Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
09/11/2011
    Стенограма от заседание на комисия
    П Р О Т О К О Л
    № 103

    Днес, 09.11.2011 г., сряда, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
    На заседанието присъстват: от Министерството на финансите – Владислав Горанов, заместник министър, от дирекция „Държавни приходи” на МФ – Владимир Петров, директор, Надежда Генова, началник на отдел, Стела Бояджиева и Маринела Давидова, главни експерти; от Министерството на правосъдието – Христо Ангелов, заместник министър и Евгения Катевска – директор на дирекция „Финанси и бюджет” в МП; от Прокуратурата на Република България – Валери Първанов, заместник главен прокурор и Иван Маринов, главен секретар; от Висшия съдебен съвет – Стефан Петров, член на ВСС и Маргарита Радкова, директор на дирекция „Бюджет и финанси”; от Върховния административен съд – Георги Колев, председател и Мариника Чернева, съдия във ВАС; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Петър Михайлов, инспектор и Красимира Николова, началник на отдел „Бюджет и финанси” и главен счетоводител; от Министерството на вътрешните работи, дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” – Дора Згуровска, началник сектор и Людмила Кръстинова, експерт.
    Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
    Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
    Искра Фидосова:
    Колеги, започваме заседанието на Комисията по правни въпроси. Имаме необходимия кворум. По подписи сме 23 от членовете на комисията. С извинение от колегите, които в момента не са в залата, тъй като 6 комисии гледат в момента законопроекта за държавния бюджет, които ще се присъединят малко по-късно към заседанието на комисията. Днешното заседание е само с две точки в дневен ред:
    1. Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011 г.
    2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, № 102-01-70, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011 г.
    Започваме по дневния ред.
    По точка първа – Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011 г.
    От вносителите за представяне накратко на мотивите към бюджета има думата г-н Владислав Горанов, заместник министър на финансите. Заповядайте, г-н Горанов..
    Владислав Горанов:
    Уважаема г-жо Председател,
    Госпожи и господа народни представители,
    Господа магистрати,
    С няколко думи ще споделя общата философия или изходните постановки, от които е тръгнало правителството, съставяйки този законопроект за държавния бюджет. След това ще се спра с няколко думи на конкретната тематика, засягаща Комисията по правни въпроси.
    За следващата година очакваме, макар и със забавени темпове брутния вътрешен продукт да продължи да расте, като оценките са за ръст малко под 3% или ръст на брутния вътрешен продукт от 2.9 на сто. Увеличеният номинимален размер на брутния вътрешен продукт в следващата година носи и малко повече приходи, отколкото се очаква да постъпят в 2011 г. Всичките допълнителни приходи, които планираме да постъпят следващата година се насочват за подобряване на фискалното салдо. Т.е. главен приоритет в разширилата се в цяла Европа икономическа стагнация и несигурност ще бъде продължаването на фискалната консолидация и намаляване на дефицита от 2.5 на сто до 1.3 на сто в следващата година. При тези постановки в бюджета трябваше да намери място целогодишното прилагане на увеличения размер на минималната работна заплата от 2011 г. и увеличените от 1 септември добавки към пенсиите на преживелия съпруг, по-известни като вдовишки добавки – общо около 240 млн. лв. повече разходи за пенсии при относително същата разходна рамка.
    При тези основни допускания правителството е положило усилия за вътрешни компенсирани промени между отделни сектори така че да открои политика за развитие на системата на образование, култура. Има и някои намаления, които се анонсираха многократно, свързани най-вече със сектора отбрана и сигурност. Разходите на съдебната власт са в същата функция, но те не са засегнати от тези мерки.
    С няколко думи ще мина през числата, които са предвидени в законопроекта за държавния бюджет, касаещи Министерството на правосъдието и бюджета на съдебната власт.
    Общо разходите за съдебна власт, които са предвидени за следващата година са в размер на 445.7 млн. лв., които служат за финансово осигуряване на съдебната власт и структурите към Министерството на правосъдието второстепенни разпоредители, като Главна дирекция „Охрана”, Агенцията по вписванията и Национално бюро за правна помощ.
    В частта по бюджета на съдебната власт Министерският съвет е изразил своето становище и е предложил със становището различни параметри от предложените от колегите от съдебната власт – от Висшия съдебен съвет.
    По-конкретно по приходната част Висшият съдебен съвет е предложил запазване на размера им от тази година в размер на 105,5 млн. лв., като общ размер на приходите, от които 89,0 млн. лв. съдебни такси. Министерският съвет в своите разчети е заложил прогнозен размер на приходите 140,0 млн. лв., от които 120,0 млн. лв. съдебни такси. Ние отчитаме тенденцията от последните години на по-добро изпълнение на приходите, което се вижда и в 2011 г. от хода на изпълнение на приходната част на бюджета на съдебната власт. През 2010 г. е отчетено преизпълнение на собствените приходи с над 37 млн. лв. спрямо закона, а за деветмесечието на 2011 г. по бюджета на съдебната власт са постъпили приходи в размер на 101,7 млн. лв. при одобрени 105,5 млн. лв. в Закона за държавния бюджет за 2011 г. Т.е. на практика още за деветмесечието на тази година бюджетът на съдебната власт е изпълнил приходната част. Това е и причината ние да преценяваме, че в следващата година предложението на колегите за приходната част на бюджета на съдебната власт е твърде консервативно изготвено и има резерви в него.
    В разходната част бюджетът на Висшия съдебен съвет така, както е предложен, възлиза на 494 млн. лв., като това превишава виждането на Министерския съвет с приблизително 94 млн. лв. Ние предлагаме размерът на разходите по бюджета на съдебната власт в следващата година да бъдат в размер само на 400 млн. лв., което е с около 12 млн. лв. повече от текущия бюджет.
    Разликата в субсидията между двата проекта от републиканския бюджет е 108, 8 млн. лв. Тя е резултативна величина между виждането на различните институции – Министерският съвет и Висшият съдебен съвет, за очакваното ниво на планираните приходи и разходи. Общо взето дебатът би трябвало да бъде съсредоточен върху общото ниво на разходите, тъй като неизпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт е гарантирано за сметка на републиканския бюджет.
    По отношение на предложените от Висшия съдебен съвет и включени в законопроекта текстове – норми към чл. 2, в разпоредбите на ал. 3 до ал. 9 включително на същия член, с изключение на тази по ал. 5 имат пълно съответствие между становището на Министерството на финансите и предложения бюджет от страна на Висшия съдебен съвет.
    По-конкретно по отношение на ал. 5 Висшия съдебен съвет предлага „Размерът на неусвоения лимит на разход в края на годината остава като преходен остатък по бюджета на съдебната власт и се разпределя през следващата година по ред, определен от Висшия съдебен съвет.”
    Ние не подкрепяме такъв подход предвид некоректното обвързване на понятието „неусвоения лимит на разход” и „преходен остатък”. Същевременно в хода на диалога и с оглед осигуряване на възможността на Висшия съдебен съвет да покрие в хода на текущата година възникнали неотложни разходи за бюджета на съдебната система, за сметка на наличности от предходни години предлагаме нова редакция на ал. 5.
    „(5) Висшият съдебен съвет може да изразходва средства в размер до 20 млн. лв. от наличностите по сметките от предходните години за покриване на неотложни разходи на органите на съдебната власт в случай, че не се нарушава бюджетното салдо по държавния бюджет.”
    По бюджета на Министерството на правосъдието – не го споменах в предварителния анонс, то е едно от министерствата, за което сме се опитали да подобрим бюджета с оглед решаване на натрупани проблеми.
    За група съдебна власт, т.е. в това функционално направление са предвидени общо средства в размер на 55.7 млн. лв., от които 42.2 млн. лв. за текуща издръжка и 13.5 млн. лв. за капиталови разходи. Трябва да се има предвид, че един от малкото бюджети, който има номинален ръст в следващата година при общо ограничаване на нелихвените разходи по националния бюджет, бюджетът на Министерството на правосъдието расте с 10 млн. лв. в разходната част от 158.5 млн. лв. по бюджет за 2011 г. по закон в следващата година правителството е предложило бюджетът на Министерството на правосъдието да възлезе на 169.1 млн. лв.
    В проекта на бюджет на Министерството на правосъдието общо разходите са предвидени както ви цитирах и са насочени към изпълнението на 8 програми, включени в двете политики, които министерството провежда – политика в областта на правосъдието и политика в областта на изпълнението на наказанията.
    Смятаме, че с тази стъпка колегите ще изложат проблемите, които остават в системите, но в следващата година, както органите на съдебната власт, така и колегите от Министерството на правосъдието ще имат възможност да изпълняват своите основни функции, възложени им по Конституция и закон.
    Благодаря Ви, г-жо Председател, за възможността да представя проектозакона. Предлагам и моля народните представители да подкрепят Законопроекта за държавния бюджет на първо гласуване със становището на Министерския съвет по бюджета за съдената власт. Благодаря.
    Искра Фидосова:
    Благодаря, г-н Горанов. Г-н Петров, заповядайте.
    Стефан Петров:
    Благодаря, г-жо Председател.
    От името на Висшия съдебен съвет нашето становище е, че по принцип би трябвало да се приеме проектът на Висшия съдебен съвет и не приемане проекта на Министерския съвет.
    При съпоставка на основните показатели по бюджета на съдебната власт за 2012 г. спрямо последните четири години ние можем да направим следните изводи: приходите са се увеличи с 53 млн. лв., а разходите са намалени с 38 млн. лв. и субсидията в сравнение с преди четири години е намалена с 92 млн. лв. Тук искам да отбележа, че в последните години необезпечените по бюджета на съдебната власт разходи за издръжка, социални осигуровки, обезщетения по Кодекса на труда и Закона за съдебната власт, изпълнителните листове по Закона за отговорността на държавата, възнагражденията на вещи лица и съдебни заседатели и т.н. се обезпечават от преизпълнението на приходите в съдебната власт. При така заложените средства за 2012 г. от 140 млн. лв. в проектобюджета на Министерския съвет, ние смятаме, че догодина тази цифра не може да бъде изпълнена от съдебната власт. От една страна, виждате в момента, че кризата продължава, както в целия свят, така и в България, от друга страна, според Министерството на финансите евентуално при промяна на тарифите, които действат към момента, евентуално очакват по-големи приходи. Но опитът на Висшия съдебен съвет досега показва, че при промяна на тарифата веднага следващата година има намаление на приходите и чак след две или три години започват увеличенията на приходите.
    С предложения вариант на бюджета на съдебната власт за 2012 г. от Министерския съвет параметрите по разходната част се запазват на нивото на одобрения със Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., като увеличението в размер на 12.3 млн. лв., което е свързано с промените в Закона за съдебната власт и НПК във връзка със създаването на специализираните съдилища. Това обстоятелство ще затрудни обезпечаването на реалните потребности на съдебните институции за нормално протичане на съдебния процес и ще доведе до невъзможност за финансовото осигуряване на 2012 г. на основните политики, които са заложени в актуализираната стратегия за реформа на българската съдебна система, като в т.ч. влизат изграждането на единната информационна система за противодействие с престъпността, IT стратегиите на правораздавателната органи, използването на видеоконферентните връзки в съдебния процес и т.н.
    В случай обаче, че народните представители не приемат проекта на бюджет на съдебната власт, предложен от министъра на правосъдието, ние предлагаме да бъде намален размерът на приходите по предложения вариант на Министерския съвет и евентуално в тази насока да можем да действаме, тъй като считаме, че така заложените приходи са неизпълними.
    Също така считаме, че средствата от преходния остатък за резерв по бюджета ни, би трябвало в ал. 5 на чл. 2, за което преди малко г-н Горанов говори, за 2012 г. да отпадне „в размер до 20 млн. лв.” По този начин считаме, че евентуално би се компенсирала липсата на средства в бюджета на съдебната власт.
    Но, за да остане така предложената ал. 5 на чл. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България считаме, че в Преходните и заключителните разпоредби на второ четене би трябвало да се направи промяна и в чл. 361, ал. 3 от Закона за съдебната власт, където да се напише: след „с изключение на разходите”, да се добави „както и преходния остатък”, за да може преходният остатък да бъде част от бюджета на съдебната власт.
    Това е. Благодаря.
    Искра Фидосова:
    Благодаря, г-н Петров. От Министерството на правосъдието г-н Ангелов.
    Христо Ангелов:
    Уважаема г-жо Председател,
    Уважаеми народни представители,
    Аз благодаря на Министерството на финансите, че се отнесе с разбиране и разходният ни таван от 159 млн. лв. беше увеличен на 169 млн. лв. Също така г-н Горанов е наясно с натрупаните проблеми в Министерството на правосъдието във връзка с изпълнение на финансовата част на бюджета в нашето министерство. С него се срещаме ежемесечно, за да решаваме проблемите и предполагам, че през текущата година с резервите, които са предвидени, ще можем да решим част от тях. Но все пак за ваша информация искам да ви кажа, че бюджетът на Министерството на правосъдието не е достатъчен, както споменаха и колегите от Висшия съдебен съвет за техния бюджет, като за Министерството на правосъдието ще останат неразплатени задължения към 23 млн. лв. към края на годината. Също така ще има задължение към доставчиците евентуално към 16 млн. лв.
    Отделно от това искам да спомена, че от Министерството на правосъдието в края на 2008 г. са сключени необезпечени договори, за които знаете. Единият договор е за строителството и изграждането на Софийски районен съд и Софийска районна прокуратура за 150 млн. лв. и вторият договор е за Варна също за изграждане на съдебна палата за 100 млн. лв. без ДДС и по двата договора.
    Отделно от това искам да ви кажа, че Министерството на правосъдието търпи критики относно третирането на лишените от свобода в затворите. Там също има огромни проблеми, за които е запознато Министерството на финансите. За ваша информация искам да ви съобщя, че за изграждането на един затвор за 1500 лишени от свобода ще са необходими 192 млн. лв., които в момента също ги нямаме. Работим по международни проекти, за да може да компенсираме част от нещата.
    Ако Народното събрание и народните представители намерят резерви в така предложения бюджет за увеличаване на бюджета на Министерството на правосъдието ще ви бъдем изключително благодарни. Благодаря. Успешна работа.
    Искра Фидосова:
    Благодаря, г-н Ангелов. От останалите представители – г-н Колев, заповядайте.
    Георги Колев:
    Благодаря, г-жо Председател.
    Само няколко думи в допълнение към казаното от колегата Петров.
    Всички пунктове, които бяха изложени в становището на Висшия съдебен съвет, са внимателно анализирани. Статистическите данни категорично сочат, че едно увеличаване – дори изменението в Наредбата за съдебните такси, както се предвижда, не би имало какъвто и да било ефект следващата година. Напротив, би следвало да има едно намаляване на приходите. Действително, както и беше отбелязано, бюджетът гарантира покриването на тази разлика, но защо тя трябва да се залага предварително тази възможност, както се получава в момента. Този бюджет, който е предвиден, практически гарантира единствено покриване на най-неотложните разходи на съдебната власт, но той не може да гарантира по никакъв вариант по-нататъшно преструктуриране и развитие на съдебната система. Нека не забравяме, че и структурите в специализираните съдилища са с така наречения прогнозен щат. Реална представа за това какви ще бъдат разходите, ще имаме едва след първото шестмесечие, когато този съд е работил, как е работил, какви ще бъдат разходите, какъв ще бъде необходимият щат, въпреки че все пак изчисленията са направени предварително. Оттук вече е заложен един сериозен дефицит за бюджета на Висшия съдебен съвет. Но мисля, че този бюджет, който е заложен, е приемлив. Благодаря.
    Искра Фидосова:
    Благодаря, г-н Колев. Г-н Първанов, заповядайте.
    Валери Първанов:
    Уважаема г-жо Председател,
    Дами и господа народни представители,
    Аз ще бъда кратък. Прокуратурата няма приходна част, за съжаление, само разходна част в бюджета й и затова не бих коментирал откъде бихме могли да намерим достатъчно средства за издържане на дейността през 2012 г. За съжаление, в обществата в криза има всеобща тенденция навсякъде в света, така и в България, за увеличаване на престъпността, а оттам и работата на прокуратурата. Знаете за не леките доклади с основателни критики към българските правораздавателни органи, включително и прокуратурата от страна на нашите европейски партньори, поради което ние се стараем максимално да засилим темпото и съответно да отговорим на тези високи очаквания, както техни, така и на българското общество. През 2012 г. предстои един обобщаващ доклад, който ще бъде решаващ затова дали мониторинга върху България ще продължи или ще се отчете един сериозен напредък, надявам се, и съответно този мониторинг ще бъде снет от Европейската комисия. Затова ние не трябва да допускаме каквито и да е слабости в този период на наблюдение до доклада другото лято.
    За съжаление, за да си свършим работата, трябват и повече пари.
    Започвам с фонд работна заплата. През последните три години Висшият съдебен съвет по една или друга причина не проведе нито един конкурс за назначаване и повишаване на магистрати в системата. Такива вече са обявени и в Прокуратурата на Република България в момента има вакантни 353 щатни бройки. Отбелязвам това, защото както знаете нито веднъж през последните 5 години прокуратурата не е искала нови бройки за магистрати, няма и да иска, включително и за специализираните прокуратури. Ако се наложи увеличаване на техния щат, то това ще бъде за сметка на останалите колеги в другите районни и окръжни прокуратури и във военните такива. Това сме правили и това ще правим. Въпросът е, че тези 353 щатни бройки, по-голямата част от които предполагам ще бъдат назначени в края на 2011 г. и началото на 2012 г., които колеги са необходими, за да можем да изпълняваме по-спешно и по-качествено своите задължения, изобщо не са предвидени в бюджетната рамка, тъй като бюджетът и за 2012 г. е разчетен на практически заетите щатни бройки за магистрати. А това са 18 млн. лв. при сегашните заплати, които, разбира се, ние не очакваме да бъдат увеличавани с оглед цялостната обстановка в страната. Аз се чудя как ще ги намеря тези 18 млн. лв. при условие, че всички останали разходи, които са извън фонд работна заплата са разчетени на 13 млн. лв. Т.е. не плащайки никакви други сметки за издръжка на дейността, включително за експертизи и преводи – едни дейности които са абсолютно необходими, за да могат успешно да приключват разследванията, Прокуратурата на Република България през следващата година няма да успее да плати заплатите на магистратите, които работят в нея. Досега този проблем се е решавал чрез не назначаване чрез евентуално допълване на бюджета на Прокуратурата, както стана и тази година, знаете с преходния остатък, от преизпълнението на приходите при гласуван бюджет 154 млн. лв. вече сме на 162 млн. лв., т.е. с 8 млн. лв. повече и предполагам ще приключим годината с още някой и друг милион в повече от гласувания от вас бюджет на Прокуратурата на Република България за 2011 г. Действително би трябвало да се направи нещо по въпроса и да се завиши бюджетът на Прокуратурата поне с 15 млн. лв. – тези, които са необходими за изплащане на заплатите и осигуровките на колегите, които предстои да бъдат назначени, а това не зависи от нас. Това зависи от Висшия съдебен съвет и вероятно ще бъде изпълнено.
    Не предвиждаме премии – един болен въпрос. За ваше сведение през 2011 г. досега в Прокуратурата на Република България са изплатени 150 хил. лв. и допълнително материално стимулиране. При 5 хиляди състав това прави 30 лв. средно на човек досега. Мисля, че не е колосална сума, още повече, че това са пари, които са по награди, гласувани от Висшия съдебен съвет, предимно на магистрати и дългогодишни служители, които са напуснали системата и като жест на уважение са наградени с парични и предметни награди. Това е при нас за разлика от много други органи, включително и в изпълнителната власт, където знаем, че на тримесечие или по други поводи се раздават такива награди. Ние не сме нито раздавали, нито предвиждаме да раздаваме, нито пък се предвиждат в бюджета за 2012 г.
    На второ място, използвам случая да отговоря на г-н Емил Радев, който при една от срещите ни каза: „Вие от прокуратурата затворихте информацията при вас.” За хода на делата, преписките и пр. Не, не сме затворили, г-н Радев. Напротив, ние дадохме достъп на народни представители. Това членовете на Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси и противодействие на корупцията, която е съставена от представители на всички основни парламентарни групи, които имат онлайн достъп до класифицираната информационна система на Прокуратурата и могат ежедневно да следят всеки сигнал, който е подаден от народен представител, както и работата на всеки магистрат в прокуратурата и в разследващите органи, които са следователи и разследващи полицаи. Също така да четат и актовете на прокурорите, както в определени случаи и актовете на съда. Така че ние такъв достъп сме осигурили и не само на Народното събрание, но и на МВР, на ДАНС, на Комисията за защита на информацията, на Комисията „Коларов”, на Военната полиция, на Инспектората към Висшия съдебен съвет – общо взето на всички органи, които са изявили желание, такъв достъп сме осигурили. За да се поддържа обаче тази система, която е един мини модел на единната информационна система за противодействие на престъпността, която знаете, че е общодържавна задача и е възложена на прокуратурата, са необходими средства. Такива ние досега целево не сме получавали. Нашата техника вече не издържа. Основните компютри са ни от 2003 г., а става въпрос за над 3000 компютъра, които ежедневно работят и въвеждат данни в тази система. Ако ние не подменим компютрите през 2012 г., аз не мога да ви гарантирам, че този достъп, който сме ви осигури ще бъде адекватен и ще бъде актуален. По същия начин стои въпроса с моторните превозни средства, които са със средна възраст над 10 години на експлоатация. По същия начин стои въпроса и за командировките. Предвидените командировъчни средства за 2012 г., уверявам ви, едва ли ще покрият дори нуждите на специализираните прокуратури. Аз лично имам опит от седем години военен следовател на 7 окръга в северозападна България и ви уверявам, че от шест работни дни тогава, пет дни съм бил в командировка. Уверявам ви, че от София няма как да се разследва организирана престъпност в Добрич, в Бургас или във Видин. Колегите следователи и прокурори от тези прокуратури ще бъдат почти ежедневно в командировка. Това е свързано с доста сериозни разходи. А тези 300 хиляди, които сме заложили, на базата на разчетения ни бюджет от Министерството на финансите, едва ли ще покрият нуждите на тези специализирани прокуратури. Просто искам да отбележа необходимостта от тези средства. Те не са нужни за разкош на прокуратурата и на работещите в нея, а действително са необходими, за да изпълним една общодържавна задача и да представим добре България през една такава възлова година, каквато е следващата 2012 г. Благодаря ви за вниманието.
    Искра Фидосова:
    Благодаря Ви, г-н Първанов. От Инспектората не желаете на този етап думата. Добре. Колеги, имате думата за изказвания по проектобюджета на съдебната власт.
    Янаки Стоилов:
    Разбрахме, че само Министерството на финансите подкрепя бюджета.
    Искра Фидосова:
    И Министерството на правосъдието подкрепя бюджета, но ако намерят пари за още, ще са доволни. Г-н Бисеров, заповядайте.
    Христо Бисеров:
    От Министерството на правосъдието да ни кажете това увеличение на заплати и други възнаграждения защо е предвидено – не че е много голямо. И това увеличение на текущата издръжка и стипендиите също откъде се появява – увеличение на щата, някакви други увеличения? Защото рядко се виждат увеличения, а тук се забелязват от 72 на 75 .
    Искра Фидосова:
    Въпрос към г-н Ангелов. На какво се дължи увеличението сумарно като средства за възнаграждения. Заповядайте.
    Христо Ангелов:
    Няма такова предвидено увеличение за възнаграждения. Увеличението за възнаграждения става с акт на Министерския съвет. Възнагражденията в Министерството на правосъдието се запазват. За ваше сведение моето възнаграждение 1661 лв., искам да подчертая.
    Христо Бисеров:
    Не питам това. Питам перото заплати и други възнаграждения от 72 хиляди отива на 75 хиляди. Перото текуща издръжка и стипендии от 49 отива на 54 500 почти. Откъде идват тези увеличения? Защо е така? Защото се увеличават персонал, заплати или някакви програми има?
    Искра Фидосова:
    Г-н Горанов, заповядайте.
    Владислав Горанов:
    Агрегираният показател „заплати и други възнаграждения” включва освен разходите за заплати, които са в § 1 от Единната бюджетна класификация, включва и § 2. други възнаграждения и плащания. В него са обезщетенията и най-вече големият размер на обезщетения, които се изплащат в системата на Министерството на правосъдието при пенсиониране на охранители. Знаете, че те са по Закона за изпълнение на наказанията и имат право на 20 възнаграждения. Това се запазва. С предложения от правителството законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване се изменя само чл. 106, ал. 2 от Закона за държавния служител и не мога да цитирам точната норма, но от Закона за ДАНС, в която размерът на обезщетението се намалява от 20 на 15 по отношение на служителите в ДАНС и на 10 заплати се ограничава възнаграждението, което могат ад получат при пенсиониране държавните служители, работещи по Закона за държавния служител. Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили и служителите по Закона за изпълнение на наказанията запазват правата, които имат по действащото законодателство. В този смисъл допълнителните разходи, предвидени за обезщетения, са свързани с проведената оптимизация в системата и натрупаните неразплатени обезщетения на такива освободени служители и пенсионирани служители.
    Що касае текущата издръжка и стипендиите м законопроекта така е представен показателя общо, разбира се тук става въпрос за текуща издръжка, свързана най-вече с по-високите необходими разходи за затворите и за съдебната охрана.
    Искра Фидосова:
    Г-жа Михайлова, заповядайте.
    Екатерина Михайлова:
    Преди да изразя становището си по проектозакона за държавния бюджет искам да задам един въпрос. Защото няколко от преждеговорившите и от представителите на Висшия съдебен съвет, съдебната власт и от Министерството на правосъдието говорят за завишаване на таксите. Бихте ли ни обяснили малко по-точно за какво увеличение става дума, в какви размери и това дали ще бъде в рамките на поносимото за българските граждани, защото освен всичко друго, трябва да имаме и достъп до правосъдие. Т.е. какво предвиждате като увеличение или поне това, което знаете като информация, за да можем да си направим по-ясна картина за това, което ни се предлага за следващата година, тъй като явно ще се разчита най-много в приходната част от събирането на съответните такси. Набляга се на това. Може би ще се ограничи и намали броят на делата по този начин, ако тези завишения бъдат в рамки, които са непосилни за българските граждани, но това е следващ коментар в зависимост от отговора. По-скоро аз искам да знам, да имам информация какво е това завишение, което предвиждате.
    Христо Бисеров:
    В този контекст към Министерството на финансите как разчитате бюджетната прогноза на Министерството на правосъдието, която за четири години е една и съща – 7 числа, които се повтарят четири пъти. Бюджетната прогноза на приходите на Министерството на правосъдието. Там държавните такси не мърдат с нито един лев. Въобще това прогноза ли е или е игра с някакви числа. Защото става въпрос за таксите, а те са основно перо.
    Владислав Горанов:
    Анализът на бюджета на Министерството на правосъдието и темповете на постъпване на приходите по бюджета на Министерството на правосъдието, където са основно таксите на Агенцията по вписванията, показва, че те постъпват регулярно в размерите, планирани в 2011 г. Няма причина в анализа, който правим на темповете на постъпване, да мислим, че догодина ще постъпят повече или по-малко. Разбира се, всяка прогноза съдържа определена степен условност, но няма намерение за промяна на тарифата на таксите, които се събират от Агенцията по вписванията, за да предрешаваме, че там ще се наложи някакво изменение.
    Не така стои въпроса по отношение на бюджета на съдебната власт. Има и се обсъжда наистина промяна на някои такси. Има работна група към Министерството на правосъдието съвместно с Министерството на финансите, постъпи предложение от Висшия съдебен съвет. Искам да подчертая, че това, което се обсъжда от тези работни групи, е продукт на една сериозна експертна работа във Висшия съдебен съвет. Предполагам, че след седмица-две ще тръгне съгласувателната процедура по Закона за нормативните актове с качването на сайта на Министерството на правосъдието и съгласувателната процедура между отделните министерства. Основните предложения, доколкото съм запознат, на колегите от Висшия съдебен съвет са продиктувани от две направления: изправяне на констатираните несъответствия, според тях, втора и трета инстанция да са по-евтини като такса от таксата за първа инстанция, което противоречи на принципа на склонността българските граждани да се съдят „до дупка”. Не съм аз специалистът, който мога уверено да коментирам тази тема. Но това, което искам да ви уверя, аз го цитирах в моето първоначално представяне, е, че приходите от такси по бюджета на съдебната власт в 2011 към деветмесечието вече са изпълнени като план. От 1 октомври на 2011 г. до края на 2011 г. всичко, което постъпва по бюджета на съдебната власт като съдебни такси, ще бъде преизпълнение на приходите. Тези темпове на постъпване ни дават основание да заложим разчета, който сме предложили като ниво. Независимо дали ще се стигне до промяна на тарифата за таксите, които се събират от съдебната власт, или няма да се стигне до такова, ние смятаме, че тези приходи са постижими, още повече, че в Закона за бюджета има текст, който гарантира разходната част на бюджета на съдебната власт, независимо дали приходите постъпват или не. Затова съсредоточих коментарите си по отношение на разходната част, която, ако всичко върви добре, догодина ще бъде с 32 млн. лв. по висока от Закона за държавния бюджет от бюджета за съдебната власт за 2011 г. - 12 млн. лв. плюс записаното в ал. 5 още 20 млн. лв. и става 32 млн. лв.
    Но за да не влизаме в диалогов режим, г-жо Михайлова, да обсъжда се това, за което питате. Това, което мога да ви кажа днес предварително, тъй като работните групи не са приключили своята работа, е че съм виждал проект или по-скоро предложение за промяна на тарифите, свързани най-вече с увеличение на таксите там, където се забелязва, че има неадекватно нисък размер на таксите и бих могъл да дам пример за производства в административните съдилища, които касаят материален интерес от десетки и стотици милиони, за втора инстанция се събира половината такса от първа инстанция и тя е 50 лв. Има и други констатирани несъответствия. Инициативата, която ние подкрепяме по принцип, идва от колегите от съдебната система, от Висшия съдебен съвет. В момента се обсъжда и вероятно още следващата седмица ще може да бъдете запознато обществото с предложенията на работните групи и да се направи един по-сериозен дебат доколко не се отива в крайност да се ограничава достъп до правосъдие и доколко възпиращата функция на твърде ниските такси няма да даде възможност съдебната власт да се облекчи от някои производства.
    Искра Фидосова:
    Благодаря, г-н Горанов. Г-жа Манолова.
    Мая Манолова:
    Ще изразя становище по законопроекта след малко, но тъй като въпросът за таксите наистина е важен, бих искала да ни обясните, защото аз не разбирам. Според вас, не вие, а Висшият съдебен съвет предлага увеличение на таксите. В същото време приходите според вашето предложение за бюджет се увеличават с 53 млн. лв. на съдебната власт. Бюджетната прогноза, от друга страна, не предвижда за следващите три години, започвайки от тази, никакво движение, а виждаме, че проектът на Висшия съдебен съвет не предвижда увеличение като сума на приходите, включително от съдебни такси през 2012 г. спрямо 2011 г. Т.е. във всички случаи това, което казвате, не кореспондира с това, което е написано в документите, които обсъждаме.
    Освен това, аз мисля, че е безкрайно неприемливо въпросът с натовареността на някои съдилища, да се решава с увеличаване на таксите. Т.е. хората като нямат пари изобщо няма да се съдят, няма да търсят справедливост. И специално в посока административните производства, това е абсолютно неприемливо. Защото от една страна осигурява комфорта на администрация, ако започне да се събира такса върху материален интерес при обжалването и атакуването на административни актове, а от друга страна, извинявайте, административните съдилища в момента са най-ненатоварените съдилища в страната. Изобщо един такъв подход да откажем хората да търсят справедливост и законност като им вдигнем таксите е неприемлив за всеки български гражданин и аз лично ви съветвам да не го говорите.
    Искра Фидосова:
    Благодаря, г-жо Манолова. Аз доколкото чух от това, което каза г-н Горанов, поначало вие не говорихте за увеличение на такси във вашето изложение. Увеличението дойде от г-н Петров. Аз също, за съжаление, не мога да изразя подкрепа на това, което чух. Смятам, че за да се върви в такава посока, най-малкото трябва да има един сериозен дебат и обсъждане защо и какво налага такова увеличение. Г-н Казак, заповядайте.
    Четин Казак:
    Уважаема г-жо Председател,
    Доколкото разбрах има някаква работна група, в която участва и Министерството на финансите и Министерството на правосъдието, но наистина ще бъде добре да получим по-голяма информация, когато тези обсъждания придобият по-завършен вид.
    Аз, доколкото разбрах съвсем наскоро, проблемът не е, че съдебните такси към административните съдилища са ниски. Проблемът е, че таксата пред Върховния административен съд е два пъти, отколкото таксата пред административните съдилища. (Принципът е такъв.) Добре, принципът е такъв, но тогава трябва да се прецени какво целим. Да стимулираме обжалване до дупка и касационно, включително или друго. Дали това целим.
    Искра Фидосова:
    И аз се обръщам към вас с въпроса, който задават всички колеги. За какви приходи става въпрос в момента, откъде идват тези приходи и какви са тези увеличения, за които говорите, г-н Петров.
    Стефан Петров:
    В момента има работна група, която наблюдава Тарифа № 1 и Тарифата по ГПК. Но това не означава, че ще има непременно съществени промени. Имаме представител от Висшия съдебен съвет, аз не съм запознат докъде са стигнали, но знам, че утре има работна група по тези тарифи.
    Реплика: Това тайна ли е?
    Стефан Петров:
    Не е тайна, но не знам какво се прави в момента. Но в края на краищата тези тарифи се приемат с постановление на Министерския съвет. Ние участваме в работната група, но се приемат от Министерския съвет. От страна на органите от съдебната власт в страната нееднократно при срещи с нас са изказвали становище, че някои от таксите не са адекватни. Ние не говорим за увеличаване на таксите като цяло, а за някои от таксите може да се предложи и да се намалят, примерно. Но повече подробности по този въпрос може да даде само работната група, когато изготви проекта на наредба.
    Иначе за съдебната власт аз ви казах, че ние от преизпълнението на приходите в съдебната власт де факто изпълняваме нуждите на органите от прокуратурата и съдилищата в България. Прокуратурата няма достатъчно заделени средства по Закона за отговорността на държавата. От преизпълнението на приходите изпълняваме тази функция. Няма достатъчно средства за обезщетение и също от преизпълнението се осигуряват.
    Искра Фидосова:
    Г-н Горанов, заповядайте.
    Владислав Горанов:
    Аз имах възможност да коментирам и за да помогна дискусията още веднъж ще повторя, че разликата между предложението на Висшия съдебен съвет за параметри на приходната част и това, което е правителственото становище, е на база на анализа на постъпването на приходи от такси в хода на 2011 г. И в 2010 г. имахме преизпълнение и в 2011 г. очакваме доста сериозно преизпълнение на приходите спрямо разчетените с годишния закон за бюджета. Т.е. когато сме съставяли нашето становище по законопроекта за държавния бюджет по отношение на чл. 2 ние сме отчитали изпълнението от 2011 г. и водещо за нашето предложение не е било едно или друго решение по отношение на размера на съдебните такси.
    Това, което виждате, г-жо Манолова, в справката на Висшия съдебен съвет, аз бих ви подкрепил, че е нелогично числата да се запазват еднакви. И ние затова имаме различно становище от това, което предлага Висшият съдебен съвет. Но още един път, за да съм докрай прецизен, казвам, че нашето становище не е повлияно от каквито и да било бъдещи решения по отношение на размера на таксите и на тарифите – приложение 1 и 2, и тези, които събират по ГПК.
    Искра Фидосова:
    Благодаря. Г-н Ангелов.
    Христо Ангелов:
    Уважаема г-жо Председател,
    Уважаеми народни представители,
    Всичко, което казаха колегите тук, е така. Аз подкрепям това искане за увеличаване на таксите и веднага казвам защо. За физически лица таксата за разглеждане на
    Искра Фидосова:
    Г-н Ангелов, за какви такси говорите.
    Христо Ангелов:
    За същите, за които г-жа Манолова говори.
    Искра Фидосова:
    Г-н Ангелов, г-н Горанов обясни два пъти. Сега аз ще го обясня трети път. Ако си отворите проектобюджета за 2012 г. ще видите, че приходната част, която е по предложение на Висшия съдебен съвет е 105 млн. лв. В момента за 2012 г. приходната част е също 105 млн. лв. за ВСС. Предложението сега на Министерския съвет е 140 млн. лв. При официални данни за 2010 г. е отчетено преизпълнение от 39.62%, което значи 132.6 млн. лв. На това стъпва плюс това, че за първото деветмесечие на 2011 г. по бюджета на съдебната власт са постъпили общо неданъчни приходи в размер на 101.7 млн. лв. На това стъпва Министерството на финансите и Министерският съвет прави предложение от името на Министерския съвет в проектобюджета за 2012 г. приходната част да бъде 140 млн. лв. Нали така, г-н Горанов. (Точно така, г-жо Председател.) Не стъпва на никакви увеличения на такси.
    Христо Ангелов:
    Аз исках да отговоря на въпроса на г-жа Манолова, за да стане ясно на всички.
    Мая Манолова:
    Каза се много ясно, че с преизпълнението на приходите се обезпечават необезпечените разходи. Това е едната страна, която вие преразказахте много добре на Министерството на финансите. Но ако аз трябва да преразкажа Висшия съдебен съвет, ще ви кажа, че с това преизпълнение се обезпечава това, което изобщо не е предвидено като разход в бюджета.
    Искра Фидосова:
    Не мисля, че трябва да преразказваме и другото. Това, което вие коментирате в момента, не е обект на това, което коментираме в момента. И да се абстрахираме като гласуваме и приемаме проектобюджета.
    Г-н Ангелов.
    Христо Ангелов:
    Исках да отговоря на г-жа Манолова, че няма опасност да се ограничи достъпът до правосъдие, защото Националното бюро за правна помощ за миналата година е платило 7 млн. лв. на адвокати, които упражняват тези права по отношение на лица, които нямат възможност да си платят достъпа до правосъдие.
    Димитър Лазаров:
    Ясно беше казано. Да приключим с тази част и да престанем да дебатираме нещо, което е извън темата на днешния дебат.
    Христо Ангелов:
    Освен това, хората, които нямат възможност да си внесат таксата, могат да пуснат молба до съда и да бъдат освободени от такси и делото да им се разглежда безплатно.
    И още нещо, 10 дело за разглеждане на административно дело пред административния съд, как ви звучи и съответно 5 лв. пред върховни съдии, за да ви разглеждат делото. Благодаря за вниманието.
    Димитър Лазаров:
    Г-жо Председател, процедурно предложение. Аз мисля, че се постави въпросът, че темата за таксите е нещо, което не е предмет на сегашното разглеждане. Ясно беше казано от г-н Горанов, че разходите с и без преизпълнение на приходите така както са заложени, са гарантирани и мисля да приключим с тази част да дебатираме неща, които са извън темата днес, която е бюджет.
    Искра Фидосова:
    Благодаря. Г-жа Михайлова.
    Екатерина Михайлова:
    Благодаря, г-жо Председател.
    Искам да изкажа позиция, защото ми се налага да изляза по-рано.
    Темата с таксите няма как да не е тема на днешното заседание, защото тя дойде от вносителите. Не дойде от народните представители. В смисъл от представящите позициите – и от представители на министерствата и от Висшия съдебен съвет. Ние тук чухме за таксите. Не сме знаели преди това. Но има принцип – данъци и такси се определят или се променят преди да се приема бюджет. И това наистина е смущаващо, което чухме тук днес, че се работят някакви такси и те могат да се качват, може да е добре, но може и да е зле, но това е обратно на принципа, който се спазва, когато се прави бюджет на държавата или на съдебната власт. Това е едно от основанията, за които бих допълнително днес казала, че няма да подкрепя Закона за държавния бюджет.
    На първо място, това е политическата позиция на парламентарната група на Синята коалиция. А отношението към държавния бюджет винаги е политическо отношение. Г-н Корнезов реагира, но то не е само отношение към рамката, която ни е предложена. То е наистина отношение към управлението и в този смисъл позицията, която и днес беше заявена от страна на парламентарната група, която представлявам.
    Освен тези чисто политически доводи, които заявих, искам да кажа, че това, което ни се предлага има доста смущаващи неща и доколко ще може бюджетът на правосъдието да е адекватен и отделно и бюджета на съдебната власт. Аз за първи път виждам в проект за бюджет, вярно е, че това е в тригодишната бюджетна прогноза, което е, но накрая от името на министъра на правосъдието в забележката да се казва, че при определените им разходни тавани за 2012 г. Министерството на правосъдието няма да може да обезпечи нормалното провеждане на дейността си, чрез което се застрашава националната сигурност на страната, дейността на всички регистри и т.н. Само това да е, е основание да не се подкрепи проекта за бюджет на Министерството на правосъдието в днешното заседание.
    Вторите аргументи са това, което виждаме в доклада и в измеренията в цифри, а и това, което чухме и днес, че може да има рискове наистина в дейността на Министерството на правосъдието във всичките му части – агенция, и цялата друга съпътстваща дейност, за която говори преди малко г-н Ангелов, която има Министерството на правосъдието.
    Позицията ни е против.
    Относно проекта на Висшия съдебен съвет искам да кажа, че не поддържаме и проекта на Висшия съдебен съвет, тъй като има и становище на Министерския съвет, което е в по-различен вид от това, което се предлага от Висшия съдебен свет. Ние смятаме, че е раздут проектът на Висшия съдебен съвет, така че не бихме могли и него да подкрепим.
    В този смисъл заявявам позицията общо за проекта за държавния бюджет – т.е. два пъти не. Т-н Методиев е на Комисията по образование, но беше тук и заяви също, че е против. Т.е. два пъти по два „не”.
    Искра Фидосова:
    Благодаря, г-жо Михайлова. Други колеги, желаещи да се изкажат по проекта на правителството за държавен бюджет и проекта на Висшия съдебен съвет за бюджет на съдебната власт. Г-жа Манолова.
    Мая Манолова:
    Освен принципната постановка, мисля, че в днешното заседание на Комисията чухме достатъчно аргументи в подкрепа на една такава позиция. Достатъчно е да се прочете само становището на министъра на правосъдието по изготвената от Министерския съвет бюджетна прогноза, за да е ясно, че с така предвидения бюджет наистина не само се минира реформата в съдебната система, която уж е приоритет на това правителство, но изобщо нормалното функциониране на съдебната власт. Чухме много ясно и от Висшия съдебен съвет, а и всички, които се интересуват знаят, че единственият начин да си вършат нормално работата съдебните органи, е именно чрез покриване на необезпечените разходи с преизпълнение от такси, което, съгласете се, не е някаква нормална практика. Това да не стигат редовно пари за заплащане на вещи лица, за преводи, и за други, свързани със съдебните производства, дейности, не е нормално. Това да се заложат мини в дейността даже на специализираните съдилища с ограничено финансиране също е доста изненадващо, предвид че специализираният съд е едно от любимите нововъведения на това правителство, което според мен, показва едно единствено нещо – пълна безотговорност към това какво се случва в съдебната власт, което може да е и нарочно. Защото, както всички знаем, те са боксовата круша - необходимият грешник, с който се обясняват всякакви неблагополучия в сектора вътрешен ред и сигурност. Така че няма как да подкрепим този бюджет.
    Аз честно казано в лично качество имам големи колебания за това как да гласувам по отношение бюджета на съдебната власт. Основания имам, защото и по време на предишното управление винаги съм подкрепяла исканията на колегите магистрати да имат достатъчно средства, за да може нормално да функционира съдебната система. Сега съм доста разочарована от техните виждания затова как трябва да се увеличават таксите, за да се намалят делата и да се товарят гражданите. Но въпреки това считам, че тяхното предложение е много по-близко до потребностите и до реалностите от това на Министерския съвет. Така че като цяло групата гласуваме против предложения от Министерството на финансите проект за бюджет на правосъдието, а лично аз гласувам „за” бюджета на съдебната власт.
    Г-н Янаки Стоилов гласува „въздържал се” по този бюджет.
    Михаил Миков:
    И аз ще гласувам „въздържал се”.
    Искра Фидосова:
    Има ли други желаещи за изказване? Г-н Корнезов.
    Любен Корнезов:
    Само с едно изречение. Няма в света опозиция, която да гласува „за” бюджета на управляващите.
    Искра Фидосова:
    Да разбирам, че няма други желаещи за изказване. Започваме гласуване. Ще имаме две гласувания.
    Първо подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г. с включен проект за бюджет на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет.
    Който е „за” моля да гласува. Пет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Седемнадесет „въздържали се”.
    Подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г. с включен проект за бюджет на съдебната власт с предложеното становище на Министерския съвет.
    Който е „за” моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Осем „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
    Реплика: Приема ли се?
    Искра Фидосова:
    Да, приема се. Не е единодушно, но е достатъчно.
    Благодаря на колегите, които участваха по тази точка от дневния ред. Продължаваме с т. 2 и последна за днешното заседание.
    По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, № 102-01-70, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011 г.
    По законопроекта присъстват от Министерството на вътрешните работи г-жа Дора Згуровска, началник сектор дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” и г-жа Людмила Кръстинова, експерт в същата дирекция. Кой ще представи мотивите накратко? Заповядайте.
    Дора Згуровска:
    Благодаря, г-жо Председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители,
    Внесените предложения за законодателни изменения са продиктувани от необходимостта за постигане на съответствие с Директива № 38 относно правото на граждани на Европейския съюз и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки.
    Накратко ще посоча комуникацията с Европейската комисия, която е в основата на предлаганите изменения. В края на миналия октомври Европейската комисия отправи до българската страна искане за двустранни консултации, които се проведоха през декември миналата година. Въз основа на тези консултации бяха предоставени три последователни, изчерпателни писмени информации от българската страна. Въз основа на този материал Европейската комисия заключи, че част от опасенията са отпаднали, а друга част от констатациите за непълно транспониране – неправилно или липса на транспониране, са потвърдени, но по тях изпълнителната власт предвижда да предложи законодателни изменения. Въз основа на тази информация от правителството Европейската комисия информира, че ще отложи решението за евентуално стартиране на наказателна процедура срещу България докато предложените изменения станат факт.
    Поначало измененията са насочени към съответствие с директивата. Те не са съществени в смисъл на промяна на практиката на органите по режима за чужденците, а по-скоро целят допълване и доразвиване на уредбата в съответствие с изискванията на посочената директива. Благодаря.
    Искра Фидосова:
    Благодаря. Колеги, желаещи за изказване по законопроекта, има ли?
    По § 14. Бихте ли разяснили по ал. 3 какво се има предвид с „Притежаването на права може да бъде удостоверено посредством всякакви други доказателствени средства.”
    Също в ал. 3 „Притежаването на документите по ал. 1 не може при никакви обстоятелства да представлява предварително условие за упражняване на дадено право или за...”.
    В смисъл термина „при никакви обстоятелства” и „всякакви други доказателствени средства”.
    Людмила Кръстинова:
    По § 14 беше направена категорична бележка от експерта от Европейската комисия, че ако едно лице, пребиваващо в България, с гражданство на държава-членка на Европейския съюз, няма никакви документи, не би следвало да бъде санкционирано по никакъв начин, нито задържано, стига дори да бъде придружавано от друго лице, което може да удостовери неговото качество. Т.е. и липсата на всякакви документи у гражданите на Европейския съюз не би следвало да бъде пречка те да удостоверят своето качество на граждани на Европейския съюз. Допускат се свидетелски показания – познавате лицето и можете да удостоверите, че той е гражданин, примерно, на Чешката република.
    По втората алинея се има предвид, че при всички случаи лицето ще може да се възползва от правото си да повика такова лице, отново ще му се даде възможност преди да бъде задържано и в крайна сметка да бъде разписано изрично в законодателството ни, че правото на движение на хората граждани на Европейския съюз, идва от договорите, а не от техните документи и съответно липсата или наличие на такива документи. Тази разпоредба кореспондира с друга, която изрично предвидихме в началните норми на закона – все пак да има изрично изискване документите им да са валидни поне на влизане в страната така че да се гарантира произхода на лицето.
    Искра Фидосова:
    Това, което ние разбираме е, че всъщност в така направения запис в ал. 3 само вие си разбирате какво искате да кажете, защото тези две изречения по този начин и ред изписани с термините „при никакви обстоятелства” и „посредством всякакви други доказателствени средства” не знам как ще бъдат тълкувани. А как ще го разберат тези, които трябва да го прилагат, изобщо не е ясно. Това ви питахме.
    Г-н Радев иска думата.
    Емил Радев:
    Аз имам един уточняващ въпрос към този, който г-жа Фидосова зададе. Все пак целта тук е свободно придвижване и не задържане в случай на установяване на невалидни лични документи в лицето гражданин на Европейския съюз. Оттам нататък позволяване на доказване с всякакви други обстоятелства, включително и, както казвате, свидетелски показания, без да се налага санкцията, примерно, отвеждане в РПУ за изясняване на самоличността. Това значи ли, че има забрана за налагане на административно наказание, както е по Закона за българските документи за самоличност при липса на документи на един български гражданин. Защото на практика в такъв случай ние изпадаме в хипотезата, че един гражданин на Европейския съюз за разлика от гражданин на Република България може свободно да се движи без документи и да не представя такива. Въпросът е това възпрепятства ли налагане на дадена административна санкция.
    Людмила Кръстинова:
    Ще му се даде достатъчен срок да се снабди по всякакви начини, включително чрез консулски представителства, съдействие от органи и няма да бъде обект на незабавно санкциониране само заради това, че документът му е с изтекла валидност или че липсва такъв.
    Емил Радев:
    С две думи да разбирам, че, ако аз си забравя личната карта вкъщи, мен ме санкционират веднага с минимум 20 лв. акт за обстоятелството, че аз не нося документа си за самоличност, а гражданите на Европейския съюз такава санкция не може да им бъде налагана по силата на директивата. Да разбирам ли това? Защото по Закона за българските документи за самоличност ние сме длъжни да носим документа в себе си, при което подлежим на административна санкция в случай, че той не се намира у нас в момента на проверката или пък е с изтекъл срок. Това на практика е безнаказаност. Няма ли това да стимулира даже той да има паспорт да не го носи. Аз разбирам, че няма да се задържа, да се установява самоличността при положение, че даваме всички други права – придружаващият да удостовери самоличност, и т.н., да се направи друга справка. Това няма ли съвсем да освободи гражданите на Европейския съюз да не носят в себе си никакви документи за самоличност, което ще възпрепятства най-нормалните проверки. Така е написан текстът.
    Дора Згуровска:
    Тук мога само да потвърдя, ако позволите, г-жо Председател, че при коментарите на тези текстове на директивата се визираха основно хипотезите, при които правото на свободно движение трябва да бъде осигурено във връзка с пресичането на границите и там може да има ситуация на проверка на качеството доколко лицето притежава това право или не. И директивата изрично посочва и после в доклада по нейното прилагане, че това право е по силата на учредителни договори, независимо от наличните документи, които го доказват.
    Димитър Лазаров:
    По тази логика по силата на тази директива аз като гражданин член на държава членка на Европейския съюз по Закона за българските документи за самоличност не би следвало вече да ми налагат санкция затова, че не си нося личната карта. Логиката е там и тя е добра логика. По силата на директивата би следвало в Преходните и заключителните разпоредби някъде да сложите промяна на санкционния режим за българските граждани, които не си носят документи за самоличност. Аз приветствам това и е хубаво да го включите.
    Искра Фидосова:
    Г-жа Атанаска Колева, можете ли да ни кажете от директивата текста, в който пише, че трябва да освободим от административна отговорност всички граждани на страни членки на Европейския съюз, които не си носят никакъв документ за самоличност и свободно минават в държава.
    Атанаска Колева:
    Такова изискване не съществува в директивата. Всъщност това се налага от тълкуване на свободното движение, но мисля, че не точно това е смисълът, поне според мен, на този текст така както аз го чета. Може би аз не го разбирам.
    Людмила Кръстинова:
    Ако ми позволите да ви прочета констатацията от доклада на Европейската комисия.
    Искра Фидосова:
    Добре, прочетете я.
    Людмила Кръстинова:
    „При транспонирането България не транспонира основната съществена част на чл. 25, § 1 от директивата, а именно, че на гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства не може да им се отказват правата единствено на основанието, че не са представили документ за пребиваване, издаден от българските власти. На тях винаги...”.
    Искра Фидосова:
    Но тук не пише това, което казахте, уважаема госпожо. Това, което казахте изобщо не кореспондира с това, което ни четете. Ако вие така разбирате транспонирането на директивата и това сте направили, то не е това, което пише в директивата и това, което ние разбираме досега и каквато е логиката и на двата закона – и на Закона за чужденците в Република България и на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.
    И още няколко въпроса.
    В § 15, ал. 2.
    „(2) Изтичането на срока на валидност на личната карта или на паспорта, въз основа на които лицето е влязло в Република България и въз основа на които му е било издадено удостоверение или карта за пребиваване, не е основание за налагане на принудителна административна мярка на лицето.”
    Тук няма никакъв срок. Ако е изтекъл преди две години? Този човек се движи с невалидни документи за самоличност.
    Людмила Кръстинова:
    При всички случаи има изискване, когато влиза в страната, да има валиден документ.
    Искра Фидосова:
    Добре. Но той е влязъл и след това изтича срока на документа за самоличност. Докога няма да му налагате принудителна административна мярка. Защото тук не пише докога. Пише, че изобщо няма да му налагате.
    Людмила Кръстинова:
    Ще му се осигури възможност да се снабди с такива документи.
    Искра Фидосова:
    Колко време ще го чакате като сте му осигурили възможност да се снабди и той няма да се снабди. Няма срок. Само пише, че няма да му налагаме принудителна административна мярка. Ще го чакаме година-две, три, пет, десет. Колко?
    Людмила Кръстинова:
    Принудителна административна мярка няма да се налага, но за неизпълнение на задълженията по този закон има административно- наказателни разпоредби в сега действащия закон.
    Искра Фидосова:
    Глобяваме го и той ще си седи 5-10 години без никакви документи. Така ли?
    Може ли да ни кажете в § 21 защо в буква „б” думите „наследник на съпруга” се заменят с „низходящ на лице по буква „а”.” Наследник означава и низходящ и възходящ. Защо става само низходящ? Възходящият защо е лишен от права?
    Надявам се, че това не го пише в директивата.
    Людмила Кръстинова:
    Съобразяването е с разпоредбата на самата директива за членове на семейство. В българското законодателство на две различни места е дефинирано какво е това „член на семейство”, което не е най-добрият подход. Препраща се и към допълнителните разпоредби в чл. 1, § 1 се казва, че „член на семейството на гражданин на Европейския съюз е”.
    Искра Фидосова:
    Видяла съм го и съм го прочела и не случайно Ви питам: Защо лишавате възходящите на съпруга? По закон еднакви права имат и низходящи и възходящи. И такова нещо изобщо не пише в § 1. В § 1 в момента всичко си е наред – има си ги и възходящите и низходящите в буква „б”. В § 1, буква „б” в момента пише: „или е наследник на съпруга”, което означава и родители на съпруга, и деца на съпруга. Аз ви питам защо сте премахнали в законопроекта възходящите и искате да се промени и да остане само низходящите.
    Людмила Кръстинова:
    За да не е прекалено широко понятието, съгласно директивата.
    Искра Фидосова:
    Къде пише в директивата, че наследниците се делят на две групи – на такива с повече права и на такива с по-малко права или лишени от права. Това са основни неща в правото. Аз не мога да си помисля, че това някъде го пише и не го пише със сигурност, че възходящите, които са наследници по възходящ ред, нямат права каквито имат низходящите.
    По чл. 33б е толкова дълъг срокът за разглежда. Заявлението се изпраща по служебен път на дирекция „Миграция”, която го разглежда в срок до 4 месеца от датата на подаването му.
    Людмила Кръстинова:
    Директивата позволява до 6 месеца и това е практиката, която е възприета.
    Искра Фидосова:
    Практиката не е положителна. Примерно, когато едно лице трябва да дойде от Сърбия да учи в България – студент или ученик, чака по 4 месеца да се направи проверката от служба „Миграция”, за да му се придвижи заявлението. И докато си получи документа стават още няколко месеца.
    Людмила Кръстинова:
    Текстът е съобразен с директивата, така че не противоречи.
    Искра Фидосова:
    Защо са ви необходими 4 месеца. Не може ли д се направи за един или два месеца. Защо толкова много време е необходимо?
    Людмила Кръстинова:
    Предполагам, че по целесъобразност е преценено така от колегите от дирекция „Миграция”. Щом съответства на директивата не виждам да е проблем. Голям е срокът. Но, например, удостоверенията се издават в деня на подаването на молба. Предполагам, че проверките им изискват, някаква вътрешна съгласуваност има. За всеки документ е различно. Не мога да кажа защо едни се издават в рамките на 4 месеца, други - на същия ден.
    Това са преходни и заключителни разпоредби към закона. Всъщност те касаят изменения в Закона за чужденците в Република България. С последните големи изменения в Закона за чужденците в Република България през януари беше въведена в общи линии Директивата за дългосрочно пребиваващите. През юли излезе и правилника. Това уточнение се наложи, за да се осигури по-доброто прилагане на чл. 25 от Директивата за дългосрочно пребиваване.
    Искра Фидосова:
    Какво означава „дългосрочно пребиваване”? Какъв е този срок „дългосрочно”?
    Людмила Кръстинова:
    Съгласно Директивата за дългосрочно пребиваване на граждани на трети страни, след пребиваване на законно основание при работа и обучение им се предоставя статут на дългосрочно пребиваващи, след като са били пет години в България. След последните изменения на Закона за чужденците се разграничиха четири вида пребиваване на граждани на трети страни: краткосрочно – до три месеца, една година – продължително, дългосрочно – пет години, и постоянно, което е национална правна разпоредба. То не произтича от директива на Европейския съюз. Това е национален статут.
    Уточнението всъщност касае уведомяването на точките на контакт, че на лице, на което друга държава членка предоставила статут на дългосрочно пребиваващ, е получил продължително пребиваване в България в резултат на осигурената мобилност.
    Искра Фидосова:
    Кога тези хора, като пребивават, ще получат статут на постоянно пребиваващ. Колко пъти трябва да се завърти дългосрочното. В чл. 23 от Закона за чужденците в Република България пише „дългосрочно с разрешен първоначален срок пет години и възможност за подновяване след подадено заявление”. Колко пъти може да се подновява и кога ще стигне до получаване на статут на постоянно пребиваване.
    Людмила Кръстинова:
    Веднага след като са минали пет години могат да кандидатстват и придобият статут на постоянно пребиваващ. Различни са основанията за придобиване на постоянно пребиваване и на дългосрочно пребиваване. Дългосрочното произтича от акт на Европейския съюз – това е Директивата за дългосрочно пребиваване.
    Искра Фидосова:
    Колеги, преминаваме към гласуване.
    Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, № 102-01-70, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011 г.
    Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Десет се въздържат.
    Всички бележки, които се направиха, моля да бъдат отстранени за второ четене.
    Колеги, с това приключваме за днес.
    Закривам заседанието.




    Председател:
    Искра Фидосова
    Форма за търсене
    Ключова дума