Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 82

Днес, 11.05.2011 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на вътрешните работи – Веселин Вучков, заместник министър; от Прокуратурата – Галина Тонева, заместник главен прокурор; от Върховния касационен съд – Гроздан Илиев, заместник председател; от Висшия съдебен съвет – Стефан Петров, член на ВСС; от Института за развитие на публичната среда – Антоанета Цонева и Асен Генов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имаме кворум. По присъствения списък сме 18 народни представители до момента. По предварително обявения дневен ред имаме две точки:
1. Обсъждане на Годишен доклад за дейността на Постоянно действащата подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение.
2. Обсъждане за първо гласуване на:
- законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-43, внесен от Любен Андонов Корнезов на 09.05.2011 г.
- законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 154-01-44, внесен от Искра Фидосова Искренова, Димитър Николов Лазаров и Красимир Георгиев Ципов на 10.05.2011 г.
- законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-45, внесен от Михаил Райков Миков на 11.05.2011 г.
- законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-46, внесен от Ангел Петров Найденов, Мая Божидарова Манолова и Янаки Боянов Стоилов на 11.05.2011 г.
По първа точка - Обсъждане на Годишен доклад за дейността на Постоянно действащата подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение.
Разполагате с депозирания доклад от Председателя на подкомисията, който беше председател до началото на настоящата сесия – г-н Явор Нотев. На обсъждането на годишния доклад за дейността на подкомисията присъстват от страна на Министерството на вътрешните работи г-н Веселин Вучков, заместник министър, от Главна прокуратура г-жа Галина Тонева, от Върховния касационен съд г-н Гроздан Илиев и от Висшия съдебен съвет г-н Стефан Петров.
Давам думата на г-н Нотев да представи доклада на Подкомисията.
Явор Нотев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги членове на Комисията по правни въпроси на Народното събрание,
Уважаеми гости,
Имам честта да представя пред вас доклада на Подкомисията в качеството ми на председател на тази Подкомисия за периода, който се отнася до отчета, съдържащ се в този доклад. Ще си позволя да го представя в резюме, доколкото този доклад е предоставен на вашето внимание. Постарали сме се в него да няма данни, които да представляват информация, засекретена с каквато и да било степен на секретност, така че той е публичен и това дава възможност всеки един от вас да се запознае в детайли с неговото съдържание.
Представянето ще го направя по такъв начин, че да приключа преди да успея да ви омръзна с конкретни констатации, резултат от нашата работа и преди да дотегнем с изводи, които, за съжаление, в резултат на извършените проверки и огласяването на последиците от тях, станаха широко достояние през този неспокоен мой мандат, като председател на Подкомисията.
Уважаеми дами и господа, докладът е от 10 страници. Той обхваща представяне на комисията, която е известна като Подкомисия, постоянно действаща, към Комисията по правни въпроси и има за задача парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане, използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защитата на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специалните разузнавателни средства.
Представили сме в доклада състава на дирекцията „Информация и анализ”, която подпомага комисията. Доколкото представлява интерес нейното попълване и работата на експертите към Подкомисията, тъй като по същество проверките се извършват изключително с помощта на този експертен състав.
Възнамерявам да ви изложа дословно точка ІІ от доклада, която се отнася до заседанията, решенията и работните срещи на Подкомисията. Това представлява интерес, доколкото изпълва със съдържание нашата работа през изтеклите две сесии на Народното събрание.
Постоянно действащата Подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение за периода 20.04.2010 г. – 20.04.2011 г. проведе общо 24 заседания, изслуша 30 лица и взе 12 решения.
Във връзка с измененията в Закона за електронните съобщения, обн. ДВ, бр. 17 от 02.03.2010 г., относно предоставянето и проследяването на графични данни от службите за сигурност Подкомисията проведе срещи с представители на ГЛОБУЛ, М-ТЕЛ и ВИВАКОМ.
На 21 февруари 2011 г. в зала „Запад” на Народното събрание на Република България бе организирано обсъждане на Закона за специалните разузнавателни средства под формата на кръгла маса на тема: „Необходими законодателни промени в нормативната уредба на специалните разузнавателни средства”.
Подкомисията разгледа жалби от граждани, по които са извършени надлежни проверки. В резултат не се установиха нарушения на процедурите по разрешаване, прилагане, използване, съхраняване и ,унищожаване на СРС и в този смисъл са изпратени отговори до жалбоподателите.
Точка ІІІ от доклада представя проверките и резултатите от тях по Закона за специалните разузнавателни средства.
В изпълнение на решение на Подкомисията от 13.05.2010 г. за периода 20.04.2010 г. – 20.04.2011 г. са извършени общо 50 планови проверки в 8 областни центрове. Проверки на водените регистри, исканията, разрешенията и разпорежданията по Закона за специалните разузнавателни средства са извършени в окръжни съдилища, окръжни прокуратури, СДРВ, ДАНС, ОДП, „Криминална полиция”, „Гранична полиция”, ГДБОП, СДОТО - МВР, „Военна информация” и Национална разузнавателна служба. По същество проверки във всички субекти, които имат отношение към дейността със специални разузнавателни средства.
При извършените плановите проверки не са констатирани нарушения на Закона за специалните разузнавателни средства, като резултатите от проверките своевременно са докладвани на членовете на Подкомисията в пълния състав. Държа да подчертая това, доколкото твърдим, че е налице пълна прозрачност по отношение на тези резултати, които резултати достигат своевременно до всеки от членовете на комисията, независимо от това в момента кой изпълнява длъжността Председател на Подкомисията.
По т. ІV. Проверки по Закона за електронните съобщения.
В изпълнения на решения на Подкомисията от 28.10.2010 г. и 02.12.2010 г. за периода 20.04.2010 г. – 20.04.2011 г. са извършени общо 165 планови проверки в 11 области. Проверките на регистрите, исканията и разпорежданията по Закона за електронните съобщения обхванаха районните съдилища, районните прокуратури, областните дирекции на МВР, районните управления на МВР и съответно подразделенията на ГЛОБУЛ, М-ТЕЛ и ВИВАКОМ.
В проверените районни съдилища са създадени специални регистри, в които се отразяват всички постъпили искания за достъп до данните по чл. 250а, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, както и постановените разпореждания.
В проверените районни прокуратури в страната констатирахме, че не е създаден специален регистър на исканията за предоставяне на достъп до данните по чл. 250а, ал. 1 от Закона за електронните съобщения. В действия си вид законът не съдържа изрично задължение за водене на регистър на исканията, постъпили от органите на досъдебното производство по реда на чл. 250в, ал. 4 от Закона за електронните съобщения, за разлика от въведеното в тази насока искане към всички останали искатели по чл. 250б, ал. 1 от Закона за електронните съобщения. Посочената забележка е с оглед необходимите промени в законодателството в тази насока, която да конкретизира задълженията.
В проверените областни дирекции на МВР и районни управления на МВР не се установи наличието на специален регистър по чл. 250б, ал. 3 от Закона за електронните съобщения. Посоченото е в пряко нарушение на законовото изискване за водене на специален регистър, който не е публичен, отнасящо се до всички органи, изброени в чл. 250б, ал. 1 от Закона за електронните съобщения.
Проверените предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, са създали необходимата организация по изготвяне на справки за данните по чл. 250а, ал. 1 от Закона за електронните съобщения и водят необходимите регистри по чл. 250д, ал. 1 от Закона за електронните съобщения.
Дами и господа, като че ли най-голям интерес и сърцевината на доклада представляват обобщени данни за 2010 г., които се съдържат в т. V на доклада в табличен вид. Позволявам си да прочета тези числа, които можете да анализирате, след като се запознаете с текстовото изображение на доклада, защото действително само споменавайки ги, едва ли ще е възможно да се направят изводи и анализ въз основа на тези числа.
На вашето внимание предоставям обобщените данни:
1. Обобщени данни за разрешаването, прилагането и използването на специални разузнавателни средства.
Брой лица спрямо които са прилагани СРС – 5763. Това са лицата на територията на Република България, спрямо които са прилагани специални разузнавателни средства.
Брой веществени доказателствени средства, изготвени в резултат на прилагането на специални разузнавателни средства – 3388.
Брой искания по чл. 18 от ЗСРС – 142. Това са искания в неотложни случаи, които се отнасят директно до министъра на вътрешните работи.
Брой разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства общо – 15864 разрешения.
Брой откази за прилагане на специални разузнавателни средства 134.
(Това са обобщените данни, които се съдържат на с. 4 от доклада.)
На второ място сме посочили обобщени данни за разрешаването и осъществяването на достъп до данните по чл. 250а, ал. 1 от Закона за електронните съобщения:
Брой искания за достъп до данни – 2780;
Брой разрешения за достъп до данни – 2760;
Брой откази за достъп до данни – 20.
Посочените цифри се отнасят за периода до 10 май 2010 г., преди промяната, която въведе нов ред и нова регламентация за достъп до тези данни.
За периода след 10 май 2010 г. сме посочили установения брой по реда на Закона за електронните съобщения по същите показатели.
Брой искания за достъп до данни – 18934;
Брой разрешения за достъп до данни – 18845;
Брой откази за достъп до данни – 358.
Следват обобщените данни:
Общ брой искания за достъп до данни – 21714;
Общ брой разрешения за достъп до данни – 21605;
Общо брой откази за достъп до данни – 378.
По реда на чл. 159 от НПК
Брой искания за достъп до данни – 29688;
Брой откази за достъп до данни – около 1000 на брой.
Посочените обобщени данни се основават на информация, съдържаща се в годишните доклади на Върховния касационен съд и Върховна прокуратура на Република България, доклад на СДОТО на МВР. Конкретните числа по едни и същи показатели, независимо от съвпадащия период, за който са изготвени отчетите, разбираемо не съвпадат, тъй като отчитат специфичното участие на всяка от институциите, в процедурите по прилагане на специалните разузнавателни средства и съответно разликата в отчетените числа. Резултатите представляват несъмнен интерес, с оглед на отчитане на очертаните в тях тенденции.
В доклада сме си позволили да цитираме почти дословно най-съществените части и изводи от информацията, която е постъпила до Подкомисията от Върховния касационен съд на Република България, от Прокуратурата на Република България, както и да се позовем на изводи, без да навлизаме в конкретика на числа, които се съдържат в информации, постъпили от ДАНС и от Министерството на вътрешните работи с оглед секретния характер на някои части от информациите, които са постъпили в Подкомисията.
Докладът съдържа като т. VІ дословно пресъздаване на констатациите и изводите, които Подкомисията направи и доведе до знанието на медиите, а чрез тях и на цялата общественост, по повод на случая на използването на специални разузнавателни средства към Председателя на Агенция „Митници” генерал Вальо Танов. Тези изводи са известни, но поради това че те имат своето значение като изводи, направени в резултат на усилена работа на Подкомисията в периода, за който говорим, ги пресъздаваме изцяло и дословно в т. VІ на доклада.
Като т. VІІ сме изнесли информация за международната дейност на Подкомисията. В периода Подкомисията имаше две изяви на международно ниво. И двете бяха характерни с това, че съставът на Подкомисията гостува на форуми на сродни комисии в мащаба на европейските парламенти. Информацията, която беше набрана и опитът, който беше обменен, се отчита като изключително позитивен, полезен не само затова да сверим часовника си в какъв момент и в каква позиция се намираме, но и като набран бъдещ опит от тези срещи и обменена информация. Респективно заявили сме своето съществуване и участие бъдещо в подобни форуми и обмен на информация в тази сфера.
Като т. VІІІ в доклада е отразено провеждането и изводите, които се правят въз основа на участието на поканените в Кръглата маса на тема: „Необходими законодателни промени в нормативната уредба на специалните разузнавателни средства”. Струва ми се, че това беше полезна, високо оценена инициатива, която показа и даде резултат, който все още не е реализиран, който стои на вниманието на всички, които работят или по-точно работим в посока да се изготвят предложения за промени в законодателството в тази сфера. Идеите са изключително ценни и работещи, поради което сме отдали необходимото значение на провеждането на кръглата маса и в доклада за отчетния период.
Разбира се, есенцията и най-същественото сме се опитали да пресъздадем в т. ІХ. Изводи и съответни препоръки въз основа на тях в т. Х от доклада. Ще си позволя дословно да ги прочета.
ІХ. Изводи.
1. През 2010 г. се запазва тенденцията за увеличаване на исканията за използване на специални разузнавателни средства, като установените през 2009 г. слабости по прилагането на Закона за специалните разузнавателни средства не са преодолени.
2. Не са извършени промени в нормативната база, съобразно предложените от Подкомисията насоки в доклада за 2009 г.
Това са двата извода. Препоръките логически следват това, което сме казали в тях.
Х. Препоръки.
1. Да продължи изпълнението на препоръките, направени в Годишния доклад за 2009 г.
( Ще отбележа, че единодушно в Подкомисията се обединихме за тази първа препоръка. И още нещо, по време на скандалните ситуации по повод на обнародването на информацията, за която се твърдеше, че е събрана със специални разузнавателни средства, а впоследствие се установи, че такъв е източникът на тази информация, с известно удовлетворение отбелязахме, че препоръките, направени в Годишния доклад за 2009 г. бяха формулирани по начин, който пряко се отнася към тези скандални ситуации. Т.е. ако тези препоръки бяха по някакъв начин вече претворени и пресъздадени в законови разпоредби, които да ограничат пороците, установени в работата на Подкомисията през предходната година, би могло да се стигне до известна превенция на тези ситуации. Ето защо ние се връщаме към тях и повтаряме необходимостта да се работи по тези препоръки, които наистина присъстват в доклада за 2009 г.)
Като втора препоръка сме записали:
2. Да се засили контролът, осъществяван от ръководителите на органите по чл. 13, ал. 1 и чл. 20 от Закона за специалните разузнавателни средства във връзка с прилагането и използването на специалните разузнавателни средства.
(Това са ръководителите на институциите, които имат най-пряко отношение към прилагането на специалните разузнавателни средства. Същите ръководители ,които ние сме посочили в изводите на този доклад по случая ген. Танов, за които твърдим, че се явяват отговорни за ситуацията, при която изтече информация, събрана с помощта на специални разузнавателни средства.)
3. Да се ограничи кръгът на субектите по чл. 13, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства, с които имат право да искат прилагане и използване на специални разузнавателни средства.
(Това е препоръка към законодателя и в тази насока, уверявам ви, има конкретни усилия. Надявам се, да има и конкретни резултати.)
4. Да се ограничи кръгът от престъпления в НПК, за които е допустимо на специални разузнавателни средства.
(Кръгът от престъпления в Наказателно-процесуалния кодекс, доколкото текстът действително присъства в процесуалният кодекс, разрешаващ прилагането на специални разузнавателни средства към конкретни състави. Имаме база данни, върху която да разсъждаваме, броя на текстовете от Наказателния кодекс, по които по сегашните критерии е допустимо да се прилагат специални разузнавателни средства. Амбицията е да се стесни този кръг, в каквато насока е и препоръката.)
5. Да се въведе унифицирана форма на специален регистър по Закона за специалните разузнавателни средства.
(Задача, която е трудно изпълнима, обвързана с финансови и материални възможности, която сочи начина, по който биха се решили много от проблемите, които стоят на вниманието на Подкомисията.)
6. Да се въведе унифицирана форма на специален регистър по чл. 250б, ал. 3 и чл. 250в, ал. 3 от 3акона за електронните съобщения.
7. Да се въведе отделен специален регистър на исканията за данни по чл. 250а, ал. 1 от 3акона за електронните съобщения, направени по реда на чл. 159 от НПК с цел подобряване на контролната дейност.
8. Да се прецизира и разшири възложеният съдебен контрол относно разрешаването, прилагането и унищожаването на специални разузнавателни средства.
Последната препоръка е във връзка с до голяма степен шаблонния и формален характер на исканията, които постъпват пред съдиите, които разрешават прилагането на специални разузнавателни средства. Наблюдението на Подкомисията в резултат от проверките е, че тези разрешения се добиват съвсем леко при един нетипично и необичайно висок процент на одобряване на тези разрешения от страна на съдиите, които, разбира се, не могат и няма как да осъществят ефикасен контрол при сегашната законова основа, по която се провежда тази процедура.
Уважаеми дами и господа, ще си позволя само още две изречения.
През този период това, което не е намерило отражение в доклада, Подкомисията работи в една работна и творческа атмосфера. Позволявам си да дам оценка, че всичко, което се направи, се направи на екипен принцип, на принцип, който беше заложил като водещо начало на върховенството на закона, на желанието да се следват стриктно процедурите по действащото законодателство, от една страна, и от друга страна, да се положат максимални усилия за защита на интересите на гражданите, които евентуално биха се оказали потърпевши от неправомерното прилагане на специални разузнавателни средства.
И накрая, аз в положението си вече като бивш председател на Подкомисията сега при представянето на вниманието на Правната комисия на този доклад, дължа съвсем искрена благодарност на всички членове на Подкомисията, от които срещнах пълна подкрепа, разбиране, съдействие и с които работихме в един синхрон в името на постигане на тези задачи.
Искам да благодаря и на ръководството в лицето на Председателя на Правната комисия – г-жа Фидосова, тъй като нашата Подкомисия е в състава на Правната комисия, за оказаното съдействие, за разбирането по всички въпроси от всякакъв характер, за да не изброявам, каквото разбиране намерихме в лицето на Председателя на Правната комисия. Говоря за материалното обезпечаване на работата на Подкомисията, в която насока не сме прекалили с някакви искания, но получихме пълното съдействие за организирането на кръглата маса и в ред други начинания, за които сме се обръщали към ръководството на Правната комисия.
Благодаря за търпението, с което изслушахте доклада. Ако има някакви въпроси към мен и подчертавам, към членовете на Подкомисията, защото вероятно всеки от тях има какво да каже, очаквам ги и заявявам готовност да коментирам и да отговорям. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нотев. Колеги, при предишното представяне на частичния доклад, който имахме за по-миналата година, първо изслушахме становищата на представителите на институциите, които присъстват на обсъжданията и боравят със специални разузнавателни средства и упражняват контрол, след което пристъпихме към дискусията. Ако не възразявате, г-н Нотев и членовете на Подкомисията, да процедираме по същия ред.
От представителите на институциите пръв поиска думата г-н Вучков. Заповядайте.
Веселин Вучков:
Благодаря, г-жо Председател.
Сега се запознах със съдържанието на Годишния доклад и мога само да поздравя Подкомисията към Правната комисия затова, че може би за първи път, ако не се лъжа миналата година не беше в условията на публичност, пред обществото се предоставят съвсем официални данни, които интересуват несъмнено гражданското общество, абсолютно разбити по съответните разрези и по брой СРС и по брой изготвени веществени доказателствени средства, по брой откази и т.н., включително и по Закона за електронните съобщения. Това несъмнено е едно сериозно постижение за последните 20 и няколко години, доколкото това се случва за първи път. По този начин се преодоляват всякакви съмнения затова дали е истински броят, който се предоставя като информация на различни кръгове маси. Защото спорадично такава информация беше предоставена, но така или иначе за първи път в такава подробна схема пред очите на всички имаме съвсем коректна информация.
От страна на Министерството на вътрешните работи аз мисля, че сме оказали необходимото съдействие на Подкомисията. Ако има някакви забележки, ще се опитаме изцяло да ги отстраним по отношение на сътрудничеството и предоставянето на информация, доколкото все пак основната база данни се съдържа във вътрешното министерство, понеже оперативно-техническата служба, която в огромния обем случаи непосредствено прилага специални разузнавателни средства, е разположена в системата на вътрешното министерство, макар и относително обособена, и да обслужва и други заявители.
Съвсем отговорно ще се отнесем към констатациите, изводите и препоръките, които са формулирани в края на доклада, без изключение. Защото несъмнено е необходимо ограничаване броя на използване на специалните разузнавателни средства. Това просто не подлежи на съмнение. Участвахме активно в проведените дискусии по този повод, организирани от Подкомисията. Дори може да се каже, че в момента се работи по изпълнение на по-голямата част от тези препоръки, които преповтарят в някои части и миналогодишните изводи на Подкомисията. Поне за мен лично най-важните данни - тези, които бих искал да извадя пред скоби, са по отношение на броя лица спрямо които са прилагани специални разузнавателни средства за едногодишен период – 5763, и брой веществени доказателствени средства, съставени по този повод – 3388, което прави около 62% като съотношение. Мисля, че това е едно важно постижение като съотношение, защото когато има резултати от използване на СРС, материализирани във вид на веществено доказателствено средство, това има някакъв общозначим смисъл, вместо те да тлеят сред кориците на оперативните дела. Това е много сериозно постижение, предвид обстоятелството, че за периода 1999 г. – 2001 г. този процент беше 2.67%. Постепенно през годините се запазваше като съотношение. Мисля, че за последните две години това съотношение рязко се е подобрило. Но разбира се, остава дежурният проблем за общия брой специални разузнавателни средства.
От страна на вътрешното министерство категорично заявявам, че ще се отнесем съвсем сериозно към преодоляването на констатираните недостатъци и чрез участие в законотворчеството и на подзаконовата нормативна база и чрез организационно-технически мерки. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Вучков. От останалите представители кой желае думата. Г-жа Тонева.
Галина Тонева:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми народни представители,
Колеги и представители на медиите,
Аз искам преди всичко да поздравя Подкомисията по контрол на специалните разузнавателни средства за изключително отговорната работа, която тя свърши през изминалата година и то в условията на изключително комплицирана ситуация, която беше създадена именно по повод на нерегламентирано изтичане на класифицирана информация, събрана чрез специални разузнавателни средства.
Това, което аз бих искала да кажа е, че докладът макар и не много голям като обем, съдържа изключително важна и ценна информация и особено от гледна точка на изводите, които са направени, и препоръките. Ние изцяло подкрепяме тези препоръки, които са отразени, както и тези, които ние до този момент сме успели и имахме възможност да споделим с всички на кръглата маса, която беше изключително полезна, на която се чуха всички становища и в различни работни групи, в които сме поканени, участваме най-отговорно.
Искам да ви уверя, че и за напред по същия отговорен начин ще участваме, ще допринесем с всичко, каквото е по силите ни в рамките на компетентността на Прокуратурата, разбира се, да съдействаме за промяна преди всичко на правната уредба, касаеща разрешението, използването, съхранението и унищожаването на информацията, придобита чрез специални разузнавателни средства.
На този етап това. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Петров, Вие желаете ли да вземете отношение? (Не.) Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания, въпроси към членовете на Подкомисията.
Г-н Бисеров, настоящият председател на Подкомисията, заповядайте.
Христо Бисеров:
Искам да внеса една корекция, че нашата работа по случая Танов не е повод на изтичане на информация и ние не сме имали такава задача. Ние не сме орган, който може да разследва. Ние проверявахме как са се прилагали специални разузнавателни средства по този случай.
Явор Нотев:
Г-н Бисеров, приемам корекцията. Това е, разбира се, по-точно казано. Така или иначе случаят с ген. Танов така беше изнесен. Благодаря, г-н Бисеров. Да, така е.
Искра Фидосова:
Г-жа Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Внимателният прочит на този доклад фокусира вниманието върху няколко цифри, които описват една тенденция, която е известна на обществото, а именно тенденцията за главоломно нарастване на броя на използваните специални разузнавателни средства. Ако цитирам данните от доклада, през 2008 г. издадените разрешения за използване на специални разузнавателни средства са били 5988 и близо три пъти повече са тези, които са през 2010 г., а именно 15946 разрешения за използване на специални разузнавателни средства. И това на фона на една определено влошена ефективност от тяхното използване, ако проследим една друга тенденция, а именно колко от разрешените СРС са се превърнали във веществени доказателствени средства. Ако направим едно сравнение с данните за 2008 г. съотношението е приблизително 1:6, съотношението през 2010 г. е 1:10, което означава, че първо неимоверно нараства броя на разрешенията на СРС и второ, определено намалява ефективността от тяхната употреба, което естествено обосновава въпроси в няколко посоки: към Министерството на вътрешните работи, в случая и към прокуратурата, а също и към съда, който се явява в крайна сметка органът, който разрешава използването на специални разузнавателни средства. И естествено въпросът, който се налага, е дали съдът контролира използването на специални разузнавателни средства или просто регистрира колко пъти заявителите са поискали, за да бъдат евентуално разрешени. Въпросите ми са към представителите на трите институции.
Във връзка освен с тези обективни данни, но и с няколко публични скандала, свързани с изтичане на информация от записи или от специални разузнавателни средства обществото разбра, или поне остана с впечатлението, че със специални разузнавателни средства се злоупотребява, че те се използват в нарушение на закона или в условията на заобикаляне на действащия закон. Това се оказа едно сериозно предизвикателство, както към институциите, които боравят със специални разузнавателни средства, но в определена степен и към изпълнителната власт и към парламента за приемането на необходимите законодателни промени, които да регламентират този процес.
В доклада подробно е описан един от форумите, които са се занимавали с необходимостта от законодателни промени в нормативната база, която касае специални разузнавателни средства. Аз мога да изброя поне още няколко форума, които касаеха същата тема, но само ще припомня, че те се проведоха през месеците януари и февруари и тези форуми приключиха общо взето с ясно заявената воля от страна на изпълнителната власт, от страна на управляващите да направят необходимите промени. В интерес на истината една голяма част се споделят и от опозицията и ние сме внесли наш законопроект преди три месеца, който именно е в тези посоки, които препоръчва този доклад, а именно да се засили контролът във връзка с прилагането и използването на специални разузнавателни средства, да се ограничи кръгът на субектите, които имат право да искат прилагане на специални разузнавателни средства, да се ограничи кръгът от престъпления в НПК, за които е допустимо използването на СРС, да се въведат регистри, в които коректно да се отбелязват използваните специални разузнавателни средства и не на последно място, да се разшири и прецизира съдебният контрол относно разрешаването прилагането на специални разузнавателни средства.
Моят въпрос в случая към представителите на изпълнителната власт е докъде с вашата решимост да извършите тези законодателни промени поне в частта, която би следвало да внесете съответни предложения за промени в действащото законодателство. Три месеца минаха. Правите ли нещо по въпроса?
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, гледаме доклад на Подкомисията, а не обсъждаме дейността на изпълнителната власт.
Мая Манолова:
Докладът на Подкомисията завършва с една страница препоръки, които са направени преди три месеца.
Искра Фидосова:
Моля да се придържате към обсъждане на дейността на Подкомисията.
Мая Манолова:
Ако обичате не ме прекъсвайте.
И един въпрос, който може би на пръв поглед е частен, но аз бих искала да получа съответната информация по отношение на броя искания по чл. 18 от Закона за специалните разузнавателни средства, а именно това са случаите на така наречената непосредствена опасност от извършване на тежки умишлени престъпления, когато министърът на вътрешните работи без разрешение на съда разрешава използването на специални разузнавателни средства. През 2010 г. броят на разрешените по този ред специални разузнавателни средства е 142. Въпросът ми е как това се съотнася към тези разрешения през 2009 г. и през 2008 г. Е ли е било това практика и на предишни министри и в предишни периоди да се разрешава ползването на специални разузнавателни средства по този ред. Въпросът ми естествено е в контекста на предстоящите политически събития през тази година и евентуално възможностите да се злоупотребява с използването на тази законова процедура. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Г-жо Председател, поисках думата в следния контекст. Действително като точка от заседанието на Правната комисия за днес е обсъждане и приемане на доклад на Подкомисията. Струва ми се, че коректното съдействие и информацията, която получихме от институциите, чиито представители са наши гости на днешното заседание, е една ясна и категорична констатация през цялото време на работата, която се отчита в настоящия доклад. На днешното заседание те също изказват уважението и готовността си да продължим да сътрудничим. Не е коректно в контекста на обобщените данни в доклада, които са изградени въз основа на всички поотделно подадени информации, и при изложението подчертах, че става дума за информации, които са изградени въз основа, макар и за един и същи период, на различни критерии и водене на отделна статистика във връзка с обстоятелството, че всяка от тези институции има своя специфична дейност. Искам да поясня, че става дума, например, за брой висящи дела в съда, което се различава за този период от висящите производства в прокуратурата и в досъдебните производства. Няма как това да не е така. Няма пълно съвпадение и препокриване на броя на производствата и съответно ползваните по тях СРС и пресъздаване им във ВДС, което процентно трябва да намери някакво отражение.
В доклада сме се опитали да направим най-обективната картина. Но нека въпросите да бъдат към нас, а иначе да се ограничим в отношението към гостите с това, че те бяха действително изключително коректни, изключително кооперативни в работата ни по решаването на проблемите, които се създадоха в периода и аз мисля, че друго на този етап и сега няма как да поставим като проблематика и като изискване да ни бъде отговорено, примерно, защо е увеличен общият брой на исканията за специални разузнавателни средства. Това е предмет на анализ, който е намерил израз в препоръките, които ние сме отправили и които се споделят от всички.
Искам да кажа още, че въз основа на тези резултати, в момента се работи в работни групи, които подготвят законопроекти в посоката, в която г-жа Манолова сподели и която ще бъде обсъдена и то вече на ниво парламент, за да могат да бъдат направени тези промени с цел да се получи усъвършенстване на законодателството към което водят тези препоръки.
На второ място, по отношение конкретния въпрос - исканията по чл. 18. Отразено е на с. 4 в първата таблица, на трети ред, че те са 142. Точно за тази констатация се изкушавам да дам думата на новия председател на Подкомисията, защото по неговата инициатива на първото заседание под негово председателстване на Подкомисията постъпи предложение и се взе решение да се направи конкретна проверка именно за тези разрешения. Единодушно Подкомисията прие решение, че бъдат проверени издадените разрешения по този ред. Т.е. това, което на Вас ви прави впечатление, е вече обективирано в решение на Подкомисията. Досега не сме имали такава конкретна проверка. Сега ще имаме въз основа на това число 142. Ще чуете от г-н Бисеров вероятно резултата. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нотев. Колеги, желаещи за изказване?
Мая Манолова:
Аз не възразявам така да си разпределите ролите, че Вие ще отговаряте, вместо органите, все пак имате отношение към специалните разузнавателни средства. Но така или иначе аз не чух отговор и от Вас на какво се дължи. Нали това е предмет на вашата дейност и би следвало да се съдържа в този анализ – на какво се дължи увеличаването три пъти на използването на специални разузнавателни средства от 2008 г. до 2010 г.? Възможни са хипотези: увеличила се е престъпността, има повече решителност в управляващите да се преборят с нея, такъв е профилът в момента на политическа партия ГЕРБ, която ни управлява. Възможни са различни отговори, които естествено могат да бъдат след анализ, но просто някой трябва да ги даде. Защото не само ние се интересуваме, а хората питат кое налага да се увеличи три пъти този брой на специалните разузнавателни средства.
Вторият ми въпрос. Аз не съм задала въпроса точно защо и в какви хипотези са дадени тези разрешения по чл. 18 през 2010 г. О’кей! Това е работа на сегашния състав на вашата комисия. Просто питам след като има сравнение с всички останали данни за минали години, колко са разрешени по този ред от министъра на вътрешните работи, независимо кой е бил той, през предишните години, без разрешение на съда, за да направим една съпоставка. Просто колко са били през 2009 г. и през 2008 г. и през 2007 г., ако имате данни.
Явор Нотев:
Първо на втория въпрос. Подкомисията е създадена по решение на сегашния парламент от миналата година. Тогава, когато се готви отчетния доклад от първия неин председател – г-н Методиев, възможността да се представят такива данни, каквито присъстват в този доклад, беше съвсем оскъдна и съвсем ограничена. В резултат именно на този доклад и желанието, заявено при срещи с ръководителите на институциите да се водят и да се представят статистически данни по отделни видове и по отделни показатели, ние имаме възможност в този доклад за първи път да посочим този брой искания. В интерес на истината, г-н Методиев е тук и моля да ме поправи, ако греша, аз мисля, че той нямаше такава база данни, която да изложи в доклада, която сега би ни послужила за съответни сравнения и анализи.
Това, което имаме възможност да сравним и Вие коректно посочихте и присъства в доклада, това е данна за брой специални разузнавателни средства, присъстваща в доклада на Върховния касационен съд, които коректно са поднесли своя анализ и свое виждане, а ние от своя страна сме пресъздали в доклада, защото наистина през 2008 г. такава Подкомисия не е имало и ние нямаме собствена възможност да направим съответния анализ. Това е отговорът ми, който мога сега да дам. Оттук занапред по този показател ще се следи броят на исканията и съответно разрешенията по този ред.
На следващо място. Все пак нека да формулираме задачата на този доклад на Подкомисията. Подкомисията нито иска, нито прилага специални разузнавателни средства, нито може да отговаря за броя на деянията, които се разследват, включително и с помощта на специалните разузнавателни средства. Няма как да направим такъв обемен и задълбочен анализ. Предлагаме обобщени данни, такова е и задължението ни по закон, а трудно бихме се обединили, все пак такъв е замисълът на състава на Подкомисията, ние сме представители на всички парламентарни групи, да изведем като извод, може би и политически ми се подсказва или какъвто и да било обобщен за това какви са тенденциите, какви са основанията за увеличения брой. Ние се ограничихме и се обединихме около това, като смятам, че това е и достойнство на доклада, върху оценката, че този брой, че тази тенденция на нарастване на броя е тревожна. Т.е. тя не е желана. И в този смисъл са и нашите препоръки. Повече мисля, че всеки един от нас би могъл да заяви като собствено мнение, но така или иначе като решение, и като доклад на Подкомисията няма как да се ангажираме.
В същия смисъл и в същата посока са и вижданията на институциите, които са съдействали за попълване на данните на доклада. Имам предвид, че в тази насока има изводи и препоръки и в информацията, която имаме от Министерството на вътрешните работи, в тази насока са и изводите, и посоките, в които трябва да се работи за ограничаване на броя на специалните разузнавателни средства от Прокуратурата и от Върховния касационен съд. Тук няма разнобой, няма разномислие.
Това е отговорът. По-големи детайли и в по-дълбок анализ ние няма как да навлезем в този формат, в който работим.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости,
Аз искам да изразя отчасти задоволството си от констатациите в доклада, признанията, които се съдържат в частта, посветена на констатации и изводи относно явното наличие на слабости, недостатъци в настоящата уредба, тревожните тенденции, които се наблюдават за увеличаване на броя на използваните специални разузнавателни средства, което ясно личи, както от предложената таблица, така и от цитираните числа в текстовата част. Едно е сигурно. Нараства броят на използваните специални разузнавателни средства, както по Закона за специалните разузнавателни средства, така и по реда на Закона за електронните съобщения, което е още по-тревожно. И аз виждам във втората таблица, че след 10 май 2010 г. едно драстично нарастване на броя на искания достъп до трафични данни по Закона за електронните съобщения и абсолютно безкритичното им разрешаване на тяхното използване – от исканията за достъп до данни 18934 са разрешени 18845, т.е. само на 358 е отказано. Това не може да не ни тревожи като тенденция.
Искам също така да отбележа специално в Раздел VІ. „Констатации и изводи...” т. 6, според мен е много показателна:
„Необходимо е да се разграничат процедурите и правилата за използването на СРС по отношение на престъпна дейност, от една страна и опазване на националната сигурност, от друга страна. Липсата на това разграничение създава предпоставки за използване на информация, придобита от СРС с политически цели.”
Това мисля, че е доста тревожно като констатация и си позволявам в тази връзка да направя една препоръка за допълване на Раздел Х. Препоръки.
Г-н Нотев спомена, че има създадени работни групи, на които им е възложено да подготвят въз основа на всички тези констатации и препоръки предложения за изменение на съответните норми, именно с оглед оптимизиране на нормативната уредба и премахването на тези недостатъци. Но аз се опасявам, че времето тече, а все още не сме видели някакъв съществен резултат, някакъв напредък в тази дейност и ми се струва, че би било добре в препоръките да се посочи някакъв срок, в който тези работни групи да излязат с конкретен продукт, а именно конкретни законопроекти за изменение на законите – и на Закона за електронните съобщения, и на Закона за специалните разузнавателни средства и за НПК.
Аз специално искам да обърна внимание на едно мое опасение. Като гледам тези числа и тези възможности, които се цитират за използване на СРС с политически цели и като знаем, че наближават избори. Всички знаем, че купуването на гласове е вече сред кръга тежки престъпления, за които може да се иска разрешение за използването на специални разузнавателни средства. Ако не се засили съдебният контрол, се опасявам, че може всеки политически опонент да стане обект на подслушване само защото някой е подал жалба, че се извършва купуване на гласове или пък има съмнения за купуване на гласове. Това е нещо, за което аз сериозно се опасявам и трябва достатъчно рано преди изборите да се въведе някакъв по-стриктен контрол, за да се разсеят съмненията от една подобна опасна тенденция. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Аз мисля, че е редно да се каже, че тук става дума фактически за оценки върху две институционални системи. Едната е нашата Подкомисия какво е свършила тя, за което тя докладва и другата е какво правят институциите в рамките на изпълнителната и съдебната власт по темата „специални разузнавателни средства”.
По първата тема, която е свързана с Подкомисията и Правната комисия във висока степен е длъжна да даде оценка върху нейната работа, разбира се и по цялостната материя, мисля, че оценката в никакъв случай не е по-ниска от „добра”. Защото това е една нова дейност и още в самото начало на тази дейност се установи, че законовите норми в България за специалните разузнавателни средства в годините не са създали единство и във висока степен плътност и взаимодействие на институциите. Обратното, мнението на ръководителите на институциите, както в изпълнителната власт, така и в съдебната система – в изпълнителната власт и това, което Конституцията нарича съдебна система, беше, че в резултат на създаването на Подкомисията се стимулира по-висока степен на взаимодействие между тези институции.
Вторият белег на работата през изминалата 2010 г. е осветяването на тази дейност, която може да бъде силно спекулативна. В тази връзка смятам, че и за нас, но най-вече за обществото, е важно да се знае, че специалните разузнавателни средства се разделят на видове и тук има числа ,които трябва да бъдат обект на по-внимателен анализ през настоящата година. Това е своеобразна препоръка към нашата дейност.
На с. 6 е записано, че „най-често използваните през 2010 г. оперативни способи за използване на СРС са: подслушване – 57,0%, наблюдение – 20,3% и проследяване – 19,4%.”
Най-голямата възможност за политическа злоупотреба е в областта на подслушването. И когато говорим масово за намаляването на СРС на жаргона на хората, на езика на обществото, на езика, който виждаме в карикатурите в медиите, това са слушалките. Т.е. намаляването на слушалките е задължителен елемент за увеличаване на ефективността на тази работа. Но да се намали проследяване, или да се намали наблюдение, е малко по-сложен разговор, отколкото да се намали подслушването по простата причина, че органите за борба с престъпния свят имат по-висока ефективност в определени случаи това, което ние успяхме да констатираме, много по-голяма важност в работата на тези специални разузнавателни средства. И ако използва още една дума, която е популярна „мързелът”, свързан с използването на СРС не се отнася до проследяването и наблюдаването, а до подслушването. Тези разграничения са от огромна важност, защото когато ние сме си поставили задача защита на човешките права, трябва да знаем върху какви територии опазваме човешки права, а не само непрекъснато да повтаряме подслушването.
Констатациите, които част от колегите направиха, че липсват хубави отговори, са верни от страна на тези институции, които прилагат СРС. И случаят с Ваньо Танов само показа конкретните измерения на липсата на сериозни отговори от страна на институциите. И тук наистина отговарят, както Министерството на вътрешните работи, така и Главна прокуратура, така и съдът. Защото възможността всеки да нагласи числата така, както на него политически му е изгодно, е налице просто защото числата станаха много. И аз ще дам един пример.
Един от най-големите спорове между институциите е въпросът за веществените доказателствени средства. Така както са подредени в доклада, са подредени по пътя да дадат един отговор. На първо място се казва: брой лица спрямо които са прилагани СРС – 5763, и аз мисля, че наистина това трябва да е центърът – хората, защото се занимаваме с човешки права. След това обаче е брой веществени доказателствени средства – 3388 и след това са брой разрешения за прилагане на СРС – 15864. Само че едно СРС, например подслушване, може да съдържа в себе си 200 разговора, от които да са произведени 18 ВДС. Тези детайли, тази специфика трябва да бъде обект на анализ от нашата Подкомисия тази година, за да можем очертаем точно наистина ефективността. В момента за мен тя не е очертана все още. Защото един ще прави съпоставяне между лица и ВДС, а друг ще прави съпоставяне между СРС и ВДС и едното и другото за мен са неверни за оценка. А виждам, че институциите работят така, независимо дали е МВР, дали е съдът, дали е Прокуратурата. Защото силната, реалната ефективност е тогава, когато има накрая много строг контрол на този, който е поискал това СРС. След като го е поискал за особено голямо престъпление, което по силата на законите на страната се наказва с тежко наказание, а накрая се окаже, че то не му е дало никаква информация, какво се случва. И това е наша работа. Т.е. упреците могат да бъдат разграничени. Това исках да кажа основно. С това започнах. Защото ние обсъждаме две неща: един път собствената си работа и втори път, неволно, затова са поканени и нашите гости, обсъждаме работата на институциите, които се занимават със специалните разузнавателни средства.
Като заключение ще кажа, че нашите констатации, изводи и препоръки, които правим вече в продължение на цяла година, за мое много голямо съжаление остават само думи. Ако и 2011 г. при поредния председател на Подкомисията се получи същият резултат, ние ще се обезсмислим в края на годината със сигурност, независимо дали ще има или няма да има нов скандал, примерно с изборите, за което говориха колегите. Защото оскандаляването на тази тема, лишаването на държавата от инструменти за системи за сигурност е своеобразно политическо престъпление на всички законодатели в Народното събрание. Тук не правя разлика в партиите. Нещата трябва да си отидат по местата - престъпниците да бъдат преследвани и злоупотребите от страна на държавните институции да бъдат наказвани. И тук вече не е работа на МВР, на Прокуратурата, на съда, а тук е работа само и единствено на Народното събрание, в частност на самите нас – на Правната комисия.
От тази гледна точка не като реплика, но понеже г-н Казак говори за сроковете, като формално предложение за промяна на текстовете, аз да си кажа мнението по това. Каквито и срокове да поставим, кому ги поставяме – на същата наша Правна комисия. Тя ако има желание да произвежда законодателна инициатива, да си я произведе. Срок върху законодателна инициатива на Подкомисията, която работи с експерти, няма да доведе до политически резултат в смисъл може да доведе до законопроекти, и аз искам да похваля експертите, защото някак си ги забравихме тези хора, а те свършиха много работа, те ще направят и това – ще изработят законопроекти, ние ще ги подпишем – едни ще подпише една група депутати, други - друга група депутати и накрая резултат пак няма да има. Защото затова се иска съгласието на хората, върху които е легнала отговорността за управлението на страната. Ако оттам не тръгне, ако оттам е половинчато, всички други усилия ще си останат думи, както са думи и препоръките до момента. Това е елементарната политическа логика, която за всеки един от нас е съвсем ясна. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Г-н Казак.
Четин Казак:
Г-н Методиев, аз направих това предложение, все пак презумирам добрата воля на всички членове – и на Правната комисия и на Подкомисията, за решаването на този проблем. След като Подкомисията е констатирала в своя доклад явното съществуване на тези проблеми, значи презумирам, че има добра воля да се подготвят тези законопроекти, биха целили да решат тези проблеми, да отстранят тези недостатъци. Затова направих препоръка да се сложат срокове за конкретен продукт и ние да приемем тези изменения достатъчно рано преди изборите.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. За едно изречение г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Прав сте напълно, г-н Методиев, че най-важното е как ще го кръстим в изтърканата дума политическа воля, или съгласие или просто ангажимент, като поемем някакво обещание да го изпълним, не знам как точно ще го озаглавим, но тук искам да кажа, че даже мнозинството е облекчено от гледна точка на изработването на такива текстове. Точно в тези препоръки, в тази посока от Коалиция за България сме внесли законопроект, който отлежава вече три месеца някъде в архивите на парламента. Не знам кога ще му дойде времето да бъде разглеждан. Някои други закони много спешно минават и на първо и на второ четене. Така че тук наистина е въпрос на желание от страна на мнозинството тези промени да бъдат направени.
Аз не искам да прекалявам, но няма как да не се напрати впечатлението, че те изобщо не бързат преди изборите, защото може би тази нормативна база, която в момента не дава достатъчен контрол, някому ще бъде удобна в този период.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров имате думата.
Димитър Лазаров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, съгласен съм с голямата част от това, което казаха и г-н Методиев и г-н Нотев, но аз искам да кажа, че на тази комисия това всъщност е вторият доклад, т.е. да припомня, и тази комисия показа, че има място и има своята роля. Това беше отчетено не само от нас. Това беше отчетено и по време на първия доклад миналата година, по време на кръглата маса и по време на усилената работа и силното обществено внимание през месеците януари и февруари тази година. Ние стигаме с всеки изминат месец, сблъсквайки се с проблеми поради не добре балансирано законодателство, което законодателство е от няколко години назад, защото тук някои колеги се опитват едва ли не да внушат, че видите ли, законите, касаещи прилагането на специални разузнавателни средства едва ли не са приети миналата година и са довели до някакъв негативизъм. Не! Законите, касаещи специалните разузнавателни средства и по-точно законът, беше приет от това мнозинство – от ГЕРБ, подкрепени от колегите от Синята коалиция, именно за създаване на комисията. Дали са много или са малко – отчетено беше: Да, тенденцията нараства. На всички ни е ясно, че тази тенденция следствие приетите законодателни изменения, беше дадена възможност и на всеки един наблюдаващ прокурор, г-жо Манолова, да иска и получава съответно прилагане на специални разузнавателни средства. Дали това е единствената причина, но това е част от причините, е въпрос на анализ.
Разбира се, много е важно и това, което каза г-н Методиев. Аз бих отишъл и малко по-напред, въпросът не е само в съотношението брой лица – ВДС, защото за едно лице може да има 20 ВДС между тези 5700 или 100 ВДС съответно и веднага съотношението се променя. Ние трябва да отидем и по-нататък, защото се натъкнахме при проверките на комисията на случаи, когато нормално се иска изготвянето на ВДС, това са констатации и на Прокуратурата, те не са само наши, просто само и само, за да се отговори, защото комисията изнася вече тези данни, за да се отговори на настроението, че трябва да нараства броя на ВДС, защото, видите ли, броят е малък. Да, ние трябва да отидем и още по-натам, за да търсим и необходимостта наистина от искането за ВДС и дали наистина тези ВДС са относими към предмета на доказване или просто ей така някой иска да бъдат изготвени, за да отчете необходимостта, или да обоснове защо е искал СРС или в продължение на 6 месеца нищо не е правено и никакви доказателства не са събирани, годни откъм предмета на доказване.
Има много сериозни проблеми и аз се радвам, че почти всички, с много малки изключения от изказалите се, сериозно се отнасят към тези проблеми и мисля, че политизирането и хвърлянето на политически лозунги би било добър знак и за органите, които прилагат специални разузнавателни средства и за обществото. Така че нека да оставим политизирането настрана, защото ние в комисията работим на един малко по друг принцип отговорно и да намерим отговорите на много сериозните въпроси и предизвикателствата, които стоят.
Така че препоръчвам на колегите от Правната комисия да приемат и втория доклад на Подкомисията за специалните разузнавателни средства. Разбира се, в нашата работа е нормално да отчетем и отправените забележки и питания. Темата е много дълбока и предстои наистина много работа и нека да я свършим отговорно и професионално най-вече. Благодаря.
Извинявайте, пропуснах да спомена нещо много важно. Мисля, че то беше казано, но държа да отбележа, че институциите, ползването и прилагането на специални разузнавателни средства подлежат на контрол от страна на Подкомисията. Аз държа да отбележа, че ние в двегодишната работа не сме срещали нежелание, донякъде в началото имаше малко опасения, все пак това е една материя много специфична, много чувствителна с оглед проверките, които се извършват и от нашите експерти, но в интерес на истината аз държа да го отбележа и от страна на Министерството на вътрешните работи и дирекциите, където се проверяват, и от Прокуратурата и от съда ние наистина не срещаме никакви спънки при осъществяване дейността на комисията. Аз държа да отбележа, че при всички тези проверки, които ние извършихме и канихме в комисията и министъра на вътрешните работи, и представители на министерството, главния прокурор, представители на съда и други институции, те се отзоваваха с готовност на тези срещи, за да обсъждаме и да отговарят на поставените въпроси. Същото касае и ДАНС.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-жа Тонева.
Галина Тонева:
Аз нямах намерение да отнемам повече време на комисията като цяло, но дотолкова доколкото голяма част от упреците, които и Вие, г-жо Манолова, отправяте са предимно към институциите и в частност Прокуратурата на Република България. Аз мисля, че все пак доколкото се обсъжда доклад на Подкомисията на Народното събрание не беше мястото тук да правим анализ на нашите оценки, които сме направили, но мисля, че всички вие тук си спомняте, че именно Прокуратурата на Република България беше първата институция, която алармира за сериозните проблеми, които съществуват и то действайки изключително самокритично, като направихме анализ действително на завишаването на броя на исканите от прокуратурата разрешения за използване на специални разузнавателни средства и констатираният от нас изключително нисък процент на ефективност на тези експлоатирани специални разузнавателни средства. Така или иначе констатацията, която сме направили след този анализ, е, че този завишен брой се дължи именно на законодателните възможности, които съществуват. И не случайно ние предложихме много отдавна, още преди няколко месеца, една цялостна концепция за преоценка на законодателството в тази насока. Лично и от името на Главния прокурор и от цялото ръководство на Прокуратурата, от всички колеги беше предложено ние сами да се ограничим досежно органите, които имат право да искат, точно от гледна точка на това, че възможността всеки един наблюдаващ прокурор да иска води до размиване и на отговорностите за това какъв обем специални разузнавателни средства се експлоатират, колко те са ефективни. Но от друга страна липсата на възможност да се упражнява контрол върху тези прокурори, защото те по закон имат право на своя вътрешна преценка затова как да планират и ръководят разследването. Така че това противоречие е във ваши ръце. Вие трябва да го решите, защото е въпрос на законодателна промяна.
Освен проблема с органите, ние също предложихме ограничаване на броя престъпленията, за разследването на които да е допустимо искането на специални разузнавателни средства, предложихме въвеждането на единен регистър и т.н.
Аз съм изключително удовлетворена, че голяма част от препоръките и констатациите, които ние направихме още в началото, подготвяйки една цялостна концепция, са залегнали сега и в препоръките на Подкомисията за контрол върху специалните разузнавателни средства.
Искам да подчертая, че Прокуратурата не бяга от своята отговорност. Тя си прави свой собствен анализ. В рамките на възможностите, които имаме ние, въвеждаме вътрешен контрол чрез изготвяне на специален електронен регистър затова кой, колко и за какво иска СРС, но останалата част е въпрос на законодателна промяна, за която ние нямаме и право на законодателна инициатива дори.
Г-н Корнезов, Вие кажете как да ограничим един наблюдаващ прокурор – да му забраним административно да си планира разследването ли? Ние сме констатирали това и предлагаме да се ограничи тази възможност, но тя е законодателна.
Благодаря. Завършвам само с това, че ние наистина сме готови с всичко каквото е възможно с анализите, които ние правим за нашата дейност и проблемите, които установяваме да сме полезни за бъдещата законодателна дейност.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Тонева. Г-н Бисеров поиска думата.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, аз съм подкрепил доклада и затова няма да се изкажа по него. Но искам да се изкажа по един детайл. Защото тук се правят коментари какъв е законът, кога е променян и се говори само за СРС. А има и още един закон и той е Законът за електронните съобщения, който беше променен през този мандат. И какво стана след неговата промяна?
За първото четиримесечие на миналата година преди промяната на този закон – 2800 разрешения. До края на година, след като вие променихте закона – станаха 50 хиляди достъп до трафични данни. От тези 50 хиляди 30 хиляди са без съдебен контрол. Направихме предложение да има съдебен контрол, но на ниво комисии го отхвърлихте. Ето пример затова как законодателството отваря огромна, огромна защото сравнението между 3 хиляди и 50 хиляди е толкова драстично и то без съдебен контрол на 2/3 от тях. Това е един детайл, на който ние трябва да обърнем сериозно внимание. Не очаквайте тази Подкомисия да направи това. Тя няма ресурса да подменя законодателството, нито има правото на законодателна инициатива, нито е представителна извадка на управляващото мнозинство, което има политически ресурс за реформи. Единственото, което тя може да прави, е да показва на показ проблемите. А органите на съдебната власт, включително и на МВР участват в този процес. Аз наистина вярвам, че всички са открити. Обаче ние имаме различни изводи. Моето мнение е, че под натиска на органите на МВР Прокуратурата няма единна политика и се увеличиха три пъти за две години СРС. Съдът като институция не реализира реален контрол. Вярно е, че част от причините са в уредбите, но голяма част от причините са и във функционирането на институциите. И парламентът, и изпълнителната власт и съдебната власт са еднакво отговорни пред проблема, който е създаден. Ние сме участници в тази работа. Давам затова примера със Закона за електронните съобщения. Ние сме участници като парламент в увеличаването на този проблем.
Вие знаете и аз съм го казвал, че ключето е там - двете СРС са достатъчни, г-н Вучков, за осъдителна присъда. Онзи спор, който го водихме и пред Конституционния съд. Там е ключето. Като дадохме право с две СРС един да бъде осъден, естествено че станаха по три. Всеки разследващ орган ще се изкуши. Това е детайл, част от голямата проблематика.
Истината е, че добрите решения могат да се намерят само с общи усилия. Един добър пример затова беше тази кръгла маса, на която, примерно, аз помня, Главната прокуратура представи много добри и смислени насоки. И не само. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Уважаеми колеги, аз искам да отбележа само един момент, който намирам като слабост на доклада. Това е, че докладът, концентрирайки се върху анализа на информацията, която е придобила Подкомисията, не се е спрял върху това какво се случва с тези СРС, тогава когато изтича срока на пазене и нямаме данни в доклада спазва ли се изискването за унищожаване на тези СРС, които не са се превърнали във веществени доказателства, колко от тези СРС са унищожени, по какъв начин се спазва законът в тази своя част.
И втори момент. Има ли лица, които са уведомени заради това че са били подслушвани, спрямо тях са използвани СРС, ако тези лица са били под неоснователна такава мярка поставени. Т.е. дали е спазено изискването за закона за уведомяване в случаите, когато законът допуска това.
Явор Нотев:
На първо място, на въпросите, поставени от г-жа Колева, в доклада присъства извод, че не са установени нарушения на закона. Законът регламентира начина, по който се унищожават и сроковете, в които се унищожават специални разузнавателни средства или по-точно събраната с тях информация. След като това е констатацията при нашите проверки, няма как да коментираме дали има някакви други форми на съхраняване и съответно форми на нарушаване на закона. С това сме отговорили и на това питане, което поставяте сега.
По отношение на уведомените лица. Подкомисията е отговорила на лица, които са се обърнали към Подкомисията с конкретна жалба. Не е възможно в момента и няма как да се отговори при липсата на единен регистър и пълна информация за лицата по отношение на които е приложено специално разузнавателно средство и резултатът от това прилагане да водим статистика и да се отговаряме. Това не се прави. Това не е практика и тя е непосилна практика. В тази насока също се коментират ясна регламентация в закона да въведем, за да можем наистина да бъдем в съответствие ние Подкомисията.
Аз поисках думата преди г-жа Колева във връзка с изявления на членове на Подкомисията, които бих искал да уточня, конкретизирам и допълня.
Г-н Методиев посочи от една страна липсата на детайли в статистиката, която ние предлагаме на вашето внимание, като същевременно се съгласи с това, че информацията, с която борави Подкомисията наистина търпи развитие. Вече споменах, че през миналата година ние сме имали числа, които са отразявали едни показатели, сега в резултат на срещи и изисквания, които заявихме още по времето на председателството на г-н Методиев, имаме една по-детайлна статистика, която позволява по-ясна и отчетлива картина.
Що се отнася до манипулацията на тези числа, г-н Методиев, мисля, че не е манипулация обстоятелството, че в разглеждания доклад присъстват брой на лица спрямо които са прилагани специални разузнавателни средства, а не само брой искания. Тази коректност, тази яснота ние дължахме, както на Правната комисия, така и на българските граждани. Защото не е все едно и също да кажем 15864 разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства и да уточним, че това е станало по отношение на 5763 субекта. В отчетния доклад отсъства число, което, надявам се, г-н Вучков да може да потвърди, но не е ли вярно, г-н Вучков, че за миналата година досъдебните производства дознанията са около 200 хиляди на брой. Тогава налице ли е една статистика, която да сочи по отношение на какъв процент лица, които са потенциални извършители и са разследвани за извършване на престъпления са искани специални разузнавателни средства – 200 хиляди към 5763. Тъй като обаче нямаме възможност от тях да отграничим ефективността на тези специални разузнавателни средства, да приспаднем неизвестните извършители, които също фигурират в това число 200 000, не бихме искали да манипулираме общественото мнение и да твърди, че видите ли това число приложени специални разузнавателни средства някак си е по-приемливо и по-поносимо. Напротив, съгласили сме се с общите изводи на институциите и тук е мястото да подчертая съвсем обективно и коректно всички те са на единното мнение, че трябва да се намали общият брой. Такава е нагласата, такава е и тенденцията, в която са заявени препоръките на Подкомисията.
Ето защо призовавам за коректност и чистота в констатациите по отношение на анализа на тези числа. Има изводи, които могат да се наложат и всеки, който ги анализира и ги разгледа може да ги предложи. Но така или иначе този анализ е доста комплексен и не бихме могли да твърдим и да претендираме за единствено правилен извод, който се налага при сравняването на две числа. Уверявам ви, че този анализ е задълбочен и стои на вниманието на хората, които наистина имат идея да се променят нещата така, че да се отговори на обществения интерес и най-вече на интереса на защита правата на гражданите, които се ограничават по повод прилагането на специалните разузнавателни средства.
И последно, тъй като се поставиха въпросите, говори се за срокове, говори се за затишие, говори се за мълчание, което е последвало резултатите от кръглата маса, която беше инициирана от нашата Подкомисия. Уверявам ви, че това далеч не е така. Лица за контакти с работната група сме Председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, г-н Анастасов, който присъства тук като член на Правната комисия и аз като вече бивш председател на Подкомисията в състава на работна група, която усилено говори, работи, обсъждайки и тези констатации, които са залегнали в доклада, предложенията в информацията от различни институции с участието на представители на Върховна касационна прокуратура, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на правосъдието. Извинете ме, г-н Вучков, че издавам нещо от кухнята на вашата инициатива, но така или иначе парламентът не е безразличен към това, което се прави. Тази дейност и работа е обвързана с конкретни изисквания за резултати и срок. Нещата не са отишли в безвремието. Не са останали без полза.
В заключение. За дейността на тази работна група и моето участие там като лице за контакт с тази работна група, съм уведомил Подкомисията и конкретно нейния председател сега г-н Бисеров. Уверявам ви, че по тази проблематика се работи, работи се отговорно и амбициозно, а наистина отговорността ще легне върху парламента тогава ,когато тези предложения влязат във вид на проектозакони за изменение и допълнение на съответните закони, които имат отношение. Не сме далеч от идеята и мисълта, че материята изисква изцяло нова уредба, но именно с оглед да не се забави прекомерно, да не отиде в безвремието една такава работа по подготовка на нов закон, сега законодателната техника предполага подготовката на закон за изменение и допълнение. Съвсем отговорно го заявявам, може би малко преждевременно и може би малко в чужда територия. Моля още веднъж за извинение, но това го правя в отговор на тези притеснения, които бяха заявени.
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нотев. Други желаещи за изказване? Г-н Илиев, заповядайте.
Гроздан Илиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Смятам, че представеният на нашето внимание Годишен доклад за дейността на Подкомисията дава една вярна и обективна картина за дейността на институциите, които са ангажирани и чиято дейност е предмет на регламентираното в Закона за специалните разузнавателни средства и в Закона за електронните съобщения. Данните, които са залегнали в годишния доклад са верни и те са изведени от информационните масиви, които отделните институции са подали, в това число и Върховния касационен съд. Не малка част от този информационен масив отразява и работата на окръжните съдилища и послужи за основа на едно национално съвещание, което ние проведохме, за да усъвършенстваме нашата работа с оглед на изискванията, които са възложени върху председателите на окръжните съдилища по даване на разрешенията по направените искания, последващия контрол.
Числата, които ги има в доклада могат да бъдат интерпретирани по различен начин. Естествено могат да бъдат дадени и още много по-детайлни такива. Но аз смятам, че това, което е в основата, дава една точна и вярна картина, адекватна на състоянието на законодателството.
Отправиха се изисквания и ще се отправят към органите на съдебната власт, но трябва да ви кажа, че при това състояние на регламентиране на материята, максималното, което могат да направят председателите на окръжните съдилища, не е много. В тази насока считам, че част от препоръките, които са залегнали, са основата върху която трябва да се работи в бъдеще, за да се изгради една нова концепция за една нова регламентация в Закона за специалните разузнавателни средства изобщо на тази материя. Само тук ще маркирам, по един начин стоят проблемите с разрешенията, които се дават в рамките на едно досъдебно производство, което е явно производство, явна дейност пред очите на всички и по съвсем друг начин стоят проблемите на оперативната дейност. Там също се дават разрешения. Там нашето виждане е, че съдът не бива да бъде вкарван в дълбочина на оперативната дейност, която е дълбоко несвойствена за него, защото все пак неговите функции и предназначение са от друго естество. Може би в това отношение ще трябва да се почерпи опитът на други страни, където тази част от работата на другите служби и органи за сигурност са предмет на един друг режим, който е изведен от досъдебното производство.
Наложителна е и една дефиниция на съдържанието на понятието „национална сигурност”, за да не се получава едно размиване на информацията, която протича по различни направления, дадена е за една разработка, примерно, с криминална окраска, а в един момент се оказва, че данните са отишли някъде в направление национална сигурност и съдът губи представа затова какво се е случило по-нататък с тази информация. Всичко онова, което не касае дейността на съда и е извън рамките на наказателния процес, смятам, че трябва да бъде отделено в едни други материи, за да се получи чистота на отговорностите.
В заключение. Смятам, че Подкомисията си е свършила добре работата при изготвянето на отчетния доклад, както и институциите, които са ангажирани в нея и смятам, че това е едно добро начало и за следващата дейност.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Илиев.
Тъй като почти всички, които имаха намерение и желание да се изкажат, се изказаха по тази точка.
Обсъждайки доклада на Подкомисията аз ще си позволя само няколко изречения. Искам да благодаря от мое име и от името на колегите от Правната комисия на всички членове на Подкомисията. Аз смятам, че с дейността си, с професионализма и с отговорността, с която се отнесоха през тази година и девет месеца, през които работи Подкомисията, доказаха, че създаването на тази Подкомисия е било важно и правилно политическо решение. Създаването й на паритетен принцип също. Ротационното председателство виждаме че показва и приемственост и успех в резултатите, които получаваме и в дейността на Подкомисията. За мен, а предполагам че и за всички колеги, да постигнеш пълно единодушие при една създадена комисия на паритетен принцип с еднакъв брой представители на управляващи и опозиция е изключителен успех. С абсолютно единодушие да приемеш тези констатации, които са записани и са залегнали в доклада и им пожелавам да продължават да работят в такъв дух и атмосфера на диалог и чуваемост колегите от тази Подкомисия. Както вече казаха някои от колегите да не се политизира излишно тази тема, да успеят да запазят този дух. Аз смятам, че с дейността си ще успеят реално да упражняват контрол, който сме възложили.
Съгласно чл. 24а от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание трябва да приемем Годишния доклад за дейността на Подкомисията и да представим в срок до 31 май становището на Правната комисия.
Тъй като не чухме предложения по препоръките, освен това, което г-жа Колева предложи и ако не възразявате, да го запишем като изрична препоръка от Правната комисия и по този начин да изготвим становището и доклада от Правната комисия за пленарна зала – да има данни по отношение за унищожените специални разузнавателни средства. Има ли възражения? Няма.
Подлагам на гласуване Годишния доклад на Подкомисията с добавката към препоръките по отношение на унищожаването.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и двама „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря колеги. С пълно единодушие приемаме Годишния доклад на Подкомисията.
Благодаря на представителите на Прокуратурата, на Висшия съдебен съвет, на Върховния касационен съд и на МВР.
Колеги, продължаваме с втора точка от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс следствие на решението на Конституционния съд от миналата седмица:
- законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-43, внесен от Любен Андонов Корнезов на 09.05.2011 г.
- законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 154-01-44, внесен от Искра Фидосова Искренова, Димитър Николов Лазаров и Красимир Георгиев Ципов на 10.05.2011 г.
- законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-45, внесен от Михаил Райков Миков на 11.05.2011 г.
- законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-46, внесен от Ангел Петров Найденов, Мая Божидарова Манолова и Янаки Боянов Стоилов на 11.05.2011 г.
По законопроектите по реда на постъпване първо ще дам думата на вносителите накратко да представят мотивите, след което ще преминем към общо обсъждане и поотделно гласуване. Започваме с г-н Корнезов.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-43, внесен от Любен Корнезов на 09.05.2011 г., има думата г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Законопроектът, който съм внесъл произтича, както казахте, от Решение № 4 на Конституционния съд и касае така наречената уседналост. Разбира се, тук спорният въпрос, повдигнат от Вас лично, около § 10, т.е. десетмесечният срок за тези избори. В законопроекта предлагам той да бъде тримесечен. Защото ако този Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс влезе в началото на м. юни до м. октомври ще има около 3 месеца. А както знаете, не може да се дава обратно действие на правните норми, та и Конституционният съд понякога и да се е произнесъл.
И още нещо искам да посоча около този десетмесечен срок в § 10 от Заключителните разпоредби, изрично Конституционният съд в мотивите си казва, че в чл. 3, 5 и т.н., където е 12 месечният срок, цитирам „както и свързаните с уседналостта допълнителни разпоредби”. Следователно Конституционният съд се е спрял не само на основните текстове по чл. 3 и 4 със съответните алинеи, но и на редица още текстове, които уреждат въпроса с уседналостта. Както виждам във Вашия законопроект, както и в моя, това са чл. 42, 53 и т.н., трябва да бъдат уредени.
И още едно изречение. В законопроекта предлагам да се върнем на старото положение районните кметове да бъдат избирани пряко, а не практическо назначаване от общинския съвет и населени места с над 150 жители да имат право пряко да си избират своите кметове. Вярно е, че Конституционният съд не е обявил тези норми за противоконституционни, но в мотивите, ако сте ги чели, на три пъти казва, че „нововъведението” за назначаване на районните кметове и на кметовете на населени места над 350 хиляди жители не е демократично и не е свързано с представителността. И препоръката на Конституционния съд явно е, че тази бариера трябва да падне, което означава, че населени места с над 1500 население да могат да си избират кметовете.
Това са моите предложения. Благодаря ви за вниманието. Надявам се да ги подкрепим.
По втория законопроект - Законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 154-01-44, внесен от Искра Фидосова, Димитър Лазаров и Красимир Ципов на 10.05.2011 г.
Аз съм един от вносителите и много накратко ще маркирам какво предлагаме. В едната част той съвпада с това, което предлага г-н Корнезов. Безспорно е, че трябва да запълним получилата се празнота в чл. 3, чл. 4 и § 1 от Преходните разпоредби по отношение единствено и само на числото 12. Противоконституционността, обявена от Конституционния съд, е само по отношение на числото 12. Имаме един количествен критерий, който на мен ми прави впечатление, че по принцип в цялото решение на Конституционния съд по всичките четири отменени или обявени за противоконституционни текстове имаме количествен критерий, както тук по отношение на срока 12 месеца, така и по отношение на 2% за депозит, така и по отношение на ограничаване на броя на заместник кметове, намаляване броя на общинските съветници.
Бих добавила, че Конституционният съд се произнася със следното изречение в тази връзка, за да бъдем коректни и точни:
„Не установява противоконституционност на разпоредбите на чл. 3, ал. 4 и 5 в частта извън изискването за живеене 12 месеца. Не установява и противоконституционност и на целите разпоредби на чл. 3, ал. 2 и 3 от Изборния кодекс.”
И тук една лека бележка, ако г-н Корнезов ми позволи – във Вашите мотиви сте записали, че са обявени за противоконституционни разпоредбите на чл. 3, 4 и § 1, което не е така.
Съдът едновременно с това обръща внимание на същата тази страница на законодателя към разпоредбите на чл. 42, ал. 2, чл. 45, ал. 2 и т.н. изброени 7 текста, защото те не са изброени в мотивите, с които е сезиран Конституционният съд от колегите, седящи отляво на мен. В мотивите има искане за обявяване на противоконституционност на самия принцип на уседналост, а не на срока. Предлагаме срока от „12 месеца”, „2 години” и „1 година и 4 месеца” в текстовете, в които са записани, да се заменят с „6 месеца”.
По отношение на § 10 също няма оспорване и повдигане на въпроси пред Конституционния съд. Той не се е произнесъл по този параграф. На едно място го е цитирал. В моя вариант е на с. 43, когато засяга § 16 и § 18 и то точно в обратния смисъл. Това е тема, която предполагам, че в дебата ще се наложи да коментираме.
Предлагаме разпоредба, с която уточняваме и запълваме празнотата, която се създава в § 1 с прецизиране на нормата на чл. 1, ал. 1 с точка първа от диспозитива на решението на Конституционния съд. Тук имаме особено мнение на петима конституционни съдии. Аз лично подкрепям особеното мнение. Бях изключително изненадана от точно това решение в тази му част по отношение на чл. 1. За мен е трудно да се каже, че има противоконституционност дори и по отношение на условията. Да, ясно е, че са записани в Конституцията, но това в крайна сметка е кодекс и той има един общ текст, който не може да не повтори и д не каже това, което ние се опитахме да разпишем и приехме в чл. 1. Не сме имали спорове по отношение на това.
Предлагаме намаляване и на депозита, който е 2% и за който Конституционният съд се произнася за един процент, като тук искам да обърна внимание на това, че в мотивите липсва прага, който е при избиране на членове за европейски парламент. Конституционният съд сочи в мотивите си като основание единствено изборният праг от 4% за избор на народни представители, но пропуска прагът, който засяга евроизборите. Там прагът е 5.6%. Той се определя от националната изборна квота – 5.6% е при 18 членове на Европейския парламент. Знаете, че по Закона за избиране на членове на Европейския парламент, който ние отменихме, бяха записани 2%. В Закона за избиране на народни представители – 1%. Депозитът тогава беше в диапазона от 50 000 до 200 000 в различните закони. Ние намалихме депозита в размер на 10 000 лв. и приехме увеличаване на този процент, съобразявайки се и търсейки баланси, пресечна точка и по отношение на депозита като размер с това, че го намалихме, и по отношение на това че имаме различни изборни квоти при двата вида избори.
Предлагаме създаването на параграф, съобразен с решението, съгласно което изборите за кметове на кметства, се произвеждат само в тези кметства, които към датата на обнародване на Указа на Президента за насрочване на изборите за общински съветници и кметове отговарят на изискванията на чл. 16, т. 1 от Закона за административното и териториално устройство на Република България.
Накратко, запълваме тези празноти, които възникнаха с приемането на това решение. Благодаря.
Следващият ЗИД е на г-н Михаил Миков.
По третия законопроект - законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-45, внесен от Михаил Райков Миков на 11.05.2011 г.
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
След произнасянето на Конституционния съд по уседналостта още по-неудачно звучи ограничението на пасивното избирателно право и принуждаването на гражданите, които ще бъдат кандидати, да бъдат по някакъв начин обвързани с определено място. Защото те минават през демократичен избор и е нормално кръгът от лица, които избират гражданите да не бъде ограничаван по някакви критерии – регистриран, по постоянен, по настоящ адрес. Защото живеенето е фактическо състояние, а не някакво административно. Тук няма никакъв аргумент за изборен туризъм. Единственият аргумент, който звучеше и в пленарна зала при приемането на закона беше, че трябва да има равнопоставеност между двете права. Тя абсолютно не е необходима. Напротив, абсолютно ненужно се ограничава едно право. Ако при активното избирателно право се развива тезата за изборния туризъм, то при пасивното няма изборен туризъм. 20 години досега не е имало ограничение на това право по никакъв начин. Всеки който прецени, че гражданите могат да го изберат, и е изпълнил изискванията на закона, се регистрира и кандидатства за тяхното доверие. Такова изкуствено ограничаване на пасивното избирателно право е недемократично и ненужно. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря г-н Миков.
И по четвъртия законопроект - законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-46, внесен от Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов на 11.05.2011 г.
Г-жа Манолова ли ще го представи? Заповядайте.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, внасянето и на нашия законопроект е продиктувано от конституционното решение, което за първи път в най-новата ни история отмени над 20 текста от новите изборни правила. За друга част от атакуваните разпоредби Конституционният съд заяви, че макар и не противоречащи на Конституцията, те представляват отстъпление от процеса на децентрализация на местната власт и намаляват демократичната легитимност на общинските органи. Това налага преосмисляне на тези законодателни решения, което се надяваме да се случи в пленарна зала и едно разбиране от страна на мнозинството, ако не към аргументите на неправителствените организации, опозицията и гражданите, то поне по отношение на аргументите на Конституционния съд.
Нашият законопроект е изцяло в духа на конституционното решение, като правим предложения в няколко посоки.
На първо място, по отношение на връщането на изборността на районните кметове - едно от основните положения, за които Конституционният съд критикува парламентарното мнозинство.
Предлагаме намаляване на броя на изискуемите жители в малките населени места, които да избират свои кметове от 350 на 150, каквато беше действащата разпоредба, като припомняме, че по този начин жителите на 1000 населени места ще могат да избират свой кмет, нещо от което ГЕРБ с предишното си решение лишиха българските граждани.
Предлагаме ясно да се запише в кодекса, че всички решения на Централната избирателна комисия се обжалват, защото това е смисълът на конституционното решение, а също и да се отмени една от нейните правомощия, което предоставя изцяло на субективната й преценка да отказва регистрация на политически партии въз основа на това дали според членовете на ЦИК те легитимно са провели заседанията на своите национални органи. За това правомощие на ЦИК ще информираме и Венецианската комисия, с която ще имат среща парламентарните групи утре.
Освен това, в духа на становища, изразявани от Венецианската комисия, предлагаме да се намали броят на изискуемите подписи за регистрация на политическа партия. Защото припомням, че по настояване на Венецианската комисия именно беше намален броят на изискуемите подписи за регистрация на политическа партия от 5000 на 2500. Сега изискването за 7000 подписа като условие за участие в избори, е в противоречие с цялото разбиране на Венецианската комисия.
Бих искала специално да обърна внимание и на едно друго наше предложение, поне заради това мнозинството да не заяви, че не е било наясно с неговия смисъл. Това е възможността българските граждани, които живеят в чужбина при подадени 20, а не 100 заявления, да имат избирателни секции в съответното населено място. Искам дебело да подчертая, че това предложение не касае нашите сънародници в Турция, защото там населението е компактно и събирането на 100 заявления не е никакъв проблем и вероятно това ще бъде направено. Хората ще си организират секции в съответните населени места. Става дума за нашите сънародници, които са в страните членки на Европейския съюз, в САЩ. Ще дам примери с Германия, Испания, с Италия и Франция, където наистина събирането на 100 писмени заявления от българи, които живеят в едно населено място е проблем, като условие за създаване на избирателна секция. Ако приемете това предложение, освен че ще отговорим на настоятелното искане на организациите на българите в чужбина, но и наистина ще осигурим повече възможности на нашите сънародници, които живеят в страни в Европейския съюз да упражнят правото си на глас на национални избори.
Тези предложения са принципно и последователно отстоявани от парламентарната ни група и по време на обсъждането на Изборния кодекс и сега, срещайки подкрепата на това решение на Конституционния съд се надяваме мнозинството да преосмисли своята позиция. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Колеги приключихме с представяне на мотивите. Давам думата на желаещите да се изкажат. Знам че този дебат се води много дни и гледам, че има интерес и очакват и медиите да чуят позиции. Заповядайте, г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, изразявам подкрепа на два от законопроектите: единият, който е внесен от колегата Михаил Миков и другият, който е внесен от колегите Мая Манолова, Ангел Найденов и Янаки Стоилов.
За законопроекта, внесен от колегите от ГЕРБ, считаме за неудачен опит за запълване на празнини в закона.
По отношение на законопроекта на г-н Корнезов, подкрепяме неговите предложения в последните параграфи, но не можем да подкрепим законопроекта в онази част, в която той на практика въвежда уседналост 6 месеца. Вие знаете, че нашата позиция е, че каквато и да е уседналост, е дописване на Конституцията. По тази причина ние нямаме основание да променим позицията си, независимо от решението на Конституционния съд, още повече, че той в крайна сметка не се е произнесъл по въпроса по същество. Поради тази причина считаме за правилно да гласуваме „въздържали се” по законопроекта на колегата Корнезов. Благодаря.

Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Вие приемате нашия за неудачен, защото засяга уседналостта, за което вие сте принципно против, предполагам.
Искам да кажа няколко думи и аз. Ще се опитам да бъда кратка.
Ще подкрепя, разбира се, нашия законопроект. Ще подкрепя и този на г-н Корнезов по принцип с оглед на това, че трябва да изработим общ доклад – засягаме едни и същи теми с едно-две малки изключения. Разбира се, частта, в която имаме разлика в законопроектите, не ги подкрепяме. Ще изразим нашата позиция и моята лично при второто четене. Но тъй като по-голямата част, може би 85-90% от законопроекта на г-н Корнезов е съдържа и се препокрива по-скоро с нашия законопроект, аз ще го подкрепя в тази част. Мисля, че това е коректно с няколкото изключения: за районните кметове, за § 10 и за изискването за 150 броя жители за кметство, за да има избори за кмет. Другото е чисто правно като техника.
Г-н Корнезов, Вие сте разписали тези текстове, които са отменени от Конституционния съд изрично да бъдат отменени, съгласно цитираните от нас две конституционни решения. Ние сме се позовали на Конституционно решение № 22 и № 24 от 1995 г., съгласно което не е необходимо. Решенията на Конституционния съд проявяват отменителен ефект спрямо обявените от него за противоконституциони актове или разпоредби и не е необходимо изрично такова. Но това пак е съвпадение с нашето решение и е правна техника. Няма да подкрепя другите два законопроекта – на г-н Миков и на г-жа Манолова, на г-н Миков, защото ние сме „за”, уседналостта и при активното и при пасивното избирателно право. Свидетели сме през последните седмици на това, че колегите от Коалиция за България за категорично против уседналостта. Позицията си изразиха най-напред с подписването на искането до Конституционния съд, защото, пак повтарям, там не атакуват размера – срокът от 12 месеца, а атакуват принципа на уседналост. Водихме дълги дебати, спорове и в пленарна зала и по медиите. Бяхме обвинявани в какво ли не – в изборен туризъм, в не знам какви деяния. Накрая нещата излязоха наяве и лъснаха. Днес вече се входира и законопроект, който тотално отрича и пасивното изборно право, и изискването за уседналост. Ползвам го това като наименование в кавички. Наистина няма легална дефиниция, но с този термин си служим всички юристи, когато коментираме изборното законодателство. Аз смятам и ние сме го защитавали многократно, че трябва да има еднакви изисквания и по отношение на тези, които ще гласуват и ще избират и по отношение на тези, които ще бъдат избирани. Това е в почти всички законодателства така по отношение на уседналостта като цяло.
Държа да подчертая, че в нито един доклад досега – нито на ГРЕКО, нито на ОССЕ, нито на ПАСЕ, ПАСЕ е органът, който препоръчва даване на експертно становище от консултативния орган Венецианска комисия към Съвета на Европа няма препоръка по отношение на уседналостта, която беше записана в Закона за местните избори, приета от предишното Народно събрание м. май 2007 г. – 4-5 месеца преди изборите. Тогава, г-н Корнезов, Вие също ще гласували „за”. Не знам тогава не сте изразили това становище, че с обратна сила се вменяват задължения или се отнемат права на българските граждани. За мен много важно е 2007 г., когато в чл. 3а на закона се отменя. (Сега гледаме друг закон.) Напротив, гледаме го, защото във Вашите мотиви пише две неща: едното е, че е отменена изцяло уседналостта, което не е така. Напротив, това е едно много сериозно постижение за всички нас, защото колкото и да не се харесвана г-н Бисеров и на колегите от ДПС, аз смятам, че това е много сериозна крачка напред. На БСП също, както се убедихме. Имам правото да го кажа, защото този дебат го водим от доста дълго време.
По отношение на законопроекта на г-жа Манолова, там се съдържат темите, по които ние вече сме дискутирали повече от 6 месеца в Правна комисия и в пленарна зала. По тези текстове не се произнесе Конституционният съд за противоконституционност. Има направени изводи, има изречения, които г-жа Манолова цитира, но това не са текстове, обявени за противоконституционни. Затова аз на този дебат няма да се спирам изобщо и да го водя отново трябва ли да избираме районните кметове пряко или не трябва, трябва ли да бъдат 350 или 150 – това са теми, които многократно сме коментирали.
Но, г-жо Манолова, ще Ви помоля да си прочетете пак Изборния кодекс и да видите, че 100 души са само и единствено за гласуването в чужбина за секции по отношение на сформирането на секции извън дипломатическите и консулските представителства. Моля изчакайте да свърша и ще ми направите реплика. Слушах внимателно, там където бъркате, казвам, коригирам. Когато става въпрос за секция в дипломатическите и консулските служби са необходими 20.
Г-жо Манолова, когато давате пример със страни, постарайте се да познавате съответното право на тази страна. В Германия е категорично забранено, според немското законодателство, да се гласува извън дипломатическите и консулските представителства. Така че примерът ви беше определено неудачен. Следващият път дайте с Испания и Франция и ще ви отговоря и за там. Аз слушах внимателно – има и стенограма, има и журналисти, дадохте пример с Германия. Слушам, внимавам и отговарям.
Мая Манолова:
Дадох пример и с Испания и с Италия дадох пример.
Искра Фидосова:
Като говорим за Франция, да кажем каква е уседналостта във Франция и да кажем в някои други страни каква е уседналостта. Г-жо Манолова, имате възможност в пленарна зала да се поправите с примера.
Накратко изразих моята позиция. Затова аз лично няма да подкрепя тези два законопроекта.
Г-жа Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Г-жо Фидосова, на Ваше място аз бих се въздържала от оценки, тъй като оценката, която ви писа Конституционният съд на Изборния кодекс е слаб 2. Сега предстои да се явите на поправителен изпит и като ви гледаме законопроекта и политическия инат, който се съдържа в него, и на поправителния изпит ще бъдете скъсани. Защото харесва ни или не Конституционното решение, дали сме „за” или „против” уседналостта и в какъв срок, това вече е без значение. Ако искаме да сме на нивото на институция, каквато е Народното събрание, следва да се съобразим с решението на Конституционния съд. А то е ясно. Допустима е уседналост максимално в рамките на 6 месеца. Това е изводът от Конституционното решение.
Опитът ви да прескочите този текст по отношение на предстоящите избори през октомври най-много да доведе до ситуацията, в която ще се наложи за втори път да преправяте Изборния кодекс точно в текстовете с уседналостта, като ви се върне новата оценка на поправителния изпит в същия дух. Просто искам да кажа, че вашият инат в крайна сметка ще се отрази на практическото провеждане на изборите тази есен и от него ще пострадат и тези, които организират изборите и българските граждани.
И понеже вие много обичате да давате оценки кой, кога и как се е произнесъл, какво е чел и какво е писал, да ви обясня по отношение на онези 10 месеца, защото ви слушам от няколко дни как се упражнявате по медиите, включително и в тази зала, без да сте прочели докрай текстовете или най-малкото практиката по прилагането на тези 10 месеца. Разликата между онази „уседналост” и тази „уседналост” е в това, че онази не лишаваше от правото да гласуват нито едни категории български граждани. Според онази „уседналост” нямаше български гражданин, който да не можеше да упражни правото си на глас на местни избори. Ето това е разликата. И да беше атакувано онова решение пред Конституционния съд, ако четем мотивите на сегашното, онази уседналост нямаше да бъде отменена, защото тя не лишаваше от права. О’кей! Аз съм за уседналостта и съм поддържала тази позиция в пленарна зала. Но в крайна сметка дали съм „за” или „против” и за какъв срок, има решение на Конституционния съд, с което иска ви се или не, просто трябва да се съобразите. И очакваме всичките да го направите не за друго, а наистина за да няма хаос преди изборите. А ние да си слагаме етикети и да си пишем оценки, предполагам, че ще продължим и в периода до изборите и след това. Но от това в крайна сметка не печели нито изборното законодателство, нито българските граждани.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Имам право на дублика, тъй като г-жа Манолова обяви, че реплика към мен.
Г-жо Манолова, да пишете оценка „слаб 2” на Изборния кодекс, при положение, че Конституционният съд даде една висока оценка на принципа за уседналост. За мен това е много важно. Конституционният съд се произнесе само по отношение на количествен критерии. За нас няма текст, който да има проблем със съдържанието по същество.
Искам да кажа, че сътворихте и казахте преди малко поредната глупост. (шум в залата) Г-жо Манолова, оценката, която ми давате и ще цитирам какво казахте и не съм ви прекъсвала, докато говорихте. „Тази уседналост лишава от права да се гласува.” Г-жо Манолова, уседналостта изобщо не лишава от право да се гласува. Това нещо го говорим толкова много месеци, че ми омръзна да го повтарям. Каза го и Конституционния съд. Не лишава от права. Уседналостта казва къде и в кое населено място можеш или не можеш да гласуваш, но не те лишава от право да гласуваш. Списъците се съставят по постоянен адрес.
А по отношение на това защо миналия път уседналостта е била малко по-различна, тя е била различна, колеги, само по отношение на това, че между постоянен и настоящ адрес тогава стои съюза „или”, а не „и”. Това е разликата. И тогава, г-н Бисеров е тук, какво се случва. Дайте да припомним. Става разправия, ДПС напуска залата и се променя уседналостта.
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Предлагам някой от заместник председателите да поеме ръководството на заседанието в тази точка, защото спорът се разгорещи и не може водещият или по-точно не е редно водещият заседанието, който е и вносител на законопроект. Нека г-н Димитров да продължи да води заседанието, защото репликите и дубликите в момента са излишни.
Искра Фидосова:
Аз нямам нищо против г-н Димитров да води заседанието. Аз повече няма да взимам думата. Сега има думата г-н Миков.
Михаил Миков:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз имах очакването, че Правната комисия ще има един сериозен юридически прочит не само на решение, но и на мотивите на Конституционния съд. Един сериозен разговор с юридически аргументи затова как да изпълним задължението по чл. 22 от Закона за конституционен съд - органът, чиито акт е прогласен за противоконституционен, да премахне правните последици. Не става въпрос за запълване на никакви празноти в закона. Става въпрос именно за изпълнение на ангажимента по чл. 22 от Закона за конституционен съд, когато актът бъде отменен като противоконституционен изцяло или частично, органът, който го е приел, е длъжен да уреди последиците от решението.
Оттук насетне аз няма да се впускам да опровергавам политически клишета, които достатъчно звучат и в публичното пространство, но не мога да не взема отношение по няколко въпроса, които поражда този закон. Флагрантно посегателство върху съществени конституционни права, при все че мотивите да не се прави това са звучали на първо и на второ четене в пленарна зала. Аз лично съм ви запознал със стандартите на Венецианската комисия, приети и като стандарти на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Очевидно при тази промяна не се търси опит да се намери разумното решение, а чисто механично се отива към горната граница, предвидена от стандартите на добрите изборни практики и пак казвам на Венецианската комисия и приети от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Това слага един лош отпечатък върху демократичните стандарти в България.
Такъв тип уседналост (само една скоба ще отворя) запознаването с тълковния речник ще покаже, че уседналостта е правилното понятие, а отседналостта е съвсем друг глагол, или отглаголно може би, свързано с отсядането от кон (русизъм). Тази дискусия е провеждана и в предишното събрание и е твърде лош етикет за парламента да употребяваме думите извън тяхното значение. (Проверете речника на Найден Геров.) Та този стандарт, който се въвежда, е равен на онзи стандарт, това го казва и Конституционния съд, който е имало в една България преди 130 години. Тук никой не поставя въпроса колко до 6 месеца. Първо трябва ли да има въобще. Този въпрос не е атакуван. Но колко до 6 месеца така, че това да не създава някакви пречки на гражданите.
На второ място, никой не коментира въпроса на Конституционния съд, който произтича от неговото решение и мотиви, че понятие за този термин няма и не случайно няма. Защото се прави опит да се създаде една административно-правна връзка, която да замести фактическото изискване за живеене. Защото фактическото изискване за живеене е трудно доказуемо.
Усещам, че в мнозинството няма намерение за осмисляне на посланията, които е изпратил към Камарата Конституционният съд. Оттук насетне такива плитки политически похвати кой е против уседналостта, кой не е – ДПС, БСП, атакува ли се изискването. Вие с ДПС сте избрали секретарят на Централната избирателна комисия. Аз обвинявам ли ви, че сте направили коалиция? Не! Така че бъдете по-пестелива в политическите клишета и квалификации, поне в Правната комисия. В пленарна зала може да си позволите и повече фриволности.
Моля ви още веднъж да не тълкувате нашето искане. То е тълкувано достатъчно добре и пространно от Конституционния съд.
Очевидно изборите ще бъдат проведени в среда, в която политическата конфронтация ще ожесточава страстите, така че разумните аргументи все по-трудно ще се чуват. Но тях трябва да ги изнесем към гражданите, а не към парламентаристите от мнозинството. Ще ги изнесем към международните организации. Ще ги изнесем към всички онези, които ценят повече аргументите на правото и демокрацията, отколкото политическите крясъци. Благодаря.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, колега Миков. Заповядайте, колега Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми колеги, нека да бъде ясно на всички - на тези, които говориха за „шамари” онзи ден, сега говориха за „двойки”. Да говорим с аргументите на правото.
Искането, с което е сезиран Конституционният съд, подписано от колегите от ДПС, те поне честно и почтено си заявиха позицията още при изготвянето на Изборния кодекс, заявиха позицията и в пленарна зала, даже я напуснаха и казаха, че няма да участват в гласуването по текстовете, касаещи уседналостта. В пленарна зала ние чухме от някои колеги, които предлагаха § 10 да бъде не 10, а 12 месеца, да ви прочета стенограмите. Няма смисъл да ви губя времето, даже и 18 месеца. Даже имаше предложение от колеги от Коалиция за България чл. 3 да бъде 24 месеца, а не 12 месеца уседналостта. Хайде да си припомним тези работи.
Що се касае до фактите. Искането, с което е сезиран Конституционният съд, г-н Професоре, е да отпадне изцяло принципът за уседналост. Вие това не можете да го отречете. Ще ви прочета. Сред тези условия не фигурира изискване за каквато и да е форма на уседналост. (Цитирам Конституцията чл. 42, ал. 1.) Въвеждането й чрез закон, та бил той и кодекс, означава недопустимо дописване на Конституцията в хипотезата, при която тя не е делегирала подобно правомощие на обикновения законодател. Е Конституционният съд отхвърли много категорично това ваше искане, що се касае за принципа за уседналост. Нека да бъдем наясно всички, да бъдат наясно и тук присъстващите. Това са фактите. Вие не сте оспорвали, както г-н Миков се опитва тук да ни каже, макар че и той в пленарна зала, аз много добре си спомням, прочете тези практики на Венецианската комисия. Вие не оспорвахте срока 12 месеца. Вие не оспорвахте срока 10 месеца. Вие оспорвахте принципа. Нека това да бъде ясно на всички, каквото и друго да говорите.
Що се касае до Вас, г-н Професоре, Вие сте възприели все пак позицията на Конституционния съд, че не става въпрос за .... и аз ви поздравявам, че Вие сте стъпили на тълкуването на Конституционния съд, що се касае до това е ли противоконституционно или не принципът на уседналост.
Що се касае до § 10. Една малка забележка към Вашите мотиви. Обсъждайки Конституционния съд останалите текстове, които не са оспорени, не искам да ви ги чета, но...
Г-н Председателстващ, всички търпеливо слушахме досега г-жа Манолова и моля да обърнете внимание.
Предс. Тодор Димитров:
Г-жо Манолова, моля да не прекъсвате. Когато свърши г-н Лазаров, ще Ви дам думата.
Димитър Лазаров:
Човек, когато няма правни доводи или когато издишат политическите му доводи е по-добре да замълчи.
Този дебат за изборите в Германия и как ще образуваме секции в германските градове, ще го водим допълнително.
Уважаеми г-н Професоре, мисля, че г-н Миков призова да говорим с правни доводи и аз това се опитвам да правя в момента.
„По изложените съображения Конституционният съд установява противоконституционност за числото 12 в чл. 3” ... оспорваните текстове и думите 1 година и 4 месеца, § 1, т. 3. Едновременно с това съдът обръща внимание на законодателя към разпоредбите на чл. 42, ал. 2, 45, ал. 2, чл. 53, ал. 2, чл. 62, ал. 2, чл. 63, ал. 1, т. 2, чл. 64, чл. 72, ал. 7, чл. 283, ал. 3 и 4 от Изборния кодекс, които не са оспорени, но са свързани с изискването за живеене 12 месеца преди изборите в населено място. Никъде не се споменава и останалите разпоредби за уседналост.
Г-жа Фидосова е права, да, при обсъждането на § 16 Конституционният съд изрично споменава, че има § 10, който регламентира изборите за тази година. Да не го чета отново и да досаждам, но и там Конституционният съд в мотивите не коментира и не споменава цифрата 10 и каквато и да било противоконституционност. Макар че не е оспорен, така както го направи тук, по отношение на 10 месеца. Това е волята, това е тълкуването на Конституционния съд. Очевидно юридическите доводи не са достатъчни за г-жа Манолова. И аз предлагам, г-жо Манолва, Вие трябва да бъдете по-ниски от тревата, защото с това ви искане пред Конституционния съд за обявяване на противоконституционност беше отхвърлено. Намерете си някъде място и викайте колкото искате: „Ние сме против уседналостта. Ние сме за изборния туризъм!” Ще ви припомня приказката за Цар Траян и се молете никой да не ви чуе. На Бузлуджа може би! Опитваме се с юридически доводи, но явно и те не важат за г-жа Манолова.
Вие се подписахте под това искане, г-жо Манолова, а твърдяхте, че 18 месеца трябва да бъде уседналостта. Вашият подпис стои!
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-н Лазаров.
Мая Манолова:
Може ли една реплика? (Да, кратка.) Разбира се, че съм се подписала там. Защото искането и за това да се избират районните кметове, да избират хората от малките населени места своите кметове, да се отмени намаляването на общинските съветници, да се обжалват решенията на Централната избирателна комисия и пр.
Г-н Лазаров, 20 текста са уважени. Двойка ви пише Конституционният съд. Искате ли аз да ви размахам Изборния кодекс. Ето на това тук му писаха „слаб 2”.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-жо Манолова. За реплика г-н Миков.
Михаил Миков:
Г- н Лазаров, очевидно Вашето изказване и след това репликата и въобще обстановката показва, че няма нормална среда. Няма сериозен прочит на посланието на Конституционния съд и обсъждане на тези въпроси. Примерно, основният въпрос би бил: Шест месеца прекомерни ли са, нормални ли са? Нормално ли е следващите избори, които очевидно ще се проведат с тримесечно изискване за превръзка настоящ и постоянен адрес, която всеки нарича уседналост? Натам отива работата, защото в противен случай възниква въпроса как искаме ние от гражданите да съобразяват поведението си с правните норми и да ги спазват, когато винаги ги приемаме със задна дата, особено когато се отнася за съществено конституционно право, каквото е изборното.
Когато вие припомняте неща от пленарна зала, хубаво, като ви четох сборника с изборни практики, имаше ли някаква файда? Като талибани претичахте през тези текстове.
Завършвам с това, че изключително съжалявам, че в Правната комисия правните аргументи нямат никакво значение и няма да се изказвам повече. Приемете си каквото искате, както искате. Да ви е честита първата поправка на Избирателния кодекс и давайте нататък в този стил. Така сте тръгнали, така вървете. Ще стигнете донякъде. Народът ще ви спре. Благодаря ви.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря. Колеги, други изказвания? Заповядайте.
Веселин Методиев:
Благодаря Ви, г-н Председателстващ.
Аз не мога да се впиша в съвета на г-н Миков да дам тежки юридически аргументи, защото не се чувствам с такова грамадно самочувствие. Ще си позволя да кажа две неща, едното от които няма да изненада никой в залата.
Синята коалиция е подкрепяла и ще подкрепя избор на районни кметове, това е заявявано многократно, и възможност за най-дълъг срок за тази думичка, за която трябва да четем Найден Геров, както бяхме посъветвани. Аз затова не смея да я произнеса. И това не е изненада. В момента няма законопроект, който да отговаря на едното и на другото. От тази гледна точка няма как да дам подкрепа за законопроектите, защото няма съвпадения на тези две виждания на Синята коалиция.
На второ четене от наша страна ще има подкрепа за тези текстове, които уреждат дълга уседналост и които уреждат избор на районни кметове, с което мисля, че въпросът се изчерпва от гледна точка на конкретните текстове и на нашата позиция.
Искам да си позволя един много кратък политически коментар върху решението на Конституционния съд, като съзнавам, че не е хубаво да се правят политически коментари, още повече в Правната комисия.
Конституционният съд на два пъти събаря текстове от изборни правила за последните две години, с които влиза в решаване на политически въпроси и сигнализира на Народното събрание, че дадено мнозинство не може да се самозабравя. От тази гледна точка Конституционният съд казва следното на депутатите. Можете да имате мнозинство, но няма да си наложите докрай волята. Защо го прави Конституционният съд е друга тема и може би тя трябва да бъде обсъждана и на друго място, някъде на някой научен семинар. Но това е институционалният факт. От тази гледна точка тук спорещите страни – и едната спореща страна, и другата спореща страна трябва да знаят, че са получили такива санкции от Конституционния съд.
Защото и изборните правила, писани в последния момент за европейските парламентарни избори през 2009 г. бяха посечени по много важни въпроси, които определят рамките на предизборното състезание. Сега също има такава намеса на Конституционния съд. Ако може да се извлече политически извод от това нещо е, че всяко мнозинство трябва да знае, че срещу себе си вече има институция, която е насъбрала опит да пресича такива идеи. Те могат да бъдат систематизирани, да се види за какво точно става дума, дали ще са брой съветници, дали ще е нещо друго и по някои неща е дала свобода. Едното е тема, която мен ме вълнува, това е изборът на районните кметове. Явно е, че Конституционният съд казва на мнозинствата в Народното събрание, че когато едно мнозинство се събере да се избират районните кметове, ще се избират. Когато се събере мнозинство да не се избират районните кметове, няма да се избират, което прави нестабилна местната администрация на големите градове на България, което аз не разбирам. Защо се намесва така пряко в тези правила, а оставя това така да се изживее в зависимост от политическата воля. Това е сложен въпрос за мен. Политически тези неща изглеждат сложни.
Защото, ако аз разсъждавам логично за това, което аз съм научил за последните 15 години от работата на Конституционния съд, е, че Конституционният съд също има своя политическа воля и когато решава едно нещо, го решава по този начин, и когато решава друго нещо го решава по другия начин. И когато ние упрекваме мнозинствата в парламента, че те били политически еди-какви си, възниква основателно въпроса какво се случва с решенията на Конституционния съд. Казвам го с много голямо притеснение, защото Конституционният съд е дълбоко уважавана от мен институция. Но това е един натрапчив извод от последните две решения на Конституционния съд.
Моето гласуване е ясно по тези законопроекти. Такова ще бъде и в залата. Не може да има цялостна подкрепа, защото няма цялостно съвпадение на двата основни въпроса, които днес дискутираме тук – уседналостта и районните кметове.
Пак казвам, заявявам предварително, че на второ четене нашето гласуване ще бъде съвсем предвидимо, защото ние ще бъдем последователни спрямо позицията, която сме имали в тези месеци. Благодаря.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря, колега Методиев. Други изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-43, внесен от Любен Андонов Корнезов на 09.05.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Изборния кодекс, № 154-01-44, внесен от Искра Фидосова Искренова, Димитър Николов Лазаров и Красимир Георгиев Ципов на 10.05.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-45, внесен от Михаил Райков Миков на 11.05.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Тринадесет „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Не се приема.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-46, внесен от Ангел Петров Найденов, Мая Божидарова Манолова и Янаки Боянов Стоилов на 11.05.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Тринадесет „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”. Не се приема.
Искра Фидосова:
Благодаря на всички. Утре от 16:00 часа пак имаме заседание на Правната комисия.
Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова