Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 64

Днес, 15.12.2010 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Даниела Машева и Жанета Петрова, заместник-министри, Виолета Обретенова,държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, Росен Кожухаров, директор на дирекция „Механизъм за сътрудничество и оценка” и Юри Тавание, постоянен представител на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка в България; от Прокуратурата – Петър Раймундов, завеждащ отдел „Информация, анализ и методическо ръководство”; от Върховен касационен съд – Гроздан Илиев, заместник-председател и председател на Наказателната колегия; от Върховиня административен съд – Георги Колев, председател; от Висшия съдебен съвет – проф. Анелия Мингова, представляваща ВСС и Стефан Петров, член на ВСС; от Инспектората към ВСС – Петър Михайлов, инспектор и от Институт за пазарна икономика – Зорница Славова, слушател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Здравейте на всички. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния предварително обявен дневен ред:
1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект (№ 053-03-194/03.12.2010 г.) на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон:
- № 002-01-93, внесен от Министерския съвет на 18.10.2010 г.,
- № 054-01-64, внесен от Емил Йорданов Радев и група народни представители на 30.07.2010 г. и
- № 002-01-104, внесен от Министерския съвет на 22.11.2010 г.
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект (№ 053-03-171/29.10.2010) на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс:
- № 054-01-57, внесен от Любен Андонов Корнезов на 29.06.2010 г.и - № 054-01-61, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни
представители на 15.07.2010 г.
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект (№ 053-03-169/29.10.2010) на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт:
- № 054-01-60, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 15.07.2010 г. и
- № 002-01-78, внесен от Министерския съвет на 10.09.2010 г.
Имаме кворум от 18 човека. Част от колегите са на други комисии, тъй като днес и други комисии заседават извънредно от 16:00 ч.
Започваме с първа точка от дневния ред.
По първа точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект (№ 053-03-194/03.12.2010 г.) на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон.
По тази точка присъства г-жа Даниела Машева, заместник министър на правосъдието.
Докладът за второ четене ви е раздаден.
„Закон за изменение и допълнение на Търговския закон.”
Желаещи за изказване по наименованието? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 1 ви предлагаме подкрепа на текста по вносител със следната редакция на § 1.
„§ 1. Чл. 179 се изменя така:
Книга за акционерите.
Чл. 179. (1) В дружеството се води книга за акционерите, в която се записват името и адресът, ЕГН/ЛНЧ или ЕИК на притежателите на поименните акции и се отбелязват видът, номиналната и емисионната стойност, броят и номерата на акциите. Това изискване се отнася и за временните удостоверения.
(2) Лицето или лицата, представляващи дружеството са длъжни да осигурят вписването в книгата за акционерите на обстоятелствата по ал. 1 и на настъпилите в тях промени не по-късно от 7 дни от представяне на документите, съобразно изискванията на закона и устава.”
Желаещи за изказване по § 1? Г-н Казак.
Четин Казак:
Г-жо Председател, една малка забележка.
Така изменен текстът на чл. 179, който освен имената и адресите на акционерите, се добавя вече и информация относно техните лични данни – ЕГН и личния номер на чужденец, това превръща това лице, което държи книгата в администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни. Трябва да се запише някъде, че това лице трябва да спазва задълженията по Закона за защита на личните данни като администратор.
Емир Радев:
Г-н Казак, в Закона за защита на личните данни е записано, че борави ли се с такива данни, той трябва да се регистрира като администратор. Така че ние сме в общия случай. Там не се казва дали тези лични данни са записани в книга за акционери или събирането им е във връзка с някакви договори. Ние попадаме в общата хипотеза и щом изпълнителният директор или председателят на съвета на директорите – зависи кой е оторизиран да вписва в книгата на акционерите тези данни, вече негово задължение е щом има такива данни, той да се регистрира като администратор на лични данни. Не е прието в специалния закон да уреждаме и да препращаме към общия.
Четин Казак:
Забележката ми беше, че ние с тази промяна ние фактически го превръщаме вече в администратор на лични данни. И това трябва да е ясно, да се обяви, че с тази промяна те се превръщат в администратори и трябва да предприемат стъпки за регистрация.
Емил Радев:
Г-н Казак, и сега при поименните акционери и като погледнем и списъка за участия в общите събрания ще видим, че там присъстват също лични данни. Защото много трудно е да индексираме лицето Иван Петров Петров този ли е, който е акционер в дружеството или е някой друг.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по § 1.
Гласуваме текст на § 1 по вносител с редакцията, която предложих. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
§ 2 . Няма постъпили предложения.
Предложение за редакция на § 2
„§ 2. В чл. 185 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 изречение четвърто се изменя така:
„В тези случаи чл. 473 не се прилага.”
2. Създава се ал. 4:
(4) В 7дневен срок от извършване на джирото приобретателят, съответно заложният кредитор е длъжен да уведоми дружеството и да подаде заявление за вписване на прехвърлянето, съответно залога в книгата за акционерите.”
Новото е, че след „заявление за вписване” се добавя „прехвърлянето, съответно залога”.
Желаещи за изказване по § 2? Няма.
Подлагам на гласуване § 2. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 3. Има постъпило предложение от н.пр. Емил Радев § 3 да отпадне.
Желаещи за изказване по § 3? Г-жа Машева.
Даниела Машева:
Моля ви да не се приема предложението за отпадане на § 3, тъй като промяната е в съответствие с препоръките, които са отправени в юлския доклад от 2009 г. на Европейската комисия относно създаване на прозрачност при вписване на акционерите в акционерните дружества и в съответствие с неотложните мерки за противодействие на престъпността, приети от правителството – Мярка № 40.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Радев.
Емил Радев:
В нито една директива няма задължение да се вписват в регистъра тези данни, които касаят поименните акционери. Да не говорим, че по този начин ние не уреждаме абсолютно никаква по-голяма прозрачност, защото и в нашето и в европейското законодателство съществува и института на акциите на преносител, където въобще няма правен способ те да бъдат обявявани. Така или иначе ние ще направим един прецедент и то прецедент в европейското право, защото нито една друга държава не е въвела вписването в публичния регистър на акционерите.
Акционерното дружество само по себе си е организирано като анонимно дружество. Именно заради това съществува другия тип дружество – дружество с ограничена отговорност, което доста се приближава към персоналните дружества и там законът е предвидил да се вписват в публични регистри и имената на съдружниците.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Други желаещи за изказване? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Тук не става дума за директивата. Такава директива няма. Т.е. такова пряко задължение няма. Но тук се говори за някаква препоръка, която е друг вид акт. Затова поставям въпроса тази препоръка може ли въобще да визира такъв широк обхват или тя самата е доста неопределена е всеки може да я тълкува така, както сметне за необходимо. Г-жа Машева сигурно може да каже.
Даниела Машева:
Няма такава конкретна препоръка. Твърди се, както беше отчетено и по-рано, законодателните изменения доведоха до ефективно намаляване на прозрачността за собствеността на активите на дружествата, тъй като съгласно Закона за търговския регистър вече не се изисква да се вписват промените при придобиването и прехвърлянето на акции след първото вписване. Това намаляване на прозрачността се отразява отрицателно на финансовите разследвания и във връзка с тази препоръка предприехме тези действия за това изменение. Това са констатации и препоръка от юлския доклад на Европейската комисия.
Емил Радев:
Вече не се изисква, а и никога не се е изисквало.
Искра Фидосова:
Колеги, аз мисля, че § 3 е ясен. Коментирахме го. Гласуваме.
Подлагам на гласуване предложение на н.пр. Емил Радев и група народни представители § 3 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 4. Няма постъпили предложения. Имаме предложение за редакция. Подкрепя се по принцип текста на вносителя и се предлага следната редакция на § 4, който става § 3. Редакцията е само в т. 1, именно.
„§ 3. В чл. 262и се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 след думите „чл. 262л, ал. 5” се добавя „и чл. 262н, ал. 1, т. 5 и ал. 5” и думите „прилага съгласието” се заменят с „прилагат съгласията”.
2. Създава се ал. 4:
(4) Доклад не се съставя, ако всички съдружници или акционери в преобразуващите се и в приемащите дружества са изразили писмено съгласие затова. В този случай в търговския регистър се представя съгласието да не се изготвя доклад, както и съгласията по ал. 3, ако има такива.”
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложената редакция на § 4, който става § 3. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, след като отпадна този текст, остава законопроектът на Министерския съвет, който е в посока за намаляване на административната тежест. Защото този законопроект беше в обратната посока – за увеличаване. И се движим по оня внесения – другия законопроект. Нали най-общо е така.
Искра Фидосова:
Това, което беше спорното, отпадна. Ако можем така да кажем.
§ 5. Няма постъпили предложения между първо и второ четене. Предлагаме редакция в § 5, който става § 4.
„§ 4. В чл. 262н се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 сумата „сътрудниците” се заменя с „съдружниците”;
б) в т. 5 накрая се добавя „или дружеството представя финансови отчети на всеки 6 месеца или през по-кратки периоди от време, съгласно Закона за публичното прилагане на ценни книжа, или ако всички съдружници или акционери в преобразуващите и в приемащите дружества са изразили писмено съгласие счетоводният баланс да не се предоставя.
2. В ал. 2 се създават изречения трето и четвърто:
„Материалите не се предоставят, ако в същия срок дружеството ги публикува на своята интернет страница и осигури пълен достъп по електронен път до тях до окончателното произнасяне по заявлението за вписване на преобразуването или изтичане на срока по чл. 263б, ал. 1. Материалите могат да се предоставят и чрез електронна поща, когато съдружник или акционер е дал съгласие дружеството да кореспондира с него по този начин.”
3. Създава се ал. 5:
„(5) Алинея 4 не се прилага, ако всички съдружници или акционери в преобразуващите се и в приемащите дружества са изразили писмено съгласие за това.”
Желаещи за изказване по § 5. Няма.
Подлагам на гласуване § 5, който става § 4. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 6. Няма постъпили предложения. Предлагаме редакция на § 6, който става § 5.
„§ 5. В чл. 263к, ал. 2, изречение второ накрая се поставя запетая и с добавя „както и да поиска от съда да допусне надлежно обезпечение на вземането чрез запор или възбрана.”
Отпада от текста на вносителя за § 6 „по реда за обезпечаване на искове”.
Желаещи за изказване по 6? Няма.
Подлагам на гласуване § 6, който става § 5. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 7. Няма постъпили предложения. Има предложение за редакция на § 7, който става § 6.
„§ 6. В чл. 263т се правят следните допълнения:
1. В ал. 2, изречение второ след думите „и 262ж” се поставя запетая и се добавя „ал. 1, ал. 2, т. 1, 3, 4,8 и 9, ал. 3 и 4”.
2. В ал. 3, изречение второ след думите „Членове 261б” се поставя запетая и се добавя „262и”.
3. Създават се ал. 4, 5, 6 и 7:
(4) Когато при вливане приемащото дружество притежава повече от 90 на сто от дяловете или акциите с право на глас от капитала на преобразуващото се дружество, членове 262и и 262л – 262н не се прилагат. В този случай се прилага чл. 263с, независимо дали правното положение на съдружника или акционера се променя след вливането.
(5) При вливане, ако приемащото дружество притежава повече от 90 на сто от дяловете или акциите с право на глас от капитала на преобразуващото се дружество, не е необходимо вземане на решение за вливането от общото събрание на приемащото дружество, ако в срока по чл. 262к, ал. 2, но не по-късно от 5 дни преди датата на общото събрание, акционери, притежаващи поне 5 на сто от капитала не поискат по реда на чл. 223а, ал. 2 провеждане на събранието.
(6) При разделяне чрез придобиване, когато капиталът на преобразуващото се дружество се притежава само от приемащите дружества, не е необходимо да се вземе решение за преобразуването от общото събрание на преобразуващото се дружество.
(7) При разделяне чрез учредяване чл. 262и, 262л, 262м и чл. 262н, ал. 1, т. 5 не се прилагат, ако акциите или дяловете в новоучредените дружества се разпределят между съдружниците и акционерите съответно на правата им в преобразуващото се дружество.”
Желаещи за изказване по § 7? Няма.
Подлагам на гласуване § 7, който става § 6. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 8. Има предложение за редакция, като по принцип се подкрепя текстът на вносителя за § 8, който става § 7.
„§ 7. В чл. 284 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 5.
(5) Лицата, които не изпълнят задълженията си по чл. 179, ал. 2, се наказват с глоба от 100 до 500 лв.
2. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
(6) Нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица”.
3. Създава се ал. 7.
(7) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
Редакцията е само в ал. 5. Останалият текст е по вносител.
Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване § 8, който става § 7. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 9. Няма постъпили предложения. Няма предложения за редакция. Подлагам на гласуване § 9 по вносител, който става § 8.
Желаещи за изказване няма. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 10. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване по § 10, който става § 9. Няма.
Подлагам на гласуване § 10 по вносител, който става § 9. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.

§ 11. Няма постъпили предложения. Имаме предложение за редакция на § 11, който става § 10:
„§ 10. В чл. 629 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ:
„Молбата се обявява в търговския регистър, като чл. 624 се прилага съответно.”
2. Създава се нова ал. 3.
(3) Съдът спира делото по ал. 1, ако до датата на постановяване на решение по него кредитор подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност.”
3. Досегашните алинеи 3,4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6.”
Желаещи за изказване по § 11. Няма.
Подлагам на гласуване § 11 по вносител, който става § 10 с направената редакция. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 12. Постъпили предложения между първо и второ четене няма. Има предложение за редакция, която е чисто редакционно разбиване на текста по отношение на ал. 5. Чета редакцията на § 12, който става § 11.
„§ 11. В чл. 637 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 5:
(5) Не се спират дела срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.
2. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея:
а) в текста преди т. 1 думите „по искове” се заличават;
б) създава се т. 3:
„3. парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.”
По смисъл нищо не се променя. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 12, който става § 11. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 13. Няма предложения между първо и второ четене. Има предложение за редакция на § 13, която е в ал. 3.
„(3) Друго имущество от масата на несъстоятелността може да бъде продавано по реда на ал. 1 след съгласие на събранието на кредиторите или комитета на кредиторите, ако това е необходимо за издръжка на производството по несъстоятелност и ако след приканване по реда на чл. 629б никой от кредиторите не предплати разноските.”
Т.е. добавя се текстът: „по реда на ал. 1 след съгласие на събранието на кредиторите или комитета на кредиторите”.
Желаещи за изказване? Г-н Димитров.
Тодор Димитров:
Колеги, ще ви помоля да погледнем внимателно, защото така, както е ал. 3, според мен, трябва да отпадне думата „друго”. Т.е. „имущество от масата на несъстоятелността може да бъде продавано по реда на ал. 1 след съгласие на събранието на кредиторите или комитета на кредиторите” и т.н. Според мен не става ясно кое е това друго имуществото, защото ал. 1 има две хипотези.
Може би колегата Радев да обясни точно какво е имал предвид.
Емил Радев:
Колеги, в ал. 1 говорим за осребряване на бързо развалящи се движими вещи и „или вещи, чиято стойност не покрива разходите по тяхното съхранение”. Тук даваме един особен ред. Затова в ал. 3 казваме друго имущество, което е извън обхвата на имуществото, уредено в ал. 1, а именно бързо развалящото се и вещите, чиято стойност не покрива разходите, което пак е включено в масата на несъстоятелността.Даваме вече реда, където освен съгласието на съда, вкарваме още една гаранция – решението на събранието на кредиторите или респективно на комитета на кредиторите.
Тодор Димитров:
Т.е. да разбирам, че втората хипотеза на продажба на вещи, чиято стойност не покрива разходите по тяхното съхранение, на практика такава продажба няма да се извършва с решение на събранието на кредиторите.
Аз изказах известни притеснения в тази посока, че има голяма вероятност да се злоупотреби от синдика в тази втора хипотеза, тъй като тази стойност е много относителна. На практика този период е също относителен. Тук ще се играе с оценките. Според мен, малко е опасно, но щом така са преценили вносителите.
Моето предложение на първо четене беше във втората хипотеза също да има решение на събранието на кредиторите. Затова ми беше въпросът във връзка с ал. 3.
Искра Фидосова:
Други колеги, желаещи за изказване? Да разбирам, че няма други желаещи.
Г-н Димитров, предлагате нещо друго да подложа на гласуване или само изказване правите?
Тодор Димитров:
Колеги, предлагам втората хипотеза, която е в ал. 1 също да попада под ограниченията на ал. 3, а именно да се извършва такава продажба след решение на събранието на кредиторите. Т.е. да влезе в другото имущество на ал. 3, което ще даде стабилитет на една такава продажба и евентуално ще пресечем възможни злоупотреби. А има вече такива практически случаи да се правят такива продажби. Според мен, тук трябва да се търсят по-сериозни гаранции на събранието на кредиторите. Благодаря.
Емил Радев:
Колеги, в ал. 3 значи, че тези вещи могат само да се продават, ако това е необходимо за издръжка на производството по несъстоятелност, което с две думи хипотезата остава, че ако примерно имаме една кола, която е 20 годишна и може да послужи за скрап, а ние я държим на плетен паркинг и всеки месец имаме по 80 лв. разходи за съхраняването й и знаем, че до приключване на производството по несъстоятелност ще изминат 30 месеца по 80 лв. това са 2400 лв., а самата стойност на колата е 500 лв. Оттук нататък значи, че ще намалим масата на несъстоятелността с пазенето на тази вещ, а напротив, няма да изпълним основната функция – да я осребрим и да погасим задълженията към кредиторите.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по § 13. Г-н Димитров.
Тодор Димитров:
Колеги, може би трябва да намерим друга редакция. Но втората хипотеза в ал. 1 трябва да става с решение на събранието на кредиторите. Това ми беше идеята. За бързо развалящите се вещи е ясно. Говоря за втората хипотеза – вещи, чиято стойност не покрива разходите по тяхното съхранение на вещите, да става тази продажба след санкцията на събранието на кредиторите. Може да се направи и нова алинея и да се изведе тази хипотеза отделно. Но според мен, трябва да се дадат някакви гаранции. Имам опит в търговската несъстоятелност. Мога да ви уверя, че тук не става въпрос за скрап и за такива неща, а става въпрос наистина за сериозни интереси. Благодаря.
Емил Радев:
Колеги, правя предложение, ако искаме да го направим така:
Алинея 1 се изменя така:
„(1) Съдът може да разреши на синдика да продаде, преди да е постановено осребряване, бързо развалящи се движими вещи.”
Създава се нова ал. 2
(2) Съдът може да разреши на синдика да продаде, преди да е постановено осребряване, вещи, чиято стойност не покрива разходите по тяхното съхранение за периода до осребряването по общия ред, след съгласие на събранието на кредиторите или комитета на кредиторите.”
Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „ал. 1” се добавя „и 2”.
А новата ал. 3 да стане ал. 4.
Искра Фидосова:
Колеги чета ви новата редакция на § 13, който става § 12.
§ 12. В чл. 639б се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: „Особени случаи на продажба”
2. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Съдът може да разреши на синдика да продаде, преди да е постановено осребряване, бързо развалящи се движими вещи.”
3. Създава се нова ал. 2
(2) Съдът може да разреши на синдика да продаде, преди да е постановено осребряване, вещи, чиято стойност не покрива разходите по тяхното съхранение за периода до осребряването по общия ред, след съгласие на събранието на кредиторите или комитета на кредиторите.”
4. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „ал. 1” се добавя „и 2”.
5. Създава се ал. 4:
„(4) Друго имущество от масата на несъстоятелността може да бъде продавано по реда на ал. 1 след съгласие на събранието на кредиторите или комитета на кредиторите, ако това е необходимо за издръжката на производството по несъстоятелност и ако след приканване по реда на чл. 629б никой от кредиторите не предплати разноските.”
Подлагам на гласуване § 12 по редакцията на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 14 и § 15 няма постъпили предложения. Желаещи за изказване няма.
Подлагам на гласуване § 14 по вносител, който става § 13 и § 15 по вносител, който става § 14. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 16. Няма постъпили предложения. Има предложение за редакция на § 16 по вносител, който става § 15.
„§ 15. В чл. 707 се създава ал. 4:
(4) Ако в утвърдения от съда план за оздравяване по чл. 705 не е предвидено друго, с решението си по ал. 1 съдът осъжда длъжника да плати вземанията на кредиторите по чл. 688, ал. 3, включени в допълнителния списък.”
Желаещи за изказване няма. Подлагам на гласуване редакцията на § 16, който става § 15. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 17. Няма постъпили предложения.
По § 18, § 19 и § 20 също няма постъпили предложения. Няма и предложения за редакция.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 17, § 18, § 19 и § 20 по вносител, които съответно стават § 16, § 17, §18 и § 19. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
„Допълнителна разпоредба.” Който подкрепя наименованието на подразделението, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 21. Има постъпило предложение от н.пр. Емил Радев и група народни представители за § 21. Комисията предлага да се подкрепи предложението на колегите, което е редакционно, по отношение на изписването на директивите.
Който е „за”, предложената редакция на § 21, който става § 20, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Преходни и заключителни разпоредби
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението с 18 „за”, без против и въздържали се.
§ 22. Няма постъпили предложения. Има предложение за редакция на § 22, който става § 21. Т.е. отпада ал. 2 от текста на вносителя и остава само първата алинея и то във вида в който е по вносител.
Желаещи за изказване по § 22? Г-н Радев.
Емил Радев:
Предлагам да се промени края на изречението:
„са длъжни да поискат вписване в тримесечен срок от тази дата”, да стане: „са длъжни да поискат вписване в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по редакцията, предложена от г-н Радев, именно:
„§ 21. Притежателите, съответно заложните кредитори, на поименни акции, които не са вписани в книгата на акционерите към датата на влизане в сила на този закон, са длъжни да поискат вписване в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.”
Няма желаещи за изказване. Подлагам на гласуване предложената редакция на § 22, който става § 21. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 23. Няма постъпили предложения.
§ 24 също няма предложения.
§ 25 също няма постъпили предложения.
§ 26 също няма предложения.
Няма предложения за редакция. Желаещи за изказване по тези параграфи има ли? Няма. Подлагам на гласуване § 23, който става § 22, § 24, който става § 23, § 25, който става § 24 и § 26, който става § 25. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение на н.пр. Емил Радев и група народни представители за създаване на нов § 27. По принцип се подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 26 със следния текст:
„§ 26. В Закона за Търговския регистър (Обн., ДВ, бр. 34, 80 и 105 от 2006 г., бр. 53, 59 и 104 от 2007 г., изм. и доп., бр. 50 и 94 от 2008 г. и доп., бр. 44 от 2009 г.) в преходните и заключителни разпоредби, в § 4, ал. 1, изречение първо думите „тригодишен срок от влизането му в сила” се заменят със „срок до 31 декември 2011 г.”.”
Колеги, става въпрос за удължаване на срока за пререгистрация, който е по Закона за търговския регистър. Направихме предложение между първо и второ четене да се удължи срокът, тъй като изтича този срок в края на годината и предложението е да се удължи до 31 декември 2011 г.
Г-жо Машева, заповядайте.
Даниела Машева:
Г-жо Председател, моля да се приеме така направеното предложение. С оглед големият брой непререгистрирани дружества считаме, че срокът следва да бъде не както е внесен с нашия законопроект за изменение на Закона за търговския регистър – 30.06.2011 г., а именно както го предлага г-н Радев – 31.12.2011 г. Благодаря.
Искра Фидосова:
Колеги, други желаещи за изказване по последния § 26? Няма.
Подлагам на гласуване § 26. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
С това приключихме по Търговския закон.
По втора точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект (№ 053-03-171/29.10.2010) на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 054-01-57, внесен от Любен Андонов Корнезов на 29.06.2010 г. и № 054-01-61, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 15.07.2010 г.
Колеги, разполагате с доклада за второ четене. Направиха се предложения между първо и второ четене. Изчистиха се доста от спорните текстове.
„Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.”
По наименованието на закона има ли желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване наименованието. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и Красимир Ципов да се създаде нов § 1.
Предлагаме да се подкрепи това предложение на н.пр. Анастасов и Ципов и да се създаде следната редакция на комисията за нов § 1.
„§ 1. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
(4) В производството по глава тридесет и трета, при проверка на решения по чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 4, Върховният касационен съд заседава в състав от петима съдии, а в останалите случаи – в състав от трима съдии.
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
Желаещи за изказване. Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Уважаеми колеги, помните, че преди половин година приехме промени в НПК и оттогава останахме в дълг на г-н Илиев, който помогна много при изработването на промените в Наказателно-процесуалния кодекс. Още тогава той постави въпроса да бъдат направени съответните промени в Наказателно-процесуалния кодекс, но тогава заради бързината да приемем промените, които бяха внесени от Министерския съвет, не успяхме да се съобразим с тези предложения. С оглед на това, аз и колегата Анастасов използвахме възможността да предложим на вашето внимание тези промени.
Сега предлагам да дадем думата на г-н Илиев да обоснове накратко предложението, т.е. да припомни за какво става дума.
Гроздан Илиев:
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги,
Предложението за изменение в раздела за касационно производство, респективно за съставите на Върховния касационен съд, който ще заседава така както са предложени в чл. 28, имат една основна първопричина – да осигурим един справедлив процес в разумен срок. Тази задача в миналото бе осъществявана посредством действалата до 2003 г. разпоредба на чл. 374, ал. 4 (отменена), която накратко предвиждаше след втората касация възможност Върховният касационен съд да не връща делото повече за ново разглеждане, да решава и да се произнася окончателно по делото. Сега със следващите изменения ние сме предвидили възможност и да се упражнява един контрол по отношение на този съдебен акт в производството по реда на възобновяване. Понастоящем, макар и отделни, но това са дела представляващи изключителен обществен интерес, които не могат да приключат години наред, които се движат между въззивната инстанция и касационната инстанция без каквито и да са изгледи да приключи в обозримия край. Някои от тези дела отдавна са надхвърлили и изискването за приключването им в разумен срок. Аз се опасявам от това, че независимо от това как ще приключат един ден, дали с осъдителна или оправдателна присъда, България ще бъде изправена в Страсбург и ще получи осъдителен диспозитив за нарушаване на принципа за разумен срок.
Единствената възможност в това отношение да се излезе от това положение е направеното с настоящия законопроект предложение Върховният касационен съд да приключва като касационна инстанция делата в касационното производство след втората касация. В това отношение трябва ад ви кажа, че неоснователни ще бъдат притесненията дали не извършваме нарушение, дали не надхвърляме правомощията на касационната инстанция.
С предвидената възможност актовете на тричленния касационен състав да се проконтролират от петчленен състав по реда на възобновяването, ние гарантираме на подсъдимия в пълен обем правото на защита и по фактите, и по закона.
Тук искам да ви кажа, че по-нататък ние сме заложили и едно друго изменение. Това е разпоредбата на чл. 354, ал. 2, т. 2, където България получи упрек от съда в Страсбург за сега действащия Наказателно-процесуален кодекс, който позволява на Върховния касационен съд да премине към по-леко наказуем състав. Европейският съд обаче счете, че по този начин не се осигурява възможност на подсъдимия да реализира докрай правото си на защита и по новото, макар и по-леко наказуемо обвинение, поради което и за този вид решения предлагаме една проверка да се извършва от петчленния състав по реда на възобновяването. По този начин считам, че покриваме и европейските стандарти в тази част.
Нещо повече, ние изключваме чистата касация като такава, която се ограничава само в отмяна и връщането. Понастоящем действащите уредби и в европейските държави предлагат едно смесено касационно въззивно начало, каквото е и направеното предложение в тази част. Затова предлагаме изменението на чл. 28 в производствата по възобновяване, в случаите, когато делото окончателно е приключило в касационното производство от тричленен състав, това негово решение да се проверява от петчленен състав.
Решенията на касационния състав и по дела приключили с преквалификация по по-леко наказуем състав, също да се проверяват от един петчленен състав. Именно това е съображението ни да предложим изменението на чл. 28 в тази част.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Илиев. Колеги, имате думата за изказвания по § 1. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Уважаеми сами и господа народни представители, искам да ви обърна внимание, че се предлага нещо съществено – съществени промени в касационното производство. Аз не казвам, че не е разумно. Но това се прави извън предмета на приетия на първо четене законопроект. Това го нямаше в проекта, който го разгледахме тук и в пленарна зала го одобрихме. Не искам да кажете, че Корнезов се занимава с правилника, където е казано, че предложения извън предмета и философията на приетия на първо четене законопроект, но това не е второстепенен въпрос. Това е съществен въпрос и не може да се пробутва, буквално да се пробутва след първо четене. Това изисква анализ. Ние преобръщаме касационното производство в наказателния процес с една алинея и хайде ще натиснем копчето в пленарна зала. Не се прави така.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Корнезов.
Само искам да припомня, че когато гледахме законопроекта месец март, тогава го имаше много подробни коментари в работните групи и в заседанията. Но след това стана едно объркване в комисията, доколкото си спомням, и този текст не беше подложен на гласуване, тъй като имаше разлика в доклада, с който вие боравехте. Ако бъркам, г-н Илиев, моля да ме поправите. А ние този текст го уточнявахме многократно.
Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, точното същото исках да кажа и аз. Това не е нещо, което се обсъжда за първи път.
Любен Корнезов:
Това на първо четене на законопроекта го нямаше. Правете каквото искате, но така не се прави.
Искра Фидосова:
Прав сте г-н Корнезов. По принцип така е и е вярно. Ние тогава поехме ангажимент на Правната комисия и аз ще помоля сътрудниците да подготвят извлечение от стенограмите, и от работните групи и в рамките на утрешния ден да бъдат предоставени на колегата Корнезов, с подробните коментари по този текст. Тогава се извинихме ,защото наистина имаше объркване в част от екземплярите по доклада. Затова всъщност поехме ангажимент, че при следваща промяна, за да не правим ЗИД специално за този параграф, но ще го имаме предвид. И тъй като тогава беше обсъден и се подкрепяше от всички, колегите Анастасов и Ципов са го внесли.
Г-н Казак иска думата.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Аз имам един въпрос. По принцип основният текст гласи, че касационната инстанция заседава в състав от трима съдии. Кое налага точно решението по чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 4 да бъде от петчленен състав, а не от тричленен.
Като гледах текстовете, на мен ми се струва, че това не са най-сериозните хипотези в касационното производство Кое налага? Може би вие сте го казали, но аз не съм разбрал.
Гроздан Илиев.
Правомощията на касационната инстанция във всички останали хипотези, за да бъда разбран, г-н Казак, ще ви дам пример. Когато трябва да се увеличи наказанието, когато трябва да се премине по протест на прокурора към по-тежко наказуем състав, в тези хипотези Върховният касационен съд връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. А единствено в чл. 354, ал. 2, т. 2, когато Върховният касационен съд преквалифицира към по-леко наказуем състав, например от грабеж премине към кражба, тогава в тези случаи това решение на Върховния касационен съд е окончателно. И макар и по по-леко наказуем състав, съдът в Страсбург по делото „Пенев срещу България” точно такава е била хипотезата от чл. 282 е преминато към чл. 220, който е леко наказуем състав, съдът отбелязва и казва, че настоящото законодателство не позволява и не дава възможност на подсъдимия да осигури защитата си и по по-леко наказуемото обвинение. Защото производството приключва окончателно във Върховния касационен съд. Тези решения, които приключват във Върховния касационен съд, проверени по касационен ред, те не подлежат на възобновяване по сега действащата уредба. Затова предлагаме именно това изключение. Да не ставаме причина процесът да се усложнява, включително и в тези случаи, това решение на касационния състав да бъде проконтролирано от петчленния състав по реда на възобновяването. Няма други разрешения.
Другото разрешение е Страсбург. Нали разбирате? Или Страсбург или тази възможност. Друго разрешение няма. Защото наистина сега действащият закон не позволява лицето да осъществи защитата си, макар и само по закона, в касацията. Защото съдът преминава към по-леко наказуемия състав, постановявайки решението си. Той не провежда допълнителни заседания. Няма как предварително да обяви на подсъдимия - ние ще преминем към един по-леко наказуем състав по еди-кой си текст. Имате възможност... За това става реч. Едно е да се осъдят за грабеж, друго е за кражба. Или едно е за квалифицирана кражба, друго е за маловажен случай. Но и в тези случай, според принципното решение в Страсбург се предписва да осигурим възможност на подсъдимия да се защити. Затова е предвидено това изключение. Не трябва да се ограничаваме само във формалното вижда или четвърта инстанция и коя е тази четвърта инстанция. В делото Параскева Тодорова срещу България съдът в Страсбург се е занимавал и е изследвал възобновяването на наказателното производство по сега действащия Наказателно-процесуален кодекс и е направил изводът, че възобновяването като процедура гарантира в пълен обем правото на защита на осъдения. Т.е. можеш да си разполагаш с целия процесуален инструментариум, да се защити и по фактите, и по правото в производството по възобновяване. Така че в това отношение за не виждам основание да се направи отказ да се приеме едно такова разрешение.
Европейските системи отдавна са се отказали от чистата касация. Чистата касация е касационният съд да констатира нарушението, да отмени и да върне. И никакви други правомощия – отменя и връща, отменя и връща. Ако ще се ориентираме към една такава чиста касация, трябва да се пренапише в тази част Наказателно-процесуалния кодекс. Но вие виждате при едно такова разрешение делата, процесите никога няма да приключат.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Илиев. Г-н Казак.
Четин Казак:
Чл. 354, ал. 2 нали касае хипотези, при които касационната инстанция не връща делото, а го решава. (Именно.) Тогава какво значи текстът „а по дела приключили с решение по чл. 354, ал. 2, т. 2.”.



Гроздан Илиев:
Именно тези дела отиват на възобновяване. Решенията по тези дела, съгласно предписанията на съда в Страсбург, трябва да позволим на подсъдимия да осигури защитата си и срещу по-леко наказуемия състав. И това може да стане. Това, което се предвижда по чл. 354, ал. 2, т. 2, казвам ви го от практиката, и другото решение за окончателно приключване на делата, това ще бъдат по едно-две дела в годината за тежките случаи. А тези с преминаване към по-леко наказуем състав, също ще се броят. Те ще бъдат рядкост дела, които ще отидат на възобновяване. Когато от обикновената кражба е отишъл на маловажен случай, единици ще бъдат подсъдимите, които ще отидат на възобновяване, за да се провери маловажността на случая.
Четин Казак:
А ал. 4 не е ли грешка тук.
Гроздан Илиев:
Не е грешка, защото сега действащата ал. 4 става ал. 5. А вместо нея се създава нова ал. 4 с това съдържание, което е предложено на вашето внимание.
Красимир Ципов:
Има промени в чл. 354, г-н Казак.
Създаваме синхрон между чл. 28 и чл. 354.
Гроздан Илиев:
Те няма как да се разглеждат откъснато едни от други и основанието за възобновяване по 420, ал. 1, т. 5.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, аз мисля, че достатъчно убедително бяха изложени мотивите. Те бяха излагани и гледани през м. март, поради което предлагам да гласуваме и да подкрепим така внесеното предложение.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване новия § 1. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Един „против”. Един „въздържал се”.
Гроздан Илиев:
На предходното заседание също имаше много възражения против, но никой не предложи изход от ситуацията.
Искра Фидосова:
Преминаваме по доклада към § 1по вносител.
Предложение на н.пр. Христо Бисеров. Параграф 1 да отпадне.
Предложение на н.пр. Любен Корнезов.
„§ 1 да придобие следното съдържание:
„В чл. 34, ал. 3 след думите Министерски съвет” да се добавят думите „както и за престъпления, извършени по поръчение или изпълнение на организирана престъпна група”.
Предложение на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин - § 1 да отпадне.
Предложение на н.пр. Михаил Миков и Мая Манолова - § 1 да отпадне.
Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и Красимир Ципов.
„Досегашният § 1 се изменя така:
„§ 1. В чл. 35, ал. 2 числата „321, 321а” се заличават, а накрая се поставя запетая и се добавя „освен подсъдните на специализирания наказателен съд по чл. 411а”.”
Предложение за редакция, която сме направили върху предложението на н.пр. Анастасов и Ципов:
„В чл. 35, ал. 2 числата „243 – 246” се заменят с „244а-246”, думите „321, 321а” и чл. 354в, ал. 2-4” се заличават, а накрая се поставя запетая и се добавя „освен подсъдните на специализирания наказателен съд по чл. 411а”.”
Желаещи за изказване? Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Това предложение по чл. 35, ал. 2 е свързано с предложението ни с предложението ни за чл. 411а.
В действащата редакция на чл. 321 и 321а от Наказателния кодекс има изброяване на видове престъпления, които са свързани с организираната престъпна група. Идеята беше да изключим от чл. 35 ал. 2, освен подсъдните на специализирания наказателен съд по чл. 411а. Затова има нужда в чл. 35, ал. 2 да се направи замяна на чл. 243-246 с 244а-246 и освен „321, 321а” да се добави и „чл. 354в, ал. 2-4” от Наказателния кодекс.
Трябва да гледате двете предложения систематично – по § 2 и по § 5 от законопроекта по вносител. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Други желаещи? Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Изправяме се пред грубо нарушение на законодателния процес.
Идеята на вносителя – хубава или лоша, с чл. 35 от НПК е създаването на специализираните съдилища като нов съд. Сега с това, което предлагат колегите, това е родовата подсъдност. Родовата подсъдност е устоен институт в наказателния процес и не само в наказателния процес. И вие колега предлагате промяна в родовата подсъдност - това, което въобще не е разисквано – нито на първо четене, нито тук. Въобще въпросът не е технически. Кога едно дело ще бъде подсъдно на районния съд, кога едно дело ще бъде подсъдно на окръжния съд, респективно кога ще бъдат подсъдни на специализираните съдилища, което е съвсем друга работа. Защото пък там въобще не можем да говорим за родова подсъдност, е ли пък първа и втора инстанция.
Така че с цялото ми уважение към вас, не се прави така закон. Затова ще гласувам против това предложение.
Направете го, но дайте първо , второ четене, направете ЗИД и тогава да вървим - така се правят законите. Но не, тъпчем го, и се прави един хаос в законодателството. То затова е така. Вижте и предния закон – Търговския закон, дупка до дупка е само. Променяме го като носната си кърпа, когато сме хремави, а сега е студено навън.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване. Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Г-н Корнезов, разбирам напълно и споделям донякъде Вашето виждане. Наистина трябва внимателно да се прецизират нещата.
За съжаление, знам че и в миналите Народни събрания вие сте подхождали принципно и винаги сте отстоявали тази своя позиция нещата да не се правят така. За съжаление, практиката е доста по-различна и бихте го потвърдили, надявам се.
Идеята беше да се съобразим с всички бележки, които бяха направени при множеството дискусии, които бяха проведени във връзка със създаването на тези специализирани органи на съдебната власт. Нашата идея е да изчистим по такъв начин нещата, че да не будят абсолютно никакво съмнение и този законопроект да бъде приет. Не искаме да правим половинчати неща.
Благодаря, г-жо Председател.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по § 1 по вносител.
Любен Корнезов:
Вярно е, че е лоша практика и е от по-предните парламенти. Прав си колега. Вие сте от отдавна тук и знаете кухнята на нещата.
Добре. Но когато внасяте този законопроект за изменение и допълнение и за създаване на този специализиран съд, защо не го помислихте тогава. И нямаше никакъв проблем от процедурна гледна точка да се променят и някои други текстове, да отпаднат от окръжните съдилища като първа инстанция, да си отидат в специализирания съд.
Красимир Ципов:
Защото по различен начин беше формулиран моделът на подсъдността, г-н Корнезов.
Искра Фидосова:
Колеги, ако няма други изказвания, да гласуваме § 1 по вносител, който да стане § 2 със следната редакция:
„§ 2. В чл. 35, ал. 2 числата „243 – 246” се заменят с „244а-246”, думите „321, 321а” и чл. 354в, ал. 2-4” се заличават, а накрая се поставя запетая и се добавя „освен подсъдните на специализирания наказателен съд по чл. 411а”.”


Четин Казак:
Г-жо Председател, моля да ми дадете думата преди гласуването. По основния въпрос не сме изразили становище – въвеждането на специализирания наказателен съд. Досега ние спорихме за състави.
Аз в работната група поставих въпроса. Гледам, че и в предложението на г-н Корнезов общо взето се споделя същата позиция, че и в момента Софийски градски съд е свого рода специализиран съд и то точно по персонална подсъдност. След като вече така или иначе имаме създаден един специализиран съд - Софийски градски съд, вместо да създаваме нов, и апелативен нов, и т.н., ако е въпросът до кадровото обезпечаване. В работната група беше казано, че Софийският градски съд няма помещения, няма кадри, какво пречи тази сграда, която така или иначе е предвидена, да се даде на специализираното отделение към Софийски градски съд, което ще разглежда тези дела и да приключим с въпроса, вместо да правим цялото това упражнение. Ако въпросът е само логистичен, че Софийски градски съд няма помещения, Висшият съдебен съвет да отрези сградата за Софийски градски съд за специализираното му отделение, което ще отговаря по тези дела, да се увеличи щатът, да се назначат съответните магистрати, които ще отговарят за тези дела и да приключим с този въпрос да създаваме нов специализиран съд.
Искра Фидосова:
Сега сме на второ четене. Ние на първо четене приключихме, че го създаваме. Сега въпросът е да оправим текстовете. Защото това е дебат за първо четене.
Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, позволете ми само едно изречение.
Г-н Казак, идеята е не да решаваме проблемите на Софийски градски съд, а да създадем един съд срещу организираната престъпност, в който да правораздават квалифицирани и специализирани съдии, ако мога така да се изразя. Това е идеята. Благодаря
Четин Казак:
Това може да стане и в рамките на Софийски градски съд – да се специализират там магистрати, както е в цял свят. В Европа е така. Има специализирани съдии, а не съдилища.
Димитър Лазаров:
Е не е така в Европа и не е така в цял свят.
Искра Фидосова:
Това е дебат за първо четене. Минахме го. Има решение в пленарна зала. Създаваме го. Сега гледаме текстовете по създаването на този специализиран съд.
Сега сме на § 1.
Подлагам на гласуване едновременно предложението на Христо Бисеров, предложението на Четин Казак и Митхат Метин и предложението на Михаил Миков и Мая Манолова за отпадане на § 1. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Единадесет „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Любен Корнезов по § 1. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Единадесет „против”. Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастасов и Ципов с редакцията, която два пъти прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Пет „против”. Двама „въздържали се”.
Любен Корнезов:
Извинявайте, г-жо Председател. Ще допуснем грешка. Какво предлагаме на пленарна зала?
Искра Фидосова:
Колеги, ако имате предвид чл. 411, той е по-нататък. Сега говорим за чл. 35. Тъй като в чл. 411 бяха разделени на един и друг вид престъпления.
Янаки Стоилов:
Аз имах предвид, че гласуваме само допълнението на двамата народни представители, а самият текст не сме го гласували. Основният текст не сме го гласували.
Любен Корнезов:
Текстът за чл. 35, ал. 3 не сме го гласували.
Моля да кажете на § 1, който става § 2, каква е редакцията.
Искра Фидосова:
Предложението на Анастасов и Ципов ви го прочетох вече два пъти. Досегашният § 1 се изменя така. А § 1 по вносител визира само чл. 35, ал. 3, не визира ал. 2. Между първо и второ четене Анастасов и Ципов правят предложение досегашният § 1 се изменя така и с две думи казано отказваме се от промяната в ал. 3 и правим промяна само в ал. 2, която ал. 2 гласи следното:
„В чл. 35, ал. 2 числата „243 – 246” се заменят с „244а-246”, думите „321, 321а” и чл. 354в, ал. 2-4” се заличават, а накрая се поставя запетая и се добавя „освен подсъдните на специализирания наказателен съд по чл. 411а”.”
Това е предложението за редакция на § 1, който става § 2, тъй като приехме нов § 1 преди малко. Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Първоначалното предложение беше направено по ал. 3 именно във връзка с ал. 2 на 411а, която визираше така наречената субектна подсъдност. Затова първоначалната ни идея в текстовете по вносител беше да бъде направено предложението в ал. 3. След пълната ревизия на темата подсъдност като цяло в законопроекта, преценихме, че по-прецизно би било да бъде направена редакция на ал. 2 и именно с оглед на това направихме предложението по ал. 2. Благодаря.
Любен Корнезов:
Какво е становището на нашата мила Правна комисия по § 1 така както е по вносител и е минал на първо четене. Подкрепяме ли го или не го подкрепяме? Хайде кажете ми.
Красимир Ципов:
Именно заради това сме предложили § 1 да се измени така.
Искра Фидосова:
Колеги, подкрепяме по принцип текста на вносителя. Т.е. да има промяна в чл. 35, само че не в ал. 3 и затова подкрепяме по принцип и предлагаме следната редакция.
Гласуваме, че подкрепяме по принцип текста на вносителя за § 1, който става § 2. Подкрепяме текста на колегите Анастасов и Ципов с редакцията, която прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Шест „против”. Един „въздържал се”.
Комисията предлага да се създаде нов параграф, който ще бъде § 3.
„§ 3. В чл. 42, ал. 2 думите „по-горен или на военен съд” се заменят с „по-горен съд на специализирания наказателен съд или на военен съд.”
Любен Корнезов:
И това го няма на първо четене. Неща, които за първи път чуваме, да чуем правна норма и да кажа как да гласувам.
Красимир Ципов:
Г-н Председател, моля ви да се раздаде материалът, да се запознаят колегите и тогава да влизаме в обяснителния режим.
Любен Корнезов:
Докато стане това, да вървим по това, което е раздадено.
Красимир Ципов:
Става дума за текста на чл. 42, който гласи:
„Когато съдът намери, че делото е подсъдно на друг равен по степен съд, прекратява съдебното производство и изпраща делото на този съд. Когато намери, че делото е подсъдно на по-горен или на военния съд, прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор.”
Идеята е тук да се добави специализирания съд. Това е идеята на този нов параграф. Иначе няма да остане уреден въпроса какво се случва, когато съдът намери, че трябва да се прекрати съдебното производство и да се изпрати делото на друг съд.
Искра Фидосова:
Пропускаме предложението за нов § 3, докато колегите се запознаят с текстовете, след което ще се върнем отново на този текст.
Продължавам с § 2 по вносител.
Предложение на н.пр. Христо Бисеров § 2 да отпадне. Други предложения няма. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване първо предложението на н.пр. Христо Бисеров § 2 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Шестима „за”. Против? Единадесет „против”. Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване предложението за § 2 по вносител, който ще стане § 4. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Шест „против”. Един „въздържал се”.
Моля г-н Ципов да води заседанието. Налага се да изляза за малко.
Красимир Ципов:
Уважаеми колеги, продължаваме с § 3 по вносител.
Има направено предложение от н.пр. Христо Бисеров § 3 да отпадне.
Предложения за отпадане на § 3 са направени също и от н.пр. Любен Корнезов, от н.пр. Четин Казак и Митхат Метин, от н.пр. Михаил Миков и Мая Манолова.
Има предложение и от н.пр. Анастас Анастасов и Красимир Ципов § 3 да се измени по начина, по който ви е предложен в доклада. Тук основната идея на вносителите на предложението е да отпадне този текст по вносител, който касаеше разрешението за използване на специални разузнавателни средства по тези дела на специализирания съд, които са свързани с членове на Висшия съдебен съвет, Инспектората към него и административен ръководител на орган на съдебната власт или негов заместник, съдия, прокурор или следовател. С оглед на това, че отпадна с предложенията, които сме направили, тази идея за така наречената субектна подсъдност, трябва да се направи съответното предложение в § 3 по вносител.
Да остане текстът със съответните препратки по-нататък, че „разрешението за използване на специални разузнавателни средства по дела, подсъдни на специализирания наказателен съд, се дава предварително от неговия председател или от изрично оправомощен от него заместник-председател.”
Това е по § 3. Имате думата за изказвания.
Любен Корнезов:Те ни подслушват и без разрешение, така че дали ще го има в НПК или не, това няма никакво практическо значение.
Красимир Ципов:Да разбирам, че няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложенията на н.пр. Христо Бисеров, на Любен Корнезов, на Четин Казак и Митхат Метин и на Михаил Миков и Мая Манолова § 3 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Единадесет „против”. Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастас Анастасов и Красимир Ципов. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Шест „против” и Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията по § 3, който става § 6. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Шест „против” и Един „въздържал се”.
Любен Корнезов:
Ще се подслушват гражданите. Който падне, под ножа. Дело още няма. Не се знае за какво става дума. И вие ще искате от специализирания съд да разреши подслушването.
Янаки Стоилов:
Да кажа защо съм против, като обяснение на гласуването.
Тъй като в случая, ако се търси обективност в разследването, би трябвало разрешението да се дава по общия ред от общите съдилища, тъй като в много случаи все още не е формулирано обвинението. А опитът да се заангажира специализираният съд на такава ранна фаза да дава разрешение, това е и опит той да бъде ангажиран после с потвърждаване на тези резултати. Т.е. в някаква степен да се създаде предубеденост на този, който дава разрешението. Защото, ако искате да са обективни, при трябвало разрешенията да вървят по общия ред. А после специализираният съд да си ги разглежда вече резултатите, получени от тези специални разузнавателни средства.
Димитър Лазаров:
В ал. 3 категорично е написано „разрешението за използване на специални разузнавателни средства по дела, подсъдни на специализирания наказателен съд...”.
Красимир Ципов:
Именно това е общият ред, г-н Стоилов, по Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за специалните разузнавателни средства. Именно ако бяха оставили разрешението да се дава от председател на друг съд по дела, които са подсъдни на този съд, щеше да бъде отклонение от общия ред.
Заповядайте, г-н Колев.
Георги Колев:
Само едно малко обяснение в тази връзка.
Има огромна разлика между административния ръководител на съответния съд и съставите, които разглеждат делата в този съд. Разрешенията за специални разузнавателни средства се дават от административния ръководител. Не може да се приеме, че едно разрешение, дадено от административен ръководител, ангажира съдът по какъвто и да е вариант. В противен случай трябва да приемем, че всички разрешения, примерно, които съм дал до момента в Софийски градски съд до момента, са ангажирали Софийски градски съд, което не е сериозно.
Любен Корнезов:
Прощавайте, колко разрешения сте дали до момента? (За коя година?) Не ми отговаряйте. Нали разбирате, че аз се шегувам.
Димитър Лазаров:
Г-н Колев, темата в момента тук е друга. Има Комисия за контрол на СРС. Тя се отчита в Правната комисия. Миналата година даде доклад. Сега презумпцията на г-н Корнезов, че назначавайки преди Висшия съдебен съвет административните ръководители ще разпореждат на съдиите как да правораздават, аз не я приемам и категорично я отричам.
Красимир Ципов:
Уважаеми колеги, във връзка с редакцията на чл. 174 се говори за § 3, който става § 6, е необходимо да се създаде един нов параграф 5. Текстът ви е раздаден
„§ 5. В чл. 173, ал. 3 навсякъде думите „ал. 1 и 2” се заменят с „ал. 1 – 3”.
Предложението е редакционно и то е в ал. 3, където има препратки към чл. 174, ал. 1 и 2.
Това е предложението на комисията за създаване на нов § 5.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 5. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Четири „против” Трима „въздържали се”.
Връщаме се на необходимостта да бъде създаден нов § 3 за промяна в чл. 42, ал. 2.
Чета чл. 42, ал. 2 както е в момента:
„Чл. 42 (2) Когато съдът намери, че делото е подсъдно на друг, равен по степен съд, прекратява съдебното производство и изпраща делото на този съд, а когато намери, че делото е подсъдно на по-горен или на военен съд, прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор.”
Идеята е в този текст да бъде добавен между по-горен или военен съд специализираният наказателен съд за това, когато се установи, че делото е подсъдно на специализирания наказателен съд, да бъде прекратено съдебното производство и да бъде изпратено делото на съответния прокурор.
Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 3.
„§ 3. В чл. 42, ал. 2 думите „по-горен или на военен съд” се заменят с „по-горен съд, на специализирания наказателен съд или на военен съд.”
Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Четири „против” Трима „въздържали се”.
Необходимо е в чл. 287 и чл. 288 във връзка с току-що направеното предложение и одобрено от Комисията да бъдат създадени два нови параграфа 7 и 8, а именно:
В чл. 287, ал. 2, която гласи: „Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато новото обвинение за престъпление е подсъдно на по-горен или на военен съд.” Тук също трябва да бъде добавен „на специализирания наказателен съд”.
Подлагам на гласуване § 7 и § 8.
„§ 7. В чл. 287, ал. 2 думите „по-горен или военен съд” се заменят с „по-горен съд, на специализирания наказателен съд или на военен съд.”
„§ 8. В чл. 288, т. 2 думите „по-горен или от военен съд” се заменят с „по-горен съд, от специализирания наказателен съд или от военен съд.”
Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Четири „против” Трима „въздържали се”.
Има направено предложение от н.пр. Анастас Анастасов и Красимир Ципов да се създадат § 3а и § 3б.
Уважаеми колеги, това е във връзка с първоначалния въпрос предложението на Върховния касационен съд.
Моля ви да се запознаете с редакцията на § 9 и § 10, а именно:
„§ 9. В чл. 335 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
(3) Когато са налице повторно условията на ал. 2, предложение първо, въззивният съд решава делото по същество, без да го връща за ново разглеждане.
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
§ 10. В чл. 354 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
(4) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда, или решение на въззивната инстанция, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. Присъдата и решението на въззивната инстанция се проверяват по реда на тази глава. Върховният касационен съд решава делото по същество, без да го връща за ново разглеждане.
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
Идеята е да се направят съответните промени освен в чл. 288 и в чл. 335 и в чл. 354.
Любен Корнезов:
Правят се толкова дълбоки и съществени промени в Наказателния кодекс. Не се прави така. А тук виждам въззивният съд решава по същество, не връща. Това е въззивно производство – обжалване, протести. Между първо и второ четене го пробутвате. Има някакви граници, колеги.
Правим извънредни съвещания в извънреден режим?! Аз съм против.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението на Комисията въз основа на предложението на н.пр. Анастас Анастасов и Красимр Ципов да бъдат създадени нови параграфи 9 и 10. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Шест „против” Един „въздържал се”.
Продължаваме с § 4 по вносител. Това е по вашия законопроект, г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Аз няма какво да кажа. Знаете съкратеното производство. След това имаше брожение не само сред юристите, но сред хората. В пленарна зала го подкрепихте. Сега ще видим.
Красимир Ципов:
Изказвания? Г-н Илиев, заповядайте.
Гроздан Илиев:
Беше прието предложението да се възстанови ограниченията, които налага отмененият чл. 369а съкратеното съдебно следствие да се провежда по делата за убийства, тежките телесни повреди и пияното състояние. Смея да ви кажа, че чл. 58 в новата редакция ще изпълни задачите, които се очакват от него за една по-строга наказателна политика, която се възлага от законодателя.
На първо място, новата редакция на чл. 58а изключва възможността чл. 55 да се прилага и без наличието на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
На следващо място новата редакция стесни възможностите за намаляване на наказанията и особено за тежката престъпност до размери и по вид, които предизвикваха обществено негодувание.
За практическите резултати по приложението на чл. 58а след месец април, трябва да ви кажа, че това, което получихме като присъди и решения, някои от които не са влезли в сила, показват, че съдилищата:
Първо, ориентираха се по проблемите на приложението на чл. 58а и сериозни затруднения няма. Т.е. практиката започва да се унифицира и канализира.
Второ, наказанията, които се прилагат при хипотезата на алтернативност лишаване от свобода и по-леки наказания с намаляване на 1/3 не предизвиква никакви проблеми и не поражда брожения и сред обществеността, защото поначало тази алтернативност е предвидена за по-леката престъпност. Там където е предвидено лишаването от свобода като алтернатива на доживотния затвор, диапазоните, в които се определя наказанието лишаване от свобода има един задължителен минимум от 15 години и максимумът е до 30 години. За тежката престъпност, предимно преобладават убийствата и грабежите с убийства, наказанията доколкото има наложени за престъпления, макар и в отделни случаи, извършени след като законът влезе в сила в тази му част, са от 15 години и нагоре. Има и 13 години и 4 месеца. Опитите за убийства са между 6 и 8 години при задължителен минимум от 10 години.
Следователно, мисля, че така както е текстът на чл. 58а дава основание да се направи изводът, че не бива да се възстановява действието на ограниченията по чл. 369а от Наказателно-процесуалния кодекс.
Пияното състояние делата са предимно за престъпления, извършени от водачи след употреба на алкохол и то формалните състави – управлявал с 0.5, управлявал с 1.2, управлявал след като е осъден за такова престъпление. Там самите наказания не са високи като размер - лишаване от свобода е до 2 години, така че приложението на чл. 58а не може да се направи извод, че се компрометира по тези дела пияно състояние. Самият законодател тук е предвидил едни по-ниски наказания. Като се има предвид, че и предложението да се декриминализират тези деяния на водачите, и да се отиде към други процедури, мисля, че от тези случаи не следва да се правят изводи за непригодност на сегашната редакция на чл. 58а да изпълни предназначението си.
Ако нещо има, което да се коригира, би трябвало чл. 58а, ал. 3. Имаше едно второ изречение. Така индивидуализираното наказание се намалява с 1/3, т.е. след като се проведе процесът на индивидуализация, да се намали с 1/3, това второ изречение при внасянето на законопроекта в пленарна зала отпадна. Съдилищата го разчитат като една техническа редакционна корекция и затова има състави, които и в тези случаи коригират наказанието с 1/3. А доколкото разбирам идеята на законодателя в тежките случаи за тежката престъпност, след като подсъдимият получава бонуса да не му се налага наказание доживотен затвор завинаги, или доживотен затвор със замяна, да не следва и другия бонус, определеното наказание лишаване от свобода да се намалява допълнително и с 1/3.
Така че ако следва да има корекция, тя трябва да бъде в материалната норма, като изрично се запише в ал. 3, че така индивидуализираното или така определеното наказание не се намалява с 1/3 за разлика от ал. 1, където е предвидена такава редукция. Но аз мисля, че сегашната редакция на чл. 58 все пак се нуждае и от още мъничко време, за да проработи в практиката, да се видят като тенденция практическите резултати от нейното приложение и едва тогава да се правят окончателни изводи за едно или друго приложение за нейното ограничаване.
В настоящия момент считам, че това, което е направено като предложение, е преждевременно.
Красимир Ципов:
Благодаря. Заповядайте, г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Преди два дни от пресата научихме, че един пиян баща уби детето си. И сега той ще поиска съкратено производство.
Това, което ми приказвате чл. 58а и не знам си какво, животът е по-силен от нас, колега. Кажете го на майките с черните забрадки.
Красимир Ципов:
Г-н Корнезов, може ли да ви задам един въпрос.

Любен Корнезов:
Ако желая, ще отговоря.
Красимир Ципов:
Аз въпреки всичко ще ви го задам.
С тези ограничения за този пиян баща, който уби детето си, каква гаранция вие ще дадете на същите тези майки, че производството няма да трае по всички инстанции 10 години, в крайна сметка свидетелите да забравят на какво са присъствали, да променят техните показания и този убиец да получи вместо едно заслужено наказание, да получи една оправдателна присъда. По какъв начин ще гарантирате вие на майките този процес.
Любен Корнезов:
Млади колега, в битността си на съдия повече от 20 години съм чел хиляди присъди, а пък вие не сте чели нито една и не ме учете на наказателно право.
Красимир Ципов:
Заповядайте, г-н Илиев.
Гроздан Илиев:
Г-н Корнезов, аз мисля, че тук сме на едно професионално обсъждане на един текст. (Играете по чужда свирка.) Не играя по чужда свирка ни най-малко. Това, което пресата изнася – пиян баща убил детето си, ние не знаем като казус как ще влезе в съответното дело. Защото съдът се произнася и постановява присъдата си и индивидуализира наказанието не на основата на емоционални изживявания, а на това, което е включено като доказателствен материал по конкретно дело.
Нека да мине време, да изчакаме и да видим какво ще се получи от този така емоционално поднесен казус, как ще влезе в кориците на делото и тогава да репликираме и да се произнасяме за сълзите на майките.
Красимир Ципов:
Г-н Раймундов, от прокуратурата ще изразите ли някакво становище.
Петър Раймундов:
Въпросът за справедливостта е винаги философски въпрос и не е юридически. Тук трябва да се реши кое е по-справедливото. Аз си спомням, че когато станаха промените по чл. 58а, идеята беше да няма никакво изключване на приложението на този режим, като там се създадоха критерии. Стигна се до едни относително сериозни наказания, като най-ниското за тежките престъпления беше не по-малко от 14 години или 15 години, както каза колегата Илиев.
Колкото и тежки наказания да предвиждаме в закона, вие виждате каква е съдебната практика. Ако се направи един анализ, ще се види, (е минималните наказания се налагат на 1000 в един случай от осъдените лица. Обикновено се стига до една максимална санкция за тежките наказания – 15 години, когато не е доживотна присъда и надолу се степенуват и стигат до 7-8 години. Значи тук не е въпросът за силата на санкцията. Тук въпросът е ние да подобрим процеса, ако мислим въобще да го правим, в неговата досъдебна част, защото там са големите проблеми. Иначе тук дали ще има 20 години, 30 години или 50 години, това въобще не решава проблемите на Наказателно-процесуалния кодекс.
Красимир Ципов:
Заповядайте, г-н Илиев.
Гроздан Илиев:
И все пак искам да припомня една максима, която не бива да забравяме. Справедливото наказание, ефективното наказание е онова, което е бързо и неотвратимо. Когато след много години, забравяйки този случай, на извършителя се наложи едно наказание каквото и да е то, то при никакви обстоятелства не осъществява целите, които му е поставил законодателят пред санкцията в чл. 36 от Наказателния кодекс. Това е справедливостта – бързина и неотвратимост на санкцията. А тя няма да се получи тогава ,когато в тази тежка престъпност и по тези дела за тежки престъпления ние влезем с години в едни процеси, които се протакат безкрай и които досаждат на всички.
Красимир Ципов:
Благодаря. Други изказвания.
Поставям на гласуване § 4 по вносител. Който го подкрепя, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”.
По § 5 по вносител. Има направени предложения за отпадане на § 5 от Христо Бисеров, от Любен Корнезов, от Четин Казак и Митхат Метин, от Михаил Миков и Мая Манолова
Аз и колегата Анастасов сме направили предложение за редакция на § 5, именно:
„§ 5. Създава се тридесет и първа „а” с членове 411а-411е.”
Какво е основното? Изцяло променяме подсъдността така, както беше предложена по вносител, като идеята е този специализиран съд да се превърне в съд против организираната престъпност.
С оглед на това сме предложили в чл. 411а, ал. 1 на този съд да са подсъдни дела за престъпления по чл. 321 и чл. 321а от Наказателния кодекс. Това са участието в организирана престъпна група.
В ал. 2 като модел сме предложили всички престъпления, при които квалифициращия признак е в изпълнение и по поръчение на организирана престъпна група. Това са текстовете за убийство, за телесна повреда, за отвличане, за трафик на хора, кражба – да не ги изброявам до края. По този начин ние считаме, че този съд ще заработи и ще заработи добре. Затова предлагаме на вашето внимание тази нова подсъдност.


Янаки Стоилов:
Тогава защо не сте го озаглавили наказателен съд срещу организираната престъпност. Защото ако след година-две ако предложите някакъв друг съд, защото и такива идеи се подхвърлят засега най-общо, ще има друг специализиран съд, който трудно ще се различава от този специализиран съд.
Красимир Ципов:
Въпрос на подход е това. Наистина не пречи да бъде кръстен Специализиран съд срещу организираната престъпност, още повече с предложението за делата, които ще бъдат подсъдни на този съд.
Други изказвания, колеги?
Колеги, правя официално формално предложение да се промени заглавието на чл. 411а да стане „Дела подсъдни на специализирания наказателен съд срещу организираната престъпност” и това да намери съответно своята промяна във всички останали текстове от чл. 411а до 411е.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Единадесет „за”. Пет „против”. Един „въздържал се”.
Какво отпадна от текстовете по вносител от членовете от 411а до 411з?
На първо място, запазваме възможността в чл. 411б.
Делата, решени от специализирания съд срещу организираната престъпност, се разглеждат като въззивна инстанция от апелативния специализиран наказателен съд , а като касационна инстанция – от Върховния касационен съд.
Няма промяна в нашето предложение.
По отношение на органите на досъдебното производство по тези дела също няма промяна. Запазва се този модел, който ви беше предложен в началото - органи на съдебното производство по тези дела да са прокурора от специализираната прокуратура и разследващите органи.
А разследващите органи по тези дела, които са подсъдни на специализирания съд, да са следователи в следствен отдел към специализираната прокуратура и разследващи полицаи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.
По отношение на текста, касаещ особените правила за провеждане на разпит на свидетел пред съдия, сме предложили отпадането на чл. 411г по вносител.
Предложили сме и отпадане на текстовете по отношение на разкриване на банковата тайна и на данъчната и на осигурителната информация.
По отношение на действията на прокурора, след завършване на разследването, също сме оставили текста, който казва, че прокурорът осъществява правомощията си по чл. 242 в срок до 15 дни от получаване на делото.
Отпаднал е текстът по вносител на чл. 411е, в който се изброяват изчерпателно действията, които предприема прокурорът, а именно да прекрати, да спре наказателното производство, да внесе предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или предложение за споразумение за решаване на делото.
Също така са отпаднали и текстовете, които са свързани с неучастието на частни обвинители и граждански ищци по дела, които са подсъдни на специализирания наказателен съд.
Запазват се текстовете по отношение на правомощията на съдията докладчик и задължението, че участниците в процеса са длъжни да се явяват в съдебното заседание, независимо от призоваването им пред други съдилища или органи на съдебното производство.
Запазва се и текстът за прилагането на общите правила, доколкото в тази глава няма особени правила. Благодаря.
Изказвания? Заповядайте, г-н Раймундов.
Петър Раймундов:
Аз си позволявам да обърна вниманието на уважаемите народни представители във връзка с предложението, което се направи и се прие дали да се казва „Специализиран наказателен съд срещу организираната престъпност”. Ако това наименование остане, в неговата подсъдност по чл. 411а, ал. 1 престъпленията по глава първа не е предвидено да са извършени от организирана престъпна група и ще се достигне до противоречие.
Красимир Ципов:
Няма престъпления по глава първа, г-н Раймундов. Моля да гледате редакцията по чл. 411а. Променя се изцяло моделът на подсъдността, като остават членове 321 и 321а от Наказателния кодекс и всички текстове в Наказателния кодекс, където има квалифициращ признак и изпълнение на решение или по поръчение на организирана престъпна група.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Искра Фидосова:
Първо ще подложим на гласуване предложенията за отпадане на § 5
Предложение на н.пр. Христо Бисеров § 5 да отпадне.
Предложение на н.пр. Любен Корнезов § 5 да отпадне.
Предложение на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин § 5 да отпадне.
Предложение на н.пр. Михаил Миков и Мая Манолова § 5 да отпадне.
Който е „за” тези предложения, моля да гласува. Шест „за” Против? Единадесет „против”. Един „въздържал се”.
Подлагам основното предложение по предложението направено между първо и второ четене на н.пр. Анастасов и Ципов с редакцията, която да се счита като редакция на Комисията със заглавие „Особени правила за разглеждане на дела, подсъдни на специализираните наказателни съдилища срещу организираната престъпност.
Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Моля преди гласуването да попитам, тъй като много текстове гледаме, в основния доклад на с. 11, горе, чл. 411ж, ал. 7 остава ли в окончателния текст. Остава или отпада за произнасянето на съда.
Красимир Ципов:
Отпада! Остават си общите правила.
Искра Фидосова:
Резултатът от гласуването е единадесет „за”, шестима „против” и един „въздържал се”.
Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и Красимир Ципов да се създадат нови параграфи от 5а до 5д.
Имате предложението за редакция. Комисията да подкрепи тяхното предложение по принцип и се създава само § 5а.
„§ 5а. В чл. 422, ал. 1, т. 5 се изменя така:
„5. са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 при решения по чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 4, както и по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната.”
Желаещи за изказване по новия § 5а. Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Той е по същата тематика, която постави на нашето внимание, уважаеми дами и господа, г-н Илиев.
Искра Фидосова:
Други изказвания? Г-н Илиев, заповядайте.
Гроздан Илиев:
Благодаря, г-жо Председател.
Следвайки логиката на законодателните промени и разясненията, които дадох в самото начало, именно тук в основанието за възобновяване на наказателното производство внасяме една корекция в чл. 422, ал. 1, т. 5, касателно съдебните актове, които могат да бъдат проверявани по реда на възобновяването, респективно отменяни и добавяме и решенията, за които стана реч – по чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 4. Това са втората група решения, по които казахме Върховният касационен съд като касационна инстанция приключва окончателно делото, както и преходната група решения, с които преквалифицира и преминава към по-леко наказуем състав. Това са двете групи решения, които след това по реда на възобновяването с оглед предписаните от Европейския съд стандарти, ще подлежат на възобновяване, за да се даде възможност да подсъдимия да осъществи правото си на защита и в производството по възобновяване, което може да се каже по отношение на правомощията на касационния състав, че не се различава от касационното производство и наистина гарантира една такава защита на подсъдимия, който е осъден за първи път от касационен състав или чието деяние е преквалифицирано по по-леко наказуем състав.
В останалата част се запазват правилата за възобновяване. Така, както са действали досега, така ще действат и за в бъдеще по отношение на всички други съдебни актове, които не са били проверявани по касационен ред.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Илиев. Други желаещи за изказване по новия § 5а? Няма. Подлагам на гласуване новия § 5а, както го прочетох по редакция на Комисията.
Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”. напред
Преходни и заключителни разпоредби.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 6. Предложение на н.пр. Христо Бисеров § 6 да отпадне.
Предложение на н.пр. Любен Корнезов § 6 да отпадне.
Предложение на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин § 6 да отпадне.
Предложение на н.пр. Михаил Миков и Мая Манолова § 6 да отпадне.
Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и Красимир Ципов § 6 да отпадне.
Гласуваме. Който е „за” отпадането на § 6, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 7. Има предложение на н.пр. Христо Бисеров § 7 да отпадне.
Предложение на н.пр. Любен Корнезов § 7 да отпадне.
Предложение на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин § 7 да отпадне.
Предложение на н.пр. Михаил Миков и Мая Манолова § 7 да отпадне.
И предложение на н.пр. Анастас Анастасов и Красимир Ципов от § 7, само т. 2 да отпадне.
Желаещи за изказване? Г-н Ципов Заповядайте.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател,
Текстовете в Закона за специалните разузнавателни средства са идентични с приетото по-рано предложение от Комисията за промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Идеята за промяната в чл. 15, ал. 1 е възможността да се дава разрешение от председателя на специализирания наказателен съд. Това е предложението за отпадане.
Идеята е във връзка с приетото вече от Комисията решение за новата подсъдност на чл. 411а да няма възможност да се дават решения за използване на специални разузнавателни средства спрямо членове на Висшия съдебен съвет и Инспектората към него и административни ръководители на органи на съдебната власт и техните заместници, както и магистрати.
Искра Фидосова:
Благодаря. Желаещи за изказване? Няма.
Първо подлагам на гласуване предложенията на Бисеров, на Корнезов, на Четин Казак и Митхат Метин и на Миков и Манолова за отпадане на целия § 7. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Единадесет „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастас Анастасов и Красимир Ципов от § 7, само т. 2 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 8. Предложение на н.пр. Христо Бисеров да отпадне § 8.
Предложение на н.пр. Любен Корнезов:
„§ 8 в ал. 10 думите „ или ръководителят на апелативната специализирана прокуратура” да отпаднат.
Предложение на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин § 8 да отпадне.
Предложение на н.пр. Михаил Миков и Мая Манолова:
В § 8 се правят следните промени:
В Закона за кредитните институции, чл. 62, ал. 10.
1. в изречение първо думите „или ръководителят на апелативната специализирана прокуратура” да отпаднат.
2. в изречение второ думите „ и при апелативната специализирана прокуратура” да отпаднат.
И предложение на н.пр. Анастас Анастасов и Красимир Ципов от § 8 да отпадне.
Желаещи за изказване? Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Предложенията са абсолютно идентични, г-жо Председател.
Колегите Миков и Манолова са направили предложение да отпаднат думите „или ръководителят на апелативната специализирана прокуратура” в предложението за промяна в Закона за кредитните институции, както и предложението на г-н Корнезов. Идеята е в Закона за кредитните институции да си остане действащия ред при наличие на данни за организирана престъпна дейност или за изпиране на пари, главният прокурор или оправомощен от него заместник да поискат от банките да предоставят сведенията. Отправените искания към банка да се завеждат в регистър при Главния прокурор.
С оглед на това не счита, че трябва да се поставят на отделно гласуване, а да се поставят на гласуване с всички останали предложения за отпадане. Благодаря.

Искра Фидосова:
Защо да не го подлагам поотделно на гласуване?
Красимир Ципов:
Защото предложенията на г-н Корнезов и на г-н Миков и г-жа Манолова са по текста на вносителя, където добавката е: „оправомощен от него заместник или ръководителят на апелативната специализирана прокуратура”, както и в изречение второ да се добави възможността за създаване на регистър към апелативната специализирана прокуратура.
Искра Фидосова:
Г-н Ципов, не сте прав.
Колегите предлагат изцяло да отпадне вашето предложение.
А по предложението на Корнезов и на Манолова означава, че го подкрепят, но искат да отпадне само ръководителят на апелативната специализирана прокуратура.
Красимир Ципов:
И да се запази действащия текст на закона. Това е. По същността си са абсолютно идентични предложенията. Аз не мисля, че трябва да подкрепим колегите Миков и Манолова, както и г-н Корнезов и да възпроизведем действащия текст на закона.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложенията на Бисеров и на Казак и Метин, и на Анастасов и Ципов. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложенията на н.пр. Корнезов и на н.пр. Миков и Манолова. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 9. Има предложения на:
н.пр. Христо Бисеров - § 9 да отпадне
н.пр. Любен Корнезов -§ 9 да отпадне
н.пр. Четин Казак и Митхат Метин § 9 да отпадне и
на н.пр. Михаил Миков и Мая Манолова § 9 да отпадне
Има предложение за редакция на § 9, която ви е предложена:
„§ 9 (1) Образуваните съдебни производства по дела, подсъдни на специализирания наказателен съд, по който не е даден ход на съдебното следствие, се прекратява от съдията докладчик и се изпращат на съответния прокурор.
(2) Неприключилите досъдебни производства се довършват от разследващите органи, пред които са висящи преди влизането на този закон в сила.”
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията за отпадане на § 9 на Бисеров, Корнезов, Четин Казак и Митхат Метин и на Михаил Миков и Мая Манолова за отпадане на § 9. Който е „за”, моля да гласува Шест „за”. Против? Единадесет „против” Един „въздържал се”.
Предложението по вносител за § 9 с редакцията, която прочетох като редакция на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”, Шестима „против”. Един „въздържал се”.
§ 10 Предложение на н.пр. Христо Бисеров § 10 да отпадне.
Тук трябва да има редакция.
Красимир Ципов:
Да, г-жо Председател, трябва да има редакция и да се синхронизира влизането в сила на този закон с влизането в сила на Закона за съдебната власт, където има текстове за създаването на тези специализирани органи на съдебната власт.
Анастас Анастасов:
Докато не приемем Закона за съдебната власт, не можем да приемем дата за влизането на този закон в сила, защото нещата са обвързани.
Висшият съдебен съвет решава по отношение на щатове, как се ситуира и кога. Каквато и дата да посочим в момента ,няма никаква гаранция, че тя ще бъде реално осъществима към този момент.
Искра Фидосова:
Т.е. вариантът е да имаме редакция на комисията за промяна и редакция на § 10, като срокът ще бъде в зависимост от общия срок, който ще приемем по Закона за съдебната власт, защото там има няколко срока.
Красимир Ципов:
Правя формално предложение датата „1 януари 2011 г.” да бъде заменена с „1 май 2011 г.”
Анастас Анастасов:
Конкретно предложение. Да няма изобщо срок. Така или иначе остава общия принцип, че влиза три дена след обнародването в Държавен вестник. Когато бъде ситуиран съдът, той ще има правомощията да го прилага, без да има значение от коя дата ще бъде. Като няма специализиран съд, ще го прилага ли някой това нещо? Няма как да го прилага.
Янаки Стоилов:
Все пак да ви предпазя от някои неудобства, защото по закон вече има отделен ред за разглеждане на тези дела и най-вероятно те няма да се разглеждат нито по новия, нито по стария ред. Да не се възприеме това като някакъв толеранс за организираната престъпност.
Всъщност срокът го определете, като определите не само кога ще се приеме Законът за съдебната власт, а когато материално ще се изберат съдиите, ще има място където те да работят и т.н.
Така че 1 май да не се превръща освен в ден на труда и в ден на борбата с организираната престъпност. По-късно ще го уточните кога трябва да стане това.
Икра Фидосова:
Г-н Раймундов, заповядайте.
Петър Раймундов:
Моля да ме извините, че вече гласувахте този текст, но мисля, че той ще създаде проблем.
Става въпрос за последната алинея от Преходните и заключителните разпоредби – последния параграф, ал. 2
„(2) Неприключилите досъдебни производства се довършват от разследващите органи, пред които са висящи преди влизането на този закон в сила.”
Приключва се производството и тук ще възникнат вариантите кой ще бъде компетентният прокурор. Този, който е ръководил и наблюдавал разследването или ще отиде при компетентния прокурор от специализираната прокуратура. Това ще създаде затруднения.
Аз ви предлагам тук да се запише едно изречение кой осъществява прокурорската функция по действия за разследване, защото ще има проблеми на практика, тъй като остава двузначен.
За разследващите органи компетентността е ясна. Обаче за прокурора не е казано и са възможни две решения: или прокурорът, който е упражнявал надзор да си извърши действията след приключване на разследването и да го изпрати на специализираната прокуратура, или пък да се каже: вашата компетентност е до тук. Доразследването ще го направи другия прокурор. Затова трябва да има изричен текст.
Красимир Ципов:Г-жо Председател, ние поддържаме предложението на комисията да се запази текстът по § 9.
Петър Раймундов:Аз ви казвам, че ще има проблеми. А ние си го оставете така.
Искра Фидосова: По § 10. Има предложение на н.пр. Христо Бисеров. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „въздържали се”.
По § 10. Има предложение на н.пр. Красимир Ципов по § 10 „Законът влиза в сила от 1 май 2011 г.”
Ако се наложи, ще направим редакция в зала. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Шестима „против” Един „въздържал се”.
С това приключваме с точка втора от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект (№ 053-03-169/29.10.2010) на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт:
- № 054-01-60, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 15.07.2010 г. и
- № 002-01-78, внесен от Министерския съвет на 10.09.2010 г.
Разполагате с доклада за второ четене.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 1. Предложение от работната група за подкрепа на § 1. Желаещи за изказване няма.
Подлагам на гласуване § 1 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 2. Предложение на н.пр. Христо Бисеров § 2 да отпадне.
Предложение на н.пр. Любен Корнезов § 2, чл. 17, ал. 4 да отпадне.
Предложение на н.пр. Анастас Анастасов, Юлиана Колева, Красимир Ципов и Искра Фидосова.
Предложението е в доклада, с който разполагате.
Предложението на работната група е за подкрепа на това предложение и на предложението на н.пр. Любен Корнезов.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2.
„§ 2. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1
(1) За членове на Висшия съдебен съвет се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15 години юридически стаж.
2. Досегашната ал. 1 става ал. 2 и в нея след думата „избира” се добавя „единадесет”.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думата „състав” се добавя „единадесет”.”
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров за отпадане на § 2. който е „за”, моля да гласува. Шестима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Любен Корнезов и на н.пр. Анастасов, Колева, Ципов и Фидосова. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против няма. Шест въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за редакция, която подкрепя по принцип предложението на Корнезов и Анастасов. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против няма. Шест въздържали се.
§ 3. Предложение на н.пр. Анастасов, Колева, Ципов и Фидосова.
Предложението на работната група е да подкрепим по принцип това предложение с предложение за редакция, която ви е раздадена. Текстът ви е раздаден. Предложението беше Народното събрание с решение да си определи дали да бъде явно или тайно гласуването.
Ще ви прочета предложението за редакция:
„§ 3. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1
2. Създават се ал. 2 и 3.
(2) Предложенията за кандидати за членове на Висшия съдебен съвет, които се избират от Народното събрание, се правят от народните представители до един месец преди провеждането на избора. Предложенията се публикуват на интернет - страницата на Народното събрание заедно с кратка биография на кандидатите.
(3) Предложенията за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт се правят до един месец преди провеждането на избора по чл. 24. Предложенията се правят от събранията по чл. 23, ал. 1-3 и се изпращат на Висшия съдебен съвет, който ги оповестява публично на страницата си в интеренет заедно с кратка биография на кандидатите.”
Желаещи за изказване по § 3.
Гласуваме предложение за § 3, като подкрепяме по принцип предложението на Анастасов и редакцията на Комисията.
Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за” Против? Няма. Шестима „въздържали се”.
§ 4. Предложение на н.пр. н.пр. Христо Бисеров § 4 да отпадне.
Предложение на н.пр. Любен Корнезов:
„§ 4, с който се създава нов чл. 26а да отпадне.”
Предложение на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин § 4 да отпадне.
Предложение на н.пр. Анастас Анастасов, Юлиана Колева, Красимир Ципов и Искра Фидосова.
„В § 4 за чл. 26а, ал. 2 думите „не притежава” се заменят с „не е получил”, а думите „не участва” се заменят с „не може да участва”.”
Комисията предлага да подкрепим по принцип теста на вносителя, да подкрепим предложението на Анастасов и редакция за § 4.
„§ 4. Създава се чл. 26а:
Чл. 26а. (1) Членовете на Висшия съдебен съвет предприемат необходимите действия за получаване на достъп до класифицирана информация.
(2) Член на Висшия съдебен съвет, който не е получил разрешение за достъп, не може да участва в заседанията, когато се обсъждат материали и документи, съдържащи класифицирана информация, и не се запознава с тях.”
Желаещи за изказване? Заповядайте.
Стефан Петров:
Знаете становището на Висшия съдебен съвет, подробно сме го обосновали. Ние считаме, че този текст откровено противоречи на Конституцията.


Проф. Анелия Мингова:
Няма смисъл от подробности.Те са протоколирани при първо четене на законопроекта.
Жанета Петрова:
Получи се в министерството становище на Държавната комисия по сигурността на информацията, подписано от г-жа Цвета Маркова, което категорично казва, че членовете на Висшия съдебен съвет не са сред лицата, които по силата на длъжността си имат достъп до класифицирана информация.
Стефан Петров:
Цвета Маркова преди това имаше друго становище.
Искра Фидосова:
По § 4 становищата са ясни. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров и на н.пр. Любен Корнезов, и на н.пр Казак и Метин, да отпадне § 4. Който е „за”, моля да гласува. Шестима „за”. Против? Единадесет „против”. Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители за редакция. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Шест „против”. Един „въздържал се.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на комисията за § 4. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Шест „против”. Един „въздържал се.
По § 5 има предложение на н.пр. Красимир Ципов.
Работната група предлага да подкрепим по принцип текста на вносителя, да подкрепим предложението по принцип на г-н Ципов и предлага следната редакция:
„§ 5. В чл. 28 думите „длъжността, която е заемал преди избора” се заменят с „длъжност съдия, прокурор или следовател, не по-ниска от заеманата преди избора”, а думите „чл. 164, ал. 1-5” се заменят с „чл. 164, ал. 1-7”.”
Желаещи за изказване по § 5.
Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Аз ще се отстраня от гласуването по този текст, тъй като пряко ме засяга като народен представител и като бивш, а надявам се и бъдещ съдия.
Искра Фидосова:
Г-н Анастасов няма да гласува, за да не бъде обвинен след това в конфликт на интереси.
Г-жа Петрова, заповядайте.
Жанета Петрова:
Не подкрепям предложението на н.пр. Красимир Ципов. Това не е възможно да стане. Какво означава „подходяща длъжност”? Подходяща длъжност означава, че се подменя съдържанието на ангажимента да се запази длъжността, при положение, че лицето временно не се намира на тази длъжност.
Подходяща длъжност означава да се прекрати правоотношението му за длъжността, която е заемал преди и той да бъде назначен на друга подходяща длъжност. Но ние не сме в системата на органите на изпълнителната власт. Ние се намираме в съда. Всяко място се характеризира освен със съответната длъжностна позиция, то се характеризира и със съответния съд. Ако аз съм във Върховния касационен съд, къде ще ме изпратите – във Върховния касационен съд в Румъния ли?
Предложението не е коректно и предлагам да не го приемате.
Искра Фидосова:
Г-н Ципов и след това г-н Лазаров.
Красимир Ципов:
Уважаеми дами и господа, аз не твърдя, че това е най-правилната и подходяща редакция. Идеята ми беше следната. Да има възможност магистрат от окръжния съд Х в града У в страната да има възможност да заеме като минимум съответната длъжност в Софийския окръжен съд. По никакъв начин не искам да твърдя, че това е най-подходящата редакция, която съм направил в предложението. Идеята ми беше да се постави на дискусия този въпрос и да вземем съответното решение. Има ли възможност един съдия от окръжен съд в провинцията да бъде възстановен на длъжност в Софийски окръжен съд като пример. Благодаря.
Димитър Лазаров:
Аз мисля, че трябва да бъдем последователни към подхода, защото си спомням, че имаше един закон за специалните разузнавателни средства, където беше гласувано, че тези които са в това бюро, им се запазват длъжностите. Същото е и при избор на членове на Министерския съвет – министри и заместник министри. И някак си не върви един магистрат, който е заемал една определена длъжност и стане член на Висшия съдебен съвет, след това да отиде на някаква длъжност в степени и рангове по-ниска, поради което мисля, че е удачен текстът и ние трябва да запазваме авторитета на магистратите, на членовете на Висшия съдебен съвет. Същото важи и за членовете на Конституционния съд, защото се получават понякога поради нерегламентирани досега странни и неудобни ситуации.
Анастас Анастасов:
Г-н Лазаров, така както е формулиран текстът в редакцията излиза, че аз мога да бъда назначен и като прокурор, макар че съм напуснал като съдия.
Димитър Лазаров:
Аз говоря за принципа, а не за конкретния текст.
Жанета Петрова:
Принципът е да се върнете там, където сте бил. Защото всяка свободна длъжност по принцип е конкурсна.
Искра Фидосова:
Г-жо Петрова, тук става въпрос, че ако искаме наистина членовете на Висшия съдебен съвет – сегашните и тези, които ще бъдат избирани за следващия Висш съдебен съвет, да имат стимул да отидат знаещи и можещи хора, уважавани в своята гилдия. Тези хора, като стоят във Висшия съдебен съвет пет години и се върнат след това на същата длъжност – ако е бил районен съдия и трябва да се върне пак районен съдия в Пазарджик, какъв стимул има този магистрат да се кандидатира и да работи така както всички искаме, за да направим наистина реформа в съдебната власт. Аз това така го разбирам. Не съм магистрат. Гледам обективно. Нямам конфликт на интереси. Идеята е да има стимул за тези хора. Защо Вие като заместник министър ще се върнете и ще заемете не по-ниска по ранг длъжност, а тези хора, които ще бъдат членове на Висшия съдебен съвет да не могат. Както и за конституционни съдии, до които ще стигнем по-нататък. Аз така го разбирам и смятам, че това е стимул към всички тези хора, ако искаме да правим промяна, ако искаме да правим реформа в съдебната система, трябва да я правим наистина и то да мислим затова да стимулираме тези хора да работят честно и почтено да се развиват. Кой нормален човек ще тръгне 5 години да бъде член на Висшия съдебен съвет, като няма да израства по никакъв начин в кариерата. Има ли такъв човек? Аз някак си не го разбирам.
Г-н Колев.
Георги Колев:
Считам, че предложението на г-н Ципов е абсолютно правилно. Много е спорен въпросът с кого е правоотношението. В крайна сметка Висшият съдебен съвет е органът, който назначава. Нека да не забравяме, че във всяка една цивилизована държава, когато си бил на такава длъжност, се възстановяваш на по-висока. Нищо, че в България това го няма. Чудно ми е как ще намерим хора ,които да участват в такива изборни органи, ако не им се даде такава възможност. Интересно ми е дали те въобще ще решат да участват било във Висшия съдебен съвет, било в Инспектората, било на други такива длъжности. Разбирам, че когато си в максимално високите длъжности това не е важно за конкретните хора. Но все пак има и други, които са били на по-ниски равнища.
Конкурсното начало. Интересен казус. Но нека да си дадем сметка за колко човека става въпрос в рамките на 5-6 години – не повече от 10 човека. Т.е. които са участвали в такива изборни органи. Мисля, че това е нещо, което си заслужава такава дискусия и такава перспектива.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Колев.
Колеги, погледнете пак редакцията. Пише „длъжността, която е заемал преди избора”. Преди избора за мен означава, че ако е бил съдия, пак ще бъде съдия. Ако е бил прокурор, пак ще бъде прокурор, ако е бил следовател, пак ще бъде следовател.
Жанета Петрова:
Г-жо Фидосова, става дума и за правна сигурност. Въпреки че тази промяна, която предлагате, не виждам да е съгласувана със следващите части на законопроекта, които предвиждат категорично конкурсното начало, а не принципът на назначаване в органите на съдебната власт. По тази логика аз мога да искам да ме устроите на по-висока длъжност, защото съм била заместник министър.
Но, ако вие създадете тази разпоредба, това означава, че излизайки от съдебната власт, лицето получава прекратяване на правоотношението. Ей Богу, аз никога няма да отида във Висшия съдебен съвет при положение, че след пет години аз ще бъда изправена пред друг Висш съдебен съвет, който ще взима решението дали да ме назначи или да не ме назначи. Ако това е целта, която застъпвате, вие няма да я постигнете, защото лицето, което прекратява правоотношението си, отива в един друг орган и след пет години иска да се върне някъде, то няма сигурност, че ще се върне на такава длъжност. „Подходяща длъжност” е достатъчно обтекаемо понятие, което не подхожда на закон.
Искра Фидосова:
Г-жо Петрова, няма „подходяща длъжност”. Къде го четете това. Сега говорим за редакцията на Комисията.
Жанета Петрова:
Дори и при тази редакция няма да застъпя друго становище – „не по-ниска от заеманата преди избора”. Същата длъжност е не по-ниска от заеманата преди избора.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме § 5 предложението на колегата Красимир Ципов, което по принцип се подкрепя с предложената редакция на комисията, която прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Шест „въздържали се”. Предложението е прието.
§ 6. Предложение на н.пр. Христо Бисеров.
„1. В § 6 да отпаднат т. 2 и т. 3за създаване на нова ал. 3 в чл. 30.
2. В § 6 да се създаде нова т. 2 със следното съдържание:
Т. 2. Чл. 30, ал. 2 се отменя.”
Предложение на н.пр. Любен Корнезов
§ 6, т. 2, с която се създава нова ал. 3 да отпадне.
Предложение на н.пр. Красимир Ципов:
В § 6. 1. в т. 1 се създава буква „ж”
ж) в т. 18 думата „предлага” се заменя с „възлага”
2. Точки 2 и 3 да отпаднат и да се създадат нови т. 2 и 3
В ал. 3 думата „три” се заменя с „четири”.
Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители. Няма да ви чета предложението, тъй като го има в доклада.
И предложение за редакция на Комисията:
„§ 6. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1.
а) точка 2 и 3 се изменят така:
2. определя броя, съдебните райони и седалищата на районите, окръжните и апелативните съдилища по предложение на или след съгласуване с министъра на правосъдието, а на военните съдилища – съгласувано с министъра на отбраната за осъществяване на тази дейност. Висшият съдебен съвет съобразно степента на натовареност може да създава и да закрива съдилища, да променя съдебните райони и седалищата на съдилищата;
3. определя броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокурори и следствени органи, съобразно степента на натовареност – по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, като може да разкрива нови и да съкращава незаети длъжности.
б) създава се точка 3а:
„3а. определя броя на съдебните служители, съобразно степента на натовареност – по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, като може да разкрива нови и да съкращава длъжности;
в) в т. 4 накрая се добавя „в предвидените от този закон случаи”;
г) т. 9 се изменя така:
„9. ежегодно анализира и отчита степента на натовареност на органите на съдебната власт;”
д) в т. 10 след думата „следователите” се поставя запетая и се добавя „членовете на Висшия съдебен съвет, инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет”, а накрая се добавя „и техните заместници” в предвидените от закона случаи, съобразно критерии, определени с наредбата по чл. 209а;”
е) в т. 18 думата „предлага” се заменя с „възлага”.
2. В ал. 3 изречение второ се заличава.”
Редакцията на комисията е съобразена с текста на вносителя. Подкрепа по принцип на предложението на н.пр. Ципов, подкрепа на предложението на н.пр. Анастасов и група народни представители, подкрепа на предложението на н.пр. Любен Корнезов и подкрепа на предложението по т. 1 на н.пр. Христо Бисеров.
Отпада предложението Висшият съдебен съвет да назначава и освобождава държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията. Това го дебатирахме на първо четене и в работните групи. Обединихме се всички – и управляващите и опозицията, и управляващите институциите затова да отпадне действащата ал. 3.
Желаещи за изказване? Няма. Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров по т. 2, което работната група не подкрепя. Който е „за”, моля да гласува. Шестима „за”. Против? Единадесет „против”. Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров по т.1. Който е „за”, моля да гласува Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Любен Корнезов за отпадането на ал. 3. Който е „за”, моля да гласува Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Красимир Ципов. Който е „за”, моля да гласува Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 6 като предложение на Комисията. Който е „за”, моля да гласува Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 7. Няма постъпили предложения. Имаме въпрос към вносителите. Моля да ни дадете разяснение по ал. 2 на изречението „В кадровото дело се прилагат и декларациите за несъвместимост по чл. 195, ал. 1, копие от атестационните формуляри и други документи за притежаваните професионални и нравствени качества.” От кой член идва задължението за представяне на такива декларации, защото не можахме да го намерим в закона, за да го има това в кадровото дело.
Жанета Петрова:Декларация за несъвместимост. Ясно пише за какво става дума.
Искра Фидосова:Г-жо Петрова, аз ви попитах къде е уредено това нещо, че се подава такава декларация, че да се слага в делото. Не намерихме никъде текст в Закона за съдебната власт, че се подава такава декларация. Ако ми посочите къде е, е хубаво. Но ако няма, трябва да се сложи някъде в ЗСВ, че имат задължение да я подадат.
Жанета Петрова:В § 74, чл. 195, ал. 3. Това е по-нататък в проекта ни. Естествено, че ще намерите в проекта ни отговор. Чета ал. 3.
„(3) Всеки съдия, прокурор и следовател, както и членовете на Висшия съдебен съвет подават пред Висшия съдебен съвет ежегодно до 31 март на следващата година декларация за всички свои дейности и членства в организации, в юридически лица с нестопанска цел и в други граждански проекти по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет.”
Тази декларация сме имали предвид. Няма я в действащия закон, но я има в нашия проект.
Искра Фидосова:
Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, излишното в текста на вносителя е може би препратката „по чл. 195, ал. 1”. Достатъчно ще бъде да се каже:
„В кадровото дело се прилагат и декларациите за несъвместимост, копие от атестационните формуляри и други документи за притежаваните професионални и нравствени качества.”
Стефан Петров:
В момента по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси новоназначените магистрати подават декларация за несъвместимост.
Красимир Ципов:
Трябва да остане, г-жо Председател.
Стефан Петров:
Да остане само „декларациите за несъвместимост” без да се определя член. В момента по чл. 12 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси има задължение магистратът да попълва декларация за несъвместимост.
Искра Фидосова:
Уредено е в Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Защото в чл. 195, ал. 1 няма такава декларация. В чл. 195 е за други дейности декларацията, а не за несъвместимост.
Г-жо Петрова, в чл. 195 на § 74 не става въпрос за такава декларация, а за декларация за други дейности. Тази декларация е по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси и за да остане тук, трябва да махнем от текста „по чл. 195, ал. 1”. Нали така?
Жанета Петрова:
Не! Както прецените, г-жо Фидосова. Аз мисля, че текстът е коректен и препратката е коректна.
Искра Фидосова:
Г-жо Петрова, чета ви текста на ал. 3
„(3) Всеки съдия, прокурор и следовател, както и членовете на Висшия съдебен съвет подават пред Висшия съдебен съвет ежегодно до 31 март на следващата година декларация за всички свои дейности и членства в организации, в юридически лица с нестопанска цел и в други граждански проекти по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет.”
Тук никъде не става въпрос за декларация за несъвместимост.


Жанета Петрова:
В чл. 195 точно затова се говори. В чл. 195 се казва какво не може да прави магистрата докато е магистрат, поради което ние сме използвали този термин „декларация за несъвместимост”.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Петрова, ако е трябвало да бъдете коректни, е трябвало да напишете: „В кадровото дело се прилагат декларациите по чл. 195” и т.н., а не да изписвате „декларациите за несъвместимост по чл. 195, ал. 1.”
Жанета Петрова:
Нямам нищо против, г-н Ципов. Ваша воля.
Искра Фидосова:
Т.е. коректно е предложението на г-н Ципов да отпадне „чл. 195, ал. 1”, защото това не може да е по чл. 195.
Красимир Ципов:
Подходите са два: или да се изпише „декларации по чл. 195” или „декларации за несъвместимост” и да се продължи нататък текстът.
Искра Фидосова:
Моля за становище, г-жо Петрова.
Жанета Петрова:
Какво становище да кажа? Ние сме ви дали предложение. Ако вие правите промени, правете ги. Аз не съм упълномощена да правя промени в текст на Министерския съвет.
Искра Фидосова:
Г-жо Петрова, на второ четене сме. Трябва да оправим текстовете. Питаме ви коректно какво имате предвид. Кажете какво имате предвид, за да можем да го оправим. Всички декларации, които ще се подават – не само за несъвместимост, искате да бъдат в кадровото дело.
Жанета Петрова:
Имали сме предвид само тази декларация по чл. 195.
Искра Фидосова:
Колеги, гласуваме § 7. Няма други предложения.
Подлагам на гласуване § 7 по вносител, като отпада думите „по чл. 195, ал.1” – редакция на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 8. Предложение на н.пр. Христо Бисеров § 8 да отпадне.
Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители:
„В § 8, чл. 34, ал. 3, в изречение трето думите „обявяват на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет” се заменят с „публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет”.”
Предложението на работната група е да се отхвърли § 8.
Желаещи за изказване? Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател, с оглед идеята за подкрепа отпадането на § 8, от името на вносителите оттеглям предложението по § 8.
Искра Фидосова:
Благодаря. Оттеглено предложение. Заповядайте, г-н Колев.
Георги Колев:
Аз мисля, че би следвало този параграф да отпадне. Все пак се касае за решение на един колективен орган. Не виждам как мотивите, съдържащи фактическите и правните основания, както и съображенията по целесъобразност могат да бъдат издавани, което много трудно би направено на едно заседание на Висшия съдебен съвет.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров за отпадане на § 8. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 9. Предложение на н.пр. Любен Корнезов за промяна в § 9.
„§ 9. В чл. 35, ал. 2 думите „или по решение на Висшия съдебен съвет” да отпаднат.
Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители.
Предложение на н.пр. Красимир Ципов.
Предложение на работната група за редакция на § 9, като има две изречения, които не са уточнени – в ал. 2 и в ал. 4, които са маркирани в раздадения ви текст в сив цвят.
Идеята на работната група, за да направи това редакционно предложение е, че подкрепя по принцип предложението на н.пр. Красимир Ципов, подкрепя по принцип предложението на н.пр. Анастасов и група народни представители, и подкрепя по принцип предложението на н.пр. Любен Корнезов.
Желаещи за изказване по § 9.
Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Идеята на моето предложение, както и на групата колеги, е да се разпише една процедура по отношение на отстраняването на члена на Висшия съдебен съвет, когато той може да участва в гласуването на решение, което се отнася лично до него или до негови роднини най-образно казано. Идеята беше да се предвиди възможността членът на Висшия съдебен съвет на първо място да се отстрани сам и на второ място, да се задвижи процедурата по сезиране на Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси на Висшия съдебен съвет, която да изготви един доклад. Когато в доклада са установени съответните обстоятелства по ал. 1 членът на Висшия съдебен съвет да се отстрани по решение на Съвета, ако той не се е отстранил предварително сам.
Идеята на последната алинея е когато в дневния ред на заседанието на Висшия съдебен съвет са включени извънредни точки и се установи наличието на обстоятелствата по ал. 1, извън случаите по а. 2 и 3, както са дадени в редакцията, която ви е раздадена, Висшият съдебен съвет да отложи разглеждането на съответната точка – нещо, което практически правят и в момента, както се уточнихме на заседанието на работната група. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Други желаещи за изказване по § 9?
Красимир Ципов:
За мен е необходимо да остане и изречение второ в ал. 2 и ал. 4.
Искра Фидосова:
Добре. Други желаещи за изказване? Г-н Тошев.
Ивайло Тошев:
Какво значи „по уважителни причини”?
Красимир Ципов:
По уважителни причини имаме предвид това, което е известно по принцип по понятието „по уважителни причини”. Ще дам прост пример. Ако той не е могъл да се запознае с съответния дневен ред, поради това че е бил командирован в чужбина.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по § 9 има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Любен Корнезов.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Красимир Ципов. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на Комисията за § 9 така, както ви е раздадено с второто изречение в ал. 2 и текста на ал. 4.
„§ 9. Чл. 35. (1) Член на Висшия съдебен съвет няма право да участва в гласуването на решение, което се отнася лично до него или негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен, или ако са налице други обстоятелства, които пораждат съмнение в неговата безпристрастност.
(2) В случаите по ал. 1 членът на Висшия съдебен съвет се отстранява сам, не по-късно от 24 часа преди провеждането на съответното заседание, като обявява обстоятелствата, наложили отстраняването. Ако по уважителни причини не се е запознал с дневния ред на заседанието, членът на Висшия съдебен съвет може да се отстрани и на самото заседание.
(3) Когато има данни за наличието на обстоятелствата по ал. 1 и членът на Висшия съдебен съвет не се отстрани сам, комисията по установяване и предотвратяване на конфликт на интереси към Висшия съдебен съвет изготвя доклад. Когато в доклада са установени обстоятелства по ал. 1, членът на Висшия съдебен съвет се отстранява по решение на Съвета, като се обявяват обстоятелствата, наложили отстраняването.
(4) Когато в дневния ред на заседанието на Висшия съдебен съвет са включени извънредни точки и ако са налице обстоятелства по ал. 1, извън случаите по ал. 2 и 3, Съветът отлага разглеждането на съответната точка.”
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 10. Предложение на н.пр. Анастасов и група народни представители § 10, ал. 5 да отпадне.
Друго предложение няма. Предложението на работната група за редакция на Комисията ви е раздадено.
Работната група подкрепя отпадането на ал. 5 по вносител.
Желаещи за изказване? Г-жа Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Благодаря ви, г-жо Председател.
Последният вариант, който току-що ни раздадохте, е в подкрепа на нашата идея за редакция на този параграф с едно уточнение. Вероятно не е станала ясна идеята ни на предходното обсъждане.
В ал. 4. второто изречение да стане: „Всяка подкомисия внася проект на решение пред Висшия съдебен съвет”, а не както е записано „пред Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи”. Нашата идея беше всяка подкомисия директно да докладва пред Висшия съдебен съвет. Това беше идеята. Защото това изречение не внася друг смисъл в правомощията на всяка от подкомисиите. Вероятно не сме били разбрани, но това е била нашата идея и затова сега предлагаме тази редакция, за да я обсъдите, ако не това сте имали предвид. Сега се затормозява работата на две подкомисии, защото при липсата на законова регламентация продължава цялата комисия да разглежда всички предложения. Т.е. формалното разделяне на подкомисии си губи смисъла. Затова ние поискахме законът да даде указание, че всъщност всяка подкомисия докладва директно пред Висшия съдебен съвет, за да може д се облекчи работата на цялата комисия. Подкомисията за съдии всъщност да извършва дейността и да я докладва пред Висшия съдебен съвет. Подкомисията за прокурори и следователи, респективно за тях. Това се опитахме да го заложим в наредба и във временни правила – в правилника, но някак си липсата на законова регламентация позволява различно тълкуване и различни мнения на членовете на Съвета и затова ви молим вие да ни дадете рамката в закона.
Имам предвид последното съгласуване на текстовете. С министър Попова сме разговаряли по този въпрос, че това е идеята.
Искра Фидосова:
На мен ми звучи логично това.
Жанета Петрова:
На тази работна група министерството не е присъствало. Дали някой от колегите ми или министър Попова е присъствала на тази работна група, г-жо Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Аз не съм организатор на подобни работни групи. Аз съм поканена в Народното събрание.
Жанета Петрова:
Понеже казахте, че сте разговаряли с г-жа Попова, а на мен не ми е известно това.
Проф. Анелия Мингова:
С г-жа Попова сме разговаряли, когато формирахме двете подкомисии, а не сега и затова се позовавам на нейно мнение. Съжалявам, ако така сте разбрали. Става дума за времето, когато формирахме двете подкомисии.
Искра Фидосова:
Колеги, работната група е от представители на всички парламентарни групи в Правната комисия. Без изключения са канени всички колеги и присъстваха и от Коалиция за България, от Движението за права и свободи и от останалите парламентарни групи. На работната група са разгледани всички предложения. Аз съм присъствала на последното събиране на работната група и сега водя заседанието по доклада по вносител с предложенията между първо и второ четене и предложенията на работната група за редакции, които ги ползваме като предложения на Комисията. Оттук насетне всичко, което се предлага като редакция на комисията може да бъде коментирано, редактирано в Правна комисия. Не виждам какъв е проблемът.
„§ 10. Чл. 37 се изменя така:
Чл. 37 (1) Висшият съдебен съвет избира от своя състав постоянна Комисия по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи и постоянна комисия „Професионална етика и превенция на корупцията”, както и други постоянни комисии, които подпомагат дейността му.
(2) Видът и числеността на постоянните комисии, както и правомощията им, с изключение на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи и на Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” се определят с правилника по чл. 30, ал. 4.
(3) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи и Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията” се състоят от по 10 членове. Всяка комисия избира председател измежду членовете си.
(4) За осъществяване на правомощията си Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи формира от своя състав две подкомисии – подкомисия за съдии и подкомисия за прокурори и следователи. Всяка подкомисия внася проект на решение пред Висшия съдебен съвет.
(5) Висшият съдебен съвет може да създава временни комисии за изпълнение на конкретни задачи във връзка с неговите правомощия.”
Колеги, има ли други изказвания по редакцията, която ви предложих.
Г-жо Петрова, подкрепяте ли редакцията в ал. 4.
Жанета Петрова:
Нямам мнение, г-жо Председател.
Искра Фидосова:
Гласуваме. Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители да отпадне ал.5 на § 10.
Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Шестима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението за редакция, което да бъде предложено за редакция на Комисията, което ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”.. Шестима „въздържали се”. Без против.
§ 11. Предложение на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин в § 11, т. 2 да отпадне.
Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители, което имате в доклада и което няма да чета.
Предложение от колегите от работната група за редакция на § 11, които предлагат да подкрепим по принцип предложението на н.пр. Анастасов и група народни представители. Да подкрепим и предложението на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин
Редакцията, която предлага работната група ви е раздадена в окончателен вид.
Имате думата за изказвания по § 11. Г-н Колев, заповядайте.
Георги Колев:
Считам, че предложението за редакция на работната група изцяло трябва да бъде подкрепено. Коментирахме не веднъж този въпрос. Той касае пряко правомощията на административните ръководители.
Считам за абсолютно неприемливо предложението на министерството, в което се предлага да отпаднат правомощията на административните ръководители със замяна на съвсем различен модел, което за мен би довело за мен до някакъв вид самоуправление.
Жанета Петрова:
Аз съм избирана по този модел, който Министерството на правосъдието предлага да се премахне. Навремето нямаше конкурс и по предложение на административния ръководител един или друг съдия или прокурор беше избиран в съответния орган. Сега обаче има конкурс и няма място за никакво предложение на административния ръководител, тъй като нелепо звучи, че административният ръководител ще ви предложи да бдете назначен,или да се явите на конкурс. А ако имаме конкурсна класация, също така нелепо е предложението на административния ръководител да бъдете назначен на място, което вие сте извоювали по силата на конкурса.
Аз обяснявам нашата концепция.
Искра Фидосова:
Но тук остава конкурса.
Георги Колев:
Разбирам становището на министерството, но все пак тук говорим за инициатива и за предложения, а не за назначение.
Що се касае до конкурсната процедура, която е предвидена от министерство, ще взема по-късно становище, но аз съм против и нея. Не може да се прилага конкурсна процедура за преназначаване от районен съд в окръжен съд, идентична с процедурата за външно назначение. Поне такъв е моделът, който се предлага в момента.
Искра Фидосова:
Тук става въпрос само за предложението, а конкурсът си остава. Той е за всички. Няма нарушение на конкурсното начало и принцип. Аз така чета от това предложение.
Жанета Петрова:
Аз не казвам, че има. Само казвам, че предложението не се съвместява със следващите предложения. Аз обяснявам защо ние така сме предложили. Защото в нашата конкурсна процедура може да участва всеки, т.е.да се само предложи и да участва. Когато обаче се приключи конкурсната процедура, се прави едно класиране. И въз основа на това класиране, както сме записали в проекта, Висшият съдебен съвет разглежда кандидатурата на класирания на първо място. Затова няма място предложенията на административния ръководител, тъй като административният ръководител не може да предложи нищо друго, освен класиралия се на първо място.
Искра Фидосова:
Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател,
Идеята беше да се получи една симбиоза между действащия закон и законопроекта, внесен от Министерството на правосъдието и в този аспект са направени предложенията и по § 12 относно чл. 39 и останалите текстове по-нататък, които касаят атестирането. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Други желаещи за изказване по § 11. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Аз искам да кажа, че въпросният чл. 38 предполага начина на назначаване не само на съдиите и прокурорите, а и на административните ръководители и техните заместници. В случаите, когато ние говорим за заместници на административния ръководител, там не се употребява конкурс, а се назначават по предложение на съответния ръководител. Тази хипотеза беше абсолютно изключена в текста и предложенията по чл. 37 на Министерството на правосъдието. А се знае, че така трябва да се случи.
Освен това, визираме и ситуации, в които за определено място в съответните съдилища и прокуратури могат да не се появят кандидати. Тогава също имат място предложенията на административните ръководители. А в крайна сметка предложенията на административните ръководители, когато се правят във връзка с явяването на някакъв конкурс, те не могат д имат самостоятелна роля и естествено, че там кандидатурата на конкретни човек има преимуществена роля.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Други желаещи за изказване по § 11? Няма.
Гласуваме. Първо предлагам на гласуване предложението на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин т. 2 да отпадне, като припомням, че работната група предлага да бъде подкрепено.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Шестима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението, което ви е раздадено като предложение за редакция на Комисията, което подкрепя по принцип текста на вносителя и съдържа в себе си по принцип предложението на Анастасов и на Казак и Метин. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Шестима „въздържали се”.
§ 12. Предложение на н.пр. Христо Бисеров да отпадне § 12.
Предложение на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин:
„1. В § 12, в текста на чл. 39, ал. 1 изразът „и от атестационни комисии в органите на съдебната власт” отпада.
2. В § 12, в чл. 39, ал. 3 – 6 отпадат.”
Предложение на н.пр. Красимир Ципов.
Предложение за редакция на вниманието на Комисията, което ви е раздадено.
Желаещи за изказване по § 12? Г-жа Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Аз гледам варианта, който сега е раздаден и си спомням, че и на обсъждането за първо четене и след това сме имали възможност да ви предоставим и изкажем становище за запазване на правомощията по атестация на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи към Висшия съдебен съвет.
Виждам, че в ал. 3, всъщност корекцията, която е направена последно, визира атестационните комисии в органите на съдебната власт като помощни атестационни комисии. Просто бих искала да попитам каква е идеята. Те защо са наречени помощни, след като правомощията остават същите, както е по вносител. Каква е точно идеята? Някъде другаде ли по-нататък сте разписали, че те само подпомагат.
Ако сте възприели нашата идея за централизация на атестацията, както е досега, тогава трябва да се уточни, че помощните атестационни комисии така, както и досега си вършат работата, предоставят материалите на Висшия съдебен съвет на Комисията по предложенията и атестациите.
Искра Фидосова:
Тук идеята е била, че няма да са постоянни, а ad hoc създадени. Може да се види наистина като редакция как да стане. Защото и днес изписваха колегите текстовете. Идеята беше да не са постоянни, да са ad hoc.
Проф. Анелия Мингова:
Ако е така, тогава думата – епитетът „помощни” не играе роля. То е ясно, че са ad hoc, вие сте го казали. Ако това е идеята да има децентрализация, няма нужда да се обозначават като помощни, защото се създава двусмислие. Идеята е да се запази децентрализацията ли. Това искаме да разберем, за да имаме становище.
Юлиана Колева:
Идеята беше те да подпомагат атестационната комисия на Висшия съдебен съвет.
Проф. Анелия Мингова:
Да остане досега действащия режим, ако това ви е идеята, не става ясно от записания текст. Не би трябвало тогава да бъде такава редакцията. Може би трябва сега с общи усилия да я коригираме.
Юлиана Колева:
Ясно е, че атестационните комисии по места не могат да бъдат във формата, в която се предлага в законопроекта. Защото те ще ангажират огромна част от времето на съдиите с несвойствена дейност по атестирането. Затова решихме, че трябва да бъде ad hoc тази комисия, да се създава за всяка конкретна атестация. Тя не може да бъде постоянна, нито с някакъв режим и да извършва тази дейност, която се извършва за подпомагане. В смисъл, тя извършва някакво атестиране, изпраща го на атестационната комисия, която взима окончателното решение по този въпрос. Това е. В този смисъл аз не знам дали е централизация или децентрализация това, защото не съм добре запозната с дейността, която в момента извършва.
Проф. Анелия Мингова:
Това е действащият режим, г-жо Колева, което Вие казвате.
Юлиана Колева:
Щом е действащият режим, значи е това. Те нито могат да взимат самостойни решения тези атестационни комисии. Така или иначе Висшият съдебен съвет трябва да си вземе окончателното решение. Той е кадровият орган, а не групата съдии, наречена атестационна комисия.
Искра Фидосова:
Тъй като тук наистина трябва да се прави редакция. Ясна е идеята. Това, което каза г-жа Колева, ми беше предадено и на мен. Но това не е направено като редакция. За утрешното заседание ще помоля и експертите и референтите и колегите Колева, Ципов и другите от работната група да подготвят редакция, но нека да бъде преди заседанието, за да можем да го погледнем и да се предостави и на представителите на институциите, за да можем да вземем окончателно решение.
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Доколкото разбрах въпроса на г-жа Мингова е терминът „помощна”. Всъщност отговорът трябва да бъде тези комисии дали са орган. Ако са орган, чий орган са? Ако е казано „помощна”, може би това имахте предвид, дали е помощен орган, ако изобщо може да бъде орган, на атестационната комисия към Висшия съдебен съвет. Мисля, че този отговор трябва да се намери. Оттам нататък понятието ще се определи с оглед съдържанието, което по-нататък е разписано. Тук колегите казаха каква е идеята. А може би терминът „помощна” донякъде колегите са го въвели, за да разграничи от атестационната комисия към Висшия съдебен съвет.
Проф. Анелия Мингова:
При тези функции така го приемаме.
Димитър Лазаров:
Аз не виждам как би могло да бъде някакъв орган, защото ако е орган, той трябва да има и едни други правомощия. Така че терминът „помощен” не мисля, че е най-големият проблем. По-скоро правомощията определят съдържанието. Може би едно разграничение от атестационната комисия, за да не се дублира. Атестационната комисия към Висшия съдебен съвет е органът.

Искра Фидосова:
Отлагаме § 12 за утре да се подготви редакция. Идеята е, че трябва да са ad hoc и това, което каза г-жа Колева като позиция, която е уточнена.
§ 13. Предложение на н.пр. Христо Бисеров:
„В § 13, в новия чл. 39а, ал. 1, т. 4 след „медиите” се добавя „извършва или”.
Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители.
Предложение на работната група, което да бъде като предложение за редакция на Комисията, като колегите са съобразили и подкрепят предложението на Анастасов и група народни представители.
Не подкрепят предложението на Христо Бисеров.
В редакцията обърнете внимание на чл. 39б, ал. 1 и ал. 2. Казват, че се предвижда един текст за комисиите за професионална етика и препращат към Етичния кодекс, където всичко подробно е разписано и уредено по този въпрос.
Желаещи за изказване по § 13? Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Идеята на предложението от групата колеги от парламентарната група на ГЕРБ са предимно редакционни.
По отношение на чл. 39б предложението за отпадане е свързано с това в един параграф да бъдат създадени двата члена – чл. 39а и чл. 39б.
Самият аз съм направил предложение по чл. 39б – в Комисията по професионална етика да се избират по начина на избиране на атестационните комисии, а именно на принципа на случайния подбор, както и да бъде намален състава на членовете на тези комисии.
Искра Фидосова:
Много моля някой да разясни какво беше предложението на г-н Бисеров за медиите.
Красимир Ципов:
Идеята на г-н Бисеров, уважаема г-жо Председател, според мен, е в ал. 1, т. 4 да се създаде възможност постоянната комисия да извършва проверки при сигнали на граждани и държавни органи, а не сам да уведомява Висшия съдебен съвет. Проблемът обаче е, че може би в предложението той е забравил да добави „и извършва проверки”. Т.е. да добави думата „проверки” след „извършва”.
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване? Г-жа Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Тази редакция, която виждаме за § 13, както е началото на изречението по всяка от точките, трудно ми е в момента да направя някакъв анализ дали това е напълно идеята.
В т. 4 доколкото мога да си възпроизведа спомен от това, което председателят на нашата комисия по етика говореше, всъщност „при сигнали на граждани и на държавни органи за прояви на корупция, както и публикации в медиите”, тази комисия не само да уведомява Висшия съдебен съвет и да предоставя информация на местните комисии, а сама да извършва проверките, което всъщност тя прави според Кодекса за етичните правила. Затова е и глаголът „извършва”. Трябва да се каже, че не само уведомява, а и извършва. Иначе става безсмислено. Какво като уведомява. Съветът трябва да й възложи пак да извърши проверка. Може би точката трябва да започне с глагола:
„извършва проверки при сигнали на граждани и на държавни органи за прояви на корупция, както и публикации в медиите и уведомява Висшия съдебен съвет” или може би е по-добре:
„Уведомява Висшия съдебен съвет и извършва проверки при сигнали на граждани и на държавни органи за прояви на корупция, както и публикации в медиите и предоставя информация на Комисията по етика и превенця на корупцията. уведомява Висшия съдебен съвет”
Това мисля, че е най-доброто. Защото те наистина първо се самосезират, след което Съветът се уведомява. Това е неизбежно. Но те или извършват сами проверката при тези сигнали, или предоставят по смутрение, ако не е толкова драстичен случаят или е от локално значение, го предоставят на съответните комисии. Имахме такъв случай в Русе, където местната етична комисия си свърши работата. Административният ръководител наложи наказание и нашата комисия само уведоми. Затова може би е по-добре: „Уведомява Висшия съдебен съвет и извършва проверка или предоставя информацията на комисиите за професионална етика.”
Димитър Лазаров:
Може би: т. 1 извършва проучвания...; т. 2. разглежда сигнали...; т. 3. събира и анализира...; т. 4. при сигнали на граждани...
Юлиана Колева:
Тук става въпрос за информацията, която голямата комисия изпраща на местните комисии.
Искра Фидосова:
Има специализирана комисия, която трябва да извърши проверката – това е логиката и смисъла, тя да даде резултатите от проверката, за да може Висшият съдебен съвет на базата на това да вземе решение. Ако прецени, че не е достатъчно това, което е взето от проверката, да възложи втора проверка, викате ги, изслушвате ги. За това иде реч.
Т. 4 също трябва да започва с глагол, защото така започват и останалите точки и логиката като правна техника, според мен, трябва да е такава. Не върви в т. 4 да започва „при сигнал”, защото във всички точки започва с глагол. И глаголът трябва да бъде „извършва проверка” и т.н.
И в т. 9 също трябва да започва с глагол – изготвя ежегодно доклад ...
Текстът е ясен. С чл. 39б се съгласиха всички. В т. 4 слагаме глагол с още четири думи след него и в точка 9 правим разместване и става „изготвя ежегодно...
Подлагам на гласуване § 13.
Първо предложението на н.пр. Христо Бисеров, което по принцип подкрепяме. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на Комисията, като т. 4 започва с „уведомява Висшия съдебен съвет при сигнали на граждани и на държавни органи за прояви на корупция, както и при публикации в медиите и извършва проверка или предоставя информацията на комисиите за професионална етика за извършване на проверка”, и в т. 9 „изготвя ежегодно доклад..... Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 14. Предложение на н.пр. Красимир Ципов за изменения и допълнения.
Работната група предлага да се отхвърли § 14, тъй като е отразен на систематичното му място. Ние току-що го гласувахме в предния параграф като чл. 39б.
Подлагам на гласуване предложението за отхвърляне на § 14, тъй като вече е отразен и приет на систематичното му място в § 13. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Жанета Петрова:
Г-жо Председател, моля да едно уточнение, въпреки че вече го гласувахте.
Някак си няма логика Комисията по професионална етика да извършва дейността си в съответствие с Етичния кодекс. Както е видно от наименованието му този кодекс се отнася до правилата на поведение на съдиите, прокурорите и следователите. Следователно този орган не може да действа в съответствие с правилата на кодекса, а следва да има свои правила. Той трябва да контролира дали тази дейност на съдиите, прокурорите и следователите е в съответствие с Етичния кодекс.
Както прецените. Понеже закъснях с репликата си.
Искра Фидосова:
Права сте г-жо Петрова. Благодаря ви.
„Комисиите по професионална етика осъществяват дейността си по прилагане на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите.”
Но тук трябва да кажем, че има правила – по одобрените от Висшия съдебен съвет правила. Няма да се създават нови комисии, защото си има по етичния кодекс комисии. Това принципно го уточнихме. В тази алинея трябва да кажем, че те прилагат нормите, разписани в Етичния кодекс, но по правила за организация на дейността на тази комисия, които са одобрени от Висшия съдебен съвет.
Колеги, подлагам на прегласуване ал. 2 на чл. 39б с тази редакция. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Проф. Анелия Мингова:
Трябва да се промени или по-скоро да се уточни редакцията, защото документът е със съвсем друго наименование.
Стефан Петров:
Документът е „Кодекс за етично поведение на българските магистрати”.
Проф. Анелия Мингова:
Под това заглавие е публикуван в този сборник и в закона трябва да се коригира.
Искра Фидосова:
Предложение на комисията за създаване на нов параграф, с който променяме в чл. 30, т. 12 наименованието „Етичен кодекс на съдиите, прокурорите и следователите” се заменя с „Кодекс за етично поведение на българските магистрати”.
В чл. 39б, ал. 2 наименованието „Етичен кодекс на съдиите, прокурорите и следователите” се заменя с „Кодекс за етично поведение на българските магистрати”.
§ 15. Има предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители.
В § 15, в чл. 42, ал. 2 думите „лице, което” се заменят със „съдия, прокурор или следовател, който”.
И предложение за редакция, която ви е раздадена.
Желаещи за изказване по § 15.
Красимир Ципов:
Уважаеми колеги, нашето предложение за главен инспектор да бъде избиран действащ магистрат, който да отговаря на изискванията, които са предложени от вносителя, а изискванията за инспектори да останат така, както са по вносител. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Аз подкрепям това предложение.
Колеги, желаещи за изказване? Г-жа Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
След две години, примерно, доколкото разбирам от Преходните разпоредби, като се избира нов главен инспектор, тези 10 години като съдия в окръжен или апелативен съд си представям, че може да са 8 плюс две в специализираните съдилища, които се създават. Не се ли създават някакви прекалени ограничения тогава. Тогава такова лице не може да кандидатства. Няма ги специализираните съдилища тук, а може в следващите две години да бъде там. Нали така? Или година и половина?
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаема г-жо Мингова,
Специализираните орани на съдебната власт се приравняват на действащите органи. Първоинстанционният специализиран наказателен съд се приравнява на окръжен съд. Не е необходимо тук да създаваме изрично текст, който да казва, че
Проф. Анелия Мингова:
Ако става ясно това, тогава да остане така.
Красимир Ципов:
Такова е предложението и на колегите вносители на текстовете, свързани със специализираните органи на съдебната власт.
Проф. Анелия Мингова:
Това е по вносител, но когато министерството правеше този закон, идеята за създаване на специализирани съдилища още не беше ясна. Те това ли са имали предвид, или не са имали предвид това. Да не се получи, че ще си харесаме някой главен инспектор, а той да не може да кандидатства.
Красимир Ципов:
Обърнете внимание на § 29 за създаване на раздел VІа, наречен „Специализиран наказателен съд”, ал. 2 гласи:
„(2) Специализираният наказателен съд е приравнен на окръжен съд и седалището му е в София.”
Както и подобен аналогичен текст има и за апелативния специализиран наказателен съд.
Искра Фидосова:
Други бележки п редакцията на § 15 има ли? Няма.
Гласуваме § 15. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 15, като подкрепя по принцип текста на вносителя и подкрепя предложението на Анастасов. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 16. Няма постъпили предложения. Има предложение за редакция. Редакцията ви е раздадена. Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване редакцията за § 16. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 17. Предложения няма. Предлагаме подкрепа на вносителя за § 17. Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване § 17 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 18. Предложение на н.пр. Любен Корнезов § 18 да отпадне.
Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители § 18 да отпадне.
Предложението е да не се подкрепи текста на вносителя за § 18. Желаещи за изказване по § 18? Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател,
Категорично възразявам срещу предложението на вносителя да отпадне ал. 2, като по този начин считаме, че ще има възможност главният инспектор да взима самостоятелно решение и то по важни въпроси, които са свързани с правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет, а именно проверка на организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи, организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела и приключването им в установените срокове и т.н. – да не изброявам всички текстове, свързани с правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Г-н Радев.
Емил Радев:
С премахването на ал. 2 на практика ние заличаваме Инспектората като колективен орган и на практика правим главният инспектор един едноличен орган и инспекторите помощен към него орган, което е недопустимо.
Искра Фидосова:
Г-жа Петрова.
Жанета Петрова:
По наше мнение Инспекторатът не е колективен орган. Ние просто за прецизност сме направили това предложение. Инспекторатът не е замислен и по Конституция като колегиален орган. Той се състои от главен инспектор и от инспектори. А тези дейности, които прочете г-н Ципов, те се възлагат на инспекторите, които са определени да извършват ревизия в съответните органи на съдебната власт. Т.е. главният инспектор определя лицата, които извършват тази ревизия и тези лица извършват проверката. Тук няма място за взимане на колегиални решения и затова ние предложихме промяна, изхождайки от това наше тълкуване.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма. Гласуваме.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Любен Корнезов и на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители § 18 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 19. Предложение на н.пр. Христо Бисеров за отпадане на § 19.
Предложение на н.пр. Любен Корнезов също да отпадне § 19.
Предложение на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин § 19 да отпадне.
Желаещи за изказване няма. Подлагам на гласуване предложенията на народните представители за отпадане на § 19. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Дванадесет „против”. Без въздържали се.
Подлагам на гласуване § 19 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Шест „против”. Без въздържали се.
Реплика:
Трябва да се коригира наименованието на специализирания наказателен съд.
Искра Фидосова:
Навсякъде в текстовете, където става въпрос за специализиран наказателен съд и на двете инстанции да се чете „специализиран наказателен съд срещу организираната престъпност”.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател, нека да вземем, след като приемем абсолютно всички текстове, решението за това как ще се казва специализирания съд. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Коректно е това.
§ 20. Има предложения за отпадане на § 20 от н.пр. Христо Бисеров, от Любен Корнезов и от Четин Казак и Митхат Метин.
Подлагам на гласуване предложенията за отпадане на § 20. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Дванадесет „против”. Без въздържали се.
Подлагам на гласуване § 20 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Шест „против”. Без въздържали се.
§ 21. Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители:
„В § 21, в чл. 67, ал. 1 думите „70 години” се заменят с „65 години”.
И предложение за редакция, която ви е предложена.
Желаещи за изказване по § 21? Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, предложението, което сме направи като група народни представители е свързано с това да се променят изискванията, които засягат избирането на съдебните заседатели, т.е. за характеристиката на съдебния заседател, като предлагаме да се намали горната граница – да не е 70 години, а да е 65 години.
В редица срещи с представители на съответните органи на съдебната власт получихме бележки по отношение на това, че е необходимо да бъде намалена възрастта. С оглед на тези проведени срещи и бележки сме направили това предложение. благодаря.
Искра Фидосова:
Резонно е. Изравнява се с това на магистратите – 65 години.
Други изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастасов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 21, като по принцип се подкрепя предложението на вносителя. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 22. Предложение на н.пр. Христо Бисеров § 22 да отпадне.
Предложение на н.пр. Любен Корнезов § 22 да отпадне.
Желаещи за изказване няма. Подлагам на гласуване предложенията за отпадане на § 22. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Дванадесет „против”. Без въздържали се.
Подлагам на гласуване § 22 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Шест „против”. Без въздържали се.
Предложение на н.пр. Юлиана Колева за създаване на нов параграф. Работната група ни предлага да го подкрепим по принцип. Предлага редакция, на която моля да обърнете внимание.
Желаещи за изказване? Г-жа Петрова.
Жанета Петрова:
Аз съм категорично против, защото това противоречи на всякакво понятие за мандат. Не може да кажете, че мандатът е пет години и да създадете един мандат, който не е фиксиран в закона. Какво излиза, че мандатът на всеки един съдебен заседател ще приключва когато приключи съответното дело. Това е абсурдно от фактическо обстоятелство да зависи един мандат. Това противоречи на понятието за мандат. Или има мандат или няма мандат.
Според мен, за да разрешите този практически казус, който г-жа Колева е имала предвид, просто трябва да махнете „мандата”.
Освен това, ако продължим мандата, дали ням да изпаднем в противоречие с изискванията на чл. 67, който казва кога може да е съдебен заседател един гражданин – навършил 21 години, но не повече от 65 години. Значи ако това лице просрочи тази възраст, разглеждайки делото,
Искра Фидосова:
Възрастта 65 години е към момента на избиране, а не към изтичане на мандата.


Жанета Петрова:
Той на практика ще надхвърли тази възраст, а ще продължи да бъде съдебен заседател. На практика трябва да промените и въобще да махнете мандата, за да може това нещо да бъде осъществено. Защото няма мандат, който за един да е 5 години, за други – 10 години, ако делото продължава 10 години по инстанциите. Не се знае кога и колко продължава едно дело. Това нещо не може да е мандат. Не може за едни мандатът да е 5 години, за други – 10 години, за трети – 13 години.
Юлиана Колева:
Г-жо Петрова, бихте ли предложили някакво практическо разрешение на този въпрос. Когато изтече въпросният петгодишен мандат и делото е висящо в една инстанция, какво правим?
Жанета Петрова:
Г-жо Колева, практическото разрешение, тъй като съдиите и съдебните заседатели са приравнени. Те имат равни права. След като делото започва наново, ако съдията, който разглежда делото вече не може да бъде съдия, същото разрешение, според мен, може да бъде приложено и за съдебните заседатели. Т.е. по този начин, според мен, не можем да разрешим този практически проблем. Защото съдията и съдебните заседатели са равни по своя статут. А след като съдията, отстранявайки се престава да бъде вече съдия, той не разглежда делото, същото разрешение трябва да се възприеме и за съдебния заседател. Т.е. ако мандатът на този съдебен заседател изтече и този съдебен заседател не бъде преизбран. Защото искам да ви кажа, че практическият проблем, който възниква във вашия избирателен район се дължи на лоша организация на работата на председателя на съда, който не е направил своевременно тези предложения, за да може мандатът на тези хора, които разглеждат делото да бъде подновен, но ако това е възможно. Защото пак казвам, те може да са надвишили допустимата възраст по закон и да не могат да бъдат избрани за нов мандат.
Проблемът е много сериозен, още повече, че предстои произнасяне на Конституционния съд по въпроса за това що е мандат. Както прецените. Аз само ви обръщам внимание.
Юлиана Колева:
Как тогава, според вашата теория, стои въпроса с мандата на Министерския съвет, който продължава до момента, в който е избран нов Министерски съвет.
Жанета Петрова:
Ще се въздържа от коментар.
Искра Фидосова:
Колеги, аз мисля, че ако тук в редакцията на ал. 2, ако сложим „довършва”, т.е. идеята е, че довършва делото, аз мисля, че нещатаса ясни.
Г-н Колев, заповядайте.
Георги Колев:
В тази връзка аз мисля, че може би трябва да има една малко по-различна редакция и аз бих предложил следната редакция на ал. 2.
„Ако разглеждането на делото, в което участват съдебни заседатели, продължи след срока по ал. 1, то разглеждането на същото продължава с тяхно участие, въпреки изтичането на мандата.”
Гроздан Илиев:
Има още една практическа възможност да се реши проблемът. При такива гранични хипотези няма никаква пречка да се вкара в залата резервен съдебен заседател. Този, на който му изтича мандата се оттегля. На неговото място продължава участието на резервния съдебен заседател и процесът приключва нормално.
Жанета Петрова:
Изборът на съдебните заседатели?
Гроздан Илиев:
Това вече е друг въпрос –своевременен избор, организация, администрация.
Георги Колев:
Това обаче е абсолютно неприложимо, защото не се знае колко време ще продължи делото. Това означава, че ще има винаги резервен съдебен заседател.
Жанета Петрова:
Тогава би трябвало да се премахне мандатът.
Димитър Лазаров:
Проблемът в конкретния случай по една или друга причина, поради лоша организация и по друга причина, се окаже наистина, че съдебни заседатели, както и в момента има такива случаи, изтекъл е мандатът, няма избор, дали да довършат делото или това, което предлагат от Министерството на правосъдието, независимо, че може би остават седмица-две, месец да бъде довършено, формално след изтичане на мандата, или делото трябва да се прекрати и да започне отново. Затова става въпрос.
Що се касае до мандата. Да, мандат има. И Омбудсманът имаше мандат, той изтече и до новия избор си продължи мандата. Аз мисля, че и други примери има за това. И в органите на съдебната власт, включая досега практиката на административни ръководители, макар че последните решения,т.е. от миналата година, с изтекъл мандат, но го продължават мандата. Нищ трагично няма тук, за да кажем, видите ли, изобщо да премахнем мандатността на съдебните заседатели.
Жанета Петрова:
Г-н Лазаров, ако аз съм адвокат, веднага ще ви направя възражение за незаконен състав на съда.

Димитър Лазаров:
Извинявайте, когато нещо пише в закона и то не е обявено за противоконституционно, не мисля, че едно такова възражение горният съд би г уважило. Просто не мисля! Но както беше казано преди малко, че видите ли съдебните заседатели те си ходели с делото в горния съд, а можело мандатът да изтече, след като е записано в закона, какво противозаконно има за незаконността на този състав, където пише изрично, че, ако е изтекъл мандатът, съдебният заседател довършва делото – когато го пише в закона и то в Закона за съдебната власт. Какво противозаконно би могло да има?!. Но аз мисля, че има в тази насока достатъчно решения на Конституционния съд по отношение на определени органи. А дали по отношение на това, че Конституционният съд сега е сезиран да даде тълкуване що е мандат и дали изобщо ще даде такова тълкуване, без конкретно сезиране за определен текст от закона, струва ми се, че е възможно Конституционният съд изобщо да не се произнесе с тълкуване що е мандат. Но това е нещо, което предстои да видим. Ако се произнесе, ще бъде променен закона. Но докато не се произнесе Конституционният съд, тази норма е действаща и не би породила проблеми.
Искра Фидосова:
Колеги, ясен е проблемът. Аз мисля, че не да бягаме от проблема, а да решим проблема. Г-н Илиев.
Гроздан Илиев:
Ако остане еднозначен текстът „мандатът на заседателите е пет години”, дори и с допълнението на г-жа Колева, има наистина реална опасност в един момент съставът на съда да стане незаконен. Защото съдебните заседатели, приравнени на съдиите, упражняват правомощията си в рамките на мандата по ал. 1. Ако ще се прави изключение, то трябва да бъде изрично изведено в отделен ред.
Димитър Лазаров:
„Ако разглеждането на делото, в което участват съдебни заседатели, продължи след срока по ал. 1, мандатът им изтича след приключване на делото в съответната съдебна инстанция.”
Гроздан Илиев:
Въпросът е кой от двата варианта ще се приеме?!
Петър Раймундов:
Уважаема г-жо Председател, аз предлагам да не използваме думата „мандат”. Тя е много ангажираща. Да се направи редакция, че той продължава участието си до приключване на делото, ако то не е приключило в срока по ал. 1. Това е идеята, но как ще се формулира е въпрос на техника. Мандат не трябва да се казва, защото все едно това е извън мандата, нещо непозволено, а тук законът прави едно изключение – мандатът може д е изтекъл, обаче делото не е приключило.
Искра Фидосова:
Трябва да се каже, че започнатото дело по време на мандата, се довършва от същия съдебен заседател или нещо такова.
Юлиана Колева:
Първото изречение на чл. 69 е „Мандатът на съдебните заседатели е 5 години.”
Ние трябва да въведем изключение от този мандат. Какъв е проблемът да въведем изключение от този мандат. Един мандат може да има изключение.
Искра Фидосова:
Колеги, г-жа Колева е права. Необходима е редакция.
Димитър Лазаров:
Мандатът продължава до приключване на делото в съответната съдебна инстанция. Това е терминът, а не изтича.
Искра Фидосова:
Колеги, подкрепяме предложението на н.пр. Юлиана Колева. Моля утре да се представи редакция, за да я прочетем пред комисията.
Продължаваме с § 23.
Предложение на н.пр. Любен Корнезов § 23 да отпадне.
Предложение на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин § 23 да отпадне.
Предложението на работната група е да не подкрепяме тези две предложения.
Подкрепяме вносителя с редакция, която ви е раздадена. Моля погледнете само редакцията.
Красимир Ципов:
Редакцията е по ал. 1 терминът „основния текст” да се замени с „преди т. 1.”. Правно техническа е корекцията.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложенията на н.пр. Любен Корнезов и на Четин Казак и Митхат Метин § 23 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Дванадесет „против”. Без въздържали се.
Подлагам на гласуване § 23 по вносител по принцип с предложената редакция като редакция на комисията. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Шест „против”. Без въздържали се.
§ 24. Няма постъпили предложения. Подлагам на гласуване § 24 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 25. Предложение на н.пр. Христо Бисеров § 25 да отпадне.
Предложение на н.пр. Любен Корнезов § 25 да отпадне.
Предложение на работната група да не се подкрепи § 25 и да бъде отхвърлен.
Това го отхвърлихме в началото за съдебните изпълнители и съдиите по вписвания.
Т.е. подкрепяме предложението на н.пр. Бисеров и Корнезов за отпадането на § 25. Който е „за” отпадането на § 25, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 26, § 27 и § 28 няма предложения. Желаещи за изказване? Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Параграфи 26, 27 и 28 касаят свикването на общите събрания. Правя предложение да се гледат анблок и да се гласуват.
Искра Фидосова:
Има ли предложения по чл. 26, 27 и 28 и желание за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване анблок § 26, § 27 и § 28. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 29. Има предложения на н.пр. Христо Бисеров, на Любен Корнезов и на Четин Казак и Митхат Метин § 29 да отпадне.
Желаещи за изказване няма. Подлагам на гласуване предложенията за отпадане на § 29. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Дванадесет „против”. Без въздържали се.
Подлагам на гласуване § 29 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Шест „против”. Без въздържали се.
§ 30. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 30 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 31. Предложения на н.пр. Христо Бисеров, на Любен Корнезов и на Четин Казак и Митхат Метин § 31 да отпадне.
Който подкрепя предложенията за отпадане на § 31, моля да гласува. Шестима „за”. Дванадесет „против”. Без въздържали се.
Подлагам на гласуване § 31 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Шестима „против”. Без въздържали се.
§ 32. Предложение на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин § 32 да отпадне.
Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители § 32 да отпадне.
Работната група предлага редакция.
Желаещи за изказване? Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател, предложението което сме направили групата народни представители за отпадане на § 32 е свързано единствено и само с това да не се създаде конкуренция между председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд по отношение на изготвянето на обобщените годишни доклади за прилагането на закона и за дейността на съдилищата.
В Комисията искам да поставя на обсъждане въпроса по отношение на включване в правомощията на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд за определяне на председателите на отделения. Мисля, че този въпрос трябва да се постави на обсъждане и да вземем съответното решение.
Дори бих искал да поставя и въпроса дали не трябва по същия начин да се уреди специално правомощие на главния прокурор относно определянето на завеждащите отдели на Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура, въпреки че там структурата е много по-различна. Трябва да преценим дали е необходимо това да се прави и в прокуратурата. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Желаещи за изказване? Г-н Колев.
Георги Колев:
Във връзка с тази редакция, която касае не само чл. 114. Тя касае и чл. 122 – правомощията на Върховния административен съд. Аз лично считам, че такъв срок задължително следва да бъде въведен. Защото това са именно ограничителните мерки срещу множество проблеми, които възникват в дейността на върховните съдилища. Какво се случва на практика в момента?
Председателите на отделения практически са несменяеми. Не мисля, че трябва да се запази това положение. Напротив, трябва да има някакъв режим на развитие. Дали действително са налице правомощия, както на председателя на Върховния касационен съд, така и на председателя на Върховния административен съд със заповед те да бъдат подменени или заменени с други. По различни етични съображения обаче има възможност те да не бъдат променяни за дълъг период от време, което за мен е неприемливо. Това според мен трябва да се уреди нормативно. Това предложение донякъде изхожда и от мен.
Искра Фидосова:
Т.е. то и сега го има и нищо не пречи да го разпишем и да се сложи ред по този въпрос в закона. Нищо различно не се прави от това, което е в момента.
Г-н Илиев, заповядайте.
Гроздан Илиев:
По отношение на първата, предложена от г-н Ципов цитирана поправка, досега практиката не е показала случай на смесване на правомощията, взаимно изключване или изземване на правомощия при изготвяне на годишните отчетни доклади. Практиката по приложението на закона в тази част е била винаги единна, без противоречива – всеки председател на съответния върховен съд си изготвя доклад за дейността на съответното съдилище. В това отношение ми се струва, че поправката не е наложена от обективни потребности.
Аналогично е и положението с председателите на отделения. И сега председателите на съответните върховни съдилища разполагат с пълната административна власт да сменят по всяко време съответния председател на отделение. Ако въведем някакъв мандат и тук за председателите на отделения, в това отношение ще затрудним оперативната самостоятелност на председателите на съответния върховен касационен или административен съд да действат. Когато кажем, че председател на отделение има мандат за четири години, трудно ще бъде на съответния председател да извърши тази смяна. Сега няма никакъв проблем, стига да има основанието за това – несправяне със задълженията, други проблеми, ако щете и корупционни сигнали, винаги в следващия момент председателят може да го смени.
Искра Фидосова:
Колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложенията на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин и на н.р. Анастас Анастасов и група народни представители за отпадане на § 32. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 32, ал. 1 на чл. 114 за т. 14. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”, Против? Няма. Въздържали се? Шестима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението да се създаде нов параграф за чл. 122, ал. 1, т. 14. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”, Против? Няма. Въздържали се? Шестима „въздържали се”.
И подлагам на гласуване предложението за създаване на нов параграф за чл. 123, ал. 1, изречение първо след думите „от административен съд” се добавя „или от друг съд със съответния ранг”, а в т. 14 „определя председателите на отделенията за срок не повече от четири години”. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шестима „въздържали се”.
Това са нови параграфи, които допълнително ще бъдат номерирани.
§ 33. Предложение на н.пр. Любен Корнезов § 33 да отпадне.
Предложение на н.пр. Четин Казак и Мигхаг Метин § 33 отпада.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията за отпадане на § 33. Който е „за”, моля да гласува. Шестима „за”. Против? Дванадесет „против”. Въздържали се няма.
Подлагам на гласуване § 33 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Шест „против”. Въздържали се няма.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, предлагам дотук да спрем с гласуването, за да получим становище от прокуратурата, защото идеята за въвеждане на този принцип – аз не съм сигурен, че трябва да се установи този принцип и в прокуратурата за определяне на мандати на завеждащите отдели във Върховна касационна прокуратура и във Върховна административна прокуратура.
Жанета Петрова:
Аз подкрепям това, което казаха г-н Илиев и г-н Колев. Административна длъжност – има решение на Конституционния съд, което казва, че председателят на отделение не е административна длъжност. Същото е и за завеждащ в прокуратурата. Следователно няма как да се установи мандат, защото това не е отделна длъжност. Мисля, че Румен Янков писа това решение. Цитирам по памет, но е добре да проверите, за да не изпаднем в противоречие.
Искра Фидосова:
Спираме дотук. Ако се окаже, че има такова решение, ще прегласуваме текстове.
Утре в 16:00 часа продължаваме със Закона за съдебната власт.
Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова