Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 65

Днес, 16.12.2010 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Жанета Петрова, заместник-министър, Виолета Обретенова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, Росен Кожухаров, директор на дирекция „Механизъм за сътрудничество и оценка”; от Прокуратурата – Петър Раймундов, завеждащ отдел „Информация, анализ и методическо ръководство”; от Върховен касационен съд – Гроздан Илиев, заместник-председател и председател на Наказателната колегия; от Върховния административен съд – Георги Колев, председател; от Висшия съдебен съвет – проф. Анелия Мингова, представляваща ВСС и Стефан Петров, член на ВСС; от Инспектората към ВСС – Ана Караиванова, главен инспектор; от Института за правни анализи и изследвания – Петър Бакърджиев, председател на Управителния съвет, проф. Иван Русчев, председател на Консултативния съвет и Ясен Ганчев, председател на Експертната комисия; от Съюза на юристите – Владислав Славов, председател, и от Институт за пазарна икономика – Зорница Славова, слушател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Здравейте на всички. Имаме кворум от 17 човека. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект (№ 053-03-169/29.10.2010) на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 054-01-60, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 15.07.2010 г. и № 002-01-78, внесен от Министерския съвет на 10.09.2010 г. – продължение.
Стигнали сме на § 34.
Но преди да продължим със Закона за съдебната власт едно малко връщане към Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, който вчера гледахме на комисия.
Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Решихме да се съобразим със становището на г-н Корнезов, което изрази вчера по отношение на текстовете от Върховния касационен съд във връзка с касационното обжалване.
От името на вносителите оттеглям предложенията за нови параграфи в доклада. Да мине доклада по този начин, по който е внесен законопроекта от вносителя. В последствие, по-нататък да бъдат направени съответните промени в Наказателно-процесуалния кодекс с отделен законопроект, който да мине на първо и второ четене.
Също така и по отношение на заглавието на специализирания съд. Вчера подкрепихте моето предложение за промяна на наименованието му – да стане специализиран наказателен съд срещу организираната престъпност.
Моля ви да прегласуваме тези текстове и да остане заглавието по вносител – специализиран наказателен съд. Благодаря.
Искра Фидосова:
Подлагам на прегласуване наименованието на двата наказателни съда по вносител, а не с промяната, която вчера беше предложена. Г-н Ципов оттегля предложението за промяна в наименованието.
Подлагам на гласуване двете наименования така, както са по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Петима „против”. Въздържали се няма.
Красимир Ципов:
Оттегляме предложението за създаване на нов § 1, новите § 9 и § 10, които са във връзка с производството пред касационната инстанция.
Любен Корнезов:
Искам да благодаря на г-н Ципов и на колегите, че се съобразиха. В края на краищата трябва да играем по правилата. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Корнезов.
Тъй като г-н Ципов като вносител заяви, че оттегля § 1, § 9 и § 10 и свързаните с тях промени в ЗИД на НПК, подлагам на гласуване отново тези параграфи. Ние ги подкрепяме по принцип всички, но тъй като вчера се изрази позицията, че не са предложени и не са гледани на първо четене, коректно е да отпаднат от доклада.
Подлагам на гласуване отпадането им от доклада за второ четене, който ще бъде внесен за разглеждане в пленарна зала. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Продължаваме със Закона за съдебната власт.
§ 34. Постъпило е предложение на н.пр. Любен Корнезов § 34 да отпадне.
Предложение на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин § 34 да отпадне.
Желаещи за изказване по § 34. Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Подобни са предложенията и по останалите текстове, където се създава специализирания съд и оттук и специализирана прокуратура. Затова сме направили, поне аз, а мисля, че и колегите искането за отпадане на § 34. Но след като вече е прието създаването, аз не си оттеглям предложението, и моля да бъде гласувано, но няма смисъл да изтъквам мотивите на всяко едно мое предложение за отпадане.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Корнезов. Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване първо предложенията на н.пр. Любен Корнезов и на Четин Казак и Митхат Метин за отпадане на § 34. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Един „против”. Дванадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението по вносител на § 34. Тринадесет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се няма.
§ 35. Предложение на н.пр. Любен Корнезов § 35 да отпадне.
Същото е и предложение на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин § 35 да отпадне. Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване предложенията за отпадане на § 35. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Един „против”. Дванадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване текста по вносител на § 35. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Четирима „против”. Въздържали се няма.
§ 36. Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители.
Предложение за редакция от работната група на § 36. Предлагат да подкрепим по принцип предложението на колегите Анастасов и останалите и редакцията на § 36 да бъде:
„§ 36. В чл. 143 се създава ал. 4.
(4) Административните ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните прокуратури и на специализираната прокуратура или оправомощени от тях заместници на административните ръководители осъществяват контрол за спазване на сроковете за извършване на разследването и на сроковете за мерките за процесуална принуда по Наказателно-процесуалния кодекс.”
Желаещи за изказване по § 36 има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласуват. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с предложената редакцията за ал. 4. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Един. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
§ 37. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване по § 37? Няма. Подлагам на гласуване § 37 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 38. Предложение на н.пр. Любен Корнезов § 38 да отпадне.
Предложение на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин § 38 да отпадне.
Желаещи за изказване няма.
Подлагам на гласува предложенията на н.пр. Любен Корнезов и на Четин Казак и Митхат Метин § 38 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Един „против”. Дванадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 38 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Четирима „против”. Без въздържали се.
§ 39. Предложения на н.пр. Любен Корнезов и на Четин Казак и Митхат Метин за отпадане на § 39.
Желаещи за изказване няма. Подлагам на гласуване предложенията за отпадане на § 39. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Един „против”. Дванадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 39 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Четирима „против”. Без въздържали се.
§ 40. Предложение на н.пр. Любен Корнезов § 40 да отпадне.
Предложение на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин § 40 да отпадне.
Желаещи за изказване няма. Подлагам на гласуване предложенията за отпадане на § 40. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Един „против”. Дванадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване основното предложение за § 40. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Четирима „против”. Без въздържали се.
§ 41. Също предложения на н.пр. Любен Корнезов и на Четин Казак и Митхат Метин за отпадане на § 41. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Един „против”. Дванадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване основния текст по вносител за § 41. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Четирима „против”. Без въздържали се.
§ 42. Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители постъпило между първо и второ четене.
Предложение на работната група за редакция, която предлага по принцип да подкрепим текста на вносителя с редакция на § 42. Моля ви да погледнете редакцията на раздадения ви допълнително материал.
Желаещи за изказване по § 42. Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване текста по вносител, който се подкрепя по принцип с предложената редакция за § 42. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.

Подлагам на гласуване текста на новия § . Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 43. Предложения на н.пр. Любен Корнезов и на Четин Казак и Митхат Метин за отпадане на § 43. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Един „против”. Дванадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 43. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Четирима „против”. Без въздържали се.
§ 44. Предложение на н.пр. Христо Бисеров § 44 да отпадне.
Предложение на н.пр. Любен Корнезов § 44 да отпадне.
Предложение на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин § 44 да отпадне.
Предложение на н.пр. Явор Нотев
„В § 44 се добавят следните промени:
1. В чл. 164, ал. 2 числото 8 се заменя с числото 5.
2. В чл. 164, ал. 3 числото 8 се заменя с числото 5.
3. В чл. 164, ал. 4 числото 10 се заменя с числото 8.”
Предложение на н.пр. Красимир Ципов.
„В § 44 се създава т. 6.
6. Създава се ал. 10
(10) За стаж по ал. 1 – 5 се зачита стажът, придобит на длъжност стажант-юрист по смисъла на чл. 297, ако лицето е работило по трудово правоотношение с Министерството на правосъдието.”
Има и предложение за редакция на комисията за § 44.
Желаещи за изказване по § 44.

Красимир Ципов:
Уважаеми дами и господа, предложението, което съм направил, е свързано с това да се зачита този стаж, който е придобит на длъжността стажант-юрист. През различните години наименованието беше различно: съдебен кандидат и т.н. Идеята е този стаж да се зачита по чл. 164, ако лицето е работи по трудово правоотношение с Министерството на правосъдието. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Други желаещи за изказване по § 44? Г-н Казак.


Четин Казак:
Извинете моето невежество. Но има ли, води ли се специализиран стаж като съдия по наказателни дела в окръжните съдилища. Защото поне така е написано – „от които поне 5 години като съдия по наказателни дела”.
Имам предвид новото предложение на комисията за редакция?
Искра Фидосова:
Г-н Колев, заповядайте.
Георги Колев:
В конкретния случай обаче е дискутиран въпроса за времето, през което са прекарали на стаж съдебните кандидати, а не специализирания стаж като наказателен съдия. Ако трябва да бъдем максимално точни в тази връзка има определени периоди от 6 месечния стаж, както е в момента, в които 2 месеца от тях трябва да са в наказателно отделение.
Стефан Петров:
В окръжните съдилища има наказателни отделения. Така че няма никакъв проблем д се определи стажът като наказателен съдия.
Аз от името на Висшия съдебен съвет подкрепям това предложение затова, защото през годините законодателят веднъж приемаше стажа като стажант юрист за юридически стаж, веднъж не го приемаше. Един път завинаги трябва да се изравни, тъй като и в момента имаме понякога проблеми в самия съвет при изчисляване на стажа като юрист. Имало е и периоди, в които се зачиташе (мисля в периода на ОДС), после не се зачиташе и затова подкрепяме това предложение на г-н Ципов.
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Аз разбирам идеята. Но има малки съдилища - по един-двама съдии. Аз съм бил окръжен съдия и съм гледал колкото наказателни, толкова и граждански. Как да ми го броят стажа. Просто има съдии, които се въртят, защото има болен и е излязъл в отпуска. Той е съдия и може да гледа и наказателни, и граждански стига да е от компетенциите на съответния съд. Не е лоша идеята, но вие във висшия съдебен съвет ще имате трудности кой е наказателен, кой не е.
Стефан Петров:
В момента във всички окръжни съдилища има разделение на наказателни колегии и на граждански колегии.
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване по § 44 има ли други? Г-жа Петрова.
Жанета Петрова:
Аз смятам, че текстът на § 44, т. 6 с която се създава ал. 10, ми се струва, че редакцията не е много ясна. Какво значи „работил по трудово правоотношение”. Като какъв работил. Би трябвало да се каже работило като стажант по трудово правоотношение. Да добавим думата „стажант”. Аз разбирам, че е прекалено претрупана става фразата, но (Или като съдебен кандидат).
Митхат Метин:
По време имаше „съдебен кандидат”.
Жанета Петрова:
Статутът е бил различен и смятам, че е хубаво да се уточни, защото е възможно да има проблеми по прилагането на тази ал. 10.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Петрова. Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, аз не твърдя, че това е най-правилната редакция, но се постарах да бъда пределно ясен и затова записах предложението по следния начин: „стажът, придобит на длъжност стажант-юрист по смисъла на действащия чл. 297 от закона. Ако същото лице, което е работило като стажант-юрист, няма значение дали сега, дали в миналото, когато длъжността беше „съдебен кандидат”, преди това не знам как се е казвала съответната длъжност – стажант съдия, стажант-прокурор, стажант-следовател – сигурно е имало такива длъжности. Това е била идеята. Ако някой може да даде по-добра редакция, моля заповядайте.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване има ли? Г-н Колев.
Георги Колев:
Мисля, че в крайна сметка това е най-точната редакция с оглед обстоятелството, че действително имаше различни наименования през годините. Така че ние не можем да конкретизираме, освен най-общата формулировка, която е направена.
Въпросът е друг. Въпросът е дали наистина е било налично това трудово правоотношение, което е най-важното.
Искра Фидосова:
Започваме гласуването по § 44.
Първо предложенията на н.пр. Христо Бисеров, на н.пр. Любен Корнезов и на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин за отпадане на целия § 44. Който е „за”, моля да гласува. Четирима ”за”. Един „против”. Дванадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Явор Нотев, което работната група предлага да не се подкрепя. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Седемнадесет „въздържали се”. .
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Красимир Ципов. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложение за редакция на § 44.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, можем да изредим всички наименования. Те са три, които са исторически: стажант съдия, съдебен кандидат и стажант- юрист. Дали „стажант юрист” ще е ясно, че обхваща всички качества?
Искра Фидосова:
Г-н Метин, заповядайте.
Митхат Метин:
Г-жо Председател, предложението ми е да остане формулировката, дадена от колегата Ципов, а ние да помислим в допълнителна разпоредба да определим по смисъла на този член какво имаме предвид. Защото представителят на Висшия съдебен съвет беше пределно ясен – ние така го тълкуваме, но знае ли се следващият Висш съдебен съвет как ще го третира и как ще чете това като дявола евангелието. Защото може би този стаж – няма де стигне на някой колега половин година и той ако се ползва от него. Не се знае как ще се тълкува. Да не спираме кариерата на някой.
Искра Фидосова:
Да се имат предвид стажант съдия, съдебен кандидат и стажант- юрист.
Връщаме се към гласуването на основния текст § 44 по вносител с предложената редакция на Комисията, която подкрепя предложението на г-н Ципов. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против. Четирима „въздържали се”.
§ 45. Предложение на н.пр. Христо Бисеров § 45 да отпадне.
Други предложения няма. Желаещи за изказване по § 45.
Четин Казак:
Защо се предлага да отпадне ал. 2.
Искра Фидосова:
Г-жа Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Предлага се да отпадне, защото концепцията за обучението в Националния институт по правосъдие е различна от тази в действащия закон. Така че, ако вие приемете да остане уредбата по действащия закон, ал. 2 не би следвало да отпада. И обратно.
Следователно п тази алинея можете да гласувате само след като се приеме проекта, свързан с кандидатстването на длъжността младши съдии и младши прокурори и това какъв статут ще имат те, когато се обучават.
Ако остане действия режим, и ал. 2 следва да остане. Това е. Оттам идва идеята.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Мингова. Уточнението, което направихте е правилно. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Може ли д поставя въпрос, тъй като има малък нюанс в новата редакция на ал. 4 спрямо действащата алинея. Да разяснят от Висшия съдебен съвет.


Проф. Анелия Мингова:
За висшия съдебен съвет няма резон това предложение. Може би вносителите трябва да го обосноват. Ние не го подкрепяме в нашето становище, така че не бих могла да го обосноват.
Искра Фидосова:
Моля вносителите по § 45.
Жанета Петрова:
Поправката е в известен смисъл редакционна, а може би и смислова. Но всъщност, ако питате мен, този текст не се различава от действащия текст. Но тъй като се появиха незаконосъобразни, по мое мнение, практики, решихме да бъдем пределно ясни по отношение на това какво означава навършени 65 години. Трябва да припомня, че Конституцията фиксира тази възраст като крайна за заемане на длъжност като съдия, прокурор и следовател. Оказа се обаче, че в съдебната система се допуснаха явления, като лице навършило 65, но не е освободено. Имаше хора, в моя съд също, които продължиха да работят близо година след навършването на тази възраст. И тъй като Конституцията, според мен, е категорична, ние решихме да направим известна редакционна промяна, за да може да синхронизираме и да не допуснем тълкуване на закона. Текстът по смисъл не е променен.
Проф. Анелия Мингова:
Смятаме, че действащият текст е по-добър, защото в крайна сметка актът на Съвета ще определи дали магистратът да продължава да бъде такъв. Понякога има, макар и малък период от време, от навършване на 65 до акта на освобождаването. Има необходимост да се довършват дела. Навършването на 65 години не би следвало да води до автоматизъм. Затова смятаме, че действащият текст е по-добър. Този автоматизъм при навършване на 65 години, означава, че Съветът нищо не следва да направи – не да пенсионира, а само да констатира. Но ако констатира, това означава, че навършване на 65 години не би му позволило да довърши делата.
Жанета Петрова:
Какви дела, г-жо Мингова. Какъв е фактическият критерий, който залагате.
Проф. Анелия Мингова:
Аз всъщност обясних защо Съветът предпочита да остане действащия текст на закона. Защото ние много внимателно проучваме, когато ни се подават и когато проверяваме кой магистрат навършва 65 години. И не винаги едно дело, когато е било разпределено, зависи от неговата собствена воля да го завърши точно към момента, в който ще навърши 65 години. Зависи от това дали ще се отложи делото. Знаете, че много обективни причини могат да излязат. Не можем да предотвратим продължаването за довършване на делата точно с момента на навършване на възраст. Ако има такива случаи, в които някои административни ръководители несвоевременно подават информация, вече тогава, когато имаме електронните кадрови досиета, които са при нас, ние се опитваме и смятам успешно се справяме с това към момент на навършване на възраст да предприемаме действията по пенсиониране. И го правим. Вероятно има някакви единични случаи. Аз разбирам тревогата, че понякога до този момент е имало и отклонения от принципа, но ви уверявам, че вече три години много стриктно пенсионираме при навършване на 65 години. Но с тази опция, ако трябва да довърши нещо от акта, актът на пенсионирането да не е точно датата на навършване на 65, а да е примерно да речем от 1 февруари следващата година, защото се очаква, че ще си напише мотивите по делото в крайна сметка. За това става дума.
Искра Фидосова:
Г-н Метин и след това г-н Стоилов.
Митхат Метин:
Аз да разбирам, че за този род магистрати и след навършването на годините им за пенсиониране, говоря чисто като дати, съдът няма да им разпредели нови дела. Изчистват си тези, които имат. И това, за което се говори – 3-4-5 години след навършване, няма да се получава.
Янаки Стоилов:
Благодаря за разясненията на г-жа Мингова и на г-жа Петрова.
Разбрах тази почти неразличима разлика в какво се състои.
Аз споделям това малко по-широко разбиране за навършването на 65 години. Дори към днешна дата си давам сметка, че понякога за висшите магистрати 65 години не е пределна възраст на възможността те да правораздават понякога по-добре от редица други. Но тази промяна беше направена, защото имаше дълга практика, когато хора, които са стигнали пенсионната възраст, стояха с години на длъжност и част от тях в известна зависимост, тъй като винаги могат да бъдат пенсионирани или пък още дълго време да продължат. Така или иначе това е вече конституционна разпоредба.
Но текстът го разбирам в смисъл, че в годината на неговото пенсиониране, когато той е на 65 години, вече Висшият съдебен съвет може да реши с оглед на работата това да стане не точно на датата, а в някакъв близък следващ момент, но не и прехвърляйки времето, през което той е на 65 години, тъй като това вече би било нарушение, ако тази твърде разтегливо се прилага тази целесъобразност. Така че да остане старият текст, ако наистина така ще се прилага в рамките близки до датата на 65 годишнина.
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов, заповядайте.


Любен Корнезов:
Аз разбирам практическите съображения на представителите на Висшия съдебен съвет. Но си спомням как го направихме този текст в Конституцията. Това е 2003 г. Това е конституционен въпрос. Тук не е въпросът до пенсиониране. Изрично е казано в т. 1. „съдии, прокурори и следователи се освобождават от длъжност при навършване на 65 годишна възраст.” Не може да правораздаваш, не може да си магистрат след навършване на 65 годишна възраст. Друг е проблемът ще се пенсионира ли преди 65 години или след 65 години. Не е проблемът в пенсионирането. Той трябва да бъде основание за освобождаване.
Аз ще подкрепя това, което Министерството на правосъдието е приело, разбирайки, че някога ще се създадат и проблеми. Но въпрос на организация – последните 6 месеца няма да му се разпределят големи дела. Какъв е проблемът.
Искра Фидосова:
Параграф 45 ще подложа на гласуване, когато приключим с текстовете за НИП. В зависимост от това как гласуваме там, тъй като там има свързани текстове с него.
§ 46. Няма постъпили предложения между първо и второ четене. Желаещи з изказване няма. Подлагам на гласуване § 46 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
§ 47. Предложение на н.пр.Любен Корнезов да отпадне § 47.
Предложение на н.пр. Четик Казак и Митхат Метин в § 47 т. 1 да отпадне.
Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители в § 47 да отпадне т. 2.
Желаещи за изказване няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Любен Корнезов. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Седемнадесет „въздържали се”.
Женета Петрова:
Може ли да представя мотивите за предлагането на този текст.
Искра Фидосова:
Ние сме го изчистили този текст.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Четик Казак и Митхат Метин да отпадне само т. 1 на § 47. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Четиринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители да отпадне само т. 2. на § 47. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Трима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на работната група да се подкрепи по принцип текста на вносителя и редакцията на § 47. Ние гласувахме вече отпадането на т. 2. Който е „за” редакцията на § 47, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против няма. Шестима „въздържали се”.
Жанета Петрова:
Аз искам да се изкажа какви са мотивите за т. 2. Бих искала да обясня разликата. Сега ще ви обясня и какво се случва в практиката на Върховния административен съд, в който съм работила.
Искра Фидосова:
Г-жо Петрова, не възразяваме да обясните, но всички сме наясно. Това имах предвид, за да не ви дам думата, за да можем да стигнем до края на доклада. Имате думата.
Жанета Петрова:
Вие гласувахте отпадането на т. 2. Аз искам да ви помоля да преразгледате това решение и да обясня какви са мотивите на министерството.
Административните ръководители встъпват в длъжност в 14-дневен срок от влизане в сила на решението на Висшия съдебен съвет гласи ал. 2 на чл. 147. В действащия текст административните ръководители встъпват в длъжност 14-дневен срок от постановяване на решението на Висшия съдебен съвет. Разликата е огромна. Административните ръководители встъпват в длъжност още преди тяхното назначение да е потвърдено като законосъобразно. А това е вид форма на натиск, защото Върховният административен съд – ако едно лице е заемало длъжността една година, и Върховният административен съд в крайна сметка реши да отмени решението на Висшия съдебен съвет, ще има неблагоприятни последици. Какви са тези актове на ръководителя, който е заемал длъжността по силата на предварително изпълнение.
Освен това, искам да напомня, че в случаите, когато административен ръководител няма, има длъжността, тя даже не е длъжност по действащия закон, има заместник на административния ръководител. Т.е. ако един съд или прокуратура остане без ръководител, неговият заместник има задължението по закон д поеме изпълнението на задълженията. Аз считам, че е правилно за ръководители на съд или прокуратура да встъпват само лица, чието назначение е потвърдено като законосъобразно. Затова е редно встъпването им д се извършва от влизане в сила на решението на Висшия съдебен съвет, а не от постановяването. Понякога е една година.
Искра Фидосова:
Г-н Радев. След това г-н Колев.
Емил Радев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Все пак имаме и едно конституционно решение – Решение § 1от 07.03.2006 г., по Конституционно дело № 8 от 2005 г., където ни казват, че се отменя чл. 125а, ал. 8, изречение второ, поради това че допуска административен ръководител да продължи да изпълнява ръководната длъжност до встъпване на неговия приемник. Възможността за повторно назначаване на административните ръководители в съдебната власт, с изключение на тези по чл. 129, ал. 2, не дава основание за друго решение относно конституционно съобразността на оспорената разпоредба, тъй като правомощията на органа се изчерпват с изтичане на мандата.
Така че ние рискуваме да изпаднем в ситуация една година да няма административен ръководител, който да упражнява правомощията. Така че все пак нека да се съобразим с конституционните решения.
Георги Колев:
Не считам, че е налице форма на натиск, а е налице една форма на разумен компромис. Тъй като в противен случай какво се получава. След като се постанови решението, ако не е налице сега действащата редакция, т.е. 14 дневен срок след постановяване на решението, ако административният ръководител не встъпи, следва да приемем, че временно изпълняващият длъжността, който все пак не е административен ръководител, и дори формално да има възможност да изпълнява същите функции, не може да замести съответния административен ръководител, би изпълнявал тази длъжност в продължение на една година в някои случаи. Именно затова е прието настоящето решение, което е в закона, т.е. в 14 дневен срок встъпва съответния административен ръководител, започва да тече неговия мандат, все пак той е с конкретен мандат. Ако все пак в един момент при разглеждането на делото във Върховния административен съд се счете, че са налице толкова сериозни било процесуални пропуски при постановяването му или по същество, не виждам как би могло да се вземе решение от Върховния административен съд, освен ако са налице процесуални пропуски, то няма никаква пречка този административен ръководител д бъде освободен. Не виждам нищо опасно в този текст. Напротив. Считам, че настоящата редакция не е приложима.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Колев. Мисля, че стана ясно. Гласувахме го вече.
Продължаваме с § 48. Предложение на н.пр.Четин Казак и Митхат Метин § 48 да отпадне.
Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители за редакция на § 48.
Предложение на работната група, която предлага да подкрепим по принцип текста на вносителя с редакцията, която ни предлагат и която ви е раздадена.
Желаещи за изказване по § 48? Г-н Казак.


Четин Казак:
Това е първият параграф от двата, които касаят въпрос за заместниците на административния ръководител. Нашата принципна позиция е, че тезата, която се прокарва от вносителя, и се подкрепя от работната група, за нас е неправилна. Защото тя отива в друга посока. Аз го казах това и на първо четене. За нас е неприемливо под формата или под благовидния аргумент за подсилване н принципа на екипността, фактически да се прокарва и д се засилва до крайност един друг принцип, а именно принципът за единоначалието в управлението на органите на съдебната власт. За нас изпадането в абсолютна зависимост на заместниците на административния ръководител от волята и благоразположението, което може да бъде и моментно понякога, на административния ръководител към неговите заместници, крие сериозни опасности от изпадане в пълна зависимост, включително и по отношение на решаваните от него конкретни казуси в качеството му на магистрат. Създават се предпоставки заместникът на административния ръководител да загуби своя статут на независим магистрат при решаването на делата тогава, когато е съдия най-вече. За нас е неприемливо неговата кариера и неговият пост като заместник да зависи изцяло, както при назначаването, а още по-силно и при възможността за освобождаването му от длъжност като заместник, само и единствено по волята и благоразположението на административния ръководител. Когато има някакви търкания между тях, винаги може да се намерят причини. Има други средства, има други предвидени дисциплинарни наказания и т.н., но такова крайно залитане в посока пълна подчиненост и пълна зависимост, за нас е опасна специално по отношение на гарантиране на независимостта им като магистрати. Не знам какво мислят колегите. Аз знам, че тези, които са били административни ръководители, подкрепят това. Но все пак абстрахирайте се от това си качество бивше и настояще и разсъждавайте като магистрати.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Аз също съм привърженик на това да се оставят различни възможности за предлагане на заместниците на административния ръководител. Сега практиката в повечето случаи е, че административните ръководители сами проявяват инициатива и предлагат свои заместници. Но не бива да се изключва възможността да се предлагат и други кандидати. В крайна сметка решаващият орган да прецени коя е по-подходящата кандидатура.
Освен това, забелязвам и друга съществена промяна в предложения текст. Тъй като досега заместниците на административния ръководител също имаха някакъв мандат. Сега какво става? Те са заместници докато ръководителят смята, така ли? Или пък неограничено дълго време, ако те се пригаждат към всеки нов ръководител, със своето поведение. Не смятам, че това е добър модел за заемането на тази длъжност.
Второ, което е по-малко важно, струва ми се, че има несполучливо предложение в ал. 4 на § 48 в последната редакция.
„(4) Висшият съдебен съвет с решение може да откаже назначаване на предложения кандидат за заместник на административния ръководител, ако той не отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2.”
А може ли да го остави на длъжност, въпреки че не отговаря на условията? Какво значи това може да го освободи, ако не отговаря на условията? Но може и да не го освободи, въпреки че не отговаря. Или трябва да е императивен този текст, защото може или не може, той ще прецени, че не отговаря на законовото условие, но ще каже независимо от това да продължи. Би трябвал текстът да се промени, ако няма някакъв друг замисъл.
Искра Фидосова:
Г-н Колев, заповядайте.
Георги Колев:
Да, в качеството на административен ръководител аз съм застъпник именно за тази теза, която се предлага в момента от вносителите – от Министерството на правосъдието. Абсолютно неприемливо и необосновано е да работиш с един човек от чисто практическа страна, за който т не си гласувал доверие, каквато възможност в момента е налице. Т.е. ти като административен ръководител не си направил предложение, дори може да не познаваш конкретния човек и въпреки това да има назначение на този човек. Така излиза. Алтернативата да откажеш въобще да направиш предложение води до едни свободни практики, т.е. или само предлагане, или предлагане от страна на петима членове от съвета, както е по в момента действащия закон. Практически обаче какво се получава след това.
Административният ръководител би следвало да ръководи цялостната дейност на съда, който представлява и той да е подпомаган от своите заместници. Как би могъл да бъде подпомаган от един човек, да речем, който има абсолютно различна концепция за управлението на даден съд от неговата. Съгласете се, че в този случай един такъв екип е невъзможно да работи. Именно това е идеята, която е заложена от страна на вносителя. Т.е. да се избегне това противопоставяне.
Разбира се, може да има различни гаранционни способи за това, което вие казахте, т.е. да се гарантира в някаква степен независимостта на този заместник на административния ръководител. Затова биха могли да бъдат изработени много модели. Все пак Висшият съдебен съвет по предложение на административния ръководител може да откаже да назначи този човек. Поне такъв е прочитат на редакцията. Т.е. ако човекът, който е предложен за заместник административен ръководител не отговаря на съответните изисквания, няма да има назначение. Респективно, когато се иска освобождаване, отново това трябва да стане от Съвета. Затова трябва да има сериозни мотиви, които пак да са изложени от административния ръководител, за да поиска освобождаване. Но не го освобождава административният ръководител, а го освобождава Съветът със съответно решение и със съответни мотиви, които са посочени от административния ръководител.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Колев.
Янаки Стоилов:
Извинявайте, г-жо Председател, нямаме възможност да се репликираме, когато не е между самите народни представители, но да кажат представителите на Висшия съдебен съвет приблизителна статистика, защото съм сигурен, че в поне 90% от случаите предложенията за административни ръководители сега идват от самия ръководител. И колко процента от тези техни предложения са удовлетворени и колко са отхвърлени. За мен това ще бъде фактически преобладаващата практика. Но съществуват все пак гаранции за един по-силен външен поглед върху тази процедура, защото какво би станало, ако заместникът на административния ръководител извършва действия, които се смята, че не са подходящи по-нататък за заемане на длъжността му. Само той може да носи инициативата, независимо че и той може да го е накарал да извърши част от тези действия. Няма кой друг да повдигне този въпрос, освен в процедурата на някакво дисциплинарно производство.
Така че този екипен принцип ние в много случаи сме го изпитвали и практиката е показала, че общо взето той не хармонизира дейността и не провежда единна политика, а създава някакви отношения, които не винаги са в интерес на работата.
Пак казвам, аз не оспорвам, че това е преобладаващият случай, на който трябва да се разчита. Предполагам, че Висшият съдебен съвет много повече би отдал тежест на предложението на административния ръководител, който вече е избран, отколкото просто на някой, който сам се е предложил или на някоя инициативна група го е издигнала. Но нека да дадат информация за последните години, за да видим дали практиката налага някаква промяна, дали има някакви големи проблеми.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Петров.
Стефан Петров:
Досега от нашата практика от назначени близо 200-300 заместник административни ръководители един със сигурност си спомням и още един, за който не съм сигурен, са случаите, в които не сме се съобразили със становището на административния ръководител.
Аз ви предлагам, ако ще се приеме това, което е на работната група, да се даде възможност на Висшия съдебен съвет все пак да преценява кандидатите за заместник административни ръководители и да отпадне „ако той не отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2.” Да има някаква оперативна самостоятелност Висшият съдебен съвет да ги оглежда кандидатите, ако прецени, че някой кандидат може формално да отговаря на чл. 169, ал. 2, но реално да не става за тази длъжност, поне да има тази възможност оперативна да не го назначава, а да даде възможност на административния ръководител да си предложи друг. А иначе ние се съобразяваме по принцип със становището на административните ръководители, защото ние сме застъпили становището, че трябва да има екипност в управлението на органите на съдебната власт.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-жа Петрова.
Жанета Петрова:
Аз искам ад добавя две думи. Всъщност проблемът, г-н Стоилов , не идва от това дали се назначава по предложение или не по предложение, защото във всички случаи Висшият съдебен съвет избира.
По-същественото в този текст е отпадането на мандата и аз ще обясня съображенията. Ако прочетете внимателно действащия текст на чл. 168, ще видите, че заместникът всъщност е функция. Това не е длъжност, както Висшият съдебен съвет досега е интерпретирал текста. За справка, чл. 172 от действащия закон, където са изброени административните длъжности. Ще ви прочета действащия текст на чл. 172, ал. 1:
„Чл. 172.(1) Административни длъжности са председател на отделение или колегия в съда, завеждащ отдел в прокуратура, завеждащ специализиран отдел в Националната следствена служба и завеждащ окръжен следствен отдел в окръжна прокуратура.”
Чл. 168 интерпретира идеята за това, че да си заместник е функция, а не длъжност. Оттам нататък, според мен, неправилно е било свързано въвеждането на мандат към една функционална връзка, защото това не е длъжност. Ако имате длъжност, вие бихте обвързали тази длъжност с мандат. Но като самият законодател е приел, че това не е длъжност а функция по заместване и изпълняване на всички задължения, които има административния ръководител, то тогава няма място за поставяне на мандат на тази длъжност.
Аз мисля, че принципът за екипност е бил взет предвид и от законодателя, който е създал действащия текст. Всъщност, ако се замислите, 5 години е мандатът на административния ръководител. Т.е. 5 години мандат на административния ръководител и 5 години мандат на заместника. Това предполага връзка и екипен принцип.
Не е съобразено единствено за председателите на върховните институции, защото там мандатът е 7 години. Т.е. ако се въвежда мандатност, вие трябва да съобразите, че мандатът на един заместник трябва да е свързан с този на ръководителя. Аз мисля, че и навремето, когато е приеман този текст, е бил водещ точно екипният принцип.
Но аз възразявам срещу поставянето на мандат, понеже попитахте и за него, и сме предложили такава промяна просто защото не става дума за длъжност, а за функция - да замествате този, който ви е предпочел, който е решил, че вие сте част от неговия екип, докато той отсъства.
Димитър Лазаров:
Може ли един въпрос, г-жо Петрова. Да разбирам по вашата теза, че заместникът е функция, т.е. е такъв само когато отсъства административният ръководител. През останалото време той не е заместник административен ръководител, докато административният ръководител си изпълнява функциите. Т.е. заместник административният ръководител тъй като е функция възниква като фигура на моменти. Аз така разбрах от вашето изявление, че той е функция.
Жанета Петрова:
Г-н Лазаров, аз ви прочетох текста на чл. 172, където в действащия закон няма такава длъжност „заместник”.
Искра Фидосова:
Колеги, моля тези които взимат думата, да отговарят кратко, защото имаме доста работа до края на закона. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Това изказване тотално ме убеди в намеренията заместник административния ръководител да стане функция на административния ръководител. С това предложение вие превръщате заместниците в пълна и безгласна функция. Под благовидния термин екипност вие смятате да ги подчините тотално и да ги лишите от всякаква възможност за всякаква независимост при взимането на решения на конкретни дела, ако административният ръководител им каже: Това дело ще го решиш по този начин, иначе утре те предлагам за освобождаване от Висшия съдебен съвет.
Реплика:Сивите етажи на властта. .
Четин Казак:
Никаква екипност тук не играе. Екипността административният ръководител може д си я осигури по всякакви други начини, но не по такъв драстичен начин – държането в шах непрекъснато в ситуация на пълна подчиненост.
Искра Фидосова:
Убедихме се всички за какво става въпрос и преминаваме към гласуване.
§ 48. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Четин казак и Митхат Метин да отпадне § 48. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители по § 48, което е редакционно и предложение за създаване на нова ал. 7. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Петима „въздържали се”.
Янаки Стоилов:
Предлагам да поставим на гласуване и предложението в ал. 4 да отпадне финала на текста „ако той не отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2.”.
Искра Фидосова:
По предложението на вносителя работната група ни предлага подкрепа по принцип и предлага редакция на § 48.
В тази редакция на § 48, в ал. 4, г-н Янакиев Стоилов предлага текстът след запетайката „ако той не отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2.”, да отпадне. Който е „за” отпадането на този текст, моля да гласува. Петима „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам прегласуване. Нека тогава поддържащите този текст да му дадат редакция. Той в този си вид е безсмислен. Отпадането на текст означава, че административният ръководител все пак не е човек, който налага своята воля на Висшия съдебен съвет и висшият съдебен съвет може и по целесъобразност да реши да не приеме неговото предложение. Ако става дума за констатиране за несъответствие със закона, той тогава висшият съдебен съвет е длъжен да отхвърли предложението.
Текстът в тази си редакция е безсмислен. Изразете вашата воля по някакъв смислен начин и я отразете в ал. 4.
Искра Фидосова:
Г-н Колев се изказа в обратната посока.
Георги Колев:
В тази връзка действително, когато е фиксирано изискванията по чл. 169, ал. 2 се касае само за чисто формално изискване. Мисля, че все действително трябва д се даде възможност на Висшия съдебен съвет д прецени. Да вземе предвид становища, както на етични комисии, така и на комисиите, които са за борба с корупцията и т.н. Би следвало това да отпадне. Това е моето становище. Да се даде възможност за едно по-широко тълкуване.
Жанета Петрова:
Ако позволите. Ние сме създали в чл. 169 изисквания към заместника. И всяко решение, което се оспорва на Висшия съдебен съвет, трябва д има мотиви. Аз като съдия, а мисля, че и всички мои колеги във Върховния административен съд, нееднократно сме искали от Висшия съдебен съвет да обяснява мотивите си защо избира този, а не избира онзи. Ако отпаднат тези изисквания, а те имат отношение към излагането на мотиви за наличието на стаж, а също и за наличието на професионални и нравствени качества. Мисля, че няма да споделите мнението, че навлиза законодателят в суверенната преценка на висшия съдебен съвет. Не. Тези изисквания са послание към Висшия съдебен съвет да излага мотиви, което той не е правил в течение на много свои решения.
Искра Фидосова:
Г-н Стоилов, правите предложение да прегласуваме отпадането на този текст.
Янаки Стоилов:
Да прегласуваме отпадането в ал. 4 на текста „ако той не отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2.”.
Искра Фидосова:
Подлагам на прегласуване предложението за отпадане на текста в ал. 4 след запетаята „ако той не отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2.”. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Тринадесет „въздържали се”. Без против.
Янаки Стоилов:
Искам само да обърна внимание, че това е една интересна тенденция – Висшият съдебен съвет да бъде орган, в който добре се заплаща, и придвижва папките от едното място към другото. Постъпват предложенията на административните ръководители, констатира се формалното съответствие с изискванията и папките продължават по-нататък. Това ще бъде ролята на Висшия съдебен съвет в този случай, а вероятно и в редица други.
Искра Фидосова:
Който е „за” разпоредбата в ал. 4 да стане императивна, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Шестнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване основния текст на § 48 така както е предложен по редакцията на работната група, като редакция на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Петима „против”. Без въздържали се.
§ 49. Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители.
„В § 49, в чл. 169, ал. 2 думите „от съответния орган на съдебната власт” да отпаднат.
Предложение на работната група за редакция на чл. 49.
Желаещи за изказване по § 49 няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители за редакция на § 49. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакция на § 49, с което се подкрепя текста на вносителя, като редакция на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 50. Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители.
Други постъпили предложения няма.
Има предложение за редакция, която ви е раздадена.
Желаещи за изказване по § 50? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Без против. Петима „въздържали се”.
Подлагам на гласува предложението за редакция на § 50, с което се подкрепят текста на вносителя по принцип. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Петима „въздържали се”. Без против.
§ 51. Предложение на н.пр. Христо Бисеров, на н.пр. Любен Корнезов и на н.пр. Четин Казак и Митхат Метив за отпадане на § 51.
Желащи за изказване? Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Бих казал много деликатен текст. Става въпрос Висшият съдебен съвет при решаване назначаването на административния ръководител, респективно на неговия заместник, предложението на вносителя е да се гласува явно. Съображенията съм ги чувал.
По принцип тайното гласуване винаги е по-демократично. Даже сега разглеждаме Избирателния кодекс и там е тайно гласуването. Да не правя аналогии. Това са колеги, които се познават – съдии, прокурори, имат отношения по между си. Как сега ако съм член на Висшия съдебен съвет и за двама от колегите, с които съм в много добри отношения, ще гласувам против него и той ще знае. Нали повече ще се смразим. Ще създадем конфликти вътре в гилдията.
Затова категорично съм против явното гласуване. Нека членовете на Висшия съдебен съвет чрез тайно гласуване да определят своите решения.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че отчасти тази дискусия става без значение дали ще се гласува явно или тайно, защото преди малко приетият текст казва, че ако предложеният за заместник ръководител не отговаря на изискванията на закона, Висшият съдебен съвет може и да не го назначи. С аргумент за противното, ако той отговаря на изискванията на закона, Висшият съдебен съвет е длъжен да го назначи. Дали ще го назначи с явно или с тайно гласуване, вече въпросът отчасти става безпредметен. Може би за ръководителите също подобен текст някъде ще се появи, ако не сме го подминали. Така че тази дискусия е вторична, ако може да се проявява свобода на преценка. Ако такава няма, дали тази регистрационна процедура ще бъде явна или тайна, няма значение.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-жа Петрова.
Жанета Петрова:
Да обясня на г-н Стоилов.
Г-н Стоилов, говоря като човек, чиито живот е минал в съдебната власт. Ще ви обясня защо написахме тези изисквания за стаж. За да имат опорни точки мотивите на Висшия съдебен съвет. Ако вие имате конкуренция
Искра Фидосова:
Г-жо Петрова, ние сме на § 51.
Жанета Петрова:
Добре, продължавам за тайното и за явното гласуване. Всъщност, когато гласувате явно, вие определяте позицията си. Когато гласувате тайно, не се знае кой за кого е гласувал и кой как и кое решение е подкрепил. Така че нека всеки член на Висшия съдебен съвет да поеме отговорността си и да гласува пред всички кого подкрепя и защо го подкрепя. Нали всеки член на Висшия съдебен съвет може да се изкаже. Той изказвайки се взима позиция. Тогава какъв е проблемът да се гласува явно.
Янаки Стоилов:
В миналия парламент аз поддържах гласуването във Висшия съдебен съвет да бъде явно. Защото тогава членовете на Висшия съдебен съвет имаха свобода на преценка при гласуването. За мен след като си член на един колективен орган, в редица случаи е по-добре да има яснота кой каква позиция поддържа, тъй като това не е избор на избирателите на някои лица, за да се гарантира непременно тайният вот. Въпреки че знам, че тези аргументи не са абсолютни. Другите също имат основание. Но отивайки сега към стесняване на функцията на Висшия съдебен съвет по отношение на свободата на преценката, аз казах, че за мен вече този въпрос губи някакво първостепенно значение, дали явно или тайно ще се гласува.
Жанета Петрова:
Няма ограничаване на свободата на преценката. Има законови изисквания, които са като минимум и те трябва да се съблюдават от органа който ръководи съдебната система. Но ако имате няколко човека, които имат равни изисквания, т.е. отговарят на тези изисквания, които съществуват в закона. Как тогава бихте избрал?
Янаки Стоилов:
Не отстоявам в случая нито едната, нито другата теза, за да ви убеждавам.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, чл. 130, ал. 6, т. 1 от Конституцията дава право на Висшия съдебен съвет и нещата са изброени изчерпателно. В чл. 131 изцяло в симетрично отношение на чл. 130 предвижда съобразно правомощията по Конституция на Висшия съдебен съвет начина на гласуване. Оттам нататък, след като Висшият съдебен съвет има правото да назначава магистратите и е придобил правото да назначава и административните длъжности, той трябва да го прави така, както Конституцията е поверила за назначаване на всички магистратски длъжности. Всякакво разграничаване е недопустимо, според мен, в това отношение.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Но, вие сте част от това мнозинство, което направи тези промени в Конституцията И ако сте имали предвид, че влизат и административните ръководители, трябваше да ги разпишете. А това, че не сте ги разписали, аз гледах и стенограмите,
Любен Корнезов:
Като е председател на окръжния съд, не е ли съдия? Съдия е! Като е заместник председател, не е ли съдия? Съдия е!
Искра Фидосова:
Аз съм гледала стенограмите. Този спор го водим аз не знам за кой път вече. Да сте чели тогава и да сте го написали. Приключваме.
Започваме гласуване на § 51.
Подлагам на гласуване предложенията на н.пр. Бисеров, Корнезов, Четин Казак и Митхат Метин за отпадане на § 51. Който е „за” отпадането на § 51 моля да гласува. Пет „за”. Тринадесет „въздържали се”. Без против.
Любен Корнезов:
Нека да чуем членовете на Висшия съдебен съвет. Нали те ще избират.
Искра Фидосова:
Те са дали писмено становище, което ви е раздадено. На първо четене ви казаха. Сега не сме на първо четене.
Подлагам на гласуване основния текст на вносителя за § 51. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Петима „против”. Без въздържали се.
§ 52. Предложение на н.пр. Любен Корнезов за отпадане на § 52.
Предложение на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин за отпадане на § 52. Желаещи за изказване по § 52 има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 52 на н.пр. Лйбен Корнезов и Четин Казак и Митхат Метин. Който е „за” отпадането на § 52 моля да гласува. Пет „за”. Тринадесет „въздържали се”. Без против.
Подлагам на гласуване текста по вносител на § 52. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Петима „против”. Без въздържали се.
§ 53. Предложение на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин за отпадане на целия § 53. Желаещи за изказване по § 53има ли? Г-н Казак.
Четин Казак:
Поне това приемете. Хайде по предложение може да се назначава, но не давайте изключително и само на административния ръководител да предлага освобождаване без никой друг. Или поне запишете някъде текст, че Висшият съдебен съвет може и да откаже. В противен случай вие превръщате наистина заместника във функция, безгласна буква, който изцяло. Т.е. административният ръководител ще си гарантира послушен съдия, който ще решава делата така, както му бъде наредено.
Искра Фидосова:
Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Само една реплика. Г-н Казак, известно ли ви е, че когато административният ръководител е примерно наказателен съдия, заместникът трябва да бъде от друго отделение, например от гражданско. Това означава, че не могат да бъдат тази пряко подчинителна функция, за която Вие говорите. Между функциите – административните и съдийските, разликата става все по-голяма и по-голяма в днешно време.
Искра Фидосова:
Г-н Метин.
Митхат Метин:
Г-жо Колева, това, което имаше г-н Казак предвид беше правото на ръководителя и възможността му по много деликатен начин да определи вътрешното убеждение при решаване на определени казуси. Вътрешно убеждение – има субективни и обективни предели. Вие знаете как се формира едно съдебно решение. Може внимателно, може полека и така на сетне.
Четин Казак:
Г-жо Колева, да не спорим за неща, които са ясни. Едно е да контролираш магистрата на длъжност магистрат в твоя съд как да правораздава, друго е чрез способа на административната функция, както каза заместник-министър Петрова, ти да го държиш в подчиненост.
Жанета Петрова:
Г-н Казак, аз не съм създала тези текстове. Аз ви цитирах действащия закон, който вие сте гласували. А там административният ръководител не е длъжност и сте записали, че като го няма той определя заместника си и заместникът му го замества. Това е текстът, който действа в момента. Затова не казвайте, че аз съм казала, че е функция. Вие така сте го определили в действащия закон така е разписано. Аз така го тълкувам, защото длъжност няма - сред изброените длъжности такава длъжност няма.
Четин Казак:
Правя предложение, уважаема г-жо Председател, навсякъде заместниците да се приравнят по длъжност на административните ръководители, т.е. да бъдат длъжност заместника на административния ръководител.
Митхат Метин:
Лично за себе си не получих ясен отговор заместник председателят на един съд – административният ръководител, той заместваща функция ли е на основния ръководител или изпълнява.
Проф. Анелия Мингова:
По отношение на това дали са длъжност или не, моля ви прочетете действащия чл. 175, ал. 1, който гласи:
„Административен ръководител или заместник на административен ръководител се освобождава от длъжност предсрочно на основанията по чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България.”
Следователно, за да се освобождава, той има тази длъжност и това е длъжност.
Освен това, в чл. 168, ал. 1 действащия, не се говори, че той изпълнява функциите на административния ръководител, а той подпомага административния ръководител и наред с него има тези подпомагащи функции. Да не спекулираме повече кой на кого е функция.
Митхат Метин:
Т.е. да завърша аз мисълта на проф. Мингова, става въпрос, че той е заместник председател и в присъствието на председателя, когато председателят упражнява функцията по управление на съответния съд.
Тук идеята е, това което исках да кажа като реплика на заместник-министъра беше следното. Стремим се да създадем едно явно и коректно израстване в йерархичната стълбица на определени магистрати. Значи той като е заместник председател и след това като му се даде възможност директно от председателя на съда да бъде отзован и не се дава право на решение на Висшия съдебен съвет да прецени, не му се дава субективна преценка, така по този начин един председател на съответен съд много лесно може да предрешени занапред едно не развитие в кариерата на определен магистрат. Това трябва да е много ясно. Значи той бива заместник-председател на определен съд, след това по стечение на обстоятелствата минава една позиция надолу като обикновен магистрат, и след това излиза извън играта и не може да бъде развиван.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Метин.
Колеги, по § 48 приехме, че Висшият съдебен съвет с решение може да откаже назначаване. Тук можем да запишем аналогично на този текст:
„Заместникът на административния ръководител може да бъде освободен от длъжност с решение на ...”.
Нали това имате предвид, г-н Казак?
Четин Казак:
Моля да прочетете целия текст на това, което предлагате.
Искра Фидосова:
„Заместник на административен ръководител може да бъде освободен от длъжност и надолу си продължава текстът.”
Това, което е по § 48 се прие. Т.е. тук е същото.
Гласуваме. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Казак и Метин да отпадне § 53. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 53 по вносител с редакцията в ал. 7 след ръководител да се чете: „може да бъде освободен от длъжност.” Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Петима „въздържали се”.
§ 54. Промяна на наименованието на Раздел ІІ.
Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІ. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 55. Предложение на н.пр. Христо Бисеров да отпадне § 55.
Работната група ни предлага да бъде отхвърлен § 55.
Желаещи за изказване? Г-жа Петрова.
Жанета Петрова:
Искам да ви кажа, че става дума за принципно приети разпоредби. Оттук нататък влизаме в конкурс за младши съдии, младши прокурори и отпадането на един текст влече отпадане на цяла глава и означава принципна позиция.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по § 55.
Митхат Метин:
Аз имам един принципен въпрос към Висшия съдебен съвет. По мое време, докато бях стажант, имаше едно вътрешно разпореждане да бъдат назначавани, допускани до конкурс за определени магистратски длъжности –районен съдия, младши съдия, само лица, които са завършили Софийския университет. Това нещо съществува ли още като фактическо положение. Негласно?!
Георги Колев:
Не е имало никога такова формално изискване.
Жанета Петрова:
Понеже става дума за първата и основна разпоредба, оттам нататък да коментирам отпадането на следващите, според мен, е безсмислено.
Искам да обясня позицията ни. Бях член на комисия, която избираше административни съдии преди няколко години – съдии, които трябваше да бъдат назначени направо на окръжно ниво според ранга на административните съдилища. Приложеният начин за заемане на длъжност беше чрез конкурс. Самата аз бях свидетел на това, че няколко мобилни телефона бяха захвърлени отпред пред залата и от тези телефони се диктуваха казуси. Искам да ви кажа с цялата отговорност, която ми дава 20 годишния и повече стаж в съдебната система, че съдия, прокурор или следовател не може да се стане само на базата на решението на един казус, независимо дали го решавате добре или зле. Съдия, прокурор или следовател трябва да стане човек, който има и други качества. Но проявлението на тези други качества ние виждаме след като човекът мине на обучение в Националния институт на правосъдието и покаже действително някакви качества. Има две професии в България, по отношение на които хората са особено чувствителни. Едната е професията на лекарите, а другата е професията на съдията. В тези професии не може да се влиза случайно с подсказани по телефона казуси. В тези професии трябва да влязат хора, които имат необходимите качества.
Този модел е предложен и по съвет на френски магистрати, които присъстваха при създаването на закона (бяха поканени от нас в Министерството на правосъдието). Този модел е разпространен не само във Франция, а и в много европейски страни.
Искам да ви кажа, че това входящо влизане в съдебната власт само на базата на решаването на един казус го няма никъде. В цяла Европа всички минават през задължително обучение и едва тогава, когато покажат нужните качества, тогава биват назначавани за съдия, прокурор или следовател. Ние знаем все по-ниското качество на хората, които влизат в съдебната власт. Когато аз бях млада една адвокатка от Америка ме попита как е възможно на 30 години аз да бъда съдия. Тя каза, че в Америка съдия става този, който е натрупал професионален опит и стаж и едва тогава той става съдия.
Ние в случая се готвим да откажем едно допълнително изискване към хората, които влизат в съдебната система, а то е да покажат определени резултати след като проведат задължително специализирано обучение. Съдия не може да станете само с образованието в Софийския или в друг университет. Съдия не можете да станете само на база на решението на един казус, защото той може да е преписан от съседа.
За проверка за качествата на съдията трябва да има много по-сериозна процедура и това сме имали предвид, като сме направили тези начални, повтарям начални стъпки. Вие трябва да помислите как трябва да се обучават магистратите, които ще влязат в съдебната система.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Петрова. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Аз искам да отговоря на патоса на г-жа Петрова, че никой не оспорва това, което тя казва в момента. Става дума за разписаните разпоредби. Тук ни се предлага един ред, според който Висшият съдебен съвет, забележете, предлага един изпит за влизане в училището, а след това изпитът, с който се става магистрат, се провежда от самото училище, а не от Висшия съдебен съвет. Т.е. подменя се кадруването и основната функция на Висшия съдебен съвет като кадрови орган. Ние нямаме нищо против да се обмисля наистина една процедура, според която желаещите занапред да се явят на конкурс за магистрати най-напред да отидат в училището, може би там да държат някакъв приемем изпит за това училище за магистрати и след това да се явят на изпит пред Висшия съдебен съвет за заемане на длъжността. В това, което ни се предлага, двата изпита са сменили мястото си и затова аз лично не приемам подмяната, защото тя подменя основната роля на Висшия съдебен съвет като кадрови орган. Става така, че комисията на НИП ще замести Висшия съдебен съвет в избора кой да добие качеството на младши съдия. Това е основният довод да не приемем това, а не че принципът е сбъркан. Напротив, ние бихме искали да работим в тази посока да подобрим разпоредбите, които осигуряват добра подготовка на магистратите, които ще влязат в системата.
Жанета Петрова:
Не сме написали това.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-жа Колева. Г-н Петров и след това г-н Метин. Г-н Янаки Стоилов и след това г-н Миков
Стефан Петров:
Аз подкрепям г-жа Колева за нейните думи. По така разписаните правила аз не мога да разбера Висшият съдебен съвет ли е към НИП или Националният институт на правосъдието е към Висшия съдебен съвет.
Тук се спомена за френски опит. Преди две седмици с г-жа Мингова се върнахме от Испания, където посетихме тяхното училище за магистрати. По същия начин е устроена тяхната съдебна система за първоначално назначаване на магистрати, както е в момента разписано. И сега ние да си правим експерименти, извинявайте, но аз не виждам нужда да правим експерименти в това отношение. Затова, че е имало мобилни телефони, аз ще ви кажа, че съм участвал в комисии преди да бъда член на Висшия съдебен съвет за избор на младши следователи при мен. Но в моята комисия нямаше такива мобилни телефони. Значи вие като комисия не сте си свършили работата. Но това е отделен въпрос. По същия начин тези мобилни телефони могат да бъдат и в Националния институт на правосъдието. И ние ще се доверим на 12-те преподаватели в Националния институт на правосъдието те да ни избират магистратите в България, а не органът, който е призван да кадрува в България - Висшият съдебен съвет. Изпитните комисии избират от 50 до 100 магистрати от България на случаен принцип. В комисиите участват и хабилитирани преподаватели. Това е сериозен изпит. Може да се помисли не само за казуси, а и за нещо друго. Но основният принцип да преместим кадруването от Висшия съдебен съвет към Националния институт на правосъдието това не мога да го разбера. Затова подкрепям предложението на работната група.
Жанета Петрова:
Вие казахте, че всъщност изпитът не го провежда Висшия съдебен съвет.
Искра Фидосова:
Г-жо Петрова, в Правна комисия по правилник за всички комисии реплики извън между народните представители са недопустими. Не ми е удобно да правя повече бележки.
Г-н Метин.
Митхат Метин:
Само като уточнение, г-жо Председател. Моля изказването ми и въпросът ми към г-н Колев да не се зачита по § 55, а по § 57. Просто не съм погледнал правилно. Имах предвид § 57, където в т. 2 е записано.
„2. нотариално заверено копие от диплома за завършено висше образование по специалността „Право”.”
Моля за уточнение, но не е по § 55, а по § 57.
Искра Фидосова:
Има думата г-н Янаки Стоилов по § 55.
Янаки Стоилов:
Текстът така, както е предложен, според мен не отнема решаващата дума на Висшия съдебен съвет при провеждане на конкурса за задължително първоначално обучение в НИП. Т.е. това не е аргумент за отпадането на предложението, защото няма НИП автономност да преценява тези хора, а Висшият съдебен съвет ще вземе решението кои да се обучават първоначално в Националния институт на правосъдието. По този въпрос нали няма спор, поне според текста.
Аз съм поддържал досегашната логика, че се избират хората, които да станат магистрати. И понеже сме почти сигурни, че те ще станат, или се назначават за магистрати, започват да се обучават. Често ни се е предявявала обратната логика, най-вече по линия на Съвета на Европа, даже аз там се борих да докажа, че трябва именно първо да заема длъжността за магистрат и тогава да бъде обучаван. Но въпреки това те твърдяха, че не е редно един човек да заема магистратска длъжност преди да е минал първоначално обучение за магистрат след завършване на студентското образование. Това дори е написано в актуалния доклад за България като препоръка от Съвета на Европа. И текстът съответства на тази последователност – преминавайки обучението, полага се един повторен изпит, с което той вече започва да действа като магистрат. Така че в ал. 1 аз не възразявам срещу предложението на вносителя.
Но възразявам срещу отпадането на ал. 2 и ал. 3, тъй като сега е предвидено поне веднъж в годината да се провеждат такива изпити и по двете точки. Какво значи „при необходимост”? Нали това е като в армията, грубо казано. Има набори. След като ще ги пенсионираме на 65 години, би следвало за двама-трима-петима или за 15 и повече да се провежда този годишен конкурс. Какво означава да има години, в които да няма конкурс. Т.е. няма да има генерация от магистрати, която да излиза. Пак казвам, една година може да са много малко, другата – може да са повече. Но това създава една сигурност и ритмичност, а не просто да се прецени, че две-три години ще има нулеви, и после ще започнем да приемаме много. Не виждам основание за отпадане на досегашните ал. 2 и 3.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Миков.
Михаил Миков:
Да попитам, г-жо Председател, каква е разликата между обикновените конкурси и тези, които се провеждат при необходимост. Защото досега текстът беше „се провеждат конкурси”, а сега „при необходимост”. Аз задавам въпрос какво значи да се провеждат конкурси „при необходимост”. Чия е необходимостта, голяма, малка ли е? Кой определя тази необходимост. Какво става при необходимост? И може да се проведе конкурс при необходимост, но при необходимост може и да не може да се проведе. Аз така го тълкувам.
Искра Фидосова:
Аз предлагам да преминем към гласуване.
Жанета Петрова:
Ако позволи г-жа Фидосова, ще отговоря. Г-жо Фидосова, да отговоря ли?
Искра Фидосова:
Моля ви в рамките на едно изречение.
Жанета Петрова:
Следващата дума „въз основа на планиране”. Имали сме предвид необходимост въз основа на планиране. Всяка година конкурс без да има разкрити места в съдебната власт, не може да се провежда конкурс. Обвързали сме конкурса от местата, които има разкрити в съдебната система. Ако разпишем задължение всяка година да се провежда конкурс, това означава, че има или няма свободни места, ние ще го провеждаме. В този смисъл, редакционно.
Искра Фидосова:
Пристъпваме към гласуване на § 55.
Реплика: Да се подложи отделно на гласуване ал. 1.

Искра Фидосова:
Първо трябва да подложа на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров § 55 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Един „против”. Без въздържали се.
При това положение няма смисъл да подлагам на гласуване ал. 1.
§ 56. Предложение на н.пр. Христо Бисеров § 56 да отпадне.
Предложение на н.пр. Любен Корнезов:
„В § 56, в чл. 178, ал. 4 да отпадне.”
Предложение за редакция на § 56, предложена ни от работната група.
Желаещи за изказване по § 56? Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Защо по ал. 4 в специализираните съдилища свободните длъжности не се обявяват? Предвид някакви тайни ли?
Реплика: Понеже е за първоначално назначаване.
Искра Фидосова:
За отпадането на § 56 по предложението на н.пр. Христо Бисеров. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Четиринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Любен Корнезов за отпадане на ал. 4. Петима „за”. Против няма. Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 56 по вносител с редакцията на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Петима „против”. Без въздържали се.
§ 57. Няма постъпили предложения. Раздадено ви е предложение за редакция. Беше зададен въпрос от г-н Метин, към г-н Колев и междувременно е получен отговор.
Други желаещи за изказване? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
А защо нотариално заверено копие от дипломата? Ако някой представи оригинала?
Искра Фидосова:
Защото се предполага, че никой няма да си остави оригинала на дипломата, а се носят обикновено копия и ако кандидатства на две-три места представя заверено копие. Държа да кажа, че аз не съм участвала в написването на този текст, че има нотариална заверка на подписите.
Подлагам на гласуване § 57. който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 58 няма постъпили предложения. Желаещи за изказване няма. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 59 няма постъпили предложения. Има предложение за редакция на Комисията. Има ли изказвания и възражения по редакцията? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 60 работната група предлага да бъде отхвърлен, той като е отразен на систематичното му място в § 59. Който е „за”, моля да гласува. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 61няма постъпили предложения. Предложение за редакция на Комисията. Раздадена ви е редакцията. Няма желаещи за изказване. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 62. Създава се нов Раздел ІІа. Предложение за редакция от работната група в подкрепа на наименованието на Раздел ІІа. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 63 няма постъпили предложения. Работната група ни предлага да подкрепим по принцип текста на вносителя с редакция, която е предоставена на вашето внимание. Желаещи за изказване? Няма. Който подкрепя § 63 в редакцията на комисията, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Михаил Миков:
Това, което ми прави впечатление, е може би редакционно.
„Административните ръководители уведомяват Висшия съдебен съвет за свободните длъжности”. Значи те са свободни. С какво решение Висшият съдебен съвет ще определя свободните длъжности? Те или са свободни или не са свободни. Какво решава Висшият съдебен съвет?
Красимир Ципов:
Прочетете до края, г-н Миков.
Михаил Миков:
Може би трябва да се вкара едно „за заемане”. Всички са свободни, а някой той ще определи за заемане.
Искра Фидосова:
Г-жа Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Точно така е. (Така е, но не пише така.) Така го пише. Подават се свободните длъжности и това го знаят ръководителите на съответните звена. А Висшият съдебен съвет в резултат на това всяка година, след като е длъжен да взема становище, свързано с натовареността да преразпределя щатове, респективно да открива или да закрива, към този момент преди да се обяви конкурса, определя за всяко звено колко са свободните за конкурс.
Михаил Миков:
Определя кои длъжности ще се заемат. Свободни са всичките, а той определя длъжностите за заемане.


Четин Казак:
Защо трябва административният ръководител да обяви конкурса? Защо не го обяви Висшият съдебен съвет. Вижте ал. 2 „... и възлага на съответния административен ръководител да обяви конкурс”. Защо административният ще обяви конкурс.
Юлиана Колева:
Още при първото гласуване на закона стана ясно, че предложението на вносителя на законопроекта е двата вида конкурси да вървят по различен път. Тези конкурси, които са за първоначално назначаване, включително и за младшите длъжности, се обявяват от Висшия съдебен съвет. А вторият вид конкурси, които са за повишаване, преместване в системата да бъдат децентрализирани.
Идеята на вносителя е Висшият съдебен съвет да организира конкурсите, но те да се провеждат от комисии по места.
Искра Фидосова:
Може би г-жа Петрова като вносител трябва да обясни по-подробно.
Жанета Петрова:
Защото е децентрализиран конкурсът. Защото конкурсът не се провежда както досега за цялата страна, а се провежда да съответния орган на съдебната власт, където има свободни места. Защото нашата концепция е по-различна и затова текстът така звучи. Просто да не е за цялата страна един конкурс, тъй като по наше мнение това изключително много затруднява функционирането на съдебната система. Възприели сме единодушното мнение на всички административни ръководители, които се оплакват от това, че местата стоят свободни, докато тече централизирания конкурс. След провеждането на конкурса за всяка организация е дълъг и сложен процесът – започва обжалването. Това обжалване също трае около година. През това време тези места в съответния орган на съдебната власт стоят празни. Те не могат да бъдат заети, защото конкурсът не е приключил. Ние считаме, че системата трябва да се облекчи и в унисон с това, което ни предложиха административните ръководители, считаме, че трябва да има множество конкурси, т.е. да има конкурс там, където има свободно място, а да няма за цялата страна един път в годината. Това е концепцията ни. Комисията се определя от Висшия съдебен съвет. Той на практика управлява конкурса.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Аз разбирам тези аргументите, да не се затлачва, заради едно обжалване да не се блокира целият конкурс. Съгласен съм да не бъде един национален конкурс. Но все пак той да бъде централизиран във Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет да обявява конкурсите – отделни конкурси, примерно за назначаване на съдия в Окръжен съд – Варна. Един конкурс, но обявен от Висшия съдебен съвет. Обявеният конкурс не е на страницата на съответния окръжен съд, за да го разберат само хората наоколо. Трябва да се даде възможност на всички магистрати от цялата страна да се запознаят и ако иска съдията от Благоевград да отиде да кандидатства за съдийско място във Варна. Да бъдат отделни конкурсите, за да може обжалването на конкурса във Варна да стопира всички.
Искра Фидосова:
Да гласуваме. Преди това г-жа Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Моля ви да съобразите, че при така регламентираната организация на тези конкурси не може да упражни Съветът правомощието си да определи 20 или до 20, в зависимост от това както решите, от тези свободни длъжности за първоначално назначаване. Просто ако не е централизиран конкурсът, и ако един за всички свободни длъжности, идеята за първоначално назначаване и за некапсулиране на системата пропада тотално.
Аз просто искам още веднъж да подчертая пред вас, че организирането на множество конкурси за всеки орган на съдебната власт, там където има свободни места, ще затрудни кандидатите за тези конкурси. Защото те трябва да участват, примерно, в 15 конкурса, ако искат да кандидатстват за съдийска длъжност в 15-те звена на системата, в която би имало свободни места. Ние кого искаме да облекчи? Хората, които кандидатства? Кого облекчаваме и какво искаме да предотвратим с децентрализацията.
За мен единственото, което е логично като мотивация, го разбирам като искане на някои административни ръководители, защото това е въпрос на властнически правомощия. Но представете местническата възможност за влияние, ако комисиите не се избират от Висшия съдебен съвет и ако тази комисия не е една за всички свободни места на съответното ниво и за съответните звена. Защото една комисия, когато преценява 15 кандидата, има еднакви критерии. Аз не казвам, че другата комисия няма да има също обективни критерии, но те ще бъдат различни. И кандидатите се поставят пред необходимостта да обикалят държавата или дори да са тук, но да се явяват на 15 изпита. Все едно е дали ще бъде в Пловдив, в Пазарджик, в Попово и т.н., или ще бъде в София, във Висшия съдебен съвет, но 15 пъти. И целогодишно ще има една въртележка от конкурси. Повярвайте ми, не мога да разбера мотивацията в това нещо. Не мога!
Затова нашата идея, изказа и при първо гласуване, и в това, което писмено сме предоставили, защото любезно бяхме поканени да кажем становище, не виждаме смисъла, полезността от тази децентрализация на конкурса. Просто я няма.
Това, което г-н Колев, като председател на Върховния административен съд пое като форма на ангажимент да се ускори процедурата по обжалване, би ни спестило забавянията за обявяване на конкурси. Всъщност такова забавяне имаше само през тази година. Но аз казвам от името на членовете на Съвета, че ние в последните няколко месеца изчаквахме този закон да влезе в сила, за да се ориентираме какво обявяваме и за какво го правим. А не само защото много бавно и мудно се запълваше системата, а веднъж годишно да могат да се обявяват местата, да се определят 20%, да се видят другите свободни длъжности, да се организира добре като администрация от Съвета конкурса. Така беше в предходните две години. Няма никакви възражения от колегите. Никакви възражения от колегите, които кандидатстват. Защо е това?!
Искра Фидосова:
Г-жо Петрова, може ли да ни обясните какъв е мотивът наистина да се прави това нещо. Освен това, че една национална жалба ви блокира всичко. Обаче, това което слушам, си представям на 15 места 15 конкурса. Оставете разкарването и разиграването на хората, но на тези 15 конкурса може да има и на 15-те места жалби и те ще бъдат отделни производства. Тогава още по-лошо става. Ако там ще има един, тук ще има 15 и още по-бавно.
Михаил Миков:
Ако може малко история. Тази процедура беше преди този Висш съдебен съвет и горе-долу се случваше така, че постоянно се бълваха конкурси. Когато се създаде този Съвет, той реши веднъж годишно да се прави това, че това са местата публично и ясно. Иначе какво се получаваше? Примерно, някой уреди една бройка за Каспичан. Друг уреди една бройка за Пазарджик. И си текат цяла години конкурси. И когато стана този Висш съдебен съвет те взеха това решение, което може би е тежко, тромаво, веднъж годишно, но, ако трябва, да е два пъти, за да има повече динамика. Не знам. Защото сега както е един път годишно, по този начин се икономисват щатове за премии. И те не бързат много.
Г-жо Председател, още един аргумент. Конкурсите провеждани на различни места, така нареченото децентрализиране, ще доведе до различни критерии, което не е добре за системата като цяло.
Янаки Стоилов:
От това, което виждам написано и от това, което чух като мотиви, въпросът е на кое ще отдадем предпочитание. За част от административните ръководители е по-удобен този вариант на § 63. Но ако гледаме удобството на магистратите, които кандидатстват за свободните длъжности ,досегашният ред е по-добър. Според мен, трябва да се ръководим как това ще стане по-удобно и по-обективно при преценката на кандидатстващите, а не на този, който обявява конкурса. Затова е по-добре да отпаднат тези параграфи.
Проф. Анелия Мингова:
Планирането, което е толкова важно за съдебната система и което Съветът трябва да прави и във връзка с натовареност, и във връзка с всички други изисквания за кадровото обезпечаване, не може да бъде направено, ако свободните места се подават безразборно през годината. Те трябва да се подадат веднъж в годината. Ако се подадат веднъж в годината и ние направим планирането, тогава защо трябва да има множество конкурси към този момент, вместо да има един. Още повече не се връзва. Трябва едновременно да се подадат свободните места. Дали веднъж или два пъти, но едновременно.
Четин Казак:
Аз имам един въпрос. Не може ли да се направи така, че обжалването да не стопира целия конкурс, а само за обжалваната длъжност да се стопира назначаването.
Искра Фидосова:
Г-жа Петрова, заповядайте.
Жанета Петрова:
Аз чух аргументи за 20%. Искам да уточня, че децентрализираният подход се отнася не за конкурсите за първоначално встъпване, които вече обсъдихме, а се отнася за конкурсите за повишаване в съдебната власт.
Като гледаме удобството на кандидатите, ние трябва да гледаме и нуждите на съдебната система. Безспорно необходимостта на съдебната система е тези бройки да бъдат заети от хора, които да встъпят в длъжност и да си изпълняват задълженията. Защото има малки населени места, където една такава бройка, която не може да бъде заета в продължение на една година, обрича хората на липса на орган, който да си изпълнява задълженията, създава проблеми в окръжните съдилища, от които трябва да се командироват хора, които да изпълняват делата на пункт. Сега те чакат, за да може да се проведе така нареченият централизиран конкурс. Те чакат, вместо да организират конкурс на място и да запълнят бройките си.
По повод 15-те конкурса. Няма да скрия, че другото ни намерение е да спрем системата на закачване на съдии там, където има свободни места. Г-жа Мингова ви разказа затова какво се случва в съдебната система. Ще ви кажа, че на тези централизирани конкурси се явяват всички. Хората, които не живеят в Каспичан, ще кандидатстват за длъжността в Каспичан, и на следващата година ще подадат молба във Висшия съдебен съвет да бъдат преместени. Ще кандидатстват на следващия конкурс. Това означава, че те ще се закачат там, където няма желаещи. Повярвайте ми. Аз знам как го правят. Те кандидатстват абсолютно за всички длъжности в цялата държава, каквито има разкрити в централизирания конкурс, без да имат нищо общо с населеното място, за което кандидатстват. След като влязат в съдебната система по някакъв начин и бъдат повишени в съдебната система, те се явяват на следващия конкурс за преместване. Аз искам да ви кажа, че всички искат да дойдат в София. В София вече няма жителство и всички искат да станат съдии в София. За тях е важно да се закачат на място, за което няма желаещи. Примерно, ако никой не кандидатства за Любимец, човекът, който е с нисък бал, ще бъде разпределен и ще отиде на мястото в Любимец. И след като заеме мястото, ще кандидатства за преместване. А балът непрекъснато спада. При тази подредба, която прави Висшият съдебен съвет, се класират хора ,които нямат необходимите качества.
Четин Казак:
Колеги, ние обсъждаме § 63, където не става дума да се закачат някъде, а става дума за повишаване и за преместване. Става дума вече за хора ,които са вътре в системата.
Жанета Петрова:
Да, вече са магистрати, но не могат да заемат мястото в София.
Четин Казак:
Вие искате да върнете закрепостяването ли?
Жанета Петрова:
Не, аз ви казвам как се получава, защото никой не може да бъде задържан на сила в един провинциален град.
Искра Фидосова:
Г-жо Петрова, ако приемем този модел, който вие предлагате, така наречената децентрализация, и правим конкурс за Каспичан, лицето Х спечелва този конкурс и бива назначено. След един месец като поиска преместване какво правите.
Жанета Петрова:
Пак трябва да се яви на конкурс, г-жо Председател, защото и преместването е конкурсна длъжност.Въпросът е, че при това спадане на бала тези хора се класират. Но ако конкурсът е заедно населено място, вие просто няма да се класирате, защото нямате възможността на 55 места.
Искра Фидосова:
Г-н Метин, след това Ивайло Тошев.
Митхат Метин:
Преди малко извън протокола намекнах нещо за уседналост. Явно по този начин се въвежда лекичко, деликатно и фино. Аз съм съгласен. Но Вие внушавате ли ни, говоря в най-добрия разговор между нас, внушавате ли ми, че за свободното магистратско място в Любимец, ние търсим едва ли не жител на Любимец, на който едва ли не цялата му кариера да мине там.
Жанета Петрова:
Реално е, според мен, всеки да кандидатства там, където е семейството му. Вие как мислите? Ако вашето семейство се намира в Плевен, вие желаете да кандидатствате.

Митхат Метин:
Въпросът, г-жо Заместник министър, е концептуален.
Жанета Петрова:
Казвам да говорим за реалности. Ако моето семейство е в София, аз съм се класирала в Окръжния съд в Пловдив, аз искам да се преместя и няма да остана в този съд, за който съм се класирала. Тогава какви нужди на съдебната система задоволяваме. Ние не можем да мислим само за интереса на кандидата. Ние трябва да мислим за нуждите на съдебната система, която трябва да бъде обезпечена с кадри, а не в нея да има непрекъснато свободни места, незаети в съответния съд, които натоварват магистратите, които така или иначе са отседнали.
Четин Казак:
Г-жо Петрова, искам само две изречения.
Ако човекът издържи конкурса за София, независимо, че е бил в Каспичан, той трябва да има правото да заеме длъжност за повишаване в София. Ако спечели конкурса! Аз не мога да си представя, а вярвам, че и Вие не можете да си представите, че всички, които са влезли по някакъв начин в районните съдилища в Каспичан, в Момчилград и Ситово, всички едновременно след една година ще спечелят някакъв конкурс за повишаване в София. Една длъжност има в София, а останалите ще си останат да работят. Този аргумент е много ??!!
Първо, нека да не възстановяваме жителство по този начин, да не закрепостяваме хората. Напротив, трябва да се поощрява мобилността на магистратите, а не тяхното закрепостяване.
Жанета Петрова:
Не, трябва да се мисли за нуждите на съдебната система. Защото там където няма кадри, там където има свободни места хората трябва да работят с двойно и тройно натоварване, което е над човешките възможности. Защото ние не можем да отхвърлим работата си и да я оставим. Ние имаме разпределени дела, които трябва да решим. И трябва да отговорим на нуждите на гражданите. Всяка община има нужда от попълнен състав на съда. Ако това централизирано разпределение се състои, аз ви обясних, някои места, които са непривлекателни, те така или иначе остават свободни, защото никой не кандидатства за тях. А когато вие кандидатствате в реалния съд, в който на практика вие можете да заемете място, вие няма да обикаляте из 15 съдилища. Това е нереално един човек да обикаля из 15 съдилища само и само от районен да стане окръжен съдия – да бъде повишен.
Искра Фидосова:
Г-н Метин.



Митхат Метин:
Г-жо Председател, тъй като тук става въпрос за сблъсък на концепции, аз разбирам концепцията на вносителя да осигури кадрово за дълъг период съдебната система. Но разбирам и притесненията на Висшия съдебен съвет. Аз като странична част от гилдията, като политик, юрист изразявам определени притеснения. Затова предлагам, ако е възможно, гласуването по този текст да се отложи и да се предложи по-приемлива редакция и сега да вървим напред. Защото аз разбрах, че докато не приключим, няма да си ходим.
Другият вариант е да отпадне този текст.
Жанета Петрова:
Това означава, че няма да има хора, които да заемат тези места.
Митхат Метин:
Уточнявам предложението си. Този параграф да отпадне. Предлагам да гласуваме. При възможност този параграф да отпадне.
Искра Фидосова:
Колко параграфа оттук нататък са вързани с този параграф? Г-жа Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Концепциите са две в случая. Ние не оспорваме концепцията конкурсите за преместване, повишаване и т.н. в системата да бъдат чрез интервю, а не по пътя на атестациите. Мисля, че това е основното в проекта на вносителя. Въпросът беше само как да се провежда това интервю, без да атестира кандидатите.
Ще се върна пак на моя пример. Вместо едно интервю за човека, ще имаме 30 – колкото са бройките и конкурсите. Това е ресурс –управленски, кадрови, експертен. Представяте ли си – 30 интервюта за всеки на 30 места. Горе-долу така ще бъде. Дали ще бъде там или в Съвета, няма значение. Важното е, че това ще го правят хора. Един човек ще отговаря на 15 интервюта вместо комисията да го чуе и да му каже: Ти се класираш тук, и тук и тук.
Жанета Петрова:
Г-жо Мингова, бихте ли обяснили на народните представители дали желанието на кандидатите обуславя вашия избор. Има ли значение за къде кандидатства кандидатът, когато говорим за централизиран конкурс и за обезпечаване на съдебната власт. Бихте ли отговорили дали Висшият съдебен съвет се съобразява с желанието на кандидата.
Проф. Анелия Мингова:
Разбира се, че се съобразява с желанието, ако има свободни места.
Жанета Петрова:
Ако кандидатите не желаят да отидат на друго място, различно от София, вие не може да ги назначите. Нали така? Ако те не желаят, вие не можете да ги назначите. Просто ще бъде реално участие, а не централизирано, в което всички кандидати за едно място. И тогава защо го правите едновременно за всички по едно и също време. Местата в съдебната система се освобождават по различно време. Те не се освобождават на 1 януари на съответната година. Един се мести през март, друг се пенсионира през юли, а трети решава, че няма да бъде повече съдия или прокурор и напуска през септември. Това какво означава. В очакване на вашия централизиран конкурс, който се провежда един път в годината и за цялата страна, забележете, този конкурс не обезпечава реално нуждите на съдебната власт, защото заемането на съответните места е според желанието на кандидата. Т.е. аз ако кандидатствам за София, всички останали места остават свободни. Т.е. ако няма кандидати за други населени места, те остават свободни.
Проф. Анелия Мингова:
Не е имало досега свободно място останало от конкурсите.
Четин Казак:
Нали преди малко казахте, че хората гледат да се закачат някъде и дори са готови в Каспичан да отидат. А сега казвате, че остават свободни места.
Жанета Петрова:
Г-жа Мингова каза, че досега не е останало свободно място. Според вас, реалистично ли е аз да кандидатствам за цялата страна, да се закача някъде, само и само.
Искра Фидосова:
Г-жо Петрова, не го харесваме и ние текста. Аз чувам тук нещо, което се опитвам да го разбера, мъча се три дни. Не мога!
Със Закона за нотариусите, съжалявам, че давам пример с него, имахме същия проблем – национален конкурс, един кандидат за цялата страна. Направи се промяна в закона и се ограничи до три места. Прави се класирането. До три места кандидатства един кандидат. Проблем ли е това нещо да се направи тук и да се върви напред.
Жанета Петрова:
Г-жо Фидосова, тъй като по една случайност се намирам в Министерството на правосъдието. Всички ваши колеги, които се записаха във Велинград, и още няколко примера мога да дам, сега кандидатстват пред министъра на правосъдието да ги премести в София, и ако може във Варна или Бургас.
Искра Фидосова:
Г-жо Петрова, извинявайте, но аз защо да нямам право да се преместя, ако моето семейство сега е дошло тук по лични причини да си подам молба да бъда преместена. Явила съм се на конкурс, спечелила съм го, работя 10 години. Моят случай е такъв в Монтана. Искате да ми кажете сега, че нямам основание да се преместя в София, защото вече детето ми е записано тук на училище. Законът за нотариусите е така, всичко е чисто и няма никакви скандали.
Ивайло Тошев:
Нали това преместване ще стане, ако има свободна бройка в съответния съд.
Искра Фидосова:
Ако едновременно в един и същи месец на пет различни дати вие обявите пет конкурса в Каспичан, Пазарджик, Варна, Бургас и Търговище. Аз ако искам да стана магистрат по този законопроект има ли пречка да кандидатствам на петте централизирани по вашия законопроект конкурса. Кратко ми кажете да или не?
Жанета Петрова:
Няма никаква пречка, но никой не го прави.
Искра Фидосова:
Вие самата казвате, че няма никаква пречка. Ако не са 5, а 50 обявени в един месец, значи аз пак само, че вместо да ходя на един конкурс и на едно място да ме изпитват, в една комисия, трябва да обиколя 50-те комисии в страната, за да се явя и пак ще вляза в Каспичан и пак ще искам да ме преместят.
Жанета Петрова:
Това е възможно, г-жо Фидосова. Ние противодействаме на явлението да се „закачим някъде”.
Искра Фидосова:
Как противодействате, като аз искам да се закача някъде, пак ще отида с дипломите, нотариално заверени, в една торбичка 20 броя, ще ги разнеса по 20 съдилища и комисии.
Жанета Петрова:
Няма пречка. Но нали аргументът срещу децентрализирания конкурс е този, че лицата трябва да се явяват на 15 конкурса. Нормално е лицата да се явят на един до два конкурса. Не е нормално те да кандидатстват за повишаване на 15 места. Понеже аргументът срещу нашата идея беше този, че хората трябвало да се явяват на 15 места. И аз ви казвам, че ние не целим хората да се явяват на 15 места. Не е нормално те да се явяват на 15 места.
Искра Фидосова:
Спирате ли ги по този начин да се явят? Вие смятате, че кандидатите няма да отидат на 15 места. Така ли да разбирам.
Жанета Петрова:
Нека да отидат. Това си е тяхна работа. Но с централизирания конкурс те просто кандидатстват за 15 места или за 55. Където се закачат.
Искра Фидосова:
Сега като ще се провеждат на 15 места или на 50, където се закачат, каква е разликата?
Жанета Петрова:
Г-жо Фидосова, ще дам още един аргумент. Според нашия проект, противно на практиката на Висшия съдебен съвет, които избираха тридесетият от класираните преди него 29. Това става при централизирания конкурс. В нашия модел на оценка подлежи и преценка за назначаването подлежи първия кандидат. Защото в противен случай кандидатът, класирал се на 30 място с бал много по-нисък от този на класирания на първо място, беше предпочитан под претекст, че това е волята на Висшия съдебен съвет. Питам тогава къде е конкурсът. Защо се обявява конкурс, когато Висшият съдебен съвет назначава в рамките на този централизиран конкурс 55-тия кандидат по бал.
Искра Фидосова:
Това не можем ли да го променим, вместо да правим тази каша.
Жанета Петрова:
Ето това е променено в нашата концепция, защото в нашата концепция на този конкурс, който се явява само за съответния орган, кандидатът, който е класиран на първо място, се обсъжда от Висшия съдебен съвет. Ако Висшият съдебен съвет откаже, тогава се преминава към следващия.
В така наречения централизиран конкурс, обаче бяха назначени хора с далеч по-нисък бал от хората, които бяха класирани на първо място. Това е системата на централизирания конкурс.
Искра Фидосова:
Г-жа Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Искам да ви кажа, че има някакво неразбиране на действащия закон. При това кариерно израстване до този момент няма никакъв фал и няма никакви оценки, защото се кандидатстваше по атестации и колегите бяха подреждани по стаж и по ранг. И това прескачане въобще не е с оглед бала. Никакво задължение не сме имали по закон да правим бал, защото няма как да се формира. Сега вече ще има интервю, което очевидно ще завършва с оценки и с класиране.
Казах вече и още един път ще го повторя, че споделяме концепцията по този начин да се провежда конкурсът – чрез интервю, с конспекти, изпитване, както щете го наречете и с бал и ще върви по реда на бала, както е при младшите и както е при първоначалното назначаване. Тук говорим за вида на конкурса – дали да е централизиран, или да е децентрализиран. Нека да уточним все пак. Има хубави неща в законопроекта, които споделяме напълно. Не искаме нашето становище да бъде като противостояние на това, което предлага министъра на правосъдието.
Искра Фидосова:
Г-н Тошев.
Ивайло Тошев:
Аз имам един практически въпрос. Има ли случаи, при които става преместване от едно населено място в друго, без да има обявен конкурс за новото. Или трябва да има конкурс, в който мога да участвам и аз като човек от системата и като човек външен на системата. (Външен на системата не може.) Но всички вътрешни от други места кандидатстват и никой не ползва някаква привилегия за това.
Георги Колев:
Може би само едно кратко обяснение.
Моделът на Министерството на правосъдието в момента практически приравнява външното назначение с повишаването в длъжност. И в единия и в другия случай се предвижда една конкурсна комисия и доколкото видях в проекта, и в единия и в другия случай участва и съответно хабилитиран преподавател. Поправете ме, ако греша. Т.е. разлика очевидно няма.
Принципно, моето лично мнение, аз не съм съгласен с този модел именно поради тази причина, че каква е разликата между външното назначение и съответно кариерното израстване. Не виждам никаква разлика, поне в модела, който се предвижда. Ако има такава разлика, може би вносителят ще я обясни.
Жанета Петрова:
Може ли г-жа Мингова да обясни как процедират сега.
Искра Фидосова:
Колеги, г-н Ципов продължава да води заседанието. Заповядайте, г-н Ципов.
Предс. Красимир Ципов:
Благодаря, уважаема г-жо Председател.
Уважаеми колеги, сега трябва да вземем съответното решение и да гласуваме като цяло промените в Раздел ІІ и Раздел ІІа.
Всъщност стигнахме до § 63, който гласувахме, но след проведената дискусия, се налага да го подложа на прегласуване.
Който е „за” § 63 по вносител, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Осемнадесет „въздържали се”.
Който подкрепя § 63 в редакцията на комисията, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 64. Няма предложения. Който е „за” § 64 по вносител, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Осемнадесет „въздържали се”.
§ 65. Няма предложения. Желаещи за изказване? Заповядайте, г-жо Колева.
Юлиана Колева:
Аз мисля, че следва да отложим гласуването по тези текстове, защото в сега действащия закон има текстове, които са свързани и с модела на атестирането и с начина на провеждане на конкурсите. Така че нека да ги огледаме в смисъл, ако това не се приеме, какви връзки трябва да направим между приетите текстове и тези, които не се приемат.
Искра Фидосова:
Колеги, ние за утре имаме обявено заседание. Но няма как да го направим, защото не знам до кога ще продължи обсъждането на Изборния кодекс в пленарна зала. Но на почивките ще правим извънредни комисии. Сега ще чуем вашите позиции, като по принцип ние ги знаем. А ние ще гласуваме текстовете, за да можем да направим доклада. Аз друго не виждам какво да правим.
Отлагаме текстовете от § 65 до § 69 включително.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, все пак да чуем мнението на представителите на Висшия съдебен съвет, на Върховния административен съд и на Прокуратурата по отношение на конкурса за административни ръководители така, както е предложен.
Продължаваме с § 70. Мисля, че никой не възразява по редакцията на § 70 и можем да го подложим на гласуване, както и § 71 и § 72 по начина, по който е даден в редакцията на Комисията.
Искра Фидосова:
По § 70 има предложение на н.пр. Христо Бисеров в § 70 накрая да се добави „и съдебните служители”.
Работната група предлага да бъде отхвърлено това предложение. да не се подкрепя.
Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители:
„В § 70 относно чл. 194 след думите „съдебната власт” се добавя „по възможност”.”
Работната група предлага да го подкрепим. И предлага редакция на § 70, която ви е представена.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет„за”. Против? Няма. Петима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на Комисията за § 70, като по принцип подкрепяме основното предложение по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет„за”. Против? Няма. Петима „въздържали се”.
По § 71. Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители. Има предложение за редакция. Който подкрепя предложението на н.пр. Анастас Анастасов, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Който подкрепя § 71 в предложената редакция, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 72. Предложение на н.пр. Христо Бисеров по § 72, което работната група предлага да се подкрепи.
Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители, което работната група предлага също да се подкрепи.
Предложение на работната група за редакция на § 72, което да се счита за редакция на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 73 няма постъпили предложения. Работната група предлага да бъде отхвърлен, той като е отразен в § 72. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 74. Предложение на н.пр. Александър Ненков, което работната група предлага да бъде подкрепено.
Предложение на н.пр. Явор Нотев, което работната група предлага да бъде подкрепено.
Предложение на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин в § 74, т. 3 да отпадне, което работната група подкрепя.
Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители, което работната група предлага също да се подкрепи.
Предложена ви е редакция на Комисията за § 74, по която аз имам възражения.
В т. 4 по предложението на Комисията, ред четвърти, след „преподавателска дейност” да отпадне текстът „за участие в Централната избирателна комисия и в избирателни комисии при произвеждане на избори за народни представители, членове на Европейски парламент от Република България”.
Това не кореспондира с нашите виждания в Изборния кодекс. Тук става въпрос за възнаграждения. Това означава, че един съдия, като стане член на ЦИК по този текст
Емил Радев:С две думи там са изключенията, за които може да получава.
Искра Фидосова:Нашата идея там е тези хора да участват, както досега и могат да си получават възнаграждения.
Оттеглям си предложението за отпадане на текст от т. 4.
Има ли други изказвания по § 74. Няма.
Подлагам на гласуване предложенията по § 74 и редакцията предложена от работната група като редакция на Комисията за § 74. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 75. Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители, което работната група предлага да се подкрепи по принцип.
Има предложение на работната група за редакция, като подкрепя по вносител текста по принцип. Редакцията ви е предложена. Желаещи за изказване по редакцията на § 75? Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Предлагам да бъде увеличен срокът, на който трябва да се прави периодичното атестиране – да стане от три на четири години и с оглед на това в т. 2 на чл. 196 може би трябва да запишем: „на всеки четири години от последното атестиране до навършване на 61 годишна възраст”, за да спазим предвидения срок за 65 годишната възраст, след който магистратите не могат да заемат съответната длъжност.
Не възразявате, срещу такава редакция? (Не възразяваме.)
Искра Фидосова:
Г-н Колев, заповядайте.
Георги Колев: Лично аз считам, че тригодишният период на атестиране е безкрайно кратък. Това ще доведе до едни нескончаеми атестационни комисии или атестационни процедури, както и да го наречем. Нормалният срок за атестиране все пак е пет години. И това е идентичен със срока за придобиване на статут за несменяемост.
Искра Фидосова:
Да го увеличим с една година ли?
Георги Колев:
От три години да стане на пет години.
Проф. Анелия Мингова:В действащия текст е пет години.
Искра Фидосова:Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ан. Анастасов и гр. н. представители Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване редакцията на § 75. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 76. Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители, което работната група предлага да се подкрепи по принцип. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение на работната група за редакция на § 76, като годините за атестиране става четири. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 77. Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители. Работната група предлага да го подкрепим с редакция, която ви е предложена.
Имате ли бележки по редакцията на § 77, предложена от работната група.? Няма.
Подкрепяме предложението на Анастасов и група народни представители, подкрепяме на вносителя по принцип и подкрепяме редакция на Комисията, която е предложена от работната група. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 78. Няма предложения.
§ 79 също.По § 80 също предложения.
Желаещи за изказване няма.Подлагам на гласуване анблок § 78, § 79 и § 80 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 81. Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители, което работната група предлага да бъде подкрепено. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение за редакция, която ви е дадена. Обръщам внимание – в ал. 3 е четири години. Така ли трябва да бъде.
Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване предложението редакцията на работната група за § 81. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Връщаме се на § 12, чл. 39. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Текстът на § 12, който отложихме вчера, ставаше въпрос за модела на атестиране и на комисиите, които извършват това атестиране.
В чл. 39 вносителят имаше предложение за определен начин на атестиране чрез комисията на Висшия съдебен съвет и атестационни комисии към съответните съдилища и прокуратури от ниво окръжен съд нагоре. Въпросът е следният.
Когато имаме една постоянно действаща атестационна комисия, която се състои от четири члена плюс един председател, това означава, че половината, а в някои случаи и повече от половината от един средно голям съд ще бъде постоянно ангажирана в атестирането на колегите си. Ние смятаме определено, че такъв модел не може да действа по две причини: първо, защото съдиите и прокурорите, изобщо магистратите, не са органи по атестиране, и второ, защото по този отново създаваме някакви несвойствени функции на съдиите. Възлагаме им ангажименти, които ще им пречат съвсем директно да упражняват тяхната си пряка професионална работа.
Затова предлагаме в този текст, който в момента се предлага кат текст на работната група, да бъдат запазени тези комисии, но те да работят ad hoc за всяко атестиране. Пак на принципа на случайния избор, така както и досега са работили де факто. Разликата със сегашния вариант е, че техните функции ще се разпишат в закона и в този смисъл ще придобият статут на помощни органи към комисията за атестиране.
Разликата от вносителя, освен в това дали са постоянен орган или не, е тази, че те няма да могат да изграждат самостоятелни решения или доклади, а ще докладват това, което са констатирали, на Комисията към Висшия съдебен съвет.
Смятаме, че това не може да бъде самостоен атестационен орган, който да взима самостоятелно решения.
Това е основната философия на промените, които сме внесли.
Ако има нещо, което не съответства на това, което казах, в това което сме записали, ще моля да видим къде е проблемът и дали нещо от текстовете се нуждае от корекция.
Предс. Красимир Ципов:
Моля ви да се запознаете с предложената редакция и ако има някакви възражения да ги чуем. Заповядайте, г-н Петров.
Стефан Петров:
Ако комисията така е решила, така както е изписано в § 12, в последния вариант, Висшият съдебен съвет не възразява по така посочения начин за формиране на помощните атестационни комисии.
Предс. Красимир Ципов:
Благодаря, г-н Петров. Заповядайте, г-н Колев.
Георги Колев:
Аз направих едни сравнителни изчисления. В органите на съдебната власт, ако се възприеме моделът на вносителя, би следвало да има около 100 човека магистрати, които да се занимават непрекъснато с тази работа. Затова и аз лично считам, че предложеният от вносителя модел за изграждане на постоянни атестационни комисии е неприемлив. Докато предлаганият от вас модел практически осигурява тази ротация, която е необходима, за да се запазят и съдийските функции и мисля, че това е единствено правилният модел.
Предс. Красимир Ципов:
Да ви помоля да се запознаете и с предложението ни за следващия § 13 по отношение на Комисията по професионална етика. Остана за доуточняване на въпроса за чл. 39б.
За чл. 39б, г-жо Мингова, установихме, че на първо място има проблем в наименованието по закон на вашите етични правила – Кодекс за етично поведение на българските магистрати. С оглед на това ви моля да се запознаете и с редакцията на чл. 39б. (Нямаме бележки.)
Преминаваме към гласуване.
Първо § 12. Има предложение на н.пр. Христо Бисеров § 12 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Няма. Дванадесет „въздържали се”.
По предложението на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин, който е за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Няма. Дванадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Красимир Ципов за § 12. Който е за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Шест „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за редакция на § 12. Който е за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Шест „въздържали се”.
Гласуваме § 13. Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров за промени в § 13. Предложението е да се подкрепи по принцип предложението на г-н Бисеров. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители, което работната група предлага също да бъде подкрепено по принцип. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за § 13. Който е за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Шест „въздържали се”.
За Чл. 39б от името на вносителя оттеглям предложението. Предложението на работната група е Комисията да отхвърли § 14, тъй като е отразен на систематичното му място в § 13. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Уважаеми колеги, тъй като в чл. 39б залагаме новото наименование на кодекса, е необходимо да бъдат създадени два технически параграфа, условно казано, с които да се промени и наименованието и в други текстове на Закона за съдебната власт. Предполагам, че не възразявате да бъдат направени тези правно-технически корекции по отношение на заглавието на кодекса.
Искра Фидосова:
Колеги, моля ви да погледнете редакцията за чл. 69, който вчера коментирахме, за съдебните заседатели.
„В чл. 69 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея накрая се добавя „който започва да тече от датата на полагане на клетва по чл. 70.”
2. Създава се ал. 2.
(2) Ако разглеждането на делото, в което участват съдебни заседатели, продължи след срока по ал. 1, мандатът им продължава до приключването на делото в съответната съдебна инстанция.”
Защо пак думата „мандат” сте написали?
Юлиана Колева:
Разглеждахме едно решено конституционно дело във връзка с мандата на административните ръководители на съдилищата. Там основният акцент се слага върху това, че мандатът на старите административни ръководители изтича на определена дата, а мандатът на новите започва с влизане в сила на решенията на Висшия съдебен съвет. Т.е. след обжалването.
Според мен, проблемът в тази ситуация е бил точно този, че нямаме законово удължаване на мандата на старите административни ръководители, а е записано, че старите административни ръководители въпреки изтичането на мандата, продължават да изпълняват функциите си, което означава едно единствено нещо, че по закон мандатът може да бъде продължен. Т.е. със законова уредба мандатът е допустимо да бъде продължен. Но тогава, когато нямаме законово удължаване на мандата, това вече се превръща в проблем. Затова държим на това разписване, че мандатът им се счита продължен до приключване на делата.
Искра Фидосова:
Колегите са направили консултации и няма проблем. Подлагам на гласуване параграфа, който не е номериран, но се отнася до чл. 69 в редакцията, която ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Шестима „въздържали се”.
Колеги, с това приключихме гласуването по пропуснати параграфи.
Продължаваме с § 82. Предложение на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин § 82 да отпадне. Работната група предлага да не подкрепяме отпадането на § 82.
Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители, което работната група предлага да го подкрепим.
Предложение на работната група за редакция на § 82 като редакция на комисията, която ви е раздадена. Редакцията е съобразена с приетите току-що текстове.
Желаещи за изказване?
Ще ви помоля да погледнете утре сутрин дадените ви текстове и ако откриете грешки, да се обадите, за да можем да ги оправим като редакция на комисията преди да приключим доклада за второ четене.
Има ли бележки по редакцията на чл. 204? Няма. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Казак и Метин за отпадане на § 82. който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Петима „въздържали се”. Без против.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за подкрепа принципно на текста на вносителя с редакцията, която е предложена. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Петима „въздържали се”. Без против.
§ 83. Предложение на н.пр. Казак и Метин, което е редакционно как да се казват атестационните комисии. Подкрепяме го по принцип по предложение на работната група.
Има предложение за редакция на § 83, която ви е предоставена.
По редакцията има ли бележки? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакция на § 83, като редакция на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 84 има предложение на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин изразът „атестационни те комисии” да отпадне. Работната група ни предлага да го подкрепим.
Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители „в чл. 205, ал. 1 думите „от атестирането” да се заменят с „по чл. 204а, ал. 3”, което работната група предлага да подкрепим.
Предложение от работната група за редакция на § 84, която предлага по принцип ад подкрепим текста на вносителя с редакцията, която ни е предложена и в която се съдържат двете предложения, които подкрепяме по принцип.
Който е „за” редакцията на § 84, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 85. Няма предложения. Има предложение от работната група за редакция на Комисията за § 85. Имате ли възражения по редакцията? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 86. Няма постъпили предложения. Подлагам на гласуване § 86 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 87. Няма постъпили предложения. Предложение на работната група за редакция на § 87. Моля ви обърнете внимание само на редакцията. Няма желаещи за изказване. Подлагам на гласуване редакцията на § 87. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 88. Предложение на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин
„В § 88 думите „Висшият съдебен съвет” се заменят с „Министърът на правосъдието”.
Предложението на работната група е да не подкрепяме това предложение и изцяло да се подкрепи текстът на вносителя..
Други предложения няма. Желаещи за изказване няма.
Който подкрепя предложението на н.пр. Казак и Метин, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Шестнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 88. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Двама „против”. Без въздържали се.
§ 89. Предложение на н.пр. Христо Бисеров § 89 да отпадне.
Предложенията на н.пр. Любен Корнезов и на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин също са за отпадане на § 89.
Който подкрепя тези предложения, моля да гласува. Петима „за”. Без против. Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 89. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Петима „против”. Без въздържали се.
По § 90 Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители.
Предложение на работната група за редакция на § 90.
Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Петима „против”. Без въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението по вносител и предложението за редакция на работната група, която се предлага като редакция на Комисията за § 90. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Петима „против”. Без въздържали се.
§ 91. Няма предложения. Който е „за” § 91 по вносител, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 92. Няма предложения. Който е „за” § 92 по вносител, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 93. Работната група ни предлага да отхвърлим предложението вносител. Подлагам на гласуване § 93 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Осемнадесет „въздържали се”.
По § 94 има предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители „ в чл. 242 ал. 2 и 3 да отпаднат.”
Предложение от работната група за редакция на § 94, която предлага да подкрепим предложението на н.пр. Анастасов. Който подкрепя редакцията на § 94, моля да гласува. Осемнадесет „за”. без против и въздържали се.
По § 95 няма предложения. Който е „за” § 95 по вносител, моля да гласува. Осемнадесет „за”. без против и въздържали се.
По § 96 има предложения на н.пр. Любен Корнезов и на Четин Казак и Митхат Метин § 96 да отпадне.
Работната група предлага да подкрепим предложенията.
Подлагам на гласуване § 96. Който е „за” отпадането на § 96, моля да гласува. Осемнадесет „за”. без против и въздържали се.
По § 97 няма предложения между първо и второ четене.
Има предложение за редакция, предложена от работната група.
Красимир Ципов:
Предложението е чисто техническо за обединяване на двата параграфа в един и съответно приемането на § 97 и отхвърлянето на § 98, тъй като е отразен на систематичното му място.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 97. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението да бъде отхвърлен § 98, тъй като е отразен на систематичното му място в § 97. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 99. Предложение да не се подкрепя текста на вносителя. Подлагам на гласуване отхвърлянето на § 99. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 100. Предложение на н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители „В § 100 т. 1 и 4 да отпаднат”.
Работната група предлага да бъде подкрепено предложението и предлага редакция на § 100, с която предлага да подкрепим по принцип текста на вносителя с редакцията, която ни е предложена.
Желаещи за изказване? Г-н Колев.
Георги Колев:
Лично аз считам, че съставът на Управителния съвет на Националния институт по правосъдие, както и по направеното предложение, трябва да бъде от председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и Главния прокурор, съответно министър на правосъдието и Главният инспектор по право, както и двама членове от състава на Висшия съдебен съвет, докато заемат тези длъжности. Мисля, че това е най-правилната редакция.
Мисля, че това е най-правилната редакция и доколкото все пак Националният институт по правосъдие е част и получава съответния бюджет от бюджета на съдебната власт, както и от Министерството на правосъдието. Това е редакцията, която би осигурила едно правилно функциониране.
В момента, при сега действащия модел, се получава едно известно разминаване. Там са въведени мандати, които хората, които ги заемат дори след изтичането на съответните мандати като членове на Висшия съдебен съвет, те продължават да изпълняват тези длъжности. Нищо не ги задължава за тяхното изменение. За мен това е единственият начин за организация на този Управител съвет.
Юлиана Колева:
В редакцията министър на правосъдието го няма.
Емил Радев:
Министърът на правосъдието си остава. Досегашната ал. 3 става ал. 4, която е „министърът на правосъдието е член по право на Управителния съвет от Министерството на правосъдието”.
Искра Фидосова:
По § 100 предложението за редакция имате ли бележки? Г-н Колев.
Георги Колев:
Нямам предложение. Считам, че това е правилната редакция. Единствено трябва да се вземе предвид, че при изтичане на съответния мандат на членовете на Висшия съдебен съвет, те би следвало да престанат да бъдат членове и на Управителния съвет на НИП. Но това би могло да се разреши с Преходна и заключителна разпоредба.
Искра Фидосова:
Нищо не разбрах.


Георги Колев:
Единствено трябва да се вземе предвид обстоятелството, че членовете на Управителния съвет, които са от изборната квота на Висшия съдебен съвет, т.е. двама членове на Управителния съвет, за тях би трябвало при изтичане на мандата им като членове на Висшия съдебен съвет, съответно да престанат да бъдат членове и на Управителния съвет на НИП.
Искра Фидосова:
В момента, в който загубят качеството си на член на Висшия съдебен съвет, да загубят и качеството си на член на Управителния съвет на НИП. Т.е. прекратяване на членството им като членове на Висшия съдебен съвет се прекратява и членството им в Управителния съвет на НИП и на тяхно място се прави избор на нови двама члена.
Георги Колев:
Това предложение го правя с оглед осигуряването на връзка между Висшия съдебен съвет и Управителния съвет на НИП.
Искра Фидосова:
Те са с различни мандати тримата големи и затова се налагат тези уточнения.
Георги Колев:
Определено са с различни мандати и най-вероятно ще има разминаване на мандатите на самия Съвет и мандата на Управителния съвет.
Проф. Анелия Мингова:
Аз съм съгласна с тази идея, защото действащият Висш съдебен съвет трябва да определя членовете на Управителния съвет. Обаче ако остане новата ал. 2 така, както е в редакцията, която се предлага за § 100, ще има проблем. Защото в ал. 2 мандатът на членовете на Управителния съвет е пет години с право на повторно избиране”. С други думи, ние трябва да предвидим, че мандатът е на Управителния съвет, а не на членовете. Тогава ще могат те да се ротират, като загубят качеството си на членове на Висшия съдебен съвет.
Емил Радев:
Много ви моля да видим тук и редакцията на § 101, където чл. 252а казва, че мандатът на член на Управителния съвет може д бъде прекратен предсрочно от представляващия орган и в т. 3 е записано: „когато бъде освободен като член на Висшия съдебен съвет – за представителите на Висшия съдебен съвет.”
С две думи, тази хипотеза я има и е уредена, като предсрочно прекратяване на мандата. С това решаваме казуса.
Искра Фидосова:
Гласуваме § 100. Който подкрепя предложената редакция за § 100, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Петима „въздържали се”.

§ 101. Няма предложения. Изяснихме го.
Подлагам на гласуване § 101 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Петима „въздържали се”. Без против.
По § 102. Няма предложения. Желаещи за изказване? Г-н Радев.
Емил Радев:
Предлагам в ал. 2 на чл. 255 думите „от две трети” да се заменят с „повече от половината” от членовете му.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Г-н Радев.
Емил Радев:
Оттеглям предложението си за промяна в ал. 2 на чл. 255.
Искра Фидосова:
По § 102 и § 103 няма други предложения. Подлагам на гласуване § 102 и § 103 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”.”. Без против и въздържали се.
§ 104. Предложение на н.пр. Христо Бисеров да отпадне § 104.
Предложението на работната група е също да отпадне текста на вносителя по § 104. Който е „за” предложението на н.пр. Христо Бисеров да отпадне § 104, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Юлиана Колева:
В сега действащия текст на чл. 258 срокът за обучение е 6 месеца.
Искра Фидосова:
Ние подкрепихме отпадането.
Юлиана Колева:
Когато текстът на вносителя отпадне, няма да остане това предложение за деветмесечно обучение, а ще остане 6 месеца. Моето предложение е това обучение да остане на девет месеца така, както е предвидено в проекта.
Искра Фидосова:
Като предложение на Комисията ние го гласуваме 18 „за” отпадане. Редакция на Комисията в чл. 258, ал. 2 курсът за обучение по ал. 1 е девет месеца. Т.е. цифрата „6” да се замени с „9”.
Жанета Петрова:
Тези 9 месеца са свързани с другите промени, които предлагаме, а те не се приемат.
Искра Фидосова:
Обучението дали ще е 6 или 9 няма нищо общо с това дали ще се изпитва на едното място или на другото.



Жанета Петрова:
Има значение, защото в нашия случай местата не се заемат, докато не минете през обучението. В момента ви назначават и отивате да ви обучават. Местата си стоят празни.
Искра Фидосова:
Аз това го разбрах. Само че не това, което Вие казвате, пише в закона.
Жанета Петрова:
Това трябва да се обсъди.
Юлиана Колева:
Оттеглям предложението си.
Искра Фидосова:
§ 105. Предложение на н.пр. Христо Бисеров § 105 да отпадне.
§ 106 Също предложение на н.пр. Христо Бисеров § 106 да отпадне.
Работната група предлага да подкрепим предложението на н.пр. Христо Бисеров за отпадането на § 105 и § 106. Който е „за” отпадането на § 105 и § 106 по вносител, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 107 предложение н.пр. Христо Бисеров „да отпадне в § 107 новата редакция на чл. 262, ал. 1.”
Работната група ни предлага да подкрепим по принцип текста на вносителя. Предлага редакция, като предлага и подкрепа на предложението на Бисеров.
Раздадено ви е и предложение за редакция. Имате ли бележки по редакцията. Г-жа Петрова.
Жанета Петрова:
Няма смисъл да остане и останалото, ако приемате предложението на г-н Бисеров за отпадане на ал. 1.
Искра Фидосова:
Колеги, говорим за § 107 по вносител. Остават ли ал. 2 и ал. 3 с редакция или не трябва да останат.
Проф. Анелия Мингова:
Г-жо Фидосова, само в ал. 1 има предложение за промяна. Другото е същото.
Жанета Петрова:
Г-жо Фидосова, освен ако повече ви харесва нашата редакция, защото този въпрос се третира е в действащия закон на чл. 262, ал. 2 и 3. Т.е. няма принципно различие между нашата ал. 2 и 3 и ал. 2 и ал. 3 на действащия текст. Въпросът е, че ако ви харесва повече нашата редакция, нека да останат. Принципни, концептуални различия няма.
Искра Фидосова:
За ал. 3 остава текстът по вносител. А ал. 1 и 2 отпадат.
Подкрепяме по принцип н.пр. Христо Бисеров, тъй като запазваме ал. 3 по редакцията на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 108. Няма предложения. Който е „за” § 108 по вносител, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 109. Предложения на н.пр. Христо Бисеров и на н.пр. Любен Корнезов да отпадне § 109. Предложението на работната група е също да отпадне § 109. Който е „за” отпадането на § 109, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се
§ 110. Предложения на н.пр. Христо Бисеров и на н.пр. Любен Корнезов да отпадне § 110. Работната група също предлага да отпадне § 110. Който е „за” отпадането на § 110, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се
§ 111. Предложения на н.пр. Христо Бисеров и на н.пр. Любен Корнезов да отпадне § 111. Работната група също предлага да отпадне § 111. Който е „за” отпадането на § 111, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се
§ 112. Предложения на н. пр. Христо Бисеров, и на н.пр. Любен Корнезов, и на работната група да отпадне § 112. Който е „за” отпадането на § 112, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се
§ 113. Предложение на н.пр. Христо Бисеров
„В края на ал. 2 на чл. 269 се добавя „или лицето изтърпява дисциплинарно наказание лишаване от право да упражнява адвокатска професия.”
Желаещи за изказване? Г-жа Петрова.
Жанета Петрова:
В § 113 вижте нашия текст:
„(2) Алинея 1 не се прилага, когато на лицето е било наложено дисциплинарно наказание уволнение” и той предлага да се допълни „или лицето изтърпява дисциплинарно наказание лишаване от право да упражнява адвокатска професия.”
Юлиана Колева:
Вижте чл. 269, текстът, който се предлага да стане ал. 1.
„(1) В случай, че е налице единствен кандидат, който е работил като държавен съдебен изпълнител повече от 5 години, той се назначава на длъжност без конкурс.”
Жанета Петрова:
И г-н Бисеров счита, че ако лицето, тъй като явно има и адвокати, които кандидатстват за тези длъжности, той предлага това облекчение, тази привилегия да не се прилага, ако адвокатът е бил лишен от право да упражнява адвокатска професия. Това е неговото допълнение.


Искра Фидосова:
Тук идеята е след като е изпълнявал тази длъжност и само, ако му е наложено наказание като изпълняващ тази длъжност такова дисциплинарно наказание. Той може да е осъден за ПТП или ?! Т.е. трябва да подкрепим вашето предложение.
Колеги, гласуваме.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване текста на § 113 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за” . Без против. Петима „въздържали се”.
§ 114. Предложения на н.пр. н. пр. Христо Бисеров, и на н.пр. Любен Корнезов § 114 да отпадне. Работната група предлага също § 114 да отпадне. Подлагам на гласуване отпадането на § 114. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 115. Предложения на н. пр. Христо Бисеров, и на н.пр. Любен Корнезов § 115 да отпадне. Работната група също предлага § 115 да отпадне. Който е „за” отпадането на § 115, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 116. Също предложения на н. пр. Христо Бисеров, и на н.пр. Любен Корнезов и на работната група § 116 да отпадне. Който е „за” отпадането на § 116, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 117, § 118, § 119, § 120, § 121, § 122, § 123, и § 124 н.пр. Христо Бисеров и Любен Корнезов и работната група предлагат да отпаднат. Който е „за” отпадането на тези параграфи, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 125. Предложение на н.пр. Христо Бисеров.
Други предложения няма. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против няма. Тринадесет„въздържали се”.
Който е „за” § 125 по вносител, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против „петима”, „въздържали се” няма.
Н.пр. Христо Бисеров и Любен Корнезов и работната група предлагат да отпаднат § 126, § 127, § 128, § 129, § 130 и § 131. Който е „за” отпадането на тези параграфи от § 126 до 131 включително, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Комисията предлага да се създаде нов § 131а.
§ 131а. В чл. 297, ал. 5 думите „следствена служба” се заменят със „следствен отдел”.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се за създаването на нов § 131а с редакцията, която е предложена.
§ 132. Предложения на н.пр. Бисеров и Корнезов за отпадане на § 132.
Предложение за редакция от работната група на § 132, която ни предлага да подкрепим по принцип текста на вносителя с тази редакция, която ви е предложена.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Бисеров и Корнезов за отпадане на § 132. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Който е „за” редакцията на § 132, като редакция на Комисията, моля да гласува. . Тринадесет „за”. Без против. Петима „въздържали се”.
По § 133, § 134 има предложения на н.пр. Христо Бисеров и Любен Корнезов за отпадане. Предложение на работната група също за отпадане на § 133, § 134. Който е за отпадането, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 135 се подкрепя по вносител. Предлага се редакция във връзка с наименованието на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Който е „за” § 135 по вносител с промяна в наименованието на Кодекса, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 136. Предложение на н.пр. Христо Бисеров
„В § 136 да отпадне промяната на чл. 311, ал. 3.”
Предложение на н.пр. Любен Корнезов.
„§ 136, в чл. 311, т. 3 да отпадне.”
Желаещи за изказване? Г-жа Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
За чл. 311 аз бях дала едно предложение. За какво става дума.
Така, както е предвидено в чл. 311 излиза, че поначало Висшият съдебен съвет може да налага всички видове наказания. Тук се преплитат правомощия с тези на административните ръководители за по-леките.
Ние подкрепяме това, но не по принцип, защото всички административни ръководители няма да предпочитат да налагат наказания и ще изпращат всичко при нас. Идеята беше друга. Когато дойде предложение за по-тежко наказание, но ние преценим, че трябва да се наложи по-леко, да не го връщаме по компетентност на административния ръководител, защото той може и да се отклони от това, а ние да слезем на по-ниското наказание.
Затова предлагаме чл. 311 да си остане стария текст, а тази идея да се отрази в една корекция на чл. 320.
Т.е. този параграф отпада. Защото идеята Висшият съдебен съвет да може да налага и тези наказания, просто преместваме уредбата на друго място. Това е в рамките на законопроекта. Ние нямаме спор по този въпрос.
Затова предлагаме да се създаде нов параграф, като вие вижте кой е номерът на параграфа, а § 136 да отпадне, защото той не внася никаква промяна и по вашата редакция.
Красимир Ципов:
Подкрепяме по принцип предложенията на колегите Бисеров и Корнезов и предлагаме да бъде отхвърлен параграфът.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване § 136, като подкрепяме предложението на н.пр. Христо Бисеров и Любен Корнезов и отхвърлянето на § 136. Който е „за” отхвърлянето на § 136, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 137. Предложението на работната група е да бъде отхвърлен § 137. Който е „за” отхвърлянето на § 137, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 138. Предложение на н.пр. Любен Корнезов за отпадане.
Предложение на работната група § 138. Който подкрепя отпадането на § 138, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 139. Предложение на н.пр. Любен Корнезов. Работната група предлага да го подкрепим по принцип.
Красимир Ципов:
Да бъде отхвърлен параграфа по вносител, тъй като корекцията е свързана само с държавния съдебен изпълнител и съдията по вписванията.
Искра Фидосова:
Решението на Комисията по § 139 е 18 „за” отпадането на § 139, като по принцип подкрепяме предложението на н.пр. Любен Корнезов.
Предлага се § 139 нов. Г-жа Мингова ще предложи редакция.
Проф. Анелия Мингова:
В ал. 3 на чл. 320 накрая на изречението, вместо точка се поставя запетая и се добавя „включително наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2.”
В чл. 320, ал. 3 се изменя така:
„Накрая се поставя запетая и се добавя „включително наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2.”
Стефан Петров:
Когато ни се изпрати предложение за тежки наказания, да можем ад налагаме и леки наказания, като решим, че не е толкова сериозно нарушението, за да не връщаме преписките на административните ръководители.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател, редакцията трябва да бъде следната:
„Нов § 139. В чл. 320, ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „включително наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2.”
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване направено предложение за редакция на нов § 139. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Без против. Петима „въздържали се”.
§ 140. Н.пр. Бисеров и Корнезов предлагат да отпадне. Работната група предлага също да бъде отхвърлен.
По § 141 предложенията са същите.
Подлагам на гласуване отпадането на § 140 и § 141 Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за” отхвърлянето на § 140 и § 141.
По § 142 има предложение на н.пр. Христо Бисеров в § 142 да отпадне изразът „На държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията”.
Предложение на н.пр. Любен Корнезов § 142 да отпадне.
Работната група предлага да подкрепим по принцип предложението на г-н Бисеров, на г-н Корнезов изцяло и предлага да бъде отхвърлен § 142.
Който подкрепя отхвърлянето на § 142, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се за отпадането на § 142.
§ 143. Предложения на н.пр. Христо Бисеров, на н.пр. Любен Корнезов и на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин за отпадане на § 143.
Предложението на работната група е да подкрепим вносителя по § 143.
Желаещи за изказване няма.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители за отпадане на § 143. Който е „за” отпадането на § 143, моля да гласува. Петима „за”. Без против. Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 143 по вносител. Който е „за”. моля да гласува. Тринадесет „за”. Без против. Петима „въздържали се”.
§ 144. Предложения на н.пр. Любен Корнезов и на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин за отпадане на § 144, т. 2.
Работната група предлага да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 144 и предлага редакция, която ви е раздадена. Предлага да не подкрепяме предложенията на Корнезов и на Казак и Метин.
Редакцията е само в ал. 3.
Проф. Анелия Мингова:
Защо е изваден от предложението на вносителя администрацията на Националния институт на правосъдието. Това е предложението на вносителя и аз питам това ли не подкрепяте.
Красимир Ципов:
На работната група коментирахме, че няма как да се приравнят служителите на администрацията на НИП на съдебни служители. Т.е. обявяването им за съдебни служители.
Искра Фидосова:
Какво общо имат служителите на Института със съдебните служители.



Проф. Анелия Мингова:
Понеже обучават магистрати. Те са магистрати и понеже обучават магистрати, последващо обучават магистрати и преподавателите са магистрати командировани, някак си тази администрация виси. (Служители като всички други.) Тогава в Инспектората, където няма магистрати, са приравнени администрацията им със съдебни служители. Аз мисля, че поне това е била логиката на вносителя затова питам. Те са някакви 30 човека, къде висят.
Искра Фидосова:
Преминаваме към гласуване на § 144.
Първо подлагам на гласуване предложенията на н.пр. Любен Корнезов и на Четин Казак и Митхат Метин § 144, т. 2 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 144 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петима „въздържали се”.
§ 145. Няма предложения. Който е „за” § 145 по вносител, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 146. Няма предложения. Който е „за” § 146 по вносител, моля да гласува. Шестнадесет „за”, без против и двама „въздържали се”.
§ 147. Предложението на работната група е да подкрепим по вносител с редакция, която ви е раздадена.
Желаещи за изказване. Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател, въз основа на предложението на вносителя, ви предлагаме да не подкрепяме отмяната на ал. 6. Т.е. да приравним възнаграждението на главния секретар на възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.
Проф. Анелия Мингова:
Да отпадне отмяната на ал. 6.
Красимир Ципов:
Редакцията на бъде:
„1. В ал. 6 думите „в размер 80 на сто от” се заменят с „на”.
Георги Колев:
Нека не забравяме, че тук става въпрос за ограничен кръг от хора, а именно трима човека общо. Това са главните секретари в момента. Мисля, че не е толкова от съществено значение дали ще бъде 80 на сто или равно на съдия във Върховния касационен съд.
Подкрепям изцяло създаването на ал. 10, т.е. приравняването на съответния стаж – стаж по чл. 164, ал. 1 -7, което за мен е по-важният текст.

Красимир Ципов:
Оттеглям предложението си за промяна в ал. 6, а както е редакцията на Комисията по § 147.
Искра Фидосова:
Т.е. остава си действащия текст на ал. 6.
По § 148 подкрепяме по принцип текста на вносителя, с редакция, като в редакцията т. 1 по вносител отпада. Остава действащата ал. 6.
Подлагам на гласуване § 147 и § 148. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Без против. Петима „въздържали се”.
По § 149. Комисията не подкрепя текста на вносителя.
Красимир Ципов:
Тук също не трябва да подкрепяме текста на вносителя.
Искра Фидосова:
Комисията не подкрепя теста на вносителя и предлага следната редакция за § 149.
„В чл. 357.
1. Създава се нова ал. 10.
(10) Времето, прослужено като главен секретар на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на Главния прокурор се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-7.”
Красимир Ципов:
Ако лицето, което заема тази длъжност и не е юрист, естествено че няма да му се зачита стажът.
Георги Колев:
То е невъзможно. Няма как да стане. Но ако то е юрист, и това е включено в длъжностната характеристика, която се изисква,
Проф. Анелия Мингова:
Ако той впоследствие завърши право и стане юрист, ще му се прибавят ли тези 5-10 години, когато е бил секретар и ще иска да ходи веднага в рангове нагоре без стаж.
Георги Колев:
Според мен той трябва да е задължително юрист.
Искра Фидосова:
Това трябва да се каже. Аз съм затова да им се признава за стаж, защото те работят в магистратска институция и то върховна. Няма логика да не им се признава. Не можем да казваме, че секретарката и деловодителката и съдебен служител в НИП, а тези на този пост да не им се признава за юридически, но трябва да се каже подробно за тези, които са юристи и да се включи главния секретар на Висшия съдебен съвет.
Друг е въпросът, че всички главни секретари трябва да са юристи и аз така си го представям. Не юрист в такава институция не го възприемам. Какво прави там? През главния секретар минават всички работи на институцията.
Георги Колев:
Редакцията на чл. 356 каква е за главния секретар на Инспектората. Въведено е едно изискване за главен секретар може да бъде назначено лице, което отговаря на изискването на чл. 164, ал. 2. Т.е. препращането е към изискването за назначаване съответно на съдия, прокурор, следовател.
Предлагам абсолютно аналогична редакция да се въведе и за главен секретар на
Искра Фидосова:
Г-н Колев, освен напрежение между трите национални власти, не трябва да има и при вас.
Стефан Петров:
Задължително главният секретар във Висшия съдебен съвет е юрист.
Искра Фидосова:
Няма логика на Висшия съдебен съвет на главния секретар да се признава за стаж, а на ВКС и на ВАС да не се признава.
Георги Колев:
След като може да бъде въведено задължително изискване за главен секретар на Инспектората да отговаря на тези изисквания, не виждам каква е пречката да бъде въведено такова изискване и за останалите.
Искра Фидосова:
Трябва да се изчисти този текст, да се редактира и да става ясно за какво иде реч. Това е задача за утре.
Георги Колев:
Предлагам да се оформи отделна алинея в чл. 357 за главни секретари при Върховния касационен съд и Върховния административен съд се назначава лице, което отговаря на изискванията по чл. 164, ал. 2., без да се посочва за главния секретар на Главна прокуратура.
Искра Фидосова:
Всъщност г-н Колев предлага да изпишем само за ВКС и за ВАС, защото при Главния прокурор има не юрист.
Т.е. имаме два варианта. Единият вариант е да създадем изискване да са юристи и да е ясно, че им се признава за юридически. Другият е да кажем, че се признава за юридически стаж на тези, които са юристи по образование.
Отлагаме гласуването по § 149 за утре след като получим редакция.
Продължаваме с § 150. Няма постъпило предложение.
Има предложение за редакция от работната група.
Желаещи за изказване няма. Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 150, като подкрепяме по принцип вносителя. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 151. Комисията предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 150. Който подкрепя отхвърлянето на § 151, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение на н.пр. Христо Бисеров за нов § 151а.
Желаещи за изказване? Г-н Петров.
Стефан Петров:
Аз ще ви помоля да подкрепите това предложение на г-н Бисеров и ще ви кажа аргументи за това.
Знаете, че тази седмица Министерският съвет взе решение догодина от преходния остатък по бюджета на съдебната власт да се дадат пари за Софийския районен съд. Няма как технически и нормативно това да бъде направено, ако остане сегашната редакция. Затова така както е предложено в бюджета на съдебната власт да се включи и преходния остатък, по-нормално ще е и то така беше. Но последното изменение на Закона за съдебната власт се промени и даже ние не можахме да разберем защо го промениха.
Искра Фидосова:
Сега няма как да го приемем, защото вече сме приели бюджета за 2011 г. След Нова година да се поиска становище от г-жа Менда Стоянова и ако кажат о’кей, внасяме го от името на народни представители.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Без против и Шестнадесет „въздържали се”.
По § 152. Има предложение на н.пр. Красимир Ципов § 152 да отпадне.
Работната група предлага да подкрепим предложението на н.пр. Красимир Ципов. Който е „за”, отпадане на § 152, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Искра Фидосова:
Подкрепяме вносителя по принцип за § 153 и предложението за редакция, направено от работната група.
Желаещи за изказване по редакцията на работната група за § 153. Г-жа Петрова.
Жанета Петрова:
На какво основание се предлага хора, които са служители на министъра на правосъдието, да имат възнаграждение по-голямо от това на самия министър. Ние затова го коригираме, защото смятаме, че няма основание за такова възнаграждение. Нямаше постоянен Висш съдебен съвет и нямаше инспекторат към Висшия съдебен съвет. Но сега има независима съдебна власт. Инспекторатът по Закона за съдебната власт не е към съдебната власт, за да имат заплати на съдебната власт.
Искра Фидосова:
Предлага се следната редакция на ал. 4, различна от редакцията на работната група:
„(4) Възнаграждението на главния инспектор е равно на възнаграждението на съдия в окръжен съд, а на инспекторите – на възнаграждението на съдия в районен съд.”
Така ли трябва да стане?
Проф. Анелия Мингова:
Аз мисля, че е правилна логиката на вносителя, защото те (този инспекторат) нямат вече функции по отношение на магистратите. Те са държавни служители или служители по трудово правоотношение вероятно. По трудово са. Те не са съдебни служители. Няма никакво основание възнаграждението да бъде формулирано по начин, по който на съдебните служители се приравнява към магистратска заплата. Редно е те да вървят по единния класификатор на служителите в администрацията – такива, каквито са или по Закона за държавния служител или по Кодекса на труда.
Искра Фидосова:
Ако правилно разбрах това, което ми казахте току-що, съдебният служител преди малко се реши, включително секретарката в НИП и деловодителката ще получават по-голямо възнаграждение от инспектора. Това ли ми казвате сега?
Проф. Анелия Мингова:
Г-жо Фидосова, това са други инспектори. Това не са инспекторите към инспектората на съдебната власт.
Искра Фидосова:
Ясно ми е. Обаче преди малко се каза, че секретарката в института, която пише в тетрадката кой ще дойде днес на среща при шефа и деловодителката ще получават по-голяма заплата от този, на който му се признава за юридически стаж и проверява нотариуси, съди по вписванията, съдии и изпълнители. Това ли ми казвате в момента. Защото това не го приемам, ако това ми казвате. Секретарката ще взима повече от юриста.
Проф. Анелия Мингова:
Не, тя не взема повече. Ние не говорим за заплата на секретар.
Искра Фидосова:
Аз не виждам основание съдебният служител да получава повече, който като капак на всичко не е и юрист, да получава повече от този, който е юрист.
Емил Радев:
Как ще намерите човек, към който имате изисквания за 12 годишен юридически стаж и ще остане на такава заплата.
Жанета Петрова:
Аз съм дошла с три пъти по-малка заплата от тези служители.
Искра Фидосова:
Ако си имате някакво лично отношение, ние не трябва да променяме закона заради лична омраза към някого.

Жанета Петрова:
Аз исках само да обясня, че този инспекторат няма отношение със съдебната власт. И това приравняване само на един вид служители, няма основание. Няма логика тези служители на взимат заплати на съдебната власт, а министърът на правосъдието да взима заплата на изпълнителната власт. Логиката на пренасяне на система на заплащане, което съществува за съдебната власт в изпълнителната власт не е логика. Нашите заплати са структурирани по друг ред. Иначе кой колко да получава е голям дебат за това колко справедливо са разпределени заплатите в държавата според функциите. Това е друг дебат, който може би един ден ще водим. Тук въпросът е за логиката, защото функциите вече са отпаднали.
Искра Фидосова:
Аз не знам по Конституция придобити права дали можем ад ги пипаме. Както с отпуските?!. Тук нещата не са така, както ми ги описвате. Аз съм съгласна, че министърът трябва да взима повече. Но това тук ми прилича точно като на казуса с отпуските. Придобити права.
Жанета Петрова:
Нашият бюджет се избушва. Така е и в Агенцията по вписванията. С мен се карат защо аз не съм им дала 10%, защото увеличението е направено в съдебната власт. Но те не са магистрати. Бюджетът ни „отива на кино”. Аз не мога да ги дам тези пари.
Искра Фидосова:
Това не трябва да се оправя тук. Да си го оправят в бюджета.
Жанета Петрова:
Аз не виждам причина тези хора да получават различно възнаграждение от останалите. Става дума за 15 човека. Защо трябва да премираме тези хора. Каква функция по-голяма и повече изпълняват от другите служители на министерството. Аз не виждам правно основание да могат да претендират за други заплати. Препратката към съдебната система е неуместна. Не може в изпълнителната власт на някой да му прикачим заплата, която се отнася за съдебната власт. Няма логика.
Ние казахме нашите аргументи. Не виждаме причина системата на заплащане да е друга.
Искра Фидосова:
Г-жо Петрова, не е справедливо. Права сте. Обаче ние сме законодатели и затова, че някой се чувства обиден или не е справедливо, не можем само затова да променим закона. Има принципи. След като ще променяме едното, трябва да променим и правомощията. Аз така го разбирам. Ние сме законодатели. Ние не правим промени в закона за конкретен човек и не бива да го правим това. Аз дотук не чух един аргумент в защита на това, което предлагате, като правен аргумент. Оставете справедливостта.

Реплика:
Искам да попитам има ли право да с намали заплатата в момента, защото дискутираме нещо, за което нямаме такова право. След като сменим длъжностната характеристика на дадено лице, мисля че няма право да се намали заплатата. Заплатата само може да се увеличава, без да му се сменя длъжностната характеристика. Така че ако се направи нова длъжностна характеристика и оттам да се направи нова преценка на заплащането. Може би това е логиката.
Жанета Петрова:
Законът е за съдебната власт, а не за инспектората към министъра на правосъдието.
Емил Радев:
Как се формират заплатите на съдиите по вписванията и на държавните съдебни изпълнители?
Жанета Петрова:
Техните заплати са били в бюджета на съдебната власт, г-н Радев. Затова аз предложих промяна, която вие не приехте. Защото парите на съдиите по вписванията и на държавните съдебни изпълнители са в бюджета на съдебната власт.
Така че ние направихме някакъв опит да внесем логика в начина, по който е съставена системата. Това обяснява заплатите. Каквото решите, направете го.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Красимир Ципов § 153 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Разбирам че има проблем, но справедливостта не е основание за нас да правим промяна.
В случая не се отнемат контролните функции, а се казва, че ще получава 1/3. Разбирам, че не е справедливо, но те не са прави. Ние сме законодатели, а не сме нито от социални грижи, нито от КНСБ.
Жанета Петрова:
Ако питате мен, те въобще нямат място в Закона за съдебната власт.
Искра Фидосова:
Това е друга тема. Изкарвате ги от закона. Точно това ви казваме, г-жо Петрова. Вие това не сте го направили. Ако предложите, че тези хора някъде се преструктурират, нещо става. Да. Ако предлага промяна във функциите и правомощията, да, но вие предлагате само едното. За мен това е нарушение.
Жанета Петрова:
В § 181 сме предложили такава промяна на статута, за да сме последователни.

Искра Фидосова:
§ 154. Предложение на н.пр. Красимир Ципов за отпадане на § 154. подкрепяме предложението за отпадане на § 154 с осемнадесет гласа „за”. без против и въздържали се.
§ 155. Предложение на н.пр. Христо Бисеров § 155 да отпадне.
Желаещи за изказване. Г-н петров, заповядайте.
Стефан Петров:
Становището на Висшия съдебен съвет е да отпадне този параграф, като мотивите ни са, че в момента действащата разпоредба е много по-добра. Съдебните сгради са собственост на Министерството на правосъдието. Сега се предлага произтичащите от собствеността на имотите някои от задълженията на Министерството на правосъдието да не се поемат от тях, като данъците, например. Не мога да разбера логиката защо. Всички задължения спрямо недвижимите имоти си следват собственика. Не може, примерно, Висшият съдебен съвет без да е собственик на сградата, той да плаща данъците. Не знам каква е била логиката на вносителя.
Жанета Петрова:
Ние питахме НАП. Имаме пълна подкрепа, защото има съответен текст, който казва. НАП събира данъците и Министерството на финансите също не е против. Положително е становището на Министерството на финансите, но не мога в момента да ви го дам, защото не го нося.
Има текст в действащия закон, който казва, че когато друго лице, различно от собственика ползва сградата, ползвателят заплаща данъка. И нашата разпоредба е съобразена с този текст на закона, който съществува от много време. Положително е становището на Министерството на финансите. В смисъл те не са видели противоречие. Както решите. Имаме отделно писмо по въпроса, но в момента не мога да го дам, защото не го нося.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров за отпадане на § 155 и предложението на работната група § 155 да бъде отхвърлен. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 156. Няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 156. Желаещи за изказване няма. Подлагам на гласуване § 156 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 157. Предложение на н.пр. Христо Бисеров § 157 да отпадне.
Който подкрепя предложението на г-н Бисеров, моля да гласува. Трима „за”. Без против. Петнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 157 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против. Трима „въздържали се”.
§ 158. Предложение на н.пр. Любен Корнезов § 158 да отпадне.
Други предложения няма. Подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 158. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Без против. Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 158 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Без против. Петима „въздържали се”.
§ 159. Няма предложения. Подкрепяме по вносител. Желаещи за изказване няма. Който подкрепя текста на § 159 по вносител, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 160. Предложение на н.пр. Любен Корнезов § 160 да отпадне.
Предложението е да подкрепим § 160 по вносител.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 160. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Без против. Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 160 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Без против. Петима „въздържали се”.
По § 161 имате раздадена редакцията на работната група. Моля да гласуваме § 161. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 162 няма предложения. Който подкрепя § 162 по вносител, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
„Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 163. Предложения на н.пр. Христо Бисеров, на Любен Корнезов и на Четин Казак и Митхат Метин за отпадане на § 163.
Работната група предлага да подкрепим вносителя за § 163.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители за отпадането на § 163. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Без против. Тринадесет „въздържали се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 163. който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Без против. Петима „въздържали се.
§ 164. Предложения на н.пр. Христо Бисеров, Любен Корнезов и на Четин Казак и на Митхат Метин § 164 да отпадне.
Желаещи за изказване по § 164. Г-жа Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Първо, всички тези срокове трябва да започнат да текат от влизане в сила на наредбата, която вие предвиждате в § 73. Не могат да текат срокове за избор и назначаване преди тази наредба, която определя начина, да влезе в сила. Тази наредба ние трябва дая изработим, но затова е нужно време. Може би месец-два ще ни трябва време за изготвянето й. Досега за такива наредби сроковете са били или шест месеца или три месеца. Това е подзаконов нормативен акт и не можем толкова лесно да го приемем. След влизането на наредбата в сила оттам могат да стартират сроковете. 45 дни минимум е срокът за избор на административен ръководител. И след като административният ръководител бъде избран, оттам може да стартира процедурата за съдии.
Наредба за провеждане на конкурса.
Искра Фидосова:
Какво толкова има да се пише. Ще се напише за три дена. Какво е това два месеца за писане на наредба. Ние кодекса написахме за толкова, а вие ще правите наредба за два месеца.
Проф. Анелия Мингова:
Тя може да се напише за три дена, но трябва да се приеме с решение и да се обнародва в Държавен вестник.
Искра Фидосова:
Като се напише за три дена, на другата седмица ще се приеме и ще се обнародва. Кой трябва да напише тази наредба.
Проф. Анелия Мингова:
Висшият съдебен съвет трябва да я напише.
Също така е предвидено обнародването на конкурса в Държавен вестник. Обнародването в Държавен вестник зависи от Държавен вестник.
Искра Фидосова:
Държавен вестник е при нас и ще се обнародва бързо.
Проф. Анелия Мингова:
Добре, очакваме съдействие. След това самото подаване на документи и проверка относно допустимост трае две седмици самото подаване на документите минимум и проверката след това. Защото примерно кандидатите трябва да отговарят на някакви условия за допустимост.
Искра Фидосова:
Решение за обявяване на свободната длъжност и обнародване. Какво има да се взима това решение. Примерно, т. 1 на заседание на Висшия съдебен съвет е взимането на решение да се обявят. Всички тези длъжности са свободни. Защо ви са необходими 20 дни. Държавен вестник за обнародване са два дена. Срокът за подаване на документи, примерно, като избирахте г-н Колев, колко беше срокът.
Проф. Анелия Мингова:
Срокът е 14 дена. Те са фиксирани. Така е заложено в закона.
Искра Фидосова:
Колеги, да гласуваме.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители за отпадане на § 164. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”, без против, тринадесет „въздържали се”.
Работната група предлага да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 164 и предлага редакция. Който е за редакцията на комисията по § 164, моля да гласува. Тринадесет „за”. Без против. Петима „въздържали се”.
§ 165. Предложения на н.пр. Христо Бисеров, Любен Корнезов и на Четин Казак и на Митхат Метин § 165 да отпадне. Който подкрепя предложенията на народните представители за отпадане на § 165, моля да гласува. Петима „за”. Без против. Тринадесет „въздържали се”.
Комисията подкрепя § 165 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Петима „въздържали се”. Без против.
§ 166. Предложения на н.пр. Христо Бисеров, Любен Корнезов и на Четин Казак и на Митхат Метин § 166 да отпадне. Който подкрепя предложенията на народните представители за отпадане на § 166, моля да гласува. Петима „за”. Без против. Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 166 по вносител с редакцията на комисията, която ви е предоставена. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Петима „въздържали се”. Без против
§ 167 Предложения на н.пр. Христо Бисеров, Любен Корнезов и на Четин Казак и на Митхат Метин § 167 да отпадне. Който подкрепя предложенията на народните представители за отпадане на § 167, моля да гласува. Петима „за”. Без против. Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 167 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Петима „въздържали се”. Без против
По § 168 няма предложения. Подлагам на гласуване § 168 по вносител. Който е „за” моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 169 няма предложения. Предложение на работната група за подкрепа текста на вносителя за § 169. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”, без против и петима „въздържали се”.
По § 170. Няма предложения. Подлагам на гласуване § 170 по вносител с редакцията на Комисията, която ви е раздадена. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 171. Няма предложения. Желаещи за изказване?
Жанета Петрова:
Това е за по-високия ранг на съдиите. Т.е. да не се отнема нещо, което вече е придобито. За съдиите в София и извън София. Проблемът е, че това стимулиране, което в момента се дава по силата на ранг по-висок от полагащия се, по нашия проект се предлага да се замести с възнаграждение. Затова казваме, че придобитите от тях права се запазват.
Искра Фидосова:
§ 171 не се подкрепя от Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Тринадесет „против”. Петима „въздържали се”.
§ 172. Предложение на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин § 172 да отпадне.
Предложението на вносителя е за тримесечен срок. 14-дневен срок стига ли ви?
Красимир Ципов:
Какъв е проблемът да се приеме по вносител.
Искра Фидосова:
Проблемът е, че три месеца ще пишат наредба. Ще стане месец април, докато влезе това в сила. След това ще започнат да текат сроковете и специализираният съд ще стане на другата Коледа. А тази наредба се пише за три дена.
14-дневният срок устройва ли ви?
Проф. Анелия Мингова:
Ние можем да се справим с по-ранния срок. Но нека да го има. Ще се опитаме по най-бързия начин.
Искра Фидосова:
Докато го приемем, докато излезе указа, докато се обнародва, може да има честитка от президента. Вие сядате и пишете наредбата.
Красимир Ципов:
Предлагам едномесечен срок.
Искра Фидосова:
Не. Аз съм за 14 дневен срок. Те ще имат едномесечен докато излезе в Държавен вестник. И като прибавим още 14 става 45 дни. Не отстъпвам – 14 дневен срок.
Жанета Петрова:
Това е за наши наредби. Това е различен конкурс от този, за който искате да предоставите съкратени срокове за изготвяне на наредба. Нека да не ви обърква това. Ако искате за тази наредба вие може да определите друг срок. Но няма нужда да пресираме Висшия съдебен съвет да приема тези наредби, които се отнасят за общите конкурси и за определяне на степента на натовареността и за атестиране в 14-дневен срок. Няма такава необходимост. Т.е. вие може да приемете нашите предложения, ако Висшият съдебен съвет счита, че тримесечният срок е достатъчен и да предложите друг текст специално за наредбата за специализирания съд. Защото тя ще бъде наредба, която за момента ще уреди положението.
С наредбата ad hoc вие трябва да създадете една нова структура. Затова трябва да разпишете конкретни правила сега.
Искра Фидосова:
Наредбата по § 73 е за всички. Не е само за специализирания съд.
Съгласявам се за едномесечен срок. Съгласни ли сте?
Гласуваме. Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин § 172 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Без против. Тринадесет „въздържали се”.
Подкрепяме § 172 по вносител с редакция за едномесечни срокове по ал. 1 и ал. 2. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”, без против и петима „въздържали се”.
§ 173. Няма предложения. Предложение на работната група за редакция. Който подкрепя редакцията на Комисията по § 173, моля да гласува. Тринадесет „за”. Без против. Петима „въздържали се”.
§ 174. Предложение на н.пр. Четин казак и Митхат Метин в § 174, ал. 2 да отпадне.
Предложение на н.пр. Анастас Анастасови и група народни представители § 174 да отпадне.
Който подкрепя отпадането на § 174, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 175. Няма предложения.
Колеги, връщаме се на § 45, който в тази връзка отложихме.
В § 45 трябва да подкрепим де факто предложението на н.пр. Христо Бисеров и трябва да решим какво правим с ал. 4. какво правим с 65 годишните.
Подлагам на гласуване § 45. Който е за отпадането на § 45, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се. Т.е. подкрепяме предложението на н.пр. Христо Бисеров и предложението на работната група.
Подлагам на гласуване § 175. Който е „за” отпадането на § 175, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против въздържали се.
§ 176. Предложение на н.пр. Анастас Анастасови и група народни представители § 176 да отпадне.

Красимир Ципов:
Предложението за отпадане беше за идеята за петгодишния срок за атестиране. При новото положение оттеглям предложението за отпадане. Предлагам в ал. 1 и 2 тригодишният срок да се замени с четиригодишен срок.
Искра Фидосова:
По § 176 г-н Ципов оттегли предложението за отпадане от името на колегите, направили предложението.
Подлагам на гласуване § 176 с предложението за редакция на Комисията за замяната на тригодишния срок с четиригодишен срок и в двете алинеи. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 177. Предложения на н.пр. Христо Бисеров и на Четин Казак и Митхат Метин § 177 да отпадне.
Работната група предлага да бъде отхвърлен § 177.
Който е „за” отхвърлянето на § 177, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 178. Предложение на н.пр. Христо Бисеров § 178 да отпадне
Предложение на н.пр. Четин Казак и Митхат Метин:
„В § 178 сумите „Висшия съдебен съвет” да се заменят с „министъра на правосъдието”.
Желаещи за изказване? Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Това е наредбата за атестирането. Няма логика нито предложението на г-н Бисеров, нито предложението на г-н Казак и на г-н Метин да бъде прието.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Тринадесет „въздържали се”. Без против.
Подлагам на гласуване § 178 по вносител с редакция на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. без против. Петима „въздържали се”.
§ 179. Предложение на н.пр. Любен Корнезов за отпадане на § 179. Който подкрепя предложението за отпадане на § 179, моля да гласува. Тринадесет „за”. без против. Петима „въздържали се”.
§ 180. Предложения на н.пр. Красимир Ципов и на Анастас Анастасов и група народни представители § 180 да отпадне.
Желаещи за изказване. Г-н Колев, заповядайте.
Георги Колев:
В конкретния случай тази разпоредба е безпредметна. Настоящият мандат на директора на националния институт на правосъдието е вече изтекъл. Не може да се удължи изтекъл мандат.
Жанета Петрова:
Ние имаме предложение и с оглед на нашето предложение за по-голям мандат е направено това предложение. Но вие не приехте нашето предложение. Ние предлагаме друг мандат по принцип и затова създаваме тази разпоредба. Ние имахме промяна на мандата, която мисля, че вие не приехте.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението на народните представители за отпадане на § 180. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”, без против. Петима „въздържали се”.
§ 181. Предложение на н.пр. Красимир Ципов § 181 да отпадне.
Красим Ципов:
Трябва да отпадне с оглед на това, че не приехме преди това промените.



Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Красимир Ципов за отпадането на § 181. който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 182. Няма предложения. Подлагам на гласуване § 182 с редакцията на работната група. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение на н.пр. Христо Бисеров за нов параграф 182а.
Желаещи за изказване. Г-жа Петрова.
Жанета Петрова:
Аз подкрепям предложението на г-н Бисеров. В Закона за съдебната власт пише, че със закон могат да им се възложи да събират и други вземания.
Парадоксът е, че частните могат, а държавните не могат. Частните могат да събират вземания, а държавните не могат да събират вземания, които са публични на държавата.
Емил Радев:
Г-жо Петрова, по Закона за местните данъци и такси с последните промени дадохме право и на частните и на държавните да събират.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров за създаване на нов § 182а. Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Против? Тринадесет „против”. Без въздържали се. Не се подкрепя предложението на г-н Бисеров за създаване на нов § 182а.
§ 183. Комисията подкрепя текста на § 183 с осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 184. Предложение на н.пр. Христо Бисеров § 184 да отпадне.
Предложение на работната група за редакция на § 184.
Предложението за редакция, което ви е раздадено е съобразено с обнародвания в Държавен вестник, бр. 98 от 2010 г. Закон за Сметната палата.
Желаещи за изказване по § 184. Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
В множество закони има препращане към чл. 164, ал. 1-5, както е действащият текст на Закона за съдебната власт. С оглед на това, че правим редакция на чл. 164 и включваме стажа във връзка със специализираните органи на съдебната власт, трябва във всички закони, където има такава препратка за стажа по чл. 164 да бъдат направени съответните изменения.
Искра Фидосова:
Гласуваме. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров за отпадане на § 184. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Тринадесет „въздържали се”. Без против.
Подлагам на гласуване текста на § 184 по вносител с редакцията на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Петима „въздържали се”. Без против.
§ 185. Предложение на н.пр. Христо Бисеров § 185 да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров за отпадане на § 185. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Тринадесет „въздържали се”. Без против.
Подлагам на гласуване текста на § 185 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Петима „въздържали се”. Без против.
§ 186. Няма предложения. Работната група предлага § 186 да отпадне. Който е „за” отпадането на § 186, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 187. Предложение на н.пр. Любен Корнезов § 187 да отпадне.
Който подкрепя предложението на г-н Корнезов за отпадане, моля да гласува. Петима „за”. Тринадесет „въздържали се”. Без против.
Подлагам на гласуване § 187 по вносител с редакция на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Петима „въздържали се”. Без против.
Предложение на н.пр. Юлиана Колева.
„Текстът на чл. 69, ал. 2 има обратно действие, считано от 01.01.2010 г.”
Желаещи за изказване. Г-н Колев.
Георги Колев:
Може би едно малко допълнение трябваше да направим при самата редакция на удължаването на мандата, а именно „като при продължение на мандата не им се възлага разглеждане на нови дела”. Защото в крайна сметка идеята е друга.
Искра Фидосова:
Колеги, докато се уточните по предложението на г-жа Колева, ви връщам на § 65 – 69.
По § 65 до § 69, които отложихме. Става въпрос за конкурси за повишаване в длъжност и за преместване в органите на съдебната власт да става чрез събеседване, а не чрез атестиране. Плюс избор на административни ръководители.
Предлагаме редакции за параграфи от 65 до 69, включително, които са раздадени. Желаещи за изказване по тези пет параграфа.
Проф. Анелия Мингова:
Предлагам да се гласуват с така направените редакции, а ако се налага някаква редакция, ще се гласува допълнително.
Искра Фидосова:
Добре. Гласуваме. Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров за отпадане на § 65. Работната група предлага да се подкрепи по принцип. Който е „за”, отпадането на този параграф, моля да гласува. Тринадесет „за”. Петима „въздържали се”. Без против.
Предложение на народните представители Анастас Анастасов, Юлиана Колева, Красимир Ципов и Искра Фидосова. Работната група предлага да се подкрепи.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Анастас Анастасов, Юлиана Колева, Красимир Ципов и Искра Фидосова. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Без против. Петима „въздържали се.
Подлагам на гласуване параграф 65 така, както е предложена редакцията от Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Без против. Петима „въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров за отпадане на § 66. Работната група предлага да не се подкрепи, тъй като е инкорпориран в § 65. Който е „за”, отпадането на този параграф, моля да гласува. Няма „за”. Петима въздържали се”. Тринадесет „против”.
Предложение на народните представители Анастас Анастасов, Юлиана Колева, Красимир Ципов и Искра Фидосова.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, нашето предложение е свързано с възможността административният ръководител да може да направи предложение за участие в конкурс на съдия, прокурор или следовател , когато самите магистрати не са подали документи за участие в съответния конкурс, но може би систематичното му място е в текста на чл. 191, ал. 1, евентуално като изречение второ. За това предлагам да се подкрепи това предложение, което да залегне на систематичното му място, като § 66 се раздели и част от текста по вносител залегне в чл. 189 – този за провеждането на конкурса от конкурсните комисии и за техния състав, а останалата част да залегне в текста на чл. 191, каквото предложение направих преди малко.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Ципов. „за” тринадесет и петима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров за отпадане на § 67. Работната група предлага да се подкрепи по принцип. Работната група предлага § 67 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 62.
Който е „за”, отпадането на този параграф, моля да гласува. Тринадесет „за”. Петима „въздържали се”. Без против.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров за отпадане на § 68. Работната група предлага да не се подкрепи предложението. Който е „за”, отпадането на този параграф, моля да гласува. Петима „за”. Тринадесет „въздържали се”. Без против.
Предложение на народните представители Анастас Анастасов, Юлиана Колева, Красимир Ципов и Искра Фидосова. Работната група предлага да се подкрепи по принцип. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Без против. Петима „въздържали се.
Подлагам на гласуване параграф 68 така, както е предложена редакцията от Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Без против. Петима „въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров за отпадане на § 69. Работната група предлага да не се подкрепи предложението. Който е „за”, отпадането на този параграф, моля да гласува. Петима „за”. Тринадесет „въздържали се”. Без против.
Подлагам на гласуване параграф 69 така, както е предложена редакцията от Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Без против. Петима „въздържали се.
Връщаме се на § 149. Който подкрепя текста на вносителя за § 149, моля да гласува. Петима „за”. Тринадесет „въздържали се”. Без против.
Подлагам на гласуване параграф 149 така, както е предложена редакцията от Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Без против. Петима „въздържали се.
Гласуваме предложението на г-жа Колева за обратно действие на разпоредбата на чл. 69. Петима „за”. Тринадесет „въздържали се”. Без против.
Налага се прегласуване на § 6.
В ал. 1, т. 3 след текста „на органите на съдебна власт” да се добави „а за прокурорите и следователите и с главния прокурор”. Текстът става:
„Определя броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокуратури и следствени органи съобразно степента на натовареност по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за прокурорите и следователите и с главния прокурор, като може да разкрива нови и да съкращава незаети длъжности”.
В буква „б”, т. 3а след текста „определя броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за органите включени в структурата на прокуратурата на Република България и с главния прокурор, като може да разкрива нови и да съкращава незаети длъжности. ”
Който е „за” тази редакция на § 6, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Колеги, с това приключихме второ четене на Закона за съдебната власт. Благодаря на всички.
Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова