Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 51


Днес, 21.10.2010 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Илонка Стойкова, началник на отдел „Нормативни актове” в дирекция „Правна”, Цвета Караилиева, младши експерт в отдел „Политика за потребителите” в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”; от Комисията за защита на потребителите – Огнян Варадинов, член на комисията; от Министерството на финансите, дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” – Цветанка Михайлова, началник на отдел; от Българска народна банка – Димитър Костов, подуправител и Нина Стоянова, главен юрист; от Комисията за финансов надзор – Валентина Стефанова, началник на отдел Методология на финансовия надзор в дирекция „Правна и методология на финансовия надзор” и Анна Андонова, юрист - главен експерт, в отдел „Юрисконсулт и нормативна уредба”; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, служба ГРАО – Иван Гетов, директор, и народните представители Яне Янев и Георги Терзийски, вносители на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имаме необходимия кворум да започнем. Дневният ред за днешното заседание е:
1.Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 002-01-90, внесен от Министерския съвет на 12.10.2010 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 002-01-92, внесен от Министерския съвет на 12.10.2010 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 054-01-79, внесен от Ивайло Георгиев Тошев, Даниела Димитрова Миткова и Юлиана Генчева Колена на 12.10.2010 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление:
- № 054-01-77, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 11.10.2010 г.
- № 054-01-80, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 13.10.2010 г.
(По първа точка заседанието се ръководи от Тодор Димитров, заместник председател на Комисията по правни въпроси.)
Председател Тодор Димитров:
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 002-01-90, внесен от Министерския съвет на 12.10.2010 г.
От името на вносителите - Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, кой ще представи законопроекта? Заповядайте г-жо Стойкова.
Илона Стойкова:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Представяме на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, който въвежда изискванията на Директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г. относно защитата на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за разпределено във времето ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна.
Със измененията в закона се въвеждат и някои изисквания на регламента по отношение на контрола – Регламент 1222/2009, относно етикетирането на губи по отношение на горивна ефективност и други съществени параметри.
Предмет на измененията са въвеждането на четири вида договори, т.е. изменението на клаузите относно тях, така че да се разшири понятието за тях, да се подобри прозрачността, като се въвеждат подробни изисквания относно рекламата, преддоговорната информация, договорната информация, правото на отказ, забраната за извършване на авансово плащане и други разпоредби, които целят защитата на потребителите. При сключването на някои от тези четири договора, търговецът е длъжен да предостави задължителната преддоговорната информация по достъпен начин. Въвеждат се четири стандартни формуляри за всеки от видовете договори, както и отделен стандартен формуляр за упражняване правото на отказ.
Нов елемент в уредбата на тези договори е изискването, както преддоговорната, така и договорната информация да се предоставят по избор на потребителя на езика или на един от езиците на държавите членки на Европейския съюз, в която пребивава или чиито гражданин е той. Когато потребителят пребивава или търговецът упражнява своята търговска или персонална дейност на територията на Република България сме въвели договорът да се изготвя задължително и на български език.
Разпоредбите на проектозакона предвиждат, че преди сключването на някои от договорите търговецът трябва изрично да уведоми потребителя за наличието на негови права. Това са права за отказ от договора, за срока за упражняването на това право, за забрана за извършване на авансово плащане в периода, в който може да се откаже от него.
Също така въвеждаме и някои изменения в закона, които се свързани с прецизиране на разпоредбите относно рекламациите при продажба на стоки.
Също по отношение на потребителските сдружения е предвидено изискване за признаване на представителност. Процедурата е детайлно разписана относно кандидатстване, необходимо документи, срок за придобиване качеството на представителност на сдружение. Същественото е, че държавите ще предоставят финансиране само на представителни сдружения на потребителите.
Това е накратко.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря ви. Колеги, имате думата за изказвания. Има думата представителя на Комисията за защита на потребителите.
Огнян Варадинов:
Ние участвахме активно в изработването на проекта. Има справка за нашите предложения, които сме дали. Бих желал да обърна внимание само на две неща, които са обект на дискусията между Комисията за защита на потребителите и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Едната бележка е по повод на предложеното изменение в § 2 на проекта, което касае чл. 51 от закона. По наше мнение по този начин се създава едно противоречие между Закона за защита на потребителите и Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, тъй като Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина изрично постановява, че лекарствени продукти, независимо от това дали са със или без лекарско предписание, могат да бъдат продавани само в аптеки и дрогерии. Докато Законът за защита на потребителите в предложената редакция дава възможност такива продукти да бъдат предлагани извън търговски обекти, разбирайте по интернет и разни други такива способи. Според нас това е в противоречие и e в състояние да доведе до объркване в търговците. То би следвало да бъде разрешено по мое лично мнение на база на цитираното в съгласувателната таблица решение на съда на Европейската общност. Но това е мое становище.
Друго нещо, което ни направи впечатление, е предложеното допълнение на чл. 148. Чл. 148 касае правомощията на Комисията за защита на потребителите в случаите, когато се констатират неравноправни клаузи в договорите, предлагани на потребителите. Предложението е да се създаде нова точка в чл. 148, която, поне както е дадено тълкуванието в съгласувателната таблица, да задължи Комисията за защита на потребителите при установяване на неравноправни клаузи да завежда колективни искове. Нашето предложение беше този текст да бъде редактиран и мисля, че Комисията за защита на потребителите има възможността да го прави. Тази възможност я има в съответните раздели, които регламентират колективните искове. Т.е. според нас, тази точка сама по себе си е излишна.
Ако обаче целта е да се създаде задължение за Комисията за защита на потребителите във всеки случай на констатирани неравноправни клаузи да завежда колективни искове, ние считаме, че това законодателно решение не е удачно. В практиката мога да кажа, че в над 90% от случаите, когато констатираме неравноправни клаузи, а това се случва общо взето доста често, ние влизаме в диалог с търговците. Т.е. излагаме аргументи защо определени клаузи от техните общи условия, тъй като най-често те съдържат общи условия, считаме за неравноправни, на какво основание и с какви аргументи. В над 90% от случаите се стига до споразумение. Т.е. или клаузите биват отстранени или биват съответно изменени. Т.е. завеждането на колективни искове е една абсолютно неадекватна мярка в случая, тъй като търговецът има доброто желание да си оправи клаузите. Включването на неравноправните клаузи не се дължи на зла умисъл, а може би на не добро познаване на закона.
От друга страна, колективният иск от една страна е бавен процес, т.е. не особено адекватна мярка, когато общите условия се променят често. Знаете, че решения се постановяват и влизат в сила години след като бъде започнато делото. От друга страна, е доста скъпа мярка, тъй като става дума за обнародвания, които трябва да се правят, самият процес е сложен, ангажират се квалифицирани юристи, правят се разходи от търговците и от Комисията и това е в състояние да затрудни сериозно от финансова гледна точка дейността на ведомството.
Това са моите бележки. Благодаря, че ми дадохте възможност да ги представя.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря ви. По съображенията, изказани от представителя на Комисията за защита на потребителите, от името на вносителите кой ще вземе думата. Заповядайте.

Цвета Караилиева:
Добър ден на всички. С г-н Варадинов сме работили съвместно по законопроекта и въпросите, които той поставя тук, би трябвало да сме ги изчистили. Но явно не сме.
По отношение на първата забележка по чл. 51 от Закона за защита на потребителите, във връзка с изменението на разпоредбата, искам да отбележа две неща. Промяната, която правим, е по две причини: едната е влязло в сила решение на Съда на Европейските общности още през 2003 г., с което са преценили, че лекарствени продукти, които могат да се продават в аптеките, без да е необходимо лекарско предписание, могат да се продават свободно и от способите за продажба от разстояние. Способите за продажба от разстояние, както ви е известно, са по каталог, факс, онлайн и т.н. Те са подробно уредени в Закона за защита на потребителите в този раздел. В случая Съдът на Европейските общности е преценил, че за лекарства, които могат да се продават свободно в аптеките, без да е необходимо лекарско предписание, не може да се налага ограничаване. Ограничаването им е в противоречие с принципите за свободното движение на стоките. Държавите-членки могат да налагат ограничение за лекарствени продукти да не се предлагат чрез способите на продажба от разстояние единствено сам за лекарствени продукти, които се отпускат с лекарско предписание. Т.е. ние синхронизираме сегашната разпоредба с решението на съда.
Също така в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина имаме в чл. 234, ал. 4 (цитирам) „Забранява се продажбата по интернет на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание.” Това е единственото изискване на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, което всъщност не е в противоречие.
Третото, което мога да отбележа в тази връзка, е, че Законът за защита на потребителите не регламентира субектите и обектите, които могат ад извършват продажба на лекарствени продукти, а само способите им за продажба. Един от тях е този от разстояние.
Това е мота бележка по чл. 51.
Искра Фидосова:
На този текст стъпвате, за да изведете разпоредбата в чл. 51, по която имат претенции от Комисията за защита на потребителите. И аз като го чета ми звучи не в интерес на потребителите, а обратното – да не може по лекарско предписание, след като са ти отпуснати лекарства ,които са важни, животоспасяващи, да не можеш по договор за продажба от разстояние да си доставиш това лекарство. Аз не чух изказването на г-н Варадинов, но нали това е проблемът.
Огнян Варадинов:
Моето изказване беше в смисъл, че би следвало да се приведат в съответствие Законът за защита на потребителите, ако предложената редакция бъде приета на чл. 51 и Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, тъй като аз лично съзирам противоречие между тях. Т.е., от една страна, Законът за лекарствените продукти и хуманната медицина казва, че търговията на дребно с лекарствени продукти се извършва само в аптеки, т.е. само в стационарни търговски обекти, което означава по никакъв друг начин. В стационарни търговски обекти дистанционна търговия не може да се прави. От друга страна, Законът за защита на потребителите с така предложеното изменение дава възможност тези продукти да бъдат търгувани при условията на дистанционни продажби.
Предс. Тодор Димитров:
Директивата налага ли ние да въведем тази забрана, която се предлага в § 2.
Огнян Варадинов:
Доколкото аз схващам, либерализирането на търговските практики произтича от влязлото в сила решение на Европейските общности , което е цитирано в съгласувателната справка и което казва, че не би следвало да има рестрикции по отношение на продажбата на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание. Т.е. те би следвало да могат да бъдат предлагани с различни търговски способи. Т.е. моята бележка не е по отношение на предложената редакция на Закона за защита на потребителите, а молбата ми да помислим за това дали не би следвало да бъде променен Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина, тъй като в този закон се съдържа всъщност несъответствието с решението на Съда на Европейските общности.
Илона Стойкова:
Изменя се чл. 51. Аз считам, че тук е важен способът. Ние искаме да кажем, че тези лекарствени продукти, които не са по лекарско предписание, могат да се продават дистанционно. Предполагам, че в европейските страни тези лекарствени продукти, не е задължително да влезеш в аптеката, за да си го купиш, тъй като те се предлагат точно чрез тези способи. Тук ние наблягаме на способа.
Цвета Караилиева:
Законът за защита на потребителите не урежда обектите и субектите, които имат право да продават лекарствени продукти. Това е уредено в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Предс. Тодор Димитров:
Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
В ал. 4 от закона, който ни предоставихте, се казва: „Забранява се продажба по интернет на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание.”
Вие казвате същото в предложението за чл. 51, само че по друг начин. (Да.) Тук има една забрана. Принципът в правото е което не е забранено, е разрешено. Тук има изрична забрана. За едно и също се говори, изразено по различен начин – различна правна техника.
„Чл. 51. Забранява се предлагането и продажбата чрез сключване на договори за продажба от разстояние на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание.”
Тук обхватът е по-широк. Защото може да не е само по интернет. Може да бъде и по телевизията с дистанционна доставка.
Предс. Тодор Димитров:
За пояснение. Действащият текст на чл. 51 е: „Забранява се предлагането и продажбата...”. На практика вие предлагате нова редакция, която по същество е същата.
Колеги, има ли други изказвания? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Ако може да довърша. Ако ще се приема § 2. чл. 51 при всички положения трябва да се уеднакви като обхват с ал. 4 от другия закон. Защото продажбата по интернет е по-малкият обхват. Чл. 51 има по-голям обхват за дистанционна продажба. Ще се получи колизия между двата закона. Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина ще позволява при тази редакция дистанционна продажба, ако не е по интернет.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, колега Лазаров. Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 002-01-90, внесен от Министерския съвет на 12.10.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Председател Искра Фидосова:
Колеги, продължаваме с втора точка от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 002-01-92, внесен от Министерския съвет на 12.10.2010 г.
От вносителите кой ще представи мотивите? Г-жа Михайлова. Заповядайте.
Цветанка Михайлова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Изменението в предложения за обсъждане Законопроект за изменение и допълнение на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи е продиктувано от необходимостта да бъде хармонизирано българското законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на регулацията на финансовите пазари. Предвидени са изменения в няколко области и съответно се изменят освен Законът за платежните услуги и платежните системи още една група други закони, тематично свързани с предлаганите изменения. На първо място се транспонират приети изменения в Директивата относно окончателността на сетълмента в платежните и в системите за сетълмент на ценни книжа, като се установява режим, който цели да гарантира окончателността на нарежданията за превод, нетиране, както и изпълнимостта на обезпеченията по отношение на националните и чуждестранни участници в сетълмента на платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа.
Във връзка с изискването националните компетентни органи да гарантират, че правилата относно момента на въвеждане в оперативно съвместимите системи са съгласувани и ще бъде избегната правната несигурност в случаи на неизпълнение от страна на някоя от участващите системи, в законопроекта се предвижда при оперативно съвместими системи всяка от системите да отделя в свои собствени правила момента на въвеждане в системата, така че да гарантира, че правилата на съответните оперативни съвместими системи са съгласувани по между си.
Също така с оглед ограничаване на системния риск, който може да възникне при оперативно съвместимите системи поради липса на съгласуване относно приложимите правила за момента на неотменимост, е въведено изискването всяка от системите да определя в свои собствени правила момента на неотменимост по начин, гарантиращ че правилата на всички оперативно съвместими системи са съгласувани в това отношение.
При разглеждане на Директива 2000/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари Европейската комисия подчертава необходимостта от ревизиране на тази директива в частта, отнасяща се до дейността по издаване на електронни пари, тъй като някои от нейните разпоредби са оценени като възпрепятстващи възникването на единен пазар на услуги, свързани с електронните пари, както и развитието на такива услуги, удобни за ползване от потребителите. С оглед на това Директива 2009/110/ЕО има за цел да създаде ясна правна рамка по отношение на дейността на издателите на електронни пари и същевременно да осигури адекватно равнище на пруденциален надзор спрямо тази дейност.
Измененията в нормативната уредба на електронните пари на първо място предвиждат въвеждането на ясно определение за електронни пари с цел то да бъде технически неутрално. Това определение обхваща електронните пари, независимо дали те се държат в платежно устройство, притежавано от държателя на електронни пари, или се съхраняват от разстояние в сървър и се управляват от държателя на електронни пари посредством специална сметка за електронни пари.
На второ място измененията са свързани с режима на постоянен надзор на институциите за електронни пари, който е приведен в по-голямо съответствие с рисковете, пред които са поставени тези институции и е съгласуван с режима на надзор, прилаган по отношение на платежните институции съгласно Директивата за платежните услуги от 2007 г.
В същата тази връзка с оглед развитие на пазара за услуги, свързани с електронни пари е предвидено и намаляване на изискуемия начален капитал на дружествата, издатели на електронни пари, от 1 млн. евро на 350 000 евро, което в българското законодателство е предвидено в размер от 700 000 лв. Запазени са пълни надзорни правомощия, за да се гарантира, че в еднаквите по вид рискове се подхожда по идентичен начин спрямо всички доставчици на платежни услуги.
На трето място, с представения законопроект се изменя и Закона за договорите за финансовото обезпечение. Промените, предвидени в Директива 2009/44/ЕО разширяват приложното поле на Директива 2002/47/ЕС относно финансовите обезпечения по отношение на свързаните системи и вземанията по кредити чрез включването на вземанията по кредити като вид финансово обезпечение. Улесненото използване на вземанията по кредити като финансово обезпечение следва да създаде ползи за потребителите и длъжниците поради по-засилената конкуренция и по-широкия достъп до кредитиране.
Европейската централна банка е въвела вземанията по кредити като допустим вид обезпечение за кредитни операции в рамките на евросистемата още от 1 януари 2007 г., като се предлага с това изменение обхватът да бъде разширен спрямо всички държави членки. По този начин се разширява приложното поле на директивата и се обогатява обхвата на предлаганите финансови обезпечения с още един инструмент, а именно вземанията по кредити. Съвсем накратко измененията са в следните насоки: улеснява се използването на вземания по кредити като финансово обезпечение; премахват се излишните административни тежести, което е основна цел на този директива и инструмент.
Положението на обезпечените лица е акцент на тази директива. Длъжниците по вземания по кредити могат да се откажат в писмена форма от правото си на прихващане, както и от правата си, произтичащи от правилата за банкова тайна, ако това пречи или ограничава възможността на кредитора да предоставя информация за целите на финансово обезпечение.
На четвърто място се предлагат изменения, свързани със Закона за гарантиране на влоговете в банките са свързани с увеличаване на гарантирания размер на депозитите на 196 000 лв. Според изискването на чл. 7, § 1а от Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити до 31 декември 2010 г. държавите членки трябва да въведат фиксиран гарантиран размер на депозитите 100 000 евро. Преведен в българското законодателство размерът е фиксиран на 196 000 лв. Целта на това изискване е да бъдат избегнати пазарни нарушения поради прехвърляне на депозити от държави-членки с по-малък размер на гаранция в държави-членки с по-висока защита на депозитите, като чрез въведеният еднакъв размер на гаранция ще се осигурят равни условия в рамките на вътрешния пазар на Европейския съюз.
Постигането на унифицирани правила на гарантиране на депозитите на вложителите в общността ще доведе и до укрепване на доверието на вложителите в държавите-членки във финансовия сектор, което е основна цел на регулацията в тази сфера.
На последно място са предвидени изменения в Закона за държавния дълг, които не са продиктувани от изменения в европейското законодателство, а по-скоро са наложени с оглед необходимостта от прецизиране на разпоредбите относно регистрите, водени от поддепозитарите на държавни ценни книжа.
Това е накратко. Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Желаещи колеги за изказване или за въпроси?
Колеги, ще ви помоля да погледнете текста на § 6.
Действащият текст на чл. 21, ал. 3 гласи:
„(3) При откриване на производство по несъстоятелност за платежна институция средствата, получени от ползвателите на платежни услуги или чрез друг доставчик на платежни услуги за изпълнение на платежни операции, не се включват в масата на несъстоятелността.”
С предложението в § 6 в чл. 21, ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя: „а се разпределят от синдика съразмерно на получените от ползвателите на платежни услуги средства”.
Тук възниква принципният въпрос за контрола над дейността на синдика от съда, защото тази норма е специална, в случая спрямо Търговския закон. Тъй като няма предвиден такъв контрол от съда, още повече, че тези средства не се включват в масата на несъстоятелността.
Има някаква грешка в текста или има някакъв мотив, който не мога да го разбера, за този текст. Колеги, моля да го погледнете.
Нина Стоянова:
Аз ще се опитам да отговоря на въпроса. Няма грешка. Предвидено е, това беше така и в досега действащата версия на закона, че не се включват в масата на несъстоятелността средствата, получени от ползватели на платежни услуги в случай на несъстоятелност на платежната институция, тъй като това са чужди средства, а не нейни собствени. И тъй като закона и директивата тя може да извършва и друга стопанска дейност, а не само платежни услуги.
Сега предлагаме тази добавка, че се разпределят от синдика, защото в разсъжденията по законопроекта стигнахме до извода, че ние хубаво сме ги изключили от масата на несъстоятелността, но в случай на несъстоятелност все пак трябва да има някакъв ред, по който клиентите да си получат парите. Доколкото дружеството преминава изцяло под контрола на съда и синдика, сме предложили синдикът да ги разпредели съразмерно на наредените средства за преводи. Защото не виждаме друг орган, който да го направи. Все пак той наистина действа под контрола и на съда.
Искра Фидосова:
Г-н Радев има думата. След това Тодор Димитров.
Димитър Костов:
Преди това само едно допълнение да направя. Законът предвижда също така тези средства да се съхраняват по отделна сметка. Т.е. платежната институция в момента, в който ги получи от клиента и ако не ги е предала до края на деня на получателя, е длъжна да ги съхранява в отделна сметка.
Искра Фидосова:
Извинявайте, но ако може да повторите, тъй като колегите казаха, че не са чули добре.
Димитър Костов:
Тези средства се съхраняват по отделна сметка. В закона е предвидено като защитна мярка платежната институция, когато получи средства от платеца и до края на деня не ги е предоставила на получателя, да ги съхранява в отделна сметка. Така че технологично те са отделени от бизнес процесите и финансовите операции на платежната институция. Т.е. при тях не може да се получи ситуацията да не съответстват. Т.е. колкото са взети от клиентите и подлежат на връщане, толкова трябва да се върнат. Т.е. синдикът няма какво да оценява и да разпределя в някакви други съотношения.
Емил Радев:
С две думи синдикът тук не разпределя. Това не са му правомощията по реда на кредиторите да разпределя масата на несъстоятелността. Може би тук трябва да използваме яснота, че връща в какъв срок и т.н. – просто да изясним процедурата. Защото като кажем, че „разпределя”, ние казваме едва ли не, че ги включваме в масата на несъстоятелността. С неговото правомощие е той да осребри масата и да разпредели средствата между кредиторите. Това трябва да се уточни, защото ще остане неяснота.



Искра Фидосова:
Това е много важно, защото виждате на пръв прочит какви тълкувания предизвиква. От утре ще тръгнат да го прилагат и да разпределят, което не е много ясно.
Тодор Димитров:
Колеги, аз също мисля, че тук думата „разпределя” е неудачна, тъй като в Търговския закон, в част четвърта за несъстоятелността се говори за други разпределения и понеже повтаря това разпределение, създава възможност за двояко тълкуване.
Иначе считам, че е допустимо това, което е разписано като разпоредба.
Отделно от това за цялата дейност на синдика следи съда, включително и за тази дейност, а не само за разпределението. Така че при всички положения синдикът дава отчети, допълнително могат да му се изискват отчети, документи и т.н. Съдът по несъстоятелността ще следи включително и за законосъобразните действия на синдика и в тази му част.
Чисто технически само трябва да намерим вярната дума, защото тази дума подвежда. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Мисля, че § 60 на с. 29, т. 8, бук. „г”.
„В чл. 11, ал. 7 се изменя така:
(7) При прехвърлителен договор обезпеченото лице се удовлетворява, като запазва правото си на собственост.”
Моля да ми разясните какво означава това.
Нина Стоянова:
Тази част от разпоредби е по Закона за договорите за финансово обезпечение. Този закон е написан изцяло по Директивата за финансовото обезпечение. Никакво творчество не сме си позволили тук.
Съгласно тази директива, която е била въведена в България в края на 2006 г., преди приемането ни в Европейския съюз, има два вида финансови обезпечения. Единият вид е финансово обезпечение чрез залог, който е класически възприеманото. А другият е чрез прехвърляне на собственост. Има такова обезпечение съгласно директивата. То обаче е приложимо само на финансовите пазари и само между ограничен кръг лица, които са банки, финансови институции, застрахователи и т.н.
В чл. 11, в част от който са тези изменения, ние сме се опитали да разпишем как се удовлетворява лицето, когато има прехвърлителен договор, но има някаква процедура на несъстоятелност, и затова сме записали, че то запазва правото на собственост. Защото всъщност прехвърленото право на собственост е обезпечението.

Димитър Лазаров:
Обезпечават се чрез прехвърляне на право на собственост при определени условия при които определени условия може би аз трябва да я върна. В кой случай ще има прехвърляне на правото на собственост, което е дошло в моя патримониум, за да ми се запази. Така записано не ми е ясно какво искате да регулирате.
Димитър Костов:
В единия случай дава му се правото на собственост и то служи като обезпечение, т.е. той трябва да го върне. Докато това, което е записано тук, е, че той се удовлетворява вземането си, като вече отпада условието да върне. Т.е. запазва си правото на собственост и вече е удовлетворен.
Нина Стоянова:
Аз разбрах Вашия въпрос и мисля, че с една малка редакция ще го поясним. Както е в ал. 5 над ал. 7. Става дума в случаите на прекратителна процедура. Само тогава. А прекратителна процедура по Директивата това е несъстоятелност и ликвидация. Само тогава обезпеченото лице се удовлетворява като запазва правото на собственост.
Аз приемам бележката и ще прецизираме текстът.
Димитър Лазаров:
На с. 30, бук. „г”.
„г) точка 5 се изменя така:
5. „Неизпълнение” е неизпълнение на финансово задължение или друго подобно събитие, уговорено между страните, при настъпването на което по силата на договор за финансово обезпечение” и т.н., няма да чета цялата точка.
Какво съдържание влагате в „друго подобно събитие”?
Ние не оспорваме регламентацията, но моля да изясните какво се влага, защото като започне да се прилага текста, това ще предизвика затруднения?
Нина Стоянова:
За думата „неизпълнение” ние сме въвели точно дефиницията от директивата. Ако имате таблицата за съответствие, но аз я имам, тя е точно същата. Дали в нашето законодателство изразът „друго подобно събитие” има място? Не знам, но може и да го махнем. Преценете. Ние нямаме нищо предвид. Това е текст от директивата и не сме си позволили да го редактираме и затова предлагам, ако при нас такава опция „друго подобно събитие” няма?!
Искра Фидосова:
Пак в § 60 какво се има предвид? На три места сте записали, че след думата „собственост” се добавят „или пълните права”. В нашето право „пълните права” нямаме такава дефиниция и понятие, което да използваме. Какво значи „пълните права”? Ако е по директива и има буквален превод от директивата, тогава трябва да има легална дефиниция в закона, защото ние такова понятие нямаме. На практика това няма никакво действие.
Нина Стоянова:
Това пак са текстове от директивата и тук не става въпрос за право на собственост в класическия смисъл, а права върху финансови инструменти, вземания, безналични, ценни книжа и сме длъжни да го въведем както е по директивата. В нашето право терминът е „права”.
Искра Фидосова:
Аз не коментирам обекта на собственост. Аз казвам нещо друго. След като използваме терминология, която не е използвана до този момент в нашето право като термин, след да има легална дефиниция, за да се знае какво означава. Буквалният пренос на тази дума от директивата в нашето законодателство без да имаме досега такава терминология някъде някога използвана е неприложима и неясна след това при влизане в сила на закона и използването му на практика. Досега никога не сме имали подобно понятие „пълни права”. Какво значи „пълни права”? А „непълни права”?
Нина Стоянова:
Това пак са текстове от директивата.
Искра Фидосова:
Това разбрахме, че са текстове от директивата.
Нина Стоянова:
Става въпрос за пълни права върху финансово обезпечение. Можем наистина думата „пълни” да я махнем, защото „пълни и непълни” нямаме по нашето законодателство.
Искра Фидосова:
Препоръката е щом като транспонирате изискване на директивата и въвеждате нова терминология, създайте преходна разпоредба, с която да дефинирате какво се има предвид. Да не би да сте имали предвид „всички права”?
Г-н Костов, заповядайте.
Димитър Костов:
Бележката е абсолютно уместна и правилна и трябва да намери отражение в допълнителна разпоредба. Не съм сигурен доколко ще се справим, защото в самата директива няма дадено такова тълкуване. Т.е. ще трябва да се намери такова тълкуване.
Искра Фидосова:
Тълкуванието ще бъде по смисъла на директивата, което се влага, съпоставено с нашето право. Трябва да се измисли легална дефиниция.
Димитър Костов:
Хубавото е, че досега не е създавало проблем, защото този термин фигурира и в досегашния закон. Т.е. става дума за онази директива, която през 2006 г. е транспонирана. Това идва от там.
Цветанка Михайлова:
В досега действащия Закон за договорите за финансови обезпечения. Тъй като става дума за финансови инструменти, които са безналични, по принцип не можем да говорим за прав на собственост в класическия смисъл на думата. Затова там се говори за съвкупност от права върху такива инструменти. Всъщност може би само некоректна е думата „пълни права”. Но права или всички права, защото има обем от права и ние искаме да кажем, че това е пълният обем от правата върху тези финансови инструменти. Това е.
Искра Фидосова:
Щом сте искали да кажете „всички”, тогава го сменете с всички и няма проблем. Ако обаче това е пълни права и нещо друго означава по директивата, трябва да има дефиниция.
Цветанка Михайлова:
Идеята е за пълния обхват на съвкупността от права върху безналични финансови инструменти.
Искра Фидосова:
Колеги, желаещи за изказване. Тодор Димитров.
Тодор Димитров:
Един въпрос към вносителите. Тъй като гледаме в Народното събрание Закона за кредитните институции, имате ли представа има ли синхрон между двата законопроекта. В смисъл, че се движат отделно и дали има синхрон, за да не стане някакво противоречие. Запознати ли сте със Закона за кредитните институции, който мина на първо четене.
Цветанка Михайлова:
Законът за кредитните институции е в абсолютен синхрон с тези разпоредби от Закона за платежните услуги и платежните системи.
Искра Фидосова:
Други изказвания има ли? Няма. Преминаваме към гласуване.
Колеги, подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 002-01-92, внесен от Министерския съвет на 12.10.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Без против и въздържали се. Благодаря.
Колеги, продължаваме по дневния ред.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 054-01-79, внесен от Ивайло Георгиев Тошев, Даниела Димитрова Миткова и Юлиана Генчева Колена на 12.10.2010 г.
По тази точка ще води заседанието г-н Димитров.
Тодор Димитров:
Уважаеми колеги, от вносителите има думата Ивайло Тошев. Преди това иска думата г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
По тази тема само на вас ли ще разчитаме. Няма ли да има представители на Министерството на правосъдието? Защото досега идваха някакви неоторизирани представители, но сега няма никой. Аз разбрах мотивите. Те изглеждат приемливи, но все пак трябва да има представител на министерството, за да каже нещо по тях. Мисля, че трябва да ги поканим при обсъждането на този законопроект.
Тодор Димитров:
Благодаря Ви, колега Стоилов. Да разбирам, че вашето процедурно предложение е да отложим разглеждането на точка трета за следващо заседание, на което да присъства или представител от Министерството на правосъдието, или да имаме писмено становище.
Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение на н.пр. Янаки Стоилов. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се процедурното предложение. Отлага се обсъждането на трета точка от дневния ред за следващо заседание, на което да бъдат поканени представители от Министерството на правосъдието.
Искра Фидосова:
Колеги, преминаваме към точка четвърта.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление:
- № 054-01-77, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 11.10.2010 г.
- № 054-01-80, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 13.10.2010 г.
Първият законопроект с № 054-01-77, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 11.10.2010 г., го обсъждахме на предишното заседание.
По втория законопроект с № 054-01-80, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 13.10.2010 г., не можехме да го включим в дневния ред на предишното заседание поради това, че не беше минал изискуемия 24 часов срок за запознаване със законопроекта от членовете на Комисията.
Г-н Янев, Вие ли ще представите законопроекта? (Да.) Заповядайте, г-н Янев.
Яне Янев:
Уважаеми членове на Комисията по правни въпроси,
Като вносители на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление считаме, че като законодатели трябва да отговорим на искането на редица граждански организации, които направиха срещи с Председателя на Народното събрание и изразиха своите искания спрямо определени текстове в сега действащия закон, които усложняват процедурата по свикването на референдум. Затова считаме, че ако се правят поправки в сега действащия закон, то би било редно те да отговарят и на тези искания на гражданските организации, с които по принцип и Председателят на парламента, пък и много депутати от различни парламентарни групи, се съгласиха.
Затова ние сме внесли тези поправки и считаме, че досегашната нормативна уредба предвижда прекалено голям брой подписи на граждани, които предварително трябва да подкрепят дадена подписка като предпоставка за валидност на ход на процедурата, която води до стигане до съответно решение на Народното събрание дали да се проведе референдум или да не се проведе. Преди да предложим този законопроект направихме справка в редица европейски страни и се вижда, че процедурата до свикването на самия референдум е изключително опростена и няма излишни бюрократични пречки.
Досегашната практика показва, че много граждански инициативи са се проваляли, защото в сега действащия закон има изрично задължение гражданите да изписват своето ЕГН. Ние считаме, че няма пречка и не бива законът да изисква да се изписва цялото ЕГН. Може както по много други процедури последните четири цифри от ЕГН да не се изписват и по този начин подписката пак да бъде валидна.
Освен това, по този закон при дебатите тази седмица в пленарна зала, стана ясно, че финансирането на самия референдум също е предпоставка да се породят политически дебати, че едва ли не в съответния републикански бюджет не са включени съответните пари за провеждането на един или друг референдум. Този въпрос също трябва да се уреди в закона,за да не се пораждат подобни спорове. Защото спорът за цената на демокрация мисля, че отдавна е приключил – още веднага след 10 ноември.
Освен това, ние считаме, че трябва да се регламентира и оповестяването на самата кампания по съответен начин в обществените медии. В момента няма регламент, с който Българската национална телевизия и Българското национално радио да дадат възможност българските граждани да се запознаят с една или друга инициатива за провеждане на референдум. Ние проведохме срещи с ръководствата на БНТ и на БНР. Те дори и да искат да подпишат договори със съответния инициативен комитет за рекламиране на кампанията, на практика сега действащият закон не им позволява да направят това.
Това са съвсем накратко нашите мотиви към така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Янев. Колеги, имате думата за изказвания по законопроекта. Юлиана Колева.
Юлиана Колева:
Аз взимам отношение не защото съм част от вносителите по първия законопроект, но смятам, че този законопроект прекалено амбициозно поставя задачи за прередактиране на сега действащия закон, без да има сериозно проучване в много насоки.
Сигурна съм, че никой не може сериозно да обясни въпроса защо трябва да променим числото 200 000 на 100 000 и числото 500 000 на 300 000. Няма никакво сериозно проучване в тази посока кое е достатъчното число за свикване на референдум.
На второ място, смятам, че изискването за включване в подписката на единните граждански номера е абсолютно задължително, защото именно по този начин можем да извършим проверката дали в тази подписка са включени истински лица. Дали тези истински лица отговарят на изискването да са навършили 18 годишна възраст, т.е. да имат избирателни права. И не на последно място, дали имената в тази подписка не се дублират, т.е. не са записани едни и същи хора. Без гражданите да предоставят тези свои лични данни, те не биха могли да участват в тази подписка.
Аз не нагърбвам да кажа, дали нашият закон е по-либерален или по-консервативен спрямо другите закони за референдуми в Европа, но в края на краищата ние имаме един закон, който сега започва да действа. Той беше приет в края на миналото Народно събрание и смятам, че е нормално поне няколко процедури да се проведат по този закон преди да започнем неговата същинска промяна.
А що се отнася до финансирането,смятам, че наистина е безспорна необходимостта ясно да се каже кой извършва проверките, кой финансира дейностите. В тази посока ние сме внесли нашите предложения за промяна на действащия законопроект. Поради тази причина аз не бих подкрепила втория законопроект, внесен от членовете на „Ред, законност и справедливост” в момента.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Безспорно стана ясно не само от времето, когато беше приет този закон, но и най-вече от скорошните събития във връзка с конкретната инициатива, внесена от ВМРО и Инициативен комитет, че Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление се нуждае от сериозен преглед и корекции в някои негови части с оглед отстраняване на редица слабости. Но това не означава, че ние трябва безкритично да се отнасяме към евентуалните предложения, които се внасят и по-специално това, което е внесено от колегите от „Ред, законност и справедливост”, като ми се струва ,че има доста неща, с които ние не можем да се съгласим.
На първо място, както каза и колежката Колева, това драстично намаляване на изискуемия брой подписи за референдум. Това означава Народното събрание да се зарине с инициативи по всякакви теми и общо взето дневният ред на Народното събрание да се диктува от сравнително не големи групи български граждани.
На второ място, нашата принципна позиция (на тези, които са били в предното Народно събрание и те знаят много добре нашата принципна позиция), когато се приемаше този закон, беше против прословутата ал. 2 на чл. 10. Принципно ние сме против да има такъв текст, който да поставя Народното събрание в условията на подчиненост и на обвързана компетентност и да му се отнема суверенното право да прави преценка за целесъобразността и необходимостта от дадено законодателно решение. И в тази връзка да се намалява на всичкото отгоре и бройката на гражданите, които да задължават Народното събрание, ми се струва крайно неприемливо.
И още нещо, което не знам защо вносителите не са го отбелязали в мотивите. В този законопроект има един параграф 5, който буди недоумение, тъй като той дава на Президента изключително големи правомощия – такива, каквито въобще не фигурират нито в замисъла, нито в духа на законопроекта, а именно той да насрочва референдум въпреки волята на Народното събрание. Ако видите добре, на Президента се дава правомощие да насрочва референдум дори и когато решението за неговото насрочване е отменено от Конституционния съд. Конституционният съд е преценил, че даден въпрос е противоконституционен и въобще неговото подлагане на референдум е недопустимо и въпреки това, колегите предлагат Президентът да може да насрочи референдум.
Реплика:
Това е при положение, че решението на Народното събрание е отменено от Конституционния съд.
Четин Казак:
Именно. Кое решение е отменено – за произвеждане на референдум, или за отказ?!
Яне Янев:
Ако Народното събрание е взело решение, което Конституционният съд е отменило като противоконституционно, тогава Президентът има право да насрочва.
Четин Казак:
Решение за какво?
Яне Янев:
Ако Народното събрание вземе решение по съответен въпрос, че не се подлага на референдум, което се обжалва пред Конституционния съд и той се произнесе, че Народното събрание неправилно е отклонило провеждането на референдум по този въпрос, тогава вече Президентът да може да насрочва референдум.
Искра Фидосова:
Колеги, вижте чл. 98 от Конституцията.
„Чл. 98. Президентът на републиката:
1. насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание;”
А в чл. 84, т. 5 правомощие на Народното събрание.
Разбирам хипотезата, но въпреки това по действащата Конституция това е недопустимо.
Четин Казак:
Конституционно само и единствено Народното събрание има правомощието да решава дали да се произведе или да не се произведе референдум. Не може Президентът въпреки волята на Народното събрание да насрочи референдум.
Вижте и ал. 4. По дефиниция е невъзможна тази хипотеза, ако духът на чл. 10, ал. 2 е спазен, така както беше внесено навремето от колегите начело с г-н Янаки Стоилов, но принципно Народното събрание не може да приеме решение да не се насрочва референдум, тъй като ал. 2 го задължава да го вземе.
Аз съм съгласен, че ситуацията е абсурдна и че по този начин ние можем да задължим Народното събрание да произведе противоконституционен референдум, но това е духът на тази прословута ал. 2.
Така че законът се нуждае наистина от сериозни корекции, но този конкретен законопроект не ги решава. Напротив, ще задълбочи още повече проблемите при прилагането му. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Други изказвания? Тодор Димитров и след това Ивайло Тошев и след това г-н Гетов.
Тодор Димитров:
Уважаеми колеги, това, което считам, че е най-важното с тези два законопроекта, е въпросът, който трябва да се реши с тази празнота, която всички ние констатирахме при последния дебат в Народното събрание. Действително има празнота и ние следва да я запълним. И двата законопроекта, според мен, предвиждат текстове, които ще запълнят тази празнота. Т.е. изрично ще бъде разписано как председателят на Народното събрание предава съответната подписка и Главна дирекция „ГРАО” е задължена да извърши проверката във възможно най-кратки срокове.
В тази връзка единствено ще изкажа съображения за по-добра редакция чисто правна технически и при всичките ми уважения към г-н Янев, първият законопроект на Красимир Ципов и група народни представители, според мен, е по-добрият текст от правно-техническа гледна точка. Според мен, това е важният въпрос, който трябва да решим на всяка цена. Изказвам лично становище, че този въпрос е по-добре решен в този законопроект и затова ще подкрепя него, а ще се въздържа по законопроекта на колегата Яне Янев и група народни представители.
Ивайло Тошев:
Заявих своето желание за изказване преди да се изкаже колегата Казак. Моето изказване беше точно в тази насока, че има текстове, които няма как да се възприемат относно даването на правомощия на Президента. И тъй като това вече беше казано от г-н Казак, не искам да се повтарям. Благодаря.
Искра Фидосова:
Моля да ме извини г-н Тошев, просто не съм видяла, че иска думата.
Г-н Радев и след това г-н Гетов.
Емил Радев:
Притеснително е предложението за § 7. Ние намаляваме с една втора гласоподавателите, които могат да вземат решение на практика по въпроса за референдума. И тук вече започваме да си задаваме въпроса колко е представително вземането на решението.
Мисля, че референдуми трябва да се правят по наистина национално значими въпроси и проблеми. Намаляването на границата няма да изиграе добра роля именно в тази ситуация.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Искам да се изкажа по законопроекта на г-н Янев и група народни представители, тъй като другия го коментирахме на предното заседание.
Аз виждам, че законопроектът на г-н Янев съдържа сериозни идеи и не се отнасям еднозначно към всички предложения.
Смущава ме малко крайността на мотивите, които те са формулирали, тъй като сега действащият закон въпреки че съдържа някои ограничения за пряката демокрация, които са атакуеми, те все пак дават възможност за нейното развитие. Оценките са хвърлени твърде крайно.
Освен това, във втората част на втория абзац, където се правят паралели с пряката демокрация на ниво Европейски съюз, аз не знам дали тези въпроси не ги съгласувате с г-н Семов, тъй като едва ли не тук създавате впечатление, че може да се проведе референдум на общо европейско ниво. А Европа още не е достигнала дотам. Тя съдържа идеята за гражданска инициатива, което обаче е само един повод този въпрос задължително да бъде разгледан, когато има достатъчно солидна подкрепа като численост и брой страни, от които участват тези граждани. Казвам го това, защото може би мнозина не знаят и ще се подведат, че виждате ли, има някаква друга възможност. Това е да се разгледа въпроса в Европейския парламент, а не да се предизвика прякото участие. Вие създавате впечатление, че едва ли не в Европейския съюз може да се проведе общо европейски референдум, в който всички граждани да решат някакъв въпрос. Такова нещо поне към момента няма. Дали ще има не мога да кажа в момента, но това го няма в договора.
В случая аз говоря за мотивите като нещо, което трябва да подсили вашите тези. Няма нужда от такива изсилвания, за да се поставят част от въпросите, които вие сте поставили в част от законопроекта.
По отношение на финансирането. Това е едно чукане в напълно отворена врата, защото никой сериозно не оспорва, че когато са налице условията за провеждане на референдум, разходите са за сметка на държавата. Това се съдържа и в сегашния закон. Никой сериозно не твърди, че инициаторите на референдума трябва да платят организацията за неговото провеждане.
По няколко от конкретните предложения.
Аз споделям някои от вашите предложения, като например това да падне прага за валидност. Дори този въпрос може още по-ясно да се постави, а не да се прави това обвързване, което започна с предложенията по приемането на закона, колко души са участвали в последните парламентарни избори, защото няма почти никаква пряка корелация между темата на референдума и изборната активност на предишните избори. Всъщност вие реално предлагате някъде около 1/3 като минимум участие за валидност на референдума. Трябва отново да отбележа, че в повечето страни, където се прилага пряката демокрация, няма изискване за валидност. Т.е. броят на участвалите, определя резултата. Вярно е, че има и други страни, където се създават прагове – по-ниски или по-високи.
Що се отнася до числеността на подписите на гражданите за инициатива, могат да се обсъждат и тези предложения, въпреки че сегашната практика показва, че праговете не са непреодолими. Защото с това което вчера се занимавахме, тези над 300 хиляди подписа поставят достатъчно сериозно въпросите.
Но забележете, в т. 3 от вашето предложение, вие давате право и приравнявате към тези хиляди инициатори, да бъдат по право причислени Президентът и Омбудсманът. Омбудсманът се превръща в институция, изравнена с парламента, че когато някакви хора се обърнат към омбудсмана и той реши, може да направи задължително провеждането на референдума. Такова нещо няма никъде. Един такъв спомагателен орган, който няма собствени решаващи правомощия, да стои наравно с Народното събрание, инициирайки референдум.
Част от предложенията ви за Президента имат известна логика. Защото ние сме мислили как да направим, че ако парламентът не изпълни своето задължение, да има институция, която все пак да реагира на това нещо. Но тогава се отказахме да го направим това нещо, защото навлизаме в материята за конституционно уредените правомощия на президента. Той там има много по-ограничена роля, именно да насрочи референдума, а не да направи нещо, освен да го предлага така, както могат да го направят и другите субекти. Да му давате възможност той да задължава провеждането на референдум, това вече отива много далеко от гледна точка на парламентарното управление. Защото никъде не е предвидено, примерно, ако неговото искане като резултат не се получи, каква е политическата отговорност на президента, който е направил подобна стъпка.
Защото ако вие смятате, че този закон може да бъде приет, трябва да снемете вашите искания за нова Конституция, защото вие предлагате някакви елементи на президентско управление чрез едни от текстовете, които тук ни предлагате. Така че трябва или едното да се избере, или другото.
В заключение, аз бих подкрепил вашия законопроект при условие, че тези възражения, които направих, вие ги приемете и заявите, че няма да ги поддържате в тяхната цялост и това ще ме ориентира при днешното гласуване. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Гетов.
Иван Гетов:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз ще си позволя да коментирам и двата законопроекта в частта им, която касае проверката от Главна дирекция „ГРАО”.
Това, което прави впечатление и в двата законопроекта е, че се споменава единствено проверка на подписи. Вие сами разбрахте от дебатите, които се проведоха, че в тази подписка ще се проверява съответствието между единните граждански номера, имената и подписите. Съответно ще проверяваме всички, които са включени в подписката, дали имат избирателни права, повторяемост на записите и т.н. Т.е. предлагам и в двата законопроекта, независимо за кой ще гласувате, да бъде добавено в текста, който визира само проверката на подписи, имена и единни граждански номера.
Искра Фидосова:
Не в този смисъл е употребено „подписи”. Вижте законите за изборите е по същия начин. Това буквално какво вие проверявате е друго. Но смисълът в техния и в нашия закон на думичката е един и същ. Тук остава въпроса за изискуемия брой подписи.
Иван Гетов:
Разбирам, но не мисля, че ще стане по-тежък текста, ако добавим имена, ЕГН и подпис. Ние подписите реално ще ги преброим. Ще видим наличие на подпис. Според нас, не е съвсем прецизен текстът. А вие ще прецените като юристи.
Искра Фидосова:
Ние не казваме проверка на подписите, а на необходимия брой.
Иван Гетов:
Става въпрос за изречение второ на чл. 13, ал. 2.
„Когато ГД „ГРАО” установи наличието на необходимия брой подписи....”.
В тази част става дума.
Второто, което прави впечатление в двата законопроекта е, че първият е по-пълен, разбира се. Той обхваща проблемите на национална, местна и гражданска инициатива – проверка на подписките, но не става дума за инициативата за общо събрание на населението. А там в чл. 57, ал. 2 също става дума за подписка, която се прилага в случая. Смятам, че би трябвало да се допълни там и проверката на тази подписка по чл. 57, ал. 2. Това е в материята, касаеща инициативата за общо събрание на населението.
Не смятам да се спирам на въпроса за единните граждански номера дали да фигурират или не. Тук се изясни необходимостта от този персонален идентификационен номер в нашата държава, така че без него трудно бихме могли да направим каквато и да е проверка.
Това са общите бележки.
Смятам, че няма какво да коментираме проблемите по финансирането. Те са залегнали в досегашния проект, така че дали ще се развият или не, това няма да влияе върху духа на закона.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Гетов. Г-н Янев, заповядайте.
Яне Янев:
Аз смятам, че това не е форумът. Това все пак е специализирана комисия, на която бихме могли да направим сравнителен анализ на действащото законодателство за референдумите във всички останали страни-членки на Европейския съюз. Но в България е най-високият праг по необходимите подписи за старт на процедурата изобщо дали да има референдум. 500 хиляди подписа при този демографски срив и при това състояние, в което се намира нашата страна е изключително голям брой подписи, почти непосилен брой подписи. За съпоставка искам да ви кажа, че от избирателните списъци най-високият процент в страните-членки на Европейския съюз е 5%. На тук на практика, г-н Стоилов, ако си направите труда и съпоставите избирателите по списък, съобразно ГРАО, които и без това 20 години вече говорим за имена фантоми в тези списъци, да предположим условно, че са 6 млн. души, но те не са 6 млн. и всички ние го знаем това, на практика вие поставяте бариера от 10%. Трябва 10% от имащите право на глас да положат подписите си, за да се проведе референдум. Такова нещо в друга страна –членка на Европейския съюз, няма.
Що се касае до проектозакона като цяло, ние сме го внесли по-скоро като контрапункт и като възможност на колегите от ГЕРБ, за да се види, че има и други празноти в сега действащото законодателство. Затова ние считаме, че би следвало всеки да гласува по съвест.
Ние предлагаме вие да подкрепите нашия закон по принцип, а между първо и второ четене, разбира се, ще се направят много корекции, които ще са съобразени и с изказванията в пленарна зала по принцип на първо четене.
Бих могъл да отговоря и на много други въпроси, но не смятам, че е нужно да се удължава сега заседанието с дълги коментари. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Янев. Други желаещи за изказване? Няма.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 054-01-77, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 11.10.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 054-01-80, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 13.10.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
Колеги, благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова