Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 53

Днес, 04.11.2010 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция „Охранителна полиция” – Алекси Стратиев, заместник-директор, Катерина Хаджиева, юрисконсулт в дирекция „Правна”; от Министерството на земеделието и горите – Георги Костов, заместник-министър; от Изпълнителна агенция по горите – Бисер Дачев, изпълнителен директор, Красимир Каменов, заместник изпълнителен директор и Тони Кръстев, директор на дирекция „Горска политика и финансова дейност”, Тихомир Томанов, председател на Асоциацията на общинските гори; от Българска стопанска камара – Димитър Бранков, заместник председател и Иван Пенков, член на БСК и председател на Асоциацията на горските фирми; от Министерството на правосъдието – Даниела Машева, заместник-министър, Росица Дачева и Снежана Димитрова, държавни експерти в дирекция „Съвет по законодателство” и Милена Първанова, държавен експерт в дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания”; от Камарата на частните съдебни изпълнители – Георги Дичев, председател и Иван Чолаков, председател на Комисията по професионална етика; от Министерството на труда и социалната политика, дирекция „Социално включване” – Елена Кременлиева, директор и Елена Манасиева, държавен експерт; от СУ „Климент Охридски”- Красимир Димитров, и народните представители Иван Вълков и Огнян Стоичков, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, здравейте. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имаме необходимия кворум. Имате предварително раздаден дневен ред за днешното заседание, по който предварително правя предложение да започнем с точка втора, тъй като по точка първа ги няма представителите на Министерството на вътрешните работи.
Други предложения по дневния ред има ли? Ивайло Тошев.
Ивайло Тошев:
Г-жо Председател, имам молба точка пета - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, да стане точка трета.
Искра Фидосова:
Има ли възражения, колеги? Няма.
Започваме при следния дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за горите, № 002-01-89, внесен от Министерския съвет на 12.10.2010 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 054-01-84, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 21.10.2010 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 054-01-79, внесен от Ивайло Георгиев Тошев, Даниела Димитрова Миткова и Юлиана Генчева Колева на 12.10.2010 г.
4. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение на Закона за частните съдебни изпълнители, № 002-01-60, внесен от Министерския съвет на 06.07.2010 г. (продължение)
5. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 13.07.2010 г. (продължение)
6. Обсъждане на Национална гражданска инициатива с предложение за изменение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление № ПГ-028-00-24, внесена от Инициативен комитет на 10.06.2010 г.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за горите, № 002-01-89, внесен от Министерския съвет на 12.10.2010 г.
Има думата да представи мотивите г-н Костов, заместник министър на земеделието и храните. Ще ви помоля по-накратко. По целесъобразност ще ги гледате в Комисията по земеделието и горите, а при нас от правна гледна точка. В мотивите наблягате на това, което засяга нашата комисия. Благодаря.
Георги Костов:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости,
За мен е удоволствие да представя мотивите за новия Законопроект за горите във вашата комисия.
Законопроектът за горите е част от предизборната програма на партия ГЕРБ и част от програмата на Правителството. Защо това се налага? Защото България има Закон аз горите, който е приет през 1997 г. Променян е повече от 20 пъти. Заедно с правилника промените надхвърлят 50 пъти в същността на този законопроект, а през този период от време – от 1997 г. досега се случиха някои важни неща, които не са отразени в сега действащия закон, а именно:
Първо, в България има различни видове собственост в горите.
Второ, в България има действаща пазарна икономика и
Трето, България е член на Европейския съюз.
През последните няколко години се случиха много важни от световно и европейско ниво форуми, като срещата във Варшава през 2008 г., Световният конгрес в Буенос Айрес през 2009 г., и други форуми на ЮНЕСКО, които потвърдиха огромното значение на горите във връзка с борбата с климатичните промени.
У нас бяха извършени редица анализи на горския сектор, но най-новите два от 2009 г., извършени от експерти на Световната банка и на Европейската банка за възстановяване и развитие, подчертаха необходимостта от сериозна промяна на структурата, начина на финансиране и стопанисването на горите по отделно и начина на финансиране на горите в нашата страна, тъй като това, ако продължи както досега, ще доведе до тяхната пълна деградация и невъзможност да поддържат своето многофункционално значение.
Със законопроекта за горите се постигат няколко основни нови неща за решаване на проблемите, а именно:
На първо място се отделя за първи път реално контролната функция на държава върху горите от стопанската дейност в тях. За целта Изпълнителната агенция по горите и регионалните дирекции по горите остават двустепенен контролен орган на бюджетна издръжка. Веднага ще кажа, че бюджетната издръжка на този контролен орган е около 30 млн. лв. годишно с поделенията. Тази бюджетна издръжка не зависи от стопанските резултати от стопанската дейност. Това е огромен напредък, в който държавата за първи път поема своята отговорност да финансира контрола върху горите. По препоръка на Европейската банка тази субсидия остана в държавата. Трябваше да бъде в размер на 80 млн. лв.годишно. С тази субсидия от 30 млн. лв. все пак е една голяма крачка напред.
От друга гледна се дава пълна равнопоставеност на собствениците на гора – общини, частни собственици юридически и физически лица, и държавата, за своите правомощия при използването на горите. Към този момент такава равнопоставеност няма. Например, трябва да знаете, че ако вие имате гора и искате да си отсечете вашата гора и да я продадете, вие трябва да вземете разрешение от директора на Държавното горско стопанство, който ви е реално конкурент на пазара.
Но заедно със създаването на равни права по отношение на взимането на решения, се изискват и равни отговорности по отношение на собствениците на гори. Така че всички собственици на гори ще трябва да имат своите планове за стопанисване на тези гори и своите специалисти, регистрирани лесовъди на частна практика, които да носят персонална отговорност за тях.
На следващо място трябва да кажем, че се въвежда задължително планиране на дейностите по горите на всички собственици. Като най-новото и модерното в случая е въвеждането на така нареченото областно регионално планиране, при което преди да се извърши плановата дейност във всяко едно отделно горско насаждение, което оперативно планиране и сега се извършва, преди това обществеността в дадената област взима решение по определен план – така наречения план за многофункционално стопанисване или регионален план как функционално трябва да бъдат използвани горите в дадената област. Това е изключително важно, за да се вкара обществеността в определението и стопанисването на горите, защото от голяма степен дългосрочни тези решения. Какво се случва с една гора? Ако днес ние залесим една гора, ще можем да получим големи дървета след 120 години. Така че е много важно тези дългосрочни решения да бъдат взимани с участието на обществеността, където трябва да бъдат запазени ландшафта и пейзажа.
Законопроектът за първи път има няколко глави, които досега не са участвали в Закона за горите. Така например главата за сертификация, главата за браншовите организации, главата за постоянното обучение и повишаване на квалификацията. Изключително важна е главата, която засяга общинските структури и не държавните гори. А също така и главата за формиране на горските сдружения и главата, свързана с така наречените екосистемни услуги от горите. Това са изцяло нови глави, които досега никога не са влизали в наш закон за горите и отговарят на най-модерните европейски и световни виждания в развитието на горския сектор.
Накрая, ще кажа, че законопроектът не предвижда да има към него написан правилник. Той предвижда няколко наредби, които се готвят и които трябва да бъдат изцяло завършени, когато законопроектът мине през Народното събрание във вида, в който той мине.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Костов.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Емил Радев и след това г-н Анастасов.
Емил Радев:
Имам въпрос във връзка с Глава седма – Достъп до горите.
В чл. 144 се казва, че „достъпът до горските територии е свободен, на собствен риск, при спазване указанията на горската администрация и собственика на горската територия.”
В чл. 148 се дава ограничение за „пътни преводни средства, които могат да се движат в гората и по горски пътища само във връзка с изпълнение на горскостопански, селскостопански и ловностопански дейности.”
Първо казваме, че достъпът е свободен, а после казваме, че се иска на практика разрешение от администрацията. Не е ли по-добре тук да кажем не „пътни преводни средства”, а например, да ограничим достъпа с разрешение само за тежкотоварни машини, камиони, специализирана техника. Защото не виждам какво може да направи един велосипедист или един моторист с кросов мотор по горски пътища и какво точно ще злоупотреби в гората. Тук говорим специално за горските пътища – за пътища, които са с такова предназначение.
Анастас Анастасов:
Моят въпрос е допълнение към въпроса на г-н Радев. Идеята е ясна. В цяла Европа и почти в цял свят достъпът на високопроходими машини е забранен в някаква степен в горските територии.
Проблемът, който колегата го поставя, знае ли се какво правят точно АТВ-та и други мотори, като тръгнат из гората и карат там където си искат. Действително едва ли щетата, която може да причини един мотор и едно АТВ може да се равнява на 6/8 виетнамка вътре в гората, защото знам какви коловози те правят и какво става по пътищата след тях в гората.
Но тук се поставят въпросите, както каза и г-н Радев, вие ограничавате до три възможности достъпа, а извън тях трябва да се иска разрешение. Вярно е, че няма да се иска никаква такса. Но аз ви поставям един конкретен въпрос. Аз съм от Ямбол. Има един язовир Малко шарково, почти на границата на България, само че за да отида за риба, аз трябва да отида с високо-проходим автомобил и да мина през горска територия. Аз съм от Ямбол, ще отида в Горското в Ямбол, ще взема разрешителното, но там има автомобили от Русе, от Търново, от Бургас – от цяла България. Въпросът е за преминаването през определени територии. Видях, че има възможност за създаване на наредба. Т.е. трябва да има такава наредба, с която да бъде решен начинът. Но това само не решава въпроса. В момента във форумите навсякъде се коментира какво ще се случи и как ще се случва. Общото мнение е, че трябва да има ограничение, че трябва да има забрани, но хората ги притеснява именно това – начинът за достъп. Дали трябва чрез спортни клубове да се осъществява искането за такова разрешение да се издава масово, еднократно, за шест месеца, за три месеца, за една година и т.н.
И още едно питане по отношение на чл. 163. (Глава десета. Държавни предприятия). „Чл. 163, ал. 1. За управление на горските територии – държавна собственост, се създават държавни предприятия съгласно приложение № 1.”
Вие предвиждате 6 държавни предприятия. В текста пишете, че слизате на второ ниво, което е всъщност по Закона за устройство на територията. Това ли е най-оптималният вариант. Като погледна шестия – Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково, даже си го представям визуално, територията на това предприятие как стои.
И още един въпрос. Поне аз доколкото знам, личният състав, говоря за хората от съответните държавни горски предприятия, ще ли е достатъчен, за да може да се изпълнява контролът по отношение на тези мероприятия, които предвиждате. Защото знам, че навсякъде не достигат нито горските стражари, нито лесничеите. Как стои въпроса с охраната на тези забрани, които ще се въведат, имайки предвид всичките мероприятия, с които са натоварени тези хора. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Стоилов и след това Павел Димитров.
Янаки Стоилов:
Аз имам два въпроса. Единият от тях е в областта, която засегнаха и двамата народни представители. Явно, че това е чувствителна тема.
Аз по принцип подкрепям идеята да се въведе ред за движението на превозни средства в горите, особено в този период, за който знаем, че в последните години ескалират незаконните дейности в горите и бих казал незаконни дейности, които не са свързани само с горскостопанската дейност. Те са както високо организирани групи с подходяща техника, а на другия полюс, стоят хора, които влизат с каруци и които извършват сеч, а често се занимават и с всякакви кражби в и около горите, включително и от имоти, които се намират в тези райони.
Разпоредбата в чл. 48 вероятно трябва да се прецизира, като отчитаме и различното качество, в което се намират хората. Аз съм привърженик, когато става дума за хора, които имат имоти в тези райони, за тях може би да не се изисква специално разрешение на достъп. Не съм сигурен, че са така ясно разграничени тези случаи.
Освен това, когато е казано за част от пътните превозни средства ,включително и за каруци, те могат да се движат без разрешение по оказаните маршрути. А как ще се контролира тяхното отклоняване от тези маршрути, които понякога са в съседство с горите. И всъщност те се занимават с дейност, която, ако лесничеите строго се придържат към своите професионални задължения, трябва да не им обръщат внимание, но няма и други органи ,които да се занимават. Най-малкото е необходимо те да сигнализират органите на полицията, която енергично да предприема съответните действия.
Вторият ми въпрос, който остава извън полето на закона, как предвиждате да се осъществява защитата на горски масиви, които официално са извън горския фонд, защото ще дам един пример. През последните десетилетия има много бивши земеделски имоти, които са целенасочено залесявани. Там са извършени залесителни дейности. Реално вече има доста добри гори. Тези гори са собственост на държавата или на частни лица след възстановяването на собствеността, но никой реално в момента не осъществява тяхната защита и сме свидетели, че точно там са насочени едни от най-големите злоупотреби, тъй като те изглеждат нито полски, нито горски имоти. Това са откритите въпроси, които надявам се, г-н Костов и неговите колеги, ще намерят решение. Според мен, ние трябва да надхвърлим тесните рамки на третирането на горите и всичко, което по същество има отношение към горите, тук да бъде разписано, за да се сложи някакъв ред, който е крайно необходим. Благодаря.
Искра Фидосова:
Може би се насъбраха доста въпроси и е добре да се отговори, а след това ще продължим с въпросите и изказванията.
Георги Костов:
Благодаря, г-жо Председател. Аз ще си позволя при нужда да взема помощ и от хората около мен.
По въпроса за достъпа в гората. Аз смятам, че подходът да има регулация на достъпа до гората, особено на пътни превозни средства. Пеша човек влиза. Даже е записано, че горите не могат да се заграждат. Така че всеки е свободен да влиза в гората. В цяла Европа моделът е такъв. Вероятно знаете, че в Америка не е така. В Америка щом е частна собственост, има ограда и никой не може да влезе. Аз не съм сторонник на заграждането на горите. Специално е записано, че горите не могат да се заграждат. Освен това е казано ,че всеки може да влезе пеша в горите. И всеки ще може да влезе с пътно превозно средство, когато вземе разрешение за това, ако е по горскостопанска, селскостопанска и друга неотложна работа. За целта разрешителното се взима или от съответния горски в района или от кмета на населеното място. Защото зададохте въпрос хората живеят там, отиват и когато имаш имот там кметът на населеното място ти дава едно дългосрочно разрешително, ти го слагаш на колата и когато се движиш с тази кола с разрешителното отпред, се знае, че ти си законно вътре в гората. Защото, Вие сте абсолютно прав, г-н Стоилов, че огромната част от нарушенията в горите се извършват от хора ,които могат да си позволят да влязат и да извършат бракониерски лов със страхотни коли, които и горските не могат да ги опазят. А голяма част от нарушенията, които на пръв поглед са дребни, се извършват с конските каруци, които, ако се случи белята, разпряга конят и бяга (каруцата нищо не струва) или със стари модели автомобили.
Какво се случва към днешна дата? Към днешна дата освен че нашите гори са предмет на набези на всякакви, които имат навика да извършват бракониерство. Някои могат само да се разхождат. Аз не казвам, че всички хора, които са с колите в гората, са злонамерени. В никакъв случай не го мисля. Но на практика големите нарушения, които остават безнаказани, е именно поради липса на регулация на този въпрос. Нещо повече, горите на България, особено в отделни райони, се превърнаха в най-голямото сметище на България. По този начин с регулиране, с ограничаване на достъпа на пътни превозни средства, ще си опазим горите и от боклуци. Защото това е едно много грозно явление. Не говоря за безпокойството на дивеча, не говоря за разрушаването на хабитати, на дюни. Качете се на билото на Стара планина или в Странджа, за да видите какво става от АТВ-та и джиповете. Не го забраняваме това. Но казваме, че ще има територии, където ще има обозначени маршрути. Ще се знае кой е взел под наем или аренда тази територия и който иска да си прави този „кеф” да заповяда там, да си прави кефа. Това е идеята. Това е европейският подход. Това е опазването на хабитатите. Разбира се, знам, че тук има хора, които мислят по различен начин, но това е изцяло европейски модел. Трябва да кажа, че тази идея не е само наша. Тя беше строго подкрепена от Министерството на околната среда и водите.
По отношение на охраната. Как се виждат 6-те предприятия. Шестте предприятия ще бъдат печеливши. Към момента ние имаме 176 държавни горски предприятия – държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства. От тях около 100 са печеливши. За 2009 г. те са 110. Останалите 66 са на загуба. Това е така поради характера на капитала гора. Понякога трябва да добиеш материал, понякога трябва да залесяваш, да поддържаш и да се грижиш, трябва да инвестираш. Тези предприятия, които са губещи, държавата субсидира. По всички правила на Европейския съюз знаете, че за тях е разрешена държавна помощ. Към момента тези шест предприятия ще могат да прехвърлят, тъй като горските стопанства стават техни клонове, могат да прехвърлят от един клон на друг. Т.е. ако шапката е на печалба, там където е необходимо, да се инвестира, ще се инвестира. Откъде знаем, че е необходимо да се инвестира? Защото всички имат задължителни планове. Това, че запазваме досегашните държавни горски стопанства като клонове на по-големите предприятия създава онази възможност на местните хора, които знаят къде е горското, да няма промяна в тяхното обслужване.
Дали охраната ще бъде достатъчна и дали ще имаме достатъчно капацитет? Не съм го казал аз, че кадрите решават всичко. Но този, който го е казал, колкото и да не го обичаме, е бил прав. Разбира се, че държавният контролен орган, който ще е на бюджет, той трябва да се състои от хора, които трябва да бъдат морални, съвестни и т.н. Трябва със съжаление да ви кажа, че Законът за държавната администрация не позволява на тези хора да им дадем кой знае колко големи заплати. Затова ще се постараем да им дадем други правомощия, за да могат те да работят мотивирано. Но те ще бъдат абсолютно независими и ще бъдат уведомявани от всички собственици на гори за предприети действия, а те ще преценяват кого да проверяват и кого да не проверяват в зависимост от ситуацията. Т.е. всяко едно действие ще бъде регистрирано. Има вече опит в тази дейност.
Запазваме възможността да има така наречената подвижна горска охрана, която също ще е към бюджетната част – към контролния орган, която ще контролира пътищата и всички материали, които се движат основно дървени материали, за да имаме бърза реакция.
Много хубав въпрос, г-н Стоилов, по отношение на това каков се случва с горите, които в момента не попадат в горския фонд. Искам да обърна внимание, че по този закон вече нямаме „горски фонд”, а „горски територии”. Ще говорим вече само за горски територии, за да бъдем в унисон с Закона за устройство на територията.
Всички земеделски земи, които са изоставени, природата започва да ги прави гори. Някои са залесявани изкуствено, но такива са много малко. Наистина природата не търпи празно пространство и с времето залесява. Затова ние сме дали, и това е една от целите на закона, да предпазим тези земи. Това са над 150-160 хиляди декара в момента в България, а може би и повече, но нашите сведения са за около толкова. Ние даваме много къс срок на собствениците да заявят като какви ще ги ползват – като земеделски земи или като гори. Ако ще ги ползват като земеделски земи, да ги приведат като такива, ако не ги регистрираме като гори и стават горски територии. Оттук нататък те се устройват като гори и попадат изцяло в поле зрението на този закон. По този начин смятам, че защитаваме гората на България, която е изключително важна и природата на страната. Досега имахме много такива случаи – пише гора и отдолу земеделска земя. Имаме вече такива територии, които са вече 20-30 годишни гори, никой не се интересува, че и повече. Тя си е твоя, но можеш да я ползваш като гора.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Костов. Аз имам няколко въпроса.
Първо, във връзка с държавните предприятия. Тъй като започнахте коментар по тази тема, аз ще помоля за коментар по § 10, който засяга:
„§ 10. (1) Съществуващите към датата на влизане в сила на този закон държавни горски стопанства, както и държавни ловни стопанства по приложение № 2, т. 1-37 от Закона за лова и опазване на дивеча, се прекратяват без ликвидация и се вливат в съответните държавни предприятия по приложение № 1 като техни териториални поделения.”
Вие преди малки цитирахте, че те са 176 в страната. Това, което прави впечатление в § 10 е, че първо смесвате няколко вида и няколко начина на закриване на предприятия. Засягате от една страна държавните горски стопанства, а от друга страна, в същия този параграф в ал. 1 и държавните ловни стопанства. За държавните горски стопанства ми е по-ясно ситуацията. Само не ми е ясно защо от една страна говорите за прекратяване, т.е. за закриване без ликвидация, от друга страна говорите за вливане. В ал. 2 говорите за правоприемство. Не разбирам какво точно правите.
По Закона за лова и опазване на дивеча, който доста пъти го коментираме и променяме, има, ако не се лъжа, 37 ловни стопанства.
Моят въпрос за § 10 е кой ще определи кое ловно стопанство към кое държавно предприятие от шестте ще отиде, тъй като аз такъв текст тук не виждам.
По § 3 ал. 1. „Не подлежат на промяна на предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически или юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до датата на влизане в сила на този закон.”
Добре, за държавните територии е ясно. Въпросът ми е за общините.
Ние имаме един мораториум, който сме приели в Народното събрание от 3 септември 2009 г. Тогава обсъждахме този въпрос и решихме, че изключваме и общините по същата логика и причини, които са изключени и по отношение на държавата. Имаме наложен мораториум, който чака съответните законодателни промени, т.е. тези, които сега ни предлагате в Закона за горите. Искам да чуя вашите мотиви защо общините тук не са изключени. И ако има започнати процедури от общини до приемането на тези промени, ще е необходима преходна разпоредба в тази посока.
Другото, което прави впечатление от правна гледна точка, в чл. 39, както и на още няколко места, имате много подробна уредба по отношение на движими вещи и недвижими имоти държавна собственост, но нямате такава уредба по отношение на общинската. Защо не ги поставяте на една и съща основа. Аз не виждам правната логика на това за държавната собственост да бъде изписано, а за общинската да препращаме към Закона за общинската собственост.
Това са моите въпроси. Г-н Ивайло Тошев.

Ивайло Тошев:
Единият ми въпрос беше за различния подход при уреждането на държавната и общинската горска територия и в тази насока тук се забелязва, че всички такси, съгласно чл. 63, ал. 6 следва да се урежда с наредба на Министерския съвет и да отиват в полза на държавата. А някои от тези територии ще бъдат общинска собственост и не е ли редно да бъде предвидена възможността да отиват по сметка на общините.
Георги Костов:
Ще си позволя да започна от последния въпрос, защото е общ. Току-що този въпрос се разисква в Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Направените бележки по отношение на процедурите, третиращи държавната и общинската собственост са основателни. Смятаме, че между първо и второ четене съгласно направените бележки и предложения така както е процедурата за държавна глава при нейното изключване, учредяване на сервитут и т.н., така да остане и за общинската гора.
Направих обаче един коментар пред Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Всичко това да стане – изключването и на общинската и на държавната гора, както е по чл. 54 за разширяване на землищата и границите при влязъл в сила общ устройствен план, за да може всичко това да не доведе до желания на общини да изключват гори, за да взимат таксите.
По отношение на отдаването на сервитути, на наемите, таксите трябва да си отиват в съответните общини.
Приемам тази бележка изцяло и това ще бъде направено между първо и второ четене.
Много важен въпрос е по § 3 – бившите заменки, които придобиха популярност и едва ли не стана мръсна дума „замяната”, макар че тя е способ на размени, на търговски отношения между хората и тези способи не са много. Затова нашето виждане е било да не отиваме в крайна степен.
Спомняте си, уважаеми народни представители, че ние критикувахме и продължаваме да критикуваме замените по две основни причини:
Първо, защото по този начин се ликвидират ценни хабитати, ценна българска природа, след като бъде сменено предназначението.
Второ, защото това се случва на изключително ниска цена.
Това са двата основни аргумента, при които не са защитени държавните интереси. Първият аргумент – с § 3 ние казваме, че не подлежат на промяна на предназначението там, където имаме ценни хабитати, ценна природа. Това са защитените територии, „Натура 2000” и Зона А и Б на Черноморското крайбрежие. Там, където изпадат известни количества замени извън тази територия, ще ви кажа, че това, което изпада в момента от обхвата на тези забрани, са 9500 дка гора. Там казваме, че цената е много ниска. Затова, ако инвеститорът е толкова сериозен и иска да смени предназначението, то това ще стане по специална наредба, приета от Министерския съвет в шестмесечен срок след приемането на закона, която трябва да има много висока цена по тази наредба, за да може да компенсира ниската цена на замяната. Тук сме подходили еднакво към всички видове замени, тъй като смятаме, че природата на България е еднакво ценна. Там, където общината иска да направи подмяна на предназначението, да бъде така добра, ако не е защитена територия, „Натура 2000”, ще може да си направи смяната на предназначението.
Искра Фидосова:
Г-н Костов, извинявайте. Въпросът ми беше съвсем различен. Ако трябва, ще прочета решението на парламента и ви моля наистина за коментар.
Мораториумът, който сме наложили на 3 септември гласи:
„Спира, изключването при промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд, придобити от физически и юридически лица с изключение на общините, чрез замяна и т.н. без никакви ограничения в кои зони попадат.
Въпросът ми към Вас, г-н Костов, е след като парламентът с акт от 3 септември 2009 г., който към днешна дата е в сила, и продължава да действа, не сме спрели общините да извършват строителство, какво предвижда законът за заварените случаи. Общините не са нарушили закона, тъй като в решението за налагане на мораториум ние сме изключили общините.
В същото време няма преходна разпоредба, която да урежда този въпрос.
Георги Костов:
Г-жо Фидосова, от § 3 спокойно може да отпадне думата „общините” и тогава те могат изобщо да не участват.
Аз лично не съм убеден, че това е най-правилното решение по отношение на факта, че в такъв случай ще засегнем територии с ценни хабитати.
Искра Фидосова:
Аз не коментирам и не съм предложила да отпаднат общините. Аз питам, ако има започнала процедура от някоя община, по кой и по какъв ред ще приключи.
Георги Костов:
Нито една община не е сменила предназначението. Нито една община не е сменила нито един декар. В нито една община един за квадратен метър не е поискано да се смени предназначението.
Искра Фидосова:
Имате справка, че нито една община не е започнала процедура.
Георги Костов:
Само искам да вметна нещо, което току-що ми казаха, че има общини, които са придобили собственост на заменени гори от юридически лица в резултат на дарение. Ако им ги дадем на общините, те могат да им сменят предназначението. Много интересни стават тези дарения, но аз не искам да ги коментирам политически.
Ще помоля по отношение на вашите въпроси по § 10 г-жа Станчева Магдалена, която е юрист, да отговори малко по-точно.
Искра Фидосова:

Моят въпрос по § 3 беше и аз не коментирам дали трябва да бъдат или не трябва да бъдат общините тук, а питам какво правим, след като имаме мораториум за този период. Вие се ангажирате и казвате, че сте направили справка и че няма такива процедури започнали. Това означава, че няма проблем. Не е необходима допълнителна преходна разпоредба.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, ако може още нещо по този въпрос, за да го приключим.
Всъщност § 3 и сега дава възможност общините да сменят предназначението, ако това не са тези изключителни територии, където мисля започнали или незапочнали това не трябва да се допуска. Защото какво се крие зад евентуалната възможност те да бъдат изцяло изключени от тези ограничения. Те ще си променят предназначението за своя сметка и
след това ще подаряват или продават такива терени на други лица за други нужди. Така че нека да си останат тези ограничения. А извън тях те да си сменят предназначението.
Магдалена Станчева:
По отношение на бележката по § 10 считаме, че е напълно основателна. Ние сами сме установили това противоречие, което сме допуснали. Считаме, че най-удачният вариант в случая е да посочим кое е съответно горско и ловно стопанство в кое от държавните предприятия по приложение 1 преминава, като единственият текст, който трябва да остане, трябва да е този на ал. 2 на § 10, т.е. да уредим правоприемството, а не да говорим за прекратяване без ликвидация и за вливане. Това е като идея и между първо и второ четене ще предложим редакция на текста.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Погледнах административно-наказателните разпоредби и имам някои съвсем бързи въпрос, без да съм изчерпателен, защото са написани доста състави и някои от тях ме смущават. Но наистина могат да бъдат въпрос между първо и второ четене, но ние не сме водеща комисия и няма как да участваме.
„Чл. 270, ал. 1 За други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му и на разпореждания и предписания, основани на тях, наказанието е глоба от 50 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.”
Аз не зная какво имате предвид, но законите и подзаконовите актове се предполага че се публикуват и са публични. Но да се налага административно наказание за нарушаване на някакво разпореждане и предписание, което не е публикувано, което не е обнародвано, ми се струва малко пресилено. То не е и конкретизирано кой орган от горе надолу кой административен орган дава разпореждания и предписания, които не са стигнали до неограничен кръг адресати, би обосновало налагане на административно-наказателна отговорност.
Вторият ми въпрос,у разбира се, ако има разпореждания и предписания, които са връчени на определени лица да отстранят нещо, е нещо друго. Но така както е разписано, не следва. Просто трябва да се прецизира текстът, защото така създава друго впечатление.
Това е принципен въпрос. Има страшно много други, които са въпрос на второ четене.
„Чл. 273, ал. 1. Вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата...”
И „ал. 2. Вещите, отнети в полза на държавата, се продават от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите” и надолу е изброено какво става.
Ако тази вещ е частна собственост – гората, ще бъде ли отнета и защо в полза на държавата. Както е разписан редът, излиза, че ще бъде отнета в полза на държавата. След това е казано с тези средства какво се прави. Т.е. седят на депозит средствата, ако не е ясен извършителят, но собственикът е ясен. И този собственик е физическо лице или юридическо лице, което притежава гора. Защо трябва да се отнема тази вещ в полза на държавата, а не да се върне на собственика. Ако собственикът е държавата, няма проблеми. Ако това е подходът, мисля, че първо, той е неправилен, и второ, противоречи на основни принципи от Конституцията и би трябвало там да се коригира.
Искра Фидосова:
Има думата Фани Христова и след това Юлиана Колева.
Фани Христова:
Г-н Костов, аз искам да задам един въпрос във връзка с процедурата по предварително съгласуване при учредяване на правото на строеж. Доколкото виждам в новия закон сте въвели изискване за едновременност на процедурата и за сервитута. Това е добре, защото по принцип винаги така се случваше, че когато се учредява право на строеж върху фундамент, задължително трябваше да се учреди сервитут. Просто нямаше друг начин, за да могат да преминават камионите и машините и обслужването след това. Аз съм доволна, че сте го направили така и е много ясно – самата процедура, необходимите документи и всичко е в интерес на инвеститора. Защото наистина процедурата отнемаше 2-3 години и беше страшно тромава. Но има като чели някои неясноти.
Има нещо ново, което е в т. 4 на чл. 56, ал. 1, което вероятно е изискване на Закона за опазване на околната среда, но някак си не ми е ясно това кумулативно или алтернативно е това „и/или”, което сте сложили.
„4. влязъл в сила административен акт, издаден по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по реда на Закона за биологичното разнообразие или становище на компетентния орган по околна среда.”
Това второто „или” не ми е ясно.
Освен това, едномесечният срок за произнасяне на органа сте го запазили от стария закон. Хубаво е обаче да помислите между първо и второ четене, поне аз така смятам, и дадете срок на съгласувателната процедура, по която минава през директорите. Защото този срок никога не се спазваше. Защото срокът, в който .... трябваше да се произнесе едномесечният, нямаше как да бъде спазен, тъй като поне 6 месеца се бавеха становищата на държавните горски стопанства. А тук не сте го заложили като срок.
И още нещо, посочили сте оценка на имота като т. 3 след одобрения ПУП. Каква оценка на имота? След скицата, след това ПУП, оценка на имота. Каква оценка на имота?
И още нещо, в т. 4 – „влязъл в сила административен акт”, какъв е този административен акт, или може би трябва да прочетем Закона за опазване на околната среда.
Вероятно това са въпроси за второ четене. Но ако бих могла да помогна, когато обмисляте текстовете за второ четене, затова реших да ги поставя.
Тези въпроси стоят и при сервитутите. Благодаря.
Юлиана Колева:
Аз бих искала да започна с това, че този законопроект ще бъде подкрепен безусловно от мен, тъй като както беше подчертано от г-н Костов, той отговаря в една много актуална степен на обществените отношения, които в момента реално съществуват и чиято правна уредба отдавна, отдавна трябваше да бъде осъвременена.
Искам да спомена и това, че като член на Комисията по земеделието и горите бях изключително удовлетворена от обстоятелството, че много неправителствени организации също се изказаха безусловно в подкрепа на този законопроект.
Като член на Комисията по правни въпроси искам ад обърна внимание на няколко неща и то от гледна точка на това, че едва ли тези правни въпроси ще бъдат засегнати при разглеждането на второ четене на закона в Комисията по земеделието и горите. Става въпрос най-вече за текстовете, свързани с разпореждането и управлението на горските територии, тъй като обяснимо е, че усилията на Правната комисия трябва да бъдат насочени към правния статут на тези територии.
В законопроекта на няколко места се споменава понятието „земеделски територии” и редица действия, които са отнесени към горските територии, се отнасят и към земеделските територии. Това понятие „земеделски територии” не е изяснено в контекста на самия закон. Страхувам се, че ако така бъде оставено това понятие, ще се получи едно недопустимо смесване с понятието „земеделски земи” или някакво друго понятие, към което насочва определението „земеделски”. Затова призовавам да бъде помислено по този въпрос. На мен ми е ясно, че не става въпрос за земеделски земи, т.е. за земи със статут на земеделски, но тук мисля, че трябва да бъде изяснено това понятие като такова.
На второ място, прави ми впечатление, че разпореждането с имотите, нямам предвид продажбите, а по-скоро учредяването на ограничени вещни права, както и управлението на имотите – имам предвид отдаването под наем на горски територии, които представляват държавна и общинска собственост, съдържат твърде много изключения от общия режим на разпореждане и управление без търг. Мисля, че трябва да бъдат ограничени тези изключения наистина до необходимите случаи. Защото тук мога да дам прости примери. Например, могат да се отдават под наем горски територии в междуредия при залесяване. Защо в тази ситуация е изключен този търг? Аз нямам обяснение. Или учредяване право на строеж върху територии. Тук има едни правно технически моменти, в които, ако законодателят евентуално приеме така текста, ще разреши на собственика на горската територия да строи, без да се учредява право на строеж. Това е един абсурд, който трябва да изчезне със сигурност от закона.
Обаче в същото време има възможности тук, примерно за пчелини, за разни сгради, които са за обслужване на горската територия и за дейностите в горската територия. Там също е предвидено без търг да се строи и да се учредява това право на строеж. Аз не виждам защо. В този вид дейност могат да се включат редица дружества, които имат интерес да им бъде учредено право на строеж. В този смисъл призовавам да се обмислят хипотезите и действително да се минимизират случаите, които обективно не може да бъде използване общата процедура за търгове, конкурси за отдаване под наем на имоти, които са държавна собственост по принцип.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Костов, Вие ли ще отговаряте.
Георги Костов:
Аз първо искам да благодаря, защото тези правни бележки са изключително важни. В горите няма много юристи! Имаме едно момиче до нас. Но ако позволите, ще дам думата първо на Тони Кръстев да отговори на въпросите на г-н Лазаров и след това на юристката Станчева, да отговори на юридическите въпроси. Бележките са основателни.
Благодаря ви.
Тони Кръстев:
Съвсем накратко. За чл. 273 ще предложим допълнително разяснение точно за какво става въпрос така, както беше дискутиран тук. За чл. 273 практиката и досега е такава. Текстът и в сега съществуващият закон е такъв. Отнемат се вещи само, когато се установи, че са използвани независимо и против волята на собственика. Имаме ново нарушение, когато самият собственик извърши нарушението и в този случай се отнема и дървесината за държавата. Но когато някой друг отиде в гората на определен човек, дървесината не я отнемаме, а я предоставяме на собственика на гората. Така е и сега и по този текст ще бъде така.
Магдалена Станчева:
По отношение на направените бележки от г-жа Колева бих могла да вземе отношение. Действително сме се стремели да използваме, тъй като въвеждаме понятието „горска територия” за първи път, вместо „горски фонд” и сме се стремели да използваме понятието „територия” по отношение на всички земи, извън горските територии. И в това отношение може би сме допуснали известна неточност по отношение на понятието „земеделска територия”.
Действително в Преходните и заключителните разпоредби трябва да бъдат направени някои промени и в други закони, ако искаме да използваме този термин.
Що се отнася до това, че има някои противоречия в текстовете. Да така е по отношение на чл. 58, който мисля, че визирахте по отношение учредяването на право на строеж, когато се извършва безвъзмездно. Там действително сме допуснали известна неточност в хипотезата, когато държавата ще изгражда обектите. Има подобно повторение в чл. 59, ал. 2. Има такава бележка и от Комисията по регионална политика и местно самоуправление и ние я приехме.
Георги Костов:
По въпросите, поставени от г-жа Фани Христова, бележките са основателни и ще сложим срок.
Искра Фидосова:
Колеги, има ли други въпроси? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Имам само една препоръка. Във връзка с казаното в Допълнителните разпоредби трябва да се дадат понятията за „горски територии” „земеделски територии”, тъй като има горски територии с висока консервативна стойност, но не е определено самото понятие „горска територия” и трябва и за земеделските територии да се направи същото, за да няма дублиране със класическите земеделски земи.
Искра Фидосова:
По отношение на въпроса на г-жа Фани Христова за оценката?
Тихомир Томанов:
Оценката ще бъде по специална наредба, която ще бъде приета от Министерския съвет. Няколко места в закона се споменава „оценка по реда на наредба еди-коя си”, но точно тук не е.
Фани Христова:
За сервитута го споменавате, но за учредяването – не.
Тихомир Томанов:
Да, това е пропуск.
Да допълня за Закона за опазване на околната среда защо е така. Това е текст, подаден от Министерството на околната среда и водите, защото има различни случаи. „Влязъл в сила административен акт” се има предвид, когато е необходима процедурата по ОВОС (Оценка на въздействието върху околната среда), той трябва да е влязъл в сила, да не е обжалван. Законът за биологичното разнообразие, когато попада в „Натура 2000”, тъй като не във всички случаи обектът попада в „Натура 2000” и тогава примерно не е необходим. А становището е точно това и не е необходимо да бъде влязъл в сила акт, те ни информират, че примерно не попада в „Натура 2000” и не е необходимо да се извършва оценка на въздействието върху околната среда. Знаете, че има едно приложение в този закон, съгласно което не е необходимо да има ОВОС.
Фани Христова:
Но вие сте написали „или”. Когато се подготвя комплекта документи, вие ще търсите ОВОС или по Законът за биологичното разнообразие, или становище от РИОС, но какво от двете или е достатъчно едно от двете. Защото както е написано не е ясно.
Тихомир Томанов:
Има много различни случаи. Понякога е възможно да не бъде в „Натура 2000”, тогава нищо не се изисква. Не се изисква така наречената оценка за ....
Искра Фидосова:
Тук става въпрос, че има противоречие в т. 4. Хем искате и допускате влязъл в сила административен акт, а с последната част на изречението казвате „или становище на компетентен орган по околната среда”. Т.е. или трябва да ги разпишете в отделни точки, за да конкретизирате първата хипотеза и втората. Така оставайки, едното изключва другото и е недопустимо. Поне аз така го разбирам. На практика всеки ще си преценява какво да донася – или административен акт, или становище на съответния орган, но какво е становището, не знам.
Тихомир Томанов:
Становището може да бъде е ли е необходим ОВОС и тогава отпада по Закона за опазване на околната среда и не попада в „Натура 2000” и пак отпада по Закона за биологичното разнообразие.
Искра Фидосова:
Законът за опазване на околната среда няма предвид само ОВОС. Там има няколко вида административни актове.
Тихомир Томанов:
Когато се налага, тогава е административен акт – дали е ОВОС или преценката за необходимост от ОВОС тя също е административен акт.

Фани Христова:
В такъв случай според мен, трябва задължително да имате становище на компетентния орган, а не да бъде „или становище”.
Искра Фидосова:
Това „или” трябва да се махне оттам. (Разбрах.) Други въпроси и изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване за първо четене на Законопроекта за горите, № 002-01-89, внесен от Министерския съвет на 12.10.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Благодаря на вносителите. Г-н Костов, заповядайте.
Георги Костов:
Аз искам да благодаря на Комисията и на представителите на всички политически групи. Наистина във вашата комисия се работи много конструктивно и още веднъж ви благодаря за направените бележки. Сега гласувахте не за вас, а за вашите внуци.
Искра Фидосова:
Благодаря. Поемате ангажимент да бъдат изчистени всички бележки за второ четене, защото няма да ги гласуваме в зала.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 054-01-84, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 21.10.2010 г.
От вносителите законопроектът ще представи н.пр. Емил Радев.
От Министерството на вътрешните работи присъстват г-н Стратиев и г-жа Катерина Хаджиева.
Заповядайте, г-н Радев.
Емил Радев:
Уважаемите колеги, промените в Закона за движението по пътищата е предвиждат създаване на възможност за налагане на глоби с електронен фиш за нарушения, установени с технически средства и системи. Предвидените в законопроекта изменения и допълнения ще позволят въвеждането на ефективен механизъм за налагане и събиране на глобите от нарушения, установени с технически средства, които се установяват в отсъствие на нарушителя и на контролния орган. Способът за установяване на нарушението с технически средства, записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, предоставя необходимите и достатъчни данни за извършеното нарушение и аз цялата фактическа обстановка, без възможност за субективно тълкуване и интерпретиране на обстоятелствата.
Променя се и Законът за административните нарушения и наказания, като се въвежда понятието „електронен фиш” и се разширява обхватът на закона в частта му относно правилата за обжалване на наказателните постановления. Описани да точните реквизити на така наречения електронен фиш и съдържанието му. Също така са описани подробно и административно-процесуалните правила за издаването на електронен фиш, изпращането му на собственика на превозното средство, с което е извършено нарушението. Указани са начина за уведомяването и сроковете за уведомяването, възможностите да се правят възражения в предвидения затова срок. Посочени са също така и основанията, на които може да бъде анулиран електронния фиш, както и срока за неговото обжалване.
Законопроектът предвижда да бъде променен размерът на санкциите за водачи, управлявали моторно превозно средство с превишена скорост.
Промените в настоящия законопроект предвиждат и прецизиране на уредбата на правилата за паркиране. Предложените промени са свързани с действията по задържане с техническо средство „скоба” на моторно превозно средство и принудително преместване на неправилно паркирани моторни превозни средства в населени места.
Стремим се максимално да прецизираме правната материя, а именно с изменението на чл. 99, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, който е основната нормативна база, регулираща правата на собственика на пътя и въвеждането на особен режим за паркиране в определени зони на пътищата, части от пътища или райони. В сегашния си вид текстът съществува от 2002 г. Междувременно е налице развитие на обществените отношения, свързани с паркирането в столицата и в големите градове, което налага разширяване на зоните за платено паркиране и създаване на нови възможности и начини за плащане, промени във времетраенето на паркирането.
Законопроектът предвижда също с цел предотвратяване на нарушенията на водачи на МПС, които управляват моторно превозно средство по „BUS” лента, като по този начин възпрепятстват движението на превозните средства от градския транспорт, затрудняват изпълнението на графика за превоз на пътници и предизвикват задръствания по основни градски артерии, считаме, че следва да се увеличи санкция за този вид нарушения и същата да има по-голямо превантивно действие по отношение на водачите.
Със законопроекта се предлага създаването на фонд за безопасност на движението. Предвидено е в този фонд да постъпват глобите от нарушения, установени с технически средства и системи, чрез което ще се осигури възможност за финансиране на проекти за закупуване на нови технически средства и за подновяване и модернизиране на материалната база. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Становище на Министерството на вътрешните работи ще изразите ли по законопроекта. Има го раздадено. То е в подкрепа на законопроекта.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси. Г-н Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров:
Колеги, тези нарушения, заснети с технически средства, по-точно с камери, трябва да се облекат в съответната законова форма, така че аз приветствам тези промени. Имам някои въпроси и забележки, които между първо и второ четене следва да се вземат предвид, според мен.
Какво имам предвид?
§ 9. В чл. 189 се правят следните изменения:
Ал. 4 казва: „(4) При нарушение, установено и заснето с техническо средство в отсъствието на контролен орган и на нарушител....”
Не може да е заснето нарушението с техническо средство в отсъствие на нарушителя. Според мен, така казано е nonsense. Установено и заснето, трябва да се изчисти – не може да е заснето в отсъствие на нарушителя. Така написано излиза, че се съставя фиш на нарушител в негово отсъствие. Т.е. той не е бил заснет.
В ал. 8 на чл. 189, според мен, трябва да потърсим по-добра редакция. Така както е написано излиза, че електронният фиш става наказателно постановление за 14 дена, считано от датата на уведомяване. Самият текст е неясен. Ясна ми е идеята на вносителите, но трябва да се промени, защото излиза, че фишът става наказателно постановление и е такова само в този 14 -дневен срок. Тази редакция на ал. 8 няма как да остане.
Това, което е важно да установим, в крайна сметка каква е целта на вносителите при този законопроект. Плащането на тази глоба ще преклудира ли възможността по-нататък да се обжалва или няма да преклудира тази възможност? Това също е важно, като преценяваме текстовете.
Другият въпрос, който е важен, както е холандския модел, основание за допустимост на жалбата ли е самото плащане. Защото холандският модел беше, за да обжалваш, трябва да платиш. Да знаем каква е била идеята на вносителите, за да можем да преценим дали текстовете съответстват на целите. Благодаря.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
В ал. 8 поне аз както го чета, макар че не съм сред вносителите, категорично е казано „електронен фиш, глобата по който не е платена доброволно в срока по ... – в 14-дневен срок от съобщаването на решението за отказ за анулирането му, се смята за наказателно постановление.” След уведомлението за отказа!
Първа хипотеза: „електронен фиш, глобата по който не е платена доброволно в срока по ал. 5.”
Втора хипотеза: „а в случаите, в които е направено възражение по реда на ал. 6 – в 14-дневен срок от съобщаването на решението за отказ за анулирането му, се смята за наказателно постановление и може да се обжалва.”
Категорично е казано, че ако си платил, нямаш възможност да обжалваш по-нататък. Но ако преценят колегите, но мисля, че това е идеята по отношение на плащането и така е записано.
Емил Радев:
По ал. 8 г-н Лазаров обясни. Това сме имали предвид.
Колеги, целта е, ако се плати доброволно, на практика имаме все едно нормативната уредба на обикновения фиш. В случай обаче ако не се плати и се направи възражение в 14-дневен срок – в срока за доброволно плащане, който е по-горе в ал. 5, и да се направи възражение, на практика ние влизаме в процедурата по обжалване.
Не въведохме холандския модел първо на плащането на глоба и след това обжалване, защото смятаме, че по този начин ще нарушим правата на нарушителите. Защото в нашето право механизмът първо изплащане на санкцията и след това обжалване не е въведен нито в данъчните закони, а камо ли в закона за движение по пътищата. И в досегашната редакция този подход не е възприеман.
А що се отнася до ал. 4, аз виждам тук, че само една запетая е сложена на грешно място.
„При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба...”.
Когато се прави един констативен протокол на пътя, той се прави в присъствието и на нарушителя и на контролния орган, който е установил нарушението. Тук имаме техническо средство и целта е да кажем, че именно техническото средство установява и заснема нарушението, тъй като по-нататък в закона навсякъде се говори и в присъствието на нарушителя и в присъствието на контролен орган, че се издава констативния протокол. Да избегнем, че при електронен фиш на практика този ред не се прилага, защото камерата заснема, а електронният фиш се издава постфактум и не присъства контролният орган – полицая на пътя. Това е идеята. Изразът „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” се отделя със запетая, т.е. преди „в” и след нарушител се поставя запетая.
Анастас Анастасов:
Колеги, правите грешка. Идеята в този случай е, че електронният фиш се издава в отсъствието на контролен орган и нарушител. Т.е. другата процедура ,когато имате административно производство, имаш контролен орган, който издава акта и нарушител, който трябва да го подпише. Всъщност „се издава”, трябва да отиде горе, т.е. електронния фиш се издава в отсъствие на контролен орган и нарушител.
И още нещо искам да кажа. Аз не знам такава форма – нещо да се счита като еди-какво си. Електронният фиш се счита като наказателно постановление. Такова нещо не го виждам юридически как може да е издържано. Електронният фиш си е електронен фиш. Той си е самостоятелно изпълнително основание, ако приемем, че въз основа на него се глобява и се наказва едно лице. Просто трябва да има процедура за прилагането на санкцията по съответния начин – изпращане, получаване, оспорване и т.н. Но да пишем, че еди-какво си?! Аз не се сещам да има нещо подобно.
Тодор Димитров:
Колеги, аз също не съм категоричен в становището си дали е допустимо фишът да се счита в определен момент да става наказателно постановление, тъй като той не съдържа по ЗАН всичко, което е като реквизити. Но дори и да приемем, че фишът може да стане наказателно постановление, във връзка с глобата и с допустимостта на обжалването какво имам предвид.
Ал. 8 визира плащане по ал. 5. Ако плащането е направено в сроковете по ал. 6, какво правим тогава. Затова питам. Трябва ясно и категорично да е казано в момента ,в който се плати, преклудира ли се обжалването оттам нататък. Защото е възможно в сроковете по ал. 6 да се плати. В срока по ал. 5 не плащаме и какво правим? В срока по ал. 6, докато директорът все още преценява, аз отивам и плащам. Това значи ли, че като съм изпуснал срока на ал. 5? Да знаем каква е идеята на вносителите, за да можем да разсъждаваме по текстовете.
Емил Радев:
Идеята е в срока на доброволно плащане, ако се плати глобата, има бонус за нарушителя и той плаща 70 на сто от глобата. Това е стимул оттам нататък държавата да не се занимава с въртенето на цялата машина по обжалването на този акт, защото оттам нататък ще си разменяме други писма, ще се явяваме в съда, ще завъртим административното производство пред директора на ОДП. Целта е в срока на доброволното изпълнение – в 14-дневния срок да сложим крайна тази процедура, за което в случай, че нарушителят приеме по този начин да приключи производството и да не се завърти повече държавната машина и да има бонус от 30% за това си свое действие. В случай, че той не плати в този срок, тогава той ще плати по-малка глоба. Ако в този срок направи възражение, ние считаме, че на практика той не иска да се възползва от този механизъм за получаване на 30% бонус и тръгваме по административната процедура. Това е и бонус да влязат тези пари в държавата веднага, защото проблемът с несъбираемите глоби е огромен. Знаем, че много голяма част от глобите се събират много трудно, ако могат въобще в изтичането на давностния срок да се съберат. Затова именно е сложен 30% стимул и оттам нататък възможността, когато се плати в доброволния срок, да не може да се обжалва.
Тодор Димитров:
Да разбирам, че ако ползваме този бонус от държавата 30% на практика затова че го ползваме, ние губим правото да обжалваме оттам нататък. Изпуснем ли този 14-дневен срок, платил неплатил, обжалваш на общи основания.
Димитър Лазаров:
Освен това, което г-н Радев каза, има и едно друго съображение. В момента на практика е: съставя се акт за установяване на нарушението, подписва се нарушителят, съгласен е с констатациите в акта, глобите са от до, които са предвидени в закона. Сега трябва да се чака да върти администрацията да му се издаде наказателно постановление, да му бъде връчено и човекът върви 5-6 месеца и на практика се получава, че се забавя издаването на наказателното постановление, удължават му акта, а той иска веднага да плати, да приключи. Удължават му акта един път, удължават му акта втори път, чака в канцелариите на КАТ.
Другата идея е да се спести време, при положение, че с електронния фиш е посочен размерът на наказанието и той е съгласен, защото на снимката се вижда, че е той, да се съкрати и тази процедура. Това са разходи, това са човекодни, това са средства на държавата. Затова е даден и този бонус 30%. Тази практика е и в съседни нам държави и се практикува почти навсякъде. Това и е другата част от съображението, освен влизането на някакви пари в държавата. Естествено, че ако иска, ще го обжалва този фиш, който става наказателно постановление, ако иска няма да го обжалва. Това е негово право. Като изтече този срок, то ще стане изискуемо и ще се събира по общия ред.
А що се касае до холандския модел. Считаме, че все още не сме на този етап в европейското си развитие да приемаме, че гражданинът първо трябва да заплати, за да има право да обжалва. Такъв подход досега няма и г-н Радев го каза. И не е редно да го има – да платя, за да мога да се възползвам от правото си да обжалвам. В крайна сметка досега целият ни подход е такъв. След като има интервенция на държавата, било то с наказателно постановление, било то по линия на наказателното производство, гражданите имат право на съдебна защита, изключая гражданските дела и търговските дела, където се внасят такива такси. Ние говорим за административно-наказателни производства, което е освободено от такси.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, аз първо подобно на колегата Анастасов не мога да приема един документ, наречен електронен фиш, да бъде квалифициран екс леге като наказателно постановление. Наказателното постановление трябва да отговаря на точно определени изисквания и реквизити.
Ако ние целим с този закон само и единствено да облекчим КАТ, защото общо взето за гражданите е без значение дали ще им връчат електронен фиш или бъде връчено наказателно постановление. Явно единствената грижа е за КАТ, да им спестим изработването на този документ след електронния фиш, наречен наказателно постановление, изработено на основата на електронен фиш номер еди-кой си. Според мен, това е единствената грижа, която стои в основата на това съвместяване на статута на два документа ,които по моему не би трябвало да имат еднаква квалификация.
Второ, мисля, че ал. 6 (§ 9, чл. 189) трябва да се раздели на две, уважаеми колеги вносители. Частта, която започва с „Издаденият електронен фиш се анулира, ако от събраните доказателства е установено че:...” Това трябва да бъде в отделна алинея, защото това няма нищо общо с първата част на ал. 6. В противен случай излиза и аз не мога да се съглася, ако е така, че, например, задължително трябва ведомствата, които имат автомобили със специален режим на движение, да обжалват всеки фиш, който им бъде изпратен от КАТ, за да може КАТ да види, че има възражение, примерно, от Народното събрание или от НСО, и да каже, ще го анулираме. Не! КАТ трябва самостоятелно, идентифицирайки още на снимката, че става въпрос за автомобил със специален режим на движение, трябва автоматично да анулира фиша, а не да чака възражение от съответното ведомство. Според мен, така е правилно.
Емир Радев:
Г-н Казак, няма регистър на автомобилите със специален режим. Това че автомобилът е на Народното събрание не значи, че микробусът на Народното събрание или камиона на Народното събрание, което носи строителни материали е със специален режим и то може да се ползва от тази привилегия.
Четин Казак:
Това че няма до момента, не пречи да се създаде. Другото е да се поиска от народното събрание, от НСО да дадат списък на автомобилите със специален режим на движение и тогава Народното събрание няма даде номерата на микробуса и на камиона. И тези списъци ще се вкарат в базата данни на КАТ. Оттам нататък парламентарният гараж няма да получава систематично фишове от КАТ.
Емил Радев:
Аз мисля, че след като се получи уведомлението, ще се върне само едно писмо, че автомобилът е със специален режим съгласно еди-кой си документ.
Четин Казак:
Със специален режим на движение са автомобилите и трябва да е ясно кои автомобили са със специален режим на движение, а не в момента да се преценява или пък ведомството систематично да уведомява. КАТ трябва да разполага с база данни за всички автомобили на НСО, на Народното събрание също и по регистрационните им номера трябва да е ясно предварително кои автомобили са със специален режим на движение.
Димитър Лазаров:
Категорично не съм съгласен. Това е една малко по-друга тема. Защото специалният режим на движение на един автомобил е при и по повод изпълнение на някакви служебни задължения. Този подход с уведомление до някъде дава възможност на административните ръководители да преценяват кога един автомобил е тръгнал по някаква малко по друга работа и се движи с 150 км. в час, дали изпълнява някакви служебни задължения. Аз не мога да приема, че една линейка, която по принцип е със специален режим на движение, само поради наличието на базата данни в КАТ, ако вечер разкарва смяната или лекарите, би трябвало автоматично да отпадне санкционирането на водача, ако той е направил нарушение, както и за един автомобил на Народното събрание, който се прибира. Функциите би трябвало да бъдат определящи. Това е един начин за контрол на ръководителите, доколко даден автомобил е нарушил Закона за движение по пътищата и дали е обосновано и целесъобразно. Ако се вкара всичко в базата данни, всеки ще управлява тези автомобили, когато и по какъвто повод прецени, примерно, защото бързал за мач, а не защото отивал да върши някаква работа.
Четин Казак:
Имам и още една забележка, която се съдържа и в становището на Министерството на вътрешните работи, а именно, че е прекомерна предлаганата глоба за нарушение навлизане в лентата за движение на градският транспорт. Тук се предлага отнемане на свидетелство за правоуправление от един до шест месеца.
Емил Радев:
Г-н Казак, абсолютно съм съгласен, че трябва да поставим този въпрос на дебат. Наистина доста сериозна е санкцията тук. В момента санкцията е 10 или 20 лв.
Четин Казак:
Между 20 лв. и 6 месеца лишаване от правоуправление има голяма разлика.
Емил Радев:
Склонни сме да сложим такова наказание, което да е достатъчно възпиращо, за да не се кара в „BUS” лентите, защото оттам нататък страдат всички водачи в трафика, особено в сутрешните и вечерните часове.

Четин Казак:
Аз искам да задам един въпрос на представителите на КАТ. Аз съм виждал в някои държави, че в „BUS” лентите карат и таксита. Какво е вашето мнение. Това може да се въведе и в София.
Алекси Стратиев:
Такситата са обществен превоз. Така че няма пречки да се разреши. Масов градски транспорт и обществен превоз.
Четин Казак:
По нашето законодателство имат ли право да карат такситата в „BUS” лентите.
Алекси Стратиев:
Не им се забранява със закон. Говорим, че те могат да се движат. Те са моторни превозни средства, извършващи обществен превоз. Обществен превоз е този превоз, който се извършва срещу заплащане.
По отношение на специалния режим на движение аз също не мисля, че трябва да правим някакъв масив, защото един автомобил, който има право на специален режим на движение, би трябвало да се освободи от наказание само и единствено когато го ползва, а не затова, че има синя лампа в жабката, на покрива или където и да било. Т.е. специалният режим на движение означава и сирена и проблясваща лампа, а не само нейното поставяне. В някои случаи колегите би трябвало също да си носят отговорност по този закон, когато без право са нарушили скоростта.
Другото, което се спомена, имайте предвид, че тази процедура е в интерес на гражданите, а не както се каза, че това е само в интерес на КАТ. Ние нямаме интерес от това. В интерес на гражданите е защото не катаджията ходи три пъти до него, за да му носи поканата, акта и наказателното постановление и да му връща талона, а гражданинът идва в КАТ четири пъти, за да отговори на поканата, че е той, да му се състави акт – втори път, да му се издаде наказателно постановление – трети път, и четвърти път – да дойде да си вземе контролния талон. Така че тук интереси имат гражданите.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стратиев. Г-н Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Председател.
Ние по принцип нямаме възражения към въвеждането на електронните средства, които да регистрират определени нарушения и те да водят до санкции. Може би трябва да се помисли дали да не се въведе подписване на този фиш, тъй като там могат да се разрешат и доста въпроси около обжалването на една по-ранна фаза дали тази констатация се приема или не от притежателя на моторното превозно средство, което е фиксирано в тази информация. Поставям го като въпрос, който да бъде обсъден.
Имам и други бележки, които ме различават от вносителите. Става дума за санкциите за превишаване на скоростта. Според мен, избраният подход не е сполучлив, защото всъщност притежателите, обикновено на скъпи моторни превозни средства и хората с големи финансови възможности, които могат многократно да си плащат глобите и да продължават с нарушенията. Според мен, тази постоянна ескалация за увеличаване на глобите, трябва да бъде овладяна и да се възприеме принципът за драстични отклонения при ограничение на скоростта, не говоря за тези, които са по 10-20 км., а някъде дори и самите пътни знаци са твърде дискусионни до каква степен са съобразени с пътните условия. Но когато става дума за значително превишаване на максимално разрешената скорост, там още при повторност на нарушението, трябва да има възможност, поне за кратки срокове, да се лишават от право да управлява моторното превозно средство, а не само при системност. Тъй като ако често се предизвикат злополуки, било на самия извършител на нарушението или на други лица, участващи в движението, тази санкция ще бъде закъсняла.
Аз имам друг възглед, който се заключава в това, че при най-големите отклонения от максимално допустимата скорост, трябва да се разчита не толкова на финансовата санкция, колкото на една по-ранна фаза, за да може за определен период да се ограничат лицата да управляват моторните превозни средства, много по-обосновано е това, за което стана дума, отколкото навлизането в лентите за движение на градския транспорт.
Имам един въпрос към вносителите. До какво на практика ще доведе промяната, която засяга паркирането, като критерий време от това да бъде безплатно или платено. Защото това, което наблюдавам в редица от най-големите градове, включително и в София, че почти нищо не се прави за трайно решаване на въпросите с паркирането, а само се правят такива маневри по отношение на местата за паркиране, които стават все по-ограничени и с все повече условия, които възникват затова. Питам, за да се ориентирам по този въпрос. С какво ще се развържат ръцете на общините и ще бъдат затруднени хората в тази област. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Радев, заповядайте, за отговор.
Емил Радев:
Първо по отношение на санкциите. Ние сме предвидили сериозна санкция при системност, което значи три пъти в рамките на една година. Санкцията наистина е сериозна, защото предвиждаме отнемане на книжката за една година. Ако преценим, че трябва да има само при повторно, при много голямо нарушение, това може да се въведе като критерий. Там въпросът е да диференцираме кои точно. Но ние не оставяме възможността някой постоянно да си плаща и да няма санкция. Напротив, няма да му се отнеме книжката за три месеца при системност, а ще му се отнеме за една година. Ако трябва да някои особено големи нарушения да диференцираме при повторно, да се налага също отнемане на книжка, също е въпрос на преценка по целесъобразност между първо и четене да бъде вкаран и такъв текст.
По въпроса за режима в така наречените „Сини зони” и сега законът казва „краткотрайно” и дава дефиниция, че краткотрайното паркиране е до три часа. Ако определим режим, примерно, когато някой живее в „Синя зона” и вечерта паркира, ако искаме да му дадем той да паркира там преференциално, съгласно закона в такива зони можем да му дадем право да паркира преференциално в рамките на три часа. Примерно, там нощува превозното средство от 20:00 часа вечерта, до 6:00 часа сутринта. По този начин ние сме вързани от закона и не можем да уредим този режим.
Когато говорим за възмездно и безвъзмездно, собственикът на пътя решава какви ще бъдат тарифите за ползване на „синя зона” и в случаи, че има възможности за инвалиди, да се предостави безплатно паркиране за инвалиди, това е възможността.
Проблемът с трите часа ограничава решаването на въпроса за местодомуването на хората, които живеят в зони, които са „синя зона” и паркират там вечер.
Искра Фидосова:
Благодаря . Г-н Явор Нотев, след това Димитър Лазаров и г-н Методиев..
Явор Нотев:
Уважаеми колеги, искам да заявя подкрепата си за законопроекта, който е на нашето внимание и ще кажа защо, като ще си позволя да обърна вниманието ви върху едно друго ниво на неговото значение и на целите, които си поставят, вероятно вносителите, ако не са осъзнати по този начин. Аз лично за себе си ги виждам така и разчитам на една по-голяма стойност на този проект и на това предложение.
Говорим за възможността с технически средства да се установяват нарушения и съответно да се санкционират водачи, които са ги допуснали, в посока да се подобри ефективността при това установяване, респективно да стане неотменно и неизбежно наказанието, което ще бъде наложено на тези водачи. Защото безспорно това е един резерв, който има своето място (имам предвид техническите средства), в тези усилия в страни, където тази практика е установена.
Търси се формата за установяване по реда ,който да съответства на принципите на административния процес и тук като чели се виждат най-големите грешки. Но нека да си спомним, че ние сме Правна комисия, че би следвало сами да си дадем сметка, че правото не е откъснато от живота, че правото не е една своеобразна и самобитна абстракция и че ние бихме могли да намерим решения, сходни на тези страни, в които в практиката вече са установени. Дотук с общите приказки. Искам да кажа нещо конкретно.
Административните нарушения, допускането и масовизирането им, което е факт, срещу които е насочен този проект, са елемент от състава на престъпленията по транспорта. Искам да ви припомня, че не на това ниво трябва да гледаме нещата единствено. Някой тръгнал с идеята да наруши закона, да мине през затворена улица, да наруши забранена скорост, а трябва да се видят последиците от едно такова нарушение тогава, когато той въобще да е допускал, въобще да е мислил, въпреки своята воля да бъде само един административен нарушител, се оказва участник в транспортно произшествие, за което последиците не бих искал да напомням. Проф. Корнезов излезе, но той беше сезиран от майки на загинали при такива пътни транспортни произшествия. Там ние умуваме как да подобрим профилактиката, как да се справим със задачите на генералната превенция при налагане на тежки наказания за тежки престъпления. Уверявам ви, че в мисловния процес на нарушителя този резултат не присъства. Той тръгва с идеята да стигне там докъдето е тръгнал, само че с цената на дребни грехове, а именно административни нарушения. Е, акцентът, профилактиката вече трябваше да се сложи и сега се прави опит да стане това, върху превенцията като се акцентира върху невъзможността да се извърши нарушение и то да не бъде установено и като е установено обективно, върху невъзможността да бъде ненаказано. В това виждам стойността на този проект на вносителите и затова казва, че още при първото разглеждане по принцип, горещо го подкрепям. Призовавам точно това да бъде и отношението на Правната комисия.
Връщам се на правно техническо ниво с оглед на това, че това като нова форма на установяване на административни нарушения, се налагат нови текстове, които да регламентират последиците от така установените нарушения. Няма никакъв смисъл да се натоварва процедурата и да се връща назад към процедури, които вече са ни познати и са подходящи за нарушения, които се констатират от контролен орган и за които се съставя акт за административно нарушение, респективно цялата процедура по ЗАН – обжалването на наказателното постановление. Това е все едно на днешно време да искаме на факс съобщението да присъства оригинален подпис на изпращача или пък да не правя паралели със съответни e-mail, където да искаме да има таксова марка, например. Това са неща, които са несъвместими и които няма как да позволят да се използват предимствата на методите, които сега позволяват тези нарушения да се констатират и съответно да бъдат неизбежни.
По отношение на казаното за размера на санкциите. Аз мисля, че това е въпрос, който може да се обсъди. Става въпрос за високия размер на санкцията – лишаване при движение по „BUS” лентата или пък завишените глоби. Във всички случаи трябва внимателно да се процедира. Може би точно експертите от КАТ ще могат да бъдат полезни, за да се прецизират тези текстове. Но има и нещо друго. Хората, които са работили, които познават психиката на нарушителите, ще ви кажат: Лишаването от право да се управлява, само по себе си като най-тежко наказание за дисциплинирания гражданин не е достатъчно ефективно за този, който е вече изтръпнал на всякакви видове наказания. Популярна е максимата „Книжка кола не кара”. Вие не можете да си представите какъв е броят на водачи, лишени от право да управляват, които изобщо нямат никаква спирачка и даже се чувстват леко освободени от това, че ако бъдат спрени за проверка, те ще оправят нещата на място със съответна сума и няма какво да ги санкционират повече, защото нито ще влязат в затвора, нито книжката им ще бъде взета. Тя е взета отдавна и те са забравили дали са имали. Т.е. една мярка със санкциониране финансово и непрестанно и то по един ефективен начин, на мен ми се струва, че освен другите цели, които вече бяха заявени за събираемост на глобите, ще изпълни и един превантивен ефект по отношение на тях. Това че те ще усетят по джоба си какво са направили и всеки техен опит да нарушат правилата ще бъде констатиран, за мен решението, което се предлага от вносителите, е добро. Терминологично могат д се отстранят някои неясноти. Случаят със запетайката или това, че фишът „се смята за наказателно постановление”, няма никаква пречка да се каже, че той поражда след този срок последиците на наказателно постановление, респективно влиза в процедурата, която е предвидена в ЗАН за обжалването на наказателното постановление и съдебния контрол. Мисля, че не правим и правно технически кой знае какъв грях. Напротив, ако това го преценим като стъпка в допълването на правната уредба с идеята да постигнем в по-пълен обем целите на закона, който променяме с този законопроект, мисля, че това ще бъде едно добро от законодателен характер решение.
Аз ще подкрепя закона и призовавам всички колеги, от позицията си на човек, който действително има опит и поглед върху тази материя. Много пъти съм мислил къде и как трябва да се сложи акцентът на превенцията, на профилактиката. Мисля, че сега сме на точното място да се опитаме да направим това и опитът е добър и сполучлив. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Нотев. Тодор Димитров.
Тодор Димитров:
Колеги, имам още една забележка от правно естество. Според мен, е неправилно и недопустимо в ЗАН, чл. 59 и следващи ние говорим за електронен фиш. След като приравняваме електронния фиш на наказателно постановление, той няма как да фигурира в Раздел пети. Обжалване на наказателни постановления. Фишът на практика се приравнява с акта за установяване на административно нарушение и може да го има там. Но в никакъв случай не може да влезе, след като го приравняваме на наказателно постановление в чл. 59, тъй като приравнявайки го, казваме, че този фиш на практика е наказателно постановление и си вървят всички правила – чл. 59 и следващите от ЗАН, а той няколко пъти фигурира там. Значи недопустимо е, според мен, правно технически по този начин да се уредят нещата.
Димитър Лазаров:
Ние сме на първо четене. Правна комисия сме и не сме водеща.
По отношение на санкциите, въпросът който повдигна г-н Стоилов, повторност или систематичност, и по отношение на размера – завишаването на глобите. Винаги съм бил несъгласен с подхода, когато размерът на санкцията е обусловен от превишаването на скоростта в конкретния случай. За мен винаги размерът на санкцията трябва да бъде с оглед обществената опасност на съответното нарушение. Ще дам елементарен пример. Ако превиша с 30 км. скоростта при разрешена 90 и карам с 120 км. в един прав участък при добра видимост, нормално е и това се случва, или от 130 на 160 км. обществената опасност е в пъти по-малка, не говоря, че е оправдана, отколкото ако карам покрай едно училище, където има ограничение 50 км., а аз карам с 20 или с 30 км. отгоре. Понеже казахте, че експертите от КАТ. Но експертите от КАТ има тази тенденция с малки изключения, по-лесно става с толкова километра в час, толкова глоба, без да се отчита обществената опасност. А разликата е много голяма на различните видове нарушения в града, покрай училища или на един второкласен или третокласен път. И там трябва да бъде съобразяването в завишаването на глобите, а не само голямо превишаване на скоростта, доколко може да се обоснове кое е голямо или малко превишаване на скоростта. Разбира се, превишаване на скоростта на една магистрала с 50-60 км. е наистина много висока степента на обществена опасност. Давам го този паралел, когато между първо и второ четене очевидно трябва да се отчетат и тези неща.
Анастас Анастасов:
Правя процедурно предложение за гласуване.
Искра Фидосова:
Г-н Методиев беше заявил желание за изказване. Заповядайте, г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Аз искам да попитам за две неща. Сигурно съм в някакъв конфликт на интереси, защото от 35 години карам кола в София и това поражда някакви въпроси. Не съм участвал досега в такъв дебат.
Първо, държавата в какъв срок е задължена от датата на събитието да стигне до нарушителя – три месеца, шест месеца, една година, или се ползва общ административен срок в рамките на общия административен процес? Има ли специализиран срок? Ще бъда доволен да разбера има ли специален срок или се ползва общ срок и ако се ползва общ, защо не се направи специален? Трябва да има някакво задължение за държавата, така както има задължение за всеки един да бъде изправен? За 35 години съм глобяван два пъти. Да не помислите, че съм системен нарушител. Но за мен, както аз искам да бъда съвестен водач, така би трябвало държавата да бъде съвестна към мен, когато съм направил това нарушение, да го науча, защото аз мога да не знам изобщо, че някъде съм заснет с камера за преминаване с превишена скорост. Това е едното.
Второ, тъй като аз ще гласувам за този законопроект, тъй като виждам убедителни за мен аргументи за това изменение, един от въпросите е да може да има събираемост, тъй като в момента на практика нито има наказание, нито има събираемост. Малко е несигурна атмосферата. Има нещо, което е популярно, щом е стигнало до мен. Заснемат те, а след това обясняваш, че не си бил ти, а е била тъщата, а тя дали е имала книжка или не е имала. Ей така се решава казусът.
В тази връзка в текста има две неща ,които би трябвало, според мен, да се премахнат. В единия случай, където се казва, че в 14-дневен срок (§ 9, чл. 189, ал. 5)
„(5) Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 и 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му, собственикът заплаща глоба или предоставя в съответната териториална структура на МВР декларация с данни за лицето, извършило нарушението.”
Т.е. за тъщата пак става дума. Не би ли трябвало като си собственик и с тази кола е направена белята, да си платиш. Поне това е моето мислене. Иначе държавата има да тича по тъщите. Не трябва да се допуска такава спекула.
По същия начин е и текстът в § 8, чл. 188, ал. 2.
„(2) Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил моторното превозно средство.”
Би следвало точката да се постави след думата „представител”, а не да продължи „или на лицето, посочено от него и т.н.”. Аз съм в момента шофьор на една кола на фирмата „Хюндай”. Аз съм законния представител, защото са ми дали пълномощно. Аз карам тази кола, защото тя е на лизинг. Да ме накажат мен. Но, ако аз трябва да кажа, т.е. лицето посочено от мен, на което е предоставено моторното превозно средство, ще отидем пак при някой комшия да плаща.
Емил Радев:
Г-н Методиев, първо, законният представител на юридическото лице е или управителят му, или изпълнителният директор, съобразно правната форма. С две думи, лицето на което по закон му е дадено правомощие да представлява даденото дружество. А пълномощникът не е законен представител.
Веселин Методиев:
Тогава го напишете „пълномощникът”. Защо е записан този законен представител?
Емил Радев:
Ако само налагахме глоба, щеше този въпрос да не е от толкова голямо значение, защото оттам нататък щеше да се търси законният представител. Но тук говорим, примерно, когато е за общината, значи кметът, когато е Народното събрание, това значи да глобяваме председателя на Народното събрание. Тук говорим при системно нарушаване, при отнемане на книжка и затова ако махнем този механизъм, на практика кметът на Столична община ще бъде нонстоп с отнета книжка, защото някой шофьор на Столична община системно нарушава Закона за движение по пътищата и то с такива наказания, за които се предвижда не само глоба.
Веселин Методиев:
Може би се дължи на моята юридическа не компетентност, но не ме задоволявате изобщо с отговора.
Явор Нотев:
Г-н Методиев, този вариант, който вие предлагате, беше първообразът на законопроекта и това е смекченият вариант, който ние днес обсъждаме.
Емил Радев:
Г-н Методиев, по отношение на давността, която се преследва, искам само да кажа, че ако ние скъсим давността, на практика ще дадем възможност на голяма част от нарушителите да се спасят по този начин, защото не приемайки, ако направим не една година, а три месеца, и ако вие се укриете три месеца и не приемете електронния фиш да ви бъде връчен, ще избегнете административно-наказателната отговорност за това нарушение. Така че държавата реагира и ще ви изпрати в много кратък срок електронния фиш. Въпросът е оттам нататък при едно недобросъвестно поведение кога ще го получите вие.
Янаки Стоилов:
Между капките мина една дискусионна тема за фонда за безопасност на движението. По тази логика трябва в Закона за МВР да се създаде фонд „Криминална полиция” и там да се набират средства също за борбата с престъпността и така МВР да се парцелира на отделни финансови губернии.
Искра Фидосова:
Благодаря на колегите. Аз също подкрепям изцяло законопроекта и мотивите. Няма да се изказвам, за да пестя време.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 054-01-84, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 21.10.2010 г.
Който е „за” моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Колеги, продължаваме със следващата точка.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 054-01-79, внесен от Ивайло Георгиев Тошев, Даниела Димитрова Миткова и Юлиана Генчева Колева на 12.10.2010 г.
Вносителите на законопроекта са изслушани на предишно заседание. По тази точка заседанието ще се води от г-н Явор Нотев, заместник председател на Комисията по правни въпроси.
Г-н Нотев, заповядайте.
Предс. Явор Нотев:
Колеги пристъпваме към разглеждане на законопроекта, внесен от колегите Ивайло Тошев, Даниела Миткова и Юлиана Колева.
Давам думата на вносителите за представяне на проекта.
Ивайло Тошев:
Г-н Председателстващ, благодаря. Мотивите за законопроекта бяха изложени на заседание на Комисията преди две-три седмици. В допълнение искам да кажа, че е пристигнало становище от Министерството на правосъдието, заради което на два пъти се отлагаше разглеждането на законопроекта. Становището е положително.
Също в допълнение ще кажа, че са налице решения на Върховния административен съд в подкрепа на изложените мотиви.
Предс. Явор Нотев:
Има ли въпроси към вносителите, изказвания по законопроекта? Не виждам желаещи да вземат думата. Случаят е безспорен. Има ли някакви други мнения? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 054-01-79, внесен от Ивайло Георгиев Тошев, Даниела Димитрова Миткова и Юлиана Генчева Колева на 12.10.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Искра Фидосова:
Продължаваме със следваща точка от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение на Закона за частните съдебни изпълнители, № 002-01-60, внесен от Министерския съвет на 06.07.2010 г. - продължение.
На предишно заседание гласувахме заглавието на законопроекта.
По § 1 имахме дискусия на предишно заседание. Имаше работна група, която продължи уточненията по текста на § 1. Има ли нещо различно от това, което сме коментирали на предишно заседание по § 1, който всъщност е единствен, като изключим Заключителната разпоредба.
Г-н Тошев.
Ивайло Тошев:
Г-жо Председател, обединихме се около предложената в доклада редакция за текста на § 1.
„§ 1. В чл. 16, ал. 2 се изменя така:
(2) За получаване на писмени справки и удостоверения, на копия и извлечения от документи, съдържащи информация за длъжника по ал. 1 и по чл. 431, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, както и за вписване на обезпечителни мерки, се дължат държавни и местни такси.”
Това е редакцията в последния й вид.
Искра Фидосова:
Благодаря. Министерството на правосъдието подкрепя ли тази редакция на § 1.
Даниела Машева:
За § 1, г-жо Председател, държим на редакция по вносител.
Ивайло Тошев:
Обединихме се около идеята да отпадне изречение второ от текста по вносител, защото мястото му е в ГПК. Това беше позицията.
Снежана Димитрова:
Аз се извинявам, но изглежда не сме се уточнили. Ние подобно виждане не подкрепяме. Държим изречение второ: „Държавните и местните такси се заплащат от взискателя и са за сметка на длъжника.” Да присъства в разпоредбата. По този начин ще стане ясно, че и държавните, и местните такси се заплащат от взискателя и са за сметка на длъжника, а не от частните съдебни изпълнители. Липсата на този текст би означавало, че платец и заплащането следва да се дължи от частните съдебни изпълнители. Текстът е предложен с оглед по-голяма яснота и с оглед оказване в крайна сметка кой е платец на държавните и местните такси в изпълнителното производство. Затова поддържаме и държим на текста, който е приет от Министерския съвет и е представен.
Ивайло Тошев:
Точно в тази насока, г-жо Председател, и с оглед поставянето на равни начала между държавния и частния съдебен изпълнител, ние казахме, че изречение второ ще отпадне и разпоредбата ще отиде в Гражданско-процесуалния кодекс, където и сега има разпоредба в чл. 79, където е казано как се заплащат таксите. По този начин ще уеднаквим статута и на държавния и на частния съдебен изпълнител. Т.е. тяхната равнопоставеност ще бъде гарантирана.
Янаки Стоилов:
Вие и вносителите предлагате едно и също. Промяна на ал. 2 в Закона за частните съдебни изпълнители на чл. 16. И вие и вносителите правите позоваване и препращане към чл. 431, ал. 3 на ГПК и всъщност разликата, по която се повдигна въпросът, е във второ изречение. Не се различа подходът извън тази разлика. Така че това да се коментира, ако трябва.
Искра Фидосова:
Колегите се позовават на това, че мястото на изречение второ „Държавните и местните такси се заплащат от взискателя и са за сметка на длъжника.” мястото му е в ГПК, не в Закона за частните съдебни изпълнители. Тъй като има ГПК в момента на второ четене, предстои гледането му в Правна комисия – изтече срокът и започваме второ четене след седмица, тяхното предложение е да влезе в ГПК като предложение на Комисията този текст. Предложението на референтите е в подкрепа на това предложение.
Янаки Стоилов:
Разбираме, че няма разлика по същество, а текстът от вносителя, ще попадне в ГПК.
Искра Фидосова:
Т.е. говорим за едно и също нещо, но систематичното му място колегите предлагат да бъде в ГПК. А вносителите искат и тук да го пише и в ГПК, така ли е?
Снежана Димитрова:
Съществуващата ал. 2 на чл. 16 казва, че на този етап не се дължи. Това променяме в момента и по това няма спор, че следва да се дължат.
Янаки Стоилов:
Няма да коментирам този текст и неговото създаване, но всъщност той освобождава частните съдебни изпълнители от такси, а държавните съдебни изпълнители, без да са освободени, не плащат такси. Нали такава е практиката? Т.е. тя е порочна и в двете направления. Така че въпросът е да се промени и в двете посоки.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Димитров, заповядайте.
Красимир Димитров: СУ
Ще кажа няколко думи. Аз участвах в работните срещи на работната група, която последно беше преди два дни с цел да се уеднакви, тъй като възникнаха много противоречия по тези текстове.
Идеята, която първоначално е внесена в закона, е точно обратното по съдържание, което всички виждат. Но тук се говори в устройствения Закон за частния съдебен изпълнител. Не става дума изобщо за това дали се дължат разноски по изпълнението. Именно поради това обстоятелство беше прието това да се запише в Гражданския процесуален кодекс. Принципът, който искаме да заложим, какъвто и да е той по отношение на таксите, е да има еднаквост, защото така би трябвало да бъде. Т.е не може да се толерират нито частните, нито държавните съдебни изпълнители в едно или друго отношение. Съображението, което беше изтъкнато, ако изрично това се уреди в Закона за частните съдебни изпълнители, и няма аналогичен текст, освен общата разпоредба на чл. 79, някой може да направи обратния извод, че при държавните съдебни изпълнители не се дължат вноски при тях върху изпълнение, което е някакъв вид привилегия, едва ли не. Смятам, че затова групата от експерти и народни представители се обедини около варианта да се уреди безспорно и аналогично със съответната разпоредба в ГПК.
Разбира се, тук има и много други проблеми, които тепърва трябва да се решават, защото този достъп до информация е много различен и по един начин се осъществява, когато е отдалеч достъп, чрез заплащане на абонаментна такса, която се дава за цяла календарна година и каквато практика съществува и в момента. Други са случаите, когато достъпът се осъществява без да има такава информационна система и възможност да се получава информацията.
При всички случаи промяната не трябва да засяга и бързината на изпълнителния процес и неговата сигурност, което е важно обстоятелство.
На работната група наистина представителят на вносителя заяви, че те ще поддържат предложението, както е направено. Може би все пак трябва да се реши сега от уважаемите народни представители.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване. Г-н Анастасов, заповядайте.
Анастас Анастасов:
Считам, че съществуващите текстове в ГПК са достатъчно основание. Там навсякъде пише „съдебен изпълнител”. Никъде не пише частен или държавен. Ако трябва да се направят конкретни промени в двата текста, да се уеднакви за двата вида съдебни изпълнители, ако приемем, че има такива, и да се реши проблемът. Прехвърлянето от един закон в друг закон, тогава винаги се създава противоречива практика, защото започва различно тълкуване. Поне такова е моето мнение.
Искра Фидосова:
Т.е. следва отпадане на ал. 2. Това го коментирахме и на предишни заседания и въобще мотивите за този законопроект.
Г-жа Машева иска думата.
Даниела Машева:
Считаме за приемливо това предложение, стига двете изменения – и в Закона за частните съдебни изпълнители, и в ГПК да влязат в сила по едно и също време.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам, тъй като е време да си разотидат и тези от нас, които проявяват най-голяма упоритост, да се изясни каква е целта. Защото не могат две различни тези да се подкрепят. Или този законопроект отпада, или ако нещо остава, трябва да се каже различават ли се позициите. Не може да се води една редакционна дискусия, в която не се доизяснява едно и също или различно искат отделните хора, които коментират темата.
И може би вносителите трябва да кажат от Министерският съвет остава ли този законопроект или отпада.
Искра Фидосова:
Тук всички споделят становището, че принципът трябва да бъде един и същ и такса трябва да се заплаща и от частните и от държавните съдебни изпълнители. Тук разминаваме нямаме, с изключение на представителите на частните съдебни изпълнители, които многократно заявиха позициите си – и писмено, и устно, и в комисия. Въпросът е дали трябва да бъде в устройствения закон, или трябва да бъде в ГПК. На предишни обсъждания част от колегите заявиха становище, че мястото е в ГПК – това, което каза преди малко и г-н Анастасов. Тогава се постави въпроса, ако този текст отиде в ГПК, този законопроект ще го има ли. И вече има две позиции: едната само за второ изречение и другата, изобщо за промяната в чл. 16, ал. 2, а тази промяна да се направи като редакция в ГПК.
Г-н Тошев, заповядайте.
Ивайло Тошев:
В момента ал. 2 на чл. 16 казва, че не дължи заплащане на държавни и местни такси. Т.е. за информацията, получена ..., както и за вписване на обезпечителни мерки, частният съдебен изпълнител не дължи заплащане на държавни и местни такси. Но по ГПК дължи.
Юлиана Колева:
Аз не мога да си представя, че някой може да прочете по начина, по който сега се тълкува тази ал. 2. Имам предвид, че „за информацията, получавана по ал. 1 и по чл. 431, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, както и за вписването на обезпечителни мерки, частният съдебен изпълнител не дължи заплащане на държавни и местни такси.”
Може ли за някоя страна в процеса да й мине през ума, че тези такси ще се плащат от съдебния изпълнител, а не от страните. И може ли изобощ такова изключение от общите правила на някой да му мине през ума, че да трябва изрично да го уреждаме. За мен това е абсурдно.


Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, Вие ако искате да реализирате тази идея, тогава трябва да предложите ал. 2 на чл. 16 на Закона за частните съдебни изпълнители въобще да отпадне и единствено в ГПК да се уреди другото изречение. Защото тези маневри само оправдават един безсмислен законопроект.
Искра Фидосова:
Г-н Дичев, имате думата.
Георги Дичев:
По трудовите дела за издръжки и те са много и се увеличават, за съжаление, заради кризата, хората трябва да плащат държавни и местни такси, за да получат информацията за длъжника. Това е проблемът.
Същото става и при общините и държавните учреждения, когато образуват дела при нас. Те трябва да плащат такива такси.
Никой не иска на съда такса. Държавните съдебни изпълнители са част от районните съдилища. Те си пишат писма по Закона за съдебната власт, искат съдействие и всички държавни органи им оказват тази информация. Така че грешите, като твърдите, че в ГПК било казано. ГПК е казано за тези, които се обръщат към държавния съдебен изпълнител, че дължат държавни такси. И те са в тарифата по ГПК. А ние говорим, когато държавният съдебен изпълнител или частният съдебен изпълнител поиска информация от друг държавен орган. Това е нещо различно.
Искра Фидосова:
Ние развиваме тук един изначален спор с вас и по друг законопроект, който ни стои за ГПК. Вие имате принципно различие и не подкрепяте идеята и философията. За разлика от вас ние обаче подкрепяме идеята и философията.
Георги Дичев:
Г-жо Председател, не сте ме разбрали правилно. Ние искаме и затова пледираме да има еднаквост на режима. Ако при едните ще се плаща, и при другите да се плаща. Никога не сме били против. Ние акцентирахме върху това, че по начина, по който се прави – всяка една отделна справка да се заплаща, ще забавим изключително много съдебното изпълнение – и държавно и частно, и то в момента на криза, когато имаме 140 хиляди дела. А догодина ще бъдат още повече.
Този текст, че се заплаща всяка една информация!?
Искра Фидосова:
А ви колко информация имате по едно дело – хиляда? Две три информации в един документ. Какъв е проблемът.
Георги Дичев:
Не. Има информация в общината. Длъжникът може да е от община Малко Търново. Трябва да пратим писмо до община Малко Търново. И вие ако имате дело при мен, трябва да платите такса на община Малко Търново. Длъжникът може да има имущество в София. Трябва да се направи проверка в Агенцията по вписванията в София. Взискателят трябва да отиде да плати квитанция в Агенцията за справката 3 лв., да я даде на нас и ние да изпратим писмо до Агенцията. След това като ни отговори Агенцията, отново трябва да извикаме взискателя да отиде да плати 5 лв., за да му дадат копие от нотариалния акт, за да можем да наложим възбрана. След това трябва да внесе 10 лв., за да наложим възбрана. Този процес докато се върти, длъжникът има време не да си продаде имуществото, а просто няма да го видим повече Това е проблемът. НАП се оплакват от такива неща. В медиите имаше по този повод пресконференция, че завеждат искове за такива сделки.
Апелът е ако има такси, да са еднакви. И да е една. Това може да се изчисли и държавната такса да е единна за тази информация. Това може да се изчисли. А не за всяко едно отделно нещо. И ако не се уреди единно в ГПК или в Закона за държавните такси, няма как да стане. Вие променяте само за частта и това значи само за частните съдебни изпълнители. Това е положението. Държавните съдебни изпълнители никога няма да плащат държавни такси, когато искат от друг орган информация. Това ви го гарантирам.
От 6 месеца имаме писмо до министъра на правосъдието за среща. Още не сме се срещнали! Дори и отговор нямаме.
Вие подценявате този текст, а той засяга над 300 хиляди взискатели и много повече длъжници.
Искра Фидосова:
Устройва ли ви отпадането на ал. 2 в действащия текст на чл. 16. Не ви устройва от друга гледна точка. Но, ако отпадне ал. 2, това означава, че сте с един и същ режим частните и държавните и това, което казахте преди малко, че подкрепяте.
Георги Дичев:
Ако отпадне ал. 2 на чл. 16 няма да сме с един режим. Така започнахме през 2006 г. и затова предишното Народно събрание 2007 г. прие този текст, за да уеднакви статута. И в момента статутът е еднакъв.
Искра Фидосова:
Защото имате различно тълкувание на чл. 79 ли?
Георги Дичев:
Просто държавните органи от държавни съдебен изпълнител и това е нормално и логично, държавните органи не си плащат един на друг такси, не искат за информация от държавния съдебен изпълнител такса. Докато при нас, понеже отпред имаме думата „частен” и автоматично всяко наше писмо трябва да се плаща. Ако отмените ал. 2, при нас се връща старото положение – всички наши взискатели ще трябва да плащат, а при държавния съдебен изпълнител не.

Искра Фидосова:
Ако отпадна ал. 2 на действащия чл. 16, ал. 2, а не на ЗИД, и в чл. 431 от ГПК сложим изрично изречение, че се дължат?
Георги Дичев:
Ако така се каже в ГПК, тогава ще важи и за държавни и за частни съдебни изпълнители. Ние това го подкрепяме, ако е така. Ние това искаме. Искаме равен статут.
Искра Фидосова:
Това е едно простичко решение.
Т.е. пак се връщаме към това, дали да продължаваме с този законопроект. Г-жа Димитрова.
Снежана Димитрова:
Никъде на законово ниво не е предвидено, че държавните съдебни изпълнители не плащат такси. За порочна практика се говори, но не би следвало да цитираме и текст на чл. 58 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК и които са относими за държавните съдебни изпълнители и чл. 58 на подзаконово ниво изрично казва, че таксите по изпълнителното дело се заплащат от взискателя и са за сметка на длъжника. Има уредба, макар и на подзаконово ниво, че държавните съдебни изпълнители заплащат такси.
Това, че някъде някого е направим на някой услуга, това е частен случай и мисля, че не би трябвало да бъде изтъкван частния случай.
В момента се предлага изменение на закона и предлагайки го, би следвало основните обществени отношения да уредим. Принципът е дължат ли се или не се дължат такси и ако се дължат, кой е платец на тези такси.
Аз моля да се има предвид, че чл. 79 от ГПК казва: „Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.”
Този текст не дава един категоричен отговор кой е платец на тези такси – на държавните и местните такси. Защото какво означава, когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя. Сиреч имаме две хипотези: първата хипотеза задължен е взискателят и втората – е задължен длъжникът.Ние искаме ясно и категорично да се уреди, че държавните и местните такси се плащат от взискателя и са за сметка на длъжника. Той е недобросъвестното лице и той трябва да плаща. Не виждам защо трябва да го жалим дали има пари ли няма пари.
Искра Фидосова:
Аз да ви питам нещо. Не съм била в работната група. Сега самата Вие казвате, че в чл. 79, ал. 2 от ГПК текстът не ви е ясен. Защо не променихте чл. 79, ал. 2 и чл. 431, а се тръгна да се променя § 1. Параграф 1 ни трябва само и единствено дотолкова, доколкото с едно изречение да се каже: „Да отпадне ал. 2 на действащия чл. 16.”

Снежана Димитрова:
За по-голяма прегледност. Дотолкова доколкото текстът през 2007 г. е създаден в този закон и именно вниманието е насочено към този закон. Това са били съображенията.
Искра Фидосова:
Г-н Тошев, заповядайте.
Ивайло Тошев:
Нали точно това уточнихме, че за да бъде еднаква практиката и за държавния и за частния съдебен изпълнител, да няма противоречиво тълкуване, да приемем този текст в изречение първо и да променим ГПК. Аз не мога да разбера защо се връщаме към плащането на тези такси.
Георги Дичев:
Защото частният съдебен изпълнител я плаща.
Искра Фидосова:
Затова тук правим предложение на Комисията и то е:
„Чл. 16, ал. 2 се отменя.”
След това работната група в ГПК вкарва тези два текста
В § 2 втори, че запишем, че Законът влиза в сила от 01.01.2011 г.
В ГПК също ще се запише, че влиза в сила от 01.01.2011 г.
Г-жо Машева, съгласни ли сте?
Даниела Машева
Да, едновременно да влязат в сила.
Искра Фидосова:
Колеги, преминаваме към гласува.
Г-н Тошев, оттегляте ли си предложението?
Ивайло Тошев:
Да, оттеглям предложението си.
Искра Фидосова:
Министерство на правосъдието също се съгласява.
По предложение на Комисията текст за § 1
„§ 1. В чл. 16, ал. 2 отпада.”
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Заключителна разпоредба.
Подкрепяме текста на вносителя за наименованието.
„§ 2. Законът влиза в сила от 01.01.2011 г.”
Министерството на правосъдието са съгласни с това предложение на Комисията.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Колеги, продължаваме със Семейния кодекс.
По пета точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 13.07.2010 г. –продължение.
Също имаше работна група, която да изясни и изчисти предложенията по § 3. Съжалявам, че г-н Корнезов си тръгна, тъй като той е един от вносителите на предложение между първо и второ четене за § 3.
Кой ще докладва от работната група от всички институции за какво сте се обединил. Заповядайте, г-н Тошев.
Ивайло Тошев:
Да, обединихме се около текста, който е предложен в работния доклад на с. 3. Чета:
§ 3. В чл. 24, ал. 4 се изменя така:
„(4) Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг е недействително за другия съпруг, независимо от последващи разпореждания. То може да породи действия за неучаствалия съпруг, ако не го оспори по исков ред в 6-месечен срок от узнаването му.”
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване има ли?
Янаки Стоилов:
Защо във второто изречение е записано „то може да породи”. То поражда действия.
Красимир Димитров:
По принцип щом е недействително, то не поражда действия. Но ако той не го оспори, фактически това ще доведе до пораждане действия за него.Той се съгласява, неупражнявайки правото си на иск.
Янаки Стоилов:
Тази модалност какво означава - „може да”. То по-скоро поражда действия, ако не го оспориш. Защото „може да” за един ще породи, за друг – няма да породи. Има ли някакъв?!
Искра Фидосова:
Министерството на правосъдието – г-жа Машева.
Даниела Машева:
Аз съм на становище, че сегашната редакция на сега действащия текст е по-добра и сме готови да оттеглим нашето предложение. Да си остане текста, който е в сегашната ал. 4 на чл. 24.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам първо да гласуваме предложението, до което успяхме да стигнем и ако не го приемете, тогава вече да решавате какво да правите.
Това че те го оттеглят няма значение. Това е за сведение. Ние вече имаме и законопроекта и текста, така че от нас зависи.
Аз говоря за предложението, което от името на работната група се предлага. То ако се приеме, дискусията завършва. Ако не го приемете, започвате да обсъждате отначало. Въпросът е да го има текста. Защото, ако го няма теста, дискусията е започне отначало.
Искра Фидосова:
За малко отлагаме гласуването по § 3.
Продължаваме по доклада.
Има предложение на н.пр. Юлиана Колева и Ивайло Тошев, да се създаде нов § 3а.
Има предложение от работната група да се подкрепи това предложение и да се създаде нов § 4 със следното съдържание:
„§4. В чл. 39, ал. 3 накрая се добавя „в деня на нотариалното удостоверение, когато е сключен по време на брака” и се създават изречение второ и трето:
„Когато договорът е сключен преди встъпването в брак, той се представя за вписване от нотариуса в деня на получаване от него на удостоверението за сключване на граждански брак. Ако договорът подлежи на вписване в друг съдебен район, се прилага чл. 25, ал. 6 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.”
Изказващи се? Няма. Подлагам на гласуване § 4. Който е „за” моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Следващ § 4. Постъпило е предложение от н.пр. Юлиана Колева и Ивайло Тошев.
Работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя. Предлага да бъде подкрепено и предложението н.пр. Юлиана Колева и Ивайло Тошев и предлага следната редакция за § 4, който става § 5.
”§ 5. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 6, изречение второ думите „синдром на” се заличават.
2. В ал. 7, изречение второ след думите „приемно семейство” се поставя запетая, съюзът „или” се заличава и накрая се добавя „или му се предоставя социална услуга – резидентен тип.”
Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване § 5. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Предложение на н.пр. Юлиана Колева и Ивайло Тошев да се създадат нови § 4а и 4б.
Работната група прави предложение до комисията да се подкрепи по принцип предложението и предлага да се създадат нови § 6 и § 7.
„§ 6. В чл. 65, ал. 2 съюзът „и” се заличава и накрая се добавя „както и на дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето.”
§ 7. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думите „от другия родител и от детето” се заличават.
2. Създава се ал. 5.
(5) Извън случаите по ал. 1 и 4 припознаването може да бъде оспорено по съдебен ред, чрез иск предявен в едногодишен срок от извършването му от дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето и от прокурора.”
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група за § 6 и § 7. Който е „за”, моля на гласува. Петнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 5 има предложение от н.пр. Юлиана Колева и Ивайло Тошев. Работната група предлага да бъде подкрепено това предложение.
По § 5 има предложение и от н.пр. Огнян Стоичков. Работната група предлага да не се подкрепя това предложение.
Работната група предлага следната редакция за § 5, който става § 8.
„§ 8. В чл. 84 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Ако съгласието е дадено след настаняването, 7-дневният срок тече от деня на даване на съгласието.”
2. В ал. 2 се създава изречение трето:
„Когато на детето е предоставена социална услуга – резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2, Дирекция „Социално подпомагане” уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това.”
Окончателната редакция, която предлага работната група, се различава с предложението на г-н Стоичков в обстоятелството, че уведомяването за вписване в регистъра се извършва след преценка за интереса на детето от дирекция Социално подпомагане, а не незабавно при всички случаи.
Желаещи за изказване? Г-н Стоичков.
Огнян Стоичков:
Г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Предложението ми за ал. 2 на чл. 84 цели да синхронизира и да уеднакви правния режим към трите вида грижи, които се дават по Закона за закрила на детето - специализираната институция, предоставяне на социална услуга – резидентен тип, или настанено в приемно семейство. Не виждам причината в последните два случая предоставяне социална услуга – резидентен тип, и настанено в приемно семейство да се създава режим по-различен от настаняването в специализирана институция. Законът за закрила на детето не прави разлика между тези три вида социална грижа. Това не го прави, както при настаняване по административен ред, така и по настаняване по съдебен ред по смисъла на чл. 27 от Закона за закрила на детето. Безспорно и при трите случая трябва да се чуе родителят и той без основателни причини да не е поискал прекратяване на тези три мерки.
Затова моето предложение е да се унифицира текстът на ал. 2 и правният режим да е един и същ и за трите вида социални грижи.
Защо съм записал „незабавно”. Защото този текст и тази дума „незабавно” се използва в Наредба РД-07 от 5 октомври – току-що издадена от министъра на труда и социалната политика, в чл. 12, ал. 1 е записано, че директорът на дирекция „Социално подпомагане” незабавно постановява вписване на детето в регистъра, без допълнителни условия, които ние сега въвеждаме, „ако интересите на детето налагат това”.
Интересите на детето какво налагат, преценява съдът в процедурата на осиновяване.
А дали да бъде вписано в регистъра или не, това е една административно-техническа процедура, която се изпълнява по цитираната от мен наредба. В социалния доклад, който се представя от местната дирекция „Социално подпомагане” се извършва пълното обследване на интересите на децата. Това се съдържа в този социален доклад, който е по наредбата и не следва със закон. И аз се питам, ако приемното семейство в хипотезата, която създава работната група, (аз не съм участвал в тази работна група) и не съм уведомяван. Като вносител би следвало да бъда поканен.
Искра Фидосова:
Тя беше от членове на Комисията.
Огнян Стоичков:
Обикновено и вносители се канят, за да вземат отношение по финалните текстове.
Питам се в хипотезата, в която приемното семейство, което се грижи детето, иска да осинови това дете, но дирекция „Социално подпомагане” или регионална дирекция (в този текст не е ясно кой точно преценява интересите на детето), те преценя, че не трябва да се вписва в регистъра. Тогава приемното семейство няма да може да осинови детето по необясними за мен причини. Защото не е изпълнила административно-техническата процедура по вписването в регистъра.
Разбира се, аз мога да говоря много по тази тема, но не искам да злоупотребявам с вашето търпение.
По текста, който предлага комисията, не е ясно кога дирекция „Социално подпомагане, в какъв срок уведомява регионалната дирекция. Просто не записано.
Не е записано и в текста, който го има, по вносител Министерския съвет и в моето предложение, че към уведомлението се прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред. Тук да не би да се има предвид, че вече съдът се е произнесъл. Не би следвало, защото препращаме към срока по чл. 93, ал. 2, който е административният ред.
Моля внимателно да разгледаме моето предложение. Ако има възражения, аз бих могъл да взема отношение. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоичков. Желаещи за изказване. Г-жа Машева.
Даниела Машева:
Аз ще взема съм накратко отношение и след това г-жа Първанова ще се изкаже по-подробно.
Нашата идея за включване на тази преценка, че интересите на детето налагат това, се поражда от редица практически случаи, в които деца наистина са настанени в приемни семейства, имаме и такива вписани, включително и в регистъра за международно осиновяване. Става въпрос за деца над 10 годишна възраст, които имат вече трайно установена връзка с приемното семейство. По една или друга причина не могат да бъдат осиновени и се налага просто формално тези деца да ги въртим през Съвета за международно осиновяване, но не можем да считаме, че за тях е целесъобразно и е в техен интерес да бъдат предлагани за международно осиновяване. Като включително имаме и становище на регионалните дирекции, включително имаме и на самите деца изявления, че те не желаят да бъдат осиновени от други кандидат осиновители. Затова правим това изменение и считаме, че все пак трябва да има тази преценка за интереса на детето.
Г-жа Първанова ще изясни.
Милена Първанова:
Аз бих искала да отбележа, че в действащия към настоящия момент Семеен кодекс този тип мярка за закрила, каквито са приемните семейства и резидентният тип услуги въобще липсват от място, където едно дете, ако бъде настанено, може да бъде осиновено – вписано в регистъра без съгласие на родителя и осиновено по такъв ред. Вероятно тогава концепцията е била, че това са мерки за закрила ,които много по-добре защитават интереса, отколкото специализирана институция. В този смисъл аз споделям вашите доводи, че това са мерки за закрила, но те са степенувани от закона за закрила на детето в зависимост от това колко добре защитават интересите на детето и колко близки са до семейната среда. И тъй като е безспорно, че специализираните институции са крайната мярка за закрила, която е вредна за развитието и отглеждането на детето, за тях безусловно е логично да се вписва детето в регистъра и да му се даде възможност да се предприеме една мярка за закрила, каквото е и осиновяването, която по-добре гарантира неговия интерес. Но когато детето е настанено в резидентен тип услуга или приемно семейство, тази услуга е близка до семейната среда, интересите му преценени от дирекция „Социално подпомагане” не налагат извода, че детето трябва да промени тази мярка за закрила и да се върви към друга, каквато би била осиновяването, детето да има една възможност за преценка.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други изказвания. Г-н Стоичков.
Огнян Стоичков:
Аз пак се връщам на разпоредбата на чл. 97, ал. 2.
„Осиновяването се допуска, ако е в интерес на осиновявания.” Това го преценява съда. Едно предхождащо преценяване от административен орган дали да го впише в регистъра или не, поражда условия за субективизъм. Поражда условия за корупция, ако искате. Това вие казвате дирекция „Социално подпомагане” да го прецени. Аз казвам защо разделяме мерките за грижа за децата. Защо при специализираните институции няма такава преценка, а за представяне на социалната услуга резидентен тип, има такава преценка. Защо разделяме трите мерки под различни режими – нещо, което Законът за закрила на детето не го прави.
Даниела Машева:
Според мен, твърде късен е моментът да считаме, че едва съдът ще прецени интереса на детето. Да, съдът ще го прецени при една процедура по осиновяване. Но всъщност дори и регионалните съвети по осиновяване и Съветът по международно осиновяване винаги се води от интереса на детето. И там има преценка. Затова и тази преценка се дава от този колективен орган. Не считам, че трябва да стигнем до крайната фаза на осиновителната процедура, която е съдебната, за да се мисли тогава за интереса на детето. Защото според Конвенцията и всички международни актове, интересът на детето е водещ от самото начало. Аз не считам, че трябва да извървим една процедура, да предлагаме и по някакъв начин да се влиза в контакт. По този начин ще се накърнят правата на детето.
Красимир Димитров:
Действащият текст на чл. 84 също има две разновидности, да го наречем. В едни случаи се преценява интересът на детето и не следва автоматично от определени предпоставки или факти, че то трябва да бъде вписано. Например, в ал. 5, когато основанието е молба на родителите., подадена чрез дирекция „Социално подпомагане”. Действащият закон казва, ако вписването е в интерес на детето, тогава то ще се впише и отново имаме преценка. Поставеният под попечителство също може да поиска да бъде вписан и това може, както и в ал. 3, са все хипотези, при които се преценява точно този интерес, а не е автоматично, както е по ал. 1, респ. по втора. Защото последиците са много сериозни и от една страна, първо не е ясно дали интересът на детето налагат. Тук се изтъкнаха практически случаи, когато то просто е невъзможно да бъде осиновено, а само ще се върти през регистрите, ще се сблъсква с неща, които едва ли са в негов интерес, а в приемното семейство, където си е една семейна среда и то трайно е било отглеждано, е много по-добре да бъде. Това ни бяха съображенията, за да приемем това. Иначе нещата са ясни.
Искра Фидосова:
Приключваме ли по този параграф?

Огнян Стоичков:
Ако може финална дума. За ал. 5 на чл. 84 сте абсолютно прав, но това не е мярка за социална грижа по Закона за закрила на детето. Ние говорим само за работата на социалните служби. Не говорим за тази частна хипотеза, когато е въз основа на молба на родителя. Естествено тогава да. Говорим само за вписване в регистъра и точно защото говорим само и единствено за вписване в регистъра, аз предлагам това. Никъде в ал. 1 и ал. 2 няма преценка за интересите на децата. Нека да четем текстовете коректно. Никъде в действащите текстове няма това.
Милена Първанова:
В ал. 3 пак има възможност за преценка. Това дете има предоставена някаква мярка за закрила. Къде би било едно дете, ако родителите му са починали или са лишени от родителски права. Очевидно на него му е предоставена някоя от мерките за закрила по реда на Закона за закрила на детето. И може да е дори в специализирана институция, но независимо от това, възможността за преценка я има.
Огнян Стоичков:
На мен не ми е известна практика. Просто аз казвам действащите текстове на чл. 84, ал. 1, 2 и 3 няма разписан текст за преценка на интересите на детето за вписване само в регистъра. Тук не говорим за осиновяване и за международно осиновяване и за мен, като народен представител, вие като внасяте друг режим, просто ми е интересно да знам, защото аз не го знам, вие сте специалистите, кои са проблемите от практиката, каква е вашата експертиза по приложението на чл. 84. Какво налага тепърва да изменяме нещо, което в момента е текст и е работещ.
Даниела Машева:
Това, което ви казвам. Например, в международния регистър имаме три или четири случая на подобни вписани деца. Даже колегата казва, че са повече, които формално погледнато, ако стриктно трябва да спазваме процедурите, ние тези деца, настанени в приемни семейства – едното е на 14 годишна възраст, те излагат съображения, поради които не могат да ги осиновят, на децата се чувстват добре там, не искат да чуят за никакво друго осиновяване и всъщност, ако гледаме формално процедурата и я следваме, значи ние трябва да ги предложим тези деца за международно осиновяване. Какво ще се случи с тях? Но понеже Съветът по международни осиновявания отчита интереса на детето, счита, че това просто не е по никакъв начин в полза за развитието на детето, затова не предприемаме действия. През 3-4 месеца ги преглеждаме отново, не определяме кандидат осиновители и така, докато станат на 18 години.
Милена Първанова:
Бих добавила, че всъщност децата над 14 години общо взето трудно за тях биха могли да се намерят семейства. Независимо от това, тези деца попадат в някоя от хипотезите. Ние бихме искали, когато предоставената им мярка за закрила не е толкова лоша, колкото безспорно е специализираната институция, където и до 10 години ще търсим и ще правим опити да намерим осиновители. Но когато им е предоставена една услуга, близка до семейната, да има възможност да не се правят формални процедури, които не водят до защита на интереса на детето. Формално дете на 14 години не може да бъде осиновено, дори и международно. За съжаление, това е действителността от практиката.
Искра Фидосова:
Гласуваме по § 5.
Първо предложението на Огнян Стоичков за редакция на § 5, т. 2.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
С предложението, че подкрепяме по принцип и предложението на вносител и на н.пр. Юлиана Колева и Ивайло Тошев и редакцията, която прочетох за § 5, който става § 8. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Двама „въздържали се”.
По § 6, който става § 9 няма предложения. Изказващи има ли? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 7 има предложение на н.пр. Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, както е записано в доклада.
Предложението на работната група е да се подкрепи по т. 1 по принцип и да не се подкрепи по т. 2.
Има постъпило предложение от н.пр. Юлиана Колева и Ивайло Тошев. Работната група предлага да се подкрепи по принцип това предложение.
По § 7 има предложение и от н.пр. Огнян Стоичков. Предложението на работната група е да не се подкрепи.
Работната група предлага следната редакция за § 7, който става § 10.
„§ 10. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3.
„(3) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато на детето е предоставена социална услуга – резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Желаещи за изказване? Г-н Стоичков, заповядайте.
Огнян Стоичков:
Това е в симетрия с чл. 84, който вече не се прие от Комисията. П-скоро за отпадането на чл. 93 сигналите, които и аз съм получил като председател на комисия в Народното събрание е, че тази процедура по изслушване от съда на родителя, само блокира и бави съдебния процес, без да носи нова информация по-различна от социалния доклад, който е към чл. 11, ал. 1 от цитираната наредба, в който социален доклад вече социалните служби са взели предвид позицията на родителя, направили са негово пълно обследване и това дали той е дал съгласие или не за осиновяване. Говоря за отпадане на ал. 3.
Ако погледнем по-нататък в основанията за прекратяване на осиновяванията по чл. 106 и следващи, това не е основание, което ще опорочи процедурата. Т.е. ако съдът не спази чл. 93, ал. 3 и не изслуша родителя, няма правни последствия от това на изслушването. И много съдии точно така процедират. Аз предлагам да отпадне този мъртъв текст, защото той само обременява процеса. Още повече, че родителят не е страна в него. Той по смисъла на ГПК би следвало да се разпитва като свидетел за нещо, което вече социалните служби в социалния доклад са обследвали, взели са предвид неговото становище, изслушали са го и са го отразили. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Г-н Димитров, заповядайте.
Красимир Димитров: СУ
Аз смятам, че в случая се касае за нещо по-различно от това, която уважаемият г-н Стоичков казва.Случаите по ал. 1 на чл. 93 казва действащият текст, родителят се призовава, за да бъде изслушан.
А случаите по ал.1 са когато той трайно не полага грижи и не дава издръжка на детето или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин. В този случай това обстоятелство води до възможност за осиновяване, то винаги е водило в семейното право, но лишаването от възможността да бъде изслушан родителя, да даде едно мнение, означава, че съдът не може да придобие непосредствени впечатления и дали наистина тези обстоятелства са били налице. Тук родителят не е дал съгласие. Нещо повече, той най-вероятно е против осиновяването на детето. И ще бъде прекомерно страшно.
За ал. 2 и 3 категорично и действащият текст не предвижда изслушване. Но в тази хипотеза, когато тази преценка се прави от някой друг, е твърде опасно и може да се стигне до злоупотреба с право. Напротив, смятам, че това трябва да се запази и затова не се подкрепи като предложение. Ако той не се яви, съдът си е изпълнил задължението. Съдът не е длъжен да вземе предвид какво ще каже този родител. Той не може да попречи на производството.
Искра Фидосова:
Преминаваме към гласуване.
§ 7. Първо по предложението на Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, т. 2, която работната група предлага да не се подкрепи. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
По принцип подкрепяме текста на вносителя за § 7 и на н.пр. Юлиана Колева и Ивайло Тошев.
Огнян Стоичков:
Моля за един кратък въпрос. Хипотезите на ал. 2 отнасят ли се и към ал. 3. Т.е. родителят без основателни причини в шестмесечен срок и всичко, което е описано в предходната алинея, или автоматично, без да питаме родителя, без да е изтекъл този срок автоматично фаворизираме тези два вида социални услуги?
Юлиана Колева:
То е минало през съд. Със съдебна процедура то е настанено, предоставени са му тези услуги.
Огнян Стоичков:
Това, че е минало през съд, откъде да е ясно.
Красимир Димитров:
От обстоятелството на вписване в регистъра. Защото остана нашата преценка за интереса на детето и тогава тези обстоятелства са преценени. И затова е вписано в регистъра за осиновяване и се допуска без съгласие на родителя. Това бяха съображенията.
Огнян Стоичков:
То е вписано в регистъра по съдебен ред? Тогава какво говорим. Вписано е в регистъра по реда на чл. 84. Нямаме още съд. В хипотезата на чл. 93 още съд не е дошъл. Тогава аз просто питам. Искам да помогна на работната група. Ал. 3 изпълнява ли условията на това, че родителят в срок от 6 месеца не е поискал без основателни причини прекратяване на настаняването. (Да изпълнява ги.) Това не е записано.
Милена Първанова:
Нали сме преценили дали тези условия са налице към момента на чл. 84, който съдържа препратката, че ако детето е резидентен тип в срока по чл. 93, ал. 2 не е поискал прекратяване, тогава детето се вписва. Интересът му налага и то се вписва в регистър. Т.е. ние имаме преценка, че към момента на вписването по отношение на това дете, родителят 6 месеца не е поискал без основателни причини прекратяване на настаняването, поради което се е пристъпило към вписване, ако интересът на детето е налагало това. Вече към момента на съдебното производство и на съгласието, то не се изследва, защото то е вписано по този ред, при тези обстоятелства. Това беше обсъждано по време на работната група, за да се стигне до този текст.
Нашето първоначално предложение беше не за нова алинея, а за допълване на чл. 93, ал. 2.
Елена Кременлиева:
Ние имаме предложение за по-добра редакция на този текст, като детето да бъде осиновявано без съгласие на родителя при условията на ал. 2, се допуска и когато на детето е предоставено на детето социална услуга и продължава текстът „без вписване в регистъра”. Реално за да може да бъде извършено осиновяване и по ал. 2. Т.е. това е излишно да се вписва.
Осиновяване без съгласие на родителя при условията на ал. 2 се допуска и когато на детето е предоставена социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и интересът на детето налага това, ако е необходимо.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване § 7, който става § 10. По принцип подкрепяме текста на вносителя, текста на н.пр. Юлиана Колева и Ивайло Тошев и текста на н.пр. Огнян Стоичков. Гласуваме предложението на работната група по доклада с редакционната добавка: „осиновяването без съгласие на родителя при условията на ал. 2” и нататък изречението продължава.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 8 и § 9 няма постъпили предложения. Подлагам на гласуване текста на § 8 и § 9 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 10 има предложение на н.пр. Юлиана Колева и Ивайло Тошев с предложение от работната група да се подкрепи.
По § 10 има и предложение на н.пр. Огнян Стоичков, което работната група предлага да не се подкрепи.
Предложение на работната група за редакция на § 10, който става § 13.
„§ 13. В чл. 98, ал. 1, изречение първо думите „чл. 93, ал. 2” се заменят с чл. 100, ал. 2, а думата „съобщаване” се заменя с „обявяването”.
Огнян Стоичков:
Аз съм предложил същото. Идеята за 7-дневния срок беше за по-голяма бързина. В стария Семеен кодекс срокът за обжалване беше 7-дневен и не вярвам да е създавал проблеми. Няма аргумент за по-голям 14-дневен срок страните да се снабдят с нови доказателства, които не са могли да представят на първа инстанция. Това е смисълът на ГПК на по-дългите срокове. 7-дневен срок! Мисля, че не трябва да го мъчим детето още две седмици да е в неизвестност. Това ми бяха аргументите.
Искра Фидосова:
Това изглежда разумно. Г-жа Машева.
Даниела Машева:
Аз нямам възражение по дотук казаното. Просто имам възражение по добавката – да се дови „чл. 100, ал. 2”, т.е. да бъдат изключени от кръга лица, които имат право да обжалват – това да бъдат биологичните родители, дали предварително съгласие за пълно осиновяване. Срещу това имаме възражения. Тях сме ги изразили и в работната група. Защото считаме, че биологичните родители все пак трябва да имат тази възможност. Достатъчно се прави една стъпка, че от момента на обявяване на решението тече срока за обжалване, но все пак трябва да имат възможност да обжалват по едни или други причини, ако разберат и имат някакъв интерес. Това са нашите съображения.
Нашето предложение е тези биологични родители да имат възможност да обжалват решението.
Огнян Стоичков:
Доколкото разбирам Министерството на правосъдието подкрепя моето предложение – „съобщаване” се заменя с „обявяването” и вместо 14 дена, се записва 7 дена.
Даниела Машева:
Не възразяваме за 7-дневния срок.
Възразяваме срещу изключването на възможността биологичните родители изобщо да обжалват.
Огнян Стоичков:
Аз също бих предложил това препращане към чл. 100, ал. 2 да го преосмислим, тъй като в ал. 2, т. 1 е дете с неизвестни родители. Явно тези родители няма как да обжалват. Затова нека да се върнем в случаите на чл. 93 и аз правя редакционна бележка „чл. 93” и да спрем до там – и в двете алинеи. Защото по ал. 1 родителят, който не се е грижел за детето си, изслушван е от съда, има право на жалба. А по ал. 2 няма. Нека пак ад ги уеднаквим режимите и меродавният момент да е: дал ли си съгласие, имаш право да обжалваш, не си ли дал съгласие – нямаш прави да обжалваш. Това да е принципът, а не в зависимост от вида на осиновяване – пълно или непълно. Има нонсенс в редакцията. Да си остане: „Освен в случаите по чл. 93.” Т.е. от сегашната редакция да махнем ал. 2 и да остане само чл. 93. Т.е. хипотезата, когато родителят не е дал съгласие – осиновяване без съгласие на родител. Тогава родителят просто да няма право, защото процедурата се развива въпреки него, въпреки неговото волеизявление.
Поставям го за обсъждане това предложение.
Предлагам, г-жо Председател, да имат право да обжалват тези, които са дали съгласие. Тези, които не са дали съгласие, пак са биологични, но казват, аз не съм съгласен. Оня, който процедурата е въпреки него, той не е дал съгласие, той да няма право да обжалва, защото той тормози детето си. А тези, които са дали съгласие, тъй като неговото волеизявление може да бъде опорочено по някакъв начин.
Красимир Димитров:
Става дума за следната хипотеза: Той е дал предварително съгласие за осиновяване на детето. Детето е настанено в специализирана институция, не го е оттеглил, всичко е открито и т.н., той няма да се яви в производството, няма да дава никакви съгласия, то си минава без него. Съдът допуска осиновяването и след което, той казва: „Аз пък сега ще го обжалвам.”
Огнян Стоичков:
Точно това имах предвид. Опорочено съгласие.
Милена Първанова:
Предварително съгласие. То е по образец и се дава в присъствие на социален работник.
Даниела Машева:
Считаме, че доста нататък отиваме. От една страна, дърпаме напред във времето възможността, в която биологичният родител може да оттегли съгласието. От друга страна, променяме възможността началният момент за обжалването - от съобщаването, да стане от обявяването. Считаме, че на тези родители, които изначално са дали съгласие, т.е. те са имали все пак някакво добронамерено отношение към децата, отчели са, че не могат да полагат грижи за тях, да бъдат равнопоставени с тези, които трайно не полагат грижи, каквато е била идеята, и каквато е била идеята и санкциите на настоящите разпоредби на Семейния кодекс.
Считаме, че по едни или други обстоятелства, например, тези дали съгласие, считат, че в един момент биха могли да променят отношението си към детето си, затова да им се даде възможност за обжалване. Отделен е въпросът практически колко чести са тези случаи. Това са нашите съображения.
Красимир Димитров:
Два са вариантите, според мен. Или трябва да бъде чл. 100, ал.2, или чл. 100, ал. 2, т. 1 и 3. Или трябва да се приеме чл. 100, ал. 2, което да включва всички хипотези, или чл. 100, ал. 2, т. 1 и 3, т.е. да се изключи това, което правосъдието искат. Защото т. 1 е ясна. Починалият родител няма как да обжалва и неизвестния. Т. 3 също няма спор.
Даниела Машева:
Защо не си остане в този вид.
Красимир Димитров:
Защото има нова хипотеза в ал. 3 на чл. 93, която по-надолу я добавяме. Вижте в работния доклад.
Огнян Стоичков:
Г-жо Председател, за мен най-удачният текст е „освен случаите по чл. 93”, там, когато родителят въпреки него, не е дал съгласие. Това да бъде водоразделът. Имаш ли волеизявление за процедура или нямаш. А не водоразделът да бъде видът на осиновяването.
Аз нямам предложения по-нататък, но предлагам Комисията да обмисли много добре чл. 105, ал. 1 по § 11. Въведена е нова съдебна процедура по достъп на информация, ако важни причини налагат това. Тази информация досега се даваше от дирекция „Социално подпомагане”. Сигурно има съображения. Аз предлагам просто този текст да отпадне.
Както и в чл. 106 да отпадне текстът по т. 1, за ал. 6 и 7. Това е § 12 по вносител.


Даниела Машева:
Идеята за тази промяна в чл. 105 е да се върнем към старата процедура по стария Семеен кодекс, която се оказа една работеща процедура в момента. Колегите от Министерството на труда и социалната политика ще ви кажат, че редакцията на настоящето предложение е неработеща. Това е куха разпоредба. Идеята е именно съдът, който притежава тази информация и тези материали, да я даде в момент, в който е необходимо. Това беше нашата идея.
Огнян Стоичков:
Колко години я пази съдът тази информация. Пет години. А след това?
Милена Първанова:
Дирекция „Социално подпомагане” пък няма никаква информация. И ако няма механизъм, по който тя да я получи?
Огнян Стоичков:
Давам ви следния казус. Аз като осиновител по медицински причини отивам при лекаря и той ми казва: „Поинтересувай се биологичният родител дали го има това заболяване.” Започвам да търся биологичния родител, развивам съдебна процедура първа инстанция. Биологичният родител казва: „Да, аз съм болен. Знаеш ли колко пари дадох за това дете. Кой ще ми ги върне. Ще обжалвам на втора инстанция, ако не ми дадеш 1000 лв.” И започва една циганска история. Намери биологичния родител след 10 години с неизвестен адрес. Иначе аз на доктора не мога да му кажа моето дете от какво е страдало.
Искра Фидосова:
Колеги, приключваме до тук с обсъждането на второ гласуване на промените в Семейния кодекс. Ще продължим на следващо заседание с § 10 и следващите, и отложеното гласуване по § 3.
По шеста точка - Обсъждане на Национална гражданска инициатива с предложение за изменение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление № ПГ-028-00-24, внесена от Инициативен комитет на 10.06.2010 г.
Отлагаме разглеждането за следващо заседание.
Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова