Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 50

Днес, 13.10.2010 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на финансите, дирекция „Данъчна политика” – Людмила Петкова, директор, и Мирослав Каракашев, старши експерт; от Национална агенция за приходите, дирекция „Данъчно-осигурителна методология”- Росен Иванов, директор; от Министерството на вътрешните работи, дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” – Ива Захариева, юрисконсулт и Снежана Малеева, началник на отдел; от Министерството на правосъдието, дирекция „Съвет по законодателство” – Снежана Димитрова, държавен експерт; от Камарата на частните съдебни изпълнители - Георги Дичев, председател и Иван Чолаков, председател на Комисията по финансова етика към Съвета на камарата; от Министерството на външните работи, дирекция „Правна” – Радослава Кафеджийска, директор и народния представител Георги Терзийски, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Започваме днешното заседание на Комисията по правни въпроси. Имаме необходимия кворум да започнем. Правя предложение за разместване на точките в раздадения ви дневен ред, както следва:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 002-01-80, внесен от Министерския съвет на 16.09.2010 г.
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество, № 002-02-37, внесен от Министерския съвет на 04.10.2010 г.
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение на Закона за частните съдебни изпълнители, № 002-01-60, внесен от Министерския съвет на 06.07.2010 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 054-01-77, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 11.10.2010 г.
5. Обсъждане на национална гражданска инициатива с предложение за изменение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление № ПГ-028-00-24, внесена от Инициативен комитет на 10.06.2010 г.
6. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на приетия на първо четене Законопроект за изменение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 002-01-55, внесен от Министерския съвет на 18.06.2010 г.
Други предложения по дневния ред има ли? Заповядайте, г-жо Петрова.
Кристияна Петрова:
Благодаря, уважаема г-жо Председател.
Уважаеми колеги,
Във връзка с точки 4 и 5 от дневния ред ние сме внесли законопроект по същия закон, така че би следвало и трите законопроекта да се гледат по едно и също време, имайки предвид, че все пак едни и същи обществени отношения се регулират и касаят. Благодаря.
Искра Фидосова:
Г-жа Кристияна Петрова прави предложение да се включи в дневния ред още една точка. Но законопроектът, за който тя говори, преди броени минути е предоставен на Комисията по правни въпроси и не е раздаван на народните представители. Никой от колегите не е запознат със законопроекта. Съгласно нашия Правилник трябва да са минали най-малко 24 часа, за да може да се гледа.
Ще помоля колегите да изразят становище. Аз не съм го прочела, защото току-що пристига. Има логика да се гледат заедно двата законопроекта. Ще подложа на гласуване процедурното предложение. Преди това моля колегите да изразят становище. Г-н Метин, заповядайте.
Митхат Метин:
Със законопроекта на г-н Ципов и група народни представители се запознах вчера, така че имаме някаква позиция. Със законопроекта, внесен от колегите от „Ред, законност и справедливост” нямахме възможност да се запознаем, поради което мисля, че не е редно в момента да се гледа. Но ако има някакво друго предложение в смисъл да се изтеглят тези точки за следващо заседание, тогава бихме могли да ги гледаме заедно.

Искра Фидосова:
Други колеги? Заповядайте, г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Мисля, че няма пречка да разгледаме законопроекта, внесен от група народни представители от ГЕРБ, като отложим гласуването на законопроекта за следващата седмица, когато ще разгледаме и законопроекта, внесен от колегите от „Ред, законност и справедливост”. Благодаря.
Искра Фидосова:
Част от мотивите да се внесе законопроектът, цитиран от г-н Метин, с вносители г-н Ципов и група народни представители – аз, Юлиана Колева, Ивайло Тошев, е да отстраним тази празнота, която съществува в момента в закона, за да може да започне проверката на подписката, която в момента я има в парламента. Тъй като изтича тримесечният срок, идеята беше да мине бързо тази поправка с два параграфа, за да започне проверката и да не спираме подписката, с която се иска провеждане на референдум по въпрос, поставен в подписката.
Лично аз се обърнах към всички представители на парламентарните групи, включително и към г-н Янев, в понеделник, с молба по отношение на тези два текста, касаещи разписване на изрично правомощие на служба ГРАО служебно, без допълнително заплащане да извърши проверка на тези подписи. Да се обединим всички зад това предложение. Дори предложението беше в едно пленарно заседание да минат и двете четения, за да може преди да изтече тримесечния срок да започне проверката и да вървим така както казва и разписва законът.
А днес виждаме това ново предложение. Току-що ми казват, че има и второ предложение. Няма лошо в това. Аз разгръщам в момента законопроекта на колегите от „Ред, законност и справедливост” и виждам, че има и съвсем други предложения, което е въпрос на сериозно обсъждане. Този законопроект е входиран днес в 10.10 часа в „Деловодството” на Народното събрание. На мен ми е предоставен преди 30 минути. Не е раздаван на народните представители, не са запознати с него, а колегите предлагат да се включи в дневния ред.
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Нашето затруднение като Комисия идва от факта, че в Правилника има две разпоредби, които се конкурират. Едната дава право на всеки, който е внесъл законопроект до момента на започване на неговото обсъждане да иска да се присъедини към друг законопроект със същата тематика. От тази гледна точка искането е основателно.
Но има и разпоредба, която казва, че трябва да е минал един минимален срок, за да могат народните представители да се запознаят. Тъй като ние наистина не сме имали възможност да се запознаем с този законопроект, би било лековато днес да кажем дали го подкрепяме или дали го отхвърляме. Затова предложението, което беше направено, ако искате тази точка да започне да се обсъжда, следващия път дискусията да продължи и гласуването по двата законопроекта да бъде общо. Сега не искам да влизам по съществото на предложения законопроект. Това ще го кажем без да отпада той от дневния ред.
Искра Фидосова:
Проблемът тук идва от друго. Ако отидем към гласуване на следващо заседание, означава, че влизаме в изтичането на тримесечния срок и се предизвестява решението на парламента. Това е проблемът. Затова помолих съвсем коректно в понеделник след срещата с Инициативния комитет всички представители на парламентарни групи да се обединим зад тези два текста, изтича тримесечният срок и влизаме в друга хипотеза.
Г-жа Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Вие в момента предпоставяте съдържанието на законопроекта, който сте внесли. Тук няма пълно съгласие на политическите сили, защото ние не сме изразявали позиция за подкрепа на този законопроект. Според нас, няма никаква пречка проверката на подписката да бъде направена и при сега действащия режим. Така че това си е ваше тълкуване на действащия закон и ваша идея за това как той трябва да бъде променен. Изхождайки от това правите вече следващите изводи по какъв начин трябва да се построи приемането на двата законопроекта. А тримесечният срок е ангажимент не на Правната комисия. Защото доколкото си спомням ние се произнесохме по това подписката да бъде пратена за проверка в края на месец юли. Ако някой друг не си е свършил работата, то това със сигурност не е Правната комисия. Така че аз не виждам защо поемаме ангажименти по-големи от тези, които са ни вменени като парламентарна комисия. Ако някой друг е чакал да мине тримесечният срок и да си измисли, че законът му пречи, за да си свърши работата, това е една абсолютно друга тема и тя не може да предпостави процедурите по приемане на един или друг закон. Така че без да искате Вие влизате по същество и аз ви казвам по същество, че нашето мнение е, че сега действащия Закон за референдумите дава възможност по какъв ред и начин да се извърши проверка на подписката.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи? Ако няма, ще подложа на гласуване двете процедурни предложения.
Първо подлагам на гласуване процедурното предложение на г-жа Петрова да се включи в дневния ред Законопроект да изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 054-01-80, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 13.10.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване второто процедурно предложение на г-н Ципов да се обсъди днес включения в дневния ред законопроект, а гласуването да се проведе, когато ще се гледа и другия законопроект.
Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 002-01-80, внесен от Министерския съвет на 16.09.2010 г.
От вносителите давам думата на г-жа Петкова да представи мотивите на законопроекта.
Людмила Петкова:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Представям на вашето внимание проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Внесеният законопроект е част от одобрения от Министерския съвет пакет за законодателни мерки, целящ ограничаване на така наречения „сив сектор” в икономиката, включващ и нов Закон за ограничаване на разплащанията в брой.
Със Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предлагат мерки в следните насоки:
Противодействие на възможностите за избягване на плащането на задължения за данъци и осигурителни вноски чрез съсредоточаването на публични задължения в лица, които не притежават и липсва вероятност в бъдеще да притежават активи, като по този начин се осуетява възможността за събиране на задълженията.
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е разширен кръгът на лицата, които отговарят като трети задължени лица за задълженията на юридически лица.
Удължава се срокът, в който Националната агенция за приходите може да извършва необходимите предварителни контролни и обезпечителни действия при заличаване на едноличен търговец, прекратяване на юридическо лице, търговец или преобразуване по Търговския закон.
Предложени са и няколко изменения в Търговския закон за ограничаване на възможността за придобиване качеството на едноличен търговец, прокурист, управител на дружество с ограничена отговорност за лица, които са обявени в несъстоятелност или които са участвали в управлението на дружества, обявени в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори; противодействие на укриването на обороти и скритото изплащане на заплати от фирмите.
Предвидено е изменение в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, което да допусне извършването на ревизии за задължения за осигурителни вноски при условията на чл. 122 от ДОПК по аналог определяне на размер на данъците и вноските чрез анализ на обичайната икономическа дейност. Сега редът може да се прилага само при определяне на задълженията за данъци.
Дава се достъп до данните от кредитните досието при ревизии или проверка на лицата.
Разширява се кръгът на хипотезите за приложимост на чл. 122 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в случаите на разплащанията в брой.
Това са накратко предложените изменения.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Петкова.
Колеги, започваме дискусията. Желаещи за изказване или въпроси към вносителите? Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Подкрепям законопроекта на правителството като цяло с целите и мотивите, но имам няколко въпроса, които смятам, че ние като юристи трябва да дебатираме и да помогнем на колегите от водещата комисия да ги редактират между първо и второ четене.
Ще започна по реда на параграфите.
По § 1. Не мога да разбера точно мотивите защо включваме „търговски представител, търговски пълномощник и всяко друго лице, което е упълномощено по общ начин да управлява”, каквото и да значи това като термин. Общият начин да управлява е записано в Търговския закон и то е много изрично и се вписват лицата. За пълномощника какво значи? Ако дадено лице бъде упълномощено да изповяда една сделка с недвижими имот с изрично пълномощно, защото само и само е на 500 км. от сделката или пък е на 5000 км., какво ще стане. Изрично пълномощно и въпреки това ще му търсим имуществена отговорност и то за действия, които той няма право да оспори. Ако параметрите на сделката са дадени в пълномощното, търговският пълномощник и да иска не може да прецени дали това са пазарни условия или по някакъв друг начин да прекрачи волята на упълномощителя.
Също така при преобразуванията – 60 дневен срок за издаване на удостоверение (§ 2). Има срокове в Търговския закон в Главата за преобразувания, които са много конкретни, и тези срокове в този ЗИД не кореспондират с тях.
Второ, какво може да стане при едно преобразуване, след като там има универсално правоприемство. С две думи, не може да се ощети бюджетът по никакъв начин, защото примерно при едно разделяне и двете дружества са на практика задължени, както и дружеството, което го разделяме. Там е универсално правоприемство. Нямаме избягване на задължения по никакъв начин, нито публични, нито каквито и да било други. Правата и задълженията се прехвърлят по силата на закона.
В чл. 122, ал. 1 (§ 5) слагаме нови хипотези – 8 и 9.
„8. когато ревизираното или проверяваното лице не осигури достъп до подлежащ на контрол обект или до счетоводни, търговски или други данни от значение за производството, съхранявани на електронен носител;”
Моят въпрос е - освен касовия апарат, за какви други данни и фискализирана компютърна памет става въпрос. Дайте да кажем касовите апарати, фискализиращите устройства на бензиностанции и т.н. Тогава да. Но някой да седне и да рови в личния лаптоп и да каже, че там има други данни от значение за производството, които не знам какви са – „други данни” е притесняващо.
В чл. 92, ал. 2 (§ 3) накрая се добавя „или ал. 2”. Самата алинея прехвърля към себе си?! Това не мога да го разбера като правна техника какво значи. Защото ал. 2 „мълчаливият отказ може да се обжалва пред органа по ал. 1 в 14-дневен срок от изтичането на срока по чл. 90, ал. 1”. За чл. 90, ал. 1 ли имате предвид или ал. 2, защото не е ясно къде се добавя?
Също така падат обжалванията пред Върховния административен съд на актове до 5000 лв. Там е двуинстанционно производството на практика. Оставяме първоинстанционният административен съд да решава казуса окончателно. Там нямаме триинстанционно производство, нямаме въззивно в реда по ГПК, така че това също ще допринесе до една доста регионална практика. Не знам откъде идва 5000 лв. размерът? Въвеждаме едноинстанционно производство в АПК. Директно го въвеждаме в АПК с промяна в ДОПК, без да споменаваме в АПК, че правим някакви промени.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Г-н Тончев има думата.
Светослав Тончев:
И аз искам да кажа за някои мои притеснения по този законопроект.
По § 2, чл. 77, в който не знайно защо за мен, вносителите са записали такъв дълъг срок. 60-дневния срок е много дълъг срок след уведомяването за получаването на това удостоверение. Каквото и да сте искали да направите, това нещо може да се случи в много по-кратък срок. По този начин с тези 60 дни вие затруднявате целия търговски оборот. Тук става въпрос не само за заличаване на едноличния търговец, а и при прекратяване на юридическо лице и при прехвърляне на предприятие. Срокът е прекомерно дълъг и в противоречие на Търговския закон.
Другата ми забележка е по § 8, чл. 155, ал. 1, в която срокът, който е определен в досега действащия закон е бил 45 дневен решаващият орган да разгледа по същество жалбата и да се произнесе с мотивирано решение. Незнайно защо за мен пак удължавате срока и го правите 60-дневен. Каква е логиката. Безспорно има Административно-процесуален кодекс. Процесуалните действия според него трябва да се извършват в най-краткото необходимо време за решаване на проблема. Защо го увеличавате? Каква е идеята ви?
И последното, но не на последно място, е Заключителните разпоредби, § 16, ал. 2. Искате да се разреши по писмено искане на директора на териториална дирекция на Националната агенция за приходите банките да предоставят данните и заверените копия от документите, като измените чл. 68 от Закона за кредитните институции. Законът за кредитните институции, чл. 67 е категоричен за съхраняване, предоставяне и оповестяване и чл. 62 за банкова професионална тайна. Единствено и само съдът може да постанови разкриване на сведенията по ал. 2 на чл. 62 и то на точно определени и фиксирани вътре лица.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тончев. Други колеги, желаещи да се изкажат. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Искам да попитам за § 5, чл. 122, т. 9.
„9. когато е налице несъответствие с повече от 10 на сто между касовата и счетоводната наличност и при условие, че повече от половината получени плащания към лицето са в брой за период от една календарна година.”
Двете изисквания кумулативно ли трябва да съществуват?
Мислите ли, че 10 на сто е подходящо при една по-малка касова и счетоводна наличност, за да се отпочне тази процедура?
Искра Фидосова:
Сега може би е добре да чуем отговори на поставените въпроси. От вносителите има думата г-н Росен Иванов.
Росен Иванов:
Уважаеми народни представители,
Тъй като в крайна сметка истината е, че Националната агенция за приходите е инициаторът на тези промени, ще си позволя да кажа няколко думи по реда на направените възражения по законопроекта.
Първо, какви са тези лица, упълномощени по общ начин да представляват задълженото лице и дали, ако лицето има изрично пълномощно за конкретна сделка, ще носи такава отговорност. Целта на разпоредбата именно затова е казано „по общ начин”, за да не носят отговорност точно такива лица, които имат изрично пълномощно за извършване на някакво конкретно отделно действие. Например, да подадат жалба или да изповядат някаква сделка, да подадат данъчна декларация или нещо подобно. Какви са тези лица и че те трябва да бъдат вписани в търговския регистър. Да, те трябва да бъдат вписани в търговския регистър, но това не се прави. Най-масовата хипотеза е когато се слага за управител едно лице с нисък социален статус и този управител дава пълномощно, с което преупълномощава едно друго лице, което да извършва всички негови права по управление на съответната компания. Това е може би най-често срещания случай.
Искра Фидосова:
Извинявайте, кога търговските пълномощници са се вписвали в търговския регистър?
Росен Иванов:
Не говорим за търговски пълномощници. Говорим за лица, които са упълномощени да управляват предприятия.
Искра Фидосова:
Имаме три фигури по Търговския закон. Имаме прокурист, имаме търговски пълномощник, имаме търговски представител, колеги. Дайте по трите фигури поотделно да видим кой какви правомощия има, задължения по Търговския закон, коя фигура какво означава и тогава да се върнем да коментираме по § 1.
Росен Иванов:
Аз това се опитвам да кажа. Вие може би ще кажете как по-добре да се формулира разпоредбата. Практически случаят е следния. Управителят дава пълномощно на някакво лице, което не фигурира никъде и по никакви регистри. В това пълномощно упълномощава това лице да извършва всички негови права като управител на дружеството, в който случай извън тези, които са писани в търговския регистър. Това е извън търговския регистър. Не се вписва никъде. Просто управителят дава пълномощно на едно лице. Това лице започва да сключва договори, да подписва фактури, да дава данъчни декларации и какви ли не още неща, които всъщност трябва да прави управителят. Ако се установи някаква злоупотреба, управителят е лице, което няма никакви активи. От него не може да се събере нищо. А това лице, което всъщност е правило всички тези неща не носи никаква отговорност. Това е хипотезата. Кажете как да я формулираме, за да бъде коректно. Но това са лица, които не фигурират в никакъв регистър. Те получават едно пълномощно от управителя на фирмата.
Емил Радев:
Управителят, който упълномощи, си носи отговорността.


Росен Иванов:
Именно това е целта на тези лица. Да сложат за управител формално в търговския регистър едно лице, което е с нисък социален статус, няма доходи, няма имущество и след това НАП като установи, че има злоупотреби, да се обърне към същото това лице.
Това е нашето предложение. С това ние се сблъскваме в практиката. Вие ще решите дали то е удачно или не. Но истината е, че НАП се опитва да се обърне към управителя. Управителят естествено няма нищо. Това е целта на занятието.
Емил Радев:
Трябва да Ви помогнем между първо и второ четене да разпишем в §1 нови текстове, които да кореспондират и с Търговския закон.
Искра Фидосова:
Има нещо много важно, което пропускате. Тези пълномощия се вменяват на това лице по силата на договор, а за пълномощника е едностранно волеизявление. Как може нещо, което се урежда по силата на договор, да бъде уредено в момента императивно със закон. В същото време се предвижда да носи отговорност и то за несъбраното задължение, което може да се предполага и да се определя разтегаемо.
Росен Иванов:
Не искаме нищо да забраняваме. Аз ви казах какъв е случаят. Вие преценявате дали да се приеме или не. Случаят е, че всъщност лицето, което извършва всички тези действия, които уврежда фиска не носи никаква отговорност. И то защо? Защото управителят на фирмата му е дал пълномощно.
Димитър Лазаров:
Може ли да попитам, за да сложим малко ред. Вашата хипотеза е всеки, който извършва някакви действия от името и за сметка на едно дружество, трябва да носи отговорност, ако укрие факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органите на приходите или публичния изпълнител и следствие на това не могат да бъдат събрани публични задължения. Веднага ви слагам хипотезата на общо пълномощно. Какви задължения има при общо пълномощно упълномощения да представя факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви. Не когато са му поискани, а да обяви пред органа на приходите. Идеята я разбираме, но така разписана в същото време търговски представител, управител, прокурист – той има задължения. Но какви задължения има упълномощеният по общо пълномощно. И как го обвързвате с целия този резултат, че не могат да бъдат събрани публични задължения следствие на тези действия. Упълномощеният по общо пълномощно или трябва изцяло да познава дейността на фирмата (може да я познава, но може и да не я познава), за да стане с действията си причина да не бъдат изплатени публични задължения. Защото фирмата може да има други приходи и да си ги плаща. Т.е. трябва да съзнава умишлено да го извърши това нещо. Как се доказва? Идеята ви е добра, но така написано става голяма ???
Искра Фидосова:
Благодаря. Фани Христова и след това Янаки Стоилов.
Фани Христова:
Аз подкрепям изцяло казаното от г-н Лазаров. Още повече, упълномощаването, колеги, е едностранна сделка. То дори не е договор. Откъде накъде ще му вменим по този начин някакви отговорности на упълномощения.
Росен Иванов:
Обичайно това лице подава данъчните декларации на фирмата. Обичайно, когато започне някакво производство срещу фирмата, то предоставя данни на фирмата и т.н. Когато подава този пълномощник данъчна декларация длъжен ли е или не е длъжен в нея да отрази вярно нещата.
Искра Фидосова:
Той е упълномощен да подаде декларацията. Той не носи отговорност за данните, които упълномощителят е подал в декларацията.
Росен Иванов:
Не казвам за преносителя, а за лицето, което е подписало декларацията. Той има затова пълномощно и обичайно точно това се случва. Той подписва счетоводните отчети, той подписва данъчната декларация, той подписва баланса, договорите, фактурите и т.н.
Искра Фидосова:
По основите на нашето право декларацията се подписва само и единствено и лично и никога от пълномощник. Пълномощникът може да бъде упълномощен изрично да занесе, да подаде, да предостави и не знам какво да направи. Обаче по отношение на декларирането на данните само и единствено лицето, от което излиза това волеизявление. Подкрепям идеята на правителството и НАП да се бори с този проблем, но ние трябва да напишем правни норми, които ще доведат до желания от всички резултат.
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Аз разбирам. Проблем съществува. Но като чели средството, което се предлага е негодно. Дори и в част от обясненията. Казва се, ние не можем да хванем управителите, защото често те или не са извършили пряко действията, или нямат имущество. Каква е логиката? Този, който е упълномощен от тях, той ли е по-богат и с по-големи възможности? Вярно е, че понякога съществуват и такива фиктивни управители. Но според мен, тук не се изключва ангажирането на финансовата отговорност на самия управител. А ако става дума за някакво разминаване с действителните обстоятелства, тогава лицето, което е написало данни, които са неверни, то може пряко да отговаря, само че вече на наказателни основания, а не като представил във взаимоотношенията с данъчната администрация.
Проблемът наистина е голям, но нека да се обмисли как да бъде решен, за да се предотвратят такива злоупотреби и заобикаляния. Защото ако трябва да завършим веригата, в България има един друг парадокс и сигурно трябва да променяме още Търговския закон. Защото големият проблем е, че у нас дружествата, които са с двустепенна структура никаква отговорност не носят членовете на надзорните органи, които са реалните хора, в чиито интерес се правят злоупотребите. Те управляват по десетки дружества – нещо, което в малко страни по света го има, защото добре знаете, че никой не може ефективно да упражнява такава дейност, камо ли надзорна. Само че докато не се стигне до върха, вие ще тичате и ще гоните опашката.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Радев и след това г-н Миков.
Емил Радев:
Само искам да допълня г-н Янаки Стоилов. Какво става? Примерно, Общото събрание при двустепенна система, Надзорният съвет взима решение и задължава изпълнителния директор да сключи сделка при еди-какви си параметри, кого гоним. Ако не сключи сделката при тези параметри, ще носи отговорността, която той носи като управляващ дружеството, че не е изпълнил решението на по-горе стоящ орган. Какво правим тогава?
Михаил Миков:
Аз мисля, че ще бъде от полза на представителите на вносителя да погледнем по-общо, защото влязохме в казуистика. Всичко е вярно, което казват колегите. Но има един принципен въпрос. Тук НАП се е явил като единствения уникален кредитор, а всъщност става въпрос за увреждане на кредитор. Вярно, че е фискът, вярно че е държавата, но нали има и други кредитори. Това първо.
Който уврежда кредитори, мами ги, процедури по несъстоятелност и пр., има в Наказателния кодекс текстове, по които се тръгва. В Наказателния кодекс има и механизми, по които се получава изключително ефектът на отнемането. Щом има състав! Ние се опитваме да регулираме отношения, които са от търговското право, от данъчното право, без обаче да се съобразяваме, че има комплекс от гарантиращи защити.
Аз нямам нищо против да се вкарат ограничения за тези, които измамливо са увреждали своите кредитори. Но в днешния ден фалират сигурно на ден по 200-300-500, някои обявяват несъстоятелност, други не обявяват неплатежоспособност. Представете си какво може да стане при едно такова крайно ограничение, защото единият от кредиторите – НАП (държавата) не ни събира. Не говорим за другите кредитори. Защото това ще повлече и други кредитори. Ако ние не успеем заради измамливите действия да ограничим това лице и то по някакъв относително достоверен начин, а не поради обективното не събиране от единия кредитор, колкото и да е важен, държавата. Ще принудим тези хора утре да си търсят изчистени биографии, да си подписват с тях някакви контралетъри, защото аз веднага започвам да мисля как се заобикаля законът, за да ги поставят с изчистената им биография отпред и пак да вършат нещо такова. Разберете, при не функционирането на цялостната система е невъзможно да става такъв тип закон. Ще създаде проблеми в други кръгове обществени отношения. Иначе звучи добре. В медиите сигурно ще се харчи супер – почти толкова, колкото работата с вертолетите. Защо не прелетите с вертолети офшорните. Хубава е идеята за къщите, но идете над офшорите с вертолети, защото там е „кучето”. Но там и с боинг не можеш да минеш.
Мисълта ми е, атрактивно е, но само по себе си то ще създаде много проблеми, поради което ние не можем да го подкрепим. Ако влезе в зала, с удоволствие ще го коментираме.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Други желаещи за изказване? Г-н Иванов, заповядайте.
Росен Иванов:
Няма да се връщам повече на тази точка. В крайна сметка вие ще вземете решението. Но имаше и други въпроси, на които бих искал да отговоря.
По отношение на 60-дневния срок. Обръщам внимание, че така е формулирано, че удостоверението може да се издаде и по-рано. Тук е въпрос на анализ на ситуацията, анализ на риска. Няма съвременна администрация, която да не работи на принципа на анализ на риска. Ако очаквате нещо различно, няма как да стане. Очевидно е, че 7-дневният срок е абсолютно недостатъчен за каквато и да е реакция, когато се вижда, че се предприемат действия –злоупотребителни. 60-дневният срок, според мен, е напълно разумен, тъй като когато се прави търговско преобразуване или има прехвърляне на цяло търговско предприятие, правният и одитен анализ отнемат по-малко време. Това просто не е възможно. Правният и одитният анализ на едно действащо нормално предприятие няма начин, според мен, да отнеме по-малко от 60 дни. Отнемат обичайно много, много повече време. Така че мисля, че изобщо не може да става на въпрос за някакво затрудняване на търговците.
Когато анализът на риска показва, че не става въпрос за някакви сделки, които целят прехвърляне или съсредоточаване на задължения в лице, което няма активи, удостоверението може да се издаде и по-рано. 60-дневният срок е краен. Така че отново нека преценката да бъде ваша какъв да бъде срокът, но 7-дневен срок, според нас, е очевидно недостатъчен. Няма никаква възможност за реакция и анализ на ситуацията. 60-дневният срок, според нас, не е прекомерен, тъй като, повтарям, едно нормално преобразуване на предприятие не е възможно за 60 дена да се направи правен и одитен анализ на това предприятие.
По отношение на чл. 122 – не осигуряването на достъп. Какви са тези други данни? Законът е казал, че трябва да са от значение за производството. Очевидно не става въпрос за лични данни. В компютрите на лицата се съхраняват данни за поръчки. Не става въпрос за лични данни, първо. Второ, в някои хипотези на данъчния закон се налага и навлизане в личния живот на лицата, за съжаление. Например, как да установим, дали една вещ се ползва за лични нужди или не. Има много хипотези в данъчното законодателство, в които е казано: Такива и такива данъчни последици има, ако вещта се използва за лични нужди. Кола, къща, яхта и каквото друго щете да бъде. Как да установи НАП дали се използва за лични нужди или не? И второ, тук не става въпрос за такива данни, а например, данни за доставки. Не всички данни за доставки са счетоводни. Данни за поръчки, данни за откази от поръчки, доставки и други такива. Тези данни се намират в компютрите на лицето. Това са данни на електронен носител и то е длъжно да ги предостави.
По въпроса за 10 на сто разминаване с касовата наличност мисля, че вече споменахме – да изискванията са кумулативни. Т.е. оборотът е от голямо значение за дейността на лицето и разминаването е повече от 10 на сто.
Ще се спра и на 60-дневния срок за произнасяне на решаващия орган при жалбите. Това изменение е във връзка с едно тълкувателно решение на Върховния административен съд, който постанови, че с изтичането на 45-дневния срок за произнасяне ревизионният акт се счита за мълчаливо потвърден, което всъщност е във вреда на задължените лица. И тъй като желанието на администрацията е да не се допуска подобно мълчаливо потвърждаване, а обемите са такива, че не можем да се справим в 45-дневния срок и затова сме предложили увеличаването му на 60 дни, което не ни изглежда чак толкова неразумно. По-добре ли е лицето да се изправи срещу мълчаливо потвърден ревизионен акт. Според нас не!
По отношение на необжалваемостта пред Върховния административен съд, това е предложение на самия Върховен административен съд. Това е предложение от самите съдии във Върховния административен съд. Оттук нататък вие ще вземете решение. Върховният административен съд твърди, че е затрупан от множество малки дела с никакъв материален интерес. Това не е предложение на администрацията.
За достъпа до кредитните досиета. Ако обърнете внимание в Закона за кредитните институции банковата тайна се разпростира до наличността и движението на суми по банкови сметки и няма нищо общо с кредитните досиета. Банковата тайна е формулирана като наличността и движението по банковите сметки на лицето. Тук не става въпрос за това.
Искра Фидосова:
Чл. 68 е свързан с чл. 62, ал. 6. А този член казва, че съдът може да постанови разкриване на сведения по ал. 2 и по искане на включително на директора на териториалната дирекция на НАП или пък министъра на финансите или упълномощено от него лице. Така че ако има такъв случай, има ред. Иска се разрешение и т.н.
Росен Иванов:
Това, което се разкрива, е наличността по банковите сметки и движението по тях. Това е банковата тайна. А тук говорим за друг тип информация.
Искра Фидосова:
Да, редът за тази друга информация е в чл. 62, ал. 6.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, аз предлагам да отложим по-нататък разглеждането на този въпрос на днешното заседание. Разбирам усилията на министерството да запуши някои от тези канали, по които стават злоупотребите. Дори не искам да се създава впечатлението, че някои от мотивите изглеждат като на адвокати на търговски дружества, но при всички случаи тези решения не са достатъчно сполучливи. Нека, ако трябва, да дойде министър или заместник-министър, за да се види все пак дали има материал, който си заслужава от това, което е предложено, по-нататък да бъде доработван експертно, но да не навлизаме в тази детайлизация, защото това не е наша работа в момента.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма. Колеги, преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване процедурното предложение на г-н Янаки Стоилов да отложим гласуването и да извикаме министъра или заместник-министъра на финансите, който да обясни мотивите на законопроекта.
Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”. Не се приема процедурното предложение.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 002-01-80, внесен от Министерския съвет на 16.09.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
Комисията по правни въпроси не дава положително становище на този законопроект.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество, № 002-02-37, внесен от Министерския съвет на 04.10.2010 г.
Давам думата на г-жа Ива Захариева, от Министерството на вътрешните работи, да представи мотивите.
Ива Захариева:
Споразумението между правителството на Република България и Република Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество беше подписано на 9 юни 2010 г. и е одобрено с решение на Министерския съвет по т. 10 от Протокол 13 от заседанието на Министерския съвет на 2 април 2009 г. като основа за водене на преговори при условие за последваща ратификация.
Със споразумението се доразвиват разпоредбите в областта на полицейското сътрудничество на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген. С подписването му и съответно с влизането му в сила ще се изпълнят част от националните мерки за въвеждане на шенгенските стандарти в полицейското сътрудничество в контекста на подготовката на Република България за присъединяване към Шенгенското пространство. Това е най-общо казано.
Искра Фидосова:
Благодаря. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество, № 002-02-37, внесен от Министерския съвет на 04.10.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
Трета точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение на Закона за частните съдебни изпълнители, № 002-01-60, внесен от Министерския съвет на 06.07.2010 г.
От Министерството на правосъдието присъства г-жа Снежана Димитрова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”. От Камарата на частните съдебни изпълнители тук са Георги Дичев, председател и Иван Чолаков, председател на Комисията по финансова етика към Съвета на камарата.
Колеги, разполагате с доклада. Започваме второ четене.
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, всички ние правим компромиси, когато става дума за някои теми, които се смята, че не пораждат особено дискусионни въпроси. Но това е третата точка, по която отсъства какъвто и да е официален политически представител на министерствата. Когато на първо четене водихме дискусията по законопроекта, тогава ние чухме изявления от министър или заместник-министър, че се приравнява положението на държавните и частните съдебни изпълнители във връзка с таксите. Аз не искам да пристъпваме към обсъждане на този въпрос преди тези хора да ни кажат по отношение на внесените за второ четене предложения, каква е тяхната позиция.
Нека да не принизяваме толкова ролята да Комисията и да я превръщаме в някакъв отдел за правни консултации, разглеждайки по този начин законопроектите. Ако тук, както виждам, няма поне заместник-министър, който да се ангажира с ясна позиция, не виждам защо да разглеждаме този въпрос.
Мая Манолова:
Подкрепям това, което каза г-н Янаки Стоилов. Наистина е скандален начинът, по който управляващите се отнасят към законодателния процес.
И Вие, г-жо Председател на Правната комисия, би следвало да обърнете внимание на представителите на правителството, когато внасят законопроекти да идват да си ги защитават. Това е неуважение към Правната комисия, която се товари с каква ли не допълнителна работа. Нашата работа се свежда до това да обсъждаме с младши експерти какви са техните виждания по някои правни въпроси. Абсолютно несериозно! Ако вие нямате някаква друга работа, вярвайте ни, ние имаме достатъчно ангажименти, за да си прекарваме тук времето в спорове с експерти от министерствата. Това е обидно за народните представители.
Нещата имат и друга страна, както е в случая. Предполагам, че си давате сметка, че единствено поради аргумента на Министерството на правосъдието, че ще се съберат 260 хиляди или 260 млн. лв. се товарят българските граждани, и то длъжниците – хора, които в условията на криза по един или друг начин са стигнали до там, че срещу тях да се насочи съдебно изпълнение, те се товарят с допълнителни такси. Освен внасянето на таксата, те поемат разноските на банките, на съдебния изпълнител и пр. и всичко това без представител на правителството, заради което в момента обсъждаме законопроект да му осигуряваме финансови средства. Без да дойдат и да кажат какво мислят, включително и по това, което оферираха на първо четене. Това е скандално.
Аз, например, съм категорично против приемането на този текст. И то не защото съм адвокат на частните съдебни изпълнители, а защото в момента се чувствам като адвокат на гражданите, които за да пълнят хазната ще трябва да внасят допълнителни такси за всякакви удостоверения, за които за част от тях може да са абсолютно ненужни. Кой контролира този процес. Вие знаете ли какво се случва в момента в едно съдебно изпълнително производство. Как за едно вземане от 300 лева разноските могат да станат 500 лева. И се товарят бедните хора, хората, които са в затруднено положение и които в условията на криза ще стават в още по-затруднено положение. Това, което ние правим с вас тук, е скандално. Изобщо самата идея да се подкрепя такъв законопроект! Скандално е! Безобразие е! И това всичко да се случва без представител на министерството, което внася този законопроект, това е още по-голямо безобразие.
Да прекратим това разискване. Да дойде тук г-жа Попова и да каже тези 260 хил. лв. колко добре ще стане, като ги събере от хората, които са докарали дотам съдебен изпълнител да им описва вещите в жилището. Безобразие!
Искра Фидосова:
Има думата г-н Тодор Димитров.
Тодор Димитров:
Във формата на реплика. Г-жо Манолова, заместник-министър Жанета Петрова беше тук и достатъчно обстойно и ясно обясни какви са мотивите и съображенията, за да бъдат внесени тези поправки, включително отговори на въпроси. Колегите, които присъстваха тогава, ще кажат, че достатъчно подробно се обоснова. Още повече, този закон е само от един параграф. Така че аз не считам, че това е някакъв акт на неуважение. Считам, че министерството си е казало становището и в мотивите и пред Комисията по правни въпроси. Така че не го приемайте като неуважение.
По същество можем да обсъждаме и да гласуваме.
Мая Манолова:
Искам да обясня за какво става дума. В момента държавните съдебни изпълнители са освободени от държавни такси, респективно взискателите и длъжниците по производства пред тях. А гражданите, които имат нещастието взискателят да отиде не при държавен съдебен изпълнител, а при частен, ще бъдат натоварени с допълнителни такси. Това, от една страна, създава проблем на частните съдебни изпълнители, но от друга, още по-голяма на гражданите. Поеха представители на министерството ангажимента да изравнят режимите, което не е направено. Тук думата на изпълнителната власт има ли някаква стойност или ей така си говорим.
Юлиана Колева:
Не са освободени държавните съдебни изпълнители от такси.
Емил Радев:
Не са освободени, а има двойствен режим по прилагането.
Мая Манолова:
На практика не се дължат такси пред тях.
Емил Радев:
Няма норма, която да ги освобождава. Но въпросът е дали се събират такива такси на практика. И ние говорихме да вкараме една такава норма, която да е задължителна и да няма спор.
Юлиана Колева:
Чисто практически не събират по аналогия от този текст.
Мая Манолова:
Фактът си е факт и няма да започнат да събират от утре.
Юлиана Колева:
Ще започнат, защото министерството ще ги контролира.
Мая Манолова:
Защо хората трябва да дължат и тези такси?
Юлиана Колева:
Всеки когато иска да прави някаква справка, дължи някаква такса. Длъжник, кредитор – всякакъв дължи такса. В хода наедно съдебно дело нали също се плащат тези разноски.
Мая Манолова:
Не случайно този текст беше променен в интерес на хората, които са в такова състояние. Ако искате въведете разлика между юридически и физически лица или нещо друго, но да се товарят гражданите в условия на криза с допълнителни такси и разноски, в ситуация, в която очевидно не могат да си плащат сметки, е просто прекалено.


Искра Фидосова:
Има постъпило процедурно предложение от Мая Манолова за отлагане гледането на второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за частните съдебни изпълнители с предложение да присъства представител на Министерството на правосъдието – министър или заместник-министър, при гледането на доклада за второ четене.
Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Пет „въздържали се”.
Не се приема процедурното предложение.
Започваме по доклада за второ четене.
Закон за изменение на Закона за частните съдебни изпълнители.
Предложението е да подкрепим текста на вносителя за наименованието на закона. Желаещи за изказване по наименованието на закона. Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Няма.
§ 1. Постъпило е предложение на Н.пр. Ивайло Тошев и група народни представители.
Има предложение за редакция на § 1.
„§ 1. В чл. 16, ал. 2 се изменя така:
(2) За получаване на писмени справки и удостоверения, на копия и извлечения от документи, съдържащи информация за длъжника по ал. 1 и по чл. 431, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, както и да вписване на обезпечителни мерки се дължат държавни и местни такси.”
Желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Предлагам първо да гласуваме моето предложение за отпадане на § 1, което мога да направя устно, а след това предложението на колегата Тошев.
Искра Фидосова:
Други изказвания по § 1. Г-жа Мая Манолова.
Мая Манолова:
В предложението ми за процедура аз казах какви са ми аргументите. Изобщо не считам за уместно в условията на криза гражданите да бъдат товарени с допълнителни такси и разноски, защото едва ли някой се заблуждава, че в крайна сметка това изменение ще натовари длъжниците, нито съдебните изпълнители, нито взискателите. Това е част от политиката на ГЕРД. Идеята е да се пълни хазната за сметка на хората, които са в най-затруднено положение. Ясно е, че чуваемост по този въпрос няма да има.
Отделно от това стои въпроса за неравнопоставеността на длъжниците по изпълнителни съдебни производства предвид това дали са клиенти на държавен съдебен изпълнител или на частен съдебен изпълнител. Защото тези, които са на държавен съдебен изпълнител няма да дължат поисканите от взискателите справки или поне таксите за тях.
И ако отдавна не сте си сверявали часовника какво се случва в съдебното изпълнение, хората се товарят с колосални такси и разноски и то проблемът е за тези, които са най-бедните и наистина не могат да си платят въпросните задължения. Така че изобщо не е за пренебрегване дали ще пишат плюс 5 или плюс 10 справки за най-невероятни информации, които може да поиска един длъжник.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-н Корнезов и след това г-н Радев.
Любен Корнезов:
Дали са държавни или частни съдебните изпълнители, те изпълняват една държавническа функция, макар и да са частни. Изпълнението на съдебните актове са типично държавнически функции, така че трябва да бъдат на един и същи режим, включително и относно плащането на такси. А таксата не е нищо друго, освен заплащане на една услуга. Това е цената на услугата, която се извършва.
Сега положението е такова, че държавните съдебни изпълнители никой не ги освобождава. Няма законов текст. Има едно фактическо положение, макар и юридически никъде да не е казано, че не се заплащат. Затова трябва при всички случаи да въведем и мисля, че бяха двама представители от Камарата на частните съдебни изпълнители миналия път, които също се съгласиха, че трябва да бъдат на еднакъв режим. Всяка услуга се плаща. Това струва пари на държавата.
Този текст обаче решава сам въпроса за частните. За другите ни подсказват, че ще го вкарат в ГПК. Но защо трябва да товарим ГПК с таксите. Най-вероятно в чл. 431. Но кърпим нещата, а не ги решаваме окончателно. Защото държавните продължават да не плащат. А сега ще натоварим частните.
Искра Фидосова:
Има думата г-н Радев. След това г-н Казак.
Емил Радев:
Както каза г-н Корнезов, наистина няма изричен текст, който да освобождава държавните съдебни изпълнители. Но както чухме и от представителите на Министерството на правосъдието такава практика съществува и те се ангажираха да я премахнат. Сега въпросът е дали ние с изричен текст, защото ако това съществува, чл. 79 съществува в момента. Няма изключения там за случаите на заплащане на такси. Най-лесното е да сложим един текст, който да е солидарно отговорен държавния съдебен изпълнител при събиране на тези такси. Аз съм сигурен, че тогава ще се събират много стриктно и бързо.
Но когато говорим за разноски, все пак нека да говорим, защото в момента стои един проект на ГПК, който е между първо и второ четене, където въведохме специален режим за обжалване на адвокатските възнаграждения в изпълнителното производство, защото ако някой ми каже, че 10 лв. за удостоверение са големия проблем на длъжника, аз казвам, че са проблем, например, хонорар от 500 лв. при събиране на вземане от 1000 лв. Така че ние вземаме мерки длъжникът да може да бъде защитен, защото изрично в момента това не може да се обжалва. С проекта за промяна на ГПК въвеждаме това. Така че мислим и за длъжника във всички тези производства.
А все пак тук има предоставяне на услуга от държавата, която струва пари. Иначе препращаме това на тежестта на всички данъкоплатци.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз мисля, че този законопроект, независимо дали ще бъде приет сега или ще бъде отложено неговото разглеждане и приемане, докато не се внесе съответното изменение в ГПК, мисля, че е добър повод веднъж завинаги да се сложи ред и да се поставят в положение на равнопоставеност двете групи. Едно е сигурно, всяка услуга, включително и държавна, струва пари и тя трябва да се поеме от някого. Целият въпрос е от кого? И тук мненията се разделят: дали от длъжника, или от взискателя. На мен ми харесва това, което прочетох в становището на Камарата на частните съдебни изпълнители. Допада ми една тяхна идея всеки който започва изпълнително производство, независимо дали пред държавен или пред частен, да внася предварително една определена държавна такса за образуване на изпълнително производство. Оттам нататък тази такса ще покрива всички разходи, които съответният частен или държавен съдебен изпълнител ще прави за получаването на такива документи. Тази държавна такса ще покрива тези разходи. Тогава може вече да се запише, че са освободени от държавни такси, тъй като те в самото начало на изпълнителното производство ще бъде внесена една сума в бюджета на държавата.
Любен Корнезов:
Предлагам да го отложим и да го гледаме заедно с ГПК, за да можем да го решим окончателно въпроса.
Искра Фидосова:
Колеги, коментарът тук и експертното мнение, което получих, за което благодаря, ме навежда на мисълта, че неправилно е подготвен текстът в § 1. Може би по-правилно е наистина да отпадне в ал. 2 текстът след запетайката текстът: „частният съдебен изпълнител не дължи заплащане на държавни и местни такси”.
В същото време гледам чл. 79 от ГПК, който не прави разлика между държавни и частни. Мисля, че е ясен текстът. Референтите казват също казват едно и също. Или трябва да го отложим и да оправим текста или да отпадне, или да го оправяме сега доклада и да го пускаме за пленарна зала.
Разлика в ГПК няма и не трябва да има между частен и държавен изпълнител.
Какво е мнението на вносителите по предложението за отпадане на ал. 2 на действащия чл. 16. Питам представителя на Министерството на правосъдието.
Снежана Димитрова:
Ал. 2 съдържа освен определяне и уредба за това, че се дължат държавни и местни такси, и едно второ изречение, че „държавните и местни такси се заплащат от взискателя и са за сметка на длъжника.”
Това като уредба доколко би присъствало, ако отпадне ал. 2, както се предлага.
Искра Фидосова:
Колеги, какво ще кажете, да го отложим ли?
Любен Корнезов:
Какво толкова има. Другата седмица ще го гледаме.
Искра Фидосова:
Второ процедурно предложение за отлагане на разискванията по доклада за второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за частните съдебни изпълнители, № 002-01-60, внесен от Министерския съвет.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Отлагаме го, но ще помоля в рамките на няколко дни с представители на Министерството на правосъдието и на Камарата на частните съдебни изпълнители заедно с експертите – референти и членове на Правната комисия да се изчисти текстът на § 1.
Ще помоля и за предложения по § 2. Какво налага влизането в сила от деня на обнародването. Какво е толкова спешно, та да го бързаме и от обнародването. Това също трябва да отпадне.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 054-01-77, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 11.10.2010 г.
От вносителите давам думата на г-н Ципов накратко да представи законопроекта.
Красимир Ципов:
Мотивите са кратки. По-голямата част от вас още в началото на заседанието изразихте становище. Ние считаме, че с тези промени ще се отстрани една празнота в действащия закон, който не регламентира изрично въпроса, свързан с извършването на проверката на подписката. Също така не е определен изрично и отговорния държавен орган, който извършва съответната проверка, както и финансирането на тази дейност от държавния бюджет. С оглед на това предлагаме тези изменения и допълнения, които определят реда за изпращане на подписката за проверка на изискуемите от закона данни.
Също така се определя и Главната дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството като компетентен орган, който по аналогия на действащото изборно законодателство да извърши необходимите проверки.
Поради обстоятелството, че са постъпили предложения в Народното събрание за провеждане на референдум, е необходимо в Преходните и заключителните разпоредби да се уреди прилагането на този закон спрямо и внесените предложения за референдум. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Госпожи и господа народни представители,
Решихме този въпрос да го обсъдим по същество без оглед на процедурните въпроси.
Към предложеното съдържание аз нямал възражения. Но смятам този законопроект за излишен, защото вярно е, че в сегашната разпоредба на чл. 13 се съдържа една обща постановка, че Председателят на Народното събрание проверява документите, които са подадени. А идеята е, че в тази проверка може да се включи и достоверността на лицата и подписите, които са събрани.
Беше казано, че в запитване до служба ГРАО е получен отказ, тъй като те са казали, че нямат такова задължение. Беше хубаво да бъде поканен ръководителя на тази дирекция, за да знаем дали наистина те са оспорвали прилагането на закона и парламентът сега, за да избегне дискусията, ако въобще такава съществува, с един орган ан изпълнителната власт, тъй като аз мисля, че ако се ангажира самото правителство, към което е служба ГРАО, то тя не би могла да откаже извършването на такава проверка. Защото съществува § 2 в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, който гласи, че за всички неуредени случаи в този закон се прилага Законът за избор на народни представители, респективно за общински съветници. Това е била нашата идея, когато сме приемали закона, да не преписваме всички тези технически процедури, защото тези два закона винаги трябва да се гледат в една цялост. Така че тук не става дума за една непредпазливо допусната празнота, а по-скоро за едно препращане. Тъй като там този въпрос е уреден изрично как се прави проверка на имената и подписите, той не фигурира в този закон, но това не значи, че няма такъв род субсидиарно прилагане на другия закон в тази материя. Там никой не е спорил, когато има изричен запис, кой, как и при какви условия трябва да извърши проверката.
Ако това допълнение е някакъв начин да се проточи процедурата по произнасянето по един въпрос, е отделна тема. Но не е за нас това проблем, който не може да бъде решен при действието на закона. Затова именно го смятаме за безпредметен, а не че това, което е записано, не е така. Но този въпрос намира решение и при сега действащия закон. Ще се окаже, че ние пак започваме да променяме по няколко пъти законите, вместо ако има нужда наистина да се гледат спорни по същество въпроси в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, а не такъв род технически проблеми, които не са и проблеми.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Само ще си позволя да прочета две изречения от отговора на ГРАО до Председателя на Народното събрание.
„Моля за вашето становище относно гореуказаната методика и указания за предстоящата проверка.” Описали са как става и в каква последователност става проверката – имена, ЕГН, проверка за съответствие на ЕГН и име. Последното изречение гласи:
„Извършването на подобна обемна проверка (над 400 хиляди участници в подписката) е извън функционалните задължения на Главната дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” и като административна услуга следва да бъде финансово обезпечена във връзка с влагането на допълнителен труд и разходи за издръжка.”
Всъщност това е поводът ние да направим това предложение.
Янаки Стоилов:
Ние на сме подчинени на служба ГРАО, а можем да им изпратим нашето становище за прилагането на закона.
Искра Фидосова:
То е изпратено.
Янаки Стоилов:
Кое е изпратено. Изпратено е тяхното становище до нас.
Искра Фидосова:
Преди това, на 3 септември 2010 г. до тях е изпратено писмо с молба. Описва се постъпването на подписката. Съгласно изискванията на чл. 13, ал. 4 от същия закон предложението е разпределено на Комисията по правни въпроси. Тя се е произнесла. Председателят в своето писмо до министъра на регионалното развитие и благоустройството казва:
„Във връзка с това ви моля да разпоредите на ГД „ГРАО” да извърши необходимата проверка. Надявам се проверката да бъде извършена във възможни най-кратки срокове. Те ни връщат отговора, който е от 30 септември, от който отговор вече ви прочетох края.
Янаки Стоилов:
Благодаря за информацията. За да не бъда по-обстоятелствен, мисля, че сега ние трябва да им изпратим нашия отговор защо сега съгласно закона те са органът, който трябва да направи проверката. Но това писмо трябва да бъде изпратено не до служба ГРАО, а до ресорния министър. (Такова вече е изпратено.) Тогава до Министър-председателя, защото той е човекът, който може да задължи органите на изпълнителната власт да прилагат закона. И ако Министър-председателят каже нещо друго, тогава вече да обсъждаме ситуацията по прилагането на закона. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз мисля, че вместо да се впускаме в подобна совалка и да доказваме между институциите какви са законовите задължения на една или друга институция, по-добре да говорим чрез своите официални актове, които приема Народното събрание – закони, решения и т.н. Аз например не споделям това тълкуване на г-н Янаки Стоилов, че едва ли не е ясно от тази Преходна и заключителна разпоредба на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление следва ГРАО по абсолютна аналогия на това, което той върши във връзка с провеждането на изборите, да извърши и тази проверка. Това за мен не е изричен и ясен текст, който да изисква императивно, че точно в този случай ГРАО трябва по аналогия да прилага задълженията си по закона. Защото аналогията не е сигурна и безспорна в случая. В закона ясно е записано какви подписи трябва да се проверяват и за какво – за регистрация на партии за участие в избори. А тук говорим за съвсем друго нещо – подписи за иницииране на референдум, а не за регистрация на някакви субекти, които ще участват в нещо – в референдум или нещо друго. От тази гледна точка винаги може да се оспори аналогията и прилагането по аналогия на преходната разпоредба. Затова вместо да спорят институциите за прилагането на закона, по-добре е изрично да запишем, както са предложили колегите. Законът задължава ГРАО да извърши тази проверка и така ще спечелим време.
Искра Фидосова:
Законът може да бъде приет. Нашата идея беше това да стане тази седмица и другата седмица. Няма пречка, ако всички парламентарни групи, решат това. Ясно е вече, че няма да стане. ГРАО казва, че за три-четири седмици могат да направят тази проверка. Дали ще влезе в зала на 20 октомври или на 10 ноември, нали в крайна сметка е важно да се изпълнят изискванията на закона и да се види, че тази подписка отговаря на тези условия. Не можем ние да предполагаме, че имената и ЕГН в подписката са верни. По това не спорим, но подкрепа за двата текста, които се предлагат няма.
Други желаещи за изказване? Съгласно процедурното предложение няма да го подлагам на гласуване днес. Г-жа Петрова.
Кристияна Петрова:
В чл. 13, новата ал. 2 не става ясно. Служба ГРАО започва незабавно и извършва служебната проверка.
„Когато ГРАО установи наличието на необходимия брой подписи, изискуеми по чл. 10, ал. 1, т. 5 или ал. 2, преустановява проверката и изготвя протокол, който се изпраща на председателя на Народното събрание.”
Тук няма оказан някакъв срок. Значи тази проверка може да се извърши и за пет месеца и за две години. Не се знае колко подписа ще се съберат. Може да са над 500 или 600, или 1000 000. Просто няма срок.
Искра Фидосова:
Срокът се съдържа и това е общият срок. Ако отворите например Закона за избиране на народни представители и прочетете чл. 49, ще видите, че и там няма срок, защото има общи срокове, в които периодът за проверката е оказан. В чл. 13, ал. 7 има срок. Има и в ал. 3 срок – „определя едномесечен срок за тяхното отстраняване”. Тези срокове се включват в общия срок. Какъв срок да напишем. Ако подписката е с 800 хил. подписа, защото се иска по друга алинея, където референдумът ще бъде задължителен, какво да запишем – 10 дена, 30 дена, 100 дена?
Митхат Метин:
Може някаква препратка да се направи и да се реши въпроса. Да сложим краен срок. Примерно, в срок не по-късно от....
Искра Фидосова:
Г-н Методиев, имате думата.
Веселин Методиев:
Г-жо Председател, аз мисля, че изясняването на въпроса за срока, което е може би най-важното, показва, че действащият закон не върши работа с цялото ми извинение към г-н Стоилов. Този факт е предостатъчен, за да кажем, че трябва да се направи нов текст. Така че най-доброто процедурно решение е, след като колегите са внесли и друг законопроект, в който се третира и този въпрос, на следващото заседание, когато обсъждаме техния законопроект, преди гласуването на двата да вземем решение, което е нормалното – да се направи доклад за второ четене заедно с двата законопроекта, след като са по една тема, ако те се допълват. Може да се окаже, че точно това ще бъде ситуацията в следващия четвъртък или когато ще е заседанието. Това означава, че ние сега наистина трябва да прекратим дискусията, защото вече се направиха първоначалните изказвания, ясна е основата на темата. Нека да приключим за днес, като оставим този въпрос за момента, в който ще обсъждаме и техния законопроект, защото вероятно ще се съчетаят тези текстове и да се постигне крания текст, който ще се гласува за второто четене.
Това е процедурата ми. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Ако може в не процедурната част да направя реплика на г-н Методиев, тъй като имаше и по същество. Не е проблемът в закона. Обикновено в такива теми, когато има несъгласие да се прилага пряката демокрация, започват да се търсят някакви нормативни извинения. Аз си спомням дискусията при приемането на закона. Г-н Методиев е привърженик на пряката демокрация до общинско ниво, т.е. на местно ниво, и противник на това тя да се прилага на национално ниво. Така че да не търсим обяснения в закона на разминаванията по въпроса по същество.
Веселин Методиев:
Колеги, нещата ще се усложнят в момента, в който влезем в конкретната тематика. Защото тогава тези абстрактни норми, които звучат особено за хората, на които докато им обясним какво е пряка и представителна демокрация, ще минат сигурно още 50 години. Тези неща, които са ясни на една група просветени хора не бива да служат за злоупотреба. Тук става дума за нещо конкретно. То ще бъде пълноценният политически дебат, когато той дойде на дневен ред. Сега изясняваме само една процедура, в която колегите Ципов и група народни представители са видели някаква празнина и в която аз смятам, че трябва да бъдат подкрепени.
Нека да не отиваме на другата тема. Тя ще си дойде по естествен път. И тук г-жа Фидосова е права – дали ще дойде на 20 октомври или на 10 ноември, може би 10 ноември звучи по по-различен начин като ден за разисквания. Но това е някакъв детайл от хронологията и нищо повече. Същината ще бъде много сериозна и тогава всички ние ще си заявим позициите. Но това е вече друг дебат, а не този, който водим в момента. Благодаря.
Искра Фидосова:
Колеги, преди да дам думата на следващия желаещ, бих искала да кажа, че ще бъде полезен и още един дебат да направим днес и да излезем неофициално ние членовете на Комисията по правни въпроси с позиция и становище по чл. 13, ал. 7 какъв е срокът.
„Народното събрание приема решение по предложението за референдум на едно гласуване в срок до три месеца от внасянето на предложението по ал. 1 или 3.”
Има ли някой от колегите юристи да смята, че този срок по ал. 7 е преклузивен. Аз смятам категорично, че не е.
Всички присъстващи в момента членове на Комисията по правни въпроси смятат, че срока по чл. 13, ал. 7 не е преклузивен.
Имате думата, колеги.
Георги Терзийски:
Г-жо Председател,
Колеги, позволете ми да насоча мисленето ви в една малко по-различна посока. Няма норма, която да задължава извършването на подобна проверка. Тук в момента ние разглеждаме една процедура, която възникна чисто технически пред г-жа Председателката на Народното събрание относно нейните разсъждения по какъв начин да установи достоверността на подписката.
Ние говорим за ал. 3 – „при установяване на нередности”. Аз мисля, че подписите в единия и в другия случай са достатъчно голямо число като количество, което да дава основание, че дори да има примерно подпис на гражданин без избирателни права, то той да бъде пренебрегнат. Ние говорим за 200 хиляди подписа. Като контрахипотеза ще задам въпроса. Ако ГРАО установи 199999 действителни подписа каква ще бъде позицията?
Искра Фидосова:
Първо, ГРАО не установява действителни подписи, колега. ГРАО прави проверка за съответствие – за съответствие на трите имена, ЕГН и подпис че фигурира срещу това лице, да няма повтаряне на имена. Не можем ние като Народно събрание, като законодателен орган да презумираме дали 100 хиляди подписа или 200 хиляди или 300 хиляди от предоставените 500 хиляди са достоверни и данните, които са посочени са истински или не. Дари и 1 млн. подписа да са представени, ние нямаме такова правомощие по силата на никой закон, на никой акт да го презумираме това. Граждани с избирателни права. Как да го установим ние това, колега? Има ред, има закон, има Конституция. Проверката се прави при всички подписки. Тук няма никакъв проблем. Аз самата се учудвам защо толкова упорито не се приемат тези два текста, за да се направи проверката за 2-3 седмици и да се приключи с това нещо. Самите вие във вашия законопроект, който сега разлиствам, казвате, че трябва да има проверка. И не ви разбирам какво казвате в момента? Ту искате проверка, ту не искате.
Георги Терзийски:
Искам да ви кажа, че в така действащия закон не е презумирана такава проверка.
Искра Фидосова:
Последно и преминаваме към следващата точка от дневния ред.
Самият инициативен комитет, който е с въпросната подписка, по която изтича този срок, твърди, че трябва да има такава проверка. Никой досега не казва, че не трябва да има такава проверка. Затова нашата молба беше да излезем от ситуацията, като се обединим около един текст. Като не става, продължаваме със следващата точка.
По пета точка - Обсъждане на национална гражданска инициатива с предложение за изменение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление № ПГ-028-00-24, внесена от Инициативен комитет на 10.06.2010 г.
Искам малко да дискутираме по това какво би било нашето предложение за проект на решение, за да работим в тази посока. Защото това е нов закон. За първи път имаме такава процедура. Да помислим като юристи какво оттук нататък трябва да направим. Трябва да излезем с проект на решение, което да предоставим на Народното събрание за разискване по повод на конкретната подписка. Бих искала да се обърна към г-н Стоилов, защото той все пак е автор на този законопроект. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз мислих по този въпрос. Той в някаква степен не пряко е стоял и при подготовката на законопроекта, но винаги практиката дава повече конкретни случаи и това е сега повод да уточним съдържанието.
Тази гражданска инициатива като брой хора, които я предлагат, като оформяне, според мен напълно съответства на закона. Но сложността на казуса идва от това, че чрез гражданска инициатива всъщност на нас ни се предлага промяна в закон. Въпросът на който трябва да отговорим е възможно ли е по реда на гражданската инициатива да бъде упражнявана законодателна инициатива. По-скоро идеята при приемането на закона е била, че гражданската инициатива засяга въпроси, по които компетентният орган може да се произнесе с решение, било то на изпълнителната власт или на парламента. Има такива случаи, но да не търся примери. Защото има някои държави, при които е допустимо през гражданска инициатива да се предлагат законопроекти. Но в тези случаи обикновено изискуемото мнозинство на инициаторите е много по-голямо и то общо взето кореспондира с изискванията за провеждането на референдума, като в някои страни съществуват и условия, ако се предлагат някакви корекции в инициативата, парламентът да може да ги извърши, преди те да бъдат поставени за гласуване от гражданите. Но тук краният адресат на предложението е самият парламент, а не обществото, както е при референдума.
Затова аз смятам, че ние можем да приемем едно решение, което да вземе отношение по същество и да каже, че Народното събрание по принцип споделя (поне това е моето мнение) направените предложения в гражданската инициатива от тези лица, но те трябва да бъдат обсъдени и гласувани по реда на законодателната процедура. Т.е. това вече предполага наличието на законопроект, който прецени може да внесе, и по него да има произнасяне. Защото иначе би се оказало, че това е един байпас на законодателния процес и ние искаме законопроектите да се внасят от народни представители или от правителството. А така ще се окаже, че всеки 50 души, по всякакъв повод могат да правят това. Това може да се извлече като аргументи и от другото, че на референдум могат да се подлагат и закони с изключение на кодекси или закони, които цялостно уреждат материята в дадена област. Т.е. по реда на гражданска инициатива може да се иска да бъдат оспорени няколко текста от действащия закон, които примерно, с изискуемите тук прагове, и те да бъдат подложени на одобрение или отхвърляне. Но това вече трябва да стане по другия ред.
Аз предлагам ние по същество да кажем, че е обсъдено това предложение, че се изразява принципна подкрепа за него, но тъй като то буквално попада в правомощията за промяна на закона, този въпрос трябва да бъде обсъден самостоятелно по съответния ред. Това, според мен, е коректният отговор на предложението. Благодаря.
Димитър Лазаров:
Присъединявам се с едно изключение. Защо трябва да изразяваме подкрепа?
Янаки Стоилов:
Защото все пак се очаква от парламента по това предложение да каже дали го споделя или не. От това не следва автоматично, че то в този си вид може да произведе действие. Но иначе би изглеждало като бягство да се коментира по същество предложението.
Димитър Лазаров:
Предложението е за намаляване на изискуемия се брой подписи. Това е една много по-дълга тема.
Искра Фидосова:
Колеги, нека да не влизаме по същество какво се предлага. Въпросът е принципен и е прав г-н Стоилов. Можем ли да приемем, че инициативен комитет ще има право на законодателна инициатива или не. Моето лично становище е точно това, което каза и г-н Методиев и след това г-н Казак.
Заповядайте, г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Мисля, че сега навлизаме в същината на част от прилагането на този нов закон за България. Трябва да констатирам с искрено задоволство, че започваме да сближаваме позиции и постигане на съгласие по нещо много важно. Т.е. как ще се прилага? Изказването на г-н Стоилов насочи вниманието към това, че трябва да се вземе решение безспорно, за да се изпълни закона. И от друга страна, това решение трябва да е категорично ясно, че законодателната инициатива остава в ръцете на конституционния текст. Т.е. на народните представители и на Министерския съвет. По този начин ще постигнем, според мен, две цели:
Първо, ще реализираме закона.
Второ, ще дадем яснота на хората, които искат да организират подобен тип граждански инициативи, както на местно, така и на национално равнище, че има въпроси, по които съответно институциите – в нашия случай парламентът, могат да се произнасят „ограничително”, т.е. да съобщят на хората, че това по Конституция е възможно да го извършат те (другите органи), а не гражданската инициатива. Т.е. че страната ни по своето устройство не е Швейцария, да го кажа на разбираем език, а е Република България и че не е разпространено такова явление – законодателна инициатива в широкия кръг на европейските държави с парламентарно управление. Защото тези неща не трябва да бъдат спекулативни. Ако ние в този казус успеем да постигнем съгласие, ще започнем реално да прилагаме един амбициозен план, който се съдържа в целия този закон. Ако го направим през политическото си различие, аз мисля, че ще блокираме всякаква възможност за по-нататъшно прилагане. Защото няма никакъв проблем да се наложи една политическа воля. Каква е тя, всеки ще си решава по време на гласуването. Но най-доброто и аз, като процедура, това ми е изказването, наистина решението да съдържа точно този път. Това е гражданска инициатива. Тя е навлязла в полето на законодателната инициатива. Но законодателната инициатива ще остане в институциите народни представители и правителство. Това е коректният начин, това е конституционно съобразният начин да се изготви решението. Защото вие поставихте въпроса процедурно как да се изготви решението. И аз се присъединявам към такъв тип процедура.
Красимир Ципов:
Това е изискването на закона, г-н Методиев, който казва в чл. 52 освен, че обявяваме своето решение, казваме и мерките за неговото изпълнение. Мисля, че ще бъдем напълно коректни.
Искра Фидосова:
Г-н Казак иска думата. Заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, може би аз имам някакъв проблем с разбирането или по-точно със схващането на текста.
В момента тази гражданска инициатива с колко подписа фактически е сезирала Народното събрание и то призовава да вземе решение. (С 50.) Добре. Ако 50 човека могат да поставят един проблем пред Народното събрание и то да е длъжно с един акт на пленарна зала, наречен решение, да вземе отношение по него, аз мисля, че това би означавало тотално снижаване или девалвация на парламентаризма или на актовете на Народното събрание. Ако някой има намерение да тълкува, че, заради тази гражданска инициатива от 50 подписа, Народното събрание е длъжно да приеме от пленарна зала решение! Извинявайте! Утре Народното събрание ще бъде залято от всякакви граждански инициативи с 50 подписа. За какво говорим.
Уважаеми колеги, аз ви призовавам. Сега е моментът ние да сложим ред, специално по отношение на Народното събрание. За другите органи, до които би могло да бъде отправена такава гражданска инициатива, не коментирам, но за Народното събрание категорично не. Решение – да, но не от пленарна зала, от ресорна комисия становище или решение на Комисията. Съобразно материята, Председателят на Народното събрание да прецени дали Правна комисия, дали Комисията по правата на човека, жалбите и петициите на гражданите и т.н. – да има някакъв акт от страна на Народното събрание, но не категорично и задължително решение на пленарна зала. За 50 подписа вие да ангажирате решение на Народното събрание е абсурдно за мен. Благодаря.
Искра Фидосова:
Други мнения или по-скоро има ли различни мнения от тези, които се изказаха.
Да направим ли едно становище за следващото заседание, което да раздадем предварително по e-mail, за да може всеки да се запознае добре и да направи своите редакции, за да можем в четвъртък да го гледаме в Комисията, за да приключим поне с тази инициатива.
За следващия четвъртък остава и обсъждането на закона на колегите от „Ред, законност и справедливост”, но нещата вече изглеждат съвсем различни.
От друга страна, за да правим промяна в закона, трябва да има едно сериозно обсъждане и съответно една работна група, а не така на парче. Тук ставаше въпрос само за тези два текста. Повече няма да се обръщам с молби, тъй като мисля, че достатъчно ясно се обясни каква е целта и резултатът другата седмица може би ще бъде ясен предварително.
Колеги, по шеста точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на приетия на първо четене Законопроект за изменение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 002-01-55, внесен от Министерския съвет на 18.06.2010 г., предоставям думата на колегата Димитров да води заседанието. Аз се оттеглям по обясними причини. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Бих искал да предложа дали тази тема не е добре да я обсъждаме, когато започнем обсъждането на Закона за ограничаване на преките плащания. Защото трябва да видим темата малко по-широко. Така изваждаме нотариусите напред. Има един правителствен законопроект, който е за ограничаване на преките заплащания, цитирам го по смисъл, за да видим тогава подкрепяме ли тази идея, частично ли я подкрепяме или не и да видим какво е необходимо специално за нотариалната дейност. Защото така взимаме някакви сектори, изваждаме ги от другите, и обсъждаме как да стават разплащанията.
Това е моето предложение - тази тема да я обсъдим в контекста на общия проблем за намаляване на преките разплащания.


Предс. Тодор Димитров:
Колега, този закон, за който Вие говорите, е в дневния ред на Народното събрание. А този е различен.
Янаки Стоилов:
Тогава нямам възражение. Аз мислех, че искате становище по този.
Предс. Тодор Димитров:
Колеги, продължаваме с последната точка от дневния ред - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на приетия на първо четене Законопроект за изменение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 002-01-55, внесен от Министерския съвет на 18.06.2010 г.
По доклада - „Закон за изменение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Няма против и въздържали се.
Параграф единствен.
Чл. 84 се изменя така:
„Български дипломатически и консулски представители.
Чл. 84. (1) Българските консулски длъжностни лица в чужбина, при спазване на съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс и ако документът е съставен на български език, могат:
1. да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване и са представени от български или чужди граждани;
2. да удостоверяват верността на преписи и извлечения от документи, представени от български граждани;
3. да съставят нотариални завещания на български граждани.
(2) Удостоверяването на датата, съдържанието и подписа на частен документ, който не подлежи на вписване и е представен от чужд гражданин, се извършва само ако документът е предназначен да произведе действието си на територията на Република България.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване така прочетения текст на параграф единствен. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма. Приема се.
Благодаря ви. С това приключваме с дневния ред.
Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова