Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 102

Днес, 03.11.2011 г., четвъртък, от 13:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието - Даниела Машева, заместник министър и Юлия Меранзова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Министерството на финансите – Владислав Горанов, заместник министър, Десислава Трифонова, главен експерт в дирекция ,,Данъчна политика” и Соня Вълкова, директор на Правна дирекция в Агенция „Митници”; от Прокуратурата на Република България –Галина Тонева, заместник главен прокурор; от Върховния касационен съд – Гроздан Илиев, заместник председател и народния представител Волен Сидеров, вносител на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при кворум 17 от членовете на Комисията. Дневния ред за днес е:
1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Указ № 904 от 1963 г. за борба с дребното хулиганство, № 102-01-56, внесен от Министерския съвет на 01.08.2011 г.
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект с вх. №: 153-03-111/05.10.2011г. на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс: № 102-01-54, внесен от Министерски съвет на 29.07.2011 г. и № 154-01-95, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 02.09.2011 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-101, внесен от Волен Николов Сидеров на 27.09.2011 г. - водеща КПВ.
4. Обсъждане на проект за декларация за предприемане на комплекс от мерки и приемането на пакет от промени и нови закони в законодателството за борба срещу циганската престъпност, № 154-03-6, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 26.09.2011г.
По първа точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Указ № 904 от 1963 г. за борба с дребното хулиганство, № 102-01-56, внесен от Министерския съвет на 01.08.2011 г.
Всички имате доклада за второ четене. Започваме по доклада.
„Закон за изменение и допълнение на Указ № 904 от 1963 г. за борба с дребното хулиганство.”
По наименованието на закона желаещи за изказване? Няма. Гласуваме. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 1. По § 1 няма постъпили предложения между първо и второ четене. Има предложение за редакция като предложение на Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1.
„§1. В чл. 1 ал. 1 се изменя така:
(1) За дребно хулиганство, извършено от лице, навършило шестнадесетгодишна възраст, се налагат следните административни наказания:
1. задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи;
2. безвъзмезден труд в полза на обществото от 40 до 160 часа;
3. глоба от 100 до 500 лв.”
Желаещи за изказване има ли по така направеното предложение за редакция на § 1. Възражения? Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Благодаря, г-жо Председател.
Моето предложение е от § 1 да отпадне т. 2 на ал. 1 – „2. безвъзмезден труд в полза на обществото от 40 до 160 часа;”, да отпадне.
Във връзка с това отпадане, ако се приеме, всъщност автоматично следва да отпадне и § 5, т.е. създаването на новите текстове на чл. 8а и 8б, тъй като единият регламентира как се изпълнява наказанието безвъзмезден труд, а чл. 8б е когато едно лице откаже да изтърпи такова наказание как се заменя и т.н.
Според мен, предвидените наказания и санкции задържане до 15 денонощия и глоба от 100 до 500 лв. са достатъчни.
И друго, малко ми е трудно към този момент – може би е правилно да се прилага такава санкция, но една предварителна подготовка по отношение на това – ние възлагаме с 8а изпълнението на това наказание на кметовете на общините. Не знам дали изобщо някой има готовност по отношение на такава организация. Всъщност де факто единствените органи, които в момента се занимават с нещо подобно, това са пробационните служби в България. Така че по-скоро това нещо ще утежни прилагането на закона и ако се прилага от съдебните състави и се налага тази санкция, ще има много сериозни проблеми с общините и с кметовете при изпълнението изобщо.
Самият чл. 8б – замяната на една такава санкция, когато не е изпълнена, с глоба няма логика. Примерно, ако аз съм един наказан, естествено че няма да предпочета да работя безвъзмездно, а ще направя всичко възможно след това да ми се наложи една глоба, която ще бъде плащана в някакво бъдещо неопределено време, няма срокове за плащане и т.н. Това обезсмисля самата санкция като санкция.
Това е моето предложение.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Анастасов.
Министерството на правосъдието подкрепяте ли това предложение?
Даниела Машева:
Не възразяваме по така направеното предложение да отпадне санкцията безвъзмезден труд. Само би следвало да се имат предвид разпоредбите в Закона за спортното хулиганство, тъй като и там съществува такава санкция, но доколкото знаем и там се работи по закона за изменение, така че вероятно и там ще се промени.
Анастас Анастасов:
Знаем, че по принцип този тип санкция е ползвана и в Закона за футболното хулиганство, но аз честно казано не се сещат досега да има наложена такава санкция. Предполагам че има, но не е често срещана.
Искра Фидосова:
Други становища по така направеното предложение от г-н Анастасов. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Подкрепям това предложение. Аз искам да добавя и обстоятелството, че това понятие „безвъзмезден труд” колкото и да се опитваме да го вложим в някакви по-различни от понятието „принудителен труд” рамки, граничи с него и на практика това наистина си е принудителен труд. А знаем, че европейска тенденция е това наказание „принудителен труд” да изчезне като наказание от Наказателните кодекси, включително от нашия. И доколкото разбирам от Министерството на правосъдието при разработките в новия Наказателен кодекс е преосмисляно съдържанието и на наказанието пробация, в което като вид пробационна мярка е включено понятието „принудителен труд”. Така че тепърва да се връщаме към този вид наказание е в известен смисъл анахронизъм.

Искра Фидосова:
Благодаря. Подкрепят всички това, което предложи г-н Анастасов.
При това положение редакцията на Комисията в ал. 1 ще бъде:
„ (1) За дребно хулиганство, извършено от лице, навършило шестнадесетгодишна възраст, се налагат следните административни наказания:
1. задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи;
2. глоба от 100 до 500 лв.”
Т.е. текстът за безвъзмезден труд отпада изцяло.
Подлагам на гласуване предложението за § 1 с редакцията, която е редакция на Комисията с отпадането на „безвъзмезден труд в полза на обществото от 40 до 160 часа”.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 2. Няма постъпили предложения по § 2. Има предложение за редакция на Комисията с принципна подкрепа на текста на вносителя и следната редакция:
„§ 2. В чл. 3, в текста преди буква „а” думата „поделение” се заменя със „структурно звено”, а думата „упълномощеното” се заменя с „оправомощеното”.
Желаещи за изказване по § 2 и предложението за редакция на Комисията. Няма. Гласуваме § 2, като принципно подкрепяме текста на вносителя и редакцията на комисията.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 3. Няма постъпили предложения между първо и второ четене. Има предложение за редакция на Комисията с подкрепа принципно на текста на вносителя.
„§ 3. Член 7 се изменя така:
Чл. 7. (1) С постановяване на решението по чл. 6, ал. 1, буква „а” съдът насрочва делото пред съответния окръжен съд в срок до три дни в случай на обжалване, за което незабавно се уведомяват наказания, съответния прокурор и свидетелите, присъствали на делото.
(2) Когато наказанието е задържане, лицето може да бъде задържано за срок до 24 часа за довеждането му пред окръжния съд.
(3) Решението по ал. 1 подлежи на обжалване в срок до 24 часа от постановяването му пред съответния окръжен съд на касационните основания, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
(4) Окръжният съд в състав от трима съдии разглежда делото в деня на постъпването му и се произнася с мотивирано решение, което е окончателно.
(5) Наложеното административно наказание не се счита за осъждане и не се вписва в бюрата за съдимост.”
По така направената редакция желаещи за изказване по § 3. Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Тук възниква един въпрос. Така както беше по вносител теста в срок до 24 часа в ал. 1 да се разгледа делото от постановяване на решението ние добавихме до три дни. В задържането е 24 часа. То де факто е неизпълнимо. Т.е. няма смисъл от такова задържане. Или трябва задържането да стане до три дни за довеждане или отново да се върне 24 часа. Обезсмисля се едно такова действие. Това задържане до 24 часа не виждам защо го има. Той ще постанови решението и ще го задържи 24 часа, като го пусне, а делото е след два дена. Обезсмисля изобщо такава процедура.
Искра Фидосова:
Защо е дадено до три дни.
Анастас Анастасов:
Защото 24 часа е достатъчно малък срок, т.е. много малък срок. Ние влизаме във фаза на така нареченото незабавно производство, което знам колко проблеми създаде на съдилищата по отношение на организация на разглеждане, на обжалване, на изпращане на делото в по-горна инстанция. Има вече наложени правила. Работи се по тях, но? Честно казано, коментирахме го с референтите, но процедурата по отношение на обжалването и мярка за неотклонение, както е в НПК, тъй като първата инстанция, съобразявайки се със сроковете в НПК, насрочва делото пред горната инстанция и по този начин като се стиковат нещата, делата си вървят без проблем – знае се кога пристига делото, знае се кога се разглежда, окръжният съд влиза в заседанието и приключва делото.
Искра Фидосова:
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
В чл. 7, ал. 1 пише: „..., за което незабавно се уведомяват наказания, съответния прокурор и свидетелите, присъствали на делото.”
Аз мисля, че с оглед и на бързина и не знам какво налага да призовавате и свидетелите, което с уведомяването на свидетелите би наложило абсолютни трудности и би забавило целия процес. Считам, че „свидетелите” трябва да отпаднат от ал. 1. То е касационна инстанция. Какви свидетели ще идват там. Те са разпитани на първата инстанция на практика.
Искра Фидосова:
Министерството на правосъдието по двете бележки какво ще каже?
Даниела Машева:
За „свидетелите” не възразяваме да отпаднат, въпреки че нашата редакция е в смисъл, че те като са присъствали на първата инстанция от съдебното заседание ще бъдат уведомени за евентуално обжалване.
Юлия Меранзова:
Ако разрешите, г-жо Председател.
С колегите бяхме обсъждали, че евентуално ако отпаднат и не възразяваме да отпаднат, но че неявяването на свидетелите в смисъл когато са уведомени, не е пречка за разглеждане и решаване по същество. Но тъй като, ако те са присъствали на разглеждането пред районния съд, когато е било постановявано административното наказание по УБДХ, каквото и да е то, не виждахме пречка да бъдат призовани и тук, но не възразяваме да отпаднат.
Искра Фидосова:
Това, което казвате, ако се напише по този начин няма проблем, че неприсъствието на свидетелите не е пречка да се даде. Ако искате и така можем да го редактираме.
Т.е. отпада оттук „и свидетелите, присъствали на делото”.
А по срока до три дни или 24 часа? Г-жо Машева, по срока – три дни или 24 часа?
Даниела Машева:
Ние бяхме го предложили да е до 24 часа, с оглед на това, че все пак се касае за административно наказание.
Анастас Анастасов:
Кратките срокове създават доста голям проблем. Ако това дело се гледа в четвъртък и приключи в 4 часа след обяд, срокът за обжалване приключва в петък в 4 часа след обяд. Съдът трябва да качи делото в окръжния съд и примерно до 5 часа ще го качат в канцеларията на деловодството. Обаче 24 часа задържане изтича в събота и неделя и чак в понеделник окръжният съд може да гледа това дело. Така че автоматично тази санкция от 24 часа заминава в небитието.
Пише, ако наказанието е задържане. Т.е. да отиде в понеделник да го задържи. Ако наказаният е добронамерен и смята да се яви нормално във втората инстанция – в касационната, а бъде задържан. Каква е причината за задържането?
Гроздан Илиев:
Това е само една възможност и няма опасност да се отклони. Не е необходимо това задържане.
Анастас Анастасов:
Аз нямам нищо против да останат 24 часа.
Любен Корнезов:
Да помислим. Г-н Анастасов каза, че няма проблем от 4 до 5 часа делото да се качи в окръжния съд. Ако делото е в Ямбол няма причина да не са качи на втория етаж. Но ако е в районния съд в Тополовград? Как за 24 часа ще отиде делото в Ямбол? Или пък да е в Малко Търново и как ще стигне до Бургас. Технически аз не виждам за 24 часа как може едно дело заедно с мотивите, протоколите и каквото още трябва, да бъде телепортирано. Да помислим!
Анастас Анастасов:
Г-н Илиев, нека да останат три дни, а срокът да си е 24 часа. Приемаме, че това е една извънредна форма на евентуална необходимост от довеждане на лицето.
Гроздан Илиев:
Уважаема г-жо Председател, това задържане за 24 часа е предвидено с оглед да се осигури явяването на подсъдимия в случая на извършителя на административното нарушение пред съд, за да не се отлага делото за следващо заседание. Нали това е целта на този нормативен акт – да се осигури една бърза санкция на административния нарушител. Ерго на място първоинстанционният съд – съответният район съд, когато ще постановява своето решение и ще определя наказанието, той ще определи с оглед на данните за нарушителя, той ще определи и възможността за задържането. Защото тук е предвидено „може”, т.е. предоставена една възможност с оглед личността и обстоятелствата ще постанови насрочване на делото за заседанието пред окръжния съд и съответно при необходимост и задържане на лицето, считано от до представянето му в съответната инстанция.
На следващо място искам да взема отношение по свидетелите. Свидетелите поначало са гласни доказателствени източници. Свидетелите в тези производства са разпитвани в инстанцията по същество. Събрани са доказателствата като доказателствен материал техните свидетелски показания за факта на деянието и извършителя. Оттам нататък делото се пренася в следващата инстанция и тук е въпросът дали ще дадем на следващата инстанция правомощия на един въззив, т.е. на една втора първа инстанция, която отново да събира доказателства или ще остане само една контролно-отменителна инстанция – проверява, потвърждава или проверява и отменя. Струва ми се, че пак изискването за бързина и ефективност на цялата процедура налага да изключим свидетелите като доказателствен материал пред следващата инстанция и да я приведем в едно положение на контролно-отменителна с правомощия отменя – потвърждава, отменя –връща при необходимост. Да не се повтаря отново цялата процедура по събиране на доказателствата, което ще отдалечи делото безкрайно във времето с оглед на изпълнението на наказанието и се губи неговата ефективност.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Илиев. Г–н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Всъщност ние се опитваме тези 24 часа – очевидно не може в срок от 24 часа да бъде гледано това производство на въззивна горна инстанция чисто организационно, ако е отдалечен районния съд.
Второ, едва ли не въвеждане една мярка за неотклонение при едно административно производство за 24 часа. С тези 24 часа, ако бъде задържано административно лицето 24 часа в тази хипотеза и делото бъде насрочено след три дни, то абсолютно се обезсмисля. Обезсмисля се и обратното – да бъде задържано, т.е. приключила е първата инстанция в петък и ние в неделя да го задържаме, да го пуснем и отново да го задържаме административно – една мярка, за да го обезпечим в съда в понеделник. Ат друга страна, при положение, макар и не влязла в сила вече има една присъда, която е постановила задържане 15 денонощия в поделенията на МВР. Да не е влязла в сила. При наказателните дела съдът се произнася по отношение на мярката, преценявайки обстоятелствата. Така че аз смятам, че тези 24 часа трябва просто да отпаднат или да приемем, че постановявайки задържане, макар и не влязло в сила, изпълнението на това първоинстанционно решение е започнало. Не влязла в сила присъда, ние започваме да я изпълняваме. Аз съм по-склонен да приема, че изобщо трябва да отпаднат тези 24 часа.
Искра Фидосова:
Включително и за обжалване тези 24 часа? Така ли?
Димитър Лазаров:
Аз не виждам практически как ще стане. Ако първоинстанционното гледане приключи в петък, ние трябва да постановим задържане 24 часа в петък и като изтече 24 часа в събота в 18:00 часа, трябва да се пусне лицето. Другият вариант е да постановим задържане 24 часа с оглед осигуряването му пред съда, но те пак трябва да го пуснат това лице, защото той не изтърпява 15 денонощия и в неделя да го намерят органите на МВР, да го задържат административно 24 часа, че да го осигурят в съда. Затова аз предпочитам това задържане 24 часа да бъде премахнато при тази хипотеза. Логиката ми е следната. Общо взето това не са деяния с такава висока степен на обществена опасност.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров, Вие говорите за отпадане на 24 часа в ал. 2, а не в ал. 3.
Димитър Лазаров:
В ал. 2.
Искра Фидосова:
За ал. 1 три дни е ясно.
За ал. 3 – 24 часа ясно.
Димитър Лазаров:
За ал. 2. Общо взето това са деяния с не висока степен на обществена опасност, поради което върви едно такова административно наказание, за да допускаме и предполагаме, че трябва да налагаме една административна мярка 24 часа задържане за довеждането му пред втората инстанция. Да не говорим, когато наказанието е глоба. Просто е безсмислено.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров, Вие предлагате цялата ал. 2 да отпадне, а не само срока. (Да.) Защото не може да отпадне срока. Колегите ви слушат и не ви разбират.
Димитър Лазаров:
Цялата ал. 2 да отпадне, защото е безсмислено задържане от 24 часа.
Искра Фидосова:
Моля за по-кратко обяснение, за да стане ясно, защото се объркаха трите алинеи. Г-н Лазаров предлага отпадане на цялата ал. 2 – изобщо да няма задържане между двете инстанции. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Специално поддържам казаното от колегата Лазаров и то във връзка с изложените от него основания.
На първо място, така предвидената хипотеза не отговаря на нуждата, за която е заявена – няма как да осигури присъствието на втората инстанция.
На следващо място, става дума за лица, които са извършили деяние с не висока степен на обществена опасност. Няма никакъв смисъл да натоварваме процедурата със задържане, преценка, което и няма как да бъде обжалвано. Така или иначе ми се струва, че това са несъответно тежки мерки по отношение на тези извършители.
Редно е ал. 2 изцяло да отпадне и процедурата да върви както следва по останалите текстове – срока за обжалване и съответно извеждането, като г-н Илиев правилно отбеляза, че инстанцията окръжен съд трябва да остане контролно отменителна. В този смисъл и свидетелите няма да бъдат изобщо необходими пред втората инстанция. Те няма защо да бъдат уведомявани и осигурявано тяхното довеждане.
Искра Фидосова:
Т.е. остава в ал. 1 тридневния срок.
Ал. 2 отпада изцяло.
Ал. 3 става ал. 2 и си остава 24 часов срок.
И ал. 4 и 5 стават съответно ал. 3 и 4.
Подкрепя ли се от всички това? Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Аз се питам длъжен ли е да се яви нарушителят пред втората инстанция през окръжен съд. Ако не се яви? Защото те може да се сбили във Варна, но и двамата са от София и междувременно се връщат. Искаме да се разгледа в тридневен срок делото и не се явява. Какво ще направим? Може и да не се яви. Не е задължително. Докато на първата инстанция е длъжен и ще го доведат, на втората инстанция – пуска си жалбата и ако иска да отива. Аз съм затова. Нека да го кажем, да е ясно.
Реплика: Само се уведомява.
Искра Фидосова:
Министерството на правосъдието приемат ли тези бележки? Г-жа Машева.
Даниела Машева:
Само в ал. 3 на § 3, чл. 7 вероятно за по-голяма яснота следва да бъде редакцията: „(3) Решението по чл. 6, ал. 1 ....”, защото както е предложена в момента само „по ал. 1” може би ще настъпи объркване.
Искра Фидосова:
Добре. Ще прочета последно като редакция § 3.
„§ 3. Член 7 се изменя така:
Чл. 7. (1) С постановяване на решението по чл. 6, ал. 1, буква „а” съдът насрочва делото пред съответния окръжен съд в срок до три дни в случай на обжалване, за което незабавно се уведомяват наказания и съответния прокурор, присъствали на делото.
(2) Решението по чл. 6, ал. 1 подлежи на обжалване в срок до 24 часа от постановяването му пред съответния окръжен съд на касационните основания, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
(3) Окръжният съд в състав от трима съдии разглежда делото в деня на постъпването му и се произнася с мотивирано решение, което е окончателно.
(4) Наложеното административно наказание не се счита за осъждане и не се вписва в бюрата за съдимост.”
Колеги, финално това ли е редакцията на § 3?
Тук ми правят бележка, че след като отпадат „свидетелите” следва да отпаднат и думите „присъствали на делото”. (Да, да.) Т.е. ал. 1 завършва така: „...наказания и съответния прокурор.”
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, само още нещо да изясним. За жалба, хубаво изяснихме. А протест? След като даваме възможност на подсъдимия да обжалва, задължително трябва да предоставим тази възможност и на представители на обвинението да протестира, ако има оправдателна присъда.
Галина Тонева:
Имам въпрос. Защо се предвижда жалба само в случаи, че има постановено решение, с което се налагат наказания, а няма случаите, когато е оправдано лицето - това, което каза и г-н Лазаров. Не е ли редно да бъде: „ С постановеното решение по чл. 6, ал. 1” без буква „а”.
Анастас Анастасов:
Защото прокурорът по това производство дава становище. Полицията внася преписката, тя води изцяло производството и т.н. И съдията като насрочи делото призовава прокурора, самият той се запознава с материалите и казва – дава своето становище – по сега действащата процедура.
Галина Тонева:
Все пак има страна в това дело, различна от наказваното лице.
Димитър Лазаров:
Досега не е имало двуинстанционно производство и затова правим промяна.
Гроздан Илиев:
Ако включим прокурора с правото на протест настъпва процедурата размяна на книжа и тогава изискванията за нарушителя за следващата инстанция – явяване, призоваване, осигуряване по протест, става много по-сложно.
Галина Тонева:
Аз мисля, че е редно всяко едно решение, независимо дали се наказва лице или се оправдава лице, еднакво да може да бъде атакувано пред следващата инстанция. Това е правилното развитие на всяко производство.
Димитър Лазаров:
Досега беше едноинстанционно производство и затова променяме указа, като даваме възможност на едната страна да обжалва ние ги поставяме в неравностойно положение. Другата би трябвало да има възможност да протестира.
Юлиана Колева:
Прокурорът страна ли е по това производство. Аз не виждам досега да е страна по това производство.
Димитър Лазаров:
А кой е страна? Така или иначе прокурорът, ако е преценил, ще го внесе по чл. 325 и да си върви процеса.
Гроздан Илиев:
Задължително трябва да запишем участието на прокурора – задължително ли е или не е задължително. Пишем задължително и оттам нататък хипотезите за по-нататъшното усложнение на процеса с оглед на протест и т.н. отпадат.
Искра Фидосова:
Къде пише, че е задължително присъствието на прокурора? Според мен, сега е ясно, че не е задължително присъствието.
Гроздан Илиев:
Не е задължително, но въпреки това той не може да бъде лишен от възможността да участва. И като участва и като реши, че в случая съдът е допуснал едно изключително грубо нарушение и е освободил от отговорност един злостен нарушител на обществения ред, който системно дерибейства и пиянства, има правото да пусне протест. Може всяка вечер да извършва дребни хулиганства и не става чл. 325.
В тази част трябва да бъде ясно правомощието на прокурора – ще го допуснете или няма да го допуснете за следващите инстанции.
Галина Тонева:
Според мен, най-лесно е да отпадне „буква „а”” и оттам нататък практиката ще си наложи дали прокурорите ще искат да атакуват ако решат да участват и ще могат тогава, ако не участват няма да има проблем с това, че е постановено оправдателно решение. Просто всяко едно решение да може да се обжалва.
Искра Фидосова:
Нали тук е написано в ал. 1 по преценка на прокурора дали ще дойде или не. Има ангажимент за незабавно уведомяване, а той да си прецени дали ще дойде или няма да дойде.
Галина Тонева:
Ако все пак реши да участва, защо ще участва, ако няма никакви правомощия по-нататък. Това означава тотално да се дезинтересира прокуратурата, тогава по-добре махнете, че се уведомява прокурорът. Няма смисъл, за да участва в едно производство, в което няма никакви правомощия, просто е безсмислено. Както е примерно сега по чл. 78а производствата по НПК, пак е по преценка на прокурора. Но когато присъства, той може да го атакува решението. Това е смисълът – да може да го атакува, а да не е ограничено.
Искра Фидосова:
То тогава ще си отиде по общия ред, както са всички други и няма смисъл от това – ще минат три месеца. И за футболните хулигани вместо да приключи за три дни, ще приключи на 90-тия ден.
Колеги, подлагам на гласуване § 3. На второ четене сме. Който е искал други промени, да ги е дал досега.
Подлагам на гласуване редакцията на § 3 с принципна подкрепа на текста на вносителя с редакцията, която направихме в § 3 – махнахме свидетелите, ал. 2 отпадна и направената добавка в новата ал. 2 „чл. 6, ал. 1”. Вече присъстват 20 членове на Комисията.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се има ли? Един „въздържал се”.
§ 4. Няма постъпили предложения. Няма и предложение за редакция. Желаещи за изказване по § 4 има ли? Няма. Подлагам на гласуване § 4 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 5. § 5 – за създаване на чл. 8а и чл. 8б, трябва да отпадне заради промяната, която направихме в § 1.
Подлагам на гласуване § 5 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Двадесет „против”. Без „въздържали се”. § 5 не се подкрепя по вносител.
§ 6. Няма постъпило предложение между първо и второ четене по § 6. Има предложение за редакция на § 6 от Комисията.
„§ 6. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Когато постановеното административно наказание е задържане, за него незабавно се уведомява работодателят на наказания.”
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) За неуредените в този указ въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.”
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4 и в тях думите „и правната евроинтеграция” се заличават.
Възражения по така направеното предложение за редакция на § 6 има ли? Има ли други предложения по § 6. Гласуваме § 6 като подкрепяме по принцип текста на вносителя и редакцията, която прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 7. Комисията предлага да се създаде нов § 7.
„§ 7. Всички разпоредби на указа се обозначават съгласно изискванията на Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (обн., ДВ, бр. 39 от 1974 г., доп., бр. 7 от 1978 г., бр. 57 от 1980 г., изм. и доп., бр. 46 от 2007 г.).”
По този текст имате ли възражения, предложения? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
С това приключваме с второ четене на този закон.
По втора точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект с вх. №: 153-03-111/05.10.2011г. на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс: № 102-01-54, внесен от Министерски съвет на 29.07.2011 г. и № 154-01-95, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 02.09.2011 г.
Започваме по доклада за второ четене.
„Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.”
По наименованието на закона има ли изказвания? Няма. Гласуваме. Който е „за” моля да гласува. Двадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 1. Няма постъпили предложения по § 1 между първо и второ четене. Предложението е за подкрепа на текста на вносителя.
По § 1 има ли желаещи за изказване? Няма.
По § 2 и § 3 също няма постъпили предложения между първо и второ четене. Желаещи за изказване има ли? Няма.
Гласуваме анблок § 1, § 2 и § 3 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 4. Няма предложения. Желаещи за изказване по § 4 има ли? Няма. Който подкрепя § 4 по вносител, моля да гласува. Двадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 5. Има възражения по § 5 по вносител. Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Благодаря, г-жо Председател.
В т. 2 по отношение на промените в ал. 2 и т. 3 за създаване на ал. 4, на първото четене на законопроекта поставихме въпроса за необходимостта тези митнически разследващи инспектори да извършват действия по чл. 212 в случаите на престъпления по чл. 255 и 256 от Наказателния кодекс. Тези престъпления са данъчни престъпления:
„Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери” е чл. 255, а чл. 256 е „който чрез използване на документ с невярно съдържание, или неистински, или преправен документ получи от държавния бюджет не следваща се парична сума в големи размери”.
Аз лично считам, че тези действия могат да бъдат извършвани от разследващите полицаи от Министерството на вътрешните работи и няма нужда да бъдат извършвани от разследващи митнически инспектори.
С оглед на това предлагам в т. 2 и в т. 3 да бъдат заличени числата 255 и 256. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Други колеги, желаещи за изказване по този параграф? Всъщност ние се обединяваме да отпаднат чл. 255 и чл. 256.
Колеги, имате ли други предложения? Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Аз ще гласувам против самият текст на § 5. Според мен, не е целесъобразно да се дават разследващи функции на митническите органи.
Искра Фидосова:
От народните представители други предложения по § 5 има ли? Г-н Ивайло Тошев.
Ивайло Тошев:
Имам само едно питане по ал. 4. Там е казано:
„(4) Митническите органи могат да извършват действията по чл. 212, ал. 2 в случаите на престъпления по чл. 234, 242, 242а, 251, 255 и 256 от Наказателния кодекс, както и действия по разследването, възложени им от прокурор, следовател или от разследващ митнически инспектор.”
Тук митнически инспектор може да каже на началника на митницата да извърши разследване ли? Как да го разбирам? Той самият разследва и си дава указания?!
Искра Фидосова:
Предлага се нещо вредно, което няма как да го приемем в този вид. Миналия път на първо четене възразихме много остро срещу тези текстове в Закона за митниците.
Димитър Лазаров:
В частта за възлагане на действие по разследването – да се изземват документи по съответния ред от НПК, така както разследващи полицаи могат да възлагат на други полицейски органи, абсолютно по същия начин тук е записано и то правомощия. След като е разследващ орган, без значение дали е следовател, без значение дали е разследващ полицай или разследващ митнически инспектор, естествено че трябва да има възможността да възлага извършване на действия по разследването. Обикновено това е изземване на документи или разпит на свидетел. За това става въпрос. А дали ще възложи на началника си, който не му е началник, а административен ръководител, по същата логика стои въпроса дали разследващият полицай може да възложи на главния секретар да изземе едни документи. Така че тук е безсмислено в тази част да го оспорваме. Въпрос на преценка е.
А дали секретарката е митнически орган е съвсем друга тема!
Тук просто е уеднаквен режимът. Ние няма как да ги поставяме в неравностойно положение, защото те всички са разследващи органи. Както разследващият полицай може да възлага да бъдат иззети документи, или да бъде направен оглед, това е нормално и това е практика в НПК, когато ние върнахме, защото преди 2-3 години това беше премахнато, и се получи изключително затруднение в разследващите полицаи.
Искра Фидосова:
Г-н Горанов, заповядайте.
Владислав Горанов:
Не разбрахме от предложението на г-н Ципов – знаем много добре, че в Агенция „Митници” се извършват действия, свързани с възстановяване на публични държавни вземания, което е аргумент за посочване на тези членове в тази норма, но не разбрахме защо е пречка органите на Агенция „Митници”, когато става въпрос за възстановяване на неоснователно получени, тъй като в Агенция „Митници” се извършват такива възстановявания, да имат подобни правомощия и защо трябва да бъдат ограничавани само до органите на МВР. С какъв аргумент трябва да ги ограничим само до органите на МВР?
Димитър Лазаров:
Кой ще бъде разграничителният критерий за чл. 255 и чл. 256 за компетенция на разследващия полицай и за компетенция на разследващите митнически инспектори?
Владислав Горанов:
А дали такава се налага?
Димитър Лазаров:
Питам. Кой ще прецени по чл. 255 или по чл. 256? Прокурорът дава му се възможност на една субективна преценка, която донякъде може би ще се обективизира от материали, ако има, от преписка. А ни всякога прокурорът е този, който е инициатор на едно такова разследване. Кой ще прецени? Ние ще изпаднем в хипотезата да има две досъдебни производства по инициатива на разследващ митнически инспектор и по инициатива на разследващ полицай по отношение на едно деяние. Кой ще прецени?
Владислав Горанов:
Според мен това няма как да стане, тъй като!
Димитър Лазаров:
Какво предлагате, за да се разграничат случаите на чл. 255, когато няма нищо общо извършването на деянието, не касае доказателствата за митнически нарушения или събиране на митнически сборове с класическия случай или другият случай, когато ги касае.
Владислав Горанов:
Митническите сборове не трябва да се гледат тясно като митнически сборове.
Димитър Лазаров:
Г-н Горанов, кажете разграничителните случаи. Веднага могат да се изброят пет хипотези.
Красимир Ципов:
Г-н Горанов, в останалите членове е ясно, че това са функции на митническите органи. Само отпадат чл. 255 и чл. 256 от НК.
Владислав Горанов:
В тези хипотези също има функции на митнически органи. Вие смятате ли, че възстановяване на данък добавена стойност от НАП ще тръгне някой митничар да го разследва.
Димитър Лазаров:
Като няма критерии?
Искра Фидосова:
Като няма критерии за това, това създава предпоставки за злоупотреби.
Димитър Лазаров:
Г-н Горанов, ще бъдем изправени пред хипотезата когато разследващ полицай образува едно производство и тръгне да го разследва за възстановяване на данък от НАП, но в един момент нещата допрат и до Митницата и трябва по компетентност да се прехвърли на други разследващ, или да бъдем изправени пред хипотезата, че некомпетентен орган, тъй като ние не знаем кой е компетентният орган, оставяме една субективна преценка, е водено това досъдебно производство и това ще бъде основание да се събори цялото досъбедно производство, да не говорим и присъда. Не са рядко случаите, ще ви каже и г-н Илиев, когато поради проведено разследване от разследващ полицай, приключило, се събаря цялата присъда. Разберете го. За това става въпрос. Ако искате да бъдем изправени и то не рядко в такава хипотеза, аз просто не го желая. Предпочитам да свием това ограничително поле, но да не даваме възможност да падат присъди и да не даваме възможност да се оспорят абсолютно всички действия, извършени до момента. Не са редки случаите, когато по една или друга причина разследващият полицай, извършил действия не от неговата компетентност, прокурорът не е обърнал внимание и последиците са едни.
Владислав Горанов:
Този дебат го водихме донякъде по Закона за митниците, когато обсъждахме и бихме могли същият подход да възприемем, ако смятате, че са налице такива хипотези, при които митничар ще започне да разследва действия на НАП. Но бихме могли да подходим с допълнение така, както направихме в Закона за НАП и да допълним, че хипотезите на чл. 255 и чл. 256 са тогава, когато предмет на нарушението е възстановяване на акциз или ДДС при внос, което е конкретно.
Искра Фидосова:
Извинявайте, но говорим за НПК, а не говорим за данъчен закон. Моля ви се! В момента сме на второ четене на НПК.
Преминаваме към гласуване на § 5.
Първо, в т. 2 става:
„2. В ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „а за престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс – и от разследващи митнически инспектори, освен когато в извършване на престъплението е участвал служител от Агенция „Митници”.”
Който е „за” тази редакция на т. 2 на § 5, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване т. 3 за текста на ал. 4.
„(4) Митническите органи могат да извършват действията по чл. 212, ал. 2 в случаите на престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс, както и действия по разследването, възложени им от прокурор, следовател или от разследващ митнически инспектор.”
Който е „за” тази редакция на ал.4, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
И сега подлагам на гласуване целия текст на § 5 по вносител с редакциите в т. 2 с отпадането на чл. 255 и 256 от Наказателния кодекс и в т. 3, ал. 4 отпадането също на чл. 255 и 256 от Наказателния кодекс, които току-що гласувахме.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Продължаваме с § 6. Има ли предложения по § 6? Няма.
По § 7 и § 8 също няма предложения.
Няма предложения и по § 9, § 10, § 11 и § 12.
Колеги, имате ли предложения по параграфи от 6 до 12, включително за редакция. Няма и постъпили предложения между първо и второ четене.
Подлагам на гласуване § 6, § 7, § 8, § 9, § 10, § 11 и § 12 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
По § 13 е постъпило предложение на колегата Ципов.
„В § 13 думите „директора на Агенция „митници” се заменят с „министъра на финансите по предложение на директора на Агенция „Митници”.”
Има и предложение за редакция, която да бъде редакция на Комисията с принципна подкрепа на текста на вносителя и подкрепа на предложението на г-н Ципов със следното съдържание:
„§ 13. В чл. 411в, ал. 2 след думата „прокуратура” съюзът „и” се заменя със запетая и накрая се добавя „и разследващите митнически инспектори, определени със заповед на министъра на финансите по предложение на директора на Агенция „Митници”.”
По § 13 желаещи за изказване? Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател,
Предложението ми е свързано с това, че в новата Глава 31а се определят органите на досъдебните производства по дела, подсъдни на Специализирания наказателен съд, и това са на разследващи полицаи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи и в случая, както се предлага да стане със заповед на министъра на финансите по предложение на директора на Агенция „Митници”, за да спазим този принцип разследващите органи да бъдат определяни от министрите съответно на финансите и вътрешните работи, по същия начин е уреден въпросът с военните разследващи полицаи, които са в предишната глава „Особени правила за разглеждане на дела подсъдни на военните съдилища”. Там военните разследващи полицаи също се определят със заповед на министъра на отбраната и с оглед на това да се спази този принцип, е направено моето предложение.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Възражения и изказвания по предложението на г-н Ципов и по направеното предложение за редакция на Комисията има ли? Г-жа Тонева.
Галина Тонева:
Аз само бих искала да подкрепя предложението на г-н Ципов, защото също смятам, че трябва да има един и същи ред за назначаване на разследващи органи – компетентният орган, който ги назначава.
Искра Фидосова:
Има ли други, желаещи за изказване по § 13?
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Красимир Ципов за § 13. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против има ли? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, което се подкрепя по принцип с редакцията на Комисията за § 13 с включеното предложение, което току-що подкрепихме на г-н Ципов. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против има ли? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
§ 14. Няма постъпили предложения между първо и второ четене.
По § 15 също няма постъпили предложения.
По § 16 също няма постъпили предложения.
По § 14, 15 и 16 желаещи за изказване има ли? Да разбирам, че няма.
Подлагам на гласуване анблок § 14, § 15 и § 16 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Любен Корнезов:
Въздържам се, защото тук се говори за специализиран съд, специализирана прокуратура. Знаете, че не веднъж съм се изказвал и отделно пред Конституционния съд. Различни са текстовете, различна е материята и затова се въздържам, като се гласува анблок. Мисля, че това не създава проблем.
Искра Фидосова:
„Преходни и заключителни разпоредби”
По наименованието на подразделението на закона има ли бележки? Няма. Който подкрепя наименованието подразделението на закона, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
„§ 17. Неприключените досъдебни производства се довършват от органите, пред които са висящи.”
Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване има ли текста на § 17? Няма.
Гласуваме § 17 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 18. Има постъпило Предложение на н.пр. Красимир Ципов.
„ В §18 след числото „13” се добавя „14”.
Има предложение за редакция с подкрепа на текста на вносителя и предложението на г-н Ципов. Предложението за редакция на § 18 е:
„§ 18. Параграфи 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 13, 14, 15, т. 1 и § 17 влизат в сила от 1 януари 2012 г.”
Красимир Ципов:
Предложението всъщност е и § 14 да влезе от 1 януари 2012 г., както и останалите, тъй като в § 14 се предвижда правомощия на ръководителя на Специализираната прокуратура да иска възобновяване на наказателното дело и е нормално този параграф да влезне в сила с останалите при положение, че тези специализирани органи на съдебната власт ще стартират дейността си от 1 януари 2012 г.
Искра Фидосова:
Други предложения по § 18? Няма.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Красимир Ципов за добавяне на § 14. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Въздържали се и против няма.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 18 с подкрепа по принцип текста на вносителя, подкрепа на предложението на г-н Ципов и редакцията, която прочетох като редакция на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
Приключихме т. 2 от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-101, внесен от Волен Николов Сидеров на 27.09.2011 г.
Г-н Сидеров, заповядайте да представите мотивите за законопроекта.
Волен Сидеров:
Уважаеми колеги, внасям предложение за изменение и допълнение на Наказателния кодекс на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 66, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като изменението и допълнението се състои в следното:
„В чл. 116, ал. 2 след съществуващия текст и последните думи „или доживотен затвор без замяна”, отпада точката и се добавят „запетая, а в изключително тежки случаи, представляващи злодеяния – смърт”.”
Т.е. казано разговорно, ние предлагаме да има възможност за най-тежко наказание – смъртно наказание да се прилага в особено жестоки случаи н престъпления, убийства каквито имаше страшно много през последните 20 години.
Нашите мотиви са следните:
Всяко наказание така, както тази теза е застъпена безспорно и широко в наказателно-правната доктрина, следва да бъде съобразено с обществените условия, степента на криминогенност в конкретния момент, както и с целите на генералната превенция за съответната държава.
Отпадането на смъртното наказание в началото на 90-те години доведе до тежки последици в обществените отношения и до голяма степен е причина за развихрилата се тежка престъпност и сегашното състояние на дестабилизация на обществото.
С настоящия законопроект се предвижда тази поправка да стане и да се прилага в изключително тежки случаи, които представляват злодеяния. Правното понятие „злодеяние” е известно в правните доктрини на някои страни, които допускат и позволяват в изключително тежки случаи с особено висока степен на обществена опасност, да бъде налагано като крайна мярка и смъртно наказание. С възстановяването на смъртното наказание ще бъде постигнат безспорно стабилизират обществен ефект.
Това са мотивите, с които предлагаме поправката. Ако имате въпроси, заповядайте.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Сидеров.
Колеги, имате думата за изказвания по законопроекта, който представи г-н Сидеров. Г-н Илиев, заповядайте.
Гроздан Илиев:
Върховният касационен съд не споделя предложената, защото всяко изменение в особената част на Наказателния кодекс, с което се въвежда нов вид наказание, задължително се предшества от съответно изменение в общата част на Наказателния кодекс, в случая на нормите по чл. 36 -53, относно целите и видовете наказания, каквото изменение в случая законопроектът не съдържа.
На следващо място, въведеният в предложеното изменение на чл. 116, ал. 2 квалифициращ признак „особено тежък случай, представляващ злодеяние” е непознат на българския Наказателен кодекс. В тази част предложеното изменение страда от посочения по-горе недостатък, защото липсва неговата позитивна уредба в общата част на чл. 93 от кодекса ,поради което въвеждането му са първи път като квалифициращ признак на конкретен престъпен състав е недопустимо, каквото е и позоваването на чужди законодателства в мотивите за законопроекта.
На следващо място, с изменението на чл. 36, ал. 3 (нова) смъртното наказание бе отменено и отпадна от системата на наказанията. Тази промяна е в пълно съгласие и с европейските разбирания за прилагане по съвременен и хуманен начин на наказателните закони на държавите-членки на Съвета на Европа, подписали Протокол № 6 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, относно премахването на смъртното наказание, който е ратифициран, приет със закон от 38-то Народно събрание на 7 юли 1999 г.
Вносителите не са съобразили и Протокол № 13 към Конвенцията относно премахването на смъртното наказание при всякакви обстоятелства, ратифициран също със закон, приет от 39-то Народно събрание на 10 декември 2002 г. в сила за Република България от 1 октомври 2003 г. Съгласно чл. 1 от този протокол никой не може да бъде осъден на смърт, нито екзекутиран. А с чл. 2 е установена забрана за дерогиране на разпоредбите на протокола в тази част с позоваване на основанията по чл. 15 от Конвенцията.
Това са в общи рамки бележките. Останалата част са представени в становище, което сме предоставили на вашето внимание.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Илиев. Главна прокуратура също има становище, което е раздадено на всички колеги.
Други колеги, желаещи за изказване. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Становищата са много подробни и много обосновани.
Но аз бих искал да отбележа нещо, което личи и от становищата на Върховна касационна прокуратура и на Върховен касационен съд.
Този въпрос за и против смъртното наказание очевидно е фундаментален. Той има и своите морални и философски измерения и мога да се ангажирам със становището, че отговорът и дебатът по него не е приключил и не е затворен. Правя такова изявление и във връзка с преките си впечатления от участието на част от Правната комисия в състава на делегация на Подкомисията за контрол на специалните разузнавателни средства в Берлин предишната седмица. Трябва да ви кажа, че въпросът за смъртното наказание, което е приложимо в някои щати на Съединените американски щати, се разгледа в контекста на проблемите на доказателствата, събрани чрез специални разузнавателни средства по следния начин. При наличие на данни за транснационална престъпност трябва ли да има международно сътрудничество и предоставяне на доказателства, събран по този ред, а защо не да говорим за доказателства изобщо при такава престъпност за деяния, които се наказват със смърт по местното законодателство.
И тогава, когато ние така категорично отричаме възможността някой да бъде екзекутиран и да се наложи смъртно наказание, в какво се превръща националната правна система и органите, които работят за разследване, в помагачи ли, в съучастници ли и докъде трябва да стигне това отрицание. Можем ли да помогнем да бъде задържано лице, което е заподозряно, че ще извърши терористичен акт, който се преследва по цялата земя, ако го грози такова наказание. Знаем, че са доста драстични мерките и начините по които органите в Съединените американски щати разпространяват сферата на действие върху цялото земно кълбо. Тези въпроси не ги поставям аз, не ги поставят вносителите на законопроекта. Те се поставиха на този висок форум, за който вече ви споменах.
Ето защо, съгласявайки се с основателната критика затова, че правно, формално внесеният законопроект няма как да бъде приемлив в този вид и дори заради тези несъответствия с общата част и липса на предложения за промени в системата на наказанията и т.н. международните обязаности, които са приети и са цитирани тук, все пак подчертавам основателността на един такъв дебат, на коментара за и против такава мярка, който очевидно е нужен и на гражданите и на обществото. Знам, че след всяко по-тежко деяние се поражда този дебат, възниква и се води на страниците на медиите и мисля, че в този смисъл има рационално зърно в това да се постави на вниманието, включително и на Правната комисия. Защо да избегнем и това, че той ще бъде на вниманието на парламента. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нотев. Други желаещи за изказване? Г-н Сидеров, заповядайте.
Волен Сидеров:
Аз виждам много добре подготвения формален, повтарям и уточнявам формален отговор и на Върховния касационен съд и на Прокуратурата, както и на Министерството на правосъдието. Съвсем очаквано беше за мен този отговор да бъде такъв формален и казионен.
Тук въпросът обаче е наистина морален и обществен. Защото, г-н Илиев, ако Вие отидете да обясните на жертвите на едно зловещо убийство, каквото имаше в село Литаково, Ботевградско – една възрастна жена беше изнасилена, ограбена, обезглавена и разчленена и на убиеца ваш колега съдия му отсъди 19 години и 10 месеца. Десетте месеца как точно ги изчисли, ей Богу, за мен това ще бъде загадка до края на живота ми. Но 19 години присъда за тежко зловещо, как ще го наречете, злодеяние, добродеяние – това е вече въпрос на вашата съвест, за тежко убийство, което е само едно от многото такива през последните години.
Аз не знам ако има заплаха от смъртно наказание един подобен изверг, за мен това не е човешко същество, извършителите, които бяха трима, но беше осъден само един от тях и то на 19 години. Нали се сещате, че той ще излезе след 8-9 години на свобода и отново ще има възможност да убива, разчленява, изнасилва, претрепва така както си иска, защото просто знае, че няма смъртно наказание. Това го освобождава от страха, че той може да получи най-тежкото наказание смърт. Това е само един случай, който може да бъде подкрепен с много, много още такива случаи. А какво да говорим за някой, който е извършил терористичен акт – убива много хора и знае, че няма да бъде осъден на смърт, защото просто европейските конвенции са изключително хуманни, толерантни към терористи, към убийци, към същества, които не могат да се нарекат човешки, защото те очевидно няма да се превъзпитат. Ако вие смятате, че убиецът от Литаково ще се превъзпита и ще излезе от затвора превъзпитан, добър гражданин, можем да спорим часове и дни.
В нашето предложение има едно единствено заложено съображение – страхът, психологическата преграда пред евентуален извършител на тежко престъпление. Знам, че можете да извадите някакви примери, с които да кажете, че няма потвърдена категорична теза, че това важи, но смятам, че все пак другояче биха се развили нещата и много човешки животи биха били спасени, ако един евентуален извършител на престъпление знае, че го очаква смъртно наказание за това деяние.
Така че действително, както каза и колегата Нотев, това предложение отваря поле за дискусия и за дебати. Надявам се те да се случат все пак.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Сидеров. Други колеги? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-101, внесен от Волен Николов Сидеров на 27.09.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Двама „против”. Седемнадесет „въздържали се”.
По четвърта точка - Обсъждане на проект за декларация за предприемане на комплекс от мерки и приемането на пакет от промени и нови закони в законодателството за борба срещу циганската престъпност, № 154-03-6, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 26.09.2011г.
Г-н Сидеров, Вие ли ще представите проекта на декларация? Заповядайте.
Волен Сидеров:
Внасяме проект за декларация на Народното събрание за предприемане на комплекс от мерки и приемането на пакет от промени и нови закони в законодателството за борба срещу циганската престъпност със следните мотиви.
След събитията, които се разиграха през последния месец – убийството на 19 годишния Ангел Петров от село Катуница, предизвикаха много широки обществени вълнения и напрежения, които бяха свързани не само с този случай, а като цяло с тази престъпност, която ние наричаме циганска. Знам, че веднага ще има контрааргументи срещу този термин, но, за съжаление, има такъв тип престъпност, която може да я наречем специфична, извършена от конкретни групи от нашето население, които групи сами се определят като цигани, които живеят в изолирани общности, които поддържат определен тип престъпност, типична само за тези общности и е доминиращо за тях.
В тази връзка Народното събрание счита, че трябва да бъде проведен широк и обективен парламентарен дебат по въпросите за циганската престъпност и да бъдат предприети комплекс от мерки на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.
В някои от мерките, които аз предложих преди месец, е свикването от страна на Президента на Консултативния съвет за национална сигурност. Това вече се състоя, макар и не така както се очакваше.
Другото, което се предлага в тази декларация е:
Започване приоритетно работа за приемане на:
Поправка в Наказателния кодекс, позволяваща употреба на огнестрелно оръжие при защита на личната собственост, без да се търси отговорност за това, т.е. разширяване на пределите на неизбежната отбрана. Тук правя едно уточнение. Знам, че сега ще ми се възрази, но в момента има такава възможност. Тук аз говоря за по-свободен режим за притежаване на лично оръжие в България. Режимът за притежаване на лично оръжие за самозащита е изключително рестриктивен. На практика той подпомага престъпниците, тъй като те винаги могат да се снабдят с незаконно оръжие и да бъдат с превес над почтения гражданин, който всъщност, за да се сдобие с лично оръжие трябва да мине през много сериозни препятствия, бюрократични процедури и т.н.
Пояснявам, че това предложение съдържа разширяване на режима – по-либерален режим за придобиване на оръжие.
Също така е нужно и приемане на Закон за създаване на доброволни отряди за защита на собствеността и селскостопанската продукция. Ние вече разглеждахме този закон вчера.
На следващо място, промени в законодателството за въвеждане на строги мерки относно адресната регистрация и разтуряне на незаконните гета по българските градове и села. Това е един огромен проблем, който може да се реши със завишаване на санкциите за неверни данни при адресна регистрация и за предприемане на мерки от държавата за разтурване на незаконно настанили се хора, в който и да е български град или село.
Промени в Наказателния кодекс за въвеждане на смъртно наказание за особено жестоко убийство.
Въвеждане на тежки наказания за търговията с хора и продажбата на деца, момичета и жени за проституция и брак. Тук искам да подчертая моето изключително възмущение от факта, че продължават българските медии и обществеността да приемат не само безкритично, но дори и с едно умилително отношение така наречените цигански сватби, при които всъщност става пазаруване, купуване на хора – нещо абсурдно за 21 век. Но тези сватби, тези ритуали продължават съвсем публично да се провеждат в Димитровград, в Пловдив и къде ли не, на които човек отива и купува жена с пари – плаща. Това не само, че е наказуемо деяние, то е просто осъдително. Но до момента аз не наблюдавам никакво критично отношение от страна на институции, общественост и медии.
Да не говорим за каналите за трафик на хора, в които участват цигански барони и които са под политически чадър в момента. Някои от тях са и лидери на партии.
В тази декларация се предвиждат също мерки и промени в законодателството за незабавно отнемане на имуществото на всички цигански барони и бързи съдебни мерки за техните престъпления. Това, разбира се, са комплекс от мерки, които трябва да се приложат. Нека съответните специалисти да формират този комплекс и това да се приложи.
Нужни са и промени в законодателството, които да предвиждат изричната забрана и строги наказания във връзка с така нареченото мешере, като форма на антиконституционна и противозаконна разправа. Това е една незаконна форма на правораздаване сред циганските кръгове, която форма, подчертавам, се толерира и се представя в медиите като нещо нормално. Например, мешерето как щяло да отсъди еди-кой си случай. Това е абсурдно и не мога да си обясня спокойното и безкритичното отношение на институции към тази незаконна форма на правораздаване. Всъщност саморазправа.
Също така са нужни законодателни промени, гарантиращи принудително извеждане на всички цигани, самонастанили се незаконно в държавни, частни и общински имоти. Тук е уточнено цигани, тъй като относно не циганите у нас се прилагат строго законите. Ако някой си остъкли балкона неправомерно, веднага от общината идват, глобяват го и му съставят акт. Също така десетки хиляди хора живеят незаконно самонастанили се върху общински, частни, държавни имоти с незаконни постройки и държавата, която би трябвало в лицето на своите си органи - ДНСК и други, да приложи реда, не го прави. Затова ние предлагаме завишаване на санкциите, наказанията и някакви промени, които по-директно да гарантират прилагането на тези мерки.
И накрая имаме предложение денят 23 септември, в който беше убит 19 годишния Ангел в Катуница, да се определи като ден за почит на жертвите и пострадалите от циганската престъпност. Тези жертви и пострадали от грабежи, изнасилвания, побои и т.н. са страшно много. Ние като политическа сила, заинтересувана от реда в България, правим такава „бяла книга”, но смятаме, че би било един жест към близките на убити, ограбени и пострадали от тази престъпност, един такъв ден да бъде посочен като ден за памет на тези жертви. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Сидеров. Други желаещи за изказване има ли по проекта на декларация? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване проект за декларация за предприемане на комплекс от мерки и приемането на пакет от промени и нови закони в законодателството за борба срещу циганската престъпност, № 154-03-6, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 26.09.2011г.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Шестнадесет „въздържали се”.
С това изчерпихме дневния ред.
Следващото заседание ще бъде на 09.11.2011 г., сряда, от 15:30 часа.
Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова