Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 128



Днес, 01.06.2012 г., петък, от 13:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Диана Ковачева, министър, Деница Вълкова, заместник-министър, Даниела Белчева и Даниела Обретенова, държавни експерти в дирекция „Съвет по законодателство”, Нина Николова, директор на процесуалното представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека и Григор Тодоров, държавен инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието; от Висшия съдебен съвет - Петър Стоянов, председател на Комисията по дисциплинарните производства; от Инспектората към ВСС – Ана Караиванова, главен инспектор, Янка Гочева, инспектор и Надежда Желева, експерт; от Прокуратурата на Република България – Галина Тонева, заместник главен прокурор;от Национална следствена служба – Бойко Найденов, директор на НСС.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден, колеги. Имаме необходимия кворум. Част от колегите са в пленарна зала и казаха, че нямат нищо против да започнем. След като приключи заседанието в пленарна зала ще се присъединят към нас, ако не сме приключили. Деветнадесет са подписалите се колеги, членове на Комисията по правни въпроси. Продължаваме по дневния ред:
Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 202-01-21, внесен от Министерски съвет на 06.04.2012 г. – продължение.
Вчера стигнахме до § 15 по вносител. Остана да направим справка с конституционното решение по § 15, за да нямаме противоречие, с решението на Конституционния съд, което е недопустимо, ви предлагаме като вариант текстът на вносителя в ал. 1, ал. 2 и ал. 3 да приключи след думата „длъжност”. Отпадат думите „в органите на съдебната власт”. Това съответства изцяло на конституционното решение и мисля, че е достатъчно ясно. Тоест слагаме точка след „длъжност” в алинеи 1, 2 и 3.
Г-н Стоянов, заповядайте.
Петър Стоянов:
Г-жо Председател, ако не е бил преди това съдия, прокурор и следовател?
Искра Фидосова:
Няма как да го възстановят. Той няма къде да отиде. Ако е бил адвокат, никой не го възстановява. Ние говорим за тези, които са били магистрати.
Г-жа Тонева.
Галина Тонева:
Ако позволите, да кажа само две думи. Също изчетох внимателно решението на Конституционния съд и особените мнения към него и мисля, че смисълът и съдържанието на решението е било по-скоро насочено към това, че отменя като противоконституционна онази част, която задължава главният инспектор да бъде непременно избран измежду. Така че, ако искаме да сме изцяло коректни, корекцията в чл. 50 би могла да стане като се запише, че се възстановяват на една степен по-висока длъжност съдия, прокурор или следовател, ако са били избрани от органите на съдебната власт. Тоест да уточним това, че когато са избрани измежду съдии, следователи и прокурори, се възстановяват на такава длъжност. Аз иначе дори не виждам логиката на това възстановяване. Ако е противоконституционно да ги възстановят като съдия, прокурор или следовател, като какви ще бъдат възстановени. Това е моето предложение. Да добавим: „ако са избрани от органите на съдебната власт”.
Искра Фидосова:
Г-жа Караиванова.
Ана Караиванова:
Логиката на предишния текст и това вмъкване „като се възстановяват като съдии, прокурори и следователи” беше косвено в Инспектората да се забрани, така да се каже, да влизат адвокати, а да бъде съставен само и единствено от магистрати. Естествено не искам да кажа и няма да кажа нищо лошо, но мисля, че адвокатите са не по-малко качествени юристи, още повече, че опитът ми с предишния състав го доказа и те нямаха никакви съмнения, че не могат да искат възстановяване дори и при текста, както беше, нито пък аз като заместник-министър да се връщам на една степен по-високо. Благодаря ви.
Мисля, че юристите са преди всичко мислещи хора, за да трябва така да им се написва всяка дума.
Искра Фидосова:
Колеги, мнения по така направените две предложения? Едното, което направи г-жа Тонева и другото – като сложим точка след „длъжност”.
Г-н Тошев.
Ивайло Тошев:
Моето питане е свързано не във връзка с тези две крайни предложения, а по отношение „се назначава на длъжност” кой е актът, с който се назначава. Това практически създава ли някакви неудобства с оглед на практиката, която е имало досега. Дали ще бъде с решение на Висшия съдебен съвет, дали ще бъде с решение на? Какво решение? Ако съответният ръководител не го назначи?
Искра Фидосова:
Ние вчера коментирахме този въпрос или поне аз останах с такова впечатление, че става въпрос за ad hoc възстановяване на същата длъжност и че не е необходимо какъвто и да било акт на органа. Защото органът може да реши изобщо да не го възстанови, да го бави и т.н. В тази връзка, ако все още смятате, че трябва да добавим някакъв текст, за да няма никакви различни тълкувания, давайте да го добавим и да вървим нататък.
Юлиана Колева:
Ако става дума за заеманата длъжност преди назначаване във Висшия съдебен съвет.
Искра Фидосова:
Първо тръгнахме да коментираме, че трябва да има решение. След това се върнахме на това, че и по отношение на по-високата също следва ad hoc, защо да пишем с една степен по-висока от заеманата преди. Ако не пишем, няма необходимост от това. Тоест пак оставяме в зависимост връщането на длъжност една степен по-висока на тези магистрати от това органът дали ще вземе решение, кога ще го вземе и какво ще се случи.
Г-н Стоянов:
Петър Стоянов:
Конституцията изисква за членове на Висшия съдебен съвет, респективно за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет, да се избират юристи с определен изискуем стаж и с доказани високи професионални и морални качества. Това всичко е налице.
По-нататък, чл. 18, след като говорим за инспектори, чл. 43 препраща към чл. 18 от Закона за съдебната власт, който забранява на инспекторите, респективно на членовете на Висшия съдебен съвет да заемат каквито и да е да други длъжности. В същия момент чл. 195 от Закона за съдебната власт забранява на магистратите да заемат каквито и да било длъжности, поради което членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите, които са избрани за такива, се освобождават от длъжност и повече не са съдии, прокурори и следователи. Тоест те не са магистрати. Те са просто членове на Висшия съдебен съвет с един единствен глас и там бившият редовен съдия ведно с бившия прокурор от Главна прокуратура може да избира Главния прокурор на републиката и председателите на върховните съдилища. И ние записваме, че се възстановяват на длъжност съдия, прокурор или следовател. Това възстановяване какво означава? Означава, че бившият прокурор може да пожелае, който всъщност 5 години не е бил такъв, да пожелае да стане следовател, или пък съдията да отиде на стане прокурор. Това дава ли тази възможност или не?
Защото конституционното решение на с. 17, където става въпрос за допуска до класифицирана информация също е записано той да бъде възстановен на длъжност съдия, прокурор или следовател. Какво означава това? Нека да бъде наясно. Ако сложим в текста „длъжността” значи на тази, на която е бил. Значи съдията се връща съдия, прокурорът се връща прокурор. Но тогава защо той е освободен?
На длъжност съдия, прокурор и следовател, по-висока от заеманата преди избора длъжност. Каква е пречката окръжният съдия да стане апелативен прокурор? Къде пречката.
И отново, г-жо Председател, да се помисли за тази една степен. На същата страница в същото решение на Конституционния съд е записано, че е недопустимо равнопоставени членове на колективен орган да се поставят в неравностойно положение. Поставят се в неравностойно положение когато те приключат. Отново обяснявам. Административните съди и следователите нямат средна структура. А нали идеята, четейки мотивите на вносителя, е Висшият съдебен съвет и Инспекторатът да не са пенсионерски клубове, на които парламентарната квота придава малко преподавателски и адвокатски при вкус. Така че не приключват в равнопоставено положение. Затова тези думи „една степен” апелирам да подложите на гласуване да отпадне.
Искра Фидосова:
Това за още една степен няма да подкрепя. Колеги, ако решат да го подкрепят, да кажа.
Сега нека да изчистим другите неща.
По отношение на това, което казвате, че ако един член на ВСС е бил съдия, според Вас, когато приключи мандата му, може да стане прокурор. Аз не правя такова тълкувание и не мисля, че някой от нас си е помислил, че като е бил съдия, може д стане прокурор или обратното, и следовател. За мен „длъжността” е ясна. Дали е съдия на едно място, дали е прокурор – е на друго място, следователно като се пише преди избора, е ясно, че ако е бил съдия, ще е съдия, като е прокурор- ще е прокурор. Аз наистина не знам какво повече да дописваме.
Има ли някой друг, който да смята, че трябва да има допълнителна редакция по отношение на това, което каза г-н Стоянов. Да разбирам, че няма. Смятате, че е ясен текстът в това отношение.
Остава да изчистим по отношение на редакцията. След „длъжност” да сложим точка или това, което предлага г-жа Тонева – да дописваме съдия, прокурор и следовател. Аз си мисля, че в момента, в който ги допишем, ще следва това объркващо тълкуване, за което говори г-н Стоянов. Като напишем трите длъжности, започва тълкуванието, че може която и да било от трите.
Галина Тонева:
Аз пък така написано, не разбирам къде точно ще бъдат възстановени хора, след като е противоконституционно да съдия, прокурор или следовател. Идеята на моето предложение е да диференцираме тези които идват от съдебната власт, от съдебната система от другите, които идват отвън. Защото за тях това не може да важи. Затова казвам, ако те са избрани от органите на съдебната власт, се възстановят обаче на длъжност съдия, прокурор или следовател. Защото само „длъжност” означава и административна. Аз искам тези спорове да пресечем предварително. Защото те ще бъдат много сериозно.
Димитър Лазаров:
Това означава ли, че ако са избрани от органите на съдебната власт, т.е. изборът им е бил от общото събрание на магистратите, или важи и за тези, които са били в органите на съдебната власт, но са избрани от Народното събрание.
Галина Тонева:
Има магистрати, които са на административни длъжности. И ако не уточним?
(Реплика: Кой магистрат ще отиде на административна длъжност?) Как кой магистрат? Битката е за административните длъжности.
Петър Стоянов:
Законът ги разделя на длъжност и на административна длъжност, така че става въпрос за магистратската длъжност.
Искра Фидосова:
Аз не съм си помислила, че може да става въпрос за административна длъжност. Ако сложим пред „длъжност” магистратска, това слага ли крайна спора и да вървим нататък.
Гласуваме го така, както сме го предложили.
Чл. 50 остава, като след думата „длъжност” и в трите алинеи се поставя точка и текстът до края отпада. Ясно е какво се има предвид. Ясно е, че става въпрос само за длъжността прокурор, съдия, следовател. Не може да става въпрос изобщо за административна длъжност –административен ръководител на каквото и да било ниво.
Остава и текста „с една степен по-висока”.
Преди да гласуваме да стане ясно, че възстановяването на същата длъжност или на една степен по-висока е ad hoc, без да е необходимо какъвто и да е било акт на съответния орган, в случая Висшия съдебен съвет.
Г-жа Караиванова.
Ана Караиванова:
Ще ви припомня аргументите на председателя на Върховния касационен съд, когато беше спора за възстановяване на инспекторите. Аргументите са Председателят на Върховния касационен съд назначава само чистачите. Във всичко друго назначава, повишава, премества е акт на Висшия съдебен съвет.
Искра Фидосова:
Гласуваме § 15 по вносител, който става § 17, като подкрепяме по принцип текста на вносителя с редакция на комисията, в която в ал. 1, 2 и 3 отпада текста след „длъжност” – отпада „в органите на съдебната власт”.
Който е „за”, моля да гласува? Шестнадесет „за”. Против? Няма. Трима „въздържали се”.
Продължаваме с Глава трета „а”.
§ 16. Колеги, преди да гледаме текста, моля в рамките на няколко минути г-жа Колева да обясни каква е била идеята за рамката, която сме се опитали да направим и сме направили. Ако има възражения по самата рамка още веднъж да коментираме, да прегледаме по текстовете има ли някакви забележки и да преминем към гласуване.
Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Уважаеми колеги и гости,
Известно ви е, че България е изправена пред поредната угроза от наказателна процедура заради това, че към настоящия етап нямаме механизъм, по който да се изплащат обезщетения на лица, които претендират и за които е установено забавено правосъдие. Всъщност тази необходимост, която отдавна трябваше да се случи, за съжаление, включително и ние се забавихме, но Министерството на правосъдието е отговорило, включвайки в този законопроект нови текстове, организирани в Глава трета „а” на Закона за съдебната власт.
Вероятно всички сте запознати с първоначалния вариант, който дойде от Министерството на правосъдието. Основното възражение срещу този вариант беше едно съмнение в неконституционосъобразност в известен смисъл на текстовете затова, защото част от колегите имаха твърдението, че процедурата граничи с някакъв елемент на правораздаване и когато не се извършва от съдебен орган, това е противоконституционно.
Освен това, се вземаха решения от Инспектората, включително и за размера на обезщетението, по отношение на което част от колегите също изпитваха съмнение затова дали след като на Инспектората функциите са изчерпателно изброени в Конституцията, могат да им се придадат нови функции.
Опивайки се да отговорим на всички критики по отношение на този вариант, заедно с Министерството на правосъдието изработихме един комбиниран вариант, който на нас ни се струва прост, лесен, лесно достъпен, не нарушаващ никакви съществени принципи на нашето законодателство, включително и на Конституцията и в същото време максимално доближаващ се до модела, който се използва и в извън съдебните процедурите на съдебните производства, ако мога така да кажа.
Какво имам предвид. Имаме жалбоподател, който в случая е наречен заявител, който подава заявление със съответните твърдения, че е лишен от правораздаване в разумни срокове. Това заявление пристига чрез Инспектората до министъра на правосъдието, Инспекторатът го поема, извършва съответната проверка на делото, за което се твърди, че е нарушило правото на процес в разумни срокове и установява няколко факти и обстоятелства, а именно налице ли е забавяне в правораздаването, по причина на органа ли е или самата страна-заявител, респективно на неговите пълномощници, кога е влязло в сила – дали има влязла в сила окончателен акт в това производство и дали срокът – шестмесечия, в който сме планирали тук за подаване на заявленията, е спазен. Инспекторатът дава заключение по този въпрос и изпраща своите книжа, наречени тук протокол и различни писмени доказателства към протокола, заедно със заявлението на министъра на правосъдието. Министърът на правосъдието чрез оправомощени лица от администрацията на министерството преглеждат протокола. Тогава, когато имат констатирано забавено правосъдие, тоест когато лицето е лишено от правото на процес в разумни срокове, предлага на заявителя да сключат споразумение, което включва и размер на обезщетението. Без да се прави разлика между имуществени и неимуществени вреди. Без да се уточнява за какво точно действие на съда се изплаща това обезщетение, защото заявлението е общо по делото, по конкретното свършено със съдебен акт дело. И ако заявителят изрази съгласие за сключване на това споразумение, споразумението се сключва, обезщетението се изплаща. Ако не изрази съгласие, с това приключва цялата процедура. Оттам нататък заявителят не е лишен от правото да си търси своите права чрез международните съдебни органи.
Това е процедурата. Смятаме, че е максимално икономична от гледна точка на административен ресурс. Не се налага създаване на допълнителен орган, а в същото време точно двете страни, които участват в процеса – в международния съдебен процес за забавено правосъдие, участват при сключването на споразумението – от една страна, заявителят, от друга страна, държавата чрез министъра на правосъдието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева.
Колеги, по така представената концепция, рамка има ли допълнения и бележки. Вие вчера казахте, че го подкрепяте. Имате ли бележки по рамката, след което ще преминем към текста. Нямате.
По текста? Заповядайте.
Емилия Нашева:
Бих искала да кажа две думи, тъй като съм от работната група, която изготвя този законопроект от името на Министерството на правосъдието.
Имахме много колебание в работната група къде да бъде ситуиран този орган. Намирам, че тук направените предложения от г-жа Колева, изразяващи мнението на група народни представители са удачни, най-вече за наименованието „жалба”, което действително не е толкова подходящо, а заявление е нещо, което го откъсва от правораздавателната дейност. Процедурата е опростена и аз смятам, като представител на работната група, ние ви благодарим за това, което сте направили като комбинация от нашите предложения и вашите. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Ние сме се старали да запазим духа на законопроекта. Да дадем наши бележки и корекции, където сме счели за необходимо. В крайна сметка трябва да излезе един акт, който да е консенсусен и да сме убедени, че това е най-доброто, което в момента можем да направим и сме длъжни да направим.
§ 16 по вносител
Има постъпило предложение от г-н Корнезов Глава трета „а” да отпадне.
Има постъпило предложение от колегата Ципов и група народни представители, което току-що г-жа Колева представи.
И има предложение за редакция на комисията за § 16 за създаване на Глава трета „а” с членове от 60а до 60м, който става § 18 по доклада на комисията.
Имате ли конкретни предложенията по редакцията, която ние предлагаме от комисията. Заповядайте.
Янка Гочева: Инспекторат към ВСС
По отношение на чл. 60а. Ще коментирам редакцията, която е предложена от комисията. В чл. 60а изрично е посочено, че в предмета на проверката от страна на Инспектората са включени и прекратените наказателни производства.
В същото време ал. 4 коментира само дела, които са приключили с „влязъл в сила съдебен акт”. Предлагам в ал. 4 да стане „окончателен акт”, тъй като така ще се обхванат и прекратените производства.
Постановлението за прекратяване не влиза в сила и не са съдебни актове.
Искра Фидосова:
Ал. 4 на чл. 60а става:
„(4) Заявленията по ал. 1 се подават в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт, чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието.”
Янка Гочева:
Да. Това е терминът, който е използван от Конвенцията за защита на правата и основните свободи, така че ще е още по-кореспондиращо с идеята.
Деница Вълкова:
Аз съм напълно съгласна, че такова уточнение трябва да бъде направено, но ще помоля тук и представителите на прокуратурата да изкоментираме един частен случай по чл. 243, ал. 9. Дали ще се приеме за окончателен акт прекратяване на наказателно производство от прокурор, който не е проконтролиран от съда и който дава възможност при липса на съдебен контрол във всеки един момент горестоящият прокурор да го отмени и да възобнови разследването. Този случай всъщност е частен, но има много такива дела. Ако приемем този вариант на редакция „с влязъл в сила окончателен акт”.
Реплики: Само окончателен акт.
Деница Вълкова:
Отново обръщам внимание на чл. 243, ал. 9, че не е окончателен. Просто искам да обърна внимание, че една голяма група дела остават не обсъдени и ще има спор в практиката.
Петър Стоянов:
Това че висшестоящият прокурор е открил нови обстоятелства да отмени постановлението за прекратяване, а в същия момент Инспекторатът вече е констатирал забавата, която е извън разумните срокове по Конвенцията, какво променя. Той не променя нищо. Това обезщетение му се полага. Нищо не се променя от това. Напротив, още по-добре. Ще бъде наказан престъпника, ако бъде възобновено делото.
Деница Вълкова:
Така е г-н Стоянов, но вие много добре знаете, че в съдебната практика тези актове не се отнасят към окончателните.
Галина Тонева:
Ако мога само да добавя, че това важи и за влезли в сила присъди. Те също могат да бъдат възобновявани. Така че ако лицето, жалбоподателят не е пожелало да му се проконтролира по съдебен ред или на горна инстанция в прокуратурата, това е негова воля. Ако се окаже, че е могло по друг начин да бъде отстранен проблема, то тогава това пак трябва да се отчете при присъждането на обезщетение.
Искра Фидосова:
Продължавам нататък. Колегите от прокуратурата потвърждават, че няма проблем да остане окончателен, както предложи г-жа Гочева.
Заповядайте, г-жо Гочева, да продължите.
Янка Гочева:
Другата бележка ми е към чл. 60в. Според мен има противоречие между ал. 1 и ал. 3 на този член. Противоречието, според мен, е в следното.
Твърди се, че проверката се извършва от специализирано звено, каквато е първоначалната идея. В ал. 3 обаче проверката се възлага от главния инспектор на инспектор. За да преодолеем това противоречие, предлагам два варианта:
Единият, който е по-лек, според мен, да се редактира ал. 1 в смисъл.
„Проверка на заявленията по чл. 60а, ал. 1 се извършва от Инспектората към Висшия съдебен съвет, към който се създава специализирано звено.”
По този начин самите инспектори, като част от Инспектората вече могат спокойно да участват като членове на този екип.
Другият вариант, който също може да се обмисли, ако се държи това да се извършва от специализирано звено, инспекторите да отпаднат от ал. 3 като членове на екипите, които извършват проверка, но това, според мен, предполага да се завишат критериите към експертите, които ще извършват проверките – евентуално 8 години и ниво окръжен съд.
В този вариант има противоречие и затова предлагам да се измени.
Защо е заложено, че проверките се извършват от специализирано звено, като инспекторът ще ръководи тази проверка.
Първият вариант е по-лесен за изпълнение. Просто да редактираме ал. 1.
Искра Фидосова:
Колеги, изказвания по така направеното предложение от г-жа Гочева има ли? Подкрепяме ли това предложение? Чета окончателната редакция на ал. 1 на чл. 60в.
„(1) „Проверката на заявленията по чл. 60а, ал. 1 се извършва от Инспектората към Висшия съдебен съвет, към който се създава специализирано звено.”
Други бележки? Заповядайте.
Янка Гочева:
Празнота по отношение на това какво се случва в случаите, когато проверяващият екип не установи нарушение. Чл. 60г разглежда правомощията и задълженията от момента, в който установим нарушение. Но какво ще правим, ако не установим нарушение, не става ясно.
Петър Стоянов:
Според мен е ясно, защото чл. 60е казва: „Министърът на правосъдието или упълномощено от него лице, въз основа на установените от проверяващия състав факти и обстоятелства отхвърля заявленията като неоснователни, когато продължителността на производството не надхвърля разумния срок.”
Фактически вие не сте установили, само казвате има или няма. А министърът вече се договаря с лицето, което е подало заявлението.
Янка Гочева:
Именно затова, ако остане в този вариант, трябва да коригираме чл. 60г, защото той гласи:
„Чл. 60г. (1) Когато проверяващият състав установи нарушение на задължението за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, той изготвя констативен протокол.”
Ана Караиванова:
Не смятам, че всяко постъпило заявление след това трябва да го стоварим в Министерството на правосъдието. Съдейки от досегашната ни практика, ще има и доста неоснователни заявления. Не бива всички да ги пращаме. Мисля, че и без да се запише, като видим, че е неоснователно, с резолюция, защото ние постановления не пишем и т.н., както го кръстим, ще отхвърляме и ще изпращаме съобщения, че не са налице. А там, където констатираме, че има нарушение, тогава го изпращаме. Което естествено не задължава министерството да потвърди нашето. То също може да каже: „Вие може да смятате, но ние не смятаме!” Понеже то изплаща парите.
Така че ако смятате, както правим сега законите за всеки случай да има, може да се допълни, че отхвърля преписката с резолюция или някакъв акт, както прецените – становище. Според мен, не всички преписки, които са постъпили, следва да ги стоварим и те окончателно да казват – още веднъж произнасяне да има.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Караиванова. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Г-жо Караиванова, напротив. Точно, за да избегнем опасенията от това, че Инспекторатът се произнася по съществото на едно такова искане, преди да е сезиран министърът на правосъдието с това искане, сме предвидили всички да отиват в министерството. Предвидили сме и може би наистина трябва да запишем, че Инспекторатът във всички случаи съставя този протокол, в който отразява било наличието, било липсата на такова забавяне. И тогава го изпраща. Значи той прави фактическите констатации така, както правите проверки и заключения по тях – това, което е типичната работа на Инспектората, само че вече предназначението на тази проверка е друго. Със сигурност има и такива случаи, но това вече е грижа на министъра да обезпечи с административен апарат това действие в работата на администрацията на Министерството на правосъдието.
Диана Ковачева:
Позволете ми да поставя още един въпрос по повод на темата, която се дискутира в момента. Ако министърът на правосъдието може да не се съобрази със становището на Инспектората, това не смятате ли че вече води до една намеса на изпълнителната власт в съдебната от гледна точка на това, че министърът на правосъдието всъщност ще дава оценка за това дали има нарушение или не. Идеята и логиката на този проект е изцяло Инспекторатът да прави преценка, отваряйки делото и преглеждайки го от гледна точка на това дали има нарушение на чл. 6 от Конвенцията и съответно дали има забавяне. Аз смятам, че не е редно да се дава право на министъра на правосъдието д преценява дали да се съобрази или не с преценката на Инспектората. Защото фактически тогава означава, че ние правим преценка на съдебния акт и ревизираме работата на Инспектората. Идеята е констатацията на Инспектората, която се базира на тяхното правомощие да преглеждат и да преценяват дали има нарушение на практика да дава основание на министъра да започне процедурата по договаряне, но не и да не може да се съобрази с тяхното становище, защото в този случай означава на какво основание ние преценяваме, че Инспекторатът е сгрешил или пък оценяваме дали има забавяне или не. Не ми изглежда разумно. Според мен, тук вече влизаме в нарушение на Конституцията определено. По-скоро, когато има констатиране от страна на Инспектората на нарушение, министърът на правосъдието на базата на тази констатация започва процес на споразумяване.
Юлиана Колева:
Аз не разбрах каква е разлика между това, което казах току-що.
Диана Ковачева:
Според нас, преценката затова дали има нарушение или няма нарушение е изцяло на Инспектората. Не може министърът на правосъдието да не се съобразява с тази преценка.
Юлиана Колева:
Така сме записали в протокола, който е предвиден. В чл. 60г, ал. 2 е записано:
„(2) Протоколът се подписва от членовете на проверяващия състав и съдържа данни за:
1. времето и мястото на съставянето му;
2. заявителя;
3. проверяващия състав;
4. делото, по което се съставя;
5. общия период на производството; за периода на забавяне, отговорност за което носи компетентният орган; за периода на забавяне, което се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов законен или процесуален представител.”
Това какво е, ако не е преценка, според вас. В чл. 60е е на базата на този протокол какво прави министъра.
Искра Фидосова:
Преценката в чл. 60г се прави от Инспектората. Но не може да изпращате тези, в които сте преценили, че има нарушения, а за останалите телеграфно със съобщение да изпращате на министъра. Затова всички се изпращат в министерството по направената преценка в чл. 60г министърът отговаря с екипа, на който е възложил, там където е направена преценка, че има нарушение, преминават и продължават по-нататък по процедурата. Там, където няма, нещата се приключват. Но органът, който приключва това производство е министърът на правосъдието. Но то е въз основа на преценката, която е направил Инспекторатът в проверката, която е извършил. Това е логиката, която сме следвали.
Нещата са много простички. Всичко отива там. Четете преценката. Ако има основания.
Диана Ковачева:
Абсолютно съм съгласна с Вас, г-жо Фидосова, защото това е логиката. Но тъй като дебатът в момента тръгна в посока, че може да не е обвързващо за министъра на правосъдието становището, просто исках да уточня за протокола, че няма възможност министърът да не се съобрази със становището на Инспектората. Не е редно. По отношение на изпращането на заявлението всички трябва да стигат до нас, за да може да се отговори.
Юлиана Колева:
Може би да се запише една точка, че при липса на забавяне, тези факти също се описват в протокола. В този смисъл да бъде, но може още малко да уточним как да се запише. В нова т. 6 на ал. 2, чл. 60г.
Янка Гочева:
Аз предлагам редакция за чл. 60г, ал. 1.
За констатациите от проверката се съставя доклад или констативен протокол – както ще приемем. На мен доклад ми звучи по-добре, но каквото кажете. В проекта е записано „констативен протокол”.
„За резултатите от проверката се съставя констативен протокол.” Тоест така включваме и тези, които евентуално биха били неоснователни. Може и заключение.
Юлиана Колева:
Тази терминология от вашите предложения сме я взели. Както на вас ви звучи, така да се запише.
Диана Ковачева:
От наша страна предлагаме да бъде заменен „констативен акт” със заключение. Мисля, че това е по-прецизен термин.
Юлиана Колева:
Да заместим „констативен протокол” със „заключение”. Това означава навсякъде да го заместваме. Това го има във всички текстове.
Искра Фидосова:
Добре е да си бъде „констативен протокол”. Това е акт, който съдържа в себе си много неща. Заключението е изводът накрая има или няма. В този констативен протокол се съдържа заключението.
„За резултатите от проверката се съставя констативен протокол, съдържащ съответните заключения.” Може би така.
Юлиана Колева:
В ал. 1 записваме „За резултатите от проверката се съставя констативен протокол.”
А в ал. 2 можем да запишем: „Протоколът се подписва от членовете на проверяващия състав и съдържа заключение за”
Но заключение за времето и мястото не става.
Искра Фидосова:
Последно, нова редакция на ал. 1 на чл. 60г, която звучи по следния начин: „За резултатите от проверката се съставя констативен протокол, съдържащ съответните заключения.” Или съдържащ съответните заключения.
Всяка проверка завършва с констативен протокол, независимо дали има забавяне или не.
Последно за Министерството на правосъдието:
„За резултатите от проверката се съставя констативен протокол.”
Ясно е, че има заключение (2). Ясно е, че при всяка проверка задължително имаме констативен протокол, с който приключва проверката, констатациите са в него, когато има установено забавяне. Вие стъпвате на това заключение от констативния протокол, за продължите процедурата.
Диана Ковачева:
Не възразяваме срещу тази редакция.
Още едно уточнение, ако позволите.
В проекта не е предвидено как процедира Министерството на правосъдието в случаите, когато констативният протокол не даде информация, че има нарушение, как продължава процедурата при нас в рамките на останалите два месеца. Тоест уведомяваме лицето. Тоест трябва да има някаква завършваща процедура и за нас, може би.
Юлиана Колева:
Завършващата процедура е тази: Въз основа на установените от проверяващия състав факти и обстоятелства отхвърля заявлението когато:
Когато ви изпратят една жалба в министерството как процедирате. Според мен, е ясно. Това не е съдебен акт. То си е просто една административна жалба, по която вие като държавен орган предлагате споразумение или не предлагате. Това е.
Емилия Нашева:
Може ли да предложа редакция на т. 5
Ал. 2 остава същата – „Протоколът се подписва от членовете на проверяващия състав и съдържа данни за: ....
т. 5. заключение за общия период на производство, за периода на забавяне и продължава текста. ...
Защото това е обвързващото нещо. Само една дума се добавя в т. 5 в началото.
Юлиана Колева:
Без проверяващият състав да направи заключение, да отговори на въпроси за периода на забавяне, което се дължи на действие или бездействие на заявителя. Какво правим?
Диана Ковачева:
Ние смятаме, че можем с вътрешни правила при нас да уредят въпроси. Тези въпроси ние ще ги уредим с вътрешните правила.
Искра Фидосова:
Това е задължително да го направите. Не е редно тук да описваме движението на преписката. Вие сте свободни да си ги определите както намерите за добре стига да се вместите в срока, който сме заложите за приключи цялата процедура.
Приключваме ли с чл. 60г? (Да.) По другите текстове има ли забележки, предложения?
Финално по § 16, който става § 18.
По предложението за редакция в доклада в чл. 60а, ал. 4 думите „влязъл в сила съдебен” се заменят с думата „окончателен”.
Текстът на ал. 1 на чл. 60в става:
„(1) Проверката на заявлението по 60а, ал. 1 се извършва от Инспектората към Висшия съдебен съвет, към който се създава специализирано звено.”
В чл. 60г изцяло нова ал. 1 със следния текст:
„(1) За резултатите от проверката се съставя констативен протокол.”
Това са новите текстове. Имате ли друго нещо допълнително? Няма.
Преминаваме към гласуваме.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Любен Корнезов за отпадане на Глава трета „а” - § 16. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Шестнадесет „против”. Един „въздържал се.”
Гласуваме предложението на н.пр. Красимир Ципов и група народни представители за редакция на § 16, който става § 18 по доклада. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Двама „против”. Един „въздържал се.”
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 16, който става § 18 по доклада на комисията, като текста на вносителя се подкрепя по принцип, редакцията, която е предложена като редакция на комисията, съдържащо в себе си и подкрепеното предложение за редакция на Ципов и групата народни представители и гласуваните вече корекции. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Двама „против”. Един „въздържал се.”
Предложение на н.пр. Кр. Ципов и група народни представители з създаване на нов § 16а.
Предложение за редакция на комисията.
Желаещи за изказване по този текст? Няма.
Гласуваме предложението за създаване на нов § 16а, който става § 19 с редакция на комисията:
„§ 19. В чл. 75, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „Висшият съдебен съвет приема” се заменят с „Министърът на правосъдието издава”.”
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 17 по вносител.
Има постъпило предложение от н.пр. Красимир Ципов и група народни представители.
Предложение за редакция на комисията с подкрепа на текста на вносителя по принцип и подкрепа на текста на предложението на народните представители с окончателна редакция на § 17, който става § 20 по доклада.
„§ 20. В чл. 77 в ал. 4 след думата „съдимост” се добавя „включително подаването на заявление с електронен подпис за издаване на свидетелства за съдимост и на справки за съдимост в електронен вид” и се поставя запетая.”
Желаещи за изказване по предложението за § 17 по вносител, който става § 20 има ли? Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
По предложението на вносителя се предвижда в т. 1 да бъде създадено изречение второ в ал. 3, където се казва:
„При Министерството на правосъдието има Централно бюро за съдимост.”
Ние не счетохме, че това е най-удачното място, където да се каже, че „при Министерството на правосъдието има Централно бюро за съдимост.” Този текст де факто е прехвърлен в предложението по чл. 386 на с. 48.
Това са общи текстове, които касаят Централно бюро за съдимост, какви са неговите правомощия, по какъв начин се предава и получава информацията, така че считаме, че това е по-удачният начин да се направи редакция, тъй като текстът на чл. 77 е по отношение на районния съд и в ал. 3 е казано, че „при всеки районен съд има бюро за съдимост.”. Благодаря.
Искра Фидосова:
Гласуваме § 17.
Красимир Ципов:
Извинете, г-жо Председател. Едно допълнение.
По Закона за нормативните актове всички нормативни актове трябва да се обнародват, но в крайна сметка аз не виждам нищо лошо да съществува такъв текст и в конкретния специален закон. Благодаря.
Искра Фидосова:
Така е по Закона за нормативните актове. Но веднага възникнаха и при нас съмнения и тълкувания какво значи това в момента отмяна и дали няма да се тълкува, че не следва да бъде обнародвана наредба. Затова смятаме, че не трябва да отпада ал. 2 в този момент.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Красимир Ципов и група народни представители за § 17. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Гласуваме § 17 по вносител, който става § 20 по доклада на комисията, съдържащ в себе си принципна подкрепа на текста на вносителя с редакцията на комисията за § 20 с подкрепеното по принцип предложение на Ципов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 18. Няма постъпили предложения. Няма и предложение за редакция.
§ 19. Също няма постъпили предложения между първо и второ четене и предложение за редакция.
Желаещи за изказване по § 18 и § 19 по вносител има ли? Няма. Гласуваме анблок. Който подкрепя § 18 и § 19 по вносител, които става съответно § 21 и § 22 по доклада, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение на н.пр. Красимир Ципов и група народни представители за създаване на нов § 19а.
Има предложение за редакция на комисията за § 19а, който комисията предлага да стане нов § 23.
„§ 23. В чл. 167 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
(2) Процедурата за избор на кандидати за административни ръководители, с изключение на председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор се открива от Висшия съдебен съвет не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелство по чл. 175, ал. 1.
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават ал. 3 и 4.”
Това предложение е във връзка с това, което се повдигна два пъти на първо четене и в комисията и в пленарна зала, че следва да предложим по принцип по-ранни срокове и възможност за започване на всички тези процедури. Връщам се и на това, че ако в момента не бяхме закъснели, за мен лично процедурата за избор на Висш съдебен съвет трябва да започне поне 6 месеца по-рано. Умувахме и днес не е късно да вземем решение да напишем и за Висшия съдебен съвет някакъв текст, но той трябва да важи за следващия Висш съдебен съвет, което няма логика сега да го приемем. Но за следващото изменение, което се подготвя в момента, категоричното ни желание и молба към Министерството на правосъдието е да бъде включено в законопроекта 6 месечен срок, така че да знаем, че вече имаме едни по-нормални срокове, а не едномесечен, в който да се препуска и да се правят неща, които не бива да се правят. Така ще има достатъчно време за публичност, прозрачност и нормално протичане на цялата процедура и нещата да се случват малко по-нормално, както трябва да се случват.
Диана Ковачева:
Подкрепяме Вашето предложение, г-жо Фидосова. Смятам, че е напълно удачно и във всички случаи със следващото изменение и предложение за промени в закона за съдебната власт Министерството на правосъдието ще включи този срок, защото той наистина е много по-адекватен и дава много по-големи възможности и за публичност и за прозрачност и за състезателност на развиващите се процедури.
Искра Фидосова:
Благодаря. Бяхме сезирани и от колеги от цялата страна, че този срок, който в момента е, например, за административните ръководители е един месец, ние го правим не по-рано от три месеца, за да има наистина достатъчно време да се разгърне така както трябва цялата процедура.
Преминаваме към гласуване.
Първо гласуваме предложението на Ципов и група народни представители за създаване на нов параграф, който става § 23 с редакцията на комисията, която ви прочетох. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение на н.пр. Димо Гяуров и трупа народни представители за създаване на нови § 19а и § 19б.
В това предложение колегите са се опитали да прехвърлят процедурата, която е разписана и документите, които се изискват за избор на членове на Висшия съдебен съвет и на Инспектората, като текстовете да важат и за избора на административни ръководители.
Уведомиха ме, че в момента една от темите, която се подготвя за следващите изменения е и по отношение на административните ръководители. Ние сме за тези правила, но така написани, има текстове, които не са съобразени с действащите текстове, а просто механично е прехвърлено това, което сме предвидили за висшия съдебен съвет и з Инспектората тук за административни ръководители и влизаме в противоречие със сега действащата процедура. Разговаряхме с колегата Гяуров и му обяснихме това нещо. Той каза, че наистина са разписали същото, без да си дават сметка, че трябва внимателно да се огледат текстовете, за да няма противоречия. Въпреки това, ние считаме, че има две-три неща, които без да противоречат на сега действащите текстове за процедура и избор на ръководители, могат да бъдат подкрепени и затова предлагаме частична подкрепа на това, което предлагат те.
Не подкрепяме цялото предложение за § 19а.
Подкрепяме предложението за § 19б и то с редакция. Моля да погледнете предложената редакция за създаването на нови § 25 и § 26.
Другото предложение в този текст е на н-.пр. Красимир Ципов и група народни представители за нов § 19б, за който предложението на комисията е да бъде нов § 24, в който аналогично на предходния текст гласи:
„§ 24. В чл. 173, ал. 1 думите „два месеца” се заменят с „шест месеца”, а думите „един месец” се заменят с „три месеца”.”
И предложението за редакция на комисията за нови § 25 и § 26 по предложението на н.пр. Димо Гяуров и група народни представители.
„§ 25. В чл. 194а се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „и концепция за работата си като административни ръководители”.
2. В ал. 3 изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя „заедно с концепцията по ал. 2”.
3. Създава се ал. 6:
„(6) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 3 дни преди събеседването по чл. 194б, могат да представят на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до 3 дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.”
§ 26. В чл. 194б се правят изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) По време на събеседването, членовете на Висшия съдебен съвет могат да отправят въпроси към кандидата и въз основа на становищата по чл. 194а, ал. 6.”
2. Досегашните ал. 3 става ал. 4.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”.”
Всъщност това което подкрепяме в предложението на Димо Гяуров и група народни представители е да представят и административните ръководители концепция за дейността им като административни ръководители отсега да се измени. И ал. 6, която е за допълнителната информация, която постъпва от гражданските организации и може да се предостави на органа, който ще осъществи избора, предварително, за да се запознае с нея, за да задава съответно въпроси по тези становища и данни, които са изпратени.
И в чл. 194 б да се създаде нова ал. 3.
И едно уточнение. В Преходните и заключителните разпоредби сме дали предложение започнатите производства се довършват по досегашния ред, където има и такъв момент за избор на административни ръководители.
Колеги, моля за внимание по текстовете на § 25 и § 26, ако имате бележки или несъгласия.
Както вече казах и първата част от предложението на колегите подкрепяме, но то е неприложимо така както е направено, а сега нямаме време да го пишем отначало цялото. Да разбирам, че нямате бележки и допълнения? Нямате възражения по така предложените редакции.
Петър Стоянов:
Бих искал да обърна внимание на срока в ал. 6. Да помислим дали тридневният срок не е много малък. Знаете ли, че сега обикновено в деня на избора идват становища.
Искра Фидосова:
Това е грешка. Моля за извинение от мен. Напред във всички текстове сме приели срок 7 дни – и при Висшия съдебен съвет, и при Инспектората. Затова и тук в ал. 6 срокът става 7 дни.
Така че в ал. 6 вместо „3 дни” се записват „7 дни”. Моля за извинение още веднъж.
И още една корекция в редакцията на новия § 24. Огледално, както е разписано в § 25 и § 26, трябва да се запише в абсолютно същата редакция като част от § 24 по доклада на комисията, така че да важи и при избора на административните ръководители по чл. 173 с нови алинеи.
Красимир Ципов:
В ал. 4 да създадем ново изречение: „Предложенията и кадровата справка на кандидатите се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Висшия съдебен съвет, заедно с концепцията по ал. 6. ” и нова ал. 6, в която да кажем:
„Кандидатите за председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и Главен прокурор представят концепция за работата си като административни ръководители.”
Галина Тонева:
Аз искам да ви предложа вариант:
В § 24, който е за срока, се добави: „и в процедурата по избора им се включват правилата по чл. 194а от ал. 2 до ал. 6.” Тоест те да се инкорпорират към другата процедура.
Красимир Ципов:
Не е така. Аз поддържам моето предложение за създаване на нова ал. 6 и ал. 7, в която да се отразят тези предложения:
„кандидатите да представят концепция за дейността им като административни ръководители; и
„юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност, висши училища и научни организации преди провеждане на изслушването да представят на Висшия съдебен съвет становища за кандидатите, включващи въпроси, които да му бъдат поставени” и да продължи текста нататък, както е в ал. 6 на чл. 194а.
Това да стане в чл. 173, ал. 6 и ал. 7, а досегашните алинеи 6 и 7 да станат ал. 8 и ал. 9.
Юлиана Колева:
Само, че тук предложенията се подават във Висшия съдебен съвет не по-късно от 7 дни преди заседанието, на което се разглеждат. Трябва да се коригира ал. 6.
Искра Фидосова:
Обединяваме се в това, че създаваме ново изречение в ал. 4 и две нови алинеи, в които едната алинея е за юридическите лица, а другата описваме реда за задълженията да се представи концепция за дейността им като административни ръководители и сроковете за представяне и оповестяване на тази концепция. Нали така? (Да.) Ще гласуваме по принцип и ще го изчистим като текст.
Преминаваме към гласуване.
Предложението на Димо Гяуров и група народни представители ще подложа поотделно на гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението за създаване на § 19а. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осемнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 19б. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Един „въздържал се”, без против, като го подкрепяме по принцип с редакцията на комисията.
По предложението на Ципов и група народни представители осемнадесет „за” и един „въздържал се”, без против.
Гласуваме предложението за нови § 25 и § 26, които съдържат в себе си предложението на н.пр. Димо Гяуров и група народни представители за нов § 19б, който подкрепихме с редакцията, която се предлага от комисията, като в ал. 6 цифрата „3” се заменя със „7”. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Един „въздържал се”, без против.
Връщаме се на нов § 24, където аналогично на § 25 и § 26 имаме ново изречение в ал. 4 и нови две алинеи. Едната е по отношение на юридическите лица, както е в ал. 6 на § 25. Другата е по отношение на задълженията кандидатите за административните постове да представят концепция за дейността си и за процедурата, реда и сроковете за представянето им. Гласуваме този текст с това, което подкрепихме като предложение на Красимир Ципов и група народни представители за § 19б.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Един „въздържал се”, без против.
И накрая, ако има някакви препратки, като напишем текстовете, ще ги отразим с отделен параграф или параграфи.
Продължаваме с предложение на н.пр. Красимир Ципов и група народни представители за създаване нови § 19в, 19г и 19д.
Има предложение за редакция на комисията съвсем лека в тези три параграфа, които по доклада на комисията ще станат нови § 27, § 28 и § 29.
„§ 27. Член 374 се изменя така:
„Чл. 374. (1) Инспекторатът на министъра на правосъдието се състои от инспектори, които се ръководят от главен инспектор.
(2) Главният инспектор и инспекторите се назначават от министъра на правосъдието. Главният инспектор се назначава за срок 5 години, а инспекторите – за срок 4 години, без ограничение за следващо назначаване.
(3) За главен инспектор може да се назначи лице, което има висше юридическо образование и най-малко 10 години стаж по специалността, а за инспектор – висше юридическо или икономическо образование степен „магистър” и най-малко 5 години стаж по специалността.
(4) Възнаграждението на главния инспектор е равно на възнаграждението на съдия в окръжен съд, а на инспекторите – на възнаграждението на съдия в районен съд.
(5) При първоначално назначаване на главен инспектор или инспектор се провежда конкурс по Кодекса на труда.”
§ 28. Член 375 се изменя така:
„Чл. 375. (1) При освобождаване от длъжност на главен инспектор или инспектор лицето се възстановява на длъжността, която е заемало до назначаването му, ако е работило в органите на съдебната власт.
(2) За възстановяването по ал. 1 лицето подава в 14-дневен срок от освобождаването му от длъжност молба до Висшия съдебен съвет или до министъра на правосъдието – за държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията.
(3) Времето, прослужено като главен инспектор и инспектор в Инспектората към министъра на правосъдието, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 7.”
§ 29. Създава се чл. 377а:
„Чл. 377а. (1) Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет издава наредба за реда за изграждане, внедряване, използване и развитие на автоматизираните информационни системи в съдебната власт.
(2) Наредбата по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник”.”
Желаещи за изказване? Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, по ал. 3 на чл. 374 да ви обърна внимание. Може би аз се заблудих. Но по отношение на инспекторите, които проверяват частните съдебни изпълнители в частта за такси, предложихме инспекторите да имат освен висше юридическо или икономическо образование. По-добре е да остане текста, както е по вносител на предложението, само и единствено само на юридически стаж.
Освен това, тук сме предложили един малко по-занижен стаж – да не е 8 и 12 годни, а да е 10 години за главен инспектор и 5 години – за инспектор.
Всъщност предложението ми е в ал. 3 на чл. 374 да отпадне „или икономическо образование степен „магистър” и не както е по вносител на предложение: „За главен инспектор може да се назначи лице, което има най-малко 12 години юридически стаж, а за инспектор - най-малко 8 години юридически стаж.” , а да остане, както е в редакцията – за главен инспектор най-малко 10 години стаж по специалността, а за инспектор –най-малко 5 години стаж. Благодаря.
Диана Ковачева:
Ако ми позволите, подкрепям предложението на г-н Ципов. Смятаме, че е разумно намаляването на стажа, както и отпадането на възможността икономисти да работят в звеното, тъй като очевидно работата в Инспектората е за юристи.
Искра Фидосова:
Други бележки? Няма. Ал. 3 става:
„(3) За главен инспектор може да се назначи лице, което има висше юридическо образование и най-малко 10 години стаж по специалността, а за инспектор – висше юридическо образование.”
Красимир Ципов:
Редакцията на ал. 3 да бъде:
„(3) За главен инспектор може да се назначи лице, което има най-малко 10 години стаж юридически стаж, а за инспектор –и най-малко 5 години стаж юридически стаж.”
Това да е редакцията на ал. 3. Благодаря.
Искра Фидосова:
Други предложения за редакция в този текст? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Ципов и група народни представители, което се подкрепя по принцип от комисията с редакцията, която е предложена от комисията, като в ал. 3 се приема текстът, който е предложен от народните представители с разлика в годините за юридически стаж съответно 10 и 5 години.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Един „въздържал се”, без против.
§ 20 по вносител.
Има предложение за редакция на комисията на § 20, с принципна подкрепа на текста на вносителя, който става § 30 по доклада на комисията.
„§ 30. Създава се нов чл. 386:
Чл. 386. (1) При Министерството на правосъдието има Централно бюро за съдимост. Централното бюро за съдимост изпълнява задълженията на централен орган, който обменя информация с централните органи на други държави - членки на Европейския съюз, относно влезли в сила присъди на български и чужди граждани, вписани в регистрите за съдимост в съответствие с националното законодателство.
(2) Централното бюро за съдимост събира, съхранява и актуализира данните за съдимост по ал. 1, като обменя информация с бюрата за съдимост при районните съдилища и с централните органи на други държави - членки на Европейския съюз, както и със системи на Европейския съюз и на международни организации.
(3) За предаването и получаването по електронен път на информацията по ал. 1 Министерството на правосъдието създава и поддържа информационна система „Централна база данни „Съдимост”.
(4) Функциите и организацията на дейността на Централното бюро за съдимост, условията за изграждане на информационната система „Централна база данни „Съдимост”, поддържането и функционирането й, както и обменът на информация по ал. 2 се уреждат с наредбата по чл. 77, ал. 4.
(5) Личните данни, посочени в исканията и в отговорите на исканията за информация за съдимост, се обработват в съответствие със Закона за защита на личните данни за целите и на основанията, за които са били поискани.”
Желаещи за изказване по този параграф има ли? Да разбирам, че няма.
Гласуваме § 20 по вносител, който става § 30 с редакцията на комисията, която ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение от н.пр. Красимир Ципов и група народни представители за създаване на нов § 20а, който, ако бъде подкрепен, ще стане нов § 31.
Предложението на комисията е да се подкрепи предложението на колегите народни представители с редакция:
„§ 31. В чл. 403, ал. 1 думите преди т. 1 думите „Висшият съдебен съвет приема” се заменят с „Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет, издава”.”
Има ли възражения и предложения за редакция? Няма.
Гласуваме предложението на н.пр. Красимир Ципов и група народни представители с редакцията, която прочетох като редакция на комисията. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Осемнадесет „за”, без против и въздържали се за наименованието на подразделението на закона.
§ 21 по вносител. Няма постъпило предложение.
Има предложение за редакция на § 21.
„§ 21. При провеждане на изборите за членове на Висшия съдебен съвет през 2012 г. изборът по чл. 19, ал. 1 се провежда до 28 септември 2012 г.”
Разликата е в два дни. По вносител е 26 септември. Съобразяваме го, че краят на работната седмица е 28 септември и затова сме го променили с двата дни.
Гласуваме § 21 по вносител, който става § 32 с предложената редакция на комисията за промяната на датата от 26 на 28 септември. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 22 по вносител, който става § 33. Предложение за редакция, като промяната също е в датата като редакция и съответно текстът става:
„§ 33. При провеждане на изборите за членове на Висшия съдебен съвет през 2012 г. събранията по чл. 20, ал. 3 и по чл. 21а, ал. 4 се провеждат до 28 септември 2012 г.”
Желаещи за изказване няма. Гласуваме § 22 по вносител, който става § 33 с редакцията, която прочетох.
Осемнадесет „за”, без против и въздържали се. Благодаря.
§ 23 по вносител. Няма предложения за редакция.
§ 24 по вносител. Няма предложения за редакция.
Желаещи за изказване по § 23 по вносител, който става § 34 и § 24 по вносител, който става § 35 по доклада на комисията има ли? Няма.
Гласуваме анблок § 23 и § 24 по вносител, които става съответно § 34 и § 35. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
§ 25 по вносител.
Предложение на н.пр. Красимир Ципов и група народни представители § 25 да отпадне.
Предложението на работната група е да подкрепим предложението на народните представители.
§ 26 по вносител.
Предложението на колегите народни представители е същото - § 26 да отпадне.
Предложението на работната група е да подкрепим предложението на колегите, за да бъде еднакъв режима по отношение на действащи и следващи. Считаме, че няма никакво основание да бъдат разделяни на досега избрани и следващи избрани. Още повече, че преди няколко месеца по отношение на Инспектората избрахме състава на целия орган, което смятаме, че трябва да бъде еднакво прямо всички.
Други мнения? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Красимир Ципов и група народни представители § 25 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Красимир Ципов и група народни представители § 26 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Параграфи 25 и 26 по вносител отпадат.
§ 27. Има предложение на н.пр. Красимир Ципов и група народни представители.
Предложение за редакция на комисията на § 27 по вносител, който става § 36.
„§ 36. (1) В шестмесечен срок от влизането в сила на глава
трета „а” лицата, подали в Европейския съд по правата на човека жалби срещу нарушаване правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, могат да подадат заявление по реда на глава трета „а”, освен в случаите, когато съдът вече се е произнесъл с решение по основателността на жалбата или е оставил жалбата без разглеждане като недопустима.
(2) Заявленията по ал. 1 се разглеждат в срок до 18 месеца от постъпването им.”
Желаещи за изказване по § 27 по вносител, който става § 36. Заповядайте.
Ана Караиванова:
Г-жо Председател, имам въпрос за яснотата на този текст и той по-скоро е към вносителите.
Така както и записано шестмесечен срок от влизането в сила лицата, които имат висящи, могат да подадат пред нас. Да запитам, те ли трябва задължително или оттам ще ги стоварят при нас и никой не им знае бройката засега.
Деница Вълкова:
Бройката я знаем предварително и тя е 700 – 500 към 200, според гражданските и наказателните решения.
По отношение на текста ние сме дали възможност на лицата да подадат, но така или иначе Европейският съд, в момента в който отчете, че този закон е влязъл в сила, служебно ще ни ги изпрати.
Ана Караиванова:
И още един въпрос. Какъв е тогава смисълът, че те трябва да подадат молба, ако дойдат служебно. Защото да не започнем да тълкуваме – тези, които не са подали молба, нищо че е служебен.
Деница Вълкова:
Тези въпросни 700 дела, които ще ни бъдат изпратени, дали ще е пакетно или поетапно, това може да реши само магистратурата на Европейския съд в Страсбург. Ние в § 27 уреждаме общата хипотеза за абсолютно всички, включително и такива, които все още нямат произнасяне. Те нямат произнасяне от Европейския съд по допустимостта на жалбата. Докато тези 700 дела, които ще дойдат, по тях има произнасяне, че жалбите са допустими и въпрос на време е да постановят осъдителните решения.
Искра Фидосова:
Аз мисля, че тук трябва да поговорим малко повече и не съм съгласна или поне моите разбирания не са такива, каквито каза заместник-министъра. Аз не мисля, че служебно който и да било трябва да ни изпраща каквото и да било. Дори и да се изпрати, вече има подадени жалби или акт, както и да го наричаме, пред орган, лицето е това, което трябва да прецени в случая дали ще продължи по тази процедура, която е започнала. Лицето трябва да бъде уведомено.
Деница Вълкова:
Ако ми позволите, да обясня. Ние проведохме разговори с посланиците и с комитета на министрите – отдела, който ще отчита изпълнението на решенията. Тяхната логика е такава. Те изчакват срока 10 август, когато изтича срока за въвеждане на национално средство по препоръките, дадени в пилотните решения и към тази дата се преценява дали имаме изпълнени препоръки, т.е. дали имаме влязло в сила такова средство. И ако имаме такова средство, автоматично по правилата на Европейската конвенция за правата на човека те ще преценят, че не са изчерпани вътрешно правните средства и ще ни ги върнат служебно. Това е тяхната логика и ние не можем по никакъв начин да им разпоредим да си променят логиката, защото това е утвърдена практика спрямо всички държави-членки. Ако ние към 10 август нямаме такова средство, те по тази бърза пилотна процедура ще постановят осъдителни решения анблок по 200, съответно – 500 дела, с бланкетни мотиви. Ако това се случи и стане част от действащото законодателство, те ще ни ги върнат, за да си изчерпим ние тук реда. Ако ние не отговорим на очакванията за размера на обезщетението, нашият ред не преклодира възможността те отново да се върнат там.
За конкретика директорът на процесуално представителство може да каже. Има такъв прецедент и по отношение на Италия и на други държави-членки.
Нина Николова:
Ако ми позволите и ако искате допълнителна информация по въпроса ще кажа, че това вече е установена практика в Европейския съд по правата на човека. България далеч не е първата държава, срещу която се прави такава пилотна процедура. Тази практика е установена за Италия, Германия, Румъния – към всички държави се действа по този начин. Това е принцип в работата на Европейския съд, защото той е претоварен с такива повтарящи се еднакви дела. И тъй като те вече са констатирани като нарушения, но остава да се определи размерът, тогава това няма да се прави от Европейския съюз. Няма да има осъдителна присъда на европейския съд, а ще се реши на национално ниво по този начин. Това е.
Деница Вълкова:
В наш интерес е и е много по-добре тук да си решим въпроса, отколкото да бъдем осъдени по бърза пилотна процедура и да бъдем натоварени с международни разноски.
Искра Фидосова:
Един въпрос, който смятам, че е основателен. Необходимо ли е лично лицето да подаде заявление. Обвързва ли това автоматично предоставяне на тези дела от Страсбург. Аз смятам, че тук нещо не е наред. Нарушавате правата на тези хора. Как без тяхно съгласие.
Петър Стоянов:
Той вече е подал молба до Европейския съд, Според мен, не е необходимо сега той отново да се обръща с молба.
Искра Фидосова:
Но има и нещо друго. Ако той е предявил претенция с жалбата си за 50 хил. лв., а тук таванът е 10 хил. лв. Той ще се върне тук, ще изчака докато изтече процедурата и пак ще отиде там. Той ще откаже, защото не му е изгодно до 10 хил. лв. и пак ще се върне там.
Деница Вълкова:
Идеята на разпоредбата в § 27 е, че в момента тези 700 допуснати дела не се обхващат всички, които в жалбите сочат нарушение на чл. 6. Тоест има и такива, които все още нямат такова допускане.
А по отношение на изказаното мнение, че някой може да претендира за 200 хил. лв., ние сме поискали статистика и максималното платено обезщетение за това нарушение е 17 хил. лв. А всички държави, които до момента са въвели вътрешно правни средства винаги занижават максималните размери, защото ние им осигуряваме една възможност този резултат да бъде получен в рамките на 6 месеца, а не в рамките нас редната продължителност на съдебния процес в Страсбург, който е от 6 до 8 години.
И ако трябва да говорим за среден размер на присъдени обезщетения в тежест на България, те са между 2 и 5 хиляди лева. Така че ние смятам, че това, което ние предлагаме, е абсолютно адекватно и релевантно на съдебната практика, която е на ниво Европейски съд. Затова сме оптимисти, че гражданите и юридическите лица ще се възползват от този бърз и облекчен ред, без да товарят държавата с разноски и с негативни политически, международни и всякакви други аспекти от осъдителните решения.
Очакванията на Европейския съд към България са да въведе национален компенсаторен механизъм по всички видове нарушения или поне по повече. Ние сме се ограничили, тъй като досега няма прецедент в българското законодателство за такова компенсаторно средство, и ние не искаме да правим скокове и да рискуваме някакъв неуспех, ние сме направили само една стъпка с това предложение в посока да обхванем едно единствено нарушение и то това е за забавените производства във връзка с пилотните решения. Защото разпоредбата на чл. 6 по Европейската конвенция визира 3 хипотези на нарушения. Ние дори не даваме всички тези нарушения като възможни да се претендира обезщетения. Ние се концентрираме само върху забавеното производство – разглеждане делата извън разумния срок. Просто искаме да направим първата стъпка и ако тя е успешна и има ефективност на този модел, тогава да вървим към разширяване на правомощията и присъждане на обезщетения и на основание на нарушения на другите.
Искра Фидосова:
Аз пак обръщам внимание на текста и смятам, че не отговаря на това, което Вие казвате през цялото време. Чета текста. Пише, че „могат да подадат заявление”, т.е. преценяват дали ще подадат или няма да подадат заявление. Пак не ми е ясно кои са тези всичките лица, които ги изговорихте 100 пъти, като отдолу пише: „освен в случаите, когато съдът вече се е произнесъл с решение по основателността на жалбата или е оставил жалбата без разглеждане като недопустима.”
Вие казахте, че 700 дела са с основателност на жалбата.
Деница Вълкова:
Не. Те са само за допустимост.
Искра Фидосова:
Тези всички, които са с допустимост на жалбата, хем ще ги върнат служебно, хем лицата могат да подадат заявление. Така пише в текста. За всички! Много моля да четете текста. Текстът е:
„В шестмесечен срок от влизането в сила на глава
трета „а” лицата, подали в Европейския съд по правата на човека жалби”, т.е. всички жалби, „срещу нарушаване правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, могат да подадат заявление по реда на глава трета „а”,” (преценка на лицето) „освен в случаите, когато съдът вече се е произнесъл с решение по основателността”, което означава, че тези по допустимост, по които се е произнесъл, влизат в хипотезата на „могат да подадат заявление”.
Аз и г-жа Караиванова и не знам още кой друг продължаваме да питаме. Две различни неща казвате, за мен противоречащи едно на друго. Хем ще ни ги изпращат, те са длъжни, служебно, хем може лицето да подаде. И като пишем може д подаде, а то не подаде, а други ще подадат?! Какво ще ги правим тези 700?
Деница Вълкова:
Вие сте абсолютно права. Точно така, както го прочетохте, това е смисълът на тази разпоредба. Идеята е, че ако се подаде заявление от някой и същият този някой му бъде върнато дело, просто ще се гледа в една преписка. Защото има конкуренция. Това е като две висящи дела в съд с една и съща искова молба, с един предмет.
Тодор Димитров:
Въпросът е дали по всички, по които ни върнат, трябва да се опитаме да постигнем споразумение. Тоест ние сме длъжни да се опитаме да постигнем споразумение, защото вече има жалба. А не само на тези, които подадат заявление. По-скоро, според мен, това е големият въпрос – дали трябва да всички, които са върнати - 700.
Нина Николова:
Позволявате ли ми да кажа нещо по отношение на споразуменията. По принцип споразуменията се сключват между двете страни. Тоест лицето може да не желае да сключи споразумение по този ред. Ако не желание, ние нямаме право и основание да го задължаваме.
Искра Фидосова:
Въпросът е съвсем друг. Чуйте най-после това, което ви питаме.
Пак ви обръщам внимание на текста. Веднъж ми казвате, че служебно се изпращат от Страсбург всичките – тези, които са минали с решение по допустимост. В същото време в текст казвате, че лицата могат да подадат заявление. Имаме два режима. Какво правим като ги изпратят всички 700 и по 100 лицата подадат заявление, а по 600 – не подадат заявление.
Какво ще прави г-жа Караиванова и Инспектората в единия случай и в другия случай. Конкретно ми кажете, без общите приказки.
И в допълнение, понеже сте казали „могат да подадат” вече става пълната каша. Защото така не се разбира длъжни ли са, не са ли, ще подават или няма да подават.
За пореден път ви казваме, че този текст не казва нищо и не е достатъчен. Трябва да се разделят хипотезите и да има отделни текстове за единия случай, за втория случай и да изясним задължително при върнатите ще подават и независимо от това дали подават или не, служебно има произнасяне.
Димитър Лазаров:
Подава заявление по реда на Глава трета „а”. Но в Глава трета „а” има едни други срокове, когато е допустима жалбата.
Искра Фидосова:
В момента законодателят не може да разбере това ,което казва госпожата. Тя говори неща, които не кореспондират с текста. Зададохме три конкретни въпроса. Трябва да се изчисти с отделни текстове. Аз не мога да разбера още какво искате, за да се опитаме да кажем какво трябва да стане като текст.
Деница Вълкова:
Ние сме разписали „могат да подадат жалба” във форма диспозитивна разпоредба, изхождайки от това, че ние по никакъв начин не можем да задължим лицето да подаде жалба. Ако тези 700 дела, не ако, а те ще бъдат върнати, може би действително трябва да се мисли в посока дали да уведомим жалбоподателите, че тези дела са върнати и те да препотвърдят желанието да получат обезщетение. Този ред не е описан. Съгласете се, че ние имахме месец и половина за нещо, което се очаква от България години наред, да го разпишем, да проведем разговорите.
Искра Фидосова:
Това не е обяснение сериозно, за да го казвате. Дайте да изчистим реда. Направили сте грешка. Факт е. Това не е нищо страшно. Седнете и направете текстове, които да разгледаме. Защото аз повече комисии няма да правя по ЗСВ. Вчера се разбрахме и всичко, което имаше да се оглежда, трябваше да се оправи. Този текст вие сте си го изяснявали, а ние ви обръщаме внимание, че това е абсолютно неработещ текст, блокиращ всички тези преписки, защото не става ясно въобще какво искате да кажете с този текст.
Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Аз мисля, че е извън съмнение факта, че Европейският съюз преди да върне делата, трябва да изпрати на всички тези ищци уведомление, че връща делото поради наличието на механизъм в България. Това е негова процедура.
Нина Николова:
Кореспонденцията се води от регистратурата към двете страни – към правителството и към жалбоподателя. В тази хипотеза, когато ще се връщат тези жалби, по тях няма да има постановено решение от съда в Страсбург. Те се връщат за решаване на националната процедура. Уведомява се лицето и му се казва: Имате национална процедура и идете там по този ред. Това е. За шест месеца от влизане в сила гражданите ще знаят, че има такава хипотеза и че могат вече да подават жалби. Не е задължително да бъдат уведомени от Страсбург. Ние не ги включваме и това казваме.
Деница Вълкова:
Да дадем възможност в този шестмесечен срок до влизане в сила на главата или от уведомяване, за да не им се застрашават правата и на тези, за които очакваме да им изпратят делата обратно. Две хипотези.
Аз искам да направя още едно уточнение. На нас са ни казали от Комитета на министрите, че ще ни върнат тези 700 дела, ако преценят на нарочното си заседание, че това, което ние сме предвидили като национално компенсаторно средство е ефективно. Тоест тази преценка за ефективност ще се направи, когато те получат окончателния закон. Аз просто искам да ви кажа, че могат да не се върнат тези 700 дела, ако те кажат, че това не е ефективно средство.
Предлагам следната редакция на § 27.
„В шестмесечен срок от влизането в сила на глава
трета „а” или от уведомяване лицата от регистратурата на Европейския съд по правата на човека” Само да се добави „или от уведомяване”. Това са пилотни процедури. Самият Европейски съд няма натрупана практика, за да ви кажем чисто физически как ще изглежда преписката. Нали затова го обсъждаме, за да не приемем глупости и да решим кое е най-доброто.
Искра Фидосова:
Този текст ще лиши от права българските граждани. Дистанцирам се от тази редакция и държа Министерството на правосъдието да си носят цялата отговорност за редакцията на тези текстове с всички произтичащи от него последици на практика. За мен това е объркан ред. Тоест не е създаден ред с две отделни алинеи най-малкото двете хипотези описани подробно. Разграничавам се и няма да гласувам за този текст.
Деница Вълкова:
Аз не смятам, че е толкова лошо написан текстът, ако се приеме този шест месечен срок да има две хипотези: от влизане в сила на Глава трета „а” и от уведомяване. Може би тук, за да сме по-ясни, трябва чисто физически да си представим процеса. Въпросните 700 дела няма да постъпят нито в министерството, нито в Инспектората. Физически те ще бъдат разпратени до жалбоподателите и оттам тече моментът на уведомяване. Така че никой няма да пострада от това, ако се допълни тук, че срокът тече от уведомяването. Тези дела ще се върнат в България. Той ще получи съобщение, че неговото дело няма да се разглежда, защото има възможност за разглеждане от български орган. Чисто физически не се връща нито на Инспекторат, нито на Министерството на правосъдието. Те се десезират.
Искра Фидосова:
Тоест сега казвате нещо съвсем различно от това, което говорихте 30 минути. Уведомяват се лицата, които са жалбоподатели от съда в Страсбург, всеки един от тях е уведомен по отношение на собствената си жалба и преценява дали да си подаде заявление до Инспектората – Министерството на правосъдието по реда на Глава три „а” или не. Ами аз това предложих.
И сега се връщаме на това, че лицето трябва да подаде заявление до органа, който сме разписали в Глава три „а”, за да се разгледа тази жалба. Така ли е?
Деница Вълкова:
Така е, като се допълни, че този срок тече и от уведомяването.
Искра Фидосова:
Браво, напреднахме. Одеве беше, че е без значение дали ще подава заявление или не, органът бил длъжен да го разгледа.
Този текст не решава въпроса.
Деница Вълкова:
Да разпишем още една алинея, че когато ги изпратят на жалбоподателите и те не подават в установения срок жалба, за нас няма никакво задължение да ги разгледаме.
Искра Фидосова:
Аз мисля, че загубихме достатъчно време – 1 час е достатъчно време, за да ни отговорите с един отговор, а получихме шест различни.
Предлагаме да гласуваме единственото предложение, което направихте, тъй като не ни предоставяте друг текст. Гласуваме § 27 по вносител с допълнението „или от уведомяването”. Носите си цялата отговорност за редакцията на този текст и за процедурата, която е разписана.
Първо гласуваме предложението на Ципов и група народни представители за § 27, което по принцип подкрепяме. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и един „въздържал се”.
Гласуваме заедно с предложението за добавяне на текста „или уведомяването им от регистратурата на Европейския съд по правата на човека” § 27 по вносител, с принципна подкрепа на вносителя и предложението на народните представители, който става § 36, като текстът надолу остава същия с „могат да подадат заявление”.
Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”.
§ 28. Няма постъпили предложения.
Няма и предложения за редакция. Желаещи за изказване няма.
Гласуваме § 28 по вносител, който става § 37. Осемнадесет „за”, един „въздържал се”, без против.
Комисията предлага да се създаде § 38.
„§ 38. Неприключените към датата на влизане в сила на този закон, процедури за избор на административни ръководители по чл. 194а и 194б се довършват по досегашния ред.”
Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме текста на § 38 по предложение на комисията. Осемнадесет „за”, без против и въздържал се.
Предложение на Кр. Ципов и група народни представители за нов § 28а.
Предложение на комисията за редакция на § 28а, който ще стане § 39 по доклада с подкрепа на предложението на колегите народни представители.
„§ 39. (1) Заварените главен инспектор и инспектори в Инспектората на министъра на правосъдието продължават да изпълняват функциите си, като в едномесечен срок от влизането в сила на този закон се преназначават по трудово правоотношение на длъжност съответно „главен инспектор” и „инспектор”.
(2) За заварените главен инспектор и инспектори от Инспектората на министъра на правосъдието сроковете по чл. 374, ал. 2 текат от датата на преназначаването им по трудово правоотношение на съответните длъжности.”
Има ли желаещи за изказване по редакцията, който ви предлагаме като редакция на комисията за § 39 по доклада на комисията. Няма.
Гласуваме първо предложението на народните представители за създаване на нов § 28а. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Гласуваме предложението за редакция на комисията за нов § 39. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 29 и § 30 по вносител няма постъпили предложения. Няма предложения за редакции. В момента има ли предложения за промяна в § 29 по вносител, който става по доклада § 40 и § 30 по вносител, който става § 41. Няма. Гласуваме анблок § 40 и § 41. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 31 по вносител. Има предложение на н.пр. Кр. Ципов и група народни представители.
Има и предложение на комисията за редакция на § 31, който става § 42.
„§ 42. Параграф 18 относно чл. 60а, чл. 60б, чл. 60в, ал. 3 - 5, чл. 60г – 60 м влиза в сила от 1 октомври 2012 г.”
Желаещи за изказване? Няма.
Тогава аз да попитам, като ще влезе в сила от 1 октомври този параграф, по който спорихме преди малко, къде отиват шестте месеца. Аз мога да си мълча, ако целта е да си загубят хората правата.
Реплика: Тук става въпрос само за Глава трета „а”.
Искра Фидосова:
Остава ли от 1 октомври? Финално? (Да.) Гласуваме.
Гласуваме предложението на н.пр. Кр. Ципов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Гласуваме текста на § 31 по вносител, който става § 42, като по принцип подкрепяме текста на вносителя, съдържащ в себе си предложението на народните представители, което подкрепихме. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
С това приключихме доклада за второ четене.
Закривам заседанието.





Председател:
Искра Фидосова