Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 95


Днес, 13.07.2011 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на финансите – Владислав Горанов, заместник министър и Лилия Улева, съветник в политическия кабинет на вицепремиера и министър на финансите; от Министерския съвет, Съвет за административна реформа – Клементина Попова и Алеко Джилджов, съветници в секретариата и народния представител Волен Сидеров, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Започваме при кворум 17. Част от колегите са на заседания на други комисии и ще се включат малко по-късно в работата на Правна комисия. Някои от тях са заявили как гласуват по законопроектите. Предварително обявеният дневен ред е:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 102-01-37, внесен от Министерски съвет на 07.06.2011 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции, № 154-01-63, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 16.06.2011 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за евтаназията, № 154-01-68, внесен от Любен Андонов Корнезов на 27.06.2011 г.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 102-01-37, внесен от Министерски съвет на 07.06.2011 г.
Мотивите за законопроекта ще представи заместник-министъра на финансите г-н Владислав Горанов. Заповядайте, г-н Горанов.

Владислав Горанов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Колеги, Министерският съвет предлага изменения и допълнения на Закона за администрацията, свързани с намерението да влезе в сила от 1 януари следващата година нов Единен класификатор на длъжностите в администрацията, който ще има наименованието „Класификатор на длъжностите в администрацията”, без единен. Мотивите за това са необходимостта от преодоляване на натрупани в годините на административна реформа несъответствия в сега действащия такъв класификатор.
Освен тези изменения в самия Закон за администрацията с него са предложени и изменения в други закони, които използват препратка към Единния класификатор на длъжностите в администрацията. Такива са Законът за дипломатическата служба, Законът за културното наследство, Изборният кодекс.
Предложено е премахване от класификатора на длъжността „секретар на кметство”.
Най-значителната промяна, от гледна точка на регулация на процесите в държавната администрация, е свързана с ограничението, което самият Министерски съвет предлага върху общата численост на звената в администрацията, които по същия закон са негов прерогатив, като с изменения в Закона за администрацията се предлага изпълнителната власт да не може да увеличава числеността на персонала на администрацията по чл. 36 до чл. 38 от същия закон. Дава се възможност на Министерския съвет, когато се налага за изпълнението на някакви основни държавни функции, административните звена да формират числеността си чрез компенсирани промени и намаления между едни и други звена. Разбира се, това не засяга числеността на местните власти, тъй като тя е прерогатив на местната власт. Тук говорим за централната власт и местните звена на органите на централната изпълнителна власт.
Това най-кратко са измененията, предложени в законопроекта, предложен на вашето внимание.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Горанов. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси към вносителите. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
В началото малко се учудих защо заместник-министър на финансите представя изменение на Закона за администрацията, но вече ми стана ясно. След валутния борд, след фискалния борд, който ни се предложи неотдавна, това е третото предложение, което идва от страна на изпълнителната власт, а именно административен борд. Т.е. закрепване на бройката на числеността на администрацията на сегашното ниво и то закрепването й чрез закон – нещо, което досега никога не е било в историята на управлението на държавната администрация в България, поне след 10 ноември.
По принцип звучи добре тази идея, тъй като винаги е била налице една тенденция на прогресивно нарастване на броя на държавните служители, въобще на служителите в публичния сектор. Както се казва, когато в една стая сложиш едно бюро, веднага то се умножава, започва да се мултиплицира и тенденцията в тази насока и изкушението на всяка една власт да увеличава и на всяка една институция да умножава своите служители, общо взето е много трудно устоимо. Разбираема е нагласата на сегашната изпълнителна власт да намери начин д ограничи това нарастване.
Аз по принцип не съм голям оптимист дали това наистина ще доведе до някакви конкретни резултати, въпреки че за мен по-важното е наличието на политическа воля, както и за фискалния борд, по същия начин. Когато има налице политическа воля, дори и да не го записваме в закона, дори да не го записваме в Конституцията, резултатите с налице. Когато няма политическа воля, когато едно правителство или една администрация се подават на изкушението да се множат, общо взето дори и законът не може да ги спре. Но да кажем, че желанието е добро.
Аз мисля, че към момент държавната администрация е достигнала едно ниво на численост, което не е малко. Друг е въпросът качеството на нейната работа, друг е въпросът за компетентността и дали държавните служители са стимулирани да изпълняват съвестно и пълноценно своите задължения.
Аз имам един конкретен въпрос. И това ми се струва един сериозен проблем, г-жо Председател, предлага ни се в § 7 да се промени Изборния кодекс. Да оставим настрана процедурно дали с преходни разпоредби на закон е уместно да се променя кодекс. Но на мен ми се струва по-съществен следния въпрос. С решение на изпълнителната власт, с подзаконов нормативен акт, какъвто е сега наименувания Единен класификатор на длъжности и сега се предлага да стане само „Класификатор” е премахнат една съществена длъжност, която касае хиляди населени места в страната, именно тези, които имат статут на кметство и тази длъжност е „секретар на кметство”. Вие знаете, че в селата, които имат статут на кметство и където има избран кмет, секретарят на кметството изпълнява много важна ежедневна функция, тъй като общо взето той е човекът, който ежедневно е там, докато кметът понякога пътува до общинския център или до областния център. Секретарят реално изпълнява голяма част от функциите на кмета на селото. Сега с подзаконов нормативен акт, какъвто е единният класификатор научаваме сега, че се премахва тази длъжност. Т.е. вече в кметствата няма да има секретар. Ще има само кмет. И понеже в подзаконовия нормативен акт е махнато, дайте сега да приведем и изборния кодекс в съответствие с този подзаконов акт и да премахнем тази длъжност.
Първо, по целесъобразност, не ми се струва правилно въобще да се премахва тази длъжност и ако беше в правомощието на Народното събрание тази материя, бих се противопоставил. Но тъй като единният класификатор не е от правомощията на Народното събрание, аз поставям въпроса по принцип дали е уместно един такъв ред на нормотворчество – един подзаконов нормативен акт да се променя преди да се промени нормативният акт от най-висш порядък, какъвто е кодекса, та да трябва, както е в случая, обратното – най-висшият нормативен акт да се привежда в съответствие с подзаконовия нормативен акт.
Това е принципният въпрос, който поставям. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Аз фактически ще продължа това, което каза г-н Казак, за да довърша аргументация, която според мен мотивира защо няма нужда от тази поправка.
Законът, с който се проявява волята, за която говори г-н Казак в силно ограничаване на назначаване на нова група, маса и пр., е Законът за държавния бюджет, който по самата Конституция е специален закон за управление на страната единствено и само в прерогативите на изпълнителната власт. Фактически конституционният факт – уредбата на бюджета в Конституцията, дава едно много специфично място на Министерството на финансите в устройството на модерната държава. В някаква степен винаги и в България е било така, и в европейските страни с демокрация е било, и е и ще бъде така, Министерството на финансите има по-особена роля в управлението на страната. Затова волята на финансовия министър в едно правителство винаги е била специално внимание на политически анализ на това правителство, на оценките за правителството и пр. и пр. От тази гледна точка това, което е записано тук, единственото което е редакционната промяна „единния класификатор” да се казва „класификатор”, в което няма лошо. Нека да се казва класификатор. Може би „единен” е някаква отживелица.
Вижте § 3.
„(1) Общо числеността на персонала на администрациите на изпълнителната власт по чл. 36-38 от Закона за администрацията, установена в устройствените им актове към момента на влизането в сила на закона, не може да бъде увеличавана.
(2) Министерският съвет съобразно своите правомощия може да извършва компенсирани промени (много изискан израз) в рамките на числеността на персонала по ал. 1 по предложение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, съгласувано със Съвета за административната реформа към Министерския съвет.”
Т.е. пропукала се е цялата ал. 1. Защото живият живот налага на правителството, в частност на Министерството на финансите, да взима различни решения.
Аз приветствам рязкото намаляване на персонала в администрацията по една проста причина, че не може от 80 хиляди за 10 години да има нужда от 180 хиляди. Това е абсурд. Това явно се е повлияло от един много силен тласък на приходи в държавния бюджет в началото на миналото десетилетие, когато правителствата – предходното и по-предходното, увлечени в имането на пари започнаха да раздуват администрацията, мислейки си, че се европеизират. Под много глупав знаменател се бяха увлекли. Никаква европеизация не е това. Не е никаква модернизация. Това е назначаване на хора. Имаше призиви: „Дайте млади хора!” И сега това нещо е станало голямо. Само че това голямо нещо с този законопроект не виждам как изобщо ще се намали. И тук е различието ми с г-н Казак, че аз изобщо не съм на мнение, че сме достигнали някакъв оптимум. Много сме далече, високо над оптимума на брой администрация, някои от които аз познавам относително добре и мога да кажа веднага примери, но няма да влизам в тази тема, защото няма смисъл.
Обръщам се към колегите от Правна комисия. Вие сте юристите, вие сте пазителите на конституционния дух в някакъв смисъл. Това не е работа на Бюджетната комисия и на другите комисии. Тук трябва да се каже точно това. Има си конституционно устройство на България. То е предвидило специален инструмент и този инструмент е Законът за бюджета и Министерството на финансите е, което трябва да провежда тази политическа воля, за която говори г-н Казак.
Другото, колеги, започва да става в някаква степен смешно. Хубаво валутен борд, хубаво паричен съвет, ама това е инструмент, изграден в международната общност. България е започнала да го използва, дал е хубави резултати и сега по образ и подобие на него, да правим други бордове. Това не върви. Това е някакво побългаряване на нещо, което не може да сработи, защото го няма никъде. Защото работят именно другите механизми – на парламентарната демокрация.
Така че няма никаква законодателна нужда. Това е решен въпрос в българското законодателство и от тази гледна точка аз не виждам с какъв мотив мога да подкрепя този законопроект.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Хлебаров.
Г-н Горанов, искате ли да чуете и другите колеги или сега ще отговорите?
Владислав Горанов:
Много ще натоварим дебата и накрая ще стане едно финално изложение от моя страна. Ако позволите, да се опитам сега да разкажа нашите мисли, които са ни водили по повод на промяната, свързана с кодекса и в последствие с ограничаването на нарастването на числеността.
По отношение на секретарите на кметства. Това е тема, която не стои в сегашния Закон за администрацията. Какво имам предвид?
Понятието „секретар на кметство” не се среща никъде в другото законодателство. То се появява единствено в Избирателния кодекс, вероятно за да покрие съществуваща празнота в другите закони, определяйки само несъвместимостта на секретаря на кметство, ако такъв съществува, че не може да бъде член на избирателна комисия. Никъде на друго място в законодателството подобна длъжност не съществува.
Принципът, който се следва в класификатора и идеята да минем през всички натрупвания през годините от различни законодателни инициативи, а и инициативи на правителството, които са натрупали определени дисбаланси в структурата на администрацията, е в него да фигурират основните длъжности, определени в Закона за администрацията и Закона за държавния служител и други длъжности, но само съществуващи в закон. Длъжността „секретар на кметство” не съществува в нито един закон като функции, компетентност. Единствено се споменава, че такъв, ако съществува, той не може да е член на избирателна комисия. И това се случва в чл. 17 на Избирателния кодекс. Това ни е водило и при предложението, считано от 1 януари 2012 г. в Единния класификатор на длъжностите в администрацията с новото му наименование „Класификатор” подобна длъжност да не фигурира. Т.е. спазвайки принципа, че в него ще фигурират само длъжностите, съществуващи по силата на закон. А секретарят на кметство по принцип, знаем, че кметствата са много малки населени места, секретарят на кметство предполага ръководна длъжност, предполага наличието на администрация и нейното ръководене. Практическият опит показва, че в кметствата такава администрация няма и тя е в изключително ограничен размер. Това е било водещото. Разбира се, ако Народното събрание прецени, че кодексът няма нужда от поправка, за тях ще продължи да съществува забраната да са членове на избирателна комисия. Това е въпрос на ваша преценка и последващо законодателно решение.
А що касае ограничението на изпълнителната власт, което сама си поставя, да променя числеността на звената, това право произтича от Закона за администрацията. Т.е. правото тя да определя числеността. За съжаление, Законът за устройството на държавния бюджет, а и утвърдилата се традиционно форма на показатели, които се утвърждават с годишния Закон за държавния бюджет, не включва числеността на персонала в администрациите. Ако отворите годишния Закон за държавния бюджет в него щ видите показателите, които Законът за устройството на държавния бюджет и Конституцията са предвидили да са предмет на утвърждаване от страна на Народното събрание, като в Закона за администрацията е предвидено, че Министерският съвет с устройствените правилници или въобще с акт на Министерския съвет се определя числеността на звената в администрацията.
Ние сме в състоянието, с което доброволно сме готови да заявим на законодателя, че искаме като политическа насока да се утвърди, че числеността на звената в администрацията трябва да върви само в посока надолу. И всъщност така предложения законов текст не предвижда тя да бъде фиксирана на сегашните нива, а да не може да ги надхвърля. Т.е. нашите усилия за продължаваща оптимизация след напасването на административните звена, свързано с новите органи, които трябваше да бъдат създадени във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз, трябва един път завинаги да приключи и администрацията да започне да борави от количествени с качествени показатели –това, което беше и вашият коментар.
Със сигурност темата за необходимостта от подобряване на качеството на администрацията стои. Тя няма да бъде решена с този текст. Този текст обаче заявява категоричната воля правителството да не може в някакво конюнктурно решение или по силата на някаква момента еуфория за наличие, както Вие споменахте, на повече средства да увеличава администрацията под благовидното оправдание, че гражданите имат нужда от по-добри административни услуги.
Ние искаме оттук за напред, ако сегашното или следващите правителства искат да правят административна експанзия, да минат през същия този дебат, който бихме водили с вас.
Не бих се съгласил, въпреки че аналогията се налага напоследък много често, да сравнявам паричния съвет, валутния борд с пакта за финансова стабилност и с ограничението, което правителството само се опитва да си наложи. Съзнавам, че в храма на юридическата мисъл, в тази комисия съотношението между властите и особено, когато една власт сама се отказва от конституционно гарантирани за нея правомощия, като примерно да внася държавния бюджет както намери за добре, или да определя числеността на звената в администрацията, която тя ползва, за да функционират нейните органи, е като цяло дебат, за който вие бихте казали: „Това няма нужда да го решаваме на ниво закон. Това е въпрос на политическа воля.” Но именно израз на политическата воля на сегашното правителство е да заяви на всички: Ние се отказваме от желанието да увеличаваме администрацията. Ние ще продължим с последователни мерки да я намаляваме. Това е не само символично послание. Това е наистина намерение за политика и то трябва да намери място именно в Закона за администрацията. Тук му е мястото. Законът за държавния бюджет определя приходите и разходите на държавните органи и слага лимитите, които Народното събрание поставя на правителството като разходи, които да може да извърши за съответната година.
Иначе за всичко друго, г-н Методиев, сте прав.
Искра Фидосова:
Г-н Методиев, заповядайте. След това г-н Казак.
Веселин Методиев:
Съвсем кратка реплика ще направя. В някаква степен дори не искам да предизвиквам г-н Горанов към дуплика. Желая ви успех в начинанието и ще ви бъда благодарен, ако запомните следното.
В следващия парламент ще бъдете свидетел как така уверено, спокойно, с аргументи ще отиде по дяволите такава поправка. Не виждам никакъв смисъл законодателен от такива неща. Защото те са уредени през политическите правила и през законодателните. По начина, по който казахте как искате да декларирате самоограничението, Вие сам казахте, че някой ще декларира желанието за модернизация. Думите се изтъркаха. Думите много загубиха от силата си в тези доста безсмислени упражнения през българското законодателство. Почти вече няма устойчиво силна фразеология, с която може д се работи. Казвам го като човек, който е участвал в това изхабяване на смисъла на думите.
Въпросът е, че вътре във функциите има неща, с които няма смисъл да се играе вътре в законодателството.
Репликата ми беше персонална, с най-добро чувство. Ще го видите Вие с очите си.
Четин Казак:
Само една кратка реплика.
От една страна, се декларира, че няма да има намеса по отношение на общинските администрации, от друга страна, тихо-мълком се прокарва именно такава намеса. Чрез премахването на длъжността „секретар на кметство” в единния класификатор, който ще се казва вече класификатор, има пряка намеса в свободата на общинските администрации да уреждат своята численост и своето устройство. Де факто премахването на длъжността „секретар на кметство”, каквото се предлага, ще засегне хиляди кметства в България. Аз не съм убеден, че това може да мине лековато без дебат, тъй като, повтарям, секретарите на кметство са там ежедневно и изпълняват ежедневните функции по обслужване на гражданите по селата. Да се лишат общинските администрации и кметствата от една такава длъжност, минимум трябва да има един по-широк дебат. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Хлебаров.
Петър Хлебаров:
В реда на мислите, изложени от г-н Методиев, искам само да добавя, че от Атака винаги сме били за драстично съкращаване на административния апарат. Заявката е много хубава, че няма да се надхвърля този таван. Но бих искал да видя стъпки в посока съкращаване наистина на административния апарат. За това просто не мога д подкрепя този закон.
Искам да попитам колко точно кметства ще засегне съкращаването на длъжността „секретар на кметство”? Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Колеги, аз съм убедено ще гласувам за този законопроект и само с няколко изречения ще кажа защо.
В рамките на шегата ще кажа, че това е един опит за противодействие на Закона за Паркинсън, който гласи, че администрацията колкото повече се увеличава, толкова по-голяма нужда от увеличение добива. Истината е, че администрацията ни има нужда, според мен, от такава изрична разпоредба, защото сме свидетели на това как тя се увеличава, изграждат се нови структури, без да се заличават старите, които не са необходими и не се правят сериозни анализи затова кои административни структури са необходими и вършат работа и кои не.
При положение, че всички административни нива ще бъдат задължени да ограничават количествено своя състав, то тогава тази мярка ще доведе и до един анализ кои точно длъжности ще бъдат необходими и кои имат нужда от съкращение.
Вярно е, че има други механизми за регулиране на този процес, обаче е също така вярно, че през годините не см били свидетели на администрация, която желае да се съкрати самостоятелно и без натиск от политическите сили. Така че аз наистина виждам в това един механизъм за регулиране на този процес.
Що се отнася до съкращаването на длъжността „секретар на кметство”, аз не можах да схвана къде точно г-н Казак видя това съкращаване. Не виждам в законопроекта идея да се съкращава длъжността „секретар на кметство”. В самия класификатор ли няма да съществува тази длъжност? (Да.)
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева.
Аз ще изразя възражение срещу § 7, категорично. Защото не приемам това като мотив за отпадане. Смятам, че тази длъжност е необходима по кметствата. Още повече, че българските граждани в селата обикновено и ежедневно опират точно до секретарите, тъй като кметовете в едната част или са в общинските администрации, или на общински съвети.
Аз имам въпрос по § 3. Кое е мерилото за § 3 - този закон, защото не пише това или Законът за администрацията, който е 1998 г. Грешка на вносителя ли е или това искате да кажете, което пише в § 3. Защото разликата е много голяма между двете неща. Т.е. коя бройка ще запазим? Тази от 1998 г. и увеличена и трябва да се редуцира, или има грешка и става въпрос за този закон, както аз предполагам, че става въпрос. Защото пише „закона”, а закона е Законът за администрацията, който е от 1998 г. и администрацията към 1998 г. и разликата е много голяма между едното и другото. В § 3 пише „закона”. Закона означава Закона за администрацията, който е приет 1998 г. Разликата е много голяма. Когато кажем „този закон” означава нещо съвсем друго. На мен ми се иска да си мисля, че става въпрос за този закон. Но липсвайки думичката „този” означава нещо много различно. И още една бележка. Трябва да бъде „Закон за изменение на Закона за администрацията”, а не допълнение, защото няма допълнение.
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Аз благодаря за прецизността, която колегите от Финансовото министерство са положили труд да изразят. Имам предвид предложението за промяна на чл. 17, т.е. за § 7, но ми се струва, че този подход не е най-удачният подход. Факт е, че в чл. 17 са изброени длъжности, които нямат право да бъдат членове на каквито и да било избирателни комисии.
И аз не мисля, че всяка една промяна в класификатора, която ще премахне една длъжност, би трябвало да води до промяна на един кодекс. Примерно, утре може изведнъж да се окаже, и то няма да бъде с подзаконов акт, тази промяна, може да се окаже, че няма да има съдии в административния съд. Т.е. тази промяна изобщо не пречи на чл. 17. Иначе като прецизност, добре. Но това значи, че с всяка една промяна на класификатора, която променя наименованието, например, няма да бъдат „областни управители”, а след една година ще бъдат „регионални управители”, ако се направи някаква друга реформа. Това не означава, че ние всеки път трябва да променяме Изборния кодекс. Обратното, да, ако се създадат нови длъжности, които не би трябвало да имат право да участват в избирателните комисии. Но там, където са отпаднали по класификатора, но ги пише в Изборния кодекс, което наистина е кодекс, просто не виждам смисъл да се прави такава промяна. Още повече, че остават два месеца и половина, които стоят преди провеждането на изборите.
Отделен е въпросът доколко е необходимо отпадането или неотпадането на длъжността „секретар на кметство”.Аз знам, че пише от 2012 г., но всяка една промяна на Изборния кодекс преди изборите започва да всява някакъв смут или тълкуване.
Просто не го виждам като подход. Ако погледнем толкова много закони, които регламентират длъжности, които са отпаднали в основните закони. Това не е основната пречка. Иначе благодаря за прецизността на Министерството на финансите. Ако започнем да гледаме внимателно и други закони, сигурно ще открием и много други длъжности, които ги няма в класификатора или са променени и трябва да ги променяме всичките.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма. Г-н Горанов, заповядайте.
Владислав Горанов:
Прави сте за техническите несъвършенства на законопроекта. Търпим критика в това отношение. Сега обърнах внимание и тук е правилното място да се направят тези забележки. Между първо и второ гласуване ще помогнете да се прецизират.
Съгласувано е по принцип отпадането от класификатора на тази длъжност с Националното сдружение на общините и с Националния съвет за тристранно сътрудничество. Това по никакъв начин не променя дебата тук, но след консултация с тях, няма да казвам по тяхно предложение, но след консултация с тях те споделиха нашето мнение, че в единния класификатор на длъжностите в администрацията подобна длъжност няма смисъл да съществува.
Що касае това дали трябва да се промени кодекса, разбира се, е въпрос на законодателна целесъобразност.
Искра Фидосова.:
Благодаря. Други желаещи за изказване? Няма. Гласуваме.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 102-01-37, внесен от Министерски съвет на 07.06.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Шест „въздържали се”.
Следващата точка от дневния ред е на г-н Сидеров, който е тук, но г-н Корнезов помоли да започнем с трета точка, ако не възразява г-н Сидеров или да я отложим за утре.
Г-н Сидеров, имате ли възражение да започнем с трета точка, която е на г-н Корнезов
Волен Сидеров:
Съжалявам. Възразявам. Моля да се следва дневният ред.
Искра Фидосова:
Добре. Продължаваме с точка втора.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции, № 154-01-63, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 16.06.2011 г.
Г-н Сидеров, заповядайте.
Волен Сидеров:
Благодаря, г-жо Председател.
На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията внасяме Законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции с мотиви към него.
Аз ще прочета мотивите, с които внасяме този законопроект и след това няколко аргумента към тях.
Предлаганият законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции цели да постави законови рамки на максималния размер на лихвата по най-разпространените търговски сделки, свързани със заем на пари – кредитите, както и по лизинга. В същото време законопроектът има за цел да регламентира максималните нива на лихвите по начин, годен за пазарните отношения, като дефинира максималния размер в рамките на пазарните принципи, свързани с търсенето и предлагането на банковите продукти.
Основните банкови продукти са два вида - депозити и кредити. Към тях, от една страна, се прилагат общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите за влог и заем, но от друга страна има специфични особености, свързани с факта, че основната стопанска дейност на банките, дефинирани от закона като кредитни институции, е получаването на влогове и отпускането на кредити (заеми).
Банковата функция се осъществява чрез предоставянето на кредити срещу възнаграждение за банката, оформено като лихва. Знам, че това са общоизвестни неща, но ги правя като изложение, за да стигнем до логиката на нашата поправка.
Средствата за кредитите идват от влоговете, като на вложителите също се предоставя възнаграждение под формата на лихва. Разликата между лихвата по кредитите и тази по депозитите се явява печалбата на банката. Поради това банковите заеми и депозити са в близка връзка по между си.
Обобщеният отчет на Българската народна банка за периода 01-31 март 2010 г. показва, че приходите по лихви превишават разходите по лихви повече от два пъти. Банките в България само за един месец са придобили над 1,2 млрд лева (1 273 383 000 000 лв.), докато са изплатили по депозитите по-малко от 600 млн. (566 073 000 лв.). Чистата окончателна печалба на банките само за един месец е над 160 млн. лв. На първо място това показва значителен ръст в нетната печалба на банките в сравнение с 2009 г., когато средната нетна месечна печалба е около 125 млн. лв. В същото време, в своя доклад за състоянието на банковата система към март 2010 г. БНБ отбелязва ръст на ликвидната наличност. Съществуващото в момента положение е единствено възможно, когато има значително разминаване в лихвените нива между депозити и кредити, т.е. когато лихвите по кредитите превишават лихвите по депозитите най-малко два пъти. Тази разлика обаче е дори още по-голяма, защото натрупването на ликвидна наличност означава, че банките задържат пари в себе си, т.е. кредитите като обща отпусната сума са по-малко от депозитите, следователно съотношението между лихвите расте.
Чрез настоящия законопроект се иска правно обвързване на размера на лихвите по депозитите с този по кредитите чрез изчерпателно уреден механизъм. Възлага се на БНБ, като институцията, на която законът е вменил да осъществява по-голямата част от банковия надзор, да изчислява специален параметър, наречен „средна лихва по влоговете”. Тъй като законът постановява лихвените нива да се определят на годишна база, БНБ следва да използва лихвените нива по депозитите със срок от 12 месеца. По отношение на размера, средният лихвен процент ще бъде изчисляван от предлаганите от банката депозити със стойност до държавната гаранция, която към настоящия момент е 100 000 лева. Изчисленият по този начин среден лихвен процент се явява базата за изчисляване на максималния лихвен процент по кредитите, който не може да бъде по висок от половин път от средния. Например, ако средният лихвен процент по депозитите е 6%, максималната кредитна лихва ще бъде 9%; ако средният процент по депозитите е 8%, максималната кредитна лихва ще бъде 12%. БНБ ще извършва преизчисляване на средния лихвен процент, а от там и на максималния кредитен процент 2 пъти годишно – в средата и в края на годината, до 30 юни, съответно 30 декември. Това се налага поради гъвкавостта на банковия сектор, като в момента сме свидетели на практически ежемесечни промени в лихвените нива. След всяко ново преизчисляване, банките се задължават, в срок от един месец от обнародването на променената средна лихва, да приведат в съответствие всички свои кредити, т.е. кредитите, които допреди това са били с една лихва ще трябва да бъдат олихвявани от момента на обнародването на промяната с новата максимална лихва.
Депозитите и кредитите в различна валута се олихвяват с твърде различни лихвени проценти. За това се предвижда изчисляване на среден лихвен процент за всеки вид валута поотделно. От бюлетина на БНБ е видно, че основните валути в обръщение в България са левът и еврото. Всички други валути са дотолкова незначителни в оборотът, че БНБ ги е обединила в една графа в бюлетина си.
Законопроектът предвижда въвеждането на максималната лихва и спрямо обикновените заеми в гражданския оборот и по отношение на лихвите по лизинги. По този начин в приложното поле на закона има максимален обхват по отношение на сделки с лихвени възнаграждения – масовите видове операции, които включват лихви. Това се прави с цел на равното третиране на банките, лизинговите фирми и гражданите.
Като ефект законопроектът цели да намали разходите на бизнеса и гражданите по обслужването на лихви по банкови кредити и лизинг, като в същото време стимулира банките да отпускат повече кредити. Обвързването на лихвата по депозитите с тази по кредитите в съотношение 1:1.5, както предвижда законопроектът, ще доведе до автоматично сваляне на лихвите по кредитите, тъй като в момента съотношението е над 1:2.
Намаляването на цената на даден продукт, закономерно по общата теория на търсенето и предлагането, ще доведе до повишен интерес към вземането на кредити, като в същото време ще облекчи тези, които вече имат получени заеми. Това повишено търсене от страна на гражданите и на бизнеса ще бъде съпроводено с повишен интерес от страна на самите банки, които, за да запазят нивото на реализираната печалба, ще бъдат принудени да използват капиталите, които в момента трупат под формата на печалба.
В момента в България съществува неестествената ситуация, особено по отношение на бизнес-кредитирането, да се изискват гаранции от над 100% върху исканата сума. Казано просто, единственият начин някой да получи кредит, е като докаже на банката, че няма нужда от него. Тази ситуация не просто е неестествена, тя превръща банките от двигател на икономическия растеж в тежест, в спирачка, в основна движеща сила на рецесията.
Основен мотив на този законопроект е сравнителният анализ между състоянието на сектора в България и в Еврозоната. Забелязва се огромната разлика в лихвените нива у нас и в страните, използващи еврото. Според доклада на Европейската централна банка от май 2010 г., средната лихва за депозити до 2 години в Еврозоната е 2,13%. В България същите лихви започват от 3,5% и достигат до над 7,5%. Европейската централна банка докладва среден лихвен процент за България по тримесечни депозити от 4,2% към март. За същия период Европейската централна банка отчита нива от 1,37% до 1,87% за държавите Чехия, Дания, Естония и Литва. Силно-развитите икономики, неизползващи еврото, като Швеция и Великобритания са на нива от 0,49% за скандинавската държава и , съответно, 0,65% за Обединеното кралство. В същият доклад средните лихви по кредитите в Еврозоната са както следва: за ипотечните кредити – 4%, а за потребителските кредити – от 5,4% до 7,5%. В същото време в нашата страна най-ниските ипотечни кредити се дават с лихва около 7%, която обаче е фиксирана само за първата година на договори, при положение, че тези кредити обикновено имат срок от 20-30 години. Потребителските кредити пък рядко падат под двуцифрени стойности, като за нормални се считат нива до 15%.
Цитираният доклад е изготвен от Европейската централна банка на основание регламент на Европейския съвет от 1998 г., който възлага на Банката да следи лихвените нива, включително за държавите, в които има таван на лихвата. Това означава, че Европейския съвет счита определянето на държавни тавани върху лихвите за нормална европейска практика, признава я и очаква тя да бъде включвана в официалната статистика.
Това са мотивите, които съпровождат допълнението в Закона за кредитните институции. Към тях само ще добавя общо известна информация, че в последните години бизнеса в България е силно затруднен от това, че бизнес кредитите са с по-високи лихви, отколкото в другите държави в Европейския съюз и това спъва икономическия растеж у нас. Тези високи лихви доведоха, включително и до граждански протести. Бяхме свидетели на протести срещу банковите лихви, организирани от Асоциацията на български бизнес.
В заключение ще дам мнението на Омбудсмана на Република България г-н Константин Пенчев, който по едно съвпадение се движи със законопроекта на Атака и казва следното нещо в едно интервю, публикувано днес във вестник „Труд”. Цитирам:„Банките ни прекалиха с лихвите.”
В същото интервю, г-н Пенчев казва, че е сезиран от много хора и от фирми затова, че всъщност хората не знаят как се изчислява лихвеният процент, кога се вдига, кога трябва да пада и гражданите протестират. Това потвърждава, че въпросът е изключително актуален и общественото мнение категорично е за регулация на тези лихви.
Това е. Ако има въпроси и уточнения, съм готов да отговарям.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Сидеров. Колеги, желаещи за изказване и въпроси.
Ние не сме водеща комисия по този законопроект, а съпътстваща. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Постъпило е становище от Българска народна банка с редица бележки по законопроекта. Раздадено ви е на всички.
В становището се отбелязва, че този „законопроект предвижда административно регулиране на размера на максималния лихвен процент по кредити, което е в противоречие с принципите на пазарна икономика, българското и европейското законодателство.” Изброили са на кои принципи противоречи на правото на Европейския съюз налагането на такова административно ограничение.
Записали са, че „налагането на ограничения върху размера на лихвите би противоречало на изискванията, залегнали в Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка.” И са цитирали подробно текстовете.
Записали са, че „налагането на ограничения върху размера на лихвите би противоречало на европейската правна рамка от директиви, регулиращи финансовия сектор, в който не се съдържат ограничения, подобни на предвидените.”
Записали са като основание и нарушение на няколко текста от българската Конституция (чл. 17, ал. 3) по отношение на „частната собственост, обявена за неприкосновена.”; чл. 19, ал. 1 от Конституцията, че „икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.”
Също така казват, че „Съгласно чл. 19, ал. 2 от Конституцията Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.” Твърдят, че „въвеждането на държавно регулирани цени на лихвата по кредити ще доведе до липса на конкуренция в банковия и финансов сектор.” Черпят аргументи и от Закона за защита на конкуренцията, действащи текстове в Закона за Българска народна банка.
Подробно излагат възможните последици за икономиката при приемането на такива ограничения по този начин, както са разписани.
В заключение, законопроектът съгласно чл. 127, ал. 4 от ДФЕС трябва задължително да бъде съгласуван с Европейската централна банка, тъй като в този текст изрично е разписано това. По този законопроект до този момент не са постъпили данни да има такова съгласуване с Европейската централна банка и поради това също смятат, че е в нарушение и не следва да бъде приеман такъв законопроект.
Това е становището на Българска народна банка.
Друго становище при мен няма постъпило. Възможно е да има във водещата комисия.
Волен Сидеров:
Ако позволите само едно уточнение – да не се съглася с аргументите на това становище, т.е. по-скоро да посоча един спекулативен момент в това становище. Там се говори з ограничаване едва ли не на стопанската инициатива, на правото на стопанска инициатива и н частната собственост, което по никакъв начин не отговаря на допълнението, което предлагаме. Защото всъщност това допълнение изработва една „плаваща котва”, така да го кажем образно, а не е ограничение, а обвързва лихвите по депозити с лихвите по кредити, което според нас е справедливо и което би могло да се отрази на печалбите на банките. Ако направим сравнение в момент на криза, имам данни за печалбите на всички банки в България, но всъщност това е секторът, който единствен реализира големи печалби в момент на финансова криза.
Това че не отговаря на приетите международни норми и правила за пазарна икономика също не е вярно, тъй като пред мен е една информация, в която с казва, че Сенатът на САЩ – американските власти предприемат кампания за регулация на пазара на кредитни карти и на финансовия пазар изобщо. Знаете, че в Щатите бяха предприети редица мерки за регулиране на финансовите пазари и това беше реакция на финансовата криза, която разтърси и продължава в целия свят.
Така че аргументите, че този законопроект, това допълнение противоречи на пазарната икономика просто не са верни. Никой не накърнява пазарния принцип по този начин. Просто банките ще бъдат сложени в едни релси, тяхната печалба регулирана, тъй като крайната цел все пак на законодателството е да отговаря на интересите на колкото се може по-широк кръг хора.
Според мен, становището на БНБ изцяло изхожда от интереса на банковия сектор, а не от общия интерес на гражданите и фирмите в България. Но ние вече като законодатели трябва да гледаме от друга гледна точка – от общия интерес на гражданите и фирмите. Очевидно е, че днес и гражданите и фирмите в България страдат от не добър регламент на определяне на лихви. Аз споменах, има много факти, които доказват, че в момента има широко обществено недоволство от начина, по който всяка банка формира лихвите така, както си реши. Нека това да не се смята като администриране и държавна намеса, а просто като регулиране на една дейност, която би трябвало да бъде регулирана, както всички останали. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Сидеров. Колеги, желаещи за изказване? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Темата е много актуална и в нея законопроектът предлага един от възможните начини за решаване на проблема. Дискутиран е и в предишни случаи. Искам да припомня около така наречения „референтен лихвен процент” че тази тема отново беше актуална. Тогава имаше предложение. Аз дори се опасявам, г-н Сидеров, че тогава Вие дори не подкрепихте предложението, което бях направил, което даваше обективна основа на определяне на този процент, без да поставя ограничители върху нивата на лихвите. Но поне това, с което оперират банките и е представително за всички граждани като тяхна информация – ориентация, беше задължение, което тогава не беше прието. За съжаление, може би не с решаващото ви неучастие, но така или иначе дистанциране от една такава политика, която сега с още допълнителни средства предлагате.
За мен обсъждането на тази тема е основателно и не може да бъде отклонено, дори да се оспорват някои от вариантите, с цитирането на текстове от Конституцията, както е направено в становището на Българската народна банка. Да не губя време да ви ги чета, но вижте на с. 3, където се цитират три алинеи от Конституцията, коректно посочени, в една от които се казва, че „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.” В резултат на този цитат от Конституцията, долу ни се казва:
„Въвеждането на държавно регулирани цени на лихвата по кредити ще доведе до липса на конкуренция в банковия и финансовия сектор.”
Откъде следва този извод, след като самите вносители казват, че те предлагат някакъв диапазон, в който да се развива тази конкуренция. Т.е. не може да става дума, че това елиминира конкуренцията.
Това, което заслужава поне принципна подкрепа, че докато не се подходи по нов начин и не се въведе една много по-активна регулация в областта на финансите и на банките, тези случаи, които наблюдаваме в целия свят и в Европа няма да изчезнат.
Или най-малкото, дори и да е стабилна банковата система, тя няма да отговаря на нуждите на икономиката и на интересите на гражданите. Защото у нас до голяма степен финансовият сектор се самовъзпроизвежда не заради това, че той стимулира икономиката и дава добри условия на гражданите, а по други причини.
Искам само да напомня и с това да завърша, че в Словения не отдавна беше приет един минимален данък. Той дори може да се смята засега за символичен, но в общата маса на средствата все пак не е толкова незначителен, където се прави разграничение. И банките, които създават по-благоприятни условия за кредитиране, особено на малки и средния бизнес, при по-добри условия оперират с парите на гражданите, са освободени от този данък. А другите, които си докарват по-големи печалби, с 0.5% се облага техният общ финансов баланс. Т.е. тези търсения вече не трябва да се смятат като някакво голямо изключение. Тази дискусия трябва да започне и да се води.
По отношение на крайното решение вероятно има различни становища, включително и аргументи, с които може да се критикува, но за мен това е повод наистина тази тема да бъде поставена сериозно и най-после да започнем да излизаме от този, да го нарека, „инерционен модел”. Защото трябва да се знае, че банките оперират не просто с частна собственост. Какво значи с частна собственост, като те всъщност работят със заети средства. Парите не са на банката в точния смисъл. То затова съществуват и други регулации, но явно се оказват недостатъчни, за да се отговори на тези по-амбициозни икономически и социални цели. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Сидеров.
Волен Сидеров:
Да, темата наистина е много актуална. Съжалявам, че в България няма дискусия по темата „Финансова криза” въобще. Защото някак си банковият въпрос стои встрани. По него не се дискутира. Аз си спомням, че когато за първи път, без да сме внесли в Деловодството, а само заговорихме за този законопроект, моментално последва мощна реакция от страна на банкери, които естествено казаха, че това е неподходящ закон. Защо? Защото той ще ги накара да си намалят печалбата.
Ние бяхме свидетели как тази финансова криза тръгна именно от липсата на регулация. В момента в целия развит свят всички политически и икономически коментатори и то от високо ниво, носители на нобелови награди за икономика, като Пол Кругман, Джоузеф Стиглиц и други в момента развиват теорията, че е нужно да се приложи едно регулиране на финансовия пазар, който по времето на Клинтън беше освободен от това регулиране. Получи се едно сливане между банките, които са търговски и спестовни, да ги наречем, и инвестиционни. Тази преграда беше премахната. Законът „Glass-Steagall” от 1933 г., който закон „Glass-Steagall” беше наложен тогава заради тогавашната голяма депресия от 1929 г. Този закон беше премахнат от лобисти по време на Клинтън. Може да е интересно за комисията, че същите лобисти, някои от тях в момента са в Кабинета на Обама, макар че той обеща промяна.
Въпросът е, че липсата на регулация в момента се признава от всички големи анализатори на Запад за основна причина за финансовата криза. Затова, когато говорим за някаква, макар и минимална регулация, защото тази е наистина е много минимална и съвсем елегантна регулация, не трябва да се контрира с такива тежки контра аргументи, каквито г-н Искров е изпратил, защото просто това не отговаря на широкия интерес на населението у нас. В България в момента бизнесът е просто задушен от липсата на свеж капитал. Навсякъде по света бизнесът работи с кредити. Това е известно. У нас това е невъзможно поради високите лихви. Потискащо е, убийствено е! А за гражданите - да не говорим за потребителските кредити, ипотечни, по които всяка банка си променя когато си иска лихвата.
Смятам, че ако се приеме от Комисията и после в пленарна зала това допълнение към Закона за кредитните институции, това ще бъде в полза на милиони, милиони български граждани и на българския бизнес.
Колкото до банките в България, те в огромната си част са чужди – те с чуждестранна собственост. Да, те наистина работят с парите на вложителите в България. Тук парадоксът е, че същите банки в други държави дават по-ниски лихви по кредитите, а в България те са по-високи. Ако щете това като двоен стандарт може да се отчете. А в крайна сметка ние всички като държави сме членове на Европейския съюз. Да не говорим, че българският стандарт на живот е по-нисък и няма никаква логика лихвите да са по-високи. Напротив, трябва да се занижават. Ако чакаме на така наречения пазарен принцип те да паднат, аз мисля, че световната финансова история е показала, че банките не се водят от филантропия и хуманизъм и никога няма да си свалят сами лихвите, без това да стане по един регулативен начин със закон. Благодаря.

Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Сидеров. Други желаещи за изказване колеги? Преминаваме към гласуване.
Юлиана Колева:
Г-жо Председател, аз имам едно процедурно предложение.
Ние в Правната комисия, убедена съм, с изключение на един-двама души, които са имали възможност да се подготвят по законопроекта предварително, и които имат достатъчно знания в тази сфера, сме доста големи лаици в тази посока.
Предлагам да отложим гласуването по този законопроект, за да можем, на първо място, да получим становището на Министерството на финансите.
Становището на БНБ, моите уважения, но така или иначе не може да се очаква да бъде безпристрастно точно по този законопроект. Това е първо.
Второ, да получим становището на Министерството на финансите, защото в края на краищата то формира финансовата политика в нашата държава засега.
Трето, да има възможност всеки от нас да ползва някаква експертна помощ, защото ние знаем от вчера след обяд дневния ред и аз лично нямах възможност въобще по никакъв повод да се запозная с всичко това, за което се говори тук. Г-н Стоилов и г-н Сидеров споменават теории, практики за регулация в различните страни - неща, които едва ли някой от нас знае как точно стоят.
Това е процедурното ми предложение.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Методиев.
Веселин Методиев:
И аз съм в групата на неспециалистите по кредитно дело. Моето познание е на базата на историята на българския кредит. Много е интересна и ако ви е любопитно ще ви кажа основните източници на знание. Те го наричат комунален капитализъм. Взимаш кредит първо да си купиш къща и кола и после всичко останало. Някак си наопаки вървяло. Говорим от 19 век.
Тъй като съм много заинтересуван да чета по тази тема, ще ви кажа, че това, което го е написал г-н Искров, ще го чуете и от министъра на финансите. Колко фундаменталистки ще бъдат аргументите и от едната и от другата посока, няма голямо значение. Те са много противоположни. И всеки ще ги изработва все повече и повече. Г-н Сидеров върви в една посока, г-н Стоилов върви в друга – някак си ми заприлича много на кандидат президентски дебат, който беше хубав. Това нещо ще си върви по този път. Казвам го с идеята, че са кандидати за президенти и двамата.
Това е много голям въпрос. Това наистина е от тези въпроси, които са в момента актуални. Става въпрос, че всеки от вас има аргументи и аз ги познавам. Но ви уверявам, че няма да чуете от Министерството на финансите нищо повече от това, което виждате в аргументите на Българска народна банка. Как ще бъдат подредени, как ще бъдат структурирани е втори въпрос.
Аз Ви предлагам, г-жо Председател, да гласуваме. Ние имаме някакви позиции като граждани. Ако колегите във времето се чувстват неподготвени, тогава бих отстъпил от това, което предлагам. Но всяка парламентарна група има изявена политическа позиция по въпроса, защото той наистина е много голям. Не може да сме в първата тройка на най-високи лихви на влогове и на кредити сред страните членки. Това е въпрос, на който банките трябва да отговорят. Досега те не дават хубави отговори.
Янаки Стоилов:
Въпреки че е извън процедурата, защото имаше предложения „за” и „против”, но аз подкрепям предложението на г-жа Колева. Веднъж е въпрос на отговорност на Министерството на финансите и втори път, не съм сигурен, или поне трябва да се уверим, че позицията по същество е идентична, тъй като аз съм имал възможност в парламентарния контрол да засягам такива теми пред министъра на финансите именно за регулирането на финансовия и банковия сектор, и той там е бил по-отзивчив, че има необходимост от едно по-активно регулиране. Дали това е така или не, не мога да кажа на практика, но нека да се изиска това становище и тази дискусия да бъде приключена. Без да сме водеща комисия, но смятам, че тя би улеснила хората, които гледат сериозно на въпроса.
Искра Фидосова:
Благодаря. Ще подложа на гласуване първото процедурно предложение, което постъпи, за отлагане на гласуването на днешното заседание на този законопроект с продължение на дебата на следващо заседание, защото мотивът беше за получаване на допълнителна информация и становище на Министерството на финансите, като се провери водещата комисия искала ли е и ако не, ще изискаме от нас в утрешния ден.
Който е „за” това предложение, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Един „против”. Без въздържали се.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за евтаназията, № 154-01-68, внесен от Любен Андонов Корнезов на 27.06.2011 г.
Колеги, г-н Корнезов помоли да отложим обсъждането за утрешното заседание, тъй като му се наложи да тръгне. За утре в дневния ред като първа точка е ратификация и предлагам тя да си остане като първа точка. Този законопроект да стане точка втора и трета – второ четене на промени в НК.
Колеги, с това приключваме за днес. Закривам заседанието.





Председател:
Искра Фидосова