Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 110


Днес, 26.01.2012 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Деница Вълкова, заместник министър, Елена Дойчева и Надя Хрингова, главни експерти и Александра Аврамова, експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” – Цвета Караилиева и Александра Павлова, експерти; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” – Иван Гетов, главен директор; от Министерството на земеделието и храните, Изпълнителна агенция по горите – Красимир Каменов, заместник изпълнителен директор, Милена Трифонова, директор на дирекция „Правна”, Даниела Ангелова, юрист, Ивелина Колева, главен юрисконсулт на министерството и Петър Сарафов, експерт в отдел „Дейности по опазване на земеделските земи”; от Агенцията по обществени поръчки – Миглена Павлова, изпълнителен директор, Галя Манасиева, директор на дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки” и Христина Денева, експерт в същата дирекция.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имаме кворум, за да започнем по дневния ред:
1. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесена от Министерския съвет на 13.01.2012 г.
2. Позиция на Република България относно предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за общо европейско право за продажбите, т. 56 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 202-00-4, внесена от Министерския съвет на 25.01.2012 г.
3. Позиция на Република България относно предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за алтернативно разрешаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители), по т. 57 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 202-00-2, внесена от Министерския съвет на 19.01.2012 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, № 102-01-89, внесен от Министерския съвет на 28.12.2011 г. – водеща КПВ
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-87, внесен от Министерския съвет на 14.12.2011 г.
6. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 102-01-81 , внесен от Министерския съвет на 24.11.2011 г. - водеща КПВ
7. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерския съвет на 30.12.2011 г.
8. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 154-01-105 , внесен от Михаил Рашков Михайлов на 11.11.2011 г.
9. Запознаване с постъпило от г-н Цони Цонев заявление за освобождаване и във връзка с това обсъждане на предстояща процедура за попълване на освободеното от него място в състава на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
По първа точка - Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесена от Министерския съвет на 13.01.2012 г.
Да представи мотивите накратко има думата г-жа Деница Вълкова, заместник министър на правосъдието.
Деница Вълкова:
Уважаеми дами и господа, Министерството на правосъдието подкрепя предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела с оглед утвърждаване правата на жертвите в Европейския съюз.
Основният ни аргумент е, че в предложението за регламент се предвижда бърз и ефикасен механизъм, с който държавата-членка, в която се изнася да живее лицето, изнесено на риск, ще признае мярката на защита, без никакви формалности – така, както е взето от първата държава-членка.
По тази точка поддържаме и предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. Тук основните ни аргументи са, че по този начин ще се постигне баланс между правата на страните в процеса и най-вече ще се гарантират основните принципи за равенство и състезателност, както и за справедлив процес. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания по Годишната програма. Въпроси към вносителите?
Ние коментирахме програмата преди заседанието на комисията. Смятаме и предлагаме от името на Правната комисия да влезе като предложение в Годишната работна програма на Народната събрание за 2012 г. да бъдат включени следните проекти на актове:
- минимални разпоредби относно съставите на престъпленията при наказанията в областта на трафика на наркотици;
- на второ място, електронно правосъдие;
- на трето място, законодателни предложения, свързани с взаимното признаване на документите за гражданско състояние и премахване на формалностите по легализирането на документи;
- на четвърто място, реформа на структурата на евро.....
Ако имате възражение по това предложение на работната група да бъде позиция на Комисията, или за някакви допълнения към тези четири предложения за включване в Годишната работна програма, заповядайте.
Да разбирам, че няма. Гласуваме.
Подлагам на гласуване Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесена от Министерския съвет на 13.01.2012 г., с така направеното предложение за позиция, която ще бъде отразена в доклада на Комисията по правни въпроси за включване на проекти на актове в Годишната програма.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По втора точка - Позиция на Република България относно предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за общо европейско право за продажбите, т. 56 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 202-00-4, внесена от Министерския съвет на 25.01.2012 г.
По тази точка на миналото заседание имаше представяне на мотивите от страна на вносителите. Имаше забележка и препоръка от Правната комисия и решение да се спре обсъждането на т. 56 от Годишната работна програма на Народното събрание, докато не се внесе и рамковата позиция на Министерския съвет. Трябва да бъде внесен и самия регламент, както се изисква в чл. 104, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
С писмо от 25 януари е внесено самото предложение на регламент.
Аз поех ангажимент миналата седмица на заседанието и предлагам да го включим в доклада, като препоръка на Комисията по правни въпроси към Министерския съвет да се спазва разпоредбата на чл. 104 от Правилника организацията и дейността на Народното събрание, при внасяне на актове, включени в Годишната работна програма на Народното събрание. Що се отнася до практиката по внасяне на актове и позиции, следва да се отбележи, че в периода 2007-2009 г., от проучването, което направихме през изтеклата седмица, е видно, че те са внасяни с писмо от Министъра по европейските въпроси за този период. В последствие всички документи са постъпвали с писмо от Главния секретар на Министерския съвет до Главния секретар на Народното събрание.
Връщаме се на това, което беше представено, а сега имате допълнително и регламента. Трябва да обърнем внимание на болтвания текст в позицията, която ни е изпратена от Главния секретар на Министерския съвет.
Тук остава въпроса дали е необходимо да подкрепяме този регламент – въпрос, който се постави на миналото заседание на Комисията. Оттук започваме дискусията. Може би най-напред отговор на този въпрос, който остана за следващото заседание, т.е. за днес, когато са изпратени комплектовани всички документи, съобразно изискванията на нашия правилник.
Сега моля малко по-подробно затова каква е позицията на Министерския съвет по отношение на това необходима ли е подкрепа на този Регламент, след като се създават толкова много неясноти с него и притеснения, че ще стане бъркотия.
Деница Вълкова:
Аз ще изразя позицията, по конкретните въпроси експертът от Министерството на правосъдието, който е работил по тези въпроси ще може да отговаря по-конкретно.
Ние продължаваме да подкрепяме тази Рамковата позиция, с която смятаме, че ако бъде приет такъв регламент, от една страна, ще се елиминират пречките за електронната търговия, от друга страна, ще бъде разширен вътрешния пазар.
Основният ни аргумент да я подкрепяме, независимо от всички дискусионни проблеми, които са възникнали на предното заседание и сега вероятно ще възникнат, е, че този регламент не съдържа задължителна уредба, а ще дава възможност на страните по всяка отделна сделка да избере дали да приложи националното законодателство или правото на Европейския съюз.
Искра Фидосова:
Може би не ни разбрахте. Трябваше да отговорите на въпроса за правните аргументи и причините да се стигне до тази позиция – да изразявате позиция на подкрепа. От това ,което ни е изпратено от Главния секретар, виждам колебание по отношение на това дали следва да има подкрепа на този регламент. Няма съмнение вече в никой от нас, тъй като вече втора седмица започваме да дискутираме тази тема, че има множество забележки по отношение на текстове в този регламент, който се предлага. Има много дискусионни теми, които трябва да бъдат много сериозно обсъдени и прецизирани. Има много текстове, които са в противоречие с нашето законодателство.
Каква е причината (правните аргументи) да правите изказване в две изречения, че подкрепяте тази рамкова позиция. Искаме да чуем аргументи за това защо трябва да се подкрепи този регламент.
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, този проект за регламент е типичният пример как благодарение на достиженията на правото на Европейския съюз в лицето на Лисабонския договор – националните парламенти вече имат възможност предварително да се запознаят с цялото нормотворчество на ниво Европейски съюз, което не винаги се оказва полезно и не винаги се оказва безспорно. Т.е. благодарение на тази процедура ние сега се сблъскваме в един достатъчно ранен етап на един проект на регламент, който е подготвен, естествено от Европейската комисия, който е проект на регламент. Един път приет, той ще се прилага директно и пряко, без въобще да участват националните парламенти. Т.е. Народното събрание дори няма възможност оттук нататък да се меси по какъвто и да е начин. Това право ще се прилага директно в България. И както разбираме, то ще се прилага и хората ще имат право на избор. Т.е. ако се приеме този регламент, търговците, например, било специално тези които упражняват електронна търговия ще имат право да прилагат българското право или европейското да се прилага за нашите взаимоотношения.
Струва ми се, че предварителната позиция на българското правителство, въпреки че е доста внимателна, като се посочва, че на някои разпоредби трябва да се обърне сериозно внимание на нормите, осигуряващи защита на потребителите. Че съществуват редица текстове, които от гледна точка на правната теория и практика, са най-малко дискусионни и следва да бъдат сериозно обсъдени и прецизирани.
Това са доста внимателно формулирани позиции, но все пак виждаме доста резерви в правителството. Мисля, че ще бъде по-добре да изкажем по-сериозно нашите резерви дали този регламент не крие опасността от снижаване нивото на защита на потребителите такова, каквото то вече е гарантирано от други норми на европейското право и съответно транспонирани в нашето българско право за защита на потребителите. Това трябва да е много ясно.
Първо, има ли нужда от такъв регламент, толкова всеобхватно формулиран като предмет или би следвало да се помисли да бъде ограничен само за електронната търговия, а не въобще за продажбите.
Мисля, че ще бъде добре ние да отправим препоръка правителството да бъде по-категорично в своята позиция – резервите да бъдат сериозно изказани, а не така дипломатично, както са в момента. Благодаря.
Искра Фидосова:
Други колеги, желаещи за изказване, преди да дам възможност за отговори. Заповядайте.
Деница Вълкова:
От името на Министерството на правосъдието експертът Александра Аврамова, която е изработила конкретното становище, ще отговаря на конкретните ви въпроси.
Александра Аврамова:
Здравейте.
Първо, искам да уточня, че това е Рамкова позиция и дава много общо параметрите на нашите резерви. Тя затова е рамкова. Когато един проекторегламент или проектодиректива бъдат внесени за обсъждане в Съвета на Европейския съюз на формат работна група, на който формат участваме ние експертите, комисията внася един проект, който претърпява до края на обсъждането му и приемането му или съответно блокирането на досието, изключително много промени. Заради това по-конкретни резерви, по-конкретни контрааргументи не е практично да присъствуват в рамковата позиция. Така, както ние сме я формулирали, просто сме заявили едно принципно положително отношение. Дори ние влизаме в преговорите с доста резерви, имайки предвид това ,че трябва да държим на нивото на защита на потребителя, което сега имаме. Въобще, имайки предвид редица проблеми, които могат да възникнат от този паралелен режим на правото на продажбите, който ще бъде създаден евентуално с регламента.
Оттук нататък в самия процес на преговорите конкретните въпроси, тъй като регламентът се обсъжда текст по текст, всеки текст претърпява и доста изменения във формулировките, поради това смятаме, че опасенията на г-н Казак на този етап не са толкова основателни. Имаме предвид, че тук влизаме в една доста непозната територия, защото става въпрос за незадължителен регламент. Досега този инструмент не е познат в европейското законодателство. Така че имаме предвид, знаем за какво става въпрос. Просто, според нас като партньори в преговорите, е логично да дадем едно първоначално положително отношение. А какво ще стане до края на обсъжданията, бъдещето ще покаже и самите преговори.
Екатерина Михайлова:
Защо трябва да се прием регламент, след като няма да е задължителен.
Искра Фидосова:
Аз не разбрах от отговора на госпожата какъв е отговорът на нашите въпроси, които поставихме, включително и това, което г-жа Михайлова го преповтаря.
Т.е. вие принципно смятате, че трябва да дадете едно положително становище на всичко предварително, а след това, когато се стигне до гледането на отделни текстове, да си дадете бележките по текстовете.
Но ние питаме защо трябва да се дава положително становище и при толкова много забележки, толкова много колебания, толкова много разминаване с нашето право, след като ще се прилага и ще се препраща към вътрешното законодателство.
Александра Аврамова:
Тъкмо това се опитвам да кажа, че това е много специфичен правен инструмент. Подобни правни инструменти има в Съединените щати. Те са характерни за големите федеративни държави. Те са на територията на частното право.
Искра Фидосова:
Каква оценка сте направили по отношение на въздействието на този регламент върху българските граждани-потребители, за да изразявате вие такава позиция като експерти и да препоръчвате така позиция към българското правителство и към българския парламент. Това е първият въпрос.
Втори въпрос. Каква е позицията на Комисията за защита на потребителите по този регламент (на българската комисия).
Александра Аврамова:
Първо, какво би донесло, каква е добавената стойност за българските граждани. Този регламент ще създаде условия, когато се сключват такива презгранични сделки, защото той касае преди всичко сделки между български правни субекти и правен субект от друга държава-членка, да има един режим, познат и за двете страни, на който и двете страни могат да се доверят. Съответно няма да има нужда едната от страните да прави допълнителни разходи за правни консултации, например, тъй като не познава правото на другата страна. Говорим за субекти от две държани. Все едно от двете правни системи тези са меродавните правила на сделката. Така първо спестяваме от юридическите консултации. Спестяваме още и от доверие, което се създава. Т.е. така действително се стимулира икономическата активност и по-свободно се сключват сделките в рамките на вътрешния пазар, след като има някакви единни правила.
Това са, според мен, най-сериозните аргументи.
Искра Фидосова:
Т.е. ще улесните българските потребители при намиране на юридически консултанти. (Българските адвокати ще останат без работа.) Не, според мен, ще имат много повече работа да разясняват текстовете на регламента, противоречието на тези текстове с вътрешното законодателство – това, което ние питаме в момента конкретно да ни отговорите.
Аз ви попитах изследвали ли сте какво е въздействието или какво въздействие ще има прилагането на този регламент върху българските потребители.
Александра Аврамова:
Аз се опитах да ви отговоря. (По отношение само на правните консултанти.)Когато се разшири вътрешният пазар, когато е по-интензивен обменът, ще има много повече предложения, цените също ще паднат, потребителите няма да бъдат в по-малка степен защитени, ако се
Цвета Караилиева: Министерство на икономиката, енергетика и туризма
Добър ден, уважаеми дами и господа.
Ние работим съвместно с Министерството на правосъдието по този регламент. Не бяхме подготвени по тази точка, тъй като не знаехме, че е включена. Ние сме за следващата точка от дневния ред. Но искам да внеса някои уточнения, ако може.
Този регламент е наистина един нов правен институт, който комисията лансира. За всички нас, както и за останалите държави-членки, е много интерес и много амбициозен.
Каква е идеята на самия регламент? Както знаете, регламентите са с пряко действие в законодателството на държавите-членки. Идеята на този регламент е да не засегне по никакъв начин националното законодателство, което урежда областта за сключването на договорите за продажба. То е тясно лимитирано по отношение на сключване на договорите за продажба.
Трябва също така да подчертаем, че става въпрос само за трансгранични договори. Т.е. всичко, което е в българското национално законодателство по отношение на договорите за продажба, си остава. Каква е идеята? Търговецът, като по-силната икономическа страна, да предложи на потребителя, независимо къде се намира, да използват регламента като приложимо право. Този регламент ще бъде нещо като паралелно с националното законодателство на всяка една държава-членка. Т.е. търговецът предлага да потребителя да се използва този регламент, който със съответните норми се урежда. Потребителят, избирайки приложението на този регламент, оттук нататък целият му договор по отношение на сключване, прекратяване, всички права се уреждат съгласно него. Ако потребителят не желае да сключи договор съответно по този регламент, ще си прилага националното законодателство, съгласно Регламент РИМ-1. Т.е. идеята е да се избегне стълкновение между регламентите РИМ-1, който е по отношение на приложимото право и този регламент. Естествено в момента преговорите текат. Те са на много ранна фаза. Всички държави-членки са се регистрирали.
Искра Фидосова:
Вие ни разяснихте неща, които на нас са ни ясни. Ние поставяме конкретни въпроси, на които очакваме отговори.
Вие самата казвате, че ще има възможност потребителят, когато отиде да сключи договора, да прецени дали ще се прилагат разпоредбите на регламента или само вътрешното законодателство на съответната държава. Обаче като четем самия регламент, има толкова много препратки към вътрешното законодателство, че се обезсмисля подкрепата и прилагането на този регламент.
Отделно има противоречие по отношение на правната уредба на определени институти в регламента и във вътрешното законодателство. Това са по отношение на прихващане, на подновяване, прехвърляне на собственост, по отношение на кредитори. При положение, че има толкова много противоречия, толкова много въпроси – големият въпрос, от който тръгнахме и не получаваме отговор с аргументи и пак се връщаме на него, е необходимо ли е след като има толкова много препратки, след като има толкова много противоречия с нашето действащо законодателство и в същото време има препратки към него, тогава когато търговецът избере, че ще сключи договора по този регламент, който има пряко действие и това всички го знаем – кой договор какво действие има и как се поражда и какви са последиците, защо се изразява тази обща позиция, без да чуем никакви аргументи за това.
В същото време в позицията на Министерския съвет също е казано, само че не в конкретика на всеки текст, а че това е един регламент, който е доста обемист, като материал, че имаме забележки по редица основни институти, които са заложени вътре в самия регламент не по отношение на конкретен текст или алинея, което до известна степен обезсмисля подкрепата на такъв регламент.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Това, което стана ясно вече е, че Европейската комисия е подготвила този проект, за да улесни явно търговците. Защо?
Търговецът, уважаеми колеги, ще бъде улеснен. Този регламент като стане факт, ще бъде алтернативно приложимо право за трансграничните продажби в рамките на Европейския съюз и търговците веднага ще искат да се възползват от него, ако той им дава повече права. А може и да не им дава повече права, но поне ще го знаят и няма да има нужда да се сблъскват с вътрешното законодателство на всяка държава-членка.
Какво ще стане? Веднага всички търговци, които продават трансгранично и специално тези по електронната търговия, систематично ще пишат: Искате да купите това? Подпишете, че приемате по договора да се прилага регламент еди-кой си. Те ще принудят потребителите масово да се съгласяват върху техния договор за продажба да се прилага този регламент. Това е ясно.
Въпросът е и нашата позиция трябва да бъде. Ако този регламент бъде финализиран, бъде приет от Европейския парламент и от Съвета, или той ще предлага условия за защита правата на потребителите поне толкова високи на сегашното aqi в областта на защита на потребителите, или по-добре въобще да няма такъв регламент. Т.е. всеки потребител да има право да се ползва винаги от по-добрата правна защита на собственото си законодателство, а не да бъде поставен под избора, който обикновено е предрешен да приема по-малката защита на европейско ниво с този регламент.
Такава позиция, според мен, би било добре да бъде изразена още сега. И то ясно: или регламентът предлага защита на потребителите поне толкова висока, както е сега действащата, или по-добре да няма и да си продължава така както е и да не се занимаваме с този регламент. Да се оттегли от Европейската комисия и край.
Искра Фидосова:
Други колеги, желаещи за изказване има ли, за да можем да формулираме позицията на комисията.
Да напишем може би, че така направеното предложение за регламент не съответства на принципа на пропорционалност и необходимо допълнително да се прецени приемането на този регламент доколко ще бъде в интерес на българските потребители.
Екатерина Михайлова:
Може би това, което каза г-н Казак, също да се запише, ако се споделя от колегите, че ако въобще се приеме такъв регламент, защитата за потребителите да не бъде в никакъв случай по-малка от тази, която в момента съществува. Т.е. това да бъде позиция, която българската страна да отстоява.
Искра Фидосова:
Съгласна съм. Отбелязваме изрично, че според нас противоречи на принципа на пропорционалност, отбелязваме, че трябва да се прецени много внимателно доколко е в интерес и защита на правата на потребителите. Ако с тръгва към подкрепа на този регламент, да се изисква минимум разпоредби, които да гарантират правата и интересите на нашите потребители и да не са по-малко от тези, които са във вътрешното законодателство с изричните допълнителни препоръки за разминаването с нашето законодателство.
Четин Казак:
Понеже стана ясно, че този регламент ще бъде алтернативен, т.е. ще може да се избира. Дали да се прилага сегашното aqy.
Искра Фидосова:
Той препраща към нашето законодателство. (Но не винаги.) Цели институти от регламента препращат към нашето законодателство. Нали така? Това как ще го отстраните.
Цвета Караилиева:
На първо място бих искала да отбележа, че все пак в рамковата позиция е записан текст, с който България си запазва правото да изказва своето мнение по време на целите преговори. Това, което е дадено в момента като рамкова позиция, това е нашето виждане и естествено в процеса на обсъждането ние ще си кажем мнението.
Напълно сме съгласни с вас и подкрепяме, че по отношение на правата и защитата на потребителите трябва да остане високо ниво на защита – вече постигнато ниво към този момент, и в никакъв случай да не се нарушават или заобикалят права на потребителите. Точно това е амбициозната цел на самия регламент. От една страна, високо ниво на защита на потребителите, не по-малко от това, което вече е постигнато на европейско ниво, но също така и облекчаване на процеса на сключване на договорите между потребители и търговци. Това е. Т.е. така или иначе, както България, така и останалите държави-членки, на първо място визират защита правата на потребителите, високото ниво – не по-малко от това, което е постигнато към този момент. А вие знаете, че има държави-членки, които са с доста по-високо ниво на защита от нас. Така че това въобще е нашата позиция като цяло.
Четин Казак:
С две думи, препоръката ни е да бъдете по-категорични в позицията, а не толкова дипломатично завоалирано „запазваме си правото”, „да има някои положения, които меко казано будят недоумение” и т.н. Категорично да се каже: Ако се снижи нивото на защита по-добре да няма регламент. Ние трябва да се освободим от този комплекс, който придобихме като страна кандидат член на Европейския съюз, сакън да не кажем нещо лошо и да не обидим Европейската комисия. Няма, ние вече сме вътре и трябва да си държим на нашата позиция и да отстояваме нашите интереси.
Искра Фидосова:
Подкрепям препоръка и изобщо да изразите ясна позиция по този регламент.
Колеги, гласуваме с изричните препоръки, които се опитахме да формулираме за изразяване на ясна позиция на българската страна по този регламент.
Подлагам на гласуване Позиция на Република България относно предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за общо европейско право за продажбите, т. 56 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 202-00-4, внесена от Министерския съвет на 25.01.2012 г., като в становището на Комисията по правни въпроси ще отразим позицията, която коментирахме досега и която се подкрепя от членовете на комисията като изрични препоръки.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Преминаваме към трета точка - Позиция на Република България относно предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за алтернативно разрешаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители), по т. 57 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 202-00-2, внесена от Министерския съвет на 19.01.2012 г.
Мотивите накратко ще представи г-жа Александра Павлова.
Александра Павлова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ще ви представя позицията на Република България относно предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за алтернативно разрешаване на потребителски спорове.
Предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за алтернативно разрешаване на потребителски спорове е публикувано на 29 ноември 2011 г. от Европейската комисия.
Предложението за Директива за алтернативно разрешаване на потребителски спорове има за цел да повиши правната защита на потребителите, като подобри функционирането на вътрешния пазар за търговия на дребно, в това число цифровизирания пазар на дребно.
Предложението предвижда, че всички спорове между потребители и търговци, възникващи при продажба на стоки или предоставяне на услуги ще могат да бъдат отнесени до структура за алтернативно решаване на спорове, включително и чрез онлайн средства.
Директивата ще се прилага спрямо структури за алтернативно решаване на спорове, чиято цел е да решава, както национални, така и трансгранични спорове между потребители и търговци по извън съдебен ред. Такива структури са помирителни комисии, арбитраж, процедури пред комисия по жалби, посредници медиатори, омбудсман и други.
Директивата няма да се прилага за структури за разглеждане на жалби на потребители, изградени от търговци, нито за структури за решаване на спорове, в които лица, отговорни за решаване на спора, са наети от търговци.
Предложението изключва и преките преговори между страните.
Предложението за директива изисква структурите за алтернативно решаване на спорове да спазват принципите за качество по отношение на безпристрастност, прозрачност, ефективност и справедливост.
Срокът за решаване на спорове следва да бъде в рамките на 90 дни. За да се гарантира, че процедурите за алтернативно решаване на спорове остават достъпни за всички потребители, те трябва да бъдат безплатни, или да бъдат свързани с умерени разходи за потребителите.
В случай на спор потребителите трябва да могат да установят бързо коя структура за алтернативно решаване на спорове е компетентна да разглежда техния спор. За целта предложението гарантира, че потребителите ще могат да намерят информация относно компетентната структура за алтернативно решаване на спорове в основните търговски документи, предоставени от търговеца и ако търговецът разполага с интернет страница, да е на същата тази страница.
Освен това, търговците ще трябва да информират потребителите дали се ангажират да използват способи за алтернативно разглеждане на спорове във връзка с жалби, подавани срещу тях от потребители.
Структурите за алтернативно решаване на спорове ще бъдат насърчавани да станат членове на мрежа от структури за алтернативно решаване на спорове в специфични за конкретния сектор области, като си сътрудничат с национални органи, на които е възложено прилагането на законодателството за защита на потребителите. Във всяка държава-членка даденият компетентен орган ще отговаря за мониторинга на функционирането на структурите за алтернативно решаване на спорове, създадени на нейната територия.
Проектът на директива предвижда държавите-членки да могат да използват съществуващите структури за алтернативно решаване на спорове и да променят обхвата им на действие, ако е необходимо или да създадат нови структури за алтернативно решаване на спорове или допълваща между секторна структура, която да отговаря на принципите, заложени в директивата.
Европейската комисия не се ангажира с финансиране за изграждане и доразвиване на системата за алтернативно решаване на спорове, като всяка държава-членка ще трябва да поеме тези разходи изцяло.
Считаме, че Европейската комисия следва да се ангажира с финансова подкрепа на държавите-членки за изграждане и доразвиване на структурите за алтернативно решаване на спорове.
Република България принципно подкрепя развитието и подобряването на структурите за извън съдебно решаване на спорове чрез изграждане на нови структури за алтернативно решаване на спорове или доразвиване на сега действащите, което ще подобри извън съдебното решаване на спорове между потребители и търговци, като гарантира бързо, ефикасно и прозрачно решаване на спора.
Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси по позицията на Република България по отношение на предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за алтернативно разрешаване на потребителски спорове.
Всъщност разликата с предходната директива е, че предложението за директива съответства на принципа на пропорционалността.
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Първо, един предикационален въпрос, т.е. предварителният. Благодаря специално за опорните точки, които са изготвени от отдел „Европейско право”. В тях открих нещо много интересно.
„Крайният срок за разглеждане на предложението от националните парламенти, съгласно новата процедура по субсидиарност, въведена с Договора от Лисабон, е 25 януари 2012 г.”
Днес сме 26 януари.. Означава ли това, че сме закъснели с изразяването на нашата позиция с един ден. Т.е. тя ще бъде ли взета под внимание? Този краен срок за какво е? За приемане на позиция или за нейното представяне пред Европейската комисия. Мисълта ми е ще бъде ли взета предвид нашата позиция или тя е вече закъсняла.
По същество. Искам да попитам специално Министерството на икономиката имаме ли ние въобще в момента някакви изградени структури за алтернативно решаване на спорове между потребители, които са те и ако се приеме тази директива, ще се наложи ли тези структури да бъдат променяни и да се създават нови.
Искра Фидосова:
Благодаря. Кой ще отговори? Заповядайте.
Цвета Караилиева:
Както колегата каза, Директивата за алтернативно решаване на спорове е публикувана от Европейската комисия в края на месец ноември. Всички ние доста дълго време я чакахме и затова и рамковата позиция беше изпратена в Министерския съвет в едномесечния срок, който се изисква.
В България има структури за алтернативно решаване на спорове. Това са помирителните комисии към Комисията за защита на потребителите, които са изградени по Закона за защита на потребителите, както и Комисията за платежни спорове, изградена по Закона за платежните спорове. Те в момента отговарят на принципите, които са заложени в тази директива. Защото в директивата възприемат две препоръки – от 1998 г. и от 2001 г. по отношение на принципите, на които трябва да отговарят структурите за алтернативно разрешаване на спорове. Т.е. след приемането на директивата евентуално ще погледнем дали е необходимо тези структури да се адаптират към директивата, но смятам, че няма да е необходимо, защото те в момента отговарят.
Може би трябва да допълня, че структури, които желаят да се разглеждат като структури за алтернативно разрешаване на спорове по Директивата за алтернативно разрешаване на спорове, те трябва да отговарят категорично на принципите, заложени в нея, т.е. на безпристрастност, на справедливост, на ефективност и прозрачност.
Всички структури, които са извън съдебни способи за разрешаване на спорове, независимо от тяхното наименование, като медиатори, арбитраж, помирителни комисии или всякакви други форми, отговаряйки на принципите, заложени в Директивата, те се считат за органи за алтернативно решаване на спорове по Директивата.
Искра Фидосова:
Г-н Казак питаше нещо друго. Ще се вземе ли предвид тази позиция, която ще изразим ние като парламент, след като срокът, който е записан за изразяване на позиция е 25 януари. При нас позицията ще се гледа най-рано след седмица в пленарна зала. Това е извън срокът, който е записан, че трябва да се даде позицията.
За принципа за субсидиарност сме закъснели. След като срокът е бил 25 януари, но сега ще се изпрати след 25 януари не по вина на българския парламент, въпросът е ще се вземе ли предвид, след като ще го получат с поне 10 дни извън срока, а дори и повече след изтичане на определения срок. Ще се вземе ли предвид българската позиция при това положение.
Правната комисия излиза с препоръка към вас навреме да внасяте материалите, по които трябва да се изразява позиция на български парламент, за да не изпускаме сроковете за изразяване на позиция и вземане на решения в съответната европейска комисия.
Александра Павлова:
В процеса на преговорите ние ще изразим нашата позиция и съответно да се вземе предвид.
Искра Фидосова:
По отношение на субсидиарността няма да я вземат, защото е изтекъл срокът. Г-н Радев и нашите сътрудници казват, че по отношение на субсидиарността не могат да вземат позицията ни, след като е закъсняла и е извън срокът.
Подлагам на гласуване Позиция на Република България относно предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за алтернативно разрешаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители), по т. 57 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 202-00-2, внесена от Министерския съвет на 19.01.2012 г., с препоръката, която обсъдихме.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. въздържали се? Няма.
Препоръката е да спазвате сроковете.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, № 102-01-89, внесен от Министерския съвет на 28.12.2011 г.
Давам думата на г-жа Вълкова да представи мотивите на законопроекта. Заповядайте.
Деница Вълкова:
Уважаеми дами и господа,
Предлагаме да подкрепите законопроекта, тъй като с него се хармонизира българското законодателство и се въвеждат изискванията на две рамкови решения: на рамково Решение 947 на Съвета на Европейския съюз от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции и на рамково Решение № 299 на Съвета от 26 февруари 2009 г., с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствие на заинтересованото лице по време на съдебния процес.
Относно тези две рамкови решения крайният срок е до 6 декември 2011 г., но трябва да се отбележи, че ние сме първата държава-членка, която инициира привеждането им в изпълнение.
Искра Фидокова:
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси към представителите на вносителите. Желаещи за изказване няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, № 102-01-89, внесен от Министерския съвет на 28.12.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-87, внесен от Министерския съвет на 14.12.2011 г.
Мотивите за законопроекта ще представи –г-жа Павлова, изпълнителен директор на Агенцията по обществените поръчки. Заповядайте.
Миглена Павлова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Законопроектът, който ви е предложен, е изготвен в изпълнение на втория етап от Концепцията за промени в законодателството по обществени поръчки, приета от правителството на 12 януари 2011 г.
Основната цел на законопроекта е да въведе изискванията на Директива 2009/81 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. Тя урежда възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността. Нейната структура и съдържание са сходни с тези на другите две основни европейски директиви, които в момента са въведени в Закона за обществените поръчки. И предвид това, в законопроекта се транспонират само изискванията, които произтичат от особеностите на урежданата материя.
Новите правила за възлагане ще се прилагат по отношение на няколко групи поръчки: доставка на военно оборудване според общия списък на оръжията на Европейския съюз от 2008 г.; доставка на специално оборудване, т.е. което включва и изисква или съдържа класифицирана информация; строителство и услуги, пряко свързани с военно и специално оборудване; строителство и услуги за специфични военни цели; специално строителство и специални услуги, т.е. такива, свързани с класифицирана информация.
Националните прагове над които задължително ще се прилага редът, определен в Закона за обществените поръчки, са за строителство равно или по-високо от 4 млн. лв. без ДДС и за доставки и услуги и конкурс за проект равни или по-високи от 400 хил. лв. без ДДС. Тези стойности са валидни за всички възложители, независимо от това дали те са държавни органи или дружества, които осъществяват секторна дейност, винаги когато предметът на поръчката е в областта на отбраната или сигурността. Род тези прагове ще се прилагат вътрешните правила на възложителите.
В съответствие с Директивата, поръчките в областта на отбраната и сигурността ще се възлагат чрез ограничена процедура и процедура на договаряне с обявление. Европейското законодателство и съответно законопроектът, не предвиждат използването на открита процедура. Състезателен диалог и договаряне без обявление могат да се прилагат само при наличие на изчерпателно регламентираните основания.
Със законопроекта се уреждат три нови групи специфични изисквания, свързани с отбраната и сигурността. Те касаят опазването на класифицирана информация, гарантиране сигурността на доставките и правила за избор на подизпълнителите.
По отношение на изискванията на възложителите относно сигурността на информацията то те могат да поставят такива към изпълнителите и подизпълнителите на всеки един етап от поръчката, както и по време на изпълнение на договора до окончателното му приключване. И те следва да бъдат в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация.
Изискванията на възложителите относно сигурността на доставките са по отношение доказване на участника на възможността за изпълнение на задълженията за износ, трансфер или транзит на стоките, предмет на поръчка, със съответно обозначение на съществуващите ограничения и доказателства, че организацията и разположението на веригата за доставки на участника гарантира изпълнение на поръчката и възможни промени в нея няма да я възпрепятстват, както и наличие на капацитет за посрещане на допълнителни нужди в условия на криза.
Основни правила, свързани с избора на подизпълнители настъпят. Предвидена е възможност да се задължи спечелилият участник да избере подизпълнителите по всички или по част от дейностите, предложени за подизпълнение по определен ред, прилагане на критериите за подбор по основната поръчка могат да се приложат и при избора на подизпълнителите. Право на възложителя да отхвърли с мотивирано решение избраните подизпълнители само, когато в случаите не отговарят на критериите за подбор, приложими към участниците за основната поръчка, както и забрана за разграничаване на подизпълнителите на основата на националност.
По отношение на поръчките в областта на отбраната и сигурността се предвижда да се прилага действащият ред на обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд.
Бих искала да кажа, че законопроектът съдържа и други съществени промени, несвързани с въвеждането на Директивата.
На първо място, е повишение на националните прагове с около 15%, като се отчита фактът, че има влязъл в сила нов регламент на Европейската комисия от 1 януари 2012 г., където европейските прагове също са завишени.
Въведени са допълнителни облекчения за специализирани предприятия и кооперации на лица с увреждания при участие в обществените поръчки и са прецизирани разпоредбите, свързани с отговорността и последиците при възлагане на договори чрез централен орган за обществени поръчки.
Благодаря ви за вниманието.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси към представителите на вносителите. Г-н Радев, заповядайте.

Емил Радев:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми колеги, настоящият законопроект е 90% свързан с въвеждане на директива. Трябва да считаме и да имаме предвид, че вече сме просрочили с 4 месеца срока на директивата, така че би било добре максимално бързо да приемем настоящите промени, за да няма други последствия за страната. Искам само да добавя, че освен регламентиране на обществените поръчки, свързани с отбраната и сигурност, в настоящия законопроект има и норми, които са свързани с организациите на хората с увреждания. Например, новата ал. 6 на чл. 59 предлага отпадане на гаранциите за участие и за изпълнение на поръчки, изпълнявани от организации на хора с увреждания. Това е нещо, за което говорим още от предните промени, за либерализиране на режима, свързан с хората с увреждания.
Аз искам да задам няколко въпроса към вносителите.
Редно ли е в настоящия законопроект там, където даваме легални дефиниции, да повтаряме, примерно, легалната дефиниция за класифицирана информация. Защото тя не е типична за този закон. Тя е такава каквато е в Закона за защита на класифицираната информация.
Също така, в Преходните и заключителните разпоредби законът предвижда висящите процедури само пред административните съдилища да се разглеждат по досегашния ред. Може би тук трябва да сложим норма за висящото производство пред Комисията за защита на конкуренцията да уредим също какво става с тях.
Искра Фидосова:
Благодаря.Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Аз имам един въпрос, свързан със становището на Българската търговско-промишлена палата. Те твърдят, че „не са съгласни категорично с разпоредбата на чл. 79, ал. 9, т.2, чл. 83г, ал. 8, т. 2, чл. 88, ал. 8, т. 2 въвеждащи основание за прекратяване процедурата по ЗОП в случай, че броят на кандидатите, отговарящи на критериите за подбор и на минималните изисквания е твърде малък, за да се гарантира реална конкуренция.”
Считате ли, че това възражение е основателно? Не считате ли, че наистина по този начин, така общо дефинирано, даваме прекалено широки права на възложителя да прекрати процедурата произволно. Например, явили са се трима и той казва: Много са малко трима. Трябва да са поне 5. Вие не считате ли, че все пак трябва да има някакви прагове, минимални, дефинирани в закона, за да не се отваря толкова широко вратата за произвол от страна на възложителя.


Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Дали да не отговорите на тези въпроси и след това да продължим. Заповядайте, г-жо Манасиева.
Галя Манасиева:
По първия въпрос за легалната дефиниция защо е дадена в този закон. Защото такава легална дефиниция да целите на прилагане на разпоредбите на директивата е формулирана в самата директива и ние сме се придържали към нея, тъй като директивата урежда по-широк кръг въпроси в сравнение с нашия Закон за закрила на класифицираната информация. Затова се наложи да въведем и тази дефиниция. Това е чл. 1, т. 8 от Директива 81 и затова сме я въвели.
Не разбрах за кои висящи дела пред Комисията за защита на конкуренцията, тъй като в момента специалните обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността се гледат пред административните съдилища. Т.е. ням да има висящи дела през КЗК, а тепърва ще започнат да се гледат и ние сме предвидили само параграф, който казва, че тези, които са висящи пред административните съдилища, си продължават по този ред. Но ако се налага, може да прецизираме текста в работната група. Те. да кажем, че всички висящи, се довършват по досегашния ред. Ще прецизираме тази разпоредба.
Миглена Павлова:
На въпроса на г-н Казак. Чл. 88 урежда процедурата на договаряне с обявление, тогава, когато възложителят публикува обявление, с което всъщност кани потенциални фирми изпълнители да предложат оферта. Тя е двуетапна процедура. Съгласно закона и предишните членове (чл. 84) се урежда тази процедура. Той има право в самото обявление да обяви минимален и максимален брой на офертите на кандидатите, които ще разгледа още на етап на самото обявление. Искам да кажа, че разпоредбите са свързани, систематично вървят една след друга и ако той е казал, че ще изисква оферта само от първите трима, които са по допустимост класирани, то това е достатъчният брой за него. Т.е. той го е обявил още на етап обявление. Не считаме, че се ограничава конкуренцията, тъй като обявлението от своя страна също подлежи на тълкуване през КЗК относно съдържанието си.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Павлова. Колеги, желаещи за изказване и въпроси?
Аз имам два въпроса.
Първият ми е по отношение на § 32. За мен е неприемлив и аз не бих подкрепила текста на разпоредбата на новата т. 6 на чл. 47, ал. 2, която създава възможност за субективна преценка и отстраняване на неудобни кандидати, които се явяват на въпросните процедури. Какво се има предвид? Борави се с термина „необходимата надеждност” - участник, който не притежава необходимата надеждност.
Такава дефиниция или параметри на това що е необходима надеждност са разписани в чл. 42 от Закона за защита на класифицираната информация. Получава се така, че веднъж ние въвеждаме, от една страна, изисквания, на които трябва да отговарят кандидатите. Има преценка, че те отговарят на изискванията и когато се стигне в момент преди класиране се дава възможност да се проявява субективност. Записването на тази нова точка за мен създава предпоставка за субективно отстраняване на кандидати от въпросната процедура.
Ще ви прочета разпоредбата на чл. 42 от Закона за защита на класифицираната информация и ви моля да обърнете внимание на този текст.
„Чл. 42 (1) Надеждност на лицето от гледна точка на опазване на тайната е налице, когато липсват данни относно:”
Обръщам внимание, не когато има данни, а когато „липсват данни относно ”. Продължават да чета:
„1. укриване или даване на невярна информация от проучваното лице за целите на проучването;
2. факти и обстоятелства, които биха дали възможност за изнудване на проучваното лице;
3. несъответствие между стандарта на живот на проучваното лице и неговите доходи;”
Не знам това работа на възложителя ли е да го преценява.
„4. психично заболяване или други нарушения на психичната дейност, които биха повлияли отрицателно върху способността на проучваното лице да работи с класифицирана информация;”
И още по-удобната в случая т. 5 за отстраняване на субективен принцип определени участници.
„5. зависимост на проучваното лице от алкохол и наркотични вещества.”
Държа да си изразя позицията за неподкрепа на този текст както на първо, така и на второ четене на законопроекта.
Галя Манасиева:
Тази разпоредба е включена поради следното. Това е текст от директивата, който сме въвели – чл. 39, параграф 2, буква „д”. Той е въведен почти едно към едно или по-точно доста близо до текста на директивата и така е въведен в законопроекта.
И ние, както и Вие, имахме съмнение какво точно се има предвид и на консултации в Европейската комисия с представителите на отдела, който е работил по тази директива. Фактически ни беше обяснено какво се има предвид. Имат предвид случаите, когато даден кандидат или участник в процедурата има съответното ниво на достъп до класифицирана информация. Обаче докато тече процедурата, на него този достъп не му е отнет и той участва в една процедура. Но докато тече процедурата, съответните служби на която и да е държава-членка, при тях се получава информация, която може да е получена от всякакви разузнавателни средства и по всякакви начини постъпила, те имат право да уведомят възложителя да отстрани този участник, т.е. да възпрепятства достъпа му до тази информация. Но те му подават тази информация и въпрос на преценка. Както виждате ние сме казали, че възложителят може да отстрани, тъй като се придържаме към принципа, че отговорността за една обществена поръчка, включително и специална, се носи от възложителя.
Искра Фидосова:
Когато проверката е направена предварително и всичко това се проверява и в онзи момент и етап няма проблем. Въпросът е, че в закона пише нещо друго. Когато е минала предварителната проверка, има вече произнасяне и изведнъж се дава възможност за субективно отстраняване на участник. Че на онзи етап може да направи субективна преценка, когато веднъж си направил проверка по отношение на това лице дали притежава необходимата надеждност, съобразно Закона за достъп до класифицирана информация, започнала е процедурата и сме стигали до последния етап, в който има пет участника и изведнъж на чисто субективна преценка – някой се е обадил и е казал нещо, след като е минала проверката и това лице има о’кей от проверката за надеждност, се дава такава възможност.
Това, което пише в директивата в критерии за качествен подбор за мен е на предишния етап, а не на този етап, който вие визирате в закона в т. 6 която сте разписали.
Галя Манасиева:
Ако може още малко да поясня и да дам примера, който на нас ни дадоха.
Емил Радев:
Още повече, че възложителят няма нито възможността да извърши тази проверка, нито да събере такива данни. Защото това са специалните служби. Ние знаем, че по Закона за защита на класифицираната информация има особен ред за събиране на такива данни. Няма начин един възложител да използва този набор от инструменти, за да събере такива данни. Такива данни трябва да дойдат единствено и само отвън от службите, които имат такива правомощия, съгласно действащото законодателство. Възложителят няма как да установи това в хода на процедурата.
Искра Фидосова:
Как ще знае възложителят, след като има документ и това всичко е проверено. И след 10 дена кандидатът е станал алкохолик и го отстраняваме от окончателната фаза на процедурата.
Галя Манасиева:
Първо искам да кажа за разрешението за достъп. Разрешението за достъп до класифицирана информация, доколкото на нас ни е известно, може да бъде получено и действа за определен период. В самия законопроект е отчетено, че има две възможности: едната е, когато моята фирма, примерно, няма разрешение за достъп, и по повод на дадена обществена поръчка, аз искам да участвам в нея и възложителят е дал възможност да се получи такова разрешение, аз подавам документи, проучват ме, получавам разрешение и се включвам; вторият момент, който го има в закона, когато възложителят бърза и преценява, че има достатъчно фирми, които вече са получили разрешение за достъп на по-предходен етап, не за тази поръчка, но то все още е действащо, те могат да участват и се състезават за тази поръчка. Но в случая какво се има предвид. Това е една възможност по директива и в нашия закон, която касае личното състояние на кандидата и тогава когато в хода на обществената поръчка за този кандидат, който е получил такова разрешение за достъп, но същевременно се засичат данни, които вече пораждат съмнение в неговата надеждност. Т.е. то още не му е отнето, а обществената поръчка тече. Той е получил разрешението за достъп по повод на тази поръчка,но вие знаете, че там са големи интереси. Те ни дадоха един пример. Това са случаите, когато чужда фирма кандидатства за наша обществена поръчка, секретна, специална. Междувременно се засичат данни, че тази фирма е твърде приближена към френските национални служби.
Искра Фидосова:
В Закона за класифицираната информация има специално разписана процедура, ако е по този ред – няма проблем. Но не може субективно ей така в крайната фаза на приключване на обществената поръчка, изведнъж възложителят, въз основа на това, че има едно телефонно обаждане, което никъде не се отразява, в никой регистър нищо, да каже, че един от тримата, които са кандидатствали, не притежава необходимата надеждност. И вторият не притежава и тогава става ясно кой остава третия.
Галя Манасиева:
Тук се има предвид не просто едно телефонно обаждане и аз не случайно казах, че възложителят взима решение, защото той не е длъжен при едно телефонно обаждане, а той трябва да го прецени. И не е въпросът за телефонно обаждане.
Искра Фидосова:
Но не пише това в закона. В закона не сте разписали такова нещо.
В закона сте написали, че има предварителни изисквания. Записали сте, че предварителните изисквания задължително изискване, на което трябва да отговаря лицето е надеждност. Когато е минала проверката за надеждност по Закона за защита на класифицираната информация това лице е получило одобрение за степен на надеждност да кандидатства за тази обществена поръчка и на петия ден след получаване на този документ, два дена преди произнасянето на възложителя с решение кой печели обществената поръчка в Министерството на отбраната например.
Емил Радев:
И то от орган, на който не му е възложено да извършва такава проверка за надеждност. Ние не чакаме сигнал от службите.
Галя Манасиева:
Точно от тези служби.
Емил Радев:
Но тук не пише това. Ако някой пусне анонимен сигнал, че лицето е алкохолик, изведнъж възложителят има право да го отстрани. Тук не пише, че ДАНС трябва да пусне сигнала или съответните служби – разузнаване, контраразузнаване. Тук пише, че възложителят по сигнал има право да прекрати.
Галя Манасиева:
Може да прекрати, ако получи тази информация, достатъчно сериозна. Защото естествено този кандидат ще обжалва, ще се случи същото, което се случва винаги, когато възложителят прекрати без да е достатъчно мотивиран.
Емил Радев:
Въпросът е, ако дадем тази възможност и не пишем от кого, тогава дайте да запишем, че ако сигналът се получи от компетентните служби, а не някой да прати до възложителя, който въобще няма такива структури за проверка и т.н. А след това си има ред за прекратяване.
Галя Манасиева:
„Възложителят има право да отстрани икономически оператор, когато въз основа на каквито и да е доказателствени средства, включително и източници на защитени данни, е установено, че икономическият оператор не притежава необходимата надеждност, включваща рискове за сигурността на държава-членка.”
Искра Фидосова:
Те преди да кандидатстват минават проверка за надеждност.
Минали са проверката, има о’кей от комисията за защита на класифицирана информация за надеждност по смисъла на закона и изведнъж, два дни преди да се обяви или в деня на обявяването на решението на възложителя, по субективна преценка на възложителя с аргумент, че са постъпили някакви доказателства, че лицето вече не притежава необходимата надеждност (трябва да е „вече”, но това не го пише в текста), вие като възложител може да го отстраните от съответната обществена поръчка. Така пише в текста.
Галя Манасиева:
Може би се нуждае от прецизиране, но идеята е, че за когото се установи въз основа на каквито и да е доказателствени средства.
Искра Фидосова:
В кой момент.
Галя Манасиева:
Когато възложителят установява, а той получава тази информация.
Светослав Тончев:
Г-жо Председател, няма смисъл да продължаваме с това разискване, според мен.
За мен идеята е донякъде ясна за това ,което са искали да вложат в законопроекта, но изпълнението, което имаме в ЗИД не е перфектно. Между първо и второ четене смятам, че това нещо може да се оправи.
Галя Манасиева:
Ако така се разбира и е неясен текстът, ние не възразяваме да го прецизираме. Само искахме да обясним, че този текст не е случаен.
Искра Фидосова:
Моля за коментар по текста, който се изисква за достъпа до класифицирана информация - § 64. В чл. 122в се създава нова ал. 2
„(2) Когато поръчката съдържа или изисква квалифицирана информация, включително с обект по чл. 3, ал. 3, членовете на Комисията за защита на конкуренцията, които участват в производството по разглеждане на преписката, трябва да имат разрешение за достъп до класифицирана информация, съгласно изискванията на ЗЗКИ.”
Те или всичките ще имат предварително, отговарят ли на тези условия, за да ги изберем. Това не е било условие за избор на членовете на комисията. Как ще ги проверяваме за всеки отделен казус дали отговаря на изискванията за достъп или не. Аз това никак не си го представям.
Емил Радев:
И още повече. Ние тук говорим само за контрола на членовете на Комисията за защита на конкуренцията, а по-нататък на съдиите не се изисква такъв достъп. А тук функциите на комисията са на практика като на съдебните функции. Тази комисия е с особена юрисдикция и аз смятам, че тук не се изисква достъп до класифицирана информация, както и на горната инстанция такъв достъп не се изисква от съдиите, които разглеждат. А имаме и съвсем пресен пример по ЗСВ.
Искра Фидосова:
Решение № 10 от 2011 г. на Конституционния съд по подобен казус. Няма проблем, но това трябва да е заложено като изискване за избор на членовете на комисията. Това означава нов избор и т.н. и затова не го виждам как ще работи.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-87, внесен от Министерския съвет на 14.12.2011 г.
Който е „за” моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Моля да бъдат отстранени двете основни бележки, които направихме.
По шеста точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 102-01-81 , внесен от Министерския съвет на 24.11.2011 г. - водеща КПВ
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще представи законопроекта г-н Иван Гегов, главен директор на дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване”.
Г-н Гетов, моля Ви, накратко да представите мотивите на законопроекта.
Иван Гетов:
Провокирана е промяна на Закона за референдумите е приемането на Регламент 211 на Европейския парламент и на Съвета от м. февруари 2011 г., който се предвижда да влезе в сила от 1 април 2012 г.
Съгласно чл. 8, § 2 от Регламента, компетентният орган на всяка държава-членка на Европейския съюз би следвало да определи такъв, който да извършва проверка на заявленията на поддръжниците за европейска гражданска инициатива.
На свое заседание Съветът по европейските въпроси от м. май миналата година определи като такъв орган Главна дирекция ГРАО към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. С цел да бъдат делегирани правата нормативно на дирекцията и съответно на министерството, се провокира промяната на Закона за референдумите, с която да бъде регламентирано задължението на дирекцията да извършва подобни проверки.
Най-общо това е.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Гетов. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси към г-н Гетов.
Няма ли желаещи за изказване?
Законопроектът е по транспониране на директивата. С оглед на това, че вече имахме проблем с бюджетирането на тези проверки, аз гледам ал. 2 на чл. 48а.
„(2) Финансовите средства за извършване на проверката по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет.”
Т.е. от държавния бюджет ги превеждат на вас и вие ги плащате или който е възложител.
Иван Гетов:
Съгласно чл. 5 от закона, сега действащият текст, финансирането се извършва от държавния бюджет. Т.е. би трябвало през бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да се осигурят средства за извършване на проверки на референдуми.
Искра Фидосова:
Въпросът е да не изпаднем пак в този спор, който водихме 6 месеца, кой ще плати проверката, когато постъпи искане до Народното събрание.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, не е само този спор, защото с предложения законопроект няма да бъде постигната изцяло целта, тъй като според ще се наложи да бъдат променени още текстове от действащия закон или да се помисли за един изцяло друг подход – да се приеме един закон за изпълнение на този регламент. Ако е необходимо, каквато практика вече има създадена по отношение на закона за изпълнение на регламент от 2008 г. Така че призовавам да помислим кой от двата подхода ще бъде по-подходящ. Да приемем закон за изпълнение на този конкретен регламент, защото това, което е предложило министерството като промени в действащия закон, няма да са достатъчни.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Ако правилно разбирам, предложението е да не подкрепим този законопроект, а да се изработи отделен закон за приложение директивата за уреждане изцяло на тази материя. Правилно ли разбирам?
Иван Гетов:
Страхувам се, че се влезем в разрез със сроковете. От 1 април трябва да започне да действа регламента.
Красимир Ципов:
Става дума, че чл. 1 от закона урежда обществените отношения за прякото участие на гражданите, държавната власт и местното самоуправление, но не и условията, организацията и редът за участие на европейско ниво, каквато е тази директива, което означава, че трябва да променим текстове по отношение на общите положения в този закон. През 2008 г. фактически е приет закона за изпълнение на регламента на Съвета 1236/2005 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезание или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне. Същият закон е обнародван в Държавен вестник през м.февруари 2008 г.
Искра Фидосова:
Всъщност това, което прави този законопроект е да определи само кой извършва проверката и кой заплаща. (Да, само това.) Директивата обаче, това което каза и г-н Ципов, има за цел да се уредят и други въпроси, като например, подаването на заявление за подкрепа отлайн, определяне компетентния орган в тази връзка, съответно на правомощията му, защита на личните данни на лицата, взели участие в инициативата, санкциите при нарушение на регламента.
Това, че тези въпроси не са намерили отговор в законопроекта, кара колегата да прави извода, че това не е достатъчно като текст в законопроекта, за да се транспонират текстовете на Директивата.
Красимир Ципов:
Опасявам се, че би трябвало да помислим в такъв случай за промяна на наименованието на действащия закон или поне за промяна в общите положения.
Иван Гетов:
Компетентният орган за верифицирането на системата за подаването онлайн е определено Министерството на транспорта и съобщенията.
Искра Фидосова:
Г-н Ципов обяснява, че вие визирате в този законопроект само и единствено компетентния орган, като казвате, че това е ГРАО и че средствата за проверката са от държавния бюджет. Но всичко друго, което визира директивата не е отразено в законопроекта. А директивата няма пряко действие.
Иван Гетов:
Регламентът, който касае нашите задължения, ние предлагаме промени само в тях.
Искра Фидосова:
Закон не се пише само по нашите и вашите задължения. Когато правим промяна в един закон, той би трябвало да урежда всички взаимоотношения на всички институции, а не на вашите и на нашите. Г-н Ципов каза ,че ако вие правите само за вашите, на някой друг орган ще прави за неговите, това не е законодателна дейност. Това е уреждане на парче правомощията и задълженията на определен орган.
Иван Гетов:
Ние можем да направим предложение само за нашите задължения. Не виждам какво можем ние да добавим като МРРБ. Т.е. вторият компетентен орган е Министерството на транспорта и съобщенията, но според колегите ,с които съм разговарял, според тях не е необходима нормативна промяна, защото съгласно техните нормативни регламентиращи документи те имат право да правят подобна проверка. Нашата дейност започва от получаването на подписката, независимо дали е на хартиен носител или на електронен.
В предложението аз съм визирал промените само за нашата институция. Аз не разбирам какво още трябва да напише Министерството на регионалното развитие и благоустройството повече от това, което визираме в законопроекта.
Искра Фидосова:
Ще седнете заедно с другите, които са компетентни по този закон и ще си го напишете. Това трябва да направите – държавнически подход в случая, който касае права на гражданите за референдум.
Правя процедурно предложение за отлагане на гласуването по законопроекта с указание за запознаване с всички текстове на директивата, всички правомощия и задължения на всички компетентни органи, които имат компетентност по отношение на действащия Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и ако е необходимо изготвяне на нов законопроект.
Иван Гетов:
От кои?
Искра Фидосова:
От изпълнителната власт. Ние не я делим на ГРАО, МРРБ и т.н.
Който е за това процедурно предложение, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Четин Казак:
Този законопроект има конкретен предмет, който касае ГРАО. Ако искаме да решим всички проблеми, свързани с референдумите, да кажем на Министерския съвет да подготвят съответния законопроект. Но защо да отхвърляме този, който решава конкретен въпрос.
Иван Гетов:
Съгласно регламента са два компетентните органи. Единият компетентен орган за проверката на заявленията на поддръжниците на европейската гражданска инициатива и вторият компетентен орган е този, който трябва да каже: Да, системата за електронно подаване е готова. Това е Министерството на транспорта и съобщенията. Според колегите от транспорта това при тях е решено. От тяхно име не мога да кажа в кой закон е. Мисълта ми е, че двата органа са определени вече от Съвета по европейските въпроси.
Искра Фидосова:
Вместо да уредим цялата процедура за провеждане на референдум въз основа на европейска гражданска инициатива, ние казваме, че петата стъпка от цялата тази процедура – проверката на онлайн подкрепата на заявленията, се извършва от ГРАО. А първите четири и следващите четири ги няма в законопроекта и нищо няма.
Иван Гетов:
Аз не знам дали е необходима нормативна регламентация за изпълнение на регламента.
Четин Казак:
Въпросът е, че ние не знаем в подробности. Аз доколкото разбрах това е регламент. Той се прилага пряко. (Но има мерки по прилагане на регламента.) Да. Едната мярка е тази.
Искра Фидосова:
Колеги, продължаваме със следващия законопроект.
По седма точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерския съвет на 30.12.2011 г.
Мотивите за законопроекта ще представи г-н Каменов, заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите. Заповядайте, г-н Каменов.
Красимир Каменов:
Уважаеми дами и господа народни представители, съвсем накратко ще ви представя мотивите за законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите. Те с групирани в шест групи.
Първата група промени е свързана с провеждането на административните процедури по промяна на предназначението, учредяване н ограничени вещни права и управление на горските територии. Тук особеното е, че законопроектът предвижда освен за стълбове за въздушни електропроводи, право на строеж върху поземлени имоти в горски територии, без промяна на предназначението на територията, да се учредява и за изграждане на стълбове за лифтове, влекове или за стълбове и други съоръжения за транспорт, без контакт с повърхността на терена, както и за ски писти.
Освен това, проектът предвижда правна възможност да се учредява право на ползване и върху съществуващите ски писти, като компетентният орган, при който се подава заявлението, е министърът на земеделието и храните.
Втората група промени са свързани с предвиждане на допълнителни правомощия при осъществяване на функциите по опазване на горските територии. Това са допълнителни правомощия на лицата с лесовъдско образование, които се занимават с контрола и опазването на горите, но които не са горски инспектори.
Третата група горско-стопански дейности. В тази група уреждаме пропуск в закона по отношение на регистрацията, като даваме възможността на физически лица, които ползват дървесина за собствени нужди за лична употреба, да става без да се изисква тяхната регистрация.
Четвъртата група е отпадане на режима за издаване на удостоверение за износ и внос на необработен дървен материал, тъй като този документ нищо не допринасяше за повишаване на контрола по отношение на износа. Това удостоверение представлява документ, който не разрешава нито лизенциране, нито регистриране, а само утежняваше административната тежест.
Петата група промени са свързани с контролната дейност и административно-наказателните разпоредби. Тук имаше пропуск в действащия закон. Не се предвиждаше с какъв документ да се транспортират недървесните горски продукти, които са предмет на стопанската дейност, както и на коледните елхи. Сега въвеждаме изискването да се издава превозен билет и за недървесните продукти и за коледните елхи. Това е документът, който доказва законният произход по принцип на дървесината. Това го въвеждаме и за недървесните продукти.
Шестата група промени са в Преходните и заключителните разпоредби.
В преходните разпоредби уреждаме взаимоотношения по внасянето на тарифните такси от приемането на закона до вписването на сега съществуващите 6 предприятия.
В заключителните разпоредби правим промени в Закона за лова и опазването на дивеча, като даваме възможност на министъра на земеделието и храните със заповед да променя сроковете за ловуване, да регулира числеността на дивечовите запаси, както да ограничава или забранява лова на определени видове дивеч по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или на Изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните и това да се случва само след съгласуване на министъра на околната среда и водите.
Другата промяна е, че забраняваме използването на сачмите с диаметър над 6мм при провеждането на групов лов на дива свиня с гладкоцевно оръжие. Това се налага от зачестилите инциденти и смъртните случаи при провеждането на ловните излети. Тези сачми рекушират и се случват инциденти.
Промените в Закона за движени по пътищата са свързани с правомощията, които даваме на лицата, които са с лесовъдско образование и са ангажирани с контрола и опазването на горите, но техните длъжности не са горски инспектор. Това са в регионалните дирекции по горите експерти, които се занимават с контрола.
Светослав Тончев:
Кажете, ако обичате, какви правомощия им давате с изменението на закона. Кой какъв е не ни интересува. Интересуват ни точно правомощията, които давате, със Закона за движение по пътищата, така както са разписани.
Красимир Каменов:
В § 12а е съществуващ и сега в закона за движени по пътищата. Това е използването на специалния режим на движение на автомобилите и стоп палката. До момента там беше записано „горските инспектори”. Този текст ни е даден от министерството на вътрешните работи по време на съгласувателния режим на законопроекта със съответните министерства и едно към едно е записан така, както ни е предложен от тях.
Записано е: „длъжностните лица, определени в Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча и Закона за рибарството и аквакултурите при упражняване на правомощието им по опазване и контрол на горските територии.”
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси. Колега Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Искам процедурно да предложа да отложим обсъждането и гласуването на този законопроект, тъй като ми се струва достатъчно важен, за да бъде обсъден в по-широк формат на присъствие на колегите от Комисията, ако не е толкова спешно.
Предс. Тодор Димитров:
Колеги, аз виждам, че ние не сме водеща комисия. Водеща е Комисията по земеделието и горите и аз ще помоля г-н Каменов, ако е представял там законопроекта, да разберем как е минало гласуването в смисъл гласувала ли го е комисията или не.
Красимир Каменов:
Да, мина на първо гласуване. Законът е подкрепен. Приет е на първо четене от Комисията по земеделие и горите, както и от Комисията по регионална политика и местно самоуправление и Комисията по околната среда и водите. Мина и в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Предс. Тодор Димитров:
Доколкото разбирам е минал през всички комисии, приет и единствено Комисията по правни въпроси не се е произнесла, така че мисля, че следва да се произнесем, тъй като така или иначе ще бъде внесен за разглеждане в пленарна комисия без становище на Правната комисия.
Аз считам, че законопроектът е важен и е добре да има становище и на Правната комисия. Продължаваме с обсъждането на законопроекта. Имате думата за становища. Колегата Тончев.
Светослав Тончев:
Аз искам да обърна внимание на Преходните и заключителните разпоредби, където с § 48 правят изменения в § 12а от Закона за движение по пътищата. Записано е:
„§ 12а. Режимът по чл. 91, както и правомощията по чл. 165, ал. 2, т. 1 се ползват и от длъжностни лица, определени в Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча и Закона за рибарството и аквакултурите при упражняване на правомощието им по опазване и контрол на горските територии и при спазване изискванията на чл. 170.”
Не случайно обърнах внимание на тази разпоредба в ЗИД и исках да ни бъде разяснено. Не получих такова разяснение. Но все пак за колегите, които присъстват тук, ще им кажа, че чл. 91 от Закона за движение по пътищата е за специалния режим на движение на автомобилите.
Чл. 165 е относно определените от Министъра на вътрешните работи служби, които при изпълнение на функциите си по закон имат право да спират пътните превозни средства и да проверяват документите за самоличност, свидетелство за управление на водача, както и всички други документи за управляваното превозно средство.
Чл. 170 от Закона за движение по пътищата е по отношение на контрола по спазване на правилата за движение, като при спиране на пътно превозно средство за проверка или оказване съдействие през нощта и е изписан начинът, по който това става – от униформен полицай, спиране на пътното превозно средство, със сигнал за спиране и т.н.
Мен най-вече ме интересува по отношение на специалния режим на движение, който сте записали, по чл. 91.
Разширяване кръга от лица, които имат право да използват такъв специален режим на движение. Защо го правите това нещо?
Предс. Тодор Димитров:
Г-н Каменов, заповядайте.
Красимир Каменов:
Трябва да отбележа, че старият Закон за горите, който действаше преди 9 април, даваше право на всички лица, които се занимават с контрол и опазването на горите, да използват специален режим и стоп палка. Действащият закон, който е в сила от 9 април, стесни кръга на лицата, които имат такова право само на горските инспектори, които са назначени към Изпълнителната агенция по горите и регионалните дирекции по горите. Това правомощие се отне от горските стопанства – от горските надзиратели, от горските служители, които са в горските стопанства и те няма да имат такова право на специален режим и стоп палка. Разширяваме кръга от длъжностни лица, които са назначени към Изпълнителната агенция по горите и регионалните дирекции, които длъжности не са горски инспектори, а това са техните началник отдели, които предлагаме да имат такова право.
Светослав Тончев:
И не само на тях, но и на тези по Закона за лова и опазване на дивеча и Закона за рибарството и аквакултурите. Каква функция изпълняват тези началници на отдели, че им е необходим специален режим на придвижване. Така както сте го записали и така както ми го обяснявате, излиза, че още утре мога да направя едно предложение за изменение на Закона за движение по пътищата и да запиша, че със специален режим на движение се ползват и личните автомобили на депутатите. Защото си мисля, че народният представител има много по-голяма необходимост да се движи с личния си автомобил със специален режим, отколкото началниците на някакви дирекции, които не изпълняват правомощия по пряко контролиране и регулиране на функциите, които им предоставя закона.
Красимир Каменов:
Говоря за началник отделите, а не за директорите – ръководителите на администрацията. Началник отделите, които пряко са ангажирани с контрола и опазването на горите и дивеча и рибата. Ние създаваме сега изнесени звена, които са по съответните райони, тъй като предметът на горските стопанства е само стопанска дейност. Създаваме такива звена към регионалните дирекции по горите и тези експерти и началник отдели са пряко ангажирани с контрола на горите, дивеча и рибата. Затова са включени и трите закона.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря, колега Каменов. Г-н Радев.
Емил Радев:
Моят въпрос е във връзка с § 29, чл. 148. Виждам че едно голямо недоразумение се оправя с този ЗИД, а именно достъпът на велосипедистите и ездата в горските територии. Принципно в предходната промяна, когато се въведоха тези ограничения, по принцип се коментираше, че целта е да се ограничи достъпът на бракониери и на хора, които изнасят дърва от гората и т.н. Освен велосипедисти и хората, които яздят коне, смятате ли, че може да се вдигне тази забрана, примерно, и за кросовите мотори и АТВ, защото ако някой ми каже, че може да се крадат дърва с кросов мотор? За мен тази забрана трябва да действа за лекотоварни автомобили, за каруци, камиони и друга техника, с която се изнася организирано дървен материал от гората. Сега и достъпът на един ловец едва ли не трябва да иска разрешение от съответното горско стопанство, да г уведомява и т.н. Предполагам, че наредбата още не е готова. Тя трябваше да се подготви от три министерства.
Смятате ли, че може да бъде даден достъп за кросовите мотори, защото много са хората, които практикуват това, а тук говорим за горските пътища.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря, г-н Радев. Г-н Каменов.
Красимир Каменов:
Идеята за ограничаване на достъпа в горите не е само по отношение на изсичането на дървесината, а въобще опазването на околната среда, тъй като се изнася хумусния слой и се нанасят поражения въобще върху околната среда и затова са тези ограничения. Относно кросовите мотори, дори и АТВ, идеята е не да има абсолютна забрана за достъп в горите, а с наредбата, която е на окончателен етап и в момента предстои да се подпише от министъра на вътрешните работи, тъй като е съвместна, в най-скоро време ще бъде публикувана – там да се регламентира редът, като ще има оказани маршрути, където ще могат да се движат кросовите мотори и АТВ.
Емил Радев:
Като гледам режима, който се залага в закона, абсолютно няма да проработи, защото там се прехвърля отговорността на общините да маркират тези трасета и т.н., които правомощия в горите? Не знам как ще стане това нещо. Не знам да има такъв маркиран горски път. Така че хубаво е тук да преосмислим въобще целия режим на достъп, защото беше спорно и предния път. Мисля, че тук ще имам предложение между първо и второ четене.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз мисля, че наред с тези немаловажни бележки, които бяха отправени от колегите, този законопроект съдържа много съществени характеристики, с които, според мен, беше добре правната комисия да се занимае по-обстойно в по-широк формат и затова бях предложил да се отложи гласуването.
Първо, доколкото ми е известно, с този законопроект се дава възможност, се дава право на безвъзмездна промяна на предназначение на горски фонд тогава, когато се касае за строителство на спортни обекти, ски писти, ски влекове и т.н. Има съмнение, че това е продиктувано от лобистки интереси на определени фирми, които имат интереси в развитието на ски-спорта и на ски-курортите. Вярно ли е това или не – искам да чуя отговор. Знаете, че по принцип промяната на предназначението струва пари. А тук пише, че промяната и учредяването на вещни права е безвъзмездно. Вярно ли е или не? Това е едното.
Другото – виждам тук, че има обстойно становище на браншовото Сдружение на практикуващите лесовъди и горски предприемачи в България, което съдържа редица несъгласия със законопроекта затова, че с този законопроект се дава възможност на държавните горски предприятия, освен д стопанисват, вече и да дърводобиват, т.е. да упражняват стопанска дейност наред с частните субекти в този бранш и има сериозни опасения за нарушаване на принципа на свободната конкуренция и дискриминиране на частната инициатива в полза на държавните горски стопанства.
Г-жо Фидосова, тук има и едно много интересно изречение, в което се казва:
„Констатираме за пореден път, че Министерството на земеделието и храните подготвят и внасят в Министерския съвет нормативни документи, без да ги съгласуват предварително със заинтересованите групи лица от горския сектор, което е нарушение на Закона за нормативните актове и на специални норми на Съвета на Европа и на Европейската комисия. Нарушено е и предизборното споразумение с политическа партия ГЕРБ от 5 юли 2009 г.”
За какво споразумение става дума ще бъде интересно да се разбере.
Въпросът е, че първо, дава се право на държавните горски предприятие вече да дърводобиват и по този начин се създават възможности да бъдат поставени частните предприемачи в неравностойно положение. Това е едно.
Второ, това, което е свързано и с въпроса на колегата. Досега беше ясно кой упражнява контролни функции. Имаше ясно разграничение на това кой контролира дърводобива и кой контролира опазването на горския фонд и кой се занимава със стопанска дейност. И само контрольорите имаха право – преди бяха горски стражари или горски инспектори. Сега в момента се размиват тези понятия – служители. Досега правехме разграничение – горски стопанства и тези инспектори към регионалните управления по горите. Сега вече и самите служители в горските предприятия също така ще имат такива функции. Получава се едно размиване и разширяване на палитрата. Значи хем ще контролират, хем ще дърводобиват и т.н.
Въобще има доста спорни моменти и мисля, че трябва Правната комисия специално да се занимае с този законопроект, наред с водещата комисия. Аз лично съм затова ясно да се дефинира кои категории служители, които имат ясно дефинирани контролни функции по опазване на горския фонд, на дивеча, само те да могат да спират и да контролират със стоп палка, а не да даде възможност на всички коли на горските стопанска да сложат буркани и палки.
Искра Фидосова:
Може ли да ни разясните в допълнение какво имате предвид с разпоредбата на § 48а по отношение на режима. Текстът е:
„§ 12а. Режимът по чл. 91, както и правомощията по чл. 165, ал. 2, т. 1 се ползват и от длъжностни лица, определени в Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча и Закона за рибарството и аквакултурите при упражняване на правомощието им по опазване и контрол на горските територии и при спазване изискванията на чл. 170.”
Кои са тези длъжностни лица. Защо не е записан кръгът на тези длъжностни лица след като се предлага такава промяна и какъв е аргументът изобщо да искате специален режим. Защо трябва да има специален режим за длъжностно лице от Агенцията по горите. Какъв е аргументът да искате специален режим на тези автомобили и на тези длъжностни лица.
Светослав Тончев:
Г-жо Председател, ако позволите само да ви подпомогна в второ римско на мотивите на законопроекта в т. 2 е записано:
„Законопроектът предвижда служителите в ИАГ и в нейните структури, които заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на ИАГ, да имат право да използват моторни превозни средства със специален режим на движение, както и да носят и използват за служебни цели служебно дълго и късо оръжие за охрана и лично късо нарезно оръжие.”
Искра Фидосова:
Аз лично такова няма да подкрепя за този режим, защото смятам, че това е нередно, не е необходимо и бих искала да чуя мотивите за това.
Красимир Каменов:
Аз ще си позволя малко по-подробно отново да поясня. По стария Закон за горите, който действаше преди 9 април, даваше право на всички лица, които се занимават с контрол и опазването на горите, да използват специален режим и стоп палка. Действащият закон, който е в сила от 9 април, стесни кръга на лицата, които имат такова право само на горските инспектори, които са назначени към Изпълнителната агенция по горите и регионалните дирекции по горите. Това правомощие се отне от горските стопанства – от горските надзиратели, от горските служители, които са в горските стопанства и те няма да имат такова право на специален режим и стоп палка. Разширяваме кръга от длъжностни лица, които са назначени към Изпълнителната агенция по горите и регионалните дирекции, които длъжности не са горски инспектори, а това са техните началник отдели, които предлагаме да имат такова право.
Искра Фидосова:
Защо правите тази промяна и в трите закона.
Красимир Каменов:
Вчера законопроектът мина в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Идеята ни е само изпълнителна агенция и регионални дирекции по горите, а не горски стопанства.
Искра Фидосова:
Национална изпълнителна агенция, т.е. служителите в администрацията. Обяснете ни каква нужда има служител от администрацията от специален режим. Защо им е на тях със специален режим да хвърчат из София. Това ни обяснете.
Красимир Каменов:
Те не са с лесовъдско образование и не се занимават с контрол по горите. Имаме специализирана дирекция „Опазване на горите и лов”.
Искра Фидосова:
В закона не пише това.
Тодор Димитров:
Колеги, явно трябва да се прецизират тези текстове на второ четене, защото кръгът на лицата е достатъчно широк и предполага и да се злоупотреби евентуално в конкретни случаи. В тази връзка становището ни трябва да бъде достатъчно подробно, защото не сме водеща комисия и да не минат нашите препоръки без да бъдат съобразени на второ четене.
Искра Фидосова:
Моля да ни обясните каква им е дейността на тези служители, та им трябва специален режим за движение на колите.
Красимир Каменов:
Те се занимават директно с опазването.
Искра Фидосова:
Какво значи това. Един служител от вашата агенция от София, от централната агенция взима колата и отива в гората.
Красимир Каменов:
Да, началник отдел по опазване на горите. При него има седем експерта.
Искра Фидосова:
И те ходят в гората да правят проверки? (Да, ходят.) Тези седем експерта? (Да.) Седем експерта ходят да проверяват горите в цяла България?!
Красимир Каменов:
Обясних. От Изпълнителната агенция по горите, дирекцията „Опазване на горите и контрол”, които са 25 или 28 човека се занимават с контрол. Ние ги командироваме, извършват съвместни проверки с Министерството на вътрешните работи, сами, или с горските инспектори непрекъснато. Имахме няколко акции. Доста често, което може да се види от докладите, се налага да се преследват бракониерите и нарушителите със специален режим. Горските инспектори имат пълните полицейски права по сега действащия закон и това се поиска от Министерството на вътрешните работи. Използване на помощни средства, на физическа сила. Същите лица имат контролни функции освен по Закона за горите и по Закона за лова и по Закона за рибарството и аквакултурите. Това е идеята.
Освен това, при пожари също е необходим специален режим на движение.
Тодор Димитров:
А становище на МВР имате ли точно за този кръг от лица, които ще имат тези специални функции.
Светослав Тончев:
Стана въпрос, че много други категории трудещи се могат да поискат специален режим и не е необходимо да разширяваме кръга. Не мисля, че вашите служители ще гасят пожари в гората.
Красимир Каменов:
Ние имаме горски инспектори и в Изпълнителната агенция по горите и в регионалните дирекции по горите.
Светослав Тончев:
Г-жо Председател, до сега в § 12а са ползвали режима по чл. 91 и правомощията по чл. 165 само горските инспектори при упражняване на определените им от Закона за горите функции. Сега искат всички длъжностни лица.
Тодор Димитров:
Колеги, чета становището на МВР.
„Предлагаме нова редакция на § 12а от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за движение по пътищата.
§ 12а. Режимът по чл. 91, както и правомощията по чл. 165, ал. 2, т. 1 се ползват и от длъжностни лица, определени в Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча и Закона за рибарството и аквакултурите при упражняване на правомощието им по опазване и контрол на горските територии и при спазване изискванията на чл. 170.”
Това е предложението на МВР в становището им по този законопроект.
Красимир Каменов:
В самия Закон за горите има две групи служители, които се занимават с контрола и това е регламентирано в раздел „Контрол”, чл. 197.
Искра Фидосова:
Напишете го така. Така както е написано сега в § 12а, това означава всички.
Красимир Каменов:
Приемаме бележката.
Ивайло Тошев:
Във връзка с даденото становище от браншовото движение. Те обръщат внимание на § 25. Предлага се изменение на чл. 111, ал. 2.
„(2) Добивът на дървесина от горските територии се извършва от търговци, регистрирани в публичния регистър по чл. 241, с изключение на случаите когато:
1. добивът се извършва самостоятелно от физически лица в собствени гори;
2. физически лица добиват дървесина за лична употреба без право на продажба.”
Така както е записано ще се окаже в един момент, че всякакви лица – физически, служители към юридически лица да влизат в горите, да секат, да изнасят дървесина. Правилно ли го разбирам. Бихте ли г разяснили.
Милена Трифонова:
Може ли да отговоря аз.
В § 25 относно промяната в чл. 111, ал. 2.
Целта на тази разпоредба не е безконтролна да се допусне достъп на физически лица до горите и там безконтролно да се извършват дейности. Този текст казва друго, че когато физически лица добиват дървесина за лична употреба, без право на продажба, не е необходимо да са вписани в публичния регистър за извършване на тази дейност. В публичния регистър се вписват само лицата, които извършват тази дейност по професия.
Ивайло Тошев:
Как става контрола, защото това е масовото нарушение.
Искра Фидосова:
Може би се цели да няма контрол. След като не се вписват в регистъра, г-жо Трифонова, аз като физическо лице всеки ден ще ходя да сека от моята гора по три кубика, всеки ден ще казвам, че са за лични нужди. След като не водите физическите лица в регистър, как ще установите, че 365 дни аз всеки ден не ходя в гората и не си сека по три кубика дърва. Това са над 1000 кубика за годината и не злоупотребявам с разпоредбите на закона, след като нямате регистър, никъде няма да фигурират тези физически лица, как ще проконтролирате това. Това ви пита колегата.
Красимир Каменов:
Тук въобще не става въпрос за режима, когато лицето влиза да извършва дейността. Това става по определен ред. Първо има списъци, където е записано, че този човек се нуждае от тази дървесина.
Искра Фидосова:
Това го знаем. Чели сме и друг път закона. Госпожата каза преди малко, че тези няма да влизат в регистъра. Това е начин за бракониерстване и изнасяне на дървесина от тези лица. Законът създава такава възможност и предпоставка под формата на грижа за местното население. Да, ние трябва да мислим за тези хора да си съберат дърва и да се отопляват. Но след като никъде не се отчита, няма да влиза тази сеч в регистъра, как ще проконтролирате, че едно и също физическо лице всеки ден от годината няма да сече по един декар и да го продава. Къде ще го отчитате това нещо?
Красимир Каменов:
Има позволително за сеч, което се издава от лесовъда в съответното горско стопанство. (Защо няма да влиза в регистъра.) Изслушайте ме. Издава разрешително за 10 кубика. По време на сечта се контролира това нещо от горското стопанство. Той извозва тези 10 кубика.
Искра Фидосова:
Ако през три дена искам разрешително за 10 кубика и не вкарвате тази информация в регистър, как ще проконтролирате и ще видите, че едно и също физическо лице за годината за лични нужди ще се сдобие със 100 кубика.
Красимир Каменов:
Тук става въпрос за съвсем друг регистър. Това е публичният регистър или както досега беше популярно лицензирането на тези хора.
Искра Фидосова:
Под формата на това, че физическо лице за собствени нужди ще има право по реда на чл. 111 да добива дървесина, ще се използва чл. 111 за добиване без лиценз на дървесина, която ще се продава. Това се опитваме да ви кажем. И като казвам регистър, имам предвид книга различна от тази на лицата с лиценз
Красимир Каменов:
Има поднормативен документ, с който се определя редът и начинът за ползване. Идеята на закона е всеки търговец, който влиза в гората, да бъде лицензиран най-общо казано или регистриран в публичния регистър. А това физическо лице, което влиза под контрола на
Искра Фидосова:
Търговецът не е ли физическо лице?
Красимир Каменов:
Говорим за така нареченото „местно население”
Искра Фидосова:
Понятие „местно население” в закона няма.
Уважаеми колеги, за това ,на което ви обръщаме внимание в чл. 111 е, че под привидното решаване на проблема на така нареченото „местно население” физическо лице със закона създавате възможност и предпоставка, без лиценз едно физическо лице, което може да бъде и търговец, но не в качеството си на търговец, използвайки чл. 111, да добива безпрепятствено дървесина, която да бъде в значителни количества повече от необходимото количество за лично ползване, защото вие това няма да го водите на отчет и няма да бъде в публичния регистър, тъй като той няма да бъде в качеството си на търговец и няма да има лиценз, няма да се следи на отчет и ще се получи на практика възможност едно физическо лице да изнася десетки и стотици кубици гора, използвайки чл. 111. Или този текст трябва д отпадне и да не го подкрепим изобщо, или ако остане да го уреждате в наредбата, трябва да пише изрично „не повече от два пъти, или не повече от 5 или 10 кубика се прецени, че на едно лице годишно му трябва за огрев 5 кубика, трябва да има ограничение. Не може да има такъв текст и такова широко отваряне на врата, създаваща условия за злоупотреба в този закон.
Ивайло Тошев:
Още повече, г-жо Председател казаха, че в момента действащата наредба регламентира как се издава билетът, позволително и т.н., защо тогава е необходимо да го вкарваме.
Красимир Каменов:
Ние сме създали ред за задоволяване на местното население с дърва и това е предмет на наредбата, а не н закона.
Искра Фидосова:
Ако искате да остане чл. 111 така, това означава да има ограничение в текста на чл. 111. И след това въз основа на текста в чл. 111 с ограничението да се разпише в наредбата.
Красимир Каменов:
Тогава да кажем, че в този случай може да има ограничение до 10 кубика на година.
Също така искам да кажа, че публичният регистър един път издава удостоверението.
Искра Фидосова:
Защо премахвате текста на действащия чл. 111, който казва, че физическите лица закупуват дървесина и го заменяте с „добиват”.
Красимир Каменов:
Защото те я заплащат.
Искра фидосова:
Тук не пише, че я заплащат, а вие премахвате текста в действащия закон, че я заплащат.
Красимир Каменов:
Защото под закупуване се разбира, че той купува готови дърва на склада, а ние казваме „добива”, тъй като той влиза в гората и сече.
Искра Фидосова:
Препоръката на Комисията по правни въпроси е § 25 да отпадне, тъй като той създава разпоредби за злоупотреби и за неправомерно изсичане на десетки или стотици декари дървесина годишно от едно физическо лице, след като няма отчетност по този текст, няма ограничение. Предлагаме или да остане действащата разпоредба на чл. 111 или да им редакция на действащата разпоредба, ако е необходима, само по отношение на думата „заплаща”, но не и този либерален режим, който се предлага в § 25 и който всъщност не е режим, а тотално „отваряне на вратата” за неограничен достъп за добив на дървесина под формата на прикриване на физическо лице за лични нужди. Напишете „добива и заплаща”.
Красимир Каменов:
В закона можем да запишем „до 10 кубика”.
Искра Фидосова:
Ще видим какво ще дадете и ние какво ще подкрепим!
Ивайло Тошев:
И още нещо от становището на браншовото сдружение, което засяга § 26 във връзка с § 30 - нещо, което също не се възприема, тъй като създава предпоставки да бъде ликвидирано горското предприемачество в България. В тази насока колегата Четин Казак също спомена.
Не знам дали не е удачно да се разясни това от вас. Има ли някакъв проблем и основателно ли е опасението на това браншово сдружение.
Красимир Каменов:
Тук идеята е не за ликвидиране на предприемачеството, а просто за една възможност горските стопанства да могат да си назначават работници и ако има затруднения при провеждането на мероприятието по добив на дървесина, по залесяване и т.н. да имат вариант да назначат работници и да си извършват дейността. Това е била идеята и преди две години ,когато са създадени горските стопанства са имали право да си назначават и собственици работници. Това е идеята в самостоятелното извършване на дейността.
Идеята на чл. 116а е също нещо от стария закон – за държавните горски стопанства, когато изграждат ловно-стопански съоръжения, рибни прагове, чакала, горски кантони за собствени нужди, да ползват тази дървесина. От разговорите в комисията по земеделие се разбрахме, че за второ четене ще ги изброим конкретно в кои случаи.
Искра Фидосова:
В кои случаи и ограничения за кои. Защото така записано е същото, което преди малко си говорихме за физическите лица.
И какво се получава. Сигурно един и същи работник, който е физическо лице в предприятието си добие 200 дка дървесина под формата за лично ползване, в същото време предприятието ще си добие под формата, като няма никакво ограничение и критерии в закона, да използва дървесина за осъществяване на дейността, при положение че въобще не е ясно каква е тази дейност, какво количество може да ползва. Аз не схващам какъв е смисълът на тази промяна – да изсечем горите и да дадем възможност на кой каквото си иска да прави, или да има правил и разпоредби, които ние приехме преди една година и които трябва да се спазват. Не разбирам защо в момента се променя философията на това, което приехме преди една година по отношение на горите.
Красимир Каменов:
Аз обясних, примерно, едно горско стопанство иска да изгради едно ловно чакало, за което му е необходима дървесина.
Искра Фидосова:
Добре. Но го напишете. Тук не пише, че трябва да има някакво ограничение. Така записано това горско стопанство може да добие и 300 хил. дка. Дървесина и вие нищо няма да направите, дето ще пускате сините лампи да светват като тръгнете на проверка в гората, защото законът дава възможност да си сече колкото си иска без ограничение. (Ще се опише предназначението.) То ако не се опише, няма да се подкрепи. Нали разбират това.
Това нещо така записано в чл. 116а без посочване на дейностите, без ограничения в количеството и ред и процедура за отчитане на тези количества и за какво се ползва тази дървесина, няма как да стане. Останалото означава, че даваме възможност на тези предприятия колкото си искат, където си искат, когато си искат да си секат.
Ивайло Тошев:
Във връзка с наредбите по чл. 95 и чл. 175. В момента има действащи наредби по тези текстове от закона. Нарушенията по тях кой ги установява, кой издава съответните актове и след това и наказателни постановления. Кой в момента осъществява тази дейност?
Красимир Каменов:
Контролът по двете наредби, които са цитирани тук. Едната наредба е за определяне на работните заплати в горските стопанства и предприятията. Нашата идея е, че ние там не можем да се намесваме. Когато има неспазване на тази наредба от съответното горско стопанство, този контрол да се осъществява от държавното предприятие. А ако има нарушение в държавното предприятие.
Ивайло Тошев:
Въпросът ми беше в момента който го осъществява този контрол и нарушенията кой ги установява и кой ги санкционира.
Красимир Каменов:
Сега действащият закон казва, че цялата поднормативна уредба (всички поднормативни актове) се контролира от Изпълнителната агенция по горите.
Искра Фидосова:
Тогава защо в § 42, в ал. 1 на чл. 274, буква „а” се казва:
„в основния текст след думите „прилагането му” се поставя запетая и се добавя „с изключение на наредбите по чл. 95, ал. 1 и чл. 175, ал. 1”.
Това означава, че изключвате от приложното поле на контрола тези наредби, противно на това, което току-що казахте.
Ивайло Тошев:
Моят въпрос също беше в тази насока, защото ал. 2 именно поради това че ги изключват в ал. 1, създава се ал. 2, където пише, че държавни служители на Министерството на земеделието и храните съставят актовете и установяват нарушенията по тази наредба. Затова аз попитах кой към момента извършва констатирането на тези нарушения и съответно санкционира нарушителите. Защо трябва да ги извадим и сега нарочни служители да се занимават с тази дейност. Кое поражда тази необходимост. Обяснете ни. Може би има нужда, но обяснете защо се прави цялата тази гимнастика.
Красимир Каменов:
С новия закон, когато се проведе реформата в горския сектор, държавните предприятия и държавните горски стопанства не са подчинени на Изпълнителната агенция по горите, а се създаде един отдел, който е към дирекция „Управление на собствеността с държавно участие” към Министерството на земеделието и храните. Тази дирекция пряко контролира тези дейности.
Аз отново казвам. Ние осъществяваме контрола по опазването на горите и спазването на правилата. Но когато някой не е спазил наредбата за работните заплати, например, ние не можем да се намесим. Това е идеята – тази дирекция, която е „Управление на собствеността с държавно участие”, които управляват тези 6 предприятия.
Ивайло Тошев:
Вие казвате, че тази дирекция осъществява контрола след промяната. А сега кой ще бъде?
Искра Фидосова:
Така написано без ограничения означава, че министърът ще си прецени кой ще е и може да се случи така, че издава заповед на длъжностно лице, което е в самото предприятие, да си контролира само себе си, т.е. никога да не се контролира.
Затова ние ще дадем изрична препоръка за неподкрепа и отпадане на § 42 от законопроекта.
Когато говорихме преди за създаването на тези търговски предприятия беше ясно определено кой ще извършва контрола, разписана процедура, а сега излиза, че всичко което тогава е направено като философия, сега се подменя – махат се правомощията на РУК, всичко това се маха и се появяват едни странни разпоредби в тези текстове.
Ивайло Ташев:
Аз питам, защото за мен се появява и друг проблем. Да не би да има две групи служители или две групи институции, които да установяват и санкционират нарушенията по тези текстове.
Искра Фидосова:
Има. Вторите са тези, които сами себе си трябва да контролират, което е недопустимо и няма как да се случи това нещо.
Красимир Каменов:
Има отдел „Държавни горски предприятия”, които са към дирекция „Управление на собствеността с държавно участие”.
Искра Фидосова:
В § 43 сте написали, че в „чл. 275, ал. 1, т. 2 думите „от регионалните дирекции по горите – в останалите случаи” се заличават.”
Извинявайте, но вие махате контрола върху тези дейности. Тук сме правна комисия, умеем да четем и да тълкуваме текстовете.
И колкото повече чета този закон виждам, че проблемът не е затова, за което всъщност претендират срещу него, а има още по-дълбоки проблеми в закона.
Ние въобще не сме коментирали темата с вещното право.
В наредба въз основа на закона се до урежда правната материя. Когато в закона лишавате от контрол тази дейност, в наредбата не може да се напише, че ще се контролира.
Нашата препоръка е и изрично ще бъде записана в доклада на Комисията п правни въпроси за неподкрепа и отпадане на § 42 затова, че се изключват дейности да се контролират по смисъла на наредбата по чл. 95, ал. 1 и чл. 175, ал. 1 по отношение на § 43, с който се заличава контрола от регионалните дирекции по горите. Също неподкрепа на този текст.
Особено внимание към § 42, ал. 2, с която се казва, че нарушенията се установяват с актове на държавни служители на Министерството на земеделието и храните, без да има ограничение кои са тези служители, което създава предпоставка за двоен стандарт при определяне на правомощията на тези служители и означава, че всеки един служител би могъл да получи такова правомощие по силата на акт от министъра. Аз съм далеч от мисълта и сигурно самият министър не е вникнал и е подведен от това, което пише тук. Иначе категорично не мога да си помисля, че това може да се допусне. Или има някаква грешка и неразбиране по отношение на редакцията на тези текстове. Ние тук сме юристи и четем внимателно това, което пише в законите.
Милена Трифонова:
Може ли да поясня за разпоредбата на § 42, чл. 274, ал. 2.
Искра Фидосова:
Тя е във връзка с 42, ал. 1 и § 43. вие тотално премахвате контрола.
Милена Трифонова:
В § 42, чл. 274, т. 2. с промяната в ал. 2 се има предвид следното.
Държавни служители, определени от министъра на земеделието и храните би трябвало да осъществяват контрол върху начина, по който се формират заплатите в държавните предприятия. Това е наредбата по чл. 175. Защото министърът на земеделието и храните е орган за управление н държавните предприятия. Ако в едно от държавните предприятия...
Искра Фидосова:
Напишете го изрично, че е само по отношение на заплатите.
Милена Трифонова:
Нека да обясня. Ще ми позволите ли?
Наредбата по чл. 175 наистина е само за заплатите в държавните предприятия.
Искра Фидосова:
Аз говоря за възлагането на дейностите. По край заплатите сте вкарали дейностите по чл. 95. Да за заплатите, но не и по чл. 95 за дейностите.
Милена Трифонова:
Но в протокола се записва като обща бележка, в т.ч. и за наредбата по чл. 175.
Искра Фидосова:
Като е различно, защо сте го написали тук – без контрол да остане или контролиран контрол.
За § 47, т. 2. В чл. 65 се създава т. 15. Моля да обясните написаното в т. 15.
Красимир Каменов:
След анализ на служба КОС от Министерството на вътрешните работи при зачестилите инциденти, които завършват с нещастни случаи – смърт, в повечето случаи инцидентите се случват от рикошета на сачмите, тъй като те са кръгли и рикошират. Освен това те се пръскат и на голямо разстояние поразяват по-широк кръг.
Емил Радев:
За сроковете за лова? След като сроковете са регламентирани в закона, как ще бъде със заповед на министъра да се променят сроковете на практика.
Красимир Каменов:
Това е само в изключителни случаи.
Емил Радев:
Не може след като са фиксирани сроковете в закон, да дадем възможност със заповед на министъра да се променят сроковете. Има Закон за нормативните актове и това е недопустимо. Няма как да стане министърът със заповед да промени разпоредби в закон.
Искра Фидосова:
Тук има принципен спор. Когато беше предишното изменение на Закона за лова си спомняте след колко спорове и споразумения мина изобщо удължаването на срока. Аз също съм ловец, но не приемам, че кой когато си реши или без да има никакво ограничение ще създаде възможност в закона да се определя срокът на лова. Срокът е определен със закон и не може със заповед да се променя. Има правила, които трябва да се спазват. И тези правила, за да се разпишат така, има причини.
Не приемаме и § 47, т. 2, чл. 65 създаването на т. 15 – със заповед да се променя срокът за ловуване. Достатъчно дълъг срок се даде със закон. Ако се променя, което за мен е недопустимо, защото е определен със закон, и не може със заповед, след като в закон има срок, като философия може да се мисли за намаляване, но това е неправилно да става със заповед, която е административен акт.
Красимир Каменов:
Вчера в комисията имаше представител на КОС, който отбеляза това, което казах аз.
Искра Фидосова:
Аз говоря за срока, но ще проверим и за сачмите.
Милена Трифонова:
Причината е следната. Законът за горите влезе в сила на 9 април. Държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства продължиха да съществуват като самостоятелни юридически лица до вписването на шестте нови предприятия в търговския регистър. За този период от 9 април 2011 г. до вписването на държавните предприятия в търговския регистър ДГС и ДВС продължаваха да ползват държавно имущество – дървесина, дивеч, горски продукти, и ако не бъде вписан този текст, това ползване от ДГС и ДВС за този период би било безвъзмездно.
В интерес на истината Министерският съвет прие постановление, с което уреди въпроса, но към датата на приемане на постановлението от Министерския съвет липсваше изричен текст в Закона за горите. Това е. Имаше празнота в закона.
Емил Радев:
В § 8, чл. 54, създава се нова ал. 4
„(4) Поземлени имоти в горски територии се смятат с учредено право на строеж от датата на влизане в сила на подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост, които стават публична държавна собственост, на обекти от републиканската пътна мрежа, включително изместването и реконструкцията на засегнатата от тях техническа инфраструктура.”
Всичко дотук е добре. Обаче оттук нататък държавна собственост добре, но не е и добре, защото не се нуждае от никакво право на строеж в собствен имот.
Оттам нататък, ако това е общински имот, ако това е частен имот, извинявайте но тук говорим с една дума за национализация на практика. Няма обезщетение. Нямаме целият режим, който е в Закона за държавната собственост и в Закона за общинската собственост и целият механизъм, който ние направихме за обезщетение на собствениците на практика се дерогира с тази норма. Да не говорим, че тук се дава възможност да се запази собствеността на земята и някой да учреди отгоре едно право на строеж, което на практика е безвъзмездно, написано по този начин.
Милена Трифонова:
Бележката ви е основателна. Текстът действително се нуждае от прецизиране.
Емил Радев:
Ако се запише така право на строеж в кой регистър ще се впише. Тук говорим за вещно правни проблеми. Даже и да учредяваме нещо, ние трябва да го учредим с някакъв акт. А що се касае до вещни права, влизаме в целия режим – как трети лица, кой е публичният регистър, по какъв начин, защото само с приемането на един ПУП не може да се учредява по този начин вещни права. Да може да е предпоставка за учредяване, за провеждане на процедура, но така написано това значи. Така написан, текстът е противоконституционен.
Милена Трифонова:
Бележката ви е основателна. Същите бележки чухме и в Комисията по регионално развитие. Не само, че не е прецизен текстът, но сте прав, че не е съобразен с основни принципи на правото. По предложение на МРРБ е включен в последния момент. Изцяло във вашата преценка оставяме да прецените неговата законосъобразност и как да гласувате и дали да го има в законопроекта.
Емил Радев:
За сервитутните права. Предполагам, че вносителят цели едно и също, но ням как да стане.
Милена Трифонова:
Във всички други параграфи, в които се предвиждат такива текстове, свързани с националните обекти или изместване на трасета от републиканската пътна мрежа, поради същата причина са включен в проекта. Така ч вероятно имате същите бележки и позицията ви ще бъде същата и по тях.
Искра Фидосова:
Колеги, мисля, че ще имаме още бележки.
Сега подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерския съвет на 30.12.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
Всички направени забележки ще бъдат подробно отразени в доклада на комисията по правни въпроси ще се бъдат следени стриктно от нас за второ четене. С ангажимента за текстовете, които трябва да отпаднат и са записани и в другите доклади – на Комисията по регионална политика и местно самоуправление и другите комисии и текстовете, които коментирахме, създаващи възможност за злоупотреби и нерегламентиран добив на дървесина; текстовете, с които се прекратява контрола и се преустановява от регионалните управления на горите отпадат, т.е. контролът остава. И синя лампа по чл. 91 както е в момента, т.е. не подкрепя предложението за изменение.
По осма точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 154-01-105 , внесен от Михаил Рашков Михайлов на 11.11.2011 г.
Тодор Димитров:
Колеги, правя формално предложение да отложим разглеждането на този законопроект поради отсъствието на вносителя.
Искра Фидосова:
Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Пристъпваме към последната точка от дневния ред.
По девета точка - Запознаване с постъпило от г-н Цони Цонев заявление за освобождаване и във връзка с това обсъждане на предстояща процедура за попълване на освободеното от него място в състава на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Колеги, постъпило е заявление от г-н Цони Цонев, избран за член на Висшия съдебен съвет.
Във връзка с общественото и медийното напрежение, което се създаде по повод моята номинация за инспектор във Висшия съдебен съвет заявявам, че нито един от изнесените факти не отговаря на истината. Аз съм дългогодишен прокурор и в целия си професионален и личен път съм спазвал принципите на почтеност и законност. Противопоставям се на опитите да бъде уронен престижът на законодателната и съдебната власт чрез несъстоятелни обвинения.
Аз съм човек с лично достойнство и затова взех решение да не встъпя в длъжност, независимо, че бях избран с 2/3 мнозинство. С позицията си да се оттегля, още веднъж подчертавам факта, че процедурите по номинацията за избор на инспектори бяха прозрачни и отворени за обществото и всички институции.
Имаме избор и отказ да се встъпи в длъжност.
За мен тук има два въпроса, които трябва да обсъдим:
Първият въпрос е ще е необходимо ли решение на органа, т.е. на Народното събрание, което е избрало за член г-н Цонев въз основа на това изявление да бъде освободен и какъв ще е този акт.
Тъй като тук имахме различна практика по отношение на предишния Инспекторат към Висшия съдебен съвет, вторият въпрос е процедурата и реда, по който ще направим избора на десетия член, който ще встъпи на неговото място за довършване на мандата. За мен процедурата безспорно трябва да бъде същата, която приложихме по отношение на избора на десетимата, включително и на него. Въпросът е да определим срок, в който се подават документите, след това дата за изслушване в Комисията по правни въпроси и след това гласуване в пленарна зала. Така че да бъде ясно и прозрачно всичко с наше решение отсега, за да няма упреци, че някой не чул и не е разбрал.
Моля да обсъдим тези неща, за да могат да излязат като решение, което да се оповести публично.
Ивайло Тошев:
Аз също съм съгласен с казаното от г-жа Фидосова. Считам, че избора за инспектор трябва да се проведе по същата процедура – при същите процедурни правила за изслушване в Комисията по правни въпроси, изготвянето на доклад и внасянето му за обсъждане в пленарна зала и гласуване на предложените кандидатури.
Искра Фидосова:
Ще припомня процедурните правила, приети от нас за провеждане на изслушване на предложените кандидати:

ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА
за изслушване на кандидатите за инспектори в
Инспектората към Висшия съдебен съвет

На основание чл. 132а, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 46 от Закона за съдебната власт, изслушването следва да се проведе последователно за кандидатите за инспектори.
До изслушването се допускат предложените кандидатите.

1. Ред за изслушване – изслушват се кандидатите за инспектори, като поредността се определя по азбучен ред, според личните имена на кандидатите.
2. Представяне на кандидата от вносител на предложението – до 2 мин.
3. Лично представяне на кандидата, в което той може да допълни данни от професионалната си биография и да представи вижданията си за дейността с оглед длъжността, за която кандидатства – до 3 мин.
4. Въпроси от страна на народни представители – членове на Комисията по правни въпроси.
5. Отговор на кандидата след изчерпване на зададените въпроси.
6. Обсъждане на кандидатурите и приемане на доклад, който обобщава резултатите от изслушването на основание чл. 45, ал. 2 от ЗСВ.

Предлагам на вниманието ви и проект за решение във връзка с избора:

Проект !



Р Е Ш Е Н И Е

Във връзка с избор на инспектор в Инспектората към
Висшия съдебен съвет


Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

В срок до 22 февруари 2012 г., 18.00 ч. народните представители могат да правят предложения за избор на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.


Решението е прието от 41-то Народно събрание на ……..2012 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.


Колеги съгласни ли сте на следващо заседание да го обсъдим и гласуваме?
Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
С това изчерпваме дневния ред и закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова