Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 125


Днес, 10.05.2012 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството– Иван Гетов, директор на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” и народния представител Милена Христова.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Тодор Димитров, заместник-председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Тодор Димитров:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект вх. № 253-03-46/11.04.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление: № 102-01-81, внесен от Министерски съвет на 24.11.2011 г. и № 254-01-52, внесен от Ивайло Георгиев Тошев и група народни представители на 04.04.2012 г.
2. Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г., № 254-01-41, внесен от Лютви Ахмед Местан, Четих Хюсеин Казак, Юнал Саид Лютфи и Тунчер Мехмедов Кърджалиев на 15.03.2012 г. – водеща КПВ
3. Проект за решение за създаване на Временна парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, както и на граждани, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и даване и възстановяване на българско гражданство, и освобождаване и лишаване от него през периода 2002 - януари 2012 г., № 254-02-69, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 24.04.2012 г.
По първа точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект вх. № 253-03-46/11.04.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление: № 102-01-81, внесен от Министерски съвет на 24.11.2011 г. и № 254-01-52, внесен от Ивайло Георгиев Тошев и група народни представители на 04.04.2012 г.
Колеги, започваме по доклада относно общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, №253-03-46 от 11 април 2012 г., на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Закон изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Желаещи за изказване по наименованието на закона? Няма.
Който подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против и въздържали се няма. Прието е наименованието на закона.
§ 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1.
„§ 1. В чл. 1 се създава ал. 2:
„(2) Този закон урежда и мерките по изпълнение на Регламент (ЕС) № 211/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно гражданската инициатива (ОВ, L 65/1 от 11 март 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 211/2011.”
Колеги, има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 1 по предложението на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против и въздържали се няма. Приема се.
§ 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създава се нова т. 3:
„3. европейска гражданска инициатива по смисъла на чл. 2, т. 1 от Регламент (ЕС) № 211/2011;”
(б) досегашната т. 3 става т. 4.
2. В ал. 3 след думата „национално” се поставя запетая и се добавя „европейско”.”
Изказвания? Няма. Гласуваме § 2 по редакцията на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се. Приема се.
§ 3. Комисията предлага текстът на вносителя за § 3 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 53б в § 4.
Гласуваме предложението на Комисията § 3 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се. Приема се.
§ 4. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3
„§ 3. Създава се глава трета „а” с чл. 53а – 53в:
Глава трета „а”
Европейска гражданска инициатива
Удостоверяване на изявленията за подкрепа онлайн на европейска гражданска инициатива
Чл. 53а. (1) Европейска гражданска инициатива се извършва чрез подписка при спазване на изискванията за Регламент (ЕС) № 211/2011.
(2) Изявленията за подкрепа от поддръжниците на предложена европейска гражданска инициатива се събират на хартиен носител или по електронен път.
(3) В случаите, когато се събират изявления за подкрепа онлайн, получени чрез системата за събиране онлайн на данни, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е органът, компетентен да удостовери, че използваната за целта система за събиране онлайн отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) № 211/2011, чрез определени от министъра акредитирани лица по чл. 57, ал. 1 от Закона за електронното управление.
(4) Преди да започне събирането на изявления за подкрепа, организаторите правят искане до министъра на транспорта и информационните технологии и съобщенията да удостовери дали системата за събиране онлайн на данни, която ще бъде използвана, отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) № 211/2011.
(5) Методиката, правилата за извършване на оценката за съответствие, определянето на акредитираните лица по ал. 3 и изискванията към тяхната дейност се уреждат с наредба на Министерския съвет.
(6) Министерството на транспорта и информационните технологии и съобщенията води списък на акредитираните лица, достъпът до който е безплатен.
(7) Техническите характеристики и характеристиките за сигурност на системите за събиране на изявления за подкрепа онлайн са определени в Регламента за изпълнение (ЕС) № 1179/2011 на Комисията от 17 ноември 2011 г. относно определяне на технически спецификации за системите за събиране на изявления за подкрепа онлайн по силата на Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива (ОВ, L 301/3 от 18 ноември 2011 г.).
(8) Когато системата за събиране на изявления за подкрепа отговаря на изискванията на ал. 9, акредитираните от министъра на транспорта и информационните технологии и съобщенията лица по ал. 3, издават в срок от един месец, удостоверения по образец – Приложение ІV към Регламент (ЕС) № 211/2011.
(9) Признават се удостоверения за съответствие на системата за събиране на изявления за подкрепа онлайн с изискванията на чл. 6 от Регламент (ЕС) № 211/2011, издадени от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз.
Проверка и удостоверяване на изявленията за подкрепа на европейска гражданска инициатива.
Чл. 53б. (1) В случаите, когато е организирана европейска гражданска инициатива, компетентен орган за извършване на проверка и удостоверяване броя на действителните изявления за подкрепа, събрани за Република България, е Главната дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Проверката се извършва в срок до три месеца от получаване на изявленията, като за резултатите от нея на организаторите се издава удостоверение, потвърждаващо броя на действителните изявления за подкрепа.
(2) Финансовите средства за извършване на проверка по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет.
Защита на личните данни
Чл. 53в. Събирането и обработването на лични данни по тази глава се извършва при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.”
Колеги, изказвания? Ако няма, гласуваме предложението за редакция на Комисията на § 4, който става § 3.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 5. Предложение на н.пр. Захари Георгиев и Милена Христова.
„В § 5, т. 2 § 1а се изменя така:
§ 1а. Финансовите средства за извършване на служебни проверки на подписките за местен референдум, за местна гражданска инициатива и за свикване на общо събрание на населението са за сметка на бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.”
Изказвания? Заповядайте. Г-жа Милена Христова.
Милена Христова:
Уважаеми г-н Председателстващ,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Нашето предложение със Захари Георгиев, както вече Председателстващият прочете, е във връзка с извършването на служебни проверки на подписките за местен референдум, за местна гражданска инициатива и за свикване на общо събрание на населението. Това наше предложение е направено като обратно на това на вносителя. Вносителят предлага тези разходи, които са извършване на тези служебни проверки, да бъдат за сметка на общините. Нашето предложение е те да се извършват за сметка на бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Аз ще припомня, че тази разпоредба е внесена с един проект на Министерския съвет още през м. декември. В последствие след първо четене в зала беше приет общ проект на законопроекта, който разглеждаме в момента. Тогава водеща на този законопроект беше Комисията по регионална политика и местно самоуправление, където Националното сдружение на общини представи свое становище по така внесения законопроект и изразиха позиция, именно в подкрепа на предложението, което ние сме направили с колегата Захари Георгиев. Техните мотиви и нашите също в подкрепа на това предложение са следните:
Всъщност общинската администрация и общините са тези, които набират базата данни за всички граждани и ги представят на ГРАО – на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В същото време се оказва, че когато се прави местен референдум и местна гражданска инициатива или свикване на общо събрание, служебната проверка на всички данни и на подписките ще се прави от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но затова нещо ще се плаща от общините. В случая ще се плаща от общината, чиито служители са подали тези данни към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Затова логично е и нашето предложение е такова, финансовите средства за извършване на тези проверки да се поемат от бюджета на регионалното развитие и благоустройството. Държа да отбележа, че това не предвижда допълнителни финансови средства, които да бъдат заделяни персонално за извършването на тези проверки, защото тези проверки се извършват от служителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в частност ГРАО, в рамките на своята компетентност и не налага допълнителни средства, които да бъдат заделяни и изразходвани за служебната проверка на тези подписки.
Затова аз моля, ако има евентуално някакви коментари, да обсъдим това наше предложение. Г-н Гетов, като представител на ГРАО може да се включи с позиция. И в интерес на това не само да спестим средства на общините, но и на това, че всъщност те подготвят тази информация, предават я на регионалното развитие и благоустройството и след това, когато се наложи да извършат служебната проверка, да се окаже, че за тази информация, която те са подали, трябва да заплащат. Благодаря.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря, г-жо Христова. Г-н Гетов, заповядайте.


Иван Гетов:
Само с няколко думи ще маркирам нещата, без да отегчавам аудиторията.
Задълженията на общинските служители по отношение на методиката за действие на ЕСГРАОН в случая нямат нищо общо с извършването на каквито и да е проверки. Казвам каквито и да е, като не изключвам конкретния случай с Регламент (ЕС) № 211/2011, защото говорим за проверки, които ние правим и по време на избори, които правим по време на национални референдуми и т.н и във връзка с много други поводи. Това съгласно длъжностните характеристики и функционалните задължения на дирекцията, когато е била формирана, такива задължения не са залегнали в длъжностните характеристики и функционалните й задължения. Тоест всичко това е допълнителен ангажимент, който естествено би трябвало да бъде заплатен допълнително.
Логиката на текста на вносителя беше, че никой не може да предположи колко ще бъдат референдумите и гражданските инициативи или всички онези граждански инициативи по отношение допитване до населението в бъдещ период. Тоест тази година не можем да планираме бюджет за подобни референдуми и допитвания за догодина. Тоест не знаем колко подписки ще проверим, за да предвидим подобни средства от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Разбира се, че има механизми, чрез които да бъдат заложени средства, които да се ползват само при необходимост.
Пак обяснявам защо така беше заложен текстът предварително по вносител. Т.е. всички онези общини, които имат намерение и планират да правят подобни допитвания, да планират и средства за тяхното провеждане. Това беше единственият начин, по който може да се финансира една такава проверка. Да не говорим, че изрично е записано в закона, че местни референдуми са за сметка на местната власт – средствата се определят от местната власт. Това е. Благодаря.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-н Гетов. Аз разбирам, че Вие поддържате предложението на вносителя.
Иван Гетов:
Да. Аз не възразявам да бъде заложен бюджетът в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Но тогава ще направя едно допълнение, че би трябвало тогава да коригираме и чл. 53б, ал. 2, в която се казва, че „финансовите средства за извършване на проверка по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет”. Тук направо може да се запише, че финансовите средства се осигуряват от бюджета на МРРБ.
Предс. Тодор Димитров:
Други? Колега Казак, заповядайте.

Четин Казак:
Аз доколкото разбрах в крайна сметка г-н Гетов няма нищо против да се промени текстът на вносителя и общо взето да се запише, че финансовите средства се осигуряват от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Аз смятам, че така е редно, тъй като доколкото знам на служителите на ЕСГРАОН в общините заплатите им се плащат от бюджета на местната власт. Значи така или иначе те общо взето са заплатени от общините. Ако има някаква допълнителна работа, която те трябва да вършат, и ако тя наистина се нуждае от някакви допълнителни средства, е редно Министерството на регионалното развитие да покрие тези разходи, защото бюджети на общините са ограничени. Освен това, специално местната власт много рядко ще бъде пряко ангажирана с инициирането на тези процеси. Общо взето, както националните, така и местните референдуми и гражданските инициативи са граждански инициативи. Тоест местната власт и местната администрация не са „виновни”, няма да са виновни, ако гражданската инициатива в дадена община подеме някакъв подобен ход – събиране на подписка за референдум и т.н., съответната община трябва да бъде субсидирана финансово затова, че нейните граждани са решили да предприемат подобна стъпка.
Затова аз също подкрепям предложението на колегите Захари Георгиев и Милена Христова. Благодаря.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря, г-н Казак. Други? Заповядайте.
Иван Гетов:
Само една вметка, че местната власт нито технологично, нито чисто оперативно могат да извършат тази проверка. Тоест те нямат хардуерно и софтуерно оборудване, което да им позволи да направят проверката в точния регион. Тоест ние сме априори принудени да направим тази проверка.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря. Други изказвания? Г-жа Христова и след това г-н Ципов.
Милена Христова:
Г-н Председателстващ, искам само да взема отношение по това, което г-н Гетов каза. Аз разбирам, че всъщност въпросът се поставя чисто на финансова основа дали може да се случи това нещо или не. Принципно обаче, доколкото разбрах, се изрази съгласие, че това може да се случи.
Аз не знам дали, когато се наложи да се прави такава служебна проверка на подписките на служителите, които я правят, се извършва допълнително заплащане над основното им възнаграждение, след като по принцип това не е включено в длъжностната им характеристика. Не знам дали получават допълнително възнаграждение за това и едва ли това са някакви големи като параметри финансови средства.
Въпросът е в това, че на чисто служебно начало общинската администрация събира тези данни и ги предоставя на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото така е уредено в закона без някакво заплащане за този труд, който извършват. В същото време, когато трябва да се проверят тези подписки, те трябва да заплащат за това на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Аз считам, че има почва да се приеме това предложение. Разбира се, това зависи от вас в момента, като водещи по този законопроект.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря, г-жо Христова. За реплика г-н Казак.
Четин Казак:
Целият проблем идва от двойствената подчиненост, доколкото аз знам, на тези служители. Общо взето те се водят служители на общината, но реално методически те са подчинени на ГРАО и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и имат достъп – ексклузивен, единствено те до базата данни на ГРАО и реално тези проверки те ги вършат благодарение на това, че имат достъп до базата данни на ГРАО, а не благодарение на това, че са служители на общината. От тази гледна точка е по-добре. Благодарение на факта, че имат достъп до базата данни и ползват базата данни на ГРАО, нека да си вършат работата и бих препоръчал вече да не се извиняваме с това, че не било включено в длъжностните им характеристики. А напротив, да се включи това в длъжностните им характеристики и да знаят тези служители, че когато се наложи те ще бъдат призовани да вършат и подобен род проверки, като част от техните служебни задължения като лица по гражданското състояние, т.е. подчинени на ГРАО. Благодаря.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря. Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Г-н Председателстващ,
Уважаеми колеги, наистина въпросът е принципен и трябва да уточним в крайна сметка дали възможността да се заплащат средства за извършване на служебни проверки, не само на подписки за местен референдум, местна гражданска инициатива и свикване на общо събрание на населението, е необходимо да се прави за сметка – дали та държавния бюджет, дали по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В частност това, което ме притеснява е, че ако приемем тази разпоредба, може би ще е необходимо впоследствие по всяка вероятност да имаме и една друга разпоредба, свързана с извършване на служебни проверки на останалите форми на пряко участие на гражданите.
Или дали да не приемем и промяна в чл. 5, който е общият текст за финансовите средства и финансовото осигуряване.

Иван Гетов:
Освен корекцията, която предложих в ал. 2 на чл. 53б от настоящия текст, който обсъждаме, аз смятам, че в чл. 13 от закона, в който се регламентира проверката, може да се добави едно изречение, което да е в синхрон с текстовете, които разглеждаме в момента. Мисля че беше в чл. 13, ал. 2.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря, г-н Гетов. Колеги, други изказвания? Ако няма преминаваме към гласуване.
Първо гласуваме предложението за изменени в § 5, предложено от н.пр. Захари Георгиев и Милена Христова. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Няма. Въздържали се? Десет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 5 по вносител. Който е „за”, моля да гласува Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Приема се.
Допълнителна разпоредба.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
По втора точка - Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г., № 254-01-41, внесен от Лютви Ахмед Местан, Четин Хюсеин Казак, Юнал Саид Лютфи и Тунчер Мехмедов Кърджалиев на 15.03.2012 г.
От вносителите кой ще представи законопроекта? Г-н казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председателстващ,
Уважаеми колеги,
Внесеният от нас законопроект цели да се запълни една реална празнота в нашето законодателство, гарантираща по-голяма отчетност и прозрачност при изпълнението на ангажиментите, които Република България е поела, ратифицирайки Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г. Част от ангажиментите, които освен че трябва да се спазват всички права и свободи на гражданите, е подсъдността, която България е приела да има спрямо Европейския съд по правата на човека и готовността да изпълнява решения, включително и осъдителните решения на този съд.
Видно от мотивите, които сме представили, става ясно, че България, за съжаление, се намира на едно от челните места по брой осъдителни решения, дори може би е на първо място по брой на осъдителни решения от глава на населението. Тоест спрямо общия брой на населението на България броят на осъдителните решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург е най-голям за България, което е един много, много тревожен факт, който е един от основните мотиви, които ни накараха да седнем и да предложим този законопроект.
Наред с наличието на многобройни препоръки и резолюция от страна на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за развитие и усъвършенствуване на ролята на националните парламенти като гарант за опазването на човешките права в Европа.
Не е тайно за никого, уважаеми колеги, че общо взето към настоящия момент единствено правителството вътрешно регулярно отчита тези осъдителни решения чрез едни бланкетни решения за изплащане на присъдените обезщетения на лицата, които са завели делата в Страсбург. За широката общественост, включително и за Народното събрание остават в пълна тайна мотивите, какви са констатираните слабости и най-вече дали правителството възнамерява да предприеме някакви мерки, за да коригира тези – някои от тях системни слабости, които нееднократно се констатират, или пък ако в самото осъдително решение се съдържат конкретни препоръки, какво са те.
От тази гледна точка ни се струва, че би било добре да се въведе един регулярен механизъм за отчетност на правителството пред Народното събрание чрез представянето на годишен доклад за влезлите в сила окончателни решения на Европейския съд по правата на човека по дела, заведени срещу Република България и предприетите мерки за тяхното изпълнение. По този начин и специализираната комисия и парламентът като цяло ще могат да следят този процес и да се упражнява един демократичен контрол върху цялостния процес на изпълнение на ангажиментите на България спрямо Съвета на Европа и в частност неговия съд.
Както виждате, има постъпили три становища. Две от тях са положителни – на Министерството на правосъдието е положително и на Министерството на финансите е положително. Единствено Министерството на външните работи, подкрепяйки по принцип замисъла и мотивите, единствено е препоръчало това да не става в закон. Според мен, това е абсолютно неоснователна препоръка. С нищо този закон няма да навреди на перфектността на ратификацията. Тя просто допълва, тъй като това е единственият нормативен акт, с който България реално се свързва и България признава юрисдикцията на Съда по правата на човека в Страсбург и е редно точно в този закон да се вмени това задължение на Министерския свет. Това задължение е единствено между правителството и националния парламент и няма нищо общо с ангажимента на България към Съвета на Европа и въобще перфектността на ратификацията. Така че не споделям това становище на Правния отдел на Министерството на външните работи и приканвам да подкрепите този законопроект, който няма нито политически, нито конюнктурни мотиви. Това цели веднъж завинаги да се сложи една законодателна рамка за демократичен мониторинг върху процеса на изпълнение на решенията на съда в Страсбург. Благодаря.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря, г-н Казак.
Колеги, в Комисията по правни въпроси са постъпили по тази точка три становища. Становището на Министерството на правосъдието е за подкрепа по принцип на законопроекта. Второто становище е на Министерството на финансите и също е за подкрепа на законопроекта. Министерството на външните работи обаче изказва своите резерви. Чета дословно:
„В този смисъл евентуалното допълнение на Закона за ратификация на Европейската конвенция за правата на човека би било правно необосновано. Подобно решение би могло да постави под въпрос перфектността на самата ратификация от българска страна.”
В становището се предлагат други две възможности, които евентуално могат да бъдат реализирани в тази посока. Те са различни от това, което предлагат колегите. Става въпрос за подзаконови норми – в устройствения правилник и с решение на Министерския съвет. В тази връзка представителите на ГЕРБ ще се въздържим по този законопроект.
Имате думата за изказвания по тази точка.
Г-жо Колева, заповядайте.
Юлиана Колева:
Аз съм категорично „за” идеята, която е заложена в законопроекта. Струва ми се, че ако трябва сега да действаме от гледна точка на висящи законопроекти и т.н., си струва да помислим дали не бихме могли да го възложим като част от годишния доклад на Висшия съдебен съвет за отчитане дейността на съдилищата и анализ на решенията на Европейския съд по правата на човека, съобразявайки се със становището на Министерството на външните работи. Защото в края на краищата никой от нас тук не е специалист и при положение, че външно министерство изказва такава сериозна резерва, ние не бихме е ангажирали да го правим това.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, всички сме юристи и според мен, най-меродавно е становището на Министерството на правосъдието, което е основният орган, прекият орган, който отговаря първо защото то поддържа българската позиция пред Страсбург, и то единствено следи след това решенията, и то е задължено да ги изпълнява. През неговия бюджет минават всички обезщетения, които се присъждат и т.н. То има най-голям опит въобще в прилагането на тази материя.
Висшият съдебен съвет няма нищо общо, тъй като този проблем не касае функционирането на националните съдилища. Той ги касае косвено, тъй като се констатират слабости в родното правораздаване. Но реално отговорник за изпълнението на тези решения е българската държава като цяло и в частност правителството и най в частност Министерството н правосъдието. Затова е редно правителството, като реално това ще бъде Министерството на правосъдието да представи тези доклади пред Народното събрание, а не Висшият съдебен съвет. Просто не е от неговата компетентност той да го прави.
Ние сме ратифицирали договора. Това е допълнение на нашия закон, вменявайки някакви задължения вътре в страната, които с нищо не засягат перфектността на ратификацията.
Светослав Тончев:
Ние всички в Правната комисия по принцип сме съгласни, че трябва да има такъв механизъм за контрол и трябва да се отчитат пред Народното събрание заведените дела и спечелени срещу държавата Република България в Европейския съд по правата на човека. Може би наистина добрият вариант е Министерството на правосъдието да го прави този доклад годишно, но нека да намерим някакъв друг механизъм, по който да задължим Министерството на правосъдието, а не със Закон за допълнение на Закона за ратификация.
Четин Казак:
Според мен, това е най-перфектният начин. Но, ако вие намерите по-добър, аз съм готов да го приема. Но ние не намерихме друг подходящ закон, в който да се вкара подобно задължение или какъвто и да е нормативен акт.
Предлага се решение на Министерския съвет, но ставаме зависими от волята на Министерския съвет. Освен това, този Министерски съвет може да го приеме, а другият – да го отмени, и т.н. Спада нивото. Все пак, когато е задължение, което касае отчетност пред Народното събрание, е редно да бъде на законово ниво.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Г-н Председател,
Колеги, добре е, че има общо виждане за становище. Всъщност изпълнителната власт не възразява – нито министъра на финансите, нито правосъдието. Но наистина регламентацията не може да бъде на подзаконово ниво. Не може да създаваме задължения на Министерския съвет на подзаконово ниво. От друга страна, наистина Министерството на правосъдието е най в темата като работа.
Искам да ви припомня, че днес приехме Закона за съдебната власт, където търсим едно решение във връзка точно с такъв тип дела – част от тези дела, не всички, на една голяма част от тези дела са повода да се опитаме да натоварим Инспектората с една работа и всички казваме, че ако не е в Инспектората, ще е в Министерството на правосъдието. Тоест пак се въртим в този кръг и пак опираме дотам.
Според мен, на пръв поглед изглежда, че този текст ще боде в Закона за ратификация, защото вероятно са прави от Министерството на външните работи, че такава тема няма в самата конвенция. Но къде другаде в края на краищата? В кой закон? Ако е закон, най-добре е в закона, който тематично е свързан с темата.
Аз ви предлагам нещо друго. Много е лесно да отхвърлим закона, защото харесваме го, но нещо не е направено. Аз ви предлагам да отложим темата. Тя не е спешна. Да се опитаме да намерим решение на въпроса, защото такъв мониторинг ще бъде много полезен. Предлагам да отложим гласуването и да поддържаме това предложение.
Предс. Тодор Димитров:
Предлагам да изслушаме и колегата Явор Нотев и след това ще гласуваме процедурното предложение за отлагане на гласуването.
Явор Нотев:
Колеги, включително и резервите на Министерството на външните работи не са казани достатъчно ясно и категорично. Те са доста витиевати с оглед на това, че не само дипломатичният език, който са използвали, но и като чели нямат убеденост, че има формална пречка този текст да не бъде включен.
Аз лично не съм готов да кажа може или не може. Ако може съм твърдо „за” да бъде включен точно в този закон. Но нямам наистина готовност да си отговоря. Затова без да коментирам повече съдържанието на това предложение, което е и необходимо, и наистина е в контекста на разглежданите днес промени в Закона за съдебната власт, защото това е по-ефикасният и по-ефективният механизъм да се докладват там, вместо особена юрисдикция да се създава.
Затова подкрепям така оформилото се становище да отложим разглеждането с оглед на получаване на експертно становище- говорим затова дали формално ние бихме могли да добавим текст към закон, с който сме ратифицирали, преди да направим погрешна стъпка. Ако имаме такова решение от експертите, аз съм твърдо „за” да се приеме този текст.
Предлагам да гласуваме за отлагане гласуването на законопроекта до изясняване на тези въпроси.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, колега Нотев.
Аз мисля, че след като изслушахме всички становища е резонно това предложение. Аз също приемам да бъде отложено гласуването, за да можем да ползваме повече експертна оценка, тъй като имаме две становища в подкрепа и едно, което изразява резерви, които не са крайни и окончателни. Да вземем окончателно решение след като ползваме експертизата.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на колегата Бисеров за отлагане на гласуването по този законопроект. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се. Отлага се разглеждането и гласуването по точка втора.
Преминаваме към следващата точка.
По трета точка – Проект за решение за създаване на Временна парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, както и на граждани, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 2002 - януари 2012 г., № 254-02-69, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 24.04.2012 г.
Колеги, раздаден ви е проектът за решение за създаването на Временна парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, както и на граждани, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 2002 - януари 2012 г.
От името на вносителя кой ще представи проекта? Преди това г-н Казак за процедура.
Четин Казак:
Г-н Председател, правя процедурно предложение за отлагане разглеждането на тази точка, тъй като липсва основния вносител.
Предс. Тодор Димитров:
Г-н Казак, аз мисля, че тук има представител на вносителите, така че заповядайте да представите проекта.
Кристиана Петрова:
Благодаря, г-н Председателстващ.
Уважаеми колеги,
Както е известно на всички, Конституционният съд със свое решение № 6 от 11 април 2012 г. обяви за противоконституционно Решението на Народното събрание от 15 февруари 2012 г. за създаване на Временна парламентарна комисия за проучване на нормативните основания, фактите и обстоятелствата при помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 22 януари 2002 г. – 22 януари 2012 г. Мотивите на Конституционния съд в най-кратко резюме се свеждат до това, че парламентът е възложил на комисията задачи за проучване, в които се визират действия на президента и вицепрезидента на републиката, което представлява парламентарен контрол върху действията на държавния глава, а това не се допуска от Конституцията.
Акт на който и да било държавен орган – бил той конституционният или друг съд, парламентът, президентът, правителството и т.н. – може да спре или забрани определено фактическо действие, но не може нито да спре, нито да забрани обществения интерес към дадена тема. Въпросите за помилванията, опрощаванията и българското гражданство обективно съставляват обществен интерес, който намира своето отражение в общественото мнение. Многобройните коментари в публичното пространство го потвърждават.
Самият Конституционен съд ясно посочва, че „с правото на помилване конституционният законодател въвежда едно имплицитно задължение – чрез прилагането му да се осигури реализирането на конституционните ценности и принципи”. И още, „при упражняването на правомощието си по чл. 98, т. 11 от Конституцията президентът следва да се ръководи от разбирането, че проявява висша милост, но едновременно с това е длъжен да гарантира справедливостта.” Т.е. става дума за прилагане на базови конституционни и морални норми, при това свързано именно с лица, които грубо са ги нарушили. Не може да се запрети на суверена „любопитството” как става това прилагане.
По аналогичен начин стои и въпросът с опрощаванията на несъбираеми държавни вземания – данъкоплатецът иска да знае кой и защо получава подобна привилегия, за разлика от него самия. Така е и с българското гражданство – гражданинът на България иска да знае с кого и защо трябва да дели страната си. Дали тези питания са справедливи, основателни и разумни или не са, е без значение – те съществуват, и народното представителство не може да си затваря очите за тях. „Закриването” на досегашната временна комисия не закрива нейната тематика.
Впрочем визираното решение на Конституционния съд не включва подобна всеобхватна забрана. То счита за противоречащи на Конституцията такива проучвания на Народното събрание, които смисъла на парламентарен контрол върху действията на държавния глава. Но издаването на президентския указ за помилване, за опрощаване, или за българско гражданство е само един от елементите на съответната процедура (разбира се, централният, най-висшият и най-същественият елемент). Той не изчерпва процедурата и като съдържание и като законова рамка, и като фактическа технология, и като ангажирани лица. Тази процедура започва далеч преди указа и продължава след него. Така например, съгласно чл. 34 от Закона за българското гражданство министърът на правосъдието е този, който предлага на президента да издаде или да откаже да издаде указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация. Издаването на указ за опрощаването на несъбираеми държавни вземания предпоставя мотивираното мнение на министъра на финансите и на общински съвет без което не може да се издаде указ. За да се стигне до тези предложения на министрите, има редица други процедурни стъпки, в които участвуват органи на изпълнителната власт, служби на администрация и длъжностни лица.
От горното е видно, че президентът издава указа по своя воля и по своя преценка, но тази преценка по необходимост стъпва върху фактически данни и ангажирани становища, подадени му от редица други органи и лица. Всички те са част от системата на изпълнителната власт и изпълняват функции в процедурите именно в това си качество. Народното събрание е в правото си да контролира тяхната дейност, както и следва от Решението на КС, включително и чрез механизма на временните парламентарни комисии. Както е посочено в Решението на КС, Народното събрание „би могло да избира временни парламентарни комисии в обсега на своите правомощия и по-специално да се занимава с действията на изпълнителната власт, на министър-председателя и министрите, които са станали инициатори на съответните производства, които завършват с издаването на укази на президента на Република България приподписали са указите и по този начин са го валидирали или пък е трябвало да уредят правните последици от тяхното издаване.”
Народното събрание трябва да създаде нова временна комисия, която да проучи всички действия и обстоятелства по трите типа производства, предшестващи и последващи президентския указ, без да засяга правомощията на държавния глава.
В този смисъл сме убедени, че предлаганата от нас нова временна комисия може и трябва да представи на пленарната зала аргументирано становище дали са необходими законодателни промени.
Що се отнася до това може ли Народното събрание да приеме промени в нормативната уредба, касаещи помилванията, опрощаванията на несъбираеми държавни вземания и промените в българското гражданство, може да се каже, че КС в цитираното свое решение е обстоен само по въпроса за помилванията. Накратко становището на съда е, че президентът се подчинява само на Конституцията, парламентът не може да приеме законодателна промени по които да упражнява контрол върху това негово правомощие, нито да изисква от него да мотивира своите актове за помилване. Същевременно е записано, че няма пречка чрез закон да се определи процедура, с която да се реализира помилването. Няма пречка с изменение в законодателството да се въведе задължително обнародване в Държавен вестник на тези укази, аргументите в подкрепа на обнародването се основават на разбирането за правна симетрия, доколкото съдебният процес и постановените присъди са публични, би следвало указите за помилване на свой ред също да бъдат публични. Със закон може да бъде уреден и режимът на правните последици от упражненото помилване. Конституционният съд не забранява да се кодифицират отношенията, които касаят действията на всички органи и лица, свързани с помилването, с изключение на президента. Придобиването и отнемането на гражданството не е разгледано изрично и подробно от КС. Тази материя се урежда от Закона за българското гражданство, където са указани, както условията, така и редът за тези действия. Безспорно в правомощията на парламента е да изменя този закон, стига да не засяга функциите на държавния глава. И накрая, Народното събрание е в правото си да създаде единна нормативна уредба на ниво закон, който да третира опрощаването на несъбираеми държавни вземания при горните ограничения.
Анализът на необходимостта от изменения в нормативната база и техният принципен характер е работа на временната комисия. За да бъде този анализ пълноценен и аргументиран, е необходимо комисията да проучи обстоятелствата по производствата, както е указано в текста на проекта за решение и ако е необходимо да анализира нормативната база и практиката в България опреди проучвания период и в ЕС. Тъй като една значителна част от документацията на временната комисия, създадена с решение на Народното събрание от 15 февруари е релевантна към работата на предлаганата нова комисия, е целесъобразно тя да се възползва от нея, като я обработва за целите, изложени дотук, и в строго съответствие с ограниченията, постановени от КС.
В заключение искаме да цитираме два текста от решението на Конституционния съд.
„Президентът упражнява правото на помилване на основата на баланс между изискването за еднакво прилагане на закона и други, по-значими в конкретния случай конституционни цели. С оглед на това да не се стигне до драстично отстъпление от принципа на равноправието и недопустимо въвеждане на привилегии или ограничение на правата на гражданите, се налага всички граждани да бъдат поставени в еднакво правно положение пред президента и да подлежат на помилване при еднакви условия.” Формулиран за помилването този текст се отнася в по-голяма или в по-малка степен и за другите две правомощия. Формулиран във връзка с президента, той дава принципа, който трябва да спазват също така органите и длъжностните лица, ангажирани със съответните производства. Това би следвало да е отправния пункт в работата на комисията.
И по-нататък: „Държавният глава е в състояние и би следвало да оповести реда, по който ще се упражнява това свое правомощие, както и какви най-общи критерии ще бъдат прилагани при помилването. Подобно ангажиране на държавния глава ще внесе прозрачност и стабилност в практиката по прилагане на конституционното правомощие.”
Приложен и към трите правомощия и отнесен към всички органи и длъжностни лица, освен президента, този текст дава крайната цел на комисията. Благодаря ви.
Предс. Тодор Димитров:
Колеги, имате думата за изказвания по точка трета от дневния ред.
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председателстващ,
Уважаеми колеги,
Този проект за решение, според мен, е един камуфлиран вариант на едно обявено за противоконституционно предходно решение на Народното събрание. Опитът за камуфлаж, който да му придаде привидно конституционносъобразен характер, според мен, няма да успее и аз отсега предричам на този проект за решение същата съдба, както и на предходното. И се чудя, първо, на упорството на вносителите. След като бяха предупредени и в пленарна зала да не се занимават с този въпрос по този начин. След като самият президент, действащият в момента, също заяви категорично против да се човърка в тази материя по този начин. И след като Конституционният съд еднозначно заяви, че този подход е противоконституционен, се пристъпва отново по един упорит начин към приемането на подобен род решения.
Първо, ясно е за всички, че реално само чрез премахването на позоваването на президентската институция реално ще се осъществи същият вид дейност, каквато беше на предходната създадена комисия. Тоест тази комисия, която сега ще се създаде, ще бъде абсолютен приемник на обявената за противоконституционна комисия. И доказателство за това е точка 3, която открито признава тази приемственост, като призовава и задължава да се прехвърли целият архив на обявената за противоконституционна предходна комисия на новосъздадената комисия. За мен точка трета е абсолютно недопустима, тъй като архивът на една обявена за противоконституционна комисия и въобще архивът на един обявен за противоконституционен орган, той не може да служи за нищо. Той е опорочен по зачатие и не може, особено в нормативен акт, да се позоваваме на него, та камо ли да се иска той да бъде прехвърлен , за да служи на един новосъздаден орган, именно защото този архив е събран за едни цели, които са обявени за противоконституционни.
На следващо място. Записано е, че тази комисия ще разследва и граждани. Общо взето това е едно живо доказателство за ярката тенденция да се използва тази комисия като следствен орган, въобще парламентът да се превърне в един конвент, в който да се призоват граждани да се разписват по общия ред, както пред органите на следствието.
В крайна сметка ми се струва, че това е един опит, освен да се заобиколи конституционното решение, според мен, обречен на неуспех, аз не виждам как реално практически този орган за три месеца ще изпълни тези свои цели, които си е поставил, а именно да изследва всички преписки, както каза и г-н Янев днес в едно интервю пред националното радио – всички преписки и по помилванията, и по опрощаването на несъбираеми вземания, и по гражданство за целия 10-годишен период. Това е огромна работа, ако се изследва цялата документация, ролята на всички длъжностни лица по всяка една от преписките. Това ще изисква огромен труд на много хора и не виждам как да три месеца тази комисия ще свърши тази работа по един добър и качествен начин и още по-малко ще извлече някакви годни мотиви, за да изпълни другия ангажимент, а именно да предложи някакви промени в нормативната база.
Освен това, в мотивите точно това е записано като задача на комисията, която не се съдържа в проекта за решение. Извинявайте, съдържа се, но в заглавието не се съдържа подобна задача. Така че тази амбициозна задача, хем да проучи, хем да разследва цялата документация в този десетгодишен период, да направи анализ и да предложи законодателни промени за три месеца ми се струва абсолютно мисия невъзможна. Затова няма да подкрепя това решение. Благодаря.
Предс. тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-н Казак. Други изказвания, колеги? Г-жо Колева, заповядайте.
Юлиана Колева:
Уважаеми колеги, естествено като част от вносителите на предложението заедно с депутатите от РЗС, ние поддържаме нашето предложение. И в противовес със становището на г-н Казак, ще кажа, че в работата на тази комисия едва ли би могло да се открие нещо противоконституционно при положение, че Комисията не се занимава с преценка на крайния резултат от тези процедури, а именно съдържанието на указите, които са издадени от президента.
Аз смея да твърдя, че заглавието на предходната комисия, която беше обявена, е единственият повод и мотив Конституционният съд да обяви за противоконституционно решението. Защото и в самата работа на предишната комисия ние въобще не сме правили опити да правим преценка или да контролираме по някакъв начин издаването на тези укази. Нашата цел беше наистина да проучим – това, което сме правили в комисията, беше едно проучване на процедурите, по които като краен резултат се издават съответните укази. Защото, съгласете се, че това е една дейност, която по никакъв начин не е оповестена, не е известна на обществото и на нас също.
Когато започнахме да разглеждаме реда, по който се правят предложенията, редът и начинът по който се стига до издаването на тези президентски укази, се оказа, че има най-различни процедури: бързи, бавни – бързи по закон, бързи по целесъобразност; процедури, които откровено заобикалят закона - примерно, при издаване на българско гражданство. Това не може да бъде премълчано и пренебрегнато. И смятам, че тази комисия, която сега сме предложили да бъде създадена, има за цел точно да установи какви са недостатъците или по-скоро какви са последиците от липса на ясни процедури и оттам нататък да може Народното събрание да прецени дали да облече в някаква законова форма тези правила, по които са се извършвали тези дейности. Пак повтарям, тук не става въпрос нито за контрол, нито за закон, който да разпише какво може и какво не може да прави президентът, а затова, например, кой може да прави предложенията, на какви основания могат да се правят, трябва ли указите да бъдат обнародвани в Държавен вестник или не. По какъв начин да се организира процесът, че да се осигури публичност и достъпност до тези актове. Това са все въпроси, които извън всякакви други със скандални оттенъци въпроси, за които вие си мислите, че създаваме комисията и комисията може да бъде полезна при разкриването и вземането на решения за тези въпроси.
Затова подкрепям проекта на решение и искам да направя няколко редакционни поправки на текста.
В т. 2, буква „а”.
След текста „да провери действията на лица от изпълнителната власт” да се добави „и граждани”.
Думите „инициирали производства, които са завършили” да бъдат заменени със „свързани с издаването на укази....”.
Или текстът да стане:
„да провери действията на лица от изпълнителната власт и граждани, свързани с издаването на укази” и текстът продължава.
Предс. Тодор Димитров:
Други редакции?
Юлиана Колева:
И в буква „в”.
„да направи съпоставка с практиката в Република България отпреди периода на проучване, както и с нормативната уредба и практиката в други страни от Европейския съюз;”
Тук аз бих препоръчала да се фиксира и периода, с който да се прави съпоставката, защото съпоставка с практиката в Република България отпреди периода на проучване, това означава от 1991 г. насам да се прави съпоставка.
Предс. Тодор Димитров:
Г-жо Колева, бихте ли формулирали точно редакцията на буква „в” – как ще изглежда буква „в”, за да можем ад гласуваме проекта за решение с направените корекции.
Юлиана Колева:
Ще си запазя правото в залата да дам конкретни предложение за редакция.
Предс. Тодор Димитров:
Тоест сега ще гласуваме проекта на решение с редакция, която дадохте за буква „а”. Така ли да разбирам? (Да.) Приключихте ли? (Да.) Благодаря. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Колеги, правя редакционно предложение контра на Вашето, г-жо Колева.
Не смятам, че временната комисия може да проверява действията на гражданите. Временната парламентарна комисия може да проверява действия на всякакви длъжностни лица, на всякакви представители на изпълнителната власт и т.н. Обаче действия на граждани аз не смятам, че могат да бъдат проверявани. Може да се иска съдействие от граждани, които да се явят пред комисията, да споделят това, което им е известно по даден въпрос. Обаче да се проверяват действия на граждани, това са прерогативи на специализирани разследващи органи, свързани с разследване на престъпна дейност, дейност, свързана с административни нарушения и т.н. Да не говорим, че тук липсва името на гражданина. Ние не знаем кой е гражданинът или неговият заместник. Това е в кръга на шегата. Разбирате ли, няма как да проверяваме действията на гражданите.
И от тази гледна предлагам Вие да не правите това предложение и в т. 1 също да отпадне думата „граждани”. Нека да се проверяват длъжностни лица, изпълнителна власт. Комисията има право да вика граждани, но тя не ги вика, за да им провери действията, а за да чуе тяхно мнение. Аз визирам т. 1, която е най-важната и предлагам думата „граждани” да отпадне.
Помислете, ако имате идея, в т. 6, първи ред да бъде запълнен още сега, докато му е времето, за да няма писания за какво става въпрос и да има точка, че председателят на комисията няма право да ползва специални разузнавателни средства, НСО. Това в кръга на шегата, разбира се. Но това за гражданите!? Защото не стига, че цялата работа е на ръба на Конституцията, а и това с гражданите?
Предс. Тодор Димитров:
Г-жо Колева, приемате ли това, което казва колегата Бисеров. Вашето редакционно предложение в т 2, буква „а” да отпадне „и гражданите”, а също така „както и на гражданите” да отпаднат и от т. 1. Т.е. като вносител сте съгласна да отпадне от проекта на решение думата „гражданите”? (Да.)
Юлиана Колева:
Да, съгласна съм да отпадне.
И още нещо. В буква „а” не „да провери”, а да стане „да проучи”. Не е точна думата „провери”. Да стане „да проучи”.
Предс. Тодор Димитров:
Колеги, да обобщим. Гласуваме проекта за решение със следните редакционни поправки:
В т. 1 отпада „както и на граждани”.
В т. 2, буква „а” вместо „да провери” става „да проучи” и текстът става:
„да проучи действията на лицата от изпълнителната власт, свързани с издаването на укази...” и текстът продължава.
В заглавието също отпада изразът „както и на граждани”.
Г-жо Колева, правите ли предложение в заглавието да отпадне израза „както и на граждани” или не? (Правя.) Добре.
Тогава гласуваме първо корекциите:
Първата корекция в заглавието на проекта за решение да отпадне „както и на граждани”. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Втората корекция е в т. 1 да отпадне изразът „както и на граждани”. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
И последната корекция в т. 2, буква „а” думата „провери” се заменя с „проучи”. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Гласуваме целия проект за решение с нанесените три корекции, които вече гласувахме. Колеги, който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Въздържали се? Трима „въздържали се”. Предложението за решение е прието.
Това е последната точка от дневния ред. Благодаря ви.
Закривам заседанието.

Председателстващ:
Тодор Димитров