Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 70

Днес, 16.02.2011 г., сряда, от 11:00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Виолета Обретенова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Висшия съдебен съвет – Георги Шопов, Радка Петрова и Стефан Петров, членове на ВСС; от Прокуратурата – Галина Тонева, заместник главен прокурор при ВПК и от Института за пазарна икономика - Зорница Славова, като слушател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Извинявам се за днешното извънредно заседание, но това приехме като решение на миналото заседание. Предварително раздадения ви дневен ред е:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 154-01-12, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 09.02.2011 г. (водеща КПВ)
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 002-01-94, внесен от Министерски съвет на 18.10.2010 г. - продължение (водеща КПВ)
Колеги, ще започна отзад напред по дневния ред.
На миналото заседание на Комисията разглеждахме на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър. Останаха няколко параграфа, които трябваше да бъдат доуточнени днес. Но вчера, след като се видях с експертите и с някои от колегите от Правната комисия, предлагаме продължението на второ четене на Закона за търговския регистър да остане за следващия четвъртък, тъй като има още няколко текста, които трябва да бъдат още веднъж коментирани и уточнени и да не бързаме с окончателното им приемане днес.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 154-01-12, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 09.02.2011 г.
Ще дам думата на колегите вносители да представят мотивите за този законопроект. Той е във връзка с това, което поехме като ангажимент в Комисията по правни въпроси по отношение основни на Националния институт по правосъдие, тъй като не приехме месец ноември текстовете, които бяха предложени, а да се изработят такива, които да могат да осъществят реформа и там. Колегите ще мотивират това, което предлагат.
Тук са представители от Висшия съдебен съвет, от Прокуратурата и от Министерството на правосъдието.
Давам думата на г-жа Колева да представи законопроекта.
Юлиана Колева:
Добър ден, уважаеми гости,
Уважаеми колеги,
Този законопроект, който е внесен от няколко души от нашата комисия представлява едно доразвитие на измененията, които бяха приети в Закона за съдебната власт в края на миналата година.
Вие виждате, че огромната част от този законопроект всъщност е базирана на онази част от предходния законопроект, която не беше възприета от Комисията, тъй като бяхме решили, че част от промените, които се предлагат от вносител Министерския съвет не са достатъчно изчистени като концепция и съществуваше опасност това да повлия върху част от Конституционните задължения на Висшия съдебен съвет. Това бяха всъщност мотивите ни тогава да не възприемем текстовете на Министерския съвет.
В законопроекта, който днес е на вашето внимание, ви предлагаме една концепция за първоначалното приемане на кандидати за младши съдии и младши прокурори в съдебната система, която, според нас, е по-ясна в сравнение с тази на предходния проект. Това е всъщност като обем и по-голямата част на този законопроект. Аз няма да я развивам тук, защото тя е развита в проекта и всеки я е прочел.
Освен това, се опитахме с Преходни разпоредби да запълним една празнота, която остана при промяната на модела за кариерно израстване в самата съдебна система. Приемайки, че атестирането като процедура няма да е основният способ, с който магистратите се местят и израстват на различни места в съдебната система, а ще бъде само периодичен способ за преценка на тяхната работа, който ще подпомага вземането на решение от страна на Висшия съдебен съвет за тяхното кариерно израстване, ние всъщност не си дадохме сметка, че има множество магистрати, които не са атестирани към момента на влизане в сила на закона и по този начин липсва един от компонентите, по който Висшият съдебен съвет преценява техните качества в случаите на преместване или повишаване в съдебната система, което в момента основно би трябвало да се извършва вече чрез конкурс.
Това са двата основни момента в законопроекта.
Има и някои редакционни корекции на текстовете, които сме приели и са всъщност част от новоприетите в края на миналата година норми, които по този начин се наложи да бъдат коригирани.
Ако има конкретни въпроси, сме готови да отговорим.
Искам да отбележа, че този законопроект е изцяло съгласуван и не само съгласуван, а и изработен съвместно с Министерството на правосъдието. Така предварително отговарям на въпроса дали има съгласуване с Министерството на правосъдието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева.
Искам да ви уведомя, че преди малко получих и становище от Висшия съдебен съвет, което ще помоля да се размножи и раздаде на колегите. Не успях да го прочета, но ще помоля представителите на Висшия съдебен съвет да вземат отношение и да изразят накратко становище по законопроекта.
Заповядайте, г-н Шопов.
Георги Шопов:
Добър ден на всички.
Аз ще направя няколко бележки във връзка с атестирането, тъй като сами разбирате и ние всички се убедихме (имате ги данните), че доста хора – около 600 човека, нямат никакви атестации. Лично за мен, а и от Висшия съдебен съвет се възприема, че начинът на постигане на целта – да има фактически две атестирания – едното за несменяемост, и другото – периодично, е едно ново решение. Защото в досегашния закон за всяко повишаване на административните ръководители трябваше да се върши отделно атестиране. Това е добро решение.
Оттам нататък обаче възникнаха проблемите, които с вашите Преходни разпоредби вие сте ги решили на 90%. Адмирирам § 128а.
„Започнатите, но неприключени към момента на влизане в сила на този закон атестационни процедури, се довършват по досегашния ред.”
Това е добро решение, колеги, тъй като досега някъде над 200 човека имат започнати атестации. Аз обаче предлагам и това е становището, което се споделя, да допълните още едно изречение и тогава ще бъде решен въпросът окончателно без някакви особени спънки и то ще бъде законно.
Предлагам тази преходна разпоредба да се допълни с изречение второ: „Проведените процедури по атестиране по реда на чл. 196, т. 1- т. 5 (от стария закон) да се счита за периодично атестиране по смисъла на този закон.”
Колеги, в момента ние ще довършим процедурите. Не е необходимо след това да правим ново периодично атестиране. По този начин всички тези над 200 човека или колкото са там, те ще се оформят в този период.
Развивам въпроса. Всички тези процедури, които са извършени по стария закон, а те имат давност една година, т.е. ние ще отпушим системата и няма да се стигне до проблеми, които не са желани от никой.
Повтарям идеята си. Ние довършваме по стария ред и проведените до момента, които съществуват в едногодишен срок и тези, които ще ги довършим, да се счита за периодично атестиране. Защото в противен случай тези хора ние ще ги довършим по стария ред и евентуалното периодично атестиране пак трябва да го направим. Това е в рамките на закона и предполагам, че няма да създаде никакви проблеми. Така че много настояваме това да стане. Както разбирам това се подкрепя и от Главна прокуратура. (Да.)
Второ, чудесно е това, което се предлага по § 129, създаването на ал. 2. Т.е. да не се чака четиригодишния срок след 1 март, а да се приеме, че извънредно тези хора могат да се атестират.
Понеже взех думата, ще направя и няколко забележки по други текстове, които нямат фундаментално значение, но ви го казвам, за да го имате предвид евентуално ако счетете за необходимо да се коригира.
Имаше няколко варианта за първоначално назначаване. Всички разбираме, че системата не следва да се капсулира. Това е така. Единият вариант, сигурен съм затова, беше до 20% първоначално назначаване на колеги. Аз предлагам да остане това. В Закона е под 20%. Имайте предвид, че при нас динамиката е различна. Тези 20% малко ни ангажират. Трябва да вярвате, че ние сме коректни в тези неща и там, където е необходимо, може да се каже до 20, а те могат да бъдат 15%, могат да бъдат 10%. Т.е. ние да имаме някаква оперативна самостоятелност. Защото при 20 свободни места ние казваме 20%. Казвам ви го за сведение.
Има едно изясняване за младши магистратите. Там може би технически трябва да се оправи. Вие сте предвидили младши магистрати да се атестират периодично. Колеги, след 3 години, а сега по новия закон, доколкото го разбирам, след 2 години той се назначава като съдия, прокурор или следовател. Тогава започва да тече атестирането четиригодишния период. Но младши съдията практически не може да стане периодично атестиране, тъй като след три години по досегашния закон, той просто без конкурс се назначава на съответното титулярно място.
Друго забележка. Искам да се уеднакви режимът, но нямаме становище. В 169 е отразено, че за да получи човек най-високия ранг, трябва да получи оценка „много добра”. Същевременно обаче вие сте предвидили, когато се избира административен ръководител, оценката да бъде „добра” или „много добра”. Получава се нещо, което аз лично не мога да си го обясня. Вярно е, че административният ръководител трябва да има други качества, но някак си административна длъжност оценка „добра”, а този който ще ръководи оценка „много добра” с рангове. Моето лично предложение е, че оценките за ранг трябва да се уеднаквят. Да бъдат или „много добра” за всички. Но моето предложение и по-разумното предложение е да бъде „добра” и „много добра”, защото при атестирането даже и неща, които са извън обективната възможност на колегите, като няма да влизам в подробности, но той може да е перфектен по основните показатели в пряката си работа и едно малко отклонение или пък липса на проверка на инспекторат, да стане оценката „добра”. Това ви го поставям на вниманието, за да го прецените. Но при всички положения считам, че режимът следва да бъде уеднаквен. Дали ще е на база максимална „много добра” или пък на „добра” и „много добра” – това вие ще го прецените.
В 192 има друго нещо, което е останало там при повишаване в ранг административен. Вие сте записали последните периодични атестирания. Както е законът, те не могат да бъдат последни периодични атестирания, защото и там ще се създаде проблем. Нека да бъде последното периодично атестиране, защото в противен случай какво ще стане? Всички конкурси, които ние ще назначим, дори извънредният способ ще има едно периодично атестиране. Да бъде в единствено число! Т.е. „последното периодично атестиране”.
Не виждам някакъв разум в това, което сте го приели в 205, ал. 2. При възражения да се изслушват кандидатите пред целия Висш съдебен съвет. Досега редът, според мен, беше удачен, тъй като той не лишаваше от възможност колегите да защитят своите интереси. Но при възражения във връзка с атестацията, да се изслушва това възражение пред целия Дисциплинарен съвет и той да взима решение с гласуване да връща или да не връща.
Последното, което ще кажа. Просто са изпуснати от периодично атестиране председателите на военните съдилища и военно окръжните прокуратури. Те са изпуснати в реда за атестиране. Това е технически въпрос.
Разпоредбата на 39, ал. 5 – ние нямаме постоянни атестационни комисии, така че няма как да стане, когато долният орган не може да сформира комисия, да използва горния орган. Това трябва да става допълнително.
Това са ми бележките.
Връщам се на нещо, което ще повторя.
Колеги, много настояваме в § 128а да влезе, че последните периодични атестирания по смисъла на стария закон да се считат за периодични по новия закон. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-жа Радка Петрова.
Радка Петрова:
Ще бъда много кратка. Вие ще получите становище, което е представено. Аз ще се спра само на виждането на вносителите на законопроекта във връзка с предвидената дейност за конкурси за младши съдии и прокурори пред Националния институт на правосъдието.
Като цяло вижданията на Висшия съдебен съвет са, че това виждане е може би добро като целесъобразност, но то не съответства на законосъобразността, посочена както в Конституцията, така и в Закона за съдебната власт. По-скоро това виждане може би трябва да се реализира по пътя на отличната стратегия, която Министерството на правосъдието представи и беше приета в раздела за въвеждане на единни стандарти за обучение по право, тъй като Националният институт по правосъдие не е институт, който обучава студенти, а има задължението по Закона за съдебната власт да поеме обучението на магистратите, както за младшите, така и за първоначално постъпилите, а така и за развитието на по-нататъшната квалификация на вече работещите в системата.
Затова считаме, че с предложената концепция цялостно се подменя виждането за обучение в Националния институт на правосъдието, на който пък освен всичко друго Управителният съвет изрази становище, че на този етап няма и капацитет да поеме такава дейност, поради което още с първия законопроект Министерството на правосъдието беше предвидило, а гледам че и сега са предвидени възможности тези текстове да бъдат отложени във времето, а не да влязат в сила незабавно, точно защото Националният институт на правосъдието няма такъв капацитет. Считаме, че не следва да се развива капацитетът на Националния институт на правосъдието в тази посока, защото това е обвързано, както с кадри, така и с финанси и с много други неща.
Основно обаче считаме, че предложените разпоредби противоречат на разпоредбата на чл. 130, ал. 6, т. 1 от конституцията на Република България, който текст предвижда, че именно Висшият съдебен съвет назначава съдии, прокурори и следователи, т.е. не може да провежда конкурс за кандидати за магистратски длъжности, а само за назначаване. Това като първо.
Второ, не е изяснено, ако изпитите се провеждат в Националния институт на правосъдието, какви ще бъдат тези два допълнителни изпита, извън държавните тежки изпити, които студентите вече са положили. Те ще имат ли като досега само практическа насоченост, или ще се разшири тяхното съдържание откъм теоретична или теоретико-практическа насока. Считаме, че подготвени за държавния изпит, след тежкия изпит след стажа, който полагат младите хора, в Националния институт на правосъдието се обучават в чисто практическа насоченост. Този срок за обучение – 6 месеца, е достатъчен и този изпит трябва да бъде точно в тази посока относно тяхната практическа подготовка да навлязат в магистратурата.
Тези текстове влизат в разрез и с необходимостта Комисията по професионална етика да извършва проучване за нравствени качества на хора, които не са магистрати. Ако ще ги проучваме предварително тези млади хора ,които са кандидати да станат магистрати, просто противоречи. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Петрова. От Прокуратурата ще вземете ли отношение? (Да.) Добре, но преди това г-н Стефан петров.
Стефан Петров:
Само две думи по § 22 от законопроекта. Ние Висшият съдебен съвет по принцип подкрепяме предложения законопроект, а с нещата, с които не сме съгласни, ги изразиха колежката Петрова и г-н Шопов.
По § 22. Знаете, че беше предвидено и в предния законопроект, но тогава и в Правна комисия и в пленарна зала не се възприе. По същество с този текст се иска таксите.
Искра Фидосова:
Ние сме го коментирали това. Нека да остане за второ четене, ако се приеме законопроектът.
Стефан Петров:
Само искам да кажа, че противоречи на Конституционно дело № 5 от 2007 г. този текст.
Искра Фидосова:
Добре. Г-жа Тонева, заповядайте.
Галина Тонева:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз съвсем накратко искам да заявя, че ние изцяло подкрепяме изложените съображения от г-н Шопов от името на Висшия съдебен съвет досежно § 128а, касаещ атестациите на магистратите, като считаме, че добавянето независимо дали ал. 2 или изречение две към § 128а в посока, че проведените до момента атестации по реда, който е съществувал, следва да се считат за проведени текущи, би отпушило системата с оглед бъдещите назначения.
Няма да преповтарям нищо от това ,което казаха колегите. Изцяло се присъединявам към казаното от г-н Шопов, както и от г-жа Радка Петрова, досежно правилата за назначаване на младшите магистрати, като считаме, че новопредлаганият метод ще подмени изцяло кадровата политика на Висшия съдебен съвет и ще я предаде в ръцете на друг орган, който е извън съдебната власт.
И едно допълнение искам да направя по отношение на § 13 от проекта, касаещ чл. 191, ал. 1, изречение второ, което казва:
„Ако няма кандидат за съответната длъжност, предложение за участие в конкурса може да направи административният ръководител на съответния орган на съдебната власт.”
Нашето предложение е вместо при липса на кандидати предложение да прави административният ръководител, което звучи малко странно при положение, че липсата на кандидат означава, че ако административен ръководител тръгне да предлага някого, то ще бъде против волята на съответния магистрат и това не влиза в общата концепция на закона. Предлагаме вместо „административния ръководител” в такива случаи при липса на кандидати, тази щатна бройка да бъде обявявана за конкурс по реда на чл. 176, ал. 1, т. 2, т.е. за външно назначаване. Мислим, че това ще облекчи процедурата.
Последно, за нас малко неясен остава въпроса за положението на заместниците на административните ръководители към момента, доколкото § 124 от Преходните разпоредби казва, че те продължават да изпълняват функциите си, но по реда на чл. 168.
Чл. 168 въвежда съвършено нова процедура по предложение и назначаване на заместниците и препратката към този ред поставя под съмнение дали сега действащите заместници на административните ръководители следва да бъдат отново предлагани от техните административни ръководители, за да бъдат наново преизбрани от Висшия съдебен съвет. Така че, ако възприемете нашата идея, ние предлагаме да отпадне препратката към чл. 168, т.е. да остане само в преходните разпоредби, че те продължават да изпълняват функциите си. А когато един административен ръководител желае да си смени заместника, в този момент няма никакъв проблем той да си направи предложението и само това да бъде гласувано.
Цялото ни становище ще ви представим допълнително. То е подготвено, но по технически причини не го представям сега.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Тонева. Колеги, има ли желаещи за изказване?
Становищата ще ги получим в рамките на днешния ден ли? (Да.) Добре. Утре всички колеги от Правната комисия ще получат и двете становища.
Колеги, утре няма да имаме заседание на Комисията по правни въпроси. Има работна група за промените в Наказателния кодекс и затова направихме това заседание днес.
Има ли желаещи за изказване?
Радка Петрова:
Може ли само една дума в допълнение, за да не се направи пропуск.
Искра Фидосова:
Вече Ви дадох думата, представихте и писмено становище. Има второ четене, където подробно ще се обсъждат текстовете. Това е първо четене и не говорим текст по текст. Говорим принципно.
Няма желаещи за изказване от колегите. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 154-01-12, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 09.02.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Благодаря ви. Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова