Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 117


Днес, 08.03.2012 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Деница Вълкова, заместник-министър; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Таня Милева, началник на политическия кабинет, Стоянка Илова, дирекция „Правна”, Лидия Станкова и Пенчо Димитров от дирекция „Устройство на територията” и Милка Гечева, началник в Дирекция за национален строителен контрол; от Агенцията по геодезия, картография и кадастър -Александър Лазаров, изпълнителен директор, Мария Пирянкова, директор на дирекция „Кадастрална и специализирани карти”; Ваня Йончева, юрисконсулт на предприятие „Язовири и каскади” в НЕК ЕАД; от Български институт за правни инициативи – Христо Иванов и Биляна Гяурова; Весела Веселинова, Граждански комитет „Спасение 2000” и Николай Веселинов, слушател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. По списък са 22 от членовете на Комисията. Заседават четири комисии в момента и колеги от Комисията по правни въпроси са в заседанията на тези комисии. Заявили са как гласуват по три от точките в дневния ред, с изключение на точката за изслушването на кандидата за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси по предварително обявения дневен ред:
1.Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на закона за търговския регистър, № 202-01-5, внесен от Министерския съвет на 30.01.2012 г.
2. Изслушване на предложен кандидат за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 202-01-12, внесен от Министерския съвет на 13.02.2012 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 202-01-10, внесен от Министерския съвет на 08.02.2012 г.
5. Проект за решение за прекратяване договорите за отдаване под наем, концесия или аренда на държавни и общински естествени и изкуствени водоеми, № 254-02-24, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 08.02.2012 г.
В момента в Комисията по регионална политика и местно самоуправление се гледат двата законопроекта, включени и в нашия дневен ред - Закона за кадастъра и имотния регистър и Закона за устройство на територията.
Предлагам ви да започнем по дневния ред. След като приключим със Закона за търговския регистър, или да продължим с точка втора, или, ако колегите са приключили в регионалната комисия, да започнем с двата закона и след това да се върнем към точка втора – изслушването. Беше удължено пленарното заседание и затова се получи това разминаване в часовете.
По първа точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на закона за търговския регистър, № 202-01-5, внесен от Министерския съвет на 30.01.2012 г. – продължение.
На предишното заседание сме гласували и § 4, включително, който параграф сме отхвърлили, тъй като е отразен на систематичното му място в предходния параграф. Тогава направихме и подробен коментар по § 5, § 6 и § 7. Сега предстои гласуване, но преди това, ако има коментари по тези параграфи, заповядайте.
По § 5 по вносител. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 5 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двадесет и двама „въздържали се”.
§ 6, който ще стане § 5. Предложение за редакция на Комисията.
„§ 5. Висящите съдебни производства, както и заварените регистърни производства по отменената ал. 4 на чл. 22 до влизането в сила на този закон, се приключват по реда, действащ до 31 декември 2011 г.”
След подробния дебат, който направихме на предишното заседание стигнахме единодушно до позицията, че трябва да имаме два отделни записа за двете отделни производства – съдебното и регистърното, и с тази последна редакция мисля, че всички колеги в Комисията са съгласни.
Желаещи за изказване? Няма.
При това положение предложението, направено от н.пр. Колева и Фидосова, се оттегля.
Подкрепяме по принцип предложението на вносителя с окончателната редакция, като редакция на комисията, която ви прочетох.
Подлагам на гласуване § 6 по вносител с подкрепа по принцип на вносителя и редакцията, която ви прочетох, който става § 5. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и двама „за”. Против и въздържали се няма.
§ 7. Има постъпило предложение от н.пр. И. Фидосова и Ю. Колева. Предложението на работната група е да се подкрепи това предложение и да подкрепим по принцип текста на вносителя със следната редакция на § 7, който става § 6.
„§ 6. Параграф 1, т. 2 влиза в сила от 1 юни 2012 г.”
Желаещи за изказване? Предложения за редакция по този текст има ли? Няма. Гласуваме.
Първо предложението на н.пр. Фидосова и Колева. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението по вносител за § 7, който става § 6 с отразено в него предложението на народните представители, което току-що гласувахме в окончателната редакция, която прочетох като редакция на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
С това приключихме с второто четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър.
Колеги, предлагам ви да продължим с точка четвърта от дневния ред - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 202-01-10, внесен от Министерския съвет на 08.02.2012 г.
От вносителите законопроекта ще представи г-жа Таня Милева, началник на политическия кабинет в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Таня Милева:
Добър ден.
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
На вашето внимание е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Този законопроект съдържа няколко основни момента, които аз съвсем накратко ще ви представя, а в мотивите към законопроекта по-подробно са разписани всички предложения за изменение и допълнение.
На първо място, със законопроекта се цели да се постигне една реформа в областта на стратегическото устройство и планиране и на стратегическото планиране на регионалното развитие.
На второ място, по отношение на функциите на общинската администрация предвиждаме с оглед различната категория строежи функциите на общините да бъдат от четвърта до шеста категория, а от първа до трета – на Дирекция за национален строителен контрол.
Освен това, предвиждаме редица текстове, с които целим да усъвършенстваме процедурите, свързани устройственото планиране, инвестиционното проектиране, строителството и въвеждането в експлоатация на строежите.
Това са най-общо основните моменти. За повече подробности тук са г-жа Милка Гечева, а след малко и г-жа Станкова ще дойде, за да може да отговори на вашите въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Аз бих поставила въпрос по отношение на режима, който се предвижда за гаражите и паркоместата (§ 90). Предлагате един съвсем нов ред, който на мен ми се струва объркан, и ако трябва да се изразя максимално точно, мисля, че обръща представите ни за някои основни институти в правото. Вие предвиждате гаражите и паркоместата да се уреждат по един и същи начин . Досега в практиката никога не е имало проблеми с уреждането на гаражите, нито по отношение на прехвърлителни сделки, нито по отношение на техния статут изобщо в кадастралните карти. Те са самостоятелни обекти и като такива са безпроблемна правна сделка и никога не сме имали някакви сериозни и изобщо никакви проблеми във всичките години в практиката, или поне аз не знам такива, които са били обект на прехвърлителни сделки. Сега предлагате за сделките с гаражите да се прилага разпоредбата на чл. 33 от Закона за собствеността, който текст говори за режим на съсобственост. В чл. 33 от Закона за собствеността има за цел да охранява правата на съсобствениците на един имот. При гаражите няма такава съсобственост и за мен е интересно да чуя съображенията и как изобщо ви хрумна да обръщаме основни институти в правото.
Отделно паркоместата как трябва да бъдат уредени и дали това е начинът за уреждане на паркоместата. В някои случаи паркоместата са прилежащия терен на сградата, в други случаи те са собственост на самите собственици на самостоятелни обекти в сградата или на част от тях. Паркоместата следва да бъдат определени с инвестиционния проект, за да се определи тяхната собственост и да се ползват въз основа на някакъв договор. Може ли със закон да се забрани паркомясто да не се ползва от едно лице, което няма собственост на самостоятелен обект в сграда.
Аз обръщам особено внимание на колегите, за да погледнем тези разпоредби, които за мен са силно притеснителни. Законът, според мен, единствено може да забрани промяната на предназначението на паркоместата, но не и това, което в момента се предвижда с него.
Може би това е най-съществената част, която нас ни засяга като Комисия по правни въпроси. Ще помоля всички колеги да погледнат текстовете в законопроекта и да направим коментар. Не си го представям това, което сте написали и не мога да го приема.
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Г-жо Председател, аз сега го чета, но наистина ми се струва странно. Подобен опит имаше наскоро със земеделските земи, доколкото знам. Имаше опит да се въведе задължение собствениците на земеделски земи да предложат първо на арендатора и се оказа, че е противоконституционно. Мисля, че по същия начин и това, ако се приеме, би било противоконституционно, тъй като знаем много добре, че гаражите и паркоместата могат да бъдат отделен обект на собственост и за тях важат всички основни принципи на правото на собственост. Не може да се ограничава правото на собственост върху гаражи и паркоместа. Текстът е много ясен – искат да задължат паркоместата и гаражите да са собственост само на лицата в сградата.
Юлиана Колева:
Какво означава основен обект в сграда? Защото тук пише: „гаражите, които са част от основните обекти в сградата”. Какво точно означава?
Янаки Стоилов:
Има и гаражи извън сградата.
Емил Радев:
С две думи има двояк режим на гаражите: едните, които са самостоятелни и извън сградата и другите, които са в самата етажна собственост.
Четин Казак:
Аз го разбирам така. Ако гаражът и паркоместата са под самата сграда, в подземията, те са част от сградата или партерния етаж, което значи, че се забранява тотално сделки с него.
Анастас Анастасов:
Нека да ги помолим вносителите на законопроекта да кажат какво са имали предвид.
Искра Фидосова:
Да, нека да им дадем възможност да кажат какво са имали предвид. Заповядайте.
Таня Милева:
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще дам думата на експертите от Правната дирекция на министерство, а след това ще вземем отношение и всички ние. Г-жа Илова.

Стоянка Илова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
С тази нормативна уредба, която се опитахме да дадем за паркоместта, целта беше да регламентираме правния статут паркоместата. Не сме имали за цел под някаква форма да поставим под съмнение действителността на правните сделки, извършвани с гаражи до момента. Тъй като действително гаражите са самостоятелни обекти, те винаги са били самостоятелен обект на прехвърлителни сделки. Не е била това нашата цел. След като предложихме тези текстове, получихме и становище на Нотариалната камара, с което се дадоха нови предложения по отношение на легалните дефиниции, както на гаражите, така и на паркоместата. Ние сме склонни да приемем тези предложения и между първо и второ четене да изчистим тези спорни текстове. Благодаря.
Искра Фидосова:
Всъщност Вие не отговорихте на това, което поставихме като въпрос. Първо, когато говорим за паркоместа, говорим за някаква идеална част от терена. Ние до този момент сме прилагали института на разпределение правото на ползване. Следва си като идеална част съответния самостоятелно обособен обект, който обикновено е апартамент в сградата и т.н. Създаване на такъв режим е много спорна материя. Ние повече от година и половина водим десетки разговори в различни формати, включително и с камарата и с колеги, които боравят с тази материя как и какъв статут може да се даде на паркоместата. Това за мен е най-неудачната форма, която сте избрали. А по-лошото е, че обърквате гаражите, с които никога не сме имали проблем досега. Защо обърквате гаражите тук? Те са самостоятелни обекти. Няма спор в практиката изобщо по отношение на гаражите как се прехвърлят и какво се случва с тях. Те са самостоятелни. Защо в момента те влизат в този параграф 90? Каква е била идеята не можахме да разберем.
Отделно тук говорим за ограничаване на правото на собственост, което е противоконституционно.
Стоянка Илова:
По отношение на паркоместата това, което сме се опитали да направим, е да въведем личен сервитут по отношение на ползването и на обособяването на паркоместата.
Искра Фидосова:
Сервитут можете да давате на нещо, което има самостоятелен характер. Как ще дадете сервитут на нещо, което не съществува самостоятелно. Това е обръщане нагоре с краката на вещното право.
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Аз няма да коментирам толкова текста, а бих искал да обясня пред какъв проблем сме изправени.
Досега гаражите като самостоятелни обекти са били обект на самостоятелни сделки. Ситуацията обаче в последните години става по-сложна, защото вече има изискване, поне в големите градове, новостроящите се сгради да притежават и гаражи или гаражни помещения, където те не са така строго обособени. Има гаражни клетки или места за паркиране. Това са различни ситуации и те трябва да се имат предвид.
Каква е практиката в редица европейски страни. Там на собствениците на самостоятелни обекти, каквито най-често са жилищата, се предоставят собствени места за паркиране, било като сервитут или в някаква друга правна форма, но те вървят задължително с жилищните обекти, за да се гарантира, че този, който купува жилище, има къде да паркира. Ние този въпрос частично се опитахме да го решим чрез Закона за етажната собственост, без да се пререшават проблемите на собствеността. Там където има зони за комплексно застрояване да могат общините да обособят места към съответните жилищни сгради, обикновено многоетажни, срещу задължението на собствениците да поддържат прилежащата територия те да имат правото да ползват зелените площи, паркоместа и т.н. Този процес се забавя и виждам, че по него не се работи активно, но той е част от този пейзаж.
Сега ние трябва да си отговорим на въпроса дали искаме оттук нататък там където съществува задължение жилищните или други обекти в сградата, да вървят с местата за паркиране, това налага и промени в някои от класическите форми на собствеността от гледна точка на ползването и разпореждането.
Така че това са нови проблеми и затова § 90 се е появил. Но ние трябва да обмислим, ако приемаме тази концепция, как тя да бъде уредена, за да постигнем правомерност на тези действия. Защото това не е едно мазе или таванско помещение, за да кажем: Собственикът нека да се разпорежда с него както иска. Този проблем става все по-голям и утре ние ще се натъкнем на случаи, когато собственикът отделно се разпорежда с жилището и с гаража, имам предвид тези, които не са обособени като отделни гаражи извън самите сгради, които вероятно трябва и занапред да подлежат на такова самостоятелно свободно разпореждане, и другите, за които наистина да бъде обмислен един такъв режим. Така че проблемът е реален. Хубаво е, че той се повдига и ние трябва първо да си отговорим на въпроса каква е концепцията за неговото уреждане, за да търсим и съответните правни форми евентуално това да стане.
Това е моето поставяне на въпроса, за да видим кой какво иска да реши и вече в какви форми и докъде е допустимо ние да въведем определени изисквания, които досега не са съществували.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Казак.
Четин Казак:
Аз споделям коментарите, които направи г-н Стоилов и общо взето мотивировката, която сме имали навремето, когато приемахме Закона за етажната собственост, но проблемът е следния. Наистина има такива реалности, има такива изисквания специално в София, които задължават за всяка нова жилищна сграда да има един минимум паркоместа или гаражи, гарантирани. Но аз мисля, че това не трябва да ни води до такива крайности да ограничаваме правото на собственост. Защото реално в действителния живот много рядко би възникнала ситуация, при която даден гараж или паркоместо би било продадено на лице, което не живее в самата сграда или в съседна на нея сграда. Аз мисля, че отделните сделки с паркоместа и с гаражи стават, ако лицето няма кола и продава гаража на лице, което живее или в същата сграда или в съседна, което няма гараж или паркоместо. Така или иначе основната грижа е гарантирана. Дали ще бъде колата на лицето, което живее в тази сграда и което ще ползва това паркомясто или колата на лице, което живее в съседната сграда или през една сграда, общо взето решаваме проблема, че една кола по-малко ще има на улицата. Да, наистина е хубаво да се гарантира, че няма да се задръстват улиците и новите сгради ще притежават един минимум паркоместа, подземни гаражи, но мисля, че проблемите не са чак толкова остри и действителността не изисква такова драстично ограничаване на правото на собственост и свободата на разпореждане с подобен тип обекти.
Емил Радев:
Аз първо искам да кажа, че работната група, която беше сформирана от Нотариалната камара, даде съвсем други предложения и това изобщо не е виждането на работната група, където участваха и представители от Агенцията по кадастър и професори по вещно право и хора от съдебната система, гледащи такъв тип производства. Защото реален проблем с паркоместата има, но той тук въобще не се урежда по правилния начин.
Какъв е проблемът. Паркоместата на практика съществуват в ЗУТ – когато се проектира една сграда, тя трябва да има толкова паркоместа, колкото и апартаменти има в сградата, но те никъде не са уредени като самостоятелен обект за собственост. И ако говорим за сделките с паркоместа, има много различни режими в цялата страна – едни се продават с право на собственост, други продават реални части от парцела и имаме протоколи за разпределение на ползването.Примерно, едни служби по вписванията в страна вписват сделки с паркоместа като реални обекти, други отказват да подписват такива сделки. Например, в София половината съдии по вписванията вписват такъв тип сделки, другата половина – отказва, така че този режим трябва по някакъв начин да се уреди, защото има проблеми. Не говоря за гаражните клетки, които са самостоятелни, а говоря за паркоместата.
Трябва да се помисли и какъв е режимът на паркоместата, които са в подземните паркинги в сградата, където все пак има строеж съгласно закона. Какъв е статутът на паркоместата, които са на самия терен, без да има изградена сграда по силата на закона. Така че ако се урежда този режим, трябва да се предвиди и в Закона за собствеността и в други нормативни актове ,които касаят тази материя. Така че аз смятам, че тук трябва да се пипа сериозно между първо и второ четене. Ние също можем да дадем предложения.
Г-жо Председател, аз имам питания и по други параграфи, а именно, че с настоящия проект е предложено чл. 133 и чл. 135, ал. 6 от закона да бъдат отменени.
В § 117 от Преходните и заключителните разпоредби се въвежда обратно действие на новите общоустройствени планове. От това произтича спиране на прилагането на част от заварените подробни устройствени планове. И тук вече имаме няколко проблема, които могат да възникнат.
Предложените промени означават, че процесът на изработване на новите общи устройствени планове не могат да се процедират проекти за нови подробни устройствени планове и такива за изменение на действащите ПУП. Един ОУП е една много дълга процедура – 3-5 години, че и повече и това на практика законодателно решение означава преустановяване на всякакви инициативи за реализация, за които е необходимо влязъл в сила ПУП.
Също така и § 117 може да докара противоречие и с някои конституционни текстове, защото действащото законодателство създава правни възможности частните имоти да бъдат предвидени за отчуждаване, когато това е в интерес на обществото и това е именно чл. 117, ал. 5 от Конституцията. Ако с новия ОУП е предвидено мероприятие за задоволяване на общински или държавни нужди по смисъла на Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост, то собствениците на засегнатите имоти ще бъдат отчуждени и обезщетени по реда на тези закони. За целта в тези закони е необходимо да бъде изработен нов или изменение на действащия ПУП и след влизането му в сила да бъде проведено отчуждаването му, като размерът на обезщетението ще бъде определено в съответствие с предвиждането на заварения подробен устройствен план. Това е предвидено в чл. 32 от Закона за държавната собственост.
Тук не са предвидени възможности за обезщетяване на собствениците на поземлените имоти, които търпят вреди в резултат на приемане на новия ОУП, с който се осуетява прилагането на заварените ПУП.
Също така знаем, че производствата по ОУП е нещо, което е необжалваемо и оттам нататък спираме възможността за правна защита, което също противоречи на Административно-процесуалния кодекс, а също така и на чл. 56 от Конституцията.
Например, ако това се приеме, общият устройствен план един град като Варна би трябвало да бъде блокиран за инвестиционни намерения вече четвърта година.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Г-жа Колева, заповядайте.
Юлиана Колева:
Тъй като стана дума вече за текста в Преходни и заключителни разпоредби, аз също искам да изразя резервите си по ал. 1 на § 117. Ние всъщност даваме възможност през цялото време докато липсва или се изготвя общ устройствен план, да се изработват подробни устройствени планове по някакъв повод. В един момент с тази преходна разпоредба заявяваме, че те запазват действието си, ако не противоречат на предвижданията на общия устройствен план. Това означава, че се допуска след като вече е налице одобрен, а е напълно възможно на базата на този план да има и някакво изпълнено строителство или по друг начин устройване на тази територия, допускаме след това този подробен устройствен план просто да бъде обезличен тотално и на негово място общият устройствен план да предвиди нещо друго. Аз не мога да си представя такава хипотеза.
Представете си, че в един подробен устройствен план изгражда някаква сграда, независимо с какво предназначение, на базата на този подробен устройствен план и общият устройствен план изведнъж решава, че тази сграда не може да съществува в този имот. Така ми звучи хипотезата на ал. 1, че подробните устройствени планове запазват действието си, ако не противоречат на предвижданията на общия устройствен план. Реална ли е тази хипотеза, която ви предлагам в момента? Може ли на базата на ал. 1, според вас, да се стигне до фактическа отмяна или обезсилване да го наречем на подробни устройствени планове и предвиждане на нещо съвсем друго на тяхно място.
Искра Фидосова.
Заповядайте, но моля да се представите.
Лидия Станкова: директор на дирекция „Устройство на територията”.
Ще се опитам да отговоря на въпросите, особено в частта на гарите и паркоместата. Не съм юрист, така че няма да говоря на вашия език.
Но най-общо това предложение, което сме се опитали да разпишем, беше по настояване на Строителната камара. Те твърдяха, като бяха подкрепени и от Нотариалната камара, че в момента нямало ред да се изповядват сделки законно и легално за паркоместата. Без да имаме претенциите, че това са най-добрите текстове, даже напротив, наясно сме, че това, което е разписано в законопроекта не е доброто, но разчитаме и на вашата помощ така че текстовете да бъдат изчистени. Опитваме се да предложим някакъв ред.
В момента проблем с гаражите няма. Има два случая: или те са записани към основния обект в нотариалния акт, както се описва мазе, таван и гараж, или са самостоятелен обект и си има отделен документ за собственост. Изискването на Закона за устройството на територията е за всички обекти в сградата да бъдат осигурени гаражи или паркоместа. Проблемът е с паркоместата как те да бъдат регламентирани. Те трябва да бъдат отразени в инвестиционния проект, да се знае в коя част на имота са разположени, колко на брой са и да има възможност с тях да бъдат изповядвани сделки. Текстът, който сме предложили, със сигурност не е най-добрият, но и това, което дойде като предложение от Нотариалната камара бяха едни пространни разсъждения, без нито едно конкретно предложение като текст. Извинявам се, че го казвам, но това е така. Два пъти дойдоха предложения без никакъв конкретен текст по ЗУТ как да се даде определение на паркомясто и по какъв ред да се извършват тези сделки.
В § 117 сме записали, че когато извън нормативния брой гаражи и паркоместа има свободни, те могат да бъдат предмет на сделка, ако преди това са били предложени на собствениците на имоти в сградата. Вече получихме възражения по този текст. Ако прецените, че ограничително, може и да отпадне. Наистина възможна е и другата теза, че ако за всички обекти осигуряваме необходимия брой гаражи или паркоместа, пазарът ще регулира кой собственик в кой имот да си купи гараж или паркомясто. Важното е да се спазва нормативът за всички обекти да има осигурен гараж или паркомясто.
По отношение на въпроса на г-н Радев за отмяна на чл. 133. Всички знаем, че това е една практика. Няма да коментирам нейния корупционен характер и практиката, до която доведе, но тя създава възможност с процедирането на план извадки да се бави с години във времето приемането на окончателния проект. Част от общините губят интерес въобще да одобрят съответния план, защото имат възможност на парче да одобряват план-извадка. Така че с отмяната на чл. 133 се надяваме да стимулираме общините да ускорят приемането на общи устройствени планове.
Веднага ще ви успокоя за община Варна, че ние съвсем скоро – преди половин година, приехме на Национален експертен съвет предварителния проект на общия устройствен план и имаме обещанието и уверението на общината, че до 4-5 месеца най-късно ще бъде предложен на министъра окончателния проект с отразени всички забележки и препоръки от ведомствата, които са дали становища по специалните закони, като Закона за опазване на околната среда, Закона за културното наследство.
Освен че сме предложили отмяна на чл. 133, сме предложили отмяна и на алинеята, която казва, че с допускане изработването на общия устройствен план се спира прилагането на действащия план. Така че няма проблем по действащите общи устройствени планове да се изработват подробни устройствени планове, да се изменят подробни устройствени планове в периода до изработването на общия устройствен план.
Свързвам го с отговора на притеснението на г-жа Колева, че е възможно на практика да се спре прилагането на действащи подробни устройствени планове след приемането на общ устройствен план. Да, възможно е. Това е възможно в Столична община със Закона за устройство и застрояване на Столична община този ред също беше въведен и се прие. Ако нямаме тази възможност, на практика се обезсмисля проектирането на по-високо ниво – на ниво общ устройствен план. Наистина ще има случаи, в които общият устройствен план на общината ще предвиди обекти за техническа инфраструктура – депа, пречиствателни станции. Там е възможно да има влезли в сила подробни устройствени планове. Разбира се, ще се направи парцеларен план и тези имоти ще бъдат отчуждени и няма да се прилага това, което в момента действа.
Не е фатално този параграф да не бъде приет. Това ще ограничи проектантите и общините там, където има влезли в сила подробни устройствени планове, те да се прилагат, а пък общият устройствен план ще има по-малка свобода да предвиди нещо ново на тези територии. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Аз смятам, че твърденията, че това се прави като антикорупционен текст да блокираме за 4-5 години огромни територии от страната, защото много добре знаем в колко населени места се изработват в момента общи устройствени планове и мога да ви кажа, че общият устройствен план на Варна нито Вие, нито аз мога да ви дам гаранция, че ще влезе в рамките на една година. Най-малкото с приемането на този текст първо, създаваме една правна несигурност на всички хора, които имат някакви инвестиционни намерения и то на територията на общини като Варна, София и т.н. Да не говорим, че тези норми имат обратно действие, което не знам колко е конституционно допустимо.
Второ, пряко може да доведе до увреждане на интересите на множество лица, които са изработили подробните устройствени планове, стартирали са някакви инвестиционни намерения и това могат да бъдат лица от нормалните граждани, които искат да си построят къща или някакъв обект до инвестиционни намерения, които са за милиони, а да не говорим, че ще засегне и инвестиционни планове, които касаят европейско финансиране. Тогава нещата могат да станат съвсем неконтролирани, защото това ще докара проблеми и по усвояването на евро средствата, където знаете, че сроковете са фатални.
Така че да не говорим, че тук се намесваме в Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост за обезщетяването, където на практика вкарваме един механизъм, който не подлежи на съдебен контрол. Заинтересованите лица и тези, които ще бъдат засегнати, няма как да се защитят. И това всичко го вкарваме с обратна сила.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. С голяма част от това, което казва колегата, ще се съглася. Излизам от частния пример за Варна.
Първо, бих поставила един въпрос в тази връзка. След като сте разписали тези текстове, на какво стъпихте и каква е статистиката – колко населени места, колко градове в страната са без общи устройствени планове. Тоест колко града ще бъдат засегнати от тази разпоредба? В предишни контексти и по друг закон съм изказала притеснение, че имаме противоконституционност тогава, когато поставяме изискване за общ устройствен план, за да бъде основание за приемането на подробни устройствени планове. Направи ми впечатление, че в мотивите няма нито един ред по отношение на тези разпоредби, а е задължително да има такива. Какво налага това да бъде направено? Защо се придава обратна сила.
В същото време ми направи впечатление, че в § 35, чл. 109 се създава нова алинея, в която се предвижда, че подробен устройствен план може да се разработва и без действащ общ устройствен план, но само по отношение на публична държавна и публична общинска собственост. По този начин със закон създаваме една неравнопоставеност - за държавата и общините се прави изключение, а за бизнеса и за гражданите няма такова изключение. Аз смятам, че това е и по законосъобразност недопустимо и по целесъобразност го привеждам като аргумент и не бих подкрепила едно такова предложение.
Другото, което ме притеснява и тук може би трябва да чуем и позицията на Сдружението на общините, но след като кажете колко са засегнатите градове и колко ще бъдат засегнати и колко са тези, които към момента нямат общи устройствени планове, съгласно вашия анализ, и ще са ли в състояние общините и в какъв период да подготвят и да се приеме такъв общ устройствен план, да влезе в сила, защото това изисква много средства. В много общини, в които аз съм била и сме водили разговори, това се поставя като основан тема – невъзможността да се финансира, и да се подготви такъв общ устройствен план.
Затова, ако разполагате с тези данни, първо да кажете колко са тези градове.
Лидия Станкова:
Такава статистика имаме. Тя ни беше поискана преди да започнем да готвим измененията в Закона за устройство на територията от Комисията по регионална политика и местно самоуправление, така че ние можем да ви я предоставим на разположение.
Най-общо ще кажа, че около 33% от общините имат актуални общи устройствени планове с неизтекъл прогнозен срок. За останалите – някои са в процес на възлагане, изработване, съгласуване, но така или иначе не са стигнали до приемане с решение на общинските съвети.
Наясно сме, че по тези предложения ще има спорове и дискусии, но това, което сме предложили е с желанието ни да се опитаме да спрем процеса на безразборно преотреждане на отделни имоти или група поземлени имоти и смяна на предназначението.
В новия Закон за горите, който беше приет и влезе в сила месец април 2011 г. това ограничение е факт. Фактически това, което ние предлагаме в Закона за устройство на територията, се разпростира и върху имотите, които са земеделски. И за да не спрем наистина строителството на важни инфраструктурни обекти и на обекти, които са в интерес на общината, сме разписали доста широк кръг от изключения в чл. 109, в които се допуска да бъде изработен подробен устройствен план без наличието на общ устройствен план. Това са обекти с национално значение, които се определят с решение на Министерския съвет, национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост. Да не ги изреждам всичките. Вие сте ги видели. Но те предполагат публична държавна или публична общинска собственост след реализацията им. Единственото изключение е за обектите, които притежават клас инвестиции по Закона за насърчаване на инвестициите.
Това ни бяха съображенията да предложим по-строг режим, да ограничим промяната на предназначението. Пак казвам, то ще важи за земеделските земи.
Опитваме се в зависимост от финансовите ни възможности да подпомагаме общините във финансирането и възлагането на такива общи устройствени планове. Тази година сме в процедура по възлагане на общия устройствен план на община Балчик. До два месеца ще възложим и за Поморие. Но и нашите финансови възможности са ограничени. Възможността е да се процедират изменения на действащите общи устройствени планове и изработване на подробни устройствени планове едновременно, защото тази възможност по Закона за устройство на територията съществува. Ние не предлагаме отмяната й. Едновременно изменение на общия устройствен план и подробния устройствен план.
Искра Фидосова:
Това, което чух от Вашия отговор, определено ме притесни. Тоест Вие с ясното съзнание, че ще засегнете повече от 2/3 от територията на страната, в които няма общ устройствен план сте разписали разпоредбата на § 37. Това означава да създадем проблем на много български граждани, които искат да строят нещо, на инвеститорите, които в тези населени места имат идея да инвестират, като това минава през приемането на подробен устройствен план. Това за мен е неправилно. Изразявам мое лично мнение. Аз такава разпоредба не бих подкрепила.
Вие казвате, че вашият мотив е бил ограничаване на промяна на предназначението на земеделски земи. Много лесно може да бъде ограничена промяната, без да засягаме и да обръщаме нагоре с краката това, което в момента съществува като правен ред. Наистина трябва да се подпомогнат общините да си изработят общи устройствени планове. Ако трябва да се мисли за някакво субсидиране на тези, които не могат да се справят. Да се направи анализ защо толкова време 66% от българските общини или градове, ако трябва да боравя с по-точния израз, не могат финансово да се справят с изработването на общи устройствени планове. Прави сте, че трябва да има такива. Но защо трябва да страдат българските граждани и инвеститори за това нещо. Не мога да си представя това да се приеме и да засегнем толкова много имоти и толкова много хора. Те могат след още 20-30 години да нямат общ устройствен план. Какво ще правим през това време. Всеки град, всяка община, всяко едно населено място иска да има общ устройствен план, но по различни причини няма.
В Комисията по регионално развитие си говорихме по следващия закон, който ще обсъждаме – Закона за кадастъра и имотния регистър. Отделно, че има много пропуски и грешки в кадастрални карти, изместване на граници, разминаване. Всичко това като го сложим на едно място – аз днес от обсъжданията в двете комисии съм силно притеснена от определени текстове в тези два закона. Като ги насложим на едно място, се получава, според мен, един немалък проблем. Създаваме проблем с режима с гаражите, който няма проблем. Освен това, казваме на българските граждани няма да правите нищо. На инвеститорите също няма да правите нищо в 66% от територията на страната, защото няма общ устройствен план. През това време ние всички – държава, общини, трябва да положим всички усилия, за да вървят тези процедури, но дотогава не може да се спира нито строителство, нито –просто аз не знам какво да кажа.
Лидия Станкова:
Аз ще се опитам да допълня отговора си. Може би не бях разбрана. 33% имат общи устройствени планове. В другата част има цялостни подробни устройствени планове, има действащи подробни устройствени планове, така че по отношение на населените места там, където имаме урбанизирани територии, а те са урбанизирани по силата на застроителни и регулационни планове по ЗПСУ или подробни устройствени планове по ЗУТ проблем няма. Ограничението, което ще се получи, е за промяна на предназначението на отделни имоти или група имоти там, където няма подробни устройствени планове и не са предвидени в общите устройствени планове. Наясно сме, че това ще създаде затруднения, но не предлагайки никакъв текст, означава, че приемаме практиката от последните години – безразборно, на парче, инвеститори за купуват земеделски имоти, тъй като те са по-евтини, да движат процедури за одобряване на подробни устройствени планове. Тези подробни устройствени планове след това да налагат ограничения в съседни имоти.
Разбира се, че това е ваша воля коя от тезите ще приемете и ще застъпите. Ние все пак като архитекти, като регионално министерство апелираме за някакъв ред в това преотреждане. Това преотреждане на парче е свързано с изграждане на съпътстващата, необходимата техническа инфраструктура за нормално функциониране на тези обекти, които предстоят да бъдат изградени. Това са били нашите мотиви.
Наясно сме, че ще създадем напрежение в някои общини. Това не го крием.
Искра Фидосова:
Права сте, че не трябва да има работа на парче. Аз също подкрепям, че трябва да има правила, да има общи устройствени планове навсякъде, но не си го представям, че за сметка на това да кажем, че задължително трябва да има общи устройствени планове, трябва да създадем толкова много проблеми. Ние трябва да мислим за инвестиции, за разкриване на работни места. Не трябва да спираме със закон този процес.
Аз си представям по следния начин. Дайте да разпишем текстове, с които да дадем срок на общините за изготвяне на общ устройствен план – 2-3 години. Вие експертите ще кажете колко години. Да видим държавата, ако трябва да подпомогне този процес, постепенно и тогава да кажем следващата стъпка е тази. Без общ устройствен план това, това и това не може да се случва. Но при положение, че сме наясно, че няма такива, че общините не са в състояние да ги направят и вие ясно си давате сметка за това, аз не мога да разбера защо го правим. Защо се предлага да го правим, защото то няма да доведе до изработване на общи устройствени планове, а ще създаде още по-големи проблеми.
Колеги, други желаещи за изказване?
Каква е идеята за тази голяма промяна в Преходните и заключителни разпоредби в Закона за регионалното развитие – променя се половината закон в преходната разпоредба.
Лидия Станкова:
Съжалявам, че я няма колежката от Стратегическо планиране на регионалното развитие, за да мотивира тези промени. Най-общо да се осигури обвързване на стратегиите по Закона за регионално развитие с концепциите и схемите, които да ги допълнят. До момента има разписани схеми, като например Национална комплексна устройствена схема по ЗУТ, за която не се стигна до нейното възлагане. Тя е в един много тежък обем и съдържание и се отчете, че нито има финансови възможности, нито пък има капацитет, който да изработи такава Национална комплексна устройствена схема. Прецени се, че схемите към стратегиите по Закона за регионално развитие трябва да имат по-стратегически и по-визионерски характер и малко по-опростено съдържание. Те да бъдат разписани в Закона за регионално развитие. Даже вече сме стартирали – обявена е обществена поръчка за изработване на Национална концепция за пространствено развитие. Пред подписване на договор сме за изработване на това, като се надяваме до края на годината тя да бъде приета от Министерския съвет. Дадено е по-друго съдържание така, че да има обвързване на стратегиите със схемите.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване, колеги? Да разбирам, че няма. Гласуваме.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 202-01-10, внесен от Министерския съвет на 08.02.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Петима „въздържали се”.
Любен Корнезов:
И какво стана? Приемаме го!
Искра Фидосова:
Аз гласувах „за”, като много трудно взех това решение, защото има много неща в закона, които подкрепям. Но нещата, по които говорих категорично не подкрепям и за второ четене няма да ги подкрепя. Иначе останалите неща с редакция могат да бъдат подкрепени.
Колеги, ако не възразявате, предлагам сега да продължим с точка трета, тъй като голяма част от гостите са и по тази точка.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 202-01-12, внесен от Министерския съвет на 13.02.2012 г.
Кой от вносителите накратко ще представи мотивите на законопроекта?
Таня Милева:
Г-жо Председател, за да спестим време, мисля, че г-н Лазаров, изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, ще се опита много накратко да ви представи основните промени.
Александър Лазаров:
Г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
На вашето внимание представям Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. В него имаме пет основни групи промени.
Първата група е за подобряване на реда за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри и повишаване на обема на териториите, покрити с кадастрални карти. Важен момент е, че в момента в кадастъра съществуват само три вида обекти:имоти, сгради и самостоятелни обекти в сградите – апартаменти, магазини и други самостоятелни обекти. С това изменение всъщност допълваме обектите със самостоятелни обекти на собственост от обектите на инженерната инфраструктура. Има се предвид в подлез или в мост, ако има самостоятелни обекти (магазини) да могат да бъдат отразявани и за тях също да бъдат издавани схеми и да бъде вписвана собствеността.
В това предложение е предвидено за териториите, за които няма създадени предварителни партиди, в процеса на създаването на кадастралната карта Агенцията по кадастър да получава книгите от Агенцията по вписванията и да създава кадастралния регистър на базата на книгата по вписванията.
Предвидено е за линейни обекти да бъде опростен реда за създаване на кадастрална карта. До момента законът изискваше за линейните обекти обявата да бъде по ГПК, докато със сегашното изменение предвиждаме това да става чрез Държавен вестник.
Отпада изискването за имоти освен общините и други заинтересовани лица да е възможно да възлагат кадастрални карти, всъщност те да ги финансират, за повече от 50 имота. В момента в закона има ограничение, че такова възлагане на кадастрални дейности може да става само до 50 имота.
И нещо важно, за което стана въпрос в Комисията по регионална политика и местно самоуправление, това е създаването на кадастрална карта само за територии, покрити с карта на възстановена собственост или със земеделски земи.
Втората група промени са прецизиране на реда за поддържане в актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри и облекчаване на процедурата по изменението им. Съществена промяна е, че до момента за изменение на кадастралната карта беше необходимо да има акт за непълноти и грешки. Много често това изискваше предизвикваше прекратяване на процедурата поради факта, че някои от заинтересованите лица просто не се явяват да подпишат акта. В момента даваме повече отговорност на началниците на службите по геодезия и кадастър и актът за непълноти и грешки всъщност отпада.
Второ важно изискване е, че за делба и за отчуждаване на недвижим имот задължително се прави скица-проект. До момента практиката е, че много често, особено общините, когато правят процедури по отчуждаване, ги правят без скица-проект и оттам в актовете липсва идентификатор на новообразуваните имоти.
Със законопроекта също се предвижда видни технически грешки в кадастралния регистър да бъдат отразявани без процедура.
По отношение на подобряване на административното обслужване предвиждаме четири основни изменения:
Първото е, че всяка една от службите по кадастър може да издава документи за цялата останала страна. В момента имаме неудобство за гражданите и потребителите на кадастрална информация, да речем от Силистра, ако иска да си извади скица в София, е длъжен да дойде в София. При новото положение ще е възможно службата в Силистра да извади скица и удостоверение за територията на София, както и за цялата останала страна.
Второто важно изменение е, че на нотариусите се дават права, когато издават документи от информационната ни система, те да важат за официални скици от Агенцията по кадастър, когато са подписани и подпечатани от нотариусите.
За ведомствата и общините за изпълнение на техните задължения в момента предлагаме предоставянето на кадастрална информация да бъде безплатно и подобряваме възможността за създаването на изнесени работни места. Може би знаете, че Агенцията по кадастър има 28 служби и цялата територия в момента се обслужва от тях. За да избегнем неудобството, особено за населените места, които са далеч от областния град, създаваме така наречените изнесени работни места. В момента има около 75 такива. Но те са преди всичко в центровете по съдебни райони. В момента предвиждаме възможността изнесените работни места да има във всяко едно населено място, в което местната власт прецени, че има нужда.
Промени правим и по отношение на правоспособността. Разделяме правоспособността за физически лица и еднолични търговци, като казваме, че кадастрални дейности могат да се изпълняват само от юридически лица и еднолични търговци и тази правоспособност се дава от Агенцията по кадастър. Докато правоспособността на физическите лица се дава от Камарата на инженерите по геодезия.
Отпада и ограничението правоспособността да зависи от географското положение. Иначе казано всички правоспособни лица от страните на европейската общност получават правоспособност и при нас.
Отпада правоспособността по картография. Досега имаше ограничителен режим, в момента отпада.
Последната група въпроси са технически въпроси. Важен въпрос е безвъзмездният обмен на данни между Агенцията по кадастър и регистрите по ЕКП, БУЛСТАТ, ЕСГРАОН, Търговски регистър.
Важен въпрос е, когато има влязло в сила решение за изменение на кадастъра или влязъл друг административен акт, какъвто е да речем „заповед за изменение на регулационния план”, да не се издава заповед за промяна на кадастралната карта. Тъй като в момента много често хората имат промяна на граница във връзка с изменение на регулационен план, водят дела. Едната страна спечелва делото, идва в Агенцията по кадастър, за да коригират границата, и ние отново започваме да правим обяви, и влизат наново дела. Това всъщност е избегнато, след като има административен акт и имуществените отношения са уредени, избягваме акта за непълноти и грешки и заповедта за промяната.
Създаваме със закона и ред по определяне на състава на комисията за създаване на специализирани карти.
В общи линии това са измененията, които предлагаме за промяна в нашия закон. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси към вносителите.
Преди нашето заседание имаше заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление и там един от въпросите, който се постави от представителите на Министерството на земеделието и храните, беше да отпадне § 39. Там се проведе дискусия и се обясни защо е необходимо това отпадане и защо те не подкрепят текста на § 39.
От Агенцията по горите се изрази позиция, че отпада възможността за издаване на скица-проект и комбинирана скица. Аз специално не чух отговора за скицата-проект.
Поставям ги тези въпроси, за да ги обясните. Аз за себе си съм убедена, че трябва да остане скица-проект, а за комбинираната скица в момента не мога да преценя трябва ли да има или не трябва да има такава скица. В другата комисия изразих позиция за подкрепа на § 39. Ако искате, това бихте могли да маркирате накратко.
Поздравявам ви за това, че създавате и разкривате изнесени работни места. Това е в услуга на гражданите, тъй като на много места в продължение на последните години има проблеми с обслужването на населението от кадастралните служби. Те трябва да пътуват 60-80 до 100 км., за да отидат в съответното седалище на кадастралната служба, която е по местонахождение в областния град и там подадат своето заявление било за промяна, било за вписване, било за получаване на скици. Ако има възможност и се разкрият в максимален брой, поне в общински центрове, такива изнесени работни места, смятам, че това е добре. Разбира се, там където има кадастър, защото не навсякъде има кадастър. Но тенденцията е да има кадастър поне в общинските центрове.
Има ли общински центрове, в които все още няма кадастрална карта и колко са те? Ако бихте могли всъщност да ни представите статистика.
Александър Лазаров:
За съжаление, статистиката е малко тъжна.
Искра Фидосова:
Не бяха ли дадени 45 млн. лв. първоначално за този кадастър, или аз нещо бъркам, преди десетина години или се започна с някаква такава сума.
Александър Лазаров:
Това беше заем от Световна банка. Всъщност тези 40 или 30 млн. долара бяха разделени по равно между Агенцията по вписванията и Агенцията по кадастър, като с тази дейност се институциализираха двете ведомства, извършиха се ремонти и се закупиха автомобили, техника и се разработи информационна система. Така че парите, които отидоха за създаване на кадастрални карти никак не бяха много. Със заемните пари се приключиха пилотни проекти, за да се види как работи законът.
Има дългосрочна програма на правителството от 2005 или 2006 г. и по тази програма през 2015 г. трябваше да сме покрили държавата с кадастрална карта. За съжаление, поради финансови проблеми последните две години и половина, близо три години няма подписан нито един нов договор за кадастрална карта. Единственото, което правим в момента, завършваме вече започнати договори и те останаха съвсем малко за завършване. Само 18% от държавата са покрити с кадастрална карта. За съжаление, дори в 8 района от Столична община няма започната процедура по кадастрална карта. Много се надяваме наистина да бъдат намерени пари, тъй като се оказва, че кадастърът е една изключително доходоносна за държавата дейност – средно между 10 и 20 месеца е срокът, в който дадените от държавата инвестиции, се възстановяват на държавата, особено за териториите, които са с по-големи транзакции, каквито са София, Варна, Бургас, Пловдив. Всички областни градове са покрити. Около 90 общини от общо 264 са покрити с кадастрална карта и за останалото в момента просто очакваме финансиране.
Искра Фидосова:
Тези 90 общини съвпадат ли с тези, които имат общи устройствени планове до известна степен, не че има взаимовръзка едното с другото.
Александър Лазаров:
Не сме правили такава статистика. Част от тях съвпадат, но по-скоро няма съвпадение, бих казал. Случаен е принципът. Не сме подхождали, че ще правим кадастрална карта, където има общ устройствен план. Подхождаме за територии, в които има повече транзакции. Със сигурност почти цялото Черно море е покрито. Останали са само 2 или 3 общини от Черноморието, които не са покрити. През 2008 г. имаше търгове за изцяло покриване на Черноморското крайбрежие с кадастрална карта плюс специализирана карта по Закона за Черноморското крайбрежие. За съжаление, този търг го прекратихме, поради липса на финансиране. Все пак процедурата беше от 2008 г., но до днешна дата финансиране по него няма, така че предстои.
Да отговоря на въпросите, които поставихте. В разговорите, които се проведоха в Комисията по регионална политика и местно самоуправление няма отпадане на изискването на скица-проект при трансформиране, промяна, делба и каквото и да било друго, както за горите, така и за останалите територии. Скицата –проект съществува. Това, за което настояваха колегите от Агенцията по горите да има всяка делба да носи в себе си идентификатор. За това им трябва скицата-проект. Всъщност това изрично в момента в закона е споменато. Така че за мен не беше обяснимо тяхното искане. В закона пише, че задължително доброволна или съдебна делба задължително върви със скица-проект. Иначе няма как да се идентифицира номерът на имота, който вие искате да впишете след делбата. Така че това със сигурност го има в закона.
По отношение на комбинираните скици те задължително искаха в комбинираната скица да присъства освен меренето и всякакви други данни, да присъства и кадастралната карта. Това е въпрос, който възложителят на комбинираната скица преценява какво иска да има в нея. Не може да въведем задължително и изискване за кадастрална карта. Тъй като понякога върху комбинираните скици има кадастър емисия от 30-та година, кадастър емисия от 50-та година, регулационен план и тя става с извинение за израза, но пълно „мазало”. Трудна става за четене. По тази причина е възможно комбинираната скица да има вариации - някой път ще има кадастрална карта, но не е задължително винаги да има.
По отношение на § 39. Мисля, че тук има едно неразбиране по отношение на трансформацията на картата на възстановената собственост от Министерството на земеделието към кадастрална карта. Винаги до момента процедурите по създаване на кадастрална карта са предвиждали взимане на карта на възстановената собственост едно към едно, без никаква трансформация. Единствените трансформации, които се правят по карта на възстановената собственост, това са така наречените контактни зони, там където картата на възстановената собственост се допира до урбанизираната територия и измерванията на място плюс регулационните планове на съответната територия и кадастралния план, който съществува за урбанизирана територия, по някакъв начин създава конфликт в дупки или препокриване с карта на възстановената собственост. И в нашия закон и в процедурите, които спазваме, всъщност е решаването само на тези контактни зони. Прави се специална комисия за решаването. Цялата останала карта на възстановената собственост ние взимаме едно към едно, без да правим никаква промяна в нея.
Това, което казахте в другата комисия за Чипровци, там знаем какъв е случаят. В Чипровци има карта на възстановената собственост, която навлиза километри в чужда територия. Това е факт и днес. Правейки кадастрална карта ние не я променяме. Така че отпадането на § 39 няма да промени качеството.
Освен това какво правим с всички 18% от територията на държавата, за които вече кадастрална карта има, и земеделските земи са отразени в нея. Много добре би било, ако наистина в момента Министерството на земеделието се грижи за подобряване на качеството на техните данни, но това нещо не се случва.
Аз лично настина настоявам § 39 да остане, тъй като в самия процес по създаването на кадастралната карта ние бихме могли да анализираме, защото там изрично пишем, „когато отговаря по съдържание и точност на изискванията на нашия закон”. А ние имаме доста по-високи изисквания от това, което поставя Министерството на земеделието. И ако направим проверката и се окаже, че наистина има територия, която попада извън границите на държавата ни, разбира се тази карта не би могла да бъде факт и не би могла да бъде процедирала като кадастрална карта.
За изнесените работни места има един съществен проблем. За момента финансовото ни положение не позволява изнесените работни места ние да ги поддържаме по друг начин, освен да предоставяме софтуер и транспортиране на документите към Агенцията по кадастър. В момента инициатива на местните власти – всички кметове, които искат при тях да има изнесено работно място, ние ги адмирираме изключително много. Въпросът е, че тези изнесени работни места могат да станат с техни служители. Ние нямаме такива служители.
Мисля, че това бяха въпросите.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги желаещи за изказване и въпроси има ли? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 202-01-12, внесен от Министерския съвет на 13.02.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Колеги, преди да се върнем към точка втора от дневния ред, бих искала да ви съобщя, че по молба на вносителите, точка пета отпада от дневния ред.
По втора точка - Изслушване на предложен кандидат за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Колеги, на заседания, проведени на 26 януари и на 2 февруари, в Комисията по правни въпроси сме се запознали и дебатирали по постъпилото от г-н Цонев изявление за отказа му за встъпване в длъжност инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Предложили сме на Народното събрание проект за решение във връзка с избора на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, като в решението, което е гласувано в пленарна зала сме дали срок до 24 февруари 2012 г. 18:00 часа народните представители да правят предложения – да предлагат кандидатури за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Решението е прието на 8 февруари 2012 г. и е обнародвано в Държавен вестник, бр. 13 от 2012 г.
В указания в решението срок е постъпило само едно предложение за инспектор за г-жа Димана Николова Йосифова, предложена от народните представители Светослав Тончев и Ивайло Тошев, което е внесено на 24 февруари 2012 г., публикувано в същия ден на сайта на Народното събрание.
В дневния ред на днешното заседание е включена тази точка, съгласно приетите от нас процедурни правила в съответствие с изискванията на Закона за съдебната власт 14 дни до днес са изтекли от оповестяването на тази кандидатура на сайта на Комисията по правни въпроси и на сайта на Народното събрание.
Колеги, припомням процедурните правила, при които и предишните девет вече избрани инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет са изслушани. Процедурните правила сме ги приели на предишни заседания. Какви с процедурните правила?
На основание чл. 132а, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 46 от Закона за съдебната власт до изслушване се допускат предложените кандидати. В случая имаме един кандидат, който по документи отговаря на изискванията на Закона за съдебната власт. Изслушването започва с представяне на кандидата от вносителя на предложението до 2 минути, лично представяне на кандидата, в което той може да допълни данните от професионалната си биография и да представи вижданията си за дейността с оглед длъжността, за която кандидатства. За предишните изслушвания ние бяхме приели регламент 3 минути, но сега с оглед на това, че имаме един единствен кандидат, аз ви предлагам да дадем и 10 минути, ако трябва, да бъде изслушана. Следват въпроси от народни представители-членове на Комисията по правни въпроси, отговор на кандидата след изчерпване на зададените въпроси. След това има обсъждане на кандидатурата и приемане на доклад, който обобщава резултатите от изслушването на основание чл. 45, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
Предложения кандидат вече е в залата и е заел мястото си.
Давам думата на колегите вносители. Г-н Светослав Тончев ще представи кандидатурата за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Светослав Тончев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаема г-жо Йосифова,
Уважаеми колеги и гости,
Ще бъдат кратък в представянето. Г-жа Димана Йосифова е родена в Самоков през 1955 г. Завършила е средното си образование в гр. София. През 1978 г. е завършила Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски”. От 15 юни 1979 г. е назначена за стажант юрист. Работи като стажант в Софийски градски съд, Софийска градска прокуратура. Трудовият си стаж по същество започва през м. февруари 1981 г. като районен прокурор в Кнежа, Врачанско. От 1985 г. до 1990 г. работи в Правен отдел към Държавния съвет на Република България. От 1991 г. до 1996 г. работи като районен съдия в Софийски районен съд. За съдия е избрана на основание на решение на Великото народно събрание на 25 януари 1991 г.
От 1997 г. до настоящия момент тя е съдия в Софийски градски съд. Като съдия в Софийски градски съд разглежда фирмени дела, граждански и търговски такива.
Общият й юридически стаж е над 31 години, от които като съдийски 25 години. Повишена е в ранг съдия във Върховния касационен съд и Върховния административен съд с решение на Висшия съдебен съвет от 2004 г.
Има допълнителни квалификации: курс „Съдебна практика на Съда на Европейските общности; пилотен курс по търговска несъстоятелност.
Тя е лектор по търговско и дружествено право към Националния институт на правосъдието.
Тя е един добър професионалист, добър специалист. Последната й атестация е много добра.
Изрично уточняваме, че г-жа Димана Йосифова до настоящия момент няма налагани каквито и да било дисциплинарни и други наказания. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тончев. Съгласно процедурните правила следва кратко представяне на кандидата. Ако желаете нещо да допълните, г-жо Йосифова, имате думата.
Димана Йосифова:
В представянето няма какво да допълня. Така е. Това е моят делови и професионален път.
В моето СV, което представих с кандидатурата си, горе-долу бях описала и моята мотивация защо желая да бъда избрана за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Сега искам да вляза малко в детайлите, но се надявам, че по-добре би продължило изслушването, ако вие свободно зададете своите въпроси към мен. Готова съм на всички въпроси да отговарям.
Искам преди да започна изложението си, да споделя, че за мен е изключителна чест да бъда изслушана именно от народните представители. Твърде дълъг е моят житейски и професионален път и по него се случиха и препятствия, които някак си, като съдия специално, много ми се искаше да бъда чута от народа, от представителите на народа.
В СV аз съм посочила защо желая, какви са моите вътрешни мотиви да започна работа в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Сега ще ги преповторя.
На първо място, това е субективната ми увереност, че ще мога да бъда полезна в работата на този надзорен орган, който на настоящия етап е едно свързващо звено между обществото в най-широкия смисъл и независимата българска съдебна система. Искам да ви уверя, че еднакво желая обществото да е доволно от работата на българския съдия, а българската съдебна система да остане независима. Еднакво желая с превантивната дейност на Инспектората към Висшия съдебен съвет, която в основната си част е такава, да се повиши доверието на обществото към съдебната система. Считам, че на този етап Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е именно гарантът за прозрачност на съдебната система и в същото време за баланса между независимата съдебна система и отчетността.
Разбира се, че самочувствието ми да пожелая да бъда изслушана днес и да желая да работя в Инспектората към Висшия съдебен съвет идва и от дългогодишния ми опит като съдия, който е работил при условията на новия процесуален ред в гражданското правораздаване и най-вече с въвеждането на Гражданския процесуален кодекс.
Любен Корнезов:
В който има грешки.
Димана Йосифова:
В който има грешки! Ще кажа, с най-дълбокото ми уважение, а може би тези грешки, когато бъдат отстранени от Народното събрание, или с конституционната промяна, или от Великото Народно събрание, сигурно няма да бъде направена такава забележка в моето изказване.
И така, когато познаваш проблемите на новия процесуален ред, можеш да бъдеш по-точен в идеите затова как функционира съдебната система и затова как да се стабилизира доверието на обществеността в нея. Защото доверието идва от ефекта, от резонанса и ще направя разлика между ефект и резонанс – от ефекта от представянето на това как работи българското правосъдие, респективно българският съдия.
На трето място искам да подчертая, че мотивацията ми е подсилена от обстоятелството, че 15 години работя в Софийски градски съд с изключителна натовареност като бройки дела и като фактическа и правна сложност. Сигурно никой не може да си представи как на ден можеш да разгледаш 100 бройки охранителни производства. Аз правя ретроспекция на своя живот и на своя труд и се представям. Никой не може да си представи какво значи за един месец, за да си в срок, да напишеш 30 акта и въпреки това тези актове да бъдат постановени в срок.
Но, отчитайки желанието да работя в Инспектората към Висшия съдебен съвет и съзнавайки, че основното задължение на проверяващия е наистина само административната, деловодната дейност на съдията, в никакъв случай да не се засяга правосъдната дейност, да не се засяга, така да се каже, неговото правотворчество, когато правораздава, много по-добре ще бъде разбран и проверявания, а и добре ще разбере проверяващия, когато отчете обективните фактори – кадрова, политика, в какво състояние е техническата обезпеченост на конкретния съд, какви са критериите и методологията на натовареност (на не еднаквата натовареност на съдилищата) и не без значение е отчитането на обстоятелството в какво състояние е и докъде е доведен именно принципът за случайното разпределение на делата.
Колеги, искам да ви уверя, че се запознах и с отчета на Инспектората за периода 2008-2011 г. и ако бъда избрана за инспектор, искам да ви уверя, че изцяло възприемам създаденото досега, извършеното досега от в Инспектората в усилията за подобряване на отчетността и ефективността на съдебната система. Но в никакъв случай не следва да бъде подценявано в работата реалното оценяване на натовареността на съдилищата. Защото натовареността на съдилищата е в изключително тясна връзка със срочността на постановяване на актовете и срочността на извършване на процесуалните действия, а тя е критерият, който следи както обществото, така и проверяващия в Инспектората.
Колеги, съзнавам, че работата ми като инспектор леко ще измести моето кариерно развитие като съдия за сметка на надзорните функции, които има Инспектората. Но отново искам да подчертая пред вас, че натрупаният ми опит като съдия ми дава увереност да считам, че мога да участвам в процеса, наречен повишаване на доверието в съдебната власт и създаване на стабилност и сигурност в работата на самата съдебна власт.
Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Йосифова. Преди да дам думата на г-н Корнезов, който чака да зададе въпроси, да продължим процедурата, която приехме при предишните изслушвания. На всички кандидати за инспектори, уточнихме в Правна комисия, че първо ще зададем два въпроса към всички кандидати. Длъжна съм да ги задам и към Вас, преди да пристъпим към следващи въпроси.
Първият въпрос е упражнявате ли търговска дейност, имате ли участие някъде като съдружник, управител, надзорни и управителни съвети, съвети на директори или контролни органи на търговски дружества и кооперации, разбира се с изключение на професионалните сдружения на съдии, прокурори и следователи.
Димана Йосифова:
Отговорът на тези въпроси е отрицателен.
Искра Фидосова:
Да, не можете да сте съдия, ако заемате.
По-скоро втората част на въпроса е тази, на която трябва да обърнем повече внимание. Членувате ли в публични и непублични организации, което би ви поставило в зависимост при извършването на дейността ви като инспектор.
Димана Йосифова:
За да ви кажа, че ви разбрах за смисъла на публични и непублични, аз мога да отговоря така.
В сдружения с идеална цел и непублични, предполагам разбирате понятие, което се е наложило в публичността – за масонствата, и за другите тайни организации. Това ли разбирате?
Искра Фидосова:
Не казвам нищо конкретно.
Димана Йосифова:
За публичните – това е. За сдруженията с идеална цел – аз съм член на Ротари клуб Тангра. Това е една международна хуманитарна организация и това е моето членство. Но с оглед забраната, не в управителното тяло, Ротари клуб Тангра е регистриран като сдружение с идеална цел.
Искра Фидосова:
Благодаря. Има думата г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Г-жо Йосифова, изключително сте ми симпатична. Казвам го не защото днес е Осми март. Но имам два въпроса: единият е към вносителите и другият е към кандидата, ако ми позволите.
Към г-н Тончев, защото той представи кандидата.
Г-н Тончев, откъде познавате г-жа Йосифова, която Вие представихте. Защо не представихте един кандидат за инспектор от нашия роден Ямбол, а ходихте чак до Самоков? Не ми отговаряте!
Димана Йосифова:
Аз искам да уточня. Родена съм в град Самоков, защото минавайки пътя през Самоков, се е наложило на майка ми в този момент да ме роди. А иначе живея в София. (Значи случайно сте родена в Самоков.) Може би. А някои се раждат и в други държави.
Любен Корнезов:
Г-жо Йосифова, приемете моите почитания. Като се запознах с биографията ви, виждам, че и аз имам горе-долу толкова съдийски стаж, макар че сте чувствително по-млада от мен.
Аз се питам, по човешки го казвам. Да си съдия е мисия. Това не е професия. Съдията е наместника на онзи, дето е горе и от негово име правораздава тук на земята. Това е изкуство да решаваш чужда съдба. Сигурно и нощно време понякога не можете да спите. (Да.) Кое ви кара Вас, а виждаме, че и някои други инспектори го правят, съдия да отива да става инспектор – един чиновник, който се рови в чуждите дела и то само образувано от тази дата до тази дата. Вие ставате един администратор. За четири години ще си загубите нюха към правото. Не ви оборвам, но ако си носите съдийството някъде тук вътре, не в сърцето, но някъде вътре във вас, в никакъв случай – нито инспектор, нито чиновник, нито министър! В залата е правораздаването, в залата е правото. Не бягайте от залата, млада хубава госпожо!
Искра Фидосова:
Заповядайте, г-жо Йосифова, да отговорите.
Димана Йосифова:
Г-н Корнезов, продължавам Вашата мисъл. Не само мисия! Работата на съдията е работа на самотник. Това е къртовска работа. Това е труд, за който аз казвам всеки ден, или през три, или през четири дни – колкото са ми стигнали физическите сила, когато си обявявам акта, казвам: „А, излетях в Космоса.” Всеки пък нашите актове се четат и се обсъждат. Всеки път ти сверяваш себе си с мнението на другите, с коментара на другите, особено по делата с изключително засилен обществен интерес. И когато най-неочаквано получиш отзив чрез медиите или очакваш да получиш, но в повечето случаи съдията не очаква, целта е да си изпише делото в срок, но получиш отзиви, които не си сънувал, камо ли да е било провокирано вътрешното ти убеждение. И ако няма кой да контролира тези отзиви и да каже две премери слова, наречени с думите на юриста „аргументи” върху точните факти и обстоятелства, отиваме на безграничност. И щом решиха, че трябва да има прозрачност в органите на съдебната система, и щом решиха, че трябва да има органи, които да наблюдават тази система, защо човек (претендирам, че няма тайни относно процедурния ред, относно администрацията и воденето на делата) да не отиде и на третото прелистване на четиритомното дело да му стане ясно за какво иде реч, щом обществото иска да чуе истината, но тя да бъде предоставена от наричайте го надзорен орган, наричайте го филтър, както искате, но така е пожелало обществото. На този ред така стоят реалностите в нашия живот.
Когато тръгнах насам, в залата има колега съдия, дойдох с послание. Аз пет години работих във врачанския край и всички твърдят, че съм от Враца. Аз обаче не се сърдя. Приемам, че съм от врачанския край, защото работих с удоволствие, защото оставих много приятни човешки чувства като взаимоотношения. Не направих брак във врачанско. Но когато колегите искат да се чуят точните отзиви, точният коментар, защото пресаташетата към съдилищата вършат работа, но не в смисъла, в който го желае истинският съдия, и, ако на дневен ред или както твърдите Вие, че това е повелята на европейския ред, а не на нашия дневен ред, или на нашия дневен ред е именно европейският дневен ред, защо да не излезе съдия от средите на съдиите и да може да каже тази истина. Какво се случва при тази конкретна проверка? Защо се случва това с този съдия? Искам да ви уверя, че нито за миг няма да срещна затруднение относно това, когато следва да обоснова отговорността. Но преди всичко, надълго нашироко да обясня причините и условията, които са способствали затова.
В този ред на мисли искам да ви кажа, че пък и чак толкова много години не ми остават до моето пенсиониране.
Любен Корнезов:
Не сваляйте венеца, който имате като съдия.
Димана Йосифова:
Не мога да не призная, че съм на средата на кариерата си, че я прекъсвам. Уверявам ви, отношението към правосъдната дейност никога няма да бъде променено от моя страна.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Йосифова. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Госпожи и господа, първо изразявам смущението си, че на днешното заседание не присъства Главният инспектор и мисля, че би било редно той да бъде поканен и да се изиска участието в такова изслушване. Така че за мен възниква въпроса защо тази възможност е заобиколена от Комисията.
На следващо място аз имам няколко въпроса към г-жа Йосифова и ги задавам най-непредубедено, защото не крия, че получих положителни референции за нейната професионална дейност. В същото време прочетох и материали, в които има фактология и които предизвикват определени въпроси. Аз няма да се впускам в тях, тъй като това изисква доста по-подробен и сложен анализ. Но няколко въпроса, по които е важно да чуем нейното мнение.
Как Вие се отнасяте към разпространената практика в съда, в който работите, да се заобикаля случайното разпределение на делата, което се използва от редица страни в процеса, подавайки множество еднотипни искове и да речем чрез заплащане на таксата за един от тях, да се прави селекция на тези, които ги решават.
Или пък друго, да се подават искове, когато се сметне, че това не съвпада с очакванията на ищците, те да се изтеглят и отново да се подновяват с идентично съдържание. Това е публично известен факт. Включително в евентуалната бъдеща дейност на инспектората тя трябва да бъде анализирана и да се предотвратява всяко заобикаляне на закона, тъй като за мен това е начин за заобикаляне на една императивна разпоредба на закона.
Другият ми въпрос е във връзка с едно охранително производство. Вие самата казахте, че там съдът е претрупан и това е така. Дали в някои случаи поради тази претрупаност не се пропускат важни обстоятелства. Имам предвид едно дело, отнасящо се към регистрацията на партия „Към възход и равенство”. Лицето, което представлява тази партия Бетри Шефик е било издирвано от МВР. Този факт бил ли е известен? Защото все пак тези процедури са паралелни. Нямам отговор на този въпрос. Ако тази партия е провела учредителното си събрание в Истанбул, предоставените документи за регистрация били ли са легализирани на български език, за да се придвижи процедурата до извършената регистрация.
И най-накрая един въпрос, който смятам за по-деликатен, тъй като той надхвърля или излиза от професионалната сфера, но ми направи впечатление, че в периода 2007 – 2010 г. Вие имате кредити на обща стойност около 300 хил. лв. Това, ако не е така, просто го кажете, защото може би става дума за неточна информация. Ако това не е така, просто го кажете и по-нататък нямам възражение по въпроса.
Димана Йосифова:
Не! За Бога! Имате удоволствието, надявам се, да разговаряте с български съдия с абсолютно чисти ръце, отгледал две прекрасни деца, завършили студенти, умни хора. Заемите са ми в размер на 35 хил. лв., за да посрещна завършването на първото ми дете.
Янаки Стоилов:
Добре. Тази част от въпроса я снемаме и не бих искал да я разискваме повече. Благодаря Ви.
Димана Йосифова:
Недейте така! Нямам, нямам, нямам.
Освен че са ми много чисти ръцете, изключително здраво усещам почвата под краката си и твърдо, и уверено стъпвам и в този смисъл и гордо. Не се притеснявам от нищо, от нито един момент в своя житейски път, който съм изминала досега. Поради това, надявам се, че ще можете да се убедите, че каквито и да са впоследствие разсъжденията относно моето личностно състояние или присъствие в публичното пространство, ще бъдат снети.
Така зададен въпросът Ви „защо регистрирахте партия еди-коя си?”, аз мога да ви кажа, когато пред мен са били доказателствата, когато пред мен е било фирменото дело, когато пред мен са стояли списъците, когато пред мен е стоял протоколът от общо събрание или учредителен конгрес, тогава аз съм проверила и съм щяла, ако твърдите, че е регистрирана тази партия и ако аз съм постановила решението за вписване. Сега така зададен въпроса даже не знам какво да ви отговоря. Делото не е пред мен и не мога да ви кажа. Но считам, че към онзи момент, когато е трябвало да постановя регистърно решение, и съм го постановила, аз съм прегледала всички доказателства, които са били налични. Щом твърдите, че са били регистрирани в Турция или че е проведен конгрес някъде извън територията на държава, ако има такъв момент, нито за миг не трябва да се забравя, че в производството по преценка на валидността на настъпване на обстоятелствата, подлежащи на вписване, участва българската прокуратура – участва прокурор, който ако не следи детайлите, то трябва да следи тези моменти. И надявам се, че е имало и становище на прокуратурата. Но така зададен въпросът ви, аз дори нямам спомен. Политическите партии са над 600, а може би и повече, от които не знам, тъй като отскоро не се занимавам с политически партии (ще дойде момент да ви кажа защо), защото работя в търговско отделение на Софийски градски съд. На мой доклад са били поне над 100 партии. Имаше тенденции пропорционално да се разпределят. Бяха 6 състава и на всеки горе-долу по толкова партии се падаха. Във времето много от партиите бяха прекратени, други се саморазпуснаха, та не можа да си спомня нищо конкретно по този въпрос, за да ви отговоря с категоричност. Защо, ако е допуснато и е налице такова обстоятелство. Не мога! Не е пред мен делото. Не мога да кажа какво точно е било.
От това следва и друг въпрос, който аз самата желая да бъда чута, това е така нареченият отказ за регистрация на председателя на политическа партия „Съюз на демократичните сили”, за да изчистим въпроса с партиите и да дойдем на актуалното явление какво се случва с процеса заобикаля случайното разпределение на делата и търси състав.
Има ли представител на Съюза на демократичните сили? (Няма.) Много съжалявам. Това изслушване за мен е чест и наистина искам, ако днес е възможно, да се сложи точка на медийните интерпретации.
Дванадесет години политическа партия „Съюз на демократичните сили” е на мой доклад. Общо взето като се разпределят политическите партии те си остават на състава, на който са.
Янаки Стоилов:
Извинявайте, че ви прекъсвам. Излиза, че ако един съдия е започнал регистрацията на една политическа партия, при всяко следващо ново обстоятелство, той идва при него. Така ли е? Тоест няма случайно разпределение. Това ме озадачава. Така ли е наистина? Аз сега го научавам. Моля да изясним това.
Димана Йосифова:
Точно така. Чуйте. Политическите партии се разпределят по състави. (И един съдия е с една партия.) Не е с една. С много. Така стояха нещата и с регистърния режим на търговските дружества. Търговско дружество „Х” е на доклад на Шести състав. Всяка промяна се изважда от архив и се докладва на Шести състав. Регистърното производство също беше така.
Принципът за случайното разпределение касае исковите, спорните производства.
За сведение на присъстващите искам да кажа, че регистърното производство е охранително, безспорно производство. То е нещо като нотариалното. Даже в своята практика аз казвах: „Елате и кажете какъв ви е проблемът. Къде е г-н Димо Гяуров? Да дойде. Елате представителите и кажете какъв ви е проблемът. Това няма да стане. Това ще стане. Това не е съобразено със закона. Това и това коригирайте. Сработете си документите, моля ви се. В публичното пространство да излезе легитимна вашата регистрация.” И години наред го правех. Защо? Затова случайният принцип не работи. Защото действа принципа, че е безспорно охранително производство. В момента, в мига, в който стане спорно, т.е. първият сигнал подаден – молба за спиране на вписването, защото има спор относно свикването и т.н., там вече исковото производство общият принцип на исковото производство, на случайното разпределение, а се спира охранителното, докато се постанови и с влязло в сила решение в исковото производство какво се е случило.
Да продължа с политическа партия СДС. И така, най-акуратно през тези години работих не само със СДС, но и политическа партия БЗНС „Никола Петков”, Българска социалистическа партия, Съюз на социалистите. (А ГЕРБ?) Не, Слава на Бога. Аз нямаше да участвам. Да бъда неутрална. Та да продължа, колеги, с политическа партия СДС. Не мога да знам поради каква причина, след като 12 години охранителното производство вървеше както трябва, следеше се дали редовно е свикан конгресът, какво се е случило, какво не може да се случи, кое следва да се случи. Това обстоятелство за пръв път днес на този форум го съобщавам. Седмица или месец преди да се пусне заявлението за промяна в състава на политическа партия СДС, те пускат заявление не за промяна, чуйте, за нов устав на политическа партия СДС. Този устав се вписва и приема от друг състав, от друг съдия. При мен идва заявлението за вписване на промяната. Преглеждам колкото за насрочване в открито съдебно заседание, защото, проф. Корнезов, за охранителните производства не се изискват предварителни доклади, за да седнеш да четеш „за своя душа”, както се казва. В открито заседание се надяваме, че и прокурорът ще вземе отношение. Приключва откритото. Междувременно започват сигналите за спиране на вписванията. Усетих, че почвата става кишава, податлива. Тръгвам да се видя със съдията, при който са исковете, защото аз трябва да го спра. Това са повелите на охранителното производство, щом възникне спор. Тук колежка, там колежка – няма да влизам в детайлите. Тук трябва да е г-н Гяуров, защото така ще му кажа, както и му го казах. Сядам да пиша. Нали не пропуснах да кажа, че работата на съдията е работа на самотник 12 часа минимум на ден. Забравете какво пишат медиите. Тръгвам с огромните класьори. Първото нещо и затова е на един и същ състав. Защото всяко обстоятелство, подлежащо на вписване, ти проверяваш в предходното обстоятелство регистрирания устав, дали е редовно свикано, защото то се свиква от колективен орган, който е вписан, а не от друг, за да не се подмени волята, да не се подмени легитимността на органа. Кой е уставът, въз основа на който аз ще извърша последващото вписване. Отварям и пропадам.
Анастас Анастасов:
Г-жо Председател,
Г-жо Йосифова, много извинявайте, че Ви прекъсвам, но предлагам да се върнем към нашата работа. Анализът е много интересен.
Димана Йосифова:
Това е случаят с политическа партия СДС, поради което следваше избор – спиране на вписванията, или отказ. Старият съдия е мъдър съдия. Защо да спра? Предстоят избори. Те ще ме подозрат в шикана. Я да постановя отказ. Върховният касационен съд може повече. И това е. Постанових отказ. В този ред на мисли Върховният съд трябваше да се произнесе по същество. А той върна за събиране на доказателства. Тъй като виждам, че има прибързаност, няма повече да разсъждавам. А има още какво да кажа. Това мотивира моето вътрешно убеждение да постановя отказ.
Колеги, искам да ме извините, защото навсякъде в медиите се тиражираха политически изводи. Не може би регистрация за политическа партия да има инженерно-технически изводи. Няма как. Но когато си видял, че е вписан устав, различен от предишния?
Янаки Стоилов:
Остана само въпроса за практиката в Софийски градски съд по заобикалянето на случайния принцип на избор на дела.
Димана Йосифова:
Какво става с появилото се явление? То отскоро се появи. Аз направих така и в районния съд. Тече една-две години. Пускат масово молби и по този начин следят на кой състав ще се падне делото, като, разбира се, не се подменя случайният принцип. Молбата на общо основание се входира и тя се вкарва в компютърния масив и се разпределя. Друг е въпросът, че съдията, незнаещ какво се случва, защото при него идва делото едва след разпределението, е, примерно, избраният, номинираният, посоченият. И следва изводът, той е посочен, защото а-ха, тук нещо не ти е чист „косъмът”. Това се усети от ръководството на Софийски градски съд и щом усетят и видят, че са няколко молбите, на мен, което е моето дело, защото следят за чл. 126, по-късно заведеното дело се прекратява. Заместник-председателят ми слага едно лепящо листче с бележка: „Дима, внимавай, търси състав!” Тоест минали сме малко на ръчно броене. Компютърното разпределение на това породило се уродливо явление, считайте го не от страна на съдиите, това явление се прояви отвън, от страните. Съдът сигурно, или компютърните специалисти, или дай Боже Инспекторатът може би трябва да вземе решение по този въпрос, но сега в момента така, както е зададена задачата на компютрите, те не могат да отчетат и автоматично да сторнират по-късно заведената молба, за да не буди подозрение при съдията. И минахме на механично броене, така както е известно във вашите среди. Но не подозирайте в седемте смъртни гряха никого, още по-малко мен. Защото знам защо зададохте въпроса. На милите млади хора по много човешки се опитах да им обясня за последното писание, което направиха във вестник „Дневник” и във вестник „Капитал”. Няма такова нещо. Не е вярно търси си състав. И видите ли, услужливката! Огорчих се, но това няма никакво значение. В случая с две думи: Два вида са инициациите (използвам модерния израз) за образуване на производство по несъстоятелност: по молба на длъжника и по молба на кредиторите. Пъргавият - длъжникът, обаче, - една молба, втора молба, трета молба, четвърта молба. Ние знаем разпоредбата на чл. 629 и следим. Щом има пусната молба от кредитора, всички производства по молбите на длъжника, се спират. Това е задължение на деловодителките, завеждащи деловодната служба, и на всеки съдия на корицата има разпечатка. В случая, който обсъждате, моята скромна личност няма никакво участие. Длъжникът пуска да си тества три състава. Не е виновен дотук съдът с нищо. Хареса си един състав и си оттегля молбите в останалите състави. Там не е съставът на съдия Йосифова. Тръгва производството пред състава по твърдение на журналистите, пред който е харесан. Постановява се актът.
Колеги, не съм адвокат нито на дявола, нито на съдиите в Софийски градски съд, но искам да кажа, че в закона, в този ред на мисли, господа нормотворци, коригирайте закона и след това изисквайте от съдията. В чл. 629, ал. 1 е записано: „Производството по несъстоятелност по молба се образува незабавно”. Незабавно не значи нищо. Или срок или нищо! А производството по искане на кредитора в месечен срок или 14-дневен срок. Ето оттук започва тази интрига, за която сигурно са ви разказали. Аз поисках среща с г-жа Караиванова. Поисках среща и с проверяващия. Аз не знаех, но не си спомням, дали пък знаех, че ще бъда номинирана?! Аз реагирах като съдия. Не е моето име посочено като съдия.
Защо е тази интерпретация не мога да ви кажа. Но бъдете спокойни, нищо нередно няма. Някак си не е била прецизна проверката.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Йосифова. Повече от час продължава изслушването. Ако колегите не възразяват, да благодарим на г-жа Йосифова. Ние досега не сме имали по-дълго изслушване.
Аз за себе си имам вече убеждението каква позиция трябва да заема и не смятам, че бъркам. За мен беше важно, че се повдигнаха тези въпроси, които витаят в уличното пространство през последните две седмици, откакто Вашата кандидатура е номинирана за инспектор, оповестена е публично на сайта и аз съм удовлетворена от отговорите, които чухме от Вас.
Други колеги желаят ли да вземат думата? Г-н Тончев.
Светослав Тончев:
Аз също съм удовлетворен от днешното представяне на г-жа Йосифова. Защото и ние, като вносители, имахме донякъде малка резерва, когато прочетохме в медиите всичко това, което се сипеше по неин адрес. Но след като по-обстойно обсъдихме тези неща с г-жа Йосифова, след като се запознахме и със самите решения на съда, просто разбрахме, че тя наистина е един добър избор за нас и го представихме на колегите.
Димана Йосифова:
Аз също благодаря за изслушването и за отделеното внимание. Но мисля, че аз дължах отговор. Защото 25 години аз правораздавах в името на народа, а сега имам удоволствието пред представителите на народа лично да дам този отговор.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Йосифова.
Колеги, съгласно правилата, които следваме, трябва да отразим така провелото се изслушване в детайли и подробности, доколкото е възможно, с позицията на Комисията по правни въпроси. Знаете, че по закон ние провеждаме изслушването и подготвяме подробен доклад за това как се е провело изслушването и предоставяме на пленарна зала да вземе решение по отношение на това дали да бъде избрана или не съответната кандидатура.
Колеги, има ли някой, който да има възражение по отношение на това, че г-жа Димана Йосифова е кандидат за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет след всичко, което се чу тук за повече от час в тази зала. Ние не гласуваме. Ние само подготвяме доклада. Разгледани са всички документи, съгласно изискванията на Закона за съдебната власт и нейната кандидатура отговаря изцяло.
Колеги, благодаря на всички. Извинявайте за закъснението, все пак е празник. Желая весел празник.
Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова