Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 49



Днес, 07.10.2010 г., четвъртък, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Христо Ангелов, заместник-министър, и Елена Владимирова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Върховния административен съд – Константин Пенчев, председател; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Екатерина Захариева, заместник министър, Петя Тянкова, съветник и Мариана Тотева, началник на отдел „Държавна собственост” в дирекция „Държавна собственост и жилищна политика”.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имаме необходимия кворум да започнем. Правя предложение за разместване на точките в дневния ред, както следва:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за допълнение на Закона за "Държавен вестник", № 054-01-59, внесен от Румен Иванов Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г. – продължение.
2. Обсъждане на Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-78, внесен от Румен Иванов Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г. – продължение.
3. Приемане на общ проект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 16.07.2010 г. и
№ 054-01-65, внесен от Емил Йорданов Радев и група народни представители на 30.07.2010 г.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 002-01-77, внесен от Министерския съвет на 08.09.2010 г.
5. Обсъждане на първо четене на Законопроект за Сметната палата, № 054-01-75, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 16.09.2010 г. – продължение.
6. Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 002-01-54, внесен от Министерски съвет на 18.06.2010 г.
Има ли възражение по така предложения ви дневен ред? Няма.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за допълнение на Закона за "Държавен вестник", № 054-01-59, внесен от Румен Иванов Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г.- продължение.
Г-жа Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Предлагам да обсъждаме заедно първа и втора точка.
Искра Фидосова:
По втора точка - Обсъждане на Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-78, внесен от Румен Иванов Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г. – продължение.
Започваме общо обсъждане по двете точки и след това ще направим поотделно гласуване. Има думата г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, на едно предходно заседание представих двата проекта - Законопроект за допълнение на Закона за „Държавен вестник” и Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Знаете, че това са проекти, с които приключи работата на Комисията по така наречената „наркопоправка”. Идеята беше да се прецизират норми от правилника и норми от „Държавен вестник” така, че подобни скандали да не бъдат допускани за в бъдеще.
Смисълът на поправката във вида на Закона за „Държавен вестник” и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание регламентира реда, по който ще се поправят фактически грешки в обнародвани актове на Народното събрание, като се въвежда задължението това да се случва само по нареждане на Председателя на Народното събрание. Те да бъдат обявявани пред Народното събрание и едно предложение, което аз сега ще прецизирам в смисъл да не бъде просто уведомяван Президентът за извършената поправка, а да бъде извършвана съгласувателна процедура с него. Т.е. да се иска неговото съгласие. Ще ви кажа защо е така.
Защото знаете, че нормалният ред, по който се правят каквито и да е промени в законите, става с акт на Народното събрание и след това с президентски указ. Тук има едно противоречие между сега съществуващата практика между Правилника и Закона за „Държавен вестник”, като в Закона за „Държавен вестник” е казано, че всякакви поправки, независимо дали са технически, явни фактически или други, се извършват по реда на обнародването. Т.е. ако трябва да следваме нормите на Закона за „Държавен вестник” и едно число да е с разменени места на цифрите или нещо съвсем очевидно, ще трябва да се върви през указ. Сега може би тази процедура наистина е тромава и не си заслужава да се върти цялата законодателна машина и процедурата по обнародване на закони, а тя трябва да бъде прецизирана по начин, който все пак да гарантира някаква стабилност. Защото съгласете се, че дали една грешка е техническа или не е, също не е абсолютно еднозначна. Една запетая сложена тук или там, може да доведе до абсолютна промяна в смисъла на цял законопроект и да обезсмисли работата на Народното събрание и пак да се стигне до гафа, който беше допуснат. Затова моето предложение, за да има повече възможности да се огледа тази преценка за фактическа грешка, освен че ще бъде обявена по предвидения ред от Председателя на Народното събрание пред народните представители, правя едно предложение за поправка на това, което е написано.
В предложението ни в § 1, ал. 4 е записано: „Председателят на Народното събрание обявява поправките пред Народното събрание...”, а в ал. 5 предлагам вместо думите „уведомява Президента за извършената поправка” да се запише: „съгласува с Президента за извършената поправка”.
Искра Фидосова:
В момента предлагаш промяна на предложението ви за промени в Правилника. Какво се предлага за § 1.
Мая Манолова:
Повтарям отново. Сега съществуващата процедура, регламентирана в Закона за „Държавен вестник”, казва ясно, че и една поправка на явна фактическа грешка, била тя запетая, сбъркана цифра, разместен словоред или каквато и да е, трябва да се извършва по реда на обнародването. Т.е. да се върти процедура с указ на Президента. Това е редът, който в момента съществува в Закона за „Държавен вестник”. Защо не се спазва, това е една друга тема, към която предлагам да не се връщаме. В момента с тези два акта, макар и не по най-прецизния начин, Комисията, която беше сформирана по повод случая с наркопоправката направи две предложения: едното за промени в Правилника, а другото е за промени в Закона за „Държавен вестник”. Предния път предложих да бъде отложено разглеждането, защото всъщност предложението, което касае Закона за „Държавен вестник” си противоречи със сега съществуващия ред и най-малкото ще трябва редът да бъде променен. Също така поисках съгласуване и с други органи, които имат ангажимент по темата. Комисията реши, че не е необходимо да искаме съгласие или мнение, или становище от когото и да било и затова аз сега на това заседание прецизирам своето предложение от предния път, като предлагам в ал. 5 задължението да бъде уведомен Президента да се замени със задължението да бъде съгласувано с Президента извършването на поправка на явна фактическа грешка, за да не се върви през процедурата за издаване на указ за фактическа грешка. И пак казвам защо. Защото преценката дали една грешка е фактическа, ако оставим в правомощията само на едно лице, когато става дума за закон, в случая на Председателя на Народното събрание, наистина би била доста условно, тъй като една запетая може да промени не само смисъла на едно изречение, но и на един законов текст.
Второто ми предложение е да бъде направено допълнение, но това може да бъде между първо и второ четене, тъй като второто предложение е за Законопроект за допълнение на Закона за „Държавен вестник” – едно предложение, което да изчисти сега съществуващия ред, а именно в Закона за нормативните актове да се направи промяна, тъй като по сега съществуващия ред в Закона за нормативните актове задължава и най-елементарната поправка да върви през президентски указ за обнародване, т.е. по реда на обнародването. В Преходните разпоредби ще разпишем, че отпада онзи ангажимент, когато става дума за техническа грешка, тя се извършва просто по едно разпореждане на Председателя на Народното събрание, но в условията на съгласувателна процедура затова ели е тази грешка техническа. Мисля, че това ще гарантира една по-голяма стабилност и сигурност на процеса на обнародване на актовете, които издава Народното събрание.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Как Президентът дава съгласието си? Само с едно изречение. За мен не е избистрен проблемът. Не се решава нито в Закона за „Държавен вестник” нито в Правилника за организацията и дейността на народното събрание. Според мен, повече ще го задълбочим. Трябва да се отложат двете точки и да се направи една работна група, за да се изчистят нещата. Сега не искам да влизам в хипотези. Защото тази така наречена „очевидна” или „явна фактическа грешка” може да бъде установена преди обнародването. Какво ще правим тогава? Може да бъде установена и след обнародването и т.н. Тези въпроси трябва да се огледат.
Как Президентът ще дава съгласие? Президентът издава само укази.
Искра Фидосова:
Колеги, нека да се опитаме да коментираме двете предложения въпрос по въпрос. Аз си мисля, че не би могло да се иска обнародване на поправка без да се има предвид очевидна фактическа грешка. Редът обаче е в Закона за нормативните актове. Тук не се предлага промяна в Закона за нормативните актове. Имаме предложение за промяна в Закона за „Държавен вестник”. И тук трябва да помислим.
Има резон в това, което предложи г-н Корнезов, ако трябва да се направи една работна група и да се изчистят текстовете. Може би трябва да се коригира и в Закона за нормативните актове, като в ч текстовете от чл. 42, 43, 44 и 45, в които се говори за поправка, тази дума да се замени с „фактическа грешка”.
Мая Манолова:
Това може и в процедурата между първо и второ четене да стане. И това аз предложих.
Искра Фидосова:
По отношение на Правилника за организация и дейността на Народното събрание предложението за § 2 така записано според мен е противоконституционно, защото по Конституция меродавно е това, което е гласувано в пленарна зала от народните представители. За да променим правилника, трябва да излезем с решение. Ние нямаме процедура за първо и второ четене, така че това, което ще предложим преди да го гласуваме ще трябва да бъде подготвено в окончателен вариант, в готов вид. Тук може би е добре всеки да си каже мнението, за да насочим работната група към някаква посока.
Предлагам ви това, защото като гледам текстовете си мисля, че не са изчистени и предложенията за изменение на Правилника и на Закона за „Държавен вестник”.
Доколкото разбирам, г-жо Манолова, Вие сте съгласна и за промяна в Закона за нормативните актове.
Мая Манолова:
Това го казах още предния път. Тъй като имахме спорове в самата Комисия съм оформила текстовете по това, което беше безспорно в крайна сметка и затова го отложихме предния път, като се надявах, че тук ще го погледнат експертите и ще направят съответната промяна и за това предложих предния път да се отложи, за да се съгласува със Закона за нормативните актове, който предвижда и за явна фактическа грешка процедура с указ – нормалния ред за обнародване на законите. Така че двете неща трябва да вървят успоредно. Ако искате да го отложим пак, но нека някой експерт да се ангажира да съгласува текстовете. Защото ние не можем да правим всичко. Аз просто нямам физическо време. Като идеята е ясна, някой да седне да напише едно изречение. Мислех, че това ще се свърши от предния път досега.
Искра Фидосова:
Аз не съм била предния път, но това не е необходимо да го коментираме.
Колеги, имате ли нещо против наистина да създадем една работна група. Може би по един представител от парламентарна група, от независимите и с участието на експерти да го изчистим.
Мая Манолова:
Аз предлагам следното. Тъй като в момента всяко пипване по закони върви по обнародването. Предлагаме да отпадне това задължение, като сме записали, че Президентът просто се уведомява. Тъй като понятието „явна техническа грешка” все пак е обтекаемо, това, което предлагам да се прецизира в момента е „да се съгласува”, т.е. да има все пак някакво становище дали става дума наистина за „явна техническа грешка”. Преди това се уведомяват народните представители евентуално за да могат и те да реагират. Все пак става дума за пипване в закони по един ред, който е съвършено кратък. От друга страна, да остане сегашното задължение, което не се спазва, за всяка фактическа грешка да се върти процедура по обнародването, също може би е прекалено. Седнете професионалистите и го измислете. Има някакъв ред в поправките на явни и фактически грешки и макар да съществува такова задължение в Закона за нормативните актове, както беше установено той не се спазва, като в последния случай знаете, че изобщо не ставаше дума за фактическа грешка. Но преди това е имало и други такива случаи, които са били просто технически грешки, но не се е въртяла процедурата през указ. Това е факт. Те са десетина.
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване? Красимир Ципов.
Красимир Ципов:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
За мен лично въпросът, който трябва да уточним, е какво означава поправка и какво означава явна фактическа грешка. Ако се поставя въпроса за поправка, това означава да се сбърка едно препращане. Примерно, вместо по алинея еди-коя си, да бъде по друга алинея, или да се изпусне дума или буква от съответен текст. Ако нашата воля е и в двете неща да има някакъв ред, мисля, че е правилно да вървим в тази посока. Но наистина има нужда да прецизираме внимателно текстовете на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и на Закона за „Държавен вестник”.
Искра Фидосова:
Да разбирам, че подкрепяш идеята да работна група, която да изчисти текстовете. Г-н Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров:
Уважаеми колеги, аз също подкрепям предложението да бъде направена работна група.
Преди това Комисията по правни въпроси трябва да реши дали следва да има такова съгласуване с Президента, каквото г-жа Манолова предлага. Личното ми становище е, че не следва да има такъв съгласувателен режим. Защото какво правим в хипотезата, когато примерно Президентът каже „не”.
Мая Манолова:
Колегите предлагат да се върти процедурата с указ, а вие искате просто да се уведомява.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров, имате думата.
Димитър Лазаров:
На практика излиза, че една практика, която се е наложила в годините, ние сега правим промяна в закона, за да я регламентираме, при положение, че е регламентирано така или иначе да става с указ.
Но става дума и за нещо друго. Легално определение на „поправка” и „явна фактическа грешка”, защото г-жа Манолова е права, че тълкуването може да бъде доста разнообразно, а ние нямаме дефиниция. Ние нямаме легално определение. Там е същността. Нямаме легална дефиниция, а има и разлика между „поправка” и „явна фактическа грешка”. Т.е. трябва да има някаква рамка, от която да не се излиза. Или ако го дадем това, да върви по облекчена процедура, но ако има някой някакво по-друго виждане, да си върви по общия ред с указ.
Мая Манолова:
Аз също подкрепям предложението да се отложи, да се съгласува още един път и да се решат нещата.
Искра Фидосова:
Добре. Колеги, ще помоля в края на днешното заседание всяка парламентарна група да даде представител и заедно с експертите да се подготвят нещата.
Тук става въпрос за явна фактическа грешка. Но ако има необходимост да се направи поправка, която е извън явната фактическа грешка, тогава се отива с нов ЗИД, което сме го правили и което е безспорно.
Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане на гласуването по двата законопроекта и за създаване на работна група с по един представител от парламентарна група, която в срок от 2-3 седмици, но не повече от месец да подготви текстовете и да ги внесе в Правна комисия.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
По трета точка - Приемане на общ проект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 16.07.2010 г. и № 054-01-65, внесен от Емил Йорданов Радев и група народни представители на 30.07.2010 г.
Колеги, тъй като няма текстове, които да си противоречат един на друг този общ проект беше входиран, следвайки парламентарната практика и факта, че и двата са подкрепени с единодушие в КПВ. Но се върна с разпореждане, че не било правилно и сега ще подложа на гласуване този общ проект на приетите на първо четене законопроекти.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване общия проект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 16.07.2010 г. и № 054-01-65, внесен от Емил Йорданов Радев и група народни представители на 30.07.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 002-01-77, внесен от Министерския съвет на 08.09.2010 г.
От името на вносителите давам думата на г-н Ангелов, заместник-министър на правосъдието, да представи мотивите за законопроекта. Заповядайте.
Христо Ангелов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми г-н Председател на Върховния административен съд,
Министерският съвет е вносител на проект на Закон за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, одобрен с Решение № 630 от 8 септември 2010 г.
Със създаването на Административно-процесуалния кодекс през 2006 г. се осъществи решителна крачка към цялостна реформа на административното правораздаване. Идеята на законодателя е първоинстанционното оспорване на административните актове да се съсредоточи почит изцяло в създадените 28 административни съдилища в съответствие с правилата на родовата и местната подсъдност. Само по този начин става възможно осигуряването в пълна степен на основното правомощие на Върховния административен съд, установено в чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България – да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. Такъв е замисълът на законодателя, но е необходимо да бъде изцяло изпълнен и доведен до край. Принципите за бързина и процесуална икономия и достъпност до административното правораздаване изискват разтоварването на Върховния административен съд. Това налага промяна в критериите при определяне на местната подсъдност на делата по оспорване на административните актове – чл. 133 от АПК.
По отношение на местната подсъдност се предлага критерият седалище на органа, издал оспорения административен акт, да се замени с адреса или седалището на жалбоподателя, а когато са в чужбина – от Административния съд-София-град. По този начин ще се използва по-пълно капацитетът на съществуващите 28 административни съдилища.
Прецизират се текстове, свързани с правомощията на прокурора, съобразени с Конституцията и Закона за съдебната власт и чл. 16 от АПК. Когато в административното производство е допуснато предварително изпълнение, се предлага по-горе стоящият административен орган да може да спре допуснатото с разпореждане, но не и със закон, когато това е допуснато, предварително изпълнение, ако то не се налага от обществения интерес или би причинило непоправима вреда на засегнатото лице (чл. 90, ал. 3 от АПК).
Създава се чл. 172а, в който подробно са описани реквизитите, които трябва да съдържа решението на съда, с оглед важността на тези правоотношения.
Във връзка с касационното оспорване на решенията по административни спорове се отменя ал. 2 на чл. 210 от АПК, тъй като е в противоречие с чл. 215, т. 1, съгласно която жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато са подадени от лице или организация, които не са участвали в съдебното производство.
Във връзка с правомощията на Върховния административен съд при повторна отмяна на решението на първоинстанционния съд, когато Върховния административен съд решава делото по същество, се прецизира разпоредбата на чл. 227 от АПК. Разпоредбата на чл. 227 следва да намира приложение само когато първоинстанционният съд не е изпълнил указанията на касационната инстанция и не е събрал доказателствата, необходими за правилното решаване на делото.
С решение на 41-то Народно събрание е приета нова структура на Министерския съвет и е закрито Министерството на държавната администрация и административната реформа. Функциите, свързани с осъществяването на административния контрол и на бившия министър на държавната администрация са поети от министър-председателя и подпомагащата го администрация. Предвидена е промяна, която да осигури незабавно прилагането на дял шести от Глава осемнадесета от АПК, поради което предлагаме нов текст на чл. 307, ал. 1 от АПК, който да отговори на посочените цели.
Благодаря ви за вниманието.


Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Ангелов. Преминаваме към обсъждане на така предложения и представен от вносителите Законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс.
Преди това ще си позволя да дам думата на г-н Пенчев.
Константин Пенчев:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми народни представители,
Очевидно за всички е, че целта на този Законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс е на първо място да се разтовари Върховния административен съд и да се натоварят подходящо образуваните 28 административни съдилища.
Знаем историята на административното правораздаване, знаем чл. 125 от Конституцията. Аз съм убеден, г-н Корнезов, че когато са гласували Конституцията, под „заповед на министри” са имали предвид сериозни актове на държавната власт, които не могат да бъдат подсъдни на районен съд или окръжен. Оказа се, уви, че под актове на министри се разбира и заповеди за назначение и уволнение – неща, които са от областта на трудовото право, но това е Конституция, тя е съставена и ние не можем да я пипаме.
Административно-процесуалният кодекс имаше целта да натовари административните съдилища и да разтовари Върховния административен съд и казва, че подсъдни на Върховния административен съд и първа инстанция само тези и тези – изброява ги, които са посочени в Конституцията, но казва уви, и когато специален закон предвижда това. Оказа се, че специалните закони са много, много на брой.
Това ви го казвам, защото още по времето на миналия парламент, аз създадох една работна група със съдии от нашия съд, с преподаватели от университета, които с доста сериозен технически ресурс - с „търсачката” намериха много закони, които въвеждат специална подсъдност на първа инстанция на Върховния административен съд. На мен ми направи впечатление, че когато някой лекар реши да обжалва решение на Събора на лекарския съюз първа инстанция е Върховният административен съд. Нали се сещате какъв абсурд!
Аз приветствам не само предлаганите изменения в Административно-процесуалния кодекс от Министерството на правосъдието, респективно Министерския съвет, досежно местната подсъдност. Това е една много полезна промяна. Защото вие виждате, че непрестанно администрацията се преструктурира, уедряват се звената и горе-долу всички седалища са в София. Излиза, че само Софийският административен съд трябва да гледа всички дела и после да обвиняваме Разградския или Търговищкия, че нямали работа. Но това е половин беда. Голямата беда е, че хората от Търговище отказват да идват в София да им се гледат делата. Така че за мен този подход е доста правилен, макар че ще има някакви технически проблеми сигурно.
За мен в случая в този законопроект са най-важните Преходните разпоредби, защото те изброяват кои закони се променят и кои текстове. Не са толкова изчерпателни, колкото са в нашия работен проект, които ние отново направихме и мисля, че сме ги дали на вниманието на някои народни представители като вариант. Например, колегите от Четвърто отделение ми казаха, че уви Законът за земеделските земи има предложени промени – отмяна на някои текстове, но не са тези текстове, които заличават Четвърто отделение с дела и които му пречат да гледа обществените поръчки, примерно.
Аз съм убеден, че между първо и второ четене и ние ще подадем текстове – предложения, кои още текстове от съответните закони да отпаднат, за да може действително Върховният административен съд да се разтовари истински. Аз съм съгласен, че този съд от 80 съдии е много за върховен съд, но те в момента изнемогват. 80-те съдии изнемогват.
Аз лично приветствам това, че най-сетне Министерството на правосъдието – Министерският съвет решиха да поемат в свой ръце това, защото тя е тяхна работа фактически. Не е редно народни представители да правят предложенията, поне за Административно-процесуалния кодекс. Радвам се, че са поели този ангажимент, сезираха Народното събрание и съм убеден, че между първо и второ четене могат да се направят още конструктивни промени, за да можем да си свършим работа и да постигнем целта на този законопроект – нормалното натоварване на отделните първостепенни съдилища. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Пенчев. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз подкрепям внесения законопроект от Министерството на правосъдието, като се присъединявам към казаното от г-н Пенчев, че най-важна е частта с Преходните и заключителните разпоредби.
Ще припомня, че в предното Народно събрание беше внесен законопроект, който беше многократно по-обширен, по-мащабен и идеята беше наистина да се разтовари Върховния административен съд най-вече от разглеждането на несвойствени дела, особено като първоинстанционен съд. Тогава не събра необходимата политическа подкрепа този законопроект и тъй като беше края на мандата той не беше приет. Наистина трябва да се направи необходимото така че върховните съдии да се занимават с това, което им е работата – както с контрол върху актовете на висшата изпълнителна власт, така и с уеднаквяване на практиката по административни дела.
Аз също мисля, че могат да бъдат прецизирани текстовете, като бъдат добавени и други между първо и второ четене може би с общото събрание на всички депутати от Правната комисия. Честно казано, законопроектът, който беше внесен в предния мандат, отиваше в другата крайност. Имаше някои неприемливи предложения за решения, касаещи контрола върху някои актове на изпълнителната власт. Според мен, посоката е правилна. Трябва да се подкрепи и тук съвсем прецизно да се разпишат още текстове, които да разтоварят най-натоварения съд в България, какъвто е Върховният административен съд.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Други желаещи за изказване? Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Ще се спра само върху това, по което имам възражение от законопроекта. Естествено, като цяло го подкрепям.
Иска ми се обаче да помислим по въпроса каква е причината и защо касационните жалби срещу решенията по наказателни постановления, които сега като първа инстанция се гледат от районния съд след касационно обжалване отиват в административните съдилища. Защо сега се връщат обратно в окръжните съдилища. Не виждам никаква логика в това, още повече, че административно-наказателната материя е част от административната материя. След като пред9стои сега да разтоварим районните съдилища от огромния брой административни дела по Закона за движение по пътищата, остава една много специална казуистична материя административна ,която според мен от материално правна гледна точка ще се гледа по-добре в административните съдилища.
Второто ми възражение е срещу прехвърлянето на подсъдността на областните или окръжните административни съдилища по Закона за обществените поръчки. Струва ми се, че в момента средата в България е такава, че ако възложим гледането на решенията, които се обжалват пред административния съд, са решения на Комисията за защита от конкуренцията. Ако прехвърлим подсъдността на административните съдилища вярно ще се разтовари Върховния административен съд, обаче дали няма да рискуваме да изпаднем в противоречива практика. Не искам да си помислям и за другия вид несъдебна практика, която би могла да се роди в тези административни съдилища на този етап.
Това са основните две неща.
От гледна точка на между двете четения, чл. 172а, който е новосъздаден, съдържа атрибутите на решението, номерът и датата на административния акт могат да се изпишат само тогава, когато има административен акт. Но нека не забравяме, че предмет на разглеждане в административния процес са и откази и действия. Какъв номер и дата ще записваме там? Това не може да бъде задължителен атрибут на решението.
Това са трите неща, на които искам да се спра и по които ми се иска да помислим още веднъж.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Други желаещи за изказване? Г-н Ангелов, заповядайте.
Христо Ангелов:
Искам да се изкажа по бележките на г-жа Колева.
Първо, защо касационните жалби, така наречените ........... се връщат в окръжните съдилища, а не остават в административните съдилища. Много добре знаете, че ........... се разглеждат по реда на НПК. А НПК го прилага окръжният съд и мисля, че там е мястото. И може би това са съображенията на всички колеги да бъде този ред за разглеждане.
По отношение на обществените поръчки предложението отпадна и сега го няма в Преходните и заключителните разпоредби да се разглеждат от административните съдилища.
Последното по чл. 172а – съдържанието на решението, се има предвид съдебното решение. Защото ако отворите сайта на Върховния административен съд ще видите, че има колеги, за съжаление, от чиито решения не може да разбереш кои са страните. Затова със закона поне има минимум реквизити в съдебното решение.
Юлиана Колева:
Аз съм съгласна по принцип. Но става въпрос за тези две точки:
„4. номер и дата на административния акт и наименованието на органа ,който го издава”. Просто не винаги съществува такова нещо. Това имах предвид, а не че по принцип съм срещу този текст.
Христо Ангелов:
Точно това са съображенията. Казах, че от съдебното решение не може да разберете кои са страните, а какво остава за всичко останало. Тези неща подлежат на дебати.
Юлиана Колева:
Добре, това между двете четения ще го уточним. по то .
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров, имате думата.
Димитър Лазаров:
По отношение на това, което каза колежката Колева – касационното разглеждане на административно-наказателните дела. Субсидиарно се гледа по НПК, когато не е регламентиран редът за гледане в Закона за административните нарушения и наказания. Аз мисля, че имат практика съдилищата.
Аз мисля, че тук трябва да решим въпроса от друга гледна точка. Ние непрекъснато говорим, че административните съдилища не са натоварени, от една страна. Сега с изменението на закона може би ще има повече работа. От друга страна, не мисля, че би затруднило административните съдилища като цяло да разглеждат тези актове. Просто за мен доводите би трябвало да бъдат други – натовареността на административните съдилища, връщайки ги обратно в окръжните съдилища наказателните отделения, доколко ще ги натоварим и тях. Защото досега не е имало проблем.
Това е нещо, което би трябвало да бъде като подход.
Анастас Анастасов:
Аз ще ви кажа простичко какво се случва. След създаването на административните съдилища една голяма част, което се констатира, че те не са натоварени нормално и достатъчно. След като премахването на търговските отделения, като махнахме делата от окръжните съдилища, една голяма част от тях също не са натоварени. Има окръжни съдилища в страната с по седем-осем дела на месец и връщането на тези дела, най-меко казано, ще им осигури работа.
За това, за което г-жа Колева и г-н Лазаров говориха. Изключителната разлика в практиката на различните административни съдилища по отношение на произнасянето им по тези дела. Тъй като няма след тях друга инстанция, всеки административен съд си решава по свой начин обжалванията на ...... и става изключителен разнобой. В едни съдилища вървят по един начин делата, в други – по друг начин, и няма кой да стикова никаква практика в тази връзка. Скоро се наложи да се правят някакви тълкувателни, но това беше едва миналата година.
Не знам сега делата по Закона за защита на конкуренцията къде ще се гледат като първа инстанция. Защото там има значителни имуществени интереси. Знам какво се случва с едни решения на един районен съд, което обърка цялата работа на съдебната система по бюджета. Аз предполагам, че в различните райони на административните съдилища с оглед на издаваните административни актове ще има различна натовареност пак. Ние не можем да унифицираме и да кажем, че натовареността е еди-каква си и ще се повиши с еди-колко си. Защото това означава сега някой да влезе във върховния съд и да прави сметка от кои райони колко дела са постъпили за обжалване.
Законът трябва да бъде подкрепен и е крайно време.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Анастасов. Г-н Ангелов, заповядайте.
Христо Ангелов:
В допълнение на думите, казани от г-н Анастасов, които напълно споделям. Концепцията в момента е да се дадат правомощия на Висшия съдебен съвет да преценява натовареността. Всеобщо известен факт е, че в големите градове София, Варна, Бургас административните съдилища, съответно окръжни и прокуратурите към тях са най-натоварени за разлика от по-малките населени места. И във връзка с това Висшият съдебен съвет ще има за в бъдеще правомощия да преценява тази натовареност и съответно да може да открива и закрива щатове за съдии и прокурори в съответните съдилища. Където се прецени, че натовареността е изключително малка, когато се освободи място, със съответно преместване и вместо да има 5 съдии, които да гледат 10 дела, ще останат адекватното число съдии – ще са двама-трима и ще гледат това число дела. А съответните щатове ще отидат в натоварените съдилища, където имат нужда от съдии и прокурори, за да могат да се решават по-бързо делата и по-бързо да се правораздава. Благодаря.
Искра Фидосова. Благодаря, г-н Ангелов. Г-н Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров:
В продължение на принципа равномерно да се натоварят всички 28 съдилища може би е добре да помислим и евентуално такъв законопроект да бъде внесен, административните производства, свързани с ревизионните актове, също на този принцип да бъдат подсъдни на съответните административни съдилища и респективно ще разтоварим точно тези големи съдилища, за които каза колегата. Аз мисля, че този подход с този законопроект сме го приели и това е напълно нормално министерството да помисли и по един такъв законопроект. Може би ще ни трябват и доста емпирични данни и статистика във връзка с това колко са делата. Т.е. на практика какво ще се получи, ако направим тази промяна за административните дела, касаещи ревизионните актове. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи? Г-н Пенчев, заповядайте.
Константин Пенчев:
Във връзка с казаното от г-н Димитров. Това ми даде идея и искам ад поставя въпроса, който съм го поставял много пъти и в минали парламенти, но ми беше отказано категорично.
Не виждам защо само пет административни съдилища в България трябва да гледат данъчни дела. Защо да не бъдат 28-те. Това е за удобството на данъчните служби ли? А за хората?
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Пенчев. Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 002-01-77, внесен от Министерския съвет на 08.09.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
По пета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за Сметната палата, № 054-01-75, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 16.09.2010 г. – продължение.
Колеги, това също е точка от предишно заседание. Приключил е дебатът на предишно заседание. Имаше предложение за отлагане на гласуването с искане да бъде представено становище от Министерството на финансите. Такова писмено становище ни е предоставено. Раздадено е на всички.
Министерството на финансите подкрепят законопроекта и имат бележки по няколко от текстовете, което между първо и второ четене може да бъде променено.
Ние имахме доста въпроси. Има необходимост от редакция и корекции между първо и второ четене.
Г-жа Манолова иска думата. Заповядайте.
Мая Манолова:
Аз останах с впечатление на предното заседание, че очакването е този законопроект да бъде върнат и да бъде основно преработен, защото забележките по него са безкрайни. Още тогава казах, че не искам да включвам политическо говорене. Но от правно юридическа гледна точка по начина, по който е разписан, наистина ще създаде, според мен, хаос в системата. Отделно е, че не се опира на никакви европейски практики.
Единствено продължава традицията да се прекрати предсрочно мандатът на един орган и да бъдат нарушени основни принципи, които до момента поне, не са показали дефекти в тяхното прилагане.
Аз лично апелирам в случай, че считате, че са необходими промени, нека те наистина да бъдат разписани и огледани. За два реда в правилника създаваме работна група, а за един законопроект, който създава изцяло устройството на одитната дейност и на одитния орган, просто да се поощрява такъв подход за писане на законопроекти като в час по трудово, според мен, е несериозно, опасно и вредно.
Аз не мисля, че имаше някой от колегите, който да е на мнение, че този законопроект е качествен. Според мен даже е невъзможно да бъде поправен между първо и второ четене.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-жо Манолова. Действително имаше забележки по този законопроект, но ние все пак сме на първо четене. Така че по принцип ще гласуваме дали поддържаме философията.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за Сметната палата, № 054-01-75, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 16.09.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Няма.
Колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред.
Искра Фидосова:
Колеги, продължаваме с Шеста точка - Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 002-01-54, внесен от Министерски съвет на 18.06.2010 г.
От Министерството на Регионалното развитие и благоустройството присъстват г-жа Екатерина Захариева, заместник министър, Петя Тянкова, съветник и Мариана Тотева, началник на отдел „Държавна собственост”.
По наименованието „Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост” има ли предложения? Няма. Подлагам на гласуване наименованието на закона. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 1 няма постъпили предложения. Няма предложения и от работната група и експертите към нея.
Желаещи за изказване? Няма.
Който е „за” § 1 по вносител, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 2 също няма постъпили предложения. Желаещи за изказване има ли? Няма. Подлагам на гласуване § 2 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 3 има постъпило предложение от н.пр. Христо Бисеров § 3 да отпадне.
Има постъпило предложение от н.пр. Любен Татарски § 3 да отпадне.
Предложението на работната група е да отпадне текста на вносителя за § 3 с аргумент, че актът за собственост е констативен и има само декларативен характер. В ал. 3 на същия член се казва, че актът няма правопораждащо действие, затова няма как да има доказателствена сила.
Желаещи за изказване по този текст има ли? Няма.
Вносителите дадоха съгласие за отпадането на този текст.
Подлагам на гласуване двете предложения, тъй като са идентични, на н.пр. Христо Бисеров и Любен Татарски. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 4 няма постъпили предложения. Желаещи за изказване няма. Подлагам на гласуване § 4 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 5 е постъпило предложение от н.пр. Христо Бисеров в ал. 5 да отпадне думата „прокарване”.
По § 5 има предложение и от н.пр. Димчо Михалевски – В ал. 5 (нова) изразът „на преминаване или на прокарване” да отпадне.
Предложението на работната група е за подкрепа и на двете предложения.
Желаещи за изказване? Няма.
Направено е предложение за редакция на § 5. Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 5, записано в доклада за второ четене, като по принцип се подкрепят предложенията на н.пр. Христо Бисеров и Димчо Михалевски и на вносителите.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 6 и § 7 няма постъпили предложения. Желаещи за изказване няма. Който е „за” текстовете на § 6 и § 7 по вносител, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 8 няма постъпили предложения между първо и второ четене. Има предложение за редакция от работната група. С направената редакция в ал. 7 отпада думата „публична”, за да е ясно, че ограничението за имотите, които се отдават под наем, важи не само за имотите публична собственост, но и за тези, които са частна държавна собственост.
Има ли желаещи за изказване по § 8? Няма.
Който е „за” редакцията на § 8, направена от работната група и записана в доклада, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 9, § 10, §11, § 12 и § 13 няма постъпили предложения между първо и второ четене. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 9, § 10, §11, § 12 и § 13 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Постъпило е предложение от работната група за създаване на нов § 13а.
„§ 13а. В Глава трета преди чл. 32 се създава Раздел І.
Раздел І. Общи правила”
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за създаване на нов § 13а със съдържанието, което ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 14 е постъпило предложение от н.пр. Христо Бисеров.
„1. Точки 1 и 2 на § 14– за промяна на чл. 32, ал. 1 и за добавка в чл. 32, ал. 2, да отпаднат.
2. По точка 3 – да отпадне новата ал. 4 на чл. 32.”
По § 14 има постъпило предложение и от н.пр. Димчо Михалевски.
„Точка 3 от § 14 да отпадне.”
Има предложение от работната група за редакция на § 14 с подкрепа на предложението на н.пр. Христо Бисеров по т. 2 и за неподкрепа на предложението на г-н Бисеров по т. 1 и по принцип подкрепа на предложението на г-н Михалевски.
В предложението на работната група за редакция на § 14 ал. 4 е със съдържанието на ал. 5 по вносител.
От текста на § 14 по вносител отпада ал. 4, тъй като систематичното място на този въпрос не е тук.
Желаещи за изказване? Няма.
Тъй като от предложението на н.пр. Христо Бисеров има подкрепа за т. 2 и непокрепа за т. 1 ще подложа поотделно на гласуване неговото предложение.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров по т. 1. „Точки 1 и 2 на § 14 да отпаднат.”
Който е „за”, моля да гласува. Няма. Против? Деветнадесет „против”. Въздържали се? Няма.
Работната група подкрепя предложението на н.пр. Христо Бисеров по точка 3 –да отпадне новата ал. 4 на чл. 32, по принцип предложението на г-н Михалевски и предлага редакция на § 14.
Който е „за” предложената редакция на § 14 с подкрепата по принцип на двете предложения, моля да гласува.
Анастас Анастасов:
Какво е мнението на вносителите по така предложената редакция и отпадането на ал. 4 по вносител?
Искра Фидосова:
Ще помоля да вземат отношение вносителите.
Екатерина Захариева:
Съгласувано е от Министерския съвет. Целта е да бъде ясно, че не се избират определени сделки от лицата, които правят оценките, а се дават всъщност всички сделки. Защото всъщност и § 1 се изменя. Също за удостоверенията се освобождават от държавни такси и по принцип правосъдието са подкрепили този текст. Мисля, че са давали и редакция. Ние сме се съобразили. Но трябва да погледнем съгласувателната таблица, за да бъдем категорични.
Искра Фидосова:
На държавата е необходимо да има тези удостоверения, защото няма как иначе да спрем безконечното увеличаване на цената на тези имоти ,които се отчуждават по 10-20-100 пъти, когато се стигне до реално плащане. Затова тук се търсеше един по-справедлив подход при определяне на цената. В ал. 4 е предвидено да се вземат предвид всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот.
Екатерина Захариева:
Министерството на правосъдието не е имало бележка по този параграф. Имало е бележки по други параграфи, които са приети , но по този параграф министерството не е имало бележки.
Искра Фидосова:
Г-н Радев иска думата.
Емил Радев:
Колеги, електронно само като се даде землището могат да ни изкарат всички сделки и според мен този срок е достатъчен. Където има компютъризирана система това може да стане буквално за един час.

Искра Фидосова:
Колеги, подлагам на гласуване предложената редакция от работната група за § 14 с подкрепата по принцип, която обявих по предложенията на н.пр. Христо Бисеров по т. 2 и на н.пр. Димчо Михалевски. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 15 има постъпило предложение от н.пр. Христо Бисеров с два варианта:
„Вариант І – параграф 15 да отпадне.
Вариант ІІ – изречение второ да отпадне.”
По § 15 има и предложение на н.пр. Димчо Михалевски за промяна в чл. 33, ал. 2.
Има и предложение на работната група за редакция на § 15, като предложението на н.пр. Димчо Михалевски се подкрепя по принцип и да не се подкрепи предложението на н.пр. Христо Бисеров.
Целта с този текст е ускоряване на процедурите. Няма нарушаване на права. Всичко, което е разписано в разпоредбата на § 15 се предприема след влизане в сила на подробния устройствен план. В работната група коментирахме, че е необходима държавна нужда и затова по този начин е редактиран текста – наличието на държавна нужда, която може да се докаже с влязъл в сила подробен устройствен план. Т.е. не може да се започне процедура, без да има влязъл в сила подробен устройствен план.
Желаещи за изказване? Заповядайте, г-жо Захариева.
Екатерина Захариева:
Това е изключително важен текст. Ще моля уважаемите народни представители да го подкрепят. Единствената му цел е ускоряване на процедурата, за да могат процедурите, ако евентуално подробният устройствен план се оспорва и отчужденията се оспорват, пред съда да вървят паралелно. Започването на строителството и издаването на разрешението за строителство няма как да се случи без влязъл в сила подробен устройствен план. Единствената цел е пестене на време.
Искра Фидосова:
Ако няма други желаещи за изказване, преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров по § 15 в двата варианта поотделно.
Който е „за” първи вариант, моля да гласува. Няма „за”. Против? Седемнадесет „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Който подкрепя Вариант ІІ – „изречение второ да отпадне”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Шестнадесет „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакция на § 15 с подкрепа по принцип на предложението на н.пр. Димчо Михалевски, която се съдържа в доклада за второ четене. В допълнение ще кажа, че се създава ал. 4, за да няма съмнение, че имотите, които се отчуждават за държавни нужди стават със закон публична държавна собственост.
Който е „за”, моля да гладува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 16 има постъпило предложение на н.пр. Христо Бисеров:
„1. Точка 2 на параграф 16 да отпадне (Да отпаднат новите ал. 4 и 5 на чл. 34а).
2. В чл. 34а, ал. 3 (действащ текст) след израза „ал. 1” се добавя „или ал. 2”. (Това е свързано и с промяната в чл. 38, ал. 2 – параграф 19, т. 1).”
Предложението на работната група е за подкрепа по принцип на предложението на н.пр. Христо Бисеров по т. 1 и по т. 1
Постъпило е и предложение от н.пр. Юлиана Колева, което работната група предлага да бъде подкрепено.
Постъпило е и предложение от н.пр. Димчо Михалевски:
„В точка 6 от § 16 новата ал. 5 да отпадне.”
Предложението на работната група е да се подкрепи по принцип това предложение.
Има предложение и от н.пр. Любен Татарски:
„В § 16, в т. 2, ал. 5 да отпадне.”
Работната група предлага да се подкрепи по принцип предложението на г-н Татарски.
Работната група предлага редакция на § 16, записана в доклада.
Желаещи за изказване има ли? Заповядайте, г-жо Захариева.
Екатерина Захариева:
Създава се реципрочност. Така както държавата прехвърля на общините, когато те изграждат общински обекти, така и общините с решение на Общинския съвет да прехвърлят безвъзмездно на държавата имотите, когато подробният устройствен план засяга такива имоти общинска собственост.
Искра Фидосова:
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложената редакция за § 16 с постъпилите предложения от народните представители Христо Бисеров, Юлиана Колева Димчо Михалевски и Любен Татарски, които работната група по принцип подкрепя.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
По § 17 има постъпило предложение от н.пр. Христо Бисеров.
Работната група предлага да не бъде подкрепено от Комисията.
Желаещи за изказване? Заповядайте.
Екатерина Захариева:
Считаме, че текстът „след обнародване в Държавен вестник”, който е по вносител, всъщност дава по-широка публичност на акта и считаме, че е добре областният да го изпраща на общините, които да го слагат на таблата. Т.е. предложенията всъщност ограничават публичността и затова предлагаме да не се подкрепят.
Искра Фидосова:
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Предложението на н.пр. Христо Бисеров по § 17. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Шестнадесет „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване текста на § 17 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
По § 18 има постъпило предложение от н.пр. Димчо Михалевски и предложение за редакция на § 18 от работната група.
По предложението на г-н Михалевски основанието, което е записано – чл. 34а, ал. 1 всъщност е решение за отчуждаване. Или има някакво неразбиране или ? Т.е. няма как някой да направи подобрение, защото няма как да му бъде разрешено без да има разрешение за отчуждаване.
Екатерина Захариева:
По-скоро собственикът вече се предполага, че е бивш след решение за отчуждаване и няма как да направи това. Смисълът на разпоредбата, която предлагаме, е след като влезе в сила подробният устройствен план, който предвижда изграждането на националния обект за държавна нужда всъщност единственото, което е позволено на собственика да прави, това са подобренията по реда на чл. 49 от Закона за устройството на територията. Предвижда се всъщност кое да се заплаща при смятането на сумата за отчужденията.
Искра Фидосова:
Затова предлагаме да не бъде подкрепено това предложение.
Желаещи за изказване. Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Димчо Михалевски за § 18. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Шестнадесет „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 18, записан в доклада. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По § 19 няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 19 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 20 има предложение от н.пр. Димчо Михалевски.
Предложението на работната група е за подкрепа на предложението по принцип и предлага редакция, която е записана в доклада. Предлага се нова редакция на ал. 1, за да е ясно, че имотът се смята за отчужден в момента на превеждането на сумата по сметката, а не както беше предложено „от изплащането”. Това всъщност е и предложението на Михалевски.
Желаещи аз изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 20. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 21 няма постъпили предложения.
Направили сме предложение за редакция на § 21. Моля ви да обърнете внимание в ал. 2 на последното изречение. В момента в действащия текст няма и 100 лв. По вносител предложението е за 100 лв. В работната група коментирахме, че тази сума е малка. Имаше предложения за 500 лв., за 1000 лв. Идеята е, че особено по малките населени места трудно е за възрастните хора да търсят банки, а в много от населените места няма и банки и банкомати. С оглед да облекчим целия този процес предлагам да помислим и да излезем с единно предложение до какъв размер да могат да се заплащат в брой. Единственият мотив е за облекчаване на хората по места. Ние коментирахме да запишем до 1000 лв.
Екатерина Михайлова:
Бих искала да допълня г-жа Фидосова. Предложението дойде от областните управители точно с цел облекчение на хората. Понякога с автомобили по малките населени места носят парите. В сега действащия закон е казано само по банков път. Идеята наистина е облекчения. Понякога има много смешни суми, тъй като се отчуждава съвсем малка квадратура, примерно 30-40-50 лв. Тъй като се върви все пак на разплащане по банков път, ние записахме сума до 100 лв., но считаме, че тя е твърде малка. Моля ви помислете за евентуална възможност дали да не бъде до 500 лв. или до 1000 лв. за заплащане на ръка.
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов предлага 1000 лв. Има ли други предложения за сумата? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 21 с уточнението в ал. 2 „до 1000 лв.”, зад която се обединихме членовете на комисията.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
По § 22 има предложение на н.пр. Христо Бисеров.
„По параграф 22 в т. 1 думите „ шест годишен” се заменят с пет годишен”.”
Има предложение за редакция на § 22, като се предлага да подкрепим предложението на н.пр. Христо Бисеров за промяна на срока от 6 на 5 годишен. По вносител е 6 години. Досега действащия срок е 3 годишен. Вносителите се съгласиха, че 5 годишен е по-доброто предложение.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 22, както е записано в доклада, като приемаме по принцип предложението на н.пр. Христо Бисеров за 5 годишен срок.. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
§ 23. Има предложение на н.пр. Христо Бисеров.
„По § 23.
1. В новия чл. 42б, ал. 4 да отпадне последното изречение.
2. Да се създаде нов чл. 42ж, който да уреди отношенията в случай, че решението за отчуждаване бъде отменено от компетентен орган и не влезе в сила.”
Постъпило е и предложение от н.пр. Димчо Михалевски за отпадане на § 23.
Постъпило е и предложение за редакция на § 23, в което подкрепяме предложението на н.пр. Христо Бисеров по т. 1 за отпадане на последното изречение в чл. 42б, ал. 4. Не подкрепяме предложението по т. 2.
Не подкрепяме и предложението на н.пр. Димчо Михалевски за отпадане на § 23.
Защо подкрепяме предложението на г-н Бисеров да отпадне в ал. 4 на чл. 42б изречението „Връчването на един от съсобствениците обвързва и останалите”.
Става въпрос за връчване на заповедта за отчуждаване на имота. Мисля, че всички колеги ще се съгласят, че е правилно да бъде подкрепено това предложение.
Защо предлагаме да не подкрепим предложението на г-н Бисеров по т. 2. Считаме, че то не е необходимо. Т.е. този текст всъщност нищо не урежда. Имаме влязъл в сила ПУП. Отчуждаването може да бъде отменено само заради нарушена процедура. Ако има сбъркано нещо в заповедта, например, някое от името на собственика, или адреса или някаква цифра, заповедта се издава отново с корекция, несъдържаща допусната грешка.
Желаещи за изказване? Заповядайте.
Екатерина Захариева:
Той предлага всъщност създаването на нов чл. 42ж, който липсва в момента като предложение. Т.е. очевидно няма против новия институт, но има желание да се уреди. При създаването на този законопроект ние мислихме по този въпрос, но установихме, че всъщност няма какво да запишем в един такъв текст, защото така или иначе с новите разпоредби отчуждаването влиза в сила независимо, че се обжалва размерът на обезщетението. Единственото, което остава да се оспорва, това е или процедурата, или някаква грешка.
Освен това, от м. юли т.г. има едно тълкувателно решение на Върховния административен съд, което казва, че дори и да е сгрешено името на собственика, актът на Министерския съвет не е нищожен. Т.е. само при обжалване ще бъде отменено и транслативният ефект настъпва независимо, че е сгрешено името на собственика. Т.е. ако има такава грешка, Министерският съвет ще поправи грешката – дали с поправка на очевидна фактическа грешка, дали с поправка на процедурата, защото е ясно, че след влизане в сила на ПУП това са имотите, които трябват. Т.е. няма какво да уредим де факто в такъв текст.
И още нещо. Тъй като работната група е предложила създаването на раздели в тази глава лично аз като юрист считам, че разпоредбите от чл. 41а до чл. 41д да бъдат отделени в отделен раздел, а не да бъдат в раздела „Общи правила”. Т.е. дали не е добре да се създаде Раздел 2, който да уреди отношенията, заложени в текстовете на чл. 41а до чл. 41д. Просто не мисля ,че мястото им е в „Общи правила” на Раздел І. Общите правила са общи правила за отчуждаване.
Искра Фидосова:
Г-жа Захариева в момента поставя един въпрос, за който в момента нямаме предложение за наименование на този нов раздел.
Колеги, ако подкрепяте по принцип това, което предлага г-жа Захариева, можем да го гласуваме по принцип и след това запишем точното наименование.
Г-жо Захариева, имате ли предложение за наименование на раздела? (Не.) Колеги, съгласни ли сте да подложа на гласуване това предложение, а след това с експертите ще уточним какво да бъде наименованието. (Да.)
Други желаещи за изказване? Няма.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров за § 23 по т. 2, което работната група предлага да не подкрепим.
Който е „за” предложението по т. 2 на г-н Бисеров, моля да гласува. Няма „за”. Който е против, моля да гласува. Седемнадесет „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Димчо Михалевски § 23 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Осемнадесет „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 23 така както го виждате в доклада с предложението, което направи г-жа Захариева за обособяване на раздел от чл. 41а до чл. 41д с наименование, което се подкрепи от нас по принцип и което ще бъде уточнено и записано в доклада за второ четене в зала.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Постъпило е предложение от н.пр. Юлиана Колева и група народни представители за нов § 23а, което по принцип се подкрепя. Предлагаме редакция на новия § 23а с уговорката, че се създава вече Раздел ІІІ, тъй като преди малко гласувахме нов Раздел ІІ, което ще бъде допълнително отразено редакционно в доклада за второ четене за пленарна зала.
В текстовете, които са разписани в предложението за редакция на новия § 23а е отпаднало позоваването на чл. 19, ал. 1 от Закона за горите (става въпрос за земи и гори, включени в горския фонд). Предлагаме да отпаднат земите по чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, защото през м. юли приехме промяна в този закон, с което се отмениха ограниченията за земеделските земи по чл. 19. Противоречи на правната логика в момента в Закона за държавна собственост да предлагаме обезщетение със земи, които вече са общинска собственост. Това е накратко казано. Предполагам г-жа Колева е съгласна, с това, което казах.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов § 23а на н.пр. Юлиана Колева с уговорката, че става Раздел ІІІ по редакцията, предложена в доклада.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 24 е постъпило предложение на н.пр. Христо Бисеров.
„По параграф 24 – думите „500 000 лв.” се заменят с „10 000 лв.”.
По принцип в другите текстове, където става въпрос за държавни имоти навсякъде думите „500 000 лв.” сме предложили да бъдат заменени с „10 000 лв.”. Но специално в този текст не става въпрос за държавни имоти, а става въпрос за имоти, които се управляват от държавни предприятия. Решенията са в компетенциите на Министерския съвет. Това означава, че ако подкрепим това предложение, Министерският съвет ще гледа и имотите, които са над 10 000 лв.
Г-жо Захариева, заповядайте.
Екатерина Захариева:
Явно тук се е получило недоразумение. Това са имоти, които се управляват от държавни предприятия, които по принцип и в момента с данъчна оценка над 500 000 лв. се гласуват едва тогава с решение на Министерския съвет. Ако приемем това предложение ще задръстим Министерския съвет с имоти, които са доста по-евтини и не атрактивни. В Закона за приватизацията тези имоти не се продават от Агенцията за приватизация, а се продават от държавните предприятия след решение на принципала.
Искра Фидосова:
Благодаря. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров по § 24. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Деветнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 24 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 25 няма постъпили предложения. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 26 има предложение за редакция. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 26. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
В § 27 по вносител предлагаме в ал. 3 в последното изречение „наемната цена” да се замени с „продажната цена”.
По § 27 е постъпило предложение от н.пр. Христо Бисеров:
„1. Точка 1 на § 27 да отпадне.” и т. 2.
„2. В точка 2 на параграф 27 думите „500 000 лв.” се заменят с „10 000 лв.”.”
Тук предложението на работната група е да не подкрепим предложението на н.пр. Бисеров по т. 1 и да подкрепим предложението по т. 2.
По § 27 има и предложение от н.пр. Юлиана Колева, което подкрепяме изцяло.
Предлагаме редакция на § 27, като подкрепяме предложението на вносителя с промяната, която вече обявих - „наемната цена” да се замени с „продажната цена”, с предложението на н.пр. Христо Бисеров по т. 2 и изцяло предложението на н.пр. Юлиана Колева.
Желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров по т. 1. „Точка 1 на § 27 да отпадне.” Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Деветнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 27 с подкрепа на вносителя, подкрепа на предложението на н.пр. Христо Бисеров по т. 2 и подкрепа изцяло на предложението на н.пр. Юлиана Колева. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 28 и § 29 няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Ще задам въпрос, но не искам отговор. Защо отпада чл. 44а? Затова ще се въздържа.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 28 и § 29 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
§ 30. По § 30 има предложение от н.пр. Юлиана Колева.
Има и предложение на работната група за редакция на § 30.
Това е разпоредба, която коментирахме в работната група няколко пъти. Поставяхме си въпроса необходимо ли е изобщо такава разпоредба, след като чл. 33 от Закона за собствеността важи за всякакъв вид собственост – частна, държавна и общинска. Г-жа Колева каза, че това е по предложение на областни управители, които смятат, че има необходимост от такава разпоредба, тъй като има различно тълкуване по места. Моля да обърнете внимание на ал. 3 на чл. 45а преди да гласуваме.
Има ли желаещи за изказване?
Любен Корнезов:
Този въпрос е решен в Закона за собствеността. Защо трябва да правим някакъв друг режим? Може би само за да се объркваме кой кога! Усложняваме повече нещата, отколкото да ги изясняваме. Да си караме по общите правила и това е.
Искра Фидосова:
Аз същото попитах, г-н Корнезов. Защо да го прави? Няма ли да създадем предпоставка за различно тълкуване, смятайки, че това е изключение по отношение на другите разпоредби не се прилага чл. 33 от Закона за собствеността. Колеги, моля ви дайте мнение. Затова ви обърнах внимание.
Юлиана Колева:
Това е единствено по причина, че има разнопосочни приложения.
Искра Фидосова:
Моля вносителите да вземат отношение. Аз лично няма да подкрепя тази редакция на ал. 3. Г-жа Петя Тянкова.
Петя Тянкова:
Ние също смятаме, че няма разнопосочно тълкуване, но явно на практика се получава такова. Примерно, когато държавата е собственик на постройката, може би по-скоро опасенията ще са постъпили законосъобразно, ако тази сграда не бъде продадена на търг. Защото по принцип сградите се продават на търг. Предполагам тази разпоредба е за сигурност, за да е ясно, че може да се предложи на собственика да закупи на такава цена. И едва когато той не се съгласи, тогава да се премине на търг. Мисля, че в момента това не се прави така и затова се предлага този текст.
Искра Фидосова:
Как върху моя земя и построена сграда, няма да ми предложат първо на мен. Аз не мога да допусна, че това някой го прави.
Любен Корнезов:
Да си остане досегашния текст и това е.
Искра Фидосова:
Имаме ли проблем досега с това коя е определящата цена при продажба на постройка.
Юлиана Колева:
Може да се получи така, че продажната цена да е по-ниска от данъчната оценка.
Искра Фидосова:
Т.е. изречение второ на ал. 3 ни трябва. (Да, това имах предвид.)
Петя Тянкова:
Може би да прочетем чл. 36 от Закона за собствеността. Чл. 36 от действащия Закон за собствеността казва, че „собствеността на държавата или на общината може да бъде прекратена освен чрез делба и чрез продажба на собствеността на държавата или на общината чрез отстъпване на съсобствениците на друг равностоен имот или чрез откупуване на тяхната част при условия и ред, определени от Министерския съвет.”
Т.е. като чели Законът за собствеността въвежда някакви правила с чл. 36. Ако го нямаше чл. 36?
Искра Фидосова
Има ли предложения? Заповядайте, г-н Тошев.
Ивайло Тошев:
Чл. 45а от действащия закон казва, че се извършва „по реда на чл. 34-36 от Закона за собствеността.” Според мен трябва да включим в редакцията чл. 33 – чл. 36.
Юлиана Колева:
Тук говорим за делбата – прекратяване на собственост. Това е делбата. А тук имаме индивидуална собственост върху постройка и индивидуална собственост върху земя. Нямаме съсобственост в хипотезата на ал. 3. Действащият текст е само за делбата.
Предлагам следната редакция за ал. 3 на чл. 45а.
„(3) Когато държавата е собственик на постройка, изградена върху чужда земя, прехвърлянето на правото на собственост на държавата върху постройката на лице, различно от собственика на земята, се извършва по пазарна цена, определена от независим оценител, която не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота.”
Искра Фидосова:
Колеги, да го гласуваме по принцип и ако се наложи ще се редактира още по-добре.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 30 с предложената редакция току-що от г-жа Колева за ал. 3. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
По § 31 няма предложения. По § 32 и § 33 също няма предложения.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 31, § 32 и § 33 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 34 има предложение на н.пр. Христо Бисеров.
Това, което прави като предложение г-н Бисеров противоречи на един от текстовете и ако го подкрепим, ще се стигне до блокиране на процедурите.
Желаещи за изказване? Г-жа Тянкова, заповядайте.
Петя Тянкова:
Продажбата досега се урежда изцяло с чл. 44, ал. 1 и 2. Ние просто заличаваме думата „продажба” и остава само „учредяването”, за да няма ...
Искра Фидосова:
Цялото това противоречие между текстовете сме го коментирали, като сме обсъждали Закона за приватизацията, и блокирането на всички процедури за продажба.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров по § 34. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Осемнадесет „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване § 34 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против. Един „въздържал се”.
По § 35, § 36 и § 37 няма предложения. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 35, § 36 и § 37 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 38 има предложение на н.пр. Христо Бисеров.
„В точка 2 на § 38 в новите ал. 3 и ал. 4 на чл. 54 думите „срок от 10 години” да се заменят със „срок от 5 години”.
По § 38 има предложение и от н.пр. Любен Татарски:
„В § 38, т. 2, в ал. 3 и 4 числото „10” се заменя с „5”.”
Моля да погледнете внимателно текста на въпросните две алинеи. Работната група не предлага редакция на тези текстове. Моето лично мнение е, че този текст на вносителя за § 38 изобщо не трябва да бъде подкрепян.
Имате думата за изказвания, колеги.
Проблемът е, че в момента няма никакво ограничение в действащите текстове. Това, което предлагат вносителите е да има ограничения за общините и за всички други лица в хипотезата на ал. 4. За общините съответно предложението е да не са 10 години, а да са 5 години.
Юлиана Колева:
За такъв тип лица съм съгласна, но за общините не съм съгласна. Може на общината да й трябва за някаква обществена сграда. По този начин ще се попречи на общините.
Искра Фидосова:
Мотивът на вносителите да предложат този текст е, че в момента няма никакво ограничение и за другите лица да има все пак някакъв срок преди който да не могат да заменят, даряват, продават придобитите имоти по този ред. Това са всички други лица. На мен също ми се иска да има ограничение за другите лица, но защо пък 10 години. В момента няма ограничение, когато държавата е предоставила такъв един имот на общината безвъзмездно няма забрана общината да може да се разпореди с този имот. Това, което се предлага от вносителя е ограничение, само че е веднъж по отношение на общината и веднъж по отношение на всички други лица. Има много логика в това да ги ограничим, защото след като отдаваш безвъзмездно държавно имущество, за да се ползва по предназначение за училище, за детска градина, за здравен пункт, няма логика този, който го е получил безвъзмездно в собственост, след това да го продаде. В същото време мен лично ме притесняват текстовете и това ограничение от 10 години. Аз си мисля, че за другите лица – тези, които са по ал. 4, изобщо не трябва – и след 10, и след 50 години не трябва да имат право да го продават. В същото време това е ограничение на правото на собственост. (Тук се прехвърля правото на собственост.) Да, но е безвъзмездно и се променя предназначението. Ние помолихме да се направи една справка какви такива имоти има прехвърлени. Досега, когато държавата е прехвърляла винаги е било с единствения мотив да задоволи определени обществени нужди и задължително в договорите пише, че тези имоти трябва да се използват по предназначение.
Имате думата, г-жо Тотева.
Мариана Тотева:
Във връзка с програмите, европейските пари и т.н. – става въпрос за архитектурни паметници на културата, антични, за които общините трябва да имат управлението, за да могат да получат средства по съответните програми. Това направихме сега без да го пише в закона с цел защита на държавния интерес. Съгласувахме го с Министерството на културата посредством писмо и за първи път в решенията на Министерския съвет се казва: „за периода за времето на действие на програма еди-коя си”. С решенията просто го ограничихме, за да може да има възможност Министерството на културата за контрол в момента, в който приключи, имотът да бъде върнат обратно. Въпреки че и това е една много голяма илюзия.
Петя Тянкова:
Ако мога да помоля да се помисли дали в ал. 1 да не отпадне „в случаите, предвидени със закон”, защото по този начин много ще ограничим хипотезите и може на практика да е необходимо да се задоволят някакви обществени потребности и да не можем да предоставим съответен имот. Защото така както сме го предложили вносителите е „в случаите, предвидени със закон” на други лица. Това на практика много ограничава оперативната самостоятелност на министерствата.
Искра Фидосова:
Колеги, нека така да зададем въпроса към вносителя.
Защо направихте предложение за промяна в чл. 54?
Петя Тянкова:
Точно затова, че държавата предоставя безвъзмездно за задоволяване на някакви нужди и за да има гаранция, че наистина имотът, който е предоставен, ще бъде използван за тези нужди.
Искра Фидосова:
Да, но трябва да се раздели хипотезата: веднъж на общините и веднъж на лицата и трябва да се гледат поотделно, защото са много различни. Ако подкрепяме това, което каза вносителят като мотив, аз лично го подкрепям, и смятам, че редно и то по отношение на лицата категорично не може, след като си придобил безвъзмездно, да се разпорежда след това с този имот, като се променя предназначението. Няма как да не се промени, защото не можеш да ограничиш правото на собственост. Това, което каза госпожа Тотева за записването в договорите, не виждам как ще стане. По отношение на общините обаче, ако запишем такова ограничение, ние ги ограничаваме и можем да попречим на инвестиционни проекти и на каквото и да било решение по целесъобразност на съответната община.
Ако искаме да ограничим и сме категорични всички, че по отношение на лицата ще правим такова ограничение, трябва да мислим и да разпишем текст, който аз лично не си го представям как ще изглежда с оглед на това, че веднъж ограничаваме правото на собственост и втори път, мисля си, че и 10, 20 и 30 години да запишем, на мен ми звучи все по един и същ правно нелогичен и не знам какъв начин. Правото на строеж е вещно право, а тук имаме право на собственост. Това можем да ограничим съгласно основните принципи, но тук не можем.
Ще дам пример с Българския футболен съюз, на който е дадена зала за тренировки. Ако няма ограничение, както е в момента, Българският футболен съюз ще го продаде на Ивайло Тошев и той може да го направи нощен клуб. Т.е. стигаме до извода, че в закона в момента си има разписани правила, които до този момент не са създавали проблем. Ако са грамотно направени договорите и държавата, която прави тези договори, защитава своя собствен интерес и на своите граждани, нямаме необходимост от предложената промяна в чл. 54. Така ли е? (Да.) Аз друго не мога да кажа.
Колеги, има ли други изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване. Първо ще подложа на гласуване § 38 по вносител, тъй като ако не се приеме, се обезсмислят другите две предложения.
Подлагам на гласуване § 38 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осемнадесет „въздържали се”. Не се подкрепя предложението на вносителя.
Съответно отпадат предложенията на н.пр. Бисеров и Татарски, тъй като не се прие основното предложение на вносителя.
По § 39 има предложение на работната група за редакция. Който подкрепя предложението за редакция на § 39, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 40 също има предложение на работната група за редакция. С ал. 2 се въвежда 10 годишен срок за учредяване на безвъзмездно право на ползване. По този начин се синхронизира с текста по ал. 1 за възмездното право на ползване, което също е със срок 10 години. Законът за собствеността също позволява правото да се учреди със срок.
Желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 40. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 41, § 42, § 43, § 44, § 45 няма предложения. Желаещи за изказвания? Няма. Подлагам на гласуване параграфи 41, 42, 43, 44 и 45 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 46 има предложение на работната група за редакция, като в ал. 2 по вносител отпадат думите „върху земи и гори от горския фонд”. По този начин текстът няма да се ограничава до горите и земите от горския фонд, придобити по реституция, а за всички имоти с възстановено право на собственост.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 46. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По параграфи 47, 48, 49, 50 и 51 няма предложения. Желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 47, 48, 49, 50 и 51 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 52 има предложение от н.пр. Димчо Михалевски § 52 да отпадне. Предлагаме да го подкрепим.
Предложението на работната група е да не подкрепим вносителя за § 52, чл. 77.
Има ли възражения? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Димчо Михалевски за отпадане на § 52. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Не подкрепяме текста на вносителя.
По § 53 има предложение на н.пр. Христо Бисеров § 53 да отпадне.
Същото е и предложението на н.пр. Димчо Михалевски и на н.пр. Любен Татарски.
Работната група предлага да подкрепим предложенията на народните представители за отпадането на § 53. Нашето предложение е такова с идеята, че не може областният управител да преценява законосъобразността на актувания имот. Това може да го направи само съдът.
Който подкрепя предложението за отпадане на § 53 на н.пр. Бисеров, Михалевски и Татарски, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Няма против и въздържали се.
Не подкрепяме текста на вносителя.
По § 54, § 55, § 56, § 57, § 58, § 59 и § 60 няма предложения. Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 54, 55, 56, 57, 58, 59 и 60 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Няма против и въздържали се.
По § 61 има предложения от н.пр. Христо Бисеров и Любен Татарски § 61 да отпадне. Работната група също предлага § 61 да отпадне.
Желаещи за изказване? Няма.
Който подкрепя предложенията на н.пр. Христо Бисеров, Любен Татарски и на работната група за отпадане на § 61, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 62 има предложение на н.пр. Христо Бисеров:
„В параграф 62, в ал. 1 да отпадне изразът „и 85а”.
Работната група предлага да го подкрепим г-н Бисеров и прави предложение за редакция на § 62. Това е поради отпадането на § 61.
Желаещи за изказване има ли? Няма.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 62. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Параграф 63.
Има предложение на н.пр. Христо Бисеров да отпадне т. 3.
Предложението на работната група е да не подкрепим предложението на г-н Бисеров.
Има предложение на н.пр. Димчо Михалевски.
„По точка 1: В § 1 изразът „електрификация, топлофикация, газификация и електронни съобщителни мрежи” да отпадне.”
Работната група предлага да не подкрепим това предложение.
Има предложение по § 63 и от н.пр. Юлиана Колева, която ни предлага по-добро решение. Работната група предлага по принцип да го подкрепим и прави предложение за редакция на § 63.
Създава се нова т. 2а за определяне на цената на неурегулираните имоти.
Има ли желаещи за изказване? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров да отпадне т. 3. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване предложението по § 63 на н.пр. Димчо Михалевски, което преди малко ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Осемнадесет „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Подкрепяме по принцип предложението на н.пр. Юлиана Колева.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 63. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 64 няма предложения. Подлагам на гласуване § 64 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
„Преходни и заключителни разпоредби”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Параграф 65. Има предложение на н.пр. Христо Бисеров.
„В § 65, ал. 1 думите „6 годишен срок” се заменят с „5 годишен срок”.”
Ние по-напред го приехме и предлагаме да подкрепим това предложение.
Работната група има предложение за редакция на § 65, която ви предлагам да я подкрепите.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 65. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 66. Има предложение на н.пр. Любен Татарски § 66 да отпадне.
Работната група предлага да го подкрепим предложението за отпадане на § 66. Който е „за” отпадането на § 66, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 67. Има предложение за редакция на § 67. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на редакция на § 67. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 68, § 69, § 70 и § 71 няма предложения. Няма желаещи за изказване. Подлагам на гласуване параграфи 68, 69, 70 и 71 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Има предложение от н.пр. Димчо Михалевски за създаване на нов § 71а. Този текст урежда специфична хипотеза в Закона за енергетиката и становището на работната група е, че не е тук мястото в Закона за държавна собственост да уреждаме тези отношения с преходна разпоредба. Иначе текстовете никак не са лоши.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Димчо Михалевски за създаване на нов § 71а. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Деветнадесет „въздържали се”.
§ 72. Има предложение на н.пр. Любен Татарски § 72 да отпадне. Работната група предлага да не го подкрепим. Мисля, че неговият мотив е, че предстои внасянето на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Но тук има неща, които спешно трябва да бъдат изчистени и затова предлагаме да не го подкрепим за отпадането на § 72, а да подкрепим вносителя, като предлагаме нова редакция за § 72.
Специално искам да отбележа, че т. 3 от предложената редакция е по искане на Националното сдружение на общините и моля да обърнете внимание на т. 3. Създава се нова ал. 8.
„(8) Към датата на сключването на договорите за разпореждане по ал. 7, актовете за имоти –общинска собственост, следва да са вписани по съответния ред в службата по вписванията.”
Това е нещо, което е абсолютно задължително и колкото по-бързо го уредим и влезе в сила, толкова по-добре за сигурността на гражданския оборот.
Желаещи за изказване? Няма. Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Любен Татарски § 72 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Деветнадесет „против”. Въздържали се няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 72. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 73. Закона за пътищата. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване няма. Подлагам на гласуване § 73 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 74. Има предложение на работната група за редакция. Става въпрос за правна техника. Който е „за” предложената редакция на § 74, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Работната група предлага на Комисията по правни въпроси да предложи създаването на § 74а и § 74б:
§ 74а. Закон за безопасно използване на ядрената енергия и
§ 74б. Закон за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия.
Желаещи за изказване? Няма.
Който подкрепя предложението на работната група за създаването на два нови параграфа 74а и 74б, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 75. Има предложение на н.пр. Тодор Димитров. Работната група предлага по принцип да го подкрепим.
По § 75 има предложение на н.пр. Христо Бисеров.
„1. Точка 4 (за нова ал. 4 в чл. 144 ЗУТ) да отпадне.”
За това предложение работната група предлага да не го подкрепим.
„2. Точка 5 (за ново изречение второ в чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗУТ) да отпадне.”
Също ви предлагаме да не го подкрепим.
И за т. 3 „В точка 12 да отпадне новата ал. 10 в чл. 216 от ЗУТ” да го подкрепим по принцип, ако не бъркам нещо.
Желаещи за изказване? Заповядайте.
Петя Тянкова:
Всъщност в ал. 10 на чл. 216 ние правим едно разграничение кои решения на съда ще подлежат на обжалване. Тук са изключени решенията, които се касаят за обекти от първостепенно значение и националните обекти.
Екатерина Захариева:
Предложението е за въвеждане на двуинстанционност по принцип за обжалването на подробните устройствени планове. Защото се получава парадокс. Разрешителните за строеж по действащия в момента Закон за устройството на територията подлежат на оспорване първо по особената инстанция ДНСК проверка, след това първа инстанция, след това втора инстанция. А всъщност актовете, които определят политиката по устройството на територията като подробни устройствени планове подлежат на обжалване само на една инстанция. По принцип се предвижда двуинстанционност с изключение на тези, които касаят национални обекти и общински обекти от първостепенно значение. Това е с цел бързина евентуално. А г-н Бисеров предлага тази алинея да отпадне.
Искра Фидосова:
Продължаваме с § 75. Има предложение от н.пр. Юлиана Колева, което предлагаме да го подкрепим.
По § 75 има предложение и от н.пр. Димчо Михалевски, което предлагаме да го подкрепим по т. 2 от предложението му. В останалата част не го подкрепяме.
По § 75 има и предложение от н.пр. Любен Татарски, което по принцип ви предлагаме да го подкрепим, но ви моля да видите внимателно т. 4 от предложението за ал. 3. в чл. 214, т. 10. Това предложение се нуждае от сериозен коментар. Той предлага „министърът на регионалното развитие и благоустройството, общинският управител, кметът на общината и главният архитект на общината без ограничение във времето по повод на служебна проверка или на постъпили сигнали да искат прогласяване от съда на нищожност на индивидуалните административни актове, които те са компетентни да издават по силата на този закон, но са издадени от други лица от съответната администрация, без да са им били прехвърлени функциите за това.”
Тук става по принцип затова органът, който издава сам по свой почин да поиска от съда това и тук възникват много въпроси. Затова мен този текст силно ме притеснява. Коментирали сме го доста подробно с колегите. Вчера коментирахме, че ако вървим по принцип към подкрепа на един такъв текст, може би сега при всички случаи да отпадне „без ограничение във времето” и да мислим единствено и само при неприложените подробни устройствени планове. Защото ако са приложени, има много разходи – може да са стотици хиляди, а може и да са милиони, които ще поставят още десетки въпроси какво става, кой плаща и изобщо какво се случва.
Освен това, този текст силно ме притеснява, защото може да се стигне до абсурдната ситуация да се изнудват собственици. Примерно, издадено е едно разрешение за строеж от една мака община някъде, но за един имот, който е 3 хил. кв. м. разгърната площ. Това разрешение за строеж трябва да се подпише от кмета. Кметът не е издал съответната заповед за оправомощи главния архитект или заместник-кмета да го подпише или шефа на техническата служба и той е подписал това разрешение за строеж. Открива се след 10 години. Сградата вече е построена и ако този текст остане така означава, че кметът може да отиде и да има претенции. Това е текстът.
Екатерина Захариева:
Така или иначе това е нищожен акт. Всички сме съгласни, че по принцип тези актове са нищожни. Предполагам, че мотивите на вносителя са били, че трайната съдебна практика е, че органът не е заинтересован той да поиска прогласяване на нищожност на акт, който по принцип той си е издал или в случая е компетентен той. Това е общо взето една по-особена разпоредба. Това, което предлага г-н Татарски е много стеснителна разпоредба. Той брани своята си компетентност по-скоро. Ако е издадено от лице от администрацията му, което той не е оправомощил това нещо да прави. Но от друга страна, е възможно това, което каза г-жа Фидосова, да се стигне до злоупотреби, въпреки че тези актове са нищожни. Затова ние като работна група решихме да сложим все пак някакво ограничение във времето до кога органът може да го иска това нещо – само до прилагането на подробния устройствен план, фундаментите, т.е. до издаването на акта за заверка на фундаментите.
А когато има незаконен строеж, той по силата на ЗУТ подлежи на премахване, защото няма акт. Той не може да го узакони.
Искра Фидосова:
Колеги, преминаваме към гласуване.
Предложението по § 75 на н.пр. Тодор Димитров го подкрепяме по принцип.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров по § 75. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Деветнадесет „против”. Няма въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Юлиана Колева за § 75. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Димчо Михалевски, като отделно ще гласуваме т. 2, която подкрепяме по принцип.
Който подкрепя т. 2, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване останалите точки от предложението на г-н Михалевски. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Деветнадесет „против”. Без въздържали се.
По предложението на н.пр. Любен Татарски за § 75 – подкрепяме по принцип, като изрично не подкрепяме ал. 3 (т. 4) за промяна в чл. 214а в т. 10, ал. 3.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакция на § 75, като отпада ал. 3 на чл. 214а. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Продължаваме с § 76. Има предложение на н.пр. Димчо Михалевски § 76 да отпадне. Работната група предлага да не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Димчо Михалевски § 76 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Деветнадесет „против”. Няма въздържали се.
Работната група предлага редакция на § 76, като подкрепяме по принцип вносителя.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакция на § 76. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 77 има предложение на н.пр. Димчо Михалевски § 77 да отпадне. Работната група предлага да не го подкрепяме.
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Деветнадесет „против”. Няма въздържали се.
Работната група предлага редакция на § 77, като по принцип подкрепя вносителя.
Който е „за” предложената редакция на § 77, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 78 също има предложение на н.пр. Димчо Михалевски за отпадане на § 78. Работната група предлага да не го подкрепяме.
Който подкрепя предложението на г-н Михалевски за отпадане на § 78, моля да гласува. Няма „за”. Против? Деветнадесет „против”. Въздържали се? Няма.
Подлагам на гласуване § 78 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 79 също има предложение н.пр. Димчо Михалевски за отпадане на § 79. Работната група предлага да не го подкрепяме.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Михалевски за отпадане на § 79, моля да гласува. Няма „за”. Против? Деветнадесет „против”. Въздържали се? Няма.
Подлагам на гласуване § 79 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Колеги, с това приключихме доклада за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Благодаря ви.
Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова