Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 96


Днес, 14.07.2011 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, дирекция „Външноикономическа политика”, отдел „Регионално сътрудничество” – Боян Натан и Галатея Коликова, държавни експерти; от Държавната комисия по хазарта – Калоян Кръстев, председател и Десислава Иванова, главен секретар и народният представител Огнян Стоичков, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имаме подписите на 16 от членовете на Комисията. Някои от колегите са на заседания на други комисии и по-късно ще се присъединят към нашето заседание. Някои от тях са заявили писмено как гласуват по точките в дневния ред:
1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, № 102-02-16, внесен от Министерския съвет на 11.07.2011 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за евтаназията, № 154-01-68, внесен от Любен Андонов Корнезов на 27.06.2011 г.
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-37, внесен от н.пр. Огнян Стоичков и група народни представители на 31.03.2011 г.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, № 102-02-16, внесен от Министерския съвет на 11.07.2011 г.
От името на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще представи мотивите на законопроекта г-н Боян Натан, държавен експерт в отдел „Регионално сътрудничество”, дирекция „Външноикономическа политика”.
Заповядайте, г-н Натан.
Боян Натан:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Съвсем накратко от името на вносителите бих искал да представя Законопроекта за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна. Този законопроект е свързан с изпълнение на задълженията на България като държава-членка на Европейския съюз и се основава на ангажиментите на страната в рамките на общата търговска политика, която съгласно чл. 207 на Лисабонския договор е изключителна компетентност на Европейския съюз.
Мандатът за тези преговори беше приет от Съвета на Европейския съюз през април 2007 г. Самите преговори започнаха един месец по-късно в Корея и след малко повече от две години преговори, приключиха с парафирането на текста на споразумението през октомври 2009 г. в Брюксел. Споразумението бе официално подписано на 6 октомври 2010 г. в рамките на Срещата на върха Европейски съюз-Корея, в Брюксел.
Съвсем мимоходом искам да споделя, че Споразумението бе одобрено от Министерския съвет на Република България с Протоколно решение от заседанието му на 1 септември 2010 г., като бяха издадени пълномощия за подписването му от българска страна, при условие на последваща ратификация.
На 17 февруари т.г. Споразумението бе одобрено с огромно мнозинство от Европейския парламент, което всъщност даде и зелена улица за стартиране на вътрешните ратификационни процедури на страните членки. Самото споразумение вече се прилага на временна основа от 1 юли т.г.
Съвсем накратко споменавам, че Корея е деветият най-голям търговски партньор на Европейския съюз, като през 2010 г. взаимният стокообмен възлиза на 66,6 милиарда евро. Тя е на десето място в износа на Европейския съюз и на осмо във вноса на Европейския съюз. От своя страна, по данни за 2009 г. Европейският съюз е вторият след Китай най-важен търговски партньор на Корея с дял близо 12% от общия корейски стокообмен за периода.
Важно е да се подчертае, че целта при преговорите за сключване на това споразумение бе да се постигне всеобхватно и балансирано споразумение, което да съответства напълно на правилата и задълженията в рамките на Световната търговска организация. Подобен тип споразумения бяха лансирани като част от инициативата „Глобална Европа” и се причисляват към ново поколение споразумения с широк предметен обхват, който включва наред с търговия със стоки и услуги, още инвестиции, правила относно интелектуалната собственост, държавните поръчки, конкуренцията, прозрачността на регулаторната рамка и устойчивото развитие. По принцип този вид споразумения са насочени към страни с висок експортен потенциал, но и със значителни бариери пред навлизането на техните пазари, като по редица въпроси това споразумение с Корея създава коренно нова основа за развитието на отношенията. За пример давам, че за първи път са постигнати договорености по редица регулаторни и технически въпроси – неща, които до момента не присъстват в по-стария тип споразумения за свободна търговия на Европейския съюз.
Накратко бих искал да спомена обхвата на споразумението, което включва като основни елементи търговия със стоки. Важно е да се подчертае, че за срок от 5 години ще се премахнат 98.7% от митата в стойностно изражение, както за промишлените, така и за селско-стопанските продукти във взаимната търговия.
Освен това са обхванати търговията с услуги. Тук задълженията са значително по-амбициозни от двете страни, отколкото тези залегнали в общото споразумение по търговията с услуги ГАТС в рамките на сто.
Присъстват и разпоредби, свързани с правилата в търговията, митнически въпроси, културно сътрудничество, търговия и устойчиво развитие, както и институционални разпоредби.
За ваша информация и вероятно ще бъде от интерес за уважаемите господа депутати да се спомене като пример, че споразумението ще премахне в кратък срок годишни вносни мита за европейските стоки на корейския пазар в размер на близо 1.6 млрд. евро, като още от датата на влизане в сила на споразумението, т.е. вече от 1 юли т.г., тъй като то се прилага на временна основа, ще бъдат премахнати вносни мита в размер на 850 млн. евро. По този начин износителите на машини от Европейския съюз за Корея, например, спестяват около 450 млн. евро годишно от вносни мита в Корея, а тези на селскостопански стоки – около 380 млн. евро годишно.
Накрая бих искал да подчертая на общия фон на отношенията Европейски съюз – Корея, разбира се България като страна членка също има изключително голям интерес от това споразумение, като например благоприятните условия за българския износ се основават на това, че 90% от водещите български промишлени стоки от датата на прилагане, т.е. вече е в сила, се внасят безмитно на корейския пазар. Това, разбира се, ще благоприятства по-нататък нашите взаимни търговски отношения.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, въпроси и желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, № 102-02-16, внесен от Министерския съвет на 11.07.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за евтаназията, № 154-01-68, внесен от Любен Андонов Корнезов на 27.06.2011 г.
Заповядайте, г-н Корнезов, като вносител.
Любен Корнезов:
Благодаря, г-жо Председател.
Напълно осъзнавам, че това е един тежък закон, спорен въпрос, спорен проблем не само от юридическа гледна точка, но и от морална, философска, теологична. Но така или иначе този проблем стои от древността до наши дни. И днес той стои пред човечеството. Имам предвид и България.
Няма, разбира се, да говоря много, но още в началото искам да кажа, че законът съм го писал аз, както и другите закони, които съм внасял. Но не само това, но и с абсолютно никой не съм го съгласувал. Това е един личен закон, един личен избор. С никой от моята парламентарна група не съм се консултирал, включително и моята парламентарна група по мое настояване въобще не е разглеждала закона и няма да го разглежда. Нека всеки, както му диктува съвестта, какъвто е неговият мироглед, така да постъпи. Мисля, че така трябва да бъде и за всеки един закон от подобен характер.
Аз казах, че проблемът стои от сътворението на света, ако мога така да се изразя. Още в древността и траките, и гърците са познавали евтаназията – даже евтаназúя, ако трябва да се сложи ударението, произхожда от гръцки.
Вчера, не знам дали сте обърнали внимание, си позволих с разрешението на Председателя на Народното събрание, да ми посочи литературата на български език. Посочил съм 12 съчинения. Въпросът от години го нося в себе си. Между впрочем той за първи път беше поставен 2004 г. от Евдокия Манева, само че по друг начин – в Закона за здравето с една препращаща норма към Наредба на Министерския съвет. Така че не си преписвам нещо – тук човек не може да има приноси – между живота и смъртта няма победители. За съжаление обаче никой от нас не е вечен.
В литературата, която ми е достъпна, успях да се снабдя и с чужда, няма ясна дефиниция що е то евтаназия. Дават се различни елементи. Опитал съм се в чл. 1, ал. 2 така както аз го виждам, разбира се, на базата на литературата, която съм прочел, да направя една дефиниция за евтаназия и вие я виждате.
Всъщност има четири вида евтаназия: активна, когато с помощта на лекари се прекратява животът на безнадеждно болния, умиращия, агонизиращия; пасивна, когато е нещо като асистирано самоубийство, когато се прекратяват жизнено спасяващи операции; (всичко това става със съгласието) и има, както е известна сега, доброволна и принудителна. В законопроекта, така поне аз го виждам, съм дал четирите вида евтаназия.
Много се спори, ако мога така да се изразя, няма ли опасност от извращения, като знаем на какво положение е държавата ни, здравеопазването ни, проблемите ни, ако щете и морала ни. Затова съм предвидил, поне за мен, възможно най-големите гаранции.
Първо, лицето, което е безнадеждно болен, агонизиращ, остават му дни, седмици, всички лекари са вдигнали ръце и казват: „Нищо не може да се направи”. Преди два дена бях при такъв болен – за съжаление, и сина му, и той, и лекарите вдигат рамене. Болният, който е в съзнание, може да мисли, трябва пред нотариус с нотариална заверка на подписа в писмена форма да даде молба за евтаназия. Вие може би сте видели, има и становище на нотариусите в тази насока. Лично пред нотариус. При това положение явно нотариусът трябва да отиде в болницата лично. Това е ясно и категорично, като се увери, че той добре разбира значението на това, което прави.
Молбата за евтаназия трябва да се разгледа в една петчленна комисия, назначена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, като трима са лекари и двама юристи. Но тук пак да има гаранция, че не може да има злоупотреби, комисията трябва да заседава винаги в пълен състав и трябва абсолютно всички – и петте членове да са съгласни с евтаназията. Един да не е съгласен, молбата се отхвърля. Това е второто ниво на защита, ако мога така да се изразя. И третото ниво на защита е Върховния касационен съд, като решението на специфичната комисия може да се обжалва пред Върховния касационен съд. Някой може да каже защо не е административният. Аз имам повече доверие на касационния съд. Мисля, че там са по-опитни хората в тази област. Там има наказателни съдии и знаете, че някои от тях са гледали много тежки дела. Върховният касационен съд в един петчленен състав, с участието на прокурор, като прокурорът може и да атакува решението на тази комисия. Значи имаме три нива.
И още нещо, независимо от решението на Върховния касационен съд лицето, което ще трябва да бъде евтанизирано в последния миг, когато се подхожда към прекратяване на живота, може да се откаже. Негова воля. Даже и устно, даже и с жест. Такива случай, доколкото на мен ми е известно, не малко има – около 30% от тези, които са изявили желание в последния миг се отказват. Говоря за Швейцария. Никой от нас не знае кой как ще постъпи в такъв случай.
Предлагам и нещо, което го измислих, че ако органите на евтанизирания могат да бъдат трансплантирани и да помогнат за спасяването на друг живот, биха могли да се дадат за трансплантация. Аз знам, че трансплантацията се прави, като се взима от жив организъм.
Има държави, някои от тях съм посочил. Има и допълнителна литература. Това са Белгия, Холандия, Швейцария, Люксембург. Ето тук е монографията на доц. д-р Петко Исаев „Евтаназията”. Има и друга литература, съгласно която под някаква форма съществува и в Италия, Франция, в щата Оригон в Съединените щати чрез референдуми. Преди месец и половина имаше референдум в Швейцария, в северните провинции на Австралия, така че и сега е регламентирано. Завършвам дотук.
Някои казват, поне в публичното пространство, ние сме категорично против. Църквата е обяснила защо. Не вярват да има лекар в България, който е за такава манипулация. Това не е вярно. Доц. Исаев, който е правил изследвания, а той беше в Здравната комисия, между лекари и медицински сестри. Казва, аз го имам протокола, а той направи изявление и в пресата, във в-к „Днес”, който сега излиза, че болшинството от лекарите и медицинските сестри са за евтаназията. Даже той посочва 64%. Не това е аргументът. Не искам по този начин да прозвучи. Има случаи, когато и в България се прави евтаназия, без да е разрешено. Не лекарят е убиец. От жалост пред мъките на болния. И това не са един-два случая. Някои от близките прибягват, познавам такива, включително и в парламента, когато вижда, че майка му е изпаднала, дърпат системите и това е. Това е също една от формите на евтаназията.
Аз ви благодаря, че ме изслушахте. Нямам илюзии, но проблемът е вечен и винаги ще остане проблем. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, проф. Корнезов.
Колеги, раздадени са ви множеството становища, които са постъпили по този законопроект. Водещата комисия го е гледала и се е произнесла с решение. Имате думата за изказвания и въпроси към вносителя.
Аз доколкото разбирам и се ориентирах, това че вие сте единственият автор на този закон, че това е ваше лично предложение, което вие сте написал и сте внесъл. Вашата идея е, тъй като това е една много сложна тема, един много сериозен въпрос, за който е необходимо да има много сериозно обществено обсъждане. Вашата идея е с внасянето на този законопроект, проф. Корнезов, е да предизвикате и да поставите началото на такова обсъждане, защото наистина този проблем има и медицинско измерение, но по-скоро има религиозно философски морален аспект повече, отколкото медицински. Наистина трябва да се чуят максимално гледни точки и гражданското общество, представителите на всички институции, на неправителствения сектор, самите граждани, представители на засегнати и болни хора, които са претърпяли много тежки заболявания, също да вземат участие.
Аз четох с интерес стенограмата от заседанието на водещата Комисия по здравеопазване. Там видях това, което казват специалистите в областта на медицината. Силно впечатление ми направи и една болна жена, която казва, че преди време, когато е била болна от тежко онкологично заболяване и й се е наложило да изтърпи нечовешки болки, ако е имало такъв закон, тогава може би е щяла да стигне до вземането на такова решение, за което впоследствие да съжалява. Защото при нея се оказва, че заболяването се влияе и се лекува и в момента е жива и здрава.
Има наистина много въпроси, които се поставят. За мен по-скоро това е едната страна на нещата. Другата страна на нещата е начинът, който вие избирате и предлагате – как всъщност да се осигури максимална гаранция за това да се огледат от възможно повече хора състоянието на този болен, за когото има искане з прилагане на евтаназия. Тази комисия, която предлагате да се създаде, това че има съдебен контрол на това решение, което ще се вземе и може би и тук заслужава д има коментари от колегите. За мен това е един добър и интересен подход за това, което предлагате като процедура да се случи. Отделен е въпросът дали трябва да се пристъпва към такова нещо.
Моето лично мнение е, че трябва да има една много, много сериозна дискусия по това. Очаквате да чуете повече негативни изказвания. Темата е изключително чувствителна, когато става въпрос за човешки живот, да отнемане особено на човешки живот, независимо по какъв начин. Ние няма как по друг начин да се произнесем, освен с не подкрепа на това, което предлагате.
Любен Корнезов:
Аз започнах с това, че е мое лично дело, не за да се изтъкна. Не ме разбирайте погрешно. Защото някъде в пресата излезе, включително и колеги народни представители: „Видите ли, това е БСП. БСП еди-какво си.” Политизира се въпросът. Даже в един от партийните вестници ме обвиниха, че съм взел пари от Сорос. Сорос ми платил няколко милиона. Нито познавам Сорос, нито „Отворено общество”. Но какво да се прави? Така е. Който го е страх, да не влиза в гората.
Искра Фидосова:
Аз не това имах предвид. Напротив, разбрах ви правилно и затова казах тези неща. Явно много сте чел в тази област и това е един личен акт, с който искате да предизвикате просто дебат в обществото по тази тема.
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, очевидно е, че този дебат има няколко полета, на които може д се води, различни пластове. Първият, който ни е зададен, като Правна комисия, е този закон добър ли като закон, като правен акт.
Вторият дебат обаче е много по-важен – дали обществото и държавата ни имат готовност да посрещнат такъв регламент изобщо.
Освен това, има още по-задълбочен пласт и това е дали изобщо сме против евтаназията като възможност и право. Защото той поставя въпроса да се даде право на евтаназия. Проблемът е, че в момента има забрана за евтаназия, а балансът е някъде може би по средата. От тази гледна точка аз не смятам, че негативното отношение към закона означава негативно отношение към проблема и отричане изобщо на правото да имаш такава възможност. Затова от тази гледна точка, от гледна точка на това, че по принцип не трябва да се отнема правото на някаква възможност, г-н Корнезов отваря един реален дебат или по-точно основателен дебат. Аз ще гласувам „въздържал се”, защото не може да се отрича по принцип правото и да се заклеймява възможността да имаш такова право.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Това е един наистина от големите въпроси. Това са въпросите, около които има едни от най-големите политически дебати в много от страните. Темата за евтаназията, темата за аборта, като добавих и аборта, защото и имат връзка - това са теми, по които трябва да има дебати. Но в България тези дебати, тези дискусии почти не съществуват. Така че в тази връзка добре е, че се говори по тази тема и предизвика обществена дискусия.
Аз ще изразя моята позиция. Наистина тук може би трябва да говорим в лично качество, макар че принадлежащи на различни политически сили тази тема има отношение и към това коя политическа сила как застава. Аз си спомних, след като се внесе законопроекта, за много голямата дискусия, която имаше и обществена и политическа в Съединените американски щати. Позицията на президента Буш по повод на един случай и там разделението беше не само като обществени настроения, а и по плоскостта чисто политическата на дясното и лявото. Така че да не се плашим от това, че може да бъде вкарана тази дискусия в тази тема.
И тук аз ще изразя своята позиция, че съм против приемането на този закон. И тук веднага да кажа, независимо, че сме в различни политически формации, могат да се чуят различни гласове, беше цитирана г-жа Манева, с която бяхме в една парламентарна група. Тя беше привърженик и внесе текстове. Ние бяхме и тогава против от парламентарната група на ДСБ. Така че тази позиция, която днес изразявам лично, не е нещо ново като позиция на политическата партия към която принадлежа.
Освен изброените неща, които се казаха, тук се поставят и много по-големи въпроси. Въпросът от къде идва живота ни. Кой може да го даде. Въпросът за Бог! Но ние сме Правна комисия и може би не трябва да влизаме в този толкова дълбок философски дебат. Но аз не искам да влизам в правната тематика. Това има смисъл, ако има настроение, ако има воля, ако изглежда, че от този закон може да се получи закон. Макар че нашето предназначение е това да кажем – чисто правно. Аз имам някои правни възражения. Те са дадени и в част от становищата. Какво значи неизлечима болест? Има много болести, които са в категорията „неизлечима болест”, но това не означава, че човекът няма да живее и може да почине в крайна сметка от някаква съвсем друга болест, която да го споходи или дори от нещо съвсем различно. Всички сме се сблъсквали в личния си живот с подобни проблеми или по-навътре в семейството или по-навън. Аз също, изхождайки от това, с което аз съм се сблъсквала, и то в рамките на семейството ми, категорично съм против този закон. Защото съм виждала присъда безнадеждна и резултат друг.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Други желаещи за изказване? Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Благодаря, г-жо Председател.
Г-н Корнезов, аз ще ви подкрепя. Подкрепям казаното от г-н Бисеров и съм съгласен с много неща от казаното от г-жа Михайлова, но в края на краищата всеки има право да избира как да приключи живота си. Медицински чудеса винаги са ставали и житейски и всякакви. Но мисля, че изключенията не би следвало да бъдат правило. Само който не е гледал близък, който е вил от болка с години, не знае какво е час по час да му режат крайниците и накрая да не остане нищо от този човек.
Но мисля, че въпросът трябва да се реши, както и Омбудсманът е предложил, с референдум. Първо да се реши въпросът дали изобщо да има евтаназия и тогава да бъде законодателно уреден. Това е което искам да кажа. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Понеже наистина има предложение за референдум, но аз чух предложение дори референдумът да бъде в рамките на предстоящите избори и искам да кажа, че категорично възразявам срещу подобно нещо.
Искра Фидосова:
Смятам, че това вече категорично не е възможно, дори и да искаме не можем да го направим. Не е редно и не е възможно.
Други желаещи за изказване? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Очевидно е, че темата дължи много сериозен дебат. Вярно е, че ние сме Правна комисия и аз само от тази гледна точка бих поставил въпроса, че този дебат, както каза и г-н Бисеров, но аз от една друга гледна точка бих го поставил. Защото в Наказателния кодекс има и текстове за склоняваме към самоубийство. И този дебат би трябвало да бъде и в тази насока, поне в частта чл. 3, когато се касае само до желанието на болния от неизлечима болест. Отделен е въпросът наистина терминологично. Не сме медици, не можем да кажем доколко една болест е неизлечима или евентуално излечима, но съпроводена с безкрайни болки и страдания, каквато е донякъде идеята. Но тук предстои точно този юридически дебат доколко би могло да се говори за склоняване към „самоубийство”, свързано и с желанието за евтаназия. Говоря от гледна точка на близките, от гледна точка на медицинските лица. Това е що се касае в случаите на чл. 3.
Що се касае до случаите на следващи хипотези, когато болният не е в състояние или не разбира свойството и значението на своята постъпка, когато се касае за малолетни, нещата още повече се усложняват. Така че наистина е необходим сериозен дебат. Там нещата вече вървят и към други текстове. Но разбира се, нещо което не е противозаконно, т.е. узаконено, ние не бихме могли изобщо да говорим. Ето за този дебат мисля, че наистина трябва да се проведе в обществото. Защото има и другата страна, каквито са и мотивите на проф. Корнезов, представени в закона.
Аз бих гласувал „въздържал се”, но с желанието наистина да има един широк дебат, разбира се, без драматични, политически и каквито и да било окраски. Просто не би трябвало да има политически окраски и намеси в една такава чувствителна материя и за болните, и за близките, и за тези, които са в съзнание, но търпят едни невероятни мъки и страдания. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Други желаещи за изказване. Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за евтаназията, № 154-01-68, внесен от Любен Андонов Корнезов на 27.06.2011 г.
Кворумът вече е 19.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Пет „против”. Дванадесет „въздържали се”.
Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Колеги, искам искрено да ви благодаря за разбирането и да не ви идва на главата. Да Бог ни помага. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, Пристъпваме към последната точка от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-37, внесен от н.пр. Огнян Стоичков и група народни представители на 31.03.2011 г.
Колеги, имате доклада.
„Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.”
Предложени по наименованието на закона няма. Подлагам на гласуване наименованието на закона. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 1. Няма постъпили предложения по § 1 между първо и второ четене.
Желаещи за изказване има ли? Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Благодаря, г-жо Председател.
Правя предложение за отпадане на § 1. Аз считам, че по предложената от вносителя нова ал. 3 няма да бъде решен въпросът, който е поставен за налагане на наказание лишаване от свобода до три години или пробация, тъй като специалният Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия предвижда административно наказание глоба със санкцията до три години или пробация, отново ще се стигне до глоба. Затова е по-добре е да се търси в специалния закон друга възможност за налагане на някаква административна санкция. Имаме добър опит в държави, които са били опарени, образно казано, от така нареченото спортно, в частност футболно хулиганство. Например, в Англия има създадена една добра практика за мен, по време на провеждането на такива мероприятия хора, които са били санкционирани за хулигански прояви на такива спортни мероприятия, да бъдат задържани в полицейските поделения до приключването на съответното спортно мероприятие. Аз считам, че по този начин би се постигнал по-голям ефект и резултат, отколкото фактически да се стигне до налагане на още една санкция глоба. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Други мнения по § 1? Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Аз бих искала да помислим върху тази ситуация. По Закона за опазване на обществения ред се налага една административна забрана за посещаване на спортно мероприятие. Нарушаването на тази забрана, която представлява съдебно решение, всъщност едновременно нарушаваме съдебното решение, а в същото време се явява и едно повторно извършване, тъй като в крайна сметка той посещава в нарушение на този закон отново. Не знам дали няма да се получи за едно и също нарушение наказание по Наказателния кодекс и по Закона за опазване на обществения ред, ако там има административно нарушение в условията на повторност.
Това го поставям като въпрос за размисъл.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Г-н Тошев.



Ивайло Тошев:
В Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия няма определен акт повторност - това, което задава като въпрос колегата Колева. Няма.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по § 1. Няма.
Има две предложения по § 1. Текста по вносител и предложение за отпадане на § 1, направено от г-н Ципов.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Ципов за отпадане на § 1 по вносител. Който е „за” отпадането, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”. Не с приема да отпадне § 1.
Подлагам на гласуване текста на § 1 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
§ 2. Има постъпило предложение от н.пр. Юлиана Колева.
Има предложение от работната група за редакция на § 2, с предложение да се подкрепи по принцип текста на вносителя с редакцията, която е предложена.
Желаещи за изказване по предложението на § 2? Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Аз ще подкрепя предложението на г-жа Колева за § 2 и редакцията, която е предложена, но искам отново да обърна внимание, че се очаква може би наесен да приемем един изцяло нов Закон за хазарта, в който е твърде възможно по различен начин да бъдат уредени тези неща. Да бъде създадена така наречената позитивна уредба и да се налага отново да търсим промяна в тези текстове на Наказателния кодекс.
Може би още в самото начало трябваше да споделя моето виждане, че наистина има нужда да бъде потърсено решение на въпросите, които са поставени от колегите в законопроекта, но начинът, по който е изготвен законопроектът и е осъществена тяхната идея за справяне с този проблем, може би не е най-добрият и най-навременният. Това ще бъде моето последно изказване. Оттам нататък ще подкрепя редакциите, които са предложени от експертите и от работната група. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Може би г-н Стоичков ще обясни по-добре, но доколкото имам информация, новият Закон за хазарта е отхвърлен от Европейската комисия. Новият Закон за хазарта, който е предоставен на Европейската комисия за мнение, за становище, не е приет и е много остро критикуван, доколкото аз знам. Може би г-н Стоичков по-добре знае. Той ще ви каже.

Искра Фидосова:
Заповядайте, г-н Стоичков.
Огнян Стоичков:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми колеги, действително, за съжаление, на 20 юни Европейската комисия отказа нотификация на новия проект на Закон за хазарта, тъй като се нарушава Директива от 1994 г., свързана със свободно движение на хора, стоки и услуги и представяне на онлайн услуги, като тези хазартни игри от разстояние, образно наречени онлайн хазарт са отказани от Европейската комисия. За съжаление, колегите от Спортната комисия Ивайло Тошев знае, че инициирахме работна група и по Закона за хазарта в онлайн залагането. Тогава колегите от Държавната комисия по хазарта започнаха участие и оказах съдействие през месец февруари, но месец март беше изпратен този закон, критикуван и от Държавната комисия по хазарта, и от ГДБОП и от останалите неправителствени организации, че изпращам недобър закон, неработещ закон в Европейската комисия и за съжаление техните опасения се потвърдиха. Тя ни ги върна и сега до 20 юли имаме срок междуведомствената комисия да събере становище и да предложи нов проект в тази насока. Това е следващата седмица – 20 юли, и трябва да спазим срока, за да върнем отново за нотификация Закона за хазарта. Съжалявам, че тогава не можахме да синхронизираме двете разпоредби, но казва какви са причините.
Произнасянето на Европейската комисия едва ли ще бъде до тези три месеца, защото тя има три месеца. Така че не мога да кажа Европейската комисия кога ще се произнесе.
Така че ако обсъждаме § 2, чл. 327 работната група ,която работеше по този закон, събра мнения и становища на ГДБОП, на МВР, на Главна прокуратура и всички становища бяха към увеличаване на наказателната репресия в тази насока, като казаха, че това са дейности като форма за изпиране на пари по принцип от организирани престъпни групи, които се занимават и с друга незаконна дейност. Затова аз недоумявам защо се предлага да отпадне ал. 2, която всъщност урежда по-тежко наказуемия състав, когато деянието е извършено от организирана престъпна група.
Ако желаете, мога да ви запозная с писмото от 1.06.2010 г. на специализирания отдел в ГДБОП до началника на ГДБОП, в което е казано, че незаконната хазартна дейност в България е с крупни размери. Цитират се конкретни суми в годишен аспект. По данни на специализирания отдел тази незаконна хазартна дейност се извършва от организирана престъпна група, която се занимава ... целия спектър на Наказателния кодекс. Така че действително недоумявам защо ал. 2 трябва да отпадне. Арестуването – от 100 до 300 лв. санкция, както е в момента чл. 327, ал. 1 просто не работи. По Закона за хазарта чл. 93 е от 20 000 до 50 000 лв. По Закона за хазарт административната отговорност е до 50 000 лв., а наказателната е до 300 лв.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоичков. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Аз съм напълно в състояние да кажа защо съм предложила този вариант, който е влязъл в доклада.
Първо, аз също съвсем не с ентусиазъм съм се хванала да правя предложения във връзка с изменението на Наказателния кодекс. Моето категорично и принципно становище е, че Наказателният кодекс в този вариант е крайно време да престанем да го преработваме всеки месец по два пъти. Трябва новият Наказателен кодекс да влезе колкото може по-бързо в парламента и респективно да стане действащ нормативен акт. И всички нови форми на престъпна дейност не да се опитваме да ги напасваме към така действащите разпоредби, защото това никога не е перфектно. Както знаем Наказателният кодекс в момента е една раздърпан дамска прическа, от която стърчат кичури на всички посоки. Просто сега ние продължавам да тупираме определени кичури и те да стърчат още повече над останалите и нищо друго не правим – нито систематизираме, нито създаваме национално отговорна наказателна политика, нито помагаме на наказателната практика. Най-малко на ГДБОП помагаме в случая, защото има д се чудят по кой текст да квалифицират деянията, заради които хващат някакви престъпници. Но така или иначе е внесен този законопроект. На мен ми пределно ясно, че ще стигне до зала този законопроект и затова се опитах да внеса промени в това, което е предложила работната група, защото на мен ми се струва, че текстовете на работната група категорично надхвърлят наказателната репресия, която би била адекватна на този вид престъпления.
Ако организирането и устройването н хазартната игра е резултат от деяние на някаква престъпна група, тогава ще имаме налице някаква съвкупност от престъпления и те ще могат да бъдат наказвани по тази съвкупност от престъпления. Значи ще бъдат наказвани едновременно по чл. 327 за престъпна дейност, извършвана от организиран престъпна група, чл. 321 и вероятно и нищо чудно да има и по текстовете з пране на пари престъпна дейност. Така че ще имаме една кумулация от извършени престъпни състави, с които съдът много добре ще се справи, ако действително се установи и докаже такова нещо. Първо.
Второ, категорично съм против разграничаването на организирането и провеждането. Затова защото, ако започнем така да разграничаваме отделните действия, ще се окаже, че самата организиране на престъпно деяние, вече е престъпление. Извинете, но това граничи с едно деяние подготовка на извършване на престъпление, което се наказва само в изключително тежки случаи, когато става въпрос за изключително тежки и изрично предвидени в закона състави. Това категорично противоречи на наказателно-правната теория и на систематиката на Наказателния кодекс. Затова предлагам да се запази изпълнителното деяние „устройва”, т.е. извършено е изпълнителното деяние, а не е приключило на етап организация.
Що се отнася до наказанията, смятам, че за всички юристи е прекалено ясно, че са прекомерни с оглед тежестта на извършените деяния. Все пак прането на пари не е възможно най-тежкото наказание в този Наказателен кодекс. Има убийства, има убийства по хулигански подбуди, има убийства в резултат на отвличане. Има и всякакви други много, много тежки наказания.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Г-н Миков.
Михаил Миков:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз по принцип и на първо четене не исках да се изказвам, но съм провокиран от изказването на г-жа Колева да кажа няколко думи. Абсолютно съм съгласен с нея, че промените, които се правят са крайно несръчни. Те са някаква конюнктура, повлияна от обществени настроения, от черно тото, от вестници и пр.
На второ място, един по-разумен законодател, когато смята, че санкцията е малка, той я завишава леко и вижда след една-две години какво се случва в практиката. А такива скокове само в наказанието глоба в един сравнително малък размер към едни високи срокове лишаване от свобода, без специален минимум, както предлага г-жа Колева, а иначе с голяма ножица между специалния минимум и максимума от една до шест, аз разбирам, че това е повлияно сигурно от някои служители, които по друг начин не могат да разкрият престъпления освен да подслушват. И всички върви на шест. Дайте да сложим един специален минимум на шест и да няма санкция в Наказателния кодекс, която да е под шест. Всъщност такава голяма поправка имаше преди година и половина.
Смятам, че е некоректно да се говори за пране на пари чрез тази дейност. Прането на пари по принцип става чрез законни дейности. Не би могло да има изпиране на пари чрез незаконна дейност. Не знам кой го е казал това. Но прането на пари се характеризира, че има перикатно престъпление, след това има някаква друга дейност, която по същество е законна. Чрез незаконна дейност не може да се перат пари. Така че поне тук в Правната комисия да не си ги говорим тези работи. А тук става въпрос по същество за незаконна дейност, която е ниско наказуема. Това е проблемът, който трябва да се решава.
Умишлено не исках и на първо четене и въобще не искам да взимам отношение по тези въпроси. Правете каквото сте намислили. Аз лично ще се въздържа по тези текстове. Определено споделям казаното от г-жа Колева, че несръчни промени във формулирането на изпълнителното деяние са свързани не само заради това, че то е познато, а и заради това, че по него някога в годините в тези 100-110 г. – от 1892 г. не знам колко са точно, относително устойчиво са се развивали понятията в наказателното право. Съдебната практика ги е допълвала и доразвила. Има богата съдебна практика.
Така че към тези, които ще отговарят за тази работа, опитайте се наистина максимално да се движите към познатите форми на изпълнителното деяние, защото това не е въпрос само на този Наказателен кодекс (1968 г.) или на онзи, който евентуално може би ще се приеме след време.
И най-важното, когато се тръгва в такава реализация на наказателна политика, специално за санкциите говоря, аз не виждам какво очакване трябва да имаме към един нов Наказателен кодекс. В момента мисленето на законодателя общо взето вкарва санкционната политика в едни достатъчно неразумни рамки, които нито държат сметка за цената на данъкоплатеца по отношение на прокарване на наказателната политика чрез налагане на санкции, нито държат сметка за действителната степен на обществена опасност. Г-жа Колева загатна за сравнимостта с други деяния, канализирани по Наказателния кодекс и всичко това просто е поредното упражнение върху Наказателния кодекс. Държах за себе си да го кажа това. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Други желаещи за изказване по този текст? Г-н Стоичков.
Огнян Стоичков:
Една реплика. Съжалявам, че г-н Миков излезе. Съвсем не сме провокирани от съобщения от вестниците или вестникарски изрезки и конюнктура, за да правим упражнения по Наказателния кодекс, както той се изрази.
От 2008 г. има създадена работна група между институциите, които споменах – МВР, ГДБОП, Неправителствените организации в областта на хазартната дейност, която работи по текстове от закона. Европейската практика познава такива образци. Италианският закон е от 1989 г. за тайните залози в спортните прояви. Едва ли те са правили пак упражнения, с оглед на медийни изяви. От 9 юни 2011 г., буквално преди месец, има открита декларация на Европейския парламент да подписване, подписана от голяма част от нашите евродепутати, едва ли и те си правят упражнения по наказателно право, в която призовават Европейската комисия и държавите членки изрично да подчертаят връзката, чиято цел е за предопределяне резултатите от европейски спортни мачове, организирана престъпна дейност и незаконните залагания и призовава комисията да регулира онлайн залаганията в тази област, в която има празнота, като насърчава страните-членки да синхронизират своето си законодателство с тези европейски директиви. Тази декларация е отворена за подпис и е подписана и от нашите евродепутати. Така че аз смятам, че след като този проблем не е решен от 2008 г. и в 2011 г. го дебатираме, това съвсем не са упражнения по наказателно право.
Що се касае до мерките за изпиране на пари, аз също споделям, че Наказателния кодекс трябва да е балансиран, наказанията трябва да са адекватни, да са в синхрон с останалите текстове в Наказателния кодекс. Само споменах, че за изпиране на пари наказанието е до 200 хил. лв. Т.е. една глоба, която ние предлагаме до 50 хил. лв. едва ли е прекомерна с оглед правната симетрия и останалите текстове в Наказателния кодекс.
Една санкция, конфискация на имущество по чл. 255, ал. 3 при данъчни престъпления в особено големи размери, т.е. над 12 хил. лв., законодателят и тогава и сега предвижда конфискация на имущество. В текстовете на уважаемата колега Колева, тя предлага тази конфискация на имущество от тази престъпна хазартна дейност да отпадне. Т.е. ние да погалим престъпника от хазартна дейност, който върти милиони от тази незаконна дейност, а когато се касае за данъчно престъпление в особено големи размери – над 12 хил. лв., да му конфискуваме и имуществото. Аз тук виждам не симетрия. Завърших.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоичков. Г-н Тошев.
Ивайло Тошев:
Уважаеми колеги, като един от вносителите, аз се присъединявам към изказаното от колегата Стоичков и искам само да отбележа, че действително предложението на г-жа Колева за отпадане на разпоредбата на ал. 6, а именно за конфискацията, считам, че не е удачно да се приеме това отпадане с оглед съображенията, изказани от колегата Стоичков и с оглед мащаба, размерите на акумулирани средства, които се реализират от тази незаконна дейност. Не може за друг вид престъпни деяния да се предвижда конфискация, а тук, когато е ясно, че действително има такова натрупване и осигуряване на такива средства от престъпна дейност, да отпадне тази възможност. И това все пак е една възможност, която съответният правораздавателен орган ще прецени дали да приложи или не. Затова и нашето предложение е, че може да се стигне и до налагане на конфискация на ½ от имуществото на виновното лице.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тошев. Други желаещи за изказване по § 2? Няма.
Подлагам на гласуване първо предложението на н.пр. Юлиана Колева по § 2. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Петима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване редакцията на § 2, която съдържа в себе си предложението по вносител с изключение на ал. 2 и това, което вече приехме като предложение на г-жа Колева.
Чета редакцията на § 2, който става § 3.
„§ 3. Чл. 327 се изменя така:
Чл. 327 (1) Който устройва хазартна игра не по установения от закона ред, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба от хиляда до десет хиляди лева.
(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от две хиляди до петдесет хиляди лева, когато деянието по ал. 1:
1. е извършено при условията на опасен рецидив;
2. представлява особено тежък случай;
3. е със залагания върху развитието или резултата от спортно състезание, администрирано от спортна организация.
(3) Който участва в хазартна игра, устройвана не по установения от закона ред, се наказва с лишаване от свобода до една година или пробация.
(4) Когато деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от петстотин до пет хиляди лева.
(5) Парите или вещите, предмет на хазартната игра се отнемат в полза на държавата, ако липсват и ли са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност.
(6) Деецът по ал. 3 не се наказва, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършеното престъпление по ал. 1 и 2.”
Който е за така прочетената редакция на § 2, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Петима „въздържали се”.
§ 3. Няма постъпило предложение между първо и второ четене.
Има предложение от работната група за подкрепа по принцип текста на вносителя с редакция на § 3. Редакцията я имате в доклада. Желаещи за изказване по § 3 има ли?
Огнян Стоичков:
Г-жо Председател, понеже сега получих последната редакция на текста, има ли съществени промени в това, което сме предложили с Ивайло Тошев.
Искра Фидосова:
Имат предвид къде е разликата между вас като вносители и редакцията? (Да.)
В ал. 5 има уточнение „престъпление по ал. 1-4”.
В чл. 307г „глоба от десет хиляди”, т.е. добавено е „хиляди”. Това е редакционно.
Подлагам на гласуване редакцията на § 3, който става § 2 така както е предложена от работната група. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Петима „въздържали се”.
„Заключителни разпоредби”.
Работната група предлага д се подкрепи наименованието на подразделението. Желаещи за изказване.? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби”. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Петима „въздържали се”. Против няма.
§ 4. В Наказателно-процесуалния кодекс в чл. 172, ал. 2 след думите „глава осма” се добавя „глава осма „а”.”
Няма постъпили предложения. Предложението на работната група е за подкрепа на § 4. Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме разпоредбата на § 4 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Петима „въздържали се”. Против няма.
§ 5. В Закона за хазарта има предложение за промяна по вносител.
Има постъпило предложение между първо и второ четене от н.пр. Юлиана Колева § 5 да отпадне.
Желаещи за изказване по § 5? Г-н Тошев.
Ивайло Тошев:
Г-жо Председател,
Уважаем колеги, предложението е с оглед включването на изменение на ал. 2. Предложената от нас редакция е:
„(2) Юридическо лице или едноличен търговец, който организира или провежда хазартни игри без разрешение, получено по реда на този закон, се наказва с имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.” Може би предложението на г-жа Колева е обособено от една позиция на Асоциацията на хазартните игри, където казва, че досегашната редакция е по-добра, по-всеобхватна и не дава възможности да останат ненаказани физически лица. Може би това се е имало предвид?
Юлиана Колева:
В действащата сега ал. 2 е предвидена глоба и имуществена санкция. Размерът е същият. Не мога да схвана каква е идеята.
Анастас Анастасов:
Нали има чл. 327. Той е за физическите лица.
Юлиана Колева:
Да, но аз в чл. 327 предложих да не е организира и урежда, а да е устройва. А тук имаме отделно организиране и провеждане.
Ивайло Тошев:
Кумулативно дадено, което пак е устройва.
Огнян Стоичков:
В тази част сме се съобразили донякъде с предложението Държавната комисията по хазарта. Първо в стария текст по Закона за хазарта, са дадени кумулативно - който организира и провежда. А това са две различни изпълнителни деяния. И те казват със становище до нас, че много често съдът отменя техните наказателни постановления, защото те трябва кумулативно да доказват, както е текстът в момента – организира и провежда. Това първо.
Второ, ние предлагаме за юридическите лица, който организира или провежда.
Трето, това, което каза г-н Анастасов. Ние се опитваме да разделим наказателната отговорност на физическото лице с имуществената отговорност на юридическото лице и едноличен търговец. Защото не може едно юридическо лице да бъде глобено 50 хил. лв. по Закон за хазарта и да бъде осъдено като престъпник по Наказателния кодекс с глоба, която току-що приехте, 10 хил. лв. максимум, а може и хиляда лева. Т.е. по Наказателния кодекс плаща хиляда лева и е престъпник. По Закона за хазарта трябва да плати минимум 20 хиляди за същото. Не може два пъти за едно и също. Това е принцип от римското право. И затова сме се опитали да разделим административно-наказателната отговорност за юридическите лица и еднолични търговци при изпълнително деяние алтернативно организира, и затова сме усъвършенствали, според мен, като сме заменили думата „устройва”, защото на физическо лице не се издава разрешение за устройване. Хазартните игри се издават на съответните стопански субекти, които организират или провеждат. Затова нашето изпълнително деяние по чл. 327 беше организира или провежда. А остарялата терминология в Наказателния кодекс е за устройване. А по-новият Закон за хазарта от 1999 г. усъвършенства тази уредба. Физическо лице не може да устройва игра без разрешение, защото такова разрешение на физическо лице не се издава. Калоян Кръстев, уважаемият председател на Държаната комисия по хазарта, е тук, ако някъде греша, ще ме поправи. Благодаря ви.
Юлиана Колева:
Аз се съгласявам с тези доводи. Коректно е това, което колегите казват.
Анастас Анастасов:
По принцип прокуратурата масово отказва да образува дела по чл. 327 и ги връщат пак на тях за административни нарушения. И всъщност тези физически лица ги изключват формално от всякакъв кръг на отговорност по този ред де факто. Всъщност по чл. 327 може да мине само този, който се занимава с „тука има, тука няма” или нещо от този сорт, а тях ги прекратяват по чл. 9 по маловажност и толкова.
Юлиана Колева:
Оттеглям предложението си.
Искра Фидосова:
Г-жа Колева оттегля предложението си.
Подлагам на гласуване § 5 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Петима „въздържали се”.
§ 6. В Закона за административните нарушения и наказания.
Няма постъпили предложения. Има предложение за редакция на Комисията. Желаещи за изказване по § 6 има ли? Няма.
Подлагам на гласуване § 6 с редакцията на Комисията, която е предложена в доклада. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Петима „въздържали се”.
§ 7. В Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност в чл. 3, ал. 1се създава т. 19а.
„19а. Членове 307б-307г.”
Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме § 7 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Петима „въздържали се”.
Колеги, с това завършихме доклада. Благодаря.
Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова