Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 78


Днес, 07.04.2011 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на отбраната – Аню Ангелов, министър, Елена Маркова, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност”, от служба „Военна полиция” към МО - полк. Данчо Дяков, директор и Атанас Панайотов, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Министерството на труда и социалната политика – Красимир Попов, заместник министър и Стефка Лиманска, началник на отдел „Професионална квалификация” в дирекция „Политика на пазара на труда”; от Министерството на правосъдието – Даниела Машева и Жанета Петрова, заместник министри, Юлия Меранзова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Министерството на вътрешните работи, дирекция „Правно-нормативна дейност”- Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност” и Кристина Лазарова, главен юрисконсулт; от Министерството на земеделието и храните – Мадлен Василева, началник на отдел в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” и Ана Кънчева, старши юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативни дейности”; от Агенцията по вписванията – Виолета Николова, изпълнителен директор и народните представители Лъчезар Тошев и Иван Иванов, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Започваме с кворум 16, съгласно подписите на членовете на комисията и очакваме скоро да дойдат и други колеги, при дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за военната полиция, № 102-01-19, внесен от Министерски съвет на 18.03.2011 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 102-01-21, внесен от Министерски съвет на 28.03.2011 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 154-01-30, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 02.03.2011 г. - водеща КПВ.
4. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект № 153-03-22 от 28.02.2011 г. на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс: № 002-01-12, внесен от Министерски съвет на 19.01.2010 г.; № 054-01-33, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 16.04.2010 г.; № 002-01-34, внесен от Министерския съвет на 05.05.2010 г.; № 002-01-97, внесен от Министерския съвет на 22.10.2010 г. и № 154-01-9, внесен от Фани Иванова Христова, Красимир Георгиев Ципов и Емил Йорданов Радев на 04.02.2011г. – продължение. (водеща КПВ)
5. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 002-01-94, внесен от Министерски съвет на 18.10.2010 г. – продължение. (водеща КПВ)
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за военната полиция, № 102-01-19, внесен от Министерски съвет на 18.03.2011 г.
От вносителите присъстват министъра на отбраната, г-н Аню Ангелов, директора на служба Военна полиция полк. Данчо Дяков и Атанас Панайотов, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност” в служба „Военна полиция” и Елена Маркова, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност” в МО.
От името на вносителите давам думата на министър Аню Ангелов да ни запознае с мотивите на законопроекта.
Аню Ангелов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
От името на Министерския съвет ще представя съвсем накратко проекта на Закон за военната полиция.
Както е известно, приетата с Решение на Народното събрание Бяла книга за отбраната и въоръжените сили предвижда разработването на такъв закон. Той цели законово регламентиране на обществените отношения, свързани с дейността на една специализирана служба в състава на въоръжените сили, нейните функции и правомощия и осъществяване на по-тясно взаимодействие с националната полиция.
Законопроектът определя дейности и правомощия на военната полиция, свързани с опазването на реда и сигурността в системата на Министерството на отбраната, като респективно се създават и укрепват съответните гаранции, защита на правата и законните интереси на цивилните служители, военнослужещите и гражданите. С оглед подобряване на ефективността и ефикасността на военната полиция се предвижда регламентиране на правомощия по отношение на лица, включително и по отношение на граждани, извършили нарушение или престъпление на територията на военни обекти и съоръжения, които с действие или бездействие застрашават или увреждат реда и сигурността при влизане и излизане и пребиваване във военни обекти.
Разпоредбите, касаещи противодействието на престъпността и поддържането на реда и сигурността не са в основния предмет на правна уредба в Закона за отбраната и въоръжените сили и регламентирането в него дейности и правомощия на военната полиция може да бъде само твърде общо. В този смисъл и с цел изграждане на съответната адекватна нормативна уредба е необходимо да бъде приет самостоятелен Закон за военната полиция.
Военната полиция осъществява спектър от дейности, като оперативно издирвателна дейност, антитерористична дейност, дейност по предотвратяване, разследване и разкриване на престъпления от общ характер, информационна дейност, охранителна и контролна дейност и други, както и правомощия, свързани с тях със съответните възможности при необходимост да оказано въздействие върху военнослужещи, цивилни служители и граждани.
Законопроектът предвижда създаването на военно-полицейски формирования към българската армия, които имат много тесен кръг от дейности, съгласно законопроекта, които ще изпълняват дейности, като контролна и охранителна дейност в гарнизоните и местата за разполагане извън тях, контрол за спазване на войсковия ред и военната дисциплина от военнослужещите, охрана на контрол на достъпа и пропускателен режим, съпровождане и контрол върху използването на военни транспортни средства.
Създадени са и необходимите условия за взаимодействие на военната полиция с държавните органи и организации за сигурност и обществен ред. Изрично е предвидено, че военната полиция може да изпълнява съвместно или във взаимодействие с Министерството на вътрешните работи задачи по охрана на обекти, разкриване, предотвратяване и пресичане на терористични актове, разпространяване на оръжия за масово унищожаване и незаконен трафик на оръжия, задържане на извършители на престъпления от общ характер и освобождаване на заложници.
Във връзка с дотук казаното от мен, аз предлагам на вашето внимание този проект. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, министър Ангелов. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси към вносителите. Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Г-н Министър, понеже водеща е Комисията по външна политика и отбрана и това е нормално, обсъждан ли е законопроектът в нея и мина ли.
Аню Ангелов:
Не е разглеждан в другите две комисии, но предстои разглеждането му.
Любен Корнезов:
Кога ще може Военната полиция да арестува цивилни граждани, не военнослужещи? Вие казахте, когато са субекти с военни предназначения.
Аню Ангелов:
Уважаеми г-н Корнезов, в проекта за закон изрично се посочват случаите в чл. 13, в които могат да бъдат задържани за 24 часа лица по отношение на които Военната полиция има правомощия, като за основа е взета уредбата от действащия Закон за МВР. Изрично се предвижда, че от момента на задържането, те имат право на защитник, да се информират за основанията за задържането им на разбираем за тях език, да обжалват пред съда законността на задържането им, като съдът се произнася по жалбата незабавно, а ако са чужди граждани, се свързват с дипломатическото представителство на съответната държава. Съгласно проекта, органите на Военна полиция са длъжни незабавно да уведомят за задържането лице, определено от задържания, както и незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането му е отпаднало. Съгласно проекта задържаните могат да се настаняват в оборудвани помещения за задържане по аналогия с уредбата в МВР. Предвидено е изискванията към оборудването на помещенията да се посочат в Правилника за приложението на закона. Към настоящия момент Военна полиция разполага с такива помещения във всяка регионална служба, които, бих казал, са оборудвани дори и по-добре от тези на МВР.
В случаите, че са налице основания за задържане, но лицето не е от компетентността на Военната полиция, също незабавно се предава на органите на МВР, като затова се съставя съответния протокол. Това е в чл. 14.
Любен Корнезов:
И още един въпрос. Може ли Военната полиция според закона, който вие ни предлагате, да задържа за 24 часа и да предприема някакви мерки спрямо чужди военнослужещи – военнослужещи на чужда държава ,които се намират на територията на Република България. Знаем, че имаме такива договори.
Аню Ангелов:
Съгласно споразумението за отбранително сътрудничество между България и Съединените американски щати има специален раздел, в който са формулирани правата на Военната полиция в този случай. В този случай, ако се наложи задържане, незабавно се уведомява съответния командир или началник на чуждата част, рота или каквото и да е, които са най-старши в момента, и по-нататък те се предават на Военната полиция на Съединените американски щати, ако има такива разположени в България.
Любен Корнезов:
Благодаря Ви. Имахме такива случаи.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, други въпроси към вносителите? Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Моля да ме извините, но не ми стана много ясно. Ако Военна полиция има право да задържа лица, как ще действа Военна полиция на контингент, който се намира в чужда държава. Ние въвеждаме 24 часово задържане. Какво ще се случва, след като изтекат 24 часа. Ако той е извършил престъпление, което е престъпление по нашия Наказателен кодекс, ако е извършил престъпление или пък деяние, което не е престъпление. От тази гледна точка конвоиране, място за задържане, доколко часа ще може да бъде задържан, защото все пак трябва да бъде конвоиран обратно в България и т.н.
Аню Ангелов:
Ще дам думата за отговор на полк. Дянков.
Полк. Данчо Дянков:
Уважаеми народни представители,
Г-н Анастасов, доколкото правилно разбрах въпроса Ви, става дума за задържане, което е извън територията на страната. Предполагам, че говорим за участие в операции и мисии. В тези случаи, във всяка една операция или мисия всички правомощия на военните контингенти, в частност и на военните полицаи са уредени със стандартизационни оперативни процедури, които се спазват от всички контингенти и които се договарят. В случая мога да дам пример с операцията на НАТО ISAF в Афганистан, уредена в Техническо споразумение със страната домакин, в което са уредени всички правно-нормативни въпроси, включително и тези, свързани със задържането. Ако задържането касае български военнослужещ, по който ние имаме правомощия, и ако се налага той да бъде върнат обратно в нашата страна, Министерството на отбраната има процедури, по които в министерствата заповед се уточнява какъв е редът за връщането обратно.
Аню Ангелов:
И само да добавя. Ние във всички контингенти имаме група военни полицаи, които ще изпълнят тези задължения, за които в момента говори полк. Дянков. Аз считам, че в рамките на така наречените стандартни процедури по принцип за операция, където и да участват наши военнослужещи много точно са уговорени правата на различните военни полицай. Например, ние сме били в един контингент с Полша, която също има Военна полиция и отделен закон. Но всички действат по правилата на играта в съответния контингент, който е командир на цялата операция.
Анастас Анастасов:
Може би не бях разбран. Ние правим изключения от общите правила на НПК. Ако тези правила уреждат извършването на простъпки от страна на военнослужещите. Говорим за престъпление. Вие казвате задържане до 24 часа. Ако не успеете да го конвоирате това лице в този срок, примерно, трябва някой да го задържи за по-голям срок. Трябва да има постановление на военния прокурор, ако е престъпление по нашия НК. Говорим за престъпления, които са от компетенциите на военния съд или прокуратура. Ако е на цивилната прокуратура, това означава, че трябва да имате актове и трябва другите да дойдат да го вземат. Това ме интересува как може да бъде уредено и уредено ли е някъде.
Атанас Панайотов:
Г-н Анастасов, въпросът е уреден и много правилно го повдигате. 24 часовото задържане, което е уредено тук по аналогия със Закона за МВР, няма нищо общо с действията по НПК. То е свързано със строго посочени в закона случаи, в пълно съответствие с Конституцията на Република България, чл. 30, където се казва, че органите на полицията могат в изрично посочените в закон случаи, да задържат лице, но за не повече от 24 часа. Ако основанията са налице за задържане, впоследствие при всички случаи трябва да има или прокурорско разпореждане за 72 часа или съответно постановление за мярка за неотклонение в съда. Софийската военна окръжна прокуратура има специално подготвени прокурори, които в такъв случай са готови да действат, евентуално ако има необходимост от изпращане в съответния контингент, това сме го правили в Афганистан, а допълнително във всеки контингент има лице, което е така наречения военен дознател. Той е военен полицай с особени функции, който има право в условията на неотложност да образува наказателно производство, включително и да предлага съответната мярка. Вярно е, че в случая координацията е малко по-сложна, понеже мярката за неотклонение задържане под стража задължително се определя от съд. Но тук координацията вече се осъществява пред органите на военната прокуратура и съответния военен съд. Във всички случаи военната полиция, както и всяка полиция, според Конституцията, няма право да задържи лице без друга санкция за повече от 24 часа. Ако срокът изтече, ние го освобождаваме. Разбира се, ако са налице условията за предаване на военно полицейските органи, съответно съдебните на друга държава, защото в случая може да не става дума за нашия контингент, а може да става дума за чужд контингент или чужд гражданин, то в този срок съответно тези процедури, за които говори полк Дянков, вече се предава на съответните органи.
Аню Ангелов:
И само да добавя. По принцип нашите военнослужещи в сега действащите контингенти те на практика имат осъществени спрямо тях задържания за много повече от 24 часа (в кръга на шегата), защото те нямат никакво право да напускат лагера, т.е. там където са настанени, само с изричното съгласие на съответния командир. Така че има много строги правила по отношение на това. Даже им е забранено да влизат в контакт без съответен регламент с местното население.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, има ли други въпроси? Желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за военната полиция, № 102-01-19, внесен от Министерския съвет на 18.03.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Благодаря на министър Ангелов и на присъстващите колеги от Министерството на отбраната.
Аню Ангелов:
О името на Министерския съвет ви благодаря за разбирането.
Искра Фидосова:
Продължаваме по дневния ред.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 102-01-21, внесен от Министерския съвет на 28.03.2011 г.
От името на вносителите ще представи законопроекта г-н Красимир Попов, заместник министър на труда и социалната политика. Заповядайте, г-н Попов, да представите накратко мотивите.
Красимир Попов:
Благодаря, Ви г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Предлагаме на вашето внимание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, който има две основни цели:
Първата цел е транспониране на две директиви, свързани с транспониране на законодателство в сферата на заетостта на чужденци, граждани на трети страни.
Втората цел е създаване от 1 юли 2011 г. държавно предприятие Българо-германски център за професионално обучение по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон със седалище София и клонове Териториални поделения – градовете Пазарджик, Плевен, Смолян, Стара Загора и Царево в изпълнение на Решение № 560 на Министерския съвет от 29 юли 2010 г. за приемане на план за изпълнение на Мерките за оптимизация на държавната администрация.
Относно транспонирането на директивите.
Първата Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост. Предвиденият срок за влизане в сила на Директивата е 1 юни 2011 г. Срокът за нотифициране е 17 юни 2011 г.
С настоящия законопроект се въвеждат основните изисквания на тази Директива по отношение регулиране наемането на работа на чужденци на територията на Република България за целите на висококвалифицирана трудова заетост, като вече на пореден етап бе приет от Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, с който бяха въведени разпоредбите по отношение на документа „Синя карта на Европейския съюз”.
Съществуващите текстове в Глава осма на Закона за насърчаване на заетостта се групират в два раздела и се създава нов Трети раздел, относно на висококвалифицирана заетост на чужденци в България. В този трети раздел на Глава осма се транспонират съществените елементи в областта на достъпа до пазара на труда от Директива 2009/50. Регламентира се участието на Агенцията по заетостта в процеса на издаване на Синя карта на ЕС от органите на Министерството на вътрешните работи, като единен документ за пребиваване и работа, чрез даване на писмено разрешение за това.
Чрез законопроекта се гарантира равното третиране на притежателите на Синя карта на ЕС в изброените области относно предоставянето на услуги от Агенцията по заетостта, условията на труд, достъпа до стоки и услуги, признаването на професионална квалификация и други.
Важно е да се отбележи, че за пълно транспониране на тази директива остава въвеждане на някои нови процедури, съответно в Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България и в Наредбата за условията и реда за издаване отказ и отнемане на разрешение за работа на чужденци в Република България, за което е създадена необходимата организация по подготовката на проекта на постановление на Министерския съвет от компетентните ведомства.
Относно транспонирането на втората Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава. Тук предвиденият срок за влизане в сила е 1 юли 2011 г. и срокът за нотифициране е 18 юли 2011 г. С този законопроект се въвежда забрана за наемане на незаконно пребиваващи на територията на Република България чужденци, което е и поредна мярка за борба с намаляване на недекларираната заетост, както и с незаконната трудова миграция.
С транспонирането на тази директива се целят две неща: основно, от една страна, дисциплинирането на работодателите да не търсят наемането на незаконно пребиваващи чужденци, които да експлоатират с оглед на спестяване на финансови средства от дължими плащания, в случаите на наемане на работници законно, от друга страна, защита на незаконно пребиваващият чужденец и негови трудови права при незаконно наемане и особено експлоататорски условия на труд.
Относно преобразуването на българо-германските центрове за професионално обучение в държавни предприятия целта на предложената промяна в правно организационната форма на съществуващите пет българо-германски центрове за професионално обучение е да им бъде осигурена по-голяма свобода на действие на пазара на обучителните услуги, оперативна самостоятелност, повишаване качеството на предлаганото обучение и по-висока ефикасност на публичните разходи. С това обединение, общото предприятие ще допринесе за оптимизиране на управлението, избягване дублирането на някои функции, по-добра съгласуваност на дейността и по-ефективно използване на техния капацитет.
Публичните задачи, които е предвидено да извършва предприятието са обучение за придобиване на професионална квалификация и ключова компетентност на безработни лица от уязвимите групи на пазара на труда с цел интегрирането им на пазара на труда; обучение за повишаване на компетентността на преподаватели на възрастни; обучение на наставници на безработни лица, наети за чиракуване, тестване на иновативни практики в областта на професионалното обучение и пр.
Благодаря ви за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря ви, г-н Попов. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Председател.
Госпожи и господа народни представители, един въпрос имам към представителите на вносителите, на който аз не намирам отговор. Защо е необходимо да се навлиза в тези подробности и тук да се урежда структурата на това предприятие Българо-германски център за професионално обучение.
Вижда се от § 8, в ал. 1, че в другата правна форма, в която то е съществувало, този въпрос е бил решен с постановление на Министерския съвет и не виждам причина то да бъде преобразувано с друго постановление на Министерския съвет. Ако утре решат да създадат освен в Стара Загора и в Хасково, или в единия вместо в другия град, тук ще се занимаваме – ще обсъждаме и ще променяме закона. Т.е. въпроси, които са от компетентността и от нивото на оперативно регулиране на изпълнителната власт, някак стават законови разпоредби. Сигурно имате някакви мотиви за това, тъй като аз не виждам причини, законът, който тук урежда условията за работа на чужденците, които са принципни въпроси, да бъдат смесвани с въпроси на непосредствената организация на една от обучителните структури. Защото има и много други, които не са описани в закона. Благодаря.
Искра Фидосов:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Попов.
Красимир Попов:
Причината да подходим по този начин е необходимостта тези центрове да бъдат трансформирани в държавно предприятие, предвид техния характер. Те се появиха в резултат на Споразумението за сътрудничество с Германия. Т.е. в тях са инвестирани както национални средства, включително и на общинско равнище, защото общините предоставиха сгради, така и средства на германските данъкоплатци. Преди този факт ние имаме ангажимент да продължим устойчивостта на тази предприета инициатива, като тези центрове в сферите, в които предоставят обучение, може да се каже, че са най-добрите на територията на Република България. Идеята е ние да ги използваме като места за обмен на опит и разпространяване на добри практики, като същевременно продължаваме и сътрудничеството с Германия. Няма друг начин, освен чрез закон, да се създадем държавно предприятие. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Само последното изречение беше отговор на моя въпрос, тъй като аз не оспорвам необходимостта и целесъобразността работата на тези центрове да продължи. Но откъде идва твърдението и аз не намирам същите юридически основания като вас, да кажете че тези центрове са създадени с постановление, а не може с постановление да се промени тяхната правна форма. Това твърдение не се извежда от някакво законово основание. Ако смятате, че така му придавате някаква по-голяма тежест в очите на чуждите партньори, може би това е някакъв аргумент, но той не е правен.
Красимир Попов:
За да отговоря по-точно, това е описаната хипотеза в чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Т.е. това е редът, по който бихме могли да създадем такъв тип предприятие. Това е редът за създаване на държавно предприятие.
Искра Фидосова:
Г-н Попов, казахте няколко пъти, че става въпрос за транспониране на текстове, които са по две директиви. Аз прехвърлих два пъти закона и не видях никъде текст, който да говори, че транспонираме директиви и кои са те. В тази връзка смятам, че е задължително да има такава разпоредба в закона, ако става въпрос за транспониране.
И в тази връзка по § 12 – изискването за промяна в Закона за обществените поръчки, откъде е дошло. И то ли е по директива и бихте ли ни посочили основанието по директивата с точка и член.
Г-н Метин, заповядайте.
Митхат Метин:
Аз направих справка с нашия представител в Социалната комисия – д-р Адемов. Миналата седмица този закон ние го гледахме на парламентарна група. Наистина е транспониране на европейски практики и норми, поради което ние ще го подкрепим.
За допълнителни въпроси оставям възможността допълнително да взема отношение, но като цяло законът е нужен на трудовото ни законодателство.
Красимир Попов:
Ще помоля г-жа Лиманска да отговори на Вашия въпрос.
Стефка Лиманска:
Да, наистина е допуснат пропуск. Не са посочени двете директиви, но изразяваме готовност между двете четения да допълним текста, за да бъдем коректни, съобразно изискванията за цитиране на транспонираните директиви.
Искра Фидосова:
А § 12 откъде е дошъл?
Красимир Попов:
По принцип при транспонирането на втората директива, която касае минималните стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани, има една хипотеза, която предвижда и при наличието на подизпълнения, когато изпълнителят на съответната обществена поръчка е бил в течение, че негов подизпълнител е наел незаконно пребиваващи чужденци от трети страни, да понесе същата с него солидарна отговорност.
Искра Фидосова:
По директива ли е? Моля цитирайте ми директивата, член, точка.
Красимир Попов:
Директивата е 2009/52 на Европейския парламент. В сравнителната таблица за транспониране е посочено във връзка с чл. 7 от Директива 2009/52.
Искра Фидосова:
Аз не намирам такъв текст в Директивата. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Искам да поясня всъщност, че вносителите са използвали една възможност, която дава Търговският закон, в цитираната ал. 3 на чл. 62.
„(3) Със закон могат да бъдат образувани държавни предприятия, които не са търговски дружества.”
Случаят, който има тук, т.е. това е една възможност, но не е нещо задължително. Аз смятам, че това само обременява бъдещата дейност на това предприятие, защото всяка една промяна в неговата структура, утре трябва да върви по законодателен ред, а не да бъде извършвана от неговия принципал – този, който го създава.
Красимир Попов:
Г-жо Председател, може би е добре да обоснова причината. (Заповядайте.)
Причината, за да използваме тази възможност, бяха преговорите ни с колегите от германска страна. Техните виждания по отношение на бъдещето на Българо-германските центрове за професионално обучение бяха, че те трябва да продължат да бъдат държавни. Държавното предприятие само по себе си не е търговско дружество, от което следва, че ние бихме могли да го използваме за реализиране на активните мерки на пазара на труда. Вие виждате, че до момента формата е на второстепенен разпоредител. Т.е. за тях е важно да останат под домена на държавата – под разпореждането на държавата.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Имам един въпрос във връзка с § 10, т. 10. Имам чувството, моля поправете ме, ако не съм прав, че не сте съобразили дефиницията за чужденец, както е по Закона за чужденците. Записали сте „всеки чужденец гражданин на трета държава”, а по Закона за чужденците, чужденци са вече и граждани на други държави-членки на Европейския съюз.
Много ви моля, ако е така, да се коригира дефиницията в т. 3б, в § 1 от Допълнителните разпоредби.
Красимир Попов:
Да, абсолютно вярно е. Имаше такъв коментар и от страна на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и той ще бъде отразен. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване и въпроси има ли? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 102-01-21, внесен от Министерския съвет на 28.03.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Бележките, които направихме, ще бъдат отразени в доклада на Комисията. Благодаря ви.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 154-01-30, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 02.03.2011 г. - водеща КПВ.
Г-н Тошев, заповядайте да представите мотивите.
Лъчезар Тошев:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Това е една малка поправка в закона, която предлагам, но е голяма стъпка към прозрачност в държавната администрация.
Областните управители останаха, почти може би, единствените, които нямат публични регистри, в които да се записват актовете, които те издават в изпълнение на своите правомощия. Например, през този мандат на Народното събрание направихме значителни стъпки към осигуряване на прозрачност на работата на Народното събрание – стенограми, законопроекти, се поставят в интернет. Вижда се какво става в пленарна зала. Гласуванията дори станах публично достояние чрез страницата на Народното събрание. Същото е в Министерския съвет и в отделните министерства. В общините, ако сравним дейността на общинските съвети и издаването от тях на съответни актове за разпореждане със собственост, нейните управление, ще видим, че тя също е много по-прозрачна.Самите заседания на общинските съвети са открити, има интернет страници, присъстват журналисти, дори има места за граждани, които желаят да присъстват и да слушат дебатите в общинския съвет при вземането на решения от общинските съвети. Това не е тъка все още в областните администрации и дейността на областните управители не е така прозрачна, както смятам, че трябва да бъде.
Затова предлагам да се създаде в чл. 31на Закона за администрацията нова ал. 3 със следния текст:
„(3) Областният управител организира и поддържа публичен регистър на актовете си, издадени в изпълнение на неговите правомощия. Регистърът е достъпен на интернет страницата на областната администрация.”
Като Преходна разпоредба съм предложил да се даде един тримесечен срок, в който да се въведат на интернет страницата приетите до този момент актове на областните управители. По този начин ще се избегне спекулацията, че това се отнася само за настоящите областни управители. Отнася се за всички, които са били областни управители, техните актове да бъдат достъпни.
Можем да обсъдим срока, ако се смята, че не е достатъчен.
Но във всеки случай смятам, че трябва да се пристъпи към тази стъпка, защото по този начин дейността на областните управители като част от държавната администрация да стане прозрачна. Настоящото положение е един анахронизъм, остатък от миналото, който не дава възможност лесно гражданите да се запознават с дейността на областните управи.
За приложението за законопроекта не са нужни допълнителни средства, тъй като всичко това може да се извърши с настоящата администрация, която съществува. Има страници на областните управи, на които само трябва да се сложи допълнително този публичен регистър за актовете на областния управител за всяка една от областите на България.
Смятам, че по този начин ще отговорим на едно обществено очакване за по-голяма прозрачност във всички степени на държавната администрация. Така както това вече е станало за другите органи и институции на държавата, така да бъде и за областните управители. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тошев. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Ние обикновено с г-н Тошев сме на различни позиции по повечето от неговите законодателни инициативи, което доказва, че аз и г-н Тошев сме последователни по редица въпроси и в това няма нещо смущаващо. Но в случая принципно аз ви подкрепям, тъй като става дума за по-голяма публичност в държавното управление и вече такива стъпки са правени. Спомняме си, че по Ваша инициатива се разшири информацията в парламента за начина на гласуване на народните представители.
Имам две бележки към законопроекта.
Едната е да бъдат изключени вътрешните актове, защото не малка част от актовете имат вътрешно-ведомствен характер – заповеди на служители от администрацията, налагат се дисциплинарни наказания. Тези актове едва ли имат същото публично значение. Но когато става дума за комуникацията между общини и областни управители, между правителство – областни управители, т.е. тези актове, които засягат права и интереси на гражданите, те именно трябва да имат публичност, тъй като имат обществено значение.
По отношение на Преходната разпоредба, да се прецени все пак от окя година това да бъде направено, тъй като наистина е голям масивът и ако тръгнем от 1991 г., дали няма да се затрудни дейността. Но това вече е един практически въпрос, ако принципно се подкрепя идеята дали тя да действа в бъдеще, или ако се връща назад, за колко години тези актове да бъдат с посочената публичност. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Други колеги, желаещи за изказване? Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Аз лично ще подкрепя така направеното предложение от г-н Тошев и то не само заради това, че от няколко години съдилищата публикуват всичките си актове, а защото много добре ми е известно, че има създаден съответния софтуер, съответните програми със съответния начин за заличаване на автоматично на личните данни, които могат да представляват някакъв проблем.
По отношение на срока. Спомням си 1995 г., когато се наложи в нотариалните служби и след това, когато нотариусите започнаха да работят извън съдебната система, когато се въведе компютърната обработка на данните – просто масивът е изключително голям, и няма как да стане конвертирането на тези данни. Наистина трябва да се вложи ресурс, като хора, като техника и т.н. Така че наистина е по-добре да работи занапред, отколкото да се връщаме назад. Може би ако има някакво задължение към сегашните областни управители, които са от сегашния мандат и са назначени сега, но да не се връщаме много години назад, защото няма как да стане това нещо.
Г-н Стоилов е прав, че за вътрешните актове няма смисъл. Благодаря.
Искра Фидосова:
Други желаещи? Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Аз също поддържам идеята и това е правилната насока. Но един областен управител на ден издава десетки, понякога даже и стотици актове. Те са просто резолюции, примерно, върху молба или буквално технически въпроси, за които не е целесъобразно, а пък ще и много трудно всичко това да се качва на интернет страницата. Ако се връщаме назад, те ще станат стотици хиляди, даже милиони.
И още нещо да помислим. Много често областният управител има и заместник областни управители, като областният управител е упълномощил заместник областния управител в дадена насока, т.е. и заместник областните управители издават такива актове. И тези актове трябва да бъдат качени. Може би трябва да се помисли за формулировката. Как да разграничим техническите, вътрешно ведомствени актове от самата администрация от другите актове, които са с по-голяма обществена значимост. Как да се формулира, за да не се затрупаме от информация.
Искра Фидосова:
Аз ще изразя принципното си несъгласие с този законопроект, не защото смятам, че не трябва да има публичност. Напротив! Трябва да има публичност на актовете, но и в момента такава публичност има. Нека колеги да погледнем законите, в които има създадени различни регистри.
В Закона за държавната собственост, в чл. 75, ако не ме лъже паметта, е създаден такъв регистър. Имаме главен регистър и спомагателен за имотите, които са държавна собственост, разпореждане с имоти държавна собственост. Този регистър е публичен-
В Закона за администрацията не помня на кое основание като член, но също има задължение да се поддържа административен регистър. Той също е публичен. Там актовете на областните управители, които имат публичност, са вписани.
Областният управител има редица правомощия и компетентности, които са разхвърляни и засягат материи по различни закони. Например, по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Представете си в момента по този закон какви и колко актове трябва да бъдат качени някъде публично. Тези актове подлежат на съдебен контрол и какви последици би имало това нещо. Това, което ми трябвало да бъде публично, то е публично в момента. Вече има създадени такива регистри. Така е и в регистрите на общините.
Друг е въпросът, ако някъде нещо не работи добре, то трябва да бъде контролирано и да бъдат решени проблемите, ако има такива. И ако вие кажете какво точно имате предвид, че някои от тези регистри, които са създадени със закони, които имат публичен характер в момента, някъде и в някоя област има проблеми и не работят, е едно. Но да тръгваме и да казваме, че за всички актове трябва сега на едно място да създадем такъв регистър, в който ще вписваме абсолютно всичко, което излиза от областните управи, аз това нещо изобщо не го виждам.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, всички те са специализирани. Наистина може да се върви и по този път, да се разширява специализацията, и давам веднага един пример. Регистър за актовете, с които се отменят или потвърждават решения на общинските съвети. Такъв регистър няма. Така че единият път е на специализираните регистри, а другият – извън специализираните регистри - останалите, които могат да бъдат публикувани. Така че проблемът го има.
Искра Фидосова:
Ние сме тръгнали по този път и години наред работим за изграждане на такива специализирани регистри веднъж. Изведнъж сега да спрем създаването на тези и да кажем всичко това нещо ще бъде в един огромен масив – регистър, аз не си го представям.
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, разбира се, нормално е да има от една страна, принципна подкрепа, тъй като вярвам, че няма член на тази Комисия, а и в по-широк формат в рамките на народното представителство, който да е против прозрачността в работата на държавните органи, в т.ч. областни управители и включително в издаваните от тях актове.
Целият въпрос обаче е как, по какъв начин и как да се формулира така, че да се детайлизира, да се ограничи, да се прецизира по вид, по материя и по обхват тази публичност. Не случайно тук колегите споменаха, че има различни видове актове, голяма част от които просто би било вредно да бъдат публични. Например, заповед за командировка и т.в. В текста се говори за абсолютно всички актове.
Текстът е написан доста общо, с замисъла наистина да се направи повече публичен достъп до тези актове, но г-жа Фидосова съвсем правилно посочи, че има вече създадени достатъчно регистри по различни материи, където всеки, който желае, би могъл да консултира специално онези видове актове, които представляват най-широк обществен интерес. Според мен, трябва да се продължи в тази посока. Ако има обществен интерес специално към актовете, с които областните управители отменят или връщат актове на общините, да се създаде такъв специализиран регистър, но не и някакъв общ, само и само да си играем непрекъснато за създаване на нови и нови регистри, да пълним масиви, да назначаваме хора, да харчим пари. Общо взето безсмислено е. Най-малкото трябва да се закупи софтуер, трябва да се обучат тези хора. Има неща, които не са толкова прости. Ние всички виждаме какви проблеми срещат създадените наскоро регистри – търговския регистър, и пр. Винаги се намира причина една добра идея да се изкриви и да не заработи както трябва.
Дайте да дадем, на юруш прозрачност във всичко и навсякъде, понякога се оказва противопоказно. Виждаме какво стана с търговския регистър.
Така че аз на този етап също бих се въздържал при тази обща формулировка да подкрепя този законопроект.
Има проблеми във функционирането на областните управи, които са далеч по-важни и по-належащи за решаване, отколкото специално този. Не случайно напоследък стана дума въобще да се преосмисли броят и обхватът на техните правомощия и функции и т.н. Въпросът въобще с това, че все още има проблеми с издирването, актуването на имотите държавна собственост по различните области, идентифицирането им от страна на областните управи. Там трябва да се концентрират усилията на областните управи в държавната администрация като цяло.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Тошев, заповядайте.
Лъчезар Тошев:
Благодаря на всички, които взеха отношение по този законопроект. Аз смятам, че ако има добра воля да се организират такива регистри във всяка една от областните управи, а не на едно място, а във всяка областна управа на сайта да се напише списъка на актовете, които са издадени. Може на второ четене да се внесат предложения, които да обсъдим дали това да бъдат разпоредителни актове с имоти само или и други актове и кои точно.
Искра Фидосова:
Разпоредителните актове ги има в момента.
Лъчезар Тошев:
Но те са някъде другаде, а не на сайта на областната управа.
Искра Фидосова:
Не. Регистрите са одобрени по образец от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и те са в Закона за държавна собственост и ги има в момента. В момента с това предложение се дублира. Друг е въпросът ако конкретна област има някакъв проблем със софтуера, дайте да се види. Но тук става въпрос за дублиране на вече създадени по отделни въпроси или правомощия регистри. Според мен, разумно е да вървим към допълване. Както каза и г-н Казак, ако сме създали до момента пет образеца на регистри по различни закони и въпроси, които са публични. Да,у трябва да има публичност. Дайте да създадем и този за публичност на решенията на общинските съвети и отказите, които са направени от областните управители. Това го приветстват. Това сигурно ще стане без проблеми и това е много хубаво и аз лично смятам, че в тази посока трябва да вървим – да видим къде още няма и там да го допишем и да го направим. Иначе ей така да кажем, че правим регистър аз всичко, а той половината ще се дублира.
Анастас Анастасов:
Не е необходимо да правите регистър. Задължавате областните управители да си качват актовете на страницата на интернет на областните управи и с това приключваме. Елементарно се прави една страница. Струва 150 лв. да си направиш една страница в интернет.
Емил Радев:
Към настоящия момент действат разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация, който е приет от 2000 г. чл. 15, ал. 1, т. 2 за публикуване на обществена информация. Тук говорим за списъка на издадените актове в изпълнение на неговите правомощия. И чл. 15а гласи, че този списък трябва да се публикува на интернет страницата, включително и на областните управи. Тази разпоредба действа и към настоящия момент.
Като говорим, трябва да имаме предвид, че има и класифицирана информация, има и информация, която е държавна тайна. Да не говорим, че по този начин трябва да качим и всички наказателни постановления по всичките специални закони, които ги издава областният управител. Ние си имаме специален регистър сделките на областните управители така или иначе са вписват в общия регистър в службите по вписвания, актовете за публична и частна държавна собственост, също са вписани в регистъра. Сега, ако трябва да вървим, а ние винаги сме вървели по пътя на специализираните регистри, нека ако виждаме, че във връзка с правомощията му, във връзка по ЗНСМ обжалването на актове на общинския съвет, връщането им и т.н трябва да се създаде специален регистър, нека да го създадем и този регистър могат да го поддържат и общините, там където качват решенията на общинските съвети, да качват и актовете, с които кметът връща тези решения за ново разглеждане и актовете на областния управител във връзка с тези правомощия.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Други колеги, желаещи да се изкажат? Г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Колеги, разликата между публичност и публикуване в интернет е от земята до небето. Може да е публична всякаква информация и ви го казвам като стар архивар, а не като ваш колега юрист, може да е публична всякаква информация в сградата отсреща, където са държавните архиви на България, и никой да не разбере нищо за нея. Тя изобщо не става достъпна до гражданите. Когато обаче тази информация е качена в интернет, контролът на гражданското общество върху тази институция се увеличава на Н-та степен. То е просто несравнимо.
Тук замисълът е и колегите които го подкрепяме, искаме да бъдем разбрани правилно. Замисълът е да се засили не публичността, разбирана в онзи красим смисъл, а фактически да се засили възможността да се контролира една българска администрация, която в много случаи създава цели полета на корупционни практики точно защото не е прозрачна в смисъла на интернет. В съвременния свят при условия на документооборот, който е скрит от хората, скрит е от медиите, възможността да се спекулира от чиновниците от най-високото равнище на чиновничеството – ръководителите, до най-ниското, е налице. Няма никакъв проблем която и да е администрацията да ви създава проблем като граждани. С г-н Корнезов сме се борили с една администрация по случайност две години и катастрофирахме и двамата. Това е защото не можеш да я представиш пред публиката. Тя си седи със своите документообороти скрита и фактически е публична, защото някой може по закон да поиска информация. И какво от това след това? Нищо!
Искра Фидосова:
Г-н Методиев, ние говорим и аз като се изказах, говорих за публичен регистър, а не за качване на сайт на някаква информация. Напротив, и в Закона за държавна собственост, и в Закона за администрацията се говори за публичен регистър точно в този смисъл, в който влагате и Вие за публичен регистър. Нито за момент не съм си мислила за качване на информация на сайта – някакво съобщение. Това е друго.
Веселин Методиев:
Г-жо Председател, ако документите, които по Конституция са определени, че може изпълнителната власт да им дава публичност в смисъл, че са в сайта на всяка администрация – министерство, областна администрация, община, тогава гражданският контрол ще бъде реален и ефективен. Ако не е така, всяка друга игра с думите в нашето законодателство, ще бъде публично в кавички. Това е моята принципна теза.
Искра Фидосова:
Дайте конкретен пример какво не е качено. Всичко това, за което говорите, го има на практика. Дайте ми пример. Кажете нещо конкретно, което го има и не е качено в регистъра.
Веселин Методиев:
Ако ме питате за областните управители, ще ви дам пример със заповедите за възстановяване на собственост.
Искра Фидосова:
Областният управител не издава заповедите. Заповедите по § 4 са от кметовете и те подлежат на обжалване пред административните съдилища.
Веселин Методиев:
Г-жо Председател, не ме карайте да ви давам детайли. Познавам законодателството може би малко по-зле от Вас. Но ви казвам, че областните управители, имам конкретен случай, защо трябва да го давам като пример, областните управители имат право за конкретни случаи ....
Искра Фидосова:
Говорите за едно време, за реституция.
Веселин Методиев:
Не говоря за едно време. Говоря за възможност. И продължават да се водят такива дела. Издават и сега.
Искра Фидосова:
В момента не издават такива, в смисъл това са стари.
Веселин Методиев:
Интересното е, че четири човека казваме, че има, а Вие казвате, че няма. (Има новоиздадени?) Има, разбира се. Как да няма.Точат се с години дела.
Искра Фидосова:
С промените в Закона за приватизацията сделките ги пратихме в Агенцията. Тук останаха до 10 хиляди лева.
Екатерина Михайлова:
Защо да не знаем за 10 хиляди лева.
Искра Фидосова:
Знаете, г-жо Михайлова. В Закона за държавната собственост има чл. 75, в който пише, че има публичен регистър, в който се вписват всички разпоредителни сделки. Това го има в закона.
Екатерина Михайлова:
Публичният регистър виси ли на страницата на областния управител?
Искра Фидосова:
Да, на страницата на областния управител трябва да има. Това пише в закона. (Трябва.) Има го в закона.
Екатерина Михайлова:
Бих искала само още нещо да кажа в подкрепа на проектозакона.
Разбира се, че можем да го отхвърлим на формално основание, като кажем, че не е добре да качваме на страницата вътрешно-ведомствени актове. Никой явно не си е мислил колегата, когато е предлагал законопроекта, че ще слага заповеди за командировки, за назначаване, уволняване, преместване, за работна заплата. Явно е имал предвид обществено значимия интерес, който може да има. И ако имаме воля, пътят е да го подкрепим и оправим.
Искам и един аргумент да кажа, ако кажете, че няма да го подкрепите, защото не е добре правно-технически. Нашата комисия и този парламент гледаме непрекъснато законопроекти, които на първо четене казваме, че ще ги пренаписваме и ги пренаписваме, но одобряваме принципа. Все пак сме на първо четене. Ако искаме да направим нещо, нека да си дадем бележките, че, разбира се, без класифицирана информация, разбира се, без вътрешно ведомствена, разбира се без еди-какво си, но да бъдат останалите неща сложени на страницата и това няма да струва кой знае какво.
Искра Фидосова:
Г-жа Колева, заповядайте.
Юлиана Колева:
Аз не възразявам по принцип срещу този законопроект. Обаче искам да ми обясните разликата между този законопроект и един текст, който ще ви прочета от сега действащ закон.
„Всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация, съдържаща: 2. списък на издадените актове в изпълнение на неговите правомощия.”
Нали затова говорим в момента. Вие казахте не публичен регистър в смисъла на публичен регистър, а актове. Не е ли това същото.
Добре. Тогава да напишем: Издадените актове в изпълнение на неговите правомощия.
Защото Законът за достъп до публична информация съдържа този текст. Ако сега ние запишем още един текст в Закона за администрацията, ще дублираме тези два текста и не знам колко ще е спорен резултатът от това. Ако трябва да направим някаква корекция, да направим в този текст корекция. Да не е само „списък на издадените актове”, а актовете на областните управители.
Искра Фидосова:
Повечето актове ги има в други регистри. Дублираме други текстове на други закони. Ако искате да продължим с този подход, който имаме сега и да кажем: В шестмесечен срок да създадат регистър, в който да се качат всички решения на общинските съвети, обжалванията и т.н. Специализирано за областните, защото там те са компетентни.
В момента има създадени регистри навсякъде по всички закони.
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Какви обществени отношения уреждаме с този законопроект по-различни от тези, които са уредени със Закона за достъп до обществена информация.
Анастас Анастасов:
Заменките, г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Законът за достъп до обществена информация урежда обществените отношения, които касаят включая областните управители, които са длъжни да предоставят достъп до информацията. И ако тук личното ми мнение е, че ако има някакъв пропуск, дайте да го вкараме това в този закон. Защото ние в момента уреждаме уредени обществени отношения. Може би не са по най-добрия начин уредени. Но това е друг тема. Ако трябва да го вкараме тук. Г-жа Колева прочете, но от чл. 15 нататък са регламентирани тези неща.
Искра Фидосова:
Г-н Тошевм, заповядайте.
Лъчезар Тошев:
Да отговоря на г-н Лазаров, тъй като той се обърна с въпрос към мен. Г-н Анастасов му отговори, но въпросът беше към мен. Има разлика между публична информация и публикувана информация. В случая по Закона за достъп до информация, за който сме се борили също години наред и успяхме да го постигнем, там трябва да се подаде искане, за да се получи тази информация. Това продължава дълго време. Примерно, един месец се чака и повече, но се получава тази информация, но може и да се откаже. Накрая се получава, обжалва се в съда и пр. Когато се сложи на интернет сайта тя просто е публикувана информация. Това е разликата между двата подхода.
Искра Фидосова:
Да, г-н Тошев, разбираме.
Колеги, текстът на чл. 75 от Закона за държавна собственост, който приехме само преди няколко месеца. Този дебат сме го водили и то в този смисъл.
„ Чл. 75. Въз основа на актовете за държавна собственост във ведомствата се създават главен регистър и спомагателни регистри по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Главният регистър и спомагателните регистри се водят от длъжностно лице, оправомощено от министъра, ръководителя на ведомството или областния управител.”
Тези регистри са публични. Хората направиха софтуер, той ще започне да работи, а може и да е започнал вече. Тази промяна е от бр. 87 на ДВ от 2010 г. Есента приехме тези промени.
По отношение на сделките – дали са продажби, дали са заменки, дали е нещо друго, имаме публичен регистър, в който се вписват всички сделки.
Имаме публичност и по Закона за кадастъра и имотния регистър. Ако аз искам в момента да видя една сделка в Монтана дали е направена от областния управител, ще отида и ще проверя в Агенцията по вписванията. Там са всички имоти.
Анастас Анастасов:
Специално за достъпа до обществена информация.
Искра Фидосова:
Не за обществена информация. Аз говоря за публични регистри – това, за което говори г-н Тошев и г-н Методиев.
Анастас Анастасов:
Качени ли са някъде. Има ли мрежа на тези публични регистри. Аз съм в София. Искам да видя какво се случва в Ямбол с даден имот и как върви в момента текущо положението.
Искра Фидосова:
В Агенцията по вписванията може да видите електронно. Вече всичко е електронно.
Димитър Лазаров:
Колеги, чета чл. 15 от Закона за достъп до обществена информация.
„Чл. 15. (1) С цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация, съдържаща:”
Тук е казано периодично. Аз мога да я направя на 6 месеца. Дайте тук да променим това задължение в този закон. Всеки административен ръководител публикува. Това е законът, който урежда достъпа до тази информация, а не Закона за администрацията.
Анастас Анастасов:
Това е може би най-сложният закон, който се изпълнява в България. Нали трябва да прецени дали е за публикуване или не. Всички актове на областните управители ли отиват в Агенцията по вписванията? А на общинските съвети?
Искра Фидосова:
Има качени всички върнати и оспорени решения на общинския съвет. Дайте за кои областни управители искате, ще отворим и ще видим какво се публикува. Това го нямат като задължение по закон. Добре, дайте да им го вменим – върнатите и оспорени решения на общинските съвети.
Всичко го има качено. Като искам да проверя за имот, гледам в службата по вписванията. Гледам в Агенцията по кадастъра имотния регистър.
Колеги, мисля, че вече трябва да гласуваме.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 154-01-30, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 02.03.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
Колеги, продължаваме с общия доклад за второ четене на НК.
По четвърта точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект № 153-03-22 от 28.02.2011 г. на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс: № 002-01-12, внесен от Министерски съвет на 19.01.2010 г.; № 054-01-33, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 16.04.2010 г.; № 002-01-34, внесен от Министерския съвет на 05.05.2010 г.; № 002-01-97, внесен от Министерския съвет на 22.10.2010 г. и № 154-01-9, внесен от Фани Иванова Христова, Красимир Георгиев Ципов и Емил Йорданов Радев на 04.02.2011г. – продължение. (водеща КПВ)
Колеги, предлагам ви да изчистим чл. 216а, чл. 234б и чл. 234в. И след това да преминем към текстовете за животните. Това, което ви е раздадено, са последните редакции по текстовете, касаещи животните.
По § 12. След направената дискусия от снощи, допълнителните разговори, които днес проведохме и справките, които получихме, предлагаме в § 12 да запазим в ал. 1 наказанието лишаване от свобода до пет години, да стане по вносител, т.е. да не подкрепим вносителя за долната граница, да подкрепим вносителя за горната – „до пет години” и глобата да остане така, както я предлага вносителя – „глоба до двадесет хиляди лева”.
Съгласни ли сте? (Да.)
По ал. 2 подкрепяме предложение „от една до десет години и глоба до тридесет хиляди лева.”
Преценявахме с оглед на това какъв би бил кръга на лицата, които ще вършат такова престъпление. Да не стане така, че този с количката, който ще вози пет тенджери и ще трябва да го наказваме с глоба от пет хиляди лева и две години лишаване от свобода или една, така че да има възможност съдът според тежестта на престъплението, субекта да може да прецени.
Тук съгласни ли сте, за да гласуваме.
При това положение подкрепяме на г-н Ципов по принцип предложението, защото горната граница е същата като на вносителя. Няма да имаме долна граница при глобите.
Уточних и прочетох текстовете на ал. 1 и ал. 2 на чл. 216а. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 14. Чл. 234б. Снощи всички стигнахме до мнението, че кумулативно трябва да имаме освен лишаване от свобода и глоба, да добавим „и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност”.
Остана да уточним какъв да бъде размера на глобата, като тази глоба, която ни е предложена от вносителя е с прекалено голяма ножица – от пет до сто хиляди лева. Подкрепяме по принцип предложението на г-н Ципов.
Нашето предложение за чл. 234б е: в ал. 1 лишаването от свобода да бъде до пет години, т.е. без долна. Не подкрепяме вносителя за „от една до пет години” , а само „до пет години” „и глоба от две хиляди до петдесет хиляди лева и лишаването от право да се упражнява определена професия или дейност.”
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 15. Чл. 234в. Ние го нарекохме текста на тарикатите, които се закачват някъде или си слагат магнит на електромера, за да плащат по-малко електроенергия, вода или каквото и да било, изброено в чл. 234в. Тук може някой да краде от съседа си, или пък някое по-голямо предприятие да краде в по-големи размери.
Гласуваме предложението на г-н Ципов. Трима „за” и четиринадесет „въздържали се”.
Предложението ни е: По ал. 1 лишаването от свобода да е до пет години и глоба до петнадесет хиляди лева.
По ал. 2 лишаване от свобода до осем години и глоба до двадесет хиляди лева.
Нямаме долна граница при лишаването от свобода. Приемате ли го?
Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, наказанието да си остане така, както е – от една до осем години, а не от три до осем.
В ал. 2 да отпадне замяната на думите „от една до осем години” с „три до осем години”.
Искра Фидосова:
Напротив, г-н Ципов. Не съм казала това нещо. В момента в действащия текст лишаването от свобода е до три години. Ние уточнихме по ал. 1, че увеличаваме не до три години, а до пет години и не слагаме минимум. По ал. 2 имаме лишаване от свобода от една до осем години и увеличаваме глобата до двадесет хиляди лева, без минимум за глобите.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Следващият текст, който не сме гласували е § 18.
„§ 18. В чл. 278б, ал. 1 думата „своя” се заличава.”
От проведения дебат и днес след неколкочасови разговори нашето становище е, че не трябва да подкрепим вносителя да отпадне думата „своя”. Желаещи последно за изказване? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, аз бях свидетел на дискусия по този въпрос, която се разви доста след приемането на текстовете, инициатор на която беше Прокуратурата. Там прочетох коментари, че този текст е довел до определени неблагополучия – нещо, което ние смятаме, че не е основание, за да се преследват всички видове престъпления по отношение на културни паметници. Но от Главна прокуратура ни обещаха справка и становище и ако има такова, нека да го чуем преди окончателното гласуване. Вчера г-н Раймундов каза, че ще представи такава справка.
Искра Фидосова:
Чета: „По чл. 278б, ал. 1 от НК Прокуратурата не поддържа предложението за отпадане на думата „своя” пред израза „културна ценност”.” Т.е. да си остане.
Янаки Стоилов:
Не поддържа отпадането. Аз имам само една препоръка. Съжалявам, че го няма г-н Раймундов. Да дадат някаква публичност на това свое становище. Защото излязоха хора от прокуратурата, които търсеха обяснение за някакви неблагополучия в обвиненията в закона и в тези, които са го приели. Така че, надявам се хората от по-високо ниво да дадат гласност на това изречение. Аз се съобразявам с тяхното мнение, което държа те публично да го оповестят, а не просто хора, които стоят по-ниско в йерархията, да дават някакви други тълкувания за своите действия.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Становището ще ви бъде раздадено. Преди малко ни беше донесено от представител от Прокуратурата, който присъства тук.
Министерството на правосъдието е вносител на текста.
Даниела Машева:
Г-жо Председател, ние сме вносител на текста, но той е по предложение на Върховна касационна прокуратура съвместно с Министерството на културата. Аз също съм присъствала на подобна кръгла маса във връзка с представяне на проект на Прокуратурата за преследване на престъпления, свързани с културни ценности, където те изявиха тази своя теза.
Искра Фидосова:
Сега те писмено казват, че не поддържат това.
Даниела Машенва:
Ние не възразяваме да отпадне § 18.
Красимир Ципов:
Има го в чл. 216, ал. 1 и ако тук отпадне думата „своя” ще се получи така, че ще се наказват по този състав собственици с по-ниско наказание отколкото тези, които увредят чуждо имущество. Наказанието за увреждане на чуждо имущество е до пет години. Няма никаква логика в това предложение.
Искра Фидосова:
Колеги, мисля, че дискусията беше достатъчна. Гласуваме § 18 по вносител – „в чл. 278б, ал. 1 думата „своя” се заличава.”
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седемнадесет „въздържали се”. Не подкрепяме текста на вносителя.
Други пропуснати текстове нямаме.
Продължаваме с § 24. Предложение за финална редакция на текстовете за животните, както ги наричаме.
Желаещи за изказване? Г.н Стоилов.
Янаки Стоилов:
В резултат на снощната дискусия мисля, че се е оформило предложение, което се нуждае от малки корекции. Няма да навлизам в подробности. Поради тази причина нямам и принципни забележки по чл. 235а.
Имам две предложения, които се отнасят до чл. 325б, ал. 2 и чл. 325в, ал. 1.
Искра Фидосова:
Моля да приключим с чл. 325а и след това останалите.
Янаки Стоилов:
Добре. По чл. 325а няма да взимам отношение.
Искра Фидосова:
Колеги, чл. 325а Става въпрос за организиране на боеве с животни. Има ли по този текст бележки? Заповядайте, г-н Иванов.
Иван Иванов:
Г-жо Председател, аз поначало имам предложение по чл. 325а и съм доволен, че в текста, който е компилиран от някаква работна група, по принцип е прието моето предложение. Имам обаче три забележки или по-скоро желание да бъде допълнен този текст.
В чл. 325а, ал. 1е записано:
„(1) Който организира боеве с животни или предоставя животни за боеве, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до десет хиляди лева.”
Считам за съвсем нормално да се допълни:
„Който организира боеве с животни, отглежда, тренира или предоставя животни за боеве...”.
Защото организатора може да бъде едно лице, но то набавя животни от хора, които отглеждат и тренират животни за осъществяване на тези боеве. Тяхното наказание би трябвало да бъде съизмеримо.
Янаки Стоилов:
В крайна сметка ги предоставя, а какво ги е правил преди това?
Иван Иванов:
Като се казва „предоставя”, той може да ги е взел от хора, които отглеждат и тренират, след което той ги предоставя, т.е. той да е само посредник. Нека да се знае, защото това е генезисът. Ако няма отглеждане и трениране на такива животни, няма да има животни за тези боеве.
Това е първата ми забележка.
Втората ми забележка е свързана с ал. 2, т. 2.
„(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева, когато:
„2. деянието е извършено от ветеринарен лекар или техник, от лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях;”
Моето предложение е след първата възможност „извършено от ветеринарен лекар или техник” да се допълни: „от длъжностно лице или лице, осъществяващо дейност или професия”.
Ще ви кажа защо държа на думата „длъжностно лице”. Защото в големите градове, имам предвид София, има длъжностни лица в така наречените организации „Екоравновесие” и пр., за които през годините имаше много сведения, че именно те са организаторите на подобни деяния, като изтеглят част от контингента. Те са длъжностни лица и по този начин те са различни от категориите, които тук са изброени.
Това е второто ми предложение.
Последното предложение, г-жо Председател. Към изброените четири алинеи предлагам да бъде записана ал. 5, която считам за важна. В тези четири алинеи нищо не се говори затова какво става с животните, независимо от наложените наказания на организаторите, на тези, които отглеждат и предоставят животни. Моето предложение е в ал. 5 да се запише:
„(5) Животните по предходните алинеи се отнемат и се настаняват в приют или спасителен център.”
Това е част от операцията, която се извършва в рамките на целия чл. 325а. Това е отнемане от собственика. Това са моите предложения. Третото действително може да отиде в Закона за защита на животните, но първите две ги считам за напълно основателни.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Иванов.
Колеги, ние на кръглата маса и сега, докато работеше работната група, вчера и днес пак си казахме и не трябва да забравяме следното. За да успеем да решим този проблем, който съществува, ние започваме да го решаваме, но не е достатъчно и основно, дори първото не е промяната в Наказателния кодекс. Промяната в Наказателния кодекс я започнахме, ще я направим, ще я приемем. Тази промяна трябва да бъде съпътствана с още редица промени в специализираните закони. И ако това не стане в рамките на 3-4-5 месеца, тези текстове няма как да заработят. Прав сте, г-н Иванов, да се мисли къде ще отидат тези животни, какво ще се случи, но тук да си свършат работата всички тези органи, които отговарят за това.
По ал. 1 предлагате да се запише още „отглежда и тренира”. Аз не възразявам. Но да кажат колегите. Добре, щом не възразяват колегите, по ал. 1 текстът ще стане:
„Който организира боеве с животни, отглежда, тренира или предоставя животни за боеве” и нататък текстът си остава.
Искам да обявя пред всички, че нашето предложение, защото тук има вносители и между първо и второ четене, и няколко законопроекта, предлагам под всички текстове да пише:
„Комисията подкрепя по принцип”, те. Да се обединим всички около тези текстове. Това е идеята за редакция на Комисията по трите текста.
Който подкрепя тази редакция на ал. 1, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Следващото предложение на г-н Иванов в ал. 2, т. 2. след „техник” „от лице” да стане „от длъжностно лице”.
Юлиана Колева:
Г-жо Председател, аз считам, че понятието „длъжностно лице” се поглъща и е част от съдържанието на „лице, осъществяващо дейност или професия”.
Иван Иванов:
Не винаги. Не е необходимо човек да е длъжностно лице, за да осъществява дейност или професия за отглеждане на животни. Не е необходимо да е длъжностно лице.
Юлиана Колева:
Да, но нас ни интересува това длъжностно лице, което изпълнява такава дейност. Нас не ни интересува длъжностното лице „счетоводител”, например.
Иван Иванов:
Г-жо Председател, ако позволите. Първо, ветеринарните лекари и техници. Има обаче длъжностни лица, които могат да извършат подобно тежко нарушение, без те да се занимават пряко с оглеждане на животни. Например, полицай. Това ми го подсказаха и това се е случвало. При това положение, те не са лица, които осъществяват дейност, свързана с отглеждане на животни и полагане грижи за тях.
Искра Фидосоав:
Така ще стане всички длъжностни лица в държавата ще влязат по този текст. (Ако извършват такива неща.) Защо длъжностното лице, което е администратор, да го накажем, че е бил кучето, а ?!
Иван Иванов:
Касае се за следното. Моля да завърша.
Янаки Стоилов:
Г-н Иванов, безсмислено е това предложение.
Искра Фидосова:
Г-н Иванов, разбрахме, но наистина така написано „лице”, включва и това, което казвате. Доверете се на юристите.
Иван Иванов:
Въпросът, който задавам на министър Цветанов, няма да отговаря утре, защото отсъства, а следващия петък, е именно за полицай, който организира такива боеве. Той е съдия на боеве. Конкретен пример, град, всичко ще бъде казано.
Искра Фидосова:
Той ако осъществява, отглежда и организира и полай и министър да е, все е тук. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз този казус също го цитирах в едно предходно обсъждане. За мен не е толкова съществено каква е професията на това лице, че е полицай и т.н., няма значение. Важното е, да се включи в състава не само този който организира, не само този, който отглежда, който тренира, а и този, който участва в провеждането, като съдия, тези които охраняват и въобще организират, събират залаганията. Т.е. всеки, който участва в организацията на провеждането. Защото иначе полицаят ще каже: Аз не съм го организирал. Мен ме поканиха да съдийствам.
Иван Иванов:
Това го има в ал. 3. „който организира или участва”.
Четин Казак:
Съдията не участва в организирането на залаганията. Той участва в самото провеждане на боевете, в самото осъществяване.
Янаки Стоилов:
Може ли да приключим с тази дискусия.
В ал. 2 няма нужда нищо да бъде пипано.
В ал. 3, ако искате, може да се добави:
„(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на онзи, който организира или участва в залагания или извлича имотна облага от боеве с животни”
Мая Манолова:
Как ще докажеш, че са му платили.
Янаки Стоилов:
Не, той е просто там от любов към?!
Четин Казак:
От любов към спорта. Трябва да докажеш отделно имотната облага. Така се добавя още нещо ново, което трябва да се докаже отделно от самото му участие в боевете.
Искра Фидосова:
Колеги, стига. Подлагам на гласуване ал. 2 с добавката за „длъжностно лице”. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване целия текст на чл. 325а, който касае боевете с животни с редакцията, която приехме по ал. 1 и добавихме „отглежда, тренира или предоставя”. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се няма.
Продължаваме с чл. 325б. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Тук моето предложение е за отпадане на ал. 2 и известно допълнение на чл. 325б, ал. 1, тъй като ал. 2 в по-голямата си част се поглъща от ал. 1 на чл. 325в.
Според мен, е прекалено да се въвежда наказателна отговорност затова, че някой е изоставил гръбначно животно. Давам ви пример. Отишли за хората на почивка. Проявили са известна небрежност или са се предоверили, че някой ще им храни рибите в аквариума или две птички в кафеза, те са починали и ние това превръщаме с престъпление. Несериозно е някак.
За да не взимам допълнително думата предлагам да допълним по някакъв начин чл. 325в, ал. 1.
„(1) Който без основателна причина изостави или не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, ...”.
Отново настоятелно ви предлагам да отпаднат думите „проявяващо агресивно поведение”. Ние няма да се занимаваме със социално психологически портрет на животните. Ние трябва да се фокусираме върху крайния вредоносен резултат. Ако това животно е било изоставено без причина, ако то не е било под постоянен надзор и е причинило тежка или средна телесна повреда, трябва да има отговорност. Така че нека най-големите защитници на животните да проявят реципрочна защита и на хората, когато те са обект на посегателство поради укоримо поведение на този, който е трябвало да се грижи за тях. Престанете с тези животни, с техните породи, характери. Тази част от текста трябва да отпадне.
Това са моите предложения. Думите „проявяващо агресивно поведение” трябва да отпаднат, както и вчера казах, но виждам, че някой упорито ги пробутва.
Мая Манолова:
Г-н Стоилов, ние те подкрепяме.
Иван Иванов:
Г-жо Председател, моите предложения са приети по принцип. Само считам, че думата „надзор” трябва да бъде заменена с „контрол” и ще ви кажа защо. Надзор се осъществява, включително в големите градове, от специализираните общински органи, начело на които е кметът. Тогава би трябвало и кметът да бъде наказван в определени случаи, когато има бездомни кучета. Контролът насочва вниманието към собствениците на домашни любимци. И моето предложение е да бъде записано „контрол” вместо „надзор”.
Четин Казак:
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Иванов,
Не знам Вие, явно знаете, но не споделихте докрай. Първо, и по Закона за защита на животните, включително и по много по-стария законодателен акт, наречен Закон за задълженията и договорите се употребява думата „надзор”. И по силата на Закона за защита на животните общината носи отговорност за всяка вреда, причинена от бездомно животно. Ако утре ви нахапе едно бездомно куче, вие имате право да съдите общината при всички случаи. Прочетете Закона за защита на животните. Защото общината има задължение по този закон да не допуска въобще да съществуват бездомни животни.
Иван Иванов:
Напълно съм съгласен. Но освен, че носи отговорност общината, според този текст кметът ще трябва да го вкараме в затвора.
Искра Фидосова:
Г-н Стоилов, може ли още веднъж да повторите предложенията си.
Янаки Стоилов:
Предлагам ал. 2 на чл. 325б да отпадне. Това е един излишен текст.
Искра Фидосова:
Какво става с ал. 1
Янаки Стоилов:
Ал. 1 остава точно така, както се предлага. Остава същия текст.
Предлагам в чл. 325в уточнение в редакцията, защото тя има връзка с това, което се предлага да отпадне.
Искра Фидосова:
Разбрах. Първо да приключим с текста на чл. 325б.
Колеги, имате ли бележки по ал. 1 на чл. 325б? Г-жа Фани Христова.
Фани Христова:
Колеги, вчера коментирахме и смятам, че в ал. 1 трябва да намери място думата „противозаконно”
Реплика: Има ли законна проява?
Фани Христова:
Законната проява е тази, която е уредена всъщност в Закона за ветеринарномедицинската дейност, когато убиваш едно животно, за да се храниш, или когато ловуваш.
Ивайло Тошев:
Там е казано, че се коли, а не убива, за храна.
Фани Христова:
Колеги, аз смятам, че ако ние не заложим думата „противозаконно”, влизаме отново в стари дебат и ще се започне да се спекулира.
Искра Фидосова:
Колеги, има ли други предложения по ал. 1 на чл. 325б и остава ли „гръбначно животно”. Г-н Тошев, заповядайте.
Лъчезар Тошев:
Г-жо Председател, аз имам предложение за нова алинея по-нататък. Но по отношение на това, стесняването на обхвата е стъпка в правилна посока, защото изключихме насекомите и другите животни, които са безгръбначни, ракообразни, главоноги и т.н. Обаче какво остава в гръбначни? В гръбначни са рибите, например. Жаби, питони. Влечугите също са гръбначни. Птиците също. И бозайниците. Мишките са бозайници. Когато се убиват мишки, които се смятат за вредители, това нещо става ли съставомерно деяние, ако приемете този текст?
Искра Фидосова:
Като ловиш мишката с капана, не е противозаконно.
Лъчезар Тошев:
Убийството на един шаран става съставомерно деяние. Аз не съм ловец, нито рибар.
Искра Фидосова:
Ловците и рибарите ги извадихме, като слагаме „противозаконно”.
Лъчезар Тошев:
Ако не задълбаваме в такива подробности, ще произведем абсурдни ситуации. Това е Наказателният кодекс. Това, което правим в момента е закон и то наказателен закон. Дайте си сметка за това.
Искра Фидосова:
В крайна сметка има стенограми от тези заседания. Съдът, ако иска да се убеди в правилната воля на законодателя, ще си прочете стенограмите, че нямаме предвид нито шарана, нито мишката на село, която баба и дядо убиват.
Чета последно текста на чл. 325б, ал. 1
„(1) Който, като прояви жестокост към гръбначно животно, му причини противозаконно смърт или тежко, или трайно увреждане, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.”
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Един Против”. Без въздържали се.
Ал. 2 на чл. 325б. Има две предложения: едното беше да се замени думата „надзор” с „контрол”.
Предложението на г-н Стоилов е за цялостно отпадане на ал. 2, която в голямата си част се възпроизвежда в текста на чл. 325в.
Иван Иванов:
Оттеглям моето предложение думата „надзор” да се замени с „контрол”. Приемам, че ал. 2 може да отпадне изцяло.
Четин Казак:
Първо, надзор трябва да си остане, защото е легален термин.
Второ, аз не съм съгласен, че съставът на ал. 2 на чл. 325б се съдържа в чл. 325в, ал. 1. Дори и да премахнем израза „проявяващо агресивно поведение”, в чл. 325в, ал. 1 се визира единствено животното, което не е изоставено, а бидейки под надзора, не го държи както трябва и моето куче, което си е мое и не съм го изоставил отиде и ухапе дете, продължавайки да бъде мое, но съм го пуснал свободно в парка, без каишка и то отиде и ухапе. Докато ал. 2 на чл. 325б наказва самото изоставяне. Т.е. изоставяш го и не се интересуваш от него. Казваш: То не е мое. Не съм убеден, че е престъпление, но трябва да бъде наказуемо защото огромната част от бездомните кучета в България се дължи именно на това изоставяне от хора, безотговорни, които взимат кучета да ги гледат и след това безотговорно ги изоставят. Трябва да има ефективна отговорност.
Искра Фидосова:
Ако остане ал. 2 излиза, че всички, които си изоставят домашното животно ще носят наказателна отговорност.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, последна бележка. Ако това е укоримо поведение, нека да се създаде административна санкция. Но това не може да бъде престъпление.
Освен това, аз се обръщам към трезвия поглед на всички. Не е наказуемо деянието да се изоставят деца, но е престъпление да се изоставят животни. Пак казвам, доколкото животните се нуждаят от някакъв контрол, може това да бъде административна санкция. Но не може да бъде престъпление сам по себе си фактът на изоставяне на едно домашно животно, което е отглеждано да добиване на месо, мляко или нещо друго или пък едно домашно животно, което е за удоволствие. Не може това да бъде престъпление и затова предлагам да отпадне.
Искра Фидосова:
Който е „за” отпадането на ал. 2 на чл. 325б, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Продължаваме с ал. 3 на чл. 325б. Имате ли предложения по ал. 3 на чл. 325б? Няма предложения.
Подлагам на гласуване ал. 3 на чл. 325б. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”, Против? Един „против”. Без въздържали се.
Подлагам на гласуване целия текст на чл. 325б с промяната в ал. 1, като добавихме „противозаконно” преди „смърт”, с отпадането на ал. 2. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”, Против? Един „против”. Без въздържали се.
Чл. 325в. Моля г-н Стоилов да прочете редакцията на ал. 1 на чл. 325в, която предлага.
Янаки Стоилов:
„Чл. 325в (1) Който без основателна причина изостави или не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то причини средна или тежка телесна повреда на човек, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация и с глоба до пет хиляди лева.”
Всъщност отпадат думите „проявяващо агресивно поведение” и се добавят част от текста на отпадналата ал. 2 в чл. 325б. В двете хипотези: изостави или не положи достатъчно грижи. Защо да навлизаме в душевния мир на животните и да им правим психо-тестове дали те са от агресивни породи, какви са . Тук се поставя ударението върху крайния вредоносен резултат по отношение на потърпевшите и не положените грижи от този, който е трябвало ад се грижи за животното. Това са двата стълба. Няма нужда от никакви други нюанси.
Емил Радев:
Ако махнем животните с агресивно поведение, това значи, че както примерно на село си пускат стадата да се прибират самостоятелно и примерно козела, който е начело на стадото, удари един пешеходец и причини средна телесна повреда, примерно си счупи ръката, може да вкараме баба Гинка в затвора.
Янаки Стоилов:
Това не е толкова парадоксално, защото за всяко стадо се назначава пастир за деня. И по неговите задължения, той е длъжен тези животни да ги прибере и за да не се загубят. Аз знам, че те си знаят пътя, в много от случаите ги пускат самостоятелно, но в края на краищата лицето, което не е положило грижи, ще носи отговорност за вредите, които са причинени на друг. Няма нищо неестествено в това.
Емил Радев:
Тук все пак целим един умишлен ефект. Когато говорим за един агресивен бик и го пуснеш извън обора, тогава да. Ти знаеш, че може да причини вреда теоретично и така. Но за едно животно, за което не предполагаш?
Янаки Стоилов:
За козела също се предполага.
Емил Радев:
Но може да се окаже, примерно, че една кола ги изплаши с клаксона и те да минат през краката ми. Това е ситуация, в която пак ще съдят бабата, че е пуснала по този начин животните.
Искра Фидосова:
Аз също смятам, че трябва да бъде „проявяващо агресивно поведение”, защото тук има умисъл да отглежда такова животно, куче за бой, породите питбул и т.н. На село като си върже дядото магарето или коня и мине детето, ръчне го с пръчката и конят или магарето го ритне, пак ще вкараме дядото в затвора. А той има право да си върже коня да пасе.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че защитата на хората от действия на животни по отношение на които не е упражнен контрол, е поне толкова голяма ценност, колкото защитата на живота и здравето на животните . Аз от тази философия не мога да отстъпя и ви съветвам тази дискусия да не се разгаря в залата, защото тогава ще стане много безпринципна и лицемерна, тъй като все пак висшата ценност е здравето на хората.
Да гласуваме.
Искра Фидосова:
Въпросът е дали остава „проявяващо агресивно поведение”. Другото е о’кей. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Ще цитирам направо:
„Който изостави без основателна причина и не положи достатъчно грижи за животно, проявяващо агресивно поведение, което се намира под негов надзор, в резултат на което то причини...”.
Янаки Стоилов:
Тези кучета, които изядоха няколко души, когато те не са сами по себе си агресивни, но когато видят, че човек е сам, когато те самите се съберат, сами по себе си изоставени поотделно, и тези хора загинаха, ние ще кажем: „Ама тези животни не са били агресивни! Е, изяли са някой но какво да направим.” Разбирате ли, че формирането на поведението в животните е ситуативно. То както и при хората не е изначално заложено и ние не можем по този начин да преценим вредоносните резултати, адресирайки ги към породата на животните. Те са въпрос на ситуация, създадена в резултат на неполагането на грижи.
Четин Казак:
Г-н Янаки Стоилов, в продължение на вашата теза, аз ви призовах да отидете до края на тази теза и точно този пример, който дадохте, изначалната вина е на тези, които не полагат грижи.
Емил Радев:
В Европа си има специално законодателство, в което се говори за агресивни породи. Например, питбулите са забранени за отглеждане. Някой, който отглежда агресивна порода животно, то оттам нататък създава и такъв е замисъла, че това животно може да причини такъв ефект. Но ако една булонка я ритнеш и тя те ухапе, човекът, който я отглежда, нито предполага, нито иска да настъпи този ефект.
Янаки Стоилов:
Г-н Радев, ние тук сме сериозни юристи и да не профанираме нещата. Първо, има задължения как се разхождат тези домашни животни, които почти никой не спазва. Освен това, ако някой е провокирал това поведение, то вече ще изключва отговорността на собственика, тъй както, както по отношение на човека и на животното има действия, които водят до съпричиняване.
И най-накрая, в някои случаи става дума за животни, които не попадат към агресивните, но те могат да проявят агресивно поведение. Така че това са различни неща.
Димитър Лазаров:
Коя е основателната причина да изоставя едно животно? Посочете ми една. Аз не мога да се сетя.
Янаки Стоилов:
Аз не съм измислил този текст, добавъчния, а го взех от текста, който отпадна. Ако искате, ще остане „който не положи достатъчно грижи”.
Димитър Лазаров:
Не, не. Който изостави – о’кей, но защото е казано „без основателни причина”.
Янаки Стоилов:
Аз съм взел от готовия текст. Да каже този, който го е вкарал.
Димитър Лазаров:
Замислям се коя е основателната причина да се изостави едно животно.
Анастас Анастасов:
Според мен, изоставянето изобщо не влиза в хипотезата на ал. 1. Това животно е под твоя собствен надзор. Това означава, че е покрай теб, в дома ти, в двора ти, след като е под твоя надзор. Когато имам едно животно, което е под мой надзор, аз съм поел ангажимента да го гледам, да го храня, да го обгрижвам. Но в този момент, в който аз не изпълня задължението да го водя на каишка, с намордник да го разхождам, да го връзвам – не полагам съответните грижи.
Искра Фидосова:
Тяхното предложение е точно за изоставянето. Аз затова също съм против това, защото смятам, че тези органи трябва да си свършат работата, а не ние да се чудим какви текстове да напишем. Да, прав си, че не трябва да пише „изоставяне”.
В чл. 325в (1) Който без основателна причина изостави или не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то причини средна или тежка телесна повреда на човек, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация и с глоба до пет хиляди лева.”
В този текст няма изоставяне. Изоставянето го имаше в ал. 2 на чл. 325б, което отпадна.
В чл. 325в, ал. 1 трябва ли да има двете хипотези: и изоставяне и не полагане на достатъчно грижи? Аз съм категорично на позицията, която г-н Стоилов изрази.
Вторият спор е за това дали трябва да пише „проявяващо агресивно поведение” или не? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Аз вчера, преди да приключим, зададох въпроса обвързаността на полагането на достатъчно грижи и причиняването на увреждането, защото аз не съм си контролирал животното. Ние тук поставяме в зависимост неполагането на достатъчно грижи, в резултат на което причиняването на средна телесна, смърт и т.н. Ами полагах достатъчно грижи, установявам го с експертиза и животното въпреки това причинява тези телесни увреждания. Питам, какво означава полагам достатъчно грижи? Храня го достатъчно, водя го на лекар, обезпаразитявам го, бия му инжекции, лекувам го. Какъв е обемът на достатъчно грижи.
Вчера попитах: Текстът би ли могъл да бъде: Който допусне животно, проявяващо агресивно поведение, което се намира под негов надзор, да причини средна телесна или тежка телесна повреда и т.н. За това говорим – да не обвързваме резултатът от полагането на грижи и неполагането.
Янаки Стоилов:
За мен много по-принципният подход е обвързването, защото който допусне, вие искате евентуален умисъл по отношение още на първото деяние. Аз казвам, има небрежност, или умисъл в условията за грижите, и резултатно престъпление, което вече е в резултат на това нещо. Това е вече доста по-различно и житейски много по-приспособимо към разнообразието на случаите.
Искра Фидосова:
Колеги, много ви моля да се ориентираме към гласуване на текста. Практиката ще покаже добър или лош е текстът, къде ще се коригира. Прави се нов Наказателен кодекс. Ще го коригираме като видим къде сме сбъркали.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, за да приключим, единствено предлагам уточняването „гръбначно животно”, за да има симетрия с другите текстове и отпадане на думите „проявяващо агресивно поведение” и текстът остава както е предложен. Имайте предвид, че ако не се приеме предложението да отпаднат думите „проявяващо агресивно поведение”, в залата дискусията ще я водим много по-принципно и много по-критично с лицемерието на част от хората, които отстояват живота и здравето на животните в по-голяма степен, отколкото на хората. Този път дискусията по този начин ще премине. Сега не желая повече да я задълбочаваме.
Иван Иванов:
Който има под свой надзор животно, проявяващо агресивно поведение, причинило средна или тежка телесна повреда на човек, се наказва с лишаване на свобода ....
Изчезват „достатъчните грижи”, защото никой не може да определи какво значи „достатъчни грижи”.
Искра Фидосова:
Проблемът не са грижите. Ще гласуваме, но се разбираме, че в зала дебат няма да правим. Нали затова го обсъждаме толкова дълго.
Фани Христова:
Мисля, че можем да подкрепим да отпадне израза „проявяващо агресивно поведение”.
Четин Казак:
Аз не съм съгласен да отпадне. Трябва все пак да имаме някакъв ограничителен критерий, защото иначе отиваме в крайност. В противен случай всеки собственик на куче или на животно е потенциален престъпник. Първо.
Второ, нали ще скочат всички собственици на кучета и на животни.
Янаки Стоилов:
Кой ще скочи. Ние забраняваме боевете между животни, а разрешаваме и популяризираме боевете между хора. Тук проявявате пак някакво лицемерие. Тези кеч, които ги дават, които са свързани (Това е шоу) Не само имитативните. Има си сериозни боеве със сериозни увреждания, с публика, което е и бизнес. Ние по този въпрос не говорим, а говорим как се биели кучетата.
Четин Казак:
Нека да не изместваме темата.
Янаки Стоилов:
Темата е една.
Четин Казак:
Има две страни. Просто не трябва да се отива в крайност. (Вие искате да отидете в едната крайност.) Не, не искаме. Все пак искаме да има някакво отношение.
Янаки Стоилов:
Въртим се в един кръг. Има кучета, които лаят, които създават застрашително поведение, но не нападат. То може много кротко да стои, без да проявява някаква видима агресивност, то даже не е излаяло понякога и пак те ухапва.
Даниела Машева:
Г-жо Председател, може да има хипотеза без признак агресивно поведение и пак да доведе до същия резултат. Едно неваксинирано куче може леко да одраска едно дете по главата, в резултат на което да се стигне до парализа и до много тежки и смъртни резултати.
Анастас Анастасов:
Има различни породи кучета – работни, за охрана, домашни любимци. Има си литература и хората са го написали това нещо. Недейте влиза ако – ако. Всяко куче може да бъде научено да хапе – от мини пинчер до санбернар. Това зависи от човешкото поведение. Ако вие сте провокирали агресивно поведение, тогава какво правим. Хипотезите са много и ние не можем да изброим всичко точно, конкретно.
Янаки Стоилов:
Г-н Председател, аз ви предлагам един друг смекчаващ подход. Защото има ситуации, които може да не са с такава укоримост на поведението на този, който се грижи за животното. Ако искате сложете алтернативно на наказанието лишаване от свобода и някакво друго наказание, което не е свързано с лишаване от свобода, защото може да има наистина случаи, където този човек да е проявил непредпазливост, да има вредоносен резултат, но все пак неговото поведение да не е укоримо. Аз не казвам във всеки случай да се стигне до затвор. Ако искате предвидете гъвкавост на санкциите и тогава целият проблем отпада, а не в характера на животното.
Емил Радев:
Ако това се случи в двора на къщата ви, където оградата е двуметрова, кучето възприема като агресор, защото си пази територията, крадецът ще се отърве с условна присъда, а аз ще вляза в затвора като собственик на кучето, защото кучето ми пази къщата. Присъди за проява на жестокост към животни няма. Например, ти бягаш, кучето бяга, кучето те спъне и ти причини средна телесна повреда?
Четин Казак:
Г-н Стоилов разсъждава винаги от гледна точка на това, че този ще се измъкне с аргумента: „докажете ми, че моето животно проявява агресивно поведение”. Да, трябва да се докаже. Има животни, които проявяват агресивно поведение и то може да се докаже.
Емил Радев:
Ще се разпитат двама съседи и ще докажем агресивно поведение.
Четин Казак:
При всички случаи трябва да се предвиди административно-наказателна и гражданска отговорност. Не трябва всичко да отива в наказателната отговорност. Не може да обявиш за престъпник собственика на куче, което инцидентно е проявило някаква агресивност. Не може да бъде престъпник такъв човек. По-добре накажи по Закона за медицинско ветеринарната дейност с една солена глоба плюс осъди го в граждански процес по гражданска отговорност да ти изплати обезщетение да видим този собственик какво ще направи, без да го обявиш за престъпник и до края на живота си да пише осъждан.
Янаки Стоилов:
Казах, че този въпрос е по-добре да се реши с алтернативност на наказанието лишаване от свобода, а не с усложняване на състава. Така че може да бъде: „се наказва с лишаване от свобода до три години или пробация и с глоба”.
Четин Казак:
Глобата защо да не я наложи административно-наказателния орган.
Искра Фидосова:
Т.е. последното предложение е:
„Който не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то причини средна или тежка телесна повреда на човек, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация и с глоба до пет хиляди лева.”
Така конят магарето ще влязат в пробацията, кучето питбул като ухапе детето ще отиде в другото и глобата си върви във всички случаи.
Колеги, това ли е текстът? Обединяваме ли се? (Да.) Гласуваме.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Двама „против” Един „въздържал се”.
Чета ал. 2
„(2) В случаите по ал. 1, ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до десет хиляди лева.”
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Двама „против” Няма „въздържали се”.
Разбираме се в Правна комисия, че по този текст няма да водим дебат в пленарна зала.
Четин Казак:
Докато сме на тази тема предлагам да разгледаме и моето предложение в Преходните разпоредби - § 43а. Бих искал да чуя точно г-н Янаки Стоилов какво мисли по въпроса.
Предлагам създаване на нов § 43а със следното съдържание:
„§ 43а. В Закона за задълженията и договорите в чл. 50, който гласи: „За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето под чиито надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.”
Аз предлагам да се добави ново трето изречение със следното съдържание:
„Ако вредите са причинени от бездомно животно, солидарно отговаря и лицето, за което се докаже, че е полагало системни грижи за животното или го е хранело редовно.”
Т.е. вие не може да докажете от кого е избягало. Предлагам да отпаднат думите „наред с общината”, защото тя отговаря по силата на други закони. Т.е. тези хора, които редовно хранят бездомни животни, най-вече бездомни кучета, в резултат на което тези кучета се установяват на определена територия и започват да я възприемат като своя собствена и започват да проявяват агресивно поведение към всеки, който те възприемат като чужденец за тази територия, в резултат на което много често възникват инциденти, тези хора да знаят, че носят поне гражданска отговорност за деянията, причинени от тези животни. А те хранят тези животни, полагат грижи без да ги признават за собствени.
Янаки Стоилов:
Ще коментирам. Задавам въпрос. Според правилата, доколкото знам, би трябвало да се употребява термина „животно без надзор”, което е равностойно на по-популярното „бездомни”, животните се обират от съответните общински служби за обезпаразитяване, евентуално кастриране и според правилата те трябва да се върнат в техните обичайни местообитания. Примерно, то е взето от даден квартал и след като предприемат тези частично обезопасяващи действия се връщат в същия квартал. Ако изискването е тези животни да не се връщат повече там, аз приемам това предложение. Защото то всъщност стимулира тяхната, ако не популация, то тяхното поведение, включително и застрашаващо. Но докато съществуват правила тези животни да бъдат връщани там откъдето са взети, как да укоряваме този, който ги храни, защото ако никой не ги храни, те ще стават още по-агресивни.
Затова аз предлагам да се мисли за едно по-радикално решение тези животни да не се връщат. Те не са диви животни, за да ги връщаме там.
Иван Иванов: Като не се върнат тези животни, то други животни заемат тази територия. Това е доказано. Г-н Стоилов, това е доказано. Просто е безсмислен този спор. Ако се е стигнало до решение за кастрация, за да се запази тази територия то е да няма популация повече там и заедно с това да не се допуска да идват други животни.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, за последен път искам да внеса следните уточнения.
Първо, по Закона за защита на животните, тук са представителите на Министерството на земеделието и храните и експертите към Комисията, моля проверете, общините имат задължение до 31 януари на 2011 г. да бъде решен проблема с бездомните кучета. Към настоящия момент по закон не трябва да има нито едно бездомно куче нито в София, нито в Монтана, нито във Варна. За всяко бездомно куче общината има грижата. Тя трябва да го прибере и повече да не го пуска да бъде бездомно. За съжаление, нито една община не е изпълнила това свое задължение.
Житейски доказан факт е, че кучета, които редовно биват хранени на определени места, стоят там, обикалят около това място, възприемат го като своя територия и започват да проявяват агресивно поведение към всяко животно или човек, което те възприемат като необичайно появило се там. Многократно доказан житейски факт! Именно това тяхно поведение, което се възпитава негласно или несъзнателно от тези, които ги хранят редовно, мисля, че поне трябва да се санкционира гражданската отговорност. Благодаря.
Искра Фидосова:
Колеги, продължаваме с още един текст, който засяга темата за животните. Има едно предложение на н.пр. Лъчезар Тошев за § 25, за което аз не чух той да го оттегля, а в момента не е тук. Предложението е:
„В § 25 се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
„Ал. 4. Не се смятат за престъпления и не се наказват деяния по предходните алинеи, извършени в случаите на чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от закона за защита на животните, както и с научни и медицински цели.”
Ние го изяснихме този въпрос, че не е необходимо това нещо да го приемаме. Тъй като г-н Тошев в момента не е тук, бих искала да го подложа на гласуване. Ако реши допълнително в зала, нека да го оттегли. За всички други предложения заявихме, че са близки по съдържание и навсякъде ще запишем, че ги подкрепяме по принцип.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Лъчезар Тошев за § 25. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Иван Иванов за § 26. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Колеги, в момента ви раздават коригираните и приети текстове на чл. 325а, чл. 325б и чл. 325в, да ги погледнете, и ако сме допуснали грешка, да я отстраним.
Продължаваме с § 27. Няма постъпили предложения между първо и второ четене.
Има предложение за редакция от работната група. Тя предлага включване на пиротехническите изделия в предмета на деянието по ал. 1.
Желаещи за изказване по § 27 има ли? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Като се започне с това изброяване и тези много думи в наказателното право. Може ли едновременно да се употребява „преработва” и „видоизменя”. Всяко преработване видоизменя нещата. Но понеже те обичат много думи да слагат за едно и също, ако това е отколешна традиция, да си върви. И други има. Например, който тури, сложи, постави, внедри.
Емил Радев:
А какво включва „боеприпаси за неогнестрелни оръжия”? (Стрелите!)
Анастас Анастасов:
Предния път, като коментирахме миналата година НК, не считам изобщо за логично да се разделя в ал. 2 да се вкарват „химически, биологични или ядрени оръжия” като отделен текст. Тук се наказва самото действие с тези вещества и с тези предмети, а не кои. Това е без значение. Старият текст на ал. 2 е категоричен – когато е извършено повторно и от длъжностно лице. Разликата е огромна. Тук не правим разлика от предмета на преработване, видоизменяне, ремонтиране, разработване и съхраняване.
Янаки Стоилов:
Нали тези са най-опасни, затова са квалифициран състав.
Анастас Анастасов:
Каква е гаранцията, че е най-опасно.
Янаки Стоилов:
Химическите и биологичните имат много по-широко поразяващо действие, отколкото някои други.
Анастас Анастасов:
Зависи от дозата и това как и къде е използвано. Това са абсолютно субективни преценки в тази посока.
И другото, което е категорично. Вкарването на нова алинея, ще трябва да променяме НПК, тъй като това е от компетенциите на специализирания съд.
Искра Фидосова:
Ако остане така ли?
Анастас Анастасов:
Ако приемем така, както е предложено. Ал. 2 е от компетенциите на специализирания съд.
Същото важи и за чл. 339.
През годините са променени всъщност само наказанията. Нищо друго не е добавено в този текст.
Искра Фидосова:
Всъщност г-н Анастасов предлага да няма ал. 2 изобщо.
Красимир Ципов:
Да се подкрепи по вносител предложението, г-жо Председател.
Искра Фидосова:
Кой е дал ал. 2?
Красимир Ципов:
Работната група се постара да направи това, за да се направи това отграничение на по-опасните вещества от по-малко опасните. Но с оглед на това да не се налага да правим промени в Наказателно-процесуалния кодекс, предлагаме да се подкрепят текстовете по вносител.
Искра Фидосова:
Разлика в ал. 1 има ли като редакция това, което е дадено. Т.е. да подложа на гласуване ал. 1 по редакцията или ал. 1 текста на вносителя.
Красимир Ципов:
Моля не гледайте редакцията, а гледайте предложенията по текстовете на вносителя.
Искра Фидосова:
Освен, че са изкарани „химически, биологични или ядрени оръжия” друга разлика има ли? (Не.)
Колеги, гледаме редакцията по вносител за § 27.
Емил Радев:
Може ли някой да ми каже „боеприпаси за неогнестрелни оръжия” какво точно значи? И какво значи неогнестрелни оръжия и ножовете влизат ли там?
Кристина Лазарова:
Тъй като определението за боеприпаси в Закона за оръжията е ясно. Там той си ги разграничава кои са огнестрелни и кои са неогнестрелни, както и оръжията. Неогнестрелни оръжия по Закона за оръжията са газовите и въздушните.
Емил Радев:
Ако аз съхранявам в джоба си 100 сачми за въздушна пушка, какво става?
Кристина Лазарова:
Тук говорим първо за изпълнително деяние – произвежда, преработва, търгува, внася... Просто Законът за оръжията казва.
Янаки Стоилов:
Нека на още един въпрос да отговорят. Терминът „хладно оръжие” не се употребява, нали? А той влиза ли в неогнестрелните оръжия? (Не.) А ножовете къде са? (Няма ги.) Те не са оръжия, така ли? (Не са регламентирани.) Т.е. те не са оръжия. (Да.)
Кристина Лазарова:
Предлагаме за чистота на текста да махнем това, което сме предложили „огнестрелни, неогнестрелни”, защото няма смисъл. Така или иначе това са боеприпасите.
Искра Фидосова:
Т.е. има предложение за редакция в текста на ал. 1. По ал. 1 остава текста на вносителя с редакцията – отпадат думите „за огнестрелни и неогнестрелни оръжия”.
Колеги, подлагам на гласуване § 27 по вносител с отпадат думите „за огнестрелни и неогнестрелни оръжия”. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 28. Няма предложения между първо и второ четене. Има предложение на работната група за редакция на § 28.
Тук по вносител ли трябва да подкрепим или по редакцията?
Анастас Анастасов:
Аз не виждам определението за „огнестрелни оръжия” и „боеприпаси за тях”. Защо трябва да се изписва „за огнестрелни оръжия”.
Искра Фидосова:
За § 28 приемаме текста на вносителя по принцип и предложението за редакция на Комисия, както е раздадено. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 29. Има предложение за редакция от работната група. Други постъпили предложения няма.
Желаещи за изказване. Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
По същия начин стоят нещата. Трябва да се подкрепи текстът по вносител, защото и тук в редакцията има разграничение на химически и биологични или ядрени. Но наказанията да са по редакцията.
Искра Фидосова:
Другото обаче не е по редакцията.
Красимир Ципов:
Аз имах предвид отграничаването в различни алинеи на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси и пиротехнически изделия и химичните вещества, ядрените оръжия и биологичните оръжия.
Трябва да се подложи на гласуване текста на вносителя с наказанията по редакцията.
Искра Фидосова:
Наказанията по редакцията са:
В ал. 1 се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.
Красимир Ципов:
С действащите наказания, г-жо Председател, защото вече приехме тези промени.
Искра Фидосова:
Последно и най-последно, по редакцията или по действащите.
Кристина Лазарова:
По действащите наказания, тъй като в редакцията има записани нови наказания.
Искра Фидосова:
Т.е., не променяме изобщо наказанията. Това ли искате да ми кажете. (Да.) Т.е. промяна за наказанието не правим.
Подкрепяме вносителя в останалата част, като размера на наказанията не пипаме. Махаме навсякъде в ал., 1, 2, 3 наказанието.
Който е „за” § 29 по вносител с неподкрепа в частта за наказанията в ал. 1, ал. 2 и ал. 3, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 30. Няма постъпили предложения за редакция. Желаещи за изказване по § 30? Няма. Подлагам на гласуване § 30 по вносител. Който е „за” моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 31. Няма постъпили предложения. Подлагам на гласуване § 31 по вносител. Който е „за” моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 32, § 33, § 34, § 35, § 36 и § 37.
Няма постъпили предложения между първо и второ четене. Няма и предложения за редакции. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване анблок параграфи 32, 33, 34, 35, 36 и 37, по вносител. Който е „за” моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение за създаване на нов § 37а, като предложение на Комисията.
Красимир Ципов:
От правно техническо естество е, така че трябва да го подкрепим.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението за нов § 37а. Който е „за” моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 38. Няма постъпили предложения. Подлагам на гласуване § 38 по вносител. Който е „за” моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение на н.пр. Четин Казак за създаване на нов § 38а
„§ 38а. Създава се нов Раздел ІV на Глава 14, включващ нов чл. 418а – Раздел ІV. Престъпления срещу човечеството.
Предложението на работната група е да не подкрепим предложението за създаване на нов § 38а. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Четин Казак за създаване на нов § 38а. Който е „за” моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
§ 39. Има постъпило предложение на н.пр. Лъчезар Тошев.
Работната група предлага да не подкрепяме това предложение.
Има постъпило предложение на работната група за редакция на теста на вносителя § 39, като редакцията е заради отпадане на думите „или по друг признак, установен в закон или в международен договор, по който Република България е страна”.
Ние вчера вече гласувахме в един от текстовете отпадане на тези думи. Аз мисля, че там изчерпахме дискусията в тази посока.
Желаещи за изказване? Няма.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Лъчезар Тошев по § 39. Който е „за” моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението за § 39 с принципна подкрепа на вносителя, с редакцията на Комисията с отпадането на думите „или по друг признак, установен в закон или в международен договор, по който Република България е страна”.
Който е „за” моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Предложение да се създаде нов § 39а, като предложение на Комисията. Това е с оглед правно техническа прецизност относно препратките. Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов § 39а, като предложение на Комисията. Който е „за” моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Допълнителна разпоредба. Който подкрепя наименованието на подразделението на закона, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 40. Предложение на работната група за редакция на Комисията. Става въпрос за правилно изписване на директивата. Който е „за” моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Който подкрепя наименованието на подразделението на закона, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 41. Промени в Наказателно-процесуалния кодекс.
Има предложение на работната група за редакция. В момента се предлага да отпадне от редакцията т. 1 и т. 2.
Желаещи за изказване. Г-жа Меранзова.
Юлия Меранзова:
По време на срещите в работната група с колегите говорихме, че рамковото решение, което е за вземане в предвид на присъдите, е достатъчно неговото въвеждане чрез промените, които направихме в чл. 8 на Наказателния кодекс, така че предлагаме промените по отношение на чл. 4 и създаване на чл. 4а да отпаднат.
Предлагаме единствено правно-технически корекции в подсъдността пред окръжен съд, това, което постави г-жа Колева за новия текст на чл. 419а и някои от новите престъпления против околната среда. И за разследването от следовател - чл. 419а също да се промени. Благодаря.
Искра Фидосова:
И така т. 3 става т. 1 и т. 4 става т. 2.
Редакцията за промяна в НПК е само в две точки: 1. в чл. 35, ал. 2 и т. 2. в чл. 194, ал. 1, т. 1.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 42. Закона за административните нарушения и наказания.
Предложение на работната група за редакция. Желаещи за изказване? Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Предложената редакция е с оглед на коректното правно техническо изписване.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложената редакция на § 42. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Ако има нещо пропуснато, ще се прегледа още веднъж, като подготвяме доклада с оглед на това, което сме приели напред.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател, преди промените в Закона за защита на животните е необходимо с оглед на това, което приехме, да бъдат направени още няколко нови параграфа с оглед на правната техника за съответните промени в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, в Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, в Закона за биологичното разнообразие и в Закона за управление на отпадъците.
Искра Фидосова:
Колеги, имате текстовете за редакцията на § 42а, § 42б, § 42в и § 42 г.
Който подкрепя предложенията за създаване на нови параграфи от 42а до 42г включително, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 43. Закона за защита на животните.
Има предложение на н.пр. Иван Иванов. Работната група предлага да не се подкрепя предложението по т. 1
Реплика: Може ли да каже някой нещо повече.
Красимир Ципов:
С оглед на това, което подкрепихме по текстовете за животните, трябва да се отмени изцяло чл. 62, защото ще се получи дублиращ режим с наказателна и административно-наказателна отговорност.
Юлия Меранзова:
Не би трябвало да бъдат с едни и същи признаци. Това е принцип на Закона за административните нарушения и наказания. Не може едни и същи признаци да бъдат и в престъплението и в административното нарушение.
Емил Радев:
Тук нямаме смърт и тежки увреждания.
Искра Фидосова:
Г-н Радев иска да каже, че това, което приехме в чл. 325б не касае причиняване на смърт или тежко, или трайно увреждане.
Юлиана Колева:
Проявяването на особена жестокост не е умъртвяването на човека. А умъртвяването с особена жестокост. Може би да се махне чл. 10. Яко е така това, което чухме от експертите за чл. 10, наистина е абсурдно, ако е така. „Проява на особена жестокост е: умъртвяване на животното”. Ако трябва да детайлизираме това по-нататък.
Красимир Ципов:
Не може за едно и също нещо да има и административно наказание
Искра Фидосова:
То не е едно и също.
Красимир Ципов:
Обяснете кое е различното.
Искра Фидосова:
Различното е, че там става въпрос за гръбначни животни, а тук става въпрос изобщо за животни.
Второ, там става въпрос за средна и тежка телесна повреда или смърт, а тук става въпрос за лека и за нещо друго.
Съвсем не е едно и също това нещо.
Красимир Ципов:
В текста по чл. 62 задължително трябва да отпадне по смисъла на чл. 10, най-малкото.
Искра Фидосова:
Чл. 10 казва: „Забранява се проява на особена жестокост към животните. За особена жестокост се смята умишлено причиняване на смърт на животни.”
Да отпадне ал. 1 на чл. 62, защото не е едно и също с това, което приехме по чл. 325.
Отнемането на животно в полза на държавата ще е в Закона за защита на животните, а не в НК. Досега говорихме, че е по този закон, а сега го махаме. Ал. 1 въобще изчезва, но не се разбира защо изчезва.
Ако ми кажете кой предлага този текст и защо го предлага, на мен не ми е ясно. Аз няма да гласувам този текст и няма да подпиша доклад.
Юлия Меранзова:
Предложението на вносителя за § 43 за Закона за защита на животните е предложение за изменение на чл. 62. Там остава ал. 1, който стреля по безстопанствени животни. Очевидно е, че юридическото лице няма как да стреля по безстопанствени животни, така поне ми се струва.
Това беше като мотив в чл. 62, доколкото действително особената жестокост по смисъла на Закона за защита на животните се предложи да стане престъпление, не може да има едно и също престъпление и административно нарушение. Затова от действащия чл. 62 е предложено ал. 3 да бъде основното изпълнително деяние, да го кажем на административното нарушение, при което няма как да бъде проявено това от юридическо лице.
Отнемането в полза на държавата, което е било по ал. 2, според нас, ще влезе в хипотезата на чл. 53 по НК, сега което приехме.
Искра Фидосова:
Моля в едноседмичен срок да си внесете ЗИД, за да се оправи това. Сега ние не можем да се чудим как да променим 10 текста в 10 закона, което не е свършено. Ако някой даде редакция, ще гласуваме. Това се налага, защото трябва да се оправят всички текстове. В едномесечен срок ще внесете ЗИД и ние до три месеца ще го приемем, ако е направено както трябва.
Нова преходна разпоредба за отлагане на чл. 325б и чл. 325в.
За § 43. Закона за защита на животните.
Не подкрепяме текста на вносителя.
Не подкрепяме и предложението на н.пр. Иван Иванов.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Иван Иванов по § 43.
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Седемнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 43. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Седемнадесет „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Четин Казак за създаване на нов § 43а. Закона за задълженията и договорите. Ние вече коментирахме този текст. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Четин Казак за създаване на нов § 43а. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Четиринадесет „въздържали се”.
§ 44. Предложение на работната група за редакция на § 44.
„§ 44. Министерският съвет в срок един месец от влизането в сила на този закон внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с него.”
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 45. Предложение за редакция на Комисията.
„§45. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на чл. 325б и чл. 325в, които влизат в сила три месеца след обнародването.”
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Колеги, връщаме се на § 5, 6, 7 и § 11 по които се наложи да се направят допълнителни справки, които налагат съответни корекции.
За § 5, 6 и 7. Заповядайте.
Гери..... експерт.
След направената справка в Закона за НАП решихме, че правилната терминология е „орган по приходите”, така както е по вносител.
Искра Фидосова:
Колеги, има ли други мнения? Няма.
Прегласуваме по § 5, 6 и 7, където има замяна на думите „служител от данъчна администрация” да се заменят с „орган по приходите”.
Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Трима „против”. Един „въздържал се”.
По § 11. В § 11 създадохме т. 10 и т. 11. Спорът беше като създаваме т. 11 отделна, за пиротехническите изделия, дали ще правим промяна в ал. 4.
По т. 2 – за добавяне изписването на всички служби не получи подкрепа от Комисията.
Желаещи за изказване? Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
По т. 10 да е по вносител с редакцията „или боеприпаси за огнестрелни оръжия”.
Искра Фидосова:
Т.е. няма да правим нова т. 11. Остава т. 10 по вносител с добавката „за огнестрелни оръжия”. Това е по т. 1.
А по т. 2?
Красимир Ципов:
По т. 2 ще се получи много лошо, според мен, защото ще има различен режим за кражбата от структурни звена на МВР, Министерство на отбраната и ДАНС, а всъщност Главна дирекция за изпълнение на наказанията към Министерството на правосъдието и НРС и НСО, ако има кражба от тези структурни звена, тя няма да се наказва по същия ред. Аз не мисля, че това е един удачен вариант.
Искра Фидосова:
Т.е. трябва да прегласуваме и т. 2. или да кажем с девет „за” и осем „въздържали се” минава. Снощи гласуването беше девет на девет по тази точка.
Колеги, прегласуваме § 11, т.1 и т. 2 редакцията на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Осем „против”. Без въздържали се.
Колеги, имаме ли нещо друго пропуснато. Поне това съм си записала аз. Ако има нещо друго, кажете. Няма. С това завършваме доклада за второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
По пета точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 002-01-94, внесен от Министерски съвет на 18.10.2010 г. – продължение.
По § 2. чл. 11. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, с оглед на това, което чухме от директора на Агенцията по вписванията и за това, което се разбра за техническите възможности на регистъра, и с ограничението от самата Агенция на достъпа до регистъра, аз името на вносителите с цел да не се затормозява въобще достъпа до регистъра и да не се затормозява с изготвянето на нови софтуерни продукти и с цел да се оправят допуснатите до момента закъснения, да се навакса със сроковете и да имаме едно нормално влизане в търговския регистър и изпълнение на публичните му функции такива, каквито са заложени по закон оттегляме нашето предложение по чл. 11.
Надяваме се, че ще се вземат достатъчно мерки за защита на личните данни. Това предложение беше породено от невъзможността на Агенцията да изчисти личните данни, които до момента са въведени и съществуват в Търговския регистър. Мисля, че такова техническо решение може да се намери, въпреки че на нас не са ни дадени такива варианти. Ако такова решение се намери, на практика регистрацията и въвеждането на нива на достъп ще бъдат абсолютно излишни.
Смятам, че регистрирания достъп, който се предлага от вносителя, ще затормози също съществуването и функционирането на търговския регистър, защото това значи нови опашки на гишетата на агенцията за издаване на цифрови сертификати. Наближава и срока за подаване на годишни финансови отчети. Както знаем, до настоящия момент няколко десетки хиляди отчета въобще не са обработени от месец юни миналата година.
С цел нормалното функциониране на търговския регистър, защото основната му цел е да функционира нормално преди всичко, оттегляме това предложение, като се надяваме, че ще се намерят нужните мерки за защита на личните данни и очакваме по някакъв начин чисто организационно това да го даде като решение Агенцията по вписванията.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Това означава, че § 2, чл. 11 трябва да се прегласува.
Аз за себе си се убедих, че проблемът е технически в начина на работа на регистъра и неговото ръководене. Смятам, че този технически проблем не може и не следва да се решава със законодателни промени.
В същото време имам дълбоки резерви за себе си по това, което се предлага от вносителя за чл. 11, ал. 2. Не беше ми отговорено на нито един въпросите, които поставих, как ще бъде осигурен този регистриран достъп. Затова ще се въздържа специално в тази част аз лично, тъй като не получих досега такива отговори. Мисля, че това не е разумното с оглед на създалата се ситуация и това, че в момента е блокиран достъпът изобщо до търговския регистър. Да мислим за промени след една-две-три години, при положение че имаме такъв сериозен технически проблем, който трябва първо да бъде решен, мисля, че не е моментът. Наистина не е целесъобразно и разумно това в момента да го правим. Допреди десет дни ние нямахме изобщо информация какъв точно е проблемът в Търговския регистър, за да се стигне до това забавяне и до липса на достъп до регистъра. Иначе подкрепям. Няма смисъл да се връщаме на тази идея, всички се обединихме, подкрепихме я, но при проблема, който има в регистъра, създаването на нови задължения, които макар и разсрочени във времето за година, две, три напред, ще създадат допълнително проблеми.
Благодаря на колегите за това, че си оттеглят предложението.
Иска ли някой да се изкаже по § 2. Дискусията по принцип тук е изчерпана. Мисля, че имаше достатъчно време за коментар.
Да прегласуваме, тъй като г-н Радев и групата народни представители си оттеглят предложението.
Вносителят държи ли на текста на ал. 2 на чл. 11? Г-жа Петрова.
Жанета Петрова:
Няма да отнемам от времето. Да обобщим решението, което предлагаме.
Непрекъснато в публичното пространство се говори, че се спира достъпа до търговския регистър. Това означава, че законът такъв какъвто е и в момента не се чете внимателно.
Търговският регистър е вписаните обстоятелства и обявените актове. А делото на търговеца не е въпрос на публично обявяване. И когато навремето е създаден законът, е направено нещо в повече от това, което е задължение на държавата по европейски директиви. Т.е. всяка европейска държава има задължение да обявява актовете и вписаните обстоятелства, но не и делата на търговеца. И понеже регистърът е направен в електронен вид и делата също са били представени в електронен вид, всичко това поражда проблем с прекалено широкия достъп до информация, която държавата няма задължение да оповестява.
Тъй като тръгва дискусия по повод на прекаленото експониране на информация, която е много достъпна поради факта, че всети онлайн, затова ние предложихме едно решение, което действително е решение към момента.
Искам да добавя една нова подробност. Тъй като от г-жа Николова разбрах, че е повдигнат въпросът, когато има сертифициран достъп, как ще се ограничи достъпът извън делото, което обявявате, че искате да разглеждате. Всъщност експертите, които са в Министерството на правосъдието, ми обясниха, че това е възможно и че всичко е въпрос на системен администратор. Т.е. ако вие заявите, че ще гледате еди-кое си дело, той ви допуска до там и блокира достъпа ви до останалите дела, за които не сте оповестили че ще ги преглеждате.
Искра Фидосова:
По-простичко казано, държите на ал. 2. и ал. 3. (Да.) Поемате си цялата отговорност като ръководители от изпълнителната власт на търговския регистър и по изпълнението на ал. 2 и ал. 3, тъй като това е нещо, което зависи единствено от вас как ще го направите, вие заявявате пред нас, че имате такава готовност и ще се справите. Искате от нас подкрепа за ал. 2 и ал. 3.
Жанета Петрова:
Това е едно сравнително гъвкаво решение според това, с което разполагаме.
Искра Фидосова:
Времето ще покаже. Вие ще го внедрите. Оттук нататък сте вие на ход.
Колегите искат ли думата? Г-н Радев.
Емил Радев:
Това значи ли, че от понеделник другата седмица изкуствено ограничения достъп до регистъра ще бъде премахнат, така че да можем да влизаме нормално.
Жанета Петрова:
Не. Такова нещо не сме твърдели и никой не е твърдял. Аз ще ви обясня какво всъщност се получи. Получи се една много неприятна ситуация, която не е възниквала до момента. Във вестниците имаше заглавия: „Регистърът блокира, поради решението за затварянето му.”
Пак казвам, никога не е поставян на обсъждане въпроса за неговото затваряне. Но какво се появи като явление. Информацията, която е в базата данни на търговския регистър, очевидно започва да се източва, след като определени лица престояват по 8 часа в мрежата. Това не е типична ситуация и системата не е готова да реагира. Това е кражба на данни, нека да го кажем. Ние сме предприели необходимите действия, ако това нещо може да се проследи и да се потърси някаква отговорност. Тези данни са собственост на държавата. И ако някой източва данни, за което ни уведомява системният администратор, ние не можем да имаме вина за това. Нито ние, нито който и да било от вас. Така че едното няма нищо общо с другото.
Искра Фидосова:
Там няма кражба. Това са публични данни.
Жанета Петрова:
Това са публични за гледане, но не за притежаване. Апис и Сиела си плащат за това, че получават информация.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата за изказване. С две думи. Ние се опитахме в продължение на повече от два месеца да кажем, че има проблем в този текст. Вие казахте, че няма. Поемате си цялата отговорност за § 2. След като § 2 засяга изцяло работата на ръководството на Агенцията, на този, който контролира Агенцията, как ще осигури изпълнението на ал. 2 и ал. 3, ние като законодател можем да го подкрепим. Всеки колега ще си каже мнението. Оттук нататък отговорността и последиците не са при нас, тъй като правно текстът е чист.
Жанета Петрова:
Ние все пак молим за отлагането на действието на тази разпоредба, защото има технологични срокове за нейното влизане в действие. Сега сме в процес на пререгистрация, която удвоява работата на Агенцията. Има си необходимост, както и г-жа Николова ви е запознала, с извършването на определени технологични процедури.
Искра Фидосова:
Това, което сте предложили, това ще приемем.
Гласуваме § 2. Вече сме гласували предложенията на н.пр. Мартин Димитров и на Димо Гяуров и не сме ги подкрепили.
Прегласуваме текста на вносителя за § 2, защото предишния път сме гласували предложението на н.пр. Емил Радев и група народни представители с редакцията.
Подлагам на гласуване § 2 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Седем „против”. Без въздържали се. А както казах вече, аз съм „въздържала се” по ал. 2.
§ 5. Има предложение за прегласуване на гласуван текст на § 5, който става § 8. Предложение за редакция:
„§ 8. В чл. 19, ал. 2 и 3 се изменят така:
(2) Длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявленията за вписване и за заличаване и по заявленията за обявяване на актове незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването им в търговския регистър, освен ако със закон е предвидено друго.
(3) Заявленията за обявяване на годишните финансови отчети се разглеждат по реда на постъпването им, отделно от другите заявления.”
Тук никой не е изразявал противно мнение досега.
Подлагам на гласуване текста на § 8, който ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Отложен е текста за гласуване на § 6, който става § 9.
Има предложение на н.пр. Емил Радев и група народни представители за създаване в чл. 22 на нова ал. 4.
Този текст е коментиран многократно. Ще ви прочета редакцията:
„§ 9. В чл. 22 се създава ал. 4.
(4) Когато към заявлението на търговеца за вписване, заличаване или обявяване не са приложени всички документи, които се изискват по закон или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца, или на електронната страница на агенцията, когато е подадено заявление за регистрация на търговеца, не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в търговския регистър. Заявителят може да изпълни указанията и да ги представи чрез заявление по образец, определен в наредбата по чл. 31. Длъжностното лице постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2.”
Желаещи за изказване? Г-жа Петрова.
Жанета Петрова:
Тъй като не присъствах на последните няколко заседания, имаше текст, с който се уточняваше тази разпоредба и се казваше кога се произнася длъжностното лице, за да знае заявителят кога да погледне в партидата.
Искра Фидосова:
Аз прочетох текста и пише и за длъжностното лице и за всичко.
Жанета Петрова:
Имаше друг текст в доклада.
Искра Фидосова:
Г-жо Петрова, този текст е даден отпреди един месец и доклада е отпреди един месец.
Жанета Петрова:
Нашият текст не съдържаше това уточнение. Мисля, че се направи в процеса на работа тук и доколкото си спомням имаше и такава разпоредба. Мисля, че с г-жа Кьосева разговарях. Тя ме попита за това уточнение и аз казах, че е добро предложение.
Искра Фидосова:
Аз прочетох текста, а го имате и в доклада. Не ви разбирам в момента за кое говорите.
Виолета Николова:
Уточнението беше в какъв срок да се дадат тези указания, така че в крайна сметка длъжностното лице да се произнесе в този тридневен срок. Дискусията беше, ако се дадат указанията в последния момент, дали заявителят ще може да изпълни тези указания. В тази връзка беше коментара.
Жанета Петрова:
Всъщност, доколкото си спомням, текстът беше, че длъжностното лице се произнася в деня, следващ този на получаване на молбата, за да може....
Искра Фидосова:
Моля Ви, прочетете си текста в доклада. Има го. Моля да им дадете още един доклад.
Жанета Петрова:
Това го няма в нашия доклад, поради което допуснах грешка и моля да ме извините.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване текста на § 9, който ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 7, който става § 11.
Има предложение за редакция на § 7, който става § 11. Текстът става:
„§ 11. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 4.
4. „Заинтересовано лице” е съдружник, акционер, член-кооператор, член на управителен съвет на търговеца с прекратена дейност, страната по заварените съдебни и изпълнителни дела, кредиторите на търговеца, кредиторите на съдружниците или на член-кооператорите, държавните органи, органите на местно самоуправление и ведомствата. Качеството кредитор се доказва с административен акт, влязло в сила съдебно решение, изпълнителен лист или заповед за изпълнение за установяване на съответното вземане.”
Г-жо Петрова, заповядайте.
Жанета Петрова:
Аз смятам, че второто изречение следва да отпадне, колкото и да разбирам необходимостта от установяване на качеството на заинтересовано лице.
Експерт:
Това е вече гласуван текст, а по вносител е без второто изречение.
Искра Фидосова:
Да, така е. На предишно заседание сме гласували този текст. Наистина по вносител второто изречение го няма. Моля за извинение, наистина не е по вносител. Сега г-жа Петрова възразява срещу това гласувано изречение второ.
Жанета Петрова:
От една страна, съществува действително необходимост да има обективни доказателства за качеството „заинтересовано лице”. Но имаме хипотеза в следващите разпоредби, в която настъпва датата 31.12.2011 г. и лицата, които са завели някакви дела, не са достигнали на фазата на окончателно решение, за да могат да установят вземанията. Коментирахме с г-н Радев необходимостта от такова установяване, за да не станат злоупотреби, защото кредиторът има твърде големи правомощия. Той може да пререгистрира едно юридическо лице, което не желае да продължи да бъде такова и може да стартира процеса за ликвидация на неговото имущество. Това поражда безспорна опасност, когато собствениците на юридическото лице не са в България. Тези неща обсъдихме с г-н Радев.
За себе си обаче аз направих съответните справки и установих, че в производството по несъстоятелност не се изисква никакво доказателство, за да се установи качеството на кредитор. Следователно, ако ограничим лицата, които са кредитори да доказват това задължително със съдебно решение, влязло в сила, с изпълнителен лист, който означава, че производството е приключило, или със заповед за изпълнение, ние бихме злепоставили интересите на множество кредитори. Какво ще стане с една банка, която не е стартирала процедура срещу свой длъжник. Къде отиват нейните интереси и как тя ще докаже качеството си на кредитор, след като документа, който тя ще представи, е именно договорът за кредит, който не попада в това изчерпателно изброяване. Така че за мен е по-логично да няма това уточнение, с рисковете, разбира се, които носи. Но като се има предвид колко сложен е този процес на служебна пререгистрация и в последствие на провеждане на ликвидацията, мисля че такова ограничение не можем да направим. Такъв процес не е стартиран никога в новата история на България. Изключително сложен е и никой не може да предвиди ситуациите и да обхване всички ситуации, които могат да възникнат. Затова аз застъпвам разбирането, че при създаването на нормите в съответните закони трябва да са в по-широки граници.
Емил Радев:
Като говорим за производство по несъстоятелност, да твърдим, че вземанията не се доказват, е абсолютно непрофесионално. Защото си има производство, където се предявяват пред синдика с нужните доказателства задължително на вземането, оттам нататък след като синдикът ги приеме, преценява и съдът, което е още една гаранция, а да не говорим, че оттам нататък имаме право на оспорваме на тези вземания или съответно установителен иск да установяване съществуването на тези вземания. Така че там е много формален процесът с много доказателства и със санкцията на съд.
Жанета Петрова:
Аз не говоря за нещо по-различно от това, което казвате. Но законът никъде не казва, че производството на състоятелност може да се стартира от кредитор, който разполага с тези и тези доказателства. Законът говори за кредиторите. Оттам нататък аз не изключвам възможността всяко едно от тези заинтересовани лица да докаже интереса си и да докаже с доказателства, че той има това качество. Има подобна разпоредба по-нататък. Но аз ви моля да не ограничавате доказателствата, посредством които лицата ще докажат качеството си на кредитор. Защото това е ограничително изброяване. Искат се само тези три основания, за да може лицето да докаже качеството си на кредитор. И ако случайно някое от тези лица не притежава такова основание, това означава, че то няма да може да стартира процеса на служебна пререгистрация и неговите интереси могат да бъдат злепоставени. Просто не сме в състояние да предвидим всички случаи.
Реплика:
Просто няма кредитор обикновено заинтересовано лице.
Жанета Петрова:
Аз казвам, че изчерпателното изброяване не е добрата идея, защото ние можем да пропуснем някого. Аз например в кредиторите на търговеца не виждам изброяване на банките. Попитах банките тук ли попадат или не попадат.
Юлиана Колева:
Ако няма висящ съдебен спор, няма да попаднат. Защо един кредитор да не може да пререгистрира търговеца.
Жанета Петрова:
Представете си, че имате договор за заем.
Емил Радев:
Тук в случая този кредитор като предложи с тези права на заинтересовано лице не само да го пререгистрира, а може да бъде поискано да бъде вписан за ликвидатор. Когато едно лице е ликвидатор, оттам нататък, ако примерно има активи, с две думи няколко недвижими имота, без решение на общото събрание този ликвидатор със самостоятелен акт, защото по силата на закона му е дадено това право, може да продаде тези недвижими имоти и ако е недобросъвестно, може да ги продаде на цени много под пазарните и оттам нататък няма да носи никаква санкция, защото изпълнява законовите си права. В момента всички чуждестранни лица ,които си купиха имоти и регистрираха фирма, за да си купят земята под тях, голяма част от тях не са пререгистрирани, защото англичаните си нямат представа, че ние имаме такава процедура по пререгистрация. В цивилизования свят такова нещо няма. Говорихме и с търговските аташета те да качат на сайтовете на посолствата, че сроковете за пререгистрация текат, но все още и те се притесняват, че голяма част от техните граждани на практика не са пререгистрирали дружеството си. В случай, че някой направи едно фиктивно вземаме и пререгистрира такъв търговец и се впише като ликвидатор, може да ... Банката само по извлечение на сметки може да изкара изпълнителен лист. Банките са такъв кредитор, който може привилегировано да си вади такъв лист.
Искра Фидосова: Този текст е гласуван.
Юлиана Колева:
Тогава да продължаваме. Щом е гласуван, защо говорим изобщо.
Емил Радев: Г-жо Петрова, пред мен г-жа Петрова одобри този текст. В случая имате различно мнение от нея?
Жанета Петрова:
Не. Само за изречение второ. Този текст не е наш.
Искра Фидосова:
Тук добавката беше само по отношение на органите на местно самоуправление и ведомствата. За ведомствата е ясно, след държавните органи. Ставаше въпрос да влязат и органите на местно самоуправление в заинтересованите лица. Аз затова обърнах внимание, че единствено те са добавени и то по притеснение на г-жа Попова, че само държавните органи и някой можел да разбира стеснително само за лицата, имащи качествата на държавен орган.
Подлагам на гласуване така прочетената редакция на § 7, който става § 11. Петнадесет „за” и двама „въздържали се”.
§ 8, който става § 12.
Ние заявихме на първо четене, тъй като целият параграф е една философия и концепция, пипането в него е невъзможно в частта си след това, което отива към съда. Стигнали сме до тук. Колегите споделиха мнение, че ще се подкрепи вносителя със съответната отговорност за пререгистрацията.
По отношение на първата част, буква „а” отпада необходимостта, тъй като срокът вече беше удължен.
По буква „б” и „в” сме изразили становище в Комисията, че не подкрепяме предложението на вносителя. И нататък цялото предложение както е, за да не се пипа в концепцията и философията, сме изразили позиция да го подкрепим. Няма как да го разбутваме – един текста така, друг – иначе. Не е възможно.
Смятаме, че това не е удачният вариант обаче. Изразили сме го многократно на работна група, но ще подкрепим вносителя. Многократно всеки от нас е изразил позиция. Не е възможно да променяме, защото става въпрос за една концепция, навързани текстове. Това е.
По т. 1, буква „а”, буква „б” не подкрепяме предложението на вносителя.
И нататък, като пак обръщам внимание, че няма как да се пипа по него, тъй като е последователна концепция, има редакции:
§ 5, ал. 1 накрая става „Съд по регистрацията архивира фирмените им дела.”; няколко са правно технически; в ал. 4 започва „съдът по последната регистрация...; в ал. 15 е „от съда по регистрация” и сроковете са променени с оглед на това, което остава като време, но е това, което сте искали, т.е. което е уточнено.
Предложение за редакция на § 8, който става § 12.
„§ 12. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:”
Комисията не подкрепя в частта буква „а” , буква „б” и буква „в” изцяло.
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Двама „против”. Петнадесет „въздържали се”.
В останалата част – от буква „г” до края подкрепя с редакциите, които са правно технически и промяната в сроковете, които са по искане на вносителя.
Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Седем „въздържали се”.
Това е по текстовете за пререгистрацията.
Предложение за прегласуване на § 11, който става § 15.
В материалите, които са ви дадени, има предложения за редакция в Закона за счетоводството, където се правят изменения и допълнения в чл. 40:
„а) алинея 1 се изменя така:
(1) Предприятията публикуват годишния си финансов отчет и консолидирания финансов отчет, годишния доклад за дейността и годишния си консолидиран доклад за дейността, приети от общото събрание на съдружниците/акционерите или от съответния орган, както следва:
1. чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър публикуват:
а) едноличните търговци – в срок до 31 май на следващата година;
б) дружествата с ограничена отговорност – в срок до 30 юни на следващата година;
в) всички други търговци по смисъла на Търговския закон - в срок до 31 юли на следващата година;
2. чрез заявяване за вписване и предоставянето им в Централния регистър при Министерството на правосъдието при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел публикуват юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност - в срок до 30 юни на следващата година;
3. чрез икономическо издание или чрез Интернет публикуват останалите предприятия - в срок до 30 юни на следващата година;
б) в ал. 8 след думите „бюджетните предприятия” се добавя „едноличните търговци, чиито годишни финансови отчети не подлежат на задължителен независим финансов одит”.
2. В чл. 47, ал. 3 думите „от 1500” се заменят с „от 500”, а думите „от 2000” се заменят с „от 500”.
3. В § 9а от Преходните и заключителните разпоредби се създава ал. 6.
(6) Едноличните търговци, които са пререгистрирани през 2011 г. не прилагат ал. 1 и 2 по отношение на актовете за тези години, за които годишният финансов отчет на едноличния търговец не подлежи на задължителен независим финансов одит.”
Това е последната редакция, уточнена с Министерството на правосъдието и с Министерството на финансите.
Жанета Петрова:
Аз не разбирам от Закона за счетоводството, но мога да ви кажа, че отчетите, които се приемат при тях и тези, които се оповестяват в нашия електронен регистър, се различат по образец. Образец, не е нормативно утвърден. Аз затова се надявам да сте направили съответната проверка. Защото образецът на тези отчети, които се оповестяват по Закона за счетоводството в търговския регистър и тези, които получава НАП са различни образци.
Юлиана Колева:
Тези отчети няма да ходят в НАП.
Жанета Петрова:
Да не се окаже, че данъчната администрация има нужда от друг вид отчет. Аз само ви казвам, че това е една последна информация, която те ми предоставиха, която лично мен ме изненада, защото аз не предполагах, че има различия.
Искра Фидосова:
Колеги, подлагам на гласуване текста за § 15, даден е от Министерство на финансите, Закона за счетоводството, който ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Седем „въздържали се”. Без против.
Предложение за прегласуване на § 9 по вносител.
Работната група предлага да не бъде подкрепен.
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”, и против, седемнадесет „въздържали се”.
Предложение за създаване на нови § 16 и § 17.
„§ 16. Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се привеждат в съответствие с този закон в срока на влизането му в сила.
§ 17. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 11, § 12, т. 1, § 13 и 14, които влизат в сила в тридневен срок от обнародването му в „Държавен вестник”.”
Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Седем „въздържали се”. Без против.
Това са сроковете, които вие сте искали и това гласуваме.
Друго нещо пропуснато имаме ли? Няма. Благодаря.
Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова