Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 122


Днес, 11.04.2012 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерския съвет – Симеон Дянков, заместник-министър председател и министър на финансите, Лилия Борисова, съветник в политическия кабинет на заместник-министър председателя и секретар на Съвета за административна реформа; от Съвета за административна реформа към Министерския съвет - Клементина Попова, съветник в секретариата и Ваня Новакова, държавен експерт; от Министерството на финансите – Владислав Горанов, заместник министър, и Ирина Велкова, началник на кабинета на министъра на финансите; от Министерството на здравеопазването – д-р Тонка Върлева, директор на дирекция „Управление на специализирани донорски програми” и Людмила Василева, директор на дирекция „Правна”; от Конфедерацията на независимите синдикати в България – Мария Темелкова, председател на Федерацията на независимите синдикати от държавното управление и организации, и Силвия Васева, заместник председател;
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Започваме заседанието на Комисията по правни въпроси при кворум 20 от членовете на комисията по предварително обявения дневен ред:
1. Приемане на общ проект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 102-01-81, внесен от Министерски съвет на 24.11.2011 г. и № 254-01-52, внесен от Ивайло Георгиев Тошев и група народни представители на 04.04.2012 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 202-02-10, внесен от Министерски съвет на 30.03.2012 г.
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 102-01-78, внесен от Министерски съвет на 21.11.2011 г.
По първа точка - Приемане на общ проект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 102-01-81, внесен от Министерски съвет на 24.11.2011 г. и № 254-01-52, внесен от Ивайло Георгиев Тошев и група народни представители на 04.04.2012 г.
Днес в пленарна зала приехме и двата законопроекта. Раздаден ви е общият доклад и ви моля да гласуваме този общ доклад, за да може да бъде направено утре съобщението в пленарна зала и да започне да тече срока между първо и второ гласуване. Вече имаме леко изоставане. На 2 април влезе в сила регламента. Затова трябва да бързаме с приемането на законопроекта.
Желаещи за изказване по общия доклад? Няма препокриващи се текстове в двата законопроекта. Желаещи за изказване няма.
Подлагам на гласуване Общия проект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 102-01-81, внесен от Министерски съвет на 24.11.2011 г. и № 254-01-52, внесен от Ивайло Георгиев Тошев и група народни представители на 04.04.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По втора точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 202-02-10, внесен от Министерски съвет на 30.03.2012 г.
От представителите на вносителите ще представи мотивите за законопроекта д-р Тонка Върлева, директор на дирекция „Управление на специализирани донорски програми”. Заповядайте.
Д-р Тонка Върлева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Предлагам на вашето внимание проект на Закон за ратифициране на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България.
Министерският съвет одобри на заседание, проведено на 1 февруари 2012 г., проекта на Споразумение за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България като основа за водене на преговори и упълномощи министъра на здравеопазването и министъра на финансите да проведат преговорите и да подпишат споразумението при условие за последваща ратификация, като даде съгласие за временно прилагане на споразумението от датата на подписването му до изпълнението на вътрешно-правните процедури по влизането му в сила.
Първото споразумение беше за периода 2004-2008 г. по Фаза 1 и 2, като финансовото изпълнение на това споразумение беше на 100%, т.е. 100% от средствата бяха усвоени.
След успешно кандидатстване през 2009 г. преминахме към продължаване на изпълнението Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” по Фаза 1 и в момента ние внасяме Фаза 2 за тригодишен период - 2012 до 2014 г.
В момента Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” е най-дългосрочната и мащабна превантивна здравна програма в страната, която допринася за постигането на заложените цели на Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и СПИН. Благодарение на финансирането от Глобалния фонд не беше допуснато в страната епидемия от СПИН. България остана страна с ниско разпространение на ХИВ и СПИН.
Общият размер на одобрената от Фонда сума за Фаза 2 на продължаващото споразумение е на стойност е 12 420 307 евро в съответствие с условията, описани в секция „F” от Анекс А към споразумението страната ни трябва да изпълни 6 специални условия, посочени в горепосочения анекс.
На практика необходимите средства от вътрешното финансиране, в това число разходите за данъци, мита, такси по доставянето на стоки и услуги ще бъдат осигурявани в рамките на определените бюджети на Министерството на здравеопазването за съответната година.
Основните цели на програмата на практика са ориентирани към най- уязвими групи – към хора, живеещи с ХИВ и СПИН.
Изпълнението на програмата в периода 2012-2014 г. ще се фокусира върху продължаване на успешните интервенции, които са одобрени от Глобалния фонд и вече са разписани в страната ни.
Главните цели, които ще се постигнат чрез продължаване на финансирането по програмата е да се ограничи разпространението на ХИВ сред населението и подобряване качеството на живот на хората, живеещи с ХИВ и СПИН.
Има два основни индикатора, които са посочени в мотивите. Това е 60% от хората от най-рисковите групи да бъдат достигнати с ниско правови услуги и 75% от хората от рисковите групи да бъдат достигнати с доброволно изследване и консултиране за ХИВ.
Ратифицирането на споразумението се налага от предвиденото в него разрешаване на спорове чрез арбитраж и изпълнението на вътрешно-правните процедури по влизането му в сила съгласно чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България.
Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Върлева.
Колеги, има ли желаещи за изказване по така представените мотиви на законопроекта и по самия законопроект? Няма. Гласуваме.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 202-02-10, внесен от Министерски съвет на 30.03.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря.
По трета точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 102-01-78, внесен от Министерски съвет на 21.11.2011 г.
Колеги, докладите са ви раздадени.
Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 102-01-78, внесен от Министерския съвет на 21.11.2011 г., приет на първо гласуване на 8 март 2012 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител”
По наименованието на закона желаещи за изказване? Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Г-жо Председател, ще ми позволите предварително две бележки, които са от принципно естество.
Първо, прави ми впечатление, че самият Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител има точно 24 параграфа – 24 правни норми. А в Преходните и заключителните разпоредби към закона има 63 параграфа. Променяме 63 други закона чрез Закона за държавния служител. Обръщам внимание, че самият закон, който сега ще гласуваме и вече гласувахме заглавието му е на 23 страници, а Преходните и заключителните разпоредби са на 63 страници. Каква е тази законодателна техника?
И още нещо. Поне в този парламент – 41, имаше принципно становище и на комисията, и в предните парламенти, чрез закон да не се променят кодекси. Ние сега чрез Закона за държавния служител променяме 3-4 кодекса, като започнете от Кодекса на труда, което надали от юридическа гледна точка е елегантно.
И още нещо, г-жо Председател, чрез тези Преходни и заключителни разпоредби се променят няколко закона, които не са в пряка връзка с нормите, които приемаме сега със Закона за държавния служител. Някои от тях са финансови норми. Откъде накъде?
Това, което ни се предлага от Министерския съвет и сега е явно, че ще го гласувате, е продукт на изключително слаба законодателна техника. Затова аз текст по текст няма да гласувам за нито един от тях.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Корнезов.
Прав сте в едно. И ние спазваме, и нашата Комисия по правни въпроси в 41 Народно събрание спазва неписаните правила да не променяме с преходни и заключителни разпоредби други закони, които по принцип нямат отношение към това, което се променя в основния изменителен закон. Но тук става въпрос за нещо друго. В основния закон, който е специален и единствен по отношение на определяне възнаграждението на държавния служител, когато изменяме начина на формиране на възнаграждението на държавния служител и когато в 60 и няколко други закона постепенно с по една алинея или с по един член от няколко изречения са приемани текстове, с които е дадена възможност да се начисляват без никакви правила, с писани правила от самото учреждение, бонуси и други допълнителни възнаграждения, няма как в момента, съобразявайки се с единствения законен начин на формиране на възнаграждение на държавните служители, да не променим и тези закони. И тези закони променяме само в една посока – отменяме всички текстове за бонуси.
Любен Корнезов:
Г-жо Председател, това го приемам като реплика и едно изречение като дуплика.
В Преходните и заключителните разпоредби променяте и Закона за конфискацията, който сме приели на първо четене и ще бъде един от първите закони, който ще приемем още след ваканцията. Защо си играете на три страници да променяте Закона за конфискацията.
Искра Фидосова:
В момента ние не сме приели новия закон. Докато го приемем и докато влезе в сила съгласно доклада за второ четене, ще минат още 5-6 месеца. През това време на тези служители в Комисията трябва да се реши въпросът. Не може държавните служители в цялата държавата по един начин да им се определя възнаграждението, а 5 месеца на служителите в тази Комисия да се определя по друг начин. Затова така сме постъпили. Иначе по принцип сте прав.
Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Аз искам да направя съвсем скромен принос към разговора между г-жа Фидосова и г-н Корнезов.
Според мен, един основен недостатък вече години наред е, че държавната администрация и държавната служба продължава да функционира през Кодекса на труда и Закона за държавния служител. Ето защо е неизбежно относно тази практика, за която се говори, в случай в който се променя Законът за държавния служител, да не се промени и Кодекса на труда, ако се провежда някаква, дори и еднократна конкретна институционална мярка.
Така че истинският проблем пред българската административна реформа е да се очисти изобщо държавната администрация от Кодекса на труда, тъй като той е предназначен за едни отношение между наемния работник – между онова, което доскоро беше срамно да се каже – капиталистът, и хората, които работят в неговото предприятие. И това е съвсем друга политика. Тази, за която в момента има някакви амбиции за промени, не е свързана с тези отношения. Но ние търпим и в това отношение е упрекът към всички законодатели в последните 10-12 години, ние продължаваме да търпим да смесваме две по принцип не смесващи се системи, поради тяхното смесване продължава да страда и статута на държавния служител и неговото място в българската обществена йерархия, защото е оплетено в тези отношения.
В случая става дума за една неизбежност, породена от фундаментална грешка, а не само от законодателна техника, за която говорихте. Исках да направя тази скромна реплика за честта на протокола.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев.
Колеги, връщаме се към наименованието на закона. Има ли желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме наименованието на закона. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
§ 1. Няма постъпили предложения между първо и второ четене.
§ 2. Също няма постъпили предложения.
Желаещи за изказване по § 1 и § 2 има ли? Няма.
Подлагам анблок на гласуване § 1 и § 2 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
§ 3. Има постъпило предложение от н.пр. Светослав Тончев и група народни представители.
Има предложение за редакция, което включва подкрепа на предложението на Тончев и група народни представители, но не включва подкрепа на предложението по вносител. От предварителния разговор с вносителите се разбра, че също подкрепят отпадането на § 3 по вносител, т.е. отхвърлянето му.
Има предложение за редакция на § 3.
Желаещи за изказване? Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване текста на § 3 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Двадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Св. Тончев и група народни представители за § 3. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 3, а именно:
„§ 3. В чл. 11, ал. 2, т. 6 думите „и допълнителните възнаграждения” се заличават.”
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Има постъпило предложение от н.пр. Светослав Тончев и група народни представители за създаване на нов § 3а.
Предложението на работната група е да подкрепим това предложение и предлагаме следната редакция като редакция на комисията, с която се създава нов § 4.
„§ 4. В чл. 29, ал. 2 думите „и основанията за тяхното получаване” се заменят с „основанията за тяхното получаване, както и възложителя/ работодателя, който ги е изплатил”.
Желаещи за изказване? Редакционно е предложението. Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Тончев и група народни представители заедно с предложението за редакция.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
§ 4 по вносител.
Постъпило е предложение на н.пр. Светослав Тончев и група народни представители – думата „брутна” да се замени с „основна”.
Предложението на работната група е да се подкрепи това предложение и предлага редакция, като § 4 по вносител става § 5 със следното съдържание:
„§ 5. В чл. 60 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „брутна” се заменя с „основна”.
2. В ал. 2 думата „брутната” се заменя с „основната”.”
Желаещи за изказване? Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Каква е разликата между брутната и основната? Питам! Правя се че не знам. По този начин намаляваме ли я?
Ивайло Тошев:
Не, няма намаляване, г-н Корнезов. Просто се уеднаквява терминологията и е казано какво е основната заплата. По-нататък, в чл. 67 е записано.
Искра Фидосова:
На практика сега вече няма да има разлика. Досега това, което се е включвало в брутната работна заплата – имаше една основна, след това се добавяше клас и други работи и ставаше брутна. Сега всичко отива в термина „основна”, включва се там.
Любен Корнезов:
Ще ми намалите ли заплатата?
Искра Фидосова:
Не, не се намалява. Няма да се намали, защото това, което сега получавате като брутна заплата като държавен служител, ще бъде старта на основната заплата.
Владислав Горанов:
Накрая, в Преходните и заключителните разпоредби има специален текст, който гарантира запазването на разполагаемия доход на държавния служител. Има текст, до който ще стигнем. Припомням, че в доклада е предложен текст, с който се гарантира запазването, условно казано, на разполагаемия доход на държавния служител.
Любен Корнезов:
Не е така. Едно е да запазваш, друго е основна заплата.
Искра Фидосова:
Има възможност за допълнително възнаграждение, което е определено по-нататък в закона (в чл. 67).
Любен Корнезов:
Намалявате заплатите на хората.
Искра Фидосова:
Не ги намаляваме. Напротив.
Любен Корнезов:
Г-н Дянков предлага публично вече толкова месеца 70% да получаваме, а другите шефът да ги определя. Нямам никакъв личен интерес. И децата ми не са държавни служители.
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов, тук сте прав, защото в мотивите са написали такова нещо. Но не е така. В текста в закона го няма и се правят изводи. Затова сега нека да продължим по доклада.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Св. Тончев и група народни представители с предложението за редакция като редакция на комисията на § 4 по вносител, който става § 5, която ви прочетох и включва подкрепа текста на вносителя по т. 2 и не подкрепа по т. 1.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
§ 5. Има предложение на н.пр. н.пр. Светослав Тончев и група народни представители – думата „брутната” да се замени с „основната”.
Предложението на работната група е да се подкрепи това предложение и предлага редакция на § 5, като не подкрепя текста на вносителя, който става § 6 със следното съдържание:
„§ 6. В чл. 61, ал. 3 думата „брутната” се заменя с „основната”.”
Желаещи за изказване няма. Гласуваме.
Който подкрепя предложената редакция на § 6, която ви прочетох, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
§ 6 по вносител.
Има предложение от н.пр. Светослав Тончев и група народни представители.
Предложението на работната група е да подкрепим това предложение и предлага да подкрепим по принцип вносителя и следната редакция, като редакция на комисията.
Предложение за редакция на § 6, който става § 7.
§ 7. Чл. 67 се изменя така: „Брутна заплата
Чл. 67. (1) Брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.
(2) Разходите за основни заплати на държавните служители и на служителите по чл. 107а от Кодекса на труда и дължимите за тях осигурителни вноски за сметка на осигурителя са в размер не по-малък от 70 на сто от разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на разпоредителите с бюджетни кредити.
(3) Минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
(4) Органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност и професионалния опит.
(5) Индивидуалната основна заплата на служителя може да се увеличава:
1. въз основа на годишната оценка на изпълнението на длъжността;
2. при завръщане от отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете;
3. след изтичане на срока за изпитване;
4. при завръщане от отпуск или от командировка с продължителност повече от една година или при възстановяване на уволнен служител;
5. при завръщане на служител, изпратен в друга административна структура по реда на чл. 81б;
6. при преназначаване на друга длъжност в по-високо ниво на основната заплата.
(6) Определянето и увеличаването на индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител се извършва по реда на наредбата по ал. 3.
(7) Допълнителните възнаграждения са:
1. допълнително възнаграждение за нощен труд;
2. допълнително възнаграждение за извънреден труд;
3. допълнително възнаграждение за работа през официалните празници;
4. допълнително възнаграждение за времето на разположение;
5. допълнително възнаграждение за постигнати резултати.
(8) Допълнителното възнаграждение по ал. 7, т. 5 се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи. Допълнителното възнаграждение се изплаща четири пъти годишно през месец април, юли и октомври за текущата година и през месец януари за предходната година, въз основа на оценка по ред, определен в наредбата по ал. 3.
(9) Разходите за допълнителните възнаграждения по ал. 7 са в размер не повече от 30 на сто от разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на разпоредителите с бюджетни кредити.
(10) Размерът на допълнителното възнаграждение по ал. 7, т. 5, което може да получи държавен служител не може да надвишава 80 на сто от начислените му за съответната година основни заплати.
(11) На държавния служител не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в този закон. В други закони не може да се определят допълнителни възнаграждения за държавния служител.”
Желаещи за изказване? Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Първо искам да направя процедурно предложение, разбира се, ако колегите са съгласни, особено когато текстовете са дължи, те са пред нас и не е необходимо да ги четем.
Искра Фидосова:
Това е един от основните текстове и най-важният и затова го прочетох.
Любен Корнезов:
Добре. Но тук още веднъж искам да обърна внимание.
Чл. 67 казва: брутната заплата е равна на основната плюс допълнителното възнаграждение. Тази дефиниция даваме. То и сега е така. Цитирам: „Брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.”
Основната заплата винаги е по-малка от брутната, защото има допълнително възнаграждение за клас, доктор, доктор на науките и т.н. А преди това приехме, че включително и обезщетение и други работи – само основната заплата. Значи само тях от възнаграждението като цяло, което получава държавният служител. Според мен, по този начин ние ощетяваме чувствително финансово държавните служители. Вие ме убеждавате, че няма разлика, че ще запазим заплатите. Тези, които са сега, ще им запазим под някаква форма заплатите. А тези, които ще ги назначаваме?
Г-н Тончев, виждам, че Вие сте водещата фигура. Никога не съм очаквал от Вас такова положение. Съгражданин ми е било това?!
Аз не съм специалист-финансист. Може би не го разбирам. Обяснете ми.
Искра Фидосова:
Аз затова исках да вземем отношение преди да коментираме текста, защото това е наистина основният текст и трябва да обясним къде е разликата и какво всъщност правим с чл. 67.
Г-н Горанов, заповядайте.
Владислав Горанов:
Г-н Корнезов, на пръв поглед погледнато можем да намерим аргументи в това, което Вие казвате. Но ще ви върна в действащото състояние на нещата, в което допълнителните възнаграждения, които Вие споменахте, се делят основно на две категории: с постоянен и с непостоянен характер. В брутната заплата, която е основа за изчисляване на обезщетения за не ползван отпуск и други обезщетения по Закона за държавния служител и по Кодекса на труда се включваха основната заплата и допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Кои са допълнителните възнаграждения с постоянен характер? Това са тези, които се изплащат ежемесечно заедно със заплатата. Това са допълнителното възнаграждение за професионален опит и допълнителното възнаграждение за научна степен – доктор, и доктор на науките.
В случая, анализирайки всички текстове съвместно, вие ще откриете, че премахвайки разграничаването на двете понятия „допълнително възнаграждение с постоянен характер”, които изчезват от закона въобще, оставайки само допълнителните възнаграждения с непостоянен характер, които са описани по-долу в чл. 67 - допълнителни възнаграждения за нощен труд; за извънреден труд; за работа през официалните празници; за времето на разположение и за неработни дни, ще направим извода, че сегашната основан заплата, която се предлага в закона, се приравнява в смисъл и по обхват и по логика на предишната основан заплата и допълнителни възнаграждения с постоянен характер.
Гаранция за това дава и параграфа, който е предложен от работната група към комисията, който ще видите в доклада под № 86 на с. 109, който, според нас, гарантира, че новата основна заплата ще бъде така определена, че разполагаемият доход на държавните служители няма да бъде намален след влизането в сила на този закон. Той ще бъде гарантиран и това, което, условно казано, те получават по разплащателната ведомост като чиста сума, гарантирано ще бъде запазено в следващия момент след влизането в сила на закона и прилагането му.
Текстът пресъздава именно това, че възнаграждението, което чисто получава лицето сега, гарантирано ще получава – не по-малко от него, след прилагането на новия закон и новата система от норми по отношение на възнагражденията. Това сме вложили в системата от норми за организация на заплатата.
Любен Корнезов:
Може ли един въпрос към заместник-министъра. (Заповядайте.)
На тези държавни служители, които към момента на влизане на закона в сила са държавни служители им се запазват заплатите – ще получават толкова, колкото са получавали досега, казано на обикновен език. (Не по-малко!) Добре. Не по-малко. Ще получават толкова. Дай Боже да повишим заплатите. Въпросът е за новите, които ще постъпват, които ще бъдат назначени. Няма ли да получават по-малко от своите колеги, които извършват същата работа. Това не означава, че този човек започва отначало. Този човек може да има 30-40 години трудов стаж. Ако може да ми отговорите, разбира се. Извинявайте за въпроса.
Владислав Горанов:
Разбира се, че и в сегашния момент и в бъдеще при новоназначения – дали в конкретната администрация ще се спази субординацията между отделните длъжности, или едно лице ще бъде назначено с по-ниска основан заплата в рамките на диапазона, който в момента съществува, примерно, за длъжност „главен експерт”, възможно е да има различно определено възнаграждение. Но, първо, бюджетът е такъв, че той ще позволява запазването и достигането на по-високи от сегашните нива по отделните министерства и второ, тези скали, които предстои да приеме Министерския съвет в наредбите по чл. 67, гарантират, че за съответната длъжност много по-точно и ясно, отчитайки професионалния опит на лицето ще могат да се определят възнагражденията в новите скали. Тоест на на вашия въпрос. Да, в практиката би могло да се получи някой от новоназначените да получи по-ниска заплата от сегашните, но това е субективна преценка на органа по назначаване на база на професионалния опит на лицето и на база на акт на Министерския съвет. Предпоставка за това самият закон не въвежда, тъй като бюджетите ще бъдат достатъчни, за да се прилагат същите нива на заплатите и по-високи. Консолидирането от 2012 г. на осигурителните вноски и допълнителните възнаграждения в един общ пакет „разходи за персонала”, дава възможност за допълнителна гъвкавост и увеличение на заплатите. Но нищо не може да предпази един нов служител от едно субективно решение на органа по назначаване на база преценка на потребностите, че той би получил някаква заплата в новата скала, която ще се окаже по-ниска от някаква действаща в момента заплата. Това е и сега въпрос, който няма как да бъде регулиран в закон. Имаме изискване за длъжност, имаме професионален опит и матрица, в която всеки служител попада в зависимост от функциите на длъжността и потребностите на работодателя.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Горанов. Г-жа Колева, г-н Радев и след това г-н Стоилов.
Юлиана Колева:
В допълнение на това, което г-н Горанов обясни.
За да се върна към конкретните текстове на закона ще кажа, че всъщност съдържанието на основната заплата се различава в сравнение с досега получаваната по това, че нейният размер ще се определя освен от конкретното така наречено административно ниво, според подзаконовите нормативни актове и според продължителността на професионалния опит. Тост този така наречен клас, който досега беше допълнително възнаграждение, се отчита в рамките на основната заплата. Това е ал. 4.
Ние не говорим за този начин на получаване на това възнаграждение, срещу което достатъчно разгорещен спор имаше при първото гласуване. Ние не го поддържаме в този вид. Но професионалният опит намира своя материален измерител в рамките на основната заплата. Естествено не в този вид, в който вие очаквате с процент на година и т.н. да нараства.
Аз имам една редакционна забележка. Имам притеснение, че така както са записани двете изречения на ал. 8. Въпреки че самото място на второ изречение на въпросната алинея би трябвало да насочи този, който тълкува закона, към това, че изречението се отнася към ал. 8 и към никоя друга, все пак така както е записано: „Допълнителното възнаграждение се изплаща четири пъти годишно през месец април, юли и октомври за текущата година и през месец януари за предходната година, въз основа на оценка по ред, определен в наредбата по ал. 3.” Да не би да става дума за пълния размер за всички видове допълнителни възнаграждения или става дума за т. 5. Обърнете внимание, ако се абстрахираме от първото изречение, това второ изречение може човек да си помисли, че се отнася за всички видове допълнителни възнаграждения. Затова аз предлагам „допълнителното възнаграждение” във второто изречение да се замести с „то” или „като”, за да стане съвършено ясно, че тук става дума само за този вид допълнително възнаграждение.
Искра Фидосова:
Разбрах предложението за редакция на г-жа Колева.
Г-н Горанов, изречението не свършва след „задачи”, а се поставя запетая и се продължава с „като се изплаща четири пъти годишно” и нататък текстът продължава. Или дайте друга редакция.
Владислав Горанов:
Ако от гледна точка на българския език това не е проблем, достатъчно ясно е. Ако колегите референти нямат юридически проблем, да се сложи запетая и „като” и изречението продължава.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Радев.
Емил Радев:
Аз имам въпрос във връзка с императивно заложения размер в ал. 9.
„(9) Разходите за допълнителните възнаграждения по ал. 7 са в размер не повече от 30 на сто от разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на разпоредителите с бюджетни кредити.”
Когато говорим за всички допълнителни възнаграждения, които са по ал. 7 от 1 до 4, които са императивно заложени в закона, че трябва да се изплащат такива допълнителни възнаграждения, няма ли опасение, че в някои бюджетни учреждения, където се полага нощен труд, официални празници и т.н. може да се надхвърлят тези 30%. Защото по т. 5 е уредено в ал. 10. Говоря за възнагражденията за нощен труд, за извънреден труд, за работа през официалните празници. Все пак има институции, които работят денонощно и там нощният труд е в много голяма степен. Може ли да има такава хипотеза да надхвърлят 30%?
Искра Фидосова:
Ние поставихме този въпрос в работната група и се оказа, че не са толкова много, а са по-скоро изключения и е абсурдно да се стигне до такова нещо. Защото държавните служители, това е администрацията и много рядко полагат нощен труд. Какъв би бил този постоянен нощен труд, който ще полагат администрациите в министерствата или в агенциите. Има такива по изключение. Например, за Агенция „Митници”, но тяхното възнаграждение се определя по друг начин.
Коментирахме го в работната група. Коментарът, който се направи от Министерството на финансите, ако не се лъжа беше от г-н Горанов, беше че до такива случаи не може да се стигне на практика, защото това са много редки изключения Ако искат колегите да вземат отношение.
Г-н Горанов, заповядайте.
Владислав Горанов:
На практика, според нас, трудно би могло да се достигне до такава хипотеза. Аз разбирам вашите притеснения да не би някое лице да бъде лишено от полагащото му се допълнително възнаграждение от тези по ал. 7, точки от 1 до 4 заради недостиг на лимит. Но самата конструкция на организацията на работната заплата предвижда 70% от бюджета въобще за заплати да бъде разпределен като основни възнаграждения. Според нас, пир регулярна организация на работния процес, давате пример с Агенция „Митници”, там има сменна организация на работа и е ясно колко такива допълнителни възнаграждения по принцип се изплащат. Тоест трябва да имаме някаква много извънредна ситуация, в която една организация да си промени качествено режима на работа, да го реорганизира към сменен режим на работа, за да изпаднем в такава хипотеза, че 30% от бюджета, който тя има за заплати да стане недостатъчен.
В другия случай, още когато си определят основните заплати, Агенция „Митници”, ако продължаваме с този пример, тя ще отчете регулярно изплащаните допълнителни възнаграждения и ще ги бюджетира така, че да могат да се вместят в тези 30%. Тоест тя ще намали с този размер изплащаните или потенциалът за изплащане на награди по т. 5 „допълнителни възнаграждения за постигнати резултати”. Така че ще гарантира със сигурност първите четири точки като правна рамка. Това е нашето разбиране, че предварително, още пир разпределянето на основните възнаграждения така ще се структура работната заплата, че тези 30% никога да не бъдат достигнати.
Емил Радев:
И още един допълнителен въпрос. Тъй като ние сме дали на четири пъти изплащане по т. 5. Дали, ако случайно се достигне до тази хипотеза, дали може да се компенсира през януари следващата година за предходната, така че да излезем от тази хипотеза?
Владислав Горанов:
Няма пречка. Въпрос на прилагане.
Емил Радев:
Няма пречка. С две думи няма как да изпаднем в колизия с императивни норми, че трябва да изплащаме тези допълнителни възнаграждения така или иначе, защото тогава ще влезем в колизия с Кодекса на труда и т.н., където чисто по закон трябва да се изплатят, а няма бюджетни средства. С две думи, може да се намери решение за тези случаи, които ще бъдат огромни изключения от цялото правило. (Категорично.)
Янаки Стоилов:
Все пак обективният критерии „прослужено време” е отпаднал. Вие сте направили опит за малък компромис, включвайки го в категорията професионален опит. Но това може да бъде само частично заместване на обективен показател, за който говорихме, само сега го отбелязвам, което е отстъпление от положението на държавните служители.
Вторият проблем, който вие поставяте в ал. 8 е „допълнителното възнаграждение да се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи.” Това не е далеко и от досегашната уредба, но аз се опасявам, че този текст не е достатъчно стимулиращ за държавните служители. Защото много от тях могат да кажат, ако вие не ми предоставяте допълнително възнаграждение, няма основание аз да се придържам стриктно към изпълнение на заложените срокове. Толкова ми плащате като основно възнаграждение и за да изпълнявам точно и в срок задълженията си, аз трябва да получавам нещо повече. Тоест вместо допълнителното възнаграждение да бъде предвидено за постигане на резултати на най-високото ниво или дори за ускоряване на процеса на административното обслужване, оказва се, че за да се изпълняват изискванията на закона от гледна точка, примерно, на процесуалните изисквания, трябва винаги да се заделя по-малко или по-голямо допълнително възнаграждение.
По ал. 10 сте възприели частично предложение, което направихме по време на първото четене размерът на индивидуалното допълнително възнаграждение да не надвишава определена граница. Защото не би било логично по линия на допълнителното възнаграждение за т. 5 да се получи възнаграждение по-голямо отколкото е обичайната заплата на служителя. Така че освен общият ограничител на тези 30%, добре е, че има и такива индивидуални граници. Но аз също не мисля, че в някои случаи няма да възникнат проблеми за конкуренция на допълнителните възнаграждения по точки 1 до 4 и т. 5. Не знам, може би трябва да се изследва ситуацията в отделните ведомства и учреждения, тъй като допълнителните възнаграждения по точки от 1 до 4 имат обективен характер и те автоматично трябва да се следват за положения труд. Докато по т. 5 има винаги елемент на преценка и може да се окаже, че в стремежа си някои служители да бъдат добре оценени или да бъдат толерирани – основателно или не, да се конкурират с други основания, които се отнасят за много по-широк кръг служители в дадено ведомство.
Това са трите въпроса, които за мен възникват от този текст. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
В ал. 5 казваме как се увеличава индивидуалната основна заплата на служителя.
В ал. 6 ние още веднъж казваме едно от основанията за определяне на основната заплата чрез преназначаване на по-високо ниво на друга длъжност. То от само себе си следва от основния принцип на ал. 4, че това е основанието за определяне на основната заплата. В ал. 4 е казано:
„(4) Органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност и професионалния опит.”
В ал. 6 може би имате нещо друго предвид, но аз го разбирам така. Възможно е аз да бъркам. Но след като се преминава на друго ниво, на друга длъжност, основанието е ал. 4. Може и да бъркам.
Аз мога да разбера нещо, което донякъде и г-н Радев постави като въпрос и г-н Стоилов – основанието на допълнителното възнаграждение по ал. 7, т. 5 е за постигнати резултати. Веднага в следващата алинея, всъщност основната ние казваме, че то вече се определя за точния срок на изпълнение на поставени задачи. Аз като юрист започвам веднага да търся разликата между двете понятия. Очевидно, за да се поставят два термина, има някаква разлика между постигнати резултати, което може би е по-общото и точното, макар и общо – точен срок за изпълнение на поставените задачи. Защото оттам нататък ние вървим на ал. 10. И може би притеснението на г-н Радев идва от това, че може би трябваше да кажем в ал. 9 за допълнителните възнаграждения по ал. 7 да не повече – това, което го постави г-н Радев, но по ал. 5 ще се изплащат едва когато се приспаднат тези, които са по 1 до 4 точка на ал. 5. Но не е казано. Ще се получи така, г-н Горанов, хипотетично, колкото и да ни убеждавате, че няма как да стане, но ние видяхме пример в администрацията преди месец и половина-два, когато по ал. 10 ще получи 80% от начислените годишни заплати ще получи индивидуално възнаграждение конкретния служител, втори, трети, то ще се вмести в тези 30%, но ще бъде за сметка на ограничаването, умишленото от недобросъвестния началник на допълнителните възнаграждения на ал. 1 до т. 4 – извънреден труд, нощен труд, работа през официалните празници. Поставяте го в колизия така или иначе! А този човек, за да изпълни в срок поставените задачи, да се наложи да получава допълнително възнаграждение за нощен, извънреден и през официалните празници труд. Няма да му ги заплащате, за да може да получи възнаграждението по ал. 10? Ние изхождаме от това, че вие добронамерено разсъждавате така, но този закон се прилага от Н брой служители. И изведнъж ще се получи така, че на някои категории служители ще им кажем: Не, няма да полагаш извънреден труд, няма да полагаш нощен труд, няма да работиш през официалните празници, защото 4 пъти годишно ние заплатихме в рамките на 30% едни 80% до тук получените възнаграждения на еди-кой си.
Искра Фидосова:
Г-н Горанов, заповядайте.
Владислав Горанов:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Поставиха се няколко въпроса. Ще започна от ал. 5, т. 6. „при преназначаване на друга длъжност в по-високо ниво на основната заплата”. Според нас, този текст е в защита правата на държавните служители от недобросъвестно прилагане на закона от органа по назначаването. Дотолкова доколкото моделът, който се предвижда в подзаконовите актове по чл. 67 за всяка длъжност има няколко нива, в които служителят би могъл да попадне. Между отделните длъжности има застъпване на едни и същи възнаграждения. Тоест теоретично старши експертът може да стане главен експерт и да попадне в същото ниво на възнаграждение, на което е бил като старши експерт и това да не доведе до увеличение на възнаграждението му. Това ще г дава като правна възможност самата матрица от основни заплати по длъжностни нива. Този текст гарантира, че когато служител бъде преназначен в по-висока длъжност задължително за него ще бъде определено по-високо възнаграждение, защото наредбата ще дава възможност като номинални показатели за размерите на възнагражденията заплатата да му бъде запазена, тъй като в горното длъжностно ниво, в матрицата ще има и по-ниска заплата. Тоест, ако си го представите, че се засичат отделните длъжности в матрицата, за един служител с по-голям опит, но на длъжност старши експерт, може да се получи същата или дори по-висока заплата от най-ниското ниво на професионален опит на главен експерт. Тук се извежда принципът, че когато един служител бъде повишен задължително неговото възнаграждение трябва да бъде увеличено. Това е по отношение на ал. 5, т. 6. Ал. 5 извежда изчерпателно всички случаи, при които съществува възможност за увеличение на индивидуалната основан заплата с оглед избягване на субективизма. Разказах какво сме вложили като идея на нормата, без да претендирам за съвършенство.
По отношение на разсъждението дали т. 5 се бие с точки от 1 до 4. Ние сме изхождали от разбирането, че това, което каза и г-н Стоилов, те са безкрайно обективни. И нощта е обективно състояние, и е ясно кога е официалният празник и всеки един от тези моменти е императивно изведен в закона като основание за изплащане на допълнително възнаграждение. Докато т. 5 е правна възможност за органа при наличие на възможност на бюджет. Не случайно ограничението е до 30%, а другото е не по-малко от 80. Тоест аз не мога да си представя, защото не знам организация, в която допълнителните възнаграждения за нощен труд, за извънреден труд и за работа през официални празници могат да достигнат такъв голям обем от общия размер на възнагражденията, които се изплащат, за да се получи колизия, че би могло да се засегне. На т. 5 не гледайте като задължение на органа, а като на правна възможност при наличие на бюджет. А точки от 1 до 4 са задължителни за органа, когато разпорежда работа в тези ситуации, които са описани в ЗДС.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, само едно предложение. В ал. 4 да се добави думата „квалификация” и да стане: „...., като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит”.
Защото при индивидуалното възнаграждение трябва органа по назначаването трябва да има предвид квалификацията на лицата. Те могат да заемат една и съща длъжност, но единият да е с по-висока, а другият – с по-ниска квалификация. И този елемент винаги трябва да се има предвид и също да влияе върху индивидуалния размер на основната заплата.
Пропуск ли е това, защото мисля, че това го споделят вносителите или работната група.
Владислав Горанов:
Аз мисля, че има аргумент това, което казвате.
Любен Корнезов:
Ще ви дам класически пример. Доктор на науките. Досега получава съответния процент, колкото са решили, примерно 50 лв. Ще продължава ли да ги получава?
Янаки Стоилов:
Той може да има и някаква допълнителна квалификация.
Владислав Горанов:
Аз не разбирам Вашия въпрос като този, който зададе г-н Стоилов, защото те са различни. Г-н Стоилов говори занапред при определянето на индивидуалната работна заплата да се отчита и квалификацията и когато за една и съща длъжност ще назначиш бакалавър или доктор, да го вземеш предвид и да определиш различно индивидуално възнаграждение.
А отговорът на Вашия въпрос се съдържа в това, което казах, че новият размер на индивидуалната работна заплата на доктора на науките, който до вчера е получавал 600 лв. плюс 10 или 20% за прослужено време плюс 40 лв. за доктор, в § 86 е предвидено императивно, че тези 120 лв., които сега са му допълнително възнаграждение за професионален опит, плюс тези 40 лв. ще намерят място в новата му индивидуална основна заплата.
А това, което казва г-н Стоилов е, че когато нов доктор бъде назначен, да се отчете, че този доктор на науките е различен от бакалавър при определянето на индивидуалната му основна заплата. Но, за да съм честен с вас, нямаме ново допълнително възнаграждение за доктор и доктор на науките. Просто това би трябвало да се отчита при определянето на индивидуалната основна заплата. И в този смисъл ние подкрепяме.
Янаки Стоилов:
Например, едно лице е изкарало някакъв квалификационен курс.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по текста на чл. 67. До тук имаме редакция в ал. 8, където след „задачи” се поставя запетая, отпада изразът „допълнителното възнаграждение” и се замества с „като” и изречението продължава.
В ал. 4 след израза „като отчита нивото на заеманата длъжност” се поставя запетая и се добавя думата „квалификацията” и „и професионалния опит” си остава.
Други желаещи за изказване и предложения за редакция по този параграф има ли? Да разбирам че няма. Преминаваме към гласуване.
Това, което четохме досега за § 7 съдържа в себе си по принцип подкрепа на текста по вносител и подкрепа на предложението, внесено от н.пр. Светослав Тончев и група народни представители.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Светослав Тончев и група народни представители за промяна на § 6, който става § 7. Против има ли? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Седемнадесет „за”.
Подлагам на гласуване предложението за § 6 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Трима „против”. Без въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за редакция на § 6, който става § 7, който прочетох и с направените допълнения в ал. 4 на думата „квалификацията” преди „професионалния опит” и в ал. 8 думите „допълнителното възнаграждение” се заменят с думата „като”.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
§ 7 по вносител. Предложение на н.пр. Св. Тончев и група народни представители.
Предложение за редакция на комисията с подкрепа по принцип на текста на вносителя и подкрепа на предложението на колегите за № 7, който става § 8, която ви е предложена в доклада за промените в чл. 75.
Желаещи за изказване по този текст? Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Бих искал да попитам кой ще я прави тази оценка.
Искра Фидосова:
По-нататък в доклада в § 10 е разписано подробно.
Желаещи за изказване по § 7, който става § 8 няма. Тук промяната е в това, че в ал. 1 думите „чл.76, ал. 5 се заменят с „чл. 76, ал. 11”.
Подлагам на гласуване § 7 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Св. Тончев и група народни представители за § 7. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Трима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция като подкрепа по принцип текста на вносителя, подкрепа на предложението на г-н Тончев и група народни представители на § 7, който става § 8. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Трима „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Св. Тончев и група народни представители за създаване на нов § 7а.
„§ 7а. След чл. 75 се създава наименование: Раздел VІІа. „оценяване на изпълнението”.
Предложение за редакция на комисията.
„Да се създаде нов § 9.
„§ 9. След чл. 75 се създава наименование: Раздел VІІа. „Оценяване на изпълнението”.
Желаещи за изказване? Изваждаме оценяването на изпълнението, като го поставяме в отделен раздел с отделно наименование и номерация, за да не става объркване и да бъде ясно за всички, които ще прилагат закона. Желаещи за изказване няма.
Гласуваме предложението на г-н Тончев с редакцията на комисията за § 9. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Двадесет „за”.
§ 8 по вносител. Има предложение на н.пр. Св. Тончев и група народни представители.
Има предложение за редакция на комисията, което съдържа в себе си подкрепа по принцип на текста на вносителя, предложението на колегите народни представители. Чета предложението за редакция:
„§ 10. Чл. 76 се изменя така:
Оценяване на изпълнението на длъжността.
Чл. 76. (1) Държавният служител ежегодно се оценява за изпълнението на длъжността.
(2) Оценяването на изпълнението на длъжността обхваща периода от 1 януари до 31 декември на съответната година.
(3) Всеки служител, който има действително отработени най-малко 6 месеца за една календарна година, подлежи на оценяване.
(4) Оценяването на изпълнението на длъжността на служителя се извършва от оценяващ ръководител, на когото служителят е непосредствено подчинен.
(5) Оценяването на изпълнението на длъжността се извършва въз основа на:
1. постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи;
2. показаните компетентности.
(6) Целите по ал. 5, т. 1 трябва да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено, измерими по обем качество и срокове.
(7) Оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Годишната оценка на изпълнението на длъжността се мотивира писмено, като държавният служител се запознава с направената му оценка.
(8) Оценяващият ръководител предава на контролиращия ръководител, на когото той е непосредствено подчинен, годишната оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител.
(9) В 7-дневен срок от запознаването с направената му оценка държавният служител може да я оспори пред контролиращия ръководител, като подаде мотивирано писмено възражение.
(10) След изтичането на срока по ал. 9 контролиращият ръководител може да потвърди годишната оценка на държавния служител или да я промени с една оценка.
(11) Редът за оценяване на изпълнението на длъжността се определя с наредба на Министерския съвет.”
Тъй като очаквам въпрос защо „оценяващ”, защо „контролиращ” ръководител. Като термини, това са термини, които са познати и се прилагат. В момента ги има в наредбите. Повече от 7-8 години се прилагат в администрацията и затова апелирам към всички колеги да запазим тези термини, за да не направим повече объркване. Достатъчни ясни са какво означават. Разписахме за първи път в закона рамка, в която определяме основните правила, принципи и критерии по които става оценяването. Създадохме две нива - даваме възможност за обжалване от служителя, оспорване на оценката пред този, който контролира оценяващия. Ще дам пример. Г-н Корнезов, ако Вие сте мой началник и аз съм експерт във Вашата дирекция, Вие сте директорът и ме оценявате. Аз обаче не съм съгласна с оценката три, която вие сте ми написали и ще възразя пред вашия началник, който ще прецени с оглед на предварително определените критерии.
Любен Корнезов:
Нали аз съм директор. Над мен няма началник.
Искра Фидосова:
Има главен секретар. Г-н Корнезов, вие сте ми дали мотивирана оценка. Аз обаче мотивирано възразявам пред този, който е над вас – контролиращият може да види евентуален субективен подход към моето оценяване и да промени оценката.
Реплика: А защо само с „една оценка”?
Искра Фидосова:
Защото не трябва да даваме възможност и да „отваряме вратата” за злоупотреби. Защото тогава може да се окаже, че този, който е контролиращ, защото има негативно лично отношение към определен служител ще може прекалено много да се намесва и да влияе субективно. Една единица не е малко. По принцип единица в държавната администрация на много места оценката „едно” почти не се пише и не се получава. Казват, че трябвало да има вундеркинди администратори. Обикновено много добрата (отличната) е две, добрата е три. Обаче забелязахме и нещо друго. Констатирахме, че има места и то не малко, в които ръководител на хора, които са с висока квалификация, с професионален опит, показали добри постижения и резултати в администрацията умишлено им пишат оценка не повече от 3, за да не могат утре тези хора да ги изместят от тяхната длъжност. И се получава нещо, което не е редно да бъде така. Наистина има субективно оценяване. Затова, ако дадем възможност да е повече от една единица. Примерно, ако получи 5, трябва да го уволнят, ако получи 4, ще си остане.
Имате думата. Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Аз виждам идеята, но се питам как ще стане в практиката. Например, нашият председател. Председателят на Народното събрание Цецка Цачева има на пряко подчинение съветници и други лица, които трябва да функционират, разбира се. Тя сега ще даде някаква оценка. Пред кой ще обжалва оцененият. Кой е контролиращият? (Контролиращият не оценява никой.) Или примерно, тук е министърът г-н Дянков. Той има пряко подчинени служители.
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов, по Закона за администрацията най-високо стоящият служител е главният секретар. Над него има заместник-министър и министър. Това го оправихме в другия закон и затова няма такава опасност.
Любен Корнезов:
Голяма каша ще настане!
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам да дадете възможност, когато контролиращият ръководител реши да ревизира оценката с повече от една единица, да може това да се обжалва като последно административно ниво пред следващия по-висок ръководител.
Искра Фидосова:
Нищо не обръщаме наопаки. Други желаещи за изказване? Г-н Стоилов:
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, би трябвало да може контролиращият ръководител по своя инициатива да намали оценката на оценяващия ръководител. Той му изпраща как е оценил служителите от отдела, контролиращият ръководител може да каже: Аз не приемам тези оценки.
Ивайло Тошев:
Тази възможност е предвидена. В ал. 8 е казано, че „оценяващият ръководител предава на контролиращия ръководител, на когото той е непосредствено подчинен”, а в ал. 10 е казано, че „след изтичането на срока по ал. 9 контролиращият ръководител” може да потвърди или да измени.
Владислав Горанов:
Това е едно производство по оценка на индивидуално трудово изпълнение. Това не е административно производство. Няма административен акт. Административният акт е назначаването и освобождаването. Не може вътрешни процеси да са административни актове. Назначаването и освобождаването подлежат на съдебен контрол.
Янаки Стоилов:
Последно да кажа по този въпрос. Това са вътрешно административни актове, които са изключени от общата система на обжалване на административните актове. Но затова трябва да се създаде малко по-голяма гъвкавост вътре на режима и възможност да се достигне и до едно по-високо ниво, за да могат тези неща да приключат наистина в рамките на администрацията.
Владислав Горанов:
Всъщност това, което ние трябва да преценим в момента е дали да се създаде възможност, което обсъждахме и в работната група, за още някаква инстанция за преценка на оценката. Но това, което ни спря там, може да продължим да разсъждаваме тук, в общия случай се приема, че има три нива, като третото е органът по назначаване. Но това не е на практика така, тъй като най-ниското ръководно ниво е началник сектор. Над него има началник отдел. След това има най-малко още две административни нива по веригата – директор на дирекция и главен секретар в общия случай на администрации, прилагащи Закона за администрацията и чак тогава идва органът по назначаването. В този смисъл ще се получи, че, примерно, един министър като ръководител на администрация може да му се наложи да се занимава с казуси между началник на сектор и началник на отдел, което нас ни накара да се въздържим засега.
Разликата между действащия модел, който не е разписан в закона, а е в подзаконови нормативни актове, и това, което в момента възпроизвеждаме, е всъщност най-вече да може контролиращият ръководител да може да контролира оценката в двете посоки. В действащите наредби за атестацията такава възможност е предвидена само в посока нагоре. Тоест контролиращият ръководител понастоящем може да коригира или да запази оценката, но само в посока по-благоприятна за лицето (за служителя). Докато сега за първи път въвеждаме по-голяма гъвкавост, но не сме стигнали чак дотам, където вие разсъждавате, дали сме само възможност за една стъпка, но и в двете посоки. По-консервативно сме подходили дотолкова доколкото сме забелязали доста дивяци в практиката от последните 7-8 години, откакто се прилага механизмът на атестация и затова сме се ограничили до една стъпка, в която й да е посока, и до едноинстанционно в кавички казано обжалване. И по-точно протестиране, защото обжалването тук няма същия смисъл, който се влага обичайно.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване? Коментирахме го надълго и нашироко и това можахме да измислим и това разписахме. Ако някой има претенциите, че може да измисли друго, като правило и схема, да каже. Има оценяващ, след това има контролиращ, още веднъж може да се прегледа мотивирано. Не може до безкрайност. Това не е съда, за да даваме втора инстанция, преглед по реда на надзора. Досега е било на едно ниво. Сега даваме и второ ниво. Нека да видим как ще се прилага и тогава. Г-н Горанов.

Владислав Горанов:
Последно искам да кажа, че това са формалните стъпки. В една администрация има и много неформални действия, които едно засегнато лице би могло да направи. То може извън общия режим на атестация да сезира следващо ниво ,да сезира органа по назначаването със съответни писмени документи. Така че още един път предлагам да се ограничим до това, което сме разписали.
Искра Фидосова:
Ако няма други желаещи за изказване, да преминем към гласуване.
Светослав Тончев:
В крайна сметка колеги, това, което сме направили като работна група, мисля че е достатъчно обективно от наша гледна точка. Никакви други предложения не дойдоха между първо и второ четене. Ние направихме това предложение. Работната група се събра, огледахме го от всички страни и мисля, че максимално обективно сме направили оценяване на изпълнението на длъжността. Ако имате други предложения, дайте ги. Но нека сега да направим тази първа стъпка и да видим как ще проработи и дали ще проработи в крайна сметка. Във всички изменения, които сме правили, сме се водили максимално от обективността. Гледали сме максимално да избегнем субективния фактор.
Мария Темелкова: Федерация на независимите синдикати
от държавното управление и организации.
Ал. 10 така както се предлага ще създаде много притеснения в държавната администрация. След като може контролиращият орган да потвърди или да промени, така както се каза, може и нагоре, но може и надолу, т.е. да я намали. Това ще накара държавните служители да не смеят да се жалват. Казвам ви го от опит. Хората много мислят, когато се жалват, защото знаят пред кого се жалват. Субективният фактор в държавната администрация е абсолютно водещ и всички, за съжаление, промени които стават в нормативните документи са точно потвърждаващи и даващи възможност на преките ръководители да правят каквото си искат. Истината е тази.
Затова предлагам в ал. 10, ако е възможно, да стане така:
„(10) След изтичането на срока по ал. 9 контролиращият ръководител може да потвърди годишната оценка на държавния служител или да увеличи с една оценка.”
Тоест той като не иска, ще потвърди, но няма да я намали надолу. В противен случай наредбата за оценяване няма да се прилага. Никой няма да посмее да се жали. Това ви го казвам и го гарантирам.
Янаки Стоилов:
Има и друго решение, което е по-гъвкаво. В случая когато е намалил оценката, тогава той да може да отнесе въпроса към по-горе стоящия административен ръководител и неговата оценка да бъде окончателна.

Мария Темелкова:
Това е добре да отива нагоре да се жали. Но този, който е по-горният началник, той не познава работата на главния експерт, на експерта и т.н. Смятам, че трябва да се сложи така, че донякъде да може човек да се жали. Безсмислено е да се отива нагоре по субординация, да се отива нагоре към по-големите нива, защото те не познават работата на дадения човек. Какво могат да кажат, освен чисто формално да потвърдят една оценка, която е дадена от прекия ръководител. Субективна, не субективна, той е този, който трябва да оценява и съответно да носи отговорност за оценката.
Искра Фидосова:
Ние също тръгнахме първоначално само към увеличаване на оценката и доста време в работната група прекарахме в посока увеличаване. След още много разговори и оглеждане от всички страни какво би се случило като ефект в администрацията, стигнахме до това да може и нагоре и надолу с по една оценка.
Янаки Стоилов:
Аз поддържам моето предложение, защото имам преки наблюдения и знам, че винаги на непосредствения ръководител е по-добре да оцени по-критично своите подчинени. Той е склонен по-скоро, ако не е в някакви по-сложни взаимоотношения, да им завишава отколкото да им дава обективна оценка. Така че контролиращият ръководител трябва да може да действа в двете посоки. Но за да има гаранция, особено ако става дума за спор между ръководители на две съседни нива, вече оттам да се обжалва от този, който се чувства ощетен и понякога по-висшият ръководител може да вземе страната на по-ниския, а не на стоящия над него ръководител, стига да е обективен.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-жа Новакова искаше да вземе думата. Заповядайте.
Ваня Новакова:
Благодаря, г-н Председател.
Всъщност моята бележка щеше да бъде в посока на това, което каза г-н Стоилов. Идеята е наистина да дадем възможност оценката да се променя, както нагоре, така и надолу в резултат на анализ. Както знаете, до 2008 г., съгласно Наредбата за атестиране на служителите, оценката можеше да се променя, както нагоре, така и надолу. 2008 г. се направиха промени и остана само нагоре. Постарали сме се с тези текстове да дадем възможност наистина за корекция и в двете посоки. Тоест, ако има оценяващи ръководители, които са твърде либерални, защото има и такива, и които поставят необосновано високи оценки, някои отгоре да може да ограничи това. Както и обратния вариант – ако някои са много рестриктивни, да има някаква възможност да се даде подобаваща оценка на служителя. Това е било съображението да предложим текста в посока нагоре и надолу. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Моето възражение беше, че когато се чувстват засегнати, когато е намалена оценката от контролиращия ръководител, тогава горестоящият да може да реши окончателно спора.
Ваня Новакова:
В този смисъл аз подкрепям представителите на синдикатите, защото г-н Горанов беше напълно прав, когато каза, че в по-ниските нива имаме достатъчно степени, в които това може да се реши по формален или неформален характер. Проблемът идва нагоре на ниво директори. Но наистина, според мен, не бива да се стига – оценяващият на директора е главният секретар. В наредбата има предвиден текст, който изглежда малко странен, но в който се казва, че оценяващият изпълнява ролята и на контролиращ. Тоест ще може да се подаде възражение до него, защото досега това не беше възможно. Просто нямаше такава опция. В същото време, обаче, дали е редно да занимаваме един министър с това дали той познава достатъчно работата на директора. Честно казано мисля, че трябва да има някаква граница. И имайки предвид, че това са държавни служители в администрацията мисля, че трябва да ограничим нивото до административните длъжности, т.е. до главния секретар.
Искра Фидосова:
Г-жа Попова.
Клементина Попова:
Аз искам да кажа, че разсъждавайки по този въпрос, да имате предвид и последното изменение, което направихте в Закона за държавния служител, че органът по назначаването, т.е. ръководителят на администрацията може да прехвърли всички свои правомощия по служебното правоотношение на главния секретар. Тоест в един момент, прехвърляйки и тази функция на контролиращ ръководител, той няма да може да бъде по-горестоящият, защото е прехвърлил правата си.
Владислав Горанов:
Аз не виждам как можем да излезем от това, освен да помолим г-н Стоилов да приемем този модел днес, да го изпробваме в практиката. Естествено че винаги може да бъде въведена още една инстанция, но след няколко часа обсъждане, ние можахме да се обединим около това. Разбирам спора в момента в две направления: дали да има само нагоре или и в двете посоки. Виждам сега, че повечето са да важи и в двете посоки.
И другата тема, още някакво ниво – втора инстанция, условно казано, пред която да може да се обжалва оценката.
Практиката от прилагането на системата за атестация показва, че това по-скоро не би сработило толкова доколкото евентуално само две нива – на прекия, непосредствения и на контролиращия познават донякъде обективно работата на съответния държавен служител. Една следваща инстанция не би имала обективен характер на оценката. Тя би могла да бъде заменена и в момента с всякакви неформални прояви от типа висене пред кабинета на министъра или писане на някакви докладни и завеждането им в деловодството или всякакви други форми на комуникация между служителите и органите в администрацията. На практика третото ниво няма как да бъде обективно, защото то не познава пряката работата. Не случайно, аз съм профан в това, но и в съдебните инстанции третата преценява само работата на предишните две. Тя не може нищо да направи по съществото на спора.
Искра Фидосова:
Ориентираме се към приключване на дискусията по този текст. Нали няма повече желаещи за изказване. Г-н Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз мисля, че този модел е добър. Само ще изразя резерви в посока, че намаляването на оценката, според мен, не е правилно, тъй като общото правило в правото е да не може да се влошава положението на жалбоподателя. Защото в какво положение ще изпадне държавния служител, който евентуално ще оспори, като рискува да му бъде намалена оценката. Според мен, не е правилно, няма логика в това и трябва да има възможност само да се увеличава, още повече, че тя е само с една единица. Това е правилният подход. Грешен е подходът да може да се намалява оценката. Не случайно това е общият принцип в правото. Този спор е воден много преди ние да започнем да говорим за това. Благодаря.
Искра Фидосова:
Г-н Димитров, до предишното изменение – 2008 г. и 2009 г., се и намаляваше оценката. Тази промяна отпреди две години не показа нищо плюс. Напротив, това което констатирахме е обратното.
Колеги, ориентираме ли с към гласуване на този текст? Той е вторият основен текст.
§ 8 по вносител. Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Светослав Тончев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 8 по вносител, който става § 10 с редакцията на комисията, която прочетох и която обсъждахме повече от час. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
§ 9 по вносител.
Предложение на н.пр. Светослав Тончев и група народни представители.
Предложението на работната група е да подкрепим това предложение с редакция на комисията, което съдържа в себе си не подкрепа текста на вносителя и подкрепа на предложението на народните представители.
Предложение за редакция на § 9, който става § 11.
„§ 11. В чл. 77, ал. 2 думите „бутната си заплата” се заменят с „основната си заплата, определена към момента на събитието”.
Изменението е чисто редакционно с оглед на това, че приехме да няма брутна заплата и се заменя с основна.
Светослав Тончев:
Основно е във връзка с направената промяна в § 7.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Светослав Тончев и група народни представители. Против има ли? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Осемнадесет „за”.
Подлагам на гласуване предложението по вносител за § 9, който става § 11 с редакцията на комисията, която ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Без против.
§ 10 по вносител. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване няма. Гласуваме. Против има ли? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Деветнадесет „за”.
§ 11 по вносител. Предложение на н.пр. Светослав Тончев и група народни представители.
Предлагаме подкрепа на предложението с редакция на комисията на § 11, който става § 13.
„§ 13. В чл. 85, ал. 3 думата „брутната” се заменя с „основната”.
Първо подлагам на гласуване предложението на г-н Тончев и група народни представители. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Двадесет „за”.
Гласуваме предложението за § 11 по вносител, което става § 13 с редакцията на комисията и включва не подкрепа текста на вносителя. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение на н.пр. Светослав Тончев и група народни представители да се създадат нови § 11а, 11б, 11в, 11г и 11д.
Работната група предлага да се подкрепят тези предложения и да се създадат нови § 14, 15, 16, 17 и 18. Имате текстовете пред вас и няма да ги чета. Става въпрос за командироване в друго населено място и командироване в друга администрация.
„§ 14. В чл. 86 заглавието се изменя така:
„Командироване в друго населено място”
§ 15. Създава се чл. 86а:
„Командироване в друга администрация”.
И следват текстовете, които виждате в доклада.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, на мен ми се вижда твърде дълго за повече от една година да бъде командировано лицето и даже с възможност за още удължаване, което изисква неговото съгласие.
Искра Фидосова:
Г-н Стоилов, сега в закона е до четири години. Ние сега го правим до две години. Тоест намаляваме го, а не го увеличаваме. Действащият текст за командироване е до четири години.
Янаки Стоилов:
Това е съвсем нелепо. Но ако се налага да работи повече от една година като командирован, да го преназначат в тази администрация. Какво значи командирован за толкова дълго време.
Искра Фидосова:
Това значи следното. Има служби, в които няма служители на щат. Тези служители, които са от друга администрация, отиват в приемащата администрация, но те отиват за определена работа. Ще бъдат там половин година, една година, две години, но те си остават служители в основната администрация, която ги изпраща. Получават възнагражденията си така както са по тяхното правоотношение с основната изпращаща администрация. Досега можеше да става за четири години. Например, ако аз съм полицейски служител в МВР и ме изпращат в БОРКОР ще получавам заплатата, която получавам в изпращащата администрация. А командировъчно ще получа, ако съм изпратена в приемащата организация БОРКОР към Министерския съвет и ме изпратят утре с кола да отида да направя проверка във Варна, по смисъла на наредбата за командировките ще получа, както всички други, дневни, пътни и квартирни.
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
В текста на чл. 86а, ал. 1 така както е записано накрая „след получено писмено съгласие на държавния служител” това важи ли и за първоначалното командироване, или само за еднократното удължаване на срока. Питам трябва ли да има съгласие още в самото начало? (Само за удължаването.)
Искра Фидосова:
В текста на чл. 86, ал. 2., когато е друго населено място по смисъла на тази разпоредба, която ние не променяме, се иска предварително съгласие. Когато става въпрос за командироване в друга администрация, може ад е в същото населено място, може да е в друго населено място – смисълът е, че имаме изпращаща и приемаща администрация за извършване на определена дейност в администрация, която няма такива служители. Щом е в друго населено място се иска предварително съгласие.
Когато става въпрос за хипотезата на новия чл. 86а – за повече от две години, също се иска. Другото си остава и не се променя. Това е действащият текст на чл. 86. Общият текст си остава в чл. 86, който не се променя. Ако е в друго населено място, независимо дали е в хипотезата на друга администрация – чл. 86а или не, си даваш съгласие.
Янаки Стоилов:
Тук аз тълкувам текста по-ограничено. Тези, които са го писали, го тълкуват по-широко. И ако идеята е, че съгласието се отнася за всички случаи, то трябва да се изнесе пред двете хипотези. Ако идеята е съгласието винаги да бъде налице, трябва така да се запише. Ако е за друго населено място, съгласието трябва да го има във всички случаи. Ако се абстрахираме от населеното място и говорим за друга администрация, ако те имат предвид, че съгласието трябва да е налице още отначалото, тогава това изискване трябва да се вкара в началото на текста. Ако то е само за удължаването, да си стои в края на текста. И би трябвало текстът да бъде:
„Органът по назначаването след получено писмено съгласие, може да командирова държавния служител....”. Иначе по този текст всеки ще спори как да го тълкува.
Искра Фидосова:
Добре, моля да обърнете текста, но смисълът е, че щом отива в друга администрация, трябва да даде съгласие.
По ал. 3 на чл. 86а има ли бележки?
Владислав Горанов:
Според мен няма нужда от редакция.
Янаки Стоилов:
Командировката винаги предполага друго населено място. Може би тук не трябва да се говори за командироване, а трябва да се говори за временно преместване в друга администрация.
Владислав Горанов:
Откъде се презумира, че командировката винаги значи друго населено място. Откъде значи че е така? Откъде правите този извод, че командировка е това, което вие си мислите.
Емил Радев:
Ще ви дам пример със ЗСВ. Когато от един районен съд в едно населено място го командироват в окръжен съд.
Искра Фидосова:
Колеги, аз мисля, че е абсолютно ясно. Никъде няма такава дефиниция и никога не е имало в нашето право, за да вадим и черпим такъв извод. Ясно е. Действащият чл. 86 говори за командироване в друго място. Затова новият текст на чл. 86а говори, че може да бъде на друго място и в същото населено място.
Чл. 88 се говори за награди и отличия. Когато говорим за отличия се има предвид грамота, сребърен почетен знак, златен почетен знак от съответната администрация. Отличията ги запазваме.
Когато говорим за награди се имат предвид парични и непарични, т.е. преметни награди. Затова заличаваме „наградите” и остават само отличията. Тоест вече няма да има парични награди и предметни награди като пистолети, часовници и каквото се сетите още.
Текстът е изчистен и гласуваме.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Светослав Тончев и група народни представители за създаване на нови параграфи от 11а до 11д. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на комисията, която подкрепя по принцип предложението на колегите за създаване на нови параграфи от 11а до 11д, които стават § 14, 15, 16, 17 и 18 с направената корекция в чл. 86а, ал. 1 „Органът по назначаването, след получено писмено съгласие, може да командирова...” и текстът продължава. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Двадесет „за”.
Продължаваме с § 12 по вносител.
Постъпило е предложение на н.пр. Светослав Тончев и група народни представители за § 12.
Има предложение за редакция на комисията с принципна подкрепа текста на вносителя. Имате предложенията за текстовете в доклада.
Разликата с вносителя е, че 10-те месеца са станали 6 месеца. Уеднаквява се за всички да бъде еднакво.
И думата „брутната” се заменя с „основната”.
Желаещи за изказване по § 12 по вносител, който ще стане § 19? Няма. Гласуваме § 12 първо предложението на г-н Тончев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване § 12 по вносител, който става § 19 с предложената редакция като редакция на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 13. Има предложение на н.пр. Светослав Тончев и група народни представители.
И предложение за редакция на § 13, който става § 20.
Желаещи за изказване няма. Гласуваме.
Първо подлагам на гласуване предложението на г-н Тончев и група народни представители. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Двадесет „за”.
Гласуваме текста на § 13 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Двадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението с редакцията на комисията за§ 13, който става § 20 . Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 14. Предложение на Тончев и група народни представители.
Предложение за редакция на комисията за § 14, който става § 21.
Гласуваме. Първо подлагам на гласуване § 14 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Двадесет „въздържали се”
Подлагам на гласуване предложението на г-н Тончев и група народни представители. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на Комисията за § 14, който става § 21. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 15. Няма постъпили предложения. Гласуваме. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 16. Предложение на н.пр. Св. Тончев и група народни представители – думата „брутна” се заменя с „основна”.
Предложение за редакция на Комисията на § 16, който става § 23.
Гласуваме. Първо подлагам на гласуване § 16 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Двадесет „въздържали се”
Подлагам на гласуване предложението на г-н Тончев и група народни представители. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на Комисията за § 16, който става § 23. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 17. Предложение на н.пр. Св. Тончев и група народни представители – думата „брутната” се заменя с „основната”.
И предложение за редакция на Комисията на § 17, който става § 24.
Гласуваме § 17 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Двадесет „въздържали се.
Гласуваме предложението на Тончев и група народни представители. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 17, който става § 24. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 18 касае промяна в Кодекса на труда.
Има предложение на н.пр. Св. Тончев и група народни представители и предложение на работната група за редакция на § 18, който става § 25, като това е текст като този, който гласувахме за чл. 67.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, моля в ал. 10 да се добави думата „квалификацията”.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, бих искал да предложа за ал. 10 една по-кратка и елегантна редакция.
Искра Фидосова:
Добре. Но нека аз да завърша с представянето.
Първо, там вече направихме промяна и тук в ал. 10 преди думите „професионален опит”, да се добави „квалификация”.
Красимир Ципов:
Може ли да предложа една нова редакция на ал. 10 – по-кратка и по-ясна. Идеята е да се направи огледален текст на приетия в Закона за държавния служител. Ал. 10 да добие следния вид:
„(10) Индивидуалният размер на основната заплата се определя в зависимост от нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит.”
Отпада думата „изменя”. По този начин разпоредбата ще се унифицира и ще бъде огледална на текста в Закона за държавния служител. Годишната оценка на изпълнението може да има значение само при изменение на основната заплата, но не и при определянето й.
Искра Фидосова:
Г-жа Велкова.
Ирина Велкова:
Ако мога нещо аз да кажа.
Текстът на чл. 67, ал. 4 гласи:
„(4) Органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит.”
Към момента в Кодекса на труда, чл. 107а, ал. 10 казва, че „индивидуалният размер на основната заплата се определя и изменя...”. Г-н Ципов иска да отпадне думата „изменя” и въз основа на това отпада и годишната оценка.
В § 6 сме описали как се увеличава заплатата. Няма думичката „изменя”, но сме описали как се променя и увеличава.
Лилия Борисова:
Не е коректно. Не се изменя само с годишната оценка. Текстът в ал. 10 наистина не е коректен, защото тук е написано, че се изменя само във връзка с годишната оценка, а изменението е посочено в ал. 5 на чл. 67 – 6 позиции, по които може да се изменя заплатата, а не само след годишната оценка. Г-н Ципов е прав.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, чл. 67 е брутна заплата и начина на определянето й. Тук не можем да търсим нейното изменение, след като тук се дават основните параметри за формирането на брутната работна заплата. Затова няма в чл. 67 изменение на работната заплата.
Казах, че трябва да има огледални текстове, които да определят по какъв начин се формира работната заплата по Закона за държавния служител и по Кодекса на труда, когато се урежда това формиране по отношение на заплатата на държавните служители по трудово правоотношение.
Владислав Горанов:
Няма нужда да ревизираме чл. 67, защото увеличението е уредено в ал. 5. Няма нужда да допълваме текста на ал. 4.
Махаме думата „изменя” и гласуваме текста на ал. 10. Приемаме това, което предлага г-н Ципов и ал. 10 става:
„(10) Индивидуалният размер на основната заплата се определя в зависимост от нивото на заеманата длъжност, квалификацията, професионалния опит и годишната оценка на изпълнението на длъжността.”
Г-н Ципов, съгласен ли сте?
Красимир Ципов:
Аз вече прочетох теста, който предлагам за ал. 10.
Владислав Горанов:
Добре. Да се гласува и да продължаваме.
Юлиана Колева:
Ал. 4 има критериите за определяне. Тълкуваме за първоначално определяне. Ал. 5 са критериите за увеличаване. Тук имаме само критерии за първоначално определяне. Оттам нататък не виждам къде са критериите, на базата на които се увеличава тази заплата.
Тоест, ако ние искаме да има огледални текстове, ал. 9 е препращащата норма, която тук съществува под ал. 3 – препращащата към наредбата.
Искра Фидосова:
Нашето мнения и позиция е, че трябва да има рамка в закона, а не препращане към наредбата и затова не можем да изменяме ал. 10. Категорично не приемам това, което предлага г-н Ципов, защото то не е огледалното на това, което се направи в Закона за държавния служител.
Красимир Ципов:
Позволете ми да задам въпроса, г-жо Председател, какво е съотношението на ал. 9, 10, 11, и т.н.
Искра Фидосова:
В чл. 67 имаме ал. 5, която определя в какви случаи имаме увеличаване на индивидуалната основна заплата. Тук нямаме такъв текст. Има ал. 11, но тя не говори за увеличаване.
Юлиана Колева:
Имаме предвид, че ал. 5 от чл. 67 не е пресъздадена.
Искра Фидосова:
Тук или трябва да се направят огледални текстове или?
Юлиана Колева:
Просто да се включи ал. 5. Защото тук са критериите за увеличаване.
Искра Фидосова:
Проблемът не е ал. 5. Тук имаме ал. 11 само че го няма увеличението.
Юлиана Колева:
Не. Това са допълнителните разпоредби. Изпусната е ал. 5. (Не е така.) Добре, тогава кажете къде са тук в Кодекса на труда критериите от ал. 5 в Закона за държавния служител. Може грешката да е моя.
Лилия Борисова:
Ако за народните представители е по-ясно да имаме и в двата случаи, ал. 9 препраща увеличението към наредбата. Тя казва, че там ще се видят условията, при които може да се измени основната заплата.
В ал. 10 трябва да се махне думата „изменя”, защото говорим само при единия критерии – годишна оценка, а ние имаме много повече. Това е ясно.
Другият вариант, за да бъде абсолютно огледален чл. 67, е да сложим ал. 11 и настоящата ал. 11 да стане ал. 12 и да се препише изцяло текста от чл. 67. Но по този начин чл. 107а ще стане изключително дълъг.
Ако това не е проблем, аз нямам нищо против да препишем ал. 5 на чл. 67 и това е много добро решение, стига да е ясно от това.
Владислав Горанов:
Добре, да се обединим около това, но да махнем текстовете от ал. 5, които са несъотносими към Кодекса на труда, защото има такива. Да изброим само тези хипотези, които са относими към Кодекса на труда и да ги изредим в една нова алинея и да затворим темата. Да вземем от ал. 5 на чл. 67 условията за увеличение. Тя само липсва.
Клементина Попова:
И в ал. 9 трябва да се направи корекция – да отпаднат думите „определянето и изменението на индивидуалните основни заплати” и тогава тя ще стане огледална на ал. 3 на чл. 67. Защото всъщност определянето го имаме вече в ал. 10 с редакцията, която направи г-н Ципов, т.е. съкратеният вариант, и ще дадем една нова алинея, която да ни даде увеличението на индивидуалните основни заплати.
Владислав Горанов:
Г-жо Фидосова, освен да ги оставим да поработят малко експертите по този текст, а ние да продължим по доклада и след това да се върнем към този текст.
Искра Фидосова:
Можем да го гласуваме по принцип.
В ал. 9 отпада текстът „определянето и изменението на индивидуалните основни заплати”.
Ал. 10 става:
„(10) Индивидуалният размер на основната заплата се определя в зависимост от нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит.”
Създаваме една алинея, която идва преди ал. 9 и ал. 10 най-вероятно като място и променяме надолу номерацията на следващите алинеи. Новата алинея се огледална на въпросната ал. 5 от чл. 67.
И това гласуваме.
Владислав Горанов:
Но не може да е 100% огледална, защото има неприложими хипотези.
Искра Фидосова:
Не може да е огледална, защото има неприложими хипотези по отношение на разпоредбите на Кодекса на труда. Ясно. Там са пет точки и ще видим кои ще отпаднат.
Гласуваме § 18. Първо предложението на н.пр. Св. Тончев и група народни представители. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
Гласуваме § 18 по вносител, който става § 25, като подкрепяме текста на вносителя с редакцията на Комисията и направените току-що уточнения за нова алинея, която ще бъде почти огледална на ал. 5 от чл. 67 и корекциите в ал. 9 и ал. 10. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
Владислав Горанов:
Г-н Ципов предлага да се създаде нова ал. 15 в чл. 107а, което би могло да бъде подкрепено. Има логика в нея. И тя звучи така:
„(15) Възнаграждението за платен годишен отпуск и обезщетенията по този кодекс за служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, се определят въз основа на индивидуалната основна месечна заплата към датата на започване ползването на отпуска или датата на възникване на основанието за получаване на съответното обезщетение.”
Искра Фидосова:
Такъв текст има за държавните служители. Тук е пропуснат ли?
Владислав Горанов:
Няма такава алинея в чл. 107а. Има смисъл и е разумно да сложим такава ал. 15, която може би ще стане 16 с новата номерация на алинеите.
Искра Фидосова:
Правилно. Гласуваме в § 18, който става § 25 и тази нова алинея, която прочете г-н Горанов, която ще стане 16, защото огледалната на ал. 5 от чл. 67 ще придобие редакция преди чл. 15. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 19. Закона за радиото и телевизията. Няма постъпили предложения. Подкрепяме текста на вносителя за § 19, който става § 26. Гласуваме. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
§ 20. Промяна в Закона за Икономически и социален съвет.
Предложение на н.пр. Св.Тончев и група народни представители § 20 да отпадне. Работната група предлага да се подкрепи това предложение и да не подкрепим текста на вносителя. Вносителят предварително заяви, че е съгласен. Има ли промяна в становището.
Владислав Горанов:
Няма промяна в позицията. Няма механизъм за оттегляне. Приемете, че сме съгласни да отпадне.
Искра Фидосова:
Гласуваме предложението на г-н Тончев и група народни представители § 20 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване § 20 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Двадесет „въздържали се”.
Подкрепяме предложението за редакция на комисията, което съдържа в себе си предложението на г-н Тончев и предлагаме да бъде отхвърлен текстът на вносителя с двадесет „за”.
§ 21. Промени в Закона за независимия финансов одит.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 27. Няма постъпили предложения. Гласуваме. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Двама въздържали се”.
§ 22. Промени в Закона за електронните съобщения.
Г-н Тончев и група народни представители на направили предложение в §§ 22 да се създаде нова т. 3.
Работната група предлага да подкрепим това предложение.
Предложение редакция на § 22, който става § 28 като редакция на комисията, което съдържа подкрепа на текста на вносителя, подкрепа на предложението на народните представители. Няма да чета редакцията. Имате я в доклада за второ четене.
Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на г-н Тончев и група народни представители. Осемнадесет „за”, Против? Няма. Двама „въздържали се”.
Гласуваме предложението по вносител за § 22, който става § 28 с редакцията на комисията, съдържаща в себе си предложението на колегите. Осемнадесет „за”. Двама „въздържали се”. ” Без против.
§ 23. Закон за комисията за финансов надзор.
Предложение на г-н Тончев и група народни представители. Работната група предлага на Комисията да подкрепи това предложение.
И предложение за редакция на комисията на текста по вносител за § 23, който става § 29, съдържаща в себе си и предложението на колегите народни представители, вносители на предложението между първо и второ четене.
Г-н Радев.
Емил Радев:
Аз искам да разбера какъв е смисълът на § 23, т. 2. в чл. 10 първата хипотеза.
„а) в ал. 1 думите „Към комисията се обособяват” се заменят с „Комисията се подпомага от администрация, организирана в”.”
Цялата структура на комисията, след като имаме ал. 7 в която се казва:
„(7) За администрацията на комисията се прилага „Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон.”
Това е общият текст за всички други. Структурата на комисията се определя в правилника й. Какъв е смисълът на този текст и защо само за тази комисия по този начин е направено?
Предложението ми в края на краищата е този текст да отпадне.
Искра Фидосова:
Г-жа Попова.
Клементина Попова:
Вие имате предвид т. 2, буква „а”, така ли? (Само буква „а”.)
В досега действащия текст в ал. 1 имаме по закон структуриране на администрацията. Това са основно управление, надзор на инвестиционна дейност, застрахователен надзор. Ние не сме се стремили да променяме структурата на комисията. Ние просто казваме само, че се подпомага от администрация, която е организирана в тези управления. Защо трябва да отпада.
Емил Радев:
Към комисията са обособени три основни управления и много естествено е, че вътре е включена администрацията. Обяснете ми какво значи.
Клементина Попова:
Няма го изрично казано.
Емил Радев:
Искате да кажете, че в управленията я няма администрацията. Какво целим на практика.
Клементина Попова:
Има, но това е структуриране на администрацията по закон. Ние нямаме основанието да променим тази структура, установена със закона и затова я запазваме.
Емил Радев:
Какво се стремим да променим в момента.
Искра Фидосова:
Г-н Радев, всеки един такъв орган си има администрация, която подпомага неговата дейност. За всички комисии, контролни и регулаторни органи без изключение важи един и същи принцип. Едно и също изречение трябва да бъде навсякъде, което гласи:
„Комисията се подпомага от администрация” и нататък следва специалния закон. 69 закона са по този начин. (Не е така.) Кое не е така? В действащия чл. 10 пише:
„Чл. 10. (1) Към комисията се обособяват три основни управления – „Надзор на инвестиционната дейност”, „Застрахователен надзор” и „Осигурителен надзор”...”
Какво означава се обособяват три основни направления. Ясно е, Те си стоят тези три основни направления. За дейността на тези три основни направления има администрация, която подпомага тяхната дейност. Кое не е ясно?
Светослав Тончев:
Г-н Радев, тези текстове се отнасят само по отношение на така наречените „регулаторни органи”. Тази Комисия по финансов надзор е от тези регулаторни органи, които по своето същество трябва да бъдат напълно самостоятелни. С тези изменения, които правим, наистина трябва да добавим, че те се подпомагат от администрация, за да я разграничим от основната функция на регулаторен орган и на тези комисари, които са в определените комисии.
Искра Фидосова:
Гласуваме § 23. По предложението на г-н Тончев и група народни представители колко са въздържалите се? Трима „въздържали се”. Против? Няма. Седемнадесет „за”.
Гласуваме текста по вносител на § 23, който става § 29 с предложението за редакция на комисията. Седемнадесет „за”. Трима „въздържали се”. Без против.
§ 24. Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Няма предложения. Гласуваме § 24 по вносител, който става § 30. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Двама „въздържали се”.
§ 25. Промени в Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Има предложение на н.пр. Св. Тончев и група народни представители.
Има и предложение за редакция, която включва в себе си подкрепа по принцип текста на вносителя, подкрепа на предложението на народните представители.
Имате текста на редакцията на § 25, който става § 31 в доклада.
Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме предложението на г-н Тончев и група народни представители. Осемнадесет „за”. Двама „въздържали се” Без против.
Гласуваме предложението за § 25 по вносител с предложението за редакция на комисията, който става § 31. Осемнадесет „за”. Двама „въздържали се” Без против.
§ 26 по вносител. Промени в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Предложение на н.пр. Тончев и група народни представители.
Предложение на работната група да се подкрепи по принцип това предложение и предложението по вносител с редакция по предложение на комисията за § 26, който става § 32.
Гласуваме предложението на Тончев и група народни представители. Осемнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Без против.
Гласуваме предложението по вносител с предложението за редакция на комисията за § 26, който става § 32. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
§ 27. Промени в Кодекса за социално осигуряване.
Предложение на н.пр. Тончев и група народни представители.
Предложение на работната група да се подкрепи това предложение.
Предложение за редакция като предложение на комисията, което съдържа подкрепа по принцип на текста на вносителя, текста на колегите народни представители с редакцията, която ви е предложена като редакция на комисията за § 27, който става § 33.
Желаещи за изказване има ли? Няма.
Гласуваме предложение на колегата Тончев и група народни представители. Седемнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Един „против”.
Гласуваме предложението за редакция на комисията за § 27, който става § 33 с принципна подкрепа на текста на вносителя. Седемнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Един „против”.
§ 28. Промени в Закона за здравното осигуряване.
Предложение на Тончев и група народни представители.
Предложение на работната група за редакция на § 28, който става § 34 по доклада на комисията. Той съдържа по принцип подкрепя на текста на вносителя, подкрепа на предложението на г-н Тончев, която имате в доклада.
Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме първо предложението на г-н Тончев и група народни представители. Осемнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Без против.
Гласуваме предложението за § 28 по вносител с редакцията на комисията, съдържащо в себе си и предложението на г-н Тончев и група народни представители, който става § 34. Осемнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Без против.
§ 29. Закон за подпомагане на земеделските производители.
Няма постъпили предложения между първо и второ четене. Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме § 29 по вносител, който става § 35. Осемнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Без против.
§ 30. Промени в Закона за пътищата.
Няма постъпили предложения. Няма желаещи за изказване.
Гласуваме § 30, който става § 36. Осемнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Без против.
§ 31. Закон за автомобилните превози.
Предложение на колегата Тончев и група народни представители.
Работната група предлага да подкрепим това предложение. Да подкрепим и текста на вносителя по принцип и предлага редакция на § 31, който става § 37.
Желаещи за изказване няма.
Гласуваме предложението на колегите народни представители. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
Гласуваме редакцията на комисията с принципна подкрепа на текста на вносителя за § 31, който става § 37. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
§ 32. Промени в Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
Предложение на г-н Тончев и група народни представители.
Работната група предлага да подкрепим това предложение, да подкрепим по принцип текста на вносителя и предложението за редакция на комисията на § 32, който става § 38. Предложението го имате в доклада.
Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме предложението на колегите народни представители. Осемнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Без против.
Гласуваме предложението по вносител с предложението за редакция на комисията за § 32, който става § 38. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
§ 33. Закон за българската агенция по безопасност на храните.
Предложение на колегата Тончев и група народни представители.
Работната група предлага да го подкрепим, да подкрепим по принцип и текста на вносителя с редакцията на комисията на § 33, който става § 39, която имате в доклада.
Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме предложението на г-н Тончев и група народни представители. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
Гласуваме § 33 по вносител с редакцията на комисията, който става § 39. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
§ 34. Закон за държавната финансова инспекция.
Няма предложения. Подкрепяме я. Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме § 34 по вносител, който става § 40. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
§ 35. Промени в Закона за енергетиката.
Предложение на г-н Тончев и група народни представители, което работната група предлага да подкрепим.
Работната група предлага да подкрепим и текста по вносител и предлага редакция на § 35, който става § 41 като редакция на комисията.
Гласуваме предложението на г-н Тончев и група народни представители. Осемнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Без против.
Гласуваме предложението за § 35 по вносител с предложената редакция на комисията, който става § 41. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
§ 36. Промени в Закона за енергийната ефективност.
Предложение на г-н Тончев и група народни представители, което работната група предлага да подкрепим.
Има предложение за редакция, което да бъде редакция на комисията. Желаещи за изказване има ли? Няма.
Гласуваме предложението на г-н Тончев и група народни представители. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
Гласуваме § 36 по вносител, който става § 42 с редакцията на комисията и включва подкрепа текста на вносителя по т. 2 и неподкрепа по т. 1. Осемнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Без против.
§ 37. Закон за защита на конкуренцията. Няма постъпили предложения.
Гласуваме § 37 по вносител, който става § 43. Осемнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Без против.
§ 38. Закон за защита на потребителите. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване няма.
Гласуваме § 38 по вносител, който става § 44. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
§ 39. Закон за здравето.
Има постъпило предложение от н.пр. Св. Тончев и група народни представители.
Предложение на работната група за подкрепа предложението на колегите.
Подкрепа по принцип текста на вносителя с нова редакция на § 39, който става § 45 като редакция на комисията.
Гласуваме предложението на колегата Тончев и група народни представители. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
Гласуваме § 39 по вносител с предложената редакция на комисията, който става § 45. Осемнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Без против.
§ 40. Закон за измерванията. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме § 40 по вносител, който става § 46. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
§ 41. Закон за кадастъра и имотния регистър.
Няма постъпили предложения.
§ 42. Закон за културното наследство.
Също няма постъпили предложения.
Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме анблок § 41 и § 42 по вносител, които съответно стават § 47 и § 48 по доклада на комисията. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
§ 43. Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Има постъпило предложение от колегата Тончев и група народни представители.
Работната група предлага да се подкрепи това предложение с редакция на Комисията и подкрепа по принцип на текста на вносителя.
Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме предложението на колегата Тончев и група народни представители. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
Гласуваме предложението по вносител с редакцията на комисията за § 43, който става § 49. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
§ 44. Закон за митниците.
Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме § 44 по вносител, който става § 50. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
§ 45. Закона за Националната агенция за приходите.
Има постъпило предложение на колегата Св. Тончев и група народни представители. Предложение от работната група е да подкрепим предложението на колегите народни представители.
И предложение за редакция на комисията, която се състои в отменянето на чл. 18.
Желаещи за изказване? Няма.
Първо гласуваме § 45 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Двадесет „въздържали се”.
Гласуваме предложението на н.пр. Св. Тончев и група народни представители в Закона за Националната агенция за приходите чл. 18 се отменя. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Двама „въздържали се”.
Гласуваме предложението на комисията за редакция на § 45, който става § 51. Осемнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Без против.
§ 46. Закон за насърчаване на инвестициите.
Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване няма.
Гласуваме § 46 по вносител, който става § 52. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
§ 47. Закон за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието.
Има постъпило предложение от н.пр. Тончев и група народни представители. Предложение от работната група да подкрепим това предложение.
И предложение за редакция на комисията за § 47, който става § 53 с принципна подкрепа на предложението на вносителя.
Желаещи за изказване няма.
Гласуваме предложението на г-н Тончев и група народни представители Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
Подкрепяме текста на вносителя по принцип с предложението за редакция на комисията, която включва и предложението на колегите народни представители с осемнадесет „за” и двама „въздържали се”, без против.
§ 48. Закон за Националния архив.
§ 49. Закон за обществените поръчки.
§ 50. Закон за опазване на земеделските земи.
§ 51. Закон за опазване на околната среда.
Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме анблок § 48, 49, 50 и 51 по вносител, които стават съответно § 54, § 55, § 56 и § 57. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
§ 52. Закон за особените залози.
Има предложение от н.пр. Св. Тончев и група народни представители. Предложение от работната група да бъде подкрепено.
Предложение за редакция на комисията на § 52, който става § 58 с принципна подкрепа на вносителя, подкрепа на предложението на колегите.
Гласуваме предложението на колегата Тончев и група народни представители. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
Гласуваме предложението по вносител с редакцията на § 52, който става § 58 съдържащо в себе си предложението на колегите народни представители. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
§ 53. Закон за патентите и регистрацията на полезните модели.
Няма постъпили предложения. Гласуваме § 53 по вносител, който става § 59. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
§ 54. Закон за приватизацията и следприватизационен контрол.
§ 55. Закон за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
§ 56. Закон за регистър БУЛСТАТ.
Няма постъпили предложения между първо и второ четене.
Гласуваме анблок § 54, § 55 и § 56 по вносител, които стават съответно § 60, § 61 и § 62. Осемнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Без против.
§ 57. Закон за рибарството и аквакултурите.
Предложение на н.пр. Тончев и група народни представители.
Предложение на работната група да подкрепим предложението на колегите народни представители.
И предложение за редакция на комисията за § 57, който става § 63.
Желаещи за изказване няма. Гласуваме.
С осемнадесет „за”, без против и двама „въздържали се” подкрепяме предложението на колегите народни представители.
Гласуваме § 57 по вносител с предложението за редакция на комисията, което включва и предложението на колегата Тончев, който става § 63 по доклада. Осемнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Без против.
§ 58. Закон за статистиката.
Няма постъпили предложения. Няма желаещи за изказване. Гласуваме § 58 по вносител, който става § 64. Осемнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Без против.
§ 59. Закон за съхранение и търговия със зърно.
Предложение на н.пр. Св. Тончев и група народни представители.
Предложение от работната група за подкрепа на това предложение, подкрепа по принцип на текста на вносителя и предложение за редакция на комисията.
Желаещи за изказване няма. Гласуваме Осемнадесет „за” предложението на Тончев и група народни представители. Двама „въздържали се”. Без против.
Гласуваме текста на § 59 по вносител, който става § 65 с предложението за редакция, която е в доклада с подкрепеното предложение на народните представители. Осемнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Без против.
§ 60. Закон за техническите изисквания към продуктите.
§ 61. Закон за търговския регистър.
§ 62. Закон за устройството на територията.
Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване няма.
Гласуваме анблок § 60, § 61 и § 62 по вносител, които стават съответно § 66, § 67 и § 68 по доклада на комисията. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
§ 63. Закон за хазарта.
Предложение на н.пр. Св. Тончев и група народни представители § 63 да отпадне. Работната група предлага да подкрепим предложението на колегите народни представители и да отхвърлим предложението на вносителя.
Желаещи за изказване? Няма.
Първо подлагам на гласуване § 63 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Двама „против”. Осемнадесет „въздържали се”.
Гласуваме предложението на колегата Тончев и група народни представители § 63 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Двама „въздържали се”.
§ 64. Закон за чистотата на атмосферния въздух.
§ 65. Закон за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането. .
Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме анблок § 64 и § 65 по вносител, които стават съответно § 69 и § 70 по доклада Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Борислав Стоянов и Петър Хлебаров за създаване на нов § 65а за промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Предложението на работната група е за подкрепа на това предложение с редакцията, която ви предлагаме в доклада.
Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме предложението на колегите народни представители Стоянов и Хлебаров. Осемнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Без против.
Работната група предлага редакция на § 65а, който става § 71.
Желаещи за изказване по предложената редакция на § 71. Вносителите са съгласни с редакцията, нали? (Да.)
Гласуваме редакцията на § 71. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Без против.
Предложение на н.пр. Св. Тончев и група народни представители за създаване на нови параграфи 65а, 65б, 65в , 65г, 65д, 65е, 65ж, 65з, 65и, 65к, 65л и 65м. Те касаят: Закона за горите, Закона за защитените територии, Закона за лова и опазване на дивеча, Кодекса за търговското корабоплаване, Закона за стоковите борси и тържищата, Закона за пощенските услуги, Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за защита от дискриминация, Закона за дипломатическата служба, Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за държавната агенция „Национална сигурност” и Закона за отбраната и въоръжените сили.
Ако искате поотделно да ги гласуваме. Приемаме, че ги гласуваме анблок. Работната група предлага да подкрепим предложението на колегите народни представители и предлага редакция, като се създадат нови параграфи, съответно § 72, § 73, § 74, § 75, § 76, § 77, § 78, § 79, § 80, § 81, § 82 и § 83.
Колеги, предлагам в да гласуваме анблок параграфи от 72 до § 80. Закона за дипломатическата служба, включително. Има ли желаещи за изказване по текстовете на тези параграфи. Няма.
Гласуваме анблок текстовете на параграфите от 72 до § 80 включително. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Без против.
§ 81. Закон за министерството на вътрешните работи.
В чл. 192в по доклада трябва да се обърне словореда заради съгласието на служителя, който ще бъде командирован, така както го направихме в предходен текст.
§ 82. Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” и
§ 83. Закона за отбраната и въоръжените сили
Предложенията за промени са същите.
Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме § 81, § 82 и § 83 с направената корекция – обръщаме словореда на изреченията поради изискването за предварително съгласие на държавния служител. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
§ 66 по вносител.
Предложение на н.пр. Тончев и група народни представители.
Предложението на работната група е да се подкрепи това предложение и предлага редакция на § 66, който става § 84 като редакция на комисията с подкрепа по принцип текста на вносителя.
Има ли желаещи за изказване по този текст? Няма.
Гласуваме предложението на колегата Тончев и група народни представители. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
Гласуваме предложението по принцип на вносителя с редакцията на комисията за § 66, който става § 84 по доклада. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
§ 67 по вносител.
Предложение на н.пр. Тончев и група народни представители.
Има предложение на работната група за подкрепа по принцип на това предложение и предлага редакция на комисията.
Желаещи за изказване по този текст? Всичко огледано ли е? Да сме изпуснали някой закон в ал. 1?
Гласуваме предложението на г-н Тончев и група народни представители. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
Гласуваме § 67 по вносител, който става § 85 с редакцията на комисията, която е предложена в доклада с подкрепеното вече предложение на колегите народни представители. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
§ 68 по вносител.
Предложение на н.пр. Св. Тончев и група народни представители е параграф 68 да отпадне.
Предложението на работната група е да не подкрепяме текста на вносителя и да подкрепим предложението на колегите народни представители.
Желаещи за изказване? Г-н Горанов.
Владислав Горанов:
Г-жо Председател, предлагам вместо отпадане на § 68 да ви предложим нова редакция, която искам да мотивирам пред вас първо по принцип, и после в частност.
Вносителят е предложил в „§ 68. Средствата за допълнително материално стимулиране за последното тримесечие на 2011 г. и свързаните с тях осигурителни вноски, които е следвало да се изплатят през следващата календарна година въз основа на отменени/изменени с този закон разпоредби, се определят, начисляват и изплащат през първото тримесечие на 2012 г. по досегашния ред за сметка на предвидените по съответните бюджети за 2012 г. средства за заплати и осигурителни вноски.”
Логиката е била, че се е очаквало този законопроект да бъде разгледан и приет в по-ранен етап, така че извън предмета на регулация да остане само евентуално последното тримесечие на предходната година.
Предлагам нова редакция на същия параграф вместо отпадането му, с която по принцип дължащото се ДМС до влизането в сила на този закон да се изплати по стария ред и оттук занапред да действат новите правила за формиране на работната заплата. Защо предлагам това? Най-вече заради приходните администрации – НАП и Агенция „Митници”, които в противен случаи ще се окаже, че за последното тримесечие на 2012 г., т.е. това, което в момента тече, няма да могат да формират възнагражденията си по модела, който в момента действа, което значи, че около 7-8 хиляди служители в НАП и 3-4 хиляди служители в Агенция „Митници” в това тримесечие ще получат значително по-малки възнаграждения, отколкото във всеки един друг период – след влизане в сила на закона и за първо тримесечие на 2012 г. Защото идеята е след влизане в сила на закона при определянето на основните заплати - индивидуалните работни заплати на служителите в НАП и Агенция „Митници” да бъдат определени така, че в тях да се инкорпорират получаваните досега възнаграждения, наричани ДМС.
Искра Фидосова:
Защо се прави изключение?
Владислав Горанов:
Не са изключение. Предлага се за всички като обща редакция, но смисълът е такъв, че в противен случай за едно тримесечие на 2012 г. служителите ще получат значително по-ниски възнаграждения. От една страна, бихме могли да бъдем укорими, че намаляваме за това тримесечие заплатите и не изпълняваме декларираното запазване на получаваните възнаграждения на служителите. Това би довело специално в приходната администрация до демотивация и сътресения, които особено сега в момента, в който са ангажирани да изпълняват приходите на държавата, за нас е нежелателно.
В този смисъл предлагам § 68 да се измени със следната редакция и да бъде подкрепен да остане:
„§ 68. Средствата за допълнително материално стимулиране за периоди преди влизане в сила на този закон и свързаните с тях осигурителни вноски, които е следвало да се изплатят въз основа на отменени или изменени с този закон разпоредби, се определят, начисляват и изплащат по досегашния ред за сметка на предвидените по съответните бюджети за 2012 г. разходи за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски на лицата по трудови, извънтрудови и служебни правоотношения.”
Основният мотив за този текст е, че по този начин гарантираме декларираното от всички запазване на получаваните до момента доходи на държавните служители.
Искра Фидосова:
Доколкото си спомням, г-н Горанов, ДМС не влиза в брутната работна заплата.
Владислав Горанов:
Така е.
Разбрахте философията на предложението. Това означава при равни други условия едно тримесечие за другите администрации не коментирам, но специално за приходната администрация за едно тримесечие. Става въпрос само за едно тримесечие, защото те за първо тримесечие прилагат действащия закон. За второ тримесечие на 2012 г. ще трябва да ги получат през месец юли, когато вече законът ще бъде факт, поне каквото е намерението сега. И измененията в Закона за Митниците и в Закона за НАП ще бъде факт.
Реплика: Ще си получат по стария ред.
Владислав Горанов:
Отново казвам, че само за администрациите, където това е било повече от 10 години регулярен модел на организиране на заплащането. На практика неприемането на подобен текст означава за едно тримесечие намаляване почти наполовина на възнагражденията на тези служители. Аз продължавам да смятам, че специално за приходните администрации това е нежелателно и неприемливо.
Искра Фидосова:
Аз предлагам да подкрепим разпоредбата на вносителя като смисъл.
Този текст влиза в сила от 1 юли. Оттук нататък отговорността е на министъра на финансите и на министерството дали ще разрешат изплащане или не. Не е на Народното събрание. Щом искате да им ги дадете, дайте им ги. От 1 юли влизат новите разпоредби.
Владислав Горанов:
Ако всички тълкуваме, че след 1 юли може да се извърши плащане на база на отменения закон.
Симеон Дянков:
Ако юристите смятат, че това е тълкуванието, което току-що казахте, тогава да се върнем на предишната идея и да отпадне изцяло § 68.
Юлиана Колева:
Предполагам, че вие ще се съгласите с това. Това е материален закон, правоотношението се развива по време на стария закон. Не може със задна дата отпадналото състояние да заличим. Ако има забавяне на плащане на работна заплата нали ще го платите по старата работна заплата. Няма да платите по новата. (Много е спорно.) Изобщо не е спорно. Така е.
Владислав Горанов:
Ако общото становище е, че няма пречка, о’кей. Параграф 68 по вносител отпада.
Искра Фидосова:
Гласуваме предложението на н.пр. Св. Тончев и група народни представители § 68 да отпадне. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Трима „въздържали се”.
Гласуваме § 68 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Двадесет „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Св. Тончев и група народни представители за създаване на § 68а и § 68б.
Предложението на работната група е да подкрепим това предложение с редакция на комисията за § 86 и § 87. Моля да обърнете внимание на тези текстове. Това са едни от най-важните текстове, гарантиращи запазване на досегашния размер на брутната заплата, а не плюс ДМС.
Владислав Горанов:
Колегите са пропуснали в ал. 1 на § 86 изречението да започва с:
„(1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон индивидуалната основна месечна заплата на служителя ...”.
Това е нашето предложение – това да се запише в началото на ал.1 на § 86.
Искра Фидосова:
Други предложения има ли? Няма.
Гласуваме първо предложението на н.пр. Светослав Тончев и група народни представители. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Двама „въздържали се”.
Гласуваме по принцип редакцията на § 86 и § 87, като в ал. 1 на § 86 в началото на текста добавяме „В едномесечен срок от влизане в сила на този закон индивидуалната основна месечна заплата на служителя ....”. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
Колеги, с това приключваме доклада за второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Благодаря.
Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова