Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 85


Днес, 26.05.2011 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Даниела Машева, заместник министър и Елена Вичева, младши експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Към момента са се подписали 18 члена на Правната комисия и са тук. По предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, № 102-01-28, внесен от Министерски съвет на 10.05.2011 г.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 102-01-30, внесен от Министерски съвет на 18.05.2011 г.
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект № 153-03-63/17.05.2011 на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс: № 154-01-43, внесен от Любен Корнезов на 09.05.2011г. и № 154-01-44, внесен от Искра Фидосова, Димитър Лазаров и Красимир Ципов на 10.05.2011г.
4. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект № 153-03-34/28.03.2011 на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост: № 102-01-3, внесен от Министерски съвет на 14.01.2011 г. и № 154-01-4, внесен от Николай Янков Пехливанов на 25.01.2011 г. (продължение).
Колеги, тъй като предполагам, че т. 3 от дневния ред ще ни отнеме малко повече време, предварително ви предлагам т. 4 да отпадне от днешното заседание. Разговарях преди заседанието и с колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и им предложих доклада за второ четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост да остане за другата седмица, като направим две заседания - в сряда и четвъртък, на които да разгледаме доклада за второ четене и постъпилите два ЗИД за промени в НК на първо четене. Единият е на г-н Корнезов и другият на г-н Огнян Стоичков и група народни представители. Днес ме уведомиха, че има още един, който обаче не е дошъл с разпореждане.
Започваме с точка първа – Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, № 102-01-28, внесен от Министерски съвет на 10.05.2011 г.
Г-жо Машева, заповядайте накратко да представите мотивите.
Даниела Машева:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Предложените на вашето внимание изменения и допълнения на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции са свързани със задълженията на България като държава-членка на Европейския съюз да въведе във вътрешното си законодателство разпоредбите на Рамково решение 2009/299, с което се изменят някои от разпоредбите, визирани в двете рамкови решения, касаещи признаване на Решение за конфискация и отнемане и Решение за налагане на финансови санкции.
Целта на Рамковото решение е чрез допълване и изменение във вече действащата уредба да се укрепят процесуалните права на гражданите, като се осигури ясен и последователен подход по отношение на критериите за прилагане на основанието за непризнаване на задочно постановени съдебни решения в различните държави –членки на Европейския съюз. В различните рамкови решения за прилагане на принципа за взаимно признаване на окончателни съдебни актове липсва последователност по въпроса за решенията, поставени следствие на съдебен процес, на който заинтересованото лице не се е явило лично. С цитираното рамково решение се отстраняват именно тези различия с оглед избягване на практически затруднения.
Членове 3 и 4 от Рамковото решение разширяват и прецизират факултативните основания за отказ за признаване и изпълнение на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, постановени следствие на съдебен процес, на който заинтересованото лице не се е явило лично, т.е. провежданите задочни съдебни производства. В тези случаи е предвидено и задължително консултиране между компетентните органи на издаващата и изпълняващата държава. Член 3, параграф 3 и член 4, параграф 2 от цитираното рамково решение предвиждат и изменения и допълнения в приложените към съответните рамкови решения формуляри, които са задължителни за държавите-членки на Европейския съюз. .
В Законопроекта са включени и други разпоредби, които не са в пряка връзка с въвеждането на Рамково решение 2009/299. Те са свързани с констатирани от Министерството на правосъдието в процеса на прилагането на закона празноти, които биха затруднили работата на правоприлагащите органи. Във връзка с това са част от предлаганите промени, които имат за цел прецизиране разпоредбите на закона.
Предлагам ви да подкрепите предложения законопроект.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Машева.
Колеги, имате думата за въпроси към вносителите и изказвания. Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, № 102-01-28, внесен от Министерски съвет на 10.05.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 102-01-30, внесен от Министерски съвет на 18.05.2011 г.
Г-жо Машева, заповядайте.
Даниела Машева:
Настоящият законопроект също е свързан с необходимостта от въвеждането на Рамково решение 2009/299, с което се изменят някои от разпоредбите на рамковото решение, отнасящо се до Европейската заповед за арест.
Целта на рамковото решение е осигуряване на ясен и последователен подход по отношение на критерии за прилагане на основанието за непризнаване на задочно постановени съдебни решения в държавите членки на Европейския съюз.
Член 2 от Рамковото решение регламентира въвеждането на задочното производство като факултативно основание за отказ да се изпълни Европейска заповед за арест, издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.
Чл. 2, параграф 3 от Рамковото решение предвижда изменения и допълнения във формуляра на Европейска заповед за арест, който е включен като приложение към рамковото решение относно Европейска заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, отразяващи съответните изменения в самия акт.
В законопроекта се съдържат и някои предложения, които ще регламентират издаването на документи за самоличност на лица, подлежащи на предаване по изпълнение на молби за екстрадиция и Европейска заповед за арест. Предвижда се възможност, когато липсва съгласие от страна на тези лица, да може да се осъществи процедура по служебно издаване на документи за самоличност.
Предлагам да подкрепите законопроекта.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Машева. Има ли желаещи за изказване и въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 102-01-30, внесен от Министерски съвет на 18.05.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По трета точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект № 153-03-63/17.05.2011 на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс: № 154-01-43, внесен от Любен Корнезов на 09.05.2011г. и № 154-01-44, внесен от Искра Фидосова, Димитър Лазаров и Красимир Ципов на 10.05.2011г.
Колеги, раздаден ви е докладът. А снощи по E-mail, веднага след като изтече срока, ви се изпратиха всички предложения и предполагам сте ги получили до 18:00 часа. Тъй като постъпиха доста предложения между първо и второ четене и докладът стана малко по-обширен и предполагам, че ще ни отнеме малко повече време, затова именно ви предложих да отложим точка четвърта за следващата седмица.
Започваме по Общия законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 153-03-63 от 17 май 2011 г., изготвен на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс”.
Имате думата по наименованието на закона. Няма желаещи за изказване. Вече кворумът стана 20. Подлагам на гласуване наименованието на закона.
Който е „за”, моля са гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 1. Имаше произнасяне на Конституционния съд по § 1 по отношение на една част от него.
Има постъпило предложение между първо и второ четене от н.пр. Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов
„В чл. 1 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 навсякъде след думата „община” се добавя думата „райони”.
2. В ал. 2 след думата „община” се добавя думата „район”.”
Като предложение на Комисията във връзка с решението на Конституционния съд, се предлага редакция на § 1.
„§1. В чл. 1, ал. 1 се изменя така:
„(1) Този кодекс определя организацията и реда за произвеждане на избори за народни представители, президент и вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници, кметове на общини и кметства, както и условията за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници, кметове на общини и кметства.”
Редакцията е въз основа на произнасянето по § 1.
Отделно е това, което предлагат г-жа Манолова и останалите колеги.
Желаещи за изказване по § 1. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Аз няма да съм обстоятелствена, защото темата е ясна. Това е нашето предложение, което е свързано с изборността на районните кметове. Нашата последователна позиция е, че е недемократично ограничаването на правото на избор на хората в големите градове в районно деление да не избират районния си кмет. В добавка само ще кажа, освен това, което сме казали до този момент, че макар и да не го е обявил да противоконституционен текстът, Конституционният съд ясно казва, че това е едно законодателно решение, което е в посока обратна на идеята за децентрализация на местната власт и намалява легитимната представителност на общинските власти. Така че всеки разумен човек и всеки отговорен законотворец би следвало да се съобрази с това мнение на Конституционния съд, още повече че е такова и мнението на българските граждани – максимална изборност на всички органи, които са близо до тях.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Други колеги? Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Това е един от основните въпроси, може би спорен от гледната точка на различни виждания. В обобщения законопроект, ако сте обърнали внимание, това е § 19 от Преходните и заключителните разпоредби, в които се предлага § 19 да отпадне. Ако отпадне § 19, това означава, че връщаме старото положение – избират се районните кметове пряко от населението, а не от общинските съвети. Ако решим въпроса сега – това, което вие предлагате, ще решим въпроса с § 19.
Аз, разбира се, съм за пряк избор. Даже без да пипаме чл. 1 (там е казано кметове) това означава, че и кметове на райони избираме.
Смятам да не дискутираме толкова много, тъй като по този въпрос сме говорили, говорили. Ако се приеме, значи, че и § 19 трябва да отпадне.
Искра Фидосова:
Благодаря за това разбиране. Аз същото щях да предложа. Това са 5-6 текста. Но при знака „Х”, примерно, са около 20. Принципно се разбираме, че както гласуваме единия текст, това трябва да гласуваме и за останалите.
Аз ще се въздържа от влизане в дебата. Това сме го дебатирали вече и ако някой колега иска да вземе отношение, да заповяда. Ако няма желаещи, да гласуваме.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов за § 1.
Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението по вносител за § 1, което е съобразено с решението на Конституционния съд, с редакцията на Комисията, която ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 2. В чл. 3, ал. 4 и 5 числото „12” се заменя с „6”.
Тук е по вносител и по двата доклада – по нашия и на г-н Корнезов, заменяме числото „12” с цифрата „6”.
Желаещи за изказване? Става въпрос за уседналостта от 12 да стане 6 на всякъде.
Това означава, че ще гласуваме заедно § 2 и § 3.
„§ 3. В чл. 4 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 и 4 думите „две години” се заменят с „6 месеца”.
2. В ал. 5 и 6 числото „12” се заменя с „6”.”
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 4. „В чл. 25, ал. 2 цифрата „6” се заличава.
Така е и по двамата вносители. Това е за оттеглянето на членове на ЦИК по предложение на партиите и коалициите.
Има ли изказвания? Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Разбира се, че съм за текста. То е ясно. Но се поставя един принципен въпрос. Текстовете, които са обявени за противоконституционни не се прилагат, както знаете. Въпросът ми е дали трябва да остане само, че не се прилагат, или трябва да бъдат отменени, което съм предложил. Във вашите мотиви се позовавате на две решения и казвате, че те имат отменителен ефект. Няма да навлизам в спора – вярно е, че имат отменителен ефект. Но за мен по-чисто е всички текстове, които са обявени за противоконституционни, да бъдат отменени. Виждате и в нашия правилник и в други, където не са отменени, текстът остава в тялото, но пише еди-какво си решение. Да го махнем от тялото на закона и да бъде чисто. Защото Избирателният кодекс ще го прилагат много хора ,които даже не са юристи. Просто да ги няма тези текстове ,които са обявени за противоконституционни. Толкова е объркано, че ние не можем да се оправим. Например, коя алинея е отменена? Трябва да вземеш решението и тогава да видиш. Много по-чисто е да бъде отменена. Това е моето убеждение. Например, вижте нашия Правилник, чл. 3, пак го има, но не го прилагаме. А ако го отменим, няма да го има в правния мир. Има разлика. Правно-технически е въпросът, но мисля, че е по-чисто.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Разбира се, Професорът е прав от гледна точка на удобството на хората, които ще прилагат закона, но аз мисля, че е много поучително да си стоят, както си стоят във всички други закони. Просто всеки следващ законотворец, може ние да сме, може да е някой друг, да си има едно наум като пипа закона.
Любен Корнезов:
Ако тук го решим, трябва да го решим във всички текстове. Да не гласуваме.
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов, тук е препратка. Вижте текста в ал. 2.
Принципният въпрос стои. Ние ще го гледаме малко по-нататък, когато стигнем до ония параграфи, например, електронното гласуване, което е обявено като цяло за противоконституционно. Но тук става въпрос за махане на цифрата „6” като препратка в текста на чл. 25, ал. 2. Иначе на мястото на т. 6 стои, че е обявено за противоконституционно. Има го отдолу действащия текст, а ние в ал. 2 махаме препратката.
Любен Корнезов:
Добре. Но това е принципен въпрос и ако един път го решим?!.
Четин Казак:
Уседналостта колко остана?
Искра Фидосова:
Гласувахме 6 месеца преди малко в § 2 и § 3.
Колеги, подлагам на гласуване § 4 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. При кворум 20 вече, двадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 5. По вносител предложението е на г-н Корнезов.
Предложение на н.пр. Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов.
„В чл. 26 се прави следното допълнение: в ал. 1, т. 12 се заличава.”
И предложение на н.пр. Лютви Местан, Янко Янков и Четин Казак.
„В чл. 26, ал. 7 след думите „съобщаването им” се добавя „в бюлетина на Българската телеграфна агенция”.”
Имате думата за изказвания. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
По повод на предложението, което сме направили с колегите от Коалиция за България, става дума за скандалното правомощие на Централната избирателна комисия да отказва регистрация на политически партии въз основа на субективни критерии, по собствена преценка. Изключително опасно. В крайна сметка ЦИК е една администрация. Би следвало, предвид начина на нейното избиране, такова правомощие, както и друг път сме казвали, е възможно единствено да бъде поставено в компетенциите на съда, както е и разпоредбата на Закона за политическите партии. Ние ще продължим да го атакуваме този текст.
Надяваме се също така и Венецианската комисия, която обърна внимание на тези правомощия, да го разпише в своя междинен доклад.
Не смея да се надявам, че вие ще се вслушате в това, което казвам в момента. В крайна сметка може да има и следваща инстанция.
Що се касае до предложението на колегата Корнезов, той ще го обоснове, но чисто от уважение към него и предвид вашата абсолютна нечуваемост към всичко, което се говори от опозицията, не съм подновила предложението си да се напише ясно, че всички решения на Централната избирателна комисия се обжалват. Естествено е, че в правомощия, които гласят „следи и наблюдава” не може да има актове, не може да има решения и съответно не може да има и индивидуални административни актове. Но във всяка една хипотеза, в която Централната избирателна комисия може да издаде свое решение, е очевидно че това решение има характер на индивидуален административен акт. И след като има такъв характер, би следвало да се обжалва пред горна инстанция.
Всъщност такъв е и смисълът на конституционното решение. Щете-не щете, те всички ще подлежат на съдебен контрол. Но просто, за да е по-ясно на хората, които ще участват в изборите, които евентуално ще атакуват тези решения, би следвало това да се напише достатъчно ясно. Защото текстовете в момента са повеждащи, че могат да се обжалват само определени решения на ЦИК.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Това е и във връзка с решението на Конституционния съд.
Първо, по т. 27 Централната избирателна комисия приема и обнародва в „Държавен вестник” методиката за определяне на резултатите от гласуването - как гласовете стават мандати. Тази методика я нямаме. Конституционният съд казва: Нищо че го няма в Избирателния кодекс. На базата на Конституцията то подлежи на обжалване.
Що се касае до втория въпрос – до методиката, вече казах, но до тези указания, които Централната избирателна комисия издава. Вие сте опитни хора. Знаете, че Централната избирателна комисия ще ни залее с указания във всяка една насока и много често указанията, които дава Централната избирателна комисия, надхвърлят закона и могат да бъдат спорни. Членовете на секционни и не знам какви други избирателни комисии всъщност те четат това, което Централната избирателна комисия им казва, а не толкова закона. Може да се получи противоречие между указанието и респективно закона.
Затова ви предлагам, за да няма спорове, в ал. 8 да се даде възможност за обжалване пред Върховния административен съд, както методиката, така и указанията на Централната избирателна комисия. Това е ал. 8 и всеки от нас да го чете, казва кои решения се обжалват. Аргументът е всичко, което не е споменато като точки, подлежи на обжалване. За да избегнем това, ви предлагам тези две точки също да ги включим, за да няма съмнение за тези, които утре ще прилагат закона, т.е. избирателните комисии и политическите партии, които участват в коалиции. Това е във връзка с мотивите на Конституционния съд.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Благодаря, уважаема г-жо Председател.
Уважаеми колеги, нашето предложение по този параграф е продиктувано и идва по инициатива на нашите представители в Централната избирателна комисия, както знаете те са опитни досегашни членове на доста формации на този орган, затова от практиката е продиктувано това предложение, за да е ясно от кой момент. Тъй като, както виждате, в ал. 6 на чл. 26 се казва, че „Решенията на Централната избирателна комисия се обявяват чрез публикуване на интернет страницата на комисията и в бюлетина на Българската телеграфна агенция.” Т.е. има два способа равностойни на публикуване на решенията. За да е ясно кога, след публикуването на кой от двата способа започва да тече срока за обжалване, се предлага да се прецизира в ал. 7, че това става от съобщаването им в бюлетина на Българската телеграфна агенция, където се прецени, че е по-сигурно, отколкото на интернет страницата, в която през годините винаги е имало проблеми. Понеже сега се предвижда да се създаде такъв сайт, те казаха, че е на доста ранен стадий и може да има проблеми. Така е по-ясно.
Що се отнася до предложението на колегите, аз го подкрепям. Ако си спомняте, аз също по време на обсъждането на първо четене, дори още във временната комисия, споменах, че специално методическите указания трябва да могат да се обжалват, защото те наистина ще имат много сериозен характер. Ще имат характера едва ли не на подзаконов нормативен акт за всички по-долни избирателни комисии – районни, общински, секционни и т.н., и не може те да не могат да бъдат обжалвани. Защото наистина може да се получи дописване на закона, тълкуване, което може понякога да противоречи на закона и т.н. Според мен, трябва да могат да се обжалват тези методически указания.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Други желаещи за изказване? Няма.
Ние сме го водили този дебат и предполагам, че затова се въздържат от коментар колегите. Преминаваме към гласуване на § 5.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. н.пр. Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов - „В чл. 26 се прави следното допълнение: в ал. 1, т. 12 се заличава.”
Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Лютви Местан, Янко Янков и Четин Казак - „В чл. 26, ал. 7 след думите „съобщаването им” се добавя „в бюлетина на Българската телеграфна агенция”.”
Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”.
Четин Казак:
Ако някой тръгне да оспорва, веднага може да каже: Къде сте го обявили. Да, ама аз не съм го видял. Трябваше и тук да го обявите. Щом не сте го обявили, значи не тече срокът. Ако не е качено на сайта, ако има проблеми със сайта на ЦИК, всеки един може да използва това, за да обжалва до безкрай решението, тъй като ЦИК не е изпълнил законовия текст да го обяви едновременно и на двете места. Ако не се прецизира, че е достатъчно обявяването само в бюлетина на БТА, това отваря вратата за нескончаеми обжалвания безсрочни. Казвам ви го съвсем добронамерено. Най-малкото тук има някакъв политически момент.
Искра Фидосова:
Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
В предходната ал. 6 на чл. 26 е указан начинът на обявяване на огласяване на решенията на Централната избирателна комисия.
„(6) Решенията на Централната избирателна комисия се обявяват чрез публикуване на интернет страницата на комисията и в бюлетина на Българската телеграфна агенция.”
Ал. 7 – обявяването на решенията означава огласяване на решенията сред един Н брой лица. Не е конкретно съобщаване на заинтересувани лица, а обявяване. Според Вас, има ли логика съобщаването да се счита извършено с момента на обявяването.
Четин Казак:
За някои общи решения да, но не персонално.


Юлиана Колева:
Затова говорим, че вие не сте прецизирали в случая. Вие говорите от съобщаването чрез бюлетина. Не се съобщава чрез бюлетина на БТА. Те се обявяват чрез бюлетина на БТА, но не се съобщават. А съобщаването си има начин по реда на АПК да бъде съобщено това решение.
Искра Фидосова:
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Искам да попитам каква е разликата по отношение на актовете на ЦИК с обявяването и съобщаването? Каква е разликата? Сроковете текат от обявяването на решенията, когато става дума за избори, независимо дали е ЦИК, ОИК или друга избирателна комисия. От момента, в който се обяви едно решение, то се счита съобщено на всички заинтересовани страни. То не се праща по някакъв отделен ред.
Четин Казак:
Просто съвсем добронамерено сме го предложили. Ако не го приемете, не е толкова важно.
Искра Фидосова:
Добре. Имаше предложение за прегласуване.
Подлагам втори път на гласуване предложението на н.пр. Лютви Местан, Янко Янков и Четин Казак - „В чл. 26, ал. 7 след думите „съобщаването им” се добавя „в бюлетина на Българската телеграфна агенция”.”
Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя г-н Корнезов на § 5 за промяна на чл. 26. Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Параграфи 6, 7, 8, 9 и 10 касаят замяна на числото „12” с цифрата „6”, тъй като приехме принципно, че щом като веднъж сме го гласували, а гласуването беше 18 „за” в началото, да остане така и в следващите параграфи.
Обръщам към г-н Казак и г-н Бисеров, които не бяха в началото, не сме ви броили при гласуването, тъй като знаем, че сте против уседналостта по принцип.
Подлагам на гласуване анблок параграфи 6, 7, 8, 9 и 10, които касаят замяна на числото „12” с цифрата „6”. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Двама „против”. Един „въздържал се”.
Михаил Миков:
Аз гласувам „въздържал се” и ще се мотивирам защо.
Това 6 се прие чисто механично, като горната граница, която е предвидена. Вие спомняте, когато се обсъждаше законът, аз тогава говорих за кодекса и за добрите изборни практики и се опитвах няколко пъти да вкарам дискусията в темата колко е разумното. Не успях. Конституционният съд ви върна и ви накара да ги прочетете и сега механично се възприе горната граница 6 месеца. Т.е. принципът общо взето върви колкото повече толкова повече. Ако беше казала Венецианската комисия 3, щеше д е 3. Ако беше 8, щеше да е 8. Т.е. няма същностния анализ в дискусията защо 6, защо 12, защо 8 и защо 3. Няма анализа на нарушенията от така наречения „изборен туризъм”. Уж обсъждахме, та кръгли маси имаше, та дискусии, та пленарни зали, та връщане напред и назад – и така никой не намери по същество аргументите за числата, които се залагат в закона.
Нека да остане това в стенограмите. Колегите от предния парламент знаят, че аз по този въпрос си имам последователна позиция и тогава съм я заявявал също. Затова съм „въздържал се”, г-жо Председател. Благодаря.
Искра Фидосова:
§ 11. Предложение на н.пр. Лютви Местан, Янко Янков и Четин Казак – „Заглавието на чл. 64 и чл. 64 се отменят.”
Предложение на н.пр. Четин Казак.
„В чл. 64 досегашният текст става ал. 1 и се създава нова ал. 2.
(2) Когато лицата по ал. 1 се завърнат в страната след изготвяне на избирателния списък или се намират в страната в изборния ден, те се вписват отново в него по реда на чл. 57.”
Г-н Казак, имате думата.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Аз бих искал да бъде тук г-н Ципов, тъй като на срещата с Венецианската комисия той спори с мен по отношение на това дали има лишаване и то дефинитивно лишаване от право на глас на български граждани. Нашата теза е категорична, че именно с този чл. 64 във взаимовръзка с чл. 3 и чл. 4 и допълнителните разпоредби § 1 при тяхното кумулативно прилагане една незначителна част от българските граждани са лишени дефинитивно от правото въобще да гласуват на местни избори където и да е, независимо от това, че те се намират в страната в изборния ден.
В решението на Конституционния съд ясно е записано, че е естествено и традиционно в България да няма гласуване на местни избори в чужбина и то е напълно разбираемо. И затова тези, които се намират в чужбина, естествено е, че не могат да гласуват на местни избори. Но когато един български гражданин се намира в страната, ти да го лишиш въобще от правото да гласува някъде в страната и да не му посочиш мястото, където той трябва да може да гласува, значи ти го лишаваш де факто от конституционното му право на глас, което нарушава директно чл. 42, ал. 1 от Конституцията, която гласи, че всички български граждани, навършили 18 години, които не са поставени под запрещение и не са лишени от свобода, могат да гласуват на национални и местни избори. На местни избори изрично е посочено. Аз съжалявам, че Конституционният съд не защити докрай буквата и духа на конституционния текст, като не отмени това ограничени.
Ако остане този текст на чл. 64, който предвижда, че се заличават от избирателните списъци имената на гражданите, които имат настоящ адрес извън Република България, независимо че имат постоянен адрес в България. Значи тези граждани, особено на предстоящите избори, дори да се намират в Монтана български гражданин, който е работил няколко месеца в Германия или Испания, родом е от Монтана, има постоянен адрес в Монтана, но е променил настоящия си адрес в Дюселдорф, върнал се в Монтана, ще му разрешат да гласува за президент, но няма да му разрешат да гласува за кмет на Монтана. Ето това е недопустимото. Значи този гражданин ще бъде дискриминиран по отношение на останалите. И Монтана ще бъде лишена от неговия глас.
Така че нашето предложение е или да се отмени чл. 64, или ако не се отмени, аз предлагам да се добави ал. 2 по аналогия с останалите видове избори – гражданин, който се е завърнал и е там в изборния ден да може да бъде дописан, както е на другите видове избори и да може да упражни правото си на глас. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Други желаещи за изказване по § 11.
Г-н Ципов, г-н Казак се изказа по § 11 и каза, че би желал вие да го чуете, и мотивира предложението си за отмяна на чл. 64 или за създаване на нова ал. 2 на чл. 64.
Ще вземете ли отношение? ( Не. Не искам повече да отговарям.)
Аз ще се въздържа също, защото много пъти го обяснявах.
Четин Казак:
Поддържате ли тезата, че не се лишават дефинитивно.
Искра Фидосова:
Категорично. Конституционният съд също се произнесе единствено и само по отношение на количествения критерий за уседналостта. Друг е въпросът кой какво атакува пред Конституционния съд, но това е друга тема.
Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Лютви Местан, Янко Янков и Четин Казак – „Заглавието на чл. 64 и чл. 64 се отменят.”
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Петнадесет „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Четин Казак за създаване на нова ал. 2 на чл. 64. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Петнадесет „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 11„В чл. 64 числото „12” да се замени с „6”. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
§ 12. Няма желаещи за изказване. Който е „за” § 12 по вносител, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Предложение на н.пр. Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов да се създаде § 12а със следното съдържание:
„§12а. В чл. 74, ал. 4, т. 2 числото „100” се заменя с „20”.”
Желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Това предложение касае заявленията, които трябва да се подадат писмено за образуване на избирателна секция. Повтарям, това е настояване на организацията на българите, живеещи в чужбина, която има седалище в Чикаго, а другата е във Франция, Марсилия. Така че да не го обосновавам за пореден път. Особено за българите, които живеят в по-рехави диаспори, наистина е проблем да съберат 100 заявления, за да се направи секция, така че това би било едно ограничение за нашите сънародници в Европа да упражнят правото си на глас.
Искра Фидосова:
Да, така е. Нашето становище тук е, знаете позицията, в предходната точка са 20 избиратели изискването, защото става въпрос за населени места, където има дипломатическо или консулско представителство и там няма проблем да се проблем да се формира и да се организира секционна избирателна комисия, която д проведе изборите. В населените места в страните, в които съответното местно законодателство позволява, изискването е за не по-малко от 100, тъй като това е хипотезата извън дипломатическите и консулските представителства. Трябва да се ангажират помещения и всичко, което е необходимо за една секционна комисия. Припомням само, че това е текст, който е действащ от предишните закони и логиката е наистина такава. И това е била нашата логика, когато става въпрос за консулските и дипломатическите представителства изискването за брой избиратели да е по-малко, а при останалите хипотези е нормално да бъде по-голямо. Не може при 20 избиратели в една страна да разкрие българската държава 200 секции, примерно в 100 места, при положение, че може да ги обедини в 50 населени места по 100.
Мая Манолова:
Ето един пример как боравите с фактите. Не е коректно да кажете, че това е действащият текст. Защото освен този текст имаше и един друг текст, който даваше възможност по преценка на съответното консулство да бъде образувана секция. Изобщо хипотезата за 100 заявления не беше единствената възможност и никога не се е прилагала. По преценка на представителя на България в съответната страна на съответното посолство секции се образуваха в градове с компактно население по негова преценка там където ще има гласуване. Примерите показват, че такива градове са гласували по 1000 и повече българи. Да не соча примерите с Испания и Франция. Това е едно улеснение. Примерно, за живеещите в Мадрид. Как се събират 100 заявления писмени. Защо не чухте българите, които живеят в чужбина. Защо изхождате от презумпцията, че всичко ви е ясно и всичко знаете.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Благодаря. По принцип подкрепям предложението на г-жа Манолова.
Аз правя предложение в Комисия в т. 2 на ал. 4 текстът след точката и запетаята да отпадне. Т.е. текстът „при произвеждане на избори за членове на Европейския парламент от Република България такива секции се образуват само в държави - членки на Европейския съюз.” да отпадне.
За мен принципно всеки български гражданин е гражданин на Европейския съюз, както всеки германски гражданин е гражданин на Европейския съюз. Да не говорим, че всеки гражданин на Франция, който живее в Френска Гвиана или в Гваделупа или в Мартиника, също е гражданин на Европейския съюз, независимо, че живее на хиляди километри от континентална Европа.
Абсолютно лишено е от всякаква логика е противоконституционно да се ограничават правата на българските граждани да могат да гласуват само в държавите членски на Европейския съюз. Те са европейски граждани, независимо от това дали живеят в Австралия, Америка или в Китай. Защото по договора за Европейския съюз всеки гражданин на държава членка на Европейския съюз е гражданин на Европейския съюз. Това е.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване? Няма.
Първо подлагам на гласуване предложението на г-н Казак, което да бъде като предложение на Комисията, в чл. 74, ал. 4, т. 2, текстът след точката и запетаята „при произвеждане на избори за членове на Европейския парламент от Република България такива секции се образуват само в държави - членки на Европейския съюз.” да отпадне.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Шестнадесет „против”. Двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов да се създаде § 12а. Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.

§ 13. „В чл. 79, ал. 2 навсякъде думите „две на сто” се заменят с „едно на сто”.
Това е изискването за депозита. Желаещи за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение на н.пр. Александър Радославов да се създаде § 13а.
„§13а. В чл. 82, ал. 3 се правят следните изменения:
1. В т. 7 числото „7 000” се заменя с числото „2 500”
2. Точка 10 се отменя.”
Постъпило е и абсолютно същото предложение на н.пр. Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов.
Желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Развивали сме съображения и друг път. Не е нормално 2500 подписа да са достатъчно за регистрация на партия, а за участието на партията в избори да са нужни 7000 подписа, още повече предвид начина, по който ще събират подписи в България в момента, психозата, която цари сред хората. Няма да хабя енергия да ви убеждавам. Ясно е каква е идеята – да не се създават допълнителни препятствия пред партиите за участие в изборите.
Искра Фидосова:
Други изказвания? Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Аз ще подкрепя предложението. Само едно изречение.
Разбира се, че БСП, ГЕРБ, ДПС нямат проблем със 7000 подписа. Става въпрос за по-малките партии дали ще ги допуснем за участие в изборите или изкуствено ще ги възпрепятстваме да участват в изборите.
Има един психологически момент – трите имена и единен граждански номер. Кой си дава единния граждански номер? Особено с последните злоупотреби. Хората се дърпат. Няма логика. Затова ви предлагаме да смекчим нещата за по-малките партии.
Искра Фидосова:
Законът за политическите партии не прави разлика между малки и големи партии. За участие в изборите се предполага, че над това, което си имал като изискване за регистрация. С 2 500 ти упражняваш дейност като политическа партия, имаш привърженици, имаш симпатизанти и е нормално всяка една сериозна партия – не говоря за малки и големи, ако претендира, че е сериозна да може да събере. Бяха 15 000, бяха 20 000, намалихме ги на 7 000 и мисля, че това е добре.
И следващото предложение на н.пр. Александър Радославов да се създаде § 13б. В чл. 89, ал. 3, в т. 11 числото „7 000” се заменя с „2 500” и т. 8 се отменя.
Със същото съдържание е и предложението на н.пр. Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов.
По тези предложения за създаване на нови § 13а и § 13б, който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
Продължаваме с предложението на н.пр. Четин Казак за създаване на § 13в.
„§ 13в. В чл. 103, ал. 3 съюзът „или” се заменя с „и”, а след думите „като обвиняеми” се добавя „повече от три месеца”.
Желаещи за изказване? Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, това предложение за мен е по-актуално от всякога, особено за представителите на политическите сили, които не подкрепят управляващата партия или не са представители на управляващата партия. Имаме силното подозрение, уважаеми колеги, и към присъстващите медии искам да се обърна, че ал. 3 ще изиграе много важна роля, когато наближи датата на регистрацията на кандидатите. Защо? Защото по досега действащия текст нямаше ал. 3 и имаше пълен имунитет за всички, които бяха регистрирани за участие в изборите, се прекратяваше временно съдебното преследване, ако са били задържани се освобождаваха и т.н.
Сега заради случая „Братя Галеви” въвеждаме ал. 3. Само че ние я въвеждаме по един начин, който буди сериозни опасения за използването на инструментите на досъдебното производство и на обвинението специално, с политически цели. Какво имам предвид. Имам предвид и всички знаем много добре, че потенциалните кандидати на различните партии стават обществено достояние доста преди датата на официалната им регистрация. Т.е. ако г-н Корнезов реши да се кандидатира за кмет на Ямбол, то това ще стане обществено известно много по-рано от датата на регистрацията му. Този факт е достатъчен, за да може тези, които не желаят или се страхуват от влиянието и авторитета на г-н Корнезов в Ямбол, да му повдигнат едно скалъпено обвинение, да определят това обвинение и да го задържат под стража, да му поискат мярка за неотклонение и да го държат там докато изтече срока за регистрация. Така че трябва да има някакъв срок, достатъчно разумен, преди датата на регистрацията, от който да е ясно, че който е обвинен, например, повече от три месеца от датата на регистрацията, да, продължава да бъде обвинен. Който е задържан, да. Но един месец преди датата на регистрацията, когато всички кандидати вече са горе-долу ясни, да тръгваме да повдигаме обвинение, да го привличаме като обвиняем и да задържаме кандидати, има сериозни опасения за политическа разправа и ползване на инструментите на съдебната система и на обвинението за решаването на политически проблеми и отстраняването на неудобни конкуренти.
Затова още един път апелирам, да бъде подкрепено това предложение, което ми се струва напълно разумно. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н казак. Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Аз ще се извиня на г-н Казак, но категорично възразявам.
Първо, и в сега действащия текст, според мен, терминът не е правилен „задържани”, тъй като задържан можеш да бъде на основание на Закона за МВР за 24 часа поради това, че си нямал лична карта. И докато не ти установят самоличността, ще те държат в поделението на МВР, докато установят кой си. Има различни видове задържане. Според мен, терминът трябва да бъде „задържане с мярка за неотклонение задържане под стража”. Както искайте го тълкувайте. Това е мое мнение. Има и друго задържане извън НПК. А по принцип едно задържане под стража, което явно се има предвид в текста, ако се вкара един срок, това е мярка, която си има определени цели – да не извършиш друго престъпление, да не се укриеш от органите на властта. Там има един изричен императивен текст, когато е над 10 години лишаване от свобода, когато задължително трябва да бъде задържан. Какво означава това. Тя мярката може прокурорът сам да я отмени след една седмица, след един месец и да си продължи делото за едно много тежко, сериозно престъпление, делото да си е в ход и да се събират доказателства. Не винаги по всяко тежко дело трябва да има мярка изобщо. Те имат право даже да не постановят и мярка. Аз съм виждал дела с тежки грабежи, където не е взета мярка за неотклонение. От тази гледна точка ми се струва малко нелогично така да се предлага. Това е.
Четин Казак:
Това че има проблем с термина аз не съм виновен. Това е действащ текст от много отдавна.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Ще подкрепя предложението на г-н Казак, особено с примера, който той даде. В българската история е имало избор на народни представители, съветници, които са били в затвора и избрани, ги освобождават. А тук не можем предварително да връзваме ръцете. Нека хората да си кажат. Оставете Братя Галеви.
Анастас Анастасов:
В момента в Ямбол общински съветник, който е осъждан на лишаване от свобода, вие много добре го знаете Николай Ганев, е представител на ДПС. И районната комисия отказа да го освободи по закон, въпреки че е задължително да го освободи, отказа. В закона пише след като е осъден на лишаване от свобода трябва да бъде освободен от поста общински съветник.
Четин Казак:
Колеги, повтарям още един път. Става въпрос да се сложи някакъв разумен срок, в който да е ясно, че ако наистина някой е виновен. Знаем много добре, че срещу кметове, представители от опозицията – от ДПС, от БСП, и в момента се извършват проверки от органите на досъдебното производство. Срещу някои има дори повдигнати обвинения, привлечени са като обвиняеми. Предлагаме да има някакъв разумен срок, за да не може в последния момент, когато стане ясно, че дадена партия ще издигне даден кандидат, веднага може да се скалъпи някакво обвинение.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, прокурорът или съответните органи как ще разберат в тези три месеца преди регистрацията кой ще бъде кандидат, че ще влезе в тази хипотеза. Ще бабуват, ще врачуват?
Четин Казак:
Точно, за да не може избирателно. Те са ясни на много места.
Искра Фидосова:
И прокурорът пише: „Няма да задържаме и да повдигаме обвинение срещу Мая Манолова, защото е ясно по слух, че тя се кандидатира за кмет на Кюстендил.” За г-н Казак за Шумен.
Четин Казак:
Ако е извършил нарушение, да бъдат добри да си свършат работата, а не да чакат последния момент.
Аз пак повтарям и повече няма да убеждавам никого, но този текст на ал. 3 създава сериозна опасност за политическа разправа и използване на органите на досъдебното производство за политически цели и за решаване на политически въпроси на местно ниво – елиминиране на кандидати или най-малкото тяхното сериозно уязвяване точно преди изборите.
Тодор Димитров:
Колега Казак, от друга страна, не трябва да ползваме изборите да слагаме „чадър” върху определени хора, които са извършили престъпление. Така че трябва да се намери разумният баланс и аз мисля, че сме го намерили. А не да спре да действа правосъдието ,защото видите ли след три месеца ще има избори. Затова, че имате притеснение, че активисти са вършили някакви неща, няма как да спрем правосъдието. Говорим за съдебната система, а не говорим за нас или за вас.
Четин Казак:
Колега Димитров, говорим за досъдебното производство и на първо място за полицията. Там влизат разследващите полицаи на първо място.
Мая Манолова:
Тази комбинация МВР да действа като предизборен щаб на ГЕРБ и шефовете на МВР да обикалят по партийни събрания, което правят в момента, човек всичко може да очаква в тази държава.
Искра Фидосова:
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Аз, понеже сме в Правната комисия, ще се опитам да дам някакви правни аргументи в подкрепа на предложението на г-н Казак за замяната на съюза „или” с „и”. Това „повече от три месеца” може да стане и един месец, ако проблемът ви е за знанието. Само че задържането, обръщам внимание, може да бъде и полицейска мярка.
Второ, да ви кажа, че последният доклад на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа поставя вече въпроса за правото на осъдените лица да гласуват. Т.е. когато се правят законите трябва да се следи как се развиват най-общо стандартите. Иначе другото е атестат за някакъв привативизъм и използване на законите за ограничаване на най-съществените права. И когато ти в поредица от текстове ограничаваш права по някакви причини, общата представа за държавата ти, за обществото ти е като недемократична, независимо от добрите намерения, които понякога съществуват. И ние имаме периоди в нашата история, в които с най-добри намерения са правени закони, които са ограничавали тези най-основни права, които са и конституционно закрепени.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по този текст? Няма.
Гласуваме предложението на н.пр. Четин Казак за § 13в. Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Следващото предложение е на н.пр. Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов за създаване на § 13г със следното съдържание:
„§ 13г. В чл. 125, ал. 1, т. 3 се изменя така:
„3. за кмет на кметство – 1/10 от избирателите на кметството, но не по-малко от 50.”
Желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Колеги, тук въпросът е на една проста аритметика. Стандартният случай с българските села са 1000-2000 души по-големите. На 2000 души действащият текст от 1/5 означава 400 подписа. В много села, направете си справка с вашия избирателен район, по принцип в села от 2000 души реално гласуващите са 600-700 души. Това означава, че едва ли не всички гласували трябва преди това да се включат в подписката за издигане на независим кандидат в съответното малко населено място. Просто тези цифри наистина са трудно постижими и те създават конкретен реален проблем в момента с наближаването на изборите.
Още повече, предвид забраната да бъдат подкрепяни от едни и същи избиратели от населеното място различни кандидати. Реално ако има двама кандидати, това вече е абсолютно непреодолимо да се кандидатират като независими. И тук пак ще се ползват услугите на различни партии, които са се регистрирали на централно ниво и това срещу което се борите да им създавате изкуствен живот, реално ще стане практика, поради факта, че независимите кандидати нямат да могат практически да се регистрират по този ред.
Моля ви да преосмислите това решение, защото то ще създаде проблеми на кметовете в малките населени места.
Искра Фидосова:
Други колеги, желаещи за изказване по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов за нов § 13г. Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Лютви Местан, Янко Янков и Четин Казак за нов § 13д.
„§ 13д. В чл. 126, ал. 1, т. 1, буква „а” изречението „към предложението се прилага решението на партията или коалицията от партии, взето от компетентния съгласно устава на партията или решението за образуване на коалицията от партии орган, за издигането и подреждането на кандидатите в кандидатската листа за общински съветници и за издигането на кандидатите за кметове” се заличава.”
Желаещи за изказване? Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, обръщам внимание. Това е още едно съвсем добронамерено и лишено от всякакви политически мотиви и съображения.
В сегашния текст на т. 1, буква „а” се изисква копие от решението на партията или коалицията от партии взето от компетентния орган за издигането и подреждането на кандидатите в кандидатската листа за общински съветници и за издигането на кандидатите за кметове. Ако това се приложи по този начин, това означава, че трябва да регистрацията на всеки селски кмет на БСП или на ГЕРБ в село Х, да се приложи копие от решението на органа на партията, че е решило този кандидат да бъде издигнат за кмет на село Горно нанадолнище. Абсурдно! Вие искате да задължите изпълнителното бюро на БСП и вашата изпълнителна комисия да взима решение за всеки селски кмет. Това си е отговорност на партиите. Ако някой вътре в партията си позволи да наруши вътрешно партийните решения и уставите на партията. Абсурдно е да искате тези органи да решават за всеки кмет. За общински кметове да.
Искра Фидосова:
Добре. Ясно е. Други желаещи за изказване? Каква е разликата за общински кмет и за кмет на населено място? Правилата трябва да са еднакви за всички. Във всяка централа има информация кой се издига. Взима се решение. За общинските кметове ще задължим, а за селските кметове ще кажем кой какво иска това да прави.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Лютви Местан, Янко Янков и Четин Казак за нов § 13д. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Лютви Местан, Янко Янков и Четин Казак за нов § 13е.
„§ 13е. В чл. 166, ал. 1, т. 4 символът „Х” се заличава.”
Това важи и за следващите: нов § 13ж, нов § 13з, § 13и, §13к, §13л, § 13м, § 13н, § 13о, § 13п, § 13р, § 13с, § 13т, § 13у, § 13ф и § 13х.
Желаещи за изказване? Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, тези наши предложения с изключение на първите не касаят само заличаването на символа „Х”, а целят прецизиране на текстовете, където се говори за нищожността на бюлетините, ако съдържат знаци и символи.
Уважаеми колеги, първо искам да ви обърна внимание, че абсурдно е д се изисква точно определен знак от избирателите, когато 20 години те са свикнали с един тертип на отбелязване на своя избор. Ако искате да имаме над 20% недействителни бюлетини, оставете този текст да действа. Ние видяхте дори и в Народното събрание колко процента недействителни бюлетини имаше.
Искра Фидосова:
Защото нарочно го направи някой.
Четин Казак:
Не е нарочно. Просто хората са свикнали да си отбелязват по определен начин, особено тези, които са свикнали да си гласуват с точка или с чавка. Но да се обявяват за недействителни само онези бюлетини, където отбелязаният знак е толкова несвойствен, че позволява да се разкрие самоличността на избирателя. Например, ако някой тръгне да отбелязва с петолъчка, или се подпише, или си напише името. (Имаше една петолъчка миналата седмица.) Затова я взимам като пример. Това е пример, че този вид бюлетини трябва да бъдат обявени за недействителни, защото явно показват и може да бъде проследена. Но ако има други знаци, които са традиционно използвани досега за обявяване на избора, вие рискувате, ако обявите тези бюлетини за недействителни, да повишите драстично процента на недействителните бюлетини и по този начин да се опорочат изборите. Така че откажете се от намерението си за „Х”. Благодаря.
Мая Манолова:
Аз искам да се изкажа за протокола и ще го кажа и в зала.
Искам само да кажа, че на ваше място бих се притеснявала от Броя на недействителните бюлетини. Това е истинският проблем. И да е ясно, като ще искам да се повтори, да се потрети, да се почетвърти в зала, че сме ви предупредили за това и в момента, в който цъфнат колосален брой на недействителни бюлетини да е ясно каква е причината, кой го е предизвикал и каква е неговата цел. Защото ще си позволя тук да цитирам г-н Местан, но той беше много прав с примера, който даваше с гласуването на депутатите в комисията за избор на член на Комисията за конфликт на интереси. Не знам някой от вас бил ли е в комисията. Бихте ли казали колко са били недействителните бюлетини? (7%) 7% за депутатите, които участваме в този дебат. Аз използвам този пример само за да ви кажа, че наистина това ще се окаже проблем. Просто хората са свикнали да гласуват еди-как си. Ще обявите купища бюлетини за недействителни, което не е коректно по отношение на гражданите.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, дълги години на предизборните плакати на политическите партии се даваше пример именно чавката като знак за отбелязване на вота и хората са свикнали с това. Масово ще има хора, които ще гласуват с чавки.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам анблок на гласуване предложенията от § 13е до § 13х, включително, като предложението по § 13к не е във връзка с „Х”, а е във връзка с чл. 64 – предложението на г-н Казак да отпадне. Ние го гласувахме да отпадне. § 13к. „Чл. 187, ал. 1, т. 7 се отменя.” То е във връзка с предложението за уседналостта във връзка с ал. 2 при отмяната на чл. 64.
Четин Казак:
Бих искал да обоснова предложението за § 13к.
Искра Фидосова:
Добре. § 13к ще гласуваме отделно и затова го обяснявам.
В § 13м освен „Х”, има предложение в чл. 198, ал. 4 след думите „други знаци” се поставя запетая и се добавя „позволяващи да се разкрие самоличността на избирателя”.
Предлагам това също да гласуваме заедно, тъй като има и за „Х”, а и вие вече се изказахте по това.
Също така предложението за „други знаци” има и в § 13н, в § 13о, в § 13р, в § 13с, в § 13т, в § 13у и § 13х.
Гласуваме анблок без § 13к всички други от § 13е до § 13х включително. Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Четин Казак:
Моля да се прегласува, след като ги гласуваме анблок.
Искра Фидосова:
Добре. Подлагам на прегласуване анблок параграфите от 13е до § 13х, включително без § 13к. Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Против? Пет „против”. Десет „въздържали се”.
Има думата г-н Казак по § 13к.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, в § 13к ние предлагаме да отпадне в чл. 187, ал. 1, т. 7. Тя гласи, че „в деня преди изборния ден секционната избирателна комисия получава от общинската администрация и от районната или общинската избирателна комисия списък на заличените лица, които нямат право да бъдат дописвани в избирателния списък в изборния ден;”
Първо, поставям въпроса къде пише, че трябва да има такъв списък - така нареченият „забранителен списък”. Къде на друго място в закона въобще се предвижда, че някой му е вменено като задължение да изготви подобен списък. Кой ще изготви такива списъци и ще ги раздаде на секционните избирателни комисии и на какво основание. Какво е основанието въобще някой да дава на секционните комисии списък на заличените лица, които нямат право да бъдат дописвани в изборния ден.
Първо, няма на друго място никъде посочено в закона.
Второ, като следствие от това, няма възможност този списък да бъде обжалван по някакъв начин, някой да го оспори. Защото там може неправомерно някой да включи лица, които имат право да гласуват.
Затова предлагам да отпадне т. 7. Тя е абсолютно спорна отвсякъде.
Искра Фидосова:
Колеги, ще пропуснем гласуването на § 13к в момента и ще се върнем малко по-късно към този параграф.
Сега продължаваме с § 14. „В чл. 283, ал. 3 и 4 числото „12” се заменя с „6”.” Желаещи за изказване няма. Подлагам на гласуване § 14. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Двама „против”. Един „Въздържал се”.
„§ 15. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В т. 3 думите „два години” се заменят с „6 месеца” и думите „една година и четири месеца” се заменят с „6 месеца”.
2. В т. 4 и 5 навсякъде числото „12” се заменя с „6”.”
Постъпило е предложение за промяна на н.пр. Лютви Местан, Янко Янков и Четин Казак.
„В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения:
В т. 2, буква „а”след думата „постоянен” съюзът „и” се заменя с „или”.”
Същото се отнася и за т.3, т. 4 и т. 5, буква „а”.
Г-н Казак, заповядайте.

Четин Казак:
Навсякъде, уважаеми колеги, в Европа, където има въведено изискване за съпричастност на дадено лице към дадено място като фактор за създаване на възможност да гласува на местни избори, е предвидено, че трябва да има някакъв критерий, по който дадено лице да бъде свързано по някакъв начин трайно, да има фактор, който да го свързва трайно със съответно населено място или със съответната община или регион. Парекселанс най-добрия критерий за това е постоянният адрес. Ако дадено лице има постоянен адрес в дадено населено място по Закона за гражданската регистрация лицето има постоянен адрес и избира за постоянен адрес място, където той желае да бъде вписан в регистрите на населението. Т.е. да се счита, че е част от населението или от жителите на това населено място. От тази гледна точка съвсем естествено е, че всеки който има поне постоянен адрес, трябва да може да гласува там на местните избори. Защото по постоянен адрес той се води като данъкоплатец, т.е. там е мястото, където си плаща местните данъци и такси. Те се плащат по постоянен адрес. И редица други граждански задължения, които има всеки гражданин. Затова за нас е нормално гражданите, когато трябва да се определя къде те трябва да са живели през последните 12, 6 или колкото искате уседналост месеци, да бъде по постоянен адрес.
Това е водещият критерий за свързаност, за трайна връзка на свързване със съответната община. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Лютви Местан, Янко Янков и Четин Казак по § 15 за промени в § 1 от допълнителните разпоредби. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Петнадесет „против”. Без въздържали се.
Подлагам на гласуване основния текст на вносителя за § 15. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Двама „против” Един „въздържал се”.
§ 16. „В § 10 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В ал. 3 навсякъде числото „10” се заменя с „3”.
2. В ал. 4 навсякъде думите „6 месеца” се заменят с „3 месеца”.”
Има постъпило предложение на н.пр. Лютви Местан, Янко Янков и Четин Казак – „В § 10 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се отменя.
2. Алинея 4 се отменя.”
Желаещи за изказване? Г-н Казак.

Четин Казак:
Това е нашата принципна позиция, защото именно тук общо взето се касае за въвеждането на противоконституционния принцип за уседналост за предстоящите местни избори. За нас е недопустимо да се въвежда подобен принцип и затова ние предлагаме да отпаднат ал. 3 и ал. 4, като логична последица от нашите предишни предложения. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Колеги, след решението на Конституционния съд, може да го харесваме и да не го харесваме, но то си е факт, така наречената уседналост не може да бъде повече от 6 месеца, включително и за предстоящите избори не може да бъде повече от 6 месеца. Така че няма как да не променим § 10, касаещ предстоящите избори, които ще бъдат м. октомври или не знам кога. Предложил съм 3 месеца, като имам предвид, че не трябва да има обратно действие, тъй като остават още няколко месеца, докато се публикува този закон. Вероятно това ще бъде месец юли, около средата, тъй като трябва и указ на Президента. А може да има и вето, сега не мога да кажа. Затова съм предложил този разумен срок. Чувам и чета по вестниците, че някои предлагат 4 месеца. Но така или иначе не може да бъде 10 месеца. Ясно е също, че ако го атакуваме пред Конституционния съд, едва ли не ще блокираме самите избори. Затова предлагам разумно 3 месеца. Това всъщност е във ваша полза и в полза на всички ни. Тук няма благодетелстване.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Формално правя предложение като предложение на Комисията в ал. 3 числото „10” да се замени с „6”.
Искра Фидосова:
Правиш предложение, което да излезе като предложение на Комисията да се замени в ал. 3 числото „10” с „6”. Нали така? (Да.) Добре.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Лютви Местан, Янко Янков и Четин Казак. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Петнадесет „против”. Трима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 16 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Седемнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Манолова за § 10 да бъде като предложение от Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Двама „против”. Седемнадесет „въздържали се”.


Любен Корнезов:
Колеги, какво стана сега? Предлагам да прегласуваме, защото трябва отново да отидем в Конституционния съд.
Четин Казак:
Аз също искам ад обърна внимание.
Уважаеми колеги, не продължавайте с това упорство. Ако оставите 10 месеца, вие всички присъствахте на срещата с Венецианската комисия. Чухте нейното категорично предупреждение, че ако остане за предстоящите местни избори срок по-дълъг от 6 месеца, те ще излязат с негативен доклад. И ще го направят.
Да оставим настрана факта, че ние естествено ще сезираме повторно Конституционния съд, ако вие оставите 10 месеца. Има достатъчно време. И тогава ще атакуваме и други текстове, които не сме атакували първия път. Защото с това упорство, вие наистина искате да провалите изборите и след това да прехвърлите отговорността от евентуална ваша загуба на нас с това, че сме сезирали Конституционния съд и едва ли не, не сме позволили достатъчно рано Изборният кодекс да влезе в сила окончателно.
Според мен, освен нашата принципна позиция, че сме против уседналостта, най-разумното би било да бъде 3 месеца, за да няма основание да се атакува допълнително затова, че има обратно действие за гражданите. Нашата позиция е принципна и тя не е противоконституционна.
Искра Фидосова:
Ако г-жа Манолова каже, че сбърка, че десет месеца лъжеше, че е за уседналостта, защо си оттегли законопроекта за 15 месеца в § 10, може и да гласуваме за шест месеца.
Мая Манолова:
Това че другите бъркат, може да го отдам на това, че не са вникнали докрай в проблематиката. Но Вие, г-жо Фидосова, след като работим една година по кодекса и боравим с основни понятия, би следвало да правите разлика между уседналостта и моето предложение. Няма нищо общо. Използвам, че тук има и аудитория журналисти. Няма нищо общо! Това, което аз предлагах беше, че първо не лишаваше нито един български гражданин от правото и възможността да гласува. И обяснявам защо, ако някой тук не го е разбрал.
Според уседналостта така както я въвеждаме в момента, всички български граждани, които имат настоящ адрес извън България и извън страна членка на Европейския съюз, нямат право да гласуват на местните избори. Ето това е истината. Всички български граждани, които имат постоянен адрес в България, но настоящият адрес им е в Канада, САЩ или Турция, нямат право да гласуват на местни избори. Т.е. лишаването от прав е факт, както и да го говорим за пред венецианците.
Кажете ми г-жо Фидосова, може ли един български гражданин, който има настоящ адрес в Канада и постоянен в България 6 месеца преди вота да гласува? Да или не?
Искра Фидосова:
Каквото имам да кажа, ще го кажа в пленарна зала.
Мая Манолова:
Добре. Защото ми зададохте въпрос. Нека да го има в протокола. И ако случайно някой от колегите иска да ме чуе, да ме чуе.
Каква е разликата с моето предложение, което внесох? Моето предложение беше следното: Всички, които са променили постоянния си адрес в интервала след 1 септември имат право да гласуват по новия си постоянен адрес. Имам предвид интервала от 6 месеца. Т.е. ако добросъвестно си сменил личната си карта след 1 септември, си променил и постоянния си адрес с намерението да живееш на друго място, гласуваш по новия си адрес. Но всички, които са променили само настоящия си адрес в интервала 1 септември – 31 декември, могат да гласуват единствено по постоянен адрес. Т.е. аз не ги лишавам от правото да упражнят правото си на глас. Няма лишаване от права. Т.е. всички изборни туристи, които са се местили през този период, без да променят и постоянния си адрес, нямат право да гласуват.
Какво направихте вие? Ако те повторят процедурата вече по новите изисквания, всички изборни туристи ще си гласуват по новите места и ще променят вота в малките села. Това, което моето предложение правеше, е, че не даваше възможност на изборните туристи да си препотвърдят новата регистрация, но не ги лишаваше от възможността да гласуват по постоянния си адрес там където е. А и тези, които са променили и постоянния си адрес, да гласуват по него. Това няма нищо общо с уседналостта. Нищо общо! И е спекулация при това за хората, които не са длъжни да правят такива тънки разграничения. Но един юрист да го говори, че това е уседналост, просто е?!
Искра Фидосова:
Г-н Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров:
Аз имам една реплика към колегата Казак. Той от една страна ни призовава да гласуваме в § 10 тези три месеца, а от друга страна, не го подкрепя. Мисля, че това е безпринципно.
Четин Казак:
Аз ви призовавам съвсем добронамерено, защото държите на вашата уседналост. Поне не отваряйте допълнителен аргумент на хората да атакуват резултатите от изборите с обвинение, че приемате закон с обратна сила.
А казах, че няма да гласувам за никаква уседналост, защото това е нашата принципна позиция на партия и няма да подкрепя нито три, нито два, нито един, нито шест, нито десет, нито колкото си искате. Аз ви посъветвах добронамерено да приемете три месеца, за да избегнете допълнителната възможност да се обжалват резултатите от изборите. Това е. Всеки гражданин, който ще бъде включен в този забранителен списък, където го няма никъде другаде, ще има право след това да атакува, че е бил лишен неправомерно с обратно действие на закона, тъй като законът ще бъде приет след като са изтекли тези 10 месеца.
Искра Фидосова:
Гласувахме § 10. Прегласуване ще има ли?
Любен Корнезов:
Аз направих предложение за прегласуване.
Искра Фидосова:
Извинявайте. Кое предложение да прегласуваме? Вашето? (Да.)
Подлагам на прегласуване предложението по вносител за § 16. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Двама „против”. Седемнадесет „въздържали се”.
Продължаваме с § 17.
„§ 17. В § 14 от преходните и заключителните разпоредби т. 2 се отменя.”
Желаещи за изказване? Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Тук е принципният въпрос, който поставих още в началото. Става въпрос за експерименталното гласуване по интернет. Знаете, че Конституционният съд го обяви за противоконституционно. Но въпросът тук е дали трябва да отменяме, което, според мен, е по-чистото, текстовете, прогласени като противоконституционни, като отпаднат от тялото на закона. Това е примерът, който тук давам. Има и други, разбира се.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване § 17. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 18. Постъпили предложения няма. Желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на гласуване § 18. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 19. „В § 18 от предходните и заключителните разпоредби, в т. 1 думите „350 души” се заменят със „150 души”.
Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Да ви припомня. Става въпрос за населени места с над 150 души да се провежда пряк избор на кметове. В мотивите на Конституционния съд на две места изрично е казано, че прекият избор винаги е по-демократичен. Препоръките в мотивите, не в диспозитива, на Конституционния съд са да се върнем на положението, което беше досега – населени места над 150, това значи в 1000 села, да може да се проведат избори, а не кметовете да бъдат практически назначавани от общинския кмет и от мнозинството. Това е.
Конституционният съд не го обяви за противоконституционно, но каза, че е много по-демократично районните кметове и кметовете на населени места да бъдат избирани пряко.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, искам да ви обърна вниманието на факта, че няма никъде в действащото законодателство дефиниция на това що е то население на дадено кметство. Първо, няма легална дефиниция на понятието „жител” и няма легална дефиниция на понятието „население” в смисъл като население на дадено кметство. И в момента вече има доста спорове затова дали в дадено село населението му е под или над 350 жители. Просто ви обръщам внимание на това.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Други желаещи за изказване има ли? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Ние с колегите от Коалиция за България сме предложили също, тъй като с влизането в сила на Изборния кодекс, са направени съответните промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация и в Закона за административното деление, така че аз тук не виждам нашето предложение. Но сме направили същото предложение. Така че от това гласуване ще се определи и гласуването по нашето предложение по-нататък. Трайната позиция на Коалиция за България е, че трябва кметовете на малките населени места да бъдат избираеми.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване няма.
Подлагам на гласуване предложението за § 19 за промяна в § 18 от предходните и заключителните разпоредби, в т. 1 думите „350 души” се заменят със „150 души”.
Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
§ 20. „В § 19 от предходните и заключителните разпоредби, т. 8 се отменя.”
Любен Корнезов:
Това касае избора на районните кметове. Свързан е с чл. 38 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Но ние така или иначе вече го гласувахме в предните текстове и трябва да пишете „отпада”, а ще видим утре какво ще стане в зала.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване § 20 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Предложение за нов § 21 на н.пр. Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов.
„Създава се нов § 21 със следното съдържание:
„§ 21. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В § 24 думите „избрани за кметове на райони от общинския съвет, съответно” и думите „избора, съответно” се заличават.
2. В § 25 думите „т. 9, буква „а”, подбукви „аа” и „бб”, букви „в”, „г”, „д”, „е” и „ж”, т. 10” се заличават.”
Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов за нов § 22. В Закона за местното самоуправление и местната администрация се правят следните изменения и допълнения.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ангел Найденов, Мая Манолова и Янаки Стоилов за нов § 22. Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Предложение на Комисията за нов параграф за влизане в сила на промените от деня на обнародването с оглед на това, че трябва да спазим и срока по правилника за Конституционния съд.
По това предложение желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме Заключителна разпоредба § .... Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
Колеги, връщаме се на § 13к. Имаше въпрос от г-н Казак. Става въпрос за изискванията на чл. 46 и чл. 64.
Четин Казак:
Там пише, че някой трябва да раздаде на всяка секционна комисия отделен списък на заличените.
Тодор Димитров:
Колега, това е част от изборните книжа. Той щом е заличен, няма как да може да бъде дописан. Взаимно се изключват тези понятия.
Четин Казак:
Има много хора, които са заличени и които могат след това да бъдат дописвани. Кой издава тези забранителни списъци. (Министерството на вътрешните работи.) Правилно, точно така – Министерството на вътрешните работи.)
Искра Фидосова:
Кога се прави заличаването в списъците. То е след публикуването на списъците и на всяка секционна комисия по списъка се дава тази част, която са заличени.
Подлагам на гласуване § 13к. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Колеги, с това приключваме с Изборния кодекс.
Г-н Корнезов иска думата. Заповядайте.
Любен Корнезов:
Аз поне не разбрах, не че толкова настоявам, но тези текстове, които са обявени за противоконституционни, дали ще бъдат отменени, или ще останат в тялото на закона.
Искра Фидосова:
Колеги, приключихме за днес. Предварително обявих, че второто четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост остава за следващата сряда и четвъртък (две заседания) от 16:00 часа и НК първо четене.
Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова