Стенограма ор заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 80

Днес, 14.04.2011 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Камен Кичев, заместник министър; от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” – Веселин Василев, изпълнителен директор и Желяна Христова, главен юрисконсулт.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Присъстват 18 члена на комисията. Имате всички предварително раздадения ви дневен ред от три точки:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 102-01-22, внесен от Министерския съвет на 30.03.2011 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 154-01-28, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 25.02.2011 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс:
- № 154-01-16, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 16.02.2011 г. и
- № 154-01-38, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 13.04.2011 г.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 102-01-22, внесен от Министерския съвет на 30.03.2011 г.
От името на вносителите ще представи мотивите за законопроекта г-н Камен Кичев, заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Заповядайте.
Камен Кичев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Днес ви предлагаме един проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Целта на тези изменения са хармонизация на българското с европейското законодателство. Предлаганите промени са в три основни групи:
Първата група е допълнение във връзка с изпълнението на задължението на Република България, произтичащо от Регламент 1371 от 2007 г. за правата и задълженията на пътниците, ползващи железопътен транспорт. Целта е да се гарантират права на пътниците, използващи железопътен транспорт, въвеждане на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции при нарушаване разпоредбите на регламента, заимствани от други видове транспорт.
Втората група промени са в резултат на обстоен анализ на европейското законодателство и се отнасят до изменения на въведени разпоредби за сертифициране на железопътните превозни средства. Тук става въпрос за сертификатите, за които ще влезем в детайли, ако някой го интересува какво точно се има предвид.
Третата група изменения целят прецизиране на уредбата за инфраструктурните такси, събирани от управителя на „Железопътна инфраструктура”. Тези промени са необходими за постигане на пълно съответствие с разпоредбите на Директива 14 от 2001г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. за разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност по същата директива.
Готови сме да отговаряме на вашите въпроси, свързани с проекта, който ви предлагаме за изменение днес и да навлезем в детайли.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Кичев. Колеги имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Миков.
Михаил Миков:
Няколко въпроса: „сигурността” се заменя с „безопасността”; „удостоверение” се заменя със „сертификат”. Каква е разликата и защо се налага да вкарваме тези чуждици. Удостоверение мисля, че е българска дума. Каква е разликата, за да се налага такава замяна.
Имам предвид § 31. Думата „удостоверения” се заменя със „сертификат”; думите „сертификати за безопасност” се заменят с „разрешение за въвеждане в експлоатация” и т.н.
Разрешението все пак е разрешение, а удостоверението си е удостоверение. Сертификатът разрешение ли е или удостоверение?
Езикът на един нормативен акт поражда после сериозни проблеми при неговото тълкуване. Трябва да има някаква устойчивост и да не подменяме ей така терминологията. „Лицензирано лице”?
Мисля, че тук е мястото, защото много често в законодателството се упражняват неюристи, а после при тълкуването искат юристите да им решават кашите.
Искра Фидосова:
Имате ли готовност да отговорите? Заповядайте.
Камен Кичев:
Давам думата на г-жа Христова от Юридическия отдел на „Железопътна администрация”.
Желяна Христова:
Уважаема г-жо Председател,
Дами и господа, в сегашния Закон за железопътния транспорт, когато е въвеждано изискването за сертифициране на железопътните предприятия и на управителя на инфраструктурата за безопасност, което се извършва въз основа на Директива 2004/49 за безопасността, там се говори за сертификат за безопасност на железопътните предприятия и удостоверения за безопасност на управителя на инфраструктурата. След което е издаден регламент за сертификата за безопасност във формата муза железопътните предприятия. В нашия закон и двата документа са били наречени с един термин „удостоверение”. С предлаганите изменения ние въвеждаме точно терминологията на директивата, като наричаме документа, който се издава за безопасност на железопътните предприятия „сертификат” и документа, който се издава за безопасност на управителя на железопътната инфраструктура „удостоверение”. А сегашният термин „сертификат за безопасност”, използван в Закона за железопътния транспорт, съгласно легалната дефиниция, се отнася до сертификат за безопасност на железопътните возила, което е съвсем друг документ и който в момента изцяло се премахва тази система. Това е уточняване на терминология, която е съгласно европейските нормативни актове и не е била точно въведена до настоящия момент.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Миков.
Михаил Миков:
Не по закона. Обръщам се към колегите. Преписването на директиви и мнението, че когато преписваме термини от Европа, например, сертифициране. Какво значи сертифициране? Това е издаване на удостоверение за съответствие на определени изисквания. Прякото преписване много често може да създаде проблеми. И в случая аз се страхувам от такива проблеми, въпреки че не сме водеща комисия. Този подход на преписване и изземване на термини от директиви и директното им преписване в нашето законодателство е изключително погрешен. Той не е отсега. Виждали сме го и в предишни регистратури, но е погрешен. Защото тук ще се смесят сертификата като удостоверяващ документ и сертификата като нещо, което изисква разрешение. Това се получава от съвсем беглия поглед. Но това си е за наша информация.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков.
Аз имам един въпрос. Като преглеждах закона, мен силно ме смути § 45 като юрист. Прочетох го няколко пъти.
За термините абсолютно е прав г-н Миков. Този разговор сме го водили и друг път дали трябва да се преписват и да се ползват тези термини, които са в директивата, защото ние имаме задължение да транспонираме по смисъл това, което предвижда директивата, а не да преписваме. И това, че някой не разбира какво трябва да запише, води до други проблеми след това при прилагането на закона.
Ще Ви моля, колеги, като юристи да погледнем § 45. Създава се промяна в Закона за държавната собственост - някакъв правен абсурд. От мотивите е ясно, че има някакъв административен проблем или не знам какъв. Жилища на холдинг, в него настанени хора от компания или жилища на компанията, а в тях настанени хора от холдинга или нещо такова. И нещо несвършено по административен ред и забъркана някаква каша. Сега се предлага да се промени Закона за държавната собственост, да се създаде нов параграф, с който казваме (моля вижте ал. 1), че работниците и служителите на едното имат право да закупят жилищата по реда на правилника, а другите в ал. 2 – по реда на закона. А Правилникът за реда за упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала е посочено, че с разрешение на едноличния собственик на капитала на холдинга могат да се продават жилищата на техните работници и служители, а не на служителите на държавното предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура”, както се предлага в § 6б. Променяме реда за продажба, предвидена в двата правилника.
Бих искала да чуя коментар от колега юрист или от г-н Кичев. Имате думата.
Камен Кичев:
Аз ще започна първи. Как ще го обясним? Трудно! В смисъл и Вие сте абсолютно права, г-жо Фидосова, става въпрос за една каша, забъркана от един от най-големите работодатели в България, заедно с Български пощи, БДЖ и Национална компания „Железопътна инфраструктура” – това са трите най-големи работодатели в България и става въпрос аз много хора и за много жилища. Действително имаме проблем, който е от миналото и по този начин ние се опитваме да намерим правилното му решение.

Истината е, че ако погледнем и следващия параграф, и там правим същото, но с един друг закон – по отношение на Закона за енергетиката.
Тук отново ще дам думата на г-жа Христова да обясни каква е идеята и каква е допусната грешка и защо ние го предлагаме като мотив за изменение в този закон. Отново, както и със закона, който вчера мина в парламента, бяхме атакувани и тук имаме подобен казус.
Искра Фидосова:
Но г-н Корнезов беше абсолютно прав вчера. Ние сме се произнесли по същия начин. (Знам.) Нашата съвест е чиста.
Желяна Христова:
Аз мога да повторя думите на г-н Кичев, че сте права. Но ще се опитам да ви обясня защо това е нашето предложение.
През 2000 г. е допусната една несправедливост при разделянето на Национална компания „Български държавни железници”, която е с 120 годишна история. На нея държавата е предоставила тези ведомствени жилища. При разделянето през 2000 г. тази Национална компания „Български държавни железници” се разделя на Национална компания „Железопътна инфраструктура” и на ЕАД „Холдинг Български държавни железници”. Първите са управители на инфраструктурата, а вторите са железопътен превозвач. При това разделяне ведомствените жилища ,които са предоставени на държавното преди това предприятие се разделят по начин, който не е адекватен. Следствие на това се получава, че служителите на едната компания живеят в жилища под наем на другата. И няма правна възможност да бъде предоставена възможността за закупуване на тези жилища по облекчения ред, а не чрез търг. Това определено е една несправедливост, която ние се опитваме да изправим.
По другия начин, процедурата за да се коригира тази собственост ще бъде свързана с много разходи от страна на държавата, които преценяваме, че могат да бъдат дадени другаде.
Това е, което мога да ви кажа. Просто искаме да изправим една несправедливост, която е допусната преди време. Никой няма да бъде ощетен. Просто считаме, че това е най-подходящият начин, който сме намерили до този момент.
Камен Кичев:
Също така искам да добавя, че това е един социален проблем, който беше поставен днес отново на Шестия конгрес на синдикатите в железопътния сектор. Това е едно от техните основни искания – това да бъде решено. Имайки предвид социалния проблем и социалната важност на железопътния сектор, затова си позволяваме да ви занимаваме с този прецедент, ако щете го наречете. Разбирам, че е такъв, но нямаме друг изход. Става въпрос за около 2000 жилища.


Искра Фидосова:
Принципът е един и същ. Т.е. искате по това изключение частен случай, който е поради лошо администриране или каквато и да е друга причината, да се стигне до това объркване ние със закон в момента да решим този административен проблем. В същото време вие имате възможност да си прехвърлите жилищата и няма никакъв проблем за това.
Желяна Христова:
Г-жо Фидосова, това ще е свързано с много разходи, които компаниите към този момент не могат да си позволят.
Искра Фидосова:
Т.е. за да спестим разходи, да не ги прехвърлят едноличният собственик.
Желяна Христова:
Това че се решава въпрос на частен случай в закона сте права, но в крайна сметка законът трябва да отразява обществените отношения и да бъде справедлив към хората, за които се отнася. Искаме да изправим една социална несправедливост, която е допусната.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
От това, което чета, разбирам, че има два режима за закупуване на тези жилища. Т.е. жилища, които са собственост на БДЖ, (говоря за ал. 1) а в тях са настанени служители от Национална компания „Железопътна инфраструктура” за тях трябва да се прилага Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала. А за обратния случай защо не се прилага този правилник? Защо трябва да се прилага Законът за държавната собственост. Това не можем да разберем. Излиза, че има два режима – в единия случай се прилага Правилникът за реда за упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала и те ще ги купят по този правилник, а когато жилището е собственост на БДЖ, но са настанени хора от Национална компания „Железопътна инфраструктура” – по реда на закона, а не на правилника. Това ни обяснете. Защото се появява тази разлика. Ако бяхте написали, че режимът е един и той е по реда на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала, просто го запишете – служителите от едната структура и от другата, които притежават жилища, имат право да ги закупят по реда на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала и с това приключваме нещата.
Искра Фидосова:
Само финансов ли е проблемът.

Желяна Христова:
Един от проблемите е финансов. Както знаете, БДЖ ЕАД към момента, при разделянето, както вече споменах, на Национална компания „Железопътна инфраструктура” и на „Холдинг Български държавни железници” ЕАД, в момента работниците от БДЖ ЕАД някои от тях са отишли в БДЖ „Пътнически превози” ЕОД и БДЖ „Товарни превози” ЕОД – в момента има три дружества. Собствеността на „Пътнически превози” ЕОД и на „Товарни превози” ЕОД, на двете ЕОД е на БДЖ ЕАД, а собствеността на ЕАД е държавна, принципал министърът на транспорта. Много са се разроили накрая. Не е само двойно разделянето на инфраструктура и БДЖ, а БДЖ се е разроило още нататък. Тези работници, за които става въпрос, в момента работят и в трите дружества – и в „Холдинг Български държавни железници” ЕАД, и в „Пътнически превози” ЕОД и в „Товарни превози” ЕОД.
Искра Фидосова:
Не може ли и не е ли по-лесно да се каже, че при всички тези трансформации, които са направени, които не знам какви са били във времето, разделяне, вливане, сливане и не знам още какво, всички тези хора са работили на тези места. На практика работното им място е едно също, но шапката като наименование е различна. Правилно ви разбирам? (Да.) Не е ли по-лесно да се каже, ако проблемът е да не загубят права, че всички тези които са преминали през тези трансформации – разделяне и отделяне, се считат за правоимащи по този ред, за да могат да си закупят жилищата, вместо да правим това, което в момента предлагате. Ако това е проблемът? Ако това е проблемът наистина, за мен има много по-лесен начин да се постигне това.
Желяна Христова:
Процедурата би била доста сложна, ако искаме да прехвърлим жилищата, да ги разпределим на работодателите, които в момента са такива спрямо това, което са били преди и чак тогава да им дадем възможността да ги закупуват. Много скъпа процедура.
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване? Г-н Лазаров и след това г-н Радев.
Димитър Лазаров:
Аз мисля, че проблемът е наистина социален. Освен това, в мотивите пише 10 години и очевидно не може да бъде решен. Ако се започне точно това прехвърляне, мисля, че още 10 години няма да се реши.
Ние не сме водеща комисия, на първо четене, ако трябва да се прецизира текстът, но идеята я схванах каква е общо взето. Има два режима – едното е търговско дружество, а другото е национална компания. Касае хората. То не касае жилищата, а касае хората, които имат право.


Емил Радев:
Само чистото прехвърляне на имотите между държавното дружество и търговското дружество няма да уреди проблемите. Това значи автоматично хората спрямо правилниците да загубят тези си права да закупят без търг тези жилища. Така че освен, че ще струва пари, вървейки по общия ред, това по някакъв начин ще ощети и правоимащите. Може би този подход е приемливият в случая.
Искра Фидосова:
Други колеги, желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 102-01-22, внесен от Министерския съвет на 30.03.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за” Против? Двама „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 154-01-28, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 25.02.2011 г.
От името вносителя ще вземе ли някой думата.
Колеги, г-н Тошев предлага промяна в чл. 9, като се създаде нова ал. 4-а. „Задължително се провежда национален референдум относно ратификация на споразуменията за присъединяване към Европейския съюз на държави-кандидатки за членство, които граничат с Република България”.
И в тази връзка предлага и промяна в чл. 14, ал. 1 след съществуващия текст да се добави:
„Президентът определя и датата за провеждане на национален референдум по чл. 9, ал. 4-а, не по-късно от две седмици от подписване на споразумението за присъединяване между кандидатстващата за членство държава и държавите-членки на Европейския съюз, по чл. 49 от Договора за Европейския съюз.”
Желаещи за изказване?
Поискахме становище от Министерството на външните работи с изходящ номер от 2 март 2011 г. Нямам още писмено становище. Обръщам се към представителя на Министерството на външните работи, че в 14 дневен срок, съгласно правилника, трябва да представите становище. Преди заседанието сте предали на сътрудниците, че е отрицателно становището, но ви моля да представите писмено становище. Трябва да спазваме правилника. Много отдавна сме изпратили искането за становище. Забавих гледането на закона, чакайки вашето становище, но повече не мога да чакам и да нарушавам правилата. Моля за писмено становище.
Колеги, този законопроект предвижда задължително провеждане на референдум и то само за държавите, които са съседки, което като целесъобразност не знам доколко е редно. Защо трябва да се делят страните на граничещи и неграничещи, поне аз така разсъждавам. От друга страна, задължително да има референдум за всяко едно бъдещо членство?!
Желаещи за изказване? Г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Аз искам да кажа, че ние ще подкрепим този законопроект, защото имаме трайна позиция затова, че трябва да се проведе референдум преди членството на Турция в Европейския съюз. Тук е предвидено нещо в повече – не само за Турция, а практически за всички държави, които граничат с България. Явно идеята на вносителя, съжалявам, че го няма, че в по-висока степен България е заинтересована като взаимоотношение именно с граничещите страни да изрази отношението си дали отговарят на политическите критерии за разширяването на Европейския съюз.
Така че ние от „Синята коалиция” ще подкрепим този законопроект на г-н Тошев.
Искра Фидосова:
Благодаря. Не виждам други желаещи за изказване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 154-01-28, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 25.02.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за” Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс:
- № 154-01-16, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 16.02.2011 г. и
- № 154-01-38, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 13.04.2011 г.
По първия законопроект № 154-01-16, внесен от Мая Манолова и група народни представители на 16.02.2011 г. има думата г-н Манолова.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, законопроектът има една единствена цел да предотврати случаите на изборен туризъм на предстоящите избори. Повод за неговото написване бяха огласените данни, че се е увеличил броят на гражданите, които са сменили настоящия си адрес в периода буквално преди десетмесечния срок на уседналост, който прие парламентът в Изборния кодекс. Медиите надълго и нашироко показаха много случаи, в които са регистрирани лица в малки населени места от активисти на различни партии очевидно с една единствена цел – да упражнят вот на предстоящите избори и по този начин да променят изборните резултати.
Аз не мисля, че трябва да изпадам в детайли, взаимно да се нападаме от кои политически сили къде какво е местено и какъв ще бъде крайния ефект от тези размествания. Просто трябва да демонстрираме воля тези, които са променили само настоящия си адрес в периода 1 септември – 31 декември, да не могат да участват по новия настоящ адрес във вота и по този начин да влияят на изборните резултати.
Ще кажа ясно. Тези предложения не засягат хората, които са променили и постоянния и настоящия си адрес в интервала 1 януари – 1 септември - 31 декември, т.е. тези, които наистина са променили местожителството си с оглед на определени обстоятелства. Те ще могат да гласуват и по новия си постоянен и по новия си настоящ адрес. Тази промяна касае само тези, които са променили единствено настоящия си адрес за този период, като те ще бъдат включени, както са правилата на Изборния кодекс за гласуване в списъците по постоянен адрес. Просто няма да имат възможност в предвидения 14-дневен срок да променят мястото, където ще гласуват, а именно не по постоянен, а по настоящ адрес. Т.е. никой български гражданин не се лишава от права с тези промени. Това предложение няма нищо общо с уседналостта, включително и с евентуално решение на Конституционния съд в тази посока.
Няма как да не кажа няколко думи и за законопроекта, който цели същия ефект, но предвижда промени в Закона за гражданската регистрация. Разликата между двата законопроекта е в две посоки:
Първо, че законопроектът на колегите от ГЕРБ създава неудобство на около 60 хиляди български граждани, част от които въобще няма да разберат за промените и ще бъдат служебно дерегистрирани с всички последващи от това неблагоприятни обстоятелства.
Второ, не решава проблема с изборния туризъм, защото пак казвам. Този, който си е направил труда да запише избиратели на нови настоящи адреси, той ще повтори това действие, той ще се информира своевременно и по този начин изборните туристи ще могат да упражнят правото си на глас на новото място, на което са се регистрирали. Аз съм убедена, че ще има много примери на журналистически разследвания по темата, които ще потвърдят моите думи, но това предстои да се види в бъдеще.
Освен това, ви казвам, че тези текстове са определено противоконституционни, защото създават задължения на български граждани със задна дата по повод на законови изисквания, които тогава не са съществували. Извинявайте, обаче искането да се представи нотариален акт, договор за наем, съгласие на собственика в периода, който касае този законопроект, не съществуваше. Сега хората трябва да бъдат накарани със задна дата да отговарят на условия, на които тогава просто не е трябвало да отговарят. Аз не казвам, че някой от нас ще се занимава със сезирането на Конституционния съд, но просто хората, на които ще се създадат неудобства, ще могат да си кажат мнението по време на изборите наесен.
Апелирам към тези от вас, които наистина искат да не се правят злоупотреби на местните избори и които да касаят всички кметове, независимо от цветовете, и всички политически партии, независимо как са участвали в местенето на избиратели, просто да подкрепите нашия законопроект.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова.
Колеги, имате думата за изказвания.
Ние по тази тема водим спор и полемика от много отдавна. Кой каквото имаше да казва го каза. Аз съжалявам и се извинявам, че ми е трудно да говоря, иначе бих направила едно доста пространно изказване. Но въпреки това трябва все пак няколко неща да се кажат.
Първо, с това, което предлагате, г-жо Манолова, се въвеждат два вида изисквания за уседналост в зависимост от постоянния и от настоящия адрес, което според мен, категорично противоречи на основните принципи на Изборния кодекс. Ние сме разписали изискването за уседналост в чл. 3, ал. 4 и § 1, т. 4. Там се съдържа легалното определение на живял през последните 12 месеца в случая. Кодексът не прави разграничение между срока на живеене по постоянен или настоящ адрес. Напротив, точно обратното. В § 1 в т. 4 изрично сме посочили, че постоянният и настоящият адрес могат да не съвпадат, но трябва да са налични към една и съща определена дата. Именно поради това към разпоредбата на чл. 53, ал. 1, която урежда възможността за гласуване по настоящ адрес изисква само тези адреси да са в различни населени места, като отправната дата за наличието на настоящия адрес съвпада с този за постоянен адрес. Ние не сме целели по-тежки условия за гласуване по настоящия адрес, отколкото при гласуването по постоянен, поради което е недопустимо това да се прави със заключителна разпоредба.
Аз бих си позволила да кажа още няколко изречения, защото в допълнение на това, което казах, с този текст, който предлагате, всъщност ние лишаваме от право да подадат заявление за гласуване по настоящ адрес всички тези български граждани, които без да са имали на идея да заобикалят изборното законодателство и Закона за гражданска регистрация, без да са целели някаква друга цел за изборен туризъм или каквото и да било в тази посока, нямат да могат всъщност да упражнят това право по настоящия си адрес.
Това, което се предлага с другия закон, тъй като го засегнахте, ние го изчерпахме вече в дискусията за първо четене, но там се предлага наистина връщане със задна дата - в срок от два месеца сме предложили тези хора, които са променили, и то само тези, които са променили от едно населено място в друго, настоящия си адрес в този период от 1 септември 2010 г. до 31 януари 2011 г. да представят тези документи, които ние всъщност сме изискали с приетите разпоредби – с приетата преходна разпоредба в Изборния кодекс и в това няма никаква драма.
Ние допълнително разговаряхме с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с служба ГРАО и се пое ангажимент, тъй като това в крайна сметка не са толкова много хора, макар и когато се приеме един закон трябва да се познава и да се знае от всички, за да бъдат облекчени тези граждани, да бъдат уведомени допълнително, че е необходимо да се явят в съответната община и да представят тези документи. Не смятам, че ще има някакво кой знае какво затруднение, като се погледнат справките на ГРАО по населени места, се вижда че в огромната си част – над 95%, това са по един-двама-трима-петима-десет в съответното населено място, където има такива хора. Особено по селата кметовете знаят кои са хората и не е никакъв проблем в този двумесечен срок, в който да отидат и да представят тези документи. А какви ще бъдат последиците, аз предлагам да не спекулираме повече по тази тема. Нека да изчакаме да дойдат сроковете за регистрация, за подаване на заявления за гласуване по настоящ адрес и тогава наистина да видим какво се случва. Благодаря.
Мая Манолова:
Моля да спрете за спекулирате най-малкото с един въпрос, който изясняваме вече няколко пъти. Дали това, което предлагам касае и въвежда допълнителни условия по отношение на уседналостта или не. Уседналостта по своята същност казва кой има право да гласува. Добавя едно условие за тези, които ще имат право да гласуват. Моето предложение не лишава никой от възможност да гласува. Вашето понятие за уседналост лишава определена категория български граждани, които ако са извън България, губят правото да гласуват. Да гласуват? (Не е вярно.) Как не е вярно. В случаите, в които едно лице няма настоящ адрес на територията на България, то няма право на местните избори. В момента говорим за местни избори. Аз ви казвам, че в моя случай аз не лишавам нито един български гражданин с това предложение от възможността да гласува и в този смисъл не въвеждам никакви варианти на уседналостта.
Предлагам да я приключим тази тема, ако искаме да бъдем коректни от юридическа гледна точка.
Искра Фидосова:
Напротив. Вижте си текста, който сте предложили. Въвеждате разграничение между срока на живеене по постоянен и настоящ адрес. Вие сте го написали. Г-н Лазаров.
Мая Манолова:
Аз си знам текста.
Димитър Лазаров:
Да приключим темата и аз предлагам и от политическа гледна точка, защото аз продължавам да се учудвам още от приемането на Изборния кодекс, как може тези промениха закона и въведоха принципа на уседналостта, макар и половинчато 2007 г. допуснаха да бъде променяна регистрацията по настоящ адрес пред очите и 2007 г., 2008 г. и 2009 г. не предприеха умишлено нито една стъпка, за да пресекат това явление. И представителите сега на същата политическа сила започват да говорят, че видите ли изборният туризъм той щял да продължи или да не продължи. За мен това е проява на да не казвам на какво. Но хайде да приключим политическата тема! Първо.
Второ, за мен също е необяснимо някой да твърди, че видите ли, сега, при променените условия на Закона за гражданската регистрация, същите тези брокери, които 2005 г., 2006 г.1 2007 г. 2008 г. и 2009 г. по време на управлението на тройната коалиция правиха тези регистрации, сега видите ли щели да съберат тези списъци и да направят тази регистрация при променените условия. Защото по същата логика във вашия текст, но аз не го казвам, но това е вашата логика, същите тези брокери ще съберат списъците и ще подадат заявленията за регистрация по настоящ адрес преди 1 септември. Стига да политизираме нещо, което сме го отчели със съгласие, че е едно явление. Положихме усилия, проявихме политическа воля да се опитаме да го пресечем. Юридическите доводи сме си ги казвали в продължение на цяла година миналата година.
Що се касае до уседналостта - лишаване или не лишаване правото на една категория български граждани, които от години по настоящ адрес юридически и формално не живеят в България, да се произнасят по отношение на местните избори, не ние сме внесли искането за отмяна на този принцип, с който почти всички се обединихме, в Конституционния съд.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Г-н Лазаров, докога ще се оправдавате със събития, които са се случили някога преди. Да, изборният туризъм – вътрешният, винаги е бил проблем. В него са участвали всякакви кметове и всякакви политически сили. Много ви моля. Политическа партия ГЕРБ участваше активно в изборите 2007 г. и активно се възползваше от изборния туризъм.
Димитър Лазаров:
Политическа партия ГЕРБ нямаше кметове 2007 г., които да вършат тази регистрация служители в гражданската администрация. Много добре го знаете.
Мая Манолова:
Но този спор няма смисъл кой какво е правил 2007 г. Нали в крайна сметка приехме нов Изборен кодекс, за да предотвратим тези явления. И какво се получи. Във връзка с цялата ала-бала, която правихте преди вкарването на кодекса, някои хора си промениха регистрациите на един куп граждани, които да гласуват в малки населени места. (Ще ги дерегистрираме.) Да, ще ги дерегистрирате. Обаче обикновените граждани, но не и тези, които го направиха с цел изборите. Ей това ще стане в крайна сметка. Нали затова пишете Кодекс, нали затова се тупате в гърдите, че сте решили някакви въпроси. Не ви ли е неудобно непрекъснато да се оправдавате с предишно лошо законодателство.
Димитър Лазаров:
То липсваше такова, г-жо Манолова. Не се оправдаваме. Казвам ви фактите. Не са от Балканската война, от 2007 г. насам са.
Мая Манолова:
Това по никакъв начин не прави вашето законодателство по-добро. Напротив, оставяте си ръцете във всеки законопроект.
Искра Фидосова:
Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, 2007 г., уважаеми колега Лазаров, да, БСП въведе фасадно уседналостта, но реално не я въведе. (А вие къде бяхте.) По ваше предложение се въведе, а ние бяхме против.
Искра Фидосова:
Да, вие бяхте против, скарахте се и затова стана фасадно.
Четин Казак:
Именно. Така че уседналост – недейте с това оправдание, вие БСП въведохте уседналостта 2007 г. Не са я въвели. Сега вие за първи път я въвеждате реално. Затова ви казвам, че не са я въвели уседналостта БСП.
Второ, както по време на обсъждането на Изборния кодекс, и сега продължавам да твърдя, че вие ограничихте лишихте от конституционни права тези граждани, които нямат настоящ адрес в България за сметка на това отворихте широко врати за вътрешния изборен туризъм, който странно защо ви се струва по-приемлив отколкото външния изборен туризъм.
Измененията в Закона за гражданската регистрация, които изглежда че целят да решат този проблем, всъщност няма да го решат. Защото при добра воля всички тези граждани могат да си изкарат някакъв документ, на базата на който да претендират за основателна причини да бъдат регистрирани по настоящ адрес. Ще изкарат договор за наем, ще изкарат съгласие на собственика. Ще видим кой ще проконтролира тези документи и за договорите за наем, и за съгласие на собствениците. Там където са се прехвърлили целенасочено групи граждани по настоящ адрес, бъдете убедени, г-н Лазаров, и г-жо Манолова, включително, че те ще намерят оправдателни документи, за да не бъдат дерегистрирани.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на първо гласуване на Законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-16, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 16.02.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-38, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 13.04.2011 г.
Това пак е тема, която няколко дни сме се бъхтели да я обясняваме и сега пак наново. Заповядайте, г-н Миков.
Михаил Миков:
Благодаря, г-жо Председател.
В България по някои статистически данни става въпрос за около 700 хиляди души, които са освидетелствани съответно от ТЕЛК и НЕЛК.
Така формулираните критерии в закона с „увреждане на опорно-двигателния апарат или на зрението” по никой начин не са предмет на изследване в медицинската експертиза на база на която се издават удостоверенията. Тя констатира единствено временна или трайна нетрудоспособност, която не кореспондира по никакъв начин с възможността на едно лице да прочете или да отрази вот. Говорих с лекари. Например, болестта паркинсон не е заболяване нито на опорно-двигателния апарат нито на зрението. Тя е неврологично заболяване. Така че формулираните критерии в сега действащия закон „увреждане на опорно-двигателния апарат или на зрението” по никой начин не отразяват невъзможността на избирателите или да видят бюлетината или да отразят вота си. А сега той ще бъде и по-сложен, защото е кръстче.
Има още един проблем, който е чисто практически. В мотивите сме го споменали. Една част от тези избиратели живеят в населени места, в които няма копирна машина. Има такива места на всеки в избирателните райони. Дори те да имат съответното удостоверение от лекарска комисия, това би означавало преди изборите те или техни близки да ходят до окръжния град да направят копие, за да могат в деня на изборите да упражнят избирателното си право.
Има и още един въпрос. Много от тези хора, които имат увреждания, са в процедура. Процедурите знаем, че продължават понякога една-две или три години, а човекът има това увреждане. И да обвързваме това с упражняването на избирателното право е некоректно.
Разбира се, въведе се едно изключение и в закона е казано: „по изключение”. Само че аз предлагам изключението да си стане правило и както и досега комисиите да преценяват способността на човека, независимо дали той има удостоверение от ТЕЛК, но няма копие от такова удостоверение, което също би осуетило възможността му адекватно да отрази волята си или пък няма удостоверение, но има фактическата неспособност да възприеме писаното, да прочете или пък физическата невъзможност да направи това кръстче в съответната кутийка, защото просто му треперят ръцете.
В крайна сметка това изключение, ако започне неговото прилагане, ще може комисията според нейното мнозинство да преценява. От друга страна, хора, които имат удостоверение от ТЕЛК и НЕЛК за неработоспособност, тълкувайки закона така, както е сега, макар и виждайки, макар и можейки правилно да отразят вота си от тези 700 хиляди души, да отидат с придружител и да кажат: „Добър ден, аз имам удостоверение от лекарска комисия и ще вляза да гласувам с придружител.” Няма никаква пречка и не може да се откаже на лице, което се яви, независимо, че то може и да вижда и да пише много по-добре от онзи, който няма такова удостоверение. Но така както е формулирано сега в закона единствено представянето на удостоверението от НЕЛК и ТЕЛК. И пак казвам, то по никакъв начин не отразява възможността на човека да възприеме и да отбележи вота си. То е свързано с други въпроси и това е временна или трайна нетрудоспособност.
Всички тези аргументи са накарали вносителите да внесем този законопроект.
Разбира се, и въпросът за неравнопоставеността, той е отразен в мотивите, да внесем предлагания законопроект. Благодаря.
Искра Фидосов:
Благодаря, г-н Миков.
Може би да припомня дебата, който водихме тогава, така че да сме наясно всички. Този дебат подробно го водихме. Даже след дебата дописахме ал. 2 на чл. 204 и направихме това изключение, когато без документ на ТЕЛК, комисията може да допусне да се гласува с придружител.
Ал. 1 на чл. 204 в никакъв случай обаче не означава това, че като дойде лице с документ на ТЕЛК и вътре пише, че има такова увреждане на опорно двигателната система или апарат или на зрението, той има право само по силата на това решение да влезе да гласува. Ние сме записали, че комисията може да разреши гласуването. И тук този дебат го водихме с оглед на това, виждайки решението на ТЕЛК, съответно НЕЛК, виждайки състоянието на лицето, комисията преценява дали да го допусне или не.
Неправилно е да се използва термин „физически увреждания”. Този дебат го водихме също. В българското законодателство отдавна няма и не се използва „физически увреждания”. Терминът е „лица с увреждания”. Тогава разписахме по предложение и с изрично становище и на експертите, което беше поискано, че трябва да си служим с термина „увреждане на опорно-двигателния апарат или на зрението”.
Държа да ви припомня, колеги, накратко няколко факта, които си извадих от записките, които съм правила тогава и сме коментирали.
В Закона за избиране на народни представители, който отменихме, терминът, който се използва, е същият. Не изобщо лица с увреждания, а с физически увреждания на опорно-двигателния апарат и със зрителни увреждания.
В Закона за местните избори терминът е същият. Пак не само лица с увреждания, а с физически увреждания на опорно-двигателния апарат или с увреждания на зрението.
Същото е и в Закона за избиране на членове на Европейския парламент.
Физически увреждания единствено в Закона за избиране на членове на Европейския парламент и през 2007 г. е записано „лица с увреждания”, а физически нямаме никъде. Но в Закона за местните избори и в Закона за избор на народни представители терминът е „физически увреждания на опорно-двигателния апарат”- чл. 78а в Закона за избор на народни представители и чл. 76 в Закона за местните избори.
Ние предприехме тази стъпка, защото имаше много злоупотреби. Какви бяха те и в какво се състояха?
Масово имаше случаи, особено в селата, особено в ромските махали имаше хиляди случаи в изборния ден да влизат хора и да казват, че имат заболяване на опорно-двигателния апарат, да имитират такова и най-често срещания случай, че не виждат и затова желаят да бъдат допуснати с придружител.
Другото, което беше силно изкривено е това, че един придружител можеше да води 30-40-50 човека и ние го уредихме и това за първи път едно лице може да е на двама. Направихме допълнителен списък, в който ще се подписват тези хора, така че да не може да бъде на повече от две лица един придружител. Сложихме и административна отговорност накрая, ако въпреки това, че се засича и председателят на комисията трябва да провери едно лице да не дойде повече от два пъти за придружител, отиде в друга секция, когато се засече след това и се провери от ГРАО да бъде наказан с глоба. Така че това го решихме. Не си спомням дали тогава имаше подкрепата на колегите от Коалиция за България.
Г-н Миков, това, което предлагате, ни връща на старото, но частично на старото. Веднъж отваряте много ножицата, за да важи не само за лица, които имат заболяване на опорно-двигателния апарат и на зрението. Ако го върнем, ние всъщност връщаме старата порочна практика, която вървеше и е констатирано, че е такава досега.
В същото време не трябва да ощетяваме тези хора, които наистина имат необходимост да влязат с придружител и затова приехме тази ал. 2. Даже точно по ваше предложение, г-н Миков, беше това по изключение да се приеме. Ако лицето страда от паркинсон, аз не съм лекар и не мога да кажа как се води паркинсон, но да кажем, че не е нито на едното, нито на другото, той влиза и много е ясно, че ако един 80 годишен дядо влиза и ръката му трепери така, че не може да упражни правото си на глас, комисията ще го допусне да гласува с придружител.
Освен това, създадохме изключителни облекчения за тези хора с увреждания с подвижните урни. Този човек може изобщо да не идва до секцията. (Той си ходи.) Да, но той влиза в хипотезата на ал. 2. Като дойде в секцията, там има застъпници, има наблюдатели.
Ал. 2 на чл. 204 гласи:
„(2) Когато избирателят е с увреждане на опорно-двигателния апарат или на зрението, което не му позволява да извърши сам необходимите действия при гласуването, но не притежава документ на ТЕЛК (НЕЛК), по изключение с решение на комисията може да бъде допуснат да гласува с придружител.”
Ние се обединихме и на комисията за това, че не трябва да разширяваме, а да спазим това ограничение, което последните години е наложено в тия изборни закони само по отношение на заболяване на опорно-двигателния апарат и на зрението, не изобщо за всички физически увреждания, с изключение на това да не е терминът „физически”. Това беше дебатът.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, тогава обстановката беше изнервена, преди Коледа. Аз единствено с този законопроект предлагам още веднъж да се осмисли тази тема. Да разпитате експерти лекари, да видите за колко души става въпрос. Защото при хипотезата на ал. 1 на чл. 204 излиза, че човекът може да си дойде с оригиналния документ от ТЕЛК. Председателят му каже: „Добре гласуваш с придружител.” Но после се прилага копие към протокола. Това значи, че в селата навсякъде трябва да се погрижите да сложите ксерокс или по-скоро копирна машина, за да може да се направи копие. Защото той правото го има. Прочетете ал. 1. Идвам аз с удостоверение от ТЕЛК. Разрешавате ми да гласувам, но после пишете, че копие от документа се прилага към протокола. Но това е село Шипиковски колиби. Живеят там 20 души. Или примерно Градскови колиби. Там има възрастни хора. Дори да си донесе удостоверението от ТЕЛК, дори да го покаже пред комисията, да му разрешите да гласува, трябва да имате копирна машина в избирателната секция, за да снимате и оставите копие. Защото не можете да му кажете: „Дядо Пенчо, иди донеси копие!” Къде да отиде на 30 км да търси машина. А не можете да му откажете, като покаже удостоверението от ТЕЛК. Аз ви моля още веднъж в детайли да се осмисли този въпрос и да се прецени. Рискът сега съществува още повече. Ще извади някой списъка от ТЕЛК, ще мине по тези хора и ще им организира придружаването. Ето това ще стане. Ще им даде по 20 лева и това ще стане и ще им организира придружаването.
Нека да си оставим стария режим. Достатъчно е, че се изключиха застъпниците и еди-какво си още. Ако трябва да въведем ограничение по отношение на някаква родствена връзка на този, който го придружава, ако това ви е проблемът. Макар че не винаги живеят с близките си тези хора. Но ако трябва да се въведе по тази линия някакво дефиниране на придружаващия. Но обят необятнава! Злоупотребите могат да стават по всякакви възможни линии, както и да променяме закона.
Аз ви моля още веднъж да преразгледаме този въпрос. Защото в много малки населени места за първи път ще се изискват такива удостоверения. И ще спорим. Аз ще отида с удостоверение, че съм трайно нетрудоспособен и ще твърдя, че не виждам, че опорно-двигателния апарат, треперя и пр. Комисията няма медицинска експертиза достатъчна, за да прецени това позволява ли му да отрази вярно и да прочете или не. А комисията и досега е имала тази функция да преценява разрешава или не разрешава. В края на краищата нали правим тези избори хората да отидат да гласуват, а не за да им попречим да гласуват.
Всички тези аргументи част от тях съм излагал, но продължавам да се занимавам с този въпрос и затова съм внесъл законопроекта, за да ги обсъдим още веднъж. И пак ви казвам, по моите данни около 700 хиляди души са в България. Да речем че от тези 700 хиляди 100 хиляди са с ТЕЛК удостоверения. Само че ТЕЛК не ви казва, че има опорно-двигателен апарат или зрението. Той ви казва, че е нетрудоспособен. Нали разбирате, че комисията или председателят няма да чете цялото решение и от него да прави извода може или не може. Той пак ще го направи на база човекът е пред него. И ако има спор, влиза вече на решение на комисията. Т.е. да си оставим дискрецията на комисията – тя да прецени разрешава или не разрешава на Иван, Стоян и т.н да гласува.
Това са ми аргументите и се опитвам в някакъв по-рационален дух да ги обсъдим.
Искра Фидосова:
Благодаря. Само за коректност ще допълня, че в единия закон се използва „физически или зрителни увреждания”. След това с идеята, че трябва да отпадне физически, като под „физически” се разбират – заболявания на опорно-двигателния апарат
Михаил Миков:
Не е въпросът дали има или няма увреждания. Въпросът е преценка на комисията или на председателя, ако има спор на комисията. Нека това да го решава председателят. Ако има спор, той да го отнесе за решение в комисията. Той да прецени може ли този човек, който е пред него, който той го познава, тъй като обикновено комисиите са от същата махала, съседи. Той знае, че бабата е трайно невиждаща, защото живее през три къщи от него, ама ще й иска удостоверение от ТЕЛК, че е нетрудоспособна. Извинявайте, има някаква абсурдност в този стремеж за прекратяване на злоупотребите. Какво излиза. Той знае, че баба Пена не вижда, но когато идва баба Пена да гласува, той застава от другата страна на масата и казва: „Бабо Пено, къде ти е удостоверението от ТЕЛК?” Нямам баби. Бабо довиждане. И комисията не й дава да гласува.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, аз съм склонен да възприема голяма част от мотивите на г-н Миков, тъй като животът винаги е много по-многообразен от нашето въображение. Затова трябва да се поставят някакви законови рамки, въпреки всичко.
Аз мисля, че след като ще има възможност в крайна сметка комисията да прецени, има достатъчно гаранции срещу злоупотреби. Като имаме предвид също, че тези придружители се регистрират и има ограничения за бройката и ако се наруши, това ще лъсне. Ако отиде в друга секция и пак поиска да бъде придружител, след това при засичането това ще лъсне, както лъснаха и всички, които са гласували повече от един път, когато се направи проверката от ГРАО. Всички тези хора ги грози сериозна административно-наказателна отговорност. Това чрез съответното разясняване може да послужи също и като сериозно предупреждение за подобни злоупотреби.
Михаил Миков:
Може да разреши гласуването с придружител, ако увреждането на опорно-двигателния апарат или на зрението не му позволяват да извърши необходимите действия при гласуването. Но това не го пише в удостоверението на ТЕЛК, защото то казва, че не може да работи, а не че не може да гласува. Това пак е индивидуална преценка. Самото удостоверение от ТЕЛК и НЕЛК казва, че този човек не може да работи – има 50%, други 70%. Те са различна степен и пак преценката е на председателя дали може да извърши действията. Този документ, който е формален и от който се иска копие за прилагане, сам по себе си той не съдържа никаква експертна информация дали може или не може да извърши гласуването дадено лице. Той съдържа единствено и само информация, че лицето страда от някакво заболяване и то го прави нетрудоспособно временно или постоянно или еди-колко си процента. Там няма никаква данна дали може ли не може да гласува. Пак се преценява от този, който е зад масата.
Искра Фидосова:
И тук в помощ идват решенията на ЦИК, указанията, които ще получат всички тези комисии. Ясни са твоите аргументи и доводи, но те водят до връщане и отваряне пак широко на врата на порочните практики, които констатирахме досега. И те са точно свързани с контролирания и купения вот.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-38, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 13.04.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Колеги, с това приключваме. Закривам заседанието.



Председател:
Искра Фидосова