Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 58

Днес, 30.11.2010 г., вторник, от 10:00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Института за развитие на публичната среда – Антоанета Цонева и Асен Генов; и като слушатели – от Института за пазарна икономика – Зорница Славова и от Министерството на външните работи – Елена Начева.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с единствена точка в дневния ред:
Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на проект на Изборен кодекс, № 054-01-87, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 04.11.2010 г.
Всички ли разполагате с доклада? (Да.) Г-жа Манолова иска думата по дневния ред. Заповядайте.
Мая Манолова:
Колеги, вие може да имате някакви планове в какви срокове трябва да смачкате гледането на Изборния кодекс. Но ние също, като народни представители, имаме някакви планове и не е лошо нещата да се стиковат между едните и другите. При положение, че този кодекс се обсъжда цяла година, сега да го приемаме на ура в петък след обяд, събота и включен между извънредните пленарни заседания, това е най-меко казано несериозно. Всеки от нас има достатъчно други ангажименти. Днес има три изключително важни законопроекта – второ четене на бюджета на касата, бюджета на държавното обществено осигуряване, закона за здравето, където има скандални предложения, дадени в последния момент. Утре е денят на опозицията, вдругиден се гледа републиканският бюджет.
Много ви моля. Явно имате някакви съображения. Но за първи път промяна на изборни закони ще се гледат на ура. Какъв беше смисълът една година да ги обсъждаме, като накрая ще ги приемаме на ура?
Искра Фидосова:
След като са обсъждани 9 месеца мисля, че всички ги знаят наизуст.
Мая Манолова:
Напротив! Сега ще ви попитам защо не сме запознати със становището на Националното сдружение на общините.
Искра Фидосова:
Всичко, което е постъпило, е раздадено на колегите.
Мая Манолова:
Аз не съм го получила. Вие получили ли сте го?
Освен това, искам в началото на заседанието да е ясно в колко часа започваме и в колко приключваме. Днес имаме парламентарна група и пленарно заседание след обяд. Аз лично имам ангажименти по това пленарно заседание.
Освен това, мисля да си защитавам предложенията по Изборния кодекс тук, така че моля да са ясни правилата.
Пак казвам, ще го кажа и публично, скандален е начинът, по който искате да гледате предложенията между първо и второ четене. Ясно е, че си правите каквото си искате, но в крайна сметка това е Изборният кодекс и не може да се гледа на ура в петък и събота. Ако искате, може и в неделя.
Искра Фидосова.
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, скандално беше приемането досега на промените в изборните кодекси два месеца преди провеждането на изборите. Ако някой иска да продължава това състояние, ако някой не иска да работи и да доведе до това, този кодекс да бъде приет юни-юли следващата година, нека да го заяви откровено, а не по завоалиран начин. Това първо.
Второ, г-жо Председател, аз останах с впечатлението, че се поставя въпросът за дневния ред на днешното заседание, но не и да се поставя въпросът и донякъде той е основателен, за следващи заседания. Затова предлагам да гласуваме днешния дневен ред и да вървим напред.
Мая Манолова:
Първо, не сте били в предния парламент, за да видите как са се обсъждали промените в изборното законодателство. Говорите наизуст. В момента на масата е вашият Изборен кодекс.
Димитър Лазаров:
Г-жо Манолова, този кодекс го правим за избирателите, а не за политиците.
Мая Манолова:
Освен това, Временната парламентарна комисия приключи своята работа на 13 септември. От 13 септември до края на месец ноември вместо да се чудите как да си натаманите текстовете така, че да работят за ГЕРБ, можеше да ги вкарате да се обсъждат в парламента. Това, че вие се мотахте два месеца, не значи, че ние сега трябва да го приемаме на ура. Хората се интересуват какво се случва! Или поне станете и кажете: Приемаме си кодекс, който устройва нас и предварително сме се разбрали, а да не разиграваме този театър тук. Защото има и други важни закони, по които трябва да участваме, ако вие нямате друга работа.
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, мисля, че не трябва да бъде такъв тонът в тази комисия. Ще работим до 13:30 часа, тъй като вече 20 минути загубихме. Аз имах намерение да бъде до 13:00 часа. (Ние имаме парламентарна група в 13:00 часа.) И ние имаме.
Г-жо Манолова, ние сме на второ четене. Казахте, че имате възражения за следващите заседания. За днес всичко е обявено коректно. Същото е направено и за следващите заседания. Дайте да започнем второ четене на законопроекта.
Започваме с второ четене на законопроекта.
„Изборен кодекс.” Постъпили предложения по наименованието няма. Желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието „Изборен кодекс”. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
„Глава първа. Общи положения.” Няма постъпили предложения. Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване Глава първа. Общи положения. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Раздел І. Предмет и обхват.
Има постъпило предложение от н.пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев. Предложението е наименованието на Раздел І. „Предмет и обхват” да се замени с „Предмет”.
Други постъпили предложения няма. Желаещи за изказване? Г-н Миков.
Михаил Миков:
Аз не знам всеки текст ли ще го кръщаваме?! Какъв е смисълът всеки текст да го кръщаваме? Виждам че едни и същи вносители правят това предложение. Във всеки текст има малко повече от това, което заглавието казва.
Искра Фидосова:
Г-н Красимир Ципов.
Красимир Ципов:
Г-н Миков, има такова изискване – чл. 29 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, и според мен, е логично да напишем такива заглавия на членовете, отколкото да стоят без заглавия. Всички нови кодекси имат заглавия на членовете. Единственият кодекс, който няма заглавие на членовете е Наказателният кодекс, който е от 1968 г.

Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване няма. Предлагам комисията да подкрепи предложението на н.пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев и по принцип на вносителите и наименованието на Раздел І става „Предмет”.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Чл. 1. Има постъпило предложение от н.пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев за заглавие на чл. 1. „Обхват”.
Има постъпило предложение от н.пр. Владимир Тошев и група народни представители за промяна.
„В чл. 1, ал. 2 думите „предсрочно овакантени” се заличават, а след думите „мандата при” се добавя „предсрочно”.
Има постъпило предложение от н.пр. Екатерина Михайлова.
„В чл. 1, ал. 1 след думите „кметове на общини” се добавя „кметове на райони в Столичната община и в градовете с районно деление”.
Има постъпило предложение от н.пр. Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак.
„В чл. 1, ал. 1 след думите „кметове на общини и кметства” се поставя точка и останалият текст отпада.”
Има предложение и от н.пр. Сергей Станишев, Мая Манолова, Ангел Найденов и Димчо Михалевски.
„В чл. 1, ал. 1 след израза „кметове на общини” се поставя запетая и се добавя изразът „кметове на райони”.”
Желаещи за изказване по чл. 1? Г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Още в чл. 1 правя това предложение, което беше много дискутирано по време на първо четене не само в парламента, а и сред представителите на местната власт и представителите на неправителствения сектор. Става въпрос за следното.
Да се избират или назначават кметовете на райони в градовете с териториално деление, в това число и Столична голяма община. Аргументите са ясни дали да бъдат изборни или да бъдат с партийни пазарлъци назначавани. Аз и в зала казах. Ние сме правили подобни грешки, а именно на базата на опита, който имаме, че това довежда до изключително не добри последици и практически се превръща в място за нечистоплътни сделки, които започват да се вършат, независимо от това дали са явни или неявни.
Предложението, което правим е да бъдат изборни кметовете на райони.
Още един аргумент защо го правим. Надявам се да повлияе. Много по-висока е отговорността на човек, който е избран през гласоподаване, много по висока е отговорността пред хората, пред политическата сила, която го е издигнала, ако е представител на политическа сила. Много повече са ангажиментите му да свърши работа и да се представи пред своите избиратели. Ако проследите действията на сега избраните кметове на райони, ще видите, че те за разлика от предишните, които се назначаваха, полагат много усилия по време на мандатите си да придвижват определени въпроси и да се отчитат пред избирателите. Аз знам, че това го правят поне няколко кметове на райони от различни политически сили. Не говоря за представителите на политическата сила, от която съм аз. И другите го правят. Събират хората, казват какво са свършили, ходят по места.
Проблемът тук е по-скоро друг. Ако се приемат изборни, да се направи така, че да им се дадат по-големи правомощия. Защото знам аргументът, който ще кажете: „Те нямат достатъчно правомощия!” Нямат достатъчно правомощия и кметовете на села в общините, независимо от това за колко души става въпрос. Кметът на едно село с 1000 души няма повече правомощия от кмета на района в София. Няма да давам класическия пример „Люлин”, който е повече от много общини в страната. Кметът на селото от 1000 души ще може да се избира, и е логично да го направим, а не даваме на кметовете на райони да се избират. Логично е да им разрешим. Не са направили нищо, което да е причина да бъдат отнети правата им. Аз чух доста странни аргументи по време на дебата за районни кметове Няма да злоупотребяват и да цитирам имената на хората, които ги казаха: „Кметицата г-жа Фандъкова, работила добре само с двама районни кметове.” Не е въпросът дали кметът работи добре с два районни кмета. Това по телевизията съм го чула, г-жо Фидосова, и казах, че няма да цитирам имена. Чух го по Националната телевизия и виждате ли, че ги махнем, защото тя работила добре. Аз съм убедена, че тя работи не с двама добре. Работи с много повече. Казвам аргументи, които вървят в публичното пространство. Да били екип. Хубаво! Те ще са екип, ако работят добре, а не ако бъдат послушни хора. Това не е аргумент в избирателното право. Мисля си, че би била добра стъпка, добро решение от ваша страна да подкрепите да се избират кметовете на райони. Това ще бъде позитив. Дано да има чуваемост.
И пак казвам. На база на грешки. Аз знам логиката на всички аргументи, които можете да кажете, защото това са били неща, които ние сме предлагали и гласували и сме се убедили в грешността на решенията.
Искра Фшидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Г-жа Манолова. Преди това г-н Лазаров за реплика.
Димитър Лазаров:
Г-жа Фандъкова има двама заместник-кметова на общината, които са излъчени от „Синята коалиция” и работи добре с тях и те работят добре с нея, а не районни.
Екатерина Михайлова:
Г-н Лазаров, това, което беше казано, не беше за заместник кметовете, а че е работила добре с двама районни кметове, а с другите не работела. Макар че не говоря за заместник-кметовете, не говоря кой от коя политическа сила е, защото го решават гражданите в крайна сметка.
Димитър Лазаров:
Тези заместник-кметове на голяма община не са избрани и въпреки това работят добре.
Екатерина Михайлова:
Г-н Лазаров, нещо не се разбираме. Какво е местно самоуправление и местни избори. Какво е районен кмет и какво е заместник-кмет? Това са различни неща. Не дебатираме това в момента. Ако дебатираме това, имам аргументи и ще ги кажа, ако трябва. Но това е абсолютно друга тема.
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Аз ще се опитам да бъда кратка, защото се чуха много аргументи и много ще се изложат в зала.
Но най-важното, което искам да кажа е, че това е едно от предложенията на ГЕРБ, които реално ще де мотивират хората от участие в изборите, както и забраната на хората от малките населени места да избират свои кметове. Няма абсолютно никаква логика в това предложение, освен че такъв е политическият интерес на ГЕРБ и освен че евентуално са възможни пробиви в големите градове с районите с кметове от други политически сили, предвид на това, че социолозите в момента определят ГЕРБ като първа политическа сила. Това е една крачка назад! Да, може да давате примери затова какво е съществувало, но това е една крачка назад от посоката, която се провеждаше от последните няколко правителства и която беше потвърдена и в предизборната и стратегията на сегашното правителство, а именно посока към децентрализация.
Тук всички приказки за екипност са повече от неуместни. Още повече, че и съгласно механизма, който е предложен, районните кметове се избират от общинския съвет. Не е сигурно какво ще бъде разположението на силите там и не може предварително кметът да каже дали ще бъде избран така предложеният от него екип от районни кметове.
Не издържа и твърдението, че няма достатъчно правомощия, защото, разбира се, че ГЕРБ можеше да разпише такива. Ние сме ви улеснили, като в Кодекса предлагаме промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, които дават правомощия на районните кметове, така че с известни корекции, ако тези правомощия ви притесняват, или не ви удовлетворяват, това би могло да се случи. Това ще бъде абсолютно в унисон с обявената от правителството стратегия за децентрализация.
Аз също слушам достатъчно безумни аргументи на хора-представители на ГЕРБ по темата, включително, че видите ли сега избраните районни кметове не си вършели качествено работата. Част от тях карали пияни, издавали им актове и някакви такива неща се случвали, което е едно безотговорно говорене и е абсолютно, както уронващо престижа на действащите районни кметова, така е и недостойно за народни представители да се говорят ей така някакви общи приказки. Не съм сигурна, че преценката на столичния кмет е по-добра от преценката на гражданите. Всъщност е ясно, че гражданите са тези, които трябва да кажат кой е техният районен кмет. Сигурно си давате сметка, че в големите градове живеят над 2 млн. жители реално, тези които избират свои кметове. Сигурно си давате сметка, че 35% от хората, които живеят в малките населени места, и които лишавате от избор на кметове в крайна сметка ще откажете половината от българите или поне ще се опитате да го направите, да участват в изборите, тъй като няма да избират най-важният човек за тях – районният кмет и селският кмет.
Това, което може да се каже е, че това са едни напълно скроени по мярка на ГЕРБ предложения, единствено и само да обслужват партийния интерес на тази политическа сила. Ще се постараем това да го чуят всички български граждани. Много се надявам, че ще си понесете наказанието затова, че най-безцеремонно лишавате хората от възможността да си избират кмет.
Не знам защо тук не беше обявено становището на Националното сдружение на общините. Всъщност това е едно от обясненията защо искате да смачкате дебата в рамките на една седмица, след като реално пет дена беше срокът за предложения между първо и второ четене. Ако може да не се чуе и да не се разбере какво точно прави ГЕРБ. Но ще се постараем това да се чуе. Това е едно от най-скандалните предложения в този кодекс, а именно което касае районните кметове.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-н Миков.
Михаил Миков:
Аз се въздържах по заглавието „Обхват”, защото очевидно не попада обхвата избори. Обхватът е местно самоуправление. Спорът, изказванията „за” и „против” показват друго, че чрез Изборния кодекс се провежда една друга не състояла се дискусия, а именно как изглежда местното самоуправление. Изборният кодекс трябваше да решава, че се избират кметове. Всичко останало е дискусия, която трябва да се проведе по Закона за местното самоуправление и местната администрация. Сега ползвате изборното законодателство, за да пререшите един въпрос, който си е тема на отделна дискусия – тема на отделно обсъждане, на преценка на целесъобразност за конструкция на органите на местната власт. Имам предвид най-вече кметовете на райони в градовете с районно деление и малките населени места. Така че с обсъждането на закона за изборите по същество се подменя местното самоуправление, което е тема за съвсем отделна дискусия в оня закон. Това става и това не е коректно, според мен. Затова този текст трябва да бъде най-общо народни представители, членове на Европейския парламент, президент, общински съветници и кметове. Отпадат „общини и кметства”. Този закон решава въпроса за изборите. А онзи Закон за местното самоуправление и местната администрация решава въпроса за органите на местното самоуправление. И ние сега , събирайки двата дебата в едно и също нещо, става дявол на магаре.
Затова правя процедурното предложение да отпадне от текста „общини и кметства”. Щом като по Закона за местното самоуправление и местната администрация има предвиден избор, има орган на местната власт – кмет на община, кмет на кметство, кмет на район, провеждат се избори. Не бива с изборното законодателство да предрешаваме въпроса за конструкцията на местната власт. Това са две отделни дискусии с различни аргументи и пр.
Така че освен всички направени предложения, ако това предложение за отпадане го няма, аз го правя – кметова и се поставя точка. На какво са кметове е въпрос на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Мерси.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Първо ще изкажа две съображения по повод на дебата, който в момента тече, след което ще мина към нашето предложение.
Първо, искам да отбележа, че дори и в дебата по БНТ1 в предаването „Референдум” проф. Михаил Константинов много правилно припомни по времето на чие управление за първи път възникна забраната за избираемост на районните кметове, а именно по време на управлението на ОДС. Просто това трябва да се отбележи, че просто някои политически сили претърпяват еволюция в своите виждания. Едно е сигурно, десницата по принцип – нова, става, когато е на власт и когато владее специално Столична община, е против избираемостта на районните кметове. Когато не владее Столична община започва да има по-голяма чуваемост за необходимостта районните кметове да бъдат пряко избираеми.
Според мен, при условие, че им се дадат някои по-сериозни правомощия, районните кметове също да бъдат пряко избираеми, защото най-малкото това ще ги стимулира да работят повече за решаването на проблемите в съответния район. Ако районният кмет на район „Овча купел” има реални правомощия и е пряко зависим от избирателите си, той ще работи много повече за решаване на битовите проблеми, инфраструктурата и всякакви други и ще настоява много повече пред голямата община и пред големия кмет и общинския съвет за решаването на проблемите в неговия район, отколкото ако е просто едно назначение, нямащо никаква пряка зависимост с конкретните избиратели в района.
Нашето предложение касае именно отпадането на втората част от чл. 1, ал. 1. Защо? Защото уважаеми дами и господа, условията, а именно, че с този кодекс освен реда и организацията на произвеждане на изборите, е записано, „както и условията за избиране на народни представители, президент и вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници, кметове на общини и кметства” Т.е. предлагаме този текст да отпадне.
Уважаеми колеги, искам да ви прочета текста на чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията.
„Чл. 42. (1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.”
Конституцията е записала изчерпателно условията за упражняване на активното избирателно право.
Алинея 2 гласи:
„(2) Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон.”
Ако конституционният законодател беше преценил, че със закон трябва да се внасят допълнителни условия и ограничителни, извън тези предвидени в ал. 1, той щеше да посочи, че условията, организацията и редът се определят със закон. Конституционният законодател е делегирал на обикновеното Народно събрание и на обикновения законодател единствено и само правото да определя организацията и реда за произвеждане на избори.
Затова всеки текст в който и да е изборен закон, в който ясно се предвиждат и условията, е противоконституционен. Значи законът може да препише Конституцията по отношение на условията, но законът не може да дописва Конституцията тогава, когато Конституцията изрично е ограничила правата и прерогативите на обикновения законодател. За нас категорично, ако остане тази част от изречението, просто чл. 1 става противоконституционен. Благодаря.
Искра Фидосова:
Г-жа Михайлова, за реплика. След това Красимир Ципов.
Екатерина Михайлова:
Взимам реплика, защото е хубаво, когато се дават аргументи, било от проф. Константинов в ефира, било от Четин Казак в парламента, да се чете цялата история на този дебат.
Да, вярно е по времето на ОДС се предложи промяна за районните кметове те да не бъдат пряко избираеми, а да минат както е сега през общински съвет. Виждайки пороците на това, в миналия парламент, когато се водеше наново тежък дебат за и против избираемостта на районните кметове, и аз искам да кажа, че съвсем не бяха еднозначни позициите на тема „левица-десница-център”, въобще не беше така. Трябва да се погледне гласуването, за да са избираеми, това стана възможно с гласовете на парламентарната група на ДСБ на първо място, защото групата на ОДС имаше известни колебания, но накрая подкрепиха избираемост на районните кметове. Казвам го, защото се говори в публичното пространство, а трябва да се знае историята. Да, въведохме го, видяхме пороците и затова настоявахме и всъщност нашите гласове натежаха, за да се стигне до избора на районни кметове. Т.е. деленето, което се прави непрекъснато на ляво и дясно, че десните така, а левите – иначе, не е коректно. Да се направи исторически преглед и да сме коректни в позициите, които са защитавани.
Четин Казак:
Аз исках да припомня с това, което казах, не толкова за деленето леви и десни, което се прави в случая, а делението е в зависимост от това кой управлява Столична голяма община.
Искра Фи5досова:
Г-жа Колева има думата.
Юлиана Колева:
Колеги, много продължителен стана дебатът, но аз ще си позволя само две изречения да кажа.
Аз съм съгласна с изказаното становище от г-н Миков, че ние тук смесваме два дебата – за децентрализацията и за изборния кодекс.
Ние, според мен, трябва да разглеждаме правилата на Изборния кодекс в ситуацията, в която сме в момента. Аз, а предполагам че и много други колеги от ГЕРБ, поддържаме идеята за изборност на всички нива. Но тази изборност не трябва да е самоцелна. Тази изборност трябва да върви с правомощия, предоставени на районните кметове, респективно на кметовете на по-големите населени места. Това още 2007 г., видно от стенограмата, а предполагам, че едва ли има човек, който се е занимавал с изборното законодателство, да не е чел тези стенограми, ако си спомняте е посочено изрично като условие, при което да заработи изборността на кметовете. Още тогава се е мислило по този въпрос. Аз нямам отговор на това защо по-нататъшните промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, които да дадат повече права на тези кметове, не са се случили. Ние в момента най-откровено заявяваме, че нямаме готовност за такова нещо. Защото тогава, когато се даде възможност за децентрализация на дейностите, трябва да се даде възможност за децентрализация на финансите, трябва да се даде възможност и за контрол и за децентрализация на контрола върху разходване на тези финанси. Това не означава, че нещата не стоят така просто – просто да предоставим правомощия на районните кметове, а трябва да се обмисли схемата, при която те да бъдат финансирани. Освен да им се предоставят правомощия, трябва да бъдат финансирани, трябва да бъдат и контролирани.
Ето защо смятам, че този дебат не може да се състои сега при приемането на Изборния кодекс.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Г-жа Манолова за реплика.
Мая Манолова:
Г-жо Колева, за да звучите сериозно, трябва да може да отговорите на няколко въпроса, а не абсолютно нагласено изказване.
Няколко въпроса:
Какъв беше проблемът тези правомощия да бъдат обсъдени в рамките на една година време, в която се изработва Изборния кодекс.
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, нека да спрем да спекулираме по тази тема. Кажете за 7 месеца дадохте ли вие едно изречение по Изборния кодекс за правомощия на районните кметове и кметове на населени места? Нито едно изречение.
Мая Манолова:
Тази тема, г-жо Фидосова, не беше коментирана.
Искра Фидосова:
Седем месеца популистки изказвания, включително и в момента. Напротив, това е разписано в проекта на Временната комисия. Така е разписано там и така сме го входирали като неразделна част от протокола. Стига вече с тия спекулации.
Мая Манолова:
Г-жо Фидосова, това вие си го разписахте. Вие и Атака.
Искра Фидосова:
Протоколът от Временната комисия кой го разписа. Нали всички се разписахте и там пишеше за районните кметове. Нека да бъдем коректни. Защо не направихте предложения 7 месеца в тази Временна комисия – едно изречение да дадете за правомощията на районни кметове.
Мая Манолова:
Защото това е дебат, който касае местното самоуправление, както се съгласи и г-жа Колева. Ние не очаквахме, че вие ще пипнете толкова нахално една тема, която не е обсъждана.
Вие, г-жо Колева, предрешавате въпроса. Оставете го както предлага г-н Миков и нека да е елемент на друг дебат. Какъв е проблемът? Тук са разписани изборните правила достатъчно рано. Нека да има отделна дискусия.
Освен това, ние сме внесли предложение в този кодекс за правомощията на районните кметове. Можехте да си направите труда да го прочетете, идвайки на този дебат, защото макар то да е в преходните разпоредби, тъй като касае Закона за местното самоуправление и местната администрация, въпросът за районните кметове сте го сложили в чл. 1. И тук го предрешаваме. По-нататък дебатът няма да има смисъл.
Г-жо Колева, ако искате да звучите сериозно, подкрепете предложението на г-н Миков. Защото той каза да извадим тази тема оттук, и да я оставим на отделен дебат.
Искра Фидосова:
Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Аз искам да вземе съвсем накратко думата в рамките на призива за сериозността, взимайки реплика от г-жа Колева, и да кажа, че аз съм участвал в няколко изследвания на неправителствени организации, в които е правен опит да се разбере може ли да се децентрализира финансово Република България. В тези изследвания са участвали експерти с авторитет, с буквички пред имената си. Резултатът от тези анализи е, че рязко децентрализиране на косвените данъци е абсурд. Фактически централният бюджет се подхранва от косвените данъци. Никога не може, а и няма такъв европейски опит, в който да се децентрализират косвени данъци. Децентрализират се преки данъци, както и в момента част от преките данъци са в ръцете на българските общини. Въпросът не е в тази децентрализация. Защото ако някой ви плъзга там да търсите решение, там решение няма.
Въпросът е в друго. Той е в това, което председателят на Комисията по регионална политика и местно самоуправление в сегашното Народно събрание - г-н Татарски, го поставя на два пъти: Колко общини има в България, колко общини би трябвало да има и къде живеем ние българите?
Онзи ден в квартал Бусманци се откри училище и журналистите започнаха да питат защо само тук. Защото демографски най-силно се развива София. И не може да направиш училище в едно градче, където има 10 деца за всички отделения от 1 до 4 клас.
От тази гледна точка, когато се мисли сериозно, управлението на София, Пловдив, Варна, а може би и Бургас и още два-три града, ще се окаже от решаващо значение по простата причина, че може би над 60% от българите ще живеем в тези градове. Каква файда има тук да се разписват принципи, защото ние правим кодекс, а не поредния избирателен закон на България, каква е ползата да се разписват принципи тук за общински кметове и за кметове на населени места, където, да ме прости Господ, но ще има по няколко възрастни човека, кого ще управляват те. Кой ще управлява и кого ще управлява София?
Освен това, бюджетът на Столична община, на Пловдивската и на Варненската община, ако ги сравните с бюджетите на половината от министерствата в България, ще видите че парите са в пъти повече и е въпрос на вътрешна уредба, на вътрешна организация на работата в тези общини, за да се децентрализират финансите. Изобщо не е въпрос на някаква много сложна политическа теория и практика, или пък не дай си Боже вътрешно партийни драми. Защото логичните въпроси ще дойдат много лесно, ако влезем в политическата тема кой управлява, защо управлява и т.н. Според мен, колегите малко си губят времето. Не е това въпросът дали е управлявало ОДС или ГЕРБ. Който са гласували хората, той ще управлява. Въпросът е принципен. Това е нашата България. Това не е нечия чужда държава, за която ние тук умозрително се занимаваме с текстове. Това е нашата България и ние българите живеем в тези градове. Как ще се управляват тези градове? Например, г-жа Фандъкова, която се даде за пример, е един изключително старателен човек отвсякъде и се вижда, че не може да управлява самостоятелно. Трябва да управлява с хора. И тези 24 кмета трябва да се научат да управляват, имайки повече отговорности. И това не е въпрос на закона – нито на Закона за местното самоуправление и местната администрация, нито на Изборния кодекс, да се направи промяна във финансирането и кой с какви средства разполага. Но понеже има един заместник кмет на Столична община вече не знам колко мандата и с колко кмета, но поне трима кмета, един заместник кмет по финансите, това е проблемът, ако искате да ви го кажа в София какъв е. В Пловдив е така поради други междуличностни въпроси. В крайна сметка проблемите идват от това, че живият живот ги налага, а не че някой иска да прави конструкции, които са теоретично много добри. Няма теоретични проблеми. Има жив живот и той налага тези неща. Ние се съобразяваме. Ще се съобразят следващите. Това е просто и много лесно, но ще остане проблемът да виси. Защото сега резултатът от гласуването е ясно.
Моят апел е към колегите от ГЕРБ, които сега са навлезли твърдо да работят изборното законодателство, да имат предвид живия живот отделно конструкциите. Наслушали сме се на експертизи, на големи мнения, на нещо, които са много важни, европейски опит и т.н. Вижте какво се случва в нашата България.
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Г-н Димитров.
Павел Димитров:
Аз искам да кажа няколко думи точно за живия живот и във връзка с аргументите на колегата, че избираемите районни кметове, видите ли щели да имат по-голям стимул и по-голяма отговорност. Така поне го разбрах. Аз мисля, че логиката е обратна. Защото едни избираеми районни кметове имат 4 годишен мандат, и през този период от време, ако те не си изпълняват съвестно задълженията, просто няма какво да се случи. Те ще си изкарат мандата. Докато един назначаем кмет, както казвате, давам пример с г-жа Фандъкова, тя може да го уволни. Така че логиката е обратна и стимулът на този кмет ще бъде по-голям, за да работи и да си изпълнява задълженията.
Г-н Казак, не се съгласявам с Вашата логика.
Мая Манолова:
Това много приляга на ГЕРБ като изявление, но моят съвет е: Не го говорете в публичното пространство. Защото в крайна сметка излиза, че най-добрият вариант е да се назначат всички длъжности в държавата и то да ги назначи очевидно от един център – господин премиерът. Да назначи народните представители, за да не своеволничат, да идват на работа, да са отговорни, както той го разбира, да не безделничат.
Павел Димитров:
Аз говоря за логиката.
Мая Манолова:
Тази логика няма място в реалния живот.
И още нещо. Защо, г-жо Фидосова, очаквахте ние да разпишем правомощията на районните кметове, след като стратегията за децентрализация е залегнала в програмата на вашето управление.
Искра Фидосова:
Защото ние не споделяме идеята за изборност на районните кметове, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Тогава кажете, че програмата на правителството не ви ангажира по никакъв начин. Защото там пише за децентрализация. Не съм си го измислила аз.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Само една кратка реплика.
Уважаеми колеги, аз продължавам да съм убеден, че примерно, кметът на район Аспарухово във Варна е пряко избираем от жителите на Аспарухово и Галата той ще има много по-голям принос. Той ще се отчита пред тях, те ще идват при него и той ще се чувства отговорен да поставя с острота въпроса пред кмета на Варненска голяма община и пред общинския съвет и да се бори по-голяма част от бюджета на Варненска голяма община да отива за решаване на социалните проблеми на Аспарухово и на Галата, отколкото ако е просто назначаем от кмета и общо взето не му пука за проблемите на хората. Сигурно е добре за кмета на голямата община да е послушен и майната му на проблемите на хората.


Искра Фидосова:
Аз смятах да се въздържа от изказване, тъй като много пъти съм изразявала моята лична позиция и тази на колегите от ГЕРБ.
Колеги, разлика в правомощията на районния кмет и на заместник кмета няма. Тук слушаме 40 минути изказвания, които висят във въздуха без аргументи. Чух само едно популистко изказване.
Да, г-жо Манолова, няма как от ГЕРБ да разпишем правомощия, защото ние не споделяме тази идея. Кажете ми каква е разликата в момента между правомощията на районния кмет и правомощията на заместник- кмета. Защо трябва да се избира районният кмет? По тази логика дайте да избираме и заместник кмета.
Ние сме за децентрализацията. Да, твърде и категорично. Но децентрализацията не означава работа на парче, работа не в екип, лоша организация, липса на комуникация между тези хора, които ще бъдат в това самоуправление.
По отношение на чл. 1 – това, което повдигна г-н Миков, защо накрая не сме написали кметове. Защото като напишем кметове, това означава избор и на районните кметове. Нашата позиция е такава и ние това сме предложили. Вашата позиция е различна, съответно направете си предложения. Но нека да бъде коректно, защото 7 месеца говорите, че сте за избор на районни кметове, има го отразено в протоколите на Временната комисия, за който припомням, че всички членове на Временната комисия го подписахме с изказване, че коректно са отразени там позициите на всяка парламентарна група, а в същото време нямаше направени такива предложения.
Мая Манолова:
Аз мисля, че това е скандално и трябва да е ясно. Това след последния член е личен труд на г-жа Фидосова и нейните експерти, които виждаме тук. Няма един народен представител, който да е написал една запетайка по преходните разпоредби. А с тях Вие променяте абсолютно правилата.
Стана ли дума по време на работата на Временната комисия, че ще намалявате с 20% общинските съветници.
Искра Фидосова:
Като стигнем до преходните разпоредби и за 20% ще се изкажете.
Г-жо Манолова, извинявайте, но и аз имам право да се изкажа. Ще помоля колегите да гласуваме процедура за изказване. Едно изказване от народен представител за определен член, както е правилника, с една реплика и с възможност за три реплики от колегите и една дуплика. Извинявайте, но Вие се изказвате пети път по чл. 1, а ние не можем да вземем думата. Нека да сме коректни към всички. Нека да се изкажем и ние и останалите колеги, които искат да вземат думата. Аз съм изключително търпелив, толерантен човек. Както виждате, изслушвам ви внимателно.
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Тъй като се налага за малко да изляза по един тъжен повод, бих искал процедурно да се изясня какво съм казал, защото останах с впечатление, че не съм разбран добре.
Предлагам в чл. 1, ал. 1 след думата „кметове” да се постави точка и да отпадне „на общини и кметства, както и...”.
В ал. 2 също след думата „кмет” да се постави точка и „община и кметство” да отпаднат.
Ще повторя аргументите. Не приемам замяната на „местното самоуправление” с „местна администрация” на районно равнище и в малките населени места.
Повтарям част от аргументите, защото имам чувството, че не са били разбрани. Вие чрез Изборния кодекс заменяте местно самоуправление с местна администрация. Избраният районен кмет и избраният кмет на населено място до 150 до 500, който е местно самоуправление. Защото самоуправление има там, където избираш. А там, където ти назначават, има администрация.
Не приемам, че със закона за изборите се подменя и се решава въпрос, който е в предмета на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Моля да подложите на гласуване отпадането на „общини и кметства” в ал. 1 и в ал. 2 също. Т.е. избор на кмет, точка, чао. В Закона за местното самоуправление и местната администрация ще се види къде има местно самоуправление и къде има местна администрация. Защото това е основният въпрос – подмяната чрез закона за изборите на въпроса за дозата местно самоуправление и дозата местна администрация. Защото по същата логика може и кметът на София да се назначава – голям град, важен, и да го назначава министър-председателя и няма нужда от избори. Подменяме местното самоуправление на София.
Димитър Лазаров:
Доколкото разбрах идеята на г-н Миков, думата „кметове” изобщо трябва да отпадне. Защото Конституцията допуска. По Вашата логика за местното самоуправление, може да се предвиди кметовете да бъдат избирани от общинския съвет. Това е вашата логика. Да отпадне и думата „кметове”. (Не.) Как не, Вашата логика е точно тази. Вашето предложение е да отпадне конкретизацията за какви кметове да регламентира този закон да се избират. По Вашата логика този закон не би следвало да урежда прекият избор на общински кметове, защото в Закона за местното самоуправление и местната администрация съгласно Конституцията могат да бъдат избирани и от общински съветници, а не с пряк избор.
Михаил Миков:
Г-н Председател, да отговоря на г-н Лазаров.
Всичко може, г-н Лазаров, но това не е семинар. Имаме внесен законопроект и е ясна волята. Волята е по-малко местно самоуправление и повече подмяна с администрация. Това че ще кръстите назначения кмет на район кмет, той не е кмет. Той е администратор, назначен от кмета. Той е назначен, не е избран.
Искра Фидосова:
Колеги, районният кмет се избира от общинския съвет. Четете какво пише в крайна сметка в този кодекс. Това беше и до 2007 г. За първи път сме избирали последните два местни избора – 2007 г. районни кметове.
Други желаещи за изказване по този член няма. Започваме да гласуваме. Преди това да чуем становището на Националното сдружение на общините, с което вие разполагате, но тъй като тук има представител, той изрази желание да вземе отношение. Общо взето има едно изречение за районните кметове. Заповядайте, г-н Кадиев.
Георги Кадиев: Национална асоциация на общинските съветници
Аз съм председател на Национална асоциация на общинските съветници и общински съветник в София. Асоциацията е новосъздадена на абсолютно паритетен принцип, всички партии са вътре, ГЕРБ има заместник председател, ДСБ има заместник председател, който е тук в момента – колегата Вильо Илков.
Опитваме се да бягаме от всякаква партийност. Становището, което сме взели и което ви е раздадено от миналата седмица, засяга три проблема. Единият от тях е избираемостта на районните кметове. Ще го прочета, за да спестя време.
„Националната асоциация на общинските съветници счита, че предложеното премахване на избираемост на районни кметове и кметове на населени места до 500 души е отстъпление от декларираните принципи на децентрализация и независимост на местната власт.
Националната асоциация на общинските съветници счита, че районните кметове и кметове на населени места, като длъжности най-близо до избирателите, следва да се избират пряко и да носят пряко отговорност.”
Състоянието, в което се намират районните кметове в момента на практика прави безсмислен спорът дали те да бъдат избираеми или да бъдат назначаеми, тъй като на тях наистина не им стигат правомощия. Според нас, правилната посока е не тази, в която се върви в момента. Правилната посока е точно обратната – даване на повече правомощия, изграждане на районни съвети, собствени бюджети на районните кметове. В никакъв случай не трябва да се прави грешката да се връщаме там откъдето избягахме 2007 г., когато беше направена първата стъпка и трябва да се прави следващата стъпка. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Кадиев. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Г-н Кадиев, колко районни кметове има в София.
Георги Кадиев:
24 са районните кметове. От тях 17 са на ГЕРБ.
Димитър Лазаров:
Не ме интересува на ГЕРБ ли са. Т.е. считате ли, че 24 районни общински съвета, защото един районен кмет, аз погледнах предложението на колегите от БСП, ние ще стигнем и дотам, но в него има само правомощия на районния кмет по разходната част. Аз разбирам, че вие сте социална партия и сте свикнали повече в разходите, но никъде не видях г-н Кадиев?!?. Г-н Кадиев поставя един сериозен въпрос и то го поставя съвсем обективно. Този въпрос беше поставен тук на дебати, но за съжаление в по-голямата си част политизирани, но сега той го поставя съвсем отговорно - за правомощията на районните кметове. Той каза, че при това положение е наистина безсмислено. Въпросът е много сериозен наистина, защото в това предложение се говори само за правомощията на районните кметове по разходната част, но няма правомощия по приходната част, съответно общински съвети, които да контролират. Казано е вторичен разпоредител на бюджета и т.н., но вие сам ще се съгласите, че това не е достатъчно. Един районен кмет, за да бъде отговорен, той трябва да има правомощия да събира и приходи.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров, не сме на дискусия в телевизията. Семинарът ще бъде на друго място. Приключваме с дебата и започваме гласуване.
Подлагам на гласуване първо предложението на н.пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев за заглавие на чл. 1 с наименование „Обхват”.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване второто по ред предложение в доклада от н.пр. Владимир Тошев и група народни представители, което е редакционно по ал. 2.
„В чл. 1, ал. 2 думите „предсрочно овакантени” се заличават, а след думите „мандата при” се добавя „предсрочно”.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложение от н.пр. Екатерина Михайлова за промяна в чл. 1, ал. 1, а именно:
„В чл. 1, ал. 1 след думите „кметове на общини” се добавя „кметове на райони в Столичната община и в градовете с районно деление”.
Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложение от н.пр. Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак.
„В чл. 1, ал. 1 след думите „кметове на общини и кметства” се поставя точка и останалият текст отпада.”
Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложение и от н.пр. Сергей Станишев, Мая Манолова, Ангел Найденов и Димчо Михалевски.
„В чл. 1, ал. 1 след израза „кметове на общини” се поставя запетая и се добавя изразът „кметове на райони”.”
Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Михаил Миков, който предлага редакция на ал. 1 след „кметове” да се сложи точка и в ал. 2 след „кмет” да се сложи точка.
Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване текста по вносител за чл. 1 с двете редакции, които се гласуваха преди малко – заглавието и редакцията в ал. 2. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Седем „против”. Въздържали се? Няма.
За доклада в пленарна зала ще бъде отразено с приетите първи две предложения за наименование и за редакция в ал. 2, като редакция на комисията.
Продължаваме с Раздел ІІ. Избирателно право. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване по наименованието на раздела? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По чл. 2 има постъпило предложение от н.пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев за създаване на заглавие на чл. 2 „Основни принципи”.
Има ли желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Мая Манолова:
Няма ли да има изказвания по чл. 2.
Искра Фидосова:
Аз попитах има ли желаещи за изказване? Никой не пожела да се изкаже. Заповядайте, г-жо Манолова.



Мая Манолова:
В чл. 2 освен че е казано, че всеки избирател има право на един глас, в ал. 3 е казано, че „всеки избирател има право да гласува само веднъж в едни и същи избори.”
Това е в несъответствие с механизма, който предлагате за електронното гласуване, защото всеки избирател според вашите правила гласува неограничен брой пъти, включително и в деня на изборите, ако е заявил електронно гласуване, гласува чрез съответната бюлетина. Така че тези принципи противоречат на това, което е разписано като механизми и технология на гласуването. Обръщам ви внимание.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 2 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По чл. 3.
Има предложение от н.пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев да се създаде заглавие на чл. 3. „Активно избирателно право”.
Има предложение на н.пр. Волен Сидеров и група народни представители.
„В чл. 3 предлагаме следните изменения:
1. В ал. 1 след думите „навършили 18 години към изборния ден включително,” се добавя текстът „живели са най-малко през последните 18 месеца в Република България или в друга държава-членка на Европейския съюз”.
2. В ал. 2 и ал. 3 „три” се заменя с „осемнадесет”.
3. В ал. 4 и ал. 5 цифрата 12 се заменя с цифрата 18.”
Има предложение от н.пр. Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак.
„ 1. В чл. 3, ал. 2 след думата „включително” текстът „живели са най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава-членка на Европейския съюз” отпада.
2. В чл. 3, ал. 4 след думата „свобода” се поставя точка и останалият текст отпада.
3. В чл. 3, ал. 5 след думите „Република България” текстът „живял е най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място” отпада.”
Други постъпили предложения няма. Желаещи за изказване? Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Това предложение ви е известно от обсъжданията във Временната комисия. То се базира изцяло на българската Конституция, където както казах в чл. 42, ал. 1 изчерпателно са изброени условията и ограниченията за упражняване именно на това, което колегата Ципов предлага като наименование на чл. 3, а именно условията за упражняване на активно избирателно право. В този конституционен текст никъде не са записани допълнителни условия, касаещи така наречения принцип за уседналост, изисквания да са живели еди-колко си време еди-къде си. Затова ние предлагаме те да отпаднат, тъй като останат ли, това означава директно дописване на Конституцията по тема, която Конституцията изрично е ограничила правомощията на обикновения законодател. Конституция в ал. 2 на чл. 42 е дала правомощия на обикновения законодател единствено и само да урежда организацията и редът, а не да предвижда условия, които не фигурират в ал. 1. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Други желаещи за изказване? Г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Аз искам да се изкажа в подкрепа на предложението на колегите от Атака. Фактически в момента има по текстовете, с които разполагаме, три възможности по темата за уседналост.
Едната възможност е този срок за приближаващите избори през 2011 г. така както е уреден в преходните и заключителните разпоредби да е 10 месеца, тъй като авторите на текста коректно са се съобразили, че изискването за 12 месеца, което седи в корпуса на закона е неприложимо за 2011 г. поради технологията на приемане на Изборния кодекс през настоящата 2010 г. края и настъпващата 2011 г. Дано да се удържи това темпо, за да не се наложи да се прави корекция накрая и да се запише, примерно 9 месеца, ако не се приеме текстът така, че да могат да влязат тези 10 месеца в сила. Защото тези 10 месеца, ако ги броим от 1 януари 2011 г. приключват на 31 октомври 2011 г.
Въпросът е дали 12 месеца или предложените 18 месеца? Защо съм за увеличеното времетраене в този случай? Най-голямата граница, която се предлага, е на колегите и тя е 18 месеца. Защото един от най-тежките пороци в изборите в България извън големите общини, за които беше дългият дебат за районните кметове, в останалите общини, където има малък брой хора и малък брой избиратели, е този изборен туризъм – местене на хора под най-различни благовидни предлози. И тук веднага да кажа, не става дума, защото смятам, че ръководството на ДПС е прекалило през годините и е злоупотребявало. Това е едно на ръка. Но този табиет, да го кажа с тяхната дума, се разпространи и в страната на много места в малките общини, в тези общини, които фактически не управляват и хора, но управляват, забележете, собственост. (И средства.) Не управляват, г-жо Манолова, средства и моля да не ме прекъсвате, защото те са сравнително бедни откъм средства, но са богати откъм собственост, която собственост може да се превърне в средства. Механизмът е простичък, пред очите ни е и ние не се справяме с него. Това е много голям проблем. Не го подминавайте така леко. Не става дума за нещо просто! В момента гледам колегата народен представител от Кърджали и искам да му кажа, че не е само за вашия район, въпреки че при вас е осезаемо тежко. Но не е само за вас, а става дума за по-голямата част от България като административно териториално деление. И тъй като има много малки общини, които на пръв поглед не могат да ти влязат в окото, ако не се сетиш да гледаш точно каква е географията на туризма в България. Тогава, като се загледаш по-внимателно, виждаш за какво става дума. Хората са тежко възмутени в цялата страна от това, че строителни бригади се движат напред-назад и се регистрират за уседналост за някакви месеци и накрая резултатът от изборите е, че кметът на съответната община е избран с 94 гласа в повече на втори тур. 94 човека се местят относително лесно от едно населено място в друго населено място.
Изразявайки принципно несъгласие с проблема на конституционния текст- няма такъв, според мен, просто бих подкрепил всяка инициатива, която е за увеличаване на този срок за уседналост. Тъй като виждам как умело се справяме и със срокове от 10 месеца.
Благодаря, г-жо Председател.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Г-н Казак за реплика.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Методиев, след като Вие ясно декларирате, че Вие сте против вътрешния изборен туризъм, местенето на хора от една община в друга, аз тогава не мога да разбера защо вие подкрепяте предложението на предстоящите избори този срок да се намали. И непременно хората да имат време нещо да предприемат! Защо трябва да имат хората време нещо да предприемат ми кажете. По каква причина друга, освен тази определени партии точно да тези местни избори да имат възможност да преместят хората, да ги регистрират по настоящ адрес в друга община, за да променят изборната картина. Напротив, аз лично, ако остане този текст, ще подкрепя всеки текст, който за тези местни избори, които идват сега, не да се намалява срокът за уседналостта, а да се увеличи, за да изпаднем в ситуация ако се регистрира утре някой по настоящ адрес от Кърджали във Видин, да не може да гласува във Видин.
Искра Фидосова:
Г-жа Манолова има думата.
Мая Манолова:
Аз подкрепям това разбиране, още повече, че фактическата ситуация показва, че много партии в момента, или поне много избиратели се движат от една община в друга. Има данни, както по черноморски общини, така и в други малки общини и не разбирам защо трябва да се направи този толеранс за тези, които в момента злоупотребяват с това право. А оттук нататък, ако се закове един по-дълъг срок просто тези, които искат да злоупотребяват ще се съобразяват с по-дългия срок. Всъщност проблемът ще бъде включително и за тези местни избори и ние не можем да останем слепи затова, че медиите алармираха, че повсеместно се местят избиратели и то в рамките на 50-100-150 и бяха описани такива случаи. И ако този проблем има и може да бъде подкрепен тогава, когато става дума за местни избори, нали си давате сметка, че предложението на Атака по отношение на другите избори е лишено от смисъл. Защото за парламентарни избори независимо къде се намираш в крайна сметка ти гласуваш, когато няма мажоритарни кандидати, за определена политическа партия, включително независимо от точните правила. Така че въпросът касае най-вече местните избори. Тук има логика човекът, който гласува да има отношение към проблемите на общината, в която гласува.
По-нататък, като стигнем до дефиницията на „живял”, аз също ще си кажа мнението, че сега действащият текст не дава гаранции, че хората наистина ще гласуват там, където живеят и там където имат отношение към проблемите на общината, което всъщност е най-важното.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване по този текст? Г-н Методиев за дуплика.
Веселин Методиев:
Въпросът, който ми се поставя е защо сега е по-кратък срокът и защо не искам да го увеличим. Това е репликата, която чух. И един коментар от страна на г-жа Манолова.
Отговорът ми на въпроса защо сега е кратък срокът, и не може да се увеличи, се намира в многотомните събрани съчинения на Конституционния съд, които аз чета внимателно и които, заедно с някои едри политически, големи решения на Върховния административен съд трябва да ги знаем ние действащите политици. Там почти е заковано, че когато направиш промяна в действащ ред, правила, независимо дали това е закон или наредба на министъра и въведеш след въпросния срок със задна дата, това отпада. Дали е текст от закон, дали е текст от наредба, аз на такива неща съм се начел и мога да давам примери. Мисля, че вие двамата – г-н Казак и г-жа Манолова, сте от колегите, които сте информирани за тези неща и не би трябвало вие да ми давате такива въпроси. Би могло да ми ги зададе някой колега от ГЕРБ, който по-отскоро се занимава с тези неща. Но вие ги четете заедно с мен дълго време.
Така че проблемът е и аз бих казал 4 години занапред от днес за всичко. Така бих казал аз, ако ме питате как бих искал аз да бъде. Но виждам, че не може. И понеже не съм наивен, отдавна съм се разделил с тази наивност в политиката, затова подкрепям това, което е внесено като текст.
Що се отнася до забележката защо за всички избори, като не е толкова логично все пак националният избор е национален. Т.е. ти гласуваш за партията, на която си симпатизант и можеш да гласуваш в различни райони на страната. Отговорът ми е следният. Защото в част от българските политически партии има изключително добре изработени експертизи и умения, аз познавам и колегите, които могат през местене на хора да определят състоянието на районите и определянето на изборните квоти в районите в зависимост от избирателната система и методиката за изчисляване. Като го говоря това, го говоря с ясното съзнание, че мога да дам конкретни примери. Когато има толкова натрупан опит, когато се познава изборната география добре от този, който желае да се запознае с нея и я изучи внимателно, то той наистина е в състояние да предпоставя и по този начин да влияе върху крания резултат от местенето на хора. Това се отнася включително и за по-малките политически формации, в които партийните им лидери се занимават с подобни дейности. От собственото си чувство за политически такт не искам да казвам имена. Мога да ви ги кажа в кулоарите всичките, с конкретните примери, с конкретния брой на хората, тъй като изборната география е едно от нещата, към които аз проявявам странен интерес и горе-долу знам какво се случва в страната.
Така че, не е без значение и за националните избори, е моят отговор на втората реплика. Благодаря, г-жо Председател.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, няма никакъв конституционен проблем това да си остане включително и за предстоящите избори – изискването за 12 месеца, тъй като то по никакъв начин не ощетява гражданите, не ги лишава от право. Така твърдят вносителите. Напротив, намаляването на срока за предстоящите местни избори, даването възможност все още на някои за вътрешен туризъм и регистриране по настоящ адрес, е за мен категоричен знак и доказателство, че някои пари явно целят и може би вече са в ход подобни маневри. Никой не може да ме убеди, особено ако намалим още срокът за предстоящите местни избори за уседналостта, няма да има преместване на хора и регистрирането им по настоящ адрес в друга община, за да могат те с гласуването си да променят изборната картина.
Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Искам да ви попитам, г-жо Председател, за нещо. Може би аз съм се объркал. Когато обсъждаме даден текст, когато един народен представител се изкаже, когато му се направи реплика, след това той да прави дублика. Можем ли да се изказваме по един и същи въпрос по няколко пъти едни и същи народни представители?
Искра Фидосова:
Не, не може. Аз обърнах внимание. И оттук нататък няма да позволявам и да давам думата на нито един колега, който нарушава това правило. Бях достатъчно толерантна. Оттук нататък до края на Изборния кодекс ще спазвам стриктно правилника.
Има думата г-н Метин.
Митхат Метин:
Въпросът ми е ние в състояние ли сме като комисия да изискаме справка от ГРАО за последните три месеца какъв е интензитетът и графиката на преместване от постоянен към настоящ адрес, защото това ще бъде полезно за нас, които работим с цифри и които сме правили няколко избори подред. За нас това ще бъде една индикация какво се случва в България. Заместник председателите могат да обсъдят това. Аз лично като народен представител бих искал да получа такава информация. Спомням си как за предходните избори партия „Лидер” техният водач на листа, един млад бизнесмен, който имаше фабрика в София беше тръгнал с пет автобуса и телевизия „btv” го снимаше това. Те си бяха взели удостоверения за гласуване на друго място. Така че тук не става въпрос само за строители. Той имал и друга производствена площадка.
Връщам се на предложението ми. Ако ние имаме такава графика на интензитета на преместване, било то поради финансовата и икономическата криза, и така насетне, ние бихме могли с оглед националния интерес, с оглед на държавния интерес, да ограничим наистина това, което се предлага тук от колегите. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Метин. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз искам да формализирам това предложение. Тъй като според правилата за работа на Правната комисия, могат да се изискват справки, становища и мнения по решение на Правната комисия, да го решим този въпрос на това заседание и да поискаме една справка затова през последните три месеца какво е движението на избиратели, какви регистрации има, какви промени в регистрациите по постоянен и по настоящ адрес са настъпили, за да имаме една реална картина за обхвата на проблема.
И тогава, г-н Методиев, аз също считам, че няма никаква пречка в удължаването на срока с изискване за уседналост по отношение на местните избори. Защото освен аргументите, които каза г-н Казак, аз бих добавила следното. Коя ще е тази политическа сила, която ще подпише такова искане до Конституционния съд във връзка с едно наистина фактическо действие, което влияе конкретно върху честността на изборите. Много ми е интересно кой ще се ангажира да си сложи подписа под нещо, което всички знаем, че помага за честността на изборите, а фактическото положение ги прави нечестни.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма.
Не възразявам, като мисля, че не е необходимо да го гласуваме, и моля сътрудниците да подготвят едно писмо до служба ГРАО. Има официална информация, която излиза всеки месец от служба ГРАО по този въпрос.
Стигнахме до гласуване на чл. 3.
Първо, подлагам на гласуване предложение от н.пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев да се създаде заглавие на чл. 3. „Активно избирателно право”.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Подлагам на гласуване предложение на н.пр. Волен Сидеров и група народни представители, което може би трябва да гласуваме поотделно по точките, ако не възразяват колегите от Атака, тъй като обхваща хипотезите и на националните и на местните избори. Или като цяло да ги гласуваме?
Явор Нотев:
Нямаме възражения поотделно да се гласува по точки.
Искра Фидосова:
Добре, по точки. „В чл. 3 предлагаме следните изменения:”
Подлагам на гласуване предложението по т. 1.
„В ал. 1 след думите „навършили 18 години към изборния ден включително,” се добавя текстът „живели са най-малко през последните 18 месеца в Република България или в друга държава-членка на Европейския съюз”.
Който е „за” това предложение, моля да гласува. Трима „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението по т. 2
„В ал. 2 и ал. 3 „три” се заменя с „осемнадесет”.”
Става въпрос за избор на членове на Европейския парламент.
Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
Четин Казак:
Правя предложение за прегласуване на предложението по т. 2, тъй като ми се струва, че някои от колегите не разбраха какво гласуват и специално колегата Методиев. Според мен, точно с ал. 2 и ал. 3 се предлага удължаване на осемнадесет месеца, г-н Методиев, на ограничението за гласуване на евроизбори. А Конституционният съд в многотомното си издание на решенията забранява това, г-н Методиев. Защо Вие подкрепихте едно противоконституционно предложение. Аз предлагам прегласуване.
Веселин Методиев:
Аз моля да внимавате по време на заседание, за да не се създават тези напрежения. Преди малко колегата Манолова каза, че тя би се учудила кой ще подпише за противоконституционност на тази тема. Да видим ще подпишете ли. Искам да гласувам „за”, за да видя ще я внесете ли в Конституционния съд.
Искра Фидосова:
Това за внасянето в Конституционния съд е много разумен въпрос. Защото дайте да си кажем истината пред представителите на неправителствения сектор и пред медиите за какво става въпрос в преходната разпоредба. Тези, които заявиха, че ще оспорват уседналостта и тези, които ще им помогнат да си съберат 48 подписа, тъй като юристите тук сме наясно за какво идва реч - отнемаме права със задна дата. Да, това е противоконституционно. И тук няма съмнение никой – нито Веселин Методиев, нито Четин Казак, нито г-жа Манолова и нито който и да било от колегите.
Къде е уловката, господа журналисти?
Ако това нещо падне в Конституционния съд и бъде обявено за противоконституционно, каквото е, няма да има изобщо изискване за уседналост, защото този кодекс отменя четирите действащи закона. Затова идва реч. Всичко друго е популизъм и изопачаване на нещата. Съжалявам, че го казвам директно.
Ако се обяви за противоконституционен текстът за 12 или за 18 месеца за параграфа, това означава, че няма да има никакво изискване за уседналост.
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Г-жо Фидосова, не сме ви назначили за говорител на нашата група. Говорете си за вашата група и не правете съждения още повече по текстове, които не са обсъждани.
Аз за разлика от г-н Методиев ще го кажа по-възпитано, макар че той не е достатъчно коректен, няма да кажа кой как е слушал и кой не е слушал, просто ще кажа, че моето изявление касаеше местните избори.
В момента т. 2 – това което гласувахме и г-н Казак предложи да се прегласува, касае евроизборите. Нали правите разлика между едното и другото. Аз абсолютно коректно се изказах по отношение на местните избори с оглед да се сложи точка и край на злоупотребите.
Освен това, моят риторичен въпрос беше кой ще се подпише под това да се узакони фактическото движение на избиратели, което дава превес на вота в малки общини по време на местни избори. Има го написано в протокола и го повтарям. Вие в момента си правите някакви свободни съждения по неща, които не съм казала.
Подчертавам, че моето изявление касае местните избори, защото там реално се нарушава честността на изборите, включително и от фактическите действия, които се случват и в момента. Там се влияе на вота в малките общини с нечестни действия и записване на избиратели. За това става дума.
Искра Фидосова:
Колеги, прегласуване на т. 2 от предложението на н.пр. Волен Сидеров - „В ал. 2 и ал. 3 „три” се заменя с „осемнадесет”.”
Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението по т. 3.
„3. В ал. 4 и ал. 5 цифрата 12 се заменя с цифрата 18.”
Става въпрос за двете хипотези за местните избори.
Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
Има думата г-н Метин за процедура.
Митхат Метин:
Исках да помоля да гласуваме предложението за справката. (Това предложение се прие.)
Четин Казак:
Тъй като ние с колегата трябва да напуснем, тъй като имаме заседание на групата, моля да имате предвид, че всички наши предложения ги подкрепяме. Гласовете ни да се броят „за”.
Искра Фидосова:
Добре. Продължаваме с предложението на н.пр. Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак по чл. 3.
„ 1. В чл. 3, ал. 2 след думата „включително” текстът „живели са най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава-членка на Европейския съюз” отпада.
2. В чл. 3, ал. 4 след думата „свобода” се поставя точка и останалият текст отпада.
3. В чл. 3, ал. 5 след думите „Република България” текстът „живял е най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място” отпада.”
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седемнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване основния текст по вносител на чл. 3 с редакция по гласуваното вече предложение за заглавието на чл. 3.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Четирима „против”? Без въздържали се.

По чл. 4.
Има предложение от н.пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев за създаване на заглавие на чл. 4. „Пасивно избирателно право”.
Има предложение от н.пр. Волен Сидеров и група народни представители, което гласи:
„В чл. 4 се създава нова ал. 7.
(7) Няма право да се кандидатира за кмет на дадена община или на дадено кметство лице, което е заемало поста кмет на същата община, съответно кмет на същото кметство за три или повече мандати.”
Има и предложение на н.пр. Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак
1. „В чл. 4, ал. 3 придобива следната редакция:
(3) Право да бъде избран за член на европейския парламент от Република България има всеки български гражданин, който е навършил 21 години към изборния ден, включително не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и има постоянен адрес в Република България.
2. В чл. 4, ал. 4 текстът „живял най-малко през последните две години в Република България или в друга държава членка на Европейския съюз” отпада.
3. Чл. 4, ал. 5 придобива следната редакция:
(5) Право да бъдат избирани за общински съветници и кметове българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден, включително не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода.
4. В чл. 4, ал. 6 след думите „пребиваващ в Република България” текстът „живял най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място” отпада.
Предложение от н.пр. Сергей Станишев, Мая Манолова, Ангел Найденов и Димчо Михалевски.
„В чл. 4, ал. 5 думите „и са живели най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място” се заменят с текста „и са живели преди датата на насрочване на изборите в съответната община”.”
Предложение на н.пр. Михаил Миков
„В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 след думата „свобода” се поставя точка и текстът „и са живели най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място” се заличава.
2. В ал. 6 текстът „живял най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място” да отпадне.
Предложение на н.пр. Георги Анастасов
„В чл. 4, ал. 1 след думата „гражданство” се добавя „в държавата извън Европейския съюз”.
Желаещи за изказване по чл. 4? Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Г-жо Председател, аз в момента виждам нещо, което ми се струва, че създава противоречие между този кодекс и Закона за местното самоуправление и местната администрация, а именно съдебното положение на лицата, които могат да бъдат избирани за кметове и общински съветници.
Мисля, че в текста на Закона за местното самоуправление и местната администрация не могат да бъдат избирани за такива лица, лицата, които са осъждани с присъда за умишлени престъпления и не са реабилитирани. Докато в тези текстове изискването е да не изтърпяват наказание лишаване от свобода. Това означава, че те след като са изтърпели наказанието лишаване от свобода и все още не са реабилитирани, биха могли да се кандидатират. Но при положение, че не могат да заемат тази длъжност, тогава какъв е смисълът ние да въвеждаме тук правото им да се кандидатират.
Искра Фидосова:
Ние не въвеждаме правото им. С редакцията това нещо трябва да бъде изчистено.
Други желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Предложението ни касае пасивното избирателно право и е в подкрепа на нашето разбиране, че не трябва пред тези, които ще бъдат избирани, да се поставят по-големи ограничения. Защото в крайна сметка преценката затова кого да изберат трябва да бъде на българските граждани.
Не одобрявам подхода на ГЕРБ да изземва правото на хората, както по отношение на забраната за избор на районни кметове и на кметове на малките населени места, така и тук пряката намеса в това кого и как да избират с поставянето на по-големи изисквания към тези, които ще се кандидатират за кметове на населени места и за общински съветници. В крайна сметка нека хората да преценят дали срокът, в който е живял в населеното място е достатъчен. Още повече, предвид разбирането, което влагате в това понятие, искам само да ви кажа, че по тази логика успешният кмет на Габрово Томислав Дончев нямаше да може да се кандидатира за кмет. Вие сега какво искате да кажете? Че той не е трябвало да се кандидатира и това, че бихте ограничили неговата възможност да бъде избран, е едно демократично право, което е в интерес на гражданите на града. Нека хората да преценяват. В крайна сметка в един месец предизборна кампания всеки ще се запознае кой е кандидатът, къде е живял, какво предлага. Няма нищо лошо.
Начинът, по който предлагате, може едно лице да има примерно 12 месеца, ако това се приеме за срок с постоянен адрес в конкретното населено място, примерно и 12 месеца настоящ адрес в друго населено място. Т.е. реално това лице ще живее в София, ще има постоянен адрес във Варна и ще се кандидатира за кмет на Варна. А вие ще забраните на друг, чиито настоящ адрес, който се е преместил да живее във Варна, по-малък срок. С този текст нищо не правите, освен че създавате проблеми на хората. Това правило тук просто въвежда ограничения, които не са принципни, които са самоцелни и които не знам честно казано защо ги правите.
Освен това, за малките общини действащият текст, който даваше възможност с изискването за двумесечната уседналост, още повече за 12 месеца човекът да е свързан не с конкретното населено място, а с конкретната община. Тук с играта с настоящ и постоянен адрес също ще се получат големи парадокси. Какъв е проблемът постоянният адрес или настоящият адрес да не е в пълен обем – 12 или 18 месеца, свързано с едно село конкретно, след като го има на територията на общината.
Подкрепям колегата Михайлова, че трябва да се дават и конкретни примери в конкретните ситуации, защото реално няма да може да се кандидатира човек, който има настоящ адрес в дадено село 10 месеца, а ще може да се кандидатира друг, който има постоянен адрес 12 месеца. Помислете го с оглед на изискването за уседналост. Ще дам конкретен пример. Един жител на едно село има 6 месеца постоянен и настоящ адрес в това село. Той не може да се кандидатира, защото не отговаря на изискванията. Друг жител на това село, има 18 месеца постоянен адрес в това село и примерно, 10 месеца настоящ адрес в друга община. Този с 12 месеца, който от 10 месеца не живее в селото, може да се кандидатира, а другият не може да се кандидатира, макар срокът на неговата уседналост реално да е по-дълъг.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Аз ще направя една кратка реплика. Колеги, всички са наясно със следното. Активното и пасивното избирателно право правната логика изисква те да бъдат в един и същи срок. 2007 г. стигнахме до абсурдни парадокси в много населени места, защото имахме изискване за 10 месеца уседналост по отношение на активното избирателно право, две месеца по отношение на пасивното и се стигна до там, че имаше много кандидати за кметове, особено по населените места по селата, които не можеха да гласуват сами за себе си, защото нямаха право да гласуват. Нямаха активно избирателно право, но бяха кандидати са кметове.
Такава е практиката и във всички европейски страни, в които има изискване за уседналост и няма разлика между времето на активното и на пасивното избирателно право. Но тези промени достатъчно рано и навреме ще бъдат приети, за да знае всеки един, който има желание и намерение да се кандидатира, на какви изисквания трябва да отговаря. Това е единственото основание, правната логика, примерите, които са в Европейския съюз и всички страни, които прилагат, само че там не се ползва термина, който ние използваме, поради спецификата. Там се използва друга терминология, но става въпрос за същото като съдържание.
Има думата г-жа Манолова, за дуплика.
Мая Манолова:
Г-жо Фидосова, примерът ви не е удачен, защото там по друг начин се регламентират тези отношения на лицето към съответната община. За да бъда по-ясна, ще ви дам следния пример. Един жител на едно село, който има там само постоянен адрес. Той живее в София от 3 години и е в София. Реално по вашия закон той може да се кандидатира в съответното село, макар че от 3 години не живее в селото. (Той не може да се кандидатира.) Може, разбира се, има постоянен адрес. Много ви моля.
Искра Фидосова:
Не е вярно това. Моля четете си кодекса. Настоящият адрес е изискване и за активното и за пасивното избирателно право. Едни и същи са изискванията и за едното и за другото.
Мая Манолова:
Не е вярно. Достатъчно е да имам постоянен адрес на едно място 12 месеца, за да може да гласувам в него. Отворете преходните разпоредби.
Искра Фидосова:
Преходната разпоредба е по отношение на активното избирателно право за тези, които са се преместили примерно м. март като настоящ адрес, и тъй като няма изискуемите 10 месеца, за да отиде да гласува, в преходната разпоредба се казва, че ще гласува по предишния настоящ адрес. Там за това става въпрос, за да не бъдат лишени тези хора, които са си променили настоящия адрес през периода, през който тече изискването за уседналост.
Мая Манолова:
Моля да довърша. Вижте на с. 273, т. 4 какво е.
„4. „Живял най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място” е:
В т. „б”- „български гражданин, който има постоянен и настоящ адрес в различни общини или кметства на територията на Република България;”
От което следва, че аз ако в едно село имам 10 години постоянен адрес, от 5 години живея в София, имам там настоящ адрес, аз мога да се кандидатирам за кмет на това село, макар че от пет години по настоящ адрес живея в София. Но ако аз съм отишла в това село 11 месеца и съм живяла в него, аз не мога да се кандидатирам за кмет.
Ако този текст бъде подкрепен от мнозинството, ние ще атакуваме кодекса в Конституционния съд, който ограничава възможността на кандидатите за кметове да се кандидатират в случаите, в които имат повече от три мандата.
Искра Фидосова:
Г-н Миков, имате думата.
Михаил Миков:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Аз ще се изкажа по същество. Не знам защо вносителите са решили да направят такова ограничение с единствения аргумент да са равни двете ограничения. Цензът уседналост, проследявайки последните десетина години, се въведе с оглед съмненията, притесненията и обосновани доказателства в много малко случаи за злоупотребите с изборно право. И ако има някакво основание по отношение на активното избирателно право, макар че е второ въпрос дали има основание, и аз затова ще говоря сигурно в пленарна зала, то по отношение на пасивното избирателно право се превръща в едно ограничение на демокрацията. Ограничение на възможността да избираш. И формалният аргумент да са еднакви, ако ще да са еднакви, то в даден момент в Европа на жените, г-жо Фидосова, са забранявали да гласуват и в България е било така, но ние не взимаме такива практики, които са по-малко демократични. Ние трябва да се стремим така нареченият Изборен кодекс да не се превръща в кодекс за ограничаване на изборите. Защото така се получава.
Какъв е смисълът чрез формално правни превръзки, като уседналост, а защо не е да плаща данъци в тази община. Можем да измислим поне 100 чисто юридически обоснования да ограничим хората да участват в изборите, в случая пасивното им избирателно право да бъдат избирани. Определено смятам, че ако се приеме и това ограничение, с ограниченията, които се налагат чрез Закона за местното самоуправление и местната администрация, районните кметове, кметовете на малките населени места, този Изборен кодекс става кодекс за ограничаване на изборите, кодекс за ограничаване на правото да бъде избиран човек. Какво по-нормално от това един човек, който го знаят, да се кандидатира. Или примерно да въведем да е роден в същото населено място. Ние с Вильо Илков сме от Видин. Нашият кмет на Видин сега е от Монтана. След време идва някаква партия и казва да е роден в същото населено място. Или пък друга формална връзка – да си плаща данъците в същото населено място. Да работи в същото населено място. И забележете кога го прави България това – когато светът е глобализиран и хората все повече пътуват, движат се вътре в страната в населените места, и тези две правни превръзки постоянен и настоящ адрес по никой начин, те най-малко дават връзката на човека със съответното населено място. Може да има имат, да плаща данъци, може там да е роден, може там да му учат децата, но ние ще му кажем, че трябва да се запише в общината, че там му е постоянният и настоящ адрес - па 10 месеца, па 18 месеца, па 18 години. Това е крепостничество. Това е голямо отстъпление от постигнатото в България.
Ако някакви аргументи по отношение на злоупотребата с права са приложими по отношение на активното избирателно право, няма никакъв грам аргумент по отношение на пасивното избирателно право. Един човек, който го познават, животът му е минал в дадено населено място, децата са му там, родителите са му там, жена му е там, и понеже не се е регистрирал по настоящ адрес, защото работи и пътува, и пр. няма да го избират. Оставете хората да го избират и те да преценят става или не става. Като не го познават, като е злокобна фигура, като непопулярен човек, като е правил поразии, няма да го изберат.
Защото ограничавате възможността на хората от съответната местна общност да изберат. Могат да харесат някой от съседното село. Може да се окаже, че по-грамотен, по-млад и по някакви други качества.
Другият въпрос, който е абсолютно конкретен, е по отношение на срока. Казахме го и искам ясно да се запише. Не може да се въвежда по-кратък срок от момента на изготвяне на този закон. Не може!
Първо, аз смятам, че такъв ценз не трябва да се въвежда по отношение на пасивното избирателно право.
На второ място, явно вие се стремите с този закон да ограничите демократични права. Ако все пак решите да ги ограничавате, то поне дайте срок, съобщете по радиото, че сте приели такова ограничение, та тези които биха желали да участват в изборите, да имат възможност да се регистрират. Защото срокът по отношение на тези избори вече е изтекъл. Върху вас ще тежат тези политически обвинения, които вие по никакъв начин не можете да оборите, че народно приемате закона, че нарочно въвеждате този срок. Вие сте имали знанието за срока и вашите потенциални кандидати са регистрирани, а другите парламентарни фракции извън парламента и всички кандидати не са могли.
Основният въпрос е на кого е нужно да ограничим кръга от лица, които участват в изборите. Нали искаме да има избори, да има конкуренция. Да има дата, до която се регистрират. Да дойдат и гражданите да си изберат. Гражданите все пак са по-мъдри от който и да е законодател, макар че те ги избират законодателите. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
По отношение на активното и пасивното избирателно право мисля, като няма надълго да се разпростирам, но нормално е сроковете за упражняване на правото на активно или пасивно да бъдат еднакви. Аз не мога да приема, че за да упражня пасивното си избирателно право, е нормално да се приеме текст 12 месеца регистрация или уседналост, а за да упражня активното си, не е нормално. Ще го кажа и по друг начин. За да имам право да избирам кмета, трябва да имам известен период уседналост, а за да бъда избиран за кмет или общински съветник, не е необходимо да има такава.
Г-н Миков, по Вашата логика, когато казахте, че мога да избера човек от съседното си село за кмет, то по тази логика, понеже аз живея в това село, но работя в другото село, където си прекарвам повече от времето, дайте тогава да дадем възможност да отида да гласувам в другото село, а не където живея и не където съм регистриран, защото там ми харесва кмета. Мисля, че е излишно да говорим по това. Категорично за мен трябва да има еднакви срокове за упражняване на активно и за упражняване на пасивно избирателно право.
Г-н Миков, 2007 г., ако не се лъжа, също е стоял спорът при промяна на Закона за местни избори. Там също е имало разлика - от два месеца за пасивно, 10 месеца за активно, но в крайна сметка този срок беше изравнен при сега все още действащия закон по постоянен или настоящ адрес. Но сега да приемем, че ще дойде един човек, просто защото една политическа партия е решила, че няма подходящ човек в това населено място, без да е свързан с това населено място, говоря трайно, а това че е роден там, че роднините му са там, че го познават? Този закон ние го приемаме, за да действа занапред. След като счита, че иска да упражни пасивното си избирателно право, да се регистрира там. 12 месеца е общият принцип. А преходните и заключителните разпоредби е 10 месеца, за да съобразим следващи избори. Т.е. само за изборите догодина е 10 месеца. Ако приемем законопроектът нормално до края на годината тези 10 месеца се вместват.
Михаил Миков:
Г-н Лазаров, уважаема г-жо Председател и колеги, само доказва, че вносителите нямат никакъв друг сериозен аргумент по ограничаването на възможността на хората да избират от повече. Няма! А как тази конструкция се сглобява. Измисляте един срок за уседналост, слагате го от едната страна, т.е. въвежда се един срок, който се въвежда, за да се ограничат по отношение на активното избирателно право, да се ограничат някакви манипулации, някакви преходи на хора, на групи, за които решаваме, че кой знае колко влияят на изборите. Колко влияят ще видим после. А след това, оттам се взима аргумент чрез изравняване на сроковете, да се ограничи кръгът от хората, които могат да се кандидатират.
Разберете, това е недемократично и при мобилния свят, в който живеем, е глупаво. Дайте на хората да избират. Те са по-мъдри и от партии, и от народни представители, и от всички са по-мъдри.
Това е отстъпление от постигнатото ниво на демокрация в България. След вас ще дойде друга партия. Тя ще въведе още един ценз – да си плащате данъците в тази община. Третата партия ще въведе ценз да му учат децата в тази община. Или пък да има имот в тази община.
Въвеждането на допълнителни изисквания, независимо какви са те. Защото сами разбирате, че това е фикция връзката, свързвана през адресна регистрация – постоянен и настоящ адрес. Тя е фикция. Ти можеш въобще да не ходиш в тази община само защото си се регистрирал. Ще те глобят 50 лв., ако те хванат. Това е фикция. Чрез една фикция ограничавате възможността на хората да избират от повече. Това е отстъпление от постигнато ниво на демокрация! Разберете го!
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Други желаещи за изказване по този текст? Няма. Започваме гласуване на чл. 4.
Подлагам на гласуване предложение на н.пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев за създаване на заглавие на чл. 4. „Пасивно избирателно право”.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се няма.
Подлагам на гласуване предложение от н.пр. Волен Сидеров и група народни представители, което гласи:
„В чл. 4 се създава нова ал. 7.
(7) Няма право да се кандидатира за кмет на дадена община или на дадено кметство лице, което е заемало поста кмет на същата община, съответно кмет на същото кметство за три или повече мандати.”
Който е „за” този текст, моля да гласува. Двама „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ремзи Осман, Янко Янков и Четин Казак.
Мая Манолова:
Няма ли да го гласуваме по точки.
Искра Фидосова:
Не. Вносителите не са поискали да го гласуваме поотделно. Когато се направи предложение, тогава ще се гласува поотделно. Щом има такова предложение, ще го гласуваме поотделно.
Подлагам на гласуване т. 1 от предложението на н.пр. Ремзи Осман и група народни представители:
1. „В чл. 4, ал. 3 придобива следната редакция:
(3) Право да бъде избран за член на европейския парламент от Република България има всеки български гражданин, който е навършил 21 години към изборния ден, включително не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и има постоянен адрес в Република България.
Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване т. 2.
„2. В чл. 4, ал. 4 текстът „живял най-малко през последните две години в Република България или в друга държава членка на Европейския съюз” отпада.”
Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.

По т. 3. В чл. 4, ал. 5 придобива следната редакция:
„(5) Право да бъдат избирани за общински съветници и кметове българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден, включително не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода.”
Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
По т. 4 – „В чл. 4, ал. 6 след думите „пребиваващ в Република България” текстът „живял най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място” отпада.”
Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложение на н.пр. Сергей Станишев, Мая Манолова, Ангел Найденов и Димчо Михалевски.
„В чл. 4, ал. 5 думите „и са живели най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място” се заменят с текста „и са живели преди датата на насрочване на изборите в съответната община”.”
Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложение на н.пр. Михаил Миков.
„В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 след думата „свобода” се поставя точка и текстът „и са живели най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място” се заличава.
2. В ал. 6 текстът „живял най-малко през последните 12 месеца в съответното населено място” да отпадне.”
Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложение на н.пр. Георги Анастасов.
„В чл. 4, ал. 1 след думата „гражданство” се добавя „в държавата извън Европейския съюз”.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шестнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване основния текст по вносител на чл. 4 с направеното гласуване в подкрепа на заглавието.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Четирима „против”. Без въздържали се.
Раздел ІІІ. Изборни системи.
Няма постъпили предложения за наименованието. Желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По чл. 5 има постъпило предложени от на н. пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев за създаване на заглавие на чл. 5 „Система при избор на народни представители”.
Няма други постъпили предложения. Желаещи за изказване по чл. 5 има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Красимир Ципов и група народни представители за заглавие на чл. 5. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване основния текст на вносителя по чл. 5. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, с това наименование на всеки член понякога е много спорно. Понякога съдържанието е по-широко от наименованието, с което ги кръщаваме само за да спазим това изискване. Често пъти то или не обхваща, или частично обхваща или заблуждава по отношение на текста. Не знам защо вървим към такива кръщавки.
Искра Фидосова:
Ако има някъде неточност, моля да се каже и ще бъде коригирано. Коректно представям и чета всички предложения и чакам обсъждане.
По чл. 6.
Постъпило е предложение от Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев да се създаде заглавие на чл. 6 „Система при избор на президент и вицепрезидент”.
Няма постъпили други предложения. Желаещи за изказване по чл. 6? Аз нямам претенции, че това е най-точното заглавие, но дайте предложения.
Аз ви предлагам, тъй като ще имаме 4-5 заседания на комисията за второ четене, ако някъде, дори да е гласувано, видим, че има по-коректен, по-правилен текст за заглавие, че се върнем и ще го прегласуваме. Погледнете го внимателно. Не беше лесно да се направят заглавията.
Ако променим за три дена Закона за нормативните актове, за мен и за колегите ще бъде по-лесно.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ципов и група народни представители за наименованието на чл. 6. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 6. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се?

Михаил Миков:
Някой може ли да ми каже какво е мажоритарна изборна система. Става въпрос за кандидатска листа на едномандатен район. Мажоритарна изборна система за мен е старото решение.
Изборите за президент и вицепрезидент на републиката се произвеждат по кандидатски листи. България е един избирателен район. Защо се опитваме чрез нашите представи, медийни тълкувания и пр. да подменяме устойчиви текстове в нашето законодателство, въвеждайки мажоритарна изборна система с национални кандидатски листи вместо едномандатен изборен район. Каква е разликата между кандидатска листа в цялата страна – един район, и мажоритарна изборна система?
Искра Фидосова:
Г-н Миков, разделът е „Изборни системи”. Като стигнем до райони, там си има текстове за районите. В глава „Изборни райони” има коректен текст, който отразява едномандатните избирателни райони.
Нека да четем кодекса като цяло – от начало до край. Защото така на парче няма как да стане. Това, което казвате сте прав, само че то е отразено при районите. Там вече говорим за едномандатен национален при избор на президент.
По чл. 7 има предложение за заглавие от н.пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев за създаване на заглавие на чл. 7 „Система при избор на членове на Европейския парламент”.
Няма постъпили други предложения. Желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението от н.пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев за създаване на заглавие на чл. 7.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 7. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Чл. 8. Има предложение на н. пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев за създаване на заглавие на чл. 8 „Системи при избори за общински съветници и кметове. Разпределение на мандатите”.
Предложение на н. пр. Екатерина Михайлова:
В чл. 8 ал.3 да отпадне.
Предложение на н. пр. Михаил Михайлов:
„В чл. 8, ал. 1 се правят следните промени: След „независими кандидати” се поставят две точки и се добавя:
1. Партии и коалиции от партии – чрез преференциално гласуване.
2. Независими кандидати.”
Желаещи за изказване? Г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Искам да обоснова моето предложение. Много разчитам да ме подкрепят не само депутатите от моята парламентарна група, но от всички групи, особено които са от смесените райони. Защото това е текстът, който всъщност беше въведен миналия парламент и бяха въведени за първи път бариери пред избора за общински съветници. Дотогава нямаше бариера, нямаше избирателна квота. Въведе се в миналия парламент с идеята да се ограничат малките партии да участват. Няма да влизам в чисто политическите препирни, който бяха кой кого да удари. Тогава обаче развих същата теза, която и днес развивам. Защото този текст ако остане и ако останат и 20% намаляване на съветници, просто искам да кажа какво ще се случи - да предупредя мнозинството с всички рискове, които съществуват.
Въвеждането на изборната квота дори и при сегашния брой общински съветници доведе до изкривяване на вота в определени общини. Казвам в определени, защото в по-малки общини или в общини, в които има специфика при гласуването, има тежък превес на една политическа сила, се получава действително липса на представителност в местното самоуправление. За да не говоря абстрактно, ще дам примери.
Община Руен, област Бургас, избори 2007 г. – 25 съветника – Движение за права и свободи; 4 съветника Независима коалиция за община Руен. Това е в резултат на изборната квота. Остават две партии. Сега ако се гласува при същия брой население при това, което вие предлагате, резултатът ще е за Движението за права и свободи - 15 съветника, за независимата коалиция – 2 съветника.
В Кърджали, община Джебел. Гласували 4184. Резултатите са: ДПС – 12, Ново време – 9 с изборна квота 2.7. Сега ако бъде, разпределението ще е 8 ДПС, 5 – Ново време.
Община Кирково. При 4184 гласоподаватели, резултати: ДПС – 20; БСП – 1 успял да се промъкне. А ако сега при това, което вие предлагате – 20”% намаление, плюс изборна квота резултатът е 11 на 0.
Крумовград – 2007 г. – 20 ДПС, 2 БСП и 7 ГЕРБ. Тук са успели три. Сега ако е – 12 на 5. Едната изчезва. Изчезва представителност.
Черноочене е добър пример. Ако 2007 г. резултатът е бил 16 съветника за ДПС, срещу 477 гласа на Национално движение „Симеон втори”. Аз подозирам, че почти няма никакво значения коя е била точно партията, от нея е бил кандидатът, зад него са се строили и са успели един да вкарат, колкото за цяр. Сега обаче е 11 на 0.
Аз се опитвам да ви убедя, че поне едното трябва да отпадне. Давам примери за направени изчисления при положение, че това, което вие сте предложили – квота и 20% какво се случва в определени общини.
Аз съм направила предложение и за едното и за другото, като казвам едни и същи аргументи и на двете места, с идеята поне едното да падне. Защото наистина на места ще се получат неблагоприятни резултати, независимо от това дали ще е ДПС, тъй като примерите които дадох са за ДПС, но може да бъде и ГЕРБ и пак не е добре – 11 на 0, 7 на 0, това не е добре, това не е местно самоуправление. Това дава беля. Всички го разбирате.
За Кюстендил г-жа Манолова иска да дам този пример. Аз ще дам за Кочериново, защото е пред мен справката, където БСП е изкарало 5 мандата и някаква Коалиция за Кочериново 8 мандата. Ако е сега, става 4 на 7.
Изборната квота намалява много тежко представителността. Затова съм се концентрирала в такива примери, за да ви убедя, че ако не се отказвате от намаляване, разбирам логиката защо искате да са по-малко. Но въвеждането в избори за общински съветници на изборна квота унищожава представителността.
За залата ще се постарая и още примери да ви подготвя. Да не смятате, че само някакви облаци искам да ви покажа и имам някакво отношение към определени райони.
Миналия път, когато се правеше, с г-жа Манолова много спорихме. Тя ме убеждаваше, че така ще затвърдим партиите, ще ги стабилизираме и затова трябва да въведем квота. Само че още тогава се виждаше, че ще се случи това, което се случи и то се случи, за съжаление. Както виждате въобще не давам пример с моята политическа сила. На нас ни беше ясно, че на определени места не можем да успеем. Ако някъде виждате от един до двама някъде успели да се класират, това няма никакво значение под чие име са влезли. Защото знам горе-долу в определени райони какво се случва, когато се правят тези избори. Под една регистрация се обединяват няколко политически сили, граждани, неправителствени организации, за да има все пак и някой друг, за да не се затваря системата.
Затова ви умолявам да подкрепите моето предложение. Надявам се, че съм ви убедила. Ще продължа да ви убеждавам с още примери. Много е дебела справката, която са ми дали и не можах в момента всичко да намеря.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Михайлова. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Моите аргументи при предната дискусия бяха, че е нормално една политическа партия да има поне гласовете за един общински съветник, ако иска да присъства в местния парламент. Същото се отнася и за независимите общински съветници. Само че наистина в определени места се получиха изкривявания и тези изкривявания ще се мултиплицират с намаляването на броя на общинските съветници с 20%. Ще ви дам аз пример за Кюстендил, защото съм от Кюстендил и го смятахме. В момента една партия, за да влезе в местния парламент, са й необходими 700 гласа подадени за неин общински съветник, което за областен град е горе-долу добре. Но сега с тези 20% това скача на 1100 гласа. 1100 вече е прекалено. Ако се наложи при сегашната ситуация, много от партиите, които не са влезли в парламента, просто няма да имат представителство в местния парламент, което в крайна сметка не е добре. Аз разбирам, че от това печелят големите, че в крайна сметка това е в някаква степен ще работи и за БСП. Но въпреки това местната власт е шарена власт. Тя не е черно-бяла и не е добре тя да е едноцветна. Така че аз също, особено с оглед намаляването на тези 20% от общинските съветници, тук не съм направила предложение, защото акцентът е върху намаляването на тези 20%, но ще подкрепя г-жа Михайлова, защото това ще създаде не равнопоставеност.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Само още една тема за размисъл към колегите.
След като имаме 4% бариера пропорционална на националните избори за политическите партии в България, която формира многопартийната система на българската парламентарна демокрация, не може другата бариера да скочи на 10-12-15 и на места отива на 20%. Аз също гледах числата. Участват 2200 човека в изборите – общия брой на участниците в изборите, 400 човека не могат да направят един съвет. Това прави 25% бариера. Това е съвсем ужасяващо от гледна точка на многопартийната система в България. Тя става еднопартийна. Тя става авторитарна. Кой коректив ще се намери, въпрос на преценка, на политическа воля, но не може да се отиде на 20-25% бариера. Това е абсурд. Няма такава европейска практика изобщо.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Както се разбра от изказването на г-жа Михайлова и на г-жа Манолова това е текст, който действа и е действал на последните избори 2007 г. Аз съм съгласна почти с това, което казвате. Не бих казала, че е лош. Може да има необходимост от някаква редакция, но аз лично смятам, че проблемът не е тук. Проблемът е в преходната разпоредба с 20%. Така че аз апелирам тук да не се пипа това, което вече е проведено и работи, защото се получават други изкривявания и те са обратните. Да не давам примери сега и да не губя време за обратния пример на това. Но наистина в преходната разпоредба, когато стигнем до това, ние имаме готовност за редакция. Проблемът идва точно при малките общини, при тези, които са малко над малките.
Реплики: Да ги гласуваме заедно.
Искра Фидосова:
Не възразявам да ги гласуваме заедно. Наистина са свързани. Да отложим гласуването на чл. 8 целия, тъй като няма как да го делим на алинеи.
Чл. 8 да остане да се гласува заедно с преходната разпоредба. Там проблемът е в първите две скали. Ако там се направи корекция, няма да има този проблем. Аз също ги изчислявах.
Г-н Ципов, заповядайте.

Красимир Ципов:
Колеги, само една бележка във връзка с редакцията на заглавието. Може би е добре да отпадне „Разпределение на мандатите”, за да се синхронизирано заглавието с предишните няколко члена.
Искра Фидосова:
Който подкрепя процедурното предложение за отложим гласуването на чл. 8 заедно с преходната разпоредба, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Чл. 9. Предложение на н.пр. Красимир Ципов и група народни представители за създаване на заглавие на чл. 9 „Методика за разпределение на мандатите”.
Няма постъпило друго предложение.
Желаещи за изказване. Няма. Подлагам на гласуване предложението за заглавие на чл. 9 „Методика за разпределение на мандатите”. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване чл. 9 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Димитър Лазаров:
По процедурата. От миналата седмица чувам и продължавам да слушам, че кворумът не е проблем и работа на опозицията и тя не носела отговорност за кворума, а сега изведнъж започва да се поставя обратния въпрос. Когато ви отърва едно и кога друго. Да гласуваме до колко часа ще работим и да приключим.
Мая Манолова:
Г-н Лазаров, в крайна сметка не определяйте правила, които съществуват от години.
Димитър Лазаров:
Г-жо Манолова, да гласуваме. Това е най-демократичното правило.
Мая Манолова:
Има заседание на парламента. Заседанията на комисиите не могат да пречат за провеждане на заседанията на парламента.
Ние си преценяваме по кои законопроекти как да участваме. Но във всеки случай не може да си налагате някакви правила, които пречат на нашата работа. Това не е вашата парламентарна група. Това е Правната комисия. Осъзнайте се къде се намирате.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров, недопустимо е да се държи такъв тон. Колеги сме.
Продължаваме по законопроекта.
„Раздел ІV. Насрочване и провеждане на изборите. Изборни книжа.”
Няма предложения. Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІV. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Чл. 10. Има предложение за заглавие на чл. 10 от н.пр. Красимир Ципов и група народни представители. „Насрочване на избори”.
Други постъпили предложения няма. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за заглавие. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се двама.
Подлагам на гласуване предложението за основния текст на чл. 10 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По чл. 11.
Има предложение на н.пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева Ивайло Тошев за създава се заглавие на чл. 11 „Произвеждане на изборите”.
Предложение на н. пр. Волен Сидеров и група народни представители.
„В чл.11 предлагаме следните изменения:
1. В ал.1 думата „неработен” се заменя с „неделен”, след думата „ден” се поставя точка, а думите „за цялата страна” се заличават.
2. В края на ал.2 точката се заменя със запетайка и се добавя текстът „при условията на ал. 1.”
Други предложения няма. Желаещи за изказване?
Аз предлагам в т. 1 от предложението на н.пр. Волен Сидеров да го подкрепим като уточним, че неработният ден е неделя, но си мисля, че трябва да остане добавката „за цялата страна”.
Подкрепяме го по принцип, ако го гласува комисията.
Мая Манолова:
Защо е нужно да се прави това уточнение.
Искра Фидосова:
Защото се провежда в неделен ден. Нека да е уточнено.
Мая Манолова:
Понякога се провеждат и в събота.
Искра Фидосова:
Добре. Има предложение за неделя. Хубаво да е уточнено и да е ясно, че е неделен. Има ли желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Според мен, нека да оставим възможността на тези, които насрочват изборите, а именно субектите, които са предвидени в Конституцията, в крайна сметка да преценят събота или неделен ден, още повече, когато става дума за избори за Европейски парламент.
Освен това, един неработен ден или неделен ден за цялата страна, все пак си спомнете, че електронното гласуване го изваждате пред скоба и там гласуването се случва дни преди нарочения за изборен ден, така че тук отново ще има несъответствие между общата част и специално тази нова техника за гласуване.

Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева Ивайло Тошев за заглавие на чл. 11 „Произвеждане на изборите”. (редакция на Комисията.)
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Волен Сидеров и група народни представители, което прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване основния текст на вносителите за чл. 11 с гласуваните и съответно отразени като редакция предложения, които бяха подкрепени. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Чл. 12. Предложение на н.пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева Ивайло Тошев за заглавие на чл. 12 „Изборни книжа”.
Предложение на н.пр. Владимир Тошев, Цвета Караянчева, Аспарух Стаменов и Стефан Дедев.
„В чл. 12, ал. 2 думите „90 дни преди всеки вид избори” се заменят с „три дни след насрочване на съответния вид избори”.
Има ли желаещи за изказване. Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ципов и група народни представители за заглавие на чл. 12 „Изборни книжа”.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Владимир Тошев и група народни представители, което ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласува основния текст на чл. 12. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Раздел V. Организационно-техническа подготовка на изборите.
Който е „за” наименованието на Раздел V, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Чл. 13. Предложение на н. пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев за създаване на заглавие на чл. 13 „Подготовка на изборите”.
Други постъпили предложения няма.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Красимир Ципов и група народни представители за заглавието на чл. 13. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 13. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
„Глава втора. Избирателни комисии.”
Няма постъпили предложения. Подлагам на гласуване наименованието на Глава втора. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
„Раздел І. Видове избирателни комисии. Общи разпоредби.”
Желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Чл. 14. Предложение на н. пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев за създаване на заглавие на чл. 14 „Видове комисии”.
Предложение на н. пр. Владимир Тошев, Цвета Караянчева, Аспарух Стаменов и Стефан Дедев.
„В чл. 14:
а) в т. 4 накрая се добавя „включително подвижни секционни избирателни комисии при гласуване с подвижни избирателни урни”;
б) точка 5 да отпадне.”
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н. пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев за заглавие на чл. 14 „Видове комисии”. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н. пр. Владимир Тошев и група народни представители, което ви прочетох, за редакция в т. 4 и т. 5 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 14 с направената редакция. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Чл. 15. Предложение на н. пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев за създаване на заглавие на чл. 15 „Състав”.
Предложение на н. пр. Владимир Тошев, Цвета Караянчева, Аспарух Стаменов и Стефан Дедев.
„В чл. 15, ал. 2 след думата „комисия” се добавя „заместник-председател, секретар или”.”
Предложение от н. пр. Сергей Станишев, Мая Манолова, Ангел Найденов и Димчо Михалевски.
В чл. 15, ал. 3 изречение второ се изменя така:
”Председателят, секретарят и заместник-председателят на избирателните комисии се предлагат от различни партии и коалиции от партии.”
Други предложения няма. Желаещи за изказване? Г-жа Манолав.

Мая Манолова:
Аз мисля, че е безспорно нашето предложение и очаквам, ако не сте съгласни и няма да го подкрепите, да кажете защо.
Искра Фидосова:
Досега винаги е било председателят и секретарят във всички видове избори във всички изборни закони да не са от една и съща парламентарна група. Ние смятаме, че е правилно да запазим този принцип, без да го разширяваме със заместник-председателите. Знаете, че при заместник председателите могат да се получат комисии, особено секционните, където на практика могат да бъдат от две парламентарни групи или от три. Защото там като се определят местата, не се гледат по комисия, а се гледат за съответната община, когато се формират секционните за общинските избори, когато се формират за националните – съответния район. На практика стесняването може да доведе до невъзможност да има заместник председатели при това разпределение. Никой не може да има мнозинство, нито една партия и коалиция. Винаги затова е спазван този принцип само единствено за председателя и секретаря, защото в противен случай ще се получи един абсурд – да не можем да стигнем до назначаване на заместник председатели. Ние сме го гледали това.
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Това кореспондираше с изискването както членовете да съответстват на съотношението на парламентарните групи в съответния район и съответната община, така и по отношение на ръководствата. Тук няма никакво противоречие. Не е имало случай, в който заместник председатели да са от една и съща политическа сила.
Искра Фидосова:
Това, което казвате вие е всички – председателят секретарят и заместник председателите, т.е. всички тези не може да са от една политическа сила. Това никога не е било така и е обяснимо защо. Защото на практика в много секционни комисии ще се стигне до невъзможност да има изобщо заместник председатели.
Мая Манолова:
Вие ги ограничавате като бройка тук.
Искра Фидосова:
Да, намаляваме ги. Защото при онази раздута бройка нещата ставаха още по-абсурдни.
Мая Манолова:
При малката бройка вече е възможно това да се случи.
Искра Фидосова:
Нали се изчисляват на базата на община, когато е за местните избори и на базата на район. Или простичко казано, ако имаме 300 секционни избирателни комисии в една община, вие ще имате примерно, по двама представители в двеста секционни комисии, Атака ще има, примерно, по един представител в 100 и така ще се стигне до секционни комисии, в които няма как на практика да се получи всяка една партия и коалиция да имат представител, защото те се изчисляват на фона на общината или на района за съответните национални избори. Това причината.
Мая Манолова:
Тогава трябва да има, че изискванията за ръководствата са за пропорционалност на участието. Иначе вие ще сложите навсякъде председатели и заместник председатели.
Искра Фидосова:
За председателя и секретаря си остава ограничението. Винаги е било така. Във всичките четири закона за избори винаги са провеждани при спазване на този текст. Той никога не е променян в нито един от четирите закона.
Мая Манолова:
Но имаше изисквания за ръководствата да са пропорционални в рамките на общината, района или където и да е.
Искра Фидосова:
Това е при консултацията и беше с решение на ЦИК.
Мая Манолова:
Нали правомощията на ЦИК вече ги пишем в закона. Нека да е ясно. След като всичко ще се напише тук и няма да даваме възможност на ЦИК да взима решения, нека да е ясно. Пишем, че се гласува с кръстче и с какъв химикал, а в същото време не пишем изискванията по принцип партиите да имат пропорционално председатели, заместник председатели и секретари. Вие ще си наблъскате само от ГЕРБ.
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, вижте чл. 26. Друг желаещ да се изкаже има ли? Няма. Аз съм против, защото ще блокираме въобще назначаването на заместник-председатели.
Подлагам на гласуване предложението на н. пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев за заглавие на чл. 15 „Състав”.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Предложение на н. пр. Владимир Тошев, Цвета Караянчева, Аспарух Стаменов и Стефан Дедев.
„В чл. 15, ал. 2 след думата „комисия” се добавя „заместник-председател, секретар или”.”
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложение от н. пр. Сергей Станишев, Мая Манолова, Ангел Найденов и Димчо Михалевски за чл. 15, което ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Един. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 15 с отразените предложения за редакция на Комисията от гласуваните две предложения. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Чл. 16. Предложение на н. пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев за създаване на заглавие на чл. 16. „Изисквания за членове”.
Предложение на н. пр. Владимир Тошев, Цвета Караянчева, Аспарух Стаменов и Стефан Дедев.
„В чл. 16 ал. 4 да се измени така:
„(4) Членовете на Централната избирателна комисия, на районните и общинските избирателни комисии е препоръчително да са юристи.”
Предложение от н. пр. Сергей Станишев, Мая Манолова, Ангел Найденов и Димчо Михалевски.
„В чл. 16, ал.4 да придобие следното съдържание:
„(4) Членовете на Централната избирателна комисия са лица с висше образование и трябва в мнозинството си да са юристи.”
Това са предложенията. Разликата е, че в предложението на г-жа Манолова и група народни представители е всъщност действащия текст по отношение само на ЦИК, а за останалите – за ОИК и за РИК да няма изисквания и за образователен ценз. А предложението на н.пр. Тошев и останалите колеги е препоръчително да са юристи. Всъщност това е действащият текст в момента. Извинявам се.
Г-жо Манолова, вие може би това сте имали предвид, а сте написали нещо друго, че трябва да са юристи в мнозинството си, което на практика не е изпълнимо, защото няма как. То е препоръчително.
Тази дискусия я водихме във Временната комисия. Ние подкрепяме всички предложения. Но когато пише, че трябва в мнозинството си да са юристи, няма как да го спазим, защото всяка парламентарна партия и коалиция си представят предложения. В случая за ЦИК президентът трябва да реши, но той няма как да каже, че връща на еди-кой си две предложения, а на другия връщам три, защото не са юристи еди-колко си от предложените. Затова става въпрос.
Мая Манолова:
Правя формално предложение за отпадане на изискването в ал. 2, а именно за висше образование за членовете на районните и общински избирателни комисии.
Г-жо Председател, когато е за отпадане, мога да направя предложение включително и в пленарна зала. А в Правната комисия мога да предложа и цял текст.


Искра Фидосова:
Така е, г-жо Манолова. Ние няма да го подкрепим, защото смятаме, че членовете на РИК и ОИК трябва да са хора с достатъчно образование, за да боравят с тези закони с оглед на законосъобразност на провежданите избори.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на н. пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев за заглавие на чл. 16. „Изисквания за членове”. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на Владимир Тошев, Цвета Караянчева, Аспарух Стаменов и Стефан Дедев за чл. 16, което ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Тук идеята беше да имаме един и същи подход към трите.
Мая Манолова:
Как да имаме един и същи подход към общинската избирателна комисия в село Триклето и ЦИК. Как да имаме един и същи подход. Или пък примерите на г-жа Михайлова за Джебел или друга малка община. В случая, като се сложи за всички, нищо не значи. Просто нищо не значи. Защото в единия случай е абсолютно възможно да си предложим юристи и математици с оглед дейността, а в другия случай няма как за съответната община, защото няма такива кадри.
Искра Фидосова:
Колеги, продължаваме с гласуването по чл. 16.
Подлагам на гласуване предложение от н. пр. Сергей Станишев, Мая Манолова, Ангел Найденов и Димчо Михалевски за чл. 16, ал. 4, което ви прочетох
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Манолова за отпадане на ал. 2 на чл. 16 от текста по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Шестнадесет „против”. Въздържали се? Няма.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 16. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Чл. 17. Предложение на н. пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев за създаване на заглавие на чл. 17. „Несъвместимост”.
Други предложения по чл. 17 няма. Желаещи за изказване няма.
Подлагам на гласуване наименованието на чл. 17 „Несъвместимост”. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 17. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Чл. 18. Предложение на н. пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев за създаване на заглавие на чл. 18. „Възнаграждение, осигуряване и отпуск на членовете”.
Други предложения няма. Желаещи за изказване няма.
Подлагам на гласуване предложението за заглавие на чл. 18. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”, без против и двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 18. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Чл. 19. Предложение на н. пр. Красимир Ципов, Юлиана Колева и Ивайло Тошев за създаване на заглавие на чл. 19. „статут на членовете”.
Други предложения няма. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за заглавие на чл. 19. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”, без против и двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 19. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Мая Манолова:
Много ви моля да спрем дотук.
Искра Фидосова:
За днес приключваме. Следващото заседание на Комисията по правни въпроси е утре от 15:00 часа до 20:00 часа.
Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова