Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 114


Днес, 16.02.2012 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Пламен Георгиев, заместник-министър и Юлия Меранзова, държавен експерти в дирекция „Съвет по законодателство”, от Прокуратурата – Галина Тонева, заместник главен прокурор; от Върховния касационен съд – Вероника Имова, съдия; от Специализирана прокуратура - Светлозар Костов, ръководител и Борислав Сарафов, административен ръководител на специализирана апелативна прокуратура; от Специализирания наказателен съд – Георги Ушев, председател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, добър ден на всички. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. По присъствен списък са 23 от членовете на Комисията. Част от колегите са на заседания на други комисии. Заявили са ми как гласуват по трите точки от днешното заседание. Дневният ред е:
1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-109, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 09.12.2011 г.
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 254-01-9, внесен от Красимир Георгиев Ципов, Фани Иванова Христова и Емил Йорданов Радев на 25.01.2012г.
3. Проект за решение за налагане на мораториум върху продажбата на земеделска земя от Държавния поземлен фонд за срок от пет години, № 154-02-98, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 09.11.2011 г.
По първа точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-109, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 09.12.2011 г.
Започнахме на миналото заседание. Остана да предложим допълнителни варианти за редакция, която да бъде по предложение на Комисията по правни въпроси. Раздадени са ви докладите с предложенията.
В предложението за редакция в § 1, чл. 227, в ал. 1 е записано пред „пет или повече незаконно пребиваващи” „едновременно”. Може би още веднъж да направим коментар дали е необходимо да се запише „едновременно”.
По ал. 1, 2 и 3 няма различни варианти на предложението за редакция.
Различните варианти са за ал. 4.
В ал. 1 разликата е в намаляване на наказанието – подчертаното е новото – „до три години или с пробация, както и с глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева.”
Доколкото разбрах за наказанието болшинството от колегите смятат, че трябва да бъде по-ниско.
Другата разлика в ал. 1 е, че е добавена думата „едновременно”, както вече казах.
Имате думата за коментари. Предлагам ви да гласуваме една по една алинеите, за да не стане объркване.
По ал. 1 съгласни ли сте с това по-ниско наказание? Г-жа Меранзова. Юлия Меранзова:
Добър ден на всички.
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
На нас ни се струва, че първоначално предложеното наказание, чиито размер е до четири години, ще позволи при първото разглеждане на делото да не се пристъпва към освобождаване на лицето от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Тъй като самата директива изисква престъплението да бъде при определени случаи, поради което в Закона за насърчаване на заетостта са въведени административни санкции. Така че на нас ни се струва по-подходящ вариантът, в който, за да бъде престъпление и да се пристъпва, когато е съответно повечето лица, системното и т.н., да няма възможност за прилагането на чл. 78а. Заради това при разговори в работната група, като се обсъждаха текстовете преценихме за предложим този размер.
Искра Фидосова:
Подготвен ни е един сравнителен анализ какво се предвижда като наказание за работодатели, наели незаконно пребиваващи чужденци в различните държави-членки на Европейския съюз.
Австрия – глоба от 1000 до 50 000 евро; лишаване от свобода от 6 месеца до 5 години, като лицата са 10 и повече;
Белгия – наказанието е лишаване от свобода от 8 дни до 1 година и глобата е минимум 15 000 евро за работник.
Дания – лишаване от свобода до 2 години за всяко лице, наело незаконно пребиваващ работник и глоба от 20 000 DKR за нает работник.
Финландия – лишаване от свобода от 1 до 4 години.
Франция – лишаване от свобода до 5 години и 10 години, ако става въпрос за организирана престъпна група и глоба от 15 000 евро на нает работник.
Германия – от 1 до 3 години лишаване от свобода за най-малко 5 нелегални работника.
Ирландия – до 1 година за всеки нает работник.
Испания - от 2 до 5 години лишаване от свобода.
Латвия – от 1 до 5 години лишаване от свобода.
Румъния също е от 1 до 5 години и от 2 до 8 години при утежняващи вината обстоятелства.
Желаещи за изказване по размера на наказанието. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
За мен проблемът е, че, ако се повиши наказанието лишаване от свобода, няма как да се посочва алтернативно пробацията. Защото не може горе-долу за едно и също да има пробация и да има четири години лишаване от свобода. Ако се настоява, може да се мисли за увеличаване на наказанието, но тогава пробацията не може да остане като алтернативно наказание. Защото то е общо взето същия аргумент, като за приложението на чл. 78а. Опасението е, че тогава изцяло ще се отиде към административната санкция и ще има едно дублиране между санкцията по Наказателния кодекс и санкцията, която се налага по административен ред.
Това ви е мотивът, доколкото разбрах? Но тогава трябва да отпадне пробацията. Няма как да бъде до 4 години лишаване от свобода и пробация?
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Струва ми се, че съображението е несъстоятелно. Лицето, на което е наложено наказание по чл. 78а се счита осъдено и по отношение на него има последици, които се предвидени в закона. Да изхождаме от тези последици и да ги намираме прекалено леки, за да завишаваме размера на санкцията само и само да не се стигне до такава замяна, е някак си?! Изкуствено вкарване на такъв аргумент за завишаване на санкцията. Не виждам никаква пречка. Още повече с оглед на тези материали, които са раздадени, виждаме, че санкциите в другите европейски страни са в размерите до три години – доста широк диапазон, но има до 1 година, до 2 години и т.н. Чл. 78а не може да се превръща в аргумент за утежняване на санкцията.
Красимир Ципов:
Уважаеми г-н Нотев,
Уважаеми колеги, обръщам внимание все пак, че тези санкции, които са посочени в справката в повечето случаи касаят наемането само на един работник. Това, което обсъждаме в § 1, ал. 1 на новия чл. 227 изпълнява изискването на директивата за наемане на значителен брой лица – 5 или повече. Доколкото виждам в Белгия се касае за един работник, в Дания също за един работник, във Франция също. В Ирландия също е един работник. Моля да преценим. Не съм против намаляването на санкцията, но бих подкрепил и аргумента, който изложи г-н Стоилов, че ако се запази по-висок размер на лишаването от свобода, може би има логика да помислим дали да не премахнем предложената норма наказанието пробация. Благодаря.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по наказанието и по „едновременно”?
Красимир Ципов:
„Едновременно”, уважаеми колеги, от справката, която аз направих в текстове на особена част, никъде не се употребява такъв термин. Така че нека да преценим дали е разумно тепърва да въвеждаме такъв признак. Благодаря.
Искра Фидосова:
Г-н Анастасов
Анастас Анастасов:
Само едно допълнение към казаното от г-н Ципов. Искам да наблегна на нещо, на което да обърнете внимание - „наеме” – означава еднократен акт, „наема” - означава в множествено число. Моля от тази гледна точка да прецените самия текст.
Искра Фидосова:
Да считам ли, че имаме съгласие по това да не се добавя терминът „едновременно”.
Първо ще подложа на гласуване предложението за наказание „лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева.”
Който е „за” така направеното предложение, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шестнадесет „въздържали се”.
Остават четири години.
По ал. 2 няма предложения за редакция.
По ал. 3 – също има предложение за намаляване на наказанията, но след като не се прие „три години”, няма как да се приеме и тук.
Колеги, стигнахме до ал. 4 с много варианти. Г-н Ципов.

Красимир Ципов:
Аз лично няма да възразя при запазване наказанието лишаване от свобода до 4 години, да отпадне пробацията и евентуално да бъде намалена санкцията по отношение на глобата – от три до петнадесет хиляди. Говоря за ал. 1. Ако искате да обсъдим и този въпрос. За това стана дума и в изказването на г-н Стоилов дали е удачно да остане при наказание лишаване от свобода 4 години, наказанието пробация като алтернативно наказание. Пробацията като алтернативно наказание също може да бъде наложена.
Искра Фидосова:
Г-н Георгиев.
Пламен Георгиев:
Бих искал само да обърна внимание, че в чл. 164 е аналогичен случаят – предвидено е лишаване от свобода до 4 години или пробация, в съотношение на алтернативност. Говоря за НК, че има такива наказания – чл. 164 – за престъпления против вероизповеданията.
Също искам да обърна внимание, че ако действително се мине по 78а, лицето ще се води неосъждано.
Красимир Ципов:
В промените от 2009 г. в НК беше предложено в законопроекта, внесен от колегите от ДПС. До 4 години е до създаването на тези текстове от чл. 162 до чл. 164, ако не се лъжа.
Ивайло Тошев:
Аз само да ви припомня и чл. 55, който казва, че когато не е предвиден най-нисък предел на наказанието лишаване от свобода, може да се замени с пробация. Така че както е редакцията – до четири години, съвсем спокойно може да се налага и наказание пробация от съответния съд.
Митхат Метин:
Имам конкретно предложение. Ако приемем при това предложение -четири години, ми се струва, че е съвсем резонен аргументът, който каза колегата Тошев. Предлагам, ако има обща мисъл в тази посока, да мислим наказанието пробация, независимо от това, че съществува по други текстове, предлагам в този конкретен текст, да не се записва. Това ми е конкретното предложение и моля да го подложите на гласуване, г-жо Председател.
Искра Фидосова:
Т.е. предлагаш да отпадне думата „пробация” и това да подложа на гласуване.
Митхат Метин:
Просто отпада алтернативността на наказанието пробация. Т.е. отпада вероятността да бъде наказан с пробация.

Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на наказанието пробация в чл. 227, ал. 1 от редакцията, която ви е предложена.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Навлизаме вече в разглеждането на хипотези. Не е само правно технически. Когато минимумът на наказанието лишаване от свобода отсъства от текста, разбира се, че може да се премине към друг вид по-леко наказание (чл. 55). Когато обаче пробацията присъства като алтернативно наказание, то тогава при чл. 55 ще се търси по-лекото от пробация. Т.е. може да се премине към глоба. Глобата си е глоба. Тя си е отделна санкция. Може да се премине и аз бих пледирал за такова нещо. Не, знам, може би съдия Тонева ще каже. Вместо пробация, ще се наложи глоба. Тук си имаме кумулативно глоба плюс пробация. Тогава ще има глоба като санкция и отделно глоба, която е предвидена в текста. Две глоби – няма никаква пречка. Ако искаме да либерализираме. Но наистина отиваме в един много, много широк диапазон – четири години и пробация. В крайна сметка аз се въздържам по предложението за отпадане на пробацията по тези съображения.
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване по ал. 4?
Анастас Анастасов:
В каква фигура ще го включим – по първа, по втора, ако имаме първа и втора, ако имаме трета. Примерно, ако имаме пет лица, но са непълнолетни или пет лица, които са жертва на трафик. Различни хипотези са. Могат да се получат различни фигури на изпълнително деяние по квалифицираните състави. А според мен, тук наказуемостта е по повод на системността, а не на квалифициращи състави. Т.е. без значение е дали наемаш един, двама, трима – пет, а може и десет да наемеш, но просто го извършваш системно това нещо. Затова е по-тежко наказуемо. А не дали е свързано с квалифицираните състави. То пак е свързано, но!? Ние нямаме наказателна отговорност за едно лице в ал. 1. Затова приемаме, че има системност, когато едно, две, а може и три пъти по едно лице, т.е. има системност в действията на извършителя.
Това е моето мнение. Вариант 3 обхваща само ал. 1. Т.е., ако системно вие наемате пет и повече лица.
Искра Фидосова:
Т.е. да разбирам, че има съгласие за Вариант 2.
„(4) Който системно наема на работа един или повече незаконно пребиваващи на територията на Република България чужденци, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.”
За ал. 4 се обединяваме по този вариант, който е в обхвата на директивата. Всъщност подкрепяме по принцип текста на вносителя с уточнението „един или повече”. Министерството на правосъдието подкрепяте ли това уточнение?
По размера на глобата имате ли предложения? Няма.
Който е за текста на ал. 4, който ви прочетох, като предложение на комисията, моля да гласува. Двадесет и трима „за”. Против и въздържали се няма.
Ал. 5. Има предложение за редакция. Добавени са думите „които накърняват човешкото достойнство”.
Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
След коментарите от миналия път, приемам тази редакция, но ако може текстът да стане:
„(5) Наказанието по ал. 4 се налага и на лице, което наема на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България чужденец, при условия на труд, които съществено се различават от условията на труд на законно наети лица и накърняват човешкото достойнство.”
Мисля, че така е превилно.
Искра Фидосова:
Има ли възражения по тази редакция? Няма. Който е съгласен с тази редакция на ал. 5, моля да гласува. Двадесет и трима „за”. Против и въздържали се няма.
Ал. 6. Аз не виждам разлика. Желаещи за изказване по ал. 6?
Който подкрепя ал. 6 по вносител, моля да гласува. Двадесет и трима „за”. Против и въздържали се няма.
В крайна сметка в чл. 227, в ал. 1 отпада думата „едновременно”, в ал. 2 е редакцията по вносител, в ал. 3 е редакцията по вносител, в ал. 4 остава Вариант 2 с уточнението „един или повече незаконно пребиваващи”, в ал. 5 до добавката „накърняват човешкото достойнство” и с обърнатия словоред за условията на труд и ал. 6 е същата по вносител.
По така прочетената редакция по предложение на Комисията против има ли? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Седемнадесет „за”.
Допълнителна разпоредба. Желаещи за изказване? Няма. Който подкрепя наименованието „Допълнителна разпоредба”, моля да гласува. Двадесет и трима „за”. Без против и въздържали се.
§ 2. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване няма. Който подкрепя текста на § 2 по вносител, моля да гласува. Двадесет и трима „за”. Против и въздържали се няма.
Заключителни разпоредби. Който е за наименованието на разпоредбата, моля да гласува. Двадесет и трима „за”. Без против и въздържали се.
§ 3. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма. Който подкрепя § 3 по вносител, моля да гласува. Двадесет и трима „за”, без против и въздържали се.
§ 4. Предложение за редакция.
„§ 4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
Г-н Миков.
Михаил Миков:
Моля експертите към Комисията внимателно да следят действителната нужда на премахването на „Vocatio legis”, защото и без това три дена не е толкова много, а хората все пак трябва да имат време да прочетат, да се запознаят. Защото ние разчитаме много на това, което се говори на обсъжданията, но често не излиза всичко това. Нямам никакви възражения. Ако искате и го направете и три дена преди обнародването на закона. Но!
Искра Фидосова:
Комисията прави предложение за отпадане на § 4.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и трима „за”, без против и въздържали се.
В § 1 в ал. 1 на чл. 227 остава думата „едновременно”.
С това приключваме с точка първа от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 254-01-9, внесен от Красимир Георгиев Ципов, Фани Иванова Христова и Емил Йорданов Радев на 25.01.2012 г.
Започваме по Доклада относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 254-01-9, внесен от н. пр. Красимир Ципов, Фани Христова и Емил Радев на 25.01.2012 г., приет на първо гласуване на 9 февруари 2012 г.
Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Желаещи за изказване по наименованието на закона? Няма.
Който е за това наименование на закона, моля да гласува. Двадесет и трима „за”. Против и въздържали се няма.
§ 1. Предложение на н.пр. Красимир Ципов.
Работната група в Правната комисия предлага да подкрепим предложението на колегата Ципов.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1.
„§ 1. В чл. 353, ал. 5 след думата „провежда” се поставя запетая и се добавя „освен в случаите по чл. 354, ал. 5, изречение второ.”
Възражения по така направената редакция има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Красимир Ципов. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и трима „за”. Без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 1, като редакция на комисията с подкрепа принципно на текста на вносителя и приетата промяна, предложена от г-н Ципов. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и трима „за”. Без против и въздържали се.
§ 2. Предложение на н.пр. Красимир Ципов.
Предложението на работната група е Комисията да подкрепи предложението на колегата Ципов и прави предложение за редакция от името на Комисията, като подкрепим по принцип текста на вносителя.
„§ 2. В чл. 411а се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова алинея 6.
(6) На специализирания наказателен съд са подсъдни и делата за престъпления, които имат връзка с делата за престъпления по ал. 1, 2 или 3. В тези случаи обединеното дело е подсъдно на специализирания наказателен съд.
2. Досегашната ал. 6 става ал. 7.”
Желаещи за изказване? Има ли нужда от коментар тази редакция?
Красимир Ципов:
Би било хубаво да се изкажат представителите на Върховния касационен съд, Специализирания наказателен съд, от Прокуратурата и Специализираната прокуратура и от Министерството на правосъдието.
Искра Фидосова:
Заповядайте – г-жа Имова или г-жа Тонева, ще предложат друга редакция на ал. 6?
Вероника Имова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми г-н Заместник министър,
Уважаема г-жо Заместник главен прокурор,
Уважаеми колеги,
Мнението на колегите от Върховния касационен съд е, че дори и с предложените допълнителни редакционни поправки в така гласувания на първо четене текст, той не би могъл да обслужи докрай практиката, тъй като не може да отговори, не може да запълни законодателната празнина, която съществува в момента с обявената за противоконституционна ал. 4 на чл. 411а. Поради това ние предлагаме една съвсем нова редакция на ал. 6. Ще ви я кажа допълнително или сега искате да ви я артикулирам. (Сега.) Добре.
Нашето предложение е новата ал. 6 да има следното съдържание:
„(6) Когато е повдигнато обвинение за два или повече престъпления, между които има връзка, и някое от тях е от посочените в ал. 1, 2 или 3 делото за всички престъпления е подсъдно на специализирания наказателен съд.”
Това предложение, според нас, обхваща всички възможни хипотези, при които са налице няколко обвинения – е налице обвинение за няколко престъпления, независимо дали по едно дело или по няколко отделни дела, но във всички случаи те би следвало да се обединят в едно дело в случаите, в които за отделните престъпления има връзка и някое от тях е от изрично посочените по вид в ал. 1, 2 или 3. Така ще се обхванат случаите, при които към настоящия момент се решават от общите правила за определяне на подсъдността на делата, при които когато срещу едно лице, например, за повдигнати обвинения за няколко престъпления, някои от които на специализирания съд по предметната му компетентност от ал. 1 до ал. 3, или друго или други, които са от компетентността на общите съдилища, поради обстоятелството, че специализираният съд и останалите окръжни общи съдилища, респ. Софийски градски съд, са еднакви по ранг, предметната подсъдност на делото трябва да следва престъплението, за което е повдигнато най-тежкото обвинение. Т.е. компетентен ще бъде съдът, който следва да разгледа най-тежкото престъпление. В много от случаите това не е специализирания съд. И се получава омагьосаният кръг. Върховният съд решава, разбира се, препирните за подсъдност при приложение на общите правила за подсъдност, при което много дела от компетентност на специализирания наказателен съд се втичат (изливат) в общите съдилища. Едва ли това е идеята за създаването на специализирания наказателен съд. Още по-малко това ще подпомогне принципът за обективно, всестранно или пълно изясняване на делото, когато между отделните престъпления има връзка помежду им.
Колегите знаят колко е трудно да се разделят доказателства, да се правят фотокопия, а поначало те не са и годни източници на доказателства. Така че нашето предложение, тъй като в предложената ал. 6, гласувана на първо четене, ние не съзираме всички възможни хипотези, т.е. една универсалност на хипотезата на ал. 6, която да обхване всички случаи, в които имаме обвинение за няколко престъпления, при връзка помежду им и някои от тях да е от предметната компетентност н специализирания съд в ал. 1 до ал. 3. В този случай ще се създаде една специална разпоредба, която, разбира се, ще се прилага по принципа на специалността и ще повлече след себе си едно обединено общо разглеждане на обвинения за престъпления, част от които са подсъдни на специализирания съд, друга – не, но между престъпленията има фактическа доказателствена и каквато решите друга връзка, която подпомага правилното решаване на делото.
В случая нашето предложение за текст на ал. 6 е съобразено с решението на Конституционния съд, което въздига в правило за определяне на подсъдността на делата при специализирания съд, когато имаме основание за обединяване на няколко дела срещу няколко лица за няколко престъпления, връзката между тях е щом като за няколко дела по отношение на няколко лица за няколко престъпления се въздига като обединяващ критерий връзката между делата, респективно връзката между престъпленията, то тогава защо когато имаме едно дело с обвинение за различни престъпления, то с оглед на това, че част от тях са на специализирания съд и те са във връзка с останалите, които не са подсъдни на този съд, делото да се разгледа също от специализирания съд. Това е логиката на законодателя в крайна сметка да се отговори на обществения интерес и очакванията, че когато имаме престъпления, които са във връзка с тези по предметната подсъдност на специализирания съд, то и тези, които биха били подсъдни на общите съдилища, да се разгледат общо, заедно, при връзка между тях, което означава по-кратки срокове. Тяхната специализация на специализирания съд няма да се изгуби, защото те ще гледат свои дела по предмет на компетентност. Така че това само ще помогне фактически за изпълнение на основните принципи на наказателния процес – да не се разделят дела или престъпления, или дела по обвинения за няколко престъпления, когато те имат връзка по между си и принципът на специалността налага разглеждането им от специализирания съд, който ще бъде тясно компетентен.
Ще ви дам един пример. Сега при приложение на общите правила редица престъпления, които са подсъдни на специализирания съд, се гледат от общите съдилища. Например, с определение 14 от 24 януари 2012 г. Върховният касационен съд е решил спорът за подсъдност, като е изпратил съответното дело по описа на специализирания наказателен съд за разглеждане на Софийския градски съд. А по делото едно лице е обвинено за престъпление по чл. 321, ал. 3 и за пране на пари. И още за две престъпления, които представляват пане на пари, но не са включени в кръга на състава на престъплението пране на пари, който е от специалната предметна компетентност на специализирания съд.
Извинете, как би могъл съдът да раздели тези три обвинения в три отделни дела? Това би нарушило принципа за разкриване на обективната истина, отделно това е разточителство на средства, на време и т.н. Но най-вече би пострадала обективната истина. Затова ние предлагаме, тъй като считаме, че най-универсалната хипотеза е тази, което предлагаме в момента, която аз ви прочетох и ще ви я предоставя. Считаме, че тя ще обхване всички случаи, защото там не се конкретизират нито броя на делата, нито броя на обвинените лица, а броя на престъпленията по съответните обвинения.

Анастас Анастасов:
Аз имам една молба. Ако може и колегите от специализирания съд и прокуратура да си дадат мнението.
Вероника Имова:
Има и друга опасност, г-жо Председател, ако позволите и приключвам.
Съдът има задължение, когато делото се внесе с обвинителен акт в съда, когато някое от престъпленията е подсъдно на по-горен специализиран или военен съд, да прекрати съдебното производство и да изпрати делото на прокурора и се получава един омагьосан кръг. Ние решаваме по общите правила споровете за подсъдност, като в едни от случаите изпращаме делото за разглеждане на специализираните съдилища, в друг случай – на общия съд, но там когато има и обвинение за престъпление, подсъдно на специализирания съд по специалните правила на ал. 1 до ал. 3, тогава на съда какво му остава, освен пак да върне делото на прокурора. Получава се омагьосан кръг.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Имова. Г-жа Тонева.
Галина Тонева:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги, аз изцяло се солидаризирам с мотивите, които изложи съдия Имова, но като вариант на редакция, който би бил още по-облекчен, бих ви предложила да помислим § 3 да не създава изобщо нова алинея, а самата ал. 5, която е възприета вече и от Конституционния съд като конституционносъобразна затова, защото в голямата си част възпроизвежда текста на чл. 217 от НПК, който позволява обединяване на повече дела за различни престъпления или срещу различни лица.
Проблемът, който възникна с компетентността на Специализирания наказателен съд се изразява именно в това, че той има по-голямата възможност. Т.е. да разглежда в рамките на едно производство обединени дела за различни престъпления, извършени от различни лица, но не може да разглежда такива различни дела, когато престъпленията са извършени от едно лице и пак имат връзка помежду си.
Затова нашето предложение е в ал. 5 да се възприеме изцяло текстът на чл. 217, ал. 1 като след думата „престъпления” се добави „или”. Т.е. да се получи:
„Когато две или повече дела за различни престъпления или срещу различни лица имат връзка помежду си, те се обединяват, ако правилното им изясняване налага това. Когато някое от делата е подсъдно на Специализирания наказателен съд обединеното дело се разглежда от него.”
Т.е. имайки предвид, че ние сме в рамките на кодекс все пак, той трябва да има логика в своята уредба, това означава, че ние възпроизвеждаме вече уредения текст, който дава възможност на прокурора на досъдебното фаза да обединява такива дела, а в последствие по сегашната редакция на чл. 411а го кара да ги разделя. Просто тук се къса логиката на кодекса.
И за да бъдем изцяло коректни, заради това че говорим все пак за кодекс, считам, че би било редно същата поправка да се нанесе и в чл. 41, ал. 1 в общите правила. Т.е. и там след „различни престъпления” да се добави „или срещу различни лица”.
И без това този текст дава възможност и на съда да обединява вече внесени при него дела, така че ако възприемете това предложение, смятам, че съвсем простичко можем хем да въведем ред в единната уредба в рамките на кодекс, хем да нямаме много големи промени.
Това е вариант. Благодаря.
Искра Фидосова:
Моля г-жа Имова и г-жа Тонева да напишат текстовете, които предлагат, за да ги размножим и дадем на колегите. Иначе няма как д го обсъдим.
Г-н Ушев, заповядайте.
Георги Ушев:
При нашата първа реализация за данъчни престъпления, ако имаше ал. 4, щяхме да повдигнем обвинения освен по чл. 321 и по чл. 255, което е данъчно престъпление. Сега не можем да го направим, защото то е по-тежко и не е подсъдно на Специализирания наказателен съд. А ал. 4 давеше възможност да се разглежда всичко заедно. А при нейното отсъствие, доколкото аз схващам идеята на този законопроект е отново да не разделяме делата и 250 тома фактури да не ги копираме.
Михаил Миков:
Аз ще гласувам въздържал се.
Борислав Сарафов:
Аз нямам да отегчавам аудиторията. Но предложиха се няколко текста. Всъщност, както каза и колегата Ушев, всички те вършат работа. Предложеният текст обаче от колежката Имова, е най-близък до отменения от Конституционния съд. (Има разлика.) Има разлика, но е най-близък до тази редакция до вече отменената от Конституционния съд и по-скоро касае възможността в едно дело да бъдат повдигнати обвинения за различни престъпления, невключени в приложното поле на чл. 411а, от ал. 1 до 3.
Докато предложеният текст от г-жа Тонева е по-удачен, според мен, първо защото се променя по-малка част, т.е. вмъква се само една дума и по този начин се синхронизира новосъздадената редакция на чл. 411а със вече съществуващата редакция на чл. 217, ал. 1 от НПК. Там ясно са разграничени два критерия, при които е налице възможност за обединяване на дела, първо за свързаност между с делата и второ – за свързаност между лицата. По този начин бих могъл да кажа, че се синхронизира новосъздадената редакция със сега съществуващата на чл. 217 от НПК. И всъщност с тази незначителна корекция, само с внасянето на един съюз „или” по никакъв начин не създава противоконституционност на тази норма. Докато при редакцията, дадена от г-жа Имова, твърде много се доближава и се опасявам, че г-н Миков би могъл да намери основания и причини да атакува отново за противоконституционност.
Светлозар Костов:
Ако мога и аз да кажа две думи. И двата варианта, които чухме, са избягали от критиките на Конституционния съд, защото липсва критиката за субекта – срещу едно и също лице и се акцентира връзката между делата.
Искра Фидосова:
Г-н Георгиев, заповядайте.
Пламен Георгиев:
На практика и трите текста, според мен, се опитват да кажат едно и също нещо, каквато е логиката на законодателя, че всички свързани престъпления с престъпленията, които са подсъдни на Специализирания наказателен съд следва да се разгледат от него.
Въпросът е сега ние да изберем най-ясния. Защото и това, което предлага заместник-главния прокурор, би довело до такъв извод, но пак някой може да си помисли нещо друго и пак да се стигне до спорове за подсъдност. Според мен другите два текста ще създадат повече яснота, като този предложен от ВКС за мен лично е най-ясен, като той възпроизвежда почти изцяло отменената от Конституционния съд разпоредба, като обаче вмъква връзката между делата, която всъщност Конституционният съд казва, че може да съществува и това е основният критерий, поради който делата могат да се обединяват. -
Предложената от работната група разпоредба също е достатъчно ясна и мисля, че би изчерпила всички възможни варианти на възникващи хипотези за престъпления, които могат да имат връзка. Аз нямам съмнения, че такава уредба също би вършила работа. Аз мисля, че предложението на работната група също би изчерпило възможните хипотези и би ни вършило работа.
Мисля, че предложената от ВКС е най-ясна.
Михаил Миков:
Много е важно каква е целта. Всеки текст може да свърши някаква работа. Целта е повече дела да отиват в този съд или той да се занимава с по-едрите риби, условно казано. Вие знаете, че ние не сме го подкрепили. Сега тук се мъчим да намерим текстове за свързаността. Свързаност винаги ще има минимум по отношение на субекта, като тръгне да се търси свързаност. И дали ще възникват спорове за подсъдност, това е втори въпрос. Въпросът е каква е целта – този съд да се занимава с всичко свързано с някой негов клиент, условно се изразявам, или да се занимава с тежки престъпления. Иначе само ще бъде добре дошло за по-ниските и другите инстанции да ги мятат при вас и в един момент ще се запушите и вие ще станете като всеки съд запушен.
Това е принципното ми изказване. Затова се въздържам, защото виждам, че всички текстове са еднакво добри. Търсете решение на тази свързаност. Но, според мен, основният въпрос е каква е целта.
Защото, ако чисто формално се постави въпросът, свързаност винаги може да се намери.
Георги Ушев:
Г-н Миков, повечето от обвиненията, които в момента са подсъдни на Специализирания наказателен съд, са по-леки от съпътстващите ги престъпления. Така че ако нашата цел е наистина тежките престъпления да се разглеждат там, смисълът на тази разпоредба е именно такъв – всички свързани дела, свързани с организираните престъпни групи, за които принципът е, че са по-тежко наказуеми от самото участие в групата, следва отново да се разглеждат от този съд, колкото и да не ни се иска на нас да се натоварваме с дела. Иначе би било ние да разглеждаме едни кухи организирани престъпни групи.
Искра Фидосова: Г-н Метин.
Митхат Метин:
Г-жо Председател,
Колеги, в рамките на 30 секунди ще се опитам да приключа. Изказването ми е изцяло принципно. Знаете, че ние при създаването на Специализирания наказателен съд и при обсъждането на закона като парламентарна група бяхме против, като политическа сила бяхме против, поради това сега съм натоварен и от колегите, които в момента не са тук, да направя това изказване. Искам да посоча, че ще се въздържим по всички текстове.
Искра Фидосова:
Благодаря. Заповядайте, г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Г-жо Фидосова, предлагам да се обединим около предложението на г-жа Имова и да го гласуваме. Сега не можем да проверим чл. 41 дали няма някъде закачка по НПК. Аз нямам причини да не вярвам на г-жа Тонева, но ние трябва да го проверим.
Там имам едно притеснение затова, че или вкарва и отношението между лицата. В чл. 217 пише: „връзката между делата или лицата”. А между лица, ние може да сме братя, да нямаме никаква обща престъпна дейност. Делата за данъчно престъпление нямат нищо общо. Ние говорим за свързани престъпления, за свързани дела, когато става въпрос, примерно, за отнемане МПС и т.н.
Текстът на чл. 217. „Когато две или повече дела за различни престъпления или срещу различни лица имат връзка помежду си.” Това е обща подсъдност.
Реплика: Смисълът на предлаганите промени е един и същ. Въпросът е яснотата.
Галина Тонева:
Изхожда се от вече образувано дело в рамките на което се повдигат различни обвинения срещу едно и също лице, които сега изискват това дело да бъде разделено. Ние казваме обратното. Ако за тези престъпления са образувани различни дела, тези престъпления, извършени от едно и също лице, но са образувани като различни дела, да можем да ги обединим, щом има връзка между престъпленията. Т.е. това е едно и също, само че от различна гледна точка. Едното предполага винаги да е образувано в едно дело, защото иначе не може. А другото допуска образувани дела да се обединят.
Продължавам да настоявам да обсъдите редакцията с „или”, защото вкарва абсолютно еднакъв начин на уреждане в целия кодекс, а това е смисълът на нормативен акт, когато е кодекс – да има обща логика.
И освен това, изключва възможността, позовавайки се на общите норми, някой да оспори специално – да каже, че противоречи на общите правила и да я изключи, каквато хипотеза съществува по принцип.
Вероника Имова:
Много са делата във връзка с дела и би могло да се тълкува различно от съдилищата и отново да се стигне до спорове за подсъдност. Това е моето опасение и моята тревога. В огромната си част виждам, че този текст преповтаря хипотезата в ал. 5 – някои варианти, които са включени вече в хипотезата на ал. 5 – дела, дела. На специализирания съд са подсъдни и делата за престъпления, които имат връзка с делата за престъпления. Разбирате, че тук множественото число мен ме притеснява.
Искра Фидосова:
Колеги, гласуваме.
§ 2. Предложение за редакция на § 2 като текст на Комисията. Принципна подкрепа на предложението на вносителя със следната редакция на новата ал. 6:
„(6) Когато е повдигнато обвинение за два или повече престъпления, които имат връзка по между си, и някое от тях е от посочените в ал. 1, 2 или 3 делото за всички престъпления е подсъдно на специализирания наказателен съд.”
Досегашната ал. 6 става ал. 7.
Предложение на Комисията за нов § 1, а сегашния § 2 става § 3.
Предложението на Комисията за създаване на нов § 1 със следното съдържание:
„§ 1. В чл. 41, ал. 1 след думата „престъпление” се добавя „или”.
Сегашния § 1, който вече гласувахме, става § 2.
§ 3 става промяната, която направихме в новата ал. 6.
И добавяме. В чл. 411, ал. 5 след думата „престъпление” се добавя „или”.
Подкрепяме по принцип предложението на вносителя за създаване на нова ал. 6 с редакцията, която прочетох по-горе.
И досегашната ал. 6 става ал. 7.
Колеги, гласуваме.
По новия § 3 с принципна подкрепа на вносителя и редакцията, която прочетох има ли против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се? Седемнадесет „за”.
Подлагам на гласуване новия § 1 с промяната на чл. 41, ал. 1. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет „въздържали се”.
§ 3 по доклада, който става § 4.
Има предложение от н.пр. Красимир Ципов.
Предложение за редакция на § 3, който става § 4 от Комисията с принципна подкрепа текста на вносителя и подкрепа на предложението на колегата Ципов. Текстът на § 4 е:
„§ 4. В § 9, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 13 от 2011 г., изм., бр. 61 от 2011 г.) се създава изречение второ: „Съдебният контрол върху тези производства се осъществява от съда, който е бил компетентен до 31 декември 2011 г.”.”
На първо четене имаше подробно изказване на г-жа Имова по този въпрос. Необходим ли е допълнителен коментар? (Не.) Гласуваме.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Красимир Ципов. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на Комисията с принципна подкрепа на текста на вносителя и подкрепеното вече предложение на колегата Ципов на § 3, който става § 4, която ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”.
Заключителна разпоредба. Който подкрепя наименованието на разпоредбата, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Без против.
§ 4, който става § 5.
„§ 5. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Шест „въздържали се”. Без против.
Друго има ли? Няма. Приключваме с точка втора от дневния ред.
По трета точка - Проект за решение за налагане на мораториум върху продажбата на земеделска земя от Държавния поземлен фонд за срок от пет години, № 154-02-98, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 09.11.2011 г.
От вносителите не присъства никой. За втори път включваме тази точка в дневния ред за заседанието на Правната комисия и тъй като втори път никой не присъства от вносителите, предлагам да не я отлагаме.
Ще ви представя предложението за решение с точка единствена:
„Налага мораториум върху продажбата на земеделска земя от Държавния поземлен фонд за срок от пет години.”
Мотивите са, че в последните месеци в изказвания на министри и в публикации в българските медии се говори за продажба на земеделска земя от Държавния поземлен фонд с благовидния аргумент, че от получените средства ще бъдат подпомагани земеделските производители. Това, според г-н Сидеров и останалите вносители е недалновидна политика, която в настоящия момент на силно занижени цени на недвижимите имоти и при тежка криза само би обогатило приобритателите на държавни земи.
Комасираната земя, каквато е в преобладаващата си част земеделската земя от държавния поземлен фонд, ще попадне преимуществено в ръцете на чужди физически или юридически лица, които ще се прикрият като български според Търговския закон.
Ето защо, за да се отстрани каквато и да е подобна опасност, българското Народно събрание следва да постанови мораториум върху продажбата на земеделски земи от държавния поземлен фонд в разумния и приемлив срок от пет години.
Според нашата предварителна позиция, която коментирахме, следва да се имат предвид следните принципни бележки:
Съдържащото се в мотивите на вносителите опасение за потенциална опасност за националната сигурност на страната, поради възможността земеделска земя от държавния поземлен фонд „да попадне преимуществено в ръцете на чужди физически или юридически лица, които ще се прикрият, като български според Търговския закон”, считаме за неприемлив. Търговският закон е в правния мир от 1991 г. Ако народните представители виждат неуредено законово решение в Търговския закон, те биха могли да упражнят правото си на законодателна инициатива, а не да предлагат мораториум.
Действащият Закон за собствеността и ползуването на земеделските земи дава достатъчно гаранции, че продажба на земеделски земи, ще се извършва само на търг, при условията на публичност и прозрачност. Следва също така да се има предвид, че Законът за опазване на земеделските земи от своя страна гарантира опазването на земеделските земи като национално богатство и издига като основен принцип използването им „само за земеделски цели”.
С предложения проект се въвежда ограничение в един от елементите на правото на собственост – правото на разпореждане и то само в една част от него – правото на собственика да извършва продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд.
Следва да се има предвид, че въвеждането на крайно ограничение на продажбите на земеделска земя би създало сериозни проблеми пред упражняващия правото на собственост да изпълнява редица дадени му от закона правомощия. Така например в чл. 27, ал. 6 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи е регламентирана възможността лицата, които са придобили собственост върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на закона (бившите ТКЗС), да могат да придобиват собствеността върху незастроената част от земята около тях в нормативно определените размери, като законодателно са закрепени начините на плащане. Обръщаме внимание, че цитираната разпоредба определя точно кръга на правоимащите лица - такива са единствено собствениците на сгради и съоръжения в селскостопанските дворове, т.е. самият закон е изключил всякаква възможност трети лица, още по-малко такива, цитирани в мотивите на вносителя, да закупят посочената земеделска земя.
На следващо място следва да се обърне внимание, че предлаганият от вносителите мораториум засяга само част от разпоредителните сделки със земеделска земя, а именно тези за продажба, но не и другите сделки на разпореждане, в т.ч. и замяната. Решението акцентира върху конкретен вид разпоредителна сделка (продажбата) и по този начин поставя участниците в гражданския оборот в положение на неравнопоставеност. Решението ще забрани продажбата на земеделска земя от държавния поземлен фонд, а замяната, ипотеката и други възможни правни сделки на разпореждане са възможни.
Проектът не е съобразен с Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и с разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от конституцията на Република България.
В Договора за присъединяване към Европейския съюз е предвиден седемгодишен ограничителен период, в който граждани на Европейския съюз и юридически лица, учредени в Европейския съюз, не могат да придобиват земеделска земя. Посоченият седемгодишен период изтича в края на 2013 г. Договореният от правителството на Р. България седемгодишен отлагателен срок за придобиване право на собственост върху земя е в противовес на мотивите към решението.
Чл. 29 от Закона за собствеността допълва, че чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституция на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците и при наследяване по закон.
Граждани на държавите-членки на Европейския или на държавите-страни по Споразумението за европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земя при спазване на изискванията, установени със закон в съответствие с условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. По същия ред могат да придобиват право на собственост върху земя и юридически лица от държавите-членки на Европейския съюз или от държавите-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
На следващо място следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи „Министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика на земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица по парична равностойност”, т.е. на министъра са предоставени със закон всички правомощия, каквито има един собственик на недвижим имот.
Предвиденият от вносителите срок от пет години за действие на мораториума е немотивиран, не кореспондира с определена промяна в нормативната уредба или с какъвто и да било друг факт, мотивиращ необходимостта от въведеното сериозно законово ограничение. Проектът на решението използва и чуждицата „мораториум”.
На последно място следва да се помисли може ли с решение да се санира действието на конституционни и законови разпоредби.
Могат да се направят още бележки. Намирам, че имаме достатъчно основания, за да не подкрепим този проект на решение.
Желаещи за изказване? Няма. Подкрепя се тази предварителна позиция, разработена от работна група към Комисията по правни въпроси, която ви прочетох.
Подлагам на гласуване предложения проект за решение. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Осемнадесет се въздържат.
Колеги, с това приключваме днешното заседание. Благодаря ви.


Председател:
Искра Фидосова