Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 99


Днес, 14.09.2011 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Даниела Машева, заместник-министър и Юлия Меранзова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Прокуратурата на Република България – Петър Раймундов, завеждащ отдел във ВКП; от Върховния касационен съд – Гроздан Илиев, заместник председател, и народните представители Калина Крумова и Лъчезар Тошев, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден, уважаеми колеги.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. По подписи имаме необходимия кворум и предлагам да започнем. Някои от колегите се подписаха, тъй като са в момента на заседания на други комисии и ще се включат малко по-късно в работата на Правна комисия, като по първите точки са ми заявили как гласуват по законопроектите. Имаме предварително обявен дълъг дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-95, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 02.09.2011 г. – водеща КПВ.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 154-01-84, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г. – водеща КПВ.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-57, внесен от Станка Лалева Шайлекова и група народни представители на 10.06.2011 г. – водеща КПВ.
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 154-01-85, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г. – водеща КПВ.
5. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за собствеността, № 154-01-82, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 25.07.2011 г. - водеща КПВ
6. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за "Държавен вестник", № 054-01-59, внесен от Румен Иванов Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г. – водеща КПВ
7. Обсъждане на проект за решение относно изменение на чл. 15 от Приложението към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, № 154-02-73, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 25.07.2011 г. – водеща КПВ.
8. Обсъждане на проекти за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на народното събрание:
- № 154-02-56, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 17.06.2011 г.
- № 154-02-66, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 07.07.2011 г.
- № 154-02-68, внесен от Яне Георгиев Янев и Емил Генов Василев на 15.07.2011г.
- № 154-02-72, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 21.07.2011 г. – водеща КПВ.
Включих т. 8, за да започнем някакво обсъждане или поне да обсъдим допълнително нещо ще правим ли по Правилника, за да можем да го гледаме в цялост и с едно предложение на Комисията да влезем в пленарна зала. Така че предварително, ако не възразявате, с тази уговорка включих т. 8, за да започнем предварително обсъждане.
Г-жа Манолова иска думата по дневния ред. Заповядайте.
Мая Манолова:
Уважаема г-жо Председател,
Днес в пленарна зала нашата парламентарна група внесе по реда на чл. 43, ал. 3 искане за включване на точка в седмичната програма на Народното събрание – разглеждане на три законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
По отношение на първия от тях всички срокове са изтекли, включително и за директно включване в дневния ред на пленарната зала, тъй като същият е внесен на 16 юни. Като сметнем 30 дни от август и парламентарната ваканция, днес изтича двумесечният срок, който му дава възможност да бъде разглеждан в зала, което автоматично означава, че и всички други постъпили законопроекти, които касаят Изборния кодекс, също ще се разглеждат заедно с него. Няма смисъл тук да изпадам в детайли и да ви припомням сроковете, които ангажират Вас като Председател на Правната комисия, да поставите на разглеждане този законопроект, а те са в рамките на парламентарния правилник – не по-рано от 24 часа и не по-късно от два месеца. Т.е. към днешна дата Вие вече сте извън срока за разглеждане на Изборния кодекс, който е внесен от Лютви Местан и Четин Казак.
От друга страна, от гледна точка на правната целесъобразност, при положение, че Изборният кодекс вече се прилага, при положение, че са публичен факт дефектите, които той показва при прилагането му в практиката, според мен, е належащо тези законопроекти да бъдат поставени в дневния ред на Правната комисия и след това в пленарна зала.
Тук няма да ви напомням скандалните случаи с откази на регистрация на политически субекти, в резултат на което се оказа, че Централната избирателна комисия взима своите решения при спорни правни аргументи и без да има ангажимент и без да има задължението да обявява тези ангажименти в публичното пространство. Става дума за това, че Централната избирателна комисия
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, какво предлагате? Тук не е Централната избирателна комисия. Какво предлагате по процедурата? Минаха две минути. Какво предлагате? Искате включване в дневния ред за днес Изборния кодекс? Това ли искате?
Мая Манолова:
Да. Включително обяснявам защо. А Вие нямате основание да ме прекъсвате. Обяснявам, че в момента наистина Централната избирателна комисия заседава като едно тайно общество, което няма ангажимент да обявява публично аргументите за своите решения.
Искра Фидосова:
Няма в Правна комисия да обиждате който и да било орган в тази държава. Моля не си позволявайте такова отношение.
Мая Манолова:
Просто съобщавам фактите. Единствено стенограмите от заседанията на Централната избирателна комисия не се публикуват.
Искра Фидосова:
Води се протокол. Нито има тайни общества тук, нито каквото и да било. Разбрах, имате процедурно предложение за включване на точка в дневния ред.
Мая Манолова:
Освен това добавям, че липсата на прозрачност застрашава честността на изборите – един ангажимент, който управляващите поехте.
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, политическите изказвания знаете къде се правят.
Мая Манолова:
Така че ако наистина сте искрени в желанието си да проведем честни избори, е належащо да включите разглеждането на ЗИД на Изборния кодекс на заседание на Правната комисия. Още повече, че имате такъв ангажимент съобразно парламентарния правилник.
Искра Фидосова:
Благодаря г-жо Манолова.
Димитър Лазаров:
Очевидно представителите на „Коалиция за България” не могат да изоставят навика си последните минути, последните месеци да правят промени в изборното законодателство.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров, не съм ви дала думата. Отговарям на г-жа Манолова, тъй като въпросът беше към мен.
Г-жо Манолова, по първия ЗИД, който е с вносители г-н Лютви Местан и г-н Четин Казак, има изявление от двамата. Днес отново водих разговор с г-н Казак за нещо, което беше заявено и го има в стенограмите, че този ЗИД ще бъде оттеглен и да не се гледа в Правна комисия до момента, в който ЦИК не се произнесе с принципно решение и графично приложение за изображението на знака „Х”. ЦИК се произнесе с такова решение. Мисля, че беше Решение № 38, ако не ме лъже паметта. Моля техническият секретар да ми даде това решение. Но днес аз отново разговарях с г-н Казак. Той ми каза, че този ЗИД вече не стои на дневен ред. В момента го няма г-н Казак, но ми е заявил писмено как гласува. Не може да говорите от тяхно име по този ЗИД. По този ЗИД изрично двамата заявиха, че не желаят да се гледа. ЦИК е взела решение.
Относно вашите ЗИД, г-жо Манолова. Вие сте внесли един, който е с входящ № 154-01-97 от 8 септември. Сроковете сега започват да текат. Този ЗИД днес го получихме в пленарна зала. Другият ЗИД, който е внесен преди една седмица от г-н Миков (на 2 септември) е раздаден миналата седмица в пленарна зала. Нарушения на правилника няма.
Този дневен ред сме го уточнили по-миналата седмица. Има го в стенограмата на Правна комисия. Нито съм нарушила правилника, нито съм нарушила закона. А политическите изявления, които правите в момента, има трибуни, има партийни централи, моля правете ги там.
Мая Манолова:
Г-жо Фидосова, това, което казвате в момента е смешно. Защото ако двама народни представители не желаят да бъде разглеждан техния законопроект, има една процедура, която се казва „оттегляне” на този законопроект. Какво означава разговарях с този или онзи. Аз вчера разговарях с г-н Лютви Местан по повод на това, че внасяме за разглеждане неговия законопроект и той ми даде утвърдителен отговор - вчера с г-н Лютви Местан, по реда на ал. 3. Така че кой с кого и какво е говорил са едни неща, които специално в Правната комисия е несериозно да се изтъкват като аргументи. Искам да знам има ли оттегляне на този законопроект. Ако не, Вие нарушавате всички парламентарни процедури.
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, благодаря.
Мая Манолова:
Вие нарушавате всички парламентарни процедури. Освен това, предвид че това касае честността на изборите, хвърля много сериозно петно върху управляващите - искате ли честни избори или не?!
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, моля Ви престанете с политическите клишета. Ако вие имате проблеми във вашата политическа сила, моля ви решавайте си ги.
Мая Манолова:
Това не са политически клишета. Нямаме проблеми в политическата сила. Проблеми има в политическите субекти, които ЦИК отказва да регистрира. Този въпрос ще се нищи още.
Искра Фидосова:
Колеги, има ли други изказвания по дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Манолова да се включи нова точка в дневния ред, а именно разглеждане на трите законопроекта за изменение на Изборния кодекс, които цитирахме по-горе, с № 154-01-60, № 154-01-94 и № 154-01-97.
Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Тринадесет „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, моля за прегласуване на процедурата.
Аз не съм се задълбочил да проверявам дали това, което Вие изтъкнахте като мотиви по отношение на правилника е изпълнено или не. Факт е, че един от законопроектите е внесен съвсем скоро. Но ние трябва да имаме предвид реалната ситуация. Ако тези законопроекти не бъдат обсъждани на днешното заседание, това означава, че те стават безпредметни поне с оглед на предстоящите избори. И ако те поставят теми, които заслужават внимание, според мен, е по-важно от мотива дали са изтекли всички срокове по правилника е дали темата е неотложна и актуална. Дали вие ще ги подкрепите или не, е отделен въпрос. Те могат да бъдат отхвърлени, но според мен, трябва да се разисква тази тема, защото пак казвам, ако на днешното заседание тези въпроси не бъдат обсъждани, те стават безпредметни или по-скоро като едно занятие за усъвършенстване на изборното законодателство по принцип без оглед на самите избори. Това е мотивът за прегласуване.
Искра Фидосова:
Г-н Стоилов, нека да припомним и нещо друго.
Колеги, тук сме юристи в крайна сметка. Има започнал изборен процес. Има взети може би над 700 решения от Централната избирателна комисия. Има влезли в сила решения. Не може по средата на изборния процес или в края да се променят изборните правила. Тази практика не може да продължава. И това нещо е недопустимо в момента. (Това е аргумент по същество.) Да. Но чета: „Решение на Централната избирателна комисия може да се обжалва пред ВАС по реда на чл. 26.”
Извинявайте, колега Стоилов, но ако днес приемем и гледаме това, да приемем, че ще го приемем и в пленарна зала, ще направим второ четене в съкратени срокове и това ще излезе най-рано след 15-20 дни. Какво ще направим на практика? Ще направим така, че в последните два дни от приключване на изборния процес, две решения ще могат да се обжалват по различен ред от другите 800 или 1000 решения.
Извинявайте, но вече има започнал изборен процес.
Янаки Стоилов:
Понеже влязохме в диалог, само да поясня. Аз не казвам вие да подкрепите предложенията, тъй като част от тях биха поставили проблема, за който говорите. Но има други предложения, които не влияят върху хода на започналата дейност на изборните комисии, но всъщност дават допълнителни гаранции поради проблеми, които вече се вижда, че могат да възникнат. Така че не всички предложения са от един и същи ред. Но това е дискусия по същество и аз не влизам в тази дискусия.
Мая Манолова:
Моля ви се, става дума за публичността на работата на Централната избирателна комисия – затова, че тя е единственият орган, който не си публикува стенограмите на интернет страницата. Защо Правната комисия си качва стенограмите, Народното събрание, Висшият съдебен съвет и т.н. А това е същността на законопроекта, който се предлага. Г-жо Фидосова, чели сте само първия член.
Искра Фидосова:
Къде бяхте година и половина, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Кой отказа присъствието на наблюдатели? Вие, г-жо Фидосова.
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, ние поканихме наблюдатели за тези избори. Покажете ми това изречение в стенограмата. Когато ми покажете изречение от стенограмата, ще го приема. БСП в лицето на г-н Пирински отиде да покани наблюдатели за парламентарните избори на 05.07.2009 г.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, няма да си губим времето тук с политически изявления. Гласувахме. Има предложение за прегласуване. Ако сега тръгнем да говорим неща, които ги говорихме цяла година?! Хайде сега да не изменяме както изменихме целия Семеен кодекс, за да може един, да не казвам сега кой, да си осинови внука. Хайде сега да изменим Изборния кодекс, защото не ни харесва едно решение на ЦИК. До там ли опряхме?!
Да прегласуваме, тъй като ни чакат 8 точки в дневния ред.
Мая Манолова:
Това е най-важната точка – честните избори. Очевидно вие не желаете честни избори.
Искра Фидосова:
Стига с този популизъм.
Мая Манолова:
Направете забележка и на г-н Лазаров, че говори неща, които нямат нищо общо с темата.
Искра Фидосова:
Подлагам на прегласуване процедурното предложение на г-жа Манолова да се включат като точки в дневния ред трите ЗИД на Изборния кодекс.
Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Тринадесет „против”. Двама „въздържали се”.
Колеги, пристъпваме към дневния ред.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-95, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 02.09.2011 г.
От вносителите кой ще представи законопроекта? Заповядайте, г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Благодаря, г-жо Председател.
Мотивите към внесения законопроект са доста подробни и затова ще си позволя да бъда пределно кратък.
Предлаганите промени целят подобряване на ефективността на наказателния процес в съответствие с принципа за приключване на делата в разумен срок и прекратяване на порочния кръг на движение на делата между първоинстанционната и въззивната инстанция, от една страна, и между въззивната и касационната, от друга страна.
Според тези промени въззивната инстанция при повторна отмяна на присъдата или решението вместо да връща делото за ново разглеждане, се предлага тя да го решава по същество. Подобна хипотеза се предвижда и в правомощията на касационната инстанция, която ако отмени повторно обжалваната или протестираната присъда, тя връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. А при жалба или протест срещу присъдата на въззивната инстанция ВКС решава делото без да го връща за ново разглеждане, като има и правомощията на въззивна инстанция.
Предлаганите изменения са съобразени с правото на защитата като засягат разпоредбите на чл. 28 и чл. 422 от Наказателно-процесуалния кодекс относно предмета и основанията за възобновяване съгласно които се дава право на осъдения да поиска възобновяване на наказателното дело пред петчленен състав на ВКС.
С останалите промени се цели отстраняване на проблеми в практиката по прилагането на съответните разпоредби.
В заключение, предлаганите промени не изискват допълнителни средства по държавния бюджет. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов.
По този законопроект имаме предоставено становище от Върховния касационен съд. Г-н Илиев, желаете ли да представите становището. Заповядайте.
Гроздан Илиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Колеги, на вашето внимание е предоставен един законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, който макар и кратък по съдържание, си е поставил за задача да реши изключително важни процесуални проблеми, свързани с основни принципи на наказателния процес – решаване на делата в разумен срок. Известно на всички е, че наказателният процес е система от последователни, взаимно обвързани процесуални действия. С извършените в предходната година изменения и допълнение въпросът за бързината и ефикасността бе решен в духа на този принцип в досъдебното производство. Сега в същата последователност този въпрос е поставен за решава и във фазата на съдебното производство. Основната задача на основните текстове, които се предлагат за изменение и промяна е да се преустанови този порочен кръг на безкрайно движение на делата между инстанциите. Едно дело след като постъпи в съда да има възможност в един именно разумен, кратък срок да финализира своя край във Върховния касационен съд, който и по Конституция (чл. 124) е върховната съдебна инстанция, която упражнява надзор за точното и еднаквото приложение на законите от съдилищата.
Изключително важен момент е именно този, че делата ще приключват и това ще бъдат изключително сложни от фактическа и правна страна дела, които ще приключват накрая с окончателен съдебен акт по предписания с промените начин и решения. По този начин отговорността ще се поема от Върховния касационен съд и разбира се, адекватно на правомощията, които са му отредени. Така ще се преодолява и разнобоя в съдебната практика, наред с тълкувателната дейност, която има Върховния касационен съд, така ще се преодолява и проблема с бързината, който сега остава и понастоящем открит. Затова аз ви призовавам да подкрепите този законопроект.
Мотивите към всеки един от текстовете са доста обстоятелствени и дават отговор на всички поставени от вас въпроси. С промените са съчетани и интересите на обществото и интересите на подсъдимия – в пълен обем е подсигурена неговата защита. Нещо повече, това е сторено и при предлаганите промени в задочното производство, което, ще си позволя един не академичен израз, задочното производство в този му вид понастоящем е един кошмар за съдилищата. Оставено е изцяло в ръцете на подсъдимия, който в удобно за него време се появява, възобновява се производството, без да се изследват в достатъчна степен причините. Съдът е лишен от тази възможност. Докато сега с предложеното изменение, това е втори важен момент, е направено ясно разграничение – там където и когато съдът е допуснал нарушенията, ще бъде налице възобновяване при задочните производства, защото е нарушено правото на защита на осъдения. Там където осъденият сам се е поставил в невъзможност да участва в процеса, защото е предприел действия да се укрие от правосъдието, отказал се е да участва лично в процеса, то тогава ще бъде лишен от тази възможност, защото именно сам се е поставил в това положение.
Затова Върховният касационен съд ви предлага да подкрепите проекта, в който е представен на вашето внимание.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Илиев. От Министерството на правосъдието ще вземете ли отношение? Заповядайте, г-жо Машева.
Даниела Машева:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Министерството на правосъдието подкрепя изцяло предложените изменения, като считаме, че това е първата законодателна крачка в съответствие с препоръките, които се съдържат в пилотното решение по наказателни дела на Съда по правата на човека в Страсбург. Знаете, че имаме едногодишен срок, считано от август месец тази година, за да се предприемат мерки за преодоляване решаването на делата по наказателни дела в неразумни срокове. Изцяло подкрепяме предложението.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Машева. От Прокуратурата, г-н Раймундов, заповядайте.
Петър Раймундов:
Уважаеми дами и господа,
Прокуратурата поддържа предложението. Дори изразява благодарност на вносителите, главно на Върховния касационен съд, защото по този начин се възстановява една неправда, която беше направена 2003 г., като въззивната апелативна инстанция беше лишена от своите правомощия по същество, а беше превърната във втора касационна инстанция, вместо да бъде втора инстанция по същество, беше направена втора касационна инстанция. И както по-рано се връщаха по 7-8 пъти делата, сега пак се връщат по 7-8 пъти. Сега с този проект това нещо се премахва. Но аз искам нашият поглед да върви напред – да не поправяме само допуснати грешки, а въобще да не допускаме грешки и да създаваме по-благоприятни неща. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Раймундов. Колеги, желаещи за изказване по този законопроект има ли? Обръщам внимание, че тук вносители са колеги от Правната комисия от различни парламентарни групи. Предварително имаше консултации за съгласуване на тези текстове. Ако няма желаещи за изказване, да преминем към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-95, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 02.09.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 154-01-84, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г.
Г-жо Крумова заповядайте да изложите накратко мотивите за законопроекта.
Калина Крумова:
Благодаря, г-жо Председател и на всички присъстващи колеги.
На първо място искам да благодаря за бързината, с която се работи, защото това е един проблем, който наистина има полза да бъде решен във възможно най-кратки срокове.
Накратко данните. Ще започна с тези от последното преброяване в страната, което установи, че населението на Република България към дата 1 февруари 2011 г. е 7 364 570 души. Съпоставено с данните от последните десетилетия се оказва, че спрямо 2001 г. сме се стопили с близо 600 000 души. А ако се върнем към 1992 г. сме с 1.5 милиона по-малко. Ясно е, че е налице засилващ се процес на демографско остаряване, който се изразява най-вече в намаляването на абсолютния брой и относителния дял на населението под 18 години. Т.е. имаме застаряващо население, отрицателен прираст и много ниска раждаемост.
По данни на Световната здравна организация в България партньорите с репродуктивни проблеми да над 270 000 души. Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите, както и цялата държава с всички институции, които я представляват, трябва да изгради дългосрочна стратегия за решаването на проблемите на стерилитета точно така, както е в останалите страни членки на Европейския съюз. В България, в която населението не само застарява, но и за съжаление емигрира, усилията трябва да се насочат именно към решаването на този демографски проблем, а именно проблемът на семействата с репродуктивни проблеми. Той може да се реши, като се поеме грижа за огромния брой, който вече споменах – над 270 хиляди, тъй като вече за щастие и благодарение на правителството има фонд „Инвитро”, който финансира три безплатни процедури на всяка двойка с репродуктивни проблеми, трябва да бъдат направени някои промени съответно в законодателството.
Що се отнася до така нареченото „заместващо” майчинство искам да ви кажа, че то датира още от 1985 г. и за първи път е споменато в Брюкселската декларация на Световната медицинска асоциация. Така се поставя началото на правната регламентация на сурогатното майчинство. То е позволено в страни като Гърция, Канада, Съединените щати, Русия и още много други.
Това, което ние предлагаме в Семейния кодекс, (аз вярвам, че всички членове на Правната комисия са се запознали с нашите предложения) е свързано и с останалите поправки, които са в Закона за здравето и касаят именно статута на майката и това при какви условия може да се случи заместващото майчинство и сме се опитали по всякакъв начин да застраховаме всички страни, които са в този процес, т.е. както биологичните родители, така и заместващата майка с този предварителен договор, който сме упоменали.
Ако има конкретни въпроси, сме насреща да отговаряме. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Крумова. Г-жо Машева, имате ли желание за становище или по-късно? Заповядайте.
Даниела Машева:
Благодаря, г-жо Председател.
След като се запознахме със законопроекта, включително и със становището на Здравното министерство, считаме че тази материя се нуждае от регламентация, но имаме определени опасения относно предложения законопроект. Дали не следва да бъде по-всестранно и пълно регламентирана цялата материя, да бъдат обхванати абсолютно всички хипотези, а не само хипотезите на сурогатното майчинство, а и съответно с донорските яйцеклетки и донорските сперматозоиди, така че да няма абсолютно никакви подозрения за дискриминация и различно отношение към здравословния статус на различните лица.
Нашето становище е, че би могло в Семейния кодекс принципно да се уреди материята, а с отделен закон подробно да бъде регламентирана.


Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Машева. Колеги, имате думата за изказвания. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз лично ще подкрепя този законопроект, защото считам, че той запълва една празнота в законодателството, а от друга страна ще спомогне за решаването на проблемите на една голяма група български граждани, които имат репродуктивни проблеми. Мисля, че в случая отговорността на държавата е още повече, ако наистина сме загрижени за демографската политика – хора, които желаят да имат деца, всячески би следвало да бъдат улеснени за това.
Естествено е, че този законопроект не е съвършен. Доколкото ми е известна практиката на редица европейски страни, многократно се приемат, поправят, забраняват фигурата на сурогатното майчинство, но според мен беше важно да се направи първата стъпка. Поздравления за Калина, че извървя този път. Аз мисля, че със сериозните усилия на народното представителство между първо и второ четене могат да бъдат подобрени двата законопроекта – и другият за гражданската регистрация. Естествено в процеса на прилагане недостатъците и проблемите биха могли да бъдат отстранени.
Звучи интересно идеята на правосъдното министерство да има отделен закон, който да регламентира сурогатното майчинство и всички последващи от това отношения. Би могло да се мисли и за такава стъпка. Но аз понеже имам много близки, които имат такива проблеми и които стискаха палци и чакат този законопроект, лично аз ще съдействам максимално за неговото приемане. Още повече, този законопроект е свързан с определена възраст на лицата, за които се отнася. Тук излишното бавене би било проблем за много хора.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Радев.
Емил Радев:
Аз лично също подкрепям изцяло така предложения законопроект. Демографската криза в страната е факт и мисля, че много навреме ние разглеждаме такъв законопроект. Трябва всички възможности, които има държавата, за да улесни покачването на населението на страната в краткосрочен и дългосрочен план трябва всички тези мерки да се предприемат. Още повече, че законопроектът засяга един въпрос, който в момента има един черен пазар. Стават такива случаи, свидетели сме и този законопроект е нужен, за да уреди законово тези хипотези.
Аз смятам, че мястото му е в Семейния кодекс, защото там сме се опитали да кодифицираме тези отношения. Да, наистина по-нататък в един друг законопроект, касаещ инвитро процедурите и т.н., но това е по-далечна перспектива, а и там може би трябва доста повече работа.
От правна гледна точка има някои несъвършенства, но те могат да се оправят между първо и второ четене. Смятам, че е редно да подкрепим този законопроект, още повече, че тази практика в много европейски страни е разрешена. Да не говорим, че и страни като Съединените американски щати, Русия, Украйна – все големи държави, които работят за демографския прираст на населението, също имат такива норми.
Аз ви призовавам ад подкрепим законопроекта.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Питам се сурогатната майка или с други думи жената, която ще износва плода, колко ще получава. Няма тарифа.
Емил Радев:
Г-н Корнезов, ние не възприемаме или поне това, което чета в този законопроект, комерсиалния вариант. Напротив, в законопроекта се говори за разумни разходи. Бих казал, че лесно могат да се сложат рамките и нормите, така че този законопроект не възприема комерсиалния вариант така както е в Русия и Щатите. Ние възприемаме все пак един междинен вариант, който като начало мисля, че е разумният вариант.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев.
Аз също подкрепям законопроекта, внесен от г-жа Крумова. Има правни бележки към законопроекта, които могат да бъдат изчистени между първо и второ четене. Но има и други неща, по които трябва да се помисли и да бъдат изчистени, като не съм убедена, че това може да стане между първо и второ четене. Като например въпросът за репродуктивните проблеми, когато и мъжът и жената ги имат и не само съпрузите. Защото в законопроекта вие боравите със „съпругата”, но не казвате „жената”, защото аз не мисля, че трябва да има дискриминационен елемент по отношение на съпругата. А тази жена, която не е омъжена, защо по отношение на нея да не важат тези разпоредби.
Ще подкрепя и ще гласувам „за”. Ако има воля от колегите от останалите парламентарни групи, съвместно можем да помогнем да бъдат изчистени текстовете между първо и второ и да преценим дали да не се внесе един допълнителен, който да върви заедно с този, за да изчистим и другата тема с репродуктивните проблеми. В смисъл чисто експертно да преценим дали е необходим още един, за да разпишем и тези текстове – това, което имаше предвид предполагам и г-жа Машева, така че наистина да вървим към един консенсус и приемане на разпоредби в тази посока.
Явор Нотев:
Уважаеми колеги, съвсем накратко бих искал да подкрепя внесения законопроект. Свидетел съм съвсем отблизо на начина, по който колегата Крумова работи по него, ентусиазма с който ангажира възможните нейни помощници, съветници и консултанти. Уверявам ви, че въпросите, които се поставиха и сега като частни хипотези, които евентуално ни разколебават от възможността да се регламентира тази сложна материя, ще бъдат много повече, а вероятно и в съдебната практика ще възникнат, а вероятно и житейски ще бъдат поднесени по най-различни варианти, но наистина е време тази високо отговорна цел за решаване на демографски проблем, който е общо изявен, бяха цитирани числата в резултат на преброяването, и усилията да се реши този проблем по един хуманен начин, отговаряйки на проблемите, които имат голям брой български граждани и семейства – не само семейства, а и граждани, г-жо Председател, защото и Вие поставихте този въпрос, заслужава своята подкрепа и своето внимание.
Не бива да се спираме пред това, че сродни хипотези и казуси нямат все още своето решение в отговор на опасението на заместник министър Машева. Ще дойде времето и за тяхното решаване, но това не бива да бъде пречка да се приеме решаването на определен дял от проблемите.
Намирам, че следва да бъде подкрепен този законопроект, още повече, че не е спряна работата по търсене на конкретни решения. Аз съм уведомен, а може би и г-жа Крумова ще съобщи на всички, че предстои организирането на кръгла маса, на която ще се поставят част от идеите, които интересуват хората, заинтригувани от проекта, а също така ще се предложат и решения. Това може да стане между първо и второ четене и аз съм убеден, че всъщност работата ще приключи с един добър резултат. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нотев. Г-жа Крумова.
Калина Крумова:
Благодаря на всички, които изказаха мнението си. Благодаря и за позицията на правосъдното министерство.
Аз искам да кажа единствено що се отнася до казуса сурогатно майчинство, приветствам идеята да бъде направен отделен и нов закон за репродуктивно здраве, защото това без съмнение е необходимо. Но ако чакаме сурогатното майчинство да бъде уредено чрез този нов закон и трябва да изчакаме новия закон, за да въведем сурогатното майчинство, ще бъдат изгубени поне още две години. Искам да припомня на всички тук присъстващи, че само по този законопроект се работи повече от година и половина от експертна група от юристи, лекари и от представители на пациентските организации и нещата съвсем не се случват толкова бързо, колкото ни се иска. А когато говорим за такива бързи темпове на стопяване на населението, аз мисля, че нямаме време за губене.
Що се отнася до дискриминационните въпроси, които могат да възникнат, искам да уверя г-жа Машева, че сме се постарали точно в този законопроект, който касае заместващото майчинство, да избегнем всички видове дискриминации. Вие споменахте донорските сперматозоиди. Радвам се, че г-жа Атанасова, председател на Здравната комисия, е тук. Това на първо място са въпроси, които ще бъдат разгледани в Здравна комисия. Що се отнася до донорство от мъж, просто то няма да бъде допуснато. Защото ако една жена износва, яйцеклетката е донорска и сперматозоидът е донорски, случаят ще бъде прекалено сложен. Ние допускаме присъствие на донорска яйцеклетка само в един единствен случай. Това е, когато жената е преминала успешно онкологично заболяване или има такова, при което стимулирането на организма за произвеждане на яйцеклетка би застрашило нейния живот. Т.е. това са елементи, които ще бъдат обсъдени в Здравна комисия и смятам, че лекарите са тези, които биха казали дали те са дискриминационни или не и съответната консултация, и ако вие намирате, че те не са правилни, ние ще нанесем корекции.
Що се отнася до следващия въпрос, за който тук чух, че е дискусионен и аз наистина каня всички присъстващи тук и всички, които имат интерес на 27 септември – последния вторник на месец септември, в 10:30 часа в зала Изток на Народното събрание правим кръгла маса. Поканили сме всички ресорни министри, както и Омбудсмана на Република България – г-н Константин Пенчев, и председателите на всички ресорни комисии, за да обсъдим всичко това, което ние, вие и хората, които имат нужда от този законопроект, смятат, че би било дискусионно.
Едно от нещата, които аз смятам, че наистина ще излезе като въпрос, и бих била много благодарна за съвместна работа, съдействие и за вашето становище, е именно това дали семейният статут трябва да бъде. Защото г-жо Фидосова, Вие казахте – да, в законопроекта навсякъде е написано съпругата, биологичната майка. Защото преди да започна работа въобще по този законопроект, ние направихме едно много обстойно проучване във всички страни, където заместващото майчинство работи вече години наред и в повечето от тях законодателството е толкова стеснено, че е задължително двойката, която се възползва от заместващо майчинство да бъдат съпруг и съпруга, т.е. в законен граждански брак. Ако натиск от обществото и Вие смятате, че това е чак толкова дискриминационно, аз, разбира се, не държа, не смятам, че гражданският брак е това, което би събрало двама души, още повече при такъв репродуктивен проблем. Но аз се опитвам да убедя членовете на Правната комисия и вярвам, че вие като юристи ще се съгласите, че колкото по-тесни са рамките на този законопроект, защото той наистина е много сериозен, толкова по-добре. След това е лесно, ако той заработи без странични ефекти и без каквито и да било негативни последици, можем да приемем и съвместно съжителство. Ние сме наясно, че един такъв законопроект със сигурност има много гледни точки, много хора биха могли да кажат своите предложения. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Крумова. За мен няма никакво съмнение, че има дискриминационен признак тук по отношение на това, че е задължително сключването на брак. Да, сигурно има държави, в които има задължение, но нека да не забравяме, че правилата в отделните държави са приемани въз основа на много критерии, включително обикновено и въз основа на това какви духовни и морални ценности изповядват въпросните граждани или поданици. Така че в тази посока при нас нещата са различни.
Има ли други желаещи за изказване или да вървим към гласуване. Г-н Тошев.
Лъчезар Тошев:
Аз не съм член на Комисията, но използвам възможността да заявя, че ще бъдем сигурно против тези два законопроекта, тъй като смятаме, че това е значителна промяна в обществените отношения. Детето е на жената, която го е родила. Тя е майката, независимо откъде е дошла оплодената яйцеклетка. Тук пише също, че бащата е съпругът на майката по времето, а дали той е биологическият баща, това е друг въпрос. Това обърква много обществените отношения и затова смятам, че няма да можем да го подкрепим.
Но това, което бих искал да кажа, е по отношение на демографската криза. Въпросът е сериозен и той трябва да се реши чрез подкрепа на семейството, чрез мерки, подкрепящи семейството – семействата с деца да имат по-големи възможности да отглеждат децата. Това е социална политика, която християндемократите подкрепят. Наскоро в ПАСЕ имаше дебати по този въпрос, г-н Стоилов може да потвърди, и моето предложение беше по този начин да се решават нещата – чрез политики, подкрепящи семейството, а не да се намесваме в такива неща – чрез отдаване на утроби под наем, образно казано. Защото това е сурогатното майчинство. Това обърква. По друг начин ще се реши демографския проблем – чрез подкрепа на семейството може да се реши.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Нотев иска реплика.
Явор Нотев:
Г-н Тошев, тази презумпция за бащинството е по сега действащите закони в Семейния кодекс и ако имате смущения за верността, би трябвало да се внесе предложение за отмяна на действащи текстове, които са утвърдени институти в семейното право. Не споделям такова мнение. Вие понеже направихте аналогия с бащинството, което се презумира и съпругът е баща на детето. Няма как по друг начин да се реши този въпрос.
Второ, говорим затова, че се споменава демографския проблем. Законопроектът действа в посока към неговото решаване, т.е. той не противоречи на една такава цел, която без друго би следвало да бъде постигната с тези средства. Социално-икономическите стимули затова да се раждат в здрави семейства здрави деца и да се отглеждат няма нищо по-добро от това. Но когато една двойка не може да си го позволи, няма как да не се обърнем към тези по-съвременни методи – и сурогатното майчинство, и забременяване инвитро, и т.н. Струва ми се, че поне няма колизия. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нотев. Други колеги, желаещи за изказване има ли? Няма. Гласуваме.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 154-01-84, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Продължаваме с т. 3.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-57, внесен от Станка Лалева Шайлекова и група народни представители на 10.06.2011 г.
От вносителите има думата г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Благодаря, г-жо Председател.
С предлагания законопроект се цели осигуряване на по-висока степен на закрила на медицинските специалисти в България чрез допълнение на Наказателния кодекс с нов квалифициран състав на телесна повреда по аналогия на квалифицираните състави, отнасящи се до причиняване на телесна повреда на различните видове длъжностни лица, които са посочени в Наказателния кодекс.
Съгласно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина „медицинските специалисти” са лекари, лекари по дентална медицина, магистър-фармацевти, медицински сестри, акушерки, медицински лаборанти, фелдшери и помощник-фармацевти.
Инициативата, която е предприета от колегите от различни парламентарни групи и политически сили е във връзка със зачестилите случаи на насилие срещу такива специалисти.
Знам, че именно този текст на чл. 93 от Наказателния кодекс по отношение на дефиницията за „длъжностно лице” е бил поставен много сериозно на дебат през последните години и крайно време е този въпрос да бъде решен в новия Наказателен кодекс. Но с оглед на тези случаи на насилие, на които бяхме свидетели през последните месеци и години, ви призовавам да подкрепите законопроекта.
Янаки Стоилов:
Бихте ли прочели сегашния текст на ал. 2 на чл. 131.
Красимир Ципов:
„Медицинският специалист” ще дойде преди „митническите служители”. Чета текста на ал. 2.
„(2) За причиняване на телесна повреда на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, служител от данъчна администрация, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му...”.
Всъщност преди „митнически служител” да се добави „медицински специалист”.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря, г-н Ципов. Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Аз съжалявам, че няма нито един от вносителите, за да ни подсети поне за един-два примера, когато има причиняване – поне така е записано в закона – в качеството им тези медицински специалисти при и по повод изпълнение или по време на изпълнение по-скоро на службата им такива посегателства. Аз поне не мога да се сетя. Говоря за вносителите, които първи са се подписали под този законопроект, за да посочат случаи, понеже се споменава, че има такива случаи доста, когато има посегателство и причинени средни телесни повреди на медицински специалисти при и по повод изпълнение на службата им. Сещам се за един случай, но там мотивите бяха лични. Аз поне не мога да се сетя. Възможно е да греша. Първо.
Второ, ако говорим за този подход, при положение, че се готви нов Наказателен кодекс, защото ние непрекъснато добавяме и би трябвало да бъдем последователни в този подход. Защото още от 2007 г. има ал. 1, но там е казано „и длъжностни лица”. Ако ще бъдем последователни добре, на длъжностно лице, но подходът преди години беше и от съответните длъжностни лица причиняване на телесни повреди при и по повод изпълняване на службата им. Това е последователният подход и такава е дълго, дълго време практиката в наказателното право в България, съответно практиката, която върховният съд многократно се е произнасял. Но и там май също се позабрави този подход. Но за пример не мога да се сетя, изключая преди няколко месеца, но то беше извън службата му.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Колеги, аз ще подкрепя внесеното предложение от почти всички членове на Комисията по здравеопазване от различните парламентарни групи с едно уточнение обаче. Така както е внесен текстът от колегите става ясно, че този текст на Наказателния кодекс ще се прилага единствено за медицинските специалисти, които осъществяват контролната дейност при или по повод изпълнение на функциите, което на практика означава, че с този текст ние уреждаме такъв вид обществени отношения не спрямо лекарите от спешна помощ или други лекари, които осъществяват функциите си денонощно, а на контролните органи или лекарите-контрольори от НЗОК и икономистите контрольори от НЗОК и съответно инспектори от регионалните здравни инспекции. В текста на чл. 131, ал. 2 е казано: „осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му...”, което означава, че единствено при контролната си дейност биха могли да се ползват от тази защита.
Поради тази причина смятам, че текстовете трябва да бъдат допълнително прецизирани. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Атанасова. Г-н Димитров.
Тодор Димитров:
Уважаеми колеги, аз не видях някакъв силен аргумент, който да обосновава тази необходимост от по-висока степен на закрила на тези лица. И ако вървим на този принцип, всеки кръг от лица могат да направят такова искане и да търсят съответната професионална подкрепа дали от лекари или от някои други колеги. Така че аз мисля, че и подходът е неправилен. Ние и без това често променяме наказателните закони, но отделно от това не видяхме и никакви емпирични данни и колегата Лазаров беше прав, че в тази връзка няма нищо, което да ни убеди, че има въобще необходимост от такава по-висока степен на закрила. Аз по тези причини няма да подкрепя предложението.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Тончев.
Светослав Тончев:
Аз подкрепям г-н Димитров. Аз също няма да подкрепя този законопроект и то не само заради това, че не считам, че би трябвало да получат по-висока степен на защита точно този род служители, но и заради това, че през годините колегите депутати от другите Народни събрания преди нас са допуснали една порочна практика в изброяването на множество длъжностни лица по смисъла на закона и не би следвало от това да следва автоматично и 41-то Народно събрание да се съобразява и да продължава тази порочна практика. Мисля, че е време да я прекратим.
Искра Фидосова:
Г-н Раймундов, заповядайте.
Петър Раймундов:
Уважаеми дами и господа, Прокуратурата не може да вземе становище затова дали трябва да се приеме такъв закон или не, защото това е ваше суверенно право по целесъобразност да прецените дали трябва да има такъв закон или не. Обаче, ако приемете да има това изменение, трябва да се видят и другите текстове. Тази категория привилегировани лица не са дадени само в чл. 131. Има ги и в чл. 143, чл. 116. Така че ако се осигурява една защита, тя трябва да бъде навсякъде равномерна. Не можем да изберем само телесната повреда като нещо най-опасно и най-типично и само там да заложим като засилена защита. Има го този проблем и при убийствата, има го и при принудата. Тогава ще възникне въпроса защо е това разминаване. Това е моята бележка.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Раймундов. Г-н Илиев, заповядайте.
Гроздан Илиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Предложеното изменение очертава един избирателен подход, което оперира с един двоен стандарт – нещо недопустимо, когато се осъществява наказателно-правната защита и то на ниво Наказателен кодекс.
Този проект влиза в конфликт и с принципните положения, които са заложени в чл. 93 от Наказателния кодекс и ще създаде сериозни затруднения в нашата практика. В тази връзка само ще вметна, че понастоящем при нас на производство за тълкувателно решение е поставен принципният въпрос и ние сме изискали становище от заинтересованите страни, включително и от Министерството на здравеопазването касателно длъжностното качество на лекарите. Така че на този въпрос предстои в най-скоро време да дадем един ясен отговор с тълкувателно решение относно длъжностните качества на лекарите.
Така както са предложени измененията, опасенията са, че едно последващо изменение в Закона за лекарствените средства автоматично ще влече след себе си и изменения в един нормативен акт, какъвто е Наказателния кодекс, който е от по-висш ранг. Или тук се стига до положение с едни нормативни актове, които са ниво под кодекса, се изменя самият кодекс, внася се нещо ново, с което се дублира или се влиза в противоречие с вече уредена материя.
Затова предлагаме да не бъде подкрепен този законопроект.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Илиев. Г-жо Машева, желаете ли да вземете отношение? Заповядайте.
Даниела Машева:
Благодаря, г-жо Председател.
Нашето становище е, че не следва да се подкрепя този законопроект.
На първо място, до края на годината ще бъде финализиран проекта за нов Наказателен кодекс, където следва да бъдат обхванати и преразгледани отново всички тези въпроси. Нашата политика е дотогава изменения, които се налагат, да бъдат породени само от изискванията за транспониране на актове на Европейския съюз по материята.
Отделно от това, ако следваме логиката на законодателя до тук, в ал. 2 представлява една градация изброяването на длъжностни лица. Както каза г-н Гроздан Илиев, в момента е спорен въпросът изобщо дали всички лекари принципно са длъжностни лица. Становището, което изрази Министерството на правосъдието е, че именно обикновените ординатори лекари в болници-търговски дружества не представляват длъжностни лица по смисъла на чл. 93.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Машева. Г-н Стоилов и след това г-н Лазаров.
Янаки Стоилов:
Текстът е проблематичен, но в същото време мисля, че е необходим, въпреки че лекарите, фелдшерите и сестрите, които оказват медицинска помощ не са в категорията на длъжностни лица. Мисля, че те след като бъдат изрично споменати, могат да се ползват от исканата защита. Защото практически, колко масови са тези случаи, не се наемам да кажа, но имаше случаи когато точно ора от спешната помощ при посещения на адреси, или са подлагани на въздействие, което или поставя в опасност тяхното здраве, или най-малкото възпрепятства изпълнението на техните задължения.
Аз смятам, че след като се е тръгнало по линия на тази казуистика да се добавят все нови и нови категории, сега вероятно сме принудени да добавим и хората, които оказват тази медицинска помощ.
Апелът ми към Министерството на правосъдието и неговото ръководство, което подготвя новия Наказателен кодекс, да се върне към един принципен подход за защита на категории лица, а не към тяхното изброяване, защото сигурно след един месец ще се появи и някаква друга категория, която тгава ще бде засегната. И сигурно отново ще обсъждаме дали тя да бъде добавена или не. Така че след като имаме в момента такъв род законодателство, ние трябва да реагираме на събитията. А дали след половин или една година, ще обсъждаме новия кодекс, нека тогава чрез обобщаването на текстовете да отпаднат потребностите от подобни допълнения и конюнктурни изменения.
Но при сегашната ситуация мисля, че надделяват аргументите да се намери текст, който да даде възможност за такава привилегирована защита, включително и по-нататък със завишаване на изискванията към лицата, които извършват такава дейност. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Лазаров искаше думата, но преди това г-н Нотев.
Явор Нотев:
Съвсем накратко и като продължение на мислите, които сподели г-н Стоилов.
Действително са налице такива случаи. Аз съм изненадан, че г-н Лазаров твърди, че не е запознат с тях. Изнесоха се факти затова, че екипи на спешна помощ не смеят да попаднат в определени региони, независимо от повикването, защото не знаят как ще бъдат посрещнати. Имаше случай на нанесен побой на лекари в родилни домове във връзка с драматично развитие на състоянието на постъпили родилки за нещастие на всички. Така или иначе очевидно, че животът подсказва необходимостта от една засилена защита.
Не мога обаче да си отговоря на въпроса, ако ние подкрепим текста за средната телесна повреда сега, как ще преодолеем възражението на г-н Раймундов, защото ако един лекар бъде набит, няма никаква пречка да бъде убит. Тук ще имаме едно разминаване в обема защита. Трябва да се допълни чл. 116 и други текстове.
А иначе, разбира се, казуистиката не е присъща на наказателното право, кодифицирано в кодекса. Да се надяваме, че срокът, за който говори г-жа заместник-министър Машева ще се спази до края на годината. Знам че работи работната група активно, но няма пречка в този период дотогава да не се заяви уважение към търсената защита на това съсловие. Лично аз ще гласувам „за” тази промяна, независимо от правно-техническите проблеми.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нотев. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Че има такива случа, за съжаление, има. Но питам. Добре, един гражданин набие доктора. Но ако докторът набие гражданина? Какво става, г-н Нотев.
Явор Нотев:
Първо, питаме се има ли такива случаи. Има. Но стоматолог или гинеколог не е пребил пациент досега.


Димитър Лазаров:
Аз ни най-малко не съм против лекарите, ординаторите в бърза медицинска помощ, спешните кабинети да имат засилена защита. Напротив. Да, необходимо е. Но мен ме смущава чисто юридически нещо друго. В законопроекта е казано „медицински специалист”. Г-н Гроздан Илиев намекна. Един друг закон, извън НК, казва кой е. Но има един чл. 93 в НК, в който се изброява обяснение на някои думи и там е казано какво значи длъжностно лице, какво значи представител на обществеността, какво значи представител на орган на власт, какво значи чуждо длъжностно лице и т.н. и това е кодексът въз основа на който всъщност съдът ще постановява. А тук е казано „медицински специалист”. Сега аз се поставям на мястото на един съдия и започвам да умувам: „Кой е сега медицински специалист?” Да регламентирано е в някакъв друг закон, но не е казано в Наказателния кодекс. Защото това е едно изключително широко тълкуване. Съдия, следовател, дознател, помощник е ясно, но медицински специалист може да има изключително широко тълкуване. Това е, което ме смущава – чисто юридическия подход. Иначе съм „за” такава защита, въпреки резервите, че това е начинът да се наслагва. Защото изведнъж пропускаме инкасаторите на парното, инкасаторите на ел. енергия, където най-много ги бият и гонят.
Втори момент, ал. 1, за което няма да говоря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Други желаещи за изказване няма. Гласуваме.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-57, внесен от Станка Лалева Шайлекова и група народни представители на 10.06.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
Продължаваме със следващата точка.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 154-01-85, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г.
Г-жо Крувома, заповядайте накратко за мотивите.
Калина Крумова:
Наистина ще бъде накратко, защото предложението за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация е свързано с промените, които преди малко ви представих в Семейния кодекс.
Тъй като сертификатът за раждане е един от най-важните документи за всеки гражданин, считаме, че внесената в него информация следва да бъде точна и адекватна. Т.е. там трябва да бъдат написани данни на биологичните родители. Точно това е предложението. То е единствено за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация пряко свързано с останалите такива в Кодекса за социално осигуряване, допълненията на Семейния кодекс и Закона за здравето.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Крумова.
Колеги, поради технически проблем и допусната грешка при размножаването на материалите по тази точка, ви моля да отложим обсъждането. Приключваме за днес само с представянето на мотивите за законопроекта от вносителя.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за собствеността, № 154-01-82, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 25.07.2011 г.
Заповядайте, г-н Тошев за представите мотивите за законопроекта.
Лъчезар Тошев:
Благодаря, г-жо Председател.
Този законопроект е мотивиран от една доста остра обществена реакция, която се получи след гласуването на Закона за етажната собственост, където благодарение на съществуващия чл. 45 от Закона за собствеността, който е гласуван 1951 г. и съответно двете алинеи на чл. 45 са гласувани 1996 и 2009 г., се дава възможност на собствениците на една кооперация с гласуване да отстранят за период до три години на един от тях, на един от съсобствениците, което е нарушаване на правото на собственост. Защото не е това начина – с гласуване на собствениците в една жилищна кооперация да се наказва един човек. Затова има съд, има полиция, която може да арестува човека, ако прави нещо, което е противозаконно и т.н., но не да се получи ситуация, в която една комуна с гласуване ще решава дали даден собственик да остане в своя апартамент или да бъде изгонен.
Бях приятно изненадан, че видят и едно положително становище по моя законопроект, което е дошло в комисията. Надявам се, че вие също ще погледнете сериозно на този въпрос, тъй като принципът за защита на собствеността е залегнал в новата ни Конституция. Тя е приета много след приемането на Закона за собствеността през 1951 г. при съвсем други обществени нагласи, принципи, обществени отношения, които са различни от тези на духа на Закона за собствеността отпреди. Той е променян няколко пъти, но мисля, че дори и във времето да се приеме един нов Закон за собствеността, който да отразява основния принцип за неприкосновеност на собствеността. Чл. 45 нарушава този принцип и с възпроизвежда в новите текстове на Закона за етажната собственост.
Има един принцип от Римското право, който гласи, че на противоправна основа не може да възникне право. Това е един пример, след като този текст съществува в Закона за собствеността, той е пренесен оттам в друг закон, и оттам нататък противоречието с правото на собственост продължава. Ето защо предлагам да се коригира самият Закон за собствеността, като отпадне чл. 45 от него. И когато това стане, след това може да се коригира и Закона за етажната собственост. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тошев. Колеги, желаещи за изказване по този законопроект. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Всичко това, което каза г-н Тошев за неприкосновеността на собствеността е така, но тук в случая не говорим за отнемане на собственост. Ако тук се касае за човек, който използва собствеността си и излага на опасност цялата сграда, което значи собствеността на останалите, живота и здравето на тези хора, систематично тормози тези хора. Тук говорим за изваждането на този индивид, който явно в много тежки хипотези може да се извади и то с решение на общото събрание, квалифицирано, което подлежи на съдебен контрол. Нищо не пречи на този човек да даде този апартамент под наем на трето лице, да преотстъпи право на ползване, да го продаде. Никой не посяга на неговата собственост. Това е насочено към индивида, който застрашава собствеността, живота и здравето на останалите, които по стечение на обстоятелствата живеят в една обща етажна собственост.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Други, желаещи за изказване? Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
В немската конституция е записано, че собствеността е отговорност, а не право даже.
Искра Фидосова:
Г-н Тошев, заповядайте.
Лъчезар Тошев:
В българската конституция е записано, че частната собственост е неприкосновена. Или е, или не е? Едно от двете. И тя има трите функции, за които преди малко споменах – право на притежаване, на ползване и на разпореждане. В случая има начин как този човек, който нарушава правата на другите, да бъде санкциониран. Такива начини има предостатъчно в нашите закони, и в Наказателния кодекс и т.н. Това може да се реши по друг от съда, а не да караме съседите му да взимат решение да го отстраняват. Самите съседи взимат това решение, а не органът на съдебната власт, който всъщност има право да вземе такова решение, с което д санкционира. Дори може да изпрати човека в затвора, ако той извършва дейност, с която остро нарушава правата на другите граждани.
Въпросът е, че по този начин трябва да се взимат решенията, за да се защитят правата на гражданите, а не да се стига до взимане на решения от останалите собственици по отношение на един от тях, защото това решение може да бъде и субективно. Изобщо това не е редно да се случва. Затова смятам, че трябва да бъде коригиран този закон.
Емил Радев:
Какви са точно ефикасните методи? Защото един човек да тормози още 50 и да върши неща, които не представляват престъпление, с две думи, не можем да го вкараме в затвора заради тези му действия, докато не стане беля, примерно, причини пожар или натрови съседите. Защото примерно има хора, които складират отпадъци в апартаментите си, гледат животни и т.н. Или пък му налагат глобата - административно наказание, и оттам нататък този човек не си плаща глобите с години и продължава да извършва тези нарушения, които не са престъпление и не може да се намеси прокуратурата. Какъв е ефикасният начин на защита на останалите съсобственици? Защото този текст в закона е да се защити мнозинството от неправомерните действия на човека, който не използва това право на собственост по законовия ред. Защото, както каза г-н Корнезов, освен права, правото на собственост води до някои задължения, каквито са задълженията да си плати съответния данък, да спазва обществения ред и т.н. И ние нямаме друг ефективен начин. Ако Вие можете да предложите ефективен начин на защита на останалите съсобственици, дайте да го обсъдим.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Г-н Тошев.
Ивайло Тошев:
Само искам да върна колегите малко назад, когато се приемаше Закона за етажната собственост, където една от основните идеи беше да се засили отговорността на всеки един от собствениците на дадено жилище.
Също така искам да кажа, че бе предвидена възможността даден собственик да атакува решение на общото събрание на етажната собственост, така че той не е лишен от възможността да защити правата си по съдебен ред.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за собствеността, № 154-01-82, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 25.07.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Девет „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се”.
По шеста точка – Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за „Държавен вестник”, № 054-01-59, внесен от Румен Иванов Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г.
Колеги, моля да решим какво да правим по този законопроект.
Любен Корнезов:
Нормално е по Закона за нормативните актове, което предлагам. По реда както е публикуван законът, по същия ред да стане и поправката. Президентът участва в законодателния процес – той обнародва закона, той има право на вето. Не можем да го изключим. Защото гафът с поправката, ако беше минал през цялата процедура, нямаше да се допусне. Понякога една думичка, дори една запетайка променя смисъла.
Искра Фидосова:
Нали затова променихме правилника.
Любен Корнезов:
Оставете правилника. Имаме закон.
Искра Фидосова:
Колеги, по тази точка, която няколко пъти я поставяме на обсъждане в Правна комисия, общото становище на членовете на комисията е, че по принцип не се налага такава промяна, особено след като се прие изменението в Правилника за организацията и дейността на народното събрание, което засяга този въпрос. След тази промяна вече имаме един напълно изчистен нормативен ред, разписан в правилника, който не създава предпоставки за различни тълкувания.
Г-н Корнезов, който е вносител на предложения между първо и второ четене, също е съгласен, че не следва да се променя действащият в момента Закон за „Държавен вестник”.
Оставяме този въпрос така, както е приключило първото четене в пленарна зала, т.е. както е в момента. Не е необходима поправка.
Решаваме да не внасяме доклад в пленарна зала, с който не подкрепяме нищо, включително и заглавието на законопроекта.
По седма точка - Обсъждане на проект за решение относно изменение на чл. 15 от Приложението към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, № 154-02-73, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 25.07.2011 г.
По осма точка - Обсъждане на проекти за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на народното събрание: № 154-02-56, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 17.06.2011 г.; № 154-02-66, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 07.07.2011 г.; № 154-02-68, внесен от Яне Георгиев Янев и Емил Генов Василев на 15.07.2011г. и № 154-02-72, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 21.07.2011 г.
Колеги, по седма и осма точки, както заявих в началото, нека да уточним кога ще ги гледаме, тъй като и сега, освен г-н Тошев, пак няма никой от вносителите. Има внесени доста предложения, които са безспорни, а други са доста спорни.
Следващата седмица четвъртък, 22 септември, е неработен ден и няма да имаме заседание на Комисията по правни въпроси.
Колеги, кажете какво да правим с правилника. Ще го гледаме ли преди изборите? Два пъти вече го включвам в дневния ред, но не присъстват вносителите и не можем да го гледаме.
Г-н Корнезов, какво е Вашето мнение. (Нека да остане след изборите.) Аз същото предлагам, но ако има и други предложения, нека да се направят. Няма.
Колеги, обединяваме се около това предложение, да се гледа правилника на заседание на комисията след изборите. Но преди това една работна група с представители от всички парламентарни групи да разгледа всички предложения, за да може финално да се направи едно общо предложение. Това е едно четене в Правна комисия и в пленарна зала също едно, затова текстовете трябва да са добре формулирани и консенсусни. А най-вероятно ще постъпят и нови предложения. Защото, колеги, в момента има работна група, която работи по състава на комисиите. Те също искат да правят предложения за промяна в правилника. Съобразявайки всички тези неща, се разбираме, че това ще бъде тема на обсъждане след като приключи работата на тази работна група. Сега ще направим работна група и в Правна комисия с по един или двама представители от всички парламентарни групи, за да се подготвят конкретните предложения за обсъждане в Правна комисия.
По това предложение имаме принципно разбиране и съгласието на колегите от Правна комисия. Благодаря.
Закривам заседанието.



Председател:
Искра Фидосова