КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 83
Днес, 12.05.2011 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието, отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по граждански дела” – Биляна Белякова, държавен експерт и Красимир Войнов, главен експерт; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Екатерина Захариева, заместник-министър и Петя Тянкова, съветник на министър Росен Плевнелиев.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с малко закъснение, за което се извинявам от мое име и от името на колегите, тъй като срещата с представителите на Венецианската комисия и ОССЕ приключи преди малко. За днес имаме само две точки в дневния ред:
1. Обсъждане на Позиции на Министерския съвет по т. 58 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.) относно Предложение за Регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения в областта на имуществените последици на регистрираните партньорства и Предложение за Регламент признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, № 102-00-27, внесени на 3.05.2011 г.
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект № 153-03-34 от 28.03.2011 на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 102-01-3, внесен от Министерски съвет на 14.01.2011 г. и № 154-01-4, внесен от Николай Янков Пехливанов на 25.01.2011 г.
Бих искала да обявя предварително, че по втора точка само ще започнем по доклада и ще продължим на следващи заседания.
По първа точка - Обсъждане на Позиции на Министерския съвет по т. 58 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.) относно Предложение за Регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения в областта на имуществените последици на регистрираните партньорства и Предложение за Регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, № 102-00-27, внесени на 3.05.2011 г.
От Министерството на правосъдието присъстват Биляна Белякова, държавен експерт и Красимир Войнов, главен експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по граждански дела”. Кой ще представи мотивите? Заповядайте, г-н Войнов.
Красимир Войнов:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Вероятно сте запознати с позициите, които се обсъждат. Бих искал само да ви кажа, че тези две предложения за регламент са нови актове-проекти на Европейската комисия, които съдържат разпоредби относно компетентността, приложимото право признаването и изпълнението на съдебни решения, свързани с имуществените последици на регистрираните партньорства, както и видно от заглавието на втория регламент, свързани с имуществения режим между съпрузи. Те са представени в края на месец март. Всичко е на много ранен етап. Предстоят обсъждания в работни групи към Съвета по гражданско-правни въпроси, така че тепърва ще се обсъждат тези въпроси на регламенти. Идеята е те да запълнят една празнота в правната регламентация на общностно ниво, касаеща урегулирането на ефектите на имуществените последици, било свързаните със съпрузи, било с регистрираните партньорства.
Идеята на Европейската комисия е да се постигне една по-голяма правна сигурност и по-голяма предвидимост в обществените отношения от очертания кръг с помощта на общностната регламентация.
Подчертавам, че това са начални фази на разглеждане на тези проекти. Тепърва предстоят обсъждания.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Войнов. Колеги, имате думата за въпроси и изкзвания. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Госпожи и господа, аз имам въпрос. Каква ще бъде българската позиция по този въпрос и какво ще очаква да се приеме в края на краищата. Защото в нашия Семеен кодекс няма такъв институт. Вие знаете, че дискусията за регистрираното фактическо съжителство завърши с неприемане на този институт. И ако се приеме такъв европейски регламент, означава ли това, че отделните страни трябва да се съобразят с този институт или той урежда отношенията там, където те съществуват. Т.е. ние трябва да имаме някаква яснота, за да знаем по какъв начин участваме и какви последствия би имало приемането на този акт. Благодаря.
Красимир Войнов:
Да, това е централен въпрос при разглеждането на този проект и ще бъде тепърва централен въпрос при по-нататъшните обсъждания.
Всъщност идеята на проекта на регламента е да не се доведе до хармонизиране на материално правните разпоредби на отделните страни-членки. Т.е. фактът, че България няма в Семейния си кодекс или във вътрешната си правна регламентация подобни регистрирани партньорства, уверявам ви, той не е изолиран. Само 14 страни членки поне според представените данни на оценката на въздействието на бъдещия акт от Европейската комисия имат такива регистрирани партньорства. (Повечето от страните не са полово ограничени.) Да, това отговаря на данните, с които разполагаме. Всъщност идеята тук е да се създаде една единна правна рамка. Т.е. един компетентен съд и едно приложимо право, когато става дума за отношения с транснацинален елемент, т.е. там, където те биха съществували. Т.е. фактът, че в България не съществуват такива отношения, поне според първоначалната идея би следвало да се явява пречка за бъдещото приложение на този регламент, но с тази уговорка, че предстои да се видят становищата на всички страни-членки по въпроса. До момента е имало само едно заседание на работната група. Това е само проект. Много от държавите членки за изразили резервирано отношение във връзка с обсъжданията по отношение на този проект.
Така че не се знае дали обсъждането няма да премине в засилено сътрудничество. Просто зависи от самия изход на дебатите. Предложена е като проект на Регламент, но държавите членки се уверяват от Европейската комисия, поне според проектите, че това няма да доведе, т.е. приложението на един такъв евентуален бъдещ акт не би следвало да доведе до хармонизация на материално правните норми във вътрешното им право. Т.е. тук се отива само на една по-голяма общностна регламентация, ако разбира се по отношение на това един компетентен съд да решава въпросите, свързани с имуществените последици, както и евентуално едно приложимо право, разбира се, доколкото то би могло да бъде свързано с някакъв трансграничен или транснационален елемент. Но все пак би било редно да се видят дебатите н рамките на работната група и становищата на страните членки. Поне на първия етап, на първото заседание много от страните членки са се държали резервирано, дори силно резервирано по отношение на разглеждането на този бъдещ акт, но предстои да го видим.
Янаки Стоилов:
България изразила ли е някаква позиция?
Красимир Войнов:
България също наред с други страни-членки е изразила обща проучвателна резерва. Т.е. наред с 13-те държави, които нямат подобни регистрирани партньорства ние за момента заемаме позиция затова, че трябва да се проследят какви ще са евентуално бъдещите ефекти на този проект. Защото уверенията, че няма да се доведе до хармонизация на материално правните норми, но все пак трябва да се проследят във времето и с оглед на това какво ще бъде възприето реално. Така че нашата позиция е по-резервирана към момента и тепърва ще видим в рамките на работната група какво ще се предложи. Разбира се, и със силното участие на унгарското председателство към момента. Това е, което мога да ви кажа.
Янаки Стоилов:
В становището е записана една степен с по-висока неопределеност от отговора, който беше даден. Вижте, текстът е много неутрален, без да показва насоката на позицията на България. Аз чета проекта на становището на комисията. Аз не знам сега ние какво ще гласуваме. Биляна Белякова:
Ако може да допълня. Всъщност абсолютно нормално е в началото, тогава когато излиза един акт, политически по-правилно е държавата да заяви по-предпазливо своята позиция. Ние категорично сме казали, че нашето законодателство този институт не го познава и сме длъжни да изчакаме да видим как върви дебата. Дали е такъв и духът на тази позиция, за която говорим.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че този подход, който казвате, не е универсален, защото имам впечатление, че в някои случаи доста от държавите държат да формулират своето отношение към крания резултат, за да си запазят терен, на който по-нататък могат да развиват тази своя позиция и да предупредят за степента, в която те биха подкрепили или не определено решение. И особено за по-малки страни, когато пропуснат ад направят това в началната фаза, често се използва аргументът нали това така беше прието, сега всички да се движим в една посока.
Биляна Белякова:
Аз държа да подчертая, че въпреки че в самото начало проектът и за двата регламента, то върви заедно, в рамките на една работна група, представителят на България, който е присъствал на това заседание, от нашето министерство, но е от постоянното представителство, ние се сме присъствали там, за съжаление, но той наложи проучвателна резерва именно с оглед на това. Защото макар и Регламентът да казва, че това няма да наложи промени в материалния закон на държавите, ние си даваме ясна сметка нашите съдилища пред какво изпитание биха били изправени в случай, че при тях дойде решение, което даден български съд ще трябва да признае и което касае именно имуществените режими на регистрирани партньорства.
Красимир Войнов:
Ако и това не съставлява основание за отказ на база клаузата за обществен ред, тогава ще има още по-големи проблеми в приложението. Ние това сме го изтъкнали в нашата позиция, че би могло да се стигне до евентуални проблеми. Нито една страна не е заявила твърдо несъгласие с разглеждането на акта. Наложили са проучвателни резерви страните към които и ние също сме се присъединили с оглед на липсата на такъв институт в нашето вътрешно право. Така че оттук нататък много зависи от това каква ще е общата воля на страните-членки, но всеки ясно е заявил има ли притеснение или не, макар че има уверение, че това няма да доведе до хармонизация, но кой знае. Трябва да сме по-предпазливи.
Янаки Стоилов:
Защото нашите съдилища ще се позовават на клаузата на обществен ред, а после като се атакуват техните решения пред съда в Страсбург, той ще се позове на клаузата или пред Европейския съд, защото и двете ще са възможни, те пък ще се позоват на клаузата за недискриминация и ще кажат, че това решение не може да бъде обосновано по такъв начин.
Красимир Войнов:
Дори би могло това да бъде изключено от възможността на база обществен ред да се отказва. Затова позицията ни е по-предпазлива специално по Регламента за регистрираните партньорства. Държа да ви кажа, че за другия има доста широка подкрепа. Има воля за втория, който касае имуществения режим между съпрузите.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване Позициите на Министерския съвет по т. 58 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.) относно Предложение за Регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения в областта на имуществените последици на регистрираните партньорства и Предложение за Регламент признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, № 102-00-27, внесени на 3.05.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Преминаваме към втора точка.
По втора точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект № 153-03-34 от 28.03.2011 на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 102-01-3, внесен от Министерски съвет на 14.01.2011 г. и № 154-01-4, внесен от Николай Янков Пехливанов на 25.01.2011 г.
Отново моля да бъдем извинени за закъснението. Но предварително се договорихме, че само ще започнем второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост.”
Няма постъпили други предложения по наименованието на закона. Има ли желаещи за изказване? Няма.
Който е „за” това наименование на закона, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Предложение на н.пр. Ивайло Тошев и Светлин Тончев за създаване на нов § 1.
„§ 1. В чл. 1 след думата „собствениците” се поставя запетая и се добавя „ползвателите”.
Останалите параграфи се преномерират.”
Има предложение за редакция на това предложение за нов § 1, а именно:
„§ 1. В чл. 1 след думата „собствениците” се поставя запетая и се добавя „ползвателите”.
Колеги, ние коментирахме на първо четене, че трябва да се допишат и ползвателите в текстовете, в които са пропуснати. Това е едно от тези предложения.
Г-н Тошев.
Ивайло Тошев:
С оглед обстоятелството, че се регламентират отношения, свързани с тези ползватели. Тъй като на много места има хора, които живеят на основание право на ползване. Затова за нас е по-добре да бъде включен и ползвателят, като лице, чиито отношения са свързани с етажната собственост.
Янаки Стоилов:
Ползвателите са обитатели на основание право на ползване.
Ивайло Тошев:
За нас е по-доброто да бъде: собственици, ползватели и обитатели и затова добавяме ползватели.
Четин Казак:
Аз доколкото се опитвам да схвана, това разграничение може би се налага от факта, че наемателите, например, на търговски обекти, или на някакви други обекти, които не са жилищни площи в съответната сграда, не могат да се квалифицират като обитатели, а като ползватели. Т.е. ако вие сте наели магазинче в дадена сграда, вие сте ползвател, но не сте обитател на тази сграда.
Янаки Стоилов:
Тогава дискусията става още по-сложна. Аз го схващах, че под ползватели се имат предвид лицата, които са на основание на право на ползване. Ползването е някакво практическо предназначение. Вие имате предвид ползвателите като право на ползване, вид вещно право, което е различно от простото обитание, като наемател или просто като пребиваващ.
Юлиана Колева:
Има два вида право на ползване: вещното право на ползване и всичко останало, което попада в общия кюп.
Екатерина Захариева:
Сега действащия закон прави разлика – за обитатели има предвид определението, различно от ползвателите, които са с вещни права. Така че за яснота е предложено това.
Искра Фидосова:
Мисля, че се изясни какво се има предвид. Подлагам на гласуване предложението за редакция на новия § 1. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 1. Предложение на н.пр. Ивайло Тошев и Светлин Тончев:
„В § 1 по вносител да отпадне т. 1.”
Има предложение за редакция:
„§ 1. В чл. 2, ал. 2 след думите „се вписва” се добавя „от инвеститора в Агенцията по вписванията”.”
Желаещи за изказване? Г-н Тошев.
Ивайло Тошев:
Това беше изразено като позиция още при разглеждането за първо гласуване с оглед противоречието по Правилника за вписванията. Тъй като предложението е да отпадне нотариалната заверка, а в същото време да има и вписване. А без нотариална заверка няма как да бъде вписан този договор.
Янаки Стоилов:
Нали предлагате да отпадне изискването за нотариална заверка.
Ивайло Тошев:
Да отпадне предложението за отпадане на нотариалната заверка. Предложението е да отпадне нотариалната заверка, а ние предлагаме да отпадне това предложение.
Янаки Стоилов:
Т.е. нотариалната заверка да си остане. (Да.)
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ивайло Тошев и Светлин Тончев за отпадане на т. 1 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция:
„§ 1. В чл. 2, ал. 2 след думите „се вписва” се добавя „от инвеститора в Агенцията по вписванията”.”
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Колеги, за днес завършваме. Ще продължим по доклада в следващия четвъртък. Благодаря на всички.
Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова