какво искате да продавате.
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов, не се визира конкретен имот, а процедура. По чл. 44 противоречи на това, което е записано в момента в Закона за приватизация и следприватизационен контрол и затова ви моля като колеги юристи да погледнете текстовете. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Аз не оспорвам това, че имотите, които не са с толкова висока цена могат да се предоставят на областните управители да се разпореждат с тях. Тук е предложено до 500 хиляди лева. Но има други два въпроса, които не виждам законопроектът да решава.
Единият е, ако трябва да си синхронизира режимът, защо да не се запази, ако това сега липсва ,което прочетохте, първо да има разрешение на ресорния министър към който се намира съответното търговско дружество. Т.е. някой да се ангажира с оценка затова дали е целесъобразно допустима продажбата. Ако съответният министър е дал такова разрешение, нека областният управител да организира процедурата и да извърши продажбата. Няма нужда да се затлачва тази дейност било в Агенцията за приватизация било в министерството. Т.е. това е един своеобразен контрол, че решението ще бъде взето на по-високо ниво, а процедурата ще бъде извършена от областния управител.
Вторият проблем е, кое ще гарантира, че няма да се злоупотребява с тази разпоредба, защото в едно търговско дружество, в едно предприятие има множество обекти, включително и обособени, като редица от тях поотделно са на стойност под 500 хиляди лева, те ще продадат днес един, утре – друг, а след месец още няколко. Т.е. може умишлено да се разбие собствеността на едно предприятие на такива обособими части и всяка една от тях да бъде до половин милион. Тук също трябва да се даде някакъв отговор, че тази разпоредба няма да позволи подобно нещо.
Т.е. на тези два въпроса трябва, според мен, да се намери отговор, и тогава да се прецени какво да се прави с предложения законопроект, защото той поставя въпроса на една финална фаза, която не отчита или поне не дава ясен отговор на тези два въпроса. Благодаря.
Искра Фидосова:
По отношение на тези, които са над 500 хиляди лева остава това, което е до момента. Единственото, което е различно в тази посока, в която питате и по това имаше дискусия и тя дойде по предложение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в чл. 47 при тези случаи да отпадне това съгласуване, което в момента се прави от министъра на регионалното развитие и благоустройството, тъй като се получават няколко процедури една върху друга.
Четин Казак:
Досега е било така, но досега не се е чувствала такава необходимост, породена от кризата и от липсата на финансови средства и от такава продажба.
Искра Фидосова:
Това няма нищо общо с това. Г-н Казак, четете текстовете. Една думичка в Закона за приватизация и следприватизационен контрол на второ четене в пленарна зала на практика породи всички тези тълкувания. Това се получава в § 1, т. 3, там, където се добавя „продажба на имоти частна държавна собственост”.
Четин Казак:
Това е ясно. Исках да допълня предложението на г-н Янаки Стоилов затова, че ако досега не сме го записали, досега не фигурира в Закона за държавната собственост, мисля, че е уместно да бъде добавен, че когато имотът е на държавно предприятие на чл. 62, ал. 3 някъде в процедурата на съгласуване трябва да се включи и ресорния министър, който упражнява правата на държавата, независимо че имотът е под 500 хиляди.
Искра Фидосова:
Г-н Борисов, имате думата.
Лъчезар Борисов:
По отношение на имотите частна държавна собственост, който са предоставени за управление на държавните предприятия, по отношение на тези имоти, които са под 500 хиляди лева, се запазва старият ред. Т.е. министърът казва дали да се продаде или не. Т.е. той има крайната дума. А за тези имоти, които са над 500 хиляди лева, това е в Преходните и заключителните разпоредби – Министерският съвет казва дали да се продаде или не.
Четин Казак:
Принципалът е министърът на регионалното развитие и благоустройството.

Екатерина Михайлова:
Аз искам да поставя въпроса не само за този закон. Казвам го, защото започваме да правим неща, за които не знаем какво точно правим. Променяме със закона, който внасяте, нещо, което се е объркало в приватизацията, и в Преходните и заключителните разпоредби правим промяна в Закона за държавната собственост на това, което се е объркало.
След малко ще стигнем до друга точка в дневния ред, където в Преходните и заключителните разпоредби ще започнем да строим върху публичната държавна собственост. И пак ще променим Закона за държавната собственост. Т.е. ако решите, аз съм категорично против.
Междувременно разбирам поради становища, внесени по повод онзи законопроект, че има внесен законопроект на Министерския съвет (Аз за съжаление не съм го погледнала. Видях го в становището.), където се предлага промяна на статута на публичната държавна собственост, което е съвършено различно от това, което ни се предлага тук.
Говоря за това, че през три закона аз разбирам в момента, пипаме фундаментално важни неща, свързани със собствеността, което не е редно и което създава риск да направим бели. Затова поставям въпроса принципно.
Ако ще променяме нещо в Закона за държавната собственост във връзка с приватизацията, във връзка с трето, пето, осмо, двадесето, дайте да променим Закона за държавната собственост, а не през Преходните и заключителните разпоредби да променяме основния закон. Просто не бива така.
Искра Фидосова:
Разбрах ви. Принципно сте права. Какво се случва?
Имаше една много голяма работна група, в която участваха и колеги от Правната комисия и която работи 4-5 месеца по Закона за държавна собственост. И тъй като този проблем никога не е стоял на дневен ред пред работната група, защото той се появи преди месец и половина, когато мина второ четене в пленарна зала на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, той нямаше как да бъде обсъждан. Междувременно този ЗИД, който изработи над ведомствената работна група с участието на представители от различните министерства и от парламента влезе за съгласуване в Министерския съвет. Ние преценихме, ако тръгнем това нещо да го променим, което сега променяме, за да изчистим породилото се основание за различно тълкувание, трябваше отново да върнем ЗИД за Закона за държавната собственост и да мине отново цялата съгласувателна процедура. В същото време в момента не можем, тъй като нямаме изчистена процедура и това противоречие, което съществува да си осъществяват правомощията Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и областните управители. Затова преценихме, като това нещо е съобразено изцяло с този ЗИД, който е внесен и който мина на съгласуване. Аз не знам дали вчера не мина и на Министерския съвет. Имаме положителни становища и на министерствата и по другия ЗИД, по който след малко ще стигнем до него, по Закона за физическото възпитание и спорта. Там също, ако сте обърнали внимание на писменото становище на Министерството на регионалното развитие и благоустройството се казва, че има ЗИД на Закона за държавна собственост. Този ЗИД трябва да бъде съобразен с него. Обръща внимание на кой параграф.
Иначе принципно сте съвършено права. Аз също съм затова да не е на парче. Въпросът е, че не знаем кога ще влезе – може би след седмица две Законът за държавната собственост, но там го няма това като предложение. Този проблем не е стоял, когато е изготвян законопроекта и затова възприехме този подход.
Желаещи за изказване? Няма други желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 054-01-51, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители на 03.06.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Искам да обърна внимание на следното. В становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по Закона за физическото възпитание и спорта се посочва, че министерството е внесло в Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост с входящ номер от 31 май. То казва: В нашия законопроект на МРРБ, който е внесен на 31 май пише същото – чл. 43, ал. 4 се добавя „когато данъчната оценка на имота или правото на строеж е над 500 хиляди лева, разпореждането се извършва от министъра на...”.
Искра Фидосова:
Нали това казах, че всичко е съобразено и това, което сме предложили изцяло е съобразено със ЗИД на Министерския съвет по Закона за държавната собственост. Преди да се внесе, всичко това съобразихме и затова предприехме този критерий 500 хиляди лева ,за да няма разлика между това ,което като концепция и рамка се прави 6 месеца и това, което в момента трябва да се оправи. Аз го обясних няколко пъти.
По трета точка - Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейска заповед за арест, № 002-01-33, внесен от Министерския съвет на 04.05.2010 г.
От Министерството на правосъдието – Борислав Петков, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Колеги, имате доклада. Започваме с второ четене на законопроекта
„Закон за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейска заповед за арест”
Предложения за подкрепа на наименованието. Желаещи за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 1. Няма постъпили предложения. Предложение на комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1.
„§ 1. В чл. 4, ал. 3 след думата „(Интерпол)” се добавя „или при получаване на сигнал чрез Шенгенската информационна система”.”
Желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Янаки Стоилов:
След Шенгенската информационна система в скоби да се запише „(ШИС)”
Искра Фидосова:
Точно това е редакцията – да отпадне ШИС. Това е по предложение на експертите.
§ 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3.
„§ 3. В чл. 36 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
(1) Европейска заповед за арест се издава за лица, извършили деяния, които се наказват съгласно правото на издаващата държава с лишаване от свобода или с мярка, изискваща задържане за максимален срок не по-малко от една година, или с друго по-тежко наказание, или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, е не по-малко от четири месеца.
2. В ал. 3 текстът преди т. 1 се изменя така:
„Двойна наказуемост не се изисква за следните престъпления, ако в издаващата държава те са наказуеми с лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от три години или с друго по-тежко наказание, или за тях се предвижда мярка, изискваща задържане за максимален срок не по-малко от три години.”
Желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 4 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 5 също няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 6 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6.
„§ 6. Създава се чл. 38б:
„Получаване на Европейска заповед за арест чрез Шенгенската информационна система.
Чл. 38б. При получаване на сигнал чрез ШИС прокурор извършва проверка и се произнася дали информацията, придружаваща сигнала, отговаря на изискванията на чл. 36 и чл. 37, ал. 1.”
Желаещи за изказване? Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Тук в чл. 38б по вносител първо се посочва „Шенгенската информационна система” и в скоби (ШИС). Т.е. на това място се въвежда идентичността между наименованието и даденото в скоби. А в крайния вариант, предложен от комисията, се премахва това съвместяване.
Искра Фидосова:
Въпросът вие защо в § 6 се появява съкратеното наименование на ШИС, а защо отпадна в § 1. това ли питате?
Четин Казак:
Винаги, когато се въвежда едно съкращение, в един момент то трябва първо да бъде изписано цялото и след това в скоби, за да може оттам нататък да се използва само съкращението. А тук точно това свързване отпада, освен ако не фигурира някъде по-рано.

Искра Фидосова:
Г-н Казах пита защо след като никъде до този момент до чл. 38б никъде няма изписано поне веднъж в скоби, че Шенгенската информационна система” в скоби е (ШИС), колегата отговаря, че го има в чл. 38а и затова тук не е необходимо да се запише. Благодаря.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Реплика: Ако няма предложения за изменения по следващите параграфи, да ги гласуваме анблок.
Искра Фидосова:
Няма. По § 8, § 9, § 10, § 11 и § 12 няма постъпили предложения и предложения за редакция на комисията. Който е „за” предложените текстове по вносител на от § 8 до § 12 включително, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 13 има предложение за редакция на комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13.
„§ 13. В чл. 56, ал. 2 накрая се добавя „и 37а”.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Благодаря.
По четвърта точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 054-01-49, внесен от Иво Тенев Димов и група народни представители на 26.05.2010 г.
От Министерството на физическото възпитание и спорта е Лазар Каменов, заместник министър и Надежда Желева, юрисконсулт. Г-н Димов е тук като вносител. Имате думата, г-н Димов.
Иво Димов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, представям на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Преди около два месеца аз имах възможността да представя този законопроект отново тук пред вас и не само тук, а и в Комисията по регионална политика и местно самоуправление в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Във връзка с въпросите, които възникнаха относно представения законопроект и във връзка със забележките, които бяха отправени, включително и във вашата комисия, ние с колегите решихме да изтеглим нашия законопроект, да изчистим спорните моменти и той да бъде отново внесен. Сега ви представям проекта, който надявам се, сме успели да изчистим от всички спорни моменти. Искрено се надявам, че вие ще го подкрепите.
Допълвам само, че философията на този законопроект си остава същата, а тя е върху недвижими имоти публична или частна държавна собственост или общинска собственост, с изключение на обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията или по-точно казано обектите, които са изключителна държавна собственост да се учредява безвъзмездно право на строеж за строителство на спортни обекти и/или съоръжения, като правото на строеж се учредява за срок не по-дълъг от 30 години на спортни федерации. Тук държа да отбележа, че правото на строеж по ал. 1 върху имоти публична или частна държавна или общинска собственост се учредява при строг регламент, като се запазва възможността след изтичане на този срок – след 30 години, съответно общината или държавата да придобие собственост върху имота.
Ние сме се опитали да изчистим всички спорни моменти. Надявам се, ако има някакви забележки, своевременно те да бъдат отстранени между първо и второ четене.
Като заключение бих искал да посоча, че предложените промени са свързани и не предвиждат държавната ли общинска публична собственост да се превърне в обект на стопанска дейност и източник на доходи, каквито съмнения бяха отправени при първото гледане на този законопроект.
Промените имат за главна цел да се включи и публичната собственост в развитието и усъвършенстването на спортната инфраструктура и да развием публично-частното партньорство, защото надявам се, че сте съгласни с мен, в последните 20 години спортната инфраструктура в България беше подценена и в тази връзка, за да върви спортът напред, за да има успех, ние трябва да се съсредоточим точно в изграждането на подходяща спортна инфраструктура.
Искра Фидосова:
Колеги, раздадени са ви и постъпилите становища по подкрепа на законопроекта от Министерството на физическото възпитание и спорта, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от Националното сдружение на общините в Република България. Има една препоръка, на която вече по друг повод обърнахме внимание. Но ако е необходимо и тук може да се направи подробен коментар на това, което визира въпросното становище.
Г-н Каменов, вие имате ли нещо да допълните към вашето становище? Заповядайте.
Лазар Каменов:
Уважаеми членове на Комисията,
Освен подкрепата, която ние писмено сме изразили и желанието ни е тази форма на публично-частно партньорство да даде възможност за изграждане на по-сериозни съоръжения, създаващи добри условия за развитието на спорта. Ние сме от самата идея до моментното състояние на този проект, сме заедно с вносителите, разработваме и търсим една добра реализация. Във времето сме пропускали много шансове, много често се е говорило за това публично-частно партньорство, но сега за първи път имаме възможността конкретно в сферата на физическото възпитание и спорта да бъде използвано. Така че нашата подкрепа е сто на сто като евентуални потребители.
Бих искал да внеса само едно допълнение. Тълкуванието по отношение на федерациите. Ние считаме, че федерацията е най-стабилната структура в спортните среди, тъй като тя подлежи на особен лицензионен контрол, който определя реалното й състояние и дава възможност за добра преценка дали е готова да изпълни подобни условия, записани в дадения проект.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думат за изказвания. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
За мен този закон, който в края на краищата за втори път гледаме, е напълно лобистки закон. Не го казвам в лошия смисъл на лобизъм в личен план, а лобизъм за спорта. Ние всички обичаме спорта. Но чрез този закон по този начин с § 1 всъщност прикриваме една безвъзмездна приватизация. Както искате така го въртете. Учредявате едно вещно право на строеж безвъзмездно на една федерация върху публична държавна собственост. Вие сте учредители на суперфиция, вие изчерпвате самото право на собственост. Правото на собственост става само за кръга на държавата. Що за чудо е това – след 30 години самото право, което е упражнено, веднъж да се погаси.
Второ, аз си задавам въпроса. Всички сме за спорта. Разбира се, че за спорта трябва да се помага. Ама ще има ли отстъпено безвъзмездно право на строеж върху публична държавна собственост, примерно, на културните институти или на образованието, или на космодрума или на нещо друго, което е общополезно.
Освен това, стъпвайки само на федерацията, нали знаете какво ще стане. Федерациите нямат пари и те не могат да го построят. Те ще го дадат на една фирма да го построи срещу експлоатация. Това ще стане. Ние уж под формата благородно да помогнем на спорта, ние всъщност ги даваме в едни частни ръце, където да се печелят не по най-добрия начин нещата.
Няма да подкрепя този законопроект.
Ако ми обясните защо в другите сектори няма да дадем безвъзмездно право на строеж, хубаво, а само за спорта. Защо пък трябва да се даде за спорта? Къде са ни олимпийските шампиони? Едно време имахме. Къде ти е футболът? Да не приказваме колко взима един футболист и колко взима един треньор и как ги крият и т.н. и се правят че са бедняци.
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов, ще си позволя една реплика. Защото в § 1 на този ЗИД в т. 3 изрично е разписано. Да, по ал. 1 се предоставя тази възможност на спортните федерации. В ал. 2 е записано с императивна разпоредба на какви условия трябва да отговаря и едно от условията в т. 3 е да има осигурено изцяло собствено финансиране, както и финансово обезпечена инвестиционна програма за изграждането на спортния обект. Така че не смятам.
Любен Корнезов:
Примерно сега ЦСКА иска да прави стадион. Колко милиона струва един стадион. Какво ще правим с материалната база, която сега съществува. Там също има конфликти.
Искра Фидосова:
Г-жа Михайлова има думата.
Екатерина Михайлова:
Аз и миналия път, когато гледахме този закон, се обявих против и колегите вносители знаят че съм против, защото няколко пъти ми носиха да го погледна преди да го внесат, за да питат дали вече ми харесва. Не ми харесва! Не мога да го подкрепя, защото не мога да подкрепя право на строеж безвъзмездно на публична държавна собственост. За частна отделно бих говорила. Но тук за публична държавна собственост със Закон за физическото възпитание и спорта в Преходните разпоредби, нещо което казах и по предишния закон – в преходни разпоредби да изменяме фундаментален принцип в Закона за държавната собственост не мога да приема. Още повече, че становището което виждам, т.е. идеята на Министерския съвет за промяна на Закона за държавна собственост да може част от публичната държавна собственост нещо да се прави с нея, е различно от това, което ни предлагат колегите. Различно е, колеги. Нищо, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството е казало, че подкрепя, но изрично е казало да се съобразят с това, което е внесено. Защото те казват: „С решение на Министерския съвет”, което е съвършено друго нещо. В случаите на предвидените в закона условия и следват условията. Право на строеж, преминаване, прокарване, когато това е необходимо за изграждане на национални обекти или се налага от трайно задоволяване на обществени потребности. Т.е. аз разбирам и съм говорила с колегите. Идеята, че ще се построи нещо хубаво, много голям за спорта, дай Боже да се построи, то ще е от типа национален обект, за да може да се пипне публична държавна собственост, да се осигури инфраструктура и т.н. Но не през Закона за физическото възпитание и спорта. Много ви се моля. Няма как да спра да говоря, че така не трябва да се прави. Може да се направи така, както е стигнало като идея и текстове на Министерския съвет. Тогава, ако трябва да правим голям национален спортен обект, нека да го правим. Ако трябва да се прави голямо здравно заведение и да трябва публична държавна собственост, да се прави.
Трето, Министерството на финансите съгласни ли са, защото сутринта едва се удържах да не питам от името на Министерството на финансите, защото и в закона, който гледахме сутринта и в закона, който гледаме сега, в икономическа криза, във финансова криза, в бюджетен дефицит ние изведнъж отнемаме от държавата или натоварваме държавата. Нали трябва да съкращаваме. Изведнъж ще правим елитни спортни училища. Това става с пари. И то държавата ще ги прави, значи с бюджет.
Четвърто, сега от това, което има държавата, всичко започваме да даваме без пари. Това са въпроси, които трябва да си ги задаваме. Това е и финансов въпрос, защото тук говорим за безвъзмездно отстъпване на право на строеж.
Затова аз предлагам следното, ако искате да подкрепим идеята, но да го направим както трябва.
Дайте да се обърнем към Министерския съвет да внесат Закона за държавната собственост, ако трябва там да се освободи, да се отпуши възможността за големите неща дори и към публичната държавна собственост да може да се трансформира. Макар че аз не виждам какъв е проблемът, ако има воля, правителството да направи промяна и публичната държавна собственост да стане частна държавна собственост Не виждам какъв е проблемът и защо трябва да пишем закон. Правено е. най-лошият пример, който мога да дам за правено, са имотите на Симеон Сакскобургготски, който сам като министър-председател си ги трансформира от публична в частна и после си ги реституира. Това е най-лошият пример. Но тук ако е за нещо добро и благородно, какъв е проблемът да го направи Министерският съвет. Но публична ей така през закона за физическото възпитание и спорта просто не бива да се прави. Ако трябва да се прави нещо въобще, нека да е в Закона за държавната собственост.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, имате думата.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, в допълнение към всичко досега казано искам да задам следния въпрос към представителя на Министерството на физическото възпитание и спорта. Колко федерации в Българи могат да си позволят финансово да строят значими спортни обекти, откъде те могат да намерят изцяло собствено финансиране, като знаем, че няма федерация в България, която да не страда от хроничен недостиг на средства дори да праща спортистите си на международни състезания, олимпийски игри и т.н. Неминуемо тук се крие нещо. Ще се заобикаля този термин „изцяло собствено финансиране” , ще се отпускат кредити, ще се дава част от стадиона или спортната зала под наем дългосрочно за ресторанти и заведения.
Вторият ми въпрос защо се пристъпва към опцията на безвъзмездно право на строеж, т.е. държавата не получава един лев от цялата работа, а не се използва другата правна възможност за публично частно партньорство с публична държавна собственост, каквото е концесията, където държавата не остава без нищо в крайна сметка, но където държава получа все пак нещо – най-малкото концесионните такси.
Янаки Стоилов:
Аз се опитвам да се отнасям добронамерено към тази идея, но опитът ми сочи, че независимо какви са мотивите на вносителите, тя е най-вероятно да бъде изкористена. Във връзка с това са ми въпросите. Така е. Дори и тези, които са вносители, да нямат корист, тези които ще я реализират, вероятно в повечето случаи ще я осъществяват с користни намерения. Затова аз поставям въпросите.
В ал. 2, т. 3 се казва: „да има осигурено изцяло собствено финансиране”. Това означава ли, че вие искате федерацията за спортната дейност, която ще осъществява, да има изцяло осигурено собствено финансиране. А другото условие за обекта, който ще се строи, тя да представи „финансово обезпечена инвестиционна програма”. Аз си го представям, че ще има един договор, сключен между федерацията и съответното търговско дружество или търговски дружества, които казват: Ние предоставяме един-какви си средства на федерацията. Вероятно те ще бъдат и фактическите инвеститори на обекта, защото федерациите с какво ще строят. Да нямат строителна или инвестиционна група. Вероятно това търговско дружество ще построи обекта.
Оттам нататък следващия въпрос е защо едно търговско дружество да предоставя средства. Ако то е склонно към благотворителност, то има начин да даде тези пари на федерацията и тя да направи каквото реши с тях. Вероятно се очаква, че търговското дружество ,което ще даде пари на федерацията чрез този договор, ще разчита за тези 30 години, а вероятно и много по-малко години, на възвращаемост и печалба с вложените средства, което е нормално от гледна точка на хора, занимаващи се с икономическа дейност.
Но аз се питам какво толкова може да се спечели от един спортен обект. Има два начина: или свръхвисоки такси за неговото ползване, т.е. това няма да има никакво отношение към масовизацията на спорта, защото тези високи такси вероятно ще направят недостъпен обекта за повечето от неговите ползватели, извън спортистите, които са в този вид спорт. Второто е да има съпътстващи дейности, които по своя обем да са по-големи от спортния обект, за да могат те да носят достатъчно приходи. Не виждам трети начин.
Това са големите въпроси. Но вероятно отговорите на тези въпроси ще покажат какво реално ще бъде осъществяването на тази идея. Да приемем, че тя е добра. Но тези въпроси са истинските въпроси. Благодаря.
Искра Фидосова:
Заповядайте, г-н Каменов.
Лазар Каменов:
Аз бих искал да отговоря на този въпрос, защото в момента тече полемиката за построяването на писта „Ф-1”. Там толкова ясно са поставени условията, че държавата да даде земята, а федерацията търси инвеститорите, за които те обявиха, че са ги намерили, но явно несигурната законова основа, или не знам какви други причини и в момента се колебаят и все още не са стигнали до договаряне. Но държавата е декларирала готовност в Доброславци да даде земята и те да построят чрез тази инвестиция.
Реплика: Да я подарим?
Лазар Каменов:
Не, участва по този начин. В тази посока на мисли трябва да ви кажа, че има много международни федерации, които са склонни на помощ към собствените федерации по региони за построяване на такива съоръжения. В момента нашите две гимнастики, художествената и спортна гимнастика се чудим как да осигурим на стадион Раковски двете им бази и „на час по лъжичка”, защото такива са ни възможностите, при други възможности, но нямаме законово основание.
Да не говорим за Футболния съюз, за Спортната академия, за която в предния мандат имах два случая, в които имаше възможност хора да построят в нашите региони на морето и на Дървеница спортни съоръжения, които заедно да ползваме, но нямахме законово основание да приемем това публично-частно партньорство.
Сега, когато се дава шанс в спорта да се регламентират нещата, защото аз не бих се наел да коментирам за културата, изкуството и за други сфери, това си е тяхна работа. Това е въпрос на интереси, въпрос на комуникации, въпрос на ангажираност, на лобиране и т.н.
Считам, че има достатъчно желаещи и федерациите, като имате предвид, че ние имаме доста силни федерации. В академичното гребане!
Искра Фидосова:
Г-н Каменов, моля ви, това няма връзка със законопроекта колко силни са федерациите.
Лазар Каменов:
Говорим за федерациите дали имат средства. В това отношение отговарям. Такъв беше въпросът към мен.
Искра Фидосова:
Г-н Тошев иска думата. Заповядайте.

Ивайло Тошев:
Г-жо Председател,
Колеги, в този законопроект, който в момента предлагаме, считаме, че идеята да подпомогнем спорта е възприемана от всички. Става въпрос за нашите федерации. В ал. 2 на чл. 50г е казано какви са трите изискуеми условия: да е лицензирана по реда на закона, да е с дейност не по-малко от четири години и третата точка е това, което г-н Стоилов спомена, относно двете хипотези – едното е да има осигурено изцяло собствено финансиране. Това е за самата федерация. Другото условие, както и финансовата обезпеченост, това касае съответното инвестиционно намерение.
По отношение разпоредбата в ал. 3, предвиждането, че се разглежда е решение по отношение на учредяването на право на строеж върху такъв държавен имот да става след решение на Министерския съвет, който определя комисията, съставът й и съответно другите условия, с които трябва да се съобразява тази комисия.
По отношение на ал. 5 аз считам, че също съдържа достатъчно условия и едни от тях са условията за ползване на съоръжението от спортните клубове, членове на спортната федерация, ученически и студентски спортни организации и хора с увреждания. Като това са условия, които задължително се вписват в сключвания договор. Евентуалното неизпълнение (ал. 8) в т. 2 дава възможност да се развали договора и осъщественото строителство да премине в собственост на държавата или общината.
Що се отнася до въпроса защо не е концесия. Аз считам, че давайки още една възможност, освен концесията, ние не правим нарушение.
Дали това е най-оптималната редакция на текстовете, готови сме да приемем предложения между първо и второ четене.
При дискусиите в отделните комисии се установи, че някои от текстовете могат да придобият и по-добра редакция и да бъдат по-изчистени с оглед избягване на някои недоразумения и тълкуване в една или друга насока. Това е.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тошев. Г-н Димов, заповядайте.
Иво Димов:
Уважаема г-жо Председател, ако ми позволите само няколко думи във връзка с въпросите, които поставиха колегите.
Аз съм изключително удовлетворен от дискусията, която се получава. Виждам, че интересът на всички колеги към този закон е доста значим, но мисля, че тръгваме в една плоскост, в която не бива да тръгваме. Тук говорим за печалба на държавата, за интереси на държавата.
Колеги, интересът на една държава, в която се провеждат олимпийски игри е в това спортните бази да останат след тези игри собственост на държавата. Не знам дали разбирате смисъла на това, което предлагаме, а то е да има спортни бази, да има съоръжения, в които да се развива спорт. Т.е. оттам да излизат високо квалифицирани спортисти и младите хора да имат пример за подражание. Не знам дали правилно се изразявам, но това е същността на проблема. Последните 20 години, за съжаление, в България не беше направено нищо в тази посока, ама нищо. И може би някой ще ме опровергае, че е построен стадион, спортна зала, спортно съоръжение и т.н. Няма такова нещо. Разберете. Обяснете ми в следващите няколко години как държавата ще отдели 5-6 млн. лв., за да построи едно спортно съоръжение. Има ли такъв начин, освен чрез публично частно партньорство, чрез чужди инвестиции.
Относно това дали ЦСКА ще построи? Не! Говорим за лицензирани спортни федерации. Тук е упоменато, че тези федерации трябва да бъдат с 4 годишен срок. Т.е. не можем днес да създадем федерация и утре тя да кандидатства. Опитали сме се по всякакъв начин да регламентираме правото. Има императивна забрана. След 30 години правото на собственост преминава съответно в общината или в държавата. И съответната федерация може да кандидатства по установения ред на закона отново, тогава вече за концесия. Вие знаете по-добре от мен, че концесията е един регламент, който е доста тежък, доста тромав, който изисква време. Мисля, че това, което предлагаме, е по-добро като вариант. Мисля, че дори и да има несъвършенства по текстовете, моята молба е да подкрепите този текст.
Една кратка реплика към г-жа Михайлова. Ние не тичахме няколко пъти. Аз един път Ви представих текста, защото ценя Вашето мнение и мисля, че тук е моментът да дадете разумни предложения така че този закон да не е закон на Иво Димов и група народни представители, а да бъде закон на 41-то Народно събрание и този закон да бъде път към правилната посока за развитие на българския спорт.
Няма лобизъм тук, г-н Корнезов. Единственият лобизъм е за спорта, за същността на проблема. Аз смятам, че спортът е нещо, които ние трябва да развиваме, защото в годините не успяхме да го направим. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Г-жа Михайлова и след това г-н Корнезов.
Екатерина Михайлова:
Аз съм „за” да направим нещо работещо. Но това, което предлагате, не е публично-частно партньорство. Това няма нищо общо с публично частното партньорство. Нека юристите, които са ви консултирали, ви го обяснят. Това е друго. От Вашите обяснения, които казахте като вносители и представители на министерството, за мен създадохте още въпроси. Още по-тревожни въпроси ми изскочиха, отколкото имаше преди това. Защото това, което казахте, че някакви международни федерации, организации, може да е най-добронамерено, чрез наши федерации ще получат безвъзмездно право на строеж, това не означава масов спорт. Това означава подарък даже не за нашите федерации. Разбирате ли? Вие тук ни изнесохте други данни, които ни поставят още по-тежки въпроси.
Искра Фидосова:
Колегите вносители не са казали такова нещо.
Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Не могат да се уреждат такива фундаментални права като публична държавна собственост, частна държавна собственост, право на строеж върху тях в един Закон за физическото възпитание и спорта. Не е това предмет на Закона за спорта. Дайте в Закона за държавната собственост да учредяваме, ако трябва някакви привилегии да се дадат. Това не е законодателство, което правим сега тук. Предметът на Закона за физическото възпитание и спорта е друг.
Искра Фидосова:
Г-жо Михайлова, права сте. Ние го коментирахме и в точката, която разглеждахме по-рано. Коментирахме и становището, което е дало Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Аз не виждам нищо лошо тук с корекцията и с бележката, която дава и Министерството за регионалното развитие и това, което е предвидено в Закона за държавната собственост да бъде отразено и да подкрепим принципно като философия тази идея.
И още нещо, което чета в този ЗИД. В ал. 3 вижте реда. Правото на строеж се учредява – кога, как, след решение на Министерския съвет по предложение на министъра на физическото възпитание и спорта. Има и други министри, които дават становища. Вижте процедурата. Защото това, което се изговори досега, една голяма част от него не кореспондира с този ЗИД. Ще помоля колегите юристи да вземат отношение по поставените въпроси, за да не се влиза в това говорене колко е важно. Важен е спортът за всички. Заповядайте.
Надежда Желева:
В правния мир аз не съм срещала легална дефиниция на публично частно партньорство. В частния закон – Законът за физическото възпитание и спорта, ние имаме такава.
По отношение на чл. 1 от Закона за държавната собственост се казва следното. „С този закон се урежда придобиването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи държавна собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго.” С това отговарям на вашия въпрос за специалния закон.
Искра Фидосова:
Г-н Радев, имате думата.
Емил Радев:
Първо, когато говорим за публично-частно партньорство, не говорим за безвъзмездно отдаване от страна на държавата или общините. Ако искаме точно това да направим, винаги можем да го апортираме това право на строеж и т.н. Имаме достатъчно други методи и механизми това нещо да стане.
Второ, ако не ви е известно, в момента Министерският съвет изготвя Закон за публично-частното партньорство, където тези неща ще бъдат уредени.
Трето, искам да попитам по ал. 7 от предложения проект.
„(7) За срока, за който е учредено правото на строеж, спортната федерация, в чиято полза то е учредено, няма право да го преотстъпва под каквато и да е форма, както и да се разпорежда с изградения спортен обект и/или съоръжение.”
А ако се разпореди с правото на строеж? Защо изключваме самото право на строеж. Ние говорим тук, че ще го изгражда за четири години. Може ли да се ипотекира правото на строеж? Може ли да се прехвърля това право на строеж преди това и това няма ли да е начин з разпореждане с публична собственост?
Искра Фидосова:
Въпросът е към колегите юристи по ал. 7 защо е изключено правото на строеж. Техническа грешка или нещо друго сте имали предвид?
Г-н Тошев, заповядайте.
Ивайло Тошев:
Г-жо Председател, действително при обсъжданията, се постави този въпрос. Тук няма никакъв умисъл в изпускането и ние се съгласихме при дебатите в други комисии ал. 7 да претърпи редакция, като бъде включено и това да не може да се ипотекира, да можем да се разпореждаме и с правото на строеж и това да бъде допълнено. Между първо и второ четене ще се направи редакция на ал. 7 и да бъдат включени и тези ограничения.
Искра Фидосова:
Други изказвания? Г-н Димитров.
Тодор Димитров:
Колеги, аз мисля, че няма нищо лошо в публично-частното партньорство, но трябва да е защитен държавният интерес. Аз в този законопроект н виждам да е защитен държавният интерес. Лично аз ще се въздържа.
Искра Фидосова:
Г-н Димитров, по кой ред става, след като става въпрос за държавно имущество, учредяване право на строеж, инвестициите по този обект. Има закон, по който става това нещо и там има процедури. По кой закон става? По Закона за обществените поръчки. Там има процедури и ясно са разписани. Не трябва да говорим принципни неща оттук-оттам вкарани.
Тодор Димитров:
Аз мисля, че и колегата каза, че в момента се подготвя такъв законопроект за публично-частното партньорство. Мотивите на кореспондират с законопроекта. Така че без да обсъждаме повече и затова казах, че аз ще се въздържа.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Г-н Тончев, заповядайте.
Светослав Тончев:
Имам въпрос към г-н Димов и г-н Тошев като вносители.
Кое ни гарантира, че в тези изградени спортни обекти ще се развива наистина спорт? Кое ни гарантира, че в утрешния ден в самите обекти няма да станат чалга клубове, кебабчийници или нещо друго?
Ивайло Тошев:
В тази насока има императивни разпоредби, както в ал. 2, т. 1, 2 и 3, които са с оглед на това кои федерации могат да кандидатстват. И най-вече в ал. 5. Там е казано какви са условията, които трябва задължително да се съдържат в договора, който ще се сключи. И оттам възможността по ал. 8 при неизпълнение да бъде развален договора.
Искра Фидосова:
Г-н Анастасов, заповядайте.
Анастас Анастасов:
По отношение на ал. 8, т. 2 – основанията за прекратяване на договора – „съществено са нарушени условията на договора за учредяване право на строеж.” Самият термин „съществено” е неопределим. Какво и колко означава съществено в този случай? Или са нарушени, което води до порок на самия договор или са в някаква степен. Няма съществено и несъществено. Имате процедура договорът не е спазен.
Ивайло Тошев:
Т.е. приемаме го като предложение за отпадане на думата „съществено”. Добре.
Искра Фидосова:
Други желаещи? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 054-01-49, внесен от Иво Тенев Димов и група народни представители на 26.05.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Приема се. Благодаря.
По пета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-02-51, внесен от Министерския съвет на 04.06.2010 г.
От Министерството на финансите –г-н Владислав Горанов, заместник-министър, Владимир Петров, директор на дирекция „Държавни разходи” и Надя Генова, началник на отдел в същата дирекция.
Г-н Горанов, моля накратко да представите мотивите.
Владислав Горанов:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Колеги, с няколко думи ще се опитам да ви представя причините и предимствата на предложения от нас законопроект.
Бюджетът за 2010 г. беше разработен при една относително кризисна икономическа среда и несигурност по отношение на развитието на процесите. Ние тогава предполагахме, че ще има актуализация, но тя ще бъде в посока възможност за определяне на по-добри фискални параметри. За съжаление, на този етап перспективата е отрицателна, което налага да влезем в Народното събрание и да предложим изменение в основни бюджетни параметри.
Изготвените оценки, които имаме към момента, за изпълнението на приходите за 2010 г. на годишна база очертават едно сериозно неизпълнение от приблизително 2 милиарда лв. или 2.9 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт.
Един от основните мотиви за предложението за актуализация е свързан със забавеното вътрешно търсене, въпреки реализираните прогнози за ръст на икономиката от 1%, което е доста по-оптимистичен сценарий спрямо заложения в макро рамката за бюджета от 2010 г., където беше предвидено спад с 2%.
Независимо от промяната в макроикономическия сценарий промяната в структурата на брутния вътрешен продукт води до голяма степен за влошаване с по-ниски отклонения на приходите от косвени данъци с над милиард и седем. В най-силните години (2007 г. и 2008 г.) от гледна точка на фискално изпълнение имаше значителен дисбаланс по отношение на търговското салдо и тогава дефицитът по текущата сметка отчиташе доста сериозни отрицателни стойности. За 2007 г. дефицитът по текущата сметка на платежния баланс беше 26.8 на сто от брутния вътрешен продукт, а за 2008 г. – 24 на сто от брутния вътрешен продукт. Тогава заради огромното превишение на вноса над износа имахме едни сериозни постъпления от данък добавена стойност.
С настоящата актуализация на бюджета данъчно осигурителната политика не се променя и ние отчитаме това като едно от постиженията на концепцията за актуализация на бюджета за 2010 г., тъй като по този начин в ситуация на криза не поставяме под предрешено условие допълнително затрудняване на макроикономическата обстановка с влошаване на бизнес климата.
Съвременно се предвиждат на д 800 милиона лева допълнителни разходи за сметка на ограничаване на разходи в администрацията и то най-вече разходи, свързани с подкрепа на социално слабите и с разплащане на неразплатени задължения, което по наше мнение ще подобри ситуацията и в период, в който се очаква или се отчита минимално съживяване в икономиката, ще даде тласък за обръщане на цикъла в положителна посока.
Допълнителни разходи са предвидени и за магистрали, пътни възли и отсечки и проектиране и отчуждаване в размер на 180 млн. лв. Спомняте си ангажимента в Закона за държавния бюджет при определени задължителни обстоятелства да осигурим дължимите за 2009 г. премии на тютюнопроизводителите. Негативните сценарий за развитие на фискалната позиция ни карат да осигурим този ангажимент не чрез действащите в сегашния Закон за бюджета текстове, а чрез осигуряването на допълнителни средства.
Предложено е и допълнително осигуряване на 142 милиона лева за социални разходи и допълнителни субсидии на Националната компания „Железопътна инфраструктура” в размер на 45 милиона лева.
В разчета за консолидираната фискална програма са предвидени и 220 милиона лева допълнителни разходи за сметка на резерва на Националната здравноосигурителна каса за финансиране на болнична помощ и медикаменти за домашно лечение. Тези изменения ще бъдат извършени с отделен законопроект, който предстои да бъде внесен след предложение от страна на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.
Консолидираният дефицит при допусканията в приходи и в разходи, за които споменах, се предвижда да достигне 4.8 на сто от брутния вътрешен продукт. На начислена основа оценките, които правим по методиката на Евростат е, че 2010 г. се очаква да приключи с дефицит по критериите на Евростат 3.8 на сто от брутния вътрешен продукт.
Предложена е и промяна в размера на външното финансиране, като е заложен лимит за емисия на допълнителен дълг в размер до 2 милиарда общо, което сравнено с действащия закон е с около 800 милиона повече.
Най-общо това са измененията, които са предложени, като най-важно е да се спомене, че предложената ревизия запазва нивото на данъчно облагане, запазва нивото на достигнатите социални помощи и обезщетения, на социалните разходи като цяло, най-вече пенсиите и постига осигуряването на допълнителни разходи за финансиране на някои приоритети за сметка на ограничаване на административни разходи.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Горанов. Желаещи за изказване? Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Според закона променя ли се и на колко се променя санитарният минимум на фискалния резерв.
Владислав Горанов:
Предложено е в законопроекта минималният размер на фискалния резерв да бъде определен на 4.5 милиарда спрямо действащия в момента 6.3 милиарда.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-02-51, внесен от Министерския съвет на 04.06.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Няма.
Благодаря на заместник-министъра и на колегите от Министерството на финансите.
По шеста точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 054-01-25, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 25.03.2010 г.
Колега Тошев, заповядайте да представите накратко мотивите за законопроекта.
Лъчезар Тошев:
Г-жо Фидосова, аз държа да чуете моите мотиви за този законопроект, тъй като е важно и Вие заемате важна позиция в парламентарната група на ГЕРБ и е важно да чуя и вашето становище.
Искра Фидосова:
Аз ще гласувам „за”.
Лъчезар Тошев:
За информация на г-н Корнезов, във водещата комисия получихме подкрепата на групата на левицата по този законопроект.
Любен Корнезов:
Аз ще гласувам категорично „против”.

Лъчезар Тошев:
Както желаете. Това е една устойчива позиция, която сте заемали през годините. Този въпрос не се поставя за първи път.
В законопроекта в чл. 1 се предлага, където се изброява обхвата на закона кои категории лица следва да бъдат реабилитирани по този закон, да се направят някои добавки. От Великото Народно събрание досега тече един спор от коя дата нататък да се реабилитират пострадалите от комунистическия режим, репресирани от комунистическия режим. С големи спорове тази дата беше докарана до 12 септември 1944 г. И от тогава досега се предлага датата да бъде 9 септември 1944 г., тъй като това е началото от установяването на комунистическия режим в България и начало на репресиите в България срещу голям кръг лица, направо невинни в определени случаи и други, към които може да е имало специално отношение. Но огромната част от тези които са пострадали, заслужават тази реабилитация. Още повече, че в периода между 9 и 12 септември и периода след 12 септември 1944 г. няма значителна разлика в категориите на лицата, които са пострадали. Това е първият въпрос, който поставям отново.
Бих искал да подчертая, че като се вземат предвид в момента бюджетните трудности, бихме могли да запишем, че заявления по този текст могат да се подават от 1 януари следващата година, така че това да не натоварва бюджета на тази година, а да мине в следващата година.
За първия месец от 9 септември до 9 октомври 1944 г., според данните, с които разполагам, са били само убитите са около 28500 души. Не мога да преценя за колко точно лица става въпрос за първите три дни. Но можем да допуснем, че става въпрос за неколкостотин лица, които са били убити през първите три дни. Между тях е журналистът Крапчев. Между тях е и един журналист от радиото, известен с псевдонима Бойо Зевзека, който е бил убит, защото са го взели за Елин Пелин и други такива лица, които заслужават да бъдат реабилитирани и които не могат да бъдат реабилитирани до момента, тъй като законът обхваща периода от 12 септември нататък.
Втората категория лица са един малък кръг лица, които са осъдени от трети състав на Народния съд по така нареченото дело за Катин и за Виница. Те са участвали в комисиите за Катин и за Виница. Тоз 13 членен състав на Народния съд е осъдил 6 лица, като е оправдал двама – лекарите д-р Марко Марков и още един лекар, които се отказват от показанията си и преминават на другата позиция, като твърдят, че убийствата в Катин Виница са извършвани от нацистите. Докато тримата други архимандрити между които един много известен български православен духовник, по-късно Макариополски, епископ Николай, те не се отказват от показанията си, които са дали след като са участвали в тази комисия. Предпочитат да отидат в затвора, но не се отказват от показанията си и са осъдени на различни години затвор. Бъдещият Макариополски епископ Николай е осъден на пет години затвор, 100 хиляди лева глоба, конфискуване на неговото скромно имущество, което се е състояло главно от книги и т.н.
След 1990 г. се доказа по безспорен начин с участието на последния президент на Съветския съюз Горбачов и първия президент на руската федерация Борис Елцин, че убийствата в Катин са извършвани от съветските тайни служби. И тук в мотивите на закона съм добавил един документ затова, който е издаден в периода след 1990 г. Можете да го видите в мотивите. Този доклад е подписан от една зловеща фигура Лаврентий Берия до Сталин. Тук говорим за категорията лица, които следва да бъдат реабилитирани.
В момента текстът на чл. 1 от закона не позволява да бъдат реабилитирани тези лица, защото те са осъдени от Народен съд. Аз предлагам да се извади от обхвата Трети състав на Народния съд, който е осъдил трима архимандрити и един журналист – 4 души общо.
Третото предложение, което правя, се отнася за лица, които по принцип попадат в обхвата на закона за реабилитация. Те са католици. Понеже не са имали роднини, след екзекуцията им през 1952 г. до момента те не са реабилитирани. Един от тези, които са реабилитирани тогава, е блаженият тогава Евгений Босилков, който имаше някакъв племенник, който подаде молба да бъде той реабилитиран и той беше реабилитиран по реда на същия закон. Но става въпрос за още трима души католици. Това са Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков, които поради естеството на тяхната духовна служба, която не позволя брак (те са дали обет за безбрачие) нямат роднини, които да подадат заявление за тяхната реабилитация. Католическата църква е правила това два пъти без успех, тъй като тя не попада в обхвата на лицата, които могат да подават заявления за реабилитация на други лица. Тогава се оказваме в абсурдната ситуация трима души, които един милиард католици смятат за светии, ни се оказва, че не можем да ги реабилитираме. Това е една ситуация, в която смятам, че не можем да попадаме и би трябвало да вземем някакво решение, с което по закон екс леге, което се отнася и за всички други категории по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица да реабилитираме и тези лица, за да можем да излезем от ситуацията, в която се намираме.
Това е предложението, което правя и се надявам ГЕРБ да заяви категорична позиция по този въпрос.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тошев. Аз моята позиция я заявих.
Моля г-н Димитров да продължи да води заседанието. Давам думата на желаещите да се изкажат. Г-н Янаки Стоилов.


Янаки Стоилов:
Трябва все пак да се каже, че тези случаи далеч не са еднакви. Тук са описани някои, които може би дават основание да се повдигат въпросите. Но без да подкрепям от днешна гледна точка непосредствената реторсия, всички знаем от историята, че много от пострадалите в тези дни, които законът сега визира, са били хора, които са причинили същите действия, а понякога и по користни подбуди, тъй като те са търсили облагодетелстване с тяхното извършване. Сега да кажем, че всички те са невинно пострадали, мисля, че това е едно изопачаване на историята.
Аз разбирам от позицията на г-н Тошев инициативата, но не бих я възприел като действие на парламента в този вид, в който тя се предлага, който при това заличава и част от резултатите от Втората световна война с учредяването на специализирани съдилища. Тогава можем да ги наречем в някаква степен извънредни, но това е една дискусия, която ние водихме по друг повод неотдавна. И когато България е изпълнила и това свое международно задължение, да се каже, че всички, които са получили присъди по този ред, априори са невинни, мисля, че това не може да бъде направено, изравнявайки последиците от дейността. Поради тази причина ние няма да го подкрепим.
Ако се впуснем в изследване на историята, Катин смесва много действия – на Съветския съюз, на Германия, на Полша и т.н. Да не влизаме сега в историята.
Тодор Димитров:
Колеги, има ли други изказвания? Ако няма, да преминем към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 054-01-25, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 25.03.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Колеги, преминаваме към последната точка от дневния ред.
По седма точка - Определение на Конституционния съд от 01.06.2010 г., с приложено искането на президента на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 10/2010 г., за установяване на противоконституционност и несъответствие се международни договори, по които България е страна, на чл. 94 от Наказателно-процесуалния кодекс (ДВ, бр. 32 от 2010 г.) и чл. 177 от Наказателно-процесуалния кодекс, така както е изменен с § 22, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и Определение № 7 на Конституционния съд от 01.06.2010 г. с приложено искане на 60 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 11/2010 г., за установяване на противоконституционност на чл. 177 Наказателно-процесуалния кодекс, (обн. ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г, последно изм. и доп.; ДВ, бр. 32 от 27.04.2010 г.) изменен с § 22, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн. ДВ, бр. 32 от 27.04.2010 г.) и отмяната на Глава 26 с чл. 368 и 369 от Наказателно-процесуалния кодекс, извършена с § 54 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, както и за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на чл. 94, ал. 4, 5 и 6 от Наказателно-процесуалния кодекс и отмяната на Глава 26 с чл. 368 и 369 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Делото е образувано по искане на Президента на Република България. Атакувани са двата текста от Наказателно-процесуалния кодекс, съответно за резервния защитник и за текстовете, които дават възможност да се постанови осъдителна присъда на основание на специални разузнавателни средства и таен свидетел.
Тук възможностите са две: да дадем становище или да не даваме становище, каквато практика имаме към настоящия момент.
Имате думата за изказвания. Заповядайте, г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Искам да допълня, че две са исканията: едното е на Президента, а другото е на група народни представители и Конституционният съд иска становища и по двете.
Тодор Димитров:
Благодаря за допълнението.
Любен Корнезов:
Предлагам да не даваме становище. Такава е практиката.
Тодор Димитров:
Аз също се присъединявам към това мнение. Мисля, че тази практика е правилна.
Който е за това да не даваме становище, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се единодушно.
Благодаря ви. Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова