Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 42

Днес, 23.07.2010 г., петък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Маргарита Попова, министър, Даниела Машева и Жанета Петрова, заместник-министри; от Министерството на вътрешните работи – Веселин Вучков, заместник министър; от Прокуратурата – Галина Тонева, заместник-главен прокурор; от Върховния административен съд – Константин Пенчев, председател; от Висшия адвокатски съвет – Емилия Недева, член на ВАС; от Висшия съдебен съвет – Петър Стоянов, председател на Комисията по дисциплинарните производства, Капка Костова, Цветанка Табанджакова и Мая Кипринска, членове на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи към ВСС и от Гражданска лига на България – Стефан Стойков, главен секретар.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Здравейте на всички.
Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси по предварително обявения дневен ред, който е раздаден на всички:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-61, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 15.07.2010 г. (Водеща КПВ)
2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 054-01-60, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 15.07.2010 г. (Водеща КПВ)
3. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 002-01-48, внесен от Министерски съвет на 02.06.2010 г. – (Водеща КПВ)
4. Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроект за изменение на Закона за държавния служител, № 002-01-46, внесен от Министерски съвет на 31.05.2010г. (Водеща КПВ.)
5. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, № 054-01-52, внесен от Любен Андонов Корнезов на 07.06.2010 г. (Водеща КПВ.)
6. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Кралство Бахрейн за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, № 002-02-28, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г.
7. Определение на Конституционния съд от 01.07.2010 г., с приложено искане на 61 народни представители, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 12/2010 г., за задължително тълкуване на „правната категория „мандат”, според основния ни закон” и „може ли мандатът да бъде прекратен предсрочно извън основанията изрично посочени в Конституцията и закона”.
По дневния ред поиска думата г-н Миков. Заповядайте.
Михаил Миков:
Уважаема г-жо Председател,
Имаме два подхода при формиране на дневния ред. Или да включим на основание на Правилника всички законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вчера сме внесли такъв законопроект, мога да ви кажа входящия номер, но мисля, че няма смисъл. А има и един по-стар законопроект, който е на г-н Корнезов, мисля от преди две-три седмици. Правилникът в това отношение е доста изричен, а именно, че всички законопроекти по една и съща материя, внесени до съответното заседание, до започването на заседанието, дори нямаше пречка и днес сутринта да се внасят такива законопроекти, се гледат заедно. Не виждам причина да се отклоняват други законодателни предложения и да не се включват за разглеждане в дневния ред на комисията. Ако имате друго становище, ще моля и Комисията да се ангажира с гласуване на този дневен ред, като това, което казах, да остане в протокола.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Това, което вчера сте внесли като законопроект, все още няма разпореждане на Ръководството на парламента и няма как да бъде включено в днешния дневен ред.
Ако г-н Корнезов желае да бъде разгледан неговия законопроект, тъй като предварително нямаше такова заявено желание, аз не съм против и смятам, че няма пречка да се включи и този законопроект, на който е вносител г-н Корнезов, мисля че и група народни представители и който касае отменения чл. 369 от НПК. Но по отношение на това, което вчера сте внесли, няма как днес да се разглежда. Няма разпореждане.
Михаил Миков:
Дали има или няма разпореждане, е въпрос на Председателя.
Искра Фидосова:
Вие ако сте го внесли преди един час, аз не мога да нося отговорност.
Михаил Миков:
Мога ли да кажа още нещо? (Да.) Правилникът казва, че внесените до започването на заседанието на съответната комисия. По никой начин не се отнася до въпроса за разпореждането. Внасянето става не с разпореждане, а със завеждане в Деловодството на Народното събрание. Тридневният срок е свързан с Председателя, но в такива случаи той трябва да се съобразява с изричния текст на Правилника. Това систематично е направено, за да се избегнат случаите, в които се внасят по различно време. След като Комисията се занимава, към този момент всичко внесено по съответния законопроект, трябва да се гледа от Комисията и тя да вземе отношение. Правилникът е доста изричен. Ако искате да ви прочета текста:
„Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането. Тези законопроекти се обсъждат едновременно и от Народното събрание и то ги гласува поотделно.”
Този текст е от около 20 години в различни Народни събрания. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Миков. Аз смятам, че не мога да презумирам като председател на Комисия по правни въпроси какво ще ни бъде разпределено от внесените и входирани в Деловодството на Народното събрание законопроекти, за да мога да ги включа в дневния ред на заседанието като водеща комисия.
Колеги, моля ви да вземете отношение по направеното процедурно предложение. Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Уважаема г-жо Председател,
Има ли някакво съмнение, че внесен проект на ЗИД на НПК ще бъде разпределен на Правната комисия? Може би очаквате, че ще се даде на екологията или на регионалната комисия? При тази ситуация, при която Комисията по правни въпроси в парламента се занимава с всички останали въпроси, да предполагаме, че НПК ще се гледа от някоя от другите постоянни комисии е абсурдно. Така че това просто в случая е некоректно поведение, което препятства съблюдаването на Правилника, още повече, че законопроектът, който сме внесли с колегите Миков и Янаки Стоилов третира проблеми, които са внесени и ще се обсъждат днес на това заседание. Така че най-нормалното нещо е тези законопроекти да бъдат разглеждани заедно.
Искра Фидосова:
Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател, има един текст (чл. 68), който казва, че „постоянните комисии обсъждат законопроектите не по-рано от 24 часа и не по-късно от три седмици от получаването им от членовете на съответната комисия.” С оглед на това разбирам аргументите на колегите от Коалиция за България, но мисля, че не изпълняваме изискването на чл. 68.
Искра Фидосова:
Тъй като г-жа Манолова си позволи да каже, че е некоректно моето тълкувание, аз смятам, че некоректно е това, което в момента се опитвате да правите. Няма пречка до първо четене в пленарна зала да се направи следващо заседание и да се разгледа при спазване на правилника постъпилия от вас законопроект вчера или днес (аз не знам кога е постъпил), но в момента ни запознавате всички тук, че сте внесли и някакъв друг законопроект за НПК, който засяга тази материя.
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, във връзка с това, което каза г-н Ципов, коректно би било, за да се спази и чл. 67 и чл. 71, да се отложи това гласуване, за да се постигне едновременно гледане. Чл. 71 казва на две места се обсъждат едновременно и се обсъждат едновременно и от Народното събрание. И пак казвам, това е константна практика в Народното събрание от около 20 години. Тя е спазвана досега. Така че най-коректното отношение е това. Ако искате, да го отложите, аз не възразявам, щом г-н Ципов прави възражение по чл. 68 за изтичане на срока, но тогава единствената хипотеза е да се спази чл. 71, да се отложи. Въпреки че аз не бих възразил по чл. 68 за неизтеклия срок.
Искра Фидосова:
Уважаеми г-н Миков, чл. 71 презумира спазването на всички други текстове преди него. И за 24 часовия срок, и по отношение на това, че народните представители трябва да са запознати с тези текстове, които са внесени в последствие след тези, които вече са обявени в дневния ред.
Тъй като постъпи процедурно предложение от г-н Миков първо да се включи в дневния ред като отделна точка законопроекта с вносител Любен Корнезов.
Любен Корнезов:
Г-жо Председател, това е дискриминация. Казвам го едно към едно. Винаги досега, всички законопроекти, които са влизали до момента, се разглеждат едновременно. Гласуват се отделно. Могат да бъдат отхвърлени или приети. Но не подлежи на гласуване и не подлежи на мнозинството в тази комисия дали да включва или да не включва един законопроект. Законопроектът, който съм внесъл аз, е под № 054-01-57 от 29 юни 2010 г. Т.е. преди един месец, много преди вашия законопроект и Вие не го включвате. Не включвате на колегите законопроекта, който е безспорно. Не подлежи на гласуване. Какво ще гласувате? Да не се включи законопроекта. Може ли такова нещо?
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов, два пъти Вие помолихте поради ваше отсъствие да не се гледат вашите законопроекти.
Любен Корнезов:
Няма такова нещо. Не изопачавайте думите ми. Това беше по другия законопроект за обезщетяване на гражданите. Никога досега не сте правили и опит да се включи Законопроектът по Наказателно.-процесуалния кодекс.
Плюс това, никога досега вносителят не прави предложение за включване в дневния ред. Това е работа на председателя. И аз изчаквах съвсем нормално и колегиално всички законопроекти заедно да ги гледаме. Така че не подлежи на гласуване. Или го включвайте или не го включвайте. Но ако не ги включите трите законопроекта, аз ви казвам, че напускам, а вие си гледайте закона.
Искра Фидосова:
Аз не възразих да включим законопроекта, с който всички сме запознати и знаем какво е разписано вътре. Но текстове, за които сега г-н Миков уведомява, че е внесъл в деловодството, не знам дали е внесен днес или вчера, затова помолих да проверят за часа, в който е внесен. Не са минали 24 часа!
Любен Корнезов:
И още нещо, г-жо Председател.
Днешното заседание на Правната комисия е извънредно. Заседанията на Правната комисия са в четвъртък от 16:00 часа. Вие днес след пленарното заседание правите извънредно заседание и то по един изключително важен законопроект за така наречения „специализиран съд”. Правите извънредно заседание и сега казвате, че няма да включите другите законопроекти. Защо? Защото Вие сте вносител на този квази закон.
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов, не съм казала такова нещо. Възразих по отношение на законопроекта, за който сега ни уведоми г-н Миков, че във вчерашния ден няколко минути преди да изтече работното време на парламента, без да се спази 24 часовия срок по правилник, искате да се включи днес.
Извънредно заседание защото във вчерашния ден гласувахме в пленарна зала да продължи заседанието до приключване на дневния ред, който беше по Закона за лечебните заведения и заседанието в пленарна зала продължи до 22:00 часа и след като, г-н Корнезов, за Председателски съвет в сряда сутринта по споразумение между всички парламентарни групи се разбрахме, че в четвъртък няма да се насрочват заседания и такива ще бъдат насрочвани като извънредни или в почивките или в ден петък за тази седмица.
Колеги, включвам в дневния ред:
- Обсъждане на първо четене на Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-57, внесен от Любен Корнезов на 29.06.2010 г.
Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Председател.
Нашето предложение, след като днес се изтъкват мотиви да не бъде разглеждан законопроекта, да направим така че той да бъде обсъден на отделно заседание на Правната комисия, преди внасянето на темата за промени в НПК в пленарна зала, тъй като към тогавашния момент ще бъдат изпълнени всички изисквания и мисля, че във всички разновидности на предложените изменения и допълнения, те трябва да бъдат обсъдени. Смятам, че това ще се възприеме от всички членове на Комисията.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Това вече е коректно. Това казах аз преди малко, при спазване на Правилника, мисля, че няма възражения за още едно заседание. Разбира се, че ще бъде разгледан и този законопроект, при спазване на Правилника и запознаване на народните представители и на представителите на институциите, за да могат да изразят своето становище по законопроекта.
Започваме по дневния ред. Преди това г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Уважаема г-жо Председател, Правилникът би бил спазен, ако трите законопроекта се разгледат едновременно и това е категоричният смисъл на чл. 71. Т.е. на днешното заседание, след като се формализирате за няколко часа, да бъде отложено за понеделник, вторник, или когато прецените, за да изтекат всички срокове и да изчакаме евентуално Председателят на събранието да разпредели този законопроект. Това е коректното. Защото е казано ясно, че зидове (ЗИД) на един и същи закон се разглеждат едновременно, когато има такива внесени. Към този момент има внесени три законопроекта. Така че коректното е тези три законопроекта да се разгледат във време, което да допусне разглеждането и на трите едновременно. Това е коректното!
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, коректното е, изразявам мое лично мнение, беше след като сте имали предвид да внесете в 6 без няколко минути вчера – по-малко от 24 часа преди обявеното за днес заседание на Комисията по правни въпроси, обявено по всички правила, разписани в нашия Правилник, да ни уведомите за този ЗИД, за да мога аз да го подготвя и да го предам на колегите народни представители да се запознаят с него, както и на представителите на институциите. Този ЗИД, тъй като е входиран по-късно, не е раздаван на народните представители. По Правилник няма как да подложа на гласуване и на разглеждане в дневния ред, който не е раздаден на народните представители.Много моля сега да приключим с тези процедурни игри и да преминем към точките от дневния ред.
По дневния ред ли, г-н Бисеров? Заповядайте.
Христо Бисеров:
Опитите да се внуши, че колеги народни представители, упражнявайки правото си на законодателна инициатива са постъпили некоректно, са много некоректни. Правото да упражниш законодателна инициатива не може да се упражнява некоректно. Това е абсурд.
Некоректно е да подредиш дневен ред, в който дневен ред на първо място да включиш своя закон, своя закон, и да не включиш закона на твоя заместник отпреди един месец. Това е некоректно!
Некоректно е в петък след обяд да ни събирате на този дневен ред всички нас и представителите на уважаемите институции. Такъв дневен ред, толкова тежък дневен ред просто не е нормално да ни бъде предложен. Това не е сериозно. И конфликтът на интереси, и съдебната власт, и Наказателно-процесуалният кодекс и какво ли още не. Това е първо за некоректността.
Второ, единственият начин да спазим Правилника е да отложим точка първа и потенциалната точка втора на г-н Корнезов за следващата седмица и да разгледаме трите законопроекта. Защото не е въпросът, че трите законопроекта трябва да се гледат заедно в залата. Те трябва да се гледат заедно в Комисията. Защото има още нещо. Този законопроект, за който спорим, е вид алтернатива на този, който искате да приемем. Затова ще бъде много нелогично алтернативата да я разгледаме след като сме гласували другия законопроект. Т.е. няма некоректност, можем да бъдем докрай коректни, ако нещо някъде някой е сбъркал, и другата седмица, ако желаете, да разгледаме трите законопроекта на НПК и да бъдем изрядни. Защото нарушенията на Правилника не са редни. Вече един път патихме. Казвахме ви: „Не приемайте онзи закон на две четения в залата, защото Конституционният съд има право. Ще го сезираме.” Сега пак правите нещо, което е подобно. Защо го правите? Кажете защо го правите? То няма политическа логика. Няма логика да се приемат закони със скандали.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров има думата. След това г-н Радев.
Димитър Лазаров:
От казаното до тук разглеждането не означава гласуване. Ние ако имаме пет законопроекта, а и така сме практикували, естествено че днес не всички могат да бъдат едновременно разгледани или в едно заседание. Ние сме практикували да ги разглеждаме и обсъждаме, а гласуването да стане в последващо заседание. Аз нямам спомен, а нямам и богата ваша практика едновременно да се представят, поне от скромния ми опит в Комисията, и обсъждат законопроекта. Имало е много случаи, когато са внесени няколко законопроекта, включая миналата седмица Вашия законопроект и на правителството законопроекта за животните, но те се обсъждат последователно и се гласуват след това. От вашите думи излиза, че ние трябва едновременно да обсъждаме законопроектите
Мая Манолова:
Естествено. Това исках да кажа. Винаги се обсъждат едновременно, представят се едновременно и се гласуват едновременно.
Димитър Лазаров:
Това означава последователно във времето ще разгледаме единия законопроект и ще го обсъдим. След това и другия законопроект и след това ще гласуваме.
Емил Радев:
Уважаеми колеги от опозицията,
Смятам, че е крайно некоректно в случая да се опитвате да ни натрапите да гледаме законопроект, в който не знаем какво пише. В момента отиваме на пряко нарушение на императивна норма. Даже не са изминали 24 часа от внасянето на законопроекта. А в Правилника пише от получаването му от членовете на съответната комисия.
Освен това, днес е нормален работен ден петък. Ако вие смятате, че сте неработоспособни в този ден, но все пак е нормален работен ден. Поканили сме представители на много уважавани от нас институции, а в момента си губим времето и водим този безсмислен дебат.
Мая Манолова:
Г-н Радев, оставете хората да преценят кой колко е работоспособен.
Искра Фидосова:
Колеги, проверихме в деловодната система. Няма още разпореждане не за разпределение. Изобщо няма разпореждане по законопроекта. Нямаме дори един екземпляр, за да можем в момента да го размножим.
Михаил Миков:
Аз имам екземпляр и мога да ви го предоставя.
Искра Фидосова:
Г-н Миков, да разбирам ли, че ако размножим този законопроект, Вие имате възможност да го представите в днешното заседание. (Да.) Да започнем по точка първа и втора, докато нашите сътрудници го размножат и раздадат. Нали това искахте преди малко – да го включим в дневния ред.(Да.) Категоричен сте? (Да.)
Моля експертите да вземат екземпляра от г-н Миков и да го размножат и раздадат на народните представители.
Г-н Методиев иска думата. Заповядайте.
Веселин Методиев:
Аз възразявам срещу тази Ваша либерална идея. Защото има нещо съвсем ясно. Мисля, че никой в залата не си прави илюзии. Вие сте внесли на 16 законопроекта. Насрочили сте заседание и сте ни изпратили материалите. Колегите след насрочване на заседанието са внесли законопроект, за да създадат тази процедурна ситуация в момента. (Това не е вярно.) Това е тяхно право. Аз уважавам опозиционното право много. Бил съм в опозиция. Тази опозиционна жал ми е съвсем позната. Мога да бъда и в бъдеще. Не се бъркайте в Божите работи. Не е хубаво, в смисъл не е възпитано.
Затова Ви моля г-жо Председател. Цялата процедура я чухме. Аз съм се ориентирал изцяло. Моля ви да гласуваме дневния ред, за да започнем по точките от дневния ред. Иначе рискуваме да продължим в един схоластичен спор, който няма да доведе до никъде и до нищо полезно.
Категорично възразявам сега да се размножава, да се запознавам в момента и да нямам представя изобщо моите колеги от моята парламентарна група, където има изключителни познавачи на българската Конституция и на законите на страна, и не са си казали мнението. Аз се консултирам с тях. Все пак не ме поставяйте мен в това неудобно положение. И аз имам права, а не само колегите от опозицията.
Моля Ви и това ми е процедурата, подложете дневния ред на гласуване. Категорично възразявам в момента да се разпространява текст на законопроект, защото това не е редно.
Искра Фидосова:
Г-н Методиев, може би не бях разбрана правилно. Помолих да се ксерокопира екземплярът, а не казах, че ще бъде гледан на днешното заседание.
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Репликата ми е повод оценката защо ние сме внесли законопроекта. Г-н Методиев подозира, може би с оглед на собствения си опит, че това е някакво шиканорно използване на процедурите.
Когато се запознаете с промените в наказателния процес, които предлагаме, ще видите, че ние искаме всички дела да се движат по-бързо, а не само отбрани дела, каквато е целта на другото изменение на НПК.
Вчера го внесохме, защото бяхме притиснати от времето с насроченото от вас извънредно заседание, а иначе сигурно има още добри решения, които биха могли да се намерят, но и ние сме ограничени от поведението на мнозинството.
Г-н Методиев, категорично не приемам, че това е внесено, за да се бави този проект. Това е друг прочит и много н контекста на доклада на Европейската комисия, за Ваше сведение. Като стигнем да го четем, ще видите, а не да си отберат поръчковите дела в София, а всички дела да се движат бързо. Затова става въпрос. Като се запознаят Вашите конституционалисти и добри юристи в групата, ще видите за какво става въпрос.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Г-жо Председател, правя процедура. Точка първа от дневния ред да отпадне, тъй като единственият начин да гледаме трите законопроекта заедно, без да нарушаваме каквито и да било правила, е да ги гледаме на друго заседание.
Искра Фидосова:
Тъй като постъпи процедурно предложение го подлагам на гласуване за включване в дневния ред и на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-63 от 22.07.2010 г., внесен
Христо Бисеров:
Не е имало такова предложение.
Искра Фидосова:
Това е предложението на г-н Миков.
Христо Бисеров:
Г-н Миков не е направил такова предложение. Той направи предложение да се гледат заедно.
Искра Фидосова:
Г-н Миков направи процедурно предложение да се включи в дневния ред (Не.) Г-н Миков, моля да си повторите предложението.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, след направената констатация за противоречие с чл. 68 оттеглям това предложение и съм съгласен с г-н Бисеров.
Искра Фидосова:
Тъй като се оттегля първото процедурно предложение, подлагам другото процедурно предложение на г-н Бисеров за отпадане от днешния дневен ред на точка първа - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-61, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 15.07.2010 г.
Който е за отпадането на точка първа от дневния ред за днес, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Колеги, апелирам към всички за сериозност към така предложения дневен ред.
Няма да влезе в пленарна зала за първо четене доклад по тези законопроекти, без да се разгледа и законопроекта на н.пр. Михаил Миков, Янаки Стоилов и Мая Манолова.Тъй като засега законопроектът не ни е раздаден, не сме се запознали и няма как да го коментираме.
Заповядайте, г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Колеги, правя предложение, ако все пак днес започнем обсъждането по точка първа, да не гласуваме становище по точка първа докато не разгледаме и другия проект. Защото повтарям, той е един вид алтернативен законопроект. Това, което каза г-жа Фидосова е, че няма да се гледа в зала. А аз правя процедурно предложение днес да не се гласува. Наложихте силово в нарушение на Правилника да гледаме един от законопроектите.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, много ви моля, да не ми правите такива констатации. Защото нито съм налагала силово, нито каквото и да било. Вие сте нарушили правилника и не го приписвайте на нас.
Христо Бисеров:
Добре, включихте го в дневния ред. Предлагам ви да не гласуваме днес становище, за да можем да продължим дебата и върху другите два законопроекта и когато и трите ги приключим, да гласуваме становище по всеки един от тях.
Искра Фидосова:
Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Г-жо Председател, във връзка с разграничението, което направи колегата Лазаров, който намира, че има някаква почва в нашата практика, но аз не съм сигурен, че това е така, точка, която е включена в дневния ред да бъде разгледана, но това не означавало, че трябва да се гласува в същото заседание, нека да приемем, че това е така и то съответства на направеното от колегата Бисеров предложение. Но това положение да бъде скрепено с решение по повод на дневния ред днес.
Нека да гласуваме, че днес подлагаме на разглеждане точката с нужното уважение към гостите, които сме поканили и че до гласуване ще се стигне след като разгледаме и другите законопроекти, за да няма никакво съмнение по тези важни въпроси, че сме спазили Правилника.
Искра Фидосова:
Случаят със Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси е точно същият – обсъждан е на едно заседание и днес остава да гласуваме законопроекта.
Първо, подлагам на гласуване процедурното предложение на г-н Бисеров по точка първа да се направи обсъждане без гласуване на днешното заседание.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-61, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 15.07.2010 г.
Давам думата на г-н Анастасов като вносител накратко да представи мотивите по законопроекта.
Анастас Анастасов:
Уважаеми колеги народни представители,
Уважаеми гости,
Ще си позволя да прочета част от мотивите към законопроекта.
Разбрах, че една част от вас са уведомени сравнително късно за днешното събиране, така че едва ли сте имали възможност да коментирате предложения законопроект.
Предложените промени в Наказателно-процесуалния кодекс са необходима последица от законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, чрез който се предлага създаване на специализирани органи на съдебната власт. Създаването на тези органи е логичната стъпка в процеса на реформиране на съдебната система, което е предвидено като задача в Стратегията за продължаване на реформата на съдебната система в условията на пълноправно членство в Европейския съюз.
Предложението за създаване на тези специализирани органи е отговор на незадоволителните резултати в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, отбелязани в докладите на Европейската комисия в рамките на механизма за сътрудничество и оценка. Същевременно престъпленията, извършвани от организирани престъпни групи, се характеризират с изключително висока степен на обществена опасност и имат негативни последици за обществото, за българската държава и нейния имидж в Европейския съюз.
С предлаганите промени в НПК се урежда компетентността на специализирания наказателен съд и на апелативния специализиран наказателен съд. Специализираният наказателен съд ще е компетентен да разглежда делата като първа инстанция, образувани за престъпления против републиката, квалифицираните състави на отвличане и противозаконно лишаване от свобода, задържането като заложник, трафик на хора, квалифицираните състави на изпиране на пари (по чл. 253, ал. 3 и 5 от Наказателния кодекс), образуването, ръководенето и участието в организирана престъпна група, както и за престъпления, извършени по поръчение на или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. На специализирания наказателен съд ще са подсъдни и делата за длъжностно присвояване, измама, безстопанственост, съзнателно сключване на неизгодна сделка, изпиране на пари, престъпленията (чл. 254а и чл. 254б от Наказателния кодекс, престъпления по служба по чл. 282-283а НК, и подкуп, когато са извършени от лица с имунитет, членове на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към него, ръководители на органите на съдебната власт и техните заместници, съдии прокурори, следователи, лица по чл. 19, ал. 2, т. 2-4, ал. 3 и ал. 4 от Закона за администрацията, както и заместник-министрите и главните секретари на министерствата. Подобна норма не е новост за наказателния процес, тъй като и действащата разпоредба на чл. 35, ал. 3 от НПК предвижда, че на Софийски градски съд са подсъдни като първа инстанция делата срещу лица с имунитет и членове на Министерския съвет.
Знаете, че в началото, когато предлагахме създаването на такъв съд, твърде по-широк беше обемът на престъпленията, които се предвиждаха да се разглеждат от него, но след неколкократни събирания концентрирахме и свихме нещата до този вид престъпления.
От справката, която имахме от Софийски градски съд по повод на тези дела и тези текстове, годишно делата са не повече от 250-300 дела. В различните години техният брой е различен. При така определена материална подсъдност на специализирания наказателен съд очакванията са той да разглежда около 250-300 дела годишно. Тази прогноза се прави на базата на броя дела, влизащи в компетентността на специализирания наказателен съд, разгледани от Софийски градски съд. За 2008 г. техният брой е 270, а за 2009 – 228.
Втора инстанция за делата, разгледани като първа инстанция от специализирания наказателен съд ще бъде апелативният специализиран наказателен съд, а касационна инстанция – ВКС. Това означава, че специализираните съдилища са част от съдебната система в страната и по пътя на инстанционният контрол тяхната дейност се контролира от най-висшата съдебна инстанция. Всякакви обвинения, че са извън тази система са неоснователни. ВКС решава и споровете за подсъдност, както и исканията за възобновяване на наказателни дела, подсъдни на специализираните съдилища.
В самия проект, когато презентирахме нашата идея бяхме казали, че към специализираните съдилища ще бъдат създадени съответните прокуратури. Към специализираната прокуратура към специализирания наказателен съд ще съществува следствен отдел. Разследващи органи по делата, подсъдни на специализираните съдилища ще бъдат следователите от този следствен отдел, както и разследващи полицаи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.
Специализираните съдилища ще прилагат същите процесуални правила, както и общите съдилища. Въведени са някои особени правила, които обаче не променят същността на процедурата, не се отклоняват от основните принципи на наказателния процес, не ограничават правата на гражданите. Особените правила се изразяват в това, че:
На първо място, по делата подсъдни на специализираните съдилища, няма да участва частен обвинител и граждански ищец. Това не е ново решение за нашия наказателен процес. Тези субекти не участват и при бързото и незабавното производство, а частен обвинител не участва по делата срещу непълнолетни. За пострадалия обаче остава възможността да защити своите права и законни интереси по гражданско правен ред, още повече, че и по съществуващата в момента уредба съдът може да откаже допускането на граждански иск в наказателното производство, като това ще забави или затрудни наказателното дело;
На второ място, се предвиждат кратки срокове за взимане на решение и постановяване на процесуални актове – прокурорът упражнява правомощията си след приключване на разследването в 15-дневен срок. Такъв е и срокът, в който съдията-докладчик трябва да упражни правомощията си и съдът да постанови присъдата или решението си, заедно с мотивите като първа или въззивна инстанция;
На трето място, ще бъде даден приоритет на призоваването на участниците в процеса пред специализираните съдилища спрямо призоваването им пред други органи. В интерес на истината имах доста съмнения по отношение на това дали е правилно или не. Но тук има доста адвокати и други колеги, но до някаква степен това ги облекчава, защото много често при противоречие на приоритет за дела, когато имат на различни места в различни съдилища, винаги е трудно да обясниш на клиента защо предпочиташ дадено дело пред неговото и в някаква степен това ги облекчава.
На четвърто място, при неявяване без уважителни причини на свидетел или вещо лице, те ще се водят принудително за следващия заседателен ден, определен от съда
За нуждите на разследването по дела, подсъдни на специализирания наказателен съд, исканията за разкриване на банковата тайна по Закона за кредитните институции и на данъчна и осигурителна информация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ще се правят от административния ръководител на специализираната апелативна прокуратура.
Разрешенията за използване на специални разузнавателни средства по дела, подсъдни на специализирания наказателен съд, ще се дават от неговия председател или изрично оправомощен заместник-председател, а когато се иска прилагане на специални разузнавателни средства спрямо членове на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към него, административен ръководител на орган на съдебната власт или негов заместник, съдия, прокурор следовател – от председателя на апелативния специализиран наказателен съд или от оправомощен от него заместник-председател.
В Преходните и заключителните разпоредби е уреден въпросът с висящите към момента на влизане в сила на закона дела – започнатите досъдебни производства ще се довършат от разследващите органи, пред които са на производство преди влизането на закона в сила тези, а съдебните производства, по които не е даден ход на съдебното следствие, ще се прекратяват от съдия докладчик и ще се изпращат по подсъдност на специализирания наказателен съд като първа инстанция.
Очакваният резултат от създаването на специализираните органи е осъществяване на качествено правораздаване по най-тежките дела в разумни срокове при пълно съблюдаване на принципите на наказателния процес и правата на гражданите. По този начин в най-пълна степен ще бъдат защитени интересите, както на участниците в конкретното наказателно производство, така и на цялото общество и на българската държава.
Това са мотивите. В общи линии мога да ви кажа и нещо друго, което споменахме и на кръглата маса на 3 май. За 2008 г. в България статистиката отчита, че щетите причинени от икономически престъпления са близо 1 милиард, ако не бяха и над 1 милиард. За миналата година са около 800 милиона лева. За миналата година така наречената комисия Кушлев е предявила искове и са уважени претенциите й по отношение на имущество за около 260 млн. лв. За съжаление, от това, което имахме като статистика, мисля, че през миналата седмица твърде малък брой наказателни дела са приключени с влезли в сила актове (присъди) и всъщност се получава така, че някои от тези най-тежки дела, където евентуално има причинени много сериозни икономически щети не само срещу държавата, но и срещу юридически или физически лица, основанията, за да могат да се приведат решенията по исканията на Комисията Кушлев не може да се осъществят, поради липсата на крайни актове, които са влезли в сила.
Считам, че и даже малка част от тези средства да могат да се върнат в държавата или в тези, които са ощетени, ще бъде един много сериозен успех за държавата. Да си върне държавата това от тези хора, които в последните 20 години успяха да го вземат.
Знам, че ще има сериозни обсъждания по този законопроект. Готови сме. Аз лично за себе си считам, че това е една сериозна стъпка, която трябва да я направим и дано, надявам се и вярвам, че ще има успех в неговата дейност. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Анастасов.
По втора точка - Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-57, внесен от Любен Корнезов на 29.06.2010 г.
Г-н Корнезов, заповядайте, да представите мотивите.
Любен Корнезов:
Благодаря, г-жо Председател.
Моят законопроект касае само съкратеното производство и предпочитам да го разгледаме заедно със законопроекта на г-н Миков и колегите, така както се разбрахме. Така беше и гласувано.
Предлагам сега да се съсредоточим върху законопроекта, свързан с антимафия или както го наричате специализиран наказателен съд. За мен това е един извънреден съд. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Корнезов. Заповядайте, г-н Бисеров:
Христо Бисеров:
Имам един въпрос към вносителите.
Колеги, вие знаете, че през 2005 г., когато беше приет Наказателно-процесуалния кодекс, той беше съгласуван с Венецианската комисия.
С оглед на обстоятелството, че през миналата седмица в доклада на Европейската комисия, в т. 6 се препоръчва (вярно е, че т. 6 засяга само Закона за отнемане на имуществото), но явно становището на доклада е, че такъв тип законопроекти, особено такива, които са съгласувани с Венецианската комисия, е редно да бъдат съгласувани и когато бъдат променяни, особено, когато става въпрос за много сериозни промени.
Тъй като промяната е свързана и с едно друго обстоятелство, фактът, че ние сме под мониторинг по Конвенцията за правата на човека и продължаваме да бъдем под мониторинг, е още един допълнителен аргумент да поискаме становището на Венецианската комисия.
Аз искам да попитам вносителите дали такава процедура е задвижена и ако е задвижена как, и какво се очаква като време на движение на процедурата.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Аз ще отговоря от името на вносителите.
В доклада на Европейската комисия няма изрично отбелязване по законопроект за промяна на НПК, че е необходимо изрично становище на Венецианската комисия, ние с г-н Анастасов подготвихме екземпляр от двата законопроекта в превод и на английски и изпратихме законопроектите през министъра на външните работи г-н Младенов, тъй като такава е процедурата, и уведомихме Венецианската комисия. В никакъв случай това не означава и нямаме задължение да изчакаме отговора, за да започнем разглеждане и приемане на първо четене на законопроекта. Казвам го това, защото предполагам, че ще има и втори въпрос в тази посока.
Заповядайте.
Христо Бисеров:
При положение, че вие сте внесли миналата седмица този законопроект, кога уведомихте Венецианската комисия? Кога успяхте?
Искра Фидосова:
Успяхме. Ние доста време работим. Преди да внесем законопроекта подготвихме всички текстове коректно и изходящият номер към Венецианската комисия е след внасяне на законопроекта. Но преди да внесем законопроекта ние имахме пълна готовност. Изготвихме придружителното писмо, както и превода на английски език на двата законопроекта: за изменение на НПК и за изменение на Закона за съдебната власт.
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
В тази връзка понеже вярвам създавате важността на това условие, на това изискване на Европейската комисия, от една страна, от друга страна, всички ние си спомняме как имахме големи неприятности с Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, за едно от които основната причина беше, че напоследък липсваше диалог с Венецианската комисия по отношение на важни законопроекти, свързани със съдебната система и свързани с основни права на гражданите. Имате ли намерение да изчакате становището на Венецианската комисия преди да се приемат тези законопроекти евентуално на второ четене.
Искра Фидосова:
Аз вече отговорих на този въпрос. Тъй като имахме множество обвинения от вас, когато разглеждахме предишния законопроект за промяна на НК и НПК преди няколко месеца, че няма становище на Венецианската комисия. Въпреки това виждате в момента в доклада на Европейската комисия каква положителна оценка получи българското правителство за промените, които бяха приети. Ние нямаме такова задължение. Не смятам, че трябва да го повтарям няколко пъти, да чакаме задължително по законопроекти становище на Венецианската комисия. Когато се задава такъв въпрос, може би е логично да задам и аз същия дали г-н Миков уведоми Венецианската комисия за неговия законопроект за НПК, защото така някак си към нас вървят въпросите, но в обратната посока ги няма.
Г-н Стоилов, заповядайте.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, разликата между мен и Вас е, че Вие сте основен вносител и ръководите заседанието. Такова е решението ви.
Не сме изпратили, защото не смятаме, че с него се нарушават права.


Искра Фидосова:
Г-н Миков, Венецианската комисия не се уведомява с презумпцията дали се нарушават или не. Процедурите и редът са еднакви за всички, независимо какво пише. Мисля, че г-н Стоилов ще го потвърди като предишен председател на Правната комисия.
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Г-жо Министър,
Уважаеми магистрати, колеги,
Аз ще дам кратко разяснение в тази част на дискусията и ще отправя един въпрос към министър Попова. Тя не е вносител, но има безспорно отношение към темата.
По отношение на консултациите за нашето законодателство с други органи трябва да се прави разлика, че има два канала на тази експертиза. Едната минава през Европейската комисия, а другата минава през Съвета на Европа, специално през Парламентарната асамблея. Но специализираният орган на двете институции е Венецианската комисия, която, ако можем по-образно да се изразим, е подразделение на Съвета на Европа, но е призната като орган, който може да дава експертни становища, които да бъдат ползвани от двете институции.
При приемането на етапния доклад в процедурата на мониторинг за България беше отбелязано това, че България не е изпълнила поетия ангажимент да консултира промените в НК и в НПК. Следователно това, което сте направили – разбрах, че сега сте поискали от Венецианската комисия становище за законопроекта, който сте внесли, е положителен факт. Аз смятам, че ако намерите за необходимо, можете да изпратите за такава експертиза и законопроекта, който сме внесли.
Това изискване е адресирано главно към правителството, защото то провежда държавната политика като основен инициатор, но няма никаква пречка, според мен, аз не държа да правим някакво разделение между източника на инициативата, а по-скоро трябва да се преценяват въпросите според това дали те засягат основни теми, които са третирани в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Така че това е очакването към България и ако сте предприели тази стъпка, смятам, че тя е положителна. Друг е въпросът дали ходът на развитието на законодателния процес ще позволи на практика да бъдат отчитани тези бележки. Толкова по този въпрос.
Въпросът ми към г-жа Попова, тъй като аз участвах в първоначалната дискусия по идеята за специализиран наказателен съд, си спомням, че тогава нейното становище беше, че този съд трябва да се ориентира според характера на деянията, а не според субектите на тяхното извършване. Тя тогава твърдеше, че няма намерение специализацията на съда да бъде според качеството на субекта. Тогава тази идея за първи път я чух от един от магистратите. Сега я виждам застъпена от вносителите в лицето на представителите на ГЕРБ и на Атака.
Моят въпрос е дали наистина това запазва първоначалната позиция. Защото се оказва, че дадена категория лица за едни престъпления ще бъдат подсъдни, донякъде пак по специален ред, пред Софийския градски съд, а за други техни деяния, ще бъдат подсъдни на специалния съд. Не ви ли се струва, че това някак става твърде специализирано, за да бъде подчинено на определен принцип, последователност и на някаква яснота на организация на процеса. Тук може би няма да получа докрай отговори.
Дали обстоятелството, че в самата изпълнителна власт, в правителството имало дискусия по тези въпроси и не се е стигнало до единно мнение е довело до това, че отново сме свидетели, че по такава важна материя, инициативата да бъде от страна на един колективен и малко по-неясен субект, като парламентарната група, отколкото самото министерство и разбира се, правителството в крайна сметка. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Преди да дам думата на г-жа Попова, аз ще помоля всички представители на институциите, така както правим на останалите заседания, когато разглеждаме законопроекти, ще си позволя да дам думата на всеки един представител на институция да изрази своето отношение по този законопроект.
От Министерството на правосъдието – министърът на правосъдието, г-жа Маргарита Попова и г-жа Даниела Машева, заместник-министър.
От Министерството на вътрешните работи – г-н Васелин Вучков, заместник-министър.
От Главна прокуратура е заместник главният прокурор г-жа Галина Тонева.
От Върховния административен съд присъства г-н Константин Пенчев, председател и от Висшия съдебен съвет присъстват г-н Петър Стоянов, председател на Комисията по дисциплинарните производства, г-жа Цветанка Табанджова член на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, г-жа Мария Кипринска и г-жа Капка Костова.
От ВКС са поканени, но г-н Гроздан Илиев се извини, че не може да присъства.
Поканени са и от Висшия адвокатски съвет – г-жа Емилия Недева, член на Висшия адвокатски съвет.
Поканили сме коректно всички институции за днешното заседание.
Г-жо Попова, заповядайте.
Маргарита Попова:
Аз ще отговоря на г-н Стоилов по следния начин.
На всички въпроси, които се отправят по законопроектите, ще изчакам най-напред отговора на вносителя и това е коректно.
Второ, което искам да кажа, е, че законопроектът по НПК третира процедури, по които ще работи евентуално един бъдещ орган и на мен ми се струва, че подреждането в дневния ред на точките така, както са, е нелогично. Най-напред трябваше да бъде Закона за съдебната власт, който дава устройството за създаването, статута на органа, и след това да говорим за процедурите, по които този орган ще работи. Така че аз не предпочитам да работя от краката за главата. Ще изчакам и представянето на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, да чуя в цялост как изглежда статут на органа и процедурите, по които ще работи и тогава мога да взема отношение. Няма никаква логика да отговоря отзад напред.
Искра Фидосова:
Съвсем условно разписахме точка първа и точка втора, тъй като от страна на вносителите единият законопроект е във пряка връзка с другия законопроект. Ние дори обмисляхме като вносители дали да не бъде един законопроект, но решихме, че не е коректно с Преходни и заключителни разпоредби да изменяме НПК или Закона за съдебната власт, така че разписването чисто формално е за да спазим правилника като т. 1 и т. 2.
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Приехме някак си НПК не може с НПК. Но сега да смесвате първа с втора точка, това е абсурд. Ако искате да се вслушате в това, което каза министърът, аз също мога да приема да обсъждаме Закона за съдебната власт. Но ако сме започнали с НПК, представено е за обсъждане НПК, да го обсъждаме. Но съгласете се, че е абсурдно да обсъждаме заедно двата законопроекта. (Защо?) Защото едното е процесуален, а другото е устройствен закон.
Аз имам редица въпроси по НПК. А сега искате да вкарате и съдебната власт. Като започнем втора точка, ще обсъждаме и съдебната власт. Ще се получи така, че един ще говори по ЗСВ, друг ще говори по НПК и накрая никой няма да разбере нищо кой по какво говори.
Молбата ми е да изчерпим НПК и тогава да отидем към точка втора.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Считам, че забележките, които чухте по дневния ред, са основателни. Най-правилното е да прекратим разглеждането на точка първа и да преминем към точка втора. Когато евентуално приключим точка втора, можем ад решим дали да се върнем към точка първа. В края на краищата процедурите са затова, за да има ред.
Правя процедурно предложение за прекратяване на точка първа и преминаване към точка втора.
Искра Фидосова:
Аз съм длъжна да подложа на гласуване това процедурно предложение. Мисля, че достатъчно време коментирахме за точка първа. Въпреки това подлагам гласуване направеното процедурно предложение от г-н Бисеров. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Осем „въздържали се”.
Колеги, продължаваме с дискусията по точка първа. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Ще бъде изказване, въпроси и позиции, по които и вносителите и присъстващите уважаеми гости могат да се включват да опровергават.
Първо, решението което се предлага за промени в процесуалните правила противоречи на европейската практика. Известно е, че Конституционният съд в Словакия отмени едно такова решение.
На второ място, европейската практика с изключение на Испания, където Европейската комисия в процедурата на срещи и разговори с Испания е поставила много сериозно възможността въобще да съществуват такива отделни различни процесуални правила и процесуален съд. Знам, че идваха испански гости. Те не са се срещали с опозицията. Те тайно се срещаха само с управляващите и излязоха в печата. Но въпреки това те не дадоха категорична подкрепа за национално решение по този въпрос, аналогично на тяхното и аз мисля, че това е било обосновано въздържание на испанските съдии от този съд. Защото спецификите на страна като Испания, баския тероризъм, огромната морска граница, по която се извършва голяма част от наркотрафика и пътищата в Европа. И не на последно място територията на страната, големината на страната обуславят и един различен и останал исторически вид за определяне на териториалната подсъдност.
Определянето на териториалната подсъдност с един отделен район на тази институция, и това е точно в Наказателно-процесуалния кодекс, не е в Закона за съдебната власт, в София, е решение, което е чуждо и на европейската и на българската практика.
Разбира се, някои от правилата в Наказателно-процесуалния кодекс във висока степен са реципирани от Закона за наказателното съдопроизводство (можете да го прочетете сами), включително едно към едно като срокове, включително и процесуални решения от редакциите от отменени 1948 г., въобще процедурните правила, по които е функционирал и Законът за народния съд.
На следващо място не е ясно как е определена подсъдността по отношение на извършените деяния. За Глава първа е ясно. Там няма престъпление (чл. 95-110), така че кой знае какъв проблем аз мен няма. Там практически този съд ще има нула натовареност.
По-странно е обаче, че вносителите подборно са включили при определяне на съставите текстове, като са изключили основния състав, а са включили само квалифицираните състави. Аз не мога да разбера как може отвличането по основния състав (чл. 142) да не е подсъдно на този съд, а отвличането от въоръжено лице и пр. – квалифицираните състави, да са подсъдни. Значи определянето на материалната компетентност на този съд, ако прочетете съставите, или пък вземете чл. 159б и чл. 159г. Аз задавам простия въпрос. Защо не чл. 159а като не са само еднородови, те са едновидови престъпления.
По чл. 159а „който набира и транспортира”. Става въпрос за трафик на хора. Чл. 159а. „Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора с цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд, за отнемане на телесни органи, да бъдат държани” и пр. Този текст на чл. 159а не е включен в подсъдността на този съд, а са включени само чл. 159б, който набира, транспортира или укрива отделни лица или групи с цел да ги преведе през граница. Да не говорим, че тези състави са свързани помежду си.
По какъв начин определяте материалната компетентност на този съд?
Или да отидем по чл. 253 – за черешите и за циганите. Вижте за какво става въпрос. Чл. 253, ал. 3 е само от компетентността на този съд.
„Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система” За да не чета на цялата комисия, тук става въпрос, който извърши финансова операция или сделка с имущество и пр. (чл.253) Това е по основния състав. И е писано по чл. 253, ал. 3 и ал. 5. А знаете ли, че по чл. 253, ал. 3 е само санкция. Там няма състав. В чл. 253, ал. 3 пише, че наказанието лишаване от свобода от 1 до 8 години и глоба от 1000, когато деянието по ал. 1 е от две или повече лица. Т.е. квалифицираните състави. Защо сте включили само квалифицираните състави. Бога ми, не мога да разбера. Имам чувството, че единствено сте се ръководили от размера на наказанията, а не от свързаността. Защото много често може едни лица да отговарят по основния състав, други – по другия. Вярно е, че всички са на куп и ще дойдат в София. Групата ще я докарате от Каспичан в София барабар със свидетелите.
По-нататък, стигам до основния възлов въпрос. Така наречената организирана престъпна група. Един сравнително модерен за нашето право институт – институт, който съществува отскоро във връзка с една Конвенция, която ние приехме прибързано, без да държим сметка да традиционната уредба на съучастието в нашето право много по-добре изготвено от 100 години насам и развита, отколкото в някои държави, претендиращи за модерно законодателство. Но вървим към Европа. Вкарахме чл. 321 с мъглявия му и подлежащ на субективно тълкуване и радващо най-вече медиите, като кажат: „организирана престъпна група” и работата става „Ауу!” И никой не чете, че в Наказателния кодекс има престъпна група, има организация, има форми на сдружаване, има форми на съучастие. Защото мисля, че това в края на 90-те години се метна в Наказателния кодекс за радост на народната полиция и за възможност за субективно прилагане на този състав към редица престъпления, които далеч не са от порядъка на организираност, каквато е идеята на Конвенцията, а са форми на усложнена престъпна дейност или в най-сложния случай на едно по-голямо съучастие. Това е фундаментален проблем на Наказателния кодекс. И сега какво става? Слагайки етикета „организира престъпна група по чл. 321, всички хора с черешите, г- Анастасов, или рибарите, които вечер ходят да ловят риба и на другия ден ходят да я продават на пазара незаконно и си събират пари от тази работа, могат да бъдат квалифицирани като организирана престъпна група. Аз съм виждал полицейски началници, които за такова нещо са искали специални разузнавателни средства за бракониерство, макар че самият състав не е тежко престъпление, като го прекараш през чл. 321 всичко става тежко престъпление.
Ето това е големият проблем за крайно неизясненият характер на материалната подсъдност. Не виждам абсолютно никаква нужда да се променя подсъдността, която в България съществува и функционира с малки изключения на Народния съд през всички тези години. Макар че и там не е променяна даже, защото е имало и окръжни – състави по окръзите.
Към вносителите искам да задам един въпрос, който не можах, макар че четох и се опитвам. Какво значи организирана престъпна група, има който ръководи и организира, има съучастие – тук се получава организирана престъпна дейност, дами и господа. Такова нещо аз за първи път го чувам в нашето наказателно право, че има организирана престъпна дейност (§ 7, ал. 10). Забележете какво става тук?
„§ 7 (10) При наличие на данни за организирана престъпна дейност, или за изпиране на пари, главният прокурор или оправомощен от него заместник или ръководителят на апелативната специализирана прокуратура може да поиска от банките да предоставят сведения по ал. 2. Значи не за състава, а за изпиране на пари се дават правомощия на това основание.
Смятам, че законът е крайно, но сега ще се въздържа от квалификации. В зала ще направя повече квалификации.
Но има един основен и принципен въпрос. Кога ще влезе в сила този закон? Очевидно, проведените през последната година полицейски действия съвместно с прокуратурата и се усеща вече, че сроковете изтичат, а доказателствата на основание на които сте задържали тези лица, са били рехавички. Затова вкарвате този текст, че тези, които са още на фазата на съдебното следствие, не са стигнали до фазата на съдебното следствие, ще идат в този съд. Защото ако отидат в истинския съд, колкото и да казвате, че са воденични камъни, там ще се иска по-сериозен прочит на доказателствата.
Правителството очевидно не посмя да се ангажира с този специализиран съд? Той по никакъв начин не се вписва нито в Стратегията на правителството за продължаване на реформата на съдебната система, аз внимателно съм я прочел. Щом като това велико изобретение е толкова важно, защо правителството на го включи в своята стратегия. Защо? Всеки прави грешки? Защо ги повтаряте? Аз съм внесъл законопроекта за ДАНСИ и може би има много грешки, които сме допуснали. Това оправдание ли е вие да го правите?
Правителството не включва тази идея, която поражда много широка обществена дискусия, крайно противоречива и мисля, че тепърва ще поражда такава дискусия.
Приема се законът без широко обсъждане. Направи се една дискусия в Народното събрание и толкова. Забележете, групата народни представители изпреварва и с двата законопроекта правителствените инициативи. Т.е. ще се получи така, че ние ще изменяме някои закони през един-два месеца. Едно ще изменя правителството. Друго ще изменя народното представителство. Явно Министър-председателят не иска да ангажира подписа си под това решение и може би е намерил съветници, които да му го кажат. Благодаря. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Г-н Бисеров, заповядайте. И г-н Лазаров заяви желание за изказване.
Христо Бисеров:
Г-жо Председател, тъй като точка втора си остана точка втора, предлагам да се върнем към изказванията и да чуем представителите на държавните институции. Предлагам най-напред да чуем Министерството на правосъдието и след това Министерството на вътрешните работи. Защото коректно е да се изкажете, г-жо Министър, и по този закон по точка втора. Но при положение, че Комисията прие за правилно, първо да разгледа този закон и след това Закона за съдебната власт, коректно е да се съобразите с мнението на Комисията и да ни запознаете с вашето становище по законопроекта.
Аз се обръщам към Вас, г-жо Министър, с предложение все пак да вземете отношение по законопроекта, преди да са го направили народните представители, първо.
И второ, моля г-жо Председател, да помолим всички заедно, ако трябва и писмено, всички институции, които имат отношение към законопроекта, освен да участват в дискусията и да представят и писмени становища. Защото писаното остава след време някой иска да чете, нека да има и писмени становища, така както имаше по-големите промени, които бяха направени неотдавна и по НК и по НПК.
Ще има ли проблем с писмените становища? Г-жо Председател?
Искра Фидосова:
Аз не мога да се ангажирам и да кажа дали ще представят такива ,защото обръщението не е към мен.
Христо Бисеров:
А ще ги помолите ли да представят писмени становища?
Искра Фидосова:
Аз мога да се бърна към тях и да кажа: Колеги, тези от вас, които желаят, могат да представят писмени становища. Не мога да ги задължа. Има стенограми и те остават да се четат от всички, които желаят.
Христо Бисеров:
А ще помолите ли представителите на двете министерства да вземат отношение по този законопроект.
Искра Фидосова:
Г-н Вучков, Вие имате ли готовност да вземете отношение? Г-н Пенчев, г-жа Тонева?
Христо Бисеров:
Нека да започнем с Министерството на правосъдието, ако нямате нищо против, г-жо Председател!
Маргарита Попова:
Министерството на правосъдието ще спази логиката на съдопроизводството и на устройствения закон, на процедурния закон и ще направи обобщено становище след като чуем представянето на законопроекта за специализирания съд като статут и като функции.
Искра Фидосова:
От представителите на институциите преди да е приключила дискусията желаете ли да изразите сега позиции и становища. Заповядайте, г-жо Недева.
Емилия Недева: Висш адвокатски съвет
Уважаеми госпожи и господа,
Адвокатурата обикновено говори последна, но явно ще трябва да изразим концепцията си първи н конкретния случай. Тя не е по-различна от тази, която беше заявена от Председателя на Висшия адвокатски съвет тогава, когато за първи път се постави на обсъждане въпроса за създаването на такъв съд.
Според Висшия адвокатски съвет такъв съд не е необходим и не е защитено по никакъв начин неговото създаване с мотивите, които съпътстват проекта. Поначало считаме, че мотивите са сгрешени. Считаме, че правилно е да бъде защитена необходимостта най-напред от такъв съд, и тогава да се пристъпва към устройствения закон и Закона за съдебната власт, който дава структурата и техническата страна.
Първият въпрос, на който считам че няма отговор тук, е, кое налага създаването на един такъв съд. Считаме, че е смущаваща липсата на становище на Венецианската комисия, като орган на Съвета на Европа. Ние не можем да се обърнем за съгласуване към един подобен орган, и да бърза законодателният орган да приеме текстовете на този законопроект, преди да получи становището на Венецианската комисия. Считаме, че рискът тук да се получи същият конфликт, какъвто се получи с работения и получил много остра критика така нареченият нов „Закон Кушлев”, е много голям и по отношение на създаването на специализирани съдилища.
Висшият адвокатски съвет възложи едно криминалогическо проучване, според което, (мисля че е изпратено на уважаемите народни представители от Правната комисия и ако не е, аз се нагърбвам с това да оставя един екземпляр сега на г-жа Председателя) в рамките на трите години – 2007, 2008 и първото деветмесечие на 2009 г. тези престъпления, които са описани като подсъдни на ново сформиращите се специализирани съдилища, са под 2% от общата престъпност.
В мотивите липсва един съществен фактор относно финансовата обосновка защо този съд е толкова необходим и какво ще струва да се правят две специализирани съдебни инстанции за по-малко от 2% от престъпленията в страната.
Основният въпрос обаче, който Висшият адвокатски съвет счита, че не е решен с този проект, е защо се прави този съд? Г-н Миков започна да говори по текстовете, които са включени. В мотивите се говори за материална подсъдност. Истината е, че този законопроект създава субект на подсъдност. Този законопроект е насочен против лица, а не за определени престъпления, което го прави вече извънреден. Т.е. съдът става извънреден, а не специализиран.
Въвежда се елемент „служебно положение”. Вижте чл. 411а, ал. 2. По отношение на лица с определено служебно положение, каквито са членовете на Министерския съвет и лицата с имунитет, се създава двойствена подсъдност.
Питам вносителите защо например политическите убийства, ако колегата Лазаров например стигне дотам, че убие колега свой от опозицията случайно, защо политическите убийства, извършени от лица с имунитет ще бъдат подсъдни на Софийски градски съд по правилата на общата подсъдност, а безстопанствеността, която е и непредпазлива, ще бъде подсъдна на специализирания съд. Кое определя това?
Нали степента на засягане на обществените отношения е онова, което дава по-голяма значимост на едно деяние.
Този въпрос е проведен много зле и по-нататък в законопроекта. Защото считам, че ще се получи един негативен обществен резонанс в това, че когато един малък град е настръхнал от поредното тежко убийството, адвокатът, който едновременно с това е ангажиран по едно по-леко наказуемо деяние, но разбирате, извършено от министър, поради което трябва да бъде подсъдно на специализираните съдилища, ще трябва да изостави тежкото дело в малкия окръжен град, за да се яви пред специализирания съд. Общественият интерес кое налага? Кое е по-голямата ценност? Човешкият живот и тежките посегателства срещу него или това, че се съди министър, защото така сме харесали той да бъде съден от един съд, който според Висшия адвокатски съвет е замислен като извънреден.
Наред с това надолу текстовете правят впечатление със следния дисбаланс:
На първо място, казва се, че ще се прилагат общите правила, където няма специални. Създадени са няколко специални правила, които обаче донякъде преповтарят общите, което е излишно напълно. От друга страна, обаче са съществени пропуски, които превръщат тези правила в действително извънредни. Веднага давам пример.
След като има детайлна уредба на въпроса как се разпитва анонимен свидетел и кога може един свидетел да бъде анонимен, кое налага необходимостта да има повторно подобна разпоредба, която обаче е формулирана така, че да направи възможно всеки свидетел, разпитан пред специализираните съдилища да бъде разпитван анонимно.
Втората алинея е много смущаваща. Защото в общия текст, по общите правила след разпит на анонимен свидетел на защитата и на обвиняемия се дава незабавно копие от протокола. Тук извинете, но думата „незабавно” липсва и няма срок. Е кога се дава на защитата разпита на този анонимен свидетел? След присъдата ли?
Има още неща. Кое налага да се заобиколи редът с чл. 411д, предвиден в Закона за кредитните институции. Законът за кредитните институции изрично казва в чл. 62, ал.7 по какъв начин се разкрива банкова тайна. Ако се пристъпва към прилагане на общия ред, трябва да се измени просто нормата на чл. 62, ал. 6 от Закона за кредитните институции, като се включи там правомощието на ръководителя на специализираната апелативна прокуратура да прави искане за разкриване на банкова тайна, а не да се създава един отделен ред, по който има мълчание по отношение на акта на съда. Питам вносителите: Ще се чака ли акт на съда такъв какъвто е необходим по Закона за кредитните институции или директно ще се отправи искане от специализираната прокуратура към съответната банкова институция.
Изобщо в правно-технически аспект
Искра Фидосова:
Г-жо Недева, ще си позволя да Ви прекъсна. Ние сме на първо четене и обсъждаме философията на законопроекта, а не конкретни текстове, не конкретна правна техника. Ваше лично мнение е да си кажете правната техника. Наше е също. Извинявайте, но по философията на законопроекта на първо четене се намираме в момента.
Емилия Недева:
Аз не намирам логична философия на законопроекта, нито защитена. Да си довърша, ако позволите.
Христо Бисеров:
Аз настоявам да дадем възможност на колегите да изложат подробно становище.
Г-жо Председател, абсурдно е, когато някой не иска да вземе становище, ние да си мълчим. А когато някой иска да вземе становище и полага усилия, да го прекъсвате.
Искра Фидосова:
Извинявайте за прекъсването. Позволих си, но ние сме на първо четене, а не по правна техника, а по философията на проекта.
Христо Бисеров:
Става въпрос за права. Защото, ако някой ви обръща внимание, че с една думичка „незабавно”, всъщност се нарушават човешки права, това не е технология, не е техника. Това са права. Затова моля ви не прекъсвайте представителите на институциите, още повече на фона, че другите институции бездействат.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, моля ви. Тя пожела първа думата. Нека да бъдем коректни към всички.
Г-жо Недева, позволих си да прекъсна, защото три пъти употребихте думите „правна техника”.
Емилия Недева:
И без друго завършвам. Основен принцип в наказателното правосъдие е присъдата да се произнася незабавно след изслушване на последната дума на подсъдимия. За първи път в българската наказателно-процесуална система се появява възможност да отлагане на произнасянето на акта, а не на мотивите, за 15 дни.
Питам с кого ще контактува в тези 15 дни съдията или съдебният състав. Какви законодателни мерки ще бъдат взети, за да не се допуска лобиране пред този съдебен състав, който трябва да произнесе присъдата.
Принципът „тайната на съвещанието” означава да няма допуск на каквито и да било лица извън съдебния състав дотогава, докато той не е решил каква ще бъде присъдата. Ще ги охранявате ли 15 дни съдиите, за да не влизат в контакт с лобисти с ланци и с пагони или с каквито и да било други белези. Това е много притеснително и много съмнително.
С последно изречение искам да ви кажа, че докато говорихте по процедурни въпроси успях да прегледам този законопроект, чието обсъждане отлагате за другата седмица. Искам да ви кажа, че моето лично становище тук е, не ангажирам Висшия адвокатски съвет, че тези предложения са много навременни и много положителни и моля Комисията да ги обсъди сериозно.
Искра Фидосова:
Бързо успяхте да ги видите. Интересно. Благодаря Ви, г-жо Недева. Много бързо влязохте в този законопроект.
От представителите на институциите има ли някой, който в момента желае да вземе отношение. Г-н Вучков, заповядайте.
Веселин Вучков:
Видно е, че ние като министерство не сме сред авторите на този законопроект. Тъй като става дума все пак за гледане на първо четене в парламентарна комисия, бих искал да изразя само най-обща оценка за този законопроект, като разбира се, тук-там, ако е необходимо, ще се навлезе и в детайли.
Ние смятаме, че този законопроект е израз на идеята за по-нататъшна специализация на различни държавни органи в наказателното производство, чието начало беше поставено преди няколко години на досъдебната фаза по наказателни дела и може би е дошло времето тази специализация да бъде проведена и в съдебната фаза на наказателните дела. Поне в последните доклади на Еврокомисията по механизма за сътрудничество и оценка тази препоръка, според мен, беше настоятелно поставена. Резултатите от специализацията в досъдебната фаза на наказателните дела, която беше поставена със създаването на съвместните екипи по отношение на измамите с еврофондове от септември месец миналата година и по отношение на организираната престъпност дадоха добри резултати, което е категоричен извод от докладите на Европейската комисия по този механизъм.
Според мен, още на обсъждането м началото на месец май се поставиха няколко сериозни опасения по отношение на които бих искал да взема отношение.
Основното опасение, което беше поставено от самото начало, е дали става дума за специализиран съд или за извънреден съд. Ще посоча няколко аргументи, които според мен по категоричен начин доказват, че става дума за специализиран, а не за извънреден съд и по този начин няма по никакъв начин да се постави под съмнение неговия синхрон с разпоредби на основния закон на републиката.
Работата изобщо на специализираните съдилища, искам ад обърна внимание, че това не е само със Закона за специализирания съд, това са законопроекти, които обвързват и досъдебната фаза на наказателните дела, тези правила се подчиняват на общите наказателно-процесуални норми. Това е първият ми аргумент. Нямаме отделен законопроект за създаването на специализиран наказателен съд, а променяме действащите Наказателно-процесуален кодекс и Закона за съдебната власт.
Вторият ми аргумент в подкрепа на позицията, че става дума за специализиран, а не за извънреден съд, е по отношение на правата на отделните участници в наказателното производство. Видно е, според мен, за всички, че правата са идентични с правата на участниците в общите наказателни процедури, включително и на обвиняемия. Правата на обвиняемия са абсолютно същите каквито са правата на обвиняемите, които не се съдят от специализирани съдилища.
По отношение на мерките за процесуална принуда. Това смятам също за много важен аргумент. Няма никакви специални процедури, които да са предвидени в законопроекта.
Много важен аргумент, според мен, са правилата за събиране на доказателства. След като всички процедури ги подчиняваме на общото доказателствено право, според мен, в крайна сметка това е важният аргумент дали един съд няма да се превърне в извънреден. Тук имаше може би основателна критика от страна на представителите на адвокатурата, че по отношение на конкретен текст, който е свързан несъмнено със събирането на гласни доказателствени средства, каквито са показанията на свидетел, думичката „незабавно” може би наистина е пропусната. Става дума за разпита на анонимния свидетел.
Но ми се струва, че е много некоректно да се смята, че този протокол за разпит ще се предоставя след произнасянето на присъдата. Ако наистина има такъв пропуск, аз в момента не мога да го забележа, възможно е да има такъв, думичката „незабавно” вероятно ще бъде добавена. Защото наистина става дума за изключително важни гаранции за спазване на справедливостта на съдебния процес. Винаги, когато се разпитва анонимен свидетел, за да се спазят правилата на Европейската конвенция за правата на човека трябва протоколът за разпит да се предостави незабавно н другите страни в процеса. Но това е малък елемент от общо доказателствено право. Няма специални доказателствени процедури или специални определения и доказателствени средства, които специално да се отнасят за тези нови съдилища.
Самата структура на съдебните заседания, според мен, също е сериозен аргумент. Структурата на съдебните заседания, които ще протичат в този специализиран наказателен съд абсолютно съвпадат със структурата на съдебните заседания на общите съдилища.
Последният аргумент, който ще изложа тук, това е по отношение на третата съдебна инстанция. Видно е трета съдебна инстанция е общият Върховен касационен съд на Република България. В крайна сметка той ще преценява законосъобразността и правилността на присъдите на базата на критериите, които са относими към всички присъди и решения, произнасяни от съдилищата в Република България.
Накрая, г-н Миков не го виждам в момента, за съжаление, но той започна с това, че някои от сроковете в сегашните законопроекти съвпадат със Закона за наказателното съдопроизводство и с Наредбата – Закон за народния съд. Искам много категорично да заявя, че трябва да се прави разлика между тези два нормативни акта. ЗУС – това е Законът за углавното съдопроизводство, който е действал 55 години в България и който е един от най-модерните закони в Княжество и Царство България от 1897 г. до 1952 година. Ако случайно някой от новите срокове съвпадат с тези по ЗУС аз не виждам нищо тревожно в това. Всъщност Законът за углавното съдопроизводство е реципиран от едни много известни руски съдебни устави от 1864 г., а те са реципирани от Наполеоновия НПК. Това са най-модерните закони за 19 и 20 век. Би било много наистина опасно, ако новите закони, които сега обсъждаме, заимстват правила от Наредбата-Закон за народния съд.
Това са общо взето аргументите, които бих искал да изложа в подкрепа на тезата, че не става дума за извънреден съд, а за специализиран съд.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Вучков. Представители на други институции желаят ли да вземат думата? Заповядайте, г-жо Петрова.
Кристияна Петрова:
Имам един въпрос към г-н Вучков. Знам, че сте заместник-министър на вътрешните работи, но не виждам какво отношение имате Вие с този законопроект. Тук би следвало да беше поканен министъра на финансите, за да даде финансова обосновка. Защото, имайки предвид, че този закон влиза в сила от 1 октомври 2010 г.
Искам да знам Министерството на вътрешните работи какво отношение имат към този законопроект, като тук органи на разследването? А следователите какви са в специализираните съдилища. Те не са ли разследващи органи.
Искра Фидосова:
Аз ще се въздържа да ви отговоря, за да не ви обидя. Г-н Вучков, заповядайте.
Васелин Вучков:
Аз мисля, че отговорът идва от само себе си. Голяма част от текстовете са посветени на досъдебната фаза. Известно е, че в България основните разследващи органи са разследващите полицаи, които са щатно разположени в Министерството на вътрешните работи. Видно е от законопроекта, че ние имаме много сериозно отношение и към двата законопроекта, особено към НПК.
По отношение на следователите. Аз не виждам причина да не присъствам на обсъждането на този законопроект в аспекта МВР. Защото, както казах, дознателите провеждат разследването и по тази категория дела и ще продължат. Или пък следователите от специализираните прокуратури, които се създават с този законопроект. Т.е. специализацията институционално се закрепва и на досъдебната фаза, а не само в съдебната. Така че в това отношение упрекът, според мен, е несъстоятелен.
Искра Фидосова:
Да припомня, г-жо Петрова. Ние не гледаме за първи път НПК и винаги са присъствали всички тези институции и са изразявали многократно своите позиции и становища.
Заповядайте, г-жо Костова.
Капка Костова: ВСС
Ще се опитам ад не повтарям аргументи и съображения, които вече бяха казани. Казано на съдийски език, ще отделя спорното от безспорното.
Споделям напълно становището на министър попова ,че преди да обсъждаме правомощията и компетентността на един орган, може би трябваше да обсъдим начина, по който той ще се структурира и ще се конституира. Но би могло дори и в този ред да се изложат някакви съображения и аз като човек, който целият си професионален живот съм прекарала на съдийския стол се изкуших да взема становище най-напред по процедурните правила.
Аз смятам, че е безспорно това, че нямаме отправена препоръка в доклада на Европейската комисия за създаване на такъв съд. Такава препоръка нямаше и в миналогодишния доклад. По това никой не спори.
Безспорно е също така, че създаването на такава отделна съдебна институция не фигурира и в Стратегията за продължаване на съдебната реформа, която е един политически документ. Тя е ангажимент на правителството за това по какъв начин ще се продължава съдебната реформа и в този смисъл е един изключително важен документ. Той беше подробно обсъден от институциите, от отделните общности в съдебната система, които като цяло изразиха изключително положително отношение към тази стратегия и към целите, които тя си поставя и към механизмите, с които да постигне тези цели. В тази Стратегия на едно място се споменава възможността за дебат по отношение на специализация в рамките на сега съществуващите съдебни структури. Нищо повече от това Дотук приключвам с нещата, които не подлежат на коментар, защото са безспорни.
Аз ще се въздържа от използване на терминология „организирана престъпност” и „корупция”, защото тези две понятия до такава степен са неопределени, че няма как да бъдат поставени в основата на два изключително важни законопроекта, които лимитират компетентността и правомощията на един съд. Определение за тези два термина „организирана престъпност” и „корупция” не се намират в нито един юридически речник. Те не се намират и в редица документи на Европейския съюз, освен много отдавна някаква сходна терминология е спомената в Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, като общо взето обсъждането и терминологията се е обединила около така наречената „организирана престъпна група”. Дори и това понятие вече е изоставено и в един от последните документи – едно Решение на Съвета на Европейския съюз от 6 април миналата година за създаване на Европейска полицейска служба изрично се казва, че вече се организират усилията в борбата срещу конкретни тежки форми на престъпност. Изоставя се понятието „организирана престъпна структура”.
Оттук нататък необходимо ли е създаването на такава съдебна институция в нашата страна. Много се изговори за това. Аз няма да повтарям.
Искам да кажа, че решението вероятно се базира на няколко мита:
Единият е, че съдът е виновен.
Вторият е, че съдът е бавен и
Третият е, че съдът е натоварен.
И трите на са верни. Съдът разглежда толкова наказателни производства колкото обвинителни актове са внесени пред него.
Вторият мит, че съдът е бавен, също не е верен, защото направено е проучване и в резултат на това проучване е установено, че 2/3 от времето, в което протича едно наказателно производство, а то е 835 дни средно, 2/3 от това време преминават в досъдебната фаза. Т.е. в полицията и в прокуратурата.
Третият мит, че съдът е натоварен, също не е верен. Защото натоварен в България е гражданският и търговският съд. Но наказателният съд в България не е натоварен. Неговата натовареност е под средната за Европа, а има региони в страната, където натовареността е изключително малка. И ако трябва да се работи в някаква посока, което сега е много актуална дейност и проект на Висшия съдебен съвет, това е да разработи механизми за оценка на тази натовареност, за да може по някакъв начин там където натовареността е в пъти по-малка, отколкото тя е в София, по отношение на това да бъдат предприети съответни мерки.
След тези няколко общи съображения искам да се спра на няколко неща в Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 411а, ал. 2 от проекта, която определя компетентност на специализирания наказателен съд с оглед субектите на престъпленията, е откровено противоконституционна. Това не е специализиран съд. Това е извънреден съд. Специализация – да. Но специализация може да има по клонове на правото. Специализация не може да има по субекти. И ако наистина управляващите искат да специализират съдиите, защото това е бъдещето, биха могли да помислят за специализирани търговски съдилища, специализирани семейни съдилища. И нещо, което е изключително важно, специализирани съдилища за дела срещу непълнолетни. Но специализацията с оглед субектите просто няма. Правото не я допуска. Това е извънреден съд и има много примери в това отношение, на които аз не искам да се спирам, защото виждам, че времето на Комисията е малко.
Искра Фидосова:
Наистина ще ви помоля по-кратко да представите становището си. Имаме регламент за 5 минути.
Г-жо Костова, Вашето изявление като официална позиция на Висшия съдебен съвет ли е? Защото Вие взимате отношение като представител на институция. Това ангажира цялата институция. В момента това ли представяте.
Капка Костова:
Получили сме копие от законопроекта вчера в 17:00 часа.
Искра Фидосова:
Г-жо Костова, законопроектът е качен миналата седмица на сайта на Народното събрание.
Капка Костова:
Няколкото хора, които успяхме да прочетем законопроекта от ВСС сме тук.
Искра Фидосова:
Кажете само дали това е официално становище и позиция на ВСС.
Любен Корнезов:
За да е официално становище те трябва да са гласували. Те не са имали заседание.
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов, г-жа Костова пожела да вземе думата като представител на институция и затова я питам.
Капка Костова:
Може ли да обясня. (Обяснете, г-жо Костова.) За да бъде официално становище на Висшия съдебен съвет то трябва да е минало през заседание на съвета, на което да е прието. Тези хора членове на ВСС, които присъстваме тук, ние сме общо четирима души.
Любен Корнезов:
Когато не ви уйдисва едно мнение, вие прекъсвате хората.
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов, аз помолих представител на институцията да вземе отношение. Те са поканени като представители на институциите. Г-жа Мингова се извини и каза, че не може да дойде и затова питам съвсем коректно да разбираме ли, че това е становище на Висшия съдебен съвет.
Продължете, ако обичате, г-жо Костова.
Капка Костова:
Не желаете да чуете какво обяснявам аз.
Емилия Недева: Висш адвокатски съвет.
Г-жо Фидосова, записахте ли, че аз ангажирам институцията Висш адвокатски съвет. Това е наше официално становище, за да не стане смесване.
Искра Фидосова:
Да, и казах, че присъствате като представител на Висшия адвокатски съвет. Обърнах се коректно към всички като представители на институции.
Капка Костова:
Има ли смисъл да продължавам? (Да.) Тези четирима души членове на Висшия съдебен съвет, които сме тук сме се запознали със законопроекта и това е наше становище. Няма как да е становище на целия Висш съдебен съвет, без законопроектът да е минал през заседание на Съвета. Това са фактите. Ако смятате, че при тези факти има смисъл да продължавам, моля дайте ми възможност. Ако смятате, (че няма смисъл да продължавам, няма проблем. Спирам до дотук.
Реплика: Продължавайте.
Искра Фидосова:
Аз си позволих да ви прекъсна, за да ви попитам чие становище е? Моля по-кратко, по философията на законопроекта. Нека да продължи г-жа Костова.
Христо Бисеров:
Г-жо Председател, имам процедура. Аз един път направих възражение по начина на водене.
Сега правя втори път възражение. Няма нужда да прекъсвате колежката, за да й зададете въпрос това становище нейно ли е или е общо. Може да й задавате този въпрос, като приключи изказването си.
Това е недобросъвестно поведение.
Искра Фидосова:
Колеги, моля ви да спазваме регламента. Правилата изискват в рамките до 5 минути да се правят изложенията и становищата.
Г-жо Костова, имате думата. Довършете си изказването.
Капка Костова:
Това, на което наистина държах да се спра е начинът, по който е определена рамката на компетентността на този съд, защото това е изключително важно.
Това, което още искам да добавя е, че има компетентност по отношение на субекти, е че този начин на дефиниране на компетентността му да изключително широки възможности за заобикаляне на тази компетентност, защото всяко производство, което трябва да влезе в този съд, може да бъде воденето с квалификация съобразно посочената в чл. 411 и тогава то ще се разглежда от този съд. По този начин има много широки възможности за заобикаляне на общата подсъдност, което едва ли се цели с този законопроект.
Приключвам, защото очевидно има някакви съмнения кого представлявам, смятам, че по този начин ще се създадат два вида наказателни съдилища, а не общи наказателни съдилища и специализиран наказателен съд. Правата на гражданите в него ще бъдат изключително сериозно ограничени, защото тук става въпрос за много тежки престъпления. И за тези тежки престъпления да не се допуска частен обвинител и граждански ищец е нещо, което аз лично като дългогодишен съдия не разбирам. Дори в бързото и незабавното производство, където е предвидено, че те не участват, има опция и има възможност при преценка за фактическа и правна сложност да се премине към общия ред и такива страни да участват в производството. Докато тук това дори не е предвидено.
Очевидно няма да навлизаме в детайли какво става с всички останали производства, които са 98% общо взето и които в изключително голяма степен засягат българските граждани, защото посягат на техния живот, права и собственост.
И нещо последно, ако все пак се стигне до създаване на този съд, изключително прецизно трябва да се прецени неговият обем на работа. Защото колегите от Испания, с които ние работим по проекти и с които непрекъснато комуникираме, извън това, че не подкрепят особено ентусиазирано, или бих казала никак, създаването на такъв съд в България, попитахме ги от колко съдии се състои техният съд. Техният съд се състои от 14 съдии.
Освен това, тези съдии работят по престъпления срещу короната. Т.е. там където действат екстремисти, терористи, които в крайна сметка с въоръжени средства целят да откъснат територии от държавата, което е нещо съвсем различно.
Изключително се надявам в България никога да не възникне такава екстрена ситуация. Със сигурност в момента такава ситуация не съществува.
Благодаря ви за търпението.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Костова. Заповядайте, г-жо Тонева.
Галина Тонева: заместник главен прокурор
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Уважаеми народни представители,
Скъпи колеги,
Аз все пак мога спокойно да заявя, че представлявам институцията в момента и мисля, че всички вие сте наясно, че ние от самото начало сме изразили ясна подкрепа на идеята за създаване на специализирани структури в съдебната система.
Първото, което бих искала да кажа е, че се чувствам леко засегната в тази дискусия, защото като чели всички забравяме, че се говори за специализирани структури в съдебната система, а не само единствено за специализиран съд. В крайна сметка не съм чула досега нито едно единствено възражение за това, че е необходимо да се създадат специализирани прокуратури. Ако имате такива възражения, аз съм готова да ги чуя.
Четем доклада на Европейската комисия, която основното, което положително отчете са значимите успехи на създадените специализирани екипи в прокуратурата и в същото време ние искаме да блокираме възможността да развием тези специализирани екипи, което е препоръка на доклада в трансформираната им специализирана прокуратура. Ако вие смятате, че ще бъде по-лесно и имате тази готовност да промените Конституцията, и дадете възможност да се създават различни структури на прокуратурата, независимо от структурата на съдилищата, каквато е сега уредбата, ние нямаме никакви възражения по идеята да не се създава специализиран съд. Но така или иначе чисто мога егоистично да кажа нашата институция има изключително голям интерес от приемането на такъв законопроект. Това е от гледна точка на институцията и като цяло за философията на законопроекта.
От друга страна, говорейки общо по философията, малко вкарвайки личен коментар, като доскорошен съдия, аз лично не виждам тези сериозни притеснения, които колегите изразяват по отношение на създаването на една поредна структура в системата на съдилищата. Ние не говорим за нещо паднало от небето, което никой никъде не е виждал. В тази връзка съм абсолютно съгласна с министър Попова, че ние наистина започнахме отзад напред. Трябваше д видим как е структуриран този съд, какви са опасностите в него. Защото една от характеристиките на извънредния съд, за който се говори, е начинът по който той се структурира. Как се избират съдиите в този съд. Съответно искам да напомня, че говорим и за прокурори. Защото това е една единна съдебна система. Ние така или иначе сме част от една система и правилата важат, както з съдиите, така и за прокурорите. Това е въпрос на конституционно решение и затова казах, ако решите, че можете по-лесно да тръгнете с промяна в Конституцията, това е друга тема. Затова толкова сериозно притеснение за мен е необяснимо, освен, че просто не искаме да направим нищо различно от това, което съществува към момента.
По конкретните бележки мога да кажа няколко думи. Надявам се да не отнема много от времето.
Първо, по предлаганата ал. 2 на чл. 411а аз лично за себе си, тълкувайки я, никак не я виждам, че тя е създадена с оглед субектите. Тя визира конкретни престъпления, които ще са подсъдни, извършени от еди-кой си. Да, но можем да направим анализ на НК в колко от случаите качеството на субекта е водещо, за да бъде инкриминирано едно деяние. Значи тогава това извънредно ли е. В тази връзка аз не споделям идеята, че това е подсъдно с оглед субекта.
На следващо място говорите, че нямало необходимост от такъв съд, защото виждате ли това били 2% от всички дела. 100 пъти, 1000 пъти сме се убедили, че количественото измерение не е най-доброто. Дайте да видим кои са тези 2% дела. Какви са те по значимост, по тежест, какво е общественото влияние на тези престъпления. Защо не кажем какви са тези дела?
В крайна сметка моето усещане за тази дискусия е, че тя не върви по начин да е нещо конструктивно като краен резултат, а просто да се противопоставяме на конкретни думи и текстове и на формулировки, които са приети. Абсолютно съм съгласна със забележката, че при разпита на този свидетел е пропусната думата „незабавно” връчване на протокола. Да, аз поне си мисля, че е пропусната тази дума. Надявам се, че е така. Но ние сме в проект. Обсъждаме проекта, а не готов закон. Идеята е да си помогнем взаимно да направим, да поправим грешките, които са допуснати.
Защо пък трябва да има такава процедура за разпит на свидетел? Веднага ви давам пример от тази седмица. Вижте как бяха разпитвани свидетелите по не без известното дело „Златко Баретата”. Какво се случва със свидетелите?
Така че смятам, че е много важно да се тръгне от принципа какви са делата, как се разглеждат тези дела, когато касаят, и тук веднага мога да кажа на г-н Миков защо са само квалифицираните случаи. Е ми да! Защото едно е да се разглежда такава организирана престъпна група, друго е да се разглежда дело срещу съучастието по черешата. Мисля, че тук няма какво да спорим всички.
По отношение на препоръките на Европейската комисия. Категорично за мен в предходния доклад от миналата година имаше препоръка за създаване на специализирани звена за съдебно разглеждане на делата. Изричният текст беше този.
Янаки Стоилов:
Това значи ли, че сега има някаква ревизия.
Галина Тонева:
Сега няма такава препоръка, защото, ако четем целия доклад, а не само първата му част, която е политическата, а четем и техническата част на доклада, в него се говори за специализираните структури. И там се казва:
„Като допълнение идеята за създаване на специализиран съд или специализирани състави беше представена, създаването на специализирани структури трябва да зачита процесуалните права и да бъде съвместимо с българското съдебно устройство. В частност създаването, статута и функционирането на такива специализирани структури, критерият по който да се назначават съди и прокурори, както и случаите, които да им бъдат възлагани, трябва да бъде дискутирано.”
Къде виждате вие тук проблем българската държава да прецени как да си структурира съдебната система. Препоръката е те да бъдат обсъдени и съобразени с нашите нужди. Е ми това е нормална и естествена препоръка. Те не казват „не е необходимо”.
Янаки Стоилов:
Да, това не е нито за, нито против.
Галина Тонева:
Идеята, според мен, за този начин н формулиране в доклада е защото вече е лансирана готовност това да се случи. А миналата година е нямало такова и е било препоръчано това да се случи.
Аз с доклада не виждам никакви проблеми.
В крайна сметка аз няма да продължавам повече, защото аз лично имам подготвено писмено становище. Но дотолкова, доколкото то все още не е ангажирало в редакцията си институцията, ще го представя по-късно.
То касае и Закона за съдебната власт.
Само една реплика към колегата Недева, защото ме засегна чисто съдийски. Това е неправилното интерпретиране на 15 дневния срок за произнасяне на присъдата. Защото и към момента чл. 310 казва: „Присъдата се обявява незабавно след като е подписана от всички членове”, а не след като са изслушани страните. Разликата е съществена. И на този етап, и по сегашния действащ НПК всеки съдебен състав е компетентен да реши кога точно ще си обяви присъдата – веднага, след 10 дена, след 2 месеца или когато реши. Има забавени и месец. Единственият критерий е този съдебен състав да не гледа други дела. Това е непрекъсваемостта на процеса.
И още забележки могат да бъдат коментирани. Това е като цяло. Аз лично не намирам никакви притеснения. И от името на институцията бих подкрепила приемането на проекта. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Заповядайте, г-н Миков.
Михаил Миков:
Виждам, че г-жа Тонева издълбоко е запозната и с мотивите и мотивацията на вносителите. И тя или те да кажат какво значи „при наличие на данни за организирана престъпна дейност”. Това е § 7, ал. 10.
Красимир Ципов:
Терминологията е от Закона за кредитните институции.
Искра Фидосова:
Г-н Миков, аз си позволих да я извадя и ще ви я предоставя. Тази терминология е употребена в Закона за кредитните институции и в Закона за пазарите на финансовите инструменти, в Закона за Министерството на вътрешните работи, в който и Вие сте бил министър и сте участвали. Заповядайте материалите, за да видите термина.
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаема г-жо Министър,
Колеги,
Членове на Висшия съдебен съвет,
Преди няколко месец бяха представени общите принципи за създаване на специализиран съд на кръгла маса. Общо взето тези принципи на практика сега са инкорпорирани в изменението на тези две закона. Аз чух невероятни неща, включително, че такъв специализиран съд имало само в африканските държави, като бяха изброени Джибути от представители на неправителствени организации, свързани с правото. Тогава чух, че този съд в Испания единствено и само се заминава с разглеждане на терористични актове и съжалявам, че г-жа Костова си тръгна, но заедно с г-н Божинов бяхме там и ги разпитахме. Има представители на испанското Министерство на правосъдието, които контактуват с Висшия съдебен съвет и можете да ги попитате, за да ви кажат малко по-конкретно за обхвата, защото не става въпрос за престъпления против Короната, а става въпрос за един широк обхват от престъпления, свързани с корупцията, трафик на хора, с пране на пари.
Това че има необходимост от специализация го казва и в момента доклада и г-жа Тонева е абсолютно права. Не знам защо всички се съсредоточаваме само в съда, едва ли не какви присъди ще издава. Хайде да си кажем ясно, че съдът издава и оправдателни присъди, а не само осъдителни. Та, г-жа Тонева е права, ние говорим за специализация на прокуратурата и органите на досъдебното производство, защото по едни други теми, обсъждайки НПК, ние чухме представителите на различни институции, които посочиха ниското качество на работата на досъдебното производство, което забавяло разследването и на обвинителните актове, което пък забавяло срочното произнасяне по делата. Ако това е така, аз не виждам защо тези хора обръщат изведнъж логиката. Ние говорим за специализация и то не случайно е казано в доклад на Европейската комисия, за специализация и повишаване на квалификацията именно по тези сложни от фактическа и от правна страна престъпления, които никой не може да ги отрече: икономически, пране на пари, и т.н.
Аз ще си позволя да съобщя едни факти, възползвайки се от присъствието на членовете на Висшия съдебен съвет или поне тези, които останаха, уважаеми колеги, 42% от актовете на окръжните съдилища, наказателните състави, които са подлежали на касационен контрол, са отменяни и изменяни. Това е докладът на Върховния касационен съд, който ние го гледахме. При средно 12 до 14% актовете на апелативните съдилища по търговски, граждански и окръжните съдилища – по търговски и граждански дела, които са били предмет на такъв контрол. Е, за какво говорим? Разликата е три пъти. Общо взето, делата, които ще бъдат предмет и са в обхвата на този съд, са подсъдни на окръжните съдилища.
Зададох и въпроса. А какво направи Висшият съдебен съвет, за да види какви мерки взе и защо така се получава. Отговорено ми беше, че предстояло обучение, нямало възможности. При положение, че е имало 13-та заплата, не знам дали е имало и 14-та, но 13-та беше получена. При положение, че индексации месец май на база на тази залата беше получена. Не е необходимо Висшият съдебен съвет да образува дисциплинарни производства, ако беше си свършил работата или да провери кои са тези магистрати, които вдигат този висок процент. Можеха поне да ги лишат от 13-та заплата. Говорим за качеството н съдебните актове. Говорим за подготвеността на магистратите. Говорим за компетентността на магистратите.
42% от актовете на окръжните съдилища са предмет на касационна проверка. Говорим за специализация, за повишаване на качеството, за компетентността в съдиите, прокурорите.
Беше поставен въпроса, че е извънреден съд с оглед субектите. Кажете тогава Софийски градски съд какъв е? Моля всички колеги ми отговорете какъв е тогава Софийски градски съд? Защото гледа дела по отношение на субектите. Нека да бъдем коректни, когато говорим. Беше казано от г-жа Костова, че това е извънреден съд. Тогава аз питам а Софийски градски съд извънреден ли е, като гледа точно такива дела срещу определени категории лица.
Конституцията допуска специализирани съдилища.
Искам да попитам. Военният съд, г-жо Костова, какъв е? Извънреден съд ли е? (Към мен ли е въпросът?) Може би неправилно отправих към Вас въпроса. Задавам го риторично. Риторичен е въпросът. Извинявайте.
По отношение на разпита на свидетел. Да, права сте, незабавно. Но аз мисля, че този подход не трябва да бъде само за делата, които са подсъдни на този съд. Той трябва да бъде и по отношение на общо разглеждане на делата, защото за мен, когато едно дело е обект на блудство или на изнасилване, би следвало да се спазва този подход. Предвиждат се такива възможности в досъдебното производство и в процеса д се отчита и положението на жертвите.
Да не говорим за разпит на свидетел, който не е тайна самоличност. Той си е свидетел с явна самоличност, за да се избегне точно тази зависимост в правилата на разпита това, което е предвидено се провеждат по правилата за разпит на анонимни свидетели и там да, незабавно трябва да се даде разпита. Лично за мен тази възможност трябва да бъде при общия ред на разследването, а не само за този обект дела.
Обсъждахме варианта да има специализирани състави и аз питам, за да има специализирани състави, когато едно дело в един малък окръжен съд се случи на разглеждане, не могат тези специализирани състави да бъдат захранвани с такъв брой дела. Това значи, че трябва да гледат други дела. А започвайки да гледат други дела, г-н Корнезов, така както гледа делата в Софийски градски съд. За каква специализация говорим? Аз мисля, че най-малко Вие можете по този начин да говорите, имайки предвид, че преди доста години и не чак толкова доста, имаше и специализирани отделения във върховния съд тогава и никой не казваше, че има някаква извънредност и тази специализация я имаше и в големите районни съдилища – наказателните състави, които бяха специализирани. Така че не говорете. Сега ги няма в наказателните колегии, аз съжаление.
Общо взето става въпрос за около двеста-двеста и няколко дела, които са горе-долу обемът дела, които разглежда един окръжен съд като първа инстанция наказателна колегия.
Но за да има разпределение на делата по случаен принцип, нормално е да има достатъчно състави, за да могат да гледат тези дела. Това беше основното, когато обсъждахме дали да има отделения или отдели в окръжните съдилища или да се направи един съд.
Не на последно място този вид престъпност и този вид дела са концентрирани в София.
Янаки Стоилов:
Да чуем отговора на поставения въпрос.
Димитър Лазаров:
Въпросът беше риторичен.
Янаки Стоилов:
Не е риторичен.
Искра Фидосова:
Г-н Стоилов, моля Ви. Има правила, които следва да спазваме.
Други желаещи от народните представители да се изкажат. Г-н Ципов, заповядайте.



Красимир Ципов:
Преди няколко седмици имах удоволствието да посетя Норвегия и там успях да разговарям с колеги от тяхната делегация в Парламентарната асамблея на ОССЕ. Поставих им въпроса имат ли те някакви специализирани органи. Те ми отговориха, че при тях действа така нареченият съд по импичмънт. Този съд по импичмънт разглежда дела срещу членове на правителството, омбудсмана и представители на техните върховни съдилища – съдии в техните върховни съдилища.
Аз ги попитах и за още нещо, на което не можаха да ми отговорят, но бяха почти сигурни, че този съд разглежда както граждански, така и наказателни дела.
Доколкото ми е известно в Гърция има един подобен съд, който е съставен от върховни съдии и от председатели на апелативни съдилища, който разглежда дела за престъпления по служба, извършени от членове на правителството.
Така че за мен аргумент, че това, което ние предлагаме в чл. 411а, ал. 2 няма абсолютно никаква подкрепа. Има такъв пример в Европа. Има в Гърция, Норвегия и Исландия.
Христо Бисеров:
Колега Ципов, как разбрахте, че има такъв съд в Норвегия. В някакъв разговор с колеги и сега правите заключение.
Г-н Ципов, под формата н реплика. Че някъде има съдилища, да се направи справка. Има си законодателство. Бил е на екскурзия в Норвегия, след което прави извода, че в Норвегия има съд.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, не смятам, че трябва да се принизяват европейските институции по такъв начин. Много ви моля, колеги. Имаше заседание миналата седмица на ОССЕ.
Други изказвания. Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз ще се изкажа съвсем кратко.
Първо искам да се обърна към колегите си от Комисията, че в залата присъстват достатъчен брой хора, които не са народни представители и които не можем да убедим по никакъв начин в престижа и достойнството на парламента и парламентаризма, както правим често от трибуната, ако тук в Комисията с държим като в махала. Разговори по между ни са съвсем допустими и човек се консултира с колегата, може нещо да сподели, но това прекъсване, този начин на поведение един към друг и особено към хора, които са поканени на заседанието, като краен резултат има едно единствено нещо. Не спадане н доверието към парламентаризма, а просто омраза към демокрацията. И това народните представители е крайно време д го осъзнаем, да го спазваме, колкото се може повече. Упрекът в известн степен е и към самия мен, защото и аз се поддавам понякога на това състояние, но това което днес наблюдавам като че ли надмина нормалното, което може да се случи в едно заседание.
По самата същина. Към вносителите имам едно единствено нещо. Аз съм от тези хора, който е склонен да подкрепя специални мерки на държавата в борбата срещу престъпния свят, защото че ние в България сме подложени наистина на репресия като гражданско общество от престъпния свят. Но когато се прави такава политика, когато се провежда такова законодателство, то трябва д е толкова перфектно написано, че да не буди съмнения в тези, които го четат.
И от дебата, доколкото можа да се проведе тук, и от това, което предварително аз съм говорил с колегите си, по което съм размишлявал, няма начин да бъде защитена теза, че тук не става дума за политическо съдилище. Просто няма начин. И понеже се дават примери отвсякъде, аз обичам да давам примери от България.
Знаете ли как е решен този въпрос в устройството на демократична България по време на Търновската конституция? Не! Защото 50 години учехме само за социалистическото право на Съветския съюз, но собствената си история на правото и на държавните институции просто не се учеше.
Когато има съд, който политически търси отговорност фактически, той се урежда с Конституция. Така съм го чел аз. Такъв е българският опит. Да се изведе една група хора, които са политически хора, магистратите нека да не се обиждат, но във висока степен те са защитници на обществения интерес. Оттам произхожда тяхното политическо, и д ги напишем в един ред, в един текст и да кажем, че създаваме специален политически съд, ей Богу, няма опозиция в света, която да се съгласи с това нещо. Защото следващият, който ще дойде при този текст, първото, което ще направи, е да се опита да се обърне към предходните и да ги разгледа през този текст. Това осъжда на такава нестабилност движението на самата политика занапред, че няма как утре да кажем, че ние дадохме принос за стабилност на държавата в борбата срещу престъпния свят.
Аз прочетох някъде казано нещо от един магистрат по медиите, че всички лица с имунитет трябва да са в престъпния свят. То така излиза наистина! Тези хора са обособени по простата причина, че те наистина са някаква група с имунитет, и срещу тях обръщаме инструментите н държавата, специално съдилище и ги гледаме в очите и им казваме: Да ви видим сега вие кои сте? Това е неприемливо.
Всички текстове, които са написани тук за конкретни състави, аз бих гласувал „за”. Но никога няма да гласувам за такава група, обособена под обстрела на държавата. Защото това е силов инструмент на държавата.
Така че ако някъде може д се търси, според мен, решение, с което да се прозре, че става дума за битка с престъпния свят, а не възможности за политическа битка, през институциите за репресия на държавата, трябва тези неща да не бъдат помислени изобщо, че могат да се случат, а не изрично да бъдат написани.
Ще завърша към г-жа Министъра с една шега. Ще си позволя, защото иначе бях прекалено сериозен.
В качеството си на бивш член на Правителството на Република България казах на тогавашния министър на правосъдието, който се оплакваше, че няма пари да ремонтира затворите. В Добрич трябваше да се довърши една сграда, да се направи специален ремонт, защото тя ще е за бивши министри и народни представители. Казал съм го с цялата ирония, на която съм способен, знаейки, че в България всяка следваща власт мрази предишната. У нас сме свидетели на множество безобразия в тази посока за тези 130 години. Ние всички, в това съм абсолютно сигурен за колегите си от ГЕРБ, не искаме изобщо нещо подобно да се появи пред очите ни в следващите десетки години. Затова не ви пожелавам да правите специален затвор по чл. 411а, ал. 2.
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Методиев. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Тогава когато вашият министър е питал нещо, тогава горе-долу мен ме пита тогавашният министър-председател нещо друго. Дали да заведе дело срещу лидера на БСП във връзка с нещо, което той беше коментирал в неговото семейство. Тогава аз му казах нещо подобно, че не може министър-председателят да съди за каквото и да е лидера на опозицията. Това е не толкова реплика, колкото като добавка към това, което каза г-н Методиев.
Моята реплика е следната. Г-н Методиев, този закон не е закон срещу опозицията. Това е закон срещу вътрешния враг с партиен билет. Това е по-страшното, че той може да бъде обърнат срещу съпартиеца. Ето това е най-грозното нещо в този закон.
Искра Фидосова:
Г-жа Колева иска думата.
Юлиана Колева:
Уважаеми колеги,
Уважаеми магистрати и гости,
Преди няколко месеца ние имахме една кръгла маса, доколкото си спомняте, на която се обсъждаше стратегията, вярно е в документите на тази кръгла маса нямаше много материал за специализирания съд, но доколкото аз си спомням, основният акцент беше върху този специализиран съд. Това беше лакмусът, който ние искахме за разберем дали правилно мислим. Дали би бил полезен специализиран съд в тази ситуация на страната, в която (смятам че тук няма да има никакви разлики в мнението) престъпността на истина е взела връх над държавната власт, аз съжаление. Тогава си спомням, че огромната част от институциите, които бяха представени на тази кръгла маса, говориха възторжено затова как приветстват идеята за специализирания съд. Няколко неправителствени организации категорично се обявиха против и Висшият адвокатски съвет по своята естествена роля също беше се обявил против. ВКС казаха, че тяхното становище ще зависи от правилата, които ще се изработят. Нека да си спомним добре това и нека сега в момента, когато обсъждаме тази идея за специализирания съд, да не излизаме от контекста и да не започваме този спор, изначалния, отново.
В крайна сметка аз и моите колеги не сме малоумни. Ние разбираме много дълбоко рискът от един такъв съд. Много добре знаем историческото политическо минало на страната си. Много добре знаем какви традиции имаме в тази посока, в кавички много богати традиции на политически отмъщения, убийства и пр. Апропо, искам да репликирам г-н Методиев, че в нашата Конституция, колкото и да я величаем в момента тази, която е била до 1944 г., за съдебната система е имало едно изречение. И то е, че съдебната власт се осъществява от съдебна система. Какви съдилища е имало оттам нататък, се е решавало пак по извънреден път, пак на базата на разни политически решения, къде по-добри, къде не толкова.
В края на краищата ние в момента в това съвремие трябва да решим имаме ли воля да приемем общите правила и общата философия на един такъв съд. И ако наистина има правила, които създават предпоставка за връщане на тази политическа роля на съда, която смятам, че за тези 20 години сме съумели да се предпазим от нея, ако има такава предпоставка, нека да обсъждаме конкретните правила и да ги направим по-добри в тази посока. Да създадем гаранции този съд да не се превърне в някакво политическо отмъщение или да има някаква извънредна роля, каквато сега се подозира. Това е моят апел.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Други желаещи за изказване? Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Колеги, аз ще бъда кратък. Все пак съм изказал своето негативно отношение към създаването на такъв съд. За мен той е извънреден. Основният аргумент за това е, че това е съд съобразно персони.
Искам обаче да обърна внимание на едно обстоятелство на тези, които се опитват да ни убедят, че това е съд, чиято компетентност се определя според престъплението, че това просто не е вярно. Вратата е толкова широко отворена, че изобщо не се опитвайте да убеждавате нас, а и широката публика, че само за определени престъпления този съд ще е компетентен.
Ако видим ал. 4, тя отваря компетенции извън първа и втора алинея.
Ако видим ал. 5, също. Ал. 6 също.
Т.е. границата, ветрилото е толкова широко отворено и входът на ветрилото, ако мога така да се изразя, е квалификацията, която дава прокурорът. Откъде накъде? Прокурорът дава квалификация и край. Влиза делото в точно определена фуния, там, където обвинението иска и няма никаква форма за защита срещу това. Обвинението решава, че трябва да те вкара в този съд, и ти си приключил. Ако не може да използва стандартните ал. 1 и ал. 2, налице е ал. 4, ал. 5 и ал. 6. Две или повече за различни престъпления срещу различни лица могат да бъдат обединени. Поне лицата да са едни и същи. Поне престъпленията да са едни и същи.
Прав е колегата като казва, че когато правим специален закон, специален съд, трябва да има специални гаранции, че никой не може да злоупотреби с него. Тук не можете да ми кажете, че на второ четене нещо ще оправим. Нищо не можете да оправите.
Затова аз смятам, че като опитни парламентаристи трябва да четем закона отзад напред. Вие знаете кака е. Делото се чете отзад напред. А не като онзи стажант, където му дали дебелото дело и чак като го изчел разбрал, че то вече е решено. Ние затова трябва да четем отзад напред, за да знаем какво е решено и какво не е решено.
Решено е, че всички арести, които бяха извършени през последните 12 месеца ще влязат в този съд. Това е решено. Това го пише в § 8, г-жо колежке. Вземете и го прочетете. Всички дела, „по които не е даден ход на съдебното следствие”. Затова става въпрос. Няма нужда да влизаме във всички детайли. Надявам се, че Венецианската комисия ще го направи. Много се надявам, че няма да приемете закона преди да дойде становището на Венецианската комисия.
Смятам, че за днес това е достатъчно от моя страна.
Галина Тонева:
Аз понеже не разбирам много от парламентарни правила и обичам да говоря чисто професионално.
Досежно възможността прокурорът да злоупотреби с тази подсъдност, първото, което бих искала да кажа е, че прокурорът няма начин по който да квалифицира едно хулиганство като длъжностно присвояване, за да заобиколи закона. Мисля, че тук спор няма. Така че да го обвини за престъпление, което е включено в ал. 2, когато то не е такова, просто мисля, че не коментираме това.
Второ, затова когато едно лице е извършило повече от едно престъпление и едно е подсъдно, тук мисля, че това от всички се знае. Вие по-добре от мен знаете законодателната техника. Това са общите правила за определяне на подсъдност. И в тази връзка бих ви питала защо смятате, че новият съд, който ще бъде структуриран, ще бъде задължително по-лош от Софийския градски съд, който сега гледа всички дела, независимо дали са за хулиганство, за присвояване, за убийство или за каквото и да било. Ние изхождаме с презумпцията, че там щ отидат някакви злодеи. Нали този Висш съдебен съвет ще ги избере тези колеги, които ще работят в този съд.
Предишният Висш съдебен съвет беше разформирован доколкото си спомняме всички. То не е толкова далеко в миналото. Ако кажем, че е бил разформирован, за да се избира по друг начин и други хора, това е ваше решение. Вие изменяте законите. Така че аз бих се съгласила с вас, ако в момента, в който отричате съществуването на ал. 2 в другия ви законопроект е включено отмяна на чл. 35, коя беше алинеята, която предоставя специална компетентност на Софийски градски съд. Тогава ще разбера, че вие наистина не искате да има съд с оглед конкретни лица. Но в случая не виждам такова предложение.
Христо Бисеров:
Действително че няма такова предложение и няма как да дойде такова предложение.
Това за което аз говоря е, че този закон дава възможности за злоупотреба. Тук не става въпрос кои ще бъдат лоши съдии в оня смисъл на думата, в който вие използвате. Тук става въпрос за това, че правата на обвиняемия се нарушават. Правата на обвиняемия се нарушават, като се дава възможност прокурорът да го вкара в този съд и той – обвиняемият, няма никаква възможност да се защити. Да го вкара, както по стандартния ред пряко като обвиняем, така и като по линия на ал. 4, ал. 5 и ал. 6., че ветрилото толкова широко е отворено, че само от обвинението. Тук се връщаме на темата, която я коментирахме преди половин година, че политическа партия ГЕРБ с подкрепата на политическа партия Атака дебалансира българския наказателен процес и превърна обвинението, ако не в господар, в доминиращ фактор в процеса. Затова става въпрос. Това е следваща крачка, която се прави от двете политически партии. Те поемат тази политическа отговорност.
Завършвам с това. Колеги, вносители сте, изчакайте поне доклада на Венецианската комисия. Все нещо може да поправите в това безумие, което вършите.
Искра Фидосова:
Ще си позволя само една кратка реплика към г-н Бисеров преди да дам думата на г-н Нотев, който пожела да вземе отношение. Преди това обаче Мая Манолова искаше думата.
Г-н Бисеров, всички тези дела, които ще бъдат в тези специализирани съдилища, специализирани състави, тъй като говорим наистина за състави, ще се гледат по общите правила. Тук няма извънредни правила. Правата на обвиняемия са права на обвиняемия и са защитени по един и същи начин и в Софийски градски съд и в специализирания наказателен съд и в апелативния специализиран наказателен съд, прокуратура и т.н. Няма различни правила. Защо се слага този двоен аршин и това различно виждане и към единия и към другия. Изборът на тези магистрати ще бъде по същия ред. След малко ще дебатираме и следващия закон. Няма никакви специфични правила, специални норми, разпоредби в тази посока. Ако някъде има пропуски, те ще бъдат отстранени между първо и второ четене.
Одеве стана въпрос за чл. 411г, ал. 2, разбира се, че „незабавно” ще с получи. Разбира се, че това сме имали предвид. Нормално е да има допуснати редакционни пропуски, които ще отстраним.
Христо Бисеров:
Няма никакви редакционни пропуски и грешки. Всичко е умишлено. Няма никаква грешница!
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги,
Ние изразихме нашето отношение към идеята за създаване на специализиран съд още на първата кръгла маса, която беше организирана в Народното събрание. Тогава се дадоха доста гаранции, че при представянето на конкретните законопроекти нашите забележки ще бъдат отстранени. За съжаление, представянето на двата законопроекта не само разсея, а затвърди всички подозрения, които съществуваха тогава към намеренията на управляващите за създаването на този специализиран съд. Най-елементарният пример, ако проследите протокола оттам, е за субектната подсъдност на това съдилище. Беше ясно артикулирано, че няма да има такава, че тя ще бъде само материално-правна – нещо, което в момента се вижда, че не се случва.
Аз няма да минавам по всички предложения, които съдържа ЗИД на НПК, защото това беше достатъчно детайлно направено от преждеговорившите. Искам само да обърна внимание на няколко предложения за решения, които навяват на определени мисли, а именно по отношение на това как, кои и под какъв натиск ще правораздават в това съдилище.
Като започнем от забележката, която беше направена от представителя на Висшия адвокатски съвет по отношение на отпадането на ангажимента към незабавно произнасяне на присъдата, което тук даже и да има някакви отклонения в съществуващата практика е нормално да се види при съкращаването на всички други процесуални срокове, минем през отпадането на случайния принцип на разпределянето на делата, с който съдебната власт толкова се гордее. В този проект го няма случайният принцип на разпределяне на делата.
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, това са общите правила и те важат за всички. Моля Ви.
Мая Манолова:
Ще ви посоча конкретния текст на чл. 411ж, ал. 2, където би следвало да го има този принцип, ако беше предвиден и приключим с нещо, което предстои да разгледаме в следващия законопроект, а именно процедурата на избор на тези съдии. Аз бих задала и там ще го задам въпроса защо отпада конкурсното начало при структурирането на този съд.
И дали след като толкова детайлно сте се запознали с опита на Испания в тази посока дали няма да ползвате испанския опит по отношение на назначаването на съдиите, които ще правораздават в тези съдилища. Защото определено при съпоставянето на всички тези пропуски и грешки или намерения на авторите на този законопроект остава впечатлението, че това всичкото не е случайно, а се има предвид една специална процедура по определяне на съдиите, които ще правораздават там и възможности делата да се разпределят според персоната, която ще се съди, на определени съдии, ако отпадне този принцип и за натиск евентуално, ако произнасянето не е незабавно, както е по общите правила.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова.
Колеги, поиска думата и присъстващия представител на Гражданска лига на България – г-н Стефан Стойков. Заповядайте.
Стефан Стойков:
За първи път съм на такова заседание. Впечатлен съм. Леко съм притеснен. Сега разбрах на живо какви са притесненията на г-н Корнезов за НПК, които доста добре е описал в мотивите в своя проектозакон. Нук се говори за прибързаност, за бъркотия и т.н.
По същество. Аз съм гражданин на Република България и се казвам Стефан Стойков. Знам как се гласува Законът за амнистията. От нашата лига пуснахме писмо и установихме, че никой не помни този закон – че е предложен и че е гласуван. Имаме писма от различни институции. По тази причина пуснахме писмо до правосъдието, до Върховния касационен съд и до Главна прокуратура дали ли са становище във връзка с този закон. Как аз като гражданин ще се убедя, че в момента тези хора за три дена и между другото тук някой каза и е прав. Вчера се обадих в Правната комисия и ми казаха, че заседание няма да има. Хубаво, че съм добре информиран гражданин, та разбрах че днес ще има заседание.
Искра Фидосова:
Това е абсолютна лъжа. Вчера като сте се обадили веднага разпоредих да бъдете поканен за заседанието. И сега сте тук.
Стефан Стойков:
Но онзи ден и вчера като се обаждах, казаха, че няма да има заседание.
Искра Фидосова:
Нали сега сте тук?
Стефан Стойков:
Да, наистина така реагирахте, защото аз се обаждах всеки ден. Питах за закона и никой не го дава.
По същество. Защо се оказа, че има текст в този закон за престъпление против Републиката. Кой се визира с този текст? Кой ще бъде съден по него? Какво ви пречи да го съдите този човек по сега действащия НПК и НК?
Както вие казахте, в тези мотиви за законопроекта няма истина в тези мотиви, а има зад мотивите. Аз съм сигурен, че в този случай този, който предлага закона, има мотиви да го предложи в законопроекта. Не мога да допусна, че хора, които са народни представители и са професионалисти, са вкарали в закона текст, който няма смисъл. Това е първият ми въпрос.
И вторият ми въпрос, който е и последен и си тръгвам. Кой ще финансира това мероприятие, тъй като за мен гражданина е ясно, че не е проблемът в правосъдието, не е проблемът в съда, а това, че няма сгради, няма къде да се гледат делата.
Аз питам защо в мотивите на законопроекта няма финансови мотиви, след като съгласно Закона за нормативните актове предвижда и казва, че в мотивите трябва да бъдат изложени финансовите основания и причините за това нещо.
Това са въпросите от името на Гражданска лига на България.
Аз знам и ви предупреждавам сега, че този закон ще бъде инструмент, по който ще бъдете съдени и вие, ако го приемете. Като гражданин ви го казвам. А мен, че ще ме съдят, това го знам.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви. Но ние нямаме притеснение, защото няма нищо извънредно.
По отношение на финансовата обосновка. Ние направихме няколко разговора и с министър Дянков и със заместник-министър Горанов. Изпратихме официално искане да ни бъде изпратено такова становище. На срещите, които преведохме, получихме категоричната подкрепа и одобрение да финансиране на такъв проект. До днешния ден все още обаче нямаме входирано постъпило писмо-становище от Министерството на финансите, за което аз лично се извинявам.
Г-н Нотев пожела да вземе думата. Заповядайте, г-н Нотев.
Явор Нотев:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми гости и колеги народни представители, членове на Правната комисия,
С две предварителни бележки искам да започна своето изявление:
Едната е като продължение на мисълта на г-н Методиев, който го няма в момента, но аз напълно споделям бележката му затова, че в днешното ни заседание, необичайно дълго, бих казал и съдържателно.
Христо Бисеров:
Какво значи необичайно, съдържателно.
Явор Нотев:
Намирам го за съдържателно, г-н Бисеров. По-съдържателно, отколкото обичайните заседания, които провеждаме и коментарите по законови проекти. Моето мнение, моята оценка е такава – съдържателно, позитивна е оценката ми затова, което се случва.
Заслуга за това намирам, че имат поканените от нас представители на различните институции, които се явиха и които заявиха становища, някои от които впечатляващо добре обосновани и с информация, която обогатява погледа ни за преценка на този закон. Казвам го съвсем сериозно с дължимото уважение към това, което се случва. Впрочем не съм изненадан от това. Повечето са магистрати с един продължителен стаж, познаваме се отдавна, имаме и лична персонална оценка, положителна разбира се, за всичко което сме правили в професията през годините.
На второ място, искам да се върна към темата за това, че законопроектът е внесен в Правна комисия за първо четене. Т.е. струва ми се, че наистина би следвало да обобщим становище и да заявим становище по философията на този закон.
Проектът е политически, уважаеми колеги. Няма никакво съмнение. Той е подкрепен от управляващата партия и това трябва да го знаем всички – тези, които управляват, тези които подкрепят условно и безусловно управляващата партия и тези, които са в опозиция. Конструктивният подход, според мен, ни задължава с отчитане на това обстоятелство да влезем в детайлите на това, което ни се предлага на този етап и след това между първо и второ четене да може да се направи закон, който да ни позволи да преминем по тънкия лед, защото няма никакво съмнение какви са рисковете, за които говори и колегата Колева. Първо, трябва да ги осъзнаем и второ, трябва да ги направим минимални тези рискове. Това че ние заставаме от двете страни на барикадата с толкова непримирими позиции, ми се струва, че има и своите чисто професионални юридически основания.
Третата бележка. Сред имената на вносителите на законопроекта има имена на членове на парламентарната група на Атака. Ако не ви е направило впечатление, няма никакво съмнение, ако прегледате имената, че групата ще подкрепи този законопроект, защото това е политическата воля и решение. Само че има и нещо друго, там не са имената на юристите в тази група – г-н Хлебаров, г-н Стоичков и аз лично, не сме сред вносителите. (Павел Шопов е юрист.) Не разбрах, г-н Миков. Павел Шопов не коментирам. Той веднъж ми отговори по повод на една бележка: Какъв юрист си - адвокат! Аз сега е моментът да му го върна. Юристи няма. Там е Павел Шопов. Но той отсъства в момента и ще бъде непочтено.
Мисълта ми е, че дебатът и коментарите по конкретните текстове, които ни се предлагат, ще продължат на ниво парламентарна група на партия Атака. Аз ви уверявам, че там ще постъпим съвсем отговорно към тяхното прецизиране и обсъждане на тяхното съдържание, ролята на юристите, двама от които сме членове на Правната комисия очевидно би трябвало да намери своята относителна тежест и да решим въпроса в една или друга посока, изразяващи се в конкретни предложения.
На този етап мога да заявя виждането си по повод направените бележки само, за да потвърдя, че намирам наистина, г-н Бисеров, за съдържателно днешното заседание и бележките на колегите, които се изказаха. Защото подсъдността, определена по начина и допълнена, както това е сторено в проекта в чл. 411а, ал. 2 наистина навежда на мисли за извънреден съд. Имам предвид подсъдност с оглед на субекта. Имаме своите бележки – аргументи, сходни с тези, които не юриста Веселин Методиев заяви пред нас и те са съвсем разбираеми. Това е въпрос, на който ще обърнем внимание и на който, вярвайте, че ще изискваме специално отношение и изрично решение на групата.
Що се отнася до начина, по който би следвало да се квалифицира едно деяние от прокурора и това да е критерият за подсъдността, намирам основание за това да коментираме бележките, които бяха заявени от колегата Бисеров. Те са много разумни, но сочат за едно очакване на злоупотреба с правата, които този закон ще даде на обвинителната власт и не дефинират възможностите тя да надделее и д наруши баланса в наказателния процес, ако изпълнява добросъвестно своите ангажименти и вменените задължения от закона.
Ал. 6 на чл. 411а наистина буди недоумение с широко отворено ветрило, струва ми се беше примерът, или онагледяването на възможността да се злоупотреби с подсъдността. Забележете, че „за различни престъпления срещу различни лица, които имат връзка помежду си, ако правилното им изясняване налага това.” Този критерий наистина е твърде разтеглив, неприемлив от гледна точка на законодателна техника. Има правило в наказателното право и в наказателния процес. Бихме коментирали това.
И още една бележка в противната посока. Ал. 7 дава възможност да се реши спорът за подсъдност тогава, когато едно от лицата е или някакво друго обстоятелство предполага, че деянието е подсъдно на военен съд.
Г-н Бисеров, тогава бих казал, ако ще вършим тежки престъпления, които са подсъдни на специализирания съд, да си намерим за съучастник полицай или военен, за да можем да си гарантираме друга подсъдност. Но пак влизаме в сферата на хипотезите. Во века да ги обсъдим.
Пак казвам, ние сме забелязали с колегата Хлебаров и ще го поставим на отговорно обсъждане в групата, а не в порядъка на едно безусловно и сляпо гласуване на тези текстове.
Струва ми се, че г-н Миков постави въпроса за термина или израза „обосновани данни” в чл. 411г, ал. 1 го намирам. Отговорено беше, че това е израз, който се среща някъде във финансови закони или не зная кои бяха цитирани. Но става дума, че той е неприемлив от гледна точка на терминологията в наказателното право. „Обосновани данни” ми с струва, че е неправилно и като израз. Може да има обосновани изводи, предположения, но „налице обосновани данни”? Струва ми се, че логически и граматически неправилен и приемам, че забележката е направена съвсем уместно.
Незабавното представяне на протокола, което като срок отсъства в предложения ни текст, (бележка на колегата Недева) също е уместна. Ням нужда да изоставяме израза, който е ползван при общите правила и да се чудим дали тук сме изправени пред специално правило, което дерогира общото правило. Говоря за „незабавното представяне”. Редно е да се синхронизират тези два текста.
Разкриването на банковата тайна. Свидетелят, който ще се разпитва при тези обосновани данни наистина неоснователно са разгледани по особен ред в този закон, след като принципът и логиката на измененията са да се препрати към общите правила. Ако държим те да бъдат специални, извънредни, нека изрично да го подчертаем. Засега остават съмнения за това.
Не споделям бележката, че ограничението да се конституират частни обвинители и граждански ищци е някакъв тежък недостатък. Поначало, ако не се ограничават правата на тези субекти, да ги защитят в един отделен процес, ми се струва, че в името на бързината, която е приоритет тук, това е логика и линия, която се следва и в досега действащото наказателно-процесуално право. Запознати сме с текста, че въпросите по гражданския иск не могат да стават повод за отлагане на делото и такава е неотменната практика.
Петнадесетте дни за обявяване на присъдата заедно с мотивите действително дават основание да се мисли, че изоставяме досегашната практика. Срокът е от 15 дни, но обявяването е до 15 дни. (Общ коментар от трима-четирима едновременно.) Как четем всички текста. Аз мисля, че до 15-тия ден съдът трябва да постанови. Става дума за следното. Знаем, известна ни е сегашната практика. Присъдата се чете в деня на приключване на пренията или на следващия ден, не по-късно с оглед спазване на принципа за непрекъснатост на процеса и изпълняване на условията съдебният състав да не разглежда други дела до произнасяне на присъдата. Е добре. Така сме го решили чисто прагматично. А мотивите се изготвят впоследствие. Няма никаква пречка това правило и тази практика да останат, а нека да се пишат мотивите до 15-тия ден. Защото другото ще породи съмнения и притеснения действително от характера на тези: Какво се прави 15 дни? Свидетели сме на процес, който сега е на дневен ред. Нека да го коментираме. Делото за смъртта на Чората породи и поражда същите тези въпроси, защото съдът обяви, че след седмица (няма никаква забрана и по сега действащия закон) ще чете съдебен акт, но не каза какъв. Щом вика всички страни, призовава ги и ще го чете като въззивна инстанция, то се предполага, че ще чете присъда. Събра страните, за да каже, че ще се произнесе в срок и ги отпрати. Три месеца няма нищо, пълно мълчание. Сега възобновява. Уверявам ви, че това не е смисълът на съдебното производство. Това не увеличава авторитета, доверието в съдебната власт. Трябва да се пазим от това. Това мнение заявявам с цялото уважение към всичко, което чух.
В тази връзка, след тези бележки, които се основават на професионален опит, професионални знания, които не бих искал да изоставя и да пренебрегна тогава, когато гласуваме за този проект, с пълното съзнание, че това е политически проект, който ще бъде подкрепен и ще бъде приет от Народното събрание. Нека да не го забравяме това и затова нека да му придадем вид, който да е добър с гаранциите за спазване на правата на българските граждани.
Това е моят призив. Чух нещо подобно като призиви от изказали се колеги, имам предвид и колегата Колева. Ползвам случая, за да се дистанцирам, или по-точно да се отгранича от едно обвинение, което може би има своите дълбоки или не чак толкова дълбоки основания, че политическа партия Атака е там и тя ще подкрепи и ще сподели отговорността. Разбира се, но подчертавам колега Бисеров, осъзната отговорност в рамки, в които се надяваме, че ще допринесем за прецизиране на законовите текстове и привеждането им в съответствие с действащите правила, а също така и с европейските норми, ако имат претенции, че те засягат такива норми.
Това исках да кажа, г-н Председател. Благодаря ви за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Нотев. Реплика иска г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Във връзка с осъзната отговорност ще ви моля, не сега разбира се, но в хода на работата да прецизирате и евентуално позиция, ако желаете, по § 3 от законопроекта.
Аз пропуснах да маркирам и този проблем, защото на мен не ми става ясно защо трябва да променяме процедурите, по които се дава разрешение за използване на специални разузнавателни средства. Какво налага на специалния съд да си издава разрешение за използване на СРС? И тук сигурно заместник-министърът на вътрешните работи ще изрази мнение, не веднага, но в някакъв по-нататъшен момент. Защото правилата за използване на специалните разузнавателни средства трябва да бъдат еднакви. Там очевидно е, че има нужда от сериозна работа, но няма никаква причина специалният съд сам да си дава разрешение.
Под формата на реплика се опитах да вкарам и тази тема, защото прекалено много стават подозренията, г-н Нотев, в рамките на осъзнатата отговорност.
Явор Нотев:
Г-н Бисеров, съвсем уместна е бележката Ви. Мисля, че хипотезата е сходна с тези правила, които вече обсъждахме за свидетеля, за банковата тайна. Освен това сме колеги в Подкомисията за специалните разузнавателни средства и аз мисля, че надълго и нашироко ще коментираме и предложените в Преходните и заключителните разпоредби промени в специалния закон. Приемам, че това е тема, която наистина досега изпусках. Нека да имам време да формирам становище.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нотев. Други изказвания? Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Г-жо Министър,
Г-н Заместник-министър,
Уважаеми магистрати и колеги,
Дискусията за мен беше интересна и се опитвам да се поставя в някаква степен и на страната на тези, които предлагат законопроекта. Т.е. опитвам се в някаква степен да се дистанцирам от различието в нашите политически позиции, защото сме изправени пред много важен и труден избор. Дори аз съжалявам, че от времето на първоначалното представяне на идеята нищо не се промени. И не е вярно това, което се каза, че има някакви различия в позициите. Това, което чухме на първата дискусия в зала Изток на Народното събрание като разположение на позициите, почти не се е променило. Това може би показва, че всяка една от страните някак твърде много пречупва темата през непосредствените си, да не ги наричам конюнктурни цели и позиции, и това сигурно ще ни пречи до края в дискусията по тази тема.
Защо все пак се предлага този подход?
Всички ние повече или по-малко си даваме сметка, че целият преход в България освен всичко друго, и освен другите му злополучни в други случаи измерения, имаше и криминални характеристики. Тогава може би следва отговора след като така силно е криминализирано обществото, а в някаква степен и самата власт, то тогава трябва да се намери инструмент, който да може да действа при тези условия. И тук е сложното, защото с един чук можеш да забиеш пирон, с един чук можеш да счупиш нечия глава. Т.е. сам по себе си инструментът в много случаи не ни дава отговор как той ще бъде използван. Ние като юристи трябва повече да говорим за конструкцията на инструмента. И мисля, че много от колегите, които се изказаха, посочиха както някои допустими средства, така и много други, които поставят под въпрос самата пригодност на инструмента. Тези въпроси могат да бъдат отчасти решени.
Но за мен няма отговор на един много важен въпрос. Тъй като това е един твърде специален съд, той не може да бъде поставен просто в условията на общите разпоредби, затова че споровете за подсъдност между съдилищата се решават от Върховния касационен съд. Защото това са спорове, когато самите органи, пред които е поставено дело искат или не искат да го гледат. Но тук въпросът трябва да бъде друг и да се намери едно некласическо решение. А как този, който е подет от специализираната прокуратура може да постави въпроса дали там му е мястото. И се посочиха някои твърде еластични текстове, че дори и да допуснем, че той може да постави този въпрос, няма ясни критерии, по които той може да бъде решен. А на всичкото отгоре, според мен, той не може и да г постави.
Може ли лицето, което е обвинено, по което е задвижен този процес, да каже: Аз не съм за тук! Аз не съм извършил това. Или аз съм извършил нещо друго и то върви по общия ред. Аз нямам отговор на този въпрос, защото този, към който ще се обърне, той вече се е произнесъл по този въпрос. Получава се един омагьосан кръг, от който няма изход, който именно създава много от опасенията.
Защото аз не казвам, че самата идея е конструирана по този начин, но винаги в процеса на нейното изпълнение такива мотиви и такива подбуди могат да възникнат.
Този закон ликвидира проблема за местната подсъдност. Това е един от въпросите, който не се поставя, но той трябва да бъде повдигнат и да бъдат дадени много повече възможности, юридически описани, отколкото е в общата система на правосъдието.
Другият голям проблем и аз мисля, че ние правилно започнахме дискусията, е не да говорим за устройството на този съд. Защото по-същественият проблем е за материята, с която ще се занимава този съд. Законът за устройството на съдебната власт въпреки логически да стои по-напред, избягва много от съществените въпроси. Така че ние днес правилно говорихме за самата идея за специализиран съд и прокуратура и за правомощията на тези органи. Защото, ако ние отговорим положително или отрицателно на тези въпроси, тогава може да се занимаем как да бъдат излъчвани тези хора, на какви изисквания допълнителни да отговарят и т.н. Така че това беше правилното поставяне на въпроса.
За мен е много важен, дори по-важен въпросът за контекста и за средата, в която се вмества този съд. Изглежда сега управляващите, това е вече извън написаните мотиви, дълго време се раздвояваха как да предприемат по-ефективни действия за постигане на целите, които се поставят, ако целите са противодействие срещу корупцията и организираната престъпност. Измина около една година в лутане дали сегашното ръководство на съдебната власт и органът за управление на съдебната власт може да свърши тази задача. Изглежда се реши, че изходът е в този, да го наречем „бай пас” – такава е съдебната система, ние толкова бързо не можем да я променим и да я подобрим като цяло, не можем д въздействаме на нейния персонален състав, но можем да извадим определени въпроси и да създадем определена структура, която при натрупването на общите проблеми все пак да ни доведе до по-бързи резултати. Това е един подход, който не е прилаган в тези години. Той може би има също своите аргументи.
В същото време се появиха обвинения, че главният проблем е в състоянието на съдебната власт и такива проблеми също са налице. Аз дори допускам, че може би някои разполагат с информация за действия, които са неправомерни от страна на магистрати и може би не винаги тази информация може да бъде доказана, дори и да е налична. Дори и това допускам. Но когато в това направления не се предприемат почти никакви конкретни стъпки, започва да се създава усещането, че продължава вместо подобряването на съдебната власт, ерозията на доверието в нея, за което и тя е дала някои причини и ни се предлага заместващо решение.
И най-накрая, за мен няма нужното доверие, защото когато предлагаш подобна мярка, може би най-важният критерий е степента на доверие за тези, в чиито ръце предоставяш инструмента. По това обществото ще оценява дейността на такива специализирани органи извън конкретната им ефективност по отделните производства. За мен се създава усещането и впечатлението, което не е от година-две, но то се засилва, че има много хора, които ще останат недосегаеми за този съд. Те не са даже сред политическите лица. Аз не говоря за тях. А сред тези, които за дълги години концентрираха голяма власт в себе си и които са фаворити на различните власти, в не по-малка степен и на тази, отколкото на предишните. Ето затова не е сигурно, че точно тези лица, които се движеха зад кулисите, а някои от тях излязоха и на авансцената, дори и да има данни и доказателства, ще стигнат до този съд. Ето в това аз нямам доверие и не го отправям като упрек, но то е достатъчно, за да запази моите резерви към обсъжданата тема, въпреки добрите намерения на някои, които предлагат това решение и може би въпреки техните илюзии и позволявам си да кажа, може би по-тесният поглед, с който те се отнасят към темата, тъй като това вече не е част от нейната чисто юридическа страна. Ето това е големият въпрос, който ние имаме право да поставяме и да го оставим открит в тази дискусия. Поради тези резерви ние няма да окажем подкрепа на тази стъпка.
Аз благодаря за днешната дискусия. Дано тя с нещо да предизвика повече критичност. Защото нашата критичност в случая не е толкова важна. По-важна е вашата критичност при довеждането на идеята до край, отчитането на всички бележки отвътре и отвън, които ще се появят, за да не бъде тя дискредитирана. Защото практиката и историята също показват, че обикновено, когато се инициират такива мерки, тяхното действие е отложено и то се проявява много по-късно. Т.е. тук никой не трябва да разсъждава в категориите управление и опозицията, поради това, че създаването на този съд ще има доста дълга биография, освен ако някой отвън не ни каже, че след известно време трябва да го прекратим.
Създаването на такава институция няма да бъде за година и за две. Затова много по-внимателно и задълбочено трябва да се подходи към нея. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Желаещи за изказване? Реплика от г-н Нотев.
Явор Нотев:
Ще започна с въпрос.
Г-н Стоилов, аз не разбрах връзката, която направихте между обсъждания законопроект и прогнозата ви, че някои лица ще останат недосегаеми. А как те няма да останат недосегаеми, ако не се приеме този законопроект?
Янаки Стоилов:
Законът няма отношение. Дори и с този и без този закон те остават недосегаеми. Това е моето опасение. Т.е. този закон няма да реши такъв проблем.
Явор Нотев:
Ясно. Мислех, че съм изпуснал нещо. Това беше въпросът ми.
Намирам, че с оглед именно на вашето премерено изказване, и един добросъвестен анализ и бих казал професионален. То е белязано с едно очакване за лоши намерения от страна на институциите и магистратите, на които се дават права по силата на тези промени. Т.е. ако образно употребя вашето сравнение, Вие смятате, че ние правим сега не чук за полезна работа, а чук за глави. (Да.) Това е Вашата оценка. Много се надяваме чукът да свърши някаква работа. Имаме право на това. И това право е преди всичко на управляващите. Ако те приемат и въобще парламентът приеме с някакво очакване, че това е добрият начин да се решат въпроси, които да бъдат отразени дай Боже в петия доклад, и там да пише, че той е последен и окончателен и да има едни добри окончателни оценки, тогава вече този спор ще можем да го финализираме с достатъчна степен на достоверност. Сега няма как да го кажем. Но прогнозата, че някой ще злоупотреби с права, които му се дават, извинете, не го намирам за инструмент. И в тази връзка само примера, който дадохте. Невъзможността да се спори, да се направи възражение за подсъдност. Тя и сега е налице. Ако аз ударя шамар на някого на гара София и той по пътя с влака до Варна почине, и ме извикат да ме съдят за убийство във Варна, защото там е довършено или дявол знае какво си мисли прокурорът за моето деяние, аз няма как да му кажа: „Извинявай, аз му нанесох телесна повреда и затова ще ме съди районният съд в София.” Това извън решаването на делото по същество няма как да стане. Затова тези рискове са налице и при сега действащото законодателство. Квалификацията е риск н обвинението – носи се отговорност по общите правила и с присъда, която подлежи на проверка във Върховен касационен съд. Аз говоря и за родова и за местна подсъдност. Няма как да направя възражение.
Янаки Стоилов:
Да не отиваме в подробности. Моята теза беше, че след като има специален съд и донякъде специално производство, трябва да има и специални въпроси, които иначе са твърде общи в другата система. Но тук трябва да се търсят и допълнителни гаранции.
Явор Нотев:
За специални правила за гаранция, така да се разбира предложението?
Янаки Стоилов:
Да. Даже известна аналогия с този съд в Испания, при който самото внасяне на делото в съда подлежи на допълнителна проверка от друг човек, а не от този, който после ще го разглежда. Това също са определени възможности. По-скоро за тежестта на доказателствата.
По въпроса за волята, който поставихте.
Аз не казвам, че е налице такава колективна воля. Но ето няколко неща, които самият текст подсказва. Твърде общите уклончиви правила, по които по два-три различни канала може да се достигне до подсъдността в тази прокуратура и в този съд. Създаването на два пътя за подсъдност на едни и същи лица. Общата специална, ако така мога да я нарека подсъдност и специалната специална по съставите на този закон.
На трето място това, което също беше казано, създаването на време, в което не е сигурно дали решаващият орган ще се ръководи само от закона и собственото си убеждение. Защото колкото по-малко са тези хора и с колкото по-голямо специализирано доверие те се излъчени, толкова повече нараства и тяхната собствена нагласа да бъдат отзивчиви към очакванията на тези, на които дължат положението си, дори без да са предубедени и без да са встъпили с това желание. При такъв малък брой лица, с такъв специален статут, това също е риск, който няма как да не се отчете.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов.
Има ли други желаещи за изказване? Г-н Корнезов пожела думата. Заповядайте.


Любен Корнезов:
Аз ще бъда максимално кратък. Чуха се действително много сериозни аргументи тук около законопроекта. Аз няма да ги повтарям. Най-вероятно част от тях и други мои ще ги изложа в зала.
Само ще кажа няколко изречения като крайни изводи, които поне аз си правя.
Първо, този законопроект е един опасен закон. Стъпваме на едни мини и не знаем дали ще избухнат или няма да избухнат.
Второ, такива съществени изменения в наказателното ни съдопроизводство и създаването по-специално на такъв съд, който ние не сме имали от 60 години, не е работа на народните представители да внасят такъв законопроект. Аз не казвам, че не е конституционно. Но правителството, Министерството на правосъдието трябва да разработи съответно концепцията си, да го приеме на Министерски съвет и да го внесе. Но това се прави съвсем умишлено и това трябва да го заявим. Защото и премиерът и вътрешният министър практически се крият зад гърба на наши колеги, които не за първи път го правят, а след това тичат в кулоарите на парламента даже вече гласувани на първо четене законопроекти. Недопустимо е! И аз имам чувството, не мога д докажа това, но поне го имам чувството си, като слушам, че това НПК е писано във МВР и респективно подкрепяно и редактирано от прокуратурата. Друго обяснение няма. Друг е въпросът, който го подписва. Но нека да излязат и да го кажат, с подписи да застанат. Това е вече политически и не само политически, а държавнически въпрос.
Трето, така както ни се законопроекта за НПК, а и Законът за съдебната власт, за мен натежават аргументите, че това е един извънреден съд. Това за мен е един извънреден съд, който им определени цели.
Какви са целите на този извънреден съд? Колегите го споменаха. Ами те са политически, колкото и да искаме да се крием. Първо тези арести на бивши министри, снети имунитети на депутати, Алексей Петров и не знам си колко още, и още, които са в ареста, да могат да бъдат вкарани в този съд и да бъдат осъдени. То предварително им е прочетена кажи-речи присъдата. Това е целта и нищо друго.
Всъщност тук, и с това ще приключа, уважаеми колеги от ГЕРБ, които сте го подписали, всъщност вие правите съд на ГЕРБ. Това е истината! И не на ГЕРБ като партия, ами на двама-трима, да не им споменавам имената. Но един закон може да бъде и бумеранг. В момента вие сте силно, но утре също този законопроект, който сега го пробутвате като специален съд, като бумеранг може да ви удари вас. Затова да не се приема сега. Дайте поне едно широко обсъждане сред юристи, а не да го пробутваме ей така! Вчера влезе закона, а днес вие го вкарвате на извънредно заседание в Правната комисия. А вероятно в главата ви е другата събота да го вкарате и в пленарна зала. Няма да се учудя. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов, никой от нас няма притеснение по отношение създаването на тези специализирани състави, защото ние не презумираме идеята за злоупотреба с права. Никой от нас не се притеснява за това, че този съд ще продължи да работи и занапред и всеки един от нас – да, утре ако извърши престъпление и попада в хипотезата на чл. 411а може да попадне в този съд.
Искам да заявя политическата позиция на парламентарната група на политическа партия ГЕРБ, ако ви прави впечатление, за първи път се подписва законопроект от цялата парламентарна група (говоря за 41 НС). Това е ясно изразена политическа позиция и воля и за нас това е приоритет в битката срещу корупцията и битката срещу организираната престъпност.
Аз искам да благодаря на всички - и на колегите народни представители, и на представителите на институциите, на всички гости за проведената съдържателна дискусия. Тъй като ние гласувахме предварително процедура, че няма да гласуваме днес този законопроект и на следващо заседание ще продължим с обсъждането на другите два законопроекта за изменение и допълнение на НПК, предлагам д преминем към точка втора от дневния ред.
По точка първа ли имате процедура, г-н Бисеров. (Да.) Заповядайте.
Христо Бисеров:
Уважаема г-жо Председател,
Настоявам, г-жо Министър, позовавам се на Конституцията на Република България, Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната политика на страната (чл. 105, ал. 1) Позовавам се на Глава Съдебна власт, където единственият представител на изпълнителната власт, който е визиран, е министърът на правосъдието.
Моля Ви, вземете отношение по законопроекта. Не изпадайте в позицията на министър Дянков, който до късни нощи отказваше и така не взе отношение по Закона за бюджета. Той ще остане в историята на българския парламентаризъм, като единственият министър по финансите, който не е взел отношение по Закона за бюджета. Това не е добър пример.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, моля Ви в рамките на две минути, в които един от нас вносителите ще представи законопроекта и г-жа Попова ще вземе отношение и по двата законопроекта.
Христо Бисеров:
Ние не можем да принудим г-жа Министъра да вземе отношение непременно днес и в този час, но можем да настояваме и нищо повече от това.

Искра Фидосова:
Г-жо Попова, заповядайте.
Маргарита Попова:
Г-н Бисеров, много Ви благодаря за това, че с интерес и с нетърпение очаквате становището на Министерството на правосъдието. Не се съмнявайте, че такова становище ще има. Но аз обичам реда. И това, че вие в Правната комисия днес си подредихте точките обратно, а не така както трябва.
Михаил Миков:
Вие не ни определяйте как да си подреждаме работата.
Маргарита Попова:
Преди два часа г-н Методиев говори за парламентаризма, но сега да не се връщаме назад.
Предпочитам да следваме логиката на нещата.
Искра Фидосова:
Това реши ръководството на Правната комисия и това е обявено в дневния ред.
Маргарита Попова:
Сега вече преминаваме към точка втора и ще взема отношение и по втора и по първа точка от дневния ред. Ако днес приключваме с дебата, ще преценя дали да не изчакам дебата по втора точка, и тогава да взема отношение. Няма никакво значение кога Министерството на правосъдието ще подкрепи политическия проект на депутатите и ще сподели мнения за подобрения в законопроекта. Така че нямайте никакво съмнение в това.
Искра Фидосова:
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 054-01-60, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 15.07.2010 г.
Ще си позволя да дам думата на г-н Ципов да представи мотивите. Част от мотивите всъщност вече бяха представени и по втория законопроект от г-н Анастасов.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, дайте си сметка все пак колко сериозни неща обсъждаме. Вчера бяхме ангажирани до 10:30 часа вечерта в пленарна зала. Тук вече си разменяме реплики на тема работоспособност, някои от нас участваха наистина пълноценно в тези дебати и просто вече физически не издържаме Аз не виждам кое налага в петък, в 18:30 часа да се гледа този законопроект.
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, Правната комисия винаги е заседавала до много късно. Ние в момента едва започваме втора точка. Готова съм за другите да направя процедурно предложение, ако колегите се съгласят, да останат за следващо заседание. Но точка първа и точка втора ще минат като дискусия. Те са свързани като законопроекти един с друг.
Г-н Ципов, имате думата.
Христо Бисеров:
Правя процедурно предложение. Предлагам 15 минути почивка. Мисля, че това е разумно.
Красимир Ципов:
Правя обратно процедурно предложение да не правим почивка, г-жо Председател.
Г-жо Председател, ще се опитам съвсем накратко да представя законопроекта.
Принципният модел включва създаването на специализирани съдилища, специализирани прокуратури и специализирани органи за разследване.
Създаването на специализираните съдилища включва специализиран наказателен съд – първоинстанционен съд с ранг на окръжен съд и седалище София, апелативен специализиран наказателен съд със седалище в София и като касационна инстанция ще продължи да действа Върховния касационен съд. Към всеки от специализираните съдилища се създава и съответно специализирана прокуратура и апелативна специализирана прокуратура. В специализираната първоинстанционна прокуратура се формира следствен отдел, който ще се състои от следователи.
Предвижда се магистратите в тези специализирани органи да се назначават от Висшия съдебен съвет по общите правила.
Сега ще се опитам д бъда по-конкретен по параграфите.
Първите параграфи са свързани с начина, по който могат да бъдат направени предложения за избирането на магистратите и съответно на административните ръководители на тези органи.
Параграфите от 5 до 9 уреждат възможността за структуриране на тези специализирани съдилища и специализирана прокуратура, като § 7 касае специализирания наказателен съд и § 7а касае апелативния специализиран наказателен съд. В тези параграфи се урежда компетентността на съдилищата, начина по който се разглеждат делата, в какъв състав, по какъв начин се формира общото събрание на тези органи, начина на командироване на магистрати в тези съдилища.
Това, което отличава като специфика този законопроект, е свързано с начина, по който се правят предложенията за избиране на магистрати административни ръководители. Предвидили сме това да бъде или 1/5 от членовете на Висшия съдебен съвет или съответния административен ръководител на съответния орган.
Това, което отличава този законопроект от действащия закон, е свързано със завишените изисквания към професионалните качества и стаж на магистратите. Предвижда се изрично магистратите, които ще бъдат избирани в тези съдилища и административните ръководители да отговарят на едни завишени изисквания по отношение на стаж, а именно: за съдия в специализирания наказателен съд и прокурор в специализираната прокуратура се предвижда да бъде назначаван съдия или прокурор, който има най-малко 10 години стаж, от които 5 години като съдия по наказателни дела, прокурор и следовател. А за съдия в апелативния специализиран наказателен съд и за прокурор в апелативната специализирана наказателна прокуратура се назначава съдия или прокурор, който има най-малко 12 години стаж, от които поне 8 като съдия по наказателни дела, прокурор или следовател.
По отношение на административните ръководители на тези специализирани органи предвиждаме стаж най-малко 12 години, от които поне 8 като съдия по наказателни дела, прокурор или следовател.
Друга важна специфика е, че атестирането на тези магистрати в специализираните органи ще бъде извършвано единствено и само от Комисията по предложенията и атестирането.
В заключение ще се опитам накратко да спомена, че има съответните разпоредби, които уреждат статута на тези магистрати. Това, на което всъщност трябва да обърна внимание е, че въпросните промени по никакъв начин не променят същността на процедурата за назначаване на магистрати.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са уредени съответните срокове, в които трябва да бъдат предприети необходимите действия за структурирането на тези специализирани органи.
Благодаря ви за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов.
Колеги, започваме дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 054-01-60, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 15.07.2010 г.
Желаещи за изказване? Г-жа Попова.
Маргарита Попова:
Колеги, аз наистина няма да отнемам много време, защото четири часа бяха много за обсъждане на четири или пет действително важни неща, върху които трябва да се акцентира и да се помисли при подобряване на законопроекта, който касае материята наказателен процес. Бих искала да кажа следното.
Идеята за специализация е стара. Тя започна да се дебатира преди 10 или 12 години, когато нашата страна се отвори към по-интензивно двустранно сътрудничество със страни, които тогава бяха членове на Европейския съюз и се постави най-напред за специализация на разследващите органи. След това се премина към дискусия за специализация на органите, както в полицията, така и в прокуратурата и за специализация на съдиите, които гледат определена материя дела и които изискват специални познания, за да може да се предостави качествено правосъдие на участниците в процеса. Така ч много дълго време ние се занимаваме с този въпрос. Но, за съжаление, дълго време не намирахме неговото решение.
Идеята за специализация е важна и полезна, защото професионализмът изисква специализация в работа по определена материя, за да има по-качествен резултат. Не бива да се използва Европейската комисия като начин за получаване на индулгенции за това какво трябва и какво не трябва да направят националните власти. Защото ние не правим промени в законодателството, за да изпълняваме разпореждания, а правим промени в законодателството, за да осигурим на българските граждани по-качествен достъп до правосъдие и по-качествено правосъдие. Затова е важно тази идея да бъде дебатирана и дискутирана.
За специализацията на съдебните структури разговорът започна миналата година още през месец септември в дискусии с Висшия съдебен съвет на редовни заседания, когато се постави въпроса за една от препоръките на Европейската комисия, а именно за това, че България трябва да продължи в процеса на специализации да помисли наистина за изграждане на добри специализирани структури. Тогава всъщност започна разговора за това как ние да специализираме колегите съдии – дали в рамките на определени състави или не. Тогава в дебатите във Висшия съдебен съвет се застъпи становище, че не е удачно, няма как и ще бъдат създадени доста затруднения, ако специализацията я оставим в рамките на отделни състави в съдилищата на национално ниво. Тогава се постави още и въпросът не е ли нужно и време ли е сега да започнем дебати за изграждане на специализиран съд. Така че най-напред тази идея за размисъл и за дебати се постави на заседанията на Висшия съдебен съвет. Тя започна всъщност в рамките на нашето национално пространство. Никой не ни е разпореждал, никой не ни е препоръчвал да направим, да изградим специализиран съд или задължително да останем в рамките на специализираните състави.
Какво стана след тази начална дискусия?
Всички съдилища на ниво окръг и апелативен съд направиха общи събрания и колегите решиха, че не могат да подкрепят масово и всички заедно изграждането на специализирани състави, защото това ще доведе до затруднения. Оставиха решаването на въпроса за специализацията да бъде преценено как ще се върви напред за специализацията на полицаите, прокурорите и на съдиите, където се оказа най-големият проблем. Така тръгна тази идея и се стигна до създаването на продукта за специализирания съд чрез изменение на Закона за съдебната власт и изменения в Наказателно-процесуалния кодекс.
Важно е да се знае за специализирания съд като структура, че първо, той е възможен и той е разписан като възможност по Конституция. Специализиран съд е възможно да бъде създаден. Не бива да бъдат създавани извънредни структури.
Какво обаче трябва да имаме задължително предвид, когато дискутираме върху идеята за създаването на специализиран съд като структура в националната ни съдоустройствена система?
Първо, задължително трябва да бъде отговорено на два въпроса: каква е целта и каква е необходимостта от създаването на тази специализирана структура; второ, какъв ще бъде нейният статут. Всъщност ние трябва да си отговорим най-напред и затова казах, че трябва да започнем разговорите от Закона за съдебната власт, а не от Наказателно-процесуалния кодекс, защото не може да построиш една сграда и след това да й търсиш предназначението. Дебатът е сбъркан.
Много важно е да кажем какъв е статутът на специализирания съд. Какво точно той представлява? Какъв специализиран наказателен съд ние искаме да изградим? Ние искаме чрез специализирания наказателен съд да разследваме стопанска престъпност или искаме да разследваме криминална престъпност? Или искаме да разследваме и двете? Коя структура ще бъде по-ефективна? Какво всъщност ние целим?
Ако поставим въпроса за качествено правосъдие и за цел, която да бъде формулирана, че ние трябва да отговорим на очакванията на обществото, защото в определена насока в наказателното правосъдие за определени видове престъпления имаме проблем. Къде е той? Организирана престъпност, корупция или стопанска престъпност или какво? За това е важно не в определението в Закона за съдебната власт да остане специализиран наказателен съд, а да бъде добавено специализиран наказателен съд за какво. За какво? Трябва да се съдържа определение на този орган. Той трябва да има ясно определен статут. От ясно определения статут на този специализиран орган ние ще дърпаме и въпросите за неговата компетентност и за процедурите, по които той ще правораздава.
Оставям настрани въпросите за специализираната прокуратура, защото там лично мен ме притесняват някои неща с оглед съществуващите екипи организирана престъпност и така известното звено за еврофондовете. Понеже виждам, че с оглед на проекта се очаква тези екипи да бъдат събрани на едно място, под един покрив и да съществуват като някаква специализирана прокуратура. Според мен, това ще ни създаде доста проблеми. Не знам дали тази идея идва от прокуратурата и какви са нейните истински и легитимни цели. Дали да укрепим тези екипи, които разследват стопанска престъпност и корупция, от една страна в лицето на еврозвеното или да укрепим организираната престъпност в лицето на другите структури, или да ги съберем на едно и оттам насетне работата да не бъде толкова добра, колкото се очаква. Ако прокуратурата е имала такива идеи, аз изразявам опасения, че ще смачкаме нещо в неговия зародиш преди то да има възможност да даде добри резултати. Но за специализираната прокуратура казах, че по-нататък ще говоря или това е достатъчно.
Специализираният съд трябва да получи ясен статут в проекта и оттам насетне няма абсолютно нищо страшно той да заработи като такава структура и съм абсолютно убедена, че тогава ние можем да очакваме качество на правосъдието, можем да очакваме разумен срок, можем да очакваме добър достъп до правосъдието и можем да очакваме един добър ред в една така построена къща. Когато ние ясно какво всъщност в тази къща ще се управлява и да не допуснем да се смесват материи. Защото смесването на много материи разводнява специализацията. За мен е много важно да знам какво ще специализира този съдия. Той ще бъде добър в криминално разследване или ще бъде добър в стопанско разследване? Разследванията на тези два вида престъпност в тези текстове – стопански и криминални, са свързани с коренно различна тактика и стратегия на разследването. За да имаме бърз успех в специализацията, ние просто трябва да започнем може би, колеги, в един по-малък периметър. Да опитаме в организираната престъпност или да опитаме в стопанската престъпност, така както са започнали нашите колеги в Словакия.
Тук искам да кажа на колегите, които говориха, от опозицията, че примерът със Словакия за нас всъщност е най-добър. Не на Италия, не на Испания, а на Словакия. Този пример е най-добър. Там съдът вече функционира доста време. Те имаха проблеми с Конституцията, но съвсем не е по повод на статута, функциите и процедурите на този съд, а на съвсем друга основа. Аз съм запозната, но няма да ви занимавам с тези неща сега, тъй като предполагам, че вие ги знаете. Така че словашкият пример е много добър.
Освен това, не само Словакия в момента, а и много други страни, които се присъединиха по-късно към старите страни европейски членки, ориентират своите наказателни производства точно в насока специализация на структурите: прокуратура, разследващи органи и специализирани съдебни структури. Няма нищо страшно, няма нищо лошо, след като Конституцията го допуска, ние да направим един такъв орган, но той да бъде направен професионално, много внимателно с оглед статут, с оглед компетентност, с оглед подбор на кадрите, които ще правораздават там и с оглед процедурите, които ще следва този съд. Сега да не навлизаме в материята и да не създаваме предпоставки за размисъл за това дали напуснахме коловоза на специализирания съд и не отидохме в коловоза на извънредния съд, във връзка с който имаме история, имаме опит и някак си бихме могли по-лесно да се предпазим от опасности да отидем в този извънреден съд.
На мен първото ми желание, със заявката, че аз подкрепям специализацията и подкрепям специализираните структури и ще подкрепим, разбира се, това е политическо решение и няма никакво съмнение и ние нямаме никакъв спор по този въпрос, че специализираният съд е възможен. Той ще бъде направен и той ще функционира добре, но при ясни и внимателно подредени правила.
Първата ни препоръка е да помислим по статута на този специализиран наказателен съд. Понятието специализиран наказателен съд не е информативно. То не носи информация за статута на структурата. Затова е важно да знаем какво ние там ще специализираме. Какво точно? Това, което сега се предлага като компетентност чрез подбраните текстове, слага в един чувал или в един кюп и криминалната и стопанската престъпност, което според мен, ще затрудни работата на този съд. Защото аз си мисля, че в този съд ще дойдат много повече от 250-300 дела. Само по делата график на хора в страната има доста производства, които се гледат трудно. Те са с много участници в производството, което ще участват в производство в София, а ние знаем къде са горещите точки при трафика на хора, къде е позиционирана тази престъпност и хората ще идват от различни краища на страната и ще се получи насищане на дела само по този текст, който е приоритет. Знаете какво става там. Трафикът на хора е приоритетна тема в Европейския съюз. Там има много решения, много директиви - много гореща тема, която е свързана с правата на участниците в производството и преди всичко с правата на жертвите, с което ще се сблъскаме тук и с определените процедури и то специално с възможността или императивната забрана да участва частен обвинител в тези производства. Отсега няма как да стане специално по производствата трафик на хора няма как да не участва частен обвинител. Това е приоритет. Не може на жертвите от трафик на хора императивно да им бъде забранено да участват в производства. Те са пострадали. Целият Европейски съюз в тази насока мисли много сериозно, че техните права в тази насока не могат да се ограничават.
С тези съвсем кратки бележки по статута на бъдещия ни специализиран съд бих искала да насоча вашето внимание да се преосмисля идеята и да помислим върху това дали не трябва да сме по-скромни в обхвата, разбира се, стъпвайки на разделението на двата големи вида престъпност: стопанска и криминална, чието разследване, чиято тактика на разследване, чието структуриране на делата е абсолютно различно. Стопанска престъпност не се разследва, както се разследва криминална престъпност.
И това е една от забележките сега на Европейската комисия, за да каже, че прокуратурата и съдът трябва да подобрят своята съдебна практика. В тази област ние имаме нужда от външна помощ, за да ни покажат как се разследва различните видове престъпност и как се структурират дела. Масово у нас стопанската престъпност се разследва чрез разпит на свидетели, което е абсурдно. Стопански дела значи прочит на документи. И понеже ние не можем да четем документи, си разпитваме свидетели, вместо да си назначим една експертиза, да си назначим един технически помощник, каквито възможности има и сега по НПК и да разследваме стопанската престъпност така, както трябва да разследваме. Точно в тази насока е препоръката към евро-звеното в момента, които започнаха отлично миналата година, свършиха огромна работа, напреднаха със статистиката – много обвинения, много дела, в пъти завишени присъди. Дойде време, когато се заговори, че това специализирано звено трябва да надгради и да съумее да концентрира усилия за изработване на една специална стратегия за разследване на стопански дела. Защото звеното „Еврофондове” разследва стопанска престъпност и корупция. Това прави звеното. То трябва да покаже специализация в разследването, за да може да отиде на по-високи нива и възможности да разследва на по-високо ниво. Точно в този смисъл са препоръките на Европейската комисия. Разбира се, който е следил докладите, и който е участвал като прокурор преди години и е живял с тези проблеми, има информация за това и сме в състояние да разчетем максимално правилно посланията, забележките и всичко онова, което е написано в доклада на Европейската комисия. А не повърхностно, отгоре, от отделни изречения и абзаци да се правят нереалистични и фантастични изводи.
В тази връзка бих искала съвсем накратко да кажа, че в тясна връзка със статута на специализирания съд е предложението на колегите, което се направи още на кръглата маса, когато се дискутира концепцията за наказателен съд. Още тогава някой от магистратите, не си спомням кой, предложи идеята този съд да разследва членове на Висшия съдебен съвет, министри и други длъжностни лица – хора, които заемат различно служебно положение. След това с огромно удивление чух от Върховната касационна прокуратура колега, която се появи на екрана и каза, че и сега Градският съд е специализиран, защото и той разследвал министри и други лица, които сега виждам тук в предложената разпоредба. Не е специализиран съд Градският съд, защото там има специална компетентност по отношение на тези лица, но там се разследват тези лица, които са извършили абсолютно всички престъпления. А тук министри и други лица се свързват само с определените престъпления, които са посочени като компетентност и това вече не бива да се прави. Защото това създава притеснение, че има някакъв елемент на извънредност. Сега Градският съд разглежда тази категория лица, но когато са извършили каквото и да е престъпление. Това е много важно да се отбележи. Това нещо сме го консултирали с конституционалисти по друг повод, който няма нищо общо с сега дебатираните и с толкова голяма грижа и внимание разботени от колегите проекти за изменение на Закона за съдебната власт и на Наказателно-процесуалния кодекс.
Аз казвам това, колеги, сега, защото вие знаете, че още когато бяхме на кръглата маса в зала Изток, аз възразих и взех отношение по този въпрос, който беше поставен от наш колега съдия, който представи тази идея. И понеже имам опит и съм работила преди по този въпрос във връзка точно с тази разпоредба на чл. 35 в НПК и съществуването й във връзка с определени категории лица, изказах това становище. Имам експертизата на колеги конституционалисти. Струва ми се, че тук е възможно да помислим дали е необходимо да остане тази категория лица в проекта, след като още повече ние изброяваме конкретни престъпления. И когато министър, заместник-министър или други категории длъжностни лица извършат тези престъпления, те така или иначе ще отидат в специализирания съд по подсъдност, която е по дела, която е по определени текстове от закона – предметната подсъдност. Защо е нужно да се споменава и конкретните лица. Когато един министър извърши престъпление трафик на хора и длъжностни престъпления, или каквото друго е споменато, той ще отиде в специализирания съд заради извършеното от него престъпление, заради конкретния текст. Така че само да си създаваме проблеми и да отиваме в материята на съмненията за извънреденност просто ми се струва, че не е необходимо.
Бихме могли да помислим още, освен по тези въпроси, за които досега бегло споменавам, и по въпросите за подбора на кадри в този специализиран съд. Чудесно е, че колегите предвиждат висока летва за техните професионални качества. Хубаво е тези колеги да имат опит в разследването на такива дела, които се предлагат по предметната подсъдност, за да може, когато отидат и заработят в този съд, да не експериментират в наказателните производства, а да имат една обиграност вече придобита, като съдии в страната в различни съдилища и обществото да бъде спокойно, че там отиват хора, които наистина имат опит в разследването на такива престъпления. Има такива колеги в съдебната система, и дума да няма, има хора, които могат по-добре от останалите да разследват такива видове престъпления. Въпросът е как ще ги подберем тези кадри. Струва ми се, че в контекста на предложеното в проекта, би трябвало този подбор да не е служебен, а да могат да участват магистрати, които биха желали да работят в този специализиран наказателен съд, който на мен ми се губи какъв е точно. Не бива да бъде отнемана възможността на колегите съдии от страната да се кандидатират и по собствено желание да минат тази конкурсна процедура и те да бъдат избирани. Защото иначе, колеги, веднага хора, които биха искали на всяка цена да се предложат и да работят в този съд, ще оспорят нашето решение и ще кажат, че ги дискриминираме по някакъв начин, ако те не бъдат от категорията на колегите, които да са предложени от лицата, които в момента са оторизирани да ги предложат – 1/5 от Висшия съдебен съвет, главен прокурор и административния ръководител.
Аз много добре знам каква би могла да бъде обструкцията тук и да се каже, че самопредлагането, което вървеше дълго време по сегашния Закон за съдебната власт даде много дефекти като процедура и затова ние трябва да го премахнем, да няма такава възможност, защото сме свързани с някои неудачи при самопредлагането и назначаването на някои самопредложили се на ръководни или на неръководни позиции. Това, според мен, би било опасно и не бива да се има предвид. Защото всеки трябва да има равен достъп до кандидатстване, трябва да има конкуренция. Това е също като правото на труд. Опасно е да не допуснем хора, които са качествени, които имат безупречен морал, които са специализирани в тази материя, които желаят да я работят, да нямат възможност само, примерно, защото няма да се предпочетени от 1/5 от сега действащия Висш съдебен съвет. Извинявайте много, но ние сега недоволстваме от работата на Висшия съдебен съвет, а всъщност им възлагаме да изберат хора, които трябва да имат толкова висока квалификация, трябва да са морално безупречни, за да им се повери на тях разследването на най-тежката, най-сериозната престъпност. Струва ми се, че трябва да има възможност да се участва в състезанието за работа в специализирания съд. Само ще спечелим от това. Защото в провинцията, в страната има отлично работещи хора, които знаят как се разследват наркотици, които знаят как се разследва трафик на хора. Тези хора ги има там, защото в тези съдилища и в тези прокуратури до ден днешен специализацията си я има, без да о записана и описана в НПК, в Закона за съдебната власт. Тя се запази в някои от структурите и има хора, които чудесно работят и тези хора не са само в София. Тези хора трябва да имат възможност да кандидатстват така, че висшият съдебен съвет да избере наистина най-добре подготвените. Има критерии, които могат да се направят за подбора на тези хора и те да се следват, за да сме убедени, че там ще отидат качествени колеги, които заслужават да работят по тежки дела. Държавата трябва за тях да вземе абсолютно всички мерки да ги защити и да им осигури сигурност и те да правораздават без страх, без външни и вътрешни вмешателства и качествено като отлични професионалисти. Това ние сме способни да го направим. Съдебната система е способна да излъчи този ресурс от хора, които ще работят в специализирания съд.
Това са нещата, които са по-големите, по-общите проблеми, без конкретни забележки по отделните текстове. Това не е нужно сега да се прави. Защото общата, голямата рамка колегите са я направили. Широката рамка на специализирания съд е направена.
И на последно място – последният трети пункт важен, който искам да засегна тук и върху който трябва да обърнем внимание до следващата ни среща и да подобрим разпоредбите, това са процедурите, по които ще правораздава този съд. Колегите казаха много неща по процедурите. Казаха много детайлни неща. Аз искам да изложа личното си мнение и мнението на моя екип в Министерството на правосъдието специално за разпоредбата, която е императивна забрана за участие на частен обвинител и на граждански ищец.
Колеги, и сега в Наказателно-процесуалния кодекс имаме възможност съдията в определено дело, когато счете, че ще се затрудни съдебното разследване, да откаже приемането за съвместно разглеждане на гражданския иск. Не ни е нужно тази процедура да я отделяме в особена процедура, за да бъдем уязвими и да ни противопоставя опозицията, гражданското общество и западните експерти да ни предоставят аргументи за това, че ние напускаме конституционното русло на специализирания съд и отиваме в извънредна процедура. Не е нужно да се посочва императивно забраната за съвместно разглеждане на граждански иск в наказателния процес.
За частния обвинител въпросът е малко по-сложен. Частният обвинител го има в разпоредбите при бързото и при незабавното производство, но един от аргументите – споделям този, който г-жа Костова каза, че там когато има правна и фактическа сложност това нещо може да се мине на друга процедура. И другият аргумент, заради който е важно да няма такава императивна разпоредба, е именно делата, свързани с жертвите от престъпленията трафик на хора. Няма как да забраним на жертвите от престъпления трафик на хора те да участват в наказателния процес. Това е изключено. Който и да е западен експерт, който чуе, че ние ограничаваме правата на жертвите от трафик на хора с правото им да участват в наказателния процес, просто считайте, че абсолютно никаква дискусия повече не се води по този въпрос. Аз посочвам само един от текстовете, който ние сме заложили като компетентност на специализирания наказателен съд. Вероятно в тази насока би могло да се разсъждава и по другите текстове, но маркирам този, защото знам колко е чувствителна тази материя и не би трябвало да го правим.
Частният обвинител, тук чух от колеги, които упражняват адвокатска професия, че не е беда и може да не участва. На колегата адвокат му е такова мисленето. Частният обвинител подпомага прокуратурата и колкото по-малко участва частен обвинител, толкова по-добре. Затова колегите адвокати спокойно казват да няма частен обвинител. За тях е много лесно да няма частен обвинител. Това го казвам за разведряване на обстановката.
Частното обвинение е изключително полезно в наказателния процес и понякога аз го споделям това като бивш прокурор, който е седял 20 години на банката, че има много случаи, в които частното обвинение върши много по-добра работа, отколкото държавното обвинение. Защото държавното обвинение чака на съда, а пък съда служебно понякога забравя, че има ангажимент в наказателния процес за разлика от процесите извън наказателния и аз съм се убедила, че частният обвинител е необходима, полезна, и понякога много професионално изявяваща се фигура в рамките на наказателното производство, в наказателния процес като цяло.
Без да нагазвам в материята в детайли по определени текстове и в двата законопроекта мисля, че с тези пожелания за подобрения в тези три или четири много важни насоки, ние можем да направим един наистина много приличен законопроект, с който да влезем в пленарна зала. Той да получи широка парламентарна подкрепа, да структурираме този специализиран съд. Той да заработи и много скоро да даде много добър резултат, така че ние да оправдаем очакванията и целите, които все още в мотивите не са обстойно, достатъчно ясно, според мен, формулирани. Но ако изчистим в тази насока чрез направените бележки някои от текстовете в двата проекта, мисля, че ще получим добра подкрепа в залата и мероприятието ще се случи. Защото надеждата и очакванията са наистина много високи.
Нашата цел е качествено правосъдие и преодоляване на проблеми в определени области в наказателното правосъдие. Нека да ги дефинираме, нека да направим ясен статута, нека да направим ясен, недвусмислен и конституционно издържан подбора на кадрите, нека да изчистим процедурите, които да не бъдат особени, които да не бъдат извънредни, а да бъдат процедурите ,по които се работи в общите съдилища, без да се заблуждаваме със сегашния чл. 35 от Наказателно-процесуалния кодекс, защото нещата стоят по абсолютно различен начин. Абсолютно сигурна съм, че специализираният съд ще бъде един от успешните и много добрите детайли от задълбочената и ефикасна реформа в съдебната система.
Това бяха, според мен, някои важни неща, които исках да споделя с всички в подкрепа на мероприятието специализиран съд.
Г-н Бисеров, ако имате и други въпроси към мен, заповядайте, с удоволствие бих ви отговорила.
Христо Бисеров:
Първо, искам да Ви благодаря за това наистина много аргументирано изказване, което направихте и да изкажа известно съжаление, че не сте Вие вносител на законопроекта. Убеден съм, че ако бяхте вносител, той щеше да бъде много по.близо до разбиранията, които имат по мое убеждение мнозинството от българските магистрати.
Колеги, наистина има неща, които можем да отсеем. Не днеска, но ние трябва да престанем да спорим за това дали Софийски градски съд е специализиран съд. Защото в едно и също заседание не може Министърът на правосъдието на е на една позиция, Председателят на Комисията по правни въпроси да дава интервю пред Българската национална телевизия точно в обратна посока. Това трябва да го изчистим, защото то е част от общата позиция. Не можем да бъдем на различни позиции по това мнение.
Г-жо Министър, един въпрос закачка. Аз възприемам Вашата идея, че в този съд не можем да вкараме и криминалната и стопанската престъпност. Нали не намеквате, че трябва да направим два съда специализирани?
Маргарита Попова:
Още въпроси имате ли?
Христо Бисеров:
Не, нямам. Доволен съм от Вашето изказване и затова си позволих този въпрос.
Маргарита Попова:
Нямайте никакво съмнение. Въобще през ум не ми минава, че трябва да правим две съдилища – едно за стопанска и едно за криминална престъпност. Но когато ние избираме този подход, че този съд ще разследва и стопанска, и криминална престъпност, ние трябва да го дефинираме това нещо и в мотивите да обосновем, че това се прави така, защото. Аз нямам нищо против, но трябва да се каже ясно защо? Защото тук вече целта става по-амбициозна, по-трудна за изпълнение, когато вкараш в една структура и двата вида престъпност, трябва ресурс – тя да има и вътрешно подразделение – едните хора ще специализират едно, другите – друго. Защото не можеш да избереш 20 съдии или петима души съдии и да очакваш от тях, ако днес им дойде една стопанска престъпност, а утре – криминална престъпност, че те ще бъдат еднакво готови. Нали това искаме – да бъдат различно готови. Този, който е специализирал криминална престъпност, да бъде отлично разследващ съдия. Или когато дойде стопанска престъпност, той да бъде отлично разследващ. Но стопанската и криминалната престъпност са различен тип разследване. Не е невъзможно специализираният съд да разглежда и двата типа престъпност, но това трябва да се дефинира, за да знаем, че това правим. От това нещо да знаем какъв ресурс дърпаме, как ги назначаваме, по какви процедури работим. В това е въпросът. Иначе ако свием нещата в по-тесен периметър, и направим разследване примерно само на организирана престъпност, тогава нещата са по-лесни, започва се от по-малкото, то може да се надгради, да се разширява като обем. Но иначе трябва да има ясна дефиниция, ясна цел и ние това ще го направим. Въпросът е, че трябва да е ясно казано, за да не остава в обществото съмнение, че един съд се заменя с друг или му се разделя компетентността за половината престъпления на Софийски градски съд, а другата половина – на другия съд, или не дай си Боже за извънреден съд, от каквито опасения колегите са бягали, положили са усилия да докажат и в мотивите си, че това не е извънреден съд. Но има неща, които трябва да изчистим процедурно, като статут и като кадрови подбор, за да няма никакво съмнение. И тогава съм убедена, г-н Бисеров, че и вие ще гласувате в зала за създаване на тази структура, която ще доведе до ефективно правосъдие.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Мисля, че тази позиция допълнително разтваря дискусията, но аз ще си позволя да резюмирам това, което беше представено, за да знаем как да се движим по-нататък.
Всъщност постави се въпросът, че единственият критерий, по който трябва да се създава специализацията, е предметният. И че трябва да се прецени дали това трябва да бъдат два канала – на тежката организирана и стопанската престъпност или един от двата. Т.е. самите престъпления да сложат наименованието на съда, или поне до голяма степен да отразят тази негова предметна специализация.
Вторият извод е, че не трябва да има никакви отклонения от общите процесуални правила.
Третият е, че трябва да има такъв подбор на магистратите в съда и в прокуратурата и специално в съда, който да гарантира максимална отвореност и обективност с всички високи критерии за преценка на тези, които ще се кандидатират или тези, които ще бъдат предлагани като кандидати.
Но, ако това се споделя и от голяма част от вносителите на законопроекта, означава в момента те да бъдат замразени, да се направи втора разширена дискусия не само в Комисията, и тогава да има яснота дали тази рамка, която ни е предложена, е основата, която да бъде коригирана. Но това трябва да бъде предварително известно, защото правилно може би се употреби терминът, че се подкрепя това „мероприятие специализиран съд”, което е нещо различно от законопроектите за специализирания съд и производните на него органи.
Според мен, рационалният начин на работа, ако въобще се говори за търсене на подкрепа, е да има една втора фаза в конкретизиране на идеите, които бяха лансирани или пък ще се върви по този напълно хибриден и спорен начин, който обсъждахме и към който сега вече няма време да се връщаме.
Дори, ако в по-ранната фаза бяхме чули това становище, може би и дискусията щеше да бъде по-различна. Но аз смятам, че тези въпроси първо вие трябва да ги изясните, преди ние да продължаваме да ги поставяме и да им отговаряме. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Искам да добавя още нещо към изказването на колегата.
Не само магистратите, но да не забравяме за съдебните заседатели. Защото тук процедурите, които са предложени, са стандартните и те не ни дават нищо допълнително за това да се надяваме, че ще бъдат избрани наистина хора качествени. Все пак да е ясно, че там съставът в повечето случаи има двама съдебни заседатели и може вносителите да предложат нещо, за да се подобри съставът и на съдебните заседатели, защото това е важно.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? От Висшия съдебен съвет кой ще вземе отношение? Г-жа Костова.
Капка Костова:
Само две минути, ако няма съмнение в моята легитимност. Адмирирам това, което чухме току-що като становище на Министерството на правосъдието, представено ни от министър Попова.
Само няколко аргумента допълнително в подкрепа или по-точно три:
Първият касае действителната специализация на този съд. Защото така както сега е формулирана неговата компетентност поражда съмнения и така приближава към границата на извънредност. А една действителна специализация би позволила вече по съвсем друг начин да бъде ценена дейността и компетентността на този съд.
Второто е по подбора на кадрите. Това, ако се приеме, че може, че е възможно и кандидатите сами, т.е. колеги сами да се кандидатират, това ни поставя в рамките на конкурсната процедура, каквато тя съществува по Закона за съдебната власт. Защото изключването на тази възможност прави конкурса така орязан, осакатен, а това вече отново поражда някакви съмнения за извънредност. Като напълно споделям всички други аргументи, които каза и министър Попова.
Третото е за възможността да участват в тези производства частен обвинител и граждански ищец, което мисля, че беше достатъчно добре аргументирано и което отново е аргумент в подкрепа на тезата, че това наистина е един специализиран съд с конкретна предметна специализация и доста вече се отдалечава от всякакви съмнения за извънредност.
Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Костова. Заповядайте.
Петър Стоянов: ВСС
Изцяло подкрепям това, което казаха министър Попова и колегата Костова.
Искам да акцентирам върху подбора на кадрите. Гледам има един параграф 22, който аз лично адмирирам, като заявявам, че говоря от мое име, а не от името на Висшия съдебен съвет. Става въпрос за така наречения конкурс за външно назначение. Не може човек от улицата, примерно, с съд9ебен стаж да го хванем, да се яви на конкурс, (става реч за тия 20%, като приемаме, че този съд ще го има) да го направим съдия в този съд, а той не е гледал едно дело. А има някои от тях, които не са влизали в съдебната зала.
В сега действащия Закон за съдебната власт има един мъртъв текст. Неговата номерация чл. 194а. За него не се говори нищо. Чл. 194я казва:
„Чл. 194а (1) Лице, което е било освободено от длъжност съдия, прокурор, следовател, след като е заемало повече от 5 години, може да бъде назначено от Висшия съдебен съвет в органите на съдебната власт по реда на чл. 189.
(2) Ал. 1 не се прилага, когато е бил освободен по чл. 165, ал. 1, т. 3 (присъда) и т. 5 (дисциплинарно уволнение).”
Сиреч, чл. 189 урежда атестирането. Аз познавам магистрат, който беше повече от 10 години. Напусна по собствено желание и си направи фирма за ксерокс услуги. И по силата на чл. 194 той утре може да дойде да каже, че иска да бъде назначен като магистрат, примерно следовател в специализирания отдел към специализираната прокуратура. Ние как ще му откажем. Това е негово право. Това го има в закона.
Давам ви конкретен пример. Как ще го атестираме? Като собственик на фирма за ксерокс услуги ли? А като му откажем, той ще обжалва конкурса и целият конкурс ще виси 5-6 месеца и съдът няма да може да функционира и да изпълни преходните разпоредби.
Искра Фидосова:
Много правилно дава пример. Защото ако дойдат хора от улицата, нашата цел не е била такава.
Петър Стоянов:
Трябва да се помисли евентуално затова приложим ли е текстът по чл. 194а за тези съдилища.
Пак искам да кажа, за да не изпаднем в извънредност, но трябва да се помисли и за това, защото се вадят 20% изрично. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоянов. Заповядайте, г-жо Недева.
Емилия Недева:
Много конкретни бележки. Струва ми се, че по този законопроект трябваше да има по-детайлна финансова обосновка. Защото става дума точно тук за съставянето на един изключително скъп съд. Точно по причините, които изложи министър Попова, че тук няма критерий местна подсъдност и всички дела по съответните текстове от цялата страна ще се гледат в София, трябва да бъде определен един много солиден финансов ресурс. Защото тези свидетели, които са пострадали да речем от трафик на хора, трябва да пропътуват цялата страна от гранични райони, например, за да отидат. Няма проблем, но всичко това се плаща. За това трябва да има финансова обосновка.
Наред с другите необходимости трябва да има и пари. Въпросът пак опира до онези 2% дела, които този много скъп съд, който ще ангажира един много солиден финансов ресурс ще трябва да бъдат предвидени в бюджета, за да се издържа съд за малобройни, според мен, според министър Попова, за повече на брой дела.
На второ място, аз мисля, независимо от текста на чл. 126 от Конституцията, че има възможности технически да бъде създаден такъв съд без тези екипи, които вече съществуват в прокуратурата и полицията, да преминат в една специализирана прокуратура. Има такъв прецедент вече и аз давам примера с административните съдилища. Те са единствените в момента, действащи в страната, специализирани съдилища. Явяващите се пред тях прокурори не са прокурори към административен съд. Няма административна прокуратура. Явяват се прокурори от окръжните прокуратури. И по този въпрос би могло да се помисли.


Искра Фидосова:
Тук прокуратурата и МВР си дават становище. В крайна сметка тяхно право е.
Емилия Недева:
Аз не възразявам по тяхното право. Аз изразявам становище, както и по онези въпроси.
Стигаме до това, че този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт въвежда за първи път едно непознато понятие и то е „съдия по наказателни дела”. Има съдия с наказателен стаж, но няма съдия по наказателни дела. Този критерий до настоящия момент не съществува. В българската съдебна система няма назначени съди по наказателни дела, съдии по търговски дела. От правозащитна гледна точка тази терминология може да постави следния проблем, който ние вече го третираме в редица дела пред Европейския съд. В обикновените, редовите съдилища мерките за неотклонение се гледат от съдии в троен състав, в който има само един наказателен съдия и двама граждански, за да не бъдат така изхабени съдебните състави, които имат забрана да гледат и мерки и по същество. Питам аз с какво е привилегирован депутатът, чиято мярка ще се гледа от специализирания съд, от високо специализирани само в наказателната материя юристи-съдии и защо в обикновения съд един съществен въпрос, който засяга личната сигурност на лицето, каквото е тежка мярка за неотклонение, задържане под стража или домашен арест, ще трябва да се решава от съдия, който няма практика по наказателни дела. Защото това е масово в съдилищата. Проблемът е такъв, че създава неравнопоставено третиране и може да бъде повдигнат въпрос за дискриминация. И ако ние говорим, че трябва да се повдигне качеството на правораздаването със създаването на специализирани съдилища, означава ли, че признаваме, че в редовите съдилища правораздаването е така просто. Защото могат от неквалифицирани лица, от търговски съдии да бъдат взимани тези решения по мерките.
И още два въпроса.
Същественият проблем в решението на Конституционния съд на Словакия е свързано с различното третиране на съдиите в специализираните съдилища. Само го маркирам и оставям на тези, които ще взимат решение в Комисията да решат дали действително трябва да бъдат по различен начин поставени съдиите в двата специализирани съда и да имат различно заплатени по начина, по който е посочено в този законопроект. Това е акцентът на решението на Конституционния съд на Словакия, който приема, че е противоконституционно, защото различно третира съдиите.
Адвокатурата възразява против затварянето на съдебната система като цяло. Това не е проблем само на този законопроект, а е проблем на атестирането – точно въпроса, по който г-н Стоянов говори преди малко. Тогава, когато се яви, за да започне работа лице, което е хванато от улицата, както той се изрази, нямам магистратски стаж, но не мисля, че съм хваната от улицата, но мога да имам желание да се кандидатирам в редови съд. Оттук нататък, боравейки с тези понятия и с липсата на ясно атестиране по отношение на лицата, които за първи път влизат в съдебната система, вие затваряте съдебната система за адвокати, които може би с 25 или 30 годишен стаж ще бъдат по-квалифицирани, отколкото съдията, който е работил 5 години в град Каспичан, без д обиждам града, ако има там изобщо съдебен район. Това го подчертавам от гледна точка на това, че в България поначало е сбъркана системата по която се назначават съдиите. В нормалните страни съдии и прокурори – първо прокурори, после съдии, стават лица, които имат дългогодишен стаж и са се утвърдили и в адвокатската професия, и в прокуратурата, и като юрисконсулти. У нас от студентската скамейка веднага ставаш районен съдия и с този факт ставаш по-конкурентоспособен, отколкото адвокат, който има 25 или 30 годишен стаж.
За да приключа, това го твърдим от години, и считам, че трябва да влезе и в проекта на Министерството на правосъдието, може ли да бъде съдия в този много високо квалифициран съд съдия, който е причинил с дейността си и е допринесъл с множество осъдителни решения от страна на Европейския съд по правата на човека. Съдия, за който е признато с решение на Европейския съд, че нарушава човешките права, може ли да бъде съдия в този специализиран съд. Този въпрос го задавам за това, защото соченият за образец Пловдивски окръжен съд от страна на Министерството на вътрешните работи, е продуцирал най-много осъдителни решения против България от Европейския съд. Този критерий отсъства от Законопроекта за Министерството на правосъдието и в Законопроекта за специализирания съд. Не може, според мен, когато се търси висока специализация, специализацията да бъде за сметка на нарушаване на човешките права. България е платила стотици хиляди евра за дейност на пловдивските магистрати. Благодаря.

Искра Фидосова:
И какво? Да вменим сумарно на един съд, ако има повече такива дела, хората които са в него, да не могат да кандидатстват ли?
Колеги, имате думата за изказвания?
Колеги, ако няма други желаещи за изказване, да се ориентираме към приключване.
Тъй като приехме по Законопроекта за изменение и допълнение на НПК, че няма да гласуваме и няма да гласуваме и с оглед на това, че трябва да разгледаме и други два ЗИД. Тъй като Законът за съдебната власт, който току-що разгледахме – законопроектът е свързан с гледания от нас като точка първа, аз ще си позволя да направя процедурно предложение или поне да го подложа на коментар, ако е необходимо, ако не се подкрепя това мое предложение, да не го гласуваме днес и законопроектът за съдебната власт, а на следващото заседание да си вървят заедно. Той е следствие от първото.
Затова цялото ръководство на Правната комисия реши, че първо трябва да се гледа НПК във връзка със Закона за съдебната власт.
Има ли колеги против това предложение? Да го подлагам ли на гласуване? (Не.)
Заповядайте, г-н Миков.
Михаил Миков:
Въпрос към вносителите. Обсъждали ли сте въпроса за мандатността. Защото единствената що-годе гаранция за липсата на персоналност в помислите, зависимости също, би била едни сериозни гаранции за ротация и мандат на тези хора веднъж и втори път, за пълна гарантираност за случайност на мерки, на дела, на всичко. Мислили сте по тези въпроси?
Димитър Лазаров:
Аз съм мислил, г-н Миков. В интерес на истината много се замислях, ако не дай си Боже - не казвам за или против мандатността, но да намерим повод за разсъждение, ако не дай си Боже въведем мандатността и един съдия прочете една или две осъдителни присъди, дали няма да получим обвинение, че нарочно въвеждаме мандатност, за да можем да подбираме съдии. Имайки предвид политическите приказки, които се изприказваха тук, и на много места и обвиненията едва ли не, че ГЕРБ ще назначава този съд, назначава го Висшия съдебен съвет. Има резон да се мисли. Предложете 5, 7, 4, 3 години, защото ако говорим за мандатност, трябва да има нещо разумно като срок.
Искра Фидосова:
Колеги, само едно уточнение. Ние повече дебат по тези два законопроекта няма да правим. Остава да гласуваме. Но трябва да разгледаме останалите два законопроекта, които днес не започнахме.
Това са законопроектите под номера: № 054-01-57 на г-н Корнезов за НПК и № 054-01-63, който г-н Миков обяви, че е внесен, но ние де факто го нямаме по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
На следващото заседание ще разгледаме и тези два законопроекта.
Тъй като времето напредна, искам да се извиня на г-жа Петрова и на другите колеги, които чакат за следващите точки от дневния ред за днешното заседание, но ще ги отложим за следващо заседание.
Искам да благодаря на всички за търпението, за дискусията, която се получи.
Пожелавам приятен уикенд на всички.
Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова