Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 45



Днес, 09.09.2010 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Маргарита Попова, министър и Жанета Петрова, заместник-министър”; от Камарата на частните съдебни изпълнители – Иван Чолаков, и Александър Дачев, членове на Камарата; Министерството на здравеопазването, дирекция „Правна”– Людмила Василева, директор и Веселина Мандаджиева, началник на отдел; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Камен Кичев, заместник министър, Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна” на министерството, Петър Киров, заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, и Марин Петров, главен секретар на Асоциацията на корабопритежателите.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Тодор Димитров, заместник председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Тодор Димитров:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. То ще протече при следния дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за частните съдебни изпълнители, № 002-01-60, внесен от Министерския съвет на 06.07.2010 г.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за допълнение на Закона за "Държавен вестник", № 054-01-59, внесен от Румен Иванов Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г.
3. Обсъждане на Проекти за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- № 054-02-78, внесен от Румен Иванов Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г.
- № 054-02-96, внесен от Захари Димитров Георгиев и Любен Андонов Корнезов на 29.07.2010 г.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 20.07.2010 г.
5. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 002-01-73, внесен от Министерския съвет нa 11.08.2010 г.
Заповядайте, колега Корнезов.
Любен Корнезов:
Може ли да разменим местата на т. 2 и 3 от дневния ред. Имам ангажимент в 17.30 часа и ако е възможно да разменим местата на точките. Разбира се, ако е възможно.
Предс.Тодор Димитров:
Колеги, има ли възражение т. 3 да стане т. 2 в дневния ред? Няма. Приема се.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за частните съдебни изпълнители, № 002-01-60, внесен от Министерския съвет на 06.07.2010 г.
От вносителите ще представи законопроекта министърът на правосъдието – г-жа Маргарита Попова. Заповядайте.
Маргарита Попова:
Какво сме имали предвид, когато решихме да направим този проект на Закон за изменение на Закона за частните съдебни изпълнители? Стъпили сме на два основни закона: Закона за частните съдебни изпълнители и Гражданско процесуалния кодекс.
Защо направихме това изменение? Най-важният мотив и най-важното ни основание e не да поставим частните съдебни изпълнители и държавните в равнопоставеност, а напротив. Да се знае, че когато се искат услуги от държавни институции и тях ги искат длъжниците по дела, които са нарушили правия ред в страната, се дължат разноски. Това е бил основният ни мотив. За да направим това нещо, в мотивите сме изложили наша трактовка, разбира се, съвсем накратко на няколко текста – чл. 431, ал. 3 и на чл. 79 от Гражданско-процесуалния кодекс, и на чл. 16, ал. 1 и 2 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Стори ни се разумно, държавнически да подходим еднакво към държавните и към частните съдебни изпълнители и за някои услуги длъжниците да си плащат. Останалото е разхищения за държавата, които не могат да бъдат обяснени по никакъв начин. Това лежи в основата на законопроекта.
Ние получихме едно пространно становище от Камарата на частните съдебни изпълнители, с което сме се запознали много внимателно. Там се излагат различни мотиви и становища, които ние не споделяме защото изначално концепцията и подхода при изработването на тяхното становище, смятаме, че не е правилен. Той не кореспондира с нашето разбиране затова как държавата трябва да бди и да си събира таксите и разноските за всякакви извършени услуги от страна на длъжници, които са имали досег с правосъдието. Готови сме за пореден път и сега да изслушаме това становище, и разбира се, в правомощието на колегите народни представители е да преценят дали ще подкрепят така внесения от Министерския съвет законопроект или това нещо няма да се случи.
Ако имате въпроси към мен и към г-жа Петрова, ние сме на ваше разположение.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-жо Попова. От Камарата на частните съдебни изпълнители давам думата на Иван Чолаков, член на Камарата. Ние имаме становището и ще ви помоля накратко да изложите Вашето виждане, след което ще изслушаме колегите.
Иван Чолаков:
Аз съм частен съдебен изпълнител. Председател съм на Комисията по професионална етика към Камарата. С колегата Дачев сме упълномощени да изложим становището на Камарата пред вас.
След като сте се запознали с мотивите, които изложихме и пред Министерството на правосъдието, в много кратък вариант ще ви кажа, че поддържаме това становище. Считаме, че исканото изменение е принципно противоконституционно. Нарушават се права на гражданите. В крайна сметка действително тежестта пада върху длъжника за плащането. Съдебните изпълнители не плащаме тези такси и разноски, а ги плаща длъжникът.
Проблемът е в друго, че с плащането на такива такси и разноски, ние нямаме нищо против да се плащат такси и разноски във връзка с предоставени услуги. Но чисто практически това ще ни върне с 3-4 години назад, когато се плащаха тези услуги и се тичаше от гише на гише, от каса на каса и колегите адвокати, които тогава са били практикуващи, знаят много добре, че дори само да отидете до службата по вписванията, да внесете една такса, да поискате един акт от чисто практическа гледна точка е страшно уморително. Защото след това го донася в кантората на съдебния изпълнител, за да изготвим ние едно искане за вписване на възбраната, да се внесе нова такса и т.н.
Действително концепцията на министерството по своята същност – дълбока същност, е правилна, че трябва за услуги да се плаща. Но тъй като ние изпълняваме държавнически функции и в крайна сметка длъжникът е лицето, което не може да избира съдебният си изпълнител – избира го взискателят, и когато взискателят избере частен съдебен изпълнител, длъжникът при нас ще плаща. Да оставим настрана, че плаща вече и ДДС, което беше допуснато преди две години, докато при държавните съдебни изпълнители не се плаща ДДС върху таксите, тук длъжникът ще плаща допълнителни такси, които в крайна сметна натоварват и поставят в неравнопоставено положение длъжниците в тази страна. А 90% от българския народ са длъжници, било към топлофикация, било между фирмена задлъжнялост и т.н.
Нашето становище е, че това изменение ще доведе до крачка назад в развитието на изпълнителното производство. Смятаме, че това ще забави много процеса. Крие риск и много голяма опасност при това плащане на таксите, тъй като няма предвидена ускорена процедура за съдебните изпълнители с преимущество да плащат тези такси, преимуществено да получават тази услуга, ние ще седим на опашка, ще получим акта след една-две седмици, през което време длъжникът ще може да се разпореди с имуществото си и в крайна сметка това няма да бъде удобно за никой в страната.
Чели сме мотивите във връзка със законопроекта и смятаме че няма никаква правно-икономическа обосновка в законопроекта. В крайна сметка тук се свежда въпросът до едни 260 хиляди лева, за които Агенцията по вписванията сезира Министерството на правосъдието и които в крайна сметка инициираха този законопроект, това изменение.
Отново смятам и считам, че една такава промяна ще бъде в ущърб на съдебното изпълнение.
В заключение мога да кажа, че с Министерството на правосъдието, когато коментирахме нещата и с Агенцията по вписванията – имахме среща с техния председател, ние предложихме, казахме им, че сме готови да плащаме такса, но да ни се даде отдалечен достъп до тези актове. При сканиране на акта ние ще си платим таксата. Няма никакъв проблем. Но да не се получава това ходене. Говоря изключително за Агенцията по вписванията. Но тук трябва да вкараме и всички други такси, които ще се плащат. Това са таксите към общините, към КАТ, а вие знаете какво е състоянието там в момента. В момента, за да се плати една такса там, е истинско приключение.
Благодаря ви. Ако имате въпроси, готови сме да отговаряме на всякакви въпроси.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви. Колега Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Преди няколко дни се навършиха пет години от приемането на Закона за частния съдебен изпълнител. Знам че Камарата ще направи тържествено отбелязване на петгодишнината. (Ще бъдете поканени всички.) По този повод ме занимаваха и с този въпрос.
За мен не е противоконституционно. Категорично не можем да говорим тук за някаква противоконституционност. Но получава се действително някакво неравенство, поне според мен. Дали е държавен, дали е частен съдебният изпълнител, той изпълнява едни и същи държавни функции и те са с ГПК уредени процедурите. Става така, че взискателят, ако е взискател при държавния съдебен изпълнител няма да плаща тези такси, а ако е при частен съдебен изпълнител ще трябва да плаща тези такси. Тук ми се струва, че има една неравнопоставеност. Аз не съм против плащането на такси. В края на краищата таксата се плаща за направена услуга. Но ако е така, дайте да вкарваме и за държавните и за частните. И както вече казахте, не толкова таксата (парите) отколкото канцеларщината. Да помислим как да се улеснят тези процедури, защото понякога трябва много бързо да се извърши дадено действие, за да не може примерно длъжникът да си продаде имуществото и т.н.
Струва ми се, г-жо Министър, че не е много целесъобразно сега да въвеждаме такси за едните, а за другите – да няма такси. За мен поне няма обяснение това действие. Благодаря ви.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-н Корнезов. Г-жа Колева, заповядайте.
Юлиана Колева:
Аз също не споделям становището на Камарата на частните съдебни изпълнители защото тяхното становище е въпрос на тяхна гледна точка. Според мен, няма никакво съмнение, че тези такси се дължат на Агенцията по вписванията. Ако смятате, че ще се получи някаква неравнопоставеност по отношение на клиентите на частните и държавните съдебни изпълнители, то тази неравнопоставеност трябва да се уреди в посока пред държавните съдебни изпълнители също да се плащат такси.
Що се отнася до другите практически въпроси, искам да ви кажа, че по всеки един иск, който се предявява пред съда, адвокатите също висят по опашки и също ходят и събират документ по документ, докато си съберат необходимите писмени доказателства. Така че не виждам защо съдебният изпълнител трябва да бъде в по-привилегировано положение спрямо службата по вписванията във всеки един град и въобще спрямо Агенцията по вписванията, отколкото всички останали участници в някакъв съдебен или съдебно-изпълнителен процес.
Тези съображения ме карат да подкрепя този законопроект.
Ако действително държавните съдебни изпълнители не събират такси, да се намери начин те също да бъдат задължени да събират тези такси и да ги привеждат. Защото те ще ги съберат естествено от същите тези длъжници, за които става въпрос в момента.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-жо Колева. Други изказвания, становища? Заповядайте, заместник-министър Петрова.
Жанета Петрова:
Уважаеми дами и господа народни представители, приятно ми е да ви видя отпочинали след ваканцията. Няма да отнемам от времето ви. Само искам да посоча съответните текстове в нормативната уредба, за да не правим погрешни изводи относно положението и на едната и на другата професия.
Както каза г-жа Попова, целта на този законопроект е държавата да получава държавни такси, а не да се създаде диспропорция в статута на държавните съдебни изпълнители и на частните съдебни изпълнители. Връщам нещата много назад, когато нямаше професията „частен съдебен изпълнител”. Тогава знаете, че имаше само държавни съдебни изпълнители, които комуникираха с всички държавни органи, изпращайки писма без да заплащат държавна такса затова, че изискват от един или друг държавен орган информация за положението на длъжника. Със създаването на Закона за частните съдебни изпълнители аз събрах информация, не официално разбира се, откъде е дошла тази разпоредба. Тя е дошла, за да изравни, според колегите, статута на едните или другите. Само че се оказа, че тази разпоредба, която е влязла в закон, именно създава неравнопоставеност по отношение на статута на държавните и частните съдебни изпълнители. Защото държавните съдебни изпълнители не са освободени от внасянето на такива такси. Всъщност не ги внасят те, нека да бъдем ясни, внася ги взискателят първоначално, а после се прави сметка въз основа на сумите, които взискателят е авансирал – това са разноски за изпълнението, които се събират от длъжника.
Тъй като частните съдебни изпълнители при приемането на този закон са станали свидетели на лошата практика да не се събират държавни такси от държавните съдебни изпълнители, т.е. държавните съдебни изпълнители неправилно са използвали създаденият преди правен ред и вече при други правни условия, за да получават, без да заплащат техните клиенти удостоверения. За да се изравни положението, частните съдебни изпълнители са казали: „Добре, ние искаме такъв текст в нашия закон.” И са получили този текст. Само че, ако трябва да бъдем обективни, никъде в правната уредба не съществува освобождаване на клиентите на държавните съдебни изпълнители от такава държавна такса. Аз си направих труда да погледна релевантните към правоотношенията нормативни актове. Това, според нас, са Законът за държавните такси, Гражданския процесуален кодекс, Тарифите на държавните съдебни изпълнители и на частните съдебни изпълнители.
Какво четем в тези нормативни актове?
Започвам с Гражданския процесуален кодекс (чл. 26, ал. 4), който казва: „Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи.” Предполагам, че сред юристи е безспорно, че когато законодателят използва думата „може”, това означава, че взискателят може да възложи на съдебния изпълнител, бил той държавен или частен, да извърши тези справки вместо него. Какво се получава? Ако взискателят сам застане на гишето в Агенцията по вписванията и не желае да заплати за услугата нито на държавния, нито на частния съдебен изпълнител стойността 50 лв. Това е таксата, която и едните и другите събират, за да получат справки за имущественото състояние на длъжника. Ако той реши сам да се снабди с тези документи и да не заплаща тези 50 лв. той би платил на агенцията и на всеки друг държавен орган, към който се обръща, такса, затова че получава удостоверение от съответната държавна институция. Когато обаче той ползва помощта на държавния изпълнител за проучване на състоянието на длъжника и заплаща за тази услуга 50 лв., излиза всъщност, че той – взискателят, не дължи на институцията, която прави услугата такава държавна такса.
С този текст се създава неравнопоставеност, тъй като на практика се говори за съдебния изпълнител, а той не е човекът, който се обръща към институцията и не той трябва да заплати тези такси. Така че ние смятаме, че с този текст възстановяваме равнопоставеността на двете професии.
Не може незаконосъобразна практика, която разбрах, че в основата на този текст, т.е. ако държавните съдебни изпълнители неправилно са били толерирани, това във всички случаи е въпрос на практика, а не на закон. Защото няма закон, който да освобождава държавните съдебни изпълнители. Законът за държавните такси е пред мен и мога да ви прочета. И едните и другите трябва да практикуват. Аз съм разпоредила в Агенцията по вписванията да няма такава практика.
Може да поканите колеги от Асоциацията на държавните съдебни изпълнители. Те ми казаха, че вече го правят и искат 5 лв. когато искат удостоверение от взискателя авансово, за да могат да приведат на Агенцията тази сума. Не става дума само за Агенцията, а за всички органи.
Проблемът е държавата да не губи от държавни такси и да не освобождава длъжниците от заплащане на тези разноски за изпълнението.
Ние не искаме да създадем неравнопоставеност между двете професии. По-скоро с тази промяна изравняваме двете професии.
Причината да не предложим такъв текст за държавните съдебни изпълнители е, че не открихме в действащата правна уредба текст, който да ги освобождава.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-жо Петрова. Лично мен ме убедихте в мотивите на този законопроект. Колега Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Г-жо Петрова, с цел да изчистим нещата и да се събират наистина таксите, защото това е целта на занятието, дали сме склонни с Преходни и заключителни разпоредби адекватният текст, примерно, да го инкорпорираме в чл. 431 от ГПК, за да се изравни практиката. С две думи има ли го изрично, че се заплащат таксите.


Маргарита Попова:
Когато в закона е казано достатъчно, ние не трябва да правим свръх достатъчното, за да правим законите наръчници. Законите не се пишат за средно интелигентни хора, а за високо интелигентни хора, които четейки могат да тълкуват. Ако вие искате да сложите между двете четения още една преходна разпоредба в ГПК и да кажете на държавните съдебни изпълнители, че те трябва да си изпълняват закона, това остава на вашето решение. Ние това, което сме сметнали за необходимо, сме го дали в законопроекта. И няма да възразим срещу едно такова решение, макар че според мен, то не е юридически прецизно. Защото в закона е казано достатъчно. Четящият и грамотният юрист не се нуждае от повече. В закона никъде не пише, че държавният съдебен изпълнител е освободен. Кой им е казал на държавните съдебни изпълнители, че няма да внасят такива такси. И аз да пиша наръчници, за да им го кажа ли? Няма да го кажа. След като в закона не са освободени изрично, значи те ги дължат императивно. Ако сте съгласни с това нещо, значи се съгласяваме. Но ако вие искате да го направите и да кажете нещо в повече, ние ще го преглътнем, но това не е прецизната юридическа мисъл.
Жанета Петрова:
Ако позволите, чл. 1 на Закона за държавните такси се казва:
„Чл. 1. Държавните такси се събират от органите на съдебната власт и от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, освен ако със закон е предвидено друго.”
Т.е. изключението трябва да е предвидено със закон. И в случая това е направено, за да се отстрани фактически една незаконосъобразна практика, което е довело до неравнопоставеност в правния статут де факто.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви. Колеги, има ли други изказвания? Заповядайте, колега.
Емил Радев:
Тогава защо направо не махнем нормата в Закона за частните съдебни изпълнители, с която се освобождават и оттам нататък по същата логика по чл. 1 от Закона за държавните такси трябва да се събират и при тях. Защото тук подходът е малко двойствен. Защото както се каза, в момента имаме явно разнопосочна практика при държавните. Това значи, че или контролът не е бил достатъчно добър. Защото тук може би е в правомощията на Агенцията за държавен финансов контрол, за да види тези такси и на практика се извършва услуга, която държавата извършва, а не се заплаща затова. Защото те не се дължат от институцията на държавния съдебен изпълнител.
Предс. Тодор Димитров:
Министър Попова, заповядайте.

Маргарита Попова:
Веднага ще отговоря на този въпрос. Пак повтарям, подходът, за да бъде сътворен този закон за изменение и допълнение, не е било уеднаквяване на практиката между частните и държавните съдебни изпълнители, а да кажем на длъжниците, които се обръщат към частното съдебно изпълнение, че те дължат такси за това, защото са нарушили правовия ред в държавата. Нашите разсъждения и нашият подход към закона е по-различен. Досега законът много хубаво си е казал, че държавните съдебни изпълнители (това което прочете г-жа Петрова) от нищо никога не са били освобождавани. Вредната, незаконосъобразната практика чрез организация на работа и чрез разпореждане на ръководството на Министерството на правосъдието мисля, че ще върне нещата в правилния коловоз и държавата ще си събира това, което й се дължи. Затова не отменяме разпоредба, а сме избрали този подход, защото смятаме, че той е концептуално по-правилен.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря. Колеги, други изказвания има ли? Заповядайте.
Иван Чолаков:
Моля само за секунда да ангажирам вниманието ви.
Позволете ми да не съм напълно съгласен с министър Попова, тъй като аз съм бил държавен съдебен изпълнител, знам какъв е манталитетът на държавния съдебен изпълнител, знам как тече информацията към държавния съдебен изпълнител, но сега няма да подлагам тук на коментар правното ниво на колегите. Но трябва да ви кажа, че ако не бъде записано някъде изрично под някаква форма, че държавните съдебни изпълнители събират абсолютно същите такси, тълкуването ще си остане в този вариант, в който е до момента. Частните съдебни изпълнители- техните длъжници ще плащат тези такси, а държавните съдебни изпълнители няма да ги събират. Молбата ми е да помислите върху този въпрос и нека да се стигне наистина до едно правилно решение – да бъде ясно и точно регламентирано, че всички събират тези такси.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви. Да разбирам, че Вие принципно не сте против и евентуално с това допълнение, което можем да направим между първо и второ четене.
Други изказвания? Ако няма, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за частните съдебни изпълнители, № 002-01-60, внесен от Министерски съвет на 06.07.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се.
Колеги, преминаваме към точка втора, която съгласно дневния ред беше обявена като точка трета.
По трета точка - Обсъждане на Проекти за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- № 054-02-78, внесен от Румен Иванов Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г.
- № 054-02-96, внесен от Захари Димитров Георгиев и Любен Андонов Корнезов на 29.07.2010 г.
Предлагам първо да изслушаме проекта на колегата Любен Корнезов - № 054-02-96. Заповядайте, колега.
Любен Корнезов:
Най-напред искам да подчертая, че водещата фигура в написването на законопроекта е колегата Захари Георгиев и аз го подкрепям с подписа си и не бягам от това.
Въпросът не е само до правилника. Въпросът е конституционен. Що е кворум при приемането на актовете на Народното събрание, като не става въпрос само за този парламент, а и за предните парламенти.
При откриването на заседанието регистрацията е кворумът. След това от регистрираните, когато участват 50+1, на таблото пише кворум. Днес примерно бяха регистрирани 132, кворумът беше 67. На базата на 67 кворум се изчисляваше дали едно решение е прието или не. Днес гласувахме около десетина пъти.
Лично според мен и това не го казвам само сега, поради което си нося тук решенията и определенията на Конституционния съд, защото когато бях по-млад, бях и конституционен съдия и тогава по повод на Варненския университет съм написал и е публикувано на 4-5 страници моето становище относно кворум.
Според мен, кворум по силата на Конституцията, оттук и на Правилника винаги трябва да бъде 121 народни представители при приемането на всеки един закон или друг акт на парламента. Разбира се, вие преценете дали трябва да променяме тази практика или не. Но пак казвам, нещо, което съм го написал преди 18 години, не съм се преборил досега това да стане, не знам дали ще стане и сега. Благодаря ви.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, колега Корнезов. Аз ще си позволя да изкажа лично становище при всичкото ми уважение.
Чл. 81 от Конституцията, ал. 1 говори за първия кворум, който е повече от половината народни представители. Докато в ал. 2 вече се визират половината от присъстващите народни представители.
Според мен, тук имаме два различни кворума, които се формират по различен начин. В тази връзка, кворумът по ал. 2 по никакъв начин Конституцията не задължава да е равен на кворума по ал. 1. Аз считам, че ако приемем вашето предложение, при всичкото ми уважение, ще затрудним и затормозим работата на Народното събрание. В тази връзка трябва да гласуваме с ясното съзнание, че няма такова задължение на Конституцията. Оттук нататък воля на народните представители дали ще го приемат вашето предложение.
Любен Корнезов:
В тази връзка може ли реплика? ( Заповядайте.)
Тези неща съм ги написал, както вече казах, преди 18-20 години. Всъщност това, което вие сега казвате, има ли разлика между кворум и присъстващи. Можем тогава да приемаме закони с 31 народни представители в зала. При 122 регистрирани 61 е кворум. От тези 61 когато гласуват 50+1, т.е. 31 законът е приет. С 31 народни представители се приемат закони, решения, декларации при 240 народни представители. Друг е въпросът, че ние сме длъжни да бъдем там, да участваме и т.н. Поне моето разбиране е друго. Но аз вече казах, че това не е проблем само на сегашния парламент, а и на предния и по-предния. Даже таблото не е направено от ГЕРБ, а когато аз бях заместник-председател тогава се направи това табло. Така че аз си нося практическата отговорност. Не мога да се преборя и сега. Никое мнозинство не иска голям кворум, нали?!
Янаки Стоилов:
Може ли отново да прочетете двата текста от Конституцията.
Предс. Тодор Димитров:
Чета чл. 81 от Конституцията на Република България.
„Чл. 81 (1) Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.
(2) Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.”
Това е промяната от 2007 г.
Любен Корнезов:
В 2007 г. се промени и аз даже бях председател на комисията. Да не се връщаме назад. До 2007 г., за да може да заседава Народното събрание, не да гласува, трябваше да има 120 народни представители вътре. И много често, особено опозицията, искаше кворум, като види, че нямаме и се правиха преброявания. Променихме Конституцията, въпреки че това не беше предмет на промяната, когато не се гласувам, няма значение колко са в парламента.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, колега Корнезов. Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Искам да ви обърна внимание на един друг момент, който е последица от това, което отбеляза г-н Корнезов.
Спорът, който в момента се води между нас и ръководството на Народното събрание, е за изкуственото поддържане на нисък кворум. Какво се прави сутрин? Аз лично, да ви кажа честно, очаквах, че част от народните представители от ГЕРБ просто не се регистрират, за да може в крайна сметка да се получи един нисък кворум и законите да се приемат, ако погледнете, ще видите с 50-60 души в зала и 30-40 гласували „за”. Но оказа се, че практиката, която в момента прилага г-жа Цачева, е да прекрати регистрацията на народните представители сутрин, след като числото надмине 120 присъстващи. А всъщност нормално е да се регистрират всички присъстващи, а не в момента, в който се отчете 132 да се удари копчето и да се приключи с регистрацията. (Така беше и преди.) Не знам дали е било така преди, но в момента е така. И при строгите правила, които се въведоха, с изисквания за присъствие на народни представители, с налагане на санкции, мисля, че това е в рязко несъответствие с политиката, която е обявило мнозинството. Така че трябва да има някакъв ред сутрин при регистрацията – най-малкото да се регистрират всички присъстващи народни представители. Защото останалото е едно шмекеруване на дребно.
Предс. Тодор Димитров:
Г-жо Манолова, завършихте ли?
Мая Манолова:
Председателят работи съобразно правилника. Ако правилата са други, председателят ще ги спазва.
Предс. Тодор Димитров:
Г-жо Манолова, само една кратка реплика.
В началото правим регистрация и се регистрират всички народни представители. А когато правим проверка на кворума, трябва да проверим дали има необходимия кворум, за да заседаваме. Така че е нормално, когато надминем 121 да се прекрати проверката, защото оттам нагоре тя става безсмислена и е постигната целта, която е заложена в правилника.
Мая Манолова:
Колега, това не е вярно, което казвате в момента. Питайте Председателката. Сутрин тя регистрира 121 души. Не всички присъстващи в зала, а когато цифрата стигне 121 и куп хора, които са в залата, просто не се регистрират. В резултат на всичко това е последицата приемане на закони с 30 души.
Предс. Тодор Димитров:
Предложете задължителна регистрация на всички. Заповядайте, колега Радев.
Емил Радев:
Г-н Председателстващ, аз виждам, че представителите на Коалиция за България се покайват за приетата поправка на Конституцията през 2007 г. Защото, ако толкова искахте това нещо да стане, нямаше да бъде приета такава поправка в Конституцията. В момента ние сме ограничени от Конституцията и не можем да приемаме поправка в Правилника, която противоречи на императивна норма на Конституцията. Ако толкова искате да поправите тази несправедливост, според вас, предложете поправка в Конституцията. След като вие сте я предложили и сте я приели като управляващо мнозинство, тя е приета с вашите гласове.
Мая Манолова:
Колега, моля да говорите като юрист. Това, което в момента говорите?!
Емил Радев:
Мисля, че нещо, което е уредено с императивна норма в Конституцията, не можем да го преправяме с норма в Правилника на Народното събрание и това е чисто юридическото ми становище.
Мая Манолова:
Какво искате да кажете, че Конституцията забранява на Председателката да регистрира всички присъстващи в зала сутрин ли? Тя ли го забранява, според този текст, че не Ви разбирам?
Емил Радев:
Говоря по законопроекта, който е предложен. Ако има някакво друго предложение, то би трябвало да го предложите по подходящия ред.
Предс. Тодор Димитров:
Колеги, разбрахме тезите. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Аз ще бъда кратък. Тъй като този въпрос е исторически и мисля, че не трябва да се отклоняваме от тази история, за да разберем случващото се. Това е част от новата конституционна история, а не от началото на приемане на Конституцията.
Това, което каза г-н Корнезов, аз го споделям като негово становище. Но това решение на Конституционния съд е при действието на неизменената, а на първоначалната разпоредба на Конституцията. Как се стигна до тази промяна? Това беше промяната, която засягаше приемането на България в Европейския съюз, но покрай нея се потърсиха и някои възможности за рационализиране на парламентарната дейност. Защото миналия парламент имаше един проблем, противоположен на проблема, който има сегашния парламент. Т.е. спорът, който водихте с г-жа Манолова, е по различни въпроси. Защото тогава се реши и това беше главно инициатива на водещи хора от НДСВ. Но няма значение. Не го казвам като някакво преразпределение на отговорностите, но това беше споделено. Тъй като нашият парламент следваше една по-консервативна процедура, винаги да се изисква минимум половината от народните представители, за да заседава и да приема решения. Тогава се каза: Нека да направим това, което е масовата практика в европейските парламенти, да изискваме поне половината от народните представители, за да е редовно заседанието, а оттам нататък само за гласуванията е необходимо приемането на актове с не по-малко от половината от присъстващите, което съответстваше на регистрираните. Т.е. теоретично и практически един акт на парламента и сега не може да се приеме с по-малко от 61 народни представители.
Практическият въпрос, който тук се поставя, аз го споделям, че при първоначалната регистрация в началото на заседанието поне всички народни представители, които са добросъвестни и имат желание, трябва да могат да се регистрират. Т.е. да не се следва умишлено потискане на кворума, да речем на границата 125-130, а ако реално присъстват 140-160 души те да се регистрират в достатъчно време при откриване на заседанието и това наистина да е базата по-нататък за приемане на актовете. Но това е въпрос наистина на правилната практика по прилагане на Правилника и тя не засяга самата промяна в нормите.
А вярно е, че нормата има вече конституционен ранг, но аз не предлагам ние да подновяваме конституционната дискусия. Защото в миналия парламент проблем беше гласуването с чужди карти. В този парламент проблем е, че някои от картите не гласуват, независимо, че хората им са там. Т.е. правилата на играта в случая трябва да се следват и играчите да бъдат коректни към съществуващите правила. Затова аз в управление и в опозиция се стремя да следвам еднакви правила на поведение.
По отношение на позициите по същество, ако може също, но там е малко по-сложно, някои могат да решат в даден момент да обосноват такава промяна.
Това е предисторията и днешната ситуация. Може би колегите са се опитали да коригират една практика, а не толкова текстът. Защото текстът дава възможност да се работи, както се е работило.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, колега Стоилов. Други изказвания? Заповядайте.
Юлиана Колева:
Аз не съм много сигурна дали точно искам да вляза в полемика, но вече натиснах копчето.
Става въпрос затова, че ако ние трябва да сме прецизни, трябва преди всяко гласуване да проверяваме кворума. Така излиза. Защото примерно вие казвате: В началото са влезли 200 души в залата. Оттам нататък отбелязваме кворум от 100 човека и трябва 51 човека да гласуват за съответния законопроект. В следващия момент излизат от залата 30 човека и остават 170. Когато гласуваме пак е редовно заседанието и пак има кворум. Нали така! Така че според мен няма кой знае какво голямо значение, че в началото хората не се регистрират. При всяко гласуване е ясно колко души гласуват и как гласуват. Те не може да не са в залата, когато гласуват. Проблемът беше тогава, когато в залата имаше 20 души, а са гласували 100. Тогава възниква проблема.

Предс. Тодор Димитров:
Благодаря ви, г-жо Колева. Г-жо Михайлова, заповядайте.
Екатерина Михайлова:
Всички тези аргументи, които чух от г-жа Манолова, нямат общо с правните въпроси. Някак си, не е работа на Правната комисия. Дали добре се организира работата на парламента чисто технически, организационно и имате бележка към Председателя, правите го от трибуната и може да го направите пак. Това е нещо, което не е в този парламент практика. Ние като опозиция сме възразявали и в предишния за подобни неща.
Г-жо Манолова, казвам, че е практика, а не правила, записани в Правилника. Това се прави винаги от управляващите, защото трябва да си дисциплинират мнозинството. Трудно го дисциплинират и оттам идват тези проблеми.
Промяната, която направихме на Конституцията беше, защото се стигаше до абсурд на парламентарен контрол да се прави проверка на кворума. Няма гласуване, но имаше възможност, защото конституционната норма отваряше такава процедура. Това е съобразено с много по-работещ парламент. Разбира се, че трябва да има кворум, но това не можем да променим, след като в Конституцията има тази норма.
Аз предлагам да преминем към гласуване. Защото другото са политически аргументи. Няма смисъл сега да казваме одобряваме или неодобряваме. Казвам, че се случва и го правят винаги тези, от които зависи кворума. Правят го, защото имат проблем с кворума. Затова толкова трудно се въведе да има карти с биометрични данни. Можем да говорим за нещата едно към едно. Това е проблем на всички мнозинства и винаги е бил този проблем.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви. Има думата за реплика Мая Манолова.
Мая Манолова:
В резултат на поставянето на този въпрос в пленарна зала от мен официалният отговор на г-жа Цачева беше, че процедурата е разписана в Правилника и тя се движи по правилника. „Ако искате адекватна регистрация на всички присъстващи, променете правилника.” Цитирам буквално. В случая не сте права, че това е въпрос на организация на работата на ръководството, защото ръководството се оправдава с правилника и го каза официално. Така че след като ръководството иска да променим правилника, за да се държи адекватно на ситуацията, аз не виждам защо да не му направим тази услуга.
Освен това, г-жо Михайлова, (това е чисто политически) предното мнозинство нямаше претенциите, да е отворило нова ера в парламентаризма. Това мнозинство има претенциите, че се работи открито, по правилата, спазват се всякакви изисквания, че са открили едва ли не нова страница в организацията на работата на парламента. Така че им приляга, след като го обявяват, в крайна сметка да въведат поне елементарното – регистрация на кворума такава, каквато е. Иначе да станат и да кажат: „Имаме проблем да си поддържаме мнозинството.” Защото те твърдят, че такъв проблем нямат и ние сме им виновни, че не седим в зала.
Предс. Тодор Димитров:
Дуплика на г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
За новата ера в парламентаризма да не говорим! В миналия парламент новата ера в парламентаризма в България въведе конституционна норма – написахме, че парламентът има самостоятелен бюджет. Във вашите среди, хората, които се занимават по-сериозно с конституционните въпроси, имаха дълбоки съмнения и терзания и угризения. Така че да не водим този дебат. Сега не е този дебат. Дебатът е друг.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря ви. Колеги, предлагам да преминем към гласуване. Преди това г-н Бисеров. Заповядайте.
Христо Бисеров:
Извинявайте, че се намесвам малко по-късно. Виждам, че се забавлявате. Но в края на краищата нали гледаме текста на г-н Корнезов. Какъв е проблемът. Текстът е същият, както е в Конституцията. Може ли текстът на г-н Корнезов да е противоконституционен, както намеквате, при положение, че той е абсолютно един и същ. Какъв е проблемът да приемем този текст? Той не е друго правило, освен правилото от Конституцията. Той го е преписал. Малко е плагиатствал. Преписал е ал. 1 от чл. 81 и предлага част от нея да стане ал. 1 на чл. 60 от Правилника. Защо го прави? За да се тълкува правилно сегашната алинея на чл. 60, която става ал. 2. Обяснете на неразбиращия кое е противоконституционното в текста на г-н Корнезов. И защо ще гласувате против текст, който излиза от Конституцията.
Защо го правим? За да се тълкува новата ал. 2 систематично във връзка с ал. 1 и нищо повече.
Предс. Тодор Димитров:
Колега Бисеров, ние не сме съгласни, защото в мотивите на колегата Корнезов пише, че тази норма императивно изисква такъв кворум, а то не е така. Ал. 2 не изисква императивно такъв кворум.
Христо Бисеров:
Г-н Корнезов може да си поправи мотивите, ако това е проблемът.
Предс. Тодор Димитров:
Съжалявам, но ние не споделяме тези мотиви. Аз изказах съображение и ние от ГЕРБ ще гласуваме против този законопроект. Благодаря ви.

Христо Бисеров:
Колеги, вие гласувате против текст на Конституцията. Аз на това искам да ви обърна внимание. Ако обичате подгответе се в залата, защото тук няма да го направите, да обясните защо гласувате срещу текст на Конституцията. Защото ние на тази плоскост ще изкараме дебата там. Колегиално ви казваме.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, колега Бисеров. Други изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-96, внесен от Захари Георгиев и Любен Корнезов на 29.07.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Не се приема, колега Корнезов.
По трета точка – Обсъждане на проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-78, внесен от Румен Иванов Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г.
Г-жо Манолова, Вие ли ще го представите? (Да.) Заповядайте.
Мая Манолова:
Колеги, аз ще ви помоля да представя едновременно и двата законопроекта:
- Обсъждане на първо четене на Законопроект за допълнение на Закона за "Държавен вестник", № 054-01-59, внесен от Румен Иванов Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г.
- Проекта за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-78, внесен от Румен Иванов Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г.
И двете предложения касаят и един и същи проблем, а именно обнародванията на поправки в приети от парламента актове.
Аз ще улесня Правната комисия, като помоля разглеждането на тези два акта да бъде отложено със следните съображения.
Знаете, че едно от намеренията на нарочната комисия, която беше създадена, за да установи как се е стигнало до криминалното обнародване на поправка в Закона за наркотичните вещества. Установихме редица несъвършенства в парламентарната практика при поправянето на явни фактически грешки.
Тъй като бяхме притиснати от времето, сме предложили тези два проекта – едното проект за решение, другото проект за изменение на закон, които безспорно отразяват нашата воля като Анкетна комисия. Но при един по-подробен анализ и от мен по темата, стигаме до едно противоречие със Закона за нормативните актове, където е казано, че всички поправки в закони се правят по реда на обнародването, което означава, че това, което предлагаме, или трябва да бъде съпроводено с промени в закона за нормативните актове, или тези текстове трябва да бъдат коригирани. Това мое изказване вече го съгласувах с колегата Румен Иванов и той подкрепя това мое предложение.
Освен това, искам да направя и едно друго предложение, срещу което той не възразява. Предложението ми е двата проекта да бъдат изпратени на Президентската администрация, защото те имат ангажимент по обнародването на законите. В момента ние предлагаме един ред, който при явни фактически грешки да изключва действието указ на Президента при поправка на явна фактическа грешка на закон. Мисля, че нищо не пречи да чуем мнението на Президентството по тази тема, за да може в крайна сметка като променяме една парламентарна практика, да направим това по един по-прецизен начин.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-жо Манолова.
Аз също при прегледа видях, че има опасност тези промени, които се правят в Държавен вестник да противоречат на Закона за нормативните актове и в тази връзка съм за това процедурно предложение.
Не споделям обаче становището, че трябва да се изпрати до Президентската администрация. Мисля, че следва ние сами да решим този проблем. Вносителите, ако искат, могат да си го изпратят по частен ред за становище. Не считам, че е резонно Правната комисия да го изпраща до Президентската администрация.
Оттегляте ли си това предложение, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Не, не го оттеглям.
Предс. Тодор Димитров:
На практика имаме две процедурни предложения:
Подлагам на гласуване предложението за отлагане за следващо заседание на Комисията по правни въпроси на обсъждане на първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за "Държавен вестник", № 054-01-59, внесен от Румен Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г. и на Проекта за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-78, внесен от Румен Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване предложението тези законопроекти да се изпратят за становище на Президентската администрация.
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Не се приема.
Колеги, продължаваме със следващите точки от дневния ред. Има молба от заместник-министър Кичев т. 5 от дневния ред да стане т. 4. Има ли възражения? Няма. Продължаваме с т. 5.
По пета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 002-01-73, внесен от Министерския съвет нa 11.08.2010 г.
Има думата заместник-министър Кичев да представи законопроекта.
Камен Кичев:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Днес сме тук, за да представим проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване.
Първо, преди да представя законопроекта, искам да споделя с вас една добра новина за българското корабоплаване, а именно, че корабът с пленените български моряци „Панега” е освободен и 15-те моряка другата седмица живот и здраве ще се приберат в България, което само по себе си е успех.
Сега моля да ми позволите да дам думата на заместник изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” – г-н Петър Киров, който ще ви запознае с промените, които ние предлагаме.
Петър Киров:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Законът за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, който е представен на вашето внимание, е разработен от специалисти на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Изпълнителна агенция „Морска администрация” и представители на морския бранш.
Законопроектът за изменение и допълнение има няколко основни цели:
На първо място, да подобри някои административни механизми, свързани с процедурите за регистрация на кораби под българско знаме.
На второ място, да усъвършенства института на морската ипотека, който е уреден в Кодекса на търговското корабоплаване, доколкото този институт се явява основна пречка за насърчаване на кредитирането на кораби, които да плават под българско знаме.
На следващо място, законопроектът предвижда някои малки изменения по отношение на административно-наказателните разпоредби.
А също така, в съответствие с международната практика се изменят и текстовете, които се отнасят до наемане на чужди граждани на борда на кораби, които плават под българско знаме, като тези текстове се привеждат в съответствие с най-добрите практики, които са установени в големите морски държави.
Това са накратко измененията. Ако имате някакви въпроси по същество, ще се радвам да отговоря.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси. Колега Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Аз приветствам вносителите, защото това е един много навременен законопроект. И ако ние целим развитие на българския морски флот, ако целим да станем един привлекателен флаг, целим все повече кораби да плават под този флаг, все по-модерни кораби, именно механизмите, които са заложени в този законопроект, ни дават тази възможност и на практика ще наредят България в редиците на модерните морски държави и то добре развита. Надяваме се, че с тези промени все повече кораби ще бъдат под родния ни флаг, а не под чужд удобен флаг.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, колега Радев. Колегата Тончев иска думата.
Светослав Тончев:
Аз също приветствам това, което са направили колегите в Министерството на транспорта. В Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения приехме така предложеният законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване. Нямаме забележки по него. Колегите са се справили блестящо по този законопроект. Дори мисля, че малко е позакъсняло предложеното изменение. Но сега му е дошло времето и колегите са се справили с кодекса перфектно. Време е да не се плава вече под флагове на Малта, на Панама и т.н. Българският флаг наистина да стане привлекателен за всички морски държави, инвестициите да дойдат тук, данъците да се плащат тук и ние да имаме развито корабоплаване.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, колега Тончев.
За информация водещата Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения е приела законопроекта с дванадесет гласа „за” и три гласа „въздържали се”.
Ако няма други желаещи да вземат отношение, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 002-01-73, внесен от Министерски съвет нa 11.08.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма. Единодушно се приема.
Преминаваме към последната точка от днешния дневен ред.
По четвърта точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 20.07.2010 г.
От Министерството на здравеопазването тук са Людмила Василева и Веселина Мандаджиева. Кой ще представи законопроекта? Заповядайте.
Людмила Василева:
Уважаеми г-н Председателстващ,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето се предвиждат няколко основни групи промени.
На първо място, законопроектът предвижда обединяване на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве и регионалните центрове по здравеопазване. Държавната здравна политика на територията на всяка област ще се осъществява от една институция – Регионална здравна инспекция. Обединението на двете структури ще доведе до премахване на дублиращите се функции и звена и намаляване на щатната численост на персонала в администрацията. Също така ще доведе до намаляване на разходите за административната дейност и до облекчаване на административните процедури.
На следващо място се предвижда да отпадне изискването дейностите в здравните кабинети в детските градини и училищата да се осъществяват едновременно от лекар и от друг медицински специалист. Тази промяна се налага с оглед на достатъчната финансова обезпеченост на дейността на здравните кабинети.
Предвижда се също така значително да се облекчи административната процедура по откриване на оптика, без да се променят изискванията към лицата, които работят в оптиките.
Предвиждат се промени, свързани с медицинското образование, упражняването на медицинската професия и извършването на медицински научни изследвания. По-конкретно:
- урежда се статута на професията „лекарски асистент”;
- създава се единен регистър на медицинските специалисти в страната;
- регламентира се възможността за предоставяне на тела на починали лица за целите на обучението по медицина;
- въвежда се задължение за извършване на застраховка в случаите на причинени неимуществени и имуществени вреди на участниците в медицинско научно изследване;
- регламентират се контролни правомощия на министъра на здравеопазването, свързани с дейностите по планиране и провеждане на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването;
- уреждат се условията за упражняване на медицинска процесия от граждани на трети държави, които са придобили професионална квалификация по регулирана медицинска професия в трети държави.
Част от промените в Закона за здравето са насочени към прецизиране на текстовете с оглед точното, недвусмислено прилагане на закона, както и към преодоляване на законодателни празноти, а именно:
- възлага се на министъра на здравеопазването да регулира с наредба съобщаването, проучването и регистрирането на взривовете на хранителни заболявания;
- възприемат се по-точните термини, като „надзор на заразните болести и инфекции, свързани с медицинското обслужване”.
- прецизира се законовата разпоредба, която регламентира извършването на патологоанатомична аутопсия при смърт на деца, които са настанени извън семейството по реда на Закона за закрила на детето.
Предвиждат се промени в административно-наказателните разпоредби на закона.
Предвиждат се и промени в Закона за лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване, които са насочени към оптимизиране на публичните разходи за болничната помощ.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за изказвания. Г-жо Колева, заповядайте.
Юлиана Колева:
Колеги, аз ще изложа позициите си само по тези пунктове, по които имам определени възражения.
Предложението по § 102, т. 3 – да се въведе забрана на територията на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ да осъществява дейност друго лечебно заведение за болнична помощ.
Аз мисля, че е изключително вредно в днешните условия да въвеждаме такъв ограничителен режим, вместо да предоставим на управителното тяло на съответното лечебно заведение да взима самостоятелни решения. При положение, че има свободен ресурс да го отдава под наем или под някаква друга форма да предоставя ползването на този свободен сграден ресурс на други лечебни заведения. В системата на здравеопазването разделянето на държавни, общински и частни лечебни заведения за мен е изключително вредно. В тази посока смятам, че в никакъв случай не трябва да допускаме това разделение и разграничение. Никаква логика – нито медицинска, нито пазарна логика налагат това ограничение.
Даже нещо повече. Между двете четения ще предложа текстовете на чл. 102, ал. 3, 4 и 5 от Закона за лечебните заведения, тъй като се предвижда промяна в Закона за лечебните заведения в тези пунктове, да отпаднат. Тези привилегии бяха наложени тогава, когато се реформираха лечебните заведения за доболнична помощ и от поликлиники станаха ДКЦ или медицински центрове. Оттам нататък лекарите, които са работили в лечебните заведения при преобразуването му, това е станало преди 10 и повече години, ползват една привилегия наемите им да бъдат 10 на сто от тези, които се заплащат по реда на Закона за общинската собственост. Тези привилегии на настоящия етап са абсолютно безсмислени. Затова смятам, че тук е мястото да коментираме това, че те не само са безсмислени, а са и вредни, както подсказва колегата в момента. В този смисъл благодаря на референтите, които много задълбочено са разгледали тези положения в законопроекта. Категорично се противопоставям на това. Това не е в синхрон с политиката на здравно реформиране, което ние се опитваме да наложим.
На второ място, става въпрос за този регистър, който в момента има няколко текста – Единен регистър на медицинските специалисти.
В организациите, които са единни – има една професионална организация на лекарите, една професионална организация на лекари по дентална медицина, една професионална организация на медицински сестри и други медицински специалисти, които имат регистри. Те са длъжни да водят тези регистри. И те ги водят. И сега кому е нужно Министерството на здравеопазването да съставя единен регистър. Какво ще направи този единен регистър? Ще преповтори тези регистри, които се водят от тези организации, а те са създадени именно с цел да подпомагат управлението на държавата по отношение на здравеопазването и здравните дейности. Това е все едно Министерството на правосъдието да препише регистрите на адвокатите от Адвокатския съвет. Защо да го прави? Просто е безсмислено това.
Това са двете ми забележки към законопроекта. Аз ще направя предложения между двете четения в тази посока, в която се изказах.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-жо Колева. Заповядайте, г-жо Атанасова.
Десислава Атанасова:
Аз също имам забележки, които са в духа на изразеното от колегата Колева. Само ще допълня някои неща. Те са:
На първо място, за мен е не добра законодателна практика, да се правят промени в закон, който е приет преди един месец и то пак по предложение на Министерския съвет. Визирам Закона за лечебните заведения, който със Закона за здравето, с § 102 отново се променя и конкретните текстове, които посочи колегата Колева.
Както и т. 5 на § 102, за ал. 6, която се създава в чл. 37 , а именно при създаването на лечебни заведения от физически и юридически лица – лечебни заведения за болнична помощ, да е изрично необходимо съгласието на министъра на здравеопазването и да се получава предварително съгласие или предварителен отказ.
Както и определената в по-нататъшните разпоредби комисия, която да разглежда тези заявления и изразява мнение. Липсва състав на комисията и критерии. Липсват начините за оценяване на потребностите. Според мен, би се въвела една порочна практика, ако една безименна комисия, без абсолютно никакви критерии за определяне на тази потребност от медицинско обслужване, би следвало да решава как ще се влиза в системата на здравеопазването или ще се попълва националната здравна карта.
В Комисията по здравеопазване също разгледахме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето. Комисията по здравеопазване е водеща. При представянето на законопроекта в Комисията по здравеопазване беше министърът на здравеопазването и тези забележки бяха направиха. В момента предполагам, че не може да се изрази някакво становище, защото тук са само експерти. Няма никой от ръководството на Министерството на здравеопазването, който да вземе отношение. Проф. Борисова пое ангажимент да се предложат или по-добри текстове, които да създават една добра правна уредба, или тези текстове ще бъдат отложени и когато има наистина добра нормативна база, отново ще се иска промяна в Закона за лечебните заведения. Благодаря.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви. Други изказвания? Няма.
Ние имаме сериозни забележки по този законопроект от правно-техническо естество. В нашето становище подробно ще ги изложим. Ще ви молим да ги съобразите между първо и второ четене.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 20.07.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се.
Благодаря ви.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.

Председателстващ:
Тодор Димитров