Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 68

Днес, 03. 02.2011 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Екатерина Захариева, заместник-министър и Петя Тянкова, съветник на министър Росен Плевнелиев; от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – Надежда Георгиева и Венета Кръстева; от Националното сдружение на общините в Република България – Гинка Чавдарова, изпълнителен директор, Благой Станчев, парламентарен секретар и Пламен Петров; от Министерството на правосъдието – Даниела Машева, заместник министър, Елена Владимирова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, Екатерина Стоянова, старши експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по граждански дела” и Елена Вичева, младши експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела”; и народния представител Николай Пехливанов, вносител на законопроект и Даниела Големанова, сътрудник на Николай Пехливанов; от Института за пазарна икономика - Зорница Славова, като слушател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при кворум 21 члена на комисията. Моля да ме извините за малкото закъснение. Дневният ред е:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост:
- № 102-01-3, внесен от Министерския съвет на 14.01.2011 г.
- № 154-01-4, внесен от Николай Янков Пехливанов на 25.01.2011 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията, № 002-01-110, внесен от Министерски съвет на 21.12.2010 г. – водеща КПВ (продължение)

По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 102-01-3, внесен от Министерския съвет на 14.01.2011 г. и № 154-01-4, внесен от Николай Янков Пехливанов на 25.01.2011 г.
От вносителите - от страна на Министерския съвет г-жа Екатерина Захариева, заместник министър на регионалното развитие и благоустройството, ще представи мотивите за законопроекта, след което г-н Пехливанов ще представи неговия законопроект. Ще обсъдим двата законопроекта едновременно, а след това ще направим поотделно гласуване.
Заповядайте г-жо Захариева.
Екатерина Захариева:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Представям на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, като накратко измененията имат за цел да се опитат да направят този закон наистина работещ. Мога да кажа личното си мнение, че каквото и да напишем в законодателството, ако българинът не осъзнае, че неговата собственост започва от входа на блока, нищо няма да променим. Всичко е въпрос наистина на съзнание и грижа за общите части. Но все пак сме се опитали да въведем разпоредби, с които да облекчим на първо място, изключително усложнените процедури за свикване на общо събрание, които по наши допитвания и проучвания до момента никой не спазва. Знаете колко е трудно да се намери желаещ, който да бъде домоуправител или управител на колективния орган – на управителния съвет на общо събрание. Въвеждането на изключително тежките процедури и личното връчване правеше това нещо невъзможно. Така че, разбира се, защитавайки интереса на собствениците, а именно да бъде по-рано обявено, да бъде поставено най-малко на две видни места свикването на общото събрание. Това е една от процедурите.
Също така даваме възможност за голяма част от решенията, които взима общото събрание, наистина да въведем една по-опростена процедура за броене на гласовете, а именно по решение на общото събрание да може гласовете да се броят на обекти, а не на идеални части, като не даваме тази възможност за решенията, свързани с надстрояване и пристрояване, а също така и решенията, свързани с ремонтните дейности. Тогава те трябва да се взимат съобразно идеалните части.
Също така в процеса на работа много въпроси идваха в министерството, а именно неясни бяха според хората текстовете, свързани с това какво трябва да съдържа книгата на собствениците. С текстовете в проектозакона считаме, че се прецизират нещата какво точно трябва да съдържа тази книга. Изключително много въпроси са постъпили в министерството.
Също така нещо, което е изключително важно и което се надяваме да стимулира хората да създават сдружения на собствениците и така да си осигурят достъп не само до европейските фондове, а надяваме се и до други програми, които ще се открият, е възможността да се сдружават хората не както е досега 100%, а 2/3 от всички да могат да образуват сдружение. Това е необходимото мнозинство, което може да вземе решение за обновяване и за саниране. Затова сме се спрели на това мнозинство всъщност.
Разширява се също и кръгът на лицата, които могат да бъдат избирани за членове на управителния съвет или на контролния съвет, който контролен съвет вече не е задължителен. В закона беше задължителен. Считаме, че това е излишно. Общо взето в повечето случаи има по един контрольор и касиер и управителният съвет отчита работата си пред общото събрание. Да бъдат изрично посочени от собственика лица, живеещи в етажната собственост. Сега действащия закон не позволява, примерно, ако апартаментът е мой, а там живее моята майка или моята сестра, те да бъдат избирани за членове на управителния съвет. Сега, когато собственикът посочи това лице изрично, считаме, че трябва да се даде такава възможност да бъдат избирани тези лица за членове на управителните съвети или за контрольори.
Много дискутиран текст и изрично го записахме в закона, че по решение на общото събрание и на управителния съвет може да се заплаща възнаграждение на председателя и на контрольора. Имаше много дебати дали да бъде задължително. Считаме, че не е редно да бъде задължително заплащането на възнаграждението, но все пак дадохме такава възможност и в закона записахме, че може да се вземе такова решение. Макар че и сега е възможно да се вземе решение за заплащане на възнаграждение.
Също така сме написали текст, който казва, че пак по решение на общото събрание отделни части от правомощията на домоуправителя биха могли да бъдат възложени на юридическо или физическо лице, което не отговаря на условията за вземане на домоуправител. Дават се права на ползватели. Постъпвали са много такива жалби. Дават се права и на тях като на собствениците, с изключение на тези, които са написани и са свързани с надстрояване, пристрояване и взимане на решения за основно обновяване и ремонти.
И нещо, което е изключително важно според нас, въвеждаме минимален праг, под който не може да пада решението за събиране на отчисления във фонд „Обновяване и ремонти”- изключително важен фонд. Сега хората го неглижират. Наистина е малък прагът – 1% от минималната работна заплата, но все пак е някакво добро начало. Т.е. не по-малко от 1% трябва да се събират месечно за фонд „Обновяване и ремонти”. Ще бъде по-лесно за хората при натрупване на сумата, отколкото не дай си Боже, когато се случи един спешен ремонт да се съберат такива суми наведнъж.
Също така в Закона за местното самоуправление и местната администрация се дава възможност по решение на общинските съвети общината да създава общински фонд за обновяване на многофамилни жилищни сгради, като бяхме разписали текстове да се отчислява част от данък сгради, както и дарения от други фондове, само че този текст по настояване на Министерството на финансите и Националното сдружение на общините всъщност отпадна. Така дадохме възможност на самия общински съвет да решава откъде да набира средствата в този фонд.
Накратко това са текстовете, които ние предлагаме. Надяваме се народните представители да подкрепят на първо четене законопроекта, като се надяваме по този начин да стимулираме хората да прилагат по-лесно този закон.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Захариева. Г-н Пехливанов, заповядайте да представите накратко мотивите за вашия законопроект.
Николай Пехливанов:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми колеги и гости,
Внесените от мен поправки на Закона за управление на етажната собственост са със същите мотиви – да се даде практическа възможност на закона да заработи. Основните ми предложения са няколко.
Първото е да се даде възможност на физически и юридически лица, които не са собственост в режим на етажна собственост да бъдат избирани за домоуправители. Мотивите за това мое предложение са, че не един или два са случаите, в които нито един от съсобствениците не иска да става домоуправител. Също така фирмите, които управляват етажната собственост, по същия начин ще имат права и задължения, каквито има и домоуправителя по сега действащия закон.
Второ ми предложение е да се въведе функцията на временен домоуправител. Това, което ние забелязахме пир нашите анализи на Закона за управление на етажната собственост е, че в момента в който инвеститорът предаде сградата с акт 16, има един доста дълъг период от време, през който различни собственици се населват, липсва домоуправител, не е назначен такъв, няма към кого да се обърнат, не се свикват общи събрания и законът реално не може да заработи. Това е един сериозен пропуск. Така че аз предлагам да се въведе длъжността временен управител към датата на въвеждане на сградата в експлоатация да бъде вменено задължение на инвеститора да излъчи или на собствениците на правото на строеж или на собствениците на имоти да излъчат временен управител, който в шестмесечен срок трябва да свика общо събрание, на което да бъде избран титулярният домоуправител.
Също така предлагам юридическите или физическите лица, които не са собственици, а могат да бъдат избирани за домоуправители, да се вписват в регистър към ресорното министерство, а именно Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Другите текстове са поддържащи на основните идеи, които съм заложил в моя законопроект. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Пехливанов. По тази точка, да обявя за колегите, присъстват от Национално сдружение на общините, г-жа Гинка Чавдарова, изпълнителен директор, г-н Благой Станчев, парламентарен секретар на сдружението и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – г-жа Надежда Георгиева и г-жа Венета Кръстева.
От Сдружението на общините, г-жо Чавдарова, преди да започнем дискусията, имате ли становище, което искате да изразите пред нас? Заповядайте.
Гинка Чавдарова:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ние сме дали подробно писмено становище. Аз ще се спра само на някои от по-основните ни предложения, тъй като част от предложенията ни касаят уточняване на текстове от гледна точка на практиката, както вече беше подчертано.
По-основните ни предложения касаят въпроса за прилагане на разпоредбата на § 3. Тъй като наистина духът на закона е, че собствениците си избират управител и касиер, се присъединяваме и нашето предложение е, че в случаите, когато не е избран кметът, като много добре разбираме замисълът, че все пак някакъв орган трябва да съществува, наистина да назначава временно за определен срок, не по-голям от 6 месеца, до провеждане на общото събрание, временно управител и касиер. Считаме, че тази редакция е по-правилната.
Второто ни предложение касае вече повдигнатия въпрос за така създадената възможност за създаване на фонд. То е като правна възможност. Оставяме настрана колко са собствените приходи на общините, имат или нямат, за да създават такъв фонд. Притесненията ни са две, тъй като ние съгласувахме тези неща с общините. Единственият компетентен орган да управлява собствените ресурси на общината, това е общинският съвет. Той и сега, ако реши, никой не му пречи в инвестиционната програма и в другите решения, да се заделят средства, стига да ги има. Но има други два принципни въпроса.
Изобщо ние сме притиснати по линия на извънбюджетните сметки от Европейския съюз като непрозрачен начин на управление на публичен ресурс, поради което лека-полека със съответните закони всички извънбюджетни фондове към общините бяха закрити. Сега да създаваме нов фонд, който има орган – управителен съвет, контролен и собственици, това се счита като нарушение на прозрачното управление на публичен, както вече беше и подчертано, най-вече данъчен ресурс, събран от гражданите.
Вторият ни мотив, който също много притеснява тук, знаете че правим публични обсъждания на бюджети, ние участвахме и в различни пилотни проекти по различен начин, гражданите повдигат въпроса: Защо публичен ресурс, събран от всички данъкоплатци, се насочва към частна собственост на нищожна част от данъкоплатците. Т.е. този запис няма да породи правен проблем, но въпросът е за духа, който се дава и дали формата, която се предлага – фонд, по един друг механизъм, който управлява средствата, знаем органи и т.н., е по-добрата форма.
Следващият въпрос съвсем накратко искам да го кажа, като техническите ще ги пропуснем, пак от гледна точка на практиката на прилагането, защото тя е много важна. Знаете, че за по-старите сгради идеални части изобщо няма как да се установят. Може би г-жа Захариева ще каже за предходните дебати и защо изобщо се е стигнало да броим кворум, за да могат да се взимат решения, да не е основата обособен имот, а да вървим на идеални части. Защото наистина сега при прилагането ние се сблъскахме с тази част, та даже и по-новите блокове, в т.ч. и тук в София, идеалните части се водят на сградата и етажната собственост избираме по входове. И отново има такъв проблем с установяване и легитимно установяване на идеалните части. А всичко в закона е свързано с различен тип кворуми, изчислявани на база идеални части. Още веднъж го повдигаме като предложение да се помисли. Естествено, че това трябва да е обвързано с всички неща.
И едно последно подсказване. Хубаво е, че се въвежда образец на книга. Но моля ви да не накажем за пореден път тези, които са най-изрядните и в срок са се регистрирали, провели са събранията, направили са си книги и сега наново да правят втори книги по втори образци. Помислете за това, защото в не малка част вече са го направили. Може би тази нова форма, този нов образец да важи за новите събрания, но да не се получи пак така, че се връщаме и точно тези ,които спазиха сроковете на закона, направиха си книгите, представиха ги в общините, сега сменяйки образеца, се връщаме отново да събираме подписи.
И още едно принципно предложение. Ние и по-рано повдигахме този въпрос. За вписването при регистрацията и вписването на сдруженията на собствениците като капацитет общините нямаме достатъчен и дали да не се мисли сдруженията и вписванията да се извършват от Агенцията по вписванията. Притесняват се много общините и дължа да го кажа от този нов ангажимент, допълнителен като включване на етапа на установяване на нарушенията. Това нито като капацитет, нито като практическа възможност може да се прилага. Но така или иначе тук е разширен този ангажимент, че общините трябва да участват и на етап установяване на нарушения и след това, разбира се, налагане на съответните глоби. За глобите също трябва да се помисли доколко и в какви размери да се прилагат.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Чавдарова. Г-жа Захариева, за да отговори и след това ще започнем дискусия с колегите от комисията. Заповядайте.
Екатерина Захариева:
Ние на един по-ранен етап сме съгласували проекта на закона. Аз знам становището на Националното сдружение на общините от гледна точка на това, че всички предложения, които те дадоха по закона бяха приети с изключение на едно и това беше във връзка с това кметовете или оправомощени от тях лица да не определят членовете на управителния съвет. Не го приехме, защото те са задължени за свикат общо събрание, а всъщност дори и да го свикат, ако общото събрание в случай че не реши, просто техни са основните задължения затова не беше прието и това да не ги определят те. Така или иначе общото събрание, ако не е съгласно, този управител, който ще определи кмета, винаги може да се свика отново и да го смени. Но това е някаква стабилност. Т.е. така кметът ще ги предизвика те да се съберат и наистина да си определят сами легитимни органи.
Тук сега разбирам от г-жа Чавдарова, ако е кметът, да е с някакъв срок. По това би могло да се помисли между първо и второ четене, но наистина да задължим пак общото събрание да се свика. Въпросът е какво ще стане, ако в този срок те пак не се свикат.
Що се отнася до фонда. Националното сдружение на общините имаше бележки тези текстове да отпаднат, тъй като ние бяхме ги разписали много по-подробно, затова е толкова общ текстът, който в момента сме предложили. Така че ние се съобразихме със становището на Националното сдружение на общините.
Що се отнася до процента идеални части. Аз не мога да ви кажа защо е приет такъв текст от първа ръка ,но мога да ви разкажа това, което са ми разказвали експертите. Защото все пак по-голямото жилище и по-големият процент идеални части предполага и по-голяма отговорност и по-големи задължения От друга страна, редно е те наистина да имат по-големи права при взимането на решенията. Защото когато се събират парите, тези по-големи идеални части ще платят повече пари за този ремонт, а в същото време имат равен глас при взимането на решенията с един имот. Затова ние в закона все пак за да улесним прилагането му сме предвидили възможност по решение на общото събрание за обикновените решения, като гласуване на правилник, приемане на отчета, определяне на месечните такси, които се плащат, да може да се брои по брой обособени жилища.
Но за решенията, които изискват финансова намеса, надстрояване и пристрояване, взимане на решения за обновяване, те да се гласуват само на идеални части. Т.е. въвели сме ред, който наистина да опростява взимането на решенията.
Това са ми накратко отговорите.
За първи път чувам въпроса за сдруженията, обаче, които общините ще регистрират. Предлага се да бъде Агенцията по вписванията. Аз не мога да взимам решение без колегите от Министерството на правосъдието.
Нищо не казахте за регистъра, което мен ме учуди, ако трябва да съм честна, когато ние съгласувахме закона с вас. Ние като министерство очаквахме вие основни да имате възражения по отношение на регистъра, който трябва да водите на етажните собственици. Такова предложение от Националното сдружение на общините не дойде. Аз разговарях с различни кметове дали това ги затруднява наистина. Всъщност се оказа, че те като чели си държат на този регистър. Сега разбирам, че ги затрудняват сдруженията. Мен това ме учудва, защото сдруженията ще бъдат много по-малко. Те ще бъдат единици, а в същото време те не се притесняват от регистъра, който едва ли не всеки блок ще трябва да се регистрира при тях, а се притесняват от сдруженията. Аз не мисля, че с това ще има проблем. Ние наистина искаме да опростим реда. Вкараме ли ги в Агенцията по вписванията, едва ли не като NGO или търговско дружество да се регистрират, съвсем няма да ги стимулираме да се регистрират. Идеята е да бъде максимално опростен наистина редът.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Захариева. Желаещи за изказване.
Надежда Георгиева:
От името на Конфедерацията на работодателите и индустриалците искам само да кажа, че за бизнеса този закон е също изключително важен, освен, че е чисто социален, трябва да е ясно, че отговорността за състоянието на сградния фонд и най-вече за енергийната ефективност на сградния фонд, предстоящата мярка, която се отпуска по Оперативна програма „Регионално развитие” с този закон поставяме на карта дали въобще сме в състояние да усвоим парите за санирането на панелните блокове.
Уважаеми народни представители, просто искам да ви обърна внимание, че е изключително важно този закон да проработи. Ние сме в тясна връзка с г-жа Захариева и с г-н Пехливанов, така че обменяме коментари още на ниво идеология на закона и изцяло подкрепям усилията в тази посока.
Как ще функционира, къде ще се регистрират, това не можем да кажем, но знаем, че това е изключително важно, а да не говорим и за това, че това ще създаде изключително много работа за бизнеса усвояването на средствата, свързани с енергийната ефективност. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Желаещи за изказване? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Г-жо Заместник-министър,
Госпожи и господа народни представители и гости,
Прилагането на този закон е сложно, защото когато той беше направен съедини едновременно законова и подзаконова уредба и за разлика от много други закони, които имат, да ги нарека вторични актове по тяхното прилагане, тук цялата материя е събрана в големи подробности. И естествено е не дългата практика да покаже необходимостта от някои уточнения. Виждам, че като цяло, вносителите са се постарали да детайлизират и прецизират определени разпоредби, без да променят съществено насоката, която предписва. Трябва обаче да отбележим, че в този случай на редица места самите етажни собственици, до голяма степен държавата и редица общини бяха доста пасивни в предписаните срокове за неговото прилагане. Но изглежда това е една по-дълбока черта, която сега няма да коментираме. Тя не е нормативна, а ние не сме институцията, която да я изследва.
Аз искам да поставя един въпрос, на който после да се отговори и накратко ще коментирам определени разпоредби, които са включени.
Има ли някакви действия по отношение на прилагането на това, което, според мен, беше значително достижение на закона – да се създадат възможности за обособяване на прилежащите територии към сградите, което би повишило както ангажираността на живеещите в тяхното използване, така и в тяхното поддържане. Особено за големите градове и за формираните жилищни комплекси, това могат да бъдат много решаващи стъпки по тяхното облагородяване, включително и решаване на такива вече тежки въпроси, като паркиране на превозните средства на собствениците, поддържане на зелени площи и т.н. Защото аз нямам впечатление, че нещо се е променило откакто законът действа. Дали причината е в липсата на инициативност от живеещите в етажната собственост, или просто липсата на отзивчивост от общинските и от районните кметове, защото те са органите, чрез които трябва подобни инициативи да бъдат осъществени.
По някои от направените предложения.
По § 10 - за свикването на общото събрание, дали тази процедура не е прекалено тромава, защото след като не са се събрали в предвидения час, се отложи събранието и са налице по-малко от 1/3 от необходимите лица, които да вземат участие в събранието, в ал. 3 се предвижда „Ако и след третото последователно насрочване на събранието по този ред, ...”. Какво значи третото? Защото, според мен, още след първото неуспешно събрание, когато липсват 1/3 и това събрание е било провалено, трябва веднага след това да се насрочи друго, при което, ако и след обявения час, по-нататък не се съберат необходимия брой лица, се пристъпи към провеждането на събрание с какъвто и да е брой от лицата, които имат право. Защото става някакъв многостепенен режим, че те трябва да се събират два или три пъти и ако не могат да се съберат, тогава на някакво четвърто събрание трябва да се вземат решенията. Това на практика е невъзможно, защото на всяко следващо събиране вероятно присъстващите ще са по-малко отколкото на предишното.
По въпроса за участието на лица, които не са собственици в управлението, аз подкрепям това предложение. То се съдържа в § 13, ал. 9, но дали да не го опростим още. Защо е необходимо да искаме тези лица да са посочени от собственика? Често в практиката се оказва, че трайно на адреса живеят лица, които са родственици на собственика, било негови възходящи, низходящи и те обикновено даже използват това като алиби и казват: „Ние не сме собственици и няма да участваме в управлението на етажната собственост.” Според мен, ако тези лица участват в събранието, защо да формализираме процеса и да даваме някакво упълномощаване от страна на собственика, след като очевидно е, че това са лицата, които живеят на адреса. Това се знае от другите собственици или наематели и според мен, е излишно да се изисква те да са посочени от собственика. Това по-добре нека да го решават всички участници в събранието. Дори дали да не помислим в някаква форма дори и за задължение, защото има места, където в етажната собственост няма кой да бъде ангажиран да участва в нейното управление. В някои случаи хората решават по последователността на етажността или по друг принцип, след като не са съгласни да заплащат значителни разходи, за да наемат някакво външно лице за управлението, тогава може би трябва да се предвиди и възможност, че по поредност на някакъв обективен критерий всички лица са длъжни да вземат участие в управлението на етажната собственост, било чрез ангажиране през някакъв период или чрез предоставяне на някакви средства. Защото иначе излиза, че едни са длъжни да отделят от своето време, за да изпълняват някакво задължение, отнасящо се към поддържане на общата собственост.
По отношение на фонда. Много не разбирам дали тези средства ще бъдат отделени от средствата за текущата поддръжка. Защото не трябва да забравяме, че лицата плащат горе-долу такава сума за почистване и други – за постоянни текущи дейности. Ако им кажем, че те трябва да плащат и други средства за поддръжката, става вече малко по-сложно. Затова нека да изясним тази минимална сума едно на сто – тя е за всичко това нещо – за текущата поддръжка и за някои неотложни ремонти, защото тук много не се разбира дали тези суми ще бъдат отделени. И тогава да преценяваме, ако слагаме някакъв минимален праг, той трябва да има предвид всички разходи, които се дават от лицата, живеещи в етажната собственост.
Предлага се също така отмяна на няколко разпоредби от Закона за собствеността, но в момента не разполагам с този закон, или това е технически въпрос.
По отношение на този фонд, тъй като това е една възможност, аз не съм сигурен от финансова гледна точка кой е най-добрият модел, но тъй като законът предвижда, че в някои случаи дори и собствениците да не са извършили неотложни или необходими ремонти, те трябва да се извършат от общината. Разбираемо е, че когато сградата застрашава живота и здравето на други лица, или пък е застрашена от само срутване или други значителни увреждания, тогава общината при липсата на инициативност трябва да се намеси и да извърши този ремонт. Предполага се, че тя после ще си търси парите от собствениците и това трябва да стане, тъй като това не е някаква безвъзмездна и благотворителна дейност, но тя трябва да разполага с налични средства, с които ефективно да може да предприеме действия, когато те не са били извършени своевременно от собствениците на сградата. Затова такива средства са необходими, а как те ще бъдат обособени, дали в бюджета за годината дали в някакъв фонд, е отделен въпрос, но трябва да се имат предвид в разполагаемите средства на общините.
В законопроекта на г-н Пехливанов подкрепям идеята за сградите от затворен тип. Нам може би има нужда част от разпоредбите, които се предлагат, да бъдат детайлизирани, тъй като е твърде различен режимът. Тези, които купуват имоти в такива обекти, трябва да знаят условията и съответно да са им известни и да се разпределят определени ангажименти последващи в такива комплекси от затворен или полузатворен тип. Това е. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Други желаещи за изказване? Г-н Тошев.
Ивайло Тошев:
Благодаря, г-жо Председател.
Госпожо Заместник-министър, първият ми въпрос е свързан с предлаганата промяна в § 1. Предлага се в ал. 1 да отпаднат думите „нотариална заверка на подписите”. А в ал. 2 се казва, че „се вписва от инвеститора в Агенцията по вписванията”. За мен тук има едно противоречие с правилника за вписване, където там чл. 3 е казано, на вписване подлежат договори с нотариална заверка на подписите.
Какви са мотивите за тази предлагана промяна?
Искра Фидосова:
Г-жа Захариева за отговор на поставените въпроси.
Екатерина Захариева:
Първо ще отговоря на г-н Стоилов. Първият въпрос беше дали няма да усложним процедурата по свикване. Да, сега действащия закон казва, че ако не се съберат, се отлага с половин час, след което, ако не се събере необходимия кворум, събранието се провежда независимо от всичко. Но в процеса на работа получихме много жалби, че така е възможно двама човека да вземат решение за обновяване, без да дойдат другите. Затова предложихме не по-малко от 33%. Разказвам ви тази история, за да знаете как стигнахме до тези текстове в крайна сметка. Друг е въпросът, дали три пъти не са много, мисля, че два пъти са съвсем достатъчно. Ако оставим не по-малко от 33% е възможно никога да няма общо събрание в този случай – никога не се събират 33%. Затова дадохме възможност при един път или два пъти, т-е- наистина даваме възможност на собствениците, които се интересуват от собствеността си, да отидат на това общо събрание, независимо, че първият път не са могли да отидат. Затова аз съм съгласна, че трябва да помислим между първо и второ четене дали да не са два пъти, но считам, че е добре да има един необходим минимум, така че да защити отделния собственик. Три пъти вече е твърде много, но може би трябва да помислим за два пъти. Идеята е била все пак да се защитят интересите на собствениците, така че да не могат двама човека да вземат решение заради всички останали.
Защо сме посочили да се определя от собственика? Защото не винаги ситуацията е там да бъде негов роднина или член на семейството. Може да бъде наемател. Нека да е ясно, че собственикът дори и да не живее там, е съгласен този наемател, този човек, който живее там, да бъде избран за член на управителния съвет. Освен това самият собственик би могъл да иска да ходи. Затова предлагаме да бъде посочен от собственика. Така или иначе ние не изискваме някакъв специален ред. Дори едно изявление пред общото събрание от собственика, че е съгласен е достатъчно.
Що се отнася до 1% минимални. Съгласна съм, че в общинските бюджети трябва да се предвиждат средства, ще отговоря на въпроса ви какъв е този минимален един процент. Това е наистина, за да не стига до там общините постоянно да трябва да плащат от общинските си бюджети от данъците от всички. Защото този 1% се предвижда да бъде събиран за фонд „Ремонти и обновяване” – точно за тези неотложни ремонти, точно за саниране, точно за покривите. Отделно от това остава на общото събрание да реши какви изобщо пари да събира са консумативите, за плащане на домоуправителя, за ток, вода, чистачка и всички останали дейности, които са необходими, за да съществува една етажна собственост. 1% - съвсем минимална сума, е за фонд „Ремонти и обновяване”. Това са парите, които трябва да се натрупват. Това предлагаме. Това е на жилище, а не на човек. Идеята е да бъде на жилище. Пада се по 2 лв. И нещо на жилище. Не говорим за хора, живущи там. А това са пари, които не отиват в общината, а се натрупват по сметка и те са собственост на всички етажни съсобственици. Не са парите, които отиват в общинския фонд. Това е отговорът на въпроса. Това са сметки на етажната собственост.
Искра Фидосова:
Г-жо Захариева, изчерпахме ли въпросите на г-н Стоилов. (Да.) Има думата г-н Тошев, за да продължи изказването си.
Ивайло Тошев:
Благодаря, г-жо Председател.
Следващото ми питане е по отношение на предлаганото в § 5, т. 2, в ал. 2 е казано: „описание на самостоятелния обект”.
Считам, че това ще създаде редица неудобства точно по отношение на прилагането. „Описание”, какво ще се описва – кубатурата, стаите?
Екатерина Захариева:
Може би думата не е точна!
Ивайло Тошев:
И един въпрос, който беше повдигнат от представителя на Сдружението на общините, а това е, че липсва преходна разпоредба, с която да се каже, че до момента етажна собственост, които са направили тази книга, оттук нататък не е нужно да правят новата книга с новите реквизити, предлагана в ал. 7 на § 5.
Другите ми въпроси са свързани с § 14, където се създават нови ал. 3 до 5. Това представлява ли участието на управителя във „воденето на дела, които са във връзка с обикновеното управление на етажната собственост. За действия, които излизат вън от пределите на обикновеното управление, той представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание.”
Как ще се осъществи това представителство в процеса? Нали за съдебен процес говорим?
Това са ми въпроси.
Екатерина Захариева:
На въпроса защо в § 1 отпада нотариалната заверка? Пак от практиката се оказа, че тогава, когато в един затворен комплекс има над 100-200-300 собственици е трудно всички да отидат пред нотариуса да заверят. Това е бил мотивът защо да отпадне тази нотариална заверка на подписите. Улесняване на процедурата.
Противоречието с правилника. Всички като юристи знаем, че като в закона пише едно, правилникът е подзаконов нормативен акт и би трябвало да се впише. Друг е въпросът, че може би наистина трябва да помислим от гледна точка все пак на сигурност, за да не би да се стигне до злоупотреба в този случай.
Вижте, нотариалната заверка нямаше да създаде проблем за новите комплекси. Тогава, когато отиват при нотариуса да прехвърлят апартамента щяха да заверят нотариално този договор. Проблемът е по-скоро със съществуващите комплекси. И тук вече наистина бихме могли да помислим, защото вие сега повдигате този въпрос, ние също мислихме – хем искаме да облекчим прилагането, хем пък не е хубаво съвсем да отваряме вратите. Затова може би не е лошо да помислим между първо и второ четене, ако разбира се подкрепите така предложения законопроект, за детайлизиране на тези разпоредби –евентуално за нови, стари и т.н. за новопростроени комплекси. Това е бил мотивът, защо отпада.
По отношение на § 4 казах каква е идеята. Може би ако думата е неточна, да я заменим. Не е идеята да се описват колко стаи, кухня и т.н, а апартамент, магазин, офис – изобщо предназначението на обекта по-скоро. Прав сте, че текстът е неточен.
Що се отнася до книгата, съжалявам, че забравих да отговоря на този въпрос, г-жа Чавдарова го повдигна – за образец на книгата на собствениците. Защо така са разписани? Книгата и сега съдържа същите неща. Въпросът е, че явно в закона не бяха написани толкова точно и тогава, когато ние утвърдихме образеца, който в момента е утвърден и всички работят по него, тогава възникнаха въпроси. Едва ли не, министърът не може да утвърждава повече отколкото пише в закона. Така че в образеца няма да пише нищо по-различно отколкото е в момента. Той е същият. Ние сме взели текстовете от сега действащия образец. Но за всеки случай, за яснота, ще предвидим такава разпоредба.
Що се отнася до § 14.
Искра Фидосова:
Те възпроизвеждат чл. 47 от Закона за собствеността едно към едно.
Екатерина Захариева:
Точно така. Г-н Стоилов повдигна въпроса защо ги отменяте. Имаше противоречия, не бяха отменени, махнахме целия раздел за етажната собственост, имаме специален закон за собствеността и просто вкарахме тези текстове, които ги нямаше в Закона за етажната собственост тук. Това е преписано едно към едно от сега действащата практика.
Искра Фидосова:
Те се отменят в Закона за собствеността.
Други желаещи за изказване? Няма. Тогава ще си позволя и аз да маркирам няколко неща, които смятам, че трябва да бъдат дискутирани.
Още в рамката на този ЗИД, това което обхваща и предвижда като промяна, освен собствениците и обитателите, да се включат и ползвателите. На мен ми направи впечатление, че може би има още доста текстове, в които трябва да бъдат отразени ползвателите, тъй като стои като текст, изписан само по отношение на собствениците. От тази гледна точка в § 3, в началото, където е първият текст, в който се говори за ползватели, трябва да се изпише текст, че това ще бъде съкратеното наименование „ползватели”, за да можем да го разпишем във всички други текстове в целия ЗИД, където е необходимо.
Откакто писахме заглавия две нощи на един кодекс, сега много внимавам със Закона за нормативните актове и Указа. Това, което видяхме в чл. 41 за прилагането на закона, изрично има такава разпоредба. Трябва да предвидим такава разпоредба между първо и второ четене – дали в § 3 или някъде на друго място в началото, но задължително трябва да има.
По отношение на това, което маркира колегата, аз няма да се спирам – за нотариалната заверка на подписите, но ще кажа, че няма изключения, с изключение на актовете, които са на общините и на държавата, които да се вписват, без да имат нотариална заверка на подписа или без да имат нотариална форма, т.е. нотариален акт. Това е с оглед на сигурност. Така че тук трябва много внимателно да помислим какво ще правим. Дали трябва да има договор, или да преминем към нещо по-просто, като декларация, когато си купува едно лице собственост в един такъв затворен тип комплекс още с нотариалния акт на покупката, да се подписва декларация в тази посока. Или нещо друго, не знам, въпрос на дискусия, но трябва да го уредим. Има пропуск и той създава много проблеми на практика. Аз смятам, че тук трябва въобще да помислим дали ще остане договор, дали някаква форма – декларация, или нещо по-просто и да се види как може да се реши проблемът на заварените случаи, който е определено по-големият. Дали ще дадем някакъв срок, в който да се снабдят с такава декларация – 6 месеца или година.
В тази връзка след това ще се спра накратко и на законопроекта на колегата Пехливанов – това, което той предлага по отношение на затворените комплекси в първите параграфи – добре. Обаче в това, което предлагате липсва каквото и да било волеизявление от страна на собственика. Това е, според мен, слабото място в това предложение. Не можем някак си изобщо да изолираме собственика от целия този процес, какъвто и тип етажна собственост да е, включително и затворен тип. Затова може би тук трябва да търсим връзката и между § 1 от единия законопроект и от този. Ако тотално се отиде към премахване на нотариалната заверка, това ще създаде една голяма несигурност и може би ще се отиде в една друга крайност и възможност за злоупотреби. А в същото време винаги е била практиката за вписване такава. Това ще бъде може би единственият прецедент. Аз не си спомням да има друг такъв.
За тези, които си купуват сега, няма да е проблем. Там можем да кажем простичко, че при сключването на нотариалния акт, когато придобива собственост, той трябва да подпише една декларация, с която или да упълномощи, или да даде съгласие. Няма значение какво ще изберем като форма. Въпросът е да се види какво правим с тези, които са заварени случаи, в какъв срок и по какъв начин да им дадем време и с какъв документ да го оправят.
По отношение на въпросната книга-регистър. Сега са разписани малко по-подробно елементите, които трябва да фигурират в този регистър. Това, което е много хубаво, е т. 2 „дял на обекта в общите части на сградата (%)”. Тук изключително резонен е въпросът на г-жа Чавдарова, който постави, какво ще правим с всички тези стотици хиляди имоти, при които няма никъде в документите описано в процент частта от общите части на сградата или описаната в една сграда процент идеална част на различни собственици няма сбор 100. Знаете, че до много скоро, дори и в момента продължават да вървят такива нотариални актове, в които се описва, че се прехвърля собствеността на еди-кой си апартамент в еди-коя си сграда със съответните прилежащи идеални части. Това означава, че ако ние не намерим механизъм да разпишем тези идеални части в книгата, всички тези норми по-нататък за формиране на кворум и за взимане на решения са мъртви норми. Те няма да произведат никакво действие. Т.е. не може да се вземе никакво решение. Какво трябва да направим?
Янаки Стоилов:
В много старите нотариални актове са описани идеални части. В актовете отпреди 20-30 години също са описани. Изглежда това е някаква нова практика.
Искра Фидосова:
Не говоря за нова практика, а говоря за последните поне 20 години.
Какви варианти имаме тук. Единият вариант е да се даде срок и да се каже, че всяка една етажна съсобственост, на съответния управител или не знам на кой ще вменим в задължение, да се направи разпределение на общите части съобразно това, което притежават като самостоятелен обект като част от цялата сграда със сбор 100 единици. За това нещо знаете какво трябва. Или на Агенцията по кадастър ще възложим, където имат също данни. Там описват процента идеални части. Но те го описват въз основа на това, което пише в акта. А там където не пише в акта, няма нищо. Т.е. за да проработи това, трябва да възложим на някой, да му вменим като задължение да направи това изчисление. Защото, убедена съм, че има хиляди сгради, които нямат разпределение на идеалните части. Това го казвам отговорно, като човек, който 12 години работи с тази материя.
Това, което маркира колегата, съм съгласна, че трябва да се опише малко по-подробно какви са тези идентификационни данни, които ще се съдържат в т. 1.
По § 9. Аз не го разбирам. Пише следното:
„В чл. 14, ал. 3 се създава изречение трето:
„Не е необходимо нотариално заверено пълномощно, ако упълномощаването е потвърдено от собственика пред общото събрание и това е отразено в протокола от събранието.”
Ако собственикът е упълномощил, той няма да дойде, не ли пък да потвърди пред общото събрание това упълномощаване. Това е объркано. Не може да е така, а и да го каже в протокола.
А другият въпрос е дали трябва да е нотариално заверено?
Той ако е дал пълномощно, което не е нотариално заверено, как ад дойде да потвърди пред общото събрание да се впише в протокола, като презумпцията е, че той няма да дойде.
Гинка Чавдарова:
Извинявайте, без да знам това, ще кажа на практика как става.
Няма проблем. Собственикът е бил на предходно общо събрание. Той на общото събрание и в протокола е отразено, казва, че мен на следващи общо събрания ще ме представлява еди-кой си. В този случай, щом е отразено в протокола на общото събрание, няма нужда пак да се ходи при нотариус и той си гласува на следващите.
Искра Фидосова:
Ясно. Но не пише това в текста.
Съгласна съм с г-н Стоилов за третото последователно насрочване. Не знам дали трябва да бъде второ или друго, но наистина това е изключително тромаво.§ 11 по отношение на протокола. Аз и преди съм си мислила, че може да дадем все пак някакъв срок. Може би тридневен или седемдневен, в който да има задължение председателят на управителния съвет да постави съобщението за изготвен протокол. Имаше много жалби и случаи, в които има събрание, взети са решения, протокол не се появява и оттам нито може да се отиде в някаква съдебна процедура, ако има заведени искови молби, нито каквото и да било, нито пък има яснота за тези, които са в сградата – собственици, ползватели, обитатели.
Тъй като се отменя целия раздел от Закона за собствеността, може и аз да съм пропуснала, но не видях никъде този текст, който засяга наемателите. Бившият чл. 43, ал. 2, когато на общо събрание се обсъждат въпроси, с които се засягат техните интереси, на които не само че могат да присъстват, но присъстват и с право на глас. Тъй като не го видях в ЗИД, имате някакъв мотив това да отпадне изобщо или просто е пропуснато. Защото такива случаи има страшно много. И точно наемателите в много от случаите са активни участници в общите събрания на етажната собственост.
Повдигам и един въпрос, който е изключително актуален последните 2-3 месеца. Правната комисия си даде обещание и поехме ангажимент, паралелно с промените, които предстоят в Закона за управление на етажната собственост, да направим и тези промени, тъй като очакваме в следващите две седмици да бъде входиран и ЗИД на Закона за гражданска регистрация, за да спрем всички тези безумни пренасяния на хора от едно място на друго, така наречения и кръстен наскоро „изборен туризъм”. Ние направихме смея да твърдя добри текстове в Изборния кодекс, с които променихме текста в Закона за гражданска регистрация и там казахме, че собственикът трябва да отиде или да удостовери лично, че това лице ще живее на даден адрес, за да бъде регистрирано или с нотариална заверка на съответния документ-декларация или пълномощно, но трябва да има връзка между регистъра, вписването на тези хора в книгата на етажната собственост и ГРАО – там където става регистрацията. Иначе не затворим ли и тази врата, няма да решим проблема изцяло. Моля да се има предвид това. Ние направихме това, като променихме Закона за гражданска регистрация, но още трябва да кажем, че управителят, или председателят на управителния съвет или този, който има ангажимент да попълва всичик тези данни в регистъра, трябва да отнесе регистъра, за да се види, че това лице е вписано в съответния регистър. Трябва да има връзка между единия закон и другия.
По § 13. Разбирам за физическите лица. Не разбирам обаче какъв е мотивът за юридически лица да имат възможност да бъдат част от управителния съвет, ако не са собственици или ползватели (ал. 8).
По § 14. Пренесени са нормите на чл. 47 от Закона за собствеността едно към едно. Обаче в ал. 3 последното изречение:
„За действия, които излизат вън от пределите на обикновеното управление, той представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание.”
Като се върнем на това, че общото събрание може да взима решения при второ или трето свикване, без да има изискване за какъвто и да е кворум, тук трябва да има нещо. Това „извън обикновеното управление”, а няма никакво изискване.
Това е засега. Може да съм пропуснала нещо.
Заповядайте, г-жо Захариева.
Екатерина Захариева:
Голяма част от бележките бяха резонни или почти всички. Трябва да помислим по тях.
Първо да обясня, защо наемателите ги няма. Всъщност тях ги има в чл. 5, ал. 2 сегашна, която става ал. 3. Тя гласи:
„(2) Обитателите в сграда в режим на етажна собственост имат правото по ал. 1, т. 1, както и да участват в управлението на етажната собственост със съвещателен глас.”
Обитателите в сградата, които са и наемателите всъщност. Не пише „наемателите”, а пише „обитателите” в чл. 5, ал. 2.
Искра Фидосова:
Досега имаше обитатели по смисъла на Закона за управление на етажната собственост, но дали е достатъчно. Аз не го разбрах по този начин. Докато в Закона за собствеността ясно беше разписано до този момент.
Екатерина Захариева:
Може би с препращането към ал. 1 възниква въпроса кои са точно тези решения, които всъщност ще ги касаят.
Да, така е, трябва да помислим за съдържанието. (Да го разпишем по-подробно.) Да, препращането, защото се казва имаш правата да използваш общите части на сградата, според тяхното предназначение, и като препращаш към това, че имат право да участват в тези решения, всъщност възниква въпроса кои са тези решения. Наистина трябва да се детайлизира и да се изброят – да се препрати точно към решенията на общото събрание, които ги касаят към чл. 11, ако се не лъжа, правомощията на общото събрание, които касаят това ползване обикновено.
Съжалявам, сигурно ще пропусна нещо, тъй като доста бележки направихте.
За § 10 сте права. Наистина се получава нонсенс. Как ще упълномощи някой, защото ако там, защо да упълномощава някой. Или трябва да добавим предходното, така както предложи г-жа Чавдарова или трябва да отпадне. Може би идеята е била за „предходно заседание”, но тук просто липсва думата. Трябва да бъде ясно. Ако е заявено от собственика и вписано в книгата, но трябва да бъде добавено „предходно”.
Правилна е забележката, че е тромав редът. Трябва наистина да се помисли. Аз лично бих предложила да са две, а не три. От друга страна, трябва да остане този текст, според мен, защото ако оставим никога да не пада под 33% и да не дадем възможност, независимо, да паднем под този кворум, тогава поставям пред блокаж изобщо провеждането. Трябва да оставим две. Три са твърде много.
Искра Фидосова:
Аз съм за кворума. Да остане изискване за кворум – 1/3 е добре или 33%. Въпросът е тези, които ги няма разпределени, кратни на 100, как ще го направим.
Екатерина Захариева:
Не може да се свиква до безкрайност, за да не блокираме изобщо прилагането на закона по този начин.
За срока за протокола е абсолютно резонна забележка. Трябва да сложим подходящ срок. Може да е седемдневен. Дори и да не е тридневен, но някакъв подходящ срок, за да може да се изготви този протокол.
Защо сме предложили или каква е разликата между ал. 8 и ал. 9.
За ал. 8 идеята е такава. Наистина да се даде възможност за професионалните домоуправители – така станали известни в обществото.
Докато ал. 9 и ал. 10 са вече членове на управителния съвет и домоуправители.
Ал. 8 касае по решение на общото с квалифицирано мнозинство част от правомощията или всички на общо събрание да се предоставят на физическо или юридическо лице. Или това са така наречените професионални домоуправители, които нямат нищо общо, те не живеят там, нямат нищо общо с етажната собственост. Това са външни за етажната собственост лица. За това е разликата между ал. 8 и ал. 9.
Да бъде по решение на общото събрание. Даже сме предложили квалифицирано мнозинство. Все пак това е решение, което е добре да бъде взето с квалифицирано мнозинство.
Абсолютно резонна забележка за това, че трябва да се предвиди квалифицирано мнозинство тогава, когато ще представлява. Наистина така оставено е твърде разширително по отношение на процесуалното представителство на общото събрание.
Трябва да помислим за регистъра между първо и второ четене и Закона за ГРАО, макар че тази книга на собствениците и регистъра, който се регистрира в общините, е всъщност по-скоро за управителите, отколкото за това кой живее там по настоящ и постоянен адрес.
Подкрепям забележките. Нека между първо и второ четене наистина да изчистим нещата.
Честно казано, не беше пропуск непосочването на ползвателите, така ме убедиха експертите, че общия текст в закона в чл. 5, който казва, че ползвателите имат същите права като собствениците, прави излишно вкарването навсякъде в закона ползвател. Признавам, това беше становището на експерта в министерството и затова го вкарахме така. Аз също повдигнах този въпрос, защо не сложим ползватели до собствениците, но моя е грешката, че се оставих да бъде убедена по този начин. Признавам си без бой всъщност защо се стигна до там да не се сложат ползвателите. Не е пропуск, а обсъждахме този въпрос.
Изключително резонен въпрос, но не мога да го намеря в закона. Честно казано нямам отговор на въпроса тогава, когато изобщо не са посочени идеалните части. Много често обаче е повдиган въпросът тогава, когато идеалните части сборът им не е сто. Всъщност това е масовата практика – сборът не прави сто. В сега действащия закон има текст, който казва, че тогава когато сборът не прави сто пропорционално се приравняват на сто. Само че сега не мога да го намеря текста. Наистина го има, виждала съм го в Закона за управление на етажната собственост в сега действащия текст, но сега не мога да го намеря.
Искра Фидосова:
Други изказвания? Имам въпрос към г-н Пехливанов.
По отношение на професионалните управители, ако така кратко ги наречем, дали не трябва те да имат този тип регистрация, който познаваме по Търговския закон. Защото тук се предвижда нещо съвсем различно, съвсем друг ред.
Николай Пехливанов:
Аз съм готов да обсъдим всякакви предложения. Чисто юридически не знам как ще е най-правилно.
Искра Фидосова:
Аз бих подкрепила това, ако е само по отношение на затворения тип. Ако е по отношение на всички, не намирам достатъчно аргументи да го подкрепя. Подкрепям по отношение на останалите да се избира за домоуправител лице, което не е собственик, но то трябва да живее в сградата и да има качества на ползвател или обитател.
Николай Пехливанов:
В § 1 става дума за затворени комплекси, тъй като законът ги третира отделно. Всички следващи параграфи на моето предложение касаят и обикновения режим на етажна собственост. Те също – блоковете (входовете) да могат да си избират лице за домоуправител, което да не е собственик. Мисля, че в това има логика. Не виждам защо трябва да се прави разлика между затворен комплекс.
Екатерина Захариева:
Аз бих попитала н.пр. г-н Пехливанов дали текстът, който предлага Министерския съвет, който е с решение на общото събрание 2/3 квалифицирано мнозинство (§ 13, ал. 8) ако общото събрание реши да си наеме професионален домоуправител. Дали подкрепя г-н Пехливанов този текст?
Николай Пехливанов:
Приемам това така да бъде взето решението за това.
Екатерина Захариева:
Едно е да избереш собственик за домоуправител, на който да плащаш, друго е да избереш фирма – юридическо лице, които са външни. Там наистина е редно да бъде квалифицирано мнозинство.
Янаки Стоилов:
Когато има сключен договор с професионален управител може да се мисли и за малко по-високо ниво на отговорност за добросъвестно изпълнение, защото това вече е като вид професионална дейност.
Николай Пехливанов:
Аз затова предлагам да се създаде регистър към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Екатерина Захариева:
По отношение на регистъра може ли да взема отношение. (Заповядайте.)
Бих искала въпроса за професионалните управители и регистрите всичко да остане за наредба. Това кога да го впишеш в регистъра, кога да му откажеш, да става с наредба. Според мен това не е редно. Защото правителството е поело ангажимент към Европейския съюз първо за намаляване на административната тежест, в т.ч. въвеждане на нови регистрационни, лицензионни и всякакви режими. Ако бъде чисто регистрационен режим, според мен, и ако, разбира се, народните представители решат да подкрепят, е редно условията, на които трябва да отговаря едно физическо или юридическо лице да бъде вписано в регистъра и основанията за отказ за вписване, наистина да бъдат вписани в закон, а не всичко да се оставя на подзаконов нормативен акт. Ако изобщо се приеме регистър.
Николай Пехливанов:
Предложението ми е толкова стерилно, както каза и г-н Стоилов, за да не утежняваме прекалено много закона с много подробна информация в него и максимално да го прехвърляме към подзаконови нормативни актове. Но бих се съобразил с тази Ваша бележка.
Искра Фидосова:
Добре. Други желаещи за изказване? Няма. Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 102-01-3, внесен от Министерския съвет на 14.01.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 154-01-4, внесен от Николай Янков Пехливанов на 25.01.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
Приемаме и двата законопроекта. Ще има доста работа между първо и второ четене, тъй като имаме на какво да стъпим, за да пишем нови текстове.
Благодаря ви. Мисля, че дискусията беше полезна за всички.
По втора точка –Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията, № 002-01-110, внесен от Министерски съвет на 21.12.2010 г. – продължение.
Колеги, на предишното заседание обсъдихме законопроекта. Имаше доста подробна дискусия. Останаха за уточнение няколко неща, които трябваше да се уточнят между експертите на Народното събрание и експертите на Министерството на правосъдието, за да можем да го гласуваме и да знаем какво точно ще има за допълване и редакция между първо и второ четене с оглед на това, което коментирахме на миналото заседание.
Заповядайте, г-жо Машева.
Даниела Машева:
Това, което беше постигнато, да бъде дефинирано определение на „презграничния спор” така, че да не се препраща директно към текста на директивата, каквито бяха възраженията на вашите експерти, което може да бъде направено между двете четения.
По въпроса за единия месец. Това е минималният срок. Направихме сравнително изследване с другите закони на държавите членки. В този едномесечен срок, в който се дава възможност, това е минималният срок, защото има държави в Европейския съюз, които имат шестмесечен срок, в който имат възможност да продължат отново.
Искра Фидосова:
А с ГПК какво ще правим.
Янаки Стоилов:
А обсъдихте ли миналия път какво е приложението на този закон?
Даниела Машева:
Мадиацията напоследък се използва доста често. Идеята тук е да бъде въведена директивата, касаеща презграничните спорове. Колко често? Много често се използва, особено в районните съдилища. Има практика. Това е изискване на Европейската комисия за насърчаване на медиацията.
Реплика:
Имаме ли официална статистика?
Даниела Машева:
Официална статистика ще ви предоставим, но това мисля, че не е относимо към настоящия законопроект, тъй като предметът е въвеждане на директивата.
Също така искам да ви уведомя, че получихме писмо, което днес сме изпратили и на Народното събрание, че вече сме в процедура по infringement. Европейската комисия ни обявява infringement и ни грози опасност от 777000 евро глоба, ако не въведем своевременно директивата.
Искра Фидосова:
Какво ще прави в случая с това, че със закон ще променяме кодекса.
Елена Владимирова:
В момента нямаме абсолютно никакъв избор, защото акцентът трябва да бъде върху Закона за медиацията. Иначе трябва да представим ЗИД на ГПК и като заключителна разпоредба Закона за медиацията, където да въвеждаме цяла директива. Някак си пак не върви. Мислихме по този въпрос, консултирахме се с колегите от Съвета. Ако вие имате друго виждане? Те са свързани. Член от Закона за медиацията препраща към
Искра Фидосова:
Добре, но със закон не е редно да променяме кодекса. Това сме го приели и го спазваме. Миналата седмица го направихме по същия начин за Закона за отпадъците. Там отпадна § 17 и се внася ЗИД за промяна в НК.
Какво правим тук? Колеги, кажете какво правим? Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Моето лично мнение е, че дали този текст ще се фигурира в ГПК или няма да фигурира, последиците и крайният резултат е един и същ. Защото тогава, когато двете страни представят едно споразумение, каквото и да е то, пред съда, и съдът го одобри, то добива характера на съдебна спогодба.
Елена Владимирова:
Това е по висящи спорове, но просто е изведено като процедура, за да стане препращане от Закона за медиацията към този член и да се направи връзка между двата закона. Все пак в медиацията не можем процедура да разписваме. Иначе имплицитно се съдържа в самия закон и в действащия ГПК.
Аз обясних миналия път, че в германския кодекс е развита почти същата процедура, но много по-подробно, където пак е описана една спогодба, само че е казано, че съдът напътства страните по уточняване и конкретизиране на притежанието, страните дори имат избор по отношение на съда, който да решава, примерно, там където се е сключила медиацията (споразумението). Просто са дадени права, тъй като това все пак е една доброволна процедура. Докато ние максимално сме изчистили нещата, за да отъждествим това споразумение със съдебната спогодба. И изрично сме го казали.
Емил Радев:
В германския кодекс е цяла глава и то колкото целия този закон е уредена тази процедура. А ние с тази процедура, ако я въведем в ГПК в момента, правим толкова много неясноти и неразбории, така че оттам нататък е по-добре да я няма, отколкото да я има и да я препращаме към общите правила на споразумение. Защото нито се разбрахме каква такса ще плащат, нито се разбрахме за подсъдност. Така че тази процедура е напълно безсмислена в ГПК в момента.
Даниела Машева:
Да, но тя е изискване по директивата да бъде изрично описана.
Елена Владимирова:
И ще получим наказание, че не сме я въвели.
Емил Радев:
Имаше много по-елегантен вариант да го препратим директно. Така ще избегнем проблема с кодекса и т.н.
Искра Фидосова:
Другото, на което аз държа и се консултирах няколко пъти, е презграничният спор да го изпишем като легална дефиниция какво се има предвид, за да не става объркване.
Може би текстът, който е в § 1, колкото и пъти да го чета, за мен тук не му е мястото, защото подвежда, че този презграничен спор ще важи не само по гражданскоправни и търговскоправни, а и по всички останали. Като прочетем чл. 3 на действащия закон, пише: „трудови, семейни и административни спорове”.
Даниела Машева:
Те са изключени от приложното поле на директивата.
Искра Фидосова:
Да, но вие сте сложили промяната в чл. 3. Вижте чл. 3 на действащия закон какво казва:
„Чл. 3. (1) Предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица.”
Слагайки тук този текст излиза, че този презграничен спор ще се прилага и за тях. Затова § 10 си е о’кей, там където сте го написали. Само че тук на това нещо не му е мястото. Това беше спорът от миналия път.
Елена Владимирова:
Напълно сте права, защото тук е определен предметът. Обаче изискването по директивата е презграничен спор по гражданскоправни и търговскоправни. Т.е. това понятие съдържа елементи и на обхват и на предмет. Опитахме се да го сложим в чл. 1 от Закона за медиацията, където е даден обхвата, т.е. правни и неправни спорове, но там седи съвсем като кръпка, защото вече за първи път много в началото говорим за предмет и просто няма къде да го сложим.
А колегите от Дирекцията по европейски въпроси и колегите от нашата дирекция възразяват да пропуснем да го отразим в самото тяло законопроекта и да остане само като допълнителна. Аз като експерт съм го мислила това нещо, но те считат, че по този начин ние изпълняваме директивата.
Искра Фидосова:
Аз това казвам. За мен също е спорно дали трябва да бъде в чл. 1. Сигурно и там не му е мястото. Точно насадено изглежда и там. Но би трябвало да има отделен, нов текст, извън 1 и 3, като 3а може би, или не знам колко, но така е подвеждащо, объркващо и неправилно в чл. 3. Безспорно не и в чл. 1, но трябва да се разпиеш заедно с що е то „презграничен спор”. Държим да се оправи това.
Елена Владимирова:
Да, ще го оправим.
Искра Фидосова:
Колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медиацията, № 002-01-110, внесен от Министерския съвет на 21.12.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Петима „въздържали се”. Благодаря.
Ще помоля текстовете, за които говорихме да бъдат разписани, за да не се лутаме между първо и второ четене.
Даниела Машева:
Ние евентуално можем да помогнем с дефиницията за определението „презграничен спор”.
Но по другите текстове отново трябва да се огледа директивата, за да не бъдем упреквани след това, че не сме я въвели правилно. Така се получи със Закона за адвокатурата, където все още не е прекратена процедурата по infringement - по досъдебната фаза, и се наложи лично да обясняваме на експертите от Европейската комисия. Съществува проблем за тях, че ако не видят точно, директно изписване, те считат че не сме въвели правилно съответния европейски акт.
Искра Фидосова:
Какъв е проблемът със Закона за адвокатурата? Ние там сме подкрепили това, което вие сте предложили. Това са си ваши текстове. Ние не сме ги пипали.
Даниела Машева:
Проблемът е при тълкуването.
Елена Владимирова:
Имаме изрична разпоредба, че правните последици са същите като при съдебна спогодба. Не виждам кое е смущаващото. По този начин се изчиства въпросът и са такси и разноски, и за съд – родова подсъдност, и въобще не виждам проблем.
Искра Фидосова:
Тези неща ние ги изяснихме много пъти. Но ще ви помоля в рамките на седмица да предложите текстовете, за да влезе да се гледа това нещо в пленарна зала. Моля да се дадат тези текстове, за да сме наясно и ние какво ще говорим по закона.
Даниела Машева:
Би могло да се помисли за обхвата и предмета да се изведе в отделен текст. (Да се направи текст.) Добре.
Следващото е за понятието „презграничен спор”, за което можем да дадем дефиниция.
Искра Фидосова:
Да, това са двете неща. По останалите ние ще вземе отношение. Другият проблем беше с единия месец.
Даниела Машева:
За единия месец държим да съществува, защото изискване на директивата е да се осигури.
Искра Фидосова:
Тогава аз зададох въпрос и после по стенограмата видях, че няма отговор. Защо са тези 6 месеца за прекратяване. По директивата ли бяха те?
Даниела Машева:
Не са по директива. Шест месеца принципно е един достатъчен срок, та дори може и да го намалите този срок.
Искра Фидосова:
В § 7. „6. с изтичане на 6 месеца от началото на процедурата”. Въпросът беше откъде идва този срок и не получихме отговор.
Даниела Машева:
Това е максималният срок, в който страните трябва да
Елена Владимирова:
Считаме за разумен срок, който са възприели и други страни, за постигане на медиацията. Ако искате го съкратете, но този един месец след медиацията, трябва да остане. Това е начало и край на срока, за да видим давността. Ако нямаме начало и край, не можем да изчисляваме срока.
Искра Фидосова:
Ние начало имаме с текста, с който сте разписали от кой момент се брои началото.
Даниела Машева:
Защо продължава максималния срок, в който може да протича една медиация и в който трябва да се споразумеят е шестмесечен. Ако те не се споразумеят и се откажат от медиацията, не постигнат споразумение, имат право в едномесечен срок, който се добавя и през който също не тече давност, и всъщност така се получава един седеммесечен срок от началото на медиацията, за който не тече давност. Защото според директивата, чл. 8, държавите –членки гарантират, че страните, които избират медиация в опит да разрешат спор няма да бъдат възпрепятствани впоследствие да образуват съдебно производство или арбитраж във връзка със същия спор поради изтичане на давностни срокове.
Емил Радев:
Шестмесечен срок има логика, защото когато съдът спира дадено дело за споразумение по молба на страните да се споразумеят, там имаме един максимум шестмесечен срок, за което се спира. Оттам нататък никаква гаранция не е повече давността, защото ние казваме, че давността спира да тече по време на медиацията. С две думи, ако някой в последния ден, когато му изтича давността, решава да отиде на медиация, това значи, че той сам не си е защитил правата. По време на медиацията спира да тече срока.
Анастас Анастасов:
Считал съм, че съм имал пълни основания да се постигне споразумение. Обаче давността ми изтича един ден след този шестмесечен срок. Затова е този едномесечен срок, защото по принцип това е осредненият срок, който съдът винаги дава при предварително обезпечение, за завеждане на делото. Защото трябва да организираш нещата ,адвокат, документи и т.н. Нормално е да има такъв едномесечен срок.
Емил Радев:
Съдът, когато въведе изискване обезпечение на бъдещ иск, не ти спира по никакъв начин процедурата и това не ти дава право на едномесечен срок при давността оттам нататък.
Анастас Анастасов:
Ти интерес гониш. Аз не съм се съгласил на споразумение, ще водя дело, ти ме лишаваш от възможността да заведа.
Даниела Машева:
От направения сравнителен анализ е видно, че във всички държави това е един минимален срок.
Искра Фидосова:
Моля да ни дадете този сравнителен анализ, който е направен.
Даниела Машева:
Дали сме го на вашите експерти.
Елена Владимирова:
Дала съм ги в електронен вид.
Емил Радев:
Колко държави не са въвели такъв допълнителен срок?
Елена Владимирова:
Не сме прегледали цялото законодателство на страните-членки.
Емил Радев:
Правите сравнителен анализ, а не сте дали колко държави са. Директивата вече е изтекла.
Даниела Машева:
В чл. 8 на директивата за държавите не се посочва какъв точно да бъде този срок. Те казват: „трябва да осигурят възможност....”. Има държави, които дават още 6 месеца страните да продължат и става общо 12 месеца спиране на давността. Така че преценката е ваша. Въпросът е да дадем един разумен срок на страните да се организират.
Искра Фидосова:
Благодаря ви. Вече се уточнихме по тези въпроси и гласувахме законопроекта.
Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова