Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 47

Днес, 23.09.2010 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на вътрешните работи – Бойко Славчев, началник на политическия кабинет на министъра на вътрешните работи, Снежана Малеева, началник на отдел в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”, Камен Койчев, експерт в дирекция „Човешки ресурси”, от дирекция Правно-нормативна дейност, сектор „Нормотворческа дейност” - Николай Наков, началник сектор и Кристина Лазарова, експерт и народните представители Ваня Донева и Борис Грозданов, вносители на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички.
Уважаеми колеги и представители на институциите, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 002-01-81, внесен от Министерския съвет на 16.09.2010 г.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за Сметната палата, № 054-01-75, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 16.09.2010 г.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 054-01-71, внесен от Тунчер Мехмедов Кърджалиев и Четин Хюсеин Казак на 03.09.2010 г.
4. Допълнително обсъждане на работен доклад за второ четене на приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 002-01-81, внесен от Министерския съвет на 16.09.2010 г.
Г-н Цветанов се извини, че не може да присъства на заседанието, тъй като е на среща с вътрешния министър на Румъния.
Накратко мотивите по законопроекта ще представи г-н Славчев, началник на политически кабинет на министъра на вътрешните работи. Заповядайте, г-н Славчев.
Бойко Славчев:
Уважаема г-жо Фидосова,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Със законопроекта се прави нова крачка в реформата на МВР, която започна през миналата година. Предлаганите изменения са основно разделени в три групи:
Първата основна група промени са насочени към присъединяването на България към Шенгенското пространство, с което се е ангажирало българското правителство и се регламентира обменът на информация в рамките на Шенгенската информационна система. В тази връзка се предлагат конкретни текстове, които ще позволят практическото реализиране на задълженията, които е поела българската страна.
С втората основна група промени Главна дирекция „Пожарна безопасност и спасяване” и Главна дирекция „Гражданска защита” се интегрират в една обща Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”. С тази промяна в Закона за МВР се премахва дублирането на отделни функции между двете главни дирекции, редуцира се администрацията и се постига значително подобряване на организацията на работа чрез оптимизиране на времето за реакция на новата структура. Това ще доведе до намаляване на разходите при извънредни ситуации, както по отношение на ангажираната техника, така и по отношение на човешките ресурси.
Третата основна група промени целят изграждането на съвременна криминална полиция с европейски профил. Това налага най-напред укрепване на наказателно-процесуалните функции на Главна дирекция „Криминална полиция”. Подобен ангажимент е залегнал като указание в Годишния доклад на Еврокомисията по механизма за оценка и сътрудничество, а по този начин българската криминална полиция ще се доближи като структура и правомощия до класическите примери на европейските полиции. Съвременната криминална полиция осъществява на първо място разследване на престъпления по правилата на националните процесуални закони. В случая се предприема една следваща стъпка, чрез която ще се трансформират досегашната Главна дирекция „Досъдебно производство” към Главна дирекция „Криминална полиция”. Това следва да се осъществи в две направления: най-напред със създаване на звено в Главна дирекция „криминална полиция”, което да приобщи разследващите полицаи от Главна дирекция „Досъдебно производство” и след това създаване на едно методическо звено към Главна дирекция „Криминална полиция”, което да има методически функции над цялата наказателно-процесуална дейност. Голяма част от разследващите полицаи от „Досъдебно производство” ще бъдат насочени към двете дирекции „Криминална полиция” и „Борба с организираната престъпност”.
В основни линии това са трите групи основни промени, които се предлагат с този законопроект. С това завършвам.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Славчев. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси по така представените мотиви на законопроекта. Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Аз имам един много скромен въпрос, тъй като не е материята моята сила.
В § 56 на с. 22 има две точки:
„1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2.”
Ал. 2 има следния текст:
„(2) Извън случаите по ал. 1 в Академията на МВР могат да се обучават и други български и чуждестранни граждани за придобиване на степени на висшето образование.”
Преведено на един по-свободен език, това означава, че Академията на МВР става висше училище с ранг на университет.
Николай Наков:
Г-н Методиев, Академията на МВР е висше училище с ранг на университет отдавна съобразно решение на Народното събрание от 2004 г. Просто тези промени към момента се въвеждат с този ЗИД. Тя иначе е обявена за университет много отдавна. От тази гледна точка такова обучение, доколкото знам, се извършва и към момента.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Наков. Заповядайте, г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Аз не говоря за промяната, която се е случила преди години. Съжалявам, че не го казах аз, защото знам това. Мисълта ми е, че когато има текст, че могат да се обучават и други, означава, че е имало решение, което е рамкирало приема. И други, отваря вратата като пред всеки един от останалите университети на страната. Т.е. той влиза в една обща редица, където някои броят и казват, че България има 52, а друг казва 56, а трети казва 84. Т.е. всеки си избира някакво число и казва колко броя университети има. Но така, с това увеличение на приема, означава, от една страна, че се премахва специалният статут на това висше училище, т.е. със специализиран статут, както има и други висши училища със специализиран статут. Ще ви дам пример. Има подобно решение на Народното събрание за Висшето училище по библиотекознание, което беше колеж И то е станало висше училище и то сега иска да стане университет. Само че вие не минавате по този път, а минавате през тази ал. 2 това е разликата. Иначе нещата като краен резултат са същите. Защото на следващата фаза по Закона за висшето образование ще се направи един доклад от страна на ръководството на академията и ще започнете да обучавате, като примерно, най-напред ще имате Факултет по химия, след това Факултет по математика. Казвам какво е възможно по силата на законодателството след тази промяна. Защото се отваря профилът. Премахва се този специализиран статут. Това се прави обикновено на стъпки, в смисъл не сте създали някакъв прецедент. Аз познавам подобни прецеденти и знам как се развива практиката. Просто исках да насока вниманието на колегите в комисията, че това е доста сериозна промяна. Не се изказвам против, забележете, а само подчертавам, че това е една сериозна промяна в посока на увеличаване на университетската мрежа на нашата страна. Явно министър Игнатов се е съгласил, защото това е проект на Министерския съвет и значи е съгласувано с него. Аз имам огромно доверие на министър Игнатов и не мога да се противопоставя в никакъв случай. Дори и за Пернишкия университет му се противопоставих много скромно.
Това беше моята намеса по текста на ЗИД. Нямам друго. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Методиев. Мисля, че изчерпихме въпроса и темата със статута и възможността за обучение на други. Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Г-н Методиев, предполагам, че ви е направило впечатление, че до настоящия момент този въпрос е бил уреден в Правилника за организацията и дейността на Академията на МВР, да ме поправят колегите от МВР за приема на други граждани, така че много по-добрият вариант е това да се запише в закона все пак, а не да е в един правилник, който е с ранг на подзаконов акт.
Нашата парламентарна група разбираемо ще подкрепи законопроекта. Считаме, че законопроектът е навременен. Даже бих споделил едно мое лично мнение, че промените относно Шенгенската информационна система даже се забавиха малко. Би било добре тези промени да бъдат приети малко по-рано от последната фаза, в която ние очакваме присъединяването ни към Шенгенското пространство.
Другият важен акцент е интегрирането на двете главни дирекции „Гражданска защита и „Пожарна безопасност и спасяване”. Истината е, че при разформироването на Министерството на извънредните ситуации Главна дирекция „Гражданска защита” се вля в системата на МВР и има нужда да се изчистят функциите, които до момента пречеха на двете главни дирекции да осъществяват нормално своята работа. Т.е. тези дублирани функции, които имаха в съответствие със своите правомощия.
Другият важен момент е с преминаването на „шапката”, ако мога така образно да се изразя, на Главната дирекция „Досъдебно производство” към Главна дирекция „Криминална полиция”, което според нас ще допринесе за ефективното разследване на престъпленията. Благодаря.
Искра фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Г-н Славчев, заповядайте.
Бойко Славчев:
Г-жо Фидосова, ако може г-жа Малеева да направи едно допълнение.
Снежана Малеава:
Аз бих искала да уведомя уважаемите членове на Комисията по правни въпроси, че до 5 ноември цялата нормативна база, която регламентира дейността на всички структури в България, свързани с Шенгенската информационна система трябва да бъде в сила, защото от тази дата България ще започне да въвежда сигнали и съответно да изпълнява сигнали, съобразното пътната карта на България за присъединяване към Шенгенската информационна система. Въз основа на този закон ще се приеме и наредба, която ще детайлизира функционирането и организацията на работата в Шенгенската информационна система и структурите, които ще работят в тази система.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги от МВР,
Аз искам да попитам за § 38, чл. 69а. Очевидно се касае в единия случай за вещ, която е поставена за издирване в Шенгенската информационна система – полицейски протокол за изземване. Това, което донякъде ме смущава, може би вие имате отговорите и аз затова питам.
В последствие в ал. 8 е казано кога се връща тази вещ, но се казва, че не се връща, ако е доказателство и предаването й би могло да затрудни наказателното производство, образувано в Република България или в т. 1 „тя е предмет или средство за извършване на престъпление на територията на Република България”.
Предполагам, че това е съобразено с разпоредбите на НПК, където, за да бъде доказателство, изземването на тази вещ трябва да бъде по реда на НПК. Протоколът за изземване трябва да бъде утвърден от съдията, освен в повечето случаи, както се прилага, ако няма протокол за доброволно предаване от лицето, от което е иззета, там няма проблем. Иначе с този втори способ за изземване, когато е за нуждите извън съдебното производство и няма да има нужда да влиза в досъдебното производство, няма проблем да бъде с полицейски протокол на изземване, свидетели, предаден на прокурора, утвърден. Но не забравяйте, че в досъдебното производство редът е друг – по реда на НПК, първо. Второ, съдът е този, който се разпорежда, ако прокурорът откаже да върне вещта, съдът е този, който се разпорежда. Това е моят въпрос. Дали е съобразено? Може би са предвидени някакви изменения в НПК в този случай. Защото иззета с такъв протокол, аз не виждам как би могла да послужи като доказателство в досъдебното производство.
Искра Фидосова:
Благодаря. От вносителите, г-жо Малеева, Вие ли ще отговорите.
Снежана Малеава:
Все пак бих искала да кажа, че редът, който уреждаме в чл. 69а, с уредбата на чл. 69а се опитваме да видим хипотезата тогава, когато има сигнал от Шенгенската информационна система, когато имаме наказателно производство не в България, както вие правилно отбелязахте, а в друга държава членка и тогава сигналът е подаден, защото трябва да служи като доказателство в наказателен процес на друга държава членка. В тази хипотеза уреждаме как точно да стане.
Има още една хипотеза как вещта може да бъде иззета – тогава, когато нямаме наказателно производство, нито в България, нито в другата държава членка, когато вещта е само изгубена. Тогава няма съдебно производство, респективно пак трябва да се върне, когато тази вещ е подадена в Шенгенската информационна система и се намери. Тук уреждаме процедурата по която това ще се случи. Тогава, това което Вие коментирате, е вече третата хипотеза, когато вещта, която е обявена за издирване от друга държава членка за целите на наказателното производство за целите на друга държава членка, се оказва, че има значение, най-общо казано, за наказателно производство, което вече в България се води по същия повод – някъде се пресичат двете наказателни производства в някои от своите елементи. Тази хипотеза трябва да си върви по НПК.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Малеева. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Аз правя разликата, но е иззета с протокол, как ще бъде след това по реда на НПК кооптирана, присъединена като доказателство. Очевидно след изземването този полицейски протокол е образувано това досъдебно и се окаже в последствие, там нещата са други. Въпросът е, когато има и едновременно образувано досъдебно в България.
Предс.Тодор Димитров:
Благодаря Ви, колега Лазаров. Други изказвания? Заповядайте.
Кристина Лазарова:
Уважаеми дами и господа,
Ако правилно разбрах въпроса Ви, в случая ще отиде по НПК така или иначе, защото ако то вече има образувано производство в България за тази вещ, си отиваме директно по НПК. Протоколът за изземване в чисто полицейския му вариант, ще бъде само тогава ,когато нямаме образувано и съответната вещ в момента за нас не представлява някаква част от престъпление. В момента, в който тя стане част от такова и се образува производство, ще се приобщи към материалите по досъдебното производство пак по НПК, и оттам насетне ще върви и връщането й пак по НПК.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви. Други изказвания? Колега Тошев, заповядайте.
Ивайло Тошев:
Благодаря, г-н Председателстващ.
Тъй като сме на ал. 8 моето питане, свързано с тази разпоредба, се отнася до следното. Тъй като е казано, че „вещта в петдневен срок се връща на лицето”, кой поема инициативата да се иска от окръжния прокурор връщането на вещта. Защото за мен е по-целесъобразно това да става служебно, а не да се чака молба от лицето и по този начин да се обременяваме с допълнителни разноски и тежести за държавата.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-н Тошев. Заповядайте за отговор.
Снежана Малеева:
В ал. 8 се изчаква молбата за правна помощ, която трябва да дойде от другата държава членка, която е поискала тази вещ да се издири и ако такава молба за правна помощ не дойде в този 30 дневен срок, в който сме предвидили да дойде, в този случай в нов петдневен срок вещта се връща на лицето, от което е иззета, защото не е получена такава молба за правна помощ.
Ивайло Тошев:
Въпросът ми беше служебно ли започва тази процедура за искане от окръжния прокурор връщането на вещта. Или лицето, от което е взета вещта, трябва да направи искане. За мен трябва да е служебно начало.
Снежана Малеева:
Идеята на уредбата е служебно да се извършат всички тези действия.
Христина Лазарова:
По инициатива на прокуратурата е, тъй като молбата за правна помощ постъпва там. Ако там е постъпила тази молба, съответно прокурорът е този, който има информация за това и по негова инициатива съответно ще се върне вещта, ако няма такава постъпила молба.


Николай Наков:
Може по инициатива на прокурора.
Освен това, ние не можем да разпишем в рамката на проекта на Закона изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи всичко относно Шенгенската информационна система. Шенген е огромен обем и невероятни процедури и нашата цел тук е само да дадем рамката и по-нататък с други подзаконови и вътрешно ведомствени, съответно касаещи институциите и не само по МВР, а по отношение на Министерството на външните работи и други ведомства ще дадем детайлно подробности по самото функциониране на самата Шенгенската информационна система. Но всички случаи прокурорът има виза обратно, защото той се уведомява по правилата на ......, което е вътрешна процедура в рамките на Шенгенската информационна система. Няма как той да не реагира. Просто не е възможно да не реагира в този срок. Така е организирана самата система. Но това тук не е предмет на регламентация в този ЗИД. Дава се само обща рамка на Шенгенската информационна система, колкото да може такова нещо в правния мир да просъществува. Оттам нататък, както е в Австрия, в Германия страни членки, основателки на Шенгенв и т.н. ще се развият съответните процедури. Шенген е повече процедура. Ние не можем да напишем всичко изчерпателно в закона.
Димитър Лазаров:
Така написан текстът с разрешение на прокурора означава, че се връща от органите на МВР след разрешение на прокурора и инициативата трябва да бъде на МВР. Ако беше написано „се връща с акт на прокурора” задължението остава в прокурора. Това е първо.
Второ, по отношение на вашето изявление, че тук се дава обща рамка, нали се сещате, че ако този текст, без значение как ще бъде преработен или не, и този срок за връщането или ще освобождава в петдневен срок, е различно от връщането, нали се сещате след това колко дела може да доведе срещу МВР за неспазване на този срок, колкото и да мислите, че това е една обща рамка. Връщането е различно от освобождаването, първо. Второ, така написан текста, означава с разрешение на органа, който е иззел, трябва да получи разрешение от прокурора, за да я върне.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Колега Анастасов, заповядайте.
Анастас Анастасов:
Имам един въпрос по § 94 по отношение на преминаването на Главна дирекция „Досъдебно производство” към структурите на Криминална полиция и на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”. Така или иначе с измененията на НПК приехме, че полицаите ще имат разследващи функции по определени следствени действия. Към това, което посочвате в мотивите – част от досъдебното преминава към криминална част в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”. Писали сте в мотивите, че всъщност като методическо ръководство с оглед на разследването тези структури ще работят. Т.е. Главна дирекция „Досъдебно производство” престава да съществува. Въпросът ми е след като на полицаите дадохме разследващи функции и сега пращаме разследващите полицаи в полицията, без значение дали е в криминална или в ГДБОП тяхната функционална възможност каква е? Те става структура в криминална или в ГДБОП. Те ще имат ли полицейски функции? (Категорично да!) Тогава каква е разликата между едните и другите?
Бойко Славчев:
Досега този модел, който съществуваше при нас, беше само в България. В нито една европейска държава няма отделно разследващи органи и отделно полицейски органи. Не знам защо така се получи в България да има отделно разследващи органи и отделно полицейски органи. Навсякъде в Европа разследващите органи са полицейските органи. Това става сега и в България.
Анастас Анастасов:
Аз имам друго предвид. НПК дава възможност на полицаите да извършват определени следствени действия, докато дознателите можеха да извършват следствени действия в пълния обем на НПК. След като станат полицай в криминална полиция, кой ще върши тази?
Бойко Славчев:
Техните длъжности ще се запазят като разследващи полицаи и ще имат пълния обем на функциите, които са имали и досега.
Анастас Анастасов:
Да не стане проблем със заплащането, защото и единият е полицай и другият е полицай – не знам.
Въпросът беше зададен от колеги от провинцията. Просто се интересуват каква ще е разликата.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Анастасов. Други желаещи колеги за изказване или за въпроси? Да разбирам, че няма.
Подлага на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 002-01-81, внесен от Министерския съвет на 16.09.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Благодаря. С това изчерпихме точка първа от дневния ред.
Продължаваме с втора точка от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за Сметната палата, № 054-01-75, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 16.09.2010 г.
От вносителите присъстват н.пр. Ваня Донева и Борис Грозданов.
Г-жо Донева, заповядайте да ни представите мотивите на законопроекта.
Ваня Донева:
Уважаеми колеги, преди да маркирам основните промени, които предлагаме със законопроекта, който е пред вас, бих искала съвсем накратко да отговоря на един въпрос, който е:
Кое налага приемането на един съвсем нов Закон за Сметната палата, а не Закон за изменение и допълнение на сега съществуващия Закон за Сметната палата?
Отговарям веднага. Причините могат да бъдат сведени до две групи: първата група е това, че в момента контролната среда, в която Сметната палата извършва дейността си, е коренно променена от 2001 г., от когато всъщност действа настоящият Закон за Сметната палата със следващите през годините 13 изменения и допълнения. Какво имам предвид? Защо е променена контролната среда? Защото през 2006 г. изцяло се смени концепцията на Държавния финансов контрол. През 2006 г. с цел затваряне на предприсъединителна Глава 28 „Финансов контрол” бяха приети през м. май три нови закона, които определиха тази нова концепция на контролната система: Закона за вътрешния одит в публичния сектор, Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор и Закона за държавната финансова инспекция. Тези три закона определиха управленската отговорност, вътрешният одит като елемент на контролната среда и основно преминаването на Инспекцията, дотогава Държавен финансов контрол, от планова основа на принципа на дейност на база на сигнали. Това е едната причините. Т.е. променената изцяло среда за осъществяване на дейността на Сметната палата.
Вторият комплекс от причини е това, че за целия си период на действие на сега действащия закон от 2001 г. успяха съвсем по категоричен начин да се откроят кои са несъвършенствата на този действащ закон. Само ще ги маркирам. Няма да съм много обстоятелствена.
На първо място, заложената в сега действащия закон колегиална система определя едни неясни отношения между председателя и членовете на Сметната палата. Сега Сметната палата се състои от 11 члена, единият от които е председател. Председателят се явява в позицията на пръв сред равни. Неговото положение се затруднява поради факта, че с правните норми от закона той притежава определени правомощия, които са му възложени, но от друга страна, следва да действа като член на колегиален орган. От друга страна, самите членове на Сметната палата, съгласно сега действащия закон, имат и ръководни и изпълнителски роли. Те са ръководители на отделения, като по този начин участват и ръководят одитната дейност. В същото време, гласувайки в колегията, те гласуват и за решения, които са взели в положение на изпълнители. Това е едно от несъвършенствата на сега действащия закон.
Второ такова несъвършенство е сега действащия обхват на дейността на Сметната палата, който, ако направя връзка с казаното преди това, че се измени контролната среда, е много ограничителен. След 2006 г. се оформи една ниша, защото остават извън обхвата на контрол от страна на държавата държавните предприятия и търговските дружества с държавно и общинско участие. Така се получи еднолични акционерни дружества, като Профилактика и рехабилитация, на което е собственик Националния осигурителен институт, да не попада в обхвата на проверка от държавни органи. Затова и едно предложенията е за увеличаване на обхвата на дейността на Сметната палата.
Трети недостатък на сега действащия закон е абсолютната липса на изисквания за професионални умения и професионални познания, както от страна на членовете на Сметната палата, така и от страна на одиторите. В сега разписаните норми на закона е достатъчно да имаш икономическо или юридическо образование и съответно 15 или 10 години стаж по специалността, за да можеш да станеш член на Сметната палата и никъде не се говори за одитни умения или познания. Защото знаем, че одитната дейност е специфична дейност. Тя работи по стандарти, които са със специална терминология и за които се изисква най-малкото добри познания. Това е изискването за професионални познания и умения, които са заложени в международните одитни стандарти.
Кои са ключовите моменти в така предложения законопроект?
От една страна, разширяването на обхвата, включвайки държавните предприятия. Обхвата се разширява с включването на проверки п приватизация и концесиониране, защото в сега действащия закон беше посочено, че Сметната палата проверява само средствата от приватизация. Ще дам един пример. Ако имаме даден на концесия плаж за 100 лв., Сметната палата сега може само да провери дали навреме са постъпили тези средства и дали са по точната сметка. Сега с новия закон ние предлагаме да се провери икономичността, т.е. дали тази цена на договора отговаря на пазарните условия.
Предлагаме въвеждане на изисквания за професионални умения и опит, както у ръководния състав, така и от служителите одитори.
Предлагаме съставът на Сметната палата да бъде председател и двама заместник-председатели. Идеята е да може по някакъв начин да се носи отговорност, защото досега това, което забелязахме и ще напомня случая с г-жа Алкова, че ако член на Сметната палата не изпълни своите задължения, досега нямаше никакъв механизъм на носене на отговорност. Знаете, че при такъв колегиален модел на управление, отговорността се размива и не може да бъде понесена от никой.
Последният маркер, който си струва на първо четене ,когато се определя духът на закона, това е въвеждането на един орган с цел гарантиране прозрачността върху дейността на Сметната палата, така нареченият Консултативен съвет, който както и ръководния състав на Сметната палата, се избира от Народното събрание, така и Консултативният съвет предлагаме да бъде избиран от Народното събрание.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Донева. Колеги, имате думата за изказвания по законопроекта и за въпроси към вносителите. Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Първият въпрос, който искам да задам е кой ще определя средната пазарна стойност. Казахте за обществените поръчки. Могат да проверяват дали стойността отговаря на средната пазарна такава. Аз като съдия мога да ви кажа, че когато дам указание в Ямболски окръг мога да ви кажа, че от 5 вещи лица ще имат пет различни стойности като средна пазарна. Ако направя проучване в Сливенска област и в Бургаска област, средната пазарна ще е съвсем различна.
Ваня Донева:
Г-н Анастасов, може би направихте грешка на езика. Не за обществени поръчки, а говорим за концесиониране. Говорим за такива случаи това са вече одитни техники, когато се съблюдава доколко ръководителят на публичната организация действа като добър стопанин в смисъл такъв дали отговаря на пазарните условия цената, по която е сключен договорът за концесия.
Анастас Анастасов:
Кой определя пазарните условия. В момента се водят дела срещу кметове затова, че са осъществили обществени поръчки или са сключили концесионни договори, защото прокуратурата назначава експертиза, която казва, че цената по договора не отговаря на пазарните условия и му образува дело, че е превишил правата си и е нанесъл щети. Това ме интересува, защото това е повод по всяко едно време да има такова дело. Това го казвам от личен опит.
Искра Фидосова:
Или иначе зададен въпросът е редно ли е, правилно ли е в закон да вменяваме правомощия на Сметната палата да проверява по целесъобразност, а не по законосъобразност. Това е големият въпрос, който ви задава колегата Анастасов.



Ваня Донева:
Да. Единият от видовете одити, които се извършват от Сметната палата е одит на изпълнението. Одитът на изпълнението включва икономичност, ефективност и ефикасност. Това са трите Е. С одитните техники във възможностите на една одитна институция е възможно да бъде определено доколко този договор отговаря на трите изисквания: икономичност, ефективност и ефикасност. Идеята е точно одит на изпълнението.
Анастас Анастасов:
Следващото ми възражение е по отношение на определяне на възнагражденията на служителите. Не може председателят съгласно вътрешните правила за работна заплата и разполагаемите средства по бюджета за съответната година да определя основните месечни възнаграждения. Това означава, че ако примерно бюджетът за следващата година е намален 10 пъти, заплатите ще бъдат намалени 10 пъти. С това се губи всякаква стабилност и гаранция за сигурността на тези хора ,които работят там. Т.е. те са зависими във всеки един момент от решението на председателя. На каква база? Примерно, заплатата на един магистрат се определя на точно определена база на какво стъпва. Но със заповед и на база на разполагаеми средства?
Ваня Донева:
Разбрах ви. Аз се надявах днешният разговор да бъде повече за духа на закона, а да не изпадаме в конкретика. Но искам да ви обърна внимание, че Сметната палата разполага със собствен бюджет. Тя е независима точно затова, защото притежава собствен бюджет, който тя самата предлага на Народното събрание. Не може Народното събрание само по себе си да решава какъв да бъде и по всяко едно време да ограничава бюджета на Сметната палата.
Анастас Анастасов:
Още един въпрос тогава. Колко броя дирекции ще има в България? (чл. 21) Пишете, че осъществява дейността си с териториални дирекции.
Ваня Донева:
Не. Няма да има териториални дирекции. Ще има само централни дирекции. Точно това е и една от промените. (Къде ще бъдат те?) Дирекциите са тук в Сметната палата. Освен дирекции, предлагаме да има отдели, сектори и изнесени работни места. Изнесените работни места ще бъдат на териториален принцип.
Анастас Анастасов:
Колеги, ще ви кажа как се случи последният одит по този начин и по тази схема в Сливен. Проверката е разпоредена от София. Централно отидоха за два дена в Сливен. След това двама техни колеги от Сливен и от Ямбол извършиха в едномесечен срок ревизията, направиха доклад и го представиха на тези, които са назначени от София да извършат ревизията и след това докладът беше преподписан. Това е централната проверка. Аз видях тук, че заместник-председател ще подписва одитни доклади, той ще връща с възражения. Колко одитни доклада се готвят годишно? Аз не знам колко хора предвиждате да работят в тази система, която вие предлагате? Тези хора, които в момента работят по териториалните дирекции в звената, това означава ли, че приключват с тази работа и като дойдат в София? Само софиянци ли ще работят в Сметната палата?
Ваня Донева:
Не е така. Г-н Анастасов, никой не говори, че хората, които работят по места, ще бъдат освободени. Напротив, току-що казах, че се увеличава обхватът на дейността н Сметната палата. Идеята е да се премахне само ръководният състав на териториалните поделения. Никой не говори, че хората ще бъдат оптимизирани, ако мога така да се изразя. Така че този проблем не съществува. Хората си остават по местата си, познават обектите. Идеята е да се редуцира ръководният състав единствено, като никой не е казал, че този, който е директор на териториално поделение, трябва да напусне, трябва да бъде уволнен. Остават си изнесени работни места – одитори със степените на одитори – главен одитор, първи и втори ранг.
Анастас Анастасов:
Още едно възражение. Навсякъде в сега действащия закон и това, което предлагате в момента, винаги има срок за одитния екип, който изработва доклада. Посочили сте 14 дневен срок от решението, т.е. трябва да се представи докладът, но същият този доклад може да бъде върнат от ръководителя, който наблюдава одита. Никъде в сега действащия и в този, който се предлага в момента, няма срок за ръководителя, в който той трябва да се произнесе по представения му доклад.
Ще ви кажа каква е моята логика. Ако имате едно административно нарушение, т.е. действие, което осъществява едно административно нарушение, ако аз забавя доклада за съответно време, може би няма да последва такава административна санкция, което е практика в последните години многократна. Ръководителят връща на одитния екип, той в 14 дневен срок трябва да го върне, ръководителят пак може да го върне и така да продължава много пъти. Поне да се запишат общите срокове, които са за погасяване давността за административните нарушения.
По отношение на изготвянето на доклада (чл. 45). Не знам, ако предвиждате най-много месец, но аз знам, че има такива одити, където един месец е абсолютно недостатъчен като срок за извършване на една проверка. Ако се извършва единствено и само в София, само пренасянето на документацията, която давате възможност да се ползва, не знам дали ще бъде обективно достатъчен този срок.


Ваня Донева:
Разбрах, че имате забележки по отношение на сроковете. Няма проблем между първо и второ четене да нанесем корекции.
Анастас Анастасов:
Една молба по отношение на чл. 46, ал. 2, може би неправилно изписване.
„(2) Когато промените в одитния доклад водят до изводи за нарушения, за които се търси по-голяма отговорност, председателят уведомява за това ръководителя на одитираната организация.”
„По-голяма” няма. Има или административна или наказателна. Т.е. трябва да се прецизира този текст.
В общи линии е това. Има и други неща.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Анастасов. Има думата г-жа Манолова и след това г-н Радев и Ивайло Тошев.
Мая Манолова:
Колеги, мисля, че е смущаващо, когато толкова важен законопроект се внася от народни представители. Не е ясно какво е отношението на изпълнителната власт по отношение на него, а също така и на Сметната палата – на ръководителя на Сметната палата и на хората, които в момента работят по тази материя, за да сме наясно какви проблеми възникват в тяхната дейност и какви евентуално предложения биха имали в тази посока. Според мен, би следвало, когато нещо се внася от народни представители, да има и представители на правителството във всички случаи.
Аз съм съгласна с повечето от забележките на колегата Анастасов, защото те са конкретно от практиката. Мисля, че ако имаше включване от страна на Сметната палата, част от тях просто щяха да бъдат отстранени на база проект. Защото това са неща, с които се сблъскваме непрекъснато.
Аз също не приемат идеята за централизация, която се прокарва и по начина по който се прокарва, защото в крайна сметка това няма да доведе до по-висока ефективност на работата на Сметната палата, а централизиране по-скоро на някои порочни практики, които в момента няма да развивам.
Има интересни нови правомощия, като исканията за отстраняване от длъжност на виновно лице. Самото установяване на виновност на едно лице сложно би могло да бъде в правомощията на Сметната палата. Защо се налага тази процедура и изобщо през какъв орган се провежда по-нататък, изключая това, което е разписано в чл. 50.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. От вносителите има ли становище по изказаното от г-жа Манолова, или да чуете и останалите колеги. (Нека да чуем и другите колеги.) Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Аз имам няколко въпроса.
Първо, по чл. 37, ал. 1, т. 1 във връзка с правомощието на органите на Сметната палата „на свободен достъп до служебните помещения и до всички документи, отчети, активи и пасиви...”. Искам някой да ми разтълкува какво значи „достъп до пасив”.
Също така тук се дават правомощия (т.5) „да изискват и да получават информация от всички органи в страната, както и достъп до базите им от данни във връзка с дейността на Сметната палата.” Това значи ли, че имат достъп до базата данни на разузнаване, на ДАНС и т.н.
Друго нещо, което също ме притеснява (чл. 38, ал. 2)
„(2) Лицата по ал. 1 не могат да се позовават на държавна, служебна, търговска, банкова или друга защитена от закона тайна при извършване на одити от Сметната палата.”
Може би тук трябва да се каже при какви процедури.
В чл. 38, ал. 4 се казва, че „Председателят има право да издаде заповед за извършване на проверка на юридическото лице или на едноличния търговец във връзка с отказаната информация.”
Това значи, че оттук нататък какво представлява тази проверка? Това е абсолютно извън правомощията на Сметната палата на частни юридически или физически лица да се извършва проверка. Все пак има ДОПК и там е казано как се извършва проверка. Това правомощие излиза извън основните правомощия, описани ясно в закона за правомощията на Сметната палата.
И още нещо. Тук говорим за повишена отговорност. Защо даваме имунитет на председателя на Сметната палата, само на него? По каква процедура се отнема този имунитет, ако се даде, при нарушение. Защо има отговорност за причинени вреди – на практика сваляне имуществената отговорност за причинени вреди, а не оставяме да си действа общия ред, който е по Закона за отговорността на държавата.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Г-жо Донева, имате ли готовност за отговори? Заповядайте.
Ваня Донева:
Аз ще започна отзад напред. Сметната палата въобще не може по никакъв начин да говорим за имуществена отговорност в смисъл такъв, че имуществена отговорност търси Агенцията „Държавна финансова инспекция”. Текстовете, които вие зачетохте, г-н Радев, са текстове по чл. 31, ал. 1 от сега действащия Закон за Сметната палата. Те са стандартни текстове, които обезпечават събирането на достатъчна информация, за да може одиторите да направят такива изводи, които да доведат до знанието на ръководителя една наистина надеждна информация за състоянието, съответно и на законодателя. Защото това, за което говорихте за право на достъп и т.н. по чл. 38, ал. 4 – там се говори, ако се откаже предоставяне на информация по чл. 37, ал. 1, т. 4. Касае се за справки от лица, които са извън публичния сектор – еднолични търговци, но които са свързани и засягат финансовите и имуществените интереси на одитирания обект или средствата от фондове и програми на Европейския съюз.
Емир Радев:
Аз питам как ще се реално проверка. Тук пише „проверка”. Кой ще я извърши тази проверка, по какъв ред се извършва.
Ваня Донева:
Има международни одиторски стандарти. Там е оказан точно редът. Не може в закона да се запише. Точно това е, че имаме специфична дейност и не може всички одитни техники.
Емил Радев:
Да, но това са трети лица, извън обхвата на закона.
Ваня Донева:
Това са текстове, които са стандартни текстове и би трябвало да намерят място в закона. Ние говорим по отношение на средства, които са на публичните организации. Само в тази връзка можеш да влезеш и то ако ти е направен отказ от страна на публичната организация. Все пак трябва да има някакъв механизъм тези одитори да могат наистина да съберат необходимата и достатъчна информация, която е относима към задачата на одита.
Емил Радев:
Аз съм съгласен. Питам по коя процедура ще се извърши тази проверка точно. Къде е процедурата, която за трети лица. По силата на ДОПК ли ще се извършва проверката? По кой ред ще се извършва? По кой ред ще се процедира. Със заповед ли? Как?
Ваня Донева:
Всичко това е разписано в международните одитни стандарти, които ние казваме, че трябва да бъдат прилагани, а не националните.
Искра Фидосова:
Колега Донева, от правна гледна точка трябва да има процедура ясна, ясно разписани правила, по които да върви тази процедура. Извинявам се, че се намесвам в коментирания въпрос. От това, което чувам от колегите, а и аз имам въпроси, които ще оставя за малко по-нататък, необходимо е прецизиране на доста текстове и преходни разпоредби по отношение на неизчистените и неизяснени до този момент въпроси, включително и това, което колегата Анастасов повдигна по отношение на работещите. Също така и част от въпросите, които повдигна колегата Емил Радев.
Г-н Ивайло Тошев има думата. След това Веселин Методиев и г-н Лазаров.
Ивайло Тошев:
Благодаря, г-жо Председател.
Моят първи въпрос е свързан с неяснотата, която създава в мен структурата на Сметната палата.
В чл. 12 се казва:
„ Чл. 12. Сметната палата в състав председател и двама заместник-председатели се избира от Народното събрание за срок от 6 години.”
До тук структурата е председател и двама заместник-председатели.
По-нататък, в чл. 21 се казва, че има отделни дирекции със съответните дирекции, с лица на трудови правоотношения. Каква е все пак структурата, тъй като се касае за, както казвате в чл. 11 „Сметната палата има самостоятелен бюджет, който е част от републиканския бюджет на Република България.”
Тук вторият ми въпрос е има ли финансова обосновка?
И пак свързано с бюджета – правомощията на председателя (чл. 20, т. 4) „Председателят утвърждава бюджета и отчета за неговото изпълнение”.
Това са въпросите ми.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тошев. Г-жо Донева, заповядайте.
Ваня Донева:
Ясно е казано, че Сметната палата е в състав председател и двама заместник-председатели.
Структурата е посочена там, председателят и заместник-председателите са ръководните органи. Всички останали – директори на дирекции, одитори и служители са служители на Сметната палата. Оттам насетне с устройствен правилник председателят и заместниците му ще решат колко дирекции да има, на какъв принцип да бъдат дирекциите – дали да бъдат на функционален принцип или по друг начин определени, това е решение на ръководния орган. Затова е записано, че се приема Правилник аз устройството и организацията на дейността на Сметната палата. С правилника всъщност ще се определят колко дирекции и на какъв принцип да бъдат определени.
Искра Фидосова:
Като гледам това, което е разписано, си мисля, че ви липсва един основен текст, който на едно място да посочва каква е структурата на Сметната палата. Затова задават колегите тези въпроси, защото има неясноти в този законопроект, които трябва да бъдат изяснени.
Има думата г-н Веселин Методиев.
Веселин Методиев:
Благодаря, г-жо Председател.
Може малко да изненадам колегите си, но доста време съм посветил на Сметната палата в онова безвремие, което се наричаше „социализъм” или както го наричаше г-н Корнезов „тоталитарна държава”.
Изучавал съм Сметната палата в България и трябва да ви кажа, че този законопроект е в пъти по-добър от действащия Закон за Сметната палата, ако го сравнявам със законите за Сметната палата, първият от които датира от 1890 г. Смисълът на Сметната палата, и г-жа Донева го каза, аз малко съм изненадан защо колегите, които преди мен се изказаха не отговориха на нейния въпрос, като се обсъжда един законопроект н първо четене, защо не се изкажем първо по това дали го подкрепяме като смисъл и цел или това, което наричаме философия за по-лесно и след това тази критичност по отделните текстове и структурата на закона.
Първото нещо, което трябва да се каже е, че действащата Сметна палата беше създадена при една наистина друга политическа среда, в която недоверието вътре в политическите партии към този, който ще получи толкова много власт в ръцете си – Сметната палата, трябваше да бъде балансирано при самата структура и организацията на работата и беше намерено едно решение тогава в 1995 г. – отдавна. Минаха години от тогава.
Сега, първата цел, която си е поставил този законопроект, е да смени точно този начин на устройство на Сметната палата. Колегите ни предлагат проект и ние трябва да кажем дали сме съгласни или не сме съгласни. Лично аз ще го подкрепя. Колегите казват, че искат да заложат не на този вид баланс, който е намерен тогава – политическо партийния, а да заложат на един професионален принцип при строго редуциране на броя на хората, които взимат крайното решение. Сегашното крайно решение се взима от един голям брой хора, които ги излъчва парламентът. Сега ни се предлага това нещо да не бъде така. Казвам, че балансът при 11 членен състав на ръководството на Сметната палата – политическият баланс при съществуващото огромно недоверие и напрежение, за онова време беше решение прагматично. Защото след това Сметната палата функционираше по този начин и не по този, по който е функционирала преди и хората, които ни предлагат сега тази промяна, ни връщат към първообраза на българската Сметна палата, който не е измислен естествено в България. Измислен е в Европа. И много от въпросите, които бяха зададени, са свързани с това, че те са взели един стар образец, който функционира в момента в Англия и са го написали в мотивите. Ако ние искаме да го атакуваме ,нямам нищо против, нека да го атакуваме. Ако искаме да кажем: Не приемаме този модел! Да го кажем. А несъвършенствата на текстовете е дебат за второ четене. Аз мисля, че г-н Анастасов толкова внимателно се е запознал с текстовете, че само от неговото изказване може да направи 2-3 страници съвсем точни предложения за второ четене. Те ще бъдат отразени в дебата във водещата комисия и ще се вземат предвид. Това е друго.
Аз се изказвам по принцип и по принцип смятам, че посоката е изключително правилна. Защото много институции в България сме градили по този път. Мисля, че това време е отминало. Балансът, който се търси в рамките на партийно политическото представителство има своето място все още на определени места. Тук скоро говорихме за конфликта на интереси и аз тогава изразих съгласие с колегите, че трябва да се направи този баланс. Но в Сметната палата мисля, че вече е ненужен. Затова на въпроса за структурата беше много простичък отговорът. Тези, които взимат решение, са трима и се излъчват от парламента. Останалото е администрация. Написано е може би не по най-добрия начин, но това е отговорът на въпроса. Той е ясен.
По въпроса з контрола г-н Радев насочи вниманието и основателно, защото явно някои текстове не са прецизни. Но въпросът за контрола съдържа в себе си едно от най-сложните неща на днешна България и на това правителство, което днес управлява България – как да се контролират безобразията в администрация, там където се борави с публичните средства – с парите на държавния бюджет.
Контролът от страна на Сметната палата в европейската практика, а и в българската, но не сегашната, а предишната, контролът – най-силният, най-мощният, винаги е бил в ръцете на Сметната палата. Ако някои е имал правата да влиза във всички документационни масиви на държавата, това е било Сметната палата със специален отдел. А не са били службите за сигурност. Така че това предложение, конструирано вътре в самата администрация на Сметната палата, може да доведе до много мощен инструмент, който да упражнява контрол върху безхаберието, както на централната администрация, така и на общинската администрация при разхода на публичния ресурс. Защото той наистина се пилее и всички сме го видели с очите си как се случва. Т.е. въпросът за целесъобразността и контрола като философия тук намира нов подход, според мен, по-модерен, по-правилен и затова ще го подкрепя.
На последно място. Пак говоря за принципите. Единственото, което смятам от принципна гледна точка, че е неясно, е този Консултативен съвет. Това не го разбирам. Това е направено, може би, за да се запази присъствието – парламентарното и партийно политическото под някаква форма да наблюдава дейността на Сметната палата и да има мнение и да се изказва в периода на мандатите на тези, които ръководят Сметната палата. Аз лично бих посъветвал вносителите да помислят още един път за този орган, защото ми се струва, че точно за тази дейност, която е силно ефикасна, ефективна, която е толкова строго дисциплинираща, финансова и пр., да разлеем някаква институция, която е със съвсем неясен профил, която няма никаква практика и която в момента я измисляме, за мен нямам аргументи, за да я защитавам. Докато за останалите неща за себе си имам аргументи и ще дам гласи за тях, г-жо Председател. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Г-жа Манолова иска думата.
Мая Манолова:
Г-н Методиев, една реплика към Вас.
Аз се въздържах да бъда много критична и много детайлна в изказването си по отношение на този законопроект, защото очаквах точно такова говорене. Но тук загрижеността на колегите, а и моята естествено, е поради факта, че този законопроект е доста негоден от правно-техническа гледна точка. Все пак Сметната палата е един орган, който има конкретни ангажименти, функции и правомощия, и тук нещата трябва да бъдат разписани детайлно, а не просто така. Така че моето лично мнение е, че по начина, по който е написан, той с нищо няма да подобри работата на Сметната палата, просто защото ги няма процедурите в ред отношения, както беше изтъкнато и от другите колеги. Защото един законопроект, за да бъде работещ, освен добри намерения, трябва да има и съответната правна техника и да кореспондира с това как ще бъде прилаган на практика. Това е проблемът на този законопроект. Не е доброто намерение.
Веселин Методиев:
Нямам абсолютно никакво възражение по това, което каза г-жа Манолова. Защото аз към вашия израз, простете за моето нахалство, „правно-техническа техника” имам следното подозрение, че зад него криете политическа целесъобразност. Не сега при г-жа Манолова, а откакто аз слушам юристите в българския парламент вече 20 години. За мен „правно-технически” като термин означава несъгласие по смисъл, по идея, което го приемам. Всеки един от нас има право да изрази това несъгласие. Но нека да не е зад този термин. Аз как да отговоря сега на правно-техническия въпрос. Не мога да се справя с този проблем и затова се държа винаги с известна насмешка към самия себе си, защото това на мен ми говори само на политически език – несъгласие, принципно несъгласие, което е право на всеки един от нас.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. И аз ще ви възразя. Не сте прав. Защото погледнете на с. 9, чл. 22, ал. 7.
„(7) Членовете на Консултативния съвет се въздържат от всякаква професионална дейност, която е несъвместима с принципите на независимост и присъственост при упражняване на функциите им, определени с този закон.”
Какво е това „въздържат се”. Пример ви давам. Тази думичка така употребена какво значи? Да се въздържат да не могат да заемат някакви длъжности, функции да изпълняват. Правната техника е в това. Въздържат се от какво.
Веселин Методиев:
Уважаема г-жо Председател,
Ще ви отговоря на сериозно. Всички текстове, които съм имал възможността да прочета по повод изграждането на Закона за конфликт на интереси в мандата на 40-тия парламент, всички, които съм прочел в превод от различни европейски езици, съдържат в себе си за мое най-голямо учудване, писани сигурно от юристи, подобни искания за предпазване от навлизане в територията на конфликт на интереси. Защото Европа в последните 30-40 години е установила, че най-големият проблем при разхода на публични средства е фактически този конфликт на интереси. И ние, когато работим върху материята, ще попадаме всеки път, защото да не мислите, че това някой от колегите си го е измислил, седейки вкъщи. Чел е на някакъв език и е превел от този език. Защото непрекъснато се работи с нещо, което предизвиква сериозни усилия и е предизвикателство политическо – работи се с норми, които са на ръба на това кое е морално, едва ли не, което за мен наистина е проблем да бъде изписано в законов текст, и кое не. И когато става дума за публичния ресурс на една държава, винаги ще влизаме на тази територия. И сигурно правно-технически ще бъдем куци, може би. Но „въздържане” е глагол, на който смисълът му е вкаран в проблема с конфликта на интереси и нищо друго.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров изяви желание за изказване. Заповядайте.
Димитър Лазаров:
Имам няколко въпроса.
Четейки чл. 6, ал. 4 и т. 4 на ал. 2 оставам с впечатлението, че обхват на проверката на Сметната палата ще бъдат публичните средства, които са на разпореждане или ги управлява един едноличен търговец или едно НПО. Така ли да разбирам?
Ваня Донева:
Навсякъде, където има публични средства, може да бъде извършен одит от Сметната палата, за да се види доколко е законосъобразно разходването им. Зависи от вида на одита. Ако е одит на изпълнението, говорим за ефективност и ефикасност и икономичност.
Димитър Лазаров:
Аз питам един едноличен търговец ще бъде ли предмет на проверка от страна на Сметната палата за законосъобразност и целесъобразност?
Прочетете чл. 6, ал. 2 т. 4 и т. 8. И ако това е така, съзнавате ли какво означава това?
Уважаеми колеги вносители, просто ми отговорете съзнавате ли какво означава това? Проверка на публични средства ,с които се разпорежда един едноличен търговец по целесъобразност и законосъобразност или едно НПО, или – да не изреждам. Така написан текстът за мен означава точно това.
Вторият ми въпрос е по отношение на Консултативния съвет. Оставам с чувството, че или този Консултативен съвет ще бъде един постоянно действащ орган и ще получава прилично месечно възнаграждение, защото в ал. 8 е казано, че за участие в заседание получава една минимална работна заплата или, връзвайки го с изискването за несъвместимост. Откъде ще ги намерите? В чл. 22, ал. 1 е записано, че „Консултативният съвет на Сметната палата включва председателя на Сметната палата и четирима членове с професионален опит в областта на одита, финансовия контрол, финансите или счетоводството не по-малко от 15 години,както и един представителна професионалната организация на регистрираните одитори.” Добре! Чудесно!
Отиваме на ал. 7 – въздържането. Какво ще правят тези хора? Те нямат право да упражняват своята професия при така написан текст, което за мен означава на практика, че може би идеята е този Консултативен съвет да действа постоянно. Правят по 10 заседания на месец и получават десет минимални възнаграждения. Освен ако не са преподаватели, но само преподаватели. Никой друг с професионален опит няма как да бъде член на този Консултативен съвет, защото той няма да може да работи.
И още един въпрос. В чл. 62, кое е наложило срокът за внасянето на този отчет за дейността на Сметната палата в Народното събрание да е 30 септември, когато вече годината си е отишла. Обикновено тези отчети се дават през първото тримесечие на годината, за да могат да се чуят препоръките на народните представители с оглед предстоящата дейност през годината. Вие сте направили отчетът за предходната година да се представя до 30 септември. Някакви сериозни съображения ли имате2
Административно-наказателни разпоредби. Не знам кой ги е писал тези административно-наказателни разпоредби.
„Чл. 64 (1) За нарушение по чл. 38, ал. 1-5 и чл. 55, ал. 2 виновните лица се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв.”
Веднага ви чета чл. 38, ал. 4.
„(4) При отказ за предоставяне на информация по чл. 37, ал. 1, т. 4 Председателят има право да издаде заповед за извършване на проверка на юридическото лице или на едноличния търговец във връзка с отказаната информация.”
Т.е. ще накажем председателя? Така записано означава това. Задължението е в чл. 37. Ама вие изобщо не се спирате на чл. 37.
Ваня Донева:
Грешката, уверявам ви, е техническа.
Димитър Лазаров:
Аз не мисля, че е техническа. Просто е някаква идея и нещо е писано. (В момента този текст съществува в сега действащия Закон за Сметната палата.) Моля, нека да довърша. Не знам дали точно този текст с това значение.
Продължавам по същия въпрос – „ и за нарушение на чл. 55, ал. 2”. Кажете ми съизмерими ли са опасността от административните нарушения при чл. 37 и чл. 38 и чл. 55, ал. 2, защото слагате една и съща глоба. Не бил уведомил органа в срок, че е изпълнил предписанията и му слагате същата глоба, в същия голям размер, особено при повторност, както при този, който пречи на Сметната палата да извърши проверката. Формално не уведомлението може да бъде едно закъснение от два дни. Това са наистина технически неща, но не са маловажни.
Аз не получих отговор на основния ми въпрос за философията на закона, както каза г-н Методиев, ще проверява ли Сметната палата публичните средства, с които се разпорежда един едноличен търговец за законосъобразност и целесъобразност. Оттук това е философията на закона. А не с другите неща, които и сега Сметната палата по закон ги върши.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-жо Донева, заповядайте.
Ваня Донева:
Ще започна с административно-наказателните разпоредби. Благодаря Ви, г-н Лазаров, че обърнахте внимание. Наистина може би има относно тежестта на наказанията възможност да направим промените. Не съм мислила, че в това гледане на първо четене ще изпаднем в такива детайли.
Димитър Лазаров:
Ако сега не ви ги кажем, вие сте водеща комисия, и няма кога да ви ги кажем.
Ваня Донева:
Наистина ние сме водеща комисия, но писмено биха могли тези детайли да се изяснят.
По въпроса за това ще влизат ли на одит одитори в едноличен търговец. Обръщам ви внимание на чл. 37, ал. 1, т. 4, че по време и във връзка с извършването на одитите в обектите, посочени по-напред в закона, могат да изискват справки, заверени копия от юридически лица, еднолични търговци...
Димитър Лазаров:
Въпросът ми е ще извършва ли одит Сметната палата на публични средства на еднолични търговци? Защото това пише в т. 4 на чл. 6, ал. 2. Така написано означава точно това.
Искра Фидосова:
Г-н Грозданов, заповядайте.
Борис Грозданов:
И в сегашния Закон за Сметната палата е предвидено в обхвата на проверките да влизат всички търговски дружества, които са получили средства от бюджета или по линия на програмите от европейските фондове. В случая само разширяваме обхвата, като изреждаме и останалите регистрирани по търговския закон, защото се измени ситуацията. По-рано едноличен търговец не е получавал публични средства. Но сега при новите условия едноличният търговец си прави програма, получава съответни публични средства и трябва да подлежи на одит. Това е смисълът на този член.
И само няколко думи за тежестта, която посочвате, за налагане на глоби във връзка с чл. 38 и чл. 55. Точно затова сумите са от 1000 до 5000 лв. и при повторно от 2000 до 10000 лв., за да се определи тежестта. Вие като съдия може да си го обясните сам, затова няма защо да ви губя времето.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Грозданов. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Аз мисля, че след целият дебат, който се проведе и многобройните въпроси от правно-технически, от принципен характер доказаха, и то идващи от всички страни в тази зала, доказват наистина, че този законопроект не е готов, според мен, и не следва да бъде подкрепен. Първо, личи си, че законопроектът е писан не от юристи, а от финансисти и затова той е изцяло правно-технически неиздържан като терминология.
Второ, принципно това е поредният закон, който се внася от група народни представители и то не просто изменителен закон, а изцяло нов закон, регламентиращ и организационно и структурно, и функционално дейността на една основна държавна институция, която е регламентирана и предвидена и в Конституцията на Република България, каквато е Сметната палата. Никога досега аз не си спомням народни представители да са поемали такава голяма отговорност при абсолютната незаинтересованост и индиферентност на изпълнителната власт – на правителството на Министерския съвет, най-малкото на Министерството на финансите. Може ли такъв органичен закон, бих казал, на една ключова държавна институция, да се внася по този начин от група народни представители. Някакви добри намерения, но неподплатени нито принципно, нито правно-технически.
Трето, съжалявам, че го няма в момента г-н Методиев, но аз не смятам, че е вече отминало времето, за да се гарантира независимостта на този род държавни органи, чиято основна характеристика е да бъдат независими. Тази независимост трябва да се гарантира по всички възможни начини, включително и чрез застъпването на колективното начало. За съжаление, ние виждаме в този законопроект явно отстъпление от колективното начало за сметка на централизирани и ограничаване до минимум на персоналния ръководен състав на един такъв ключов независим държавен орган, какъвто трябва да бъде Сметната палата.
Аз за първи път виждам орган, който в почит цял свят, с много редки изключения, е признат и приеман като колективен такъв, какъвто е Сметната палата, да има председател и двама заместници и нито един член. На ниво обикновени служители, включително и така наречените одитори нямат самостоятелен статут защитен, а са наравно с всички останали служители по отношение на техния правен статус. Всички са по трудово правоотношение, от една страна, от друга страна, трябва да отговарят на редица изисквания по Закона за държавния служител.
На следващо място няма никакви изисквания. Одитната дейност, вие всички знаете, че е високо специализирана, изисква специална подготовка, особено тези правомощия, които се предоставят на комисията да разследва, да одитира дейности, освен бюджетите приватизирането и концесионирането на държавно и общинско имущество, предоставените публични средства и публичните активи, изпълнението на международни спогодби, договори, конвенции и т.н. Всички ние много добре знаем, че за тази дейност, освен финансово-икономическо, се изисква и юридическо образование. В Сметната палата винаги са работили високо квалифицирани юристи, освен финансисти. Сега обаче в този законопроект липсва каквато и да е гаранция и изискване за юридическо образование, специално за одиторите. И не само това, липсва всякакво изискване стажът, който тези юристи, ако решат да работят в тази институция, да се зачита за стаж по специалността. Кажете ми кой уважаващ себе си юрист, ще отиде да работи н такава институция, ако стажът му там няма да се зачита за юридически стаж по специалността. Това е съществен пропуск.
На следващо място, според мен, този закон защитава някои лобистки интереси на някои съсловия, като например частните одитори, доскоро наричани експерт счетоводители. В голяма част от законопроекта се предвижда изпълнение на стандарти, които са характерни за тях, което по никакъв начин не кореспондира и не отговаря на традициите за публичното одитиране на публичните одитни институции.
Според мен, този законопроект трябва да бъде сериозно преосмислен. В този си вид не би трябвало да бъде приет. Трябва да се върне за преработка, преосмисляне и преформулиране на основните тези в него, ако искаме да направим един добър закон, който да подобри сегашното състояние. Може би има добри намерения, но в този си вид тези добри намерения няма да могат да бъдат реализирани. Благодаря.

Искра Фидосова:
Благодаря, г-н казак. Г-н Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров:
Уважаеми колеги, аз имам процедурно предложение. Според мен, няма как да гласуваме на първо четене този законопроект, тъй като това е на практика нов закон. Няма как да го гласуваме без да чуем какво е становището на министерството на финансите. Според мен, това е абсолютно задължително, с оглед на което правя предложение да отложим гласуването за следващо заседание на Комисията по правни въпроси.
Освен това, или да поискаме писмено становище от Министерството на финансите, или техен представител пред нас пряко и непосредствено да изкаже становището на министерството.
Повтарям, това на практика е нов закон и за мен е задължително да изслушаме тяхното становище и едва тогава да гласуваме, ако щете и философията на този закон. благодаря.
Любен Корнезов:
Мога ли да допълня? Аз съм за това процедурно предложение, но предлагам да поканим и Председателя на Сметната палата, за да чуем и неговото мнение.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане на гласуването на законопроекта и предложението за присъствие на представители на Министерството на финансите за изслушване на тяхната позиция или представяне на писмено становище за следващо заседание.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Без против и въздържали се.
Любен Корнезов:
И аз направих процедурно предложение.
Искра Фидосова:
Благодаря на вносителите. Не се притеснявайте от много въпроси в Правна комисия. Колегите ги задават, за да могат да се коментират неясните моменти и да помогнем да се разпишат текстовете така, че да няма спорове в практиката след това по прилагането на закона.
Продължаваме с точка трета от днешния дневен ред.
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 054-01-71, внесен от Тунчер Мехмедов Кърджалиев и Четин Хюсеин Казак на 03.09.2010 г.
По законопроекта от вносителите има думата г-н Казак да представи накратко мотивите. Заповядайте.
Четин Казак:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ще ви представя накратко мотивите на внесения от нас Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.
Сигурно повечето от вас, ако не всички, са запознати с едно негативно развитие на съдебните саги, които се разгарят вече почти 20 години около второто по численост на вярващите вероизповедания в България, а именно мюсюлманското. Съдебна сага, която трае вече 20 години, минава през много перипетии и в целия този процес българският съд има решаваща роля във всички негови проявления, като се започне от Софийски градски съд, мине се през апелативни и върховни инстанции. Сага, която вече 20 години внася смут, напрежение, несигурност и в крайна сметка създава не малко проблеми относно спокойното упражняване на основно конституционно право на български граждани, а именно правото на свобода на вероизповедание. Кулминацията на тази сага се проведе не отдавна, след едно решение на Върховния касационен съд по едно от многобройните дела, които се водят във връзка с регистрациите на това вероизповедание, което постанови съвсем парадоксално, че в момента колелото на историята е върнато 15 години назад и е обявено за легитимно като ръководство на мюсюлманското вероизповедание едно ръководство, което е съществувало през далечната 1996 г., като са заличени по този начин с лека ръка цели 7 висши форума – национални конференции, проведени от тогава досега, признати от държавата и от международни фактори. На тях са присъствали и представители на държавата и чужди дипломати и т.н. Възстановено е едно ръководство, което към настоящия момент 2/3 от неговия членски състав са покойници, включително и тогавашният главен мюфтия. В резултат на това решение в момента организационната структура на това вероизповедание се оказва в пълен тупик, в пълна безизходица да функционира. С този членски състав това ръководство е абсолютно неспособно да води каквато и да било дейност организационна и да свиква каквито и да е форуми и да взима каквито и да е решения, тъй като по устава, който заедно с това ръководство е признат за легитимен, за да се вземат легитимни решения, трябва да присъстват 2/3 от членския състав на този висш духовен мюсюлмански съвет и решенията да се взимат с обикновено мнозинство от присъстващите. Подобни мнозинства са във фактическа невъзможност да бъдат събрани и този орган е практически в невъзможност да действа.
За да се излезе от тази патова ситуация, ние предлагаме в подобни хипотези, които са извънредни, ние считаме, че това е форсмажорно обстоятелство, което много рядко може да се случи, но все пак се случва в едно от вероизповеданията, да се създаде възможност, за да се излезе от тази безизходна юридическа ситуация, да се даде възможност.
Много внимателно искам да подчертая тук двата фактора, които ние предвиждаме да бъдат налице кумулативно:
Първият фактор, за да се избегне, понеже виждам становища от засегнати лица, включително и от Министерството на правосъдието, да се избегнат упреци, че едва ли не има намеса на държавата под някаква форма във вътрешните дела, първото ни изискване, което предвиждаме да бъде налице е по инициатива поне най-малко на половината или повече от половината от местните поделения, които са регистрирани по действащия Закон за вероизповеданията, в съответните общини. Т.е. трябва самите вярващи и местните поделения на вероизповеданията, които са регистрирани, независимо от проблемите на централно ниво, да поискат.
И второто условие е не кой да е, а Софийски градски съд, който по действащия закон е единственият орган, който има право да регистрира съответните вероизповедания, да внася промени в тяхното актуално състояние и т.н., т.е. да легитимира техния правен статут. Единствено Софийският градски съд, ако прецени, че са налице подобни извънредни обстоятелства, водещи до невъзможност за прилагане разпоредбите на действащия устав и по искане на повече от половината от местните поделения, както казах, да свика върховния орган, който да може да преодолее тази ситуация чрез съответно приемане на промени, било то в устава, било то в управителните му органи.
Мисля, че това е едно много конструктивно предложение, от което биха могли да се възползват в настоящия момент мюсюлманското вероизповедание, но нито едно друго вероизповедание, с изключение на православното, не е застраховано, ли не е имунизирано срещу възникването на подобни ситуации, тъй като ние сме се запознали с уставите на другите вероизповедания – и на католическото, и на арменско-григорианската църква, и на еврейската. Съществува хипотетична възможност и при тях да възникнат подобни ситуации и техните устави не предвиждат как може да се излезе от една такава ситуация, в която има фактическа невъзможност на управителния орган да заседава. Затова предлагаме това като една възможност за излизане от подобни ситуации – краен вариант, Софийски градски съд не да се намеси пряко, а просто да постанови свикване на върховния орган, който самостоятелно, автономно, суверенно да вземе решение за излизане от тази ситуация.
Това е накратко, уважаеми дами и господа народни представители. Мисля, че законопроектът ни е добър и максимално сме се постарали да го изчистим срещу всяка обвинения от пряка намеса и т.н. Желанието ни е просто да създадем правен механизъм да решим един дългогодишен проблем, който за съжаление, се задълбочи и се изостри през последните месеци. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Анастасов.

Анастас Анастасов:
Изцяло подкрепям становището на Дирекцията по вероизповеданията по отношение на текста, предложен от колегите народни представители.
Даже мисля, че същият не е подаден коректно като такъв, защото в него изрично е разписано, че половината от регистрираните по ал. 2 местни поделения на съответното вероизповедание. Ако има вероизповедания, те са 107 регистрирани в България, ако не се лъжа, ако няма такива местни поделения, кой може да направи искането пред софийски градски съд.
Четин казак:
Ако няма такива, този текст просто няма да действа за това вероизповедание. Ние говорим за хипотеза ,когато има регистрирани. То е елементарно.
Анастас Анастасов:
То де факто обслужва само едно към настъпилия момент.
Четин Казак:
Как само едно? (Кое е другото?) Редица други вероизповедания имат регистрирани местни поделения. Например, еврейското, арменското, католическите също имат.
Анастас Анастасов:
До 107. Толкова са регистрирани в България.
Четин Казак:
Добре. Какъв е проблемът.
Анастас Анастасов:
Текстът, който предлагате, обслужва конкретно определена идея, определена цел в настоящия момент.
Митхат Метин:
Един закон се създава, за да обслужва определени обществени отношения.
Анастас Анастасов:
Тъй като сочите в мотивите, че е от значителен обществен интерес. Ако едно вероизповедание има хиляда човека, но то има местни поделения, това значителен обществен интерес ли е?
Четин Казак:
Имате ли принципни съображения против или просто търсите аргумент да се хванете.
Анастас Анастасов:
Не. Ако трябва да ви прочета становището на Дирекцията по вероизповеданията, но предполагам, че сте го чели.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Анастасов.
Колеги, г-н Казак беше много обстоятелствен и подробен в мотивирането на предложения законопроект. Обясни и за юридическия проблем, или поне така аз чух, който съществува, защо и как се е стигнало до него.
Като четох материалите и направих справка за себе си, бих изложила следните възражения на това, което чух като мотиви, принципно от правна гледна точка.
Първо, направи ми впечатление, че не е имало възможност аз пререгистрация на вероизповеданията и 2003 г., януари месец, е дадена възможност да се съобрази с всеки един юридически проблем в устава е могъл да бъде преценен и съобразен и с дадения срок – месец януари, всяко едно вероизповедание да си прецизира текстовете по устава, така че да не се стига до такива, според г-н Казак, празноти и пропуски, които водят до този проблем, който в момента смята, че следва да бъде решен с намеса на законодателя. Тъй като не е имало задължение да се пререгистрират, а да се извърши само предаване на делото на съответното вероизповедание от Министерския съвет в Софийски градски съд, който е бил длъжен служебно да впише съответното вероизповедание.
Като чета текста на § 1, мен лично ме притеснява още в първото изречение терминът „извънредни обстоятелства”. За мен в този текст липсва яснота кои са и какви биха били тези обстоятелства. Разширяваме много обхвата на това понятие. Според мен създаваме предпоставки за свободни интерпретации, включително и за намеса по този начин в дейността на един независим орган или на една независима общност, каквито са вероизповеданията. Според мен, това че даваме право – това, което вие предлагате, Софийски градски съд да свика общо събрание. Това е намеса един вид на държавата, защото има външна намеса по отношение на вътрешни устройствени и управленски въпроси, които се уреждат и е редно да бъдат уредени само и единствено от устава на съответната организация. Аз така го разбирам.
В мотивите гледах и прочетох също внимателно, а и вие го казахте във Вашето изказване, че става въпрос за форсмажорни обстоятелства или събития, които не са могли да бъдат предвидени предварително, които не зависят от волята на едно или на няколко лица. Ние юристите използваме такива понятия в отделните закони и говорим за такива форсмажорни обстоятелства и събития, ние имаме предвид природни бедствия, епидемии, стачки – събития. Точно за събития става въпрос. А тук става дума за нещо съвсем различно.
Четин Казак:
Оставете термина от мотивите.
Искра Фидосова:
Да, но той обяснява извънредността на обстоятелствата, които сте посочили. Аз така го разбирам и се опитвам за себе си да намеря обяснения и аргументи, защото според мен няма обективно съдържание в тази терминология, която е използвана. Това е много опасно. Създава предпоставка наистина за една намеса отвън, което лично мен ме притеснява. Преди заседанието четох текста на чл. 13, ал. 2 от Конституцията, който казва, че религиозните институции са отделени от държавата. Те са независими. Лично аз имам притеснение, ако подкрепим и приемем един такъв, дали няма да приемем един противоконституционен текст.
В Закона за вероизповеданията има изрично изброяване, мисля, че в чл. 37 в три от алинеите кога е допустима държавна намеса. Тук, според мен, разширяваме обхвата на чл. 37. Има още един случай, в който смятате че е необходима такава намеса.
Заповядайте, г-н казак.
Четин Казак:
В текста на § 1 обстойно и изчерпателно е изброена хипотезата, дефинирана като извънредно обстоятелство, а именно „обстоятелство, водещо до невъзможност за прилагане на разпоредбите на действащия устав”. Понастоящем е признат за легитимен един устав от далечната 1996 г. на Недим Генчев, изработен от него, по силата на който национална конференция на мюсюлманите може да свика само и единствено Висшият духовен мюсюлмански съвет, като се спазват изискванията за кворум. И ние казваме, че според този устав, който е признат за действащ, просто не може никога да се свика такава конференция, защото 2/3 от членския състав на Висшия духовен мюсюлмански съвет са покойници. Това е обстоятелството, водещо до невъзможност да се прилага уставът. Това е фактическата ситуация, в която сме изпаднали, след тези съдебни решения. За да се излезе от тази ситуация, ние казваме, че когато има невъзможност да се прилагат разпоредбите и по искане. Не може да остане това вероизповедание без върховен орган.
Павел Димитров:
Не може ли да се избере нов.
Четин Казак:
Точно това искаме. Не може да се свика кворумът, който да избере нов. Не можем да променим и устава, защото този, който трябва да инициира промяна на устава, той просто няма кворум, за да се събере и да вземе подобно решение.
Митхат метин:
Уважаеми колеги, само да допълня колегата.
Става въпрос за това ,че Софийският градски съд възстановява един колективен орган поименно избран в далечната 1996 г. и към този момент ние признаваме решението на Софийски градски съд, но с една подробност, че този колективен орган от 35 човека към днешна дата не може да се събере по простата причина, че имаме настъпили юридически събития от категорията смърт и няма как колективният орган да действа при условията на падащ кворум, т.е. колкото хора се съберат, тъй като това въобще не е предвидено нито в устава, нито в някакъв друг акт. Поради това искаме регистърният съд, в случая Софийски градски съд да отприщи процедурата по свикване на върховния орган, в случая мюсюлманската конференция и тази мюсюлманска конференция сама да реши като върховен орган на мюсюлманите кой е председателят на вероизповеданието и кой е колективният орган. Ние не претендираме за нищо друго.
Става въпрос затова, че има нарушена конституционна възможност на български граждани да изпълняват своето вероизповедание. Службите по региони по джамии не могат да се провеждат, тъй като се стига до конфликт по места. Ние казваме, че не искаме да има конфликт. Искаме да седнат всички мюсюлмани наедно място и да се разберат кой представлява вероизповеданието и по какъв ред се управлява това вероизповедание. Както каза колегата Анастасов, съгласен съм и с това, но ние доразвиваме законът от гледна точка на един факт, който вече е наличен в обществото. Ако няма обществена необходимост да го проведем, това означава ние като граждани, като законотворци, като общественици да кажем: Този факт за нас е nonsense. Този факт за нас, че има проблем в една специфична територия на българското общество, каквото е мюсюлманското вероизповедание, този факт за нас е nonsense и ние няма да се намесваме, пък да става каквото ще. И ние, бидейки освен народни представители, сме и мюсюлмани с колегата, затова казваме: Нека Народното събрание като законотворчески орган да помогне на тази част от обществото да върви напред.
Четин Казак:
Моля да продължа. Апелът е следният: Дайте да помогнем на тази общност да реши този проблем, който създава огромно напрежение, ескалиращо такова. Стига се до ексцесии по места. Ние сме принудени и изпращаме писма до Европейската комисия до комисаря по правата на човека и т.н. Дайте да стопираме това и да се реши проблемът. Както навремето се реши проблемът с разкола в българската православна църква с помощта на Закона за вероизповеданията, когато екс-леге православната църква беше обявена за религия и се посочи поименно едва ли не кой е легитимният патриарх. Ние това не искаме. Ние искаме просто Софийският градски съд да свика върховният орган, който да избере отговарящия на реалната воля на мюсюлманите в България ръководство. Това е единственото. Няма никаква намеса на държавата. Просто има в момента фактически тупик правен от гледна точка на устава, на фактическото положение, от което трябва да се излезе по някакъв начин, от тази задънена улица, в която е докарано с тези съдебни решения това вероизповедание. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н казак. Първи изяви желание за изказване г-н Тодор Димитров и след това г-н Павел Димитров.
Тодор Димитров:
Аз споделям становището на Министерството на правосъдието. Разбирайки мотивите на вносителите, считам, че при тази Конституция и при това задължително тълкуване на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37 от Конституцията няма как да приемем един такъв текст.
Същите проблеми имахме и при Изборния кодекс. Имаме действа Конституция и като не можем да я променим, трябва да работим в рамките на тази Конституция. От правна гледна точка мисля, че нямаме такъв полезен ход да приемем такъв текст, който е противоконституционен, макар и да разбирам какви са проблемите, които са възникнали в тази хипотеза.
От правна гледна точка Комисията поп равни въпроси, според мен, няма как при това действащо законодателство да приеме предложения текст. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Димитров. Г-н Павел Димитров, заповядайте.
Павел Димитров:
На мен също това ми беше съображението, като гледах становищата едно по едно.
Освен това, г-н Казак, би следвало да представите някакви доказателства за твърденията си. Настина проблемът е сериозен, но това са едни голословни твърдения. Това е още едно основание лично аз да не мога да приема нещата като сериозни и отговорни. Иначе проблемът явно е тежък. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване.
Четин Казак:
При добро желание, има удостоверение за актуално състояние на мюсюлманското вероизповедание, регистриран поименно Висш мюсюлмански духовен съвет. Ако наистина желаете да получите доказателства, нищо не пречи да поискаме от ЕСГРАОН да ни представи справка срещу тези имена и ЕГН кои са понастоящем живи и кои не са.
Анастас Анастасов:
Г-н Казак, извинявайте, но според мен смъртта на който и да е член на всякакъв управителен орган е ново възникнало обстоятелство и може да поискате да направите нова конференция. Това е във всеки управленски орган, тъй като самият съвет не може да осъществява функцията си, по повод на това, че неин член е починал. Вие сте организацията, вие имате устав.
Четин Казак:
Нали това ви казвам, че според уставът, който е обявен заедно с ръководството от 1996 г. никой няма право да свиква конференция, освен този орган, в който 2/3 са покойници. Разбирате ли, че има юридически тупик тук, юридически задънена улица. Няма кой да инициира. То ако можеше, няма да стигаме до това предложение. Ситуацията просто е ужасна.
Анастас Анастасов:
Ако съдът свика такова събрание, кой ще призове да участва в него, като казвате, че са починали по-голяма част от хората. Той би трябвало съгласно сега действащото решение да свика тях.
Четин Казак:
Не. Национална конференция да свика. Софийски градски съд да свика национална конференция и там ще участват представители на регистрираните джамийски настоятелства, които са тези местни поделения. Те ще изберат ново ръководство, нов състав и т.н., за да може тази организация да продължи да функционира, защото в момента цари пълен хаос.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване. Няма.
Колеги, подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 054-01-71, внесен от н.пр. Тунчер Кърджалиев и Четин Казак на 03.09.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”.
С това изчерпихме точка трета.
По четвърта точка аз ще се оттегля, тъй като много пъти съм заявявала, че по този законопроект не участвам нито в обсъждане, нито в гласуването, както и не председателствам комисията.
По четвърта точка - Допълнително обсъждане на работен доклад за второ четене на приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.
Аз се оттеглям. Няма да участвам в обсъждането и гласуването на този законопроект. Заседанието ще се председателства от заместник-председателите Димитров и Нотев.
Предс. Явор Нотев:
По точка четвърта ще докладвам аз във връзка с обстоятелството, че има постъпили предложения от г-н Димитров.
Разглеждаме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност беше върнат за допълнително обсъждане от заседание в пленарна зала.
Заглавието на закона е прието.
По § 1 е постъпило предложение от н.пр. Тодор Димитров, което е оттеглено.
Предложение по § 1 има и от н.пр. Димо Гяуров, което Комисията подкрепя по принцип.
Постъпило е предложение и от н.пр. Николай Пехливанов, което не се подкрепя от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1.
„§ 1. в чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се отменя.
2. Алинея 7 се отменя.
3. Създават се алинеи 9 и 10.
„(9) При извършване на въмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, участниците в нотариалното производство декларират извършвания акт, че сумата, посочена в него, е действително уговореното плащане по сделката.
(10) Плащанията по ал. 9 в общ размер над 10 000 лв. се извършват по специална банкова сметка на нотариуса или по банкова сметка в избрана от страните банка.”
Имали съображения? Ще вземе ли някой отношение по текстовете?
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Аз само искам да кажа, че при предното гледане на този законопроект и в хода на обсъжданията направихме работна група, в която бяха включени представители на всички политически сили. Това беше предложението, което консенсусно се прие и се гласува от комисията.
В момента, при положение, че сме го гласували вече веднъж, ако има някои други предложения за промяна, предлагам по този начин да гласуваме, защото тези предложения са обсъждани и са приети от комисията.
Тодор Димитров:
Върнато е от зала за обсъждане и гласуване.
Предс. Явор Нотев:
Така е решено и ние какво бихме могли да направим? Внесено е и ние трябва да гласуваме.
Има ли други, не по процедурата, съображения? Няма други желаещи да се изкажат.
Първо ще подложа на гласуване предложението на н.пр. Николай Пехливанов. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
Сега подлагам на гласуване предложението, което ви прочетох за § 1. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
По § 2 има предложение на н.пр. Николай Пехливанов. Подлагам на гласуване това предложение. Който е „за”, моля да гласува. Два гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за” Против и въздържали се няма.
Има предложение на н.пр. Тодор Димитров за създаването на нов § 2а.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 3.
„§ 3. В чл. 34б се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Важните причини по ал. 1 са обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му. Те могат да се отнасят до неговото здравословно състояние, семейно положение и други, които при всички случаи водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея накрая на изречение първо точката се заменя със запетая и се добавят думите „след съгласуване с Нотариалната камара”.
3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.”
Изказвания и съображения по прочетените текстове има ли? Няма.
Пристъпваме към гласуване на § 3, предложен от Комисията.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Гласуваме наименованието. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Няма против и въздържали се.
По § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4. Гласуваме § 3, който става § 4. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Няма против и въздържали се.
По § 4 има предложение на н.пр. Николай Пехливанов. Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да отпадне.
Имате думата за изказвания и съображения. Няма изказвания.
Първо гласуваме предложението на н.пр. Николай Пехливанов за § 4. Който е „за”, моля да гласува. Три гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 4 и предлага § 4 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Няма против и въздържали се.
По § 5 има предложение на н.пр. Тодор Димитров.
В § 5 думите „1 януари 2010 г.” да се заменят с „1 януари 2011 г.”
Тодор Димитров:
Моето съображение е като го приемем, да започне да действа от 1 януари 2011 г. и мисля, че това е правилното решение. Благодаря.
Предс. Явор Нотев:
Има думата г-н Пехливанов.
Николай Пехливанов:
Тъй като аз съм един от вносителите на предложения по законопроекта, бих искал да попитам имаме ли становище от Министерството на правосъдието по този законопроект, тъй като в пленарна зала това, което гласувахме, беше законопроектът да се върне за становище от Министерството на правосъдието.
Тодор Димитров:
Не беше върнат законопроектът за становище от Министерството на правосъдието, а беше върнат, тъй като няма представител на Министерството на правосъдието. В момента има представител. Върнат е за ново разглеждане. В момента го разглеждаме на второ четене и го гласуваме.
Предс. Явор Нотев:
Има представител от Министерството на правосъдието, който не взима отношение.
Стигнахме до § 5.
„§ 5. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г.”
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Няма против и въздържали се.
Колеги, закривам заседанието поради изчерпване на дневния ред. Благодаря ви. Довиждане.
Председател:
Искра Фидосова