Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 55

Днес, 17.11.2010 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Маргарита Попова, министър и Жанета Петрова, заместник.-министър, Даниела Белчина, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, от отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по граждански дела” към МП - Елена Дойчева, началник на отдел, Красимир Войнов, главен експерт и Росен Кожухаров, директор на дирекция „Механизма за сътрудничество и оценка”.
На заседанието присъства като наблюдател и г-н Joeri Buhrer Tavanier, постоянен представител на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка в България.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имаме необходимия кворум, за да започнем заседанието. По предварително обявения дневен ред, тъй като сме обявили заседание за днес и утре след пленарното заседание, правя следните промени:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 002-01-94, внесен от Министерски съвет на 18.10.2010 г.
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 002-01-48, внесен от Министерски съвет на 02.06.2010 г.
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект (№ 053-03-155/07.10.2010 ) на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс: № 002-01-68, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г. и № 054-01-65, внесен от Емил Йорданов Радев и група народни представители на 30.07.2010 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г., № 054-01-92, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 16.11.2010 г.
5. Обсъждане на:
- Предложение за свикване на национален референдум №: ПГ-039-01-3, внесено от Инициативен комитет на 14.07.2010 г.
- Проект за решение за произвеждане на национален референдум, № 054-02-109, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 13.10.2010 г.
Предполагам, че т. 5 от дневния ред ще остане за утрешното заседание.
Има ли възражения по така прочетения ви дневен ред? Няма.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 002-01-94, внесен от Министерски съвет на 18.10.2010 г.
От Министерството на правосъдието присъстват министър Маргарита Попова и заместник-министър Жанета Петрова.
От вносителите кой ще представи мотивите? Г-жо Попова, заповядайте.
Маргарита Попова:
Ще ви представя съвсем накратко мотивите. Разбира се, колегите, които имат въпроси в съзвучие с първото четене на закона, ще могат да ги зададат и ние затова сме тук с удоволствие да отговорим.
Уважаеми колеги, какво имахме предвид, когато изготвяхме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър.
Имахме предвид всички пропуски и неудачи в закона след влизането му в сила по време на неговото прилагане и проблемите, които се създават в работата на търговския регистър и сме се помъчили да дадем разумни решения, като сме ги групирали в няколко основни посоки.
Първата група изменения, които предлагаме, представляват по-добра и по-ясна дефиниция на някои понятия, които водят след по-ясната дефиниция до по-ясната регламентация в отговорностите на органите и по-специално на длъжностните лица по регистрацията, които имат задължения и ангажименти по изпълнение на този закон. Затова сме предложили по-пълна дефиниция на понятието „регистър”. Отделили сме и понятието „архив”, за да можем да обосновем нашия различен подход при това кои данни в регистъра ще могат да бъдат безплатни и свободни и кои данни от архива, а не от регистъра, до кои от тях ще може да се стига по пътя на регистрирания достъп. Считаме, че по този начин регламентацията в закона ще бъде по-ясна и ще се отговори на доста от проблемите, които ни бяха поставени от бизнеса във връзка със защитата на личните данни. Това сме направили в § 1 и § 2 с предложените от нас изменения.
В § 5 от предложените изменения на закона сме дали възможност за различни срокове за произнасяне на длъжностните лица по регистрацията по различната материя, в която те работят, за да може да има спокойствие, порядък, предвидимост и прозрачност за ползвателите на услугите на търговския регистър. Разбира се, това сме го съобразили и със самите длъжностни лица по регистрацията, които са представили пред нас своите искания за облекчаване на тяхната работа, разбира се, и в интереса на държавата и на бизнеса.
Третата група въпроси, на които сме наблегнали и които са от изключително значение и които са в пряка връзка с целта на закона такава, каквато е била тя когато е бил гласуван този закон, това е проблемът с пререгистрацията. Когато е бил приет този закон, е даден един общо взето много разумен срок. В крайна сметка е даден срок 3 години за пререгистрация на търговските субектите. Обаче данните към днешна дата показват, че целта му така или иначе не е постигната, защото голям брой от търговските субекти и към момента не са пререгистрирани. Ние се помъчихме да съберем статистическа информация и от нашите колеги в съдилищата, които казаха, че в последните няколко месеца броят на желаещите да се пререгистрират започва да се увеличава стремглаво. Ние постъпихме съвсем хуманно като казахме в последния момент, дори след като бяхме изготвили някои от предложенията за изменение в закона, е, че трябва да дадем възможност на субектите, които желаят да се пререгистрират, да сторят това и затова решихме да удължим срока с още 6 месеца. Това е в интерес на всички търговски субекти и в интерес на българския и чуждия бизнес, който е на нашия пазар. Ние си даваме много ясна сметка, че тези 6 месеца отново биха могли да се окажат недостатъчни, но все пак беше жест от страна на вносителя и вероятно и от страна на законодателя, да дадем още една възможност на непререгистриралите се търговци да направят това.
По проблематиката на регистрацията във връзка със сроковете, във връзка с отделянето в две различни групи на търговските субекти, ще дадем възможност от една страна, да останат на пазара жизнеспособните търговски субекти, от друга страна, да се намали в много значителна и много впечатляваща степен финансовият товар, който ще легне върху плещите на държавата, ако ние оставим законът непроменен и решим, че служебно държавата със свои средства трябва да извърши пререгистрацията на тези, които нямат интерес от това по различни причини. Вие знаете много добре причините какви могат да бъдат. Затова сме приели един подход за едноличните търговци и за клоновете на чуждестранните търговци и различен подход при търговските дружества и кооперациите. Струва ми се, че по този начин с предлаганите от нас промени и с още някои, например с обработването на финансовите отчети в стъпаловиден график, който ще позволи на гражданите да не чакат дълго време на опашка и на длъжностните лица да могат да работят спокойно и качествено. Ние искаме да постигнем по-добро приложение на закона при по-добре регламентация в интерес на всички – на потребителите на услуги и на длъжностните лица – държавните служители, които са длъжни да ги предоставят в срок на необходимата за стойността и значимостта на услугата цена, за да има спокойствие и порядък.
В общи линии това са няколкото насоки на изменения, които аз моля да подкрепите.
И още нещо искам да добавя, както всъщност всеки път казвам, когато презентирам проекти за изменение на закони, изработени в Министерството на правосъдието от група професионалисти, да кажа, че ние сме готови да обсъдим с вас в рамките на предложената от нас концепция, и други предложения за изменения, ако вие бихте дали такива, за да разширим приложното поле на закона и да стане той още по-добър, да го направим заедно, докато законът бъде гласуван в парламентарна зала.
Благодаря ви, колеги.
Искра Фидосова:
Благодаря на министър Попова. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-жа Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги,
Ние от парламентарната група от Коалиция за България няма да подкрепим този законопроект. Всъщност това не е първото обсъждане на промените, които евентуално биха се наложили в Закона за търговския регистър. Преди повече от половин година имаше една кръгла маса, по време на която успяхме да си кажем мнението и ние от опозицията. Тогава казахме ясно, че единственото, с което няма да правим компромис е осигуряването на публичност на данните, които се съдържат в търговския регистър. Всъщност тук ще си позволя да припомня, че законът беше приет в предния мандат – преди няколко години, срещна сериозна съпротива най-вече от средите на магистратурата, на адвокатите, които се занимаваха с фирмените дела. Но тогава решаващият аргумент беше за улесняване не само на фирмите, но и на гражданите, които да имат един безплатен достъп до важна и актуална информация, която е необходима и за търговския и за гражданския оборот, така че не приемаме разделянето на достъпа на обикновен и на регистриран достъп. Освен това със законопроекта не става ясно дали регистрираният достъп ще бъде платен или не. Но ние сме категорично против всякакви затруднения, които касаят публичността на данните във фирмените дела на търговците, тъй като това е едно от условията за надеждност на търговския и на гражданския оборот. Не приемаме законопроектът в тази му част. Според мен, без да съм в момента до край прецизна, в тази си част той ще противоречи и на няколко европейски директиви, които казват, че включително и личните данни на лицата, които представляват търговците би следвало да бъдат публични. И тук сигурно може да се спори кой е специалният закон – дали този за търговския регистър, или този за личните данни. Но да не влизаме в тази материя.
По-важното е друго, принципът на публичност и н достъпност от страна на гражданите, безпрепятствен достъп до всички данни, които касаят фирмените регистрации на търговските субекти.
Що се касае до удължаването на сроковете, може би наистина следва да бъде удължен за пореден път този срок. Но тук ще отправим една препоръка към представителите на изпълнителната власт този срок, това удължаване наистина да е последно. Нещата опират обикновено и до възможности и до капацитет.
Реплики: Сега за първи път се удължава.
Мая Манолова:
Обикновено това е практика. Трябва да признаем, че законът е променян и в рамките на предното мнозинство в предния парламент, но практиката показва, че винаги сроковете се удължават.
Янаки Стоилов:
Не е променян срокът, но всеки обещаваше, че тази промяна е последна, а след няколко месеца се правеше нова.
Маргарита Попова:
Това означава, че първоначално приетият закон не е бил качествен.
Мая Манолова:
Г-жо Министър, искам просто да ви обърна внимание, че това беше наистина една от революционните промени, които се правеха със създаването на търговския регистър. И както коректно изложих пред вас, беше необходимо да бъде преодоляна сериозна съпротива.
Освен това, се свърши колосално количество работа, включително и от тогавашната Правна комисия, която буквално пренаписа целия закон. Но нито е толкова просто, нито е толкова лесно – за първи път да се създаде уредбата на търговския регистър. Естествено, че не беше съвършен, естествено, че практиката наложи корекции, но това не означава, че всяко следващо мнозинство трябва да се упражнява върху него Н на брой пъти. Така че нашата приятелска забележка е наистина тази промяна поне в този мандат да е последна.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Някой от вносителите желае ли да вземе отношение? Колеги, желаещи за изказване? Г-н Радев.
Емил Радев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаема г-жо Министър,
Уважаема г-жо Заместник министър,
Уважаема г-жо Директор на Агенция,
Уважаеми колеги, аз подкрепям изцяло така внесените промени. Бих казал, както каза и колежката Манолова, ние направихме една кръгла маса и те са много навременни и с оглед наболелите проблеми в обществото, свързани с търговската регистрация, както и с изтичане на срока за пререгистрация, който е в края на годината.
Първо, във връзка с предприетите мерки за защита на лични данни.
Ние в Комисията по правни въпроси получихме множество становища от страна на бизнеса. Искам да кажа, че този закон урежда регламента и на сто процента се отнася до търговци, така че тук мнението на бизнеса е особено важно. Мнението на бизнеса беше, че трябва да се вземат бързи и навременни мерки с оглед защита и на личните данни и във връзка с прекратяване на злоупотребите, които се извършват, използвайки тези данни от търговския регистър и не само български търговци. Злоупотреби има и с фирми на чуждестранни лица и те особено зачестиха в последната година. Така че мерките, които са за защита на личните данни, трябва да бъдат наистина ефективни и навременни мерки, за да се спре с тези злоупотреби и да се гарантира сигурността на търговския оборот.
За достъпа искам да кажа, че никой не се е изказал да се ограничава достъпът до данните, които са основните и това е целта на данните в търговския регистър. Що се отнася до структурите на фирмите, управителни органи, капитал, представляващи – основната база данни. Това е базата данни, която на практика се използва и това е целта на регистъра – да представи тази база данни, както и исторически погледнато във времето да може да се направи справка кой в миналото е бил, примерно, представляващ и т.н. Тази база данни никой по никакъв начин не е ограничил или не е декларирал по никакъв начин опит да се ограничи достъпа на всички субекти до тази база данни. Говорим за самите електронни дела. Говорим за там, където при апорти са представени документи за собственост, са предоставени актове за брак, са предоставени сканираните, както беше практиката във фирмените отделения при окръжните съдилища копия от лични карти; говорим за договорите за управление. Директивите също ни казват, че тази информация е конфиденциална – възнаграждението п един договор за управление. Говорим за всички документи, до които на практика е свободен и до тях достъпът. Тогава ние предложихме пълно затваряне на регистъра единствено и само спрямо тези данни в него – документите, които са наситени много с лични данни. Примерно, гражданското състояние е защитено и спрямо специалните закони. Така че тук подкрепям напълно вносителите в опита им да направят по-сигурен търговския оборот.
Само няколко технически забележки.
В проекта се дава допълнителен срок аз отстраняване на нередностите. Може би тук е хубаво да видим дали този срок ще се дава във всички ситуации и дали не е добре първо това да се въведе само за първоначалната регистрация. Защото има много неизяснени хипотези какво става, когато, примерно, е заявено заличаване на един управител, оставено без движение, в срока без движения самият управител пусне някакво заявление и т.н. Тук се задават редица други въпроси.
Също така и въпроса с ликвидацията при съществуващите дружества. Подходът е много правилен. Ние трябва да изчистим търговския оборот от кухи дружества, които на практика само са в тежест на търговския оборот.
Подходът с едноличните търговци е много правилен. Там трябва да имаме заличаване, защото последствията там са неограничено отговорен собственик.
Трудният въпрос е с дружествата, които подлежат на ликвидация. Този проблем няма еднозначно решение. Повдигат се много проблеми. Добър е опитът на вносителите да разрешат всички тези проблеми. Тук бих казал няколко забележки.
Може би е добре да се помисли между първо и второ четене. Даваме принципно на кредиторите правото да бъдат назначавани за ликвидатори. Нека да помислим дали трябва да разширим толкова много обхвата, защото ще дам един прост пример. Примерно, едно дружество, регистрирано от чуждестранно лице с цел да се закупи даден имот в България. Много такива дружества стоят не пререгистрирани към настоящия момент. Всеки един кредитор, било то и за 10 лева, може да поиска да бъде назначен за ликвидатор. А оттам нататък единствената цел на ликвидатора е да разпродаде наличното имущество и да удовлетвори кредиторите. С две думи, когато някой бъде назначен за ликвидатор, той може да продаде дадения недвижим имот на дружеството, без да се иска протокол на общото събрание. Там могат да станат редица злоупотреби. Може би трябва да помислим за малко по-добър гарантиращ режим в тази гледна точка.
Другото, за което трябва да помислим е за тези дружества, макар и не пререгистрирани, са работили през последните 20 години, имаме едно задължение за предаване на ведомостите. Може би и тук трябва да помислим за даден законов механизъм, защото хората, които са работили през годините в тези дружества, може да не могат при пенсиониране да удостоверят и да си дадат нужните документи.
Като искане от бизнеса, поставено в техните становища, е и въпросът с годишните финансови отчети. Тук е направена една стъпка, която действително ще подобри обявяването на тези отчети в регистъра. В момента има голям брой отчети и всяка година в кампанията по представянето на отчетите агенцията бива натоварена неимоверно много, коства и много усилия да се справи с него, защото за извънредно кратък период се изсипват многократно надвишаващ брой на обявявания, отколкото е възможно физически агенцията да поеме.
Като се запознахме с директивите, които имат отношение към обявяването на годишните счетоводни отчети, като например, Четвъртата директива, Седмата директива и други, никъде в директивите не се предвижда задължение на всички търговски дружества да публикуват годишните финансови отчети в търговския регистър. Нещо повече, в § 2 на Четвърта директива се предоставя възможност на страните членки да освободят малките предприятия така както са дефинирани по директивата от задължение да публикуват отчета, доклада на одитора, включително даже и ако са акционерни дружества. Нека да помислим на този етап да освободим събирателните дружества, едноличните търговци от това задължение, защото там механизмите за гаранция на кредиторите са други. Те са неограничено отговорни. По този начин смятам, че улесним работата на агенцията и забавянето, което произтича от представянето на годишните счетоводни отчети ще бъде значително по-малко и оттам нататък и вписванията ще бъдат в един много по-кратък срок, какъвто предвижда и законът. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Радев. Други колеги, желаещи за изказване по законопроекта има ли? Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Аз също ще изразя подкрепа за законопроекта.
Имам една принципна забележка по отношение на § 2, там където се предлага изменение на чл. 11, ал. 3. Цялата алинея в духа, в който е написана, изглежда като чели достъпът може да бъде предоставен, което предполага някаква преценка на длъжностните лица, които ще определят може или не може да бъде предоставен достъпът до търговския регистър.
„(3) Достъпът по ал. 2 може да бъде предоставен в териториалните звена на агенцията след представяне на молба и документ за самоличност.”
Не е ясно какво става. Справка ли се прави с документа за самоличност? Какво се прави с този документ за самоличност. Лицето се легитимира ли с този документ за самоличност? Това са неща, които според мен, трябва да са ясни, защото засягат основен принцип на достъпност до търговския регистър.
И най-вече глаголът „може”, според мен, не трябва да съществува, а просто се допуска достъпът след представяне на еди-какво си. Не трябва да се оставя съмнение, че се внася някаква възможност за преценка.
Жанета Петрова:
„Може” е казано, за да се обозначи наличието на възможност. Всъщност възможностите са две: или лицето да отиде и да поиска такъв достъп във всяка служба по вписванията, или да използва електронния път и да регистрира достъпа си, след което да получи възможност да види данните и документите, които се намират в досието на търговеца.
По повод притесненията затова, че се ограничава публичността на търговския регистър, искам категорично да заявя, че това не е така. Всъщност ако сравните предложената в този законопроект дефиниция на търговски регистър и дефиницията, която съществува в действащия закон, ще видите че те се препокриват. На практика сме се опитали да направим едно уточнение на понятието „търговски регистър”.
На кръглата маса, за която спомена г-жа Манолова, аз също участвах. На тази кръгла маса направих извода, че голяма част от присъстващите, макар че се предполага това да са хора ,които се занимават с търговски регистър, не правят разлика между търговски регистър и фирменото дело. По действащия закон достъпът до търговския регистър и фирменото дело е свободен. Той не е ограничен и е безплатен. Истината обаче е, че търговският регистър съдържа вписаните обстоятелства и обявените актове. Т.е. достъпът до търговския регистър остава такъв, какъвто е и по действащия закон и такъв, какъвто го изискват абсолютно всички европейски директиви. Лично съм се запознала с данните, подлежащи на вписване, които според европейските директиви следва да съдържа търговският регистър. Мога да кажа, че и за напред достъпът до тези данни, които съставляват търговския регистър е безплатен и неограничен.
Що се отнася до фирменото дело, до делото на търговеца, там се съдържат документи, които Търговският закон не предвижда, че подлежат на оповестяване. Там се съдържат заявленията, в които има голямо количество лични данни. Тези данни не са задължителни за оповестяване. Т.е. те излизат извън задължението на държавата да създаде публичност на статута на търговеца. Доколкото в търговския регистър има лични данни, това са личните данни, които са категорично необходими за идентифицирането на търговеца. Смятам, че възприетият от нас подход съответства на действащото право - европейско и българско. Аз смятам, че ограничения няма да бъдат създадени. Напротив, ще бъде създадена гаранция, че няма да има необоснован и немотивиран достъп до личните данни на търговците, които не са необходими за целите на търговския регистър.
Бихме искали достъпът да е регистриран. Т.е. лицето, което иска достъп, да оповести самоличността си, да обяви самоличността си така че ако е налице злоупотреба с лични данни, да може да бъде проследен достъпът на определена група лица, които са се интересували от досието на търговеца. Това са мотивите, които са ни ръководили и се надявам да ги споделите.
Съгласни сме с поставените допълнителни въпроси. Готови сме за дискусия в следващия етап на законопроекта.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Петрова. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Още един въпрос във връзка с това, което каза г-жа Петрова.
Защо е необходимо да се ограничава достъпът до фирменото дело, след като съществува задължение тези данни, които са чисто лични и извън обсега на задължително предоставените лични данни за търговеца, да бъдат заличавани при сканирането. Т.е. те да не бъдат общо достъпни. И тогава да има възможност този достъп да е за всички, а да не бъде разделен на регистриран – това, което казахте, с оглед на защитата на данните от самото дело. Тъй като ако има такова задължение и то се изпълнява, този проблем не би трябвало да съществува като мотив за разграничаване на двете категории случаи.
Жанета Петрова:
Вече сканираните документи, които съществуват в търговския регистър, ако се премине към заличаване на личните данни в документите, които се представят пред търговския регистър, това трябва да засегне и документите, които вече са подадени в търговския регистър. Проблемът е със съществуването на разпоредба, която казва, че ако вие предоставите лични данни, то това е за ваша сметка. Т.е. ако предоставите повече от необходимите лични данни, счита се, че лицето, което е предоставило тези данни, е дало съгласието си, поради което Комисията за защита на личните данни, към която се обърнахме, каза, че до момента е отговаряла отрицателно на множеството жалби, с които е била сигнализирана затова, че не се постига балансирано тълкуване на предписанията, които произтичат от Закона за търговския регистър и тези, които произтичат от Закона за защита на личните данни. При наличието на два такива закона е необходимо да бъде даден законодателен отговор затова как да се прилага Законът за защита на личните данни при изискванията за публичност на статута на търговците. Така че ние предложихме едно такова съвместно тълкуване на двата закона, съзнавайки отговорността, която поемаме. Оказа се, че в много европейски държави този въпрос вече се поставя. Там има подобни проблеми. И там се надигат гласове в защита на личните данни и се поставя въпроса защо е толкова публичен публичният търговски регистър. Има ли наистина необходимост от такава широка публичност.
Българският отговор на подобни въпроси е този. Ние считаме, че в търговския регистър трябва да се обявяват само тези данни, които са задължително необходими за идентифицирането на търговеца и да се спести достъпът на другите лични данни, чието събиране всъщност не отговаря на целите на закона.
Проблемът дойде от практиката, която съществуваше години наред, за публичност на фирмените дела. Въпросът обаче е, че интернет предоставя много по-широки възможности за достъп, отколкото справката на място в съда, в службата по вписванията. Всъщност се оказва и г-жа Николова е тук и може да ви даде статистика, колко много хора са посетили и са направили справки до едно фирмено досие. Някои защото имат служебна необходимост, а други просто защото са любопитни. Въпросът е, че когато няма необходимост, не трябва да се дава достъп или поне нашият отговор е не да се ограничи изцяло достъпът, а да се направи той проследим, за да може да се зачистят търговците от възможни злоупотреби с техните лични данни. Оказа се, че голямата част от личните данни се съдържат в документи, които адвокатурата изготвя. Адвокатурата има своя отговор. Тя казва: Един договор не може да не съдържа тези и тези лични данни. Защото ако съдържа само ЕГН, той не идентифицира страните по този договор.
Въпросът е много сложен. Надяваме се с ваша помощ да стигнем до едно удовлетворяващо търговците решение.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване има ли? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 002-01-94, внесен от Министерския съвет на 18.10.2010 г.
Който е „за, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 02.06.2010 г.
Имате раздаден доклада за второ четене.
Закон за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
§ 1. Предложение за промяна на наименованието на закона, а именно:
„Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.”
Постъпило е предложение на н.пр. Любен Корнезов между първо и второ четене § 1 да отпадне.
Желаещи за изказване по § 1 за наименованието на закона? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Любен Корнезов § 1 да отпадне. Т.е. да не се променя наименованието на закона. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? „Тринадесет „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване § 1 по вносител за промяна на наименованието на закона - „Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.”
Който е „за” промяна на наименованието на закона, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване и промяна на наименованието на Закона за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 2. Има предложение на н.пр. Любен Корнезов § 2 да отпадне.
Желаещи за изказване по § 2? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Любен Корнезов да отпадне § 2. Който е „за”, моля да гласува. Няма. Против? Четиринадесет „против”. Въздържали се няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 3. По § 3 има постъпило предложение от н.пр. Тодор Димитров и Ивайло Тошев. Предложението на работната група е за подкрепа по принцип на текста на вносителя, подкрепа на предложението на н.пр. Тодор Димитров и Ивайло Тошев.
Който е „за” предложението на н.пр. Тодор Димитров и Ивайло Тошев, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
Който е „за” § 3 по вносител, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 4 няма постъпили предложения между първо и второ четене.
По § 5 също няма постъпили предложения между първо и второ четене.
Желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на гласуване ан блок § 4 и § 5 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 6 има постъпило предложение от н.пр. Волен Сидеров и група народни представители.
„В чл. 14. се правят следните изменения:
1. В чл. 14, ал. 1 от ЗПРКИ изразът „подава декларацията по чл. 12, т. 2 в 7-дневен срок от избирането или назначаването му” да се промени на „подава декларацията по чл. 12, т. 2 в 30-дневен срок от избирането или назначаването му”
2. Чл. 14, ал. 3 от ЗПРКИ се променя и придобива следната редакция: „При промяна на заеманата длъжност от лице, което остава като задължено лице по чл. 3, не се подава декларация по ал. 1.”
По § 6 има постъпило предложение и от н.пр. Димо Гяуров. То е същото като на н.пр. Сидеров в първата си част – в 30-дневен срок от избирането или назначаването на лицето да се подава декларацията.
Припомням само, че по сега действащия текст срокът е 7-дневен. Тъй като ние вече бяхме в тази ситуация, аз мисля, че е недостатъчен този 7-дневен срок.
Желаещи за изказване. Няма.
По същество предложенията са еднакви в първата част. Ще ги подложа заедно на гласуване.
Подлагам на гласуване предложенията на н.пр. Волен Сидеров и група народни представители по отношение на т. 1 и на н.пр. Димо Гяуров, а именно за промяна в срока от 7-дневен на 30-дневен. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Колеги, преди да подложа на гласуване т. 2 от предложението на н.пр. Волен Сидеров и група народни представители за чл. 14, ал. 3, моля за вашите коментари по текста:
„Чл. 14 (3) При промяна на заеманата длъжност от лице, което остава като задължено лице по чл. 3, не се подава декларация по ал. 1.”
Действащият текст на чл. 14, ал. 3 е:
„(3) Декларация по ал. 1 не се подава при промяна на длъжността в една и съща администрация.”
Предложението на г-н Сидеров е да не се подава когато той остава да заема публична длъжност изобщо, а не само в същата администрация. Действащият текст е, че не подаваш само когато оставаш в същата администрация. Г-н Сидеров предлага при промяна на длъжността, но оставаш задължено лице по смисъла на закона, да не подават отново тази декларация по ал. 1.
Желаещи за изказване? Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Аз се сещам за подаване на декларация пред Сметната палата. Там има списък на длъжностите. Там пише, че ако си подал декларация за предходната година и променяш длъжността по списъка, не подаваш нова.
Жанета Петрова:
Ако погледнете текста на една такава декларация, ще видите, че това са обстоятелства, които не се променят. Това са сравнително постоянни обстоятелства, които се декларират и в едното и в другото качество. Ако има промяна на тези обстоятелства, се подава друг вид декларация. Ако има текущо възникнал конфликт на интереси, следва подаването на трета декларация. Аз смятам, че не става всъщност въпрос за конфликт на интереси в тесния смисъл на думата, а става дума за несъвместимост, която е налице по отношение на всички държавни длъжности, които са в този списък. Това е моето скромно тълкуване.
Искра Фидосова:
Вие като вносител подкрепяте предложението, направено от г-н Сидеров.
Жанета Петрова:
Аз смятам, че няма пречка да се приеме.
Искра Фидосова:
Г-н Тодор Димитров и след това г-н Ивайло Тошев.
Тодор Димитров:
Колеги, аз не съм съгласен с това предложение и ще ви дам един пример. Ако говорим за общински съветник, той преценява конфликта на интереси и декларацията си на територията на общината, в която действа общинския съвет. А когато стане министър, той вече прави ново преценка, защото обхватът е на територията на цялата страна. Според мен, не следва да се приеме този текст.
Ивайло Тошев:
Аз изхождам от обстоятелството какво се декларира. Декларираме наличието на някаква обвързаност било с юридическо лице, било с лице с нестопанска цел, смятам че няма да попаднем в крещящо противоречие и без проблем бихме приели текста, предложен от г-н Сидеров и група народни представители.
Искра Фидосова:
Г-н Нотев и след това г-н Лазаров.
Явор Нотев:
С колегата Хлебаров ще подкрепим предложението на вносителя Волен Сидеров не само по причини, че сме от парламентарната група на партия „Атака”. Става дума за деклариране на обстоятелства с оглед на които се съобразява последващо поведение. А тези обстоятелства са едни и същи за длъжностите, които дължат декларирането им. Т.е. промяната в ранга на длъжността и модела поведение, което трябва да се следва, не е предмет на деклариране. То е по-скоро последица, съобразяване с декларираните обстоятелства, които са едни и същи в рамките на календарната година, за която е подадена декларацията и както правилно беше отбелязано, при промяна на тези обстоятелства, се дължи нова декларация. Т.е. не намираме причина да не се приеме това предложение, което, както и първото, е рационално предложение с оглед на спестяване на усилия и предотвратяване на евентуални технически грешки с тежки последици, каквито сме заложили в закон.
Ние ще подкрепим това предложение.
Димитър Лазаров:
Доколкото си спомням идеята на г-жа Петрова беше, че декларация няма нужда да се подава, ако няма констатиран конфликт на интереси. Но ако при заемането на новата длъжност са налице изисквания, които следва да бъдат спазени или някакви действия от страна на лицето – да излезе от дружества, да подаде. Аз съм съгласен с това, което Вие казахте, защото това е един общ текст. Т.е. в следващи текстове би трябвало да го има това задължение и не би трябвало да не ни притеснява това, че не се подава нова, ако няма никаква промяна в заеманата длъжност. Но, ако има, би трябвало да се подаде. Може би трябва да се прецизира текстът. Макар че чл. 14, ал. 3 би трябвало да препрати. Освен в случаите, за яснота, да се препрати, когато е длъжен все пак да подаде, за да няма двусмислие в тълкуването.
Жанета Петрова:
Ако едновременно с промяна на длъжността, настъпи промяна и в обстоятелствата, които подлежат на деклариране, то тогава лицето би следвало да подаде нова декларация.
Искра Фидосова:
Колеги, моля вижте в чл. 14 какво всъщност декларира лицето:
„1. участие в търговски дружества, в органи на управление или контрол на юридически лица с нестопанска цел или на кооперации, както и извършване на дейност като едноличен търговец към датата на избирането или назначаването и 12 месеца преди датата на избирането или назначаването;”
Тук няма как да има промяна. Това е ясно. Продължавам:
„2. поети задължения към кредитни или финансови институции, както и към други лица, на стойност над 5000 лв.; лицето посочва размера и вида на поетото задължение и своя кредитор;”
Тук може да възникне необходимост – след два месеца да вземеш кредит. Имаш промяна на обстоятелствата и трябва да го декларираш.
„3. договори с лица, които извършват дейност в области, свързани с вземаните от лицето, заемащо публична длъжност, решения в кръга на неговите правомощия или задължения по служба;”
Тук също, ако имаш промяна, трябва да я декларираш.
„4. данни за свързани лица, към дейността на които лицето, заемащо публична длъжност, има частен интерес.”
Т.е. ако имаш ново обстоятелство, трябва да го декларираш.
И т 5. е отменена.
Г-н Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров:
Колеги, аз имам предвид т. 4 от декларацията, където се казва: „Имам сключени договори със следните лица, които извършват дейност в области, свързани с вземане в кръга на правомощията или задълженията ми по служба решения.”
Според мен, това налага да се подават нови декларации. Според мен, е правилно всички да подават декларации точно заради този кръг на правомощия, който на практика се променя. Това е моето становище. Иначе ще стане така, че много трудно ще обясним на всички, които трябва да подават такава декларация, че на практика, ако е имало някаква промяна ,трябва да я декларират. Много по-силен и изчистен вариант е да се подават нови декларации. Това ми е становището. Аз не подкрепям това предложение.
Искра Фидосова:
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението по т. 2 на н.пр. Волен Сидеров и група народни представители за промяна на чл. 14, ал. 3.
„Чл. 14 (3) При промяна на заеманата длъжност от лице, което остава като задължено лице по чл. 3, не се подава декларация по ал. 1.”
Който е „за”, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6 с предложената редакция на комисията и гласуваната вече т. 2.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 7. Има постъпило предложение от н.пр. Димитров и Тошев.
Желаещи за изказване има ли? Няма.
Работната група предлага да бъде подкрепено предложението, подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага редакция за § 7.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Тодор Димитров и Ивайло Тошев. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложената редакция за § 7.
„§ 7. В глава трета се създава чл. 18а:
Чл. 18а. (1) Контролът за изпълнение на задълженията по чл. 12-16 се осъществява от съответните комисии по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 и от органите по избора или назначаването.
(2) При неизпълнение на задълженията, посочени в ал. 1, комисиите по чл. 25, ал. 2 т. 1 и 3 и органите по избора или назначаването изпращат сигнал до Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за издаване на наказателно постановление по реда на чл. 43.”
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 8 има постъпило предложение от н.пр. Любен Корнезов.
„§ 8 – в ал. 1 думата „отстрани” да се замени с „оттегли”;
- в ал. 2 думите „писмено заявява” да се заменят с думите „подава декларация по чл. 12, т. 4”;
- ал. 3 да отпадне.”
В текста по вносител моля да обърнете внимание на ал. 1, където има допусната грешка. Затова предлагаме редакция.
„Чл. 19. (1) Лице, заемащо публична длъжност, е длъжно само да се отстрани от изпълнение на правомощията си или на задължение по служба, когато е налице частен интерес по конкретен повод.”
Г-жо Петрова, така както е записано, такава хипотеза няма. В Закона за държавния служител се използва „само да се отстрани”. Трябва да се реши какво ще приемем. „да се оттегли” или „само да се отстрани”, но текстът трябва да се оправи.
Красимир Ципов:
Г-н Председател, да подкрепим текста „само да се отстрани”. Мисля, че и от министерството ще подкрепят тази редакция.
Колеги, обединяваме ли се зад тази редакция „само да се отстрани”?
Г-н Корнезов, тъкмо сме стигнали до Вашето предложение за § 8.
Г-н Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров:
Г-жо Председател, преди гласуването аз имам един въпрос към вносителите.
Г-жо Петрова, моля да погледнем ал. 3 на чл. 19. Има ли необходимост от нея въобще и какво сте имали предвид? Защото в ал. 2 говорим да се заяви евентуално съмнение за конфликт на интереси. И няма логика, след като има съмнение, да го заявяваш евентуално това съмнение за конфликт на интереси, ако се установи, че има конфликт на интереси, след това да има някаква нова процедура за възражение?!
Според мен, ал. 3 трябва да отпадне. Но кажете Вие какво сте имали предвид като вносители.
Жанета Петрова:
Това е случаят, когато самото лице има притеснения дали няма да изпадне в ситуация на конфликт на интереси, но не е сигурно. А виждате, че правните норми подлежат на различно тълкуване и това за мен е една много често срещана ситуация, реално срещана, когато определени служители при изпълнение на задълженията си имат притеснения дали няма да се окажат в една ситуация, в която може да са в конфликт на интереси. Затова има специален орган, който да обяви налице ли е действително такъв конфликт или не. Тук сме имали предвид безспорно задачи, които имат продължаващо във времето изпълнение и които са обвързани с личността. Ако аз имам такова притеснение, примерно, аз трябва да се отстраня от работа по един закон, защото мога да имам притеснение, че някой друг може да види в участието ми конфликт на интереси. Това е ситуацията, която сме имали предвид.
Емил Радев:
Идеята е много добра, но тук слагаме само в тридневен срок отстраняването. Не може ли да не слагаме такъв срок и да може по всяко време този, който има съмнение, че ще изпадне в конфликт на интереси, да може да зададе този въпрос към комисията, за да се знае. Защото така е възникнала хипотезата. Тя е факт. В тридневен срок от възникване на този факт, примерно, ако се гласува нещо в един общински съвет и някой знае дневния ред няколко дена преди това, и той няма да знае може или не може да гласува. Принципно да може и превантивно да се задават такива въпроси на комисията, а не само когато възникнат. Защото по този начин го ограничаваме да е възникнало събитието, да се отстрани, да е предприел действията и оттам нататък да пита комисията. Трябва да може всеки един момент да се обърне към комисията, защото това е органът, който може да има превантивен ефект, за да не се стига до хипотези да се отстранява или да има спорова.
Жанета Петрова:
Страхувам се обаче, че другото ще бъде не произнасяне по конкретна ситуация, което е във функциите на всеки административен орган. Защото ако хипотетично едно лице би могло да отнесе въпроса до комисията, това означава, че комисията няма да издаде акт от кръга на предвидените в закона, а ще даде едно тълкуване на една възможна ситуация. Ние не сме предвидили такива функции на комисията. Ако вие прецените, можете да уредите и такава възможност.
Искра Фидосова:
Г-н Радев, доколкото виждам това ,което ти повдигаш като въпрос, всъщност е хипотезата на ал. 2 – превантивното. И тогава, това, което предлагаш всъщност изречението от ал. 3, може да отиде в ал. 2 и да важи и за тази хипотеза. Защото вижте ал. 2. „При съмнение за конфликт на интереси, лицето, заемащо публична длъжност, писмено заявява пред органа.” И тук липсва продължението. Логично е да иска органът да се произнесе има ли конфликт на интереси или няма. Нали това имаш предвид? (Да.) Да, аз мисля, че си прав. Ако тук направим това допълнение с такова изречение, тази хипотеза, която на практика може да се получи и е логично да се получи, смисълът на ал. 2 е точно такава.
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Аз мисля, че това предложение е резонно за ал. 2. Защото докато ал. 1 е категорична, т.е. лицето е длъжно да се самоотстрани или оттегли, ал. 2 говори за едно съмнение, т.е. за една неувереност и трябва да уведоми комисията. Да, но оттук нататък нали тази комисия в крайна сметка като е сезирана, трябва да каже има или няма.
Така че е резонно в ал. 2 да се добави. Оттам нататък комисията е сезирана и тя трябва да излезе с някакъв акт. Наистина процедурата трябва да завърши. Комисията се произнася в някакъв срок – тридневен, след като е сезирана по ал. 3.
Искра Фидосова:
Можем да кажем в ал. 3, че важи и за ал. 2. Или да го добавим?!
Димитър Лазаров:
След като говорим аз съмнение, би трябвало комисията да се произнесе по това серизиране в някакъв кратък, разумен срок.
Жанета Петрова:
Затова сме предвидили в тридневен срок лицето може да се обърне към нея.
Чл. 19 установява задължение за лицето, когато има частен интерес, да се отстрани. Ал.2 говори за едно съмнение за конфликт на интереси, което възниква в оперативен порядък.
Ал. 3 се отнася именно за хипотезата на чл. 2 и затова срокът за сезиране на комисията е съвсем кратък – тридневен, защото ние говорим за една ситуация, която е породила несигурност. И искаме във възможно най-краткият срок компетентният орган да отстрани съмненията по това налице или не на конфликт на интереси.
А чл. 19, ал. 1 въвежда общото задължение на всяко лице да се отстрани, когато има такъв частен интерес.
Димитър Лазаров:
Г-жо Петрова, така записано ал. 1 е категорична – лицето, когато е сигурно, то трябва да се отстрани.
Ал. 2 вече не говори за отстраняване. Няма го термина „отстраняване”. Не е казано в случаите по ал. 1 лицето по ал. 2 е длъжно, което за мен значи друга хипотеза. Има само съмнение. Така разписано означава това. Това значи, че то не се е отстранило. Аз така го схващам и комисията накрая трябва да се произнесе в срок. В ал. 2 не говорите за отстраняване. Говорите само за съмнение. А ал. 3 за мен е съотносима към ал. , когато вече се е отстранил и все пак сезира комисията, за да му каже правилно ли е, основателно ли е с оглед на последваща дейност. Т.е. виждам две хипотези така разписани.
Жанета Петрова:
В ал. 2 е посочено какво трябва да направи, ако има такова съмнение. Т.е. то трябва да заяви пред органа или пред съответната комисия обстоятелството, което поражда съмнение. (Но не се е самоотстранило.) Длъжно е да го направи! Всъщност ал. 2 въвежда допълнителен ангажимент. Ал. 1 въвежда задължението за отстраняване. Ал. 2 въвежда допълнителен ангажимент, ако това обстоятелство не е безспорно за самото лице. Т.е. лицето трябва да заяви обстоятелството и да сезира комисията по установяване на конфликт на интереси, за да се произнесе.
Искра Фидосова:
Сега г-жа Петрова каза точно това, което казваме. Т.е. лицето органа – аз като народен представител сезирам органа – нашата комисия в парламента, и тогава искам чрез моя орган националната независима комисия да се произнесе. Тук точно това липсва.
Жанета Петрова:
Точно това сме имали предвид.
Искра Фидосова:
Точно това трябва да го допишем в текста.
Тодор Димитров:
Колеги, да уточним с какъв акт ще се произнесе комисията. С решение или с какво? Ние имаме някакви съмнения и комисията какво ще каже. Че са оправдани съмненията или че не са оправдани. Какъв ще бъде актът.
Жанета Петрова:
Във всички случаи лицето е длъжно да се отстрани. Т.е. то е длъжно дори и при съмнения, дори и ако само приема, че е налице конфликт на интереси. Лицето е длъжно да се отстрани. Това е базовата ситуация. Когато тази ситуация не е безспорна, то може да направи две неща: да обяви обстоятелството пред органа по назначаването или пред комисията по чл. 25. Това не е комисията, чието създаване се предвижда със законопроекта. И оттам нататък да отнесе въпроса към комисията, която се създава като орган с този проект, за да може тя да се произнесе. Но не отпада, неотменимо е задължението на лицето, независимо към неговото субективно отношение за наличието или не на конфликт на интереси, то да се отстрани. Ако неудачно сме изразили тази своя идея, може би наистина ще се наложат редакционни промени.
Тодор Димитров:
Да си кажа становището.
Според мен, ал. 2 и ал. 3 трябва да се обединят. Трябва да има една алинея и да е казано кратко и ясно, че когато има съмнение в хипотезата на съмнение, лицето трябва да заяви дали пред органа по избора или пред комисията, няма значение. Така или иначе органът е длъжен да подаде сигнал по –нагоре, да заяви тези съмнения и да задължим новата комисия, която създаваме сега с този законопроект, в кратки срокове да се произнесе. С какво, трябва да го решим. С решение?
Красимир Ципов:
Може би и в двете алинеи трябва да се запише какво прави съответната комисия по чл. 25 и какво прави Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Въпросът е дали не трябва да има добавка и в двете алинеи с по едно изречение.
Жанета Петрова:
Проблемът е, че лицето не може абстрактно да подозира една ситуация. Трябва да има реална ситуация. Дори и да има субективно отношение на съмнение, лицето трябва да се оттегли. Да има право да попита комисията дали това наистина е така. Едната възможност е лицето само да прецени. Другата възможност е оставена на органа. Т.е. органът е този, който има административното задължение да отстрани лицето. Органът по назначаването или съответната комисия да направи необходимото и да отстрани лицето, ако е налице конфликт.
Искра Фидосова:
Каква е моята логика. Как го разбирам аз.
По ал. 1 е ясно. Има конфликт, длъжен е да се оттегли или както и да го кръстим, само се отстранява.
Когато има съмнения обаче, заявява този акт на съмнения пред органа и според мен, абсолютно резонно, даже и задължително е това лице да поиска от комисията да се произнесе: Имам ли конфликт на интереси или нямам. Ако комисията се произнесе, че имам, съответно тя ще се произнесе с акт на отстраняване. Но ако се произнесе, че нямам, това означава, че аз няма да се отстранявам. Т.е. не e абсолютно това, което преди малко казахте – изискването при съмнения да се отстраниш. Точно това е смисълът.
Жанета Петрова:
За мен ако оставим преценката на лицето, комисията би могла да се произнесе последващо. Затова срокът е тридневен. Т.е. според идеята, която сме вложили е, че дори и при съмнения лицето е длъжно да се отстрани и да поиска бързо произнасяне на комисията. Защото ако лицето не направи това, той може да се окаже в един реален консумиран, така да го кажа, конфликт на интереси. Има различни ситуации. Понякога това състояние на конфликт на интереси е трайно състояние. Понякога в това състояние лицето може да изпадне ако решава една конкретна служебна задача. Това налага, ако имате такова разбиране, да промените ал. 1.
Тодор Димитров:
Колеги, аз имам предложение.
Според мен, първата хипотеза е добре – категорично, когато има конфликт на интереси, лицето само се отстранява.
С ал. 2 трябва да дадем право на лицето, при съмнение за конфликт на интереси, да има право да сезира комисията и тя съответно да излезе с решение и да каже има ли или няма. Но той има това право. Ако той има съмнения, има право да сезира комисията. Т.е. направо търси експертно мнение от комисията да каже има или няма в конкретната ситуация, но това трябва да е право на лицето при съмнения. Ако достатъчно навреме е започнал да се съмнява, ще има възможността да сезира комисията и тя да излезе с решение и той да се съобрази с това решение. Защото много често, според мен, в практиката ще изпаднем в ситуация на липса на време кога ще сезираме, кога ще се произнесе комисията, а на практика събитието вече ще е минало.
Затова отиваме в чл. 20, където комисията и съответните органи, когато лицето не се е отстранило само, има орган, който има право да се самосезира или пък да го сезират и органът, когато лицето не си е направило правилно преценката, органът го отстранява или му налага съответната санкция. Мисля, че това е правилният подход и на практика така ще сработят текстовете.
А това да се отстранява лицето, когато се съмнявало, докато чака да се произнесе комисията, аз това не го приемам.
Жанета Петрова:
По мое мнение,у понеже вашето разсъждение е в посока, в която не сме имали предвид, работейки върху текста, би трябвало да се добави „предварително”. Т.е. ал. 1 говори за конкретен повод.
Хипотезата, която развивате, би следвало да се отнася до едно предварително питане до комисията, т.е. лицето не е изпаднало в конфликт на интереси, но има възможност да изпадне, следователно аз поддържам казаното преди малко, че за мен лицето във всички случаи трябва да се отстрани, защото произнасянето на комисията с това, че е налице конфликт на интереси, след като лицето вече е останало на място и не се е отстранило,
Искра Фидосова:
Ако се произнесе комисията, че няма конфликт на интереси, защо лицето ще се отстранява при всяко съмнение, и 2% да има такова.
Жанета Петрова:
Просто казвам, че трябва да се конкретизира с думата „предварително”. Т.е. да се уреди и още една възможност, като се разшири хипотезата, която сме имали предвид и се уточни, че става дума за възможности за едно предварително питане на лицето до комисията. Защото в хипотезата, която ние сме имали предвид, лицето се отстранява и пита.
Искра Фидосова:
Но ние не я подкрепяме тази хипотеза. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
При това ал. 2 трябва да звучи така:
„ При съмнение за конфликт на интереси, лицето, заемащо публична длъжност, предварително писмено чрез органа по избора, или назначаването, може да поиска от съответната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 да се произнесе има ли конфликт на интереси за конкретния случай.”
Това е идеята. Текстът трябва да се коригира в този смисъл. Не да заяви, а да поиска чрез органа комисията да се произнесе. Защото така записано „заяви” значи ги уведомява. Защото иначе забраняваме на всяко едно лице ,което се обхваща от този закон, все пак да иска от комисията да даде някакво разяснение или тълкуване за конкретния случай. В този вид би трябвало да бъде ал. 2.
Тодор Димитров:
Колеги, аз ви предлагам да има само ал. 2, която да има следната редакция:
„(2) При съмнение за конфликт на интереси, лицето, заемащо публична длъжност, има право да поиска от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси да установи налице ли е конфликт на интереси.”
Димитър Лазаров:
Чрез органа обаче преди това.
Тодор Димитров:
То е ясно, че може и чрез органа и директно до комисията. Не е задължително чрез органа. (Затова е органът.)
Колеги, дайте да се уточним. Няма искане за допустимост за сигнал да е минал през съответния орган. Това ще стане. Ние трябва да сме наясно, че това ще се случи. Масово ще се пускат сигналите директно до комисията. И ако аз имам съмнения за конфликт на интереси, естествено, че няма да се бавя и като адвокат ще подам максимално бързо до комисията с всички доказателства.
Жанета Петрова:
Това означава, примерно, министър Попова да не знае, че аз имам съмнения за конфликт на интереси при изпълнението на определена задача и аз направо да се обърна до комисията. Конфликтът на интереси е служебен въпрос и той трябва да бъде поставен пред органа по назначаване. Т.е. всички служители, без министърът да знае, ще могат да сезират комисията за хипотетични от тях конфликти на интереси. Конфликтът на интереси по принцип е реален конфликт, който касае изпълнението на служебните задължения. Затова ние смятаме, че трябва да е чрез органа, който е органът по назначаването или чрез комисията, ако тя е органът, който следи изпълнението.
Димитър Лазаров:
В подкрепа на тази хипотеза все пак органът в крайна сметка, когато чрез него има такова питане, той може да си направи добре сметката – може да се организира и да замени този служител с друг. Трябва да се произнесе комисията. Иначе изведнъж ще му дойде едно уведомление от комисията, но то няма да е чрез него. Административният ръководител няма да знае. Нормално е да бъде чрез органа.
Тодор Димитров:
Колеги, да съобразим дали въобще да има такава хипотеза при съмнение да има такова право, защото това сериозно ще натовари, според мен, комисията. Тя и без това ще има много сериозен обем от работа. Ако стане масова практика всеки, който се съмнява, за да се гарантира. Това са ми съображенията да помислим дали въобще да има такава хипотеза.
Димитър Лазаров:
Изпадаме пред обратната хипотеза: Не желая да работя по тази задача и обявявам, че се самоотстранявам и приключват нещата. Да лишим всеки един служител да поиска от комисията чрез органа е ли в конкретния случай в конфликт на интереси или не, защото допускаме, че ще се натовари комисията. При сега разписания текст тя пак ще се натовари по ал. 3 – самоотстранявам се и мога да попитам. Даже не даваме възможност на органа, който го е избрал, да направи това. Сега при ал. 3 на практика ние нямаме никъде разписана възможност, че органът по назначението също може при самоотстраняване да сезира комисията. Това дава възможност на всеки един служител да се самоотстрани като обяви, че е в конфликт на интереси, защото не му се работи и сега ме пуснете два месеца в отпуска. Аз мисля, че и това трябва да бъде предвидено. Защото тук е една възможност на преценка на конкретния служител. Ако иска ще пита комисията, но ако не иска, няма да я пита. Какво правим оттам нататък?
Искра Фидосова:
Предложение за редакция на ал. 2.
„(2) При съмнение за конфликт на интереси, лицето, заемащо публична длъжност, писмено заявява пред органа по избора, или назначаването, или съответната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 и може да поиска чрез органа от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси да установи налице ли е конфликт на интереси.”
Тодор Димитров:
Идеята е да има право да поиска от комисията чрез органа. Нали искаме да остане само ал. 2 без ал. 3
Искра Фидосова:
Ако остане само една алинея, нищо не минава през органа.
Димитър Лазаров:
Аз предлагам да вървим по следващите текстове. Колегите, които участваха в разискването да отидат да го напишат и след това да го гласуваме.
Искра Фидосова:
Асен е принципът. Не подкрепяме при всяко съмнение отстраняване. Чакаме комисията да се произнесе. Трябва да се направи редакция на ал. 2 и ал. 3 – дали ще бъде една, дали ще са две или с нови изречения. Всички подкрепяме като философия за промяна на това, което е записано сега по вносител.
Димитър Лазаров:
Принципният въпрос е ръководителят, органът може ли все пак и той да поиска при отстраняване комисията да се произнесе има или няма конфликт, за да не се допуска злоупотреби с лица, които казват, че са в конфликт на интереси и се самоотстраняват (в ал. 3).
Искра Фидосова:
Сега няма да гласуваме § 8. Преминаваме към следващия § 9.
§ 9. Има постъпило предложение на н.пр. Любен Корнезов.
„§ 9 – в чл. 20, ал. 1, изречение първо след израза „или на задължение по служба” да се добави „с писмен акт”.
В чл. 20, ал. 1 се добавя ново изречение трето със следното съдържание: „Комисията се произнася в двуседмичен срок”.”
Тук се поставя принципно въпроса ще поставяме ли изобщо някакъв срок някъде за произнасяне на комисията? По вносител няма предвидени срокове никъде за произнасяне на комисията.
Жанета Петрова:
Как да няма – двумесечен срок (§ 16, чл. 27)
Искра Фидосова:
Къде? По тези текстове няма. Това е в чл. 27, когато имате сигнал по чл. 23, ал. 1. А този случай, който преди малко коментирахме, и по § 8 и § 9, ние нямаме срок за произнасяне на комисията по принцип. Затова казвам, че въпросът е принципен. Ще слагаме ли срок или не? И ако слагаме, тогава да решим какъв ще бъде – двуседмичен или по-голям. Въпрос на преценка. Какъв би бил нормалният срок, в който да може да се произнесе органът?
В първата част от това, което предлага г-н Корнезов, аз го подкрепям изцяло – с добавянето на писмен акт. Даже си мислех дали не трябва да бъде с отделно изречение изрично и ясно разписано.
Жанета Петрова:
Ако позволите, различен срок за произнасяне и в хипотезата по § 8.
В § 16 от законопроекта, чл. 27, който сме предложили на вниманието ви, сме посочили, че Комисията се произнася с решение в двумесечен срок от откриване на производството по чл. 23, ал. 1. В чл. 23 е общата хипотеза, която казва, че производството се развива по сигнал по решение на комисията или по искане на лицето, заемащо публична длъжност. (§ 16, чл. 27). А чл. 27 препраща към чл. 23, който казва кои са поводите за произнасяне: сигнал, подаден до комисията, решение на комисията или по искане на лицето, заемащо публична длъжност. Органът не е сред предвидените субекти, които могат ад сезират комисията. Но това, което каза г-н Лазаров, е ново предложение. В чл. 27 сме имали предвид, че комисията във всички уредени в този законопроект случаи се произнася в двумесечен срок с решение.
За конкретния случай по § 8, ако прецените, може да се сложи срок.
Ние сме имали предвид един и същи срок за произнасяне. Ако вие прецените за § 8 може да предвидите друг срок.
По предложението на г-н Корнезов. Не е в контекста на предложеното от нас съдържание на чл. 19, ал. 2. Вносителят не приема замяната на думите „писмено заявява” с думите „декларация по чл. 12, т. 4.”.
Искра Фидосова:
Ние това не сме гласували. Ще го гласуваме допълнително. Сега сме на § 9.
Жанета Петрова:
По принцип органът се произнася с административни актове, които могат да бъдат тези, които са изброени в Административно-процесуалния кодекс. Административно-процесуалният кодекс изрично оповестява кое е акт на органа. По принцип уточнението „с писмен акт”, според мен, е излишно, но няма пречка да бъде добавено.
Що се отнася до срока, възразявам, че комисията се произнася в двуседмичен срок. В тази хипотеза, която променя общата хипотеза, предложена от вносителя за двумесечен срок на произнасяне, се страхувам, че комисията няма да може да извърши пълноценно задълженията си. Двуседмичният срок е твърде кратък срок, за да може комисията да свърши цялата работа, която й се възлага.
Освен това, аз не виждам защо в този текст да съществува изключение от общия срок за произнасяне, който е двумесечният. Т.е. не знам какво налага в тази ситуация органът да се произнася в двуседмичен срок.
Юлиана Колева:
Ще дам пример с Изборния кодекс. Утре ще гласуваме Изборния кодекс. Народното събрание като орган по назначаването ни, по избора отстранява пет човека от опозицията с мнозинството си. Тези, които предварително предполагаме, че ще бъдат най-говорещите и най-възразяващите, ще кажем, че имат конфликт на интереси, ще си проведем дебата и ще ги изпратим в тридневен срок да се оплакват на комисията, а тя ще се произнесе в двумесечен срок. Междувременно ще сме приели Изборния кодекс.
Искра Фидосова:
Моля да ни изтълкувате вашите мотиви за ал. 1 на чл. 20, защото и аз като г-жа Колева ги разбирам. Тук давате възможност на органа по назначаването да отстрани лицето, а не комисията, след като се произнесе.
Жанета Петрова:
Със закон е възложено на органа по назначаването, както и на комисиите, а също и на лицето, което има определени задължения по този закон. До комисията не е необходимо да влизат всички актове. А решението на комисията в никакъв случай няма да доведе до отстраняване, т.е. решението на комисията няма да гласи: „Отстранява!”, най-просто казано. Решението на комисията е установително. Комисията казва има или няма конфликт на интереси. Оперативното изпълнение на закона е възложено само на органа по назначаването.
Искра Фидосова:
Колеги, моля да четем всички заедно ал. 1 на чл. 20. Тук всички сме юристи. Ще ви дам друг пример, по-различен от този на г-жа Колева. Избрали сме омбудсман. Избран е от органа по чл. 20, ал. 1. Това, което сте записали в изречение първо означава, че утре аз като съпредседател на парламентарната група мога да поискам отстраняването на г-н Константин Пенчев като омбудсман. Съгласно тази разпоредба парламентът го гласува и чак тогава г-н Пенчев, на когото се извинявам затова, че го използвам за пример, отива в тридневен срок от отстраняването с акт на органа – на Народното събрание, и оспорва пред Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси това обстоятелство. Това пише в ал. 1.
Жанета Петрова:
Точно това пише и аз поддържам текста. Аз нямам никакви съмнения, че текстът трябва да бъде този. Установителното решение, което приема комисията е с оглед санкциите, на които подлежи всяко лице, изпаднало в конфликт на интереси. Това е значението на решението на комисията.

А принципното положение вие да не допускате лицата да изпаднат в конфликт на интереси и после да чакат произнасянето на комисията. Смисълът на този закон е да възлага изпълнението на лицата, които заемат публични длъжности, на органа по назначаване и на комисиите, които също имат такива задължения по този закон. Комисията не е органът, който може да наблюдава цялата държава и да се произнася по всички реални случаи на конфликт на интереси ,които могат да възникнат в практиката. Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е орган, който може да бъде сезиран днес и не може да се произнесе утре. Така че следва да отделите това, което е ежедневното изпълнение на закона от хипотезата, в която комисията ще установи има или няма конфликт на интереси.
По мнение на вносителя не може да има търпимост към ситуации, в които лицето пита комисията има или няма конфликт на интереси, през това време лицето изпълнява задължението си, изпадайки ден след ден в състояние на конфликт на интереси. Този закон има различен смисъл и той е комисията да се произнесе, за да могат да се задвижат санкционните последици на закона. Но ежедневното изпълнение на закона да бъде оставено на самото лице, което заема публична длъжност, на органа по назначаване и на комисиите по чл. 25. Това е разбирането, което е вложено и в сега действащия закон. В ал. 3 на чл. 20 е записано:
„(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за лица, заемащи публични длъжности, когато в специален закон е предвидено друго.”
Народният представител не може да бъде отстранен по този закон.
Искра Фидосова:
За народния представител е ясно. Става въпрос за избраните членове на контролни и регулаторни органи.
Тодор Димитров:
Г-жо Петрова, това, което аз не мога да приема, е защо преди произнасяне на комисията, която по принцип установява и разкрива конфликт на интереси, нисшестоящите органи имат право да отстраняват. Това, според мен, не е много логично.
Жанета Петрова:
Те не са йерархично подчинени, г-н Димитров, на комисията. Това са органите ,които изпълняват закона. Така е замислен законът. Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е орган, който замества нелепото произнасяне, позволете ми оценката, на Върховния административен съд по това налице ли е или не конфликт на интереси. Върховният съд и съдът въобще не може да действа като административен орган. Това изпълнение е възложено на един централен орган, за да уеднакви практиката по прилагането на закона. Ние не създаваме нов закон. Предлагаме по наше мнение подобряване на действащия закон.
Юлиана Колева:
Колеги, аз предлагам една такава хипотеза и въобще конструкция да създадем.
Преценката е, че е налице частен интерес, трябва да бъде оставена на лицето, което упражнява в момента своята дейност. То преценява. Защото то най-добре знае има ли частен интерес или няма. Това ще бъде чл. 19. В следващия момент, оттам нататък, ако този орган или длъжностно лице от даден орган наруши закона, като не се самоотстрани, или оттегли, или ще видим как точно ще го наречем, когато той наруши, тогава той ще търпи санкциите чрез решението на комисията, когато бъде сезирана. Защото в края на краищата това е смисълът на този закон, според мен.
Искра Фидосова:
Г-жо Петрова, съгласна ли сте да отпадне чл. 20 по вносител (§ 9).
Жанета Петрова:
Не съм съгласна да се променя текстът на чл. 20.
Искра Фидосова:
Първо ще подложа на гласуване текста на § 9 по вносител, тъй като от това зависи дали ще подлагаме на гласуване предложението на г-н Корнезов. Ако остане чл. 20, тогава ще подложа предложенията на г-н Корнезов по чл. 20.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се петнадесет.
Жанета Петрова:
Г-жо Фидосова, искате да кажете, че органът няма да може да отстранява служителя ли? Това ли значи отпада чл. 20?
Искра Фидосова:
Органът винаги може да отстрани служителя, когато има установен конфликт на интереси, частен интерес и т.н.
Жанета Петрова:
Г-жо Фидосова, след като мине установяването на конфликта на интереси ще мине половин година и лицето бъде??? Моля ви да преразгледате позицията си по чл. 20.
Ако ми позволите, ще обобщя. Действащият закон предоставя възможност на една система от органи да установяват конфликт на интереси. Възможността за налагане на наказание след като органът е установил конфликт на интереси, и актът не е бил оспорен пред съда, и е влязъл в сила, е възложена на съдилищата. Със създаването на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси не се променя функцията на тези органи, които съществуват в тази част, непроменена от закона, а да имат ангажименти и задължения по установяване на конфликт на интереси. Спорът обаче няма да може да се отнася, както е до момента, до съдилищата, които действат като административни органи де факто и налагат наказания, а този въпрос ще бъде отнесен към един независим орган - Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Този орган има и друга цел – да уеднакви практиката по прилагането на закона, която в момента е предоставена в ръцете на различни органи в различни йерархични системи и на различни нива. Така че законът, който действа в момента и който ние всъщност не променяме изцяло, предоставя тази възможност по неговото прилагане, както на лицето, така и на органите по назначенията, които са ежедневно в контакт с лицата и имат ясна представа затова какви възможни последици може да има служебното поведение на едно лице, което изпада в конфликт на интереси. Решението на комисията има значение дотам, доколкото то официализира установяването на конфликт на интереси и ще даде възможност да се задвижат санкционните последици на закона.
Всъщност бързото изпълнение на закона, образно казано, е възложено на органите, които са близо до лицата, заемащи публични длъжности. Тези органи не са в състояние да чакат произнасянето на комисията, защото животът не чака. Законът в никакъв случай не би приел едно състояние на конфликт на интереси, което да трае до произнасянето на комисията и едва тогава някой да установи налице ли е такова състояние или не.
Искра Фидосова:
Сега текстът на § 9 е гласуван. Има възможност за прегласуваме утре, когато ще се върнем на § 8 и евентуално ако има предложение за прегласуване и на § 9, ако има предложена редакция.
Продължаваме с § 10.
Г-н Корнезов предлага да отпадне, тъй като систематичното му място е в глава „Административно-наказателни разпоредби”.
Г-н Корнезов, поддържате ли предложението си? (Да.
Подлагам на гласуване § 10 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”, без против и въздържали се.
Любен Корнезов:
Аз не съм против текста, а само систематичното му място не е тук.
Искра Фидосова:
По § 11. Създава се глава пета „а”.
Има предложение на н.пр. Любен Корнезов. Разполагате с текстовете и няма да ги чета, като ще спомена основното.
Г-н Корнезов предлага наименованието на комисията да е „Комисия за конфликт на интереси.” и предлага
„(2) Комисията се състои от председател, заместник председател и трима членове, от които поне трима юристи. Председателят и един от членовете се избират от Народното събрание, министър-председателят назначава заместник председател, а президентът назначава двама от членовете.”
По § 11 има предложение и на н.пр. Четин Казак
„Чл. 22г (1) Предложения за членове на комисията могат да правят парламентарните групи в Народното събрание. Всяка парламентарна група има право да предложи една кандидатура.”
По § 11 има и предложение от н.пр. Волен Сидеров и група народни представители. Ще ви прочета само част от текста, който се отнася специално за комисията.
„В чл. 22а, ал. 2 се прави следното допълнение:
Добавя се ново изречение както следва:
„Комисията се формира на паритетен принцип – по един член, предложен от парламентарните групи, представени в парламента.”
Има и предложение на н.пр. Димо Гяуров. Няма да ви чета текста. Специално за комисията също предлага на паритетен принцип.
По § 11 има предложение и от н.пр. Тодор Димитров и Ивайло Тошев. Тяхното предложение специално за комисията е:
„(2) Комиисята се състои от петима членове, от които Народното събрание избира трима членове, в т.ч. председател, президентът на републиката назначава един член и един член се назначава с решение на Министерския съвет. Мандатът на председателя и членовете на комисията е пет години с право на не повече от два пълни последователни мандата.”
Предложенията се правят от народни представители и Народното събрание избира председателят и членовете с тайно гласуване.
Предложението на вносителя за комисията е, че се състои от председател и четирима членове, които се избират и освобождават от Народното събрание с решение за срок от пет години.
Предложенията се правят от парламента, президента и от Висшия съдебен съвет.
По принцип това са всички възможни хипотези.
Принципно имаме различни предложения за различен подход на избор на подход, различен състав от различните органи, като три от предложенията са еднакви: на групата на Атака, на Синята коалиция и на Движението за права и свободи. На г-н Корнезов е близко до това на н.пр. Димитров и Тошев с разлика в един от представителите.
На Министерството на правосъдието предложението е друго, което ние коментирахме на първо четене, че следва да бъде коригирано.
Предлагам първо да изчистим предложенията за комисията и след това да видим редакцията.
Желаещи за изказване?
Примерно, предложението по вносител (ал. 5) „Комисията осъществява дейността си въз основа на правилник за организацията и дейността. Правилникът се изготвя от комисията, одобрява се с решение на Народното събрание и се обнародва в „Държавен вестник”.”
Аз смятам, че това е невъзможно. Трябва да бъде, че комисията си приема правилник, който се обявява в „Държавен вестник”.
Реплики: Това е моето предложение!
Част от предложенията се покриват. Но за да мога да го подложа на гласуване, искам да изчистя спорните моменти, тъй като текстът е четири страници.
Аз ще кажа това, което аз съм видяла. Моля всеки да си каже становището, ако има нещо допълнително извън тези, които са общи и се покриват.
Чл. 22в, в т. 6 след основанието за предсрочно прекратяване „смърт” да се добави „или поставяне под запрещение”, както е по всички други закони. Предполагам, че не възразявате.
В чл. 22г, ал. 2 и ал. 3 предлагам да отпаднат. Никога за избор не сме ползвали прилагане на автобиография. В нито един закон го нямаме така записано. Имаме изисквания за заемане на длъжност – на какви изисквания да отговаря.
Т.е. тук трябва да се направи текст на какви изисквания трябва да отговаря: да е завършил висше образование със степен магистратура, да има висше юридическо образование, ако ще бъдат само юристи, примерно, не документи, а на какви изисквания трябва да отговаря, за да може да бъде допуснат като кандидат за избор. В тази си редакция трябва да отпаднат, но, според мен, трябва да има задължително текст какви са изискванията към кандидатите, защото в момента няма или поне аз не виждам такива.
Освен това, тъй като е записано, че поне двама са юристи, но е записано, че едните се избират от парламента, един от президента, един от Министерския съвет, ние или трябва да кажем, че всички са юристи, за да спазим закона. Защото така блокираме изобщо избора. Няма как да са само двама и ако има предложени 10 от парламента, например, за да изберем трима, кои двама ще бъдат юристи и как ще се определи. Когато казваме, че са юристи, или трябва да кажем, че е препоръчително и то не се спазва, както е при изборните закони досега, или да кажем, че всички са юристи. Тук е разумно да бъдат всички юристи. Защото иначе може да се изпадне във вакуум и да не могат да се изберат представители.
За правилника (чл. 22а (5), ако го поддържате, аз не си представям как ще стане това. Можем да приемаме решения, но да одобряваме?!
Колеги, ние по принцип подкрепяме текста на вносителя с редакция. Редакцията според това ,което аз съм видяла, трябва да бъде в тези точки, за които говорих: за правилника, за юристите колко да бъдат и т.н. След това ще гласуваме отделните предложения.
Не чета буквално всички предложения, а само обръщам внимание къде е разликата. Разликата е в това: първо, петимата ли ще се избират от народното събрание? Второ, какви ще бъдат разпределенията по квоти, ако не се избират. Принципът на предлагането – паритетен или непаритетен, от парламентарни групи и от народни представители.
Аз казах това ,което аз съм видяла като пропуски. Който е видял нещо друго, да го каже, за да мога да го подложа на гласуване с тези редакции.
Г-жо Петрова, подкрепяте ли за чл. 22а, ал. 5. Няма как да одобрим ние правилника.
Тодор Димитров:
Г-жо Петрова, вижте как изглеждат текстовете с всички тези промени, които в синтезиран вид ги каза г-жа Фидосова, в тази част Глава пета „а”. Вижте как изглеждат текстовете с направените промени, с направената редакция.
Искра Фидосова:
Започваме с чл. 22а, ал. 5, на с. 8 от доклада. Т.е. да отпадне „одобрява се с решение от Народното събрание”. Приема се правилникът от комисията и се обнародва в „Държавен вестник”.
Жанета Петрова:
По принцип всички правилници на такива органи с постановление на Министерския съвет се приемат. Значи не е достатъчен само актът, направен от комисията. Записали сме, че се одобрява от Народното събрание, тъй като този орган не е в системата на изпълнителната власт, а е по наше предложение се съставя от Народното събрание.
Искра Фидосова:
Ние не можем да одобрим. Ние можем да приемем правилник, но не можем да одобряваме.
Жанета Петрова:
Може да се запише, че приемате. Но всъщност този въпрос е вторичен, защото ние казваме, че този орган се избира само от Народното събрание. Ако вие възприемате другите предложения, т.е. за начина по който се избират членовете на комисията, ще може да се отговори и на вашия въпрос за правилника. Това е в нашия вариант. Но вие не сте задължени да коментирате тази възможност, ако приемете друг подход при съставянето на комисията.
Искра Фидосова:
Добре. Трябва да се коригира.
Приемате ви предложението в чл. 22в, ал. 1, т. 6 да стане: „при смърт или поставяне под запрещение”. (Да.)
Ако поставят лицето под запрещение, няма основание за предсрочно прекратяване на правомощия.
По чл. 22г, ал. 2 и ал. 3. Обръщам внимание на следното. Така както е разписано двама юристи, означава ли, че останалите членове могат да бъдат хора с основно образование, защото никъде няма разписани изисквания, на които да отговарят тези кандидати. Другият въпрос идва с избора дали не следва цялата комисия да бъде от юристи само. Тук липсват условия, на които трябва да отговаря лицето. Няма как лице най-малко с висше образование магистърска степен да кандидатства изобщо за такава длъжност.
Тодор Димитров:
Колеги, според мен, висше юридическо образование е задължително за всички членове в тази комисия. С това ще се решат въпросите, които се поставиха.
Искра Фидосова:
Колеги, обединяваме ли се около това всички да са юристи? (Да.) Всички от всички групи са съгласни. Става ясно, че трябва да има висше юридическо образование. Стаж ще искаме ли?
Димитър Лазаров:
Как ще бъдат избирани – едновременно председателят и членовете ли ще бъдат избирани, защото това не е разписано. Само председател първо и след това членове, или избират се всички и след това председател. Говоря по проекта на вносителя, където е казано, че от Народното събрание се избират. Въпросът ми е дали ще се избира председател един от членовете или дали ще се избира отделно с едно решение председател и с друго решение – членовете, в зависимост от подхода, който се приеме.
Искра Фидосова:
Единият вариант е, ако подкрепим н.пр. Тодор Димитров и Ивайло Тошев, които предлагат трима да се избират от Народното събрание, да кажем, че лицето, получило най-много гласове, ще бде избрано за председател.
Другият вариант е да правим два избора, т.е. първо да избираме членове и след това от избраните членове да избираме председател. Тъй като се има предвид, че е тайно гласуването, което аз изцяло подкрепям, усложняваме избора, може би трябва да търсим вариант с едно гласуване да направим избора и на председател и на членовете.
Заповядайте, г-н Димитров.
Тодор Димитров:
Колеги, това, което сме предложили с колегата Ивайло Тошев мисля, че е достатъчно ясно, че изборът е таен, че председателят се избира от тези трима, които са от квотата на Народното събрание и оттам нататък Народното събрание ще си направи правила за самия избор така, както за омбудсмана. Мисля, че тук колегата Корнезов ще ни подкрепи, защото иначе ще изпаднем в хипотезата ако имат равни гласове, ако и тримата имат равни гласове? Това са много хипотези и ще натоварим излишно закона. Мисля, че този подход е правилен. Има го и в други законопроекти. Казали сме, че изборът ще бъде таен и мисля, че това е абсолютно достатъчно. Това сме имали предвид с колегата Тошев. Имаме предвид, че процедурата ще бъде под9робно разписана, така както е за омбудсмана – предварително разписахме всички правила от до и там можем да предвидим. Колегата Лазаров е прав, че там можем да приемем първо да изберем тримата и от тях съответно ще направим втори таен вот, кой да е председател. Може да се предвиди и този, който е с най-много гласове да стане председател. Това е въпрос на процедури, които ще разпишем преди самия избор.
Димитър Лазаров:
Малко е неудачна хипотезата с омбудсмана, защото там се избира един измежду двама-трима-четирима колкото предложеиня има.
Въпросът ми беше съвсем друг. Представете си как ще бъде гласуването. Имаме една бюлетина с различни предложения, които са направили парламентарните групи. Председател и трима членове едновременно в една бюлетина ли ще избираме, или трима председатели и шест члена са предложени. Лично за мен трябва да бъде отделен избор.
И нещо друго. За мен с процедура решение на Народното събрание да дописваме закона някак си не ми се вижда за нормално. Ако е председател само да избира, няма проблем процедурата да я гласува Народното събрание. Но ние трябва да кажем два отделни избора ли ще бъдат. За председател между 3-4-5 души предложени и след това за членове. Мисля, че е по-нормално да бъдат два отделни избора. А ние с процедура да дописваме, че който им най-много гласове, да се счита председател с решение на Народното събрание, просто ние дописваме закона. Това не е допустимо.
Юлиана Колева:
Колеги, аз предлагам първо наистина да обмислим кой от вариантите ще приемем, защото аз лично смятам, че най-удачен е вариантът, който предлага вносителят – всички членове на тази комисия се избират от Народното събрание.
Аргументите са ми тези, че в комисията, която и сега съществува към Народното събрание са концентрирани оплаквания или сигнали по отношение и на висшите органи на съдебната власт, и на работещите в Президентството, и на Министерския съвет. В комисиите на общинския съвет са концентрирани всички органи на местната власт. Ако ние в момента на абсолютно безпринципно начало решаваме, че в тази комисия ще участват представители на изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет, на Президентството, която не знам точно коя власт е, и на парламента. Със съвсем пълно основание съдебната власт ще запита защо няма техен представител и защо те не избират представител в тази комисия. Общинските съвети или сдружението на общинските съвети също ще попита защо в тази комисия не е посочен техен представител.
Според мен, трябва да се възприеме един принцип: или е избира от Народното събрание като орган, който концентрира всички видове власти в себе си по някакъв начин и избира такъв тип независими органи, или трябва всички власти, които ще бъдат засегнати от работата на тази комисия, да участват в нейното формиране. Никаква логика няма в това натрупване на представители на различни органи в тази комисия.
Любен Корнезов:
Логиката е много ясна. Защото ако се избира от Народното събрание, фактически ще се избира от мнозинството с мандат 5 години. Мнозинството ще си избере една Комисия за конфликт на интереси. Това е. Затова, когато са избрани от различни органи, все пак има някакъв баланс.
Исдкра Фидосова:
Предложението на г-н Корнезов е да не са всички от парламента и аз го споделям. Неговото е супер предложение, г-жо Колева, да бъде по този начин. Предложението и на г-н Тошев и на г-н Корнезов е супер, обаче да оправим процедурата. Липсва ви едно изречение, което да каже как се избира председателят.
Г-жо Петрова, Вие го подкрепяте. Отказвате се от вашия вариант и подкрепяте предложението на народните представители.
Жанета Петрова:
Не, не се отказвам. Смятам, че нашият вариант е най-удачен. Това е над независим орган, който проверява конфликт на интереси при всички власти. Следователно изборът му трябва да бъде предоставен на органа ,който олицетворява върховната държавна власт. Това за мен е Народното събрание. Аз се изненадвам, че г-н Корнезов, който е депутат в Народното събрание, предпочита конституирането на комисията чрез назначаване от орган, който е извън Народното събрание. Това означава, че г-н Корнезов приема, че е добре да няма дебати по избора на лицата, които ще бъдат членове на тази комисия. Проектът на вносителя, г-н Корнезов, предоставя на опозицията възможност да има думата по избора на тези лица. За мен това е най-принципното и честно отношение към нещата.
Идеята, която сме се постарали да вложим, че когато избирате тези хора, не трябва да има партийни пристрастия. Трябва да изберете хора с висок авторитет да изпълняват задълженията си. Затова ние предлагаме за разлика от другите колективни органи, които по принцип стоят в апарата на изпълнителната власт – всички други органи, подобни органи, са конституирани по този начин, по който предлагате, но тези органи няма да имат функциите на този уникален орган, какъвто е комисията.
Така че по наше мнение точно Народното събрание, където е представителната власт на народа, трябва да избира тази комисия. Това са били нашите съображения. Ваше право е да решите друго.
Искра Фидосова:
Г-жо Петрова, ние спорихме на първо четене, че сте смесили в един текст предложения от три органа, които са независими по Конституция да направят предложения. Как Президентът и Висшият съдебен съвет ще правят предложения, а парламентът ще гласува тези предложения на президента.
Жанета Петрова:
Г-жо Фидосова, за мен няма никакъв проблем. И това, което щ6е кажа сега, то е продължение на съображенията, които развих точно преди минута. Акцентът, това което сме се опитали да изразим, че изборът на членове на комисията, трябва да бъде в зависимост от личността. Нека всяка власт да направи предложение.
Ако позволите, отдавна е време Народното събрание да уреди в правилника си една процедура, с която да избира всички органи.
Искра Фидосова:
Нека Народното събрание само да си реши какво ще има в правилника. Недопустимо е изпълнителната власт да прави предложенията.
Жанета Петрова:
Процедура, по която да се съставят всички колективни органи на власт. Народното събрание по моему, може да приема предложенията на всеки гражданин. Затова е Народно събрание. Аз също бих искала да ви предложа някого, който да изберете за член на Висшия съдебен съвет.(Не можете.) Моето предложение мисля, че може да постъпи в Народното събрание. Право на парламентарната група е да разгледа това предложение и да го предложи в пленарна зала. Според мен, няма нищо противоконституционно ако всеки гражданин, независимо дали е овластен или е просто обикновен гражданин, отправи предложение до Народното събрание.
Има специален раздел в много закони затова как се разглеждат предложенията на гражданите. И за мен няма нищо противоконституционно, ако органите на съдебната власт предложат едно лице на вниманието на Народното събрание и това лице бъде предмет на обсъждане в пленарна зала.
Ивайло Тошев:
Ние предлагайки с колегата Димитров нашия вариант за това кои да бъдат членове на тази комисия и как да бъдат избирани, на първо място, изходихме наистина от обстоятелството кого ще проверяват. Конфликтът на интереси на кои лица ще бъде установяван от тази комисия. Тъй като ще бъдат проверявани и лица от Президентството, и от Министерския съвет и от другите държавни институции и органи, затова предложихме да е по-широко участието – да има представители и на тези институции.
Следващото, какво би станало при една такава хипотеза, ако Президентът предложи своя кандидатура, а Народното събрание не я одобри. Тогава какво става. Не става ли конфликт между институциите. Същото е ако се предложи от Министерския съвет една кандидатура и Народното събрание не я одобри. Веднага се поражда конфликта между Министерския съвет и Народното събрание и Народно събрание – Президентство и т.н. Ние изходихме от тази позиция, за да направим нашето предложение.
Жанета Петрова:
Г-н Тошев, как се разглеждат и поставят кандидатурите в Народното събрание. Имам право да ви попитам как Народното събрание възприема една или друга кандидатура, която се разглежда в пленарна зала. Какъв е източникът? Какъв е начинът?
Ивайло Тошев:
Обясних какъв най-малко е практическият проблем. Дори и сега да приемем състоянието - отношения между Президентство – Народно събрание, Президентство - Министерски съвет.
Жанета Петрова:
Дали ще приемете 5 или 15 кандидатури, дали ще приемете или отхвърлите една кандидатура, това е ваше право и принципът е един и също, тъй като при конституирането на всички органи.
Димитър Лазаров:
Следващата логика е президентът не желае да назначи. Ако някой твърди, че е противоконституционно представители на друга власт да предлагат на Народното събрание, то с още по-голяма сила на аргументите представителите на друга власт да назначава. Противоконституционно е представителите на президента, съдебната власт да предлагат на Народното събрание, но не е противоконституционно Президентът и Министерският съвет да определят.
Искра Фидосова:
Няма президент, който да не си спази правомощие, което му е заложено по закон. Аз мисля, че стана ясно кой какво споделя и предлагам да преминем към гласуване.
Първо трябва да подложа на гласуване различните предложения, които в началото на този текст ги маркирах.
Първо, предложението на н.пр.Четин Казак предложенията да се правят от парламентарни групи и всяка да има право да предложи една кандидатура. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шестнадесет „въздържали се”.
Предложението на н.пр. Волен Сидеров. Принципът тук за комисията е, че паритетен принцип по един член предложен от парламентарна група и другите редакции съответно в т. 1 и в т. 3.
Който е „за” ”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шестнадесет „въздържали се”.
Предложението на н.пр. Димо Гяуров със същото предложение - на паритетен принцип. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шестнадесет „въздържали се”.
Предложението на н.пр. Тодор Димитров и Ивайло Тошев. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Предложението на н.пр. Любен Корнезов. Неговото предложение е близко до това на н.пр. Ивайло Тошев и Тодор Димитров. По принцип го подкрепяме като идея. Аз подкрепям текста на ал. 2 на с. 11.
„(2) При смърт или предсрочно прекратяване на мандата, съответният орган избира, респективно назначава в едномесечен срок друг член, който довършва мандата.”
Това го подкрепяме.
На същата страница по-горе ал. 6
„(6) Комисията осъществява своята дейност въз основа на закона и на приетия от нея правилник за организацията и дейността, който се обнародва в „Държавен вестник”.
Това също го подкрепяме.
От 8 предложения 5 са едни и същи, и три по философия са същите.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Любен Корнезов:
Нека все пак да помислим тази комисия не трябва ли да има един заместник председател. Примерно, председателят излезе в отпуск, нещо стане, кой ще го замества. Защо да нямаме един стълб. Винаги имаме заместник-председатели.
Защо трябва тук да определяме с тайно гласуване. Нека парламентът да си определи дали ще е тайно или явно гласуване. Тайното гласуване е един от начините за гласуване. Това се определя от правилника. Но щом държите, нека да е.Ако искате тайно, тайно го направете. Но гласуването е лично и явно, освен когато Конституцията предвижда или Народното събрание реши да бъде тайно. Конституцията чл. 81, ал. 3 ни казва: или Конституцията казва тайно гласуване, или Народното събрание. Аз не казвам, че ще бъде противоконституционно, ако вие го запишете в закона. Но защо си връзваме предварително ръцете. Аз не виждам смисъла.
Искра Фидосова:
Нека да е тайно. По-демократично е.
Правим ли изречението за избора на председател или не? Ще има ли второ изречение в ал. 4 от предложението на н.пр. Тодор Димитров и Ивайло Тошев.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, искам да изкажа становище, че трябва да е отделно изборът на председателя и на членовете. Според мен, трябва да се запише, че Народното събрание избира отделно членовете на комисията и председателят с тайно гласуване.
И малко смут в ситуацията, като предложа примерно да е от 10 членове, петима да избира Народното събрание и по двама да се предлагат от Министерския съвет и от Президента. Това е предложението ми.
Искра Фидосова:
С това приключваме с § 11. Утре ще уточним изречението, което трябва да запишем в ал. 4.
Продължаваме с § 12.
Има предложение на Четин Казак да отпадне ал. 2
Има предложение и на н.пр. Димо Гяуров, което го имате пред вас.
Желаещи за изказване? Г-жа Петрова.

Жанета Петрова:
Това е от действащия закон, г-жо Председател. Не е наше предложение, така че както прецените.
Има производство за разглеждане на сигнали. Ако изрично се забрани да се разглежда анонимен сигнал, това означава, че аз не мога да се сезира.

Искра Фидосова:
§ 12. Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Четин Казак за отпадане на ал. 2. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма.
Анастас Анастасов:
Какво правите? Този текст го има в действащия закон. Ще отменим и онзи текст ли, след като сте против този. Или остава стария текст. Как аз мога да дам писмени доказателства за нещо, което няма писмено обективирана форма. Как ще дам писмени доказателства за нещо, което не е обективирано в писмена форма.
Жанета Петрова:
Ако фактите не са верни, никой от нас няма основание да се притеснява.
Анастас Анастасов:
Задавам въпрос. Преди около два месеца постъпва жалба в нашата комисия, в която се описва как е извършено убийство, къде е убиецът, къде е изхвърлено оръжието на убийството и длъжностни престъпления от дадена община с имена, с номера, но е анонимен сигнал. Аз какво да го правя? Да го хвърля в кошчето ли? Проверява се извършено престъпление. Проверява се конфликт на интереси.
Емил Радев:
Правя процедурно предложение да продължим нататък. Вече изгласувахме.
Жанета Петрова:
Но вие оставяте текста, което е по-сериозният момент. По този начин се лишава комисията от един източник на информация. Тази комисия разследва конфликт на интереси. Няма значение дали този, който си е писал името. Ще ви кажа и за една друга форма. Получихме много сигнали, които проверихме и които са подписани от Иван Стоянов, живущ в Дианабад, със записано ЕГН. Такова лице не съществува. Какъв е този сигнал? Хората след като не получават защита, единственият начин да ви уведомят, да уведомят съответния орган е това е да не си посочат името. Това е най-силната защита, но това не значи, че са клевети. Това не значи, че информацията, която тези хора предоставят не е вярна.
Самият факт, че тази комисия ще проверява конфликт на интереси, означава, че тя трябва да има такъв източник на информация. Примерно няма как да знаете кой брат, кой братовчед. Тези неща се знаят от хора, близки до лицето. И само то може да ви даде тази информация. Няма как да ги установи, защото няма как да провери 7 милиона български граждани на кого са роднини.
Реплика: Има си органи за това – ГРАО.
Жанета Петрова:
Това означава оценъчната дейност на комисията да минава през ГРАО. Т.е. комисията, за да образува преписка, трябва да прочете ГРАО и списъка на всички лица, които са в държавната власт. Комисията, примерно, ще чете търговския регистър и други регистри, когато се съсредоточава върху определено лице. Сигналът има предназначението на привлече вниманието на комисията към определено лице.
Искра Фидосова:
Продължаваме. Предложението на н.пр. Димо Гяуров за § 12. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Четиринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване основния текст на вносителя за § 12 само по ал. 1 с редакция да се изпише наименованието на комисията – до Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Който е „за” ал. 1 на § 12, чл. 23 по вносител, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 13. Има предложение на н.пр. Любен Корнезов да отпадне т. 1.
Димо Гяуров предлага да отпадне цифрата „1” в ал. 3 на § 13.
Н.пр. Тодор Димитров и Ивайло Тошев предлагат също да отпадне т. 1 по вносител и т. 2 – ал. 3 да се измени, както са предложили.
Предложението на Корнезов се съдържа в предложението на Димитров и Тошев.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Корнезов за § 13.
Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Димитров и Тошев, като буква „а” е същата като на г-н Корнезов. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване основния текст по вносител, като подкрепяме по принцип ал. 3, а т. 1 – ал. 2 се отменя, отпадна с гласуването на предложенията на н.пр. Корнезов и на Димитров и Тошев. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 14 има предложение на н.пр. Волен Сидеров.
„В чл. 25, ал. 2 точките от 2 до 5 се заличават.”
Има предложение на н.пр. Димо Гяуров за отпадане на цифрата „1” в текста на ал. 1.
Предложението на Волен Сидеров не следва да го подкрепяме. Защото там са проверките на заместник-министри, областни управители и т.н. Не знам каква е била идеята затова.
На н.пр. Димо Гяуров – не мога да преценя.
Подлагам на гласуване и двете предложения. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 14. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 15. Има предложение на н.пр. Димо Гяуров – тази разпоредба, която предлага вносителят, да важи и за комисията по т. 1. А комисията по т. 1 е нашата в парламента – комисията за установяване и разкриване на конфликт на интереси.
Жанета Петрова:
Как е възможно? Тя не е постоянен орган вашата комисия. Как е възможно само на вашата комисия да се дават правомощия. Този текст прави един паралел и казва, комисията, която е централен орган и една комисия само от всички възможни.
Искра Фидосова:
Вие смятате, че това по чл. 26 трябва да ваши за всички комисии ли?
Жанета Петрова:
Не мога да разбера защо само тази комисия?
Искра Фидосова:
Г-жо Петрова, Вие смятате, че всички комисии, а не само тази в парламента, а и тези в общинските съвети и където има други комисия, за тях трябва да ваши изискването на чл. 26.
Жанета Петрова:
Аз не мога да разбера аргумента на вносителя защо важи само за тази комисия.
Искра Фидосова:
Подкрепяте че трябва да важи за всички или за никой?
Жанета Петрова:
Според мен, не може за никого да важи, защото Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси има уникални възможности, които другите нямат. Не мога да разбера какъв е критерият само тази комисия да се включва. Просто не разбирам смисъла.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Димо Гяуров за § 15. . Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 15. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 16. Има предложение на н.пр. Волен Сидеров и група народни представители, което е същото – да важи само за тази комисия.
„Чл. 27, ал. 1 се допълва и добива следната редакция:
„Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, както и комисията по чл. 25, ал. 2, т. 1, се произнасят с решение в двумесечен срок от откриване на производството по чл. 23, ал. 1.”
Има и предложение на н.пр. Димо Гяуров, което е пак такова.
Жанета Петрова:
Според мен се създава паралелна власт на тази комисия. Да има два органа, които да действат паралелно, е абсурдно за мен.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Волен Сидеров и група народни представители за § 16. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Димо Гяуров за § 16. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване основния текст на вносителя по § 16. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Г-н Ципов иска думата.
Красимир Ципов:
Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание и да се върнем на § 12, чл. 23 за анонимните сигнали. Ние гласувахме само ал. 1.
Въпросът, който искам да задам е следният. В случая дали не се има предвид, като говорим, че „установяването на конфликт на интереси се извършва по сигнал”, дали не включва както анонимни, така и не анонимни.
Според мен ги включва и е хубаво в крайна сметка да се остави ал. 2, в която да кажем, че по анонимен сигнал комисията работи, ако е подаден в писмена форма и съдържа конкретни факти, които могат да бъдат проверени.
Много ви моля да вникнем малко по-сериозно в този текст.
Искра Фидосова:
Прав си за ал. 1. Тук идеята беше да има изричен текст по ал. 2.
„(2) Установяване на конфликт на интереси не може да се извърши по анонимен сигнал.”
Това е предложение за редакцията на ал. 2. Защото, ако отпаден ал. 2, в ал. 1, без това изречение, излиза, че се разширява.
Тодор Димитров:
Колеги, аз правя процедурно предложение да прегласуваме § 12. Разбирам, че такова е и желанието на колегата Ципов. С оглед на всички тези нови съображения, които се изказаха, мен лично ме убедиха, че трябва в § 12, чл. 23 да подкрепим ал. 2. Приемам и съображенията на вносителите.
Предлагам да прегласуваме § 12.
Димитър Лазаров:
Аз също съм съгласен с предложението за прегласуване, доколкото първата алинея по принцип говори за един сигнал, макар и не анонимен, той може да бъде достатъчно неперсонифициран, достатъчно общ, докато ал. 2 наистина ограничава възможностите на комисията да се сезира и то пак по решение (тя няма да се сезира автоматично) тя трябва да вземе решение, ако установи, че този писмен сигнал съдържа достатъчно конкретни факти, за да се извърши една проверка, поради което бих предложил да го прегласуваме и да приемем втора алинея.
Красимир Ципов:
Новата редакция на ал. 2 няма да е достатъчна, защото пак остава уточнението в ал. 1 за сигнал. Ние не казваме в ал. 1, че този сигнал не е анонимен.
Димитър Лазаров:
Предложението е да прегласуваме ал. 2. Аз също предлагам да го прегласуваме. Защото един сигнал може да бъде подписан от Бай Пенчо формално и да съдържа?!
Тодор Димитров:
Искам прегласуване на ал. 2, чл. 23, § 12.
Искра Фидосова:
Има две предложения за гласуване:
Едното е ал. 2 на чл. 23 по вносител да се прегласува.
Другото е редакция:
„(2) Установяване на конфликт на интереси не може да се извърши по анонимен сигнал.”
Подлагам на прегласуване текста на вносителя за ал. 2 на чл. 23.
Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Десет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложената редакция за ал. 2 на чл. 23.
„(2) Установяване на конфликт на интереси не може да се извърши по анонимен сигнал.”
Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
По § 17 има предложение на н.пр. Димо Гяуров.
Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Димо Гяуров за § 17, чл. 27а.
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване текста на § 17 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 18. Чл. 28 се отменя. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 19 има предложение на н.пр. Волен Сидеров и група народни представители.
Има и предложение от н.пр. Димо Гяуров.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Волен Сидеров за § 19. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
Който е „за” предложението на н.пр. Димо Гяуров за § 19, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Четиринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 19. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
Предложение на н.пр. Четин Казак за създаване на нов § 19а със следното съдържание:
Глава девета. Последици при установяване на липса на конфликт на интереси.
„Чл. 33а. В случай на решение на Комисията съгласно чл. 27, ал. 2, което не е протестирано от прокурора или на влязъл в сила акт на съда, с които се установя липса на конфликт на интереси, заинтересованото лице, ако е било уволнено, преследвано или по отношение на което са били предприети действия, водещи до психически или физически тормоз по повод на процедурата по установяване на конфликт на интереси, се възстановява на заеманата длъжност и има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди по съдебен ред.”
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Четин Казак за създаване на нов § 19а. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Димо Гяуров за създаване на нов текст – чл. 34а и чл. 34б. Колеги, виждате текста на с. 23 от доклада. Има ли желаещи за изказване. Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н. пр. Димо Гяуров. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
По § 20 и § 21 няма постъпили предложения.
Няма постъпили предложения и по § 22 и § 23.
Подлагам на гласуване текстовете на § 20, § 21, § 22 и § 23 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Който е „за” наименованието на раздела, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 24 има предложение на н.пр. Димитров и Тошев.
Подкрепяме по принцип предложението на н.пр. Димитров и Тошев за § 24 и се предлага следната редакция:
„§ 24. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон лицата по чл. 3, т. 25, които от 31 март 2009 г. заемат публични длъжности, подават декларация по чл. 12, т. 2. Обстоятелствата по т. 1, 3, 4 и 5 се декларират към датата на влизането в сила на закона, а по т. 2 – една година преди датата на влизането му в сила.
(2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон лицата по чл. 3, т. 25, които до 31 март 2009 г. са подали декларация по чл. 12, т. 2 и за които в периода от 31 март 2009 г. до влизането в сила на този закон е настъпила промяна в декларираните обстоятелства, подават декларация по чл. 12, т. 3.
(3) Започнатите до 1 април 2011 г. производства се довършват по досегашния ред.”
Който е за редакцията на § 24, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване § 25, § 26, § 27, § 28, § 29, § 30, § 31, § 32, § 33, § 34, § 35, § 36, § 37, § 38, § 39, § 40, § 41, § 42, § 43, § 44, § 45, § 46, § 47, § 48, § 49, § 50, § 51, § 52, § 53, § 54, § 55, § 56 и § 57 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
Има предложение за създаване на нови § 58 и § 59 със следния текст:
§ 58. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г., бр. 23, 42 и 82 от 2009 г. и бр. 15 и 18 от 2010 г.) в чл. 165 се правят следните изменения:
а) в ал. 6 думата „разкриване” се заменя с „установяване”;
б) ал. 8, т. 5 думата „разкриване” се заменя с „установяване”.
§ 59. В закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието (обн., ДВ, бр. 100 от 2005 г., изм. бр. 105 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 42 и 82 от 2009 г. и бр. 41 от 2010 г.) в чл. 10а, ал. 2, т. 6 думата „разкриване” се заменя с „установяване”.
Параграф 58 става § 60.
По принцип подкрепяме текста на вносителя за § 58, но тъй като има промени, се налага тяхното отразяване в редакцията.
§ 60. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник” с изключение на:
1. параграф 11 относно чл. 22а-22д, който влиза в сила от 1 януари 2011 г.;
2. параграфи 7, 8, 9 и § 11 относно чл. 22е - 22и и § 12-23 включително, които влизат в сила от 1 април 2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
Благодаря, колеги. С това приключваме с доклада за второ четене, с изключение на § 8, който ще гласуваме на утрешното заседание.
Продължаваме с следващата точка от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект (№ 053-03-155/07.10.2010 ) на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс: № 002-01-68, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г. и № 054-01-65, внесен от Емил Йорданов Радев и група народни представители на 30.07.2010 г.
По наименованието на закона няма постъпили предложения.
„Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.”
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 1 няма постъпили предложения. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 2 има предложение на н.пр. Христо Бисеров параграф 2 да отпадне.
Вносителите са съгласни да отпадне, т.е. да бъде отхвърлено предложението на вносителите.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров параграф 2 по вносител да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 3, няма постъпили предложения. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 4 не подкрепяме текста на вносителя. Вносителят е съгласен.
Подлагам на гласуване § 4 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Четиринадесет „въздържали се”.
По § 5 и § 6 няма предложения. Подлагам на гласуване анблок параграфи 5 и 6 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 7 има предложение на н.пр. Ивайло Тошев и Юлиана Колева в § 7 да отпаднат т. 1 и т. 2.
Предложението е комисията да не подкрепи текста на вносителя. Предлага редакция за § 7, който става § 5.
„§ 5. В чл. 274, ал. 4 се изменя така:
(4) Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.”
Първо подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 7. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Четиринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ивайло Тошев и Юлиана Колева в § 7 да отпаднат т. 1 и т. 2.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 7, който става § 5. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 8 има предложение на н.пр. Любен Корнезов.
Работната група предлага да не подкрепим ал. 1 и да подкрепим по принцип ал. 2.
Ще гласуваме предложението на г-н Корнезов на две части:
Първо подлагам на гласуване ал. 1.
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Четиринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване ал. 2 от предложението на н.пр. Любен Корнезов.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
Има предложение по § 8 и от н.пр. Христо Бисеров. Подкрепяме го по принцип.
Предложението на н.пр. Ивайло Тошев и Юлиана Колева също подкрепяме по принцип.
Подкрепяме по принцип и текста на вносителя за § 8.
Има предложение за редакция на комисията за § 8, който става § 6.
„§ 6. Чл. 280, ал. 2 се изменя така:
(2) Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10000 лв. – за търговски дела.”
Желаещи за изказване? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Не претендирам и не съм вещ по ГПК, но искам да попитам: Това важи ли за обективно съединените искове. Т.е. 5 иска за наемни отношения или за издръжка, които са в рамките на ...., защото всеки иск е отделно записан в една искова молба за по 4500 лв.
Ивайло Тошев:
Цената на иска е сбор от всички.
Емил Радев:
Цената на иска е сбор от 5 по 4500 и става 22500 лв., значи подлежи на касационно обжалване.
Искра Фидосова:
Всичко подкрепяме по принцип.
Подлагам на гласуване редакцията на § 8, който става § 6. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 9 има предложение на н.пр. Ивайло Тошев и Юлиана Колева да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ивайло Тошев и Юлиана Колева да отпадне § 9. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 9 по вносител отпада.
По § 10 и § 11 няма предложения. Подлагам на гласуване § 10 и § 11 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
Жанета Петрова:
Извинявайте, че се намесвам, но понеже останах, ще кажа.
Ако критерият е цената на иска, всеки уважаващ себе си адвокат ще предяви за 10001 лв. и така нищо не правите.
Искра Фидосова:
По § 12 има предложение на н.пр. Тошев и Колева. По принцип ги подкрепя.
По принцип подкрепяме текста на вносителя и предлагаме следната редакция на комисията за § 12, който става § 9.
„В чл. 396, ал. 2 се създават изречения втори и трето:
„При обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска, препис от частната жалба на молителя не се връчва на ответника. В случаи, че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба през Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1.”
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Тошев и Колева. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакцията на § 12, който става § 9. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 13 няма предложение. По принцип подкрепяме текста на вносителя и предлагаме редакция на комисията за § 13.
„§ 13. В чл. 413, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „от която не се представя препис за връчване”.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 14. Предлага се да не се подкрепи. Вносителят е съгласен.
Който подкрепя § 14 по вносител, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Четиринадесет „въздържали се”.
§ 15 също не се подкрепя. Четиринадесет „въздържали се”. Без „за” и „против”.
По § 16 има предложение за подкрепа по принцип на текста на вносителя и се предлага редакция на § 16, който става § 11.
„§ 11. В чл. 418, ал. 4 думите „с частна жалба” се заменят с „от молителя” и накрая се добавя „с частна жалба, от която не се представя препис за връчване”.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 17 няма предложения. Който подкрепя текста на вносителя за § 17, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Четиринадесет въздържали се. Не подкрепяме текста на вносителя.
По § 18 има предложение на н.пр. Христо Бисеров „в § 18 да отпадне ал. 2 на новия чл. 425а от ГПК.”
Подкрепяме по принцип предложението на н.пр. Христо Бисеров
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 18. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма.Четиринадесет „въздържали се”.
Предложение на комисията за нов параграф 12.
„§ 12. В чл. 431 се правят изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) За информацията по ал. 3, необходима за съответното изпълнително производство, както и за вписване на обезпечителни мерки по него, се дължи съответната такса. Таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника.”
2. Досегашните ал. 4 и 5 става съответно ал. 5 и 6.”
Колеги, коректна ли е редакцията тук с това, което говорихме на предишно заседание.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за нов § 12. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 19 няма предложения. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 19. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
Н.пр. Христо Бисеров предлага нов § 19а.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага редакция за § 19а, който става нов § 14 по доклада.
„§ 14. В чл. 435, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „както и постановлението за разноските”.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 20 и § 21 няма предложения. Подлагам на гласуване § 21 и § 22 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 22. По принцип подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 17 с редакция предложена от комисията:
„§ 17. В чл. 495 думата „прилага” се заменя с „прилагат съответно чл. 493, т. 2 и”.
Който подкрепя редакцията на комисията за § 17, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 23 има предложение на н.пр. Ивайло Тошев и Юлиана Колева. .
Юлиана Колева:
Този текст вече не го подкрепяме. Т.е. не само в чл. 544а, алинеи 4, 6 и 7 да отпаднат, а целият чл. 544а да отпадне.
Искра Фидосова:
Добре. Отхвърляме го не защото сме против като философия, а систематичното му място е в Семейния кодекс. Има преходна разпоредба за тази промяна.
По § 24. Комисията подкрепя по принцип вносителя и предлага на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА, § 24 да се раздели съответно на четири отделни параграфа.
Подлагам на гласуване предложената редакция на § 24а, § 24б, § 24в и § 24г по доклада.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Който подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 25 няма предложения. Който подкрепя текста на вносителя за § 25, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
Има предложение за създаване на нови § 25а и § 25б за промяна в Семейния кодекс и в Закона за българските лични документи.
Подлагам на гласуване предложената редакция за § 25а и § 25б по доклада.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 26 няма предложения. Който подкрепя текста на вносителя за § 26, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 27. Подкрепяме го по принцип с предложената редакция за § 27, който става § 26. Също няма предложения.
Който е „за”., моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
С това изчерпихме точка трета.
Продължаваме с точка четвърта.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г., № 054-01-92, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 16.11.2010 г.
Има думата г-н Ципов да представи мотивите на законопроекта.
Красимир Ципов:
Уважаеми колеги,
Данните от текущата демографска статистика от последните десет години очертават тенденции на засилваща се мобилност на населението, както вътре в страната, така и извън нея. Това на свой ред води до промяна в териториалното разпределение на населението по населени места и неговата социално-демографска структура.
С оглед на предстоящите задачи за разработване на стратегически документи за развитие на страната – Националната програма за развитие: „България 2020 г.” в контекста на „Стратегията Европа 2020 г.” и новия петгодишен програмен период за усвояване на европейските фондове – 2013-2017 г., е необходимо своевременното осигуряване на пълна, точна и адекватна статистическа информация за състоянието на населението, икономиката и обществото. В този смисъл се явява необходимостта от подготовка и провеждане на преброяване 2011 г. във възможно най-кратки срокове.
Законът за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г. (обн. ДВ, бр. 39 от 26.05.2009 г.) предвижда в чл. 3 преброяването да започне в 8:00 часа на 10 март 2011 г. и да приключи в 20:00 часа на 24 март 2011 г.
Направените анализи и разчети сочат като възможен срок за изтегляне на началото на преброяване 2011 г. от 01.02.2011 г. Предлаганите промени в закона засягат предимно промени на сроковете, свързани с предлагания критичен момент.
Направени са и някои технически корекции в други членове, целящи прецизиране на понятията и смисъла на нормативните текстове.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Ципов. Желаещи за изказване. Ивайло Тошев.
Ивайло Тошев:
Считам, че предложените промени са удачни и следва да ги подкрепим.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г., № 054-01-92, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 16.11.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
Колеги, както се уточнихме още в началото на днешното заседание, т. 5 остава за утре от 16:30 часа.
Благодаря на всички. Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова