Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 81

Днес, 20.04.2011 г., сряда, от 17:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Христо Ангелов, заместник министър, Елена Владимирова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Върховния административен съд – Веселина Тенева и Марина Михайлова, съдии и Йордан Константинов; от Административен съд София – Анелия Ананиева, председател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Извинявам се за промяната в часа, но имахме дължаване на пленарното заседание. Голяма част от колегите в момента са по други комисии, тъй като всичик комисии започнаха заседанията си между 16:30 и 17:00 часа. Колегите, които са в други комисии, са ми заявили как гласуват по точките от дневния ред. По списък сме 17 души в момента.
Предварително обявеният дневен ред е:
1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 002-01-77, внесен от Министерския съвет на 08.09.2010 г.- продължение.
2. Обсъждане на Национална гражданска инициатива с предложение за денонсиране на споразумение № ПГ-016-00-1, внесена от Инициативен комитет на 15.07.2010 г.
3. Обсъждане на национална гражданска инициатива „Срещу произвола на монополите” №: ПГ-016-00-19, внесена от инициативен комитет на 22.12.2010 г.
4. Определението на Конституционния съд от 12.4.2011г., с приложено искането на 58 народни представители от 41-ото Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 6/2011 г., за установяване противоконституционност и на несъответствие с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна, на чл. 26а; чл. 35, ал. 3; чл. 38, ал. 3, т. 4, 5, 8 и 12 и ал. 5; чл. 39, ал. 2, т. 3 и ал. 6; чл. 42, ал. 2 и ал. 3; чл.50; чл.61, ал. 1; чл. 63, ал. 1 и ал. 5; чл. 68, ал. 2 и ал. 3, т. 3; чл. 75; чл. 100а; чл. 100б; чл. 100в; чл. 100г; чл.100д; чл.100е; чл.104, ал.4; чл. 107а; чл. 1076; чл. 107в; чл. 136, ал. 1; чл.140; чл.141, ал. 2; чл. 143, ал. 4; чл. 148, ал. 1; чл. 151; чл. 152; чл. 153, ал. 3 и ал. 4; чл. 163, т. 2 и 3; чл. 164, ал. 3 и ал. 6; чл. 167, ал. 1, т. 2 и 3; чл. 170, ал. 2 и ал. 3; чл. 171, ал. 1; чл. 178, ал. 4; чл. 194в; чл. 204, ал. 1, т. 1, б. "в" и "е", т. 2, б. "в" и "д", т. 3, б. "а", ал. 2, т. 4 и 5; чл. 209а; чл. 233, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5; чл. 304, ал. 1; чл. 338, т. 4, 8, 9, 15 и 16; чл. 340, ал. 2 и чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 7 август 2007 г, последно изменен и допълнен, бр. 1 от 4 януари 2011 г.), създадени съответно с § 4, § 8; § 10; § 11; § 13; § 14; § 16; § 17; § 19; § 21; § 26; § 27; § 28; § 32; § 33; § 34; § 35; § 37; § 38; § 39; § 40; § 43; § 44; § 46; § 49; § 50; § 54; § 67; § 76; § 82; § 83; § 98; § 101; § 102 и § 116 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 1 от 4 януари 2011 г.) и § 119; § 120; § 121; § 122; § 123; § 126; § 130 и § 136 от преходните и заключителните разпоредби на същия изменителен закон и на чл. 35, ал. 2; чл. 42, ал. 2; чл. 174, ал. 3; чл. 287, ал. 2; чл. 288, т. 2; чл. 411а; чл. 4116; чл. 411 в; чл. 411г; чл. 411 д и чл. 411е от Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 28 октомври 2005 г., последно изменен и допълнен, бр. 13 от 11 февруари 2011 г.), създадени съответно с § 1; § 2; § 5; § 6; § 7 и § 8 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 13 от 11 февруари 2011 г.), както и § 9 и § 10 от преходните и заключителните разпоредби на същия изменителен закон.
По първа точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 002-01-77, внесен от Министерския съвет на 08.09.2010 г.- продължение.
Имаме няколко текста от Законопроекта за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, които сме отложили. Отложили сме гласуването на § 22а, § 38, § 44 и § 46.
По § 22а има постъпили становища от министерства с положително становище за евентуална такава промяна. Имаше ангажимент за подготовка на текстове и в Закона за администрацията, и в Закона за държавния служител и съответния текст в Административно-процесуалния кодекс. Преди Комисията имахме разговор с колегите от работната група и ви предлагаме два варианта по този параграф:
Единият е да не подкрепим това предложение в момента и да се върви с друго предложение за изменение на Закона за държавния служител и там в Преходната разпоредба да редактираме текста за АПК.
Другото е да се опитаме в момента да направим финална редакция на този текст.
Имате думата. Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател,
Смятам, че по-добрият вариант е това да се случи с отделна законодателна инициатива в бъдещето, а не към настоящия момент най-вече с оглед на необходимите промени в Закона за администрацията, където има изрични текстове, които казват кой е компетентният орган по назначаване в Министерския съвет и в министерствата. С оглед на това може би е по-добре това да остане за близкото бъдеще, за да решим този въпрос конкретно така, както би трябвало да се реши.
Аз ще помоля представителите на Върховния административен съд също да имат някакво становище по този въпрос и да вземат отношение.
Искра Фидосова:
Видях, че г-н Ангелов има желание за изказване. Ако отиваме към варианта за отпадане, няма смисъл да го коментираме в момента.
Христо Ангелов:
Това е и моето предложение – да се оттегли и да се внесе отделно, защото трябва да се направи сериозен анализ на нормативната уредба именно по този текст. Сега в крайна сметка ще се окаже, че министърът ще може да назначава само чистачките в министерството по Кодекса на труда.
Красимир Ципов:
Не сте прав, г-н Ангелов. Тук въобще не мога да се съглася с Вас. Извинявайте, въобще не е това целта на предложението.
Христо Ангелов:
Аз знам много добре каква е целта на предложението, но казвам фактически какво може да стане в крайна сметка.
Искра Фидосова:
Какво се има предвид, сме го изчистили. Министерствата дадоха положителни становища. Имаме инициативата и желанието да го променим. Въпросът е готови ли сме в момента с редакция на съответните норми в другите два закона да го направим или го правим след празниците, като го входираме изчистено с текстове. Това беше въпросът. По същество е ясно какво се цели и имаме положителни становища от всички министерства.
Христо Ангелов:
В случая се въвеждат два органа по назначаване в министерствата. Това е другият момент. Мисля, че днес от това, което виждам пред себе си, няма възможност за гласуване.
Красимир Ципов:
От името на вносителя оттегляме предложението за нов § 22а.
Искра Фидосова:
Предложението се оттегля и го правим с отделен законопроект.
Продължаваме със следващия отложен параграф.
§ 38. Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.
Тук има ново предложение. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Предложението за редакцията на § 38, който става § 22 ви е раздадено. Предприема се един подход, който и към настоящия момент действа в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.
Например, в чл. 14, ал. 3. Решенията на общинската служба по земеделие и гори се обжалват в 14-дневен срок в населеното място по местонахождението на имота пред районния съд. А касационна жалба по реда на АПК пред административния съд, като съдът разглежда касационната жалба в състав от трима съдии.
Ние предлагаме всички индивидуални административни актове по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, както и отказите за издаването им с изключение на тези, които Конституцията ни казва, че трябва да се разглеждат от Върховния административен съд, а това са именно актовете на министъра на земеделието и храните по този закон да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК, като касационното обжалване пред административния съд по реда на АПК в състав от трима административни съдии.
С тези промени се гарантира една бързина на всички производства, касаещи земеделските земи. Районните съдилища покриват по-голямата част от населените места и ще е налице по-лесен достъп до правосъдие.
Окончателният съдебен акт – това са на практика областните центрове. Там са дислоцирани административните съдилища. Има ясна и уеднаквена вече практика по този, защото прекалено дълго вече се гледат тези дела.
Освен това допълнителна гаранция за защита правата на гражданите е и извънредния способ за отмяна по чл. 239 и следващите от АПК, който ще е приложим за всички случаи и е отново пред Върховния административен съд. Така че ако има някакви отклонения, пак ще се произнесе Върховният административен съд.
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване по § 38 по предложената редакция, като редакция на Комисията. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Аз приемам по принцип този подход като първа инстанция по тези дела да бъде включен районният съд. Те в много от случаите не са с голяма правна сложност. По-скоро от фактическа страна има нужда от изясняване.
Без да предлагам редакция, предлагам идея, която да преценим дали да превърнем в допълнителна алинея. Да запазим по изключение възможността за обжалване на актовете на административния съд пред Върховния административен съд поне на ограничителните основания, които са в ГПК. Ние там твърде много стеснихме възможността да се стигне по същество до разглеждане. Но имайки предвид, че има редица областни административни съдилища, все пак не е изключено да се формират практики, които в някои случаи да не почиват на строго законово основание. В тези именно две-три хипотези, които се допускат за касационно обжалване, да преценим пред ВАС само в такива случаи да могат по изключение да се оспорват вече постановени актове от областния административен съд.
Емил Радев:
Ние даваме разглеждане по реда на АПК. На практика чл. 239, а именно извънредния способ за отмяна. На практика това е онова, което искаме да дадем като касация по ГПК. Това би покрило част от тези случаи. Ние казваме по реда на АПК, което значи, че се прилага и чл. 239 и следващия от АПК. Така излиза. Изрично казваме, че по реда на АПК. Защото иначе ще стане така, че ги гледаме по ГПК едните, АПК как се прилага и ще стане малко по-голяма каша.
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване по тази редакция.
Марина Михайлова: съдия от Върховния административен съд
Участвала съм в работата по проекта на министерството и съм запозната. Следя и работата на комисията.
Аз бих искала да кажа, г-н Стоилов, че не можем да кажем, че подлежи на трето касационно, защото ще влезем в противоречие с принципа, който изрично е разписан в АПК, че административното производство е двуинстанционно. А производството за отмяна си е извънреден способ, който само в много изключителни случаи.
Освен това, смея да възразя на г-н Стоилов, че административните съдилища няма да се справят и няма да приложат правилно закона, защото колегите от административните съдилища са много добре подготвени, имат по-малко работа и повече време да решат спора и от фактическа и от правна страна да го огледат. Така че няма да има никакво съмнение, че правата на гражданите ще бъдат защитени.
Ако има противоречива практика Върховният административен съд ще постанови едно тълкувателно решение.
Това искам да кажа от името на колегите така, както гледаме практиката и следим работата.
Янаки Стоилов:
Благодаря за разяснението. Аз имах предвид нещо повече. Нека все пак да го кажа.
Не подценявам и местните зависимости, защото представете си спора между един голям арендатор, който е и собственик и някое друго лице, така че да не идеализираме ситуацията, когато решението е на същото ниво ,на което се развива спорът и то в много случаи далеч не е въпрос само на компетентност.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване. Доколкото разбирам среща подкрепа предложената редакция от Комисията. Г-н Стоилов също заяви, че подкрепя този подход и редакция. Да гласуваме, ако няма други желаещи за изказване.
Моля вижте редакцията на § 22 на допълнителния лист – ново предложение за редакция за земеделските земи – първа инстанция районните съдилища, касационното обжалване пред административния съд по реда на АПК.
Това, което е по вносител не го приехме миналия път. Коментирахме го и отложихме гласуването, защото стигнахме общо до извода, че след като става въпрос за собственост, не е редно да бъде едноинстанционно производството. Не го подкрепихме в Комисията и тръгнахме да търсим друг вариант за редакция на този текст. В работната група се постигна съгласие по тази редакция. В момента не се чуват възражения и в Комисията. Чета предложената редакция:
§ 38 за промени в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, който става § 22, предложението за редакция на Комисията:
„§ 22. (1) Индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административно-процесуалния кодекс. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване през административния съд по реда на Административно-процесуалния кодекс, който разглежда жалбата в състав от трима съдии.
(2) Образуваните дела до влизане в сила на този закон пред административните съдилища и Върховния административен съд, се довършват по досегашния ред.”
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Има ли въздържали се? Трима „въздържали се”.
Следващият текст, който не сме гласували е текста на § 44.
Хрисот Ангелов:
Г-жо Фидосова, извинявайте, че Ви прекъсвам. Става въпрос за § 30. Закона за защита от дискриминация.
Мисля, че сме го пропуснали, защото аз се подготвих във връзка с практиката. Тук е и председателят на Седмо отделение, където гледат тези дела.
Искра Фидосова:
Ще се върнем към § 30 по-късно.
Сега сме на § 44. Ние го оставихме заради редакцията на § 38. Всъщност сега трябва да подкрепим текста без § 38, тъй като там това, което беше дадено предварително като предложение за редакция, ние не го подкрепихме.
Предишната редакция на § 44 е.
„§ 44. Делата, образувани до влизането в сила на този закон, се довършват в същите съдилища по досегашния ред, независимо от промяната на подсъдността.”
Сега се предлага същото, само че с няколко различни думи:
„§ ... Висящите съдебни производства до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.”
Т.е. това е последното предложение от работната група. А текстът на вносителя е този, който ви прочетох преди малко, т.е. вместо да кажем „делата образувани до влизането...” се казва: „висящи съдебни производства до влизането...”.
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Терминът „висящи производства” използван ли е досега в законодателството. На мен ми се струва, че това е по-скоро вестникарски термин.
Христо Ангелов:
А какво става с преписките – необразуваните.
Четин Казак:
Използва се „неприключили”, „образувани”. Това, което е по вносител, ми се струва по-добра редакция, отколкото „висящи”. Все едно да се използва „депутати” вместо „народни представители”. Висящи е широко използван термин в практиката, но не и в законите. Както и терминът „депутати” се използва широко по вестниците, но все пак законовият термин е „народни представители”.
Веселина Тенева:
От входирането им с номер до приключването им. Става дума за входирането с номер и печат. Като законодателен термин в някои Преходни и заключителни разпоредби се използва. Защото ако кажем само „образувани”?!
Искра Фидосова:
Нашите експерти и референти ни дават като по-правилно и по-коректно изписване „висящите съдебни производства” като правна техника.
Г-н Ангелов, заповядайте.


Христо Ангелов:
Според мен, „висящите” ще породи спорове между съставите в съда. И тук спорът ще е в следния аспект. Т.е. делата, които са образувани и са насрочени и са висящи или само делата, които са образувани без да са насрочени още. Това практически, според мен, ще породи спор между съдилищата, от една страна. Другото е, че там има постъпили преписки, които още не са образувани като дела. Какво правим с тях.
Искра Фидосова:
Ако не запишем „висящите”, тези които са входирани, а не са образувани?
Веселина Тенева:
Входирани са тези, които са получили номер. Като постъпват в съда, получават номер.
Искра Фидосова:
Ако получи номера след пет дни. Ако се каже „висящи” е може би малко по-широко като понятие. Това имат предвид колегите.
Ако кажем само „образувани”, това означава ли, че ако е входирано и е постъпило, но няма номер за образуване, не попада в тази хипотеза. Значи „висящи” е правилното.
Янаки Стоилов:
Моля да разберем отговора на въпроса от момента на постъпването, на завеждането на делото в съда може ли да се смята, че то е образувано. Или образуването е в момента, в който се възложи за разглеждане. Ако няма разлика в този по-широк смисъл на образуване, другият термин можем да си го възпроизведем.
Анастас Анастасов:
Формално има разлика между двата термина. Защото по принцип, ако се спази изрично законът, би следвало с постъпването на всяка преписка да се образува делото. И председателят на съда като ги пусне на това прословуто разпределяне, той да разпредели вече дела. Тогава съдията докладчик, който се падне, той ще го прекрати, ще го остави без движение или ще го насрочи за съответното заседание. Но много от колегите избягват това нещо формално, за да могат да го оставят без движение. И всъщност той пуска само с входящ номер. След това ,когато отиде при съдия докладчика, той преценява и го образува с подпис и печат и го пуска. Затова ви казвам, че има разлика. Тази практика е порочна, но когато има един огромен обем от дела, това означава, че по всеки лист, който влезе в съда, трябва да има произнасяне на съда с акт. Защото образува ли се дело, то вече трябва да има акт. Но ако аз реша да се бъзикам с това нещо, ще държа при мен на входящ номер, ще изчакам за изтече срока и ще го образувам с номер на дело на следващия ден и ще го вкарам не по този ред, а по висящия. И това се случва.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване редакцията за § 44 със следния текст:
„§ ... Висящите съдебни производства до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.”
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Има ли против? Няма. Въздържали се? Няма.
„§ 46. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г.”
Тъй като вече е минал 1 януари 2011 г. няма как да подкрепим предложението на вносителя, което вече не е актуално. Ние сме за общия ред, но без да пишем нищо, т.е. три дни след обнародването.
Други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване § 46 текста на вносител. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Седемнадесет „въздържали се”.
Отиваме на § 30. Закона за защита от дискриминация. По този параграф имахме ангажимент допълнително да се консултираме. Става въпрос за Комисията за защита от дискриминация и техните актове.
Ние по принцип го гласувахме този текст и се уточнихме за следващо заседание да проверим допълнително има ли някакво ограничение, за да не изпаднем в ситуация, в която да нарушим някаква разпоредба в тази връзка.
Имате думата за изказвания. Заповядайте, г-н Ангелов.
Христо Ангелов:
Двата проверки, които направих, няма пречка този текст и въобще по Закона за защита от дискриминация като първа инстанция да се разглеждат от административен съд и касационната инстанция съответно да бъде Върховния административен съд, каквото е и предложението на Министерството на правосъдието. В тази посока имаше опасения г-жа Колева, съответно вносителите – да отпадне този текст. Ако те имат нещо конкретно предвид, да го заявят пред Правната комисия.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, не знам колко от вас имат спомени или са се запознавали със Закона за защита от дискриминация, но така наречената Комисия за защита от дискриминация, ако се вгледате в процедурите, в цялостния механизъм за образуване и разглеждане на преписки, това си е един квази съд. Там процедурата е квази съдебна, по подобен начин, както това става пред Комисията за защита на конкуренцията. Това наистина е една особена юрисдикция и то на централно ниво. Това е един независим орган, създаден със закон – централен, единен за цяла България, не за София само. И по подобие на другите независими държавни органи, като Комисията за защита на конкуренцията, като Комисията за регулиране на съобщенията и т.н. е редно неговите актове да се обжалват пред Върховния административен съд. Просто статута на този орган изисква това. Благодаря.
Искра Фидосова:
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Аз предполагам, че колегите Ципов и Колева си поддържат предложението за отпадане, но аз го мотивирам по две принципни съображения.
Пред Върховния административен съд би трябвало да се обжалват актовете на национални органи, какъвто безспорно е Комисията за защита от дискриминация, защото тя няма свои структури на областно ниво или регионално, за да се обжалват пред съответните областни административни съдилища.
Вторият принцип е когато става дума за такъв колективен орган, който правилно се каза, че действа като особена юрисдикция, би трябвало също такъв колективен съдебен орган в лицето на Върховния административен съд още като първа инстанция за разглежда делото.
Според мен, това са два много ясни принципа и всякакви конюнктурни съображения от гледна точка на това, че сега може би има по-голямо количество решения и дайте да ги разпределим, е крайно неуместен в решенията. Даже те не са и толкова много – няколко десетки може би. (Сега започват да се увеличават.) Сега започват. Но според мен, съдът и законодателството за съдебните инстанции трябва да почива на принципни съображения. И двата принципа в случая ще бъдат нарушени, ако се приеме това решение по целесъобразност. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Радев.
Емил Радев:
Разбира се, г-н Стоилов, тук е спорно, но аз ще ви цитирам Решение № 6 от 11.11.2008 г. на Конституционния съд по к.д. № 5 от 2008 г., който се е занимал с този въпрос. Просто ще ви цитирам какво е казал:
„Комисията за защита на конкуренцията е независим специализиран държавен орган, който ежегодно се отчита пред Народното събрание. Тя не е по-горе стоящ административен орган на възложителите на обществени поръчки, тъй като не стои начело на никаква централизирана йерархична система и следователно не може да упражнява вътрешно ведомствен контрол.”
И какво още са казали конституционните съдии:
„Тезата, която се прокарва в някои от представените по делото становища от заинтересувани страни, че тя е орган на специализиран вътрешно ведомствен административен контрол, и оттук да се търси аналогия правното й положение с правното положение на Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита от дискриминация и други не следва да бъде споделена.”
Четин Казак:
Аз не търся аналогия със Сметната палата, въпреки че и двата органа – и Сметната палата, и Комисията за защита от дискриминация, знаете много добре, че се отчитат също ежегодно пред Народното събрание. Първо.
Второ, те наистина нямат собствена йерархия – вътрешно ведомствен контрол да упражнят, те упражняват наистина квази съдебен контрол върху определени актове в тази материя. Ако се вгледате в закона, ще видите, че там процедурата е разпитване на свидетели, образува се дело, изискват се документи, има открити заседания в състав от трима членове на комисията заседават и взимат решение. Има комисията право да издава задължителни предписания със своите решения. Въобще има много сериозни правомощия, които засягат значими права. Това е централен държавен орган, единствен, национален и не може да се сведе нивото му. Нивото му е много над нивото на един обикновен регионален съд, какъвто е административният съд.
Янаки Стоилов:
Има и още един мотив. В българската правна система е прието правилото, то не е писано, но то е нещо повече от правило, защото е принцип, че нивото на подсъдността се определя от начина по който се формира органът. Тази комисия се излъчва от парламента. Нейните членове от президента. Идеята е, че би трябвало Върховният административен съд като съответен да гледа актовете, а не регионалният, областният съд. Ние не сме в американската система, където и съдията от най-ниското ниво може да обяви за противоконституционен даден акт. У нас няма такава децентрализация, а напротив, има търсене на съответствие на нивата на правосъдието с нивата на органите, които произнасят акта.
Емил Радев:
Г-н Стоилов, когато махнем думите „пред Върховния административен съд” ние го даваме по общия ред на АПК, което значи административни съдилища и пак се отива до Върховния административен съд. Ние оттук нататък правим двуинстанционно производство. Това е още по-сигурно. Тук Върховният административен съд така или иначе ще се произнесе. На практика правим по-сигурна процедурата.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата. Заповядайте.
Веселина Тенева: председател на Седмо отделение във
Върховния административен съд
Използвам случая да отговоря на някои въпроси.
Действително постъпленията по този закон в съда през последните два-три месеци се увеличиха значително. С оглед широкото приложно поле на Закона за защита от дискриминация, той се различава от другите закони на регулаторите – на КЗК и другите. Искам да кажа, че за разлика от решенията на КЗК тези на Комисията за защита от дискриминация съдържат фактически материал, голям брой факти, условна процедура и т.н. Ние след като сме върховен съд, от една страна, трябва да държим най-много за бързината на процеса. Как ще държим на бързината на процеса с тия дела от Комисията, откъдето най-много за разлика от другите регулатори изискват изслушване на свидетели и разпит на свидетели и ние непрекъснато ги отлагаме. Така че по този критерий „бързина” тук не може да стане.
Второ. Още по-голямо доверие има в гражданите, когато се разглеждат на две инстанции делата. Действително на две съдебни инстанции – първоинстанционен съд и Върховния касационен съд. След това, това е закон от ново поколение нормативни актове, с директиви и т.н., така че младите хора да се учат на тях, а при нас ще идват на касация. Така че аз не виждам никакво притеснение. Напротив, това ще е за по-добро, ако отиде там.
А що се касае за това дали е юрисдикция, мисля, че по този въпрос спор няма и то Конституционният съд се е произнесъл.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Тенева. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Колеги, това бяха голямата част и основните всъщност съображения, които ни дадоха основание на мен и на колегата Ципов да направим това предложение за отпадане от текста на вносителя на предложението за премахване на думите „пред Върховния административен съд”. Това идваше да покаже, че решенията на тази комисия следва да се обжалват по общия ред по АПК.
Аз обаче имам два въпроса, преди да направя нещо, за което вече съм убедена за себе си, че трябва да го направя. Имам един въпрос към уважаемите съди от Върховния административен съд.
Ако тези дела, които вълнообразно се увеличават, както казахте Вие, отидат на първа съдебна инстанция в друг съд, си давате сметка, че това по общите правила ще бъде Административен съд София-град и след това идват на касация при вас. Моите големи уважения към екипа на Административен съд София-град, но ми се струва, че по реда на този законопроект, който гледаме в момента, разтоварването на Върховния административен съд ще стане изцяло, почти изцяло за сметка на Административен съд София-град. Смятате ли, че те са готови да поемат този обем дела, които излязат като първа инстанция при тях. Като структура, като организация, като брой на съдии, ако щете, защото градският съд има една огромна натовареност.
Искра Фидосова:
Г-н Казак.
Четин Казак:
Като допълнение към въпроса на г-жа Колева, уважаеми съдии от Върховния административен съд, аз разбрах вашите мотиви. Но като допълнение на аргументите, които изтъкна г-жа Колева, че по този начин ние по никакъв начин няма да решим въпроса с бързината. Напротив, ще удължим сроковете за решаването. Защото Софийският административен съд е поне толкова натоварен, ако не и повече от Върховния административен съд.
Емил Радев:
И е с незаети места за съдии, които ако Висшият съдебен съвет си направи процедурите, които му отворихме със Закона за съдебната власт и се заемат местата.
Четин Казак:
В целия този проект аз изменение на АПК в основната си част цели именно промяна в подсъдността и разтоварване на Върховния административен съд. Нали така? Аз предлагам да не стигаме до крайности и да не стигаме до крайността, наречена „безпринципност”. Достатъчно разтоварваме Върховния административен съд с другите изменения, за да стигнем до крайността един национален орган – квази юрисдикция, да бъде безпринципно изпратен неговите актове да се обжалват пред един регионален съд. Ако това се направи, бъдете убедени, може да се стигне и до обжалване през Конституционния съд. Може да се стигне, защото по същия начин тогава дайте да преместим решенията на КЗК и на другите регулатори пред административния съд. (Да ние не сме против.) Аз знам, че не сте против, но в тази държава има принципи все пак, има и Конституция. Благодаря.
Какво намеквате, че правосъдието във Върховния административен съд е по-лошо от това на Софийския административен съд?
Анастас Анастасов:
Няма обикновен съд. Всеки съд е съд сам по себе си.
Четин Казак:
Аз казах, че това е регионален съд, а органът е национален. Не може решенията на един национален орган да се решават пред един регионален съд. Това е.
Марина Михайлова:
Г-жо Фидосова, може ли да репликирам г-н Казак? (Заповядайте.)
Искам само да кажа, че няма проблем, защото никъде в Европа няма върховен съд, който да е първоинстанционен, поради което няма никаква пречка. Това че е национален орган не е критерий на Конституцията. Конституцията разграничава министри, но не казва комисии. Така че няма да се ръководим за подсъдността от това дали е национален органът, а от конституционната уредба.
Четин Казак:
В Конституцията е записано: „и други органи, определени със закон”. Традиционно законодателят е преценил, че когато става въпрос за независими държавни органи от национално значение, справедливостта изисква подсъдността на техните актове да бъде на най-високо държавон ниво. Ето това е.
Искра Фидосова:
Какъв е броят на тези дела годишно?
Юлиана Колева:
Г-жо Председател, ние с колегата Ципов направихме консултация преди заседанието и той ми даде пълномощие, ако преценя, да оттегля това предложение и аз ще се възползвам от това правомощие и оттеглям предложението ни § 30 да отпадне от мое и от негово име.
Съображенията ми са, че действително като касационната инстанция Върховният съд ще има поглед върху тези дела и по този начин и двете цели на закона – разтоварване на Върховния административен съд и разглеждане като касационна инстанция на случаите на комисията.
Искра Фидосова:
Имаме оттегляне на предложението. Остава да гласуваме предложението на вносителя.
Четин Казак:
Аз предлагам да отпадне § 30.
Искра Фидосова:
При това положение подлагам първо на гласуване предложението на г-н Казак. Той прави предложение като предложение на Комисията да бъде да отпадне § 30 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
Любен Корнезов:
Може ли да кажа едно изречение. (Заповядайте.)
Както в гражданското, така и в наказателното правораздаване Върховният касационен съд никога не е първа инстанция. И ако се придържаме към това принципно положение, както е и в Европа, Върховният административен съд никога не трябва да бъде първа инстанция. Това е моето мнение. Друг е въпросът за конституционните изменения.
Юлиана Колева:
Разликата е, че Върховният административен не е касационен съд. Нали това е така. Той изпълнява и касационна роля, но не може да се каже.

Искра Фидосова:
Гласуваме предложението за § 30 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Шест „против”. Без въздържали се.
Г-н Димитров искаше още веднъж да коментираме § 26. Заповядайте, г-н Димитров.
Красимир Димитров:
Аз исках да коментираме § 26, който касае Закона за защита на личните данни и който е гласуван. Мисля, че предложението за отпадане е оттеглено.
Но тук аргументите, които изтъкнаха колегите във връзка със Закона за защита от дискриминация, съвсем не са същите. По отношение на това ще кажа. От 2002 г. съм член на тази комисия – от самото й начало до миналия месец броя на делата, които са гледани пред тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд е 220. За тези 9 години средно се получават между 25 и 30 дела на година, като последните са около 40. Това е във връзка с намаляването на бройката.
Искам на предложа на уважаемите народни представители (Комисията не е изразила официално становище) но огромният проблем, който искам да изтъкна, извън обстоятелствата, които вече бяха казани, е, че за тези 10 години почти, няколко състава на Върховния административен съд общо взето установиха една трайна практика и не винаги тричленните състави и петчленните постановяват едни и същи решения по едни и същи казуси.
Другото, което е много различно и което също искам да споделя, че администратори на лични данни, които Комисията контролира като независим орган, са всички държавни органи, включително и съдилищата. Много ми е интересно, ако се наложи санкция на Софийския административен съд, кой ще гледа жалбата, и как изобщо ще върви нататък. (Ще се намери.)
И последното, което ме смущава в този смисъл. Аз тръгнах с разтоварването и със сравнително установената практика. Тук става въпрос за дела срещу мобилни оператори и т.н.
На мен лично като юрист ми се струва малко?!, но не знам колко е удачно решение на един колективен независим орган, да се разглеждат като първа съдебна инстанция еднолично от съдия.
Това исках са кажа. Не знам! С оглед целите на закона пак акцентирам върху разтоварването, не повече от 30-40 дела. Всички дела са съществени.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Димитров.
Колеги, ние сме го гласували този параграф. Подкрепили сме текста на вносителя – да заменим „пред Върховния административен съд” с „по реда на Административно-процесуалния кодекс”. Т.е. това, което гласувахме и преди малко по отношение на делата, засягащи делата за дискриминация.
Янаки Стоилов:
Аз подкрепям това, което каза г-н Димитров. Но, за съжаление, той постави въпроса не толкова от принципна, а от ведомствена гледна точка. Защото това трябваше да го каже още в предишната дискусия, тъй като аргументите по първата тема са същите, както по темата, която повдигате. И когато нещата ги гледаме комисия по комисия, ведомство по ведомство ето този непоследователен подход ще развиваме в административното правосъдие в България.
Искра Фидосова:
Той е последователен, защото всички случаи сме ги решили по един и същи начин.
Четин Казак:
Комисията по защита на конкуренцията актове си пред кого обжалва в момента?
Христо Ангелов:
В този аспект всички дела да се гледат от върховния съд, в момента колегите се шегуват: „Всеки съдия - върховен съдия.” Като се прилага този подход, за който говори г-н Стоилов. Това е шегата – всеки съдия, върховен съдия, за да могат да изгледат този обем от дела, които са специални закони и се възлагат на Върховния съд като първа инстанция. И съответно касационна след това. Няма съд в света, аз и преди казах, пред който делата да се гледат на първа инстанция и след това самият съд да си ги гледа на касационна инстанция.
Четин Казак:
Делата пред върховните съдилища не се разглеждат в състав пред един съдия. Аз не можах да разбера какво иска да каже колегата. Тричленни са съставите. Вие снижавате нивото на уважавани независими държавни органи по този начин. Сваляте нивото.
Тодор Димитров:
Колеги, имам едно конструктивно предложение.
В Допълнителни разпоредби да създадем два нови параграфа във връзка с приетия § 19. Промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
„В допълнителните разпоредби се създава § 2б:
„§ 2б. Постоянен адрес и седалище на жалбоподателя, определящи местната подсъдност, са постоянният адрес и седалището му към датата на подаване на жалбата или искането пред административния съд.
Вторият параграф е:
„§10а. Висящите съдебни производства по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.”
Това е във връзка с промените, които приехме в § 19 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, всички административни дела по данъчно ревизионни актове да се гледат в 28-те съдилища. Мисля, че това са резонни предложения с оглед приемането на § 19, тъй като с първото предложение ще пресечем възможността със смяната на седалището и адреса на управление на практика да се бяга в определени дела.
За заверените случаи категорично трябва да го кажем, че висящите производства продължават по досегашния ред.
Искра Фидосова:
Имаме дебат по § 19. С един глас мина в комисията. Припомням, че имаме напълно отрицателно становище от Министерство на финансите и Национална агенция за приходите. Предполагам, че и сега гласуването ще е същото. Аз лично не го подкрепям.
Трябва да го подложа на гласуване, тъй като е гласуван § 19. Двете разпоредби са анблок, тъй като засягат и двете § 19.
Който е „за” така прочетените нови параграфи от г-н Димитров, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Осем „въздържали се”.
Колеги, с това приключваме с второ четене на ЗИД на Административно-процесуалния кодекс.
Продължаваме по дневния ред.
Колеги, по тези две граждански инициативи изчакахме достатъчно дълго време, за да дойде проверката на подписите от служба ГРАО. Те дойдоха миналия месец и две от тях съм включила в дневния ред на днешното заседание.
По втора точка - Обсъждане на Национална гражданска инициатива с предложение за денонсиране на споразумение № ПГ-016-00-1, внесена от Инициативен комитет на 15.07.2010 г.
Ние вече сме се произнасяли по тази гражданска инициатива, която беше за промени в Закона за референдумите.
Установихме и то по разбирането на Правната комисия тълкуванието на разпоредбите, които засягат Гражданската инициатива и сме приели, че това е разновидност на колективна петиция, сезира се съответният орган, в случая Народното събрание. Ние приехме преди края на миналата година, когато гледахме първата гражданска инициатива, че излизаме с проект за решение за сведение на Народното събрание.
Според мен, не може да е различно нашето становище от това, което ние вече приехме като принципно решение. Въпросът е какво да запишем подробно в становището.
Ние сме изискали писмени становища от Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите и един отговор на въпрос, който е отправян от н.пр. Асен Гагаузов по същата тема за Споразумението „Бургас-Александруполис”.
В становището на Министерството на финансите много подробно е записано защо не може да се стигне до денонсиране на това споразумение. Ако не възразявате това да го отбележим в нашето становище подробно, като тук е записано, първо какво представлява това денонсиране – правомерен отказ на държавата от международен договор, едностранно прекратяване на участието в него, което може да се осъществи само, ако възможността за това е предвидена в самия договор и по реда, уговорен в него. Тук нямаме такава възможност, предвидена в договора. В този случай следва да се приложи чл. 65 и следващите от Виенската конвенция за правото на договорите.
Българската страна по споразумението не би могла и няма как да стигне до денонсиране, тъй като няма предварително изразено съгласие от останалите страни -участнички. Това е втората възможна хипотеза.
Първата е в съответствие с разпоредбите на договора – ние в договора нямаме такава клауза.
Втората възможна хипотеза е, ако предварително се изрази съгласие от останалите страни-участнички в договора. Такова изразено съгласие няма.
С особената разпоредба на чл. 56 от Конвенцията са уредени хипотезите, когато съответните договори не съдържат клаузите за прекратяване, денонсиране или излизане от тях. Тези договори не подлежат на денонсиране, освен в случаите, когато е установено, че страните са имали намерение да допуснат възможност за денонсиране или излизане.
И втората хипотеза правото на денонсиране или на излизане се подразбира от характера на договорите.
Разпоредбите на чл. 56 от Конвенцията не можем да ги приложим спрямо евентуално денонсиране на споразумението, предвид условието за прилагане в предвидените в нормата способи, а именно договорът да не съдържа разпоредби за неговото прекратяване, денонсиране или излизането от него.
Аз мисля, че становището е ясно. Смятам, че трябва максимално подробно да го разпишем, за да няма спорове и упреци към нас от правна гледна точка.
Предложението за проект на решение е:
Приема за сведение направеното предложение за денонсиране на Споразумение № 016-00-1 от Инициативен комитет чрез Национална гражданска инициатива в народното събрание, което има информативен и консултативен характер.
Който е „за” този проект на решение, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Колеги, смятате ли да препоръчаме на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, която е ресорната комисия, в чиито обхват попадат тези теми, да направят дискусия по съдържанието. В нашето становище ще препоръчаме това. Но не знам дали трябва и да препоръчваме, а да обърнем внимание, че те могат по тези теми, които са засегнати, да направят дискусия, тъй като те са ресорната комисия по тази тема. Ние чисто правно гледаме какво има в договора, какво има в конвенцията, има ли възможност за денонсиране, няма ли и се произнасяме.
Янаки Стоилов:
Само тук да ги разделим и приключвайки по първата тема в проекта за решение, според мен, трябва да напишете, или поне в мотивите, правното основание. Защото, вземайки за сведение, тъй като самата целесъобразност е дискусионна и може да бъде обсъждана от Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и от Комисията по околната среда и водите. Това е резонен проблем.
Като правен способ той не може да бъде реализиран по този начин, тъй като дори и да има възможност за денонсиране, каквато в договора не е предвидена, това трябва да стане по съответния ред чрез инициатива на правителството и обсъждане на парламента. Така че това трябва да е горе-долу съдържанието по първата.
По втората мисля, че си е точно предмет за гражданска инициатива, по която могат да се предприемат някакви действия – повече, от това, че просто ние сме я разгледали. Затова предлагам да не бъде идентичен подходът към двата въпроса.
Искра Фидосова:
Да, затова и аз предложих да ги разделим.
По първата вече се уточнихме за становището, проекта за решение, задължително правното основание и препоръката към двете комисии, тъй като е в тяхната компетентност, да си направят разискване, дискусия по целесъобразността на това искане за денонсиране на Споразумението Бургас - Александруполис.
По трета точка - Обсъждане на национална гражданска инициатива „Срещу произвола на монополите” №: ПГ-016-00-19, внесена от инициативен комитет на 22.12.2010 г.
Същото се отнася и за тази гражданска инициатива, но е малко по-различно. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Защо ни е дадена на нас. Аз мисля, да я препратим към специализираната комисия с настоятелното искане тя по същество да внесе проект за решение, което да се обсъди от Народното събрание.
Искра Фидосова:
Има разпореждане, с което освен на Правна комисия, е разпределена и на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Няма водеща комисия. Посочени са и трите комисии. Докато за Бургас – Александруполис ние сме водеща комисия. Там от правна гледна точка ние изчистихме нещата и нямаме разногласия. Изяснихме какво трябва да съдържа становището.
По втората обаче не стоят така нещата. Ние трябва да решим какво да запишем в нашето становище. Тук ме притеснява, че като няма определена водеща комисия, кой всъщност ще даде проекта на решение. И трите комисии ли? Три различни проекта на решение някак си не го виждам. Трябва да е икономическа комисия, тъй като това е в техния ресор.
Тодор Димитров:
Това, което колегата каза. Считаме, че проектът на решение следва да бъде изготвен от еди-кои си.
Янаки Стоилов:
Като ние кажем, че няма юридически пречки по тази гражданска инициатива парламентът да приеме позиция по същество. Но тъй като тя не засяга специфично правни проблеми, това трябва да бъде направено от съответните комисии по компетентност.
Искра Фидосова:
Аз също споделям това. Това имах предвид и в началото, когато обърнах внимание за различията.
Колеги, обединяваме ли се за това да изпишем каквото имаме правно.
Янаки Стоилов:
Ще кажем, че повечето от повдигнатите въпроси са в предмета на гражданската инициатива и предлагаме съответните комисии да предложат проект по същество. Някои от тях са може би от законодателен характер по отделните точки, но повечето не са само такива.
Анастас Анастасов:
Ако обърнахте внимание, имате становище от Комисията за енергийно и водно регулиране. Всъщност те по първата точка, примерно за включване на члена на Гражданската инициатива в Комисията има такъв определен със заповед от 2011 г. По всяка една от точките те отговарят какво е направено и какво ще се прави. Но наистина комисията, която е ресорна, да конкретизира претенциите и на тази база да искат реални резултати.
Янаки Стоилов:
Примерно, може да се запише, че Народното събрание констатира, че искането по точка първа е основателно с акт еди-какъв си и т.н. Същото и за другите точки. По тях се налагат някакви действия.
Искра Фидосова:
Добре. Обединяваме се за това. Ще го формулираме и ще го депозираме в Деловодството като решение на Комисията.
Който подкрепя становището да съдържа това, което коментирахме с колегите, без конкретен проект за решение, тъй като темите не са в компетенциите на Комисията по правни въпроси, за да се произнесем по същество, моля да гласува.
Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
И по последната точка от дневния ред:

По четвърта точка - Определението на Конституционния съд от 12.4.2011г., с приложено искането на 58 народни представители от 41-ото Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 6/2011 г., за установяване противоконституционност и на несъответствие с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна, на чл. 26а; чл. 35, ал. 3; чл. 38, ал. 3, т. 4, 5, 8 и 12 и ал. 5; чл. 39, ал. 2, т. 3 и ал. 6; чл. 42, ал. 2 и ал. 3; чл.50; чл.61, ал. 1; чл. 63, ал. 1 и ал. 5; чл. 68, ал. 2 и ал. 3, т. 3; чл. 75; чл. 100а; чл. 100б; чл. 100в; чл. 100г; чл.100д; чл.100е; чл.104, ал.4; чл. 107а; чл. 1076; чл. 107в; чл. 136, ал. 1; чл.140; чл.141, ал. 2; чл. 143, ал. 4; чл. 148, ал. 1; чл. 151; чл. 152; чл. 153, ал. 3 и ал. 4; чл. 163, т. 2 и 3; чл. 164, ал. 3 и ал. 6; чл. 167, ал. 1, т. 2 и 3; чл. 170, ал. 2 и ал. 3; чл. 171, ал. 1; чл. 178, ал. 4; чл. 194в; чл. 204, ал. 1, т. 1, б. "в" и "е", т. 2, б. "в" и "д", т. 3, б. "а", ал. 2, т. 4 и 5; чл. 209а; чл. 233, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5; чл. 304, ал. 1; чл. 338, т. 4, 8, 9, 15 и 16; чл. 340, ал. 2 и чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 7 август 2007 г, последно изменен и допълнен, бр. 1 от 4 януари 2011 г.), създадени съответно с § 4, § 8; § 10; § 11; § 13; § 14; § 16; § 17; § 19; § 21; § 26; § 27; § 28; § 32; § 33; § 34; § 35; § 37; § 38; § 39; § 40; § 43; § 44; § 46; § 49; § 50; § 54; § 67; § 76; § 82; § 83; § 98; § 101; § 102 и § 116 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 1 от 4 януари 2011 г.) и § 119; § 120; § 121; § 122; § 123; § 126; § 130 и § 136 от преходните и заключителните разпоредби на същия изменителен закон и на чл. 35, ал. 2; чл. 42, ал. 2; чл. 174, ал. 3; чл. 287, ал. 2; чл. 288, т. 2; чл. 411а; чл. 4116; чл. 411 в; чл. 411г; чл. 411 д и чл. 411е от Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 28 октомври 2005 г., последно изменен и допълнен, бр. 13 от 11 февруари 2011 г.), създадени съответно с § 1; § 2; § 5; § 6; § 7 и § 8 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 13 от 11 февруари 2011 г.), както и § 9 и § 10 от преходните и заключителните разпоредби на същия изменителен закон.
Колеги, предлагам ви решението на Комисията по определението на Конституционния съд е да не излизаме със становище, тъй като Народното събрание се е произнесло.
Който подкрепя решението да не излизаме със становище, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.

Колеги приключихме с дневния ред за днес.
Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова