Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 38

Днес, 24.06.2010 г., четвъртък, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Прокуратурата - Борис Велчев, главен прокурор и Валери Първанов, заместник-главен прокурор; от Висшия съдебен съвет – проф. Анелия Мингова, представляващ ВСС, Божидар Сукнаров, председател на Комисията по правни въпроси и Радка Петрова, председател на Комисията по професионална квалификация, информационни технологии и статистика; от Върховния административен съд – Константин Пенчев, председател; от Министерството на правосъдието – Жанета Петрова, заместник-министър; от Висшия адвокатски съвет – Даниела Доковска, председател; от Държавна агенция „Архиви” –Пламен Крайски, заместник-председател; от Министерството на земеделието и храните, Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения” - Лилия Стоянова, началник на отдел и Юлия Стойкова, юрист; от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи –Борислав Климентов Петков, Стефан Асенов и Йорданка Гъръбова и народните представители Десислава Танева, Стоян Гюзелев, Огнян Стоичков и Даниела Петрова, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, здравейте на всички. Извинявате за закъснението, но удължихме работното време в пленарна зала днес.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2009 г., № 011-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2010 г.
2. Обсъждане на Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2009 г., № 011-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2010 г.
3. Обсъждане на работен доклад за второ чете на законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 002-01-37, внесен от Министерския съвет на 12.05.2010 г. – продължение.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 02.06.2010 г.
5. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 054-01-55, внесен от Даниела Маринова Петрова и група народни представители на 14.06.2010 г.
6. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-53, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 08.06.2010 г.
7. Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи:
№ 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 01.06.2010 г.
№ 054-01-22, внесен от Любен Петров Татарски на 19.03.2010 г.
№ 054-01-29, внесен от Десислава Жекова Танева, Димитър Иванов Аврамов и Стоян Янков Гюзелев на 31.03.2010 г.
№ 054-01-9, внесен от Михаил Рашков Михайлов и група народни представители на 18.02.2010 г.
По първа точка - Обсъждане на Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2009 г., № 011-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2010 г.
По точка първа присъстват г-н Борис Велчев, главен прокурор, г-н Валери Първанов, заместник-главен прокурор и от Висшия съдебен съвет – проф. д-р Анелия Мингова, представляваща ВСС и Радка Петрова, Радка Петрова, председател на комисията „професионална квалификация, информационни технологии и статистика”.
Всички имате доклада. Ще си позволя да дам думата на г-н Борис Велчев да ни представи резюме на написаното в доклада.
Борис Велчев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Тежка задача е да представиш накратко доклад, чиито обем приближава 500 страници. Това е философски проблем. Защото, от една страна, си давам сметка, че ако не го напишем по този начин, ще бъдем упрекнати в това, че спестяваме информация и не даваме пълна картина за състоянието на нещата. От друга страна, ако дадем пълна картина за нещата от неколкостотин страници, то тя престава да бъде лесна за визуализиране и често пъти човек може да се загуби не в превода, а в цифрите. Затова ще си позволя да изведа пред скоби няколко цифри, които ми се струват показателни за работата на прокуратурата през миналата година и разбира се, ще отговоря на всички ваши въпроси, свързани с доклада.
Уважаеми дами и господа,
Много ми се иска докладът да не бъде схващан като една статистика, а тя да даде повод за открояване на проблемни области.
Първата проблемна област, която ще си позволя да откроя пред вашето внимание, това е огромната натовареност в системата на Прокуратурата на Република България. През последните три години в Прокуратурата на Република България годишно се работи по около 400 хиляди преписки. Искам да ви помоля да обърнете внимание на тази цифра, съотнесена към 1600 прокурори, които го работят. Това е огромна цифра. Разбира се, не всички преписки са еднакви. Има преписки по елементарни въпроси, но те също изискват време да бъдат приключени. Под думата преписка, обаче, по някога се крият и огромни, много сложни като фактическа и правна сложност, много обемни наказателни производства, материалите по които се събират в стотици томове. Така че колкото и да е подвеждаща цифрата, порядъкът й е огромен и дава една ясна представата за това, че Прокуратурата е изключително натоварена. Нещо повече, тя продължава да бъде все по-натоварена през годините. Например, през 2009 г. преписките са били с 6% повече отколкото през 2008 г. На фона на 400 хиляди 6% е много, много сериозна цифра.
Втората проблемна област, която ми се иска да откроя, аз имам малко слабост на тази тема, е особеното взаимоотношение на Прокуратурата и контролните органи. Контролните органи в страната продължават, според мен, една грешна практика на бездействие. Миналата година си позволих да изведа това като приоритет в работата на прокуратурата да мобилизираме контролните органи да се гледат работата. Не сме успели. Може би защото това не е наша задача, а е работа главно на изпълнителната власт. Да ви дам само един пример, който ще илюстрира колко тежко се работи с контролната система в страната. Около 1500 са сигналите на контролните органи, изпратени до прокуратурата през миналата година. Сравнете тази цифра на фона на 400 хиляди преписки и ще си представите мащаба на взаимодействието между прокуратурата и цялата контролна система. Впрочем за пълнота на картината да ви кажа, че също по 1500 случая сме се самосезирали по материали в печата. Това означава, че доколкото се касае до прокуратурата, ние еднакво добре работим с медиите и с цялата контролна система. Това ми се струва ,за съжаление, една твърде тревожна тенденция, която не се променя.
Отделно от това, сигналите, които идват от контролните органи до нас са необработени, с твърде малко факти, твърде повърхностни и често пъти налагат една много сериозна допълнителна работа.
Следващата тема ,която ми се иска да откроя пред вас, е един показател, който много внимателно следим през последните години, това е броят н прекратените по давност дела. През последните три години аз сигурно съм плашил съставите на Народното събрание с огромни цифри, надхвърлящи четвърт милион дела годишно, които биват прекратени по давност. Сигурно съм припомнял някои дела, които и мен са ме учудвали, още от 70-те години, намерени скрити някъде в архивите на прокуратурата и на разследващите органи. Онова, което вече мога да кажа е, че предвид на приетата от нас политика на ликвидиране на този тип дела и окончателното им решаване с намалели с 40% броят на прекратените по давност дела в сравнение с миналата година и макар че цифрата е огромна – 141 хиляди, все пак значително под 250 хиляди се движим - нещо, което за предишните три години беше невъзможно.
Мисля, че като въведохме система за постоянно наблюдение на всички дела, постигнахме едно дисциплиниран на кадрите, което позволява в момента поне да нямаме опасението, че създаваме онези дела, които след 10-20-30 години ще трябва да бъдат прекратявани по давност.
Накратко да изложа на фона на този огромен обем работа каква е средната натовареност на прокурорите в страната. Тя се измерва по един показател, който може би не на всички, особено на медиите ще бъде ясен, това е броят на прокурорските актове и участия в съдебни заседания. Но един прокурор в България през 2009 г. средно е постановил около 700 прокурорски акт и участие в съдебни заседания. Като изхождаме от факта, че през годината има около 250 работни дни, грубо казано един прокурор е решавал по няколко преписки дневно. Това изглежда малко, но то е малко на статистическа база. В големите, в тежките прокуратури в големите градове, особено в София цифрите са шокиращи. Аз искам тук, надявам се правилно да бъда разбран, в София наказателното правораздаване е пред колапс. Казвам го съвсем отговорно. Миналата година всеки един прокурор в Софийската районна прокуратура е трябвало да работи по 760-770 преписки и дела на година. Можете да си представите какво е натоварването. В същото време тези хора прекарват значителна част от времето си съдебна зала. В другото време дават указания на дознателите, с които работят. Натоварването в големите градове и специално в София е преминало онзи разумен предел, който можем да свързваме с понятието правосъдие.
Не искам да говоря за софийските дознатели. Всеки един софийски дознател във всеки един момент има над 200 дела, които разследва. Простете, но той не може да запомни кои са делата, камо ли да ги разследва. Един прокурор в Софийска градска прокуратура, където са концентрирани най-значимите и най-важните дела от обществена гледна точка рядко има под 100 дела едновременно на бюрото си. Решава едно, идва ново. Така че цифрата се запазва горе-долу константна. Това е за съжаление една много тягостна тенденция на такова увеличение на натовареността, което прави правосъдието съмнително. Въпреки това опитваме се да създаваме някаква организация за сравнително срочно произнасяне.
В рамките на един месец прокурорите са се произнесли по 97% от всички преписки. Вярно 3% изглежда скромна сума, но 3 % отнесени към 400 хиляди също е едно много голямо количество забавени преписки, което е повод да вземем допълнителни мерки.
Внесените в съда актове съставляват около 1/3 от решените дела, а прекратените дела са около 20%. Има голямо количество спрени дела, като характерно е, че 78% от спрените дела – един огромен процент, са срещу неизвестен извършител, което е въпрос на комуникация с органите на полицията.
В последно време много се коментират мерките за неотклонение. Те се превърнаха в един обществен проблем и по тях често пъти се оценява и стойността, включително и на прокурорския труд. Искам да кажа, че от всички искания за задържане под стража през 2009 г., съдилищата са уважили 83% - един по моему много висок процент, и 14% са били мерките домашен арест. Всъщност само 3% от исканията за задържане под стража или домашен арест са останали не уважени като неоснователни.
Иска ми се да направя един кратък анализ на работата на прокуратурата в използването й на специални разузнавателни средства. Специално за г-н Методиев знам, че тази статистика ще бъде важна. През 2009 г. сме направили 8 843 искания за използване на специални разузнавателни средства, от които са били уважени от съдилищата 99.3%. Имайте предвид, не бива да влизаме в разбирането, че са подслушвани или следени 9 хиляди лица. Често пъти това са няколко искания до едно лице, защото той има няколко телефонни номера. Едно лице може да бъде подложено на повече от един способ. Може да бъде проследявано и подслушвано. Така че броят на реално засегнатите от специални разузнавателни средства е по-малък.
Що се отнася до други показатели, свързани със защитата на свидетелите, по 84 производства се е налагало да направим защита на свидетелите, от които на 19 случая сме осигурили и физическа охрана.
За миналата година прокуратурата е предала на съд към 53 хиляди лица. Трябва веднага да кажа, че 1/3 от прокурорските актове, с които се предадени на съд тези 53 хиляди лица, се отнасят до престъпления по чл. 343б, и чл. 343в от Наказателния кодекс за управление на моторни превозни средства след употреба на алкохол с определена концентрация. Казвам това, за да придобиете пълнота на картината. Цифрата също е солидна – 53 хиляди обвинителни акта са били внесени миналата година.
От тези 53 хиляди дела, внесени в съда, само 6% са били върнати от съда, при 8% за по-миналата и 10% - за още по-миналата година. Едно намаляване с по 2% годишно устойчиво е налице.
По 96.5% от внесените прокурорски актове съдът е постановил осъдителни и санкционни решения. С други думи, около 3.5% е броят на оправдателните присъди в сравнение с броя на внесените обвинителни актове.
В гражданския процес прокуратурата има сравнително скромно участие. Излишно е да ви занимавам с цифрите, но ние сме предявили над 500 иска, от които около 350 са уважени. Част от производствата все още не са завършили или чакат решение.
Важната статистика, според мен, не е толкова общата, абстрактна статистика за работата на прокуратурата, а статистиката за работата на прокуратурата по няколко категории дела, които са обществено определящи за оценката на нейната дейност. Иска ми се да ви обърна внимание върху няколко цифри, които са изложени в доклада и които могат да бъдат подценени. Например, противодействието н престъпността, свързана със защитата на финансовите интереси на Европейския съюз. По така наречените престъпления с предмет еврофондове, през миналата година сме имали 454 дела. През 2007 г. едва 28 дела. Ако през 2007 г. сме имали 4 обвинителни акта, сега имаме 107 обвинителни акта годишно. Ако са били осъдени през 2007 г. 0 нула лица за престъпление с предмет еврофондове и бройката през 2008 г. е нараснала едва на 4, през 2009 г. това са вече 39 лица. Може би тези цифри не са особено шокиращи с оглед на бройките, за които се отнасят, но те потвърждават една тенденция. Това е тенденция на постепенно укрепване на потенциала на прокуратурата при противодействието на престъпленията, свързани с европейски фондове.
Много ми се иска да цитирам цифрите за организирана престъпност, като в цифрите слагам единствено осъдените лица. През 2007 г. за участие в организирани престъпни групи са били осъдени 77 лица. През 2008 г. този брой е скочил чувствително на 155 лица, а през 2009 г., която отчитам, цифрата е вече 185. Т.е. в сравнение с 2007 г., когато започнахме тази статистика, увеличението през отчетния период е над 2.5 пъти. Става дума за осъдени лица.
По отношение на изпирането на пари. Не зная дали сте обърнали внимание, но дълги години този критерий беше заложен в европейските доклади чрез които се осъществяваше мониторинг на България и бяхме силно критикувани, че нямаме особени показатели при изпирането на пари. В момента тези показатели са такива, че тази част от европейските доклади отпадна. Никой не забеляза това, но не е случайно. Защото ако през 2007 г. сме имали едва 7 осъдени лица, през 2009 г. осъдените лица са вече 35. Все пак ние отчитаме нашата дейност и с обвинителни актове и образувани дела и ако делата за 2007 г. са били 91, сега са 190. Става дума и за една доста съществена работа, извършена по противодействието на изпирането на пари, която показва, че постепенно се създаде една добра прокурорска практика за противодействието на това престъпление.
Накратко ще спомена само цифрите за данъчните престъпления. Те също са добри. Ако през 2007 г. е имало 343 осъдени за данъчни престъпления, през 2009 г. са 609.
Престъпленията, свързани с наркотични вещества и прекурсори. Ако през 2007 г. са били 1400 и малко, през миналата година са били над 1800.
Същото е положението при незаконния трафик на хора. Само осъдените лица ще спомена. 2007 г. те са 73, а миналата година са били 99.
По нито един от тези показатели няма спадане на ефективността на прокуратурата. Има една трайна, макар и не особено изразена тенденция на устойчиво порастване на процентите на осъдените лица.
Не мога да кажа същото в противодействието на корупцията. И тук съм длъжен да подхода максимално самокритично. Защото цифрите, свързани с противодействието на корупцията не са никак добри. Висок стои броят на наблюдаваните дела, броят на образуваните производства, макар че този брой е спаднал. Ако са били през 2007 г. 1400 дела, сега са малко под 1100. По-важното е, че образуваните досъдебни производства са малко повече през миналата година. Това показва, че не сме се отказали от идеята да работим добре в тази посока. Но и показателите не са особено чувствително подобрени. Увеличен е броят на осъдените лица. Броят на осъдените лица е бил около 1400 през 2007 г., а през 2009 г. е 1600, но броят на делата е намалял. Това показва, че не се разкриват корупционни престъпления и това показва, че има колебание в прокуратурите да се образуват дела за корупционни престъпления.
Няма да ви занимавам в детайли за работата на прокуратурата в областта на административния процес. Само накратко ще спомена няколко цифри, които биха могли да илюстрират тази работа. Окръжните прокуратури отчитат средна натовареност от 241 административни дела за прокурорите в съответните отдели на годишна база. Те са участвали в малко по-малко от 25 хиляди заседания през отчетния период. Проведени са 52 процеса срещу незаконосъобразни административни актове на общинските съвети. Извършени са проверки по 10609 преписки по надзора за законност. Извършени са и голям брой тематични проверки. Съвсем накратко ще споделя, например, по спазването на Кодекса на труда, по спазването на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, по Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, Закона за защита при бедствията, във връзка с незаконните сметища, във връзка с консумацията на мляко и млечни продукти и т.н. Мисля, че е излишно да ви занимавам с всички детайли.
Накрая, за да остане повече време за дискусия, да спомена само, че вече влезе в действие унифицираната информационна система на прокуратурата. Всички прокуратури са включени в нея през 2009 г., без една – Районна прокуратура Варна. Вече била включена, каза г-н Първанов. Но това се е случило м. април т.г.
Последно няколко думи за единната информационна система за противодействие на престъпността. Знаете, че с изменението на Закона за съдебната власт отпреди година и половина задачата за стопанисване на тази система беше възложена на нас. Успяхме да прехвърлим от Министерството на правосъдието в Прокуратурата ядрото на тази система. Но дори и разсрочената за тригодишен период план-програма за пускане на системата не е осигурена със средства. Трябва да бъдем реалисти. За съжаление, ние нямаме такъв бюджет, а и не се очертава възможността да получим допълнително финансиране, за да можем не само през 2009 г., което очевидно не сме успели, но и през текущата година да извършим пускането на системата в действие.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще спре дотук с встъпителните си думи. На ваше разположение съм за всякакви въпроси. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Велчев.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания и въпроси. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Уважаеми г-н Председател на Върховния административен съд,
Уважаеми колеги народни представите,
Уважаеми гости от Висшия съдебен съвет,
Наистина докладът, който ние разглеждаме съдържа доста информация, добре структурирана, добре оформена и статистически и по същество. Видно е, че като цяло констатацията, която може да се направи, че сравнение с преходни години има значителен ръст на образувани преписки, постановени присъди- т.е. констатира се реално активизиране на дейността на прокуратурата на всички нива. Констатира се също така, че благодарение на последните изменения на Закона за съдебната власт, които доведоха до подсилване на личния състав на прокуратурата чрез следствените органи, общо взето малко от малко поне се разпредели тежестта п разследването и надзора по разследването. Разбира се констатациите от преходни години – голяма част от тях остават и препоръките, които се съдържат от страна на главния прокурор, продължават да бъдат в сила и по отношение на дейността на другите държавни контролни органи и по отношение на финансовата обезпеченост, материалната обезпеченост. Заслужава д се отбележи, че и тази година, за съжаление, специално Софийска районна прокуратура продължава да работи в ужасни условия. Не е решен проблема, както стана ясно, и с единна информационна система за противодействие на престъпността.
Аз искам да задам два конкретни въпроса към г-н Главния прокурор.
В доклада, аз поне, не открих диференцирани данни за дейността на военните прокуратури. На фона на цялата натовареност, общоизвестна на прокуратурата, дали вие можете да ни дадете сравнителни данни дали тази общовалидна натовареност е валидна и за военната прокуратура или там се наблюдава доста драстична разлика. Ако има такава разлика дали имате сведение, че във военната прокуратура има тенденция да се генерират дела само и само да се осигури някаква прилична натовареност, сравнима с цел оправдаването на съществуването на този специализиран орган на прокуратурата. Това е първият ми въпрос.
Другият ми въпрос се отнася до следното. Имате ли сведения, понеже аз имам информация за увеличен брой през 2009 г. на спечелените дела и осъдителните присъди по Закона за обезщетяване на граждани за вреди, нанесени от държавата. Специално що се отнася за дела, насочени към прокуратурата заради образувани преписки. Имате ли такива данни и как бихте коментирали този ръст. Общо взето има ли вътрешни механизми, по които прокуратурата все пак по-активно и по-ефикасно да прави този предварителен контрол за целесъобразността по образуването и внасянето на обвинителни актове в съда. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Заповядайте, г-н Велчев.
Борис Велчев:
Дами и господа народни представители,
Г-н Казак, съвсем накратко ще си позволя да маркирам две неща извън конкретните въпроси за следствените органи. Аз мисля, че капацитета на ефективност на прокуратурата чувствително се подобри след инкорпорирането на следствените органи в прокуратурата. За съжаление, появи се една практика на неувереност в съдилищата относно компетентностите на прокурорите преди промяната на НПК, извършена сега, която влезе в сила на 26 май т.г. С последните промени в НПК тези съмнения в някои окръжни съдилища вече бяха окончателно преодолени. Уверявам ви, следващата година ще има едно много недоволно съсловие от промяната и това ще бъдат следователите. Защото този огромен обем работа, който засега се поема от дознателския апарат, ще бъде справедливо преразпределен, за да обхване и тях.
Благодаря Ви, че поставихте въпрос за материалното обезпечение за Софийската районна прокуратура. Аз не случайно не го поставих тази година. Не защото съм го забравил, а не го поставих от приличие. Защото разбирам, че колкото и да поставям този въпрос, той е, за съжаление, свързан с едни други финансови възможности, които държавата няма.
По вашите конкретни въпроси. Прав сте за военните прокуратури, макар че данни за тях в доклада има. Вероятно не са били откроени по достатъчно ясен начин, за да ги видите.
Военните прокуратури с промяната на тяхната подсъдност и изваждането на структурите на МВР от военна подсъдност и даването им на подсъдност към гражданските прокуратури чувствително намали работата във военните прокуратури. Натовареността там е на ½. Там има и една още по ненатоварена група хора. Това са военните следователи. Днес във Висшия съдебен съвет обсъждахме този въпрос, за да търсим мерки. Защото не е нормално едни и същи заплати да бъдат давани на едното и на другото място, а натовареността да бъде качествено различна. Разбира се, това е и голям политически въпрос. Той е свързан с бъдещето на военните прокуратури и военната магистратура изобщо. Аз разбирам, че Конституцията урежда този въпрос, че той не е лесен и че не може да бъде решаван лековато и предвид на традицията, която има България със съществуването на военна магистратура. Очевидно е, че Висшият съдебен съвет и ние като вносители на подобни предложения трябва да намерим решение за евентуално стесняване на личния състав на военните прокуратури, за да бъде приведен той в съответствие с реалната им натовареност. Нито армията е тази, която е била преди 20 години, а и вече когато МВР е извадено извън военната подсъдност очевидно тяхната натовареност става се по-малка и по-малка.
Що се отнася до Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, произтичащи от действия на прокуратурата, за съжаление, в момента нямам такава статистика. Знаем само сумата, която сме платили – 1800 хиляди за 2009 г. По колко точно дела сме осъдени в момента нямам такава статистика. Това все пак не е елемент от доклада за дейността на прокуратурата и разследващите органи. Впрочем това е един хубав раздел, който да включим официално в доклада си за следващата година. Аз ще имам тази грижа и г-н Първанов ще се погрижи затова, следващата година докладът да съдържа не само конкретната сума 1800 хиляди, но и разбивка на категориите дела. Неизбежно е това, г-н Казак. Аз не зная каква е сумата за обезщетение заради незаконни съдебни актове. И тя е голяма. В този обем работа на стотици хиляди наказателни производства непременно има и брак. Моля ви за разбиране. Сумата от милион и 800 хиляди наистина звучи много голяма, но я сравнете на фона на стотиците хиляди производства, които се водят в страната.
Искра Фидосова:
Благодаря г-н Велчев. Желаещи за въпроси? Г-н Димитров.
Тодор Димитров:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми г-н Велчев, аз имам два въпроса. Първият е във връзка с прекратените по давност дела. Може ли да ни дадете структура на тези прекратени по давност дела. Т.е. разчистваме стари дела или има прекратени по давност следствие бездействие на прокуратурата. Има ли взети съответни мерки. Разбирате в каква връзка ми е въпросът.
Другият ми въпрос се отнася до следното. Вие констатирахте почти двойно намаление на делата, образувани по сигнали от административни контролни органи. Тук топката е при нас, при управляващите. За мен е важно вашето становище. Какъв е генезисът на проблема, според вас, тъй като при предходния доклад също коментирахме този въпрос. Той е важен. Днес виждаме, че не сме постигнали нищо в тази посока, даже напротив.
Любен Корнезов:
Искам да отбележа, че през този период -2009 г., и ние сме били управляващи.
Искра Фидосова:
Г-н Велчев, заповядайте.
Борис Велчев:
Уважаеми г-н Димитров,
Прекратените по давност дела са феномен, който ние открихме с първия доклад, който внесох за отчитане на дейността на прокуратурата и разследващите органи преди няколко години. Аз лично бях шокиран от техния обем. В продължение на три години ние отчитахме прекратяване по давност на дела в порядъка на 250-270 хиляди годишно. Това не е защото има такъв брак в рамките на годината, а защото се оказа, че поради две причини в прокуратурата не е имало система за отчитане на тези стари и залежали дела и за своевременното им прекратяване. Имаше прокуратури, в които откривахме десетки хиляди дела, сложени в някакви шкафове. Наложи се да ги завеждаме, да ги анализираме, да прекратим, защото давността отдаван по тях е изтекла. Аз наистина не се шегувам като казвам, че аз си спомням такива дела, които са ми докладвани, от 70-те години. Т.е. не става дума за нещо, което непременно се е натрупало в последно време. Става дума за един много голям, продължителен период от време. Причините за това са различни, включително и различната промяна на компетентност на разследващите органи, прехвърляли са се от МВР в следствие и после от следствие в МВР, някъде са се забавили при прокурор. Когато става дума за стотици хиляди дела да направим един анализ, кой точно е виновен се оказа практически невъзможно, тъй като по едно дело от 70-те, 80-те или началото на 90-те години са работили твърде много хора. Една част от тях вече не са в системата, друга част, е на други позиции в системата. Някои не са и между живите.
Онова, което обаче все пак е оптимистично в тази цифра, първо, че тя намалява чувствително, и аз се надявам, че след една-две години ще бъде практически незначителна, тъй като наистина ги изчистваме. Само си представете 250 хиляди постановления за прекратяване по давност. Само си представете обема на хартията, усилията и труда да изчетеш едно дело, за да намериш аргументите, които да изложиш, па макар и на две страници. Става дума за огромен по обем труд. Само 1% от тези дела са срещу известен извършител. Всъщност става дума за неразкритите престъпления на миналото. Това са спрени дела, които са изчаквали разкриването на извършителя и давността е минавала.
Що се отнася до контролните органи, много бих искал да имам някаква рецепта как да подобрим състоянието на нещата. Страхувам се, че има една идеологема, която действа в България, която кара контролните органи да се чувстват много комфортно. И това е идеологемата, че за всичко в България отговаря прокуратурата. Иска ми се да я преодолеем, но не виждам шанс това да се случи. Когато построят един хотел на пясъка, никой не пита строителният надзор защо този хотел е там. Никой не пита органите на общината. Всички питат Прокуратурата и ако може лично Главният прокурор.
Когато внесат 20 годишно ирландско месо, което не става за нищо, никой не пита митническите и санитарните органи как са допуснали вноса му. Всички искат Прокуратурата да се намеси.
Когато има някакви примеси в сиренето, кой знае защо пак трябва да се занимава Върховната административна прокуратура.
Казвам това, за да подчертая, че очевидно причините са много сложни, много дълбоки, но макар и да не съм специалист и да не мога да си позволя да ви дам препоръка как да ги отстраните, те са факт. Очевидно някой по-разбиращ от мен трябва да направи съответния анализ, за да може когато има извършено някакво нарушение, то първо да се прецени от контролните органи, ако може да бъде санкционирано с механизмите на контролните органи, да бъде санкционирано от тях и вече само ако има една много висока степен на обществена опасност, която позволява да го квалифицираме като престъпление, да идва при нас, но да идва подготвено от контролните органи, за да могат контролните органи да ни дадат фактите, а ни да дадем само правото.
За съжаление, уважаеми г-н Димитров, това не става.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Велчев. Г-н Казак.
Четин Казак:
Напълно подкрепям това, което последно казахте, г-н Главен прокурор, тъй като от предишната теза и от доклада едва ли не излиза, че е проблем това, че контролните органи недостатъчно сезират прокуратурата. Аз мисля, че не е там проблемът, а проблемът е, че гражданите понеже заради недоверието или хроничната неефективност на тези други контролни органи, граждани, институции, включително веднага директно сезират прокуратурата за всяко нещо. Това е проблемът, а не че контролните органи малко сезират прокуратурата. Контролните органи трябва да санкционират административни нарушения.
Искра Фидосова:
Една реплика към г-н Казах. Това, което казахте, първата част беше вярна. С втората категорично няма да се съглася, защото наистина много малко са сигналите на контролните органи към прокуратурата ,което за мен категорично означава, че контролните органи нямат ефективност в своята дейност, няма достатъчен контрол. Това е проблемът.
Миналата година по доклада по сигнали на контролните органи са образувани 1731 дела, което е по-малко от 1%. Сега това, което г-н Велчев цитира, е още по-малко. Какво означава това? Означава, че контролните органи не си вършат работата.
Четин Казак:
Защо трябва да сезират прокуратурата. Ако деянието не представлява престъпление, а е административно нарушение, защо трябва да сезират прокуратурата.
Искра Фидосова:
В същото време прокуратурата е сезирана много повече пъти от миналата и по-миналата година и то по престъпления, извършени включително от длъжностни лица, които трябва да бъдат проконтролирани от тези контролни органи. Аз така го разбирам. Г-н Велчев, заповядайте.
Борис Велчев:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз не искам да навлизам в детайли в тази дискусия, защото тя е много важна, но не искам да се изказвам неподготвен по нея. Само един акцент. Аз продължавам да смятам, че една от причините за тази неефективност е нашият сбъркан Наказателен кодекс. Ще ви дам един два примера ,за да илюстрирам онова, което имам предвид.
Защо трябва със средствата на наказателната репресия да се санкционират деяния, които са със скромна степен на обществена опасност. Незаконната сеч може спокойно да се констатира от съответните органи на Горските стопанства ,да се издадат наказателни постановления от съответния по-горе стоящ административен орган и ако има някой недоволен да отиде в първоинстанционния административен съд. Сега за незаконната сеч ние водим досъдебно производство и минаваме през няколко инстанции. Бързам да кажа, 74% от всички текстове в Наказателния кодекс изискват прилагането на чл. 78а. Т.е. налагане на административно наказание. Така или иначе това деяние се наказва с глоба до 5 хиляди лева. Само че имаме два пътя да наложим тази глоба: единият път е да минем през наказателното производство с цялата му формалност, сложност и цялата му скъпотия и вторият начин е да го направим облекчено по реда на административното производство. Струва ми се, че ако се направи една преоценка на Наказателния кодекс, хайде да кажа ерес, и ако позволим да се наказват от административни и контролни органи карането в пияно състояние да се наказват строго, 1/3 от обвинителните актове на прокуратурата ще могат да бъдат редуцирани. Аз разбирам, че това е един много важен социален проблем. Разбирам, че хората ще си казват как така карат пияни, а няма да ги наказваме чрез съда, а ще ги наказват полицейските органи. Нека да си зададем въпроса като сега спазваме механизма на санкциониране чрез наказателна репресия има ли някаква ефективност? Не виждам никаква! Мога само да ви кажа, че под 6% от всички прокурорски актове за престъпление за каране в пияно състояние срещат осъдителна присъда измерима с наказанието лишаване от свобода. Всички останали се наказват с глоба. Така или иначе ги наказваме с глоби, защо не ги накажем по облекчен ред. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Г-н Главен прокурор, искам да Ви обърна внимание, че това, което казахте и което аз напълно споделям, Прокуратурата не го изрази при обсъждане на онази блестяща стратегия на Министерството на правосъдието неотдавна. Защото голямата дупка в тази стратегия, която всички се надпреварвахте да хвалите, е, че там тази тема само е маркирана. Моята реплика в кавички или условна реплика е тази позиция на Прокуратурата да бъде заявявана и на такива форуми, а не само в Правната комисия. Те. министерството на правосъдието няма този основен момент в своята стратегия.
По отношение на контролните органи Вашата позиция е известна. Аз напълно я споделям и дори си мисля, че е крайно време някоя парламентарна комисия, тъй като в този парламент няма комисия по администрацията, да се заеме с един пълен преглед на контролните органи в България – тяхната дейност, брой, организация, резултати, но не знам дали имаме такава комисия, която да има такъв капацитет да свърши тази работа. Или пък да се създаде някаква временна комисия. Защото Вашата теза, която я чуваме вече няколко пъти, я споделяме съвсем категорично и имате нашата подкрепа в тази посока.
Искра Фидосова:
Споделям това, което каза г-н Бисеров. Тъй като административните въпроси са към нашата комисия, ще трябва да се организираме. Може би има още 5-6 човека, които не са членове на подкомисия, за да направим и това.
Г-н Велчев, заповядайте.
Борис Велчев:
Дано да не обременявам дискусията. Г-н Бисеров, ние внесохме в Министерството на правосъдието един доста подробен доклад, в който анализирахме всички текстове на Наказателния кодекс, които според нас биха могли да бъдат декриминализирани. Така че онова, което зависи от нас, мисля че сме го направили.
Искра Фидосова:
Г-жа Михайлова, имате думата.
Екатерина Михаейлова:
Благодаря, г-жо Фидосова.
Г-н Главен прокурор,
Уважаеми гости, колеги,
Аз ще продължа това, за което говорихме и първо за контролните органи. Защото това беше нещо, което ни направи впечатление на миналия доклад и не само, че го коментирахме, но аз лично и г-н Костов зададохме двамата въпрос на Министър-председателя точно на базата на Вашия доклад от миналата година за дейността на контролните органи. Чухме ангажимент в бъдеще контролните органи в страната, това което е в рамките на изпълнителната власт, да се засили. Разбира се, докладът от 2009 г. не може да даде отговора, още повече, че имаме и смяна на управлението. Приключва мандатът на едно управление и идва ново управление. От друга страна, като работещи в Правната комисия, виждаме, че се предприемат определени действия за подобряване или координиране на работата на контролните органи в държавата. Дано това да стане, в следващия доклад да има някаква разлика, защото мен ме смущават две числа. Едното е намаляването на бройката. Второто в доклада, което е още по-тревожно, е лошото качество на сигналите. Защото може да са малко предполагаемо извършените престъпления, но когато контролният орган изпраща и се оказва, че това е брак. Това означава, че натоварените с функции органи на държавата, които уж са компетентни, квалифицирани това да правят, не отговаря на това, което е като ниво на знание и възможности, които те имат. Защото едно е гражданинът, който праща сигнал до прокурора. От него не можем да искаме да е извършил проверка. Но когато контролният орган, защото от 1874 сигнала 496 от тях въобще не е започнато разследване, говори за 2/3 брак. И тук аз си мисля, че освен да ви питаме вас, защото ние ви питаме, но като ви питаме тези доклади трябва да изиграят определена роля и че трябва ние като законодателен орган и като контролен върху изпълнителната власт, да поискаме наистина преглед и на контролните органи и качеството и координацията на дейността на тези контролни органи. Защото те не могат да затрупват други институции. Всичко в момента говори как да свиваме бюджет, кое да съкратим, а всъщност вътре машината си препраща от един на друг и отговорност и работа. В този смисъл е моето предложение.
В този доклад и в следващия, който предстои да гледаме, виждаме всъщност от тези доклади дебалансиране на натовареност, на функции, на задължения, изпълнение на отговорностите. Тъй като на едно място трябва всичок това да се срещне, това, което чухме от Главния прокурор, че с Министерството на правосъдието си кореспондират добре. Обаче ние тук отделно си говорим за реформа в съдебната власт, отделно за наказателна концепция, всеки някъде на парче и практически на мен ми се ще от тези доклади – от този и следващия, и другите, които ще гледаме, защото вече постъпиха и следващите, да излезем с предложение и въпроси към Главния прокурор и към г-н Пенчев, и към Висшия съдебен съвет, парламентът да сложи някаква рамка с приемане на решение. Дали бихте приели и дали можем да предложим и да излезем с такава инициатива, решение, което да маркира основните неща, които ще се правят като реформа в съдебната власт. Защото правим дискусии, имаме един доклад от министъра на правосъдието и изведнъж виждаме тук прокуратура, натоварена на едно място, на друго – почти без работа. След малко административният съд същото. Макар и на шега предлагахме на г-н Пенчев да ни назначи в някой от административните съдилища в страната, защото натовареността на месец е прекрасна – 5-6-11 дела, минава за натоварен съд. Т.е. това е абсолютно ненормално. Ние като правим законите трябва да ги имаме предвид тези неща, а не всяка година да ги повтаряме.
Моето предложение е да излезе Правната комисия с предложение да се приеме някаква рамка, която да върви напред за няколко години, а не непрекъснато да променяме наказателна концепция?! Ще питаме всички и ще приеме парламентът рамка. Аз съм затова да попитаме всички власти и затова предлагам парламентът да го приеме. Защото аз съм затова ,което казват на първа страница от доклада на Прокуратурата „ясна диференциация на административна и наказателна отговорност”. Но това трябва да стане със закон. Преди да стане със закон, да имаме идея каква ще е наказателната концепция въобще на държавата, не на Прокуратурата, не на Министерството на правосъдието или вътрешните работи или на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Това е на държавата. Тези неща трябва да се срещнат в една рамка да се облекат.
Това са ми коментарите около доклада. Защото иначе това са неща, които и миналата година ги видяхме, сигурно и догодина ще ги видим и пак ще кажем, че нещо трябва да се случи и ако не го направим рамкирано и като ангажимент на всички институции за напред, просто ще се вайкаме, че пак нещо не е станало както трябва.
Искра Фидосова:
Аз благодаря на г-жа Михайлова и по принцип подкрепям тази идея. Само като кратка реплика ще кажа, че се радвам, че днес изразявате позиция за един по-нестандартен подход и прецедент за такова решение, защото вчера спорихме с вас по друг въпрос. Пак ставаше въпрос за решение, което не е практика на парламента. Но когато има толкова важни въпроси, които засягат теми, изключително важни за цялото общество, няма проблем да излезем от рамката, която познаваме всички. Да имаме такива прецеденти и да излизаме с такива решения в името на това да се случват тези реформи. Благодаря.
Заповядайте, г-н Велчев.
Борис Велчев:
Уважаема г-жо Михайлова,
Абсолютно сте права и благодаря за това, че обърнахте внимание върху този детайл. Не само сигналите са малко, което означава, че контролните органи не констатират престъпна дейност за техните сфери и сигналите, които идват, са слаби. Веднага ще ви кажа защо. Защото това е най-удобният начин да прехвърлиш топката. Тази година по едно време се увеличи неимоверно броя на сигналите от Държавен фонд „Земеделие”. Изведнъж получихме хиляди. Не помня точно колко, но в хиляди сигнали от Държавен фонд „Земеделие” за всички европейски проекти. Те са действително десетки хиляди в страната с по едно заявление да проверим дали няма нередности. Трябваше да изведем един екип прокурори в Държавен фонд „Земеделие”, който стоя там достатъчно дълго време – месец и половина, ако не се лъжа, за да създадем една методика в контролните органи и да им кажем: Моля ви се, вие сте тези, които ще констатирате дали има нередности, защото вие разбирате от тази работа. Защото ние нищо не разбираме от европейски проекти. Като констатирате нередности, ще констатирате дали можете да ги отстраните с вашите средства. И ако прецените, че нередностите са такива, че надхвърлят рамките на административното санкциониране, моля ви аргументирайте го и го вкарайте в прокуратурата. Броят им рязко намаля. Но, за съжаление, не можем да дисциплинираме всеки един контролен орган. Те са около 40 в България. Има 100 и няколко органа със санкциониращи функции. Ние правихме един анализ. Има 28 инспектората. Но да не отивам в детайли.
Иначе съм напълно съгласен с вас, че е хубаво да има такава рамка.
За натовареността не бъдете толкова самокритични. Мисля, че и Висшият съдебен съвет и ние в частност като Ръководство на Прокуратурата трябва да поемем своята доза отговорност.
Има механизъм, по който ние можем да подходим, ако решим да преразпределим справедливо или поне частично, да преразпределим натовареността. Аз разбирам, че има несменяемост на магистратите. Ние не можем да кажем от районната прокуратура в града Х да го преместим в Софийската районна прокуратура. Той там е станал прокурор. Там е станал несменяем. Не можем да го пипнем. Но това, което Висшият съдебен съвет може да прави и ние вече го обсъждахме във Висшия съдебен съвет, е образно казано да си поиграем със съдебните райони. Да видим например дали не можем да променим съдебния район на Софийската районна прокуратура. И ако можем така да променим съдебният район на Софийската районна прокуратура, че част от престъпните деяния да се поемат от регионалните районни прокуратури в Своге, в Самоков и в други по-малки градове, които не са толкова натоварени, това би било едно държавническо решение. Т.е. и висшият съдебен съвет има своето място в този процес. Слава Богу, като чели го осъзна и вече търси начин да го реализира.

Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Велчев. Имат думата г-н Анастасов, след това г-н Кърнезов и г-н Нотев.
Анастас Анастасов:
Г-жо Председател,
Г-н Главен прокурор,
Уважаеми колеги, гости,
Миналата година стана въпрос по повод на тези щатове. И когато споменахте, че натовареността на Софийска районна прокуратура е в порядъка на 700-800 преписки на година. Сега направих една сметка, тъй като онзи ден бях в Ямбол. В Ямболската районна прокуратура са 15 районни прокурори при 3 хиляди преписки и по-малко от 3 хиляди преписки на годината. Т.е. 200 преписки на година. Вътрешната редукция на тези щатове е една голяма възможност даже по отношение на служителите. Представям нивото в другите прокуратури в страната.
Другият въпрос, който искам да задам е по повод на въпроса на колега за делата, които са водени по Закона за отговорността на държавата. След като прокуратурата е платила милион и 800 хиляди лева по искове срещу вас, прави ли се анализ от инспектората на ВКП по тези дела и дейността на прокурорите, които са довели до това. Има функционален имунитет на колегите от прокуратурата и от съда, но все пак когато действията му са по немарливо изпълнение на професията си или пък грешки, които са показали сериозно непознаване на закона и нормативната база, носят някаква санкция. Има ли такива санкционирани прокурори.
Другото, което искам да попитам, то излезе в общественото пространство и се коментира много, беше повдигнат въпроса за така наречената секретност на наказателните дела, в които има използвани СРС и ВДС. Становището по този повод е, тъй като конкретно и винаги ни обвиняват за непрозрачността на тези процеси в съда, когато се стигне. Много често се говори и се спомена и от колеги, включително и от МВР, че добиването на информацията е секретен способ, а не самата информация.
Последното, използвам, че колегите от ВСС са тук, за децентрализацията в дейността на прокуратурата. И досега получавам информация от колеги, разпределена преписка или образувана в една окръжна прокуратура, изпраща се по компетентност на районната прокуратура, започва се работа по нея, примерно образува се досъдебно производство и в един момент окръжният прокурор изисква делото обратно. Там не се посочва нито мотив, нито нищо. Моля, изпратете ми и тази преписка отива обратно в окръжна прокуратура. Защо, как, по каква причина. Така или иначе ясно е, че горната прокуратура винаги има право да изисква и да работи, но все пак необяснимо е защо и по какъв начин става това. Има два варианта: или е допусната грешка при първоначалното разпределение от някой прокурор от окръжна прокуратура, другият е субективният фактор и той не знам по какъв начин е определен да се случи. Благодаря.
Искра Фидосова:
Г-н Велчев, заповядайте.
Борис Велчев:
Уважаеми г-н Анастасов,
Накратко по четирите въпроса, които Вие изложихте.
Ние правим онова, което зависи от нас при вътрешната редукция на щатове. Но можем да го правим единствено по отношение на свободните щатове. Когато някой се пенсионира или напусне системата в прокуратура, която не е натоварена, този щат бива преразпределен в натоварените прокуратури. Но там, където са заети щатовете, няма как. Нямаме конституционната възможност за компенсираме.
Вие ме затруднихте с въпроса за отговорността на прокуратурата по Закона за отговорността на държава за вреди, причинени на граждани. Аз съзнавам, че това е пропуск, за който не съм подготвен и не мога да ви дам цифри. Поемам ангажимента и на вас и на другите колеги, които проявят интерес, може би чрез г-жа Фидосова на всички, до няколко дни ние ще изготвим една такава справка. Просто предметът на нашия доклад е различен. Поради тази причина не съм подготвен със странична информация. Не че я нямаме. Ние я имаме – и цифрите имаме и анализът имаме. Но, ако позволите, ще ви го предоставя допълнително, за да не импровизирам.
Що се отнася до секретността на делата боя се, че не сте прав г-н Анастасов. Защото аз също съм се възмущавал, човешки се възмущавам, когато видя един безсмислен разговор, записан със СРС, който се обяви за държавна тайна. Те си говорят за времето. Мисля, че съдържателно трябва да направим така, че не обстоятелството, че една информация е събрана със СРС, а съдържанието й да бъде критерият дали тя е държавна тайна или не е. Обаче законът не е такъв. Аз ви съветвам да прочетете Приложение 2 на Закона за защита на класифицираната информация. Там за класифицирана информация е обявена информацията, събрана със СРС. Пропуск е. Моето мнение е, че просто тази разпоредба трябва да отпадне и да остане съдържанието на информацията, а не способът, по който е събирана.
Последно за децентрализацията. Вие поставяте един въпрос, който има и по-широки измерения. Аз искам да обърна внимание един ден, съзнавам, че това не е на дневен ред, за мащаба на децентрализацията. Не е въпросът в това, че някой окръжен прокурор е проявил ревност към районната прокуратура и е иззел дело. Може би той е имал основание да го направи в зависимост от конкретния случай. Проблемът е, че цялата прокуратура е уродливо централизирана. Тя е уродливо централизирана! По Конституция Главният прокурор носи отговорност за дейността на 1700 прокурора. Нима това някой сериозно мисли, че това е възможно. При това обръщам внимание. Те не са просто някакви служители. Те са магистрати. Те са хора, които по силата на Конституцията действат по вътрешно убеждение. Аз мога да ги контролирам тях по отношение на срокове. Мога да ги контролирам по реда на инстанционния контрол, но не мога да им се меся в работата и не бива да им се меся в работата.
Затова ако се търси децентрализация на прокуратурата един ден, когато се променя Конституцията и се стигне дотам, трябва да се започне от върха на Прокуратурата. Просто защото в противен случай възлагаме на Главния прокурор една невъзможна функция – да осъществява методическо ръководство, до тук добре, и контрол, оказва Конституцията, върху дейността на всички прокурори. Как ще стане? Много по-лесно може да стане от апелативните прокурори, а главният прокурор да контролира тях. Но това е въпрос на виждане.
Искра Фидосова:
Благодаря г-н Велчев. Г-н Корнезов, имате думата.
Любен Корнезов:
Виждам на с. 17 в доклада: „Прокурорите вземат решенията си свободно, по вътрешно убеждение ...”. Това твърдите вие. И аз да трябва да пиша доклад, и аз ще го кажа така. Но това, което наблюдавам в последно време, в последните месеци, г-н Главен прокурор, е, че, не само аз, но и в общественото съзнание, прокуратурата се превръща в придатък на органите на МВР. Това е положението. Знам, че звучи горчиво, но е така.
Имам и един въпрос. Ще забраните ли на вашите прокурори да се изказват по телевизията по висящи дела и кога? Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Г-н Велчев, заповядайте.
Борис Велчев:
Уважаеми проф. Корнезов,
На първата част на Вашето изказване аз трудно мога да намеря аргументи. Вие имате право на вашето мнение. Не зная как изглежда отстрани. Уверявам ви, с изпълнителната власт имаме много спорове. Не им даваме гласност. Защото споровете между нас и МВР, между нас и ДАНС, между нас и съда са в полза единствено на бандитите. Но не се заблуждавайте. Работата ни в никакъв случай не протича абсолютно безпрепятствено. Имаме не малко проблеми, не малко спорове и в тези спорове ние изхождаме от позицията на Прокуратурата като господар на досъдебното производство. Що се отнася до оперативната работа, разбира се, там отношения нямаме.
Поставяте един много важен въпрос и аз ви благодаря за него, защото той действително е болезнен за прокуратурата. Когато поех поста си преди близо 5 години, имаше огромен дефицит на каквато и да било публичност в дейността на прокуратурата. За съжаление, от едната крайност на огромен дефицит на публичност, ние отидохме в другата крайност. Аз съм съгласен с вас. Не е нормално прокурори да коментират висящи дела. Прокуратурата трябва, за съжаление това е и моя вина, аз не успявам д контролирам достатъчно подчинените си прокурори, предвид и на факта, че те са свободни личности. Сами избират дали ще дадат интервю на някой вестник или на някоя телевизия.
Г-н Корнезов, сигурно ще ви изненадам, но никой не ме пита преди да се появи по телевизията. Никой не ме пита, уверявам ви. Аз съм се старал през тези пет години да създам такъв ред, че да не се налага да ме питат, за да може всеки да носи своята отговорност. Но това, което се случва, наистина понякога преминава границата на здравия разум. Направо съм съгласен с вас. Прокурорът трябва да се явява публично, за да каже, че е образувано едно дело и когато внесе обвинителния акт. Това са двата момента, в които прокурорът има място в медиите. Прокурорът да коментира висящи дела ми е трудно да разбера. За съжаление, го правят. Страхувам се, че ако не полагаме онези минимални и незабележими от вас усилия, които полагаме, ще бъдат още повече. Фактът, че не са толкова много, се дължи на сериозните усилия, които полагаме хем да създадем някакво усещане за ред в тази посока, хем да не навлизаме в правото им на свободен избор на хора, които сами решават дали да коментират едно дело или не.
Любен Корнезов:
Но това е заразно. Всеки гледа да се покаже на екрана да го види булката, снахата, тъщата. И съдиите се заразиха. Онзи ден чета по висящо дело, знаково дело, може би много симпатична съдийка, младо момиче, тя дава интервю по Ден. И съдът започна да дава интервюта по дела, които не са влезли в сила, за да я види еди-кой си.
Борис Велчев:
Ако позволите една препоръка към Народното събрание в духа на шеговития тон на вашия последен въпрос, макар че той не е шеговит въпрос, убеден съм в това. Забранете ни го! Забранете ни го с един закон. Запишете в Закона за съдебната власт една разпоредба, че прокурорите нямат право да дават информация по висящи дела, аз лично ще бъда силно признателен.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров има думата.
Христо Бисеров:
Г-н Главен прокурор, аз мисля, че вие по линия на този текст от Конституцията за контрол върху дейността на всички прокурори, бихте могли да регулирате тази дейност, а не да чакате от Народното събрание отново тезата: „Абе той законът е лош! Оправете си законите.” По линия на контрола, правомощията за контрол върху тяхната дейност, работа, аз мисля, че вие с вътрешно-ведомствени актове бихте могли да регулирате този процес. Може и да бъркам, но не вярвам това да е въпрос на уредба в закон.
Борис Велчев:
Г-н Бисеров, може би неправилно ме разбрахте. Аз се пошегувах като казах това. Нямах истинско намерение. Моля за извинение, ако тонът ми е бил несполучливо фриволен. Нямах намерение да искам от Народното събрание да ни забранява нещо, което ние сами можем да си наложим като ограничение. Моля да разберете деликатността на ситуацията. Аз имам издадена такава заповед. Аз имам издаден вътрешен, задължителен за всички прокурори акт, но в него също има доста място за преценка.
Моля да обърнете внимание и на деликатността с огромния обществен интерес към работата на прокуратурата. Да обърнете внимание върху факта, че често пъти, ако прокуратурата не говори и се чуват превратни мнения в обществото. Така че не е така просто да го регулираме централизирано. Хубаво е да го правим мъдро, когато го правим. Дори понякога да нарушим формалната буква на вътрешно-нормативния акт. Но това изисква една степен на зрялост, която за съжаление идва с годините.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Велчев. Г-н Нотев поиска думата.
Явор Нотев:
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Ще маркирам само някои моменти, които са отбелязани във вашия доклад. Не мога да се въздържа да ги оставя встрани от днешната среща и от мненията по този отчет, не защото очаквам спешен отговор, а защото те са изключително важни и накрая ще кажа защо ги намирам за такива.
Вие казахте, че въпросът за материалната база за Софийска районна прокуратура има други измерения и други адресати и някак си всички се умълчахме. Това остана встрани от днешната дискусия. Уверявам ви, че не съм забелязал промяна в условията, при които се трудят млади момчета и момичета, навлизащи в тази отговорна професия и които условия трябва да ги определим като нечовешки. Общото впечатление е, че те са преуморени физически и психически и за съжаление, това им личи. Просто те не са в състояние да изпълняват своите задачи. Изключително важен е въпросът. Нямаме право да мълчим или да насочваме нещата в другаде. Уверявам ви, не го правя от някакъв инат. Просто наистина този въпрос трябва да намери своето решение и всички сме отговорни за това.
На второ място, натовареността, за която вече стана дума и която има своето отразяване в доклада като показател средна натовареност, който не е чак толкова показателен, е анализирана в контекста на възможността да се търси по някакъв начин преодоляване на проблема с натовареността на едни места и натовареността на други места. Задължително трябва да се направи това, което вече се спомена, като поддържам тези идеи за промяна в съдебните райони и каквото и друго да се направи в рамките на оперативни бързи стъпки именно с цел преодоляване на тази кризисна ситуация в определени големи прокуратури.
Струва ми се, че и двете насоки, в които направих и тя е остаряла вече, банална критика към ежедневието на прокуратурата, имат своето измерение и затова казах, че са важни, в професионалната подготовка на прокурорите, особено на младите прокурори. Софийската районна прокуратура вместо да се превърне в най-добрата школа за изграждане на професионалисти, е една мелница за тези хора. Те занемаряват и професионалната си подготовка. Отношенията между тях и с останалите участници в процеса добиват едни много неясни и неперспективни очертания. Моето впечатление е, че в по-малките прокуратури, включително тези, които намираме за не натоварени, се получава по-добра приемственост, по-добър професионализъм се изгражда, защото има време и за самоподготовка и време за научаване на делата.
В този смисъл тези приоритети, които са изведени във вашия доклад, напълно споделям че са актуални и разумни, но настоявам за по-острата им формулировка и тяхното изпълнение.
Четем тук, че се предвиждат мерки за професионална квалификация, чуждо езиково обучение. Отбелязана е и необходимостта да се уеднакви противоречива прокурорска практика. Разбира се, че това е така. Но мерките трябва да бъдат настоятелни и драстични именно в преодоляване на това изоставане в професионалната подготовка. Може би кадрите идват не дотам подготвени от юридическите факултети, много на брой. Това е стара тема. Не е само ваша болка. Но така или иначе там рефлектира всичко и положението наистина е не добро.
Намирам обаче, че тези въпроси, които посочих с материалната база и с разпределението на кадрите, би следвало да подпомогнат преодоляването на този краен резултат.
Иначе заявявам, че съм впечатлен и респектиран от съдържанието на доклада като обем работа, който той отчита. Разбира се, за структурата, няма какво да коментираме. Тя е прегледна и позволява да бъде приета тази информация. Така че да приемем доклада е най-малкото, което можем да направим с този опит за градивна критика, за да бъдем полезни. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Велчев, заповядайте.
Борис Велчев:
Уважаеми г-н Нотев,
Дами и господа народни представители,
Материалната база на Софийската районна прокуратура в частност и въобще на прокуратурите в страната е голям проблем. Ние с г-н Пенчев имахме една среща с Министър-председателя г-н Бойко Борисов само преди десетина дни. Поставихме и на него този въпрос достатъчно остро. За негова чест той предприе незабавно мерки. Извика министър Плевнелиев, разпореди се и беше предоставена за нуждите на Софийския районен съд и Софийската районна прокуратура сградата на бившето ГУСВ. Това е много хубав ход. Аз приветствам тази оперативност. Но сградата на бившето ГУСВ е в състояние, в което не може да приюти съд и прокуратура. Необходим е ремонт, който изисква средства. Вие знаете колко е болезнена тази тема. Така че стъпки се правят и ние не се спираме да поставяме този въпрос. Уверявам ви. Да се надяваме, че ще се намерят пари и догодина ще могат да работят при по-нормални условия.
Същото се отнася и до прокуратурите в страната. В много райони те работят при още по-тежки условия и от Софийската районна прокуратура. Уверявам ви, че и там правим каквото можем. Навсякъде сме в контакт с областните управители. Даже аз имах една среща с министъра на отбраната, тъй като има много излишни военни имоти, да потърсим някакъв начин за тяхното рационално използване. Някъде имаме положително мнение от него. Правим всичко възможно, но и възможностите на държавата не са големи.
Що се отнася до натовареността, уважаеми г-н Нотев, тази натовареност няма да спадне преди да се приеме една съществена декриминализация в Наказателния кодекс. Докато няма един преглед на онова ,което е истински опасно в Наказателния кодекс да се наказва със средствата на наказателната репресия, докато прокурорите трябва да въртят досъдебно производство и след това да върти съдебното производство в наказателно-правната му фаза за деяния, които в крайна сметка се наказват и априори е ясно, че се наказват с глоба до пет хиляди лева, това е едно такова разхищение на човешки ресурс и усилия, които не мога да си представя.
Последно, няма да обременявам колегите по вашите въпроси. София е феномен. Трябва да си дадем сметка, че София престана да бъде просто столица. В София живеят в порядъка на два милиона души и работят в нея. В София са концентрирани всички големи ,включително и престъпни интереси. В София ние се борим с един незначителен процент от ресурсите на прокуратурата. Аз разбирам, че не можем непрекъснато да увеличаваме бройките на прокурорите. Наясно съм с това. Не можем и вътрешно да преразпределяме особено големи количества щатове, тъй като малко хора се пенсионират в съдебната власт. В крайна сметка няколко души годишно са това. Очевидно е, че трябва да търсим и една декриминализация и повишаване на бройката на прокурорите и съдиите там, където това е необходимо. Аз имам закачка с Висшия съдебен съвет, че когато наказваме съдии от районния съд, че са просрочили примерно 20-30-40 дела, и те вадят в своя защита факта, че в същото време са решили 700-800 дела през същата година, аз винаги казвам да ги уволним. Но не заради просрочените, а заради другите, които са ги решили. Защото не можеш ад решиш 700 дела годишно. Т.е. сигурно можеш. Но качеството на този труд е ужасно. Не бива да се сърдим на колегите. Те просто правят уникални неща с малкото възможности, които им даваме.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Велчев. Други желаещи? Заповядайте, г-жо Петрова.
Радка Петрова:
Ще се представя, защото някои от членовете на Правната комисия на Народното събрание вероятно не ме познават.
Казвам се Радка Петрова и съм тук в качеството си на член на Правната комисия на Висшия съдебен съвет. В същото време съм председател на Комисията за професионална квалификация, информационни технологии и статистика.
Взимам думата не защото трябва да се покажа непременно пред депутатите, както г-н Корнезов каза, че някой искат непременно да ги видят, а защото смятам, че представлявайки органа Висш съдебен съвет, който по силата на Закона за съдебната власт всъщност приема доклада на прокуратурата за дейността й и за дейността на разследващите органи и го внася в Народното събрание, се чувстваме задължени да вземем отношение по този доклад. Разбира се, ние представили своето писмено становище от няколко страници по доклада, посочили сме и своите препоръки в тази част, но ми се ще да кажа няколко думи във връзка с казаното, както от Главния прокурор, така и от народните представители във връзка с проблемите, които те поставиха.
Ще започна съвсем накратко с последния поставен въпрос за материалната база, натовареността и качеството на актовете и специално на младите прокурори в Районна прокуратура София. Всички знаем проблема и не е необходимо да го повтарям. Искам само да кажа, че този въпрос стои в ръцете на Министерството на правосъдието, тъй като то отговаря за недвижимите имоти основно, макар че Висшият съдебен съвет не е безучастен. На едно от последните си заседания взе специално решение с избирането на комисия и поставянето на конкретни задачи в тази посока.
Искам само да припомня, тъй като аз съм прокурор 30 години, и съм започнала от най-ниското ниво, стигнах до ниво окръжен прокурор, и съм избрана от квотата на прокуратурата, познавам нивото на работа в средния ешелон, в дълбочина имам претенции да я познавам, затова ми се ще да кажа няколко думи. Тъй като наистина колегите, странно защо, кандидатствайки в конкурсите за младши и 20% за външно назначение основно се насочват в София, въпреки изключителната натовареност и въпреки това, че в София не могат по тази причина да се научат да работят добре, странно защо никой не иска да отиде в една малка прокуратура, където би могъл да се подготви добре за няколко години и да дойде след това в по-големия град подготвен. Спомняте си обаче по-старите от вас, че преди години имаше задължително разпределение първо в провинцията. Едва ли това може да се реши сега в тези условия, но все пак колегите, които влизат в системата и които наистина искат да се развиват професионално, сами биха могли да вземат това решение по пътя на кандидатстването на прокуратури, където квалификацията им би могла да бъде на достатъчно ниво и като самоподготовка с оглед на времето, с което разполагат.
Искам да кажа само няколко думи във връзка с проблемите, които бяха поставени за това, че имат прекалено голям брой прекратени производства и те се вписват като негатив на прокуратурата. Може би до известна степен това е негатив на прокуратурата. Ще кажа, че в далечните години, когато тези дела са били образувани, делата срещу неизвестен извършител по предишните Наказателно-процесуални кодекси, когато се спираха, се връщаха на органа по разследването, а в по-голямата си част те бяха от компетентност на полицията. Тези дела са престоявали в мазетата на полицията. Когато дойде ръководството, което сега ръководи прокуратурата и реши да извади на светло тези дела, тъй като те са трупани наистина с години и никой в прокуратурата не е имал възможност поради големия обем от непрекъснато натрупващи се дела висящи, да се върне към старите дела, никой не им е обръщал внимание. Когато дойдоха под натиска на ръководството на прокуратурата, вярвайте ми, дойдоха с бълхи от полицията. Бяха положени неимоверни усилия тези дела да бъдат изчистени дотолкова, доколкото могат да бъдат изчистени. И не от 70-те години, а имаше дела от 50-те години. Прокуратурата е скромна, като казва, че се е справила с проблема. Аз ще кажа обаче нещо друго. Защото Наказателно-процесуалният кодекс у нас продължава да бъде крайно формален. Знаете, че досъдебното производство започва с първия акт на процесуално действие. Няма значение дали е срещу неизвестен или известен извършител. По-голяма част от европейските държави доколкото ми е известно не познават дела срещу неизвестен извършител. Това са преписки на полицията. Докато не станат известни извършителите, те не се водят като дела. Те се водят като преписки на полицията и са тежест на полицията да разкрие извършителя, след което да ги подаде на прокуратурата. Затова са тези натрупвания от делата срещу неизвестен извършител, по които, вярвайте ми, никой не работи. Поради тази причина и най-дребните деяния, включително и тези, за които крайният резултат е административно наказание и сега се натрупват, защото дознателите не могат да се справят. И другото ръководство, което ще дойде след г-н Велчев, ще каже: Какво е правено досега в прокуратурата та са се натрупали тези дела. Те продължават да се натрупват. Нито дознателите, нито прокуратурата, ако така действа Наказателно-процесуалният кодекс, ще бъдат в състояние с този проблем да се справят. Затова аз ще прехвърля „топката” в парламента. Считам, че Наказателно-процесуалният кодекс в този смисъл трябва да бъде променен.
Срещу неизвестен извършител не трябва да се започват дела. Принципен е въпросът.
Оттам е и проблемът за плащанията по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, който никак не е малък. Никой не го подценява този проблем. Висшият съдебен съвет има данни за плащаните суми не само от прокуратурата, а и от цялата съдебна система. За съжаление, най-голям е обемът, който плаща прокуратурата, но и това е обяснимо. Както казах, процесуалните действия започват с първото действие, а пък прокуратурата нека да не забравяме, че много често работи под натиска на общественото въздействие и под натиска на медиите. Всички искат от нея да работи по наказателни дела и да внася в съда обвинителни актове. А не винаги резултатът зависи от нея.
И понеже има един принцип - всичко за което се говори е пари, ще кажа, че без пари нищо няма да може да се прави в съдебната система. Не достигат пари за вещи лица. Проблемът с вещите лица е изключително тежък. Не знам дали някой от вас се е замислял, че първо няма достатъчно компетентни лица, защото тези които са компетентни не желаят да работят за тези ниски хонорари в системата. И второ, знаем, че вещите лица влизат в контакт с организираната престъпност, по-добре им с плаща, те са по-силни, влияят им и прокуратурата не винаги е в състояние да си докаже обвинението. Казвам го като оправдание за това, че има и такива резултати – и прекратяване на тежки дела и постановяване на оправдателни присъди.
Адекватното противодействие на националната и транснационална престъпност, чиито активи непрекъснато нарастват.
Искра Фидосова:
Г-жо Петрова, ще ви помоля малко по-кратко. Все пак коментирам годишния доклад, а не общи неща.
Радка Петрова:
Тези неща са отразени в доклада.
Искра Фидосова:
Г-н Велчев ги представи вече. А ние всичко това сме прочели.
Радка Петрова:
Добре. Ще завърша с това, че ако не се осигурят пари от бюджета за единната информационна система за противодействие на престъпността, ням да се стигне до добри резултати и догодина, при разглеждането на този доклад и на други доклади, включително и при отчитането на дейността на МВР.




Искра Фидосова:
Аз мисля, че резултатите и показателите ние вече ги коментирахме и смятам, че са добри и в посока на това че има надграждане от предишни години. Искам да благодаря от името на цялата комисия на г-н Велчев и на цялата прокуратура за това, че се съобразихте с миналогодишните препоръки в доклада и особено с препоръката в т. 6. Имаме изготвена статистика и справка за съотношението между подадените сигнали до прокуратурата и внесените осъдителни присъди, както и други допълнителни неща, които са записани. Благодаря за сериозното отношение и обемния доклад, който сте подготвили.
Колеги, други въпроси има ли?
Аз имам един много кратък въпрос. Голяма част от моите въпроси вече бяха поставени от колегите. Само в рамките на няколко изречения ще ви помоля г-н Велчев, да споделите Вашата лична оценка за работата на специализираните звена, които с създадоха миналата година м. септември.

Борис Велчев:
Ще бъда съвсем кратък, г-жо Фидосова.
Да, наистина м. септември миналата година с нарочно споразумение, подписано между Министерството на вътрешните работи, ДАНС и Прокуратурата се създадоха такива смесени екипи. Те се създадоха въз основа на една промяна в закона за съдебната власт, извършена от предишния парламент, която даде право на Главния прокурор да създава такива смесени екипи. В момента има 6 такива екипа. Те работят по един кръг дела, които не искам да споделям публично, но те са свързани на 99% с организираната престъпност. Мисля, че работят добре. Не искам да казвам голяма дума, но ако им дадете повече от няколко месеца време, резултатите от тяхната работа ще бъдат много убедителни. Не зная дали това отговаря на Вашия въпрос, г-жо Фидосова, но по обясними причини не бих могъл да коментирам естеството на делата, които те разглеждат в момента.
Ако това е последният въпрос от Комисията към мен, да не забравя да спомена нещо и няма да ви отнемам повече време. Остана една тема, която не можахме да обсъдим тук, и това е темата за отговорността на прокуратурата по Закона за отговорността на държавата. Аз поемам два ангажимента:
Първият ангажимент е ние в близките дни да подготвим една текуща справка, която да изпратим до всички членове на Правната комисия, за да се запознаят с платените суми, нашият анализ затова, разбивката на видовете нарушения на прокурорски органи, заради които се плащат тези суми.
Второ, поемам ангажимента, макар че е встрани от предмета н доклада, съгласно Конституцията, за дейността на прокуратурата и разследващите органи, в доклада за следващата година заради очевидно важността на темата, да предвидим един специален раздел, в който тази тема вече традиционно да я отчитаме всяка година. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Велчев.
Колеги, подлагам на гласуване Обобщения годишен доклад за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2009 г., № 011-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2010 г. с проект на решение за приемане на доклада на основание чл. 84, т.17 от Конституцията.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Г-н Велчев, г-н Първанов, благодаря.
По втора точка - Обсъждане на Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2009 г., № 011-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2010 г.
По тази точка присъства г-н Пенчев, председател на Върховния административен съд. Г-н Пенчев, имате думата по доклада.
Константин Пенчев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
При представянето на моя доклад ще изходя от две основни положения: първото е, че времето напредна, а вашият дневен ред е доста натоварен, и второ, безспорно, че работата на около 300-350 съдии е много по-малко по обем, отколкото на работата на 1800 прокурори. Моят доклад е доста по-малък по обем и по цифри и данни.
Ще се опитам да обобщя най-основните изводи, които се налагат от този доклад. Този доклад не прави нищо друго, освен да отрази събраните статистически данни за изтеклата 2009 г.
Първо, продължава тенденцията за едно доста сериозно увеличаване на постъпленията на дела във Върховния административен съд. Ще спомена само три цифри: 2007 г. – 13659; 2008 г. – 16402 и 2009 г. – 17190 дела постъпили. Защо започвам от 2007 г.? Защото знаете, че в 2007 г. влезе в сила новият Административно-процесуален кодекс и за мен това рязко увеличение на постъпленията точно в тези три години показва, че действително този кодекс разшири възможността на гражданите и на организациите да търсят всякаква защита срещу действията или бездействията на административните органи.
Защо тенденцията е в непрестанно увеличаване на делата във Върховния административен съд? Не е такава натовареността в много съдилища в страната, и е права г-жа Михайлова, че те са много малко натоварени.
Ние знаем историята на Административно-процесуалния кодекс. Знаем, че имаше идея от работната група от научни работници, която го изработи, да бъдат между 9-12 административни съдилища и знаем, че в крайна сметка станаха 28. Аз не съм против това и не казвам, че тази идея е била лоша. Само обяснявам защо се получи така. И може би за първи път се опитва миналия Висш съдебен съвет се опита да направи това, което сегашният вече прави, да планира бройките. Понеже започнахме на зелена поляна, ние събрахме сведения от всичките окръжни и районни съдилища какви точно административни дела са постъпвали в съответните региони. На тази база във Висшия съдебен съвет обявихме конкурси и определихме бройката на отделните административни съдилища. Ще ви кажа, че имаше грешки. Например, в Добрич ние определено сбъркахме. Ние разбрахме, че в Добрич сме заложили 3-4 бройки в повече, отколкото са били необходими. Но вече беше обявен конкурсът и нямаше как да се случи. Очевидно не всички данни са били правилно подадени и затова сме допуснали малко грешки ние в самото планиране на кадрите.
Да се върнем на доклада. Постъпленията и броят на свършени дела расте. Натовареността на върховните съдии расте също много. В момента щатът на Върховния административен съд е 82 съдии и моето искрено мнение е, че по никакъв начин този щат не бива да се увеличава. Защото един Върховен съд с 82 съдии е вече твърде много. Ние не можем да обхващаме нашата практика да не е противоречива. Отделно, че просто няма къде да се сложат бюра за повече съдии в този съд, но това е друга тема и не е толкова важна.
От доклада вие ще видите, че сме решавали делата доста бързо - по-голямата част в тримесечен срок. Искам да уведомя народните представители, че в момента ние насрочваме дела за края на годината, повечето отделения, а някои отделения за края на януари и февруари 2011 г. Т.е. ако в момента постъпи едно дело, то ще се гледа през февруари. Очевидно всички тези срокове, които ние отчитаме добри, просто в следващите години няма да ги има. Знаете, че ние решаваме дела за обществени поръчки, за европейски фондове, за инфраструктурни фондове и какво ли не, които наистина са бързи, и ако ние отсега ги гледаме през м. февруари, ние първо ще ги изгубим. Ние се съобразяваме с тези неща. Опитваме се по-значимите дела да прередят другите, което не е толкова редно. Но разберете, че всичко, което ние правим в момента, го правим на мускули, на акорд, което едва ли ще доведе до едно добро качество. Но така или иначе Върховният административен съд е успял да продължи добрата практика на четири-пет тълкувателни решения за година. Т.е. ние сме успявали да обхванем противоречивата практика и да се опитаме да я изгладим с течение на годините.
За административните съдилища Висшият съдебен съвет изработи една много хубава база данни за натовареността на отделните административни и окръжни съдилища. Имаме доста натоварени административни съдилища в София, Бургас, Хасково, варна – много са натоварени и там наистина сериозно се работи. А има и много малко натоварени – Разград се спомена, Шумен, Търговище. И в доклада казвам, че административните съдилища в по-голямата си част са по-натоварени от окръжните. Г-жа Михайлова каза, да, но окръжните гледат друг вид дела. Така е г-жо Михайлова, но когато постъпленията в административния съд в Бургас са три пъти повече от всичките постъпления в окръжния съд, аз се съмнявам, когато тези дела са се гледали от Бургаския окръжен съд да са съставлявали ¾ от постъпленията в съда. Това очевидно показва, че административните съдии са натоварени, а въпрос на кадрова политика на Висшия съдебен съвет е така да размести щатовете, щото там където има повече дела да има повече съдии и там, където има по-малко дела – да има по-малко съдии. В това отношение понеже имаше голямо движение на административни съдии през годината, тъй като нямаше конкурси и ние попълвахме нагоре, а надолу нямаше попълнение, има свободни бройки, които аз лично ще предложа на Висшия съдебен съвет или да ги закрием или пък да ги пренасочим към други административни съдилища, които са по-натоварени и които имат нужда от такава бройка. Това е въпрос на една кадрова политика.
Аз съм посочил в доклада, че качеството на съдебните актове е сравнително добро. Посочил съм, че има няколко запитвания до Европейския съд в Люксембург от Софийския административен съд –София град, от Върховния административен съд. Т.е. нашите кадри са подготвени и използват всички ресурси на Европейския съюз.
Изводът ми специално за административните съдилища е първо, че 28 не са много и че не беше грешка, че ги направихме. Все пак достъпът до правосъдие си е достъп до правосъдие. Тук ми се струва, че основно законодателят трябва да поеме ангажимента такива промени да се направят, че да си дойдат нещата на мястото. Защото вие знаете, че по Конституция Върховният административен съд, като изключим по компетентност, гледа дела по актовете на министри и на Министерския съвет. Когато е правена Конституцията, това е било съвсем правилно решение по моему. Но не знам дали конституционният законодател, г-н Корнезов, е имал предвид, че тази актове на министри в огромната си част са трудови дела. Това са уволнения и Върховният административен съд по Конституция е един трудов съд в голямата си част от делата. Но това е проблем, който може да се реши само с промяна в Конституцията. С трите поправки на Конституцията за съдебната власт не се намери воля да се коригира този текст по някакъв начин. Но това е друга тема.
Аз ви моля да направите това, което можете да направите, т.е. всички специални закони, които по една или друга причина, по неизвестни за мен причини, издигат Върховният административен съд като първа и втора инстанция по най-различни спорове, просто да бъдат отменени. Да се приложи АПК и да натоварим тези административни съдилища, в които кадрите са много способни, с много желание за работа, с капацитет да работят. Дайте да ги натоварим, за да можем действително да ускорим административното правораздаване.
Аз ще ви дам един пример. Обществените поръчки. Не можем ние да бъдем „бързата писта”. Аз му казах онзи ден на министър Томислав Дончев. Да, бърза писта трябва да има, но не може един Върховен съд да бъде бързата писта. Дайте ги делата в административните съдилища. Те ще ги гледат и ще се радват. Винаги ние като една инстанция, която издава тълкувателни решения, няма да допуснем да има противоречива практика, разнобой и да се получава така, че всеки съд да си има свои правила и свое тълкуване на закона.
В доклада съм предал и мненията на отделните административни съдилища какви законодателни промени би трябвало да се предприемат. Аз не заставам зад всички тези становища. Нека народните представители да се запознаят с идеите на младите колеги и ако намерят нещо разумно в тях, нека да ги подкрепят.
Аз съм дотук. Готов съм да отговарям на всички въпроси. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря н г-н Пенчев. Както миналогодишния доклад, така и този, съдържа конкретни предложения за законодателни промени. Благодаря за това.
Искам да заявя и моята лична позиция. Г-н Пенчев, изцяло подкрепям Вашето предложение з промяна на подсъдността на някои административни дела. Също смятам, че проблемът за това, че няма равномерна натовареност, за което сме си говорили с вас не веднъж и след последния ни разговор си обещахме да работим съвместно в посока реформа така, че да има равномерна натовареност във всички съдилища и да можем на практика да осигурим спазване на сроковете, които са разписани. Благодаря, че дадохте пример именно със Закона за обществените поръчки, който приключихме преди няколко часа на второ четене. Това са едни изключително важни обществени отношения, които се регулират и ние трябва да направим такава промяна, че те да могат да се решават в тези срокове, в които сме записали. АЕ не както е сега и правилно констатирате, че насрочвате дела за февруари 2011 г. Отсега сме закъснели с 9-10 месеца по насрочване, а не по произнасяне и приключване с решения.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси. Г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Докладът, който имаме тази година показва картината на работата на административния съд. За мен това, което възниква като въпрос, който и миналата година го имаше и се поставя от г-н Пенчев и тогава и сега, е за неравномерността. Изключително натоварен Върховен административен съд и доста разтоварени административни съдилища в страната. Единият начин е да се сменят съдебните райони и ако съдът ще прави административна реформа въобще в страната, то ще трябва да се върви с промяна на съдебните райони. Но това явно е тема, която можем да я коментираме, ако тръгне друга реформа, административна.
По-скоро моят въпрос е в следната посока, защото споменахте съвсем конкретно за Добрич, че са увеличени бройките. Гледайки натовареността в страната, моят въпрос е, можете ли да намалите доста щатните бройки за част от административните съдилища. Възможно ли е да го направите сега, защото наистина излизат неща, които някак си не са логични. Не е логично един съдия на месец да има 6 дела, 8 дела, 10 дела административни, дори и 18. Това означава, че има много щатни бройки и малко работа. Както и да го смятаме, колкото и да е сложно делото, чак толкова сложно, та да гледа 6 дела или 8 на месец ми се вижда разхищение на човешки ресурс, на финансов ресурс, на всичко.
Въпросът ми е можете ли да съкратите щата?
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Г-н Пенчев, кой е основният фактор, който влияе върху натовареността. Защото тук гледам съдебни райони, които са сравними п територия, брой население, примерно Хасково и Шумен, сравними са по брой съдии, а натовареността е два пъти по-голяма в Хасково отколкото в Шумен. Или пък един Кюстендил, който знаем, че не е голям район, изведнъж се оказва със 17.
Когато се правят такива отчети трябва да е ясно икономическата ли активност е пречката. Трябва да сме наясно с основния фактор, който определя тази натовареност. Трябва да има такъв анализ.
Искра Фидосова:
Г-н Пенчев, имате думата.
Константин Пенчев:
Аз ви казах, че ние като тръгнахме да планираме бройките преди да ги назначим тези съдии, ние изхождахме от броя на делата през последните години. Т.е. уж има някакви обективни данни, но въпросът е, че някои съдилища може би са надували постъпленията, а други – не. Специално за Хасково и Кюстендил е така, защото там имат и митнически дела затова са по-големи постъпленията.
Що се отнася до възможността да съкратим бройки. Ние първо имахме младши съдийски бройки. После се оказа, че в административните съдилища няма да има младши съдии. В момента тези бройки вече са съкратени и ги преобразувахме в съдебни помощници. Това е едно.
Второ, в Разград се освободи една бройка, защото един колега беше избран в София област в административния съд. Оттам казаха, че тази бройка не я искат и са си достатъчно.
Г-жо Михайлова, присъединявайки се към Главния прокурор, искам да поставя по друг начин въпроса. Вие казвате, че не е нормално един съдия да гледа 6 дела на месец. Това е разход на сили. Аз си мисля, че може би нашето мислене е сбъркано. Ние от годините сме решили, че един съдия не гледа ли 100 дела, едва ли не, не работи. Може би не е нормално един съдия да гледа 100 дела и може да е нормално да гледа 6 и да ги изпипва. Не знам. Но разбира се работим по въпроса и с Висшия съдебен съвет и мисля, че до края на годината трябва да има някаква концепция, за да се види какво да се закрие. Още повече в административните съдилища има движение и е възможно да има свободни бройки, на които няма да назначаваме хора.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Пенчев. Г-н Казак поиска думата. Заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Пенчев, естествено констатациите, които правите в доклада са обективни. Аз искам да обърна внимание специално на проблема с натовареността на административните съдилища. Мисля, че той се корени по принцип в модела на организация на нашата администрация и специално на актовете, които се издават в нея. Всички знаем стария проблем, свързан с натовареността на Върховния административен съд, произлиза от Конституцията и специално записа, че всички актове на министрите се обжалват пред Върховния административен съд. Проблемът обаче е, че нашата държавна администрация е дотолкова централизирана, че почти няма административни актове, които да не се подписват от министрите, включително назначенията на държавни служители, включително всякакви други. За всяко нещо министърът трябва да удари подписа и оттам автоматически първа инстанция Върховният административен съд. Може би там ние трябва да погледнем – да се направи преглед на цялостната ни организация на издаване на административни актове за това кой ги подписва и т.н. Един от начините малко от малко поне да се разтовари Върховният административен съд е да се прехвърлят делата. Именно това се предлага и в доклада. Аз си спомням, че миналата година имаше и конкретен проект за промяна на АПК, но той беше внесен в последния момент – в средата на миналата година в края на нашия мандат. Може би ще е добре г-н Пенчев отново да предложи или този доклад да послужи като стимул да се помисли отново за законодателна инициатива от някого, за да може да се разгледат тези въпроси за промяна на подсъдността.
Вторият ми въпрос, който искам да задам, има актуален характер. Оказва ли негативно влияние върху организацията на работата във Върховния административен съд последните скандали, които са свързани с някои бивши началници на отделения? Оказа ли негативно влияние върху атмосферата, върху качеството на работа и т.н.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Пенчев, заповядайте.
Първи въпрос. Едно, че администрацията е много централизирана. Второ, аз знам, че има един проект на Министерството на правосъдието, който още не е внесен в парламента, за промени в АПК, в който въпросите с местната подсъдност се уреждат по местожителство или седалище на жалбоподателя. Защото повечето органи са със седалище София. И Софийският съд и Комисията по конфликт на интереси, която се предвижда, е също в София и представяте ли си всички тези дела ще бъдат в Софийския съд, който е и без това е натоварен. А останалите Разград, Хасково пак нищо няма да правят. В тази посока има възможност да се работи.
Работната група, която бяхме направили по проекта за ЗИД, в момента го е актуализирала законопроекта. Аз мога да ви го предоставя като нови идеи, които, разбира се, вие ще прецените доколко могат да бъдат подкрепени или не. Както за промени в АПК, така и в специализирани закони, които слагат като подсъдност Върховният съд като първа инстанция.
Аз ви благодаря за втория въпрос. Той обхваща не отчетния период от миналата година, а сега. Този скандал, който избухна с имотите в Приморски, с което бяха засегнати трима шефове на отделения от нашия съд, трябва да ви кажа, че се отрази много лошо върху всички съдии. Защото нашият съд едва ли не излезе като някакъв съд на далавери, далавераджийски съд, което не е така. Но това че аз използвах моите правомощия по закон и на часа освободих тримата ръководители на отделения от този пост. Другото, което направих, в рамките на десетина дена след това аз назначих нови ръководители на отделения, които са съди от съда, уважавани с име и практика и мисля, че те точно през този отпускарски период, когато няма толкова натоварване, те успяха да поемат нещата. Мисля, че в организационно отношение Върховният административен съд не претърпя никакви сътресения. Само моралният удар по всички нас е голям.



Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Пенчев. Колеги, имате ли други въпроси към г-н Пенчев или към представителите на Висшия съдебен съвет? Да разбирам, че няма. Заповядайте, г-жо Петрова.
Радка Петрова:
Висшият съдебен съвет направи цялостен анализ на натовареността на магистратурата в България на всички нива и за всички видове съдилища и прокуратури, включително и административните. Съвсем наясно сме с проблема. За съжаление, всички знаете, че несменяемите магистрати не биха могли да бъдат преместени извън волята им в друг съдебен район. И затова отново ще кажа, че когато се правят поправки в Конституцията и в предстоящия Закон за съдебната власт,
Любен Корнезов:
Няма да се правят поправки в Конституцията!
Радка Петрова:
Казвам само, ако се правят, да се помисли. Не да се прави промяна в Конституцията заради някоя персона, а да се мисли като цяло, както каза и г-жа Екатерина Михайлова, за цялостна сериозна реформа в съдебната система. Несменяемостта необходима ли е, при положение, че правилно магистратите вече нямат имунитет? И ако остане несменяемостта, значи ли това, че един магистрат, който все още няма статут на несменяем, не може да бъде местен в друг съдебен район. Защото аз лично смятам, че докато е несменяем, той би трябвало да може да бъде местен, така както е във Франция, например, по решение на Висшия съдебен съвет. Смята се, че някъде не е натоварено, и се премества в друг съдебен район.
Това исках да кажа във връзка с поставения въпрос.
Във връзка с проблема, който беше поставен на г-н Пенчев, няма да говоря, но по същество, защото дисциплинарните дела са вече във Висшия съдебен съвет, само ще се върна на въпроса, който нееднократно е поставян за децентрализацията на прокуратурата. Много внимателно трябва да се подхожда по този въпрос. Защото този скандал показва обратното, ако няма централизация в прокуратурата, както изскочи проблемът, че предишният апелативен прокурор, ако наистина е така, е туширал нещата в Бургас, кой ще прави тези проверки и кой ще ги наложи, ако няма централизация в прокуратурата. Много внимателно трябва да се подхожда. Личното мое мнение е, че прокуратурата трябва да си остане централизирана.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Петрова.
Тъй като няма други въпроси и желаещи за изказване, подлагам на гласуване Обобщения годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2009 г., № 011-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2010 г., с проект на решение за приемане на годишния доклад.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Благодаря на г-н Пенчев, на г-жа Мингова и на представителите на Висшия съдебен съвет.
По трета точка - Обсъждане на работен доклад за второ чете на законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 002-01-37, внесен от Министерския съвет на 12.05.2010 г. – продължение.
Колеги, предлагам отново на вашето внимание този законопроект, защото имаше един спор в Правна комисия на второ четене. След допълнително изясняване с всички експерти, референти и Министерството на правосъдието, и на г-жа Доковска за изразеното становище, се стигна отново и се потвърди предложението от миналото заседание.
В § 19, В Глава десета се създава Раздел ІV с чл. 77а:
Раздел ІV. Съвместна практика на чуждестранни адвокати.
В ал. 2 да бъде записано „един или повече чуждестранни адвокати”, а не „двама или повече”, както беше предложението по вносител. Затова ще се наложи прегласуване на този текст.
И още едно предложение, което постъпи междувременно, да се създаде нов § 22.
„§ 22. В чл. 108, ал. 4 накрая се добавя „като за избрани се обявяват кандидатите, получили най-голям брой гласове.”
Колеги, съвсем накратко ще си позволя да дам думата на адвокат Доковска, за да потвърди това, което току-що казах по възникналия спор и да го прегласуваме. Заповядайте, г-жо Доковска.
Даниела Доковска:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз искам да кажа, че съзнавам правотата на народните представители, които са оспорили текста. Защото Директивата не е прецизна. След като Директивата не е прецизна и имаме наказателна процедура, най-добре е да сме стриктни по Директивата и да не се занимаваме повече с този въпрос за в бъдеще.
Освен това, от името на Висшия адвокатски съвет искам специално да помоля народните представители да гласуват този текст, свързан с изборите, защото не можем да произведем избори в София и в Монтана, поради това, че законът изисква и при балотажа да има 50+1 гласа. Това го няма нито при изборите за народни представители, при нито един избор го няма. И когато кандидатстват за адвокатския съвет 60 души, а трябва да се изберат 15, се разпиляват гласовете и не може никой да получи 50+1 гласа и така може някои съвети да останат с години. Затова много ви моля да подкрепите този текст. Точно сега е моментът, за да можем да направим изборите. Благодаря.
Искра Фидосова:
Колеги, ако няма желаещи за изказване, да подложа на гласуване.
Любен Корнезов:
Г-жо Доковска, ако искате да си затворим очите, ще ги затворим.
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов, не е казала г-жа Доковска такова нещо. Аз благодаря, че обърна внимание и се направи това предложение за нов § 22, защото наистина се стига до безизходица. И 20 пъти да провеждаме конкурс, все не се стига до резултат. Аз вече съм имала такъв случай ,който мина и през Върховния административен съд и променихме закон поради същата причина.
Подлагам на прегласуване § 19 в частта ал. 2.
„(2) Един или повече чуждестранни адвокати от една и съща група, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, могат да упражняват адвокатска професия на територията на Република България в клон на тяхната група, учредена в друга държава – членка на Европейския съюз.”
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване и втория текст.
Комисията предлага да се създаде нов § 22:
„§ 22. В чл. 108, ал. 4 накрая се добавя „като за избрани се обявяват кандидатите, получили най-голям брой гласове.”
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По четвърта точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 02.06.2010 г.
Водеща комисия сме. От Министерството на правосъдието г-жа Жанета Петрова, заместник министър. Заповядайте, г-жо Петрова.
Преди това г-н Казак иска думата за процедура.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Първо, в момента липсва кворум, доколкото виждам.
Второ, пред мен е Решение № 363 от 2 юни 2010 за одобряване на законопроект на Министерския съвет, което решение гласи:
„1. Одобрява проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1.
3. Министърът на правосъдието да представи законопроекта по т. 1 в народното събрание.”
Аз предлагам докато министърът на правосъдието не изпълни т. 3 от решението на Министерския съвет, органът на Народното събрание Комисия по правни въпроси да не разглежда този законопроект.
Искра Фидосова:
Аз обръщам внимание, че т. 3 е стандартна. Няма как в решение на Министерския съвет да се изпише, че от името на Министерския съвет да се яви заместник-министър или някой друг. Това е стандартна процедура и тази точка е записана във всяко едно решение на Министерския съвет за представяне на съответния законопроект в Народното събрание.
Г-жа Петрова ресорно отговаря и може би под нейно ръководство е изготвен този законопроект и е тук за да представи мотивите на вносителя.
Но тъй като имаме процедурно предложение, подлагам направеното процедурно предложение на гласуване за отлагане на точка четвърта.
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Дванадесет „против”. Продължаваме по точка четвърта.
Г-жо Петрова, имате думата да представите накратко мотивите по законопроекта.
Жанета Петрова:
Благодаря, г-жо Председател.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси е изготвен за да се усъвършенства нормативната уредба и засили превантивната му роля в борбата с измамите и корупцията.
Със законопроекта с оглед прецизиране на понятието „конфликт на интереси” се дефинира по-широко понятието „частен интерес”.
За да се гарантира ефективното прилагане на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси се предвижда създаването на отделен орган – Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Предвижда се комисията де е независим постоянно действащ орган- - юридическо лице с петчленен състав, който се избира от Народното събрание за срок от 5 години. Членовете на комисията могат д бъдат преизбирани само за още един последователен мандат. Предвидени са изискванията и ограниченията за заемане на длъжността, както и предсрочното прекратяване на пълномощията на членовете на комисията.
Конфликтът на интереси се установява от Комисията по подаден сигнал, по нейна инициатива или по искане на лицето, заемащо публична длъжност, след представяне на необходимата информация и документи от съответните комисии по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 и от органите по избора или назначаването. Установяването на конфликт на интереси може да се извърши по решение на комисията и по анонимен сигнал, ако е подаден в писмена форма и съдържа конкретни факти, които могат да бъдат проверени.
Създава се задължение на комисията д води и поддържа регистър на получените сигнали за конфликт на интереси и на издадените решения за установяване на конфликт на интереси и регистър на съставените актове за административни нарушения и издадените наказателни постановления. Данните, които се вписват в регистрите, се определят с правилника за дейността на комисията. По този начин ще се осигури централизиране на информацията за ефективното прилагане на закона.
Комисията ще действа като административен орган за установяване на конфликт на интереси, за налагане на административните наказания, предвидени в закона, както и на санкциите по чл. 33, ал. 2 и 3, а именно – отнемане в полза на държавата или общината на възнаграждението или равностойността на друга материална облага, получени в резултат на конфликт на интереси.
Уреден е съдебният контрол върху актовете на комисия. Оспорването на решенията, с които комисията установява конфликт на интереси, ще става пред съда по реда на Административно-процесуалния кодекс. Решението на комисията, с което се постановява, че е налице конфликт на интереси, може да се оспори от заинтересованото лице. Съдът може да отмени решение на комисията, с което е установено, че не е налице конфликт на интереси по протест на прокурора.
Съставянето на актовете за административни нарушения, които не представляват конфликтна интереси, ще се извършва от определена от председателя на комисията длъжностно лице. Предвижда се председателят на комисията да издава наказателните постановления за налагане на съответното административно наказание и да се произнася по чл. 33, ал. 2 и 3.
Предлага се контролът за изпълнение на задълженията за деклариране на несъвместимост и частни интереси да се осъществява от съответните комисии, посочени в чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3, и от органите по избора или назначаването. При неизпълнение на тези задължения, посочените органи изпращат сигнал до комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси с оглед упражняване на административно-наказателните й функции.
Предвижда се частта от законопроекта, която се отнася до избирането на комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси да влезе в сила от 1 януари 2011 г., а частта относно нейното функциониране - от 1 април 20011 г.
Отлагането на действието на законопроекта с оглед предвиждането на по-дълъг срок, който да позволи конституирането на комисията и пълноценното и функциониране от 1 април 2011 г.
Предвид сроковете относно влизането в сила на законопроекта за изпълнението му не са необходими финансови средства за 2010 г.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Петрова. Г-н Методиев, искате думата ли? Заповядайте.
Веселин Методиев:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Единственото, което е различно, както беше подчертано от г-жа Заместник-министърката в този законопроект, е промяната на органа, който в рамките на централните държавни институции ще се занимава с темата за предотвратяване на конфликт на интереси. Т.е. съществуващата комисия в Народното събрание се заменя с независим орган. Ето защо с г-жа Михайлова коментирахме, че бихме подкрепили подобно нещо, но при следните условия.
Първо, нека органът бъде изнесен, защото има работа с местните власти. Наистина има методическо ръководство. Ние го обсъждахме още когато се правеше този закон в предишния парламент, че това е смислено, но формирането му да бъде на паритетен принцип между парламентарните групи, формиращи съответното Народно събрание, както е сега. Защото текстът е предложен с президента, с маса институции и това става за нас познат хаос, в смисъл нищо полезно не се ражда от тези неща.
Второ, да бъде в рамките на мандата на съответния парламент, за да бъде пряко зависим от политическата воля на гражданите, излъчили съответния парламент, а не всяко мнозинство и всички парламентарни групи, тъй като ние не знаем в следващия парламент какво ще е съотношението, ще трябва да си решава тази задача.
Първо, да бъде на паритетен принцип, второ, да бъде в рамките на мандата на парламента, от който е излъчена съответната комисия.
Трето, да бъде подложена на парламентарен контрол самата комисия, което тук не е предвидено. Кой я контролира. Тя става изведнъж на принципа на всички тези институции. Познаваме техни представители, които заявявах доста крилати фрази, че над тях е само Господ и пр. Трябва да има контрол върху дейността на тази комисия - парламентарен контрол.
Ние ще подготвим за второ четене текстове, за да улесним работата на комисията и ако на второ четене се приемат, ще имаме основание да търсим подкрепа. Ако вие кажете още днес, но сигурно няма да можете да го кажете ,защото не сте го обсъждали. Но това е все пак някаква последователност в поведението ни по тази тема от предишния парламент. За това исках да изразя становище като човек, който е участвал и в създаването на предишния закон.
Екатерина Михайлова:
Само нещо да добавя. Понеже г-н Методиев беше председател на Комисията по държавна администрация и работеше закона, тук чисто политически искам да кажа, че комисията за конфликт на интереси да бъде на паритетен принцип е трайна политика на политическата ни сила и ние см го записали и в предизборната си кампания.
Поставихме по същия начин въпроса, когато вие направихте предложението за промяната на Закона за контрол върху специалните разузнавателни средства. Под условие подкрепяме. Ако чуем политическа воля, че нещо такова ще бъде направено, ние ще подкрепим законопроекта. Но не го ли чуем, ние не можем да го подкрепим и ще кажа защо. Защото се създава подозрението по една деликатна тема, че изземвайки я от парламента като комисия, която е паритетен принцип съставена, т.е. от всички политически сили са по един вътре и отивайки другаде, излъчвана може би от мнозинството само ,това може да се превърне в комисия, която или да прикрива или да търси, да спекулира. Казвам на глас опасенията, които ще ги чуете много по-остро от други. Това ще са опасенията. И за да няма тези опасения, за да има доверие към тази комисия, която ще работи. Защото това е много деликатна материя и не е много хубаво да бъде натоварвана една политическа сила с отговорността да решава тези въпроси, защото ще започне да трупа и негативи, ние предлагаме това. Очакваме отговор от вас. Може би не днес. Това не е проблем, че няма да е днес. Въпросът е дали ще има такова решение или не.
И само още нещо да кажа. Не може въобще президентът, премиерът и Висшият съдебен съвет да ни предлагат, а ние да ги гласуваме в парламента. Когато се прави по този начин конструкция на комисия, те си ги определят хората. Президентът с указ ще си назначи човек, ако ще има представител на президента. Но той да ни предлага на нас, а ние да го разглеждаме и да казваме дали ни харесва или не и да го отхвърляме евентуално, е доста проблемен институционален въпрос. Не бива да остане извън политическия контекст. Това може да заложи институционален конфликт.
Искра Фидосов:
Благодаря, г-жо Михайлова. Г-н Бисеров заяви желание за изказване, г-н Казак и след това г-н Радев. След това може би ще дадем думата на г-жа Петрова.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, след изказването на колегите от Синята коалиция, вероятно ще се досетите защо е правилно да идва министъра. Защото се поставят въпроси от политическо естество. А политическото лице е министърът.
Жанета Петрова:
И аз съм политическо лице.
Христо Бисеров:
Заместник-министърът не е политическо лице. Няма да спорим по този въпрос. Може да е политизирано. Може да е член на политически кабинет, обаче политическа отговорност, включително и даване на отговори на политически въпроси, поемане на политически ангажимент, заместник-министър не може да прави.
В закона има две неща: от една страна, разширява кръга на понятието „конфликт на интереси” и от друга страна, създава възможност за структуриране на един партиен орган. Затова законът не трябва да бъде подкрепян н първо четене. Правилният ход е по този закон да се въздържим, защото той създава, отваряйки широко полето, създавайки нов орган по нов начин, който може да бъде много силно политизиран, през начина на неговото избиране, отравя възможност за злоупотреба с правомощия.
Затова нека да върнем закона, да го коригират в онзи дух, в който беше изложено и тогава да го приемем . Затова ние считаме, че правилният вот тук е „въздържали се”.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Нека първо г-н Радев да вземе думата. Да чуем някаква контра теза или да имам възможност аз да отговоря, ако колегата изрази някаква теза.
Уважаеми колеги, в продължение на това ,което каза г-н Бисеров, първо искам да задам следния въпрос.
Как се вписва създаването на нов независим държавен орган, колективен със собствена администрация в цялостната стратегия на управляващата партия ГЕРБ за съкращаване на разходите, за съкращаване на членовете на независимите регулаторни органи. Толкова членове съкратихме на КЗК, на КРС, на Комисията за финансов надзор, на ДЕКВР, изхождайки от грижата за икономии и сега изведнъж ние, включително Комисията за СРС премахнахме и прехвърлихме нейните правомощия в парламента, именно с оглед на икономии, а същевременно тук сега ставаме свидетели на точно обратния подход – орган, който е към парламента, който не изисква никакви допълнителни средства от бюджета, изведнъж ние го изваждаме и създаваме един независим държавен орган с администрация с цялата финансова и административна тежест, до която това води. Това ми е първият принципен въпрос.
Вторият ми въпрос се отнася до следното. Аз за първи път виждам предложение за членове, излъчвани от Народното събрание, да могат да правят освен народните представители и други органи висши органи на държавна власт като президента, Министерския съвет и Висшия съдебен съвет. Това е абсолютен nonsense и противоречи на цялата практика, тъй като наистина залага конфликти между институциите.
Ние също споделяме тези опасения, че чрез този орган, предвид деликатността на материята, нейната новост, нейната много обща дефинираност този орган, тази сфера крие огромни опасности за разправа с конкретни лица, за подлагане на тормоз, включително с измислени обвинения за конфликт на интереси и т.н. Ако не бъде гарантирана наистина независимостта на органа посредством подобен запис, свързан с излъчването му и предложенията – гарантиране на паритетността, категорично крие такива рискове за използването му за политически цели в определени моменти.
Ние ще се въздържим д подкрепим този законопроект.
Искра Фидосова:
Г-жо Петрова, да отговорите преди да дам думат на останалите колеги.
Жанета Петрова:
Ще взема отношение първо по повдигнатия въпрос за срок на функционирането на този орган. Мандатът на този орган е предвиден за пет години, като се прилага един отдавна изнесен в правото похват, при който мандатът на различните органи се приема със срок на функциониране, различен от този на парламента. Ако всички органи в държавата имат срок на функциониране четири години, докато функционира парламента, това означава, че след изтичането на мандата на Народното събрание всички органи в страната ще бъдат парализирани и няма да могат да осъществяват функциите до момента, в който не се учреди новото Народно събрание и не се осъществи избор на всички органи в държавата, които работят на мандатен принцип. Затова сме възприели широко прилагания подход с мандат различен от този на парламента.
По отношение на комисията се каза нещо, с което категорично не мога да се съглася. Създадената комисия не замества парламентарната комисия, просто защото Комисията по конфликт на интереси, учредена в парламента, е само една от много комисии и органи, които имат отношение по установяване и предотвратяване на конфликт на интереси в действащия закон. Тази комисия по отношение на членовете на парламента. Но Законът за конфликт на интереси предвижда установяване на конфликт на интереси и по отношение на длъжностни лица, позиционирани и в другите две власти – в изпълнителната и в съдебната власт. Ето защо ние имаме идеята предложения за избор на членове на комисията да могат да идват и от посока на органите, които представляват останалите власти, точно защото тази комисия няма да се занимава само с конфликт на интереси, възникнали в Народното събрание, а и с конфликти на интереси, възникнали в останалите власт на държавата, които обезпечават нейното функциониране.
Не мога да се съглася, че нямало да има парламентарен контрол на комисията. Напротив, предвидени са изрично възможности, правилникът на комисията, т.е. начинът по който тя функционира, да се одобрява от Народното събрание и изрично е предвидено представянето на доклад от комисията по начин, по който това се предвижда за останалите самостоятелно функциониращи комисии.
Категоричните наблюдения на хората, които се занимават с тази материя в тази връзка ще с позова на впечатленията ,които бяха изнесени пред мен от представители на неправителствени организации, и на членове на такива органи ,които по места се занимават с разкриване на конфликт на интереси. Резултатите от тази среща са, че всички изразяват категорично несъгласие със сега съществуващата уредба. Те считат, че тя е изключително неефективна, не позволява установяването на единна практика по установяване на конфликт на интереси, че органите, които са позиционирани по места не извършват никаква дейност по установяване на конфликт на интереси и че на практика няма ефективен контрол върху тяхната дейност.
Затова ние сме на категоричното становище, че централизирането на тази дейност, ще могат да бъдат постигнати много по-добри резултати по прилагането на закона.
Категорично не мога да се съглася и с действащата уредба, която възлага административно-наказателна дейност на съдилищата. Т.е. вместо съдът да контролира актовете на тези органи, които се занимават с установяване на конфликт на интереси, случаите когато няма жалба и когато актът на съответния орган влиза в сила, това по сега действащия закон е работа на административните съдилища, за които остава да наложат административно наказание.
По мое лично мнение действащата уредба е хаотична и не позволява нормалното функциониране на този вид дейност.
Що се отнася до политическата воля, тя е изразена чрез внасянето на този проект от Министерския съвет. А аз съм тук само да обясня някои технически подробности на проекта в качеството си на ресорен заместник-министър. Аз работя по всички проекти, които излизат от Министерството на правосъдието и затова е преценено, че мога да ви представя законопроекта.
В решението на Министерския съвет не пише, че министър Попова ще представи проекта пред Правната комисия. Това тя може да направи и го е правила, като се явява на разглеждането на законопроектите в пленарна зала и е на разположение за всички ваши въпроси, които възникнат по предложения законопроекта. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Петрова. Г-н Радев поиска думата.

Емил Радев:
Колеги, мисля, че този законопроект не е единствено и само за създаване на комисията. Тук се разширява сериозно понятието „частен интерес”.
В § 4 например отпадат задълженията на секретарките към всички тези институции да подават декларации по Закона за конфликт на интереси. Там е нещо, което е недомислено в предния закон. Вижте изречението: „с изключение на служителите, които заемат технически длъжности”. Защото сега и служителите, които заемат технически длъжности, трябва да подават декларации. Това хваща и техническите секретари. Несериозно е когато сравняваме народни представители, министри и поставяме и секретарките в този ред.
Второ, никой не е премахвал на практика действащата комисия към Народното събрание. Тя е единствената комисия, която е избран на паритетен принцип.
Вижте какво става в общинските съвети. Там Комисиите за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси въобще не са на паритетен принцип. Там управляващото мнозинство си излъчва представителите и затова, ако направим една статистика, сигналите, които тръгват от тези комисии за управляващото мнозинство в дадения местен парламент, ще видим че такива почти няма.
В един момент и в момента има, току що беше г-н Пенчев тук, какво става в момента. Тричленен състав на Върховния административен съд налага наказанията. Тричленен състав? Оттам нататък при жалба петчленен състав на Върховния административен съд разглежда жалбата. Ние говорим как да разтоварваме Върховния административен съд, а пък в момента той е натоварен и с административно наказващи функции. Така че идеята за такава комисия мисля, че може да се подкрепи. Има за доработване между първо и второ четене на механизмите и за избора на комисията, но смятам, че в това има добра идея.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, поиска думата. Заповядайте.
Четин Казак:
Като започна с баналното цитиране на общо известната фраза че „пътят към ада е постлан с добри намерения”, естествено намеренията може би наистина са добри. Наистина аз споделям това становище, че практиката в момента по места наистина води до сериозни разминавания, тенденциозност, крайна разнородност на решеният по казуси и т.н., свързана с местни интереси, с междуличностни конфликти по места и т.н. Заслужава наистина да се преразгледа, но да не използваме лошия пример. Точно затова беше нашият апел с колегите от Синята коалиция, да не се използва лошият пример, за да не се прехвърли и на централно ниво. Т.е. паритетният принцип като гаранция срещу политическа разправа, използвайки този закон срещу опоненти или неудобни лица, да не се пренесе повсеместно и на най-висшите етажи на администрацията.
Втората ми забележка, одеве пропуснах да я изтъкна, да прекратим вече практиката. Дайте малко самоуважение към народните представители. Все пак органите, които се излъчват от народните представители ,неговите членове имат заплати като на народните представители. Народният представител общо взето излъчва всякакъв вид органи и всички имат заплати най-малко колкото на народния представител, ако не и повече. И това отново тук се повтаря.
Този законопроект се нуждае от сериозно преразглеждане, ако бъде приет. Това ми е заключението. Благодаря.

Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Ивайло Тошев.
Ивайло Тошев
Колеги, аз искам да обърна внимание на разпоредбата на § 12, чл. 23, ал. 2, където е предвидена възможността за започване на производства по анонимен сигнал. И друг път съм изказвал своите съображения, че ние трябва да прекратим тази практика по анонимни сигнали. Един-два пъти вече сме възприели този принцип. И тук смятам, че също трябва да се направят корекции в тази насока.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Тошев. Аз споделям това. Сега има, но той каза, да прекратим порочната практика, което аз изцяло подкрепям и подкрепям и това, което каза г-жа Михайлова, че е необходимо и корекция в чл. 22г по отношение на това как се формира комисията. Тук има наистина проблем, но аз мисля, че това може да бъде изчистено между първо и второ четене.
Ако идеята на г-жа Петрова е от тези петима членове трима примерно да бъдат избрани от Народното събрание като квота, останалите по един да има президент, представител на Министерския съвет, то трябва да бъде разписано по съответния начин. Ако това е била идеята, тя трябва да бъде разписана тук по друг начин съответно да няма противоречие между органите.
Ако е само от Народното събрание, да се изчистят тези текстове.
Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Г-жо Председател, моля за възможност да направя процедурно предложение.
Имам предложение, което се основава на дебата, който има своите основания в едната и в другата посока.
Намирам, че в момента, в който се поставиха толкова много въпроси за изчистване или каквато и дума да употребим, между първо и второ четене, вече се поставя и друг въпрос. Дали може да бъде подкрепен на този етап този законопроект. Насреща нямаме заявена ясно политическа воля, по причината, която вече коментирахме. Заместник-министър Петрова каза, че тя е един вносител на проекта тук.
Предлагам да отложим разглеждането и гласуването на този законопроект с възможността вносителят да вземе предвид бележките, които се направиха, защото те са изключително основателни. Става дума дори за противоконституционност на текстове.
Стана дума за нарушена практика, която вече настоящият състав на парламента възприе и заяви.
Отделно от това, са изключително ценни някои от текстовете, затова си струва да се преработи проектът, да се предостави на вниманието или в писмения формат, който бъде предоставен на вниманието на народните представители в рамките на комисията, да се заяви политическата воля за решаване на тези забележки.
Или пък да бъде представен проектът от министър Попова, която да може да поеме тези ангажименти.
Аз лично намирам, че прекалено много станаха аргументите затова под условие да се приеме.
Забележките са отразени в стенограмата. Аз се позовах на аргументи, които вече се чуха в тази зали и които са непреодолими п мое виждане, за да го кажа по-ясно.
Предлагам да гласуваме отлагане на разглеждането на този проект за следващо заседание след преработката му от вносителя.
Искра Фидсова:
Колеги, подлагам на гласуване постъпилото процедурно предложение от г-н Явор Нотев за отлагане гласуването на днешното заседание на този законопроект и изясняване на поставените въпроси и изразяване на политическо решение по поставения от г-жа Михайлова въпрос.
Аз също нямам в момента правомощията да изразя политическа воля по отношение на конкретно поставения въпрос – на паритетен принцип, за това подлагам на гласуване предложението на г-н Нотев.
Който е за направеното процедурно предложение, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
По пета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 054-01-55, внесен от Даниела Маринова Петрова и група народни представители на 14.06.2010 г.
Вие познавате въпроса. Ние сме го гледали. Имаме решение на Конституционния съд. Има думата г-жа Петрова.
Тук присъства и г-н Пламен Крайски, заместник-председател на Държавна агенция „Архиви”.

Даниела Петрова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, на вашето внимание представям отново Закона за изменение на Закона за Националния архивен фонд. Необходимостта от повторното внасяне на този законопроект се предопределя от Решение № 8 за от 27 май 2010 г. на Конституционния съд , к.д. № 2 от 2010 г., с което приетият Закон за изменение на Закона за Националния архивен фонд е обявен за противоконституционен поради нарушение на процедурните правила по приемането му.
В този смисъл мотивите, които са изложени пред вас като вносител са идентични с тези, които са внесени с първия законопроект. Текстът по същество не се изменя, с изключение на § 16, където е записано, че „Законът влиза в сила от 12 юни 2010 г.”.
Това се прави, тъй като към настоящия момент, законът, който е отменен изцяло, изникват старите текстове, т.е. възстановява действието си старата нормативна уредба. Законът е устройствен. Касае оптимизация и структурни промени, които към настоящия момент са извършени, т.е. с 56 човека е намалена структурата на Националния архивен фонд и именно в тази връзка, след като бъде разгледан и приет закона, за да не се получи правен вакуум, т.е. празнота в законодателството, между действието на закона, действащ от март месец и този, който в момента е на вашето внимание, е предложена датата 12 юни 2010 г., т.е. датата, след като е влязло в сила Конституционното решение.
Благодаря за вниманието. Ако имате въпроси, ще отговоря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Петрова. Колеги, ние веднъж сме го гледали и сме запознати с текстовете. Г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Имам процедурно предложение да гласуваме, тъй като сме си изразили мнението и не сме си го променили.
Искра Фидосова:
Колеги, има ли възражения срещу предложението на г-н Методиев. Има ли желаещи за изказване. Няма. Наясно сме с проблема.
Който е за приемането на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 054-01-55, внесен от Даниела Маринова Петрова и група народни представители на 14.06.2010 г., моля да гласува.
Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Колеги, продължаваме с шеста точка от дневния ред.

По шеста точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-53, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 08.06.2010 г.
Г-н Стоичков, моля да представите мотивите на законопроекта.
Огнян Стоичков:
Уважаеми колеги,
Представил съм на вашето внимание Закон за изменение на Закона за радиото и телевизията, който цели защита на децата в медийното пространство. До момента приложението на този закон показва, че има не координирани действия между двете компетентни инстанции, а именно между Съвета за електронни медии и Държавната агенция за закрила на детето. Интересите на децата в медийното пространство не са защитени.
Последната редакция, която се направи в чл. 32, ал. 4 от Закона за радиото и телевизията, (ДВ, бр. 12, 2010 г.), а именно оправомощихме СЕМ да подписва споразумения с доставчици на медийни услуги за защита на правата на децата в медийното пространство показа, че тази разпоредба не е работеща. Към момента няма подписано нито едно споразумение. Тъй като тази разпоредба не оказваше какво ще е съдържанието на това споразумение, за какво те ще се подписват – доставчиците и СЕМ, първо, и второ, не оказваше в какъв срок това ще се направи.
В моето предложение, което съм поставил на вашето внимание, е увеличаване на компетентността на Държавната агенция за закрила на детето, , а именно тя да бъде трета страна в това споразумение между доставчика на медийната услуга и СЕМ и това споразумение да се подписва ежегодно до 31 март всяка година, като съдържанието е обвързано с критериите, които ще бъдат изготвени от Държавната агенция за закрила на детето, съгласувани със Съвета за електронни медии – критерии, които да бранят интересите на децата в медийното пространство.
Последната разпоредба, която съм предвидил, която вероятно ще възбуди противоречиви коментари, е свързана с крайната мярка по спиране – преустановяване излъчването на предаването, когато се увреждат или се създава опасност от увреждане на интересите на децата. Това се извършва само единствено по предложение на Държавната агенция за закрила на детето. Това е един смесен сложен фактически състав, договорно-правен, тъй като доставчикът за да понесе тази най-тежка санкция преди това е подписал споразумение с Държавната агенция за закрила на детето и със Съвета за електронни медии да брани интересите на децата по определени критерии. Това договорно споразумение, този гражданско правен акт не е спазен от доставчика на медийна услуга. Съответно считам, че той трябва да си понесе тази отговорност, като крайното решение е единствено и само в рамките на съдебната власт, както повеля чл. 40, ал. 2 от конституцията н Република България, че спиране и конфискация на печатни издания и други средства за информация може да се постанови само със съдебен акт.
Запознат съм с решенията на Конституционния съд от 1996 г., които навремето са прогласили противоконституционност на разпоредбата на чл. 89 от Закона за радиото и телевизията. Но тогава отмененият текст е бил прекалено общ. Той визира каквито и да било нарушения на закона, първо. Второ, Законът за закрила на децата е от 2000 г. (той е последващ закон), а настоящият законопроект, който съм предложил на вашето внимание, оказва за едно конкретно нарушение, за което доставчикът на медийна услуга предварително се е подписал, съгласил се е да го съблюдава и не е изпълнил договорното споразумение, което е възложено от двете компетентни държавни институции. И след като двете компетентни държавни институции - СЕМ и ДАЗД, считат, че има нарушение на тези критерии, приемам че доставчикът на медийна услуга е в своята отговорност да понесе най-тежката санкция, а именно спирането до произнасянето, разбира се, от компетентния съд.
Последните разпоредби вече касаят изработването на тези критерии от Държавната агенция за закрила на детето, което съм предложил да бъде в шестмесечен срок, т.е. до края на годината. Всички субекти на правото да имат достатъчно време да се запознаят с тези разпоредби, ако бъдат подкрепени от народното събрание и догодина до 31 март всички субекти да приведат поведението си с оглед изискването на този закон, тъй като риалити форматът е нов търговски продукт, който не е познат преди 2-3 години.
На изслушването, което направихме в Комисията на Ръководството на СЕМ, доц. Георги Лозанов каза, че тези риалити формати ще стават във все по хард, все по-твърда форма. Такава е тенденцията навсякъде по света. С оглед на неговото изявление като медиен експерт, приемам че това мое предложение не е загубило актуалност, а напротив, при положение, че риалити форматите ще стават все по-твърди като съдържание и съответно атрактивни в отрицателен смисъл на думата, интересите на децата трябва да се защитят в най-висша степен.
Когато балансираме между свободата на словото и казваме това е цензура, от другата страна на везните поставяме най-висшият интерес на детето, съгласно чл. 16 от Конвенцията за правата на детето. Считам, че при баланс на тези две ценности – свобода на словото и най-висшият интерес на детето, трябва да защитим интересите на детето. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоичков.
Явор Нотев:
Г-н Казак, ще ми позволите ли пръв да взема думата във връзка с процедурно предложение. На това заседание може би приемате, че ми става навик.
Правя предварителната уговорка, че с г-н Стоичков сме от една парламентарна група, така че добронамереността в моето изказване и предложение е факт.
От референтите ни бяха предоставени две решения на Конституционния съд, които са произнесени през 1996 г. В тях становището на Конституционния съд създава известни съмнения относно това дали текстовете на предложения ЗИД са съобразени с разпоредбите на Конституцията. Струва ми се, че са налице достатъчно основания да размножим тези решения, които са пред мен, така че всички членове на Комисията да бъдем запознати. Т.е. предложението ми е без да се аргументирам с текста на цялото решение, да отложим гласуването, аз да бъдем съвсем сигурни, че не приемаме решения, които вече веднъж са обявени за противоконституционни.
Моля за извинение, г-н Стоичков. Сега ми станаха известни.
Искра Фидосова:
Става въпрос за § 3 и § 4. За § 4 има вече произнасяне за един текст, който е бил под редакцията на чл. 89 и вече е обявен за противоконституционен. § 3 също. Това са две решения, които също можем да ги предоставим.
По отношение на § 1. Той е идентичен с една дума казано с проекта на Йоана Кирова, който приехме и там вече имаме изготвени текстове, които може би вече са входирани. Защото поехме ангажимент Правната комисия да съдействаме да се редактира текста.
По отношение на другите два текста. Те и сега са разписани в закона.
По отношение на споразумението аз имам въпроси, но ако ще вървим към отлагане, няма да ги поставям сега.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на г-н Явор Нотев. Който е за отлагането на законопроекта за следващото заседание с цел запознаване на членовете на Правната комисия с двете решения със съмненията за противоконституционност, моля да гласува.
Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По седма точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи:
№ 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 01.06.2010 г.
№ 054-01-22, внесен от Любен Петров Татарски на 19.03.2010 г.
№ 054-01-29, внесен от Десислава Жекова Танева, Димитър Иванов Аврамов и Стоян Янков Гюзелев на 31.03.2010 г.
№ 054-01-9, внесен от Михаил Рашков Михайлов и група народни представители на 18.02.2010 г.
От колегите разбрах, че на обсъждането в зала се е поставил многократно въпросът за становище от Правна комисия от правна гледна точка има ли проблем с тези въпросни законопроекти. Аз не бях в залата и моля колегите, които са били да кажат.
Екатерина Михайлова:
Гледаха се, г-жо Фидосова, и четирите законопроекта. Приеха се три и един беше отхвърлен. Отхвърли се законопроектът на народния представител Михаил Михайлов. Приеха се законопроектите на Министерския съвет, който въобще не беше коментиран и дебатиран. Приеха се и законопроектите на г-жа Танева и на Любен Татарски, който малко беше коментиран. Там имаше възражение, но пак от правно естество. Най-много беше коментиран законопроекта на г-жа Десислава Танева и група народни представители. Предимно правни аргументи.
Искра Фидосова:
По тази точка присъстват: от Министерството на земеделието и храните – лилия Стоянова и Юлия Стойкова и от Българската асоциация на собствениците н земеделски земи – Борислав Петков, Стефан Асенов и Йорданка Гълъбова.
Ива думата г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Процедурата ни, г-жо Председател, е следната.
Пленарната зала е приела тези законопроекти. Ние не сме водещата комисия по нито един от тях. Има спор, по който беше проведен дебат, включително на мен ми направи впечатление, защото не се случва много често, да излезе председателят на парламента и да изнесе реч, която беше свързана с правните аспекти на един от законопроектите и да завърши с доста тежки и категорични думи, че ако този текст не бъде преразгледан, то той ще бъде за нея противоконституционен. Става дума за г-жа Председателката на парламента.
При такава ситуация, според мен, единствената възможност е ние като народни представители между двете четения, ако искаме да консолидираме някакво мнение, за да подпишем някакво предложение. Друга процедурна възможност ние по нашия Правилник за организацията и работата на парламента нямаме. Така че какъвто и дебат да проведем в момента, крайният резултат от този дебат е нулев по простата причина, че няма процедура, през която да минем. Становище след приет на първо четене законопроект от друга комисия не се изисква. Това е изрично и е алогично. Защото становището има смисъл преди първо четене, за да бъде запозната залата. Ням за какво да правим ние становище в момента. Единствената процедура, но тя може да бъде в рамките на консултации между колегите от Правната комисия от различни парламентарни групи, ако се намери съгласие за изработване на текст, за да бъдат полезни за второто четене. Нищо повече.
Моля ви, тъй като това е последна точка от дневния ред, за вашето категорично мнение по тази тема, да не откривате дискусия, защото няма какво да дискутираме на практика, за да постигнем резултат.
Искра Фидосова:
Въпросът е принципен, колеги. Процедурно правилно г-н Методиев го поставя. Други мнения? Аз го подкрепям.
Г-жо Танева, по процедурното предложение на г-н Методиев?
Десислава Танева:
Като вносител на единия законопроект заявявам, че ще се съобразим с всички бележки, които бъдат направени.

Искра Фидосова:
Аз ще отбележа моето лично становище.
Категорично съм против и смятам, че е абсолютно противоконституционна разпоредбата на чл. 4а .
Притеснява ме и другата разпоредба на § 3 и също не я подкрепям.
Христо Бисеров:
Считам текстът на чл. 4а за противоконституционен текст и да го имат предвид това от водещата комисия.
Екатерина Михайлова:
Г-жо Председател, аз в зала казах, че не мога да подкрепя този текст. Има текст в Конституцията. Освен това, този дебат е стар. Веднъж се направи, после се поправи, сега пак наново. Така че аз съм казала мнението си и съм гласувала срещу закона.
Съжалявам, че не го гледахме на Правна комисия, защото има становища, които са много важни и които беше важно да ги знае залата.
Искра Фидосова:
Колеги, тъй като повечето от колегите сега влязоха в залата, искам да обясня, че преди малко г-н Методиев по принцип направи процедурно предложение, че след като ние сме съпътстваща комисия и не сме водеща и след като днес в пленарна зала вече е гласуван на първо четене, не следва да водим дебат.
Христо Бисеров:
Становището на Правната комисия има значение за водещата комисия. Не е въпрос само как се гласува в зала. Затова ние трябва да имаме становище, а как ще бъде използвано е друг въпрос. Това че няма да бъде използвано за дебата в зала, но за дебата за второ четене в комисия и в зала трябва да има значение. Като пропуснем този момент да си кажем становището, повече не можем да се произнесем. Ние като Правна комисия можем да си имаме становище. Оттам нататък има водеща комисия и тя да решава как да го ползва.
Искра Фидосова:
Г-н Методиев, имате думата.
Веселин Методиев:
Г-жо Председател, това са две различни гледни точки. Аз уважавам гледната точка на колегата Бисеров. Но казвам, че практиката, която аз познавам, в Правилниците за работа на Народното събрание, които аз познавам, съпътстващите комисии изработват становище във връзка с дебата, който се провежда в пленарна зала. Това е, което аз познавам, без да отричам аргументите, които чух. По тази причина смятам, че ние сме пропуснали възможността да запознаем пленарната зала със становището на Правната комисия, тъй като вече законопроектът е гласуван на първо четене.
Между първо и второ четене процедурата, която аз познавам, е свързана с конкретни писмени предложения, внесени от народен представител и група народни представители. От тази гледна точка казах, че ако ние желаем да бъдем полезни в качеството си на Правна комисия, не аз лично, тъй като аз не съм юрист, а вие всички сте, то тогава направете текстове и ги внесе както решите. Но да се прави становище, аз казах че намирам за изпуснат по процедура момент. Настоявам на това свое мнение.
Искра Фидосова:
По правилник сте прав г-н Методиев. Това е мое лично мнение.
Христо Бисеров:
Г-н Методиев намира начин да се измъкне от ситуацията. Не става въпрос за Синята коалиция. Просто помагате. Защото когато един закон е приет в зала преди няколко часа и след това Правната комисия каже, че не е трябвало да бъде приет, това създава политически проблем. Аз го разбирам.
Г-жо Председател, да поискаме ли от Председателя на парламента да преразпредели законопроекта и ние да станем водеща комисия. Такова смело предложение можем ли да направим?
Искра Фидосова:
Колеги, по правилник г-н Методиев е прав. Нека всеки да си каже мнението. Г-н Димитров.
Тодор Димитров:
Колеги, аз подкрепям позицията на колегата Бисеров, защото мисля, че този срок не е преклузивен. Ние в момента говорим за противоконституционност и няма пречка в тази връзка ние да се произнесем. Безспорно сме изпуснали сроковете, но считам, че е важно да излезем със становище и да е ясно какво е виждането на Правната комисия дори и между първо и второ четене. Считам, че няма пречка и това е по-силният вариант и по-силният ход.
Искра Фидосова:
Има ли друг от Правна комисия, който да изразява различно становище за противоконституционност на чл. 4а.
Юлиана Колева:
Аз и в зала казах, че в този вариант не бих подкрепила текста, но смятам, че при положение че между двете четения текстът се коригира много произволно по аналогията на чл. 33 от Закона за собствеността, е хубаво. Но тук говорим за нещо съвсем друго.
Не смятам, че текстът би бил противозаконен, ако на собственика му се предостави възможност при една и съща цена и еднакви условия на продажбата да продаде първо на арендатора.
Христо Бисеров:
Аз ако продавам някому нещо не го продавам само заради цената, защото не вярвам, че ще ми плати, че няма да ми даде фалшиви пари. Куп неща мога да имам в главата си. Или просто по симпатия.
Десислава Атанасова:
Г-жо Председател, тъй като влизаме в някакъв вид дебат, който не установихме дали е съгласно правилника или не е, аз предлагам на всички да заявят своята позиция дали подкрепят законопроекта. Аз заявявам моята позиция, че не подкрепям представения законопроект.
Светослав Тончев:
Г-жо Председател, аз изразявам моята твърда позиция по така представения законопроект, че не подкрепям нито един от двата параграфа, за които и вие заявихте, че не подкрепяте. Считам, че са противоконституционни.
Искра Фидосова:
Аз смятам, че първият само е противоконституционен.
По втория имам съвсем други бележки.
Ивайло Тошев:
Аз също не подкрепям внесения законопроект.
Емир Радев: Не подкрепям предложения законопроект.
Петър Хлебаров: Не подкрепям.
Явор Нотев:
Не подкрепяме законопроекта. Такава е и позицията ни в залата.
Фани Христова: Не подкрепям чл. 4а.
Искра Фидосова:
Г-жо Петрова, подкрепяте ли законопроекта? (Не.) Не подкрепя.
Г-н Анастасов и г-н Ципов също не подкрепят.
Колеги, с това изчерпихме дневния ред.
Закривам заседанието. Благодаря ви.

Председател:
Искра Фидосова