Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 52

Днес, 28.10.2010 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на финансите – Владислав Горанов, заместник-министър, от дирекция „Държавни разходи” на МФ – Владимир Петров, директор, Надежда Генова, началник на отдел и Стела Бояджиева, главен експерт; от Министерството на правосъдието – Маргарита Попова, министър, Даниела Машева и Жанета Петрова, заместник-министри, Евгения Катевска, директор на дирекция „Финансово-счетоводна дейност, бюджет и планиране”, Виктория Нешева, директор на дирекция „Съвет по законодателство”, Росица Дичева, главен експерт и Милена Първанова, държавен експерт в дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания”; от Прокуратурата – Валери Първанов, заместник-главен прокурор; от Върховния касационен съд –Гроздан Илиев, заместник-председател и председател на Наказателната колегия; от Висшия съдебен съвет – Иван Колев, председател на Комисията по бюджет и финанси” и Маргарита Радкова, директор на дирекция „Бюджет и финанси”; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Ана Караиванова, главен инспектор, и Красимира Николова, главен счетоводител; от Министерството нат руда и социалната политика, дирекция „Социално включване” – Елена Кременлиева, директор и Елена Манасиева, държавен експерт и народния представител Павел Шопов, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имаме необходимия кворум да започнем. Дневният ред за днешното заседание е:
1. Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г.
2. Приемане на общ проект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 054-01-60, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 15.07.2010 г. и № 002-01-78, внесен от Министерския съвет на 10.09.2010 г.
3. Приемане на общ проект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-57 , внесен от Любен Андонов Корнезов на 29.06.2010 г. и № 054-01-61, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 15.07.2010 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 002-01-93, внесен от Министерския съвет на 18.10.2010 г.
5. Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 13.07.2010 г.
6. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 054-01-79, внесен от Ивайло Георгиев Тошев, Даниела Димитрова Миткова и Юлиана Генчева Колена на 12.10.2010 г.
7. Обсъждане на Проект за решение за произвеждане на национален референдум, № 054-02-109, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 13.10.2010 г.
По точка първа от предварително обявения дневен ред обявихме, че ще започнем в 17:00 часа по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., с мотива да приключи заседанието на четирите комисии, в които в момента се гледа законопроекта, за да могат да дойдат народните представители и представителите на Министерството на финансите.
Затова предлагам да започнем със следващите точки от дневния ред, докъдето стигнем до 17:00 часа, когато ще дойдат колегите от Министерството на финансите и представителите на съдебната власт.
Михаил Миков:
Хубаво правите предложението за бюджета, но ние или имаме кворум, за да го решаваме, или не. Гледам, че от мнозинството има достатъчно хора и предлагам да си вървим по точките от дневния ред. Защото, както трябва да чакаме колегите за бюджета, така трябва да ги чакаме и по останалите точки. Каква е причината?
Искра Фидосова:
Аз имам предвид представителите на Министерството на финансите и представителите на съдебната власт, които сме уведомили, поканили сме ги за 17:00 часа. Става въпрос за представителите на финансите и на съдебната власт, а не за колегите от Правната комисия.
По втора точка - Приемане на общ проект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 054-01-60, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 15.07.2010 г. и № 002-01-78, внесен от Министерския съвет на 10.09.2010 г.
Колеги, раздаден ви е общия проект от двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Имаме седем параграфа, в които по двата законопроекта има предложения по едни и същи текстове. Предлагам ви процедурно, за да не вървим с варианти І и вариант ІІ, гласуваме по един от двата варианта там, където има противоречиви текстове по двата законопроекта. Така ще можем да приемем общия доклад – обобщения, и да текат сроковете за предложения между първо и второ четене.
Първият текст с два варианта е § 11, Предлагам последователно да ги подлагаме на гласуване, както сме подхождали и в предишни случаи.
Други мнения? Заповядайте, г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Правя предложение по седемте параграфа да подкрепим вариантите с текстовете на Министерския съвет, тъй като в 2/3 от случаите, даже и малко повече, според мен, техните предложения по съответните варианти са свързани с промяна на целия текст на съответния член от Закона за съдебната власт. А между първо и второ четене ние да направим предложения въз основа на текстовете на Министерския съвет.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Ципов. Аз подкрепям това предложение. Колеги, ако нямате възражения, наистина засягат изцяло текстовете на тези членове, които предлагат да бъдат променени и е логично да ги подкрепим сега и да излезем с доклад без варианти.
Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Понеже казахте, че първия § 11 и това, което вие предлагате, означава, че се отказвате от извънредния съд. Така ли да го разбирам. Извънредния или специализирания, но като подкрепяте на Министерския съвет, значи се отказвате.
Искра Фидосова:
Не се отказваме.Напротив.
Красимир Ципов:
Г-н Корнезов, Вие ще се откажете ли от вашето предложение за чл. 369?
Любен Корнезов:
Вие го подкрепихте, колеги, в залата.
Димитър Лазаров:
Не че няма такъв текст. То си има такъв текст. Вие предлагате чл. 369. Малко ми е странно.
Любен Корнезов:
Ако се откажете от извънредния съд, ще си оттегля предложението по чл. 369.
Искра Фидосова:
Няма никакво отказване. Има текстове, които и в единия и в другия вариант са предложения по едни и същи членове. Между първо и второ четене ще има предложения. Да подкрепим единия вариант и да вървим към пускане на доклада, за да текат сроковете.
Тъй като постъпи процедурно предложение, което обхваща 7-те параграфа, в които има по два варианта, подлагам на гласуване това, което предложи Красимир Ципов, за да не ги гледаме поотделно. Тъй като обхващат изцяло членовете, които визират, а другия не обхваща изцяло, а само определени точки или алинеи.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Ципов. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Заповядайте, г-н Миков.
Михаил Миков:
Понеже направихме гласуване анблок, нека да си поясня вота, за да не гадаят колегите защо се въздържахме.
Ние сме в доста абсурдната ситуация два законопроекта за изменение на един същ закон – Закона за съдебната власт, да се гледат на отделни заседания в Комисията, да не е изчерпана процедурата, да стигат до пленарна зала заедно да се гледат, после да се връщат и да се обединяват. Всъщност става въпрос за някакво арбитриране и договаряне вътре в управляващото мнозинство – между идеите на парламентарната група, и правителството. И това си е ваша работа. Иначе позицията по внесените законопроекти ние сме я заявили по съществото. Ние не искаме сега уж процедурно да се верифицира цялата тази история – вашите вътрешни отношения и разправии в мнозинството.
Искра Фидосова:
Нямаме вътрешни противоречия и разправии. Стремим се да следваме правилника.
Анастас Анастасов:
Г-н Миков, нашите предложения са свързани с изменение на сега действащия Закон на съдебната власт. Говоря за § 11. А в момента има предложение на Министерския съвет, което изменя целия текст, изцяло изменя. Как можем да изберем един от двата варианта, като не знаем кой ще мине на второ четене – какво ще се случи. Това не е вътрешно решение.

Михаил Миков:
Абсурдността на процедурата идва от това, че на две места, два различни законопроекта, които е трябвало да се движат всеки поотделно, е трябвало да се стигне до някакъв резултат като промяна в Закона за съдебната власт. Протакането във времето – приемането на единия, приемането на другия, а после приемането и на двата в пленарна зала, ни вкарва в една ситуация, в която ние просто не искаме да участваме. Чисто процедурно го говоря. Затова пояснявам, за да няма коментари защо се въздържаме. Това не е по същество. Това е принципен въпрос за начина, по който се разглеждат законите.
Искра Фидосова:
Нашата идея беше, за да не вървим с вариант І и вариант ІІ, както сме имали такъв случай, и става изключително тежко по-нататък за второ четене, решихме да ви предложим всъщност да се спази изцяло правилника. Нищо друго. Така или иначе ще има предложения между първо и второ четене. Те ще си вървят по общия ред по правилника, но няма да имаме вариантите, които да четем и да обсъждаме.
Подлагам на гласуване целия проект на обобщения доклад по двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”.
По трета точка - Приемане на общ проект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-57, внесен от Любен Андонов Корнезов на 29.06.2010 г. и № 054-01-61, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 15.07.2010 г.
По този общ проект на общ доклад нямаме текстове в двата доклада, които да си противоречат. Предлагам ви да гласуваме общия доклад. Има ли желаещи за изказване. Няма.
Подлагам на гласуване общия проект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-57, внесен от Любен Андонов Корнезов на 29.06.2010 г. и № 054-01-61, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 15.07.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Пет „въздържали се”.
Г-н Ципов иска думата.
Красимир Ципов:
Г-н Миков, много пъти в предишни народни събрания ще участвали в гласуване по общи законопроекти, по които сте имали становище против някои разпоредби. В крайна сметка тук става дума за една елементарна процедура – да подкрепим един обобщен законопроект. В крайна сметка приемаме решение, за да върви процедурата между първо и второ четене.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 002-01-93, внесен от Министерския съвет на 18.10.2010 г.
От вносителите кой ще представи законопроекта. Заповядайте, г-жо Петрова.
Жанета Петрова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон е подготвен като изпълнение на мярка 37 от Графика за неотложните действия на правителството и органите на съдебната власт за изпълнение на показателите за напредъка в областта на съдебната реформа. Законопроектът има за цел да осигури прозрачност на информацията при установяване на собствеността на акциите в търговските дружества.
До настоящия момент обстоятелствата индивидуализиращи акционерите в българско акционерно дружество, издало поименни акции или акции на приносител, не подлежат на вписване в търговския регистър. Изключения от това правило са първоначалното обявяване на списъка на лицата, записали поименни акции, както и случаите, когато след учредяване на дружеството всички акции се придобиват от едно лице.
С предлаганите със законопроекта изменения и допълнения се регламентират изискванията относно индивидуализацията на всички акционери на дружество, издало поименни акции.
Особено внимание е отредено на книгата за акционерите, която се предвижда да съдържа план и актуална информация за притежателите на поименните акции във всеки момент Предвижда се и контрол от страна на лицето или лицата, представляващи дружеството, по отношение на всяко вписване, което се извършва в книгата за акционерите, както и по отношение на изготвянето на актуален списък на поименните акционери и на обявяването му.
С допълнението в чл. 185 се създава нова ал. 4, с която се предвижда задължение в 7-дневен срок от извършване на джирото, приобретателят, съответно заложният кредитор, да уведоми дружеството и да подаде заявление за вписване на джирото в книгата на акционерите.
С допълнението в чл. 187д се създава ал. 2, с която се предвижда задължение за акционерните дружества да представят за обявяване в търговския регистър актуален списък с имената на всички акционери, притежатели на поименни акции към датата на провеждане на общото събрание за приемане на годишния финансов отчет. Този момент е избран, за да може да не се натоварват допълнително търговците и да могат едновременно с оформянето на документите, необходими за обявяването на годишния финансов отчет, да предоставят и тази информация в търговския регистър.
Предлага се и допълнение на административно-наказателната разпоредба на чл. 284. Създават се нови ал. 5 и 6. С разпоредбата на ал. 5 се предвижда глоба, съответно имуществена санкция от 500 до 1000 лева за лице, което в срока по чл. 185, ал. 4 не заяви за вписване в книгата за поименните акционери извършеното джиро. Отговорността за неизпълнение на задължения, предвидени в Търговския закон, кореспондира с отговорността по чл. 40, ал. 1 от Закона за търговския регистър относно аналогичното задължение за заявяване вписването на обстоятелства и за представяне на съответните актове в законоустановения срок. В ал. 6 е предвидена санкция за лицата, които не изпълняват задълженията си по чл. 179, ал. 2. Създава се ал. 8, с която се урежда редът за установяване на нарушенията и за издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления.
Това е накратко проектът. На разположение съм за въпроси, ако има такива.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Петрова. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси към вносителя. Г-н Ивайло Тошев.
Ивайло Тошев:
Моето питане е свързано с промяната в чл. чл. 187д, а именно изискването акционерното дружество да представя за вписване в търговския регистър притежателите на поименни акции. Това предлагано изменение продиктувано ли е от някои изисквания на директива. Защото доколкото на мен ми е известно, в законодателството на другите страни няма такава предвидена възможност. Защо на нас ни се налага да го направим?
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Колегата Тошев правилно постави този въпрос.
Какво значи „Законопроектът има за цел да осигури прозрачност на информацията при установяване на собствеността на акциите в търговските дружества.”
Никаква прозрачност няма да установи дори и 7-дневният срок, защото динамиката на отношенията по отношение на промени в капитала, особено в акционерните дружествата (и хората затова са ги измислили тези акционерни дружества) винаги е по-голяма от желанието ни да имаме представа за тези дружества.
Ако става въпрос за някакъв контрол на движението на акциите, то си има органи за тази работа.
И друг въпрос. Това според мен, ще натовари регистъра и втори път, ще се плаща ли всяко вписване. Аз съм прехвърлил на Корнезов 5 акции днес, плащай 20 лв. Той е прехвърлил на Фидосова 20 акции, пак плащай 20 лв. Особено при дружествата, които възникнаха при масова приватизация, дружествата, които са на борсата ще стане живо чудо. Ако се търси някаква прозрачност, тя може да е по отношение на собственици, на част от акциите, които дават някакъв контрол в управлението на дружествата. Но при публични дружества с хиляди участници представяме ли си за какво става въобще въпрос.
И колегата правилно пита къде го има това чудо в света? Каква прозрачност, каква информация, какви 5 лв. Аз разбирам да се контролира, но тарикатите и дружествата са с акции на приносител. Там стават въртележките. С поименни акции не стават. А ние остава да забраним акциите на приносител.
Извинявайте, но самата идея, целта – ей така си правим промени в закона, освен да не искаме да пълним касата на регистъра. Нали си представяте, че ще създадем страхотни затруднения на тези хора.
Жанета Петрова:
Извинявайте, че ви прекъсвам, но това не е вярно. Обявяването става не на всяка акция, не на всяко прехвърляне, а един път годишно. Даваме информация за собственост в акционерни дружества. Защото има търговци, които имат акции в не едно акционерно дружество.
Михаил Миков:
Тези търговци да бъдат добри да поискат информация от книгата на акционерите и ще им дадат. Ако не им дадат, няма да сключват договори с това дружество. Като не им харесва дружеството и е съмнително, няма да сключват договори с него. Слагат го в черния списък. Но това е доброволна работа. Как ще ги караме търговски дружества с хиляди хора?!
Не ми отговорихте на въпроса колко струва тази работа, като разходи на регистъра, като поддръжка на базата данни и като харчове на хората, които се вписват.
Жанета Петрова:
Нищо не струва, тъй като се обявява един документ.
Михаил Миков:
Колко дружества акционери има в България с п една акция. Имате ли горе-долу представа. (Не, нямам.) Аз мисля, че не са по-малко от 1000.
Смисълът на акциите, бързината на движението им, възможността им е друг. Иначе хората да си се запишат с малки дялове, да си стои това константно. То си е публично, защото се регистрират с дялове. Разберете, че дори да се внесе списък към момента на счетоводни баланс, той не дава никаква информация. След 10-15 дена можеш да заложиш акциите, можеш да ги прехвърлиш и чак след година имаш пак задължение да посочиш някакъв списък. Това е едно празно движение. Достоверността на тази информация при относителната мобилност на акциите и това е смисълът на акционерното дружество. Като искат да знаят кой е насреща, да сключват договори само с ООД и ще знаят.
Не мога да разбера каква е целта на този законопроект.
Искра Фидосова:
Има ли други колеги, които желаят да се изкажат по законопроекта. Г-н Метин.
Митхат Метин:
Имам въпрос към вносителите. Ако имаме прехвърляне на акции в една година три пъти, аз трябва да разбирам, че в края на финансовата година се представя един списък. Обаче, примерно, аз съм придобил акции, след това съм ги продал на колегата, той също ги е продал на друг колега и през годината в търговския регистър трябва да има списък на всички притежатели на акциите на дружеството. Така ли е това?
Жанета Петрова:
Когато има трайно присъствие в дружеството. Т.е. имат собственост в това дружество. Що се отнася до бързите прехвърляния, очевидно е, че те не са интересни за никого.
Що се отнася до информацията, тя и сега е задължителна, само че не се оповестява в търговския регистър, а трябва да се намира в книгата на акционерите. Масова практика е тези вписвания да не се осъществяват, поради по никакъв начин тези хора не могат да бъдат задължени да изпълнят и едно действащо към момента тяхно задължение да водят редовно тяхната книга. А всъщност принципът, на който е организиран търговският регистър, че определени обстоятелства трябва да се оповестяват. Търговският регистър с всички вписани обстоятелства и актове, които се съдържат в него. Обяснението за тяхното оповестяване, че тази търговска информация е нужна за търговския оборот. Аз бих имала желание да разбера кой стои зад едно акционерно дружество. Въпрос на интереси.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров има думата.
Димитър Лазаров:
Уважаема г-жо Председател, от това, което разбрах, на практика означава, че ако към март месец аз погледна регистъра, ще видя вписаните акции от предходната година. И за да разбера месец юни кой е притежател на вече джиросаните акции, аз трябва да отида в дружеството и да поискам книгата на акционерите. Така излиза? (Да, така излиза.) Благодаря.
Искра Фидосова:
Други желаещи колеги? Тодор Димитров.
Тодор Димитров:
Благодаря, г-жо Председател.
Доколкото разбирам идеята с този законопроект и с този текст е един път годишно всяко акционерно дружество с поименни акции да дава състоянието на акционерите към датата, която е посочена. Нали правилно разбирам каква е идеята. Тва, според мен, е единият подход.
Другият подход е да искаме всяка една промяна, всяко джиро да се отразява в търговския регистър, което според мен е невъзможно. Няма как най-малкото да се обезпечи едно такова отразяване.
Но от друга страна считам, че този подход, че този текст не е чак толкова невъзможен и на практика въпреки да не отразява в търговския регистър движението на акциите през цялата година, все пак той дава някаква информация, макар и в рамките на една година. Защото в рамките на една година е възможно да се промени, примерно, мажоритарният собственик, което да е важно. След като в началото при регистрация на акционерните дружества с поименни акции отразяваме кой е собственикът, какъв е проблемът на една година всички тези промени да се отразяват. Аз не виждам някакъв проблем. Който не иска да има такова отразяване, си регистрира с акции на преносител. Прави си акции на преносител. Тези дружества ги има в Търговския закон, дават такива възможности. След като говорим за акции на преносител, аз не виждам някакъв проблем, така както на ООД всяко прехвърляне на дяловете трябва да се регистрира.
Жанета Петрова:
Тази информация и сега може да се види, но зависи от коректното водене на протокола. Всъщност към момента, в който се обявява годишния финансов отчет и се представя заявление, се представя и протокол от събранието, на което е приет този отчет. Там присъстват акционери. Така че техните имена така или иначе стават известни. Проблемът е ако там не присъстват всички акционери, тогава празнотата в информацията се допълва с листването на имената на акционерите, които са приели годишния финансов отчет. Защото датата, към която се изготвя този списък, е същата. Те могат да участват лично, могат да не участват и могат да участват чрез пълномощници. Затова ние се интересуваме от списъка на акционерите, които са приели годишният финансов отчет на дружеството, но със списък на имената, а не точно тези, които са взели участие на събранието.
Опитах се да обясня, че тази информация и сега е достъпна, но тя е частична.
Искра Фидосова:
Ивайло Тошев.
Ивайло Тошев:
Г-жо Председател, аз по принцип съм съгласен с това, което каза колегата Димитров. Но какво правим с уредбата на чл. 180 от Търговския закон, който позволява да става прехвърлянето от поименни в акции на преносител и обратно. Няма как да го регистрираме само на приносител или само на поименни.
Михаил Миков:
Тук има някакви глоби. Самото невписване, нереализация на целите, които си поставя този закон, не води нито до недействителност, нито до някакъв ефект гражданско правен, търговски. Единствено ще ги глобяват, че не са ги записали. Дори да не се вписани в акционерната книга, дори да не са вписани в този регистър, какво ще ги глобяват с 500 лв. или с 1000 лв., а тук става дума да интереси, понякога за милиони и пр. Т.е. това е закон заради самия закон. Той няма гражданско правно, търговско правно значение. Щяла да се повиши публичността на информацията – ала-бала.
„Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
„Нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията ...”.
Зорлем ги вкарваме, че малко са им другите задачи на тези хора, в една безумна работа, защото имало някои бизнесмени, които искали да знаят кой е акционер. Като искаш да знаеш кой е акционер, отиваш и питаш. Като не ти кажат, казваш довиждане и не се занимавам с вас. Вие сте съмнителни и не разговаряш с тях.
Просто е безумие този закон.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 002-01-93, внесен от Министерския съвет на 18.10.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Благодаря. Продължаваме с следващата точка.
По пета точка - Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 13.07.2010 г.
Започваме с наименованието на закона
„Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс.”
Предложение за подкрепа на текста на вносителя за наименованието на закона. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, Без против и въздържали се.
§ 1. Няма постъпили предложения между първо и второ четене. Предложението е Комисията да подкрепи текста на вносителя за § 1. Желаещи за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
§ 2. Постъпило е предложение от Юлиана Колева и Ивайло Тошев.
„В § 2, в чл. 23, ал. 1 след думите „изцяло с лично имущество” се поставя точка и текстът до края се заличава.”
Ако Комисията подкрепи текста на вносителя и предложението на н.пр. Юлиана Колева и Ивайло Тошев, направени между първо и второ четене, предлагаме следната редакция на § 2.
„§ 2. В чл. 23, ал. 1 след думите „изцяло с лично имущество” се поставя точка и текстът до края се заличава.”
Това беше текст, който предизвика въпроси на първо четене в Правна комисия. Желаещи за изказване има ли по този параграф.
По редакцията, предложена по вносител, възникна въпроса между първо и второ четене, могат ли да се трансформират придобитите вещи от съпруг едноличен търговец за упражняване на търговската му дейност, които са включени в неговото предприятие и това имущество дали е лично имущество по чл. 22, ал. 3 или не е. Това беше въпросът. Тогава не се получи ясен отговор. Получи се различно тълкувание на този текст, който, ако се приеме като промяна, трябва да има редакция.
От вносителите -ще вземете ли отношение. Г-жа Машева.
Даниела Машева:
Аз считам, че направеното предложение между първо и второ четене е съвсем разумно и следва да бъде прието, тъй като наистина не следва да се ограничи трансформацията само до чл. 22, ал. 1, а следва да обхване и всички останали случаи. Така че директно към препратката трансформация на лично имущество става коректно.
Юлиана Колева:
В чл. 23, ал. 1 действащият текст ограничава трансформацията на лично имущество до определени хипотези. Това, за което ние говорим и заради което се предлага тази промяна, е по принцип трансформацията да обхване всички случаи, в които се трансформира лично имущество. От преди брака, или придобито чрез дарение, или придобито чрез наследство, или придобито само от лична дейност и т.н. Това е логиката на това предложение.
Искра Фидосова:
Щом има трансформация, то си остава лично имущество. Придобитото имущество след трансформация си остава лично. Това е логиката. Тъй като текстът, който беше предложен по вносител, беше неясен и създаваше въпроси и повод за различни тълкувания, е това предложение за редакция, което е направено от колегите между първо и второ четене. Г-жа Машева каза, че го подкрепя и е съгласна с тази редакция.
Жената Петрова:
Ако позволите, според мен, чл. 22 трябва да се премахне, а другата останала част от текста да остане, защото тя е носител на определен смисъл. Другата част от текста на ал. 1 имам предвид.
Личният принос се включва в трансформацията ли?

Юлиана Колева:
Чета действащия текст на чл. 23, тъй като не знам вече кой какво разбира. Чл. 22 е пространно описание на това кое имущество е лично.
Искра Фидосова:
Ще прочета текста на действащия чл. 22.
„Чл. 22 (1) Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност.
(2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.
(3) Лични са вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.”
Тъй като в текста на вносителя е записана само ал. 1 на чл. 22, а останалите ги няма, се породиха въпроси, а именно за едноличния търговец.
Предлага се в чл. 23 текстът след „изцяло с лично имущество” да се заличи. Обаче, като остава по чл. 22, ал. 1 възникват другите въпроси какво става с хипотезите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 22. Това, което предлагат колегите е, за да се обхванат и тези хипотези и да няма съмнение и неяснота, да отпадне фактически текста „чл. 22, ал. 1” по вносител.
По вносител се предлага след думите „изцяло с лично имущество по чл. 22, ал. 1”, текстът до края да се заличи.
А това, което се предлага като редакция е след думите „изцяло с лично имущество” да се постави точка и текстът до края да се заличи. Всички възможни хипотези на трансформация си остава лично имущество. Това е идеята.
Колеги, ако пак не е ясно, значи има проблем.
Ивайло Тошев:
Аз мисля, че предлаганата от нас редакция обхваща всички хипотези на трансформация на лично имущество, а не да гадаем и да тълкуваме ал. 1 ли е включена, ал. 2 или коя разпоредба е включена. Щом е лично имущество и е налице трансформация, имуществото си остава лично.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по § 2 има ли? Няма. Вносителите заявиха, че подкрепят тази редакция. Става ясно, че хипотезата на § 2 обхваща и трите хипотези, които са в чл. 22.
Има ли други въпроси и изказвания? Г-жа Петрова.
Жанета Петрова:
Само една забележка. Има хипотеза преди брака. Давам ви пример. Придобили сте преди брака имот по наследство. Продавате този имот. Купувате по време на брака едно жилище с парите, които са придобити от продажба на наследствен имот. Това имущество е лично и затова трябва да има и допълнението „преди брака”. Трябва да бъде придобито с лично имущество преди или по време на брака. Това е моето мнение.
Искра Фидосова:
Г-н Димитров, заповядайте.
Красимир Димитров: СУ
Уважаеми дами и господа народни представители,
Просто искам да кажа как ще звучи текста, защото явно не се вижда. Принцип в българското семейно право е:
Чл. 23. (1) Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.
(2) Когато вещните права са придобити отчасти с лично (което наричаме частична трансформация) имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответната част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.
Това е изключително изчистен текст за трансформация, както беше по Семейния кодекс и от 1985 г. и от 1968 г.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма. Гласуваме.
Подлагам на гласуване предложената редакция за § 2.
„§ 2. В чл. 23, ал. 1 след думите „изцяло с лично имущество” се поставя точка и текстът до края се заличава.”
Този текст е с принципната подкрепа по вносител, подкрепа на предложението на колегите. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Петима „въздържали се”.
§ 3. Постъпило е предложение между първо и второ четене от н.пр. Любен Корнезов.
„1. § 3 (чл. 24, ал. 4) да има следното съдържание:
(4) Разпореждането с общ недвижим имот или вещно право върху такъв имот се извършва със съгласието на двамата съпрузи.”
2. Към § 3. В чл. 24, ал. 5 изречение второ, думите „нотариална заверка на подписите” да отпаднат.”
По § 3 има и предложение на н.пр. Юлиана Колева и Ивайло Тошев.
„ § 3. В чл. 24, ал. 4 се изменя така:
(4) Разпореждане с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е недействително за другия съпруг. Той може да оспори по исков ред разпореждането в шестмесечен срок от узнаването за него.”

Има предложение за редакция в § 3.
„§ 3. В чл. 24, ал. 4 се изменя така:
(4) Разпореждане с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е недействително за другия съпруг. Той може да оспори по исков ред разпореждането в шестмесечен срок от узнаването за него.”
Желаещи за изказване. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Ще започна, уважаема г-жо Председател, с един въпрос. Защо предварително в това, което ни се дава като доклад, където пише Любен Корнезов, отдолу пише: „Комисията не подкрепя предложението.”
А където пише „Юлиана Колева”, нашата уважаема колежка, навсякъде пише: „Комисията подкрепя предложението.”.
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов, моля Ви да приемете извинение от мен, експертът, който е подготвял доклада го е написал, на който преди заседанието направихме изключително остра забележка с предупреждение за много сериозно наказание, ако следващ такъв доклад ни се раздаде. Това е доклад за пленарна зала. Прав сте, г-н Корнезов, аз в случая като председател на комисията заради допуснатата грешка от експерта, за която ще си понесе отговорност.
Любен Корнезов:
Аз не искам да засягам експерта. Не знам кой го е писал. Но на този експерт някой му е внушил да го напише така. Не искам ни най-малко санкции. Санкционирайте мен, но не експерта. Щом като пише Любен Корнезов, ще се отхвърли. Това ми е ясно.
Искра Фидосова:
Не е така. Не случайно аз чета през цялото време не какво пише в доклада.
Любен Корнезов:
По същество. Ето това е въпросът, когато една жена може да ограби един мъж. Това е цялата работа.
Няма да теоретизирам тук нещата. Казах ги в зала. Имате една съпружеска имуществена общност, която е без дялова. Естествено е, че когато се прехвърли или продава един недвижим имот (един апартамент) трябва съгласието на двамата съпрузи. Азбучни неща! Нотариусът няма да подпише нотариалния акт, ако няма съгласието и в продажбата не участват двамата съпрузи. Какви са тези действителности, което ни се предлага по вносител, а и това, което се предлага от колегите, които се опитват да смекчат, като казват, че е недействителен спрямо другия съпруг, който въобще не е знаел, че му се продава имота, но в шестмесечен срок от датата на узнаването. Не върви тази хипотеза. Шест месеца? А ако го е узнал след 20 години или след 15 години? И ако имотът е препродаден 2-3-4-5 пъти, какво ще стане със сделката. Къде ще отиде имотът? Затова, според мен, давам защита и за двамата съпрузи. Щом е съпружеска имуществена общност, съгласието и на двамата съпрузи. Ако нямаме съгласие, сделката е нищожна и не може да породи правни последици.
Второто е за движимите вещи, когато обаче са безвъзмездно прехвърлени, т.е. имате дарение, също да се иска, щом са съпружеска имуществена общност и е безвъзмездно прехвърлянето им, съгласие на двамата съпрузи. Защото можете да продадете една картина, която струва много повече от един апартамент. Откъде накъде жената ще продаде картината или мъжът и ще вземе парите и хайде. Например, съпругът или съпругата може с години да не е в България. Има семейства, които са разделени. Работят в чужбина, в Световната банка и други такива. Кому е необходимо това?
Защото този текст, който вие давате и вносителите и колегите Колева и Тошев, практически давате право на нотариусите да подписват, без да има съгласието на двамата съпрузи. Защото е относителна недействителност.
Обръщам се към дамите да подкрепят нас мъжете!
Искра Фидосова:
Благодаря. Има думата г-жа Колева, като вносител.
Юлиана Колева:
Колеги, благодарение на това емоционално изказване на г-н Корнезов, което е подобно като в зала, по вестниците се появиха заглавия „ГЕРБ разрешава на единия съпруг да продаде имуществото на другия”.
Уважаеми колеги, вижте действащия Семеен кодекс. Вижте Семейния кодекс от 1985 г. и вижте Семейния кодекс от 2009 г. Ние предлагаме подобряване на тази редакция.
В първото предложение на Министерството на правосъдието, което ние също подкрепяхме, беше пресъздадена разпоредбата на Семейния кодекс от 1985 г. Г-н Корнезов по повод на тази разпоредба каза, че сме разрешили съпрузите да мамят половинките си. Сега аз не мога да разбера как точно трябва да го редактираме.
Г-н Корнезов, предложението, което Вие правите , ал. 4, която Вие предлагате, я има в действащия текст в ал. 3. Има една разлика. На едното място пише, че продажбата става съвместно от двамата съпрузи, а във вашето предложение пише „със съгласието на двамата съпрузи”. „Съвместно” значи, че само двамата могат.
Аз въобще не се чувствам отговорна за Семейния кодекс, който е разработен 2009 г. Чувствам се отговорна за поправката, която в момента правим и затова с колегата Тошев предложихме редакция, която да е адекватна на уредбата, която съществува от 1985 г. насам, без да влизаме в противоречие, включително и с трайната съдебна практика по тези въпроси.
Ние създаваме разпоредба, според която, ако случайно в нарушение на закона някой съпруг продаде имущество, което е семейна имуществена общност, без знанието и съгласието на другия, тогава тази сделка е относително недействителна спрямо този съпруг, който е ощетения и той има право в шестмесечен срок от узнаването да поиска обявяването на тази сделка за недействителна. Сега е същото, само че пише, че е атакуема (оспорима) тази сделка.
Другото е, че сега в момента воденето на този иск е ограничено със срок от три години. Ние предлагаме да се премахне този тригодишен срок.
Искра Фидосова:
Колеги, моля ви да погледнете в доклада действащия текст. Тъй като явно има неразбиране, ще ви прочета действащия текст на ал. 4 и това, което се предлага.
Действащият текст на ал. 4 на чл. 24.
„(4) Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.”
Разликите са „оспоримо” и „извършването му”.
Това, което предлагат колегите.
Първо, този спор, който върви в практиката дали е относителна недействителност, дали е унищожаема, дали е нищожна – веднъж завинаги да се запише в закона и да спре това различно тълкувание от различните съдилища.
Второ, премахват ограничението в тригодишния срок – нещо много важно, като накрая вместо „от извършването му” са разписали „от узнаването за него”. Може да бъде и след 15 и след 20 години. Къде е ощетен съпругът? Ще разберете на десетата година и ще оспорвате. Сега не можете по действащия текст.
Любен Корнезов:
Коментирайте това, което предлагам.
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов предлага в ал. 4 със съгласието на двамата съпрузи, но това е ал. 3 от действащия закон, която гласи, че разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи. А ал. 4 е хипотезата, когато въпреки текста на ал. 3, има извършено такова разпореждане, г-н Корнезов. Така че това, което Вие сте написали в ал. 4, го има в ал. 3.
Заявиха желание за изказване г-н Метин, Веселин Методиев и г-н Миков.
Митхат Метин:
Г-жо Председател, при цялото ми уважение към колегите вносители, аз си мисля следното.
Създава се една норма, която ще породи много конфликти. Към днешна дата, като се отиде при нотариус, аз не знаех, че има такива възможности при действащия закон, но като се отиде при нотариус, всеки един нотариус иска присъствието на двамата съпрузи, та дори не иска с пълномощно да прехвърли имот. Това е към днешна дата. Ако сега дадем тази възможност да отиде едно лице, тази възможност съществува в момента, но в практиката никой нотариус не иска да извърши сделка без присъствието на другия съпруг. Най-малкото иска пълномощно и в него трябва да е точно описано за конкретния случай, без генерално пълномощно и така насетне, и така насетне. Ще създадем една правна възможност за продажби, която обаче на практика нотариусите няма много да изповядват такива сделки, а ще искат присъствието на двама съпрузи. Това е моето лично виждане.
Веселин Методиев:
И аз декларирам конфликт на интереси, защото съм женен, но пък и госпожата боя реституции имаше.
Имам следното предложение слушайки, защото наистина е много важно. Искам да кажа на колегите от ГЕРБ, че ако НДСВ са извършили тази щуротия, защото текстът беше дело на парламентарната група на НДСВ, а останалите само са гласували. Понеже „разпореждането” е глагола, действието, въпросът е с какво се разпореждаш и кой се разпорежда. Ако за разпореждането никой от вас юристите не спореше, т.е. това е актът, текстът се занимава с това действие, оспорването там където идва тълкуванието и където става лошо щом и аз не мога да го разбирам, е дали може да се случи разпореждане без съгласието на двамата съпрузи. Дали текстът може да се интерпретира по този начин? Затова, според мен, ако изобщо падне ал. 4 и разпореждането с общо имущество се добави с другите нюанси, които са в съдържанието на предложението на г-н Корнезов, и завърши, че се извършва съвместно с двамата съпрузи, няма да има никакви тълкувания, които да са притеснителни и които създадоха в момента напрежение и които са създали публично напрежение.
Ако искате да оставите целия този текст от ал. 4, опасността отново да четете такива заглавия е налице. Затова аз се обръщам към вас за такава редакция. Нека всяко разпореждане да става със съгласието на двамата съпрузи и нека да бъде описано с какво става разпореждането - с имущество, с вещно право, с каквито термини, с които се борави при акцията с действието разпореждане.
Това ми е предложението, г-жо Председател.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Г-н Миков, заповядайте. След това Ивайло Тошев.


Михаил Миков:
Аз във висока степен съм облекчен от това ,което г-н Методиев каза. Станала грешка. Предлагам в ал. 4, тя е близка и до редакцията на г-н Корнезов, да махнем „оспоримо” и да стане недействително, да няма относителна недействителност, да си бъде твърда недействителност, това ще дисциплинира и нотариусите и страните, които купуват, да държат да са двамата съпрузи и да приключим с тази драма.
Жанета Петрова:
Няма драма. Ние с години сме прилагали този текст. Аз съм съдия от 30 години и този текст в различни редакции съществува и се прилага в съдебната практика и аз лично съм го прилагала. Представете си, че съпругът все пак прехвърли. Представете си, че се представи фалшиво пълномощно. Има и такива хипотези. Аз съм доволна от цената, която е взел моя мъж и няма да оспорвам сделката. Но ако не съм доволна от цената, която е взел моя мъж, продавайки общия ни имот, ще оспоря сделката. Това е смисълът на текста.
Наистина аз бях изумена, защото лично съм прилагала такъв текст, пак казвам в почти 30 годишната си практика съдийска и не виждам какъв е проблемът. Редакцията се промени с предложението ни, а не се промени нищо по съдържанието на текста. Така че аз също бях изумена да чуя обсъжданията в залата, които подменят смисъла на текста.
Това, което не ни хареса и ни даде повод да поискаме промяната на текста, е думата „оспоримо”.
Исдкам да отбележа нещо специално по отношение на г-н Корнезов. Аз имам лично забележка към текста, който се предлага от вносителите – колегите Тошев и Колева, защото, обръщам ви внимание: „Разпореждане с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е недействително за другия съпруг.” С такава редакция на изречение първо, вие въвеждате недействителност на сделката по силата на закон. Следователно за другия съпруг няма никаква нужда да оспорва по исков ред разпореждането, след като вие го обявявате за недействително по закон. Смисълът на този разпоредба такъв, какъвто е от 30 години, е следният: Разпореждането е действително, ако не бъде оспорено от другия съпруг в съответния срок. Що се отнася до срока, аз лично нямам бележки.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-жа Машева има думата.
Даниела Машева:
Така предложената промяна цели прецизност, една нова формулировка. Този текст съществува от 1985 г. Миналата година с действащия сега Семеен кодекс се въвежда преклузивния тригодишен срок, като мотивите за въвеждането му са били стабилизиране на гражданския оборот. Тъй като какво става с правата на третото лице, което ще придобие този имот?
Отделно от това считам, че този тригодишен срок е достатъчно дълъг срок, в който другият съпруг има възможност да узнае за извършената сделка и да я атакува по най-различни съображения. Дали ще получава съобщение от данъчната администрация, или по друг начин ще разбере за извършената сделка.
Отделно от това трябва да се има предвид, че по сега действащия Семеен кодекс освен режим на съпружеска имуществена общност има още два режима: режима на договореност, режима на разделност и съпрузите винаги имат право на избор и да преминават от един в друг режим, ако считат, че съответният режим не им гарантира правата.
Искра Фидосова:
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Извинявайте, но има един прост въпрос. Аз не съм бил толкова години съдия, но смятам, че законодателят трябва да има някаква цел. Целта е да стимулира правосъобразно поведение, а не съпругата или съпругът да продаде имота, а после да се разправят съдиите и адвокатите 10 години с тази работа. Целта е да не се стимулира такова поведение. А както дълго описваме цялата работа, ние едва ли не стимулираме, а после санираме, ако приеме другият съпруг, че е добра цената. Законодателят казва: Не може! Щом сте в режим на съпружеска имуществена общност съберете се двамата, идете при нотариус и си продайте имота. Не може. Аз мисля, че и г-н Методиев в този дух говори. Може да сте имали 30 години практика, но дайте да го изчистим този въпрос и да приключим. Защото казваме на гражданите, когато е съпружеска имуществена общност недвижимият имот, няма да го продавате като единият лъже другия, независимо колко време другият ще узнава, независимо относителната недействителност. Няма да ходите щом ви е такъв имота и той е в името на децата, а не само на единия и че цената била по-висока. Но ако и двамата са пияници и се разберат? Аз знам, че съдебната практика е потърсила пътища да санира, ама няма нужда да санираме. Недействителна е и тя е недействителна по отношение на петия, на осмия, на десетия. Това казва законодателят, ако има воля. Ако не, продавайте всеки кой как може и се разберете после, дали ще се атакува сделката, разправии, чудеса и вестници и заглавия. Дайте да го решаваме така и да приключваме. Недействителна е сделката и точка. Защото тя не е само между двамата съпрузи. Тя е свързана и с децата тази пуста съпружеска общност.
Какво искаме ние като народни представители и законодатели? Каква ни е целта? Да допуснем презумпция за измамно поведение на единия тарикат и да допуснем след това възможност за някакво разбирателство между тях. Може да е било така дълги години, но няма да бъде оттук насетне и край. Недействително!.

Искра Фидосова:
Колеги, тъй като е обявено, че от 17:00 часа ще започнем със законопроекта за бюджета, отвън ни чакат всички представители на съдебната власт и на Министерството на финансите.
Очевидно е, че по този текст ще има още коментар. Затова предлагам да преминем към обсъждане на закона за бюджета и след това ще продължим оттам докъдето сме стигнали по доклада.
Колеги, връщаме се към точка първа от дневния ред.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2011 г., № 002-01-83, внесен от Министерски съвет на 01.10.2010 г., в частта, касаеща Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието.
От вносителите думата ще дам първо на представителя на Министерството на финансите - г-н Владислав Горанов, заместник министър, да представи мотивите. Заповядайте, г-н Горанов.
Владислав Горанов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Ще се опитам накратко да представя първо общата част на Законопроекта за държавния бюджет за 2011 г., след което съвсем накратко ще мина през разходите и въобще бюджетите, които са предмет на обсъждане в Комисията по правни въпроси.
Проектобюджетът за 2011 г. е разработен при спазване на приетите от Министерския съвет основни допускания по отношение на данъчно осигурителната политика и политиката по доходите, публичните разходи, както и фискалната цел относно бюджетното салдо за следващия тригодишен период, които станаха база за приетите разходни тавани по първостепенни разпоредители с бюджетни кредити за 2011 г.
Основната задача пред правителството е намиране на механизъм са справяне с макроикономическите и фискални предизвикателства пред които е изправена икономиката в последните години.
По-общите изводи, които могат да се направят за бюджет 2011 г., че основните усилия са насочени към справяне с високите нива на дефицит в резултат на икономическата криза, пренесена към приходите в бюджета. Относителните нива на преразпределение през прихода са едни от най-ниските в Европа, като за следващата година общото ниво на приходите, които очакваме да постъпят в консолидираната фискална програма са 33.5% от брутния продукт, който се очаква да достигне 77 77 000 000 при реален растеж от 3.6 на сто, като за 2010 г. очакваме до края на годината реалното изменение – реалният растеж на брутния вътрешен продукт да възлезе на около 0.7 на сто.
Приходната част е планирана консервативно, като увеличенията в приходите от данъци са свързани основно с еднократни ефекти от възстановяване на акциз върху цигари основно и върху намаляване на нивото на невъзстановения данъчен кредит до едни нива, които са най-ниските от последните 4-5 години – до около 200 млн. лв. възстановен данъчен кредит.
Общите разходи са 35.5 на сто от брутния вътрешен продукт, като в номинален размер почти запазват нивото си от тази година. Разликата в други години в други бюджети спрямо този е, че правителството прави целенасочени усилия за консолидация, като за първи път в последните години разходите за следващата година по внесения от Министерския съвет законопроект са в размер около 140-150 млн. лв. по-малко от тези, които консолидираната фискална програма от тези, които са в актуализирания бюджет за 2010 г.
Това е най-общо рамката, при която е подходено за съставяне на проекта на Закон за държавния бюджет за 2011 г., като болшинството от отделните бюджети на министерства и ведомства са запазени на нивото на актуализирания бюджет за 2010 г.
В частта Съдебна власт, предполагам че тук трябва да влезем малко повече в детайли, за групата Съдебна власт, в която са предвидени средства в размер на 446.8 млн. лв. са включени финансовото осигуряване на органите на съдебната власт и Министерството на правосъдието, Главна дирекция „Охрана”, Агенцията по вписванията и Бюрото за правна помощ.
В частта бюджет на съдебната власт Министерският съвет е изразил становище по предложения от Висшия съдебен съвет проект на бюджет за съдебната власт, с включен в общите параметри на проекта на държавен бюджет на Република България за 2011г.
По приходната част заслужава да се отбележи, че диалогът между изпълнителната и съдебната власт в тази част е подобрен значително и за първи път в последните години е постигнато равенство между проекта на Висшия съдебен съвет и Министерския съвет в тази част, като 105.5 млн. лв. са планирани и в Закона за държавния бюджет и в Становището на Министерския съвет по него, от които 89.0 млн. лв. от съдебни такси.
Проектобюджетът на съдебната власт за 2011 г. в становището на Министерския съвет съдържа разпоредба (чл. 2, ал. 5) съгласно която, ако в хода на бюджетната година не бъде изпълнен плана за приходите от страна на органите на съдебна власт и с оглед да не се допусне нарушаване на баланса на бюджета на съдебната власт, неизпълнението на приходите да се компенсира от наличностите по сметки от предходните години. При недостиг на тези средства, неизпълнението се компенсира с допълнителна субсидия от централния бюджет.
По интересна е разходната част. Предложението на Висшия съдебен съвет за размера на разходите е за 483.4 млн. лв. или ръст от 24.7% спрямо одобрените с Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. В становището на Министерския съвет разходите са запазени на нивото от настоящата година – 387.7 млн. лв. По този начин абсолютната разлика между разходите по двата проекта е в размер на 95.7 млн. лв., от тях 72.8 млн. лв. в частта на текущи разходи и 22.9 млн. лв. са в частта за капиталови разходи.
Висшият съдебен съвет в подкрепа на искането за завишаване на разходите си за 2011 г. в сравнение с одобрените за 2010 г. е изтъкнал необходимостта от допълнителни средства за заплати, осигурителни вноски и други възнаграждения и плащания (общо 45.8 млн. лв.) за попълване на незаетите магистратски длъжности и за назначаване на съдебни служители, за възнаграждение на вещи лица и съдебни заседатели и други плащания. Тук предлагам, че представителите на Висшия съдебен съвет ще имат възможност по-детайлно да изложат разликите между становището на Министерския съвет и внесения проект на Закон за държавни бюджет за 2011 г. В проекта на Висшия съдебен съвет са предвидени и неотложни разходи и в становището на Министерския съвет двете суми съвпадат в размер на 600 хил. лв. В частта за материалната издръжка увеличението е от 27.0 млн. лв., което е обосновано с необходимостта от нови разходи за изпълнението на основните политики, заложени в актуализираната стратегия за реформа на българската съдебна система.
Субсидията, трансферът от републиканския бюджет за бюджета на съдебната власт е резултативна величина, явяваща се разлика на превишението на разходите над очакваните собствени приходи по бюджета на съдебната власт. В резултат на различните виждания на Министерския съвет и на Висшия съдебен съвет по отношение на разходите, които трябва да разполага съдебната власт в следващата година се появява и разлика в субсидията, която е 95.7 млн. лв.
По отношение на текстовете, които са към чл. 2, който съдържа числовата информация за бюджетните кредити и показатели, по ал. 3 към чл. 2 на законопроекта, Висшият съдебен съвет и Министерският съвет предлагат да се запази редакцията на тази разпоредба от 2010 г., съответно, цитирам нормата:
„(3) При изпълнението на бюджета на съдебната власт Висшият съдебен съвет при необходимост може да прави изменение в бюджетните разходи на органите на съдебната власт.”
По ал. 4 отново становището на Министерския съвет и на Висшия съдебен съвет съвпадат. Предложено е да се запази действащата в тазгодишния Закон за бюджета норма на ал. 4.
„(4) Преизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт се разпределя по ред, определен от Висшия съдебен съвет.”
По ал. 5. Висшият съдебен съвет предлага следното съдържание на ал. 5.
„(5) Размерът на неусвоения лимит на разход в края на годината, остава като преходен остатък по бюджета на съдебната власт и се разпределя по ред, определен от Висшия съдебен съвет през следващата година.”
Министерският свет не подкрепя предложената редакция от Висшия съдебен съвет и ние сме изразили подобно становище в пакета документи, който ви е предоставен. Мотивите ни са свързани с това, че основните бюджетни параметри, включени в закона съдържат в себе си и показателя „бюджетно салдо”, което е фискалната цел за следващата година. Включването на възможност самостоятелно да се променят общо разходите, които ще бъдат извършени за сметка на наличности по сметки, ще доведе до промяна на общия баланс на консолидираната фискална програма. В този смисъл ние не можем да подкрепим подобна разпоредба.
По ал. 6. Висшият съдебен съвет предлага следното съдържание на ал. 6.
„(6) Неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт е за сметка на централния бюджет.”
Министерският съвет приема по принцип предложената от Висшия съдебен съвет ал. 6, която става ал. 5, като предлага да се запази редакцията на тази разпоредба от 2010 г.
„(5) Неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт е за сметка на наличностите по сметки от предходни години. При недостиг на средства от наличности, неизпълнението се компенсира с допълнителна субсидия от централния бюджет.”
Предложената редакция на разпоредбата е в съответствие с чл. 361 от Закона за съдебната власт, съгласно който неизпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт за съответната година е за сметка на неизползвани наличности от предходната година и допълнителна субсидия от централния бюджет.
По ал. 7. Висшият съдебен съвет предлага следното съдържание на ал. 7:
„(7) В случаите, когато органи на съдебната власт са настанени в сгради, собственост на общините или държавата, те не заплащат наеми.”
Министерският съвет подкрепя предложението.
Министерският съвет подкрепя предложената от Висшия съдебен съвет редакция на ал. 7, която става ал. 6
По ал. 8. Висшият съдебен съвет предлага следното съдържание на ал. 8
„(8) В приходите от дейността на органите на съдебната власт по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на отнети със съдебен акт в полза на държавата права и вещи, след направени отчисления по чл. 18, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите.”
Министерският съвет подкрепя предложената от Висшия съдебен съвет редакция на ал. 8, която става ал. 7, като с оглед прецизиране на препратката към Закона за Националната агенция за приходите предлага след думите „след направени отчисления по чл. 18, ал. 1” да се постави запетая и добави „т. 2”.
По ал. 9 Висшият съдебен съвет предлага следното съдържание на ал. 9.
„(9) В едномесечен срок от обнародването на Постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2011 г. Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, Сметната палата и Министерството на финансите утвърдените бюджетни сметки на органите на съдебната власт.”
Министерският съвет в своето становище подкрепя предложената редакция.
По предложените от Висшия съдебен съвет текстове към Преходните и заключителните разпоредби на проекта за Закон за държавния бюджет на Република България за 2011 г.
Висшият съдебен съвет предлага да се включи нов параграф със следното съдържание:
„§... Министерският съвет, съгласувано с Висшия съдебен съвет извършва промени по бюджета на съдебната власт, произтичащи от влезли в сила закони и засягащи бюджетните взаимоотношения с централния бюджет.”
Министерският съвет подкрепя по принцип предложението на Висшия съдебен съвет със следната редакция:
„§... Министерският съвет, съгласувано с Висшия съдебен съвет извършва промени по бюджета на съдебната власт, произтичащи от влезли в сила закони.”
Мотиви: В Комисията по правни въпроси към Народното събрание се обсъждат проекти на закони за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и на Наказателно-процесуалния кодекс, касаещи създаването на специализирани органи на съдебната власт. В тази връзка може да се наложи след одобряването на законопроектите Министерският съвет да извърши промяна по бюджета на съдебната власт.
Бюджетът на Министерството на правосъдието, който също е предмет на разглеждане от Комисията по правни въпроси.
Общият размер на приходите по бюджета на Министерството на правосъдието е планиран на нивото на актуализирания бюджет за 2010 г. в размер на 74 млн. лв. Общо разходите са в размер на 148 .5 млн. лв. Общо увеличение спрямо Закон за държавния бюджет за 2010 г. възлиза на 6 млн. лв. приблизително или по-точно 5 972 000 лв. Известно е на комисията какви разходи финансира бюджетът на Министерството на правосъдието. Това е най-общо за бюджета на Министерството на правосъдието.
Ако министър Попова иска да допълни нещо?!
Искра Фидосова:
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Уважаема г-жо Председател,
При цялото ми уважение към представителите на изпълнителната власт. Имаме доста подробни материали, по които имаме редица въпроси и коментари. Ако може първо членовете на комисията да говорят, защото ако продължим нататък да ни се изчете всичко това, ще стане еди-колко си часа. Нека да направим процедурата така. Ние да си поставим въпросите с презумпцията, че сме се запознали с материалите. Иначе гледайте какви топове с хартия ни се раздават. Да си поставим въпросите и тогава представителите на изпълнителната власт да вземат отношение. Така ще се получи истинска дискусия. Това, което ни прочете г-н Горанов, аз дори съм си го подчертал. Т.е. да си ценим времето и да стане по-сериозна дискусия.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Все пак изключително сериозно е това, което обсъждаме. Това е най-важният закон - Законът за държавния бюджет.
Ще помоля вносителите по-кратко, с по няколко изречения или за няколко минути да представят мотивите си.
Г-жо Попова, нещо ще допълните ли? Заповядайте.
Маргарита Попова:
За да бъда в унисон с това, което казва и г-н Миков, ще бъда кратка.
Политиката на правителството е ясна. Възможностите на държавата са ясни. Няма да има министър, който да застане пред вас и да каже, че парите са достатъчно или са излишни. Аз обаче ще кажа, надявам се, в рамките на всичко това, което представлява възможност на държавата в момента, че между първо и второ четене ние ще имаме възможност да помислим още малко затова, че може би е възможно да последва някакво вътрешно преразпределение на средствата – от министерство към министерство, Министерството на правосъдието да получи още малко пари. Ние сме заявили подробно в нашите доклади и в Министерския съвет, между нас всичко това е обсъждано, като тези малко средства да задоволят необходимостта от пари за 2011 г. главно в три насоки: правна помощ, дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Благодаря.

Искра Фидосова:
Благодаря, министър попова. Г-н Иван Колев.
Иван Колев:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Както чухте, постигнали сме споразумение с Министерството на финансите относно приходната част за 105.5 млн. лв. Нямаме възражения с тях в тази част. Надявам се, че ще ги изпълним.
По разходната част обаче възраженията ни са по-значителни. Ние предлагаме, както виждате, 483.4 млн. лв., а те приемат 387.7 млн. лв. Разликата е разликата е 95 724 000 лв.
По предложенията на Висшия съдебен съвет в общата сума на разходите за 2011 г. са предвидени средства за дейностите, произтичащи от нормативни актове пряко свързани с характера и динамиката на съдебния процес. Другата част са текущи разходи, свързани с издръжката и промените в тяхното равнище във връзка с ръста на цените на основни услуги и общия индекс на инфлацията.
В становището на Министерския съвет предвидените разходи за 2011 г. са в същия размер, както е по бюджета за 2010 г.. Не е заложен ръст. Очакването изпълнение на разходите за 2010 г. ще бъде с около 10 млн. лв. повече от утвърдените средства със Закона за държавния бюджет за 2010 г. Тази разлика ще се финансира от очакваното в същия размер преизпълнение на приходите. За 2011 г. не може да се гарантира преизпълнение на приходите за осигуряване на допълнителен източник за разходите над определените с проекта на Закон за държавния бюджет за 2011 г. Несериозно е, според нас, при изготвянето на бюджета за съдебната власт да се разчита на бъдещи несигурни действия.
Заплатите, където е най-големият проблем в предложението на Висшия съдебен съвет са 286 548 000 лв. Становището на Министерския съвет е 263 372 000 лв. – разлика 23 176 000 лв. През последните няколко години ръстът на съдебните производства не беше осигурен с аналогичен ръст на съдебни кадри, следствие на недостатъчен размер по бюджета на съдебната власт, което води до задържане ръста на числеността на съдебните кадри. В резултат от това се предвижда назначението на свободната щатна численост от 946 броя, в т.ч. 519 магистрати, 427 служители през следващата година, както и назначаването на 28 нови щатни бройки, за което са необходими 22.6 млн. лв.
Другите възнаграждения - Висшия съдебен съвет предлага 31 969 000. Становището на Министерския съвет е 20 млн. лв. Разликата е 11 969 000 лв.
Съдебната система ще изпадне в невъзможност да изплаща средствата за служебни защитници, обезщетенията при пенсиониране и напускане на магистрати и служители с дългогодишен стаж в съдебната система. За 2010 г. тези разходи ще бъдат покрити от очакваното преизпълнение на приходите, тъй като не бяха утвърдени в бюджета за 2010 г. Средствата з изплащане на обезщетения при пенсиониране и напускане на магистрати и служители с дългогодишен стаж в съдебната система за 2011 г. са в размер на 8 300 000 лв. Общо за 343 щатни бройки, в т.ч. 73 магистрати и 270 служители.
По осигуровките разликата е пак голяма. Те са свързани с тези 25% от работната заплата и няма защо да го коментираме.
Издръжката на Висшия съдебен съвет по нашия проект е 67 243 000 лв. Становището на Министерския съвет е 40 247 000 лв. Разликата е 26 996 000 лв.
В бюджета за 2010 г. не са утвърдени средства за възнаграждения на вещи лица, които ще бъдат покрити от очакваното преизпълнение от приходите. Знаете, че по едно време ние спряхме да изплащаме, както на вещи лица, така и на съдебните заседатели. Сега като виждаме, че имаме преизпълнение на приходите, започнахме наново да им заплащаме тези средства. Бяхме спрели и изплащането на обезщетенията на напускащите съдебната система.
Поради тази причина възниква реална опасност през 2011 г. съдебната система да няма възможност да изплаща тези средства, които са предвидени в размер на 5 млн. лв.
В предложения от Министерския съвет бюджет на съдебната власт за 2011 г. не са предвидени средства за осигуряване на дейността по подготовка и предоставяне на удостоверения по § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър. Знаете, че сега всички фирми трябва да бъдат до края на годината, но предполагам, че ще се удължи пак срокът, за да се приключи тяхното пререгистриране. Няма предвидени средства по проекта за бюджет. Предвидените средства на Висшия съдебен съвет за тази дейност са в размер на 3 млн. лв.
Не са предвидени средства по изпълнителни листове по Закона за отговорността на държава и общините за вреди. Именно за тези разходи са предвидени средства в размер на 2 800 000 лв. по данни на Прокуратурата на Република България за дължими обезщетения. Искам да ви кажа, че само за първото шестмесечие на 2010 ние трябва да платим 2.5 млн. лв. само за обезщетения, по които е осъдена държавата в лицето на прокуратурата.
Съществува реална необходимост от средства за текущ ремонт на съдебните сгради, където не може да не се отчита обстоятелството, че има непрекъснат поток от граждани и други лица, включително и недобросъвестни действия, което не е характерно за повечето бюджетни учреждения. Предвидени са средства в размер на 4 491 000 лв., от които 1 млн. лв. са предназначени само за Прокуратурата на Република България.
По капиталовите разходи. Предложението на Висшия съдебен съвет 25 325 000 лв. Становището на Министерския съвет е за 2 450 000 лв. Разликата е 22 875 000 лв. В последните три години утвърждаваните средства за капиталови разходи са крайно недостатъчни и са извършвани минимални такива. В органите на съдебната власт техниката е морално и физически остаряла, с ниски технически параметри, което затруднява работата с наличните информационни системи.
С предложения от Министерския съвет бюджет за съдебната власт за 2011 г. не са предвидени средства и няма да могат да се осъществят следните основни задачи: преместването на състава на Софийския районен съд в сградата на бул. Цар Борис ІІІ. Разходите, предвидени в проекта на Висшия съдебен съвет, са 10млн. лв. Предвидените средства са за капиталови разходи и обхващат цялостно обзавеждане и оборудване на сградата за протичане на нормален работен процес на магистратите и на съдебните служители, които ще се помещават в сградата.
Отделно не са предвидени средства за изграждането на единна информационна система за противодействие на престъпността, което е изискване на чл. 378, ал. 2 и чл. 379, ал. 1 и 2 от Закона за съдебната власт. Предвидените средства по проекта на Висшия съдебен съвет са в размер на 5 200 000 лв. Съгласно предвижданите промени в Закона за съдебната власт възникват нови дейности за съдебната система, като провеждането на конкурси за назначаване на държавни съдия-изпълнители, съдии по вписванията и създаването на специализирани съдилища. Предвижда се изплащането на допълнителни възнаграждения на съдиите и прокурорите, наставници на младшите магистрати, както и поемането на разходите за такса смет и данък съдебните сгради по бюджета на съдебната власт. Това го прехвърляте сега с проектозакона за съдебната власт. Прехвърляте ги всички тези дейности на Висшия съдебен съвет, като за тях не са предвидени средства. Всички тези разходи за нови дейности не са финансово обезпечени в становището на Министерския съвет за бюджета на съдебната власт за 2011 г.
Ние сме съгласни с това, че действително сме в период на криза. Тъй като за четвърти път се явявам пред тази Комисия и пред Народното събрание, знам че каквото ние предложим никога не се е приемало. Приема се винаги предложението на Министерския съвет.
Затова предлагаме и един компромисен вариант. В предложения от Министерския съвет бюджет на съдебната власт за 2011 г. не е разписана разпоредбата на ал. 5, към чл. 2, за която каза заместник министър Горанов, с която се регламентира използването на преходния остатък от бюджета на съдебната власт. Преди влизането в СЕБРА, чрез която се управляват и контролират лимитите и плащанията на включените в системата разпоредители, от Министерството на финансите, преходният остатък е разходван по решение на Висшия съдебен съвет. След включването на бюджета на съдебната власт в СЕБРА през 2005 г., въпреки многобройните искания и заявки от страна на Висшия съдебен съвет, Министерството на финансите не включва исканите суми като лимит по СЕБРА. По този начин сумата на преходния остатък се акумулира в размер на 62 891 572 лв. за последните пет години. С тези пари никой не се разпорежда, никой няма право да се разпорежда, освен съдебната власт. Така и стоят.
Конституционният съд, тълкувайки разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от Конституцията на Република България със свое Решение № 18 от 1993 г. категорично е приел, че бюджетът на съдебната власт е самостоятелен. Органите на изпълнителната власт – Министерският съвет, Министерството на финансите, не упражняват компетентности в процеса на съставяне, изпълнение и отчитане на бюджета.
Другото ни предложение, тъй като тази година с 10 млн. лв. се намалява държавната субсидия за сметка на собствените приходи, нека поне с тези 10 млн. лв. да си останат, както бяха миналата година и да се вдигне поне с 10 млн. лв. държавната субсидия.
Това е нашето предложение. Благодаря ви за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Колев. Представителите на Прокуратурата – г-н Първанов, на Върховния касационен съд – г-н Гроздан Илиев, на Инспектората към Висшия съдебен съвет – г-жа Караиванова, ако не възразявате, след като поставят въпроси колегите, ако имат към вас, тогава да вземете отношение.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Миков.
Михаил Миков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаема г-жо Министър,
Уважаеми висши магистрати и от Висшия съдебен съвет,
Уважаема г-жо Караиванова,
Аз имам няколко въпроса, може би към министъра най-вече, но ще е добре и другите да ни отговорят, по отношение на политиките, осигурени с бюджет.
Първият ми въпрос е свързан с това, което г-н Горанов каза, че са се разбрали с Министерския съвет – произтичащи от влезли в сила закони и засягащи бюджетните взаимоотношения. Има си хас! По Закона за нормативните актове трябва да са финансово осигурени изпълненията на законите, така че вашата договорка с нея и без нея, щом се приемат закони, те трябва да се осигурят финансово. Така че вашите договорки са като договорките в тристранния съвет и между разни съсловни организации и други.
Мисълта ми е такава.
Какви са, уважаема г-жо Министър, политиките, които трябва да се осигурят със средства извън досега водените политики в сектора. Т.е. тук прозвучаха някакви плахи намеци от страна на Висшия съдебен съвет.
Първо, създава се специализираният съд. За него трябват толкова. Прехвърлят се вписванията към Висшия съдебен съвет – съдиите по вписванията се прехвърлят. Имаме спор по оня закон – са ли, не са ли, къде са? Това изисква прехвърляне на средства. Да не стане така, че бюджетът на Висшия съдебен съвет да запази нивото си от миналата година, а да му се прехвърлят доста политики, които реално ще доведат до намаляване на бюджета на Висшия съдебен съвет. Ако така ще стане, да видим колко са те. Т.е. с колко процента ще се намалят досега осигуряваните бюджетно политики. Примерно, аз се сещам за една промяна в Закона за лечебните заведения, че като се намери труп, трябва бюджетът на съдебната власт от нова година да си платите превоза, за да ви прекарат лицето. Веднъж аутопсията и втори път – и линейката ще си плащате. Лекарското съсловие прие оня закон и каза: Болниците са зле, така да стане.
Следващият ми въпрос, но не знам към кого – към Висшия съдебен съвет, или към министъра. Какви са ви дефицитите. Т.е. с какви неразплатени ще влезете в 2011 г. Защото винаги годината стартира по този начин после започват разправии. Т.е. горе-долу какви са прогнозите не за 6 или за 8 месеца, а след два месеца за неразплатените средства в този бюджет. Защото това във висока степен ще се отрази на догодина възможностите ви да си осигурите дейността.
Това са няколко въпроса, по които ми се ще който иска да каже какво е виждането на правителството, но най-вече кои са новите политики, които се стоварват върху същия бюджет. Има ли такива или няма. Сега го кажете. Аз смятам за некоректен подходът: „Ние, Висшият съдебен съвет ще се разберем с Министерския съвет.” Парламентът е този, който все пак трябва да осигури политиките чрез бюджета, а и да го има предвид, когато приема законодателни изменения. А не това постепенно да се изнася от парламента в някакви договорки – коридорни или на бели покривки, г-н Колев, както вие въведохте този популярен термин.
Това са въпросите. Защото цифрите винаги могат да се наместят. Колко ще струва, примерно, въпросният спец.съд.
Тази политика на Прокуратурата с удължени мерки. Постоянно във вестниците пише: „Защо го пуснаха този, защо пуснаха онзи?” Прави ли се сметка в Прокуратурата колко струва на съдебната система издръжката на едно лице в ареста. Защото тя е от вашите заплати, г-н Първанов. (Не. Това е по бюджета на Министерството на правосъдието.) Ясно е, че е по бюджета на правосъдието. Но правосъдието сега ще ви прехвърли Агенцията по вписванията. Надцаквате се помежду си с такива дребни тарикатски номера. Защото политиката по мерки за неотклонение, която налага прокуратурата, тя съществуваше и в МВР, а сигурно и сега, пише „до 24 часа”, питаш защо го държиш 24 часа, той казва 24 часа е. На вас ви пише в закона до две години, дайте да го държим две. С тези политики ще си изпапате заплатите.
Коментари по тези въпроси ще се радвам да чуя.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. От вносителите кой ще вземе думата. Заповядайте, г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Г-жо Председател, нека колегите да си натрупат въпросите. Защото после може да се окаже, че само г-н Миков пита. А ще влязат и в диалог. Вие им позволявате много често. Затова нека да се натрупат въпроси и тогава гостите ще вземат отношение.
Искра Фидосова:
Други желаещи колеги за въпроси? Няма. От вносителите, кой ще вземе думата. Г-жа Караиванова.
Ана Караиванова:
Понеже бюджетът на инспектората го правим програмен, т.е. обвързваме политиките с оглед стратегиите и след това и конкретни индикатори за изпълнение. В този смисъл ние в тази годишното си предложение заложихме програмните цели. Те са взети от Стратегията за реформа на съдебната власт, за която всички казахме, че е много добра, а именно институционалното укрепване и мобилизиране капацитета на инспектората, развитие на капацитета на инспектората за оценка на специфично ръководните и административни аспекти на работата на отделните звена на съдебната система, засилване на проактивните действия на Инспектората за констатиране и противодействие на корупцията , прилагане на неговия капацитет за инцидентни и тематични проверки при съмнения за корупция и засилване на правомощията на Инспектората за оценка активността на ръководствата и производствата в проверяваните съдилища.
Днес Висшият съдебен съвет разгледа един отчет, от където се вижда, че съдебната власт е започнала активно да подобрява своите резултати. Не бива вече да говорим за всички, че е мудна, бавна, непрозрачна и т.н. Числата говорят друго.
Има ускоряване на процесите в тримесечния срок, в свършените дела спрямо постъпилите дела. Смея да твърдя, че това е резултат освен на всички други усилия, и на нашите проверки. Те се измерват и с конкретни резултати.
За следващата година ние поискахме с 900 хиляди и нещо увеличение спрямо тази година. През тази година бяхме при доста ограничен бюджет. Не назначихме бройките експерти, които заложихме в щатната си таблица, защото парламентът с изменението на Закона за съдебната власт именно с оглед засилване на капацитета вдигна ограничението само по двама инспектори. Ние заложихме по още един, за да може единият инспектор да остава да разглежда сигналите, които всяка година се увеличават от граждани и от държавни органи, а другите двама да ходят на проверките така, както е заложено в закона. Не го правим това. Инспекторите издъхват, защото тази година влязохме в софийските съдилища и прокуратури – и градски съд, и районен съд и съответно районна и градска прокуратура, и потънаха. Това ни позволи да се вместим в намалената издръжка, защото не се ходи из страната. В софийския апелативен район също. Всички са по-наблизо и нямаме толкова разходи за гориво, за нощувки и т.н. командировки. Справихме се с по-малкото хора, с по-малкото модерни средства, без да имат експертите лап топи. Пишат още на листа като мен. Съобразихме се. Но за догодина нашето искане, като последна година от мандата на инспекторите, беше да направим из цялата страна проверки. Там, където сме констатирали лоши резултати, да засилим нашите проверки. Това е свързано, т.е. тези програмни цели са свързани с съответните средства. Естествено при по-малкия бюджет отново ще се свием. Сигурно ще се справим, но то ще се отрази на резултатите от нашата работа.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-жа Караиванова. Аз си мисля, че през всички години от мандата трябва да работите по един и същи начин. Налага се, след като сте се справяли досега, да се справим и през 2011 г.
Г-жа Михайлова иска думата. Заповядайте.
Екатерина Михайлова:
Първо се извинявам, че не взех думата преди г-жа Караиванова, защото мислех, че други колеги ще вземат думата и се забавих.
Изказването на г-жа Караиванова е част от това, което аз искам да поставя като въпрос. Защото тя поставя темата, че не им стигат бройки, финанси и т.н., за да могат да реализират съответно дейността си.
На моя въпрос не знам кой ще отговори. Той е свързан със следното.
Предвиждате ли, залагате ли в следващата година да се предприемат действия от страна на съдебната власт за преструктуриране вътре в съдебната власт. Какво имам предвид. Излезе информация, дори и публична, че ще има промяна на броя на административните съдилища в страната. Излезе информация, че България е с най-много или една от най-многото прокурори на глава от населението. Заложихме в промяната на Закона за съдебната власт, което приехме на първо четене, като задължение, да се предприемат тези действия, защото докладите, които идват и ги гледаме всяка година, показват абсолютно неравномерна картина в страната. Съдилища и прокуратури съответно, но за съдилищата най-много сме го говорили, които не са натоварени, от друга страна, други, които се задъхват и не могат да се справят. Това може да се реши през това вътрешно структуриране вътре в съдебната власт и по този начин да имаме яснота, когато приемаме бюджет, каква политика смятат да се извършва от съдебната власт, от органите на съдебната власт, съответно Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет, съд, прокуратура, следствие и разбира се, Министерството на правосъдието. Защото бюджетът е вид политика. То ще ни даде отговор затова, което ни се предлага, каква политика и кое да подкрепяме и кое да не подкрепяме. Затова, казвайки, че при вас има проблем, може би този проблем е лесно решим и с бюджета, който предлага правителството в случаи, че бъдат направени вътрешни размествания.
Това е въпросът ми. Възнамерявате ли подобни действия да предприемете? Можем ли да разчетем в тези цифри подобни действия или ще остане да предполагаме, че нещо може да се направи или да не се направи.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Други колеги? Няма. Имат думата представителите на вносителите. Г-жа Попова.
Маргарита Попова:
Тъй като въпросът, който г-жа Михайлова задава, не е насочен директно към Министерството на правосъдието, но не виждам колегите от Висшия съдебен съвет да имат желание да отговорят, затова ще кажа следното, което е свързано, тъй като ние сме изработили стратегия за това, което ще се случва като реформа в съдебната система. Затова, г-жо Михайлова, аз ще отговоря с едно изречение на Вашия въпрос.
Ако в съдебната система под ръководството на Висшия съдебен съвет и съгласувано заедно с Министерството на правосъдието, само че то стои малко по-страни, предприемем действия за структурни реформи, и направим това, което изписахме и в стратегията и за което Висшият съдебен съвет вече направи първа стъпка, трябва да ви кажа, че съдебната система и Висшият съдебен съвет ще се справят много по-лесно в рамките на предлагания бюджет дори.
За какво става дума? Става дума за това, че Висшият съдебен съвет вече изготви своите първоначални доклади, вече свика и направи своето първо национално съвещание, за да провери каква е натовареността в национален мащаб в различните съдилища и прокуратури. Само че на това първо национално съвещание, за съжаление, не прозвучаха професионални критерии и аргументи затова какво всъщност ние очакваме като критерии, като показатели, какво трябва да приемем като разумна натовареност, за да знаем как да продължим със следващите стъпки. На националното съвещание тръгна разговор, който беше много продължителен затова колко струва едно дело. Това обаче не е структурна реформа. Това не е реформа в съдебната системата, която да сложи съдебната система да функционира така, че да бъде обвързана с бюджета. |Защото ние написахме в стратегията, че ключът за доброто функциониране на съдебната система, е обвързаността на резултата с парите, които се дават от републиканския бюджет н съдебната система. Ключът за решаването на този въпрос е намерените верни, професионално, намерени критерии за натовареност. Това предстои да се случи. Колкото по-бързо и професионално това стане – има още три месеца до края на годината, толкова по-лесно Висшият съдебен съвет ще се справи с предлагания от правителството бюджет.
Г-жа Михайлова е абсолютно права. Това е въпросът, който трябва да се постави – каква реформа ще направим в съдебната система, за да имаме пари? Ако не направим реформа, няма да има пари.
Относно въпроса, който зададе г-н Миков за политиките, който касае Министерството на правосъдието. Политиките са същите, но бих допълнила още няколко неща, с които да коригирам изказването на г-н Колев, защото там имаше неточности.
Във връзка с пререгистрацията по Закона за търговския регистър никакви ангажименти няма Висшия съдебен съвет. Това си е бюджет на Министерството на правосъдието. Пререгистрацията е свързана с нашите пари, така че не си преписвайте разходи, които никога досега не сте правили и няма да правите. Никой няма да прехвърля вписвания към Висшия съдебен съвет. Не знам на кой може да му дойде наум такова нещо. Пререгистрациите стават, както са ставали досега. По пререгистрациите ангажименти имат съответните окръжни съдилища, които комуникират с Висшия съдебен съвет и когато дойде ред да се откриват ликвидационни производства, тогава в Министерството на правосъдието и по-точно в Агенцията по вписванията ще дойде ред да имаме нужда от пари, за да открием тези ликвидационни производства. Това не касае съдебната система, не касае Висшия съдебен съвет.
Правната помощ – нищо общо с Висшия съдебен съвет. Парите за служебна защита и за защитници са ангажимент на Националното бюро за правна помощ, което по закон, като независим държавен орган, така сте изписали вие преди години в закона, който сте гласували в парламента, това Национално бюро за правна помощ като независим държавен орган. То само си съставя, контролира, забележете контролира бюджета и преценява какво му е нужно в рамките на бюджетната година. За тази година, ако има недостиг за правна помощ, адресатът на тези въпроси не е Министерството на правосъдието, а Национално бюро за правна помощ. Министърът на правосъдието, който и да е той, само координира държавната политика по правната помощ. Разбира се, там трябва да се насочи вниманието – за доброто планиране, за съставения бюджет, за контрола върху бюджета и за необходими средствата, които са нужни, за да се изплатят на колегите адвокати, защото правосъдие без защита няма. Просто равният достъп до правосъдие и необходимите средства, за да се обезпечи тази дейност, са абсолютно необходими. Затова аз много деликатно и много уважително към Правната комисия и към Парламента въобще, казах, че аз се съобразявам с възможностите на държавата. Знам какви са и затова и моят бюджет не ме задоволява, но възможностите са малки.
Ние трябва да запазим финансовото реноме на държавата, но аз се надявам, че за правната помощ, за Главна дирекция „Охрана” и за Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, като дейности, с които държавата не може да се раздели в никакъв период – нито сега, нито следващата бюджетна година, вие уважаеми народни представители ще намерите възможност да дадете малко глътка въздух за тези три основни, много важни политики, които се контролират и с които Министерството на правосъдието е свързано. Това ще се обсъди между първо и второ четене. (За пари ли става въпрос?) Разбира се, за какво друго може да става въпрос. Аз съм дошла тук за пари, а не за нещо друго. Но това е въпрос на бъдещи разговори между първо и второ четене, когато гледаме закона за бюджета. Това бих искала да кажа.
Искра Фидосова:
Благодаря, министър Попова. Г-н Колев, заповядайте.
Иван Колев:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Вие знаете, че аз не мога да си позволя като член на Висшия съдебен съвет да не бъда точен с данните, които ви изнасям. Явно г-жа Попова не е разбрала за какво става дума.
Става дума за § 4. Тук са представителите на Министерството на финансите, които много добре знаят. Не е в техните правомощия на Министерството на правосъдието, а Висшият съдебен съвет изплаща за тази година към 6 млн. лв. на информационно обслужване – фирмата, която издава тези удостоверения. За догодина ние казваме, че ще ни трябват поне 3 млн. лв., тъй като доколкото си спомням 600 хиляди са фирмите в България, които трябва да бъдат пререгистрирани. Така че аз не мога да си позволявам неточности да говоря тук.
Относно прехвърлянето на съдиите по вписванията и държавните съдии изпълнители, това което се предвижда в закона, ние говорим само за конкурсите, които трябва да провеждаме за тях. Защото само тази година ако проведем един конкурс за младши съдии ни струва около 100 хил. лева. Така че ако проведем догодина, както е по закона, минимум два конкурса, а трябва да се проведат и другите конкурси, всичко това струва пари. Това посочвам в данните, които ви представих. Заради това говорим за средствата, които ние залагаме. При нас всичко е точно изчислено и както трябва.
Г-жа Михайлова постави един много важен въпрос за преструктурирането. Този въпрос ние отдавна го обсъждаме във Висшия съдебен съвет, много задълбочено се опитваме да вникнем в проблемите. Създадохме специална комисия. Когато беше националната конференция се говори за критериите, по които да са изчислява натовареността на един магистрат, трябва да ви кажа, че е много трудно, тъй като аз толкова години съм бил съдия и аз не виждам какви нови критерии можем да измислим. Но се поставят въпроси да се каже по тежест на делата и по други критерии. Добре, всичко това ще го изчисляваме, но оттам нататък отново ще стигнем до това кой колко дела гледа. Натовареността в различните съдилища е различна. Огромна е разликата между съдилищата. Но каквото и да говорим, всичко е свързано с пари. Дали ще спорим по въпроса правосъдието държавна дейност ли е или е услуга, за мен е нещо средно между държавна дейност и услуга. И всяка услуга трябва да се разбере, че трябва да се плаща от този, който търси тази услуга. А тук ще говорим за таксите и за другите неща.
Аз мога да ви кажа, че има малки съдилища, на които не е рентабилно тяхното поддържане. Но много е трудно да се закрие един съд. Казва се: Дайте да ги закрием до края на тази година или в началото на другата година. Как ще стане тази работа? Вие знаете, че се опитахме при едно съвещание на Висшия съдебен съвет съвсем случайно един колега каза за съда в Раднево. Веднага на следващата седмица получихме писмо от кмета на Раднево, възмутени граждани. Освен това, представителите на тази община ще дойдат и ще питат защо пък точно в Раднево искате да закриете съда. Затова ние ще инициираме, това е виждането на Висшия съдебен съвет, ако трябва среща с Правителството и с Правната комисия на Народното събрание, за да обсъдим тези въпроси, когато се подготвим, за да можем да ви докладваме как виждаме нещата. Защото по-предишното Народно събрание гласува за административните съдилища. Има административни съдилища, чието поддържане също не е рентабилно. Примерно, сградата в Трън ни струва маса пари. Трън се намира до Перник. Как ще кажа, че ще закрием съда в Трън.Защото ако закрием съда в Трън, трябва да закрием и прокуратурата в Трън. Разбирате всички, че това е много деликатен процес. Тук може да се говори дори за социална дейност, защото в тези малки градчета така се издържат хората.
Ще го обсъдим този въпрос. Поели сме, но не може с лека ръка. Това е един бавен процес. Парите, които ги искаме, са, за да може да функционира съдебната система през 2011 г., а не да изчисляваме, ако закрием даден съд или друг, какво ще спестим и как ще стане.
Готови сме да ви отговорим на всички въпроси, които поставяте.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Колев. Г-н Анастасов, заповядайте.
Михаил Миков:
Може ли един въпрос преди това.
Колко ще ви са неразплатените тази година? С какъв дефицит ще влезете догодина двете – правосъдие и ВСС. Имате експертизи, имате защити и т.н. Горе-долу кажете или като процент от общия ви бюджет, или като пари. Защото пак казвам, за да функционират нормално дейностите ви, за да се осъществяват политиките ви, вие трябва да сте наясно сами за себе си. И ние да сме наясно – горе-долу да ни кажете.
Иван Колев:
Г-н Миков, напълно сте прав. Отговарям ви веднага. Специално за Висшия съдебен съвет мога да ви кажа, че парите не ни стигаха за тази година. Благодарение на преизпълнението на приходите с 10 милиона лева до този момент, увеличавайки глоби, такси и т.н. започнахме да изплащаме и ще приключим дори с икономия.
Михаил Миков:
Т.е. искате да кажете, че ВСС ще занулите тази година и догодина тръгвате на чисто. (Да.) Браво на вас. А за правосъдието знаете ли какво е положението?
Иван Колев:
За Висшия съдебен съвет това означава и прокуратура. Въобще цялата съдебна власт ще приключим на чисто. Обещавам ви твърдо.
Искра Фидосова:
Г-н Анастасов има думата. След това г-н Лазаров.
Анастас Анастасов:
Аз ще бъда много кратък. Все пак 20 години имах удоволствието да бъда в тази система. Нито едно правителство, нито едно Народно събрание никога не е гласувало бюджета на Висшия съдебен съвет такъв, какъвто е поискан.
Стана въпрос за критериите по отношение на делата. Г-н Колев, винаги когато се смята реална натовареност по отношение на делата или пък постъпления в съответния съд или прокуратура, никога няма да може да се реши кой колко е работил и по какъв начин. Мисля, че около преди две години и Вие бяхте в Сливен, когато дойде холандски експерт, стана въпрос, че едно съдебно дело трябва да се остойности. Заплата си е заплата, но трябва да се знае между тези две корици какво има свършено. Колко е струвал съдебния заседател, колко е струвал един лист хартия, мастилото, труда и всичко останало. Тогава на тази база ние можем да знаем колко пари трябва да даден съд, за да функционира през дадена година.
Категоричен съм, че съдилищата в България са в повече, колкото и жалко да звучи. Миналата година г-н Груев спомена, както казахте и вие, че това е един вид социална дейност – дължим правосъдие на тези хора. Но извинявайте, Елхово е на 30 км. от Ямбол, Тополовград на 30 км. от Елхово. В Тополовград се разглеждат годишно 350 дела и има трима съдии. В Ямбол има 15 съдии и се разглеждат 10 хиляди дела. И ако сега г-н Колев носи информацията и ви прочете колко струва едно дело в един съд от порядъка на 30-40 лв., а същото дело в друг съд струва 5-6 хиляди, а може и по-нагоре. Ние не сме такава богата държава, за да си позволим да имаме толкова съдилища и прокуратури. Съжалявам, но това е положението.
Ако се правят някакви реформи в тази насока, сега е моментът, защото кризата дава възможност наистина да се взимат по-драстични решения. В края на краищата дай Боже в държавата да се подобри положението и след време пак ще се открият съдилища и прокуратури. Но не може да се продължава в този порядък само на разходи.
Аз считам и подкрепям всяко едно от исканията на колегите от Министерството на правосъдието, защото ако докараме съдилищата, прокуратурата и Министерството на правосъдието да не могат да си вършат работата, това означава държавността да изчезне. С намаляването на разходите ние само създаваме мизерия и довеждаме органите до невъзможност да изпълняват служебните си задължения. От няколко години Висшият съдебен съвет почти не назначава магистрати. От година и половина две почти не назначава служители. Това води до един срив в работата и в един ден ще дойде до едно ниво, в което е просто вегетация. И тогава ще се чудим какво да обясняваме хората, че едно дело не се е разгледало в разумен срок, а продължава еди-колко си време. Защото просто няма съдия, който да го разгледа, няма секретар, който да влезе със съдията да го напише и няма прокурор, който да влезе да поддържа обвинителния акт. Това е.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Анастасов. Г-н Лазаров, имате думата.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател,
Уважаеми колеги, аз ще бъда кратък.
Г-н Колев, нещо ме смути във Вашето изказване. Видите ли, Висшият съдебен съвет, който по Конституция и закон определя, назначава съдилищата, някак си с Правната комисия, с Министерския съвет – с тяхна помощ да прехвърли тези свои правомощия, за да може най-сетне да започне да прави тази реформа. Например, в Трън, ако прецените, че няма необходимост и това, което каза колегата Анастасов, са на 30 км., поемете си отговорността като членове на Висшия съдебен съвет. Защото за мен прозвуча, ако може някак си да споделим тази отговорност с Народното събрание, с Правната комисия, с Министерския съвет. Поемете си отговорността така, както си поехте отговорността, когато тази година в началото си раздадохте 17 млн. лв. допълнително материално стимулиране. Понеже чувам тук едни суми, които не достигат. Помете сега отговорността и най-сетне си свършете тази работа, която касае реформата – закриване на съдилища, намаляване на състави. Благодаря ви.
Анастас Анастасов:
Г-н Лазаров, с риск да вляза с конфликт с Вас по този повод, това е абсолютно не вярно като съждение.
Какво означава, че някой е получил. Министерството на финансите ако получава награда под формата на законово гласуван процент от приходите и се раздава, това означава ли, че не си вършат работата. Това е полагаемо, след като има възможност.
Димитър Лазаров:
Не ме чухте. Казах така, както си поемате отговорността.
Анастас Анастасов:
А за съдилищата, това трябва да е общо решение на Министерския съвет, на съдебната власт и на законодателната власт. И то трябва да бъде взето с абсолютен консенсус между всички, които участват в тези разговори.
Искра Фидосова:
Г-н Първанов има думата.
Валери Първанов:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Понеже Прокуратурата се спряга доста често по медиите точно в дните, когато трябва да се приеме бюджетът, аз се подготвих преди да дойда при вас, за да ви кажа как стои въпроса с Прокуратурата.
В момента в България има 1571 прокурори на щат. От тях 48 са младши прокурори, които тепърва ще започнат да работят. А когато г-н Борис Велчев стана главен прокурор, бяха 1721 заедно с военна прокуратура. До ден днешен прокуратурата никога не е поискала допълнително щат за прокурори. Знаете, че от миналата година при нас дойде и Националната следствена служба и окръжните следствени служби. Ние се разполагаме именно в този щат, който имаме.
Дали прокуратурата е натоварена? Уверявам ви, че няма европейски прокурор, който да работи с интензитета и с широчината на обхвата на правомощията, каквито има българския прокурор. Уверявам ви, че ако българската прокуратура започне да работи като тези, с които ни сравниха, примерно Бавария, Виена, като административна единица, тъй като сме имали колеги от тези страни. Скоро имахме от Холандия съветник бивш апелативен прокурор, г-н Стенхаус. Няма прокурор в Европа, особено в старата част на Европа, която да приема граждани – един много трудоемък и болезнен за българското общество факт. Опитайте се вие като народни представители да отидете в Испания и да влезете при прокурор и да видите как ще ви отговорят. В България всички идват при прокурора. Примерно, вчера сутрин ми се обади една гражданка много възмутена, че минала кола през една локва и я напръскала и трябва да говори със заместник главен прокурор. Това е българският прокурор. Ако искате да ставаме европейски прокурори и да останем 500 или 600 – да. Тази реформа може да се направи. Но това затваряне на вратите. И без това по Закона за съдебната власт магистратите включая прокурорите не дават правни консултации. Какво прави един прокурор, като приема граждани. Дава му правна консултация, включително понякога му пише и жалбата, защото така пише. Когато има устен сигнал, се прави протокол, който прокурорът приема.
Какво значи само сезиране Тук има представители на медиите. Коя прокуратура в Европа се само сезира? Посочете ми една. Няма такова нещо. Само сезира се контролният орган. Само сезира се полицията, която проверява фактите и когато установи, че има достатъчно данни или доказателства за престъпление, едва тогава материалът влиза при прокурора. Какво е българският прокурор в момента? Една пощенска кутия, в която се излива всичко, което става в тази държава. Уверявам ви, че има възможност с една заповед на Главния прокурор всичко това, което се излива, да отива директно в кошчето, докато българските граждани и всички институции се научат, че има други контролни органи, които да направят съответната проверка, да констатират факти за престъпление и едва тогава прокурорът като има фактите, както се казва в древната римска сентенция: „Дайте ми фактите, ще ви дам правото.” А не вземете триста договора и вижте дали има в тях престъпление. Кой да ги гледа тези 300 договора в прокуратурата. Разхвърляхме ги по одити на министерствата, дадохме на Сметната палата, дадохме на Агенцията за държавна финансова инспекция и сега чакаме резултатите. Т.е. дайте да бъдем коректни към колегите, които работят по седем дни в седмицата и съответно по повече от 8 часа всеки божи ден. Който не го вярва, вие имате дни за посещения в избирателните райони и минете покрай съдебните палати, погледнете, светят ли, не светят ли, има ли някой в събота и неделя.
Искам да ви кажа и още нещо. Макар и да сме магистрати по избор, ние също сключваме някакъв вид трудов договор. В този трудов договор пише, че се задължаваме да работим по 8 часа 5 дни в седмицата. Затова в момента ние сме започнали една сериозна работа. Направихме едно изследване за натовареността в прокуратурата. Успяхме да търсим един консенсус във всички прокурори да подберем обективни критерии за натовареност. Тези критерии обаче да бъдат приведени в съответствие с критериите на немските ни колеги, а именно колко средно статистически за едно действие на прокурора отнема време. Защото прокурорът по НПК следва да изслуша разследващия орган и да утвърди обвинението, което той е написал. Той не само, че чете цялото дело в този момент. Той сяда и пише дизпозитива на обвинението. Дайте ми един разследващ полицай, който може да скалъпи що годе свястно обвинение. Няма такъв. Но никой това не го брои. Дайте да видим в отчетите за натовареност има ли такова действие, което да се отчита на прокурора. И ако днес дойдат 10 дознатели или разследващи полицай, 4-5 часа на него вече са му отишли. Когато трябва да мине по няколко мерки за неотклонение, въззивна инстанция, или първа инстанция, когато трябва да разпитат свидетел или обвиняем пред съдия, какво става, губи се време. Всичко това трябва да влезе във време. И когато видим колко работи реално един прокурор, т.е. неговите действия приведени към време, покажат, че този човек работи 16 часа, тогава може да се прави извод дали на дадено място са необходими двама, трима или пет, защото действително, г-н Анастасов е прав, че от дело до дело има разлика.
Какво правят в спорта. Има десетобой. Как там определят победителя. Един тича, друг скача – нищо общо, но са намерили някакъв начин, приравнявайки всичко към точки, които накрая казват еди-кой си има 8 хиляди точки и той е победител. Това може да стане и в магистратурата. Т.е. да се приведе по някакъв начин всяко действие към някаква обща мерна единица. Защото нас ни атестират заедно. В момента това е абсурд. На едно и също място кандидатстват следовател, прокурор и съдия. Тримата се атестират по специфични показатели. И накрая казва, че следователят е най-добър. Как разбрахте, че е най-добър, при условие че няма общ критерий – те не вършат една и съща работа. А такъв общ критерий трябва да се намери.
Уверявам ви, че българските прокурори работят много, работят несвойствена за европейските прокурори работа и поради тази причина тази бройка в момента при този обем работа може да се каже, че е обоснована. Ако ние преминем към друг вид изпълнение на задълженията, ако тези дейности, които ние в момента изпълняваме, дублирайки други държавни органи, то естествено прокуратурата трябва да намали своя състав оттам да се реализират определени бюджетни икономии.
Относно заплатите. Направих справка. Средната заплата за миналия месец, която е изплатена на прокурор в България беше 2780 лв. Това е брутната заплата на прокурорите, които работят реално в страната. Тези огромни суми по 3800 лв., които са посочени, нямат нищо общо с действителността. Повече от 1000 от колегите са на районно ниво и там средната заплата е около 2100 лв. Ако на някой му се вижда твърде много за работата, която се върши, каня го да дойде и да поседи при един прокурор в районна прокуратура, за да се запознае лично с обема, който минава и казусите които решава. А тези от вас, които са работили като адвокати, имат някаква представа от това.
Относно бюджетите. Искам да ви кажа, че бюджетът на съдебната власт е нещо съвсем имагинерно. Ще обясня защо. Много от дейностите, които ние вършим, са така обвързани с действия на изпълнителната власт, че не може да се направи разграничение. Например, започвам с охрана на съдебната власт. Като не доведе арестанта, делото се отлага. Това означава изплащане на заплата на съдебните заседатели, заплащане на свидетелите дневни и пътни, защото трябва да ги викаш още веднъж и всичко останало. За МВР, съжалявам, че г-н Миков го няма в момента, самият той знае, че ми е искал подпомагане за полицаите и за дознателите и всеки може да каже, че прокуратурата снабдява с хартия, с тонери и с автомобили – официално или не, само и само нашата обща работа да върви.
За Закона за отговорността на държавата – по НПК тежестта за доказване на обвинението лежи върху прокурора и разследващите органи. Ако прокурорът и разследващите органи не са си свършили работата и има една оправдателна присъда, защо само прокуратурата ще плаща. (Защото от вас е обвинителният акт.) Няма значение. Има тежест, която се разпределя. Ще привличаме оттук нататък и МВР като трето лице, помагач, за да видим как ще стане. Да не говорим за експертизите ,които се получават и как се пазарим с всеки разследващ полицай дали експертизата ще се плати от бюджета на прокуратурата или от бюджета на съответното звено на полицията. Т.е. нашата работа е взаимна и ние така го разглеждаме. Винаги сме подпомагали колегите, включително и финансово, когато сме имали тази възможност. Защото в крайна сметка имаме съзнанието, че вършим една обществено необходима работа и ако оперативните служби (вие знаете, че вече е в ход Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР) – явно закрива се там тази дирекция за съдебно производство, колегите ще бъдат в криминалните отдели на съответните сектори, тогава съвсем ще бъде ясно, че оперативните и разследващите полицай ще трябва да понесат и своята отговорност към наказателното производство.
И накрая, с две думи. Благодарим за това, което ни се предлага от Министерството на финансите. Не е много. Ще се опитаме да се вместим в него. Разбира се, за съжаление, когато една страна е в криза, престъпленията са повече и работата на прокуратурата е повече. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Първанов. Г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми магистрати,
В моя спомен няма случай, в който бюджетът, предлаган от съдебната власт, да не е надминавал с десетки милиони това, което е предлагало правителството. И може би това е някакъв стереотип, който върви във времето и който трябва да бъде преустановен колкото се може по-скоро. Дали има сили сега или догодина, не знам. Факт е обаче това разминаване. Същевременно функционирането на институцията на съдебната власт във всичките тези години сполучливо от гледна точка включително и на техните заплащания, показва, че има някаква грешка в правенето на сметките извън правителството, извън Министерството на финансите.
Ще кажа скромното си мнение. Мисля, че за бюджета на една страна, единствено отговорни могат да бъдат Министерството на финансите и всякакви други опити показват, че този път не е правилният. И български и не български. Не може да се подкрепи бюджет, който има близо 100 млн. лв. разлика. Естествено е, че ще гласувам против. Защото трябва да стигнем и до гласуване, все пак.
Въпросът от дискусията беше как да се постъпи с гласуването, поне за мен, в частта, която предлага Министерския съвет. Това, което се каза от министър Попова дава пълно основание човек да се въздържи, защото е факт, че няма да има структурна реформа. Самата министър попова каза, че очаква евентуално нещо да се случи. Това, което чуваме дотук е, че то не може да се случи и се дават различни обяснения. Дали са приемливи или не, това е отделен въпрос. Факт е обаче, че структурна реформа ням да има. Казвам го с ясното съзнание на човек, който отдавна се занимава с политика. Ще си позволя само един пример към уважаемите магистрати. Аз не съм юрист, знаете, в тази комисия имам една много симпатична роля. Но съм бил на много отговорно място в много тежко време на криза и зная какво значи да закриеш училище, в което има 12 деца за всички паралелки до 8 клас, а майките и бащите са на улицата, защото училището е на 124 години. Ако си мислите, че това е лесно, много се лъжете. Ако си мислите, че беше едно, пак много се лъжете. Защото бяха над 200 в лятото на 1997 г. Оттогава насам много колеги, които са се занимавали с тази дейност, включително и днешният министър, са изправени пред тежкото изпитание заедно с общинските съвети да взимат тежки решения, защото закриват училището с главно „У” за хората от общината, от селото, от градчето. Така че и примерът, който даде колегата Анастасов за Елхово, Тополовград и вие, които дадохте примери. Няма какво да се дават примерите. Трябва да се действа. Защото като не се действа наистина ще се стигне до това забатачване на всичко и до не взимане на решение.
Това е нашето гласуване. Казвам го от името на нас двамата с г-жа Михайлова – 2 гласа срещу предложението на съдебната власт и два гласа „въздържали се” за другото предложение.
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Други колеги, желаещи за изказване или въпроси? Г-н Гроздан Илиев.
Гроздан Илиев:
Уважаеми народни представители,
Последното изказване ме мотивира да взема становище, защото изказалите се преди мен и особено колегата Първанов ви представи една пространна картина на проблематиката в нейните финансови и социални измерения. Не смятам, че проблемът ще бъде решен по начин, който бе финализиран с едно изречение: „Финансовите аспекти и измерения трябва да се решават единствено и само от Министерството на финансите.”
Има един конституционен принцип. Той не бива да се забравя. Това е независимостта на съдебната власт. Независимостта на съдебната власт има своето измерение по отношение на бюджетни средства, преди всичко с достатъчност на средствата, самостоятелност на бюджета на съдебната власт, самостоятелност на Висшия съдебен съвет при неговото управление и в този смисъл имате решенията, дадени с Конституционните решения № 18/2003 г., № 4/2003 г. Няма да навлизам по-дълбоко в проблематиката за независимостта на съдебната власт. Затова считам, че не трябва да бъде упрекван Висшия съдебен съвет за проекта, който е предложил на вашето внимание. Този проект е оптимален за ситуацията, в която сме. Считам, че той следва да бъде приет, включително и с измерението на чл. 2, ал. 5, която се предложи. Защото тя позволява и самостоятелност и за управлението на бюджета през съответната година по начин, който ви бе вече разяснен.
Що се касае до другото измерение – социалното, не по-тежко е освен закриване на училище, когато продължим и кажем закриване на съд, прокуратура, съответно полицейско управление. Като се закрият на съответното място тези институции, съответно общественото пространство не търпи вакуум. Няма да продължавам по-нататък. Затова проблемът никак не е прост за решаване в това отношение.
Висшият съдебен съвет не търпи упрек и в още едно направление. Вие в разчетите, които сте получили, няма никъде предвидени средства за разширяване на дейността по отношение на увеличаване на щатове, нови бройки, нови съдилища. Тъкмо обратното, тенденцията е да се поемат разходите в оптималния вариант на съществуващото ниво. Като се има предвид, че разходите по отношение на текущите съдебни процеси по конкретни дела ще продължават да растат, няма тенденция за намаляване на делата по вид, по брой, по тежест. Тенденцията е друга. Като имате предвид и следващото съображение, че по тези дела основната част, доказателствената, се изнася от експертизите на делата, разходите за експертизи са фиксирани на едно ниско ниво, ние очакваме по-нататък проблеми и с развитието на процесите в доказателствения аспект.
Затова ви моля да приемете параметрите, които е предложил Висшият съдебен съвет. Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Илиев. Колеги, има ли други въпроси от народните представители? Няма. Преминаваме към гласуване. Имаме две гласувания.
Първо ще подложа на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г. с включен проект на бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет.
Който е „за” този проект, моля да гласува. Трима „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г. с включен проект на бюджет на съдебната власт, със становището на Министерския съвет.
Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
С това изчерпахме първа точка от дневния ред.
Благодаря на представителите на съдебната власт, на Министерството на финансите.
Колеги, връщаме се към пета точка от дневния ред - Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 13.07.2010 г.
Продължаваме с обсъждането на § 3. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Според мен, ние трябва да дадем такава уредба, която да направи тази сделка постоянно недействителна по отношение на лицето, спрямо което е станало неправилното разпореждане, независимо през колко лица тя е минала. Според мен, от тук идва спора. Ако ние сме сигурни, че тази относителна недействителност по отношение на ощетения съпруг не се променя, независимо от извършените прехвърляния, без да ги броим добросъвестни и недобросъвестни и т.н., въпросът лесно го решаваме. Тогава ще видим в какъв срок. Можем да спорим дали от извършване, дали от узнаване, но ако това е нашето разбиране, че тази относителна недействителност не отпада по отношение на лицето, спрямо което е извършено разпореждането без негово участие и съгласие, въпросът го решаваме. Ако това е общото разбиране, текстът ще се напише по-лесно.
Един от въпросите беше дали с последващите прехвърляния отпада тази относителна недействителност. Това беше спорно. Какво следва. Трябва да е безспорно за тези, които ще го прилагат. Някой път законите трябва да са по-ясни от чистата теория. Защото миналия път чисто теоретично се писа този текст и виждате какво поражда той.
По отношение на другия съпруг да добавим „независимо от последвали прехвърляния”. Това е много по-ясно.
Даниела Машева:
Ние по принцип не сме съгласни да се махне преклудиращия срок, но както решите. Считаме, че идеята на новия Семеен кодекс е именно по някакъв начин да се гарантират правата и на третото лице в един момент Иначе се получава една безкрайно във времето висяща относителна недействителност.


Янаки Стоилов:
Как ще се доказва фактът на узнаването? Оставете в срок от 6 месеца от узнаването, но не по-късно от пет години от извършването на сделката.
Даниела Машева:
Преклузивният три годишен срок е по-удачно, според нас. Нашето предложение да бъде:
„(4) Разпореждане с общ недвижим имот или вещно право върху такъв имот, извършено от единия съпруг, поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването не го оспори.”
Но тази редакция да се презумира изначално, че сделката е недействителна за другия съпруг, считаме, че не е много коректно.
Искра Фидосова:
Г-н Явор Нотев.
Явор Нотев:
Бих искал да направя процедурно предложение. Още началото на това заседание опряхме до тези текстове и се изнесоха най-различни съображения и то крайни – от това да се остави най-старият вариант, през това да се мине на вносителя – министерството, обсъди се и предложението на Юлиана Колева. Видяхте, че събудиха най-различни крайни оценки всички тези предложения.
В този момент, когато част от Комисията разбра, че няма да продължи обсъждането, защото такава беше нагласата по повод на продължителното време, през което се обсъждаше бюджетът, като чели не е коректно част от хората, които застанаха на тези позиции,у да не могат да изкажат аргументите си. Те напуснаха заседанието. И сега този важен въпрос, който има и своите политически последици и с оглед именно на отзвука, който не съвсем коректно натовари сегашната Комисия и сегашния Парламент с последиците от това, че се приемат текстове, които позволяват единият съпруг да ограби другия. Ние няма как да отговорим на едно последващо обвинение, когато този текст ще бъде приет в един камерен състав на Правната комисия.
Второ съображение да не продължи обсъждането. Огнян Стоичков от парламентарната група на Атака е вносител на някои от текстовете за промени. Той беше тук в залата и научавайки, че няма да продължи заседанието с тази точка от дневния ред, напусна. Вече не е тук.
Много моля да бъдем внимателни, когато ще взимаме решение по тези текстове. Предлагам да отложим разглеждането сега. Нека да разгледаме този проект на друго заседание, когато се изчисти концепцията на вносителя. Защото сега слушаме г-жа Машева, която заявява едно нещо, приема го, но в следващия момент вече има бележки.
Даниела Машева:
Аз поддържам текста, както сме го предложили в първоначалния вариант редакция с въведения тригодишен преклузивен срок за оспорване на сделката. Това е нашето становище. Защото принципно нашата идея е била да не изменяме в същността си по никакъв начин. Правим преформулировка. Ние сме готови да не поддържаме. Нека си остане варианта, който действа в момента. Имаме възражение единствено срещу отпадането на тригодишния срок, което изложих, но вие ще решите.
Явор Нотев:
Това което каза г-жа Машева само подкрепя виждането ми и аргументите, че всъщност има принципни спорове, които отдалечават крайното решение на този въпрос.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, аз споделям това, което предлага г-н Нотев. Вие сигурно също ще го приемете, да отложим. Но за да не започваме дискусията от началната точка, нека да бъде изписан текста, който уточнихме и следващия път да бъде на разположение на народните представители.
Това, което смята за най-правилно министерството, специално г-жа Машева, нека също да ни се даде писмено и тогава да вземем крайното решение.Защото все пак стигнахме до някъде в тази дискусия и имаме от какво да избираме.
Явор Нотев:
Изцяло поддържам това допълнение.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване процедурното предложение да отложим обсъждането на точка пета от дневния ред. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По шеста точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 054-01-79, внесен от Ивайло Георгиев Тошев, Даниела Димитрова Миткова и Юлиана Генчева Колена на 12.10.2010 г.
Отлагаме за пореден път обсъждането и гласуването на този законопроект.
По седма точка - Обсъждане на Проект за решение за произвеждане на национален референдум, № 054-02-109, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 13.10.2010 г.
Мотивите за проекта за решение ще ни представи г-н Павел Шопов.
Павел Шопов:
Уважаеми колеги, само мога да съжалявам, че не съм член на Комисията по правни въпроси. Виждам, че се е запазила практиката от началото на 90-те години да се заседава по тъмно, в което има един особен чар и романтика, разбира се.
Въпросът, който е екзистенциален и то за нацията ни и за държавата ни. Той не е за пари, за семеен кодекс и за такива правоотношения, които идват и си отиват и не става въпрос да бъдем или да не бъдем. Някои може да го подценяват, но който има очи да вижда, уши да чува и ум да мисли, сигурно е наясно, и който има съвест, разбира се, че това е съдбоносен въпрос. Въпросът беше поставен на заседание, онова злополучно заседание, в което, въпреки че беше в дневния ред, по процедура някак си изведнъж беше отместен. Разбира се, обаче, той си стои със страшна сила и ние го поставяме.
Нашето решение се основава на подписката, която е проведена – на волята на 330 хиляди души. Съгласно Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление ние сме предложили решението като преформулиране на въпроса, като считаме, че е по-коректно
„Съгласни ли сте Република Турция да се присъедини като държава-членка към Европейския съюз.”
Аз няма да навлизам по същество във важността на въпроса, в доводите, по които ние не сме съгласни Турция да става член на Европейския съюз.
Пред Правната комисия въпросите са няколко. Ще ги споделя накратко. Първо, трябва да отбележим, че сме в цайтнот. Подписката е внесена на 4 юни, без значение какви са били пречките и проблемите пред нейното развитие като процедура. Прескочен е срокът, макар моето виждане, че срокът е инструктивен. Ние сме длъжници пред тези не само 330 хиляди, но пред много повече българи, за които този въпрос е от съдбоносно значение.
Нашето становище е, че това преброяване на гласовете, което беше счетено, че трябва да бъде извършено по аналогия с избирателния закон, е твърде неуместно. Народното събрание можеше да приеме по-рано, на онова заседание валидността на тези 33 хиляди подписа. В Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление няма такива изисквания, утежнения така че и при това положение без онези подписи да бъдат проверявани, нашето проекторешение може да бъде внесено.
Така както е формулирано, стои пред вас, но само едно решение. Не внасянето на други предложения и решения до този момент за мен сочат не друго, а волята – явно няма друга политическа сила, която да има друго проекторешение, сочи за мен съгласието с нашето решение. Това предполага нашата увереност, че то ще бъде гласувано от уважаваната Правна комисия в настоящото заседание, за да бъде предоставено оттам нататък да се развие процедурата по текста след предоставянето на Президента за насрочване на националния референдум.
Ние сме длъжници на хората, които го очакват още тази есен – може би този, най-късно другия месец, а това не стана поради едно незаконосъобразно забавяне, за което ние твърдим, че е такова. Едно наше решение сега отмества един референдум, не казвам евентуален, а задължителен някъде ранната пролет на следващата година.
Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Шопов.
Приехме това решение, за да можем да отговорим на изискванията на закона, конкретно чл. 13, дали тази подписка отговаря на всички изисквания, за да може постоянната комисия, в случая ние, да представим проект за решение на народното събрание.
Внесеният проект, който представи г-н Шопов като един от съвносителите за произвеждане на национален референдум по същество няма самостоятелен предмет. Става въпрос за същата подписка-искане, което е внесено от инициативния комитет, който надълго и нашироко сме коментирали.
На основание на това аз си мисля, че не следва да го разглеждаме самостоятелно, не е редно, след като миналата седмица в зала приехме едно решение да изчакаме да си направят проверката. Това са няколко седмици. Да дойде официално проверката на подписката, за да знаем, че отговарят на изискванията на закона и тогава Правната комисия да подготви проект на решение, мотивирано, конкретно по отношение на подписката, отговаря ли, не отговаря ли, допустим ли е този въпрос, ще правим или няма да правим референдум – изобщо това, което трябва ние да разпишем и да вземем като решение на Правната комисия.
Реплика: Защо е включено в дневния ред при това положение.
Искра Фидосова:
Внесено е в дневния ред, защото имаме срок по правилника, който е 15-дневен. В пленарна зала миналата седмица, когато се гласува процедурното предложение да отпадне от дневния ред проекта за решение, аргументът беше, че не са изтекли 15-те дни. Трябва комисиите, на които е разпределен, а той е разпределен на три комисии, като ние не сме водеща, а просто има три комисии - Комисия по правни въпроси, Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика и отбрана, които трябва да се произнесат. Тук ние трябва да се разберем помежду си. Имаме два варианта:
Единият вариант е да не правим нищо сега. Да изчакаме подписката след две-три седмици и тогава трите комисии да се произнесем след 15-дневния срок, който е инструктивен в правилника и няма някакъв проблем.
Другият вариант е да се произнесем сега веднъж и после да се произнесем на основание чл. 13 от закона по съответната подписка, а не по проекта на това решение, да предложим проект за решение за пленарна зала.
Въпросът е принципен и аз искам да чуя всички колеги. Защото това трябва да го решим принципно. Чакат ни и другите комисии какво ще предложим ние като решение.
Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Аз предлагам поради липса на кворум в този час на заседанието да отложим разглеждането на тази точка.
Искра Фидосова:
Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Колеги, с това приключваме с дневния ред на днешното заседание. Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова