Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 57

Днес, 25.11.2010 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Росица Дичева, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” и народните представители Любен Татарски, Огнян Стоичков, Павел Шопов, Иван Петров и Георги Андонов, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имаме необходимия кворум, за да започнем заседанието. В предварително обявения дневен ред се правят промени, както следва:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 054-01-90, внесен от Любен Петров Татарски на 12.11.2010 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Търговския закон, № 002-01-104, внесен от Министерския съвет на 22.11.2010 г.
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 054-01-77, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 11.10.2010 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 054-01-93 , внесен от Стефан Господинов Господинов и група народни представители на 16.11.2010 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-81, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 14.10.2010 г.
6. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за "Държавен вестник", № 054-01-59, внесен от Румен Иванов Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г. (продължение)
7. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданско процесуалния кодекс, № 054-01-4, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 22.01.2010 г.
8. Обсъждане на Проекти за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- № 054-02-78, внесен от Румен Иванов Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г. (продължение) и
- № 054-02-119, внесен от Мартин Димитров Димитров и Иван Николаев Иванов на 03.11.2010 г.
По първа и втора точка заседанието се ръководи от Тодор Димитров, заместник председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Тодор Димитров:
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 054-01-90, внесен от Любен Петров Татарски на 12.11.2010 г.
Колега Татарски, имате думата да представите законопроекта.
Любен Татарски:
Благодаря, г-н Председателстващ.
Уважаеми колеги,
Изработването на този законопроект беше предизвикано от приемането на Закона за държавна собственост съвсем наскоро от българския парламент и това наложи транспонирането на част от текстовете в Закона за общинската собственост. И ако сте се запознали с направените промени в законопроекта, а аз съм убеден, че сте го направили, сте се убедили, че повечето от промените едно към едно се отнасят към тези, които вече бяха приети в Закона за държавната собственост.
Съвсем накратко ще се опитам да ви запозная с мотивите и целите, които сме преследвали, когато сме изготвили предложеният на вашето внимание законопроект.
Освен необходимата промяна, свързана със Закона за държавната собственост, имаше и много предложения и искания от Сдружението на общините от различни кметове, които настояваха за конкретни промени в този закон.
Освен това, във връзка с бюджета на нашата държава за следващата година е необходимо, според мен, и би било добре този закон да се приеме сега до края на годината, за да могат общините да планират и своите бюджети и своите действия през следващата година.
Най-общо промените, които предлагаме в този закон, са свързани със следното:
Параграф 1 казва, че общините преди приемането на бюджета ще трябва да изготвят и общинските съвети да приемат годишна програма за управление и разпореждане с имотите, в която програмата задължително да залегнат и „обектите за изграждането на които е необходимо отчуждаването на частни имоти” и освен това, „обектите от първостепенно значение”. Тук също говорим за публични обекти от първостепенно значение. Това е необходимо да бъде извършено преди приемането на общинския бюджет, т.е. преди месец януари.
В § 2 предложенията за изменение са свързани с промяната на срока за отдаване под наем от 5 на 10 години, както го направихме и в другия закон. Тук даваме възможност отдаването под наем да се извършва без търг или конкурс, когато това е определено с конкретен закон или се отнася „за здравни и образователни и социални дейности”. На една от комисиите предложиха да се допълни и „хуманитарни дейности”, имайки предвид културни, спортни или нещо такова, което би могло да стане.
Промяната в § 3 пак е свързана с промяната на Закона за държавната собственост, които казват, че отчуждаването принудително за задоволяване на общински нужди може да се извършва и при наличие на одобрен подробен устройствен план, а не на влязъл в сила такъв по аналогия със Закона за държавната собственост.
По-нататък въвеждаме възможността за имотно обезщетяване при отчуждаване на имоти, което досега не съществуваше по същата аналогия и ред, както е в Закона за държавната собственост. В тази връзка по-подробно описваме що е то равностоен имат, което в оня закон го няма. Опитваме се да го дефинираме и да определим показателите на този равностоен имот, както и оценката на обезщетението – по какъв начин тя се прави, на каква база се изготвя, за да се избегнат проблемите, които съществуваха с оценките на отчуждаваните имоти.
Друга промяна, която кореспондира със Закона за държавната собственост това са сроковете, в които ако не бъде извършено мероприятието, собственикът на имота може да поиска отмяна на заповедта за отчуждаване и възстановяване на полученото обезщетение.
По-нататък, пропускайки през закона, искам да ви обърна внимание на един друг текст, който може да породи коментари в зала, а именно когато общините получават собственост имоти по силата на закон, а не покупко-продажба, замяна или други действия. В този случай ние предлагаме да обърнем процедурата, като даваме възможност и право на общините да актуват имота. Говорим аз имоти, които общините получават по силата на закон собственост. Колкото и рядко да е, това е възможно да се случи. Скоро ставаше въпрос в Закона за подземните богатства и там имаше такава опция, която, за съжаление, отпадна. Тогава общините актуват, вписват имотите и областният управител в 7-дневен срок е длъжен да го отпише. Защо предлагаме тази промяна? При досегашния ред е областният управител отписва и чак тогава общините го получават. Аз лично като кмет съм имал такъв случай. Комунални услуги – предприятие, което стана общинско предприятие, имаше интерес към един негов имот, областният управител така и не го отписа от актовите книги като държавни собственост. Така и ние нищо не можахме да направим с една собственост, която по закон е наша. За да игнорираме този субективен елемент и ролята на областния управител, който може да пречи за разпореждането с общинско имущество и общинска собственост, предлагаме този текст на закона.
Пазарни цени, равностойни имоти – това е описано точно. Ако е необходимо, ще прочета, но много точно казваме що е то равностоен имат – имат същите показатели на устройство и застрояване и притежават еднакъв характер на застрояване.
Колеги, ако ми позволите, ще ви дам един пример. В една урбанизирана територия, ако се отчуждава един имот, парцел, урегулиран поземлен имот, и му предоставим на въпросното лице в замяна друг такъв, този друг такъв трябва да има същите характеристики, а не имот, на който не може д се строи, имот с други характеристики за застрояване. Това означава, че му предлагаме равностоен имот, а не някакъв друг поземлен имот и това е изрично записано в закона, за да се спазва при такива процедури.
Най-накрая ще обърна внимание на два параграфа, които предизвикаха интерес и коментари в една от комисиите, когато се разглеждаше този закон. Това са § 25 и § 26 и вероятно ще има дискусия в залата.
Промени в Закона за енергетиката и в Закона за електронните съобщения. В досегашните текстове на тези два закона е записано, а това се отнася и за далекосъобщителните предприятия, това се отнася и за кабеларките, това се отнася и за ВЕЦ и за каквото се сетите от този род, чета дословно, че когато „Енергийните предприятия имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, тротоари, и други имоти публична собственост за прокарване, скачване, преминаване, поддържане и т.н. безвъзмездно”. Нашето предложение е думите „Безвъзмездно да използват” да се замени с „да използват”. Защо предлагаме това?
Досега тези предприятия злоупотребяваха с правото си, дадено им с този закон, минаваха през тротоари, площади, улици без да плащат нищо и след без да ги е грижа за възстановяването на тези терени, без необходимото съгласие от общинския съвет. Това създава една неравнопоставеност спрямо другите субекти и спрямо другите видове собственост. Даде се пример с община Гълъбово, където общината поставила много тежки условия на голям инвеститор в съответната община и едва ли не щяла да го прогони, като му поискала много пари. Това е възможно, ако имотът, през който минава проводът, е частна общинска собственост. Представете си, че един далекопровод или един електропровод, какъвто и да е той, минава през публична общинска собственост и през частна общинска собственост. Когато минава през частна общинска собственост, трябва да плаща, но влизайки в публична общинска собственост, не трябва да плаща. Не е редно. Всички вие знаете, че в общините има тарифи, има наредби, които регламентират правото, реда и размера на таксите, които се взимат за преминаване. Говорим за публична общинска собственост. Предложението е тази възможност да определят общините чрез решение на общинските съвети. Да не разделяме видовете собственост по отношение правото на ползване и преминаване през тях. Смятаме, че по този начин ще отговорим и на желанието на общините и на желанието на всички нас да им дадем повече възможности и в посока децентрализация и в посока на собствени приходи и в посока по-пълноценно и правилно да експлоатират, да се разпореждат с общинската собственост и да не дадем възможност на такива субекти, търговски дружества, фирми да се възползват от правото им, дадено им по закон, да ползват общинска собственост без да заплащат затова.
Тези два текста предизвикаха коментари и не случайно акцентирам върху тях. Смятам, че предложението и мотивите да го предложим са в посока на общините, на правото им да се разпореждат със своята собственост и да решават как това да става. Затова смятаме, че са правилно и се надяваме, че ще бъдат подкрепени от всички вас.
В общи линии това е, колеги, което на този етап мога да ви кажа. Но, разбира се, всякакви въпроси очаквам да чуя, като ще се опитам да отговоря и на тях. Благодаря.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-н Татарски. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси. Заповядайте.
Веселин Методиев:
На мен ми е много интересно да чуя един опитен човек като г-н Татарски, защото той е управлявал община, познава проблемите детайлно.
От моя скромен опит зная, че наличието на частна държавна собственост и публична държавна собственост е постигнатото като законодателно решение поради следния фундаментален мотив. Има собственост, която става неприкосновена в смисъл на необходима на цялото общество и затова тя е публична. Занимавал съм се с понятието частна държавна собственост, защото на български ми звучи като „дървено желязо” – хем частно, хем държавно. Смисълът на частната държавна собственост е, че държавата може да реализира определени действия, за да използва тази собственост да работи. Мисля, че същото се отнася и за общинската. Тя затова е частна общинска и публична общинска. Вашият аргумент, че публичната общинска е частна общинска, защото аз така го разбрах. След като го ползват, трябва да дойдат в общината и да кажат: Добър ден, г-н Кмете. Как сте? Вие да ги приемете или да им кажете да почакат малко. Защото ние живеем в Ориента и си знаем табиетите. Това нещо създава, според мен, много голяма опасност за хора, които не бих казал, че са изключително добросъвестни управители на своите общини, а са заети в своите размисли с други въпроси. Отваряте им врата за действие! Разбирате ме какво говоря? Визирам въпроса принципно, както се казва, но вие накрая го засегнахте. Защото това е първият въпрос, който възниква в човек като мен. Тук колегите юристи са много „по-висока топка” от мен и сигурно ще задават много по-сложни въпроси. Аз искам по-простичко да си го обясня.
Как се разсъждава от гледна точка на това защо изобщо трябва да има тогава публична собственост?
От къде ползвам аз за себе си аргументи? Когато се прави Конституцията на Княжество България, има един огромен дебат, който познавам в много големи детайли, затова как трябва да се направи конституционен текст, за да може да се изгражда това ,което днес наричаме инфраструктура. Тогава хората са се занимавали с ж.п. въпроса, с телеграфите – по-малки неща са били като инфраструктура. Днес инфраструктурата е нещо много по-голямо. Инфраструктура е енергийната система. Това е национален интерес. Това е над частния общински интерес, над частния интерес на кметството, на хората в една община и т.н. Друга голяма тема са телекомуникациите. Това също е национален интерес. Той не може да бъде общински. Той дори в някаква степен не може да бъде тясно ведомствен, на едно министерство – на земеделието, или на регионално развитие, или на транспорт и т.н. Поради тези големи стратегически интереси тази публична собственост е освободена за този голям национален интерес, както навремето е бил въпроса за ж.п. и за телеграфите в 19 век.
Сега, ако се съгласяваме за подобен вид промени, защото вие казвате за конкретни случаи. Нека да променим това и това. Например, да променим еди-какво си в Закона за съобщенията, в Закона за енергетиката. Не казвате дайте да го освободим по принцип. Но отваряте прецеденти. Тези прецеденти как гледат върху основния принцип? На мен това ми е интересно. Защото, ако аз си вдигна ръката и кажа „Да” на прецедента, след това трябва да кажа „Да” и на правилото и да кажа, че няма нужда от такава публична собственост, защото няма защо да се пази националният интерес.
Надявам се, че лаишкият въпрос на човек, който не е бил кмет, го разбирате от гледна точка на правилото. Защото на мен правилото ми е много интересно.
Вторият въпрос, който коментирахме, и с което Вие започнахте, е идеята да се дава по-голяма маневреност на общината в трудна бюджетна година, в недостиг, със собствеността – за 10 години (§ 2, чл. 14, ал. 7).
„(7) Свободни имоти или части от тях – публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок от 10 години при условията и по реда на ал. 2 след решение на общинския съвет.”
Това го разбирам като конкретен проблем за решаване на антикризисна ситуация, в смисъл като мярка да може да се добие някакъв доход за подпомагане на бюджета на общината. Не трябва ли да бъде рамкирано в по-кратко време. 10 години, ако погледнем от големия ъгъл, ще се окаже, че се съгласуваме, че тази криза ще бъде поне 10 години. Или както се шегува тук колегата и за следващата криза. Да е ясно за какво време го правим и защо го правим, защото пак опираме до тази публична общинска собственост, а не до частната общинска собственост, където общината си има права. Благодаря.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря. Г-н Татарски, за отговор.
Любен Татарски:
Г-н Председателстващ,
Г-н Методиев,
Въпросите са ви важни и принципни и естествено заслужават нашето най-голямо внимание, особено по отношение разпореждането с публична собственост, било то общинска или държавна. Тя не случайно, мисля 2003 г. се промени собствеността и влезе в сила това понятие „публична общинска собственост”. (Реплики: от 1996 г. е.) Добре. Както и да е! Така е решено, че трябва да има и такава собственост, която да задоволява особени нужди на населението и тя трябва да бъде по-неприкосновена. Разпореждането с нея е изключително ограничено и вие го знаете – колегите депутати юристи го знаят, че там има много сериозни ограничения по отношение на ползването и разпореждането с тази собственост. То не е нарушено в този закон. И това, което вие основно визирате – двете изменения в Закона за електронните съобщения и в Закона за енергетиката, когато се ползва точно такава собственост, не от големите НЕК и други такива държавни предприятия, но да кажем Телекомуникации и всички други, които ползват тази собственост е така. Този тротоар, този площад, тази улица не е просто ей така. Тя не случайно е публична собственост по закон определена, за да не може ей така някой ад прави нещо в нея без знанието, без решението, без санкцията на общинския съвет – на местните органи за самоуправление.
Що се касае за това дали трябва да бъде по някакъв начин заплащано това ползване, мисля че точно Вие споменахте Конституцията и там е казано, че никой не може да ползва без насреща да има някакво равностойно обезщетение. В случая ние не даваме повече правомощия на общините, а задължаваме тези, които ползват точно тази публична собственост да бъдат по-внимателни и да заплащат затова право на ползване, което законът им дава. Никой не ги спира да го правят. Въпросът е както всички други, така и те, примерно ВиК. трябва да си плащат правото на преминаване, което е свързано с поддържане на тази публична общинска собственост от общината. Това е смисълът на предложението. То не е целта да събираме повече пари в общинските бюджети, защото от това не влизат кой знае какви средства.
Що се касае до втория въпрос – до увеличаването на срока за наемите от 5 на 10 години, точно така го направихме в Закона за държавната собственост и то едно към едно кореспондира с него. Но съгласете се, че една такава собственост, която се отдава да ползване, макар и под наем за кратък период от време, върху нея нищо сериозно и трайно не може да бъде направено от който и да е наемател, като инвестиция, преустройство, ремонт, подобрение. И това се е имало предвид. Защото съм присъствал на обсъжданията на промените в Закона за държавната собственост, когато се увеличи срокът от 5 на 10 години. И не е целта сега да се даде възможност на някого да се облагодетелствува авансово. Знаете, че наемните вноски не се внасят в началото, така че дългият срок, според мен, не дава предпоставки за злоупотреба с разпореждането и ползването на общинската собственост, а би дало възможност за по-ефективно използване и на тези, които го ползват като наематели, да са по-спокойни в инвестициите, които евентуално влагат вътре.
И да не забравяме все пак, че разпореждането с тази публична общинска собственост е доста по-ограничено, включително и отдаването под наем. Там не може всеки да прави каквото си знае. Трябва да е свързано с основната функция на обекта, който е определен за публична общинска собственост. Така че аз лично не се притеснявам от злоупотреби в тази посока.
Благодаря.Дано да съм отговорил изчерпателно.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря ви, г-н Татарски. Колеги, има ли други въпроси и изказвания? Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Под формата на въпрос към г-н Татарски.
Убеден съм в добронамереността ваша и на колегите, които са правили този закон. Към г-н Методиев. Преди 1990 г. беше ясно. Имаше държавна собственост и лична собственост. Сега ги забъркахме – частна общинска, частна държавна, но няма да се връщаме назад.
Направихме един прецедент онзи ден със Закона за физкултурата и спорта – безпрецедентен случай. Отворихме вратата и ето сега, когато се даде възможност на публична държавна собственост, респективно собственост, даже безвъзмездно да се учредява суперфицията. Сега вървим към тази крачка и затова питам.
В § 2, ал. 7 се изменя така. Става въпрос изрично за публична общинска собственост в ал. 7 и препраща към чл. 12. Нали е така или поне аз така го разбирам. Като препращаме към чл. 12 – имоти и вещи, в конкретния случай публична общинска собственост се предоставя безвъзмездно за управление на юридически лица. И то всички юридически лица – частни субекти, фирми и т.н. Законът дава възможност така препращайки към чл. 12. Мисля, че тук прекрачваме всякакви разумни граници. Ще има хора, които ще злоупотребят с това. Там, където пари играят, знаете, че законите лесно се прескачат. А тук не отваряме ли много вратата?
Лично моето мнение е и аз го изразих в зала, даже си мисля да напиша една монография, че върху публична държавна собственост и публична общинска собственост не може да има други вещни права.
Това е смисълът на публичната собственост. Иначе тя ще бъде частна държавна или частна общинска – ползвайте ги, отдавайте ги под наем, каквото искате направете. Иначе публичната собственост се изчерпва от съдържание.
Признавам, че аз не познавам задълбочено вашия законопроект. Разбира се, че ще се запозная, но тук, набързо преглеждайки, не съм склонен да се съглася.
Любен Татарски:
Ще се опитам да отговоря на уважавания от мен г-н Професор.
Най-напред тук не говорим за учредяване на вещни права, а за право за отдаване под наем.
И второ, Вие цитирате чл. 12, но не съвсем докрай. Чета:
„Чл. 12. Имотите и вещите - общинска собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка.”
Това и досега си съществуваше. И досега общините предоставят безвъзмездно на юридически лица, които са на бюджетна издръжка – социални служби и разни други, безвъзмездно. Това и досега е така. Ние не го променяме. Така че безвъзмездното не го налагаме сега отново. Говорим само за публична общинска собственост.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря, колега Татарски. Има думата г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Уважаеми колеги, аз бих искала с първата част от изказването ми да внеса една яснота в промяната на ал. 7. Това, за което г-н Корнезов отвори дума, е във втората хипотеза на тази алинея.
„(7) .... Части от имоти-публична общинска собственост, които са предоставени за управление по реда на чл. 12. могат да се отдават под наем при условие, че не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които съответния имот е предоставен за управление.”
Т.е. те вече са предоставени по реда на чл. 12 на лицата, на които могат да бъдат предоставени. Но тези имоти като цяло не се ползват от лицата, на които са предоставени и тогава тези части, които не се ползват, могат да се отдават под наем. Те вече могат да се отдават под наем възмездно на други лица. Разбирате ли? Става въпрос за това, че те вече са предоставени. Тези обекти, които се предоставят, обаче не се ползват, е те да могат да бъдат отдавани под наем. Но ако имаме един единен имот, който не може да бъде разделен по начин, че едната част да се отнеме, а другата да продължи да се ползва, тогава вече не знам как би могло да се прекрати това безвъзмездно ползване и да се върне на общината, ако имотът не може да бъде разделен и разграничен.
Затова ли става дума, г-н Татарски? (Да.)
Аз имам една друга критика към този текст. Ако забележите сегашната редакция на ал. 7, ние говорим за свободни имоти или части от тях публична общинска собственост в досегашната редакция, които не подлежат на концесиониране. Там е дадена възможност на общинските съвети да преценят и да предоставят под наем за срок до 5 години, както беше досега. Сега в новия текст на ал. 7 отпада условието, че тези имоти не подлежат на концесиониране. Според мен, не би трябвало ние да подменяме основния начин на предоставяне на тези обекти, а именно концесионирането, с отдаване под наем.
Наистина е въпрос на преценка дали са много или са малко тези 5 години и дали би могло да се разшири това отдаване под наем със срок до 10 години, но ограничението, че това правило трябва да важи само за обектите, които не подлежат на концесиониране, трябва да остане. Защото какво пречи тези обекти да бъдат отдадени на концесия, ако те могат да бъдат отдадени на концесия.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря. Други изказвания, колеги? Заповядайте, г-жо Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Като продължение на казаното досега.
И в предишните закони, които гледахме, съм се изказвала и мен лично много ме смущава това, което започва да се случва – публичната и държавна и общинска собственост да има възможност за разпореждане, за учредяване на вещни права, отдаване под наем и т.н., говоря концептуално, защото се променя смисълът от това да има публична, и да има частна собственост. Имах своите възражения, но за съжаление така че случи, че не можах да се изкажа и по Закона за спорта. Тогава едва ли не излезе, че съм голям противник на спорта да се изграждат големи обекти за спорт, дойдоха да ми обясняват депутати от различни парламентарни групи, а не само от управляващите, а и от тези, които са твърда опозиция и ми обясняваха, когато им задавах въпроса: Защо не си трансформирате по съответния ред публичната собственост в частна и си правете каквото искате и си постройте който искате стадион, получих отговор, който съвсем ме притесни. Отговорът беше защото ще се явят реституционни претенции – нещо, което колегите тук подсказват, че е логиката да се върви само през публична собственост, а не да се превърне публичната общинска в частна общинска. Като стане частна общинска какъв й е проблемът на общината да си отдава под наем на който иска. Само че през тези промени, с които ние държим едни имоти в публична собственост, фактически възпрепятстваме претенции за частна собственост и обезщетения на хора, което е абсолютно нередно. Защото какъв и е проблемът на общината тук, нали с решение на общинския съвет, трансформирайте си я в частна общинска собственост. Нали е във ваши ръце управлението на общинската собственост. Може да не съм запозната в тънкостите. Обаче да се пипа публичната общинска собственост и то да се пипа по усмотрение на един или друг управляващ съответната община, мен лично ме тревожи. Не казвам, че са не добронамерени хората – кметове и общински съвети. Когато гледахме държавната собственост видях колко повече условия все пак се създадоха и в Закона за държавната собственост и в Закона за физическото възпитание и спорта накрая все пак, за да може нещо да се прави, има много тежки процедури, през които трябва да се мине.
И още нещо ще кажа, защото все пак при държавната собственост, макар и да се бръкна, което според мен не трябваше да се прави, все пак има някаква по-висока степен на защита да няма злоупотреби. Защото се решава на много по-високо ниво и за много по-малко неща. Едно е да се каже, че решава Министерският съвет, съвсем друго е да решава общинския съвет. Няма да кажа община, защото ще се обидите, че на дадена община кметът и общинските съветници не са най-съвестни, принципни и не желаят доброто на общината. По-различно е. Ние всички сме видели, че на ниво община белите са много повече. Пъстри общински съвети, пазарят се за какво ли не, през различно сдружаване кметът започва да прави недопустими компромиси на някои, които си прокарват определени лобистни интереси, от различни странни политически конфигурации, които се получават и обикновено са икономически. Това, което тук позволяваме, мен ме плаши. Казвам го съвсем откровено. Плаши ме, защото могат да се направят неща, които сигурно не са в замисъла на законопроекта. Но нали знаете, че пътят към ада е покрит с добри намерения. Това може би добро намерение, което е заложено, мен лично ме притеснява. Вярно е, че е имало 5 години досега. Този закон, който даваше да се пипа публичната общинска собственост, даде основание да се пипа и публичната държавна собственост. Това беше аргументът, когато започнахме да спорим помежду си. Ако въобще остане, поне моля ви върнете петгодишния срок и върнете текста да минава през по-сложни процедури, както е било. Защото за публичната държавна е по-тежка процедурата и може по-дълъг срок да дадеш. Но за тази по-лека процедура, която имаме в общинския съвет, при доста неясни конфигурации, които са и в момента, а ще бъдат и в бъдеще, да не си правим илюзии и при следващите местни избори, пак ще го има това, рисковете като чели са повече от плюсовете.
Така че аз с притеснение няма да подкрепя този законопроект.
Предс.Тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-жо Михайлова. Г-н Татарски, заповядайте.
Любен Татарски:
Бих искал да отговоря на г-жа Колева и на г-жа Михайлова и да разсея притесненията им. Надявам се, че не сте предубедена и ще се опитам да ви разубедя.
Предложеното изменение касае промяна на срока от 5 на 10 години.
Другото, за което изразявате притеснения – части от публична общинска собственост, които да могат да се отдават по този ред. Представете си едно училище, на което не е отпаднала необходимостта и то не може да бъде превърнато в частна общинска собственост, но една част от него – стол или спортна зала, или някакво друго помещение, то да може да се отдава под наем. И естествено в хипотезата на чл. 12 за юридически лица по определен ред. Съществената тук промяна е от 5 на 10 години.
Що се касае до взимането на решение. Вие казахте по-облекчен режим. Аз не смятам, че областният управител като взима решение за отдаване под наем на държавна собственост, неговото решение е по-издържано, отколкото на общинския съвет. Общинският съвет взима решение и задължително е с търг или конкурс извън случаите, изброени и досега в закона за определени видове дейности, когато се допуска и сега се предлага това да става без търг и конкурс. То е задължително след решение на общинския съвет.
Що се касае до концесионирането и защо е отпаднал този текст. То и досега не е ясно кои обекти публична собственост подлежат на концесиониране. Не е ясно! Всеки един обект публична собственост може да бъде. Така че този текст се обезсмисля, ако остане това условие. Това е от стария текст на закона. Не пречи. Това е все пак решение на общинския съвет.
За да приключа с отговора на тези въпроси, искам да ви кажа и с това трябваше да започна, че имаме писма в подкрепа от Националното сдружение на общините, от Столична община от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Естествено, ще кажете!
Г-жо Михайлова, сега съм в ролята на хибрид между кмет и народен представител. Не може да ме упреквате в лобизъм. Аз го приемам това като комплимент. Опитал съм се, опитали сме се първо този закон да го адаптираме към Закона за държавната собственост и конкретният случай е точно такъв и второ, да решим проблеми, които и аз като кмет съм ги срещал. Няма как да се разпореждаш с част от такава собственост, защото законът не позволява, а ученическият стол се руши. Какво правим? Благодаря.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря. Други изказвания? Заповядайте, колега.
Павел Димитров:
Аз имам въпрос, г-н Председателстващ.
Може би най-неудачния пример дадохте с училището. Ако това помещение в училищния двор и някои не добронамерени успеят да си осигурят мнозинството от общинския съвет и го направят кафене и там се пласират наркотици, какво правим.
Любен Татарски:
Отиваме в крайност. Отдаването под наем е свързано и може да се използва според предназначението на обекта. Не може в стола на училището да се направи някаква работилница. (Но кафене може.) В училището и без да има кафене, се разпространяват наркотици, ако това е притеснението, за съжаление. Едва ли тази промяна ще доведе до това.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря, колега Татарски. Други изказвания? Юлиана Колева.
Юлиана Колева:
Само с едно изречение. Пропуснах да кажа, че като цяло законопроектът, според мен, е необходим в тази част, която уеднаквява разпоредбите за отчуждаване на имоти от първостепенно значение или точното наименование не мога да сетя. Става въпрос за инвестиционните проекти, които трябва действително да бъдат подпомогнати. Така както го направихме със Закона за държавната собственост, така е редно стане и в Закона за общинската собственост с препоръката г-н Татарски да преосмисли идеите си по първите параграфи.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-жо Колева. Да не забравяме, че сме на първо гласуване.
Колеги, ако няма други изказвания, да преминем към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 054-01-90, внесен от Любен Петров Татарски на 12.11.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Търговския закон, № 002-01-104, внесен от Министерски съвет на 22.11.2010 г.
От Министерството на правосъдието ще представи законопроекта г-жа Росица Дичева.
Росица Дичева:
Уважаеми г-н Председателстващ,
Уважаеми дами и господа народни представители,
С проекта на Закон за допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет, предлагаме приемането на разпоредби, гарантиращи съответствието на българското законодателство с изискванията на Директива 2009/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за изменение на няколко директиви по отношение на изискванията за изготвяне на доклади и документи при сливания и разделяния. С изискванията на посочената Директива 2009/109/ЕО се цели да се увеличи конкурентоспособността на дружествата в Европейския съюз чрез намаляване на административната тежест върху тях с 25 на сто до 2012 г.
По-важните облекчения, които се предвиждат, са следните.
Дава се възможност при преобразуване на дружества да не се съставя писмен доклад за преобразуването и да се изключи задължението на управителните органи на всяко от преобразуващите се или приемащи дружества за информиране на общото събрание на съдружниците или акционерите за всяка промяна в имуществените права и задължения, настъпила между изготвянето на договора и плана за преобразуване и деня на общото събрание, ако всички съдружници и акционери в преобразуващите се и в приемащите дружества са изразили писмено съгласие за това.
Друго по-важно облекчение е предвидената възможност да не се изготвя счетоводен баланс в случаите, когато имитентът, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар, публикува шестмесечни финансови отчети и всички съдружници и акционери в преобразуващите се дружества и в приемащите дружества са изразили писмено съгласие за това.
Предвижда се предоставяне на материалите – договор или план за преобразуване, доклад на управителния орган, доклад на проверителя и други и по електронен път, по начин, който позволява на съдружниците или акционерите да ги изтеглят и отпечатат.
Друго облекчение е, че не е задължително да се изисква одобрение на сливането от общото събрание на придобиващото дружество.
Това е в общи линии, което предлагаме, като изменения в Търговския закон.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Радев, имате думата.

Емил Радев:
Приветствам този законопроект. Той е една крачка към намаляване на административната тежест. Но имам няколко въпроса.
И по-точно, в § 3, в чл. 263к, ал. 2 се добавя ново изречение: „както и да поиска от съда да допусне надлежно обезпечение на вземането чрез запор или възбрана по реда за обезпечаване на искове.”
Какво се има предвид? Обезпечение на бъдещи искове ли ще правим. Така написано, ние сме в хипотезата, когато още нямаме иск.
Второ, кога ще има право да иска кредитора това обезпечаване? Когато му се откаже по някакъв начин да се удовлетвори и чак след това в един последващ момент ще има право да прави обезпечаване по реда, примерно, на обезпечаване на бъдещ иск. Или може още в самото начало да го направи това нещо и оттам нататък да пристъпи към първата хипотеза.
Росица Дичева:
Това предлагано изменение изцяло съответства с разпоредбата на директивата, съгласно която държавите трябва да гарантират правото на кредиторите да се обърнат към съответния орган – административен или съдебен, когато тяхното вземане е застрашено, или когато не са получили съответните гаранции от преобразуващото се дружество.
Емил Радев:
Добре. Пак питам в кой момент ще могат да употребят това свое право. Кога ще разберат, че са застрашени? Когато предходната хипотеза се е сбъднала? И пак питам. По кой ред точно ще искат това обезпечение.
Защото ако е обезпечение на бъдещ иск, в един момент съдът ще им го допусне и ще им даде едномесечен срок да предявят иска. Какъв иск ще предявят тогава?
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви. Отговор на въпросите, които зададе колегата? Ако нямате какво да допълните, да продължим нататък.
Росица Дичева:
Аз мисля, че е ясна разпоредбата.
Предс. Тодор Димитров:
Колеги, има ли други изказвания? Ако няма, минаваме към гласуване. Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
И в момента и в сегашния ГПК и в предния ГПК винаги има обезпечаване на бъдещ иск – дава се срок за предявяване на иск. Какво ново казваме тук? Нищо ново не казваме. Това са азбучни истини на обезпечителния процес. Ще гласувам за, но трябва да се види по-ясно.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, колега Корнезов. Явно между първо и второ четене ще трябва да има промени.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Търговския закон, № 002-01-104, внесен от Министерския съвет на 22.11.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Благодаря.
Искра Фидосова:
Колеги, продължаваме по дневния ред.
По трета точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 054-01-77, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 11.10.2010 г.
Разполагате с доклада.
По наименованието на закона – Закон за изменение и допълнение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Предложението е да подкрепим наименованието на закона. Желаещи за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 1 има предложение за подкрепа на текста на вносителя и предложение за редакция на § 1.
„§ 1. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2.
„(2) Председателят на Народното събрание изпраща подписката на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГД „ГРАО”) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която извършва незабавно служебна проверка. Когато ГД „ГРАО” установи наличието на необходимия брой подписи, изискуеми по чл. 10, ал. 1, т. 5 или ал. 2 преустановява проверката и изготвя протокол, който се изпраща на председателя на Народното събрание.
2. Досегашните ал. 2, 3, 4, 5 и 6 ставата съответно ал. 3, 4, 5, 6 и 7.
3. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „или 3” се заменят с „или 4”.
Желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 2 също няма постъпили предложения. Подкрепя се текста на вносителя с предложение за редакция на комисията със следното съдържание:
„§ 2. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова алинея 2.
„(2 ) Председателят на общинския съвет изпраща подписката на ГД „ГРАО” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която извършва незабавно служебна проверка. Когато ГД „ГРАО” установи наличието на необходимия брой подписи, изискуеми по чл. 27, ал. 1, т. 3 или ал. 2, преустановява проверката и изготвя протокол, който се изпраща на председателя на общинския съвет.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „и 2” се заменят с „и 3”.
Желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 3. Няма постъпили предложения. Предложението е да подкрепим текста на вносителя. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Има предложение за нов § 4 от т.пр. Красимир Ципов, Ивайло Тошев и Юлиана Колева. Предлагаме на Комисията да подкрепи предложението със следното съдържание:
„Да се създаде нов § 4 с редакция от Комисията.
§ 4. В чл. 57, ал. 5 се създават изречения втори и трето:
„Кметът изпраща подписката на ГД „ГРАО” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която извършва незабавно служебна проверка. Когато ГД „ГРАО” установи наличието на необходимия брой подписи, изискуеми по ал. 1, т. 3 преустановява проверката и изготвя протокол, който се изпраща на кмета на общината.”
Изказвания? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
„Преходни и заключителни разпоредби.”
Предложението е Комисията да подкрепи текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 4 има постъпило предложение на н.пр. . Красимир Ципов, Ивайло Тошев и Юлиана Колева.
Предложението е да го подкрепим с редакция на комисията за § 4, който става § 5.
„§ 5. (1) Този закон се прилага за предложенията за национален и местен референдум, за които уведомленията по чл. 12, ал. 2, т. 3 и чл. 28, ал. 2, т. 3, както и за предложенията чрез национална гражданска инициатива, местна гражданска инициатива или общо събрание на населението, които са постъпили при съответния компетентен орган преди влизането му в сила.
(2) Срокът по чл. 13, ал. 8 не тече за времето, необходимо за извършване на проверката на подписката по чл. 13, ал. 2 от ГД „ГРАО” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(3) Едномесечният срок по чл. 30, ал. 1 не тече за времето, необходимо за извършване на проверката на подписката по чл. 29, ал. 2 от ГД „ГРАО” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Желаещи за изказване? Няма. Който подкрепя редакция за § 5, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 5. Предложението е да подкрепим текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Желаещи за изказване? Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Цепов:
Правя предложение Комисията да подкрепи отпадането на § 5. Ще влезе в сила по общия ред.
Искра Фидосова:
Който е „за” отпадането на § 5, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Колеги, в момента ми подсказват, че може да дойдат и някакви други закони. Докато мине, може да дойде и някакво друго искане и пак ще сме в същата ситуация. А трябва да дойде, защото изтича срока след една седмица.
Любен Корнезов:
Тогава да го оставим.
Искра Фидосова:
Колеги, подлагам на прегласуване. Който е „за” оставането на § 5, който става § 6, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 054-01-93, внесен от Стефан Господинов Господинов и група народни представители на 16.11.2010 г.
От групата народни представители тук са господата Иван Петров и Георги Андонов. Моля вносителите да представят мотивите за законопроекта.
Иван Петров:
Колеги, с нашите колеги от смесените райони внасяме промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия. Предполагам, че имате пред вас онези текстове, които смятаме, че трябва да отпаднат. Тези наши предложения са продиктувани от факта, че ни бяха подсказани от самите тютюнопроизводители най-вече от турския етнос.
Предлагаме да отпаднат чл. 11, чл. 16 и чл. 33, ал. 1, като ал. 2 на чл. 33 става единствена алинея.
Каква е целта? Да се разруши монополът на онези фирми, които организирано изкупуват тютюна. Искаме да се получи либерализация на пазара на тютюна, най-вече при изкупуването му, което да доведе до повишаване на цените на тютюна и да се стигне до онези ценови нива, каквито има в момента в Гърция. В момента в Гърция е около 4.70 евро.
Ако се либерализира този пазар, предполагаме, че онази част от субсидията, която досега държавата даваше, като марж ще бъде покрита от новите ценови възможности. Дори тази цена, която преди малко ви казах, може би ще бъде надмината.
Това е най-общата философия н промяната в закона. Ако имате въпроси, заповядайте.
Искра Фидосова:
Благодаря на вносителите. Колеги, желаещи за въпроси и изказвания? Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Аз искам да внеса едно уточнение. Знаете, че нашата парламентарна група има особена чувствителност към тази материя, но за съжаление, първо, аз не съм специалист в нея и второ, доколкото аз знам не е минал законопроектът през Комисията по земеделието и горите. Ако греша, ме поправете. Ако това са наистина целите, които преследва – да се повиши цената на тютюна и ако това наистина е реално, това звучи добре.
Аз не искам да гласувам по начин, по който не съм убеден дали ще се сподели от моята парламентарна група. Затова ще гласувам „въздържал се”. Не че не подкрепям целите, ако те са такива. Напротив, ако ме убедят моите колеги, че това наистина е така, ние в пленарна зала ще гласуваме „за”. В момента не мога да гласувам „за”, тъй като не съм специалист и не съм убеден. Благодаря.
Иван Петров:
Може би само да допълня. Г-н Казак, в моето изказване казах, че тези промени бяха продиктувани от вашия електорален потенциал. С нас искаха срещи доста хора. Направихме възможни тези срещи и идват нещата отдолу нагоре. Не сме го предизвикали ние като мотив. Могат да го потвърдят и колегите от останалите региони.
Георги Андонов:
Уважаеми колеги, само още две-три думи по този закон. Досега тези текстове, които бяха залегнали в Закона за тютюна и тютюневите изделия целяха най-вече това определен кръг от фирми да имат право да търгуват с непреработения, суров, не манипулиран тютюн. Процесът, който върви в самия тютюнев отрасъл до крания продукт – самите цигари, е следният. От една страна, е самият производител, имаме фирмите по чл. 11, така наречените лицензианти-изкупвачки на непреработен зелен тютюн. Имаме фирмите по чл. 24 от този закон – манипулатори, които манипулират зеления тютюн и фирмите по чл. 24, ал. 2 – фирмите-производители на тютюневи изделия. В момента вече държавата няма право да субсидира тютюневия сектор по чл. 18 от този закон на базата на произведено количество суровина. Забраната е на базата на факта, че вече сме пълноправна членка на Европейския съюз ши имаме споразумение със страните членки.
Тук повече въпросът е от правна гледна точка вие да си кажете мнението, за да може ако има някакви забележки, просто да ги отчетем.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Андонов. Г-н Емил Радев има въпрос.
Емил Радев:
Целта на закона е много похвална. Аз има само един правно-технически въпрос.
В законопроекта пише да отпадне чл. 11. Искате абсолютно всичко ли да отпадне, защото тук, примерно, в ал. 2 се дава, че „производството и изкупуването на тютюн се осъществява чрез писмени договори между купувачите и тютюнопроизводителите или техните организации, признати по реда на наредбата по чл. 9, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, които се сключват в началото на всяка производствена година, но не по-късно от 31 март. Не могат да се сключват договори без удостоверение за квота. Лицата по ал. 1 са длъжни да предложат на производителите договори в съответствие с получената от тях квота.”
Дали не искате само ал. 1 да отпадне? (Целият чл. 11 да отпадне.) С две думи и форми на договори и всичко. (Да.) Добре.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Не съм, както каза и г-н Казак, специалист в тази материя. Доколкото разбрах става въпрос, че досега тези фирми са били лицензирани. Аз искам да попитам съобразено ли е отпадането на тази възможност само на лицензираните фирми да изкупуват със срока на лицензиите. Ако този срок е бил възмезден, какво ще се получи, ако преждевременно се прекрати този договор, ако е бил възмезден. В самите договори или при предоставянето на лицензии има ли условия, че тази лицензия се предоставя, примерно, за две години или за една година, или за три години. Помислили ли сте какво би се случило, ако предсрочно се прекрати и ако това е било предхождано от внасяне на някаква такса за получаване на тази лицензия. Това ми е правният въпрос. И ако е така, помислете от кога ще влезе в сила този текст.
Георги Андонов:
Г-н Лазаров, благодаря за този въпрос.
В текстът на чл. 11 е записано, че разрешение от Министерския съвет за изкупуването на тютюна което е по чл. 11 се дава на базата на чл. 21, ал. 1. В чл. 21, ал. 1 има изисквания за покриване по отношение на това те да имат възможността да преработват неманипулиран зелен тютюн. Сега ние си оставяме идеята на закона – оставяме си фирмите, които се водят на регистър по чл. 21, ал. 1, които манипулират суров тютюн в България, но даваме възможност на повече фирми - юридически лица - дружества, да имат право да търгуват със зелен неманипулиран суров тютюн.
Това е идеята на закона. Самите лицензии са определени с чл. 21, който не отпада.
Предс. Тодор Димитров:
Колеги, други изказвания по законопроекта? Няма.
Колеги, подлагам на първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 054-01-93, внесен от Стефан Господинов и група народни представители на 16.11.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Благодаря, колеги.
Искра Фидосова:
Колеги, преди да продължаваме със следващата точка от дневния ред, искам да ви съобщя за постъпилото предложение от колеги от Комисията точки 6 и 8 от дневния ред да отпаднат, тъй като днес не могат да дойдат вносителите. И фактически за днешното заседание остават следващата т. 5 и т. 7, която ще бъде последна за днес.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-81, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 14.10.2010 г.
Давам думата на колегата Шопов да представи законопроекта.
Павел Шопов:
Колеги, ще се опитам да ви убедя, като г-жа Колева няма да я убедя, защото нея никога досега не съм успявал да я убедя в нито една от моите тези, но това е нормално. Така че тя отпада от тези, които ми предстои да убеждавам.
Юридически и политически съм убеден в това, което казвам, защото много съм мислил и съм го съгласувал със сериозни юристи, които не като чиновници пишат: „Това не може да стане!” и му придават противозаконност и противоконституционност, каквато не съществува. Занимах се с някои неща, които е писал конституционния съдия Пунев. Знам, че са работили в Пловдивския университет от специалисти по външно право точно по темата за заменките и тяхната нищожност, обоснована по подобен начин. Това ще излезе в скоро време, така че това няма да бъде последният ми опит.
И Софийският университет има подобни разработки. Може да видите книжка 10 на Правното списание. Но както и да е.
Тезата е ясна. Чл. 26 е познат на всички ни, особено на цивилистите, който е от 1952 г. и .все още държи и не го променяме. Ако исторически го тълкуваме, имаше един текст, който отпадна в началото на 90-те години и който беше, че нищожни са договорите, които противоречат на правилата на социалистическото общежитие, и тогава само да се беше махнало „социалистическото” и да беше останало само на правилото на обществен морал и интерес, тези договори за сделките щяха да бъдат нищожни. Защото отвсякъде разкриват признаците на една противообщественост и на противоречие на интереса на обществото, държавата, противоморалност и още други неща, които няма да продължа да ги изброявам. Ясно ви е какво значат тези договори, за които се казва всъщност, че от тях има изключения и били нормални договори едва ли не. Така че покрай изключенията и целта на всички, които поддържат тезата това да не се приема, се запазват и огромната част от тези договори, за които всички знаят какво носят в себе си – каква несправедливост, какъв заряд на напрежение, какво се изискваше от нас от Европейския съюз преди няколко месеца – темата заглъхна, но тя отново ще ескалира. За такава нищожност, за която аз предлагам решение, пледираха и NJ, които преди няколко месеца в подобен вид предложиха да се приеме една нищожност на договорите, защото имаше основания затова.
Чл. 26 такъв, какъвто е в момента, съдържа едни основни правила, говорим като юристи, които противоречат на Закона за договорите или го заобикалят. Значи нищожността на договорите за заменките разкриват точно тези белези. Те противоречат на закона, защото са извършени при толкова много нарушения на закона. Няма смисъл да изброяваме оценките, начина по който са правени, многократните занижавания. Чисто и просто затова се правеха заменките, за да се заобиколи законът. Договорите, които накърняват добрите нрави и тук става вече въпрос за нещо, включително и договорите върху неоткрити наследства, тук текстът въздига някои договори, които са нищожни. Ал. 2 продължава с други договори, които са нищожни и с ал. 3 не предлагаме нищо друго, освен да се въведе още едно основание за нищожност. Тук то е родово, така да го наречем, защото има предвид определени обществени отношения във вид – признакът е извършени сделки с недвижими имоти чрез замяна. Това е идеята.
До сделки с абсолютно неравностойни престации дадено и получено и Върховният съд в много решения обявява такива сделки за нищожни вече със съдебно решение за стотиците и хиляди заменки, които са извършени. Това, разбира се, е неработещо, затова тази нищожност се обяви по силата на закона.
Тук възниква най-голямото противодействие. Знам какво е – закон с обратна сила, с обратно действие. Това е абсолютно забранено единствено и категорично в наказателното право, както по отношение на наказателния материален закон, така и на процесуалния. В гражданското право това не е забранено. Напротив, могат да се дадат редица случаи в гражданското право на преуреждане на отношения на предишни извършени отношения, така че в гражданското право това е несериозен и абсолютно спекулативен аргумент. Там действието на закона, както го посочваме, може да бъде прието с обратна сила.
За противоконституционност се говори много често. Какво противоконституционно има в това да се защити държавната и обществена собственост, защото тук аргументът винаги е посяга се върху правото на собственост, но коя собственост. Която е получена и която собственост се основава на престъпления, на противоречия в закона, дори според сега действащия чл. 26 Върховният съд може да тълкува и може да взима такива решения. И ги взима по отношение на дадени сделки. Тук притеснението, че това ще отпуши и други подобни радикални решения в други правоотношения, каза се, че може да се иде и към приватизацията. Да, някои наистина могат да се притеснят, че може да се отнесе и до там едно подобно разрешение. Но какво от това? Това би било съвсем обществено оправдано и дори необходимо с оглед на тази приватизация, за която ние знаем, че се извърши последните особено 10-15 години.
Другото притеснение, че видите ли имало преобретатели трети лица, имало застроени и разпоредени имоти. Тук могат да се направят, да се създадат хипотези между двете четения, които да предложат разрешение за тези случаи. Примерно, може да се разсъждава за евентуална невъзможност за заменителите да доплатят цената до действителната, да кажем от 14 ст. до 150 евро, защото това е много често случвало се. Това е едната възможност.
Друга възможност е със закона да се даде след обявяването на нищожността на тези сделки възможност за приоритетно изкупуване на досегашните заменители на тези имоти, които искат да задържат за себе си, но като доплатят до действителната им цена. Това също е възможна хипотеза.
Разбира се, това, което сме дали като 10 ноември 1989 г. оттам да се започне, това е една условна дата. Съвсем условна дата е. Тук може да се помисли, като се вземе справка от кога са започнали тези масови сделки. Те са започнали още през управлението на Костов, но са получили истински разцвет по времето на управлението на Сакскобургготски и малко по-малко по времето на управлението на тройната коалиция, тъй като се излезе и с мораториуми.
Аз бих продължил още дълго. Но стига. Имайте предвид, че обществото и държавата са ощетени с между 6 и 8 милиарда лева по този начин. Този, който плаче за така наречения „частен интерес” и свещената „частна собственост”, нека малко да се замисли за обществения интерес, за държавния интерес, който наистина е в тези размери.
От друга страна, приказката за национализация, която залпово се използва и изстрелва, бихме опонирали с това, че се касае всяка от двете страни по тези сделки да си вземе своето. Този, който е дал чукарите на Своге за 14 ст. да си ги получи и обратно.
Въпросът за мен не е до правна невъзможност по този път и начин, въпросът е до политическа воля да се реши или да не се реши въпросът. Другото са палиативни решения. Предложи се Закон за горите и всички го знаем.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Шопов. Колеги, желаещи за изказване? Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Аз действително разбирам благородните намерения и г-н Шопов и на цялата парламентарна група на Атака. Да, това е една несправедливост, безспорно. Но юридически е невъзможно това, което предлагат. Това е юридически абсурд.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Корнезов. Други желаещи колежи има ли за изказване? Ивайло Тошев.
Ивайло Тошев:
Колеги, аз също разбирам благородните подбуди на предложението по отношение на това да бъдат обявени за нищожни, респективно да се размести имуществото в даден патримониум на сделки, с които се е стигнало до увреждане интересите, най-вече на държавата или ощетяването на граждани с едни такива сделки. Но считам, че не може под един общ знаменател да се сложат всички тези сделки, както е отразено, имащи „за предмет замяна на земи от държавния поземлен и държавния горски фонд, сключени след 10 ноември 1989 г.”
Представете си, че дори в една голяма част от тях да има някакви нарушения, има и такива, в които няма нарушения, но приемайки този текст, ние всички ги вкарваме в графата на нищожните.
А още повече, както каза и колегата Шопов, има и разпоредба, която казва, че в противоречие със закона може да се иска една нищожност на конкретна сделка, стига да се установи кое е това нарушение и резултатът пак ще бъде обявяване и прогласяване на тази нищожност.
Така че да сложим под един знаменател всички тези сделки, аз лично не съм съгласен.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров, заповядайте.


Димитър Лазаров:
Съгласен съм с казаното до тук. Но се замислих за подобренията при връщането. Ако има подобрения?
Павел Шопов:
Решават се при условията на нищожна сделка (чл. 34 и следващите.) Много просто е.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-81, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 14.10.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
По шеста точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за "Държавен вестник", № 054-01-59, внесен от Румен Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г. (продължение)
Както вече уточнихме т. 6 отпада от дневния ред поради невъзможност да вносителите да присъстват.
По седма точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуалния кодекс, № 054-01-4, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 22.01.2010 г.
Колеги, всъщност ще обсъждаме Допълнителен доклад към Доклад № 053-03-185 от 22 ноември 2010 г. за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
§ 1. В чл. 431, ал. 2 се изменя както следва:
(2) Всички държавни учреждения, общини, организации и граждани са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител. Полицейските органи са длъжни незабавно да окажат съдействие на съдебния изпълнител при изпълнение на неговите функции.”
Има предложение на вносителя. Обсъждали сме го подробно. Имахме две или три заседания на първо четене по този текст. Няма постъпили предложения между първо и второ четене.
Желаещи за изказване? Г-н Стоичков, заповядайте.
Огнян Стоичков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Текстът, който съм предложил, с оглед становището на Министерството на вътрешните работи и критичните бележки в доклада на първо гласуване на Правната комисия, съобразявам отправените критики към законопроекта в два пункта, а именно, че съдействие трябва да се оказва при поискване и незабавното оказване на съдействие от полицейските органи трябва да е свързано с възпрепятстване на функциите на съдебния изпълнител. Затова предлагам следните редакционни бележки, а именно:
Изречение първо си остава във вида, в който е подкрепено на първо четене. А второто изречение да бъде със следната редакция:
„При поискване полицейските органи са длъжни незабавно да окажат съдействие на съдебния изпълнител при възпрепятстване на изпълнението на неговите функции.”
Това съм консултирал и с г-н Нотев. Ако прецените, по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 това може да се оформи като редакционно предложение от член на комисията. Благодаря.
Явор Нотев:
Искам да потвърдя казаното от колегата Стоичков. Консултирано е с мен и ако това приемем за необходимата процедура, а именно основанието на чл. 73, ал. 2, т. 2, аз предлагам тези редакционни промени, които току-що бяха прочетени, а именно въвеждането на двете условия в изречение второ: при поискване полицейските органи са длъжни и на второ място, при възпрепятстване на изпълнението.
Искра Фидосова:
Колеги, ще ви прочета § 12 от доклада.
„§ 12. В чл. 431 се правят изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) За информацията по ал. 3, необходима за съответното изпълнително производство, както и за вписване на обезпечителни мерки по него, се дължи съответната такса. Таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника.”
2. Досегашните ал. 4 и 5 става съответно ал. 5 и 6.”
Когато се писа тази промяна, колегите Юлиана Колева, Емил Радев и Красимир Ципов бяха заедно с представителите на Камарата на частните съдебни изпълнители, които заявиха, че това е последното нещо, което искат да се променя в ГПК.
Това го нямаше в законопроекта. Беше в Закона за частния съдебен изпълнител, където имаше един параграф, за който се разбрахме, че не му е там мястото. Разбрахме се, че с една промяна в чл. 431 от ГПК ще изчистим всичко. Това го има в стенограмите, но припомням на всички какво се случва досега. Тези, които бяха в работната група последно заявиха пред комисията, че всичко е изчистено. Представителите на Камарата на частните съдебни изпълнители казаха, че са доволни и нямат повече претенции.
Огнян Стоичков:
Това, за което вие говорите, аз не виждам връзката с ал. 2 на чл. 431.


Искра Фидосова:
Нали това казах, че по вносител в ГПК нямаше предложение за промяна в чл. 431. Заради предложението на ЧСИ, заради тяхното искане вкарахме това предложение. То не е по вносител.
Огнян Стоичков:
Ако говорите за чл. 15 от ЗЧСИ, той е сменен, който визира тази разпоредба.
Искра Фидосова:
Обяснявам, че не е по вносител. За да не правим няколко ЗИД тогава се реши тук да се пипне, тъй като вървеше този за ГПК и да се направи с едно изменение, с един доклад всичко, което трябва да се изменя. Иначе по вносител в ГПК няма такова нещо внесено за чл. 431. Можете да видите доклада.
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз доколкото си спомням представителите на Камарата на частните съдебни изпълнители винаги и последователно са отстоявали тезата, че те са против да се товарят, макар и временно, взискателите с този товар – да плащат предварително таксите.
Огнян Стоичков:
Извинявайте, вие моя текст ли обсъждате, или обсъждате нещо друго.
Искра Фидосова:
Аз обясних какво се случва. Ние имаме доклад за второ четене, който днес трябваше да се гледа на второ четене в пленарна зала. Този текст по вносител – промяна в чл. 43, го няма. На две заседания на Правна комисия стигнахме до извода дружно, че не трябва да правим промяна в устройствения Закон за частния съдебен изпълнител (чл. 16, ал. 2), но може и да не съм точна в цитирания член, и стигнахме до извода, че трябва да се промени чл. 431 от ГПК. Имаше коментари евентуално и за чл. 79 от ГПК. Тогава аз лично предложих на Правната комисия и това се взе като решение, тъй като в момента предстоеше второ четене на ГПК, да не правим нови неща, които да доведат до още по-голямо объркване, да включим като предложение на Комисията в доклада чл. 431. Събра се работна група, която сигурно се събира поне 5 пъти и се включи този чл. 431. Предложението на Огнян Стоичков също е за чл. 431. Моето предложение беше всичко, което има да се чисти по чл. 431 да се изчисти и да се приключи с тази промяна. Сега обсъждаме ЗИД на Огнян Стоичков за ГПК, който казва за ал. 2 на чл. 431.
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Аз подкрепям редакцията, която ми даде в момента колегата Тодор Димитров. Мисля, че тя е коректна и заслужава да бъде подкрепена.
„(2) Всички държавни учреждения, общини, организации и граждани са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител. При поискване полицейските органи са длъжни незабавно да окажат съдействие на съдебния изпълнител при възпрепятстване на изпълнението на неговите функции.”
Огнян Стоичков:
Ако позволите, г-жо Председател, докладът на Правната комисия за първо гласуване на настоящия законопроект имаше само тези две критични бележки и аз буквално от вашия доклад правя редакционни бележки, които представя колегата Нотев, за да изчистим текста, който го подкрепя и Министерството на вътрешните работи. Оттук нататък не виждам някаква процедурна пречка да бъде разгледан и приет.
Ивайло Тошев:
Г-жо Председател, искам само да допълня, че на тази работна група основно беше обсъден въпроса с таксите и затова предложихме да отпадне изречение второ в ЧСИ и да му намерим систематичното място в ГПК. Това беше по отношение на таксите.
Действително този текст не сме го обсъждали. С редакцията, която се предлага от колегата Нотев и колегата Димитров я разпространи, бих попитал дали да остане думата „незабавно”. Разбирам, че този текст е консултиран и с г-н Вучков.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване има ли? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
В предложения текст на ал. 2 пише: „Всички държавни учреждения, общини, организации и граждани са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител.” Защо всички? Доколкото знам са държавни органи и кметове.
Огнян Стоичков:
Веднага обяснявам. Действащият текст, за който и Правната комисия казва, е чл. 275, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Там са изброени: държавни органи, длъжностни лица, организации и граждани са длъжни да оказват съдействие на държавния съдебен изпълнител при изпълнение на служебните задължения. И това беше подкрепено от Правната комисия – да има симетрия, да не е само за държавни, но и за частни. Те са изброени по същия начин – държавни органи, длъжностни лица, организации и граждани. Обсъдихме въпроса и за организации на първо гласуване и казахме дали това са и неправителствените организации. Това е текстът на ГПК. В останалите разпоредби ГПК работи с такава терминология „учреждения”. Все пак това е един закон и трябва да боравим с една и съща терминология. Аз не възразявам да я заменим. ГПК действително е от 1951 г., но трябва да си служим с едни и същи термини, приети в ГПК.

Димитър Лазаров:
Би могло да отпадне думата „всички”.
Явор Нотев:
Предлагам следната редакция на чл. 431, ал. 2.
„(2) Държавни учреждения, общини, организации и граждани са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител. При поискване полицейските органи са длъжни незабавно да окажат съдействие на съдебния изпълнител при възпрепятстване на изпълнението на неговите функции.”
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване § 1 за чл. 431, ал. 2 с редакцията, която току-що чухте. Който е „за”, моля да гласува. Осем „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Пет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 2. „Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Четиринадесет „против”. Въздържали се? Няма.
По осма точка - Обсъждане на Проекти за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-78, внесен от Румен Иванов Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г. (продължение) и № 054-02-119, внесен от Мартин Димитров Димитров и Иван Николаев Иванов на 03.11.2010 г., както вече казах, отпада поради отсъствие на вносителите, които са възпрепятствани да присъстват на заседанието.
Накрая едно съобщение:
Колеги, тъй като остават по-малко от четири работни седмици до края на пленарната сесия, отсега обявявам, извънредни заседания на Комисията по правни въпроси:
На 30 ноември, вторник, от 10:00 часа – Второ четене на Изборния кодекс.
На 01 декември, сряда, от 15:00 часа - Второ четене на Изборния кодекс – продължение.
На 02 декември, четвъртък, няма да има заседание на Комисията по правни въпроси.
На 03 декември, петък – извънредно заседание - Второ четене на Изборния кодекс – продължение. Ако не приключим в петък, тогава ще преценим кога и как ще се довършва второто четене на Изборния кодекс.
Благодаря на всички. Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова