Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 108


Днес, 15.12.2011 г., четвъртък, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на отбраната – Августина Цветкова, заместник министър; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Камен Качев, заместник министър и Елисавета Димитрова, експерт в главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Ана Караиванова, главен инспектор, Незабравка Стоева и Васил Петров, инспектори; от Агенцията по вписванията – Виолета Николова, изпълнителен директор и народните представители Яни Янев и Кирил Гумнеров, вносители на предложения за избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Имаме необходимия кворум, за да започне заседанието на Комисията по правни въпроси - 21 по подпис са присъстващите членовете на комисията. За днес имаме следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния относно презгранични операции за Air Policing, № 102-02-30, внесен от Министерски съвет на 02.12.2011г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Грузия, от друга страна, № 102-02-29, внесен от Министерски съвет на 02.12.2011 г.
3. Изслушване на предложени кандидати за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
4. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение на Закона за собствеността, № 102-01-80, внесен от Министерски съвет на 24.11.2011 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за търговския регистър, № 154-01-112, внесен от Юлиана Генчева Колева и група народни представители на 14.12.2011 г.
По първа точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния относно презгранични операции за Air Policing, № 102-02-30, внесен от Министерски съвет на 02.12.2011г.
Г-жа Августина Цветкова, заместник министър на отбраната, моля Ви, в рамките на две минути да представите мотивите. Заповядайте.
Августина Цветкова:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Съвсем скоро ратифицирахме сходен документ, който беше за ратификация по Air Policing с Гърция. Сега ви предлагаме следващата ратификация с Румъния.
Представям на вниманието ви Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Румъния относно презгранични операции за Air Policing. Споразумението беше подписано на 12 октомври 2011 г. в Букурещ в изпълнение на решение на Министерския съвет по т. 6 от Протокол № 3 от заседанието на Правителството от 19 януари 2011 г. То урежда условията, при които двете държави осъществяват съвместни операции по охрана на въздушните пространства под техен суверенитет.
На свое заседание от 30 ноември 2011 г. Министерският съвет прие решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на въпросното споразумение.
Предвид своя характер и съдържание Споразумението подлежи на ратифициране от Народното събрание на основание на чл. 85, ал. 1, т. 1 и 7 от Конституцията на Република България.
Споразумението има за цел да регламентира основните принципи, процедури и условия за провеждане на операциите по Air Policing, като в обхвата на договора не попада ситуацията в случай на враждебен акт, представляващ въоръжено нападение по смисъла на чл. 5 на Северноатлантическия договор.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, желаещи за изказване по ратификацията, има ли? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния относно презгранични операции за Air Policing, № 102-02-30, внесен от Министерски съвет на 02.12.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По втора точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Грузия, от друга страна, № 102-02-29, внесен от Министерски съвет на 02.12.2011 г.
Колеги, всеки момент очакваме да влезе заместник министър Кичев.
Ратификацията ви е раздадена. Запознали сте се с нея. Г-н Кичев сигурно е в другата комисия. Но мисля, че бихме могли да преминем към обсъждане. Накратко ще ви представя мотивите.
Споразумението позволява условията му да бъдат едновременно валидни в 27-те държави членки, прилагайки еднакви правила, без дискриминация и в полза на всички въздушни превозвачи от Съюза, независимо от тяхната национална принадлежност. Тези превозвачи ще могат свободно да предоставят услуги от всеки пункт в Европейския съюз до всеки пункт н Грузия, което понастоящем не е възможно.
Сключването на споразумение за общо авиационно пространство с Грузия е приоритет за Европейския съюз и представлява важен елемент в развитието на европейската политика за съседство, както е посочено в Съобщение на Комисията.
Има няколко цели, поставени в споразумението:
-постепенно отваряне на пазара по отношение на достъпа до маршрути и капацитета на взаимна основа;
- недискриминация и равнопоставени условия на конкуренция за икономическите субекти, които се основават на принципите на Договорите на Европейския съюз;
- привеждане в съответствие на грузинското законодателство в областта на въздухоплаването със законодателството на Европейския съюз по въпроси като безопасност, сигурност и управление на въздушното движение.
Споразумението осигурява достъп на въздушните превозвачи от Европейския съюз до търговски възможности, като, например, възможността за свободно ценообразуване и равнопоставени условия на конкуренция между всички въздушни превозвачи от Европейския съюз и Грузия и затова е необходимо тяхното регулаторно сътрудничество, което може да бъде достигнато само на равнище Европейски съюз.
Това са мотивите. Аз вече ги представих, г-н Кичев. Вие имате ли да добавите нещо? (Не.) Благодаря ви.
Колеги, желаещи за изказване по ратификацията има ли? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Грузия, от друга страна, № 102-02-29, внесен от Министерски съвет на 02.12.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се? Няма.
По трета точка - Изслушване на предложени кандидати за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Колеги, на няколко заседания, проведени от Комисията по правни въпроси, ние обсъдихме при какви процедурни правила да премине това изслушване. Гласувахме процедурните правила. Преди това определихме срока, до който да дадем възможност да бъдат представени в Народното събрание кандидатите за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Постъпилите предложения са оповестени на сайта на Комисията, въпреки че няма такова изискване и задължение в Закона за съдебната власт. Знаете, че приехме решение на предишно наше заседание да оповестим публично предложенията с автобиографиите на кандидатите, които официално са внесени като предложения от народните представителите.
По силата на Закона за съдебната власт изслушването се извършва в ресорната Комисия по правни въпроси. Ще ви запозная с Процедурните правила, по които ще премине днешното изслушване. Те също са оповестени на сайта на Комисията незабавно след тяхното гласуване и приемане в Комисията по правни въпроси.
На основание чл. 132а, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 46 от Закона за съдебната власт изслушването следва да се проведе последователно за кандидатите за инспектори.
До изслушването се допускат предложените кандидати.
1. Ред за изслушване – изслушват се кандидатите за инспектори, като поредността се определя по азбучен ред според личните имена на кандидатите.
2. Представяне на кандидата от вносител на предложението – до 2 минути.
3. Лично представяне на кандидата, в което той може да допълни данни от професионалната си биография и да представи вижданията си за дейността с оглед длъжността, за която кандидатства – до 3 минути.
4. Въпроси от страна на народни представители, членове на Комисията по правни въпроси.
5. Отговор на кандидата след изчерпване на зададените въпроси.
6. Обсъждане на кандидатурите и приемане на доклад, който обобщава резултатите от изслушването на основание чл. 45, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е орган, който има в състава си 10 инспектора и един главен инспектор. В няколко поредни заседания на Комисията по правни въпроси коментирахме на какви изисквания трябва да отговарят кандидатите, които ще бъдат представени за инспектори в Инспектората.
По отношение на мандата на този орган коментирахме дали трябва да го приемем, че е мандат на органа или мандат на лицата, тъй като има една особеност. На практика в момента 8 от членовете са с изтекъл 4-годишен мандат. В момента на двама от действащите членове на Инспектората мандатът е започнал да тече малко по-късно, тъй като техният избор е станал на един по-късен етап. След разговорите, които проведохте, ние стигнахме до единодушно становище, че това е мандат на органа и така следва да се тълкува и счита.
Поканили сме да участват в заседанието на Комисията г-жа Ана Караиванова, главен инспектор. Нейният мандат продължава – тя е с различен мандат – една година повече от мандата на членовете, които са с четири годишен мандат, а главният инспектор има петгодишен мандат. Така че тя ще има възможност още една година да води състава на новия орган. Тук са и двамата инспектори – г-жа Незабравка Стоева и г-н Васил Петров, действащи в момента, чиито мандат все още не е изтекъл.
По време на консултациите, които направихме и на обсъжданията в Комисията по правни въпроси ние се разбрахме и ако не възразявате, сега да дам думата на колегите инспектори, за да чуем по няколко думи от тях преди да започне самото изслушване на кандидатите за инспектори по процедурните правила, които сме приели. Кандидатите са във фоайето пред залата и един по един ще бъдат канени за изслушване по азбучен ред, както сме приели като решение.
Г-жо Караиванова, може би най-напред Вие като Главен инспектор да кажете няколко думи. Това е един изключително важен орган за цялата съдебна система, за нас също и съзнаваме отговорността, която носим като Правна комисия и като народни представители с избора на кандидатите за инспектори. Заповядайте.
Ана Караиванова:
Благодаря, г-жо Председател.
Бих искала да кажа, че органът – Инспекторат към Висшия съдебен съвет, е много важен за съдебната система, за прозрачността, за отговорността на магистратите и както съм казвала и преди – за баланса между независимост и отчетност, който трябва да се сложи. Той не е помощен орган на Висшия съдебен съвет, защото ние не се избираме от Висшия съдебен съвет, а от Народното събрание, като представител на суверена, и затова Инспекторатът е по-скоро поглед на гражданското общество, на потребителите на правосъдието, ако мога по-груба дума да употребя, а не толкова да е като вид помощен орган.
Аз вече в отчета казах, че това мнозинство се постига много трудно. И затова за в бъдеще трябва много внимателно да преценявате, защото то има както своите предимства – максимално съгласие между всички политически сили за качествата на предлаганите и избрани кандидатури, но, от друга страна, крие опасности да се блокира дейността на един орган. Именно така беше и при първия избор, когато не можа да се постигне за всички инспектори съгласие и бяха избрани само 8. Няма да се връщам на историята и дали може да действува в непълен състав, но Инспекторатът още от първите месеци заработи. Склонна съм да приема, че действително трябва наведнъж да се избира органът, а който подава оставка, след това следващият да заема остатъка от неговия мандат.
Бих искала да заявя за двамата колеги, че те са много ценни за мен. Те вършиха изключително добросъвестно и професионално своята работа, независимо че не са идващи от магистратурата. Може би адвокатският поглед дава един различен поглед – не толкова на вътрешната солидарност понякога, а и гледната точка на гражданина, който трябва да получи правосъдие. И двамата работиха в най-тежките проверки. Г-жа Стоева има най-много сигнали за тълкувателни решения от всички инспектори. Има три от най-тежките предложения за дисциплинарни уволнения. Г-н Петров също има изключително задълбочени проверки. Той проверяваше прокуратурата, а г-жа Стоева – гражданските съдии в съдилищата. Аз бих искала публично да изразя благодарността си към тяхната работа към този момент.
Сега ще дам думата на тях лично да изразят становище. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Караиванова. Ние също сме дали своята оценка, когато сме приемали годишните доклади за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Ще помоля г-жа Стоева и след това г-н Петров да кажат по няколко думи преди да преминем към изслушването на кандидатите.
Незабравка Стоева:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги, благодаря че сме поканени на днешното заседание на Комисията по правни въпроси. Моето мнение е, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е орган, който има своя мандат на органа и в този смисъл независимо от това, че моето правоотношение възникна с органа малко по-късно – 6 месеца по-късно, от основния срок на мандата на органа, смятам, че няма процедурни пречки да започне избора и да бъдат избрани 10 инспектора. Органът наистина има своето същинско, истинско място в работата на съдебната система и в този смисъл в никакъв случай не бихме попречили за неговото нормално функциониране така, както до този момент е функционирал и е доказал, че е работещ орган и в този смисъл, според мен, аз лично не бих имала абсолютно никакви възражения по отношение на това да се създава конкуренция или мои претенции да бъдат по един или по друг повод основание за смущаване на работата на органа.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Стоева. Г-н Петров, заповядайте.
Васил Петров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Ще бъда максимално кратък. Съгласявам се, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е колективен орган, което е преобладаващото мнение на практикуващите правници и затова ще застана зад едно решение на Народното събрание , което ще бъде правилно, ако избере целия състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет и един акт. Струва ми се, че това ще бъде в интерес на самия орган, на самия Инспекторат към Висшия съдебен съвет. Това ще бъде в интерес и на обществото – на гражданското общество в България.
Искра Фидосова:
Аз искам от мое име и от името на колегите от Комисията по правни въпроси да благодаря на г-жа Стоева и на г-н Петров за тяхното разбиране, за тези две позиции – за изявленията, които направиха пред нас. Надявам се да останете докрай на изслушването на кандидатите за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Надявам се, че няма възражения от колегите.
Сега можем да пристъпим към изслушване на кандидатите. Но преди това г-н Стоилов поиска думата. Заповядайте.
Янаки Стоилов:
Тъй като моите въпроси са пред скоби и могат да се отнесат към всичко това, което ще става по отношение на изслушването на отделните кандидати, искам да ги поставя в началото, за да преценим дали част от тези въпроси да бъдат поставени чрез Вас като председател на Комисията, тъй като те не засягат един или друг кандидат. Разбира се, към отделните кандидати може да има специфични въпроси във връзка с тяхната професионална дейност или други основания.
Накратко, запознавайки се с всички представени кандидатури, мисля, че те отговарят на изискванията на закона. Но прави впечатление, че мнозинството от тях са от средите на прокуратурата. Не го казвам това като подценяване на техните професионални качества, но така или иначе това е един факт, който създава неудобство, имайки предвид, че съдебната власт се осъществява преди всичко от съда като решаващ орган. Заедно с разпоредбата, която е действаща, и ние трябва да се съобразяваме с нея, чл. 42, ал. 3 във връзка с изискванията за специализиран юридически стаж като че ли ние намаляваме възможностите Инспекторатът да действува като действителен надзорен орган, който не е просто представител на съдебната власт или висше тяло за нейното управление, какъвто е Висшият съдебен съвет, а трябва да служи (такъв беше и неговия замисъл) като свързващо звено между обществото, от една страна и съдебните органи, от друга страна. Така че това може би са въпроси, които засягат и бъдещето.
Два конкретни въпроса, които мисля ,че трябва да поставим към всеки един от кандидатите. Те са производни от ограниченията в Раздел ІІІ. Несъвместимост на Закона за съдебната власт”. И след като самите членове на Инспектората се приравняват към действащите магистрати, смятам, че всеки един от кандидатите трябва да отговори на два въпроса:
Първо, в съответствие с чл. 195, ал. 1, т. 3, а именно да не участват в юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност с изключение на тези на професионалните сдружения на съдии, прокурори и следователи или на други юристи. Добре е да знаем дали някой от кандидатите са участвали в такива сдружения в качеството си на магистрати или на други органи на съдебната власт и към момента дали има подобни случаи.
Другото ограничение е пак на чл. 195, ал. 1, т. 6 – дали членуват в организации или да извършват дейности, които засягат независимостта им. Става дума да е ясно дали някой от кандидатите не са членове на различни такива организации, тайни общества – нещо, което е проблем, както за политици, за кметове и в още по-голяма степен не би трябвало да е допустимо за магистрати, тъй като това би означавало възможност за зависимости от непубличен характер. За тази разпоредба имахме предвид подобни неща, когато я записахме при приемането на Закона за съдебната власт. Затова преценете дали тези въпроси, наред с други, да бъдат поставени като част от изслушването към всеки един от кандидатите чрез ръководството на Комисията. Иначе ние трябва да ги задаваме еднотипно и затова аз смятам, че това е най-добре да стане във ваше лице като председател или от ръководството на Комисията. Иначе аз съм готов да ги поставям към кандидатите.
Това са моите предложения, които се отнасят към всички кандидати, които ще бъдат изслушвани. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Казак.
Четин Казак:
Г-жо Председател,
Уважаеми колеги, аз мисля, че Народното събрание има дългогодишна практика в изпълнението на една от своите функции като изборен орган за излъчване частично или изцяло на други органи на държавна власт и решаването им в аспект на кадрови проблеми. Т.е. назначаването на различни висши държавни длъжности на определени лица. Трайна практика е винаги и това не е само за съдебната система, а по принцип тогава, когато Народното събрание е конституиращ орган на други органи изцяло или частично и когато в съответния специализиран закон има ясно разписани изисквания за заемане на съответната длъжност – за избираемост на съответната длъжност, съответно за несъвместимост за изпълняването й, винаги се е подхождало по един и същи начин. Съответните кандидати, когато по време на избора са били в положение на несъвместимост, те са били длъжни в определен срок след избора, най-често едномесечен, да прекратят, да преустановят тази несъвместимост, като напуснат съответните организации – ако членуват в съответни организации, ако имат фирми и т.н., осъществяват търговска дейност, която е несъвместима с новата им функция, те да преустановят тази несъвместимост. Никога досега Народното събрание не е пристъпвало към предварително поставяне на условия или разследване на това те къде членуват. Има публични регистри за това. Съответните кандидати знаят много добре, кандидатирайки се, какви са изискванията за заемане на длъжността, какви са несъвместимостите, на които те ще бъдат подложени от момента на избора им и те са длъжни да предприемат съответните мерки. Аз мисля, че в този случай трябва да се подходи по този начин – традиционен в осъществяването на тази своя дейност на Народното събрание. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Г-н Председател, в този случай, когато ние обсъждаме въпроса за несъвместимостта трябва да имаме предвид, че тези изисквания са относими и към досегашния момент, защото те засягат магистрати. Т.е. ние трябва да знаем дали магистратите в това качество или членове на други органи в съдебната власт отговарят на тези изисквания, които не допускат несъвместимост. Случаят, който г-н Казак поставя, би бил верен за лица, които са извън средите на съдебната власт и сега кандидатстват и те трябва в бъдеще време да предприемат действия, за да се предотврати несъвместимостта. Така че моят въпрос е напълно основателен, защото всъщност ние имаме предимно случаи за хора, които и сега трябва да покриват тези изисквания. Благодаря.
Четин Казак:
Ако към момента някое лице е изпълнявало магистратска длъжност в положение на несъвместимост, то това би било недопустимо по принцип и не Народното събрание е органът, който трябва да го разкрие и да го санкционира. Мисля, че има други органи за това.
Искра Фидосова:
Г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Г-жо Председател, аз мисля, че най-нормалното нещо наистина е да се зададат и то през ръководството тези въпроси. Дали това е било допустимо досега, ако има такова лице, отговорността е друга. Но сега отговорността е на Народното събрание. Т.е. когато ние предлагаме едни кандидати да бъдат избрани, е важно да знаем тази информация за тях и да я знаят всички народни представители, когато ще упражнят вота си. Според мен, съвсем нормално е да бъдат зададени тези въпроси и то през ръководството, за да знаем дали има такива ситуации на несъвместимост.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Колеги, аз смятам, че трябва да подкрепим предложението на г-н Стоилов, защото прозрачността е един от най-важните елементи, които трябва да присъствуват при избора на Инспектората. За това по-правилният подход е тези въпроси да им бъдат зададени и те да отговорят.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров.
Колеги, има ли други мнения? Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Бих искал само да заявя подкрепата към предложението. Намирам, че то е изключително разумно. Отделно от това би спестило време в резултат на усилията, които е положил г-н Стоилов да формулира задължителните въпроси към кандидатите.
Искра Фидосова:
Благодаря. Аз като председател ще изразя подкрепа си на това предложение. Ние предварително говорихме да се определят един кръг въпроси, които трябва да се зададат към всички. Аз също смятам, че има въпроси, на които всички кандидати трябва да отговорят с оглед и на прозрачността и на това, за което всички говорим и искаме да постигнем като резултат с реформите, които се подготвят и се правят в съдебната система. Контролът и за лицата, които ще упражняват този контрол смятам, че е изключително важно да знаем отговарят ли на всички изисквания и на тези, които са публични и на тези, които не са публични и на които не можем да направим проверка в някои случаи. Така че подкрепям това предложение и като председател на комисията поемам ангажимента да задам тези въпроси към всички кандидати. Бих искала да уточним с тях ли ще започваме или първо по биографията и допълненията от самите кандидати и след това тези въпроси.
Янаки Стоилов:
Не, по реда, който е даден и вие прочетохте и след това в рамките на въпросите към кандидатите.
Искра Фидосова:
Добре. Предварително искам да ви кажа, че по отношение на постъпилите кандидатури днес има постъпило оттегляне на една от кандидатурите по отношение на г-н Пламен Янев Панайотов. Така че вече имаме предложени 12 кандидатури. Всички 12 кандидатури отговарят на изискванията на Закона за съдебната власт и по-точно изискването на чл. 42, ал. 3 – това, което сме поискали да представят като документи. Предварително сме уточнили на заседание на Комисията по правни въпроси какви документи следва да се представят за всеки един от кандидатите. За всички 12 кандидата има пълно комплектоване за всеки един от тях поотделно на необходимите, изискващи се от закона и допълнително уточнени от нас документи.
По отношение на разпоредбата на чл. 42 всички отговарят на изискванията и могат след изслушването, ако Народното събрание по-късно чрез гласуване реши да бъдат избрани за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Явор Нотев:
Г-жо Председател, искам да направя едно уточнение по списъка. Допусната е една техническа грешка в името на кандидата под № 2. В списъка е записана Албена Кирилова Антонова, а вярното е Албена Кирилова Костова. Така е посочено името й в автобиографията. Записана е в списъка като Антонова в резултат на грешка, допусната в заявлението. Вярното име е Костова. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Започваме по списъка. Първият кандидат е Албена Йорданова Кузманова. Предложението за г-жа Кузманова е направено от г-н Лютви Местан. Кой ще представи кандидатурата съгласно нашите правила? Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Съгласно нашите правила аз не мога да представя колежката, защото не съм вносител. Но мога да обърна внимание на някои важни факти от нейната биография, които имат отношение към законовите разпоредби.
Тя е магистър по специалност „Право”. Завършила е Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград. Започнала е юридическия си стаж като помощник следовател в Окръжна следствена служба-Пазарджик преди повече от 12 години, даже повече от 13 години. Т.е. отговаря на изискванията на закона (чл. 42, ал. 3).
Бидейки от януари 2000 г. следовател в Окръжна следствена служба, а след това прокурор в районна прокуратура и понастоящем прокурор в Софийска градска прокуратура тя има повече от 8 години стаж на окръжно ниво, което означава, че попада в първата хипотеза на ал. 3 на чл. 42. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Г-жо Кузманова, съгласно приетите от нас процедурни правила за изслушване, предполагам че сте се запознати с тях, тъй като са оповестени на сайта на Комисията по правни въпроси, можете лично да се представете пред нас по-подробно с биографичните си данни, с професионалната част от биографията си и да представите вижданията си за дейността с оглед на длъжността, за която кандидатствате, а именно на инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет. Моля това да го направите в рамките на три минути. Заповядайте.
Албена Кузманова:
Благодаря за представянето. С оглед уважението ми към институцията, която представлявате, моля да приемете моето експозе, което ще направя в рамките на по-малко от 3 минути.
Възможността да работя като инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет е едно своеобразно професионално предизвикателство за мен. Като действащ магистрат-прокурор бих искала да смятам, че мога да работя по посока на вече започнатата реформа на съдебната система. Считам, че всички, предвидени в закона, правомощия за отговорности на инспекторите са еднакво важни и прилагането им в тяхната пълнота ще доведе до ефективно прилагане на закона. Тук е моментът да отбележа, че ако бъда избрана, бих работила с приемствеността на всичко онова, което действащият Инспекторат към настоящия момент създаде в рамките на четири години.
Запознах се с публично оповестеният отчет за дейността на инспектората и видях, че същият е извършил една огромна, трудна и бих си позволила да кажа изчерпателна, аналитична и обобщаваща работа относно проверките по граждански, наказателни и административни райони. Именно това е основата, върху която считам, че би следвало да стъпят бъдещите инспектори, поради което следва да се акцентира върху контролните и тематични проверки.
Считам, че инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет следва да запазят добрия професионален тон в работата си спрямо качествените магистрати в съдебната система и да продължават да осъществяват ефективен контрол върху проверката по организацията, образуването и движението на съдебни, прокурорски и следствени дела, както и приключването на делата в установените срокове.
Балансът между принципът за независимост и принципът за отговорност в съдебната власт е принцип за контрол върху дейността на съдии, прокурори и следователи. Считам, че целта на Инспектората не е толкова да покаже грешките на магистратите, а по-скоро те да се научат, като се уеднаквят противоречивите практики.
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет доказа, че не следва да се приема като една репресивна структура, а по-скоро като един прозрачен институт, който дисциплинира, респектира и оказва съдействие на магистратите. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Кузманова. Колеги, имате думата за въпроси към г-жа Кузманова.
Г-жо Кузманова, ще отправя последователно към Вас два въпроса, които ще бъдат задавани по решение на Комисията към всички кандидати за инспектори. Те са свързани с изискванията за несъвместимост, записани в Закона за съдебната власт.
Първият въпрос е по отношение на това упражнявате ли търговска дейност, съдружник или управител, или под някаква форма участвате ли в надзорни или управителни съвети, съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, включително на кооперации и юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват или неосъществяват стопанска цел с изключение на професионалните сдружения на съдии, прокурори, следователи.
Албена Кузманова:
Не осъществявам дейност по нито едно от приложенията, които Вие цитирахте.
Янаки Стоилов:
И дали членува в организации или извършва дейност, които засягат независимостта на магистратите.
Искра Фидосова:
Или да извършвате дейност, която би довела до някаква зависимост в бъдеще при взимане на конкретни решения.
Албена Кузманова:
Не членувам. Нямам подобна дейност.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси към г-жа Кузманова.
Какво бихте предприели или какво бихте предложили да се предприеме по отношение на съдии, прокурори, следователи, за които има сигнали, че злоупотребяват с правомощията си като магистрати.
Албена Кузманова:
Преди всичко ще се ръководя от духа и буквата на закона и правомощията, които са ми дадени по закона бих ги осъществила изцяло.
Искра Фидосова:
Предполагам, че ще предложите достатъчно тежки наказания за тези, които са допуснали нарушенията?
Албена Кузманова:
Ако по време на проверката се установи, мисля, че бих го направила.
Искра Фидосова:
Добре. Колеги, моля ви за активност в задаването на въпроси към кандидатите. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Моите уважения към досегашната професионална реализация на кандидата, но тъй като виждам, че насочеността е изцяло в прокуратурата и нейната дейност, аз бих задала един чисто практичен въпрос. Когато отидете на проверка в един районен съд в гражданско отделение, какво ще проверявате.
Албена Кузманова:
Деловодната работа по движението на делата дали е в прокуратура или съд няма разлика, така че смятам, че бих се справила. От друга страна, се радвам, че има и съдии в тази квота, които също ще имат принос за работата в Инспектората и се надявам да бъдат избрани като колеги.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Кузманова. Нямам никакво съмнение, че колегите, които кандидатстват, познават много добре дейността на Инспектората, правомощията, които имат инспекторите и главния инспектор, добре познават съдебната система и след като са преценени като достойни кандидатури, отговарящи на изискванията на закона не мисля, че трябва да има някой предубеждение към който и да било от кандидатите, че не би се справил с дейността, която трябва да извършва като инспектор.
Колеги, имате думата за въпроси към кандидата. Да разбирам, че няма други въпроси. Тогава да благодарим на г-жа Кузманова.
Албена Кузманова:
Благодаря. Пожелавам успешна работа. Довиждане.
Искра Фидосова:
Благодаря. Моля поканете следващия кандидат г-жа Албена Кирилова Костова. Тя е предложена от г-н Явор Нотев. Г-н Нотев, имате думата да представите кандидата.
Явор Нотев:
Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание кандидатурата на г-жа Албена Кирилова Костова. Към задължителните документи, които тя е представила пред Комисията, фигурира автобиография. Тя е достатъчно красноречива в частта трудов стаж и сфера на работа. Съобразявайки рождената дата изненадващо е, че тази млада дама има 19 години стаж в системата, т.е. отговаря на по-високото изискване, което законът поставя към кандидатстващите за тази длъжност. Изцяло през тези години е била на предна линия в редиците на прокуратурата. Сами можете да се убедите, че тя започва стажа си като прокурор в Софийска районна прокуратура, минава през Градска и всъщност това не е съвсем точно, защото тя и досега работи практически по тежки дела в тази натоварена прокуратура, въпреки че е издигната в ранг прокурор в апелативна прокуратура, а в последствие - от 2006 г., прокурор във ВКП.
С една дума, резултатите от нейната работа и професионалната й биография - името, с което е известна в средите на магистратите, ме мотивираха да я предложа на вашето внимание и ви моля да подкрепите тази кандидатура.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нотев.
Съгласно нашите правила, г-жо Костова, имате думата в рамките на три минути да допълните към професионалните и биографични данни, които представи г-н Нотев, ако имате нещо да допълните и да ни кажете вашите виждания за дейността ви като инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Заповядайте.
Албена Костова:
Благодаря Ви. Първо искам да благодаря на г-н Нотев за огромното доверие, което ми е гласувал. Нямам какво да добавя. В кадровата справка е написано всичко. Само искам да кажа, че за всичките тези 19 години и малко повече, през които съм работила, съм била пряк участник в опитите за подобряване на съдебната система – къде успешни, къде неуспешни. За мое огромно съжаление това, което ме притеснява, е, че има негативно отношение на обществото към съдебната система и смятам, че Инспекторатът е органът, който може да повдигне и повиши доверието на обществото към съдебната система.
Понеже за мен основен приоритет е създаването на стабилност, сигурност и доверие в съдебната система, смятам, че Инспекторатът може да направи това чрез гласуваните правомощия в Закона за съдебната власт. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Костова. Колеги, имате думата за въпроси към г-жа Костова. Ако все още нямат готовност колегите, аз ще задам въпросите, които уточнихме, че ще бъдат задавани на всички кандидати днес на изслушването. Тези въпроси са свързани с изискванията на Раздел ІІІ за несъвместимост на съдии, прокурори и следователи и съответно и за вас като кандидати за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Първият въпрос е упражнявате ли някакъв вид търговска дейност, имате ли участие като управител или съдружник в Надзорен орган или управителен съвет или съвет на директорите в търговски дружества, кооперации и в юридически лица с нестопанска цел.
Вторият въпрос, също във връзка с изискванията, е членувате ли в организации освен това, което е записано в чл. 195, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт – в политически партии, организации с политически цели. Членувате ли в организации, чието членство не е публично. Дори да не е публично това членство с оглед на бъдещата ви работа биха ви поставили в зависимост при взимане на решение от компетентността ви като инспектор.
Албена Костова:
И на първия и на втория въпрос отговарям- Не! Не членувам.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Аз имам въпрос към г-жа Костова във връзка с казаното от нея, че основната й цел е да се създаде доверие към съдебната власт чрез дейността на Инспектората. Това е въпрос, който в голяма степен засяга и магистратите, които в момента кандидатстват за тази длъжност и то към един сравнително млад човек професионалист в тази област. Дали за нея ще надделеят именно мотивите за обективно и критично преценяване на дейността, която се извършва, а не толкова като част от представителството на самата съдебна власт, към която тя принадлежи и до момента. Т.е. как смята да постигне тези резултати и всъщност дали тя има готовността за една дейност, която не е насочена толкова към бъдещото кариерно развитие, а към повишаване на доверието на съдебната власт чрез активно изпълнение на надзорните функции, които имат инспекторите.
Искра Фидосова:
Г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Поисках веднага думата, г-жо Председател, защото въпросът ми е продължение в някаква степен на това, което казва колегата Стоилов и мисля, че отговорът може да бъде общ.
Във Вашето изложение извън това, което беше казано за повишаване на доверието в съдебната власт, казахте, че приоритет за вас е създаване на стабилност и сигурност в работата на съдебната власт. Как си го представяте конкретно? Можете ли да кажете нещо повече от тези две думи, които звучат добре, но зад тях трябва да има нещо, което трябва да се свърши. Има различни идеи за реформиране на съдебната власт. Има различни предложения за организация вътре в самата съдебна власт. Какви са Вашите виждания?
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Г-жо Костова, заповядайте.
Албена Костова:
Първо в отговор на въпроса на г-н Янаки Стоилов. Винаги съм се водила от принципа, че има държава и закон. Право записах и го завърших заради силното ми развито чувство за справедливост и смятам, че до момента продължавам да го спазвам и ще работя в тази насока. За 19 години в съдебната система съм била свидетел на работа на колеги, за които няма да имам абсолютно никакво съмнение в момента, в който те са нарушили закона и не са се справили със служебните си задължения, забавили са делата, работили са против интересите на гражданите и на обществото, винаги съм била на принципа, че прокуратурата е не само обвинителен орган, а от органите, които трябва да защитават интересите преди всичко на държавата и на обществото. Така че няма да имам никакви съмнения, ако някой грубо е нарушил закона, да го отразя в своето становище.
В отговор на въпроса на г-жа Михайлова, съгласно правомощията на Инспектората на съдебната власт, а те имат правомощия при констатирани противоречиви практики и различни решения Инспекторатът има правомощието да сигнализира съответните органи за уеднаквяване на съдебната практика и смятам, че това е начинът, по който може да помогнем.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Костова. Други въпроси към г-жа Костова има ли? Да разбирам, че няма.
Г-жо Костова, благодаря.
Албена Костова:
И аз ви благодаря. Хубав ден.
Искра Фидосова:
Продължаваме със следващия кандидат. Това е г-жа Весела Стоянова Николова. Тя е предложена за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет от мен. Ще я представя.
Г-жа Весела Стоянова е завършила Софийския университет, Юридически факултет, право. Започна трудовия си стаж в гр. Сливен като юрисконсулт. Четири години – от 1993 до 1997 г., е районен съдия в Районен съд-Сливен. След това три години окръжен съдия в Окръжен съд-Сливен, с ранг на съдия във ВКС и ВАС - търговско право и гражданско право. От 2010 г. до настоящия момент е съдия в Административен съд-гр. София, административен съдия с ранг „съдия във ВКС и ВАС” и в момента.
Владее перфектно английски и руски език.
От 2002 до 2010 г. в Националния институт на правосъдието се е занимавала с европейско право, счетоводство и контрол и търговско право и търговска несъстоятелност.
От 1996 до 1998 г. Правен алианс и Британски съвет със защита на правото на интелектуална собственост.
И допълнително обучение в Софийския университет във Факултета „Обществени професии” и „Журналист-кореспондент”.
Колеги, това са накратко биографичните данни за г-жа Николова.
Съгласно нашите правила, г-жо Николова, имате възможност да представите в рамките на 3 минути допълнение към това, което аз представих по отношение на вашите професионални и биографични данни, ако имате, разбира се, и вашето виждане за дейността ви като инспектор, за дейността на органа Инспекторат към Висшия съдебен съвет. Заповядайте.
Весела Николова:
Само ще допълня, че стажът ми като съдия в Окръжен съд-Сливен е 13 години – от 1997 г. до 2010 г.
Мотивацията ми да искам да стана инспектор е работата и опитът ми като граждански, търговски административен съдия и считам, че по този начин бих допринесла за по-добрата работа при проверките на магистратите съдии, занимаващи се с гражданско, търговско и административно право.
Считам, че в досегашната си четири годишна дейност Инспекторатът показа доста добри резултати по отношение на изпълнение на функциите си да дисциплина магистратите. В същото време показва на обществото как точно работят те – добре, зле и какво трябва да се направи за по-добрата работа.
Считам също, че с дейността си през тези години Инспекторатът допринесе и за подобряване на правораздавателната дейност на магистратите, конкретно изразяваща се в изпращането на предложения до върховните съдилища за уеднаквяване на противоречивата практика.
Считам обаче, че би могло в тази посока за подобряване работата на магистратите, Инспекторатът при констатиране на нарушения у магистратите да наблегне върху анализа на причините за допускане на тези нарушения и по-специално по движението и приключването на делата в посока да се установят причините нарушения и доколко те са субективни или са налице обективни причини, като примерно натовареност на съдилищата. Това смятам, че ще даде по-добра мотивация на колегите съдии, работещи в съдебната система и изобщо на магистратите, като се отчита натовареността. По този начин ще се работи и за оптимизиране на реформата в съдебната система.
Считам, че Инспекторатът е живата връзка между магистратите и Висшия съдебен съвет и именно от него трябва да изхождат освен констатациите за нарушенията и предложения за конкретни решения, когато се установи, че работата не върви в някои съдилища не защото нямат желание колегите, а защото те нямат физическата възможност да се справят с прекомерната натовареност. В това отношение смятам, че трябва да се подобри още работата.
По отношение на санкционната функция, на контролната функция смятам, че е свършена доста добра работа и трябва да се продължи в тази насока, за да се отговори на очакванията на обществото.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Николова. Преди да дам думата на колегите за въпроси, аз ще ви задам два въпроса, които решихме да зададем на всички кандидати. Те са във връзка с изискването на Закона за съдебната власт за несъвместимост съгласно Раздел ІІІ.
Първият въпрос в тази връзка е участвате ли и извършвате ли под някаква форма търговска дейност, участвате ли като управител в надзорни и управителни съвети, в съвет на директорите или съдружник ли сте в търговско дружество, кооперация и включително имате ли участие в юридически лица с нестопанска цел, под каква форма. Това е първият въпрос.
Веселa Николова:
Не съм извършвала търговска дейност, не съм участвала в управлението на търговски дружества. До преди 2 години бях член на училищно настоятелство, където бях поканена да участвам, но преди две години по мое желание се прекрати участието ми в това настоятелство.
Искра Фидосова:
Вторият въпрос е членували ли сте и членувате ли в организации, както публични, така и непублични организации с оглед на това, че едно такова членство би поставило в зависимост вас при взимане на решения в бъдеще като инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Това би ви поставило в зависимост особено при организации, които имат непубличен характер.
Веселa Николова:
Не участвам.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата за въпроси. Г-н Казак.
Четин Казак:
Благодаря, г-жо Председател,
Уважаеми колеги, аз имам един общ въпрос, който ми се ще да може да бъде задаван на всички кандидати, който ми се струва дори по-съществен от тези два предварителни въпроса, които се разбрахме да задаваме.
Първо, каква е мотивацията да излезете, т.е. да напуснете временно магистратската професия и да се отдадете по същество на контролна и надзорна дейност върху дейността на магистратурата, бидейки инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет с оглед на факта, че мандатът ви е доста кратък – 4 години, първо. Второ, имайки предвид, че не можете да бъдете избрана непосредствено. По принцип, имате право да се върнете.
Считате ли Вие, че тази законова рамка, в която ще бъдете поставени, и която Вие приемате, ще ви позволи докрай да бъдете безпристрастна, последователна в своята надзорна дейност спрямо довчерашни колеги – познати или непознати, с които ще се сблъскате.
Считате ли, че мандатът е достатъчен за това? Фактът, че не може да бъдете преизбрани непосредствено и след четири години трябва да се върнете в магистратурата, считате ли, че съвкупността от всички тези обстоятелства допринася за ефективното осъществяване по един безпристрастен, необвързан и обективен начин н вашата дейност специално по отношение на ваши довчерашни колеги и евентуално на бъдещи такива. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Г-жо Николова, Вие заявихте, че Инспекторатът е живата връзка между магистратите и Висшия съдебен съвет. Мога да приема и тази роля, но мисля, че е по-важна ролята на Инспектората като връзка между обществото и съдебната власт. И ако споделяте това разбиране, бихте ли обърнали сериозно внимание на сигнали от различно естество, включително и анонимни, ако те съдържат сериозна информация, която Вие да проверите и да възложите, включително и на експертите и да бъдат изяснени такъв род въпроси. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-жо Николова, заповядайте.
Весела Николова:
Ако мога да започна от последния въпрос. Разбира се, че ролята на Инспектората основно е да контролира съдебната система и да покаже прозрачно работата на съдебната система и на магистратите, съобразявайки се с изискванията на гражданите безспорно. Аз считам, че в това отношение Инспекторатът работи добре, като отговаря на сигналите, извършва проверки – и планови, и тематични, и по сигнали. Казвайки, че Инспекторатът е живата връзка между магистратите и Висшия съдебен съвет, го направих във връзка с моето мнение, че както трябва да отговаря на очакванията на обществото и даде прозрачност за работата на магистратите, така трябва и да съдейства за мотивацията на магистратите да работят по-добре. В този смисъл имах предвид.
По отношение на сигналите, разбира се, че трябва да се обърне внимание на всеки сигнал. На анонимните, съгласно правилата в закона по анонимни сигнали не трябва да се образуват проверки. Но считам, че когато в сигнала се сочат конкретни нарушения по конкретно дело, преписка, т.е. сигналът съдържа конкретика, считам, че може Инспекторатът да се самосезира да извърши проверка, за да провери работата на съответния магистрат.
На въпросите, зададени от г-н Казак. Както казах и в началото, считам, че работата ми като граждански, търговски и административен съдия ще помогне за по-добрата дейност на Инспектората по проверките за движението и приключването на делата. Считам, че е важно проверяващият да притежава специалните знания по конкретната материя, защото проверявайки образуването, движението и приключването на делото, действията на магистрата трябва да бъдат проверявани не само за бързина, но и за адекватност. Считам, че опитът ми като съдия ще допринесе за по-добрата ми работа като инспектор. Също считам, че мога да бъда обективна и досега съм го показвала с досегашната си работа като магистрат. Това, че ще проверявам колеги, не ме смущава. Това е, което бих могла да кажа.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Николова. Колеги, има ли други въпроси? Няма. Благодаря, г-жо Николова.
Следващият кандидат е г-жа Захаринка Димитрова Тодорова. Заповядайте.
Колеги, г-жа Тодорова е предложена от г-жа Мая Манолова. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Уважаеми колежи, ще представя пред вас кандидатурата на г-жа Захаринка Тодорова за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
От нейната професионална биография, с която всички разполагате, мога да кажа с едно изречение, че това е кандидатура, с която всеки вносител би се гордял, защото г-жа Тодорова има над 20 години съдийски стаж, от които 12 години във Върховния административен съд и 7 години в Окръжен съд-гр. Ловеч. Занимавала се е като съдия в окръжен съд и с наказателни и с търговски и граждански дела. А сега като съдия във Върховния административен съд с административни дела. Това е съдия с безупречна професионална репутация.
Видно е, че през последните години е повишавала квалификацията си основно в насоката на европейско право, като има изброени няколко семинара и курсове, както към Националния институт на правосъдието, така и в други съдебни институции в Европа.
Това е моето предложение. Сами ще прецените достойнствата на този кандидат.
Трябва да имаме предвид, че от всички 13 постъпили предложения, само две са на съдии. Това е единственото предложение за съдия от върховен съд.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-жо Тодорова, съгласно нашите процедурни правила за изслушване на кандидатите, в рамките на три минути ви моля да вземете отношение и да допълните, ако имате какво, към така представените подробно от г-жа Манолава биографични и професионални данни за вас, както и да представите вижданията си за дейността на Инспектората с оглед на това, че кандидатствате за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Заповядайте.
Захаринка Тодорова:
За да съм тук пред вас основното е, че този дълъг юридически стаж като съдия – непрекъснат 21 година и няколко месеца, ми е дал достатъчно опит и сега желанието ми е да погледна на съдебната система от друг ъгъл. Мисля, че този опит ще бъде полезен за функциите и задачите, които си поставя Инспекторатът.
В същото време няма спор, че тази система все още има слабости, които хората с опит биха могли да помогнат да бъдат преодолени. Това са мотивите ми да се явя пред вас.
Към биографията си нямам какво да добавя, освен, че в началото на кариерата си съм работила като юрисконсулт и след това от 1991 г. досега съм на съдийската банка. От правната материя мисля, че не съм се сблъсквала само с данъчни дела.
Това е. Ако имате конкретни въпроси, готова съм да отговарям.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Тодорова. Първите два въпроси, които ще ви задам, ги задаваме на всички кандидати за инспектори. И двата са свързани с изискванията за несъвместимост, записани в Закона за съдебната власт.
Първият въпрос е участвате ли и извършвате ли по някакъв начин и под някаква форма търговска дейност, включително и като съдружник, участвате ли в търговско дружество, в кооперация. Имате ли участие в управителни органи под трите форми, допустими в Търговския закон в такова дружество. И не на последно място, участвате ли под някаква форма в юридическо лице с нестопанска цел.
Захаринка Тодорова:
Категорично не! Нямам никакви участия.
Искра Фидосова:
И вторият въпрос също във връзка с несъвместимостта участвате ли под някаква форма в организации - публични и непублични, съгласно изискванията на закона за публичност (чл. 195, ал. 1, т. 6) – политически партии и други организации с политически цели и такива, които не са публични, имате ли участие? Този въпрос го задаваме с оглед на това, че имаме необходимост и задължение да установим дали някой от кандидатите има някаква зависимост от дейност, която извършва или има участие в такива организации с оглед на бъдещата си дейност и работа, която ще извършва като инспектор.
Захаринка Тодорова:
Нямам! Нямам никакви такива участия. Единственото, в което членувам, е Съюзът на съдиите.
Искра Фидосова:
И още един въпрос, който повдигна г-н Казак и който можем да приемем, че се отнася към всички кандидати, е каква е Вашата мотивация да поискате в момента да кандидатствате за член на Инспектората и да прекратите временно съдийската си дейност.
Захаринка Тодорова:
Аз всъщност с това започнах, защото мисля, че опитът, който има, ще помогне да погледна самата система отстрани и по друг начин и същевременно да съдействам за отстраняване на пропуските. Бих могла да говоря много за това, когато на съдийското бюро седи едно огромно дебело дело, по което се обжалва акт от 1999 г., образувано е 2001 г., разгледано е от мен, но е връщано, а след това е решено с окончателен акт едва през 2010 г. При това положение не може човек да не си поставя въпроса защо, къде има слабости, къде има пропуски?
Или защо един съдия, виждайки едно искане за спиране на изпълнението на една заповед, разделя производството и тръгват две независими дела едно от друго, по което съдиите винаги са пред риск да постановят два противоречащи се акта. Това ежедневие в нашата практика. Сблъскваш се с въпроси, по които не можеш от съдийската банка да дадеш отговор. В същото време, ако си отвън, ако имаш правомощията, които има Инспектората, вече ще можеш да намериш причините за това и по някакъв начин да сигнализираш, да анализираш и да поискаш това да се преодолее. Да направиш нещо, за да се преодолеят тези слабости и в крайна сметка съдебната система да получи това добро име, което й се полага.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Тодорова. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Тъй като г-жа Тодорова има продължителен и разностранен опит и добра квалификация в съдебната власт, искам да попитам, тъй като точно по част от административните дела може би има най-голям интерес, както и по част от търговските дела, има ли тя решителността като бъдещ инспектор, освен по чисто формалните показатели, по които се проверява движението на делата, проследявайки последователността на практиката и някои от решенията, особено ако те са станали предмет на публична или професионална дискусия, да потърси причини, които са извън процесуални, извън законови за някои от постановените решения. Това съзнавам, че е граничен въпрос със строго формалните правомощия на Инспектората, но мисля, че той би могъл да даде богата и полезна информация. Благодаря.
Захаринка Тодорова:
Дали бих имала смелостта да потърся?
Янаки Стоилов:
Дори и така може да се каже. Защото това понякога изисква, как да кажа, дори едно твърде активно изпълнение на функциите, които има всеки инспектор.
Захаринка Тодорова:
Да, мисля, че бих имала смелостта.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, има ли други въпроси към г-жа Тодорова. Няма. Благодаря Ви, г-жо Тодорова.
Следващият кандидат е Иван Вълков Колев. Г-н Колев, заповядайте. Той е предложен от народния представител Яни Янев. Г-н Янев, заповядайте да представите кандидатурата.
Яни Янев:
Благодаря ви, г-жо Председател.
Г-н Иван Вълков Колев е завършил Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Магистър е по право. Последователно е заемал всички позиции в съдебната власт. Бил е следовател, съдия, инспектор в Министерството на правосъдието, съдия във Върховен касационен съд, адвокат в Софийска адвокатска колегия, бил е председател на Софийския районен съд и в момента е член на Висшия съдебен съвет, където е председател на Комисията по бюджет и финанси.
Г-н Колев е доказан професионалист в системата. Познат и на обществеността с неговата креативност, чувство за справедливост.
Като председател на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси в това Народно събрание съм имал възможността да работя с него и с г-н Цонев по казуса с така наречения „Краси-Черния” и се убедих, че това са хора, които не се влияят по какъвто и да било начин от внушение и винаги, когато трябва, взимат принципна и ясна позиция.
Считам, че г-н Колев има преимущество за разлика от другите кандидати, че единствен е бил инспектор и е имал възможността да върши тази дейност в много по-широк периметър, предвид тогавашното устройство и тогавашното законодателство.
Освен това, г-жо Председател, аз смятам, че когато комплексно оценявате всички кандидати, да имате предвид и ранга на кандидатите. Защото не е редно да се повтори това, което беше при този Инспекторат. Поради липса на такъв ранг, членовете на Инспектората към Висшия съдебен съвет да не могат да проверяват апелативните съдилища или прокуратури, или пък Върховния касационен съд.
Това е, което исках накратко да кажа за кандидата.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Янев. Г-н Колев, имате възможност, съгласно приетите от нас процедурни правила, да допълните към това, което каза г-н Янев, биографични и професионални данни, ако смятате, че е необходимо, както и да представите своите виждания за дейността на Инспектората и евентуално в личен план вие лично като инспектор.
Иван Колев:
Благодаря, г-жо Председател.
Дами и господа народни представители,
Ще започна с това защо съм се кандидатирал за тази длъжност. Искам само да посоча, към длъжностите, които съм заемал и както г-н Янев изброи, че като адвокат съм бил и синдик на 6 предприятия и то големи софийски предприятия, така че имам доста добри познания в търговското и гражданското право. Освен това, както знаете, бях и председател на Софийския районен съд – един съд 640 съдии и съдебни служители и смятам, че имам съответния административен опит, какъвто един инспектор, според мен, би трябвало да има, когато отиде да проверява, съгласно неговите правомощия, организацията на административната дейност в съответните съдебни органи.
Целият този житейски и професионален опит, който имам, тъй като се касае за над 32 години юридически стаж, от които над 15 години са като съдия, ми дават самочувствието на човек, знаещ и можещ, да работи в съдебната система. Знаете, че като член на Висшия съдебен съвет многократно съм участвал, а преди това като председател на Софийския районен съд в законотворчеството и съм идвал в Правната комисия и съм изказвал становища. Аз участвах и в обсъждането на проекта на Закон за съдебната власт и когато се създаваше Инспектората. Спомням си и дебатите, които тогава се водиха.
Кандидатирах се, защото знаете, че на 3 октомври 2012 г. мандатът на Висшия съдебен съвет приключва. Тогава аз имам две възможности: едната да се върна като съдия, а другата възможност е да изляза от съдебната система. И в двата случая този житейски и професионален опит, който имам, няма да мога да го използвам за това, за което досега съм работил, а именно за продължаване на реформата в съдебната власт, подобряване на работата на магистратите и на съдебните служители. Смятам, че ако бъда избран за инспектор, там най-добре ще мога да използвам всички мои познания. Именно това ми даде основание да се кандидатирам за тази длъжност.
Също така добре познавам работата на Инспектората, тъй като още от неговото създаване и функционирането му ние работим заедно.За мен той е един много положителен орган, което се вижда и от докладите, които пристигат от Европейския съюз. Мисля, че единствените положителни отзиви, които се дават за съдебната система, са именно във връзка с работата на Инспектората.
Постепенно видях и някои слабости в неговата работа и то най-вече от законодателно естество какво трябва да се направи. Спомняте си, че с последните промени в Закона за съдебната власт беше приета ал., 18 на чл. 30, с което вече и Висшият съдебен съвет може да възлага проверки на Инспектората, тъй като имаше известно търкане и най-вече не добра комуникация между Висшия съдебен съвет и Инспектората.
Също така, ако ми гласувате доверие и бъда избран за инспектор, смятам, че с помощта на Главния инспектор и на останалите колеги ще се опитаме да направим един анализ на цялата противоречива съдебна практика. Не говоря за тази във върховните структури, тъй като там когато се установи противоречива практика, както знаем, чрез тълкувателни решения могат да се оправят нещата Но за влезлите в сила актове на по-долните нива от съдебните органи, които не са минавали на въззивно и касационно производство, в много случаи се оказва, че има присъди, които не отговарят на закона. Съжалявам, че когато се правеше Закона за съдебната власт и се създаваха функциите на Инспектората, спомням си, че беше възникнал много голям дебат и тогава аз се изказах и казах , че в този му вид с тези функции Инспекторатът няма да може да задоволи изискванията на обществото и на нашите европейски партньори, тъй като са му много ограничени функциите. Когато аз съм работил като инспектор, тогава имахме право да проверяваме, включително и присъдите, използвайки института на прегледа по реда на надзора, се е налагало – имало е възможност да се отменят влезли в сила присъди и да се коригират съответните наказания, когато са били явно несправедливи. Тогава имахме право да се явяваме като съдии и във върховния съд, участвали сме и в техните заседания, преди аз самият да стана съдия във върховния съд. Доколкото си спомням, а г-н Янаки Стоилов вероятно много добре си спомня, когато бяха тези дебати, тогава говорихме къде да се намери балансът между независимостта на съдиите и тяхното вътрешно убеждение при постановяването на актовете, докъде може Инспекторатът да проверява тяхната дейност, аз тогава поставих за обсъждане въпроса евентуално да им се даде възможност на инспекторите да могат да проверяват делата и съответните съдебни актове, но срещнахме много остър отпор. Мисля, че г-н Стоилов още тогава предложи това правомощие да може да има анализиране и обобщаване на делата, и то само тези дела, които са приключили с влязла в сила присъда. Според мен, това е едно палиативно решение, което не може да доведе до някакви по-добри резултати. Става дума, че когато се установи една явно несправедлива присъда, Инспекторатът няма никаква възможност за достигане на някаква справедливост за гражданите. А смятам, че това е единственият орган, тъй като е в съдебната система, и това е контролният орган, който чрез малки законодателни промени в ГПК и НПК, например да се създаде подобен институт или същият институт на прегледа по реда на надзора, а защо не вече да започне да се обсъжда – един голям дебат, за това триинстанционно производство, тъй като се натрупа доста опит по него. Смятам, че може да се помисли в тази връзка и тогава действително Инспекторатът ще изпълнява в пълен обем своите задължения.
Ако ми гласувате доверие и бъда избран, искам да ви уверя, че ще изпълнявам задълженията си съгласно закона. Ще бъда независим, какъвто смятам че съм доказал с цялата си дейност досега и като член на Висшия съдебен съвет. При проверките, когато установя някакви нередности, гарантирам, че ще търся истината и никога няма да ги прикривам и ще искам да се потърси съответната дисциплинарна и наказателна отговорност от виновните лица. Но едновременно с това искам да заявя, че когато се констатират високи резултати и много добра работа на съответния съдия, следовател или прокурор, аз ще държа същият да бъде поощрен, тъй като всяко поощрение, знаете, че стимулира останалите магистрати да се стремят да постигат такива резултати.
Също така смятам, че ще продължа дейността си и в Националния институт на правосъдието. В момента съм в Управителния съвет на същия. Изнасям и лекции и смятам, че и като инспектор ще мога да съвместявам и тази си дейност – да изнасям лекции и моите знания да мога да ги обменям и с други магистрати.
Накрая искам да ви кажа, че когато видях списъка с кандидатите, много се зарадвах, че има като на Цони Цонев, Петър Раймундов, на Светла Бошнакова, на Захаринка Тодорова.
Искра Фидосова:
Г-н Колев, моля да ме извините, но ще се наложи да ви прекъсна. Имаме процедурни правила – в рамките до 3 минути, да представите Вашите виждания. Изчаках ви в пъти повече. Моля Ви, бъдещата творческа и законодателна дейност все пак е приоритет на Народното събрание, а не на Инспектората.
Колеги, имате думата за въпроси или да започна с въпросите, които сме уточнили, че задаваме на всички кандидати.
Г-н Колев, моля ви за кратки отговори на следните два въпроса, които са свързани с изискванията за несъвместимост, записани в Закона за съдебната власт.
Първият въпрос е упражнявате ли търговска дейност, имате ли участие под формата на съдружник или участие в надзорни, управителни съвети и съвет на директорите на търговски дружества и кооперации, включително на юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност, разбира се, с изключение на професионалните сдружения на съдии, прокурори, следователи или на други юристи.
Иван Колев:
Мога веднага да кажа, че нямам никакви противоречия с изискванията на чл. 18 от Закона за съдебната власт. Не членувам в такива с изключение на това, че съм председател на Правната комисия на Българския футболен съюз и членувам в Българския ловно-рибарски съюз, тъй като съм ловец и рибар. И как вече казах, съм член на Управителния съвет на Националния институт на правосъдието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Колев.
Вторият въпрос е по отношение също на евентуално членство. В закона е записано несъвместимост по отношение на членуване в политически партии или други организации, които имат политически цели. Към това ,което е записано в закона, ние добавяме освен публични организации и непублични. На този въпрос държим да получим отговор с оглед на това, че в бъдеще в дейността, която бихте осъществявали като инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет би се стигнало до някаква зависимост във връзка с такова членство в публична или непублична такава организация.
Иван Колев:
Разбрах. Не членувам в такива организации и не извършвам такива дейности.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси към г-н Колев. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Благодаря, г-жо Председател.
Вие правилно отбелязахте. Интересни идеи даде г-н Колев за законодателна дейност.
Аз имам конкретни въпроси. Вие казвате, че Инспекторатът е част от съдебната система. Смятам, че имате предвид системата на съдебната власт. Къде виждате мястото на Инспектората в системата на съдебната власт, ако смятате, че той е част от съдебната власт?
В какво се изразява не добрата комуникация между Висшия съдебен съвет и Инспектората, за която споменахте, защото аз за първи път чувам, че има не добра комуникация. Как си представяте тази не добра комуникация да се преодолее в перспектива, още повече, че сега Вие от единия орган ще преминете в другия орган при позитивно отношение.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Г-н Колев, заповядайте.
Иван Колев:
Ще започна с втория въпрос. Аз казах, че това беше преодоляно именно с ал. 18 на чл. 30, когато вече имаше възможност Висшият съдебен съвет да възлага проверки на Инспектората. Г-жа Караиванова си спомня. Ние сме имали, независимо от добрите ни отношения, такива спорове какво е състоянието и какво трябва да бъде взаимодействието между двата органа.
Инспекторатът е към Висшия съдебен съвет – значи е в съдебната система. И заради това, като контролен орган, аз смятам, че трябва да му се засилят функциите именно на Инспектората.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, има ли други въпроси към г-н Колев? Да разбирам, че няма. Благодаря, г-н Колев.
Следващото предложение е за г-н Любомир Иванов Георгиев. Заповядайте, г-н Георгиев. Той е предложен от г-жа Екатерина Михайлова. Г-жо Михайлова, имате думата.
Екатерина Михайлова:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Г-н Любомир Георгиев, струва ми се, че е единственият следовател, който се предлага за член на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Цялата му кариера след завършването на висше юридическо образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски” е в следствието. В момента той е в Софийска градска прокуратура с ранг на следовател в Национална следствена служба. Отговаря на условията, които се изискват от закона. И тъй като в това, което представлява неговата биография, има 02 и 03, аз попитах какъв точно следовател е г-н Георгиев. Той работи основно в областта на икономическата престъпност, както и компютърни престъпления. Това е областта, в която е основната му дейност. Повече от него самият, защото него ще избираме, а не мен.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Г-н Георгиев, съгласно приетите от нас процедурни правила, ще ви дадем възможност в рамките на 3 минути да допълните, ако разбира се имате какво да допълните, към това, което каза г-жа Михайлова, по отношение на професионалната си биография и да представите вижданията си за дейността ви като инспектор в Инспектората. Заповядайте.
Любомир Георгиев:
Благодаря. Ще допълня само, че имам 17 години стаж в магистратурата – от 1994 г. работя като следовател. От тези 17 години 10 години съм изпълнявал функции по ръководство на териториални следствени отделения – Трето столично и Второ столично териториални следствени отделения. Работил съм в Криминалния отдел на Столичното следствие. Там се разследваха тежки умишлени престъпления – преди всичко убийства. Работил съм в икономическия сектор, където сме разследвали организирани престъпни групи и компютърни престъпления, както се каза. Във връзка с последния тип престъпления съм бил командирован и в Москва по конкретни дела за обмен на опит и информация.
Към днешна дата съм следовател в Следствения отдел на Софийска градска прокуратура.
Това което искам да кажа е, че работата ми като следовател и като административен ръководител в много голяма степен покрива правомощията, които има инспектор във Висшия съдебен съвет към днешна дата, а именно проверка за срочност, предложения за дисциплинарни наказания по делата на колеги магистрати, както и контрол по движението на преписки и съответно на дела. Така че имам претенции за тези 10 години като ръководител съм видял доста голям брой дела - имахме около 1000 на година, които минаваха през териториалните следствени отделения, които съм наблюдавал и съответно съм администрирал.
Що се отнася до концепцията ми за Инспектората към Висшия съдебен съвет мисля, че само може да се надгражда. В Инспектората има една не лоша база, дори и информационна, във връзка с постоянните предложения и указания на Европейската комисия за това да има повече публичност и откритост в съдебната власт. Като препоръка бих дал и бих работил за това бюлетинът, който е годишен, да стане месечен или на тримесечие. Доколкото ми е известно от доклада на Инспектората за последната година, който е публикуван, само за 2010 г. са обработени 1500 сигнала. Това означава, че може да се повиши доверието на обществото, ако по-често такива цифри излизат – или месечно, или на тримесечие, разделени годишно.
Друго, нещата там са ясни - повишаване на административния и функционалния капацитет на службата, утвърждаване на добри практики, повече разследвания във връзка с журналистически сигнали, тъй като там са болезнените дела – всички дела с висок обществен интерес понякога първо излизат по вестниците.
Това е, ако имате въпроси, ще отговоря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Георгиев. Ще започна с два въпроса към Вас, които задаваме на всички кандидати за инспектори. Те са във връзка с изискванията на Закона за съдебната власт за несъвместимост.
Първият въпрос е упражнявате ли под някаква форма търговска дейност, имате ли участие като съдружник, управител и дали участвате в надзорни, управителни съвети и съвети на директори на контролни органи на търговски дружества, кооперации, включително и на юридически лица с нестопанска цел.
Любомир Георгиев:
Не! Нямам такива участия.
Искра Фидосова:
И вторият въпрос е също във връзка с едно изискванията на закона с допълнение към това, което е разписано в закона – имате ли участие в организации, политически партии и организации с политически цели – публични организации и втората част на въпроса е имате ли участие в така наречените непублични организации. Този въпрос пожелаха всички колеги членове на комисията да се задава на всички кандидати с оглед на пълна прозрачност по отношение на вашите кандидатури. Защото едно такова участие в такава организация би създавало предпоставки за зависимост за в бъдеще по взимане на някои решения, свързани с дейността ви като инспектор.
Любомир Георгиев:
Не, нямам, такива участия.
Искра Фидосова:
Може би като допълнение каква е накратко Вашата мотивация да кандидатствате за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Любомир Георгиев:
Аз мисля, че това е едно естествено продължение на кариерата ми в борбата с престъпността. Посветил съм си живота на това и това, което работя и правя в момента е именно в тази посока. Аз 17 години единствено и само разследвам тежки умишлени престъпления. Това, което съм научил през годините и което имам като практически и теоретически умения мога да го приложа на едно ново ниво по един нов начин в тази служба – Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Георгиев. Колеги, имате думата за въпроси към г-н Георгиев. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
На мен ми е приятно, че един човек от тази част на магистратурата се е насочил към Инспектората.
Г-н Георгиев, как виждате разликата във функциите между Инспектората към Министерството на правосъдието и Инспектората към Висшия съдебен съвет, за който Вие кандидатствате. Има и Инспекторат към Върховна касационна прокуратура. Кое отличава тези няколко инспектората у нас?
Любомир Георгиев:
Имате предвид каква е разликата на Инспектората към Министерството на правосъдието с Инспектората, в който аз кандидатствам? (Да.) Доколкото ми е известно, в Министерството на правосъдието, където съм ходил лично на проверки, проверяват конкретни досъдебни производства не само във връзка с, т.е. по конкретни поводи проверяват конкретни производства. Там могат да проверяват не само това, което проверяват в настоящия Инспекторат – правомощия, които са записани в Закона за съдебната власт и в Правилника на Инспектората, но и по същество. Т.е. дали разследванията на направени с необходимия интензитет или делата, които са решени, по какви мотиви са взети решенията и приключилите дела като цяло.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Георгиев. Колеги, други въпроси имате ли към г-н Георгиев? Няма. Благодаря Ви, г-н Георгиев.
Колеги, следващата кандидатура е на г-жа Моника Георгиева Малинова. Тя е предложена от г-н Лютви Местан. Г-н Бисеров ще представи кандидатката.
Христо Бисеров:
Колеги, г-жа Малинова е магистър по право. Завършила е Нов български университет. Започва през 1999 г. на 1 юни в Столична следствена служба, която, както знаем, е с ранг на Окръжен следствен отдел. Казвам го това с оглед разпоредбата на чл. 42, ал. 3. След това през 2006 г. става прокурор в Софийска районна прокуратура. Следва командироване в Софийска градска прокуратура и след това и понастоящем е прокурор в Софийска градска прокуратура.
Г-жа Малинова покрива критериите. Има над 12 години трудов стаж като юрист. Над 8 години е на окръжно ниво, т.е. тя попада в първата категория на хипотезата на ал. 3. Смятам, че е подходяща като кандидат за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров.
Г-жо Малинова, съгласно приетите от нас процедурни правила за изслушване на кандидатите за членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет имате възможност в рамките на 3 минути да допълните така представената от г-н Бисеров биографична професионална справка за Вас, както и да представите вижданията си за дейността си като инспектор и дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Заповядайте.
Моника Малинова:
Уважаеми зами и господа,
В допълнение към представянето ми бих искала да кажа, че в Софийска градска прокуратура в момента съм прокурор в специализираната група за разследване на престъпления, извършени от магистрати. Тази специализирана прокуратура се занимава основно с извършените престъпления от магистрати и с оглед на компетенциите ми съм запозната с голяма част от аспектите в дейността на работата на магистратите, както и в тази част от работата на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Считам, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е полезен, тъй като има една дисциплинираща роля, а инспекторите трябва да бъдат при изпълнението на своите задължения обективни, безпристрастни и независими, за да отговорят на очакванията на обществото и на магистратите.
В момента съдебната система е подложена на много силни критики, както в страната, така и от страна на европейските партньори на България и именно заради това аз лично смятам, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет трябва да налага дисциплинарни наказания, т.е. да предлага на Висшия съдебен съвет да се налагат дисциплинарни наказания на хората, които работят в тази система и на които им липсват моралните и професионални качества да бъдат добри магистрати. Тези личности не остават незабелязани от обществото и затова смятам, че Инспекторатът трябва да покаже и на магистратите и на обществото, че тези личности трябва да бъдат предложени за наказание, защото иначе се приема, че съдебната система ги поддържа, а това не е така.
От друга страна, моите впечатления са, че в средите на магистратите Инспекторатът се приема по-скоро като институция с репресиращи функции и това е така, защото досега основно се е наблягало на извършените нарушения от магистратите. Аз смятам, че има много добри професионалисти и както е записано и в Правилника, смятам, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет трябва да употреби своите правомощия и да предлага на Висшия съдебен съвет и магистрати за поощрение, тъй като така ще се постигне една балансираност и обективност, която в момента мисля, че липсва.
В заключение бих искала да кажа, че ви благодаря за това, че днес бях тук и бях изслушана от вас.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Малинова.
Първо два въпроса към Вас, които задаваме на всички кандидати за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Те са свързани с изискванията за несъвместимост в Раздел ІІІ от Закона за съдебната власт.
Първият въпрос е упражнявате ли търговска дейност, имате ли участие като съдружник, управител, участвате ли в надзорни и управителни съвети или съвети на директори в контролни органи на търговски дружества, кооперации, включително и в юридически лица с нестопанска цел.
Моника Малинова:
Не участвам в такива организации.
Искра Фидосова:
Добре, не участвате. И вторият въпрос е във връзка с едно друго изискване за несъвместимост, което ние допълнихме с допълнителен въпрос. В закона има изискване за несъвместимост, а именно членуване в политически партии или коалиции, в организации с политически цели. Това са публични организации, в които това членство може да бъде проверено. Нашият въпрос е към Вас е освен към такива публични организации имате ли членство в непублични организации. Този въпрос го задаваме, защото при пълна прозрачност и отговор от Ваша страна, считаме, че следва да разполагаме с вашия отговор и данни с оглед на това да сме убедени, че в бъдеще няма да има основание, което би довело до някаква ваша зависимост при взимане на конкретно решение по определение на дейността на конкретни магистрати.
Моника Малинова:
Не членувам в никакви организации, в които е забранено по закон.
Искра Фидосова:
Не само по закон. Моят въпрос, който ви зададох, беше името на всички колеги от Правна комисия и не само в публичните, както са визирани в закона, а ние говорим и за непубличните организации.
Моника Малинова:
Не членувам.
Искра Фидосова:
И в тях нямате членство, обвързаност и зависимост. Добре. Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси към г-жа Малинова. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Г-жо Малинова, задавам си въпроса при тези биографични данни – имам предвид трудовата Ви биография, нямате ли опасения от това, че ще се деквалифицирате в годините, в които ще излезете от пряката работа – имам предвид прокурорската работа. Виждам, че вървите стремително нагоре в професионалната кариера. Това не е ли стъпка встрани? Мотивите за това. Защо смятате, че по-добре ще осъществите целите, които казахте, като юрист, като инспектор.
Моника Малинова:
Лично за себе си нямам такива опасения.
Освен това в работата ми като магистрат съм се сблъсквала с определени корупционни практики, за които смятам, че за прокуратурата те не представляват престъпление, но понякога представляват нарушение и именно това ще бъде работата на Инспектората. Т.е. това е работа на Инспектората и ако стана инспектор това ще бъде и моята работа, защото не всяко нарушение е престъпление.
Искра Фидосова:
Благодаря. Имате ли други въпроси, колеги, към г-жа Малинова. Няма. Г-жо Малинова, благодаря.
Колеги, следващото предложение е за г-н Петър Илиев Раймундов. То е направено от г-н Гумнеров. Г-н Гумнеров, имате думата да представите кандидатурата на г-н Раймундов.
Кирил Гумнеров:
Уважаеми колеги, за мен е чест да представя кандидатурата на г-н Петър Илиев Раймундов. Аз мисля, че повечето от вас са хора от системата и предполагам, че всички познавате неговото име, а някои от вас предполагам, че го познават и лично, така че няма смисъл да говоря за неговите личностни и човешки качества, а ще говоря изцяло за професионалната му биография. Съвсем накратко ще я представя, а той съгласно регламента в рамките на три минути би могъл да допълни тва, което не съм казал.
Г-н Раймундов е роден 1947 г. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Той е и доктор по право с дисертация по наказателния процес от 2002 г.
Неговият трудов професионален стаж е започнал като съдия в Районния съд в Монтана от 1974 г. След това е съдия във Военно окръжния съд в Плевен, съдия във Върховния съд – Военна колегия – от 1986 г. до 1998 г., а от 1998 г. до 2002 г. е председател на първия в България Военно-апелативен съд. От 2002 г. е преназначен за прокурор във Върховна касационна прокуратура, където работи и сега.
От 1 октомври 2008 г. г-н Раймундов е на длъжност прокурор, завеждащ отдел „Информация, анализ и методическо ръководство”.
По отношение на неговата професионална биография мога да кажа, че е участвал в обучение на студенти, участвал е в съставянето на 8 сборника на практиката по наказателни дела и четири тематични. Също така има издадени и няколко книги – самостоятелно и в съавторство по приложението на наказателното законодателство.
Досега не е наказван. Има различни награди и поощрения от административните ръководства, включително и по линия на Съюза на юристите в България.
Това е от мен. Ако има въпроси г-н Раймундов е на ваше разположение.
Искра Фидосова:
Благодаря г-н Гумнеров. Г-н Раймундов, съгласно приетите от процедурни правила в рамките на три минути имате възможност да допълните казаното от г-н Гумнеров за Вашите биографични и професионални данни, както и да представите Вашите виждания за дейността си като инспектор и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет така, както Вие го виждате като кандидат за член на този орган. Заповядайте.
Петър Раймундов:
Нямам нещо съществено, което бих могъл да добавя към тези данни. Може само някои пояснения.
По-голямата част от моя професионален стаж е минал като съдия. Имам 26 години съдийски и 9 като прокурор. Работил съм и в двете звена. Във висшите звена съм работил 12 години във Върховния касационен съд и 4.5 години във Военния апелативен съд и 9 години във Върховната касационна прокуратура. Това ми е дало възможност да опозная двете системи от нейните висши звена до нейните първоначални – на най-ниско ниво.
Кое ми дава основание да искам да постъпя като инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Лично аз считам, че имам опит, който би бил полезен за практическата дейност на Инспектората. Имам и познания, които мога да обменям с колеги и с по-млади магистрати.
Мога да добавя и още нещо, което може би се знае, но все пак има и значение – в системите имам повече от 150 принципни решения като съдия от върховния съд. Участвал съм и с проф. Радев останахме накрая, когато изготвихме проектозакон за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс от 1998 г., с което беше въведено апелативно-касационното обжалване. Това беше доста голям законопроект – 85 параграфа, и Народното събрание ги прие за наша радост. Напоследък виждам, че тези отстъпления, които се направиха от добрите неща в тази апелативно-касационна система за обжалване, вече се възстановяват и това ме радва.
Другото, което искам да кажа е, че в прокуратурата успяхме да сведем всички отделни методически указания до два основни работни документа, а именно Практическо ръководство по приложението на Наказателния кодекс и Практическо ръководство по приложението на Наказателно-процесуалния кодекс, които колегите ще могат да ползват след Нова година. С това ще се отменят всички други указания, които създадоха много затруднения.
Участвал съм в проверки като съдия от върховен съд, на окръжните звена и то в продължение на много години и имам представа как стават тези проверки. Разбира се, актуално ще бъде това, което Инспекторатът е създал като методики, като практики, които трябва да се изучават, да се спазват и ако се налага, естествено животът не търпи отлагане, ще бъдат и подобрявани. Това е от мен.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Раймундов. Сега имат възможност колегите да задават въпроси към вас.
Първите два въпроса ще ви ги задам аз. Те са еднакви за всички и ги задаваме на всички кандидати са инспектори. Те са свързани с изискванията за несъвместимост в Раздел ІІІ на Закона за съдебната власт.
Първият въпрос е упражнявате ли търговска дейност и имате ли участие като съдружник, управител в надзорни и управителни съвети или съвети на директори на търговски дружества, кооперации, включително и на юридически лица с нестопанска цел.
Петър Раймундов:
Не, нямам такива участия.
Искра Фидосова:
Вторият въпрос е имате ли участие и членувате ли в организации публични по смисъла на т. 6 от чл. 195, ал. 1 – политически партии и други организации с политически цели и в непублични такива. Задаваме този въпрос с оглед на това, че Правната комисия смята, че в условията на пълна прозрачност по отношение на всички кандидати за членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет е необходимо да получим отговор за евентуално такова участие или членство под някаква форма или дейност, която някой от кандидатите би извършвал, която би довела и би дала възможност следствие на това да се получи зависимост при бъдещи решения, които ще трябва да се взимат като инспектор в Инспектората.
Петър Раймундов:
Не членувам в политически организации, в обществени организации, във фондации и във формални и неформални сдружения. Никъде не членувам.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Раймундов. Колеги, имате думата за въпроси към г-н Раймундов. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Аз ще си позволя да изразя мнение накратко, съчетано с въпрос.
Ако забелязвате от биографията на г-н Раймундов той има много богато съчетание на професионални длъжности и дейности, като съдия, като прокурор. Освен това се занимава продължително време с правоприлагане, с теоретична и методическа работа. Всички тези неща в зенита на своята кариера му дават достатъчно независимост в изпълнението на дейност като инспектор и ако мога само да изразя една препоръка – неговите богати познания да бъдат винаги съпроводени с категоричност, защото някои казуси са твърде сложни и това би било от полза, както за неговите колеги, така и за другите институции.
Въпросът ми е дали той е готов все така активно да продължи да работи, независимо, че това е вече един период след който, той вече няма да търси по-нататък изяви в съдебната власт, но дали ще запази нивото на професионалната си дейност и активността в годините, в които би участвал в дейността на инспектората. Благодаря.
Петър Раймундов:
Аз се надявам да имам, и физически, и психически сили. Иначе желание имам и се опитвам да съчетавам практическата дейност и научната и преподавателската. Мисля, че досега съм успявал и дано ми дава Господ сили да мога и през тези четири години.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Раймундов. Колеги, имате думата за въпроси към г-н Раймундов. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Извинявайте, г-н Раймундов. Чели сме Ваши неща, учили сме се от тях. Как Вие разграничавате функциите на този Инспекторат от Инспектората на касационната прокуратура, да речем.
Петър Раймундов:
Първо, по обхват на дейност Инспекторатът на прокуратурата е тясно ведомствен, докато Инспекторатът към Висшия съдебен съвет има отговорности, задължения и правомощия по отношение на всички органи на съдебната власт.
Второ, той е специфичен контролен орган към Висшия съдебен съвет, който му дава обратна информация за пълната картина на дейността на всички звена на съдебната, на прокурорската и ако щете и на следствената работа. И предимството на този орган е, че той може да коригира в известна степен допуснати грешки, допуснати нарушения, ако те се открият в съответния срок. Освен това, може и да съдейства за преодоляване на евентуално създадена противоречива практика, което е много важно, особено сега като се има предвид, че значителна част от делата на втората инстанция по силата на закона не достигат до Върховния касационен съд, а това са присъдите и решенията, по които има снизходително отношение към дееца или се намалява или се потвърждава присъдата, или постановява оправдателна присъда. Може едно убийство да си остане в апелативния съд, без да постъпи във Върховния касационен съд. И задачата на Инспектората е като последващ, специализиран контрол да провери изцяло дейността н всички органи, разбира се, в рамките на неговите възможности. И когато констатира нарушение на закона, противоречива съдебна практика или други нарушения във връзка с администрацията, административната дейност, насрочването на делата, движението, спазването на сроковете с оглед тежестта на тези нарушения, той може да сезира в зависимост от тежестта, както административните ръководители, ако е по-леко нарушението, ако е по-тежко – да се вземе решение от всички инспектори с мнозинство ½ да се направят предложения до Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание.
Но аз си мисля, че не това е същинската дейност на инспектората. Неговата по-важна дейност е да бъде един страж за спазването на закона по места от всички органи.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Раймундов. Колеги, други въпроси има ли? Няма.
Следващият кандидат - г-жа Светлана Георгиева Бошнакова, заповядайте. Нейната кандидатура е предложена от г-н Михаил Миков. Г-н Миков, заповядайте да представите кандидата.
Михаил Миков:
Колеги, имате пред себе си автобиографията. Мисля, че включително и стажа като съдия – 4 години в районен, 1 година – в окръжен съд е допълнително качество на предлагания кандидат. Другото време е в рамките на Прокуратурата, отдел „Международно правно сътрудничество”. Смятам, че изключително важни са познанията й в тази сфера доколкото въпросите на правосъдието и вътрешните работи все повече стават международен въпрос, като се тръгне от международната заповед за арест и всички останали въпроси, които ще трябва все повече да отварят нашата система към изискванията на развитието на третия стълб, където правораздаването вече надхвърля националните рамки, особено в рамките на Европейския съюз. Така че това е една специализирана част от познанието.
Работата й в Административно съдебния отдел през определен период също смятам, че е друг профил на познание.
Това е от мен. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Г-жо Бошнакова, в рамките на 3 минути имате възможност да допълните така представените от г-н Миков биографични и професионални данни за Вас, както и да представите вижданията си за дейността на Инспектората.
Светлана Бошнакова:
Благодаря. Г-н Миков схематично представи моето кариерно развитие.
Започнала съм, както каза г-н Миков, като съдия от най-ниското стъпало – младши съдия, районен съдия, окръжен, след това окръжна прокуратура, апелативна прокуратура и Върховна административна прокуратура. Считам, че опитът ми в тази прокуратура в продължение на 7 години ще бъде изключително полезен, тъй като прокурорите от административната прокуратура взимаха участие във всички съдебни заседания на Върховния административен съд, включително и по дисциплинарните производства. Мисля, че с познанията ми в тази област ще бъда полезна и ще допринесе за работата ми в Инспектората.
От четири години - 3 години и 1 година командирована, съм във Върховна касационна прокуратура, отдел „Международно правно сътрудничество”. Считам, че и в тази област има какво да се изисква. Когато се извършва проверка на съответните прокуратури, разбира се, в рамките на правомощията на Инспектората по хода на делата, по образуването, по движението несъмнено ще бъдат проверявани и тези нови международно правни механизми, каквито са европейската заповед за арест, молбите за правна помощ, своевременното им използване. Говоря в рамките на компетентността, която има един инспектор да проверява, да контролира дейността по хода, по образуването, по движението, по прекратяването на делата, обобщаването на практиката за влезли в сила присъди и други актове, разбира се – прокурорски и други.
Какво друго да ви кажа? Аз за себе си считам, че изключително важна роля би имало именно това обобщение на резултатите от проверките и съответното предложенията, които би могъл да прави съответния инспектор до съответните компетентни органи – било то съдебни и други. В това виждам повече ролята си – повече анализ, повече обобщения и предложения.
Разбира се, за мен от изключително значение е дисциплиниращият ефект на Инспектората и неговата дейност по отношение на магистратите. Имам предвид прозрачността, ефективността, бързината, като тук имам предвид не само дисциплинарните наказания, които инспекторът има право да предлага, но най-вече поощренията. Защото считам, че в тази област малко повече трябва да се поощряват колегите, като се набляга на добрите практики. Аз съм от 24 години в системата и знам колко е важно едно поощрение, една добра дума, едно добро представяне.
В тази насока виждам моята дейност. Ако имате въпроси, ще отговоря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Бошнакова. Ще започна с два въпроса, които Правната комисия задава към всички кандидати и т са свързани с изискването за несъвместимост, разписани в Раздел ІІІ на Закона за съдебната власт.
Първият въпрос е имате ли участие, упражнявате ли търговска дейност и ели сте съдружник, управител, участвате ли под някаква форма в надзорни, управителни съвети и свет на директорите, както и в контролни органи на търговски дружества, така и в кооперации и юридически лица с нестопанска цел.
Светлана Бошнакова:
Не, не участвам.
Искра Фидосова:
Вторият въпрос е членувате ли в организации – публични, като политически партии и организации с политически цели, коалиции, както и в непублични организации. Извършвате ли някаква дейност в момента, която би ви направила зависима и би ви довела до зависимост по отношение на вашата дейност като инспектор в Инспектората.
Светлана Бошнакова:
Не! Единственото ми членство е в Асоциацията на прокурорите, която е професионална. Никъде на друго място не членувам.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, въпроси към г-жа Бошнакова?
Г-жа Колева, заповядайте.
Юлиана Колева:
Понеже обърнахте внимание на анализаторската функция на Инспектората като орган, искам да Ви попитам мислили сте по въпроса как когато бъде извършен един анализ на протичането на едно дело, разбира се с влязъл в сила съдебен акт, този резултат на Инспектората би могъл да бъде доведен до знанието на широката общественост, без това да накърни независимостта на съдебната власт или да се навлезе в прерогативите на други органи. Въобще това, според Вас, възможно ли е?
Светлана Бошнакова:
В правомощието на Инспектората има определена публичност. Всяка година накрая на годината публично се представя дейността на Инспектора и се анализират резултатите от работата.
Проверката, която се извършва от Инспектората не касае (не засяга) независимостта на магистратите, тъй като тя е по хода, по движението на делата, по образуването, по прекратяването, по сроковете. Разбира се, когато говорим за независимост, това не е абстрактно понятие и не изключва контрол на отчетността. Трябва да се намери балансът и именно тук е ролята на Инспектората да се активизира по-качествен механизъм за оценка. В този аспект аз виждам ролята си.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Бошнакова. Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Г-жо Бошнакова, смятате ли, че трябва да бъде засилена сигналната роля на Инспектората по отношение на това да бъдат сезирани компетентните органи за издаване на тълкувателни решения и постановления, когато в рамките на проверките е установена противоречива съдебна практика?
Светлана Бошнакова:
Това е част от правомощията на Инспектората. В хода на проверките, когато се установи наличието на такава противоречива практика, разбира се, че трябва да бъде направено.
Красимир Ципов:
Тогава да допълня въпроса си в такъв аспект. В последно време наблюдаваме множество законодателни промени, за да бъде решен един или друг проблем. Смятате ли, че трябва да се акцентира повече именно на тълкувателната дейност и Инспекторатът да засили тази дейност, като подава съответните сигнали към компетентните органи.
Светлана Бошнакова:
Това изцяло зависи от резултата от проверките. Защото, Вие знаете, те са комплексни, тематични. Считам, че при наличието на данни, както казах и преди малко, за противоречива практика, няма как инспекторът да избяга от това си задължение, тъй като това е част от неговите задължения, закрепено със закон.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Бошнакова. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Уважаема г-жо Председател,
Г-жо Бошнакова, понеже споменахте думата „баланс” – да се намери баланс при проверките, как виждате Вие при вашата бъдеща дейност баланса, тъй като знаем, че натовареността при различните магистрати, в зависимост от степента на различните съдилища, прокуратури е различна – от една страна, има много натоварени магистрати, от друга страна, и обемът на делата, които са сложени на разглеждане, понякога има много дела и много обемни, от друга страна, има дела, които не са толкова обемни, що се касае до срочността за извършване на дейността. Как виждате Вие този баланс? Защото тук се получава известен дисбаланс между натовареността, срочността и обема и сложността – правната и техническата, на разглежданите различни дела.
Светлана Бошнакова:
Именно тук е ролята на инспектора, който извършвайки проверката във връзка със срочността да прецени. Разбира се, че обемът и натовареността в един момент, когато говорим за по-натоварен, каквито са софийските съдилища, без да конкретизирам – съдилища и прокуратури, в които обемът на работа е значително по-голям отколкото в други съдилища и прокуратури и следствени отдели, естествено че при преценката на срочността ще се имат предвид тези обстоятелства. Просрочването, например, с месец-два в такива случаи няма да има фатална роля така, както би било в един малко натоварен съд, прокуратура и следствие. Виждайки, че обемът позволя на конкретния колега да си свърши работата своевременно, би означавало, че ако не я е свършил, той всъщност е направил нарушение. Разбирате какво искам да кажа. Разбира се, че натовареността трябва да бъде взета предвид при изготвянето на анализа и оценката при проверката, която ще бъде извършена от инспектора. В едните случаи то ще бъде взето предвид като обстоятелство, за което би могло да се обърне внимание на колегата, да се сигнализира административния ръководител с оглед установяване на промяна в организацията, така че да се доведе до по-синхронизирано натоварване на съответните колеги. Това е ролята на инспектора. Виждайки, че има дисбаланс в натовареността на колегите съдии, прокурори и следователи, да обърне нужното внимание било в доклада си, или със сигнал до съответния административен ръководител. А там, където натовареността не е толкова голяма в определени структури на съдебната система, разбира се това би било един вид утежняващо вината обстоятелство и би било основание за съответно по-тежко наказание. Да кажем, че би било основание за изготвяне на предложение за определен вид наказание. Защото не би имало причина, която да мотивира колегата, да забави това дело, в смисъл, че не е достатъчно натоварен този колега, което да му е попречили да изпълни служебните си задължения да изготви съответния акт в съответния законов срок.
Димитър Лазаров:
Въпросът ми донякъде беше провокиран от една проверка на Инспектората от преди няколко месеца на едно от натоварените съдилища и там, доколкото си спомням, се констатира за Софийски градски съд, който е един от натоварените съдилища, натоварени съдии в срок са си изписали като брой дела и сложност мотивите, решили са си делата. Т.е. с две думи считате ли, че натовареността, поне останах с такова впечатление, все пак трябва да бъде едва ли не смекчаващо или по-скоро оневиняващо обстоятелство, при положение че други натоварени съдии в срок и качествено си вършат работата или прокурори.
Светлана Бошнакова:
Не, не! В никакъв случай. Законът си е закон и той трябва да се спазва. Но когато говорим за едно-две или три дела или преписки и когато е за първи път на колегата, считам, че е по-редно да се обърне внимание на колегата, отколкото да се внася веднага предложение за дисциплинарно наказание, което би го де мотивирало. Все пак тук говорим за една мотивация на колегите. Или как да кажа? Това което казах всъщност – когато е за първи път на колегата, когато става въпрос за инцидентни случаи. Защото ние сме хора. Всеки може по една или друга причина да просрочи преписка, било защото е болен, било защото има някакви обективни причини. Но когато става въпрос за система, разбира се, това обстоятелство ще бъде взето предвид.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Бошнакова. Колеги, други въпроси имате ли към г-жо Бошнакова? Няма. Благодаря ви.
Колеги, следващият кандидат е г-н Цони Стоянов Цонев. Заповядайте, г-н Цонев. Неговата кандидатура е предложена от г-н Красимир Ципов. Г-н Ципов имате думата д представите кандидата.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Представям на вниманието ви кандидатурата на г-н Цонев за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Г-н Цонев е завършил Софийския университет, Юридическия факултет. Има над 30 години стаж като прокурор, от които 28 на различни ръководни длъжности в прокуратурата – районна, окръжна, прокурор и завеждащ отдел в Главна прокуратура, ръководител н отдел във Върховна административна прокуратура и заместник главен прокурор и ръководител на Върховната административна прокуратура. От 2007 г. г-н Цонев е член на Висшия съдебен съвет и председател на Постоянната комисия „Професионална етика и превенция на корупцията”.
Аз лично имам впечатление от неговата работа още от първия доклад, внесен в Народното събрание по отношение на работата на органите на съдебната власт. Миналата година той се включи активно в заседанията на Правната комисия, когато гледахме промените в Закона за съдебната власт. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Г-н Цонев, имате възможност в рамките на 3 минути да допълните представените от г-н Ципов за вас професионални и биографични данни и да представите Вашето виждане за дейността на инспектората и за себе си като кандидат за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Заповядайте.
Цони Цонев:
Благодаря Ви.
Навярно може би трябва да започна с това кое ме е мотивирало да приема предложението за евентуално избирането ми като инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Нещата са простички. Натрупах богат житейски и професионален опит. Особено работата ми като член на Висшия съдебен съвет. Аз освен в Етичната комисия, работя и в Кадровата комисия и Комисията по предложения и цитирания, където се получават всички актове на инспекторите и така служебно съм длъжен и съм се запознал с много от тези актове.
Наред с това, другите допирни точки, които имат Висшият съдебен съвет и Инспектората също ми дадоха възможност да опозная добре работата на Инспектората като институция и на отделни инспектори в този Инспекторат. Прецених за себе си, че ще мога д се справя с тези отговорности и задължения. Прецених, че бих могъл да бъда полезен със своя опит и знания, които имам в работата си като инспектор и това беше същественото и основното, за да ме мотивира да приема предложението за евентуалния ми избор на тази длъжност.
И нещо съвсем лично, ако това се случи, ще бъде последното предизвикателство, през което съм успял да мина в професионалната си кариера. Това е. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Цонев. Ще задам два въпроса към Вас. Това са въпроси, които задаваме към всички кандидати за членове на Инспектората. Те са свързани с изискванията на Закона за съдебната власт, записани в Раздел ІІІ по отношение на несъвместимостта.
Първият въпрос е упражнявате ли търговска дейност и имате ли участие като съдружник или управител в надзорни и управителни съвети и съвети на директори, както в контролни органи на търговски дружества, предприятия, както и в юридически лица с нестопанска цел. Разбира се, с изключение на сдруженията на професионална основа – сдруженията на прокурори, съдии и следователи.
Цони Цонев:
Отговарям направо. Не упражнявам търговска дейност, не съм участвал и не участвам в никакви търговски дружества, нито със стопанска, нито с нестопанска цел. Просто винаги съм бил тесен специалист.
Искра Фидосова:
Следващият въпрос също е свързан с изискванията за несъвместимост. Участвате ли, член ли сте на организации, както публични, политически партии и организации, които имат политически цели, така и непублични организации. Този въпрос го задаваме на всички затова, че следва да сме убедени за всеки един от кандидатите, че няма участие в публична или непублична организация и не извършва дейност, която би го довела в някаква зависимост за в бъдеще в качеството ви на инспектор в Инспектората следва да взимате съответни решения и да осъществявате дейността на инспектора.
Цони Цонев:
Навярно ме питате дали съм масон. Миналата есен излезе един списък на сайта Дилов, в който списък фигурираше и моето име, че съм масон. Фигурираше и името на съпругата ми. Ние всички тук сме юристи и знаем, че няма как да се доказват и няма как да се доказват отрицателни факти и не мога да ви представя доказателства, но мога единствено да ви кажа, че не съм масон и не членувам в такива организации.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Цонев. Колеги, имате думата за въпроси към г-н Цонев. Да разбирам, че няма други въпроси. Благодаря, г-н Цонев.
Цони Цонев:
Благодаря ви. Довиждане.
Искра Фидосова:
Следващ кандидат г-жа Юлиана Петкова Кацарова-Чорбаджиева. Заповядайте. Нейната кандидатура е представена от група народни представители – г-н Венцислав Върбанов, г-н Димитър Чукарски и още седем народни представители.
Г-жо Чорбаджиева, тъй като не присъства никой от вносителите на предложението, ще Ви помоля да се представите сама с биографичните си данни, както и да представите своите виждания за дейността на Инспектората и за дейността ви, ако бъдете избрана за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Заповядайте.
Юлиана Чорбаджиева:
Казвам се Юлиана Петкова Кацарова-Чорбаджиева. На 45 години съм. Имам 20 години юридически стаж, от които 19 години и 4 месеца като прокурор. Била съм прокурор в Софийска районна прокуратура, в Софийска градска прокуратура. От м. март 2009 г. съм в Софийска апелативна прокуратура.
Това, което не е отразено в документите ми, тъй като се случи в движение е, че от момента на подаване на СV-то до настоящия момент се явих на конкурс за въпросната апелативна прокуратура. На първо място съм класирана, така че смятам, че мога да се представя като прокурор от Апелативна прокуратура.
Това е професионалната ми биография. Тя е кратка, доколкото протича само в една структура определено.
Смятам да ви спестя компютърни умения и владеене на езици. Не мисля, че това е решаващото.
Оттук нататък, може би да използвам времето, което остава, съгласно процедурните правила, за кажа какво мисля за Инспектората. Определено необходима единица от структурата на съдебната власт. Смятам, че е с голям потенциал, който настоящият Инспекторат като първи по време в не малка степен разви, но има резерви. Виждам ги в няколко направления. Мисля, че сегашният Инспекторат е малко капсулиран сам в себе си орган. Не е само мое мнение, че не е достатъчно взаимодействието, както с Висшия съдебен съвет, така и с други органи. Опресних си текстовете от Закона за съдебната власт, в които е отразено какви са правомощията на инспекторите и на главния инспектор. Те не са малки и могат да се използват по-пълноценно. За да не бъда голословна, имам предвид по-често би могла да бъде констатирана противоречива съдебна практика и съответно да бъдат правени предложение за преодоляване на тези противоречия. Не са малко органите, които могат да бъдат сезирани от Инспектората към Висшия съдебен съвет. Законът дава такава възможност. Да бъдат сезирани с въпроси, които са от тяхната компетентност и които биха били решени с техните или със съвместни усилия.
Това е накратко, което бих могла да кажа.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Чорбаджиева.
Ще започна с два въпроса към вас, които задаваме към всички кандидати за членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Те са свързани с изискванията за несъвместимост, разписани в Раздел ІІІ на Закона за съдебната власт.
Първият е упражнявате ли търговска дейност, съдружник ли сте, управител или участвате в надзорни и управителни съвети или съвети на директорите в контролни органи на търговски дружества, кооперации, включително и в юридически лица с нестопанска цел.
Юлиана Чорбаджиева:
Не участвам в никой от изброените от вас. За голяма част от структурите, за които споменахте, по закон нямам право да упражнявам такава дейност. Не участвам нито в управителни органи, нито като член, дори и в юридически сдружения с нестопанска цел.
Искра Фидосова:
Вторият въпрос е членувате ли в организации – публични, в политически партии и организации, които имат политически цели и непублични организации. Извършвате ли някаква дейност в непублични организации така че в бъдеще, ако бъдете избрана за инспектор, това да ви постави в някаква зависимост при взимане на конкретно решение, свързано с дейността ви.
Юлиана Чорбаджиева:
За политическите партии отговорът е същият – законът ми забранява като прокурор да участвам и не участвам. Не участвам и в други форми на обществена дейност, за които Законът за съдебната власт не ме ограничава. Просто така са се стекли нещата – не участвам.
Искра Фидосова:
Не участвате и в други непублични организации? (Не!)
Какви са мотивите ви, за да се кандидатирате за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, след като досега заемате длъжността прокурор. Сама казвате, че в последните дни сте се явила на конкурс и в същото време кандидатствате за длъжността „инспектор”.
Юлиана Чорбаджиева:
Аз мисля, че това са различни аспекти от професионалното развитие. Може би звучи малко елементарно, но една промяна на гледната точка, промяна на начина, по който се занимавам с право, тя е и промяна и не е. Защото аз оставам в тази система, оставам с нейните проблеми. Но точно, защото виждам сравнително нов орган с големи възможности. Защото, бидейки прокурор, аз мога да влияя и да се опитвам да решавам по най-добрия начин да решавам собствените си казуси. Докато, ако съм инспектор, смятам, че Инспекторатът има възможност да въздействува върху цялата система най-общо казано или върху отделни нейни звена и по този начин да се подобрят неща, които търпят подобрение.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата за въпроси. Има ли въпроси? Няма.
Тъй като няма повече въпроси, благодаря Ви, г-жо Чорбаджиева.
Юлиана Чорбаджиева:
И аз ви благодаря. Довиждане.
Искра Фидосова:
И последния кандидат – г-жа Янка Стоянова Гочева. Заповядайте, г-жо Гочева. Нейната кандидатура е предложена от г-жа Юлиана Колева.
Г-жо Колева, имате думата да представите кандидатурата.
Юлиана Колева:
Като народен представител, който е предложил кандидатурата на г-жа Янка Гочева, ще кажа, че тя е завършила юридическото си образование в Югозападен университет „Неофит Рилски” в Благоевград. След това е завършила магистратура в програмата „Право на Европейския съюз” в Софийския университет „Климент Охридски”.
В продължение на 14 години е работила като прокурор на всички нива в прокуратурата. В момента е в Апелативна прокуратура-София.
Била е временен, а в последствие и постоянен преподавател в програмата на Националния институт на правосъдието, в която се обучават младшите прокурори.
Това са биографичните данни, свързани с професионалното развитие на г-жа Гочева.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Г-жо Гочева, имате възможност в рамките на три минути да добавите към така представените от г-жа Колева професионални и биографични данни и да представите вашите виждания да дейността на Испектората и за дейността ви като инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, ако бъдете избрана от Народното събрание. Заповядайте.
Янка Гочева:
Допълнително мисля да добавя само това, че през последните 8 години работя на нива в прокуратурата – окръжна и апелативна, неизменна част от която е контролната дейност. Контролната дейност по начина по който се извършва в Прокуратурата, а именно комплексни проверки, тематични проверки, контролни проверки и работа по сигнали, в голямата си част съвпадат по своя начин на извършване с това, което работи и Инспектората. Разбира се, има и разлики, но така или иначе мисля, че познавам в някаква степен именно контролната дейност. Разбира се, в прокуратурата е малко по-широка, защото обхваща и законосъобразност на актове, но мисля, че благодарение на последните 8 години разполагам с някакъв опит, който ще ми позволи да съм полезна при изпълнение евентуално, ако бъда гласувана, и на длъжността „инспектор”.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Гочева.
Първите въпроси, които ще ви задам, ги задавам на всички кандидати за инспектори. Те са свързани с изискванията за несъвместимост в Закона за съдебната власт.
Първият въпрос е упражнявате ли търговска дейност, имате ли участие като съдружник, управител и участвате ли в надзорни и управителни съвети или съвет на директорите в контролни органи, търговски дружества, кооперации, а също така и в юридически лица с нестопанска цел, като изключим професионалните организации на съдии прокурори и следователи.
Янка Гочева:
Не участвам. Участвам в професионалната организация на прокурорите.
Искра Фидосова:
Следващият въпрос е участвате ли в други организации, политически партии и други организации с политически цели. Това са както публични организации, така и непублични организации. Извършвате ли дейност в непублична организация. Имте ли дейности, които биха ви поставили в някаква зависимост в бъдеще при работата ви като инспектор.
Янка Гочева:
Категоричен отговор за всички хипотези, които изброихте - Не!
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси към г-жа Гочева. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Председател.
Госпожи и господа народни представители,
Г-жа Гочева има кариера в прокуратурата, първоначално като районен прокурор в Петрич, а после окръжен в Благоевград. Тъй като това е един район, може да се каже динамичен откъм криминогенната обстановка през определени години и с доста случаи, свързани с митнически нарушения, контрабанда, ако може да отбележи някои постижения в своята професионална кариера, които са били предмет на дейността й като районен и окръжен прокурор.
Янка Гочева:
Като районен прокурор имам успешно приключили множество дела с предмет контрабанда, първоначално на районно ниво и след промяна на подсъдността й в окръжна прокуратура – основно в контрабандата на горива.
Друго, с което мога професионално да се гордея, това е едно дело с предмет наркотици, където подсъдим, осъден впоследствие беше и президент на футболен клуб.
Имам успехи по две от делата за организирана престъпност от района на Гоце Делчев.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, други въпроси към г-жа Гочева? Няма. Благодаря ви, г-жо Гочева.
Колеги, с това приключваме изслушването.
Необходимо е да изготвим доклад от Комисията по правни въпроси, в чиято първа част предлагам да изпишем подробно кандидатите – това, че всички, които се явиха днес отговарят на изискванията на закона – на чл. 42 от Закона за съдебната власт. Съгласно чл. 42 петима от инспекторите трябва да имат най-малко 5 години специализиран стаж и останалите 5 – най-малко 8 години. Кандидатите, които изслушахме днес – от 12 кандидата 11 имат минимум 8 години специализиран стаж и само един е със стаж между 5 и 8 години. Така че тук ще избираме във всички случаи 89 кандидата с най-малко 8 години. Това го казвам, за да съобразим как ще разпишем процедурните правила за избор на кандидатите за пленарна зала. Необходимо ли е да имаме отделни два текста за избиране на петима инспектори в условията на изискването по чл. 42, ал. 3 за 5 години и за 8 години. Това е единият въпрос, който поставям, преди да уточним процедурните правила, които следва да предложим като част от доклада да бъдат гласувани в пленарна зала.
Другият въпрос е още веднъж да си дадем отговор по отношение на това как да процедираме в пленарна зала: да започнем с представяне на кандидата от вносителя, след това разисквания и отговор на кандидата, ако се зададат въпроси към него. Мисля, че като точка първа да запишем представяне на всички кандидати. След това разискванията да започнат по отношение на всички и да се задават въпроси. Ако преценим, че това ще бъде процедурата, да се даде възможност за отговор на зададените въпроси до 2-3 минути. И накрая по какъв ред ще стане гласуването – дали ще бъде по азбучен ред, дали по поредността на постъпване на предложенията, по стаж или по някакъв друг ред.
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, аз смятам, че процедурата в пленарна зала не трябва да бъде буквално повторение на процедурата в Комисията.
Смятам, че в залата кандидатите трябва да бъдат представени в рамките на времето, в което обикновено се провежда дискусия парламентарните групи, народните представители могат да направят изказвания, могат да поставят въпроси и единствено трябва да уточним в какви рамки кандидатите, които сметнат да кажат нещо, или да отговорят на зададени въпроси, само този въпрос за уточним.
Не е необходимо те да бъдат разделяни в дискусията.
Гласуването трябва да стане по азбучен ред, тъй като това е един обективен критерий.
И за да не взимам думата повече, знам, че е деликатно, но тъй като г-жа Караиванова, като главен инспектор, присъства на изслушването, ако тя смята да сподели нещо, без, разбира се, нейното мнение да определя мнението на Комисията, но тя ще работи с тези хора, които ще бъдат избрани от Народното събрание, ако прецени нещо да коментира в резултат на това ,което чу общо или пък персонално, изразявайки някакви бележки, да има възможност д а каже това, което смята, в края на нашето заседание. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Ще започна отзад напред. Аз мисля, че не е редно, с цялото ми уважение към г-жа Караиванова, тя е част от този орган и не мисля, че е редно да прави каквото и да било изявление в момента. Нека да не забравяме, че изборът на главен инспектор е също от Народното събрание. Може би г-жа Караиванова сама трябва да каже иска ли да каже нещо за изслушаните, но аз смятам и се опитвам да предпазя всички, ако мога така да се изразя и не мисля, че е редно да се прави такова изявление в момента. Но все пак да каже г-жа Караиванова.
Ана Караиванова:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Уважаеми народни представители, аз ще се въздържа от всякакъв коментар по кандидатурите. И първия път, когато бях избирана заедно с тях, не направих коментар.
Единственото, което бих искала да кажа е, че на един по-ранен етап, без да е поименно, можеше да се направи едно такова изслушване с оглед на профила на кандидатурите. Направи ми впечатление, че много малко са съдиите кандидати за инспектори, а съдиите в България са числено повече, колкото и много да са прокурорите. Но този въпрос вие ще го решите.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Караиванова.
По отношение на процедурата. Както разбрах от г-н Стоилов, първо представяне на всички кандидати от вносителите на предложенията по азбучен ред. След това следват разисквания по отношение на всички кандидатури. След това възможност за отговор от конкретен кандидат към който е отправен въпрос в пленарна зала в рамките до 2 или 3 минути.( до три минути) Добре, до 3 минути. След това пристъпваме към гласуване по начина по който гласуваме всеки ден в пленарна зала. Гласуването на кандидатите е по азбучен ред, така както днес направихме изслушването според личните имена на кандидатите за инспектори в Инспектората към висшия съдебен съвет.
Да уточним смятате ли за необходимо да имаме две отделни точки, които да казваме, че избираме с минимум 5 години специализиран стаж и с минимум 8 години или в една точка да кажем, че избираме с минимум 5 или 8 общо и тези, които получат най-много гласове при спазване на изискванията на чл. 132, ал. 3 от Конституцията за мнозинство от 2/3 от общия брой. Моля да уточним това и ако не възразявате, да го разпишем като процедура и сложим тази думичка, която липсва и доведе до тълкувания в предишни избори, да направим гласуването.
Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Аз мисля, че материалните условия, на които трябва да отговарят кандидатите, те бяха обект на тази проверка, която направихме. Оттук нататък няма абсолютно никакъв смисъл и е лишено от съдържание разделянето на основанията. Да не говорим, че това не е предпоставка за избор, примерно едните да имат петгодишен стаж, а другите да имат осем. То е една процедура, ако можем да я наречем, на пресяване на кандидатите. При положение, че всички отговарят на това изискване и на останалите законови изисквания, няма защо да акцентираме върху него при гласуването в зала.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Това не са изисквания, обръщам внимание, за допустимост само, а са точно за избор. Но обърнах внимание на още нещо – на крайния резултат. Не случайно поставям този въпрос няколко пъти. Това е записано в чл. 42, ал. 3. Но ако днес ние имахме хипотеза, че имаме 12 кандидата, от които 10 са с 5 години и 2 са с осем, ние няма как от тези 12 да изберем 10. При нас е обратното. И понеже е обратната хипотеза, нека да помислим още веднъж можем ли, по-скоро има ли различно мнение, има ли опасност да не изпълним закона, защото, ако трябва да го разделим – моля ви погледнете чл. 42, ал. 3.
„Чл. 42 (3) За инспектори се избират лица, които имат и най-малко 12 години юридически стаж, като за петима от инспекторите в рамките на този стаж се изискват и най-малко 8 години, а за останалите петима - най-малко 5 години като съдия в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура или следовател в Националната следствена служба или в окръжен следствен отдел.”
Ако го запишем в една точка заедно.
Янаки Стоилов:
Аз смятам, че в доклада на Комисията още веднъж да се изпишат кандидатите и срещу техните имена да се запише с какъв стаж е всеки един от тях.
Искра Фидосов:
Т.е. ние да направим проект за решение за всеки един поотделно, защото няма как да го направим в едно общо решение. Но ние не сме вносители, за да правим предложения на проект за решение.
Янаки Стоилов:
Дори в становището на Комисията си го представям, че могат да се изпишат срещу имената и годините стаж, което достатъчно ориентира.
Искра Фидосова:
Служебно да гласуваме сега, че ще направим проекти на решения. В момента коментираме, г-н Анастасов, дали да не направим предложения за служебни проекти за решения от името на Комисията, в които да изпишем имената на 12-те кандидата със специализирания стаж срещу всеки един от тях, за да отговорим на изискванията на чл. 42, ал. 3.
Г-жо Михайлова, заповядайте.
Екатерина Михайлова:
Често комисиите, когато представят своите становища, към тях накрая има предложение за проект на решение. Т.е. това не е невъзможна форма. Обикновено обаче се предлага едно решение, т.е. това ,което да направи парламента, защото смята, че това е правилното. Но тук понеже е персонален изборът и квалифицирано мнозинство няма как такова решение да бъде предложено, в смисъл, да кажем това е. може би трябва да има едно-две изречения, с които да се обясни следното. Тъй като изборът ще бъде проведен за всеки един поотделно и за да бъдат избрани, трябва да отговарят на еди-какви си условия, ние предлагаме проекти за решения за всеки един от тях в случай, че отговаря на изискванията. Накрая малко замотах формулировката, но ме разбирате за какво говоря. Т.е. да кажем, че ние предлагаме всички във вид на проект за решение за всеки един от тях и парламентът ще реши дали избира някой или не – 10 ли избира, 8 ли избира, 6 ли избира, в зависимост какво ще се получи при гласуването.
Не е невъзможно да се направят проектите за решение от името на Комисията.
Искра Фидосова:
Въпросът е по-скоро в процедурните правила можем ли да включим тези проекти на решения или само в останалата част на доклада и становището. Останалата част – о’кей! Въпросът е в процедурните правила? Защото ние ще направим избора по процедурните правила. И тук за мен се губи връзката.
Екатерина Михайлова:
Аз мисля, че не е толкова тежък проблемът ни, защото повечето отговарят на високото изискване – 8 години. Ако беше обратното, ако бяха повечето с 5 годни, тогава има този риск.
Явор Нотев:
Според мен, г-жа Михайлова е права. Не че проблемът не е тежък. Той е никакъв при кандидатурите, с които разполагаме. Избирайки по едни и същи правила за всички кандидати, ние няма как да нарушим изискването на закона за състава на този орган и да искаме да го направим. Разликата би се изразявала само в това дали единият от избраните няма да отговаря на по-високо изискване или всички ще отговарят на по-високото изискване. Но изборът може д бъде проведен по едни и същи правила, т.е. с квалифицирано мнозинство, както изисква закона, и да бъде от обща листа от всички предложени кандидати. Аз не виждам каква разлика в процедурните правила трябва да въвеждаме, за да отговорим на законовото изискване в конкретния избор.
Искра Фидосова:
Не, за разлика в процедурните правила. А когато изискванията на закона – на чл. 42, трябва да имаме две отделни точки за избор на първите петима и на вторите петима. И тъй като проект на решение няма, а има само предложение?
Явор Нотев:
Извинявайте, не Ви разбирам. Мисля, че вторите петима не са отделна част. Иначе, ако бяха защитени като самостоятелна съставна част на органа, би трябвало ние наистина да търсим сега петима кандидати само за тези.
Искра Фидосова:
Колеги, чакайте малко. Не забравяйте, че ако утре се случи нещо и някой инспектор си подаде оставка или се случи нещо друго от основанията, които са записани в закона за прекратяване на мандата, тогава трябва да знаем този, който ще го изберем, на какви изисквания трябва да отговаря – дали на пет години или на осем години. При какви изисквания ще ги гледаме?
Явор Нотев:
Нека да отговоря и на този въпрос.
Излиза инспектор и избираме инспектор, който отговаря или на едното, или на другото, след като не се нарушава пропорцията. Няма нищо страшно. Органът няма да бъде с нарушени пропорции.
Искра Фидосова:
Правя последно уточнение.
Изборът се провежда съгласно чл. 42, ал. 3 от Закона за съдебната власт по списък, подреден по азбучен ред, според личните имена на кандидатите и тук да добавим с отразени изисквания по отношение на стажа, като в него се включват. Така решаваме проблема с процедурните правила.
И последна точка:
За избрани се смятат кандидатите, които са получили най-много гласове при спазване на изискванията на чл. 132а, ал. 3 от Конституцията на Република България и на чл. 46 от Закона за съдебната власт с мнозинство 2/3 от общия брой на народните представители.
Други предложения за процедурните правила, които ще предложим за процедурата в пленарна зала, има ли?
Подлагам на гласуване така предложения проект на процедурни правила, които са част от доклад на Комисията по правни въпроси. Цялото съдържание на доклада вече уточнихме и той ще бъде изготвен след заседанието и утре ще бъде предоставен на всички членове на комисията в пленарна зала. Ако има грешки и нещо за уточняване, ще го направим.
Явор Нотев:
Само още един въпрос, който ми се струва, че трябва да бъде уточнен.
Какво би било класирането на кандидати, които получат равен брой гласове и надвишим числото 10. Примерно и десетият и единадесетият са над 160 гласа, но са с равен брой.
Искра Фидосова:
Г-н Нотев е прав. Ние имахме такъв текст в предишните процедури, когато сме правили такива избори. Трябва да имаме текст, когато двама кандидати – последните двама или трима, които получат минимум 160 гласа, но равен брой гласове, между тях се провежда балотаж и за избран се счита този, който е получил най-много, но не по-малко от 2/3.
Явор Нотев:
При тази хипотеза ще има ли бонус за този, който има повече стаж, имам предвид, че отговаря на по-високите условия, или балотажът е равнопоставен.
Искра Фидосова:
Няма да има.
Явор Нотев:
Аз само подсещам. Иначе и аз мисля, че на трябва да има бонус за стаж.
Янаки Стоилов:
Има и един друг въпрос, който е формален. Дали може да се прилага изборът по вишегласие, защото според Конституцията, всеки, който е събрал 2/3 от гласовете, е достатъчно да се смята за избран. Само това е валидно при условие, че повече от 10 души получат гласове. Тогава всяко едно гласуване покрива изискванията на Конституцията и малко деликатна става ситуацията. Въпреки че може би е по-справедливо по вишегласие да се изберат. Но от формална гледна точка могат тези решения да бъдат дискутирани.
Искра Фидосова:
Колеги, уточнихме проекта на процедурните правила. Други уточнения има ли към така направения проект? Няма.
Подлагам на гласуване така направения проект на процедурни правила и на доклада, който уточнихме и който утре ще ви бъде раздаден в пленарна зала, за да се прочете от всички и ако има корекции, да се направят, за да може в рамките на утрешния ден да бъде внесен в деловодството.
Който е „за” моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
Благодаря ви, колеги.
Продължаваме с следващите точки от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение на Закона за собствеността, № 102-01-80, внесен от Министерски съвет на 24.11.2011 г.
Започваме със наименованието на закона.
„Закон за изменение на Закона за собствеността.”
Желаещи за изказване по наименованието на закона? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на закона. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
Параграф 1. Предложението на вносителите е думите „31 декември 2011 г.” се заменят с „31 декември 2012 г.”
Желаещи за изказване? Г-н Миков.
Михаил Миков:
В предишното събрание първата годна го удължихме с една, а на втората видяхме, че с три години е по-разумно и прехвърлихме топката до вас. Вие обещахте, че ще свършите тази работа.
Искра Фидосова:
Колеги, към три години ли вървим? Моля за вашето мнение.
Михаил Миков:
Аз правя предложение за три години, за да знаем, че в това събрание няма да се занимаваме с този въпрос повече.
Искра Фидосова:
Други предложения има ли? Няма.
Правя предложение за редакция от Комисията.
В § 1 от Закона за собствеността думите „31 декември 2011 г.” се заменят с „31 декември 2014 г.”
Има ли други предложения по предложението това да бъде редакция на комисията? Гласуваме. Подкрепяме по принцип текста на вносителя с предложение за редакция от Комисията думите „31 декември 2011 г.” се заменят с „31 декември 2014 г.”
Който е „за” моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Заключителна разпоредба.
Желаещи за изказване по наименованието на подразделението на закона? Няма.
Който е „за” моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
§ 2. Законът влиза в сила от 31 декември 2011 г.
Желаещи за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Без против и въздържали се.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за търговския регистър, № 154-01-112, внесен от Юлиана Генчева Колева и група народни представители на 14.12.2011 г.
По тази точка присъства г-жа Николова, изпълнителен директор на Агенцията по вписванията.
Г-жо Колева, имате думата да представите мотивите за законопроекта.
Юлиана Колева:
Мотивите за законопроекта мисля, че са известни на всички.
С едно изречение – Търговският регистър не е готов да премине към този режим, който беше предвиден, а именно за регистрирания достъп до делата. Затова аз и колегите предлагаме да се отложи с една година влизане в сила на разпоредбата, която визира именно регистрирания достъп до делата на търговците в Търговския регистър.
Искра Фидосова:
Благодаря. Желаещи за изказване. Г-жо Николова, заповядайте.
Виолета Николова:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми народни представители,
Измененията в Закона за търговския регистър бяха приети почти по средата на календарната година. След тяхното приемане, като последваща стъпка, беше необходимо да се изготвят подзаконовите нормативни актове, които да уредят точно как ще се осъществява регламентираният достъп до регистъра, а също и осигуряването на значителни бюджетни средства в размер на близо половин милион лева, които да бъдат усвоени чрез провеждането на обществена поръчка, която да осигури избор на изпълнител, който да разработи новите функционалности, така че този регистриран достъп да влезе в сила.
Тези две предпоставки считам, че са обективни и подкрепям изцяло предложението на народните представители за отлагане влизането в сила на текста относно регистрирания достъп до регистъра, предвид осигуряването на едни нормални условия, в които по един изключително прецизен и премерен начин да се осигури въвеждането на регистрирания достъп.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Николова. Има ли желаещи за изказване по този законопроект?
Колеги, моля ви да се обединим около това, което е предложено, за да можем да го минем на две четения в пленарна зала. Иначе няма как да го променим до края на тази година. Т.е. да не се правят никакви предложения върху така направения ЗИД в зала.
Няма желаещи за изказване. Гласуваме.
Подлагам на гласуване законопроекта за допълнение на Закона за търговския регистър, № 154-01-112, внесен от Юлиана Генчева Колева и група народни представители на 14.12.2011 г.
Който е „за” моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петима „въздържали се”.
Изчерпахме дневния ред. Благодаря на всички за участието.
Не предвиждаме друго заседание до ваканцията, ако няма нещо извънредно. Ако мине тази точка на две четения в едно заседание, няма да имаме друго заседание до ваканцията.
Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова