Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 131


Днес, 21.06.2012 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: От Министерския съвет – Георги Кръстев, съветник на Министър-председателя и секретар на Съвета по сигурност; от Министерството на околната среда и водите – Цвета Димитрова, директор на дирекция „Европейски и международни проекти”; родители на пострадали деца: Мария Димитрова, Бургас, Нели Петрова, Варна и Ангел Борисов и народния представител Калина Крумова.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. По присъствен списък са 21 от членовете на Комисията. В момента продължава заседанието на Комисията за специалните разузнавателни средства, където са петима от членовете на Правната комисия, които са заявили как гласуват. Трима от колегите са на други комисии, които ще се присъединят към нас по-късно. Дневният ред е предварително обявен:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение във връзка с Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България - регионално и общинско водоснабдяване”, № 202-02-22, внесен от Министерски съвет на 15.06.2012 г.
2. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г., № 202-00-30, внесен от Министерски съвет на 13.06.2012 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности, № 254-01-59, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев и група народни представители на 11.05.2012 г. - водеща – КПВ
4. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 254-01-47, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 28.03.2012 г.
По първа точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение във връзка с Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България - регионално и общинско водоснабдяване”, № 202-02-22, внесен от Министерски съвет на 15.06.2012 г.
От Министерството на околната среда и водите ще ни представи законопроекта г-жа Цвета Димитрова, директор на дирекция „Европейски и международни проекти”. Заповядайте, г-жо Димитрова.
Цвета Димитрова:
Заемното споразумение с Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България – регионално и общинско водоснабдяване” претърпя изменение, което беше подписано през м. януари 2012 г. по простата причина, че до момента частта от този заем не беше усвоена, а тя се явява съфинансиращ компонент към средствата, които са отпуснати по линия на програма ИСПА – Кохезионен фонд – Регламент 1164/94.
Понастоящем цялата стойност на заема, отпуснат за интегрирания воден проект „България – регионално и общинско водоснабдяване”, ние го наричаме интегриран воден проект за град София в размер на 28 млн. лв. е поискан. Вече е усвоен един транш от заема и предстои първото изплащане до 13 март 2013 г. Внесохме постановление на Министерския съвет, което както виждаме придвижено, така че очакваме ратификацията да се случи във всеки един момент, за да формализираме процеса по усвояване на заема.
И едно уточнение в числа са подписаното споразумение за изменение: поискани са 7086 млн. евро, трябва да върнем 9445 млн. евро. Усвоени до момента по заема са 5,7 млн. евро. Повече средства няма да се заявяват.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по законопроекта. Няма желаещи за изказване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение във връзка с Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България - регионално и общинско водоснабдяване”, № 202-02-22, внесен от Министерски съвет на 15.06.2012 г.
При 21 гласуващи. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Двадесет и един „за”.
По втора точка - Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г., № 202-00-30, внесен от Министерски съвет на 13.06.2012 г.
От страна на вносителите Годишният доклад ще бъде представен от г-н Георги Кръстев, съветник на Министър-председателя и секретар на Съвета по сигурност. Заповядайте, г-н Кръстев.
Георги Кръстев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители.
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност е разработен в съответствие с приетата на 25 февруари 2011 г. от 41 Народно събрание Стратегия за национална сигурност на Република България, конкретно т. 157. Докладът следва структурата на стратегията и е цялостно представяне на оценката за сигурността на политиката за сигурност през 2011 г. по приоритети и на изводите за това какво следва да се предприеме след една-две години.
Проектът на доклад беше публикуван на страницата на Министерския съвет в интернет в началото на м. май, близо две седмици преди провеждане на съгласувателната процедура по смисъла на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Докладът беше достъпен на тази страница и по време на съгласувателната процедура, но по него постъпи само едно предложение от гражданин, което има общ характер, без конкретни бележки по текста. Средствата за масово осведомяване също имаха възможност да го коментират, но, доколкото ми е известно, имаше само един коментар.
В интернет могат да се намерят други коментари, които бих казал, че са положителни, но поради факта, че не са постъпили по обявения ред, са открити по-късно. Всъщност те подкрепят констатациите в доклада и съдържат общи съображения, но не и конкретни предложения. Вероятно това се дължи на факта, че самото разработване на доклада продължи няколко месеца и в неговата подготовка взеха участие служители от всички министерства и агенции.
В доклада особено внимание е отделено на въпросите, проблемите и постигнатото в сферата на правосъдието, която се разглежда в тясна връзка със състоянието и тенденциите във вътрешния ред. Посочени са, например, рисковете, произтичащи от корупцията, посочена е дейността на министерства и ведомства по осъществяване на превенция, противодействие и преодоляване на последствията от това явление. Отбелязана е положителната оценка, която нашата страна получи за провежданата през 2011 г. реформа, насочена към укрепване на съдебната система, законодателството относно конфликт на интереси и структурната реформа в полицията и системата на наказателните съдилища.
Докладът представя състоянието и политиката за национална сигурност като цяло, въпреки че на много места се посочва какво е изпълнено от една или друга държавна организация, той не е и не може да бъде сбор от ведомствени отчети. Докладът съдържа в раздел първи описание и оценка на рисковете, във втория – посочва политиките и в третия раздел са изводите, които са направени.
Това мога да кажа общо по доклада, тъй като той е представен със съответните мотиви в Народното събрание от Министерски съвет. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Кръстев. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по доклада и по това, което представи като основни моменти г-н Кръстев. Г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Ще взема отношение по това, което е във връзка с нашата комисия, защото останалата част е на другите комисии.
Аз виждам едни много високи оценки, дадени за дейността на различните институции във връзка със съдебната власт – нещо, което аз не мога да приема. Казани са много силни, високи думи затова колко хубава реформа се прави, как се е укрепило всичко като законодателство и като практика. Вижте на с. 49. Вярно е, че заработиха специализираните съдилища и прокуратури, но като го гледам на първо четене всичко звучи много оптимистично, което аз не споделям в толкова оптимистичен дух, както е написано.
Искам да направя тази корекция, защото за мен тези реформи, които се правят специално в съдебната власт, не са достатъчни. Това е позиция, която не веднъж съм изразявала. И след като тук има такива констатации е редно да заявя наново позицията, която съм изразявала. Затова ще се въздържа в тази му част.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Други колеги? Или г-н Кръстев, ако желае да вземе отношение.
Георги Кръстев:
Аз по-скоро бих насочил вниманието към т. 3.7. Правосъдие и вътрешен ред и т. 3.7.1 на с. 82 и с. 83 от доклада, където са посочени някои неща, по които следва да се продължи да се работи по тях. Аз няма да ги чета, защото виждам, че всички разполагате с доклада. Последния абзац на с. 82 и продължава на с. 83. Все пак докладът отчита какво е постигнати през 2011 г. и ако нещо е заложено и не е довършено към този период, това не значи, че няма да се довърши през следващата година и през следващия период на 2012 г. и 2013 г.
Искра Фидосова:
По отношение на това, което е записано н с. 49 и с. 50 за Наказателния кодекс, г-н Кръстев, изцяло нов. Да, има идея да се прави, но аз мисля, че е далеч от реалността това, което е написано. Няма нов Наказателен кодекс. Не знам, но според мен, не е възможно да говорим до края на годината изобщо за Наказателен кодекс. Още повече, че този вариант, който беше предложен от една работна група ,която е била сформирана да го разработи, срещна множество критики от страна на всички институции. По-скоро повече критични бележки и повече критика, и несъгласие с това, което се предлага, отколкото подкрепа. Аз също бих възразила в тази част на това, което е разписано.
Екатерина Михайлова:
Наистина на с. 82 и 83 се казва какво ще се прави по-нататък, но като го чета не ми е много ясно какво ще се прави. Защото тук се говори за конституционен дебат. Аз съм привърженик на промяна в Конституцията, но не ми става ясно вървим ли в тази посока или го отричаме, защото е казано по един начин, който всеки може да го тълкува както си иска, че най-добър отговор на въпроса къде са дефицитите на конституционния модел, т.е. приемаме, че има дефицити, което е добре. Тук бих приветствала. Обаче изследването на ефекта от радикалните законодателни промени на Закона за съдебната власт, на Закона за конфликт на интереси, Закон за отнемане на имущество, придобито от незаконна дейност и нов Наказателен кодекс, аз съм скептична, защото някои от нещата дори още не са се случили. В този смисъл е нестабилно като позиция. Няма яснота. Това са някакви пожелателни думи. „Модел даде изследването на ефекта”. Кое изследване?
Искра Фидосова:
Да, така е. Други някой желае ли да вземе думата? Да разбирам, че няма ли? Г-н Кръстев, Вие ще допълните ли нещо? Всъщност възможно ли е да има допълнение н това, което е записано, защото то не е конкретно и в едната част невярно.
Георги Кръстев:
Ако нещо, което не е невярно или поне не е достатъчно точно казано в доклада, вероятно трябва да бъде последвано от редакция на текста. И това може да стане като етап от работата в Народното събрание, според както мисля аз. Тоест, ако тези съображения, които имате, да бъдат формулирани. За да не говоря безадресно, бих участвал в този процес и предложения като изменения в доклада при гласуването му в пленарна зала. Доколкото си спомням такава процедура беше осъществена при гласуването на Стратегията за национална сигурност. Тъй като тук има едно четене, мисля, че когато става дум за едно такова сериозно съмнение в достоверността на констатациите, трябва да се конкретизира. Вече както реши комисията. Прецедент има определено.
Искра Фидосова:
Моля за извинение. Не чух какво казахте.
Георги Кръстев:
Казах, че като имам предвид работата по Стратегията за национална сигурност, да се изработи един по-прецизен текст, който да бъде гласуван като изменение на доклада в пленарна зала.
Искра Фидосова:
Други колеги желаещи за изказване по тази точка. Споделя ли се това като позиция от всички, че трябва по-прецизен текст, по-конкретен и отговарящ на действителността.
Георги Кръстев:
Само да уточня, че това може да стане в рамките на Народното събрание. Тоест, не знам доколко мога да давам идея, но например г-жа Екатерина Михайлова, ако предложи по-конкретен текст, по-прецизен, който след това да бъде внесен като предложение за изменение на тези страници от доклада – 49 и 50 и съответния абзац.
Искра Фидосова:
Други колеги желаещи за изказване по тази точка има ли? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г., № 202-00-30, внесен от Министерски съвет на 13.06.2012 г.
При 21 гласуващи против има ли? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Тринадесет „за”.
Г-н Кръстев, и една препоръка. За следващия годишен доклад нещата да бъдат по-подробни и по-коректно изписани. По-скоро това бихме могли да направим, защото докладът не можем да го променим. Той е ваш. Не е наш акт и няма как ние да правим предложения да го променим. Поне така ми се струва на мен.
Георги Кръстев:
Все пак се приема от Народното събрание.
Искра Фидосова:
Но вие сте го изготвили. (Да. Доклад на Министерския съвет.) Не е проект на решение, за да го коригираме. Но препоръката нека да остане. Но в следващия доклад, който скоро ще започнете да го готвите, защото половината година се изтърколи, да бъдете по-конкретни с правосъдието.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности, № 254-01-59, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев и група народни представители на 11.05.2012 г.
Г-н Тошев е тук. Моля Ви в рамките на три минути да представите мотивите към законопроекта. Заповядайте, г-н Тошев.
Лъчезар Тошев:
Благодаря. Мога ли да попитам защо в рамките на три минути?
Искра Фидосова:
Защото такива са нашите правила в Комисията по правни въпроси.
Лъчезар Тошев:
Благодаря, г-жо Председател. Надявам се да мога да отговоря, ако има разисквания, след това.
Внасям този законопроект заедно с още 7 народни представители – общо осем вносители, всички от парламентарната група на Синята коалиция. Законопроектът цели да постави отново на разглеждане темата за необходимостта от временно въвеждане на ограничение за заемане на ръководни длъжности от определени лица, които са били щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия. Този въпрос не само се поставя в нашия парламент, но и в парламентите от Централна и Източна Европа, но той е разглеждан и от международни организации. Тук бих искал да се позова на Документ 7568 от 3 юни 1996 г., по който беше приета Резолюция 1096/1996 г. на Съвета на Европа за мерките за разглеждане на наследството на бившите комунистически системи. В този доклад с докладчик Адриан Северин има ръководство как да се провеждат такива мерки, свързани с лустрация, без това да нарушава човешките права.
Съобразили сме се при изготвянето на законопроекта с препоръките на Съвета на Европа по този въпрос.
Също така сме използвали изследване на Фондация „Конрад Аденауер” от 2007 г. за лустрацията, като то е озаглавено „Лустрация и консолидация на демокрацията и върховенството на закона в Централна и Източна Европа” и ако искате мога да ви оставя копие от него, тъй като този въпрос продължава да бъде актуален в редица страни от Централна и Източна Европа. В момента такива законопроекти се дебатират в Румъния и в Република Македония. В България чрез този законопроект дискусиите продължават.
Тъй като в препоръките на Съвета на Европа се изисква тези мерки да бъдат индивидуални актове и да има възможност за съдебен контрол, тази възможност е осигурена в проекта, който сме внесли.
На въпроса дали тези мерки за противоконституционни, бих искал да посоча Решение № 1 от 11 февруари 1993 г. на Конституционният съд по Конституционно дело № 32 от 1992 г., относно искане за установяване на противоконституционност на Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия. По искане на президента Жельо Желев Конституционният съд е разгледал този законопроект и в своето решение той констатира, че възможността на един учен д стане ръководител или член на ръководен орган не е право, не е избор на професия и място на работа, следователно твърденията, че поради тези мерки законопроектът е противоконституционен, е отхвърлен. Конституционния съд в диспозитива отхвърля искането на Президента н Републиката за обявяване на противоконституционност на този закон, което не означава, че няма съдии, които са имали друго мнение по време на заседанието на Конституционния съд. Например, един от тях твърди, че завършилите в Школи на КГБ и пр. не трябва да бъдат отстранявани от възможността да заемат ръководни длъжности. Но тези мерки в крайна сметка не са нито раздаване на правосъдие, нито някакво отмъщение или реванш, това са мерки, подкрепящи политиката на страната в посоката, в която тя е решила да се развива, като се има предвид, че част от лицата, които са били в администрацията преди това, са останали още на такива ръководни постове, едва ли биха били мотивирани да защитават този път на развитие, особено лица, възпитани, примерно, в доктрината „Брежнев”, които смятат, че Западът като цяло е враг и няма да бъдат мотивирани да променят своята позиция или няма да го правят по убедителен начин. Те ще се надяват дори нещата да се обърнат обратно, когато за тях би било отново по-добре.
Затова в редица европейски страни са въведени такива мерки. Аз съм посочил, че в Германия мерките важат до 2019 г. В Чехия той е действал 10 години – от 1991 г. в продължение на 10 години, с прочутата реплика на Вацлав Хавел, който казва: „Предпочитам временна неопитност пред постоянен саботаж.” В Румъния и Македония лицата подават декларации. И при подаване на декларация с невярно съдържание има санкции.
Мога да продължа още, но трите минути няма да ми стигнат, за да мога подробно да навляза в темата. Но вие вече сте запознати, надявам се, от предишни такива инициативи, които съм внасял аз или мои колеги и сте ориентирани в предложението, което правя. Въпросът е дали има смисъл д се прилагат такива мерки, дали може. Оказва се че може. Има решение на Конституционния съд, на Съвета на Европа, които показват, че такива мерки могат да се предприемат и те не са антидемократични.
А дали има смисъл, е въпрос на преценка на Народното събрание да прецени има ли в момента такава ситуация, при която лица биха застъпвали други позиции от своите ръководни постове. Например, по въпроса за енергийната независимост на България! Завършвам.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата за изказвания. Имали сме на няколко пъти такива законопроекти. Г-н Анастасов. След това г-н Стоилов.
Анастас Анастасов:
Г-жо Председател,
Г-н Тошев, законопроектът беше разгледан в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, и беше отхвърлен от колегите. Базирахме се изцяло на становището на отдел „Европейско право”, в което бяха посочени другите случаи на обявяване на противоконституционни такива текстове.
Отделно ние посочихме н г-н Тошев нещо важно, което той сега спомена, дали вече има смисъл от такъв лустрационен текст. Както чухме, в Чехия 1991 г., други страни – 1995 г. 22 години са изминали от момента на прехода. Аз даже попитах остана ли някой от тези хора да работи. Г-н Бакалов каза, че има. Според Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и лично според мен такъв законопроект вече не е нужен. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Анастасов. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Съвсем накратко общо взето трайната конституционна практика в България по подобни опити, които са правени в други закони, искам да обърна внимание само върху становището на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от Резолюцията от 1996 г., която г-н Тошев привежда в подкрепа на своята идея. Да, наистина са приемани лустрационни закони в някои държави. Ефектът от тяхното прилагане е противоречив. Но в самата Резолюция на Съвета на Европа се казва, че тези мерки могат да бъдат в съответствие с демократичната държава под върховенството на закона, ако бъдат спазени няколко критерия. И тези критерии са: първо, вината като лична, а не колективна, трябва да бъде доказана във всеки отделен случай. Тоест тук отново е избран подходът, че като вина се вменява самият факт н работа в такива служби, а не действия, които определени лица са извършили, защото тогава би имало основание, тъй като това е свързано и с второто условие, да има конкретен механизъм на защита и обжалване, но не само на факта дали той е бил или не в службите, а дали са извършени определени действия, които противоречат дори на днешните разбирания за демократични стандарти.
Така че в този си вид законопроектът противоречи дори на идеята на Резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Накрая освен, че този въпрос вече няма определена актуалност, аз смятам, че той е някакво особено годно средство за сплотяване на Синята коалиция след развилите се вече събития. Тоест вътрешни тестове за лоялност на отделните партии и хора в СДС трудно могат да вършат работа на парламентарен терен.
Поради тази причина и поради моите досегашни позиции, аз съм категорично против този законопроект.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Други колеги, желаещи за изказване, има ли? Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Като говорим дали с останали още хора на такива позиции, несъмнено има и ние всеки изминат ден с всяко отворено досие виждаме, че проблемът съществува. Но за съжаление, няколко пъти вече в рамките н този парламент сме дискутирали тези промени. Проблемът наистина е конституционен Имаме редица решения, които за момента ни връзват ръцете да коментираме каквото и да е, защото трайната практика на Конституционния съд е да отхвърля такъв тип норми, така че ние сме Правна комисия и мисля, че ням да обсъждаме има ли нужда от такъв закон или не, а обсъждаме възможно ли е това да стане по този начин. Аз смятам, както и друг път сме се произнасяли, в този порядък това не може да се случи. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Г-жа Петрова, заповядайте.
Кристияна Петрова:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Тошев,
Ще подкрепя Вашия законопроект, защото считам, че все още е актуален въпроса относно лустрационния закон.
Но искам да ви задам един въпрос. Защо вие, когато бяхте управляващи, не приехте този закон. Защо изчакахте толкова дълъг период от време, за да внесете такъв законопроект с наченки да бъде приет. Благодаря.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Г-н Тошев, имате възможност да отговорите на поставените въпроси от колегите.
Лъчезар Тошев:
Благодря на всички, които взеха отношение.
На Янаки Стоилов бих искал д кажа, че освен т. 12, която той цитира от Резолюция 1096, има и т. 13 – следващата точка, в която Асамблеята показва как трябва д се извършва лустрацията. Текстът гласи:
„Моля вижте „Насоки за гарантиране, че лустрационните закони и подобни административни мерки отговарят на изискванията за държава, основана на върховенството на закона” като референтен текст.
Това е от доклада на г-н Северин. Аз затова съм го донесъл. Извадил съм текста и мога д ви го дам, ако желаете да се запознаете. Това е ръководство. Чрез резолюцията то е посочено като референтен текст.
Второ, Пастор Гаук, който стана наскоро президент на Германия заяви след като беше вече избран, че никога не е късно да се направи лустрация, ак има нужда от това. А ние постоянно ще водим една война дали да вървим към обединена Европа, на която станахме членове и НАТО, или ще с дърпаме в другата посока, това е безсмислено занимание, тъй като това решение нашият народ го е взел. И когато има лица, които н с убедени, те не трябва да заемат ръководни постове. Това не означава, че не могат да работят в съответната област и пр., но могат д не бъдат началници.
Както посочих, Конституционният съд се е произнасял. Имам сборник от 1993 г. с решенията Конституционния съд. Първото решение на Конституционния съд от 1993 г. потвърждава Закона Панев, като казва, че именно да си шеф, това н е човешко право, а това е въпрос на политика. Значи някои хора печелят изборите, други ги губят. Тези, които са спечелили, имат доверието да провеждат своята политика и те имат основание на позиции да имат хора, които д са привърженици на тази посока н развитието на страната.
Въпросът продължава да бъде актуален.
Последният въпрос защо това нещо не беше направено ,когато СДС имаше правителство. Тогава имаше внесени проекти. Ако искате, можете да проверите кой какви позиции е заемал. Моята позиция от самото начало, аз бях избран на 13 октомври 1991 г. за депутат, оттогава до днес не е променена. За това могат да свидетелстват всички, които са били през тези години. Г-н Стоилов може да потвърди,въпреки че той ми е политически противник, но в случая това е един вид коректност – аз не съм си променял позицията.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тошев. Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности, № 254-01-59, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев и група народни представители на 11.05.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”. Благодаря.
Преминаваме към последната точка от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 254-01-47, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 28.03.2012 г.
Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 254-01-47, внесен от н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители на 28.03.2012 г., приет на първо гласуване на 9 май 2012 г.
Присъстват родители на пострадали деца, който присъстваха и на първо четене на законопроекта и г-жа Калина Крумова, народен представител.
Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
По наименованието на закон има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на закона. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петима „въздържали се”.
§ 1. По § 1 има постъпило предложени от н.пр. Любен Корнезов.
„В § 1. т. 2, буква „а” думите „или на пешеходна пътека” да отпаднат.”
Желаещи з изказване по § 1. Г-н Анастасов, заповядайте.
Анастас Анастасов:
Коментирахме и по време н първо гласуване и след това между първо и второ гласуване. Пешеходната пътека е един важен елемент в безопасността на движение и тя е обективен признак. Тя съществува. Това безспорно може да се установи дали едно транспортно произшествие е станало на пешеходна пътека, в зоната на същата.
Аз ще гласувам против предложението на г-н Корнезов. Разбирам принципната му позиция. Той заяви многократно това, че всъщност не иска добавянето на нови обективни признаци в сами текст. Мисля, че това, което предлагаме е оптималното и трябва да се приеме. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Анастасов. Други желаещи за изказване по § 1.
Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Г-жо Председател,
Г-н Анастасов,
Колеги и гости, аз ще подкрепя предложението на проф. Корнезов не заради някакво съдържателно съображение, а с оглед на необходимостта да се спази коректна юридическа техника при създаването на законови текстове.
Обръщам внимание на нещо, което професорът ни посочи като недостатък на предложеното изменение, а то се състои в следното.
Ням никакво съмнение, че съставът на престъплението от обективна страна по чл. 343 съдържа в себе си изискването да има допуснато нарушение на правилата за движение и ако няма такова нарушение, което при това се изисква да бъде в пряка причинно-следствена зависимост с последвалото произшествие и резултата от него, то тогава не е налице състав, няма извършено престъпление.
Когато говорим за произшествия, които са настъпили в зоната на пешеходна пътека или на самата пешеходна пътека, безусловно говорим за един от елементите на основния състав. В същото време се предлага с изменението този елемент да послужи и за квалифициращ признак.
Вие знаете, че практиката няма никакъв проблем да приеме пияното състояние, например, което само по себе си също е нарушение на правилата за движение, като квалифициращ признак. Само че то е нарушение, което съпътства другото. Пияният водач не е задължително и по силата само на това обстоятелство не може да причини телесна повреда на друг. Във връзка с това си състояние, той може да бъде по-опасен за околните. Но само това, че е пиян, ако той не изпусне управлението, ако не се качи на тротоара, ако не премине неправилно през пешеходна пътека, ако н превиши скоростта, защото затруднена мисловната му дейност, няма да се стигне до произшествие. Така че като съпътстващ признак е допустимо да бъде приложено като квалифициращо обстоятелство. Но два пъти да си говорим ние затова, че на пешеходна пътека е блъснат пешеходец и сам това като елемент от обективната страна, да послужи за квалифициращо обстоятелство е некоректно от правна гледна точка.
Още едно съображение, което професорът не го е развил пред нас. Аз разбирам непосимостта точно към този вид произшествие. Те са най-ужасните, може би съпоставими само с това автомобил да се е качил на тротоара и е ударил пешеходец, където въобще няма работа да се качва с това превозно средство водачът. Но тогава защо да бъде квалифицирано обстоятелството, че на пешеходна пътека е увреден пешеходец, а не тогава, когато стои или седи на пейка пред дома си и бива пометен от автомобил. Тук имаме едно смесване и навлизаме в опасната тенденция да квалифицираме с оглед на обществената неприемливост на самото обективно изразяване на нарушението на правилата за движение и да кажем: Да, това са квалифицираните случаи. Според мен, трябва да с търсят обективни критерии. А те са пияното състояние (досегашната система), бягството от местопроизшествието – то не е пряко свързано със самото увреждане, и това, че повече от едно лице са пострадали от самото деяние.
Ето защо намирам, че за чистота би трябвало по-прецизно да обсъдим тези съображения и да бъдем по-внимателни в тази тенденция. Не съм склонен, не съм съгласен д въведем този квалифициращ признак по тези съображения, които пак повтарям, са чисто правни. Не че чисто човешки, емоционално не разбирам мотивите на вносителите, защото точно тези произшествия събудиха общественото недоволство и общественото мнение.
Впрочем, обръщам с към гостите, това, което направихте вие има вече своя превантивен ефект. Наблюдаваме всички какво се случва на пешеходни пътеки при движение в населените места. Уверявам ви, че обстановката е коренно различна от времето, когато започна вашата кампания. Тя има един негатив, един малък минус, че пешеходците също знаят, че водачите вече са предизвестени з тежките последици от това, което ще се случи там и имат едно поведение, което застрашава тяхното здраве – малко безотговорно и демонстративно показват предимството си на пешеходна пътека. Но истината е, че болшинството водачи спират и отдават предимство по начин, който аз не бях наблюдавал и коментирам с много приятели и колеги, че това е факт. Тоест резултатът от вашата дейност вече е налице. Но това е малко извън темата на конкретното предложение.
Моля да бъда правилно разбран. Не приемам по този начин да се въведе още един квалифициращ признак, заради правна чистота.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нотев. Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Много кратка реплика. За мен на пешеходна пътека е абсолютен аналог на бягство от произшествието. Както сам казахте, то не е свързано с извършването на деянието. Наличието на пешеходна пътека и задължението на водачите да спазват предимство на пешеходците е преди те да извършат нарушението. Тоест неспазването на това предимство води до последици с много сериозен ефект.
Последните няколко месеца се вижда промяна в поведението на водачите, но тук сме свидетели през последните два месеца на блъснати пешеходци на пешеходна пътека – двойка възрастни жени, без спирачен път на таксито, което ги удари. Именно това имам предвид.
Същата аналогия мога да направя с чл. 343 оказване на помощ. Знаете колко проблеми има там, когато започне да се обсъжда в съда дали е оказал помощ на пострадалия или не. Дали е имал възможност изобщо да окаже? Да се обади по телефона да извика помощ, а всъщност не се е върнал.
Според мен, именно това обективно наличие на пешеходната пътека ни задължава да го вменим като едно по-тежко обстоятелство. Това е моето мнение. Аз нямам намерение да влизам в конкретен спор и държа на това.
Димитър Лазаров:
Уважаема г-жо Председател,
Нормите по чл. 342 и следващите са бланкетни правни норми и те препращат към прилагането на други закони, в конкретния случай към Закона з движението по пътищата. Затова такава е и нормата – който наруши правилата за движение. В Закона за движение по пътищата изрично са посочени правилата за движение, чието нарушаване води до вредоносен резултат, което от законодателя е въздигнато в престъпление, т.е. нарушаването на правилата за движение води до пряката причинна връзка е нарушаването на конкретните правила и резултата. Такова нарушаване е правилото да не се спре и да не се осигури предимство на пешеходец на пешеходна пътека. Това е основното в текста.
Теорията познава (проф. Михайлов), че би могло да има квалифициращ състав, без да има основен състав, защото на практика тук се получава, че ние нямам основен състав въз основа на който да има квалифициращ състав. А чл. 343а и 343б, това са квалифициращи състави, но те не са пряка причина – нарушаване на някакви правила, които са пряка причина. Те не са причинили произшествието. Вижте – причинени с значителни имуществени вреди, но те са последица от престъплението.
Избягал от местопроизшествието, не оказал помощ! Да, задължение са в закона за движение по пътищата, но нарушаването на тези правила в Закона за движението по пътищата, не оказването на помощ, бягството от произшествието не са пряката причинна връзка, която е довела до резултата. Тоест това са вече едни отношения на дееца към вредоносния резултат, поради което законодателят е преценил и счита, че трябва да бъдат по-тежко наказани. Същото е при пияното състояние, както каза колегата Нотев.
Аз бих гласувал за този текст пак, позовавайки се чисто теоретично на проф. Михайлов, който има една разработка, че би могло да има квалифициращ състав, без да е налице основният състав, въз основа на който, говоря за конкретния случай, но ще го правят с боязън. Но, много, много широка врата отваряме, това което каза г-н Нотев, оттук нататък ние ще трябва д започнем да изброяваме. Например, качил се н тротоара, както каза той, ами на спирка, където чакат хора. В големите градове ежедневно има случаи. Много е богата практиката по Закона за движение по пътищата. Много е богат практиката на съда по причиняване н смърт и телесни повреди на спирка, когато водачите не съобразяват скоростта, когато някой пресича пред или зад автобуса. Но ние ще трябва да започнем иначе да изброяваме.
Явор Нотев:
Реплика или допълнение, защото ние не спорим, а просто изясняваме нещата. На въпроса не се ли води пешеходна зона, аз мисля, че и вносителите не се съмняват, че няма д може разширително да се тълкува понятието „пешеходна пътека” и произшествия, настъпили на тротоара или в района на спирка, да могат да се квалифицират впоследствие, ако се приеме тази поправка. Няма как това д стане. Не е пешеходна зона. Това е зона на спирка з обществен транспорт, а тротоарът си е тротоар. Той е елемент от пътя при градски условия. Това е едното.
Репликата н г-н Лазаров при коректната уговорка, която той направи, че ползва за основание монографията н проф. Михайлов. Тук не сме изправени пред хипотезата дали е основен състав, а да има квалифициран. Тук сме изправени пред хипотеза, която за мен няма паралел и няма аналог в материалното наказателно право. Ние два пъти ще използваме един и същи елемент – нарушаването на правилата за движение, което е елемент от обективната страна, а след това ще го ценим втори път, като квалифициращо обстоятелство. Обвинението, за да не звучи безсмислено, би трябвало само да се сведе текстово, че произшествието е настъпило в зоната или върху пешеходна пътека и по тази причина изпълнява изискването за квалифициран състав еди-кой си. За разлика от друго обвинение, за да ме разберете какво ме приканва да направя колегата Лазаров, че един водач нарушил правилата за движение, които са регламентирани в чл. 20 или в чл. 21, които с свързани с режима на скоростта, във връзка с това е допуснал произшествие, при което е причинил смърт на пешеходец и това деяние е извършено в пияно състояние. Ето как се разделя квалифициращият признак - може словесно да с изрази като отделна добавка към основния текст и тази добавка, предвидена в закона, да послужи за основание за прилагане на по-тежко наказание. Това е логичната конструкция, но два пъти да кажем, че сме на пешеходна пътека, за да стане по-тежко, не.
Чели ли сте диспозитив на обвинение, в което се казва: след употреба на алкохол причинил смърт и нищо повече. Не, нали? Какво липсва в това, което казах. Липсва конкретно посочено нарушение. Дали чл. 20, дали чл. 129 на пешеходна пътека. Ако имаме такава хипотеза, алкохолът е съпътстващо обстоятелство. Той е квалифициращо, но е съпътстващо в диспозитива на обвинението. Конкретното нарушение обвинителят дължи да го посочи и то се изразява в друго нарушение в причинна връзка, с което е настъпило произшествието. А тук няма да имаме такова. Нямам фактическата възможност да направим така. Защото то е едно. Първо, той не е спазил предимството на пешеходна пътека и второ, пак не е спазил предимството на пешеходна пътека, за да бъде квалифициращо обстоятелство. А нарушението и причинната връзка, която трябва да се намери е между това дали е нарушил правилата за преминаване през пешеходна пътека, дали не е реагирал навреме (чл. 20, последната хипотеза), дали е нарушил ограничението на скоростта (чл. 21)-движел се е със 70 км. в градски условия, и ако всичко това е направил в пияно състояние, тогава му се следва по-тежкото наказание. Ако не е бил в пияно състояние, пак е причинил смърт, и пак ще получи по основния текст наказание. Това е ролята, това е същността на квалифициращото обстоятелство. То е различно от елементите на основния състав. И ще бъдем критикувани тежко за такова нещо. Аз го казвам с цялото уважение и ентусиазъм, с който поддържам това. Но, ако искате да се предпазим, да го обсъдим, да направим консултация с експерти в областта на наказателното материално право, защото ще създадем един куриоз, един парадокс.
Искра Фидосова:
Г-жо Димитрова, г-н Нотев се опитва да ви обясни, че не е против това, но така записано, не създава необходимата яснота.
Ангел Борисов:
Аз разбрах какво иска да ни обясни. Аз изчетох доста дела, свързани със смърт на пътя. Аз не намерих дело, в което да няма по чл. 20 от Закона за движение по пътищата, т.е. по този член, по който преди 20 години всички бяха виновни. Тоест, ако си карал с 20 км.,а е трябвало д караш с 5 км., т.е. не си се съобразил с конкретните условия и т.н. И както Вие казвате, деянието е извършено на пешеходна пътека и това е единственото нарушение, по чл. 20 не си се съобразил с конкретните условия, и деянието е извършено на пешеходна пътека. Има дела по чл. 20 и деянието е извършено в пияно състояние.
Явор Нотев:
Това е съвсем друг проблем с чл. 20. Чл. 20 е субсидиарен текст, когато няма специално правило, се стига до това дали скоростта е съобразена с конкретната обстановка. Случаят е различен, когато говорим за пешеходна пътека има специално правило, и то ще бъде посочено в обвинителния акт, като нарушен текст. Аз мисля, че би могло, само че то звучи малко абсурдно, ако отпадне предимството на пешеходеца, регламентирано в специален, нарочен текст в правилника, тогава да се каже: Да, когато водачът не изпълни задължението си по чл. 20 да реагира навреме на наличието на пешеходеца на пътя, и ако е в състояние да го направи, но това е само при условието на пешеходна пътека, деянието е квалифицирано. Но случаят не е такъв. Ние имаме едно регламентирано предимство. Ние не можем да се откажем от това, което законът дава в повече на пешеходците. Водачът е длъжен да бъде внимателен само поради наличието на знак и маркировка. Той при чл. 20 реагира на обективирана опасност – на това, че някой слиза от бордюра и започва д пресича. А тук има или няма някой, той трябва да намали скоростта си своевременно, така че да може за една предполагаема опасност, той да бъде готов и да реагира. Така че ние имаме повече подадено от закона само ч не можем д го използваме точно по този начин с тази техника да влезем като квалифициращо обстоятелство, считам аз. И пак ви казвам, никакви други аргументи откъм въпроса за това, че правно такъв текст не звучи, не е издържан. И съм затруднен да го обясня. Не го казвам с упрек или с някакво отношение. Не сте юристи. Аз не знам какво работите и не сте длъжни д бдете юристи, разбира се, но така не се прави. Уверявам ви, ч на Правната комисия това ни е задачата. Ние не можем едни текстове, които са правен абсурд, да ги пуснем тук. Това ми е съображението. Съдържателно да, този, който направи произшествие и причини смърт на пешеходна пътека, трябва да понесе най-тежко наказание и тази възможност законът я предвижда. Въпрос на прилагане на закона.
Искра Фидосова:
Г-жа Христова.
Фани Христова:
Аз се чувствам длъжна да поясня, че този спор между нас е чисто юридически. Това е прост за правна чистота, както каза колегата Нотев. Надявам се, да сте г разбрали. Затова и колегата Лазаров искаше да даде пример, за да включим в текст и пешеходната пътека, се опита да обясни, като стъпва на теорията на проф. Михайлов, за да може да направи един вид компромис с професионализма си, за да може да приеме този текст.
Аз ще се опитам още веднъж да обясня на по-достъпен език това, което каза колегата Нотев, че ще се получи повторение от наказателния кодекс на Наказателния кодекс. Защото пешеходната пътека, като квалифициращ признак, когато пътното транспортно произшествие е настъпило на пешеходна пътека, ако бъде посочено, това е нарушение на правилника, което е всъщност в общия състав на престъплението.
Правилно ли го обяснявам. Спорът е между нас, а не е дали да има или да няма. Дали ще е правилно да звучи така? Защото ние сме Правна комисия и като законодателен орган не би следвало след това пред юристите да обяснявам защо така сме го написали. Не случайно проф. Корнезов го предлага това нещо. А вие си спомняте той от кога внесе законопроект за засилване на санкцията в този смисъл. Щом проф. Корнезов го предлага чисто юридически може би има защо.
Сега ние обсъждаме дали да не отложим гласуването по този текст. Ние не сме против.
Искра Фидосова:
Ако не направим чист текст правно, рискуваме утре да имаме по-голям проблем. И когато не дай си Боже стане произшествие на тротоара, тогава да бъдем укорени и да имаме още повече грижи. Нека да го помислим този текст. Г-н Нотев има идея.
Явор Нотев:
Искам да обърна внимание н предложената промяна пак в § 1 за промяна на текста в ал. 1, буква „в”, в който се добавя изречението „а в особено тежки случаи”. А ал. 1, буква „в” е основният състав – причинена смърт без квалифициращи обстоятелства. Новото ще бъде, че ще има възможност съдът да наложи увеличено наказание тогава, когато прецени, че случаят е особено тежък. В Наказателния кодекс има дефиниция за това кога случаят е особено тежък. Разсъждавам в момента на глас.
Г-н Анастасов, питам се дали този признак „пешеходна пътека”, както и случаите, когато имаме произшествие извън пътя – на пешеходна зона, на спирка, на тротоар, не биха могли да преминат като квалификация в рубриката „особено тежки случаи” по ал. 1. Това ще отвори възможност на съда, защото това е сега предложена промяна, да наложи наказание вместо до шест години, от три до десет години и така да приемем, че въпросът е решен.
Анастас Анастасов:
Към настоящия момент би следвало, казвам би следвало, този текст да се прилага в тази посока. Но това е причината, поради която те се организирах и създадоха тези движения, защото съдът не квалифицира тези деяния по този текст, а налага наказание....
Янаки Стоилов:
Може ли да чуем редакцията на този текст?
Явор Нотев:
Колега Янакиев, нямате ли пред вас предложението за изменение. Аз чета предложение на с. 1 за § 1.
„В чл. 343 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, буква „в” след думите „шест години” се поставя запетая и се добавя „а в особено тежки случаи – лишаван от свобода от три до десет години”.”
А ал. 1, буква „в” е който причини смърт по непредпазливост. А „особено тежък случай” е дефиниран в чл. 93 от НК, само че там се изисква по-висока степен на обществена опасност, освен на деянието, и на дееца. Тук би могло да се получи препятстване на прилагането само заради признака „пешеходна пътека” по отношение на даден казус, освен ако не се приеме, че и деецът изразява по-висока степен на обществена опасност. Но това е въпрос на правоприлагане. Ако той има 50 наказателни постановления преди това произшествие, което също е често срещано в практиката, няма пречка да се приложи особено тежки случаи. Ако няма, ми се струва, че ще има сериозни възражения, защото трябва да има и деянието и деецът повишена обществена опасност.
Янаки Стоилов:
Това, което казва г-н Нотев, ми се струва принципно по-добър подход. Той даже може да обхване и повече случаи, тъй като освен случаите причиняване на смърт на пешеходна пътека, тук в не по-малка сила могат да влязат случаи, когато примерно поради значително превишена скорост превозното средство и излязло от пътя на тротоара и им и такива случаи. Или пък при значително превишаване на разрешената максимално допустима скорост, също е предизвикана катастрофа, смърт на лица – това са много по-разнообразни случаи, които изобилстват. Те не са по-малко като количество и тежест, особено сега, когато се допускат и по-високи скорости на управлението. За мен този подход може да постигне повече, а и той дава възможности на съда да реагира гъвкаво, отчитайки и качествата на водача и обстоятелствата при които е извършено, отколкото изброяването на тези случаи, които отново няма да обхванат някои от ситуации, които като количество не са по-малко и като тежест.
Явор Нотев:
Ако водачът е с чисто съдебно минало, с чисто досие в КАТ и причинява първото произшествие на пешеходна пътека с такъв тежък резултат. Тогава трудно би се квалифицирало като особено тежък случай. Ако приемем обратното, пак илюстрирам един абсурд, такъв водач причини произшествие на пешеходна пътека, той ще понесе по-тежкото наказание, предложено, заради промяната в ал. 2, защото то става квалифициращо обстоятелство. Но същият този водач, ако причини смърт, качвайки се на тротоара, той също няма да отговаря за особено тежък случай, нито ще отговаря за квалифицирано деяние.
И това, което каза г-жа Фидосова, при такъв един скандал, ще започнем да мислим как да въведем квалифициращо обстоятелство „тротоар”.
Анастас Анастасов:
Тази дискусия можехме да я водим на първо гласуване и между първо и второ четене.
Второ, качването на тротоара е следствие на определени обективни причини най-често вследствие на допусната грешка от страна на водача, докато да спреш на пешеходна пътека си задължен на 100% да спреш, да дадеш предимство.
Има ли някъде нарушение „забранено качване на тротоара”.
Явор Нотев:
Който наруши правило за движение. Спазване на ограничение, въведено със знак „внимание деца”, или обозначено ограничение на скоростта в рамките на целия жилищен комплекс или квартал. Законът изисква конкретно правило да бъде нарушено. И във всички случаи, уверявам ви, се намира такова правило. Всъщност тази дейност е много подробно регламентирана – дейността по управление на автомобили. Едно от многобройните правила е да се даде предимство на пешеходец на пешеходна пътека. То е № 1 от всички тези, които са изброени в закона. И сега ние се опитваме да извадим точно това правило и да кажем то е с най-зловещи последици. Може и така да е. Но на практика не е така.
Например, за телесните повреди, които се причиняваха със заливане с киселина. Имаме текст, който наказва умишленото причиняване на средна телесна повреда, обезобразяване, обаче поради актуалността на тези случаи на заливане с киселина и нападение над жени, имаше предложение да обсъдим дали това не е квалифициращо обстоятелство или да се приеме самостоятелен текст с по-тежко наказание, което не издържа именно само заради тези правни основания.
Анастас Анастасов:
Това го работим и го слушаме с тези хора от миналата година. Срещнахме се с близките на пострадалите от Симеоновград. Това, което съм предложил, съм го консултирал и са ми помогнали професори преподаватели по наказателно право и по наказателен процес. Това е възможно и аз съм го казал и пред тях. Това са временни, краткосрочни мерки. Знам каква е правната практика. Знам, че извършваме нещо, което не е най-точното и най-правилното, но ние отговаряме н обществените отношения, на общественото чувство към настоящия момент. Аз не с наемам и го казах и на тях, да направя опит да включа скоростта, като вариант, защото това е за мен недопустимо изобщо да влезе в такъв текст. Но това е оптималното, което можах и което с колеги сме го правили, да го предложим на тези хора и не само на тях. Извинявайте.
Затова ви казвам, че аз напълно разбирам правните ви доводи като правна техника, като правна култура, като някакви традиции в тази посока. Но ние не можем да си затваряме очите пред това – всеки ден, през два дена има убити хора на пешеходни пътеки. Номерът е, колкото и грозно да звучи, да накараме някой да седне и да размисли, а не всяка вечер да ги слушам на бул. България, като фучат с колите си като идиоти. Това е.
Светослав Тончев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаем колеги,
Уважаеми гости, аз лично ще го подкрепя този текст и не за нещо друго, на мен също ми е пределно ясно какво правим, в крана сметка всички тук сме юристи и всички познаваме много добре закона, разбира се с риск да станем смешни сред колегите си юристи, но мисля, че времето е такова и действията на водачите са такива и съдебната система не си върши работата и в крайна сметка всичко това ни налага да действаме по този начин да използваме такива методи.
Не мисля, че ще направим кой знае какво зло, дори и да не проработи кой знае колко тази разпоредба, която ние ще направим, действията които родителите направиха в продължение на този дълъг период от време, това, което направихме като парламентаристи и това, което не само г-н Анастасов, а и това, което и Транспортната комисия към парламент направи и продължава да прави с всички ограничения на скоростта, с всички по-високи наказания, с това, което направи министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие с Наредбата за повдигнатите пешеходни пътеки, мисля, че всичко това в крайна сметка в своята съвкупност ще окаже някакво влияние за намаляване на тези пътно-транспортни произшествия.
Мисля, че е наше задължение, наш дълг да направим това нещо.
Искра Фидосова:
Аз мисля, че няма спор по това, че е наше задължение и дълг и сме поели ангажимент в ситуацията, в която се налага това.
Аз ще се изкажа много кратко. Слушах внимателно аргументите и на г-н Нотев, и на г-н Стоилов, и на г-н Анастасов. Аз си мисля да се опитаме, тъй като по същество няма разлика от това, което чувам и от тримата колеги, да формулираме и да добавим, колкото и да не е изчерпателно, да изброим няколко такива хипотези. Не знам дали това е правилното, но не искам утре, ако стане нещо на тротоара и на детската площадка, този който го е извършил да бъде по-малко наказан от този, който го е извършил на пешеходната пътека. Ако смятате, че това е възможно, колкото и да не е изчерпателно, все си мисля, че ще е по-добре, отколкото ако изброим само пешеходната пътека или друг вариант по предложение на г-н Нотев.
Като правна техника да се помисли дали трябва да бъде и по-правилно ли е да бъде в ал. 1 или да бъде в ал. 3.
Да коментираме и другата тема със споразумението. Дали днес ще го гласуваме или другия четвъртък, нищо няма да се промени за 4-5 дни. Поставям го като вариант, за да се опитаме още нещо да доразпишем и да го мотивираме, ако смятате, че е възможно това.
Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
В подкрепа на това, което каза Председателят, искам да добавя, че действително не се различава нашето съдържателно становище, че тези деяния са събудили обществената реакция и то напълно основателно и заслужава да има реакция и на законодателно ниво. Затова повтарям, че само ще работим за чистота на текста, защото със средства, които не са престижни, не са правно издържани, не можем да творим право. Няма как д стане тази работа. Просто не бива така да се подхожда. Ако намерим решение, аз ще бъда „за”, независимо от размера на санкцията. Аз не се противопоставям на по-строгото наказване на такива водачи, по-тежките последици за тях, съответно на това, което са причинили, но трябва да бъде написано грамотно.
Димитър Лазаров:
Аз съм против, г-жо Председател, да тръгнем на варианта да изброяваме, защото оттам нататък влизаме в едни морални критерии. По-укорим ли е и докъде ще изброяваме – дали е на тротоара, ли влезе в двора, защото няма ограда, или на спортната площадка или на стадиона, където няма ограда и там си карам колата по тревната площ. Започнем ли да изброяваме, ще тръгнем в една много, много опасна плоскост, ако тръгнем да изброяваме примерно.
Ще гласувам за така предложения текст.
Евентуално другият вариант е както има особено тежък случай, но мисля, че ще ни стигне една седмица да търсим варианта съществено нарушение. Подхвърлям го на прима виста на Правилата за движение по пътищата или изключително опасно, но пак трябва да има обяснение. Тоест и там биха могли да се изброят, но не го препоръчвам този вариант. По-добре е да направим това изключение. Тръгнем ли да изброяваме, къде ще кажем стоп на изброяването.
Пак казвам, че гласувам за този текст, но с много голямо притеснение, че отваряме една много, много широка, опасна врата. Защото в крайна сметка неблагоприятният резултат, както одеве някой колега каза, той е факт. Дали ще бъде на магистралата със 180 км. в час, или ще бъде на магистралата с 40 см. в час при гъста мъгла, резултатът е един и същ. Нарушението е несъобразена скорост или превишена скорост. Разбирате ли за какво говорим в момента. Дали ще бъде на пешеходна пътека или на селския стадион, където децата ритат топка, ще тръгна с 60 см., за да си покажа каква ми е колата и ще направя белята, резултатът е един и същ. Нарушавам някакви правила и е еднакво укоримо и не е морално и едното и другото. И ние трябва да сложим една граница докъде ще изброяваме.
Янаки Стоилов:
Ако все още продължава да се търси решение, не можем ли да съчетаем двата признака: особено тежък случай, съпроводено или последица от тежко нарушение на правилата. Знам, че това съдържа известна еластичност, но това ще обхване всички ситуации, тъй като ние се интересуваме от тежестта на резултата и от тежестта на нарушението. Защото имаше сигнали, примерно, за мотористи, които влизат, преминават през МОЛ. Това е драстично. Въобще не е път. Ако там блъсне човек е много по-тежко, отколкото ако стане на пътя. Тоест нека да се помисли от хората, които най-пряко се занимават в тази област, дали не можем да съчетаем обективните със субективните признаци и тогава практиката може да бъде много по-гъвкава. Рискът е, че тя наистина дава възможност на този, който прилага закона, да я тълкува, но тогава не може да има извинение, че той не е могъл да постигне решение, съответстващо на конкретния случай. Това за мен е истинският подход. Иначе изброяванията никога няма да бъдат точни. Според мен, там някъде трябва да бъде решението. Иначе изброяванията са непълни. Изброяванията не могат да бъдат напълно степенувани като категории.
Ангел Борисов:
Защо да изброяваме? С две думи: извън пътното платно. Извън пешеходната пътека и извън пътното платно.
Анастас Анастасов:
Извинявайте, г-жо Председател, получава се нещо куриозно и в момента се излагаме и пред хората. Излагаме се пред хората! Законопроектът е внесен през м. март. Три месеца, къде бяхме досега, за да седнем сега в този половин час да го решаваме. Защо удължихме срока между първо и второ четене.
Искра Фидосова:
За да дойдат предложения. Никой не е дал предложения. Въпреки това не искаме да отпадне. Искаме да направим редакция. Какво лошо има да се води дебат. Аз не мисля, че тези хора също не искат утре да бъдат сочени и укорявани, че ако бъде сгазено дете на тротоара, на пътя или на детска площадка, извършителят ще бъде наказан с по-леко наказание.
Анастас Анастасов:
В сега действащия закон няма такова понятие, което да определя зона извън възможността да се движат автомобилите или обратното – зона, която е само за пешеходци. Как ще го разпишеш. Работихме го като два-три варианта, но няма как да се формулира, за да влезе този текст. Опитахме го с СДВР, с КАТ го играхме, писахме го, рисувахме го – не става. Няма как да го формулираш, за да влязат вътре и спирките, и пешеходните зони, стадионите и т.н. Имаше варианти, или извън зоните за МПС, или няма как да се формулира.
Искра Фидосова:
Г-жа Крумова.
Калина Крумова:
Г-жо Фидосова,
Колеги, аз подкрепям г-н Анастасов, защото, ако трябва да бъдем коректни и честни, първата кръгла маса, която беше по тази инициатива и тя беше в присъствието на поне една трета кабинета и се състоя в залата на Народното събрание, беше в началото на месец февруари. Аз смятам, че ако всички заинтересовани си бяха направили предложенията навреме, тази дискусия в момента е само между юристи в присъствието на хора, които не са юристи. Това, което те са искали, са го казали.
Аз съм била на срещи с г-н Анастасов и г-н Енев от Охранителна полиция и г-жа Велина Тодорова, която е заместник-министър на правосъдието и всички хора,,които бяха на тази кръгла маса, бяха ангажирани с тази кауза и подкрепиха нещата, за които говорим.
Аз ще кажа на г-н Нотев защо искат пешеходна пътека. Днес г-жа Петрова от Варна проведе един разговор по телефона във връзка с убийството на нейната дъщеря. На пешеходната пътека, където е убита Лора, само през изминалата една година има 11 жертви. Това, че те не са починали и не са мъртви, означава ли, че на тях им са спазени правата на пътя. Защото не се спазват правилата. Ние не можем да говорим само за хората, които са убити. Има хора, които с блъснати на пешеходна пътека и с в будна кома. Факт е, че има страшно много жертви на пешеходни пътеки и то се опитваме да защитим, а не нещо друго. Защото не всички майки са тук, за щастие, има една, на която детето е убито със 120 км в част, при разрешени 30 км. в час пред дома й. Но тя също застава зад искането за пешеходна пътека, защото има правила, които трябва да се спазват. Ако не се спазват, те трябва да бъдат разписани по няколко начина. Защото в момента няма нито един шофьор, който да е осъден, защото е убил когото и да било на пешеходна пътека.
Явор Нотев:
На кръглата маса и дебатите, които се развиха през някои медии, проследих с интерес, а някои от тях от части. Свидетел съм и на ситуацията, в която г-н Първанов от Върховна касационна прокуратура вече се е скрил от публичното пространство по повод на една негова неудачна реплика в такъв дебат. Вие знаете за какво говоря.
Опасенията ми са следните. Изгорелият автобус на магистрала Тракия причини мъчителната смърт на 9 човека, пътуващи в него. Причина затова е техническата неизправност и обвинението, което ще бъде въведено срещу завеждащия безопасността на движението в тази фирма, ще бъде затова, че е допуснал движение на автобус с техническа неизправност. Това е също едно конкретно нарушение, с което се запълва състава на престъплението по чл. 343 с не по-малко зловещи резултати. Но ние, когато не го изведем като класифициращо обстоятелство, този, който управлява моторно превозно средство с техническа неизправност, ще отговаря тежко, ще бъдем в едно неравнопоставено положение спрямо шофьорите, които правят произшествието на пешеходна пътека. Казуистиката не е присъща на законодателната техника. Не можем да се сетим за всичко, което животът ще ни предложи.
Затова говоря за едно решение, което трябва да обхване и тези случаи. Не майката на дете, което е загинало заради безумната скорост 120 км в час да се присъединява към вашето искане и да кажа: Я да ги накажем тези тежко, защото са на пешеходна пътека и аз някак си ще бъда удовлетворена за моето дете, въпреки че такива като убиеца на моето дете няма да бъдат наказани, защото скоростта остава неквалифицирано обстоятелство.
Идеята е и молбата е, и това, за което пледираме, е всички случаи да бъдат равнопоставени, защото всеки от тях е със собствена характеристика и би трябвало при прилагането на закона да може да се отчете това. Това е цяла наука. Не е нещо, което ние откриваме сега.
Ще излезем от основни положения на правото, ако запишем „пешеходна пътека” квалифициращо обстоятелство. Няма как да бъде възприето. Но щом и професори са застанали зад това, колега Анастасов, аз се изненадвам, но ако има такива. Те в момента пишат нов Наказателен кодекс, който знае какво ще се срещне в него.
Искра Фидосова:
Колеги, аз ви предлагам, тъй като доста различни позиции се чуха, да обсъдим следващия текст и тогава да преценим. Според мен, е по-разумно да направим опит следващата седмица, ако все пак смятате, че нещо може да бъде направено като нова редакция в ал. 1 или в ал. 3. Нямам претенции затова дали трябва да се изброява или не.
Да поканим още веднъж и представителите на прокуратурата, на следствието и на Върховния касационен съд, и другия четвъртък да преминем към окончателно гласуване на текстовете.
Моля да обсъдим и следващата тема. Не трябва никой да приема лично нещата и да се сърди, защото това са важни неща, от които ще има последици. Когато имаме спор тук и аргументи в едната и в другата посока, трябва да вземем възможно най-правилното решение.
За мен следващата тема е по-спорната, според мен. Аз не знам коя е по-спорната. Но може би сега ще излезе, че и двете са еднакво спорни. Нека да ги изчистим като коментар.
Да обсъдим и следващата тема и тогава да решим дали ще гласуваме или ще го отложим за следващия път за гласуване, за да могат да се предложат и някакви редакции, които да гласуваме. Ако няма, ще подложа на гласуване това, което е по вносител.
Моето предложение е за отлагане за следващата седмица, да довършим дебата и ако има някакви редакции, да излязат като редакции на Комисията и тогава да подложим на окончателно гласуване. Възражения има ли. Да разбирам, че няма.
Димитър Лазаров:
Мисля, че вървим към обсъждане на споразумението. Моето мнение съм го изразявал неколкократно по повод други изменения на законопроекта за споразумението. Само един въпрос искам да задам.
Оставяйки така текста означава, че когато пострадалите са близки, а има достатъчно такива случаи в практиката, дори и да имат желание, няма да може да се сключи споразумение. Тоест с тяхното съгласие. Тези пострадали, ако са били пътници в пътното превозно средство или участници в пътно-транспортното произшествие, ще трябва да бъдат разпитвани при определени условия, някои от тях, други имат право да откажат да свидетелстват, когато подсъдимият е близък. Затова става въпрос. Изключвате ли възможността при пътно-транспортно произшествие да се сключва споразумение, когато пострадалите пожелаят това. Пътуват в една кола едно семейство. Загиват децата и майката и мъжът пожелае да сключи споразумение. За да приключи делото по възможно най-бързия начин, да се избегне процедурата по разпити, отлагане на делото и т.н. Знаете кои с кръга на пострадалите. Изключвате ли категорично тази възможност, когато пострадалите, говоря само при непредпазливите деяния, пожелае това – пожелае да има споразумение.
Явор Нотев:
По друг начин чух въпроса на колегата Лазаров и държа да го повторя, защото наистина е много важно вашата оценка и отношение към следното.
Независимо от резултата, изключвате ли по дефиниция споразумение при условие, че в закона се допусне то да бъде сключено, независимо от етапа на който се постигне, задължително с участието на пострадалите и след тяхно изрично съгласие. Това засега е възможност за споразумение в съдебната фаза. Там се изисква съгласието на всички страни. Най-несправедливо по отношение на пострадалите е възможността споразумение да се подпише преди изготвянето на обвинителния акт. За това споразумение пострадалите научават с едно съобщение, една бележка и нямат никакъв ход. Просто обиден е начинът. Някой на кръглата маса съобщи, че го е получил като сметка за ток. Това е недопустимо. Мисля, че всички сме обединени около това.
Въпросът е дали няма да бъде надежден коректив за морала и закона и оценката, която дават съда и прокурора, участието на пострадалия. С едно просто несъгласие вие ще предизвикате движението на делото по общия ред. Вие заставате и казвате: Аз не съм съгласна с условията на това споразумение. Тогава делото продължава. Така може да се напише текст. Но, ако вие се съгласите по незнайни съображения, конкретно в хипотезата, която колегата разви, роднини са пострадалите. Извинявайте, аз имам случай, в който баба и дядо взимат внучето да го разходят, обръщат колата на магистралата и внучето загива. Двете дъщери – лелята и майката на детето, потънали в сълзи молят да се приключи час по-скоро тази ситуация, за да не почине от инфаркт бащата, който е управлявал автомобила. Житейски съвсем приемлива ситуация. Тогава казваме. Достатъчна гаранция ли е осигуряването като условие за споразумение участието на пострадалия в процедурата по изготвяне и подписване. Според мен, няма никаква пречка да се съгласите с това.
Анастас Анастасов:
А може ли да се приложи съкратеното производство? (Може.) Какъв е проблемът тогава? Споразумение, както казвате, съпруг, съпруга, деца, кой ще стане попечител на децата, за да може да води дела за застраховки. Вие цяла вечер работите с ако, ако, ако. Въпросът е или го има, или го няма.
Явор Нотев:
Колега Анастасов, според мен, тогава решението е отново да подкрепя проф. Корнезов да отпадне споразумението като институт. Изглежда, че ние като общество не сме готови да понесем последиците и да ги коментираме. Споразумението отпада и си вървим по общия ред и това е.
Искра Фидосова:
Позициите са противоречиви. Или да вървим към вариант само със съгласието на пострадалия да може да се сключва такова споразумение, което е възможно. Това е ваша позиция и мнение, но има още хиляди позиции и мнения, които казват обратното. Ние трябва да намерим баланса.
Ангел Борисов:
И от Върховна касационна прокуратура и от ВКС казаха, че няма технически как да се направи така, че мнението на пострадалия да има формата на вето. Можете да видите стенограмата. Аз я четох няколко пъти. И от ВКП и от ВКС казаха: „Технически не можем да го направим. Или няма да го има въобще, или, ако го има, то е със съгласието, то обаче няма формата на вето”, т.е. пак може да се заобиколи. Така че да го няма.
Явор Нотев:
Или е резултат на неразбиране или просто не е вярно това тяхно изявление и твърдение. Веднага посочвам примера. Ал. 2 на чл. 343. Изявлението на останалия жив пострадал, който лично би могъл да го направи – да се прекрати наказателното преследване по отношение на водача, който му е причинил тези увреждания. Това е действаща норма. Това е повече от споразумение. Той се явява като един субект, който го помилва.
Аз наистина не разбирам причината, поради която не бихте приели участието на пострадалия в тази процедура. Защото сега казвате. Не искаме условни присъди. Ако просто присъдата не е ефективна, вие ще кажете, аз не съм съгласна и няма да има споразумение. Тези правомощия се дават във ваши ръце. Така ще бъде записан текстът.
Ангел Борисов:
Защо ще се влачат през три инстанции, когато ти си бързаш за някъде, просто не обжалваш и се приключва.
Искра Фидосова:
Колеги, приключваме за днес. Ще продължим следваща седмица с финални предложения за редакции на текстовете. Благодаря ви.
Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова