Стенограма от заседание на комисия

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 121


Днес, 05.04.2012 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Велина Тодорова и Деница Вълкова заместник-министри; от Министерството на вътрешните работи, дирекция „Правно-нормативна дейност” – Нина Чимова, държавен експерт и Кристина Лазарова, главен юрисконсулт; от Прокуратурата – Николай Георгиев, прокурор, завеждащ отдел „Информация, анализ и методическо ръководство”; от Върховния касационен съд – Гроздан Илиев, заместник председател, и народните представители Камен Костадинов и Калина Крумова, вносители на законопроекти.
Присъстват още родители на пострадали деца: Мария Димитрова, Валентин Димитров, Трифон Трифонов, Султанка Статева, Нели Петрова и Ангел Борисов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. По присъствен списък 18 от членовете на комисията присъстват и са се подписали. Част от колегите, които в момента не са в залата, са на заседания на други постоянни комисии, на които също са членове и ще се присъединят по късно към заседанието. Докато изчакваме колегите, които всеки момент ще дойдат, ви предлагам да разменим местата на точките в предварително обявения дневен ред:
1. Проект на Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 254-02-52, внесен от Камен Костов Костадинов, Иван Петров Иванов, Димитър Стоянов Дъбов на 05.04.2012.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:
- № 254-01-42, внесен от Михаил Райков Миков на 19.03.2012 г.
- № 254-01-47, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 28.03.2012 г. – водеща КПВ.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление:
- № 102-01-81, внесен от Министерски съвет на 24.11.2011 г.
- № 254-01-52, внесен от Ивайло Георгиев Тошев и група народни представители на 04.04.2012 г. – водеща КПВ.
По първа точка – Проект на Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 254-02-52, внесен от Камен Костов Костадинов, Иван Петров Иванов, Димитър Стоянов Дъбов и Волен Николов Сидеров на 05.04.2012.
Проектът на решение е подписан от членовете на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” г-н Камен Костадинов, Иван Петров, Димитър Дъбов и Волен Сидеров. Има съгласие за промяна, която засяга ротационния принцип на комисията.
Г-н Камен Костадинов е тук като представител на вносителите и ви моля накратко да представите мотивите, за да можем да гласуваме тази точка с оглед на това, че ротацията продължава веднага след Великденската ваканция, за да можем да го приемем следващата седмица в зала. Сега ще гледаме само тази промяна в правилника. Останалите предложения за промяна няма да ги гледаме сега, защото по тях вървят разговори и все още няма постигнат консенсус между парламентарните групи. Г-н Костадинов, заповядайте.
Камен Костадинов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Както Председателят каза, нашето предложение е съвсем кратко.
Както ви е известно, в чл. 18 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и по-точно в ал. 5 на чл. 18 е описано по какъв начин е съставена и се ръководи Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”, а именно за разлика от повечето останали постоянни парламентарни комисии, които са създадени на пропорционален принцип, имат постоянно ръководство, Комисията за контрол на ДАНС е съставена на паритетен принцип и се ръководи ротационно. В правилника е записано, че ротацията се извършва на всеки две парламентарни сесии. С приключване на сегашната сесия, се приключва един пълен цикъл, т.е. представителите на всички парламентарни групи са председателствали комисията в рамките на две парламентарни сесии. С оглед на това, че до края на този парламент остават четири парламентарни сесии, четири са и парламентарните групи, които имат право по разпоредбите на нашия правилник да председателстват комисията, ние членовете на комисията предлагаме да се създаде нова ал. 5а със следния текст:
„Ал. 5а. След пълен цикъл на ротация по ал. 5 Комисията се председателства на ротационен принцип за една парламентарна сесия от представители на парламентарните групи извън най-голямата парламентарна група.”
Идеята е всички парламентарни групи да са председателствали комисията по равен брой парламентарни сесии. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Костадинов. Колеги, желаещи за изказване има ли по така направеното предложение? Няма. Имам предварително уверението на парламентарните групи, че всички застават зад това предложение.
Подлагам на гласуване проекта на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 254-02-52, внесен от Камен Костов Костадинов, Иван Петров Иванов, Димитър Стоянов Дъбов и Волен Николов Сидеров на 05.04.2012.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Благодаря.
Камен Костадинов:
Благодаря, г-жо Председател. Приятна работа. Довиждане.
Искра Фидосова:
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс: № 254-01-42, внесен от Михаил Райков Миков на 19.03.2012 г. и № 254-01-47, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 28.03.2012 г.
Тъй като единият от законопроектите засяга тема, която многократно се повдига и обсъжда през последните месеци, са поканени за участват в обсъждането и родители на пострадали деца: г-жа Мария Димитрова и г-н Валентин Димитров, г-н Трифон Трифонов, г-жа Султанка Статева, г-жа Нели Петрова и г-н Ангел Борисов.
Първо да уточним процедурата. Имаме два законопроекта за промени в Наказателния кодекс, но засягат съвсем различни материи. Ако не възразява г-н Миков, предлагам да започнем с законопроекта на г-н Анастасов и група народни представители, за да не задържаме прекалено дълго родителите на пострадалите деца и след това да коментираме законопроекта на г-н Миков. Разбира се, ако не възразява г-н Миков. Защото по правилник би трябвало първо да обсъждаме този, който е постъпил по-рано.
Михаил Миков:
Ако не продължава много дълго обсъждането, съгласен съм.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. А колко дълго ще продължи обсъждането, не мога да кажа предварително.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекси № 254-01-47, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 28.03.2012 г. има думата г-н Анастасов да представи мотивите. Заповядайте.
Анастас Анастасов:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс са:
Настоящият проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е продиктуван от необходимостта наказателното законодателство, свързано с пътните инциденти, да бъде максимално адекватно на реалната пътна обстановка и сериозните последици (както в имуществен, така и в неимуществен план) при причиняване на тежки пътно-транспортни произшествия.
През последните две години, благодарение на целенасочената политика на МВР за действия по превенция и контрол на пътя, за първи път от десетилетия е регистриран спад на смъртните случаи и броя на ранените при ПТП. За съжаление, обаче, сме свидетели на друга тревожна тенденция-все по-често пешеходци, голяма част от тях деца, намират смъртта си именно на пътя като пълноправни участници в движението. Броят на убитите на пешеходна пътека се увеличава тревожно. За да бъдат сведени до минимум подобни случаи е необходима по-висока култура на движение по пътищата от страна на всички участници в него и завишена отговорност на водачите на МПС за условията, в които шофират. Не на последно място - нови, по-строги законови разпоредби, регламентиращи наказанията за нарушителите. Предложените промени са съобразени с очакванията на родители и близки на загинали у нас и на обществото, като цяло.
Една от целите е извършителите на тези престъпления да получат наказание, съобразно тежестта на извършеното от тях.
Конкретно по проекта. С него се допълва разпоредбата на чл. 343, ал. 1, буква „в”, като се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години в особено тежки случаи. При посоченото престъпление поначало е характерно, че вследствие на умишлено нарушаване на правилата за движение по непредпазливост се причинява смърт, така наречената „смесена, сложна форма на вина”.
По ал. 3, буква ”б” на чл.343 за това деяние е предвидено по-тежко наказание, когато е налице поне едно измежду изчерпателно посочените квалифициращи обстоятелства и още по-тежко наказание, ако случаят освен с някое от посочените обстоятелства се характеризира в цялост, като „особено тежък” по смисъла на чл.93 , т. 8 НК.
Преследваната цел с така предлаганото изменение и допълнение е да се регламентира една по-тежка наказателна отговорност и в други случаи, които не се характеризират с някое от изчерпателно посочените понастоящем обстоятелства в чл.343, ал.3 .
Наред с това проектът предвижда да се завиши наказателната отговорност и когато пътно-транспортно произшествие е причинено от неправоспособен водач или е извършено на пешеходна пътека.
Липсата на свидетелство за правоуправление на МПС и управлението на МПС без необходимата подготовка и квалификация е една от основните причини за тежки пътно-транспортни произшествия, станали в страната през последните години и добавянето му, като квалифициращо обстоятелство ще има основен превантивен ефект върху всички български граждани.
Добавянето на още едно квалифициращо обстоятелство, а именно „пешеходна пътека” към този текст се основава на статистиката, от която е видно, че тези престъпления макар и да не бележат изключително висок ръст през последните години са едни от тези с най-тежък резултат и с изключителен негативен ефект върху общественото мнение.
Заедно с това се предлагат и промени в санкционната част на разпоредбата на чл. 343, ал. 3, буква „а”, като за наказанието лишаване от свобода се установява минимум от една, съответно две години.
Предложените промени в Наказателния кодекс имат най-вече превантивен характер, а също така и целят постигане на по-голяма адекватност на наказанието спрямо резултата от деянието и обществената му опасност.
Предлаганите промени в Наказателно-процесуалния кодекс произтичат от внесените промени в НК и засягат приложното поле на института „решаване на делото със споразумение” по смисъла на глава Двадесет и девета от НПК. С допълнението в разпоредбата на чл. 381, ал. 2 се предлага да не се допуска споразумение не само в изрично посочените случаи, но и за всяко друго престъпление, с което е причинена смърт, като по този начин се избягва възможността за смекчаване на наказателната репресия спрямо лицата, извършили деяние с такъв тежък резултат, на база
на така допустимите и сключвани към този момент споразумения.
Другата причина за предложената промяна е създаваната представа в обществото, че макар и при наличието на такъв тежък резултат - причинена смърт, се налагат немотивирано леки наказания на извършителите на тези деяния чрез използването на института на споразумението – чл. 381 и следващите от НПК.
На следващо място се предлага промяна и в разпоредбата на чл. 68 от НПК относно мярката за процесуална принуда забрана за напускане на пределите на Република България, като се предвижда прокурорът да може да налага тази забрана, освен за тежко умишлено престъпление и за друго престъпление, с което е причинена смърт.
Искам да благодаря на всички институции, в това число и на Министерството на правосъдието, на МВР и на Главна прокуратура за становищата, които изпратиха. Запознах се подробно със становището на колегите от Главна прокуратура. Там има действително важни неща, които са казани и между първо и второ гласуване може би трябва да се коригират някои от текстовете, като подреждане, като правно-техническо естество.
Позволих си да поискам справка от Главна дирекция „Охранителна полиция” и всеки от колегите, който има желание да я види, ще я предоставя.
За периода от 2005 до 2008 г. загиналите годишно по вина на неправоспособни водачи са се увеличили от 75 на 124; загиналите при пътно транспортни произшествия по вина на неправоспособни са 2.3 пъти повече от тези по вина на водачи, употребили алкохол – една тенденция, която напоследък бележи, макар и бавно, някакво развитие и следствие на това нещата там, според мен, задължително трябва да влязат в Наказателния кодекс.
Имам и справка за ранените и загиналите от 2000 г. до 2011 г. включително. За голямо съжаление, тя показва, че за този период са загинали над 10 хиляди човека, а ранените са над 107 хиляди. Всеки може да си представи за какъв мащаб и за какво бедствие става въпрос. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Анастасов.
Колеги, становищата ви са раздадени на Върховна прокуратура, на ВКС и на Министерството на правосъдието. Представителите на тези институции, желаете ли да изразите позиция. И трите становища са в подкрепа на законопроекта с някои предложения за бележки, които ще бъдат отразени и съобразени за второ четене.
От Министерството на правосъдието ще вземете ли отношение? Подкрепяте законопроекта и нямате възражения.
Главна прокуратура? Заповядайте, г-н Георгиев.
Николай Георгиев:
Ние сме дали писмено становище само по този законопроект. За съжаление, по втория не сме имали възможност да дадем становище.
По отношение на този законопроект подкрепяме по принцип ясно изразената позиция за по-сериозна наказателна репресия с оглед да се постигне превантивна цел, от една страна, от друга страна, да се постигне адекватно наказване на извършителите на тези престъпления. Ясно е, че всъщност се засягат два основни въпроса. От една страна, се разширява обхвата с два квалифициращи признака и от друга страна, се завишават наказанията.
На трето място, което е втората група въпроси, всъщност, се дава възможност да се гарантира в по-голяма степен осъществяването на наказателната отговорност, като ограничението да се напуска страната и от друга страна, да не се дава възможност при смъртни случаи да се сключват споразумения.
Ние сме дали бележки, които подкрепяйки по принцип законопроекта, имат по-скоро технически и от гледна точка на правната техника, като идеята е да бъде малко по-прецизно подредени. Считаме, че все пак на този етап тези квалифициращи признаци с оглед на информацията, която се изнесе, очевидно налагат да бъдат отчети като сериозни аргументи и изрично да бъдат вписани. Друг е въпросът, че във всички случаи житейските ситуации са много разнообразни и е възможно да възникнат най-различни такива, които да налагат включване или изключване, съобразно времето, в което се случват тези неща.
Повтарям, на този етап очевидно с изнесената статистика, с тенденциите, които се наблюдават този подход е целесъобразен и ние го подкрепяме. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Георгиев. Г-н Илиев, заповядайте.
Гроздан Илиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители и гости,
Принципното отношение към предложения на вашето внимание законопроект ще изразя съвсем накратко. Очевидно с него законодателят за пореден път манифестира решителност да се противопостави на определена категория извършители на престъпления, които тревожат обществото. Не за първи път с подобни законопроекти се избира именно път чрез засилване на наказателната репресия. И тук случаят е такъв.
По отношение на извършителите на престъпления по транспорта, както ние ги наричаме, санкциите, които се предлагат, са достатъчно завишени по основни състави с допълнителни квалифициращи обстоятелства, които създават една гаранция, че в бъдещите процеси ще се гарантира постигане на една справедливост, която обществото така желае.
Така че в тази част с оглед изискванията на Закона за нормативните актове и на тези на правната техника, трудно могат да се направят принципни възражения.
Що се касае до института на споразумението също не бихме могли да имаме принципни възражения, защото това е все пак въпрос на една законодателна целесъобразност. Искам само да напомня, с една ретроспекция назад, че основният проблем по тези дела бе бързината на съдопроизводството. Дела, протекли по общия ред, се бавят години наред и там проблемът е чисто експертен. Нарушават се именно поради множеството експертизи и времето за тяхното изготвяне, нарушава се принципът за приключване на делото в разумен срок и тогава съдът е принуден, прилагайки европейските стандарти, да използва за компенсиране нарушаването на този принцип, да прилага правилото на чл. 55.
Изключвайки от споразумението тази категория дела и подчертавам, това няма да бъдат само транспортните престъпления, а това ще бъдат всички престъпления, извършени при професионална непредпазливост, които поначало са трудни за разследване, за доказване не само на фаза досъдебно производство, но и на фаза съдебно производство. Казвам това, за да подчертая тази резерва – не можем да очакваме бърз резултат от тези дела. Имам притеснението, че в един последващ момент отново ще поставим въпроса за бързината на тези процеси, които няма да приключват така лесно, бързо, както се желае.
Тук искам да подчертая и един друг момент. Страните в споразумението – от едната страна, това е Прокуратурата, от другата страна е подсъдимият. Съдът не е инициаторът на споразумението. Прокуратурата считам, че не е изчерпала вътре организационните форми да разработи методически указания, да даде инструкции на прокурорите за поведението им при сключването на споразуменията точно по този кръг и по този вид дела така, че да се ограничат до минимум въздействията, а по-скоро сключване на споразумения, които в очите на околните ще изглеждат несправедливи. За да се тушира този момент, би било удачно и едно друго законодателно решение да се потърси, а именно участието на пострадалите в тези споразумения, без, разбира се, тяхното становище да бъде с правните последици на едно решаващо вето, но те да участват в споразумението, дори като изразители на една позиция, която след това ще бъде съобразена и от съда, когато в последващия момент ще одобрява споразумението.
Именно тези компенсаторни механизми по отношение на критерия за справедливост, смятам, че ще позволят споразумението да бъде използвано с оглед именно на неговото предназначение – така, както е предвидил законодателят, когато въведе този институт. Изключването на определени категории престъпления, не би била панацеята, ако не се предвидят и други средства, включително и правно-организационни, за които споменах.
Удачна е разпоредбата и режимът, предвиден с оглед на неговото изменение по чл. 68 от НПК. Там не би могло да се правят каквито и да са възражения. Завърших.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Илиев. От Министерството на вътрешните работи желаете ли думата.
Нина Чимова:
Ние сме изразили своята принципна подкрепа на законопроекта принципно. Потвърждаваме и сега. Считаме, че това е една инициатива, която дава адекватен отговор на обществените потребности. Позволява да се квалифицират по-точно деянията, които водят до фатални изходи на пътя, както за децата, така и за другите участници в движението. Считаме, че това прецизиране и уточняване на санкциите ще има своята позитивна превантивна роля, за да не се допускат за в бъдеще такива нарушения и кореспондира с всички мерки, които се полагат от отговорните институции за подобряване на безопасността по пътищата и за намаляване на броя на жертвите на пътно-транспортни произшествия.
Още веднъж декларирам подкрепата на законопроекта.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Чимова. Колеги, имате думата за изказвания по законопроекта. Преди това г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
В контекста на това, което казаха колегите и особено казаното от г-н Георгиев и г-н Илиев. Имаме уникалния шанс в момента, съвсем скоро проектът за нов Наказателен кодекс ще бъде готов, така че възможностите по повод на този проект да бъде направена една широка обществена дискусия, на която да се коментират и институтите на споразумението и на съкратеното следствие, макар че те са уредени в НПК, но по отношение на евентуалното предварително заседание, което аз от години поддържам, което трябва да го има според мен, за да се решава въпросът за вината, за това дали да бъде постигнато споразумение. Има неща, които могат да се коментират. Лично за себе си, считам, че една голяма част от сега наличните престъпления-състави в Наказателния кодекс, може би трябва да бъдат декриминализирани. Има мъртви такива, които не са били използвани, не са прилагани. По отношение на други, може би трябва да се намали санкцията. Но има деяния, за които, според мен, санкцията трябва да бъде увеличена и то драстично. Не са толкова много нещата от живота, в които резултатът е такъв. За някои от нещата държавата трябва да бъде безкомпромисна. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз няма да подкрепя този законопроект. Ще се опитам да кажа защо няма да го подкрепя, като се обръщам най-вече към родителите, близките на хората, които са пострадали от престъпления.
Много често в наказателното право се крие огромен популистки капацитет – да покажеш, че нещо правиш за решаване на някакъв проблем. Много често ние политиците сме изкушени да използваме този капацитет с ясното съзнание, че това няма да даде онзи обществен резултат, който хората очакват. Много често се използват и емоциите на хората, за да се вземат решения, които не винаги съответстват на практиката, на статистическите проучвания, и на правото такова, каквото се е развивало около 20 века. Имам предвид от римско време.
И когато се каже, че „пешеходната пътека” е специален случай, тогава веднага отваряме статистиката от последните 10 години и виждаме, че основната причина за най-тежките пътно–транспортни произшествия, довели до смърт на едно и повече лица, е свързана с превишената скорост. И когато въвеждаме квалифициращи обстоятелства, свързани с пешеходната пътека, аз задавам простия въпрос: Защо не въведем квалифициращото обстоятелство „превишена скорост”. Защото дори и случаите на пешеходната пътека, са продукт колкото че мястото, на което пешеходецът се чувства в безопасност, от закона защитен, толкова и че водачът е със скорост, с която не може да изпълни задължението на Закона за движение по пътищата – да намали или да спре. За мен по-големият въпрос е и ако се извадят статистиките и се видят случаите, тогава няма значение дали лицето е прегазено на пешеходна пътека, където то се е чувствало субективно пазено от закона, или е пресякло на друго място, където водачът е бил длъжен да намали и спре и се е движел с такава скорост.
И понеже г-н Анастасов постави въпроса за мъртвите текстове, има един друг мъртъв текст в Наказателния кодекс, въведен по същия начин преди около 40 години – това е евентуалният умисъл при автотранспортните произшествия. Той възниква след един трагичен случай в Хасково, когато една сутрин пияни водачи на спирка прегазиха 7 или 8 души. Става въпрос за 70-те години. Тогава цялото общество беше настръхнало по повод на този случай и тогава беше въведен текста, че е възможно да се извърши пътно-транспортно произшествие при евентуален умисъл. И на простия въпрос какво разграничава пътно-транспортното произшествие при евентуален умисъл с причиняване на смърт, от убийството, нямаше никой да може да отговори на този въпрос и аз съм сигурен, че в съдебната практика (г-н Илиев е тук) няма след това такъв случай. И по оня случай не се приложи този текст! Защото той беше преди да се въведе промяната в закона.
Така че аз лично ще се въздържа по този текст.
Ще се въздържа и по друга причина. Вече бяха казани аргументи от страна на представителя на Върховния касационен съд по отношение на споразумението. Аз в предишни събрания съм бил против въобще въвеждането на този институт, който не е характерен за българското и за континенталното право, от което ние сме си реципирали наказателното право. То е по-скоро елемент от англосаксонската система. Само че да ме прощават господата от обвинението, този текст се появи, този институт се появи поради силно намаления капацитет в последните десетина – 15-20 години на разследването и на прокуратурата да събират годни доказателства в разумен срок и тези доказателства да издържат пред съда, включително и по отношение на мотивите, които бяха изложени тук, свързани с възстановяване на имуществените щети. Аз смятам, че въпросът за споразумението би трябвало да се разгледа в целия контекст на института. А не взимаме нещо!?
Разбирам колко непопулярно е това, което говоря днес. Но искам то да остане в стенограмите, защото след едва, две или три години пак, може би и голяма част от този състав, ще обсъжда по подобен начин аналогични проблеми. Ние трудно ще постигнем резултат, когато законът се променя ситуативно, целейки да се извлекат някакви ситуативни дивиденти, без да се държи сметка за цялостния му смисъл.
Увеличението на жертвите по пътищата и тяхното намаление е ефект от още нещо. Колкото повече кризата навлиза в живота ни, толкова по-малко произшествия по пътищата ще има. И това е една обективна компонента, ако се извадят статистиките от последните години и се видят количествата купено гориво, ще се съпостави и ще се види, че и това влияе. Така че без сериозният, дълбокият, истинският анализ се страхувам, че решението ще има ситуативен характер.
Иначе на второ четене ще подкрепя част от текстовете за въвеждане на специален минимум, включително за тези завишени санкции. Но ние ще излъжем и нас си и хората, ако смятаме, че това само по себе си ще даде някакъв резултат. Истината е, че основната причина за най-тежките резултати по пътищата е превишената скорост. Много често да се случи, че едно неправоспособно лице кара много по-предпазливо, отколкото водач или някой правоспособен хулиганстващ елемент. Така че квалификацията по отношение на неправоспособния е извадена от един конкретен случай и иде да обслужи обществени очаквания – емоционални настроения, които аз дълбоко уважавам, но трудно мога да приема, че те са в основата на сериозен анализ – криминалогически, на криминалната статистика и на съдебната практика.
Не мога да приема и друго нещо, или за друго престъпление, с което е причинена смърт. В текста е вкарана въобще непредпазливостта в НПК и забраната за напускане на страната. Имаше скорошно произнасяне по този въпрос за забраната за напускане на страната. Защото по същия начин стои въпроса и за лица, които са извършили тежки икономически и стопански престъпления. Ние трябва да преразгледаме и този въпрос. Въобще за тази прокурорска мярка, за която съдът се произнесе, ако не ме лъже паметта, миналата година. Тя кореспондира и с европейски решения за свободното движение. Добре, нека да всички престъпления, за които е предвиден някакъв срок лишаване от свобода, да дадем такава забрана. Знаете, че тя беше въведена и съдът по този въпрос се произнесе. Тя беше отменена. Това Народно събрание я отмени. Сега тръгваме да пробиваме пак тази мярка, която противоречи на европейските права за свободно движение по един или друг повод, колкото и това да изглежда обществено очаквано. Не може така д се прави стабилно и последователно законодателство. Самите ние сме отменили текста, който съществуваше за тази мярка преди година време и знаем защо и тази комисия пак сега отново го въвежда по някакъв конкретен повод.
Това са все аргументи, които въпреки непопулярността на моята позиция, ще ме накарат да се въздържа. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Други желаещи за изказване? Г-н Казак.
Четин Казак:
Само една реплика. Г-н Миков, ще ви прочета едно изречение от становището на Министерството на правосъдието по проекта на закон за изменение на Наказателния кодекс, внесен от н.пр. Михаил Миков.
„Не подкрепяме предложения законопроект, с който се разширява възможността за прилагане наказанието конфискация за определени престъпления. Доколкото се касае за санкционна политика на държавата, следва да бъде извършен задълбочен анализ, за който не разполагаме с необходимото време.”
Въпросът ми е: Съгласен ли сте, доволен ли сте от едно такова становище. Понеже застъпихте подобна теза в момента, кога и кой някога ще седне да направи задълбочен анализ по тази проблематика, за да седне някой да промени нещата, от които никой не е доволен в момента.
Михаил миков:
Отговорът е много прост. Статистиката на автотранспортните произшествия, ако се вземе за последните 10 години, ще се види, че 50-60% от случаите на най-тежките резултати – причиняване на смърт, са поради превишена скорост, независимо дали лицето е било блъснато на пътя или лице се е возило в моторно превозно средство. Тоест ние не предприемаме същата мяра –отношение към тези, които карат с превишена скорост, а изваждаме само случаите на определено място, защото зачестиха тези случаи. Но аз съм почти на 100% убеден, че тези случаи на пешеходна пътека не е причината субективното поведение на пострадалия, на жертвата на пешеходната пътека, а основната причина е превишената скорост на водача. И пак казвам, такъв резултат може лесно може да се извади от изследванията. Възниква въпроса защо само н пешеходна пътека, а не въобще когато причината за тежкия резултат е превишената скорост. Возят се деца в автомобил, карат с превишена скорост, обръща се на завоя, става белята. Тоест неговото деяние ще бъде по-леко квалифицирано от този, който със същата превишена скорост е причинил вредоносния резултат на пешеходна пътека.
Аз разбирам, че е много трудно да се казват тези неща във време, когато медиите и публиката е настроена в друга посока. Сигурно законът ще мине. Даже виждам странни промени в позицията на прокуратурата. Даже може би нарочно подписани от един човек, който предизвика обществени настроения с едно изявление. Той може би не можа точно да формулира каква е позицията.
Трябва при всяка промяна на Наказателния кодекс да се държи сметка и за съдебната практика и за последиците. Защото много често, пак казвам, ние използваме Наказателния кодекс за политика. Този въпрос не е на отделна политическа сила. Той е въпрос може би и на индивидуално разбиране. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Г-н Борисов.
Ангел Борисов:
Ще си позволя да кажа, че не са толкова непонятни вашите позиции за нас. Превишената скорост наистина е най-големият проблем. Ние много добре знаем статистиката. На кръглите маси, които проведохме, на последната се разбрахме превишената скорост над определената (мисля че говорихме за 50 км в час), г-н Анастасов, да бъде също квалифициран състав. Защо я няма, може би г-н Анастасов ще каже. Но това беше последното, за което се разбрахме ние. Сега ги виждам текстовете в този вид. Скоростта беше при нас основното. Ние много държахме за скоростта да я има. Ние много добре знаем статистиката и това наистина е така. Друг е въпросът за съдебните практики доколко я взимат под внимание и доколко взимат пешеходните пътеки под внимание и какво се случва без значение дали си на пешеходна пътека или не.
Другото, което обсъждахме, беше да се обсъди възможността какво се случва два или повече квалифицирани състава. Примерно, с алкохол и избягаш. В момента нищо по-различно не се случва. А защо да не избягаш, попитахме ние, нищо не рискуваш?
Това не сме го измислили ние. Ние сме чели законодателства в други страни и това го има там и като квалифицирани състави и като повече утежняващи нещата.
Относно споразуменията. Ние сме наясно, че ако съдът не започне да взима под внимание нарушенията на Закона за движение по пътищата, ще се стигне до един и същи резултат, само че по-бавно от това, което се случва със споразумението. Ние сме пределно наясно.
Нашата идея е да започне съдът да отчита има ли значение, че е на пешеходна пътека, с превишена скорост ли е? Сега понеже трябва да се съберем до три години условно, всички възможни нарушения на този закон се слагат там и се получава един парадокс, че дали си на пешеходна пътека или не, е все едно. Тъй като трите години трябва да останат за алкохола и избягалите, всички са за една-две години. Аз изчетох много дела. Те са публични. Има ги в сайтовете. Само ми кажете какво е престъплението и аз мога да кажа на колко ще бъде осъден. Получава се парадоксът, че до три години условно трябва да сме, но оттам нататък има една година ефективно, па две, па три – до шест. Хайде да се разпръснем на този широк диапазон и да видим кой какво е нарушил и къде да го сложим. Не че да няма условна присъда, както се тиражира. Ние не сме искали да няма. Те пешеходците си ходят пияни. Аз ако блъска такъв, или той се хвърли върху мен, в затвора ли да вляза. За тях са тези, ако щете и пробация дори. Но пък този, който е пиян, кара със 140 км. в час в населено място и блъсне човек на пешеходна пътека и да сключи споразумение. На какво прилича това? А има сума ти такива споразумения.
Споразумението, ако така съдът се отнася към нещата, към нарушенията на Закона за движение по пътищата, по-скоро ще се забави с един аналогичен резултат и ще отпадне единствено, че ти получаваш нещо, без да участваш въобще. Иначе пак ще получиш същото, само че ще знаеш. А така, по пощата! В този смисъл ние пределно ясно съзнаваме за какво става дума. Може би как да се прилага Законът за движение по пътищата. Може би Върховният касационен съд трябва да вземе отношение – да инициират, да го гледат малко повече този закон, като присъждат.
Относно споразуменията ние знаем, че ще се бавят нещата. Дори нямаме нищо против това да става с нашето съгласие. Който иска нека се споразумява. А който не ще, да не се споразумява. Но не както се каза да нямаме право на вето, а само на мнение. Не искам ли аз? Някой да дойде и да ме попита: Ти съгласен ли си с това, което се случва. Аз казвам: Не съм съгласен. Тогава отиваме и се съдим. А който си бърза да си взима обезщетението, аз не бързам за никъде, да отива и да си го взима. Аз не знам от правна гледна точка, но който иска да се споразумява, дори и да влезе на първа инстанция, то неговият адвокат с другия, ще се разберат. Вместо за 15 минути споразумение, ще го направят за половин час. Никой няма да обжалва и пак ще мине бързо, като не обжалва.
Може би не се изразявам правилно, но принципът го разбрахте.
Искра Фидосова:
Ако правилно разбирам, Вие пострадалите не сте против да имате право на вето при споразуменията.
Ангел Борисов:
Да, да не става без наше съгласие. Ако може да се формулира, разбира се. Не знам дали може да се формулира.
Искра Фидосова:
Аз също подкрепям това. Г-н Казак.
Четин Казак:
Аз имам един въпрос за уточнение. Ако се изправите пред следния казус. Сгазен човек или дете. Прокурорът казва: Искате ли споразумение? Ако има споразумение, приключва всичко, ще ви се изплати, но ще му дадем ниска присъда. Ако не искате, ще си върви по каналния ред и евентуално ще се получи по-висока присъда. Майката казва: Не искам споразумение. Искам наказание. Бащата обаче казва: Не, дайте да приключим по-бързо, ли бабата. Кой ще даде съгласието в крайна сметка от роднините.
Искра Фидосова:
Когато някой от пострадалите не е съгласен, да не може да се пристъпи към споразумение.
Ангел Борисов:
Ако е така, както е внесено, г-н Анастасов, няма споразумение. Позицията ни е, че не е възможно това да отпадне съвсем, но да става задължително със съгласието.
Да отпада тогава.
Искра Фидосова:
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Засега аз искам само да поставя въпроси. Разбирам, че темата е много чувствителна и важна и разбираемо се появява като законодателна инициатива.
Според мен, един от големите проблеми в нашето наказателно право не само в тази част, е, че последователно в последните години от този процес отпада пострадалия. Всъщност наказателното право трябва да защитава обществото и пострадалия. Когато този ефект го няма, почти нищо от него не остава. И аз предлагам да се обмисли и в тези случаи, дали не е по-добре от волята на пострадалия и на неговите най-близки, да зависи по коя процедура ще се тръгне. Защото наистина в едни случаи за хората е важно да постигнат някакво възмездие и справедливост, в други случаи за тях може да се окаже този процес да бъде максимално кратък. Те да си гарантират обезщетението, тъй като той може да има други близки, за които трябва да се погрижи, трябва да реагира на дадени житейски обстоятелства. И когато споразумението се постави в зависимост от волята на пострадалия, тогава ще отпаднат съмненията, подозренията, недоволството, че нещо се прави зад гърба на този, който най-чувствително е засегнат от престъплението. Тъй като в другия случай ние въобще трябва да обсъдим въпроса за ролята на споразумението. Въведе се за лицата в пияно състояние под въздействие на силно упойващи вещества. Изключиха се умишлените убийства. Има и други области. Например, една по-тривиална ситуация да вземем. Трудова злополука. Там се причиняват по непредпазливост. Ние също трябва да дисциплинираме работодатели и т.н. Там нещата не са все още в тази степен на тежест и масовост, с която е при автотранспортните произшествия. Но тук аз не знам каква е позицията на тези, които вече са подготвили навия проект за Наказателен кодекс, тъй като тези решения, които ние сега взимаме, трябва д видим дали те ще бъдат в посоката на това, което след няколко месеца ни казват, че ще ни представят и ще обсъждаме, или те са в някаква друга посока.
Тези решения трябва да се вземат така, че те да действат в определена последователност и тези проблеми, които е създал Наказателният кодекс, а в още по-голяма степен практиката по прилагането, защото често проблеми в прилагането рефлектират като нормативни проблеми. Недоволството на хората от начина на прилагането идва при законодателя. То не идва в съдебната зала или в полицията.
Нека на тези въпроси да чуем отговора и да продължи дискусията по този въпрос, за да се намери наистина решение, което да постига реални резултати. Защото освен да уважим болката на тези хора, ситуативно в момента ние трябва да предложим решения, които задоволяват тях, които работят в обществото и които да водят към намаляване на тези случаи и към реални действия по отношение на тези, които са техни извършители. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Анастасов и след това г-н Илиев.
Анастас Анастасов:
Ще си позволя само няколко думи.
Г-н Борисов, за скоростта. Беше заявено това. Но в един момент, когато коментирахме с колегите, се постави въпроса - над 50 км скорост над разрешената или над допустимата, а ако е с 49 км.? Няма как да го формулираме. Принципът на превишената скорост? Г-н Миков забравя, че има и друго някъде в закона – „несъобразена скорост”, а не само превишена. Какво правим тогава? Г-н Миков постави въпроса. Просто затова отпадна. Няма как да формулираме защо точно толкова километра, а не толкова или толкова. Може да прозвучи грубо, но на мен ми е безразлично дали ще ме блъснат с 50 км над разрешената или с 45 км, като резултатът е същият.
По отношение на колегите, които се изказаха преди малко. Тук сме 5-6 човека, които сме влизали в съдебната зала на страната на банката, когато има държавно обвинение, държавата съди по тези дела. Частният обвинител е подпомагаща страна. Гражданският ищец участва на самостоятелно равнище и ниво. Не може да искате по споразумението той да има решаващо отношение в един процес между държавата и който е извършил престъплението. Това е в делата, които са от частен характер. Там зависи от волята на този, който обвинява. Може да поиска да бъде прекратено делото, може да поиска споразумение да се постигне и т.н. Днес г-н Корнезов, съжалявам че го няма в момента, изрично заяви пред Дарик радио, абсолютен противник е на споразумението. Откакто беше въведено споразумението и съкратеното производство – два правни института започнаха да се състезават помежду си и да не се знае кой за какво се прилага. Така че, ако ще е така, по-хубаво споразумението да си отива и да го няма изобщо. Да, но аз знам, че първо ще скочат адвокатите и прокурорите. Благодаря.
Михаил Миков:
Аз лично и г-н Корнезов сме имали преди години, не само в това Народно събрание, последователна позиция по този въпрос. Нека Министерството на правосъдието да каже в новия Наказателен кодекс ще го има ли този институт или няма да го има. При какви условия ще се прилага. Предвижда ли се някакво свиване? Защото ако сега отидем на това, след няколко месеца се внесе нов наказателен кодекс, големият въпрос е ще има ли споразумение, след като тук се поставя правилно въпроса за индивидуализация на наказанието. Ние вместо да търсим индивидуализация и да се знае от съдебната практика, че като е на пешеходна пътека, като е с превишена скорост, като е в нетрезво състояние – при вече изградени критерии от практиката в закона да остане по-широко формулирани признаците на състава, ние тръгваме казуистично с оглед живота, да налепваме по нещо.
Г-н Анастасов, това е големият въпрос.
Ние застъпваме позицията да няма споразумение. Или ако има споразумение, да се постави въпроса защо само имуществените да са възстановени. Нека и неимуществените. Защото споразумението не е същински елемент на континенталното наказателно право. То е англосаксонска заемка, при която отношенията колкото са между държава и пострадал, са толкова и на икономическа основа. В континентална Европа това са чужди институти. И особено, когато попаднат при такъв тип правоприлагане, особено при реализацията на наказанието като нашето, се случва това обществено настроение.
Нека да изясним въпроса ще има ли споразумение в следващия Наказателен кодекс? Каква е позицията на Министерството на правосъдието.
Искра Фидосова:
Г-н Илиев, заповядайте.
Гроздан Илиев:
Основната част от проблемите, които периодично се появяват в публичното пространство са свързани със защита правата и законните интереси на пострадалите от престъпленията. И ако направим една историческа ретроспекция назад, ние ще видим как законодателят в стремежа да ускори досъдебното производство и неговата съдебна фаза, постепенно изолира пострадалия от наказателния процес. Ограничи до минимум неговите възможности да участва в процеса като граждански ищец и частен обвинител. А такава възможност пострадалият имаше преди време още в досъдебното производство.
И тук държа да подчертая, че по делата, които се водят по реда на публичното обвинение, в не малка част от тях обвинението се доказва и преследва по инстанциите именно от пострадалия като частен обвинител или граждански ищец. Ние имаме проблеми сега, тъй като пострадалият бе изключен от досъдебното производство като граждански ищец и частен обвинител. Разрешено му е да предявява гражданският иск едва в съдебната фаза на процеса. Досъдебното производство в ред случаи, особено при тежките престъпления надхвърля петгодишния срок. Оказва се, че неговият граждански иск е погасен и по давност и всичко това рефлектира върху дейността на съда, добива една неправилна представа за нея. Така че въпрос на законодателно решение е да се помисли именно по този проблем – как да се осигури, как да се даде възможност да се включи пострадалият още на този етап – досъдебно производство, активно в процеса. И той има по-силен мотив, или нека да бъде наравно неговият мотив с представителя на държавното обвинение, когато ще се доказва престъплението. Тогава значителна част от тези проблеми, върху които ние дебатираме тук, няма да съществуват. Ще бъдат една изолирана част.
По реда на публичното обвинение престъпленията по непредпазливост все още се преследват по реда на публичното обвинение и държавният обвинител в лицето на прокуратурата е този, който е страната по споразумението, но пострадалият би имал възможност все пак да даде своето становище, макар и не обвързващо. Но това негово становище, когато бъде част от едно споразумение, то ще бъде съобразявано след това и от съда, който контролира законосъобразността и обосноваността на споразумението и в неговата наказателна част. То след това може да има значение и когато Главният прокурор направи искане за възобновяване на производството, което е приключило със споразумение.
Ето в тези направления считам, че следва да бъде развит законопроектът, ако, разбира се, е възможно между двете четения.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Илиев. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Аз си мисля, че вече сме във възможности да променяме законопроекта. Но понеже се казаха и някои принципни неща, мисля че всички юристи без значение от коя страна на банката стоят или са стояли, или на масата, ще се съгласят, че разликата е доста съществена при съкратеното производство, където се признават фактите. Никой никъде при съкратеното съдебно следствие не е признавал вина и няма такова изискване по закона. Може би, г-н Грозданов, е време да извадите и да обобщите практиката на случаите, когато при съкратено съдебно следствие има и оправдателни присъди и съответно осъдителни при протест. Така че тук просто няма място за спор за мястото на споразумението, при всичките му критики, отделен е въпросът, когато говорим за наказание каква е наказателната политика на съда. Ама някак си ние избягваме да коментираме наказателната политика на съда по определени категории престъпления, които са поставени на общественото внимание, което, от една страна, ни кара да завишаваме наказанията и ние тук си го казваме, и стигаме до едни високи наказания – до един дисбаланс, което обаче е следствие от наказателната политика на съда. По неприятното е когато по принципа на махалото от едната крайност тази политика в един момент, когато прехвърли един разумен момент, започва да се връща в другата крайност. Така че лично за мен място за споразумението има, защото там се признава вина освен обстоятелствата и там моментално с одобрението на съда се получава съдебният акт и приключва.
Отделен е въпросът новият Наказателен кодекс дали и в каква степен за какъв вид деяния ще се допуска споразумение. А мястото му, според мен, е в Наказателния кодекс. Мястото му е в нашата правораздавателна система и мисля, че то донякъде извоюва позитивна нагласа. И веднага бих казал, по реда на надзора или съдията може да не одобри едно споразумение просто защото може да счете, че не са налице доказателства, както и обстоятелства, обосноваващи вина. Така ли е г-н Илиев? И съм сигурен, поне аз знам няколко такива случаи, когато подсъдимият е решил да се отърве, разкарван и не разкарван по досъдебното производство в продължение на години, му предлагат едно споразумение – една условна присъда, ще кажа и гражданския термин – една глоба, и той в един момент казва: „Хубаво, нека д отидем на споразумение.” Да, но съдията казва, доказателствата не предполагат и отказва и си минава по общия ред, ако прокурорът го внесе. Е не го внесе, поне за случая, който аз знам. И то затова се изисква и друг съдия да гледа. Така че нека да не бъдем едностранчиви в тези оценки.
Европейската система? Да, очевидно там доверието е много по-високо в органите на съдебната власт, г-н Миков, защото е дадена възможност на представителите на обвинението. Да речем Германия, където по преценка на прокуратурата за определени категории деяния, които са с по-ниска степен на обществена опасност, се прекратяват. Те не се внасят в съда. Така че всякакви възможности има, нека да търсим баланса. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Трифон Трифонов, заповядайте.
Трифон Трифонов:
Позволете ми първо да не се съглася с г-н Миков.
Първо, г-н Миков, 20 години е достатъчно време да се направи анализ, да се покаже че престъпленията от пътно-транспортни произшествия са с най-много жертви. България не е дала толкова жертви при военни действия, колкото ги даваме по пътищата. Затова ние искаме по-високи наказания.
За споразуменията. Аз мисля, че това споразумение изцяло трябва да отпадне.
Михаил Миков:
И аз така мисля!
Трифон Трифонов:
Изобщо това споразумение облекчавало съда, облекчавало прокуратурата. Защо трябва да се облекчаваме? Трябва да се работи, да се докаже има ли вина, няма ли вина и затова аз мисля, че споразумението трябва да отпадне.
За скоростта съм съгласен с г-н Миков. Не знам защо отпадна скоростта. Ние говорихме по това и скоростта трябва да влезе като утежняващо вината обстоятелство.
Също бяхме предложили да влезе утежняващо вината обстоятелство пешеходни зони. Примерно, на бул. Витоша кола блъсне пешеходец. Там няма място за коли. Не знам защо не е влязло това.
И другото, което искаме – да се завишат минималните и максималните наказания. Извинявайте, в Конституцията е записано, че най-скъп е човешкият живот. Не може при 100 хил. лв., наказва се със затвор 20 години, а човешкият живот, в нашия случай 6 деца - 15 години, а не знам дали и толкова ще наложат. Така че аз мисля, че трябва да се оцени колко е човешкият живот, каква му е цената и оттам да растат тези наказания нагоре. Вие знаете, че българинът трябва да се дисциплинира с наказание или да му се бръкне в джоба. Ако чакаме на самосъзнанието, няма да се оправим още доста години.
Затова ние сме за завишаване на наказанията и за отпадане на споразумението. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Трифон. Г-жа Колева и след това г-н Казак.
Юлиана Колева:
Уважаеми колеги,
Уважаеми присъстващи,
Тъй като става правоприлагане и за законодателство в тези промени, аз първо ще кажа, че ще подкрепя тези промени, които сега се предлагат. Обаче каквито и наказания ние в момента да заложим, или за в бъдеще да мислим за прилагане на един или друг институт, ние във всички случаи ще опрем до правоприлагането и във всички случаи нямаме никакви гаранции, че благодарение на тези наказания, които предвиждаме, ние няма да се изправим в хипотезата тези грешки на правоприлагането, които забелязваме сега, да се повторят и в бъдеще. Искам да ви кажа, че съм гледала такива дела в продължение на пет години и във времето, в което съм ги гледала (няма да казвам кога е било това) но принцип на съдебната практика беше щом като има отнет човешки живот, независимо какви са смекчаващите обстоятелства, в тази ситуация наказанието е ефективно лишаване от свобода. Това е беше принцип. Кога излязохме от този принцип и кога стигнахме до момента и за две и повече жертви на пътя човекът да се разхожда на свобода, аз просто нямам обяснение. Не мога да дам в момента отговор. Вероятно точно правоприлагащите органи трябва да се запитат какво става с прилагането на този закон. Ние в никакъв случай в момента не можем да дадем гаранция на хората –жертви на тези злополуки, че ще подобрим ситуацията с увеличаване на наказанието. Защото ние дори нямаме гаранция, че тези наказания ще се прилагат.
Смятам, че по пътя на съдебната практика, на тълкувателните решения не бих могла да дам отговор в момента как тази изкривена съдебна практика трябва да се върне в едно русло, което да отговори адекватно на жертвите, които се понасят от тези злополуки и престъпления.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Ще започна веднага с отговор на риторичния въпрос, който го-жа Колева постави.
Г-жо Колева, ще решим въпроса като максимално стесним ветрилото, което сами сме отворили. Със споразумението още повече се разшири ветрилото, паднахме под минимума.
Юлиана Колева:
Това е проблем на съдебната практика в момента.
Четин Казак:
Именно. Аз също съм съгласен, че това е проблем на съдебната практика, но единственият начин, който може да се използва, за да се коригират тези дефекти на съдебната практика, след като виждаме, че Върховният касационен съд явно не може да се справя със своята върховна роля – да дава задължително тълкувание, да уеднаквява тази практика или да прави така, че тази съдебна практика максимално да се доближава до волята на законодателя и на обществото, явно се налага законодателят да се намеси. Това е. Няма кой друг да го реши. След като Върховният касационен съд не може сам да се справи със съдебната практика, значи трябва законодателят да се намеси. И затова аз проявявам пълно разбиране за това, което са направили колегите, опитвайки се да решат този въпрос. Доколко той на първо четене така внесен може да реши успешно това или не, е друг въпрос и според мен, трябва допълнително да се обсъжда, да се прецизира, да се види това, което беше поставено като въпрос. Министерството на правосъдието какво възнамерява? Но категорично законодателят трябва да се намеси. Няма кой друг да свърши тази работа в България.
За мен начините са два: или въвеждане по някакъв начин право на вето или поне на първоначално съгласие на пострадалите или на роднините на жертвата при поставянето на въпроса да има или да няма споразумение на този етап. Оттам нататък как ще бъде споразумението ,да си остане водещата роля на прокуратурата, на държавата и т.н. в отношенията с обвиняемия. Но при първоначалния етап при дилемата да има или да няма споразумение, т.е. дали да върви по каналния ред делото или да се пристъпи към търсене на споразумение, да имат правото жертвата или роднините на жертвата да се произнесат и то решаващо. Това е единият начин. Защото те ще преценят имат ли интерес по-бързо да приключи, за да получат някакво обезщетение, или да могат да се погрижат за децата на загиналия, например, с тези средства. Или са готови да изчакат колкото трябва, но да получат възмездие, което да ги удовлетвори морално по-скоро. Другият начин, според мен, е да се види в тези случаи, ако има споразумение, то да има една долна граница, под която да не може това споразумение да падне. Те. да се каже, че при тези случаи, ако има споразумение, то не може да падне наказанието под минимума, който е предвиден за това престъпление. Нали въвеждаме минимуми с този законопроект. Но да не се прилага този запис, който е:
„Със споразумението може да се определя наказание и при условията на чл. 55 от НК и без да са налице изключителни многобройни смекчаващи вината ...”.
Т.е. да бъде поне на минимума. Ако, примерно, наказанието е от две до шест години, поне две години ефективно. Мисля, че и в този случай ще има обвиняеми, които ще се съгласят на споразумение дори и при тези обстоятелства, отколкото да ги грози по-тежко наказание, ако процедурата се извърви по каналния ред докрай. Има разлика дали ще лежиш ефективно две години или шест години за хората.
За мен това са решенията. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Борисов.
Ангел Борисов:
Ние сме пределно наясно, че ако съдът и съдебната практика бяха в такава насока, че се отчитат наистина нарушенията. Наистина до 6 години не е малко. Ако нещата си вървяха както трябва, ние въобще нямаше да водим този разговор – нито за споразумение, нито за промени, нито за нищо. Какво пречи едно споразумение. Ефективна присъда, като си нарушил това и това. Ние ги знаем тези неща. Въпросът е съдебната практика. Ако Върховният касационен съд не може, аз мисля, че би трябвало да може да регулира тези неща, ние сме пределно наясно. Права беше преждеговорившата. Наистина махалото от едната крайност на другата. Аз ги помня тези времена, когато всички си влизаха в затвора, без партийните функционери. Сега сме в другата крайност – никой! Нито едното е правилно, нито другото, според нас. Някъде сме изтървали момента, когато сме били на правилното положение. Него да го намерим. Кога стана, от кой стана. Това без тълкувателно решение е станало най-вероятно. Сега трябва да го направим с тълкувателно решение, за да го върнем. Всичко това остава едно съмнение и съдебната система е с нисък рейтинг, защото цялата работа се върти. Хората виждат, че някой е направил нещо, а той си се разхожда на свобода. Просто насажда се чувство на несправедливост в обществото.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Илиев. След това Министерството на правосъдието по въпроса какво предвижда новият Наказателен кодекс – рамката на новия, защото и аз не знам какво се предвижда и мисля, че е крайно време да се инициира обсъждане най-малкото на това, което се подготвя, за да не останем изненадани всички тук и да влезе нещо, което няма как да срещне подкрепа, ако не се знае предварително и няма обсъждане. Не може да се говори, че се прави нов Наказателен кодекс и да няма обсъждане и дебат по това.
Г-н Илиев, заповядайте.
Гроздан Илиев:
Категорично не мога да се съглася с генералната теза, че видите ли липсва съдебна практика по тези дела, липсва строгост в съдебната практика, съдът е изпуснал, особено в лицето на Върховния касационен съд мерника. Така се говори. Може да се приеме този изказ като едно политическо изказване, което създава едни абсолютно неверни представи за нашата работа. Защото работата ни е такава по конкретни дела. И категорично не съм съгласен с изводите за снизходителност. Защото само данните от миналата година за постъпили по жалби при нас дела за престъпление по чл. 343, ал. 3 и ал. 4, а това са квалифицираните, тежките случаи на пътно-транспортни произшествия, там 90% от осъдителните присъди са ефективни. Не можете да кажете, че е проява на либерализъм постановената осъдителна присъда и оставена в сила от Върховния касационен съд в размер на 12 години лишаване от свобода, определена на съдия от окръжен съд за извършено от него пътно-транспортно произшествие. Други случаи са по 5 по 6 години лишаване от свобода, също ефективни.
А за престъпленията, които тревожат и участниците в тази среща, по ал. 1, буква „в” пак по делата конкретно, които са постъпили при нас, образувани по жалби, трябва да ви кажа, че данните са за по 80% от случаите в принос на пострадалите – било пешеходецът пресичал на неправилно място, било пресичал в пияно състояние, било другият участник в пътно-транспортното произшествие също със значителен принос. И тези обстоятелства, които имат решаващо значение при индивидуализация на наказанието, не могат да не бъдат отчетени от съда. Ако искате вие една строга наказателна политика, която да изключи индивидуализацията на наказанието, просто заличавате ефекта на чл. 66 и решавате въпроса, но това вече няма да бъде наказание. Това ще бъде едно голо възмездие, далеко от принципите на съвременната наказателна политика, която се стреми да провежда държавата в съгласие със стандартите, които се изискват от нея. Това трябва да се разбере!
Що се касае до споразуменията. Споразуменията имат последицата на влязла в сила присъда. Те се инициират от прокурора със съгласието на подсъдимия. Във всички случаи главният прокурор по тези споразумения може и предизвиква възобновяване на наказателните производства там, където има проявена снизходителност, или допуснато нарушение на закона. Така че и в тази част законодателят е предвидил инструментариум, процесуален за отстраняване на допуснатите нарушения и в 90% от случаите исканията на главния прокурор се уважават в тази част.
Затова считам, че тук направените генерални изводи за либерализъм, за снизхождение са абсолютно неоснователни и не отговарят на конкретиката на данните от делата по съдебната практика.
А що се касае до самия институт на споразумението, той предполага и определен бонус за подсъдимия. Това е и същността на института на споразумението. Това не е практика на съда. Това е вътрешна, присъща необходимост на този институт. Без него споразумение няма да има. И да не се ограничава неговото приложно поле от законодателя, ако го няма този присъщ елемент, просто споразумения няма да се сключват. И тогава отиваме в другата крайност – нарушаваме принципите за разумния срок и осъдителните присъди на Страсбург.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Илиев. От Министерството на правосъдите – г-жа Вълкова, заповядайте.
Деница Вълкова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми гости, дами и господа,
На първо място моля да ми позволите да се присъединя изцяло към думите на съдия Гроздан Илиев, затова че аз също като дългогодишен съдия преимуществено по наказателни дела, не съм съгласна с обвиненията за неоснователен либерализъм в съдебната практика и конкретно за постановените осъдителни присъди по дела за престъпления по транспорта.
С голяма част от тук присъстващите в залата пострадали имахме скоро среща в Министерството на правосъдието. Тъй като те проявиха интерес към личното ми професионално отношение към проблема, аз им споделих и това може да бъде проверено, тъй като всички съдебни актове са публични, в 15 годишната си съдебна практика нямам нито една постановена осъдителна присъда с приложение на така нареченото „условно осъждане” по чл. 66 за причинена смърт в пияно състояние. Нямам и изменена такава присъда от горните инстанции, когато квалифициращото обстоятелство е било пияно състояние. Тоест във всички случаи постановените от мен и потвърдени впоследствие присъди са били осъдителни и с ефективно наказание лишаване от свобода. Така че в тази насока аз също изразявам несъгласие с това обвинение.
Настоящото ръководство на Министерството на правосъдието завари в ход подготовка на проект от работна група, която беше сформирана със заповед на министър Маргарита Попова преди повече от две години. Миналия петък тази работна група приключи работа. Ние планираме още тази седмица преди Великден да качим на сайта на страницата на Министерството на правосъдието изготвения проект на Особена част на Наказателния кодекс, Допълнителната разпоредба, която е аналог на сегашния чл. 93 от Наказателния кодекс, както и представените ни от тази работна група Преходни и заключителни разпоредби. От същата работна група е бил разработен проект на Обща част на НК, който е качен преди повече от една година на сайта на министерството и преди повече от месец аз съм поискала по официален писмен ред становища от професионалните среди, от всички магистратури в страната, от представители на академичните среди, както и от неправителствени организации и такива са постъпили много на брой.
Аз съм планирала и съм докладвала на министър Ковачева да одобри план-график, съгласно който до края на м. май предстои да организираме две кръгли маси, на които да обсъдим изготвения и заварения от нас труд от въпросната работна група. И доколкото има много становища, планираме създаване на нова работна група, която да продължи да анализира и становищата, и концепцията, и всички предложения, които заварваме от тази работна група. Затова, ако ви се струва, че към настоящия момент ние не сме обсъждали и в медийното пространство и в други формати този проект, най-простото обяснение е, че работата на тази групи приключи в петък. Благодаря.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, само един въпрос.
Така се случи, че започна да се обсъжда Наказателния кодекс без да бъде обсъждана концепция в тази част. Предвиждате ли да се тръгне и да се обсъжда и концепция – за простъпки, ще има ли, няма ли да има, кардинално или ще вървим към вече готовия Наказателен кодекс. Ние знаем, че е качена на сайта и особената част и общата част. Ако ще вървим да обсъждаме конкретни текстове по Наказателния кодекс, добре, но няма да имаме концепция. Защото ние нямаме концепция, изключая една от 2009 г., ако не се лъжа май или юни, която не е безспорна и която между другото беше приета. Това беше базата на някои от членовете на работната група да кажат, че работят по тази концепция, която еди какво си.
Дайте да обсъждаме концепцията, а след това да се върнем да преработваме.
Искра Фидосова:
Понеже това не е темата на днешното обсъждане, но се постави като въпрос. Първо трябва да обсъдим концепция за рамката на Наказателния кодекс. За това, дали да има разделение, както каза г-н Лазаров, затова дали да има споразумение, както и други принципни въпроси и тогава трябва да се пишат текстовете. Защото когато се напишат текстове върху една концепция, която е затворена в рамките на трима-четирима човека, които пишат по нея някакви текстове, не могат да се получат нещата. По рамката и концепцията са дискусиите и дебатите. А след това по конкретните текстове специалисти, експерти, парламент, комисии обсъждаме и редактираме където е необходимо, изказват се позиции и нещата се получават във вида, в който трябва да се получат. Написани текстове по сгрешена или несрещаща подкрепа концепция не могат да се поправят за второ четене.
Продължаваме по закона. Г-н Казак.
Четин Казак:
Бих искал да допълня нещо, провокиран от това, което каза г-н Илиев. Трябва все пак в тази съдебна практика и в подхода, който имаме към наказателната политика, трябва да се отчита едно специфично обстоятелство. Има много, много престъпления, които не засягат толкова конкретно идентифицируема личност, а по-скоро засягат обществото като цяло. Но има една група престъпления, каквито са и тези, за които говорим, които въпреки че са квалифицирани от общ характер, а не от частен, все пак има едни конкретно идентифицируеми лица, наречени жертви или техни роднини, които имат особен интерес от хода на съдебното следствие и наказателния процес и неговия резултат. Именно този специфичен тип престъпления формално от общ характер, а не от частен, трябва да се вземе тази специфика и да се предвиди някаква възможност там, ако ще има съдебно споразумение, то това споразумение да има някаква по-особена рамка и някакви по-особени граници, а не пълната свобода на прокуратурата и на обвиняемия, каквато има по принцип при другия голям брой престъпления от общ характер, които не засягат конкретно лице, жертва, пострадал и т.н. Затова апелирам аз. Благодаря.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по този законопроект има ли? Г-жа Калина Крумова.
Калина Крумова:
Благодаря, г-жо Фидосова.
Уважаеми гости, като съвносител на законопроекта, тъй като ставаше дума за различните дела, искам да подкрепя г-жа Юлиана Колева. Не мога да се съглася с изказаните мнение, като благодаря много на правосъдното министерство, защото то наистина много помага на родителите със своята инициативност, и на Главния прокурор, г-н Борис Велчев, който инициира тези срещи.
Не е политическо говорене, когато се казва, че няма присъди. Защото тези родители, чиито деца ние няма да върнем с тези промени, са си направили труда и аз им помогнах доколкото мога да кажа като журналист, да извадим една кратка справка. Защото, ако Вие г-жо Вълкова, или г-жа Юлиана Колева и който и да е колега е имал добрата практика да дава ефективна присъда за убийство на пътя, то има такива ваши колеги, които не са го правили. Аз ще ви кажа само няколко случаи, за да разберете, че тук не става дума за политическо говорене. Защото ако аз или който и да е колега говорим от позицията на представител на политическа сила, тези хора не говорят от позицията на такива.
Само няколко примера, за да не ставаме досадни.
Разградският окръжен съд, прокурор Милена Пентикова, дата 10 септември. Обвиняемият се е признал за виновен, като се е движел със скорост 135 км. в час. По непредпазливост е причинил смърт. За извършеното деяние той е наказан с наказание пробация. Тоест убиваш на пътя със 140 км/час и е наказан с пробация. За мен това противоречи. (Какво общо има?) Има общо, защото няма ефективни присъди. Това е общото. Защото тук се говори, че е политическо говорене, когато казваме, че няма ефективни присъди.
Само още два примера, г-н Миков, защото вие казвате, че е излишно.
Град Плевен, окръжен съд, обвиняем управлява МПС под въздействието на алкохол, не съобразява скоростта на движението и при възникнала опасност за движението не спира пред предвидимо препятствие. Не остава на мястото на произшествието, за да изчака представители на МВР. За извършеното престъпление с убит човек, той е лишен от свобода за една година и шест месеца условно и три години изпитателен срок. И тези случаи са страшно много.
Това са данни от 2009 и 2010 г. Примерите са повече и ако искате мога да ви ги предоставя.
Ние и родителите в качеството им на такива не твърдим, че няма съвестни съдии. Но се твърди, че масовата практика е да има такива споразумения и да има условни присъди или споразумения, което не е нормално.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Крумова. Аз мисля, да се ориентираме към приключване. Достатъчно неща изговорихме. Нека не забравяме, че има второ четене. Очевидно законопроектът има необходимост от допълнения. За мен продължава да стои темата за несъобразената скорост и превишената скорост.
По отношение на споразумението чух от родителите на пострадалите деца две различни позиции, което е нормално. Нека да гласуваме на първо четене. Очевидно е, че трябва да продължи дискусията, да направим работна група преди второ четене и да се опитаме да изчистим всички тези въпроси, които се поставиха.
За мен стои открит въпроса какво е виждането на Министерството на правосъдието за института на „споразуменията”.
Сега да пристъпим към гласуване. Аз ще подкрепя законопроекта с всички тези условности, че е необходимо допълнително в рамките на няколко седмици да направим съответните допълнения и да помислим още малко дали не можем да включим тук и несъобразената скорост и превишената скорост като допълнително квалифициращ признак. И тук моля за активното участие и на г-н Илиев и на колегите от прокуратурата и правосъдното министерство и МВР, така че да се опитаме да създадем текстове, които ще работят, а не поредните мъртви текстове в НК, които няма да доведат до това, което очакваме като справедливост и родителите на всички деца и всички ние, като представители на обществото.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекси № 254-01-47, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 28.03.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Един не участва в гласуването. Благодаря.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекси, № 254-01-42, внесен от Михаил Райков Миков на 19.03.2012 г.
Г-н Миков, имате думата да представите мотивите.
Михаил Миков:
Благодаря Ви, г-жо Председател. Ще бъда максимално кратък поради промените в дневния ред.
Има цял кръг от престъпления, предимно състави на модерни престъпления, свързани с организираната престъпност от средата на 90-те години, включително и на конвенционална основа, за които не е предвидена санкцията конфискация.
Повод да внеса този законопроект беше една статистика, съобщена в пленарна зала за спадащия брой конфискации, налагани по наказателни дела като присъди, прогресивно спадащи, което показва, че прокуратурата не упражнява цялата възможна власт, с която разполага по Наказателния кодекс за обезпечаване на имущество и за отнемане на имущество по реда на един традиционен за българското наказателно право институт.
Внесеният проект съответства и с внесената в момента в комисията за обсъждане директива, свързана с отнемането на имущество от престъпления и по-специално проектът за директива от 12 март за обезпечаване на конфискация на облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.
Също така смятам, че е актуална уредбата на материята, защото се поставя въпросът какво става с имущество, придобито от престъпления под прага, предвиден в законопроекта, внесен за така наречената „гражданска конфискация”. Няма да влизам в дискусия коя е тя. Влизали сме в тази тема и тя е изчерпана.
И на последно място смятам, че прокуратурата разполага с огромен, неизползван капацитет, за приложение на закона. Ако тази комисия в различните й варианти разполага със стотина души в цялата страна, то прокуратурата разполага с един много по-голям капацитет. Трябва да разширим кръга от престъпления. Става въпрос най-вече за по-тежките престъпления, свързани с делегираната престъпност, трафика на хора. Изложени са в законопроекта. Аз спирам дотук, защото знаете защо.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. От представителите на Министерство на правосъдието, Прокуратура, ВКС – за позиции по този законопроект. Г-н Георгиев, заповядайте.
Николай Георгиев:
Само няколко думи. Казах вече, че нямаме писмено становище по изложените причини, както вече казах късно беше получен законопроектът.
По принцип подкрепя подхода и на Народното събрание, включително, тогава когато изхожда от конкретните специфики на престъпленията, генериращи облаги, независимо дали в някои случаи, като документни и други, те нямат в самия предмет такова иманентно качество. Но в същото време е понятно и включването им, както е предложил и г-н Миков в законопроекта. В този смисъл искам да кажа, че принципно подкрепяме всякакви такива подходящи, включително в случая наказателно-правният способ като основен в тази насока.
Споделяме оценката частично затова, че има възможност значително по-широко и по-интензивно прилагане на възможностите на прокуратурата. В тази насока са предприети мерки в последната година и по-скоро в последните три-четири месеца, включително да заявя нещо, което няма връзка със законопроекта.
Прието е методическо указание, свързано точно в тази насока с финансовата проверка, свързана с престъпленията. Така че този въпрос е отчетен и от прокуратурата като организационно важен момент.
Ако по принцип се приеме този законопроект, бихме имали желание да се изложат по-късно някои бележки, свързани с подхода, който е възприет. Той не е еднообразен. В някои случаи е възприето с една допълнителна разпоредба да се окажат всички онези текстове, които допускат прилагането на конфискация. В други е възприето да се ползват отделни текстове. В някои случаи след две глави има такива. Но това са технически въпроси. Има и някои текстове, които може би трябва да се преразгледат, защото като чели е допусната техническа грешка. Но в този смисъл това са технически въпроси. Подкрепям по принцип законопроекта.
Искар Фидосова:
Благодаря, г-н Георгиев. Г-н Илиев.
Гроздан Илиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Ние се отнасяме с резерва към внесения законопроект и тази резерва е продиктувана най-вече от решаващите мотиви, с които законопроектът е представен на вашето внимание.
Законопроектът е един вид компенсиране на изискванията и въвеждане на един режим на гражданската конфискация, който протича по един закон, съвършено друг. Двата вида конфискация – наказателната и гражданската, се подчиняват на едни съвършено различни правила и разширяване на предметния обхват на наказанието конфискация, което е изключително тежко в градацията на наказанията, т.е. след доживотния затвор и лишаването от свобода, изисква един по-внимателен и по-различен подход. Ние трябва да разполагаме с едни емпирични данни, включително и по отношение на тази престъпност, която е сочена тук, за да видим какво е положението и едва тогава да разширяваме приложното поле на конфискацията, което в ред случаи означава една гражданска смърт за подсъдимия.
Освен това, няма никакви пречки наред с наказателната конфискация, да бъде прилагана и гражданската конфискация. Нещо повече, с оглед обхвата на предложения законопроект, той в известна степен дублира и покрива разпоредбата на чл. 53, ал. 2, буква „б”, който предвижда отнемане на плодовете от престъпната дейност.
И на следващо място, има отделни текстове, които се предлагат като изменение, макар че тези текстове са сега действащи, като например изключителния по своето значение и последици текст на чл. 307. Предметът на престъпленията по този раздел се отнемат в полза на държавата, а когато липсва, се присъжда неговата равностойност. Но този проект за изменение вече е приет и е отразен с измененията в ДВ, бр. 92, от 2000 г. и не би следвало изобщо да съществува в този законопроект.
Така че философията на двата вида конфискация е съвършено различна и едната не бива да бъде за сметка на другата и да се използва като компенсаторен инструмент и като контрапункт на подлежащия на приемане друг Закон за гражданската конфискация.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Илиев. Други колеги, желаещи за изказване? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
В подкрепа на това, което каза г-н Илиев, а съм имал и възможността да изразявам това становище. Докато в конфискацията, която е регламентирана в Наказателния кодекс, законодателят изобщо не се интересува от начина на придобива на имуществото, изобщо не се интересува от това дали е наследствено, дали съответства или не съответства на доходите, просто предвидена е конфискация на цялото или на част от имуществото. Така че в никакъв случай и от тази гледна точка не може да се говори за регулиране н тези отношения, които са предмет на регулация в Закона за гражданска конфискация. Там се търси несъответствие на имуществото, което е предмет на разглеждане. Така че просто няма място.
И ако сега трябва да бъдем последователни, критикувайки завишаване на наказателната санкция в този кърпен, кърпен, кърпен кодекс, тъй като не можем очевидно по друг начин да регулираме някои отношения или наказателната политика, да се надяваме, че в новия Наказателен кодекс това ще се случи, не върви някак си от друга страна да увеличаваме текстовете, които предвиждат такава конфискация. И се сещам за един удачен пример, който беше дал преди един колега, който не го виждам напоследък, че този институт е познат в римското право, където са отнемали на един цялото имущество, поради което ще гласувам против.
Искра Фидосова:
Други изказвания? Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Само едно изречение в допълнение на казаното от господата преди мен. Нека не забравяме, че конфискацията като вид наказание не държи въобще никаква сметка какво е това имущество. Дали е законно придобито, дали е незаконно придобито и в този смисъл то засяга в твърде сериозна степен и други лица. Например, семейството на подсъдимия, на когото ще бъде конфискувано имуществото. От тази гледна точка аз въобще не споделям никакви симпатии към това наказание, камо ли към неговото разширяване, т.е. към разширяването на приложното му поле.
Михаил Миков:
Само една къса реплика. Г-жо Колева, от тази конфискация и гражданската също засяга семействата на ония. Но аз смятам, че семействата на убийствата по поръчение на престъпна група, отвличане, продажба или държане на акцизни стоки без бандерол, изпиране на пари, използване не по предназначение на средства от европейските фондове, организиране и ръководене на престъпна група по един и същ начин, дали с гражданска или наказателна конфискация, смятам, че тази ще бъде по-ефикасна даже. Но това в зала ще го продължим. Само това исках да ви кажа.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекси, № 254-01-42, внесен от Михаил Райков Миков на 19.03.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Благодаря.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление № 102-01-81, внесен от Министерски съвет на 24.11.2011 г. и № 254-01-52, внесен от Ивайло Георгиев Тошев и група народни представители на 04.04.2012 г.
Припомням, че законопроектът под № 102-01-81, внесен от Министерски съвет на 24.11.2011 г., ние сме го обсъждали в Правна комисия, но отложихме гласуването заради това че там всъщност промяната касае само един единствен текст в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление относно проверката на лицата, които са положили подпис за провеждане на такъв референдум. Става въпрос за необходимост от изменения, които следват от една европейска директива. И тъй като по втория законопроект - № 254-01-52, внесен от Ивайло Георгиев Тошев и група народни представители на 04.04.2012 г., ще представи мотивите за законопроекта г-н Ципов, ще припомни и мотивите и основанията по директивата за тази промяна. Заповядайте, г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Благодаря, г-жо Председател.
Този законопроект цели да регламентира мерките, които трябва да бъдат изпълнени по Регламент № 211 от 2011 г. на Европейския парламент и на Съвета относно европейската гражданска инициатива.
Министерският съвет в края на миналата година беше предложил на нашето внимание подобен законопроект. Тогава Правната комисия, като водеща комисия, се обедини около становището, че предложеното в законопроекта на Министерския съвет не е достатъчно. Затова колегите вносители на този законопроект с помощта на експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията разработихме този законопроект, за да може в един по-пълен аспект да предложим мерки за изпълнение на този регламент. Затова на вашето внимание представяме този законопроект.
Идеята на законопроекта на първо място е да въведе в нашето законодателство европейската гражданска инициатива по смисъла на този регламент и да предложи текстове във връзка с нова „Глава трета „а”. Европейска гражданска инициатива”, където да бъдат предложени текстове, които да решат въпроса по какъв начин ще бъдат удостоверявани изявленията за подкрепата на европейската гражданска инициатива, по какъв начин ще се прави проверка и удостоверяване на изявленията на тази инициатива, по какъв начин ще бъдат защитени личните данни, по какъв начин може тази инициатива да се организира онлайн най-общо казано и какви финансови средства ще бъдат необходими за извършване на служебните проверки на тези инициативи.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Колеги, имате думата за изказвания по този законопроект. По другия мисля, че сме изчерпали дискусията.
Ако няма, да преминем към гласуване. Да обединим двата законопроекта. Ако има необходимост от редакции, ще се направят.
Красимир Ципов:
Не считаме, че сме били напълно изчерпателни. Въпросът беше да намерим правилния подход. Дали в този закон, дали в един специален закон за изпълнение на мерките по прилагане на този регламент. Всъщност този въпрос се постави при разглеждането на законопроекта на Министерския съвет. Така стигнахме до заключението, че може би наистина в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление трябва да бъде уреден въпроса и за европейската гражданска инициатива.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Други желаещи за изказване? Няма. Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 102-01-81, внесен от Министерски съвет на 24.11.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 254-01-52, внесен от Ивайло Георгиев Тошев и група народни представители на 04.04.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Благодаря ви. С това изчерпахме дневния ред за днешното заседание. Предлагам ви следващото заседание ще бъде в сряда, 11 април, от 16:00 часа, тъй като четвъртък е последният ден преди Великден и няма да е най-удачно да бъде в четвъртък. Ще гледаме на второ четене Закона за държавния служител, за който днес изтича срока за внасяне на предложения между първо и второ четене.
Закривам заседанието.





Председател:
Искра Фидосова