Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 120


Днес, 29.03.2012 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Любомир Петков, началник на отдел в дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти” и Светлана Маринова, началник на отдел в дирекция „Правна”; от Министерството на вътрешните работи – Петър Тошков, експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност”, Мариана Маринова, заместник директор на дирекция „Миграция”, Владислава Радонова, експерт в дирекция „Миграция” и Светлана Ценева, началник на отдел в дирекция „Български документи за самоличност”; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” – Венцислав Христов, началник на отдел „Електронна обработка на информацията” и Нина Симеонова, началник на отдел „Методология и контрол” и народния представител Милена Христова, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. По присъствен списък сме 19 от членовете на комисията. В момента заседават още три комисии и там са 7 от нашите членове, които ще се присъединят по късно към заседанието. Една част от тях са ме уведомили как гласуват по точките от дневния ред:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за подкрепа на проекта между Република България и „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ и „Набуко Газ Пайплайн България” ЕООД във връзка с тръбопроводната система Набуко, № 202-02-9, внесен от Министерски съвет на 15.03.2012 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация:
- № 154-01-111, внесен от Мая Божидарова Манолова и Милена Иванова Христова на 14.12.2011 г.
- № 254-01-45, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 23.03.2012 г.
3. Определение на Конституционния съд от 8.3.2012 г., с приложено искането на 61 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 3/2012 г., за задължително тълкуване на чл. 98, т.11 от Конституцията, който установява правото на помилване на президента на Републиката, както и на чл. 104 от Конституцията, който допуска възможността държавния глава да възлага част от своите правомощия на вицепрезидента.
По първа точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението за подкрепа на проекта между Република България и „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ и „Набуко Газ Пайплайн България” ЕООД във връзка с тръбопроводната система Набуко, № 202-02-9, внесен от Министерски съвет на 15.03.2012 г.
Да представи накратко мотивите на законопроекта има думата г-н Петков, началник на отдел в дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти”. Заповядайте, г-н Петков, в рамките до 3 минути.
Любомир Петков:
Едно от съществените предизвикателства пред нашата енергетика това е вносът на първични енергийни източници. В тази връзка възможното решение е свързано с разнообразяване на енергийните ресурси по техните видове, източници и доставчици. Една от възможностите за диверсификация на газовите доставки за българската страна е реализацията на проект „Набуко”. През следващите две десетилетия се очаква страните на Централна и Западна Европа да изпитват недостиг на енергийни доставки, а цените на природния газ да нарастват със свиването на вътрешния добив.
Финансовата стратегия на проект „Набуко” предвижда 30% собствен капитал и 70% финансиране чрез заеми. По първоначални разчети проектът е оценен на 7.9 млрд. евро, като тази стойност е в процес на преразглеждане. Осигурени са средства по Европейската енергийна програма за възстановяване в размер на 200 млн. евро.
Проектът се развива от компания „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл”. Тази компания е утвърдена юни месец 2004 г. с предмет на дейност пренос и търговия на едро с природен газ, съгласно законодателството на Европейския съюз. Седалището е във Виена. Собственост е на акционерите в „Набуко” и националните „Набуко” компании, които са дъщерни дружества на тази компания.
Акционерите в проект „Набуко” са ОМV-Австрия, МОЛ-Унгария, Ботеш-Турция, Български енергиен холдинг, Трансгаз-Румъния и RV-Германия. Всеки акционер притежава равен дял от 16.67% в „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл”. Акционерите са отговорни за преговорите по договорените отношения при доставката на газ.
През месец юли 2009 г. в Турция е подписано Междуправителственото споразумение между Австрия, България, Унгария, Румъния и Турция относно проекта „Набуко”. Това споразумение изрично предвижда сключването и на споразумение за подкрепа на проекта с международното дружество „Набуко” и със съответните национални дружества „Набуко”, чиято цел е детайлизиране на режима на осъществяване на проекта „Набуко” във всяка една от държавите.
С решение на Министерския съвет по т. 14 от Протокол № 28 от 21 юли 2010 г. е одобрен проектът на Споразумение за подкрепа на проекта „Набуко” между Република България, „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” и „Набуко Газ Пайплайн България” и беше даден мандат на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и на 8 юни 2011 г. в Кайзери, Турция бяха подписани тези споразумениямежду всички страни участнички - „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” и съответните дружества от отделните страни участнички. От наша страна това беше „Набуко Газ Пайплайн България”. Такива споразумения са задължение на всяка една от страните, които участват в междуправителственото споразумение за изграждане на тръбопроводната система. С тях държавите поемат ангажимент за оказване на подкрепа, създаване и поддържане на благоприятни и регулаторни условия за осъществяването на проекта и предоставяне на подкрепа за компаниите, които участват в неговата реализация.
Съгласно чл. 2 от Споразумението за подкрепа, то подлежи на ратификация и влиза в сила след приключването на ратификационната процедура.
В чл. 35 от Споразумението за подкрепа е предвидено, че разрешаването на споровете между страните по него, когато такова не е постигнато чрез кореспонденция или преговори, става пред Арбитражния съд на Международната търговска камара. С оглед на това на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 8 от Конституцията на Република България и предвиденото в т. 3 от Решението на Министерския съвет по т. 14 от Протокол № 28 от 21 юли 2010 г. е необходимо ратифицирането на Споразумението за подкрепа от Народното събрание.
Споразумението за подкрепа не разглежда начина и формите за осигуряване на финансиране на проектопрограмите, нито предвижда участие на българската държава.
Благодаря.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по законопроекта. Да разбирам, че няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за подкрепа на проекта между Република България и „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ и „Набуко Газ Пайплайн България” ЕООД във връзка с тръбопроводната система Набуко, № 202-02-9, внесен от Министерски съвет на 15.03.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация: № 154-01-111, внесен от Мая Божидарова Манолова и Милена Иванова Христова на 14.12.2011 г. и № 254-01-45, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 23.03.2012 г.
По първия законопроект от името на вносителите г-жа Милена Христова. Заповядайте, да представите законопроекта.
Милена Христова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
В контекста на новото изборно законодателство с последните изменения в Закона за гражданската регистрация бяха въведени строги правила при адресната регистрация на гражданите и изискването за документ за собственост на недвижимия имот, или договор за наем, а също така и декларация за съгласие на собственика, подадена лично или с нотариална заверка. Целта на тези промени беше в частност преодоляване на вътрешния изборен туризъм. Изминалите вече местни и президентски избори показаха, че целта на промяната не даде очакваните резултати. Същевременно обаче това създаде сериозна трудност за една голяма част от българските граждани да си извадят лична карта. Това ги постави вън от законовия им статус като граждани на страната. Създаде проблеми по отношение и на тези, които са с нисък социален статус по отношение на получаването от тях на социални помощи, енергийни помощи, детски надбавки. Това съм сигурна, че би създало проблеми на органите на Министерството на вътрешните работи при установяване самоличността на български гражданин, когато той няма лична карта.
Хипотезите затова да не могат гражданите да представят документ за собственост на притежавания от тях имот са няколко. В нашия законопроект не сме изчерпателни в хипотезите. Това, което ние сме предложили е в чл. 92, ал. 2, т. 1 след думата „собственост” да се добави изразът „или други доказателства за ползването или собствеността на имота”, като сме имали предвид да се представят и други документи. В частност дали ще бъдат плащани сметки за електроенергия, данъци и други такива. Да речем, когато при незаконно строителство или при учредено право на строеж, има много такива случаи. Знаете в кварталите, които са населени предимно с граждани от ромски произход, незаконното строителство е в доста голяма степен. Там в голямата си част липсват всякакви документи за строеж и е трудно да се представят такива. В тези случаи да бъдат представени документите за платени данъци, защото в някои от случаите се плащат такива.
Надявам се, нашият законопроект да бъде подкрепен. Радвам се, че съществуването на проблема е осъзнато. Това показва и внесеният законопроект от колегите, който доразвива нашата идея и философията на нашия законопроект. Ние ще подкрепим законопроекта на колегите, където са регламентирани някои от хипотезите при липса на документ за собственост. С оглед на това, че философията н двата закона е една и съща, насочена към решаването на един проблем, единият допълва другия, аз призовавам да подкрепите и нашия законопроект. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Христова. От името на вносителите на другия законопроект, г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Благодаря, г-жо Председател. Аз ще се постарая да бъда пределно кратък.
Бяхме сезирани, че има известни проблеми при тълкуването и прилагането на закона след последните промени, които бяха приети през 2011 г. и затова ние внесохме тези предложения, за да се разшири обхвата на документите, които ще се представят при извършване на съответната адресна регистрация.
И ние по подобие на законопроекта, внесен от г-жа Манолова и г-жа Христова предлагаме разширяваме на обхвата и представяне на други документи, доказващи ползването на имота, за да може в най-общ план и най-широко да се тълкува и да се прилага законът.
Предлагаме и допълване, като възможност, към тези документи да се предоставят и договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализирани институции, тъй като бяхме сезирани за проблеми при регистрацията на лица, които са настанени в специализирани институции, особено след навършване на пълнолетие.
Също така ние предлагаме, когато е невъзможно да бъдат представени документите по действащия закон, ние предлагаме да бъде съставена една комисия, в която да влизат представители на различни институции, която да място да може да извърши съответните проверки, където са настанени лицата или където пребивават и тя да даде предложение на компетентния орган на съответната община или населено място да бъде извършена адресна регистрация.
Прецизираме и текстовете по отношение на това кога е необходимо близки и роднини на собственика или на ползвателя на имота, да представят съответните документи.
В заключение, предлагаме промяна в чл. 97, с която предлагаме адресна регистрация да се извършва само от общинските администрации и да отпадне възможността за заявяване на постоянен и настоящ адрес чрез заявление за издаване на български личен документ, подаден чрез дипломатически или консулски представител.
Прецизираме и разпоредбата на чл. 99а, в която изрично се уточнява, че изискването се касае за настоящ адрес.
Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Преди да преминем към разисквания по законопроектите, от представителите на двете институции, ще вземете ли отношение по двата законопроекта? Заповядайте.
Светлана Ценева: дирекция „Български документи за самоличност”
Подкрепяме по-разширения вариант на проекта с оглед да се решат проблемите, свързани с постоянен и настоящ адрес на лица, които до момента не можеха да се снабдят с лична карта. Смятаме, че по този начин ще се избегнат много проблеми, които бяха свързани с издаването на задължителния документ в нашата страна – лична карта. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Ценева. От ГРАО – ще вземете ли отношение? Заповядайте, г-н Христов.
Венцислав Христов:
Ние също подкрепяме по-разширения законопроект. Особено ни хареса това с комисията, тъй като се оказа, че няма как да се изчакват всички документи, които съществуват в правния мир за собственост или където живее човек и има някакъв документ, макар и не изцяло за собственост на жилище.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Христов. Колеги, имате думата за изказвания по двата законопроекта. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Защо не подкрепяте и краткия вариант? Идеята е една и съща. Можете ли да ми обясните.
Светлана Ценева:
Разширеният вариант на законопроекта изцяло обхваща краткия вариант, така че по този начин подкрепяме и краткия вариант, т.е. другия законопроект. Но по-голям е кръгът от документи и българският гражданин би могъл да се възползва повече от възможността за регистрация.
Любен Корнезов:
Като се изброят, изчерпателно ли са изброени? Не споря, но все пак попитах.
Искра Фидосова:
Благодаря. Може би и аз да внеса малко разяснение и допълнение.
Така наречения кратък законопроект, ако ще ползваме този термин, се съдържа в подробния, където наистина подробно се урежда тази материя, така че веднъж завинаги да се изчисти тази материя и тези спорове, които в момента възникват. Държа да уточня, че тези спорове не са следствие на промяната, както каза г-жа Христова, от преди изборите. Те са на друга основа. Ние принципно сме поставили въпроса и се опитахме да ги изчистим един по един и тогава да се разпишат текстове.
От страна на вносителите на първия законопроект – г-жа Манолова, също е запозната с този процес и със законопроекта и стигнахме съвместно до извода, че това е добрият вариант, с който тези въпроси, които сме поставили на дневен ред, касаещи изобщо темата „гражданска регистрация” ще бъдат уредени с така наречения „разширен вариант”.
Разликата е в думите „доказателства” и „документи”. В краткия вариант се използва думата „доказателства”, а в разширения вариант по отношение на „и други” се ползва „документи”, като идеята тук е, че под документ разбираме включително и квитанцията за платена електроенергия, данъци. Ако се използва термина „доказателства” се разбира и една снимка с фотоапарат на постройката. Това е само разликата. Няма друга разлика по отношение на тези две думи, като съдържание от единия и другия законопроект.
Но има няколко много важни и съществени неща.
Първо, уеднаквяваме изискванията по отношение и на постоянен и на настоящ адрес на документите, които е необходимо да представят българските граждани. Вече няма да има колебания по отношение на това какви документи трябва да се представят в единия случай и трябва ли и в другия случай да се представят. До този момент редът беше различен. Сега казваме, че всички тези документи са и за двата вида регистрация. Единствено за ГРАО, което важи по отношение на тях в случая е, че в регистъра при тях продължава да се посочва постоянния адрес и при тях тази промяна на практика не води до някакви съществени промени в реда и организацията на работа, които имат досега. Един единствен орган ще отговаря отсега нататък, а не както досега – два, и да си прехвърлят информацията за отделните граждани и да се получава разминаване. Това е изключително важно и полезно, което смятам, че успяхме да направим.
В един друг закон има подробна разпоредба по отношение на това за какво служи постоянния адрес на гражданите. Мястото ту е тук в Закона за гражданската регистрация. Това сме го разписали тук с колегите, така че да няма никакви различни тълкувания и по този текст.
Това, което колегата обясни за комисията. Защо се стигна да предложим да се създаде такава комисия в тези случаи, в които дори и документи под формата на фактури, квитанции и както и да се наричат, не могат да се намерят, за да бъдат регистрирани.
И още една бележка. Взимам повод от това, което каза г-жа Христова. Настоящият адрес не е основание за получаване на помощи от социално подпомагане. Там е само по постоянен адрес. В правилника е постоянния адрес. Понеже има постоянно объркване между едното и другото, аз смятам, че с този подробен вариант, който се подкрепя от всички или поне от предварителните разговори, които водихме и с колегите от ДПС, и от колегите от Коалиция за България и от вносителя – основно с г-жа Манолова съгласувахме текстовете. Опитахме се да решим проблемите, които стоят комплексно.
Колеги, смятате ли, че има тема, която все още не е изчистена с тези два законопроекта по адресната регистрация – постоянен и настоящ адрес.
Г-н Тошев, заповядайте.
Ивайло Тошев:
Г-жо Председател, аз имам един въпрос по отношение предлаганата нова ал. 5 на чл. 92. В изречение второ е казано:
„Кметът на общината, на района или на кметството, или определените от тях длъжностни лица, извършват служебна проверка в регистъра на населението за родствена връзка между собственика или ползвателя на имота и лицето, което заявява постоянен и/или настоящ адрес” и т.н.
В чл. 22 е казано, че „в регистъра има регионална база данни население и локална база данни население”. Проблем ли ще е за някакви справки, примерно, от община Шумен, да се прави в община Благоевград за тези родствени връзки, тъй като може да се окаже, че някой от лицата е бил жител и е към настоящия момент към друга община.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тошев. Г-н Христов, заповядайте.
Венцислав Христов:
Имаме изграден национален регистър на населението и всяка община има онлайн достъп до него, така че веднага могат да направят справка.
И още нещо, има едно дребно несъответствие. Колегите от МВР го забелязаха. Или по-точно да синхронизираме текстовете във връзка с отмяната на ал. 1 и ал. 2 на чл. 97, където се говори за адресите, които се заявяват пред МВР. Според нас трябва да отпадне в тази връзка от чл. 115 последните три думи „адрес в чужбина” от ал. 1, т. 1. Т.е. в чл. 115 се казва, че МВР ни подават и адресите в чужбина. Просто е изпуснато. Чисто техническа бележка е, според мен, но все пак.
Искра Фидосова:
Това са бележки, които трябва да ги вземем предвид за второ четене.
Други желаещи за изказване, за въпроси? Няма. Гласуваме.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 154-01-111, внесен от Мая Манолова и Милена Христова на 14.12.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 254-01-45, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 23.03.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се. Благодаря ви.
Ако има някакви бележки, обръщам се към представителите на ГРАО и МВР, моля да ги представите в близките дни, за да можем по-бързо да направим гледането на второ четене на законопроектите.
По трета точка - Определение на Конституционния съд от 8.3.2012 г., с приложено искане на 61 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 3/2012 г., за задължително тълкуване на чл. 98, т.11 от Конституцията, който установява правото на помилване на президента на Републиката, както и на чл. 104 от Конституцията, който допуска възможността държавният глава да възлага част от своите правомощия на вицепрезидента.
Това е точка, по която по принцип имаме позиция. Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Ние сме се въздържали от подобни становища и сега ми се струва, че не е целесъобразно да даваме становище. Плюс това, ние сме получили препис от определението на 9 март, дадено е 10 дневен срок за становище и този срок е изтекъл. Но това е формалната страна, че е изтекъл 10 дневният срок. Благодаря.
Юлиана Колева:
Не възразявам срещу предложението. Имам един въпрос към хората с повече опит в парламента. Указът, с който президентът помилва различни лица, традиционно от 2002 г. насам се оказа, че не се преподписва от министъра на правосъдието. Не знам преди това дали се е преподписвал. И това ми е въпросът. Може ли някой да ми каже дали указите за помилване са били преподписвани някога и ако не са били преподписвани, защо, на какво основание?
Екатерина Михайлова:
Имаше въпроси към министъра на правосъдието и имаше отговори, че няма преподписване специално при помилванията и доколкото аз разбрах причината е Решение 1396 на Конституционния съд, което е във връзка с назначения в съдебната власт, като приемат, че това е указ, който се отнася към съдебна власт, а не към изпълнителна. Но това го чух като разсъждение. Никъде го няма разписано. Така че дали са подписвани или не, никой от нас не е виждал.
Юлиана Колева:
За нас е интересно, защото дали във връзка с Негово Величество Министър-председателя е станало това, има ли нещо общо с правителството на Санкскобургготски, защото правя някакви препратки с висшата милост и пр. на монарха.
Искра Фидосова:
Колеги, приемаме позицията, която винаги досега сме изразявали по образувани конституционни дела по наши актове, включително и по решения, а не само по закони, че няма да изразяваме допълнителна позиция и становище. Ние сме изразили нашето становище в акта, който сме гласували.
Който е „за” такава позиция – да не изразяваме становище по Конституционно дело № 3/2012, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Колеги, с това приключваме заседанието. Благодаря ви.

Председател:
Искра Фидосова