Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 116


Днес, 29.02.2012 г., сряда, от 16:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерския съвет – Симеон Дянков, заместник-министър председател и министър на финансите, Лилия Борисова, съветник в политическия кабинет на заместник-министър председателя; от Съвета за административна реформа към Министерския съвет - Клементина Попова, съветник в секретариата и Ваня Новакова, държавен експерт; от Министерството на финансите, дирекция „Държавни разходи” – Владимир Петров, директор и Лиляна Кошарска, старши експерт; от Министерството на правосъдието –Деница Вълкова, заместник-министър; от Конфедерацията на независимите синдикати в България – Мария Темелкова, председател на Федерацията на независимите синдикати от държавното управление и организации, и Силвия Васева, заместник председател; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Делян Добрев, заместник министър, Николай Налбантов, директор на дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти, Нели Цветкова, началник на отдел в същата дирекция и Светлана Маринова, началник на отдел в дирекция „Правна”; от Българската търговско-промишлена палата – Николай Кискинов и Светослав Димитров; от Института за пазарна икономика – Иван Тодоров (слушател).
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Започваме заседанието на Комисията по правни въпроси. Предварително обявеният дневен ред е от три точки:
1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на закона за търговския регистър, № 202-01-5, внесен от Министерския съвет на 30.01.2012 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 102-01-78, внесен от Министерския съвет на 21.11.2011 г. - водеща – КПВ
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 202-01-4, внесен от Министерския съвет на 23.01.2012 г.
В момента кворумът е 19 по положени подписи. Една част от колегите са на заседания на други постоянни комисии и всеки момент ще се присъединят.
По първа точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на закона за търговския регистър, № 202-01-5, внесен от Министерския съвет на 30.01.2012 г.
На миналото заседание започнахме по доклада и изчистихме текстовете, като остана да гласуваме на второ четене текстовете, включително и тези, по които имаше спорни елементи и които сега са коригирани.
Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 202-01-5, внесен от Министерския съвет на 30.01.2012 г., приет на първо гласуване на 9 февруари 2012 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър.
По наименованието на закона няма желаещи за изказване. Гласуваме наименованието на закона. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”.
Имаше предложение за нов § 1, което на предишното заседание е оттеглено.
§ 1 по вносител. Има постъпило предложение между първо и второ четене от н.пр. Искра Фидосова и Юлиана Колева.
Предложението на работната група и това, което уточнихме в края на миналото заседание, е да се подкрепи по принцип това предложение и да направим текст на комисията, който ви е предложен в доклада.
„§ 1. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се отменя.
2. Създава се ал. 5.
(5) Когато към заявлението на търговеца за вписване, заличаване или обявяване не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца, а когато е подадено заявление за регистрация на търговеца – на електронната страница на агенцията, не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в търговския регистър. Заявителят може да изпълни дадените указания и да представи съответните документи чрез заявление по образец, определен в наредбата по чл. 31. Длъжностното лице постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичане на срока по чл. 19, ал. 2.”
Желаещи за изказване по така предложения текст има ли? Няма.
Първо подлагам на гласуване предложението, направено между първо и второ четене по § 1, от мен и колегата Колева. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 1, която ви прочетох и която съдържа в себе си подкрепа по принцип текста на вносителя и предложението на н.пр. Фидосова и Колева, което току-що гласувахме.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Постъпило е предложение за нов § 2 от н.пр. Фидосова и Юлиана Колева. Става въпрос за промяна на ал. 2.
Има предложение за редакция на Комисията, което гласи:
„§ 2. В чл. 39, ал. 2 се изменя така:
(2) Средствата по ал. 1 се разходват само за развитие на материалната база на търговския регистър и за повишаване на квалификацията на служителите, работещи в търговския регистър при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието.”
Желаещи за изказване? Г-жа Вълкова.
Деница Вълкова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
По доклада, с който аз разполагам наред с предложенията на народните представители г-жа Искра Фидосова и г-жа Колева има и второ предложение да се създаде нов § 2, съгласно който в ал. 2 да бъде изключена изрично възможността да бъдат стимулирани служителите от Агенцията по вписванията, работещи в търговския регистър.
Министерството на правосъдието не възразява по предложението да бъде изключена възможността по чл. 39, ал. 2, т. 2 за допълнителон материално стимулиране на служителите от централната администрация на Министерството на правосъдието, в т.ч. и на политическия кабинет. Споделяме това предложение и нямаме възражения.
Но по отношение на предложението да отпадне изобщо възможността за стимулиране на служителите, които работят в търговския регистър, не споделяме това предложение, тъй като считаме, че ще бъдат крайно негативни ефектите и най-вече ще се обезлюди агенцията. Ние вече имаме няколко сигнала и разговори, че редица специалисти, в т.ч. и длъжностни лица по регистрацията няма да останат на работа, тъй като ежедневно им се налага да работят извънредно, включително и в празнични и почивни дни. Това не е само за тази група служители, а и за редица други.
Освен това предстои, както знаете от предните заседания, на които се обсъди възможността и поетия от наша страна ангажимент да разработим функционалност във връзка със задължението на страната ни да осигури техническа възможност за вписване на фирми от държави-членки на Европейския съюз. Това неминуемо ще доведе до увеличаване обема на работа на Агенцията и ако изобщо бъде изключена възможността за стимулиране на служителите, всички те ще бъдат демотивирани.
Освен това, аз разбирам, че идеята е част от тях да бъдат компенсирани с обсъждания законопроект на Закона за държавния служител, но този ефект не би могъл да бъде постигнат, докато не бъдат диференцирани съответните отношения, в които са различните групи служители в Агенцията. Има такива по трудови правоотношения, каквито са длъжностните лица по регистрацията, а има и такива, които са в служебни правоотношения.
В този смисъл от името на Министерството на правосъдието изразявам несъгласие с направеното предложение за отпадане на възможността по чл. 39, ал. 2, т. 1 от Закона за търговския регистър да не се допуска стимулиране на служителите от Агенцията със средствата, които по силата на закона постъпват като собствени приходи на Агенцията по вписванията. Благодаря.
Искра Фидосова:
Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Аз имам един въпрос в тази посока, защото действително не е за подценяване това, което вие поставяте като проблем.
Но искам да попитам тези, които работят по трудови договори, каква е формата на техния трудов договор в смисъл те при какво работно време работят – при нормирано или ненормирано. Ако работят при нормирано работно време изплаща ли им се допълнителното възнаграждение по Кодекса на труда за така наречения „извънреден труд”. Въобще не може ли по общите правила за заплащане на извънредния труд по Кодекса на труда да се компенсира това, че те действително работят по-продължително и съответно по-голямо заплащане им се дължи за това.
Искра Фидосова:
Г-жо Вълкова, става въпрос за възнаграждения по чл. 107а от Кодекса на труда ли? Там са минималните и максималните размери на основните възнаграждения на всички работещи в държавната администрация.
Деница Вълкова:
Става въпрос за възможността по чл. 39, ал. 2, т. 1 – всички служители от Агенцията.
Искра Фидосова:
Аз говоря за Кодекса на труда – по чл. 107а ли става въпрос.
Деница Вълкова:
За длъжностните лица по регистрацията - да.
Искра Фидосова:
Извинявайте, но няма да се съглася с Вашата позиция, защото в Закон за държавния служител, който гледаме като следваща точка, има изрична промяна в Кодекса на труда, която променя и чл. 107а. Това важи за всички служители във всички администрации. Не може Агенцията по вписвания да бъде изключение от всички останали администрации.
Ще помоля г-н Дянков, който е по следващата точка, ако трябва и той да вземе отношение, но погледнете закона, който е излязъл. Това е прието на Министерския съвет и това предстои да бъде разгледано след малко. Всичко това е уредено в този закон. Има нов метод и начин на формиране на заплащането. Няма вече наименование „брутна заплата”. Има основна заплата с постоянни и непостоянни параметри, които се включват допълнително. Просто погледнете този закон. Има промяна в 46 отделни закона. Първият, който се променя е Кодексът на труда, който засяга цялата държавна администрация.
Аз разбирам това, което обяснихте, но има нов ред на формиране на възнагражденията. Не може на една агенция да формиране по един начин, а на всички останали държавни администрации да формираме по друг начин. Нали така, г-н Дянков. (Така е.)
Деница Вълкова:
Доколкото аз следваше да дам заключение и становище от името на Министерството на правосъдието на база на действащото законодателство и по предложенията конкретно по Закона за търговския регистър, аз не правя тези възражения в съответствие с това, което предстои да бъде прието, защото нямаме гаранция в какъв точно вид и с какви гаранции ще бъде прието. Затова всички възражения, които направих до момента, са на база на действащото законодателство и на негативните ефекти.
Искра Фидосова:
На предишно заседание обявихме, че промените в Търговския регистър са съобразени със Закона за държавния служител и той не може да прави изключение, както и никоя друга администрация не трябва да прави изключение.
Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми господин Министър,
Уважаеми колеги,
Имам една принципна позиция, която съм изразявал в предходното Народно събрание. Както виждате този чл. 39 е изменен през 2008 г. Още тогава, г-н Янаки Стоилов си спомня, беше председател на Правната комисия, този фамозен чл. 39, който според мен е абсолютно порочен, недопустим в системата на държавната администрация, но, за съжаление, той не е единствен и той е следствие от прецедента, който данъчната администрация си създаде в тази връзка. Да се въведе принцип, по който държавни служители да получават като допълнително стимулиране процент от приходите, които генерират въз основа на собствената си професионална административна дейност, е абсолютно порочен принцип. Защото има хиляди държавни служители, които работят честно и почтено в тази държава, чието естество на тяхната работа не води до генериране на приходи за държавата пряко. И те не могат да се възползват от тази възможност. Процент от приходите, които ние получаваме като такси и други, дайте да ги усвоим ние за допълнително материално стимулиране. Това беше първия пробив, който се направи от данъчната администрация, която за първи път си въведе такава възможност да си стимулира служителите. След това започнаха и други структури. Или държавният служител ще работи съвестно и ще получава едно добро възнаграждение или няма да работи за държавата. Ще си работи в частния бизнес и там колкото повече работят, толкова повече ще получават. Държавната администрация може да стимулира по друг начин, но не и чрез пряко обвързване на таксите, които се събират, които бизнесът така или иначе е принуден нормативно да плаща, дайте сега част от тях да ги отчисляваме и да ги даваме на служителите в този сектор.
Какво да кажа хилядите служители в Агенцията за социално подпомагане, които не събират никакви такси или пък служителите в Бюрата по труда или в общините, които не работят с такси. Да не говорим за учителите и за други.
За мен специално този текст освен всичко друго, уважаеми колеги, уважаеми г-н Министър, противоречи на чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. За мен търговският регистър и всички услуги, които предоставя точно на стопанските субекти е точно в тази връзка – контрол и регулиране на стопанската дейност. Чл. 7а гласи:
„Чл. 7а. (1) Таксите, събирани от административните органи във връзка с регулирането и контрола върху стопанската дейност по този закон, се определят по методика за определяне на разходоориентиран размер на таксите и разходването им, приета от Министерския съвет.”
И ал. 5.
„(5) Приходите от таксите не могат да се изразходват за допълнително материално стимулиране на служителите на административните органи, по чиито сметки са постъпили.”
Законодателят ясно е казал, че когато има административно регулиране, контрол на стопанската дейност, не могат да се стимулират материално служителите от такси, които се събират в тази връзка.
За мен този порочен прецедент, който и тук е налице и на други места, трябва да бъде премахнат, тъй като противоречи на основен принцип на държавната служба.
Моето предложение, г-жо Председател, е за отпадане на чл. 39 като цяло. Никакви отчисления от таксите за допълнително материално стимулиране.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Аз ще ви подкрепя, защото в Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, ако си направите труда всички да си отворите папките, в § 61 е предвидено именно цялостно отпадане на чл. 39.
Моля колегите от Министерството на правосъдието преди да идват на заседание да следят текстовете във всички закони, които засягат дейността им и да следват политиката, която води целия Министерски съвет. А не единично да се гледа за определена служба, което се получава в момента.
Г-н Дянков поиска думата. Заповядайте.
Симеон Дянков:
Аз просто исках да кажа това, което Вие, г-жо Председател, казахте, че в следващия проект на закон, който ще разглеждаме се предлага отменянето н текстове в 47 други закона, между които и текста на чл. 39, който току-що споменахте.
Искра Фидосова:
В тази връзка трябва да сложим една преходна разпоредба за влизането в сила на отпадането на чл. 39, който трябва да се съобрази с разпоредбите в Закона за държавния служител.
Поради това че нямат готовност, колегите, които са работили по закона за подготвяне на такава преходна разпоредба, аз предлагам да преминем към следващата точка от дневния ред. И след приключване на дневния ред, ако те са готови, да се върнем към този доклад и да гласуваме текстовете, които са уточнени като съдържание предварително.
Има ли против това предложение? Г-н Лазаров, Вие процедурно предложение ли имате.
Димитър Лазаров:
Аз съм съгласен с това, което казахте, но да се възползваме че е тук колежката от Министерството на правосъдието и с министър Дянков да уточним.
Всъщност чл. 39 в ал. 1 казва, че 25% от приходите от ... се заделят в бюджета на Министерството на правосъдието и са за развитие на материалната база и т.н.
Ал. 2, спорната, за която става въпрос, разделя на две – 90% за материална база, 10% - за въпросното стимулиране.
Въпросът който се поставя, ако концепцията, г-н Дянков, е да няма заделяне от приходи, които да отиват в бюджета, както е конкретният случай, защото и в други закони има това, за развитие на материалната база и за стимулиране. Но нали идеята е изобщо да не се заделят средства от приходи за развитие, които си остават в съответното министерство и ведомство за материалната база – за софтуер, и за други неща. Ако това е идеята, нещата са ясни.
Симеон Дянков:
Това е идеята. Защото иначе (г-н Казак го каза) ще се заобикаля Законът за държавния бюджет. Ние предлагаме и парламентът одобрява, се надяваме, като финансови министри всяка година определен Закон за държавния бюджет. Ако има изключения - един вид зависимост от приходите, ние не можем да предвидим точно какви ще са приходите всяка година, един вид се заобикаля Законът за държавния бюджет за тези определени институции. Точно затова ние определяме всички приходи да си влизат в държавния бюджет и вече Законът за бюджета, ако всички смятаме, че са необходими повече средства или за стимулиране, или за софтуер и т.н., тогава ги определяме в Закона за държавния бюджет. Едва ли ние като правителство или пък вие като парламентаристи, имате интерес да удушаваме доброто действие на която и да била институция. Но въпросът е да стане прозрачно и за всички да е едно и също. Защото вече се спомена, че някои институции, от които повечето са при мен, имат възможност за такива приходи. А Агенцията за социално подпомагане няма, а там също работят хора, които действуват по много, много важни задачи.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, не възразявате да преминем към следващата точка от дневния ред, докато дойдат предложения дали се отменя тук или ще има преходна разпоредба, съобразена със Закона за държавни служител.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 102-01-78, внесен от Министерския съвет на 21.11.2011 г.
От името на вносителите ще представи законопроекта г-н Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите. Г-н Дянков, заповядайте.
Симеон Дянков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Всъщност в предишната точка се описа една голяма част от това, което е предложено в този проект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Аз ще спомена накратко, поне според нас, кои са основните промени.
Първата промяна вече е споменахме, че се предлага премахване на практиката д се раздават бонуси от приходи от административни такси и глоби във всички държавни институции. Това всъщност определя промени в 47 други закони и един от тях вече споменахме, които са в рамките на този законопроект.
Знаете, че тази тема е била болна за българския бизнес от доста време, в смисъл от години и преди нашето правителство е имало доста дебати по този въпрос, че не е редно институции, особено които налагат глоби и такси, да могат да използват определен процент от тези приходи за стимулиране или за собствена дейност. Защото се получава порочен кръг, в който, примерно, преди Коледа внезапно всички такси и глоби се увеличават (доста повече се глобяват), за да имаме коледни бонуси и т.н. Това е едно от основните предложения.
Второто, за мен всъщност най-основно предложение в този проектозакон, е въвеждането на еднакъв правен статут за всички служители в държавните институции. За целта 12 структури, които са на бюджетна издръжка и дейността им има изцяло административен характер, получават статут на административни структури. Най-общо казано, да няма разлика между един счетоводител, който работи в Министерството на финансите, в Агенцията за социално подпомагане, в Комисията за финансов надзор, в Здравната каса и т.н. – нещо, което в момента съществува и то с доста фрапиращи разлики в това какво е заплащането на един и същ служител изпълняват и едни и същи функции в различните части на държавната администрация. По тази точка искам да изкажа една забележка –коментар.
Преди малко бях в Комисията по труда и социалната политика, където за една от тези 12 структури се изказаха, за мен, доста смислени коментари защо може би Икономическият и социален съвет трябва да се разглежда отделно и може би да не попада в този списък. В този съвет администрацията е много малка – около 15 души, но предвид на тристранния му характер беше изказано мнение те да се съобразяват с класификатора и те вече се съобразяват с новия класификатор на длъжностите, че може би не е разумно тази малка структура, предвид обществения й характер, да влиза в този закон. Това го давам на вашето внимание. Но за всички останали 11 структури, в които става въпрос за близо 16 хиляди души. С тази промяна 16 хиляди души ще влязат в този единен правен статут на служителите в държавните институции.
Третата основна промяна, която предлагаме, е да се въведе или да се усъвършенствува системата за оценка на служителите в държавната администрация с акцент върху постигнатите резултати и оттук нататък допълнителните стимули, които могат да с само до 30%. Слага се вече таван – до 30% от основното заплащане да става на базата на тази оценка.
Бих искал да ви обърна внимание и на още две по-малки промени. Едната от тях е преобразуване на допълнителното възнаграждение за прослужено време, така наречения клас. От самото приемане на закона този клас да влезе в основното възнаграждение (в основната заплата), така че по този начин да са компенсирани напълно служителите. Но оттук нататък допълнителното увеличаване на основната заплата да става само след тези оценки, за които пише по-нататък в закона. Защо? Бързам да кажа, защото се получава дискриминация и то двойна дискриминация. От една страна, младите хора, които работят една и съща дейност, имат едни и същи задължения с хората, които са с по-голям стаж, са дискриминирани защото получават по-ниско заплащане. От друга страна, това е доста логично и всеки може да се спре на това. Получава се обаче и обратната дискриминация – ако има възможност за нова работа или в друга институция, или нова работа се отваря в същата институция, в рамките на определен бюджет по Закона за държавния бюджет, по-възрастните служители или служителите с по-голям брой години са по-скъпи и съответно дискриминация срещу по-скъпи служители често се получава там, където бюджетът е вече предопределен, както би трябвало да е във всички държавни структури. Затова смятаме, че изцяло оттук нататък оценката да се извършва върху добре свършена работа, а не върху кой колко години е работил в институцията.
Последно, предлагаме въвеждане на допълнително възнаграждение с постоянен характер по ясна методология, която е разработена в наредбите, свързани с закон, за привличане и задържане на служители на длъжности с особено важно значение за администрацията.
Темата, която тук се опитваме да решим е следната. Има няколко специалности като образование и като експертиза, които поне в сегашния класификатор за държавните длъжности заплащането е такова и ние искаме да го променим, че е много трудно добри експерти, примерно в IT услугите, юристи, счетоводители, някои типове финансисти, някои типове инженерни дейности от гледна точка на строене на големи обекти, да се привличат и задържат в държавната администрация. Понеже има огромна разлика между това, което те биха получили по сегашния класификатор и сегашния закон и това, което се получава в частния сектор. За този тип длъжности, много специфични, бихме искали да има възможност, но по прозрачен начин, те да получават допълнителна основна заплата. Тук не се говори за бонуси и допълнително възнаграждение въз основа на това, което реши ръководителя, а за тях от самото начало да има възможност за допълнително заплащане. Отново повтарям, за юристи, за инженери и IT-специалисти да има заплати, макар и не същите, но горе-долу сходни с това, което се получава в частния сектор.
В заключение, бих искал да спомена две теми, които излязоха на обсъждането в Комисията по труда и социалната политика, които е добре да кажа от самото начало.
Първо, ако приемем, че тези допълнителни институции ще влязат в рамките на този закон – 16 хиляди души ще влязат в обозрението на този закон, остава една голяма система и това е системата на сигурността – служителите в МВР, служителите в ДАНС, разузнаване, отбрана. Мислихме в самото начало дали е възможно и те да влязат, говоря само за администрацията, в рамките на този закон. Но понеже те все още нямат единен класификатор, не са били включени в предишния класификатор и помежду си все още нямат единен класификатор, в Съвета за административна реформа решихме на стъпката, по която вече се работи в експертна група, първо да се направи единен класификатор в системата на сигурността, и вече на базата на този единен класификатор, като втора стъпка към този закон – това ще стане може би след няколко месеца, или година, вече да се мисли и служителите в тези администрации да се включат в рамките на този закон.
Последно, г-жо Председател, беше направена справедлива забележка към мен, че при подготвянето на този закон и минаването му през Министерския съвет малко след това бяха приети и някои наредби, които са към този закон, което явно от гледна точка на времетраенето не е добра практика. Извинявам се, тъй като това беше моя инициатива, но сега ще изтеглим тези наредби и след приемането на промените в този закон, които вие смятате да направите, пак ще вкараме на вниманието на Министерския съвет нови наредби. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Дянков.
Преди да започнем дискусията, предлагам да направят изказвания представителите от Конфедерацията на независимите синдикати. Заповядайте, г-жа Темелкова.
Мария Темелкова:
Работила съм във Федерацията на независимите синдикати от държавното управление повече от 20 години. Работила съм във всички групи по Закона за държавния служител и за всички подзаконови нормативни документи.
Всичко това, което преди малко стана по точка първа от дневния ред е илюстрация за мен, че се работи на парче. Дори това, което каза уважавания от нас министър на финансите, първо да се направи и публикува наредбата – подзаконовият нормативен документ, а сега вие тук да се чудите по какъв начин да напаснете законите, за да може съответно наредбите за заплащане в държавната администрация и за оценяване да влязат в сила. Ясно е, че на 15 март при повторно отменяне на срока, тези наредби не могат да влязат, още повече, че в някои общински администрации все още не са се формирали общинските съвети.
Становище изказахме на всички възможни форуми, но никой не пожела да ни чуе. Не казвам, че ние сме абсолютно и крайно прави, но истината е такава, че за 12 години приложение на Закона за държавния служител, Закона за администрацията и подзаконовите нормативни документи може да се направи извода и да се каже, че към този момент трябва да има нова концепция. 1997-1998 г., когато се правеше законът и се приемаше, тогава също се бързаше, но да кажем, че тогава сме били пионери. Тогава сме писали един закон, който е нещо ново за България. Но сега в момента да напасваме на парчета нормативни документи, това е непростимо за нас.
Трябва да има изцяло промяна на всички закони, като започнете от Кодекса на труда, касаещо работещите по трудово правоотношение, Закона за държавния служител, Закона за администрацията и всичко, което се върти, трябва да се прегледа текст по текст, да се осмисли и да се намери там където трябва една нова правна регламентация.
Що се отнася до наредбите за заплащане, категорично сме против да се махне класът, защото се зачерква професионалния опит. Кой ще бъде по-полезен – този, който има един добър опит в дадена държавна администрация, или този, който тепърва излиза от ученическата скамейка и започва да работи в държавната администрация. Професионалният опит е нещо, за което аз мисля, че и държавната администрация се гради на този професионален опит. С тези ниски заплати, с тези сцени, които сега се развиват в държавната и срещу държавната администрация и ако има някакво неморално поведение на висшите етажи, с какво са виновни десетте наши структури, основни членове на федерацията, като започнете от заетост, социално подпомагане, общински администрации и да не ги изреждам нататък. Това са хората, които подпомагат органа по назначаване и работодател, това са хора, които взимат на дадено ниво управленски решения и не бива да бъдат мачкани и поставяни в една позиция на заплащане абсолютно зависими от техния пряк ръководител, гледайки детайлно наредбата по оценяване, това е изводът. Това е първо.
Второ, по Наредбата за заплащане в държавната администрация. Този, който е по-възрастен като мен, ще му отпаднат класовете.
Искра Фидосова:
Г-жо Темелкова, ще ви прекъсна, за което извинявайте. В момента не обсъждаме наредби. Те са подзаконови нормативни актове. Обсъждаме Законопроектът за промяна в Закона за държавния служител. Когато приемем промените и трябва да има обсъждане с представители на синдикатите и на администрацията, още повече, че г-н Дянков заяви, че си оттегля наредбите. Освен това, те не могат да произведат правно действие, защото те се базират на закона.
В момента гледаме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Моля да продължите само по закона.
Мария Темелкова:
Добре. Само по закона. Променят се основни положения, които касаят клас, брутна заплата – нещо, което за останалите служители остава. (Кои останали служители.) За останалите, извън държавната администрация.
Не приемаме, ако няма едно цялостно оглеждане на всички документи. Ясно ми е, че тук обсъждаме Закона за държавния служител, за да напаснем законите към наредбите.
Искра Фидосова:
В Преходните и заключителните разпоредби има 60 параграфа, които започват от Кодекса на труда и там се уреждат всички промени в различните закони.
Други колеги, които са извън Министерския съвет и членовете на Правна комисия, не желаят да вземат отношение. Започваме дебата. При отговори на въпроси предполагам, че ще се включат и останалите представители на вносителите. Кой желае думата за изказвания и въпроси. Г-жа Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Министър,
Този законопроект е натоварен със свръх очаквания. От него се очаква да реши проблема с нереално високите бонуси, с липсата на критерии при тяхното определяне и в крайна сметка да сложи правила, ред и справедливост в този процес. Такива са обществените очаквания, такова е говоренето по медиите и може би така ще бъде преценено гласуването „за” или „против” този законопроект. Затова аз искам предварително да направя уговорка, че ние от Коалиция за България сме за това да има ясни правила, ясни критерии при получаването на допълнително материално стимулиране от всякакъв характер, независимо дали става дума за бонуси, дали за разпределяне на икономии от фонд работна заплата или под някакво други форми и това да става публично и прозрачно.
Но заявяваме, че тези въпроси не се решават с този законопроект. Така че гласуването за или против не трябва да има пряка връзка с въпроса за несправедливостта на получените бонуси и молим такава да не бъде правена.
Естествено ние ще подкрепим тази част от този законопроект, която слага точка на допълнителното материално стимулиране, формирано от такси и глоби на контролните органи, защото такова е общественото очакване. Но се страхувам, че нашата подкрепа за този законопроект ще приключи до тук.
Това, което за нас е неприемливо, е начина по който ще бъде формирана за напред работната заплата на държавните служители в посока субективизма при определянето на така наречените допълнителни възнаграждения с постоянен и с непостоянен характер. Притеснително е по отношение на тези с постоянен характер, че ще има субективизъм при определяне на длъжностите, за които вие досега говорихте, с особено важно значение и особено за допълнителните възнаграждения с непостоянен характер, които ще се получават за постигнати резултати и за изключителни постижения. Аз лично нямам очакването това да бъде обвързано по някакъв възможен начин с обективни критерии, което на практика ще означава, че тези държавни служители, които по някакви причини – партийни, политически, социални или чисто приятелски са по-близки до органа по назначението, техният работодател, ще получават значително по-високи, субективно формирани, трудови възнаграждения. Още повече, че от начина по който са разписани тези критерии не може да се направи извод каква ще бъде тежестта на всеки един от тези критерии. Примерно, тези с непостоянен характер. Какъв ще бъде превесът на тези за нощен труд, за извънреден труд, за официални празници, за постигнати резултати, за време на разположение или за изключителни постижения. Може да се окаже, че примерно това ще бъде в съотношение 80 към 10 в полза на изключителните постижения.
Освен това, трябва да се каже ясно на всички държавни служители, макар повечето да го знаят, но все пак да бъде казано ясно, че с този законопроект се премахва допълнителното възнаграждение за прослужено време. Плюсът на този показател, според мен, е един основен, а именно, че той е обективен и че там субективните симпатии на съответния работодател няма как да повлияят. Това е една обективна величина, още повече, съгласете се, тя има отношение в случаите, в които става дума за дългогодишни служители все пак за определено количество опит във връзка с извършваната работа.
От прегледа, който направих, на подзаконовата нормативна база, която се очаква да влезе в сила, не останат с впечатление, че по начина по който са разписани в тези подзаконови актове начините на формиране на допълнителното и на основното възнаграждение с постоянен и непостоянен характер, се въвежда някаква определена яснота и се осигурява някаква определена обективност при формирането на тези компоненти на работната заплата.
Освен това, според мен, тук има и едни други проблеми, които използвам случая да ви ги кажа, тъй като може би този разговор, макар да искаме изслушване по темата с бонусите в парламента, няма да се състои, аз не съм сигурна, че даже и да се въведат тези ясни правила и тази забрана за допълнителни, неоправдани и неясни бонуси ще бъдат спазвани. Защото за мен продължава да е загадка защо след като в три закона има забрана за получаване на възнаграждения на представителите на държавата в бордове, това по някакъв начин се случва. Очевидно има или заобикаляне, или нарушаване на закона и няма как да не бъде притеснително и да не слага една въпросителна, че каквито и правила да се приемат и в този закон, след като три закона могат да бъдат заобикаляни успешно от представители на българската държава на най-високи нива, няма да се стигне до същата ситуация с нерегламентираните бонуси и след приемането на това законодателство.
Така че аз лично ще се въздържа по приемането на този законопроект, но не искам това да бъде тълкувано, че аз съм против яснотата на критериите за допълнителното материално стимулиране. Напротив, подкрепям го, но моето разбиране е, че в резултат на този закон заплатите на държавните служители ще бъдат намалени, включително и с това, че еднократно ще се отрази процент прослужено време в техните основни заплати. И второ, че ще се оставят абсолютно на произволната преценка оттук и за напред на техните ръководители по какъв начин да им определят трудовите възнаграждения.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Други изказвания. Г-н Казак.
Четин Казак:
Г-жо Председател,
Уважаеми г-н Министър,
Уважаеми колеги,
Аз споделям голяма част от оценките, които г-жа Манолова даде. За мен основния въпрос, който си задавам и на който се опитвам да получа отговор е какво цели основно този закон, какво не е добре в системата на заплащане в държавната администрация в момента, като изключим и прословутите бонуси, които, както стана ясно, от тях се възползват една минимална част и то на най-високите етажи в държавната администрация. И като изключим това порочно явление, наречено „допълнително материално стимулиране” на служителите от дадена администрация на база на получени приходи от тяхната дейност.
За мен сегашния модел на заплащане на труда на държавните служители не крие някакви сериозни проблеми, освен че по принцип заплащането им е сравнително ниско. То е ниско, но и тук трябва да се постави знак за относителност. В някои сфери заплащането е много по-ниско от това в частния сектор, но пък за сметка на това знаете много добре, че средната заплата като цяло в частния сектор е по-ниска от средната заплата в обществения сектор. Не случайно той нарасна и не случайно се наложи ние да си замразим заплатите, за да не нарастват и те заедно с нарастването на заплатите в обществения сектор.
За мен остава открит въпроса защо се налага сега основно възнаграждение, допълнително задължително, допълнително не задължително с непостоянен характер и т.н., за мен по този начин, както каза и г-жа Манолова, се отваря още една вратичка, по която субективизмът, който за мен е един от основните жалони, който трябва да дели държавната администрация от частния сектор. В държавната администрация трябва да се стимулира обективизма, постоянството, гарантиране статута на държавния служител, за разлика от частния, където работникът и служителят е подвластен на всичко – и на природни бедствия, на настроения на шефа – на частния собственик-работодател, който утре може да го уволни само защото не го е поздравил и т.н. Тези неща трябва да бъдат ограничавани максимално в държавната администрация. Там трябва да се поощрява постоянството и обективната оценка и да се ограничават възможностите за субективизъм. Например, днес началникът е един, назначен от една партия и дай да направим чистка и да търсим цаката на уволним всички назначени от предишния началник или пък да ги ударим със заплатите – допълнителни, незадължителни. Колкото по-ясни са критериите, както каза и г-н Вицепремиерът, когато ти заемаш една длъжност, примерно, старши експерт, главен експерт, ти трябва да получаваш ясна заплата, сравнима със заплатата на старши експерта или на главния експерт във всяко друго ведомство, ако се намираш на съответното ниво, а не твоят шеф да има субективното право да казва: „Ти работиш в Министерството на финансите. Ние имаме много пари и на теб ще ти дадем тройно по-голяма заплата под формата на допълнително възнаграждение. Остави ги тези в Агенцията за социално подпомагане, те нямат пари, и нищо че длъжността е старши експерт, обаче там ще получава само основната нетна заплата. За мен трябва да се гарантират еднакви заплати във всички служители, които заемат еднаква длъжност. Субективизмът трябва да бъде ограничаван и не съм убеден, че с този закон това се прави. А искам да бъда убеден.
За премахването на класа. За мен премахването на класа е последица или това е едно ново превъплъщение на замразяването на заплатите. Както депутатите си замразихме заплатите, сега премахването на класа означава реално замразяване на заплатите в публичния сектор. Защо? Защото класът специално в обществения сектор беше единствения индекс, който по някакъв начин индексираше с годините заплатата на даден служител и му помагаше малко от малко неговата заплата да расте с течение на времето. В момента какво ще стане? Ще заковем заплатите на сегашното положение, вече няма да има клас, както се вижда скоро няма да има повишаване на заплатите в публичния сектор. Т.е. и последната индексация на заплатите в публичния сектор, наречена „клас” ще бъде премахната. Т.е. те ще замръзнат на това ниво, което е достигнато към настоящия момент. За мен това е реалната последица от премахването на класа. А всичко друго, че е дискриминационно, знаете много добре, че не е вярно. Общо взето държавната администрация не се е ограничавала от това дали да вземе възрастен или по-млад. Държавната администрация наема човек, който отговаря на изискванията и който е съгласен да работи за дадената заплата. Никой не си задава въпроса, че върху дадената заплата трябва да му се начисли клас и ако е на 50 години, класът ще е по-голям. Това е последното нещо, което се мисли в това отношение.
Искам да задам и един въпрос. Във връзка с предната тема ми стана интересно, че се отменя чл. 39 и аз искам да благодаря специално на г-н Дянков за това, че отменя чл. 39 и сигурно и подобни текстове от други закони, примерно, Закона за хазарта, искам да му задам въпроса. Защо тази последователна позиция за премахване на това порочно явление, наречено отчисление от приходи, от такси и т.н., да отиват като собствени приходи и оттам за материално стимулиране, не е прокарана докрай и в Закона за НАП. Според мен, там явно НАП е оказал съответния натиск. В Закона за НАП само са намалени процентите – от 25% на 10% и от 10% на 5%, но принципът е останал, че в бюджета на агенцията постъпват като собствени приходи суми от влезли в сила актове на органите. За мен след като сме казали „А” трябва да каже до „Я” и да отрежем отвсякъде или не. Като кажем, че дадена администрация, независимо че генерира приходи, а на Агенцията по приходите това е единственото й задължение. Тя генерира приходи, обаче няма да обвързвате собствените приходите на агенцията с приходите, които тя генерира. И оттам нататък по бюджета на финансите, както правилно казахте, вие ще си прецените каква част от бюджета на Министерството на финансите ще отделяте за материалната база за НАП, за заплатите на служителите в НАП и т.н., но не като се минава през собствени приходи на агенцията, както е останало това в по-умерен вариант в момента. Премахнали сте допълнителното материално стимулиране изрично като запис, но сте го заменили с реализиране на социални програми за служителите, което е доста витиевато като термин, зад което може да се крият много неща. Може би трябва да поискаме разяснение какво значи това. Според мен, трябва да се отмени целият чл. 18 от Закона за НАП, ако искаме да бъдем принципни докрай. Бюджетът на Министерството на финансите всяка година да определя за НАП колко за заплати на служителите, колко за материална база, а не през собствени приходи на агенцията. Защото точно този прецедент на НАП създаде прецедента, който повлече крак и тръгнаха всички други структури – и НЗОК, и Агенцията по вписванията, и Митници и всички други, защото прецедента е НАП. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Само една кратка реплика.
Аз също зададох този въпрос към г-н Дянков. Аз също смятам, че трябва да бъде еднакво спрямо всички.
След като в НАП се формира това допълнително възнаграждение от средствата, които постъпват от глоби, не следва ли най-после да се помисли за механизъм, който да регулира и да покаже от наложените наказателни постановления, от актовете какъв е процентът на влизане в сила на актовете, какъв е процентът на отмяна и тези служители, получавайки бонуси или допълнително материално стимулиране въз основа на суми, да носят някаква отговорност. Правен ли е такъв анализ. Защото аз смятам, че това, което в момента се случва, което е една наследена практика, не води до нищо добро нито за фиска, нито за бизнеса, нито за дисциплиниране на администрацията като цяло да изпълнява задълженията си такива, каквито ги предвижда закона.
Г-н Казак, един кратък въпрос, тъй като с голяма част от това, което казахте, аз съм съгласна и разбирам, че подкрепяте голяма част от това, което се предлага в закона. Също така и като реплика към това, което чух от г-жа Манолова.
Аз също съм на мнение, че трябва да има ясни критерии, г-н Дянков, по които да става оценяването на работата на всички тези служители. И ако в тези наредби, които сте изготвили, няма ясни критерии, те трябва да бъдат коригирани. Трябва да се седне съвместно да се направят такива критерии. Но въпросът ми е. Смятате ли вие, че тези критерии, които сега прилагаме и фигурират в закона още от 2003 г. с няколко подобрения, които се използват по отношение на атестирането за повишаване в длъжност, за годишната атестация, която получават държавните служители, не почиват на нещо реално, а дават възможност за субективна преценка на работодателите. Защото това което чух аз и това казвате, това означава, че зачертавате всичко, което до този момент се е направило по Закона за държавния служител. Всичките 7-8 години, в които се развива тази система с критерии, с опит да се оценява работата на тези служители, се зачертава и ние трябва да започнем отначало. Ако това сте искали да кажете, за мен тогава имаме още по-голям проблем. Не го казвам като някакъв личен упрек. Но слушах внимателно изказванията и ако ние ще отречем всичко направено досега, това, което до този момент се е прилагало продължава да стои в сила и не се прилага да се промени. Към това нещо се надгражда допълнителни правила и критерии.
Г-н Дянков призна и каза, че оттегля наредбите, за което благодаря. Аз съм един от хората, който най-много спори с г-н Дянков точно по тези критерии. Поех ангажимент към синдикатите още преди два месеца и половина, че всички заедно ще седнем и ще обсъдим всички тези критерии и ще се опитаме да разпишем такива правила, които наистина да гарантират справедливост при оценяването, да изолираме, доколкото е възможно, субективният критерий и доколкото разбирам днес г-н Дянков каза точно това, че е отворен това нещо да се прави.
Четин Казак:
Неправилно сте ме разбрали, г-жо Председател. Ние не отричаме това, което е направено досега. Аз зададох въпроса какво в сегашния модел не върви, кое куца, за да се налага това нововъведение. Защото сегашната система за атестиране има по-голямо значение за професионалната кариера, кариерното развитие на служителите, отколкото за конкретното им възнаграждение. Докато сега за първи път се създават предпоставки за субективизъм по отношение на определяне на конкретното възнаграждение на даден служител и неговото диференциране в сравнение с друг негов колега, който работи на съседното бюро или в друга администрация на друго ведомство. За мен не трябва да се стимулира възможността шефът харесва или не харесва даден служител и специално използването на инструмента на възнаграждението да се създават предпоставки за неравностойно третиране на служители. Това е най-сериозната опасност за създаване на огромно напрежение в държавната служба. Едно е когато го накажеш като не му повишиш ранга, или в длъжност, друго е когато чрез допълнително стимулиране един повишаваш, а друг – не. Това ще създаде най-голямо напрежение, ако няма ясни критерии за това.
Димитър Лазаров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми г-н Дянков,
По отношение на § 45, който касае НАП, като го чета на практика е като чл. 39 от предходния закон – 90% отиват за подобряване битовото състояние. Критерият трябва да бъде еднакъв.
Второ, по чл. 67. Да, наистина чл. 67 за първи път разглежда възнагражденията с постоянен характер и такива с непостоянен характер. В ал. 6 от първа до четвърта точка – възнаграждения с непостоянен характер – нощен труд, извънреден труд, но те са по обективни критерии и тук спор няма, т.е. и досега ги е имало. Т.е. нищо ново няма, просто са отделени. И допълнително възнаграждения за постигане на резултати, допълнително възнаграждения за изключителни резултати – това и досега го има. Но просто са отделени възнагражденията с непостоянен характер, поради което сега коментираме и тези бонуси. На практика това са тези от т. 5, 6 и 7. Отделен е въпросът дали би трябвало да има такава стъпка за постигнати резултати. В крайна сметка всеки полага някакъв труд и сключва договор, или става държавен служител, за да постига определени резултати, изпълнявайки служебните си задължения. И изключителни, но наистина трябва да има много точни критерии в наредбата, какво значи изключителни постижения.
И отивам на т. 7 в ал. 6, където изведнъж се появяват едни други допълнителни възнаграждения с непостоянен характер, определени със закон или акт на Министерския съвет.
И тази подредба, която обясняваме досега, изведнъж даваме възможност тя да бъде взривена и след две години пак да си говорим абсолютно същите неща. Ясно е, някъде минава един закон и отново се връщаме към примерите с Митниците, с НАП и т.н. Вкарва се един закон и се разбива тази подредена система.
Що се касае за допълнителните възнаграждения. Много се говори за ясни критерии. Очевидно ще има и някакъв субективизъм в този или тези, които ще оценяват.
Но мен ми се иска тепърва да започнем да въвеждаме термина „годишен доход”. Всички се съсредоточихме върху месечната заплата. Но в крайна сметка се получава така, че един държавен служител или един служител по трудово правоотношение, получавайки тези бонуси годишният му доход е чувствително по-висок от един държавен служител, който е в степени с по-високо възнаграждение от него.
В началото казахте, че те ще бъдат изравнени и един счетоводител или касиер в Министерството на финансите ще получава толкова, колкото един счетоводител или един касиер в Министерството на отбраната, защото функциите, отговорностите са еднакви. Но нека да пречупваме тези допълнителни стимули и през годишния доход, защото не би трябвало да се получава такава разлика.
И още нещо. Наистина има определени професии, за които трудно се намират хора, едно е, че те предпочитат да работят в частния сектор, защото получават по-високо възнаграждение, и друго е, поради в годините назад лошото планиране на обучението във висшето образование и не активност от страна на държавата. Това е факт. Но ние тук трябва много внимателно да преценим, защото знаем колко трудно се намират юристи, архитекти, лекари и дори медицински сестри, но много по-лесно се намират в един голям град и в София, и много по-трудно се намират в една община Странджа Сакар. А там за разликата във възнагражденията да не говорим, защото, примерно, възнагражденията на юристите в централните ведомствата са много по-високи от тези в дадена община. И ако ние вдигнем по този критерии заплатите във ведомствата за сметка на останалите?!
И още нещо, г-н Дянков, за допълнителните възнаграждения с постоянен характер в ал. 5, т. 1 и 2 на чл. 67 – ние пак отваряме възможност за едни изключения, които обезсмислят това, което вие представихте като идея, която аз подкрепям. Започвайки да вкарваме изключения, дори без да казваме какви, след две години ще говорим същите неща и ще искаме същите промени.
Аз ще гласувам за този закон на първо четене.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Г-н Вицепремиер,
Уважаеми колеги и гости,
Аз ще се изкажа като за първо четене, без да навлизам в отделни разпоредби на законопроекта.
Първо искам да отбележа това, което смятам за положително в неговия подход. Това че се предлага възнаграждението да се формира от две части: едната постоянна и непроменлива и втората част, променлива, която е по-тясно обвързана с резултатите от конкретната дейност на служителя.
Също така положително е, че се прави опит поне в сферата на изпълнителната власт да бъдат приблизително уеднаквени условията за различните служители и да отпаднат редица разпоредби, които по специални закони въвеждат отклонения от общия режим.
Веднага обаче трябва да кажа, че точно там, където отбелязах едно положително намерение, идеята е съпроводена в реализацията с непълноти и с възможности за голям субективизъм. Изброяването на тези допълнителни възнаграждения с непостоянен характер завършват, което беше отбелязано дори от представителя на мнозинството, че те могат да бъдат допълвани дори с подзаконови актове. Аз не оспорвам това, че в някой закон може да се наложи с убедителна аргументация или в самия Закон за държавния служител, разбира се, това и без упоменаване може да стане. Но забележете, на с. 2, § 6 препраща към няколко подзаконови актове и всъщност това се оказва един рамков закон, който няма почти никакво практическо значение и всички реални решения ние ще ги видим впоследствие, дадени от изпълнителната власт. Т.е. ние бихме могли да приемем една бланкетна разпоредба, че съобразявайки се с тези принципи за определяне на възнаграждението всичко това вече няма да се прави на законово ниво, а чрез актове на изпълнителната власт. Това е един проблем, който е поставян от години в България и който беше преодолян чрез приемането на доста по-подробни закони и който се изоставя като подход с това нещо. Разбира се, в случая не става дума за определяне на размера на възнагражденията, което не е работа на законодателната власт, но критериите са законодателен въпрос. И аз тук не съм готов по никакъв начин да се отстъпи, защото, пак казвам, това ще се превърне в добро пожелание с неясно продължение по-нататък.
В същото време, според мен, са пропуснати някои от тези допълнителни основания за възнаграждение. Аз от своя опит мога да го кажа, че никой не е оценил, например, проявата на инициатива от страна на служителя. Аз съм виждал много хора, които ние изслушваме в комисията по един или друг повод, когато ги питаме вие защо във вашата област не предлагате решения, на които сте се натъкнали в практиката, те казват, че никой не ги е питал. Това означава, че те даже когато имат някаква мисъл, предпочитат да я спестят, да не би тя да се разминава с мнението на техния административен ръководител и да не объркат нещата. Т.е. един от големите недостатъци е, че в България не е приучен държавният служител да проявява инициатива и загриженост, която да бъде стимул за неговото развитие и утвърждаване, а не обратното.
В същото време аз смятам, че този закон неправилно изоставя принципа на йерархичността и на кариерното развитие. Защото с предложението да се премахне допълнителното възнаграждение за стаж, ние отиваме към разграждане на администрацията. Аз не казвам, че всеки служител с по-голям стаж е по-добър от другия, но в края на краищата администрацията трябва да стимулира лицата да се градят кариерно, да полагат усилия за това. Не случайно има доста държави, в които за определени особено важни или специфични длъжности, дори когато лицата се пенсионират, на тях им се търси място в други, допълнителни, паралелни структури, било в други държавни институции, в граждански организации те да продължат, за да съхранят своята лоялност, информацията, способностите и по косвен път също да продължават да подпомагат държавата. Защото по този модел способните хора ще бъдат вероятно стимулирани след като поработят няколко години в администрацията, след това да си търсят други места или даже да продават част от информацията, която имат в структурите на администрацията. И тук проблемът не е в закона.
Затова аз мога да кажа, че този закон не е закон, който решава проблема с бонусите, а това е закон, който премахва отчитането на възнаграждението за клас. Това много ясно да се разбере. И това аз ще продължавам да го твърдя. Затова моето възражение към законопроекта и по-категорично от това на колегите, които се изказаха. Защото ние виждаме, че има много случаи на млади хора с високо образование, които не могат да си намерят работа. Те не са толкова притеснени от началното ниско възнаграждение, те не биват допускани до системата, ако нямат протекции. Това е вече една все по-трайна практика. В годините след политическата промяна се създаде впечатление и усещане, че администрацията става по-отворена, че тя може да приема нови хора и като чели имаше такъв период. Сега нещата са дори по-зле, отколкото са били преди 20 или 30 години. Защото да проникнеш в администрацията, благодарение на своите качества, на своето образование и потенциални възможности, става все по-трудно. Така че това е големият проблем, а не въпроса с класовете, че старите и по-новите служители не са приравнени. И да се говори тук за дискриминация е крайно неуместно. Ние знаем в Конституцията кои са основанията за дискриминация.
Ние казваме, че търсим решение с едно негодно средство на един проблем, който е породен до голяма степен от практиката, по която функционира администрацията не от година, не от две.
Другото, което може да се превърне в отблъскващо за администрацията. На какво тя разчита? На кариерно развитие и устойчивост, на осигуряването от страна на държавата и на някои допълнителни възможности във връзка със социални придобивки, отпуски и т.н. Тук без да е направена тази крачка, следващата ще бъде за промяна в начина на тяхното осигуряване. А за тези служители в § 67, които преминават от трудово на служебно правоотношение, това ще се случи още с този законопроект. Т.е. автоматично техните възнаграждения ще бъдат намалени с около 13%, защото те ще бъдат поети реално за сметка на възнаграждението, което са получавали. Смятам, че това нещо не е добра атестация.
Аз не го казвам, за да използвам актива, че вижте при управлението на ГЕРБ голяма част от служителите ще се почувстват ощетени от тези промени. Ако ние искаме да градим солидна държава трябва да мислим за администрацията като за професионална, относително неутрална и устойчива в решаването на различните служебни задачи.
И това, което казах че е добре, че се прилага общо взето еднакъв критерий за изпълнителната власт, вие не предлагате едно друго важно решение, което аз се опитвах в предишното си качество да направя, но не можах като председател на комисия да се преборя. Обаче, Вие сте вицепремиер, т.е. имате по-голяма възможност, защото цялата реформа, която правите тя оставя настрана другите сектори на държавната служба (използвам това по-широко понятие) – органите на сигурността и съдебната власт. Защото там продължават да се начисляват по 2% за всяка година трудов стаж и за служителите, а не само за магистратите. Т.е. отново в тези области като че ли всичко си върви по най-удобния начин, а се стоварва проблемът върху гърба на държавните служители.
И ако искахме да решим проблема с бонусите, той може да се реши много лесно и не тук в този закон, а в Закона за бюджета. Както сме казали, че числеността на администрацията в Закона за администрацията в отделните ведомства не може да се увеличава, а може вътрешно да варира. Не да го направим генерално в закона, защото ситуацията ще се променя, но в Закона за годишния бюджет защо да не се каже, че размерът на възнагражденията, които се разпределят в съответните ведомства, не може да надхвърля този от предходната година. Така е сложена тази граница. Трябва да се сложи и за лицата, които са извън администрацията на политическо ниво какво могат да получават евентуално като допълнително възнаграждение и да се сложи това, което е на годишна база, че, например, допълнителното, което извън служебното правоотношение получава държавния служител, не може да бъде примерно повече от 1/5 от неговото възнаграждение, като някакви стимули за извършена дейност. Ето ви параметрите. Защото сега това, което е най-порочното, че по пътя на така наречените бонуси се разпределят възнаграждения, които надхвърлят самото заплащане. Какво значи за половин година да вземеш около 50 хил. лв. Хубаво чух Премиерът да казва: „Кой, каквото е взел, да го върне.” Но тези, които са напуснали или уволнени, ще връщат ли. Защото там даже възниква въпроса дали не става дума за случаи на длъжностно присвояване. Т.е. едно лице, на което са му възложили по служба да управлява средства и той се разпорежда в собствен интерес.
Така че тук тезите за някаква благотворителност, които се разнасят, и кой колко дарявал от полученото, са за наивници, които могат д бъдат временно разпространявани.
Поради тези именно причини, аз смятам, че този закон трябва да предизвика резерви. И тук, според мен, въпросът не е синдикатите просто да се оплакват, но ако те масово не поставят този въпрос, ако той не получи гласност и една категорична позиция, всичко това ще стане и то може да се окаже, поне в обозримо бъдеще, безвъзвратно.
Така че тук вече става дума за различни интереси. И не може, особено в условията на криза, работещите, било по трудово правоотношение, или по служебно правоотношение, да бъдат тези, които да плащат най-голямата цена на кризата. Защото това ще бъде резултатът от закона.
Другото решение, ви казах, че има много по-преки и много по-прости пътища, ако иска някое управление да го въведе. Защото не е въпросът сега тук от двете страни на масата да се обвиняваме кой повече е потърсил странични пътища, за да разпределя някакви облаги. Въпросът е иска ли някой да промени правилата и условията, в които действа администрацията.
Толкова за първо четене. Затова аз се противопоставям на това средство, защото то беше афиширано като изпълнение на една цел, която сега е чувствителна, но всъщност там се правят много по-дълбоки промени в модела на функциониране на държавната служба. Има нужда от такава промяна. Но пак казвам, тя е направена толкова рамково, с толкова неизвестни за нея, че най-накрая не знам какво ще се получи. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Под формата на една кратка реплика, на срещите, които проведох с г-н Дянков през последния месец, обсъждайки в детайли това, което е спорно по законопроекта, това, което се предлага в наредбите, стигнахме заедно до същия извод, че трябва да разпишем още текстове, които да гарантират именно тази рамка и сигурност, от която трябва да се тръгне за наредбите. В тази връзка имаме готовност вече за няколко текста. Той даже маркира някои от нещата в своето изказване, но може би остана неразбран, затова че го сля под формата на представяне на мотивите на законопроекта.
Аз смятам, че между първо и второ четене с ясната заявка и от вицепремиера Дянков, като представител на вносителите и от нас – от парламентарната група на ГЕРБ, разбирам, че синдикатите също със заявката, че искат да има рамка и ясни правила, не са против това, но искат рамка, в която максимално да бъдат описани параметрите така, че да не се злоупотребява и да не се изкривяват нещата впоследствие. Не е въпросът дали това правителството или следващото, нека да служи това като една по-сериозна основа за години напред. Това може да бъде коригирано и наистина да работи. Нали правилно разбрах.
Янаки Стоилов:
Вие малко омекотихте моето изказване. Защото аз продължавам да твърдя, че това, което ще се вземе като база, имайки предвид досега натрупания трудов стаж, ще се отрази в основното възнаграждение. Но то вече няма да бъде самостоятелен критерий оттук нататък. Т.е. това е една форма да се изключи стимулът за по-продължителна работа за развитието. Защото аз твърдя, че в много случай един служител, който не е спрял своето професионално развитие, в повечето случаи проявява по-добри качества. Вярно е, че това са хора понякога застъпващи се от различни епохи. Днешното време дава на младите хора някои допълнителни възможности. Те влизат с нещо, което част от опитните служители нямат. Но граденето на една кариера в професионално отношение, в опитност, в лоялността към администрацията е процес, който не трябва да прекъсва. В края на краищата има пенсионна възраст, в която се е сметнало, че този предел е достигнат. А вие от това няма да се откажете, както разбирам. А то за мен е един от основните проблеми в този законопроект.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Анастасов, заповядайте.
Анастас Анастасов:
Единствено по отношение на това, че в една част от законопроекта се предлагат изменения по отношение на някои специализирани държавни комисии, които са независими органи. Те се отчитат единствено и само пред Народното събрание. Администрацията при тях се назначава с вътрешен акт на самата комисия. Аз видях за Комисията по досиетата или пък за Комисията за отнемане на имущество, придобито от незаконна дейност, там има особена специфика в задълженията, които извършва администрацията. Тя няма аналог в изпълнителната власт. Отделно стана въпрос за това, че не знам как може да се отрази или пък да се коментира изобщо подчинението на тази администрация на изпълнителната власт. Една голяма част от членовете на комисиите се избират директно от Народното събрание, а някои са по предложение на президента. Мисля, че само председателят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество се назначава от парламента. Администрацията е строго специфична. Ако това зависи от изпълнителната власт, а той трябва да изпълнява пряко задълженията си по това, което е разпоредено от комисията. Ако той е управляван и назначаван по общите правила на администрацията, се създава проблем.
Искра Фидосова:
Общите правила на администрацията са конкурс за всяка една длъжност. И на конкурс ще минат всички, които желаят да встъпят на работа в която и да било структура на тези 12 органа, за които се коментираше, с изключение на Икономически и социален съвет, макар че аз бих коментирала евентуално дали да не обърнем внимание там където има особена юрисдикция дали трябва да бъде или не.
По отношение на администрацията няма никакъв проблем.
Янаки Стоилов:
Аз използвам тук, да направя реплика, защото, според мен, законът трябва да върви към уеднаквяване на условията. А ако има силни аргументи за тези наистина обособени от изпълнителната власт институции, те трябва наистина да бъдат дадени и да се види в кои случаи може да има отклонение. Аз дори говорих, че трябва да има единни правила за всеки, който изпълнява държавна служба. Той може да е в съдебна власт, в полицията, но той има всъщност общото качество на човек, който работи за държавата. И автономността и самостоятелността на властите е в това, че те си избират служителите, те определят критериите на подбора, но те трябва да работят при общо взето сходни условия. С какво примерно един служител по информационни системи се различава по това дали работи в едно или друго звено на администрацията или в някоя от комисиите. Има наистина някои специфични дейности, но те трябва да бъдат извадени и обосновани публично, за да се разбере заслужава ли отклонение от общия режим.
Ще помоля да ми отговорят от финансите. В Агенцията за приходите станаха ли вече най-после държавни служители. (Да.) Защото се говореше, че техните възнаграждения са по-ниски и се предлагаше да си взимат от някакви други източници, което е някакъв абсурд. И е добре, че сте го направили най-после. Най-държавните служители да не бъдат държавни служители!
Анастас Анастасов:
Да отговоря накратко. Аз нямах предвид счетоводители и IT специалисти. Но например в Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество органите са териториалните дирекции и директорите и инспекторите. Това е администрацията на комисията. Аз не говоря за помощната администрация, която се занимава със счетоводството и т.н. От тази гледна точка, че за някои от комисиите има специфика, която трябва да се отчете, за да не влизаме в общ знаменател.
Искра Фидосова:
Разбирам, че на този етап заявките за изказване по тази точка приключват. Преди да ви дам думата, г-н Дянков, да кажа, че справката, която направихме, показва, че три закона са пропуснати в преходните и заключителните разпоредби. Държа да ги кажа, защото с два от тях имаме и други проблеми и ние в Правна комисия сме дали няколко пъти отрицателни становища. Това са Закона за лова и опазване на дивеча, където също има 30 на сто и не мисля, че администрацията върши толкова специфична дейност, че да получава 30%. Също така Закона за горите. И Закона за защитените територии.
Моля Ви да поемете ангажимент в тези три закона, че ще бъдат подкрепени и от вас, за влизане в Преходни и заключителни разпоредби.
Г-н Дянков, заповядайте. Имате думата за отговори на въпросите.
Симеон Дянков:
Благодаря, г-жо Председател.
Благодаря на всички, които взеха отношение на първо четене на законопроекта.
Да, в предвид и на духа на този закон и на това, което в последните няколко седмици върви като обществена дискусия, ще е добре още по-голямо уеднаквяване. От тази гледна точка и на коментарите за НАП, че вече се създава такова изключение и е по-добре това изключение да се изключи на следващ етап, така че да е за всички едно и също.
Г-н Лазаров прочете няколко други, поне за него, възможни вратички в закона. Ще е добре между първо и второ четене и тези вратички да се затворят, за да може наистина това уеднаквяване да съществува.
Отчитам и това беше споменато, че в този закон за мен има две големи дупки: едната аз я споменах – системата за сигурност, (МВР, Министерството на отбраната, ДАНС, Разузнаване). Наистина и там в началото бяхме започнали по този начин, но се оказа, че те всъщност нямат класификатори, по които могат да се определят какви са длъжностите и решихме да вървим на две стъпки. Първо да се създаде единен класификатор за системата сигурност, не отделно за МВР, за МО и т.н., а единен класификатор между тези институции и на втори етап те също да влязат в рамката на този закон.
И, разбира се, още по-щекотливата тема за съдебната система, за което аз съм съгласен с вас, че няма причина тя – администрацията в съдебната система, да се разглежда по-различно от администрацията където и да било на друго място.
Така че, да, мислили сме за доста неща в този закон, някои неща не сме ги измислили, може би, но се надявам и с коментарите, които сега се направиха за пропуски и с коментарите за някои изключения, които трябва да се изчистят между първо и второ четене това ще го направим.
Към въпроса на г-н Казак, който е и основен въпрос – каква всъщност е основната цел на закона. Какъв е проблемът, който се опитваме да решаваме. Основният проблем е това уеднаквяване. В момента домакин в Агенцията за социално подпомагане получава доста по-малко пари в едно и също населено място, отколкото домакин в Министерството на финансите, който пък получава доста по-малко пари за същата дейност домакинство или счетоводство в някои от тези комисии, които току-що бяха изредени. Например в Комисията за финансов надзор. Излиза въпроса с какво всъщност те един от друг са по-различни. Отговорът е с нищо, освен това, че с 50 различни закона, създадени от 2002 г. насам, с които различни институции си дават правомощия за модел на заплащането най-общо казано, които иначе не съществуват. Та основната цел, която ние си поставяме тук, е уеднаквяване заплащането на 16 хиляди души в тези 11-12 институции. Т.е. да имат еднакви диапазони на заплащане и да се знае, че ти си експерт и ще получиш едно и също заплащане в която и институция да си. Това за мен дава една много добра база.
Другата тема, която не решава изцяло въпроса за бонусите, тук сте прав, но поне регламентира горен таван. В момента всъщност няма таван за ДМС бонуси и т.н. Това е напълно субективно кой какъв бонус, какво ДМС в момента е получил. До 2008 г. и във вашето тогава правителство и заплатите са се определяли абсолютно по начина на атестиране, и ДМС и бонусите. От 2008 г. е променен този закон и има близо 60 промени оттогава на този закон, и заплатите вече вървят по друг път. Но всички извън заплатите начини на заплащане по вашите думи са субективни, г-н Казак. Така че няма промяна в това отношение. Ние се опитваме поне да стандартизираме и тези допълнителни идеи, които някои от вас изказаха, примерно, ако можем да определим характеристиката инициативност (инициатива) е много добра характеристика и наистина липсва в държавната администрация. Така че това е основната цел.
Има и някои други цели, за които споменахме, но основната цел е някой като мисли да влезе в държавната администрация, веднага втората му мисъл да не е аз искам да работя като юрист в юрист консулство, но ще отида в КТМ, а не в някое от министерствата, понеже там ще ми платят двойно повече, което е факт в момента. И не само в КТМ, а и между самите министерства има доста големи разлики.
Едно от нещата, което веднага ще се получи след този закон, е, че има няколко институции, между които Агенцията за социално подпомагане, в които нивото на заплащането е много по-ниско, отколкото в сходни други институции. Така че не е вярно това, че ще се получи един вид обедняване. Някои от вас и това казаха. Напротив, една голяма част, особено от социалните институции, веднага значително ще се качи и основната заплата и възможността за допълнително заплащане, което сега въобще не съществува при тях.
Една от другите теми, които се споменаха, беше темата за класа. Аз ще ви дам следното сравнение. В рамките на Европейския съюз (27 държави) има само 4 държави, които имат темата прослужено време или клас като допълнително и организирано законово заплащане. Без изключение тези четири като България са бивши социалистически държави. Въпросът е защо в Холандия го няма това, защо в Швеция го е нямало това. (Нямало е социализъм.) Да, защото е нямало социализъм. Е ние нали се стремим да минем от социализма към някаква по-друга по-демократична система.
Като мислим по тази тема, има и други начини за определяне на обективни неща. Например, знанието на чужд език. Както възрастта, така и това е нещо обективно, което може да се види. Знанието на чужд език също може лесно да с определи. Може би един от критериите, ако искаме да имаме, а ние всички искаме да имаме по-обективни критерии, е примерно знанието на чужд език, което определено ще помогне в голяма част на държавната администрация.
Тук се изказаха доста добри идеи. Не претендираме, че с този закон сме видели всичко перфектно. Надявам се, че между първо и второ четене голяма част от тези идеи, а и допълнителни идеи, ще намерят своето място в закона, защото това е основната ни цел - някой като мисли за влизане в държавната администрация, да не се ръководи от вторични, третични изкривявания, които са получени заради различни закони, излезли по различно време и целящи различни неща.
Благодаря, г-жо Председател.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Дянков. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Аз предварително ще кажа, че 100% заставам зад идеята на законопроекта за уеднаквяване на заплащането в добрия смисъл на уеднаквяване на заплащането в държавната администрация, включително и в администрациите не само на изпълнителната власт.
В мотивите на законопроекта е посочено, че „възнагражденията с постоянен характер трябва да са в размер не по-малък от 70 на сто от средствата за работна заплата, а разходите за допълнителни възнаграждения с непостоянен характер да са до 30 на сто.”
Това аз не открих в законопроекта. Какво предвиждате? В наредбата ли да бъде това и ако е в наредбата, моята препоръка е да бъде заложено в закона, за да може наистина да бъде гаранция, че допълнителните възнаграждения ще са в рамките на тези 30%.
Второто, на което искам да обърна внимание, чисто правно. Този закон ще се окаже общ закон по отношение на много от другите закони, които уреждат отделните видове администрация. Ако ние не разпишем, че в другите специални закони, които уреждат другите видове администрация, не се допуска промяна в заплащането, ще се окаже така, че всяка администрация ще си уреди въпроса. Затова ние трябва изрично да запишем, че не се допуска със специални закони промяна на тези механизми, които са разписани в този закон. Защото иначе специалният закон винаги се прилага преимуществено пред общия, ако има такъв.
Симеон Дянков:
Ако мога да направя кратък коментар. И по двете забележки съм съгласен. По първата, макар че смятахме в наредбата, понеже това е доста важна част от философията н този закон, наистина е добре между първо и второ четене да намери отражение това съотношение 70% и 30% и в закона.
Както и някои от вас също споменаха, макар че и сегашният закон цели повече прозрачност и уеднаквяване, изглежда че оставя вратички за специални закони и т.н., така че е добра идея текстът, който вие споменахте, да влезе в законопроекта. Поне ние ще подкрепим такова нещо. Благодаря.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
И все пак да не забравяме, че целта е не да бъдат прекалено пресирани държавните служители, защото от самия характер на тяхната държавна служба, произтичат ред ограничения. Не е идеята да ги натиснем максимално, а да получават в крайна сметка достойно възнаграждение, което да бъде обективно защитено. Нали това е целта.
Четин Казак:
Може ли един въпрос. Министрите и министър-председателят замразихте ли си заплатите съответно на заплатите на народните представители. Ние сега замразихме ad hoc, а техните заплати се определят по принцип от заплатите на народните представители. Защото имаше предложение з изричен текст в решението, което не се прие и остана неясно положение.
Искра Фидосова:
Аз мисля, че този въпрос го изчистихме. Г-н Дянков, освен да го потвърдите.
Симеон Дянков:
Честно казано, аз си мисля, че по начина, по който беше взето решението, се изчисти този въпрос и нашите заплати са замразени.
Искра Фидосова:
Колеги, разбирам, че приключихме с изказванията по законопроекта.
При кворум 20 от членовете на комисията, подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 102-01-78, внесен от Министерския съвет на 21.11.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Благодаря. Благодаря и на представителите на синдикатите.
Колеги, продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 202-01-4, внесен от Министерския съвет на 23.01.2012 г.
Мотивите на законопроекта ще бъдат представени от г-н Делян Добрев, заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма. Заповядайте, г-н Добрев.
Делян Добрев:
Благодаря, г-жо Председател.
Подготвили сме се и тук сме солиден екип, за да отговорим на всички ваши въпроси.
Съвсем накратко ще представя мотивите за законопроекта.
Основната цел на ЗИД е да се съобрази с европейското законодателство и да въведе две от директивите на Европейския съюз - 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешна пазарна електрическа енергия и Директива 2009/73/ЕС относно общите правила за вътрешен пазар на природен газ.
Същността на законопроекта е, че отделя дейностите по производство и доставка от дейностите по пренос и разпределение на електрическа енергия и природен газ. Така че с прости думи казано това, което ще се случи в България е електроенергийният системен оператор да бъде отделен от Националната електрическа компания, защото в сферата на газта ние вече имаме такова разделение с отделянето преди години на Булгар-трансгаз от Булгаргаз, така че това изискване до голяма степен е извършено.
Има три възможни модела за това отделяне, посочени в директивите. Единият модел е отделяне по собственост. Вторият модел е независим системен оператор и третият модел е независим преносен оператор. Ние сме избрали третия модел за отделяне, тъй като считаме, че той е най-подходящ за условията, в които нашата страна се намира и нашият сектор н енергетиката. По-просто казано, след като бъде отделено ЕСО от НЕК, то ще продължи да бъде част от вертикално интегрираното предприятие Български енергиен холдинг.
За да се гарантира прозрачността и безпристрастността на действията и защитата на конкуренцията във връзка с преноса на електроенергия и газ се разширяват правомощията на регулатора – Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Тя има право, както да одобрява всички търговски и финансови споразумения между вертикално интегрираното предприятие и независимия преносен оператор, така и да участва в избора на голяма част от (мисля че бяха 50%) членовете в управителния и надзорния съвет на независимия преносен оператор.
Мисля, че в основни линии това са промените. Разбира се, има и текстове, които са свързани със защита на потребителите. Може би най-интересният от тях е, че се регламентира срокът, в който един битов абонат може да смени своя доставчик на електроенергия. Има задължителни срокове, които трябва да бъдат спазвани – едностранно уведомление. Всички правила, по които става смяната на доставчика на електроенергия, трябва д бъдат предварително посочени в договора или във фактурата. Потребителите трябва да бъдат уведомени.
Друг интересен факт е, че във фактурите за сметката за електроенергия, които ще бъдат много подробни, като в тях ще има всички компоненти, които формират цената на тази електроенергия. Например, в сметка от 100 лв. ще има точно колко сме платили за зелена енергия ще го има на отделен ред.
И още нещо, което е извън обхвата на директивите, но е съществена промяна в закона. Въвеждаме фигурата на „доставчик от последна инстанция”, поради това че увеличаваме размера на свободния пазар. Ако до момента свободният пазар на електроенергия в България е около 30%, след тези промени той ще бъде около 50%, или регулираният и свободният пазар ще имат относително равен дял. Всички фирми, които са на средно напрежение в момента, задължително трябва да излязат на свободен пазар. И тъй като може би в първите месеци, а в някои фирми и по-дълъг срок, те няма да съумеят да намерят търговец, от който да купят електроенергията и този преход все пак трябва да бъде плавен, сме въвели фигурата на „доставчик от последна инстанция”, който ще снабдява тези фирми с електроенергия по цена, различна от регулираната цена и по методика, определена от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране в случаите, в които фирмите не са сключили двустранен договор за доставка на електроенергията с търговеца. Това е. Ако имате въпроси, сме готови да отговорим. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси към вносителите.
Първо един концептуален въпрос. При обема, който имаме на този законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, защо е възприет подход на промяна като изменение и допълнение, а не изцяло нов закон. Защото това, което аз виждам в момента, получава се повече 2/3 промяна на закона, изключително тежко за четене, за разбиране и осмисляне след това по приложението на тези текстове.
Делян Добрев:
Предполагам, че това е въпрос по-скоро към нашите юристи. На мой подобен въпрос, ми се отговори, че има цели раздели в закона, които не се променят. Там се променя една единствена дума, например, в раздела за топлоснабдяване потребителите вече ги наричаме клиенти, което е несъществена промяна.
Светлана Маринова:
Такива разговори между нас бяха водени. Изборът на този подход беше продиктуван от факта, че написването на изцяло нов закон създава послание в цялото общество, че се променят изцяло нещата, а ние нямаме концептуални различия в голяма част от пазара, и в топлофикация също и в ко-генерациите, поради което решихме, че самото послание на писането на нов закон ще е неправилно и ще отвори много повече въпроси, отколкото ние сме готови да предложим в момента за решаване, което би ни отнело много повече време и би ни забавило. Това е било като квинтесенция водещото, за да постъпим по този начин.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата за изказвания.
Пропуснах да отбележа, че по тази точка присъства г-н Николай Кискинов от Българската промишлено-търговска палата. Заповядайте и моля да ме извините за пропуска. Имате думата.
Николай Кискинов:
Благодаря. Тъй като г-н Тодоров има мандат да говори от името на Българската търговско-промишлена палата, аз ще се изкажа в качеството си на енергиен експерт, който е работил по Трети енергиен пакет на място в Европейския парламент, който в момента обсъждаме.
Адвокат съм от Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори”.
С оглед на това, че в момента сме в Правна комисия, ние сме изложили аргументите в Икономическата комисия, които касаят чисто регулаторната рамка, затова искам само от правна гледна точка да насоча вниманието на комисията върху следния въпрос.
Предвижда се отделяне на дейностите по пренос на преносните оператори, като възприет модел независим преносен оператор. В Преходните и заключителните разпоредби на закона не е предвидена ясно и точно процедурата и сроковете, в които това отделяне ще стане по подобие на реформата, когато се извършваше либерализацията в действащия в момент Закон за енергетиката. Тогава се преструктурира енергетиката, обособиха се разпределителните предприятия и това беше извършено през Преходните и заключителните разпоредби на закона.
Предлагаме с оглед сигурност на правната техника и с оглед да гарантираме, че резултатите от този закон действително ще бъдат налице, т.е. действително ще бъде отделен оператора на преносната система, тази процедура да бъде разписана в Преходните и заключителните разпоредби с конкретни срокове по подобие на преходната либерализация и преструктуриране. Предвижда се нов модел, при който операторът на преносната система ще бъде отделен от вертикално интегрираното предприятие, което осъществява също и дейности по производството.
Считаме, че това е ключово, за да може ефектите от самия закон да се проявят на практика. Ако го няма това разписано в Преходните и заключителните разпоредби, на практика операторът ще може да го извърши това действие да се приведе в съответствие с директивите и закона, когато той пожелае.
И другото, към което искаме да насочим внимание, е при регулирането на цените е предвидено, че по отношение на ценообразуването на дейностите, които представляват естествен монопол, а именно достъпът до мрежата и цената за пренос, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране ще има възможност в случай, че установи че е налице възможност за конкуренция, да изключи административното регулиране на тези цени. Считаме, че при дейности, които представляват естествен монопол, какъвто е мрежата, т.е. само един оператор може в определена обособена територия да извършва тази дейност, няма как да има свободно договаряне на цени. Считаме, че изключителното право на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да регулира цените за достъп и пренос трябва да остане, тъй като при дейности, които представляват естествен монопол, каквато е разпределителната мрежа, няма как ад има конкуренция.
И другото, с оглед развилата се дискусия, подкрепяме подхода за изменение и допълнение на закона, вместо приемането на изцяло нов Закон за енергетиката с оглед запазването на вече съществуващата регулаторна практика, която отчита до голяма степен отношенията, които са се развили въз основа на сега действащия Закон за енергетиката, като отношенията касаят най-вече достъпа до мрежата.
Останалите аргументи ние сме представили в Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, така че към тях няма да насочваме вниманието на Правната комисия в момента. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря. Желаещи за изказване? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Да разбирам от вашето изказване, че една част от промените вие ги подкрепяте, а други – не ги подкрепяте. Ако правилно съм разбрал, за да се ориентирам за себе си.
Николай Кискинов:
Има празнота. Подкрепяме модела. Той е в съответствие с вече възприетото при защитата на този модел на европейско ниво. Просто считаме, че за да могат да се проявят в пълна степен правните последици, трябва да се запише в Преходните и заключителните разпоредби, например, „операторът на преносната система се отделя от вертикално интегрираното предприятие в срок до”, тъй като в момента такова пояснение липсва. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Може ли да задам въпроси към заместник-министъра. (Заповядайте.)
Как сега се определят хората, които търгуват с ток, тъй като има такива посредници. Не говоря за електроразпределителните дружества, а примерно тези, които се ангажират да доставят електрическа енергия. По какъв начин се селектират? Каква е необходимостта от тези дейности, тъй като за мен не е много ясна тази процедура. Вие вероятно ще ме ориентирате.
Искра Фидосова:
Г-н Добрев, заповядайте.
Делян Добрев:
Благодаря за въпросите.
Г-н Кискинов направи две предложения, които ние приемаме. Едното предложение бе да се постави срок. Второто предложение беше там, където има естествени монополи, да не се дава възможност за определяне на конкурентен принцип цената. Аз мисля, че по второто предложения, ако няма конкуренция, тя не би трябвало да може да се случи. Затова е безсмислен може би текстът и следва да отпадне.
По отношение на срока. В момента тече процедура в Български енергиен холдинг за избор на консултант. Оценяват се офертите на подалите кандидати. Следва договорът да бъде сключен до края на март в най-лошия случай, като срокът на консултанта е деветмесечен, в които девет месеца в първите три месеца трябва да се направят .... и цялата необходим подготовка, във вторите три месеца разделянето трябва реално да се случи, а в последните три месеца евентуално да се извърши мониторинг и да се нанесат определени корекции, ако такива са необходими. Така че срокът е до края на годината, аз мисля, че това е един съвсем нормален срок, който да задължи и самото отделяне да стане по-бързо. Освен това, сроковете зависят и от процедурите по Търговския закон и сертифицирането е процедура, по която участва и Европейската комисия. Така че това може би са фактори, които ние трябва да отчетем и да не бъдем прекалено големи оптимисти със сроковете.
По отношение на въпроса на г-н Стоилов за това кой участва на свободния пазар. Всяка фирма, всяко дружество, което се е лицензирало за търговия с електроенергия в България, а такива в момента мисля че са 60 и няколко или около 70 дружества, получили лиценз от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, имат право да участват в търговете на свободния пазар за продажба на електроенергия, които търгове се провеждат най-малко два пъти годишно от самите централи АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ-2, НЕК (в случаите, когато НЕК има излишна електроенергия, която иска да продаде). Има изисквания. Най-високата цена печели количеството мегавати, които се предлагат за продажба на свободен пазар.
Янаки Стоилов:
А след това изследвате ли дали те при тези цени и при тези количества са извършили доставките? Защото той може да спечели с едни условия, а да оперира с други.
Делян Добрев:
Когато даден търговец или консуматор купи електроенергията от свободния пазар, в момента при последните търгове цените на свободния пазар са между 71 и 75 лв. на мегават. Тази цена се плаща на производителя, но в последствие държавата не контролира на колко лева той продава своята електроенергия, защото затова е свободен пазар. Защото той продава на който иска и за колкото иска. Държавата контролира регулирания пазар, където доставчикът на електроенергия е общественият доставчик НЕК. НЕК дава електроенергията на ЕРП, които се водят крайни снабдители и те продават по регулирана цена на всички, които са защитени потребители по новия закон, който кръг на защитени потребители в новия закон се свива. Досега голяма част от клиентите средно напрежение бяха защитени потребители. Сега с новия закон вече те ще бъдат на свободен пазар, ще договарят сами електроенергията, а в регулирания пазар ще останат само клиентите – най-малките фирми, и битовите абонати, които са защитени потребители за регулиран пазар.
Димитър Лазаров:
Бих искал да доразвия въпроса на г-н Стоилов, не че е предмет на това обсъждане, но така и така захванахме темата относно това дали се проверява. Може би, г-н Стоилов, да се проверява, но след като аз съм дал една висока цена, която е неразумно висока, и съм договорил 10 мегавата, че ще я купя и съм длъжен да платя 85 ст., дали има клауза за неустойка, ако аз не купя. Това е въпросът. Защото аз мога да дам една висока цена и да не изнеса това количество, много добре знаейки и съзнавайки, но няма никакви последици за мен, но по този начин аз убих конкуренцията, защото нямам връзките в НЕК, в БЕХ и в съседните страни. За това става въпрос. Зависи как са сключени договорите.
Янаки Стоилов:
Въпросът е той да заплати количествата след като ги е спечелил, а ако иска да ги продава. Да варира в някакъв тесен диапазон неговото отклонение.
Делян Добрев:
Закупена и не взета електроенергия, има банкови гаранции, които се усвояват. Но едва ли има такива случаи – някой да е участвал на търг, да е закупил електроенергия и да не я е взел и продал. Но, ако има такива случаи, условията в договорите са да се усвоява банковата гаранция.
Ние не контролираме този процес. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране също не го контролира. Не се намесва в решенията на централите кога да обявяват тръжни процедури, какви минимални цени да определят, защото това е либерализацията на пазара. Не трябва да има централизация и централно определяне на правилата. Всеки един производител има право да си заложи такива критерии, каквито сметне за добре. И в Българския енергиен холдинг сме имали въпроси от Европейската комисия по отношение на това дали по някакъв начин контролираме дружествата в холдинга с оглед избягване на монополизация на пазара и създаване на монополи между производителите на електроенергия. Така че те сами определят правилата си и сами провеждат процедурите, без нито Българският енергиен холдинг, нито Министерството на енергетиката да участват и да се бъркат в този процес.
Янаки Стоилов:
Само, ако позволите да констатирам, без да развиваме тази дискусия. Това показва, че има условия двете страни да се договарят в интерес на всяка една от тях за сметка на един по-широк интерес. Т.е. когато никой не контролира тази дейност, това създава подобна възможност.
Делян Добрев:
Всяко едно от дружествата е задължено да има правила, по които да провежда електроенергията и те имат правила. Ние имаме копия от тези правила и в Българският енергиен холдинг и в Министерството на енергетиката за това какъв е редът, по който провеждат процедурата. Много са близко до истински търг за нещо друго или до Закона за обществените поръчки по отношение на процедурите и по това как се провеждат. Това гарантира, че дори да има договорени други условия, да допуснем, че някой може да има интерес да договаря други условия с цел по-широк интерес, то той няма да спечели електроенергията, а ще спечели някой, който не е влизал в такива взаимоотношения.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Добрев. И още един въпрос.
По отношение на реда, изискванията и условията за издаване на разрешение и лицензии има ли промяна в този законопроект. В смисъл има ли промяна на документите за условията и реда за кандидатстване.
Делян Добрев:
Няма промяна за регистрацията на търговци. Има промяна в лицензионния режим по отношение на това, че независимият преносен оператор трябва да получи лиценз за тази дейност.
Искра Фидосова:
Въпросът ми е за изискванията и условията, на които трябва да отговарят, документите, които трябва да представят, има ли промяна в този ЗИД. Т.е. има ли нови изисквания за получаване на лицензи.
Делян Добрев:
Не. Няма такава промяна в лицензионния режим.
Искра Фидосова:
Прави ми впечатление разпоредбата на § 189, ал. 1.
„(1) Заварените при влизането в сила на този закон незавършени производства по издаване на разрешения или лицензии се довършват при условията и по реда на този закон.”
Т.е. на новия закон. Правната логика е, че трябва да се завършат по реда, по който са започнати.
Защо всъщност залагате, че след като е започнало производство вече по издаване на разрешение или лицензии и то е по реда, който е досега, предвиждате по нов ред (не знам какъв е, но ще си направя труда до първо четене в зала, да го прочета) да се приключи, а не по досегашния.
Делян Добрев:
Допълнителният лицензионен режим е този за издаване на лицензия на независимия преносен оператор, но няма как да има процедура, която в момента да се извършва за независим преносен оператор. Но все пак, ако може, да дам думата на юриста да поясни повече.
Искра Фидосова:
В смисъл по действащия закон лицензът е едно нещо и сега изведнъж се получава, че ще има други условия. Тук не се говори за нов вид лиценз, а се говори, че започналите процедури по издаване на разрешения или лицензии се довършват при условията и по реда на новия закон. Аз такова нещо не съм виждала никъде. Не мога да си го представя правно какво означава това нещо.
Светлана Маринова:
Ако позволите, текстът на § 189 е твърде общ и следва да отчитаме тук, че става въпрос за много голям обем видове разрешения и лицензии, които регламентира законът като обем. В голямата си част редът ще остане такъв, какъвто е до момента, но се предвиждат и нови лицензии. В тази връзка...
Искра Фидосова:
Извинявайте, че Ви прекъсвам. Говоря за § 189. Ние тук сме се научили да четем законите. По тези закони, по които не сме водещи, аз започвам да чета тези закони от Преходните и заключителните разпоредби. Въпросът ми е много конкретен.
Какво се прикрива под § 189 с това, че се предвижда започнали производства за разрешителни и лицензии да се довършват по нов ред, който предвижда законът сега. Който не се знае кога ще влезе в сила и какви санкции и последици ще има от това нещо. Защо се предвижда това нещо. Няма текст, който да казва, че е за нови лицензи. Ясно е, че новите лицензи по този закон, говоря за този ЗИД, ще бъдат по тези правила. Питам за започналите.
Светлана Маринова:
В категорията лицензии сте напълно права. Такива висящи лицензионни производства няма как да има, които да са различни от стария и новия закон и в тази част текстът наистина не е прецизен.
Искра Фидосова:
Само неприцизност ли е?
Светлана Маринова:
Нищо друго не се крие. Просто текстът не е прецизен и няма да има нито един такъв случай, в който да са започнати производства по стария закон и да се вършат по новия закон. Още повече, че производствата като ред не се различават. Просто сме ползвали явно стандартна клауза, без да си дадем сметка, че в частта за лицензии тя няма да е вярна.
Искра Фидосова:
Други въпроси има ли? Няма. Гласуваме.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 202-01-4, внесен от Министерския съвет на 23.01.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петима „въздържали се”.
Благодаря ви.
Делян Добрев:
Благодаря, г-жо Председател. Лека работа.
Искра Фидосова:
Колеги, връщаме се към първа точка от дневния ред - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на закона за търговския регистър, № 202-01-5, внесен от Министерския съвет на 30.01.2012 г.
Стигнахме до § 2. Има предложение за редакция на Комисията, която подкрепя предложението за отпадане на т. 2 изцяло в ал. 2 на действащия текст на разпоредбата на чл. 39, промяна в т. 1 на ал. 2 със следната редакция:
„(2) Средствата по ал. 1 се разходват само за развитие на материалната база на търговския регистър и за повишаване на квалификацията на служителите, работещи в търговския регистър при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието.
Т.е. от т. 1 отпада текста „и за стимулиране на служителите от агенцията в размер на 90 на сто от средствата по ал. 1.” Отпада допълнителното стимулиране.
Съобразяваме с това, че в момента гледаме Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Там предложението на вносителя е за промяна и предстои промяна на целия чл. 39. Съобразяваме в момента това и оставяме останалата част от чл. 39 да бъде уредена със Закона за държавния служител така, както се урежда за всички останали администрации.
В момента правим промяна, като отпада т. 2 и промяната в т. 1. на ал. 2.
Желаещи за изказване има ли? Няма. Гласуваме.
Първо предложението, направено между първо и второ четене от г-жа Колева и от мен. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която ви прочетох за § 2, като редакция на Комисията с подкрепяне по принцип предложението на н.пр. Фидосова и Колева, което току-що приехме.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
„Преходни и заключителни разпоредби.”
По наименованието на раздела предложението е да не се подкрепя текст на вносителя за създаване на подразделение на закона и се предлага да бъде отхвърлено.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби.” Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Деветнадесет „против”, без въздържали се.
Подразделението отпада, което ще рече, че текстовете се преместват в тялото на закона.
§ 2 по вносител в Преходните и заключителните разпоредби, който всъщност става § 3. Предлага се следният текст за § 3, който подкрепя по принцип текста на вносителя.
„§ 3. В § 5 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „по § 4, ал. 1” се добавя „или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация”.
2. В ал. 2 навсякъде след думите „по § 4, ал. 1” се добавя „или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация”.
3. В ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „както и да подават молби за обявяването им в несъстоятелност”.”
Въпроси и изказвания има ли? Няма. Гласуваме.
Подкрепяме по принцип вносителя за § 2, който става § 3 с редакцията, предложена от Комисията, която ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 3 от преходните и заключителните разпоредби по вносител, който се предлага да стане § 4 с предложение да подкрепим текста на вносителя и следната редакция на Комисията:
„§ 4. В § 5а от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думите „заинтересовано лице” се поставя запетая и се добавя „както и законният представител на търговец по § 5, ал. 2”.
2. Създават се ал. 2, 3, 4 и 5:
„(2) При пререгистрация по ал. 1 търговецът се вписва с досегашната си фирма.
(3) Едновременно с пререгистрацията на търговеца се извършва и пререгистрация на всичките му клонове.
(4) При пререгистрация търговците се изключват от регистър БУЛСТАТ и кодът по БУЛСТАТ става ЕИК на търговеца.
(5) Пререгистрацията се извършва и въз основа на акт на съда по несъстоятелността, като в този случай агенцията изисква от окръжния съд по последната регистрация на търговеца издаване на удостоверение за актуално състояние и препис от актуалния дружествен договор или устава на търговеца.”
Подлагам на гласуване редакцията на § 4 с принципна подкрепа на вносителя и предложението за редакция на Комисията, която прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 4 по вносител. Предложението е да не го подкрепяме, тъй като вече е отразен на систематичното му място в предходния параграф.
Който подкрепя § 4 по вносител, моля да гласува. Няма „за”. Против? Деветнадесет „против”, без въздържали се.
Предлага се Комисията да предложи да се създаде подразделение с наименование „Заключителни разпоредби”.
Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме.
Комисията предлага нов раздел „Заключителни разпоредби”. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 5 по вносител става част от Заключителните разпоредби с предложение да подкрепим текста на вносителя с редакция на Комисията.
„§ 5. Висящите регистърни производства по § 6 от преходните и заключителните разпоредби се считат прекратени от деня на влизане в сила на този закон.”
Колеги, поради това че се налагат уточнения във връзка с § 5 и § 6, отлагаме гласуването им за следващо заседание.
Благодаря ви. Закривам заседанието.




Председател:
Искра Фидосова