Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 115


Днес, 23.02.2012 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” – Ангел Рачев, заместник генерален директор „Оперативан дейност”, Веселин Стоянов, ръководител на проект DANUB FAB, Иван Бакърджиев, главен юрисконсулт на предприятието; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Георги Божинов, младши експерт, Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна” и Петър Киров, заместник изпълнителен директор на ИА „Морска администрация”; от Министерството на правосъдието –Деница Вълкова и Велина Тодорова, заместник-министри, Юлия Меранзова и Даниела Белчина, държавни експерти в дирекция „Съвет по законодателство”, Георги Данков, главен инспектор и Жана Шаранкова, инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието; от Камарата на частните съдебни изпълнители – Валентина Иванова, председател на Съвета на Камарата и Елена Петкова, член на Камарата; от Асоциацията на банките в България – Елеонора Христофорова, юрисконсулт; народните представители Иван Вълков, Станислав Иванов и Калина Крумова, вносители на законопроекти; Николай Велков, юридически съветник на н.пр. Калина Крумова, вписан в списъка на консултантите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с предварително обявения дневен ред.
1. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за установяване на функционален блок въздушно пространство DANUBE FAB между Република България и Румъния, подписано на 12 декември 2011 г. в Брюксел, № 202-02-6, внесен от Министерския съвет на 17.02.2012 г.
2. Обсъждане на за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 254-01-14, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 15.02.2012 г.
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, № 102-01-89, внесен от Министерския съвет на 28.12.2011 г.
4. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 202-01-5, внесен от Министерски съвет на 30.01.2012 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 254-01-13, внесен от Ивайло Георгиев Тошев, Емил Йорданов Радев и Даниела Димитрова Миткова на 14.02.2012 г. - водеща – КПВ
6. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 154-01-84, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г.
По присъствен списък до момента сме 21 от членовете на Комисията. Част от колегите са на заседания на други комисии и всеки момент ще се присъединят към заседанието.
По първа точка - Обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за установяване на функционален блок въздушно пространство DANUBE FAB между Република България и Румъния, подписано на 12 декември 2011 г. в Брюксел, № 202-02-6, внесен от Министерския съвет на 17.02.2012 г.
Ще представи мотивите за законопроекта г-н Ангел Рачев, заместник генерален директор „Оперативна дейност” на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”. Заповядайте.
Ангел Рачев:
Добър ден.
Уважаема г-жо Фидосова,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Представили сме пред вас Споразумението за установяване на функционален блок въздушно пространство DANUBE FAB между Република България и Румъния. Както г-жа Фидосова спомена, то е подписано на 12 декември 2011 г. в Брюксел с прието решение на Министерския съвет. Преди това на 26 февруари 2010 г. министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията на Република България и министъра на транспорта и инфраструктурата на Румъния подписаха Меморандум за разбирателство и сътрудничество по същата тема.
Установяването на общия функционален блок въздушно пространство в изпълнение на изискванията на чл. 9а, т. 1 от Регламент 550 датира от 2004 г., като тази разпоредба определя краен срок за въвеждане на функционалния блок, който се третира в споразумението на 4 декември 2012 г. Основната цел на установяването на този блок е по-висок капацитет при обслужване на въздушното движение, по-голяма ефективност на мрежата и поддържане на високи нива на безопасност.
Финансирането на проекта е 5 млн. евро, като 2.5 млн. евро се изплащат – 50% на България и 50% на Румъния, от Европейската програма „ТЕНТИ”.
За информация нашият FAB между България и Румъния е един от деветте в Европа – деветте покриват всички държави, членове на Европейската общност, като четири от тях са подписали подобни споразумения, две – ние и Nord European FAB, който е Естония, Финландия, Исландия, Латвия и Норвегия, сме в подписване, и съответно останалите четири държави са в процес на подготовка на такива междудържавни споразумения.
Може да се каже, че споразумението има за цел постигане на следните ползи: оптимизирана мрежа от въздушни трасета, без отчитане на националните граници между България и Румъния; редуциране на времето за прелитане на двете държави; на базата на това ще се извлекат ползи за пътниците и авио-превозвачите и преки ползи от редуцирането на вредните емисии в околната среда, по-ефективна гражданско-военна координация чрез по-ефективно използване на въздушното пространство; по-добро стратегическо планиране на специализираната инфраструктура на двете държави; съвместно изпълнение на изискванията на схемата за ефективност (това са националните планове за ефективност, които произтичат от Регламент 691) и общи функции по надзор на безопасността в двете държави чрез взаимно разпознаване на издаваните специализирани сертификати от двете страни.
Инициативата DANUBE FAB e отворена инициатива, към която могат да се присъединят и други страни. Сходна процедура, която представяме пред вас, е в ход и в румънската страна.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси към вносителите. Няма желаещи за изказване. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за установяване на функционален блок въздушно пространство DANUBE FAB между Република България и Румъния, подписано на 12 декември 2011 г. в Брюксел, № 202-02-6, внесен от Министерския съвет на 17.02.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
По втора точка - Обсъждане на първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 254-01-14, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 15.02.2012 г.
От вносителите ще представи законопроекта г-н Иван Вълков. Заповядайте, г-н Вълков.
Иван Вълков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости,
Основната цел на законопроекта е да даде възможност на общините да строят в акваторията на залива на Черно море, както и по крайбрежието на река Дунав.
С приемането на разпоредбите по чл. 112е и 112ж от Закона за морските пространство, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България се преодоляват съществуващи досега законови ограничения за общините да извършват строителство на описаните обекти в акваторията, които са към рибарските пристанища. Т.е. дава се възможност за строителство и разширение, както и рехабилитация на пристанищата и обекти към самите пристанища, които са свързани с укрепителни дейности на бреговете. В тази насока ще могат да бъдат оползотворявани средствата, които към настоящия момент са изключително малко по оперативната програма „Развитие”, сектор „Рибарство”.
Предложението е за учредяване право на строеж в полза на общините на морското дъно и дъното на българската част на река Дунав в съответствие със смисъла и съдържанието на разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от Закона за държавната собственост, т.е. учредяването на право на строеж върху имоти публична държавна собственост да се извършва само в случаите и при условията, определени със закон. В случая смятаме, че тук е мястото - в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, да се уреди този въпрос. По този начин ще се даде възможност и на общините законосъобразно да влагат средствата в тези съоръжения, които са към рибарските пристанища.
Стремили сме се да създадем такива текстове, за да има един ред за тези, които искат да направят някакви подобрения и разширения на рибарско пристанище, просто да отворят Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата и в тези два члена, които сме направили като предложение, да видят това, което сме разписали.
Първо, по предложение на кого трябва да се направи това нещо – това е министърът на транспорта, с решение на Министерския съвет. Подробният устройствен план се утвърждава от регионалния министър, който дава и разрешението за строителство.
В чл. 112ж има възможност за защита на тези обекти, които са построени, задължително да остават публична общинска собственост и да не им се сменя предназначението. Това е в кратък план за представяне на обекта.
Имаме кореспонденция с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на земеделието и храните и Министерството на околната среда и водите, от които имаме положителни становища със съответни корекции, които имат по-скоро технически характер. Имаме положително становище и от страна на общините от Черноморското крайбрежие и от крайбрежието на река Дунав.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Вълков. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси. Г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Не знам дали ще формулирам правилно въпроса и дали ще могат да ми отговорят колегите, а за съжаление, нямам в момента и Конституцията пред себе си, нямам и Решение № 1 на Конституционния съд, за което по спомен знам, че подобни въпроси третираше.
Река Дунав и крайбрежието се явява територия изключителна държавна собственост. Как така се учредява право на строеж в полза на общините на територия, която е изключителна държавна собственост? Какво става след това?
На мен ми е ясно защо се прави и каква е целта. Но от чисто юридическа гледна точка не знам дали е правилно. Въпросът е да се направи така, че да не е противоконституционно. Затова в началото казах, че задавам въпроса без предварителна подготовка. Имам спомен за подобни спорове и че имаше решение на Конституционния съд. Ако вие сте го проверявали и ако можете да обясните, ще ви бъда благодарна.
Иван Вълков:
Съгласно Закона за държавната собственост, аз цитирах чл. 7, ал. 5 да се извършва само „в случаите и при условията, определени със закон, с решение на Министерския съвет върху имоти - публична държавна собственост, може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за изграждане на национален обект или за трайно задоволяване на обществени потребности.”
В ал. 2 на чл. 112е ние предлагаме следното:
„(2) Правото на строеж по ал. 1 се учредява, когато това е необходимо за изграждане или разширение на национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост или за трайно задоволяване на обществени потребности.”
Екатерина Михайлова:
Аз нямам проблем със закона. Аз имам проблем с Конституцията. Затова въпросът ми е не към закона. Става въпрос за изключителна държавна собственост, а не публична държавна собственост. Имаше конституционно решение и за акваторията. Доколкото си спомням това решение беше преди 6-7 години.
Емил Радев:
Само за плажовете. Където брегът не е с плажна ивица, могат да се правят.
Мисля, че проблемът кое е изключителна държавна собственост и кое не е, не стои, а имаме и доста добра съдебна практика в този смисъл.
Светослав Тончев:
Това нещо ще бъде изчистено между първо и второ четене.
Искра Фидосова:
Г-н Метин, заповядайте.
Митхат Метин:
Г-жо Председател,
Колеги, вносителите отчасти отговориха на моя въпрос, който искам да задам, и той е във връзка с казаното от г-н Вълков, че има писма за подкрепа от крайдунавските общини. Т.е. да разбирам, че този закон е приложим и за пристанищата, които са по река Дунав. Моля за извинение, защото сега получих материалите. Но въпросът ми е относим ли е към дунавските пристанища? (Да.) Благодаря.
Четин Казак:
Два кратки въпроса. Първо принципен въпрос.
Вярно, законът изглежда добър. Вярно, той изглежда в полза на крайморските и крайдунавските общини за развитие и най-после да могат да се построят тези рибарски пристанища, за които има предвидени средства по оперативна програма „Рибарство” и т.н.
Въпросът е защо такива хубави, важни законопроекти не се внасят от Министерския съвет, а минават по късата процедура чрез народни представители. Защо Министерството на регионалното развитие и благоустройството не внася този законопроект. Защо не минава по каналния ред – да се съгласува, така както трябва, по министерства и т.н.
Вторият ми въпрос е, г-н Радев, явно Вие познавате Закона за Черноморското крайбрежие, морското дъно не е ли изключителна държавна собственост. Специално морското дъно, според мен, е част от териториалните води и това, което е под тях, които според мен, са изключителна държавна собственост. Те не са публична държавна собственост.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак.
Колеги, аз мисля, че трябва да четем внимателно разпоредбите на § 1. Това, което предлагат колегите вносители за изграждане на съоръжения по крайбрежната заливаема ивица, вижте края на изречението на ал. 1. Друг е въпросът, ако не е добре редактирано и трябва да се изчисти между първо и второ четене. Става въпрос за „брегозащитни съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите.” Тук не става въпрос за изграждане на транспортни пристанища, на яхтени пристанища. Друга тема е, ако се изградят такива пристанища, доколкото са моите познания, те също укрепват брега и спомагат да не се причиняват щети и вреди, които имаше преди две седмици. Тук става въпрос буни, ако правилно цитирам наименованието на тези укрепления и съоръжения. Тук става въпрос държавата да учреди на общините право. Не може държавата да бъде бенефициентът, доколкото аз познавам програмата, по която може в момента да се финансира „Рибарство и аквакултури”, където има средства специално за такива съоръжения. Затова трябва да се направи промяна в закона, която да даде възможност, разбира се, при спазване на законовите правила и съм съгласна с г-жа Михайлова, че без да нарушаваме Конституцията, да направим това. Трябва да помогнем на колегите, тъй като не сме водеща Комисия, между първо и второ четене, ако има някакви притеснения по отношение на правната форма на това, което е разписано тук, така че да няма нарушения на Конституцията.
Всички трябва да си даваме сметка за какво е тази промяна и колко е важна тази промяна. Аз благодаря на вносителите. Вижте в чл. 112ж, където има изрични текстове, които за мен са гаранция, че няма да се отиде към злоупотреби. Наистина става въпрос за укрепване и изграждане на такива съоръжения, които да укрепят крайбрежието, за да не се заливат на хората къщите. Става въпрос, че има текст, с който се гарантира, че не може да бъде променяна в частна и гаранция да не се променя изобщо предназначението на обекта. Те. като се сложат буни, тези буни си остават буни и ще останат само и единствено за укрепване на крайбрежието. Доколкото аз разбирам, това е идеята на вносителите.
Затова в края на изказването си заявявам, че подкрепям категорично закона.
Освен това, г-н Казак, не мисля, че не трябва да даваме възможност на народните представители да упражняват правото си на законодателна инициатива. Защо през колеги? Така са преценили. Важно е каква е позицията и становището на Министерството на транспорта и те са тук в момента. Присъстват г-жа Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна” и Петър Киров, заместник изпълнителен директор „Морска администрация”. Преди да ви дам думата да изявите вашата позиция, г-н Стоилов поиска думата. Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Моят въпрос е продължение на дискусията, която се води до момента и виждам, че г-н Вълков има желание да отговори, затова бих желал да го поставя сега.
Аз виждам, без да претендирам и навлизам в съдържанието на законопроекта, че той поставя важен проблем, който подлежи на обсъждане и решаване. Но, ако искат да бъдат откровени вносителите, становището на кое министерство те решиха да избегнат с внасянето на законопроекта. Задавам този въпрос, тъй като това е една позната практика, по доста сложни управленски теми да се инициират законопроекти от народни представители, тъй като по тези теми трябва да се дадат становища в рамките на съгласувателната процедура на поредица от министерства. В случая на регионалното министерство, на министерството на транспорта, на околната среда, на правосъдието. Поне в този спектър въпросът трябва да бъде видян от всички страни. И понякога, за да се спести тази сложна процедура на съгласуване, а и може би различни становища от отделните министерства, се прави този бай пас и въпросът директно идва в парламента и съпътстващо се събират такива мнения. Ако искате да отговорите на такъв въпрос, защото той е доста сложен от управленска гледна точка. Кое наложи да се съкрати тази съгласувателна процедура и така да бъде внесен законопроектът. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Преди да дам думата на представителите на Министерството на транспорта и на вносителите, г-н Радев също желае да вземе думата.
Емил Радев:
Аз ще ви отговоря като вносител на този законопроект.
Първо, всички тези становища ги има и са приложени към водещата комисия. Няма никакъв опит да се избегне тази съгласувателна процедура. Напротив, ние сме искали становища.
Второ, аз като народен представител от морска община, мога да ви кажа, че пораженията от последната буря са абсолютно застрашаващи и туристическия сезон, а в някои случаи и живота и здравето на хората, които живеят там – разбити пътища, плажната ивица е изчезнала на много места, което за поминъка на един курортен град като Варна (аз съм от Варна) може да е с много сериозни и фатални последици. Така че при изготвянето на законопроекта целяхме и бързина, за да могат тези последици да се минимизират и да се използват всички възможности, които ни дава европейското финансиране.
Светослав Тончев:
Бих искал да допълня колегата. Преди един час в основната комисия – Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, също се разгледа законопроектът. На разглеждането присъстваха представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на околната среда и водите и освен писмените становища, бяха чути и устно становищата на всички. Нямаше нищо против този законопроект. Всички считат, че законопроектът е много важен за развитието на тези региони, които бяха ненадейно връхлетени от бурята. Не смятам, че има нещо друго, което г-н Янаки Стоилов има предвид, но най-важното в случая беше бързината, за да може да се отговори на нуждата на населението в тези райони, а в крайна сметка идва и туристическия сезон.
Освен всичко друго, трябва да успеем да кандидатстваме по Програмата и да се запазят средствата, които държавата да може да получи и оползотвори.
Искра Фидосова:
От представителите на Министерството на транспорта г-жа Стоянова.
Красимира Стоянова:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
От името на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще бъда кратка, защото, ако имате някакви въпроси конкретно към нас като министерство, ще отговорим с колегата Петър Киров, който е заместник изпълнителен директор на „Морска администрация”. Ние подкрепяме внесения законопроект.
Искра Фидосова:
Колеги, има ли други въпроси и желаещи за изказване? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 254-01-14, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 15.02.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за” Против и въздържали се няма. Благодаря.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, № 102-01-89, внесен от Министерския съвет на 28.12.2011 г.
Колеги, започваме второто четене. Докладът ви е раздаден
Доклад относно Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, № 102-01-89, внесен от Министерския съвет на 28.12.2011 г., приет на първо гласуване на 9 февруари 2012 г.
„Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции.”
По наименованието на закона има ли желаещи за изказване? Няма. Гласуваме. Който подкрепя наименованието на закона, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
Глава първа. Общи положения. Изказвания по наименованието на глава първа има ли? Няма. Гласуваме наименованието на глава първа. Против има ли? Няма. Двадесет и един „за”. Без против и въздържали се.
Предмет на закона. Чл. 1. Няма постъпили предложения.
Приложно поле. Чл. 2. Няма постъпили предложения.
Определения – наименованието на чл. 3. Също няма постъпили предложения.
По чл. 4. Наименование – „Видове пробационни мерки и алтернативни санкции.” Няма постъпили предложения.
По чл. 5 – Адаптиране на пробационните мерки или алтернативните санкции – заглавие, няма постъпили предложения
По чл. 6, като заглавие „Удостоверение”, също няма постъпили предложения.
Чл. 7 – „Езици”, няма постъпили предложения.
Чл. 8 със заглавие „Компетентен орган за признаване” няма постъпили предложения.
По чл. 9 – Компетентен орган за изпращане, също няма предложения.
По чл. 1 до чл. 9, включително, желаещи за изказване. По текстовете на вносителя няма постъпили предложения между първо и второ четене. Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване анблок текстовете от чл. 1 до чл. 9, включително, по вносител с наименованията, които прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
Чл. 10. Наименование „Кореспонденция и обмяна на информация.”
Има предложение за редакция в ал. 2, като се добавя думата „звената”. Няма друга разлика от текста на вносителя с изключение на думата „звената” в ал. 2.
Желаещи за изказване има ли по редакцията, която се предлага на Комисията за чл. 10. Кореспонденция и обмяна на информация. Няма. Гласуваме текста на вносителя по принцип с редакцията като редакция на комисията. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
Чл. 11. Наименование „Ред за изпълнение”.
Чл. 12. „Амнистия, помилване и възобновяване на производството.”
Чл. 13 – наименование „Разноски”.
Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме чл. 11, чл. 12 и чл. 13 по вносител с наименованията, които ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Без против и въздържали се.
Глава втора. Признаване и изпълнение на решения, постановени в друга държава-членка на Европейския съюз.
По наименованието на глава втора желаещи за изказване? Няма. Който подкрепя наименованието на Глава втора, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
Чл. 14. Условия за признаване и изпълнение. Няма постъпили предложения.
Чл. 15. Основания за отказ от признаване и изпълнение.
Чл. 16. Производство по признаване.
Чл. 17. Производство пред апелативния съд.
Чл. 18. Срок за постановяване на решението.
Чл. 19. Последици от признаването.
Чл. 20. Отказ от компетентност
Чл. 21. Последващи решения в случаите, когато Република България е изпълняваща държава.
Чл. 22. Задължение за уведомяване.
Няма постъпили предложения между първо и второ четене. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам анблок на гласуване текстовете от чл. 14 до чл. 22, включително, по вносител с прочетените наименования. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
Глава трета. Изпращане на решения, постановени от български съд.
По наименованието на Глава трета желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване наименованието на Глава трета. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
Чл. 23. Условия за изпращане.
Чл. 24. Изпращане на решения.
Чл. 25. Последващи решения и действия на съда при компетентност за вземането им.
Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване анблок текстовете на чл. 23, чл. 24 и чл. 25 по вносител с прочетените заглавия. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
Чл. 26. Действия на съда при липса на компетентност за вземане на последващи решения.
Има предложение за редакция за промяна в чл. 26, ал. 1 като вместо „българското4 се записва „националното й” и е добавена т. 3.
По редакцията и текста на вносителя желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 26 с принципната подкрепа на текста на вносителя. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
Чл. 27. Оттегляне на удостоверението.
Чл. 28. Последици от изпращането. Възстановяване на компетентност.
Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 27 и чл. 28 по вносител с прочетените наименования. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
Допълнителни разпоредби.
По наименованието на подразделението желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Без против и въздържали се.
§ 1 и § 2. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване няма. Гласуваме анблок § 1 и § 2 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Без против и въздържали се.
Наименование на подразделение „Преходни и заключителни разпоредби”. Желаещи за изказване няма. Гласуваме наименованието на подразделението. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
§ 3 и § 4. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме анблок § 3 и § 4 по вносител. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
§ 5. Има предложение за редакция.
„§ 5. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник”.”
Разликата е в „този”, т.е. става „законът”. Т.е. подкрепяме по принцип текста на вносителя с редакцията, която прочетох.
Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване предложената редакция на § 5, която ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
Има приложения към закона.
Приложение № 1 към чл. 6. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване текста на Приложение № 1 към чл. 6 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
Приложение № 2 към чл. 22, ал. 4. Предложения за редакция няма. Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме текста на Приложение № 2 към чл. 22, ал. 4 по вносител. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Двадесет и един „за”.
С това приключваме т. 3 от дневния ред.
Продължаваме с четвърта точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 202-01-5, внесен от Министерски съвет на 30.01.2012 г.
Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 202-01-5, внесен от Министерския съвет на 30.01.2012 г., приет на първо гласуване на 9 февруари 2012 г.
По тази точка трябва да присъства и г-н Златомир Златев, длъжностно лице по регистрацията в Агенцията по вписвания.
Започваме с второто четене на закона.
Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър.
По наименованието на закона желаещи за изказване? Няма. Гласуваме наименованието на закона. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Двадесет „за”.
Постъпило е предложение за създаване на нов § 1.
Предлагам да го разглеждаме паралелно с § 1 по вносител.
След обсъждането ще направим поотделно гласуване.
На първо четене, когато обсъждахме проекта в Комисията, коментирахме подробно проблема с § 1 по вносител. Аз изразих несъгласие с последното изречение в ал. 5 на предложения § 1 по отношение на това длъжностното лице по регистрация да постановява отказ, ако указанията не са изпълнени в срок три работни дни от даване на указанията с аргумента, че през миналата година, когато гледахме в продължение на почти шест месеца последните промени в Закона за търговския регистър успяхме да постигнем една сериозна крачка напред и да ускорим производството в регистъра. С това изречение в ал. 5 се връщаме отново назад. Миналата седмица колегите се опитаха да ме убедят, че има нов проблем в службата по вписванията. Подведоха ни и колегите, които са дошли от Агенцията. Затова се стигна до предложение за нова редакция на алинеята в § 1. Тогава лицата, които са дошли, са заявили, че нямат възможност да направят това, което се предлага от вносителя. Разбира се, не съм доволна от това, което се случва. В крайна сметка е важно как ще работи регистърът и в какви темпове и срокове и какви актове ще излизат от там.
Обръщам се към представителите на вносителите да вземат мерки и да имате еднопосочно говорене и мерки, за да не се стига до ситуацията, до която се стигна и тази седмица с търговския регистър.
Има думата г-н Радев, за да обясни ситуацията.
Емил Радев:
Помолих аз да обясня и като участник в работната група, която беше организирана и по инициатива на Висшия съдебен съвет във връзка със Закона за търговския регистър.
Наистина от предното ръководство на Агенцията, което си тръгна тази седмица, на чисто технологичните въпроси ни беше казано, че е невъзможно да се направи такава функционалност и да функционира така Агенцията по вписвания и по-точно търговския регистър, както е действащият текст, който приехме миналата година и който влезе в сила от 1 януари 2012 г. Функционалността не е изработена и до настоящия момент и бяхме убеждавани многократно, че едва ли не това е невъзможно да стане от информационна гледна точка изготвянето на такава програма и по-нататъшното й функциониране. След смяната на ръководството на Агенцията се проведоха нови срещи и със съответните софтуерни специалисти, на които се оказа, че тази възможност може да се направи и че ние сме били заблуждавани. Оттам нататък е добре да си върнем стария ред и сега от ръководството на министерството и на агенцията да ни кажат в срок могат да заработят тези функционалности, за да можем да вкараме в ред нещата и те да тръгнат така, както ги бяхме заложили и да не бъдем подвеждани повторно.
Искра Фидосова:
Това, което предлагате г-н Радев, е да подкрепим текста по § 1 без последното изречение, на което остро възразихме на първо четене. Т.е. да запазим досегашния ред с ясния ангажимент на ръководството на Агенцията по вписвания и на Министерството на правосъдието, че този срок, който сте записали ще ви е достатъчен да направите съответните софтуерни промени, за да заработи регистърът нормално, включително и по отношение на отказите и въпросните три дни.
Искам да го чуя изрично. Искам отговор. Защото миналата година слушахме от предишното ръководство на два пъти това, след това се оказа, че няма да стане – на втория, на третия, на петия месец. Сега новото ръководство, разбира се, че казва, че ще стане. Но искам ясен ангажимент, защото само при това положение съответно ние ще поемем ангажимент да гласуваме.
Заповядайте, г-жо Вълкова.
Деница Вълкова:
Хронологично нещата се случват точно така, както ги представи пред вас народния представител г-н Емил Радев.
Както на всички е известно, нов е политическият кабинет на Министерството на правосъдието и ново е ръководството на Агенцията по вписванията в лицето на новия изпълнителен директор, който е назначен от миналата седмица.
Действително в момента, в който ние встъпихме в длъжност започнахме да провеждаме срещи с г-жа Виолета Николова, но това беше след 1 януари 2012 г., а въпросната разпоредба на чл. 22, ал. 4 е в сила от 1 януари 2012 г. И съвсем логично й зададох въпроса имаме ли разработена функционалност и какво се случва с указанията. Беше ми обяснено, че тя е провеждала многократно срещи с изпълнителя, който е спечелил обществената поръчка. Това фирмата СИЕНСИС АД и че те не могат да разработят в срок паралелно с влизане в сила на въпросната разпоредба този софтуер. Междувременно тя ни убеждаваше, че това последното изречение, заради което започна дебата, също така не може да бъде изпълнено. Стана проблема, който възникна с вашите мотиви, които ние напълно споделяме, че това би могло да доведе до забавяне на регистърното производство и това наложи лично аз като ресорен заместник министър, който отговаря за дейността на Агенцията по вписванията заедно с новия изпълнителен директор да проведем няколко нови работни срещи, включително и днес преди обяд проведохме такава.
Доколкото се изисква ангажимент в рамките до 1 юни да се разработи такъв софтуер за четирите му етапа, аз лично се ангажирам, включително съм разпоредила документално да им се възложи този приоритет и до 1 юни ние да имаме разработен такъв софтуер.
В този смисъл не поддържаме последното изречение на ал. 5, което беше оспорено. Предлагаме да си остане разпоредбата така, както вие сте я приели в редакцията й сега действаща на чл. 22, ал. 4, без никакви корекции, като ние се ангажираме до 1 юни 2012 г. да осигурим софтуерно, да обезпечим действието (приложението) на тази разпоредба. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Вълкова. Други желаещи за изказване по § 1 има ли? Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Мисля, че действащият текст е същият.
Искра Фидосова:
Разликата е, че този нов § 1 е само за новите търговци, които ще се регистрират и само за тях ще важи.
Когато са дошли представителите на търговския регистър и са обяснили, че са търсили вариант, с който хем да не бавим регистърното производство, хем да не се отстъпва от това, което се прие миналата година и което е в интерес на бизнеса и на всички. И тогава се е потърсил такъв междинен вариант.
Сега, когато новото ръководство заявява ясно и категорично, че поема ангажимент и че до 1 юни ще се изпълнят ангажиментите с разработването на софтуер, с който ще започне да работи към дата 1 юни, към която дата вече ще е в сила тази разпоредба, няма да е необходим този нов § 1. При това положение се оттегля новия § 1 и остава § 1 по вносител без последното изречение.
Последното изречение на § 1 по вносител, което отпада е:
„Длъжностното лице постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени в срок три работни дни от даване на указанията.”
Всъщност трябва да отпадне целия текст на ал. 5, защото е преписана ал. 4, като е направена ал. 5 и е сложено новото изречение.
Затова моля сега да уточним дали остава новата ал. 5 без последното изречение и отменяме ал. 4 или отпада изцяло ал. 5.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Аз имам един въпрос. И в сега действащия закон ал. 2 на чл. 19, когато става дума за заявление за вписване на промени и за заличаване на обстоятелства, се предвижда да се произнесе след три дни. Защо е този минимален срок? Ако се произнесе по-рано? В смисъл ако може да се произнесе, защо да не се произнесе по-рано от три дни, а трябва да изчака три дни и тогава да се произнесе.
Емил Радев:
Ние този дебат го водихме миналата година, когато приемахме промените. Този срок в момента, ако има някаква манипулация на документи, ако има фалшив протокол, фалшиво общо събрание, на практика окръжният съд в рамките на 24 часа е почти невъзможно да бъде сезиран и да изкара една обезпечителна заповед, която да се представи в агенцията, за да се спре това вписване. Затова сложихме минимален срок тридневен, за да може страната, която е засегната, да отреагира по някакъв начин реално и оттам нататък незабавно след третия ден. На практика незабавно става видно какъв документ е входиран. Желанието е да дадем просто шанс за реакция на заинтересованите страни.
Искра Фидосова:
Тъй като този текст трябва да се гледа паралелно с текстовете за влизане в сила на разпоредбите. По вносител се предлага обратно действие на тази разпоредба. Аз предварително заявявам, че категорично не подкрепям обратното действие. Смятам, че ние като Правна комисия в този случай, при положение че има вече регистърни производства, които са излезли, не следва да придаваме обратна сила. Всъщност миналата седмица, когато се водиха разговорите във връзка със забърканата вече каша, се търсеше вариант, с който да не се стига изобщо до коментари на придаването на обратна сила на тази разпоредба. Тъй като ще стигнем накрая и до обратната сила, сега трябва да преценим дали остава тази редакция на ал. 5 или не подкрепяме вносителя за нова ал. 5 и си остава действащият текст на ал. 4 на чл. 22.
Чакаме предложения от вносителите. Заповядайте.
Деница Вълкова:
От 1 януари до 1 юни, когато реално ще бъде внедрен този софтуер, всички заявления, които постъпват, според закона трябва да им се дават указания, ако отговарят на изискванията за указания и не са платени съответните такси, а според информационната система, с която разполага търговския регистър, това е обективно невъзможно. И ако не се придаде обратно действие на тази разпоредба, това означава, че ще продължат длъжностните лица по регистрацията да постановяват незаконосъобразни откази, които съответно по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър ще бъдат обжалвани и съдилищата ще бъдат задръстени без никакво основание с дела, които, ако са информирани, че се предвижда такова изменение, те просто ще забавят произнасянето, за да знаят как те да си решат делата. Ако не са информирани, ще ги отменят и ще ги връщат отново длъжностните лица да дават указания, а такива няма как да им се дадат до 1 юни.
Искра Фидосова:
Имате ли информация за тези, които са излезли.
Деница Вълкова:
Да, имаме информация. Те са около 1000 и затова предлагаме да има обратно действие. Това е по-скоро, за да се облекчи съдът. Защото длъжностните лица по регистрацията при сегашната уредба са длъжни да дадат указания, но те не могат да реагират при липса на функционалност. Емил Радев:
Аз считам, че на тази разпоредба, както и на други разпоредби, не сме давали обратно действие и това е принципен въпрос за момента. Така или иначе, докато се разработи нужният софтуер, ще станат още 1000 дела и оттам нататък ще се дават указанията. Най-малкото едно такова дело е и с цялата процедура по отговор на искова молба и на жалба, и т.н. Мисля, че няма да са чак толкова много делата, докато влезе в сила разпоредбата и агенцията има на практика възможност да дава указания.
Искра Фидосова:
Доколкото разбирам сега няма готовност за изчистване на текстовете. Аз преди час научих за новото обстоятелство и нямаше как да реагирам. Затова, колеги, ви предлагам да отложим обсъждането и приемането на законопроекта и да преминем към следващата точка от дневния ред. Ще помоля в следващите няколко дни да се уточнят финално текстовете. Всъщност проблемът е само с този текст. Другите текстове са изчистени. Има предложени редакции.
Представителите на Министерството на правосъдието по другите текстове, предложени от Комисията, имате ли възражения. Доколкото разбрах нямате възражения. Проблемът е в § 1 и текстовете за обратно действие. Моля ви до вторник да са изчистени текстовете. Ако в рамките на днешното заседание успеете да дадете редакция, нямам нищо против да продължим и днес с обсъждането и приемането на законопроекта, тъй като останалите текстове са безспорни.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 254-01-13, внесен от н.пр. Ивайло Георгиев Тошев, Емил Йорданов Радев и Даниела Димитрова Миткова на 14.02.2012 г.
По тази точка присъстват от Министерството на правосъдието г-жа Деница Вълкова, заместник министър, г-н Георги Данков, главен инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието, г-жа Жана Шаранкова, инспектор, г-жа Даниела Белчина, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, от Камарата на частните съдебни изпълнители г-жа Валентина Иванова, председател на Съвета на камарата и Елена Петкова, член на Камарата и от Асоциацията на банките – Елеонора Христофорова, юрисконсулт.
От вносителите законопроектът ще бъде представен от колегата Ивайло Тошев. Заповядайте.
Ивайло Тошев:
Г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Към законопроекта са представени подробни мотиви. Аз не искам да ги повтарям. Предлаганите промени са свързани с промяна в заповедното производство, както и в раздела за съдебното изпълнение. Ако имате конкретни въпроси, ще отговаряме и в дискусия ще уточняваме предлаганите промени.
Искра Фидосова:
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Аз ще представя малко по-подробно законопроекта.
Касае се за промени в изпълнителното производство. Имаме и промени в заповедното производство, за които каза колегата Тошев.
Аз ще се спра на промените, касаещи работата по реалното изпълнение, свързани с дейността на държавните и частните съдебни изпълнители.
Първата промяна е за въвеждане на публичност на процедурите по публичната продан, а именно във връзка с обявяването на търговете. Каква е практиката до момента? До момента на практика се залепя едно съобщение на имота. Обявление се залепва и в кантората на съответния съдебен изпълнител, районен съд, община. Често пъти сме свидетели на практиката един час след залепването на съобщенията (обявленията) те да не фигурират никъде. По този начин разгласяването на една публична продан пропада, не се достига до реалния брой потенциални купувачи. По този начин не се постига и при самата публична продан достигането на реалната пазарна цена и често пъти имотите се продават на абсолютно занижени цени, включително може да се стигне и до 50% по-малко от реалната цена на имота. Това пряко уврежда масата и сумите, които длъжникът би получил от продажбата на самата вещ, от друга страна, често пъти се достига до такива ситуации, че даже след продажбата на самата вещ не се покрива дългът, където на практика и двете участващи страни в производството – или взискател, кредитор или длъжник, биват ощетени. Така че ние въвеждаме в едномесечен срок, когато се обявява публичната продан, това съобщение да се качва и на сайта на съответния районен съд по местоизпълнението Това важи и за частните и за държавните съдебни изпълнители. Така всеки един заинтересован ще може по всяко време съвсем безплатно, без плащане каквато и да е такса, да направи нужните справки и да стигне до най-широк брой потенциални купувачи на дадената вещ и да се достигне до реалната пазарна цена на тази вещ.
Друга промяна. В настоящия Закон за частните съдебни изпълнители и тарифата към него на практика при пропорционалните такси, начислявани от частните съдебни изпълнители няма горна граница. На частните съдебни изпълнители е възложена една държавна функция. Често пъти стигаме до ситуации, поради липса на горна граница, когато таксите надхвърлят в пъти дълга. Такава горна граница ние познаваме при друга професия, изпълняваща публични функции – това е при професията на нотариусите. Независимо, че и там има пропорционална такса върху материалния интерес, имаме и горна граница, която към настоящия момент е 6 хиляди лева, независимо, че таксата изчислявана на пропорционален интерес, може да бъде и няколко десетки хиляди лева. До какви парадокси се стига тук. Например, за едно вземане в размер на 500 лв., когато де извърши опис и оценка на даден имот на длъжника, ако е една наследствена къща в центъра на града със стойност по оценка 1 млн. лв., за това задължение в размер на 500 лв. ще се начисли такса в размер на 1.5% от стойността на недвижимия имот, което значи, че ще се начисли такса в размер на 15 хил. лв. Като го съобразим с вземането от 500 лв., виждаме каква диспропорция в случая имаме. Смятаме, че трябва да се сложи една горна граница. Ние със закона не определяме каква е тя. Горната граница се определя с тарифата, която се приема от друг орган – от органите на изпълнителната власт. Какъв трябва да е размерът е съвсем различен дебат. При приемането на тази горна граница ще се дебатира и ще се сложи най-разумната и която да отговаря на настоящите финансово-икономически отношения в нашата държава. Ние просто казваме, че такава горна граница трябва да има.
Друго предложение е свързано със срока за доброволно изпълнение. Когато длъжникът изпълни своето задължение в срока за доброволно изпълнение, да не бъде натоварван допълнително с такси. И какво имам предвид. Често пъти длъжникът разбира за размера на задължението си едва след като получи поканата за доброволно изпълнение. Особено когато се касае за извън съдебни изпълнителни основания, такива каквито се ползват, примерно, от електроразпределителните дружества, топлофикация, банки и т.н., независимо дали той е съгласен с размера. Това може да е сума от 20-30-50 лв., независимо, че в срока за доброволно изпълнение той ще си плати тази сума, на него му биват начислявани такси, независимо от добросъвестното му поведение в този процес. Считаме, че тук също не трябва да дължи длъжникът такси, ако изпълни в срок доброволното изпълнение. За образуване на изпълнителното дело се плаща дадена такса, но тя се плаща от взискателя, така че ако длъжникът плати в срок доброволно, това трябва да бъде стимулирано, а не да бъде наказван с още една такса.
В общи линии това са промените, които предлагаме.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Камарата на частните съдебни изпълнители. Г-жа Иватова, заповядайте.
Валентина Иванова:
Уважаема г-жо Председател,
Дами и господа народни представители,
Ще започна с няколко встъпителни думи, че Камарата е силно смутена от начина на внасяне на този законопроект, без предварително съгласувателна процедура с много важни министерства. Министерството на правосъдието даде своето становище в рамките на ден и половина, което считам, че не е сериозно. Когато се прави промяна на един основен
Искра Фидосова:
Само ще ви помоля да не давате оценки на институциите. Кажете вашата позиция. Кажете си позицията като представител на Камарата на частните съдебни изпълнители и не давайте оценки нито на депутатите, нито на министерствата.
Валентина Иванова:
Аз исках да кажа каква е фактическата обстановка.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, правилно отправяте забележка. Фактическата обстановка?! Ако колегите имат забележки по законопроекта, нека да ги кажат, или предложения или виждания, нека да ги кажат. Но какво пише в Конституцията, кой има законодателна инициатива, как става съгласувателната процедура, извинявайте, не е предмет на този законопроект. Ако променяхме друг законопроект и сте поканени, ще вземете становище. Давайте по същество. Имаме тежък дневен ред.
Валентина Иванова:
По същество, по аргументите на г-н Радев, мога да кажа, че не се познава изпълнителното производство. Първият най-важен аргумент, че пропорционалната такса може да надвиши вземането или задължението на длъжника, е дълбоко невярно. Пропорционалната такса е процент върху задължението. Може да се стигне до случаи, когато имаме превишаване на авансовата такса, платена от взискателя и дължима от длъжника.
По отношение на промяна в чл. 79 – да не се дължи такса пропорционална върху събраното вземане в срока за доброволно изпълнение, мога да кажа следното. Каква е санкцията на длъжника, който е допуснал недобросъвестно поведение. Защото в крайна сметка изпълнителният процес е защита и санкция за недопустимо поведение преди това. Кредиторът е направил разноски в исковото производство, водил е дела, образувал е изпълнително и накрая длъжникът ще бъде погален - да не си плати таксата. Срокът за доброволно изпълнение единствено цели на длъжника да не му се вземе от патримониума имущество, което би засегнало дълбоко неговите интереси, но не и да бъде освободен от тази такса.
Още много мога да говоря, но да не губя време на аудиторията.
По отношение на промяната на пропорционалната такса. Много моля, къде има таван на пропорционални такси, която е резултативна такса от нашата дейност и която се събира само и единствено при извършено действие и при събрана сума. Тогава трябва да говорим за таван на пропорционалните такси – 2% в заповедното производство, 4% в исковото производство и къде остава тавана на адвокатите. Голяма част от вас са адвокати. И не може в една поправка да има - в изпълнителното производство не могат да се събират адвокатски хонорари и то не е съдебно вземане. Значи имаме пълно противоречие въобще на правната доктрина тук.
Ние сме готови, диалогични. Има неща, които може би трябва да се погледнат от всички страни, но така да се правят промени в няколко поправки на един основен закон, като не са съобразени. Има пълно противоречие и ще дам пример. В срока за доброволно изпълнение ние можем да извършим опис, да наложим възбрана, да наложим запор, да вземем всички обезпечителни мерки за съхраняване имуществото на длъжника. Господа, ако ние знаем, че той няма да плати нашата пропорционална такса, ние ще извършим опис. Ние ще бъдем стимулирани, защото законът го позволява. Законът позволява да извършим запор. Тази поправка води след себе си много други на отделни членове. Те са в абсолютен дисинхрон с предлагането. Не може на парче да се предлага. Това е наша идея.
Ние сме готови за консултации, готови сме на работна група с Министерството на правосъдието, за да се направи един по-обстоен законопроект.
Кое налага нашата тарифа да влиза в този основен закон, който касае стотици хиляди граждани. Има Закон за частното съдебно изпълнение. Има тарифа. Така че, според мен, много прибързана поправка на едно работещо съдебно изпълнение, признато от света, давано за пример и в момента да се взривява, нашата гилдия не е съгласна.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Иванова. Колеги, имате думата за изказвания.
Деница Вълкова:
Министерството на правосъдието действително имаше много кратък срок, за да обсъди законопроекта и да изрази становище. Но считаме, че този срок беше достатъчен, тъй като активно участие в обсъждането на законопроекта взеха представители, както от Съвета по законодателство, така също и от Инспектората на Министерството на правосъдието, който по устройствен правилник е на пряко подчинение на министъра. С абсолютно мнозинство и от двете структури на министерството се изрази становище, което сме предоставили на вашето внимание в писмен вид.
Съгласно това становище, принципно подкрепяме законопроекта, с изключение на § 4, който смятаме, че трябва да отпадне. Предвидената в законопроекта възможност да се обжалва заповедта за изпълнение, според нас, на този етап е излишна, тъй като в момента, съгласно действащата уредба съществува по-опростено и по-ефективно средство за защита, а именно възражението по чл. 414, което освен, че е по-достъпно за длъжника, то се попълва по един образец, одобрен от министъра на правосъдието, съгласно издадената от него наредба и по-лесно за длъжника да се защити по този ред, а не да попълва жалба със съответни реквизити.
В останалите части подкрепяме законопроекта. Имаме редица предложения и технически бележки, най-важната от които е да се конкретизира кои точно такси няма да се събират, а именно да се посочи, че се касае за пропорционални, а не за обикновени авансови такси. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Вълкова. Колеги, имате думата.
Реплика: А банките ще ги чуем ли?
Искра Фидосова:
Банките не са заявили желание по този законопроект, а това, което ме уведоми преди заседанието колегата юрист е, че искат да поставят въпроса на обсъждане, който по-скоро трябва да е въпрос по принцип за въвеждане на електронно налагане на запори, което може би между първо и второ четене. Доколкото разбрах няма възражения от страна на частните съдебни изпълнители.
Реплика: Да, нямаме. Ние даже работим по тази система.
Искра Фидосова:
Това беше въпросът, който се постави и който желаеха да се обсъди и ако има съгласие при нас, се поставя въпроса за един текст и да се върви към предложение между първо и второ четене, ако се подкрепи, да бъде добавен и такъв текст. Аз не съм видяла текста.
Желаещи за изказване по законопроекта? Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Уважаема г-жо Председател,
Ще се опитам да бъда по-колегиален, макар че не знам дали е редно да бъда такъв.
Първо, искам да поздравя Министерството на правосъдието за изключителната смелост да заявят, че един от текстовете не трябва да бъде приет, което рядко се случва.
Второ, искам да заявя, че има един прекрасен текст в този законопроект, и това е текста на § 6.
Оттам насетне смятам, че законопроектът в едната му част има основание да бъде считан за неудачен и лобистки. Това е по отношение на заповедното производство. Защото всички знаем за какво става въпрос. Преместването на подсъдността обслужва интереса на монополите. Това е истината. Това е закон, зад който седят големите български монополисти в частта му заповедно производство. Това е закон, който абсолютно погрешно ще натовари Софийския съд и неоснователно ще разтовари другите съдилища и закон, който в тази му част е насочен срещу длъжниците, които са по-слаби материално и на практика ще им отнеме правото на защита.
По отношение на другите текстове. Практиката в един закон да се вкарват две материи, които са съвсем различни и много далече една от друга, е много неправилна. Заповедното производство е нещо различно от изпълнителното производство. Но това е правен спор, спор вътре в нашата комисия.
За § 4 Министерството на правосъдието е дало аргументи, които смятам, че няма нужда да ги повтарям.
Уважаеми колеги, аз не мога да разбера защо искате въобще да има таван. Защо трябва да има таван. Защо не се подходи по друг начин, ако тези такси ви се виждат много големи, които се събират, да се намали процентът. Таван означава едно нещо – в момента, в който съдебният изпълнител достигне до тавана, спира да работи. Кой има интерес от това? Длъжника. Това е - обслужвате интереси на длъжници, и не става ясно защо го правите.
Аз казах, че става въпрос за две различни производства. Стимулирате в един момент съдебният изпълнител да спре да работи. Аз разбирам да се потърси промяна в процента, за да не се променя принципът – това смятам, че може да се обсъжда, макар че това не е работа на парламента, разбира се. Но в рамките на министерството е много по-логично това да се направи, ако искаме да намерим решение на такъв проблем и ако той изобщо съществува като проблем. Това е първо.
Второ, по § 2. Смятам, че това също е много грешна стъпка. Защото по този начин казваме на длъжника едно: ти си изряден, чак дори и в изпълнителното производство. А принципът е друг. В момента, в който има съдебно решение, което подлежи на изпълнение, очакваното поведение на длъжника е да изпълни задължението. Тук може да се обсъжда друго. Примерно, размерът на таксата да не е в пълния размер. Да е в намален размер. Да е примерно ½ или 2/3. Това също може да се обсъжда. Но такъв текст отново ни поставя в положение да спъваме един действащ механизъм.
За адвокатското възнаграждение изобщо не желая да коментирам. Това са разноски.
Считам, че § 5 също е грешен. Има един момент, когато сметката по разпределението влиза в сила. Това съобразено ли е?
Като прескочим красивия § 6, който дори и да го запишем, няма да бъде изпълнен, защото ще възникне въпросът как съдебният изпълнител има достъп до сайта, за да качи съобщение, или има друг механизъм за качване. Кой го качва? Администратора на сайта. Не можеш да го качиш отвън.
Затова, както се е случвало и друг път, направете нещо този закон да не минава по този начин. И това нещо е много просто. Да отложим разглеждането. Не искам да ви призовавам да го оттеглите, защото знам, че няма да го направите. Вие го правите само в много тежка ситуация. Имаше една такава – г-н Ципов, оттегли един закон, ама тогава нещата бяха много скандални.
Моето предложение е да отложим разглеждането на законопроекта.
Емил Радев:
Г-н Бисеров, да отговоря. Първо, защото казвате, че не трябва такъв закон, първоначално, когато е вкаран ЗИД на Закона за частните съдебни изпълнители през далечната 2007 г., внесен с № 602-01-94 от 01.11.2007 г. и е разгледан в 40-то Народно събрание, е имало в първоначалния текст на чл. 83 предвиден праг за пропорционална такса. Незнайно защо между първо и второ четене без всякакви мотиви това отпада. Няма значение. Така е било предложено от вашия Министерски съвет и т.н.
Когато говорите, че не се плащат такси при доброволното изпълнение, аз съм склонен да говорим тук за това какви такси не се плащат и съм склонен да кажа, че не се плащат пропорционалните такси, защото, примерно, една такса за запор, би трябвало да се поеме, за да може да се наложи запорът.
Но ние говорим за равнопоставеност между частните и държавните съдебни изпълнители. И нека да погледнем какво пише в действащата Тарифа за държавни такси, които събират съдилищата по ГПК и по-точно в чл. 53, ал. 1 и ал. 2.
„Чл. 53 (1) За изпълнение на парично вземане таксата се събира върху събраната сума, както следва:”.... и ал. 2, която гласи:
„(2) върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира.”
Какво са по-привилегировани частните съдебни изпълнители от държавните и защо, когато държавен съдебен изпълнител извърши това действие не събира такса и това е действащ текст.
Христо Бисеров:
А защо не събират?
Емил Радев:
Ще ви кажа защо.
Вие говорите за съдебни решения, а извън съдебните изпълнителни основания. А когато на един човек му е сгрешена сметката за ток и изведнъж му начислят 500 лв., които той не е съгласен да плати, но какво ще направи. Трябва да води един установителен иск, защото той разбира за това едва когато съдебният изпълнител му прати покана за доброволно изпълнение. Той тогава научава, че трябва да плаща тази сума, защото до тогава нито в заповедното производство, нито в изкарването на изпълнителен лист, той на практика не е участвал. Оттам нататък, защото ще му спрат тока, плаща сумата и започва да води иск прав ли е, не е ли прав. Защо трябва да го наказваме в този случай, когато на практика той разбира от тази покана, че е била задействана процедура за него и той си плаща.
Христо Бисеров:
Дай тълкувателно решение за такъв случай, а не законодателно, с което обръщаш с главата надолу принципа. Това не е законодателно решение.
Емил Радев:
Ние в един момент изравняваме единият режим с другия. Нищо повече не правим. Не измисляме топлата вода.
Както и за заповедното производство. Действащият до 2008 г. ГПК, който действаше много години това си беше принцип, който се смени 2008 г. незнайно защо и как.
Мая Манолова:
Само една реплика. Конкретният случай, който даваш, звучи доста убедително. Но искам само да припомня, че в момента, в който се установи, че лицето не дължи, таксите се връщат на една недължима сума. Така че този случай в момента не върви, защото е несъотносим.
Емил Радев:
Когато лицето в един друг иск успее да докаже, че не дължи тази сума, на лицето му се заплаща сумата, която е по изпълнителния лист с разноските по самото съдебно дело – онова, което той е водил допълнително, и нищо повече. Таксите не му се възстановят. Да кажат колегите възстановяват ли се таксите. Има ли такъв случай.
Искра Фидосова:
Наистина има казуси и казуси. Нека да не изпадаме в подробности. След обвиненията, които се чуха от г-н Бисеров, нека г-н Радев да довърши изказването си.
Емил Радев:
Как се формира материалният интерес, върху който се начислява пропорционалната такса, тогава сме казали, че не влиза вътре адвокатското възнаграждение. Защото това е другият прийом, с който, за да се завиши таксата, освен сумата по изпълнителния лист, която се събира, там се начислява едно адвокатско възнаграждение. То се формира заедно с другата сума и върху това се начислява пропорционалната такса. Ние сме казали просто да не влиза това адвокатско възнаграждение, когато се определя материалният интерес. Защото то не е в изпълнителния лист. И знаем много случаи как се начисляваха за 500 лв. задължение 1000 лв. адвокатски хонорар. И ние въведохме една норма миналата година, където дадохме възможност това нещо да се обжалва, защото случаите на злоупотреби бяха хиляди и хиляди. Ние не казваме, че не трябва да се дължи адвокатско възнаграждение. В никакъв случай! Просто, когато се формира таксата на частния съдебен изпълнител и на държавния съдебен изпълнител не трябва това адвокатско възнаграждение да влиза в сумата, която съдебният изпълнител на практика начислява такса, а това е сумата по изпълнителния лист.
Искра Фидосова:
Г-жа Манолова, след това г-н Казак и след това г-жа Колева.
Мая Манолова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, вярно е, че дейността по съдебното изпълнение, особено в условията на криза, предизвика в една голяма степен недоволство у гражданите, най-вече по отношение на размерите на дълговете, които се събират и по-точно тяхното нарастване в процеса на съдебното изпълнение. Това трябва да бъде признато, така че има необходимост от промени, които да бъдат направени така, че да бъдат защитени в най-общия случай длъжниците с най-малки задължения. Това са сметките от ток, парно, от наеми и други, които са проблем за обикновения човек. Всъщност там и справедливостта е най-голяма. Всички ние сме свидетели как едно задължение, което е съдебно присъдено, в рамките на 300 лв. или на 1000 лв. в резултат на начисляването на съдебни такси, експертизи, адвокатски хонорари, съдебно изпълнение, описи, запори и т.н. прераства от 300 лв. на 1300 лв.; от 1000 лв. на 5000 лв. Така че някакви промени в тази посока трябва да бъдат направени.
Но това, което искам да кажа е, че предложеният законопроект изобщо не се интересува от дребните длъжници. Дребни, относително дребни длъжници.
Това, което вие третирате, е таван на пропорционалните такси над едни определени размери. От това, което чух чрез медийни изяви на уважаемите колеги, тъй като по обясними причини тези суми не фигурират в законопроекта, те ще бъдат евентуално резултат на подзаконова нормативна база, но става дума за таван на пропорционалната такса от 6000 лв. Това означава задължения ....
Емил Радев:
Дадохме пример за подобен законопроект и там таванът е 6000 лв. По никакъв начин не сме се ангажирали какъв трябва да бъде размера.
Мая Манолова:
За какво става дума и което трябва ясно да се чуе. Това са задължения над 150 хил. лв. и опис на имоти над 400 хил. лв. Извинявайте, ако не съм направила правилно сметката. Т.е. кого защитавате с този законопроект?
Аз лично бих подкрепила законопроект, който да е в интерес на масовия случай. Хората, които са натоварени от това, че в условията на криза не могат да се справят с ежедневните си обичайни сметки в някакви размери. Но това със сигурност не са длъжниците със задължения над 150 хил. лв. Извинявайте. И оттук идват разсъжденията на колегата Бисеров, че тук има някакъв интерес. И като погледнем текстовете нататък, се налага наистина такова усещане, че се защитават определени интереси.
Да продължаваме да разсъждаваме нататък.
Първо, които са кредиторите на такива задължения над 150 хил. лв. Защото това не е масовият случай. Частните съдебни изпълнители, особено в случаи в провинцията, имат такива задължения сигурно едно в рамките на една година. Няма да говоря повече, защото може и да не съм права, но това не е масовият случай. Ще направим справка и анализ.
Следващо, в някакъв момент, неизвестно защо, на вас ви хрумва да промените подсъдността на заповедното производство или да оставите възможност на кредитора да избира по седалището на кой съд да предяви. Не сте питали Камарата на съдебните изпълнители. Допускам, че имате някакви разногласия с нея, макар че нормалното е като се правят промени в един закон, да се допиташ до професионалната организация. Може да не се съобразиш с нейното мнение. Може абсолютно да го игнорираш, но е нормално да ги уведомиш, да им чуеш мнението и да направиш опит да работите в синхрон. Но в случая не ми е ясно защо не сте се допитали до съдилищата, които ще бъдат засегнати от тази промяна – до Софийски градски съд и до Софийски районен съд. Защото аз съм убедена какво е мнението на Софийския районен и на Софийския градски съд. Делата, с които ще бъдат засипани, в крайна сметка ще навредят и на тези, които искат промяната. Защото, ако сега това е един процес, който става в рамките на по-малко от месец, то тук тези съдилища ще се заплачат от дела. Защо? Защото е проблем на банките да си търсят правата в някоя друга точка извън тяхното седалище. Те имат клонове.
Къде е интересът на длъжника, питам аз. Защо, примерно, един човек, който дължи на М-тел от Варна или от някое разградско село, трябва да предявява процедурата по възражение в софийски съд. Питам защо?
Емил Радев:
Изпълнението не е по седалището на кредитора. Ако не правите разлика, да ви го обясня точно как е. Пише „местоизпълнението”. Това значи там, където се предоставя услугата. Така че като някой си е сключил договора в малкия град, там е изпълнението на договора. Не е отишъл в седалището на дадената институция да си сключи договора.
Мая Манолова:
А по отношение на банките как стои този въпрос?
Емил Радев:
По отношение на банките, като сключи договор в клона, сключва го в дадения клон, където човекът живее. Там – в 99%, а пък 100%, когато се отпускат малките кредити.
Мая Манолова:
Напишете го ясно, така че да не поражда двусмислица.
Емил Радев:
Изпълнението не сме го писали по адреса или по седалището на кредитора. Много ясно сме го написали. По местоизпълнението, където даденият договор се изпълнява. Не сме го писали по седалището или по адрес на кредитора, както можехме да го напишем и тогава щяхте да бъдете напълно права. Един договор за кредит се сключва в клона, където живее на практика длъжника. Освен ако не говорим за големите длъжници, които отиват в централата.
Мая Манолова:
Това че се сключват там, не значи че се изпълняват там.
Емил Радев:
И когато сключиш договор с М-тел го сключваш в даденото поделение. Където се сключва договора не значи, че е седалището на самия кредитор.
Христо Бисеров:
Ти не получаваш услугата от М-тел там, където си я сключил.
Искра Фидосова:
Моля г-жа Манолова да се доизкаже, ако не е свършила. Моля да не влизате в диалог помежду си. Г-н Радев каза какви са били аргументите. Ако нещо не е ясно, е въпрос на редакция. Г-жо Манолова, продължете.
Мая Манолова:
Но във всички случаи е в ущърб на длъжника, защото едно е по местоседалището на длъжника, друго е всякакви други различни хипотези.
През цялото време обяснявам нещо много просто. Бихме приели подобен законопроект и вашите намерения за чиста монета, ако там се защитаваха интересите на длъжниците и то на масовия случай на длъжници – на хората със задължения в рамките на 5-10-15-20 хил. лв. Обаче този интерес го няма тук. Това е, което ви обяснявам последователно. И повтарям, защото очевидно не съм разбрана.
Това са моите съображения и ви казвам откровено, че аз бих подкрепила законопроект, който да е насочен в другата посока. Например, към намаляване на авансовите такси, които неоснователно намаляват точно дребните длъжници.
Искра Фидосова:
Г-н Радев да отговори или първо г-н Казак и след това отговор. Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз ще изкажа едно становище, което е малко дисонанс със становището на г-н Бисеров, като подкрепям изцяло неговите аргументи по отношение на частта от законопроекта, която касае заповедното производство - § 3 и § 4.
Според мен, терминът „по местоизпълнението” е много неясен, например, когато се касае за телефонна услуга. Какво значи местоизпълнение на една телефонна услуга. Примерно, Вие сте от Варна, а говорите по GSM от София. Къде е местоизпълнението на услугата. Договорът може да е сключен навсякъде, а изпълнението да е на съвсем друго място. Така че този термин е неясен и затова не случайни са възраженията на колегите. С такива неясни термини не трябва да се създават предпоставки за злоупотреби от страна на страната, която има надмощие – икономическо и всякакво.
Що се отнася до частта, която касае съдебното изпълнение.
Първо, аз искам да изясня за себе си едно нещо. Понеже г-н Радев даде тук някакъв пример, който ми се струва абсурден, и който не знам дали на практика съществува. Върху какво се начислява пропорционалната такса? Веднъж завинаги искам да си изясня, защото Вие казахте за задължение от 500 лв. се налага възбрана върху имот за милион, след което вие казахте, че пропорционалната такса се определя на базата на стойността на възбранения имот, което ми се струва абсурдно за мен.
Емил Радев:
Г-н Казак, ще ви прочета т. 20 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, приета с Постановление № 92 на Министерския съвет от 2006 г.
„Т. 20. Пропорционални такси.
За извършване на опис на движими и недвижими имущества, включително на наличните книжа се събира такса в размер на 1,5 на сто върху сумата, за която се иска изпълнението, но не по-малко от 50 лв.”
„Забележка: т. 2. Когато цената на описаните вещи се окаже по-голяма, се събира такса и върху разликата.”
С две думи. Когато задължението е 500 лв., но се опиеш имот за 1 млн. лв., се описва върху по-голямата, а именно върху оценката на недвижимия имот и той като е 1 млн. лв. процент и половина са 15 хил. лв.
Задача за трети клас по математика.
Христо Бисеров:
Това че има несъвършенства, това че има неща, които трябва да бъдат поправени, никой не спори. Но това, което сте направили?
Димитър Лазаров:
Щом говорите за лобизъм, кой прие този текст?
Емил Радев:
Кой прие този текст и кой махна тавана на таксите от 40-то Народно събрание?
Четин Казак:
Вие ми прочетохте текст от подзаконов нормативен акт, който е от компетентността на изпълнителната власт. Да се обърнем към Министерството на правосъдието да си коригира тарифата. Това е първо.
Второ, не трябва законодателят всякакви абсурдни текстове, приети на подзаконово ниво, ние да ги коригираме тук в Народното събрание.
Г-жо Фидосова, с цялото влияние, което имате, можете със същото влияние да се обърнете към Министерството на правосъдието и да им обърнете внимание за такива абсурдни текстове, които да се коригират без да се налага да се променя законът винаги.
На следващо място, за мен наистина трябва да има някакъв таван. Не съм съгласен и с това, че ще се обезсърчи изпълнителят, когато има таван. Ако този таван е достатъчно голям, аз мисля, че съдебният изпълнител ще бъде насърчен да изпълни докрай задължението си, за да си вземе този таван. Особено когато съдебният изпълнител няма много изпълнителни дела, когато му попадне едно с голям интерес и когато таванът е приемливо достатъчно висок, мисля, че съдебният изпълнител няма да се обезсърчи и ще работи докрай, за да си получи таксата.
На следващо място, не съм съгласен съвсем с това, че не трябва да има такса, когато има доброволно изпълнение. Освен аргументите, които се казаха, че се стимулира недобросъвестно поведение на длъжника. Защото, г-н Радев, аз не съм съгласен, че в голяма част от случаите длъжникът научава едва когато получи покана за доброволно изпълнение. Преди това той получава фактури от съответните юридически лица – топлофикация, БТК и т.н. Например, той получава съобщение, че дължи 500 лв. парно. Той знае, че дължи 500 лв. и не го научава, когато получи покана. Той знае, но не го плаща.
За мен трябва да се намери необходимия баланс между това да се стимулира от една страна добросъвестното поведение на длъжника, когато той реши да си изпълни задължението в срока на доброволно изпълнение, но от друга страна, не трябва да се стимулира и неговото недобросъвестно поведение, докато се стигне до този момент.
Отделно, има направени реални разходи, докато се стигне дотук, и на кредитора и на съдебния изпълнител, независимо дали е частен или държавен и тези разходи някой трябва да ги поеме. Не може частният съдебен изпълнител да направи разходи и изведнъж на следващия ден, когато предяви поканата за доброволно плащане, да си плати и да каже, че не дължи никакви такси. И какво ще получи тогава частният съдебен изпълнител?
Емил Радев:
Кредиторът, г-н Казак, си е изкарал изпълнителен лист, на базата на който са му вкарани всички разноски, които той е направил до този момент.
Мая Манолова:
Според мен, тук прозира интерес на такива кредитори, които имат обезпечение вече наложени. Ако имаш възбранен имот, или запорирани движими вещи, естествено проблемът длъжникът да се освободи от имуществото не стои. А в останалите случаи?
Емил Радев:
Имаме т. 4. Обикновени такси. Например, за запорите има такса. За налагане на запор без извършване на опис се събира такса от 15 лв., например. Защо трябва в първите 7 дена да се прави опис? Защо? За да съберем просто сумата по описа. Тя не отива и в кредитора. Тя отива единствено – знаете къде.
Четин Казак:
Просто трябва да се намери необходимия баланс. Не трябва изцяло да се оневинява длъжникът. Трябва да се намери един баланс.
Емил Радев:
На длъжниците не са им проблем тези 15 или 20 лв. На длъжниците е друг проблемът. За това се казва доброволно изпълнение. Ние трябва да го стимулираме, а не по всякакъв начин да гледаме как те няма да си плащат и ще отлагаме този момент, защото им се начисляват едни огромни такси. Длъжникът е добре да си плати в срока.
Четин Казак:
С текста за обявяването съм напълно съгласен, че трябва да се намери начин обявяването да стане по-широко достъпно и да се гарантира наистина, че много хора ще се осведомят, че има някаква публична продан. Как да стане това? Дали районния съд, дали да се намери начин да се гарантира, че всички подобни обяви ще се публикуват на интернет страницата на Камарата на частните съдебни изпълнители централизирано и всеки ще знае, че ако търси да види дали даден имот се продава на публична продан, да влезе в сайта на Камарата, да кликне и да види в момента във Варна какво се продава, а не ходи на търси в районния съд във Варна или на сайта на районния съд. Но не знам как това технически е възможно, но според мен, би било хубаво да стане.
Накрая искам да направя една по-обща забележка. Искам да призова колегите, които по принцип вече са тръгнали да усъвършенстват нормативната база, свързана с частното съдебно изпълнение специално, че освен тези неща, които безспорно се нуждаят от подобрение, от усъвършенстване, аз мисля, че е крайно време да се седне и да се променят и други части на този закон.
Обръщам се специално към Камарата на частните съдебни изпълнители, за мен частта от вашия закон, която касае дисциплинарната отговорност на частните съдебни изпълнители, е много, според мен и не съвсем неумишлено, е ограничена и не дотам изяснена – много къса, което пречи на реалното и справедливо реализиране на това производство. Имам предвид това, че много често частни съдебни изпълнители наистина вършат безобразия. И заради оскъдната регламентация на дисциплинарното производство вътре в гилдията те избягват каквато и да е или се отървават с леки дисциплинарни санкции. Аргумент за това ми дава поведението на един виден софийски частен съдебен изпълнител, която прояви абсолютно недопустимо поведение. При спор между две вероизповедания при регистрацията на ръководствата на вероизповеданията, използвайки напълно измислен претекст за някакви измислени дължими суми, този частен съдебен изпълнител се опита да направи реално въвод във владение на едните претенденти и да изкара другите, легитимните, та се наложи градският прокурор да се намесва там, защото въпросният господин не допусна дори народни представители да влязат и да разговарят с него. Не може един частен съдебен изпълнител да се поставя над всички в тази държава. Вие в ръководството на Камарата знаете за кого става дума – вас виден колега, който дори беше кандидат за председател на Камарата. (Знаем за този случай.) Затова, според мен, трябва да се погледне и усъвършенства частта в закона, която касае дисциплинарното производство в рамките на Камарата на частните съдебни изпълнители. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-жа Колева. След това г-н Тончев, г-н Лазаров и г-н Стоилов.
Юлина Колева:
Уважаеми колеги, не знам какво против имате предлаганата промяна в чл. 411, ал. 1 и къде намерихте лобисткия смисъл тук. Но искам да ви кажа, че първата редакция на чл. 411 визира това – по седалището на длъжника или по местоизпълнението.
И за разяснение на г-н казак, ще кажа, че от местоизпълнение не се разбира изпълнение на услуга, или на задължение, или на нещо такова, а под местоизпълнение в случая се разбира мястото на принудителното изпълнение.
А в чл. 427 от същия закон е визирана местната подсъдност – на съдия изпълнител от кой район се предоставя изпълнителния лист, който е издаден тук. По силата на това заповедно производство, което е обяснимо защо облекчава кредитора, защото кредиторът е нуждаещата се страна и той гони длъжника. И в това заповедно производство наистина кредиторът е този, който би трябвало да се разпръсне из страната, за да си търси длъжниците, ако те са много и кредиторът има нужда от подкрепа в тази ситуация. Той по никакъв начин все още не е засегнал интереса на длъжника, освен да се снабди с една заповед по чл. 410. Още при първоначалната редакция е преценено, че кредиторът е този, който може да прецени къде е удобно и къде му е изгодно в крайна сметка да предяви иска си.
Нека да не забравяме, че в момента кредиторите са в много по-неизгодна ситуация от длъжниците в чисто практически план. Не случайно хората казват, че е по-лесно да си длъжник, отколкото кредитор в момента.
Така че местоизпълнението логично трябва да бъде избрано от кредитора. То може да бъде по седалището на имота, върху който ще се иска в бъдеще възбрана, може да бъде по мястото, където са активите на длъжника и т.н.
Всъщност предложението на колегите не е нищо друго, освен възстановяване на първоначалната редакция на този закон, която е и най-удачна.
На второ място, искам да споделя мнението си, че действително тук законът има нужда от корекция. Трябва да уточним за каква такса става въпрос. Също така трябва да уточним, че в хода на доброволното изпълнение не се дължи тази такса, която и сега законът определя като такса, която се дължи на съдия изпълнителя, когато е извършил действия по събиране на вземането. Само че под тези действия по събиране н вземането сега частните съдебни изпълнители разбират всички действия от момента на образуването на изпълнителното производство. И там всъщност е големият проблем. И според мен, въобще нямаше да има нужда от подобни проблеми, ако частните съдебни изпълнители в момента масово добросъвестно изпълняваха своите задължения. Големият проблем е, че те масово недобросъвестно ги изпълняват. За съжаление, нито Камарата, нито Министерството на правосъдието в лицето на Инспектората, който би трябвало да контролира тяхната работа, не взема под внимание това. Частните съдебни изпълнители сега не играят в полза нито на кредиторите, нито на длъжници. Те не се интересуват от това. В момента се интересуват каква е конкретната ситуация и какви такси могат да съберат от всеки един. Мога да изредя десетки примери за недобросъвестно упражняване на тяхната професия и заради това в момента се налага това като промяна.
Това е, което имам да кажа.
Искра Фидосова:
Благодаря. Има думата г-н Тончев.
Светослав Тончев:
Г-жо Председател, аз ще бъда кратък. Не искам да изнасям правни доводи тук в нашата комисия, тъй като всички колеги сме юристи и сме много добре запознати с разпоредбите на действащото законодателство.
Искал само да подкрепя колегите, които са внесли този законопроект. Защото независимо от това, че може би не са намерили най-доброто решение, все пак са имали смелостта да поставят този въпрос и правилно са напипали много от наболелите за нашето общество проблеми. Всички тези проблеми бяха споменати, както от колегата Бисеров, така и от колегата Казак, Радев и от колежката Колева. Наистина законопроектът, който е представен, може да не е най-перфектният, но този законопроект ни дава възможността ние да се замислим над много случаи, които са обществена тайна за поведението на частните съдебни изпълнители при образуването и воденето на изпълнителните дела.
Въпреки наличието на някои правно-технически проблеми, които и аз забелязвам, както и всички останали колеги, в този законопроект, мисля, че те могат да бъдат решени между първо и второ четене и аз лично ще подкрепя законопроекта на колегите и се надявам, ако те имат желание и нужда от подкрепа, бих бил готов между първо и второ четене да им окажа необходимата помощ за нанасяне на законови корекции.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тончев. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Аз се присъединявам към това ,което казаха колегите Колева и Тончев, но какво ми направи впечатление. Аз нямах намерение да се изказвам, но когато говорим като юристи – и г-жа Манолова, и г-н Бисеров, и г-н Казак, всички казаха, че има проблем. В същото време, казвайки че има проблем, поне в началото на дебата, се опитахме да го политизираме. Тръгвайки на този разговор юридически, започнахме като чели да търсим решаването на този проблем. Да, може би колегите не по най-удачния начин са предложили нещата, но има проблем.
В същото време казваме, че има проблем, защото има едни длъжници, които не могат да си платят парното и т.н., а понеже колегите са решили да го решат по някакъв начин, ние търсим друга тема. И ако желаем наистина между първо и второ четене можем да решим проблема.
Аз не съм тесен специалист в тази материя, но дали ще има таван и какъв трябва да бъде този таван, аз не съм убеден, че ако ние сложим таван, частните съдебни изпълнители биха могли да си вършат работата. Това е тема, която можем да я дебатираме без да я политизираме, за да бъдем полезни.
Искам да се възползвам от обстоятелството, че тук има представители на Камарата на частните съдебни изпълнители, аз си спомням, че ние гледахме изменения на вашия закон, но искам да попитам за следното. Вие също знаете, че има проблем. Аз съм говорил с ваши колеги и те казаха: Излиза така, че заради някои наши колеги, които са недобросъвестни, които злоупотребяват, може би обществото е настроено против цялата гилдия. Кажете си го и вие. Но да ви попитам: Колко сигнали има срещу частни съдебни изпълнители и колко дисциплинарни производства има и какви санкции сте наложили вие като Камара. Защото идеята на тази Камара е да се саморегулирате по отношение на недобрите практики. Правите ли го? (16 производства.) Това е друга тема. 16 производства. (От 2006 г. до 2010 г. има 16 производства.)
Емил Радев:
Статистиката е, че има 16 наказания от 2006 г. до 2010 г. включително. Едното от тях е отнемане на право за 8 месеца, а всички останали са мъмрене или порицание и глоба от 1000 до 5000 лв. При такса от 70 хил. лв. 1000 лв. глоба не е чак толкова много.
Димитър Лазаров:
Аз не знам каква е статистиката – колко сигнали и жалби има, но като слушам г-н Радев имам чувството, че там са едни херувимчета и са се наредили като ангели. Благодаря.
Искра Фидосова:
Има думата г-жа Манолова за реплика на г-н Лазаров.
Мая Манолова:
Г-н Лазаров, искам да ви кажа защо не сте прав. Аз твърдя, че има проблем в работата на съдебните изпълнители и се конкретизирах, че този проблем е създаден от нормативната база, която ние сме приели. Този проблем касае най-много дребните длъжници. Защото пак казвам, че те са тези, на които едно задължение от 500 лв. може да нарасне до 5000 лв. със съдебни такси, разноски, адвокатски хонорари и такси в изпълнителното производство, включително за едно задължение, примерно, от 1000 лв., да бъдат наложени запори на всички банкови сметки, на възнагражденията, на недвижимите имоти и пр., което трупа такси. Но по никакъв начин точно тези длъжници не се защитават от този законопроект. Той изобщо не се интересува от тях. Защото таванът – това, което предлага в момента г-н Радев, е на задължение над 150 000 лв.
Емил Радев:
Г-жо Манолова, колко струва един двустаен апартамент в София? Като се направи опис върху този апартамент, какво става? Колко е таванът? И дали като се опише този двустаен апартамент, няма да се събере такса.
Мая Манолова:
Тук става въпрос за размер на задължения.
Емил Радев:
Да, но се начислява таксата върху описа.
Мая Манолова:
Това касае всички пропорционални такси. (Точно така.) Какво точно така. Т.е. ако аз имам задължение от 1000 лв., по никакъв начин този таван не ме ползва. Тези 1000 лв. ще станат 5000 лв.
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, след като приключи заседанието, ще ви прочета текста. Бяхте навън, когато се чете този текст. В закона няма текст, който да поставя параметри в тарифата и затова има абсолютно своеволие.
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Председател.
Госпожи и господа, нека да се върнем към законопроекта. Аз мисля, че народните представители не трябва да се вълнуват повече от засегнатите страни по този закон. Трябва с по-голямо самообладение да се обсъжда законопроекта. Защото започва едно самонавиване и в двете посоки, което, според мен, не е продуктивно, защото има реални проблеми, които са предизвикали някакви варианти на решение, които ние трябва да обсъждаме.
Аз бих разделил разпоредбите на предлагания законопроект в три групи. Ще посоча по-отявлените примери, а не че причислявам всички текстове към една от тях.
Да речем по § 6, по ал. 4 на § 7 и други смятам, че те не са дискусионни и имат своите основания.
Има разпоредби, които поставят реални проблеми, но трябва да намерим най-сполучливите решения. Както е, например, в § 2, който се отнася до ал. 3. Например, или да се определи някаква квота от таксата или да се каже, че не се дължат пропорционални такси. Какъв ще е вариантът, нека да го обсъдим. Има решение на този проблем.
Даже когато слушах първото представяне на г-н Радев, аз симпатизирах на неговите аргументи, обаче с течение на времето мисля, че решението на проблема е по-сложно и може би примерите, които той беше подбрал, звучаха убедително, обаче трябва да си даваме сметка, че разнообразието от примери е доста по-голямо. Аз бих искал той да каже, извън цитирания текст по тарифата, в общия случай как с падането на пропорционалната такса достига до размерите на тези задължения, които подлежат на изпълнение, за да можем да видим различните категории длъжници как се разполагат: тези, които са за по-малък размер задължения, тези, които са за средни или за големи. Защото, според мен, е много важно да видим това социално отражение на законопроекта в различните категории длъжници. Това трябва да направим. Не да се делим толкова на хора, които се смятат, че защитават кредиторите или длъжниците. Защото в различните ситуации различни лица могат да попаднат във всяка от тези категории. Аз призовавам към един рационален отговор, който се фокусира върху тези измерения на закона. Ние трябва да гледаме тарифата от гледна точка на нивата на облагането, за да видим как кореспондира със закона.
Иначе сигурно ще се открият някакви неща. Аз лично нямам спомени как е вървял този дебат по посочените текстове, но ако говорим за тарифата, 2006 г. част от спираните разпоредби наистина смущават. Но защо за 5-6 години пък никой не е направил опит да бръкне в тази тарифа. Нека някой да промени тарифата, което не изключва промяната в закона. Ако някой се смята за засегнат, че тази промяна е в противоречие на закона, ще отиде пред административния съд и ще се обсъжда въпроса.
Така че просто аргументът този закон е приет и тогава кой го прие, в случая тарифата, не е достатъчен. Защото ако има съзнание за проблема и воля за решаване, изпълнителната власт е динамична, променлива в персонален състав, тя също може да внася своите изменения в тази тарифа.
Добре, обсъждаме закона. Проблемът, който се поставя в § 1 не му е мястото тук. Тази тема, според мен, може да се обсъжда с някаква промяна в Закона за частното съдебно изпълнение. Вижте за какво е чл. 73 в ГПК. „Държавните такси са прости и пропорционални.” Аз доколкото знам, но нека да кажат и съдебните изпълнители, те не плащат държавни такси. (Те не са държавни такси.) Точно това казвам - таксите, които събирате, не са държавни такси. (Да.) И изведнъж се включва процент по еди-кои си такси по изпълнението. Но те не са в категорията държавни такси. Съдебните изпълнители не плащат държавни такси. Нали е така! Аз дори съм готов да обсъждаме въпроса не трябва ли да плащат държавни такси, но не го повдигам.
Емил Радев:
Г-н Стоилов, опитваме се да изравним режима - при държавните и при частните съдебни изпълнители да бъде по един и същи начин. Това касае държавните.
Янаки Стоилов:
Да, но вие не предлагате да плащат държавни такси.
Емил Радев:
Това касае държавните. Те също имат тарифа, която няма таван.
Янаки Стоилов:
Те събират такси, които получават за своята услуга, да я наречем и те плащат определени данъци и т.н. Говоря за частните съдебни изпълнители.
Емил Радев:
Държавните плащат държавна такса. За частните съдебни изпълнители ще се направи промяната в Закона за частните съдебни изпълнители. За държавните е този текст, който касае ГПК. (Добре.) Искаме двата режима да бъдат еднакви.
Янаки Стоилов:
Тъй като завършвам, моля г-н Радев накрая като отговаря, наистина да ни даде някакви числови изражения за този текст как ще се отрази. Така че да не мислим за една или друга група, която се занимава с дейността, а да видим как това ще се отрази и ще облекчи тези, които реално плащат таксите. Благодаря.
Емил Радев:
Г-н Стоилов, освен текста, който цитирах за описа и оценката, оттам нататък имаме пропорционална такса за въвод, пропорционална такса има, когато се отнемат дадени вещи. Пропорционалната такса не е една. Така че като съберем всички такси? Върху материалния интерес. Например, едно семейство си купи апартамент на ЧЕС, който е 200 000 лв., то ще плати 1% за въвод и ще го плати, защото старият собственик няма да излезе оттам.
Янаки Стоилов:
Моля за извинение, но само още един въпрос, ако имате отговор.
Дали тези промени имат някакво отражение върху бюджета? Защото може би има някакво отражение.
Емил Радев:
Ние сме казали, че подзаконовият нормативен акт трябва да се приеме на база промените в закона в тримесечен срок от влизане в сила на този закон. Там какви ще са таваните, как ще се изчисли, дали ще се променят процентите и т.н. След като се вземе решението от изпълнителната власт, оттам нататък могат да се дават прогнози къде и какво ще се намали или ще се увеличи. Така че аз не мога да правя прогнози, защото аз не казвам в законопроекта какъв ще бъде тавана и не мога да го кажа.
Искра Фидосова:
Г-н Тошев, заповядайте.
Ивайло Тошев:
Г-жо Председател, аз се радвам, че дискусията придоби ориентир на едно съгласие от всички, че има проблеми. Дали ще са в две групи или в три групи, както каза г-н Стоилов, това не е толкова фатално.
Така или иначе ние обсъждаме този законопроект на първо четене и действително трябва да видим има или няма проблеми. В това отношение мисля, че всички сме единодушни, че проблеми има. Ние с колегите вносители, а и с другите колеги дискутирахме, че някои от становищата, които са представени и изразени в днешното заседание навеждат на мисълта за коригиране и оттегляне на някои или по-точно да не се поддържат някои от разпоредбите. Имам предвид § 4 по отношение на обжалването, тъй като действително може да се породи една мъртва правна норма, която няма да намери приложение, с оглед на това, че всеки един длъжник ще предпочете способа възражение, отколкото да плаща такси и да спазва някакви формални изисквания по отношение подготовката на една частна жалба.
Не съм съгласен с изразените доводи за някакъв лобизъм, защото тук колегите в едните случаи толерират кредитора, а в другия случай толерират длъжника. Защо, питам аз, трябва при условията на чл. 411 да толерираме длъжника? Колко са случаите, в които са накърнени правата на длъжника? А в следващия момент при изпълнителното производство казваме: Дайте да защитим правата на кредиторите. Те, длъжниците, крият имущество.
Четин Казак:
Г-н Тошев, всичко зависи от това коя страна е по-силна.
Ивайло Тошев:
Колеги, кажете ми като практикуващи юристи имате ли случаи, в които като отидете да си извадите един изпълнителен лист, примерно, в друго населено място, само докато пуснете молбата и длъжникът вече няма имущество, няма банкови сметки. Има ли го проблема? Има го. Защо не си го кажем. Благодаря.
Искра Фидосова:
От народните представители друг желае ли думата? Няма желаещи. Г-жа Иванова има думата.
Валентина Иванова:
Благодаря. Ще кажа няколко думи и ще дам думата на колежката по някои правни уточнения.
Малко се почувствахме като на другарски съд тук, защото, видите ли, една гилдия от разбойници, които са се самозабравили. Вярно е, проблеми има. Има колеги, които правят безобразия. Ние го знаем това нещо. Лично аз като председател ще се боря срещу това и смятам, че ще постигна някакви резултати.
По отношение на дисциплинарната отговорност, ние имаме добра саморегулираща се система. Защото всеки месец ние разглеждаме жалбите, които са до камарата. И вярвайте ми, половината са с предложения за дисциплинарно производство. След това следва дисциплинарно производство, в което участват Министерството на правосъдието. Ако е без мотиви, без основание решението по жалбата е, че е неоснователна. След което подлежи на обжалване във върховен съд и за наше голямо съжаление два пъти ние искаме отстраняване на колега за три годишен срок, както е по закона, върховният съд сваля до 6 месеца. Имаме многобройни наказания с глоби от 10 хил. лв. надолу. Много са. Аз ще дам справка. Върховният съд ги сваля на 1000 или на 2000 лв.
Благодаря за предложенията. Наистина трябва да се отстраняват такива хора. И тук трябва да има промяна в закона – завинаги, а не за три години. Съгласни сме.
Искам да опонирам на г-н Радев по отношение на т. 53 в Тарифата на държавното съдебно изпълнение. Държавните съдебни изпълнители получават заплата за дейността си, която вършат. Нашата пропорционална такса е резултативна такса и тя обезпечава нашето съществуване. Тя се взима тогава, когато е събрана от вземането. Или ако е събрано част от вземането, се събира пропорционално на събраната част. Това е много важно да се каже. Нашата пропорционална такса е направена на база анализ от европейски, холандски, френски специалисти. Тя е възможно най-ниската в Европа. Нашите такси не са вдигани 6 години. Да не забравяме, че има гилдии, които вдигнаха своите такси. Но това нас не ни касае.
По отношение на качването на публичната продан. Много важно е това и искам да го чуят уважаемите народните представители. Наша беше инициативата преди повече от година и половина да създадем собствен сайт на Камарата на частните съдебни изпълнители, който досега е посещаван над 1 милион пъти. Всички брокерски къщи, които се занимават с недвижими имоти ежедневно влизат в този сайт. Имаме дисциплинарна отговорност за всеки член, който не е качил публичната продан.
Г-н Радев, вярвайте, че е така. Ако има отделни случаи, ние няма как да не ползваме този механизъм. Самият длъжник няма да позволи да му се продаде имотът, ако струва 2 млн. лв., да се продаде за 50 хил. лв., защото също търси купувачи и също разпространява информация. Няма пречка обявленията да се дават във вестници, в брокерски къщи, където е необходимо.
И една много малка поправка може да стане, когато се внасят документите за публична продан в съответния районен съд, администраторът, който ги приема да провери дали проданта е качена. И ако не е качена, връщат се документите и проданта няма да стане. Защото няма как 113 районни съдилища да контролират и администрират процеса на качване. Защото една продан, когато се качи, се прави сравнителен анализ къде и как вървят цените. И вярвайте, че един имот струва толкова, за колкото има купувач. Ние самите искаме да се продават имотите, но какво да направим в кризата. И тук прожекторите малко неправилно са насочени към нашата гилдия с всичките ни кривици, защото не ние сме виновни за тази криза. Съжалявам, но трябва да го кажа. Ние изпълняваме, имаме делегирана държавна власт да изпълняваме парични вземания и съдебни решения. Нашата социална функция никой не я казва, че ние събираме издръжки, събираме трудови дела, имаме режим на свиждане. Знаете големия скандал с децата в Полша. И още много мога да говоря.
Когато г-н Радев казва „1% от въвод” и се усмихва многозначително, знаете ли г-н Радев, че на един въвод дойде бърза помощ, дойде СОТ, дойде телевизия и той продължи 9 часа. Аз не знам всеки един как би се почувствал, а всички хора от входа викат и крещят. На нашата работа не трябва да се гледа само като такси, строго профилирано, защото тези обезпечават нашата дейност. Ако ние искаме да отворим път на колекторски фирми, които събират между 30 и 50%, моля господа, нека да няма съдебно изпълнение.
Отново повтарям, ние сме готови за диалог, за промени и моля в момента да не се гласува. Да седнем, да работим и да бъде ползотворно за всички.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Иванова. И няколко минути за г-жа Петкова.
Елена Петкова:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз ще бъда кратка по § 2 във връзка с не начисляване на такса, когато е платено в срока за доброволно изпълнение. На вносителя е убягнал фактът, че заповедите по чл. 410 се връчват от съда и че съдебният изпълнител не само че няма задължението, но няма и правото да връчва покани за доброволно изпълнение в тази част, което означава следното. По едни дела ние сме длъжни да изпращаме покани, по една голяма част от дела ние имаме забрана да изпращаме покани. Кажете ми сега, когато поставяме с този текст в пълна неравнопоставеност страните и субектите в изпълнителния процес, на какво противоречи този параграф. Кажете ми. Ние сме юристи. Този текст противоречи директно на основния закон. Нали разбирате, че става дума точно за това.
Да ви обясня още веднъж. В една част от изпълнителните дела по силата на действащата уредба, по силата на заповедното производство съдебният изпълнител не изпраща покана за доброволно изпълнение. По една голяма част! Това са делата, образувани въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед по чл. 410 от заповедното производство.
Имаме две категории дела: по едните изпращаме покани и сме длъжни, а по другите нямаме право да изпращаме покани. За какъв срок за доброволно изпълнение говорим? Как за едните субекти ще се начисляват такси в случаите, когато няма срок за доброволно изпълнение. Естествено този текст не може да ги обхване. Нали така? Когато има покана, той ги обхваща, но се получава пълна неравнопоставеност на страните в изпълнителното производство. Погледнете текста на § 2. Прочетете заповедното производство, за да видите, че там при заповедите по чл. 410 не се връчва покана за доброволно изпълнение. Това е по този параграф. Той противоречи на Конституцията, казвам ви категорично, защото страните по изпълнителното производство - гражданите, които са в едната и в другата категория, са поставени в неравноправно положение. Абсолютно убедена съм в това.
Във връзка с подсъдността – местоизпълнение. За местоизпълнение се говори в ЗЗД. В ЗЗД се говори за договорно изпълнение. Ние тук сме във фаза на принудително изпълнение. За какво местоизпълнение въобще може да се говори в заповедното производство, ми кажете. Кредиторът, който отива да заявява вземането си, той не знае къде се намира имуществото на длъжника. Той тепърва ще образува изпълнително дело, ще възложи на съдебния изпълнител да му направи пълно проучване на имуществото и тогава кредиторът ще каже: „Ето този имот ми харесва, ще изпълняваме във Варна, защото там има имот. Там е местоизпълнението.
Пълен абсурд е това, което е предложено. Разбирате ли? Местоизпълнение не може да съществува в заповедното производство като понятие въобще. Никой не знае къде ще се изпълнява. Все още никой не знае къде ще се изпълнява. Разбирате ли?
Аз ще направя едно допълнение. Не само защото е уреден този въпрос с възражение и влизане в сила на заповедта. Тук става дума за непознаване на характера на това производство отново. Разпореждането на съдията подлежи на обжалване и в момента. И случаите, които посочват вносителите, че са издавани заповеди за 30 000 лв., а не за 25 000, където е родовата подсъдност, не могли да бъдат защитени. Не е вярно! Има разпореждане на съдията. То се обжалва по чл. 279 и въпросът е приключен. Пълно непознаване на заповедното производство. Казвам ви го като юрист, който работи в тази материя много отдавна.
Искра Фидосова:
Моля Ви, да не обиждате. Предупредих ви няколко пъти. Ще ви отнема думата. И всъщност ви я отнемам за обидата към цялата Правна комисия затова, че не познаваме заповедното производство. Предупредих ви няколко пъти. Нито веднъж не сме ви обидили, че не познавате законите, че сте некадърни и т.н.
Елена Петкова:
Извинявам се.
Искра Фидосова:
Достатъчно пъти ви направих бележка.
Елена Петкова:
Приключвам с аргументите. Тези аргументи ние ще ги изложим и ще ги дадем за обсъждане от всички кръгове юристи. Просто ние ще раздадем този проект, да знаете.
Искра Фидосова:
Благодаря ви. Чудесно прозвучахте. Г-н Радев.
Емил Радев:
Като говорим така, защото явно всички бяхме обвинени, че познаваме и не познаваме. Този ГПК, приет 2007 г., сте го приели вие и ще ви кажа откъде идва.
„Чл. 411. Издаване на заповед за изпълнение.
(1) Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника или по местоизпълнението.”
Този текст е действал до 2009 г.
Не действа както трябва. И ако кажете, че вие не знаете защо сте го приели, аз ви казвам.
И когато се говори за издръжки и други, частните съдебни изпълнители се субсидират от държавата. С две думи, от бюджета на окръжните съдилища им се плащат авансово тези суми. И след това, като съберат таксите, трябва да ги върнат обратно в бюджета. Държа в ръката си едно писмо от Врачанския окръжен съд, в което се казва, че частните съдебни изпълнители дължат 8500 лв. и отказват да ги върнат, въпреки че са ги събрали. Държавата субсидира тук.
Мая Манолова:
Колега Радев, ще ви прочета разпоредбата, която визира местоизпълнението, какво се има предвид в чл. 68, ал. 1 от ЗЗД, че „местоизпълнението при паричните задължения е в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението.”
Приемът е за юридически лица по седалището на същия този кредитор.
Така че вие искате да хвърлите всичко в Софийски градски съд и най-малкото или не сте си писали вие законопроекта, или в момента съзнателно ни заблуждавате.
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, няма да останете без работа в Кюстендил. Вече започнахме и правни лекции да водим тук.
Мая Манолова:
Тук седим и се заблуждаваме през цялото време. Местоизпълнението при парични задължения е седалището на кредитора. Това означава концентрация на всички заповедни производства в София. Затова сме го променили. Разбрахте ли, колега Радев.
Емил Радев:
Само ще ви прочета чл. 427 от ГПК „местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения”. Това значи там, където се извършва действието. Това е ГПК.
Юлиана Колева:
ГПК говори за мястото на принудителното изпълнение. И ако искате да бъдем коректни, ще го уточним. Ще напишем „мястото на принудителното изпълнение.” Ще предложим това.
Искра Фидосова:
Г-н Данков, интересно ми е да чуя позицията на представител на Инспектората. Заповядайте.
Георги Данков:
Благодаря ви.
Времето, което ние имахме, за да дадем становище по предложения законопроект, ние изразихме нашето становище, като принципна подкрепа на законопроекта. Защото по този начин една малка част от проблемите, които са генерирани във времето във връзка с текстовете на действащия ГПК и на Закона за частните съдебни изпълнители могат да бъдат решени. В тази връзка мога само да кажа, че към така предложените текстове могат да бъдат приобщени и други, които доразвиват тази теза, която е заложена в проекта за изменение на ГПК и които ще дадат една много добра възможност и на кредитори, и на длъжници, и на съдебни изпълнители – било то частни или държавни, да извършват своите действия абсолютно законосъобразно.
При проявен интерес, ние можем да представим допълнителни текстове, които наистина ще създадат пълния механизъм за решаване на проблемите специално с § 2, чл. 79.
По отношение на събирането на таксите има статистика, която официално е представена от държавното съдебно изпълнение и от частните съдебни изпълнители в годините, откакто те работят за всеки един от тях и по съдилища може да бъде представена такава статистика, която показва реалните събрани суми – това, което те са представили като официални данни. Данните са от 2006 г. до първото полугодие на 2011 г., тъй като има още време за представянето на отчетите за миналата година. От тези данни може да се види какви суми събира държавното съдебно изпълнение и какви суми събира частното съдебно изпълнение. Също така какви суми се събират по публични държавни вземания, съответно от държавните и частните съдебни изпълнители и какъв е процентът на събраните такси от ДСИ и ЧСИ отнесено към събраните суми по изпълнителни листа и лихви.
Мога да ви дам данни от официалните отчети на ДСИ и ЧСИ.
Примерно, мога да ви кажа за 2010 г., тъй като имаме пълни данни:
Събрани суми от частни съдебни изпълнители по изпълнителни листа и лихви близо 428 млн. лв.
Таксите, допълнителните разноски и приети други разходи, които те са събрали са 78 392 984 лв.
Процент на събрани такси, разноски от частни съдебни изпълнители отнесено към събрани суми и лихви по изпълнителни листове е 16.4%.
Ще ви прочета и за държавните съдебни изпълнители, за да финализираме сумите:
Събрани суми от държавни съдебни изпълнители по изпълнителни листа и лихви 64 196 292 лв.
Таксите, допълнителните разноски и приети други разходи - 7 139 555 лв.
Процент на събрани такси, разноски от държавни съдебни изпълнители отнесено към събрани суми и лихви по изпълнителни листове - 11.1%.
Мога да ви дам данни и по отношение на публичните вземания. Отново ще прочета за 2010 г., за да има някаква съпоставимост.
Частни съдебни изпълнители (2010 г.) сумата на публичните държавни вземания, подлежащи на събиране от частните съдебни изпълнители – 104 794 857 лв.
Събрана сума от подлежаща на събиране от публични държавни вземания 8 164 009 лв.
Процент на събрани публични държавни вземания 7.7%. Това е отнесено към общата цифра.
Държавно съдебно изпълнение (2010 г.)
Сумата на публични държавни вземания, подлежащи на събиране от държавните съдебни изпълнители 52 712 735 лв.
Сума събрана от подлежащи на събиране публични държавни вземания – 1 224 419 лв., което като процент на събрани публични вземания от държавните съдебни изпълнители представлява 2.3%.
Аз изнасям статистика, която е по официално събрани данни.
Мога да ви прочета и за първото полугодие на 2011 г.
Събрани суми от частни съдебни изпълнители по изпълнителни листа и лихви близо 295 180 812 лв.
Таксите, допълнителните разноски и приети други разходи - 36 866 199 лв.
Процент на събрани такси, разноски от частни съдебни изпълнители отнесено към събрани суми и лихви по изпълнителни листове е 12.5%.
Това е само за първото полугодие на 2011 г.
От държавните съдебни изпълнители в същото отношение, събраната сума е 31 837 246 лв., като таксите, допълнителните разноски и приети други разходи – 3 617 616 лв. Като процентно отношение – 11.5%
По отношение на публични държавни вземания: за първото полугодие на 2011 г. за частните съдебни изпълнители сумата на публичните държавни вземания, подлежащи на събиране – 200 992 858; събрана сума – 9 354 149 лв., като процент на събрани държавни вземания от всичките събрани – 4.6%.
При държавните съдебни изпълнители – сумата е съответно 46 753 385 лв.; като събрана сума 558 906 лв., което е 1.2%.
Благодаря ви.
Четин Казак:
Специално искам да попитам Инспектората, тъй като вие също имате отношение към контрола върху осъществяването на тази дейност, държавно делегирана, били ли сте сезирани за нарушения. Какъв контрол осъществявате? Инициирали ли сте дисциплинарни производства пред Камарата и т.н. Въобще как върви вашето сътрудничество с камарата на частните съдебни изпълнители по отношение на дисциплинарната отговорност на частните съдебни изпълнители.
Георги Данков:
По отношение на дисциплинарната отговорност Инспекторатът на министъра на правосъдието освен самата Камара, която може да поиска образуване на дисциплинарни производства, е вторият (другият) орган, който може да иска дисциплинарни наказания в случая на частни съдебни изпълнители. Има направени предложения, образувани дисциплинарни производства пред Камарата. Смея да твърдя, че много нисък е процентът на удовлетворяване на исканията на министерството за налагане на дисциплинарни наказания от Камарата – от състава на Дисциплинарната комисия, който заседава по конкретното дисциплинарно производство. Следствие на това ние обжалваме тези решения на дисциплинарния състав пред съда. Доста разнопосочна е практиката.
Искра Фидосова:
Г-н Данков, Вие като инспектор, който трябва да упражнява контрол по смисъла на закона и като обобщавате практиката годишно, не ви ли е направило впечатление досега как се прилага разпоредбата на забележката по т. 20 от Тарифата. Имали ли сте досега писмена позиция и становище до съответния министър, който и да бил той във времето от приемането - от 2006 г., на тази забележка, до сега. Защо всъщност не се е стигнало до иницииране на предложение за промяна в тарифата. Става въпрос тогава, когато описаното имущество е на по-висока стойност от задължението, и се събира такса и върху разликата за частните съдебни изпълнители. Това, което повдигна г-н Радев.
Георги Данков:
Тъй като ние сме правоприлагащи в случая, имало е във времето дадени констатации във връзка с въпросните текстове, както в ГПК, така и в Закона за частните съдебни изпълнители, така и на съответната тарифа, но към настоящия момент не е имало развитие по въпроса.
Искра Фидосова:
Благодаря. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 254-01-13, внесен от н.пр. Ивайло Георгиев Тошев, Емил Йорданов Радев и Даниела Димитрова Миткова на 14.02.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шестима „въздържали се”.
Четин Казак:
Аз гласувам „за” с всички уговорки, които споменах. Трябва да се изчистят текстовете и трябва да се добавят други текстове, които се коментираха тук.
Искра Фидосова:
Аз мисля, че колегите вносители трябва да поемат ясен ангажимент, защото аз също изразявам подкрепа, с изключение на § 4, при положение, че всички тези текстове бъдат изчистени така, както постъпваме по всеки един законопроект.
Емил Радев:
Разбира се, г-жо Председател. Всички забележки, които чухме тук, ще ги разгледаме и ще отстраним, което трябва.
Искра Фидосова:
В заключение, въпреки създалото се напрежение, натискът, на който са подложени депутати от всички парламентарни групи от страна на частните съдебни изпълнители, които днес, вчера и предишните дни уведомяваха за лобиране по този закон, аз моля да се върнем на добрия тон. Между първо и второ четене тези текстове могат да бъдат прецизирани и изчистени. Всички казаха, че има проблем, включително и колегите, които се въздържат. Нека да видим кое може да отпадне и кое не, кое как трябва да бъде редактирано, така че да излезе един законопроект от тук на второ четене, който да създава необходимия баланс в отношенията между длъжници и кредитори и съдебни изпълнители.
Приключихме с тази точка.
Елена Петкова:
Ние бяхме тук на трибунал. Цялата професия бяхме на трибунал и слушахме абсолютно всички обиди в контекста на това, че нашата гилдия е обирджийска.
Искра Фидосова:
Никой не е казвал такива думи. Това вие самите си го интерпретирате.
Преминаваме към последната точка от дневния ред.
По шеста точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 154-01-84, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г.
По този законопроект от Министерството на правосъдието присъства г-жа Велина Тодорова, заместник министър. Има представители и на неправителствени организации и ако желаете и имате конкретни предложения по някои от текстовете, може да вземете отношение.
Освен това, беше създадена работна група, която заедно с представители на Комисията по правни въпроси, Министерството на правосъдието, вносителите и представители от неправителствени организации. И това, което днес е на вашето внимание, са текстове и предложения от цялата работна група. Всички разполагате с доклада.
Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 154-01-84, внесен от н.пр. Калина Крумова на 29.07.2011 г., приет на първо гласуване на 26 октомври 2011 г.
Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс.
По наименованието на закона желаещи за изказване? Няма. Който подкрепя това наименование на закона, моля да гласува. Двадесет и двама „за”. Против и въздържали се няма.
Има предложение на н.пр. Стефани Михайлова да се създаде нов § 1.
Работната група предлага да се подкрепи предложението по т. 2 от предложението на Стефани Михайлова – „2. В ал. 2 накрая се добавят думите „с изключение на случаите по чл. 60а”, да не се подкрепи по т. 1 и т. 3.
По този текст има и предложение на н.пр. Калина Крумова.
„В чл. 60, ал. 2 в края на текста се поставя запетая и се добавя следният текст: „освен в случаите по чл. 60а”, т.е. пак за нов § 1, което работната група предлага да бъде подкрепено.
Има предложение за редакция от работната група, което включва принципната подкрепа на т. 2 от предложението на н.пр. Стефани Михайлова, предложението на н.пр. Калина Крумова и става:
„§ 1. В чл. 60, в ал. 2 накрая се добавя „с изключение на случаите по чл. 60а”.
Желаещи за изказване по предложенията за нов § 1. Г-н Казак.
Четин Казак:
Защо от ал. 1 отпада допълнението „с изключение на случаите по чл. 60а”.
Искра Фидосова:
Моля някои от работната група да обясни защо правите предложение да отпадне „с изключение на случаите по чл. 60а” в ал. 1.
Г-н Димитров.
Красимир Димитров:
В чл. 60, ал. 1 е уреден принципът, че произходът от майката се определя от раждането. Това е основен принцип в семейното право.
Ал. 2 казва „майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция” и тук казваме „с изключение на случаите по чл. 60а”, където тази жена, която е родила, няма да се счита за майка на детето. Няма нужда да се повтаря и в двата текста. Това е съображението.
Юлиана Колева:
Като гледам, и в двете алинеи се установяват принципи.
Николай Велков:
Принципът в първа алинея се спазва и при заместващото майчинство. Затова там няма нужда от промяна.
Юлиана Колева:
При сурогатното майчинство не се спазва.
Николай Велков:
Точно това казвам, че не се спазва. И затова там няма нужда от промяна.
Четин Казак:
За разлика от асистираната репродукция тук майката се знае много преди раждането, реалната майка. В смисъл не се определя от момента на раждането коя е майката. Знае се преди това и затова трябва в ал. 1 също да се сложи „с изключение на случаите по чл. 60а”, защото тук майчинството се определя не в момента на раждането, а още преди това.
Искра Фидосова:
Г-жа Тодорова.
Велина Тодорова:
Аз също мисля, че ал. 1 е ясна с оглед на основния принцип за определянето на майката.
Втора алинея е посветена от действащия закон на изключението, която го е родила, включително при асистирана репродукция и тук трябва да внесем и новото изключение, което ще е свързано със сурогатното майчинство. Мисля, че там му е мястото и само там трябва да се включи този текст.
Янаки Стоилов:
Докато повечето не се раждат по пътя на репродукцията, няма нужда да се пипа ал. 1. Тя остава генералното положение. Всички изключения са дадени в ал. 2.
Юлиана Колева:
Защо тогава „майка на детето е жената, която го е родила” има място в ал. 2.
Янаки Стоилов:
Защото има различни случаи: веднъж, яйцеклетката, която тя износва и ражда, тогава тя е същата, а в случаите на сурогатното майчинство тя вече не е същата и трябва да се допълни изключението по 60а. Ясен е текстът.
Десислава Атанасова:
Колеги, аз смятам, че редакцията е добра и в никакъв случай няма някакво противоречие нито с ал. 1, нито с ал. 2. Мисля, че това, което ни предлагат колегите в тази редакция, с добавянето на изключението в случаите по чл. 60а е най-удачният и го подкрепям.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Г-н Димитров.
Красимир Димитров:
Само една добавка. В § 2, в чл. 60а (1) При заместващо майчинство майка на детето е жената, ползваща се от заместващото майчинство, посочена в решението по чл. 60г, ал. 7. Тя се вписва в акта за раждане.”
Там вече това конкретно е посочено.
За да не натоварваме основния член за произхода от майката, все пак това са изключения, и ако и в ал. 1 и в ал. 2 се сложи, на мен лично ми се струва прекомерно.
Искра Фидосова:
Аз също мисля, че се получава противоречие в закона.
Янаки Стоилов:
Можем ли да махнем нещо, което съществува от векове - нещо, което е принцип. Това е логиката на принципа.
Искра Фидосова:
Това е общият принцип. След това има допълнение в ал. 2. Това, което създаваме в момента ще противоречи по този начин на ал. 1. Затова трябва да има уточнение.
Г-жа Тодорова.
Велина Тодорова:
Досега асистираната репродукция не водеше до промяна на майчинството. Дори жената, която ражда, да не е генетичната майка на детето, тя пак е майка, въпреки че го ражда след асистирана репродукция. Т.е. това е изключението. Жената може да роди чуждо биологично на нея дете, но тя пак му е майка. Сега въвеждаме още по-голямо изключение – жената ражда и тя няма да му е майка, дори и при асистирана репродукция. Изключение от изключението правим.
Десислава Атанасова:
В случая в ал. 1 произходът от майката се определя от раждането. Считам, че това е принципът, който наистина няма смисъл да доказваме. Той съществува от миналото.
В ал. 2 майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция, защото не винаги яйцеклетката е на тази жена. Тя може да е донорска. Т.е. тук имаме допълнение и пояснение в изключението на случаите по чл. 60а. Защото при сурогатната майчинство сурогатната майка няма нищо общо с биологичната на това дете.
Четин Казак:
Може ли някой да ми разтълкува смисъла на ал. 1, за да видя по какво тя се различава от ал. 2.
Янаки Стоилов:
Тя се различава биологически, а не юридически.
Четин Казак:
Г-н Стоилов, ал. 1 какво казва. „Произходът от майката се определя от раждането.”Значи, който е родил, той е майката.Ал. 2 казва пак същото. Повтаря едно и също нещо.
Янаки Стоилов:
Тя го повтаря, защото правото приравнява едни случаи, които биологически са различни. Т.е. това е една презумпция по същество. Ако ал. 1 е един принцип, който се основава върху факт, то ал. 2 е една презумпция, която отчита биологичната разлика.
Искра Фидосова:
Къде в Семейния кодекс има текст за донорство на яйцеклетка? Няма. Затова по смисъла на Семейния кодекс не може да остане само така ал. 1.
Четин Казак:
По смисъла на ал. 1 е, че майка е която е родила. Това е основен принцип. Не може в ал. 1 да кажеш, че България е правова държава и в ал. 2 да кажеш, но има и случаи, когато не е правова държава. Или ще кажеш, че България е правова държава още в принципа с изключение на еди-какво си или няма да казваш.
Красимир Димитров:
Само две изречения. Не в България, във всички страни от този свят има такава алинея, защото майчинството във всички страни, които съществуват, се определя от раждане, а бащинството от зачеване.
Искра Фидосова:
По това никой не спори, г-н Димитров. Но няма във всички страни сурогатно майчинство. И когато говорим за сурогатно майчинство, трябва да имаме ясни и точни разпоредби. Как е заченала майката няма значение, като пише „раждането”.
Красимир Димитров:
В ал. 1 можем да добавим: освен при заместващо майчинство, когато се определя със съдебно решение. Това е единственото, което може да се сложи в ал. 1.
Десислава Атанасова:
Колеги, все пак има Закон за здравето, който е специален по отношение на асистираната репродукция и който има цял раздел за това. Асистираната репродукция се осъществява по медицински стандарт и какво всъщност представлява.
Дейности, свързани с използване на медицински методи за оплождане на яйцеклетка, която се намира в или извън тялото на жената.
Вземане на яйцеклетка от една жена и нейното поставяне в тялото на същата или вземане на яйцеклетка от една жена и нейното поставяне в тялото на друга жена.
Искра Фидосова:
Колеги, засега да отложим гласуването по предложението за нов § 1.
Предложение на н.пр. Любен Корнезов.
„В § 1, с който се създава чл. 60а, в ал. 1 думата „съпругата” се заменя с думата „жената”.
Предложението на работната група е да се подкрепи предложението на н.пр. Любен Корнезов по отношение на жената. Това и аз го подкрепям и го изразих на първо четене, че трябва да бъде жената, а не съпругата.
Докладът, както е направен, не е коректен.
Предложението на работната група е останалите три предложения на г-н Корнезов, не се подкрепят. Така ли е? Питам тези, които са написали това творение, защото това не е доклад такъв какъвто се прави за Правна комисия. Другите три предложения на г-н Корнезов, които са отбелязани с чертички, не ги приемате. Така ли е? (Да.) Добре, предлагате да не ги подкрепим.
След това има предложение на н.пр. Стефани Михайлова, което работната група ни предлага да го подкрепим по принцип.
След това има предложение на н.пр. Калина Крумова, което също ни се предлага по принцип да се подкрепи.
С подкрепата по принцип текста на вносителя, на г-н Корнезов първото предложение, подкрепя по принцип на Стефани Михайлова и Калина Крумова и предлагате нова редакция.
Желаещи за изказване по § 1 по вносител.
Започваме с предложението на г-н Корнезов – само първото - „В § 1, с който се създава чл. 60а, в ал. 1 думата „съпругата” се заменя с думата „жената”. Който е „за” моля да гласува. Двадесет и двама „за”.
Десислава Атанасова:
Г-жо Фидосова, аз имам един въпрос към работната група, тъй като не съм участвала в нея.
Тъй като погледнах предложението на работната група за създаване на § 3 и виждам, въпреки че е възприета идеята „съпругата” да бъде заместена от „жената”, в чл. 60б, ал. 1 гласи следното:
„Заместващо майчинство.
Чл. 60б. (1) Заместващо майчинство е това, при което жена (заместваща майка) се задължава по отношение на съпрузи (ползващи се от заместващо майчинство) да износи бременност и да роди дете, което е заченато чрез асистирана репродукция с генетичен материал на ползващите се от заместващо майчинство или със сперматозоид на ползващия се от заместващо майчинство съпруг и донорска яйцеклетка.”
Жена се задължава по отношение на съпрузи. Т.е. тук остава изискването за съпрузи, а в предходната алинея сте възприели друг подход.
Красимир Димитров:
В § 2 се казва, че при заместващо майчинство майка на детето е жената, ползваща се от...”, а първоначално е било съпругата. Там думата „съпругата” се заменя с „жената”, защото е по-коректно.
Искра Фидосова:
Искате да кажете, че ако не са сключили брак мъж и жена. Това сте възприели?
Калина Крумова:
Да, с Министерството на правосъдието и с всички институции така решиха.
Искра Фидосова:
Текстовете ви се разминават. В параграф 3 това не е възприето предложението на г-н Корнезов, а в параграф 2 е възприето. Борави се с различна терминология.
Красимир Димитров:
Дългите дискусии доведоха до това. Аз ще кажа един сериозен аргумент, по отношение на това.
Когато се приемаше през 2009 г. Семейният кодекс, не се допусна с хиляди спорове фактическото съпружеско съжителство. И то и досега не е уредено. А смятам, че е прекомерно голяма крачка, при липса на тази правна уредба да допуснем това. Нямам нищо против и съм за.
Десислава Атанасова:
Г-н Димитров, аз не го оспорвам, но в двата параграфа има противоречие.
Красимир Димитров:
Чета чл. 60, ал. 1. Майка на детето е жената, ползваща се от заместващо майчинство, посочена в решението. Това е съдебното решение, с което се допуска.
И да е съпругата, и да е жената, няма значение. Майка е жена. Баща е мъж. Обикновено така борави Семейният кодекс. А когато казваме какво е заместващо майчинство, тогава казваме, че става дума за двама съпрузи.
Янаки Стоилов:
Заместващото майчинство само сурогатно майчинство ли е?
Красимир Димитров:
Те са синоними. Да кажем тогава „встъпила в брак жена” или „съпругата”.
Искра Фидосова:
Искате да кажете да не се подкрепя г-н Корнезов изцяло?
Янаки Стоилов:
В § 2, по ал. 4 аз поставям въпроса като казус да се види. Защото е казано:
„(4) Произходът от жената, ползваща се от заместващо майчинство с донорска яйцеклетка, не може да се оспорва на това основание.”
В общия случай аз съм съгласен. Но дали не може да има случай, при който тази донорска клетка да е взета без съгласието на лицето и всъщност да е използвана за донорски функции. И изведнъж, ако тя разбере този факт, оказва се, че не може при никакви случаи да бъде оспорвана.
Искра Фидосова:
В НК такъв текст няма, за отнемане на яйцеклетки. Защото се говореше и се направи предложение да се включи в новия НК.
И аз мисля, че не е коректно.
Янаки Стоилов:
Станало е с донорска клетка, но не е добита със съзнанието за донорство тази яйцеклетка и при никакви обстоятелства не може да се оспорва.
Искра Фидосова:
Например, упоявали са момичета и са вадели яйцеклетки от тях, това трябва да бъде наказуемо и в Наказателния кодекс.
Янаки Стоилов:
Те казват друго. Винаги те преминават през една посредническа банка, в която реално не може да се идентифицират.
Искра Фидосова:
Т.е. отнетата по насилствен начин яйцеклетка ще влезе в общата анонимна банка и затова не може да се разбере.
Красимир Димитров:
В ал. 1 и двете предложения – и на н.пр. Стефани Михайлова и на н.пр. Калина Крумова, между първо и второ четене са с думата „жената”, а не съпругата. В предложението на н.пр. Стефани Михайлова е казано:
(1) При заместващо майчинство, включително с донорска яйцеклетка, майката на детето е жената, ползваща се от заместващото майчинство.”
В предложението на н.пр. Калина Крумова е също жената и затова ние сме ги взели оттам и сме сложили „жената”, а не съпругата, която е била в първата редакция за първо четене. Но ако е проблем, може да се замени със съпругата.
Четин Казак:
Аз имам един въпрос, свързан с ал. 1 на § 3. Обръщам се към лекарите. Има ли практически хипотеза да се „роди дете, което е заченато чрез асистирана репродукция с генетичен материал на ползващите се от заместващото майчинство”, т.е. когато се ползва генетичен материал и от двамата съпрузи „или със сперматозоид на ползващия се от заместващо майчинство съпруг и донорска яйцеклетка.”, т.е. взима се сперматозоид от съпруга, а се ползва яйцеклетка от друго място.
Има ли практическа възможност двупосочно да бъде, в смисъл такъв. Ясно е, че при нормалния случай, ако жената има яйцеклетка, тя може да си го роди. Има ли хипотеза, при която жената може да продуцира яйцеклетка, но не може да износва дете. И ако такъв случай, трябва да се предвиди и това.
В случая донорска яйцеклетка значи, че не е на нито един от родителите. Тя е взета от банка. Има ли практическа хипотеза, при която жената - съпругата, която иска да се ползва от сурогатното майчинство, тя произвежда яйцеклетки, но не може да износи, с донорски сперматозоид. Говоря за хипотеза, при която яйцеклетката не е донорска, а е на един от съпрузите. Сперматозоидът е донорски. Тази хипотеза не е предвидена.
Четин Казак:
Когато жената даде яйцеклетката си и тя се оплоди от донорски сперматозоид и ги дадат да се износва от сурогатна майка.
Калина Крумова:
Положенията, при които сме предвидили заместващо майчинство, за съжаление, сигурно някои от нещата не стават ясни тук, защото те са уредени с промени в Закона за здравето, са само две: единият случай е когато генетичния материал е на съпрузите, ползващи се от заместващо майчинство, а другият случай, който ние сме упоменали изрично кога може да се ползва донорска яйцеклетка и това е разписано в Закона за здравето, когато са налице съответните здравословни проблеми. Случаите са два: в единия, когато съпрузите могат да се ползват и в другия случай, когато съпругът е донор на мъжки генетичен материал, а яйцеклетката е донорска, защото при жената е наличие на съответните здравословни проблеми. Нямаме ситуацията, за която предполагам, че Вие питате, в която тя да може да произвежда яйцеклетка, а да не иска да я възпроизведе, а да се възползва от донорска.
Не може да се ползва мъжки фактор, защото ние не разрешаваме заместващо бащинство, а разрешаваме заместващо майчинство.
Причините са ясни – при здравословни показатели при жената, която не може да го износи.
Искра Фидосова:
В чл. 60, ал. 2 при репродуктивното майчинство мъжкият генетичен материал може ли да бъде и от друг.
Калина Крумова:
Не може. Няма такова нещо. Помислено е ограничено, за да не стават злоупотреби и да се знае, че единият родител със сигурност е родител. А не да имаме донорски сперматозоиди, донорска яйцеклетка и заместваща майка и да стане „манджа с грозде”.
Искра Фодосова:
Не е така. Четете внимателно текста. Това значи, че трябва да се допълни ал. 1. Необходима е по-добра и прецизна редакция.
Калина Крумова:
Ако жената не може да износи дете и иска да се възползва от мъжко донорство, обаче освен че не може да износи дете, да е преминала онкологично заболяване и реално здравословно състоянието й и позволява тя да произведе яйцеклетка, но стимулацията на яйцеклетката за произвеждане на здрав генетичен материал, застрашава живота й. Т.е. тя технически може да произведе яйцеклетка, но това застрашава нейния живот. И в един момент попадаме в ситуация, в която яйцеклетката е донорска.
Четин Казак:
Не донорска, нейна е яйцеклетката, но тя не може да износи плода.
Искра Фидосова:
Става въпрос за нейната яйцеклетка, а не донорска. Повече от това да даде донорска, отколкото да вземе чужда. Аз така разбирам хипотезите и искане за сурогатно майчинство. Защо аз, ако имам годна яйцеклетка, но не мога да я износа, трябва да взема чужда от анонимната банка.
Янаки Стоилов:
Ако има донорска яйцеклетка на съпругата, но няма годен генетичен материал от страна на съпруга, а жената не може да износи детето, неговият въпрос е има ли пречка при наличието на едно от тези условия със собствена яйцеклетка, да се износи от друга.
Калина Крумова:
Аз напълно разбирам за какъв случай говорите. Ние коментирахме това в работната група и не се съгласихме. Защото се оказва, че при жената има репродуктивен проблем, при мъжа има репродуктивен проблем. (Няма при жената.) Има, тя не може да износи детето. Тя може да има яйцеклетка, но не може да износи детето, т.е. има съответен репродуктивен проблем. При съпруга също има репродуктивен проблем. А в същото време има деца за осиновяване. Т.е. репродуктивните проблеми стават много. Когато проблемът е само в жената и тя може да произведе яйцеклетка и съпругът й може да стане годен баща, тогава сме го позволили. Ние обсъждахме този вариант в работната група, но тъй като той е малко по-либерален, предпочетохме да го въведем в едни малко по-тесни рамки. И като видим, че той работи добре в този по-тесен вариант, с една промяна ще го разрешим.
Защото имаше и още един въпрос. Защо да не е разрешено на самотни майки. Аз казах, че ако този вариант, който предлагаме, работи добре, нищо не пречи в бъдеще да го разрешим. Но нека да видим как ще работи в едни по-тесни рамки и да не отваряме широко вратата. Това ни беше идеята.
Четин Казак:
Колеги, нали искаме да направим текст, който да не предизвиква спорове, съмнения и критики. Вижте специално ал. 5 на § 3. Основният принцип е, че не се заплаща възнаграждение (ал. 4) В ал. 5 се допускат нормативно допустими разходи общо взето. Обаче никой не ги дефинира.
Калина Крумова:
Г-н Казак, няма как да се дефинират поради простата причина, че тук става въпрос за процедура ин витро. И една бременност при ин витро, както и една нормална бременност, може да протече 9 месеца на легло за една жена, а може да протече и без нито един ден в болница. Затова ние не можем да предвидим колко ще бъдат здравните разходи и разходите по поддържане на бременността на една жена, която износва чуждо дете. Затова няма как да сложим цена. Ако сложим цена, се оказва, че това е вид услуга, което аз не мога да приема по никакъв начин.
Красимир Димитров:
Освен това, страните по договора задължително уговарят. Дори могат много подробно да предвидят и такива хипотези, като параметри. Това е задължителна част от договора, а съдът отделно задължително я утвърждава тази част. Все пак съдът трябва да е компетентен да може да се произнесе.
Четин Казак:
Нали знаете защо го задавам този въпрос. Защото веднага тези, които са против, ще обвинят, че по този начин се легитимира възнаграждение.
Красимир Димитров:
Точно така. Затова преценката трябва да бъде на съда.
Четин Казак:
Първо, трябва да се изчисти текстът.
Второ, трябва да има гаранции, че в договора ще има дефинирани тези суми горе-долу и съдът да ги одобри.
Вижте т.3. „период на временна нетрудоспособност”. Кой е периодът и колко ще трябват, за да си покрива разходите по време на този период.
Красимир Димитров:
Това по принцип го има в осигурителното право.
В чл. 60в, т. 5 това е задължителна част от съдържанието на договора, който съдът след това го утвърждава. По-голяма гаранция аз не знам как би могла да се даде.
Искра Фидосова:
Като пише страните по договора не означава, че лично само и единствено трябва тази жена да присъства. Така написано като страна, може да упълномощи и представител. Аз смятам, че задължително само и единствено лично тази жена трябва да входира заявление, да присъства, да подписва. Това, което сте написали , не е това, което аз си представям и мисля, че това не е достатъчна гаранция.
Четин Казак:
Предвижда ли се хипотеза, когато сурогатната майка е в чужбина. Български съпрузи ще се възползват от това в чужбина за узаконяване на родителски права в България при тази хипотеза.
Искра Фидосова:
Колеги, този договор е изключително важен. С тези текстове не трябва да допуснем да се продават утроби. Вие боравите с термина „страната” навсякъде в проекта и това означава, че това лице може да бъде представлявано от пълномощник, а пълномощник може да бъде всеки. За мен така написан този текст има проблем и той трябва да бъде изчистен.
Десислава Атанасова:
Трябва да се запише, че лично присъстват, за да не се тълкува така. Съдът се произнася с решение и ако те отидат лично, няма проблем.
Искра Фидосова:
Каква функция му възлагате на съдията? Така предложените текстове, не са готови за гласуване. Да присъстват лично, да се удостовери самоличността, да се положи пред съдията подписа. Даже аз бих записала в условията и вписване на имената под подписа.
Колеги, спираме до тук. Когато сте готови с текстовете ще продължим обсъждането и гласуването. Благодаря.
Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова